v v i ( |v t k_ iL i- f c \^

V W jJ r T
 СЕЛИЩНАТА МОГИЛА ПРИ с. БИКОВО
//. ДЕТЕВ

На 2,5 км южно от с. Биково, Новозагорска околия, се намира Дончовата се­

лищна могила1 (обр. 1). Тя е възникнала върху една тераса, която се намира на левия
бряг на Каранлийското суходолие, недалеч от някогашното Биковско блато. През
есента на 1948 и лятото 1949 г. разкопахме в южния край на могилата простран­
ство, дълго 15 м, широко 14 м и дълбоко около 10 м. Основната задача, която си
поставихме при това сондажно разкопаване на селището, бе да проучим хроноло­
гическото му развитие и отчасти домашния живот и поминък на първобитните
жители на Тракия въз основа на намерените старини. През време на разкопките се
установи, че селището е възникнало на мястото на изгоряла гора. То било укре­
пено с ров. Жилищата били построени в укрепеното от рова място. Тяхната на­
права зависела от изобилния дървен материал, камъни, пръст и слама в близката
околност, от тръстиката и папура на Биковското блато, а така също и от огладе­
ните каменни и медни оръдия. Стените им били изплетени от колове и пръти и
измазани отвън и отвътре с дебела глинена мазилка, а отгоре били покрити с тръ-

Обр. 1. Изглед на могилата

Fig. 1. Vue g£n6rale du tell

стика, папур и слама. Това се вижда от множеството отпечатъци от колове и пръти

върху дебелите глинени мазилки на изгорелите и разрушени жилища и от овъгле­
152 // Летен

ните останки от сламените им покриви, които намерихме на разни дълбоч

сметта на могилата. Жилищата били построени близко едно до друго. С
била хвърлена между тях. Когато някое жилище се събаряло или изгаряло, ь
било построявано над старата смет. Освен това много от новостроящите се с
в селището били издигани в периферията му. Следствие на това на мястото
лището след стотици години се образувал плоск(
лен насип висок 10 м и с диаметър при основата
На дълбочина 6 м в изкопания от нас сек:
могилата намерихме част от долна човешка че/
два гръбначни прешлена. Челюстта е дълга 0,С
а висока при мантона 0,026 м, а при Р2 — 0
На нея са запазени Р2, Р3 и Р4 (обр. 2). Дали
находка се дължи на някаква антропофагия, н;
милостно убиване на неприятел или на едно обикг
Обр. 2 Долна човешка челюст начупване и разпиляване костите на покойник, е i
Fig. 2 Mächoire inf£rieure humaine да се отгатне. От тази челюст не може да се оп]
етническият тип на населението, к<
живяло на мястото на днешната Д<
могила. Все пак този човек едва /
различавал от жителите на Северои
България при Р у се2 и Балбунар:
енеолита и навярно е бил от типа
временните европейци. Точно към к
роди трябва да го отнесем, е многс
но да се установи.
Селището е възникнало през ене<
просъществувало до втората фаза н
зовата епоха. Енеолитната смет има j
на 8,5 м и жълтопепеляв цвят. В не
пахме останки от следните диви Ж1
които са служели за храна на хор
Обр. 3. Части от челюсти на Ursus spelaeus
Fig. 3. Parties des mächoires de Ursus spelaeus 1. Ме ч к а . На 6 м дълбочина е
лата изкопахме лява предна част <
на челюст и част от долна дясна челюст на мечка
(обр.3.). На горната челюст са запазени: кучеш­
кият зъб (dens caninus — С), от резците — dens
incisivus —13, а на долната челюст — dens cani­
nus — С, и dens praemolaris — Р4. Ако сравним раз­
мерите на кучешките зъби с тия на Ursus spelaeus
от пещерата Миризливка и Ursus arctos от Мадара,
дадени в таблица 1, ще видим, че челюстите са от
млада мечка, която не е нито Ursus Spelaeus (Ми­
ризливка), нито Ursus arctos (М адара4), а мечка,
която по ръст държи средно място между тия два
вида мечки.
2. Д и в б ик . В горния и долния културен
пласт на могилата изкопахме кости, рога и челю­
сти със зъбите на Bos primigenius. Представе­
ният рог на обр. 4 е дълъг 0,7 м и има обиколка
при основата 0,41 м. Това животно се е появило
в Европа през дилувиума То е живяло в Тра­
кия по време на съществуването на селището
Дончова могила и е било убивано като едър лов
от ловците му. Bos primigenius е бил грамадно,
силно и буйно животно. Улавянето му ще да е Обр. 4. Рог от Bos prim
ставало чрез дълбоки ями, които първобитните Fig. 4. Come de Bos prin
 Селищната мо?ила при с. Пиково 153

Таблица /

Ursus s p e la e u s U rsu s s p e la e u s U rsu s a rc to s

D e n te s c a n in i Миризливия II М иризли ви я I М адара
Биково I

Дължина на з ъ б а ..................... 8 9 ,0 1 1 8 ,5 6 8 — 8 3 ,0
Максимална дължина на диаметъра 2 4 ,0 4 0 ,0 2 7 — 2 8 ,0
Максимална дебелина на диаметъра 1 6 ,0 2 8 ,0 1 6 — 1 7 ,5

ловци изкопавали на пътя му и добре замаскирвали отгоре. След това го убивали

с камъни в ямата. Месото и кожата му използували за храна, обуща и дрехи, а
костите и рогата му за направа на оръдия на производството. За същата цел са
били използувани животинските продукти,които ловците добивали отелена (Cervus
elaphus — обр. 5, № 2), сърната (Cervus capreolus L.—обр. 5, № 1) и дивата свиня (Sus
scrofa ferus — обр. 5, № 3). Многото рогове, челюсти, зъби и кости, които изкопахме в
насипа на могилата от тия животни свидетелствуват, че тяхното вкусно и пита-
телно месо е било предпочитано пред това на другите животни. Първобитният
ловец е разчитал най-вече на колективната сила на ловците от родово-общинното
селище при нападение на животните, на физическата сила, хитростта и примитив-

Обр. 5. Останки от сърна, елен н свиня

Fl«*. 5. Restes de biche, de cerf et de porc

ните си оръдия. Той се укривал в растителността край водопоите и пътеките и

когато животното пасяло, пиело вода или вървяло спокойно, ловецът го нападал с
20 Годишник на музеите в Пловдивски окрм
 154 //. Jlernr*

оръж ието си. Хващаното и убиването на животни се извърш вало и чрез кап
ями, плетнн заграж дания и др.
Ж ителите на праисторическото селище Дончова могила се занимавали
блатно риболовство. П рисъствието на гръбначни прешлени от шаран, черупк
речни миди, харпуни и въдици в енеолнтната смет на могилата потвърж дават i
Към такова предполож ение насочва и
зостта на Биковското блато. 5acei
на това блато се ограничава на сев<
изток от полите на Баруците, а на \
запад — от Светиилийския рид. Доп]
40 години блатото било отчасти з
зено. О колното население ловяло ш;
(Cyprinus carpio Linne), каленик (Т
tinea Linn£), тревно и пясъчно п<
(G obius m elanos P allas и Gobius
Обр. 6. Долни челюсти от Canis familiaris viatilis Pallas), бяла риба (Luciop
Fig. 6. Mächoires infdrieures de Canis familiaris lucioperca Linne), COM (S ilurus glanis
n£), речна мида (U m o), раци и др
Ниските му брегове били обрасли с буйна тръстика, която през цялата го;
се ож ивявала от прехождащ и водни и блатни птици. М акар че това блато дн
пресушено, трябва да допуснем, че преди 4503 години то е било много по-го.’
и е притеж авало много по-богата и разнообразна ф лора и фауна.
Т ръстиката и папурът му са били използувани като строителен матерна
ж ивотинският свят — за лов и риболов.
По време на разкопките попаднахме на множ ество зъби и кости от дома
кучета (Canis fam iliaris palustris и Canis familiaris m editerranens —обр. 6 ) 5, много po
на домашни говеда от групата Brachyceros (обр. 7 А, Б, В) и една малка час
от p rim ig en iu s’HaTa група (обр. 7 Г). П ървите рогове п роизхож дат от Bos
rus brachyceros longifrons, а вторите — от гру­
пата Bos prim igenius frontosus, която представ­
лява културната форма на Prim igenius. Голямото
разпространение на брахицеростното говедо в тая
покрайнина през енеолита по-сетне се отразило
и в днеш ните говеж ди типове в България. У
нас е установено чрез краниометрични измерва­
ния на говеж ди черепи, че брахицеростното го­
ведо е разпространено повече в Ю жна България
и планините, отколкото в Северна Б ългария и
че говедото тип Prim igenius е запазено повече в
долините и степите на Д ун авски я б асей н.6
В долния културен насип на могилата изко­
пахме много кости, челюсти и зъби от домаш на
овца. М еж ду тях открихме и един лоб с част от
роговите израстъци на енеолнтната овца (обр. 8).
Тя принадлежи към формите на O vis m usim on и
се е появила в Европа около третото х и ляд оле­
тие преди наш ата е р а .7 П рез същ ото време били
отглеж дан и кози. В енеолитната смет на Дончо-
вата селищ на могила изкопахме много рогови из­
растъц и (обр. 9), кости и зъби от домашни кози.
 < г* Шщнппю и«».*#i м при I . Пиков!* 1Г,Г,

p ‘U i ьци, na н^онго т р ч б н л чл с ьо тис т е т м у на м н о г о но с и л н а зи-

в р ь г к Л нл 1\л м|и и рог, о it а й н а ж н m i r о т л и ч и т е л е н б е л е I на
v. . apra p r i s e л . or кой im инч чина кола по пейка нерочтносг са произлезли до­
машните кози.v В сьщлгл емег изкопахме много кости, лобове и челюсти със зъ-
онге на домашна свиня(Sus scrofa domestic;» — обр. б, М» I). Тази свинска раса е про-

Обр. 8. Лоб от домашна оица Обр. 9. Рога от домашна коза

l'i^. 8. СгАпо de brebis doinestique Pig. 9. Comes de ch&vre doinostiquc

излязла от дивата синия (Sus scrofa ferns) чрез кръстосването й с други свин­
ски породи.
Освен със екотовъдство жителите на това родово-общинно селище са се
занимавали и със земеделие. За тона благоириятствували физико-географските
условия на този край. Обаче решаващ фактор за развитието на земеделието бил
човешкият труд и оръдията на труда, с които родът разполагал. В културния
насип на Дончовата селищна могила са останали от могилното население много
земеделски оръдия на труда, направени от камък (обр. 10), еленови рога (обр. 11)
и кости (обр. 12). Като имаме предвид, че първобитното население на днешната
Дончова могила не би могло да проникне в някогашната девствена растителност на

Обр. 10. Каменни мотики и тесли Обр. 11. Мотики от еленови рога
FJ^. 10 Hours et lierniiiieites еи plerre I*1ц. 11. Houes еи conies de corf

тоя край е тия оръдия на труда, допущаме, че то е практикувало нашироко огне­

ното стопанство подобно на всички примитивни народи.4 С цел да се създадат
156 П. Детеа

ниви за засяване на земеделски култури и мера за пасене на домашните ж

жителите на селището ще да са запалвали и изгаряли наесен големи простр;
След дъжд хората разкопавали най-плодородните места и ги засявали със
делски култури, а на необработената площ пониквала трева, която била

Обр 12. Мотики от кост

Fig. 12. Houes en os

зувана за паша на добитъка. По всяка вероятност сеенето на зърнените х[

варивата се извършвало с ръка непосредствено след разкопаването на ни
мотики, а след това нивата се завличала с клонести вършини, теглени от з
В долния културен пласт на Дончовата селищна могила изкопахме ов'
зърна от лимец (I riticum dicoccum L. и Triticam monococcum L), ечемик (Hei
бурчак (Vicia ervilia) и леща (Lens), от което се вижда, че те са били с
първобитното население на това могилно селище.10 У нас овъглени остан

Обп 13. Глинено хпянил иш р

 ('с.тщнпта маги.т при с. Ииколи 157

бил пренесен от Абисиния през Мала Азия н Източна и Средна Квропа Оттогава
и до днес лимецовата култура се сее в България. По същото време се сеел у нас
еднозърнестнит лимец. I ова се вижда от овъглените останки от еднозърнест и
двузърнест лимец, които открихме в пепелта на една изгоряла кладня в селищ-

0 10 PO V *0 SO 60си

Обр. М. Глинени хранилища

Fig. 14. D£pöts en agrile
ната могила. Банята при село Кап. Димитриево наред с див еднозърнест лимец
(Triticum aegilopoides L .).14 Това потвърждава убеждението, че прародината на
еднозърнестия лимец е Мала Азия и Балканският полуостров, където растат и
други диви родове от това растение. Обикновено двузърнестият и еднозърне-
стият лимец се сеели смесено. Вследствие на кръстосването на разните дивора­
стящи видове лимец и под влиянието на изкуствения и безсъзнателен подбор от
страна на човека се е получила културната пшеница.15
Овъглени зърна и останки от ечемик (Herdeum) са намерени у нас в селищ­
ната могила при Кап. Димитриево,16 Караново и Загорци.17 Като имаме предвид, че
див ечемик расте в Абисиния и цяла Предна, Южна и Източна Азия, трябва да
предположим, че тази култура е пренесена у нас през Мала Азия. По същия път
ще да е проникнала в България и лещата (Leus). Откритите овъглени зърна от
леша вДончовата селищна могила, при с. Кап. Димитриево 18, Злати трап19 и Кара­
ново 20 са от дребна леща (microsperma), докато в селищната могила Разкоианица12
при Маноле и С адовец22 са от едра леща (macrosperma). Диворастящият вид на
черната леща (Lens nigricans Godr) расте в България. Обаче историческите изслед­
вания дават основание да се смята, че културната леща е пренесена у нас от Ме­
сопотамия през Мала Азия. По същия път ще да е пренесен у нас и уровът
(Vicia erVilia), макар че в Южна България расте див уров. Изкопаните овъглени
зърна от уров (бурчак) в енеолитната смет на могилата и тия от селищните могили
при Кап. Димитриево,23 Злати трап,24 Караново,25Веселиново26 и Маноле27, които
са примесени с плевели от рода Polygonum, и другаде показват, че местните
първобитни жители са го сеели много. Причината за това е тая, че той е бил из­
ползуван и за храна и лекарство на хората, и главно за фураж на добитъка.28
Жетвата на житните храни през енеолита се извършвала с ръце или с първо­
битни сърпове.29
 158 II. Д ет еп

Това се установи от овъглените лимецови класове с части от стъ б л ата им,

които изкопахме в долния културен пласт на могилата, и от м нож еството кремъчни
зъби от сърпове П ож ънатата пшеница се трупала на кладни и после се върш ала на
етапи, когато стане нужда от зърно или слама. Вероятно причината за това била
липсата на достатъчно хранилища за прибиране на зъ р н о то и плявата. В сметните
наслаги на Дончовата селищна могила изкопахме няколко глинени с ъ д а и едно
хранилище, пълни с овъглени зърна от пшеница. Глиненото хранилищ е изкопахме
на 6 м дълбочина в могилата. Намерено беше на пода на едно ж илищ е. Х ранили­
щ ето има форма на сан дъ к: дълж . 2 м, шир. 1,5 вие. 1 м и дебелина на стените
0,08 м. О т него извадихме шест крини овъглена пшеница (обр. 13). То прилича по
направата си на изкопаните хранилища в селищната могила Б ан ята при Кап. Ди-
м итриево30 и Разкопаница31 при село Маноле. По форма се различава от тях,
защ ото хранилищ ата на селищната могила Б анята имат цилиндрична ф орма (обр.
14 А), а тия от Разкопаница приличат на големи глинени съ д о в е (обр. 14 Б). Н еиз-
печените глинени хранилища са правени от кал, примесена с плява. Т о в а е ставало
в някой ъ гъ л на пода на жилището. О бикновено за д ъ н о на х рани ли щ ето служ и
мазилката на жилищния под. Хората приготвяли доста добре омесена с ъ с слама
твъ рда кал, с която изграждали и оформявали глиненото хранилищ е на височина
от 0,5 до 1 м. Те му придавали формата на сандък, ц или н дър или глинен с ъ д
(обр. 13 и 14 А, Б). Така направеното хранилище след това о ставяли д а изсъхне.
О палвали го със слама отвътре и го напълвали с храна.
В долния културен пласт изкопахме 20 ръчни мелници, направени о т конгло­
мерат. Те са служели за мелене на булгур и брашно, без което не било възм ож но
храненето и консумирането на големи количества жито, нито п ъ к е могло д а се
меси хляб за храна от първобитните хора.
Обикновено мленият булгур или брашно се сварявали и след това консумирали.
Н аред с това се практикувало месенето и печенето на хляб, придобивка, която
всъщ ност става основен проблем за прехраната на хората. М еленето на ж итните
храни и варивата на ръчни мелници, месенето и печенето на хляб следвало непо­
средствено появата на земеделието в нашите земи. Така наред с производството
на зърнени храни ще да е бил разрешен и въпросът за тяхното по-лесно ко н су ­
миране. Няма съмнение, че първите места, къ дето човек е п ек ъ л хляб а си, са
обикновените огнища. Д о идеята за печене на хляба човек щ е д а е д о ш ъ л съвсем
случайно. Той е виждал, че попадналото в горещ ата пепел на огнищ ето тесто,
след като се изпичало, ставало по-вкусно за ядене. Такива к ъ со в е тесто вп ослед­
ствие се изпичали в по-големи количества, за д а задо во л ят гл ад а на всички
членове на земеделската задруга. А що се отнася до к р ъ гл а т а форма на хляба, тя
е най-удобната за печене на хляб и е подобна на ф ормата на примитивното огнище,
сред което се пече. О ттук следва да заключим, че освен в случайните огнищ а по
полето и ж илищ ата хлябът е бил печен и в подниците и най-после в пещ ите (хлебо­
пекарниците).
На 5 м дълбочина в Д ончовата селищна могила при Биково, Н овозагорско,
изкопахме основа на пещ, подобна на изкопаната в селищ ната могила Б а н ята при
с. Кап. Димитриево, П ещ ерско.32 Като имаме предвид, че пещ та е по-съвърш ено
средство за печене на хляб, явно е, че се е пекло хляб в о гн гщ ата и в подвиж ­
ните огнища (подниците). Такава подница изкопахме в сметните наслаги от брон­
зовата епоха на селищната могила Разкопаница при с. М аноле, П л о вди вско .33 Подобни
подници и до днес се употребяват от селяните в Ю ж на Б ъ л га р и я за печене на хляб.
Голямото развитие на земеделието през енеолита, настъпилото благополучие
и създаването на богатата енеолитна култура в селищ ето Д ончова могила се дълж и
на усъвърш енствуването на оръдията на труда, които револю ционизирали производ­
ството, повишили жизнения уровен на първобитните хора и повлияли върху строи­
телната техника. За направата на всички каменни, кремъчни и медни о р ъ д и я на
труда и оръж ия се изисквали твъ р д а скала, самородна мед и специална подготовка
и сръчност за изработването им. П ървото условие било налице. О сновата на рида
Св. И лия е изградена от кристалинни скали, върховете му — от сенонски доломити,
t

Селищната могила при с. Пиково 159

а склоновете му са покрити от ръждиви на цвят андезити и техните производни.

Изкопаните огладени каменни оръдия на труда са направени главно от анде-
зит. доломит, мрамор, кварцит, мергел, серпентин, песъчлив варовик, амфиболит,
гранит, габро, диорит, лидит и др.
От изброените скали само гранитът и лидитът не се намират в рида Св. Илия.

Обр. 15. Каменна брадва Обр. 16. Каменна мотика

Fig. 15. Hache еп pierre Fig. 16. Houe en pierre

Те са купувани и донасяни в селището от другаде. От меки местни скали са пра­

вени огладените каменни мотики, точила, чукове, брадви-чукове, боздугани, бойни
топки и други каменни предмети. Майсторите на по­
менатите предмети са били сръчни и подготвени за
това хора. Те дирели подходящи за целта скали, отчуп-
вали части от тях и ги изчуквали във форма на брадви,
тесли, мотики, палешници, длета и други каменни оръ­
дия на производството, след което г^оглаждали. Огла-
ждането на каменните сечива и оръжия ставало много
трудно. То се извършвало с помощта на точила и в
продължение на дълго време.
Изкопаните в енеолитната смет на Дончовата сели­
щна могила две каменни брадви, двадесет и шест тесли,
две длета, четири мотики или палешници, двадесет и
пет части от брадви-чукове са плоски, с триъгълна
или трапецовидна форма и остри странични ръбове,
чукът е заоблен, а боздуганът и бойните топки са
сферични. Обикновено брадвите, мотиките или палеш-
ниците са по-големи от теслите. Обаче главната раз­
лика между каменните брадви и каменните тесли, дле­
та, мотики или палешници се изразява в начина на
изострянето. Брадвите са изострени клиновидно, симе­
трично от двете широки страни (обр. 15), а теслите,
длетата-копачи, мотиките и палешниците — косо, т. е.
само от едната страна (обр. 16). От това се вижда,
Об р 17. Врадва чук
Fig. 17. Hache-martean че лицето на каменната брадва било поставено в една
посока с дръжката, а лицата на теслите, длетата-ко-
пачи, мотиките и палешниците са перпендикулярни на дръжките подобно на съ-
 !(Ю //. Летен

временните тесли и мотики, за да може с тих да се дяла или копае. От плоските

енеолитни каменни брадви са произлезли брадвите-чукове (бойните брадви). На ши­
роката страна на брадвата се пробивала с първобитна бормашина дупка за дръж­
ката. Ьрадвпте-чукове са приспособени така, че от едната страна с тях се сече,
а от другата се чука (обр. 17). Постепенно формата им се променя и през брон-
зовата епоха те добиват металоподобна
форма. Това личи от намерената на един
метър дълбочина в могилата каменна
брадва-чук (обр. 18). Горепосочената брад­
ва-чук има металоподобна форма с дупка
на тясната страна. Тя е добре изгладена
и няма дупка за дръжката си. Явно е от
това, че каменните брадви-чукове през
енеолита и бронзовата епоха са се пра­
вели без дупки от майсторите и само то­
гава, когато е трябвало да бъдат употре­
бени, се прибягвало към пробиването на
дупка за дръжката им, нещо, което кон­
статирахме при направата на мотиките от
еленови рога.
Длетата-клинове са изглаждани като
брадвите (обр. №), чуковете и боздуга­
ните са изглаждани и пробивани (обр. 20
и 21), а бойните топки са очуквани грубо.
Тези оръдия се намират във всички дълбо­
чини на двата културни пласта на могилата.
Първобитните каменари от Дончовата
селищна могила през енеолита са ваяли
от палеозойския мрамор на рида Св. Илия
при с. Омарчево мраморни идоли, накити
и други. На 4 м дълбочина в могилата
0 1 2 2 4L» изкопахме един мраморен идол на жена.
Той се отнася към така наречените „остров­
ни идоли“, понеже главните им нахо­
Обр. 1& Брадва-чук дища са в Цикладските острови. Идолът
Fig. 18. HacUe-marteau е плосък и с извити краища. Главата и

долната част на корема му са образувани

от две двойни странични врязвания в ка­
мъка (обр. 22). У нас мраморни идоли са
намерени при Старозагорските бани, в Ново­
загорско, Пловдивско, Асеновградско и Раз­
град.34 Фактът, че нашият идол произхожда
от енеолитната смет на селищната могила,
е от особена важност, тъй като позволява
да установим една по-тясна връзка с пред-
микенската култура, а от друга страна дава
възможност по-точно да датираме плоските
селищни могили у нас.35 Каменно-медната
пластика в егейските острови е под северно
и южно влияние. Под същото влияние е и
енеолитната пластика от нашите земи. Въ­
обще камъкът през енеолита играе все още Обр. 19. Каменни длета
важна роля в живота и културата на хората. F g. 19. Ciseaux en pierre
Наред с каменните сечива и оръжия
са употребявани и такива от кремък. Кремъчни находища в тази покрайнина
 Селищната могила при е. Пиково 161

няма. Навярно кремъкът е донесен от Североизточна България, където има кре-

мъчнн находища. В енеолитната смет на Дончовата селищна могила изкопахме
една колективна находка от кремъчни ламели (обр. 23). Това показва, че кремъчните
ламели са били обработвани в селището от местни майстори и че тук е съществу­
вала кремъчна индустрия за направа на върхове за стрели и копия, свредели, зъби
за сърпове, триони, стъргалки и други
(обр. 24). Те напомнят за най-старата инду­
стрия у нас, която се е появила през ори-
няшката епоха.
В могилата намерихме първите про­
тотипове на военното, риболовното и лов­
ното оръжие, на разните земеделски се­
чива, на кожарската стъргалка и сечивата
на съвременния дърводелец, на хирурги­
ческия нож и пр., но в по-ограничен брой
от тоя на кремъчните оръдия на произ­
водството, които се намират в селищните
могили на Североизточна България. Това
трябва да обясним с чуждия произход на
кремъка. Ножовете представляват тънки
кремъчни ламелки, дълги от 0,1 до 0,25 м,
широки от 0,01 до 0,25 м и дебели от 0,004
до 0,006 м. Хората са си служели с тях
така, какте ние днес си служим със съ­
временните железни ножове. Някои са би­
ли употребявани с дръжки, а други — без
дръжки. Кремъчните върхове за копия и
стрели си приличат напълно. Те имат три­
ъгълна форма, но се различават по го­
лемина. Върховете за стрели са по-мал­
ки (от 0,03 до 0,06 м), а върховете за
копия са по-големи и дълги (от 0,08 до Обр. 20. Каменен чук
0,15 м). Двата вида върхове са били при­ Fig. 20. Marteauen pierre
вързвани на дървени дръжки. Първите са
тънки и къси (дълж. от 0,25 м до 0,40 ми диам. от 0,01 м до 0,015 м), а вторите —
дебели и дълги (дълж. от 1 м до 1,5 м и
диам. от 0,015 м до 0,03 м). Стрелата
се прикрепяла към лък, с помощта на
който била изстрелвана, а копието се
хвърляло с ръка или пък държейки
го в ръцете си, човек нападал или се
бранел.
От описанието, което направихме на
всички каменни, костни и кремъчни оръ­
дия, се вижда, че те не са били сигур­
но средство за опазване живота на чо­
века в борбата му с дивеча и другите
хора, а обикновено се налагал колек­
тивен начин на ловуване и отбрана.
На много места в културния насип
Обр. 21. Каменен боздуган на могилата изкопахме части от ма-
Fig. 21.Massue en pierre гнетитна руда, тежки от 1 до 4 кг
(обр. 25 А). Едни са изгладени и слу­
жели за разтрашовки, а други за бойни топки. Такива части от магнетитна руда наме­
рихме в^сметта на селищната могила Банята при Кап. Димигриево36 и с. Драма, Ел-
ховско.37 От това се вижда, че желязната руда била известна на местните пър-
21 Годишник на музеите в Пловдивски окртл
162 П. Д ет ев

вобитни жители още през енеолита. Медта се намира в самородно състояние и в

руди. Предполага се, че отначало само самородната мед била използувана за направа
на оръдия на производството. Впоследствие хората започнали да получават чиста
мед и чрез топенето на рудите й в специални пещи.38 Чи­
стата мед била единственият метал с грамадно практическо
значение през енеолита и бронзовата епоха. М едната въдица,
други пет части от въдици, едно шило, една обица и един пръ­
стен с диам. 0,02 м и деб. 0,002 м (обр. 25 Б), които наме­
рихме при разкопаването на Дончова могила, са доказател­
ство, че през енеолита наред с кам ъка е била използувана за
практически цели и медта. Това се дъ лж и на неравномерното
развитие на производителните сили в едно и същ о родово-об-
щинно селище, факт, който се констатира и в следващите
епохи — бронзовата и желязната, когато наред с металните
оръдия на производството се срещ ат и оръдия от камък. От
друга страна липсата на брадви, киркомотики и други ме­
тални оръдия на производството в енеолитните наслаги на мо­
гилата и в тия от бронзовата епоха може да се обясни с из­
хабяването на тези оръдия и преработването им в нови фор­
ми, нещо, което е ставало много по-трудно с каменните оръ-
Обр. 22. Мраморен идол дия на производството. В подкрепа на това ни мнение са
ig. . о en mar re ене0Литните хокерни погребения при Каменово, Кубратско,39 и
с. Морава, Айтоско.40 От гробния инвентар на покойниците,
който бил тяхна частна собственост приживе, се вижда, че металните предмети
са в доста голям брой. Постепенното заменяне на каменните оръдия на производ-

Обр. 23 Кремъчни оръдия

Fig. 23. Outils еп silex
 ( елитната могила при е. Пиково 163

ctroto е медни спомогнало за развитие на производството, а като резултат от

това се повишил жизненият у ровен на хората и се създала знаменитата енео-
литна култура, която няма равна на себе си дотогава.
R енеолитната смет на могилата и отчасти в тая от бронзовата епоха се наме­
риха: осем ш ила от кост, две от които даваме в обр. 26 а. б, част от вретено
(обр. 26 в), два върха за сгрели (обр 26 г, е), плоска кост с дупка (обр. 26 д),
костен съединител с осем дупки (обр. 26 ж), едно костно чукче (обр. 27 б), една
кука от кост (обр. 27 в), едно длето (обр. 27 г), един страгал на елен с огладени
краищ а (обр. 27 д), който е служел за игра на ашици, прешлени и други. Шилата
са били изглаж дани на специални точила (обр. 28). За направата на плитки лъжици
са употребявани обикновени кости, а за дълбоки костни лъжици са използувани
чашните дълбочини на говежди плешки и такива от други едри животни (обр. 29).
И нтересни са костните идоли. Те са два вида — триъгълни и плоски. П ър­
вите изкопахме на дълбочина от 2 до 6 м. Те са дълги от 0,04 до 0,09 м и са
направени от стъпални кости на свине и сърни. Изглаждани са така, че имат три­
ъ гъ л н о напречно сечение (обр. 30). Този тип костни идоли са по-прости и по-груби
от плоските. Следователно те са по-стари от вторите.41 От първия тип изкопахме
пет броя, а от втория — три. Единият от плоските идоли има черен цвят. Той е
изкопан на 3,5 м дълбочина в могилата (обр. 31 А). Според В. Миков този идол
спада към третия тип костни плоски идоли.42 На него прилича вторият идол
(обр. 31 Б). Той е изкопан на 2,5 м дълбочина. Най-изящно изработен е плоският
костен идол в обр. 31 В. Намерен е на 2 м дълбочина в могилата. Главата му има
п равоъгълн а форма. На нея с вдлъбнати точки са представени очите, носът и
дупките за украш ение на ушите, устата, а устният — с къса рязка. Опрените на
кръста ръце на идола са отделени от гърдите с две дупки, половият орган — с

Обр. 24. Кремъчни оръдия

Fig. 24. Outils ел s lex
 fj Д ет т
164

Сбр. 25. Магпетитна руда и предмети от мед

Fig. 25. Minerai de magnetite et objets en cuivre
N\V>«

O fip i e . П р е д м е т ОТ к о сти
Objets eu os
 Селищната могила при с. Пиково 165

Обр. 27. Предмети от кости Обр. 28. Точило

Fig. 27. Objets en os Fig. 28. Aiguisoire

вдлъбнат равнобедрен триъгълник, а ходилата на краката — с издялване. Тоя тип

плосък костен идол се отнася към третия разред идоли.43
В долния културен пласт изкопахме две флейти, направени от стъпални кости на
доби тък (обр. 32), костни прешлени (обр. 33), тринадесет лица на мотики от еленови
рога (обр. 11) и др. Освен тях майсторите в родово-общинното селище в днешната
Дончова селищна могила обработвали еленови, говежди и сърнешки рога. На 7 м
дълбочина в могилата изкопахме 10 върха за копия и части от такива. Седем от
тях са направени от еленови рога (обр. 34, № 3 —10 без 7), едно от говежди рог
(обр. 34. № 7) и две от кости (обр. 34,
№ 1 и 2). Върховете за копия са дълги
от 0,14 до 0,25 м и с диаметри при
основата от 0,028 до 0,04 м. Те са на­
правени от клонове на еленови рога,
цепени и одялвани еленови или вол­
ски рога и кости. Плоската и тъпа
страна на еленовия рог се издялвала
като клин, който по всяка вероятност
се привързвал за противоположен клин,
издялан на дръж ката на копието. Няма
съмнение, че за върхове на копия от
странични еленови рога се изискват
прави рогове, но тъй като в повечето
случаи такива нямало, били са опра­
Обр. 29. Лъжици от кости вяни и изкривени рогове чрез издялва­
Fig. 29. Cuillers en os не и подостряне към върха шиловидно,
плоско или четириръбо, като грапавата
повърхност на рога се запазвала, за да разранява повече. Ония върхове за ко­
пия, които са направени от дебели рога (обр. 34, № 7), са издялвани и заост­
ряни. Върхът за копие в обр. 34, № 2, е направен от долната част на tibia,
кост на елен. Тъпият край на костта е оставен необработен, а върхът й е изгладен
166 П. Д ст еп

конусовидно. Подобни върхове за копия, направени от еленови рога, са изкопани

у нас в Д еневата могила при Салманово, Преславско. Ге са оили използувани

Обр. 30. Идоли от кости Обр. 31. Идоли от кости

Fig. 30. Idoles en os Fig. 31. Idoles en os

едновременно и за лов, и за риболов още

през магдаленската епоха. Хората си слу­
жели с тях за отбрана и нападение та­
ка, както си служели през средновеко­
вието с ж елязното копие.
На 3 м дълбочина в сметните насла-
ги на могилата изкопахме четири харпуна.
Те са направени от еленови рога (обр.
35). Четвъртият харпун е д ъ лъ г 0,2 м,
широк в задната част 0,03 м и дебел 0,005
м. Той има формата на кама. Едната му
страна е плоска и шуплива, а другата —
издута. В ърхът на харпуна има формата
на стрела: дълж . 0,04 м и широчина при
ушите 0,U15 м. Той е изострен така, че
да може да се забие в тялото на живот­
ното. Зад върха следват зъбите. О т лявата
Обр. 32. Костни флейти страна има 31 зъба, а от дясната — 30.
Fig 32. Flütes en cs Очевидно е, че те са предназначени да
задъ рж ат харпуна в тялото на раненото
животно, да предизвикат кръвоизлияние
и смърт. На задния край на харпуна са
пробити две дупки с диаметри 0,001 м,
на разстояние 0,006 м една от друга.
От това се вижда, че харпунът бил при­
кован с клечки на д р ъ ж к а (обр. 35,
№ 4). Вторият харпун е д ъ лъ г 0Л6 м,
широк 0,03 м, дебел 0,007 м. Той има
същ ата направа като предишния с тая
разлика, че в ъ р х ъ т му е по малък, зъби
те — по-редки (18 на брой) и основата
му завърш ва във форма на рибя опашка.
Явно е, че основата на тия харпуни се
привързвала с връв и поставяла в дупка­
Обр. 33. Прешлени от кости
Fig. 33. Fusaloles en os та на дръж ката, за да бъде нанесен удар
 Селищ нат а могила при с. Пиково 167

на животното, след което привързаният с връв харпун оставал в тялото на ране­

ното животно, а дръж ката му падала (обр. 35, JV» 2). Третият харпун е едноредозъб.

Обр. 34. Върхове от дивашки копия

Fig. 34. Pointes de lances
Той е дълъг 0,165 м, широк 0,025 м и дебел 0,005 м. Върхът на харпуна е извит
подобно на нож. На 0,065 м от върха му са издълбани зъбите. Те са 12, дребни
и заострени в обратна на върха посока Основата на харпуна липсва. Дали тя е
била прикована на дръж ка като четвър­
тия харпун или приспособена към
дръж ка за хвърляне, какъвто е слу­
чаят с втория харпун и с такива, кои­
то завърш ват с удължени конуси в
основата, не е известно. Същото нещо
може да се каже и за първия харпун,
понеже му липсва задната половина.
Той е д ъ лъ г 0,075 м, широк 0,024 м
и дебел 0,0U5 м. Има зъбци от двете
страни. Те са доста редки и подобни
на зъбите на втория харпун. Иарезите
на зъбите му са вдлъбнати с тъпо
оръдие (обр. 35, № 1). Харпуните пред­
ставляват върхове на дивашки копия и
са се появили през ма\даленската епо­
ха. Магд^аленските харпуни са праве­
ни от еленови рога и рядко от кости.
Те имат цилиндрична форма и биват
два в и д а : едноредозъби и двуредозъ-
би. Типологично и стратиграфично пър­
вите са по-стари. От тях е произлязъл
вторият вид харпуни През азилската
епоха харпуните добиват плоска форма.
Тя се запазва и в енеолитните харпу­
ни, каквито изкопахме в Дончовата
селищна могила. Няма съмнение, че Обр. 35. Харпуни
Fig. 35. Harpons
168 П. Детев

това оръжие е служело за ловене на големи риби в блатото или е било

употребявано за лов.45 У нас са намерени харпуни в селищната могила до Русе46
и Деневата могила при Салманово, Преславжо.47 Харпуни са намерени в пра­
историческото селище Gumelnica,48 Cäscioarele, 49 езерото ВоТап, 50 в Румъния, и дру-

Обр. 36. Мотики от еленови рога Обр. 37. Върхове за копия от еленови рога
Fig. 36. Houes en corne dc cerf Fig. 37. Pointes de lances en corne de cerf

г а д е , и т о к р а й о н и я п р а и с т о р и ч е с к и сел и щ а, о к о л о к о и т о т е ч е р е к а и л и с ъ щ е с т ­
в у в а е з е р о (б л а т о ).
В к у л т у р н и я н ас и п на Д о н ч о в а т а сел и щ н а м о ги л а и з к о п а х м е м н о го м о ти к и , н а п р а ­
в е н и о т е л е н о в и р о г а (о б р . 11). Н а п р а в а т а на м о ти к и те е з а п о ч н а л а н е п о с р е д с т в е н о след

0 3 6 9 12 см

t Обр. 38. Мотики от еленови рога

Fig. 38. Houes en corne de cerf

уби ван ето на ж и вотн ото и отнасянето му в селищ ето. Е леновите рога ощ е тогава били
и зрязван и или и зкъртван и от черепа на ж ивотното и нарязвани на части, за да бъдат
направени на мотики, харпуни, диваш ки върхове за копия, шила, ч уко ве, дръж ки за
 С елищ нат а м о ги ла п/ш с. Пиково 169

оръдия за производството и други. Рязането на еленовите рога се извърш вало с

кремъчни ножове, и то така, че тънките странични клонове на рогата да се отреж ат
с част от централния рог, който винаги е но-дебел. На тази част се пробивала
дупката на мотиката, а страничният връх на еленовия рог служел за шиловидно

Обр. 39. Предмети от черупки на Spondylus

Fig. 39. Objets еп coquilles de Spondylus

острие. О ния мотики, които са направени от основата на рога, са по-дебели.В д еб ел и я

им край е пробивана дуп ка за дръ ж к ата, а по-тънкият край се зао стр ял косо в
равнина, п ерп енди кулярн а на посоката на д р ъ ж к ата. Така грубо и зрязан и и недо-
правени, м отиките се складирали н якъ д е и когато ставало нуж да от тях, им проби­
вали дуп ки и поставяли д р ъ ж ки . Това се потвърди от м нож еството недоправени
мотики (обр. 36), в ъ р х о в е за копия (обр. 37) и др., направени от еленови рога,
к о и т о и зкопахм е от енеолитната смет на могилата. На тях липсваха д у п ки за д р ъ ж -
к и т е и о стр и етата им бяха грубо одялани, без следи ог работа. О свен това на е д н а
мотика (обр. 36, № 4) е пробита д о н я к ъ д е и изоставена д у п к а за д р ъ ж к а т а .
Д упкит е за д р ъ ж к и т е на мотиките са три в и д а: кръ гли , овални и ч етвъ р ти ти . О т

Обр. 40. Разни форми на глинени съдове

Fig. 40. Vases еп aigile de formes diverses

това се вижда, че и дръжките им са били одялвани различно (обр. 38). Д ъ л ж и ­

ната на мотиките е от 0,10 м до 0,30 м, а в диаметрите при дупките за дръжките
им — от 0,03 до 0,08 м. Те са били използувани за работа като съвременните
железни мотики, след като им се поставяли дървени дръжки. На някои от моти-
22 Годишник на музеите н Пловдивски окръг
170 П. Д ет еп

ките, направени от дебели еленови рога, издълбавали в гъбчестата им среда дупка,

в която после набивали каменна мотика (обр. 11, № 3).
Украшенията на първобитното население от Дончовата селищ на могила са
били правени главно от черупките на средиземноморските миди C ardium и Spondylus.
С черупките на Cardium се украсявали шиите и косите на хората, а от черупките
на раковицата Spondylus са правени гривни, обици, мъниста, копчета, идоли, тъкачни
уреди и други (обр. 39). Наличието на черупки от тези морски животни в сметта
на могилата свидетелствува за размяна на стоки меж ду жителите на първобитното
селище с населението от егейското крайбрежие, тъй като тия раковини ж ивеят в
крайбрежието на Бялото море, откъдето са пренесени у нас.51
От останките на обработена глина, която намерихме във всички дълбочини
на могилата, се вижда, че тя е била обработвана и използувана за мазане на сгради,
за правене на съдове и други предмети, които били във връзка с поминъка на
хората. П одовете на жилищата са били налагани с дебел слой от 0,3 м червена
глина (лимонит), примесена с фрагменти от глинени съдове. Горният край на тоя
пласт бил трамбуван и измазан с кал от червена глина, примесена със слама, така
както у нас сега мажат подовете на много селски къщ и в Ю жна Б ългария. С дебел
лепеж от такава кал са мазани и паянтовите стени на сградите. С лед изсъхването
на тая мазилка отгоре й се прекарвала тънка мазилка от бяла пръст. Навярно
това е било извърш вано с цел да се подсили осветлението, което не ще да е било
много добро. О т червена глина, примесена със слама, са правени огнищ ата на ж или­
щата и хранилищата, за които споменахме по-горе и от каквито изкопахме доста
части. Обаче за по-голяма трайност и издърж ливост на влага някои глинени пред­
мети са се изпичали на огън. Такива са глинените съдове за домаш но употреб­
ление и други предмети, които са във връзка с поминъка и културата на първо­
битните хора. Н уж дата от съдове за прибиране на всякакви произведения от земе-
делско-скотовъден произход, за месене и печене на хляб, за готвене, хранене и
пиене на вода и напитки, за доене и варене на мляко и приготвяне на млечни
произведения станала причина да се развие грънчарството още през неолита
и да се усъвърш енствува доста много през енеолита. Това личи от енеолитните
глинени съдове, които изкопахме в сметните наслаги на могилата. Те са местно
производство. Големите глинени съдове са правени от нечиста глина, в която
има песъчинки, а повечето от малките глинени съдове са правени от добре пре­
чистена, изгладена и изпечена глина. Едни от съдовете са с черен цвят, а
други — с червен. О бщ о взето преобладават малките глинени съдове. О т 84-те
глинени съда, които изкопахме в енеолитната смет на могилата, 50 са малки, 25
със средна големина, а само 5 съда са големи. М алките глинени съ д ч ета издърж ат
по-добре натиска на сметта, отколкото големите, при изкопаването на които не
всякога се намират всичките им части, за да б ъ д ат възстановени изцяло. Формата
на глинените съдове е в зависимост от служ бата, за която са предназначени
(обр. 40, № 1— 9). Ония глинени съдове, които са р азлати (обр. 40, № 1, 3), са служели
за хранене; тези,които имат чаш оподобнаили купоподобна ф орма (о б р .4 0 ,№ 2 ,4 , 9),
са служели за пиене на вода (напитки) или за наливане (сипване) на редки
храни и ястия, като мляко, чорба, ошав и д р .; ония глинени съдове, които имат
круш овидна форма, са служели за хранилища (обр. 40, № 6, 7, 8), готвене и прена­
сяне на течности или ястия ог едно място на друго. В такъ в случай не е трудно
да си обясним каква е била големината на съдовете, ф ормата на устията, на дъната
и разположението на дръ ж ките им, дори и украсата. Разлатите съдове обикновено
са правени немного големи с оглед да се пренасят по-лесно от едно място на
друго. Те имат формата на съвременните гювечи или гаванки. Д и ам етри те на
устията им са много по-големи, отколкото тия на търбуха и д ъ н а та им. П оставе­
ната в тях храна лесно се взема и консумира. У стията на гаванкоподобните съдове
са ниски и заоблени навън с оглед да не пречат при храненето с пръсти и лъжица.
Най-простите глинени съдчета с разлата форма са гю вечоподобните. Обикновено
тези съдове са с дебели стени, които при устието завърш ват с гладко издут ръб.
Такива съдове изкопахме 32 броя. Те са високи от 0,02 д о 0,06 м, с диаметри при
 Селищната могила при с. Биково 171

устието от 0,045 до 0,21 м и дебелина на стените от 0,003 до 0,01 м (обр. 40, № 1).
Този тип глинени съдове е най-прост и следователно най-стар. Но както всички
човешки изобретения, така и простият разлат съд започнал да се усъвършенствува,
за да отговори напълно на нуждите на хората за времето, през което е създаден.
На устията на тоя тип глинени съдове се появяват прелези, улейчета и накрая

Обр. 41. Чучурчета на глинени съдове

Fig. 41. üoulots de vases en argile

чучурчета (обр. 41), през които се изсипвала или изливала намиращата се в тях
храна. Изобщо устието така се подвива навътре, че пречи за лесното изсипване
на храната от него. След това тази извивка на устието така се изглажда и офор­
мява, че заприличва на тесен цилиндър (обр. 40, № 7). Нуждата от предпазването на
фино изработения разлат съд налагала да се изваят на вътрешната страна на
устието на някои от тях пъпчести дръжки с отвесни или хоризонтални дупки за
привързване с конец и окачване. Фино изработените разлати съдове са украсени с
вдлъбнат, изпъкнал, рисуван или смесен орнамент.
М ежду другите гаванкоподобни глинени съдове изкопахме на 2 м дълбочина
в могилата един глинен съд с гаванкоподобна форма, червен цвят и шип от
вътреш ната страна на дъното (обр. 42, б). Той е висок 0,04 м, с диам. при устието
0,04 м и дебелина на стените 0,007 м. На устието му има четири прелеза. Очевидно
е, че той е служел за пробиване и изстискване на плодове.
Близки по форма на разлатите глинени съдове са 32-те чаши. Те са високи
от 0,03 до 0,045 м, с диаметри при устието от 0,03 до 0,085 м и дебелина на сте­
ните от 0,005 до 0,01 м. Най-типичните от тях са представени на обр. 43. Разликата
между диаметрите на дъното и устието на чашите не е голяма. В повечето случаи
диаметърът на устието им е по-голям от тоя на дъното. Има случаи, когато някои
чаши имат по голям диаметър на дъното, отколкото тоя на устието, и такива чаши,
172 /7 Д ет ев

на които търбухът им е с по-голям диаметър от устието и дъното. Последният

тип глинени чаши, ако са по-големи, по нищо не се различават от купите. Някои
чаши, които изкопахме в енеолитната смет на могилата, са малки (обр. 43). Повърх­
нината им е така лошо изгладена, че може да се вземат за детска работа. Други
са много добре шлифовани и орнаментирани. Едни чаши са орнаментирани с вдлъб-

Обр. 42. Глинени съдове Обр. 43. Глинени чаши

Fig. 42. Vases en argile Fig. 43. Verses en argile

нат орнамент, други c пъпки, трети с инкрустиран орнамент, а има и такива чаши,
които са рисувани с графит. Между 32-те чаши, които изкопахме в енеолитната
смет, на 2 м дълбочина се намери една черна малка чашка с неправилна форма и
малка дръжка, на която дупката е 0,003 м. Тя е висока 0,02 м и има диаметър на
устието 0,1)3 м и дебелина на стените 0,004 м. Малките размери на чашката и

Обр. 44. Глинени купи

Fig. 44. Coupes en argile

отвесната й дупка ни карат да допуснем, че тя е използувана като чаша-запушалка.

Била е привързана с конец през дупката на дръж ката си за тясното устие на гли­
нен съд и с отвора си го запушвала (обр. 42, в).
Чашите са служели за наливане и пиене на вода, мляко и напитки. За такава
цел са служели и купите. Изтъкнахме, че те съчетават формите на чашите с тия
на разлатите съдове. Предназначението им е било да съхраняват рядка храна и теч­
ности, които мъчно се задържат в разлати съдове, ето защо било необходимо да
се издигнат нагоре стените на съда подобно на чашите или, с други думи казано,
 Селищ нат а м огила при с. Бикове 173

да се увеличи широчината на цилиндричния ръб в разлатиге глинени съдове. По

тоя начин се получили купите. Седем такива купи изкопахме в енеолитната смет на
^°™ лата* са високи от 0,055 до 0,14 м и имат диаметър при устието от 0,09 до
0,155 м и дебелина на стените от 0,004 до 0,01 м. Най-типичните от тях са пред­
ставени в обр. 44. Първата е с червен цвят и без орнаменти, а другите шест са

Обр. 45. Глинени съдове-капаци Обр. 46. Глинени съдове-капаци

Fig. 45. Couvercles d’argile pour vases Fig. 46. Couvercles d’argile peur vases

орнаментирани c шнурова, рисувана c графит, изпъкнала или вдлъбната украса.

Устията на някои купи са приспособени така, че могат да се втикват в устието
на друг съд (обр. 44, № 4 и обр. 45) или пък да го похлупват. Тия глинени съдове
трябва да наречем съдове-капаци. Обикновено тия капаци не са големи. Устието
и вътрешните им страни са доста обгорени от действието на парата. На дъното на
един такъв малък съд (обр. 46,3) има две малки дупчици. По всяка вероятност той
запушвал тясното устие на някой глинен съд, а през дупчиците му излизала парата
от покрития с него съд, когато ястието е вряло.
В енеолитната смет изкопахме осем съда-капаци. Най-типичните от тях са
дадени на обр. 44, № 4, 45 и 46, а данните за дълбочината, на която са намерени в
могилата, за цвета и размерите им, изразени в метри, са дадени в табл. 2.
Таблица 2
Диаметри при
№ по ред Дълбочина Цвят Височина Дебелина
устието дъното търбуха

1 1,3 червен 1 0,075 0,100 0,045 0,140 0,005

2 3 керемиден 0,045 0,080 0,025 0,095 0,004
3 3 0,045 0,065 0.030 0,090 0,005
4 3 0,035 0,065 0,025 0,090 0,005
5 5 червен 0,085 0,035 0,043 0,080 0,006
6 5 сив 0,040 0,030 0,030 0,045 0,004
7 7 сив 0,040 0,025 0,036 0,040 0,004
8 6 сив | 0,040 0,030 0,030 0,045 0,004

От размерите на съдовете-капаци се вижда, че те са малки. От обгарянето

на вътрешните стени и устията на някои съдове е ясно, че те са употребявани и
като съдове-капаци. По време на хранене хората отхлупвали капака, който същ е­
временно е служел и за съд, сипвали в него ястия и след това, когато се нахра­
нели, пак похлупвали с него съда, в който се съхранявало и пренасяло ястието
или питието. Тази практика е много удобна за хранене при полска работа и
поради това трябва да допуснем, че тогавашните земеделци-скотовъди използу­
вали предимно тоя вид съдове. Вътрешната страна на устието на някои съдове-
капаци е много добре шлифована и рисувана с графит, както и инкрустирана.
174 П. Д ет ев

Други биконични глинени съдове са служели като обикновени домашни съдове

за сипване или готвене на ястия и за варене на мляко. Готварските съдове са
дебелостенни, груби и без орнаменти, докато рисуваните с графит и инкрустираните
са правени от добре пречистена глина и са били шлифовани. Освен за обикновено
домашно употребление те са се използували и за култови цели. Към последните
ще отнесем три съда, представени на обр. 47, чиито цвят, данни за дълбочината,
на която са изкопани в могилата, и размерите им в метри са дадени в табл. 3.
Таблица 3
Диаметри при
11
№ по ред Дълбочина Цвят Височина Дебелина
устието дъното търбуха

1 4 черен 0,060 0,055 0,025 0,075 0,004

2 3 черен 0,060 0,085 0,030 0,110 0,005
3 7,2 черен 0,030 0,085 0,050 0,090 0,004

Тези съдове са орнаментирани с графит.

В енеолитната смет на Дончовата селищна могила при с. Биково, Новозагор­
ско, изкопахме 7 съда с крушовидна форма. Тая форма е по-нова и по-сложна.
Съдовете са по-големи. Според службата, за която са били предназначени, можем
да ги разделим главно на четири ви д а: хранилища, амфори, кани и тенджери. Хра­
нилищата са големи глинени съдове, подобни на изкопаните в селищната могила
Банята при с. Кап. Димитриево, Пещерско.52
На 6 метра дълбочина в могилата изкопахме парчета от три такива съда,
но поради липса на някои части не успяхме да ги възстановим. В тях са се съхра­
нявали зърнени храни, зимнина и вода. Амфорите са много по-малки от тях. Те
са служели за съхраняване на вода, мляко и напитки. Характерен признак на
амфорите, отличаващ ги от другите крушовидни глинени съдове, са отвесните им
и широки дръжки, които се намират на двете срещуположни страни на съда. Те
са залепени на 0,025 м под устието на съда и свършват в горната част на тър-
буха му. Две такива амфори с бледокеремиден цвят изкопахме на 2 м дълбочина
в могилата. Първата е висока 0,165 м. Тя има диаметър при устието 0,1 м и дебе­
лина на стените 0,008 м. Външната страна на амфората е украсена с пет хоризон­
тални реда вдлъбвания, направени с мидена черупка. Подобна на нея е другата
амфора (обр. 48). Тя е висока 0,235 м. Има диаметър при устието 0,12 м и дебе­
лина на стените 0,008 м. Търбухът й е украсен с девет хоризонтални реда от
вдлъбвания, направени с мидена черуп­
ка. Пренасянето на тия два съда и из­
ползуването им е ставало с помощта на
двете им дръжки, които се хващали с
ръце. На тях приличат крушовидните
глинени съдове с топчести дръжки в
горната част на търбуха до устията.
Грубо изваяните и с дебели стени съдо­
ве са служели за готвене и топлене
на вода. Обикновено те са без орна­
1
менти и са играели ролята на днешните
I гърнета-тенджери. Готвенето в тях е
ставало, като се поставят в жарта на
Обр. 47. Глинени съдове огнището до огъня или пък при везлата
Fig. 47. Vases еп argile им се привързват с връв и окачват на
подвижни куки над горящия огън и
така са топлели вода и варели мляко и ястия. Затова външната страна на такива
глинени съдове е много одимена и обгорена. Глината на много от тях е пропита
с мазнина, вследствие на което те добили лъскавочерен цвят. Това се вижда от
многото части от глинени съдове, които изкопахме в енеолитната смет на мо­
гилата. Обаче на цели съдове не попаднахме.
 Селищ ната м огила при с. Биково 175

В замяна на това на 3 м дълбочина в могилата изкопахме два еднакви съда

(обр. 49) с вдлъбната с пръст украса. Тия два съда имат бледочервен цвят. Тър-
б)*сите им са по-изпъкнали от тия на амфорите и се различават от тях само по
дръж ките и орнаментите си. Първият глинен съд е висок 0,17 м. Той има диаме­
тър при устието 0,1 м и дебелина на стените 0,008 м. От външната страна на

Обр. 48. Глинена амфора Обр. 49. Глинен съд

Fig. 48. Amphore ел argile Fig. 49. Vase еп argile

устието си има две пъпчести дръжки с отвесни дупки за привързване с конец,

окачване и пренасяне. Другият съд има същата форма, дръжки и украса, само че
е по-голям от първия. Той е висок 0,22 м. Има диаметър при устието 0,115 м
и дебелина на стените 0,008 м. Съдовете не са опушени и обгорени от огън,
а това показва, че те не са били използувани за готвене. Изобщо трябва да
предполагаме, че едва ли орнаментираните съдове са употребявани за готвене, осо­
бено тия, които имат релефен орнамент. Те не са практични за такава цел. Описа­
ните съдове са удобни главно за съхраняване и пренасяне на вода и хранителни
материали. Те лесно се пренасят, понеже са малки и с тесни устия, вследствие на
което лесно се запушват с похлупаци, за да не се плиска храната или водата и се
пази от замърсяване. Обаче орнаментацията им от хоризонтални вдлъбвания с
пръст по външната страна и тая с мидена черупка на амфорите може да стои
във връзка с измерване вместимостта им. Може би изразът „Има един, два или три
пръста или една длан, една педя, докато се напълни с ъ д ъ т“ да е от първобитни
времена и е във връзка с мерки за измервания.
Глинените чаши са без дръжки или с единични широки дръжки. Купоподоб-
ните съдове са без дръжка. Едни от големите крушоподобни глинени съдове са
без дръж ки, а други с езичести или широки дръжки. Но се срещат и такива случаи,
където има по две езичести и широки дръжки на един и същ съд. За отбелязване
е обаче, че всички дръж ки на големите крушоподобни съдове са разположени на
търбуха им. Средните и малките глинени съдове с крушоподобна форма имат
пъпчести и широки дръжки с овални напречни сечения. Пъпчестите дръжки на тоя
тип глинени съдове от своя страна са три вида: без дупки, с хоризонтални и
отвесни дупки. Грите вида пъпчести дръжки са газположени или от външната
страна на устието, или в горния край на търбуха. Пъпчестите дръжки без дупки
донякъде отговарят на езичестите. Те се намират на външната страна на два
срещуположни края на устието или на хълбоците на съда. Служат за прихва-
176 /7. Детев

щане на съда и за пренасянето му с ръце. Такова разположение имат и пъпче-

стите дръжки с отвесни или хоризонтални дупки, само че през дупките им
се прекарва конец и се превързва, вследствие на което съдът може да се
закачва над огнище или другаде и да се хваща и носи за конеца като за
привезло. Крушоподобните съдове с пъпчести дръжки на устията са много
удобни за готвене, тъй като привезлата им са горе и поради това търбусите ги
предпазват от изгаряне. Дъната на повечето енеолитни глинени съдове са плоски
с изключение на някои орнаментирани, чиито дъна са хлътнали. Последните са
остатък от хлътналите дъна на среднонеолитните глинени съдове, които са запа­
зени и през енеолита поради религиозния консерватизъм у първобитните хора. Тези
съдове са били псавени от добре пречистена и фино изваяна глина и са били из­
ползувани като култови подноси на храна и пития. Орнаментът по стените на
глинените съдове е нещо като идеографично писмо. Първобитните земеделци-
скотовъдци не са могли другояче да си представят поднасянето на дар и нахранва­
нето на хората изобщо и главно на божествата освен чрез разлати съдове: чаши,
купи, кани и хранилища, или пък чрез специални жертвени съдове, на чиито стени
са отразени чрез геометричния орнамент пожеланията им. В тоя орнамент са отра­
зени символично (имагинативно, идеопластично) ония природни сили, неодушевени
и одушевени предмети в света, които са били смятани за безсмъртни и че помагат
или вредят в земеделско-скотовъдната работа на първобитните хора. Проблемът за
плодородието и неплодородието се свързвал с фантастични представи от първо-
битно-космичен характер, който еволюирал от анимизъм в зооморфизъм и на­
края в антропоморфизъм.53 Стилизуването на обожаваните предмети върху
стените на глинените съдове се опростявало до такава степен, че техните образи
се превръщали в геометричен орнамент. Той се появил през неолита и усъвър-
шенствувал през енеолита. Напр. несиметричният кръст представлява човек, кръ­
го в е те — слънцето, полукръговете — луната и др. Всички орнаменти са подчинени
напълно на геометричните закони на изкуството: „симетрията, ритъма на повто­
рение на еднакви или различни форми и идеални съчетания на неидеални
форми“ 54.
Изобразяването на енеолитния геометричен орнамент върху стените на съдо­
вете е ставало по пет начина: релефен, вдлъбнат, инкрустиран, рисуван и смесен.
При първия, втория, третия и петия начин на изобразяване на геометричния орна­
мент има ваяне върху неизпечената повърхнина на съда: релефно с пъпки, шну­
рове, ръбове, ръце, кривули и др., а вдлъбнато с гребен, нокът или пръст, мидена
черупка, твърд предмет, връв и др. (обр. 50). Вторият начин на изпълнение
на геометричния орнамент се явява като база за изобразяване на инкрустиран
орнамент, който всъщност е вдлъбнат орнамент, запълнен с бяла охра. Затова като
опада бялата охра на инкрустирания орнамент, той може да мине за вдлъбнат и,
обратното, ако вдлъбнатият орнамент се запълни с бяла материя — може да
мине за инкрустиран. Рисуването на геометричния орнамент ставало с помощта на
графит и червена охра. И тъй енеолитните грънчари са практикували главно три
начина за изобразяване на геометричния орнамент: релефен, вдлъбнат и рисуван.
Поради това най-сигурната гаранция за определяне на енеолита у нас е керамиката
с геометричен инкрустиран или рисуван с графит орнамент. Тази керамика се намира
в голямо изобилие в долния културен пласт на Дончовата селищна могила. Голя­
мата дебелина на тоя пласт в могилата и в почти всички селищни могили у нас,
а така също и подчертаното съвършенство на грънчарската техника през енеолита
показват, че през това време хората са били доста заможни земеделци-скотовъдци
и на висока степен на културно развитие.
Усъвършенствуването на грънчарската техника и украса през енеолита е
толкова голямо, че по никой начин не може да се сравнява с грънчарската техника
от бронзовата епоха. Това се вижда от запазените глинени съдове или фрагменти
от такива, които изкопахме от 0 до 1,50м дълбочина в пепелния горен културен пласт.
Те са направени от нечиста глина. Цветът им е черен, сив или червен. Общо взето,
основните форми на енеолитните глинени съдове са запазени и през бронзовата

*
Обр. 50. Фрагменти от глинени съдове
Fig. 50. Fragments de vases en argile
Обр. 50. Фрагменти от глинени съдове
Fig. 50. Fragments de vases en argile
Обр. 50. Фрагменти от глинени съдове
Fig. 50. Fragments de vases cn argile
r
Обр. 50. Фрагменти от глинени съдове
Fig. 50. Fragments- de vases еп argile
Обр. 50. Фрагменти от глинени съдове
Fig. 50. Fragments cle vases си argile
 Селищната могила при с. Пиково 177

епоха. Обаче наред с тях се появяват глинени съдове с кантаросовидна (бръмба-

ровидна) форма. Н горния културен пласт на могилата изкопахме четири такива
съда (обр. 51). Двата съда са червени, а останалите черни. Те са с единични

Обр. 51. Глинени съдове

Fig. 51. Vases en argile

дръжки, които се издигат по-високо от устията им, и са с остри или сферични дъна.
Данните за тях в метри даваме в долната табл. 4.
Таблица 4

Д и ам етр и при
№ по
ред Д ълбочина В исочина Д ебелина
дъното устието търбуха

1 1 0 .0 7 5 0 ,0 4 5 0 ,0 8 0 0 ,0 7 0 0 ,0 0 5
2 0 ,8 0 0 ,0 6 5 0 ,0 4 5 0 ,0 7 5 0 ,0 7 0 0 ,0 0 5
3 0 ,9 0 0 ,0 7 0 0 ,0 4 5 0 ,0 5 5 0 .0 7 0 0 ,0 0 5
4 1 0 ,0 5 5 — 0 ,0 4 5 0 ,0 5 0 0 ,0 0 4

Разлатите глинени съдове от бронзовата епоха не се различават по форма от

съдовете на енеолитната. Дръжките им са широки, по-високи от устията им и с извити
нагоре краища, подобни на ръбове. Повечето от чашите и купите са без дръжки, подобно
на енеолитните. Те са с груба направа и без орнаменти или ако има такива, те са
пъпчести. Някои високи дръжки на глинени съдове са със спусък за улавяне
(обр. 52, № 5). Крушоподобните глинени съдове са с тесни и къси или високи устни.
Горната част на устието им е пробита с дупки в хоризонтален ред. Те са украсени
отвън с шнуров орнамент, два реда хоризонтално-триъгълни вдлъбвания отвън на
устието, шнур с панделки, вдлъбвания от външната страна на ръба на устието,
чучурчета (обр. 41, А) и други. От това се вижда, че през бронзовата епоха насе­
лението на селището, наречено днес Дончова могила, употребявало съдове, подобни
на изкопаните от селищните могили при селата Маноле55 и Веселиново.56
Като изключим тъпоконусовидните или сферичните дъна на кантаросоподоб-
ните глинени съдчета с къси устия, всички други глинени съдове от горния кул­
турен пласт имат плоски дъна. Орнаментацията на съдовете от тоя пласт е четири
вида: изпъкнала (пъпчеста и шнурова), дупчеста, вдлъбната и инкрустирана. Това
се вижда от намерените фрагменти от глинени съдове (обр. 53). Геометричният ор­
намент се предава по стените на глинените съдове чрез тия четири начина на украса,
но тук той е много поопростен. Шнуровата украса е много разпространена. Тя опасва
отвън устията на съдовете и търбусите им. Най-фин и същевременно най-разпро
странен след шнуровия орнамент е инкрустираният (вълчи зъб), а така също гре-
бенестият инкрустиран орнамент и той е на концентрични окръжности. Техниката
и изпълнението на украсата по стените на съдовете на бронзовата епоха е съвсем

li Годишник на м у зеи те в П ловдивски окръг

 П. j l степ
178

Обр. 52. Дръжки на глинени съдове

Fig. 52. Manches de vases en argile

различна от тая на енеолитната керамика, поради което тия два типа керамика
много лесно се различават.
За разбъркване на гозбата през време на варенето й в глинени съдове и за
отсипването й в разлати съдове и купи за ядене, а така също и за консумиране
на чорби, редки ястия и ошав са били употребявани глинени лъжици. В сметта на
могилата изкопахме части оттша*вида глинени лъжици: с остри конусовидни дръжки и
с плоски, подобни на рибя опашка дръжки. Краищата на втория вид лъжици са
пробити с една или две дупки за привързване с конец и окачване.
Необходимостта да бъдат покрити устията на глинените съдове, които съдържат
хранителни материали и вода, станала причина първобитните грънчари да им пра­
вят капаци. Това се вижда и от глинените капаци, които изкопахме от сметта на
Дончова могила. Те са два вида: плоски и гъбоподобни (обр. 54). Гъбоподобните
капаци са с дупки за привързване с конец устието на съда, към който са прикре­
пени (обр. 54, № 1) без дръжки (обр. 54,№ 2) или с дръжки (обр. 54, № 5), а плоските са
с дръжки (обр. 54, № 3 и 4).
Други предмети, които местните първобитни жители правели и изпичали от
глина за домашно употребление, са тежестите, фуниеобразните предмети, идолите
и предметите, които са във връзка с тях, печатите и др. Тежестите са три вида:
плоски, тъпоконусовидни и пирамидални (обр. 55). Те са високи от 0,1 до 0,16 м.
В горния си край всяка тежест има дупка за окачване. Прешлените са четири
вида: големи с малки или големи дупки за окачване, с форма на пресечен конус,
фалусоподобни и малки прешлени с двойно конусовидна форма за мрежа за ловене
на риба и за вретена (обр. 56).
Точното предназначение на фуниеобразните предмети не ни е известно. В долния
културен пласт на могилата изкопахме 10 броя такива глинени предмети. Те са
дълги от 0,05 до 0,10 м и имат диаметър при широката си част от 0,05 до 0,08 м
(обр. 57). Подобни предмети у нас са изкопани в селищната могила Разкопаница
при с. Маноле, Пловдивско,57 и др.
('с.тщната могила при с. Пиково 179
 180 П. Д ет ев

Глинените идоли са изображения на хора и животни. Човеш ките фигурки от

глина са изваяни като бюстове и статуйки (обр. 58). Те са четири вида. В първия
вид идоли човешкото тяло е много опростено. Високи са от 0,03 до 0,06 м и с
диаметри при основата си 0,015 до 0,02 м (обр. 58, № 1). Д олните им части предста

Обр. 54. Глинени капаци

Fig. 54. Convercles еп argile

Обр. 55. Глинени тежести Обр. 56. Глинени прешлени

Fig. 55. Poids en arg.le Fig. 56. Fusai'oles еп argile

Обр. 56. Глинени прешлени

Fig. 56. Fusai'oles en argile

вляват конусовидни тела, които отгоре завърш ват с тъпоконусовидни глави. На

всеки идол са пробити наклонено по две дупки. Едната е пробита наклонено в
средата на основата на идола до страничната повърхнина, д ругата лежи в същата
равнина, но е с противоположна посока и е пробита до средата на идола. През
двете дупки на всеки идол са възможни само два начина на прикрепяне с клечки
 Селищната могила при с. Пиково 181

(обр. 59, А, Б). В първия случай втикнатата в дупките извита клечка може да се
вземе за превита и подпряна на кръста ръка, а във втория случай — за два
идола, хванати един за друг за кръста с ръце. Последният начин за залавяне и
представяне на двойни човешки идоли е най-правдоподобен. От първия тип човешки

Обр. 57. Фуниеобразни предмети

Fig. 57. Objets еп forme d'entonnoire

Обр. 58. Идоли

Fig. 58. (doles

идоли ще да е произлязъл вторият тип глинени идоли на хора, които имат същата
форма и хлътнатина в основата като идолите от първия тип, само че главите им
са с оформени лица, получени чрез стиска не отстрани с пръсти неизпечената глава
на идола. Идолът от втория тип се различава от първия по това, че е по-дебел
от него, поради което по-лесно се задържа прав и затова няма нужда от дупки
за прикрепването му с друг идол (обр. 68, № 3). На втория тип идоли прилича третият.
 182 П. Детев

Разликата между двата типа идоли е тая, че в третия тип идоли са представени
и очите с дупки (обр. 58, № 2). От тия три типа идоли се вижда едно развитие при
изобразяването на човешкия образ, кой
то в четвъртия тип глинени идоли се
усъвършенствува още повече. В послед­
ния тип глинени идоли човешките тела
са така изваяни от първобитните скул­
п т о р , че ако и да са грубо стили­
зирани, в тях са дадени всичките части
на човешкото тяло. Тези идоли са два
вида: седящи (обр. 58, № 6) и прави
(обр. 58, № 4,5,7). Шестият глинен идол
е на мъж с черен цвят. Липсват му гла­
вата и дясната ръка. Изваян е в седя­
що положение, гол. Слабините му са
Обр. 59. Идоли покрити с престилка, представена с
Fig. 59. Idoles инкрустирани линии (обр. 58, № 6 и 6а).

Обр. 60. Глава на човешки идол

Fig. 60. T£te d*un idole humain

Другият идол представлява права жена

с черен цвят. Главата й липсва, а ръцете
са счупени. Под гърдите на жената-идол
е изобразен колан, краищата на който
завършват с по един кръгъл орнамент.
Краката на идола под коленете също
са орнаментирани, но дали тия орнамен­
ти са дрехи или татуировка, не може
да се определи (обр. 58, № 5 и 5а). Към
тоя тип глинени идоли ще причислим
идола от обр. 58, № 4, част от идол
(обр. 58, № 7) и една глава на женски
глинен идол (обр.60). Лицето на жената-
идол е изваяно доста сполучливо. На
него са отбелязани очите, ноздрите и
по две дупки за украшение на всяко
ухо. Темето на главата на идола е проби­ Обр. 61. Части от глинени идоли
то с една дупка, която пронизва и шията. Fig. 61. Parties d’idoles en argile
 Селищното могила прс. Пиково

Освен това в енеолитната смет на мо­

гилата изкопахме глинени фрагменти от
бюстове на жени и крака на идоли и
антропоморфни съдове. Краката са високи
от 0,03 до 0,05 м, имат дълж ина на х о д и ­
лата от 0,015 до 0,035 м. Те са изваяни
много добре и без детайли (обр. 61). Та­
кава е и една дръжка от антропоморфен
глинен съд. По изработка тя отговаря
на втория тип глинени идоли на хора
(обр. 58. № 3). Д руга дръжка на антропомор­
фен глинен съд отговаря на третия вид
глинени идоли на хора, само че наместо
с дупки очите на човека са оформени с
по две вдлъбнато-криви линии (обр. № 4).
Към антропом орф ните г л и н е н и с ъ д о в е
ще трябва да отнесем и и з к о п а н а т а д о л ­
на част от а н т р о п о м о р ф е н г л и н е н с ъ д
(обр. 62). Този съд е имал ф о р м а т а н а п р а в 0 1 2 3 4
и кух глинен човешки и д о л С ч е р в е н Ц ВЯТ, О бр. 62. К рака антропом орф ен гл и н е н съд
ВИСОК 0,1 1 М. О т него са за п а зе н и сам о P ig , 62. P ieds d ’un сп
краката от к о л е н е т е н а д о л у . a rg ile

О бр. 63. И доли ни ж и вотни

F ig . 63. Id o le s d ’a n im a u x

От изкопаните в енеолитната смет на могилата

О б р . 64. З о о м о р ф е н гл и н е н съ д
F i g . 64. V a s e s z o o m o r p h iq u e
е п a r g ile
осем глинени ф и гу р к и на животни само една е
запазена цяла (о б р . 63, № 4). Тя прилича на мечка или
свиня. От горе главата на идола е продупчена в п о ­
сока на муцуната. Първите три ф игурки (обр . 63, № 13)
са фрагменти от глинени ф игурки на животни, в е ­
роятно говеда. И първата от тях са изваяни очите
и рогата на говедото, а муцуната му е пробита с
една напречна дупка. Останалите д в е части от ж и­
вотински фигурки (обр. 63, № 5 , 6) са по всяка вероят­
ност на кучета. Кучешка глава с шията е и д р ъ ж ­
ката на зооморфен глинен съд (обр. 63, JWb 7).
Т в ъ р д е ин т ер есен е прот онът на с ф и н к с о п о д о б н и я
з о о м о р ф е н с ъ д , и з к о п а н на 2,5 м д ъ л б о ч и н а н м о -
184 II. Л ет ен

гилата (обр. 64). С ъ д ъ т е висок 0,085 м. Той представлява леж ащ о куче, което е
втренчило поглед напред. Очите, а така същ о и устата му са очертани с инкру­
стирани линии и червена охра. И д о л ъ т
представлява съд-куче, на чиято глава
отгоре се намира устието на съда. С р ед ­
ната дебелина на стените на с ъ д а е
0,007 м. На тоя с ъ д приличат зооморф-
ните масички-лампи (обр. 65), каквито
изкопахме в селищ ната могила Ясатепе
в гр. П ловдив58 и Б ан ята при Кап. Ди-
митриево.59 Ш ията и главата на зоо-
морфния съ д липсват. Л ампата пред­
ставлява правоъгълно коритце (0,12 на
0,10 м) с четири крачка, високи 0,05 м
и диам етър 0,02 м. Н а предната му
част се е издигала ш ията и главата на
животното, а на задн ата част е извая­
Обр. 65. Част от зооморфна лампа
на къса опаш ка. О твъ н видоизмененият
Fig. 65. Partie d’une lampe zoomorplrque
тъ рбух на ж ивотното е украсен с
вдлъбнатини, направени с острие, пред­
ставляващ и космите на животното. Коритцето е служ ело за наливане на мазнина.
За поставки на глинени идоли на хора и животни служ ели култовите масички.
Н аред с култовите масички, коритца, печати и други предмети те били необходим

Обр. 66. Култова масичка Обр. 67. Култова масичка

Fig. 66. Tablette de culte Fig. 67. Tablette de culte

инвентар в домаш ното светилище и представлявали миниатюрни образи на съ щ е­

ствуващ ата гогава домаш на покъщнина. О бикновено масичките са четирикраки,
без или със украса (обр. 66, 67).
П оставки за глинени идоли са д ъ л ­
гите глинени столчета с четири крака и
две три ъ гъ лн и облегала. Те наподобя­
ват първобитни легла (обр. 68).
Култово предназначение може да
са имали и двете глинени коритца
(обр. 69), които изкопахме в енеолит-
ната смет на могилата. Едното от тях
е пробито с д ве дупки на дъното. То
навярно е служ ело като фуния за на­ Обр. 68. Глинени легла или столчета
ливане на течности от един съ д в Fig. 68. L ts et chaises еп argile
друг. О свен това изкопахме седем гли-
нени ф алоса, от които седмият е боядисан с червена боя (обр. 70); четири глинени
печата, от които двата представляват човешки ходила, а трети ят е с три концен-
 Селищ нат а м огила при с. Биково 185

трично-вдлъбнати кръга (обр. 71); една глинена възглавница с вдлъбнат орнамент

(обр. 72); два глинени капака за пъпчеста украса (обр. 73, № 3, 4); едно глинено улейче

Обр. 69. Глинени коритца

Fig. 69. Augets en argile

(обр. 73, № 5); петолъчен предмет (обр. 73, № 6); едно глинено колело, една керемида
(обр. 74) и др.
Разнообразието на глиненото произ-
водство, съвърш енството на формите,
орнаментацията на глинените съдове
и идолите говорят за натрупване на
богатства и охолен живот, които благо-
приятствуват за процъфтяването и на
изкуството. Те са майсторско постиже­
ние на родово-общинния художник, кой­
то чрез тях говори за живота и култу­
рата на едно отдавна загинало поколе­
ние в нашите страни. Обр. 70. Глинени фалоси
В енеолитната смет на могилата Fig. 70. Phallus en argile
изкопахме бучки от червена охра. С нея
са рисувани стените на глинените съдове, боядисвани стените на жилищата и мазани
телата на хората през време на тържества, както това правят туземците в Австралия,
А фрика и другаде.60 Подобно на тях жителите на някогашното праисторическо

Обр. 71. Глинени печати

Fig. 71. Sceaux en argile

селище в днешната Дончова могила се татуирали и обличали в дрехи, направени

от обработени животински кожи и тъкани.

24 Годишник на музеите в Пловдивски окръг

186 //. Детев

Навярно за текстилни материали били използувани ликата на липите, папурът,

стъблата на зърнените храни, влакната на лена и конопа, вълната и козината.
Текстилните материали били изчепквани, извлачвани, а после изпридани от жените
с помощта на хурки и вретена и изтъкавани на отвесен стан. На горния край на
стана е имало кросно с прекарана през него основа на
тъканта, а долу са били окачени плоски тъпоконусовидни
и пирамидални тежести. Прекарването на вътъка през
основата при тъкането е ставало с ръка, вретено или гли­
нена макара-совалка. Набиването на тъканта се извърш­
вало с дървени бърда.
Глинените тежести и отпечатъците от тъкани по
някои дъна на глинени съдове, които изкопахме в ене-
олитната смет на Дончовата селищна могила (обр. 75),
свидетелствуват красноречиво за развитието на тъкаче­
ството и шиенето на дрехи в това селище.
Седящият гол мъж-идол в обр. 58, № 6 и 6а е пре­
пасан с престилка, която покрива срамните му части и
поради това в никой случай не трябва да се взема за
инкрустирана татуировка.
От всичко разгледано дотук се вижда, че не само
дрехите на старите могилни жители, но и скулптурните
им работи: фигури на хора и животни, макети на жили­
ща, покъщнина и други предмети, са опростени — стили­
зирани форми на действителни предмети. Въз основа на
намиращите се в могилния насип останки от къщи с
покъщнината и други предмети ние можем да възстановим
Обр. 72. Глинена домашния живот и култура на първобитните хора, които
възглавница са живеели на това място през енеолита и началото на
Fig. 72. Oreiller en argile бронзовата епоха. Това време носи белезите на заражда­
щото се родово-общинно патриархално семейство, което
отговаря вече на средния стадий от варварското развитие на местните първобитни
жители.
Археологическите материали, които изкопахме в сметта на Дончовата селищна
могила, дават ясна картина за обществено-икономическата структура на това насе-

Обр. 73. Разни предмети от глина Обр. 74. Глинено колело и керемида
Fig. 73. Ob jets divers en argile Fig. 74. Roue et tuile en argile

ление. O r множеството дивашки върхове за копия, бойни топки, харпуни и други

ловни и риболовни оръжия, намерени в могилата, се вижда, че населението на
това първобитно селище се занимавало с лов и риболов. Повечето от ловните и
 С елищ нат а м огила при с. Биково 187

риболовните оръж ия са служели за убиването на едър дивеч и риба. Това се

потвърж дава и от намерените в голямо изобилие кости, рога и зъби от елени,
сърни, говеда, свине, шарани и други животни. Ясно е, че едрият дивеч е бил
предпочитан пред дребния, а това ни убеждава, че ловът и риболовът не са били
насъщ но, основно занятие на на­
селението. Те са се практикували
по традиция като спорт наред със
скотовъдството, земеделието и дру­
гите домашни занятия. Набавянето
на месна храна за населението и
други хранителни продукти от жи­
вотински произход е ставало глав­
но от животновъдството. Остан­
ките от кучета, говеда, овие, кози,
свине и други домашни животни
в сметта на могилата свидетел-
ствуват, че когато човек е на­
пуснал пещ ерите и се е заселил
в равнините, започнал да отглежда
повече домаш ни животни, понеже
вече храната им била гарантирана Обр. 75. Отпечатък от тъкан
от зем еделското производство. По­ Fig. 75. Empreinte de t ssu
ради тази причина хората напус­
нали естествения си поминък —
лова и риболова, и станали животновъди-земеделци. Животновъдите подобрили
значително живота си. Те добивали от домашните животни месо, кожи, кости,
рога и вълна. Здравата и питателна храна от животински произход повишила
значително умствения уровен на първобитните животновъди и създала условия
за културното израстване на хората. Освен това характерните белези на първобит-
ните типове домашни животни са се запазили и досега в съвременните домашни
животни. О т кръстосването на разните праисторически кучешки раси се създали
днеш ните кучешки раси. Изобилието на рога от брахицеросното говедо и малкият
брой рога от примигениусното говедо в енеолитната смет на могилата показват,
че преобладаващ ият говежди тип през това време в селището е бил типът на дреб­
ните сиви и късороги домашни говеда. С малки подобрения тази говежда раса
се е запазила и до днес в Южна България.61 В тая покрайнина на България се
отглеж дат и дългорогите говеда. Обаче тази раса най-добре е застъпена в искър­
ската порода и в говедата в унгарската пуста.
Няма съмнение, че и другите сегашни домашни животни са поколения на
първобитните си прадеди и носят расовите им белези
Голямото развитие на скотовъдството в селището през енеолита се дълж и на
земеделието, което всъщност било най-главният поминък на населението. Отначало
зърнените храни се сеели за храна на добитъка, а впоследствие за храна и на
хората. Земеделската обществено икономическа дейност на това могилно население
се е революционизирала вследствие на усъвършенствуване каменните и костни
оръдия на производството и главно вследствие на откриването и употребата на
медта за практически цели. Каменните оръдия на производството и тия от живо­
тински произход били изглаждани добре, а за по-голяма солидност на някои са
били пробивани дупки за дръжки. Медните оръдия на производството превъз­
хож дат във всяко отношение каменните и тия от животински произход. Те са
много удобни за разкопаване черноземната почва на тоя край. Отличният ряз на
медните земеделски оръдия на труда превъзхождат тоя на костните и каменните.
Обработването на земята с медните земеделски оръдия на труда се усъвършен-
ствувало много. Естествено това се отразило твърде благоприятно върху разви­
тието на земеделието и увеличило производството. Явяват се големи излишъци от
188 Г1. Д е me а

земеделски произведения, главно от зърнени храни, и натрупвания на богатство в

едни ръце за сметка на други. Потвърждение на това са шестте крини овъглени
зърна от лимец, които изкопахме в поменатото по-горе хранилище на дълбочина
6 м в могилата. Това хранилище служи за доказателство, че още през енеолига
земеделието е било развито в тоя край. От друга страна обработката на каменни,
кремъчни, костни, рогови, черупкови, текстилни, глинени и други произведения на
ръчната индустрия на това могилно население сочи, че в селището са същ е­
ствували добри майстори-специалисти, които изработвали оръдия на производ­
ството, кожи за облекло и обувки, тъчели платове от растителен и животински
произход, правели, изсушавали и изпичали предмети от глина, обработвали черупки
от раковина за украшения, амулети и други.
Както казахме, много голямо развитие и усъвършенствуване е достигнало
през енеолита грънчарството. Глинените съдове, рисувани с графит и инкрусти­
рани с бяла материя, са неоспоримо доказателство за това.
Разцветът на матриархално-родовия комунизъм през енеолита издига майката
до култ, понеже тя е родоначалник и глава на семейството в родово-общинното
селище. Отдават й се култови почести, правят й се образи от мрамор, кости и
глина. На същата почит е мъжът, фалосът, както и всяко животно, което способ-
ствува за размножаването. Енеолитната смет е пълна с фигурки на хора и животни,
направени от глина, някои от които са видоизменени в антропоморфни или зооморфни
глинени съдове. Енеолитната скулптура достига голям напредък при реалистичното
извайване на човешкото тяло. Ето защо твърде основателно някои праисторици
определят индекса на главите на хората от онова време по индекса на глинените
идоли на хора.
И тъй голямото развитие на земеделието и забогатяването на енеолитните хора
в селището Дончова могила са спомогнали за процъфтяването на първата по рода
си енеолитна култура, ценни паметници от която са запазени в идеографично-стили-
зуваната украса на глинените съдове, идоли и култови предмети.
Натрупването на излишъци от земеделско-скотовъден и домашно-занаятчии ски
произход през това време създават в селището условия за размяна на предмети
от неорганичен, растителен и животински произход. С това се тури началото на
натуралната търговия. Откритата находка от кремъчни ламели, червена охра, пред­
мети от лидит, гранит, графит, черупки от Cardium, Spondylus и други, които изко­
пахме в енеолитната смет на Дончовата селищна могила, не произхождат от тая
покрайнина. Това показва, че те са пренесени в селището чрез размяна на стоки
с жители на други родово-общинни селища и племена. Развитието на стоковата
размяна подобрява живота на хората. От друга страна равновесието между произ­
водителните сили и производствените отношения започва бавно да се нарушава,
вследствие на което стопанството се преобразува и преминава в новата обществено-
икономическа система на бронзовата епоха, през втората фаза на която първобит­
ното могилно селище, наречено днес Дончова могила, загинало.

1 Кратък предварителен доклад за резултатите от нейното проучване сме обнародвали в Archeo-

loglcke Rozhledy, III, 1951, 327—330.
2 Д. К о с т о в , Предисторическата могила до Русе, ГНМС, IV, 1926, 68—70; Кр. Дрончилов,
Предисторически черепи в България, ИАИ, II, 1924, 187.
3 В. Мико в , Селищната могила при с. Балбунар, ИАИ, IV, 1927, 277 сл.
4 Р. По по в , Пещерата Миризливка, София, 1933, 26, табл. 13, dentes can'ni 1, и стр. 30,
табл. 16, dentes canlni 2.
5 Р. По по в , Изследвания върху фосилните и субфосилни останки от рода canis в България,
ГНМС, V, 1933, 66 сл. Втора и трета раса.
6 Ст. Пе т ков, Биологичните основи на зоотехниката, Унив. библиотека, № 74, София, 1928,49—62.
7 Проучването на лоба на домашната овца от каменно-медната епоха дължим на д-р Ст. Иванов,
професор във Ветеринарно-медицинския факултет, София, за което му изказваме нашата благодарност
(Вж. Ст. Ив а но в , Принос към въпроса за домашните животни през късния неолит и каменно-
медната епоха у нас, ГССА „Г. Димитров“, София, 1949 (50, 348, обр. 3). ^
ь Ст. Пе т р о в , Биологичните основи на зоотехниката, Унив. библ., № 71, София, 1928, ob.
9 Д. К у д р я в с к и й , Как са живеели хората в старо време, Тутракан, 1904, 72, и другаде.
 Селищ ната м огила при с. Виково 189

10 Изследванията на поменатите храни дължим на проф. И. Арнаудов от Ботаническия институт

при Университета в София, за което му изказваме благодарността си.
11 П. Д е т е в, Селищната могила Банята при Кан. Димитриево, ГНМПл, II, 1950,4 сл.
12 В. М и к о в, Селищната могила в Караново, ИГД, София, 1937, 172.
13 В. Ми к о в , Селищната могила от бронзовата епоха до с. Веселиново, ИАИ, XIII, 1941,
224 и 225.
14 Н. А р н а у д о в , Предисторически растителни материали, ГСУПрМФ, XLV, 1948— 1949,
кн. 3 (Ест. история), стр. 66.
15 Н. С т о я н о в , История и произход на нашите културни растения, БАН, Научно-попу­
лярна редица, кн. II, София, 1948, 23 сл.
10 П. Д е т е в, ц. с., 4.
17 Н. А р н а у д о в , Праисторически растителни материали, ГСУПрМФ, XLV, 1948—1949,
кн. III (Ест. история), 66.
18 П. Д е т е в, ц. с., 4.
19 ИАИ, XVIII, 1952, 332.
2и Непубликувани материали в Софийския музей.
21 П. Д е т е в , ц. с., 178.
22 Н. А р н а у д о в , Изследване над ботаническите материали от Садовецките разкопки,
ГСУФМФ. кн. III (Ест. история), 1938, 41.
23 П. Д е т е в, Селищната могила Банята при Кап. Димитриево, ГНМПл, II, 1950, 4.
24 ИАИ, XVIII, 1952, 332. Непубликуван материал.
25 В. М и к о в, Селищната могила в Караново (Новозагорска околия), ИГД, 1938, 172.
26 В. М и к о в, Селищна могилаотбронзоватаепоха дос. Веселиново, ИАИ, XIII, 1941, 225.
27 П. Д е т е в, Селищната могилаРазкопаница, ИАИ, XVII, 1950, 178.
28 Н. Стоянов, История и произход на нашите културни растения, БАН, Научно-популярна
редица, кн. II, София, 1948, 45.
29 Първобитни сърпове са изкопани в селищните могили при Ясатепе в гр. Пловдив и с. Кара­
ново, Новозагорско. Сърпът от Ясатепе не е публикуван, а за сърпа от Караново и начина на извърш­
ване на жътвата в поменатото селище вж. В. Ми к о в , Селищната могила в Караново (Новозагорска
околия), ИГД, 1938, 161, обр. 3, и стр. 172 и 173.
30 П. Д е т е в, ц. с., 3 сл.
51 П. Д е т е в, ц. с., 174.
32 П. Д е т е в , ц. с., 18, обр. 33.
33 П. Д е т е в,Селищната могила Разкопаница при Маноле,Пловдивско,HAH.XVII,1950, 174, обр.118.
34 В. М и к о в, Идолната пластика през новокаменната епоха, ИАИ, VIII, 1935, 206 сл.
85 Р. П о п о в , Предисторически мраморни идоли, намерени в България, ИАИ, III, 1925, 106.
30 Магнетитна руда изкопахме от селищната могила Банята при с. Кап. Димитриево,
Пещерско, непубликувано.
37 П. Д е т е в , Старините в рида Св. Илия, ИБМ, I, 1951, 73.
38 В. И. Р а в д о н и к а с , История первобмтного общества, II, Ленинград, 1947, 292 сл., рис. 110.
39 X. и К. Ш к о р и ил, Могили, Пловдив, 1898, 104.
~40 Българските земи в края на неолитната епоха, ГСУИФФ, XL1II, 1946—47, 13.
41 В. Ми к о в , Идолната пластика през новокаменната епоха, ИАИ, VIII, 1935, 202.
42 В. М и к о в, ц. с., 205, обр. 136. •
43 В. М и к о в, ц. с., 205.
44 Р. П о п о в , Предисторическата Денева могила при Салманово, ИАД, IV, 1915, 212, обр.
210, С и Д.
45 J. D e c h e l e t t e , Manuel d’archeologie pi6historique celtique et gallo-romaine, I, Paris, 1908,
152, fig. 57.
46 Д. К о с т о в , Предисторическата могила до Русе, ГНМС, IV, 1926, 61, обр. 105, и Г. Г е о р ­
г и е в и Н. А н г е л о в , Разкопки на селищната могила до Русе през 1948—1949 г., ИАИ, XVIII,
1952, 132, обр. 104.
47 Р. П о и о в, Предисторическата Денева могила при Салманово, ИАД, IV, 1915, 209, обр. 206.
48 VI. D u m i t r e s c u , Fouilles de üumelnita, Dacia, II, 1925, 94, fig. 66, п. 20—26.
49
C h. S t e f a n , Les fouilles de Cäscioarele, Dacia, II, 1925, 191, fig. 45.
50 V. C h r i s t e s c u , Les stations pr6historiques du lac de Boian, Dacia, II, 1925,284, PI. XXV, 16—21.
51
P. П о л о в , Коджадерменската могила при Шумен, ИАД, VI, 1919, 99, обр. 92, 94.
52
П. Д е т е в , Селищната могила Банята при Кап. Димитриево, ГНМПл, II, 1950, 8, обр. 11.
53
В. И. Р а в д о н и к а с , История первобмтного общества, И, Ленинград, 1947, 134 сл.
54
Н. М а в р о д и н о в , Обща история на изкуството, I, София, 1950, 14—16.
55
П. Д е т е в , Селищната могила Разкопаница, ИАИ, XVII, 1950, 172, обр. 112 и 113.
56
В. Миков,
Ми к о в , Селищна могила от бронзовата епоха до с. Веселиново, ИАИ, ХШ, 1939, 215,
обр. 257-260.
57 П. Д е т е в, ц. с., 180.
58
П. Д е т е в , Селищната могила Ясатепе, 1НМПл, I, 1948,4, 5, обр. 12.
59
П. Д е т е в , Селищната могила Банята при Кап. Димитриево, ГНМПл, И, 1950, 16, обр. 30.
60
Р. П о п о в , . Могилата Девебарган, ГНМС, IV, 1926, 85.
61
Ст. П е т к о в , Биологичните основи на зоотехниката, Унив. библ. N° 74, София, 1928,43 сл.;
о т с ъ щ и я а в т о р , Онтогенните различия на бивоидите' и произходът на bos taurus с оглед
на
нашите раси, ГСУВМФ, VII, 1927, 67.