Фосилите На България. Том IV. Долна Креда. Главоноги (Nautiloidea и Ammonoidea) .

Б Ъ Л Г А Р С К А А К А Д Е М И Я НА Н А У
ФОСИЛИТЕ
НА БЪЛГАРИЯ
IV
ДОЛНА КРЕДА
ГЛАВОНОГИ
(NAUTILOIDEA И A M M O N O I D E A )
от
НАТАЛИЯ ДИМИТРОВА
ПОД РЕДАКЦИЯТА НА
ПРОФ. В. ЦАНКОВ
Д A H И Е НА Б Ъ Л Г А Р С К А Т А А К А Д Е М И Я НА НАУ
СОФИЯ - 1967
A C A D É M I E B U L G A R E D E S S C I E N C E S
LES FOSSILES DE BULGARIE
IV
CRÉTACÉ INFÉRIEUR
CEPHALOPODA
(NAUTILOIDEA ET AMMONOIDEA)
PAR
N. D I M I T R O V A
PUBLIÉ SOUS LA RÉDACTION DE

V. TZANKOV
PROFESSEUR À L'UNIVERSITÉ SOFIA
SOFIA — 1 9 (i 7
АНОТАЦИЯ
В предлагания IV том. от поредицата на .Фоси-

лате на България" — долна креда, се дават само пред
ставителите на главоногите Nautiloidea и Ammonoidea,
тъй като обемът на тома е голям.
Предстои обработката и издаването на том /Va —
главоноги Belemnoidea, както и на том IV6, който
ще обхване останалата долнокредна фосилна фауна.
Carie schématique des localités des ammonites de Crétacé inférieur en Bulgarie
/ — Valanglnien ; 2 — Haulerivlen ; 3 — Uarremlen : 4 — Apiien ; S — Albien
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ СТРАТИГРАФИЯТА
НА Д О Л Н А Т А КРЕДА В БЪЛГАРИЯ
В прелелите на Северна България Предбалкана и Мизийската плоча - долнокредните

утайки имат широко разкритие на повърхността, предлагат ясни стратиграфски профили и изо-
билствуват на фосилна фауна. Топа о б с т о я т е л с т в о е д а л о възможност на редица наши и чужди
изследователи да разработят частични или по-общи въпроси от стратиграфията на долната
креда в страната ни.
Резултатите от изследванията, проведени предимно върху долнокредната амонитна фауна,
доказаха, че в България долната креда е развита напълно от бериаса д о вракона включително.
Тези изследвания дадоха възможност стратиграфията на долната креда да се детайлизира д о
подетажи и зони, като зоните в повечето от случаите (с изключение на горния валанж и алба)
по обем се покриват с подетажите (табл. I ) .
1
ВАЛАНЖ
Долен валанж ( б е р и а с ) . Навсякъде в Предбалкана и Мизийската плоча бериасът

следва с постепенен преход над титона, като о т д е л я н е т о му става само по фауна. В Западния
Предбалкан (Белоградчишко, Михайловградско) е представен предимно от глинести варовици с
мидест л о м , понякога с флинт, рядко в алтернация с тънкослойни мергели. Фауната т у к е
оскъдна, представена главно от родовете Re.rriase.lla и Spiticeras. В западните части на I [ентрал-
ния Предбалкан (Тетевенско, Т р о я н с к о ) бериаските утайки имат подчертано флишки характер и
са сравнително бедни на фауна. За разлика от тях в източните му части ( Е л е н с к о ) бериасът е
развит във флишоилен тип и предлага извънредно г о л я м о богатство от представители на родо
вете Berriasella, Datmasiceras, Subthurmannia, Malbosiceras, Nimalayites, Sarasinella, Kilianella
и др. В Източния Предбалкан ( О м у р т а ж к о , П р е с л а в с к о ) е представен от глинести варовици и
мергели, рядко пясъчници и алевролити. Фаунистичното съдържание е много б о г а т о и не се раз-
личана от това в Еленско.
В Мизийската плоча бериасът не се разкрива на повърхността.
Г о р е н в а л а н ж . За разлика от долноваланжките (бериаскн) утайки горният валанж по
казва по-голямо постоянство по отношение скалния си състав. Представя се, о б щ о взето, о т
глинести варовици, мергели, чисти варовици, пясъчници и алевролити. В Западния Предбалкан
преобладават глинестите варовици и варовици, в Централния - мергелите в алтернация с пя
съчници и алевролити, а в Източния — пак глинести варовици с малко пясъчници и алевролити.
В основата на горния валанж изобилствуват представители на родовете Kilianella, Neoconùtes,
Thur/nanniceras, Luppovella, a в горните му части се появяват и родовете Saynoceras, Rogersites,
Olcostephanus.
В Мизийската плоча горният валанж с амонитна фауна не е доказан, но като се има пред
вид, че прекъсване на седиментация в целия „титон-валанжки" карбонатен комплекс не е уста
новена, би трябвало да се предполага съществуването му.
ХОТРИВ
Д о л е н х о т р и в . Утайките му се разполагат нормално върху горповаланжките, като само

в някои области в Западния Предбалкан (Михайловградско, Тетевенско) транегредират върху-
бериаса и титона. Изградени са предимн/> от глинести варовици, варовити мергели и мергели. М е р ,
телите преобладават в горнището на профила. Фауната е представена от родовете Neocomit.es
Olcostephanus, Lyticoceras, Oosterella, Neohoploceras, Distoloceras, Acanthodiscus и Crioceratit.es.
В Централния Предбалкан ( Т е т е в е н с к о , Дряновско, Севлиевско, Е л е н с к о ) се налагат мергелите в
1
Страти!рлфскнте бележки са написани по мои наблюдения и по данни от публикациите върху стратиграфията
и фауната на долната креда п България, цитирани и библиографията.
s
алтернация c пясъчници и алевролити, а на места се наблюдават конгломерати и песъчливи, д е -

тритусни варовици. Фаунистичното съдържание значително обеднява или ограничава само с пред
ставителите на родовете Crioceratites, Olcostephanus, Lyticoceras. В Източния. Предбалкан ( О м у р -
тажко, Преславско, средното течение на Голяма и Л у д а Камчия) долният хотрив е изграден от
мергели, алевритови мергели и пясъчници, като варовици почти липсват. Пясъчниците и алеври-
товите мергели се срещат по-често н южните части. Фаунистичната характеристика не се разли
чава от тази в Централния Предбалкан.
Т а б л и ц1
Стратиграфия ня к м и а т креда, предложени Стратиграфия на долната креда, приложена in.ii

от колоквиуми к Лион, 1663 г. „Фоси.ште « а Кьлгория"
•/.. à Stolipzkaia dispar Stoliezkaia dispar

z. à Mort, inflation горен
supérieur
z. a Diploceras cristatum Hysleroceras orbignyi
z. я Euhaploceras lautiis ou mieux à Hoplites dentatus

Albicn E. nitidus
z. я .Hoplites' dental us et Lyellice- среден
moyen
ras lyelli Douvitleiceras mammilatum
Алб
Leymeriella tardefurcata
,.. â Douvill. mammilatum
infcrii'in z. à Leymeriella terdefurcata
долен Hypacantlioplites jacobi
/.. à Diadochoceras nodosoeostatum Acanthohoplites bigoureti

U
o Colomhiceras tobleri n Paralioplites
•V n z. я Cheloniceras subnodosoco&tatum melcliioris
Aptien eu горен
3 60 z. à Aconeceras nisus
I u Aut
inférieur Deshayesites deshayesi
(Bedul) z. à Deshayesites desliayesi долен
supérieur z. â Si test tes ceranonis 1 орен Pseiidosaynelln strettostoma
Barrcmicn
Ьарем
inférieur z. à Nicklesia pulchella
Crioceratiles emerici
долен
supérieur z. à Pseudot/iurmannia angulicostata

z. a Subsaynella sayni горен Subsaynella Sayni
Hauterl-
vien
Хотрии
inférieur Z. à Acanthodiscus radiatus
долен Oosterella cultraia н Acanthodiscus
?.. à Lyticoceras s. I.
radiatus
Saynoceras verrucosum
Valangi- z. à Saynoceras lerrucosum горен
nien z. я Kilianella rouboudiana
Killianella roubaudiana и I.enppovella
Валанж saperba
Bcrria- ?.. л Berriasella boissieri долен

sien Subthurmannia boissieri
z. à Berriasella grandis (бериас)
В северозападната част на Мизийската плоча д о л е н хотрив липсва, а в централните й части

( Д ъ л г о д е л ц и ) в дълбочина е представен от глинести, с л а б о глауконитни в основата си варовици,
с представители от родовете Crio -eratites и Olcostephanus. В североизточните части на плочата
на повърхността се разкрива северното п р о д ъ л ж е н и е на долния хотрив от Предбалкана. В Н о -
вопазарско (Златна нива, Стояк Михайловски, Караманите, Генерал К и с л о в о ) се разполага с по-
степенен преход над наланжа и е представен в основата си от зърнести, на места органогснно-
отломъчни варовици. В горнището на варовиците, к ъ д е т о те са значително по-плътни, идват
представители на родовете Leopoldia, Acanthodiscus и Xenoheilus. I ювърхнността на тези варо
вици показва ясни следи за размив. Над тях следва комплекс от глинести варовици и варовити
мергели, в основата на който се наблюдават силно глауконитни мергели. В този комплекс изо-
билствуват представители на родовете Olcostephanus, Lyticoceras, Crioceratites, Spitidiscus, по-
рядко на род Leopoldia, а в л е т и т е от варовици, които плуват в мергелите (при гара Хитрино),
иднат представители на род Distoloceras. Тази част на долния хотрив, богат на фауна, еднаква
с фауната от Новопазарско, се разкрива о щ е в Т ъ р г о в и щ к о и Ш у м е н с к о . На север и североза
пад (Ранградско, Исперихско, Новопазарско — селата I I . Козлево, Ц. Гинчено, Орляк и др.) д о л
ният хотрив изменя своя фациее,. като преминава в б е л и или жълтеникави зърнести, на места
органогенно-отломъчии варовици, в които амонитната фауна е заместена от представителите на
класовете Lamel!ibra:ieliliata и G i s l r o p o i i . Сзмо в някои глинести прослойки между варовиците
се явяват представители на p. Lyticoceras.
Г о р е н х о т р и в . В Предбалкана е представен от мергели,които в западните му части са
С варовити прослойки, а в централните — с пясъчникови. В източните отдели на Предбалкана в
профила му особено в основата преобладават пясъчниците. Фаунистично се характеризира с пред
ставителите па родовете Crioceratites и Subsaynella.
В западните райони на Мизийската плоча горният хотрив липена, а в централните (в д ъ л б о
чина) не е отделен от долния. Северното продължение на горния хотрив от Предбалкана в пло
чата са мергелите в Ш у м е н с к о , 11овопазарско и Варненско. Т е са сравнително бедни на фауна.
Обикновено се срещат представители на род Subsaynella и по-рядко на родовете Plesiospitidis-
cus и Spitidiscus. В североизточните отдели на плочата горният хотрив не може да се отдели
литоложки от долния и само наличието па едри представители от род Pseudothurmannia говори
за неговото присъствие.
БАРЕМ
Д о л н и я т б а р е м в Предбалкана следна нормално над горния хотрин. Представлява

доста монотонна мергелна серия н западните му части, а в централните и източните наред С
мергелите се срещат в значително количество пясъчници, алевролити, както и глинести варовици.
Т у к са извънредно чести представителите на родовете Crioceratites, I lolcodlscus, Barretnites, Val-
dedorsella, Pulchellia, Silesites, които характеризират д о б р е този полетаж в Предбалкана.
В запад1Иге части на Мизийската плоча д о л е н барем не е доказан, а в централните й части
( Д ъ л г о д е л ц и , в д ъ л б о ч и н а ) е представен от глинести варовици, с ъ д ъ р ж а щ и представители на род
Bc.rremites. Н-посредственото северно продължение на долния барем от Предбалкана са мерге
лите с пясъчникови прослойки от най-югоизточните части на плочата (селата Стражица, Асеново).
В северна и североизточна посока те б ъ р з о преминават в чисти мергели (Поповско, Т ъ р г о в и щ к о ,
Провадийско, Варненско), които о щ е пб на североизток (Разградско, 11овопазарско) се заместват
от алтернация на мергели, варовити мергели и глинести варовици. Т у к освен споменатите вече
в Предбалкана родове се явяват в изобилие предстанчтелите на родовете Pseudolhurmannia,
J
Acrioceras, f araspiliceras и др. П о тези места в долния барем се установява е л н о доста по
стоянно глаукоиитно ниво, набогатено на долнобзремска фауна (селата Из">ул, Ка.< и:ю, Памукчи).
В най-сенч-рните си разкрития (Кубратско, Исперихско, Д у л о и с к о , Тервелско) този полетаж
е представен от дебелопластови кристалинни, зърнести и органогенни варовици, лишени от амо
нитна фауна, но изобилствуващи на представители на родовете Тoucasia, Rcquienia и Matheronia,
които определят ургонския тип па тези плитководни утайки.
Г о р н и я т б а р е м в Западния Предбалкан литоложки не се различава от долния, като се
изключат някои прослойки от варовици в горнището му. Фаунистично се характеризира с при
съствието на представители на родовете Melchiorites и Pseudosaynella, които определят горно-
баремската му възраст. В Централния и Източния Предбалкан в л и т о л о ж к и я му състав се
включват алевритови мергели, песъчливи мергели и алевролити. Фаунистичного с ъ о б щ е с т в о тук
се попълва от представителите на родовете Anahamulina, Barremites и др.
В западните и централните части на плочата (в д ъ л б о ч и н а ) горният барем не е отделен
от долния.
В най-южните отдели на източната част от Мизийската плоча ( о к о л о селата Асеново, Ча-
паево, Драганово) горният барем е представен от мергели и пясъчници в променливо съотноше
ние помежду си. Посредством тях се осъществява преходът между теригенния горен барем от
Предбалкана с този от по-северзите части на плочата (I юповско — селата Ковачевец, Сашево и
Ш у м е н с к о — с. Вехтово), к ъ д е т о този подетаж е представен изключително от мергели. О щ е по
на сезер обаче всред мергелите се появяват варовити мергели и глинести варовици, които са в
незакомерна смяна помежду си. Освен изброените родове в Предбалкана тук трябва да се при
бавят и представители на родовете Matheronitcs, Hamullna и Holcodiscus. В Русенско, К у б -
2 Фосилите на Ги..пария, том IV

10
ратско, Исперихско, Д у л о в с к о горният барем се разполага нормално над ургонския плитководен

тип долен барем. П о д о б н о на долния барем е развит с ъ щ о в ургонски фациес — порцеланопо-
добни и органогенни варовици с рудисти и гастроподи.
АПТ
Д о л н и я т а п т е развит д о б р е в Западния и в част от Централния Предбалкан. Харак

теризира се предимно с теригенен, литорален фациес. В основата се явява недебела песъчливо-
мергелна задруга, с прослойки от нечисти варовици, добре изразена навсякъде в най ю ж н и т е
области, които са били близко д о подхранващата провинция. О т г о р е се разкриват т. нар.
ургонски варовици, които на места (Белоградчишко, Врачанско) се разполагат трансгресивно върху
пъстра подложка и не се следят в непрекъсната ивица.
В теригенните материали амонитна фауна не е намерена. С отдалечаване, от крайбрежната
зона във вътрешността на басейна (Михайловградско, селата Боровци, М а л а Кутловицз, Врачан
ско — Бешовиците), к ъ д е т о теригенната компонента е значително намалена, се среща (на по
върхността и в д ъ л б о ч и н а ) амонитна фауна. Наличието на представители от родовете Deshayesites,
Aconeceras в редица разкрития говори за долноаптската възраст на с ъ д ъ р ж а щ и т е ги сравнително
чисти мергели. Над тях следват плътни, здрави варовици, на едни места запазили ургонския си
тип (Севлиевско, яз. „Стамболийски"), на други видоизменени в силно песъчливи, нечисти ( М и
хайловградско), а на трети (Врачанско - селата Горна и Д о л н а Бешовица, в д ъ л б о ч и н а ) преми
нали във варовити мергели.
В западните о т д е л и на плочата в дълбочина д о л е н апт не е установен. В централните й
части обаче той се разкрива на повърхността (Плевенско), представен в мергелно-песъчлив фа
циес, с ъ д ъ р ж а щ нидове от род Deshayesites.
Северно продължение и аналог по възраст на долноаптската теригенна серия от Предбалкана
се явяват мергелите в югоизточните части на Мизийската плоча (Горнооряховско — селата П о л
ски Т р ъ м б е ш , Сашево, Чапаево). Т у к теригенната компонента е значително намаляла и долният
апт, разположен нормално над горния барем, се отделя само по фауна, представена от родовете
Deshayesites, Cheloniceras, Procheloniceras, Megatiloceras и др. В северна посока пак настъпва
промяна във фациеса и мергелите преминават във варовици ( Ь е л е н с к о — с. Ценово, Поповско
селата Опака, Горско Абланово, Кацелово, Чилнов, Костанденец; Разградско — селата Осенен,
Балкански, Новопазарско и др.). Т е показват извънредно голямо разнообразие и изобилие на
фауна, представена от родовете Ancyloceras, Aconeceras, Deshayesites, Cheloniceras, Procheloni
ceras и др.
Г о р н и я т а п т се разполага нормално над долния. На редица места в най-южните окрай-
нини на Западния Предбалкан, к ъ д е т о не е отнесен, представлява естествено стратиграфско про
д ъ л ж е н и е на долноаптския ургонски комплекс и е представен от незакономерно сменящи се не
чисти мергели, взре вини и пясъчкиги и песъчливи и орбитолинни варовици. Амонитната фаун
тук е рядкост. Известни са само два представителя на род Parahoplites. В областта, отдалечена
от бреговата линия, горният апт се изгражда от мергели, глинесто-варовити алевролити и пе
съчливи варовици, в които се срешат доста често представители от горноаптеките родове Лсап-
tlwhoplites, Parahoplites, Colombiceras.
В Мизийската плоча повърхностните разкрития на горноаптеките утайки заемат в о б щ и
черти областта м е ж д у реките Вит и Черни Л о м Плевенско и Г е л е н с к о — селата Копривеп, Ба-
ниска, Ковачевец и др.), като се прибавят и няколко петна в Ш у м е н с к о и Провадийско. Т е се
разполагат нормално над долноаптеьите утайки и само в най-северните си разкрития ( о к о л о
с. Ценово, Беленско) показват данни за трангре-сивно и дискордантно разположение. Представени
са в разнообразни мергели и глинести варовици, на места с флинт. Т е предлагат изобилие на
фосилни представители от родовете Acanthohoplitcs, Qargasiccras. Immunitoceras, Colombiceras,
Tropaeuin. Australiceras и др.
АЛ13
Д о л е н a л б. Установен е само в Западния Предбалкан, к ъ д е т о се разполага нормално над

горния апт. Започва с клансея, представен от нечисти, песъчливи мергели ( с . Л ю т и б р о д ) , а по на
север (селата Лиляче, Мраморен) — от глинесто-алевритови мергели с представители от родовете
Acnnthohopliies, Нураса nihoplites, Tetragonites и изобилие на екземпляри от р. АисеШпа.
В плочата клансеят се разполага с ъ щ о нормално над горния апт и литоложки не се отли
чава от него. В най-северните разкрития обаче ( о к о л о селата Ценово и Батин) в основата му се
явява силно набогатена глауконитна зона, отделяща го д о б р е от горноаптеката подложка.
Фаунистичното му съдържание не се отличава от това в Предбалкана.
Ограничено разпространение има леимериеловият хоризонт, засебен с ъ щ о само в Западния
Предбалкан (Врачанско, Михайловградско). Разполага се нормално над клансея с ъ с сравнително б ъ р з
литоложки преход и представлява монотонна мергелна серия, слабо песъчлива в основата си.
Доказан е с изобилие на представители от родовете Leymeriella, Neollsoceras, Kossmaiella и др.
11
Средният а л б в Западния Предбалкан следна нормално над долния и има ограни

чено разпространение (с. М а л о Пещене и южно от с. Криводол). В профила му се наблюдаиа
алтернация от мергели, глини и глауконитни дребно- д о среднозърнссти пясъчници, като в осно-
вата се налагат мергелите и глините, а по-горе пясъчниците. Т у к изобилствуват представители от
родовете Hoplites, Anahopllies, Douvillelceras и др. В северните части на плочата (Свищовско,
Русенско) средният а л б трансгредира върху пъстра подложка. Представен е от пясъчници и
мергели с представители от родовете Hoplites и Douvilleiceras.
Г о р н и я т а л б има много ограничено разпространение, и т о само в Западния Предбалкан
(Врачанско). Следва нормално над средния а л б и се изгражда от глауконитни глинесто-варонити
алевролити, прослоени от рахли пясъчници. Доказан е с представители от родовете Hyateroceras
и Prohyateroceras.
Най-горните части от гориоалбския комплекс се идентифицират с вракона, чиято фауна
тук не е включена.
При разработката на долнокредната фауна ми беше предоставен богатият публикуван и не

публикуван материал предимно от сбирките на Г У Г О З Н , С У и Н И Г И , както и личните сбирки
на проф. д-р В. Ц а н к о в , проф. д-р Е к . Б о н ч е в , С т . Ж е л е в , д-р К р . З а х а р и е в а, съ
хранявани в ГМ при С У . Съвсем малка част. и т о изключително публикувани материали, ползвах
от сбирката на ГИ при Ь А Н . На разположение имах и богатия фонд от палеонтоложка и стра-
тиграфска литература на библиотеката към катедоата по П а л е о н т о л о г и я при С У , както и библио
теките на Ь А Н , БГД, Г У Г О З Н . Чрез о т д е л а към 11Б „Кирил и М е т о д и й " — Международна
заемна с л у ж б а , ми бяха доставени своевременно редица трудове на чуждестранни автори. Голяма
благодарност д ъ л ж а на проф. В. Ц а н к о в , Т. Н и к о л о в , научен сътрудник при Б А Н , Ж . М а
н о л о в , г е о л о г в П ъ т п р о е к т , с готовност предоставили ми ползването на личните си библиотеки.
В процеса на работата получавах ценни консултации от проф. В. Ц а н к о в завеждащ кате
драта по П а л е о н т о л о г и я в С У , за к о е т о съм M V крайно признателна.
Сърдечна благодарност изказвам и на колегите научни сътрудници Г. Ч е ш и т е н и С т . Б р е -
с к о н с к и , влизащи в колектива за разработване стпатиграфските проблеми по долната креда,'-'
за редица сведения за стратиграфското положение и находища на фауна, които не съм имала
възможност да посетя лично. Па научните сътрудници при Н И Г И Е м . К о ю м д ж и е в а , М . Е н
ч е в а , В. К о с т а д и н о в , Х р . Ч е м б е р с к и , Н. П о п о в , консултирали ме по някои въпроси,
както и на другарките С т . Ш и ш м а НОВ а и Е В г. Д и е в а, помагали ми при техническото
оформяне на работа, с ъ м д ъ л б о к о признателна.
За основа на систематиката във „ Ф о с и л и т е на България" е използвана систематиката, пред
ложена в Treatise on Invertebrate Paleontology под редакцията на R a y m o n d С. М о о г е от
1957 г., в която се наложиха някои изменения и допълнения въз основа на монографични тру
дове, както и на лични съображения.
1
.Фосилите на България" — долна креда, влизат в научноизследователски» тематичен план на НИГИ към
ГУГОЗН.
3
.Опорни профили на долната креда в Северна Гл.лгария" е темата в НИГИ, конто н течение на пет години
ще се разработва от колектив I". Ч е m и те в, Ст. R р е е к о в е к и и Н. Д и м и т р о в а . Част от ней е под печат.
ОПИСАНИЕ НА ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ
DESCRIPTION DES FOSSILES

Налсемейство NAUT1 LA СЕ А Е D ' O R B I G N Y , 1810
Семейство СУМАTOCERAT/DAE S P A T H , 1927
Полсемейство CYMATOCERATINAE S P A T H , 1927
Род Cymatoceras H y a t t , 1884

{=Neocymatoceras K o b a y a s h i , 1954)
Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение, Nautilus pseudoelegans d ' O r b i g n y , 1840,

долните пластове на неокома, Франция.
Родова характеристика. Инволютни черупки с б ъ б р е к о н и д н о напречно сечение.
Вентралната област широко з а к р ъ г л е н а ; украсата се с ъ с т о и от груби ребра, които образуват
' " ~ 1
Текст — фиг. 1. Cymatoceras leobliclii
M i l l e r но III и м а и с к и й, 1902
д ъ л б о к и широк синус във вентралната област. Сутурната линия (тскст-фиг. 1) е почти права
или с латерален л о б у с .
Повече от десет вида от юрата д о палеогена в Европа, Азия, Африка, Крим, Кавказ, Бъл
гария и д р .
Cymatoceras bifurcatum ( О о s t е r, 1858)

Табл. II, фиг. 2, 2а
18Г>8. Nautilus bifurcatus O o s t e r , p. 10, pl. 9, fig. (i ; pl. 10, fig. 1, 2.
? 1883. Nautilus bifurcatus — U h I i g, S. 178, Taf. 2, Fig. 1.
1900. Cymatoceras bifurcatum — Д р у щ и ц в Д р у щ н ц и К у д р я в ц е в, стр. 242, табл. IV, фиг. la, Ь.
1963. Cymatoceras hifuicatum - N a g y, old. 208, tabla II, abra 1,2.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от O o s t e r (1858, pl. 10, fig.

1,2) от кредата в Швейцария, колекция на O o s t e r .
М а т е р и а л . М н о г о екземпляри от сбирките на Г У Г О З Н и С У , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Н а п ъ л н о обхващащи се завои, тесен пъп. Напречното сечение е правилно
овално, най-широко в средата, с ъ с сифон, разположен о к о л о центъра. Скулптурата се с ъ с т о и от
извити широки заоблени ребра, раздвояващи се о к о л о пъпа и над него.
Размери в мм:
D H II I място на сифона
O o s t e r , pl. 10, fig. 1.2 160 90 67 60 около центъра
Екз, от с. Брестак, Сг, 1G90 84 53 .32 38 около центъра
Б е л е ж к и . Този вид се отличава от C. neckerianus ( P i c t e t ) по правилното овално се
чение, което при C. neckerianus ( Р i c t.) е разширено в умбиликалната област. О т C. neocomiense
(d'O г b.) се отличава с по-тесния си пъп и раздвояване на ребрата в средата на завоите.
Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици при с. Брестак, Варненско; апта н Поповско и д р .
Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем — апт.
1
Стратиграфско и географско разпространение: неоком в Швейцария; ба
рем — апт в Кавказ, България.
Сб. СУ, Сг, 1690.
Cymatoceras pseudoelegans ( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. III, фиг. /, / а
1810. Nautilus pseudo-elegans d ' O r b i g n y , p. 70, pl. 8,9.
19G0. Cymatoceras pseudoelegans — Ш и м а н с к и й и Д р у ш и ц и К у д р и п ц е в , стр. 241, табл. III.
фиг. 1 a, b.
1963. Cymatoceras cfr. pseudoelegans — N a g y, tabla V, abra 1, old. 207.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, фигурирай от d ' O r b i g n y (1840, pl. 9,
fig. 1) от долните пластове на неокома във Франция, колекция на d ' O r b i g n y .
М а т е р и а л . И з в ъ н р е д н о много екземпляри от сбирките на С У , Н И Г И и Г У Г О З Н , съхра
нявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Сферична черупка, с б ъ р ? о нарастващи завои и почти закрит пъп. 11апречното
сечение е бъбрековидно, с ъ с сифон, разположен м е ж д у центъра и дорзалната страна. Скулпту
рата се състои от груби ребра, по ширина еднакви с междуребрията. В ъ в вентралната област
ребрата се извиват под т ъ п ъ г ъ л . Сутурната линия с едва забележим страничен л о б у с .
Р а з м е р и в мм :
I) H h I място на сифона
d ' O r b i g n y . pl. 9, fig. 1 210 90(0,37) 160(0.67) към яорзмния край
г
Ека. or е. Панайот Волов, Cr 1687
t 21.> 190 95(0,14) 185(0,76) към дорзалнни край
Н а х о д и щ е : масово в долнохотривските варовици в Ш у м е н с к о ; барем и хотрив във

Варненско и Разградско.
П и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив — барем.
Стратиграфско и географско разпространение: пеоком във Франция; хот
рив — барем в Крим, Кавказ, България.
Сб. СУ. Сг, 1687.
Cymatoceras varusensis ( d ' O г b i g n y , 1850)

Табл. I, фиг. 2, 2 a
1850. Nautilus Varusensis d'O r b i g п y, p. 97, n' 572.
1*60. Nautilus neocomiensis P i c t c t et C a m p i c h e , p. 128, pl. XV, fig. 2, non fig. 1, 3, 4,5.
1937. Nautilus varusensis - C o t t r e a u , p. 17, pl. I.XXVII, fig. 9, 10.
Т и п . Х о л о т к п ъ т е означен от C o t t r e a u (1937, pl. L X X V I , fig. 9, 10) от горния неоком от
Escragnolles, колекция на d ' O r b i g п y , п°5347, Сорбоната, 11ариж.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Инволютна черупка с тесен пъп. Напречното сечение е по-широко, о т к о л к о т о
високо, широко закръглено и плоско в сифоналната област. Украсата се с ъ с т о и от тъпи ребра,
пречупващи с е под тъп ъ г ъ л във вентралната област.
Размери в мм :
D U h I място на сифона
ХолотиП 60 38 ?30 42 около центъра
Нкз. от с. Канелово, Сг,1699 114 60 40 72 около центъра
Б е л е ж к и . Т о з и вид е близък д о C. pseudoelegans ( d ' O r b.), от който се отличава с по-
високото си сечение, по-голям пъп и л е к о сплескана черупка във вентралната област.
Н а х о д и щ е : баремските глинести варовици при с. Кацелово, Поиовско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен неоком във Франция ;
барем в Б ъ л г а р и я ; хотрив в Швейцария.
Сб. СУ, Сг, 1699.
Cymatoceras neocomiense ( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. V, фиг. 1,1а
1840. Nautilus neocomiensis d ' O r b i g n y , p. 74, pl. 11, fig. 1—3.
1860. Niutilus neocomiensis — P i c t e t et C a m p i c h e . p. 12?, pl. XV, fig, I, non fig. 2,? fig. 3, 5.
1934- Nautilus neocomiensis — С т е ф а н о в , стр. 205, табл. I, фиг. 2.
1960. Cymatoceras neocomiense Д р у ш и ц в Д р у ш и ц и К у д р я в цев, стр. 243, табл. V, фиг. 1 a, b
(Syn. cum.).
Данните за стратиграфската стойност на видовете са взети само от трудове, в които е описан и фигурирай ВИДЪТ.
17
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1810, pl. 11,

fig.1,2,4) от неокома на Франция.
М а т е р и а л . М н о г о фрагменти от сбирките на Г У Г О З Н и С У , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Силно обхващащи с е завои, тесен пъп. Напречното сечение е правилно елип
тично, по-високо, о т к о л к о т о широко. Скулптурата се с ъ с т о и от извити ребра, които рядко се
раздвояват ниско о к о л о пъпа.
1) II h I място на Сифона
d ' O r b i g n y , pl. 11, fig. 1,2 145 ''0 около центъра
Ккз. от Башбунар, Сг, 1688 143 82 57 68 около центъра
Б е л е ж к и . Този вид е много близък д о C. bifurcatum ( O o s t e r ) , от който се различава
с по-гъстото си наребриване, nô-широк пъп и не така често раздвояване на ребрата.
Н а х о д и щ е : Башбунарските долнохотривски варовици при Разград, Кленско, Ш у м е н с к о .
Пиво в България: хотрив.
Стратиграфско и географско разпространение: хотрив във Франция и Бъл
гария; хотрив — барем н Югозападен Крим.
Сб. СУ, Сг, 1688.
Род Eucymatoceras S p a t h , 1927

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Nautilus plicatus F i t t o n , 1835, долна креда в
Англия.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Отличава се от род Cvmatoceras по наличието на зигзаго
образните си ребра.
Беден на видове род. Известен в долната креда на Западна Р.вропа, Крим, Кавказ, Средна
Азия, Англия, България.
Eucymatoceras plicatum (Fitton, 1835)

Табл. 1, фиг. 1, la; табл. IV, фиг. 2
1840. Nautilus requienianus d ' O r b i g n y , p. 72, pl. 10, fig. 1, 2, 3.
1960. Eucymatoceras plicatum Д р у ш и ц в Д р у ш и ц и К у д р я в ц е в, стр. 2^3, табл. V, фиг. 2, 3 а, б.
Т и п . Нямам възможност да наблюдавам изображението на F i t t o n , поради което сравня
вам с изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. 10, fig. 1—3) от гор
ните пластове на неокома във Франция, колекция на M . R e q u i e n .
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри и фрагменти от сбирките на Г У Г О З Н и С У , съхра
О п и с а н и е . Н а п ъ л н о обхващащи се завои. Напречното сечение е бъбрековидно с центра
лен сифон. Орнаментацията се състои от гъсти ребра, които се пречупват под о с т ъ р ъ г ъ л в
средата на страните, като нърхът па ъ г ъ л а е обърнат к ъ м отвора. В сифоналпата област те
правят о ш е една чупка под о с т ъ р ъ г ъ л , чиито връх т у к сочи първоначалните завои.
Р а з м е р и в мм:
1
I П li I място на сифона
d'O г bi g n y, pl. 10. fig. 1,2 240 122 1.% централен
Екз. от c. Пушево, Сг, 1686 220 72 145 централен
Б е л е ж к и . П о своите три остри ъ г ъ л а по повърхността в хода на ребрата този екземпляр се
отличава д о б р е от останалите представители на рода.
Н а х о д и щ е : баремските и аптеките варовици в Разградско, Поповско, Варненско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем — апт.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен неоком във Ф р а н ц и я ;
барем — апт в Кавказ, България.
Сб. СУ, Сг, 1686
Налсемейс-1 во C LY D О N A U T 1 L А С Е А Е H У A T T , 1900
Семейство PSF.UDONAUTIIIDAE H Y Л T Т, 1900
Род Xenocheilus S h i m a n s k y , 1957
Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Nautilus malbosi P i c t e t , 18f>7, от валанжа при

Ardeche, Южна Франция, колекция на M а 1 b о s.
3 Фосилите H:I Нългария, т. IV

18
Родова характеристика. Н а п ъ л н о обхващащи се завои, с плоска или едва изпък

нала вентрална област. Сладка черупка. Вентралният и латералният л о б е закръглен (текст-фиг. 2).
Известен от горната юра д о апта в Западна Европа, Северна Африка, Крим, България.
Текст - фиг. 2. Xenocheilus malbosi

( P i cl e t ) но P i et et, 1867
Xenocheilus ulixis Shimansky, 1957
Табл. Il, фиг. / , / a

1907. \'iiu:iliis malbosi — Ka р а к a lu, стр. 28, табл. I, рис. 12.
1937. Nautilus (Hercoglosa) malbosi — Ц а н к о в , стр. 69, табл. I, фш. 3 и 5.
1957. Xenocheilus ulixis 111 и м а н е кий, стр. 126, рис. 1.
Т и п . Х о л о т и п ъ т , означен от Ш и м а н е к и й , 1957, е екземплярът на К а р а к а ш (1907,
табл. I, рис. 12) от конгломератите (хоризонт 2 ) при Биассала, Крим.
М а т е р и а л . Един цял екземпляр и няколко фрагмента от сбирката на проф. В. Ц а н к о в ,
съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Почти напълно обхващащи се завои. Напречното сечение е трапецовидно.
Сутурната линия е с доста д ъ л б о к вентрален и два пъти по-дълбок латерален л о б у с .
/> H h I място на сифона
Холотнп 125 0.33 (1.43 централен
Екз. от Златна нива, Сг, 1689 120 76 52(0,43) 62(0,51) вентрален
Б е л е ж к и . Т о з и вид прилича много на X. malbosi ( P i e t . ) , от който се отличава с много
по-широкото си напречно сечение и п о - д ъ л б о к латерален л о б .
Н а х о д и щ е : долнохотривските варовици при с. Златна нива заедно c Leopoldia biassalen-
sis ( К a r.).
Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н хотрив.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в К р и м ; долен хот
рив в България.
Сб. СУ. Сг, 1689.
Xenocheilus lallierianus ( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. IV. фиг. 7, / a. I b
1810. Nautilus Lallierianus d'O r b i g n y, p. 620.
.-'1858. Nautilus Lallierianus — P i c t e t et C a m p i c h e , p. 118, pl. XIX, fig. 6.
191G. Nautilus LalUeri — D o n v i l lé, p. 129, pl. XV'll, tig. 3—6, non fig. 2.
Т и п . Нямам данни за екземпляра на d ' O r b i g n y . Сравнявам с екземпляра на D o i t v i l l e
(1910, pl. X V I I , fig. Л a, b ) от апта в масива Moghara, Северна Африка.
М а т е р и а л . Пет екземпляра от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите се обхващат напълно. Напречното сечение представлява триъгълник.
Вентралната област е силно стеснена, а умбиликалната - разширена. В сифоиалната област се
наблюдава широка плитка бразда, оградена с д о б р е изразени р ъ б о в е и с едва забележимо на
д л ъ ж н о ребро, разположено в средата й. Сутурната линия е с много широк и плитък латерален
л о б и сравнително тясно и остро извито латерално с е д л о .
Р а з м е р и R мм :
D H h I място на сифона
D o u v i l l é . pl. XVII, fig. 3 58 35 29(0,50) 25(0.13) дорзален
Екз. от с. Лнинина, Сг, 1692 133 80 58(0,11) 54(0,40) Дорзален
Б е л е ж к и . Пашите екземпляри показват голяма прилика с екземплярите от Северна Африка.
Швейцарският вид, изобразен от P i c t e t, показва много прана сутура, поради което го отнасяме
тук с известно съмнение.
Н а х о д и щ е : долноаптеките зърнести варовици при с. Липница, Търновско, с. Костанде-
нец, Поповско, Разградско ; долнобаремските глинести варовици при c. I (едоклан, Разградско, и
селата Крина река и Кара М и х а л , Ш у м е н с к о .
Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем апт.
Стратиграфско и географско разпространение: апт в Северна Африка и Швей
цария ; барем — апт в България.
Сб. СУ, Сг, 1692, 1693, 1694.
Нлдсемейство PHY LLOCERA ТАСЕАЕ Z I T T EL, 1X84

Семейство PHYLLOCERATIDAE Z I T T EL, 1884
Ьодсемейство PHYLLOCERATINAE s. s.
Род Phyllopachyceras S p a t h, 1925

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites infundibulum d'Orbigny, 1810, от
долния неоком в Ниските Алпи.
Тексг-фиг. 3. Phyllopachyceras katschiense

Dr. по Д р у ш и ц , 19.56
Родова характеристика. Силно игволютни кълбовидни черупки с широко закръ

глена вентрална област и фуниевиден пъп. Гладки или с ребра, или ci рий. Сутурната линия
(текст-фиг. 3 ) с л о ж н о насечена.
Представен е с няколко вида от долната креда на Средиземноморската провинция.
Phyllopachyceras infundibulum ( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. VI, фиг. У
1810. Ammonites infundibulum d ' O r b i g n y , p. 131, pl. 39, fig. 4, •'>,
non 1883. PhyUoceras infundibulum — U h l i g , S. 55, T«f. ' V , l-'ig?. 1—5.
1898. PhyUoceras infundibulum — S l m i o n e s c u , p. 112, Tal). 1, (ig. 9, 1(1; 'lab. V. fig. 1.
1901. PhyUoceras infundibulum — S a r a si n et S c h 6 n d е 1 m a y c r, p. 12, pl. I, fig. 1, ?2.
1907. PhyUoceras infundibulum — K a p a к a ni, стр. 40, табл. III, рис. 2, 10, a b, non рис. 3, 17: ? рис. 19 и 20 :
?табл. XIII, рис. 6 ; табл. XXIV, рис. 2.
1919. PhyUoceras infundibulum faladina var. crassa — R o d i g h i e r o , p. 72, Tav. VIII, fig. 1, 2.
1956. Phyllopachyceras infundibulum — Д р у ш и ц , стр. 123, табл. XII, рис. 16, non рис. 41, 45.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. :i0,
fig. 4, 5 ) от долния неоком на Ниските Алпи, колекция па d ' O r b i g n y .
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри и фрагменти от сбирките на Г У Г О З Н и С У , съхраня
вани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Н а п ъ л н о обхващащи се завои с ъ с закръглена вентрална област. Тесен плитък
пъп. Напречното сечение е правилно елиптично, по-високо, о т к о л к о т о широко. Украсата се състои
от радиални peôpa, половината от които започват от пъпа, а другата половина, еднакви по сила с
първите във вентралната о б л а с т , започват от средата на височината на завоя.
U h н l
d ' O r b i g n y , pl. 39, fig. 4,5 64 20(0,31) 36(0,56) 24
Екз. от с. Комощииа, Сг, 1696 67 37(0,55)
Б е л е ж к и . С правилната алтернация между главни и междинни ребра и елиптичното се
чение този вид се отличава д о б р е от останалите видове от този род.
Н а х о д и щ е : хотривски и баремски мергели и варовици в Годечко, Поповско, Раз
градско и др.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив — барем.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з и р о с т р а ь е н и е : хотрив барем в Медите-
ранската провинция.
Сб. СУ, Сг, 1696.
20
Phyllopachyceras winkleri winkleri ( U h l i g , 1882)

Табл. VII, фиг. /
1882. PhyUoceras Winkleri U h I i g. S. 379, Taf. IV, Fig. 3.
1901. PhyUoceras Winkleri Sa r a s i n et S c h 6 n d е I m a y е r, p. 13, pl. I, fig. I, 5.
1919. PhyUoceras Winkleri — R o d i g li i е r o, p. 73, tav. VIII, fig. 6.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от U h l i g (1882, Taf. I V , F i g . 3 )
от неокома в А л п и т е .
М а т е р и а л . Един екземпляр от сбирката на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Н а п ъ л н о инволютна дисконидна черупка. Сечението е по-високо, о т к о л к о т о
широко. Украсата се с ъ с т о и от г ъ с т о наредени, еднакви п о м е ж д у си ребра, добре изразени във
вентралната област и заглъхващи в умбиликалната. Първите завои са почти гладки.
D H h I
U 11 1 i g, Taf. V. Fig. 3 75 42(0,56) 28(0.37)
F.K3. от r. Комощица, Cr, 1697 60 30(0,50) 22(0,39) 15
Б е л е ж к и . П о украсата си този вид напомня на P h . e i c h w a l d i ( K a r.), който обаче
има много по-ниско сечение, по-издути страни и по-дълбок пъп. R o m a n (1938) отнася този вид
към род Macrophylloccras S p a t h , 1924.
Н а х о д и щ е : глинестите мергели на хотрива о к о л о с. Комощица, Г о д е ч к о .
11 и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив.
Стратиграфско и географско разпространение: неоком в Ш в е й ц а р и я ; ба
рем в Италия ; хотрив - България.
Сб. СУ. Сг, 1697.
Phyllopachyceras winkleri bontshevi M a n o l o v , 1962

Табл. VII, фиг. 2
1962. Phyllopachyceras bontshevi, M a n o l o v , p. 527, pl. 73, figs. 1—3; text-flg. 1 a.
Т и п . Х о л о т и и , обявен от M a n o l o v (1962, pl. 73, fig. 1) от горния барем при с. Бистри-
лица, Михайловградско, Северозападна Българин. С б . С У , C r J .
М а т е р и а л . Три екземпляра, еьбрани от Ж . М а н о л о в , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Ситно инволютни черупки с ъ с сечение, по-високо, о т к о л к о т о широко. Украсата
се с ъ с т о и от единични ребра, заглъхващи в умбиликалната област.
D H h I
Холотии, Cr,l 64 36(0,56) ?16(0,23)
M a n o l o v , pl. 73, fig. 3, Cr, 3 41 21(0,58) ?lu(0,2l)
Б е л е ж K и. Отличава ce от типичния вид само с по-рядко разположените си ребра, поради
което го отделяме като негов подвид. Екземплярите от pl. 73. fig. 2, 3 ( M a n o l o v , 1962) заемат
междинно място между Ph. winkleri winkleri ( U h l i g ) и Phi. wintderi bontshevi M a n o l o w
(pl. 73, fig. 1).
Н а х о д и щ е : горнобаремските мергели о к о л о с. Ьистрилица, Михайловградско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем.
Стратиграфско и географско разпространение: горен барем в Българин.
Сб. СУ, Cr, 1. 2. 3. 6, 7.
Phyllopachyceras ladinum U h l i g , 1887

Табл. VII, фиг. 3, За
1883. Phyllopachyceras infuntiibulum — U li I i g, S. 55, Taf. IV, Fig. 2, 3, 4, 5. n"n Fig. 1.
1887. PhyUoceras latlinum U II I i g, S. 80, Taf. V, Fig. 7a, b, non Fig. 6 — Phyllopachyceras bulgaricum sp, n.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от U h i i g (1887, Taf. V , F i g - 7 )
от неокома при Gardenazza, Ю ж е н Т и р о л .
М а т е р и а л . Ндин сплескан екземпляр от сбирката к а Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Силно инволютна черупка. Напречното сечение е по-нисоко, о т к о л к о т о широко.
Украсата се с ъ с т о и от л е к о извити напред в умбиликалната област ребра, между които към
края на завоя се явяват къси само във втората половина от височината допълнителни ребра.
Ц я л а т а повърхност е покрита с фини назъбени гъсти ребърца, които са еднакво д о б р е изразени
в ъ в всички части на черупката и следват посоката на главните ребра.
P а з м е р и в мм :
1) H i, I
U b I i g. Taf. V. Fig. 6 54 31
Низ. от c. Краичене, Cr,1700 92 50 ? 35
21
I» е л е ж к и. Финото наребрянане на черупката освен грубото, наблюдавано във видовете,

описани досега, отличава много д о б р е този вид. В българския екземпляр назъбването на ребър-
цата личи много с л а б о . Възможно е смесването му с титонския вид Euphylloceras ? sérum
( O p p e l ) , при който обаче трайните ребра в умбиликалната област не са изразени. Украсата
на вила напомня украсата на представителите на юрския р о д Partschiceras F u c i n i , 1920.
Находище: долнохотривските варовици при с. Крапчене, Михайловградско, с пред
ставители от род Acanthodiscus.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив.
Стратиграфско и географско разпространение: неоком в Южен Тнрол и
Силезия ; долен хотрив в България.
Cf.. СУ, Сг, 17(К).
Phyllopachyceras bulgaricum s p. n.
Табл. VI, фиг. 2, 2d
1887. PhyUoceras ladintim U h l i g . S. 80. Taf. V, Fig. 6, non Fig. 7 Pli. Ladinum U h 1 ig.
T и п. За холотии означавам екземпляра от долнобаремските глинести варовици при с. Стражец,
Разградско, табл. V I , фиг. 2. Сб. С У , С г , 1698.
М а т е р и а л . Н я к о л к о добре запазени екземпляра от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани
в Г М при С У .
О п и с а н и е . Напълно обхващащи се издути завои, напречното сечение на които е по-
широко, о т к о л к о т о високо. П ъ п ъ т е д ъ л б о к , тесен. Украсата в първите завои се състои от
главни ребра, които започват от пъпа и минават вентралната о б л а с т , като се засилват и при
дружават с д о б р е изразени къси бразди. Междуребрията се заемат от 3 - 4 по-слаби и изразени
само в горната четвърт от височината на завоя ребърца, които с нарастването на черупката се
засилват, но редуцират броя си на 1.
D H li I
Холотии. Cr, 1698 66 41(0.60) 29(0,44) 38(0,57)
U h l i g , Taf. V, Fig. 6 51 31(0,57)
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от Ph. ladinum по наличието на засилените ребра и браз-
дички зад тях във вентралната област. Освен това, докато цялата повърхност във Ph. ladinum.
( U h l i g ) е покрита с множество фини стрий, т о т у к т е са заместени от ребърца, изразени само
във вентралната област. Д о Ph. infundibulum ( d ' O r b.) ce приближава по украсата в последния
завой, където се наблюдава правилна алтернация м е ж д у главни и вторични ребра, които т у к са
много по-къси, а сечението на завоите е по-ниско.
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Стражец, Разградско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в Южен Т и р о л ; долен
барем в България.
Сб. СУ, Сг, 1698.
Род Euphylloceras D r u z c z i c , 1953

Т и п о в в и д : Ammonites ponliculi. R o u s s e a u , 1842, от барема в Крим.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т ик а. Дисковидиа инволютна черупка с напречно сечение по-високо,
о т к о л к о т о широко, елипсовидно или з а к р ъ г л е н о т р и ъ г ъ л н о . Т е с е н пъп. Украсата с е състои от гъсти
Текст-фиг, 4. Euphylloceras ponticuli (Ronss.)

по Д р у Щ и ц, 1956
тънки извити ребра. С> турната .чиния (текст-фиг. 4) с л о ж н о насечена. Отличава се от род Phyl-
loceras главно по устройството на сутурната линия, а от род Calliphylloceras по липсата на по-
груби ребра.
Н я к о л к о вида от долната креда на Франция, Крим, Кавказ, България.
22
Euphylloceras ponticuli ( R o u s s e a u , 1842)

Табл. VII, фиг. -/
1956. Euphylloceras ponticuli — Д p y m и u. стр. 103, табл. VI!!, фиг. 33—31, 32 a, б; табл. IX, фиг. 33 а, б
(Syn. cum).
i960. Callyplivlloceras ponticuli — П р е с к о в с к и , стр. 76, табл. II, фиг. I.
Тип. Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Д р у ш и ц (195G, табл.
VIII, фиг. 32 а, б ) от барема в Югозападен Крим. С б . М Г У .
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти и няколко д о б р е запазени екземпляра от колекциите
на С У , Н И Г И и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Силно инволютии черупки. Напречното сечение е по-нисоко, о т к о л к о т о широко.
Първият завой гладък, останалите покрити е гъсти тънки ребра, разреждащи се с нарастване
на черупката. Ядката е гладка.
D H h I
i l p y m и И, табл. VIII, фиг. 32 а, б. 76 48(0.60) 31(0.40) 34
Екз. от с. Брестак, Cr, 323 100 57(0,57) 38(0,38) 32
1 j е л е ж к и. Отличава се от близкия му Euphyll. sablyensc ( K a r.) главно по липса на при-
щъпвания върху ядката.
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици във Варненско, Ш у м е н с к о , Разградско,
Исперихско, горнобаремските мергели в Ш у м е н с к о .
Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н и горен барем.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Южна Франция, Крим,
Кавказ, България.
Сб. СУ. Сг,323. 1702.
Euphylloceras velledae ( M i c h e l i n , 1834)

Табл. VIII, фиг. /
1840. Ammonites velledae d ' O r b i g n y , p. 280, pl. 82, fig. 1—4.
1960. Euphylloceras velledae - Д р у ш и ц в Д р у ш и ц и K у д р и и и е в, стр. 252, табл. II, фиг. 5а, С
(Syn. Cum.).
fig.1 — 4) от голта на Франция.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Силно ИНВОЛЮТИИ черупки с напречно сечение, по-високо, о т к о л к о т о широко,
елипсовидно. Повърхността е покрита с г ъ с т о разположени тънки л е к о извити ребра.
D H h l
d ' O r b i g n y , p l . 82, fig. I , 2 165 102 58
Екз. от Голямо Пещене, Cr, 1704 56 34 32
Н а х о д и щ е : горноаптеките мергели при с. Г о л я м о П е щ е н е , Михайловградско, Врачанско;
клансей в Беленско и др.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт — клансей.
Стратиграфско и географско разпространение: горен апт — долен а л б
в Северен Кавказ, Грузия, Франция, Швейцария.
Сб. СУ, Сг, 1704.
Подсемепство CALLIPHYLLOCERATINAE S P A T H , 1927
Род Ptychophylloceras S p a t h, 1927 Neumayriceras S o r r c n t i n o, 1942

Т и п о в в и д , чрез оригинално значение, PhyUoceras feddeni Waagen, 1875, от юрата на
Kutsh (Индия).
Текст-фиг. 5. Ptychophylloceras semisulca:um

(d'Orb.) no d ' O r b i g n y , 1840
23
Родова характеристика. Черупката е силно инволютна с тесен фуниевиден пъп.

Вентралната област е широко закръглена. Украсата се с ъ с т о и само от няколко ребра в умбиликал
ната област и от 3—8 във вентралната, изчезващи по страните на черупката. Седлата са дву-
разделни, а външният л о б у с триразделен, асиметричен (текст-фиг. 5 ) .
Няколко вида, известни от горната юра д о долния валанж (бериас) в Южна Франция, Крим,
Кавказ, Карпатите, Хималаите, България.
Ptychophylloceras ptychoicum ( Q u е n s t е d t, 1849)

Табл. VIII, фиг. 5
1849. Ammonites ptyclioicum Qu е n s t c d t, S, 219. Tab. 17, Fig. 12.
1868. PhyUoceras plyc.hoic.um j - Z I t t ' è l , S. 59, Taf. 4. Fig. 3—9.
1960. Ptychophylloceras ptychoicum Д р у ш и ц в Д р у ш и ц и K у л p я в ц е в, стр. 250, табл. I, фиг.
la, Ь, рис. 58.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Q u e n s t e d l (1849, T a b . 17,
Fi». 12) от чернените варовици при R o v e r e d o .
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри и фрагменти от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани
О п и с а н и е . Инволютни черупки със сечение, по-високо, о т к о л к о т о широко и тесен фуние
виден пъп. Черупката е гладка, с о к о л о 12 ребра само във вентралната област.
/) it H l
Q u e n s t e d t , Tab. 17, Fig. 12 55 5 29 20
Екз. or Еленско, Cr, 1706 76 I 42 22
В е л е ж к и. Нашият екземпляр се отличава от екземпляра на Q ц е n s t е d t с по-големия
брой на ребрата във вентралната о б л а с т , развити и в първата половина от последния завой,
докато на екземпляра на Q u e n s t e d t тя е гладка.
Н а х о д и щ е : варовиците на бериаса в Еленско, Т р о я н с к о , Преславско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : бериас.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : кимеридж - б е р и а с в Stram-
berg, Крим, България.
Сб. СУ. Сг, 1706.
Ptychophylloceras calypso (d ' O г b i g п y, 18405

Табл. VIII, фиг. 6"
1840. Ammonites Calvpsa d ' O r b i g n y , p. 167, pl. 52, fig. 7—9.
1901. PhyUoceras caiypso — S a y n , p. 9, pl. Il, fig. 2 - 4 .
1960. Ptychophylloceras calypso Н и к о л о в , стр. 155, табл. I, фш. 3, 4.
fig. 7 — 9 ) от неокома на Франция.
М а т е р и а л . Няколко деформирани екземпляра от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхраня
вани R Г М при С У .
О п и с а н и е . Инволютни черупки с тесен плитък пъп с отвесни стени и закръглени ръбове,
сечението е по-високо, о т к о л к о т о широко. Украсата се състои от о к о л о осем умбиликални и цен
трални бразди, които, макар и едва з а б е л е ж и м о , се свързват п о м е ж д у си. М е ж д у последните
две бразди в нашия екземпляр се забелязват о к о л о д е с е т ребра, изразени само в горната четвърт
от височината па завоя.
Б е л е ж к и . За разлика от описаните досега видове от този род умбикалните и веитрал-
ните бразди се свързват помежду си. О т французките екземпляри българският се отличава по
това, че носи л е к о наребряване м е ж д у последните две бразди.
Н а х о д и щ е : в мергелните варовици на бериаса от Е л е н с к о , Провадийско и др.
II и н о в Б ъ л г а р и я : ти тон - бериас.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : титон бериас във Франция,
България.
Сб. СУ, Сг, 1705.
Ptychophylloceras semisulcatum gevreyi ( S a y n , 1901)

Табл. VIII, фиг. I
1863. Ammonites semisulcatus - P i c t e l , p. 222, pl. 11, fig. 3a. b, c. d , non Hg. I Pt. semisulcatum semi
sulcatum ( d ' O r b.) ; pl. 37 bis, fig. 1.
1901. Phvlloceras semisulcatum v.r. (jevrevi Sa vu, p. 11, pl. I, fig. 11.
1902. PhyUoceras semisulcatus - U h l i g , S. 21, Taf. I, fig. 3.
24
1934. PhyUoceras semisulcatus — С т е ф а н о в , стр. 206, табл. II. фиг. 4, 5.

1960. Ptychophylloceras semisulcatum - Д р у ш и ц в Д р у ш и ц и К у д р я в т в , стр. 250, табл. 1, фиг. 1,
6, 7, поп 3, 5 — Pt. semisulcatum ( d ' O r b.).
1960. Ptychophylloceras semisulcatum Н и к о л о в , стр. 151, табл. I, фиг. 1, 2.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от S a y n (1901, pl, 1, fig. 11)
от валанжа на A r d e c h e , Южна Франция, колекция на G e v r a y .
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри, но деформирани о т колекциите на С У и Г У Г О З Н ,
О п и с а н и е . Инволютни черупки с тесен фуниевиден пъп и сечение, по-високо, о т к о л к о т о
1
широко. Украсата се състои от околопъпни къси бразди, разположени н розетка, и къси вен-
трални бразди, придружени с ребровидни ръбове.
Р а з м е р и н мм :
Г) ,i H I
Sa y n, pl. I, fig. 11 44 4 24(0,55)
Екз. от c. Когльовци, D j 1753 55 4 24(0,52) —
Б е л е ж к и . Този поднид на S a y n обикновено не се о т д е л я от палеонтолозите, макар че
наличието на вентрална украса го различава много д о б р е от вида, описан от d ' O b i g n y (1840,
pl. 53, fig. 4 - 6 ) , като Ат. semisulcatus, притежават само умбиликалпа украса. Т в ъ р д е е вероятно
последният да представлява млад, а тези на S a y n — възрастни индивиди на един и с ъ щ вид.
Н а х о д и щ е : бериаските мергели и варовици в Предбалкана.
Стратиграфско и географско разпространение: бериас в Южна Франция,
България; валанж в Крим, Карпатите.
Сб. СУ, Сг, 1753.
ПодсемеЯство HOLCOPHYLLOCERATINAE D R U 2 C Z I C , 1956
Род Salfeldiella S p a t h , 1924

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites guettardi R a s p a i l , 1831, горен апт
на Франция.
Родова характеристика. Дисковидна черупка с ъ с закръглена вентрална област и
тесен нефуниевиден пъп. Напречното сечение е елиптично, по-високо, о т к о л к о т о широко. Повърх-
I екст - фиг. (>. Salfeldiella guettardi (Ras p.)

no d ' O r b i g n y , 1840
ността на черупката е украсена с тънки гъсто разположени извити ребра. Ясно личат 5 6—8
д ъ л б о к и прищъпвания. Сутурната линия (текст-фиг. 6 ) е с л о ж н о насечена.
Н я к о л к о вида от бериаса д о апта на Южна Франция, Крим, Кавказ, България.
Salfeldiella milaschewitchi ( K a r a k a s c h, 1907)

1907. PhyUoceras Milaschewitchi К а р а к а ш , стр. 38, табл. XIV, рис. 3, 1, 6 и 7: табл. XX, рис. 16.
?1952. PhyUoceras milaschewitchi — . П у п м о в , стр. 172, табл. I, фиг. 1.
1960. Salfeldiella milascfiewitschi — Д р у ш и ц н Д р у ш и ц и K у д р н в ц е в, стр. 254, табл. IV, фиг. 1,
2 ; рис. 62.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от К а р а к а ш (1907, т а б л . I V ,
фиг. 4 а, Ь ) от барема при Сабла, Крим.
М а т е р и а л . Няколко недобре запазени екземпляра от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхра
О п и с а н и е . Напълно обхващащи се завои. Сечението е по-високо, о т к о л к о т о широко,
с почти еднаква ширина u умбиликалната и маргиналната област. П ъ п ъ т е тесен. Украсата се
състои от фини г ъ с т о наредени ребра и 7—8 л е к о извити прищъпвания.
Размери нмм:
D H h I
K a p a к a ni, табл. XIV. фиг, 4 48 25*0 52) 15(0,31) 14
Екз. от Разград, Сг, 1770 38 20(0,52) 12(0,31) 11
Бележки. Този вид се отличава от 5". ernesti ( U h l i g ) с по-правите си прищъпвания, а от
S. guettardi (R a s p.) — с по-големия си пъп.
Н а х о д и щ е : баремските глинести варовици при Разград.
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Крим, Кавказ, Грузия,
България.
Сб. СУ, Сг, 1770.
Salfeldiella paquierl (S a y n, 1896)

1896. PhyUoceras Paqaieri S a y n in K i I i a n, p. 765.
1920. PhyUoceras Paquierl S a y n in K i l i a n , |>. 198, pl. I, fig. 8 11.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от K i l i a n (1920, pl. I, f i g . 8,
8 а ) от клансея при Castellane, Южна Франция, колекция на S a y n .
М а т е р и а л . Един недобре запазен екземпляр от сбирката на Г У Г О З Н , съхраняван в
Г М при С У .
О п и с а н и е . Силно обхващащи се завои в напречен пререз, по-високи, о т к о л к о т о широки
и тесен плитък пъп. Украсата се с ъ с т о и от фини г ъ с т о разположени извити ребра и четири
д о б р е изразени S-видно извити прищъпвания.
t) H h i
K i l i a n , pl. I, fig. 8 47 24(0,51) 1.5(0,32) —
Екз. от c. Е-еиювица, Cr, 1769 54 32(0,59) 20(0,37) —
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от 5. guettardi ( R а з p.) с по-малкия брой прищъпвания
по-високи и плоски завои и по-тесен пъп.
Н а х о д и щ е : мергелите на клансея в сондаж № 8, с. Бешовица, Михайловградско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : клансей.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : клансей в Южна Франция
и България.
Сб. СУ, Сг, 1769.
НадсеиеЙство LYTOCERATACEAE N E U M A Y R , 1875
Семейство LYTOCERA TIDAE N E U M A Y R , 1875
Подсемейство LYTOCERATINAE s. s.
Род Biasaloceras D r u z c z i c , 1953

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Lytoceras subsequens К а р а к а ш , 1907, барем,
Югозападен Крим.
Текст - фиг. 7. Biasaloceras subsequens

( K a r . ) по Д р у ш и ц , 1956
Родова характеристика. С л а б о обхващащи се завои, в напречен пререз обикновено

по-широки, о т к о л к о т о високи. П ъ п ъ т е широк. Склуптурата се състои от тънки прави гладки
или назъбени ребра, между които понякога се очертават по-дебели главни ребра. Различава се
от род Thysanolytoceras с по-широкото си напречно сечение и симетричен л о б у с (текст-фиг. 7 ) ,
който при род Thysanolytoceras е симетричен.
Няколко вида от титона д о апта в Крим, Кавказ, Карпатите, България.
4 Фпсилип- на България, том IV

26
Biasaloceras strambergense ( Z i t t e l , 1868)

Табл. ix, фиг. i
18в8. /.y!«curas Liebigi var. Srrainbergensis Z i t t e l , S. 74, pl. 11.
i960. Thysanolytoceras strcmlergense — Н и к о л о в , стр. 165, табл. Il, фиг. 2.
1960. Thysanolytoceras liebigi Н и к о л о в , стр. 155, табл. I, фиг. 5.
1960. Thysanolytoceras sutile — Н и к о л о в , стр. 156, табл. 1, фиг. 6, 7; табл. II, фиг. 1.
Тип. Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Z i t t e l (1868, Taf. I I , F i g .
la — c ) от титона n Stramberg.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о , по сплескани екземпляри от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхра
нявани в Г М при С У . »
О п и с а н и е . Завоите, с л а б о се обхващат и заграждат широк пъп. Украсата се с ъ с т о и от
тънки назъбени ребра, г ъ с т о разположени на различно разстояние едно от д р у г о . М е ж д у тях
с ъ щ о в неравни интервали личат по-дебели ребра.
D tt H l
Z i t t e l , Taf. 11, r"ig. 1 89 ,35(0,40) 33(0,37) 43
Екз. от c. Духлевци, Cr, 1752 79 34(0,42) 28(0,35) —
Б е л е ж к и . Отнасям този вид към род Biasaloceras, т ъ й като той напълно отговаря на
характеристиката му — сечение, по-широко, о т к о л к о т о високо, симетричен латерален л о б у с и
пъп, винаги по-голям по размери, о т к о л к о т о височината на последния завой. Този вид се отли
чава д о б р е от В. liebigi ( O p p e l ) по наличието на по-дебели ребра, които при В. liebigi не се
наблюдават. О т Thys. sutile ( O p p.) ce отличава извънредно много c по-широкия си пъп, който
при Thys. sutile ( O p p.) е винаги по-тесен и по-малък по размери от височината на последния завой.
Н а х о д и щ е : мергелите и варовиците на титона и бериаса н Еленско, Етрополско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : титон — бериас.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : титон бериас в Западна
Европа, България.
Сб. СУ, Сг, 1752.
Biasaloceras subsequens ( K a r a k a s c h, 1907)

Табл. IX, фиг. 2, 2a
1907. Lytoceras subsequens К а р а к а ш , стр. 44, табл. V. фиг. 9 a, b ; табл. XXIV, фиг. 32.
1956. Biasaloceras subsequens — Д р у ш и ц , стр. 73, табл. 1 — IV. фиг. 1—12.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от К а р а к а ш (1907, табл. V ,
фиг. 9 а, Ь) от барема при Биассала, Крим, съхраняван в Ленинградския университет.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти, рядко цели екземпляри от сбирките на С У и Г У Г О З Н ,
О п и с а н и е . Бавно нарастващи спира и завои. Напречното сечение е по-широко, о т к о л к о т о
високо, пъпът е широк. Украсата се с ъ с т о и от назъбени радиални г ъ с т о разположени тънки
ребра, между които, макар и рядко, се наблюдават по-силни ребра.
D d н I
К а р а к а ш , табл. V, фиг. 9 154 (0,41) (0.30) (0,40)
Екз. от С. Брестак, Çfx 1757 110 52(0,47) 31(0,30) 38(0,35)
Б е л е ж к и . О т В. strambergense ( Z i t t e l ) се отличава с малкия брой на по-силните ребра,
с по-гъсто разположените тънки ребра, по-плоски стени на завоите и по-плитък пъп.
Н а х о д и щ е : Д о л н о б а р е м с к и т е глауконитни варовици при с. Брестак, Варненско, Раз
градско и др.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н барем.
Стратиграфско и географско разпространение: барем във Франция, Крим,
Кавказ; долен барем в България.
Сб. СУ, Сг, 1757.
Род Ealytoceras S p a t h , 1927

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites inaequalicostalum d ' O r b i g n y , 1810,
от барема във Франция.
27
Родова характеристика. Бавно нарастваща спира с ъ с с л а б о обхващащи се завои,

широк пъп. Ребрата са редки. Латералният и умбиликалният л о б у с са двуразделни, асиметрични
(текст-фиг. 8).
Няколко вида в хотрива и барема във Франция, Карпатите, Крим, Кавказ и България.
Текст-фиг. 8. Eulytoceras phestum (Ma th.)

по Д p у щ и и, 1960
Eulytoceras phestum ( M a H i e r o n . 1878)

Табл. IX, фиг. 3
1878. Antinomies Phe&tua M a t h e r o n , pl. C-20, fig. 5 a — c.
i960. Eulytoceras phestum Друшиц в Друшиц и К у л р и в ц е в , стр. 258, табл. VI, фиг. 3. рис. 66
(Syn. cum.).
Т и п . ("раннннам с изображението на екземпляра, определен от M a t h é r o n (1878, pl. C-20,
fig. 5 b ) , от барема на Франция.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира. Сечението е по-високо, о т к о л к о т о широко. П ъ п ъ т е
широк. Украсата се състои от сравнително рядко разположени радиални назъбени ребра.
Г) d H i
M a t h é r o n , pl. C-20, fig. 5 72 29(0,40) 25(0,35) 21
Ека. от Севлиевско, Cr, 1754 61 26(0 40) 24(0,37)
Б е л е ж к и . Нашите екземпляри се различават от екземпляра, фигурирай от M a t l i e г о и ,
с по-гъсто разположените си ребра, но показват голяма прилика с екземпляра от Крим.
Н а х о д и m е : баремските мергели в Севлиевско.
Н и н о в Б ъ л г а р и я : барем.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : барем във Франция, Силезия,
Крим, Кавказ и България.
Сб. СУ, Сг, 1754.
Eulytoceras subfimbriatum ( d ' O r b i g n y , 1810)

Табл. X, фиг. /
1840. Ammonites subfimbriatus d ' O r b i g n y , p. 121, pl. 35.
1934. Lytoceras subfimbriatum С т е ф а н о в , стр. 206, табл. VIII, фиг. 2 (Syn. cum.).
non 1957. Thysanolytoceras Subfimbriatum — C an y нов, стр. 153, табл. I, фиг. 4, 5.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. 35)
от средния неоком н Южна Франция.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от сбирките па С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Бавно нарастващи на височина завои със сечение, по-високо, о т к о л к о т о
широко. Украсата се с ъ с т о и от гъсти фестонирани радиални ребра.
I) d il I
d ' O r b i g n y , pl. 35 159 48(0,30) 40
Екз. от с. БуйВОВО, Сг, 1756 159 82 49(0,30) 35
Б е л е ж к и . Отличава се от Е. phestum ( M a t h . ) по много п о - г ъ с т о разположените си ребра.
13 България този вид се среща повече в хотрива, о т к о л к о т о в барема.
Н а х о д и щ е : хотривските и баремските мергели и варовици в Т ъ р г о в и щ к о , Разградско,
Севлиевско, Михайловградско, Еленско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в Италия, Швейцария,
Франция; барем в Кавказ; хотрив и барем в България.
Сб. СУ. Сг, 1755, 1756.
28
Род Pictetia U h l i g , 1883

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от Spath, 1923, Crioceras asterianus d ' O r -
b i g n y , 1840, от голта на Франция.
Текст-фиг. 9. Pictetia vogilti (Кат.)

ПО Д p y Ш и ц, 1956
Родова характеристика. Л е к о допиращи се или свободни завои с кръгъл напречен

пререз. Орнаментацинта се състои от тънки л е к о извити ребра. Сутурната линия се състои от
пет л о б у с а , като латералният е по-голям и п о - д ъ л б о к от централния (текст-фиг. 9 ) .
Няколко вида от барема д о алба във Франция, Силезия, Англия, Крим, България.
Pictetia belliseptata ( A n t h u l a , 1899)

Табл. X, фиг. 6
1899. Lytoceras belliseptatum A n t l m l a . S. 97, Taf. VI, Fig. 1 a, b ; Taf. VII. Fig- 1.
1934. Lytoceras belliseptatum — Ж е л е в , стр. 180, табл. III, фиг. 7.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от A n t h u l a (1899, Taf. V I ,
fig. I a, b ; Taf. V I I , F i g . I ) от aura на Дагестан, сбирка на S j O g r e и, музея в Upsala.
О п и с а н и е . Една допиращи се, б ъ р з о нарастващи на височина завои с к р ъ г ъ л напречен
пререз, почти еднакъв на височина и ширина. Украсата се състои от тънки едва забележимо
назъбени ребра. В умбиликалната о б л а с т т е са наклонени напред, а в маргиналната са изпра
вени. С нарастване на завоите ребрата се разреждат.
П il i d
A n t h u l a . pl. VII, VI 328 130(0,39) 153(0.16) 123(0,37)
Екз. от c. Ральово, Cr, 1758 250 92(0,37) 116(0,46) 85(0,31)
Б е л е ж к и : Българският екземпляр показва голяма прилика с дагестанския.
Н а х о д и щ е : аптеките глинести мергели при селата Николаево и Р а л ь о в о , Плевенско.
Н и н о в Б ъ л г а р и я : апт.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н апт в Дагестан ; апт
в България.
Сб. СУ. Сг, 1758.
Семейство PROTETRAGONITIDAE S P A T H . 1927
Род Protetragonîtes H y a t l . 1900

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение, Ammonites quadrisulcatus d ' O r b i g n y , 1840,
от долния неоком на Франция.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . С л а б о обхващащи се с плоски стени завои, широк пъп. При-
Тскст-фиг. 10. Protetragonites qua

drisulcatus (d'O r b.) no d'Or
b i g n y , 1840
29
щъпв;'нията са придружени с ребра. Сутурната линия (текст-фиг. 10) се с ъ с т о и от двуразделни

лобуси и седла.
Няколко вида от валанжа до апта във Франция, Крим, Кавказ, Българин.
Protetragonites medlocris D r u i c z i c , 1956

Табл. X. фиг. 2
1956. Protetragonites mediocris Д р у ш и ц , стр. 97, табл. VI, фиг. 21 а, б.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от Д р у щ и ц (1956, табл. V I , фиг. 21 а, б ) о т аптеките глини
на Югоизточен Крим, М Г У № 1/1599.
О п и с а н и е . С л а б о обхващащи се завои, които заграждат широк плитък пъп. Сечението
вероятно е малко по-широко, о т к о л к о т о високо. Скулптурата се с ъ с т о и от 4 д о 5 тънки прави
ребра, придружени с бразди, а междуребрията са покрити с едва забележими стрий.
D d H I
Д ру шии. табл. VI. фиг. 21 17 7(0,41) 6(0.35) 6.4(0.37)
Екз. от с. Краичсне, Сг, 1759 38 15(0,40) 13(0,34)
Б е л е ж к и . Нашият екземпляр е сплескан, поради което не можем да опишем сечението му.
По останалите белези се покрива с екземпляра от Крим.
Н а х о д и щ е : варовиците на барема при с. Крапчене, М и х а й л о в г р а д с к о .
Стратиграфско и географско разпространение: апт в К р и м ; барем в
България.
Сб. СУ, Сг, 1759.
Род Leptotetragonites S p a t h , 1927

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites honnoratianus d'Orbigny, 1840
Текст-фиг. 11. Leptotetragonites honnoratianns

(d'Orl).) по d ' O r b i g n y , 1810
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . С л а б о обхващащи се завои, широк пъп. Украсата се състои

от 10—12 извити прищъпвания, придружени отпред с д о б р е изразени ребра. Сутурната линия
(текст-фиг. 11) е сложна, с еднакви по д ъ л ж и н а елементи.
Беден на видове р о д във валанжа на Франция и България.
Leptotetragonites honnoratianns ( d ' O r b i g n y, 1840)

1840. Ammonites honnoratianus d ' O r b i g n y , p. 124, pl. 37.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. 3 7 )
М а т е р и а л . Един цял екземпляр и няколко фрагмента от сбирката на Г У Г О З Н , съхраня
О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира с ъ с завои, по-високи, о т к о л к о т о широки. П ъ п ъ т е
голям. Склупгурата се с ъ с т о и от 10 д о 12 извити бразди, заградени отпред с д о б р е изразени ребра.
D d H 1
d ' O r b i g n y, pl. 37 83 43(0,51) 20(0,24) 16
Екз, от c. Дрента, Cr, 1760 40 22(0,55) 11(0,27)
30
Б е л е ж к и . С ъ с своя голям пън и г ъ с т о разположени прищъпвания този вид се характери

зира много д о б р е .
Н а х о д и щ е : мергелите на валанжа при с. Дрента, Сливенско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : валанж.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : валанж във Франция, България
Сб, СУ, Сг, 1760.
Семейство TETRAOONITIDAE H Y A T T , 1900

Подсемсйство KOSSMATELL1NAE B R E I S T R O P F Е R, 1953
Род Kossmatella J a c o b , 1905

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites Agassizi P i e t . et R o u x , 1847, от
голта на Швейцария.
Родова характеристика. Бавно нарастваща спира с напречно сечение по-високо, о т
колкото широко. П ъ п ъ т е среден по ширина с полегати стени. Скулптурата се състои от ребро-
видни подувания. Сутурната линия е с л о ж н о насечена (текст-фиг. 12).
Текст-фиг. 12. Kossmatella agassiziana / P i et.)

но P I et e t et Ro'u x. 1817
Няколко вида от долния а л б д о долния ценоман във Франция, Швейцария, Калифорния,

България.
Kossmatella agassiziana agassiziana ( P i c t e t , 1847)

1847. Ammonites Agassizianus P i c t e t et R o u x , p. 47, pl. IV, fig. 3 a — d ; 4 a, b, non fig. 8.
1907. Lytoceras (Kossmatella) Agassizianum — J a c o b , p. 21, pl. II, fig. 9, 10.
non 1957. Kossmatella agassiziana — З а х а р и е в а , стр. 219. табл. IX, фиг. 3; табл. XX, фиг. 1.
1960. Kossmatella agassiziana — Д р у ш и ц в Д р у ш и ц и К у д р я н цев, стр. 262, табл. IX, фиг. I.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от P i c t e t (1847, pl. V I , fig-
За — d ) от голта на Швейцария. ( J a c o b , 1907, пише за типична форма, б е з да отбелязва на
коя от фигурите е изобразена.)
Материал. М н о ж е с т в о екземпляри от колекциите на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в
О п и с а н и е : Бавно нарастваща спира с ъ с завои по-високи, о т к о л к о т о широки, обхващащи
1 о т
се почти на /а височината си. 11ъпът е средно широк. Украсата се с ъ с т о и от ребронидни
подувания, разделени с еднакви по ширина с тях междуребрия. Цялата повърхност е покрита
с фини линии на нарастването, които не личат на ядката.
D cl 11 l
P i c t e t . pl. IV, fig. 3 38 11(0,29) 15(0,39) 12
Екз. от Магурата, Cr, 1764 30 9(0,30) 12(0,40)
Б е л е ж к и . Този вид се среша сравнително по-рядко, о т к о л к о т о неговия подвид jacobi.
Отличава се о т него с ъ с своя нисок последен завой и по-тесен пъп.
Н а х о д и щ е : албеките глинести мергели в К у л с к о , Белоградчишко.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен и среден а л б .
Стратиграфско и географско разпространение: долен н среден а л б нъв
Франция, Швейцария, Крим, България.
Сб. СУ, Ci, 1764.
31
Kossmatella agassiziana gignouxi B r е i s t r o f f е r, 1931

Табл. X, фиг. ô
1907. Lytoceras (Kossmatella) Agasslzianum — J a c o b , p. 21, pl. il, fig. i, 2, 3a. 3b.
19(32. K. (Kossmatella) ventrocincia gignouxi — V i e d i n a n n , S 61, Taf. 4, Fig. 6
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от J a c o b (1907, pl. H, fig. 3 b )
от долния а л б (зона tardefurratà) на Южна Франция, колекция на ( î e v r e y .
Материал. М н о ж е с т в о екземпляри от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в
Р а з м е р и R мм:
D d И I
J a c o b , pl. И. fig. 3 23 9(0.39) 7(0.30) 9(0.39)
Екз. от |Белоградчишко, Сг, 1763 30 13(0,43) 11(0,36)
Б е л е ж к и . Различава се от номинатния подвид с по-големия си пъп, по-нисък последен
завой и по-широко напречно сечение.
Н а х о д и щ е : мергелите на долния а л б и песъчливите мергели на средния а л б във Вра
чанско, Михайловградско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен и среден а л б .
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н и среден а л б във Фран
ция, Швейцария, България.
Сб. СУ, Сг, 1763.
Полсемеиство TETRAGONITINAE s. s.
Род Tetragonites K o s s ni a i, 1895

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение. Ammonites timotheonus M a y o r in P i c t e t
1847, от голта на Швейцария.
Родова характеристика. С л а б о обхващащи се завои с ъ г л о в а т о сечение. Вентрал
ната област плоска, а стените паралелни или коси. П ъ п ъ т е широк и д ъ л б о к . Скулптурата се
Текст-фиг. 13. Tetragonites heterosul-

catum (A n t h.) no A n t h u l a , 1899
състои от извити прищъпвания с фина стриация между тях. Сутурната линия (текст-фиг. 13)
е с л о ж н о насечена.
Няколко вида от апта и алба във Франция, Крим, Кавказ, България.
Tetragonites heterosulcatus ( А п I h п 1 a, 1899)

Табл. XI, фиг. / , la
1899. Lytoceras (Tetragonitesi lieierosulcaium A n I h u 1 a, S. 99, Taf. VII, fig. 4 a—c.
1956. Tetragonites heterosulcatus - Д р у щ и и , стр. 101, табл. VII, fig. 27—28.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от A n t h u l a (1899, Taf. VII,
Fig. 4 а— с ) о т апта па /(агеетан.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти о т сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . С л а б о обхващащи се завои с напречно сечение, едва д о л о в и м о трапецовидно,
доста по широко, о т к о л к о т о високо. П ъ п ъ т е среден по ширина, с ъ с стръмни стени и закръглен
назъбен р ъ б . Украсата се състои от о к о л о 17 бразди, л е к о извити отначало напред, а после
обърнати назад.
D d H I
A n t h и 1 a, Taf. VII, Fig. -I 24 8(0,33) 9(0,37) 13(0,54)
Екз. от c. Трт.нчовица, Cr, 1761 38 12(0,31) 14(0,37) 17(0,44)
32
Б е л е ж к и . Българският екземпляр се отличава о т дагеетанския с малко по-малката ширина

на завоите. Т в ъ р д е вероятно това да са изменения, настъпващи с възрастта.
Н а х о д и щ е : варовитите пясъчници на горния апт при с. Трънчовица, I шкополско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт.
Стратиграфско и географско разпространение: горен апт в Кавказ, България.
Сб. СУ, Сг, 1761.
Tetragonites d'uval i ( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. XI, фиг. 2, 2а
1840. Ammonites Duvalianus d ' O r b i g n y , p. 158, pl. 50, fig. 4—6.
1956. Tetragonites duvali - Д р у ш и ц , стр. 103, табл. VII, фиг. 26 (Syn. cum.).
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен о т d ' O r b i g n y (1840, pl. 50,
fig. 4 — 6 ) о т горния неоком във Франция.
М а т е р и а л . М н о ж е с т н о екземпляри о т сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . С л а б о обхг.ащащи се завои, напречно сечение малко по-широко, отколкото
високо. П ъ п ъ т е средно широк, д ъ л б о к , с ъ с стръмни стени и закръглен назъбен р ъ б . Украсата
се с ъ с т о и о т о к о л о 17 S-видно извити бразди, във вентралната област обърнати напред.
Р а з м е р и в мм .-
В à H i
d ' O r b i g n y , pl. 50, fig. 4 - 5 51 ? 19 20(0,40) 19(0,37)
Екз. от c. Трънчовица, Cr, 1762 47 17(0,36) 17(0,36) 17(0,36)
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава о т T. heterosulcatus ( A n t h . ) c no-BJ-сокото си сечение,
п о - г ъ с т о разположени бразди, които вт-в вентралната о б л а с т са и;-гити напред, а не назад.
Н а х о д и ш е : горноаптеките варовити пясъчници при с. Трънчовица, Никополско, в мерге
л и т е на клансея във Врачанско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт — клансей.
Стратиграфско и географско разпространение: горен апт — клансей във
Франция, Швейцария, България.
Сб. СУ, Сг, 1762.
СсиеИство MACROSCAPHIT1DAE H У A T Т, 1900
Род Costidiscus U h l i g , 1883

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от Roman, 1938, Ammonites recticostatus
d ' O r b i g n y , 1840, о т неокома на Франция.
Текст-фиг. 14. Costidiscus recticostatus

(d'Orb.) по U h l i g . 1883
Родова характеристика. Бавно нарастваща спира и голям пъп. Украсата се състои

от гъсти, остри, прави ребра и прищъпвания. Сутурната линия (текст-фиг. 14) се характеризира
с д ъ л ъ г външен л о б у с .
Известен в барема и апта в цялата Медитеранска провинция.
Costidiscus recticostatus ( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. XI, фиг, 1;4а
1840. Ammonites recticostatus d ' O r b i g n y . p. 134, pl. 40, fig. 3—4.
1883. Lytoceras (Costidiscus) recticostatus — U h l i g , S. 69. non Taf. II, Fig. 2; Taf. V, Fig. 15; non Taf. VIII.
Fig. 1, 2 ; Taf. VIII, Fig. 3.
33
non 1919. Costidisfus recticostatus — R o d i g h i е r o, p. 79, Tav. X, fig. 1, 3.

1962. Costidiscus recticostatus - М а н о л о в , стр. 101, фнг. 3—2.
non 1964. Costidiscus recticostatus — Н и к о л о в , стр. 120, табл. I, фиг. \—Costidiscus microcostatus (S ira.
15 a c. et S o r o c ) .
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. 40,
фиг. .3 4) от неокома на Франция.
М а т е р и а л . Няколко д о б р е запазени екземпляра и много фрагменти от сбирките на С У и
Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира и широк плитък пъп. Напречният пререз е малко
по-висок, о т к о л к о т о широк. Украсата се състои от радиално разположени тънки остри единични
ребра. Прищъпнанията и раздвояванията на ребрата са рядкост.
D d н l
d ' O r b i g n y , pl. 40, fig. 3, 4 95 25(0,26) 21
Екз. от Разград, Cr, 1766 203 119 45 (0,22) 10
Б е л е ж к и . Т о з и вид, описан и фигурирай за първи път от d ' O r b i g n y , се отличава с
правите си единични ребра и сечение, по-високо, о т к о л к о т о широко. Всички екземпляри, носещи
често раздвоени ребра, пъпки или с по-ниско сечение, не би трябвало да се включват в грани
ците на този вид.
Н а х о д и щ е : баремските варовици при Разград и Разградско.
11 и в o u Б ъ л г а р и н : барем.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком във Франция ; барем в
Силезия, Кавказ, България.
Сб. СУ, Сг, 1766.
Costidiscus microcostatus ( S i m. B a c . et S o r , 1875)

Табл. V, фиг. 2 ; табл. VI, фиг. табл. XI, фиг. 3
1916. Costidiscus recticostatus — Do u v i I I é, p. 94, pl. XI, fig. 7.
1952. Costidiscus microcostatus—• Л y и и o н, стр. 177, табл. 11, фиг. 3.
1964. Costidiscus recticostatus Н и к о л о в , стр. 120, табл. 1, фиг. 1.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от D o u v i l l e (191(3, pl. XI, fig.
7) от барема в масива Moghara (Северна Африка).
М а т е р и а л . Д в а екземплчра от сбирката на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М при С У .
Описание. Бавно нарастваща спира с ъ с завои, малко по-широки, о т к о л к о т о високи.
П ъ п ъ т е плитък и широк. Украсата в началните завои се състои от тънки наклонени напред
ребра, всяко второ от които е вмъкнато от средата на завоя или отцепено от това, което взема
началото си от умбиликалната стена. 11аброяват се четири прищъпвания па завой. О нарастване
на завоите ребрата се разреждат, вмъкнатите или отцепените ребра намаляват и преобладават
простите. Прищъпнанията СЪЩО намаляват броя си.
D d II I
Do u v i l l e , pl. XI, fig. 7 67 35 (0,52) 15 (0.22) 22
Екз. от c. Бояна, Cr, 1768 203 109 (0,53) 50 (0,24) 65
Б е л е ж к и . Т о з и вид се характеризира пргди всичко с наличието на раздвоени или вмък
ващи се ребра, много чести в първите завои и по-ргдки в иоследчите. Т ъ й като нямаме въз
можност да наблюдаваме изображението на с ъ з д а т е л и т е на вида с горните белези, приемаме за
сравнение африканския екземпляр, к ъ д е т о т е са ярко изразени. Т в ъ р д е е възможно var. crassa
К М . et R e b o u l да се отнася к ъ м този вид, но липсата на изображение не позволява с ъ с
сигурност да твърдим това. Отличава се от C. recticostatus ( d ' O r b.) по наличието па вмъкнати
ребра и по-ниското си сечение.
Н а х о д и щ е : долноаптеките варовици при с. Бояна, Варненско; долноаптеките глини при
с. Полски Т р ъ м б е ш , Б е л е н с к о ; горноаптеките мергели при селата Опака и Паламарци, Поповско.
Ниво в Б ъ л г а р и я : горен и д о л е н апт.
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Северна Африка;
долен апт в Северозападен Кавказ ; д о л е н и горен апт в България.
Сб. СУ, Сг, 1757, 1768.
Род Macroscaphites M c c k , 1876

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от G i g n o u x, 1920, Scaphites yvani. P u z o s, 1831.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Първоначалните завои завити в спира, която завършва с
изправена част с кука.
Беден на видове род от барема и апта на Франция, Силезия, България.
5 Фосилите на България, т. IV
3 1
Macroscaphites yvani ( P u z o s, 1831 )

Табл. XI, фиг. 5
1831. Scaphites Yvani Pu /.os, p. 355, pl. II.
1964. Macroscaphites yvani — Николов, стр. 120, табл. I, фиг. 2 (Syn. cum.).
Т и п . Хо.тотипът, обявен от Н и к о л о в , 1964, е изобразен от P u z o s (1831, pl. II) от горния
барем на Югоизточна Франция.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о сплескани екземпляри и фрагменти от сбирките на Г У Г О З Н и
Н И Г И , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Силно еволютна начална спира с изправена част, завършваща с кука. У к р а
сата се с ъ с т о и от нрави гъсти, радиално наредени ребра и прищъпвания. Срещат се предимно
малки екземпляри с 3—6 см дължина.
Б е л е ж к и . Първоначалните завои показват голяма прилика c Costidiscus recticostatus
( d ' O r b . ) , с който често се смесват. О т д р у г и т е представители на този род се отличава по липса
на пъпки в украсата си.
Н а х о д и щ е : много често се среща в горноаптеките мергели в Беленско и Поповско.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Силезия, Франция
и Крим ; горен апт в България.
Сб. СУ, Сг, 1765.
Надсемейство A N C Y LO С Е R A T А С Е А Е M Е ЕК, 1876
Семейство EOCHIANITIDAE S P A T H , 1922
Подсемейство LEPTOCERATINAE M A N O I. O V, 1962

1
Род Protoleptoceras N i k о 1 о v, 1966
Т и п о н в и д , чрез оригинално означение, Protoleptoceras jelevi N i k o l o v , 1956, от бериаса
(зона boissieri), Източния Предбалкан.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Малки с криоцератитно завиване черупки, като постепенно
с нарастването се увеличава и степента на развиването. Сечението е у д ъ л ж е н о овално. Украсата
Текст-фиг. 15. Proto

leptoceras jelevi maze-
noti N i k. no M a z е n o t,
1939
ce с ъ с т о и от единични гладки почти радиални ребра, г ъ с т о р - з п о л о ж е н и в началото и по-рядко

към края. Ребрата се прекъсват в дорзалната област, а през вентралната минават без прекъс
ване. Сутурната линия (текст-фиг. 15) е сравнително проста.
Беден на видове род, известен в бериаса на Югоизточна Франция и Българин.
Protoleptoceras jelevi jelevi N i k o l o v , 1966

Табл. XII, фиг. 2, J
1939. l'orme Leproceras plus. sp. ind. — M a z е n o i, p. 295, pl. XI., fig. 2.
1960. I.eptoceras studeri— Н и к о л о в , стр. 192, табл. XXVI, фиг. 5, 6; табл. XXVII, фиг. 3, 4. поп фиг. 2-
Protoleptoceras jelevi sapnnovi N i k o I o v.
1966. Protoleptoceras jelevi ; N i k o l o v , p. 810, Fig. I.
1967. Protoleptoceras jelevi Н и к о л о в , табл. III, фиг. 9 ; табл. IV, фиг. 2.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от Н и к о л о в (1966, р. 840, Fig. 1) от бериаса (зона boissieri)
в Източния Предбалкан. С б . БАН, Сг, 1194.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри, събрани от T . H и к о л о в, съхранявани u Г М при
БАН и СУ.
0 п и c а н и е. М а л к и черупки с криоцератитно, елиптично завиване и бавно нарастване на
завоите във височина. Сечението е елиптично. Украсата се състои о т прости, радиални ребра,
1
Трудът е ползван п ръкопис.
г ъ с т о разположени в началото на спиралата ( д о двадесет ребра на един сантиметър), които по
степенно се разреждат и в края на завоя се наброяват д о пет в един сантиметър.
Б е л е ж к и . Този вид в зависимост от гъстотата и силата на ребрата е поделен на два
подвида, които ще опишем в следващите редове. Ч е с т о в миналото е бил отнасян към барсм-
ския род и вид Leptoceras studeri ( O o s t e r ) .
Н а х о д и щ е : бериаските варовици северно от с. Разпоповци, Е л е н с к о ; Т ъ р н о в с к о ; Т ъ р г о
вищко ; Провадийско.
Пиво в България: бериас.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : бериас в Южна Франция.
България.
Сб. БАН, Cr, И94.
Protoleptoceras jelevi mazenoti N i k o l o v , 1966
Табл. XII, фиг. 4
1939. Leptoceras sp. incj. — M a v. е n o t, p. '244, pl. XL, fig. I a, b, r, il, e.
1967. Protoleptoceras jelevi mazenoti N i k o l o v , габл. Il, фиг. 6.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е обявен от N i k o l o v , 1966 ( M a z e n o t , 1939, pl. X L , fig. 1) от бериаса
при Faune, Югоизточна Франция, колекция на Faculté des Sciences de Grenoble, Франция.
Б е л е ж к и . Т о з и подвил се различава от номинатния подвид е по-гъсто разположените си
ребра. В началото се наброяват между двадесет и осем-тридесет ребра в един сантиметър, а
към края на завиването петнадесет в един сантиметър.
Н а х о д и щ е : бериаските варовити мергели при с. Първовци, Търновско.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : бериас в Югоизточна Фран
ция, България.
Сб. БАН, Сг, 79.
Protoleptoceras jelevi sapunovi N i k o 1 o v, 1966

Табл. XII, фиг. 5
i960, l.epioceras studeri N i k o l o v , стр. 192, табл. XXVII, фиг. 2, non фиг. 3, I Protoleptoceras jelevi
Nikolov.
1967. Protoleptoceras jelevi sapunovi N i k o l o v , табл. III, фиг. 7a, b (Syn. cum.).
Т и п . Х о л о т и п ъ т , обявен от Н и к о л о в (1966, табл. III, фиг. 7а, Ь ) от бериаса при с. Раз
поповци, Нленско. С б . Б А Н , Сг, 14.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри, събрани от Т. Н и к о л о в , съхранявани в Г М при
БАН и СУ.
Б е л е ж к и . Тона са екземпляри от вида Protoleptoceras jelevi с най-рядко разположени
ребра. При диаметър на черупката 27 мм в първите завои се наброяват шест-седем ребра в
един сантиметър, а в края едва пет в един сантиметър.
Н а х о д и щ е : бериаските мергелни варовици, северно от с. Разпоповци, Еленско.
Стратиграфско и географско разпространение: бериас в Югоизточна
Франция, България.
Род Eoleptoceras M a n o l o v , 1962

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Crioceras (Leptoceras) parvulurn Uhlig, 1883,
долния барем на Силезия.
Текст - фиг. 16. Eolepto

ceras ( P.ol.) parvulurn
(Uh l i g ) u o l j l i l ig, 1883
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Малки, c анцилоцератитно завиване на спирата форми. П о -

тънкият клон на черупката отначало е гладък, а по-късно покрит с г ъ с т о разположени единични
гладки ребра, които се разреждат в по-дебелия к л о н . Ребрата минават без прекъсване вентрал-
36
ната област. Пререзът е елиптичен д о закръглено квадратен. С у т у р н а т а линия е проста, с ъ с

слабо насечени д в у р а з д е л н о с е д л о и триразделен л о б у с (текст-фиг. 16).
Познати са няколко вида от долния барем в България, барема в Силезия и др.
F.oleptoceras (s. lato) wrighti M a n o l o v , 1962

Табл. XVI, фиг. 8, 8 a. 8 b
1962. Eoleptoceras (Wrightites) wrighti M a n o l o v , p. 535. pl. 75, figs. 9—10, text-fig. 11).
1902. Eoleptoceras (Wrightites) parvulurn kraptshenensis M a n o l o v , p. 535, pl. 75, figs. 1, 5, fi; tcxt-fig. l e
Т и п . Х о л о т и п ъ т е екземплярът на M a n o l o v (1962, ri. 75, figs. 9, 10) от долния барем
при с. Крапчене, Михайловградско, Северна България. С б . С У ( S G M ) Сг, 33.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти, събрани о т Ж . М а н о л о в , съхранинани н Г М при С У .
O u и c a u и е. Украсата се състои от остри единични, почти прави ребра, м е ж д у които през
три-пет се наблюдават двойно по-широки междуребрия. Сечението е овално. Сутурата с л а б о на
сечена.
Б е л е ж к и . Б е л е г ъ т , по който M a n o l o v (1962) е отделил вида Eoleptoceras (Wrightites)
:
wrighti — наличието на периодично разположени по-широко междуребрия, виждаме, макар и не
толкова често, и във фрагментите, означени като Eoleptoceras (Wrightites) parvulurn kraptshenensis
M a n o l o v . Това ни кара да отнесем последния к ъ м Eoleptoceras zvrig iti. Поради обстоятелст
вото, че екземплярите не са изцяло запазени, тяхната подродова принадлежност не може да се
определи.
Н а х о д и щ е : долнобаремските мергели при с. Крапчене, Михайловградско.
Стратиграфско и географско разпространение: д о л е н барем във Франция,
България.
Сб. СУ, Сг, 33.
Подрод Eoleptoceras s. str.

( - W r i g h t i t e s M a n o l o v , 1962, object.)
П о д р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Двата клона на черупката са почти успоредни.

Прилича на род Hamulinit.es P a q u i e r , 1900, при който двата клона са с тенденция да се
допрат.
Д о л н и я барем в България и в Силезия.
Eoleptoceras (Eoleptoceras) parvulurn ( U h l i g , 1883)

Табл. XVII, фиг. 7
1883. Crioceras (Leptoceras) parvulurn U h l i g , S. 149, Taf. XXIX, Fig. 3, non Fig. 10.
non 1902. Hamulina parvula - S a r a s i n et S c h 0 n d е 1 m a y е r, p. 166, pl. XXIII, fig. 4, 5.
1962. Eoleptoceras (Wrightites) parvulurn — M a n o l o v , p. 534, pl. 75, figs. 3, 11, 12.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е екземплярът на U h l i g (1883, Taf. X X I X , F i g . 3 ) от барема на Силезия,
означен от M a n o l o v (1962).
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри, събрани от Ж . М а н о л о в , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Двата клона на черупката се различават доста по дебелината си. Украсата
се с ъ с т о и от тънки остри наклонени напред ребра, които в първия, по-тънък клон са много
гъсти, а в по-дебелия — разредени. Сечението е почти овално.
Б е л е ж к и . Т о з и вид лесно може да се смеси c Eoleptoceras (Wrightites) vanisensis f d ' O r b.),
при който обаче наребряването е по-грубо, а двата клона са много по-близко разположени един
спрямо друг.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Силезия, долен барем
Сб. СУ, Сг, 19 и 20.
Eoleptoceras (Eoleptoceras) varusensis (d'O r b ig п y, 1850)

Табл. XVII, фиг. .9
1850. Hamulina Varusensis d ' O r b i g n y , p. 102. № 652.
1937. Hamulina Varusensis — C o 11 r е a n, p. 72, pl. VI, fier- 3 — 6.
1966. Ànahamulina varusensis Б р е с к о в с к и , стр. 82, табл. IV, фиг. 2.
37
Т и п. Х о л о т и п ъ т е екземплярът на d'O r b i g п у от барема на Югоизточна Франция, означен

от Ь р е с к о н с к и (196(5), фигурирай от C o t t r e a u (1937, pl. V I , fig. 3 ) , сбирката на d'O r b i g n y ,
n" 5428. Сорбоната, Париж.
М а т е р и а л . Един немного д о б р е запазен екземпляр, събран о т С т . Б р е с к о в с к и , съхра
няван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Черупката е малка. С ъ с т о и сс от два почти паралелни помежду си клона,
съединени с остра кука. Украсата по цялото протежение на черупката се състои от единични
къси остри ребра, п о - г ъ с т о разположени в първия по-тесен клон и по-разредени във втория.
Сечение и сутурна линия не се наблюдават.
В е л е ж к и . Т о з и вид се доближава много д о Hamulina parvula S a r . et S e h On il., но ce
различава от него c по-рядко разположените си и по-груби ребра и по липса на туберкули в
близост с апертурата, за които споменават S a r a s i n et S c h ô n d e l m a y e r . О т Eoleptoceras
parvulurn ( U h l i g ) ce различава с ъ щ о c по-грубата си орнаментация, с по-изправения си втори и
по-силно извит в началото първи клон.
Н а х о д и щ е : долнобаремските мергели при с. Брестак, Варненско.
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Южна Франция;
долен барем в България.
Сб. СУ. Сг,35<).
Подрод Tzankoviceras M a n o l o v , 1962
Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Crioceras (Leptoceras) assimile U h l i g , 1883, д о

лен барем, Силезия.
П о д р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . М а л к и черупки с д о б р е изразена извивка в тъп ъ г ъ л
в началото на по-тънкия клон, който се изправя и преминава в другия посредством кука, извита
в о с т ъ р ъ г ъ л . Пререзът е елиптичен. Сутурната линия е проста, със с л а б о насечени триразделни
л о б у с и и двуразделни седла.
Известен в долния барем на България и Силезия.
Eoleptoceras (Tzankoviceras) tzankovi M a n o l o v , 1962

Табл. XVIII. фиг. 7, c?, 9
1964. Eoleptoceras (Tzankoviceras) tzankovi M a n o l o v , p. 533, pl. 75, figs. 2, 7—8.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е екземплярът от долния барем при с. Крапчене, Михайловградско, озна
чен от M a n o l o v (1962, pl. 75, fig. 2 ) . С б . С У ( S . G . M . ) , Cr, 12.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри, събрани о т Ж . М а н о л о в , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Малки екземпляри с д о б р е изразена извивка в началото на тънкия клон, който
се изправя и със с ъ щ о така изправения втори, по-дебел клон, се свързва посредством остра
кука. В най-младия стадий украсата липсва. П о - к ъ с н о тя се изразява в г ъ с т о наредени остри,
тънки наклонени напред ребра, които в куката и другия клон значително се разреждат. С у т у -
рата е непозната.
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от Eoleptoceras (Tzankoviceras) assimilis ( U h l i g ) c по-
острите ъгли на завиване при куката и в началото.
Н а х о д и щ е : долнобаремските мергелни варовици при с. Крапчене, Михайловградско.
Стратиграфско и географско разпространение: долен барем в България.
Сб. СУ, Сг, 13, 12.
Eoleptoceras (Tzankoviceras) assimilis ( U h l i g , 1883)

Табл. XVIII, фиг. 10
1883. Crioceras (Leptoceras) assimile U h l i g , S. 148, Taf. XXXII, Fig. 9.
1962. Eoleptoceras (Tzankoviceras) assimilis - M a n o l o v , p. 532, pl. 74, figs. 3—4.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е екземплярът на U h l i g (1883, Taf. X X X I I , Fig. 9 a, b ) от барема на Си
лезия, сбирка на H o h е и е g g е r, означен от М а н о л о в , 1962.
М а т е р и а л . М н о г о екземпляри, събрани от Ж . M а н о л о в, съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Анцилоцератитно завиване, малки черупки. И двата клона, които са свързани
с немного остра кука, са покрити с тънки, остри, г ъ с т о разположени ребра. Сутурата е с л а б о
насечена с триразделни л о б у с и и двуразделни седла.
38
Б е л е ж к и . Близък вид д о Eoleptoceras (Tzankoviceras) tzankovi M a n o l o v , от който ce

различава с ио-широкото завиване на началните завои и по-широко разтворената кука. Българ
ският екземпляр е много по-добре запазен от екземпляра на U h l i g .
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Силезия ; д о л е н барем
Род Karsteniceras R o y o y G o niez, 1945
Т и п о в в и л , чрез оригинално означение, Ancyloceras Beyrichii Karsten, 1858, от д о л н о -
кредните черни варовици в К о л у м б и я .
Текст-фиг. 17. Karsteniceras

beyrichi (K а г s I е n) no R o y o
y G o m e z , 1945
Родова характеристика. Сравнително малки фини черупки с криоцератитно зави

ване. Украсата се състои от остри прави, но различни по сила туберкулирани ребра, които в
сифоналната област намаляват силата си. Сутурната линия (фиг. 17) е слабо назъбена.
Известен в барема на Колумбия, Силезия, България.
Karsteniceras beyrichi ( K a r s t e n , 1858)

Табл. XII, фиг. в
1858. Ancyloceras Beyrichii K a r s t e n , S.103, Taf. I, Fig. 4 a — e.
1966. Leptoceras beyrichi — Б р е с к о в с к и , стр. 79, табл. VI, фиг. 1 (Syn. cum.).
Т и п . Х о л о т и п ъ т , обявен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът на K a r s t e n (1858, Taf
I, Fig. 4), от барема на К о л у м б и я .
М а т е р и а л . Два сравнително добре запазени екземпляра, събрани от С т . Б р е с к о в с к и ,
О п и с а н и е . Малки черупки с криоцератитно завиване. Украсата се състои от прави еди
нични, остри, не съвсем еднакви помежду си ребра и с ъ щ о така нееднакви междуребрия. Всяко
ребро носи по една малка маригинална пъпчица.
Бележки. Наличието на маргинални пъпки о т д е л я т д о б р е този вид от представителите
на род Leptoceras, към който е бил отнасян досега от редица автори.
Н а х о д и щ е : горнобаремските мергели при с. Брестак, Варненско.
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Колумбия, С и л е з и я ;
горен барем в България.
Сб. СУ, Сг, 342.
Род Leptoceras U h l i g , 1883
Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от R o m a n , 1938, Ancyloceras Brun neri Ooster,
1861, от барема на Швейцария.
Текст - фиг. 18. lepto

ceras subtile l.' h I i g
no U h l i g , 1883
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Криоцератитно завити черупки с прави остри гладки наклонени

напред или назад ребра, преминаващи вентралната област без прекъсване. Сутурната линия (текст-
фиг. 18) сравнително проста.
Няколко вида, с ъ о б щ е н и от барема в Швейцария, Силезия, България.
39
Leptoceras subtile U h l i g , 1883

Табл. XII. фиг. 7, 8
1883. Crioceras (Leptoceras) subtile U h I i g, S. 147, Taf. XXIX, Fig. 7, 8, 9.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от U h l i g (1883, Taf. X X I X ,

Fig. 9) от барема на Силезия.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри, събрани от Ж . М а н о л о в , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Малки, с диаметър 25 мм черупки, с криоцератитно широко развита спирала.
В началото гладки, по-късно украсени с остри единични г л а л к и радиални ребра, разположени
ГЪСТО и сравнително равномерно по протежение на цялата черупка. Сечението е елиптично. С у -
турна линия не се наблюдава.
Б е л е ж к и . П о завиването и разположението на ребрата напомня много на Karsteniceras
1
beyrichi ( K a r s t e n ) , чиито ребра обаче в маргиналната област са снабдени с малки пъпчици.
Н а х о д и щ е : долнобаремските мергели н Михайловградско.
Стратиграфско и географско разпространение: барем в С и л е з и я ; долен
Сб. C.V. Сг, 128. 129.
Семейство ANCYLOCERATIDAE. 1876

Подсемейство CRIOCERATITINAIÎ W R I G H T , 1952
Род Crioceratites L e v e i l l é , 1837

[ = Emericiceras S a r k a r, 1954 (sub.)]
Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о значение от S a r k a t. 1955, Crioceratites duvalii L e v e i l
lé, 1837, от долния етаж на тебеширената формация при Castellane (Ниските А л п и ) .
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Черупката е с криоцератитно завиване, с овално,по-високо,
о т к о л к о т о широко сечение. Главните ребра са едно или тритуберкулни, а междинните по-слаби,
гладки или с т у б е р к у л и от пет д о двадесет в междуребрие. Сутурната линия (текст-фиг. 19) е
Текст - фиг. 19. Crioceratites picteti (N o I a n;

Cr. duvalii (I. v.) no d ' O r b i g n y , 1840
силно насечена. Сифоналният л о б е симетричен, латералните л о б о в е са триразделни, като пър

вият е по-голям от втория почти два пъти. Латералните седла са двуразделни, почти еднакви
на височина.
Богат на видове род, установен в хотрива и барема на Европа, Северна Африка, Азия,
Япония, Южна Америка.
Поради извънредно г о л я м о т о разнообразие в украсата на завоите за по-лесно ориентиране
при определянето групирам видовете от този род (чисто м о р ф о л о ж к и ) по характера на украсата
на главните ребра във втория завой, като най-стабилен стадий на развитие в случая на чети
ри г р у п и : нетуберкулни, еднотуберкулни, д в у т у б е р к у л н и и тритуберкулни.
Някои много често срещащи се фрагменти, чиято видова принадлежност установявам пос
редством сравнения в литературата, а родовата трудно може да се установи, отнасям тук,
но с известно съмнение, което изразявам с кавички „Crioceratiles". Отнасянето им към редица
други развити родове, като Toxoceras d ' O r b i g n y , 1840, Himantoceras T l i i e t i l o y , 1965, и други,
би било според мен по-пеправилно.
Видьт е определен от Ж. М а п о л о в и ми бе предоставен за публикация.

40
Група НЕТУБЕРКУЛНИ
Crioceratites panescorsii ( A s t i e r , 1851)

Табл. X I V , фиг. l
1851. Ancyloceras Panescorsii A s t i e r , p. 15, pl. III, u" 3.
1861. Ancyloceras panescorsi — O o s t e r , p. 45, tab. 45, fig. 1—4.
1955. Crioceras panescorsii — S a r k a r, p. 54, pl. I, fig. 10.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е обявен от S a r k a r , 1955, като „ t y p e " — A s t i e r (1851, pl. III, n° 3 ) от
неокома на Югоизточна Франция.
М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента и отпечатъци от колекциите на С У , Г У Г О З Н , съхранявани
О п и с а н и е . Черупката е с широко криоцератитно завиване. Украсата в първоначалните завои
се с ъ с т о и от еднакви г ъ с т о разположени прави остри ребра. П о - к ъ с н о между тях през девет-
дванадесет се очертават и главни ребра без с л е д и от пъпки. Едва в началото на третия заной
к ъ д е т о ребрата се разреждат и загрубяват, нърху главните ребра се появниат умбиликална и
латерална пъпка, у д ъ л ж е н и по височината на реброто (екземпляра от с. Медовец, Cr, 1566). В
друг екземпляр ( С г , 1567 от Е л е н с к о ) имаме възможност да наблюдаваме украсата на обитае
мата камера, к ъ д е т о се разиива четвъртият стадий от украсата — появява се трета маргинална
пъпка и бразда пред главното ребро, а броят на междинните ребра намалява на четири-пет.
О щ е по-късно пъпките по ребрата изчезват, а междинните ребра се скъсяват. Сутурната линия
е силно насечена с характерните за рода латерални триразделни л о б о в е и двуразделни седла.
h l h l
спира заной
Холотии — — 6 5,5
Екз. от Еленско. Сг, 1567 260 70 47
Б е л е ж к и . Близостта на този вид c Crioceras sableri A s t i e r е голяма в стадия с главните
туберкулни ребра. В ранните и късните стадии обаче се различават д о б р е и при цели екземпляри
смесването им е невъзможно.
Н а х о д и т е : в хотривскитс мергели при с. М е д о в е ц , Т ъ р г о в и щ к о , Е л е н с к о ; д о л е н хотрив
при с. Стоян Михайловски, Новопазарско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : в неокома в Ниските и Швей
царските А л п и ; хотрив в България.
Сб. СУ, Сг, 1565, 1567.
Група ЕДНОТУНЕРКУЛНИ
Crioceratites rodighierl sp. п.

1919. Crioceras duvalii — R o <i i g h i е r o, p. 110, Tab. XII (V). fig. 11, non fig. 4 et 6.
1955. Balearites cf. balearis — S a r k a r , p. 143, pl. VI, fig. 14, text-fig. 21 A.
T и п. За х о л о т и п означавам екземпляра от хотрива при с. Чемиш, Михайловградско, из-
бразен на табл. X V I I I , фиг. 4.
М а т е р и а л . Н я к о л к о д о б р е запазени екземпляра и много фрагменти от колекцията на
Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завинане. Украсата в първия и началото на втория
завой се състои от гъсти, фини, почти прави, еднакви по сила ребра, като някои от тях отна
чало през две-три, по-късно през три-четири носят по една добре оформена маргинална
пъпка. К ъ м края на втория завой ребрата, носещи маргиналната пъпка, задебеляват, а междин
ните увеличават броя си на седем-единадесет. Сутурна линия не наблюдаваме.
h l h 1
Холотии, Сг, 1548 35 25 12 6
Б е л е ж к и . Този вид се отличава д о б р е от Crioceratites duvalii L c v. и Crioceratites vil-
lercianum d'O r b. по липсата на удебелени, главни ребра в първите завои. 11аричам вида на името
на Rodighiero, който пръв изобразява екземпляр с такава украса, макар и под д р у г о име.
Н а х о д и ш . е : хотривските глинести варовици при с. Чемиш и Живовци, Михайловградско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в Италия ; хотрив —
среден хотрив в Югоизточна Франция; хотрив в България.
Сб, СУ, Сг, 1548.
Il
Crioceratites gagarini sp. n.

Табл. XVH. фиг. '/
Т и п . За х о л о т и п означавм екземпляра от хотрива при с. П а л и л у л а , Врачанско, изобразен

на табл. XVII, фиг. 4.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от Северозападна България от колекцията на Г У Г О З Н ,
О п и с а н и е . Черупката има криоцератитно завиване. Украсата на първия и началото на
втория завой се с ъ с т о и о т фини г ъ с т и еднакви помежду си, л е к о извити ребра. В ъ в втората
половина на втория завой се' появяват главни, малко по-дебели от останалите ребра, снабдени
с маргинална пъпка. Броят на междинните ребра отначало е о к о л о седем-осем, а по-късно
намалява на четири-шест. В началото на третия завой в ъ р х у главните ребра се появяват ум-
биликални пъпки, ребрата загрубяват, разреждат се, пъпките минават в шипове, о к о л о главните
ребра се оформят плитки широки к о л к о т о самото ребро предна и задна бразда. Всички ребра
преминават без прекъсване вентралната област. Сутурна линия не наблюдаваме.
Р а з м е р и н мм:
h l h l
спира завой
Холотип, Сг, 1547 66 50 21 11
Б е л е ж к и. В и д ъ т се отличава д о б р е от останалите представители на рода по развитието
на скулптурата си от безпъпна, в еднопъпна — маргинална и накрая двупъпна. Видът беше
определен на 12 април 1961 г., затова го наричам на името на първия космонавт в света —
Ю р и й Г а г а р и н — Crioceratites gagarini.
Н а х о д и щ е : хотривските мергелни варовици при селата П а л и л у л а , Д о л н а Вереница и др.,
Михайловградско.
Стратиграфско и географско разпространение: хотрив в България.
Сб. СУ, Сг, 1547
Група Д В У Т У Б Е Р К У Л II И
Crioceratites matsumotoi ( S a r k a r , 1955)

Табл. XVII. фиг. 3
1955. Crioceras matsumotoi. S a r k a r , p. 74, pl. III, fig. 2.
? 1962. C. (Crioceratites) matsumotoi — W i е dm a un, p. 126.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен като „тип" в текста от F a r k a r (pl. Ш, fig. 2) от хотрива при
Valdronie (департамент DroirH, сбирка на Геологическия университет в Г р е н о б ъ л .
М а т е р и а л . Н я к о л к о сравнително д о б р е запазени екземпляра от колекцията на Г У Г О З Н ,
О п и с а н и е . Черупка с криоцератитен тип запиване, л е к о у д ъ л ж е н о , елиптично. Украсата
в първия завой се с ъ с т о и о т гладки г ъ с т и еднакво тънки, наклонени напред ребра. В ъ в втория
завой се очертават главни ребра — по-дебели, с маргинално и умбиликално подуване. Междин
ните ребра са тънки остри десет-дванадесет в междуребрие. Сутурна линия не наблюдаваме.
h l h I
Х о л от и п (по pl. III, fig. 2) 40 25 13 —
Екз. от Добри дял, Сг, 1546 55 34 16
Б е л е ж к и . Нашите екземпляри показват голяма прилика е холотипа, но се различават от
него с разположението на подуванията, които при нас не са съвсем крайни. Елиптичното зави
ване се наблюдава и тук.
Н а х о д и щ е : хотривските мергели при с. Д о б р и дял, Троянско, селата Малка Желязна,
Бели извор, Л о в е ш к о .
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив в Югоизточна Фран
Сб. СУ, Сг,, 1546.
Crioceratites piveteaui (S a r k a r, 1955)
Табл. XVII, фиг. 2
1955. Crioceras piveteaui S a r k a r , p. 41, pl. IV, fig. 12; texte-fig. 5 c.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S a r k a r (1955, pl. I V , fig. 12),
неизвестно находище и ниво, колекция на Г е о л о ж к а т а лаборатория, Сорбоната, Париж.
6 Фосилите на Ьългария, т. IV
42
М а т е р и а л . Един сравнително д о б р е запазен екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхра

О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Украсата на първия завой (който липсва в
изображението на S a r k a r ) се състои от еднакви тънки ребра, между които всяко второ или
трето носи по една маргинална малка пъпка. В началото на втория завой ребрата, носещи пъпки,
задебеляват, снабдяват се с умбиликална пъпка, а броят на междинните ребра се увеличава
на шест-седем. В началото на третия завой върху главните ребра се явява трета латерална
пъпка, разположена б л и з о д о маргиналната, а междинните ребра намаляват броя си на три-
четири. Т у к , макар и немного ясно, се наблюдава раздвояване на главните ребра. О т к л о н е н о т о
ребро е по-тънко и не носи пъпки.
h l h I
спира запой
S a r k a r , pl. IV, fig. 12 43 33 13 —
(по снимката)
Екз. от Търговищко, Сг, 1549 4M 35 17
Б е л е ж к и . Този вид по украса се доближава до Crioceratites malsiunatoi (S a r.), но ce от
личава от него по наличието на еднопъпния стадий и с по-малкия брой междинни ребра.
Н а х о д и щ е : хотривските мергели в Т ъ р г о в и щ к о .
П и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив.
Стратиграфско и географско разпространение: хотрив, България.
Сб. СУ, Сг, 1549.
Crioceratites andersoni ( S a r k a r , 1955)

Табл. XVII, фиг. в
1955. Crioceras andersoni S a r k a r , p. 46, pl. IV, fig. 23, Texte-lig. 7 A.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S a r k a r (1955, pl. I V , fig.23)
от хотрива на Cheiron, сбирката на Г е о л о ж к и т е лаборатории, Г р е н о б ъ л .
М а т е р и а л . Д в а д о б р е запазени екземпляра от колекциите на Г У Г О З Н и С У , съхранявани
О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване, сравнително стегнато. Украсата, о б щ о
нзето, се изразява в главни и междинни ребра. В първия завой се наблюдават едно, две и три
т у б е р к у л н и главни ребра в незакономерно редуване с междинни тънки гладки или носещи мар
гинална пъпка ребра. Във втория завой безредието в подреждането на ребрата отстъпва място
на равномерното редуване на главни (умбиликални и маргинални) двупъпни и междинни гладки
тънки ребра. Броят на тънките ребра е обикновено между три и пет в междуребрие, като не
рядко в последния завой се среща и разклоняване. Сутурна линия не личи.
h l h l
S a r k a r , pl. IV, fig. 23 82 65 34 20
Екз. от с. Помашка Летница, Сг, 1556 70 50 23 —
Б е л е ж к и . П о украсата на вътрешния завой този вид напомня Crioceras irregularis sp. n.,
при който обаче неравномерността в разположението на ребрата продължава д о края, а тук о щ е
от втория завой се затвърдява двутуберкулната украса на главните ребра.
Н а х о д и щ е : хотривските мергели при с. Помашка Лешница, Л о в е ш к о ; в долнохотрив-
ските мергели в Текедере, Ш у м е н с к о .
Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив, д о л е н хотрив.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив в Югоизточна Франция
и България ; хотрив в България.
Сб. СУ, Сг, 1556.
Crioceratites stubelensis sp. п.

Табл. XVII, фиг. /
Т и п . За холотип означавам екземпляра от баремските варовици при с. С т у б е л , Михайлов

градско, изобразен на табл. X V I I , фиг. / . С б . С У , Cr, 1557.
М а т е р и а л . Един д о б р е запазен екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М
при С У .
О п и с а н и е . Черупката има криоцератитно широко завиване. Първият и началото на вто
рия завой носят д о б р е изразени главни трипъпни ребра и седем-осем в междуребрие прости
43
тънки гъсти междинни ребърца. П о - к ъ с н о латералната пъпка изчезна, силата на главните д в у -

пъини ребра намалява, а броят на междинните се увеличава на десет. В третия завой главните
ребра отново се засилват, яиява се отново латералната пъпка, а броят на междинните ребра на
раства на тринадесет-петнадесет. Сутурна линия не наблюдаваме.
h l h I
Холотип 68 40 19 9
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава със своята широко развита, напомняща на токсоцерасния
тип спира. Трипъпният характер на украсата в началните завои доближава този вид д о Crioce
ratites picteli N o l a n , но по големия брой междинни ребра и промяната в украсата в последния
запой различават видовете един от друг. Вида наричам по името на селото, к ъ д е т о е намерен
Стубел.
Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици при с. С т у б е л , Михайловградско, заедно с пред
ставители на род Orbitolina.
Пиво в България: долен барем.
Стратиграфско и географско разпространение: долен барем в Бьлгария.
Сб. СУ, Сг, 1557.
Crioceratites arci s p. n.
Табл. XVI, фиг. </
Т и п . За холотип означавам екземпляра от хотривските глинести варовици при с. П а л и л у л а ,

Михайловградско, изобразен на табл. X V I , фиг. 4. С б . С У , Сг, 1552.
М а т е р и а л . Вдин екземпляр от сбирката на Г М при С У .

О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Украсата се с ъ с т о и от остри фини, д ъ г о
видно извити ребра, между които едва към края на завиването л е к о се очертават по-дебели
ребра. Отначало на интервал през четири-пет, по-късно през шест-седем гладки ребра
се наблюдават ребра, снабдени с маргинална и умбиликална пъпка. Умбиликалните пъпки са във
вид на у д ъ л ж е н и по реброто подувания, а маргиналните са кръгли, по-големи от първите. Ребрата
отначало са извити напред, а по-късно — назад. В последния завой ребрата, носещи пъпки, се
удебеляват, а маргиналните пъпки минават в шипове. Сутурна линия не наблюдаваме.
k l A l
Холотип 38 31 12
Б е л е ж к и . Еднаквостта в дебелината на ребрата характеризира този вид доста ясно. Д ъ г о
видното извиване на ребрата, много рядко в този род, ни д а д е основание да го наречем arci.
Н а х о д и щ е : хотривските глинести варовици при с. П а л и л у л а , Михайловградско.
Сб. СУ, Сг, 1552.
Група Т Р И Т У li i-: Р К У л H и
Crioceratites picteti ( N o l a n , 1894)

Табл. XVII, фиг. .5
1840. Crioceras duvalii — d ' O r b i g n y , p. 4.59, pl. 113, fig. 1—4.
1861. Ancylccerns Duvalii - P i c t e t et Ca m p i c lie, p. 37, pl. 47 bis, fig. 2.
1894. Crioceras picteti N o l a n , p. 192.
1907. Crioceras picteti — К а р а к а ш , стр. 135, табл. XVI, фиг. 5, ? табл. XXVII, фиг. 11.
19Ю. Crioceras notant K i l i a n . S. 224, note 1, Taf. IV, Fig. 3 a, b.
1916. Crioceras picteti — Ц а н к с к . табл. XII, фиг. 1.
1962. Crioceratites (Crioceratites) nolani — T h o m e l , p. 15, Textc-fig. 1.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от P i c t e t et C a m p i c h e (1861,
pl. 47 bis, fig. 2 a, b ) от неокома в Алпите (Stockhorn), сбирка на P i c t e t .
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от различни части от спирата и няколко цели екзем
пляра от колекцията на Г У Г О З Н и С У , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Черупката е с типично криоцератитно запиване. Украсата вън всички стадии,
на завиването се състои от главни трипъпни и гладки междинни ребра. Междинните ребра на
44
брой четири-десет обикновено са по-малко в междуребрията на началните завои и повече в

последните. М е ж д у тях, макар и немного рядко, се наблюдават раздвоени или вмъкнати ребра.
Сутурната линия не наблюдаваме.
h l h /
P i c t e t et C a m p i c h e , 90 70 29 17
pl. 47 bis, fig. 2 a, b
Екз. от Текедере, Cr, 1555 170 133 45 24
Б е л е ж к и . Този доста често срещащ се вид в палеонтоложката литература се отличава с
постоянството на трипъпната украса на главните си ребра и неговото съществувание е неоспо
римо. Щ о се отнася д о видовото му наименование, предлагам да се възстанови приоритетът на
N o l a n (1894), който пръв под името Crioceratites picteti о т д е л я екземпляра със споменатите
белези, описани под различни видови имена (обикновено като Crioceratites duvalii). Цели 16 г о
дини по-късно K i l i a n в I.clhaea geognosttca, 1910 (II част) предлага за същите екземпляри ви-
допото наименование notant. Определеният в 1860 г. от O o s t e r Ancyloceras picteti според мен
не би трябвало да се има пред вид, тъй като в случая се касае д о представител от д р у г о под-
семейстно (подсемейство Ancyloceratinae) и който носи с ъ в ъ р ш е н о други белези обстоятелство,
което изключва евентуално каквото и да б и л о объркване.
Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Т е к е д е р е , Ш у м е н с к о ; в баремските мергелни
варовици при с. Крапчене, с. П а л и л у л а , Михайловградско, и др.
П и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив барем.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен хотрив - - долен барем
в Югоизточна Франция; хотрив в Швейцария; хотрив — барем в България.
Сб. СУ, Сг, 1555.
Crioceratites gigas A c k е r m а и и, 1932

Табл. XXVIII, фиг. 2
1851. Crioceras Duvalii D o m е y k o, p. 31. pl. III. fig. 1, 2, non fig. 3, 4.
1932. Crioceras emerici l . c v . var. gigas Ackermann, S. 53, Abb. l a .
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от A c k e r m a n n (1932, A b b . 1 а )
от сивите мергели западно от с. Риш, Източния 11редбалкан.
М а т е р и а л . Н я к о л к о д о б р е запазени фрагмента от колекциите на С У и Н И Г И , съхраня
вани н Г М при С У .
О п и с а н и е . При този вид прави впечатление много б ъ р з о т о нарастване на завоите във ви
сочина. Украсата се с ъ с т о и от главни трипъпни и междинни ( о т две д о ш е с т ) гладки ребра
Умбиликалната пъпка е разположена високо над пъпния ръб, а латералната близо д о марги
налната. Броят на междинните ребра варира, като в едни междуребрия е два, а в други че
тири, шест. Всички ребра са прави и пресичат без прекъсване вентралната област. Сутурната
линия е характерната за род Crioceratites.
h I li I
D o m e y ko, pl. III, fig. 1 168 110 58 —
(редуциран '-'-,)
Икз. от с. Панайот Волов, Сг, 1569 — — 92 45
Б е л е ж к и . Този нид се отличава от Crioceratites emerici I . e v. главно c по-големия брой на
междинните ребра и по-бързото нарастване на завоите във височина. О т Crioceratites picteti
( N o 1 a n) ce отличава с ъ щ о c по-високите си завои, по-гъсто разположените главни ребра и не
равномерното разпределение па междинните в междуребрията.
Н а х о д и щ е : хотривските мергели, западно от Ришката могила, с. Панайот Волов, Ш у
менско, Разградско; долнобаремските глинести варовици н Новопазарско и др.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив — д о л е н барем.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : в неокома в Чили ; в хотрива
и барема в България.
Сб. СУ, Сг, 1569.
Crioceratites jurensis ( N o l a n , 1894)

Табл. XVIII, фиг. /
1861. Ancyloceras duvalii - P i c t e t et C a m p i c h e , p. 37, pl. XI.VII bis, fig. I a, b.
1891. Crioceras picteti .var. jurensis" N o l a n , p. 192.
45
Т и п. Сравнявам с изображенията на екземпляра, определен от P i c t e t e t C a m p i c h e (1861,

pl. X L H bis, fig. 1 a, b) от долния хотрив c Acanthodiscus radiatus ( B r u g n . ) при Escragnolles
(Швейцария).
М а т е р и а л . Два сравнително д о б р е запазени екземпляра от колекцията на Г У Г О З ! I, съхра
О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване с д о б р е изразени главни и междинни ребра
във всички стадии. В първия и половината от втория завой главните ребра носят по две пъпки —
маргинална и умбиликална — и се наброяват три-четири междинни ребра. В края на втория
и началото на третия завой, д о края, се явява трета — латерална пъпка в горната третина от
височината на завоя. Междинните ребра увеличават броя си на шест-седем. С нарастване
на завоите междинните ребра стават по-груби, с тенденция да се изравнят по дебелина с глав
ните, които в последния завой се ограждат с плитки широки бразди.
h l h I
спиря запой
P i c t e t , pl. XLVII bis, 99 82 27 25
fig. 1 a, b
Екз. от c. Малка Желязна, Cr, 1550 62 '19 22 —
Б е л е ж к и . Двупъпният стадий в украсата на този вид, който е д о б р е изобразен от P i c t e t
et C a m p i c h e и описан от N o l a n , отличава този вид от много близкия му Crioceratites picteti

Nolan.
Н а х о д и т е : варовитите мергели на хотрива при с. Малка Желязна, Л о в е ш к о , и Врачанско.
Стратиграфско и географско разпр остранение: долния хотрив в Швейцария
(К)ра планина) ; в хотрива на Балеарските острови. България.
Сб. Су, Сг, 1550.
Crioceratites emericii emericii L е v е i 11 é, 1837

Табл. XVIII, фиг. 2, 5
1837. Crioceratites Emericii L e v e i l l é , p. 314, pl. XXIII, fig 1 a, b.
1960. Emericiceras emerici - Д р у щ и ц в Д р у ш и ц и К у д р и в ц е в , стр. 290, табл. XXXII, фиг. 1,2; рис. 83.
1964. Crioceratites emerici — 11 и к о л о в, стр. 121, табл. II, фиг. 1; поп табл. I, фиг. 3—7.
1964. Crioceratites (Emericiceras) emerici — T h o m c l , p. 31, pl. IV, fig. 3.
1966. Crioceratites emerici — Б р е с к о в с к и , стр. 76, табл. Il, фиг. 1 (Syn. cum.).
Т и п . Х о л о т и п ъ т е Crioceratites Emericii L e v e i l l é (1837, pl. X X I I I , fig. 1 a, 1 b ) от барема
при Castellane (Ниските А л п и ) , Югоизточна Франция, обявен от Т. Н и к о л о в , 1964.
М а т е р и а л . М н о г о фрагменти и два цели екземпляра от колекцията на С У и Н И Г И , съхра
О п и c а н и е. Черупка с криоцератитно завиване. Украсата се с ъ с т о и от силно изразени три-
пъпни главни и много по-ниски от тях гладки, две д о пет междинни ребра. Всички ребра са почти
прави, л е к о наклонени напред и преминават вентралната о б л а с т без прекъсване.
h L /I 1
Холотип (по изображението) 130 90 40 39
Екз. на Ст. Б р е с к о в с к и , Сг, 329 52 43 15 15
Б е л е ж к и . П о трипъпните си главни ребра този вид прилича на Crioceratites picteti ( N o 1 a n),
но ce различава от него c по-силно изразена скулптура в главните ребра, с по-малкия брой на
междинните u м е ж д у р е б р и е . Д о с т а често е смесван е Crioceratites thloUierel ( A s t i e r ) , който
обаче има бримковидни главни ребра. Редица автори отнасят този вид към род Emericiceras или
подрод Emericiceras, чието съществувание не смятам за достатъчно обосновано.
Н а х о д и щ е : в долнобаремските варовици при селата Брестак и Вълчи д о л , Варненско,
зона Emerici, при Разград, Ш у м е н и др.
П и в о в Б ъ л г а р и я : долен барем.
Стратиграфско и географско разпространение: д о л е н барем в Югоизточна
Франция, Швейцария, Румъния, Крим, Кавказ, България.
Сб. СУ, Сг, 331, 329. 1559.
Crioceratites emericii sarkari T h o m e l , 1964

1964. Crioceratites (Emericiceras) emerici var. sarkari T h o m e l , p. 31, pl. V, fig. 4.
11,
Т и п . Холотипът е означен от T h o m e l , 1964, Crioceratites (Emericiceras) emerici var. sar

kari T h o m e l (pl. V , fig. 4 ) от долния барем о к о л о гр. Барем (Ниските А л п и ) , Югоизточна Франция.
М а т е р и а л . Два сравнително д о б р е запазени екземпляра от колекцията на проф. В. Ц а н
к о в , съхранявани в Г М на С У .
О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Украсата се с ъ с т о и от главни трипъпни
и междинни гладки ребра, като разликата в силата им е доста голяма. Броят на междинните
ребра обикновено е три-четири в м е ж д у р е б р и е . Характерно за този вид е, че маргиналните
пъпки на главните ребра се свързват от двете страни посредством раздвоено (бримковндно)
ребро, минаващо през вентралната област. Понякога, макар и рядко, това раздвояване започва
още от латералната пъпка.
h I h I
Холотии 105 82 36,5 30
Екз. от Разград, Сг, 1561 74 ?60 25 24
Б е л е ж к и . Нашите екземпляри се отличават о т холотипа, с малко по-широкото напречно
сечение и с наличието на макар и много рядко бримковндно раздвояване на главните ребра още
от латералната пъпка. О т Crioceratites emerici L e v . се отличана по раздвояването на главните
ребра във вентралната област. Видът по бримконидните главни ребра се доближава до Crioce
ratites thiollierei A s t i e r , при който обаче раздвояването е о щ е от умбиликалната пъпка и е
постоянно.
Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици в местността Панаралта, Разградско.
Стратиграфско и географско разпространение: долен барем в Югоизточна
Франция и България.
Сб. СУ. Сг, 1560, 1561.
Crioceratites thiollierei ( A s t i e r , 1851)

Табл. IV, фиг. 2, 2 а, табл. XV, фиг. 2
1851. Ancyloceras Thiollierei A s t i e r . p. 18, pl. V, fig. 7.
1955. Emericiceras thiollierei - S a r k a r, p. 92, pl. IV, fig. 1; pl. VI, fig. 15.
1962. C. (Crioceratites) thiollierei — W i e d m a n n , Taf. 9, Fig. I.
1964. Crioceratites emerici — Н и к о л о в , стр. 121, табл. I, фиг. 3—7.
1964. Crioceratites (Emericiceras) thiollierei — T h o m e l , p. 34, pl. V, fig. 1 ; pl. XII. fig. 6, texle-fig. 4.
1966. Crioceratites thiollierei - В p е c к о н с к и , стр. 77, табл. Il, фиг. 2 (Syn. cum.).
Т и п . Х о л о т и и т т е екземплярът, обявен от S a r k a r , 1955, като „ t y p e " — Emericiceras
thiollierei A s t i e r (pl. V I , lig. 15) (фотоснимка)-Ancyloceras Thiollierei A s t i e r (1851, pl. V ,
fig. 7 ) (рисунка) от неокома при A n g l e s (Ниските А л п и ) , Югоизточна Франция, колекцията на
A s t i e r , British Muséum, Л о н д о н .
М а т е р и а л . М н о г о фрагменти о т различни части на завоя от колекциите на проф. В . Ц а н
к о в , С У , Н И Г И , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Украсата се състои от главни трипъпни и
междинни гладки, обикновено три на брой в междуребрие ребра. Най-типичното за вида е брим-
ковидното устройство на главните ребра. Т о се изразява в това, че през три-четири прости ребра
две са разположени ио-близно едно до д р у г о и са свързани помежду си с умбиликална, л а т е -
рална и маргинална пъпка. П о тоя начин пак се очертават главни, доста по-широки от остана
лите ребра, обаче бримковидии. Главните ребра се прекъсват във вентралната област, а междин
ните я пресичат дори б е з да намалят силата си. Сутурна линия не наблюдаваме.
h I h I
Холотии 90 04 39 34
Екз. от Разград, Сг, 1562 192 152 45 40
Б е л е ж к и . Т о з и вид с бримковиднитс си главни ребра се отличава добре от останалите
видове на този род, макар че често се смесва c Crioceratites emericii L е v., при който главните
ребра не са бримковидни.
H а х о д и ш е : в долнобаремските варовици при Разград, с. Брестак, Вълчи д о л , Варненско, и др.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем н Югоизточна Франция,
Швейцария, Ю г о с л а в и я ; долен барем в България.
Сб. СУ, Сг, 1562.
47
Crioceratites bouladouxae bouladouxae (S a r k a r, 1955)

1955. Emerici feras bouladouxae S a r k a r , p. 79, pl. IV, fig. 8; pl. IX. fig. 2. texte-fig. 12 A.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S a r k a r (1955, pl. I V , fig. 8 )
от долния барем в департамента Drônie, сбирка Г е о л о ж к и лаборатории, Г р е н о б ъ л .
М а т е р и а л . Един сравнително д о б р е запазен екземпляр от колекцията на проф. В. Ц а н
к о в , съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Украсата се характеризира с незакономерно
редунане на главни и междинни, гладки и туберкулирани ребра. Гланните ребра са тритубер
кулни, значително по-дебели от междинните и понякога бримковидни о щ е от умбиликалната
или само от латералната пъпка. Някои от междинните ребра носят маргинална или маргинална и
латерална пъпка. П о сила тези ребра малко се отличават от гладките междинни, но не са така
дебели, както главните. Ребрата преминават вентралната област без прекъсване. Сутурната линия
е зле запазена.
/ ; / / / /
Ек», от м. Паиаралта, Сг, 1563 78 ?64 25 20
S a r k a r . pl. IV, fig. 8 — 30 30
Б е л е ж к и . П о своите бримковидни ребра този вид се доближава до Crioceratites thiollierei
( A s t r i e r ) , но наличието на междинни т у б е р к у л н и ребра го отличават добре от него. Приликата с
вида на S a r k a r е много голяма, като нашият екземпляр е значително по-добре запазен.
Н а х о д и щ е : глауконитните наровици на долния барем в местността Панаралта, Разградско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долния блрем в Югоизточна
Сб. СУ, Сг, 1563.
Crioceratites bouladouxae bulgaricus subsp. п.

Табл. XVI, фиг. /
Т и п . За холотип означавам българския екземпляр от глауконитните глинести варовици на

долния барем при Разград. С б . С У , C r 1564, табл. X V I , фиг. / .
a
М а т е р и а л . Три екземпляра от колекцията на проф. В. Ц а н к о в, съхранявани в Г М при С У .

О п и с а н и е . Украсата се състои от главни тритуберкулни бримковидни ребра и междин
ни гладки, снабдени с маргинална пъпка, която свързва обикновено първото и второто или вто
рото и третото междинно ребро. Останалите ребра образуват само л е к о задебеляване в марги
налната о б л а с т . Вентралната област е пресечена от редуващи се прости и бримковидни ребра.
// I
запой
Холотии, Cr, 1564 30 20
Б е л е ж к и . Това е една разновидност на вида Crioceratites bouladouxae S a r k a r , от гру
пата на Crioceras'mt с бримковидни ребра, при която латерална пъпка в междинните ребра не
се наблюдава, а маргиналната е доста постоянна — у д ъ л ж е н а по посока на завиването.
Н а х о д и щ е : глауконитните глинести мергели на долния барем при Разград c Cr. emerici L е v.
Сб. СУ, Сг, 1564.
Crioceratites rasgradi ( T o u 1 a, 1890)
Табл. XVJ, фиг. 6

1890. Ancyloceras Rasgradi T o u l a , S. 18. Taf. I, Fig. 8.
1931). Ancyloceras Rasgradi Ц а н к о в , стр. 59, табл. VI, фиг. 1—2.
1964. Crioceratites rasgradi — Б р е с к о в с к и , стр. 78, табл. III, фиг. 1.
Т и п . Нямам сведения дали е запазен екземплярът на T o u l a , затова сравнявам само с фи
гурата му - T o u l a (1890, Taf. V, Fig. 8 ) от баремските варовици при Разград.
М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента от колекцията на С У , Г У Г О З Н и Н И Ш , съхранявани в
О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Украсата се с ъ с т о и от главни и вторични
гъсто разположени л е к о дъговидно извити ребра. Главните ребра са тритуберкулни, като умби-
18
ликалната пъпка е разположена доста високо, а латералната — близо до маргиналната. Междин

ните ребра са много по-тънки, едно до три в междуребрие. Почти пред всяко главно ребро
едното междинно взема началото си от умбиликалната му пъпка и се получава раздвоено главно
ребро със заден д е б е л трипъпен клон и преден тънък — гладък. Сутурна линия не наблюдаваме.
/ h hl
запой
Topotype, Cr, 1565 49 32 0.65
Т.он l£, Taf. 1, Fig. 8 44 28 0.66
Б е л е ж к и . Т о з и вид със своите раздвоени главни ребра добре се отличава от останалите
представители на рода. Т ъ й като в по-ранните части о т наличния завой ребрата са по-гъсти,
отцепеното от умбиликалната пъпка междинно ребро се доближава д о главното по цялото му
протежение и дава изглед на бримковндно. П о тона се доближава д о Crioceratites thiollierei
( A s t i e r ) . Нашият екземпляр, който е от с ъ щ о т о находище на описания о т T o u l a , показва го
ляма прилика с него, само че е с по-фина скулптура, тъй като са налице по-млади части
от завоя.
Н а х о д и щ е : долнобаремските глауконитни глинести варовици при Разград.
Сб. СУ, Сг, 1565.
Crioceratites belus sp. и.

Табл. XVI, фиг. Г>
Т и п . За холотип посочвам екземпляра от хотрива при с. П а л и л у л а , Михайловградско, изо
бразен на табл. X V I , фиг. 5, С б . С У , Сг, 1551.
М а т е р и а л . Един много добре запазен екземпляр от колекцията па С У , съхраняван в
Г М на С У .
О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Украсата във всички стадии се състои от
главни и междинни ребра. В първия завой ребрата са прави, г ъ с т о разположени, като всяко второ
или трето ребро е по-силно, снабдено с маргинална и латерална пъпка (в горната половина от
височината на завоя). Междинните ребра са тънки, гладки. В началото на втория завой върху
главните ребра се появява трета умбиликална пъпка, а междинните ребра увеличават броя си
на шест-седем. Към края на завоя ребрата загрубяват, разреждат се, маргиналните пъпки ми
нават в шипове, чувствува се лек наклон на ребрата назад. Сутурна линия не наблюдаваме.
// 1 h I
Холотип, Сг, 15 M 39 35 12 7
Б е л е ж к и . За съжаление притежаваме само един екземпляр от този вид, но достатъчно
д о б р е запазен, за да се наблюдават белезите му. Двупъпната украса с маргинална и латерална
пъпка в началните завои го отличават добре от д р у г и т е представители на рода. Красивото
и равномерно подреждане на ребрата ни накара да го наречем belus.
Н а х о д и щ е : хотривските глинести варовици при с. Палилула, Михайловградско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив в I>ългарин.
Сб. СУ, Сг, 1551.
Crioceratites spinosus sp. п.

Табл. XVI, фнг. 7
Т и п . За холотип означавам екземпляра от глинестите варовици на хотрива при с. Палилула,
Михайловградско, изобразен на табл. X V I , фиг. 7. С б . С У , Сг, 155.'».
М а т е р и а л . Един много д о б р е запазен екземпляр от колекцията на С У , съхраняван в
О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. О щ е от самото начало на завоите се отделят
главни и междинни ребра. В първия и началото на нтория завой се наблюдават главни, по-дебели
ребра, снабдени с латерални и маргинални пъпки и три-четири междинни - гладки, фини и
остри. В края на втория завой върху главните ребра се явява и умбиликална пъпка, която остава
д о края. Междинните ребра, които тук се увеличават на шест-осем, запазват същата дебелина,
като обикновено средното от тях носи по една маргинална пъпка. Към края на завоя латерал-
ните пъпки от главните ребра изчезват, а маргиналните се засилват и се развиват в шипове.
49
h l h l
Холотии, Сг, 1553 32 25 12
Б е л е ж к и . П о днупъпните главни ребра този В Р Д се доближава д о Crioceratites belus sp. n., но
c по-ранното появяване на трипъпния стадий и с маргиналната пъпка върху междинното ребро
се отличава д о б р е от него. П о силно развитите маргинални пъпки в шипове наричаме вида
spinosum. (
Н а х о д и щ е : глинестите варовици на хотрива при с. П а л и л у л а , Михайловградско.

Сб. СУ, Сг, 1553.
Crioceratites irregularis sp. n.

Табл. XVI, фиг. 3
Т и п . За холотии означавам екземпляра от хотрива при с. Трапе, Троянско, изобразен на
табл. X V I , фиг. 3. С б . С У , Сг, 1554.
М а т е р и а л . Един д о б р е запазен екземпляр от сбирката на С У .
О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Украсата се състои от главни и меж
динни ребра. В първия завой главните ребра носят маргинални и умбиликалпи пъпки, като
на места умбиликалната пъпка е рудиментирана. Междинните ребра не надминават три в между
ребрие. В началото на втория завой в ъ р х у главните ребра се появява трета, латерална пъпка,
която е доста непостоянна и б ъ р з о изчезва. Следват отново двупъпни главни ребра с по четири-
пет прости ребра в междуребрие. В началото на последния завой се наблюдава украса, в която
прави впечатление неравномерното подреждане на различните видове ребра редуват се б е з
всякаква закономерност еднопъпни, двупъпни и трипъпни ребра. Всички ребра са почти прави и
преминават б е з прекъсване сифоналната о б л а с т . Сутурна линия не се наблюдава.
h l h I
Холотип (изтеглен), Сг, 1554 38 22 12 С>
В е л е ж к и. Неравномерното подреждане па ребрата по протежение на цялата спира отли
чава д о б р е този вид от останалите представители на рода и дава основание за наименованието
му — Irregularis.
Н а х о д и щ е : хотривските мергели н Троянско.
Сб. СУ, Сг, 1554.
Crioceratites kraptshenensis sp. п.

Табл. XVI, фиг. 2
Т и п . За х о л о т и п означавам екземпляра от хотривските мергели при с. Крапчене, Михайлов
градско, изобразен на табл. X V I , фиг. 2. С б . С У , Сг, 1558.
М а т е р и а л . Един великолепен екземпляр от колекцията на I VI"0311, съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Черупка с криоцератитно завиване. Разделянето на главни и междинни ребра е
подчертано. В началото на първия завой се явяват тритуберкулни ребра с гладки междуребрия.
В началото на втория завой м е ж д у трипъпните се явяват тънки с ъ щ о прави междинни ребра,
някои от които са снабдени с латерални и маргинални пъпчици. По-късно ребрата леко се из
виват, пъпките в междинните ребра изчезват, наблюдава се правилна алтернация между главни
трипъпни и три-четири междинни ребра. К ъ м края на завоя латералната пъпка в главните
ребра изчезва, а броят на междинните ребра се увеличава на шест-седем. Сутурна линия
не наблюдаваме.
h I h I
Холотип, Сг, 1558 48 38 15 ?5
Б е л е ж к и . П о украсата си този вид напомня на Crioceratites ci. basseae S a r k a r , при който
обаче междинните ребра се явяват orne в самото начало и в тях не се наблюдават латерални
пъпки. Вида наричам по името на селото, к ъ д е т о е намерен — с. Крапчене.
50
Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели при с. Крапчене, Михайловградско, заедно c N'eu-

comités neocomiensis ( d ' O r b.) и Spitidiscus incertus ( d ' O r b.).
Ниво в България: долен хотрив.
Стратиграфско и географско разпространение: долен хотрив в България.
Сб. СУ, Сг, 1558.
„Crioceratites" aslieri S a r k a r , 1955

Табл. XIII, фиг. 2
1955. .Crioceras' astieri S a r k a r , p. 161, pl. VII, fig. 29.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S a r k a r (1955, pl. V i l ,
fig. 29) от неокома при A n g l e s (Ниските А л п и i, колекцията на A s t i e r в British Muséum, Л о н д о н .
М а т е р и а л . Един сравнително голям фрагмент в колекцията на проф. В . Ц а н к о в ,
съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Украсата се с ъ с т о и от прави, рядко разположени ребра, между които обик
новено през нет-шест се явява д о б р е изразена бразда, обградена от двете страни с по-дебели
широки ребра, снабдени с по три пъпки. Т о к у - щ о описаната украса от двойни главни трипъпни
ребра представлява изменение на единичните главни трипъпни ребра, които имаме възможност
да наблюдаваме н нашия екземпляр. К ъ м края на заноя някои от междинните ребра, макар и
много рядко, носят и една малка маргинална пъпка. Сутурна линия не наблюдаваме.
h l h I
S a r k a r , pl. VII. fig- 29 lfi.7 11.2 4,7 2.7
Екз. от Разград, Сг, 1568 — 65 51
Б е л е ж к и. Двойните главни трипъпни ребра, разделени помежду си с бразда, добре от
личават този вид. Нашият екземпляр се отличава от описания o r S a r k a r по наличието на мар
гиналната пъпка в някои от междинните ребра. П о браздите м е ж д у главните ребра този вид
напомня на „Toxoceras" annularis ( d ' O r b . ) , при който обаче главните ребра са безпъпни.
П и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н барем.
Стратиграфско и географско разпространение: в неокома на Югоизточна
франция (Ниските А л п и ) ; долния барем в България.
Сб. СУ, Сг, 1568.
„Crioceratites" varnensis sp. n.

Табл. XV, фиг. 1
Т и п . За холотип означавам екземпляра от долнобаремските глинести варовици при с. Бре

стак, Варненско, т а б л . X V , фиг. / . С б . С У , Сг, 1570.
М а т е р и а л . Един екземпляр с малка част от фрагмакона и обитаемата камера, събран от
Ст. Бресковски, съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Криоцератитно завиване. Прави впечатление б ъ р з о т о нарастване на завоите
във височина. Украсата се състои, о б щ о взето, от почти еднакви по сила ниски широки закръг
лени ребра. Във фрагмакона през четири-пет от тях се явява т р и т у б е р к у л н о главно ребро,
малко по-дебело от останалите. Пъпките са остри, к р ъ г л и , разположени на еднакво разстояние
една от друга. В началото на обитаемата камера сифоналната пъпка изчезва, а латералната се
придвижва малко по-високо к ъ м маргиналния край. В края ребрата, носещи пъпки, задебеляват,
а тези м е ж д у тях намаляват броя си на две. Всички ребра са прави, преминават б е з прекъсване
заоблената вентрална о б л а с т , а в дорзалната л е к о се извиват напред. Сутурната линия не е добре
запазена, но има белези на тази при род Crioceratites.
/ / / / / /
Холотип, Сг, 1570 360 260 97 87
Б е л е ж к и . С почти еднаквите си по дебелина ребра и изчезването на маргиналните пъпки
в обитаемата камера този вид н е може да се смеси с познатите ни досега представители от
развитите амонити. Липсата на първите запои не ни позволява да го отнесем с ъ с сигурност
към род Crioceratites. Наричаме вида п о името на района, в който е намерен — Варненско.
Н а х о д и щ е : д о л н о б а р е м с к и т е мергели при с. Брестак, Варненско, c Ilolcodiscus J'ala.x
( C o q . ) , H. ziezak ( K a r . ) и д р .
Сб. СУ. Сг, 1570.
..Crioceratites" lusitanicus ( C h o f f a t, 1886)
Табл. XIII, фиг. /
1886. Crioceras Lusitanicum C h o f f a t, p. 6, pl. 1, fig. 1.
1898. Crioceras Kiliani — S i m i o n е s c n, p. 144, tab. VII, fig 1.
1902. Crioceras elegans — V. K o e n e n . S. 295, Taf. XXIV, Fig. 1, 2, 3 ; Taf. XXIX, Fig. S.
1907. Crioceras Koeneni К а р а к а ш , табл. XV, рис. 3.
1907. Crioceras Kiliani — К а р а к а ш , стр. 136, табл. XXV, рис. 23.
Т и п . Сравнявам с изображението на екзмпляра, фигурирай от C h o f f a t (1886, pl. I, fig. I )

от хотрива о к о л о Cascaes, Португалия.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от обитаемата камера на индивидите с големи размери
от колекциите на С У , Н И Г И и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Фрагмент от обитаемата камера. Украсата се с ъ с т о и от д о б р е изразени силни
ребра, снабдени с три пъпки, и слаби междинни. В б л и з о с т с фрагмакона латералната пъпка е
разположена о к о л о средата на височината на л е к о д ъ г о в и д н о извитото ребро. Междуребрията
са доста широки и в тях се забелязват следи от две-три ниски широки закръглени междинни
ребра. П о - к ъ с н о ребрата се сгъстяват, латералната пъпка се измества п о - б л и з о д о маргиналната,
реброто д о латералната пъпка се изправя, а от нея доста рязко се накланя напред. Междинните
ребра изчезват или се редуцират по едно. Сутурната линия е от типа на тази при род Crioceratites.
h 1
завой
Екз. от с. Пробуда, Cri 1571 76 48
Екз. от Разград Сг, 1572 106 71
Б е л е ж к и . О б с т о я т е л с т в о т о , че разполагаме само с обитаемата камера, обяснява услов
ното отнасяне на вида към род Crioceratites. В изображението на C h o f f a t има възможност да
се наблюдава, макар в последните стадии, еволюцията на украсата и да се извади заключението,
че с нарастването на завоя главните ребра се сгъстяват, междинните изчезват, а латералната
пъпка л е к о се придвижва нагоре. При това положение в двата края на фрагмента се изразява
различна украса. Това личи добре и в екземпляра, изобразен от Simionescu, к ъ д е т о е запазен
по-добре именно по-младият стадий. Смятам, че К а р а к а ш и Коепеп са разполагали
С фрагменти от различни стадии на развитие в с ъ щ н о с т на един и с ъ щ вид. Това ни кара
да възприемем видовете на споменатите автори като синоними на .Crioceratites" liisitiinicum
C h o f f a t.
Н а х о д и щ е : хотривските варовици при с. Панайот Нолов, Ш у м е н с к о , при Разград, Т ъ р г о
вище, Нови пазар и др.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : в хотрива в Португалия,
Северна Германия, Крим, България.
Сб. СУ, Сг, 1571, 1572, 1815.
u
„Crioceratites honnoratianus ( d ' O r b i g n y , 1840)
Табл. XIX, фиг. 1, ta
1840—1841. Toxoceras Honnoratianus d ' O r b i g n y , p. 483, pl. 119, fig. 1—4.
?1915. Ancyloceras (Toxoceras) honnoratianum — K i l i a n , p. 77, pl. IX, fig. 3.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра на d ' O r b i g n y (1840, pl. 119, fig. 1- 4),
о т неокома в Ниските Алпи.
М а т е р и а л . Един гигантски екземпляр, събран от С т. Б р е с к о в с к и, съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Малка част от фрагмакона и почти цялата обитаема камера. Украсата се състои
от главни и междинни ребра. Главните ребра във фрагмакона са много широки с едва изразени
три пъпки. Междинните ребра, две-три на брой, са ниски и с ъ щ о широки. П о - к ъ с н о в края
на обитаемата камера главните ребра и пъпките по тях се засилват, а междинните ребра почти
изчезват. Напречното сечение е почти к р ъ г л о . Сутурна линия от типа на тази при род Crioceratites.
h i h i
d ' O r b i g n y , pl. 119, fig. 1 260 21 10
Екз. от с Брестак, Cr, 1573 820 147 145
Б е л е ж к и . П о характера на завиването и украсата си нашият екземпляр показва голяма
прилика с описания от d ' O r b i g n y Toxoceras honnoratianum. По-слабо изразената скулптура в
нашия екземпляр вероятно се д ъ л ж и и на по-напредналата възраст, в която се намира. Сече
нието, което в българския екземпляр е почти к р ъ г л о , а при французкия елипсовидно, може
да се обясни с вторично сплескване в последния. С ъ с своите главни ребра с почти руднменти-
52
рани пъпки този нид се доближава д о «Crioceratites" sableri ( A s t i e r ) , при който обаче броят
на междинните ребра е много по-голям.
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в Югоизточна Фран
ция, долен барем в България.
Сб. СУ, Сг, 1573.
Род Paracrioceras S p a t h , 1924

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение,Crioceras accultuin S e e l e y , 1865, от „ Cambridge
Cireensand", Югоизточна Англия.
Родова характеристика. Черупка с криоцератитно завиване. Украсата в първите
завои се състои от фини еднакви нетуберкулни ребра. П о - к ъ с н о се явяват груби главни тубер-
Текет - фиг. 20. Paracrioceras elegans

(v. K oc n е n) по v. К о с non, 1902
кулни ребра с едно, рядко с две или съвсем б е з междинни ребра. Сечението е по-високо, откол
кото широко. Сутурната линия ( т е к с т - ф и г . 20) е с л о ж н о насечена. Различава се от род Crio
ceratites по честите главни туберкулни ребра и малкия брой на междинните ребра.
Съобщават се няколко вида от горния хотрив и барем на Европа и Англия.
Paracrioceras roemeri ( N е u m a y r und U h 1 i g, 1881)

Табл. XXIX, фиг. 2
1881. Crioceras Romeri N e u m a y r und U li I i g, S. 59, Taf. XLII, Fig. 1 a—c. non Taf. I.V, l.VI, Fig. A a c.
1902. Crioceras Roemeri — v. K o е и е n, S. 294, Taf. 16, Fig. 5 a—C
non 1919. Crioceras Roemeri — R o d i g h i е r o, S. 115, Tav. XIII, fig. 8.
Т и п . Сравнявам c изображението на вида, определен от N e u m a y r und U h l i g (1881,
Taf. X L I I , Fig. I a — c ) о т хотрива в Северна Германия.
М а т е р и а л . Един д о б р е запазен екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в
О п и с а н и е . Първите завои л е к о се допират, а по-късно се развиват. Украсата в началото,
макар и немного добре запазена, се състои от единични еднакви помежду си ребра. Стадия с
латерални и маргинални пъпки в главните ребра е с ъ ш о много неясен. Най-добре се наблюдава
последният стадий на украса, състояща се от главни трипъпни ребра и гладки междинни, обик
новено по едно, а към края на запоя но две ребра, които на дебелина не се различават много
от главните. Пъпките са силно развити, а маргиналните минават в шипове.
h i h \
спира последен запой
Ne и m. und U h l i g , 79 61 27 21
Taf. XLII, Fig. 1 (по избор)
Екз. от с. Палилула, Сг, 1604 63 50 18 ?
Б е л е ж к и . Т о з и вид показва голяма прилика с украсата на Hoplites hystrix P h i 11,, при
който обаче завоите добре се обхващат. Екземпляра, описан от R o d i g h i e r o под това име,
изключваме от границите на този вид поради разлика в скулптурата — междинните ребра са
много на брой и намаляват с нарастването, докато при нашия вид е обратно.
Н а х о д и щ е : глинестите варовици на хотрива при с. П а л и л у л а , Михайловградско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрин в Северна Германия,
България.
Сб. СУ, Сг, 1604.
53
Подсемейство ANCYLOCERAT1NAE M E E K , 1876
Род Acrioceras H y a t t , 1900

Т и п о в в и д , чрез оригинално? обозначение, Ancyloceras tabarelli A s t i e r , 1851, от нео-
комския стаж в Ниските А л п и , Югоизточна Франция.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Черупката е с анцилоцератидно завиване. Обикновено малка.
В спиралата и изправената прара част редуване на т у б е р к у л н и и гладки ребра, в куката само
Текст-фиг. 21. Acrioceras picteti

( O o s t e r ) по Sar. et Se h on d., 1902
умбиликални пъпки c разклоняващи ce от тях ребра. Сутурната линия ( т е к с т - ф и г . 21) прилича

на тази при род Crioceratites. Характерна е еднаквата височина на л о б у с и т е и седлата.
Няколко вида, с ъ о б щ е н и от горния хотрин и барема на Европа и Калифорния.
Acrioceras tabarelli tabarelli ( A st i е r, 1851)

Табл. XX, фиг. /
1851. Ancyloceras Tabarelli A s t i e r , p. 19, pl. VII, fig. 9.
1864. Acrioceras (Acrioceras) tabarelli — T h o m e l , p. 41, pl. VII, fig. 2, 3, 4.
1966. Hamulina ilissimilis — Бресковски, Стр. 83, табл. IV, фиг. 3 a, b.
1966. Acrioceras tabarelli tabarelli — Бресковски, стр. 78, табл. III, фиг. 2 (Syn. cum.).
Т и п . Х о л о т и п ъ т е обявен от S a r k a r (1955) като „ Т у р е " , A s t i e r (1851, pl. V I I , fig. 9 ) от
неокома в Югоизточна Франция (Ниските А л п и ) .
М а т е р и а л . М н о г о фрагменти от колекциите на С У , Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Черупка с анцилоцератитно запиване. Украсата н спирата и изправената част
се с ъ с т о и от редуване на главни трипъпни ребра и междинни гладки от две д о седем на брой.
В куката латералната и маргиналната пъпка изчезват, а умбиликалната дава началото на две ребра,
между които се разполагат по две-три свободни ребра. Всички минават вентралната област
без прекъсване. Сутурна линия не личи.
обща дължина H I H I
Холотип 80 29 . 38 20 19
F-кз. от с. Брестак, Сг, 338 58 19 27 —
Б е л е ж к и . Този вид се отличава добре със своята украса. Фрагментите му се срешат
доста често, обаче на цели екземпляри не сме попадали. Ср.внепията па някои автори c Protacrio-
ceras silesiacum ( U h l i g ) ме са уместни, тъй като този вид има друг тип завиване и принадлежи
към друг род.
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици в Поповско, Ш у м е н с к о , Новопазарско
Парненско.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Югоизточна Фран
ция, Швейцария, Силезия, България.
Сб. СУ, Сг, 338.
Acrioceras tabarelli sarasini S a r k a r , 1955

Табл. XX, фиг. 2
1883. Ancyloceras Tabarelli — U h l i g , S. 144, Taf. XXVIII, Fig. 2.
1955. Acrioceras tabarelli A s t. sp. var. sarasini S a r k a r , p. 103.
1966, Acrioceras tabarelli sarasini Б р е с к о в с к и , стр. 79, табл. I, фиг. 2 (Syn. cum,).
54
Т и и. Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от U h l i g (1883, Taf. X X V I I I , Fig. 2)

от барема при l.ippowetz, Силезия.
М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента и един д о б р е запазен екземпляр, събран от С т . Б р е с
к о в с к и , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Черупка с анцилоцератигно завиване. Украсата в спирата и изпранената част
се състои от трипъпни главни и междинни тънки ребра, по които, макар и рядко, се наблюдават
пъпки — дорзални или латерални.
н i il i
обща дължина спира завой
Ека. йа U h l i g , Taf. XXVIII, 90 31 40 21
Fig. 2
Екз. от с. Брестак. Сг, 340 75 23 30 17 13
Б е л е ж к и . Този подвид се отличава от номинатния подвид по наличието на пъпки н меж
динните ребра и по малкия брой ребра в куката.
Н а х о д и т е : долнобаремските глинести варовици във Варненско, Новопазарско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Силезия ; долен барем
Сб. СУ, Сг, 340.
Acrioceras picteti ( O o s t e r , 1861 )

Табл. XX, фиг. Ï
|f№l. Ancyloceras Picteti O o s t e r , p. 57, pl. 50, fig. 1—6.
1902. Crioceras Picteti — Sa ras in, p. 131, pl. XVI. fig. 1, 2.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от Saras'n (1902, pl. X V I , fig. 2 )
от барема при Chatel-Saint-Denis, Швейцария, М у з е я в Женева.
М а т е р и а л . Няколко фрагмента и един сравнително д о б р е запазен екземпляр от колек
цията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е. Черупка с анцилоцератитно завиване. Украсата в спирата и изправената част се
състои от прави г ъ с т и тънки л е к о наклонени напред ребра. М е ж д у тях през две, три, четири
или пет едно ребро едва з а б е л е ж и м о се у д е б е л я в а и носи по една маргинална остра, развита
в шип пъпка, която съединява в себе си и е д н о с ъ с е д н о ребро. В куката ребрата се разреждат
и удебеляват, пъпките изчезват.
Р а з м е р и л мм:
A t h I
обща дължина спира завой
EK3.HaSarasin.pl. 114 17 24 13 —
XVI, fig. 2
Екз. от с. Помашка Лешница, .57 21 30 — —
Сг, 1.580
Б е л е ж к и . Т о з и вид не е типичен представител на рода, тъй като главните ребра не са
ясно изразени, но, от друга страна, наличието на пъпки ни дава основание да г о отнесем тук.
Голяма прилика показва c Acrioceras morloti ( O o s t e r ) , при който обаче спирата е много широко
развита.
Н а х о д и щ е : в баремските мергели при. с. Помашка Лешница, Л о в е ш к о , в глинестите
долнобаремски варовици при с. Памукчи, Новопазарско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем, долен барем.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Швейцарските А л п и ,
България.
Сб. СУ. Сг, 1580.
Род Protacrioceras S a r k a r , 1955

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение Ancyloceras ornatus d ' O r b i g n y , 1850, от нео
кома при Cheiron (11иските А л п и ) .
Родова характеристика. Черупката има аспиноцератитно завиване. Украсата в спи
рата и изправената дъговидна част се с ъ с т о и от главни т у б е р к у л н и и междинни гладки ребра.
В куката украсата загрубява, ребрата се уеднаквяват. Сутурната линия ( т е к с т - ф и г . 2 2 ) е силно
насечена с еднакви по големина двуразделни л о б о в е и д ъ л б о к о триразделно латерално седло.
Няколко вида от барема на Западна Европа и Вългария.
Текст - фиг. 22. Protacrioceras zitteli

(U li I i g) no U h I i g, 1883
Protacrioceras silesiacum ( L ' h l i g . 1883)

Табл. XX. фиг. 4
188,3. Crioceras silesiacum U t i l i g, S. 112, Taf. XXVIII, Fig. 4.
1964. Acrioceras silesiacum - Н и к о л о в , cip. 123, табл. V, фиг. 4.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от U h l i p ; (1883, Taf. X X V I I I ,
Bip;.41 от барема при Wernsdorf, колекция на K . k. G e o l . Reichsanst, Виена.
М а т е р и а л . Един д о б р е запазен, но не цял екземпляр от колекцията на T. H и к о л о в,
О п и с а н и е . Черупка с аспиноцератитно завиване. Украсата в млада възраст се състои от
гъсти прави единични ребра, снабдени през две с малки маргинални пъпки. С нарастването на
черупката в дъговидната част се оформят главни дву- и трипъпни ребра с по едно-две гладки
междинни. В куката ребрата загрубяват, изравняват се и излизат по две от у д ъ л ж е н а дор-
зална пъпка.
h l
Обща дължина завой
Екз. на U h I i g, Taf. XXVIII, 80 23 —
Fig. 4
Екз. на T. Н и к о л о в , Сг 66
( 45 17
Б е л е ж к и . Д ъ г о в и д н о т о извиване на изправената част дана основание видът да се отнесе
н род Protacrioceras. Смесването му c Acrioceras tabarelli ( A s t r i е г ) е невъзможно както поради
типа на завиването, така и по украсата на изправената част.
Н а х о д и щ е : горнобаремските глинести варовици при с. Опака, Попонско.
Н и в о в В ъ л г а р и я : горен барем.
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Силезия, Вългария.
Сб. СУ. Сг, 66.
Protacrioceras tzankovi sp. n.

Табл. XXI, фиг. I, la; табл. XXII, фиу /
Т и п. За холотип означавам екземпляра о т долини барем при с. Брестак, Варненско, табл.

X X I , фиг. / , / а. С б . С У , Сг, 1581.
М а т е р н а л . М н о г о фрагменти от гигантски екземпляри от колекциите на С У , Г.УГ0311 и
един почти цял, гигантски екземпляр, събран от С т . Б р е с к о в с к и , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Черупката е с аспиноцератитно завиване. Сечението почти к р ъ г л о . Началото на
спирата липсва, но в нейното п р о д ъ л ж е н и е личи украса, която се състои от главни трипъпни и
междинни седем-девет гладки ребра. В изправената дъговидна част главните ребра задебеля
ват, междинните намаляват на четири-пет, а пъпките се засилват. В куката главните ребра
стават съвсем груби, дебели, силно релефни, латералната пъпка се развива в шип, а междин
ните ребра се редуцират д о едно-две и не достигат до дорзалния р ъ б . Сутурната линия
не личи.
h l h I
обща дължина края на спирата последен завой
Холотип, Сг, 1581 900 95 88 198 185

56
Б е л е ж к и . П о трипъпните главни ребра и простите междинни този вид може да се сравни с

Protacrioceras ornatus ( d ' O r b . ) , при който обаче дъговидната част е сравнително по-къса,
украсата в куката е по-фина, а сечението елиптично. На пръв поглед може да се смеси с
Protacrioceras ferveri tnulticostata ( S a r k a r ) , обаче бримковидните главни ребра при него ги от
делят д о б р е . Вида наричам на името на проф. В. Ц а н к о в .
Н а х о д и щ е : глауконитните глинести варовици на долния барем при. с. Брестак, Варненско,
c Holcodiscus falax (Coq.) и др., Новопазарско, Ш у м е н с к о и др.
Стратиграфско и пеографско разпространение: долен барем в България.
Сб. СУ, Сг, 1581.
Род Paraspinoceras B r e i s t r o f f e r , 1951

Т и п о в в и д , означавам тук, Ancyloceras furcatus d ' O r b i g n y , 1840, от барема на
Франция.
Родова характеристика. Черупка с анцилоцератитно завиване. Украсата по цялата
черупка се с ъ с т о и от гладки прави единични или раздвоени ребра. Сутурната линия (текст-
фиг. 23) не е силно насечена, с почти еднакви на височина елементи.
Т е к с т - ф и г . 2 3 . Paraspinoceras furcatum
(d'Orbigny) ио d'Orbigny, 1810
Създавайки рода B r e i s t r o f f e r , не му дава характеристика. Следващите автори, които го

признават ( S a r k a r , 1955; T h o m e l , 1964), към чието мнение се присъединявам, не дават с ъ щ о
никаква характеристика о б с т о я т е л с т в о , поради което съм принудена да дам, макар и кратко,
горната характеристика въз основа на Ancyloceras furcatus d ' O r b i g n y , 1840.
Paraspinoceras furcatum ( d ' O r b i g n y , 1840)

Т а б л . X X , фиг. .5
1 8 4 0 - 1 8 1 1 . Ancyloceras furcatus d ' O r b i g n y . p . 5 0 9 , pl. 127, f i g . 8 — 1 2 .

1955. .Ancyloceras* furcatum — S a r k a r , p . 120.
1964. Acrioceras furcatum — Н и к о л о в , с т р . 124, т а б л . I I I , фиг. 3 a, 3 b .
Т и п . Т ъ й като всички автори изобразяват фрагменти, а самият тип но думите на S a r k a r

не е бил намерен, сравнявам с изображението на реставрацията на вида d ' O r b i g n y (1840,
pl. 127, fig. 8—12) от неокома в Castellane (Ниските А л п и ) .
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о малки фрагменти от колекцията на С У и Г У Г О З Н , един по-голям,
събран от Т . Н и к о л о в , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Черупка с анцилоцератитно завиване. Украсата в изправената права част се
състои о т единични прави ребра, а в куката — раздвоени. Т у к във вентралната страна те нама
ляват силата си и образуват сифонална бразда, която към отвора отново изчезва.
Б е л е ж к и . Поради това, че от вида са намирани досега само фрагменти, видовата, дори и
родовата им принадлежност трябва да се постави под съмнение.
Н а х о д и щ е : горнобаремските глинести варовици при с. Опака, Поповско, Разградско,
Нонопазарско и др.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем, барем.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : установен е в барема във
Франция, Швейцария, Румъния, България.
Сб. С У , Сг, 57.
Род Ancyloceras d ' O r b i g n y , 1840

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от H a u g , 1889, Ancyloceras Matheronianus
d ' O r b i g n y , 1840, от горния неоком на Ниските А л п и .
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Черупката е с анцилоцератитно завиване, предимно голяма.
Спирата е широко развита, изправената част е права, а куката голяма. Украсата се състои от
57
главни трипъпни и междинни гладки ребра. Сутурната линия (текст - фиг. 24) с двуразделни
седла и триразделни л о б у с и , като латералният л о б е с широка основа и приблизително два пъти
п о - д ъ л ъ г от дорзалния. Обитаемата камера заема цялата изправена част и куката. О т рода Acrio
ceras се различава по характера на украсата в куката и в различната д ъ л ж и н а на лобусите.
Текст - фиг. 24. Ancyloceras matheronianum

(d'O r b.) no d'O r b i g n y, 1840
Известен в апта, рядко в горния барем на Западна Европа, Англия, Северна Германия
Кавказ, Мангишлак, България.
Ancyloceras urbani ( N e u m a y r und U h l i g , 1881)

Табл. XXIII, фиг. / , / a
1881. Crioceras Urbani N e u m a y r und U b 1 i g, S. 62, Taf. XLIX, Fig. 3; Taf. L. Fig. 1.
non 1902. Ancyloceras Urbani — K o е n е n, S. 358, Taf. XLII, Fig. 1. 3 a—c : Taf. XLIII, Fig. 2 ; Taf. XL1V.
Fig. 3 a, b.
T и n. Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от N e u m a y r und U h 1 i g
(1881, Taf. L, F i g . 1) от аптеките ожелезнени материали при Salzgittèr, Северна Германия, сбир
ката на S c b 1 о е п b a c h.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от различни части на черупката от колекциите на Г У Г О З Н ,
О п и с а н и е . Украсата на изправената част се с ъ с т о и от главни трипъпни и междинни
гладки ребра, л е к о наклонени напред. Трите пъпки са почти еднакво развити. Броят на междин
ните ребра се движи между две и четири. Всички ребра преминават вентралната о б л а с т б е з пре
късване. В началото на куката главните ребра задебеляват силно, пъпките стават груби, шипести
с широка основа, а междинните ребра изчезват, като само на мястото на извиването отново с е
явяват вън вентралната част по едно-две в междуребрие. Сутурна линия не наблюдаваме.
Напречният пререз във всички части на черупката е по-висок, о т к о л к о т о широк.
Б е л е ж к и . Този вид може да се смеси c Ancyloceras rochi sp. n., при който обаче мар
гиналната пъпка в куката е значително по-слаба от останалите. Екземплярите, описани от К о е п е й
под името A. urbani, изключвам от границите на този вид, т ъ й като маргиналните пъпки са
много слаби, междинните ребра в куката са много на брой, а фрагмаконът продължава почти д о
куката, което говори, че те принадлежат даже към д р у г род.
Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести варовици при селата Костанденец, Канелово, Гърчи-
ново, П о п о в с к о ; с. Преселка, Новопазарско, местността Големия Ю к , Разградско, и др.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : съобщава се за долния апт
(зона weissi) в Северна Германия; долен апт в България.
Сб. СУ, Сг, 1582.
Ancyloceras rochi sp. п.

Табл. XXIV, фиг. У
1927. Ancyloceras Renauxianum — R o c b, p. 27, pl. IV, fig. 1.
Т и п . За холотип посочвам екземпляра от мергелите на долния апт при с. Горско Аблапово,
Поповско, табл. X X I V , фиг. / . С б . С У , Сг, 1583.
М а т е р и а л . М н о г о фрагменти от спирата, куката и изправената част от колекциите на
СУ и Г У Г О З Н и един цял добре запазен екземпляр, намерен от Ст. Б р е с к о в с к и и Г, Ч е-
ш и т е в , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Черупка с анцилоцератитно завиване. Спирата е украсена с гъсти остри гладки
радиални ребра, понякога раздвояващи се в пъпната област. Украсата продължава в съшия вид
и в началото на изправената част. М а л к о по-нагоре се появява латерална пъпка, разположена
S Фосилите на България, том IV

върху две съседни ребра, б е з обаче да се очертават главни ребра. В последната половина от
изправената част вече се очертават главни трипъпни ребра с две, три и четири междинни тънки
ребърца. Всички са силно наклонени напред и преминават вентралната о б л а с т б е з прекъсване.
В началото на куката главните ребра силно загрубяват, дорзалната и латералната пъпка се у г о
лемяват, а вентралната остава по-слаба. Междинните ребра, едно-две на брой, са д о б р е изразени, обик
новено само във вентралната област на междуребрията. О к о л о аиертурата ребрата отново отслабват
и се сгъстяват. Фрагмаконът завършва в началото на изправената част. Сутурната линия, макар
и з л е запазена, показна характера на родовата сутурна линия. Напречното сечение е по-високо,
о т к о л к о т о широко.
ii I ii l
обща дължина спира последен завой
Холотии, Сг, 1583 580 157 230 115 95
Б е л е ж к и . Този вид, описан и фигуриран за пръв път от R o c h под името Ancyloceras
renauxianutn d ' O r b i g n y , далеч се отличава от вида на кръстника, при който липсва трипъп-
ната украса в изправената част, а междинните ребра в куката са многобройни. Ние намираме, че
белезите на екземпляра на R o c h дават пълно основание за о т д е л я н е т о му в самостоятелен
вид — Ancyloceras rochi sp. n. Неговата прилика c Ancyloceras urbani N e uni. und U h l . е го
ляма, но слабата вентрална пъпка, силно наклонените напред ребра, наличието на латерал
на пъпка в изправената част, свързваща две ребра, о т д е л я д о б р е диата вида. О т Ancylo
ceras niante!/ C a s е у новият вид ce отличава д о б р е по украсата в спирата, по големия брой меж
динни ребра в изправената част, г о слабата вентрална пъпка.
Н а х о д и щ е : долноаптеките синкави мергели при с. Горско А б л а п о в о c Cheloniceras
dechoxi K i l . et R e b . ; долноаптеките глинести варовици при с. Кацелово, Поповско, и др.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен апт при Bedul (Мар
силия), България.
Сб. СУ, Сг, 1583.
Ancyloceras mantelli C a s е y, 1960

Табл. XX, фиг. 6
i960. Ancyloceras mantelli Са s е y, p. 21. pl. 1, fig. 3; pl. Il, I a, b ; pl. III, f'gs. 1 2.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от C a s e у (1960, pl. 1, fig. 3 ) от Atherfield Clay Séries ( л о л е н

апт) — Англия, колекция на S. H. В1 е k I е s.
М а т е р и а л . Няколко фрагмента от куката от колекцията на Н И Г И , съхранявани в Г М
при С У .
О п и с а н и е . Украсата се състои от главни и междинни ребра, чиято разлика н релефа е много
голяма. Главните ребра са трипъпни, като дорзалната пъпка е по-слаба от останалите д в е . В
тесните и д ъ л б о к и междуребрия се поместват две-три тънки ниски прави ребра. Всички са
наклонени напред и преминават вентралната о б л а с т б е з прекъсване. В куката главните ребра
загрубяват, сгъстяват се в дорзалната област, к ъ д е т о изчезват и междинните ребра. Вън вентрал
ната област междинните ребра се редуцират д о едно, рядко д о д в е .
Сечението на запоите е по-широко, о т к о л к о т о високо. Сутурната линия не личи.
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от Ancyloceras urbani ( N e uni. und U h l . ) c по-малкия
брой на междинните ребра и разлика в големината на т у б е р к у л и т е върху главните ребра. О т
Ancyloceras rochi si», n. ce отличава c по-слабо развитата дорзална пъпка, с по-малкия брой
междинни ребра.
Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести варовици при с. Костанденец, Разградско.
П и в о н Б ъ л г а р и я : долен апт.
Стратиграфско и географско разпространение: долен апт в Англия, България.
Сб. СУ, Сг, 1581.
Ancyloceras waageni waageni ( A n t h u 1 a, 1899)

Табл. XXV, фиг. /
1899. Crioceras Waageni A n t h u l a , S. 126, Taf. XIII (XII), l-ig. 1.
1960. Ancyloceras waageni — Д р у щ и п в Д р у ш и ц и К у д р и и ц е в , стр. 292, табл. XXXIV. фиг. 3;
табл. XXXV. фиг. I.
Тип. Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от A n t h u l a (1899, Taf. XIII
( X I I ) , Fig. I ) от долноаптеките мергели при с. А к у ш а , Кавказ.
М а т е р и а л . М а л ъ к фрагмент от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У .
59
О п и с а н и е . Украсата се състои от трипъпни главни и гладки междинни ребра от едно до

три в междуребрие. В главните ребра дорзалната пъпка е почти рудиментирана, а латералната е
разположена близо д о вентралната. В куката ребрата почти не се изменят по сила. Сечението е
малко по-широко, отколкото високо.
Б е л е ж к и . По украсата на изправената си ч а с т и по сечението този вил напомня на Ancy
loceras mantelli С а s е у, при който обаче дорзалната пъпка е д о б р е развита. В куката ребрата
не се засилват, а междинните ребра не изчезват, както при Ancyloceras mantelli С а s e y.
Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести варовици при с. Кацслоно, Поповско.
П и в о в Б ъ л г а р и я ; д о л е н апт.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н апт в Северен Кавказ,
Дагестан, България.
Сб. СУ, Сг, 1585.
Ancyloceras waageni rouchadzei subsp. n.

Табл. XXVI, фнг. /
1913. Ancyloceras Waageni R o u c h a d z c, p. 212.
? 1958. Ancyloceras waageni — Л y nnon и Д р у т и ц, табл. XL VIII, фиг. 5.
Т и п. За холотип на този подвид означавам българския екземпляр от долния апт при
с. Острица, Русенско, табл, X X V I , фиг. / . Сб. С У , Сг, 1586.
М а т е р и а л . Кдин фрагмент от изправената част и куката, от колекцията на Г У Г О З Н ,
О п и с а н и е . Украсата в куката и изправената част се състои от правилно редуващи се
едно главно трипъпно и гладко междинно ребро. Латералната пъпка е разположена близо до
вентралната, а дорзалната е силно рудиментирана. Сечението на запоите е по-високо, о т к о л к о т о
широко.
Бележки. О т номинатния подвид се отличава по постоянния брой на междинните ребра
едно. R o u c h a d z é , описвайки неговите екземпляри от Кутаиси, отболява, че междинните ребра
са по едно, докато в типичния вид варират от едно д о три. Т ъ й като нашият екземпляр отговаря
на описанието на R o u c h a d z é , к.жто пръв отбеляза тази особеност в украсата, наричаме новия
подвид на неговото име.
Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести варовици при с. Острица, Русенско.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : апт в Западна Г р у з и я ; д о л е н
апт в България.
Сб. СУ, Сг, 1586.
Ancyloceras coquandi imerica R o u c h a d z é , 1933

Табл. XXV, фиг. 2, 2 a
1933. Ancyloceras Coquandi M a t h . var. imerica R o u c h a d z é , p. 21 P, pl. VIII, fig. 2.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от R o u c h a d z é (1933, pl. VIII,
fig. 2 ) от апта на Кутаиси, Западна Грузия.
М а т е р и а л . Един сравнително д о б р е запазен екземпляр, намерен от С т . Б р е с к о в с к и ,
1
колекцията на Н И Г И , съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Анцилоцератитно завиване със силно скъсена изправена част. Характерно е
постоянството в украсата по цялата черупка. Наблюдава се редуване на главни по-дебели три
пъпни ребра и междинни тънки, гладки, чийто брой е обикновено едно, рядко две.
А /
обща дължина последен завой
Екз. на R o u c h a d /. é,
pl. VIII, fig. 2 220 71 55
Екз. от с. Осенец, Cr, 1589 90 25 22
Б е л е ж к и . Нашият екземпляр се отличава от екземпляра на R o u c h a d z é с по-силно раз
витата дорзална пъпка. О т номинатния подвид те се отличават главно с постоянното присъствие
на едно междинно ребро в изправената част.
Н а х о д и щ е : глинестите варовици на долния апт о к о л о с. Осенец, Разградско.
Видът е определен от С т. Б р е с к о в с к и .
60
Стратиграфско и географско разпространение: апт в Западна Г р у з и я ; долен
Сб. СУ. Сг, 1589.
Ancyloceras covatshevici sp. n.

Табл. XXVII, фиг. 1
Т и п . За холотип посочва екземпляра от сивосинкавиге мергели на долния апт при с. Кова-
чевец, Поповско, тзбл. X X V I I , фиг. / . Сб. С У , Сг, 1587.
М а т е р и а л . Един цял, но сплескан екземпляр от колекцията на Н И Г И , съхраняван в Г М
при С У .
О п и с а н и е . Черупка с анцилоцератитно завиване, със скъсена изправена част. Украсата,
която е нискорелефна и сравнително фина в началото, с нарастване на черупката загрубява. R
началото на спирата ребрата са гъсти, прости, закръглени и преминават без прекъсване вентрал
ната област. Към края на спирата на всяко ребро се пояняна маргинална, у д ъ л ж е н а по посока
на завиването пъпка, а ребрата намаляват силата си в сифоналната о б л а с т . R началото на из
правената част, през две, три ребра се появява о щ е една — латерална, пъпка в близост с марги
налната. Оформя се украса от редуване на двупъпни и еднопъпни ребра. В началото на куката
двупъпните ребра загрубяват, снабдяват се с трета — дорзална пъпка, а междинните ребра,
върху които се явява латерална пъпка, се редуцират д о едно, без да достигнат дорзалния ръб.
Някаква закономерност в подреждането на тези ребра в куката не се наблюдава.
/ / / / / /
обша дължина спира аапой
Холотип 25 10,2 13,5 8,7
Б е л е ж к и . Този вид прави впечатление със скъсената си изправена част и напъпчването в
различните стадии от развитието на черупката.
Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели при с. Ковачевец, Поповско, c Cheloniceras sernino-
dosurn ( S i r i . ) и Aconeceras nisus ( d ' O r b . ) .
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н апт в България.
Сб. СУ, Сг, 1587.
Род Lithancylus C a s e y, 1960

Т и п о в в и д чрез оригинално означение, Hamites grandis S o w e r b y , 1828, д о л е н апт (зона
deshayesi). Югоизточна Англия.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Черупката вероятно е с анцилоцератитно завиване. Изпра
вената част е д ъ л г а права или леко извита, украсена с гъсти еднакви ребра, овално напречно
Текст-фиг. 25. Lithancylus grandis (.1. S o w . )

по C a s e y , 1964
сечение. В куката и нейното продължение украсата загрубява, сечението стана почти о с м о ъ г ъ л н о .

Фрагмаконът продължава почти д о началото на куката. Сутурната линия (текст-фиг. 25) е
силно насечена.
I [яколко вида от горния барем и долния апт на Англия, Калифорния, България.
61
Lithancylus elephas ( A n d e r s e n , 1938)

Табл. XXVHI, фиг. / , табл. XXIX, фиг. /
1938. Ancyloceras elephas A n d e r s on, p. 209, pl. 64, fig. 1, 2 ; pl. 66, fig. 1.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от A n d e r s o n (1938, pl. 64, fig. 1, 2 ; pl. 66, fig. 1) от chitchell-
зона (горния барем) на Калифорния.
М а т е р и а л . М н о г о фрагменти от различни части на черупката (с изключение на спирата)
от колекциите на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Големи черупки с вероятно анцилоцератитно завиване. Украсата в изправената
част се състои от гъсти, остри,'тънки ребра, л е к о наклонени напред, между които всяко чет
върто, пето или шесто носи по две пъпки — латерална и дорзална. Ребрата с пъпки не се раз
личават по дебелина от останалите. Пъпките, които са по-широки от реброто, обхващат две
ребра и образуват бримковидно ребро. В началото на куката ребрата и пъпките загрубяват, меж
динните ребра намаляват д о две-три, изразени д о б р е само във вентралната област. В средата
на куката междинните ребра съвсем изчезват и чак сега се появява третата - маргинална
пъпка, с ъ щ о много груба и висока. К ъ м апертурата ребрата се превръщат в обръчообразни,
пъпките изчезват и накрая отново се появяват междинни ребра. Сутурната линия е, както при
типовия вид на рода.
h l
обща дължини последен ланой
Холотип 419 108 —
Екз. от с. Хлебарово, Сг, 1590 250 78 75
В е л е ж к и . Нашите екземпляри показват извънредно голямо сходство с калифорнийските.
За бримковидните ребра, които описваме, не се споменава в текста, обаче тяхното наличие трябва
да се предполага поради еднаквия характер на ребрата и пъпките. М н о г о често фрагменти от
този вид са били приемани за Ancyloceras urbani ( N e u m . und U h l . ) , при който обаче марги
налната пъпка се явява о щ е в изправената част. Ancyloceras audouli A s t i e r показва близка
украса, но много по-релефна и груба, а разположението на ребрата е д р у г о .
Н а х о д и щ е : в глинестите варовици на долния апт при с. Хлебарово, Разградско ; с. Садина,
Поповско; с. Чилнов, Русенско, местността Големия Юк, Разградско, c Ancyloceras urbani
( N е u m. und U h 1.).
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен барем в Калифорния,
долен апт в България.
Сб. СУ, Сг, 1590.
Р о д Australiceras W h i t c h o u s c, 1926
(= Colomb iaticer as R o y o y G o r n e z , 1945)
Т и п о в в и д чрез оригинално означение Crioceras jacki E t h e r i d g e , Yr., 1880, апт, Източна
Австралия.
Текст-фиг. 26. Australiceras gigas

(S o w.) no C a s е y, 1964
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Черупката има анцилоцератитно завиване. Украсата в изпра

вената част и куката се състои от трипъпни главни и гладки междинни ребра, а в спирата
62
обикновено е само от гладки гъсти радиални ребра. Сутурната линия (текст - фиг. 2(3) е силно
насечена. Отличана се от род Тгораеит по наличието на туберкули в украсата.
Няколко вида, съобщени от долния и горния апт на Англия, Колумбия, България.
Australiceras bulgaricum sp. n.

Табл. XXX. фиг. /
Т и п . За холотип означавам екземпляра от кариерните варовици на горния апт при с. Кона-
чевец, Поповско, табл. XXX, фиг. / . Сб. СУ, Сг, 1588.
М а т е р и а л . Много фрагменти от различни части на черупката с изключение на спирата,
от колекцията на НИГИ, съхранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Черупка с анцилоцератитно завиване. Украсата в спирата нямаме възможност
да наблюдаваме. В края на спирата се разполагат еднакви гъсти гладки радиални ребра, които
преминават б е з прекъсване вентралната област. В изправената част ребрата се разреждат, явяват
се днуиъпни ребра с дорзална и латерална пъпка и между тях гладки по две на брой, добре
изразени само в дорзалната и вентралната област. В куката туберкулираните ребра загрубяват,
снабдяват се с маргинална пъпка, разреждат се и със силна извивка напред минават вентралната
област. Междинните ребра изчезват съвсем. Сутурната линия не личи.
// /
обши дължина последен завой
Холотип, Сг, 1588 430 123 100
Б е л е ж к и . С двуиъпните ребра в изправената част този вид се доближава малко д о An
cyloceras rochi sp. п., но ce отличава от него по украсата в куката, където се развива силна
маргинална пъпка. Със своите междинни ребра в изправената част, изразени само във вентрал
ната и дорзалната област, този вид се отличава добре от останалите видове на рода, познати в
литературата.
Н а х о д и щ е : кариерните варовици при с. Ковачевсц, Поповско, разположени над мергелите

c Acanthohoplites stephanoides S i n
П и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен апт в България.
Сб. СУ, Ст, 1588.
Род Ammonitoceras D u m a s , 1876

Т и п о в в и д , чрез монотипия, Ammonitoceras ucetiae H u m a s , 1876, от долния апт на
Франция.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Завоите леко се допират или са разделени. Сечението е овално
или многоъгълно. Украсата се състои от главни силни туберкулирани и слаби гладки междинни
Текст-фиг. 27. Ammututuceras rumososeptatum

(An th.) по A n t h u l a , 1899
ребра не повече от две в междуребрие. С растежа на черупката скулптурата отслабва по сила.

Сутурната линия ( т е к с т - ф и г . 27) е силно насечена с дълбок латерален трнразделен лоб.
Съобщава се за горния барем ? и апта в Южна Франция, Южна Англия, Кавказ, Мангишлак,
България.
63
Ammonitoceras pavlowi ( W a s s i 1 i е w s k i, 1908)

Табл. XXX. фиг. 2
i960. Ammonitoceras pavlowi — Д p y m и и в Д р у ш и ц и K y д p и в ц c в, стр. 294, табл. XXXVUI, фиг. 2 а, b ;
табл. XXXIX, фиг. 2.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Д р у щ и ц (1960, т а б л . X X X I X ,
фиг. 2) от горния апт по р. Кубан, Северен Кавказ.
М а т е р и а л . 1£дин фрагмент сплескан, изваден в сондажна ядка, от колекцията на Г У Г О З Н ,
О п и с а н и е . Черупката е с бавно нарастващи завои. Украсата се с ъ с т о и от груби бримко
видни трипъпни ребра с по едно ниско г л а д к о междинно ребро. Ребрата пресичат б е з прекъсване
вентралната област. В дорзалната област всички ребра се изравняват по сила, умножават се и я
минават с л е к о извиване напред.
Б е л е ж к и . Т ъ й като не разполагаме с труда па В а с и л е в с к и й (1908), определянето на
вида е направено по сравнение с вида на Д р у щ и ц . Нашият екземпляр показва поразителна при
лика с екземпляра, изобразен на табл. X X X I X , фиг. 2, к ъ д е т о ясно личат бримковидните ребра,
неописани в текста.
Н а х о д и щ е : горноаптеките мергели при с. Сухатче, Врачанско, в сондаж на дълбочина 134 м.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен апт в Северен Кавказ,
Мангишлак, Голям Балхан, Западна България.
Сб. СУ, Сг, 1603.
Род Тгораеит .1. de C. S o w e r b y , 1837

Т и п о в в и д чрез монотипия, Тгораеит bowerbanki S o w e r b y , 1837, от долния апт (зона
bowerbanki) на Югоизточна Англия.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Големи черупки с анцилоцератитно или криоцератитно зави
ване. Скулптурата на фрагмакона се с ъ с т о и от гъсти радиални или л е к о извити ребра със или
I
Текст-фиг. 28. Тгораеит hillsi (S o w.)
no K o c n c n , 1902
1
без пъпки. В обитаемата камера, която обхваща / или ' / от последния завой, скулптурата
я 8
загрубява, ребрата се разреждат, но не носят пъпки. Сутурната линия (текст-фиг. 28) е силно
несечена с д ъ л б о к латерален триразделен у с л о ж н е н л о б у с . Представители от този род са с ъ о б
щени от долния и горния апт на Англия, Мангишлак, България.
w
Tropaeum subsimbirskense compressa (S i n z o , 1904)
Табл. XII, фиг. /
1904. Crioceras subsimbirskense Sin. var. compressa С и н ц о в , стр. 320, табл. XXII, фиг. 2, поп фиг. 1, 3, 4, 5.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от С и н ц о в (1904, табл. X X I I ,
фиг. 2) о т грубозърнестите пясъчници на апта при Кара-Кудук, Мангишлак.
М а т е р и а л . Три големи екземпляра от колекцията на Н И Г И , съхранявани в Г М при С У .
г
О п и с а н и е . Завоите нарастват бавно, обхващащи се на / л от височината си, и едва в
последния завой показват развиване. Украсата се с ъ с т о и от прави или л е к о извити широки ниски
ребра, които по средата от височината си се раздвояват на две по-тънки клонки. М е ж д у тях
по три на брой в горната половина от височината на завоя се разполагат междинни ребра, които
64
по нищо не се различават от раздвоените главни. При това подреждане на ребрата в половин

завой в умбиликалната област се наблюдават о к о л о тринадесет, а във вентралната — о к о л о чети
ридесет и девет ребра. С нарастване на завоя главните ребра загрубяват. Сутурна линия не
наблюдаваме.
D h i
последен
завой
Екз. на С и н ц о в ,
табл'. XXII, фиг. 2 1(50 71 62
Екз. от с. Ковачевец, Сг, 1591 315 135 —
Б е л е ж к и . С ъ с споите междинни и главни ребра този вид се отличава д о б р е о т остана
л и т е представители на рода Тгораеит. Нашите екземпляри се отличават от описаните от С и н ц о в
с малко по-силното обхващане на завоите.
Н а х о д и щ е : глинестите варовици на горния апт при с. Ковачевец, Поповско.
Стратиграфско и географско разпространение: апт в М а н г и ш л а к ; горен
Сб. СУ, Сг, 1591, 1815.
Семейство HETEROCERATIDAE H Y A T T , 1900
Род Heteroceras d ' O r b i g n y, 1850

(=Lindigia K a r s t e n , 1858)
Т и п о в H и д чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от M е е k, 1876, Heteroceras Emerici d ' O r b i g n y,
1851, от барема в Ниските А л п и .
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Първоначалните завои образуват повече или по-малко стег
ната конична спирала, минаваща направо в различен по дължина, л е к о извит клон. Ребрата
Текст-фиг. 29. Heteroceras emerici d'O r b.

no d ' O r b i g n y , 1810
n спиралата са наклонени, a в куката прави радиални. Сутурната линия (текст - фиг. 2 9 ) е с у с л о ж

нени двуразделни л о б у с и и триразделни седла.
С ъ о б щ е н и са няколко вида от барема на Югоизточна Франция, Кавказ, България.
Heteroceras bifurcatum d ' O r b i g n y , 185J

Табл. XXXIX, фиг. 2
1851. Heteroceras bifurcatum d ' O r b i g n y , p. 221, pl. 3, fig. 2, 3.
1964. Heteroceras bifurcatum—Николов, стр. 124, табл. IV, фиг. 1, 2, табл. V, фиг. 5а, b (Syn. cum.).
1965. Heteroceras bifurcatum — B r e s k o w s k i , pag. 215, fig. 8.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y ( 1 8 5 1 , pl. S
fig. 2, 3 ) от горния неоком о к о л о Барем, 11иските Алпи.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от колекцията на Н И Г И и Т. Н и к о л о в , съхранявани,
О п и с а н и е . Първите завои са във възходяща спирала, а последният е о т д е л е н , свободен
Украсата се с ъ с т о и от д е б е л и закръглени ребра, повечето от които се раздвояват о к о л о средата
на стените.
Б е л е ж к и . Т о з и вид се различава д о б р е о т останалите представители на рода по своите
раздвоени ребра.
Н а х о д и щ е : горнобаремските мергели при с. Опака, Поповско, Беленско, с. Недоклан,
Разградско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Югоизточна Франция ;
Сб. СУ, Сг, 59, 60, 1701.
65
Heteroceras astieranum d ' O r b i g n y , 1851

Табл. XXXVII, фиг. 2
1851. Heteroceras Astieranum d ' O r b i g n y , p. 219, pl. IV, fig. 1.
1888. Heteroceras Astieri — K i l i a n , p. 430, pl. III, fig. 2.
non 1938. Heteroceras Astieri — R o m a n, p. 357, pl. XXXV, fig. .339.
Т и п . ('равнявам c изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1851, pl. I V ,
fig. I ) от горния неоком на Ниските Ллпи.
М а т е р и а л . Извънредно • много фрагменти, но изключително само от изправената част на
черупката от колекцията на С У , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Изправената част е л е к о д ъ г о в и д н о извита, украсена с единични груби ши
роки заоблени ребра, които в дорзалната област намаляват силата си и се раздвояват или раз-
трояват. Напречното сечение на завоите на всички фрагменти е елиптично.
Б е л е ж к и . О б с т о я т е л с т в о т о , че този тип фрагменти се срещат много често в долния барем
у нас, ни задължава да вземем отношение към тях. Родовата и видовата им принадлежност по
ради това, че са известни само фрагменти, би трябвало да се постави под съмнение. При нашите
фрагменти се наблюдава едно л е к о пречупване на ребрата в сифоналната област, което се
описва с ъ щ о и в някои фрагменти от Карпатите под името Heteroceras sp. indel. ( H a u g, 1889
S i m i o n e s c u , 1900). D ' O r b i g n y като с ъ з д а т е л на вида не описва, нито фигурира този белег.
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици в Разградско.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Карпатите; долен
Сб. СУ, Сг, 1597, 1598, 1599.
Род Colchidites D j a n e l i d z é , 1924

(=Santandericeras R o y o y G o m e z , 1945)
Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Colchidites colchicus D j a n e l i d z é , 1924, долен

апт в Грузия.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Черупката е конична спирала, съставена от два до седем завоя,
заградена от два д о три завоя, разположени в една плоскост, и завършва с изправена със завит
Текст-фиг. 30. Colchidites tzôtnei

( R o u e h.) по R o u c h a d z é , 1933
край част. Скулптурата се състои о г гладки нетуберкулни ребра. Сутурната линия (текст-фиг. 30)
напомня тази при род Heteroceras.
Сравнително богат на видове род, с ъ о б щ е н за долния апт и горния барем на Франция,
Кавказ, Колумбия, България.
Colchidites tzôtnei R o u c h a d z é , 1933

Табл. XXVI, фиг. 2
1933. Colchidites Tzôtnei R o u c h a d z é , p. 254, pl. XX, fig. 5.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от R o u c h a d z é (1933, pl. X X ,
fig 5 ) , от апта при Horecha, Западна Грузия.
М а т е р и а л . М н о г о фрагменти и една сравнително д о б р е запазена конична спирала от
колекцията на Н И Г И , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Коничната спира се с ъ с т о и от седем завоя с елиптично сечение. Украсата на
завоите в спиралата се състои от остри, единични, л е к о извити ребра, съвсем рядко би-
фуркиращи.
Б е л е ж к и . Този вид с ъ с своите рядко разположени, в повечето случаи единични ребра
се отличава д о б р е о т останалите представители на рода.
Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели североизточно от с. Сашево, Великотърновско.
66
Стратиграфско и географско р а з п p o с т р а и е и и е : долен апт в Западна Грузия

и Северна България.
Сб. СУ, Cr, 159G.
Род /mérites R o u c h a d z é , 1933

[ = Atopoceras .1 a u b е r l in K i l i a n , 1888 (nom. nud.)] ;
, [=Escragnolleites S a r k a r , 1954]
Т и п о в в и д чрез оригинално означение, Heteroceras Giraudi. Kilian, 1888, от барема на
Франция.
Родова характеристика. Конична спирала, заградена от два-три завоя в една пло
скост, завършващи с изправена част. За разлика от род Colchidites украсата се състои от ребра,
Текст-фиг. 31. Imérites favrel

(R О н c h.) по R o u c h a d z é,
1933
снабдени c. един или два реда маргинални пъпки, а сутурната линия (текст-фиг. 3 1 ) е по-слабо
насечена.
Известен в горния барем и долния апт на Франция, Западна Грузия, Българин.
Imerites varnensis N i k o l o v , 1964

Табл. XXXIX, фиг. 3
1964. Colchidites (/mérites) Vuttiansis Н и к о л о в , стр. 125, табл. IV, фиг. 3.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от Н и к о л о в (1964, табл. I V , фиг. 3) от горния барем (зона
astierianum) северно от гара Суворово, Варненско. С б . Б А Н , Сг, 275.
М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента и един сравнително д о б р е запазен цял екземпляр, съб
рани от Т. Н и к о л о в , съхранявани от Г М при Б А Н .
О п и с а н и е . Коничната спирала се състои от три-четири завоя, като последният завой е
завит в една плоскост и под прав ъ г ъ л спрямо спиралата. Украсата в спиралата се с ъ с т о и от
прави, г ъ с т о разположени ребра, която по-късно се изменя. Ребрата загрубяват, стават бримко
видни и се снабдяват с два реда маргинални пъпки, като тези към сифона се развиват в шипове.
Б е л е ж к и . С бримковидните си ребра този вид се отличава д о б р е от останалите пред
ставители на рода.
Н а х о д и щ е : горнобаремските глинести варовици, северно от гара Суворово, Варненско.
Стратиграфско и географско разпространение: горен барем в I>ългария.
Сб. ВАН, Сг, '275.
Семейство HEMIHOPLITIDAE S P A T H . 1924
Род Matheronites R e n n g a r t e n , 1926

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение („типичен екземпляр"), Ammonites Soulieri M a t -
h е г о n, 1879, барем, Франция.
Родова характеристика (по Р е и г а р т е н ) . Представителите на този подрод се
характеризират със с л а б о обхващащи се сравнително д е б е л и завои. В млада възраст ( 5 мм D)
завоите са съвсем гладки. П о - к ъ с н о се появяват главни ребра, които посят по два или три реда
пъпки, и междинни, без умбиликална пъпка. Ребрата преминават вентралната област без прекъс
ване. Раздвоени ребра не се наблюдават. Сутурната линия (текст-фиг. 32) се характеризира със
с л е д н о т о : сифоналният л о б е еднакъв или п о - д ъ л ъ г от първия латерален л о б . Първият латерален
л о б е симетричен, триразделен, разположен в средата па страната. Вторият латерален л о б е
с ъ щ о триразделен, минава на умбиликалната стена и е почти два пъти по-къс от първия. Анти-
сифоналният л о б е тесен и д ъ л ъ г . Седлата са широки и д о б р е развити.
67
Р е н г а р т е н е създал своя подрод Matheronit.es в ъ р х у млади индивиди. В палеонтоложката

литература съшествуват изображения на цели екземпляри (Crioceras barremense K i l l . в S i m i o -
n e s c u , 1899, Cr. hamatoptychum U h l i g , Ammonites heberti B a l l o t ) , които дават представа за
развитието на черупката във всички стадии и позволяват да се д о п ъ л н и родовата характеристика
Текст-фиг. 32. MatlieruniCes soulieri ( M a t li.)

но Р е н г а р т е н , 1926
още с това, че се явява развиване на черупката в по-късни стадии и че се наблюдава понякога

и прекъсване или силно намаляване силата па ребрата във вентралната област.
Сравнително беден на видове род, установен н горния барем и долния апт на Франция,
Северна Африка, Кавказ, Туркмения, Вългария.
Matheronites hammatoptychus ( U h 1 i g, 1883)

Табл. XXXI, фиг. 4
1883. Crioceras hammatoptychum U li 1 i g. S- 262, Taf. XXX. Fig. 1,2a — c.
1916. Crioceras (Acanthodiscus) hammatoptychuin — D o u v i 11 é, p. 111, pl. XIV, fig. 1—5.
1955. Emericiceras hammatoptychum — S a r k a r , p. 88.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра на U h l i g (1883, taf. X X X , fig. 2 a — c )
от барема при Krasua, сбирката на H o h e n e g g e r в М ю н х е н .
М а т е р и а л . Няколко фрагмента от фрагмакона и част от обитаемата камера от колек
цията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Разполагаме с развитата част от черупката. Запоите в пререз са ъ г л о в а т о овални,
по-високи, о т к о л к о т о широки. Украсени са с груби, прави, закръглени, л е к о наклонени напред в
горната четвърт ребра. М е ж д у тях б е з всякаква закономерност в подреждането личат тритубер
кулни — главни, и д в у т у б е р к у л н и - междинни ребра. Най-добре са изразени маргиналните пъпки,
които са у д ъ л ж е н и по посока на завиването, по-слаби са латералните, разположени близо д о
тях, и най-слаби са умбиликалните, които липсват в междинните ребра.
Сутурната линия, ясно разкрита n края на фрагмакона, е с д о б р е изразени триразделни
л о б у с и , вътрешният от които е по-нисък почти два пъти от външния и е с двуразделни седла
с широки основи.
h 1 Ijh
Холотии 54 -17 0,87
Екл. от с. Балкански, Сг, 1517 88 70 0,80
В е л е ж к и . Т ъ й като разполагам само с част от последния завой, мъчно могат да се
правят сравнения. О т Matheronites heberti B a l l o t се различава c по-високите си завои и нееднак-
вост в ребрата. О т Matheronites suessi T o u l a се отличава c по-широкия си пъп и наличието
на латерална пъпка във всички ребра.
Н а х о д и щ е . Горнобаремските глинести варовици при с. Балкански, Разградско, c Pseudosay-
nella strettostoma ( U h I i g ) при Разград.
П и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем.
Стратиграфско и географско разпространение: барем във Werrsclorf Си
лезия, Северна Африка ; горен барем в България.
Сб. СУ.Сг! 1517, 1783.
Matheronites suessi ( T o u l a , 1890)

Табл. XXXII, фиг. 3
1889. Ancyloceras Urbignyi— H a u g, S. 215 (23), Taf. XI, Eig. 5.
1890. Crioceras Suessi T o u l a . S. 18, Taf. II, Eig. 1.
1955. .Crioceras" (/Matheronites) suessi — S a r k a r , p. 150.
68
Т и п . Сравнявам с изображението на T o u l a (1890, Taf. II, F i g . 1) от барем при Разград.

М а т е р и а л . Н я к о л к о д о б р е запазени екземпляра от колекцията на Г У Г О З Н и С У , съхра
я
О п и с а н и е . Разполагаме само c / о т последния завой. Украсата се с ъ с т о и от широки
4
закръглени л е к о извити ребра с ясно изразена маргинална пъпка. Идни от тях са по-силни,
снабдени и с латерална ( б л и з о д о маргиналната) пъпка, и умбиликална, много по-слаба от пър
вите две. Д р у г и я т вид ребра обикновено по д в е м е ж д у първите са лишени от умбиликална
пъпка и силно изтънени в умбиликалната о б л а с т , а понякога не достигат д о нея. Латералната
пъпка в тях е непостоянна и много слаба. В обитаемата камера ребрата се разреждат, двупъп-
ните намаляват силата си и изчезват. Сутурната линия е типична за рода.
D d h
Topotype, Cr, 1519
от c. Осенец 34 17(0,50) 11(0,32)
Б е л е ж к и . Описаният екземпляр е значително по-пълен от екземпляра на T o u l a и е с ъ с
запазена сутура. С големите си размери напомня на M. hammatoptychum U h l i g , но се отличава
добре от него с по-тесния си пт-п и непостоянство в латералната пъпка.
Н а х о д и щ е : горнобаремските варовици при Разград, с. Осенец, Разградско.
Стратиграфско и географско разпространение: горен барем в Б ъ л г а р и я ;
барем в Южен Т и р о л .
Сб. СУ, Сг, 1519.
Matheronites ukensis sp. n.

Табл. XXXIII, фиг. 6
Т и п . За х о л о т и п посочвам екземпляра от горния барем при Големия Юк, Разград, изобразен

на табл. X X X I I , фиг. 5. С б . С У , Сг, 1518.
М а т е р и а л . Един великолепен екземпляр от колекцията на проф. В. Ц а н к о в , съхра
няван в Г М при С У . Видът наричам на местността Големия Ю к , к ъ д е т о е намерен.
О п и с а н и е . Завоите едва се допират, б ъ р з о нарастват на височина и заграждат средно
широк пъп със стръмни стени и закръглен р ъ б . Украсата е представена от широки заоблени
почти прави ребра само е маргинална закръглена пъпка. М е ж д у всеки две главни ребра се
вмъкват други по-къси, само в горната половина на завоя снабдени с ъ щ о с маргинална пъпка.
В обитаемата камера главните ребра се разреждат, изгубват пъпките си, а междинните се зали
чават. Сутурната линия е с три л о б а и две седла. Вентралният л о б е тесен и д ъ л ъ г , латерал
ните са триразделни, малко стеснени, а седлата са двуразделни, усложнени.
I) d h I
Холотип Сг, 1518 300 124(0,41) 99(0'33) 72
Б е л е ж к и . Този вид се отличава от останалите представители на рода с по-тесния си пъп
и късите междинни ребра. Сутурната линия говори за принадлежността му к ъ м род Matheronites.
Н а х о д и щ е : глинестите варовици на горния барем при Големия Юк, Разград, c Pseudosay-
nella strettostoma (U h 1 i g).
Стратиграфско и географско разпространение: горен барем в Северна
България.
С". СУ, Cr, 1518.
Matheronites alpinus (d ' O r b i g п y, 1850)

Табл. XXXIV, фиг. 3
1850- Ammonites alpinus d ' O r b i g n y , p- 100. n' 624.

1937. Crioceras alpinus — C o 11 r е a u, p. 63. pl. 78. fig. 16, 17.
1916. Crioceras barremense Ц и н к о в , табл. XII, фиг. 2.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, фигурирай от C o t t r e a u (1937, pl. 78,
fig. 16, 17) от барема в Ниските А л п и ( d ' A n g l e ) . Сбирката на d ' O r b i g n y , п° 5406, M . d'Hisl.
Nat. Paris.
М а т е р и а л . Д о б р е запазен екземпляр от колекцията на проф. В. Ц а н к о в , съхраняван в
Г М при С У , и фрагменти от колекцията на Г У Г О З Н , сбирка С У .
69
О п и с а н и е . Бавно завиваща се спирала със завои, които първоначално л е к о се допират,

а впоследствие се отделят. На височина нарастват сравнително б ъ р з о и са по-високи, о т к о л к о т о
широки с ъ г л о в а т о овално сечение. П ъ п ъ т е широк, с ъ с стръмни стени и закръглени ръбове.
Украсата на първите завои (екз. Cr, 1522) се с ъ с т о и от прави трипъпни бримковидни ребра,
м е ж д у които съвсем рядко се явява по-тънко, безпъино междинно ребро. В по-късните завои
(екз. Сг, 1521) ребрата загрубяват, разреждат се и м е ж д у тях се разполагат по едно, по-късно
по две прости по-тънки ребра. Междинните ребра преминават вентралната област без прекъсване,
а главните се прекъсват, ограничени в маргиналната о б л а с т с пъпки, у д ъ л ж е н и по посока на
завиването. Сутурната линия е з л е запазена.
A l Ijh
Холотип 35 32 0,91
Пкз. от Разград, Сг, 1521 36 31 0,86
В е л е ж к и . Вдиният от екземплярите ни показва голяма прилика с французкия и се разли
чава от него само с малко по-високото си сечение и по-късно развиване на завоите. С ъ с своите
бримковидни главни ребра този вид д о б р е се отличава от останалите представители на рода.
Н а х о д и т е : горнобаремските варовици при Разград и П о п о в о .
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Югоизточна Франция ;
горен барем в Североизточна Вългария.
Cf.. СУ. Сг, 1521. 1522.
Matheronites barremense ( K i l i a n , 1895)

1887. Crioceras sp. indet. aff. ROmeri — U h l i g , S. 95. Taf. IV, Hg. 3 a—c.
1895. Crioceras barremense K i l i a n et 1. е е n h a r d t, p. 978.
1900. Crioceras barremense — S i m i o n е s c u, p. M, pl. 1, fig. 4, 5.
non 1946. Crioceras barremense — Ц а н к о в , табл. XII, фиг. 2 -Matheronites alpintim (d ' O r b.).
1948. Crioceras sp. — C o l I i g n o n. p. 79, pl. XII (V), fig. 4, 4 a.
1955. Emericiceras barremense K i l i a n var. recticostata— S a r k a r , p. 86, text-fig. 13.
1964. Crioceratites barremense— N i k o 1 o v, табл. Il, фиг. 2 a — в.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра на U h l i g (Taf. I V , F i g . .'i a — c ) от барема
при Gartlenazza ( Ю ж е н Т и р о л ) в сбирката на проф. A . K l i p s t e i n , Виена.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от колекциите на Н И Г И , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Л е к о обхващащи се първоначални и развит последен завой. 11ъпът е широк,
с п о л е г а т и стени и закръглени ръбоне. Н г п г е ч н о ю сечение е приблизително два пъти по-високо,
о т к о л к о т о широко. Първоначалните заЕои (екз. С г , 1524) са украсени с прави, груби, трипъпни,
рядко в алтернация с по-къси двупъпни ( б е з умбиликални пъпки) ребра. В по-късните завои
(екз. Сг, 152.1) трипъините ребра л е к о се извиват, стават о щ е по-груби, разширяват се в марги
налната област, а междинните изгубват пъпките, запазват силата си и се подреждат по една,
две или три в междуребрие. В сифоналната о б л а с т всички ребра намаляват силата си до прекъс
ване. Сутурната линия не личи.
h l ih
Екз. на U h l i g , Taf. IV, Fig. 3 34 23 0,70
Екз. ОТ C. ЯНКОВО, Cr, 1523 26 17 0,65
В е л е ж к и . Нашите екземпляри показват голяма прилика с екземплярите, описани и изоб
разени от цитираните автори. Смесването му c Matheronites alpinum ( d ' O r b . j не може да стане
поради липсата на бримковидни ребра
Н а х о д и щ е : горнобаремските мергели при с. Янково, Ш у м е н с к о , и варовиците на горния
барем о к о л о Разград.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Южен Т и р о л и
Южна Франция; горен барем в Североизточна Вългария.
Сб. СУ, Сг, 1523, 1521.
Matheronites coheni ( S a r k a r , 1955)

Табл. XXXII, фиг.,2
1955. Emericiceras coheni S a r k a r , p. 86, pl. VII, fig. 2.
? 1960. Matheronites ridzewskyi K y л p я в ц е в в Д p y m и ц и K у д р и в ц е в, стр. 287, табл. XXX, фиг. 2 а,
б, в ; non V а, б.
70
Т и п . Сравнявам с и з о б р а ж е н и е т о на екземпляра на S a r k a r (1955, pl. V U , fig. 2 ) от горния

барем при M o r t e y r o n ( Н и с к и т е А л п и ) в к о л е к ц и я т а на L a b . Geol-, L y o n , n ° A — 3359.
М а т е р и а л . Е д и н екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите нарастват б ъ р з о на височина и з а г р а ж д а т с р а в н и т е л н о тесен пъп.
У к р а с а т а се състои от почти прави, г р у б и р е б р а , едни от които са трипъпни, а д р у г и почти
през е д н о — днупъпни, еднакви по сила с първите, но б е з у м б и л и к а л н а пъпка. Всички р е б р а
преминават вентралната о б л а с т с ч у в с т в и т е л н о п о н и ж е н и е . С у т у р н а линия не н а б л ю д а в а м е .
h l l\h
S a r k a r , pl. VII, fig. 2 31 16 0,51
Екз. от r. Балканци, Cr, 1525 16 12 0,75
Бележки. Н а ш и я т екземпляр е значително п о - м а л ъ к от описания от S a r k a r . У к р а с а т а
показва поразителна прилика. Г о л е м и т е р а з л и к и в с ъ о т н о ш е н и я т а в измеренията на сечението
вероятно се д ъ л ж а т на вторично с п л е с к в а н е на ф р а н ц у з к и я екземпляр.
Н а х о д и щ е : г о р н о б а р е м с к и т е варовити м е р г е л и при с. Б а л к а н с к и , Р а з г р а д с к о .
П и в о в Б ъ л г а р и я : горен б а р е м .
Стратиграфско и географско разпространение: горен барем в Ю г о и з т о ч н а
Франция, Североизточна България.
Сб. СУ, Сг, 1525.
Matheronites parolinianus (Zigno in R o cl i g h i е r o, 1919)
Табл. XXXIII, фиг. 3

1919. Crioceras Parolinianum R o d i g h i e r o . p. 114, tav. XIII, fig. 7.
1955. Emericiceras dolloi—Sarkar, p. 87, pl. V , fig. 18.
Т и п . Сравнявам c изображението па екземпляра, о п р е д е л е н от Z i g n o (1919, T a v . XIII,

fig. 7), от б а р е м а на И т а л и я ( V e n e f o O c c i d e n t a l e ) , колекция на Z i g n o .
М а т е р и а л . Д в а е к з е м п л я р а от к о л е к ц и я т а на Н И Г И , с ъ х р а н я в а н и в Г М при С У .
О п и с а н и е . С р а в н и т е л н о б ъ р з о нарастващи на височина завои, тесен пъп. У к р а с а т а на н а ч а л о т о
на обитаемата камера ( C r , 1526) се с ъ с т о и от груби, редки, трипъпни главни р е б р а , м е ж д у к о и т о се
р а з п о л а г а т по дпе, р я д к о по е д н о м е ж д и н н и р е б р а , много п о - с л а б и от първите, с ъ щ о с лате
р а л н а и м а р г и н а л н а , н о б е з у м б и л и к а л н а пъпка. Към края на запоя в м е ж д и н н и т е р е б р а изчез
ва и л а т е р а л н а т а пъпка ( С г , 1527). Р е б р а т а преминават вентралната о б л а с т с л е к о понижение.
С у т у р н а т а линия не личи.
А / l/h
Ека. от с. балкански, Сг, 1526 12 10 0.80
Б е л е ж к и . П а ш и т е екземпляри по у к р а с а показват голяма прилика с фигурата на Z i g n o ,
но тъй като измеренията не са д а д е н и , не м о ж е м да направим д р у г и сравнения. О т Mathero
nites barremense K i l . се отличава по това, че и м е ж д и н н и т е р е б р а носят пъпки.
Находище: горнобаремските м е р г е л и при с. Б а л к а н с к и c Pseudosaynella strettostoma
( U h l i g ) , Големия Ю к , Р а з г р а д с к о .
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен б а р е м .
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Югоизточна Франция,
И т а л и я ; горен барем в С е в е р о и з т о ч н а Б ъ л г а р и я .
Сб. СУ, Сг, 1526.
Matheronites soulieri (Matheron, 18/8)
Табл. XXXII, фиг. /
1878. Ammonites Soulieri M a l l i e r o n , pl. C-21, fig. l a , 1>.

1960. Matheronites soulieri — К у д р н в ц е в в Д р у ш и ц и К у д р я в ц е в , стр. 287, табл. 38, фиг. I а —в, рис. 81.
1966. Hemihoplites orbignyanas — Б р е с к о в с к и , стр. 81, табл. II, фиг. 7.
Т и п . Сравнявам с и з о б р а ж е н и е т о на екземпляра, о п р е д е л е н от M a t h e r o n (1878, pl. C - 2 1 ,
fig. 1 a — b ) от б а р е м а в Ц е н т р а л н а Ф р а н ц и я .
Материал. Н я к о л к о д о б р е запазени екземпляра от колекцията на Н И Г И , съхранявани
О п и с а н и е . Л е к о о б х в а щ а щ и се странично сплеснати завои, с р е д н о ш и р о к пъп. С е ч е
нието е п р а в о ъ г ъ л н о з а к р ъ г л е н о , по-високо, о т к о л к о т о ш и р о к о . У к р а с а т а се състои от ш и р о к и
л е к о S-видно извити р е б р а с едва з а б е л е ж и м и у м б и л и к а л н и и л а т е р а л н и подувания и сравнително
д о б р е изразени маргинални пъпки. Т у к - т а м се явяват междинни р е б р а , к о и т о започват от умби
л и к а л н а т а о б л а с т , по-тънки са от останалите и са снабдени с ъ щ о с маргинална пъпка. Всички
71
ребра пресичат вентралната област почти без да намаляват силата си. Сутурната линия не
наблюдаваме.
D d h I I h
M a t h e r o n . pl. C-21, fig. 1 46 16(0,35) 17(0,37) 16 0.94
Екз. от c. Гецово, Cr, 152» 43 16(0,37) 18(0,42) 15 0,83
Бележки. Т о з и вид се отличава от о с т а н а л и т е представители на р о д а по това, че р е б
рата му вместо ясно изразени л а т е р а л н и и у м б и л и к а л н и пъпки носят с а м о п о д у в а н и я на съот
ветните места. ,
Н а х о д и т е : г о р н о б а р е м с к и т е варовици при е Г е ц о в о , Р а з г р а д с к о , и с. Г е н е р а л К и с е л о в о ,
Варненско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен б а р е м .
С т р а т и г р а ф с к о и географско р а з п р о с т р а н е н и е : б а р е м n 1Централна Франция ;
горен барем в С е в е р е н Кавказ и С е в е р о и з т о ч н а Б ъ л г а р и я .
Сб. СУ, Сг, 1528 и 1529.
Matheronites ridzewskyi (Karakasch, 1897)

1897. Acanthoceras Ridzewskyi К а р а к а ш , стр. 28, табл. IV, рис. 9 а, в, 10 а, в.
i960. Matheronites ridzewskyi — Д р у ш и ц в Д р у щ и ц и К у д р я в ц с в , табл. XXX, фиг. 3 а, и, поп фиг. 2 а, в,
4 — ? Matheronites coheni S a r k a r .
Т и п . С р а в н я в а м с и з о б р а ж е н и е т о на екземпляра, о п р е д е л е н от К а р а к а ш (1897, т а б л . I V ,
фиг. 9 а, в) от д о л н и я апт на К а в к а з .
М а т е р и а л . Е д и н екземпляр от к о л е к ц и я т а на Г У Г О З Н , с ъ х р а н я в а н в Г М при С У .
О п и с а н и е . Б а в н о нарастващи завои, с р а в н и т е л н о тесен пъп. Напречният п р е р е з в ран
ните стадии е по-висок, о т к о л к о т о ш и р о к , а по-късно почти се изравнява във височина и ш и
рина. У к р а с а т а се с ъ с т о и от еднакви г ъ с т и тънки р е б р а , снабдени с к р ъ г л и л а т е р а л н и и по-силни
маргинални пъпки и едва загатнати у м б и л и к а л н и п о д у в а н и я . М е ж д и н н и р е б р а почти няма. С у т у -
рата не се н а б л ю д а в а .
D d h l Ijh
К а р а к а ш , табл. IV. фиг. 9 25 7(30) 10(0,40) 9 0,90
Екз. от гара Мортагоионо, Cr, 1530 25 8(32) 11(0,44) II) 0,90
В е л е ж к и. Н а ш и я т е к з е м п л я р показва г о л я м а п р и л и к а с е к з е м п л я р а на К а р а к а ш . Г ъ с т о
разположените р е б р а и л и п с а т а на м е ж д и н н и о т л и ч а в а д о б р е вида от о с т а н а л и т е представи
тели на р о д а .
Н а х о д и щ е : г о р н о б а р е м с к и т е варовици при гара М о р т а г о н о в о .
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н апт в К а в к а з , Д а г е с т а н ;
горен барем в С е в е р о и з т о ч н а Б ъ л г а р и я .
Сб. С У . Сг, 1530.
Род Pseudothurmannia S p a t h , 1923

Типов вид
чрез о р и г и н а л н о о б о з н а ч е н и е от S p a t h , 1923 1921, S. 66), „Parahoplites"
(Tkurmannltes?) angaltcostatus ( d ' O r b i g n y ) in P i c t e t , M é l a n g e s P a l e o n t o l o g y , pl. 1 bis, fig.
1 a, b о т неокома ( б а р е м , C o q u a n il) при A n g l e s ( Н и с к и т е А л п и ) = Pseudothurmannia picteti Sar-
car, 1955.
Текст-фиг. 33. Pseudothurmannia angulicostatu

(d'O r b.) по Д р у щ и ц , 1900
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а ( S p a t h не дава характеристика). Завоите едва се обхва

щат с тенденция към развиване в последния стадий. Сечението е по-високо, о т к о л к о т о широко.
Украсата се. състои от леко извити главни и междинни ребра, снабдени с по една малка марги-
72
нална пъпка, развита в различна степен в различните видове. Главните ребра носят умбиликално
подуване, а междинните ребра обикновено започват от средата, от височината на завоя.
Всички преминават вентралната о б л а с т , б е з да намаляват силата си. Сутурната линия (текст-
фиг. 33) е силно насечена. Първият страничен л о б е д о б р е развит с две странични клонки,
които прорязват д ъ л б о к о основата на двете близки с е д л а ; вторият страничен л о б е една трета
по-къс и много по-тесен, спомагателният л о б се намира на умбиликалния шев. П ъ р в о т о стра
нично с е д л о е чувствително по-високо от в е н т р а л н о т о ; второто странично седло е редуцирано.
Немного богат на видове род, установен в горния хотрив и долния барем във Франция,
Ч1нейцария, Крим, Кавказ, Грузия, Вългария.
Pseudothurmannia angulicostata ( d ' O r b i g n y , 1841)

Табл. XXXI. фиг. /
1811. Ammonites angulicoslatus d ' O r b i g n y , p. 146, pl. 46, fig. 3, 4.
1863. Ammonites angulicoslatus — P i c t e t , p. 11, pl. 1 bis, fig. 2a, b.
19-2. C. (Pseudothurmannia) angulicoslatus V V i e d m a n n , S. 138, Taf. X, Fig. 1.
1965. Pseudothurmannia angulicostata—Dimitrova, p. 218, pl. 1, fig. 1—3.
T и,п. Х о л о т и п ъ т е посочен от W i e d m a n n 1962, Ammonites angulicoslatus d'Orbigny,
1841, pl. 46, fig. 3, 4 ( и з г у б е н ) .
М а т е р и а л . Н я к о л к о з л е запазени екземпляра от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани в
1
О п и с а н и е . Завоите нарастват бавно и се обхващат само на / от височината си. На 4
пречното сечение е почти правоъгълно. П ъ п ъ т е широк, плитък. Украсата в първите завои се

състОЙ от еднакви прави ребра, между които по-късно се о т д е л я т главни и междинни. Междин
ните обикновено по 1—2 на б р о й се разполагат в горната половина от височината на завоя.
Сутурата не се наблюдава.
D d h
Холотип 48 20 (0,41) 17(0,35)
Ека. иа P i c t е t, pl. I, fig. 2 64 28 (0,44 ) 24(0,38ч
Екз. от c. Брестак, Cr, 1531 45 19 (0,41) 15(Ô,33J
В е л е ж к и . П о големия пъп, напречното сечение и късите междинни ребра се отличава от
останалите представители на рода.
Н а х о д и щ е : горнохотривсхите мергели при с. Карапелит, Т о л б у х и н с к о ; долнобаремските
мергели и варовици от Варненско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен хотрив — д о л е н барем.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив — барем във Фран
ция, Б ъ л г а р и я ; д о л е н барем в Крим, Кавказ.
Сб. СУ, Cr, 1531.
Pseudothurmannia pseudomalbosi (S a r a s i n et S c h 6 n d е 1 m a y е r, 1901)

1901. Hoplites pseudo-Malbosi S ara si n et S c h o n d c 1 m a y е r, p. 79, pl. X, fig. 1, 2.
1962. Pseudothurmannia karakaschi— M a n o I o v, p. 536, p l . 73, fig. 9, pl. 74, fig. 2.
1966. Pseudothurmannia pseudomalbosi — Б р е с к о в с к и , стр. 80, табл. II, фиг. 4.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от S a r a S i n et S e h o n d e 1 m a-
yer (1901, pl. X , fig. 1) от хотрива в Cliatel-Saint-Denis (Швейцарските А л п и ) , сбирка на P i c t e t .
М а т е р и а л . Ч е с т о срещащ се вид. М н о г о фрагменти от различни стадии на развитие от
колекцията на Г У Г О З Н и катедрата по П а л е о н т о л о г и я , съхранявани в Г М при С У .
о т
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на '/й височината си. Напречният пререз е о к о л о два
пъти по-висок, о т к о л к о т о широк. П ъ п ъ т е широк, плитък, с отвесни стени и закръглени ръбове.
Украсата се състои о т силно изразени главни и по-слаби междинни ребра. Главните ребра носят
д о б р е оформено умбиликално подуване, маргинална пъпка и л а т е р а л н о подуване, разположено
в средата от височината на главното ребро. Междинните ребра са по-слаби, разположени в гор
ната половина о т височината на заноя, носят маргинална пъпка и са обикновено по 2 — 3 , а в
по-късните завои 1—2 в м е ж д у р е б р и е . Рядко някои от междинните ребра достигат д о умбили
калната стена. С нарастване на завоите украсата не изменя характера си, но силно загрубява.
Сутурната линия е доста неясна. (Описанието е дадено при родовата характеристика.)
D d h
S a r a s i n et S c h 6 n d е I m a y е r, pl. X, fig. 1 100 40 (0,36) -10 (0,36)
Екз. от c. Венец, Cr, 1532 188 45 (0,38) 42 (0,36)
7Л
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава д о б р е по л а т е р а л н о т о подуване, развито д о пъпка. На

помня на Pseudothurmannia simionescui S a r k a r , от който се отличава главно с по-късите меж
динни ребра.
Н а х о д и т е : в горнохотривските варовици при гара Х ъ р с о в о , Ш у м е н с к о , c Echinospatagus
cordiformis Вг., при с. Крива река, Ш у м е н с к о , с Венец, Р а з г р а д с к о ; в долнобаремските мергелни
варовици при с. Брестак, Варненско, в долнобаремските мергели при с. Ябланица, Врачанско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен хотрив д о л е н барем.
Стратиграфско и географско разпространение: хотрив в Швейцарските
Алпи ; горен хотрив и долен барем в България.
Сб. СУ. Сг, 50, 1532.
Pseudothurmannia simionescui S a r k a r , 1955

1898. Crioceras angulicostatum— S i i n i o n é s eu, p. 142, Tab. VI. Fig. 2.
1955. Pseudothurmannia simionescui S a r k a r , p. 157, pl. XI, fig. 1.
r
19(16. Pseudothurmannia simionescui — В p е c к on c к и, стр. 80, табл. II. фиг. 3.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е екземплярът, определен о т S a r k a r (1955, pl. X , fig. 1) от неокома при
Angles (Ниските А л п и ) . Сбирка на d ' O r b i g n y , п°4872, П а л е о н т о л о ж к и я музей в Париж.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от колекцията на Н И Г И и на проф. В . Ц а н к о в , съхра
О п и с а н и е . Завоите л е к о се обхващат и развиват. П ъ п ъ т е широк, плитък. Украсата се
състои от главни трипъпни ребра и междинни, обикновено две в междуребрие, започващи на
различна височина. Сутурната линия, разкрита в нашия екземпляр, показва п ъ л н о сходство с
тази на Pseudothurmannia pseudomalbosi (S a r. et S c h o n d 1.)
Поради голямата разлика в размерите не може да се прави сравнение в съотношенията
на измеренията.
Бележки. О т Pseudothurmannia pseudomalbosi (S a r. et S c h 6 n d I.) ce отличава c по-
гъстите си главни ребра, по-силно изразени латерални пъпки и с по-малък брой междинни ребра.
Н а х о д и щ е : в долнобаремските глинести варовици в Новопазарско и с. Брестак, Вар
ненско.
Стратиграфско и географско разпространение: с ъ о б щ е н за неокома във
Франция и Карпатите ( D i m b o v i c i o r e i ) ; долен барем в България.
Сб. СУ, Сг, 1533.
Pseudothurmannia uhligi ( W е е r t h, 1884)

1884. Ammonites (Hoplites?) Uhligii W c е r t h, S. 22, Taf. VII, Fig. 1.
Т и п . Сравнявам c изображенията на екземпляра, определен от W e e r t h (1884, Taf. V I I ,
F i g . 1) от хотрива при Teutoburger W a l d (Северна Германия).
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
о т
О п и с а н и е . Завоите нарастват сравнително бавно, обхващат се на о к о л о '/з височината си
и заграждат средно широк пъп. Украсата се с ъ с т о и от г ъ с т о разположени л е к о изпити ребра.
Едни от тях (главните) носят д о б р е изразено умбиликално подуване, а останалите, разположени
обикновено по едно м е ж д у главните, започват под средата на височината на завоя (в първите
завои) и над нея в по-късните стадии. Всички ребра са еднакво силни във вентралната о б л а с т
и я пресичат без прекъсване. Сутурната линия не се наблюдава.
D d h
W e e r t h , Taf. VII, Fig. 1 225 95 (0,42) 80 (0,35)
Екз. от c. Олринци, Сг, 1534 118 47 (0,40) 41 (0,35)
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава д о б р е но г ъ с т о разположените си ребра. О т Pseudothur
mannia picteti S a r k a r се отличава c по-големия си пъп и по-малък брой на междинните ребра.
Н а х о д и щ е : в горнохотривските глинести варовици при с. М а л ъ к Поронен, Разградско,
С. Крива река, Ш у м е н с к о , и с. Одринци, Варненско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен хотрив.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : съобщава се в хотрива от
Северна Германия ; горен хотрив — България.
Сб. СУ, Сг, 1534.
I" Фосилиц. на bi.ii.ipHii. t. IV

7-1
Pseudothurmannia picteti S a r k a r , 1955

Табл. XXXV, фиг. /
1863. Ammonites angulicostatus P i c t e t , p. 13, pl. I bis, fig. 1.
1955. Pseudothurmannia picteti S a r k a r , p. 156.
1960. Pseudothurmannia picteti — Д р у щ и ц в Д р у щ и ц и K у д р я в ц е в. стр. 288, табл. XXX, фиг. 6.
1966. Pseudothurmannia picteti—Бресковски, стр. 81, табл. II, фиг. 5,6.
Т и п. Срапнявам по изображението на екземпляра, определен от P i c t e t (1863, pl. 1 bis, fig.
1) o r барема на Южна Франция.
М а т е р и а л . Р я д к о срещащ се вид. Н я к о л к о фрагмента от колекцията на Г У Г О З Н и
един цял екземпляр от сбирката на проф. В. Ц а н к о в , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Сравнително б ъ р з о нарастващи на височина завои, които се обхващат на
о т
о к о л о '/а височината си. П ъ п ъ т е средно широк, плитък, с ъ с стръмни стени и закръглен
пъпен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и о т л е к о извити ребра, едни от които започват от умбиликалната
област, а други се разполагат между тях обикновено по двз във външната половина от ви
сочината на завоя. Всички ребра пресичат вентралната о б л а с т с еднаква сила и с добре изразена
маргинална пъпка. Сутурната линия не се наблюдава.
1) d h
P i c t e t , pl. I bis, fig. 1 a 81 27(0,33) 33(0,40)
Екз. ог местността Сенебаир, Cr, 1535 120 40 (0,33) 47 (0,40)
В е л е ж к и . Приликата на този вид c Pseudothurmannia uhligi W e e r t t i е голяма, но по
малкия му пъп и по големия брой на междинните ребра при Pseudothurmannia picteti Sarkar
ги отличават един от друг.
Н а х о д и щ е : горнохотривските глинести варовици при селата Ясен и Голяма вода, Испе
р и х с к о ; долнобаремските мергели при с. Брестак, Варненско; долнобаремските глинести варовици
от местността Сенебаир, Ш у м е н с к о .
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив и барем във Франция,
горен хотрив — долен барем в България.
Сб. СУ. Сг, 1535.
Pseudothurmannia biassalensis sp. n.

Табл. XXXIII. фиг. / , 2
1907. Crioceras angulicostatum — К а р а к а ш , табл. XV, фиг. / ; пои табл. XVI, фиг. 4 и 7.
Т и п. За х о л о т и п посочвам екземпляра от горнохотривските варовици при с. Крива река,
Шуменско, изобразен на табл. X X X I I I , фиг. 1. С б . С У , Сг, 1537.
М а т е р и а л . Два фрагмента от последния завой от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани
О п и с а н и е . Завоите се обхващат само на ' / б от височината си и заграждат широк плитък
пъп със стръмни стени и закръглен пъпен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от главни и междинни
ребра. В първите два завоя (Каракаш, табл. X V , фиг. 1) ребрата са еднакви, а по-късно се явяват
главните по-силни с д о б р е изразено умбиликално подуване и междинните, неравномерно разпреде
лени в междуребрията по 1—3, започващи на различни места от височината на завоя. Сутурната
линия не личи.
n d h
Холотии, Cr, 1537 77 29 (0,38) 27 (0,35)
Екз. от сКрива река, Сг, 1533 76 34 (0,44) 24 (0,31)
К а р а к а ш , табл. XV, фиг. 1 73 31 (0,40) 27 (0.34)
Б е л е ж к и . Фрагментите, с които разполагаме, са от последния завой и показват голямо
сходство с изображението на К а р а к а ш . П о неравномерното подреждане на ребрата този вид
се отличава д о б р е от останалите представители на рода. Видовото име давам по находището на
екземпляра, определен от К а р а к а ш — с. Биассала.
II а х о д и щ е : горнохотривските варовици при с. Крива река, Ш у м е н с к о , c Pseudothurman
nia uhligi Weerth.
Стратиграфско и географско разпространение: долей барем в К р и м ; горен
хотрив в България.
Сб. СУ. Сг, 1536, 1537.
75
Pseudothurmannia renevieri ( S a r a s i n et S c h ô v d e l m a y e r , 1901)

Табл. XXXV, фиг. 2
1901. Hoplites Renevieri S a r a s i n et S c h 6 n de I m a y е r, p. 89, pl. XI, fig. 1, 2.
T и п. Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от Sarasin et Schondelmayer
(1901, pl. X I , fig. 1) от хотрива в Chatel St.-Denis, Швейцария, пазен в музея на Лозана.
М а т е р и а л . М н о г о фрагменти или непълни екземпляри от колекцията па Г У Г О З Н , съхра
нявани в Г М при С У . .
о т
О п и с а н и е . Големи екземпляри с бавно нарастващи завои, обхващащи се на о к о л о '/г.
височината си. П ъ н ъ т е широк, плитък, с ъ с стръмни стени и закръглен р ъ б . Украсата в първите
завои се с ъ с т о и от ГЪСТИ прави еднакви ребра, които в по-късните, заной л е к о се извиват и се
диференцират на главни и междинни. Главните са силни, носят добре изразени умбиликални поду
вания, а междинните по четири в м е ж д у р е б р и е са по-слаби и са изразени само във външната
половина от височината на завоя. В последния заной всички ребра силно загрубяват, главните
носят умбиликални и латерни пъпки, а междинните достигат д о умбиликалната стена и увеличават
броя си д о седем. Сутурната линия е о т типа на Pseudothurmannia pseudomalbosi S a r . et
S c h 0 n d 1.
D d h
S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , pl. XI. fig. 1 290 130(0,45) 90(0,31)
Екз. от Одринци, Cr, 1653 290 151(0,52) 86(0,30)
В е л е ж к и . Нашите екземпляри напълно отговарят на швейцарските. П о присъствието на
латералната пъпка, макар и в по-късен стадий, този вид напомня на Pseudothurmannia pseudo
malbosi ( S a r. et S c h б n d L ) , по c по-големия брой междинни ребра се отличава д о б р е от него.
Н а х о д и щ е : горнохотривските глинести варовици при с. Одринци, Т о л б у х и н с к о .
Н и в о в В ъ л г а р и я : горен хотрив.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : в хотрива на Швейцария ;
в горния хотрив на Вългария.
Сб. СУ, Сг, 1653.
Pseudothurmannia helimelensis sp. п.

Т и п. Х о л о т и п ъ т е екземплярът, изобразен на табл. X X X I , фиг. 2, от горнохотривските мер-

гелни варовици при с. Велимел, Михайловградско. С б . СУ, Сг, 1540.
М а т е р и а л . М н о г о д о б р е запазен екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в
О п и с а н и е . Запоите л е к о се допират и заграждат сравнително широк плитък пъп. Укра
сата във всички стадии се състои от д о б р е изразени главни и междинни л е к о извити ребра. В
първите завоите са гъсти и фини, а в последния - по-редки и г р у б и . Главните ребра носят
д о б р е изразена умбиликална пъпка и са по-силни от междинните. Междинните ребра, 2—3 н
началния заной и 4—5 н последния, започват някъде по средата от височината на завоя и са
по-слаби от главните. Сечението и сутурната линия не с е наблюдава.
D d h
Холотип, Cr, 1540 39 15 (0,38) 14 (0,36)
В е л е ж к и . Описаните белези на този вид не показна никой д р у г н литературата, с която
разполагаме. Hoplites angulicoslatus, изобразен ст S a r a s i n et S c h ô n d е 1 ш а у е г на pl. X , fig.
3, би м о г ъ л да се смеси с този вид, обаче броят на междинните ребра не позволява това. О т
Pseudothurmannia pseudomalbosi ( S a r . et S c h o n d l . ) ce отличава по липсата на латерална
пъпка. Вида наричам по находището му с. Велимел.
Н а х о д и щ е : в мергелните варовици на горния хотрив при с. Велимел, Михайловградско.
П и в о в В ъ л г а р и я : горен хотрив.
Стратиграфско и географско разпространение: горен хотрив в Североза
падна България.
Сб. СУ. Сг, 1540.
Род Balearites S a r k a r , 1955

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Crioceras baleare N o l a n , 1894, от хотрива на
Валеарските острови.
Родова характеристика. Литикони с малки или средни размери, с л е к о допиращи
се или развити към края запои. Притежават три стадия на украса. Първият стадий от прости ребра
7fi
рядко ce запазва. Вторият, характерен за рода, се с ъ с т о и от г ъ с т и л е к о извити, разположени на

снопчета ребра. В третия стадий се появяват вече главни ребра, т у б е р к у л н и или гладки, които
за разлика от главните ребра при род Pseudothurmannia не се различават много по сила
от междинните, започващи в близост с пъпната степа. Сутурната линия, както при род Pseudo
thurmannia. Вентралният л о б е три пъти по-къс от първия латерален ; вторият латерален л о б
е много по-къс и по-тесен от първия; един спомагателен л о б се разполага върху умбили-
калния р ъ б . Вентралното и първото латерално с е д л о са еднакви и стеснени в основата, второто
с е д л о е редуцирано.
Немного богат на вИдове род. Установен в горния хотрив и долния барем в Валеарските
острови, Швейцария, Крим, Вългария.
Balearites shankariae S a r k a r , 1955

Табл. XXXVI, фиг. 2
1956. BaUaritet shankariae S a r k a r , p. 116, pl. XI, fig. 12, t e x t e fig. 22 D.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен о т S a r k a r ( 1 9 5 5 , pl. XI, fig. 1 2 )
от неокома на Високите А л п и от колекцията на Геоложките лаборатории, Сорбоната, Париж.
М а т е р и а л . Вдин сравнително д о б р е запазен екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , с ъ
храняван н Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите отначало се обхващат съвсем леко, развиват се рано, бавно нарастват на
височина. П ъ п ъ т е плитък и широк. Украсата се състои от тънки гъсти съвсем л е к о S-видно
извити ребра. В първия и втория завой умбиликални пъпки се наблюдават в интервал през 5 — 6
ребра, а в третия — междинните ребра намаляват броя си на 2 — 3 . Всички носят добре изразена
малка остра маргинална пъпка, която изчезва в началото на третия завой. Само върху някои от
ребрата, носещи умбиликални пъпки, остава маргиналната пъпка. В края на завоя о к о л о главните
ребра се явява предна и задна бразда. Сутурната линия не се наблюдава.
D d h
S a r k a r . pl. XI, fig. 12 45 17 (0,37) 17 (0,37)
Екз. от Михайловградско, Сг, 1538 30 10 (0,33) 12 (0,40)
В е л е ж к и . Нашият екземпляр показва голяма прилика с описания от S a r k a r вид.
Н а х о д и щ е : горнохотривските мергели н Михайловградско.
Н и в о в В ъ л г а р и я : горен хотрив.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : в неокома на Високите
А л п и ; горен хотрив Вългария.
Сб. СУ. Сг, 1538.
Balearites mortilleti ( P i c l e t et L o r i o l , 1858)

Табл. XXXVI. фиг. 5 ,6
1858—1860. Ammonites Mortilleti P i c l c t et L o r i o l , p. 21, pl. IV, fig. 2.
1901. Hoplites Mortilleti — S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , p. 84, pl. XI, fig. 5, non fig. 3, 4 ; ? pl. X, fig. (i.
1955. Pseudothurmannia mortilleti—Pi et. et de I. o r. sp. var. rotunduta nov. S a r k a r , p. 150, pl. VI, fig. 12.
1962. C. (Pseudothurmannia) mortileti mortileti — W i c d m a n n, S. 132, Taf _ 7, fig. 5.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от P i c t e t et L o r i o l ( 1 8 5 8 ,
pl. I V , fig. 2 ) от неокома на Voirons ( H i v e m g e s ) , Швейцария, колекцията на P i c t e t .
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти, рядко цели екземпляри от колекцията на Н И Г И , с ъ
хранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите едва се допират, бавно нарастват на височина и заграждат широк,
ПЛИТЪК пъп. Украсата в първите завои се с ъ с т о и от гъсти, почти прави еднакви по сила ребра.
П о - к ъ с н о през две, в снопче по две-три, ребрата вземат началото си о т умбиликална пъпка,
а междинните, б е з пъпка, започват в б л и з о с т с умбиликалната стена. В млада възраст всички
ребра носят малка маргинална пъпчица и преминават вентралната о б л а с т с л е к о снишаване. Във
възрастен стадий маргиналната пъпка намалява силата си, а ребрата пресичат вентралната област
б е з прекъсване. Сутурната линия не се наблюдава.
D d h
P i c t e t . pl. IV, fig. 2a, b 40 — (0.30) — (0.43)
Екз. от c. Памукчи, Cr, 1539 22 7 (0,31) 9 (0,10)
В е л е ж к и . Пашите екземпляри показват голямо с х о д с т в о с екземплярите, описани от ци
тираните автори. Финото наребряване и правилното подреждане на ребрата отличават добре
този вид от останалите представители на рода.
Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици при с. Брестак, Варненско, с. Памукчи, I юноиазарско.
Ниво в България: д о л е н барем.
77
Стратиграфско и географско разпространение: неоком (хотрив) в Швей

цария, Югоизточна Франция ; долен барем — Балеарските острови и Българин.
Сб. СУ, Cr, 1539, 1513.
Balearites lorioli sp. n.

Табл. XXXVI, фиг. 7
J
1858. Ammonites angulicostatus —, ! i e t е t et L o r i o l , p. 23, pl. IV, fig. 3 b, d, non 3 a, c.
1907. Crioceras angulicostatns - К а р а к а ш , табл. XVI. фиг. -la, б ; 7a, b, стр. 134. non табл. XV, фиг. 1 •-
Pseudothurmannia biassaiensis sp. n.
Т и п . За х о л о т и п посочвам екземпляра от горния хотрив при с. Р у ж е н ц и , Белоградчишко.
Сб. С У , Сг, 1541, табл. X X X V I , фиг. 7.
М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента и два цели сравнително д о б р е запазени екземпляра от
колекцията на Н И Г И , съхранявани н Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите са плоски, л е к о се допират и заграждат широк, плитък пъп. Укра
сата се състои от гъсти с л а б о извити ребра. В първите завои се наблюдава снопчесто разполо
жение на ребрата, а по-късно с е очертават главни ребра, снабдени с умбиликална пъпка. М е ж
динните ребра, които по сила малко се отличават о т главните, обикновено са две, по-рядко три
или четири и започват в б л и з о с т с умбиликалния р ъ б . В последния завой ребрата чувствително
загрубяват и се разреждат. Всички ребра пресичат вентралната област, снабдени с малка марги
нална пъпчица. Сутурната линия не се наблюдава.
D d h l ijh
Холотии. Cr, 1541 59 24 (0,40) 20 (0,34) Il 0,55
Екз. от c. Брестак, Cr, 1542 44 16 (0,36) 17 (0.39)
P i c t e t et I. o r i o I, pl. IV, fig. 3 b 44 17 (0,39) 17 (0,39)
Б е л е ж к и . Този вид показва голямо с х о д с т в о c Balearites mortileti P i c t. et L o r., който
обаче има по-малък пъп и по-фина украса. Би м о г ъ л да се смеси c Balearites са toi'loi ( P a r o п а ,
1898), чиито междинни ребра обаче са много къси и се разполагат в горната половина от висо
чината на завоя.
Вида наричам на L o r i o l , един от съавторите, които за първи път изобразяват този вид,
макар и под д р у г о име.
Н а х о д и щ е : горнохотривските варовици в Белоградчишко и долнобаремските глинести
варовици при с. Брестак, Варненско, c Acrioceras tabarelli ( A s t i е r ) .
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен хотрив — долен барем.
Стратиграфско и географско разпространение: неоком в Швейцария;
барем в К р и м ; горен хотрив долен барем в България.
Сб. СУ, Сг, 1511. 1512.
Balearites pseudothurmannii sp. п.

Табл. XXXVI, фиг. 3, 4, 4 а
Т и п. За холотип посочвам екземпляра от горнохотривските мергелни варовици при

с. Велимел, Михайловградско, изобразен на т а б л . X X X V I , фиг. 4, 4 а. С б . С У , Сг, 1543.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра и отпечатъци от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани
О п и с а н и е . Завоите л е к о се допират, нарастват сравнително б ъ р з о на височина и заграж
дат средно широк пъп. Украсата в първия завой се с ъ с т о и от тънки прави ребра с малки мар
гинални пьпчици, които през две ребра се разполагат в снопчета по две. Във втория завой
едното ребро от снопчетата се засилва, маргиналната пъпка се оформя д о б р е , обособяват
главни двупъпни ребра и междинни гладки по-слаби, по три-четири в междуребрие, всички л е к о
извити. В третия стадий главните ребра се очертават о щ е по-ясно с присъствието на предна и
задна плитка бразда о к о л о тях. Междинните ребра увеличават броя си на пет-шест, а някои
от тях се скъсяват чувствително. Всички ребра минават вентралната о б л а с т б е з прекъсване.
D d h
Холотип, Cr, 1543 57 22 (0,40) 22 (0,10)
Екз. от c. Български Извор, Cr, 1544 41 16 (0,40) 16 (0,40)
Б е л е ж к и . Този вид прани впечатление с белези, характеризиращи едновременно родо
вете Balearites и Pseudothurmannia. Снопчсстото разположение на ребрата във втория стадий
определят мястото му в първия род, а д о б р е оформените двупъпни главни ребра и скъсени
междинни клонят к ъ м р о д Pseudothurmannia. П о всичко изглежда, че в случая се касае д о
никакво свързващо звено н редиците на двата близки рода, поради което го наричаме Balearites
pseudothurmannii.
78
Н а х о д и щ е : горнохотривските мергели при селата Помашка Л е ш н и ц а и Български Извор,

Л о в е ш к о ; долнобаремските мергели при с. Г о л я м о Н о в о с е л о , Г о р н о о р я х о в с к о ; с. Белимсл,
Михайловградско.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен хотрив — долен барем
Сб. СУ, Сг, 1543, 1544.
Baleurites ibizensis ( W i e d m a n n , 1962)

Табл. XXXVI, фиг. /
1894. Crioceras angulicostatum — N o l a n , p. 147, pl. X, fig. 3 a, non fig. 3 b, c.
1962. C. (Pseudothurmannia) balearis ibizensis W i e d m a n n , S. 130.
1964. Crioceratites (Crioceratites) fabreae - T h o m e l , p 24, pl. Il, fig. 5.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е екземплярът на N o l a n (1894, pl. X , f i g . За) от неокома на Балеарските
острови, обявен от W i e d m a n n 1962 г.
М а т е р и а л . Три добре запазени екземпляра от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . М а л к и литикони с едва допиращи се завои, средно широк плитък пъп и фина
украса. Г ъ с т о т о и сноповидно разположение на ребрата продължава почти през целия втори
заной ребрата са свързани по две-три в снопче, но има и междинни ребра. Едва в началото
на третия завой през четири-пет-шест ребра се явяват малко по-силни — главни, които
освен маргинална пъпка, каквато имат всички ребра, носят и умбиликална. Сутурната линия
не личи.
U d h
Холотип 34 12 (0,32) 14 (0,41)
Ккз. от с. Средно село, Ст, 1515 34 11 (0,32) 14 (0,41)
Б е л е ж к и . Този вид д о б р е се о т д е л я от останалите представители на рода с по-голямата
п р о д ъ л ж и т е л н о с т на снопчестия стадий в украсата. О т Balearites shankaiiae S a r k a r се отли
чава c постоянството на маргиналната пъпка, украсата в първите дка завоя и ранното развиване.
Н а х о д и щ е : горнохотривските мергелни варовици при с. С р е д н о с е л о , Търговищко ; х о
тривските глинести варовици при 11ъстрината, Махайловградско.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в Балеарските
о с т р о в и ; горен хотрив в България.
Сб. СУ, Сг, 1545.
Род Iloplocrioceras S p a t h , 1924

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Hamites phillipsi B e a u in P h i l l i p s , 1828, от нео
кома и на Speeton, Южна Англия.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Черупка с криоцератитно завиване с елипсовидно сечение
във възрастния и субкнадратно в младия стадий. Украсата се състои от еднакви гъсти ребра,
излизащи на снопчета от ниска умбиликална пъпка, които по-късно се разреждат и загрубяват.
Текст-фиг. 34. Hoplocrioceras fissicostatum

(R o е m.) no v. K o е n е и. 1902
С ъ с или б е з маргинални пъпки. Обитаемата камера може да б ъ д е изправена, лишена от

украса. Сутурната линия (текст-фиг. 34) се приближава к ъ м тази на хемихоплитите. Наблюдава
се постепенно снижаване на елементите от вентралната към дорзалната област и д ъ л б о к ла
терален л о б .
Беден на видове род, установен в горния хотрив и барем в Западна Европа, Калифорния,
България.
79
Hoplocrioceras remondi (G a b b, 1864)

Табл. XXXVII. фиг. /
1938. Hoplocrioceras remondi — A n d c r s o n, p. 201, pl. 62, figs. 1—C; pl. G3. fig. 1, 2.
Т и п . Холотипът е означен и фигуриран от A n d e r s o n (1938, pl. 6 3 , fig. 1) от Horsctown

Group (хотрив) к Калифорния, колекция на Академията на природните науки, Филаделфия.
М а т е р и а л . Няколко непълни екземпляра от колекцията на проф. В. Ц а н к о в , съхраня
вани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Завои с елиптично сечение, бързо нарастващи във височина. Украсата се
състои от почти еднакви тънки гъсти ребра, разположени на снопчета по три-четири от ум
биликална пъпка. М е ж д у тях обикновено се явяват по три единични ребра. Всички ребра преми
нават с ъ с съвсем лека извивка вентралната област, б е з да намаляват силата си. В един от
нашите екземпляри (Сг, 1574) към края на завоя през едно-две ребра се явява маргинална
пъпка. Сутурната линия е с дълбок латерален лоб.
h l h I
Холотии 77 — 18 —
Екз. от Разград Сг, 1574 156 — 55 36
В е л е ж к и . Нашите екземпляри правят впечатления с по-големите си размери от тези на холо-
типа. В украсата няма различия освен появяването па маргинални пъпки в един от екземплярите. Мне
нието на S a r k a r (1955, p. 71), че амонити от тази група (H. fissicostatuni) не трябва да се
очакват в медитсранската провинция, може би ще претърпи корекции.
Н и в о в В ъ л г а р и я : долен барем.
Стратиграфско и географско разпространение: хотрив в Калифорния;
долен барем в Вългария.
Сб. СУ, Сг, 1574.
Род Shasticrioceras Anderson, 1938
Т и п о в в и д чрез допълнително означение от W r i g h t , 1957, Shasticrioceras poniente

A n d e r s o n (1938, pl. 57, fig. 1) от барема (Cottonwood, Beds, Mitchell zone) в Калифорния,
колекцията на Академията на природните науки, Филаделфия.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Полуразвити черупки. Първоначалните завои са с гъсти
ребра, с умбиликални подувания. По-късно те се разреждат, загрубяват, снабдяват и с латерални
пъпки и преминават без прекъсване вентралната област. Сечението на завоите е субкнадратно,
вентралната област плоско закръглена. Сутурната линия е, както при р о д Hoplocrioceras. Харак
терът на завиването и сутурната линия ни дава основание да отнесем рода към подсемейство
1 leinilioplitinae, а не към Crioceratitinae.
Няколко вида, съобщени от барема в Япония, Калифорния, България.
Shasticrioceras bifurcatum sp. n.

Табл. XXXVI, фиг. 8. 9
Т и п . За холотип посочвам екземпляра от барема в Михайловградско, табл. XXXVI, фиг. 8.
Сб. СУ, Сг, 1577.
М а т е р и а л . Три сравнително добре запазени екземпляра от колекцията на ГУГОЗ! I, съхра
нявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Първите завои леко се допират, а последният ясно се отделя. Страните са
плоски, а сечението е ъгловато елиптично. Украсата н началото е представена от гъсти S-видно
извити ребра, събрани в малки снопчета. По-късно ребрата се разреждат, загрубяват и всяко се
снабдява с умбиликално подуване. Във вентралната област те показват ясно раздвояване. Су
турната линия не личи добре.
n i n i
Холотии. Сг, 1577 72 58 22 9
Екз. от Търговище, Сг, 1578 110 67 29 —
Б е л е ж к и . Нашият вид се отличава от видовете, чието изображение имаме възможност
да наблюдаваме по раздвояването на ребрата в маргиналната област, по който белег наричам вида.
08
Н а х о д и щ е : баремските глинести варовици в Михайловградско и Т ъ р г о в и щ к о .

Стратиграфско и географско разпространение: барем в България.
Сб. СУ, Сг, 1577, 1578, 1579.
НалеемеР.ство fURRILITACEAE М Е Е К , 1876
Семейство РТУС/IOCERAT/DAE М Е Е К , 1876
Род Anahamulina H y a t , 1900

Типов в и д чрез оригинално означение, Hamulina subcylindrica d ' O r b i g n y , 1850, о т
барема при Escragnolles, Югоизточна Франция.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Средни по големина черупки с два прави недопиращи се
клона, свързани помежду си с остра кука. Украсата се с ъ с т о и о т ребра гъсти, наклонени в п о -
Текст-фиг. 35. Anaha

mulina subcylindrica
(d'Orb.) ио L ' h l i g .
1883
тънкия клон и по-редки, силни и прави в по-дебелия клон. Туберкулация липсва. Сутурната
линия е с двуразделни симетрични или асиметрични л о б о в е с тенденция к ъ м разтрояване
(текст-фиг. 3 5 ) .
Видовете на този род се съобщават в горния хотрив и барема в цяла Ввропа и Северо
източна Калифорния.
Anahamulina subcylindrica (d'O r b i g n y, 1850)

Табл. XXXVIII, фиг. /
1852. Hamulina subcylindrica d ' O r b i g n y , p. 220, pl. IV, fig. -1—6.
196-1. Ana'iamulina subcylindrica — Н и к о л о в , стр. 126, табл. IV, фиг. 6; табл. V, фиг. 1, 2 (Syn. cum.).
1966. Anahamulina subcylindrica H р е е кои ски, стр. 82, табл. IV, фиг. 1.
Т и п . Х о л о т и п ъ т , обявен от Т . Н и к о л о в (1961), е екземплярът на d ' O r b i g n y (1852, pl.
IV, fig. 4 ) о т подургонския етаж при Барем, Южна Франция.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти и един сравнително цял екземпляр от колекцията на
О п и с а н и е . Iю-тънкият клон е г ъ с т о наребрен, а дебелият — по-рядко. В куката се на
блюдават раздвоени ребра. Напречното сечение е елиптично. Разликата н дебелината на двата
клона е голяма.
h i
обща дължина последен запой
Холотип 160 16 12
Екз. от с. Потево, Сг, 1594 87 16 И
Б е л е ж к и . С гладките си единични ребра по двата клона и голямата разлика n д е б е л и
ната на клоновете този вид се отличава о т останалите представители на рода.
Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици при с. Ботево, Т о л б у х и н с к о , с. Брестак, Варненско ;
горнобаремските глинести варовици при с. Опака, Поповско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен и горен барем.
Швейцария, Австрия, Силезия, Крим; долен и горен барем в България.
Сб. СУ, Сг, 1594.
Anahamulina botevensis sp. n.

Табл. XXXIX, фиг. /
1914. Hamulina cfr. Quenstedti — Zwierzycki, S. 72, Taf. X, Fig. 1.
T и n. За холотип посочвам екземпляра о т долнобаремските глинести варовици при с. Б о
тево, Варненско. С б . С У , С г , 1595, табл. X X X I X , фиг. / .
81
М а т е р и а л . Едип екземпляр със запазена кука, част от двата клона и сутурната линия
от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Характеризира се с еднообразна украса по цялата черупка. Състои се от
г ъ с т о разположени слабо наклонени напред и едва извити ребра. М е ж д у тях о к о л о средата на
завоя без особена закономерност се явяват вмъкнати или отделени ребра, които не се различават
по сила от останалите. Раздвояването на ребрата в куката е по-често почти през е д н о , д в е .
Сутурната линия е по-силно насечена, о т к о л к о т о при типовия вид на рода.
li I
последен завой
Холотип, Сг, 1595 82 50
Б е л е ж к и . Със своите раздвояващи се или вмъкнати ребра този вид се отличава от оста
налите представители на рода. Д о б л и ж а в а се д о Anahamulina capellini ( C o q . ) , при който обаче
раздвояването започва о щ е в дорзалната област, и т о само в куката, а украсата в по-дебелия
клон добива съвсем д р у г характер. Видът наричам по името на находището му - с. Ботево.
Н а х о д и щ е : долнобаремски глинести варовици c Barremites difficilis ( d ' O r b.) при c. Бо
тево, Варненско.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Източна Африка;
Сб. СУ, Сг, 1595.
Anahamulina picteti ( E i c h w a l d , 1868)

Табл. XI., фиг..?
1868. Hamulina Picteti F. 1 c h w a I d, p. 1169, pl. XXXV11, fig- 2.
1964. Anahamulina picteti Н и к о л о в , стр. 127, табл. IV, фиг. 5 ; табл. V, фиг. 3(Syn. сши.).
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Е i c h w a 1 d (1868, pl. XXXV11,
fig. 2) от барема на Крим.
М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента, събрани от Т . Н и к о л о в , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Фрагментите, с които разполагаме, носят белезите, дадени от E i c h w a l d .
Гъсти тънки коси ребра на известен интервал, м е ж д у които изпъкват п о - д е б е л и ребра. 11ререзът
на завоите е елиптичен. Сутурната линия силно насечена.
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от близкия му Anahamulina silesiaca ( U h l i g ) по нали
чието на периодично разположените по-дебели ребра.
Н а х о д и щ е : горнобаремските мергели о к о л о с. Опака, Поповско.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л ^ ч и горен барем в Крим ;
Сб. СУ, Ст, 62, 65.
Anahamulina silesiaca ( U h l i g , 1883)

Табл. XI., фиг. 4
1883. Hamil.es (Hamulina) Silesiacus U h l i g , S. 210, Taf. XI, Fig. 1.
non 1960. Anahamulina silesiaca — Д р у ш и ц , стр. 264, табл. X, фиг. 4 a — h=Analiamulina picteti (K i c h w.).
1964. Anahamulina silesiaca — Н и к о л о в , стр. 127, табл. IV. фиг. I (Syn. cum.).
Т и п . Х о л о т и п ъ т е фигурирай от U h l i g (1883, Taf. X I , P i g . 4 ) , от барема на Силезия, оз
начен от Н и к о л о в , 1964.
М а т е р и а л . Един фрагмент, събран от Т . Н и к о л о в , съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Украсата на този фрагмент от по-тънкия к л о н на черупката се състои от
гъсти тънки к о с о разположени ребра. М е ж д у тях се забелязват ребра, които се раздвояват
малко под средата от височината на завоя. Напречното сечение е елиптично. Сутурната линия
силно насечена.
Б е л е ж к и . Т о з и вид се различава от Anahamulina picteti ( E i c h w . ) по присъствието на
раздвоените си ребра, по липса на по-дебели ребра и по п о - б ъ р з о т о нарастване на завоите във
височина.
H а х о д и щ е : горнобаремските мергели северно от с. Опака, Поповско.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в К р и м ; горен барем
II Фпгилите пя К'1.лглрия, т. I V
82
Род Hamulina d ' O r b i g n y , 1850

Т и п о в в ид чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от R o m a n , 1938, Hamulina astieriana d ' O r b i g n y ,
1850, от барема на Ниските А л п и , Югоизточна Франция.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Черупката се с ъ с т о и от два почти успоредни помежду си
недопиращи се клона, свързани с остро извита кука. Украсата се състои от периодично разпо-
Текст-фиг. 3(i. Htiiiiiilî/ia astieriana

<1"0 r b. но R o m a n. 1938
ложени главни, снабдени е пъпки ребра и междинни гладки. Сутурната линия (текст-фиг. 36) е
силно насечена С почти еднакви по д ъ л ж и н а двуразделни л о б у с и и седла.
Известен в барема на Югоизточна Европа, Кавказ, България, Румъния, Калифорния.
Hamulina mojsisovicsi ( H au g, 1889)

Табл. XLII, фиг. /
1889. Crioceras Mojsisovicsi H a u g, S. "209, Tab. XIII, Fig. 2.
1962. Acantlwptvchoceras spinatocostatuin — Ma n o 1 o v, p. 529. pl. 74, fig. 1 ; pl. 75, fig. I ; pl. 76, fig. 1 ;
text-fig. 2.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от H a u g (1889, T a b . XIII, F i g .
2), от барема на Puezalpe, Южен Т и р о л .
М а т е р и а л . Един деформиран екземпляр с куката и част от двата клона, събран от
Ж . М а н о л о в , съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Черупката е голяма и се състои от два почти успоредни клона с малка раз
лика в дебелината им. Украсата в по-тънкия клон се с ъ с т о и от главни трипъпни ребра в алтер
нация с по две гладки, по-слаби междинни ребра. В куката маргиналната пъпка намалява си
лата си, а от латералната се наблюдава раздвояване на р е б р о т о . В по-дебелия клон маргинал
ната пъпка отново загрубява, а междинните ребра почти се заличават и изчезват. Т у к ребрата
са силно релефни, а пъпките се развиват д о шипове. Сутурната линия не се наблюдава.
Б е л е ж к и . Поради това, че екземплярът е деформиран, измерения не даваме. Сплеснатото
гръбно-коремно овално сечение твърде вероятно е да е вторично. За съжаление H a u g не спо
менава нищо за сечението на своя екземпляр, макар че го сравнява с един екземпляр от
Южна Франция с овално сечение. ТъЙ като българският екземпляр отговаря напълно на
белезите, описани за Hamulina mojsisovicsi H a u g, ние г о включваме в границите на този вид.
Р о д ъ т и видът M a n o l o v (1962) не намират потвърждение.
Н а х о д и т е : долнобаремските мергели при с. Ябланица, Л о в е ш к о .
Hamulina subalternata B r e s k o v s k i , 1966

Табл. XXXVIII, фиг. .?, 3 а
1883. Crioceras dissimile -U II I I g, S. 115, Taf. XXV, Fig. 4 a, b, C; non Taf. XXV, Fig. 2. 3.
? 1947. Hamulina disimile— Ц а н к о в , табл. XVII, фиг. 3.
1966. Hamulina subalternata Б р е с к о в с к и , стр. 84, табл. IV, фиг. 5.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от С т . Б р е с к о в с к и (1966, табл. IV, фиг. 5 ) от долния
барем при е. Брестак, Варненско. С б . С У , Сг, 353.
М а т е р и а л . Един д о б р е запазен екземпляр, събран от С т . Б р е с к о в с к и , съхраняван в
О п и с а н и е . Украсата в по-тънкия клон се с ъ с т о и от широки трипъпни ребра, от които
от дорзалната пъпка се о т д е л я едно тънко г л а д к о ребърце. В куката и по-дебелия клон меж
динните ребра и латералната и маргиналната пъпка изчезват и украсата се Оформя само от
83
груби широки ребра, излизащи по двойки от дорзалната пъпка. В по-широкия клон се явяват и
единични ребра, с ъ щ о с дорзална пъпка. Сутурна линия не наблюдаваме.
h I
Холотип, Сг, 353 17 15
В е л е ж к и . П о украсата на по-тънкия клон се доближава д о Hamulina trtnodosa d ' O r b.,
обаче ce отличава от него по украсата в куката и в по-дебелия клон.
Н а х о д и щ е : глинестите варовици на долния барем при с. Брестак, Варненско, и Разград.
Сб. СУ, Сг, 353.
Hamulina brestakensis sp. p.

Табл. XXXVIII, фиг. 4
1966. Hamulina tririodosa— Б р е с к о в с к и , стр. 83, табл. IV, фиг. -4.
Т и п . За холотип означавам екземпляра от горния барем при с. Брестак, Варненско. С б .
С У , Сг, 351, табл. I V , фиг. 4.
М а т е р и а л . Един сравнително д о б р е запазен екземпляр, събран от С т . Б р е с к о в с к и ,
О п и с а н и е . Украсата в по-тънкия клон се с ъ с т о и от правилно редуване на е д н о главно
трипъппо бримковндно ребро и е д н о междинно гладко. В куката и по-дебелия клон латералната
пъпка изчезва. Сутурната линия не личи.
А /
Холотии, Сг, 351 17 10
Б е л е иск и. П о правилното редуване на главни и междинни ребра в тънкия клон този
вид се приближава много д о Hamulina trinodosa d ' O r b . , от която се отличава обаче п о б р и м к о -
видните главни ребра и по липсата на латерална пъпка в куката и по-дебелия клон. П о брим-
ковидните си ребра се доближава д о Hamulina dissimilis d ' O г b., но се отличава от нея по броя
на междинните ребра в тънкия клон и по наличието на маргинална пъпка в куката. Вида нари
чам на името на находището му с. Брестак.
Н а х о д и щ е : мергелите на горния барем при с. Брестак, Варненско, c. Hotcod. caillaudi-
-
anus ( d ' O r b.) и Puloh. compressissima ( d ' O r b.) над мергелите c Ял , strettostoma ( U h I.)
Ниво n България: горен барем.
Стратиграфско и географско разпространение: горен барем в България.
Сб. СУ, Сг, 351.
Hamulina unionae Sp, n.

Табл. XL, фиг. /
T и п. За холотип означавам екземпляра от горнобаремските алевритопи мергели о к о л о

с. Кошничар, Поповско, табл. X L , фиг. / . С б . С У , Сг, 1593.
М а т е р и а л . Един великолепно запазен екземпляр от колекцията на Н И Г И , съхраняван
О п и с а н и е . Голяма черупка с два успоредни клона с чувствителна разлика в дебелината им.
Украсата в по-тънкия клон представлява алтернация между едно-две гладки и едно п о - д е б е л о с
маргинална пъпка ребро. С напредването на възрастта броят на междинните ребра се увели
чава д о четири. В началото на куката междинните ребра се заличават, междуребрията стават
по-дълбоки, главните ребра се засилват и снабдяват с дорзална и лагерална пъпка. В самата
кука ребрата се разреждат, а пъпките почти се заличават. В по-дебелия клон главните ребра
отново изтъняват, а трите пъпки се възстановяват. В б л и з о с т с апертурата ребрата се сгъстяват.
A I
обща дължина последен завой
Холотип, Сг, 1593 670 107 72
Б е л е ж к и . П о украсата си този вид д о б р е се различава от останалите представители на
рода. Наричам вида в чест на колектива, занимаващ се с разработването на долната креда н
Вългария.
Н а х о д и щ е : алевритовите мергели на горния барем при с. Кошничари, Поповско, c Bar-
remites subdifficills K a r.
84
Стратиграфско и географско разпространение: горен барем в България.
Сб. СУ, Сг, 1593.
Hamulina pamuktshiensis sp. п.

Табл. XL, фиг. 2
Т и п. За холотип означавам екземпляра от долнобаремските глинести варовици при с. Па
мукчии, Новопазарско. С б . С У , Сг, 1600, табл. X L , фиг. 2.
М а т е р и а л . Един д о б р е запазен екземпляр и фрагменти от колекцията на Г У Г О З Н и
О п и с а н и е . Голяма черупка, с ъ с т о я щ а се от два успоредни помежду си, различни по
дебелина клона, свързани с остро извита кука. Напречното сечение е елиптично д о к р ъ г л о .
Украсата от трипъпни главни наклонени напред ребра е постоянна във всички части на черуп
ката. В началото на по-тънкия клон скулптурата не е запазена, но към края му и началото на
куката между трипъините главни бримковидни ребра се явяват по едно, две гладки или по-тънки
ребра. О щ е по-нагоре главните ребра загрубяват, бримковидното им устройство изчезва, междин
ните ребра стават три, а маргиналната пъпка се заличава. В куката латералната пъпка силно
нараства, мар1иналната е слаба, а междинните ребра са изразени д о б р е само в маргиналната
област. В по-дебелия клон пъпките върху главните ребра намаляват силата си, а междинните
ребра почти се заличават. В близост с апертур,ата главните ребра отслабнат, разреждат се, а в между
ребрията се явяват отново множество междинни ребра. Сутурната линия е силно насечена.
h l h l
обща дължина последен начален запой
завой
Холотип, Сг, 1600 460 64 55 28 23
Б е л е ж к и . Този вид по украсата си се доближава д о Hamulina koeneni sp. п., при който
обаче двата клона не се различават много по дебелина и липенат бримковидните главни ребра.
Вида наричаме по неговото находище — с. Памукчии.
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при селата Преселка и Памукчии, Ново
пазарско, c Crioceratites emerici L é v., c. Златия, Т о л б у х и н с к о .
Стратиграфско и географско разпространение: д о л е н барем в Северна
България.
Сб. СУ, Сг, 1600. Сг, 1601. Сг, 1602.
Hamulina koeneni sp. п.

Табл. XLI, фиг. /
1£02. Ancyloceras Urbani—Кое ne в, S. 358, Taf. XLIII, Fig. 2, 3; nonTaf.Xl.il, Fig. 2. 3 : Taf. XI. IV, Fig. 3 a, l>
Т и п . За холотип означавам екземпляра от долнебаремските варовици при с. Златия, Т о л
бухинско. Сб. С У , Сг, 1692, табл. XL1, фиг. / .
М а т е р и а л . Едип екземпляр, намерен от В. К о с т а д и н о в , със запазена кука и части
от двата клона на колекцията на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Голяма черупка, състояща се от два успоредни клона, почти еднакви по д е
белина, свързани с о с т р о извита кука. Напречното сечение е почти к р ъ г л о . Украсата от три
пъпни главни, наклонени напред ребра е постоянна нъв всички части на черупката. Латералната
пъпка е най-силно развита. Междинните ребра по три-четири в междуребрията в по-тънкия
клон в куката намаляват силата си, а в по-дсбелия клон почти се заличават. О б щ о взето, в по
следната част ребрата загрубяват и се разреждат.
А /
Холотип, Сг, 1592 71 68
В е л е ж к и . По характера на украсата този вид се доближава д о Hamulina alpi па d ' O r b . ,
при който обаче междинните ребра са повече на брой и д о б р е изразени във всички стадии на
развитие. К о е п е п (1902) пръв фигурира екземпляр с такива белези, поради което наричам
вида на неговото име.
Н а х о д и щ е : в глинестите варовици на долния барем при с. Златия, Толбухинско, c Ha
mulina paniuklcliiensis sp. п. при с. Брестак, Варненско.
85
Стратиграфско и географско разпространение:? д о л е н апт в Северна Гер

мания; долен барем в България.
Сб. СУ, Сг, 1592.
Род Euptychoceras B r e i s t r o f f e r , 1952

Т и п о в в и л , чрез оригинално обозначение, Ptychoceras meyrati O o s t e r , 1860, от барема
на Швейцария.
Родова характеристика. Черупката се с ъ с т о и от два д ъ л г и прави паралелни клона,
едва допиращи се или разделени, и трети едва развит клон. Гладки или с л а б о наребрени. Сутур
ната линия е с триразделни л о б о в е .
Беден на видове р о д , познат в барема на Нвропа и Калифорния.
Euptychoceras inostranzewi ( K a r a k a s c l i , 1907)

Табл. XXXVIII, фиг. 2
1907. Ptychoceras Inostranzewi К а р а к а ш , стр. 155, табл. IV, фиг. 1.
1964. Euptychoceras inostranzewi — H и к о л on, стр. 127, табл. III, фиг. 5.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е екземплярът на К а р а к а ш (1907, табл. I V , фиг. 1) от барема при Биа-
салла, Крим, обявен от Т . Н и к о л о в , 1964.
М а т е р и а л . Един сравнително д о б р е запазен екземпляр, събран от FO. С т е ф а н о в , съхра
О п и с а н и е . Д в а успоредни еднакви по дебелина клона, свързани с остра кука. Украсата
се с ъ с т о и о т широки, разлати, ниски, рядко разположени ребра, д о б р е изразени в дорзалната
област. Сечението е елиптично.
Б е л е ж к и . С ъ с своите силно разделени клони този вид се отличава много добре.
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици североизточно от с. Велино, Ш у м е н с к о .
Стратиграфско и географско разпространение: долен барем в Крим, България.
Надсемейство НАР LOCE RA ТА СЕ А Е Z I T T E L , 1884
Семейство HAPLOCERA TIDAE Z I T T E L , 1884
Род Neolissoceras S p a t h , 1923

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites Cirassianum. d ' O r b i g n y, 1840, от д о л
ния неоком на Югоизточна Франция.
Текст-фиг. 37. Neolissoceras grassianus

(d'O r b.) по d'O r b i g u y, 1810
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . П л о с к и гладки черупки с рязко очертана умбиликална област.

Сутурната линия (текст-фиг. 37) доста насечена.
Беден на видове род, познат от горния титон д о хотрива в Медитеранската провинция.
Neolissoceras grasianum ( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. XLII, фиг. 2
1840. Ammonites Orasianus d ' O r b i g n y , p. 141, pl. 44, fig. 1, 2.
1934. Haploceras (Lissoceras) Grasi С т е ф а н о в , стр. 207, табл. II, фиг. G, 7; поп табл. VII, фиг. 4, 5
(Syn. cum.)-
1960. Haploceras grasianum — Д р у щ и ц в Д р у щ и ц н К у д р я в ц с в , стр. 268, табл. XIII, фиг. 6 а, б ;
рис. 73.
fig. 1) от долния неоком на Югоизточна Франция.
86
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри и фрагменти от сбирките па Г У Г О З Н и С У , съхраня

О п и с а н и е . Завоите нарастват сравнително бавно на височина и се обхващат почти напо
ловина. Напречното им сечение е почти два пъти по-високо, о т к о л к о т о широко с плоско закръг
лена вентрална област. 11ъпът е среден по ширина с полегати стени и д о б р е изразен пъпен р ъ б .
Гладки черупки.
1) d H I
d ' O r b i g n y , pl. 44, fig. I , 2 100 ? 45(0,45) 30
Екз. от Варненско, Сг,1782 68 16(0,23) 32(0,47) 14
Б е л е ж к и . Този вид с добре очертаното о к о л о п ъ п н о поле от полегати пъпни стени се
отличава добре от останалите представители на рода.
Н а х о д и т е : хотривските и баремските мергели във Варненско, Т ъ р г о в и щ к о , Михайлов
г р а д с к о ; титон в Предбалкана.
II и в о в Б ъ л г а р и я : титон — хотрив — барем.
Стратиграфско и географско разпространение: титон барем в Западна
Европа; хотрив в Крим; титон хотрив — барем в България.
Сб. СУ, Сг,1782.
Семейство OPPEUDAE В O N A R K I. L I, 1894
Подсе.чейство ACONECERATINAE S P A T H , 1923
Род Aconeceras H y a t t , 1903

(^Adolphia S t o 11 е y, 1907; Adolphites И е u n i g, 1932)
Т и п о в вид, чрез монотипия, Ammonites nisus d ' O r b i g n y , 1840, от горния неоком на
Франция.
Родова характеристика. Силно завити оксикони с плоски или л е к о издути стени
със стеснена вентрална област и ситно назъбен кил. Независимо, че в характеристиката, дадена
от H y a t t (1903), не се споменаза за кил, имайки пред вид типовия вид, в който килът е д о б р е
Текст-фиг. 38. Aconeceras nisus (d'O r b.)

no d ' O r b i g n y, 1840
обособен, този б е л е г трябва да се включва в характеристиката на род Aconeceras. Украсата се

състои от гънковидни S-видно извити ребърца, изразени в различна степен в различните видоне.
Сутурната линия е с двуразделни седла и триразделни л о б у с и (текст-фиг. 3 8 ) .
Няколко вида от долния апт д о долния а л б във Франция, Северна Германия, Южна А н
глия, България.
Aconeceras nisoides ( S a r a s i n , 18931

Табл. XLII, фиг. 3
1893. Oppelia Nisoides S a r a s i n , p. 155, fig. 3 ; pl. IV—VI, fig. 10 a' b, c.
1902. Oppelia nisoides — v. K o e n e n , S. 51. Taf. XVI, Eig. 6 a — c; non Taf. XI.V. Eig. 2, 3.
1958. Sinzovia nisoides — С а з о н о в а , стр. 129.
1961. Aconeceras nisoides — C a s е y, p. 125, pl. XXVI, figs. 3 5.
Т и п . Лектотипът, обявен от C a s e y (1961), е екземплярът, определен о т Sarasin (1893, pl.
I V — V I , fig. 10 a — c ) о т апта във Франция, сбирка в Сорбоната, Париж.
М а т е р и а л . Н я к о л к о добре запазени екземпляра от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхра
О п и с а н и е . Силно обхващащи се плоски завои с тесен пъп с отвесни стени. Вентралната
о б л а с т стеснена с ъ с ситно назъбен кил. Украсата се с ъ с т о и от слаби, фини, гънковидни ребра,
л е к о S-видно извити, събрани на снопове еднакво изразени по цялата повърхност.
87
D d Il l
Лектоткм 27 3(0,11) 15(0,55) 6
Екз. от с. Камен, Сг, 1788 20 2(0,10) 11(0,55) —
В е л е ж к и . Този вид се характеризира с едва забележимо назъбения си кил и ниска релеф-
ност на орнаментицията си. Извънредно много прилича на Sinzovia trautsc/ioldi S i n z o w, при който
ребрата са почти сърповидно извити, много по-релефни, а пъпът малко по-голям.
Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести мергели в Поповско, Русенско, Михайловградско.
Н и в о в В ъ л г а р и я : долен апт.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен апт във Франция, С е
верна Германия, Южна А н г л и я , Руската платформа, Вългария.
Сб. СУ. Cr,1788.
Надсемейство PER ISPHINC ТА СЕА Е H A U G , 1910
Семсйгтво OLCOSTEPHANIDAE H A U G , 1910
Подсемейство SPITICERA HNAE S P A T H , 1924
i \ >д Proniceras H u r c k h a r d t, 1919

( Prospiticeras D j a n é l i d z é , 1922)
Т и п о в в и д , д о п ъ л н и т е л н о означен от R o m a n , 1 9 3 8 , Ammonites promis O p p e l in Z i t
t e l , 1 8 6 8 , горен титон на Stranberger.
Текст-фиг. 39. Proniceras simplex D i a n.

no D j a n é l i d z é , 1922
Родова характеристика. Вътрешните завои са перисфинктовидни с единични или

разклонени ребра, високи в началото, но б е з пъпки. Сутурната линия е с л а б о насечена (текст-
фиг. 3 9 ) .
Горен титон бериас ? в Южна Франция, България.
Proniceras simplex D j a n é l i d z é , 1922

Табл. XI.III. фиг. 1
1922. Spiticeras (Proniceras/ simplex D j a n é l i d z é , p. 55, pl. I, fig. 1, 2, 3.
Т и п . ХОЛОТИП, като „ t y p e " е означен от D j a n é l i d z é ( 1 9 2 2 , pl. I, fig. l . e c h . A ) от горния
титон на Chomérac.
М а т е р и а л . Един великолепно запазен, но изтеглен вторично екземпляр от сбирката на
Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на от височината си и заграждат сравнително
широк пъп. Украсата се с ъ с т о и от прави гладки, безпъпни околоумбиликални къси ребра, които
в средата на завоите се разклоняват на две. М я с т о т о на разклонението не се б е л е ж и с пъпка.
Във външната половина от височината на запоя м е ж д у раздвоените ребра се явява по едно
междинно. В края на завоя ребрата преминават вентралната област б е з прекъсване. Наброяват
се три успоредни на ребрата прищъпвания.
D d H l
ХОЛОТИП 49 22(0,46) 17(1,35) 14
Екз. от Сливенско, Сг,1842 63 28(0,44) 18(0,28) —
В е л е ж к и . Везпъпните о к о л о у м б и л и к а л н и ребра д о б р е отличават този вид от представите
лите на д р у г и т е близки бериаски родове.
Н а х о д и щ е : горен титон-бериаските? песъчливи мергели в Сливенско.
П и в о в В ъ л г а р и я : горен титон — б е р и а с ?
S,s
Стратиграфско и географско разпространение: горен титон в Югоизточна

Франция; горен титон — бериас? в България.
Сб. СУ, Сг, 18-12.
Род Spiticeras U h l i g , 1903

Т и п о в в и д чрез оригинално означение, Ammonites spitiensis B l a n f o r d , 1863, от бериаса
на Хималаите.
Родова характеристика. Бавно нарастваща спира, с л а б о обхващащи се издути или
плоски завои, широк или средно широк пъп. Украсата се състои от сноповидно подредени и
Текст-фиг. 40. Spiticeras (Spiticeras)

spitiensis (В 1 а п f.) но U h l i g , 1913
свободни ребра с умбиликални и латерални пъпки. Вентралната област закръглена, покрита с

еднакви ребра. Сутурната линия (текст-фиг. 40) с широко разклонено ВЪНШНО с е д л о .
Богат на видове род в горния титон и бериаса в Ввропа, Африка, Индия, Америка.
Подрод Spiticeras s. s.
Макар и кратък, двуиъпният стадий е д о б р е развит.
HHRO : горен титон — бериас.
Spiticeras (Spiticeras) tenuicostatum D j a n é l i d z é , 1922

Табл. XI.V, fig. /
1922. Spiticeras tenuicostatum D j a n é l i d z é , p. 158, pl. VII, fig. 4, 5.
1940. Spiticeras tenuicostatum — Л a н д ж е », стр. 00, табл. VII (II), фиг. 1.
поп i960. Spiticeras tenuicostatum H и ко лов, стр. 189, табл. XXVI, фиг. 2.
Т и п . Х о л о т и п ъ т , посочен от D j a n é l i d z é , 1922 като „ t y p e " , е екземплярът, изобразен от
него на pl. V I I , fig. 5 о т бериаса в Югоизточна Франция.
М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента и един д о б р е запазен екземпляр, събран от И в . Л а н -
д ж е в , съхраняван в Г М при С У .
1 о т
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на /а височината си и заграждат сравнително
тесен пъп. Украсата с е състои от о к о л о 15 умбиликални къси двупъпни ребра, които продъл
жават почти д о началото на последния завой. Латералната им пъпка дава начало на сноп о т
три ребра, които понякога се разклоняват. По-късно ребрата в сноповете се увеличават на 5—6.
Личат и свободни ребра. Всички ребра са л е к о наклонени напред.
D d H i
D j a n é l i d z é . pl. VII. fig. 5 58 22.5(0,39) 25(0,43) —
Нкз. от Троянско, Cr, 1833 28 10(0,36) 11(0,40) —
Б е л е ж к и . C тесния си пъп и малкия брой умбиликални пъпки видът се отличава добре
от останалите представители на подрода.
Н а х о д и щ е : бериаските мергели в Троянско.
Стратиграфско и географско разпространение: бериас в Южна Франция,
България.
Сб. СУ. Сг,1833.
Spiticeras (Spiticeras) sitnplicicostatum N i k o l o v , 1960

Табл. Xl.Iil, фиг. 2
1960. Spiticeras simplicicostatum Н и к о л о в , стр. 191, табл. XXVI, фиг. 1.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е обявен от Т . Н и к о л о в (1960, табл. X X V I , фиг. 1). О т бериаските
мергели в Еленско. С б . Б А Н , С г , 91.
89
М а т е р и а л . Един екземпляр, събран от Т. Н и к о л о в , съхраняван в сбирката на БАН.

а
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на / от височината си и заграждат широк пъп. Укра
3
сата се състои от около 2 4 умбиликални двупъпни в началните завои къси ребра, които дават
начало на сноп от 2 — 3 ребра. М е ж д у тях, обикновено вмъкнати по две, се явяват свободни
ребра. Ребрата са прани, леко наклонени напред. Разклоняване не се наблюдава. В последния
завой има четири прищъпвания.
D d H l
Холотип. Cr,91 55 21(0,38) 22(0,40) —
Б е л е ж к и . Наличието на двупъпни умбиликални КЪСИ ребра недвусмислено говори за
принадлежността на вида към номинатния подрод Spiticeras. Този белег добре го отделя от
род H o 1 c o s t е p h а и u s.
Н а х о д и щ е : долноваланжките (бериаски) мергели в Еленско,
П и в о в Б ъ л г а р и я : долен наланж (бериас).
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен валанж (бериас) в
България.
Сб. БАН, Сг,91
Подрод KHianiceras Djanélidzé, 1922

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Stephancceras damesi S t e u e r , 1897, титон,
Аржентина.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Бавно нарастваща спира. Широк пъп. Двупъпнинт стадий е
добре изразен и продължава д о късно.
Титон — бериас — среден валанж.
Spiticeras (KHianiceras) gratianopolttense ( K i l i a n , 1892)

Табл. XLII1, фиг. 3
i960. Spiticeras gratianopolitense - Н и к о л о в , стр. 192, табл. XXVII, фиг. 1 (Syn. cum.).
Т и п . Не разполагаме с труда на K i l i a n (1892), за д а ползвам данните на създателя на
вида. ('равнявам с по-късните автори.
М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирката на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира, широк пъп. Украсата се състои от двупъпни около
умбиликални ребра 2 0 — 3 0 на брой, които дават начало на 3, 4 вторични. Личат и свободни
ребра. Към края на петия завой латералната пъпка изчезва.
Б е л е ж к и . Двупъпната украса, която продължава д о късно, отличава д о б р е вида.
Н а х о д и щ е : долноваланжките (бериаски) варовици при с. Ерден, Михайловградско и
Еленско и средноваланжките мергели при с. Долно Танченци, Еленско (по Т. Н и к о л о в ) .
Н и в о в Б ъ л г а р и я : бериас — горен валанж (зона Roubaudi).
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : бериас, среден валанж във
Франция ; долен валанж в Испания ; бериас — горен валанж в България.
Сб. СУ, СГ]1831.
Подрод N e g r e l i c e r a s Djanélidzé, 1922

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites negreli ( M a t h e r o n , 1880), валанж в
Централна Франция.
П о д р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Сравнително бавно нарастваща спира, средно широк
и плитък пъп. Липсва двупъпен стадий в украсата.
Известен в бериаса на Франция, Крим, България.
Spiticeras (Negreliceras) negreli ( M a t h e r o n , 1880)

Табл. XLIII, фиг. 4
1880. Ammonites Negreli M a t h e r o n , pl. B—27, fig. 1.
i960. Spiticeras (Negreliceras) negreli — Н и к о л о в , стр. 189, табл. XXV, фиг. 5 (Syn. cmn.).
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен о т M a t h e r o n (1880, pl. В-27,
fig. 1) от валанжа в Централна Франция.
М а т е р и а л . Няколко екземпляра о г сбирката на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ.
12 'I осилиxv на България, т. IV

90
О п и с а н и е . Завоите се обхващат приблизително на '/., от височината си и заграждат

широк пъп. Украсата се с ъ с т о и от о к о л о 2 0 умбиликални пъпки, които събират в сноп по 3 — 4
ребра. М е ж д у тях се явяват по 1 — 2 свободни. Разклонени ребра не се наблюдават. Прищъп-
ванията са рядко.
D d H l
M a t h e r o n . pl. B-27, fig. 1 156 69(0,44) 49(0,31) 40
Екз. от Севлиевско, Cr,1832 70 32(0,46) 21(0,30)
Б е л е ж к и . Широкият пъп и липса на разклонени ребра отличава този вид от останалите
представители на рода.
Н а х о д и щ е : долноваланжките (бериаски) мергели в Севлиевско, Еленско, Михайловградско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н валанж (бериас).
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : валанж в Централна Фран
ция; долен валанж в България.
Сб. СУ, Сг,1832.
ПсдсемеПство OLCOSTEHHANINAE HAUCi, 1910
Род Olcostephanus N e u m a y r , 1875

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites astierianus d ' O r b i g n y , 1 8 4 0 , от д о л
нището на средния неоком.
Родова характеристика. Бързо нарастваща спира с плоски или издути стени, за
кръглена вентрална област, среден по ширина пъп. Украсата се състои от къси груби умбили
кални ребра, от които на снопове в различен брой излизат по-тънки, остри, гъсти, прави ребра,
които минават б е з прекъсване вентралната о б л а с т .
Богат на видове род, известен в горния валанж и долния хотрив в целия свят.
Подрод Olcostephanus s. s.
( Astieria P a v l o w , 1892)
Подродова характеристика. Завоите се обхващат на повече от половината от ви

сочината си и в напречен пререз са по-високи, о т к о л к о т о широки или почти еднакви във висо
чина и ширина. Сутурната линия (текст-фиг. 4 1 ) е слабо насечена.
М н о г о представители в горния валанж и долния хотрив.
Текст-фиг. 41. Olcostephanus (Olcostephanus)

hispanicum (M ail.) no N i c k I c s, 1890
Olcostephanus (Olcostephanus) astierianus ( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. XL1II, фиг. .5
1840. Ammonites Astierianus d ' O r b i g n y , p. 115. pl. 28, fig. I, 2. non fig. 3, 4.
1910. Astieria Astieri B a n m b е r g е r. S. 3. 5, Taf. XXXII, Fig I ; Taf. XXIX, Fig. 3, a, b ; Text-fig. 118 II b.
1942. Astieria astieri Ц а н к о в , стр. 18, табл. 111, фиг. 1, 2 (Syn. сит.).
Т и п . ХОЛОТИПЪТ, означен ОТ R a u m b e r g e r , 1 9 1 0 , като ..Original", е екземплярът на d'Or
b i g n y ( 1 8 4 0 , pl. 2 8 , fig. 1, 2 ) от долнището на средния неоком на Южна Франция. Отливката
му е фигурирана от M a u m b e r g e r ( 1 9 1 0 , Taf. 3 2 , Eig. 1).
М а т е р и а л . Няколко цели екземпляра и фрагменти от сбирките на СУ и ГУГОЗН,
съхранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на от височината си. В напречен пререз са
малко по-високи, отколкото широки, с леко издути страни и закръглена вентрална област. Пъпът
9]
е дълбок, среден по ширина. Украсата се състои от около 16 д о 18 умбиликални ребра, завър

шващи с кръгло пъпковидно подуване, което дава начало на 5 — 6 тънки остри наклонени на
пред ребра. В междуребрията от височината на пъпките вземат началото си по 1 —2 свободни ребра.
D d II h
Холотип, В a u m b е г g c г, Taf. 32, Fig. 1 89 2-1(0.27) 37(0,41) 31
Екз. от c. Карапелит, 0,1792 03 16(0,27) 27(0,43) 20
Б е л е ж к и . Всички автори, занимавали се с този вид, изтъкват големите вариации, които
1
той търпи по отношение на белезите си. Намирам, че ако се придържаме към зсолотипа, съще
ствуващото мнение за този вид като силно вариращ ще се коригира.
Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели и варовици във Варненско и Шуменско.
Н и н о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : среден неоком (хотрив) във
Франция, Швейцария; долен хотрив в България.
Сб. СУ, Сг, 1792.
Olcostephanus (Olcostephanus) jeannoti ( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. XI.V, фиг. 2 ; табл. XLVI, фиг. 2
1840. Ammonites Jeannoti d ' O r b i g n y , p. 188, pl. 56, fig. 3, 4, 5.
1942. Astieria jeannoti — Ц а н к о в , стр. 18, табл. I, II (Syn. cum.).
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра от d ' O r b i g n y (1840, pl. 5 6 , fig. 3, 4, 5)
от неокома на Парижкия басейн, колекция на d ' O r b i g n y .
М а т е р и а л . Множ ество екземпляри от сбирките, на СУ, ГУГОЗН и НИГИ, съхранявани в
ГМ при СУ.
о т
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на височината си и са приблизително два
ПЪТИ ПО-високи, отколкото широки. Пъпът е среден по ширина, плитък, с наклонени стени.
Украсата се състои от къси околопъпни сравнително дебели ребра, от върха на които вземат
началото си обикновено по две по-тънки прави ребра. В междуребрията се наблюдава по едно
вмъкнато свободно ребро.
D d H l
d'O r b i g n y, pl. 56, fig. 3—5 52 12(0,29) 26(0,50) I i
Екз. от c. Дибич, Cr,1736 128 35(0,27) 56(0,44) 27
Екз. от е. Алексеево, Сг,1789 62 18(0,29) 31(0,50)^20
Б е л е ж к и. Този вид с раздвояващите се умбиликални ребра добре се отличава от остана
лите представители на подрода.
Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели и варовици в Шуменско, Новопазарско, Търго
вищко, Поповско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : валанж хотрлв във Фран
ция; долен хотрив в България.
Сб. СУ, Сг, 1789, 1736.
Olcostephanus (Olcostephanus) catulloi (R o d i g h i е r o, 1919)

Табл. XI.II1, фиг. 6"
1919. Astiera Catulloi R o d i g h i c r o , S. 8B, Tal. 9, Fig. 9.
non 1942. Astieria catulloi — Ц а н к о в , стр. 21, табл. IV, фиг. 1, 2 (Syn. cum.).
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от R o d i g h i e r o (1919, Taf. 9
Fig. 9) от неокома в Италия, колекция на Sacco.
М а т е р и а л . Няколко екземпляра от ГУГОЗН и на проф. В. Ц а н к о в , съхранявани в ГМ
при СУ.
О п и с а н и е . Завоите се обхващат само наполовина от височината си, в напречен пререз
са по-високи, отколкото широки. Пъпът е плитък и широк. Украсата се състои от 23 д о 26
къси умбиликални ребра, завършващи със закръглена пъпка. От всяка пъпка на сноп излизат
обикновено по 6, рядко по ô или 7 тънки, гъсто разположени ребра, между които е вмъкнато
по едно свободно ребро.
D d II l
R o d i g h i e r o , Ta!. 9, Fig. 9 75 22(0,30) 30(0,40) ?
Екз. от c. Върбяне, Cr,1793 60 19(0,31) 24(0,40) 20
Б е л е ж к и . Този вид е близък д о Ô. asterianus d'Orb., но се отличава от него с по-голе
мия брой умбиликални ребра, по-малко обхващащи се завои и по-широк и плитък пъп.
92
Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Шуменско и Новопазарско.

П и в о в В ъ л г а р и я : долен хотрив.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив в Швейцария и Фран
ция; долен хотрив в България.
Сб. СУ, Сг, 1793.
Olcostephanus (Olcostephanus) sayni K i l i a n , 1896

Табл. XLV, фиг. 4
1907. Astieria scissa B a u m b e r g e r — S. 29. Taf. XXIV, Fig. 3. Textbild 107. 108.
1910. HolCOStepkonus (Astieria) Sayni K i 1. — Astieria scissa B a u m b., K i l i a n , S. 213.
non 1935. Astieria Sayni — С т е ф а н о в , стр. 209, табл. IV, фиг. 2.
71942. Astieria sayni — Ц а н к о в , стр. 20, табл. III, фиг. 3, 4.
Т и п . Сравнявам е изображението на екземпляра, определен от B a u m b e r g e r (1907, Text
bild 107) от хотрива в Южна Франция, сбирка музея в Берн.
М а т е р и а л . Д в а екземпляра от сбирката на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ.
s
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на / от височината си и заграждат тесен плитък пъп.
t
В напречен пререз са по-високи, отколкото широки. Украсата се състои от около 15 д о 17 ум

биликални ребра, завършващи с триъгълни разширения, от които взема началото си сноп от 5
д о 6 остри тънки странични ребра. М е ж д у тях често се наблюдават свободни и раздвояващи
се ребра на различна височина от страните.
D d H t
B a u m b e r g e r , Textbild 107 73 16(0,22) 31(0,46) —
Екз. от Еленско, Cr,1796 48 14(0,29) 20(0,42) 13
Б е л е ж к и . Българските екземпляри показват малко по-голям пъп, отколкото французките.
От Ц а н к о в п о д името A. sayni са определени екземпляри с много по-широк пъп и по-голям
брой умбиликални ребра, б е з данни за напречното сечение. Те отговарят на екземплярите, дадени
от B a u m b e r g e r ( 1 9 0 8 и 1910) като A. sayni. Според мен въпросът се касае д о друг вид.
Този вид с раздвояващи се на различна височина странични ребра и тесен пъп се отличава
добре от останалите представители на подрода.
Н а х о д и щ е : горноваланжките песъчливи варовици в Еленско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж (зона verrucosam).
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив във Франция, Швей
цария ; горен валанж в България.
Сб. СУ, Сг,1796.
Olcostephanus (Olcostephanus) variegatus P a q u i e r , 1900

Табл. XLIV. фиг. 3
1900. HolCOStephanas variegatns P a q u i e r , p. 550, pl. 7, fig. 1, 2.
1942. Astieria variegata — Ц а н к о в , стр. 23, табл. IV, фиг. 4 (Syn. cum.).
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от B a u m b e r g e r (1907, Taf.
XXIV, Fig. 3) от хотрива в Швейцария. Съхранява се в сбирката на Геоложкия институт на
университета в Базел, № 8 3 .
М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирката на проф. В. Ц а н к о в и ГУГОЗН, съхраня
я
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на / от височината си и заграл<дат сравнително
4
тесен пъп. В напречен пререз завоите са почти еднакви на височина и ширина. Украсата се
състои от 16 умбиликални пъпкообразпи ребра, от които на сноп излизат обикновено 5 или 6
прави ребра, слабо наклонени напред, увеличаващи броя си чрез раздвояване или чрез вмъкване
на допълнителни ребра между снопчетата.
П d т/ I
B a u m b e r g e r , Taf. 24, Fig. 3 65 16(0,21) 29(0.45)
Екз. от Шумен, Сг,1731 90 25(0,27) 40(0,44) —
Б е л е ж к и . Този вид се отличава от O. asterianus (d'Orb.) главно по наличието на раз
двояващи се ребра над възлите и по-плитък пъп.
Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Шуменско, Търговищко, Новопазарско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив във Франция и Швей
цария; долен хотрив в България.
Сб. СУ, Сг, 1731.
93
Olcostephanus (Olcostephanus) psilostomus psllostomus Neumay r

und U h l i g , 188!
Табл. XLIV. фиг. •/
1881. Olcostephanus psilostomus N e u m a y r und U h l i g , S. 21, Taf. 32, Fig. 2, 2 a.
1942. Astieria psilosïoma Ц а н к о в , стр. 26, табл. VI, фиг. 2.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от N e u m a y r und Uhlig
(1881, Taf. S2, F i g . 2, 2 a) от нескома в Северна Германия, сбирка на O t t m e r .
М а т е р и а л . Н я к о л к о недобре запазени, деформирани екземпляра от сбирките на С У и
О п и с а н и е . Запоите се обхващат- приблизително на от височината си и заграждат плитък
среден по ширина пъп. Напречният им пререз е по-висок, о т к о л к о т о широк. Наброяват се о к о л о
21 умбиликални ребра, които дават началото на 3, рядко на 4 ребра. Свободните ребра са
рядкост.
D d H I
N e u m. u. Uhl., Taf. 32, Fig. 2 70 21(0,27) 29(0,38)
Екз. от c. Яковаи. Cr,1794 4Cr« ^-14(0,35) .-«17(0,42) —
Б е л е ж к и . В и д ъ т показва доста вариации по отношение белезите си. П о сравнително
малкия брои ребра, излизащи от умбиликалните пъпковидни ребра, този подвид се доближава д о
Opsilostomus leptoplanus ( В a u m b.), но ce различава от него с по-големия брой умбиликални ребра,
по-издути завои и по-широк и д ъ л б о к пъп. Българският екземпляр показва по-фино наребряване.
Н а х о д и щ е : горноваланжките песъчливи мергели в Централния Предбалкан и Т ъ р г о в и щ к о .
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж (зона verrucosam).
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в Северна Германия
горен валанж в България.
Сб. СУ, Сг,1794.
Olcostephanus (Olcostephanus) psilostomus quadricostatus

(Tzankov, 1942)
Табл. XLIV, фиг. S
1942. Astieria psilostoma Neumayr und U h l i g var. quadricostata Ц а н к о в , стр. 24, табл. V, фиг. 1, 2, 3
Т и п . Л е к т о т и п ъ т , означен тук, е екземплярът о т синтиповага колекция на проф. В. Ц а н
к о в , изобразен па табл. V , фиг. 1 от долния хотрив при с. Златна нива, Новопазарско, Северо
източна България. С б . С У , Сг,1732.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирката на проф. В. Ц а н к о в , съхранявани в Г М
при С У .
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на % от височината си и заграждат среден по
дълбочина и ширина пъп. Напречният им пререз е почти еднакъв във височина и ширина, с ъ с
закръглено четириъгълно очертание. Украсата се състои от 20 умбиликални къси ребра, завърш
ващи с т р и ъ г ъ л н о разширение. О т него вземат началото си четири ребра, което число е посто
янно и се явява отличителният б е л е г за тази разновидност. М е ж д у тях често се явява по едно
свободно ребро.
/> d 11 I
Лектотип, Сг,1732 92 28 32 —
Б е л е ж к и . Отличава се ог номинатния подвид с постоянството на четиритях ребра в сно
повете и с наличието на свободни ребра м е ж д у тях.
Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели при с. Златна нива, Новопазарско.
Сб. СУ, Сг,1732.
Olcostephanus (Olcostephanus) psilostomus leptoplanus ( B a u m b e r g e r , 1908)

Табл. XLIV, фиг. J?
1858-1800. Ammonites Astieri — P i c t e t , p. 298, pl. 43, fig. 1 a, b, non fig. 2, 3. 4. 5.
1908, Astieria leptoplana B a u m b e r g e r , S. 9, Taf. XXVI, Fig. 4; Taf. XXVIII, Fig. 2.
1910. Astieria psilostoma var. Picteti — W е g n е r, S. 85.
Т и п . С р а в н я в м c изображението на екземпляра, определен от B a u m b e r g e r (1908, Taf.

26, Fig. 4), от мергелите c Astieria в Швейцария.
М а т е р и а л . Един екземпляр о т колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У .
94
8
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на / от височината си и заграждат среден по
в
ширина и дълбочина пъп. Налречният пререз е значително по-висок, о т к о л к о т о широк. О т у м -

биликалните къси ребра вземат началото си три ребра, които увеличават броя си чрез разклоняване.
D d H l
B a u m b e r g e r , Taf. 26, Fig. 4. 69 19(0,27) 29(0.42) —
Екз. от c. Алваноно, Cr,1790 88 25(0,29) 36(0,40) *--20
Б е л е ж к и . Отличава ce от номинатния подвид с наличието на раздвояващи се тънки ребра
и по-високо сечение.
Н а х о д и щ е : долнохотривските глинести варовици при с. Алнаново, Т ъ р г о в и щ к о .
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив във Франция, Швей
цария ; долен хотрив в България.
Сб. СУ, СГИ790.
Olcostephanus (Olcostephanus) guebhardi K i l i a n , 1902

Табл. XLIV, фиг. /
1902. Holcostephanus (Astieria) Guebhardi K i l i a n , p. 866, pl. LVII, fig. 2 a, b.
1942. Astieria guebhardi Ц а н к о в , стр. 22, табл. IV, фиг. 3 (Syn. cum.}.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от K i l i a n (1902, pl. 57, fig. 2 )
от хотрива в Южна Франция.
М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента от сбирките на проф. В. Ц а н к о в и Г У Г О З Н , съхраня-
О п и с а н и е . Силно обхващащи се издути завои в напречен пререз, много по-широки, от
колкото високи. П ъ п ъ т е тесен и д ь л б о к . Украсата, о б щ о взето, груба, се с ъ с т о и от о к о л о 18
умбиликални къси и сравнително д е б е л и ребра, от които излизат на сноп по 5—6 прави ребра.
М е ж д у сноповете се наблюдават по 1 2 свободни ребра.
D d H l
K i l i a n , pl. 57, fig. 2 80 22(0.28) 33(0,41) 44
Екз. от Вардун, Cr,1795 107 35(0,30) 41(0,40) —
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от O. astierianus ( d ' O r b ) с по-грубата си орнаментация
и много по-ниско сечение. Т о не е типично за този подрод и твърде е вероятно видът да пред
ставлява е д н о звено, което свързва подродонете Olcostephanus и Rogersiles.
Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Т ъ р г о в и щ к о и Ш у м е н с к о .
Н и в о в Б ъ л г а р и н : долен хотрив.
Стратиграфско и географско разпространение: хотрив във Франция, Швей
цария, Италия, Северна Германия; д о л е н хотрии в България.
Сб. СУ, Сг, 1795.
Olcostephanus (Olcostephanus) mittreanus ( M a t h e r o n , 1878)

Табл. XLV, фиг. 3
1878. Ammonites Mittreana M a t h e r o n , pl. B-20, fig. 8 a, b.
1907. Astieria filosa - B a u m b e r g e r , S. 31, Taf. 22. Fig. 22; non Taf. 23, Fig. 2 U. sayni Kil.
1942. Astieria mittreana Ц а н к о в , стр. 24. табл. VI, фиг. 1 (Syn. cum.).
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от M a t h e r o n (1878, pl. B-20),
от неокома в Парижкия басейн.
М а т е р и а л . Бдин екземпляр от сбирката на В. Ц а н к о в , съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на - от височината си. П ъ п ъ т е тесен, д ъ л б о к .
; ; |
Напречният пререз на завоите е значително по-широк, о т к о л к о т о висок. Украсата се с ъ с т о и от

15 умбиликални къси ребра, даващи начало на 5—7 тънки наклонени напред г ъ с т о разположени
ребра. Свободните ребра между сноповете са 3—4.
D d / i l
M a t h e r o n . pl. B-20, fig. 8 68 19(0,28) 29(0,43) 35
Ека. от Шумен, Cr,1738 42 13(0,30) 17(0,40) —
Б е л е ж к и . Г ъ с т о разположените и фини странични ребра, както и големият брой свободни
отличава д о б р е този вид о т останалите представители на подрода. По-фиността на ребрата този
вид се доближава д о O. sayni K i I., който обаче има по-широк пъп, повече на брой умбиликални
ребра и по-високо сечение. Ниското сечение на този вид му придава характер на преходен към
род Rogersiles.
95
Н а х о д и щ е : ДОЛИОХОТрИВСКИТе мергели при Ш у м е н .

Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н хотрин.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком във Ф р а н ц и я ; хотрин
в Швейцария, Северна Германия, Източна А ф р и к а ; д о л е н хотрин в България.
Сб. СУ, Сг,1738.
Olcostephanus (Olcostephanus) elongatus ( T z a n k o v , 1942)

Табл. XLVI, фиг. /
1942. Astieria elongata 11 a н к o в, стр. 2й, табл. VI, фиг. 3, 4.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Ц а н к о в (1942, pl. V I , fig.
3 ) , от горния валанж при с. Плаково, Дряновско. Самият екземпляр не е налице.
М а т е р и а л . Един сплескан екземпляр, събран о т Г. М а н д о в , съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е. Елиптична форма на завиване със с ъ щ о елиптичен тесен пъп. Д в а д е с е т умби
ликални къси ребра, завършващи с у д е б е л е н и е , дават началото на сноп от 4—5 странични тънки
ребра, между които се срещат разклонени и свободни.
Б е л е ж к и . Различава се о т O. sayni ( K i I.) с по-големия б р о й умбиликални ребра и по-
малко на брой странични в сноповете. Екземплярът, събран и определен от Г. М а н д о в , е зна
чително по-голям по размери (50 мм П) от екземпляра на Ц а н к о в (20 мм D).
Н а х о д и щ е : мергелите на горния валанж в Дряновско и с. Борима, Троянско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж (зона verrucosum).
Стратиграфско и географско разпространение: горен валанж в България.
Сб. СУ, Сг,1806.
Подрод Rogersites S p a t h , 1924

Т и п о в в и д , Holcostephanus modderensis Kitchin, от Uitenhage série (горен валанж) в
Южна Африка.
Текст-фиг. 42. Olcostephanus

(Rogersites) atherstoni(S c li a r-
pej по В. Ц а н к о в , 1942
Подродова характеристика. Силно обхващащи се завои в напречен пререз, много

по-ниски, о т к о л к о т о широки. Ш и р о к о закръглена вентрална област. Сутурната линии (текст-
фиг. 42) е с п о - с л о ж н о насечени елементи, о т к о л к о т о при род Valanginites.
Сравнително беден на видове подрод от горния валанж и долния хотрив в Европа и Африка.
Olcostephanus (Rogersites) atherstoni atherstoni ( S c h a r р е , 1856)

Табл. XLV1I, фиг. 2, 2a
1907. Astieria Atherstoni — B a u m b e r g e r , S. 39, Taf. 23, Fig. 1 ; Taf. 24, Fig. 2, 4, 5; Text-fig. 114, 115, 116
1942. Rogersites atherstoni - Ц а н к о в , стр. 30, табл. VIII, фиг. 1, 2, 3, 4 (Syn. cum.).
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от S e h a r p e , рефигуриран от
B a u m b e r g e r (1907, Text-fig. N 4 ) , от Южна Африка.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о малки пиритизирани екземпляри от сбирката на проф. В. Ц а н к о в ,
О п и с а н и е . Запоите са странично издути, силно се обхващат и заграждат д ъ л б о к тесен
пъп. Напречният им пререз е много по-широк, о т к о л к о т о висок. Украсата се с ъ с т о и от о к о л о
18 до 20 умбиликални ребра, заглъхващи в основата си и разширени към върха. Оттам вземат
началото си по 4 5 тънки остри, наклонени напред ребърца. Наблюдава се по средата на завоя
едно прищъпване.
Б е л е ж к и . Поради голямата разлика в големината на българските екземпляри и екземпля
ра, определен от S c h a r p e , не даваме съотношенията в измеренията. Видът показва големи ва
риации в съотношенията между височината и ширината в напречния пререз.
96
Н а х о д и щ е : мергелите на долния хотрив и горния валанж в О м у р т а ж к о .

Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж (зона verrucosum) — долен хотрив.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив във Франция и Швей
цария; горен валанж — д о л е н хотрив в България.
Сб. СУ. Cr, 1742. 1743.
Olcostephanus (Rogersites) atherstoni densicostatus ( W е g п е r, 1909)

Табл. XLVII, фиг. 3, За
1902. Astieria Atherstoni var. densicostata W e g n e r , S. 82, Taf. XVI, Fig. 3.
1942. Rogersites atherstoni var. densicostatus — Ц а н к о в , стр. 31, табл. IX, фиг. 1, 2, 3 (Syn. cum.).
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от W e g n e r (НЮ!), Taf. X V I ,
Fig. 3 ) , о т хотрива на Южна Франция.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о пиритизирани малки (12—15 мм Д ) екземпляри от сбирката на
Б. Ц а н к о в , съхранявани в Г М при С У .
Б е л е ж к и . О т номинатния подвид се различава главно с по-финото наребряване. Напреч
ното сечение е много по-широко, о т к о л к о т о високо.
Н а х о д и щ е : горноваланжките мергели в Централния Предбалкан.
Стратиграфско и географско разпространение: хотрив в Южна Франция;
горен валанж в България.
Сб. СУ. Сг,1739.
Olcostephanus (Rogersites) inordinatus T z a n k o v , 1942

Табл. XXVII, фиг. / , la, lh
1860. Ammonites Asterianus — P i c t e t et C a m p i c l i e , p. 296, pl. 43, fig. 2, 5, non Fig. 1, 3, 4.
1942. Rogersites inordinatus Ц a и к o в, стр. 31, табл. X, фиг. 1, 2, 3, 4, 5.
Т и п . Л е к т о т и п ъ т (означен т у к ) е екземплярът, изобразен на табл. XI.VII, фиг. 1, 1а ( — Ц а н
к о в, 1942, т а б л . X, фиг. 1, 2 ) от горния валанж при с. Чеканци, Омуртажко. С б . С У , Сг,1740.
М а т е р и а л . Няколко малки пиритизирани ( 6 — 1 7 мм D) екземпляра от сбирката на
В. Ц а н к о в , съхранявани в Г М при С У .
3
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на / о т височината си, издути са странично и
4
заграждат тесен и д ъ л б о к пъп. Украсата се с ъ с т о и от 17 умбиликални ребра, изтънени в осно

вата и възловидни на върха си. О т тях вземат началото си 3 -4 тънки свободни ребра. При-
щъпванията са по д в е в последния завой, който в началото си е гладък. В с ъ с е д с т в о с при-
щъпванията се явяват коси на тях ребра.
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от O. (R.) atherstoni по наличието на две прищъпвания
и периодичното вмъкване на свободни ребра.
Н а х о д и щ е : горноваланжките мергели при с. Чеканци, О м у р т а ж к о .
Стратиграфско и географско разпространение: хотрив в Швейцария ; горен
валанж в България.
Сб.СУ. Сг,1740, 1740'.
Род Subastieria S p a t h , 1923

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Olcostephanus sulcosus P a v l o w , 1892, от долния
неоком ( С ) на Speeton.
Родова характеристика. Наполовина обхващащи се завои, с ниско сечение, широк
пъп и чести прищъпвания.
Беден на видове род в долния неоком и долния хотрив в Англия и България.
Subastieria balkanica ( T z a n k o v , 1942)

Табл. XLVI, фиг. .?, За ; табл. XLVII, фиг. 4. 4а
1942. Rogersites balcanicns Ц а н к о в , стр. 33, табл. IX, фиг. 4, 5, 6.
Т и п . Х о л о т и п ъ т (посочен т у к ) е екземплярът, изобразен от В. Ц а н к о в (1942, табл. I X ,
фиг. 4 , 5, поп 6 ) , от мергелите на долния хотрив при с. Златна нива, Ш у м е н с к о . С б . С У , 0 , 1 7 3 7 .
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирката на проф. В. Ц а н к о в , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Бавно нарастващи завои с издути страни. Напречният пререз е по-широк,
о т к о л к о т о висок. П ъ п ъ т е плитък, широк. Украсата се състои от 17 умбиликални ребра, завър-
07
ш в а т и с остра пъпка. О т нея вземат началото си сноп странични ребра, чийто брой е непо
стоянен и се движи между 2 и 6. С ъ щ е с т в у в а т и свободни ребра. В последния завой с е набро
яват 4—5 прищъпвания.
П a H I
Холотип, Сг,1737 30 12(0,40) 11(0,37) 15
Екз. от с. Вьрбяне, Сг,1851 22 8(0,36) 8(0,36) 12
Б е л е ж к и . С ъ с своя широк пъп, чести прищъппания и остри пъпки в у м б и л и к а л н и т е
ребра се доближава д о 5. sulcosus P a v 1 o w , но се отличава от него с по-високите си завои и
повече ребра между прищъпванията.
Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Новопазарско и Ш у м е н с к о .
Сб. СУ, Сг,1737, 1851.
Род Saynoceras M u n i е r - C h a 1 m a s, 1893

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites verrucosus d ' O r b i g n y , 1840, от д о л
ните пластове на неокома в Ниските А л п и .
Родова характеристика. С и л н о обхващащи се издути завои, тесен и д ъ л б о к п ъ п .
Украсата се с ъ с т о и от латерални и маргинални пъпки, свързани помежду си с прави или на
зигзаг ребра.
Текст-фиг. 43. Saynoceras verrucosum

(d'OГb.) по d ' O r b i g n y . 1840
Сутурната линия (текст-фиг. 43) е слабо насечена, седлата са по-широки от л о б о в е т е .

Беден на видове р о д о т титона д о вракониена в Южна Франция, България, Тунис, Рогозник.
Saynoceras verrucosum. (d'O г b i g n y, 1840)

Табл. XI.VI, фиг. 5, 6
1810. Ammonites verrucosus d ' O r b i g n y , p. 191, pl. 58, fig. 1 — 3.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1840, pl. 58,
fig. 1—3) от долните пластове на неокома в Ниските Алпи.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о л е к о деформирани екземпляри от сбирката на Н И Г И , съхранявани
О п и с а н и е . Завоите са с изпъкнали стени, силно се обхващат и заграждат тесен д ъ л б о к
пъп. Украсата се с ъ с т о и от о к о л о 8 д о 10 околопъпни къси ребра, завършващи с ясна голяма
латерална пъпка. В мястото между две латерални пъпки в маргиналната област се разполага
с ъ щ о д о б р е изразена пъпка, която се свързва на зигзаг с латералната. Сифоналната област е
пресечена с ъ щ о от зигзаговидно подредени ребра, свързващи маргиналните пъпки от двете
страни. Ч е с т о те са много слаби и сифоналната област изглежда гладка.
D d H l
d ' O r b i g n y , pl. 58, fig. 1—3 25 6? 11 17
Екз. от Еленско, Сг, 1827 17 4 7 7
Б е л е ж к и . С типичната си украса този вид д о б р е се отличава от останалите видове, сре
щащи се в горния валанж. Някои млади индивиди от р о д Acanthodiscus показнат такава пъп-
честа украса, обаче в тях не се наблюдава зигзаговидно свързване на ребрата.
Н а х о д и щ е : горноваланжките песъчливи мергели в Еленско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен валанж в Южна Фран
Сб. СУ, Сг, 1828, 1827.
13 «Росилите на Ньлгарня, т. IV
98
Подсемейство POLYPTYCHITINAE S P A T H . 1921
Род Valanginites S a y n in K i l i a n , 1910

[ = Dobrogeites N i k o l o v , 1962 (sub.)
= Dobrogeiceras N i k o l o v 1963 (sub.)]
Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites nucleus К о е m e r , 1841, креда в Се
верна Германия.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Сферовидни черупки с напълно обхващащи се издути завои.
Напречният пререз е много нисък, почти цепнатина, типичен за рода. Сутурната линия (текст-
Текст-фиг. 44. Valanginites

bachelardi (S a y n) по B.
Ц а н к о в . 1942
фиг. 44) е по-слабо насечена о т тази при род Olcostephanus, характеризираща се с тесни и ви
соки елементи.
Немного представители от валанжа и долния хотрив в света.
Valanginites wilfridi (K a r a k a s c h, 1902)

Табл. XLVI, фиг. 7
1901 -1902. Holcostephanus (Astieria) Wilfridi K a r a k a s c h , p. 100, pl. I, fig 1, 2.
1942. Valanginites wilfridi — Ц а н к о в , стр. 28, табл. VII, фиг. 1 (Syn. cum.).
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от K a r a k a s c h (1902, pl. I,
fig. 1, 2 ) от „валанжа" на Биассалла, Крим.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри от колекцията на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Сферовидни черупки със силно издути страни, широка вентрална област,
тесен пъп и много ниско напречно сечение. Украсата се състои от около 15 д о 16 умбиликални
къси ребра, завършващи с остри пъпки, от които на сноп излизат по 4—6 ребра. М е ж д у сно
повете се явяват и свободни ребра.
D d H l
K a r a k a s c h , pl. I, fig. 1, 2 SI 6(0,12) 27(0,53) 48 ? (38)
Екз. от c. Страхил, Cr,1797 40 4(0,10) 20(0,50) 28
Б е л е ж к и . Този вид с малкото на брой околоумбиликални ребра, завършващи с пъпки,
добре се отличава от останалите представители на рода. Прави впечатление несъответствието в
цифрата, дадена от K a r a k a s c h (1902) за дебелината на последния завой и изображението на
pl. 1, fig. 2, където тя е значително по-малка. Явно печатна грешка в цифрата 48 вместо 38.
Н а х о д и щ е : горноваланжките песъчливи мергели със Saynoceras z'errucosum ( d ' O r b.) и
долнохотривските песъчливи мергели в Еленско и Шуменско с представители от род Lyticoce
ras; долнохотривските варовици при с. Владимирово, Т о л б у х и н с к о ; селата Страхил и Караманите,
Варненско, с Ас. radlatus ( d ' O r b.).
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж — д о л е н хотрив.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : валанж — хотрив в Крим и
Швейцария ; горен валанж — д о л е н хотрив в България.
Сб. СУ, Сг, 1797, 1791.
Valanginites ventrotuberculatus N i k o l o v , 1961

Табл. XLVI, фиг. 8, 8а, 9
1961. Dobrogeites ventrotuberculatus N'i k o 1 o v, S. 70, Eigs. 1 a, h ; 2, 3.
Тип. Холотипът, означен от N i k o l o v (1961, Figs. 1 a, b, S. 70), е екземплярът от ? горния
валанж (зона neocomiensis) о к о л о с. Владимирово, Северна България. Сб. Б А Н , Сг,253.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирката на Т . Н и к о л о в и Г У Г О З Н , съхранявани в
сбирката на БАН и Г М при С У .
99
О п и с а н и е . Сферовидни черупки с много ниско напречно сечение и тесен дълбок пъп.

Скулптурата се състои от 14 умбиликални ребра, завършващи с възловидни удебеления, които
дават начало на 4 6 странични ребра. М е ж д у възлите се наблюдават по едно, рядко две сво
бодни ребра. В последния завой при D — 3 2 — 3 5 мм се явяват д о б р е изразени 4 — 5 сифонални
пъпки, разположени на различни интервали една от друга.
D d H l
Холотип. БАН, Cr, 253 39 0,17 0,54 0,72
Топотип, Сб. СУ, Cr, 1805 45 5(0,11) 20(0,44) 30(0,66)
В е л е ж к и . Този вид е много близък д о V. wilfridi (Kar.), от който се отличава само по
наличието на четирите сифонални пъпки в последните '-/ от последния завой. М о ж е д а се пред
:(
положи, че тази допълнителна украса в последния завой бележи обитаемата камера, която често
придобива друга украса в сравнение с украсата във фрагмакона. От друга страна, те могат да
бъдат индикатори за полов диморфизъм на вида V. wilfridi ( K a r . ) . Към рода Dobrogeites се о т
насям с известна резерва, като смятам, че белегът, изразен в последния стадий на развитие, не
е достатъчен за отделянето му в отделен р о д .
Н а х о д и щ е : долнохотривските. глинести варовици при с. Владимирово, Варненско, с
Acanthodiscus radiatus (В r u g.) и Leopoldia biassalensis ( K a r . ) ; в Централния Предбалкан c
род I.vticoceras.
Н и в о в В ъ л г а р и я : долен хотрив.
Стратиграфско и географско разпространение: долен хотрин в Северна
България (Южна Д о б р у д ж а ) .
Сб. СУ, Сг, 1805.
Valanginites perinflatus ( M a t h e r o n , 1878)

1878. Ammonites perinflatus M a t h e r o n , pl. B 20, fig. 7 a, b.
1942. Valanginites perinflatus — Ц а н к о в , стр. 30, табл. VII, фиг. 6.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от M a t h e r o n (1878, pl. В—20,
fig. 7 a, b), от неокома на Парижкия басейн.
М а т е р и а л . Д в а екземпляра от сбирките на В. Ц а н к о в и ГУГОЗН, съхранявани в
Г М п р и СУ.
О п и с а н и е . Сферична черупка с много ниско сечение и среден по ширина дълбок пъп.
Украсата се състои от около 20 къси умбиликални ребра, завършващи с пъпка, от която из
лизат на сноп 4 — 5 странични тънки прави ребра.
D d H l
M a t h e r o n , B - 2 0 , fig. 7 a, b 68 17(0,25) 27(0,40) 48
Екз. от c. Яковци, Cr, 1798 48 10(0,20) 22(0,46) 40
Б е л е ж к и . Този вид се характеризира с близките стойности на D и /. От V. wilfridi ( K a r . )
се отличава с по-голямата ширина на завоите, по-големия брой на умбиликалните ребра и с по-
слабо изразените пъпки.
Н и в о : долнохотривските песъчливи мергели в Централния Предбалкан.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : валанж - хотрив във Фран
ция ; долен хотрив в България.
Сб. СУ, Сг, 1798.
Valanginites bachelardi ( S a y n , 1888)

1888-1889. Holcostephanus Bachelardi S a y n , p. 679, pl. 17, fig. 1.
1942. Valanginites bachelardi — Ц а н к о в , стр. 29, табл. VII, фиг. 2, 3, 4, 5.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от K i l i a n (1889, pl. 17, fig. 1),
от долния неоком (c Bel. latus и H. neocomiensis) на Южна Франция.
М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирката на В. Ц а н к о в и ГУГОЗН, съхранявани в
ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Сферични черупки със силно обхващащи се ниски завои и тесен фуниевиден пъп.
Украсата се състои от умбиликални подувания, от които на снопове по 3 4 излизат странични
ребра с по 1 2 свободни м е ж д у тях. Всички са слабо изразени в началото си и по-ясно във
вентралната област.
100
D d H L
K i l i a n , pl. 17, fig. 1 22 3 13 20
Екз. от Еленско, Cr, 1799 r--: 28 3 13 « 3 0
Б е л е ж к и . Този нид може да ее смеси c V. perinflatus ( M a l h.), но ce отличава от него
с ъ с заличените си ребра в умбиликалната о б л а с т и неясно оформените умбиликални пъпки.
Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Еленско.
Стратиграфско и географско разпространение: долен неоком във Франция;
долен хотрив в България.
Сб. СУ, Сг, 1799.
Семейство BERRIASELLIDAE S P A T H , 1922
Подсемейство BERRIASELLINAE s. 8.
Род Berriasella Uhlig, 1905

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites privasensis P i c t e t , 1867, от бериаса
на Югоизточна Франция.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . 11ерисфинктоидно завиване. П ъ п ъ т обикновено е широк или
средно широк. Ребрата са прави или извити, гладки или с пъпки. Някои видове са с прекъс-
Текст-фиг. 45. Berriasella aizyensis M a z. по

Ma z e n o t, 1939
ваши ce в сифоналната о б л а с т ребра. M a z c n o t (1939) разделя рода на две големи г р у п и : с ъ с

сифонална и б е з сифонална бразда. Т я х от своя страна подделя в зависимост от наличието на
напъпчени или гладки, единични или събрани на сноп ребра. Сутурната линия (текст. - фиг. 45)
е с д ъ л б о к о асиметрично двуразделно външно с е д л о и д ъ л б о к триразделен страничен л о б у с .
Извънредно богат на видове р о д , известен от титона д о долния валанж (бериаса) в цялата
Медитеранска област.
Berriasella picteti J a c o b in K i l i a n , 1910

Табл, XLV1II, фиг. /
1867. Ammonites privasensis — P i c t е 1, p. 84, pl. XVIII, fig 2, non fig. \=B. privasensis (P i c t.).
1910. Hoplites (Berriasella) Privasensis vai. Picteti K i l i a n . S. 184.
1939. Berriasella Picteti — M a z c n o t , p. 42, pl. III, fig. 1 a, b ; 2 a, b.
1934. Berriasella Calisto d ' O r b. var. n. T o n c a s — С т е ф а н о в , стр. 211, табл. III, фиг. 1, non фиг. I a.
i960. Berriasella privasensis — Н и к о л о в , стр. 156, табл. II, фиг. 3.
Т и п. Холотипът, обявен от M a z e n o t (1939), е екземплярът, изобразен от Pi c t е t (1867, pl.
XVIII, fig. 2 ) , от бериаса на Югоизточна Франция.
М а т е р и а л . Няколко фрагмента и един цял, но деформиран екземпляр от сбирките па
Г У Г О З Н и С У , съхранявани в Г М при С У .
1
О п и с а н и е . Завоите се обхващат едва на / от височината си и заграждат широк плитък
4
пъп. Украсата се състои от прави остри рядко разположени ребра, едни от които се раз
двояват малко над средата на височината на завоя, а други много по-малко на брой са еди
нични, нераздвоени. Всички се прекъсват в сифоналната област.
Б е л е ж к и . Българският екземпляр е деформиран, поради което не давам измеренията.
Този вид се отличава от близкия му В. privasensis ( P i c I.) с по-широкия си пъп, по-слабо о б
хващане на завоите и по-грубо наребряване.
Н а х о д и щ е : долноваланжките (бериаски) варовици в Ш у м е н с к о .
Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен валанж (бериас).
101
Стратиграфско и географско разпространение: титон ? бериас във Фран

ция ; бериас в България.
Сб. СУ. Сг, 1834.
•
Berriasella privasensis ( F i e t e t, 1867)

Табл. XLV11I, фиг. 2
1867. Ammonites privasensis P i c i et, p. 84, pl. XVIII, fig. 1. non fig. 2 - B. picteti (J a c ) .
i960. Berriasella privasensis — Д р у щ и ц в Д р у щ и ц и К у л р я в ц е в . стр. 276, табл. XX, фиг. 1.
1960. Berriasella privasensis — Н и к о л о в , стр. 156, табл. 11, фиг. 4, поп 3 В. picteti (j a c.) (Syn. cum.).
Т и п . Л е к т о т и п ъ т , обявен от M a z e n o t (1939), е екземплярът, изобразен от P i c t е t (1867,
pl. X V I I I , fig. 1), от бериаса на Югоизточна Франция ( = М a z е и o I, 1939, pl. II, fig. 3 a, b ) .
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти и няколко д о б р е запазени екземпляра от сбирката на
Г У Т О З ! I, съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на '/а от височината си и заграждат среден по ширина
пъп. Украсата се с ъ с т о и от остри, отначало почти прави, а по-късно извити единични и раз
двоени в средата на височината на завоя ребра, като преобладаващи са раздвоените. В сифо
налната област ребрата се прекъсват.
I) d II l
Лектотип 57 22,5 (0.39) 20.5 (0.35) 1 1
Екз. от с Смядово, Сг, 1839 40 16 (0,40) 16 (0,40)
Б е л е ж к и . Този вид се отличава от В. picteti ( J a c . ) с по-малкия си пъп и по-силното си
обхващане. П о наличието на единични ребра се доближава д о В. chomeracensis ( T O U c a s ) , при
който обаче те преобладават над раздвоените.
Н а х о д и щ е : долноваланжките (бериаските) варовити мергели в Източния и Централния
Предбалкан.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : титон — бериас в Югоизточна
Франция; долен валанж в Кавказ, Крим, България.
Сб. СУ, Сг, 1839.
Berriasella calisto ( d ' O r b i g n y , 1847)

Табл. XI.VIII, фиг. 6"
1847. Ammonites calisto d ' O r b i g n y . p. 551. pl. 213, fig. 1,2.
1960. Berriasella callisto — 11 и к о л он, стр 158, табл. III, фиг. 5, 6; табл. V, фиг. 3; поп табл. IV,. фиг. 1
(Syn cum.).
Т и п . Х о л о т и п ъ т , определен от M a z e n o t (1939), е фигурирай от него на pl. I V , f i g . 7,
от бериаса на d'Apremont, Франция ( = B u r c k h a r d , 1919/1921, pl. X I X , fig. 1, 2 ) .
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от сбирките на Г У Г О З Н и С У , съхранявани в Г М п р и С У .
1 ;
О п и с а н и е . Завоите са високи, обхващат се на о к о л о от височината си и заграждат
я
среден по ширина пъп. Украсата се с ъ с т о и от г ъ с т о разположени, л е к о S-видно извити ребра,

раздвояващи се над средата от височината на завоя. Единични ребра са рядкост. Всички ребра
се прекъснат в сифоналната област.
D d H l
Холотии 60 22(0,36) 23(0,38) 12
Екз. от с. Стража, Сг,. 1810 56 20(0,36) 20(0,36)
Б е л е ж к и . С високите си завои, извити S-видно г ъ с т о разположени почти само бифуркиращи
ребра този вид се отличава добре о т останалите представители на рода.
Н а х о д и щ е : долноваланжките (бериаските) мергели н Т ъ р г о в и щ к о , Еленско, Преславско,
Провадийско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : титон—долен валанж (бериас).
С,тратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : титон — д о л е н валанж във
Франция, Испания, Италия, Крим, Кавказ, България.
Сб. СУ, Сг, 1840. ,
Berriasella subcalisto ( T o u c a s , 1890)

Табл. X1.VI1I. фиг. 8
1890. Hoplites Calisto var. subcalisto T o u c a s , p. 601, pl. XVII, fig. 4, 5. ,
i960. Berriasella subcallisto — Н и к о л о в , стр. 159, табл. IV. фиг. 2, 3 ; табл. V, фиг. 4.
102
ТИП. ЛЕКТОТИПЪТ, ОПРЕДЕЛЕН ОТ M A Z E N O T ( 1 9 3 9 ) , Е ЕКЗЕМПЛЯРЪТ НА T O U C A S ( 1 8 9 0 ,

PL. X V I I , FIG. 4 ) ОТ ГОРНИЯ ТИТОН НА CHORNÉRAE, ЮГОИЗТОЧНА ФРАНЦИЯ.
М А Т Е Р И А Л . НЯКОЛКО ФРАГМЕНТА И ЕДИН ЦЯЛ ЕКЗЕМПЛЯР ОТ СБИРКИТЕ НА Г У Г О З Н И С У ,
СЪХРАНЯВАНИ В Г М ПРИ С У .
О Т
О П И С А Н И Е . ЗАВОИТЕ СА НИСКИ, ОБХВАЩАТ СЕ НА ' / 4 ВИСОЧИНАТА И ЗАГРАЖДАТ СРЕДЕН ПО
ШИРИНА ПЪП. УКРАСАТА СЕ СЪСТОИ ОТ ПОЧТИ ПРАВИ РЕБРА, РАЗДВОЕНИ ВЪВ ВЪНШНАТА ПОЛОВИНА ОТ
ВИСОЧИНАТА НА ЗАВОЯ. НЕРАЗДВОЕНИТЕ РЕБРА СА РЯДКОСТ. СИФОНАЛНАТА ОБЛАСТ Е С ТЯСНА БРАЗДА.
Р А З М Е Р И В ММ : ,
П d H l
Лектотип: 54 21(0,38) 19(0,35) 13
Екз. от Шуменско, Сг,. 1838 40 1(3(0,40) 16(0,10) —
Б Е Л Е Ж К И . ТОЗИ ВИД СЕ ОТЛИЧАВА ОТ В. calisto ( D ' O R B . ) С ПО-СЛАБО ОБХВАЩАНЕ НА ЗАВОИТЕ
И ПО-ПРАВИ МАЛКО ПО-ВИСОКО РАЗКЛОНЯВАЩИ СЕ РЕБРА.
НАХОДИЩЕ: ДОЛНОВАЛАНЖКИТЕ (БЕРИАСКИТЕ) МЕРГЕЛИ В ШУМЕНСКО, ЕЛЕНСКО, ПРЕСЛАВСКО,
ТЪРНОВСКО, ПРОВАДИЙСКО.
П И В О В Б Ъ Л Г А Р И Я : ГОРЕН ТИТОН—ДОЛЕН ВАЛАНЖ (БЕРИАС).
С Т Р А Т И Г Р А Ф С К О И Г Е О Г Р А Ф С К О Р А З П Р О С Т Р А Н Е Н И Е : ТИТОН — БЕРИАС ВЪВ ФРАНЦИЯ,
ШВЕЙЦАРИЯ, КАВКАЗ, КРИМ, БЪЛГАРИЯ.
Сб. СУ, Сг, 1838.
Berriasella chomeracensis ( T O U C A S, 1 8 9 0 )
Табл. XLV111, фиг. 4
1890. Hoplites Calisto var. chomeracensis T o u c a s . p. 601, pl. XVII, fig. 8, 9.
1953. Berriasella chomeracensis A r n a u l d - S a g е t, p. 36, pl. IV, fig. 4; pl. VI, fig. 5.
1960. Berriasella chomeracensis Н и к о л о в , стр. 161, табл. IV, фиг. 4, 5, 6; табл. V, фиг. 1 (Syn. cum.).
Т И П . ЛЕКТОТИПЪТ, ОБЯВЕН ОТ M A Z E N O T ( 1 9 3 9 ) , Е ЕКЗЕМПЛЯРЪТ НА T O U C A S ( 1 8 9 0 , PL. X V I I ,
FIG. 8 ) ОТ ГОРНИЯ ТИТОН НА CHORNÉRAE ( = M A Z E N O T , 1 9 3 9 , PL. V I , FIG. 4 A, B, C — ФОТО НА ОТЛИВКА).
М А Т Е Р И А Л . МНОЖЕСТВО ФРАГМЕНТИ И ЦЕЛИ ЕКЗЕМПЛЯРИ ОТ СБИРКИТЕ НА С У И Г У Г О З Н ,
О Т
О П И С А Н И Е . МАЛКИ ЧЕРУПКИ С НИСКИ ЗАВОИ, ОБХВАЩАЩИ СЕ НА ' / й ВИСОЧИНАТА СИ. ПЪПЪТ
Е СРЕДНО ШИРОК. УКРАСАТА СЕ СЪСТОИ ОТ РЯДКО РАЗПОЛОЖЕНИ ПРАВИ РЕБРА, МЕЖДУ КОИТО ЕДИНИЧ
НИТЕ ПРЕОБЛАДАВАТ НАД РАЗДВОЕНИТЕ. ЛИЧИ ТЯСНА СИФОНАЛНА БРАЗДА.
Р А З М Е Р И В ММ:
D d I I I
Лектотип 37 13,5(0,36) 15(0,40) —
Екз. на T. Н и к о л о в , табл. IV, фиг. 5 37 15 (0,40) 15(0,40) —
Б Е Л Е Ж К И . ТОЗИ ВИД СЕ ОТЛИЧАВА ДОБРЕ С НАЛИЧИЕТО НА ЕДИНИЧНИ РЕБРА, КОИТО АЛТЕРНИРАТ
НЕПРАВИЛНО С РАЗДВОЕНИТЕ И ГИ ПРЕВИШАВАТ ПО БРОЙ.
НАХОДИЩЕ: ДОЛНОВАЛАНЖКИТЕ (БЕРИАСКИТЕ) МЕРГЕЛИ И МЕРГЕЛНИ ВАРОВИЦИ В ПРЕД
БАЛКАНА.
Н И В О В Б Ъ Л Г А Р И Я : ДОЛЕН ВАЛАНЖ (БЕРИАС).
СТРАТИГРАФСКО И ГЕОГРАФСКО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: ГОРЕН ТИТОН БЕРИАС ? ВЪВ
ФРАНЦИЯ, ТУНИС, ШВЕЙЦАРИЯ; БЕРИАС В БЪЛГАРИЯ.
Сб. БАН, Сг„93.
Berriasella paramacilenta M A Z E N O T , 1939
Табл. XLV1II, ФИГ. .5

1939. Berriasella paramacilenta M a z e n o t , p. 127, pl. XX, fig. 1-4; pl. XXI, fig. 1.
Т И П . ХОЛОТИПЪТ Е ОБЯВЕН ОТ M A Z E N O T ( 1 9 3 9 , PL. X X , FIG. 1) ОТ ДОЛНИЯ БЕРИАС НА NOYAREY,
ЮГОИЗТОЧНА ФРАНЦИЯ.
М А Т Е Р И А Л . ЕДИН ДОБРЕ ЗАПАЗЕН ЕКЗЕМПЛЯР И ФРАГМЕНТИ ОТ СБИРКАТА НА Г У Г О З Н , СЪХРА
НЯВАНИ В Г М ПРИ С У .
1
О П И С А Н И Е . ЗАВОИТЕ СЕ ОБХВАЩАТ НА / ОТ ВИСОЧИНАТА СИ И ЗАГРАЖДАТ СРЕДЕН ПО ШИРИНА
4
ПЪП. УКРАСАТА СЕ СЪСТОИ ОТ ЛЕКО ИЗВИТИ, ПЛОСКИ, НО ТЕСНИ РЕБРА, РАЗДВОЯВАЩИ СЕ ОТ СРЕДАТА НА
ВИСОЧИНАТА НА ЗАВОЯ. ПРОСТИТЕ РЕБРА СА РЯДКОСТ. ЛИПСВА СИФОНАЛНА БРАЗДА.
Р А З М Е Р И В ММ :
D d H t
Холотип 63 23(0,36) 22(0,31) —
Екз. от Еленско, Сг, 1836 43 17(0,40) 15(0,35)
БЕЛЕЖКИ. ТОЗИ ВИД СЕ ОТЛИЧАВА С ПЛОСКИТЕ СИ РЕБРА И ЛИПСА НА ПРОСТИ НЕРАЗКЛО-
НЕНИ РЕБРА.
103
Н а х о д и т е : долноваланжките мергели в Еленско.

Стратиграфско и географско разпространение: бериас в Южна Франция и
България.
Сб. СУ, Сг, 18,16.
Berriasella lorioli ( Z i t t e l , 18Ь8)

Табл. XLVIII, фиг. 3
1868. Ammonites Lorioli Z i t t e l . S. 103. Taf. XX, Fig. 6, ? 7, 8.
1960. Berriasella lorioli — Н и к о л о в , стр. 166. табл. 111, фиг. 1 (Syn. Cum.).
Т и п . Л е к т о т и п ъ т е обявен и изобразен от M a z e n o t (1939, pl. X I X , fig. 3, ф о т о ) от горния
титон на Koniokati ( = Z i t t e l , 1868, Taf. X X , F i g . 6 ) .
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра, събрани от Т . Н и к о л о в , съхранявани в сбирката на БА11.
г
О п и с а н и е . Завоите с е обхвашат на / от височината си и заграждат сравнително т е
я
сен пъп. Украсата се с ъ с т о и от прави рядко разположени, раздвоени в горната половина от ви
сочината на завоя ребра. Прости ребра и сифонален ж л е б липсват.
D d П 1
Лектотип 33 11(0,33) 12(0.36) 10
Екз. на Т. Н и к о л о в , табл. 111, фиг. 4 33 10(0,30) 12(0,36)
Б е л е ж к и . С тесния си пъп и прави рядко разположени ребра този РИД д о б р е се отличава
от описаните досега представители на рода.
Н а х о д и щ е : титон-валанжките мергели в Т р о я н с к о , Провадийско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен титон д о л е н валанж (бериас).
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : титон бериас в Югоизточна
Франция ; България ; титон в Силезия.
Р о д Dalmasiceras Djanélidzé, 1921

Т и п о в в и д , д о п ъ л н и т е л н о означен от Roman, 1938, Ammonites dalmasi P i c t e t — (J). dja-
nelidzei, M a z . 1939)от бериаса на Бериас. За Ammonites dalmasi ( P i e t . ) е установен неотип o r
M a z e n o t (1939, pl. X X V , tig. 8 a, b, c ) .
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . П л о с к и завои, обхващащи се сравнително малко. Украсата
в първоначалните завои се с ъ с т о и от г ъ с т о разположени тънки ребра. П о късно те се събират
Текст-фиг. 46. Dalmasiceras

sublaevis M a z . по M a z е -
п o t, 1939
в снопчета н умбиликална пъпка, заличават се по средата на завоя и отново добре се изразяват

в маргиналната област. Сутурната линия (текст-фиг. 46) не е силно насечена.
Богат на видове род, познат R горния титон и бериаса в Медитеранския басейн.
Dalmasiceras sublaevis M a z e n o t , 1939

Табл. I., фиг. / . 2
1939. Dalmasiceras sublaevis M a z e n o t , p. 169. pl. XXVI, fig. ô a, l> ; 6 a, b ; 7 a, l>, c ; pl. XXVII, fig. 2,
a, b ; 3 a, l>.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен и фигурирай от M a z e n o t (1939, pl. X X V I , f i g . 7 a, b, c ) от
горния титон на Chornérae, Югоизточна Франция.
М а т е р и а л . Един екземпляр и фрагменти от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите са плоски, о б х в а щ а т се почти на ' / от височината си и заграждат
в
сравнително тесен пъп. Украсата в първоначалните завои се с ъ с т о и о т тънки г ъ с т о разполо

жени единични ребра. I lo-късно те се събират по д в е в умбиликални пъпки о к о л о 30 при D
50 мм, заличават се по средата на завоите и се засилват отново R маргиналната област, а в
сифоналната се прекъсват, заграждайки тясна плитка бразда.
104
U d H I
Холотип 62 16,5(0,26) 29(0,16) 17
Екз. от Сливенско, Сг, 1841 50 15 (0,30) 20(0,40) —
Б е л е ж к и . Т о з и нид според M a z e n o t показва доста големи промени по отношение го

лемината на пъпа. Българският вид се доближава повече д о екземплярите с малко по-широк пъп.
Н а х о д и щ е : титон-бериаските мергели в Сливенско, Е л е н с к о .
Н и в о в Б ъ л г а р и я : титон — бериас?
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен титон в Югоизточна
Франция ; горен титон — бериас ? в България.
Сб. СУ, Сг, 1841, Сб. БАН, Сг,62.
Род Subthurmannia S p a t h , 1939

[= Pseudargentiniceras S p a t h , 1925 (sub.)]
Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Subthurmannia fermori Spath, 1939, от долния

валанж на Пакистан.
Родова характеристика. Украсата в първоначалните завои, както при род
Berriasella. П о - к ъ с н о се явява раздвояване на ребрата освен странично, но и умбиликално, от
Текст-фиг. 47. Subthurmannia boissieri

( P i c t e t ) по Pi c l et. 1863
пъпка. Ребрата или се прекъснат н сифоналната о б л а с т , или я минават без прекъсване. С у т у р

ната линия (текст-фиг. 4 7 ) не е с л о ж н о насечена.
Известен в долния валанж (бериаса) в Югоизточна Европа, Кавказ, Индия, България.
Subthurmannia ellenica N i k o l o v , 1960

Табл. XLVIII, фиг. 7
1960. Berriasella ellenica Н и к о л о в , стр. 162, табл. VI, фиг. 1.
Тип. Холотипът е означен от Н и к о л о в (1960, табл. V I , фиг. I ) от долния валанж
(зона Subthur. boissieri), югоизточно о т махала Валето, Еленско. С б . Б А Н , Сг, 77.
М а т е р и а л . Бдин екземпляр, събран от Т. Н и к о л о в , съхраняван в сбирката на Б А Н .
о т
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на */а височината си и заграждат плитък, широк
пъп. Украсата се с ъ с т о и от л е к о извити ребра, които u началните завои са разположени по-рядко,
а по-късно се сгъстяват и загрубяват. Ребрата обикновено се раздвояват в средата от височи
ната на завоя, рядко са единични и съвсем рядко разтроени. К ъ м края на завоя те се събират
по две в умбиликална пъпка. В сифоналната област ребрата се прекъсват.
I) d H I
Холотип 58 34(0,35) 36(0,37) —
Бележки. Наличието на разтроени ребра и ниското им разклоняване отличава д о б р е
вида от познатите в България представители на рода.
Н а х о д и щ е : долноваланжките песъчливи варовици в Еленско.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н валанж (бериас) в
България.
Сб. БАН, Ст, 77.
кг.
Subthurmannia abcissa (O p p е 1 in Z i t t e l , 1868)

Табл. XLIX, фиг. 2
I86S. Ammonites nbcissus Z i t t e l , S. 97, Taf. XIX, Fig. 1.
i960. Berriasella abcissa — Н и к о л о в , стр. 164, табл. VIII, фиг. 1,2 (Syn. сит.).
Т и п . Лектотипът е обявен от M a z e n o t ( 1 9 3 9 , pl. XV, fig. 3 фото) от горния титон на
Stramberger. Сбирка на Музея в Мюнхен ( = Z i t t e l , 1868, Taf. XIX, Fig. I).
М а т е р и а л . 11яколко екземпляра и фрагменти от сбирките на СУ и ГУГОЗН, съхранявани в
ГМ при СУ.
1
О п и с а н и е . Завоите са високи, обхващат се на около , от височината си и заграждат сра
внително широк пъп. Украсата се състои от тънки остри леко извити гъсто разположени ребра.
Болшинството от тях се раздвояват на различна височина, но обикновено по-ниско от средата и
о т
неправилно алтернират с прости неразклонени, които съставят не повече от '/а общия брой
на ребрата. В началните завои ребрата започват единично, а по-късно някои от тях се подреж
дат по двойки от слаба пъпка. В сифоналната област се наблюдава ясен жлеб.
D d H l
Лектотип 120 44(0,37) 45(0,38) 38
Екз. от с. Смядово, Сг, 1835 35 12(0,34) 11(0,31) —
Б е л е ж к и . Този вид по редица белези се доближава д о В. carpathica (Z i 11.), но ce отли
чава от него с често срещащи се неразклонени ребра и по непостоянното място на разклоня
ване на ребрата.
Н а х о д и щ е : долноваланжките (бериаски) мергели в Източния Предбалкан.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : титон бериас в Медитеран-
ската област.
Сб. СУ, Сг, 1835.
Subthurmannia carpathica ( Z i t t e l , 1868)

Табл. L. фиг. 4
1868. Ammonites carpathica Z i t t e l , S. 107, Taf. XVIII. Fie. 4, 5.
1960. Berriasella carpathica — Н и к о л о в , стр. 163, табл. VII, фиг. 1 - 6 (Syn. cum.).
Т и п . Лектотипът е обявен и фигурирай от M a z e n o t (1939, pl. XIII, fig. 4 a, b, c, d) от
горния титон на Koniakau ( = Ammonites curpathicus Z i t t e l , 1868, Taf. XVIII, Fig. 4).
М а т е р и а л . Множество екземпляри и фрагменти от сбирките на ГУГОЗН и СУ, съхраня
1
О п и с а н и е . Завоите са високи, обхващат се на / от височината си и заграждат сравни
4
телно тесен пъп. Украсата се състои от гъсто разположени леко изнити тънки остри ребра,
раздвоени обикновено малко над средата от височината на завоя. Срешат се и неразклонени
ребра. В началото ребрата започват единично, а по-късно някои се събират на двойки в умби
ликална пъпка. Сифоналната област с бразда.
Р а з м е р и и мм :
D d H i
Лектотип 50 17(0.34) 20(0,40) 13
Екз. от Троянско, Сг, 1837 45 14(0 31) 19(0,42) —
Бележки. Този вид се различава от описаните досега с гъсто разположените си и
фини ребра.
Н а х о д и щ е : долноваланжките мергелни варовици в Еленско, Троянско, Провадийско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен титон бериас в М е -
дитеранската област.
Сб. СУ, Сг, 1837.
Subthurmannia boissieri ( P i c t e t , 1867)

1867. Ammonites boissieri P i c t e t . p. 79, pl. XV ; p. 248, pl. XXXIX. fig. 3.
1936. Thurmannia boissieri К а м е н о в , стр. 122, табл. VII, фиг. 9.
1960. Stihturmanniceras boissieri — Н и к о л о в , стр. 171, табл. XII, фиг. 1 ; табл. XIII, фиг. 1, 2, 3 (Syn. cum.).
Т и п . Лектотипът е обявен и фигурирай от M a z e n o t (1939, pl. XVI, fig, 4, фото) от бе
риаса при Бериас ( = P i c t e t , 1867, pl. 16, fig. 1, рисунка).
II Фосилнтг на Ьългария, т. IV
106
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при

СУ и БАН.
1
О п и с а н и е . Завоите са високи, обхващат с е на / от височината и заграждат сравнително
а
широк пъп. Украсата се с ъ с т о и о т л е к о S-видно извити г ъ с т о разположени ребра. Болшинството

от тях се раздвояват в горната трета от височината на завоя. 11еразклонените ребра са по-рндко.
В пъвоначалните завои те са единични в умбиликалната област, а по-късно обикновено през 2—3
се събират по двойки в д о б р е изразена умбиликална пъпка. В сифоналната област се наблюдава
плитка бразда.
D d H I
Лектотип 150 68(0,38) 53(0,35) 39
Екз. на T. Н и к о л о в , табл. ХШ, фиг. 2 72 31(0,33) 29(0,40) —
Б е л е ж к и . Белезите на рода са силно подчертани в този вид. М я с т о т о на раздвояването
на ребрата в горната трета от височината на завоя е строго о п р е д е л е н о , като се получава една
постоянна ивица от сгъстени ребра, характерна за вида.
Н а х о д и щ е : долноваланжките мергели и варовици в Централния и Източния Предбалкан.
Стратиграфско» и географско разпространение: бериас в целия Медите-
рански басейн.
Сб. СУ, Сг, БАН 67.
Subthurmannia subsimplicicostata N i k o l o v , 1960

Табл. XLIX, фиг. .5
i960. Berriasella subsimplicicostata H и KO.то в, стр. 167, табл. IX, фиг 1.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е обявен от Н и к о л о в (1960, т а б л . IX, фиг. 4 ) от долния валанж (зона
Subthurm. boissieri) в мергелите при с. Марафелци, Еленско. С б . Б А Н , Сг, 83.
М а т е р и а л . Един екземпляр, намерен от Т . Н и к о л о в , съхраняван в сбирката на Б А Н .
О п и с а н и е . Завоите слабо се обхващат и заграждат среден по ширина пъп. Украсата се
състои от л е к о извити ребра, едни от които са прости, а други раздвоени в средата от висо
чината на завоя. Част от ребрата започват от пъпа изолирано, а д р у г и се събират по двойки в
д о б р е изразена умбиликална пъпка. Някаква закономерност н подреждането на единичните и
събрани по двойки ребра не се наблюдава. Всички ребра показват задебеляване във вентралната
област и я преминават б е з прекъсване.
Р а з м е р и R мм :
D d H I
Холотип 67 26 24 —
Б е л е ж к и . Този вид се отличава от д р у г и т е представители на рода със задебелените
ребра във вентралната о б л а с т и с ъ с значително по-малък брой раздвоени ребра.
Н а х о д и щ е : долноваланжките мергели в Еленско.
П и в о в Б ъ л г а р и я : долен валанж (бериас).
С т pа т иr pа ф с ко и г е о г р а ф с к о разпространение: долен валанж н България.
Subthurmannia gallica M A Z E N O T , 1939

Табл. XI.IX, фиг. /
1939. Berriasella gallica M a /. е и o l, p, 110, pl. XXIII, fig. 3, 4. _
1860. Berriasella galtica — Н и к о л о в , стр. 169, табл. IX, фиг. ô ; табл. X, фиг. 2.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е обявен и изобразен от M A Z E N O T (1939, pl. X X I I I , fig. 3) от бериаса на
FAIIRIE, Югоизточна Франция, сбирката FAC. S e . GREN.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра, намерени от Т . Н и KO ДО в, съхранявани в сбирката на Б А Н .
О п и с а н и е . Запоите са високи, обхващат се на 'Д от височината си и заграждат сравни
т е л н о тесен пъп. Украсата се с ъ с т о и от извити тънки г ъ с т о разположени ребра. Едни от тях
се раздвояват о к о л о средата от височината на завоите, а други са прости. В началото на по
следния завой ребрата започват да се събират по двойки в умбиликална пъпка и да алтернират
с единични. Всички преминават вентралната о б л а с т б е з прекъсване.
D d / i l
Холотии 60 20(0,33) 24(0,40) 8
Екз. на T. H и к о л о в, табл. X, фиг. 2 50 10(0,32) 21(0,40) —
Б е л е ж к и. На пръв поглед прилича на Subthurm. carpathica, но се отличава от нея главно
по липсата на сифонална бразда и с по-силното обхващане на завоите си.
107
Н а х о д и щ е : д о л н о в а л а н ж к и т е мергели в П р о в а д и й с к о .
Н и в о в Б ъ л г а р и н : д о л е н валанж (бериас).
Стратиграфско и географско разпространение: бериас в Югоизточна Фран
ция и България.
Сб. БАН, <>, 1>1.
Subthurmannia balkanica ( N i k o l o v , 1960)

Табл. XI.IX, фиг. 4
i960. Berriasella balkanica Н и к о л о в , стр. 148, табл. X, фиг. 1; табл. XI, фиг. 3.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен о т Н и к о л о в ( 1 9 6 0 , т а б л . X , ф и г . 1) о т глинестите варовици на
д о л н и я валанж (зона Subthurm. boissieri) в П р о в а д и й с к о , м е с т н о с т т а Т р и т е кладенци. С б .
БАН, Сг, 6 3 .
М а т е р и а л . Д в а екземпляра, намерени о т Т. Н и к о л о в , съхранявани в с б и р к а т а на Б А Н .
о т
О п и с а н и е . Запоите с е о б х в а щ а т па Vs височината с и и з а г р а ж д а т ш и р о к пъп. У к р а
сата r първоначалните завой с е с ъ с т о и о т г ъ с т о р а з п о л о ж е н и тънки единични, п о - р я д к о в с н о п
ПО д в е ребра, к а т о някои о т т я х с е р а з д в о я в а т в горната половина о т височината на завоя, а
д р у г и о с т а в а т п р о с т и . П о - к ъ с н о в п о в е ч е т о р е б р а с е появява д о с т а силна умбиликална пъпка,
а к ъ м края па завоя о т умбиликалната пъпка в з е м а т н а ч а л о т о с и п о Д82 ребра, е д н о о т к о и т о
е п р о с т о , а д р у г о т о р а з д в о е н о . На м я с т о т о на р а з д в о я в а н е т о с е явява латерална пъпка, изразена
с а м о в с р е д н а т а част на п о с л е д н и я завой. 13 сифоналната о б л а с т с е наблюдава бразда.
D d H I
Холотип 105 46 33 16
Б е л е ж к и . Наличието на латерална пъпка, макар и в малка част о т п о с л е д н и я завой, о т
личава т о з и вид о т типичните представители на р о д а . Д о б р е изразените умбиликални пъпки,
п о д р е ж д а н е т о на р е б р а т а п о д в о й к и и р а з д в о я в а н е т о им в ъ в външната половина о т височината
на завоя позволяват засега о т н а с я н е т о му т у к .
Н а х о д и щ е : д о л н о в а л а н ж к и т е глинести варовици в П р о в а д и й с к о .
Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н валанж ( б е р и а с ) .
Стратиграфско и географско разпространение: бериас в Източния
11редбалкан.
Р о д Malbosiceras G r i g o r i е v a, 1939
Т и п о в в и д , ч р е з оригинално означение, Ammonites malbosi P i c t e t , 1867, о т долния
неоком c Bel. la tus при Бериас, Ю ж н а Франция.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Бавно нарастващи завои с плоски с т е н и , ш и р о к пъп. Укра
сата с е с ъ с т о и о т главни силни р е б р а , с н а б д е н и с д в а р е д а пъпки — умбиликални н латерални.
Латералната пъпка дава начало на с н о п о т 2 д о 3 ребра. М е ж д у тези ребра с е разполагат п о
2— 3 междинни, лишени о т пъпки. П о н я к о г а с е явяват маргинални пъпки, к о и т о изчезнат с въз
растта. Ребрата о б и к н о в е н о не с е п р е к ъ с в а т в сифоналната о б л а с т . С у т у р н а т а линия ( т е к с т - ф и г .
4 8 ) е с л о ж н о насечена с т е с н и о с н о в и и еднаква в и с о ч и н а на л о б у с и т е и с е д л а т а . Отличава с е
Текст-фиг. 48. Malbosiceras malbosi (P i c t.)

no P i c t e t , 1863
о т р о д Protacanthodiscus п о наличието в главните р е б р а на д о б р е изразена п о с т о я н н а , понякога

о щ е в първите завои умбиликална пъпка.
Н я к о л к о вида о т б е р и а с а , долния валанж в Ю г о и з т о ч н а Франция, Кавказ, България.
108
Malbosiceras malbosi ( P i c t e t , 1867)

Табл. L, фиг. в ; табл. LU, фиг. /
1867. Ammonites Malbosi P i c t e t , p. 77, pl. XIV, fig. 1, 2.
1960. Malbosiceras malbosi— Д р у щ и ц в Д р у щ и ц и К у д р я в и с и , стр. 278, табл. XXIII, фиг. 1.
1960. l'rotacanthodiscus malbosi — Н и к о л о в , стр. 174, табл. XIV, фиг. 4; табл. XV, фиг. 1 (Syn. cum.).
Т и п . Л е к т о т и п ъ т , обявен от M a z e n o t , е екземплярът на P i c t e t (1867, pl. X I V , fig. 1,
рисунка) = M a z e n o t , 1939, pl. XIII, fig. 8 a, b, c (отливка).
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти и няколко екземпляра от сбирките на Г У Г О З Н и С У ,
съхранявани в Г М при С У . Два екземпляра от сбирката на Б А Н .
О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира и широк пъп. Украсата в началните завои се
състои от ребра, еднакви по сила единични и раздвояващи се от пъпка в горната поло
вина от височината на завоя, които алтернират помежду си. П о - к ъ с н о разклоняващите се ребра
задебеляват, понякога се разтропват, снабдяват се с д о б р е изразена умбиликална пъпка, а меж
динните б е з пъпки о к о л о 3—4 на брой се скъсяият и остават само н горната половина от висо
чината на завоя. В последния завой междинните ребра намаляват на едно, а пъпките в главните
ребра почти се заличават. В сифоналната о б л а с т ребрата само отслабват силата си, б е з да се
прекъсват.
D d H I
Лектотип (по отливка) 144 50(0,38) 51(0,35) 39
Ккз. на T. Н и к о л о в , табл. XV, фиг 1 100 45(0,45) 33(0,33) —
Б е л е ж к и . Този вид не показва близки белези с други познати у нас в бериаса видове.
Намирам отделянето на подрод Malbosiceras G r i g . , респ. род Malbosiceras, за напълно
оправдано.
Н а х о д и щ е : бериаските мергели и варовици в целия Предбалкан.
ция, Швейцария, Тунис, Кавказ, България.
Сб. СУ, Сг, 1830. Сб. БАН, C r i .
Malbosiceras tarini ^ K i l i a n , 1890)

Табл. LU, фиг. 2
1890. Hoplites Tarini, K i l i a n , p. 667, pl. XXX, fig. 4 a, b.
19Г0. Berriasella tarini — Н и к о л о в , стр. 163, табл. V, фиг. 5 (Syn сит.).
Тип. Х о л о т и п ъ т , посочен от M a z e n o t (1939), е екземплярът на K i l i a n (1890, pl. X X X ,
fig. 4) от горния титон на А н д а л у з и я .
М а т е р и а л . М н о г о фрагменти от сбирките на Г У Г О З Н , С У и Б А Н , съхранявани в музея
на Б А Н и Г М при С У .
Б е л е ж к и . Т о з и вид, от който имаме възможност да наблюдаваме само фрагменти от
последния завой, се доближава много д о M. malbosi ( P i e t . ) , но се отличава от него с по-ниско
разположената латерална пъпка и по-многобройни и по-фини междинни ребра.
Н а х о д и щ е : долноваланжките варовици н Г.ленско.
Стратиграфско и географско разпространение: горен титон във Франция,
А н д а л у з и я ; бериас в Швейцария, България.
Подсемейство HIMALAYITINAE S P A T H , 1925
Род Himalayites U h l i g , 1910
Текст-фиг. 49. Himalayites lioUandl

U h l i g по U h l i g , 1910
109
Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites Seideli O p p e l , 1865, от горния ти

тон н Хималаите.
Родова характеристика. Ниски завои в напречен пререз, по-широки, о т к о л к о т о ви
соки. Скулптурата е релефна, състояща се от силни главни ребра, снабдени само с латерална
пъпка, от която вземат началото си 3—5, по-рядко 2 ребра, събрани в сноп. Междинните ребра
са единични, лишени от пъпки, понякога не достигат д о умбиликалната стена. Сутурната линия
(текст-фиг. 49) силно насечена.
Богат на видове род, известен в титона и долния валанж (бериас) в Хималаите, Крим, Кав
каз, Югоизточна Франция, България.
Himalayites nieri ( P i c t e t , 1867)

Табл. XLVII, фиг. 5
1867. Ammonites Nieri P i c t e t . p. 75. pl. 13. fig. 2.
1960. Himalayites nieri — Н и к о л о в , стр. 173, табл. XVI, фиг. 2, ? фиг. 3; non табл. XV, фиг. 2, и табл.
XVII, фиг. 1.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е посочен и фигурирай от M a z e n o t (1939, pl. X X X I X , fig. I a, b, ф о т о )
от бериаса при Бериас ( = P i c t e t , 1867, pl. XIII, fig. 2 ) .
М а т е р и а л . Фрагмент от сбирката на Т. Н и к о л о в , съхраняван в музея на Б А Н .
О п и с а н и е . И з д у т и завои, обхващащи се на */j о т височината си. П ъ п ъ т е широк. Укра
сата се състои от груби почти прави или д ъ г о в и д н о извити ребра, снабдени с латерална пъпка,
от която вземат началото си две ребра. Вторичните ребра по две в междуребрие са прости и
достигат д о умбиликалната стена. В последния завой някои от ребрата показват зачатъци на
умбиликална пъпка и преминават вентралната област, б е з да се прекъсват.
Б е л е ж к и . Този вид не е типичен представител на рода поради умбиликалнитс у д е б е л е
ния, които се явяват в някои ребра.
Н а х о д и щ е . Долноваланжките варовити мергели в Еленско.
ция и България.
Сб. ЬАН. Сг, 84.
Подсемейсгво NCOCOM1T1NAE S P A T H . 1924
Род Thurmanniceras C o s s m a n n , 1901

( Thurmannia Hyatt, 1 9 0 0 ; = Thurmannites Kilian et R e b o u l , 1914)
Т и п о в в и д , д о п ъ л н и т е л н о означен, Ammonites Thurmùnni P i c t e t e t C a m p i c h e , 1858,

от долния неоком (calcaire roux, valanginien) при Sainte Croix, Швейцария.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а (no R o m a n ) . Украсата е от л е к о сигмоидално извити ребра,
едни от които се разклоняват по средата от височината на завоя, а други са прости. В младия
и средния стадий на развитие ребрата се прекъсват във вентралната о б л а с т , завършвайки с лека
туберкула, а във възрастния минават б е з прекъсване. Сутурната линия (текст-фиг. 50) е близка
с тази при род Neocomites.
Текст-фиг. 50. Thurmanniceras

thurmanni (P i c t.) no R o m a n . 1938
Известен е c множество представители във валанжа във Франция, Швейцария, Крим, Кав
каз, Хималаите, П е р у , Б ъ л г а р и я ; в хотрива във Франция.
110
Thurmanniceras pertransiens crassicoslata N i k o l o v , 1960

Табл. L, фиг. .?
i960. Thurmanniceras gueymardl S a y n var. crassicoslata Ни к о л он, стр. 177, табл. XVIII, фнг. I (Syn пин.).
i960. Thurmanniceras aff. pertransiensis var. loryi - Н и к о л о в , стр. 177, табл. XVIII, фиг. 3.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е обявен от Н и к о л о в ( i 9 6 0 , табл. XVIII, фиг. 1) от долния валанж
(зона Subthurm. boissieri) при махала Д о й н о в мост, Еленско. С б . BAI 1, Сг, 23.
М а т е р и а л . Два екземпляра от сбирката на Т. Н и к о л о в , съхранявани в Г И на Б А Н .
О п и с а н и е . Завоите са плоски, обхващат се на '/., от височината си и заграждат сравни
телно широк пъп. Ребрата са леко S-видно извити, единични ИЛИ по двойки в умбиликалната
област, разтроени или раздвоени о к о л о средата от височината на завоя. В последния завой се
наблюдават четири бразди и заглъхване на ребрата в средната им част.
Г) ./ I I I
Холотии, Сг, 2.3 70 20(0,29) 3101.44) 10
T. H и к o а о в, табл. XVIII, фнг. 3 66 19(0,29) 26(0,-10)
Г>е Л е ж к и. Различава се от номинатния подвид с наличието на разтроени ребра и о б щ о
по-груба украса. Наличието на бразди, заглъхване на ребрата в средата, по-малкото обхващане
на завоите го доближават повече д о Thurtn. pertranensis S а у и, отколкото д о Thurtn. gueymardi
S a y n , който е c по-малък пъп, по-силно обхващащи се запои и без бразди. О т Thiirni. pertran
siens loryi S a y n ce отличава c по-грубата си украса и по-малък брой бразди. О т Пит.
salientina Sayn се отличава СЪЩО с по-малкия брой бразди И по наличието на умбили
кални пъпки.
Н а х о д и щ е : долноваланжките мергелни варовици в Еленско.
Н и и о в Б ъ л г а р и и : долен валанж (зона Subthurm. boissieri).
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен валанж (зона Sub
thurm. boissieri) в България.
Thurmanniceras campylotoxum ( U h l i g , 1902)

Табл. XLVII, фиг. r,
1902. Hoplites campylotopus Uhlig, S. -19, Taf. IV, Fig. 1 3.
1960. Thurmanniceras campylotoxum Н и к о л о в , стр. 178, табл, XIX. фиг. 1.2; табл. XX, фнг. 3.
Т и п . Холотипът, означен като "Typus der A r t " от U h l i g (1902, Taf. I V , Fîg. 2) от O b e r e o
Teschener Schieferen (валанж) на Силезия. Сбирка на I.. H o h e n e g g e r .
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра и фрагмента от сбирките на Г У Г О З Н , съхранявани u Г М
на С У , и от сбирката на Т. Н и к о л о в в Г И на Б А Н .
1
О п и с а н и е . Завоите са с плоски стени, обхващат се на , от височината си и заграждат
широк плитък пъп. Украсата се с ъ с т о и от S-видно извити широки и закръглени ребра, които
вземат началото си от умбиликална пъпка, единични или по двойки. Ч е с т о се явява раздвояване
от средата или малко над нея.
D il H l
U h l i g , Taf. IV, FlV. 2 70 26,8(0,38) 23,5(0,.33)
T. П и к о л о в, табл. XIX, фиг. 2
Б е л е ж к и . Този вид се различава д о б р е от останалите представители па рода по широ
ките си закръглени ребра, коленовидното огъване в средата от височината на завоя и д о б р е
изразените умбиликални пъпки.
Н а х о д и щ е : горноваланжките мергели в Централния и Източния Предбалкан.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : валанж в Силезия; горен
валанж в Югоизточна Франция, България.
Сб. ПАН, Сг, 28.
Род Neocomites Uhlig, 1905
Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Neocomites neocomiensis ( d ' O r b i g n y ) 1810, от

долните пластове на неокома в Централна Франция.
Родова характеристика. Бавно нарастваща спира със среден по ширина пъп. Укра
сата се с ъ с т о и от тънки остри ребра, единични и раздвоени в различни части от височината на
111
завоя. Ясно изразени са умбиликалните и маргиналните пъпки, латерални липсват. Сутурната ли
ния (текст-фиг. 5 1 ) е силно насечена.
Богат на видове род, познат във валанжа и долния хотрив в целия Медитерапски басейн.
Текст-фиг. 51. Neocomites neocomiensis

(d'Orb.i ио d ' O r b i g n y , 1810
Neocomites trezanensis (Lory)

11)07. Neocomites trezanensis — Sa y n, p. 34, pl. III. fig. 20, 25 ; pl. IV, fig. 15.
1860. Neocomites trezanensis II и кол on, стр. 183, табл. XXI, фиг. 3, 4, 5; табл. XXII, фиг. 1, 2, 3.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от S a y n (1907, pl. I V , fig. 15)
от валанжа (зона 7*. Roubatidi) при Chichillanne, Южна Франция. Сбирката на S a y n .
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра, събрани от Т. Н и к о л о в , съхранявани в сбирката на
Б Л П , и няколко от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
о т
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на ','з височината си и заграждат среден по
ширина пъп. Украсата във вътрешните завои се с ъ с т о и от гъсти остри почти прави, обикновено
единични с умбиликална пъпка ребра. П о - к ъ с н о някои от тях се снабдяват с латерално подуване
и се раздвояват в среда на височината на завоя, а о щ е но-късно умбиликалните пъпки се засил
ват, като някои от тях дават начало на двойка ребра. В последния завой се извиват S-видно и
всички се прекъсват в сифоналната област, заграждайки тясна бразда.
D d H l
S a y n , pl. IV, Hg. 15 35 10(0,29) 15(0,43)
T. Н и к о л о в , табл. XXII, фиг, 1 35 10(0,29) 16(0,43) —•
Б е л е ж к и . Т о з и вид варира доста много по отношение силата на орпаментацията си. П о - •
казва о б щ и белези с Л/. neocomiensis premolica S a y n , обаче има по-широк пъп и по-грубо на-
ребряване.
Н а х о д и щ е : горноваланжките мергели в Централния Предбалкан ; средноваланжките пе
съчливи мергели в Източния П р е д б а л к а н (по Т. Н и к о л о в , 19(ï0).
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж.
Стратиграфско и географско разпространение: валанж (зона 7'. ronbaudi)
в Югоизточна Франция: България.
Сб. БАН, Сг, п о .
Neocomites walkeri U h l i g , 1910

Табл. LUI, фнг. /
1910. Hoplites (Neocomites) Walkeri U h l i g , p. 253. pl. I.XXXVI, figs 1,2; pl. 1.XXXVII, fig. 3.
i960. Neocomites walkeri — Н и к о л о в , стр. 184, табл. XXII, фиг. I. 5.
i960. Neocomites neocomiensis var. subqtiudruta — Н и к о л о в , стр. 185. табл. XXIII, фиг. б.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от U h l i g (1910, pl. I . X X X V I I ,
fig. 3 ) от валанжа на Хималаите.
М е р г е л и . Три екземпляра, събрани от Т. Н и к о л о в , съхранявани н сбирката на Г М
при Б А Н .
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на ' / . , от височината си и заграждат среден по
ширина пъп. Украсата се с ъ с т о и от остри, сравнително рядко разположени ребра. Едни от тях
са единични, други се раздвояват в ъ в външната половина от височината на завоя, а трети изли
зат по две или три в сноп от д о б р е изразена умбиликална пъпка. Закономерност в подрежда
нето им не се наблюдава.
В d II l
U h 11 g, pl. 87. Hg. 3 81 26(0,30) 31(0.10)
(по изображение)
T. Н и к о л о в , табл. XXII. фиг. 5 5-1 17(0,31) 22(0,10)
112
Б е л е ж к и . Този вид се доближава доста много до N. teschenensis U H L I G , но се отличава

от него с рядко разположените си ребра и по-голям пън.
Н а х о д и щ е : средноваланжките песъчливи мергели в Провадийско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : среден валанж (по Т. Н и к о л о в , 1960).
Стратиграфско и географско разпространение: валанж в Х и м а л а и т е ; ва
ланж (зона на T. roubaudi) в България.
Cfi. БАН, Сг, 56.
Neocomites neocomiensis neocomiensis (D'ORBIGNY, 1840)

Табл. LUI, фиг. 4
1840. Ammonites neocomiensis d ' O r b i g n y , p. 202. pl. 59, fig. 8—10.
1887. Ammonites neocomiensis — M a 11 a d a. p. 14, Lan). 11, Figs. I. 2, 3.
1902. Hoplites neocomiensis — U li 1 i g. S. 54. Taf. Il, Fig. 9.
1907. Neocomites neocomiensis S a y n , p. 29, pl. 111. lig. 10, 11, non fig. 14.
1960. Neocomites neocomiensis — Н и к о л о в , стр. 181, табл. ХХШ, фиг. I, non фиг. 2 ; табл. XXIV, фиг. 1.
1960. Neocomites neocomiensis Д р у ш и ц в Д р у ш и ц и К у д р я в ц е в , стр. 282, табл. XXVII, фиг. 2а, Ь.
Т и п . Х о л о т и п ъ т , обявен от S A Y N (1907) като „TYPE", е екземплярът на D ' O R B I G N Y (1840,
PL. 59, FIG. 8 10) о т д о л н и т е пластове на неокома в Централна Франция.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри от сбирките на С У , Н И Г И , Г У Г О З Н , съхранявани в
О п и с а н и е . Завоите са с плоски стени, нарастват б ъ р з о на височина, обхващат се почти
на * / и заграждат тесен пъп. Украсата се с ъ с т о и от г ъ с т о разположени S-видно извити остри
а
ребра, които в началните завои в основата си са единични и се разклоняват в долната половина

от височината на завоя. П о - к ъ с н о освен единичните раздвоени ниско ребра в умбиликалната
област се наблюдават и ребра, излизащи по двойки от д о б р е изразена пъпка. Вмъкнатите във
външната половина от височината на завоя ребра са рядкост. В сифоналната о б л а с т ребрата се пре
късват и заграждат гладка лента.
D d H i
d ' O r b i g n y . pl. 59, fig. 8. 30 7(0,23) 14(0,47) 7
T. Н и к о л о в , табл. XXIII, фнг. 1 42 9(0 21) 23(0,54) —
Б е л е ж к и . Д о б р е изразените умбиликални пъпки в последния завой и разклоняване на
ребрата в долната трета от височината на завоите отличават д о б р е номинатния подвид от оста
налите разновидности на вида. Ширината на пъпа и силата на скулптурата варират доста.
Н а х о д и щ е : от долноваланжките и долнохотривските мергелни варовици, варовити и
песъчливи мергели в целия Предбалкан.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : бериас — д о л е н хотрив.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : валанж във Франция, Испа
ния, С и л е з и я ; валанж в Крим и Кавказ; бериас — долен хотрив а България.
Сб. БАН, Сг, 1578.
Neocomites neocomiensis subquadrata SAYN, 1907

Табл. Ц, фиг. / . 2
1907. Neocomites neocomiensis var. subquadrata S a y n , p. 31, pl. III, fig. 12.
1907. Neocomites neocomiensis var. premolica — S a y n , p. 31, pl. III, fig. 7—8.
1960. Neocomites neocomiensis var. subquadrata — Н и к о л о в , стр. 185, табл. XXIII, фиг. 5, non фиг. 6 —
N. walkeri Uhl.
i960. Neocomites neocomiensis var. premolica — Н и к о л о в , стр. 185, табл. XXIII, фиг. 3, 4.
1965. Neocomites neocomiensis subquadrata — B r e s k o v s k i , p. 207, pl. 1, fig. 3.
Т и п . Сравнявам C изображението на екземпляра, определен от S A Y N (1907, PL. III, FIG. 12
a, B ) от валанжа (зона T. roubaudi) при CHANIALOC, Югоизточна Франция. Сбирка на S A Y N .
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М
при С У ; един екземпляр, намерен от Т . Н и к о л о в , съхраняван в сбирката на Б А Н .
Б е л е ж к и . Различава се от номинатния подвид с по-рядкото разположение на ребрата и
раздвояването им във външната половина от височината на завоя. С ясното раздвояване на ре
брата и малък пъп екземплярите, изобразени от S A Y N , 1907, PL. III, FIG. 7, 8, дадени под името
premolica, според мен би трябвало да се отнесат към подвила subquadrata.
D d H l
S a y n , pl. III. fig. 12 30 7(0,23) 14(0,47) —
S a y n , pl. III, fig. 7 26 6(0,23) 13(0,50) —
T. Н и к о л о в , табл. XXIII, фиг. 5 38 10(0,25) 16(0,42)
Н а х о д и щ е : средноваланжките (по Т . Н и к о л о в , 1960) мергели и песъчливи мергели в
Предбалкана ; долнохотривските песъчливи мергели C Crioceratites picteti ( N O L A N ) в Омуртажко.
113
П и в о в В ъ л г а р и я : горен валанж — д о л е н хотрив.

Стратиграфско и географско разпространение: валанж (зона T. roubaudi)
във Франция и България ; долен хотрив в Вългария.
Сб. БАН, Сг, 7. Сб. СУ, Сг, 1843.
Neocomites neocomiensis premolica S a y n , 1907

Табя. LUI, фиг. .5
1902. Hoplites neocomiensis — U h 14 g, S. 54, Taf. III, Fig. 3.
1907. Neoc mites neocomiensis vzr. premolica S a y n , p. 30, pl. III, fig. 4, non 7, 8 = var. Subquadrata.
It07. Neocomites neocomiensis - S a y n , p. 29. pl. III, fig. 6 a, b.
i960. Neocomites neocomiensis — Н и к о л о в , стр. 181, табл. XXIII, фиг. 2.
non i960. Neocomites neocomiensis Vit. premolica — Н и к о л о в , стр. 185, табл. XXIII, фиг. 3, 4 — var. subquadrata.
19G5. Neocomites neocomiewis premolica — B r e s k o v s k i , p. 207, pl. I, fig. 2, ?8.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S a y n (1907, pl. III, fig. 4)-
от валанжа (зона / . roubaudi), департамент U r o m e . Сбирка на S a y n .
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри от сбирките па С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М
при С У . Кдин екземпляр от сбирката на BAI I.
Б е л е ж к и . Различава се от subquadrata с по-гъстото разположение на ребрата и нали
чието на не само раздвоени, но и вмъкнати ребра във външната трета от височината на завоя.
П о характера на наребряването се приближава д о подвида subtenuis, който обаче има много по-
тесен пъп.
D d il l
S a y n , pl. III, fig. 4 37 10(0,27) 17(0,46) —
T. Н и к о л о в , табл. XXIII, фиг. 2 35 9(0.26) 16(0,46)
Н а х о д и щ е : горноваланжките песъчливи мергели в Е л е н с к о ; долнохотривските песъчливи
мергели в Омуртажко c Crioceras picteti ( N o 1.).
Н и в о в Б ъ л г а р и я : валанж (зона на 7". roubaudi) — долен хотрив.
Стратиграфско и географско разпространение: валанж (зона 7". roubaudi)
във Франция и България, долен хотрив в България.
Сб. БАН, Сг, 1579.
Neocomites teschenensis ( U h l i g , 1902)

Табл. LUI, фиг. 2, 3
1902. Hoplites teschenensis U h l i g , S. 54, Taf. III, Fig. 4.
1 60. Neocomites teschenensis — Н и к о л о в , стр. 185, табл. XXIV, фкг. 2, поп фиг. 1 = N . neocomiensis (d*0 r b).
1965. Neocom.'tes teschenensis — B r e s k o v s k i , p. 208, pl. I, fig. 6, 7.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от U h l i g (1902, Taf. III, F i g . 4 )
от валанжа на Силезия. Сбирка на I l o h e n n e g e r .
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри от сбирките на С У , Г У Г О З Н и Б Л Н ,
1
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на / и заграждат среден по ширина плитък пъп.
2
Украсата се състои от S-видно извити ребра, които излизат по двойки и по-рядко единично о т
добре обособена умбиликална пъпка. В ъ в вентралната област ребрата л е к о се разширяват и
прекъсват.
D d И I
U h l i g , Taf. III, Fig. 4 58 16(0,28) 25(0,43)
T. H и K O л 0 3, табл. XXIV, фиг. 2 54 18(0,33) 22(0,40) —
В е л е ж к и . Този вид се отличава д о б р е от останалите представители на рода с разшире

ните си в маргиналната област ребра и периодичното им разклоняване от умбиликална пъпка.
Н а х о д и щ е : горноваланжките песъчливи мергели в Централния и Източния П р е д б а л к а н ;
в долнохотривските песъчливи мергели в О м у р т а ж к о c Crioceratites picteti ( N o 1.).
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж — д о л е н хотрив.
Стратиграфско и географско p а з п p o с т p а н е н и е : в Силезия валанж (зона
5. verrucosum); горен валанж — долен хотрив в България.
Сб. БАН/.-Сг^ 16.
Род Lyticoceras I I y a i t , 1900

[ Endemoceras Thicrmann, 1964 (sub.)]
Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites cryptoceras d'Orbigny, 1840, от
долния хотрив на Южна Франция.
15 Фоснлитв ня Вългария, т. IV
114
РОДОВА Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А . БАВНО НАРАСТВАЩИ И СЛАБО ОБХВАЩАЩИ СЕ ЗАВОИ, ПО-ВИСОКИ,

ОТКОЛКОТО ШИРОКИ, С ПОЧТИ ПЛОСКИ СТЕНИ. ПЪПЪТ Е СРЕДНО ШИРОК, ПЛИТЪК. ОРНАМЕНТАЦИЯТА СЕ
СЪСТОИ ОТ ИЗВИТИ РЕБРА С ДОБРЕ ИЗРАЗЕНИ УМБИЛИКАЛНИ ПЪПКИ, ОТ КОИТО ЧЕСТО СТАВА РАЗДВОЯВАНЕ
НА РЕБРАТА. ОСВЕН ТОВА СЕ НАБЛЮДАВА И ВМЪКВАНЕ НА РЕБРА В ГОРНАТА И ДОЛНАТА ПОЛОВИНА ОТ
ВИСОЧИНАТА НА ЗАВОЯ. ВСИЧКИ РЕБРА ЗАВЪРШВАТ С МАРГИНАЛНА ПЪПКА, КАТО ПОНЯКОГА СЕ НАБЛЮДАВА
И ЛАТЕРАЛНА ПЪПКА. СИФОНАЛНАТА ОБЛАСТ Е ГЛАДКА ИЛИ СЪС СЪВСЕМ СЛАБИ, СВЪРЗВАЩИ СЕ ПОД ЪГЪЛ
РЕБРА. ЧЕСТО СЕ ЯВЯВАТ ПО-РЕЛЕФНИ ГЛАВНИ РЕБРА, ОБГРАДЕНИ С БРАЗДИ. СУТУРНАТА ЛИНИЯ (ТЕКСТ-
ФИГ. 5 2 ) Е СИЛНО НАСЕЧЕНА С ТРИРАЗДЕЛЕН АСИМЕТРИЧЕН ЦЕНТРАЛЕН ЛОБУС.
ТЕКСТ-ФИГ. 52. Lyticoceras cryptoceras

(RL'O Г B.) ПО D'OR B I G N Y. 1 840
РОДЪТ Е ИЗВЕСТЕН С МНОЖЕСТВО ВИДОВЕ ОТ ГОРНИЯ ВАЛАНЖ И ДОЛНИЯ ХОТРИВ КАКТО В МЕДИТЕ-
РАНСКИИ, ТАКА И В СЕНЕРНИЯ ДОЛНОКРЕДЕН БАСЕЙН.
Б Е Л Е Ж К И . Н Е СПОДЕЛЯМ СХВАЩАНЕТО НА R O M A N ( 1 9 3 8 ) И T H I E R M A N N ( 1 9 0 4 ) , ЧЕ РОД
Lyticoceras H Y A T T , 1 9 0 0 , Е СИНОНИМ НА РОД Leopoldia M A Y Е R-F. Y M A R, 1 8 8 7 . ПЪРВО, ЗАЩОТО L. cryp
toceras ( D ' O R B . ) — ТИПОВИЯТ ВИД НА РОД Lyticoceras, МАКАР И ДА ИМА БЛИЗКА СУТУРА Е РОД
Leopoldia ( K I L I A N , 1 9 1 0 , S . 1 9 8 ) , НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЧИСЛИ КЪМ НЕГО ПОРАДИ ГОЛЕМИТЕ РАЗЛИКИ
ВЪВ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ БЕЛЕЗИ В ДВАТА РОДА. ВТОРОТО СЪОБРАЖЕНИЕ, КОЕТО Е ИМАЛ ПРЕД ВИД T H I Е Г-
№ А П П, Е ДОЛНО'АЛАНЖКАТА ВЪЗРАСТ НА L. cryptoceras D ' O R B . , ОЗНАЧЕНА ПЪРВОНАЧАЛНО ОТ D ' O R B I G N Y
( 1 8 4 0 ) . T H I E R M A N N ПО НЕИЗВЕСТНИ ПРИЧИНИ ОБАЧЕ НЕ Е ВЗЕЛ ПРЕДВИД ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ КОРЕКЦИИ
В ТОВА ОТНОШЕНИЕ НА ФРАНЦУЗКИТЕ АВТОРИ K I L I A N ( 1 9 1 0 , S . 1 9 8 ) И K I L I A N ET R E B O U L ( 1 9 1 5 ,
P. 2 2 9 ) , КОИТО СЪОБЩАВАТ ВЪЗРАСТТА НА ТОЗИ АМОНИТ КАТО ДОЛНОХОТРИВСКА. ИДЕЯТА НА T H I Е R M A N N
( 1 9 6 4 ) ЗА ОГРАНИЧЕНИЯ САМО НА СЕВЕР АРЕАЛ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА РОД
Endemoceras НЕ НАМИРА ПОТВЪРЖДЕНИЕ.
Lyticoceras inaequicostatum (KILIAN ET R E B O U L , 1 9 1 5 )

ТАБЛ. LUI, ФИГ. 6 ; ТАБЛ. LV, ФИГ. /
1915. Neocomites neocomiensiformis—KШАП ET R E B O U L , P. 228, PL. X. FIG. 2 ; PL. XV.
1915. Neocomites neocomiensiformis (H O LI.) U H L I G SP. VAR. inaequicostata K I L I A N ET R E B O U L , P. 234, PL.
XII, FIG. 4.
Т И П . СРАВНЯВАМЕ ИЗОБРАЖЕНИЕТО НА ЕКЗЕМПЛЯРА, ОПРЕДЕЛЕН ОТ K I L I A N ET R E B O U L ( 1 9 1 5 , PL.
X I I , FIG. 4 ) ОТ ДОЛНИЯ ХОТРИВ ПА НИСКИТЕ АЛПИ.
М А Т Е Р И А Л . МНОЖЕСТВО ФРАГМЕНТИ, НЯКОЛКО ЦЕЛИ ЕКЗЕМПЛЯРА ОТ СБИРКАТА НА Г У Г О З Н ,
О П И С А Н И Е . БАВНО НАРАСТВАЩА СПИРА И БАВНО НАРАСТВАЩИ НА ВИСОЧИНАТА ЗАВОИ. НАПРЕЧНОТО
СЕЧЕНИЕ Е МНОГО ПО-ВИСОКО, ОТКОЛКОТО ШИРОКО. ПЪПЪТ Е ШИРОК, ПЛИТЪК, СИЛНО РАЗШИРЯВАЩ СЕ С
НАРАСТВАНЕТО НА ЗАВОИТЕ. УКРАСАТА СЕ СЪСТОИ ОТ СЛАБО ИЗВИТИ, ШИРОКИ, ЗАКРЪГЛЕНИ РЕБРА С ДОБРЕ
ИЗРАЗЕНА УМБИЛИКАЛНА И МАРГИНАЛНА ПЪПКА. ЧЕСТО СЕ НАБЛЮДАВА РАЗДВОЯВАНЕ НА РЕБРАТА ОТ УМБИ
ЛИКАЛНАТА ПЪПКА И ПОЧТИ ЗАКОНОМЕРНО ВМЪКВАНЕ МЕЖДУ ДВЕ ЦЕЛИ ПО ЕДНО КЪСО РЕБРО САМО В
ГОРНАТА ТРЕТА ОТ ВИСОЧИНАТА НА ЗАВОЯ. В ПОСЛЕДНИЯ СТАДИЙ НА ЗАВИВАНЕТО МЕЖДИННИТЕ РЕБРА,
КАКТО И РАЗДВОЯВАНЕТО НА РЕБРАТА ОТ УМБИЛИКАЛНАТА ПЪПКА ПОЧТИ НЕ СЕ НАБЛЮДАВАТ.
РАЗМЕРИ В ММ :
D d н l
K I L I A N ET R E B O U L , PL. XII, FIG. 1 200 ? 68(0,34 ) 38
ЕКЗ. ОТ C. СЪЕДИНЕНИЕ, CR, 1801 163 66(0,40) 58,0,35) 28
Б Е Л Е Ж К И . СЪЗДАДЕНИЯ ОТ K I L I A N ET R E B O U L VARIETET inaequicostata ПРИЕМАМ ЗА ВИД И
ВКЛЮЧВАМ В ГРАНИЦИТЕ МУ ЕКЗЕМПЛЯРИТЕ, ОПИСАНИ ОТ СЪЩИТЕ АВТОРИ КАТО N. neocomiensiformis
(ПОИ H O H E N E G E R IN U H L I G , 1 9 0 2 , TAF. III, F I G . 1, 2 ) , КОИТО CE ХАРАКТЕРИЗИРАТ C ШИРОК И
ПЛИТЪК ПЪП.
Н А Х О Д И Щ Е : ДОЛНОХОТРИВСКИТЕ МЕРГЕЛИ И ГЛИНЕСТИ ВАРОВИЦИ ВЪВ ВАРНЕНСКО, ТОЛБУХИНСКО,
ТЪРГОВИЩКО.
115
Стратиграфско и географско разпространение: д о л е н хотрив в Югоизточна
Сб. СУ, Сг, 1801, 1807.
Lyticoceras ambligoniam ( N e u m a y r und U h l i g , 1881)

Табл. LIV, фиг. 2
1881. Hoplites ambligonius N e u m a y r und U h l i g , S. 168, Taf. 36, Fig. 1, la, lb, l e ; Taf. 37, Fig. 1, la:
non Taf. 36, Fig. 2, 2a ; non Taf. 39, Fig. 1, la; non Taf. 40, Fig. 2 a, 2b, 2c; non Taf. 43, Fig. 2 a, b.
1881. Hoplites oxvgonius — N e u m a y r und U h I i g, S. 171, Taf. 38. r'ig. 1. la.
1892. Hoplites ambligonius — P a v l o v et L a m p I u g h, p. 103, pl. XVII, fig. 6.
non 1934. Hoplites umbligonium — С т е ф а н о в , стр. 218, табл. VII, фиг. 1, 2.
1960. I.vticoceras ambligonius — Д р у щ и ц в Д р у ш и ц и K у д р я в ц е в, стр. 284, табл. 26, фиг. 5.
1964. Endemoceras ambligoniam — T h i e r m a n n , S. 372, Taf. 20, Fig. 1, 2, 2a, 3, 3 a ; Taf. 21. Fig. 1, la.
2, 3, 3 a.
Т и п . Л е к т о т и п ъ т , обявен от T h i e r m a n n (1964), е екземплярът, определен o r N e u m a y r
und U h l i g (1881, Taf. 36, F i g . l a — c, рисунка) —- Endemoceras ambligoniam, изобразен от
T h i e r m a n n (1964, Taf. 20, F i g . 1, гипсова отливка) от долния хотрив (зона ambUgonium) Kirch-
wehren, Северна Германия.
М а т е р и а л . М н о г о екземпляри и фрагменти от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхраня
О п и с а н и е . Завоите са с плоски стени, по-високи, о т к о л к о т о широки, обхващащи се почти
о т
на '/а височината си. П ъ п ъ т е средно широк и плитък. Украсата се състои от с л а б о S-видно
извити ребра, снабдени с умбиликална и маргинална пъпка. М е ж д у тях много често от умбили
калната пъпка, малко по-високо от нея или само в горната трета от височината на завоя се
вмъкват ребра, които винаги са снабдени с маргинална пъпка. Във вентралната област ребрата
силно намаляват силата си и почти изчезват, като завършват с д о б р е изразена маргинална пъпка.
D d H l
T h i e r m a n n , Taf. 20, Fig. 1 133 42(0,31) 18(0,36) ?
Екз. от c. Стоян Михайловски, Cr, 1808 96 34(0,35) 38(0,40) 24
Б е л е ж к и . Споделим мнението на T h i e r m a n n (1964) за присъединяването на някои
екземпляри под името H. oxigonius към вида L. ambligoniam ( N . u. U h 1.). Видът е б л и з ъ к д о
L. inaeqiiicostatum ( K i l . et R e b . ) , който обаче има пс-широк пъп, по-слабо изпити ребра и не
така изразени маргинални пъпки.
Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели и глинести варовици в Т ъ р г о в и щ к о , Варненско,
Т о л б у х и н с к о , Ш у м е н с к о , Новопазарско, Михайловградско.
Н и н о в Б ъ л г а р и я : д о л е н хотрив.
Стратиграфско и географско разпространение: д о л е н хотрив в Северна
Германия, България, Крим.
Сб. СУ, Сг, 1808.
Lyticoceras cryptoceras ( d ' O r b i g n y , 1840)
Табл. LIV, фиг /
1840. An monites ciyptoceras d ' O r b i g n y , p. 106, pl. 24, fig. I 4.
1907. Hoplites ambligonius — К а р а к а ш , стр. 91, табл. XIV, рис. la, C.
fig. 1,2) от долния хотрив (според K i l i a n et R e b o u l , 1915).
М а т е р и а л . Ндин д о б р е запазен екземпляр, събран от С т . М о с к о в с к и , и няколко фраг
мента о т сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани D сбирката на Г М при С У .
о т
О п и с а н и е . Завоите са с плоски стени и се обхващат само на '/s височината си. П ъ
път е широк, плитък, с ъ с стръмни стени. Украсата се с ъ с т о и от г ъ с т о разположени S-видно
изнити ребра, които излизат на двойки от д о б р е изразени умбиликални пъпки. Във външната
трета от височината на завоя се явяват вмъкнати къси ребърца, които понякога изглеждат като
раздвоени от първите. Всички ребра във вентралната о б л а с т се прекъсват и завършнат с малка
остра т у б е р к у л а . В началото на последния заной в умбиликалната о б л а с т през 5—6 ребра за
почва да се оформя по едно по-силно ребро, снабдено с добре изразено умбиликално подуване,
което се разцепва на две на половината от височината си и се придружава от д о б р е изразена
бразда.
D d H l
d ' O r b i g n y , pl. 24, fig. 1. 2 160 60(0.38) 36
К а р а к а ш . табл. XIV, фиг. 1 144 54(0.37) 52(0.36) 4.3
;
L K3. от c. Нелотинци, Cr, 1809 140 55(0.40) 47(0,34) 23
116
Б е л е ж к и . Българският екземпляр показва голяма прилика с французкия както по изо

бражение (рисунка), така и по описание, с тази разлика, че при него е налице и последният за
вой с по-груба и малко изменена украса. С кримските екземпляри има поразителна прилика. Разли
чава с е от / . . inaequicostatus ( K i l . et P е b.) с много по-гъстото си и фино наребряване и с двой
ните ребра, излизащи от умбиликалната пъпка, което в последния вид е рядко. О т /.. ambligo
nius ( N . u. U h 1.) се различава c по-фината си украса, по-широк пъп и по наличието на главни
ребра в последния завой.
Н а х о д и щ е : долнохотривските варовици при с. Белотинци, Михайловградско.
Н и н о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив.
Стратиграфско и географско разпространение: долен хотрин н Южна
Франция, Крим, Българин.
Сб. СУ, Сг, 1809.
Lyticoceras enode ( T h i е r m a n n, 1964)

Табл. LV1, фиг. /
1881. Hoplites n. f. ind. — N e u m a y r und U h l i g , S. 175, Taf. 32, Fig. 3, 3 a.
1881. Hoplites cf. paticimnlus - N e u m a y r nnd U h l i g , S. 171, Taf. 35, Fig. 2, 2 a, 2 b.
1892. Hoplites oxygonitis — P a v l o w et I. a m p 1 u g h, p. 101, pl. XVII, fig. 5 a c, non fig. 4 a—c.
1964. Endemoceras enode T h i е r m a n D, S. 377, Taf. 24, Fig. 1, 1 a, 2. 2 a, 1, 4 a.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от T h i e r m a n n (1964, Taf. 24, F i g . 1, 1 a ) от долния хотрив
(Зоваnoricum) Kirchwehren, Северна Германия. G e o l . Pal. lnst., Gôttingcri, T K - N r 603—3.
О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира с плоски стени на завоите, които са по-високи, о т
колкото широки и се обхнащат на i:e повече от от височината си. П ъ п ъ т е широк, плитък.
Украсата се състои от S-видно извити ребра, които излизат по двойки от умбиликална пъпка.
М е ж д у тях както от умбиликалната стена, така и в горната половина от височината на завоя
се явяват допълнителни ребра. В началото на завиването те носят по една малка маргинална
пъпка, която с нарастването на черупката изчезва и ребрата преминават вентралната област б е з
прекъсване с малко огъване напред.
I) d H 1
Холотии 41 15(0,34) 16(0,36) 10
T h i e r m a n n , Taf. 24, Fig. I 80 35(0,48) 26(0,33) 15
F.K3. от Шумен, Cr, 1810 69 28(0,40) 24(0.351 10
Б е л е ж к и . Българският екземпляр показна по-голяма б л и з о с т с един екземпляр от синти-
повата колекция на T h i e r m a n n , о т к о л к о т о с холотипа. Сравнително широкият пъп, липсата
на маргинални пъпки в по-късните завои, както и по-рядко разположените ребра отличават добре
този вид от останалите представители на рода. В б ъ л г з р е к и я екземпляр се наблюдават и слаби
латерални пъпки върху 3—4 ребра от втория завой.
Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Т е к е д е р е , Ш у м е н .
П и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрив.
Стратиграфско и географско разпространение: долен хотрив в Северна
Германия, България.
Сб. СУ, Сг, 1810.
Lyticoceras curvicostatum ( T z a n k o v, 1929)

Табл. LVI, фиг. 2; табл. I.VI1, фнг. /
1890. Crioceras sp. n. — T o u l a , S. 18, Taf. III. Fig. 1.
1929. Crioceras enrvicostatus Ц а н к о в , стр. 57. табл. V, фиг. 1.
Т и п . Х о л о т и п ъ т , означен тук, е екземплярът, .свредел*н от В. Ц а н к о в (1929, табл. V ,
фиг. 1) от д о л н о х о т р и в с к и т е мергели при с. Панайот Волов, Ш у м е н с к о , С б . С У , Сг, 1825.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о недобре запазени екземпляри и фрагменти, обикновено с големи
размери от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира и с ъ щ о така бавно нарастващи на височина завои,
които заграждат широк, плитък пъп. Напречният пререз е доста по-висок, о т к о л к о т о широк.
Украсата в началните завои не е д о б р е изразена. Едва личат еднакви прави широки ребра, върху
някои от които са загатнати латерални и маргинални пъпки. П о - к ъ с н о ребрата се диференцират
на главни широки закръглени трипъпни ребра и междинни по-слаби гладки, 2—4 на брой в
междуребрие. В края на последния завой главните ребра образуват двойно слабо S-видно изви
ване, сгъстяват се, а междинните почти изчезват. Главните ребра се прекъсват във вентралната
област, а междинните я преминават, като само намаляват силата си.
117
Размери м мм :
/) а H i
Холотип, Сг, 1825 140 5
Топотнп, Сг, 1826 370 197(0,53) 105(0.28) 5
Тоиотин, С-, 1824 380 193(0,50) 108(0,28) 5
Б е л е ж к и . Т о з и вид показва голямо разнообразие на украсата в различните стадии на
развитие, поради което о т д е л н и фрагменти мъчно могат да се отнесат към един и с ъ щ вид, ако
не се разполага с цели екземпляри.
Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели при с. Панайот Волов с представители от род
Crioceratites и Olcostephanus.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрин.
Стратиграфско и географско разпространение: долен хотрив в Ш у м е н с к о
и Разградско.
Сб. СУ. Сг, 1825. 1826. 1824.
Lyticoceras tuberculatum sp п.
Табл. LIX, фиг. 1,1а
Тип. За холотип означавам екземпляра, фигурирай на т а б л . 1.IX, фиг. / , 1а, от глинестите

варовици па долния хотрив при с. Панайот Волоп, Ш у м е н с к о .
М а т е р и а л . Един д о б р е запазен екземпляр, събран от проф. В. Ц а н к о в , и н я к о л к о
фрагмента от колекцията на Н И Г И , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира и СЪЩО така бавно нарастващи във височина завои,
които заграждат широк пъп. Украсата се с ъ с т о и от прави ниски широки закръглени ребра.
Вдните от тях - главните — са по-силни, снабдени с три кръгли пъпки, разположени на ед
накво разстояние една от друга, другите — междинните — в началото по едно, по-късно по
две са по-слаби, с едва забележима маргинална пъпка. Ч е с т о се наблюдава, макар и неясно, от
цепване на ребра от латералната пъпка, която в последните завои се приближава към маргинал
ната. Всички ребра се прекъснат във вентралната о б л а с т .
D d H l
Холотип, Cr, 1823 180 82(0,46) 55(0,30) 26
Екз. от с. Съединение,' Cr, 1824 137 62(0,45) 45(0,33) 20
Б е л е ж к и . Т о з и вид показна голяма прилика с /.. spiniger ( K o e n . ) , обаче трипъпната
украса тук се появява сравнително много по-рано, а междинните ребра са по-малко на брой.
Н а х о д и щ е : долнохотривските глинести варовици при с. Панайот Волов, Ш у м е н с к о , с
Lyticoceras curvicostatum ( T z.), c. Съединение, Търговищко, c Lyticoceras neocomiensiformis
(Kil. et R e b . ) .
Ниво в България: долен хотрив.
Стратиграфско и географско разпространение: долен хотрин в България.
СБ. СУ, СГ, 1823, 1824.
Род Neocosmoceras B l a n c h e t, 1922 emend M a z e n o t , 1939
Т и п о в в и д , д о п ъ л н и т е л н о означен от R o m a n (1938), Hoplites Sayni S i m i o n e s e u ,

1899, от бериаса при Saint Andrc-en-Bochaine ( M o n t a g n e de Lure), Югоизточна Франция.
Родова характеристика. Завоите малко се обхващат и заграждат сравнително ши
рок, но плитък пъп. Украсата се с ъ с т о и о т главни ребра с три реда пъпки, придружени от
прости, по-ниски. Наблюдава се разклоняване от латералната пъпка. Сутурната линия (текст-
фиг. 5 3 ) е сравнително просто насечена.
Богат на видове род от бериаса на Южна Франция, България.
Текст-фиг. 53. Neocos

moceras ambiguum
Maz. но M a z e
n o t . 1939
118
Neocosmoceras sayni (S i m i o n е s c u, 1899)

Табл. I.VI, фиг. 4
189!). Hoplites Sayni S i m i o n е s c u, p. 6, pl. I, fig. 7, 8.
I9ô0. Neocosmoceras sayni — Н и к о л о в , стр. 175, табл. XVII, фиг. 2 (Syn. cum.).
Т и п . Л е к т о т и п ъ т , обявен от M a z e n o t (1939), е екземплярът, изобразен от S a y n (1899,
pl. 1, fig. 7) от бериаса на Montagne de Lure.
М а т е р и а л . Фрагменти о т сбирката на Г У Г О З Н . Един по-голям фрагмент, намерен от
Т. Н и к о л о в , съхраняван в сбирката на Б А Н .
1 о т
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на /з височината си и заграждат широк плитък пъп.
Украсата се с ъ с т о и от главни прави единични трипъпни ребра, придружени от по-слаби, гладки,
с ъ щ о единични междинни ребра. Забелязва се разпределение по двойки на главни и междинни ребра.
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава д о б р е с простите си подредени по двойки главни и
междинни ребра.
Н а х о д и щ е : долноваланжките песъчливи мергели в Еленско.
П и в о в Б ъ л г а р и я : долен валанж (бериас).
Стратиграфско и географско разпространение: бериас във Франция,
България.
Neocosmoceras hookeri ( B l a n f o r d , 1865)

Табл. LIV, фиг. 3
i960. Acanthodiscus hookeri — Н и к о л о в , стр. 187, табл. XXIV, фиг. 3 (Syn. cum.).
Т и п . Не разполагам с труда на B l a n f o r d (1865), за да направя сравнение с изображе
нията на създателя на вида.
М а т е р и а л . Един добре запазен екземпляр, събран от Т. Н и к о л о в , съхраняван в сбир
ката на Б А Н .
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на '/., от височината си и заграждат среден по ширина
пъп. Украсата се състои от главни трипъпни ребра, които се раздвояват в латералната пъпка, и
междинни гладки, по-слаби от първите, чийто брой отначало е две, а по-късно е д н о . Ч е с т о , осо
бено в последния завой, се наблюдава отцепване на ребра от умбиликална пъпка.
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от N. sayni ( S i m.) по раздвояването на главните ребра
и по съединяването на гланно и междинно ребро в умбиликалната пъпка на последния завой.
Н а х о д и щ е : долноваланжките песъчливи мергели в Еленско.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : Locharnbel beds, Хималаите;
бериас в България.
1
Род Luppovella N i k o l o v , 1966
Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Th. (KiUanella) superba S a y n (1907, pl. IV, fig.
18) от валанжа в Южна Франция.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Бавно нарастваща спира със сравнително широк пъп. На
пречното сечение на завоите е по-високо, о т к о л к о т о широко. Украсата се с ъ с т о и от главни три
пъпни и бифуркиращи о т латералната пъпка ребра и междинни по-слаби, прости.
Известен във валанжа на Медитеранската о б л а с т .
Luppovella superba ( S a y n , 1907)

Табл. LI, фиг. 6
1907. Thurmannia (KiUanella) superba S a y n , p. 51, pl. IV, fig. 18—20.
1960. KiUanella superba — Н и к о л о в , стр. 182, табл. XIX, фиг. 3.
Т и п . Като . t y p e " са означени от S a y n (1907) екземплярите от основата на горния валанж
при Noyer sur Jabron, Югоизточна Франция (pl. I V , fig. 18 a, b, 19).
М а т е р и а л . Един добре запазен екземпляр от сбирката на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при
С У . Фрагменти в сбирката на Б А Н .
1
Трудът е ползвай в ръкопис, за което благодари на аитора му.
119
О П И С А Н И Е . ЗАВОИТЕ СЕ ОБХВАЩАТ ПОЧТИ НА Ц ОТ ВИСОЧИНАТА СИ И ЗАГРАЖДАТ СРЕДЕН ПО

я
ШИРИНА ПЪП. УКРАСАТА СЕ СЪСТОИ ОТ СРАВНИТЕЛНО ПРАВИЛНО РЕДУВАНЕ НА ПРОСТИ БЕЗПЪПНИ И ПО-
СИЛНИ, СНАБДЕНИ СЪС УМБИЛИКАЛНИ И ЛАТЕРАЛНИ ПЪПКИ РЕБРА. О Т ЛАТЕРАЛНАТА ПЪПКА, РАЗПОЛОЖЕНА
В ГОРНАТА ТРЕТА ОТ ВИСОЧИНАТА НА РЕБРОТО, СЕ ЯВЯВА РАЗДВОЯВАНЕ. ВСИЧКИ Р;БРА НОСЯТ МАРГИНАЛНА
ПЪПКА И СЕ ПРЕКЪСВАТ В СИФОНАЛНАТА ОБЛАСТ.
Б Е Л Е Ж К И . О Т N. sayni ( S I M . ) СЕ ОТЛИЧАВА ПО НАЛИЧИЕТО НА РАЗДВОЕНИ РЕБРА ОТ ЛАТЕРАЛ
НАТА ПЪПКА. РАЗПОЛОЖЕНИЕТО ПА ПЪПКИТЕ, ШИРИНАТА НА ПЪПА, СЛАБИТЕ МЕЖДИННИ РЕБРА СА ТЕХНИТЕ
ОТЛИЧИТЕЛНИ БЕЛЕЗИ. СИЛНО ИЗРАЗЕНАТА РАЗЛИКА В ГЛАВНИ И МЕЖДИННИ РЕБРА И НАЛИЧИЕТО НА ТРИ
РЕДА ПЪПКИ НЕ ПОЗВОЛЯВАТ ОТНАСЯНЕТО НА ТОЗИ ВИД КЪМ РОД KiUanella.
Н А Х О Д И Т Е : ГОРНОВАЛАНЖКИТЕ МЕРГЕЛИ В В.ЛЕНСКО.
Н И В О В Б Ъ Л Г А Р И Я : ГОРЕН ВАЛАНЖ.
СТРАТИГРАФСКО И ГЕОГРАФСКО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: ГОРЕН ВАЛАНЖ (ЗОНАS. verru
cosum) а ЮГОИЗТОЧНА ФРАНЦИЯ И БЪЛГАРИЯ.
Род KiUanella U h l i g , 1905

Т И П О В В И Д , ЧРЕЗ ОРИГИНАЛНО ОЗНАЧЕНИЕ, Hoplites pexiptychus U H L I G , 1 8 8 2 , ОТ ROSSFELD-
SCHICHTEN, АЛПИТЕ.
Р О Д О В А Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А . БАВНО НАРАСТВАЩА СПИРА И ЗАВОИ С ПЛОСКИ СТЕНИ. ГОЛЯМ
ПЪП. УКРАСАТА СЕ СЪСТОИ ОТ ЕДИНИЧНИ ИЛИ РАЗДВОЕНИ ОТ УМБИЛИКАЛНА ПЪПКА ИЛИ ОКОЛО СРЕ
ДАТА НА ВИСОЧИНАТА НА ЗАВОЯ РЕБРА, КАТО ЧЕСТО МЯСТОТО НА РАЗДВОЯВАНЕТО Е ФИКСИРАНО ОТ ПЪПКА.
ЧЕСТО СЕ ЯВЯВАТ ПРИЩЪПВАНИЯ. СУТУРНАТА ЛИНИЯ Е ОТНОСИТЕЛНО ПРОСТА (ТЕКСТ-ФИГ. 5 4 ) .
ИЗВЕСТЕН Е С МНОГО ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ДОЛНИЯ И ГОРНИЯ ВАЛАНЖ В ЕВРОПА.
Текст-фиг. 54. KiUanella pexvptvclia

(LJ h 1.) по R o m a 11, 1938'
KiUanella pexiptycha (UHLIG, 1882)

Табл. L, фиг. 5
1882. Hoplites pexiptychus U h l i g , S. 389, Taf. IV, Fig. 4, 5.
1957. KiUanella pexiptycha — C a и y н o u, стр. 159, табл. III, фиг. 2.
? i960. KiUanella pexiptycha — Д р у щ и ц в Д р у щ и ц и K у д р я в u е в, стр. 283, табл. XXVI, фиг. 3.
Т И П . ХОЛОТИПЪТ, ОБЯВЕН ОТ M A Z E N O T ( 1 9 3 9 ) , Е ЕКЗЕМПЛЯРЪТ, ОПРЕДЕЛЕН ОТ U H L I G ( 1 8 8 2 ,
TAF. IV, FIG. 4 ) ОТ ROSSFELDSCHICHTEN, АЛПИТЕ.
М А Т Е Р И А Л . НЯКОЛКО МАЛКИ ФРАГМЕНТА ОТ СБИРКАТА НА Г У Г О З Н , СЪХРАНЯВАН В Г М ПРИ С У , И
ЕДИН ЦЯЛ ЕКЗЕМПЛЯР ОТ СБИРКАТА НА Б А Н .
О П И С А Н И Е . СЛАБО ОБХВАЩАЩИ СЕ ЗАВОИ. ШИРОК ПЪП. УКРАСАТА СЕ СЪСТОИ ОТ РЕБРА, РАЗ
ДВОЕНИ В СРЕДАТА НА ЗАВОЯ И ЕДИНИЧНИ. БРАЗДИТЕ ПРЕЗ 4 — 5 РЕБРА СА ДОБРЕ ИЗРАЗЕНИ.
Н А Х О Д И Щ Е : ДОЛНОВАЛАНЖКИТЕ МЕРГЕЛИ В ЕЛЕНСКО, ПРЕСЛАВСКО.
Н И В О В Б Ъ Л Г А Р И Я : ДОЛЕН ВАЛАНЖ (БЕРИГС).
СТРАТИГРАФСКО И ГЕОГРАФСКО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: ДОЛЕН ВАЛАНЖ В ЮЖНА
ФРАНЦИЯ, КРИМ, БЪЛГАРИЯ.
Сб. БАН.
KiUanella ischnotera S A Y N, 1 9 0 7
1907. Thurmannta (KiUanella) ischnotera S a y n , p. 47. pl. VI, fig. 1,6.
1960. KiUanella ischnotera — Н и к о л о в , стр. 180, табл. XX, фиг. 2.
Т И П . СРАВНЯВАМ С ИЗОБРАЖЕНИЕТО НА ЕКЗЕМПЛЯРА, ОПРЕДЕЛЕН ОТ S A Y N ( 1 9 0 7 , PL. VI, FIG. 6 )
ОТ CHAMALOC (ЗОНА 7'. roubaudi), ЮЖНА ФРАНЦИЯ. СБИРКА НА P A Q U I E R .
120
М а т е р и а л . Един екземпляр, събран от Т. Н и к о л о в и съхраняван в сбирката на НАМ.

О п и с а н и е . Малка черупка със слабо обхващащи се завои и широк пън. Украсата се съ
стои от гъсти S-видно извити ребра, едни от които се раздвояват в горната половина от висо
чината на завоя, а други са прости. Рядко се среща раздвояване от умбиликалната стена.
D d H I
Sayn, pl. VI, fig. 6 27 9(0.33) 10(0.39)
T. Н и к о л о в , табл. XX, фнг. 2 32 10(0,31) 11(0.34) —
Б е л е ж к и . Този вид се отличава добре от останалите представители на рода. Със своите
гъсто разположени ребра и тяхното доста правилно редуване на прости с раздвоени.
Н а х о д и щ е : горноваланжките мергели в Еленско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж (зона T. roubaudi).
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : валанж (зона T. roubaudi)
в Югоизточна Франция; България.
KiUanella lucensis S a y n , 1907

Табл. LVI, фиг. 3
1907. Thurmannia (KiUanella) lucensis Sayn. p. 50, pl. V, fig. 18; pl. VI, fig. 13. 17—20.
1960. KiUanella lucensis - Николов, стр. 179. табл. XV, фиг. 3 ; табл. XIX, фиг. 4 (Syn. cum.).
Тип. Холотипът, означен от S a y n (1907) като „ t y p e е екземплярът, изобразен от S a y n
(1889, pl. XVII, fig. 8 а, b) от мергелите c Bel. lattis, департамента Drom.
М а т е р и а л . Два екземпляра, събрани от Т. Н и к о л о в , съхранявани в сбирката на БАН,
и няколко фрагмента от сбирката на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира, широк пъп. Украсата се състои от прани остри рядко
разположени ребра. Едни от тях са единични прости, други раздвоени в горната половина от
височината на завоя, а трети — още от умбиликалната стена. При двата случая мястото на раз
двояването се фиксира от пъпка.
D d 11 l
Холотип 27 14(0,51) 7,5(0,28) 8
T. Николов, табл. XV, фиг. 3 44 21(0,48) 12 (0,27) —
Б е л е ж к и . Отличава се от K- pexiptycha главно по липса на прищъпвания и по рядко
разположените си ребра.
Н а х о д и щ е : горно- и долноваланжките мергели в Източния Предбалкан.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен и долен валанж.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : валанж (зона T. roubaudi,
във Франция и България; долен валанж в България.
Сб. БАН, Сг, 1577.
KiUanella clavicostata N i c o l o v , 1960

Табл. LI, фнг. 4
1960. KiUanella clavicostata Николов, стр. 180, табл. XX. фиг. 1.
Т и п . Холотипът е означен от 11 и к о л о в (i960, табл. XX, фиг. 1), среден валанж, махала Раз-
соха, Еленско, сбирка БАН, Сг, 70.
М а т е р и а л . Един екземпляр, намерен от Т. Н и к о л о в , съхраняван в сбирката на БАН.
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на около */ от височината си и заграждат среден по
4
ширина плитък пъп. Украсата се състои от неправилно редуване на прости и разклонени от ла
терална и умбиликална пъпка ребра. Характерен белег на всички ребра е бухалковидното им
разширение в маргиналната област.
D d H l
Холотии 53 15 23
Б е л е ж к и . По бухалковидното разширение на ребрата този вид напомня на i'h. campilo-
toxum, но се отличава от него главно по мястото на раздвояването на ребрата.
Н а х о д и щ е : горноваланжките мергели в Еленско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен валанж (зона T. roubaudi).
Стратиграфско и географско разпространение: горен валанж в България.
121
Род Sarasinella U h l i g , 1905

ТИПОВ В И Л , ЧРЕЗ ОРИГИНАЛНО ОЗНАЧЕНИЕ, Hoplites (Sarasinella) varions UHLIG, 1910, ОТ
НЕОКОМА НА ИНДИЯ.
Р О Д О В А Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А . БАВНО НАРАСТВАЩА СПИРА С ШИРОК ИЛИ СРЕДНО ШИРОК ПЪП.
УКРАСАТА СЕ СЪСТОИ ОТ ТРИПЪПНИ И ГЛАДКИ РЕБРА. В ПО-НАПРЕДНАЛ СТАДИЙ НА РАЗВИТИЕ ТРИПЪПНАТА
УКРАСА ИЗЧЕЗВА И СЕ ЗАМЕНЯ СЪС СНОПЧЕСТО ПОДРЕДЕНИ РЕБРА. СУТУРНАТА ЛИНИЯ (ТЕКСТ-ФИГ. 5 5 ) Е
СИЛНО НАСЕЧЕНА.
ИЗВЕСТЕН ВЪВ ВАЛАНЖА В ХИМАЛАИТЕ, СИЛЕЗИЯ, БЪЛГАРИЯ.
Текст-фиг. 55. Sarasinella varions

U h l i g по U h l i g , 1910
Sarasinella subspinosa UHLIG, 1910

Табл. I.I, фиг. 5
1910. Hoplites (Sarasinella) stibspinosus U h l i g , p. 239, pl. XC, fig. 4 a — c.
Т И П . СРАВНЯВАМ C ИЗОБРАЖЕНИЕТО НА ЕКЗЕМПЛЯРА, ОПРЕДЕЛЕН ОТ U H L I G ( 1 9 1 0 , PL. X C , FIG.
4A — C) ОТ ВАЛАНЖА НА ИНДИЯ.
М А Т Е Р И А Л . ЕДИН ДОБРЕ ЗАПАЗЕН ЕКЗЕМПЛЯР ОТ СБИРКАТА НА Г У Г О З Н , СЪХРАНЯВАН В Г М
ПРИ С У .
1
О П И С А Н И Е . ЗАВОИТЕ СА ПЛОСКИ, ОБХВАЩАТ СЕ НА / ОТ ВИСОЧИНАТА СИ И ЗАГРАЖДАТ ШИРОК
А
ПЛИТЪК ПЪП. УКРАСАТА В ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ ЗАВОИ СЕ СЪСТОИ ОТ ОСТРИ, ПОЧТИ ПРАВИ РЕБРА, ЕДНИ ОТ
КОИТО СА СНАБДЕНИ С УМБИЛИКАЛНА И ЛАТЕРАЛНА ПЪПКА, А ДРУГИ СА ГЛАДКИ. О Т ЛАТЕРАЛНАТА ПЪПКА
СТАВА РАЗДВОЯВАНЕ НА РЕБРАТА, А УМБИЛИКАЛНАТА ЧЕСТО ДАВА НАЧАЛО НА ЕДНО ГЛАДКО РЕБРО. ОСВЕН
ТОВА СЕ НАБЛЮДАВАТ ПО 1 — 2 СВОБОДНИ ПРОСТИ И БЕЗ ПЪПКИ РЕБРА, РАЗПОЛОЖЕНИ МЕЖДУ ПЪРВИТЕ.
С НАРАСТВАНЕТО НА ЗАВОИТЕ РЕБРАТА СЕ ИЗВИВАТ, ЛАТЕРАЛНАТА ПЪПКА ИЗЧЕЗВА, А В УМБИЛИКАЛНАТА ПЪПКА СЕ
СЪБИРАТ НА СПОИ ПО 2 — 3 РЕБРА. АЛТЕРНАЦИЯТА МЕЖДУ ТЯХ И СВОБОДНИТЕ РЕБРА, КАКТО И РАЗДВОЯ
ВАНЕТО, НО БЕЗ ПЪПКА В ГОРНАТА ПОЛОВИНА ОТ ВИСОЧИНАТА НА ЗАВОЯ ПРОДЪЛЖАВА. В СИФОНАЛНАТА
ОБЛАСТ СЕ НАБЛЮДАВА ТЕСЕН ЖЛЕБ, КОЙТО С НАРАСТВАНЕТО НА ЗАВОИТЕ ИЗЧЕЗВА.
РАЗМЕРИ В ММ:
t) d H I
U h l i g , pl. XC, fig. 4 55 20(0,37) 21(0,38) 16
Ека. от c. Бяла паланка, Сг, 1829 90 35(0,39) 35(0,39) —
Б Е Л Е Ж К И . ТОЗИ НИД СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ S. varians С ПО-РЯДКОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА УМБИЛИКАЛ
НИТЕ СНОПОВЕ В ПОСЛЕДНИТЕ ЗАВОИ И НАЛИЧИЕТО НА СВОБОДНИ И БЕЗПЪННИ РЕБРА МЕЖДУ ТЯХ. О Т
5 . ambiguus СЕ ОТЛИЧАВА С ПО-ШИРОКИЯ СИ ПЪП.
Н А Х О Д И Щ Е : ВАЛАНЖКИТЕ МЕРГЕЛИ В СЛИВЕНСКО.
Н И В О В Б Ъ Л Г А Р И Я : ГОРЕН ВАЛАНЖ.
СТРАТИГРАФСКО И ГЕОГРАФСКО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: ВАЛАНЖ В ИНДИЯ И
БЪЛГАРИЯ.
Сб. СУ, Сг, 1829.
Род Neohoploceras S p a t h , 1939

Т И П О В В И Д , ЧРЕЗ ОРИГИНАЛНО ОЗНАЧЕНИЕ, Ammonites subniartini MALLADA, 1 8 8 7 , ОТ НЕО
КОМА ПРИ MORTOS, ИСПАНИЯ.
16 Фосилите на Вългария, т . IV
122
Родова характеристика. Бавно нарастваща спира. Орнаментацията се състои ог

остри д о б р е изразени ребра, разклоняващи се от умбиликална и латерална пъпка. I (аблюдават
се д ъ л б о к и прищъпвания. Ребрата или минават вентралната о б л а с т л е к о , намалявайки силата си,
или се прекъснат, завършвайки с малка маргинална пъпка.
Известен в горния и долния хотрив във Франция, Швейцария, Б ъ л г а р и я ; неоком в Испания.
Neohoploceras arnoldi ( P i c t e t et C a m p i c h e , 1858)

Табл. LI, фиг. а
185». Ammonites Arnoldi P i c t e t et C a m p i c h e , p. 252, pl. XXXV, fig. 1,2, ? fig. 3 fi.
1889. Hoplites Arnoldi S a y n . p 682, pl. XVII. fig. 6. 7.
1907. Leopoldia (Hoplitides) provincialis S a y n , p. 58, pl. IV, fig. 10 a, b.
Тип. Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от P i c t e t et Campiche
(1858, pl. X X X V , fig. l a , b ) от мергелите c Amm. astierianus d ' O r b . (neocomien moyen) в о к о л н о
стите на Locle, Шнейцария. Сбирка на P i c t e t .
М а т е р и а л . Два д о б р е запазени, но сплеснати екземпляра и няколко фрагмента от сбир
ката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите са л е к о издути, обхващат се почти наполовина от височината си и
заграждат среден по ширина пъп. В напречен пререз са почти еднакви на писочина и ширина.
Украсата се състои от о к о л о 10 д о 11 околопъпни къси ребра, снабдени с почти еднакво д о б р е
развити умбиликална и латерална пъпка. О т латералната пъпка се наблюдава разтроннане или
раздвояване на реброто, a I I O V T H пред всяко такова разклонено ребро се вижда о щ е едно, взе
мащо началото си от умбиликалната му пъпка. Т о граничи с широка бразда, оградена отпред с
ясен ръб. В първоначалните завои ребрата във вентралната област се прекъсват и завършват с
остра маргинална пъпка, а по-късно я пресичат само с л е к о намаляване на силата си.
D d H I
P i c t e t et C a m p i c h e , pl. XXXV. 00 18(0,30) 21(0,10) 27
fig, 1, 2 (по рисунката)
S a y n , p:. IV, fig. 10 42 11(0,26) 18(0,13) 17
Ека. от c. Крапчене, Cr, 1812 36 11(0,30) 16(0,44)
Б е л е ж к и . Намирам, че б е л е з и т е на L. provincialis S a y n напълно отговарят на б е л е з и т е
от вида N. arnoldi ( P i e t . et C a m p . ) , описан и публикуван близо 60 години по-рано, което му
дава праното на приоритет. П о украсата в първоначалните завои N. arnoldi напомня много на
L. pronecostata ( F е 1.), при който обаче латералната пъпка изчезва рано, а умбиликалната остава
и загрубява, докато тук с нарастването на завоите латералната пъпка се развива за сметка на
умбиликалната.
Н а х о д и щ е : долнохотривските плътни варовици c Phyllopachyceras winkleri ( U h l . ) о к о л о
с. Крапчене, Михайловградско, и с. Комщица, Г о д е ч к о ; долнохотривските зърнести варовици при
с. Караманите, Т о л б у х и н с к о , c L biassalensis ( K a r.).
Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрин.
Стратиграфско и географско разпространение: горен паланж във Франция ;
хотрив в Швейцария; д о л е н хотрив в България.
Сб. СУ. Сг, 1812.
Род Distoloceras H y a t t , 1900

Т и п о в в и д , д о п ъ л н и т е л н о означен от R o m a n (1938), Ammonites hystrix ( B e a u ) P h i l
lips, 1829, от Jorkshire.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . С л а б о обхващащи се запои, широк пъп. Напречният пререз
е ъ г л о в а т , по-висок, о т к о л к о т о широк. У к р а с а т а сс с ъ с т о и о т груби гладки и снабдени с пъпки
ребра, периодично редуващи се помежду си. Някои видове са развити. Близък род на Lyticoceras.
Сутурната линия (текст-фиг. 56) силно насечена със симетричен първи латерален л о б у с .
Текст-фиг. 56. Distoloceras

hystrix (N е ч m. und U h l . )
но N е u m. und
U h l i g , 1881
123
БЕДЕН ИА ВИДОВЕ РОД, ИЗВЕСТЕН В ДОЛНИЯ ХОТРИВ НА СЕВЕРНА ГЕРМАНИЯ, АНГЛИЯ, ФРАНЦИЯ,
БЪЛГАРИЯ.
КЪМ ТОЗИ РОД ОТНАСЯМ ДВА НОВИ ВИДА, КОИТО НЕ СРЕЩНАХ В ЛИТЕРАТУРАТА, С КОЯТО РАЗПОЛА
ГАМ. D. spinosum SP. В. СЕ ХАРАКТЕРИЗИРА С НАЛИЧИЕТО НА НАПЪПЧЕНИ ЕДИНИЧНИ РЕБРА ОЩЕ В НА
ЧАЛНИТЕ ЗАВОИ - БЕЛЕГ, КОЙТО НЕ СЕ ВКЛЮЧВА В РОДОВАТА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РОД Distoloceras,
ДАДЕНА ОТ РАЗЛИЧНИТЕ АВТОРИ. ТЪЙ КАТО НЕ РАЗПОЛАГАМ С ТРУДА НА H Y A T T ( 1 9 0 0 ) , НИТО С ТОЗИ НА
P H I L L I P S ( 1 8 2 9 ) , ЗА ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ С ОРИГИНАЛНАТА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РОДА И ТИПОВИЯ ВИД, ОТНА
СЯМ ЗАСЕГА ВЪПРОСНИЯ ВИД ТУК. ,
Distoloceras hitrinensis SP. N.

Табл. I.XI, фиг. I ; табл. I.X, фиг. 2
1881. Hoplites cf. ctirvinodus N e u m a y r uni! U h l i g . S. 4fi, Taf. XI.II. Fig: 2, 2a, 2 b ; n o n Taf. XLI1I,
Fig. 3 : non Taf. XLIV, Fig. 2 ; non Taf. LVI. Fig. 5.
Т И П . ЗА ХОЛОТИП ОЗНАЧАВАМ ЕКЗЕМПЛЯРА ОТ ДОЛНОХОТРИВСКИТЕ ВАРОВИЦИ ПРИ ГАРА ХИТРИНО,
ШУМЕНСКО, ИЗОБРАЗЕН НА ТАБЛ. 1 .XI, ФИГ. 1 ; ТАБЛ. L X , ФИГ. 2 . С Б . С У , С Г , 1 8 2 0 .
М А Т Е Р И А Л . ЕДИН МНОГО ДОБРЕ ЗАПАЗЕН ЕКЗЕМПЛЯР, СЪБРАН ОТ Ю . К А Р А П О Л Е В А , СЪХРА
НЯВАН В Г М ПРИ С У .
1
О П И С А Н И Е . ЗАВОИТЕ СЕ ОБХВАЩАТ НА / „ ОТ ВИСОЧИНАТА СИ И ЗАГРАЖДАТ ШИРОК ПЪП. НА
ПРЕЧНИЯТ ПРЕРЕЗ Е ПО-ВИСОК, ОТКОЛКОТО ШИРОК, ЪГЛОВАТ. УКРАСАТА В ПЪРВИТЕ ДВА ЗАВОЯ СЕ СЪСТОИ
ОТ ЛЕКО ИЗВИТИ, ГЪСТО НАРЕДЕНИ, ЕДНАКВИ ПОМЕЖДУ СИ РЕБРА, СЪБРАНИ ПО ДВОЙКИ В УМБИЛИКАЛНА
ПЪПКА. ПО-КЪСНО РЕБРАТА СЕ РАЗРЕЖДАТ, ЗАГРУБЯВАТ, РАЗДЕЛЯТ СЕ В УМБИЛИКАЛНАТА ОБЛАСТ И НСЯКО
РЕБРО СЕ СНАБДЯВА Е УМБИЛИКАЛНА, ЛАТЕРАЛНА И МАРГИНАЛНА ПЪПКА, КАТО ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ СЕ РАЗПО
лагат БЛИЗО ЕДНА ДО ДРУГА. МЕЖДИННИТЕ ЕДИНИЧНИ ГЛАДКИ РЕБРА СА РЯДКОСТ. КЪМ КРАЯ НА СПИ
РАТА РЕБРАТА СИЛНО ЗАГРУБЯВАТ, А ПЪПКИТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ПОДУТИНИ. СИФОНАЛНАТА ОБЛАСТ
Е ГЛАДКА.
РАЗМЕРИ В ММ:
D d И 1
Холотип, Сг, 1820 350 137 125 80
Б Е Л Е Ж К И . ПРИЛИКАТА НА ТОЗИ ВИД C D. hystrix ( P H I 11.) СЕ СЪСТОИ САМО В УКРАСАТА НА
ПЪРВИТЕ ЗАВОИ. О Т D. spinosum СЕ ОТЛИЧАВА ПО УКРАСАТА НА ВЪТРЕШНИТЕ ЗАВОИ, КОЯТО В
D, spinosum СЕ СЪСТОИ ОТ ТРИПЪПНИ ПРАВИ РЕБРА. ВИДА НАРИЧАМ НА ИМЕТО НА НАХОДИЩЕТО МУ -
ХИТРИНО.
Н А Х О Д И Щ Е : ХИТРИНСКИТЕ ДОЛНОХОТРИВСКИ ВАРОВИЦИ, ПЛУВАЩИ В МЕРГЕЛИТЕ.
Н И В О В Б Ъ Л Г А Р И Я : ДОЛЕН ХОТРИВ.
С Т P А Т И Г P А Ф С К О И Г Е О Г Р А Ф С К О Р А З П Р О С Т Р А Н Е Н И Е : ДОЛЕН ХОТРИВ В БЪЛГАРИЯ;
НЕОКОМ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ.
Сб. СУ, Сг, 1820.
Distoloceras spinosum SP. И.

Табл. I.VIII, фиг. / ; табл. LX, фиг. / , / а
Т И П . ЗА ХОЛОТИП ОЗНАЧАВАМ ЕКЗЕМПЛЯРА, ФИГУРИРАН НА ТАБЛ. Г Х , ФИГ. / , la, ОТ ВАРОВИЦИТЕ

НА ДОЛНИЯ ХОТРИВ ПРИ ГАРА ХИТРИНО, ШУМЕНСКО. С Б . С У , CR, 1 8 2 1 .
М А Т Е Р И А Л . Д В А МНОГО ДОБРЕ ЗАПАЗЕНИ ЕКЗЕМПЛЯРА, СЪБРАНИ ОТ ПРОФ. В . Ц А Н К О В , СЪХРА
НЯВАНИ В Г М ПРИ С У .
О П И С А Н И Е . БАВНО НАРАСТВАЩА СПИРА СЪС СЪЩО ТАКА БАВНО НАРАСТВАЩИ НА ВИСОЧИНА ЗАВОИ,
КОИТО ЗАГРАЖДАТ ШИРОК ПЪП. НАПРЕЧНИЯТ ПРЕРЕЗ Е МАЛКО ПО-ВИСОК, ОТКОЛКОТО ШИРОК. УКРАСАТА
ВЪВ ВСИЧКИ ЗАВОИ СЕ СЪСТОИ ОТ МНОГО ГРУБИ ЕДИНИЧНИ РЕБРА. В ПЪРВИТЕ ЗАВОИ СЕ НАБЛЮДАВАТ
ГРУБИ ПРАВИ ОСТРИ РЕБРА, СНАБДЕНИ СЪС СИЛНИ УМБИЛИКАЛНИ И МАРГИНАЛНИ ПЪПКИ, КАТО ПОСЛЕДНИТЕ
СА ПОКРИТИ ОТ СЛЕДВАЩИЯ ЗАВОЙ. ЛАТЕРАЛНАТА ПЪПКА Е РАЗПОЛОЖЕНА БЛИЗО ДО МАРГИНАЛНАТА. М А
КАР И НЕ СЪВСЕМ ЯСНО, МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ ПОДРЕЖДАНЕ ИА РЕБРАТА ПО ДВОЙКИ. С НАРАСТВАНЕТО НА
ЗАВОИТЕ МЕЖДУ ТЕЗИ РЕБРА СЕ ВМЪКВАТ ПО 1 — 2 ЕДИНИЧНИ ГЛАДКИ МНОГО ПО-СЛАБИ РЕБРА, КОИТО ПО-
КЪСНО СЕ СНАБДЯВАТ С МАРГИНАЛНА ПЪПКА. РЯДКО СЕ НАБЛЮДАВА ОТЦЕПВАНЕ НА ПО-ТЪНКИ РЕБРА ОТ
ЛАТЕРАЛНАТА ИЛИ УМБИЛИКАЛНАТА ПЪПКА. ОБЩО СЕ НАБЛЮДАВА ЕДНО НЕЗАКОНОМЕРНО ПОДРЕЖДАНЕ НА
РЕБРАТА. КЪМ КРАЯ НА СПИРАТА РАЗЛИКАТА В СИЛАТА ПА РЕБРАТА ПОЧТИ ИЗЧЕЗВА, ЗАБЕЛЯЗВА СЕ ДЪГО
ВИДНО ИЗВИВАНЕ НА РЕБРАТА, А ПЪПКИТЕ МИНАВАТ В ПОДУТИНИ. ВСИЧКИ РЕБРА СЕ ПРЕКЪСВАТ ВЪВ ВЕН
ТРАЛНАТА ОБЛАСТ.
РАЗМЕРИ В ММ :
/) ,1 H I
Топотип, Сг, 1821 380 147(0,39) 105(0,27) 100
Холотип, Сг, 1822 270 112(0,11) 90(0,33) 70
124
В е л е ж к и . Т о з и в и д с е отличава о т о с т а н а л и т е п р е д с т а в и т е л и на р о д а п о силно напълне

ните единични р е б р а в първоначалните з а в о и . П о р а д и б о д л и в и т е пъпки п о р е б р а т а наричам вида
spinosum.
Находище: варовиците, к о и т о идват на л е щ и всред д о л н о х о т р и в с к и т е мергели c Olco
stephanus jeannoti ( d ' O r b.) при гара Х и т р и н о , Ш у м е н с к о .
Пиво в България: долен хотрив.
Стратиграфско и географско разпространение: долен хотрив в Шуменско.
Сб. СУ, Сг, 1821, 1822.
Род Acanthodiscus U h l i g , 1905

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение о т S p a t h i l 9 2 4 ) , Ammonites radiatus B r u -
g u i e r e , 1 7 8 9 in d ' O r b i g n y , 1 8 4 0 , о т д о л н и я н е о к о м на Франция.
Родова характеристика. З а в о и т е с а и з д у т и , почти еднакви в ъ в височина и ширина,
п ъ п ъ т е с р е д е н п о ширина. Главните р е б р а са с умбиликални и латерални пъпки, като о т лате-
ралните пъпки с т а в а разклоняване. Вентралната о б л а с т е с гладка лента, о г р а д е н а с маргинал
ните пъпки на р е б р а т а . С у т у р н а т а линия е д о с т а с л о ж н о насечена с ш и р о к и о с н о в и на л о б у с и т е
и седлата ( т е к с т - ф и г . 5 7 ) .
Р о д ъ т е познат в долнин х о т р и в на Франция, Швейцария, Крим, България.
Текст-фиг. 57. Acanthodiscus radiatus

(В r и g п.) no d'O r h i g n y, 1840
Acanthodiscus radiatus ( B r u g u i e r e , 1789 in d ' O r b i g n y , 1840)

1840. Ammonites radiatus — d ' O r b i g n y , p. 112. pl. 26.
1858. Ammonites radiatus P i c t e t . p. 238, pl. XXXII. fig. 1. 2.
1870. Hoplites radiatus — B a v I c. pl. LXX.
1881. Hoplites radiatus N e u m a y r und U h l i g , S. 37, Taf. XXXIV, Fi-». 2, 3.
1906. Acanthodiscus radiatus — B a u m b e r g e r , S. 13. Taf. XVI, Fig. 1, 2, 3, 5 , 0 , 7 ; Taf. XVII, Fig. 1,2,3: Taf.
XVIII, Fig. 4. 5 ; Text-figurs 73. 74, 75.
i960. Acanthodiscus radiatus — Д р у щ и ц n Д р у ш и ц и K y д p я в u c в, стр. 284, табл. XXVIII, фиг. 1 а, б.
Т и п . Сравнявам с и з о б р а ж е н и е т о на екземпляра, д а д е н о о т d ' O r b i g n y (1840, pl. 2(>) о т
долния н е о к о м в ъ в Франция.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о ф р а г м е н т и и о т п е ч а т ъ ц и о т с б и р к а т а на Г У Г О З Н , съхранявани в
О п и с а н и е . З а в о и т е с е о б х в а щ а т почти наполовина о т височината с и и з а г р а ж д а т срав
нително ш и р о к пъп. Н а п р е ч н о т о им сечение в н а ч а л о т о е п о - ш и р о к о , о т к о л к о т о в и с о к о , с из
д у т и стени, а п о - к ъ с н о става малко п о - в и с о к о , о т к о л к о т о ш и р о к о . Орнаментацията при екзем
пляра c D н а д 3 0 мм с е с ъ с т о и о т 8 д о 10 прави к ъ с и радиални ребра, с н а б д е н и с умбиликална
и латерална пъпка. О т латералната пъпка вземат началото с и на с н о п 2 — 3 ребра, к а т о м е ж д у
с н о п о в е т е с е в м ъ к в а т п о 1—2 с в о б о д н и к ъ с и р е б р а , някои о т к о и т о д о с т и г а т д о умбиликалната
стена. Всички р е б р а з а в ъ р ш в а т с малка маргинална пъпчица и з а г р а ж д а т гладка сифонална лента.
I) d H l
d ' O r b i g n y , pl. 26, fig. 1,2 Щ. 150 — 57(0 38) 58(0,39)
F.K3. ог Стоян МихаИловски, Cr, 1816 32 10(0,31) 10(0,31) 12(0,37)
Б е л е ж к и . О т п е ч а т ъ ц и т е , c к о и т о разполагаме, са о т млади екземпляри, показващи голяма
прилика С и з о б р а з е н и т е екземпляри о т цитираните в синонимията а в т о р и .
Н а х о д и щ е : д о л н о х о т р и в с к и т е варовици при с . С т о я н М и х а й л о в с к и c Leopoldia biassalen-
sis K a r . , Ас. waceki ( N e u m . u. U h l i g ) и Ac. karakaschi ( U h l i g ) ; при c . Караманите, Толбухин
с к о , в почти с ъ щ а т а асоциация.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н н е о к о м в ъ в Франция;
х о т р и в в Ш в е й ц а р и я ; д о л е н х о т р и в в С е в е р е н Кавказ и България.
Сб. СУ. Сг, 1816.
125
Acanthodiscus twancnsis П u s n a r d o et G u i 11 a u ш е, 1965

Табл. УС , фиг. 2
1907. Acanthodiscus Euthymi — B a u m b e r g e r , S. 10, Taf. XXI. Fig. 1, 2.
1937. Acanthodiscus euthymi — Л а и к о н. стр. 61, табл. IV, фиг. 2 ; non табл. V, фиг. 2.
1965. Acanthodiscus twantnsis В u s n a r d o et G u i I 1 a u m e, p. 130, fig. 1 ; pl. I, fig. 2 a, b, c (-Acanthodis
cus euthymi B a u m b e r g e r , 1907, Taf. XXI, Fig. 1).
T и u. Х о л о т и п ъ т , означен т у к , е е к з е м п л я р ъ т , и з о б р а з е н о т B u s n a r d o et G u i l l a u m e
(1965, pl. I, fig. 2 a, b , c ) о т долния х о т р и в на T w a n n , района на Beinne, Швейцария. Т о ч н о т о
н а х о д и щ е не е и з в е с т н о . Съхранява с е в м у з е я на B à l e .
М а т е р и а л . Един фрагмент, намерен о т п р о ф . В. Ц а н к о в , съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . З а в о и т е с е о б х в а щ а т почти наполовина и з а г р а ж д а т с р а в н и т е л н о ш и р о к пъп.
Напречното сечение е малко п о - в и с о к о , о т к о л к о т о ш и р о к о , с п л о с к а вентрална о б л а с т . Украсата
с е с ъ с т о и о т прави радиални ш и р о к и и г р у б и р е б р а , з а е м а щ и с а м о д о л н и т е % о т височината на
завоя, с н а б д е н и с умбиликална и латерална п ъ п к а . О т латералната пъпка излизат д в е м н о г о п о -
тънки р е б р а , з а в ъ р ш в а щ и с маргинална пъпка. М е ж д у така описаните р е б р а в ъ в външната трета
о т височината на завоя с е вмъква п о е д н о к ъ с о р е б р о , с н а б д е н о с ъ щ о с маргинална пъпка.
В е л е ж к и . Е к з е м п л я р ъ т о т T w a n n , о п р е д е л е н и фигуриран о т B a u m b e r g e r ( 1 9 0 7 , Taf. X X I ,
Fig. 1 a, b ) като Acanthodiscus euthymi P i c t. ( б е р и а с ) , е п р е о п р е д е л с н о т B u s n a r d o et G u i
l l a u m e , 1 9 6 5 , к а т о Acanthodiscus twanensis о т долния х о т р и в на Twann, Швейцария. Българ
ският екземпляр, сравняван в м и н а л о т о с Ас. euthymi ( п о B a u m b e r g e r ) , п о силата на горните
о б с т о я т е л с т в а с е преименува на Acanthodiscus twanensis B u s n . et G i l l a u m e .
Н а х о д и т е : д о л н о х о т р и в с к и т е варовици при c . Генерал К и с е л о в о , Варненско, c Nerinea
favrina P i c t e t et C a m p i c h e .
Ниво в Вългария: долен х о т р и в .
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н х о т р и в в Швейцария и
Вългария.
Сб. СУ, Сг, 1817.
Род Leopoldia M a y er-Ey ma r, 1887

[Hoplitides К о е п е п , 1902 (object.)
=Solgeria U h l i g , 1905 (object.)]
Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение о т R o m a n ( 1 9 3 6 ) , Ammonites leopoldinus

d ' O r b i g n y ( 1 8 4 0 , pl. XXII, fig. 1 — 3 ) , о т д о л н и я н е о к о м на Франция.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Д и с к о в и д н а черупка с т е с е н п ъ п и завои, п о - в и с о к и , о т
к о л к о т о ш и р о к и . У к р а с а т а в първите завои с е с ъ с т о и о т л е к о извити п р о с т и и с л а б о изразени
ребра, з а в ъ р ш в а щ и с у д ъ л ж е н а п ъ п к а . С нарастване на з а в о и т е р е б р а т а с е р а з р е ж д а т , а в мар
гиналната о б л а с т с а м о в ъ в външната т р е т а с е явяват д о п ъ л н и т е л н и ребра, с н а б д е н и с ъ щ о с
Текст-фиг. 58. Leopoldia leopoldi (d'O r b.)

ПО d ' O r b i g n y , 1810
у д ъ л ж е н а пъпка. C нарастване на з а в о и т е р е б р а т а в с р е д н а т а част с е заличават, а о щ е п о - к ъ с н о

орпаментацията и з о б щ о изчезва и черупката става с ъ в с е м гладка. С у т у р н а т а линия ( т е к с т - ф и г .
5 8 ) с и л н о насечена, с ш и р о к и о с н о в и на л о б у с и т е и с е д л а т а .
Н е м н о г о б о г а т на в и д о в е р о д о т горния валанж и д о л н и я х о т р и н на Франция, Крим,
Швейцария.
Leopoldia biassalensis (K a r a k a s c h, 1889)

Табл. I.XII. фиг. /
1840. Ammonites Leopoldinus — d ' O r b i g n y , p. 101, pl. 23, non pl. 22.
1889. Hoplites biassalensis K a r a k a s c h , S. 435, Taf. I, Fig. 4, 5.
1905. Hoplites biassalensis — B a u m b e r g e r , p, 48, pl. X, fig. 1 4.
1907. Hoplites Leopoldi — К а р а к а ш , стр. 76. табл. X, рис. 8/21 ; табл. XXVI, рис. 11.
1907. Hoplites biassalensis — К а р а к а ш , стр. 81, табл. X, рис. 9 ; табл. XI. рис. 3 ; табл. XII, рис. 2 ; табл.
XXIV. рис. 2 8 ; табл. XXVI, рис. 4, 10.
126
1937. Hoplites (Leopoldia) biassalensis — Ц a н к o в, стр. 60, табл. II, фиг. 3, поп фнг. 1 L. pronecoscata (Fcllxl
i960. Leopoldia leopoldi — Д р у щ и ц в Д р у щ и и и K у д р я в u е в. стр. 285. табл. XXVIII, фиг. .3 а, б.
1960. Leopoldia biassalensis. Д р у щ и ц в Д р у щ и ц и К у д р и н ц е в , стр. 285, табл. XXVIII, вие. 4 а. б.
1962. Leopoldia biassalensis - М а н о л о в , стр. 97. фиг. 1—7.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от К а р а к а ш (1907, табл.
X X V I , рис. 4 ) от сивожълтеникавите песъчливи варовити пластове (конгломератовидни № 4) при
Биассала.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирката на проф. В. Ц а н к о в и Н И Г И , съхраня
О п и с а н и е . Силно обхващащи се завои, високи н напречен пререз, заграждащи тесен пъп.
Украсата в първоначалните завои се с ъ с т о и от S-видно извити слабо релефни ребра, добре из
разени само в умбиликалната и маргиналната област, като в умбиликалната област се наблюда
ват пъпковидни подунания, а в маргиналната о б л а с т всяко ребро завършва с остра пъпчица. С
нарастване на завоите украсата се изгубва и завоите остават съвсем гладки.
0 d H l
К а р а н а m, табл. 26, рис. 4. 62 11(0,17) 35(0,56) 19
d ' O r b i g n y , pl. 23, fig. 1, 2 95 18(0,19) 48(0,50) 28
(по рисунка)
Екз. от с. Златна нива, Сг, 1803 90 15(0,17) 49(0,54) 26
В е л е ж к и . Възприемаме идеята на В. Ц а н к о в (1937) за обединяване на редица екзем
пляри, определени под името L. leopoldi d'O r b. и !.. biassalensis d'O r b. Видът L. biassalensis
показва по-големи вариации по отношение големината на пъпа и височината на последния заной,
които според мен не излизат от границите на един вид. Щ о се отнася д о вида L. leopoldi d'Orb.
pl. 22, т о той показва много слаба скулптура о щ е в първите завои и по това се различава от
екземпляра, изобразен на pl. 23, който е възрастен, но притежава д о б р е изразена скулптура, ма
кар и само в маргиналната и умбиликалната област. Н е г о идентифацираме c L. biassalensis Kar.
Н а х о д и щ е : долнохотривските варовици при с. Златна нива, Ш у м е н с к о , Стоян Михайлоп-
ски, I ювопазарско, с. Владимирово, Т о л б у х и н с к о , с. Белимел, Михайловградско.
Н и в о в В ъ л г а р и я : д о л е н хотрив.
Стратиграфско и географско разпространение: долен хотрив вън Фран
ция, Крим, Вългария.
Сб. СУ, Сг, 1803.
Leopoldia pronecostata ( F é l i x , 1840)

Табл. I.XVIII, фиг. 2. 2 a ; табл. I.XII, фиг. 2
1890. Hoplites Inostranzewi - K a r a k a s c h , S. 434, Taf. I, Fig. 1. 2, 3.
1907 Hoplites pronecostatus К а р а к а ш , стр. 87, табл. X, рис. 10; табл. XI, рис. 1.
1937. Leopoldia biassalensis — Ц а н к о в , стр. 60, табл. II, фиг. 1, поп фиг. 3
Т и п . Сравнянам е изображението на екземпляра, определен от К а р а к а ш (1907, табл. X ,
фиг. 10) от сивите конгломерати ( № 4 ) при Биассала, Крим.
М а т е р и а л . Вдин екземпляр от сбирката на проф. В. Ц а н к о в и един от сбирката на
О п и с а н и е . Завоите са с л а б о издути, по-високи, о т к о л к о т о широки и се обхващат на '/г
от височината си. П ъ п ъ т е среден но ширина. В първоначалните завои върху някои ребра се
наблюдават умбиликална и латерална пъпка, от които става разклоняване. I lo-късно латералната
пъпка се заличава и украсата се състои от снопове по 3 - 4 ребра, излизащи от умбиликалната
пъпка. В средата па завоя ребрата са много слаби, а в маргиналната отново д о б р е изразени,
завършващи с пъпка. В ъ в вентралната о б л а с т ребрата се прекъсват.
D d 11 l
К а р а к а ш . табл. X, рис. 10. 78 20(0,25) 38(0,49) 25
Екз. от с. Владимирово, Сг, 1811 G0 15(0,25) 31(0,51) 16
Екз. от с. Златна нива, Сг, 1802 55 15(0,27) 28(0,45) 20
Б е л е ж к и . Различава се от L. biassalensis ( K a r . ) с по-големия си пъп, по-ниски завои и
по-релефна украса.
Н а х о д и щ е : долнохотривските глинести варовици при с. Владимирово, Т о л б у х и н с к о ,
с. Златна нива, Ш у м е н с к о .
П и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н хотрин.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : валанж - хотрив във Фран
ция ; хотрив в Крим, Мексико ; долен хотрив в България.
Сб. СУ, Сг, 1802, 1811.
127
Род Suboosterella S p a t h , 1924

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites heUacus d ' O r b i g n y , 1840, от неокома
на Южна Франция.
Родова характеристика. Черупката е дисковидна с бавно нарастващи завои и ши
рок пъп. Напречното им сечение е с плоски стени, много по-високо, о т к о л к о т о широко. Украсата
се състои от единични, раздвояващи се и вмъкнати в горната половина от височината на
завоя ребра.
Г>еден на видове род в долния х о т р и в на Франция, Крим, Вългария.
Suboosterella heliaca ( d ' O r b i g n y, 1840)

Табл. I.XII, фнг. 5
1840. Ammonites heliacus d ' O r b i g n y , p. 108, pl. 25, fig. 1, 2.
i960. Suboosterella heliaca — Д р у ш и ц н Друшиц и К у д р я в ц г в , стр. 285, табл. 29, фиг. 2.
fig. 1, 2 ) от неокома на Южна Франция.
О п и с а н и е . Завоите са с плоски стени, о б х в а щ а т се само на '/,-. от височината си и за
граждат широк пъп. В напречен пререз са с ъ с закръглена вентрална област и два пъти по-ви
соки, о т к о л к о т о широки. Ребрата са л е к о S-видно извити и се раздвояват малко по-високо от
средата. В маргиналната област се наблюдават много къси вмъкнати по едно-две ребърца,
които често изглеждат като отцепени от главните. Всички ребра почти се заличават н сифонал
ната област.
D d H I
d ' O r b i g n y , pl. 25, fig. 1, 2 54 19(0,35) 20(0,37) 10
Екз. от СтОЯН Мнхапловски, Cr, 1801 88 37(0,42) 29(0,33) 15
Б е л е ж к и . Българският екземпляр показва по-голяма прилика с кримския, о т к о л к о т о с
французкич. Освен това и от двата се отличава с по-широкия си пъп, което се д ъ л ж и на голя
мата разлика в стойността на D.
Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели и варовици в Североизточна България е предста
вители от родовете Lyticoceras, Olcostephanus и Spitidiscus.
Стратиграфско и географско разпространение: неоком във Франция; горен
хотрив в Югоизточен К р и м ; д о л е н хотрив в България.
Сб. СУ, Сг, 1804.
Семейство OOSTERELLIDAE B R E I S T R O F F F . R , 1940
Род Oos te relia K i l i a n , 1911

(= Nicklesia K i l i a n , 1907)
Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от R o m a n , 1938, Ammonitescultratus d'Or
b i g n y , 1840, от горния неоком в Южна Франция.
Родова характеристика. Завоите са високи, сплеснати, с добре изразен висок кил.
Ребрата са груби широки единични или разклонени. Наблюдават се прищъпвания. Сутурната линия
е с двуразделни седла, двойно по-широки от триразделните асиметрични л о б у с и (текст-фиг. 59).
1 Щ Пг>
Текст-фиг. 59. (Josterella cultrata (d'O r b.)
по Д р у ш и Ц, i960
Беден на видове род, известен от неоком-барема в Испания ; в хотрипа във Франция,

Швейцария, Крим, България.
128
Oosterelia cultrata ( d ' O r b i g n y , 1810)

Табл. LXH, фиг. 3
1810. Ammonites c.uUrarus d ' O r b i g n y , p. 144, pl. 46, fig. 1, 2.
1882. Schloenbachia cultratiformis — U h l i g . S. 381, Taf. IV. Fig. 1, 2.
1901. Schloenbachia cultrata — S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , p. 34. pl. II, fig. 7.
1960. Oosterella cultrata Д р у щ и ц в Д р у щ и ц и K v д р и в ц е н. стр. 286, табл. XXIX, фиг. 3 ; табл.
XXX, фиг. 1 ; рис. 80.
Тип. Сравнявам с и з о б р а ж е н и е т о на екземпляра, о п р е д е л е н о т d ' O r b i g n y ( 1 8 4 0 , pl. 4 6 ,
fig. 1, 2 ) о т горния н е о к о м н Ю ж н а Франция.
Материал. Н я к о л к о ф р а г м е н т а о т с б и р к а т а на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
о т в и -
О п и с а н и е . Б ъ р з о нарастващи на височина завои, к о и т о с е о б х в а щ а т почти на 7а
сочината с и . В напречен пререз са б л и з о д в а пъти п о - в и с о к и , о т к о л к о т о ш и р о к и . 11ъпът е с р е д е н
по ширина. У к р а с а т а с е с ъ с т о и о т ниски ш и р о к и ребра, к о и т о с е разклоняват н горната половина
на з а в о я . Д о б р е изразен висок кил.
Б е л е ж к и . Т о з и в и д с е отличава о т O. steueninl ( N i e k l é s ) г л а в н о c по-тесния си п ъ п
и п о - в и с о к и завои.
Н а х о д и щ е : д о л н о х о т р и в с к и т е глинести варовици при с . А л е к с е е в о , Т о л б у х и н с к о , с п р е д
ставители о т р о д Olcostephanus, в М и х а й л о в г р а д с к о , Централния и Източния Предбалкан.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : х о т р и в в ъ в Франция и Ш в е й
цария; г о р е н х о т р и в в Крим и Северен К а в к а з ; д о л е н х о т р и в в България.
Сб. СУ, Cr, 1818.
Oosterella Steve ni ni ( N i c k l é s , 1890)

Табл. LXH, фиг. 4
1860. Mortoniceras Stevenini N i c k I é s. p. 55, pl. V, fig. 11.
? 1901. Mortoniceras stevenini — S a y n , p. 2.5, pl. II, fig. 13.
Тип. Сравнявам c и з о б р а ж е н и е т о на екземпляра, о п р е д е л е н о т N i c k l é s ( 1 8 9 0 , p l . V , fig. 11),
от н е о к о м а или барема, провинция d'Alicante, Испания.
Материал. В.дин д о б р е запазен екземпляр о т с б и р к а т а на Г У Г О З Н , съхраняван в
и
О п и с а н и е . З а в о и т е нарастват б а в н о на височина, о б х в а щ а т с е на 7.т заграждат широк
и плитък пъп. У к р а с а т а с е с ъ с т о и о т с л а б о S в и д н о извити ребра, к о и т о в с р е д а т а на з а в о я
заглъхват. В ю р н а т а трета м е ж д у т я х с е н а б р о я в а т п о 1—2 в м ъ к н а т и р е б р а . С нарастване на
з а в о и т е п ъ п ъ т с е разширява, р е л е ф ъ т на р е б р а т а с е засилва, а м е ж д и н н и т е р е б р а д о с т и г а т д о
пъпната с т е н а . Н а б л ю д а в а с е д о б р е изразен кил.
D d H I
N i c k l é s , pl. V, fig. 11(ХЗ) 38 12(0,31) 15(0.39)
Екз. от c. Стубел, Cr, 1819 10 15(0,37) 16(0,40) —
Бележки. Българският екземпляр с е отличава о т испанския с п о - г о л е м и т е с и размери,
с по-големия си пъп и по-релефна у к р а с а .
Н а х о д и щ е : д о л н о х о т р и в с к и т е варовици при с . С т у б е л , М и х а й л о в г р а д с к о , с представи
тели о т р о д Olcostephanus и р о д Neocomites.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен х о т р и в .
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : н е о к о м ? — б а р е м ? в Испания ;
д о л е н х о т р и в в България.
Сб. СУ, Сг, 1819.
Надсемея ство D ES MO CE R А ТА СЕАЕ Z I T T E L , 1895

Семейство DESMOCERATIDAE 7.1 T T Е L, 1895
Подсемейство EODESMOCERATINAE W R I G H T , 1955
Род Barre mites K i l i a n , 19 i 3

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites difficilis d ' O r b i g n y , 1841, о т горния
н е о к о м на Ю ж н а Франция.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . У м е р е н о или силно завити черупки с и з д у т и или плоски
стени, с р е д е н или т е с е н пъп с ъ с с т р ъ м н и с т е н и . У к р а с а т а с е с ъ с т о и о т S-видно извити ребра,
п р и д р у ж е н и с б р а з д и , понякога с фина стриация в м е ж д у р е б р и я т а .
129
Богат на видове род, известен от долния хотрив д о горния барем във Франция, Силезия,
Швейцария, Кавказ, България.
Подрод Barremites s. s.
П о д р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Силно инволютни черупки с високо напречно сечение,
стеснено във централната област, тесен пъп с ъ с стръмни стени и остър пъпен ръб. Плоски
стени, украсени с радиални или S-видно извити шнуронидни ребра. Сутурната линии (текст-
фиг. 60) е с дълбок външен лобус.
Известен в барема на Франция, Румъния, Силезия, Швейцария, Кавказ, България.
Текст-фиг. fin. Barremites (Barremites) sub-

difficilis (Kar.) ио Друщиц, i960
Barremites (Barremites) difficilis difficilis (d'Orbigny, 1840)

Табл. LXIIi, /, 2, 2a
1840—1841. Ammonites itifficilis d ' O r b i g n y , p. 135, pl. 41, fig. 1, 2.
1962. Barremites difficilis — М а н о л о в , стр. 101, фиг. 3—3.
1966. Barremites difficilis — Бресковски, стр. 85, табл. V, фиг. 2.
Т и п . Холотипът, обявен от Бресковски, 1966, е екземплярът на d ' O r b i g n y (1840, pl. 41,
fig. 1) от неокома на Ниските Алпи, сбирка на d ' O r b i g n y , Сорбопата, Париж.
М а т е р и а л . Няколко добре запазени екземпляра и множество фрагменти от сбирките на
ГУГОЗН, ПИГИ и СУ, съхранявани в ГМ при СУ.
3
О п и с а н и е . Дисковидна черупка. Завоите са с плоски стени, обхващат се на <' от висо 4
чината си, бързо нарастват във височина и заграждат тесен пъп със стръмни стени и остър ръб.
Напречното сечение е силно елиптично, удължено-изтънено въп вентралната област и с най-
голяма ширина в долната трета от височината си. Украсата се състои о т десет-дванадесет
флексурно извити шнуровидни ребра, добре изразени в маргиналната област и заглъхващи в
пъпната, където се наблюдава лека депресия, типична за вида. Междуребрията са покрити със
слаби гънки, следващи хода на ребрата.
D d H 1 Ijh
Холотип 82 11(0,13) 42(0,51) 15 0,36
Екз. от с. Бояна, Сг, 1643 45 7(0,16) 23(0,51) 6 0,26
Екз. от с. Крапчене, Сг, 1644 50 6(0,12) 27(0,54) 7 0,26
Б е л е ж к и . Този вид, често цитиран в стратиграфски и изобразяван в палеонтоложки
трудове, се оказа в същност сравнително рядък. Редица автори отнасят под това име екзем
пляри, пепритежаващи белезите на типичния вид. Б р е с к о в с к и (1966), правейки ревизия на
вида, определя неговите граници по холотипа. Редица автори приемат В. (В.) difficilis за зонален
амонит от долния барем. 13 България не можем д а възприемем това схващане, тъй каго освен
в долния барем В. (В.) difficilis ( d ' O r b.) идва често и в горния заедно c Psetidosaynella strettosioma
(U h 1 i g).
Н а х о д и щ е : баремските мергели и варовици в Михайловградско, Поповско, Разградско
и Варненско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н и горен барем.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем във Франция, Северна
Африка, България.
Сб. СУ, Сг, 1643, 1644.
Barremites (Barremites) difficilis hemiptychus ( K i l i a n , 1888)

Табл. LX111, фиг. 6
1883. Haploceras difficilis — U h l i g . S. 102, Taf. XVII, Eig. 1, non Fig. 2 - B. (B) dimboviciorensis B r.
1888. Desmoceras difficilis var. hetniptycha K i l i a n , p. 23".
non 1898. Desmoceras hemiptychum — S i m i o n e s c n , p. 125, lab. 111, fig. 3.
1898. Desmoceras difficile — Si m ion es eu, p. 121, tab. III, fig. 2 a, b.
non 1907. Desmoceras hemiptychum — Каракаш, стр. 61, табл. VI, рис. Il ; табл. XXIV, рис. 18.
1966. Barremites hemiptychum — Бресковски, стр. 86, табл. VI. фиг. 3 (Syn. cum.).
17 Фосилите на България, т, IV
130
Т и п - Сравнявам е изображението на екземпляра, определен от S u n i o n e s с и (1898, tab.

III, fig. 2) от неокома на Карпатите (лектотипът е неправилно о?начен от Б р е с к о в с к и , 1966).
М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирките, на НИГИ и ГУГОЗН, съхранявани в
ГМ при СУ.
а
О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира с ъ с завои, обхващащи се на / от височината си. 8
Пъпът е плитък тесен с ъ с стрък ни стени и остър пъпен р ъ б и околопъпна депресия. Украсата
се състои от 10 д о 11 S-видно извити ребра, добре изразени в маргиналната и заглъхващи в
умбикалната област. >
D d H I
Si mi on a se n, lab. 111, fig. 2 68 14(0,20) 33(0.49) 16
F.K3. от c. Брестак, Cr, 364 78 14(0,18) 37(0,47) 15
Б е л е ж к и . Отличава ce от типа c по-големия си пъп и различните стойности в съотно
шенията между d и /7. Среща се много по-често, отколкото иоминатният подвид.
-
Н а х о д и щ е : долнобаремските мергели при селата Оборище и Брестак , Варненско,
с. Тича, Исперихско, с. Желязковец, Разградско; хотрив в Преславско.
П и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив долен барем.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Карпатите, Франция,
Кавказ; хотрив долен барем в България.
Сб. СУ, Cri 364, 366.
Barremites (Barremites)
subdifficilis subdifficilis ( K a r a k a s c h , 1907)
Табл. XI..III. фиг. 3, 5. Sa
1907. Desmoceras subdifficile Каракаш, стр. 58, табл. VI, рис. la, b.
1960. Barremites stibdifficilis — Друшиц в Друшиц и K у л p и n ц ев, стр. 299. табл. I.X1I, фиг.
2а, b, рис. 85.
? 1961. Barremites stibdifficilis — A v r a m si M a t е i, pl. I. fig. 5.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от К а р а к а ш (1907, табл. VI,
рис. la, Ь) от барема при с. Биассала.
М а т е р и а л . Множество екземпляри от сбирката на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Бързо нарастваща спира с ъ с също така бързо нарастващи във височина
завои, които се обхващат на и заграждат тесен пъп с ъ с стръмни стени и остър ръб. На
пречният пререз показва леко издути страни с еднаква ширина във вентралната и умбиликалната
област. Украсата се състои от 10 д о 12 силни шнуровидни S-видно извити ребра, придружени
с предна и задна бразда. В междуребрията се явяват слаби гънки, успоредни на ребрата. Мина
вайки през вентралната област, ребрата се засилват и извиват напред.
D d H l
Ka p a к a m, табл. VI, фиг. 1 105 21(0,20) 53(0,51) ? 36
Ека. от с. Недоклаи, Cr, 1650 69 13(0,19) 35(0,50) 15
Б е л е ж к и . Много често срещащ се иид у нас. Д о б р е се отличава от В. (В.) difficilis
( d ' O r b . ) по липсата на околопъпна депресия, с по-широкото си сечение и добре изразени ребра
по цялото им протежение.
H а х о д и щ е : д о л н о - и горнобаремските варовици при селата Педоклан и Осенец, Раз
градско; с. Оборище, Варненско, с. Ябланица, Михайловградско, и д р .
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Крим, Кавказ, Ру
мъния, България.
Сб, СУ, Сг,1650, 1651.
Barremites (Barremites) stibdifficilis dimboviciorensis B r е s k o v s k i, 1966

Табл. I.XI1I, фиг. -t, 4a, 7, 7a.
1898. Desmoceras difficile — S i mi o п е s c u, p. 124, Tab. IV, fig. 1.
1960. Desmoceras difficilis — Друщиц в Друщиц и K у д р я в u е в, стр. 299, табл. XI.I1, фиг. la, Ь.
1966. Barremites difficilis dimboviciorensis Бресковски. стр. 86, табл. VI, фиг. 2 (Syu. cum.).
Т и п . Холотипът е обявен от Б р е с к о в с к и (1966, табл. VI, фиг. 2) от горния барем при
с. Брестак, Варненско. Сб. СУ, Сг,360.
М а т е р и а л . Множество екземпляри и фрагменти от сбирките на ГУГОЗН и НИГИ, съх
ранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Дисковидна черупка. Завоите са с плоски стени, бързо нарастват във височина
2
и се обхващат почти на / от нея. Напречният пререз е изтънен във вентралната част и раз-
8
131
ширен в долната трета от височината сч. П ъ п ъ т клони към тесните, с отвесни степи и остър
р ъ б . Орнаментацията се състои о т 8 д о 12 в завой, S-видно извити шиуровидни ребра, добре
изразени по цялото си протежение и заградени от двете страни с плитки бразди.
Р а з м е р и вмм:
I) а н I
Холотии, Сг! 360 61 13(0,21) 29(0.45) 14
Топопш, с-. Брестак, Сг, 1617 60 12(0,20) 28(0,47) 14
Б е л е ж к и . О т номинатния иоднид се отличава по очертанието на напречното сечение,
което е изтънено във вентралната о б л а с т и значително по-тясно.
Н а х о д и щ е : д о л н о - и горнобаремски мергели и глинестите варовици при селата Брестак
и Оборище, Варненско; с. Недоклан, Разградско, и д р .
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Карпатите ( Р у м ъ н и я ) ;
долен барем в К р и м ; д о л е н и горен барем в Българин.
Сб. с у , Сг, 1647, 360.
Подрод Cassidoiceras subgen. п.

Т и п о в в и д , означавам т у к , Haploceras cassicoides U h l i g , 1883, от барема в Южна
Франция (департамента Пгош).
Подродова характеристика. Сравнително бавно нарастваща спира и завои, заграж
дащи средно широк пъп с отвесни стени и о с т ъ р р ъ б . Орнаментацията е представена о т шиу
ровидни ребра, обградени с бразди. Отличава се от номинатния подрод с по-големия си пъп,
двойно по-ниски и почти толкова по-широки завои с издути стени. Сутурната линия (текст-фиг.6)
е близка на подрод Barremites.
Идва в барема на Франция, Карпатите, Кавказ; хотрива и барема на България.
Текст-фиг. 61. Barremites (Cassidoiceras) waa

geni ( S i m . ) i : o S i m i o n е s c u, 1898
Barremites (Cassidoiceras) cassidoides ( U h l i g , 1833)

Табл. I.X1V, фиг. / , /,/
? 1879. Ammonites Soutint M a t h e r o n , pl. C-21, fig. 2a, b.
1883. Haploceras cassidoides U h l i g . S. 103, Taf. XVI. Fig. la. b ; Taf. XVII, Fig. 10.
1890. Desmoceras cf. Boutini T o u l a , S. 16, Taf. I. Fig. I.
1966. Barremites cassidoides — Б р е с к о в с к и , стр. 87, табл. IV. фиг. 6 (Syn. cum.).
Т и п . Х о л о т и п ъ т , означен от Б р е с к о в с к и , 1906, е екземплярът на U h l i g (1883, Taf. X V I ,
Fig. 4а, h) о т барема в Южна Франция при Chatiilo (департамента Drome), Mus. d. k. k. geol
Reichsanst.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри и фрагменти о т сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съх
ранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира и бавно нарастващи в ъ в височина заной, които се
обхващат почти наполовина и заграждат среден по ширина пъп с ъ с стръмни стени и о с т ъ р р т б .
Напречното сечение е о в а л н о със сравнително широко закръглена вентрална област. Орнамен
тацията се състои о т 10 д о 12 S-видно извити ребра, обградени с бразди.
132
D d H I
ХОЛОТИП 100 .40(0.30) 40(0.40) 26
Екз. от с. Брестак, Сг, 309 54 15(0.28) 21(0,39) 12
Б е л е ж к и . Този вил д о б р е се отличава от описаните досега представители на подрода
с по-ШИрокйя си пъп, по-ниско и по-широко напречно сечение. Екземплярът, изобразен от M a t
h e r o n , 1379, показва белезите на т о к у - щ о описания вид. Липсата на данни за напречния пререз
ме кара да проявя известна предпазливост при обединяването им, като дам приоритет
на U h l i g .
Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици и мергели в Поповско и Р а з г р а д с к о ; горнобарем
ските варовици при с. Брестак, Варненско.
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Южна Франция,
Карпатите ( Р у м ъ н и я ) , България.
Сб. СУ, Сг, 309, 1549.
Barremites (Cassidoiceras) waageni (S i m i o n е s c u, 1898)

Табл. LXIV, фиг. .5
1898. Desmoceras waageni S i m i o n e s eu, p. 127, Tab. III, Eig. I.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S i m i o n e s c u (1898, T a b

III, F i g . 1) от неокома в Карпатите (Valea Muerii).
М а т е р и а л . Един фрагмент от сбирката на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У .
2
О п и с а н и е . Заноите са издути, обхващат се почти на , , от височината си и заграждат
:
среден по ширина пъп с ъ с стръмни стени и о с т ъ р р ъ б . Напречното сечение е широко закръг

лено във вентралната област и стеснено към умбиликалната. Украсата се с ъ с т о и от седем-
осем флексурно извити шнуровидни ребра, д о б р е изразени к маргиналната и заглъхващи в пъп
ната област.
D d н i
Si m i o nés c u, Tab. III, Fig. 1 134 27(0,20) 62(0,40) 10
Екз. от c. Островче, Cr 1648
t 135 34(0,25) 00(0,44) 20
Б е л е ж к и . Този вид би м о г ъ л да се смеси с В. (В.) difficilis hemiptychum (Kilian),
с който си приличат по заглъхващите в умбиликалната област ребра и по характера на пъпа.
Издуването във вентралната област, както и по-рядко разположените ребра ги о т д е л я т добре
един от друг.
Н а х о д и щ е : долнобаремските варовити мергели при с. Островче, Разградско.
Стратиграфско и географско разпространение: неоком в Карпатите; долен
Сб. СУ, Сг, 1648.
Barremites (Cassidoides) chaputi chaputi sp. n.

Табл. LXIV, фнг. 4. 4a
1920. Desmoceras l.echic.um - C h a p u t. p. 169, pl. I, fig. 2 a — d.
1957. Uodesmoceras (Miodesmoceras) lechlcum — W r i g h t in M o o r e , L. 362, fig. 475, 3 a, b.
Т и п . За холотип означавам екземпляра от горния барем при с. Гецово, Разградско, табл.
I.XIV, фиг, 4, 4а. С б . С У , Сг, 1G52.
Материал. Бдин добре запазен екземпляр от сбирката на Г У Г О З Н , съхраняван в
О п и с а н и е . Дисковидна черупка с ъ с сравнително б ъ р з о нарастваща спира и бавно нара
стващи вън нисочина завои. Т е се обхващат на */„ от височината си и заграждат среден по
ширина плитък пъп с ъ с стръмни стени и о с т ъ р р ъ б . Наблюдава се околопъпна депресия и
л е к о подуване в средата на завоя. Напречният пререз е стеснен във вентралната област и най-
широк в долната трета от височината на завоя. Украсата се с ъ с т о и от S-видно извити десет-
единадесет слаби ребра, заглъхващи съвсем в околопъпната депресия.
D d И i
Холотип, Cr,1652 53 13(0.25) 24(0,45) 12
C h a put, pl. I, fig. 2 50 12(0,24) 21(0,42) 15
133
Б е л е ж к и . 'Този с л а б о наребрен в и д е б и л о т н е с е н о т C h a p u t ( 1 9 2 0 ) к ъ м вида на U h l i g

H. lechlcum. П о - к ъ с н о W r i g h t in M o o r , 1 9 5 7 , не взимайки нред в и д , макар и с л а б о т о нареб-
ряване, к а к т о и о т в е с н и т е пъпни стени и о с т ъ р р ъ б , г о о т н а с я т к ъ м гладкия р о д Eodesmoceras,
п о д р о д M i o d e s m o c e r a s . Екземплярът на C h a p u t, к о й т о показва г о р е с п о м е н а т и т е белези, не
позволява такава интерпретация. Намирам, че т о й з а е д н о с б ъ л г а р с к и я с е в м е с т в а т в границите
на Cassidoiceras subgen п, и м о г а т да с ъ щ е с т в у в а т к а т о с а м о с т о я т е л е н в и д — В. (Cassidoiceras)
c h a p u t i s p . n.
По с ъ о т н о ш е н и е в размерите с е д о б л и ж а в а д о В. (C.) cassidoides ( U h l i g ) , но се отличава
от него с ъ с с т е с н е н а т а в ъ в вентралната о б л а с т черупка и с наличието на о к о л о п ъ п н а депресия
с ъ с заглъхващи ребра. С и з б р о е н и т е белези с е д о б л и ж а в а д о В. (В.) difficilis ( d ' O r b . ) , н о п о -
големият пъп и п о - н и с к о т о и ш и р о к о сечение г о отличават д о б р е о т н е г о .
Н а х о д и щ е : г о р н о б а р е м с к и т е варовици о к о л о с . Г е ц о в о , Р а з г р а д с к о , c Pseudos. stret-
tostoma (U h 1 i g ) .
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Н и с к и т е Ллпи; г о р е н
Сб, СУ, Сг,1652.
Barremites (Cassidoiceras) chaputi tshuprenensis subsp. n.

Табл. LXV, фиг. / . la, 2
T и n. За х о л о т и п означавам екземпляра о т б а р е м а при с . Чупрене, М и х а й л о в г р а д с к о , табл.
LXV, фиг. 2. С б . С У , Сг3 1 6 4 5 .
М а т е р и а л . Д в а д о б р е запазени, н о сплескани екземпляра о т с б и р к а т а на Г У Г О З Н , с ъ х р а
О п и с а н и е . З а в о и т е с е о б х в а щ а т почти на о т височината с и и з а г р а ж д а т с р е д е н п о
ширина плитък пъп с ъ с с т р ъ м н и стени, о с т ъ р р ъ б и д о б р е изразена пъпна д е п р е с и я . Орнамен
тацията с е с ъ с т о и о т д в а н а д е с е т - т р и н а д е с е т S-видно извити ребра, з а г л ъ х в а щ и в умбиликал
ната депресия.
П d H
Холотии, Сг, 1615 123 30(0,24) 50(0,40)
Екз. от с. Оборите, Сг 164б 95
1 25(0,26) 44(0,46)
Б е л е ж к и . О т номинатния п о д в и д с е отличава с липсата на издуване в с р е д а т а на запоите
и по т о в а , че не с е наблюдава стесняване на черупката в маргиналната о б л а с т . И д в а т а екзем
пляра с а сплескани, н о въпреки т о в а личи ш и р о к о закръглената вентрална о б л а с т . Наричам п о д
вила на н а х о д и щ е т о на х о л о т и п а с . Ч у п р е н е .
Находище: б а р е м с к и т е мергели при с. Чупрене, М и х а й л о в г р а д с к о , и д о л н о б а р е м с к и т е
глинести варовици при с . О б о р и щ е В а р н е н с к о .
Н и в о в Б ъ л г а р и я : барем, долен барем.
Сб. СУ. Сг, 1645, 1646.
Barremites (Cassidoiceras) psilotatus ( U h l i g , 1883)

Табл. 1.XVI, фйг. / , / a
1883. Haploceras psitotatum U h l i g . S. 102, Taf XVI. Fig. 2, 3.
1966. Barremites psilotatus — Б р е с к о в с к и , стр. 89, табл. IX, фиг. 1 (Syn. cum.).
Т и п . Л е к т о т и п ъ т , о б я в е н о т б р е с к о в с к и ( 1 9 6 6 ) , е екземплярът на U h l i g ( 1 8 8 3 , 'Taf. X V I ,
Eig. 3 ) о т барема на Силезия.
Материал. Н я к о л к о фрагмента о т с б и р к а т а на Г У Г О З Н с един цял екземпляр, с ъ б р а н
о т С т. Б р е с к о в с к и , съхранявани в ГМ при С У .
О п и с а н и е . З а в о и т е с е о б х в а щ а т почти наполовина о т височината си и з а г р а ж д а т плитък,
средно ш и р о к пъп с ъ с с т р ъ м н и стени и о с п р р ъ б . Напречният пререз е почти д в а пъти п о -
висок, о т к о л к о т о ш и р о к . У к р а с а т а с е с ъ с т о и о т р я д к о р а з п о л о ж е н и , г р у б и закръглени S-вид
но извити ребра, п р е д к о и т о с е явяват ш и р о к и и плитки б р а з д и . С нарастване на з а в о и т е б р а з
дите с е засилват, а р е б р а т а с е снишават.
D d н l
Лектотип 67 17(0,25) 29(0,43) —
Екз. от с. Брестак, Сг, 373 165 41(0,25) 70(0,42) 32
134
Б е л е ж к и . Т о з и нид се отличава от останалите представители на подрода с по-грубата си

скулптура и с по-големия си пъп. С еднакво д о б р е изразените ребра и бразди се приближава
към представителите от подрод Rebuulites, но се отличава от тях с острия пъпен ръб и
голям пъп.
Н а х о д и щ е : д о л н о - и горнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско.
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Силезия, Крим,
България.
Сб. СУ, Сг, 373.
Barremites (Cassidoiceras) fegirensis sp. n.

Табл. LXIV, фиг. 2, 2a
1901. Desmoceras ligotant S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , p. 57, pl. VI, fig 5, non fig. 4.
Т и п . За холотип означавам екземпляра от долния барем при с. О б о р и щ е , Варненско, табл.
L X I V , фиг. 2, 2а. С б . С У , Сг,1657.
М а т е р и а л . Два д о б р е затазени екземпляра и фрагмент от сбирката на Г У Г О З Н , съхра
о т
О п и с а н и е . Завоите са плоски, нарастват бавно на височина, о б х в а щ а т се почти на '/а
височината си и заграждат широк пъп с ъ с стръмни стени и о с т ъ р р ъ б . Украсата се състои от
л е к о S-видно извити широки ниски оссм-единадесет ребра, обградени с две бразди, предната
от които е по-добре изразена. В умбиликалната област суклптурата е по-слаба.
D d II I
Холотии. Сг, 1657 78 24(0,30) 30(0.35) 15
S a r. et S c h б п d е 1 m a y е r, pl. VI, fig. 5 78 24(0,30) 27(0,35) —
Ек8.от Североизточна Вългария, Cr,1658 73 23(0,31) 29(0,39) 24
Б е л е ж к и. Т о з и вид показна малко отклонение от характерните за този подрод съотно
шения в измеренията между H, d и D. Отличава се с много ниските си запои и голям пъп.
Наричам вида по находището, к ъ д е т о е бил намерен за пръв път екземпляр с описаните
белези — Fégire, Швейцария.
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици в Североизточна България с много пред
ставители от род Holcodiscus.
Стратиграфско и географско разпространение: хотрив в 111вейцария; долен
Сб. СУ, Сг, 1657, 1658.
Подрод Rcboulites subgcri. n.
Т и п о в в и д , означавам тук Puzosia issarpayensis K i l i a n et R e b o u l , 1915, от хотрива

в Южна Франция.
Подродова характеристика. Бързо нарастваща спира и с ъ щ о така б ъ р з о нара
стващи на височина завои с широко закръглена вентрална област. П ъ п ъ т е тесен с ъ с стръмни
стени и фестопиран р ъ б . Украсата се състои от рядко разположени шнуровидни ребра, при
дружени с д о б р е изразени бразди. Сутурната линия е близка с тази о т подрод Barremites
(текст-фиг. 62).
Идва в хотрива и барема,на Франция и България.
Текст-фиг. 62. Barremites

(Rcboulites) rebouli (K i 1.
et R е h.)—D. hemiptychum
K a r. по К а р а к а ш , 1907
135
Barremites (Reboulites) gouxi ( S a y n , 1896)

Табл. I.XV, фиг. 4, 4a
1890. Desmoceras difficile — S a y n , p. 38, pl. II, fig. 8a, b.

1896. Desmoceras ? gouxi S a y n , p. 1164.
1966. Barremites gouxi — Б р е с к о в с к и , стр. 89, табл. VIII, фиг. 2.
Т и п . Холотипът е означен о т Б р е с к о в с к и , 1966, фигурирай от S a y n (1890, pl. II,
fig. 8) от барема на Djebel-Ouaeh, Северна Африка.
М а т е р и а л . Един екземпляр от сбирката на С т . Б р е с к о в с к и , съхраняван в ГМ при СУ.
4
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на / от височината си и заграждат тесен пъп с ъ с
б
стръмни стени и фестониран р ъ б . Украсата се състои от осем леко S-видно извити бразди,
придружени с ребра, добре изразени само във вентралната област. Стрий в междуребрията не
се наблюдават.
D d H I
Холотии 1К 3,5(0.19) 10(0,55) 5
Екз. от с. Брестак, Сг, 376 20 3,5(0,18) 10(0,50) 7
Б е л е ж к и . Българският екземпляр се отличава от екземпляра на S a y n c малко по-
широка вентрална област.
Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици при с. Брестак, Варненско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Северна Африка;
Сб. СУ, Сг, 376.
Barremites (Reboalites) issarpayensis ( K i l i a n et R e b o u l , 1915)

Табл. L X V , фиг. 3, За
1915. Puzosia Issarpayensis K i l i a n et R e b o u l , p. 248, pl. XIV. fig. la, b.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от K i l i a n et R e b o u l (1915,
pl. XIV, fig. l a , b ) от хотрива при Bègue, Южна Франция.
М а т е р и а л . Едип добре запазен екземпляр от сбирката на ГУГОЗН, съхраняван в
ГМ при СУ.
:1
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на / от височината си и заграждат тесен пъп с ъ с
4
стръмни стени и фестониран ръб. Стените са леко издути, а вентралната област широко закръг
лена. Напречният пререз е близо два пъти по-висок, отколкото широк. Украсата се състои от
15 д о 16 S-видно извити ребра, придружени с бразди, като задната е по-широка и по-добре
изразена.
D d H l
K i I i а п et R e b o u l , pl. X I V , fig. 1 48 10(0,20) 24(0,50) ?18
Екз. от гара Самуил, Сг, 1654 60 13(0,22) 29(0,48) 20
Б е л е ж к и . Д о б р е се отличава от Barremites (Reb.) rebouli с по-гъстите си ребра и по-
плитки бразди, които в последния вид са засилени за сметка на ребрата. В границите на този
вид включвам и екземпляри с по-малък брой ребра (Сг, 1656).
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при гара Самуил, с. Мортагоново,
Разградско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрин в Южна Франция;
Сб. СУ, Сг, 1654, 1656.
Barremites (Rebou/ites) rebouli (K i I i a n, 1910)

Табл, LXVII, фиг. I, la
1907. Desmoceras hemiptychum К а р а к а ш , стр. 61, табл. VI, фиг. Па, b.
1910. Desmoceras Rebouli K i l i a n , p. 256 257.
1966. Barremites rebouli — Б р е с к о в с к и , стр. 90, табл. I, фиг. 3.
Т и п . Сравнявам с изображението на К а р а к а ш (1907, табл. VI, фиг. Il а, Ь) от барема
при Биассала.
М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирките на ГУГОЗН и НИГИ, съхранявани в
ГМ при СУ.
136
О п и с а н и е . Запоите са с плоски стени, широко закръглена вентрална област и се об

2
хващат на / от височината си. Пъпът е тесен със стръмни стени и фестониран ръб. Украсата
3
се състои от 10 д о 12 широки леко S-нидно извити бразди, ограничени отпред с ребра, най-
д о б р е изразени във вентралната област.
о а и i
К а р а к а ш , табл. VI, фиг. 11 62 1.4(0,21) 29(0,47) 18
Екз. от с. Калино, Ст, 1655 72 13(0,18) 35(0,50) 20
Б е л е ж к и . Отличава се от В. (R.) issarpayensis ( K i l . et R e b . ) c по-силно изразените си
бразди, отколкото ребра и по-плоските стени на завоите.
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Калино, Шуменско, и с. Брестак,
Варненско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Крим, Южна Франция ;
Сб. СУ, Сг, 1655, 379.
Barremites (Reboulites) mueriensis ( B r e s k o v s k i , 1966)

Табл. LXV1. фиг. 2
1898. Desmoceras hemiptychum — S i m i o n c s c u, p. 125, tab. III, fig. 3a, b.
1966. Barremites mueriensis К р е с к о н с к и , стр. 92, табл. VIII, фиг. 3, 4
Т и п . Холотипът е обявен от Бресковски (1966, табл. VIII, фиг. 3) от горния барем при
с. Брестак, Варненско. Сб. СУ, Сг, 39Н.
М а т е р и а л . Два д о б р е запазени екземпляра, събрани от С т . Б р е с к о в с к и , съхраня
О п и с а н и е . Заноите са издути в средата и се обхващат на */« от височината си. Вен
тралната област е закръглена. Напречното сечение е близо два пъти по-нисоко, отколкото
широко. Пъпът е тесен със стръмни стени и фестониран ръб. Орнаментацията се състои от
леко извити 4 5 бразди, разположени само във втората половина от последния завой. Във
вентралната област те са най-силни и се съпровождат от д о б р е изразени ребровидни подувания,
които към умбиликалната област изчезват.
D d И I
Х о л о т и п , Сг, 396 39 7(0,18) 20(0.51) 10
S i m ion e s c u, pl. III. fig. 3 37 7(0,19) 18(0,48) 9
Б е л е ж к и . Този вид ce отличава от В. (R.) gouxi ( S a y n ) c това, че орнаментацията е
развита само в последната половина от завоя. С тази разлика би могъл да се приеме само като
негов подвид.
Н а х о д и щ е : горнобаремските варовици при с. Брестак, Варненско.
Н и н о в Б ъ л г а р и я : горен барем.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Румъния; горен
Сб. СУ, Сг,396.
Род Subsaynella S p a t h , 1923

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, ^Desmoceras" sayni Paquier, 1900, от хотрива
на Южна Франция.
Текст-фиг. 63. Subsaynella sayni (Paq.)

ио R o m a n , 1938
137
Родова характеристика. Н а п ъ л н о обхващащи се завои с много високо сечение и

тесен пъп. Украсата се с ъ с т о и от тънки извити ребра, които образуват извивки в ъ в вентрал
ната област. Сутурната линия е с асиметрични двуразделни седла (фиг. 6 3 ) .
Познат е в горния хотрив и барем в ъ в Франция и България.
Subsaynella davydovi ( T r a u t s c h o l c l , 1886)

Табл. I.XX, фиг. 1
1907. Desmoceras Davydovi ( D. Suessi S i m .?) — К а р а к а ш , стр. 71, табл. XXVI, рис. la, б.
196(5. Subsaynella davydovi Б р е с к о в с к и , стр. 93, табл. V, фиг. 1.
Т и п . Х о л о т и п ъ т , обявен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът, фигурирай от К а р а к а ш

(1907, табл. X X V I , рис. 1а, б ) от барема при Биассала, Крим, сбирка на T г a u t s c h o 1 d.
Материал. Напълно д о б р е запазени екземпляри от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И ,
О п и с а н и е . Големи дисковидни черупки. Завоите б ъ р з о нарастват на височина, стесняват се
нъв вентралната област и разширяват в долната половина от височината на завоя. П ъ п ъ т е
тесен с ъ с стръмни стени и остър р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от широки ниски S-видно извити
ребра, които се раздвояват в средата от височината на завоя. П р и D о к о л о 180 мм в средата
на стените се наброяват о к о л о 60 ребра. Всички минават вентралната о б л а с т с л е к о заглъхване.
Р а з м е р и вмм:
D d H I
Холотии 1-18 22(0,15) 76(0.51) -16
Екз. от Разград, Сг,1661 180 36(0,20) 83(0,46) 18
Б е л е ж к и . О т Subs. grossouvrei ( N i c k l é s ) се отличава c отвесните си пъпни стени, с по-
гъстите си и тънки ребра и по-широко сечение във вентралната област. О т 6". suessi ( S i m . )
се отличава c по-редките си ребра и по-широка вентрална област.
Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици при Разград, Ш у м е н с к о , и д р .
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Крим ; долен барем
Сб. СУ. Сг, 166i.
Sybsaynella suessi ( S i m i o n e s c u , 1898)

Табл. I.XXI, фиг. /
1898. Cleoniceras Suessi S i m l o t i e s eu, p. 131, Tab. V. fig. la, b, c.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S i m i o n e s c u (1898, T a b .

V , f i g . la, b, c ) о т неокома на Dimbovicioara, Румъния.
я
О п и с а н и е . Дисковидни големи черупки. Завоите са високи, обхващат се на / от висо 4
чината си и заграждат тесен пъп с ъ с стръмни стени и о с т ъ р р ъ б . Напречното сечение е най-

широко в средата на завоя. Украсата се с ъ с т о и от г ъ с т и S-видно извити ребра, които се раз
тропват в горната трета от височината на завоя. При I) 182 мм в средата на завоите се на
брояват о к о л о 100 ребра.
D d н i
Si m ion e s c u. Tab. V, fig. 1 234 52(0.22) 112(0.43) 42
Екз. от c. Г>рестак, Cr, 1667 183 39(0,21) 86(0,47) 42
Б е л е ж к и . Големият брой на ребрата и разклоняването им в горната трета добре отли
чава този вид от S. davydovi ( Т г . ) .
Н а х о д и щ е : баремските песъчливи варовици в Павликенско.
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Р у м ъ н и я и I)ългария.
Сб. СУ, Сг, 1667.
Subsaynella grossouvrei ( N i c k l é s , 1894)

Табл. LXVII1, фиг. / ; табл. LXIX, фиг. 1, 2
1894. Soneratia Grossouvrei N i c k l é s , p. 58, pl. V, fig. 13; pl. VII. fig. 18—20; pl. VIII, fig. 12,
1966. Subsaynella grossouvrei Б р е с к о в с к и , стр. 93, табл. VIII, фиг. 5.
IK Фосилите на България, т. IV
138
Т и п . Лектотип, обявен от Б р е с к о в с к и , 1966, е екземплярът на N i c k l é s (1894, pl. VIII,

fig. 12) от барема в провинция d'Alicante, Югоизточна Испания.
М а т е р и а л . Няколко д о б р е запазени екземпляра в различни стадии от развитието си от
сбирката на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ.
4
О п и с а н и е . Дисковидна черупка. Завоите в началото се обхващат на / от височината си Г)
и заграждат тесен пъп с почти отвесни стени и остър пъп. С нарастване на завоите пъпът
с е разширява. Напречното сечение е стеснено във вентралната област и най-широко в долната
трета от височината си. Украсата се състои от широки разлати ниски ребра, по-фини в началото
на завиването, където се наблюдават прищъпвания, и по-груби към края. Сутурната линия по
данните на N i c k l é s е близка с тази иа Pseudosaynella stretlostoma ( U h l i g ) .
В d H I
Лектотип 70 14(0,20) 36(0.51)
Б е л е ж к и . Този вид се отличава от >9. davydovi (Тг.) и 6'. suessi ( S i n i . ) с по-редките си
и широки ребра, не съвсем отвесни пъпни стени и силно увеличаващия се пъп с нарастването
на черупката.
Н а х о д и щ е : долнобаремските варовици при с. Брестак, Варненско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Югоизточна Испания ;
Сб. СУ, Сг, 1668.
Subsaynella sayni ( P a q u i e r , 1901)

Табл. LXXJ, фиг. 2, 3
1938. Desmoceras (Subsaynella) Sayni — R o m a n , p. 402, fig. X1.I, 391.
Т и п . Холотипът, означен от R o m a n , 1938, е екземплярът на P a q u i e r (1901, pl. VIII,
fig. 2 a, c) от хотрива във Франция.
М а т е р и а л . Много екземпляри от сбирките на ГУГОЗН и НИГИ, съхранявани в
ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Завоите са високи, обхващат се напълно и заграждат тесен пъп със стръмни
стени и неравен р ъ б . Напречното сечение е изтънено във вентралната област и най-широко
малко над пъпа. Украсата се състои от гъсти, извити напред ребра, изразени добре в горната
трета от височината на завоя. В останалата част на черупката се наблюдават радиални гънки.
D d II 1
R o m a n , fig. XLI, 391 28 4(0.11) 15(0,53) 6
Екз. от c, Одринци. Сг, 1679 24 3(0,13) 13(0,54)
Б е л е ж к и . Този често срещаш се вид у нас се различава от фигуриранин от R o m a n
по липсата на шнуровидното образувание около пъпа. Не разполагаме с труда на P a q u i e r
(1901), за д а разберем д о каква степен в оригиналния екземпляр е развит този белег.
Н а х о д и щ е : горнохотривски варовити мергели във Варненско, Горнооряховско, Толбу
хинско, Михайловградско и д р .
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : хотрив във Франция: горен
хотрив в България.
Сб. СУ, Сг, 1679, 1680. ,
Подсемейство PUZOSI1NAE S P A T II, 1922
Род Valdedorsella B r ê i s t r o f f e r , 1947

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Desmoceras aknshaense A n t h u l a , 1899, горен
апт в Кавказ.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Издути завои с широко закръглена вентрална област,
широк пъп и прави или извити бразди, придружени с ъ с закръглени ребра. Междуребрията със
слаби стрий. Сутурната линия е с асиметрични двуразделни седла и триразделни лобуси.
Обхваща много видове от хотрива д о апта.
139
Подрод Valdedorsella s. s.
Подродова характеристика. Издути черупки с напречно сечение, по-широко,

отколкото високо или с почти еднаква ширина и височина. Д о б р е изразени извити ребра, при
дружени със също така д о б р е изразени бразди. Сутурната линия (текст-фиг. 64) с двуразделни
седла и триразделни лобуси.
Хотрив — апт.
Текст-фиг. 64. Valdedorsella (Val

dedorsella) akusehense (A n t h.)
no A n t h u l a , 1899
Valdedorsella (Valdedorsella) taurica (K a r a k a s c li, 1 9 0 / )

Табл. I . W I I , фиг. 2, 2a
1907. Desmoceras (Puzosia) Cauriciim К а р а к а ш , crp. 65, табл. VI, рис. 2 и 8 a, b.
1966. l'aldedorseUa uhligi — Б р е с к о в с к и , стр. 95, табл. VI, фиг. 4.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Каракаш (1907, табл. VI,
рис. 2, 8 а, Ь) от барема при биассала, Крим.
М а т е р и а л . Един много д о б р е запазен екземпляр, събран от Б р е с к о в с к и , съхраняван
в РМ при СУ.
О п и с а н и е . Завоите са издути, бавно нарастват на височина и заграждат широк пъп със
стръмни стени и закръглен ръб. Напречното сечение е почти еднакво иа височина и ширина.
Украсата се състои от седем широки леко извити бразди, обградени ог слаби ребра.
D d Н I
К а р а к а ш , табл. VI. рис. 8 I20 38(0,31) 50(0.42) 44
Ека. от с. Брестак, Сг,405 125 44(0,35) 48(0,38) 48
Б е л е ж к и . По еднаквото в ширина и височина напречно сечение отнасяме вида към
номинатния п о д р о д Valdedoisella. По същата причина той не може да б ъ д е идентифициран
с вида В. u/iligi (TI a u g), както е направил Б р е с к о в с к и , при който напречното сечение е
близо два пъти по-високо от ширината му.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Крим; долен барем
н България.
Сб. СУ, Сг, 405.
Valdedorsella (Valdedorsella) renevieri (K a r a k a s c b, 1897)

Табл. LXIX, fig. 3. 3a
1897. Desmoceras Renevieri К а р а к а ш , стр. 19, табл. II, рис. 12.
1900. Valdedorsella renevieri Д p y ш и ц в Д p y ш. и ц н К у д р и в ц е в , стр. 300, табл. XI.IV, фиг. 1а, б.
1966. Valdedorsella renevieri - Б р е с к о в с к и , стр. 96, табл. VIII, фиг. 6.
Т и п . Холотипът, означен от Б р е с к о в с к и , 1966, е екземплярът, определен от К а р а к а ш
(1897, табл. II, рис. 12) от хотривските пясъчници в Кавказ.
М а т е р и а л . Два д о б р е запазени екземпляра, събрани от Б р е с к о в с к и , съхранявани
в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Завоите с издути стени нарастват бавно на височина, обхвашаг се на около
*/з от нея и заграждат средно широк пъп със стръмни стени и закръглен ръб. Украсата се
състои от седем почти прави бразди, обградени с ребровидни подувания.
140
D d H t
с
Холотип 78 2. (0,32) 33i0,42) 32
Екз. от с. Брестак, 0(409 74 23(0,31) 30(0,41) 28
Б е л е ж к и . Много близък д о създадения пак от К а р а к а ш (1С07) вид Valded. taurica,
от който с е различава само с по-плоските си стени и по-малкия си пъп.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : хотркв в КЕЕКЗЗ; долен
хотрив в Крим ; долен барем в България.
Сб. СУ. Сг, 409.
I юдрод Puezalpella s u b g c n . n.
Т и п о в в и д , означавам тук, Desmoceras Uhligi H a u g, 1889, от горния неоком в Pue-
zalpe в Южен Тирол.
П о д р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Бавно нарастващи заной с леко издути стени и широк.,
закръглена вентрална област. Ширината на напречния пререз представлява обикновено около 'я
от неговата височина. Украсата с е състои от бразди и обграждащи ^ги ребра. С\т)рната лини
(текст-фиг. 65) е сходна с тази при п о д р о д Valdedorsella.
Хотрив — апт.
Текст-фиг. 65. Valdedorsella

(Puezalpella) neumavri
(H a u g) no II a и g, 1885
Valdedorsella (Puezalpella) uhligi (H a u g, 1889)

Табл. I.XIX. фиг. 4.4 a
1889. Desmoceras Uhligi H a и g, S. 202. Taf. IX (II). Fig. 3 a, b.
non 1901. Desmoceras Uhligi — S a r a s i n et S c b 0 и il е I m a y е r, p. 55, pl. VI, fig. 3 - Valded. (Puezulpella
haugi lî r е c k.
non 1900. Valdedorsella uhligi Б р е с к о в с к и , стр. 94, табл. VII, фиг. 2 - ^ л М . (Vald.) taurica (Kar.).
Т и п . Холотипът, обявен от Б р е с к о в с к и (1960), е екземплярът на H a u g (1889, Taf. IX
(II), Fig. 3 a, b) от горния неоком на Puezalpe, Южен Тирол.
М а т е р и а л . Бдин екземпляр от сбирката на ГУГОЗН, съхранявай в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Бавно нарестваши завои с ъ с закръглена вентрална област и почти плоски
стени. Пъпът е плитък, широк, с отвесни стени и остър ръб. Украсата с е състои от шест леко
извити широки плитки бразди, заградени с добре очертани ръбове (ребра). Междуребрията са
покрити с едва забележими стрий.
D d H I
Холотип 32 31(0,38) 31(0.38) 17
Екз. от с. Брестак, Cr, 1682 124 42(0,34) 44(0,35) в» 25
Б е л е ж к и . Този вид с е отличава д о б р е от останалите представители на подрода с ниските
си завои, почти еднакви по размери с пъпа.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Южен Тирол; долен
барем н България.
Сб. СУ, Сг, 1682.
141
Valdedorsella (Puezalpella) haugi ( B r e s k o v s k i , 196b)

Табл. I.XXII, фиг. / . la: 2. 2a
1889. Desmoceras cassidoides - H a и g, S. 201, Taf. IX, Fig. 1, 2.
1890. Desmoceras cf. Tachthaliae — T o u l a , S. 17, Taf. I, Fig. 2.
1901. Desmoceras Uhligi — S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , p. 55, pl. VI, fig. 3.
1907. Desmoceras cassidoides — K а р а п a ni, стр. 63. табл. VII, рис. 0 a, b.
1966. Valdedorsella hauglБресковски, стр. 95, табл. VI, фиг. 4.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е посочен ,от Б р е с к о в с к и (1966, табл. V I , фиг. 4) от долния барем
при с. Брестак, Варненско. С б . С У , Сг,406.
Материал. Н я к о л к о екземпляра от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в
2
О п и с а н и е . Завоите нарастват бавно на височина, обхващат се на / от височината си 3
и заграждат среден пъп с ъ с стръмни стени и закръглен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от д е с е т из

вити бразди, заградени от двете страни с ребровидни подувания.
D d н I
Холери, Сг,406 101 29,5(0,29) 40(0,40) 29
Екз. ст с. Мортагоново, Сг,1078 124 37 (0,29) 52(0,42) 37
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от V. (P.) uhligi ( H a u g ) c по-малкия си пъп, по-гъсто
разположени бразди и закръглен пъпен р ъ б .
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско, с. М о р т а г о
ново, Разградско.
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Южен Тирол, К р и м ;
Сб. СУ, Сг,406, 1678.
Род Pseudohaploceras H y a t t , 1900

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение?, Ammonites liptoviensis Zeuschner, 1856, от
барема в Силезия.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . У м е р е н о завити черупки с л е к о издути стени и среден по
ширина пъп. Украсата с е състои от извити закръглени широки ребра, придружени от двете
страни с бразди. Междуребрията се заемат от по-слаби и по-тънки г ъ с т о разположени ребра,
които често се раздвояват. Сутурната линия (текст-фиг. 6 6 ) е с л о ж н о насечена.
Известен е в барема и апта на Нвропа, К о л у м б и я и др.
Текст-фиг. 66. Pseudohaploceras liptoviensis

(7. е u s c b.) по U b 1 i g, 1883
Pseudohaploceras matheroni matheroni ( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. I.XXV, фиг. 1', 2 a
1840. Ammonites Matheroni cl ' i.) r b i g n y, p. 148, pl. 48. fig. 1, 2.
1916. Puzosia Matheroni — D o u v i 1 I é, p. 103, pl. XII, fig. 5, non fig. 1, 2. 3, 4. 6, 7.
1920. Puzosia Matheroni — K i l i a n , p. 258, pl. 1, fig. 4.
non 1957. Puzosia matheroni — З а х а р и е в а , стр. 219, табл. X, фиг. 3, табл. XV, табл. XVI.
Т и п . Х о л о т и п ъ т , посочен от K i 1 i а г, 1920, е екземплярът, определен от d ' O r b i g n y (1840,
pl. 48, fig. 1, 2 ) от горния неоком в Марсилия, сбирка на M a t h e r o n .
М а т е р и а л . М н о г о екземпляри от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М при С У .
1 о т
О п и с а н и е . Завоите са с л е к о издути стени, обхващат се почти на /а височината си
и заграждат широк пъп с ъ с стръмни стени и закръглен р ъ б . Напречното сечение е много по-
високо, о т к о л к о т о широко, с широко закръглена вентрална област. Украсата се с ъ с т о и от 7 д о
8 S-видно извити широки ребра, заградени с широки и плитки бразди. В междуребрията са
разположени о к о л о 6—7 на брой по-тънки ребра, които започват от умбиликалната стена, раз-
142
1
двояват се на / о т височината на завоя и преминават вентралната о б л а с т б е з прекъсване.
а
По този начин във вентралната о б л а с т се наброяват о к о л о 13—15 ребра, които са по-тънки от

ребрата, които започнат от умбиликалната степа.
D d H I
d ' O r b i g n y , pl. 48, fig. 1, 2 93 31(0,32) 36(0,38) 26
Екз. от c. Канелово, Cr,1683 108 37(0,34) 47(0,43) 30
Б е л е ж к и . Т о з и извънредно често срещащ се вид показва доста големи изменения по
отношение броя на междинните ребра, формата на сечението и големината на пъпа. Нашият
екземпляр се отличава от французкия с по-отвесни пъпни стени.
Н а х о д и щ е : горнобаремските и долнобаремските глинести варовици в Поповско, Раз
градско, Варненско, Р у с е н с к о .
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен барем — д о л е н апт.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем във Франция и Северна
А ф р и к а ; горен барем и долен апт в България.
Сб. СУ, Сг, 1683.
Pseudohaploceras matheroni slatinensis subsp. п.

Табл. LXXVI, фиг. 1. la
Т и п . За х о л о т и п означавам екземпляра от аптеките пясъчници при с. Слатина, Л о в е ш к о ,
табл. L X X V 1 , фиг. / , / а. С б . С У , Сг,1708.
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина от височината си и заграждат широк
плитък пъп с ъ с стръмни стена и закръглен р ъ б . В последния завой се наброяват 7—8 д е б е л и
груби закръглени ребра, заградени с широки бразди. В междуребрията от умбиликалната стена
вземат началото си обикновено две-три с ъ щ о груби ребра, които се разклоняват в полови
ната от височината на завоя на по-тънки ребра, така че във вентралната област броят им достига
до 7—8.
D a H t
Холотии, Сг, 1708 195 6.5(0.33) 77(0,40) 70
Екз. от с. Слатина. Сг, 1709 123 38(0,30) 56(0,15) 43
Б е л е ж к и . Различава се от типичния вид с двойно по-малкия брой на междинните ребра
и с по-голямата ширина на завоите. На P. matheroni caucasien L u p p o v прилича по напречното
сечение, но се различава от него с по-малкия брой междинни ребра. Наричам вида на името на
находището му — с. Слатина.
Н а х о д и щ е : аптеките пясъчници при с. Слатина, Л о в е ш к о .
Н и в о в Б ъ л г а р и я : алт.
Сб. СУ, Сг, 1707, 1708, 1709.
Pseudohaploceras douvillei ( F a 11 o t, 1920)

Табл. I.XXV, фиг. / , la
1916. Puzosia Matheroni — D o u v i l l e , p. 10.3, pl. XIII, fig. 1, 2, 3. I, non fig. 5 | Ps. matheroni ( d ' O r b.)),
non fig. 6, 7 \~ Melch. tenuicincturn (Sar. et Schiïnd.)].
1920. Puzosia Douvillei 1-a I l o t , p. 259.
1952- Pseudohaploceras douvillei — Л у п п о в , стр. 187, табл. IV, фиг. 3
1966. Pseudohaploceras incertain — К р е с к о в с к и , стр. 95, табл. VIII, фиг. 7.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от D o t i v i l l é (1916, pl. XIII,
fig. 2 a, b ) от барема на масива Moghara, Северна Африка.
М а т е р и а л . М н о г о екземпляри от сбирките на Г У Г О З Н , Н И Г И и С У , съхранявани
О п и с а н и е . Завоите са с почти плоски стени и се обхващат приблизително на * / от висо 3
чината си. П ъ п ъ т е тесен с ъ с стръмни стени и о с т ъ р пъпен р ъ б . Украсата се състои от 7 д о 8

S-ВИДНО ИЗВИТИ шнуровидни ребра, обградени от двете страни с широки плитки бразди. М е ж д у
ребрията са заети от 10 д о 13 гъсти ребра, добре изразени в горната половина от завоя и заг
л ъ х в а щ и в долната, к ъ д е т о се събират в няколко снопа.
D d H l
Dou v i I I c, pl. XIII, fig. 2 95 24(0,25) 43(0,45) 33
Екз. от c. Брестак, Cr,410 74 20(0,27) 32(0,43) 21
Бележки. Този вид се различава от P. matheroni ( d ' O r b . ) c по-малкия си пъп и по-
малкия брой междинни ребра. О т P. liptoviensis ( Z е u s.) се отличава c по-голям брой на междин
ните ребра и по-нисоки завои.
143
Н а х о д и щ е : д о л н о б а р е м с к и т е глинести варовици във Варненско и Разградско.

Стратиграфско и географско разпространение: барем в Южна Франция,
Северна Африка ; д о л е н б а р е м в България.
Сб. СУ, Сг, 410.
Род Melchioritcs S p a t h , i923

Т и п о в в и д , чрез о р и г и н а л н о означение, Ammonites Melcfiioris T i e t z e , 1 8 7 2 , долна
креда, Унгария.
Родова характеристика. У м е р е н о завити черупки с и з д у т и или плоски стени. Укра
сата с е с ъ с т о и о т извити радиални или наклонени б р а з д и , н о б е з р е б р а . В п о с л е д н и т е завои с е
наблюдава с л а б о наребряване м е ж д у б р а з д и т е . С у т у р н а т а линия ( т е к с т - ф и г . 6 7 ) е с л а б о насечена.
И з в е с т е н и барема и апта на Европа, Африка, Калифорния.
Текст-фиг. 67. Melchiorites

charrierianus (гГО r b.) no
K л p a к а ш, 1907
Melchiorites falloti (Kilian, 1910)

Табл. LXIV, фнг.3, За
1884. Ammonites (Haploceras) charrierianus — F a l l o t , p. 293. pl. IX, fig. 1 a, b, c.
1910. Desmoceras falloti K i l i a n , p. 258.
1900. Harremit.es psilotatus — Д р у щ и ц в Д p y щ и u и K y д p ч в u е в, стр. 299, табл. XLII, 3 а, б.
Т и п . Л е к т о т и п ъ т , избран о т K i l i a n , 1 9 1 0 , е е к з е м п л я р ъ т , изобразен о т F a l l o t ( 1 8 8 4 , pl. I X ,
iig.1 с ) о т н е о к о м а на Ю ж н а Франция, колекция в С о р б о н а т а , П а р и ж .
М а т е р и а л . М н о г о екземпляри о т с б и р к и т е на Г У Г О З Н , Н И Г И , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . З а в о и т е са с плоски с т е н и , о б х в а щ а т с е почти наполовина и з а г р а ж д а т с р е д е н
по ширина пъп с ъ с с т р ъ м н и стени и ф е с т о н и р а н р ъ б . У к р а с а т а с е с ъ с т о и о т 1 2 ф л е к с у р н о
извити б р а з д и ( о с о б е н о с и л н о изразени в ядките) с д о б р е изразени р ъ б о в е . В м е ж д и н и т е им
личи фина стриация.
D il H I
Лектотип 30 8(0,20) 13(0,43)
Екв. от с. Недоклан, Сг 1.669д 59 14(0,24) 28(0,47) 18
Б е л е ж к и . О т този в и д притежаваме м н о г о екземпляри, к о и т о варират п о о т н о ш е н и е г о
лемината на пъпа и характера на пъпния р ъ б , койтп при едни е гладък, при д р у г и л е к о назъбен, а
при т р е т и я с н о ф е с т о н и р а н . С почти у с п о р е д н и т е си стени и ш и р о к о закръглена вентрална о б
ласт т о з и в и д д о б р е с е отличава о т о с т а н а л и т е п р е д с т а в и т е л и на р о д а .
Н а х о д и щ е : д о л н о б а р е м с к и т е глинести варовици при селата М о р т а г о н о в о , Недоклан, Раз
градско; с. Прнсово, Търновско, и д р .
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Ю ж н а Франция:
д о л е н б а р е м в Крим и България.
Сб. СУ. Сг, 1669.
Melchiorites charrierianus ( d ' O r b i g n y, 1 8 4 0 )

Табл. LXXVI, фиг. 2
1840. Ammonites charrierianus d ' O r b i g n y , p. 018.
1907. Desmoceras charrieri К а р а к а ш , стр. 68, табл. V. рис. 2 a. b ; табл. VIII, рис. 7 a. b, c ; 9 a, b ;
табл. XXIV, рис. 21, 22, non рис. 2 5 ; non табл. VII, рис. 3, 5, 10.
1966. Barremites charrierianus Б р е с к о в с к и , стр. 88, табл. VIII, фиг. 1 (Syn. сит.).
Т и п . Х О Л О Т И П Ъ Т , означен о т d ' O r b i g n y , 1 8 4 0 , е екземплярът, фигурирай о т Quenstedt

( 1 8 4 7 , T a b . 1 7 , fig. 7 ) о т б а р е м а на П р о в а н с .
144
М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирките на ГУГОЗН и НИГИ, съхранявани в ГМ при СУ.

в
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на / о т височината си и заграждат среден по
я
ширина пъп с полегати стени и назъбен р ъ б . Напречното сечение е по-високо, отколкото широко,
стеснено във вентралната област. Повърхността е пресечена с около 9 S-видно извити бразди,
ограничени отпред с ъ с силен р ъ б .
D d H i
Холотип 27 7(0.26) 11(0,41) —
Ека. ОТ с Оборище, Сг,1675 41 11(0,21) 18(0.41) 15
Бележки. Този вид се отличава от M. falloti ( K i l . ) с наклонени пъпни стени и по-
ниските си завои.
Н а х о д и щ е : долно- и горнобаремските и долноаптеките глинести варовици в Разградско,
Варненско и Михайловградско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен и горен барем, долен апт.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Южна Франция,
Кавказ; барем и апт в Крим и България.
Сб. СУ, Сг, 1675.
Melchiorites ponticus ( K a r a k a s c h , 1907)

Табл. LXXV. фиг. 3. За
1907. Desmoceras ponticum var. dilatât a — К а р а х а Ш, стр. 63, табл. VII, рис. 2 a, 1>; поп рис. 9 а, Ь.
1907. Desmoceras ponticum К а р а к а ш , сгр. 62, табл. VIII, рис. 8; пои табл. VIII, рис. 9а, Ь—М. charrierianus
(d'Or b.).
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от К а р а к а ш (1907, табл. VII,
рис. 2 а, Ь) от барема при Биассала, Крим.
М а т е р и а л . Ндин екземпляр от сбирката на ГУГОЗН, съхраняван в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Почти наполовината обхващащи с е ниски и широки завои, които заграждат
тесен дълбок пъп с отвесни стени и назъбен закръглен р ъ б . Наброяват се 6 — 7 почти прави
наклонени напред бразди, обградени с високи ръбове.
D d H I
К а р а к а ш , табл. VII, рис. 2 48 14(0,30) 19(0,40) 19
Екз. от с. Калине, Сг,1672 47 12(0,26) 20(0,43) 18
Б е л е ж к и . Нашият вид се отличава от описания от К а р а к а ш с малко по-плоските стени
на завоите. С разширената си вентрална област този вид се отличава доста добре.
Н а х о д и щ е : глауконитната прослойка в долния барем при с. Калино, Шуменско.
Сб. СУ, Сг, 1672.
Melchiorites nabdalsa (C o q u a n cl, 1880)

Табл. LXX, фиг. 4.4 a
1890. Desmocerac Nabdalsa — S a y n , p. 42, pl. II, fig. Il a—c.
1966. Barremites nabdalsa — Б р е с к о в с к и , стр. 90, табл. IV, фиг. 7.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от S a y n (1890, pl. II, fig. l i a —
c) от барема на Djébel-Ouach, Северна Африка.
М а т е р и а л . Няколко добре запазени екземпляра от сбирките на ГУГОЗН и НИГИ, съх
ранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Завоите са леко издути, обхващат се на повече от половината от височината
си и заграждат среден по ширина плитък пъп с ъ с стръмни стени и закръглен фестониран ръб.
Украсата се състои от прави наклонени напред бразди, 5 — 6 в последния завой, които, преминавайки
вентралната област, слабо се извинат напред.
D d H l
S a y n , pl. Il, Iig. 11 19 5(0 26) 8(0.42) 6,5
Екз. от c. Чирен, Сг, 1676 35 9(0,26) 15(0,42) 11
Б е л е ж к и . Описвайки този вид, S a y n отбелязва големите вариации в неговите белези.
Нашите екземпляри се отличават о т африканските с малко по-гъсто разположените бразди и с
малко по-плоски стени на завоите.
145
Н а х о д и щ е : горнобаремсиките глинести мергели при с. Чирен, Михайловградско, и долно-

бар емзките глинести варовиц при с. Брестак, Варненско.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Северна Африка,
България.
Сб. СУ, Сг, 1676.
Melchiorites seguenzae ( C o q u a n d , 1880)

Табл. I.XX, фиг. 2. 2a; 3, 3a
1890. Desmoceras Seguenzae — S a y n. p. 40, pl. II, fig. 10 a, b.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S a y n (1890, pl. II, fig. 10 а, b)
от барема на Djébel-Ouach, Северна Африка.
2
О п и с а н и е . Завоите с плоски стени се обхващат почти на ,' . от височината си и заграждат
:
сравнително тесен плитък пъп със стръмни стени и закръглен фестониран ръб. 11апречното с е
чение е леко стеснено във вентралната област и най-широко около пъпа. Характерно за украсата
е това, че браздите, 3 — 4 на брой, почти прави и наклонени напред, са добре изразени само във
втората половина от последния завой. Останалата половина е гладка.
D ,t н l
Sa v п, pl. II, fig. 10 81 7(0,23) 15(0,48) 11
Екз. от c. Чирен, Cr,1673 39 9(0.23) 18(0,46) 13
Б е л е ж к и . Този вид ce отличава д о б р е от M. nabdalsa ( C o q . ) по това, че е набразден
само втората половина от последния завой.
Н а х о д и щ е : горнобаремските глинести мергели при с. Чирен, Михайловградско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Северна Африка ;
Сб. СУ, Сг, 1671, 1673.
Melchiorites tenuicinctum ( S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , 1901 )

Табл. I.XXl, фиг. '/, 'la, 4b
1901. Desmoceras tenuicinctum S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , p. 58, 59, fig. 2; pl. V, fig 6.
1907. Desmoceras Charrierii—Каракаш. стр. 68, табл. VII. фиг. 5.
1916. Puzosia Matheroni— Dou v i l l e , p. 103, pl. XIII, fig. 6, 7, non fig. 1, 2, 3, 4 Pseudoh. douvillei (K il.) ;
non fig. $ --Pseudoh. matheroni ( d ' O r b.).
Т И П . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от S a r a s i n et S c h o n d e l
m a y e r (1901, pl. V, fig. 6) от барема в Швейцария.
М а т е р и а л . Няколко добре запазени екземпляра от сбирката на ГУГОЗН, съхранявани
О п и с а н и е . Завоите с почти плоски стени се обхващат на */ от височината си и заг 2
раждат среден по ширина плитък пъп със стръмни стени и закръглен фестониран ръб. Украсата
се състои от слабо S-видно извити бразди, 6 7 на брой в последния завой, добре изразени във
втората му половина.
D d H l
S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , pl. V, fig. 6 47 12(0,26) 21(0,44)
Екз. от c. Чирен. Cr, 1671 34 8(0,23) 15(0,44) 10
Б е л е ж к и . Този вид ce отличава от останалите представители на рода с гъсто разполо
жените си S-видно извити бразди, добре изразени само в последната половина от завоя. По
характера на браздите, пъпния р ъ б и стени се приближава до M. falloti (K i 1.), който обаче има
широко закръглена вентрална област, а не стеснена, както при M. tenuicinctum ( S a r . et S c h ô n d . ) .
Н а х о д и щ е : горнобаремските глинести мергели при с. Чирен c Pseudosaynella slrettostoma
(U h I i g), M. nabdalsa (C o q.) и M. seguenzae (C o q.).
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Швейцария, Крим,
Северна Африка ; горен барем в България.
Сб. СУ. Сг, 1671.
146
Род Puzosia B a y l e , 1878

Т и п о в вид, чрез допълнително означение от D o u v i l l e i 1879, Ammonites subplanulatus
S c h l u t e r , 1871, от горната креда в Германия.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Умерено завита черупка с плоско елиптично сечение и за
кръглена вентрална област и с периодични бразди, интервалите между които са покрити с мно
жество констрикции. Сутурната линия (текст-фиг. 63) е характера на p. Melchiorites, но по-силно
насечена. Често с големи размери.
Родът е известен от долния алб до горния турон в Европа.
Текст-фиг. 08. Puzosia mayoriana

(d'O r h.) ио S a r a s i n, 1897
Puzosia shurpci S p a t h , 1923

Табл. I.XIX, фиг. 6
1923. Puzosia sharpei S p a t h , p. 46, pl. I, figs. 11 a, b ; 12 a, b ; text-fig. Il b.
1957. Puzosia mayoriana - З а х а р и е в а , стр. 221, табл. VII, фиг. 2 ; пол табл. XXIX /'. commuais Spath.
Т и п . Холотии, означен о т S p a t h , 1923, е екземплярът на S h a r p e , 1854, рсфигуриран от
S p a t h (1923, pl. I, fig. 11 а) от зелените пясъчници на Кембридж, Sedgwien Muséum.
М а т е р и а л . Клин екземпляр, събран от К р . З а х а р и е в а , и фрагменти от сбирката на
О п и с а н и е . У м е р е н о завита черупка. Завоите се обхващат на о к о л о '/а от височината си
и заграждат широк плитък пъп, със стръмни стени и закръглен р ь б . Напречното сечение е малко
по-високо, о т к о л к о т о широко. Повърхността е покрита с пет S-видно извити бразди, а межди
ните с множество констрикции.
D il И I
Холотии 15 16(0,36) 17(0,37) II
Екз. от С. Добруша, Сг, 1670 10 I.5(0,38) 10(0,40) —
Бележки. Този вид се отличава от P. mayoriana ( d ' O r b . ) с по-големия си пъп и по-
гъсто разположени бразди.
Н а х о д и т е : глауконитните мергели на горния алб при с. Д о б р у ш а , Врачанско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен а л б .
Стратиграфско и географско разпространение: горен а л б (зона subsliuteri),
ценонан в А н г л и я ; горен а л б в Г/ьлгария.
Сб. СУ, Сг, 1670.
Puzosia commuais Spath, 1923

Табл. LXXIII, фиг. 1
1923. Puzosia commuais S p a t h , p. 47, pl. Il, figs. 3a c ; text-fig. Il a.
1957. Puzosia mayoriana — З а х а р и е в а , стр. 221. табл. XXIX, non табл. VII, фиг. 2 = / ' . sharpei Spath.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е рефигурирап от S p a t h (1923, pl. И, fig. 3 a, b) от кембриджкия зелен
пясъчник, ВМ, i f С951.
М а т е р и а л . Б.дин голям екземпляр, събран от К р. 3 а х а р и е в а и съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на - . от височината си н заграждат сравнително тесен
;
плитък пъп със стръмни стени и закръглен назъбен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от 7 — 8 S-видно

147
извити бразди. С у т у р н а т а линия с и л н о насечена. П о р а д и големите размери на нашия е к з е м п л я р

не правим сравнение с измеренията на х о л о т и п а .
Бележки. Р а з л и ч а в а се от P. sharpei S p a t h със с р а в н и т е л н о с и л н о о б х в а щ а щ и т е се
ззвои и по-голям б р о й б р а з д и . О т P. mayoriana ( d ' O r b . ) се различава с д в о й н о по-големия
брой бразди и м а л к о по-тесен пъп. П о всяка вероятност гой п р е д с т а в л я в а п р е х о д м е ж д у двата
споменати вида.
Н а х о д и щ е : г о р н о а л б с к и т е г л а у к о н и т н и м е р г е л и при с. Д о б р у ш а , В р а ч а н с к о .
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен ал">.
Стратиграфско и географско разпространение: горен а л б (зона substuderi)
1
в А н г л и я ; горен алб в Б ъ л г а р и я .
Сб. СУ, Сг, [684.
Iюдсемсйстно BEUDANT1CERATINAE B R E I S T R O F H F. R, J9S3
Род Beudanticeras H i t z e l , 1902

Т и п о в в и д , чрез о р и г и н а л н о означение, Ammonites heudanti B r o g n i a r t , 1822, от 11арижкия
басейн, к о л е к ц и я т а на L u c в музея на Ж е н е в а .
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . И н в о л ю т н и , д и с к о в и д н и черупки с: периодични б р а з д и , поня
кога ребра. С у т у р н а т а л и н и я (текст-фиг. 6 9 ) с л о ж н о насечена с д ъ л б о к почти асиметричен
външен л о б .
Известен н алба в Англия, Франция, България.
Текст-фиг. 69. Beudanticeras beudanti

(В r o g n.) i:o Spa i h, 1923
Beudanticeras subparandieri Spath, 1923
Табл. LXX1V, фиг. I

1923. Beudanticeras subparaniieri Spath, p. 62, pl. IV, figs. 2a—c.
1957. Beudanticeras subparaniieri — Захариева, стр. 223, табл. VI.
Тип. Х о л о т и п на S p a t h (1923, pl. I V , Fig. 2 a, b , c) от г о л т а на F o l k e s l o n e , B M , m c 7 9 6 b .
М а т е р и а л . Т р и г о л е м и е к з е м п л я р а от с б и р к а т а на С У , с ъ х р а н я в а н и в Г М при С У .
2
Описание. З а в о и т е са високи с п л о с к и стени и се о б х в а щ а т на / от височината си. 8
П ъ п ъ т е тесен, плитък, със стръмни стени и з а к р ъ г л е н и р ъ б о в е . У к р а с а т а се с ъ с т о и от 6- 8 на брой

ш н у р о в и д н и р е б р а , п р и д р у ж е н и с б р а з д и . М е ж д у р е б р и я т а са покрити с м н о ж е с т в о гъсти р е б р а ,
д о б р е изразени в м а р г и н а л н а т а част, S-видно извити, както и главните.
D d II I
Ека. от с. Мало Пещене, Cr, 1685 360 95(0,26) 175(0,49) 110
Б е л е ж к и . Н а ш и т е е к з е м п л я р и спадат към гигантските. Р а з л и к а т а с х о л о т и п а се с ъ с т о и
в по-големия б р о й м е ж д и н н и ребра, к о е т о м о ж е д а се д ъ л ж и на н а п р е д н а л и я стадий на развитие.
В ъ т р е ш н и т е завои в нашите екземпляри нямаме в ъ з м о ж н о с т д а н а б л ю д а в а м е .
Н а х о д и щ е : в средноалбеките п е с ъ ч л и в и и г л а у к о н и т н и м е р г е л и при с е л а т а Буковец
и М а л о Пещене, Врачанско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : г о р н и щ е т о на средния а л б .
Стратиграфско и географско разпространение: среден а л б (зона cristatum)
и горен а л б ( з о н а orbigny) в А н г л и я ; с р е д е н а л б в ъ в Ф р а н ц и я и Б ъ л г а р и я .
Сб. СУ, Сг, 1685.
1 юдеемейство PSEUDOSAyNELLINAE, C A S E Y, 1901
Род Pseudosaynella S p a t h , 1923

Т и п о в в и д , чрез о р и г и н а л н о означение, Ammonites bicarvaliis Michelin, 1838, от г о л т а
на П а р и ж к и я басейн.
1 18
Родова .характеристика. Дисковидни черупки с високи, п л о с к и , с и л н о о б х в а щ а щ и

се завои, стеснена вентрална о б л а с т и тесен пъп. У к р а с а т а се с ъ с т о и от S-видно или сърпо
видно извити г ъ н к о о б р а з н и р е б р а . С у т у р н а т а линия (текст-фиг. 7 0 ) е с асиметричен, триразделен
първи л а т е р а л е н л о б и д в у р а з д е л н и с е д л а .
Текст-фиг. 70. Pseudosayntlia bicurvata

( M i ch.) no C a s e y , 1901
Веден на видове р о д от д о л и н и апт д о д о л н и я а л б в М е д и т е р а н с к и я басейн. Намирам, че

е у м е с т н о да се в к л ю ч и в т о з и род видът „ Barremites" strettostoma ( U h l i g ) , с к о е т о страти-
г р а ф с к о т о ниво на р о д а м а л к о ще се р а з ш и р и . Т о з и вид ще се яви като негон най-стар. г о р н о -
баремски представител.
Pseudosaynella strettostoma strettostoma- (Uhlig, 1883)
Табл. LXXIV. фиг. 2. 2 a ; 3. За ; I

1883. Haploceras strettostoma U h l i g . S. 101, Taf. XVII. Fig. 3, 4.? 8, 1?..
1960. Barremites strettostoma — Д р y ши u n Д р у щ и ц и К у д р я в т в erp. 299, табл. XI.II. рис. 6.
1966. Barremites strettostoma Г>р е c к o в c к и. стр. 91, табл. VII, фиг. 1 (Syn. сшп.).
Т и п . Л е к т о т и п ъ т , обявен от Б р е с к о в с к и ( 1 9 6 6 ) , е е к з е м п л я р ъ т на U h l i g ( 1 8 8 3 , T a i . X V I I
Fig. З а , b ) от барема при S w i n i t z a , С и л е з и я , сбирка I ) . K. K . g e o l . Reichsanstalt.
М а т е р и а л . М н о г о екземпляри от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М при С У .
Описание. Д и с к о в и д н а ч е р у п к а с н а п ъ л н о о б х в а щ а щ и се завои. П ъ п ъ т е тесен, със
стръмни стени и о с т ъ р р ъ б . Н а п р е ч н о т о сечение е високо, стеснено във вентралната о б л а с т
и р а з ш и р е н о малко над п ъ п а . Орнаментацията се с ъ с т о и от л е к о с ъ р п о в и д н о извити с л а б и
гънки-ребра, к о и т о покриват цялата п о в ъ р х н о с т . С у т у р н а т а линия п о к а з в а асиметричен трираз
делен л о б у с .
D il H I
Лектотип 24 3,5(0.15) 13(0.5-1) 6
Екз. от с. Прсстак, Cr, 38(1 28.5 4 (0,14) 16(0,56) X
Екз. от с. Чирен, Сг, 1681 16 2 (0,13) 9(0,56) —
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава д о б р е с почти л а н ц е т о в и д н о т о си сечение и сърповидни
гънковидни извити р е б р а . Т ъ й като не р а з п о л а г а м е с т р у д а на d ' O r b i g n y — C o q u i l e s et échi-
nodermes fossiles d e C o l o m b i e , 1842, в който с п о р е д K i l i a n ( 1 8 8 8 ) е описан вид със същите
б е л е з и под името Desm. Colambiatuim, приемам името, д а д е н о от U h l i g — strettostoma. Щ о се
отнася д о р о д о в а т а п р и н а д л е ж н о с т на този вид, т о намирам, че по-уместно е д а се отнесе към
р о д а Pseudosaynella, о б х в а щ а щ видове с д и с к о в и д н а ф о р м а , гъсти извити гънковидни ребра
и тесен пъп, о т к о л к о т о към ш н у р о в и д н о наребрените или с б р а з д и представители на род
Barremites.
Н а х о д и щ е : горнобаремските варовици и мергели при с. Ч и р е н , М и х а й л о в г р а д с к о , селата
Брестак и Бояна, В а р н е н с к о , П о п о в с к о , Т ъ р г о в и щ к о , Т ъ р н о в с к о , Р а з г р а д с к о .
Н и в о н Б ъ л г а р и я : горен б а р е м .
Стратиграфско и географско разпространение: горен барем в С и л е з и я , Крим,
Кавказ, Б ъ л г а р и я .
Сб. С У . Сг, 380, 1681. 383.
Pseudosaynella strettostoma eichwaldi s u b s p. n.

Табл. LXXIV, фиг. 5, б a ; в, t> a
1907. Desmoceras strettostoma K a p a к a ш, стр. 72, табл. V , рис. 3 a, h ; рис. 5 a, b |non рис. 4 a, b P. stretto
stoma ( U h 1.)] ; табл. VI. рис. 5 a, b : табл. XX!V, рис. 19.
1966. Barremites karakasclii — В р е c к o в c к н, стр. 92, табл. V , фиг. 3.
149
Т и п . За холотип означавам екземпляра на Б р е с к о в с к и (1966, табл. V , фиг. 3 ) от

горния барем при с. Брестак, Варненско. С б . С У , С г , 395.
Материал. Няколко екземпляра от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в
D d H l
Холотип, Cr, 395 27 4(0,15) 13(0,48) 8
Ека. от с. Чирен, Сг, 1659 16 2(0,13) 8(0,50) 5
Екз. от с. Мортагоноио, Сг, 1660 20 3(0,15) 10(0.50) 6
Б е л е ж к и . Отличава се от номинатния подвид с широко закръглената си, а не стеснена
вентрална област и с малко по-ниските си завои.
Н а х о д и щ е : горнобаремските варовици при с. Чирен, М и х а й л о в г р а д с к о ; с. Мортагоново,
Р а з г р а д с к о ; с. Брестак, Варненско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен барем в Крим, Кавказ,
България.
Сб. СУ. Сг, 395, 1659. 1660.
Семейство HOLCODISCIDAE S P A T H , 1924
Род Spitidiscus K i l i a n , 1910

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от R o m a n 1938, Ammonites rot nia S o w . , от
Speeton на forkshire, Англия.
Родова характеристика. О в а л н о сечение, среден по ширина пъп. Скулптурата се
състои от прищъпвания и м е ж д у тях тънки единични или разклонени без пъпки ребра. Сутур
ната линия (текст-фиг. 71) е с широки, с л а б о насечени седла.
Текст-фиг. 71. Spitidiscus douvillei (N i C-

k 1 é s ) , no N i c k l é s , 1890
Известен c много видове от хотрива и долния барем в Англия, Франция, Крим, Кавказ,
България, Мексико.
Spitidiscus subquadratus (Z w i е r z y c k i, 1914)

Табл. I.XXVH, фнг. </, 4 a
1914. Holcodiscus subquadratus Z w i е r z y c k i, S. 72, Taf. VII, Fig. 5 , 6 .

1935. Holcodiscus (Spitidiscus) subquudratus - Ц а н к о в , стр. 69, ибл. I, фнг. 5 7.
19.35. Holcodiscus (Spitidiscus) incertus — li a и к o и, стр. 69, табл. I, фиг. 11.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Z w i e r z y c k i (1914, Taf. V i l ,
F i g . 5, 6 ) , от Trigonia Scharzischicht, Източна Африка.
М а т е р и а л . Н я к о л к о д о б р е запазени, но сплескани екземпляра, събрани от проф. В. Ц а н
к о в , съхранявани в Г М при С У .
,J
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на / от височината си и в пререз са почти
4
еднакви на ширина и височина. Стените са л е к о издути, а вентралната област л е к о сплескана,

при което очертанието на сечението е полуквадратно. П ъ п ъ т е тесен. Украсата се с ъ с т о и от шест
коси, широки и д ъ л б о к и бразди, обградени о т релефни ръбове. М е ж д у тях от умбиликалната
стена вземат началото си четири ребра, които в долната половина от височината на завоя се
раздвояват или разтропват и във вентралната област се наброяват от 8 до 12 ребра. Браздите
секат косо междинните ребра.
150
D d 11 l
Z wi e r z y c k i , Taf. VII, Fig. 5, G 19 19(0,39) 26(0,53) 27(0.55)
Б е л е ж к и . Този вил ce отличава от Sp. incertus ( d ' O r b . ) ç по-големия брой бразди, е по-
малкия брой междинни ребра и със субквадратното си сечение.
Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Шуменско, Новопазарско, Разградско, Търго
вищко и д р .
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в Източна Африка;
долен хотрив в България.
Сб. СУ, Сг, 1710, 1714.
Spitidiscus inflatus ( Z w i e r z y c k i , 1914)

Табл. LXXVI1, фиг. 2
1914. Holcodiscus inflatus Z w i е r z y c k i, S. 70, Taf. Vil, Fig. 7, 8.
1919. i'olyptvchites Meneghinii R o d i g h i e r o . p. 94, Taf. X (III), Fig. 4, non Fig. 7.
1931. Holcodiscus incertus— С т е ф а н о в , стр. 210, табл. II, фиг. 1, 2, 3.
1935. Holcodiscus (Spitidiscus) intermedius — Ц а н к о в , стр. 68, табл. 1, фиг. 1, 2 ; non фиг. 3, 4.
1962. Spitidiscus incertus — Манолов, стр. 98, фиг. 2—2, 3.
Т и п . Сравнявам с изображението иа екземпляра, определен от Z w i e z y c k i (1914, Tav. VII
Fig. 7, 8), от Tïigonia Schwarzischicht, Източна Африка.
М а т е р и а л . Един сплескан екземпляр от сбирката на проф. В. Ц а н к о в , съхраняван
3
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на <' от височината си и заграждат тесен пъп.
4
В напречен пререз са по-широки, отколкото високи. Украсата се състои от пет извити напред
бразди, заградени от двете страни с добре изразени ръбове. М е ж д у тях се разполагат обикно
вено пет ребра, които се разклоняват в долната половина о т височината на завоя, така че във
вентралната област се наброяват около 10, 14 ребра. И тук задният ръб на браздата сече косо
междинните ребра.
Б е л е ж к и. Този вид е много близък д о Sp. subquadratus (Z w.), от който се отличава
с по-големия брой междинни ребра и по-ниско напречно сечение. О т Sp, incertus ( d ' O r b . ) ce
отличава c по-големия брой бразди, по-голям пъп и по-ниски завои.
Н а х о д и щ е : долнохотривските мергели в Текедере, Шуменско, Провадийско, Търго
вищко, Разградско, Еленско.
П и в о в Б ъ л г а р и я : долен хотрин.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : неоком в Източна Африка ;
долен хотрив в България, Италия.
Сб. СУ, Сг, 1721.
Spitidiscus meneghinii ( Z i g n o in R o d i g h i e r o , 1919)

Табл. LXXVII, фиг. ô
1919. l'olyptychiles Meneghinii R o d i g h i e r o , p. 94, Taf. X (III), Fig. 7, non Fig. 4=S/». inflatus (Z w.).
1935. Holcodiscus (Spitidiscus) van-den-heckei — Ц а н к о в , стр, 71, табл. И, фиг. 1.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Z i g n o in R o d i g h i e r o
(1919, Tav. X (III), Fig. 7), от хотрива в Италия.
М а т е р и а л . Няколко сплескани екземпляра от сбирката на ГУГ0311 и па проф. В. Ц а н к о в ,
О п и с а н и е . Завоите силно се обхващат и заграждат плитък, тесен пъп с фестониран р ъ б .
Напречният пререз, макар и при сплескана черупка, личи, че е по-висок, отколкото широк. Скулп
турата се състои от около 9 — 1 0 широки и плитки бразди, заградени от двете страни с широки
ръбове, почти еднакни по сила с междинните ребра, които във вентралната област са около 8 на
брой, а в умбиликалната — 2 — 3 . И тук, както в предходните видове, задният ръб на браздата
сече косо междинните ребра.
D d 11 I
R o d i g h i e r o , Tav. X, Fig. 7 90 20(0.22) 40(0,44)
Екз. от Текедере, Cr, 1715 100 22(0,22) 43(0,43)
Б е л е ж к и . Българските екземпляри показват поразителна прилика с италианските. Този
вид се отличава с доста грубата си скулптура. От Sp. inflatus (Z w.) и Sp. subquadratus (Z w.)
ce различава c по-големия си пъп, по-тясно сечение и по-малък брой на междинните ребра.
151
Н а х о д и щ е : хотривските мергели в Ш у м е н с к о , Т ъ р г о в и щ к о , Сливнишко.

Стратиграфско и географско разпространение: хотрив в Италия, България.
Сб. СУ. Сг, 1715.
Spitidiscus gastaldianus (d ' O r b i g n y, 1850)

Табл. LXXVIll, фиг. 15
1907. Holcodiscus fallacior — К а р а к а ш , стр. 115, табл. IX, рис. 28—31.
1935. Holcodiscus fallacior—Цанков, стр. 70, табл. I, фнг. 8 — 10.
1937. A'inimités gastaldianus — C o t t r e а и, p. 58, pl. III, fig. 27. 28, 29, non fig. 26 H. karakasclii B r.
1950. Spitidiscus fallacior — Б р е с к о в с к и , стр. 100, табл. VI, фиг. 5.
1906. Spitidiscus gastaldianus — Б р е с к о в с к и , стр. 97, ттбл. III, фиг. з, 4 (Syn. cum.).
Т и п . Холотип, обявен от Б р е с к о в с к и ( i 9 6 0 ) , е екземплярът на d ' O r b i g n y , изобразен
от C o t t r e a u (1937, pl. 111, f i g . 27, 28, 2 9 ) , от горния неоком на Южна Франция. Сбирка на
d ' O r b i g n у, и° 5359.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирките на проф. В. Ц а н к о в , Н И Г И и Г У Г О З Н ,
О п и с а н и е . Завоите са издути, закръглени вън вентралната област и се обхващат почти
наполовина от височината си. Напречното сечение с по-широко, о т к о л к о т о високо, 11ъпът е
среден по ширина и д ъ л б о к с полегати стени и закръглен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от 4—
6 наклонени напред бразди, между които в умбиликалната област се наброяват 10—12 ребра.
В горната половина от височината на завоя т е почти двойно увеличават броя си чрез раздвоя
ване или вмъкване на нови ребра.
D d II 1
Холотип 32 11(0.31) 14(0.10) 20
Екз. от с. Нрестак, Сг, 130 20 20 0(0,30) 8(0,40) 9
Екз. от с. Брестак, Cri 112 15 •1,5(0,30) 6(0,10) 8,5
Екз. от Разград, Сг, 1713 24 7(0.29) 10(0,41) 11
Б е л е мек и. Никои от българските екземпляри показват известни отклонения от холотипа
по отношение броя на браздите, ширината па завоите и гъстотата иа междинните ребра.
Този вил прилича много на Sp. fallacior ( C o q.), при който обаче, съдейки само по изобра
жението, пъпът е по-малък, браздите са по-малко на брой, междинните ребра са по-гъсти и не
се раздвояват.
Н а х о д и щ е : баремските глинести варовици във Варненско, Ш у м е н с к о , Разградско.
Стратиграфско И географско разпространение: барем във Франция, Крим,
България.
Сб. СУ, Сг, 411, 412, 413, 1713.
Spitidiscus vandeckii ( d ' O r b i g n y , 1850)

Табл. LXXVHI. фиг. 13, 14
1850. Ammonites Vandeckii d ' O r b i g n y , p. 99, № 602.
1937. Ammonites Vandeckii C o t t r e a u , p. 59, pl. IV, fig. 1—1.
1906. Spitidiscus vandenlieckei—Бресковски, стр. 98, табл. Il, фиг. 8; табл. III, фиг. 5 (Syn. cum.).
Т и п . Л е к т о т и п ъ т , посочен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът на d ' O r b i g n y ,
изобразен от C o t t r e a u (1937, pl. I V , fig, 2, 3 ) от горния неоком на Югоизточна Франция.
Сбирка на d ' O r b i g n y , n* 5360.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра, събрани от Б р е с к о в с к и , съхранявани в Г М при С У
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина от височината си, в напречен пререз
са по-високи, о т к о л к о т о широки. П ъ п ъ т е широк, плитък. Украсата се с ъ с т о и от о к о л о 8—
9 наклонени напред бразди, заградени отзад с ъ с силно изразен о с о б е н о във вентралната област
ръб. Междинните ребра, о к о л о 4—5 в умбиликалната о б л а с т , увеличават двойно броя си във
вентралната, чрез разклоняване или вмъкване на нови ребра.
I) d H i
Лектотип 22 8 (0,36) 9.5(0.13) -. 8
Екз. от с. Брестак, Сг, 116 22 7.5(0,31) 9 (0.41) 8
Б е л е ж к и . Поради к ъ с н о т о публикуване на типа на този вид о т C o t t r e a u (1937) редица
автори са допуснали грешка в характеристиката му. Sp. vandeckii ( d ' O r b.) ce различава от
Sp. gastaldianus ( d ' O r b . ) преди всичко c по-високото си сечение, по-голям брой бразди и по-
малък брой междинни ребра.
152

Ниво в България: долен барем.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен неоком във Франция;
д о л е н барем в България.
Сб. СУ, Сг, 416, 417.
Spitidiscus seunesi (Kilian, 1888)
Табл. LXXVII1, фиг. 17, 17 a

1888. Holcodiscus Seunesi K i l i a n , p. 675, pl. XVIII, fig. 3 a, non b.
1966. Spitidiscus seunesi — Б р е с к о в с к и , стр. 99, табл. I, фиг. 4 (Syn. сит.).
Тип. Х О Л О Т И П , означен о т с а м и я K i l i a n ( 1 8 8 8 ) к а т о „ t y p e " (pl. X V I I I , fig. 3 ) , о т б а р е м а
в Ниските Алпи. Сбирка в Сорбоната, Париж.
Материал. Н я к о л к о екземпляра о т с б и р к и т е на Н И Г И и Г У Г О З Н , с ъ х р а н я в а н и в Г М
при С У .
Описание. З а в о и т е се о б х в а щ а т на о к о л о п о л о в и н а т а о т в и с о ч и н а т а си и з а г р а ж д а т
д о с т а ш и р о к п ъ п . Н а п р е ч н о т о им с е ч е н и е е п о ч т и е д н а к в о в ъ в височина и ш и р и н а . О р н а м е н т а
ц и я т а се с ъ с т о и о т 8 д о 1 0 прави ш и р о к и и плитки б р а з д и , з а г р а д е н и о т д в е т е с т р а н и с издиг
нати р ъ б о в е . М е ж д у т я х се н а б р о я в а т 3 — 4 с ъ щ о прави ребра, които в горната половина о т
в и с о ч и н а т а на з а в о я се р а з д в о я в а т или р а з т р о я в а т .
1) d н I
Холотип 82 30(0,38) 31(0,39) 32
Екз. от С. Брестак, Сг, 426 52 18(0,35) 19(0,37) 22
Б е л е ж к и . Този вид се доближава извънредно много д о Sp. vandeckii ( d ' O r b . ) , от който
се о т л и ч а в а с м а л к о п о - н и с к о т о си с е ч е н и е и п о - п р а в и б р а з д и .
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести в а р о в и ц и при с. Б р е с т а к , В а р н е н с к о ; Разградско.
С т р а т и г р а ф с к о и географско разпространение: барем във Франция; долен
барем в Крим и България.
Сб. СУ, Сг, 426, 427.
Spitidiscus douvillei (Nicklés, 1890)
Табл. LXXVIII, фиг. 16
1890. Holcostephanus Douvillei N i c k l é s , p. 20, pl. II, fig. 2 a, b ; pl. IV, fig. 4.
1966. Spitidiscus douvillei — Б р е с к о в с к и , стр. 100, табл. X, фиг. 1.
Т и п . Х о л о т и п ъ т , обявен о т Б р е с к о в с к и , ( 1 9 6 6 ) , е изобразеният екземпляр от Nicklés
( 1 8 9 0 , pl. II, fig. 2 a, b ; pl. I V , fig. 4 ) о т н е о к о м а на Ю г о и з т о ч н а И с п а н и я .
М а т е р и а л . Е д и н е к з е м п л я р на Б р е с к о в с к и , с ъ х р а н я в а н в I"М при С У .
О п и с а н и е . З а в о и т е се о б х в а щ а т п о ч т и н а п о л о в и н а о т в и с о ч и н а т а си и в напречен п р е р е з
са п о - в и с о к и , о т к о л к о т о ш и р о к и . У к р а с а т а се с ъ с т о и о т т р и д о б р е изразени б р а з д и в п о с л е д
ната п о л о в и н а о т з а в о я . М е ж д и н н и т е р е б р а са м н о г о б р о й н и и се р а з д в о я в а т в б л и з о с т с у м б и
л и к а л н а т а стена.
D d /1 I
Холотип 30 8(0,27) 13(0.43) 11
Б е л е ж к и . П о ф и н о с т т а на н а р е б р я в а н е т о и р я д к о т о р а з п о л о ж е н и е на б р а з д и т е т о з и в и д
се д о б л и ж а в а м н о г о д о Sp. fallacior ( C o q . ) , при к о й т о о б а ч е сечението е много по-широко,
о т к о л к о т о високо.
Н а х о д и щ е : д о л н о б а р е м с к и т е г л и н е с т и в а р о в и ц и при с. Б р е с т а к , Варненско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о разпространение: неоком в Испания; долен
барем в Северна България.
Сб. СУ, Сг, 428.
Spitidiscus oosteri oosteri ( S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r , 1901)
Табл. LXXVIl, фиг. /
1860. Ammonites Hugii O o s t e r , p. 103, pl. XXIV. fig. 10, non fig. 7, 8, 9, 11, 15.
1966. Spitidiscus oosteri — Б р е с к о в с к и , стр. 99, табл. VIII, фнг. 8 (Syn. cum.)
Т и п . Холотипът, означен от S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r (1931), е екземплярът, опре
делен от O o s t e r (1860, pl. X X I V , fig. 10), от кредата на Щвейцария, колекция на O o s t e r .
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирките на С У , Н И Г И и Г У Г О З Н , съхранявани
О п и с а н и е . Завоите силно се обхващат и заграждат тесен пъп. Напречното сечение е по-
високо, отколкото широко. Украсата се с ь с т о и от множество тънки, г ъ с т о наредени извити, без
пъпки ребра, които започват по двойки или единично от умбиликалната стена. Ч р е з раздвояване и
вмъкване на различна височина ребрата умножават броя си във вентралната област. П о с л е д н и т е
завои носят и бразди, които в първите завои не се наблюдават.
D d II I
Холотип: 38 9(0,21) 18(0,47) —
Екз. от Разград, Сг, 1723 36 8(0,22) 17(0,40) 13
В е л е ж к и . Т о з и вид се среша сравнително рядко. Варира доста в съотношенията между
височината и дебелината на завоите си. П о липсата па бразди и появата им едва в края на
завоите се отличава д о б р е от останалите представители на рода.
Н а х о д и т е : д о л е н барем в Разградско и Варненско.
Н и в о В ' В ъ л г а р и я : долен барем.
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Швейцария; долен
барем в Вългария.
Сб. СУ, Сг, 424. Сг, 1723.
Spitidiscus oosteri nodosa ( T z a n k o v , 1935)

Табл. LXXVIl, фиг. 3,6
1935. Holcodiscus (Spitidiscus) oosteri Sar. et S c h ô n d . mut. nodosa n. mut. Ц а н к о в , стр. 72, табл. II, фиг. 0
Т и п . Х о л о т и п ъ т , означен тук, е екземплярът на Ц а н к о в (1935, т а б л . II, фиг. 6 ) от барема
при Разград. С б . С У , Cr, 1722.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
I) d H I
Холотип, Сг, 1722 51 12(0,24) 24(0,47) 15
Екз. от с. Недоклан, Сг, 1771 54 14(0,26) 25(0,46) 18
Бележки. Различава се от номинатния подвид с наличието на пъпковидни маргинални
подувания в съседство с тънките бразди, които тук са изразени в целия последен завой. Ц а н
к о в (1915) приема този подвид (мутация) като преход към рода Holcodiscus.
H а х о д и m е : долнобаремските глинести мергели в Разградско.
Н и в о н Б ъ л г а р и я : долен барем.
Стратиграфско и географско разпространение: долен барем в Северна
България.
Сб. СУ, Сг, 1771, 1722.
Род Plesiospitidiscus Breistroffer, 1947
Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites ligaturn d ' O r b i g n y , 1841, от нео

кома в Ниските А л п и .
Текст-фиг. 72. Plesiospitidiscus liçatus

(d'O r b.) по d'O r b i g n y, 1840
20 Фосилите ня Вългария, T. IV
154
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . С и л н о о б х в а щ а щ и се п л о с к и завои. У к р а с а т а се с ъ с т о и о т
силни прави радиални р е б р а , п р и д р у ж е н и с б р а з д и , п о н я к о г а с ъ с с л е д и о т н а р е б р я в а н е в м е ж д у
р е б р и я т а . С у т у р н а т а л и н и я ( т е к с т - ф и г . 7 2 ) е с л а б о насечена.
Б е д е н на в и д о в е р о д , и з в е с т е н в хотрива на Ф р а н ц и я , Б ъ л г а р и я .
Plesiospitidiscus ligatus (d'Orbigny, 1840)
Табл I.XXVIII. фиг. 22
1840. Ammonites ligatus d ' O r b i g n y , p. 126. pl. 38, fig. 1 — 1.

1906. Plesiospitidiscus ligatus — Б р е с к о в с к и, стр. 101, табл. X, фиг. 13.
Т и п . Холотипът (лектотипът), обявен от Б р е с к о в с к и (1966), е екзмплярът, фигурирай
о т d ' O r b i g n y ( 1 8 4 0 , pl. 3 8 , fig. 1), о г н е о к о м а на Н и с к и т е А л п и .
Материал. Няколко екземпляра от сбирките на НИГИ и ГУГОЗН, съхранявани н
ГУ при С У .
Описание. З а в о и т е са п л о с к и , о б х в а щ а т се п о ч т и на */« о т в и с о ч и н а т а си и з а г р а ж д а т
с р е д е н по ш и р и н а п ъ п . П ъ п н и т е с т е н и са о т в е с н и с ъ с з а к р ъ г л е н и ф е с т о н и р а н р ъ б . Н а п р е ч н о т о
с е ч е н и е е п о - н и с о к о , о т к о л к о т о ш и р о к о . У к р а с а т а се с ъ с т о и о т 11 прави, ш н у р о в и д н и ребра,
придружени в умбиликалната област с бразди.
D d 11 l
Лектотип: 48 11(0.23) 20(0,42) 27
Екз. от с. Брестак, Сг, 431 48 12(0,20) 21(0,45)
Б е л е ж к и . Поради редките ш н у р о в и д н и ребра р е д и ц а а в т о р и са о т н а с я л и в и д а к ъ м р о д
Desmoceras, т и п ъ т на с у т у р н а т а му л и н и я о б а ч е не п о з в о л я в а т о в а с м е с в а н е .
Н а х о д и щ е : долнобаремските г л и н е с т и в а р о в и ц и при с. Б р е с т а к , В а р н е н с к о , х о т р и в с к и т е
мергели в М и х а й л о в г р а д с к о , Т ъ р г о в и щ к о , I ю в о п а з а р с к о и д р .
С т р а т и г р а ф с к о и географско разпространение: неоком в ъ в Франция ; д о л е н
барем в К р и м ; х о т р и в барем в България.
Сб. СУ, Сг, 431.
Род Holcodiscus U h l i g , 1883

Т и п о в в и д , чрез о р и г и н а л н о означение, Ammonites Caillaudianus d'Orbigny, 1850, от
e
н е о к о м а ( 1 7 е т а ж ) на Ю г о и з т о ч н а Ф р а н ц и я .
Родова характеристика. Среднообхващащи се запои с ъ с закръглена вентрална
о б л а с т . С к у л п т у р а т а се с ъ с т о и о т силни р е б р а с л а т е р а л н и и м а р г и н а л н и п ъ п к и , п р и д р у ж е н и с
б р а з д и . М е ж д и н н и т е ребра са п о - с л а б и , е д и н и ч н и или р а з к л о н е н и , б е з п ъ п к и . С т р а н и ч н и я т л о б у с
е триразделен, симетричен (текст-фиг. 7 3 ) .
Б о г а т на в и д о в е р о д , и з в е с т е н в барема на ц я л а т а М е д и т е р а н с к а провинция.
ТексТ-фИГ. 73. Holcodiscus caillaudianus

(d'Orb.) по Д р у п п ш , i960
Holcodiscus hugiformis T z a n k o v, 1 9 3 5
Табл. LXXVIl, фиг. 7, 8
1935. Holcodiscus hugiformis Ц а н к о в , стр. 73, табл. II, фиг. 7—9.

Тип. Х о л о т и п ъ т , п о с о ч е н т у к , е е к з е м п л я р ъ т на В. Ц а н к о в ( 1 9 3 5 , т а б л . II, фиг. 7, 8, 9 )
о т барема при Р а з г р а д . С б . С У , C r , 1 7 2 8 .
М а т е р и а л . Н я к о л к о е к з е м п л я р а о т с б и р к и т е на С У и Г У Г О З Н , с ъ х р а н я в а н и в Г М при С У .
О п и с а н и е . З а в о и т е се о б х в а щ а т п о ч т и н а п о л о в и н а т а о т в и с о ч и н а т а си и заграждат
с р е д е н по ширина пъп. Н а п р е ч н о т о с е ч е н и е е п о ч т и е д н а к в о на в и с о ч и н а и ш и р и н а , с т р а н и ч н о
с п л е с к а н о . С к у л п т у р а т а в п о с л е д н и я з а в о й се с ъ с т о и о т д е с е т и н а б р а з д и , ч и й т о заден р ъ б е
р а з в и т в р е б р о и н о с и по е д н а маргинална, у д ъ л ж е н а по р е б р о т о пъпка. Реброто, свързващо
155
маргиналните пъпки, е раздвоено. Ребрата между браздите са гъсти, с ъ щ о извити, тънки, без
пъпки, раздвояващи се в горната половина от височината па зовоя.
D à M i
Холотип, Cr, 1728 53 14(0,2(1) 25(0,47) 25
Екз. от Разград, Сг, 1772 50 12(0,24) 22(0,44) «*17
Б е л е ж к и . Този вид се отличава от Sp. hugi ( O o s t e r ) по наличието на маргинални
пъпки върху задния р ъ б на браздите. Близък е с ъ щ о така и д о Sp. oosteri nodosa ( T z . ) , при
който обаче маргиналните пъпки са само загатнати, докато тук вече са ясно изразени.
Н а х о д и щ е : мергелите па барема о к о л о Разград и долнобаремските глинести варовици
при c. 11едоклан, Разградско.
Сб, СУ, Сг, 1728, 1772.
Holcodiscus mediocostatus T z a n k o v , 1935
Табл. LXXVHI, фиг. / /
1935. Molcodi$çuS mediocostatus Ц a н к o н, стр. 74, табл. III, фиг. 1, 2.
Тип. Х о л о т и п ъ т , обявен тук, е екземплярът на Ц а н к о в (1935, т а б л . III, фиг. I , 2 ) от
мергелите на барема при Разград. С б . С У , Сг, 1716.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е - Завоите бавно нарастват на височина, силно се обхващат и заграждат среден
по ширина Пъп. Напречният пререз е почти еднакъв на височина и ширина. Украсата се състои
от 10 д о I 1 л е к о извити бразди. Всяка от тях е заградена отзад с е д н о по-силно у д е б е л е н о
ребро, раздвоено о щ е в първата третина от височината на завоя, при което задният клон е по-
тънък. Във вентралната област двата клона отново се свързват посредством маргинална пъпка.
Маргиналните пъпки о т двете страни пък се свързват с двойно бримковндно ребро, минаващо
през сифоналната област. М е ж д и н и т е са заети ог тънки гъсти извити понякога раздвояващи
се ребра.
D d H I
Холотип, Cr, 1710 52 15(0,29) 23(0,44) 22
Екз. от с. Радинград, Сг, 1814 40 10(0,25) 10(0,40) 13
Бележки. Този вид д о б р е се отличава от H. hugiformis T z . по наличието иа раздвоено
(бримковндно) ребро зад всяка бразда.
Н а х о д и щ е : мергелния барем при Разград, Разградско.
Н и в о n Б ъ л г а р и я : барем.
Сб. СУ. Сг, 1716, 1811.
Holcodiscus irregularis T z a n k o v, 1935
Табл. LXX1X, фиг. 3, 4
1935. Holcodiscus irregularis Ц а н к о в , стр. 74, табл. III, фиг. 3—5.
Тип. Х о л о т и п ъ т , означен тук, е екземплярът на Ц а н к о в (1935, т а б л . III, фиг. 3—5) от
мергелите на барема при Разград. С б . С У , C r , 1711.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра о т сбирките на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
8
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на Д от височината си и са малко по-високи,
о т к о л к о т о широки. 11ъпът е средно широк. Украсата се с ъ с т о и о т девет доста извити д ъ л б о к и
бразди, заградени отзад с ребро, на което се забелязва разцепване в долната третина, фиксирано
от у д ъ л ж е н о подуване. Двата клона па реброто се събират заедно посредством маргинална
пъпка. Маргиналните пъпки от двете страни се свързват посредством едно, две или три тънки
ребра. Някои от междинните ребра, много на брой и извити като браздите, носят марги
нални пъпки.
D л и I
Холотип, Сг, 1711 55 11(0,25) 23(0,12) 20
Екз. от elleтоклан, Сг, 1773 63 18(0,28) 30(0,47) 30
Б е л е ж к и . Този вид се отличава от И. mediocostatus T z . главно по наличието на лате-
рално удебеляване на мястото на раздвояването па р е б р о т о зад браздата и по маргиналните
пъпки в някои от междинните ребра. В някои от екземплярите ширината в сечението е по-
голяма от височината.
15(ï
Н а х о д и щ е : баремските мергели при Р а з г р а д ; долнобаремските глинести варовици при

с. Недоклан, Разградско.
Н и в о в В ъ л г а р и я : барем.
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Вългария.
Сб. СУ, Сг, 1773, 1711.
Holcodiscus caillaudianus ( d ' O r b i g n y , 1850)

Табл. LXXIX, фиг. .5
1937. Ammonites C/iilloiiiiiiirus C o t l r e a u , p. 57, pl. III, fig. (i—8.
1966. Holcodiscus caillaudianus — Б р е с к о в с к и , стр. 101, табл. I, фиг. 5, 0 (Syn. сит.).
Т и п . Х о л о т и п ъ т , обявен от Б р е с к о в с к и ( i 9 6 0 ) , е екземплярът, изобразен о т C o t t r e a u
(1937, pl. III, fig. 6 — 8 ) , от горния неоком на Югоизточна Франция, сбирка на d ' O r b i g n y ,
№ 5358.
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина от височината си, в пререз са почти
еднакви на височина и ширина. П ъ п ъ т е средно широк. Украсата се с ъ с т о и от 10 д о 12 прави
ребра, наклонени напред, носещи латерална и маргинална пъпка, придружени отпред с бразда.
Междуребрията се заемат от 5 — 7 -9 вторични ребра, предните две от които се свързват с
главното, а останалите вземат началото си единично или на двойки от умбиликалната стена.
D d H I
Холотии 51 16(0,31) 20(0.39) 22
Ека. ©r Разград. Сг, 1721 51 11(0,21) 22(0.43) 22
Б е л е ж к и . Този вид с е среща често в България. Т о й е много б л и з ъ к с / / . perezlanus
( d ' O r b . ) , от който се отличава с по-малкия пъп и по-слабо изразени латерални туберкули.
М е ж д у двата вида съществуват много преходи, к о е т о говори за тяхното б л и з к о родство.
Н а х о д и щ е : мергелите и глинестите варовици на долния и горния барем във Варненско
и Разградско.
Н и н о в В ъ л г а р и я : д о л е н и Горен барем.
Кавказ, Силезия, България.
Сб. СУ, Сг, 1724.
Holcodiscus perezlanus perezianus ( d ' O r b i g n y , 1850)

Табл. I.XXIX, фиг. / , >
1935. Holcodiscus perezianus mut. toulai — Ц а н к о в , стр. 78. табл. V, фиг. 2.
1937. Ammonites Perezianus — C o t i reau, p. 50, pl. III. fig. 20 23.
1966. Holcodiscus perezianus — Б р е с к о в с к и , стр. 102, табл. VI, фиг. 6
Т и п . Л е к т о т и п ъ т , посочен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът, фигурирай от C o t t r e a u

(1937, pl. III, f i g . 20, 21) от горния неоком на Югоизточна Франция, сбирка на d ' O r b i g n y , № 5371.
1
О п и с а н и е . Завоите се обхващат само на / от височината си и заграждат широк пъп.
3
Украсата се с ъ с т о и от о к о л о 8 главни ребра, носещи латерални и маргинални пъпки, съпрово

дени с бразди. Междинните ребра са 4 — 6 — 7 на брой, прави, единични, рядко разклоняващи се.
Предните две от тях се свързват с главното ребро, а останалите започват от умбиликал
ната стена.
D d . H l
Лектотип 59 23(0,40) 2Г(0.34) 23
Ккз. от Разград, Сг, 1719 72 30(0,42) 29(0,40) 28
Екз. от с. Одринци, Сг, 1774 52 22(0.42) 18(0,34) 19
Б е л е ж к и . Този вид се отличава д о б р е с широкия си пъп и бавно нарастващи завои от
близкия му вид H. caillaudianus ( d ' O r b . ) . М е ж д у двата вида съществуват редица преходи.
Н а х о д и щ е : баремските мергели и глинести варовици от Разградско.
Кавказ, България.
Сб. СУ, Сг, 1719, 1774.
157
Holcodiscus perezianus a T z a n k o v , 19.35

Табл. LXXIX, фнг. 7
1935. Holcodiscus perezianus mut. a Цанко н, стр. 78, табл. IV, фиг. 4—6.
Тип. Холотипът, означен тук, е екземплярът на Ц а н к о в (1935, табл. I V , фиг. 4 , 5, 6) от
баремските мергели при Разград. Сб. СУ, Сг, 1720.
М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирката на СУ, съхранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Издути завои, среден по ширина дълбок пъп. На последния завой се наброяват
около десет бразди, ограничени отзад от по-силни ребра, посети латерална и маргинална пъпка.
Латералнитс пъпки от двете страни се свързват с тънко ребро. Раздвояването в междинните
ребра е рядкост.
D d H I
Холотии, Сг, 1720 45 11(0,31) 18(0,45) 20
Б е л е ж к и . Отличава се от номинатния подвид с по-издутите си завои, ио-извити и по-фини
ребра, по-малък пъп.
Н а х о д и щ е : баремските мергели при Разград.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Вългария.
Сб. СУ, Сг, 1720.
Holcodiscus perezianus rasgradi T z a n k o v, 1935
Табл. LXXIX, фиг. 8
1935. Holcodiscus perezianus, mut. rasgradi Цанков, стр. 78, табл. V, фиг. 3—7.
Тип. Холотипът, означен тук, е екземплярът на Ц а н к о в (1935, табл. V , фиг. 3—7) от
М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирката на СУ, съхранявани в ГМ при СУ.
D d H t
Холотип, Cr, 1718 10 12(0,30) 13(0,33) 16
Б е л е ж к и . Отличава се от номинатния подвид с по-малкия си пъп, с доста по-ииските
си завои, с наличието на тройно странично разклонение и маргинално и латерално напъл
нени ребра.
Н а х о д и щ е : мергелите на барема при Разград.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в България.
Сб. СУ, Сг, 1718.
Holcodiscus geronimaeforntis T z a n k o v , 1935

Табл. LXXIX, фиг. 9, W
1935. Holcodiscus geronimaejormk Цанков, стр. 79, табл. V, фиг. 7 10; табл. VI, фиг. 1—2 а—е.
1900. Holcodiscus geronimaeformis—Бресковски, стр. 106, табл. X, фиг. 6.
Т и п. Лектотипът, означен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът на Ц а н к о в (1935,
табл. V . фиг. 8, 9, 10) от мергелите на барема при Разград. Сб. СУ, Cr, 1712.
М а т е р и а л . Няколко екземпляра от сбирките на СУ и ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на '/а от височината си и нарастват бързо на височина.
Пъпът е широк. Украсата се състои от 10 до 12 бразди, заградени от двете страни с ребра.
Задното ребро носи латерална и маргинална пъпка. От латералната пъпка се отделят едно, две
или три тънки ребра, гладки или носеши пъпки, които се свързват помежду си от двете страни
в най-различни комбинации.
D d H l
Лектотип, Cr, 1712 28 9(0,32) 11(0,40) 13
Екз. от с. Струнен, Cr, 1775 24 8(0,33) 10(0,41) 10
Б е л е ж к и . Този вид се отличава от H. geronimae S a y n главно с по-плоските си завои,
по-груба скулптура и наличието на междинни ребра в умбиликалната област.
Н а х о д и щ е : баремските глинести варовици в Разградско ; долен барем при с. Брестак,
Варненско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в България.
Сб. СУ, Сг, 1712, 1775.
158
Holcodiscus angulatus T z a и k o v, 1935

Табл. LXXVIH, фиг. 4
1935. Holcodiscus angulatus II ан < <• n стр. 80, табл. VI. фнг. 3. 4.
Т и п . Холотипът, означен тук, е екземплярът на Ц а н к о в (1935, табл. VI, фиг. 3,4) от
М а т е р и а л . Един екземпляр и фрагменти от сбирката на В. Ц а н к о в , съхраняван
О п и с а н и е . Малки черупки със слабо обхващащи се завои, в напречен пререз по-ниски,
отколкото широки. Пъпът е широк. Последният завой е украсен от осем ребра, носещи марги
нална и латерална пъпка, придружени с бразди. Латералните пъпки дават начало на две или
три тънки ребра, свързващи ги от двете страни. В междуребрията се разполагат едно или две
ребра, които преминават вентралната област със или без раздвояване. Маргиналните пъпки се
свързват помежду си с едно, две или три тънки ребърца.
D d 11 I
Холотип, Сг, 1730 17 6(0,35) 6(0,35) 9
В е л е ж к и . От H. geronimaeformis T z. се различава с по-големия си пъп и грубите главни
ребра до латералната пъпка.
Н а х о д и щ е : мергелите на барема в Разградско.
Н и в о в В ъ л г а р и я : барем.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Вългария.
Сб. СУ, Сг, 173».
Holcodiscus sophonisba (C o q u a n d, 1880)
Табл. I.XXVIII, Фиг. 7
1890, Holcodiscus sophonisba - S a y n , p. 62. pl. III, fig. 7, 8.
1966. Holcodiscus sophonisba Бресковски, стр. 105, табл. X, фиг. 7 (Syn. cum.).
Тип. Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от S a y n (1890, pl. III, fig. 7)
от барема на Djebel-Ouach.
М а т е р и а л . Два екземпляра от сбирките на СУ и НИГИ, съхранянши в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Завоите са издути, обхващат се почти наполовина от височината си и в
пререз са по-широки, отколкото високи. Украсата се състои от множество тънки, прави ребра.
Някои от тях се раздвояват по средата от височината на завоите, където се явява странично
сплескана, удължена по посока на ребрата пъпка. В края на завоя тук-там се развива марги
нална пъпка.
D d H I
Sayn, pl. III, fig. 7 15 4(0.27) 7(0.47) 10
Екз. от Разград, Cr, 1726 27 8(0,30) 12(0.44) 15
Б е л е ж к и . C финото си наребряване този вид се отличава добре от останалите предста
вители на рода.
Н а х о д и щ е : баремските мергели в Разградско; горнобаремските глинести варовици при
с. Брестак, Варненско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Северна Африка,
Крим, България.
Сб. СУ, Сг, 448, 1726.
Holcodiscus diversecostatus (C o q u a n d, 1880)

Табл. LXXVIH, фиг. S
1880. Ammonites diverse-costatus Coq U a Пd, p. 19.
1890. Holcodiscus diverse-rostatus — Sa y n, p. 53, pl. III, fig. 1 a, b ; 2 a, b.
1935. Holcodiscus diversicostatus Цанков, стр. 82, табл. VI, фиг. 8, 9 (Syn. cum.).
lyiiti. Ihdciidiscus diverse-costatus Друщиц в Друщиц и K у прявп Е В, СГр. 305, т.ти. XX.VI, фиг. 8 а. б.
Т и п . Холотипът е означен от S a y n (1890, pl. III, fig. 2 a, b) от барема на Duvivier, Севе
роизточна Африка, сбирка на K i l i a n .
М а т е р и а л . Множество екземпляри от колекцията на СУ и ГУГОЗН, съхранявани в
ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Завоите бързо нарастват във височина, обхващат се силно и заграждат тесен
пъп. Украсата се състои от гъсто наредени извити фини ребра, които започват като единични
159
от умбиликалната стена и се умножават, раздвоявайки се или разтроявайки се още в долната

трета от височината на завоя. Във вентралната област част от ребрата се събират по две или
три в маргинална пъпка, а част остават свободни. В последния завой се наброяват около
20 маргинални пъпки на всяка страна.
D d H I
Холотип 19 -1(0,21) 11(0,57) 9
Екз. от с. Недоклан, Cri 1770 22 5(0,23) 10(0,45) 7
Б е л е ж к и . Българските екземпляри показват доста голяма разлика с африканските в голе
мината на пъпа, но засега ги оставям в границите на този вид.
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Недоклан, Разградско, и барема
при Разград.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Северна Африка и
България; долен барем в Крим.
Сб. СУ. Сг. 1770.
Holcodiscus rarecostatus K a r a k a s c h , 1907

Табл. I.XXVIII, фиг. 5, 5 a
1907. Holcodiscus rarecostatus K a з a к a ш, стр. 119, табл. X, рис. 0, 7. 10, 17.
1960. Holcodiscus rarecostatus — Бресковски, стр. 104, табл. VII. фиг. 4а (Syn. cum)..
Тип. Лектотипът, означен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът на К а р а к а ш (1907,
табл. X, рис. 6) от барема при Биассала, Крим.
М а т е р и а л . Няколко екземпляра, събрани от Б р е с к о в с к и , съхранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Завоите нарастват бавно на височина, силно се обхващат и заграждат средно
широк пъп. Сечението е по-високо, отколкото широко. Украсата се състои от главни ребра,
извити груби, рядко разположени с маргинални пъпки, а междинните ребра, обикновено без
пъпки, вземат началото си от пъпната стена.
/) à H I
Лектотип 26 7(0,27) 11(0,42) 9
Б е л е ж к и . Извитите груби ребра отличават добре вида. По липса на латерална пъпка
ясно се отличава от / / . nicklesi (K а г.).
Н а х о д и ще : долнобаремските мергели при с. Брестак, Варненско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Крим, България.
Сб. СУ, Сг, 445.
Holcodiscus nicklesi K a r a k a s c h , 1907

Табл. I.XXVIII, фиг. .ï
1890. Holcodiscus diverse-costatus — N i c k 1 é s, p. 20, pl. I, fig. 21 —21; pl. II, fig. 14—19; pl. IV, fig. I, 1 a,
1 b; non pl. I, fig. 20, 20 a-//. diversecostatus (Coq.).
1907. Holcodiscus Nicklesi Каракаш, стр. 19.
1966. Holcodiscus nicklesi—Бресковски, стр. 101, табл. X, фиг. 1.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от N i c k l é s (1840, pi, I, fig. 22,
23), от барема в Concentaina, Северна Африка.
М а т е р и а л . Б.дин екземпляр, събран от Б р е с к о в с к и , съхраняван в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Слабо издути завои, обхващащи се силно. Пъпът е тесен. Украсата се състои
от силни леко извити груби ребра, всички снабдени с маргинална, а някои от тях и с латерална
пъпка. Маргиналните пъпки от двете страни са свързани с бримковидни ребра. От латералната
пъпка се отцепва ребро, което във вентралната област се свързва с маргиналната пъпка на съ
щото ребро или с пъпка на съседното.
D d H i
N i c k l é s , pl. I, fig. 22 19 5 10 9
Екз. от c. Брестак, Cr, 446 18 4 9 7
Б е л е ж к и . По характера скулптурата напомня на H. rarecostaliis Kar., при който обаче
не са развити латералните пъпки.
160
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Испания и България.
Сб. СУ, Сг, 446.
Holcodiscus ziczac ( K a r a k a s c h , 1889)

Табл. I.XXVIII, фиг. 10
1889. Hoplites ziczac K a r a k a s c h , S. 436, Taf. I, Fig. R a, b.
1966. Holcodiscus ziczac — Б р е с к о в с к и , стр. 105, табл. X. фиг. 5 (Syn. cum.).
Т и п . Холотипът, обявен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът на K a r a k a s c h (1889,
Taf. I, Fig. 8) от неокома на Крим, сбирка на К а р а к а ш .
М а т е р и а л . Кдин екземпляр, събран о т Б р е с к о в с к и и съхраняван в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Завоите силно се обхващат и заграждат сравнително тесен пъп. В напречен
пререз са по-високи, отколкото широки. Украсата се състои от остри леко извити раздвоени
ребра, някои от които завършват с маргинална пъпка, а други минават вентралната област б е з
пъпки. Маргиналните пъпки от двете страни се свързват с ребра, образуващи в сифоналната
област зигзаговидна линия.
D d н l
K a r a k a s c h . Taf. I. Fig. 8 20 5(0.25) 9(0,45) 8
Екз. от c. Брестак. Cr, 447 18 .5(0.27) 9(0.50) S
Б е л е ж к и . По зигзаговмдчото свързване на маргиналните пъпки този вид се различава
много добре. Българските екземпляри се отличават от кримските с по-фино наребрянане.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Крим и България.
Сб. СУ, Сг, 447.
Holcodiscus fallax (C o q u а и d in M a t е r o n, 1878)

1878. Ammonites fallax — M a l li е r o n, pl. C-19. fig. S a — d.
1966. Holcodiscus fallax — Б р е с к о в с к и , стр. 102, табл. VII, фнг. 3.
Т и п . Сравнявам с екземпляра, определен от C o q u a n d и фигурирай от M a t h e r o n
(1878, pl. C-19, fig. 5 c, d), от барема на Франция.
М а т е р и а л . Множество екземпляри от сбирката на СУ, съхранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Завоите са с леко издути стени, обхващат се почти наполовина от височината
си и заграждат среден по ширина пъп. Украсата се състои о г около 1 3 — 1 4 леко извити главни
ребра, носещи маргинални пъпки, които се свързват помежду си с бримковидни ребра. В между
ребрията в умбиликалната област се разполагат по д в е ребра, които по-горе се раздвояват и
преминават вентралната област с леко заглъхване.
D d il i
M a t h e r o r , pl. C-19, fig. 5 c, d 31 8(0,26) 15(0,50) 13
Екз. от Разград, Cr, 1777 29 7(0,24) 13(0,49) 11
Б е л е ж к и . Този вид c гъсто разположение на главните ребра и малкия брой междинни
ребра се отличават добре ог останалите представители на този р о д .
Н а х о д и щ е : мергелите па барема в Разградско; долен барем в с. Брестак, Варненско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем във Франция, България
Сб. СУ, Сг, 1777.
Holcodiscus kara.ka.schi B r e s k o v s k i , 19 56
Табл. I.XXVIII, фиг. 1. 2
1966. Holcodiscus karakaschi Б р е с к о в с к и , стр. 103, табл. X, фиг. 2, 3.
Т и п . Холотипът е означен от Б р е с к о в с к и (1966, табл. X, фиг. 2) от горния барем при.
с. Брестак, Варненско. Сб. СУ, Сг, 4 4 3 .
М а т е р и а л . Д в а екземпляра, събрани от Б р е с к о в с к и , съхранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Дисковидна черупка с леко извити завои, обхващащи се наполовина от висо
чината си. Напречното сечение е овално, по-високо, отколкото широко. Украсата се състои от
161
многобройни тънки и прави, понякога разклонени ребра, вземащи началото си от пъпната стена ;
около 6—7 прави бразди, ограничени отзад с по-силни ребра с латерална пъпка, пресичат
последния завой. От латералната пъпка се наблюдава разтрояване на реброто.
D d H I
Холотии. Сг, 443 27 6,5(0,23) 11(0,41) —
Б е л е ж к и . Този вид е близък c H. caillaudianus ( d ' O r b . ) , който обаче има маргинална
пъпка и по-плитък и по-широк пъп.
Н а х о д и т е : глинестите варовици на горния барем при с. Брестак, Варненско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Крим, Югоизточна
Франция; горен барем в България.
СГ.. СУ. Сг, 413, 444.
Род Astieridiscus K i l i a n , 1910

Т и п о в вид, чрез допълнително означение от R o m a n , 1938, Holcodiscus Morleti, K i
l i a n , 1888, от барема на Югоизточна Франций.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Завоите силно се обхващат. Вентралната област е закръг
лена. Украсата се състои от тънки, остри, прости или разклонени без пъпки ребра с изключение
на най-ранните завои. Браздите са слабо изразени.
Няколко вида от барема в Крим, Грузия, Южна Франция.
Astieridiscus pavlowi ( K a r a k a s c h , 1907)

Табл. I.XXVIII, фиг. 21, 21 a
1907. Astieria Pavlowi К а р а к а ш , стр. 128, табл. IX, рис. 32 а, б.
1906. Holcodiscus pavlowi l> p е c к o в c к и, стр. 106, табл. VII, фиг. 5.
Т и п . Холотипът, обявен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът, фигурирай от К а р а к а ш
(1907, табл. IX, рис. 32 а, б), от барема при Биассала, Крим.
М а т е р и а л . Р.дин екземпляр, събран от Б р е с к о в с к и и съхраняван в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Силно обхващащи се завои по-широки, отколкото високи. Скулптурата се
състои от прави единични или в снопчета по двг ребра. Наблюдават се леки умбиликални уде
беления. Върху последния завой, макар и едва забележими, личат 6 7 бразди.
D d H i
Холотип 15 1(0.27) 6(0,40) 9
Екз. от с. Брестак, Сг, 449 23 7(0,30) 10(0.43) 12
Б е л е ж к и . Този вид се различава от близкия ни A. taurica ( K a r . ) с по-малкия си пъп,
прави ребра и умбиликални, а не латерални подувания.
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици от с. Брестак, Варненско.
Сб. СУ, Сг, 449.
Astieridiscus morleti (K i I i a n, 1888)

1888. Holcodiscus Morleti K i l i a n , p. 676, pl. XVII, Kg. I a, h.
1966. Astieridiscus morleti — Б р е с к о в с к и , стр. 106, табл. X, фиг. 8 (Syn. сшп.).
Т и п . Холотипът, обявен от Б р е с к о в с к и , е екземплярът, изобразен от K i l i a n (1888,
pl. XVII, fig. 4), от барема при F.scragnolles, Югоизточна Франция, колекция на d ' O r b i g n y ,
Сорбоната.
М а т е р и а л . Един екземпляр, събран от Б р е с к о в с к и , съхраняван в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Завоите се обхващат около половината от височината сн и заграждат среден
по ширина пъп. Вентралната област е закръглена, напречното сечение е почти еднакво във висо
чина и ширина. Украсата се състои от гъсто разположени леко извити ребра, едни от които са
единични, други раздвоени, а трети като изключение събрани по 3- 4 в снопче.
D d H l
Холотии 43 12(0,28) 19(0,44) 18
21 Фосилите на Сьлгариг, т. IV
162
Б е л е ж к и . Редуването на прости, раздвоени и събрани на снопчета но 3—4 ребра о т л и

чава д о б р е този вид от останалите представители на рода.
Крим, Г р у з и я ; д о л е н барем в България.
Сб. СУ, Сг, 451.
I
Astieridiscus elegans ( K a r a k a s c h , 1907)

Табл. LXXVIH, фиг. 19, 20
1907. Astieria elegans К а р а к а ш , стр. 126, табл. X, рис. 11 а, б : 18 а, 6,
1960. Astieridiscus elegans — Ь р е с к о в с к и, стр. 107, табл. X, фиг. 9 (Syn. сит.).
Т и п. Л е к т о т и п ъ т , означен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът, фигурирай от K a p а к а ш
(1907, табл. X , рис. 11), от барема на Крим.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра, събрани от В. Ц а н к о в и Б р е с к о в с к и , съхранявани
О п и с а н и е . Силно издути завои, много по-широки, о т к о л к о т о високи. Вентралната област
широко закръглена. Украсата се с ъ с т о и от фини прави, раздвоени, понякога разтроени ребра.
1) d H I
Лектотип 21 6(0,28) 9(0,43) 1.1
Ека. от с Брестак, Сг, 453 18 4(0,22) 8(0,44) 11
Б е л е ж к и . Т о з и вид е б л и з ъ к д о A. cadoceroides ( K а г.), от който се отличава с правите
си ребра и по-широко напречно сечение.
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско; хотрив при
с. Река Девня, Варненско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : хотрив — долен барем.
Стратиграфско и географско разпространение: барем в К р и м ; хотрив
Сб. СУ, Сг, 453. 1741.
Семейство SI LE SI TIDAE II Y A T T, 1900
Род Silesites U h l i g , 1883

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение от R o m a n , 1938, Ammonites Seranonis d ' O r
b i g n y , 1840, от неокома на Ниските А л п и .
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Завоите с л а б о се обхващат, бавно нарастват на височина,
заграждат широк пъп. Украсата се състои от прави или извити гъсти ребра и редки прищъп
вания. Сутурната линия (текст-фиг. 74) с л а б о насечена.
Няколко вида от горния хотрив и барем на Европа и Северна Африка.
Текст-фиг. 74. Silesites vulpes

( C o q . ) по U h l i g , 1883
Silesites seranonis ( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. LXXX. фнг. 10
1810. Ammonites seranonis d ' O h r i g n y , p. 361, pl. 109, fig. 4, 5.
1872. Ammonites Trajani — T le t z e, S. 140, Taf. IX, Fig. 1, non Fig. 2 = 5 . trajani (T i е t 7. e).
1883. Silesites Trajani U h l i g . S. 110, Taf. XVIII, Fig. 4, 7, 10, 11, 15.
103
1888. Silesites Seranonis — K i I i a n, p. 666, pl. XVIII.

1890. Silesites Seranonis— S a y n , p. 18, pl. II. fig. 15—5. seranonis interpositus (Coq), fig, 1 a, b.
1902. Silesites seranonis — P e r v i n q u I c r c, p. 170, pl. VI, fig. 21 a, b--=5. seranonis interpositus (Coq.),
non 1900. Silesites seranonis — Д p y m иц в Д р у щ и ц и K у д р я В ОС в, стр. 303, табл. XI.V, фиг. 6, 7, 8 а, б —
5. trajani (T i е t z c).
fig- 4, 5) (началните завои), от неокома на Франция.
М а т е р и а л . Един сравнително добре запазен екземпляр и фрагменти от сбирката на
ГУГОЗН и НИГИ, съхранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира с бавно нарастващи на височина плоски завои, обхва
щащи се само иа М от височината си. Напречният пререз е по-висок, отколкото широк. Пъпът
8
е широк, плитък. Скулптурата в началните завои се състои от единични гъсти, извити гладки
ребра, някои от които в по-късните завои се снабдяват с маргинални пъпки, откъдето се наблю
дава разцепване на реброто на две. Тук ребрата, преминавайки вентралната област, намаляват
силата си. Наброяват се на завой но четири правилно разположени бразди.
D d il I
d ' O r b i g n y , pl. 109, fig. 4, 5 38 17(0,45) 12(0,32) 8
Екз. от c. Генерал Киселово, Cr, 1784 30 12(0,40) 8(0,27) 6
Б е л е ж к и . Този вид се отличава от близкия му S. trajani T i e t z e (1872, Taf. IX, Fig. 2 a, b)
c по-големия си пъп, по-малко бразди и по-високо сечение. Екземплярът, изобразен от d ' O r
b i g n y (1810), дава представа за украсата на черупката само в първоначалните завои. Допущам,
че описаните от U h l i g 5 . Trajani представляват екземпляри от вида S. seranonis d ' O r b . със
запазени завои в по-напреднали стадии на развитие, където се наблюдават промени в украсата —
появяването на маргинални пъпки. Украсата им в първоначалните завои не се отличава от
украсата във френския екземпляр.
Н а х о д и щ е : баремските глинести варовици във Варненско, Поповско, Търговищко.
П и в о в В ъ л г а р и я : горен барем, барем.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем във Франция, Силезия,
България.
Сб. СУ, Сг, 1784.
Род Neosilesites B r c i s t r o f f e r , 1952

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Silesites seranonis var. balearensis F a 1 l o i , 1920,
от кредата на Югоизточна Франция.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Малки черупки. Бавно нарастваща спира със слабо обхва
щащи се завои и широк пъп. Украсата с е състои от гъсти, остри главни ребра, които във външ
ната част от височината на завоя се разцепват на фини второстепенни ребърца.
Беден на видове род, известен в горния апт и долния алб на Франция и Северна Африка.
Neosilesites nepos multifurcatus subsp. n.
Табл. I.XXX. фиг. Il, 12

Т и п . Холотипът, означен тук, е екземплярът от дол.юалбеките мергели (зона tardefurcata)
около Враца, Северозападна България. Сб. СУ, Сг, 1785, табл. LXXX, фиг. / / .
М а т е р и а л . Множество отпечатъци от фини черупки от колекцията на ГУГОЗН, съхранявани
1
О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира и завои, които се обхващат само на от височи
ната си. Украсата се състои от фини остри радиални ребра, които в горната трета от височи
ната на завоя леко се извиват, разцепват се на две или три, като между тях се явяват свободни
къси ребърца. Така броят на ребрата във вентралната област се увеличава 3 — 4 пъти от броя
на ребрата в умбиликалната област. В последния завой на мястото на разцепване се явява пъпка.
D d H t
Холотип, Cr, 1785 22 9(0,40) 7,5(0.38)
Топотип, Сг, 1780 14 5(0,35) 5 (0.35) —
Б е л е ж к и . Този подвид се различава от вида 5 . nepos D o u v . с малко по-високите си
завои, по-малък пъп и по по-разтрояващите се и вмъкнати в горната трета от височината на
завоя ребра. При S. nepos D o u v . се наблюдава само раздвояването и рядко по едно вмъкнато
ребро. 11якои съвсем малки екземпляри показват голяма прилика c Leymeriella romani J a c o b .
Н а х о д и щ е : долноалбеки мергели във Врачанско c Leymeriella tardefurcata d ' O r b .
Н и н о в Б ъ л г а р и я : долен алб, зона tardefurcata.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен алб в България.
Сб. СУ, Сг, 1785, 1786.
164
Надсевейство PULCHELLIACEAE H. D O U V I I . I . I-, 1890
Семейство PULCHELLIIDAE H. DOUVII.I.K, 1890
Род Pulchellia U h l i g , 1883

( Heinizia S a y n . 1890; - Gerhardtia H y a t t , 1903)
T и n o H н и д , д о п ъ л н и т е л н о означен от Ci i g n o u x 1920, Ammonites galeatus v. B u c l i , 1839,
барем, К о л у м б и я . ,
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Инволютни черупки с плоски или л е к о издути стени. С ъ с
сифонален жлеб. Украсата се с ъ с т о и от груби ребра, снабдени понякога с вентрални пъпки. С у
турната линия е с широки основи на седлата и л о б у с и т е (текст-фиг. 7 5 ) .
Известен е в барема в цяла Европа, Африка, Калифорния, К о л у м б и я .
Текст-фиг. 75. Pulchellia compressissima

(d'O rb.) го N l c k l é s, 1890
Pulchellia compressissima (d'< ) r b i g n y, 1840)

Табл. l.XXX, фиг. 3, 4
1840. Ammonites compressissimus d ' O r b i g n y , p. 210, pl. 61, fig. 4—5,
1966. Pulhellia compressissima — Б р е с к о в с к и , стр. 107, табл. X. фиг. 10 (Syn. cum.).
Т и п . Х о л о т и п ъ т , обявен от Б р е с к о в с к и (1966), е екземплярът, фигурирай от d ' O r b i g n y
(1810, pl. 6 1 , fig. 4 , 5 ) , о т барема на Ниските А л п и .
М а т е р и а л . Н я к о л к о добре запазени екземпляра от сбирките на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхра
О п и с а н и е . Дисковидни черупки. Завоите са по-високи, о т к о л к о т о широки, съвсем л е к о
издути. П ъ п ъ т е фунисвиден. Украсата се с ъ с т о и от широки разлати ребра, д о б р е изразени в
маргиналната област и почти заличени в умбиликалната. Някои от ребрата се раздвояват във
външната част от височината на завоя. М е ж д у р е б р и я т а са тесни. R сифоналната област се на
блюдава широка плитка бразда.
D И h I
Холотии 32 18(0,56) 11 6
Г:кз. от с. Брестак, Сг, 454 16 25(0,54) 18 11
Б е л е ж к и . М н о г о б л и з ъ к д о P. nicklesi H y a t t , но се различава от него с по-малкия си
фуниевиден пъп и по-гъсти почти прази ребра. При невъзможността да се наблюдава вентрал
ната област л е с н о може да се смеси c Nicklesia pulchella ( d ' O r b i g n у ) , при която ребрата пре
минават вентралната област б е з прекъсване.
Н а х о д и щ е : баремските мергели и глинести варовици във Варненско, Поповско, Т ъ р г о
вищко c Crioceratites emerici I. е v. и Psetuios. strettostoma ( U 11 1 i g ) .
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен и д о л е н барем.
Стратиграфско и географско разпространение: барем във Франция, Колум
бия, Кавказ, България.
Сб. СУ. Сг, 451, 455.
Pulchellia changarnieri S a y n, 1890

Табл. l.XXX, фиг. 5
1890. Pulchellia changarnieri S a y n . p. 25, pl. 1, fig. 13 a, b, c, d.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен като „ t y p e " от S a y n (1890, pl. 1, fig. 3 a, b, c, d ) от барема
в Djebel-Ouach.
М а т е р и а л . Д в а екземпляра от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
16.J
О п и с а н и е . Дисковидна черупка с бързо нарастващи на височина завои. Напречният пререз

е около два пъти по-висок, отколкото широк, стеснен във вентралната област и разширен в
околопъпната. Пъпът е тесен, фуниевиден. Страните са гладки. Украса се забелязва само пън
втората половина от последния завой, изразена в широки плоски извити ребра само в марги
налната област, разделени с тесни междуребрия.
D H h I
Холотип 27 14(0.60) 8(0,35) 7
Вка. пт Търговищко, Сг, 1787 17 V((),r>3) 0(35)
Б е л е ж к и . Този вид напомня на P. conwressissima (d'O r b.), но ce отличава от нея по
това, че украсата е изразена само във втората половина от последния завой.
Н а х о д и щ е : горнобаремските мергели в Търговищко, Шуменско c Math, barremense (S a y n).
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Северна Африка ;
горен барем u България.
Сб. СУ, Сг, 1787.
Pulchellia sellei K i l i a n , 1888

Табл. I.XXX, фнг. 1
1888. Pulchellia sellei K i l i a n , p. 423, pl. Il, fig. 3 a, I).
Т и п . Сравнявам c изображенията на екземпляра, определен от Kilian (1888, pl. Il, fig. З а ,
b), от барема в Montagne de Lure.
M a т е p и a л. Бдин екземпляр от сбирката на ГУГОЗН, съхраняван в ГМ при СУ.
О п и с а н и е. Завоите се обхващат повече от половината от височината си и в напречен
пререз са по-високи, отколкото широки. Пъпът е плитък, среден по ширина, с полегати стени.
Украсата се състои от S-видно извити широки, плоски, гладки ребра, които в основата си често
се сливат по две. Междуребрията са по-тесни от ребрата. 11аблюдава се широк плитък сифо-
нален жлеб.
D d H t
K i l i a n , pl. II, fig. За, b 70 20(0,26) 32(0,42) 23
Ека. от c. Брестак, Cr, 178(1 46 12(0,26) 20(0,43) 13
Б е л е ж к и . Този вид се отличава от P. galeafoides (K a r s t е n) и P. galeata ( B u e li) c по-
гъсто разположените си ребра, които обикновено се свързват о щ е в умбиликалната област по
две, както и с тесните си междуребрия. От P. galeata (В u c h) се различава по характера на
пъпа, който при P. galeata ( B u e h) е фуниениден, а тук сравнително широк с полегати стени.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Ниските Алпи; д о
лен барем в България.
Сб. СУ, Сг, 1780.
Pulchellia hoplitiformis S a y n, 1890

Табл. l.XXX, фиг. 2
1890. Pulchellia hoplitiformis, S a y n , p. 32. pl. II, fig. 1 a, b, r.
1966. Pulchellia hoplitiformis — Б р е с к о п с к и , стр. 108, табл. X, фиг. 11.
Т и п . Холотипът, означен о т Б р е с к о в с к и (19о6), е фигурирай от S a y n (1890, pl. II, fig.
4 a, b, c) от барема на Djebel-Ouach.
М а т е р н а л . Бдин хубав отпечатък, събран от С т . Б р е с к о в с к и , съхраняван в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Бързо нарастващи спира и завои. Пъпът е среден по ширина. Украсата се
състои от гъсто разположени, леко изпити ребра, раздвояващи се в долната третина от височи
ната на завоя. Всички ребра се прекъсват във вентралната област и носят добре изразена мар
гинална пъпка.
D d H l
Холотип 18 1(0,22) 8(0.44) 7
Ека. от с. Брестак, Сг, 450 36 8(0,22) 16(0,44) —
Б е л е ж к и . I ъсто разположените и многобройни ребра, както и сравнително широкият пъп от
личават добре този вид от другите представители на рода. Българският екземпляр е значително
по-голям от африканския.
Н а х о д и щ е : горнобаремските глинести варовици при с. Брестак, Варненско.
Н и в о н Б ъ л г а р и я : горен барем.
166
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Северна Африка;

горен барем в Вългария.
Сб. СУ, Сг, 456.
Pulchellia heinizi ( C o q u a n d , 1880)

Табл. LXXX, фиг. в
r
1890. Pulchellia Heinizi C o q u a n cl in S a y n . p. 29, pl. 11. fig. .>, a, b, c.
1966. Pulchellia heinizi Б р е с к о в с к и , стр. 108, табл. V, фиг. 5.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра в S a y n (1890, pl. П, fig. 5 a, b, с) от барема
на Djebel-Ouach.
М а т е р и а л . Бдин екземпляр, събран от С т . В ре. е к о в е к и, съхраняван н ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина и заграждат среден но ширина пъп.
Украсата се състои от рядко разположени прави единични ребра, прекъсващи се във вентрал
ната област, снабдени с по една силно удължена по посока на завиването маргинална пъпка.
D d H l
S a y n , pl. Il, fig. S a. b. c 13 2(0,15) 5(0,38) 4
Екз. от c. Брестак, Cr, 457 23 4(0,17) 9(0,39) —
Б е л е ж к и . По начина на заниването големината на пъпа прилича на P. hoplitiformis
S a y n , по с е различава от него главно по липсата на раздвоени ребра. Напомня много на
P. provincialis (d'O r b.), в която обаче са развити по д в е маргинални пъпки на ребро.
Н а х о д и щ е : горнобаремските глинести мергели при с. Брестак, Варненско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Северна Африка
Сб. СУ, Сг, 457.
Род Carstenia H y a t t , 1903

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение,AmmonitesLindigii K a r s t e n , 1858, от барема на
Колумбия.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Силно обхзашаши се завои, издути в напречно сечение,
със сифонален жлеб. Украсата се състои от груби ребра в по-ранните завои, раздвояващи се
от латерална пъпка.
Беден на видове р о д , известен в барема на Колумбия, Вългария.
Carstenia caicedi ( K a r s t e n , 1858)

Табл. l.XXX, фиг. 7, 7а; H
1858. Ammonites Caicedi K a r s t e n , S. 107, Taf. III, l"ig. 2a. V 2 b.
non 1966. Carstenia caicedi — Б р е с к о в с к и , стр. 109, табл. X, фнг. 12 a, b, c [—Carstenia lindigii (Kar st.)].
Т и п . Холотипът, означен от Б р е с к о в с к и (1966), е изобразен от K a r s t e n (1858, Taf. III,
Fig. 2 а) от барема на Колумбия.
О п и с а н и е . Бързо нарастващи на височина завои с напречно сечение, по-високо, откол
кото широко. Пъпът е тесен, фуниевиден. Скулптурата се състои от редки груби слабо извити
широки и плоски ребра с широки междуребрия. В долната трета от височината на завоя те се раз
двояват, като мястото на раздвояването се бележи с остра пъпка. R маргиналната област върху
всяко ребро се развиват по д в е маргинални близо една д о друга пъпки, удължени по посока
па завиването. В сифоналната област се наблюдава широк плитък жлеб. С нарастването на завоя
ребрата стават единични, носещи по д в е маргинални пъпки и едно латсрално подуване.
D d н h i
Холотип (no снимката) 43 4 22(0.51) 14(0,33) 15?
Екз. от с. Недоклан, Сг, 1778 40 I 20(0,58) 17(0,37) 17
Б е л е ж к и . Този вид на пръв поглед може да се смеси c P. lindigii ( K a r s t . ) , който обаче
има по-широк и нефуниевиден пъп, по-гъсти ребра и по-ниско напречно сечение. Някои от бъл
гарските екземпляри показват отклонение от колумбийските по отношение на латералпите пъпки,
които тук са почти рудиментирани. Намирам, че на Taf.III, Fig. 26 K a r s t e n изображението на
напречния пререз не отразява действителната му форма и очертание.
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при селата Мортагоново, Недоклан, Раз
градско; с. Брестак, Варненско.
167
Стратиграфско и географско разпространение: барем в Колумбия и
България.
Сб. СУ. Сг, 1778, 1789. 1781.
Carstenia lindigii ( K a r s t e n , 1858)

Табл. LXXX, фиг. 9, 9а
1858. Ammonites lindigii Karsten, S. 108, Taf. III, Fig. 3.
1935. Pulcliellia rhombocostata S t a h I e c k e r. S. 270, Taf. XII, Fig. 2.
1966. Carstenia caicedi — Б р е с к о в с к и , стр. 109, табл. X, фиг. 12 a, b, c.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от K a r s t e n (1858, Taf. III,
Fig. 3 ) , от барема на Колумбия.
М а т е р и а л . Един екземпляр, събран от Б р е с к о в с к и , съхраняван в Г М при СУ.
О п и с а н и е . Бързо нарастваща спира. Напречното сечение е почти еднакво във височина
и ширина. П ъ п ъ т е тесен, но нефуниевиден. Украсата се с ъ с т о и о т груби широки ребра с ши
роки междуребрия. Ребрата се раздвояват в средата от височината на завоя, като на мястото
на раздвояването се явява д о б р е изразена остра латерална пъпка. Наблюдават се с ъ щ о и по
две маргинални пъпки на всяко ребро, у д ъ л ж е н и по посока на завоя. С нарастването на завоя
ребрата стават плоски, а латералната пъпка намалява силата си.
D d H n i
K a r s t e n , Taf. III, Fig. 3 40 7,5(0,19) 20(0 50) 13(0,32) 18
Екз. от c. Брестак, Cr, 458 r.*39 -r-.- 7 (0,18) 19(0,45) 13(0,33) 10
Б е л е ж к и . Т о з и вид ce отличава от C. caicedi ( K a r s t e n ) c по-големия си пъп и с по-
ниско сечение.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о p а з п p o с т р а н е н и е : барем в Колумбия, България.
Сб. СУ, Сг, 458.
Надсемейство DO U VI L L El CE R A T ACE AE PAR ONA E BONARELI.I. 1897
Семейство DO UVILLEICERA TIDAE P AR ONA E BONARELI.I, 1897
Подсемейство ROLOBOCERATINAE C A S Е У, 1961
Род Megatyloceras H t i m p h r e y , 1949

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Doavilleiceras coronatum R o u c h a d z é , 1933, от
апта в Западна Грузия.
Родова характеристика. Кадикони със силно изразени, рядко разположени умбили
кални пъпки, широк д ъ л б о к пъп и груби ребра. Сутурната линия (текст-фиг. 76) се характери-
Текст-фиг. 76. Megatyloceras vastnm

C a s е y ио C a s e y, 1961
зира c д ъ л б о к о тясно външно с е д л о . Отличава се от близкия род Roloboceras C a s е у с много

по-грубите си и по-малко на брой умбиликални пъпки.
Известен е в апта на Грузия, долния апт на Южна Англия и България. ;
il
Megatyloceras bontshevi sp. n.
Табл. LXXXV, фиг. 1 ; табл. I.XXXVI, фиг. 3
1
Т и п . За х о л о т и п означавам екземпляра от долноаптеките мергели при с. Д о л н а Липница ,
Търновско, т а б л . L X X X V , фиг. / ; т а б л . L X X X V I , фиг. 3. С б . С У , Сг, 1608.
168
М а т е р и а л . Един добре запазен екземпляр, събран от проф. Ек. Б о н ч е в , съхраняван н

ГМ при СУ.
1
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на около /з от височината си. Пъпът е широк, дълбок,
със стръмни стени. Вентралната област е широко закръглена, напречният пререз е приблизително
два пъти по-широк, отколкото висок. Украсата се състои от груби, широки, ниски ребра, изли
защи на сноп по три от силна висококонична умбиликална пъпка. Междуребрията на сноповете
в умбиликалната област са дълбоки, гладки и широки. С нарастване на завоите в сноп се сли
ват само две ребра, а третото остава свободно в горната трета от височината на страната.
Междинни ребра, достигащи до умбиликалния ръб, не се наблюдават. В черупка при I) 190 мм
се наброяват 10 конични пъпки. Сутурната линия е силно насечена, с тясно външно седло.
D d H i
Холотип, Сг, 1608 172 60(0,35) 70(0,40) 135
Б е л е ж к и . Този вид по напречен пререз не може да се отнесе към най-типичните пред
ставители на рода, но по силата на умбиликалните пъпки и по характера на сутурната линия
намирам, че мястото му е тук. По украса се доближава доста до Rploboceras régale C a s e y,
при който обаче при съшия диаметър на черупката се. наброяват повече пъпки, а междинните
ребра достигат до умбиликалния ръб. Вида наричам на името на проф. Ек. Б о н ч е в .
Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели при с. Долна Липница, Търновско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен апт в I>ългария.
Сб. СУ, Сг, 1608.
I юде^мейство CHELON1CERATINAE S P A T H . 1923
Род Paraspiticeras K i l i a n , 1910

Т и п о в вид, чрез допълнително означение от S p a t h 1921, Aspidoceras Percevali U h l i g ,
1883, от глауконитния мергелен варовик при Escragnolles, Югоизточна Франция.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Еволютни черупки със среден по големина дълбок пъп,
със силно издути страни и сплеснат дорзо-вентрален напречен пререз. Украсата се състои от
силни закръглени ребра, с по-силно или по-слабо изразена латерална пъпка. Понякога във вът
решните завои се явява и умбиликална пъпка, която изчезва с нарастнане на черупката. Сутур
ната линия (текст-фиг. 77) силно насечена с различни по височина елементи.
11яколко вида от барема в Силезия, Южна Франция, България.
Текст-фиг. 77. Paraspiticeras percevali

U h l i g ) по U h I i g, 1883
Paraspiticeras percevali (U h 1 i g, 1883)

Табл. l.XXXVI, фиг. 2, 2 a
1883. Aspidoceras Percevali L h 1 i g, S. 114. Taf. XXVI, Fig. 2, .3; Taf. XXVII, Fig. 2.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от U h l i g (1883, Taf. XXVI,
Eig. 2 ) , от глауконитните мергелни варовици при Escragnolle, Южна Франция от колекцията на
P i c t e t в Женева.
М а т е р и а л . Няколко добре запазени екземпляра от колекцията на ГУГОЗН, съхранявани
н ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира с леко допиращи се завои, бързо нарастващи във
височина. Напречното сечение е доста по-широко, отколкото високо. Пъпът е среден по ширина,
дълбок, със стръмни стени и закръглен ръб. Още в началото се оформя украса от главни ребра
169
с латерална пъпка и едно-две междинни гладки ребра. С нарастване на навоите пъпките, които
често свързват две съседни ребра, изчезват, ребрата загрубяват, без да се разреждат, и преми
нават вентралната област, без да намаляват силата си.
D il H l lll
U 11 I i g . Taf. XXVI, Fig. 2 92 32(0,15) 41(0.45) 06 0,02
Екз. от Разград, Сг, 1605 103 34(0,33) 43(0,41) 52 0,82
Б е л е ж к и . Този вид се различава добре от Paraspiticeras guerinianum ( U h l i g ) по нали
чието на междинна ребра в пьрните завои, a ог Paraspiticeras packycyclum. ( U h l i g ) - с по-
силно развитите си ребра във вентралната област и по-ранното изчезване на латералната пъпка.
Нашите екземпляри са с малко ло-взеоко сечение, отколкото французкиге, а някои са и с по-
грубо наребрява те.
На х о д и m е : долнобаремските глинести варовици при Разград, селата Брестак, Ново Бо-
тево, Варненско, и др.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем в Югоизточна Фран
ция; долен барем в България.
СО. СУ, Сг, 1605.
Paraspiticeras packycyclum ( U h I i g, 1 8 8 3 )
Табл. LXXXV, фнг. 4 ; табл. I.XXXVII, фиг. /
1883. Aspidoceras pachycyclus U h l i g , S. 115, Taf. XXVII, Fig. 1.
Тип, Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от U h l i g ( 1 8 8 3 , Taf. XXVII,
Fig. 1 ) от барема при Skalitz (Силезия) от колекцията на Hohenegger в Мюнхен.
М а т е р и а л . Бдин много добре запазен екземпляр, намерен от Х р . Ч с м б е р с к и , и ня
колко фрагмента от колекцията на Г У 1 ОЗН, съхранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира с леко допиращи се завои, които нарастват бързо
във височина. ПЪПЪТ е сравнително широк, дълбок, с отвесни стени и закръглен пъпен ръб.
Сечението е по-широко, отколкото високо. В пьрните завои се наблюдават ребра, снабдени със
силна латерална пъпка, която дава началото обикновено на две или три ребра. Между тях се
разполагат по едно-две вмъкнати гладки тънки ребърца. С нарастването на завоите ребрата
се разреждат, пъпката се разполага само върху едно ребро и се удължава по височината му.
Ребрата преминават вентралната област с леко заглъхване. Сутурната линия е силно насечена.
I) d II l m
U h l i g . Taf. XXVII. Fig. 1 130 17(0,36) 53(0,40) 60 0,88
Екз. от с. Мортагоново. Cr, 1606 195 57(о,30) 90(0,40) 98 0,91
130 41(0,32) 60(0.46) 85 0,70
Б е л е ж к и . Българският екземпляр има голяма прилика с екземпляра, описан от U h l i g , но
показза по-малък пъп. От Paraspiticeras percevali ( U h l i g ) се различава c наличието на лате
рална пътка в последните завои и с по-малко релефните си ребра.
Н а х о д и щ е : долнобаремските глинести варовици при с. Мортагоново, Разградско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : барем н Силезия; долен ба
рем в България
Сб. СУ, Сг, 1606.
Paraspiticeras beneckei (H a u g, 1 8 8 9 )
Табл. I.XXXIII. фиг. '/ ; табл. LXXXIV, фиг. 3
1889. Aspidoceras Beneckei H a u g, S. 206, Tab. VIII. Fig. 3 a, 1>.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от H a u g ( 1 8 8 9 , Tab. VIII, Fig.
3 a, b), от горния неоком на Puezalpe (Южен Тирол).
М а т е р и а л . Гдин фрагмент от последен завой от колекцията на ГУГОЗН, съхраняван в
ГМ при СУ.
о т
О п и с а н и е . Завоите се обхващат приблизително на '/а височината си и заграждат сре
ден по големина пъп с отвесни стени и закръглен пъпен ръб. Сечението е по-високо, отколкото
широко. Украсата в тази част на завоя е представена от единични, леко дъговидно извити на
зад широки, разлати ребра. Туберкулният стадий на украсата в нашия екземпляр не се наблюдава.
I) d II I 1,11
H a u g, Tab. VIII, Fig. 3 187 60(0,32) 82(0,44) 54 0.60
Екз. от с. Златин, Cr, 1607 142 45(0,32) 62(0,43) 48 0,70
22 Фосилите на Кьлгярия, т. IV
170
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от останалите представители на рода с високото си се

чение и сравнително силно обхващащи се завои. П о безпъпнитс си ребра в по-късните стадии
на развитие напомни на Paraspiticeras percevali ( U h l i g ) .
Н а х о д и щ е : глинестите варовици на долния барем при с. Златия, Т о л б у х и н с к о .
Стратиграфско и Географско разпространение: горен неоком в Южен Т и
рол ; д о л е н барем в България.
Сб. СУ. Сг, 1607.
Род Cheloniceras H y a t t , 1903

Т и п о в в и д , означен от lui. Comm. on Z o o l . N o m , Opjii. 428, 1956, Ammonites cornuelia-
nus d ' O r b i g n y , 1840, от най-горния неоком при Wassy (Парижкия басейн).
Родова характеристика. Кадикони, със широко закръглена вентрална област. П ъ
път е д ъ л б о к , среден по ширина. Украсата се с ъ с т о и от главни ребра с д о б р е развити лате
рална и умбиликална пъпка, понякога с ъ с слабо изразени вентрални подутини и гладки меж
динни ребра.
Богат на видове род, известен в апта в целия спят.
Подрод Cheloniceras s. s.
Без вентрални т у б е р к у л и във всички стадии. Сутурната линия (текст-фиг. 73) с л о ж н о насе
чена с д ъ л б о к о външно седло. Д о л е н апт.
Текст-фиг. 78. Cheloniceras (Chelon.) cormielianum

(d'Orb.) по Са s е y, 1961
Cheloniceras (Cheloniceras) cormielianum ( d ' O r b i g n y , 1840)

Табл. I.XXXII, фиг. 3
1840. Ammonites CornuelianuS d ' O r b i g n y , p. 304, pl. 112, fig. 1, 2.
non 1934. Douvilleiceras CormteUanum Ж е л е в , стр. 177, табл. III, фиг. 5 -Cheloniceras crassum S p a t h .
1937. Douvilleiceras meycndorjii var. parhypleura. Ц а н к о в , стр. 05, табл. IV, фиг. I.
1901. Cheloniceras (Cheloniceras) comuelianum — C a s e v, p. 198, pl XXXIII, figs. 7 a b ; pl. XXXIV, figs. 1
a_ b , 9 a—b; pl. XXXV, figs. 1 a—b, 2, 3 ; Text-figs. 00 a c, 61, 62, 07 c - f (Syn. cura.).
Т и п . Лектотип, означен от C a s e y , 1961, е е к з е м п л я р ъ т - фигурирай от d ' O r b i g n y (1840,
pl. 112, fig. 1 — 2, от мергелите c Plicatulo, Парижкия басейн, сбирка на C o r n e u l .
Материал. Два добре запазени екземпляра от сбирката на проф. В. П а н к о в и
множестно фрагменти от колекциите на Г У Г О З Н , съхранявани н Г М при СУ.
о т
О п и с а н и е . Завейте се обхващат иа */я височината си и заграждат среден по ширина
д ъ л б о к пъп. Украсата се състои от ребра, снабдени с умбиликална и латерална пъпка, почти
еднакви по сила. О т латералната пъпка се отцепва по едно ребро, еднакво по сила с глашюто.
М е ж д у две раздвоени се наброяват по две-три междинни прости ребра. В ъ в вентралната о б
ласт всички ребра са еднакво силни, разделени е у.еждуребрин, еднакви по ширина с тях.
)> ,1 II I Н<1
Лектотип 70 2Щ,Щ 28(0,40] 44 0,59
Екз. от с. НоИппдиио, Сг, 1609 130 42(0,32) 5«0,43) 78 0,71
Б е л е ж к и. Cheloniceras (Cheloniceras) corniiclianiim (d'O r b.) показва извънредно голяма
прилика c Cheloniceras (Cheloniceras) meyendorffi ( d ' O r b . ) . Редица автори са ги разделили по
белези, които според мен не са достатъчни за о т д е л я н е т о им в два самостоятелни вида. При
създаденото положение сравнявам б ъ л г а р с к и т е екземпляри с ф р а н ц у з и т е , а не с руските ( о т
Саратов).
Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести варовици при е. Войнодино, Варненско, Поповско и др.
Н и н о в Б ъ л г а р и я : долен апт.
171
Стратиграфско и географско разпространение: апт вън Франция ; д о л е н апт

в Кавказ, Мангишлак, В ъ л г а р и я ; д о л е н апт — зона deshayesi — подзона grandis и зона bower-
banki подзона meyendorffi в Южна А н г л и я .
Сб. СУ, Сг, 1609.
Cheloniceras (Cheloniceras) beltzovensis sp. n.

Taô.i. I.XXXI11, фиг. / . / a
Т и п . За холотип означавам екземпляра от органогенките варовици па долния апт при с. Бел-

цов, Беленско, табл. LXXX1II, фнг. / , / а. С б . С У , Сг, 1610.
М а т е р и а л . Бдин добре запазен екземпляр и няколко фрагмента от колекцията па Н И Г И ,
1
О п и с а н и е . Запоите се обхващат почти на / от височината си и заграждат среден по
я
ц;ирина пъп СЪС стръмни стени И закръглени ръбове. Сечението е по-широко, о т к о л к о т о високо.
Украсата, която наблюдаваме при D 80 мм, се с ъ с т о и от редуване на : двупъпни ребро (с
маргинална и латерална пъпка), раздвоено от латералната пъпка, пред него единично с ъ щ о дву-
пъпно ребро и трети нид ребра гладки, къси само в горната трета от височината на страната.
Латералните пъпки са по-силно развити от умбиликалните. Всички ребра във вентралната област
са еднакви по сила. Сутурната линия е с л о ж н о насечена, характерна за рода.
D d H
Холотии, Cr, 1610 83 27(0,32) 31(0,37)
Б е л е ж к и . Украсата, наблюдавана при този екземпляр, не срещнах в наличната литература
за този род, което ми дава основание да го о т д е л я като нов вид, наречен по името на находи
щето му - - с. Белцов — Cheloniceras (Cheloniceras) beltzovensis sp. п.
Н а х о д и щ е : долноаптеките органогенни варовици при с Белцов, Р у с е н с к о , c Deshayesites
planas C a s е y.
Ниво в Б ъ л г а р и я : долен апт.
Стратиграфско и географско разпространение: д о л е н апт п България.
Сб. СУ, Сг, 1610.
Cheloniceras (Cheloniceras) crassum Spath, 1930

Табл. I.XXXVI, фиг. /
1930. Cheloniceras crassum S p a t h , S. 419, pi XV, rig. 6.
1931. Douvilleiceras Cornueliamim — Ж е л е в , стр. 177, табл. III, фиг. '>.
1961. Cheloniceras (Cheloniceras) crassum — C a s e y, S. 208, pl. XXXIV, Iig. 2 ; pl. XXXV, figs. 4 a—b;
text-figs. 64 - 00.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен о т S p a t h (1930, pl. X V , fig. G) о т Hythe B e d s на Ю ж н а Англия,
М у з е я на М а н ч е с т е р , L 11605, колекция на D i x o n .
М а т е р и а л . Бдин екземпляр о т с б и р к а т а на LU. Ж е л е в , съхраняван в Г М при С У .
о т
О п и с а н и е . Запоите с е о б х в а щ а т почти на '/а височината си и з а г р а ж д а т с р е д е н по
ширина д ъ л б о к пъп с ъ с с т р ъ м н и с т е п и и закръглен р ъ б . С е ч е н и е т о е значително п о - ш и р о к о ,
о т к о л к о т о в и с о к о . Главните ребра п о с я т силни латерални и по-слаби умбиликални пъпки. Л а т е
ралната пъпка дава начало о б и к н о в е н о на д в е , понякога и на три ребра. М е ж д и н н и т е ребра са
п о д в е . Всички ребра в ъ в вентралната о б л а с т са е д н а к в о силни и груби и я пресичат б е з пре
късване. При L) о к о л о 8 5 мм се н а б р о я в а т о к о л о 36 ребра.
D d H
Холотии 71 - (0,35) —(0,39)
Екз. от с. Николаево, Сг, 1611 85 27(0,34) 35(0,41)
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава о т Cheloniceras (Cheloniceras) cornuellaniini (d'Orb.) c
п о - г р у б о т о си наребряване, силно изразена г р у б а у д ъ л ж е н а по п о с о к а т а на завиването латерална
пъпка и понякога т р о й н о т о разклоняване о т нея.
Н а х о д и щ е : д о л н о а п т е к и т е пясъчници при с . Н и к о л а е в о , П л е в е н с к о .
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : Hythe Beds ( д о л е н —- г о
рен апт) в Ю ж н а А н г л и я ; долен апт в България.
Сб. СУ, Ст, 1611.
172
Cheloniceras (Cheloniceras) dechauxi ( K i l i a n et R e b o u l , 1915)

Табл. LXXXII1, фиг. 2
1906. Douvilleiceras Alhrechti-Austriae — S i n z o w, S. 167, Taf. IV; Fit;. 1, 2.
1907. Douvilleiceras sp. n. (aff. seminodosum) — K i l i a n , Taf. 9, Fig. 2.
1915. Douvilleiceras Martinii var. Dechauxi — K i l i a n , p. 56 (en note), pl. I, fig. 7, 7 1); pl. VII, fig. 2.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен о т K i l i a n (1915, pl. I, f i g . 7,
7 b ; pl. V I I , fig. 2 ) , д о л е н апт, Ниските Л л п и , сбирка на университета в Г р е н о б ъ л , Франция.
М а т е р и а л . Един д о б р е запазен екземпляр, намерен о т Г. Ч е т и т е в, и няколко фрагмента
от колекцията на Н И Г И , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите се обхващат малко повече от '/., о т височината си и заграждат сре
ден по големина п т п С наклонени стени. Сечението е по-широко, о т к о л к о т о високо. Украсата се
състои от прави радиални ребра, които носят по д в е п ъ п к и : у м б и л и к а л н а — м а л к о над пъпния
р ъ б , и латерална. Междинните ребра по сила не се различават о т главните, започват, отцепвайки
се о т умСилг кал нат а нтпка, или само се вмъкват между главните, вземайки началото си от
пъпния р ъ б . Ч е с т о някои о т тях носят латерална пъпка. При D 60 100 мм броят на ребрата
във вентралната о б л а с т е тридесет и пет—четиридесет. G нарастването на завоите латералната
пъпка губи силата си, а ребрата се разреждат.
D ,1 H
Kilian, pl. VII, fig. 2 64 21(0,32) 24(0,37)
Екз. от c. Горско Абланово, Cr, 1612 87 29(0,33) 32(0,36)
б е л е ж к и . Този вид се различава о т досега описаните по това, че раздвояването или
вмъкването на ребрата става о т умбиликалната пъпка или в близост с нея, а не от латералната.
K i l i a n (1915) описва екземпляра е тези белези като вариетет о т горпоаптския вид Epichelonl-
ceras martial ( d ' O r b.). Намирам, че тези долноаптски екземпляри носят д о с т а т ъ ч н о белези, които
им дават право на съществуване като самостоятелен вид.
Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели при с. Г о р с к о Абланово, Поповско.
П и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н апт.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : б е д у л и е н в Ниските А л п и ;
д о л е н апт в България.
Сб. СУ, Сг, 1612.
Cheloniceras (Cheloniceras) seminodosum seminodosum ( S i n z o w , 1906)

Табл. I.XXXII, фиг. S; табл. I.XXXIII, фиг. ,?
1906. Douvilleiceras seminodosum S i " / . » v, S. 165, Taf. I, Fig. 3 0.
1913. Douvilleiceras seminodosum —S i n z o w. S, 105, Taf. V, Fig. 2, 2a.
1907—1913. Douvilleiceras seminodosum — K i l i a n , Taf. 9, Fig. 1.
1914. Douvilleiceras seminodosum — К а з а н ски й, стр. 64, табл. III, фиг. 42 -43.
1933. Douvilleiceras seminodosum — R o u c h a d z é , p. 289, pl. III, fig. I.
1960. Cheloniceras seminodosum — K y д p я и н е в и Д p y щ и ц и K y д p и в u е в, стр. 338, табл. XVI, фиг. 2а.
б; 3 а, б, в ? ; тасл. XVII, фиг. 2а, б; 3 а.б.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен о т S i n /. o w (1906, Taf. I, F i g .
3 a, b, c — млад екземпляр, и F i g . 4 a, b — възрастен екземпляр), о т горния неоком на Чаир,
Мангишлак.
М а т е р и а л . Бдин сравнително д о б р е запазен екземпляр и множество фрагменти от колек
циите на Н И Г И и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
1
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на / . от височината си и заграждат среден по ширина
:
д ъ л б о к пъп с ъ с стръмни стени и закръглен р ъ б . Сечението е по-широко, о т к о л к о т о високо.

Украсата се с ъ с т о и о т главни, носещи пъпки и междинни безпъпни ребра. В първоначалните
завои (в нашите екземпляри липсват) раздвояването става от латералната пъпка, която по-късно
изчезна, засилва се умбиликалната и дава начало на раздвоените ребра. Предният клон при раз
двоените ребра обикновено е по силен о т задния, като междуребрието пррд него е малко п о -
д ъ л б о к о от другите. Междинните ребра най-често са по едно. В последната половина на после
дния завой ребрата се разреждат, загрубяват, латералната пъпка в някои о г главните ребра о т
ново се явява, а междинните ребра стават по две.
Размери n мм :
D d H
S i n z o w , Taf. I, Fig. 4 37 13(0,35) 15(0,40)
F.K3. от c. Горско Абланово, Cr, 1613 82 26(0,31) 32(0,39)
Б е л е ж к и . Прави впечатление г о л я м о т о непостоянство както на пъпките по главните
ребра, така и раздвояването на ребрата ту о т умбиликалните, т у о т латералните пъпки. Тези
белези о т д е л я т вида д о б р е о т останалите представители на рода. Трябва да се отбележи нали-
173
чието на слаби латерални пъпки в междинните ребра, което личи в изображенията, но не е о т

белязано в описанието иа S i n z o w .
Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели при с. Г о р с к о А б л а н о в о , Поповско.
С т р а т и г р а ф с к о и ге о г ра ф с к о p а з п р о с т р а и е н и е : апт в Северен Кавказ, Гру
зия, Мангишлак; долен апт n Южна Франция, България.
Сб. СУ. Сг, 1613.
Cheloniceras (Cheloniceras) seminodosum naltschikense ( N i k e I l i t c h , 1 9 1 5 )

Табл. LXXXV, фиг. 3
191.5. Douvilleiceras seminodosum S i n z . var. naltschikensls Н и к ш и ч , стр. 22. табл. Il, фиг. l a, 6.
1934. Douvilleiceras Marcomannicum — Б о н ч е в , стр. 245 (31). табл. V . фиг. 12 а — в.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Н и к ш и ч ( 1 9 1 5 , табл. I I ,
фиг. 1 а ) , от долния хоризонт на тъмносивите песъчливи глини при Нальчик, северния склон на
Кавказ.
М а т е р и а л . Г.дин цял, но деформиран екземпляр от сбирката на проф. Е к . Б о н ч е в ,
О п и с а н и е . Малки черупки с ъ с завои, обхващащи се почти наполонината от височината
си, с д ъ л б о к пъп с ъ с стръмни стени. Напречният пререз е по-широк, о т к о л к о т о висок. Украсата
се състои от главни — носещи пъпки, н вторични безпъпни ребра, почти еднакви по дебелина
с първите. Раздвояването на главните ребра в първите завои става от латералната пъпка, а
по-късно от умбиликалната. Раздвоените ребра носят в сифоналната област един чифт у д ъ л ж е н и
по ребрата гънки, по-силно изразени в предния клон. Междинните ребра обикновено са по едно,
а понякога липсват.
D d H
H и к ni и ч, табл. II, фиг.I 23 8,9(0,33) 7.6(0.33)
Екз. от с. Липница, Cr, 1614 30 8 ?(0,26) 11(0,37)
Б е л е ж к и . Този подвид ясно се отличава от типичния вид с присъствието на сифонални
гънки в главните ребра. П о нсичко изглежда този белег, проявил се в определен стадий на
развитие на подвида, нетипичен за рода, говори за генетичната му връзка с горноаптекия род
Epicheloniceras, при който тези гънки, изразени в пъпки, стават постоянни и се явяват родов
белег. Нашият екземпляр показва малка разлика с екземпляра иа Н и к ш и ч по отношение голе
мината на пъпа, което може да се д ъ л ж и и на неточното измерване поради деформирането на
екземпляра.
Н а х о д и щ е : долноаптеките песъчливи варовици при с. Липница, Търновско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долния хоризонт на апта от
Северен Кавказ; долен апт в България.
Сб. СУ, Сг, 1014.
Подрод Epicheloniceras C a s c y , 1954
Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Douvilleicerastscheruyschewi S i n z o w , 1906, от

горния апт на Мангишлак.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . С вентрални т у б е р к у л и във втория и третия стадий от раз
витието си. Сутурната линия (фиг. 79) сходна с тази па подрод Cheloniceras.
Текст-фиг. 79. Cheloniceras (Epicheloniceras)

martinoides C a s e y no C a s c y, 1962
174
Cheloniceras (Epicheloniceras) martinoides C a s е y, 1961

Табл. LXXXV, фиг. 2
1934. Douvilleiceras Martini var. orentalis — Ж е л е в , стр. 177, табл. Ш, фиг. 2.
1960. Epicheloniceras martini orientulis — K y д р и в ц е в в Д р у щ и ц , crp. 310, табл. XXI, фиг. 2 а, б, в.
1961. Cheloniceras {Epicheloniceras) martinoides C a s e y, pp. 595, 609, pl. Kl, figs. 2 a, b ; text-figs. 1 I «I, e.
1962. Cheloniceras {Epicheloniceras) martinoides — C a s e y, p. 239, pl. XXXVII, figs. I a—c, 2; pl. XXXVIII, figs.
3 a, b ; pl. XXXIX, fig. 2; text-figs. 83, 86 g — h.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от C a s е у (1961, pl. 84, fig. 2 a, b ) от горния апт (boughton
<rroup) б л и з о д о Kent, Южна Англия, сбирка на С а s е y, G S M 98603.
М а т е р и а л . М а л ъ к фрагмент от сбирката на Щ . Ж е л е в , съхраняван в Г М при C.V.
О п и с а н и е . Напречното сечение е ш е с т о ъ г ъ л н о , приблизително два пъти по-широко, от
колкото високо. Типичната украса за вида е д о б р е изразена. Главните ребра, които носят три
чифта пъпки, се раздвояват от най-силната — латералната, като двата клона са почти еднакви
по сила и носят две маргинални у д ъ л ж е н и подувания и сифонална депресия. Междинните ребра
(в нашия екземпляр к о л к о т о могат да се нидят) са гладки, по е д н о в междуребрията и са много
по-ниски от главните.
Б е л е ж к и . Т о з и вид показва на пръв п о г л е д близки белези c Cheloniceras (Epicheloni
ceras) martini ( d ' O r b . ) . s. 1., но ce отличава от него предимно по това, че двата клона от раз
двоеното главно ребро имат еднаква украса (маргинални пъпки) и са почти еднакни по сила.
Нашият екземпляр се отличава от екземпляра на C a s e y с по-малкия брой на междинните ребра,
но смятам, че това са възможни вариации в границите на вида.
Н а х о д и щ е : горноаптеките песъчливи варовици в Плевенско.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен апт в Южна Англия,
Северна Осетия, България.
Сб. СУ, Сг, 1615.
Cheloniceras (Epicheloniceras) tzankovi sp. n.

Табл. I.XXXIV, фиг. 1
1937. Douvilleiceras martini var. orientalis—Цанков, стр. 66(50), табл. 111, фнг. 2 ; табл. V, фиг. 3.
1947. Douvilleiceras martini var. orientalis — Ц а н к о в , табл. XIII, фиг. 4.
Тип. За холотип означавам екземпляра от горния апт при с. Черенча, Ш у м е н с к о , табл.
L X X X I V , фиг. / . С б . С У , С г , 1619.
М а т е р и а л . Един екземпляр от сбирката на проф. В. Панков, съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на о к о л о '/., от височината си и заграждат сравнително
тесен пъп с ъ с стръмни стени. Сечението е по-широко, о т к о л к о т о високо. Украсата се състои
от ребра, които значително се различават помежду си. I Нблюдават се д е б е л и груби ребра, снаб
дени с три пъпки, от които умбиликалната е най-слаба, латералната — по-силна, а маргинал
ната най-силна, гърбицовидна, у д ъ л ж е н а по реброто. Вторият вид ребра са раздвояващите се
ОТ латералната пъпка, по лишени от маргинални подувания. Третият вид са гладките, петуберку-
лирани ребра. Някои от тях вземат началото си от умбиликалната стена, а други от височината
на латералната пъпка. В подреждането на т о к у - щ о описаните ребра не се наблюдава закономер
ност. Всички ребра минават вентралната о б л а с т б е з прекъсване, като трипъпните само намаля
ват силата си. Измеренията, които даваме, са с приближение поради вторичната деформация,
която е претърпял екземплярът.
D d н i
Холотип, Cr, 1619 1.32 40(0,30) 58(0,44) i 75
Б е л е ж к и . П о своеобразната си украса този вид т р у д н о може да се смеси с познатите
представители от този подрод.
Н а х о д и щ е : горноаптеките пясъчници при с. Черенча, Ш у м е н с к о .
П и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт.
Стратиграфско и географско разпространение: горен апт в България.
Сб. СУ, Сг, 1619.
Род Procheloniceras S p a t h , 1923

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites stobiecki d ' O r b i g n y , 1850, Франция.
Родова характеристика. Бавно нарастваща спира, широк пъп, груби силни ребра,
175
понякога с умбиликални и латерални пъпки. Междинните ребра обикновено са вмъкнати, по-

рядко отцепени. Сутурна линия (текст-фиг.80) с еднакви по височина елементи.
Н я к о л к о видя, с ъ о б щ е н и от долния апт на Грузия, Южна Франция, Силезия, България.
Текст-фиг. 80. Procheloniceras aff. aiuanei

(H oh.) no U I I I I R . 1883
Procheloniceras sporadicunt (R o u c h a d z é, 1933)

Табл. l.XXXIV, фиг. S, 2 a
11)33. Douvilleiceras spormliaim R 0 u c h a d z é, p. 192, pl. III, fig. 3.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от R o u c h a d z é (1933, pl. III,
iig. 3i, от апта при Кутаиси, Грузия.
М а т е р и а л . Един добре запазен екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в
О п и с а н и е . Бавно нарастващи завои, обхващащи се само на ' / о т височината си. Напречд
ното сечение е овално, почти еднакво на височина и ширина. П ъ п ъ т е широк, плитък, с накло
нени стени и закръглени ръбове. Украсата е сравнително еднообразна — груби прави, почти
радиални ребра с умбиликални и латерални тъпи пъпки. П р и D о к о л о НЮ—180 мм пъпките
изчезнат и се появяват междинни ребра, които са еднакви но сила с главните и се различават
от тях само по това, че са малко по-къси. Сутурна линия не наблюдаваме.
D d H I
R o u c li a d /. é, pl. III, fig. 3 185 95(0,51) 52(0,29) —
Екз. от с. Гърчииово. Сг, 1516 185 95(0,51) 53(0,29) 65
Б е л е ж к и . На пръв поглед прилича на Procheloniceras albrechtiaastriae ( I I o h . i n U h l i g ) ,
но ce отличава от него по липсата на междинни ребра в младите стадии и с по-високото се
чение на завоите си. О т Procheloniceras amadel ( I I o h.) ce отличава c много по-редките си и
груби ребра.
Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести варовици при с. Гърчииово, Поповско.
Стратиграфско и географско разпространение: апт в Грузия, д о л е н апт в
България.
Сб. СУ, Сг, 1616.
Procheloniceras albrechtiaustriae ( H o h e n e g g e r in U h l i g , 1883)

Табл. I.XXXI, фиг. 4 ; табл. l.XXX V. фиг. ô
1883. Acanthoctras Albrechti-Austrice U h l i g , S. 129, Taf. XXIII, Fig. I ; non Taf. XXII, Fig. 13.
non 1906. Douvilleiceras Albrcchti-Aiistrtatr— S i n z o w , ?. 167, Taf. IV, Fig. 1 nud 2.
1907—1913. Douvilleiceras Albreclui Ar.striue K i l i a n , Taf. 8, Fig. 2.
1915. Douvilleiceras Albrechti Austriae K i l i a n , p. 57, pl. I, fig. 6; non pl. VIII, fig. 3; iion.pl. III. fig. 5.
1952. Cheloniceras sp. indel. Д у m o n , с т \ 219, табл. XII, фиг. I.
1957. Procheloniceras albrechtiaustriae - Wright, S. I. 38», Fig. 50.
non 1960. Procheloniceras ulbrech'.i-uiisiriae — К у д р я в ц с в н Д р у ш и и н К у д р я в и е в , стр. 335, табл. XVI
фнг. I а — п.
Т И П . Сравнявам с изображението на екземпляра,определен от U h l i g (1883, Taf. XXIII, Fig.

1), от апта при Mallenowitz (Карпатите).
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри и фрагменти от сбирките на Н И Г И , Г У Г О З Н , С У ,
]
О п и с а н и е . Запоите се обхващат само на / от височината си и са по-широки, отколкото
4
високи. П ъ п ъ т е широк, плитък, с наклонени стени и закръглени р ъ б о в е . Украсата се състои от

еднакви по дебелина, закръглени ребра с междуребрия, почти еднакви по ширина с ребрата.
Главните ребра обикновено през едно носят по две пъпки латерална и умбиликална, а меж
динните са или вмъкнати от пъпната стена, или започват от умбиликалната пъпка. В пьрните
176
запои редуването между главни и междинни ребра е неравномерно. При D 70—90 мм в сифо
налната област на завой се наброяват о к о л о тридесет - четиридесет рейра. Украсата е доста
постоянна във всички стадии, като в последния завой ребрата се разреждат, пъпките намаляват
силата си, а междинните понякога се янянат по две. Сутурната линия не личи.
D d H I
U 11 I i g, Taf. 23, Fig. 1 88 37(0.42) 29(0,33) 47
Екз. от c. Канелово, Сг, 1617 165 69(0,42) 53(0.32) 73
В е л е ж к и . Видът се отличава д о б р е от другите представители от този род. В досегашните
изображения няма екземпляр с последен завой и твърде е вероятно фрагментът, изобразен от
Л у п п о в (1952), да се отнася д о този вид, тъй като украсата и съотношенията в измеренията не
се отличават от тези на типичния вид Procheloniceras albrechtiaustriae ( U h l i g ) . Нашият екзем
пляр дава възможност да се наблюдават както вътрешните завои,така и последният — евенту
ално обитаемата камера, което ни позволява да напраним това предположение. О т Procheloni
ceras sporadicunt ( R 0'П C h.), Proch. albrechtiaustriae ( U h l i g ) ce отличава c бъбрековидното си
сечение и по наличието на междинни ребра в първоначалните завои.
Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести варовици при селата Кацелово, Г о р с к о Абланово,
Поповско, и др.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т p а н е н и е : апт при M a l e n o w i l z (Силе
з и я ) ; д о л е н апт (Bedulien) в Южна Франция, Северозападен Кавказ, България.
Сб. СУ, Сг, 1617.
Procheloniceras marcomannicum ( U h l i g , 1883)

Табл. LXXXI1, фиг- 1 ; табл. I.XXXVII, фиг. 2
1883. Acanthoceras marcomannicum LJ li I i g, S. 131, Taf. XXIII, Fig. 3, non Fig. 2.
1900. Douvilleiceras pachystep.hanus — S i n z o w , S. 169. Taf. IV. Fig. 3 a. b.
non 1907. Douvilleiceras Marcomannicum — K i l i a n . Taf 9, Fig.4.
1915. Douvilleiceras pachystephanum K i l i a n , p. 61, pl. III, fig. 4.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от U h l i g (1883, Taf. Х Х Ш ,
Fig. 3 ) , от апта на Mallenowitz (Карпатите).
М а т е р и а л . Един фрагмент от сбирката на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите се обхвашат приблизително на V, от височината си. Напречният
пререз е по-нисък, о т к о л к о т о широк. П ъ п ъ т е широк, плитък, с наклонени стени и закръглен
пъпен ръб. Украсата се с ъ с т о и от еднакво д е б е л и радиални груби редки ребра, които през едно
носят по една умбиликална и една едва забележима латерална пъпка, която при D 60 мм
изчезва. Междинните ребра започват от пъпната стена. При с ъ щ и я D в сифоналната област се
наброяват о к о л о двадесет и осем—тридесет ребра.
D d H I
U h l i g , ТаГ. XXIII, Fig. 3 78 33(0,42) 25(0,32) —
Екз. от с. КацелрвЬ, Cr, 1618 93 39(0,42) 29(0,31) 45
Б е л е ж к и . Т о з и вид се различава о т Procheloniceras albrechtiaustriae ( H о с h. i n U h l i g )
c по-рядкото си наребрянане и c изчезването на латералната пъпка о щ е при D 50 мм.
Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести варовици при с. Кацелово, Поповско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н апг.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : апт н Mallenowitz ( С и л е з и я ) ;
долен апт в Южна Франция, България.
Сб. СУ, Сг, 1618.
Полсемейство DOUVILLEICERATINAK F A R O N А Е В O N A к Е I. 1.1. 1897
Род Douvilleiceras G r o s s o u v r e , 1894

( = Trinitoceras S c o t t , 1940)
Т и п о в в и д , неотип чрез д о п ъ л н и т е л н о означение, от С а s e у (1954), одобрен от Y C Z N ,
Ор. 422, Ammonites mammilatus S c h l o t h e i m . 1813, изобразен от C a s e y (1962), от долния алб
на Югоизточна Англия.
о т
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Завоите се обхващат на '/з височината си. П ъ п ъ т е
средно широк. Напречното сечение е по-широко, о т к о л к о т о високо. Ребрата са прави, украсени
177
с остри у д ъ л ж е н и по посока на завоя пъпки, които придават на ребрата назъбен изглед. С у

турната линия (текст-фиг. 8 1 ) със силно развито в ъ н ш н о с е д л о .
Богат на видове род, с ъ о б щ е н от долния и средния а л б на Западна Европа, Индия, Аме
рика, Кавказ, България.
Текст-фиг. 81. Douvilleiceras momie.

(J. Sow.)no S p a t h , 1925
Douvilleiceras inaequinodum ( Q u е n s t e cl t, 1849)

Табл. I.XXXI, фи . / , 1 a
р
18-19. Ammonites morille inaequinodns Q u е n s t e d t, S. 138, Taf. 1(1, I i g . 1.

1957. Douvilleiceras inaequinodum • • 3 8 X a p и е 8 a-K O В a ч е в a, стр. 221, табл. IX, Фиг. 1.
1962. Douvilleiceras inaequinodum— Ц а н к о в , стр. 213, табл. I, фиг. 1, 2, 3 (Syn. cum.).
Т и п . Х о л о т и п ъ т , означен от S p a t h , 1925, е екземплярът, фигурирай от Quenstedl
(1849, Taf. 10, F i g . 1), от средния а л б при Ница, Франция.
М а т е р и а л . Два д о б р е запазени екземпляра от сбирките на проф. В. Ц а н к о в и К р . З а
х а р и е в а , съхранявани в Г М при С У .
о т
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на Va височината и заграждат среден по ширина
д ъ л б о к пъп със стръмни стени и закръглени р ъ б о в е . Напречното сечение е по-широко, откол
кото високо. Украсата се състои от главни ребра, снабдени с три реда пъпки, и междинни по
едно, две в междуребрие, обикновено гладки ребра. Първият ред — умбиликалните пъпки - - са
сравнително най-ниски, латералните са много силни, а маргиналните са най-високи, при това
раздвоени и у д ъ л ж е н и по посока на завиването. Главните ребра се прекъсват във вентралната
област, докато междинните я минават, без да намалят силата си.
(с шиповете) l> d H I
Екз. от Свищов, Gr, 1620 115 37(0,32) 14(0,10) 62
В е л е ж к и. Отличава се от Douvilleiceras maininillatum ( S c h l o t h.) c по-рядко разположе
ните си, по-груби и по-малко напъпчепи ребра. В един от българските екземпляри се наблюда
ват зачатъци от умбиликални и латерални пъпки ( С г , 1621) и в междинните ребра.
Н а х о д и щ е : средноалбеките детритусни пясъчници при Свищов и с. М а л о П е щ е н е ,
Врачанско.
Н и в о н Б ъ л г а р и я : среден а л б — зона mammillatam, подзона inaequinodum.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : среден а л б във Франция,
Англия, Италия, България.
Сб. СУ, Сг, 1620, 1621.
Douvilleiceras monile ( S o w e r b y , 1816)

Табл. LXXXl, фиг. 2
I923. Douvilleiceras monile S p a t h , p. 72 (pars), pl. IV> fit;. 4.
1957. Douvilleiceras monile — З а х а р и е в a-K o в a ч c в a, стр. 225, табл. XI, фиг. I.
I962. Douvilleiceras monile — C a s c y, p. 284. pl. X I I , figs. 2 a, b ; pl. XI.Il, fig. 5; Text-fig. I02 e(Syn. cum.).
Т и п . Неотип, означен от S p a t h ( l 9 2 3 , pl. I V , fig. 4), е екземпляр от L o w e r Gault. Folke-
stone, Южна Англия, сбирка на S o w e r b y , В. M . n° 43941 a.
М а т е р и а л . Бдин сравнително д о б р е запазен, но не цял екземпляр от сбирката на К р. З а
х а р и е в а и множество фрагменти от сбирките на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовината от височината си и заграждат срав
нително тесен, по плитък пъп с наклонени стени. Напречното сечение е по-широко, о т к о л к о т о
високо. Украсата се с ъ с т о и от еднакви прави радиални ребра с по седем реда пъпки от всяка
страна. В умбиликалната област те са по-слаби, а в маргиналната по-силни и разредени. Ребрата
минават без прекъсване вентралната о б л а с т .
D d M l
Неотии (по фото) 62 20(0.32) 23(0,37)
Екз. от с. Мало Пещене, Сг, 1622 57 20(0.35) 23(0,40) —
'.й Фосилите на Ньлгарня, T. IV
178
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от Douvilleiceras mammillatum ( S c h l . ) с по-фината си

скулптура.
Н а х о д и щ е : средноалбските песъчливи мергели о к о л о с. М а л о П е щ е н е , Врачанско.
П и в о в Б ъ л г а р и я : среден а л б , зона mammillatum.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : среден а л б в Южна Англия,
България.
Сб. СУ, Сг, 1622.
Douvilleiceras albense S p a t h , 1923

Табл. LXXXI, фиг. 3
1878. Acanthoceras mammiUare — В a y 1 e, pl. I.1X, fig. 1—3.
1923. Douvilleiceras albense S p a t h , p. 70.
1957, Douvilleiceras mammillatum — З а х а р и е в a-K o в a ч е в a, стр. 225, табл. XI, фиг. 2.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от C a s e у, 1962 (text-fig. 92) от долния голт при Aube, Фран
ция ; колекция на L e c k e n b y , S M F 7727.
М а т е р и а л . Бдин фрагмент о т сбирката на К р. З а х а р и е в а , съхраняван н Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина от височината си и заграждат среден
по ширина д ъ л б о к пъп с наклонени стени и закръглени ръбове. Скулптурата се състои от прави
ребра, украсени с о к о л о четиринадесет пъпки, у д ъ л ж е н и по посока на завиването. Едни от ре
брата започват от умбиликалния р ъ б , а д р у г и са вмъкнати малко по-високо от него. В първите
умбиликалната пъпка и втората над нея са развити в шипове. Междуребрията са д ъ л б о к и и по-
тесни от ребрата. Всички ребра минават вентралната област, б е з да намаляват силата си.
D d H
Холотип 83 23(0,28) 35(0,42)
Екз. от с. Мало Пещене, Сг, 1623 109 - 33(0,32) ---46(0,42)
Б е л е ж к и . Възприемаме мнението на S p a t h за о т д е л я н е т о на екземплярите, носещи горе
описаните белези, в самостоятелен вид. Т о й се отличава от Douvilleiceras mammillatum (S c h 1 o t h.)
c по-гъстите си ребра и двойно повгче пъпки нърху тях.
Н а х о д и щ е : средноалбските песъчливи мергели при с. М а л о П е щ е н е , Врачанско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : среден а л б , зона mamuillatum.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : среден а л б във Франция, А н
глия, България.
Сб. СУ. Сг, 1023.
Семейство DESHA YESIT1DAE S T O Y A N O W, 1949
Подсемейство DESHAYESIT1NAE s. s.
Род Prodeshayesites C a s e y , 1961

[=Neodeshayesites Casey, 1964 (sub.)]
Т и п о в вид, чрез оригинално означение, Ammonites fissicostalus P h i l l i p s , 1829, Speeton
Clay ( д о л е н апт), Северна Англия, колекция на H . H . S w i n n e r t o n.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Бавно нарастващи завои, сравнително широк пъп, плоски
стени. Ребрата са л е к о S-видно извити, главни и междинни. Сутурната линия (текст-фиг. 82), по
Текст-фиг. 82. Prodeshayesltes germant-

eus C a s e y по C a s e y , 1964
която ce отличава от близкия род Deshayesites, е с широки и ниски елементи и с почти винаги
асиметричен първи латерален л о б у с .
Идва в най-ниските части на долния апт в Англия, Северна Германия, България, Манги
шлак, Колумбия.
179
Prodeshayesltes germanicus C a s e y , 1964

Табл. l.XXXVIII, фнг. 1
1961. Proileshayesices germanicus C a s e y , p. 361, pl. UX, figs. 4 a, b, 5; pl. I.XI, figs. 7 a, b ; Text-fig. 127 g, b - k
Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от C a s e y (1964, Text-fig. 127g) от долния апт, подзона bodel,
Burnswick, Северна Германия, съхраняван във В M № С 14 368.
М а т е р и а л . Сравнително д о б р е запазен екземпляр от сбирката на Н И Г И , съхраняван в
О п и с а н и е . Сравнително бавно нарастваща спирала с ъ с завои, обхващащи се на '/а от
височината си. П ъ п ъ т е плитък, широк, с полегати стени. Ребрата са гъсти, л е к о извити, с широки
междуребрия. Главните ребра са с пъпковидно у д е б е л е н и е в началото, а междинните започват
в долната половина от височината на завоя. Ч е с т о се наблюдава и раздвояване на ребрата. При
D около 60 мм на запой се наброяват о к о л о шестдесет и д в е шестдесет и четири ребра, триде
сет и осем от които са главни.
D d Н брой на ребрата
Холотип 62 20(0,32) 2.5(0,40) 02/38
Екз. от с. Асеново, Сг, 1624 61 19(0,31) 23(0,38) 64 36
В е л е ж к и . П о з а д е б е л е н и е т о в основата на главните си ребра този вид се доближава д о
П. calUdlscus C a s e y , но се отличава от него по липсата на плоски ребра, по-големия си пъп
и главно в устройството на сутурната линия, която в с ъ щ н о с т г о определя к ъ м род Prodeshaye
sltes. П р е д п о л о ж е н и е т о на C a s e y , че този род се среща само в северната провинция, може
би ще претърпи корекция.
Н а х о д и щ е : долноаптеките глинести мергели о к о л о с. А с е н о в о , Поповско.
П и в о в Б ъ л г а р и я : долен апт.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен апт (подзона hodei) в
Англия, Северна Германия, д о л е н апт в България.
Сб. СУ, Сг, 1624.
Prodeshayesltes stutzeri ( R i c d e l , 1937)

Табл. ХС, фиг. 7
1937. Parahoplites melchioris — Ц а н к о в , стр. 64, табл. II, фиг. 2,? фиг. 4.
1937. Deshayesites stutzeri R i c d e l , p. 38, lam. 7, grab. 5—7; lam- 12, grab. 14; lam. 14, grab. 17.
1964. Neudeshnyesites stutzeri C a s e y , p. 289.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от R i e d e l (1937, lam. 7, grab.
5, 6 ) от долния апт на Siniiti, Източни Кордилиери.
M а т е р и а л . Бдин екземпляр от сбирката ва проф. В. Ц а н к о в , съхраняван в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина от височината си. П ъ п ъ т е т е с е н ,
плитък, с ъ с стръмни стени. Ребрата с а г ъ с т о разположени, S-видно извити. Главните ребра за
почват с пъпковидно у д е б е л е н и е от пъпния р ъ б , а междинните едно, по-рядко д в е н долната
трета от височината на завоя. П р и 3 8 — 00 мм във централната о б л а с т , която е л е к о сплескана,
се наброяват о к о л о петдесет-шестдесет ребра, от които двадесет—двадесет и шест са главни.
D d H брой на ребрата
K i e d e l , lam. 7, grab. 5 48 12(0,25) 22(046) 58/21
Ека. от с. Войводино, Сг, 1625 51 14(0,27) 22(0,43) 52/22
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от преходния по значително по-малкия си пъп и с по-
рядко разположените ребра. П о сутурната линия, изобразена от R i e d e l , с широки и ниски
елементи този вид би трябвало да б ъ д е отнесен к ъ м р о д Prodeshayesltes.
Н а х о д и щ е : долноаптеките варовити мергели при с. Войводино, Варненско, c Deshayesites
weissi N . und U h l i g .
П и в о в Б ъ л г а р и я : д о л е н апт.
Стратиграфско и географско разпространение: долен апт в Колумбия и
България.
Сб. СУ, Сг, 1625.
Род Deshayesites K a s a n s k y , 1914

( = Parahoplitoides S p a t h , 1922)
Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites deshayesi L e y m е r i e , 1842, от нео
кома на Южна Франция.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Завоите са с плоски стени и се обхващат наполовина о т
височината си. П ъ п ъ т е среден по ширина. Украсата се с ъ с т о и от S-видно извити главни и меж
динни ребра. В млада възраст ребрата се прекъсват във вентралната о б л а с т , а по-късно я пре-
180
сичат б е з прекъсване. Сутурната линия (текст-фиг. 83) е сравнително проста, първият латерален
л о б у с обикновено е асиметричен.
Богат на видове род, известен в долния апт от целия свят.
Текст-фиг. 83. Deshayesites weissi

(N е u m. und U h l i g i и о Г . т а з у -
ii on a, 1953
Deshayesites deshayesi deshayesi L e y m e r i e , 1842

Табл. I.XXXVIII, фиг. O, 6 a ; табл. XC, фиг. I
1841. Ammonites Deshayesi d'O r b i g n y, p. 288. pl. 85, fig. 1—4.
1842. Ammonites Deshayesi L e y m e r i e , p. 15, 32, pl. 17, fig. 17a, b.
1875. Ammonites Deshayesi W a a g e n . p. 216, pl. I X , figs. 2 a — b.
1881. Hoplites Deshayesi N е н m a v r und Uli 1 i g, S. 177, Taf. XI.V, Fig. 2, 2а, поп Fig.3; Taf. XI VI.
Taf.XLV, Fig. 1.
1897. Hoplites Deshayesi — К а р а к а ш , стр. 25, табл. IV, рис. 3 a.
1902. Hoplites Deshayesi v. K o e n e n , S. 201, Taf. XI.V, Fit;. 10a. b.
1914. Hoplites (Deshayesites) deshayesi — K a з a и c к и й, стр. 100, табл. VI, фиг. 82 а — с, 83 a - в, non фиг.
81 ; пои табл, VII, фиг. 1П0 а —С, 101 а — с.
1934. Parahoplites Deshayesi - - Ж е л е в, стр. 178, табл. III, фиг. За, Ь.
non 1958. Deshayesites deshayesi С а з о н о в л , стр. 110, табл. I, рис. 5 и 5 а; габл. II, рис. 1 а, б,
non 1958. Deshayesites deshayesi Л y une-В в О р л о в , стр. 102, табл. XI.VII, фиг. 1 а, Ь.
поп 1900. Deshayesites deshayesi K у л р я в u е в в Д p y m и ц и K у д р и в u е в. стр. 389. табл. I, рис. 2 а — с.
1904. Deshayesites deshayesi C a s e y , p. 295, pl. XLIII, fig. 3; i pl. XI.VII, fig. 9 a, b.c ; non pl. 1.1. fig.
0; non text-figs. 104a — e ; 100c. e — g , 110 b.
T и и. Сравнявам c изображението иа екземпляра, определен от Leymerie (1812, pl. 17,

fig. 17 а, Ь ) ОТ неокома във Франция.
М а т е р и а л . Н я к о л к о цели недобре запазени екземпляра и много отпечатъци и фрагменти
от сбирките на Н Ш И , Г У Г О З Н , С У , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите са с л е к о издути стени и се обхващат почти наполовина от височи
ната си. 11ъпьт е средно широк плитък с ъ с стръмни стени и закръглен пъпен р ъ б . Скулпту
рата се с ъ с т о и от правилно подредени л е к о S-видно извити ребра. Главните започнат от пъп
ната стена, а междинните обикновено по едно вземат началото си в долната трета от височи
ната на завоя и често изглеждат отцепени от главните. При D д о 42 мм броят иа ребрата във
вентралната област се движи между четиридесет и петдесет, от които половината са главни.
С нарастване па завоите ребрата се разреждат.
D II брой иа ребрата
I. e y m e r i e, pl. 17, fig. 17 25 8(0,32) 10(0,10) 15/22
Ека. от c. Войводино, Сг, 1020 30 11(0.30) 10(0,44) П) 20
Екз. от с. Чаиаево, Сг, 1028 13 4(0,30) 5(0,38) 10 20
Б е л е ж к и . С ъ с своето правилно подреждане на ребрата и сравнително голям пъп този
вид д о б р е се отличава от останалите представители па рода. Нашите екземпляри извънредно
много приличат на екземпляра, изобразен от L e y m e r i e (1842). Засега сравнявам с изображе
нието на L e y m e r i e , докато не се обяви, ако е необходимо, neotype на въпросния вид.
Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели в Поповско, Варненско, Т ъ р н о в с к о и др.
Стратиграфско и географско разпространение: долен апт във Франция,
Северна Германия, Южна Англия, Кавказ Туркмения, Мангишлак, България.
Сб. СУ, Сг, 1026, 1627, 1628, 1629.
Deshayesites deshayesi consobrinoides ( S i n z o w , 1898)
Табл. XC. фиг. .5
1841. Ammonites Deshayesi d ' O r b i g n y , p. 288, pl. 85, fig. 1, 2 4, non fig. 3.
1898. Hoplites consobrinoides S i n z o w , S. 33. Taf. A. Fig. 8. 10, non Fig. 9; Text-fig. 5, 6, H a, b, non 7.
1915. Parahoplites consobrinus — K i l i a n et R e b o u l , p. 42, pl. IV, fig. 6.
1958. Deshayesites consobrinoides — C a з o н o в a, стр. 118, табл. I, рис. 3, 3 a, non рис. 6, 6 a, b.
1964. Deshayesites consobrinoides C a s e y , p. 302, pl. XI.IV. figs. 5,0; pl. I.VII, fig. 2, lext-figs. 100 , j — n.
Т и п . Л е к о т и п ъ т е означен от C a s e y , 1964, Hoplites consobrinoides S i n z o w (1898, pl. A ,
fig. 10, text-fig. 8, 8 b ) от долния апт при Саратов, С С С Р , М у з е й им. А . П . К а р н и н с к о г о ,
Ленинград, № 17727.
181
М а т е р и а л . Няколко фрагмента и един д о б р е запазен екземпляр от сбирката на Г У Г О З Н ,

О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина и заграждат среден по ширина пъп,
с наклонени стени и заоблен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от л е к о S-видно извити, рядко разполо
жени ребра. R първия завой междинните ребра обикновено по едно между д в е главни вземат
началото си в долната половина от височината на завоя, а по-късно - в горната. При D 30—45
мм вън вентралната област се наброяват о к о л о тридесет—тридесет и пет ребра, половината от
1
които са главни.
D d 11 брой на ребрата
S i n z o w , pl. A , fig. 8 24 7(0,29) 10(0,43) 38/20
Екз. от с. Опака, Сг, 1641 37 10(0,27) 16(0,43) 46/20
Б е л е ж к и . Видът D. consobrinoides ( S i n z o w ) се различава от I). deshayesi ( L e y m.) само
c малко по-рядко разположените си и по-малко на брой ребра и малко по-малък пън. Намирам,
че тези белези не са достатъчни за с ъ щ е с т в у в а н е т о му като самостоятелен вид и затова г о
приемам като разновидност от вида Deshayesites deshayesi ( L e y m.).
Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели при с. Опака, Плевенско.
Н и н о в Б ъ л г а р и я : долен апт.
Стратиграфско и географско разпространение: долен апт в П о в о л ж и е т о ,
Кавказ, Франция, Англия, България.
Сб. СУ. Сг, 1041.
Deshayesites planus C a s e y , 1964

Табл. I.XXXVIII, фиг. 3,4,5
1962. Deshayesiteslavaschensis М а н о л о в , стр. 106, фиг. 4 (1).
1901. Deshayesites planas C a s e y , p. 323, pl. I.VII, fig. 5; Text-figs. 112 a, h, c.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е обявен от C a s e y (1964, pl. L V I I , fig. 5 ) , Atherfiekl, долен апт, Южна
Англия, съхраняван в Geol. Surv. Muséum, Л о н д о н , сбирката на C a s e y , Z m 1667.
М а т е р и а л . Няколко добре запазени екземпляра о т сбирката на Н И Г И , съхранявани в
о т
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на '/а височината си, имат плоски стени и за
граждат средно широк пъп. Украсата се с ъ с т о и от извити S-видно ребра с чупка в първата трета
от височината си. Главните ребра в началото са л е к о у д е б е л е н и и най-добре изразени в долната по
ловина от височината си, а в горната са малко по-ниски. Т у к се явяват междинните ребра, обик
новено две-три на брой, които следват хода на главните и по дебелина не се отличават от
тях. Всички ребра преминават вентралната област б е з прекъсване. В един завой при D 35 мм
във вентралната о б л а с т се наброяват о к о л о седемдесет и две ребра, от които двадесет и шест
главни. С нарастването на завоите ребрата л е к о се разреждат.
D d 11 брой на ребрата
Холотип 28 10(0,35) 12(0,43) 72,28
ЕКЗ. от с Водица. Сг, 1030 28 9(0,32) 12(0,43) 72/20
Ека. от с. Опака, Сг, 16.11 28 9(0,32) 12(0,43) 62/20
Б е л е ж к и . Нашите екземпляри показват голяма прилика с холотипа, като някои от тях
имат малко по-рядко разположени ребра (Сг, 1631). Правилното разположение на междинните
ребра в горната половина от височината на завоя отличава д о б р е този вид от другите предста
вители на рода.
Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели при селата Опака, Водица, Върбовка, Поповско, и
с. Живовци, Михайловградско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен апт (зона forbesi, под
зона fiitoni) в Южна А н г л и я ; долен апт в България.
Сб. СУ, Сг, 1630, 1631, 1032.
Deshayesites strigosus C a s e y , 1964

Тгбл. XC. фиг. 1, 3, За
1897. Hoplites Deshayesi — S a r a s i n , p. 768, fig. 4.
1961. Deshayesites deshayesi (I. e v ш e r i e M. S.) d'O r b i g n y sp. var. strigosus C a s e y . p. 301, Text-figs.
104 f. 106 h, ? pl. LI. fig. 8.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е означен от C a s e y (1964, Text-fig. 106 h) от глините c Plicatula Haute-
Marne, Парижкия басейн, колекция в Сорбоната, Париж.
182
М а т е р и а л . Няколко сравнително добре запазени, но сплескани екземпляра от сбирката на

НИГИ, съхранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Завоите са плоски, обхващащи се почти наполовината от височината си.
Пъпът е плитък, среден по ширина. Украсата се състои от S-видно извити ребра. Главните от
тях започват от умбиликалната стена с леко удебеление, а междинните обикновено по две взе
мат началото си малко под средата от височината на завоя. Всички ребра са еднакви по дебе
лина във вентралната област и я пресичат без прекъсване. При I) 30 40 мм във вентралната
област се наброяват петдесет-i- петдесет и пет ребра, от които двадесет са главни.
D d 11 брой ма ребрата
Холотии 29 7(0,24) 14(0.48) 52/18
Екз. от с. Вехтово, Сг, 1033 24 0(0.25) 12(0,50) 72 24
Екз. от с. Чапаево, Сг, 1034 29 7(0,24) 1.3(0,45) 52 ls
В е л е ж к и . Този вид би могъл да се смеси c D. planus C a s e y , но има повече междинни
ребра и ио-малък пъп. Някои от нашите екземпляри показват голяма прилика с холотипа, но
има и такива, които се различават от него с по-гхстото си наребряване (Сг, 1633).
H а х о д и щ е : долноаптеките мергели при с. Вехтово, Провадийско, и с. Чапаево, Поповско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен апт, зона deshayesi в
Англия, Франция; долен апт в Вългария.
Сб. СУ.Сг, 1033, 1634,
Deshayesites parisiensis sp. n.

Табл. XC, фиг. 2, 2 a
1964. Deshayesites deshayesi — Casey, p. 295, text-fig. 106 e, f, g, non a —d; non pl. XI.III, fig. 3; non pl.
XI.VII, fig. 9 a, b ; nen pl. LI, fig. 6.
T и п. За холотип означавам екземпляра от долноаптеките мергели при с. Опака, Поповско
табл. ХС, фиг. 2 а. Сб. СУ, Сг, 1635.
М а т е р и а л . Два добре запазени екземпляра от сбирката на НИГИ, съхранявани в ГМ
при СУ.
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на */ от височината си. Пъпът е тесен, със
я
стръмни стени и закръглени ръбове. Скулптурата се състои от леко S-видно извити ребра.
Главните започват от пъпната стена, а междинните по едно в междуребрие, в първите завои
вземат началото си в долната трета, а по-късно остават само в горната половина от височината
на завоя. 11ри D 30 мм във вентралната област се наброяват около четиридесет ребра, от които
двадесет са главни.
D d H брой па ребрата
Холотии, Ст, 1635 20 5(0,25) 10(0,50) 40,20
Екз. от с. Чапаево, Сг, 1030 28 6(0,21) 14(0,50) 40/20
C a s е y, text-fig. 100 е, f, g 30 8(0.23) 15(0,50) 40/22
Б е л е ж к и . Този вид се отличава от I). strigosus C a s e y с много по-грубите си и по-
рядко разположени ребра, по-издути стени и с по-малък брой на междинни ребра. От D. des
hayesi ( L e y m.) се отличава с по-малкия си пъп и по-високи завои. Вида наричам на находище
то, където първо е бил намерен — Парижкия басейн.
Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели при селата Опака и Чанаено, Поповско, c D. strigo
sus C a s e y , D. deshayesi (L e y m.).
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен апт в Парижкия ба
сейн, Англия, България.
Сб. СУ, Сг, 1035, 1636.
Deshayesites callidiscus C a s e y , 1961

Табл. l.XXXVIII, фиг. 2, 2а; табл. ХС. фиг. 6
1883. Hoplites Horowae — U h l i g . S. 127, Taf. XX, Fig. 8, 10, 11. non Fig. 5, 7, 9; non Taf. XXI. Fig. 1.
1961. Deshayesites callidiscus Casey, S. 507. pl. 80, fig. 10.
1962. Deshayesites weissi — Манолов, стр. 100. фиг. 4 (2).
1964. Deshayesites callidiscus — Casey, p. 327, pl. XI.IX, figs. 3 a, b, 4 a, b ; pl. LI, fig. 3; pl. LUI, figs. 2
a, b ; text-fig. 114 a.
Т и п . Холотипът е означен от C a s e y (1964, pl. XLIX, figs. За, b ; 4 a, b, фрагмакон) от
долния апт, зона forbesi, подзона callidiscus при Atherfield Clay Séries, Южна Англия, колекция
ВМ 48836, SMB 27032.
183
М а т е р и а л . I (чколко д о б р е запазени екземпляра от сбирката на Г У Г 0 3 1 1 и Н И Г И , един

намерен от геолога д-р Л ю б е н А н т о н о в , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите с плоски стени се обхващат почти наполовина от височината си и
заграждат сравнително тесен плитък пъп с полегати стени и закръглен р ъ б . Украсата се състои
от S-видно извити ребра, плоски в маргиналната област. Главните започват с д о б р е изразено
умбиликално удебеление, а вторичните по едно-две в междуребрие, започват или в долната
половина от височината на завоя, или от средата му. При D на черупката 60—70 мм във вен
тралната област се наброяват средно шестдесет- -шестдесет и пет ребра, от които двадесет и
две са главни.
D d н броп на ребрата
Холотии (но снимката) 116 24(0.20) 55(0.47) 70/24
Екз. от с. Опака, Сг, 1638 67 15(0.22) 31(0.46) ••><; 2о
Екз. от яз. Стамболийски. Сг, 1637 82 19(0.23) 37(0,45) 68/22
Б е л е ж к и . Нашите екземпляри показват по-голяма прилика с топотипа на вида ( C a s e y ,
1961, pl. 80, fig. 1), о т к о л к о т о с холотипа, който има малко по-малък пъп. П о характера на
скулптурата този вид се доближава д о Prodeshayesltes stutzeri ( R i е d е 1), при който обаче пъпът
е по-широк, а междинните ребра обикновено са по едно.
Н а х о д и щ е : долноаптеките мергели о к о л о селата Опака и Асеново, Поповско, c Prodes
hayesltes germanicus C a s e y , яз. „ А д . Стамболийски", Павликенско (мергелите под ургонския
варовик).
Стратиграфско и географско разпространение: д о л е н апт, зона forbesi в
Англия, долен апт в България.
Сб. СУ, Сг, 1637. 1638. 1639.
Deshayesites weissi ( N e u m a y r und U h l i g , 1881)

Табл. I.XXXVIII, фиг. 7
1881. Hoplites Weissi N e u m a y r und U h l i g . S. 51, Taf. XI.V!, Plg. 1 : non Taf. XLVII. Fig. 1.
1881. Hoplites Deshayesi — N e u m a y r und U h l i g , S. 49, Taf. XLV. Fig. 1, la, lb.
1883. Hoplites Borowae — U h l i g , S. 127, Taf. XXL Fig. I.
1902. Hoplites Weissi — v. К о е n en, S. 207, Taf. XLV, Fig. 1 ; Taf. XLIII, Fig. 3.
1907. Hoplites Weissi — К а р а к а ш , стр. 92, табл. XI, рие. 2а. 2Ь.
1909. Parahoplites latilobatus — S i n z o w , S. 3, Taf. I, Fig. 7, 8.
non 1915. Parahoplites weissi — K i l i a n <t R e b o u l , p. 42, pl. III, fig. 3; pl. IV. fig. 4; pl. VI, fig. 2.
1937. l'arahoplites weissi — Ц а н к о в , стр. 64, табл. V, фиг. 1.
1953. Deshayesites weissi Г л а з у н о в а , стр. 22, табл. I. фиг. 3,4 а — с.
1958. Deshayesites weissi — Са з о н о в а , стр. 120. табл. III, рис. 1, la, lb. 2 и 2а ; табл. IV, рис. 3, За. 4 и
4а ; табл. V. рис. 1 ; табл. VII, рис. 3 и 4 ; табл. X, рис. I.
поп 1962. Deshyaesites weissi — М а н о л о в , стр. 106, фиг. 4 (2)=Deshayesites callidiscus C a s e y .
1964. Deshayesites callidiscus — C a s e y var. annelidus C a s e y , p. 330, pl. XLVIII, figs. 2 a, b ; non text-figs.
114b, 115.
Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от N e u m a y r und Uhlig
(1881, Taf. X I . V I , Fig. 1) от Crube Marie при Steinlah, Северна Германия.
М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента от сбирката на Г У Г О З Н , един д о б р е запазен екземпляр
от сбирката на проф. В. Ц а н к о в , съхранявани е Г М при С У .
3
О п и с а н и е . Завоите са високи, с плоски стени и се обхващат на / о т височината си. в
П ъ п ъ т е плитък, тесен, със стръмни стени и закръглен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от S-видно из

вити г ъ с т о разположени ребра. Главните започват с л е к о удебеление в умбиликалната област, а
вторичните по две-три в междуребрие се вмъкват или отцепват от тях на различна височина.
При D 157 мм във вентралната област се наброяват о к о л о деветдесет ребра, от които двадесет
и шест са главни.
D d Н брой на ребрата
N e u m . u. U h l i g , Taf. XLVI, Fig. 1 157 41(0,20) 70(0,45) 88/24
Екз. от c. Войводино, Cr, 1640 145 31(0,24) 70(0,48) 90/26
Б е л е ж к и . Г ъ с т о разположените ребра и непостоянните както по брой, така и по д ъ л
жина междинни ребра о т д е л я т д о б р е този вид от останалите представители на рода. I (ити-
раните в синонимията на D. weissi N . u. U h l . видове с други наименования включваме в грани
ците на този вид въз основа на белезите и измеренията, които притежават.
Н а х о д и щ е : долноаптеките варовици при с. Войводино, Варненско, Поповско и др.
Стратиграфско и географско разпространение: долен апт (зона weissi) Се
верна Германия, Западен Копет Д а г , Мангишлак, България.
Сб. СУ, Сг, 1640.
184
Deshayesites evolvens ( L u p p o v , 1952)

Табл. XCI, фиг. /
1915. Parahoplites weissi - • K i l i a n i't R e b o и I, p. 42, pl. III, fig. 3.
1934. Parahoplites consobrinns Ж е л е в , стр. 178, табл. III, фнг. 1.
1952. Deshayesites evolvens Л у н н о в, стр. 206, табл. VIII, фнг. 1.
1958. Deshayesites evolvens — Са з о н о в а , стр. 124, табл. VI, рис. I.
1964. Deshayesites involiitus — C a s e y , p. 310, text-fig. 107 c, non a, b; non pl. XI.V, figs. 1 a — c, I a, b.
Т и п . Холотипът е означен от Л у п п о в (1952, табл. VIII, фиг. I ) от долния апт по р. Курд-
жипса, Северозападен Кавказ.
М а т е р и а л . Един екземпляр от сбирката на Щ. Ж е л е в , съхраняван в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Високи, с плоски стени завои,обхващащи се почти наполовина от височината
си. Пъпът е тесен, плитък с отвесни стени и закръглен ръб. Скулптурата се състои от груби
закръглени почти прави ребра с широки междуребрия. Главните започнат от пъпния ръб, а вто
ричните — вмъкнати или отцепени — отначало се разполагат в горната трета от височината на
завоя. По-късно отцепването става по-ниско, ребрата се наклоняват напред, а мястото на отцеп
ването се фиксира с леко подуване. С нарастване на завоите ребрата се разреждат и се явяват
и единични ребра. При D 157 мм във вентралната област се наброяват петдесет ребра, от които
двадесет и четири са главни.
D il Н брой на ребрата
Л y n п о в, табл. VIII, фиг. I 109 31(0,28) 45(0,11) 56/28
Екз. от с. Николаево, Сг„ 1642 157 46(0,29) 05(0,41) 50/24
В е л е ж к и . Нашият екземпляр показна голяма прилика с холотипа, като се различава от
него само с малко по-големия брой ребра. Фигуриранинт от C a s e y (1904) екземпляр на стр. 311
в text-fig. 107 с под името D. involiitus не се различапа от току-що описания вид, затова го
присъединяваме към него. Описвайки редица възрастни екземпляри от различни видове — D. cal
lidiscus var. annelidus, Dufrenoia lurensis, D. normani, - C a s e y фигурира екземпляри, които
показват поразителна прилика с вида D. evolvens Lu pp., но невъзможността да ги видя, както
и съвсем краткото им описание, не мч позволява да взема по-опредслено отношение към тях.
Н а х о д и щ е : долноаптеките пясъчници при с. Николаево, Плевенско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен апт в Югоизточна
Франция, Северен Кавказ, Поволжието, България.
Сб. СУ. Сг, 1642.
Семейство PARAHOPI.I TIDAE S P А Т И , 1924
ПоясемеЯство ACANTHOHOPL1TINAE S T O Y A N O W . 1949
Род Acanthohoplites S i n z o w , 1907

Т и п о в вид, чрез по-сетнешно означение, Parahoplites asthiltaensis A n t h u l a , 1890, горен
апт — долей алб на Дагестан.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Завоите са с овално или правоъгълно овално сечение. На-
ребряването се явява в най-ранен стадий. Главните ребра са с латерални пъпки, от които става
раздвояване или разтрояване на ребрата. Вторичните ребра са без пъпки, не достигат до пълната
стена и са от едно до шест на брой. В по-късните стадии пъпките и разклонението изчезват,
броят на междинните ребра намалява до едно-две.
Сутурната линия (текст-фиг. 84) се състои от четири лобуса и четири седла. Първият
Текст-фиг. 84. Acanthohoplites aschiltensis

(A n t li.) no A n t b u 1 a, 1899
185
латерален лобус е почти симетричен и често по-широк о т вентралния. Седлата са двуразделни,

като първото е почти д в а пъти по-тясно о т външното.
Родът е богат на видове. Установен е в горния апт и долния алб (клансея) в Западна
Европа, България, Кавказ, Мангишлак, Туркмения, Северна и Южна Америка.
Acanthohoplites aschilitaensis ( A n t h u l a , 1899)

, ТабЛ. I.XXXIX. фиг. 4
1899. Parahoplites aschiltaensis A n t h u l a . S. 117, Taf. X (IX), Fig. 2a, 2b, 3a 31>, non Fig. 4 ; non Taf. XI (X)
:
Fig. 1.
non 1907. Acanthohoplites aschiltaensis — S i n z o w , S. 478, Taf. V. Fig. 1 und 8, Taf. VI, Fig. 19—21.
1913. Acanthohoplites Aschiltaensis — К а з а н с к и Л, стр. 67, табл. III, фиг. 47.
1953. Acanthohoplites aschiltaensis— Г л а з у н о п а , стр. 42, табл. VIII, фиг. 1, 2, 3.
поп 1900. Acanthohoplites aschiltaensis — К у д р я в ц е в в Д р у щ и ц и K у Д р я в ц е в, стр. 319, табл. VU,
фиг. 2 а, Ь, 3 а, Ь.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от А п t h u 1 a (1899, X, Fig. 2 a, b)

от апта при Ашилта, Дагестан, колекцията на S j f l g r e n в Музея в Упсала, Швеция.
М а т е р и а л . Няколко добре запазени, но сплескани екземпляра о т колекцията на ГУГОЗН,
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина от височината си и заграждат среден
по ширина плитък пъп с наклонени стени и заоблен р ъ б . Украсата се състои о т главни и вто
ростепенни редки леко извити ребра. Главните в първите д в а завоя носят леко умбиликално
удебеление и добре изразена латерална пъпка, о т която се наблюдава раздвояване. Междинните
ребра — три, по-рядко д в е — започват близо д о пъпната стена. В края па предпоследния завой
латералните пъпки изчезват, умбиликалните подувания намаляват силата си, а междинните ребра
редуцират броя си на едно и стават по-къси. При D около 3 0 мм във вентралната област се
наброяват четиридесет и шест, а в умбиликалната — двадесет и шест ребра.
D d h
An t hul a, Taf. X, Fig. 2 52 17(0,33) 22(0,42)
Екз. от Вила, Сг, 1500 32 10(0,31) 13(0,41)
Б е л е ж к и . Нашият екземпляр се различава о т описания о т Anthula на Taf. X, Fig. 2, само
с. малко по-гъстите си ребра. По украсата на първите си завои на пръв поглед напомня на
Acanthohoplites bigotireti (S е u n.), но c e отличава о т него с по-големия брой на междинните
ребра и липсата на д о б р е изразена умбиликална пъпка на главните ребра.
Н а х о д и щ е : горноаптеките мергели при с. Бешовица, Врачанско, горноаптеките глинести
варовици при Бяла ; клансейсккте (долноалбеките) мергели при селата Батин и Кривина, Русенско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен апт — долен а л б (клансей).
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен апт в Дагестан, Турк
мения, Грузия, България; долен алб (клансей) в Туркмения, България.
Сб. СУ, Ст, 1500.
Acanthohoplites stephanoides (K a s a n s k y, 1913)

Табл. I.XXXIX, фиг. 5
1913. Acanthohoplites stephanoides К а з а н ски й, стр. 84, табл. V, фиг. 09; non табл. IV, фиг, 08.
поп 1960. Hypacanlhohoplile.s stephinoides — К у д р я в ц е в в Д р у щ и ц и К у д р я в ц е в , стр. 334, табл. XV,
фиг. 7 а, б.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен о т К а з а н с к и й (1913, табл. V,
фиг. 69) вероятно о т аптеките конкреции при Ходжал Маха. Дагестан.
М а т е р и а л . Много екземпляри от колекцията на ГУГОЗН, съхранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Завоите са леко издути, обхващащи с е почти наполовина. Пъпът е средно
широк, немного дълбок с полегати стени и закръглен ньпен ръб. Украсата се състои о т главни
и второстепенни, почти прави ребра. Главните ребра носят ясно умбиликално удебеление, леко с е
снишават по средата и отново с е засилват във вентралната област. Междинните ребра обикно
вено по едно започват в долната трета от височината на завоя, като понякога се сливат с
умбоналната пъпка и дават изглед на раздвоени о щ е о т пъпа ребра. В първите завои с е на
блюдават следи о т латерални пъпки. Сутурната линия не с е наблюдава.
D d h
К а з а н с к и я , табл. V, фиг. 69 25 9(0,36) 10(0,40)
Екз. от с. Копринен, Сг, 1504 32 10(0.31) 13(0,40)
24 Фосилите на Бьлгария, т. I V
186
Б е л е ж к и . Този вид с ъ с своите прави ребра, д о б р е изразени умбиликални подувания и

ниско спускащи се междинни ребра се отличава д о б р е от останалите представители на рода.
С умбиликалното сливане на ребрата показва сходство с някои представители на род Hypacant-
hoplites. Близък е c Imm. anthulai K a s . , който обаче има по-високи завои и по-малък пъп.
Н а х о д и щ е : горен апт при селата Ковачевец и Копривец, Поповско, селата Бистренци,
П о л с к о К о с о в о и Пейчиново, Беленско.
Стратиграфско и географско разпространение: горен апт в Дагестан,
България. •
Сб. СУ, Сг, 1504.
Acanthohoplites subpeltoceroides S i n z o w , 1907

Табл. LXXX1X, фиг. 7
1899. Parahoplites Treffryanus — A n t h u l a , S. 115. Taf. VIII (VII), Fig. 0 a d.
1907. Acantliolioplites asclilltensis -- S i n z o w , S. 478, Taf. 3. Fig. 1.
1907. Acanthohoplites Subpeltoceroides S i n z o w , S. 484, Taf. IV, Fig. 3, 4 ; Taf. V, Fig. 10, 10a.
1900. Colombiceras subpeltoceroides— К у д р я в ц е в в Д р у щ и ц и К у д р я в ц е в , стр. 329, табл. XIV,
фиг. 4 а, б, поп фиг. 4 а, б.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра от S i n z o w [ 1907» Taf. I V , F i g . 3, 4 (вън
шен завой) и Taf. V , F i g . 16, 16 а (вътрешен завой)) от долния голт (горен апт) на Мангишлак.
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от колекцията на Г У Г О З Н и Н И Г И , съхранявани в Г М
при С У .
1
О п и с а н и е . Завоите се обхващат на о к о л о / от височината си и заграждат широк плитък
3
пъп с полегати стени и заоблен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от главни л е к о S-видио извити с умби

ликално подуване ребра и междинни, започващи в горната трета от височината на завоя. На
блюдава се правилно редуване на главни и междинни ребра през едно, като и двата вида ребра
във вентралната област се изравняват по сила и добиват почти бухалковиден изглед. В първите
завои според S i n z o w се явяват латерални пъпки, разположени в горната третина от височината
на главните ребра. При обхващането па завоите пъпките се препокриват и в пъпа се наблюдават
само прости прави ребра, както е в нашите екземпляри. Междинните ребра са едно д о три на
брой малко по-слаби от главните. 11ри D о к о л о 50 мм във вентралната област се наброяват
четиредесет ребра, а в умбиликалната — двадесет и шест. Сутурната линия не се наблюдава.
D d h
S i n z o w , Taf. IV, Fig. 3 47 15(0,32) 18(0,38)
Екз. ОТ C. Вистренпи, Cr, 1514 47 17(0,30) 19(0,40)
Б е л е ж к и . Т о з и вид ce отличава c правилността в подреждането на ребрата, с късите
междинни ребра и бухалковидното разширение на ребрата във вентралната област.
Н а х о д и щ е : горноаптеките алевритови варовици при селата Бистренци, Пет Кладенци,
Горна Манастирица, Беленско.
Стратиграфско и географско разпространение: горен апт в Мангишлак,
Дагестан, България.
Сб. СУ, Сг, 1514.
Acanthohoplites subtobleri subtobleri ( K a s a n s k y , 1913)

Табл. XC, фиг. 8
1913. Acanthohoplites sub-Tobleri K a.за и c кий, стр. 75, табл. 111, фиг. 50 a, b, c, non фиг. 57, 58.
1960. Colombiceras subtobleri — К у д р я в ц е в в Д р у ш и ц и К у д р я в ц е в , стр. 330, табл. V, фиг. 2 а, Ь.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от К а з а н с к и й (1913, табл. III,
фиг. 56 а, Ь, с ) от сивите песъчливи мергели на апта при Лавапш ( Д а г е с т а н ) .
М а т е р и а л . Н я к о л к о екземпляра от колекцията на Н И Г И , съхранявани в Г М при С У .
3
О п и с а н и е . Сравнително високи завои, обхващащи се почти на / , от височината си. П ъ п ъ т
:
е сравнително тесен, с ъ с стръмни стени и закръглен пъпен р ъ б . Украсата се състои от гъсти

S-видно извити ребра, които в първите два завоя са единични, с тук-там по-силни релефни ребра.
В началото на третия завой по средата на някои ребра се появяват латерални пъпки, от които
излизат по две ребра. По-късно пъпките изчезват и започва правилна алтернация на едно главно
и едно вмъкнато ребро, вземащо началото си в долната половина от височината на завоя. Всички
ребра са еднакви, л е к о сплеснати във вентралната област. При D о к о л о 20 мм във вентралната
област се наброяват о к о л о 48 ребра, а в умбиликалната •— тридесет.
O d h брой на ребрата
К аз анс кий, табл. III, фиг. 56 21 5(0.29) 9,(0,43) 40-24
Ека. ОТ С. Ваииска, Сг, 1512 20 6(0,30) 9,(0,45) 48 30
187
Б е л е ж к и . Този вид със своя малък пъп и високи завои се отличава добре от другите
представители на рода.
Н а х о д и щ е : горен апт при селата Бистренци, Пет Кладенци, Орловец, Баниска, Беленско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : ? апт при Лаваши (Дагестан) ;
горен апт в Северен Кавказ, Грузия, България.
Сб. СУ, Сг, 1512.
Acanthohoplites subtobleri batinensis subsp. n.

Табл. LXXXVHI, фиг. 8. 8a
Т и п . За холотип посочвам екземпляра от клансейските глауконитни мергели при с. Батин,
Русенско, съхраняван в ГМ при СУ, Сг, 1508.
М а т е р и а л . Един цял екземпляр и няколко фрагмента от колекцията на ПИГИ, съхраня
вани в ГМ при СУ. Наричам подвида на името на с. Батин, където е намерен.
D d h
Холотии, Сг, 1508 20 6(0,30) 8(0,40)
Б е л е ж к и . Различава се от Ас. subtobleri K a s . с по-големия брой на междинните ребра,
обикновено три вместо две, и с наличието на разтроени от латералната пъпка ребра. При D
20 мм във вентралната област се наброяват около 45 ребра, а в умбиликалната 28.
Н а х о д и щ е : долен алб (клансей) при с. Батин, Русенско, c Acanth. abichi A n t h.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен алб (клансей).
Сб. СУ, Сг, 1508.
Acanthohoplites abichi ( A n t h u l a , 1899)

Табл. LXXXIX. фиг. 6", 6а
1899. Parahoplites Abichi A n l li u I a, S. 106, Taf. IX (VIII). Fig. 2a — c.
1907. Acanthohoplites Abichi — S i n z o w , S. 490, Taf. VI, Fig. 1—3.
1955. Acanthohoplites abichi — пристави, стр. 100, табл. IV, рис. 5.
1960. Acanthohoplites abichi — К у д р я в ц е в u Друщиц и Кудрявцев, стр. 321, табл. VIII, <|иг. 3 а, б,
1905. Acanthohoplites abichi — Е г о я н, стр. 130, табл. V, фиг. 4.
Т и п . Холотипът t Parahoplites abichi A n t h u l a (1899, Taf. IX, Fig. 2) от горния апт (?) при
Акуша (Дагестан), означен от Е г о я н, 1965.
М а т е р и а л . Един много добре запазен екземпляр и много фрагменти от колекцията на
НИГИ, съхранявани в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Завоите се обхващат само на '/т от височината си и са почти еднакви на
височина и ширина. Пъпът е широк, дълбок, с почти отвесни стени и закръглен ръб. Украсата
се състои от прави остри редки ребра. Главните носят латерални пъпки, от които става раздвоя
ване, а междинните са прости от едно до три (обикновено едно) на брой в междуребрията.
Пред всяко раздвоено ребро, предният клон на което е по-силен, се наблюдава дълбока бразда.
Сутурна линия не наблюдаваме.
D d н
Холотип 35 1404,40) 12(0,34)
Екз. от с. Батин. Сг, 1505 35 14(0,40) 13(0,37)
Б е л е ж к и. Този вид напомня доста на Acanth. aschiltensis (A n t h.), от който ce отли
чава c по-ниските си и издути завои и с по-малък и непостоянен брой на междинните ребра.
Нашият екземпляр се отличава от холотипа с малко по-високото си сечение.
Н а х о д и щ е : глауконитните мергели на клансея при с. Батин, Русенско, в мергелите на
клансея при Бяла и с. Сухатче, Михайловградско.
Стратиграфско и географско разпространение: горен апт? — долен алб в Северен Кавказ;
клансей в Грузия, Мангишлак, България.
Сб. СУ, Сг, 1505.
Род Hypacanthoplites S p a t h , 1923

Т и п о в вид, чрез оригинално означение, Parahoplites jacobi C o l l e t , 1907, долен алб*
Северна Германия.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Сравнително бързо нарастващи на височина завои, украсени
с главни и междинни ребра. Началните завои показват гладка вентрална страна и ребра с мар
гинални малки туберкули. С нарастването на черупката ребрата загрубяват, а туберкулите из-
188
чезват. Сутурната линия е с два триразделни латерални лоба и един-два спомагателни (текст-
фиг. 85). Сифоналният лоб е по-къс от първия латерален, външното седло винаги двуразделно.
Р о д с немного представители, установени в клансея на Северна Германия, 'I уркмения, Кав
каз, Вългария.
Текст-фиг. 85. Hypucanthoplites nola

niformis (N a t z k y) no Г л a з y н o в a,
Î953
Hypacanthoplltes nolaniformis G l a s u n o v a, 1953

Табл. 1.XXXVII1, фиг. 10
1953. Hypacanthoplltes nolaniformis Г л а з у н о в а , стр. 55, табл. XII, фиг. 5, 6, 7 а b, 8 а — с.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Г л а з у н о в а (1953, табл.XII,
фиг. 8 а — с) от долния алб (подзона jacobi), Западен Копет-Даг.
О п и с а н и е . Завоите се препокриват почти наполовина и заграждат средно широк пъп.
Украсата се състои от тънки гъсто разположени почти прави ребра, леко извити в маргинал
ната област. Главните ребра носят добре изразена умбиликална, удължена подутина. Междин
ните ребра, отначало три-четири, после две-три на брой, започват в близост с пъпния ръб,
рядко по-високо. С нарастване на завоите ребрата се разреждат. При преминаване на вентрал
ната област ребрата носят по едно неясно, пъпковидно задебеление. Сутурната линия не наблю
даваме. Поради тона, че. екземплярът е деформиран, не даваме измерения.
В е л е ж к и . Нашият екземпляр показва голяма прилика с дагеетанските. От екземпляра на
Г л а з у н о в а се отличава с малко по-гъстото си наребряване.
Н а х о д и щ е : клансейските мергели от дълбочина 303 м при с. Буковец, Врачанско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : клансей (долен алб).
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о ра з n р о с т p а н е н и е: долен алб, подзона jacobi.
Западен Копет-Даг, България.
Сб, СУ, Сг, 1507.
Род Gargasiceras C a s e y , 1954

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites gargasensis d ' O r b i g n y , 1841, горен
апт (Gargasian) при Гаргас, Югоизточна Франция.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Завоите са бавно нарастващи, с ъ с закръглена умбиликална
и маргинална област. Украсата се състои от прави или леко извити тънки главни и междинни
ребра. Ребра с пъпки и тясна сифонална депресия се явяват само в най-ранния стадий. Сутур
ната линия (текст-фиг. 86), както при р о д Colombiceras.
Текст-фиг. 80. Gargasiceras gar

gasensis (d'Orb.) по d ' O r b i -
g п y, 1841
Родът ne е богат на видове. Установен в горния апт в Югоизточна Франция, Колумбия,

Туркмения, България.
189
Gargasiceras aptiense ( R o c h , 1926)

Табл. XC. фиг. 10
1926. AcanthopliteS gargasensis var. aptiensis Roch, p. 292, pl. XVIII, fig. 5, 5a, text-fig. 4.
1954. Gargasiceras aptiense C a s e y , S. 114.
non 1958. Gargasiceras gargasense (O r h i g и y) var. aptiense — J] y п п o в и Д p y Щ и и, стр. 103, табл. XI.VII. фиг. 0.
Т и п . Сравнявпам с изображението на екземпляра, определен от R o c h (1926, pl. X V I I I ,
fig. 5, 5а) от гаргаса при гр. Апт, Югоизточна Франция.
М а т е р и а л . Бдин екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М при С У .
о т
О п и с а н и е . Ниски, обхващащи се на '/а височината си завои. П ъ п ъ т е широк, плитък,
с полегати стени и закръглен ръб. В последния завои се наблюдава правилност н подреждането
през едно на главно и вмъкнато ребро. В първите завои вмъкнатите ребра започват в долната
половина от височината на завоя, а в последния се сгъстяват и остават само в горната поло
вина. Всички ребра са л е к о S-видно извити и еднакви по сила в сифоналната област. В млада
нъзраст главните ребра носят латерални пъпки. При D о к о л о 26 мм във вентралната област се
наброяват о к о л о 60 ребра, а в умбиликалната — 30. Сутурната линия не наблюдаваме.
U d h
Roch. pl. XVIII, fig. 5 25 9(0,36) 9 (O..30)
Екз. от c Баннска, Cr, 1501 25 9(0,36) 9.5(0.38)
Б е л е ж к и . Равномерното разпределение на ребрата, ниските завои и големият пъп отли
чават д о б р е този вид от другите представители на рода.
Н а х о д и щ е : горноаптеките глинести варовици при с. Ваниска, Беленско.
Стратиграфско и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен апт (гаргас) в Юго
източна Франция, България.
Сб. СУ, Сг, 1501.
Gargasiceras lautum lautum (G 1 a s u n o v a, 1953)

Табл. I.XXXIX, фиг. 10
1953. Лса/it/uiplites taatus Г л а з у н о в а , стр. 37, табл. V, фиг. 9 а, Ь. 10, 11 a, h.
Т и п . Сравнвам с изображението на екземпляра, определен о т Г л а з у н о в а (1953, т а б л . V ,
фиг. 9а, 9 Ь ) , апт, подзона melchioris, Западен Копет-Даг.
М а т е р и а л . Разполагаме с един екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М
при С У .
1
О п и с а н и е . Бавно завиващи се, обхващащи се на от висоичината си ниски завои-
Страните са л е к о издути, пъпът е широк и плитък с наклонени стени и з а к р ъ г л е н р ъ б
Украсата се състои от гъсти, прави ребра. Наблюдава се едно неправилно редуване на прости
раздвоени и вмъкнати на различна височина ребра. Главните ребра в умбиликалната област но
сят л е к о подуване, у д ъ л ж е н о по височината на реброто. В млада възраст се наблюдават и ла
терални пъпки. При D 25 мм във вентралната област се наброяват о к о л о 65 ребра, а в умби
ликалната о к о л о 35. Сутурната линия не се наблюдава.
D h il
Г л а з у н о в а , табл. V. фиг. 9 24 9(0,37) 9(0,37)
Екз. от с. Копривеи Сг, 1502 22 8(0.36) 8(0,37)
Б е л е ж к и . Почти радиалното наребряване и неправилността в подреждането на ребрата
отличават д о б р е този вид от останалите представители на рода.
Н а х о д и щ е : горен апт при с. Копривец, Беленско.
П и в о в В ъ л г а р и я : горен апт.
Стратиграфско и географско разпространение: горен апт, зона melchioris в
К о п е т - Д а г ; горен апт в Северна България.
Сб. СУ, Сг, 1502.
Gargasiceras lautum taxa ( G 1 a s t i п о v a , 1953)

Табл. XC, фиг. 9
1953. Acanthohoplites lantus sp. n. var. taxa Г л а з у н о в а , стр. 38, табл. V, фиг. 12 a c, 13, 11. 15.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от Г л а з у н о в а (1953, табл. V ,
фиг. 12 а, Ь, с ) от горния апт, подзона melchioris, Западен Копет-Даг.
М а т е р и а л . Бдин д о б р е запазен екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхраняван в Г М
при С У .
J90
Размери n мм :
D ,1 и
Г л а з у н о в а , табл. V, фиг. 12 30.5 11(0.30) 12(0,39)
Екз. от с. Копривец, Сг, 1503 27 9(0.33) 10(0.37)
Б е л е ж к и . Много по-грубото и рядко наребряване отделя този подвид от номинатния
подвид.
Н а х о д и щ е : горноаптеките глинести варовици при с. Копривец, Беленско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен апт, подзона melchioris
в Копет-Даг, горен апт в България.
Сб. СУ. Сг, 1503.
Род Immunit ос е ras S t o y ;i n o v, 1949

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, lmmunitoceras immunitus S t o y a n o v , 1949,
клансей (горен апт), Аризона, Северна Америка.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Завоите се обхващат почти наполовина, пъпът е тесен,
украсата е от тънки гъсто наредени извити ребра. Само в ранните стадии с латерални пъпки и
прекъсващи се в сифоналната област ребра. Сутурната линия е изобразена на текст-фиг. 87.
Текст-фИГ. 87. lmmunitoceras uhligi (A n t II.) no

A. A. М и х а й л о в а , 1958
Установен в горния апт и долния алб в Кавказ, Мангишлак, Туркмения, Северна Германия,
Северна Америка, България.
lmmunitoceras uhligi (А п l h u 1 a, 1899)

Табл. I.XXXIX, фиг. .V
1899. Parahoplites Uhligi A n t h u l a , S. 114. Taf. X (IX), Fig. la, b.
non 1907. Parahoplites Uhligi — C o 11 e t, p. 523, pl. 8, fig. 6, 7, 8.
1958. lmmunitoceras uhligi — Л у н н о в и Д p y щ и u, стр. 103, табл. XI.VII, фиг. 7.
1960. Acanthohoplites uhligi — K у л p я в ц е в в Д p у щ и ц и К у д р я в ц е в , стр. 321, табл. XI, фиг. 1 а, Ь.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен о т A n t h u l a (1899, Taf. X (IX),
Fig. 1 a, b) от апта при Акуша, Дагестан.
М а т е р и а л . Бдин екземпляр от колекциите на ГУГОЗН, намерен от Н. П о п о в , съхра
няван в ГМ при СУ.
О п и с а н и е . Високи плоски завои, обхващащи се почти наполовина от височината си.
Пъпът е средно широк, плитък, с отвесни стени и закръглен пъпен ръб. Ребрата са гъсти
S-видно извити, гланните с умбиликално подуване, а второстепенните вмъкнати на различна ви
сочина, по-рядко отцепени от гланните. При D около 70 мм във вентралната област се наброя
ват 72 ребра, а в умбиликалната — 3 0 . Сутурната линия не се наблюдава.
Г) ,l h
A n t h u l a , Taf. X (IX), Fig. 1 92 27(0.29) 38(0.12)
Екз. от с. Криводол, Cr, 1509 70 21(0,30) 29(0,41)
Б е л е ж к и . Често описван и изобразяван вид. Прилича на Ас. traudscholdi (В а с ) , при
който обаче наребрянането е много по-правилно и равномерно.
Н а х о д и щ е : долен алб (клансей) при с. Криводол, Врачанско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : клансей в Северен Кавказ,
Мангишлак, Копет-Даг, България.
Сб. СУ, Сг, 1509.
191
lmmunitoceras compressum ( K a s a n . s k y, 1913)

Табл. I.XXX1X, фиг. 8
1913. Acanthohoplites compressas Каза нс кий, стр. 87. табл. V, фиг. 74, non фиг. 75.
non i960. Hypacanthohoplites compressas — К у д р я в и е н п Д р у щ и и и K у л р и в и c n, стр. 333, табл. XV.
фиг. 3 а, Ь; табл. XIII, фиг. 7 а. б.
Т и п . Сравняван с изображението на екземпляра от К а з а н с к и й (1913, табл. V , фиг. 74)
от конкрециите в аптеките глини на Х о д ж а л Маха, Дагестан.
М а т е р и а л . Ч е с т о срещащ се вид у нас в малки размери. Покрива масово цели пластови
повърхнини, но рядко д о б р е запазен. Съхраняват се в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите са плоски и се обхващат на о к о л о половината от височината си.
П ъ п ъ т е плитък, среден по ширина. Украсата се с ъ с т о и от г ъ с т о разположени, почти прави
ребра. Главните ребра са с л е к о умбиликално подуване, разширени във вентралната област, а
междинните по две-три н първите завои и едно в последните, започват тънки в долната по
ловина от височината на завоя и във вентралната област се изравняват по дебелина с главните.
В последния стадий междинните ребра изчезват. При D 22 мм във вентралната област се наброяват
около 5 2 ребра, а в умбиликалната — 2 8 . Сутурната линия не се наблюдава.
' Г) d h
Казанский. табл. V. фнг. 74 37 11(0.30) 15(0.40)
Екз. от с. Орловеи. Сг, 1510 18 5(0,28) 7(0,40)
Б е л е ж к и . Този вид показна много голяма прилика c Itnm. anthulai K a s . , който обаче
има по-фино и г ъ с т о наребрнване и повече на брой междинни ребра. С / л ю т . uhligi Л и th. по
казна с ъ щ о о б щ и белези, обаче S-нидното извиване на ребрата на 1mm. uhligi A n t h. не позволява
смесването им.
Н а х о д и щ е : горноаптеките глинести наровици при селата Орловец и Пет Кладенци,
Беленско.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : а п т ? в Дагестан ; горен апт
в Североизточна България.
Сб. СУ, Сг, 1510.
lmmunitoceras anthulai ( K a s a n s k y , 1913)

Табл. LXXXVIII. фиг. 9
1913. Acanthohoplites Anthulai Казанский. стр. 85, табл. V, фиг. 70.
поп 1955. Hvpacanthohoplites anthulai — Зр и стави. стр. 100, табл. IV, рис. 7.
поп i960. Hypacanthohoplites anthulai — Кудрявцев в Л Р У m и ц и Кудрявцев. стр. 334. табл. XV.
фиг. 8 а — Ь.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра от К а з а н с к и й (1913, табл. V , фиг. 70)
от конкрециите в ? аптеката глина при Х о д ж а л Маха, Дагестан.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о малки, з л е запазени екземпляри о т колекцията на Г У Г О З Н , съхра
нявани н Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина и заграждат среден по ширина пъп.
Украсата се с ъ с т о и о т г ъ с т и фини почти прави ребра. Главните носят умбиликално удебеление,
намаляват силата си в средата, а в маргиналната о б л а с т отново се засилват и дори л е к о раз
ширяват. Междинните ребра са по две, рядко се срещат по едно. и три и вземат началото си
обикновено в долната трета о т височината на завоя. При D 13 мм във вентралната о б л а с т се
наброяват о к о л о 70, а в умбиликалната - 34 ребра. Сутурната линия не се наблюдава.
I) d И
Казанский. табл. V. фиг. 70 21 0 (0.20) 8.5(0.40)
Екз. от С. Орлсвеи, Сг, 1511 13 3.5 (0,27) 5 (0,39)
Б е л е ж к и . Близък на 1mm. compressas K a s . Отличава с е е по-малкия брой междинни
ребра. Забелязва се несъответствие м е ж д у описанието и фигурите на Казанский. Ребрата, опи
сани като „ с л а б о сърповидни" на изображението ( ф о т о ) , са прави. Междинните ребра на изобра
жението се" наброяват обикновено две, а в описанието се говори за пет. При определението н
случая се придържах кьм изображенията.
Н а х о д и щ е : горноаптеките глинести варовици при селата Орлонец, Бистренци, П о л с к о
Косово, Беленско.
Стратиграфско и географско разпространение: апт в Д а г е с т а н ; горен апт в
Североизточна България.
Сб. СУ, Сг, 1511.
192
Род Colombiceras S p a t h , 1923

Т и п о в в и д, чрез д о п ъ л н и т е л н о означение, Ammonites crassicostatus d ' O r b i g n y , 1841,
апт, Югоизточна Франция.
Родова характеристика. Полуинволютна черупка с овално или закръглено пра
в о ъ г ъ л н о сечение на завоите, малко по-високо, о т к о л к о т о широко. Наребрянането е г р у б о с
главни раздвояващи се ребра от латералната и умбиликалната пъпка и прости междинни ребра.
Всички минават вентралната област разширени бухалковидно. Сутурната линия (текст-фиг. 88) се
Текст-фиг. 88. Colombiceras

crassicostatus (d'O r b.) по
d ' O r b i g n y , 1840
състои от три л о б а и две седла. Първият латерален л о б е несиметричен. Седлата са много

широки.
Сравнително беден на видове род. Установен е в горния апт на Северен Кавказ, Дагестан,
Мангишлак, Франция, Швейцария.
Colombiceras caucasicum l . u p p o v , 1949

Табл. LXXXIX, фиг. У. ta ; 2, 2а
r
19,,8. Colombiceras caucasicum — Л у н п о в И Д р у щ и ц , табл. XI.VII, фиг. 5а, 56.
1460. Colombiceras caucasica — К у д р я в ц е в в Д р у щ и ц и К у д р я в ц е в , стр. 330, таб к V, фнг. 3 а, б ;
поп табл. VI, фиг. 3 а, б.
Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, фигурирай о т Л у п н о в и Д р у щ и ц
(1958, табл. X L VU, фиг. 5а, 56), рефигуриран от Л у п п о в , В о д н л е в с к и й и Глазунова,
1949, от горния апт по р. Велая, Северен Кавказ.
М а т е р и а л . Един сравнително д о б р е запазен екземпляр от колекцията на Г У Г О З Н , съхра
няван н Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти наполовина, п ъ п ъ т е средно широк. Пъпната стена
е стръмна с ъ с заоблен р ъ б . Страните и вентралната област са л е к о издути. Ребрата са силни,
редки. Главните носят задебеления о щ е о т умбиликалната стена, което продължава докъм сре
дата на реброто, оформя се в пъпка и дава началото на д в е плоски ребра. Ч е с т о се явява и
трето, което се отклонява от главното б л и з о д о пъпната стена. Второстепенните ребра са прости,
прави, по едно или две в междуребрие и започват от пъпната стена. Всички ребра преминават
вентралната област силно сплеснати, разширени и г р у б и .
D d H
Л у п н о в, табл. XLVII. фиг. 5 54 18(0,33) 22(0,40)
Екз. от гр. Била, Сг, 1506 25 8(0,32) 9(0.30)
Екз. от с. Кален, Сг, 1513 40 12(0,30) 15(0,38)
В е л е ж к и . Този вид показна голяма прилика c Colombiceras tobleri J a c , от който обаче
се отличава с по-малкия си пъп.
Н а х о д и щ е : горноаптеките мергели при с. Кален, Врачанско; в горноаптеките глинести
наплочени вароници при Вяла.
Н и в о в В ъ л г а р и я : горен апт.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : горен апт в Северен Кавказ,
Североизточна и Северозападна Вългария.
Сб. СУ, Сг, 1513, 1506.
Colombiceras crassicostatum ( d ' O r b i g n y, 1841)

Табл. LXXXIX, фиг. 3
1841. Ammonites crassicostatus d ' O r b i g n y , p. 197, pl. LIX, fig. 1—5.
Т и п . За сравнение вземам екземпляра, изобразен от d ' O r b i g n y (1841, pl. L I X , fig. 1—5)
от апта на Франция при гр. A p i .
М а т е р и а л . Един екземпляр от сбирката на проф. В . Ц а н к о в , предоставен ми за опре
деление. Съхранява се в Г М при С У .
193
О п и с а н и е . Ниски, почти еднакви във височина и ширина завои, обхващащи се о к о л о '/а

от височината си. П ъ п ъ т с широк, с отвесни стени и закръглен р ъ б . Украсата се с ъ с т о и от
прави клиновидни ребра, едни от които се раздвояват о щ е в умбиликалната област, а- други по
две-три между първите са прости и с ъ щ о вземат началото си от умбиликалната стена. В
първите завои простите ребра са по три в междуребрията, в по-късните намаляват броя си до
две, а в обитаемата камера, с която имаме щастие да разполагаме, се редуцират д о едно, за
губват клинообразния си характер и не достигат д о пъпната стена. Сутурната линия е з л е за
пазена.
I) ,1 А
d'O r b I и n v pl. LIX, rig. 1--5 33 13(0,10) 12(0,30)
Екз. от c. Бутово, Cr, loi6 39 17(0.13) 13(0.33)
В е л е ж к и . Т о з и рядко срещащ се вид, който характеризира целия род, се отличава от
останалите му представители със широкия си ПЪП и прави, раздвояващи се в умбиликалната
област ребра.
Н а х о д и щ е : горноаптеките мергели в ожелезнена конкреция при с. Бутово, Павликенско.
Н и в о в В ъ л г а р и я : горен апт.
Стратиграфско и географско р а з п р о с т р а н е н и е : горен апт в Югоизточна
Франция, Вългария.
Сб. СУ, Cr, 151 в.
Надсемейство HOPLITACEAE D O U V I L L Е, 1890
Семейство HOPLITIDAE D O U V I L L E , 1890
Полсемейство HOPLITINAE s. s.
Род Hoplites N e u m a y r , 1Ô75

Т и п о в в и д , узаконен от J C Z N , 1955, Ammonites dentatus J. S o w e r b y , 1821, от средния
алб в Англия.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . У м е р е н о или силно завита спира. Украсата се състои от
груби рядко разположени ребра, единични и раздвояващи се о к о л о умбиликалната стена. Поня
кога с маргинални пъпки. Ребрата заграждат силна сифонална бразда и се разполагат в зигзаг
едно спрямо д р у г о . Сутурната линия (текст-фиг. 8 9 ) е със симетричен първи латерален л о б .
Текст-фиг. 89. Hoplites ilentatus (S o w.) ио Г л а з у н о в а (1953)
Богат на видове род, познат в средния алб на Западна Европа, А н г л и я , Кавказ, Мангишлак,
Туркмения, Вългария.
Подрод Hoplites s. s.
Д ъ л б о к а сифонална бразда, ясно изразени ребра, разположени зигзаговидно едно срещу

д р у г о от двете страни на браздата.
Hoplites (Hoplites) dentatus ( S o w e r b y , 1821)

ТаОл. XCIII. фиг. 5
1821. Ammonites dentatus, S o w e r b y , p. 3, pl. 308, fig. 3, non Iig. 1, 2.
non 1957. Hoplites ttentaUs — З а х а р и е в а , стр. 229, табл. VI!, фиг. 3; табл. VIII, фиг. -1; табл. XVIII, фнг. 1.
табл. XXXVI (Syn. cum.).
Т и п . Л е к т о т и п ъ т е посочен и фигурирай о т S p a t h (1922, p. 101, text-fig. 2 3 ) от долния
голт на Folkestone, В. М . 43927а.
М а т е р и а л . Н я к о л к о фрагмента от сбирката на С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
2
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на / , от височината си и заграждат тесен пъп.
;
Украсата се състои от о к о л о 17—20 умбиликални у д ъ л ж е н и пъпки, от които вземат началото

си по две извити ребра. Р я д к о м е ж д у тях се вмъкна по е д н о с в о б о д н о ребро.
'Jô Фосилите иа Бьщярни. т. IV

194
D d H I
Л е к т о т и п , В. M. № 43927а 95 23(0,24) 15(0,47) 35
Екз. от с. Краиодср, СГ] 1819 90 25(0,28) 38(0,12)
В е л е ж к и . Този вид се отличава с тесния си пъп и високи завои. Екземплярите, фигури-
рани от З а х а р и е в а под това име, показват много по-широк пъп и ниски завои и би трябвало
да се отнесат към друг вид, евентуално към H. escragnollensis S p.
Н а х о д и т е : песъчливите мергели на средния алб около селата Краводер, Власатица,
Мало Пещене, Врачанско."
Н и в о в Б ъ л г а р и я : среден алб.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : среден алб вМедитеранската
провинция и Лнглия.
Сб. СУ, Сг, 1849.
Hoplites {Hoplites) escragnollensis S p a t h , 1925

Табл. ХСШ, фиг. '/
1897. Hoplites dentatus P a r o п a е B o n a r c 11 i, p. 91, Tav. XII, Fig. 2, 3, non Fig. 4, 5 H. dentatus (S o w.).
1925. Hoplites escragnollensis Spath, p. 128, text-fig. 34.
1957. Hoplites dentatus — Захариева, стр. 229, само табл. VIII, фиг. 4.
Тип. Холотипът е обявен и изобразен от S p a t h (1925, Text-fig. 34, p. 128) от долния голт
на Escragnolles, Италия. В. М . № 37559, колекция на A s t i е г.
М а т е р и а л . Множество екземпляри и фрагменти от сбирките на СУ и ГУГОЗН, съхраня
1
О п и с а н и е . Завоите се обхващат па от височината си и заграждат сравнително широк
пъп. Украсата в последния завой се състои от около 20 умбиликални пъпки, всяка от която
дава начало на две дъговидно извити ребра. Между тях, макар и невинаги, се вмества по едно
ребро, което не достига до умбиликалната стена. В сифоналната област се образува дълбок жлеб.
I) d H l
Холотип, В. M. № 37559 73 25(0,35) 29(0,40) 20
Екз. от с. Буковеп, Сг, 1840 86 29(0,34) 33(0,38) ?
Б е л е ж к и . Този много често срещащ се вид у нас се отличава от H. dentatus (Sow.) c
по-слабото обхващане на завоите си и много по-широк пъп. В характера на украсата в двата
вида няма различия. Между тях съществуват редица преходи по отношение големината на пъпа.
Н а х о д и щ е : средноалбските мергели във Врачанско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : среден алб.
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : среден алб в Италия, Южна
Англия, Пългарии.
Сб. СУ, Сг, 1846.
Род Anahoplites H y a t t , 1900 eniend. S p a t h
Т и п о в в и д , допълнително означен от S p a t h , 1923, Ammonites splendens (S o w e r b y )

d ' O r b i g n y , 1841, от голта на Северна Франция (около Булон).
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Повече или по-малко инволютни черупки с извити гъсто
разположени ребра, почти без пъпки, с плоска гладка сифонална лента. Напречният пререз е
доста по-висок, отколкото широк. Сутурната линия е винаги с по-къс външен лобус от първия
страничен (текст-фиг. 90).
Текст-фиг. 90. Anahoplites asiatiens

П I a s. по Г л а з у н о в а , 1953
Богат на видове род от средния алб в Северна Франция, Южна Англия, Италия, България,
Мангишлак, Копет-Даг.
Anahoplites mantelli S p a t h , 1923

Табл. ХСШ, фиг. 6
1925. Anahoplites mantelli — Spath, p. 135, pl. XII, figs. 5, 6; Text-fig. 38.
1957. Anahoplites mantelli — Захариева, стр. 231, табл. XXVII, фиг. 1.
195
Т и п . Холотипът, означен и рефигуриран от S p a t h (1925, Text-fig. 38 а ) , е Ammonites

splendens S o w . m M a r i t e l l (1922, pl. X X I , fig. 13) от д о л н и я голт в А н г л и я , В. M . № 9301.
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о фрагменти от сбирката на Г У Г О З Н и един д о б р е запазен цял
екземпляр, събран от К р . З а х а р и е в а , съхранявани в Г М при С У .
8
О п и с а н и е . Завоите се обхващат почти на / от височината си и заграждат сравнително
я
тесен пъп. Украсата се състои от о к о л о 20 умбиликални пъпковидни издувания, всяко от които

дава начало на две извити S-видно ребра. М е ж д у тях се вмъкнат по I -2 междинни, които не
достигат д о умбиликалната стена. Сифоналната о б л а с т е гладка, заградена с ъ с с л а б о релефни ребра.
В е л е ж к и . Т о з и вид е близък c An. daviesi S p a t h , от който се отличава с по-голям
брой умбиликални подувания и малко по-широк пъп.
Н а х о д и щ е : глауконитните песъчливи мергели на средния а л б при с. М а л о П е щ е н е , Вра
чанско.
П и в о в В ъ л г а р и я : среден а л б .
Стратиграфско и географско разпространение: среден а л б в Южна Англия,
Западен Копет-Даг, Западна Вългария.
Сб. СУ, Сг, 1847.
Надсемейство ACANTHOCERA ТАСЕАЕ H Y A T T, 1900
Семейство BRANCOCERATIDAE S P A T H , 1933
Подсемейство BRANCOCCRATINAE s. s.
Род Hysteroceras H y a t t , 1900

Т и п о в в и д , Ammonites varicosus S o w e r b y in d ' O r b i g n y , 1841, от голта в Северна
Франция.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . С л а б о обхващащи се завои с п р а в о ъ г ъ л н о сечение и ясно
обособен кил, о т с л а б н а т с възрастта. Ребрата са груби, излизащи по двойки от умбиликална
пъпка. Сутурната линия (текст-фиг. 9 1 ) не е силно насечена.
Текст-фиг. 91. Hysteroceras orbignyi

(S p a t h) no S p a t h, 1932
Известен в горнището на средния а л б и горния а л б в Южна Англия, Северна Франция,

Кавказ, Африка, Америка, Вългария.
Hysteroceras orbignyi S p a t h , 1922

Табл. ХСП, фиг. 2
1841. Ammonites varicosus — d ' O r b i g n y , p. 294, pl. 87, fig. 3, 4, non fig. 1, 2, ? 5 .
1932. Hysteroceras orbignyi — S p a f l i , p. 483, pl. XI.IX, figs. 4, 6 a, b ; pl. I„ figs. 2—5; pl. 1.11, figs. 2 - 1 , 8 ;
pl. LIV, figs. 8 a, b ; pl. LVJ, fig. 15; Text-fig. 161 a —d, 160—169.
1957. Hysteroceras orbigny — З а х а р и е в а , cip. 239, табл. V, фнг. 2, 3.
Т и п . Х о л о т и п ъ т , означен от S p a t h , е екземплярът, о п р е д е л е н от d ' O r b i g n y (1841, pl.
87, f i g . 3 ) от алба в Pas de Calais.
М а т е р и а л . Извънредно често срещащ се вид, но само във фрагменти, от сбирките на
С У и Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите са ниски, обхващат се само на ' / j от височината си и заграждат
широк пъп. Напречното сечение е закръглено квадратно, с неиисок т ъ п кил. Ребрата са извити,
с междуребрия по-широки от тях и обикновено излизат на двойки от умбиликална пъпка. П о -
късно тя отслабва, а едното от ребрата, излизащо от нея, се скъсява.
Н а х о д и щ е : горноалбеките мергели в Западна България.
196
П и в о в Б ъ л г а р и я : горен а л б .
Стратиграфско и географско разпространение: горен алб в Англия, Северна
Франция, Копет-Даг, България.
Сб. СУ, Сг, 1850.
Псдсемейство MORTONiCERATINAE SPATH, 1925
Ррд Prohysteroceras Spath, 1921

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Prohysteroceras wordiei S p a t h , от candollianum
goodhalli group в А н г о л а .
Родова характеристика. Повече или по-малко енолютни черупки с висок кил. Р е
брата са слаби, извити и разклонени. Умбиликалните и маргиналните пъпки са заличени във въз
растния стадий.
Известен в д о л н и щ е т о на горния алб в Европа, Африка, Индия.
Подрод Goodhailites S p a t h , 1932

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Ammonites goodhalli J. S o w e r b y , 1821), от гор
ния а л б в Англия.
П о д р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Външните завои с груба украса, т у б е р к у л и т е се засил
ват с възрастта. Сутурната линия (текст-*) иг. 92) е с широко външно двуразделно с е д л о .
Известен в горния алб.
Текст-фиг. 92. Prohysteroceras (Goodhailites) good-

lulli (So w.) no Spa I h, 1932
Prochysteroceras (Goodhailites) goodhalli (S o we r b y, 1821 )

Табл. XC1I. фиг. /
1821. Ammonites Goodhalli, S o w c r I) v, p. 100, pl. 255.
1957. Prohysteroceras (Gocd) goodhldli — 3 a x a p и c н a, стр. 237, табл. XVII (Syn. cum.).
Т и п . Х о л о т и п ъ т , означен от S p a t h (1932), е екземплярът, определен от S o w e r b y (1821,
pl. 255) от горния алб на Blackown, В. М . п° -13949а, от колекцията на S o w e r b y .
М а т е р и а л . Един д о б р е запазен екземпляр от сбирката на К р. З а х а р и е в а , съхраняван
о т
О п и с а н и е . Завоите са високи, плоски, обхващат се на '/а височината си и заграждат
среден по ширина пъп. Сифоналният кил е висок, придружен с широки гладки полета. Украсата
се състои от широки закръглени ниски ребра, които о к о л о пъпната стена и в близост с кила
показват пъпковидно задебеляване. М е ж д у тях се наблюдава по едно вмъкнато ребро, което
достига малко йод половината от височината на завоя.
D d H
Холотии, В. M. ri" 13949 145 (0,30) (0,44)
Кр. З а х а р и е в а , табл. XVII 150 48(0,32) 60(0,40)
Б е л е ж к и : Българският екземпляр се различава от холотипа с по-малко извитите си и
по-гъсто разположени ребра.
Н а х о д и щ е : горноалбските песъчливи варовици при с. Буковец, Врачанско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : горен а л б .
197
Стратиграфско и географско разпространение: горен алб в Южна Англия,

Западна Българин.
Сб. СУ, Сг, 1818.
Семейство LEYLUCERATIDAE S P A T H , 1921
Подсемейство LEYMF.R1CLLINAE B R E I S T R O F F E R . 1951
• Род Leymeriella J a c o b, 1907

Т и п о в в и д , д о п ъ л н и т е л н о означен от R o m a n (1938), Ammonites tardefurcata L e y m e r i e ,
1842, от голта на Франция.
Р о д о в а х а р а к т е р и с т и к а . Бавно нарастваща спира с ъ с слабо обхващащи се и ниски
завои. П ъ п ъ т е средно широк. Украсата се с ъ с т о и от прости извити ребра, разширени в марги
налната област, понякога снабдени с латерални или маргинални пъпки. Ребрата или се прекъсват
в сифоналната област, заграждайки тясна бразда, или я преминават б е з прекъсване. Сутурната
линия не е силно насечена (текст-фиг. 9 3 ) .
Текст-фиг. 93. Leymeriella /Leymeriella/

tardefurcata ( L e V I T . ) ПО Г л а з у н о в а ,
1953
Р о д ъ т е известен в горнището на долния а л б к Югоизточна Франция, Швейцария, Северна

Германия, Южна А н г л и я , Мангишлак, Северен Кавказ, Туркмения, Копет-Даг.
Подрод Leymeriella s. s.
Умерено обхващащи се завои, единични, обикновено б е з пъпки, тардефуркатеп тип ребра.
Сифоналната бразда добре изразена.
Leymeriella (Leymeriella) tardefurcata ( L e y m e r i e , 1812)

Табл. ХСП, фиг. ô, 6, 7
1841. Ammonites tardefurcata — d ' O r b i g n y , p . 248, pl. 71; fig. .1—5.
1842. Ammonites tardefurcata L e y m e r i e , p. 10, pl. 18, fig. 3 a, b.
1962. Leymeriella tardefurcata — М а н о л о в , стр. 109, фиг. 5—2.
1966. Leymeriella (Leymeriella) tardefurcata — К а л ч е в а , табл. I, фиг. 1 — 10 (Syn. сшп.).
1906. Leymeriella (Leymeriella) tardefurcata astrica — К а л ч е в а , табл. Il, фиг. 3 (Сб. СУ, Ci, 300).
Т и п . Неотипът, обявен от К а л ч е в а ( 1 9 6 6 ) , е екземплярът на C a s e y (1957, pl. 8, f i g . 2,
2а) от Франция, F.c. de Mines, Париж, колекция на P a u l i n .
М а т е р и а л . М н о ж е с т в о екземпляри от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
1
О п и с а н и е . Завоите са плоски, обхващат се на / от височината си и заграждат широк
4
плитък пъп, който с възрастта се увеличава. Украсата се състои от S-видно извити единични
остри ребра, които малко под средата на завоя се разцепват на две плоски клопки. Във вен
тралната област се прекъсват и заграждат гладка сифонална бразда. При D 30 мм обикновено
се наброяват о к о л о 35 ребра.
D d H
Неотии (но снимка) 22 6(0,27) 10(0,45)
Ека. от Калимансм, Сг, 275 42 13(0,31) 16(0,38)
Екз. от с. Калиманци, Сг, 300 32 8,1(0,26) 15(0,46)
Б е л е ж к и . Този вид показва промени по отношение гъстотата, дебелината на ребрата и
мястото на раздвояването им. Обявеният от К а л ч е в а неотип на вида показва белези, които
задължават включването в границите му подпида на ( i l a s u n o v a (1953) astrica.
Н а х о д и щ е : долноалбеките песъчливи мергели във Врачанско и Михайловградско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен а л б (зона tardefurcata).
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен а л б във Франция, Англия,
Мангишлак, Копет-Даг, Западна България.
Сб. СУ. Сг, 275, 296, 300.
]П8
Leymeriella (Leymeriella) rencurelensis J a c o b , 1007

Табл. XCII, фиг. 3, 4
1907. Hoplites (Leymeriella) rencurelensis J a c o b , p.54, pl. 7. fig. 17, 18, 19, 20 a — c.
i960. Leymeriella (Leymeriella) rencurelensis — К а л ч е в а , табл. II, фиг. 1, 2.
Т и п . Л е к т о т и п ъ т , обявен от К а л ч е в а (1966), е екземплярът, фигурирай от J a c o b (1907,
pl. 7, fig. 19) от алба при Rencurel (Isère), колекция в Гренобълския у-т.
М а т е р и а л . Н я к о л к о добре запазени, по сплескани екземпляра от сбирката на Г У Г О З Н ,
съхранявани в Г М при С У . '
О п и с а н и е . Бавно нарастващи на височина завои, които се обхващат на ' / от височината 4
си и заграждат широк пъп. Украсата се състои от груои рядко разположени тардефуркатен

тип ребра.
Л d H
Jb-ктотии: 31 11.7(0.37) 12(0,38)
Екз. от с. Сумср, Сг, 303 40 14,8(0,37) 14.5(0,30)
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава от L. tardefurcata ( L e y m.) с по-ниските си и широки
завои, по-широк пъп и по-грубо наребряване.
H а х о д и щ е : д о л н о а л б е к и т е мергели във Врачанско.
Н и н о в Б ъ л г а р и я : долен а л б (зона tardefurcata).
Стратиграфско и географско разпространение: д о л е н а л б в Югоизточна
Франция (Isère), Кавказ, Западна Вългария.
Сб СУ, Сг, 302, 303.
Leymeriella (Leymeriella) revili J a c o b , 1907

Табл. XCII. фиг. 8
1907. Hoplites (Leymeriella) revili J a c o b , p. 53, pl. 7, fig. 14, 15, 16 a, b.
1960. Leymeriella (Leymeriella) revili — К а л ч е в а , табл. II, фиг. I (Syn. cum).
Т и п . Л е к т о т и п ъ т , обявен от К а л ч е в а (1966), е екземплярът,фигурирай от J a c o b (1907,
pl. 7, fig. 16 a, b ) от алба при Rencurel (Isère), колекция на G e v r e y .
Материал. Няколко екземпляра о т сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
О п и с а н и е . Завоите са с л е к о изпъкнали стени, нарастват б ъ р з о на височина, обхващат
се само па '/а о т нея и заграждат среден по ширина пъп. Украсата се с ъ с т о и от S-видно из
вити г ъ с т о разположени остри тънки ребра. Бдни от тях се раздвояват, понякога разтрояват
о к о л о средата о т височината на завоя или под нея, а други, макар и рядко, още от умбиликал
ната стена. При I) 30 м броят на ребрата във вентралната област се движи между 90—100.
Наблюдава се гладка сифонална лента.
D il П
Лектотип 40 13(0,32) 10(0,40)
ЕКЗ. от с. Е-уковсн, Сг, 305 13 4(0,30) 5,5(0,42)
Б е л е ж к и . Т о з и вид се отличава извънредно много от останалите представители на рода
не само по г ъ с т о т о разположение на ребрата си, но и по наличие на разтроени в средата от
височината на завоя, както и раздвоени о щ е в умбиликалната област ребра. Близостта на този
вид с /.. tardefurcata densicostala C a s e y се изразява само в гъстотата на ребрата, но не и в
характера на наребряването.
Н а х о д и щ е : песъчливите мергели на долния алб на д ъ л б о ч и н а 217 м в сондаж при
с. Буковец, Врачанско.
Н и в о в В ъ л г а р и я : долен а л б (зона tardefurcata).
Стратиграфско и географско разпространение: д о л е н алб в Югоизточна
Франция, Англия, Западна България.
Сб. СУ. Сг, 304, 305, 306.
Leymeriella (Leymeriella) bogdanovitsclii bogdanovitschi N a t z k y in G I a s u n o v a, 1953

Табл. XCII, фиг. 9; табл. XCIII, фиг. 3, За
1953. Leymeriella bogdanovitschi Г л а з у н о в а , стр. 59, табл. 13, фиг. 5 а, Ь, 6, 7, 8 а, Ь.
1966. Leymeriella (Leymeriella) bogdanovitschi — К а л ч е в а , табл. II, фиг. 5, 6, 7, 8 (Syn. сит.).
Т и п . Л е к т о т и п ъ т , обявен от К а л ч е в а (1966), е екземплярът, фигурирап от Г л а з у н о в а
(1953, табл. 13, фиг. 7 ) от долния а л б (зона tardefurcata) в Западен Копет-Даг.
199
О п и с а н и е . Бавно нарастваща спира, с ъ щ о така бавно нарастващи на височина завои,

о т н е > 1
които се обхващат на '/к и заграждат широк пъп. Орнаментацията се състои от тънки
остри единични рязко изразени, почти прави, наклонени напред ребра с широки междуребрия. В
маргиналната област ребрата се разцепват. При D на черупката о к о л о 25 мм в умибиликалпата
област се наброяват приблизително 25—30 ребра.
D d h
Лекжггип 25 11 (0,М) 8(0,32)
ËKS. от с. Гаврил ГенОВ, Сг, 307 27 11,3(0,41) 9,3(0,34)
Б е л е ж к и . Този вид се отличава от досега разгледаните представители на рода с много
широкия си пъп и широки междуребрия.
Н а х о д и щ е : Д о л н о а л б с к и т е мергели при с. Гаврил Геново, Михайловградско.
Н и н о в Б ъ л г а р и я : д о л е н а л б (зона tardefurcata).
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : долен а л б (зона tardefurcata)
в Кавказ, Западен Копет-Даг, Западна България.
Сб. СУ, Сг, 307, 308, 314.
Leymeriella (Leymeriella) bogdanovitschi undulatocostata K a l t s c h e v a , 1966'

Табл. XC111, фиг. / , 2
1960. Leymeriella (Leymeriella) undulatocostata К а л ч е в а , таОл. II, фиг. 9, 10.
Т и п . Х о л о т и п ъ т е екземплярът, означен от К а л ч е в а (1966, табл. II, фиг. 9 ) сбирка С У
Сг, 317 о т д о л н и я а л б (зона tardefurcata) при с. Кранодер, Западна България.
М а т е р и а л . Пет екземпляра от сбирката на Г У Г О З Н , съхранявани в Г М при С У .
D d H
Г л а з у н о в а , табл. 13, фиг. 7 25 11 (0,44) 8 (0,32)
Холотии 23 9,7(0,42) 8 (0,31)
ЕКЗ. от G. Гаврил Генов, Сг, 319 23 9,5(0.44) 3.5(0,30)
Б е л е ж к и . Включените в този подвид екземпляри показват c L. (L.) bogdanovitschi N . en
G I. много о б щ и белези — рядко разположени ребра, широк пъп, почти еднакви съотношения в
измеренията си. Разликата между тях се с ъ с т о и само в по-силно извитите ребра, което ни кара
да ги приемем само като подвид от вида /.. (L.) bogdanovitschi N i k. et G 1 .
Н а х о д и щ е : мергелите на долния а л б в Михайловградско и Врачанско.
Н и в о в Б ъ л г а р и я : долен а л б (зона tardefurcata).
С т р а т и г р а ф с к о и г е о г р а ф с к о р а з п р о с т р а н е н и е : д о л е н алб (зона tardefurcata)
в Северозападна България.
Сб. СУ, Сг, 317, 319.
1
Трудът ми б е ш е предоставен в ръкопис, аа което благодаря на автора му.
ЛИТЕРАТУРА
А н п о л к о в и h Ж. M. 1953. Прилог геолошкон и палеонто.тошком познаваньу околине села Бабс н Губеренца. Kocsiaj
Геол. Ан. Балк. п-ва, кн. XXI. Beograd.
А н т о н о в Х р . 1941. Геология на високия Централен Балкан между РусалиИския и Имитлийскии проход и Предбалкана
н горното течение на р. Посипа. Сп БГД, год. XIII. кн. 3.
А т а н а с о в а - Д е л ч е в а М. 1963. Ургоиский комплекс Предбалкан к ностоку от долини реки Искмр (Автореферат ла
дисертация за степен кандидат на геол.-минер. науки). АН ГССР, Геолог, и-т, Тбилиси.
Б о н ч е в Е. 1930. Бележки върху аптиена в България (Предварително съобщение). Ся. Б1'Д, год. И. кн. 3, София.
В о н ч е в Ек. и Б. К а м е н о в . 1932. Предварително съобщение за първата находка иа албиен в България. Geol. Inst.
der Universitat.
Б о н ч е в Ек., 1932. Геология на Орхаиийския Предбалкан. западно от реките Бебреж и Малки Искър. Сп. НГД,
год. IV. кн. 2.
Б о н ч е в Ек. 1933. Върху аитиенската фауна от Орхаиийския Предбалкан (Опит за биогтратнграфско разглеждане
на аптиена, стр. 215, т. 1- 5). Ся. БГД, год. V, кн. 3.
Б о н ч е в Ек. 1935. Върху стратиграфията на аитиенската серия в Северна България. Геология на Калканите, год.
I, кн. 2.
Б о н ч е в Ек., Г. Ч е т и т е в и Ю. К а р а г ю л е в а . 1956. Бележки върху стратиграфията на апта в Североизточна
България. Изв. на Геол. и-т при БАН, кн. 4-
Б е р е г о в Р. 1935. Геология на западната част на Радомирско. Сп. БГД, год. VII, кн. 2.
Б о я д ж и е в Н. 1943. Геология на Западния Троянски Балкан. Ся. БГД, год. XIV, кн. I-
Б р с с к о в с к и Ст. i960. Биостратиграфия на барема южно от с. Брестак, Варненско. Труд. върху геол. на България,
серия палеонтология, кн. VIII.
В а г и л с п с к и й M. M 1908. Заметки о плзегах c Douvilleiceras а окрестностях г. Сара това. Тр. Геол. Музея им.
П. Великого АН, т. II, вьш. 2.
Г л а з у н о в а А. Е. 1953. Аммонитм апта и альба Коиет-Дага. Малого и Большого Балханов и Мангашлака. Тр. Все-
союз. научно-иеследовител. геолог, ин-та (ВСЕГЕИ), Министерство геологии. Москва.
Г о р и H. К. и P. Н. К о ч у р о в а 1959. Новие даниие но стратиграфии альба в баесейне р. Алмм. Вестник Ленин-
градского У-тета, № 18, серия Геология и география, вьш. 3.
Д и м и т р о в а Н. 1952. Вьрху присъствието иа алб в Русенско (предварително съобщение). Год. на Дир. за геол. и
мин. проучв., т. V, отдел. Л, София.
Д и м и т р о в а Н . , Х р . Ч е м б е p с к и, II. П o п о в и Л. Д о д е к о в а. 1961. Стратиграфии на апта и алба във Вра
чанско. Год. на УГП, т. XI.
-
Д и м и т р о в а Н. 1903. О Присутствии клансейского горизовта в окресгш стих города Врани (Северсза аднзя Boaiapmi).
Asoc. Geol. Carp.-Balc. Congr. Al. V-lea vol. III. Comiin. stiint. secjia II. Stratiigrafle, Buciiresti.
Д и м и т р о в а H.. X p. Ч е м б е р с к н В. К о с т а д и н о в . 1961. Сгратиграфия на долната креда на част от Лулого-
рието и Лобруджа. Год. на ГУГОЗН. т. XIII. София.
Д и м и т р о в а II., Г. Че ш и те в и С т. Б р е с к о в с к и . 1960. Стратиграфии на долната креда в част от Мизийската
плоча ръкопис),
Д р у ш и ц В. В. 1953. К изучению онтогенетического развития Biasaloceras Subsequens (K a r a k a s c h). Вестник
Мосьсвского унии., № 6.
Д р у щ и н В. В. 1956. Пижнсмелсвмс аммонитм Крмма и Северното Кавказа (Литоиератидм, тстрагомитидн и фило-
цератидм) Изд. Московското Унив.
Д р у щ и ц В. В., О л е ни и, С о к о л о в , Г р о х о в а . 19">9. Новие даппме ПО стратиграфии нижнего мела Централчюй
Абхазии. Изв. висших учебник заведений — Геология и РазвеОка, кн. 8.
Д р у щ и и В. В., Б. Т. Я н и н. 1954. Нижнемеловме отложения ЦеятрадьногО Крика. Вестник Московского унив.,
серия Биологии, Почвоведекия, Геологии, Географии, № I .
Д p у щ и ц В. В. и M. II. K у д р я в u е в. 1960. Атлас нижнемеловой фиунш Северного Кавказа и Крила, Главное
Управление Газоиой проммшленности при Совете миниетрен СССР. ВНИИГаз, Mncw-a.
Д р у щ и ц В. В. 1902. О граниие между готринским и барремским ярусами. Доклаан АН СССР, т. 147, № 4.
Д р у ш и ц В. В., И, А. М и х а й л о в а . 1963.0 граниие между аптом и альбои. Бюлл. Моск. ОЗщ. Исп. природи:.
Отд. геол., т. LXV11I, II. Сср., вьш. 6, Москва.
Д p у щ и u В. В. 1963. Биостратиграфия и аммонить: нижнего мела Крила и Северного Кавказа (автореф. на
докторска дисертация). Моск. Госуд. Унив им. М. В. Ломоносова, Геол. ф-т, Москва.
Д р у щ и ц В. В. 1961. О зональном дслемии нижнего мела юга СССР. Сб. в чест па лк. Й. См. Й о в ч е в, София.
Д р у щ и ц В. В. и И. А . М и х а й л о в а . 1966. Биостратиграфия нижнего мела Северного Кавказа, Издат. Моск.
Унив.
Е г о я и Л. В. 196V 0 некотормх аммонитах клансея Заилдиого Кавказа. Фауна, стратиграфии и литология меЗОЗОЙСКИХ
и кайнозойских отложен и й Краснодарского края (КФ ВНИИ). вип. 16, Труди, Ленинград.
Ж е л е в Т. 1Ц. 1934. Геология на ПлъвенскигЬ околности. I. Стратиграфии. II. Палеонтоложка част. Сп. БГД, год.
VI. кн. I.
З а ф и р о в Ст. 1950. Геология на областта на р. Ерма между гр. Трън и Пиротското поле. Сп. на БГД, год. XX.
кн. 2, 3.
З л а т а р с к и Г. Н. 1907. Кокретацейската или аолнокредната серия в България. Период, сп., кн. 68, София.
Й о в ч е в а II. и Ек. Т р и ф о н о в а . 1961. Микрофауна от титон-валанжа в Северозападна България. Год. на ГУГОЗН,
т. XI.
201
Й о в ч е в а II. M. и Ек. Т р и ф о н о в а . 1967. Микрофаунистични данни за стратиграфията на горната гора, бериаса и

валанжа в сондажи в Североизточна България (под печат).
К а з а н с к и й 11. А. 1914 (1913). Описание коллекций головоногнх из мелонмх отложени!! Дагестааа. Изв. Томас.
технол. ин-та, т. XXXII. кн. 4.
К а м е н о в П. 1936 Геология на Етрополско. Сп. БГД, год. VIII. кн. 2.
К а р а к а ш II., 1495. К вопросу о синонимике PhyUoceras in fan Ubulum и PhyUoceras Rouvi. Проток, зае. C. Пе
щера'. Общ. Нстествоисп. № 1.
К а р а к а ш II. 1817. Мелосле отложения северного склона главного Качказского хпебта и их фауна.
К а р а к а ш Н. И. 190), О пекчгормх замгчггельних Крммских анионятах. Тр. Импер. С. Петерб. Общ. Ест.,
т. XXXVI, вьш. 1. № 4, 5.
К е р е к о в C. 19>0 —1953. Геология на Източния Троянски Калкан и нредпланинитс му. Год. на Соф. у-т, БГГФ,
т. XI XII, кн. 2.
К о е в Ел. P а ф. 1931. Геология на Предбалкана в Тетевенско заедно с фауната на средния лиас. Сп. БГД,
гол. III, кн. 1.
К о с и Ел. P а ф. 1916. Основи иа гоо.тогия иа България. Мезозой в България. Год. на Дар. 33 геол. u мин. проучв.,
т. 4, отдел А.
К о в а ч е в а - К р З а х а р и е ч ) . 19 57. Il iге>р iy i icr пая изсчгяваная вьрчу стратигра рнята на албиена " България.
Год. на Соф. у-т, БГГФ.Т. 4. кн. 2, геология, 1955,19)6.
K у п ж и н с к а я H. С. — К о р о н е н . 1933. Представители семейства Lytocerat'ulne Nе и m а j г-Е m е n d
Z i t t e l из на кн.^меловмх отложения" Kp.i.Mi. Тр. Всесоюного геолзго-рззаедмного объединения НКТП,
СССР. пий. 241.
Л а н д ж е в Ив. 191'). Гетлогия на част от Централния Калкан и Предбалкана в областта на горното течение на
р. Видима. Сп. БГД, год. XII, кн. I.
Л е о н т ь е в Л. И , K. H. И а ф ф е н r а л ь ц. 1952. Ннжиий вллянжии УмбенскоЯ соляно купог-ЬНОЙ области. Бюлл.
Моск. Общ. ИспитатвлеЛ Природи, Новая серия, т. 52, 123—й год. издания. Отдел Геологический, том 27,
oi.iii 2.
Л у н н о в II. II. 1952. Нижиемелоиис отложенияCenepo-западного Кавказа и их фауна. Тр. ВННИГРИ, Новая серия,
вьш, 65.
М а и д е в II 1941. Геология на Златишхата планина и нредпланинитс и в обсега in ru\ ното течение на р. Вит. Сп.
БГД. год. XIII, кн. 1.
М а н о л о в Ж. 196). Вътху присъствие го на барем в нсфалоподен фациес в околностите на селата Ябланица, Добревци
и БатуЛНИ, Ловешко. Сп. БГД, год. XXI, кн. 2.
М а н о л о в Ж. 1962. Бележки върху стратиграфията на долната креда от Салашкат.т син капнала. Труд. върху геол. на
България, серия стратиграфии и тектоника, кн. I V .
М и р з о е в Г. Г. 1961. О граниие между аптом и альтом и е: положзнии в разреза юго-зап. отрогов Гнссарского хребта.
Сов. геология, 11, Москва.
М и х а й л о в а А. И. 1953. Дегезитилн из нижнем-моиих отложения Дагестана и Центрального Предканхадья. Мат. к.
Основим палеонтолози:, вьш. 2. Пллсонт. И-Т АН СССР.
М и х а й л о в а А. И. 195<а. Некоторме даннме о роде Acanthohoolites S i n z o w и Hypacanthoplltes S p a t h . Вест
ник Моск. у-та. Серия биологии, почаоведения, геологии, географии, т. X I I I . № 1.
М и х а й л о в а А. И. i960. Онтогенез и систематнческое положение рода Colombiceras S p a t h . Бюлл. Москов. Обще
ства Испьипателе) Природи, отдел Геологический, т. X X X V . март — аирель, Москов. у-т.
Н и к о л о в Т. 1960. Амонитна фауна от влланжз в Източния Предбалкан. Труд. върху геол. на Българин, серия па
леонтология, кн, I I .
Н и к о л о в Т. и X p. X р и с ч е в, 1965. Основи на стратиграфията и антологията на долната креда в Предбалкана. Труд.
върху геол. на България, серия стратиграфии u тектоника, кн. V I .
Н и к ш и ч И. 191.3. Представители рода Douvilleiceras из аптеких огложеннй иа северном склоне Кавказа. Тр. геол.
ком,\\. сер., вьш. 121.
П а у к я М. и Д. П а т р у л и у с. 1960. К. налеонгологическому изучению альбских отложений в районе Джурджиу
(Дупайскня долина). Тр. и иселед. по геологии, т. V, M 1- Ак. Руммнской Народной Рсспублики, Отдел,
геол. и геогр. и ин-т геол. геол геофил. и геогр.
П е т к о в и li В, К. 1922. O Vfгонским сло]евЙМИ на Чопаковом Комепу е Каменару код Болоевця. Геол. Анали Бал-
канскего п ва, кн. 7.
Il I r к опи H В. К. и К М а р к о в и ч . 1951. Отривска и баремска цефалоподска фауна из глинено-лаиоропитах caoiena
стражев- ue као докал ирисуства бати)алних творепина опих одельака у околини Београда. Геол. Анали Бал-
кинского п-ва, кн. 19.
II чел и и цев Ф. В. 1927. Фауна юрм и нижнего мела Крмуа и Кавказа. Тр. Геол. Ком. Н. серия, вьш. 172.
Р е н г г а р т с н В. П. 1920. Фауна меловьх отложений Ассинско-Камби.инского район i на Кавказе Тр. Геол. Ком., Н.
серия, вьш. 147, Л.m играл.
Р е н г а р т е н В. П. Страп Графия меловнх отложений Малого Кавказа. Региональная стратиграфия СССР, т. 6, АН
СО,Р. Москва
Р у ж е н ц е в В. Е., 1960. Нскоторме копроси клаеснфнкасии амоноидей. Палеонтологическии журнал, АН СССР,
кн. 1. Москва.
Р у х а д з е И. I93S. Некотормс новие или малоизнхтнмее аптекне головопоше Грузии. Бюлл. геол. ин-та Грузии,
т. I I I , ВЬШ. 2, Тбилиси.
Са з о но в Н. Г. 1951. О некотормх малоизученнмх лмопигах нижнего мела. Бюлл. Москз. Общества Иаштателей
Природи. II. серия, т. 61, Отдел Геологический. т. 36. вий. 4.
С а з о н о в а 14. 1958. Нижнемел >вме отложения цеитралмшх областей РусскоЯ платформи. Мезозойские и третичнне
отложения центральних областей Русской платформи, ВНИГНИ.
Сап у нов И. 1957. Стратиграфия и текттника на част от Предбалкана между Дряновската река и р. Веселина. Изв.
на Геол. и-т, кн. 5.
С и м о н о в и ч С , Л. K а ц е в и ч и А. С о р о к и н . 1876. Геологнческое описание 11ятигорского края. Материали для
геол. Кавказа, Тифлис.
С и н ц о в И. 1872. Об юрских и меловьм окаменелосгях Саратонской губернии. Материали для геологии Рос
ели, т. I V .
С и н и о в И. 1880. Описаниие некотормх видов мезозойских окаменелостей из Симбирского и Саратовской губершй
Записки НовороскшПского Общества Естествоис/шгпателеи т. 7
С и н ц о в И. 1904. О некотормх развернутмх формах аммонитид из верхнего неокома PocciH. Материал/м для Геоло
гии России, Москва — Ленинград, т. 22, вмп. 1.
26 фреилнт.. ня Бълг ария, т. IV

202
С т е n А нов Л. А. 1958. ПРЯНЦНПЬ! и методи бностратвграфических исслсдснаний. Тр, ВНИГРИ. вьш. 1 1 3 .

С т е ф а н о в Ат. 193-1. Геология на Еленския Предбалкан. Изв. на царските природонаучни иншшпути в София, т. 7.
С т р а ш и м и р о в Б. и M. С т о я п о н а - В е p r И л о в А. 1956—1957. Албиеиска фауна от Никополско И Свищовско.
Год. на Минно-геол. и т, т. I V , 1-ва част.
С у ч и I ) З о р а . 1901. Стратиграфи)а И тектоника Голубачкихпланина. Геол. Анали Балкан, п-ва, кн. X X V I I I ,
Београд.
С у ч и Ь З о р а . 1954. Прилог за познаваше геолошкого состава планине Озрсна и Левица (Неточна Срби]а), Геол.
Анали Балкан, п-ва, кн. X X I .
Т е х а д з с II. 1938. Некоторме новме или малонзвесткмс Цефалоподм Грузии, Бюлл. Геолог, и-та Групи:, Т. 3 ,
вин. 2, <
Ц а н к о в В. 1930. Геология на Шуменското плоскогорие и близките му околности. Сп. БГД, год. II, кн. 1.
Ц а н к о в В. 1933. Вт.рху Влланжисна в С. И. България. Сп. БГД. гоя. V. кн. 1.
Ц а н к о в В. 1934—1935. Бележки вт.рху рода Holcodiscus. Год. на Соф. у-т, Фитико-м 1гемлгически факултет, т. 31, кн. 3.
Ц а н к о в В. 1937. Принос към геологията НА Девненската долина н околностите и между река Камчия Н румьнскага
граница. Год. на Соф. у т. Физкко-математнчсски Цакулют. кн. 3.
Ц а н к о в В. 1912. Принос кьм изучаване на рода Holcostephanus N e u m a y r , 1875. Сп. БГД.. год. 14. кн. 3 .
Ц а н к о в В. 1946. Биостратиграфско и палесеколожко гроучване на геоложките формации в България. Основи на гео
логия па България. Год. на Дир. за геол. и мин. проучи., отд. А, т. А.
Ц а н к о в В., К). С т е ф а н о в , II. Д и м и т р о в а и др, 1900. Геология на Бурета и прилежащите му земи между
гр. Трън и с. Сливница. Труд. върху геологията на Българин, серии стратиграфия и тектоника, кн. i.
Ц а н к о в 13., Н. Д и м и т р о в а и др. 1960. Стратиграфски изследвания на юрата и кредата в Северозападна България.
Труд. (ърху геологията на България, серия стратиграфия и тектоника, кн. 1.
Ц а н к о в В* 1962. Върху присъствието иа среден алб— зона на Douvilleiceras inaequinodum в Свищовско. Сп. БГД,
кн. X X I I I . ч. II.
Ц а н к о в В., Г. Ч c ш и т е n, Н. Д и м и т р о в а . 1963. Совремеимме познания о стратиграфии мела Сснерной Болгарни.
КарпатоБалкан, геол. accru. V стезд 1961. Научиме сосСш.. секлия стратиграфии.
Ц Н Т Т Е Л Ь К. 1934. Овнони пплеонтологии (палеоуоология), част I. Бесиозконочние.
Че m и те в Г. 1962. Нови албски нахоишп в Североизючна България. Принос към геологията на България, част I.
Ч е m и т е в Г. и С Т. Б р е с к о в с к и , 1933. Цифзлоподен тип барем ог северните части на Сланник и Герлово. Сп.
БГД, год. XXIV, кн. 3.
Ш и м а и с к и й 11. В., 1957. О семействе Pscudonanlilidae l l y a t l , 1 9 0 0 . Дока, Акад. Наук СССР, 1 1 2 , № I.
3 ри етап и C. М. 1955. Нпжиемелояая фауна Грузии. АН Грузинскон ССР. Институт Геологии и Минералогия, Мо
нографии 6.
З р и стаи и C. М. 19551 ВерхнеальЗские вмипннтм Конет-Дага, АН Груаинская ССР. 1р. Геол. и-та, сер. геологии,
т. V I I I ( X I I I ) . Тбилиси.
З р и етап п C. М. 1955 b. О ПОДРААДЕЛСННИ нижнемел >нмх ОТ.ЮжениЯ Кркмл. Докл. АН СССР, т. 1 6 1 . № I, Геологии.
З р н с т а в и C. М. 1959. Изменения ннжнемеловой фауни Грузии в связи с геологяческой неторней. АН ГССР. Ияв.
Геол. (Jô-яа Грузии, т. I , вмп. I.
З р и с т а в и M. С. и В. Л. Е г о я н , 1959. Ннжнемслопли фауна Кафанского района Арменской ССР. АН. АССР.
И-т геол. наук, Ереван.
Зр нг та и и M. C. 1J60, НиЖнЪШ мел Кавказа и ({рима, Монографии № 10. АН ГССР. Геол. и-т. Тбилиси.
Ври с т а в и C. М. 1901. Аммонитм апта и альба Северного Кавказа. АН ГССР. //'. Геол. и-та, сер. геологии,
i. X I I ( X V I )
Я к о б н Д. и O. К л и к И ч. 1957. Нсскзлько неокзмийских фпрм аммончтов из гнезда ископаеммх Смрбь Хунедорской
области. Онтогонетнчсскос Р Ш И Т И С сутур.тльнмх линии. Bul. Universitarilor .V. Habes", si ,Bolyai", Clnj
séria: Stiintele Naturii vol. 1. H? 1, 2.
AOic li H. 1851. Verzelchnla einer Samralung von Vcrstèinerungen von Daghestan, Zeil, deutsch. geol. Gesell., Bd. III.
A c k e r m a n n E. 1932. Oie Unterkreide im Ostteil des Preslavsaltelsystem (Osthulgaricn). Abh. d. Siichsischen Akad.
d. Wiss. Ma-h.-phys. Klasse, Bd. 41.-5. Leipzig.
A n d e r s o n E. M. 193S. I.ower Cretaceons déposas in Californie and Oregon. Geol Soc. Amer. Spec. Paper, No. 16.
A n d j e 1 k o v i c 7.. M. 1951. Existence des sédiments fossilifères n?rélianes et halhyals du Crct infér. an Sud du vill.
.Knsanv" (environ de Bcograd). Rec. des travaux de l'Inst. de géol. .Jovan 7.ujin>ic", t. 7 .
A n t h u l a D. .1. 1899. Ubcr die Krcldeiossllicn des Kaukasiis. In Frech anJ Arthaber. Nene Porschuogca in den Клпка-
sisclien Làndcru. Abt Beitr. Palitont. Geol. Ûst. — Ungams Bd. X I I , Heft 2.
A n t o n i j e v i c I. 1958. Donja Kreda izmedu Krivelja i BuCja. Вестник Завода за геол. и геоф. ан. страж. HP Ср-
CHJC, кн. XVI.
Arkell W. J. 1957. W. .1. A r k е 11, B e r n a r d K и ni m е I, and C. W. W r i g h I : Mesozoic Ammomiidea. In
R. C. M o o i e (ecl) : Trcatlse on invertebrate paleontology. I.. Mollusca, I, Cephalopoda, Ammonoidea. Univ.
Kansas Press
A r n o n 1 d - S a g c t 1953. Les Ammonites pyriteuses du Tithonique Supi rieur et du Berriasien de Tunisie centrale.
Thèses présentées à la Faculté des Sciences de Besar.çon pour obtenir le grade de Docteur de l'Université.
Université de Besançon; Faculté des Sciencis.
A s t i e r M. 1851. Catalogue descriptif dis Ancyloceras appartenant à l'étage Néocomien d'Iiscragnolles et des Basses-
Alpes. Lyon.
A v r a m E. si V. M a t e i. 1964. Date f alcontologlcc noi piivind flicnl cretacic din partea de ne a hazinnliii vaii Dof-
tana. Stiiuii si cercerêri de geol. geofiz. gecgrcfie, séria géologie, t. 9. № 2.
B a r r a b é L. 1929. Contribution à l'étude siratigrapluqeo et pétri graphique de la partie du pays Sakalaoe (Madagascar).
Mém. Soc. Géol. t'r.. Nouvelle sérié, t- V .
B a s s e É. 1927. Sur quelques faunes d'Ammonites du SW (le Madagascar, Bull. Soc. Géol. Ir. (4), I . 2 7 .
B a s s e H. 1948. Quelques Ammonites nouvelles du Crétacé de Colombie. Compte Rendu Sommaire et. Bull. Soc. Géol.
Г.г. (5), t. 18.
B a s s e É. 1952. Classe des Céphalopodes in Plvcteau (éd.): Imité de Paléontologie, t. I I , Paris.
B a u m b e r g e r E. 1903. Eauna der nnteren Kieidc im Wcstschweizatischen Jura. 1 Tell. Stiatigrapbische Einlcitnng.
Mém. Soc. Put. Suisse vol. S 0 .
В a и m b e r g е r E. 1905. Eauna der iinteren Krcidc im WVstschwcizcriscr.cn Jura, Mém. Soc. Pal. Suisse, vol. 3 2 .
B a u m b e r g e r E. 1906. Eauna der utiteren Kieidc im Westschwcizerischen Jura. Mém. Soc. L'ai. Suisse, vol. 3 3 .
Ba u m be r g e r E. 1907. l-auna der nnteteu Kreide im Westscliweizcii.sclien Jura. Mém. Soc. Pal. Suisse, vol. 3 4 .
B a u m b e r g e r E. 1908. Fauna der nnteren Kreide im Westschweizerischen Jura. Mém. Soc. Pal. Suisse, vol. 3 5 .
B a u m b e r g e r E. 1909 1910. Eauna der nnteren Kreide IM W'estschweizcrisclicn Jura. Mrm. Soc. Pal. Suisse, vol. 36.
203
B a n n i b e r g e r E. und Л. H c i m. 1907. Palaeontolofjisclie-Stratigraphische Uotersuchungcn zweicr Fcssilhori/onle an

der Valangicti — I lauterivien-Grenze im Chiirfiirstcn Mattstockgeblet. Meut.Soc. l'ai. Suisse, vol. 34.
B a y l e Е. 1878. Fossiles principaux des Terrains. ExpUc. carte géol. dit. France, I V , pt. l (Atlas), Paris.
B a y l e E., H. C o q n a n d . 1851—1952. Mémoire sur les Fossiles secondaires recuiellis dans le Chili. Mém. Soc. géol.
e
France (2), 11 4.
B e r t r a n d !.. 1954. I.a limite enlre les étages aptien et ail ien dans la régien de Failli-Ili/icr H.'.iitc-Mair.e. Hitll. Soc
géol. France (6), t 4, Fasc. 7—9.
В e s a i r i e H. 1930. Recherches géologiques à Madagascar. Soc. lus. nat. Toulouse, t. 60.
B l a y a c J. 1900. Sur le Crétacé Inférieur du Bassin c'e l'Oued Cherf (Algérie). Trav. du Lab. de géol.de la Faculté des
Sciences de l'Univ. de Grenoble, t. 5 .
B o u l e M., P. 1. c 111 o i 11 e et A. T l i é v e n i n . 1906—1907. Paléontologie de Madagascar. III. Céphalopodes crétacfqiies
des environs de Diego Suarez. Ann. Paléont., I. I, fasc. I V (1906) ; I. I I . fasc. 1 (1907).
B o u r g e s t A. 189]. Remarques sur la faune du Gaultdans le Juin. Compte-Rendu des Séances de la Société Géologi-
que de France séf, 3.
B r e i s t r o f f e r M. 1933. Révision de la Faune I-laiitérlvienne de Néron en Chartreuse. Trav. du Lab. degéol. de la
l'acuité de Sciences de l,Univ. Je Grenoble, t. 17.
B r e i s t r o f f e r M. 1934 a. Etude de l'étage Al bien dans le Massif de la Chartreuse (Isère et Savoie). Trav, du l.ab
de géol. de la Faculté des Sciences de l'Unit), de Grenoble, I. 1 7 - troisième fascicule.
B r e i s t r o f f e r M., 19M)—1947. Sur les zones d'ammonites dans l'Albicn de France et d'Angleterre. Trav. du Lab. de
giol. de la Faculté de Sciences de l'Univ. de Grenoble, t. XXVI.
B r e i s t r o f f e r M. 1952. Sur la positioa systématique du genre Ptvchaceras d ' O r b. Trav. du Lab. de géoL de l'Univ.
de Grenoble, t. XXIX.
B r e s k o v s k i St. 1965. Sur la valeur stratigraphiqiic de quelques représentants du genre Nêocomites U h l i g , 1906.
Carp. Balk. géol. ass. Vil congr. RcpO:t. part II. Section of strat.. lithol. and paléonth., vol. I.
B r e s k o v s k i St. 1955. Sur le niveau stratigraphiqttc et la valeur biostratigrephtque de Holcodiscus calllaudlaaus
( Г t) r !>.. 1850) et Pulhellia compressisslma (d'Orbe 1840). Carp. Balk. geol. ass. VII congr. Report part .1 Sec-
ti m of strat.. Ilthol. and paleontli., vol. I .
B r e s k o v s k i St. 1957. F.leniaras — genre nouveau d'ammonites hantériviens. Изв. на Feo.i. u-m, cep. палеонто
лог KII. X V I .
B r o n n .1. 1850—1856. Lethaea Qeognostica. Text-Atlas.
Brun d e P., c C h a t c l e t et M. C 0 s s m a n n. 1913. Le Barré m ion supérieur à faciès urgonien de Brotizet-les-
Ala's (Gard). Partie 2. Mém Soc. giol. Franc::, Paléontologie, t. 21.
В и r c k h a r d t C. 1906. Fauna jurassique de Ma/.apil avec un appendice sur les fossiles du crétacique inférieur.
BoleUno del Instituto Géologica de Mexico, № 23.
B u r c k h a r d t C. 1906a. Monographie dei Kreidekettcn zw schen KI6nthal-Sihl und Liutli- I Nr. 7 n. 8. Die Verliand-
luiij^en der k. k. Geol. Reichsanstalt. ,
B u r c k h a r d t C. 1910. N'eue Untersiicliungen Bbar Jura unJ Krclda in Mexico, Zentrabl. f. Min., Geol. 11. Pal.,
Ш 9 -20, Stuttgart.
В11 s 11 a r d o R et S. G u i l l a u m e . 191). Sur quelques ammonites niocomieniies du Jura suisse. Trav. des Lab. de
géol. de la Facilité des Scieries de Lvon, N. S., n' 12.
C a s e y R. 1957. Tin- Cretaceous ammonite genus Leymeriella with a systematic account of ite Brifish occurrences,
Reprinted /гот Palaeontology, vol. 1, Part I, London.
C a s e y R. 1961. The stratlgraphical palaeontoiogy o! t'.i^ Lower Greensand. Pa'aeontotogy, vol. 8, Part 4, London.
C a s e y R. i960 1965. A monograph th; ЛнтодоИв! of thl Low Greensand, Parts I — VI. Palaeont. Society, London.
C e S i t e v G.. St. B r e s k o v s k i e t N. D i m i t r o v a . 1955. I.a limite entre le Barrémien cl l'Aptien en Bulgarie du
Nord-Est. Ca*p. Ba k. géol. ass. VU congr. Report, p.it il Section of strat.. lithol. and paléonth., vol. I .
C h a p a C. 195$. Étude biostratigraphiquedos ammonites du Centre ci de l'Est du Mexique (Jurassique super, et Crétacé).
Mim. Soc. giol. France, nouv. sir., Mém. № 99. Paris.
Chaput E. 1920. les desm cératidjs du paléocrétacé. Révision du genre Desmoceras. Contrih. étude Cép'hal. Paléocrét,
S —E France. Mém, F.xplic. carte giol. dit. Franc.-.
Choffat P. 1885. Recueil de Monographies strati graphiques sur Système crétacique du Portugal. Section der Tra-
vaux géologiques du Portugal, Première, étude;
C i t a .M. В. 19Ж stmii stratigrafiçi sul slstems Cretacco in Italie, lutroduzlonc allo studio del Cretacea Itallana.
Instituto de Geologia, i'aleontologla e Qeografla, Fis/eu délia Université di Milano, Série G. Publica-
zione № 104.
C o l l e t I.. W. 1907. Sur quelques espèces nouvelles du Parait fiplltes de l'Alhien inférieur de Vohrum (Hanovre). Archive
des se. phislque et û'hist. nat. de Genève. A per., t. X X I V
C o l l e t L VV. 1907. Sur quelques espèces de l'Albicn Inférieur de Vohrum (Hanovre). Mém. de la Soc. de physique
et d'Histoire naturelle de uenéce, vol. 35. Fasc. 3.
C o 11 i g n o 11 M. 1932. Les Ammonites py. lieuses de l'Albicn supérieur du Mont Raynand à Madagascar. Ann. Géool
ilu Service des Mines Fasc. 2 .
C o 111 g 11 o 11 M. 1937. Les Ammonites pyriteuses de l'Aptien d'Antanataiumiialy. Paléontologie de Madagascar, t. 22
Ann. de Paléontologie, t. 26.
C o l l i g n o n M. 1918. Faune Néocomiennedes couches à Grinceras de Belohastfaka. Cercle de Sitarapiky, Madagascar.
Ann. géol. du Serv. de Mines, fisc .4» X V . Paris.
C o l l i g n o n M. 1949. Rech.Tches sur les faunes albiennea de Madagascar. L L' Albien d'Ambarimaninga. Ann. giol.
di Service des Mines, Fasc. .Y» 16.
C o t t r e a u .1. 1937. Types du prodrome de paléontologie stratigrapliique universelle d'Orbigny. B. Néocomicu Supérieur
OU Urgonien. Ann. de Paléont., X X V I , Paris.
C o q u a 11 d II. 1851. Description géologique de la province de Costantine. Mim. Soh. gâol. France ( V ) .
C o q 11 a nd H. 1865—1856. Monographie de l'étage Aptien de T Espagne. Marseilles.
Coq u a 11 cl II Études supplémentaires sur la Paléontologie Algérienne. Bull. Acad. d'Hippone, №15, Boue.
D e l a t o u r A 1 b. 1876—1877. Note sur laQault des environs de Brienne (Aube) Huit. Soc géol. France, (3), t, 5 .
D e s t o m b e r P. 1958. Révision de i'Albien de la région du Navre. Déduction paléogcographiqne sur le N\V du Bassin
Parisien au Créticé moyen. HilL Soc. gsoL France, (6), t. V I I I .
D j a n é l i d z é A. 1921. Dilmisiaras un sous genre nouveau du genre Hoplites. Bail. Soc. g'rol. France (1), t. 2 1 .
D j a n é l i d z é A. 1922. Les Spi'.i:er.is de sud-est île la l'nn.e. Min. Exr. carie giol. dit.France.
D i r a i t r o v a N. 193 >. D; la valeur stratlgraphlque de P&eiiathurinznnia anguucostata (d'Qrb-, 1840) Carp, -Balk.
géolog. association VII congr. Reports part II Section of strat., lithol. and paléonth., vol. I.
204
D o l l o L. 1922. Les céphalopodes déroulées et l'irréversibilité de l'évolution. Bijdr. Dierk. Amsterdam, vol. 22.
Do ne i e u x L. 1913. Paléontologie: Description de la Faune de l'Albicn supérieur de FonUconverte. Thèses présentées
à la Faculté des Sciences de l'Université do Lyon.
Don v i I lé R. 1910. Céphalopodes argentins. Mém. Sec. Géol. France, Paléontckgle, № 43, t. 12.
D o u v i l l é H. 1912. Evolution et classification des Pnlcheliides. Bull. Sic. géol. Fiance (-1), i. 11.
D o u v i 11 é H. 1916. Les Terrains secondaires dans la Massif du Mrghara. Mém. Acad. Sci. de limitât de France (2) t. 54.
D o u ho u r d I e u O. et .1. Si g al. 19-19. Notes stratigrap hiques et paléoctrlrgiçues sur la régien du Dj.Ouenza (Algérie)
(Aptien, Albien, Cénomanier). Compte Rendu Son maire et Bull. Soc. géol. Froncé (5), t. 19, Fasc. I, 2, 3
D u m a s E. 1875—1876. Statistique géologique minéralogique et paléontologiqtie du Départ, du dard, Paris and
NI mis.
E i c h w a l d E. 1853—1868. h-.thaea Rossica ou Paléontologie de la Russie, Bd. Il (XXV). Stuttgart (Atlas).
Eut b e r g e r .1. 1954. Notes sur la stratigraphie et la paléontologie de Г A(tein de Hoidj Oultera, région de Bou-Saada
(Dép. d'Alger, Algérie). Bull. Soc. géol. France. (6), t. 4.
Fa I l o t M. Е. I8H4. Note sur un gisement crétacé fossilière des environs de la gared'Ezc (Alpes Maritimes). Bull. Sot:
géol. France (3). t. 12. Paris.
Fa I l o t E. 1889. Le Crétacé (Us environs de Crest (Drame). Bull. Soc. géol. France (3), t. 17.
F'a 11 o t P. 1910. Sur quelques fossiles pyriteux du (iault des Baléares. Trav. du l.abor. de Géol. de la Faculté des
Sciences de l'Univ. de Grenoble, t. 9, fasc. 2.
F a l l û t P. 1920. Observations sur diverses,espèces du Gargasien hathyal alpin et en paitie sur la faune de Blieux.
In: K i l i a n and others: Contfib. Etude Céph. Paléocrét. S.—Ë. France. Mém. Explic carte géol.dit, France,
Fa II oi p. and H. T e r m i e r . 1923 Ammonites nouvelles des îles Baléares. Trab. Mus. Nac. de Cienc. Nat., sér.
Géol., a" 32, Madrid.
i-'avre F. 18S0. Description des fissiles de couches tilhoniqiies des Alpes frihourgeoises. Mém. Soc. Pal. Suisse,
vol. VI.
l ' a v r e F. 1908. Die Ammoniten de- uniereii Kreide Patagoiiiens. Nettes Juhrb. Min., lieil. Bd. XXV.
F e 1 i x J. 1890—1891. Vcrsteinerungeu ans der mexik.inischen Jura und Kreide F«nnuliou. Puluontogruphica, Bd. 33, Stut-
tgart.
F i s c h e r P. 1890. Discussion of H. D o u v i l l é . Classification de C-rutiles de la Craie./*////. Soc. France (,i), t. XVIII.
F o o r d A. Catalogue of the fossil Céphalopode in llic Biiiish Muséum (Naturel Ilistory). Pt. 2. Bril. Mus. (Nat. Ilist.),
London.
F r a n k e F r. 1918. Die Entfaltung der Horlittn In (1er làiioren Kreide Norddeutschlands. Jaltrb. d.preuss. Geol. Landes
Bd. XXXIX. Tell I, Heft 3.
G i g n o u x M. M. 1920. Les Lytoce'-atides du Paléocrétacé. In: K i l i a n Contributions à l'étude des céphalopodes paléo-
crétacées du sud-est de la France. Mém. Explic. carte géol. det. France.
( i i g u o u x M. M. 1920 a. Les Pnlcheliides du Paléocrétacé. In: Kilian Contributions à l'étude des céphalopodes paléo-
crétacées du sud-est de la France. Mém. Explic. curie gëol dit. France,
G i g u o u x M. M. 1936. Uiologle s!rattgraphique. Masson. Paris 2-e édition.
O i 11 et S. 1921. Etude du Barrémien supérieur de Wassy (Haute-Marne). Bull. Soc. géol. France (1). t. 21.
d o g u e 1 .1. 1939—1910. Contribution à l'étude du groupe de Acanthodiscas radiatus. Ann. de Paléont., vol. 28.
I l a u g E 1889. Beitrag ztf Kcnntnis der oberneocoir.ea Ammonitenfaiina der Puezalpe bei Corvara (Sûdtirol). Beilr.
Palàont Ost.-Ung., Bd. 7, Wien.
На ug E 1907. Traité de Géologie. Vol. II, Les périodes géologiques. Fasc. 2, Période Crétacée.
l i o n no r a t B. 1890. Formes nouvelles de Belemnites a'Ammonites et de Crioceras. Association Français pour l'Avance-
ment des Sciences.
H o w a r t h K. M. 1962. The YorksMre type ammonites and nautiloides of Young and Bird, Phillips and Martin Simpo-
son, Paleo'itology, vol. 5, pari 1.
H y a t t A. 1903. Psendoceratites of the Cretaceous. Monograplts of the United States Geological Sttrvey, vol. XL1V.
Washington.
I m I a y R. 1938. Ammonites of the Taraises Formation of Northern Mexico. Bull, of the Geol. Soc. of America, vol. 49.
J a c o b Ch. 1904. Sur l'âge des COUChes à phosphate de Clansayes prés Saint Paul-Piois Châteaux (Diome). Bull. Soc.
géol. France (4). I. IV.
J a c o b C h. 1905. Sur les ammonites et sur l'horizon stratlgraphique du gisement de Clansayes. Bull. Soc. géol. France (I), I. 5.
J a c o b Cil. et A . T o b i e r . 1906. Htude slratigraphique et palécntolcgique du Gaulle de la Vallée de la Engelbcrgcr.
Mém. Soc. Paléont. Suisse, t. XXXIII.
L a c oh Ch. 19(7. Etude sur quelques an.im nites du Crétacé rrojm. Mém. Soc. géol. France, Paléont. 15, n 58.
J a y e t A d . 1930. La variation Individuelle cites les Air rte nites et ladiajnose désespères. Mém Sec. Pal. Suisse, t. 49.
J е k e 1 i u s E r. 1615—1916. Die mesozoischen l;.unin d, r L'orge von Brassa. Mitt. Jahrb d. k. Ung. Geol. Reiclts..
Bd. 23.
K a r a k a s c h N. 1889. Obéi cinige Ncccoirari gtn ;ngen in der Krim. Situ ngsl'ericltte der Mat/i.-nat. Classe der Kai
serlichen Akademie der \\ Issenschofti n, Bd. £8. Alu. L
K a r a k a s c h M. J. 1901 — 1Ï02. Note sur le c cticé ir.féiicur de Biassala(Crimée). Trav. du Lab. de géol. de la Faculté
drs Sciences de l'Univ. c'e Grenoble, l. 6.
K a r s t e n H. 1858. Cher die Giognostisclu n Verh.llinissc des wcstlklien Coliinibien der licutigen Rcpubliken Neu-
(iian.iil.i und Lquador. Ans der k. k. Hof- und Sttiutsdrucherei. Wien.
K e m p e r F. 1963. Die Anfschliisse du Un:erkteide im Raiim Rhelne Aliaus. Geologisc.he Jahrbuch Bd. 80, llaiinover.
K i 1 i :i n W. 1887—1888. Sur quelques fossiles du Ciétrcé hféiieur de la Provence. Bull. Soc. géol. France (3), t. 16.
K i l i a n W. 1888. Description géologique de la Mortage de Lire (B?sses-Alpes). Ann. sci. Géol., t. XIX et XX. Paris.
K i l i a n W. 1889. Etudes l'tdéontoloqiqtie sur les Terrains Secodaires et Tirtiaires de l'Andalousie.
K i l i a n W. et F. L е e n h a i d t. 1895. Sur le néocemien des environs de Muletiers Ste Marie (Basses-Alpes). Bull. Soc.
géol. France (3). t. 23.
K i l i a n W. et P. L o r v. 1900. Notice géologique sur divers poinis des Alpes françaises. Trav. Lab. géol. Univ. Gre
noble, t V.
K i l i a n W. 1902. Sur la présence de l'étage aptien dans leStid-Estde l'Afrique. Trav, Lab. géol. Univ. Grenoble, t. VI.
K i l i a n W. 1902 a. Sur quelques fissiles remarquables de l'Hauterivcnde la région d'Escragnolles. Bull. Soc.géol, Fran
ce (1), t. 2.
K i l i a n W. 1907—1913. b'nterkreide (Palaeocretacicum). In Erech: Lethaea Geognostica.il. Mesozoicnin. Vol. III. Kreide.
Lief 1, 1907, pp. 1-168; l.ief 2, 1910, pp. 169—287; Lief 3. 1913, pp. 289-398; pis. VIII- XIV, Stuttgart.
K i I i ii u W. 1910. Sur l'origine du groupe de l'Ammonites Percevali L'h I i g du Barrcmian. Bull. Soc. géol. France (1).
t. 10.
K i l i a n W. 1912. Sur le genre Ammonitoceras. Bull. Soc. géol. France (4), t. XII.
205
K i l i a n W. et P. R e b o u l . 1915. Contribution à l'étude des faunes Paléocrétacées de Sud-Est de la France. 1. I.a faune
de l'Aptien inférieur des environs des environs de Montélimar (Diome). Mém. Explic. carte géol. dé.t. France.
Paris.
K i l i a n W. et autres. 1920. Contribution à l'étude de Céphalopodes Paléocrétacé de la France. Mém explic. carte géol.
dét. France.
K i ' k a l d y J. F. 1939. The history ol the I.ower Cretaceous peried in England. /'roc. Geol. Assoc. vol. L. No. 3.
K l i p s t e i n A. v. 1813. Beltrdge zur geotogischen Kenntnis des Ostliclien Alpe.n. Oeissen.
K o e n e n Л. v. 1902. Uber die Ammonïten des Hllfsbildungen Norddeutschen Neocom (Valanginlen, Hanterivien, Barre-
inieii und Aptien). Al-h k. preuss. geol. Landes, N. E., Nr. 24.
К о е ne n A. ( I ). 1916. Die Plarylenticeras-Attcn des Untersten Valanginien Nordwest-Deutschiands. Abh. o. k. preuss.
1
geol. Landes, N. F. Heft 82
K o k o s z y n s k a B r. 1919. Stratigrafia dolnej kredy Polocnych Karpat FHszowych. Prace panstwowego instvt. Geolo—
t,icznego, t. VI. Warszawa.
K r e n k е I E. 1910. Die Aptlossilen der Delagoa-Bai (Siid-Ostafrica). Neues Jahrb. Min. Geol. und Pulilont., Bd. 1,
K r e n k e l E. 1910 a. Die iintere Kreide von Deutsch-Ostafrica. Beilr. l'aliiont. Geol. Ùst.-Ung. und des Orients., Bd.
XXIII. Wien und Leipzig.
K n ni m e 1 R. 1953. I.ower cretaceous Nautilcides froni Texas. Brevoira Mus. of Comparative Zoology, No. 19. Cam-
bridge Mass.
I.een h a r d i F. 1897. Sur l'existence de la zone à Hoplites Boissieri près de Batna. Bull. Soc. géol. France (3), t. 25.
1. é v e i l l é Cil 1937. Description de quelques nouvelles coquilles fossiles du département des Basses-Alpes. Mém. Soc.
giol. France, (1), t. 2.
L e y m e r i e A. 1841—1842. Mémoire sur le teiriin Crétacé du Département de l'Aube, contenant des considérations géné-
rales sur le terrain Néocomien. Mém. Soc. géol. France ( i ) t. IV.
L i e bu s A. und V. U h l i g . 1902. 0 >er elnlge Eossilien ans der Karpatischen Kreide und stratigraphischen Bemcrkun-
gcu. Beitr. l'aliiont. Geol. Ùst.-Ung.. Bd. 11. Heft 1—2.
|. j m h n K. 1892—1896. Bcitrar;e zur Kenntnis der Eauna der Kicidcformation von llokkaida Palaeont. Abh., Bd. 6.
L o r i o l P. 1861. Description des animaux invertébrés Fossiles contenus dans l'étage Néocomien meoyn du Mont
Salive.
L o r i o l P. 1808. Monographie des craches de l'étage Valangien des carrières d'Arzier (Vaud). Matériaux pour la Pa-
ie intolog.e Suisse.
L o r y C. et G. S a y n . 1895. Sur la constit. du syst. crét. aux environs de Chatillons-en-Diois. Trav. du Lab. géol.
de Grenoble, t. ili,
M a l l a d a L. 1887. Sinopsis de las especies fossiles que se lian encontrado eu Espana, t. III. Terreno Mesozoico. Bull.
Corn. Мари geol. F.spuna.
M a n o l o v .1. R. 1962. New ammonites from the Bairemian of North Bulgaria. Reprlnted from Palaeontologv, vol. V,
Part 3. London.
M a t h e r o n P. 1812. Catalogue méthodique et descriptif des corps organisés fossiles du département des Bouches-du-
Rhône et lieux circonvoisins. Marseille.
M a t h e r o n P. 187K 1880. Recherches paléontologiques dans le Midi de la France (Atlas). Marseille.
M a r i e P. et D. M o n g i n. 1957. Le Valanglt.len du Mont-Rose de la Madrague (Massif de Marseilleveyre, Bouches-
du-Rhonc). Bull. Soc. géol. France (6), t. 7. fasc. 4, 5.
M a u r y C. 1963. O Creiaceo de .Çeigipc Album dus Estampas du Monograpéia N. 11.
M a z e n o t G. 19S9. Les palaehoplitidae tithoniques et berriassiens du Sud-Est de la France. Mém. Soc. géol. France,
N. série, t.18.
M e m m i 1. 1965. Sur quelque Ammonites du Valanginien. Bull. Soc. géol. Fr. (7). t. 7, № 5.
M e u n i e r S. 1887 1888. Contribution à la Géologie rie l'Afrique occidentale. Bull. Soc. géol. France (.3), t. 16.
M i c h e l i n 11. 1838. Note sur une argile dépendant du Gault observée au Oatv près Gcrodôt. Mém. Soc. géol. France
(I). t. III.
N a g y I s t v a n S o l o tan. 1963. Krêta idôszai Nauliloideak Magyarorszagrol. Rel. annuac institut! geol. pablici Hun-
garici, Budapest.
N e u m a y r M. 1875. Die Ammonïten der Kreide und die Systematik der Ammoniten. Zeit. Dentsch. Geol. Gesell., Bd. 27.
N e u m a v r M. und v. U h l i g , 1881. Obcr Ainmonitiden ans den Hilfsblldungeii Norddeiitschlauds. Palaeontogrophica,
"Bd. 27.
N e u ma vr M. 1881. I ber elnlge von V. Vercschagin gesammcltc Ammoniten ans Turkestan. Die Verhandlungend. k. k.
Geol. Reich V. Nr. 16.
N i c k l é s R. 1890 1894. Contribution à la paléontologie du Sud-Est de l'Espagne.Mim,Soc. géol. France (1). fasc. 2,3.
N i k o l o v T. 1962. Dobrogeites — a new geiius of Valanginian ammonites. C. R. de l'Ac. bulg. de Sci.. t. 15. No 1.
N i k o l o v T. 1963. New name for a valanginian ammonite genus. Geological magazine, vol. 100, No I.
N i k o l o v T. 1965. A propos des termes d'étage Beiriasien et Valanginicn. Им. па Геол. и-т, кн. XIV.
N i k o l o v T. 1966. Protoleptoceras gen. n. — a genus of Berriasian ammonites. C. R. de l'ac. bulg.odes Sci. t. 19, № 9.
N i k o l o v T. 1966. New gênera und subgenera of ammonites from family Berriusellidue.C. R.de l'Acad. bulg. des Sci.,
i. 19, No 9.
N i k o I o v T. 1967. Les ammonites heniasiennes du genre Protoleptoceras N i k o l o v . Bull, of the lus/, of-giol. ut.
the bulg. Ac. of Sci.. ser. Paleontology, vol. 10.
N i k o l o v T. et G. M a n d o v, 1957. Sur quelques nouvelles espèces d'ammonites berriasieiines du Prébalkan. Bull.
Institut of Géologie, ser. Paleontology, v. 16.
N o l a n H. 1891. Note sur les Crioceras du groupe du Crioceras Duvali. Compte-rendu îles Séances de la Soc. géol.
France (3) t. 22.
N o s z k y .1. j u n. 1934. Beitrage zur Kenntnis der Kretazisclien Bildungen des Nôrdlieher Bakony. Foldlani MzlOny
(Geologische Mitteilungen), Bd. 64, 65. Budapest.
O o s t e r W. 1857—1803. Catalogue des Céphalopodes Fossiles des Alpes Suisses.
o p p e l A. 1865. Die tithonische Etage. Zeitse.hr. d. D. G. Ges., Bd. 18.
O r b i g n y A . d', 1810 1811. Description des animaux invertébrés, terrain crétacé, t. I. Céphalopodes (Text-Atlas).
Paléont. F une.
O r b I g u y A. d'. 1850. Prodrome de Paléontologie stratlgraphlque universelle. Vol. Il, Paris.
O r b i g n y A. d'. 1851. Notice sur le genre HJtérocerns de lu classe des céphalopodes.
O r b i g n y A. d'. 1852. Notice sur le genre Hamulina. Journal de Conchylogie, t. 3, Paris.
P a r on a C. F. 1897. Descriptions di alcune Ammoniti del Neocomiann veneto. Pal. Italica, vol. 3.
P a r o n a C. I-'. e. B o n a r e l l ; 1896. Foss. albioni d'Escragnolles. . . Pull. Italien, vol. 2.
P a p p K. 1907. in M. Ion D é c h y : Beschreibiing der w.ihrcnd der Forschungsreiseii M. v. Dechys im Kaukasus ge-
saminelten Versteinerungen. vol. III, Palaont. IV, Berlin.
20G
P a q u i e r V. 1900. Rcchcrchcse géologiques dans le Diois et les Baronnies Orientales. Trav. Lab. giol. de la Faculté
des Sci. de l'Univ. de Grenoble, t. 5 .
P a t t e a M. ji I). P a t ru 11 us. i960. Contrlbufll la sludiul pa1cotnloqic.il depozitelor Albienc de la Giorgio (valea Du-
n.irii). Лс. Hep. Pop. Romine. Sektia de geol. si geogr. 1. vol. V .
P a v I o w A. 1892. Ammonites de Spee'on et leur rapports avec les Ammonites des autres pays. Argiles île Speeton,
P a v l o w A. et O. W. L a m p I и g h. 1892. Argiles de Speeton et leurs équivalents. B. S. Imp. Nat. Moscou, Nov, ser.,
vol. V.
P a v l o w . Л. 1890. I.e néocomien des montagnes de Worobiowo.
P e r v i n q t l i ë r e L. 1907. Carte géologique de la Tunisie. Études de paléontologie tunisienne. I. Céphalopodes des
terrains secondaires. Paris.
P i c t e l F. J. et W. R o u x . 1847—1853. Description des mollusques fossiles qui se trouvent dans les Cirés Verts îles
environs de Genève. Mém. Soc. phyS. et hist. liât. Genève (XI), pl. 2.
P i c l e l F. J. and F. R e n e v i e r. 1854--1858. Matériaux pour la Paléontologie Suisse. Description des fossiles du ter-
rain Aptien de la Perte-dii-Rhone et des environs de S'«. Croix, I, n" 1.
P i et et F. .1. and G. C a m pi c h e . 1853 — 1860. .Matériaux pour la Paléontologie Suisse. Description des fossiles du
lr
terrain Crétacé des environs de S . Croix. Il, n" 2 .
P i c t e t F. .1. et O. Ca m p i c lie. 1861 1864 Matériaux pour la Paléontologie Suisse. Description des fossiles du ter-
1
rain Crétacé des environs de S " Croix. I I I .
P i c t e t F. J. 1863—1868. Mélanges paléontologiqucs. Tiris. Mém. Soc. Pays, et d'Hist. nat. de Genève, t. XVII,
( ienève.
P o m e l A. Les Céphalopodes nèoeomiens de l.amoricière. Mat. pour la Carte Géologique de l'Algérie, 1 sér. Paléont.,
Monographies locales, n" 2.
Q u e n s t e d t F". A. 1945 1849. l'etrefactenkund' Deutscli'.anls. 1. Ceplialopoden. Tublngen.
R a p e l l n 1. 1899. N'oie sur l'Aptien supérieur des environs de Marseille. Huit. Soc. géol. France, (3), t. 2 7 .
R a s p a l l F. V. 1842. Histoire naturelle des ammonites suivie de la description des espèces fossiles. Des Bass. Alpes de
Provence de Vaucluse et des devenues. Paris.
R e g g i o r i G. 1958. Studi Stratigraphici sul sisteina Crctaceo in Italie, (ici affiorament cretacei délia zone nord-ocliden-
tale del I agi di Vare*e, Inst. di Geol. Paléont. e Geogr. Fisica délia Univ. di Miliino, selia G, Pub!. № 105.
R e n e v l e r E. 1890. Monographie des Hautes-Alpes Vaudoise». Mat. carte, géol. Suisse, livere X I V .
R e t o w s k i O. 1893. Die tithonisclien Abhigerungen von ThcoJosia. Fin Bcltrag zur Palàont. der Krim. Bull. Soc. Imper.
de Natur. de Moscou, Non: ser., t. V I I .
R e y n é s P. 1926. Sur quelques ammonites du Gault. Ann. du Misée d'Histoire Naturelle de Marseille, t. X X .
R i e d e l L, 1937. Ammonites del cretacico Inferlor de la Coalisera Oriental. Estudios geol. y paléont. sobre la Cordil-
lère Oiicntal de Colt mbia, pt pl. 2. Départ. Minas y Petrul., Min. de Indus, y Trab. Rep. Colombie. Bogota.
R o c h F. 1926. Quelques ammonites du Revest, près de Toulon Bull. Soc. géol. France (1). t. 2 3 . fasc. 2, 1.
R o c h L. 1927. Etude stratigrapliiqtie et paléontologique de l'Aptien inférieur de la Bédoulc (près Cassis) (Bouehcs-dii-
Rhône). Mém. Soc. gét:l. France, Nouv ser., t. 4.
R o d i g h i c r o A . 1922. Il Sisteina cretaceo ciel Veneto Occitentale compreso fra l'Agige e il Piave con spécial e riguar-
do al Neocomlano del Sette Comuni. Paléont. Italica, vol. 2 5 (1919).
R o e m e r F". 1870. Géologie von Oberschlesien (Text-AHas).
R o m a n F. 1933. Sur quelques formes de Céphalopodes de l'Hautérivien, de l'.lonne et des Régions voisins. Trav.
du Lab géol. Fui: d. Sci de Lyon, Mém. 19. fasc. X X I I .
R o m a n F. et G. M a x e no t. 1937. Découverte d'une faune pyrilctise d'âge tlthonique Supérieur aux environs de Cho-
merac (Ardeche). Bull. Soc. géol. France ('>), t. V I I .
R o m a n F. 1938. Les ammonites jir assignes et crétacées. Essai de gênera, Paris.
R o u c h a d z é .1. 1933. Les ammonites .îptionnes de la Géorgie occidentale. Bull. Inst. géol. Géorgie, I. fasc. 3 .
Roti v i I l e P. 1997. Note sur l'Infraçrétacé des environs de Montpeillicr. Bull. Soc. géol. Fronce (3), t. X X V .
R o y o Y. G o m e z .1. 1915. Fosiles del Barremiense Colombinno. Com p. de los estudios geol. oficiaies Colombie. Min.
Mhnas y Petrol. Serv. Geol. N.ic, tomo 6 .
S a in s o u o w i c z .1. 1918. O Utworach Kredowych w wiergeniach todzi i Budowic Niecki toozklej (Z 6 fig. w tekscle).
Panstwowa Sluzba Geologicska Panstwowy. Biul. 5 0 . Warszawa.
S a r a s i n Ch. 1893. Etude sur les Oppelia du groupe du Nisns et les Senuera du groupe du bicurvatus et du rare-
sulcatus. Bull. Soc. géol. France (3), t. 2 2 .
S a r a s i n Ch. 1897. Quelques considérations sur les genres Hoplites, Sonneratis, Desmocerus et Puzosia. Bull. Soc.
géol. France l.'i), I. 2 5 .
S a r k a r S. 1955, Révision des Ammonites déroulées du Crétacé inférieur du Sud-Est de la France. Mém. Soc. géol.
France. Nouv. sér., ЛГ» 7 2
S a y n G. 1888—1889. Note sur quelques ammonitides nouvelles ou peu connues du Néocomien inférieur. Bull. Soc.
géol. France (3), t. 1 7 .
S a y n O, 1890. Description des ammonites du Barrémien du DJebcl-Oliacll près Constantlne. Ann. Soc. Nat. Agric
Hist. Nat. Lyon (6).
S a y n O. 1895. Sur la faune des Marnes valangir.iennes à fossiles pyriteux du Sud F.st de la France. Bull. Soc Géol.
France (3) t. 2 3 .
S a y n G. 1897. Note sur le Néocomien du Djebel-Ouach. Bull. Soc. giol. France (3), t. 2 4 .
S a y n O. 1901. Les ammonites pyriteuses des Marnes valangiennes du Sud-Est de la France. Mém. Soc. géol France.
Paléont., t. 9.
S a y n G. 1907. Les ammonites pyriteuses des Marnes valangiennes du Sud-Est de la France. Min. Soc. géol. France,
Paléont., t. 1 5 .
S e g u e n z a G. 1881 1882. Sludii geologid e paleonlologict sul cretaceo medio dell'ltalia méridionale. Atli délia R.
Akademia del Lincel, vol. X I I . Mém, délia Classe di Sci. fisislte, matemitishe a nalurali, Roma.
S e i t z O. 1930. Zur Morphologie der Ammoniten ans dern Alblen. Jahrb. preuss. geol. Landes., Bd. 5 1 . Berlin.
S e i l z O. 1931. Morphologie der Ammoniten ans deiu Albien. II. Jahrb, preuss. geol. Landes., Bd. 5 2 , Berlin.
S e n n e s J. 1887. Sur quelques ammonites du Gault. Bull. Soc g'il. France (.4), t. 15.
S h a I c m N. 1937. Nouva fauna del Cretaceo Inferiore délia Siria. Paléont. Italica. Mém. di Paléontologie, vol. 3 7 {S.
ser. vol. 7).
S i m i o n e s c u .1, 1893. Sympsis des Ammonites Néocomi.'nes. Inf, •avalangien (Berriassen) Aptien (incL).
Si m i o n H se u J. 1898. Ueber einige Ammoniten mit erhalten MuudsaillU ans dem Ncocom des Weissenbachgrob.-n hei
Golling. Beitr. zur Paldont. uni Geol. Ûst.-Ung. des Orients. 1 1 .
Si mi on es eu J. 1898 — 1900. Fauna Neocomlana din Basenul Dimbovicia-ei. Acad. Romana. Publicatiunile Fondiilm
Vasilie Adamachi, t. 1.
207
SI m i o n e s eu J. 1900. Note sur quelques Ammonites du Néocomien Français. Trav. Lab. géoL Grenoble, t. V .
S i m i o n e s r n .1. 1900 a. Synopsis des Ammonites néocotniennes. Trav. Lab. géol. Grenoble, t. V .
S i n z 0 w .1. 189.'. Benwrkungen liber einige Ammonïten des Aptien. Учение записки Новоросийского университета.
S i n z o w .1. 191.0. Die Beschrelbung einiger Douvilleiceras Arten ans déni oberen Neocom. Rnsslands. San. Мин. Общ.,
2 cep., ч. XLIV, вьш 1.
S i n /. o w 1907. Untcrsuchungén einige Anuuoiiitideii ans ilem Unteren Qault Mangyschlaks und des Kaukasus. Зея.
Импер. C. Ilemp. Мин. Общества, 2-tep.. ч.-сть 45.
S i n z o w J. 1909. Beitrage zur Kenntnis des sùdrussischen Aptien und Albicn. Зап. Импер. C. Ilemp. Мин. Обще
ства, 2-серия, час1Ь 4 7 .
S i n z o w J. 1913. Beitrage zur Kenntnis der unteren Kreideablagerungen des Nord Kaukasus. Тр. Геол. Музея, АП,
т. VIL
r
S i n z o w .1. 1915. Uebet eir.i e Ammonïten ans dem Gault des Mangyschlaks. San. Импер. C. Ilemp. Мин. Обще
ства 2 серии чаен. 5 0 .
S o m m е i m е i c r L. 1910. Die Fauna des Aplien und Albien im nôrdliclien Pcru. N. Jahrb. /• Miner., Geol. und L'a-
leont.. Bd, XXX.
S o m o g y i K o l 1910. Das Neokom des Gerccsegebirges. Mitt. ans dem Jahrb. k. Ungar. Geol, Reichs., Bd. XXII,
Budapest.
S o w e r b y J. 1812—1840. The Minerai Conchylcgy of (ireat Btitain, vol. I - 7 . I.ondon.
S p a l cm W. Nouva fauna del. Cretaceo inferiore délia Sir-a. l'ai. Italien, vol. 37.
S p a t h I . F. 1921. ( ' n Cretaceous Ccphalrpcda in m Zululand. Ann. Afriran Mus, vol. 1 2 .
S p a t h L. F. 1922. On Cretaceous anunonoidea from Angola, collected by Piof. .1. W. ( i r e g o r y , D. Se, I'. R. S.
Traits. Roy. Soc. Edinb., vol. LUI, Par!. I, No 0.
S p a l h I.. F. 192.4, On the ammonite horizons cl the Gault and contigious deposits. Appenriix II, in Summ. Progr.
Geol. Surv.
S p a t h I . K. 1924. On the ammonites of the Speetnn Clay nnd the subdivisions of the Neocomian. Geol. Mag. (7).
S p a t h L. F. 1930. The I.ower Cretaceous ammonidea, with ni tes on Albian cephalopcda from l'azara. The fossil tanna
of the Samana Range and seine ueighbcuring areas. V . Paleont. Indien, n. s. XV.
S p a t h L. F. 1930 a. On some ammenoidea Tiom the I.ower (ireensand. Ann. Mag. ttat. Hist. (10), V .
S p a t h L. F. 1930. The phylogeny of the cephalopoda. Palaeont. Zeitschr., Bd. 18, Heft 3—4.
S p a t h I.. F. 1943. A niouograph of the ammonidea of the Gault. Palaeont. Soc, vol. 7 5 0 7 (1321 1943), I.ondon.
S t a n t o n W. 1895. Contributions to the cretaceous palcontology of the pacifie coast : The fauna of the Rhoxville
Beds. Bull. United States Geol. Snrv., No 133. Washington.
S t a h l e c k e r R. 1933. Neocom auf der Kapverden-lnsel Maio. Neues Jahrb. Min. etc.. B.,Bd. 7 3 . Stuttgart.
S t e i n m a n n G. 1881. Ucber Tithon und Kreide in den peruanisclieii Auden. Die Verhandltingen der K. K. Geol. Reichs.
S t o l l e y K. 1908. Die Gleiderung der norddeutschen Unteren Kreide. Centralbl. Min. etc.
S t o l i c z . k a F. 1805. The (ossil Cephalopoda of the Cretaceous Rocks of Southern India. Mem. of the Geol. Survey of
India, CalcutT.
S t o y a n o w A l . 1949. I.ower Cretaceous stratigrapliy in souilicastern Aiizota. Geai. Soc. Amer. Mem., No. 3 8 .
S z a j n o c h a W. 1885. /ur Kenntnis der mittelcietacischeii Cephalopodenfauna der Inselii Flebi an der Westkllstc
Africa. Denk. d. K. Ak. il. Wiss. math.-nal. CL. Bd. 49.
T h i e r m a n n A r. 1904. Die Ammonitengallung Endemoceras n. g. ;.us dem Unter-llautrive von Nord west Europa.
Geol. Jahrb., Bd. 8 1 .
T h i e u l o v J e a n P. 1964. Un Céphalopode remarquable de l'I lauterivien basai de la Drome : Him.tnloceras nov. gen.
Bull. Soc. géol. Trame (7), I. V I . M 2.
T h i e u l o v J e a n P. 1965. Morphologie de l'ourerture buccale d'un Céphalopode microconchc : Savnoceras verrucosum.
Bull. Soc. géol. Er. (7). t. 7, № 5.
T h o m e l G. 1960. Observations sur l'Aptien et sur l'Albien des environs de Pugel— Théniers (Alpes Maritimes). Bull.
Soc. géol. France (7), t. Il, № I.
T h o m e l G. 1964. A propos d'une Ammonite nouvelle de l'Albien de Piellc (Alpe Maritimes). C. R. Somm. des Séan
ces ée la S. Géol. de Fr.. fasc. 8.
T h o m e l G. 1964. Contllbutlons à la connaiss. des céphah p. crét. du Sud-Fst de la France. Note sur les ammonites
déroulées du crétacé inférieur Vcccntien. Mém. Soc. géol. France, N. sér., Mém. № 101.
T h o m e l G. 1965 Sur deux espèces du Crétacé inférieur des Basses-Aples. Bull. Soc. géol. Fr. (7), t. 8 . № 3.
T i e t z e E. 1872. Gcologische und paleontolcgische Mittheilungcn ans dem siidlichen "1 lit-il des Banater Gebiigsstockes.
Jahrb. k. k. geol. Reichsanst., Bd. XXII, Wien.
T i 11 A. 1906. Die Ccphalopnriengcbissc ans dem schlesischen Neocom (Vcrsucli ciner Monographie der Rliyncholilhen).
Jahrb. d. k. k. geol. Reii hsunst., Ad. 5 6 .
T o r c a p e l M. A. 1882. Quelques Fossiles nouveaux de l'Urgonlen du Languedoc. Bull. Soc. Sci.nat. Nîmes, t- 10, U .
T o u c a s A. 1871 1873. Sur les terrains Crétacés dis environs du L'causset (Var). Mém. Soc. géol. France (2), t. 9.
T o u c a s A. 1Я88. Note sur le Jurassique supérieur et le Crétacé inférieur de la vallée du Rhône. Bull. Soc. géol.
France. (3). t. 16.
T o u c a s A. 1889—1890. Etude de la Faune des couches titlicniqucs de l'Ardeche. Bull. Soc. géol. France (3), t. 1 8
T o и c a s A. Sur le lilhonique supérieur et le Berriasien et rcpor.se à une observation de M. Milan. Bull. Soc. géol.
France (4). t. VIII.
T o u l a F r. 1881. Grundliiiien der Géologie des Westliehen Balkan besondCTS. Denkschr, k. Ak. Wiss. math.-nat. CL.
Bd. 44, Wien.
T o u l a F r. 1892. Geologischc Untcrsuchungén im Ostlichcn Balkan und in anderer Theilen von Bulgarien und Ostrnmclicn.
Denkschr. k. Akad. Wiss. math. nnt. Cl., Bd. 5 9 . Heft 2, Wien.
T o u 1 a F r. 1892-1904. Geidogische Beobachtungcn auf ciner Reise in die Gegend von Silistru und in die Dobrutlsc.hu.
T o u l a E r. Ih99. Geologischc Untersuchungen Lu Ccntraleii Balkùii besorders abgediuckt ans dem 55 Bande. Denkschr
k. Akad. Wiss. math-nat. Cl. der Kaisci 'ichen Ak. d. Wissenschuften.
T r a u t s c h o I d II. 1801. Uber die Kreide-Ablagi ningen im Gouvernement Moskau. Bull. Soc. Imp. Nat. Moscou,
XXXIV, pl. 4.
T r a t l t s c h o l d H. 1898. Le Néocomien de Sably en Crimée. Nouv. Mém. Soc. imp. Nat. Moscou, t 1 5 .
T z a n k o v V. et P. M i c h a i 1 o v a -1 o v t c h e v a. 1965. Sur la présence du vraconien de la Bulgarie du Nord. Car-
palho-Balkaii Géol. Ass. VII Corgrcss. Repport, Part 11, vol 1.
U h l i g V. 1891. Ueber F. Ilerhiohs Neccomfauna ans dem Quellgebiete den Dimbovicioara In Riimiinien. Jahrb. d. k.
k. geol. Reichs. A.. Bd. XLI.
U h l i g V. 1882. Zur Kenntnis der Cephalopodcn der Rossfcldschichten. Jahrb. k. k. geol. Reichsanst-, Bd. 3 2 .
U h l i g V. 1883. Die Cephalopodenfauna der Wernsdorfer Schichteii. Denkschr. k. Akad. Wiss. math.-nat. CL, Bd. 4 6 .
208
Uhlig V. 1887. Uobcr ncocomc Fcssillien von Gardenazza in Siidlirol nehsl einen Anbang tiber das Neocom von Iscbe,
Jahrb. k. k. geol. Reichsanst., Bd. 37.
U h l i g V. 1902. Ueber die Cephalopodenfatina der Teschener und Grodischter Schichlen. Denksclir. K.. Akad, Wiss,
Wien Math.-Natur. A7. Bd. 72.
U h l i g V. 1905. Kinige Bemerkungen iiber die Ammoniicn-Gathing Hoplites N e u m a y r. Sitz.-Bér. k. Akad. Wiss.
math-nat. Cl., Abt. I, Bd. 114.
U h l i g V. 1910. Himalayan Fossils. The fauna of the Spiti Shalcs. Palaeont. Indien, (15). vol. 4 . fasc. 2.
V a n k o v L. 1892. Sipcanski Balkan i Okolica Geolozkoin i Petrografskoni Pogledu. Rada jugoslooenske Aka.tcmie,
км. 1 1 1 .
Vegner R. 1910. Révision des formes Astieria du genre „Holcostephanus" connues A ce jour et description de deux
espèces nouvelles. Trav. Lfib. géol. de la Faculté des Sci.de l'Univ. de Grenoble, t. 9.
V e n z o S. 1936. Cefalopodi del Cretaceo Medio-Superioro dello Zululand. Pal. Italica. Mém. di Palontologia, vol. 36,
Nouv. ser., vol. 6.
W a a g e n W. 1875. Descriptions of three Cretaceous Cephalopoda from Kutch. Appendlx to Jnrassic Cephalopoda of
Kutch. Paléont. Indien (9), vol. I , Calcuta.
W e e r t h O. 1884 (1885). Die Fauna des Neocomsandsteins im Teutoburger Wald. PaUlont. Abliandl., Bd. I I . Berli.i.
W e g u e r R. 1909. Ubersicht der bisher bekannten Astieria formen der Ammonitengattting Holcosteplianus nehsl BS-
sclireibung zweier netier Arten. N. Jahrb. Min., Geol. und PaUlont., Bd. 1.
W c i t h o f e r K. 1889. Cher Jura und Kreide ans dem nordwestlichen Persien. Sitzungs. d. math.—nat. Cl. h. k. Ali. il.
Wiss., Bd. 98. Abt. I.
W e t z e l W. 1930. Die Qulriquina-Schicliten als Sédiment und Palaontologisches Archiv. Palaeontographica. Beitr. ~.
Naturgesc.hic.hte der Vorze.it, Bd. 7 3 .
W e t z e l W. 1960. Die Coyhaique-Schlchten des pstagonischen Neocoms und ihre Ammoniten. /V. Jahrb. f. Geol. und
PaUtont., Heft 6, Stuttgart.
W i e d m a n n J. 1962. Unterkreide-Ammoniten von Mallorca 1. Lieferimg Lvtoceratina, Apiyehï. Afc. d. Wiss. und d.
l.iter. Abh. d. math-nat. CL, N. R. 1, Wiesbaden.
W i e d m a n n .1. 1960. Zur Systematk jungmcsozoisdier Nautilidrn intcr Usndctci Beriicksichtigung der iberischen
Nautilinae d'O rb. Palaeontographica, Bd. 115, Abt. A, Paluo200L-strati.gr, l.ie/erung, 1—6, Stuttgart.
W i e d m a n n J. 1963. Entwicklungs-irinzipien der Kreideammoniten PalOontol. Zeitschri/t, Bd. 37
W o 1 le m a n n A. 1903. Die Fauna des uiittleren Gaults vcn. Algertnissen. Jahrb. preuss. geol. Landes, und Bedgaka-
demia, Bd. 24, Heft 1.
W r i g h t C. W. 1952. A classification of Cretaceous ammonites. J. Paléont., 26.
W r i g h t C. W. 1955. Notes on Cretaceous ammonites. II. The phylogeny of the Desmocerataceae and the Hoplitaceae.
Ann. Mag. Nat. Hist. (12), vol. 8.
W r i g h t C. W. 1957. Proposed use of the plenary powers to designate a type species in harmony with accustomed
use for „Labecerns" Spath. 1925 (Class Cephalopoda, order Ammonoidea), a genns hased upon a misidentified
type specics. Bull. zool. Nomencl, vol. 13, part 7.
W r i g h t C. W. in W. J. A r k е I I, B. K u m m e 1 and C. W. W r i g h t. 1957. Mesozoic Ammonoidea. In R. C. M o o re
(éd.), Treatise on invertebrate palcontology, Part L, Mollusca 4, Cephalopoda, Ammonoidea. Geol. Soc. of Ame-
rica and Universiiy of Kansas Près.
Z i t t e l K. A . 1868. Die Ccphakpoden der Strambergerschichten. Palaontol. Stud. iiber die Grenzschichten der Jura und
Kreide Formation. 1, Abt. Stuttgart, Palaeont. Mitteilungen.
Z i t t e l K. A., Bemerkungen iiber Pkylloceras latricum P u s c h sp. ind. einige andere Pliylloceras Arten. Jahrb. d
li. k. geol. Reichsanst., Bd. i9.
Z i t t e l K. A . 1870. Die Fauna dell aelteren Ce.phalopodenfe.uhrende.n Tithonbildungen. Palaeontographica, Casscl.
Z w i e r z y c k i. .1. 1909—1912. Die Cephalopodenfauna der Tend iguraschichten in Deutsch Ostafrica. Archiv fiir
Bioniologie, Bd. 3 , Heft. 4. Wissenschaftliche rirgebnisse der Tendagura-Expedition.
t\ Международен кодекс на зоологическата номенклатура приет от XV Международен конгрес но зоология, юли 1958
(превод на български език, отговорен редактор Ю. С т е ф а н о в ) ) , БАН, Зооложки и-т. София, 1961.
s** Трудн Всесоюзного сопешания поразработке унифииированной схеми стратитрафии мезозойских отложения Рус-
ской платформи. Созванного 3— 10 февраля 1954 г. Геологическим управл. министерства нефтяной промишле
ности СССР, Всосоюзнмм нефтяньш научно-иеследовательским геологоразведочньш ииститутом (ВНИГг-И)и
Всесоюзнмм научно-нсслсдоватсльским геологоразведочнм.м нефтяш.ш институтом (ВПИГНИ) — Министерство
нефтяной проимшлеиности СССР, Всесоюзннм неф|ннь;м научно-иеследовательским геолого-разпедочньш ин
ститутом (ВНИГРИ), Ленинград, 1956.
.(А, Унифицирани и регионални схеми за стратиграфията на IIP Вългария. Издание па МИРИ, ВАН и СУ, София, 1965.
Conclusions du colloque de stratigraphie sur le Crétacé inférieur en France, Lyon, septembre, 1963. C. R. Somm. des
Séances de la S G. Fr., Fasc. 8, 4, 1963.
*** Pdlaeontologia Universelis, ser. I, 1903—1906.
*** Palaeontologia Universalis, Centmia 2, 1906 -1910.
* * Palaeontologia Universalis, Fasc. 1, ser. II, 1909.
t
:t:
:i: Palaeontologia Universalis, fasc. 1, ser. 3, 1910.
:(:
Основь! малеонтологии. 1"л. ред. О р л о в , 1958, 1966.

N O T E S SUR LA STRATIGRAPHIE DU CRÉTACÉ INFÉRIEUR
EN BULGARIE
Natalia Dhnitrova
(Résume)
En Bulgarie le Crétacé inférieur est assez largement réparti, surtout dans ses parties septen-
trionales. Il y est représenté par un profil complet, allant du Berriassien au Vraconnien, y compris
(pl. I ) . Dans les notes proposées le système du Crétacé inférieur se caractérise très sommairement
par étages, et notamment:
VALANOINIEN
V a 1 a n g i n i e n i n f é r i e u r ( B e r r i a s s i e n ) . Partout dans le Frébalkan et la Plate-forme

Moesienne le Berriassien s'étend en transition progressive au-dessus du Tilhonien, en sorte que l'on
procède à sa détermination uniquement à l'aide de fossiles. Dans le Prébalkan Occidental il est re-
présenté surtout par des calcaires argileux à cassure conchoïde, parfois avec du flint, et rarement
alternant avec des marnes finement litées. Les fossiles y sont rares, représentés qu'il sont surtout
par les g e n r e s : Berriasella ai Spiticeras. Dans les parties occidentales du Prébalkan Central (régions
de Tétévcne, Troyan), les dépôts berriassiens présentent un caractère de flysli accusé et sont rela-
tivement pauvres en fossiles. A la différence de ceux-ci, dans ses parties orientales (région d'P.lena),
le Berriassien est développé en type fljshoïde et offre une très grande richesse en représentants
des genres: Berriasella, Dalmasiceras, Subthurmannia, Malbosiceras, Himalaites, Sarasinella,
KiUanella, etc. Dans le Prébalkan Oriental (régions d'Omourtag, Preslav), il est structuré par des
calcaires argileux et des marnes, et rarement par des grès et aleurolitlies. Le contenu en fossiles est
très riche et ne se distingue pas de celui dans la région d'F.leria.
Dans la Plate-forme Moesienne le Berriassien n'affleure pas.
V a l a n g i n i e n s u p é r i e u r . Il présente une plus grande invariabilité en ce qui concerne sa
structure rocheuse — calcaires argileux, marnes, calcaires purs, grès et aleurolitlies. Dans le Prébal-
kan Occidental prédominent les calcaires argileux et les calcaires, dans le Prébalkan Central les
marnes alternant avec des grès et des aleurolitlies, tandis que dans le Prébalkan Oriental - toujours
des calcaires argileux avec un peu de grès et des aleurolitlies. A la base du Valanginien supérieur
foisonnent des représentants des genres KiUanella, Neocomites, Thurmanniceras, Luppovella, tandis
que dans ses parties supérieures apparaissent également les genres Saynoceras, Rogersites, Olco-
stephanus.
Dans la Plate-forme Moesienne le Valanginien supérieur n'est pas attesté au moyen d'Ammonites,
mais sa présence aurait dû être supposée en tenant compte de la continuité dans la sédimentation
de tout le complexe carbonate „'1 itlionique — Valanginien".
HAUTIiRIVIliN
U a u l e r i v i e n i n f é r i e u r . Ses dépôts s'étendent normalement sur ceux du Valanginien su-

périeur, en sorte qu'uniquement dans certaines régions du Prébalkan Occidental (régions de Milkhaï-
Iovgrad, Tétévène) il est Iransgrcssivement couché sur le Berrassien et le '1 itlionique. Il y est struc-
turé surtout par des calcaires argileux, marnes calcaires et marnes. La faune y est représentée par
les genres Neocomites, Olcostephanus, Lyticoceras. Oosterella, Neohoploceras, Distoloceras, Acan-
thodiscus et Crioceratites. Dans le Prébalkan Central (les régions de 'Iétévène, Drianovo, Sevlievo,
F.lena), dominent des marnes alternant avec des grès et des alcurolithes. On observe par endroits
des conglomérats et des calcaires sableux, détritiques. Le contenu en fossiles s'appauvrit considéra-
blement et n'est réduit qu'aux représentants des genres Crioceratites, Olcostephanus, Lyticoceras.
Dans le Prébalkan Oriental Г1 lauterivien inférieur est structuré par des marnes, marnes aleurolilhi-
27 Фосилите RI Вьлгарим. т. IV
210
ques et grès, en sorte que les calcaires y font presque défaut. C'est dans les parties méridionales
que l'on rencontre le plus fréquemment les grès et les marnes aleurolithiques. La caractéristique des
fossiles ne se distingue pas de celle dans le Prébalkan Central.
Dans la partie nord-ouest de la Plate-forme Moesienne, il manque l'Hautcrivien inférieur, tan-
dis que dans ses parties centrales, en profondeur (région de Dalgodeltzi), il y est représenté par
des calcaires argileux, faiblement glauconieux à leur base avec des représentants des genres Crioce-
ratites et Olcostephanus. Dajts les parties nord-est de la Plate-forme Moesienne affleure le prolon-
gement septentrional de l'Hautcrivien inférieur, partant du Prébalkan. Dans la région de N o v i Pazar
(les localités Zlatna niva, Stoyan Mikhailovski, Karamanité, Général Kisselovo), il s'étend avec une
passage progressive du Valanginien et y est représenté à sa base par des calcaires granuleux
et, par endroits, organogénodétritiques. Dans sa partie supérieure les calcaires sont sensiblement
plus compacts et contiennent des représentants des genres Leopoldia, Acanthodiscus et Xenoheilus.
La surface de ces calcaires accuse des traces nettes de dénudalion. Au-dessus d'eux s'étend un
complexe de calcaires argileux et de marnes calcaires, à la base desquels on observe des marnes
fortement glauconieuses. Dans ce complexe foisonnent des représentants des genres Olcostephanus,
Lyticoceras, Crioceratites, Spitidiscus, et plus rarement du genre Leopoldia, tandis que dans les
lentilles calcaires, flottant dans les marnes (près de la gare Khitrino), viennent des représentants du
genre Distoloceras. Cette partie de П lauterivien inférieur est riche en fossiles, identiques a ceux
des régions de N o v i Pazar, Targovichté et Choumèrie. Au nord et au nord-ouest (régions de Raz-
grad, Isperikh, N o v i Pazar), Г1 lauterivien inférieur change de faciès, en passant en des calcaires
blancs ou jaunâtres, granuleux et, par endroits, organogéno-détritiques, dans lesquels la faune d'Am-
monites a été remplacée par des représentants des classes Lamellibranchiata et Gastropoda. Unique-
ment dans certaines intercalations argileuses entre les calcaires ont été déterminés des repré-
sentants du genre Lyticoceras.
H a u t e r i v e n s u p é r i e u r . Il est représenté dans le Prébalkan par des marnes qui dans les
parties occidentales contiennent des intercalations argileuses et dans les centrales des intercalations
sableuses. Dans le Prébalkan Oriental, à la base du profil, prédominent les grès. Du point de vue
faunique, il est caractérisé par les représentants des genres Crioceratites et Subsavnella.
Dans les régions occidentales de la Plate-forme Moesienne, l'I lauterivien supérieur fait défaut,
tandis que dans celles centrales (en profondeur), il n'est pas délimité de l'Hauteriven inférieur. En
tant que prolongement septentrional de l'I lauterivien supérieur dans la Plate-forme Moesienne, s'avè-
rent les marnes dans les régions de Clioumène, N o v i Pazar et Varna. P.lles sont relativement pauvres
en faune. Généralement on y rencontre des représentants du genre Subsaynella, et plus rarement
des genres Plesiospitidiscus et Spitidiscus. Dans les régions nord-est de la Plate-forme Moesienne,
PHauferivien supérieur ne se distingue pas lithologiquement de Г1 lauterivien inférieur, et c'est à
l'aide de fossiles que l'on arrive à le distinguer.
BARRKMIK.N
Dans le Prébalkan, le Barrémien inférieur s'étend normalement au-dessus de l'Hauterivien su-

périeur, il représente dans ses parties occidentales une série marneuse assez monotone, tandis que
dans ses parties cenlralcs et orientales, parallèlement avec les marnes, on rencontre en quantité con-
sidérable des grès, aleurolitlies, ainsi que des calcaires argileux. Très fréquemment on y rencontre
les représentants des genres Criocerarites, fiolcodiscus, Barremites, Valdedorsella, Pulchella, Sile-
sites, qui caractérisent le Barrémien inférieur dans le Prébalkan.
Dans les parties occidentales de la Plate-forme Moesienne on n'a pas attesté du Barrémien
inférieur, landis que dans ses parties centrales (région de Dalgodeltzi, dans des profondeurs), il est
représenté par des calcaires argileux, contenant des représentants du genre Barremites. Les marnes
à intercalations sableuses des parties situées le plus au Sud-Est de la Plate- forme Moesienne, repré-
sentent le prolongement septentrional immédiat du Barrémien inférieur à partir du Prébalkan. En
direction nord et nord-est, elles passent rapidement en marnes pures (régions de P o p o v o , Targovi-
chté, Varna), tandis que dans les régions de Razgrad et N o v i Pazar elles sont remplacées par une
alternance de marnes, marnes calcaires, et calcaires argileux. Là, en plus des représentants fossilifères déjà
mentionnés dans le Prébalkan, apparaissent en abondance des individus des g e n r e s : Pseudothurman-
nia, Acrioceras, Paraspiticeras, etc. Dans ces parages on atteste dans le Barrémien inférieur un
niveau glauconieux assez persistant, enrichi de fossiles du Barrémien inférieur.
Dans ses affleurements le plus septentrionaux - en Bulgarie du Nord-Est, ce sous-étage est
représenté par une masse des calcaires cristallins, granuleux et organogènes, privés d'une faune d ' A m -
monites. Des représentants des genres Toucasia, Reguienla, Matheronia y foisonnent.
Du point de vue lithologique le Barrémien supérieur ne se distingue pas dans le Prébalkan
Occidental du Barrémien inférieur, exception faite des quelques intercalations de calcaires dans ses
parties supérieures. Du point de vue faunique, il se caractérise par une prédominance de représen-
tants des genres Melchiorites et Pseudosaynella qui déterminent son âge comme remontant au
Barrémien supérieur. Au Prébalkan Central et Oriental, dans sa composition lithologique on retrouve
211
des marnes aleurolithes, marnes sableuses et aleurolithes. L'association fossile y est complétée par
des représentants des genres Anahamullna, Barremites, etc.
Dans les parties occidentales et centrales de la Plate-forme Moesienne (dans des profondeurs),
le Barrémien supérieur n'est pas séparé du Barrémien inférieur.
Dans les parties le plus méridionales de la Plate-forme Moesienne, le Barrémien supérieur est
représenté par des marnes et gros, en proportion variable entre eux. Grâce à eux est réalisée la
transition entre le Barrémien supérieur terrigène du Prébalkan et celui des parties situées plus au
nord de la Plate-forme Moesienne (régions de P o p o v o et Choumène), où ce sous-étage est représenté
exclusivement par des marnes., Cependant, plus au nord encore, au milieu des marnes apparaissent
des marnes calcaires et des calcaires argileux, se trouvant en alternance irrégulière entre eux. En
plus des genres fossilifères énumérés dans le Prébalkan, on doit ajouter ici également les représentants
des genres MatheronUes, Hamulina et Holcodiscus. Dans les régions de Poussé, Koubrat, Ispérikh,
le Barrémien supérieur s'étend normalement sur le complexe urgonien du Barrémien inférieur. Pareil-
lement à celui-ci il est également développé en faciès urgonien, représenté par des calcaires orga-
nogènes et porcélaniques à Orbitolines, Rudistes et Gastropodes.
APTIEN
L'Aptien inférieur est bien développé dans le Prébalkan Occidental et dans une partie du
Prébalkan Central. Il est caractérisé surtout par un faciès terrigène, littoral. On observe à sa base
une communauté sablo-marneuse de peu d'épaisseur, à intercalations de calcaires impurs, bien expri-
més partout dans les régions les plus méridionales à proximité de la province nourricière. Au-dessus
d'eux s'étendent les ainsi-dénommés calcaires urgoniens qui, par endroits (régions de Belogradtchik,
Vratza), sont disposés de façon transgressive sur une assise bigarrée et ne suivent pas en bande
ininterrompue.
On n'a pas attesté de faune d'Ammonites dans les matériaux terrigenes. A mesure que l'on
s'éloigne de la zone littorale, à l'intérieur du bassin (régions de Mikhailovgrad, Vratza), où la com-
posante terrigène est sensiblement diminuée, on rencontre de faune d'Ammonites. La présence de
représentants des genres Deshayesiies, Aconoceras, dans nombre d'affleurements, indique l'âge re-
montant à l'Aptien inférieur des marnes relativement pures qui les renferment. Au-dessus d'eux
s'étendent des calcaires compacts, solides, ayant conservé, par endroits, leur type urgonien (région
de Sevlievo, barrage Stamboliiski), tandis que dans d'autres endroits - ils sont transformés en
calcaires impurs, nettement sableux (région de Mikhaïlovrgad) et, en d'autres encore (région de
Vratza) ils passent en marnes calcaires.
On n'a pas déterminé d'Aptien inférieur dans les parties occidentales de la Plate-forme Moesi-
enne. Cependant, dans ses parties centrales il affleure (région de P l e v e n ) , représenté en faciès sa-
blonneux-margneux, contenant les espèces du genre Deshayesiies.
En tant que prolongement septentrional et. homologue d'âge de la série terrigène de l'Aptien
inférieur à partir du Prébalkan, s'avèrent les marnes dans les parties Sud-Est de la Plate-forme M o -
esienne (région de Gorna Oriakhovitza). Là, la composante terrigène est sensiblement diminuée et
l'Aptien inférieur y est normalement disposé au-dessus du Barrémien supérieur. 11 y est déterminé
uniquement par la faune représentée par les genres Deshayesiies, Cheloniceras, Procheloniceras,
Mcgatiloceras, etc. Dans la direction nord intervient à nouveau un changement dans le faciès et les
marnes passent en calcaires (région de Béléné, P o p o v o , Razgrad, N o v i Pazar, etc.). Elles accusent
une très grande variété et une profusion de faune, représentée par les genres Ancyloceras, Acone-
ceras, Deshayesiies, Cheloniceras, Procheloniceras, etc.
L ' A p t i e n s u p é r i e u r s'étend normalement au-dessus de l'Aptien inférieur. Dans plusieurs end-
roits, les parties le plus méridionales du Prébalkan Occidental, où il n'a pas été attesté, il représente un
prolongement stratigraphique naturel du complexe urgonien de l'Aptien inférieur, et y est re-
présenté par des marnes impures, calcaires et des grès et calcaires sableux et orbitolitiques, présen-
tant une alternance irrégulière. Là la faune d'Ammonites présente une rareté. On n'y retrouve que
deux représentants du genre Parahoplites. Dans la région éloignée de la ligne côtière, l'Aptien supé-
rieur est édifié par des marnes, aleurolithes argilocalcaires et calcaires argileux, parmi lesquels on
rencontre très fréquemment des représentants des genres propres à l'Aptien supérieur — Acantho-
hopliles, Parahoplites, Colomlnceras.
Dans la Plate-forme Moesienne les affleurements des dépôts de l'Aptien supérieur occupent, en
grandes lignes, la région se trouvant entre les rivières V i t et Tcherni I.orn, en y ajoutant aussi quel-
ques taches dans les régions de Choumène et Provadia. Ces taches s'étendent normalement au-des-
sus des dépôts de l'Aptien inférieur et, uniquement dans ses affleurements les plus septentrionaux
(région de Béléné), elles accusent des données concernant une transgression et une discordance. Ils
y sont représentés par toute une variété de marnes et de calcaires argileux, avec, par endroits, du
flint. Ils sont riches en représentants fossiles des genres : Acanthohoplites, (iargasiceras, Immunito-
ceras, Colombiceras, Tropaeam, Australiceras, etc.
212
AI.BIEN
A l b i e n i n f é r i e u r . 11 n'a été déterminé dans le Prébalkan que dans ses parties occidentales,
où il s'étend normalement au-dessus de l'Aptien supérieur. Ii débute par le Clansayesien, représenté par
des marnes impures, sableuses (village Lutibrod) et, plus au nord (villages l.iliatché, Mranioren), par
des marnes aleurolithiques argileuses avec des représentants des genres Acanthohoplites, Hypacan-
thoplltes, Tetragonites et d'une profusion des représentants du genre Aucellina.
Dans la Plate-forme Moesienne le Clansayesien s'étend normalement également au-dessus de
l'Aptien supérieur et, du peint de vue lithologique,ne s'en distingue pas. Cependant, dans ses affleu-
rements les plus septentriondux (dans les barages des villages T z e k o v o et Ratyn), apparaît à sa
base une zone fortement enrichie de glauconie qui le sépare bien de l'assise d'Aptien supérieur. Sa
composition faunique ne se distingue pas de celle dans le Prébalkan.
L'horizon à Leymeriella, attesté uniquement dans le Prébalkan (régions de Vratza, Mikhaïlov-
g r a d ) , connaît une répartition limitée. Il s'étend normalement au-dessus du Clansayesien avec une
migration lithologique relativement rapide et représente une série marneuse monotone, faiblement
sableuse à sa base. Il est attesté grâce à une profusion en représentants des genres Leymeriella,
Neolisoceras, Kossmatella, etc.
L ' A l b i e n m o y e n dans le Prébalkan Occidental s'étend normalement au-dessus d e l'Albien infé-
rieur et accuse une répartition limitée dans la région de Vratza (village M . Pechléné et au sud du
village K r i v o d o l ) . Dans le profil de l'Albien moyen on o b s e r v e une alternance de marnes, argiles et
grès glauconieux, allant de microgranulés à moyennement granulés, en sorte qu'à sa base prédomi-
nent les marnes et les argiles, surmontés par des grès. Là abondent les représentants des genres
Hoplites, Anahoplites, Douvilleiceras, etc. Dans les parties septentrionales de la Plate-forme M o e -
sienne (régions de Svichtov, Poussé), l'Albien moyen transgresse sur une assise bigarrée. Il y est
représenté par des grès et marnes à représentants des genres Hoplites et Douvilleiceras.
L ' A l b i e n s u p é r i e u r y connaît une répartition assez limitée, et ceci uniquement dans le Pré-
balkan Occidental (région de Vraiza). Là il s'étend normalement au-dessus de l'Albien moyen et y est re-
présenté par des aleurolitlies argilo-calcaires glauconieux, intercalés par des grès friables. Il y a été
attesté grâce à des représentants des genres Hysteroceras et Prohysteroceras.
Les parties supérieures du complexe de PAblien supérieur s'identifient avec le Vraconnien, dont
la faune fossile n'y est pas comprise.
DESCRIPTION DES ESPÈCES NOUVELLES
Phyllopachyceras bulgaricum sp. n.

Pl. VI, fit;. 2, 2a
1 Ш . l'hyllnceras ladinum U h l i g — S. 80, Pl. V, Eig. 6 non Eig. 7=Pli. ladinum Uhlig.
T y p e . Je désigne comme liolotype l'exemi lairc des calcaires argileux du Barrémien inférieur
près du village Strajelz, reigion de Razgrad, Pl. V I , fig 2, 2a, Coll. S U , 0 , 1 6 9 8 .
M a t é r i e l . Quelques exemplaires bien conservés provenant de la collection de ( H K ï O Z N ( D i -
rection Générale de Géologie et Protection du Tréfonds en Bulgarie), conservés au Musée Géologi-
que ( M G ) près de l'Université d'Etat (Sofia) ( S U ) .
D e s c r i p t i o n . La coquille a des tours qui s'embrassent entièrement. La coupe transversale des
tours est plus large que haute. L'ombilic est profond, étroit. L'ornementation dans les premiers tours
se compose des côtes principales qui débutent de l'ombilic et traversent la région ventrale, en s'in-
tensifiant et accompagnées de sillons courts nettement exprimés. Les espaces intercostales sont oc-
cupés par il à 5 petites côtes plus minces et exprimées uniquement dans le quart supérieur de la
hauteur du tour, lesquelles se renforcent au fur et à mesure de l'accroissement de la coquille, mais
leur nombre se réduit à I .
D i m e n s i o n s (en mm) :
D H h l
Holotype, Cr,1098 66 -11(0,60) 29(0,44) 38(0,57)
Uhlig. PL V. Eig. 6 54 31(0,57)
N o t e s . Cette espèce se distingue de Ph. ladinum par la présence des côtes plus espèces et
derrière eux — des sillons, dans la région ventrale. A part cela, alors que foute la surface chez
Ph. ladinum ( U h l i g ) est couverte d'une multitude de stries fines, chez celte espèce elles sont
remplacées par des petites côtes, exprimées uniquement dans la région ventrale. Ph. infundibulum
( d ' O r b . ) se rapproche de cette espèce par l'ornementation dans son dernier tour, où l'on observe
une alternance régulière entre côtes principales et secondaires, lesquelles chez Ph. bulgaricum sont
bien plus courtes, tandis que la coupe des tours est plus basse.
G i s e m e n t : Les calcaires argileux du Barrémien inférieur près du village Strajetz, région
de Razgrad.
N i v e a u e n B u l g a r i e : Barrémien inférieur.
213
Répartition s t r a t i g r a p h i e ] ne e t g é o g r a p h i q u e : au T y r o l d u Sud — N é o c o m i e n ;
en Bulgarie — Barrémien inférieur.
Coll. SU, Crjl698
Crioceratites rodighieri sp. n.

Pl. XVIII, fig. 4
1919. Crioceratites tiuvalii — R o d i g h i e r o , p. 110, pl. XII (V), fig. 11, non hg. 4 et (i.
1955. Halearites cf. balearis — S a r k a r, p. 14.3, pl. VI, lig. 14, texte fig. '21 A.
T y p e . Je désigne c o m m e h o l o t y p e l'exemplaire d e Г1 lautérivien près du village T c h e m i c h , ré-
gion de M i k h a i l o v g r a d , figuré sur la pl. XVIII, fig. 4.
M a t é r i e l . L o r s de la détermination nous d i s p o s i o n s d e quelques exemplaires bien conservés
et un grand n o m b r e de fragments, p r o v e n a n t d e la c o l l e c t i o n de G U G O Z N et d e NIGI (Institut g é o -
logique de recherche scientifique), c o n s e r v é s au MCi près de S U .
D e s c r i p t i o n . Enroulement criocératique. L'ornementation dans le premier tour et le c o m -
mencement du s e c o n d se c o m p o s e d e s côtes c o m p a c t e s , fines, presque d r o i t e s et d e force égale.
Quelques-unes d'entre elles portent au c o m m e n c e m e n t à t o u s les deux-trois, et ensuite — à tous
les trois-quatre côtes à raison d'un tubercule marginal bien formé. V e r s la fin du deuxième tour les
côtes, portant le tubercule marginal s'épaississent, tandis que les côtes intermédiaires a c c r o i s s e n t leur
nombre à sept-onze. O n n ' o b s e r v e pas de ligne de suture.
Dimensions (en m m )
H t li l
spire tour
HolOtypé, Cr 1548 35 25 12 6
N o t e s . Cette espèce se distingue bien d e Crioceratites duvalii I . e v . et Crioceratites viUerci-
anurn d ' O r b . par l'absence d e côtes principales renflées dans les premiers tours. .le désigne l'espèce
du nom de R o d i g h i e r o qui le premier figure un exemplaire a v e c une telle ornementation, ne se-
rait-ce que s o u s un autre n o m .
G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux du Hauterivien près des villages T c h e m i c h et J i v o v t z i ,
région de M i k h a i l o v g r a d .
N i v e a u e n B u l g a r i e : Hauterivien.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Italie — N é o c o m i e n ; en France
du Sud-Est Hauterivien-I lautérivien m o y e n ; en Bulgarie — Hauterivien.
Coll. SU, Cr,1548
Crioceratites gagarinl sp. n.

Pl. XVII, fig. I
T y p e . Je désigne c o m m e h o l o t y p e l'exemplaire de Г1 lautérivien près du village Paliloula, ré-

g i o n de Vratza, figuré sur la pl. XVII, fig. 4.
M a t é r i e l . Q u e l q u e s exemplaires d e la Bulgarie du N o r d - O u e s t , pr ovenant de la collection de
G U G O Z N , c o n s e r v é s au M G près d e S U .
D e s c r i p t i o n . Enroulement criocératique. L'ornementation du premier tour et le début du
s e c o n d se c o m p o s e d e côtes fines, d e n s e s , équidistautes, légèrement c o u r b é e s . Dans la s e c o n d e m o i -
tié du deuxième tour apparaissent d e s côtes principales, un peu plus épaisses que les autres, munies
d'un tubercule marginal. Le n o m b r e d e s côtes intermédiaires est au c o m m e n c e m e n t d'environ sept-
huit, mais se réduit plus tard h quatre-cinq. A u début du troisième tour, sur les côtes principales
apparaissent des tubercules o m b i l i c a u x , les côtes d e v i e n n e n t plus épaisses, se raréfient, les tubercules
passent en épines. A u t o u r d e s côtes principales se forment d e s sillons peu p r o f o n d s , antérieur et
postérieur, larges c o m m e la côte elle-même. T o u t e s les côtes traversent sans interruption la région
ventrale. O n n ' o b s e r v e pas d e ligne de suture.
D i m e n s i o n s (en m m ) :
k l h l
spire tour
Holotype, Cr, 1.547 66 50 21 II
N o t e s . L'espèce se d i s t i n g u e bien d e s autres représentants du genre par le d é v e l o p p e m e n t
de sa sculpture qui de non tuberculée passe en unituberculée (marginale) et, enfin, en bitubercu-
lée. L'espèce fut déterminée le 12 avril 19(51, voila p o u r q u o i je la désigne par le n o m du premier
c o s m o n a u t e au m o n d e — Y o u r i G a g a r i n e — Crioceratites gagarini.
G i s e m e n t : D a n s les calcaires margneux du Hauterivien près d e s villages Paliloula, Dolna
Verenitza, etc., région de M i k h a i l o v g r a d .
214
Nivea u e n B u l g a r i e : Hauterivien.
Répartition stratigraphique e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie - Hauterivien.
Coll. SU, Cr,1547.
Crioceratites stubelensis sp. n.

Pl. XVII. fig. 1
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire des calcaires du Barrémien près du village
Stoubel, région de Mikhaïlovgrad, figuré sur la pl. X V I I , fig. 1, conservé au M G près de S U , Cr,I557.
M a t é r i e l . Un exemplaire bien conservé, provenant de la collection de G U G O Z N , conservé
au M G près de S U .
D e s c r i p t i o n . Enroulement ample criocératique. Le premier tour et le début du second por-
tent des côtes principales trituberculées nettement accusées et à raison de sept-huit côtes intermé-
diaires simples, minces, compactes, par surface intercostale. Plus tard le tubercule latéral disparaît,
la puissance des côtes principales diminue, tandis que le nombre des côtes intermédiaires augmente
à dix. Au début du troisième tour les côtes principales deviennent plus épaisses, le tubercule latéral
réapparaît, tandis que le nombre des côtes intermédiaires augmente à treize-quinze. On n'observe
pas de ligne de suture.
D i m e n s i o n s (en m m )
/ i l h I
spire tour
Holotype 08 -10 19 9
N o t e s . Cette espèce se distingue par sa spire amplement développée rappelant la spire de
type toxocéralique. L e caractère trituberculé de l'ornementation dans les tours initiaux rapproche
ladite espèce de Crioceratites picteti N o l a n , et c'est grâce au nombre plus élevé de côtes inter-
médiaires et au changement dans l'ornementation au niveau du dernier tour que l'on arrive a distin-
guer les deux espèces l'une de l'autre. Je désigne l'espèce du nom du village où elle a été trou-
vée — Stoubel.
G i s e m e n t : Dans les calcaires du Barrémien inférieur près du village Stoubel, région de
Mikhaïlovgrad, y compris avec des représentants du genre Orbilolina.
Répartition stratigraphique et g é o g r a p h iq u e : en Bulgarie - Barrémien inférieur.
Coll. SU, CrJ.W.
Crioceratites arci sp. n.

Pl. XVI, fig. 'I
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire des calcaires argileux du Hauterivien près du
village Paliloula, région de Mikhailovgrad, figuré sur la pl. X V I , fig. 4. Coll. S U . C r , I 5 5 2 .
M a t é r i e l . Un exemplaire de la collection du M G près de S U .

D e s c r i p t i o n . Enroulement criocératique. L'ornementation est constituée par des côtes aiguës,
fines, arquées, parmi lesquelles à peine vers la fin du détour se dessinent discrètement des côtes
plus épaisses. Dans les premiers tours on observe, à des intervalles de quatre-cinq au début et plus
tard de six-sept côtes lisses, des côtes, munies d'un tubercule marginal et d'un ombilical. Les tuber-
cules ombilicaux se présentent sous l'aspect des enflements allongés le long de la côte, tandis que
les tubercules marginaux sont ronds et plus grands que les premiers. Au début les côtes sont recour-
bées en avant, tandis que plus tard — en arrière. Au niveau du dernier lour les côtes portant
des tubercules s'épaississent, tandis que les tubercules marginaux passent en épines. On n'observe
n i / i l
spire tour
Holotype 38 34 12 —
N o t e s . L'uniformité de l'épaisseur des côtes caractérise assez nettement cette espèce. Le coude
arqué des côtes, très rare chez ce genre, nous autorise à l'appeler arci.
G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux du Hauterivien près du village Paliloula, région de
Mikhaïlovgrad.
Répartition stratigraphique e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie - Hauterivien.
Coll. SU, Cr,1552.
215
Crioceratites bouladouxae bulgaricus subsp. n.

Pl. XVI, fig. 2
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire bulgare,provenant des calcaires argileux glau-
conieux du Barrémien inférieur près de la ville de Razgrad. Coll. S U , Cr^.564, pl. X V I , fig. 2.
M a t é r i e l . Trois fragments, provenant de la collection du prof. V . T z a n k o v , conservés au
M G près de S U .
D e s c r i p t i o n . Les côtes . principales en boucle tuberculées et les côtes intermédiaires sont
munies d'un tubercule qui généralement relie la première à la deuxième côte intermédiaire ou bien
la deuxième à la troisième. Les autres côtes ne forment qu'un grossissement léger dans la région
marginale. La région ventrale est recoupée par des côtes simples et des côtes en boucle en
alternance.
n /
tour
Holotype, Cr 1564
a 30 20
N o t e s . Nous sommes en présence d'une variété de l'espèce Criocerartites bouladouxae S a r -
k a r , du groupe des Crioceras a côtes en boucle, chez laquelle on n'observe pas dans les côtes in-
termédiaires de tubercule latéral, tandis que le tubercule marginal est fort constant — allongé dans
le sens de l'enroulement.
G i s e m e n t : Dans les marnes argileuses glauconieuses du Barrémien inférieur près de la ville
de Razgrad,à Cr. cmerici L e v.
Répartition stratigraphiqueet géographique: en Bulgarie Barrémien in-
férieur.
Coll. SU, Cr,15(M.
Crioceratites belus sp. n.

Pl. XVI, fig. 5
T y p e . Je désigne comme holotype 1 exemplaire du Hauterivien près du village Paliloula, région
de Mikhailovgrad, figuré sur la pl. X V I , fig. 5, Coll. S U , Cr, 1551.
M a t é r i e l . Un exemplaire très bien conservé provenant de la collection de S U , conservé au
M G près de S U .
D e s c r i p t i o n . Enroulement criocératique. L'ornementation à tous les stades consiste en côtes
principales et côtes intermédiaires. Au niveau du premier tour les côtes sont droites, disposées de
manière dense, en sorte que chaque deuxième ou troisième côte est plus forte, munie d'un tuber-
cule marginal et d'un tubercule latéral (dans la partie supérieure de la hauteur du tour). Les côtes
intermédiaires sont minces et lisses. Au début du deuxième tour apparaît sur les côtes principales un
troisième tubercule — un tubercule ombilical, tandis que les côtes intermédiaires augmentent leur
nombre à six-sept. Vers la fin du tour les côtes deviennent plus rugueuses, se raréfient. L e s tuber-
cules marginaux passent en épines. On sent une inclinaison légère en arrière des côtes. On n'observe
n i n i
spire tour
Holotype Cr,1551 39 35 12 7
N o t e s . Malheureusement nous ne possédons de cette espèce qu'un exemplaire unique, mais
suffisamment bien conservé pour que l'on puisse observer ses traits caractéristiques. L'ornementation
bituberculée avec un tubercule marginal et un tubercule latéral dans les tours initiaux distingue
bien cette espèce des autres représentants du même, genre. L a belle et régulière disposition de ses
côtes nous incita a l'appeler belus.
Mikhailovgrad.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie 1 lautérivien.
Coll. SU, Cr,l55l.
216
Crioceratites spinosus sp. n.

Pl. XVI, fig. 7
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant d e s calcaires argileux du Hauterivien
près du village Paliloula, région de Mikhaïlovgrad, figuré sur le pl. XVI, fig. 7. Coll. SU, Cr,l553.
M a t é r i e l . Un exemplaire très bien conservé provenant de la collection de S U , conservé au
MG près de SU.
D e s c r i p t i o n . Enroulement criocératique. D è s le commencement des tours se détachent des
côtes principales et des côtes intermédiaires. On observe au niveau du premier tour et au début du
deuxième des côtes principales, plus épaisses, munies de tubercules latéraux et marginaux et trois-
quatre côtes intermédiaires — lisses, fines et pointues. Vers la fin du deuxième tour apparaît sur
les côtes primaires également un tubercule ombi'ical, qui demeure jusqu'au bout. Les côtes intermé-
diaires qui s'accroissent ici h six-huit, gardent la même épaisseur, de sorte que généralement la
médiane d'entre elles, porte un tubercule marginal. Vers la fin du tour les tubercules latéraux
des côtes principales disparaissent, alors que les tubercules marginaux deviennent plus forts et pass-
ent en épines.
k l h l
spire tour
Holotype Cr,1553 32 25 12 —
N o t e s . Par s e s côtes primaires bituberculées cette espèce se rapproche de Crioceratites belus
sp. n., mais s'en distingue par l'apparition plus précoce du stade trituberculé et par le tubercule
marginal sur la côte intermédiaire. Selon s e s tubercules marginaux évoluant de façon intense en
épines, nous appelons cette espèce — spinosus.
Mikhaïlovgrad.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie - Hauterivien.
Coll. SU, Cr,1553
Crioceratites irregularis sp. n.

Pl. XVI. fig. 3
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire du Hauterivien près du village Trapé, région
de Troyau, figuré sur la pl. XVI, fig. 1 . Coll. S U , Cr,1554.
M a t é r i e l . Un exemplaire très bien conservé, provenant de la collection de SU.
D e s c r i p t i o n . Spire de type criocératique. L'ornementation est constituée par des côtes pri-
maires et d e s côtes intermédiaires. Au premier tour les côtes principales portent des tubercules mar-
ginaux et des tubercules ombilicaux, en sorte que par endroits le tubercule ombilical est rudimen-
taire. Les côtes intermédiaires ne dépassent par le nombre de trois par surface intercostale. Au début
du deuxième tour, apparaît sur les côtes principales un troisième tubercule, un tubercule latéral qui
est très intermittent et disparait rapidement. Suivent à nouveau des côtes principales bituberculées
à quatre-cinq côtes simples entre eux. Au début du dernier tour on observe une ornementation, à
la disposition irrégulière d e s différentes espèces de côtes — d e s côtes unituberculées, bituberculées
et triluberculées alternent sans aucune régularité. Toutes les côtes sont presque droites et traver-
sent sans interruption la région siphonale. On n'observe pas de ligne de suture.
h I 1 , 1
spire tour
Holotype (allongé), Cr,1554 38 22 12 fi
N o t e s . La disposition irrégulière des côtes sur toute l'étendue de la spire, distingue nettement
cette espèce d e s autres représentants du genre et nous autorise ï l'appeler — irregularis.
G i s e m e n t : Dans les marnes du Hauterivien dans la région de Troyan.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie — Hauterivien.
Coll. SU, Ctj.1554.
217
Crioceratites kraptshenensis sp. n.

Pl. XVI, fig. 2
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant du 1 lautérivien prés du village Krap-

tchéné, région de Mikhailovgrad, figuré sur la pl. XVI, fig. 2. Coll. SU, Cr,1558.
M a t é r i e l . Un exemplaire parfaitement conservé, provenant de la collection de (HKïOZN,
conservé au MG près de SU.
D e s c r i p t i o n . Enroulement criocératique. La division en côtes principales et côtes intermé-
diaires est très accusée. Au début du premier tour apparaissent des côtes trituberculées à surfaces
intercostales lisses. Au début du deuxième tour entre les côtes Irituberculées apparaissent des côtes
intermédiaires minces, également droites, dont certaines sont munies de tubercules latéraux et des
tubercules marginaux. Plus tard les côtes se recourbent légèrement, les tubercules sur les côtes
intermédiaires disparaissent, on observe une alternance régulière entre des côtes principales trituber-
culées et trois-quatre côtes intermédiaires. Vers la fin du tour le tubercule latéral dans les côtes
principales disparaît, tandis que le nombre des côtes intermédiaires augmente à six-sept. On n'observe
h I h I
spire tour
Holotype, Cr, 15.50 -IK 38 15 75
N o t e s . De par son ornementation cette espèce nous rappelle Crioceratites cf. basseae S a r -
kar, chez laquelle cependant les côtes intermédiaires apparaissent dès le commencement et on n'ob-
serve pas chez elles des tubercules latéraux. J'appelle l'espèce en question d'après le nom du vil-
lage où elle avait été récoltée — village Kraptchéné.
G i s e m e n t : Dans les marnes du Hauterivien inférieur près du village Kraptchéné, région de
Mikhailovgrad, ensemble avec iMeocomites neocomiensis (d'Orb.) et Spitidisais incertus (d'Orb.).
N i v e a u en B u l g a r i e : Hauterivien inférieur.
Répartition stratigrapîiiqueet g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie Hauterivien in-
férieur.
Coll. SU, Cr,1558.
..Crioceratites" varnensis sp. n.

Pl. XV. fi-r. l
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des calcaires argileux du Barrémien

inférieur près du village Brestak, région de Varna, pl. XV, fig. 1, conservé au MG près de SU,
r
Cr,l. >70.
M a t é r i e l . Un exemplaire avec petite partie du fragmacon et de la chambre d'habitat, récolté
par St. B r e s k o v s k i , conservé au MG près de SU.
D e s c r i p t i o n . Enroulement criocératique. On est impressionné par l'accroissement rapide des
tours en hauteur. D'une manière générale, l'ornementation consiste en côtes de force presque égale,
basses, larges et arrondies. Dans le fragmacon apparaît à toutes les quatre-cinq côtes une côte prin-
cipale trituberculée, un peu plus forte que les autres. Les tubercules sont pointus, ronds, équidistants
l'un par rapport a l'autre. Au d''bul de la chambre d'habitat le tubercule siphon al disparaît, tandis
que le tubercule marginal se déplace un peu plus haut vers le bord marginal. A l'extrémité — les
côtes portant des tubercules deviennent plus épaisses, tandis que celles qui se trouvent entre eux
diminuent leur nombre à deux. Toutes les côtes sont droites; elles traversent sans interruption la
région ventrale arrondie, tandis que dans la région dorsale s'incurvent légèrement en avant. La ligne
de suture n'est pas bien conservée, niais elle a le même caractère que celle chez le genre Crio-
ceratites.
D i m e n s i o n s (en mm)
h l h i
spire tour
Holotype, Cr,1570 560 260 97 87
N o t e s . Par ses côtes d'épaisseur presque égale et la disparition des tubercules marginaux
dans la chambre d'habitat, cette espèce ne peut être confondue avec les représentants des Ammoni-
tes déroulés que nous connaissons déjà. L'absence des premiers tours ne nous permet pas de la
classer avec certitude dans le genre Crioceratites. Nous appelons cette espèce sehn le nom de la
région où elle a été trouvée — région de Varna.
G i s e m e n t : Dans les marnes du Barrémien inférieur près du village Brestak, région de Varna,
ensemble avec Holcodiscus falax ( C o q . ) , H. ziezak ( K a r . ) , etc.
28 Фосилнте на България, т. IV
218
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e et g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie — Barrémien intérieur.
Coll. SU, Cr,1570.
Protacrioceras tzankovi sp. n.

Pl. XXI, fig. I, la ; pl. XXII, fig. I
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant du Barrémien inférieur près du
village Brestak, région de Varna, pl. XXI, fig. 1, la. Coll. SU, Cr,158l.
M a t é r i e l . Beaucoup de fragments d'exemplaires gigantesques des collections de SU, GUGOZN
et un exemplaire gigantesque presque entier, récolté par St. B r e s k o v s k i , conservés au MG
près de SU.
D e s c r i p t i o n . Enroulement aspinocératique. Sa coupe est presque ronde. Le début de la
spire manque, mais sur son prolongement on distingue une ornementation qui consiste en côtes
primaires trituberculées et sept-neuf côtes lisses intermédiaires. Dans la partie arquée qui est redres-
sée les côtes principales s'épaississent, les côtes intermédiaires diminuent à quatre-cinq, tandis que
les tubercles augmentent d'intensité. Dans le crochet les côtes principales deviennent tout à fait
rudes, épaisses, nettement en relief, tandis que le tubercule latéral évolue en épine, alors que les
côtes intermédiaires se réduisent à une-deux et n'aboutissent pas jusqu'au bord dorsal. On ne remar-
que pas de ligne de suture.
D i m e n s i o n s (en mm): Longueur totale
l i t H l
bout de dernier
la spire tour
Holotype, Cr,1581 90(1 95 88 198 185
N o t e s . Par ses côtes principales trituberculées et ses intervalles simples, cette espèce peut
être comparée à Protacrioceras ornatus ( d ' O r b ) , chez laquelle cependant la partie arquée est rela-
tivement plus courte, l'ornementation dans le crochet est plus fine tandis que la coupe est elliptique.
A première vue on peut la confondre avec Protacrioceras terveri rnulticostata ( S a r k a r ) , cepen-
dant les côtes principales en boucle chez celle-ci les distinguent bien. J'appelle l'espèce du nom du
prof. V. T z a n k o v .
G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux glauconieux du Barrémien inférieur près du village
Brestak, région de. Varna, ensemble avec Holcodiscus falax ( C o q . ) , etc., dans les régions de Novi
Pazar, Choumène et ailleurs.
N i v e a u en B u l g a r i e : Barrémien inférieur.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie — Barrémien inférieur.
Coll. SU, Cr,1581.
Ancyloceras rochi sp. n.

Pl. XXIV, fig. 1
1927. Ancyloceras Renaiixianum Roc li, p. 27, pl. IV, fig. 1.
T ) ' p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des marnes de l'Aptien inférieur
près du village Gorsko Ablanovo, région de Popovo, pl. XXIV, fig. 1. Coll. SU, Сг,1Г)8;1.
M a t é r i e l . Un grand nombre de fragments da la spire, du crochet et la partie redressée, pro-
venant des collections de SU et de GUGOZN, ainsi qu'un exemplaire entier bien conservé, récolté
par St. B r e c h k o v s k i et G. T c h e c h i t e v, tous conservés au MG près de SU.
D e s c r i p t i o n . Enroulement ancylocératique. La spire est ornementée par des côtes radiaires
denses, aiguës, lisses, bifurquant parfois dans la région ombilicale, L'ornementation persiste sous le
même aspect également au commencement de la partie redressée. Un peu plus haut apparaît un tuber-
cule latéral, disposé sur deux côtes voisines, sans qu'il se détachent cependant des côtes principales.
Dans la dernière moitié de la partie redressée ressortent déjà des côtes principales trituberculées
avec deux, trois et quatre côtes intermédiaires minces. Toutes les côtes sont nettement penchées en
avant et traversent la partie ventrale sans interruption. Au début du crochet, les côtes principales
deviennent nettement rudes, les tubercules dorsal et latéral augmentent sensiblement, tandis que
celui ventral demeure plus faible. Les côtes intermédiaires, au nombre de une-deux, sont bien
exprimées, en général seulement dans la région ventrale des surfaces intercostales. Autour de
l'aperture les côtes diminuent à nouveau et se resserrent. Le fraginacon se termine au commencement
de la partie redressée. La ligne de suture, bien que mal conservée, montre le caractère de la ligne
de suture générique. La coupe transversale est plus haute que large.
219
D i m e n s i o n s (en mm): Longueur

totale
h I li I
spire dernier
tour
Holotype, Cr, 1583 580 157 230 115 95
N o t e s . Cette espèce, décrite et figurée pour la première fois par R o c h sous le nom de Ancy-
laceras renauxianiim d'O r b i g n y se distingue de loin de celle du parain, chez laquelle l'ornementation
trituberculée dans la région redressée fait défaut, tandis que les côtes intermédiaires dans le crochet
sont nombreuses. Nous trouvons flue les indices de l'exemplaire de R o c h nous donnent une
raison suffisante pour sa détermination en espèce indépendante — Ancyloceras rochi sp. n. Sa res-
semblance avec Ancyloceras urbani N e uni. und U h l . est considérable, mais le tubercule ventral faible,
les côtes fortement penchées eu avant, la présence d'un tubercule latéral dans sa partie redressée, joig-
nant les deux côtes, distingue bien les deux espèces. Par l'ornementation dans la spire, le plus grand
nombre de côtes intermédiaires, un tubercule ventral plus faible, la nouvelle espèce se différencie bien
de Ancyloceras manteli C a s e y .
G i s e m e n t : Dans les marnes bleuâtres de l'Aptien inférieur près du village Gorsko Ablanovo,
ensemble avec Cheloniceras dechauxi K i l . et R e b . ; dans les calcaires argileux de l'Aptien inférieur
près du village Katzelovo, région de Popovo, etc.
N i v e a u en B u l g a r i e : Aptien inférieur.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : près de Bedul (Marseille) et en
Bulgarie — Aptien inférieur.
Coll. SU, Cr,1583.
Ancyloceras waageni rouchadzei subsp. n.

Pl. XXVI, fiy, 1
1913. Ancyloceras Waageni R o u c h a d z é, p. 212.
? 1958. Ancyloceras waageni L u u p p u v et D r o n c li i t z, pl. XLVIII, fig. 5.
T y p e . Je désigne comme holotype de cette variété l'exemplaire bulgare provenant de l'Aptien
inférieur près du village Ostritza, région de Roussé, pl. XXVI, fig. I . Coll. SU, Cr, 1586.
M a t é r i e l . Un fragment d'une partie de la partie redressée et du crochet, de la collection de
GUGOZN, conservé au MG près de SU.
D e s c r i p t i o n . L'ornementation dans le crochet et la partie redressée consiste en l'alternance
régulière entre une côte principale trituberculée et une côte intermédiaire lisse. Le tubercule latéral
est disposé près du tubercule ventral, tandis que le tubercule dorsal est devenu fortement rudimen-
taire. La coupe au niveau des tours est plus haute que large.
N o t e s . F.lle se distingue de l'espèce-type par le nombre constant des côtes intermédiaires —
une. En décrivant ses exemplaires de Koutaissi, R o u c h a d z é note que les côles intermédiaires sont
à raison d'une, tandis que chez l'espèce-type elles varient de une à trois. Puisque notre exemplaire
correspond à la description donnée par R o u c h a d z é qui fut le premier à mentionner cette particu-
larité dans l'ornementation, nous appelons la nouvelle sous-espèce de son nom.
G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux de l'Aptien inférieur près du village Ostritza, région
de Roussé.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e et g é o g r a p h i q u e : en Géorgie OociJenlale — l'Aptien ;
en Bulgarie - l'Aptien inférieur.
Coll. SU, Cr,l586.
Ancyloceras covatshevici sp. n.

Pl. XXVII. fig. 1
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des marnes gris-bleutés de l'Aptien

inférieur près du village Kovatchevetz, région de Popovo, pl. XXVII. fig. 1. Coll. SU, Cr,1587.
M a t é r i e l . Un exemplaire intégral, mais applati, provenant de la collection de NIGI, conservé
au MG près de SU.
D e s c r i p t i o n . Enroulement ancylocératique avec la partie redressée raccourcie. L'ornementa-
tion qui présente un relief bas et est relativement fine au début, devient plus rude au fur et à me-
sure de l'accroissement de la coquille. Au commencement de la spire les côtes sont denses, simples,
arrondies et traversent sans interruption la région ventrale. Vers la fin de la spire sur chaque côte
apparaît un tubercule marginal, allongé dans le sens de l'enroulement, tandis que les côtes diminuent
220
de force dans la région siphonale. Au début de la partie redressée, a toutes les deux, trois côtes ap-
paraît encore un tubercule — latéral, à proximité du tubercule marginal. L'alternance de côtes tritube-
rculées et unituberculées se présente comme un ornement. Au début du crochet les côtes bituberculées
deviennent plus rudes, acquièrent un troisième tubercule — un tubercule dorsal, tandis que les côtes
intermédiaires sur lesquelles apparaît un tubercule latéral se réduisent à une, sans toutefois aboutir
jusqu'au bord dorsal. On n'observe aucune régularité dans l'arrangement desdites côtes dans le crochet.
I) i m e n s i o n s (en mm) : Longueur

totale
H l H i
spire tour
Holotype 25 10.2 13,5 8,7
N o t e s . Cette espèce fait une impression par sa partie redressée raccourcie et la tuberculisa-
tion lors des divers stades du développement de la coquille.
G i s e m e n t : Dans les marnes de l'Aptien inférieur près du village Kovatchevetz, région de
Popovo, ensemble avec Chelloniceras seminodosum (Z i n.) et Acan. nisus (d'O r b.).
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie — Aplien inférieur
Coll. SU, 0,1537.
Australiceras bulgaricum sp. u.

Pl. XXX, fig. 1
T y p e. Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des calcaires de carrière de l'Aptien
supérieur près du rillage Kovatchevetz, région de Popovo, pl. XXX, fig. 1. Coll. SU, 0,1588.
M a t é r i e l . Un grand nombre de fragments des différentes parties de la coquille, exception faite
de la spire, venant de la collection de NIGI, conservés au MG près de SU.
D e s c r i p t i o n . Enroulement ancylocératique. Nous n'avons pas la possibilité d'observer l'orne-
mentation dans la spire. A la fin de la spire se trouvent des côtes radiaires égales, denses, lisses qui
traversent sans interruption la région ventrale. Dans la partie redressée les côtes deviennent plus rares,
des côtes bituberculées avec uti tubercule dorsal et un tubercule latéral apparaissent, tout comme
des côtes lisses entre elles à raison de deux, bien exprimées seulement dans les régions dorsale et
ventrale. Au niveau du crochet les côtes tuberculées deviennent plus rudes, acquièrent un tubercule
marginal, se raréfient et par un coude brusque en avant traversent la région ventrale. Les côtes inter-
médiaires disparaissent tout à fait. La ligne de suture n'est pas visible.
D i m e n s i o n s (en mm) : Longueur
totale
Holotype, Cr,1588 430 123 100

N o t e s . Par ses côtes bituberculées dans la partie redressée cette espèce se rapproche un peu de
Ancyloceras rochi sp. n., mais s'en distingue par l'ornementation dans le crochet, oii se développe
un tubercule marginal fort. Grâce à ses côtes intermédiaires dans la partie redressée, exprimées uni-
quement dans les régions ventrale et dorsale, cette espèce se distingue bien des autres espèces du
genre, connues dans la littérature.
G i s e m e n t : Les calcaires de carrière près du village Kovatchevetz, région de Popovo, s'éten-
dent sur des marnes à Acanthohoplites stephanoïdes K a s .
N i v e a u en B u l g a r i e : l'Aptien supérieur.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e et g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie Aptien supérieur.
Coll. SU. Cr,1588.
Matheronites ukensis sp. n.

Pl. XXX111, fig. 5
T y p e . .le désigne comme holotype l'exemplaire provenant du Barrémien supérieur près de la
localité Golemia Youk, Razgrad, figuré sur la pl. XXXIII, fig. 5. Coll. SU, Cr,15l8.
M a t é r i e l . Un magnifique exemplaire de la collection du prof. V. T z a n k o v , conservé au
MG près de SU. .l'appelle l'espèce du nom de la localité Golemia Youk, où elle a été trouvée.
D e s c r i p t i o n . Ses tours se touchent à peine, s'acroissent rapidement en hauteur et entourent
un ombilic de largeur moyenne à parois raides et bord arrondi. L'ornementation est représentée par
des côtes larges, arrondies, presque larges, uniquement avec un tubercule marginal, arrondi. Entre
chaque deux côtes principales s'intercalent deux autres plus courtes, et ceci uniquement dans la
partie supérieure du tour, munies également d'un tubercule marginal. Dans la chambre d'habitat les
221
côtes principales se raréfient, perdent leurs tubercules, alors que les côtes intermédiaires s'effacent.
La ligne de suture est trilobée et à deux selles. Le lobe central est étroit et profond, les lobes latér-
aux sont tripartites, légèrment rétrécis, tandis que les selles sont bipartites, compliquées.
D i ni e n s i o n s (en mm) :
O U II 1
Holotype. Cr,15l8 300 12-1(0,41) 99(0,33) 72
N o t e s . Cette espèce se distingue des autres représentants du genre par son ombilic plus ét-
roit et ses côtes intermédiaires plus courtes. Sa ligne de suture témoigne de son appartenance au
genre Matheronites.
G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux du Berrémien supérieur dans la localité Golemia Youk,
région de Razgrad, ensemble avec Pseudosaynella strettostoma U h l i g .
N i v e a u en B u l g a r i e : Barrémien supérieur.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie du Nord - Barrémien
supérieur.
Coll. SU, Cr,1518. '
Pscudotlîurmannia biassalensis sp. n.

Pl. XXXIII, fig. i, 2
1907. Criocems angullcostnnim K a r a k a c h , pl XV, fig. 1 ; non pl. XVI, fig. 4 et 7.
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des calcaires du Hauterivien supéri-
eur près du village Kriva Reka, région de Choumène, figuré sur la pl. XXXIII, fig. 1. Coll. SU,
Cr,1537.
M a t é r i e l . Deux fragments du dernier tour de la collection de GUGOZN, conservés au MG
près de SU.
D e s c r i p t i o n . Les tours ne s'embrassent qu'à 'V. de leur hauteur et entourent un ombilic
large et peu profond à parois raides et bord ombilical arrondi. L'ornementation se compose de côtes
principales et de côtes intermédiaires. Dans les deux premiers tours les côtes sont égales, tandis que
plus tard apparaissent les côtes principales plus fortes à bossellement ombilical nettement exprimé et
les côtes intermédiaires, irrégulièrement réparties dans les surfaces intercostales de 1—3, débutant de
même à une hauteur différente de celle du tour. On ne distingue pas de ligne de suture.
D i m e n s i o n s (en mm):
1) d h
Holotyp?. Сг|1537 77 29(0,38) 27(0,35)
Exemplaire du village 76 31(0,41) 21(0.31)
Kriva Reka, Cr, 1536
K a r a k a c h , pl. XV, fig. 1 78 31(0,10) 27(0,34)
N o t e s . Les fragments, dont nous disposons sont du dernier tour et accusent une grande af
finité avec la figuration de K a r a k a c h . Par la répartition irrégulière de ses côtes cette espèce se
distingue bien des autres représentants du genre. Je donne le nom spécifique selon le gisement de
l'exemplaire déterminé par K a r a k a c h village Biassala.
G i s e m e n t : Dans les calcaires du Hauterivien supérieur près du village Kriva Reka, région de
Choumène, ensemble avec Pseudothurinunnia uhligi. W е e r t h.
N i v e a u en B u l g a r i e : Hauterivien supérieur.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e et g é o g r a p h i q u e : en Crimée - Barrémien inférieur ;
en Bulgarie — Hauterivien supérieur.
Coll. SU, Cr,1536, 1537.
Pseudothurmannla belimelensis sp. n.

Pl. XXXI, fig. 2
T y p e . L'holotype est l'exemplaire figuré sur la pl. XXXI, fig. 2, provenant des calcaires marg-
neux du Hauterivien supérieur près du village Belimel, région de Mikhailovgrad. Coll. SU, Cr, 1540.
M a t é r i e l . Un exemplaire très bien conservé provenant de la collection de GUGOZN, conservé
au MG près de SU.
D e s c r i p t i o n . Les tours se touchent légèrement et entourent un ombilic relativement large et
peu profond. L'ornementation à tous les stades consiste en des côtes principales et intermédiaires
bien exprimées et légèrement incurvées. Au niveau des premiers tous elles sont denses et fines, tandis que
dans les derniers tours elles sont plus rares et rudimentaires. Les côtes principales portent un tubercule
ombilical bien exprimé et sont plus fortes que les côtes intermédiaires. Ces dernières, qui sont 2—3
dans le premier tour et A ô dans le dernier, débutent quelque part au milieu de la hauteur du tour
et sont plus faibles que les côtes principales. On n'observe pas de coupe et de ligne de suture. ' /
222
I ) i m е и s i o n s (en mm) :
D d n
Holotype, Cr, 15-10 39 15(0,38) 11(0,30)
N o t e s . Les indices de cette espèce, que l'on vient de décrire, n'attestent aucune autre espèce,
à en juger de la littérature dont nous disposons. On pourrait confondre cette espèce avec Hoplites
angulicostatus, figurée par S a r a s i n et S c h o n d e l m a y e r sur la pl. X, fig. 5, s'il n'y avail pas
le nombre des côtes intermédiaires qui ne le permettent pas. F.lle se différencie de Pseudothurmannia
pseudomalbosi (S а t. et S c h ô n d . ) par l'absence de tubercule latéral. J'appelle l'espèce par le nom
de son gisement village Belitnel.
G i s e m e n t : Dans les calcaires marneux du Hauterivien supérieur près du village Belitnel,
région de Mikhaïlovgrad.
N i v e a u en B u l g a r i e : Hauterivien supérieur.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e et g é o g r a p h i q u e : eu Bulgarie du Nord-Ouest —
Hauterivien supérieur.
Coll. SU, 0,1540.
Balearites lorioli sp. n.

Pl. XXXVI, fie- 7
1858. Ammonites atgulicostatus P i c t e t et L o r i o l , p. 23, pl. IV, fig. 3 b, d non 3 a, c.
1907. Crioceras angulicostatus Karakach, pl. 131, pl. XVI, fig. 4. a, b; 7 a, b; non pl XV, fig. I Pseudo-
thurmannia biassalensis sp. n.
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire du Hauterivien supérieur près du village Rou-
gintzi, région de Belogradlchik. Coll. SU, Cr,lf>4l, pl. XXXVI, fig. 7.
M a t é r i e l . Quelques fragments et deux exemplaires entiers, relativement bien conservés et
provenant de la collection de NIGI, conservés au MG près de SU.
D e s c i p t i o n . Les tours sont plats, ils se touchent légèrement et entourent un ombilic large
et peu profond. L'ornementation est constituée par des côtes denses légèrement incurvées. On obser-
ve au niveau des premiers tours une disposition gerbiforme des côtes, tandis que plus tard se des-
sinent des côtes principales, munies d'un tubercule ombilical. Les côtes intermédiaires qui de par leur
puissance diffèrent peu des côtes principales, sont généralement au nombre de 2, et plus rarement
3 ou 4. Elles débutent à proximité du bord ombilical. Au niveau du dernier tour les côtes deviennent
sensiblement plus rudes et se raréfient. Toutes les côtes traversent la région ventrale et sont munies
d'un petit tubercule marginal. On n'observe pas de ligne de suture.
D i m e n s i o n (en mm) :
Г) d II l II,
Holotype, Cr, 1541 58 24(0.40) 20(0,34) 11 0,55

Exemplaire du village п Ю(о,30) 17(0,39)
Brestak, 0,1542
P i c t e t et L o r i o l , pl. IV, fig. 3 b 41 17(0,39) 17(0.39)
N o t e s . Cette espèce accuse une grande ressemblance avec Balearites mortileti P i c t. et L or.,
laquelle cependant possède un plus petit ombilic et une ornementation plus fine. On pourrait la con-
fondre, avec Balearites catulloi ( P a r on a, 1898), si ses côtes intermédiaires n'étaient pas plus cour-
tes et sont disposées dans la moitié supérieure de la hauteur du tour.
J'appelle cette espèce du nom de L o r i o l , l'un des auteurs qui le premier avait figuré cette
espèce, ne serait-ce que sous un autre nom.
G i s e m e n t : Dans les calcaires du Hauterivien supérieur de la région de Belogradtchik et les
calcaires argileux du Barrémien inférieur près du village Brestak, région de Varna, ensemble avec
Acrioceras tabareli ( A s t i e r )
N i v e a u en B u l g a r i e : Hauterivien supérieur — Barrémien intérieur.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Suisse — Néocomien ; en
Crimée — Barrémien; en Bulgarie Hauterivien supérieur — Barrémien inférieur.
Coll. SU, Cr,l 541, 1542.
Balearites pseudothurmanii sp. n.

Pl. XXXVI, fig. 3, 4, la
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des calcaires marneux du Hauterivien
supérieur près du village Belimel, région de Mikhaïlovgrad, figuré sur la pl. XXXVI, fig. 4,4 a. Coll.
SU, Cr,I543.
M a t é r i e l . Quelques exemplaires et moulages de la collection de GUGOZN, conservés au
MG près de SU.
D e s c r i p t i o n . Les lours se touchent légèrement, s'accroissent en hauteur relativement vite
et entourent un ombilic moyennement large. L'ornementation au niveau du premier tour consiste en
223
côtes minces, droites avec des petits tubercules marginaux, lesquels à toutes les deux côtes sont dis-
posés par faisceaux de deux. Au niveau du second tour une des côtes d e s faisceaux devient plus
puissante, le tubercule marginal se présente bien, ils se forment à part des côtes principales bitubercu-
lées et des côtes intermédiaires lisses, moins fortes, à raison de trois-quatre par surface intercostale
et toutes — légèrement incurvées. Au troisième stade les côtes principales ressortent de façon encore
plus nette et accusent la présence d'un sillon peu profond, antérieur et postérieur, autour d'elles. Les
côtes intermédiaires augmentent leur nombre à cinq-six, tandis que certaines d'entre elles se raccour-
cissent sensiblement. Toutes les «côtes traversent la région ventrale sans interruption.
D il h
Holotype. Cr,l543 57 22(0,40) 22(0.40)
Exemplaire du village
Kalgarski i/.vor, Cr,1544 41 16(0,40) 16(0,40)
N o t e s . Cette espèce attire notre attention par des indices qui caractérisent en même temps
le genre Bnlearites et le genre Psciidothurtnannia. Les faisceaux disposés sur les côtes au niveau du
second stade déterminent sa place clans le premier genre, tandis que les côtes principales bien formées
et les côtes intermédiaires raccourcies — nous font pencher vers le genre Pseudothurmannia. Il sem-
ble de tout cela qu'en l'occurrence il s'agit d'un élément de liaison dans l e s rangées des deux
genres proches, en raison de quoi nous appelons l'espèce en question Balearites pseadothurmannii.
G i s e m e n t : Dans les marnes du Hauterivien supérieur près des villages Pomachka Lechnitza
et Balgarski izvor, région de Lovetch; les marnes du Barrémien inférieur près des villages Goliamo
Novo selo, région de Gorna Oriakhovitza et Belimel, région de Mikhailovgrad.
N i v e a u e n B u l g a r i e : Hauterivien supérieur — Barrémien inférieur.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie - Hauterivien supéri-
eur — Barrémien inférieur.
Coll. SU, Cr,1543, 1544.
Shasticrioceras bifurcatum sp. n.

Pl. XXXVI. fig. 8, 9
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire du Barrémien de la région de Mikhailovgrad,
pl. XXXVI, fig. 8. Coll. S U , C r , l 5 7 7 .
M a t é r i e l . Trois exemplaires relativement bien conservés de la collection de GUGOZN, conser-
vés au MG près de SU.
D e s c r i p t i o n . Les premiers tours s e touchent légèrement, tandis que le dernier s'éloigne net-
tement. Les côtés sont plates, tandis que la coupe est anguleuse, elliptique. Au début l'ornementation
est présentée par des côtes denses incurvées en forme de S, réunies en des petits faisceaux. Plus
tard les côtes se raréfient, deviennent plus rudes et chacune acquiert un bossellement ombilical. Dans
la région ventrale elles accusent une bifurcation nette. On ne décèle pas bien une ligne de suture.
// i ii l
spire tour
liolotvpc, Cr.1577 72 58 22 9
Exemplaire de Targoviclité. Cr,1578 120 67 29 —
N o t e s . Notre espèce se distingue des espèces, dont nous avons la possibilité d'observer la
figuration par la figuration des côtes dans la région marginale, indice à partir duquel nous appelons
l'espèce.
G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux du Barrémien, dans les région de Mikhailovgrad et
Targovichté.
N i v e a u e n B u l g a r i e : Barrémien.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie Barrémien.
Coll. SU, Cr, 1577. 1588. 1579.
Anahamulitta iotevensis sp. n.
PI. XXXIX, fig. 1
1914. Hamalina efr. Quenstedti 7. w i c r z y c k i, p. 72, pl. X, fig. 1.
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des calcaires argileux du Barrémien
inférieur près du village Botevo, région de Varna. Coll. S U , Cr, 1595, pl. XXXIX, fig. 1.
M a t é r i e l . Un exemplaire à crochet conservé, une partie des deux ailes et la ligne de suture
de la collection de G U G O Z N , conservés au MG près de SU.
D e s c r i p t i o n . L'espèce est caractérisée par l'uniformité de son ornementation sur toute la
coquille. Elle consiste en côtes disposées de façon dense, légèrement penchées en avant et a peine
incurvées. Parmi celles-ci, autour du milieu du tour, apparaissent sans une régularité particulièrement
224
stricte des côtes enclavées ou détachés, qui de par leur puissance ne se distinguent pas des autres
côtes. La bifurcation des côtes au niveau du crochet est plus fréquente — presque à toutes les une
à deux côtes. La ligne de suture est recoupée de façon plus marquée que chez l'espèce-type
du genre.
/; /
dernier tour
Holotype, Cr, 1595 82 50
N o t e s . Par ses côtes bifurquantes ou enclavées, cette espèce se distingue des autres représen-
tants du genre. Elle s? rapproche de Anahamulina capellini (Coq.), chez laquelle cependant la bifur-
cation commence dès la région dorsale et ceci uniquement au niveau du crochet, tandis que l'orne-
mentation dans la branche plus épaisse acquiert un caractère tout autre. J'appelle l'espèce du nom
de son gisement — le village Botevo.
G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux du Barrémien inférieur ensemhle avec Barremites
difficilis (d'O r b.) près du village Botevo, région de Varna.
R é p a r t i t o n s t r a t i g r a p h i q u e et g é o g r a p h i q u e : en Afrique Orientale — Barrémien;
en Bulgarie — Barrémien inférieur.
Coll. SU, Cr,1595.
Hamulina brestakensis sp. n.

Pl. XXXVIII, fig. 4
1900. Hamulina trinodosa B r e s k o v s k i , p. 83, pl. IV, fig. I.
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire du Barrémien supérieur près du village Brestak,
région de Varna. Coll. SU, Cr,351, pl. IV, fig. 4.
M a t é r i e l . Un exemplaire relativement bien conservé, collecté par St. B r e s k o v s k i , conservé
au MG près du SU.
D e s c r i p t i o n . L'ornementation dans la branche plus mince consiste en une alternance plus
régulière entre une côte en boucle trituberculée et une côte intermédiaire lisse. Au niveau du cro-
chet et la branche plus épaisse le tubercule latéral disparaît. On ne voit pas de ligne de suture.
h I
dernier tour
Holotype, Cr,. 351 17 10
N o t e s . Selon la bifurcation régulière des côtes principales et des côtes intermédiaires dans la
partie mince, cette espèce se rapproche beaucoup de Hamulina trinodosa d'O r b., dont elle se dif-
férencie cependant par les côtes principales en boucle et par l'absence de tubercule latéral au niveau
du crochet et la branche plus épaisse. Selon ses côtes en boucle elle se rapproche de Hamulina dissimilis
d'O r b., mais s'en différencie par le nombre des côtes intermédiaires dans la partie mince et par la
présence d'un tubercule marginal dans le crochet. Nous appelons l'espèce d'après le nom de son gise-
ment village Brestak.
G i s e m e n t : Dans les marnes du Barrémien supérieur près du village Brestak, région de Varna,
ensemble avec Ho/odiscus caillaudianus (d'O r b.) et Pulch. compressissima (d'O r b.).
N i v e a u e n B u 1 g a r i e : Barrémien supérieur.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie —- Barrémien supérieur.
Coll. SU, Cr 351.
a
Hamulina unionae sp. n.

PI XL, fig. 1
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des marnes aleurolithiques du Bar-
rémien supérieur aux alentours du village Kochnitcharé, région de Popovo, pl. XL, fig. 1. Coll. SU,
Cr,1593.
M a t é r i e l . Un exemplaire magnifiquement conservé de la collection de N1GI, conservé au MG
près de SU.
D e s c r i p t i o n . Grande coquille avec deux branches parallèles, présentant une sensible différence
dans leur puissance. L'ornementation dans la plus mince branche représente une alternance entre une-
deux côtes lisses et une côte principale, plus forte, munie d'un tubercule marginal. Avec l'avancement
de leur âge, le nombre des côtes intermédiaires s'accroîl jusqu'à quatre. Au commencement du crochet
les côtes intermédiaires s'effacent, les surfaces intercostales deviennent plus profondes, les côtes prin-
cipales s'intensifient et acquièrent un tubercule dorsal et un tubercule latéral. Au crochet même les
225
côt e s se raréfient, tandis que les t u b e r c u l e s s'effacent p r e s q u e . Dans la plus épaisse branche les côtes
principales s'amincissent, tandis que les trois t u b e r c u l e s se rétablissent. A proximité de Paperture les
côtes se resserrent.
D i m e n s i o n s (en mm) : Longueur h i
)al» I A dernier tour
Holotype,Cr,l593 670 107 72

N o i e s . Par s o n o r n e m e n t a t i o n cette e s p è c e s e distingue bien d e s a u t r e s r e p r é s e n t a n t s du g e n r e .
J'appelle l'espèce en l'honneur d e l'équipe d e c h e r c h e u r s explorant le C r é t a c é inférieur en Bulgarie.
G i s e m e n t : D a n s les m a r n e s aleurolithiques du Barrémien supérieur p r è s du village Kochnitcharé,
région de P o p o v o , e n s e m b l e avec Barremites subdifficilis K a r . et d e s r e p r é s e n t a n t s du g e n r e
Matheronites.
N i v e a u e n B u 1 g a r i e: Barrémien supérieur.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e( g é o g r a p h i q u e : Barrémien supérieur en Bulgarie.
Coll. SU, Cr,l593.
Hamulina pamuktshiensis sp. n.

PI. XL, fig 2
T y p e . J e désigne c o m m e holotype l'exemplaire p r o v e n a n t d e s calcaires argileux du Barrémien
inférieur p r è s du village Pamouktchii, région de Novi Pazar. Coll. S U , C r , 1 6 0 0 , pl. XL, fig. 2.
M a t é r i e l . U n exemplaire très bien c o n s e r v é et d e s fragments d e s collections de G U G O Z N
et de NIGI, c o n s e r v é s au M G près de. S U .
D e s c r i p t i o n . G r a n d e coquille, formée par d e u x b r a n c h e s de puissance différente, parallèles
entre elles, liées par un crochet n e t t e m e n t incurvé. La coupe t r a n s v e r s a l e est elliptique jusqu'à r o n d e .
L'ornementation r e p r é s e n t é e par d e s c ô t e s principales trituberculées p e n c h é e s en a v a n t est c o n s t a n t e
sur t o u t e s les parties d e la coquille. Au d é b u t d e la plus mince b r a n c h e la sculpture n'a p a s é t é
conservée, mais v e r s s a fin e t au d é b u t du crochet entre les côtes en boucle principales trituberculées
apparaissent à raison d'une ou deux c ô t e s lisses ou plus minces. E n c o r e plus haut, les côtes prin-
cipales d e v i e n n e n t plus r u d i m e n t a i r e s , leur s t r u c t u r e en boucle disparait, les c ô t e s intermédiaires
r e s t e n t au n o m b r e de trois, tandis q u e le tubercule marginal s'efface. Au niveau du crochet le tuber-
cule s'accroît fortement, le tubercule marginal e s t plus faible, tandis que les côtes intermédiaires ne
sont bien exprimées q u e d a n s la région marginale. D a n s la b r a n c h e plus épaisse, les tubercules sur
les côtes principales diminuent de force, a l o r s q u e les c ô t e s intermédiaires s'effacent p r e s q u e . A pro-
ximité, d e l'aperture les côtes principales s'affaiblissent, se raréfient, tandis q u ' u n e multitude de
côtes intermédiaires réapparaissent d a n s les surfaces i n t e r c o s t a l e s . La ligne d e suture est fortment
hachurée.
Dimensions (en m m ) : Longueur
totale
k l h i
dernier tour tour initial
Holotype, Cr,1600 460 64 55 28 23
N o t e s . Par son o r n e m e n t a t i o n celte espèce se r a p p r o c h e de Hamulina koeneni sp. n., chez
laquelle c e p e n d a n t les deux b r a n c h e s n e se d i s t i n g u e n t pas s e n s i b l e m e n t d e par leur épaisseur et les
c ô t e s principales en boucle font défaut. N o u s appelons cette espèce d ' a p r è s le n o m de s o n g i s e m e n t —
village Pamouktchii.
G i s e m e n t : D a n s les calcaires argileux du Barrémien inférieur près d e s villages Preselka et
Pamouktchii, région d e Novi Pazar, e n s e m b l e avec Crioceratites emerici Lé v., village Zlatia, région
d e Tolboukhine.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e et g é o g r a p h i q u e : En Bulgarie du Nord Barré-
mien inférieur.
Coll. SU, Cril600, 1001, 1602.
Hamulina koeneni s p . n.
Pl. XLI, fig. 1
1902. Ancyloceras urbani K o c n e n, p. 358, pl. XLIII, fig. 2, 3; non pl. XLII, fig. 2, .3; pl. XLIV, fig. 3 a, b.
T y p e . J e d é s i g n e c o m m e holotype l'exemplaire p r o v e n a n t d e s calcaires du Barrémien inférieur
près du village Zlatia, région d e T o l b o u k h i n e . Coll. S U , Сг^бОг, pl. XLI, fig. 1.
M a t é r i e l . Un exemplaire, récolté par V. K o s t a d i n o v , avec crochet c o n s e r v é e t d e parties
d e s deux branches, d e s collections de G U G O Z N et NIGI, c o n s e r v é s au MG p r è s de S U .
2!' Фосилите на Бг.лгзрия, том IV

226
D e s c r i p t i o n . Grande coquille, formée par deux branches parallèles, d'épaisseur presque égale,
liées par un crochet nettement incurvé. La coupe transversale est presque ronde. L'ornementation,
représentée par des côtes principales trituberculées penchées en avant est constante sur toutes les
parties de la coquille. L e tubercule latéral est le plus fortement développé. Les côtes intermédiaires
qui sont au nombre de trois-quatre dans les espaces intercostales de la plus mince branche, diminuent
de force dans le crochet, tandis que dans la plus forte branche s'effacent presque. D'une manière
générale, dans la dernière partie les côtes deviennent plus rudimentaires et se raréfient.
D i m e n s i o n s (en m m ) : ч
h l
dernier tour
Holotype. 0|1592 71 68
N o t e s . Par le caractère de son ornementation cette espèce se rapproche de Hamulina alpina
d'O r b., chez laquelle cependant les côtes intermédiaires sont supérieures en nombre et plus nettement
exprimées à tous les stades de son développement. K o e n e n (1902) le premier figure l'exemplaire
par de tels indices, en raison de quoi j'appelle l'espèce en son nom.
G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux du Barrémien inférieur près du village Zlatia, région
de Tolboukhine, ensemble avec hamulina paniuktchiensis sp. ri. et près du village Brestak, région
de Varna.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Allemagne du N o r d — ? Aptien
inférieur; en Bulgarie Barrémien inférieur.
Coll. SU, Cr|1592.
Lyticoceras tuberculatum sp. n.

Pl. LIX, fig. i, 1 a
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire, figuré sur a pl. L I X , fig. 1, 1 a, provenant des
calcaires argileux du Hauterivien inférieur, près du village Panayot V o l o v , région de Choumène.
M a t é r i e l . Un exemplaire très bien conservé, récolté par le prof. V . T z a n k o v et quelques
fragments de la collection de NIGI, conservés au M G près de S U .
D e s c r i p t i o n . Spire à accroissement lent, ainsi que des tours «'accroissant lentement en hauteur
qui entourent un large ombilic. L'ornementation est constituée par des côtes droites, basses, larges
et arrondies. Certaines d'entr elles — les côtes principales, sont munies de trois tubercules ronds,
disposés de façon équidistante l'une par rapport à l'autre, tandis que les autres — les côtes intermé-
diaires, au commencement à raison d'une et plus tard de deux, sont plus faibles et ont un tubercule
marginal à peine perceptible. On observe fréquemment une séparation de côtes, ne serait-ce qu'insuf-
fisamment nette, du tubercule latéral, lequel dans les derniers tours se rapproche vers le tubercule
marginal. Toutes les côtes s'interrompent dans la région ventrale.
D d H I
Holotype. Cr,l823 180 82(0,46) 55(0,30) 26
F.xemplaire du village
Saedinenié, Cr,1824 137 62(0,45) 45(0,33) 20
N o t e s . Cette espèce accuse une grande ressemblance avec L. spiniger ( K o e n . ) , cependant
l'ornementation trituberculée apparaît ici relativement bien plus tôt, et les côtes intermédiaires y
sont moins nombreuses.
G i s e m e n t : Dans les calcaires argileux du Hauterivien inférieur près du village Panayot V o l o v ,
région d e Choumène, ensemble avec Lyticoceras curvicostatus T z . , du village Saedinenié, région de
Targovichté, avec Lyticoceras neocomiensiformis ( K i 1. et R e b . ) .
N i v e a u e n B u l g a r i e : Hauterivien inférieur.
Répartition s t r a t i g r a p h i q u e c t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie — Hauterivien inférieur.
Coll. SU, Cr,1823, 1824.
Distoloceras hitrinensis sp. n.

Pi LXI, fig. 1 ; pl. I.X, fig. 2
1881. Hoplites cf. curvinodus — N e u m a y r und U li I i g, p. 46, pl. XI.Il, fig. 2, 2 a, 2 l> ; non pl. XLIII, fig, 3 ;
non. pl. XI.1V, fig. 2 ; non pl. [.VI, fig. 5.
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire provenant des calcaires du Hauterivien inférieur
près de la gare Khi tri no, région de Choumène, ftguré sur la pl. L X I , fig. 1 ; L X , fig. 2. Coll. S U ,
Cr.1820.
M a t é r i e l . Un exemplaire très bien conservé, collecté par J. K a r a g i o u I e v a, conservé au
M G près de S U .
227
l
D e s c r i p t i o n . Les tours sont embrassés à / de leur hauteur et entourent un ombilic large.
8
La coupe transversale est plus haute que large; elle est angulaire. L'ornementation dans les deux
premiers tours est constituée par des côtes légèrement incurvées, disposées de façon serrée, égales
entre elles, réunies en couples dans le tubercule ombilical. Plus tard les côtes deviennent plus rares,
rudimentaires, se séparent dans la région ombilicale et chaque côte acquiert à raison d'un tubercule
ombilical, latéral et marginal, en sorte que les deux derniers sont disposés tout près l'un de l'autre.
Les côtes intermédiaires lisses isolées y sont une rareté. Vers la fin de la spire, les côtes devennent
nettement plus rudes, tandis que les tubercules passent en bossellements. La région siphonale est lisse.
D d II i
Hoto.ype, Cr,1820 350 137 125 80
N o t e s . La ressemblance de cette espèce avec D. hystrix ( P h i 11.) consiste uniquement dans
l'ornementation des premiers tours. Elle se distingue de l'autre espèce, récoltée ensemble avec celle-
ci — D. spinosus, par ses côtes droites trituberculées, tandis qu'ici elles sont lisses incurvées. J'ap-
pelle l'espèce par le nom de son gisement — village Khitrino.
G i s e m e n t : Dans les calcaires, intercalés dans les marnes du Hauterivien inférieur de Khitrino.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie — Hauterivien inféri-
eur; en Bulgarie du Nord — Néocomien.
Coll. SU. Cr,1820.
Distoloceras spinosus sp. n.

Pl. I.VHI, fig. 1 ; pl. LX, fig. 1, 1 a
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire figuré sur la pl. LX, fig. 1, la, provenant des
calcaires du Hauterivien inférieur près de la gare Khitrino, région de Chouinène, Coll. SU, Cr, 1821.
M a t é r i e l . Deux exemplaires très bien conservés, collectés par le prof. V. T z a n k o v , conservés
au MG près de SU.
D e s c r i p t i o n . Spire à accroissement lent, ainsi que des tours s'acroissant lentement en hau-
teur qui entourent un large ombilic. La coupe transversale est un peu plus haute que large. L'orne-
mentation dans tous les tours est constituée par des côtes isolées très rudimentaires. On observe
dans les premiers tours des côtes aiguës, droites et rudimentaires, munies de forts tubercules ombi-
licaux et marginaux, en sorte que les derniers sont couverts par le tour subséquent. Le tubercule
latéral est disposé près du tubercule marginal. Quoique de façon pas tout à fait nette, on peut observer
une disposition des côtes par paires. Au fur et à mesure de l'accroissement des tours s'inlercalant entre
ces côtes à raison de 1—2 côtes isolées, lisses et bien plus faibles qui acquièrent plus tard un tuber-
cule marginal. On observe rarement un détachement des côtes plus minces des tubercules latéraux
ou ombilicaux. D'une manière générale, on observe un arrangement irrégulier des côtes. Vers la fin de la
spire, la différence dans la force des côtes presque disparaît, on observe un courbement arqué des
côtes, tandis que les tubercules passent en bossements. Toutes les côtes s'interrompent dans la région
ventrale.
D d II i
Topotype, OJ821 380 147(0,39) 105(0,27) 100
Holotype. Cr,1822 270 112(0,41) 90(0,33) 70
N o t e s . Des côtes isolées fortement tuberculées au niveau des tours initiaux différencient cette
espèce des autres représentants du genre. En raison des tubercules spiniformes sur les côtes, j'ap-
pelle l'espèce en question spinosus.
G i s e m e n t : Dans les calcaires qui viennent par lentilles au milieu des marnes du Hauterivien
inférieur, ensemble avec des Olcostephanus jeannoti (d'Orb.) près de la gare Khitrino, région de
Choumèle.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie (dans la région de
Choumène) Hauterivien inférieur.
Coll. SU, Cr,1821, 1822.
Sous-genrc Cassidoiceras subg. n.

Espèce-type. Je désigne ici comme Pespèce-type Haploceras cassidoides U h l i g , 1883, prove-
nant du Barrémien en France du Sud (dép. de Drôme).
C a r a c t é r i s t i q u e s o u s - g é n é r i q u e . Spire à accroissement relativement lent. Ombilic
moyennement large à parois raides et bord aigu. L'ornementation est représentée par des côtes lacin-
iformes, entourées de sillons. 11 se distingue de son sous-genre nominatif par son plus grand ombilic,
228
par s e s tours d e u x fois plus b a s et presque a u t a n t plus larges à parois bombées. La ligne de suture
se rapproche (fig. 61) de celle du s o u s - g e n r e Barremites.
11 provient d u Barrémien en F r a n c e , d a n s les Carpathes, au Caucase, en Bulgarie.
Barremites (Cassidoiceras) chaputi chaputi subsp. n.

Pl. I.XIV, fig. 4, I a
1920. Desmoceras I.eclticum — C li a p u i, p. 169, pl. I, fig. 2 a — d.
1967. Bodesmoceras (Miodismoceras) techicum — W r i g h t in M o o r c , L. 362, fig. 475, a, h.
T y p e. .le désigne comme holotype l'exemplaire du Barrémen supérieur près du village G u é t z o v o ,
r é g i o n d e Razgrad, pl. LXIV, fig. 4, 4 a. Coll. S U , C r , 1 6 5 2 .
M a t é r i e l . Un exemplaire bien c o n s e r v é d e la collection de G U G O Z N , conservé au MG près d e S U .
D e s c r i p t i o n . Coquille discoïdale, a s p i r e à acroissement relativement rapide et d e s tours à
2
accroissement lent en hauteur. C e s d e r n i e r s s'embrassent à / d e leur h a u t e u r et entourent un ombilic
: î
de largeur moyenne, peu profond à parois raides e t bord aigu. O n observe une dépression autour d e
l'ombilic et un léger b o m b e m e n t au milieu du tour. La coupe latérale est rétrécie d a n s la région
ventrale et s'avère le plus large d a n s le tiers inférieur de la h a u t e u r du tour. L'ornementation consiste
en dix-onze c ô t e s faibles incurvées e n forme d e S, s'effaçant complètement d a n s la dépression autour
de l'ombilic.
D a H l
Holotype, Cri 1652 53 13(0,25) 24(0,45) 12
C h a p u t , pl. I, fig. 2 50 12(0,24) 21(0,42) 15
N o t e s . C e t t e espèce faiblement côtelée a été rangée p a r C h a p u t (1920) parmi l'espèce de
U h l i g h. techicum. Plus tard W r i g h t in M o o r , 1957, ne prenant en considération ne. serait-ce
que son faible caractère côtelé, ainsi q u e les parois raides et bord aigu ombilicaux, la range dans le
g e n r e lisse Eodesmoceras, sous-genre Miodesmcceras. L'exemplaire d e C h a p u t , qui accuse les indices
s u s m e n t i o n n é s ne permet pas une telle interprétation. Je t r o u v e que celui-ci, ensemble avec l'exemplaire
bulgare s'insèrent dans les limites ce Cassidoiceras s u b g e n . il., e t qu'ils peuvent exister c o m m e espèce
indépendante — B. (Cassidoiceras) chaputi s p . n.
Par le rapport d a n s les dimensions elle se rapproche de В. (C.) cassidoites ( W a l k . ) , mais s'en
distingue par sa coquille rétrécie dans la région ventrale et par la p r é s e n c e d'une dépression autour
de l'ombilic, a v e c d e s c ô t e s en voie de s'éteindre. P a r les indices q u e l'on vient d'énuinérer elle se
rapproche d e B. (B.) difficilis ( d ' O r b . ) , mais son plus g r a n d ombilic et la c o u p e plus basse et plus
large la distinguent bien de celle-ci.
G i s e m e n t : Dans le calcaires d u Barrémien supérieur a u x a l e n t o u r s du village G u é t z o v o ,
région d e Razgrad, avec Pseudos. strettostoma (U h 1 i g).
N i v e a u e n B u l g a r i e : Barrémien supérieur.
R é p a r t i t i o n o t r a g r a p b i q u e e t g é o g r a p h i q u e : d a n s les Basses Alpes — Barrémien ;
en Bulgarie •— Barrémien supérieur.
Coll. SU, Cr,1652.
Barremites (Cassidoiceras) chaputi schuprenensis subsp. n.

Pl. l.XV. fig. 1, 1 a. 2
T y p e. J e désigne comme holotype l'exemplaire d u Barrémien près du village Tchoupréné, région
de Mikhailovgrad, pl. LXV, fig. 2. Coll. Cr, 1645.
M a t é r i e l . Deux exemplaires bien conservés, mais aplatis de la collection de G U G O Z N , con-
servés au MG p r è s de S U .
2
D e s c r i p t i o n . L e s t o u r s s'embrassent à / presque d e leur hauteur et entourent un ombilic
8
moyennement large, p e u profond a v e c d e s parois raides, bord aigu et dépression ombilicale bien
accusée. L'ornementation e s t constituée par douze-treize côtes incurvées en forme d e S, s'effaçant
d a n s la dépression ombilicale.
D d h
Holotype, Cr,1545 123 30(0,24) 50(0,40)
Exemplaire du village
Oborichté, Cr,1616 95 25(0,26) 44(0.46)
N o t e s . File se distingue de la sous-espèce nominative par l'absence d e b o m b e m e n t au milieu
des tours et parce q u e l'on n'observe p a s de rétrécissement d e la coquille d a n s la région marginale.
Les d e u x exemplaires également sont aplatis, mais malgré cela apparaît la région ventrale largement
arrondie. J'appelle la sous-espèce par le nom du g i s e m e n t du holotype — village Tchoupréné.
229
G i s e m e n t : dans les marnes du Barrémien près du village Tchoupréné, région de Mikhaïlov-

grad et dans les calcaires argileux du Barrémien inférieur près du village Oborichté, région de Varna.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie — Barrémien.
Barremites (Cassidoiceras) fegirensis sp. n.

pl. LXIV, fig. 2, 2 a
11)01. DesiHOcerUS Ugatum Sarasin et S c h o n d e l m a y e r , p. 57, pl. VI, fig. 5, non Iig. 4.
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire du Barrémien inférieur près du village Obori-
chté, région de Varna, pl. LXIV, fig. 2, 2 a. Coll. SU, Cr, 1657.
M a t é r i e l . Deux exemplaires bien conservés et un fragment, provenant de la collection de
GUGOZN, conservés au MG près de SU.
D e s c r i p t i o n . Les tours sont plats, s'accroissent lentement en hauteur, s'embrassent à '/s
presque de leur hauteur et entourent un ombilic large à parois raides et bord aigu. L'ornementation
est constituée par huit-onze côtes larges, incurvées en forme de S, entourées de deux sillons, dont
l'antérieur est mieux exprimé. La sculpture dans la région ombilicale est plus faible.
D J II i
Holotype, Cr, 1657 78 24(0,30) 30(0,35) 15
Sar. et S c h o n d e l m a y e r , 78 24(0,30) 27(0,35) —
pl. VI, fig. 5
Exemplaire de la Bulgarie 73 23(0,31) 29(0.3!)) 21
du Nord-Est, Cr, 1658
N o t e s . Cette espèce accuse une déviation légère des rapports caractéristiques pour ce sous-
genre dans les dimensions entre H, d et D. Elle se distingue par ses tours bas et grand ombilic.
J'appelle l'espèce d'après le gisement oit pour la première fois a été trouvé l'exemplaire avec les
indices décrits — Fégire, Suisse.
G i s e m e n t : dans les calcaires argileux du Barrémien inférieur en Bulgarie du Nord-Est en-
semble avec un grand nombre de représentants du genre Holcodiscus.
Ré p a r t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Suisse — Hauterivien; en Bul-
garie - Barrémien.
Coll. SI.', Cr, 1657, 1658.
Sous-genre Rcboulites subg. n.

E s p è c e - t y p e . Je désigne ici comme espèce-type Puzosia issarpayensis K i l i a n et R e -
b o u l , 1915 provenant du Hau.erivien en France du Sud.
C a r a c t é r i s t i q u e s o u s - g é n é r i q u e . Spire et tours à accroissement rapide. Région ven-
trale amplement arrondie. L'ombilic est étroit avec parois raides et bord festonné. L'ornementation
est constituée par des côtes laciniformes clairsemées, accompagnées de sillons nettement exprimés.
La ligne de suture se rapproche de celle du sous-genre Barremites (fig. 62).
En France et en Bulgarie apparaît durant le Hauterivien et le Barrémien.
Sous-genre Puezalpella subg. и.

E s p è c e - t y p e . Je désigne ici comme espèce-type Desmoceras Uhligi H a u g , 1889, prove-
nant du Néocomien à Puezalpe au Tyrol du Sud.
C a r a c t é r i s t i q u e s o u s - g é n é r i q u e . Tours à croissance lente, avec des parois légère-
ment bombées et région ventrale amplement arrondie. La largeur de la coupe transversale généra-
1
lement représente ., environ de sa hauteur. L'ornementation est constituée par des sillons et des
côtes les entourant. La ligne de suture (fig. 65) est similaire avec celle du sous-genre Vardidosella.
Hauterivien — Aptien.
Pseudosaynella strettostoma eichwaldi subsp. n.

Pl. LXXIV, fig. 5, 5 a; 6, 6 a
190". Desmoceras strettostoma - Karakach, p. 72, pl. V, fig. 3 a. b ; fig. 5 a, b |non 4 a, b 5. strettos-
toma (Uhl.)]; pl. VI, fig. 5 a. b; pl. XXIV, fig. 19.
1966. Barremites karakasclii — B r e s k o v s k i , p. 92, pl. V, fig. 3.
T y p e . Je désigne comme holotype l'exemplaire du Barrémien supérieur près du village Bres-

tak, Breskovski (1966, pl. V, fig. 3). Coll. SU, Cr, 395.
230
D d H /
Holotype, Cr, 395 27 4(0,15) 13(0,48) 8
Exemplaire du village 2(0,13) 8(0,50) 5
Tchirek, Cr, 1659
Exemplaire du village 20 3(0,15) 10(0,50) 6
Mortagonovo, Cr, 1060
N o t e s . Elle se distingue de la sous-espèce nominative par sa région ventrale amplement ar-
rondie e t n o n p a s rélrécie e t , p a r s e s tours un peu plus bas.
G i s e m e n t : Dans les calcaires du Barrémien supérieur près du village Tchirène, région de
M i k h a ï l o v g r a d ; village M o r t a g o n o v o , région d e R a z g r a d ; village Brestak, région de Varna.
N i v e a u e n B u l g a r i e : Barrémien supérieur.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Crimée, au C a u c a u s e et en
Bulgarie — Barrémien supérieur.
Coll. SU, Cr, 395, 1659, 1060.
Neosilesites nepos multifurcatus subsp. n.

Pl. l.XXX, fig. II, 12
T y p e . J e désigne 'ci comme holotype l'exemplaire provenant d e s marnes d e l'Albien inférieur
(zone tardefurcata) aux alentours de Vratza, e n Bulgarie du N o r d - O u e s t . Coll. SU, C r , 1785, pl.
LXXX, fig. 1 1 .
M a t é r i e l . Un g r a n d nombre d e moulages d e coquilles fines d e la collection d e G U G O Z N
c o n s e r v é e s a u M G p r è s de S U .
D e s c r i p t i o n . Spire et tours à accroissement lent, e m b r a s s é s seulement à Va d e leur hau-
teur. L'ornementation est constituée par d e s côtes radiaires aiguës fines, lesquelles s'incurvent légè-
rement d a n s le tiers supérieur d e la h a u t e u r du tour, se divisent en d e u x ou trois, e n s o r t e qu'entre
elles apparaissent d e s petites côtes courtes e t libres. Ainsi le n o m b r e d e s côtes d a n s la région ven-
trale a u g m e n t e 3 — 4 fois par rapport à celui d e s côtes dans la région ombilicale. Au niveau du der-
nier tour à l'endroit de la division apparaît u n tubercule.
D d H I
Holotype, Cr, 1785 22 9(0,40) 7,5(0,38) —
Topotype, Cr, 1786 14 5(0,35) 5(0,35) —
-
N o t e s . C e t t e sous-espèce s e distingue d e l'espèce .S , nepos D o u v . p a r ses tours un peu
plus hauts, ombilic plus petit et p a r ses côtes en plus g r a n d e disharmonie et incluses d a n s le tiers
1
supérieur de la hauteur du tcur. Chez 6 . nepos D o u v . o n n'observe qu'une bifurcation et, plus
rarement, 1 côte incluse. Quelques exemplaires tout à fait petits accusent u n e g r a n d e ressemblance
avec Leymeriella romani J a c o b .
G i s e m e n t : dans les marnes de l'Albien inférieur, région d e Vratza, a v e c Leymeriella tarde-
furcata d'O r b.
N i v e a u e n B u l g a r i e : Albien inférieur zone tardefurcata.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie — Albien inférieur.
Coll. SU, Cr, 1785, 1786.
Megatyloceras bontshevi s p . n.
Pl. I.XXXV, fig. 1 ; pl. ; LXXXVI, fig. 3
T y p e . J e désigne comme holotype l'exemplaire p r o v e n a n t d e s marnes d e l'Aptien inférieur
près du village Dolna Liptnitza, région de T i r n o v o , pl. LXXXV, fig. 1 ; pl. LXXXVI, fig. 3 . Coll. SU,
C r 1608.
t
M a t é r i e l . Un exemplaire bien conservé, collecté p a r le prof. E k . B o n c e v , conservé au

M G près d e S U .
D e s c r i p t i o n . L e s t o u r s s'embrassent à Va e n v i r o n de leur hauteur. L'ombilic e s t large, pro-
fond, à parois raides. La région ventrale e s t a m p l e m e n t arrondie. La c o u p e t r a n s v e r s a l e est d e deux
fois environ plus large q u e haute. L'ornementation est constituée par d e s c ô t e s rudimentaires, larges,
basses, p a r t a n t e n faisceau d e trois à partir d'un tubercule, ombilical fort, hautement conique. Les
surfaces intercostales d e s faisceaux d a n s la région ombilicale sont profondes, lisses e t larges. Avec
l'accroissement d e s tours uniquement d e u x c ô t e s forment un faisceau, tandis q u e la troisième reste
libre d a n s le tiers supérieur de la h a u t e u r du côté. On n'observe p a s d e s côtes intermédiaires abou-
tissant jusqu'au bord ombilical. D a n s u n e coquille p r é s e n t a n t un D de 190 m m on compte 10 tu-
bercules coniques. La ligne de s u t u r e e s t fortement hachurée, a v e c u n e é t r o i t e selle extérieure.
D d H l
Holotype, C:,1608 171 60(0,35) 70(0,40) 135
231
N o t e s . De par sa coupe transversale c e t t e espèce ne pourrait être classée parmi les repré-
s e n t a n t s les plus typiques d u g e n r e , mais à juger d e la puissance d e s tubercules ombilicaux e t le
caractère de la ligne d e s u t u r e , je t r o u v e q u e c'est bien là q u e se t r o u v e s a place. P a r sou orne-
mentation elle se rapproche assez de Roloboceras regale C a s e y , chez laquelle cependant, en pré-
sence du même diamètre d e la coquille o n compte plus de t u b e r c u l e s , tandis que les côtes intermé-
diaires aboutissent jusqu'au bord ombilical. J'appelle l'espèce d u n o m d e prof. E k . B o n Ce y.
( i i s è m e n t : Dans les marnes d e l'Aptien inférieur près du village Dolna Liptnitza, région
de Tirnovo.
N i v e a u e n B u l g a r i e : Aptien inférieur.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : e n Bulgarie Aptien inférieur.
Coll. SU. Cr,1608.
Cheloniceras (Cheloniceras) heltzovensis sp. n.

Pl. I.XXXIll, fig. 1, 1 a.
T y p e . Je désigne c o m m e holotype l'exemplaire p r o v e n a n t d e s calcaires o r g a n o g è n e s de l'Ap-

tien inférieur près du village Beltzov, région de Béléné, pl. LXXXII1, fig. 1, 1 a. Coll. S U , Cr, 1610.
M a t é r i e l . U n exemplaire bien c o n s e r v é e t quelques fragments d e la collection de NIGI, con-
servés au M G près d e SU-
D e s c r i p t i o n . Les t o u r s s'embrassent h presque d e leur hauteur et e n t o u r e n t un ombilic
moyennement large, avec d e s parois raides et bord arrondis. La coupe e s t plus large que haute.
L'ornementation que nous o b s e r v o n s en présence d'un D d e 8 0 mm consiste en une alternance de
côtes bituberculées (avec tubercule marginal e t tubercule latéral), bifurquées par le tubercule latéral
devant cette côte il y a une côte simple é g a l e m e n t bituberculée, ainsi q u ' u n e troisième espèce d e
côtes, lisses, courtes, uniquement d a n s le tiers supérieur de la hauteur du côté d e s côtes. Les tu-
bercules latéraux sont plus fortement développées q u e les t u b e r c u l e s ombilicaux. T o u t e s les côtes
dans la région ventrale sont d e puissance égale. La ligne de s u t u r e e s t hachurée d e façon com-
plexe. Elle e s t caractéristique pour le g e n r e .
D d / 1 1
Holotype, Cril613 83 27(0,32) 31(0,37) ?
N o t e s . L'ornementation, o b s e r v é e par n o u s chez cet exemplaire, ne figure p a s d a n s la littéra-
ture disponible s u r ce genre, ce qui nous d o n n e le fondement de le séparer en tant qu'espèce nou-
velle, appelée d'après le n o m de s o n g i s e m e n t — village Beltzov — Cheloniceras (Cheloniceras)
beltzovensis s p . n.
G i s e m e n t : D a n s les calcaires o r g a n o g è n e s de l'Aptien inférieur près du village Beltzov, r é -
gion de Roussé, avec Deshayesiies planas C a s e y .
N i v e a u e n B u l g a r i e : Aptien inférieur.
Répartition s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie Aptien inférieur.
Coll. SU, Cr,1610.
Cheloniceras (Epicheloniceras) tzankovi s p . n.

Pl. LXXX1V, fig. 1
1937. Douvilleiceras mai-Uni vàr. orientons T z a n k o v, p. 66 (50), pl. III, fig. 2 ; pl. V, fig. 3.
1947. Douvilleiceras martini var. orientalis T z a n k o v , pl. XIII, fig. 4.
T y p e . J e désigne comme holotype l'exemplaire d e l'Aptien supérieur près d u village Tchéren-
tcha, région de C h o u m è n e , pl. LXXXIV, fig. 1. Coll. S U , Сг 1619. г
M a t é r i e l . Un exemplaire d e la collection de prof. V. T z a n k o v , c o n s e r v é au MG près

de S U .
l
D e s c r i p t i o n . Les t o u r s s'embrassent à / \ environ d e leur h a u t e u r et e n t o u r e n t un ombilic
relativement étroit avec d e s parois raides. La c o u p e est plus large que haute. L'ornementation est
constituée p a r d e s côtes qui se différencient sensiblement entre elles. O n observe d e s côtes épais-
ses, rudimentaires, munies d e trois tubercules, d o n t le tubercules ombilical e s t le plus faible, le tu-
bercule latéral — plus fort, tandis que le tubercule marginal le plus fort, gibbeux, allongé le long de la
côte. La deuxième espèce de c ô t e s sont celles qui bifurquent à partir d u tubercule latéral, mais s o n t
privées d e renflements marginaux. La troisième espèce sont les côtes lisses, nontuberculées. Cer-
taines d'entre elles d é b u t e n t de la paroi ombilicale, tandis q u e d'autres d e la h a u t e u r du tubercule
latéral. O n n'observe aucune régularité d a n s l'arrangement d e s côtes que l'on vient de décrire.
T o u t e s les côtes t r a v e r s e n t la région ventrale sans interruption, en sorte que les côtes trituberculées
diminuent s e u l e m e n t leur force. Les dimensions q u e n o u s d o n n o n s , sont approximatives, e n raison
de la déformation secondaire, subie p a r l'exemplaire.
232
Dimensions (en mm) :

D d H i
Holotype, Cr,1619 132 10(0,30) 58(0,44) 74
N o t e s . E n raison d e s o n o r n e m e n t a t i o n originale cette espèce pourrai! difficilement être con-
fondue avec l e s r e p r é s e n t a n t s connus de ce sous-genre.
G i s e m e n t : D a n s les g r è s d e l'Aptien supérieur p r è s du village T c h é r e n t r h a , région de
Choumène.
N i v e a u e n B u l g a r i e : Aptien supérieur.
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie Aptien supérieur
Coll. SU. Cr,1619.
Deshayesites parisiensis sp. n.

Pl. XC, fig. 2, 2 a
1904. Deshayesites deshayesi C a s e y , p. 259, text-fig. 106 a, f, g, non a—d ; non pl. XI.III, Iig. 3 : non pl.
XLVII, fig. 9 a, b ; non pl. LI, fig. 6.
T y p e . J e désigne c o m m e holotype l'exemplaire p r o v e n a n t d e s marnes d e l'Aptien inférieur
près d u village Opaka, région de P o p o v o , pl. XC, fig. 2 a. Coll. S U , C r , 1 6 3 5 .
M a t é r i e l . Deux exemplaires bien c o n s e r v é s de la collection de NIGI, c o n s e r v é s au MG près
de S U .
a
D e s c r i p t i o n . L e s tours s'embrassent à / presque d e leur hauteur. L'ombilic est étroit, à
a
parois raides e t b o r d s arrondis. La s c u l p t u r e e s t constituée par d e s c ô t e s légèrement incurvées en

forme d e S. Les côtes principales d é b u t e n t d e la paroi ombilicale, tandis que les c ô t e s intermédi-
aires à raison d'une p a r surface intercostale; d a n s les premiers tours elles d é b u t e n t du tiers inférieur,
tandis q u e plus tard elles restent uniquement dans la moitié supérieure du tour. En présence d'un D de
3 0 mm o n compte d a n s la région ventrale q u a r a n t e côtes environ, dont vingt sont d e s côtes principales.
I) d H Nombre des côtes
llolotvpe, Cr,1635 20 5(0.25) 10(0,50) 40 20
Exemplaire du village 36 6(0,21) 14(0,50) 10 20
Tchapaevo, Cr, 16,46
Са з е у , text-fig. 100 e, 1, g 30 8(0,23) 15(0,50) 40/22
N o t e s . C e t t e espèce se distingue d e D. strigosus C a s e y par ses côtes bien plus rudimen-
taires et plus clairsemées, d e s parois plus b o m b é e s e t avec un plus petit nombre de côtes intermé-
diaires. Elle se distingue d e D. deshayesi L e y m. par son plus petit ombilic et d e s tours plus éle-
vés. J'appelle l'espèce par le n o m du gisement, o ù pour la première fois elle a été t r o u v é e - le
bassin d e Paris.
G i s e m e n t : D a n s les marnes de l'Aptien inférieur près d e s villages O p a k a et Tchapaevo, ré-
gion de P o p o v o . ensemble avec D. strigosus C a s e y , D. deshayesi ( L e y m.).
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : d a n s le bassin de Paris, en An-
gleterre, en Bulgarie — l'Aptien inférieur.
Coll. SU. Cr,.1635. 1636.
Acanthohoplites subtobleri batinensis subsp. n.

Pl. I.XXXVHI, fig. 8, 8 a
T y p e. J e désigne comme holotype l'exemplaire, provenant d e s marnes glauconieuses du Clan-
sayesien près d u village Batine, région de Roussé, c o n s e r v é au M G près d e S U , Cr, 1508.
M a t é r i e l . U n exemplaire intégral et quelques fragments d e la collection de NIGI, c o n s e r v é s
au MG près d e S U . J'appelle la sousespèce du n o m du village Batine, où elle a é t é récoltée.
D d H
Holotype, Cr,1508 20 6(0,30) 8(0,40)
N o t e s . Elle se distingue d e Ac. subtobleri K a s . par le plus grand n o m b r e de côtes intermé-
diaires qui sont généralement a u n o m b r e d e trois, au lieu d e d e u x e t par la présence d e s côtes dés-
organisées par le tubercule latéral. E n présence d'un D de 20 mm on c o m p t e d a n s la région ven-
trale 4 5 côtes environ, t a n d i s q u e d a n s la région ombilicale — 2 8 .
G i s e m e n t : L'Albien inférieur (Clansayesien) près du village Batine, région de Roussé, avec
Acant. abichi A n t.
N i v e a u e n B u l g a r i e : Albien inférieur (Clansayesien).
R é p a r t i t i o n s t r a t i g r a p h i q u e e t g é o g r a p h i q u e : en Bulgarie Albien inférieur
(Clansayesien).
Coll. SU. Cr,1508.
У К А З А Т Е Л
abcissa 105 batinensis 187. 232 Clydonauiilaceae 17

abichi 187 belimelensis 75, 221 cofem 69, 71
Acantltoceras 178 belliseptata 28 colchicus 65
Acanthocerataceae 195 bel'zoveiisis 171, 231 Colchidit.es 65
Acanthodiscus 21, 45, 07, 121 Mms 48, 49. 215 Colombia'.iceras 61
Acanthohoplilitiae 184. 186 benecliei 169 Colombiceras 192
Acanthohoplites 62, 184, 185 Berriusetla 100 columbiamtnt 118
Acanthoptychoceras 82 Berriaselliixae 100 commun 's 146
acculatum 52 Berriossllinae 100 compressa (Trop.) G3
Aconeceras 60, 86 beudanti 1 17 compressissima 83. 164, 165
Aconecjratinae 86 Beudaniiceras 147 compresmm (Imniun.) 11,1
Acr.'oteras 53. 57 Keud anticeraiinae 1 17 consobrinoides 180. 181
Adolphia 86 beyrichii 38, 39 consobrinus 180, 184
Ailiilphi r es 86 cornu elianum 170, 171
agassiziana 33, 31 biassalensis (l.eop.) 99. 125, 124, 126 coronatum 167
atzyensis 101) biassalensis (Fseudoth ) 74, 77, 221 cordtformls 73
akuchmse 139 Biasuloc.l\is 25 Costidiscus 32
alliense 178 bicurvatus 147, 148 covatslievici 60, 219
albrechtiattstrioe 175 bifurcatum (Shasticr.) 79, 223 coqtiandi 59
alpina (Наш.) 84 bifnrcatii-n (Cyrnat.) 15, 17 cress« (Phyll.) 19
alpin is (Math.) 68. 69 bifurcatum 'Het.) 64 crassa (Cost.) 34
atnaùei 175 bigoureti 185 crassicostata (Thiiiin.) 110
ambignnm 117 Eochianiitdae 31 crassicostattim (Col.) 192
ambligonium 115 /««/е/ 179 crassum (C.h ) 171
Ammoni laceras 62 bogdanovitschi 1Я8 Crioceraiies СУ. 117
Anahamulina 36. 80, 81 bois-ieri 104. 105, 107 Crioc.r.,\i. nae 39
Anahoplites 191 bontshevi (Phyll.) 29 cri sta tutti 147
Ancyloceras 38. 50, 84 bontshevi (Meg.) 167, 230 cryptoceras ИЗ, 114, 115
Ancylocerataceae 34 borowae 182, 183 cttltrata 127, 128
Ancyloceratldae 39 botevensis P0, 223 ciiltratiformis 128,
Ancyloceratinae 53 bonladoxae 47 citroicostutnm 116, 117
amlersoni 42 Йоиг/я/ 131 c.urviiiodus 123
angiilaius 158 bowerbanki 63 Cymctioceras 15, 17
angulicostata 71, 72, 78 Brancoceratidae 195 Cymuiaatratidae 15
annelidus 183, 184 ЬгапсасггаНпае 195 Cymaioceraiinae 15
annnlaris 50 bresta/te sis 83, 224 dalmasi 103
anthulai 191 Dalmasia-ras 103
aptiense H 9 frru • («77 8 8 damesi 89
a r « 43, 211 bidgaricum (Pli.) 20, 212 davydovi 137, 138
arnotdi 122 bulgan'cum (Austr.) 62. 220 dnviesi 195
buigartCbS (Cn'oc.) 47, 21!, de c hait xi 172
cadoceroides 162 de.nsicostata 94
aschilte ,sis 181, 185. 186 caillatidiiinus 83, 154, 156 densicostata (I.pym.) I.K
asiatic is 194 caicedi 163, 167 dentatus 193
As/'/ loteras 163, 169 ftf/rsfo 100. 101
W*//f / 'e 37 callidiscns 179, 182, 184
astierant.s 65 Calliphylloceras 21
asffeW („Сг.") EO CallipltylloceraUnae 22 desltayesi 179. 180, 131, 182
As//' г/д 9" cд _v. so 23 Deshayesib.-s 179
aslieriana (H a m.) 82 Deshayesi'idae 178
campylotoxtim 110, 120 Deshayesitinae 178
aslierimus (Cr.) 23 cappelini 81
astieriaiitis ( O . ) 90, 94, 122 Desmoceras 130, 131. !36, 140
carpatliic.a 105. 103 Desmoceratuceae l'J8
AsiierUiisctis 161 Car si-nia 166
asfrïV < 197 Desmacaraiidae 128
Cassidoiceras 131. 227 difficilis 81, 128, 129, 133. 135
atherstoni 95 cassidoides 131, 133, 141
Atopoceras 66 dilata:a (Meleh.j 144
catulloi (Bal.) 77 bovicioren sis 130
audoull t>l catalloi (O.) 91
Australiceras 61 ttissimilis (Ham.) 53, 82, 83
bachilardi 98, 99 caucasica (Pseudoh.) 142 Disloloceras 122
baleare 40, 75, 78 caucasic.um 192 diversecostatiis 158
balearensis 163 citangarnieri 164 i/janelidzei 103
Balearites 40, 75 chaputi 132, 228 Dobrogeiceras 98
bulkii'iica (Subast.) 96 charrierianus 143, 145 Dobrogeites 98, 99
balkanica (Subtil.) 107 Cheloniceras 60, 170 rfo/loi 70
barremense 67, 68, 69, 165 Cheloniceralinae 168 douvillei (Pseudoh.) 142, 145
Barremites 129, 128 chomerace.nsis 101, 102 dotivillei (Sp.) 149. 152
basseae 49 clavicostata 120 Douvilleiceras 167, 170. 176
Cleotiiceras 127 Douvilleicerutacvae 167
o0 Фоси.ште ма България, т. IV
2М4
Douvillelceratidae 167 Haploceratidae 85 ladinum 2 0 . 21

Douvlllelceratinae 176 Itaugi 141 lallierianus 1 8
Dufrenoia 1X4 heberti 67 latilobatus 183
duvali (Tetr.) 3 2 heinizi 166 (atea 99
rfuoafï (Cr.) 39, 40. 43. 44 Heinizia 164 lautum 1 8 9
Echinospatagui 73 hemiptychus 1 2 9 . 132. 134. 135 luvaschensis 1 .S 1
eiehvaldi (Ph.) 20 heliaca 1 2 7 /</.e<j 189
eichwaldi (Pseudos.j 148. 2 2 9 Hrmihopltttdae 66 lechiciim 132
efefejte (Asi.) 162 Heteroceras 6 4 , 65 leoblici 15
eleguns (Paracr.) 51, 52 Heteroceratldae 64 Leopoldia 99, 114, 1 2 5
Eleniceras 20(i heterosulcatus 3 1 , 32 leopoldinus 125. 126
elephas 61 , Hercoglossa 18 Leptoceras 34. 3 8
elongatas 95 /;///*•/ 63 Leptoceratinae 34
ellenica 104 Himalayites 108 Leptotetragonites 29
Emericiceras 39, 67 Himalayitinae 108 leptoplanus 9 3
emericii (Cr.) Il, 45, 46 , 84, 161 Himantoceras 39 Lcylliceralidae 197
emerici (Hi't.) 64 hltrinensis 123, 2 2 6 Leymeriella 197
Endemoceras 113. 114 А/в/ anicum 90 l.eymeriellinae 197
«•//<n/> 1 1 6 Holcodiscus 154 liebigi 26
Eodesmoceras 132, 133 Holcodiscidae 1 19 (/догде 134. 15,3. 1 5 4
F.odesmoc.eratinae 128 Holcostephanus 91. 94 fJndigîa 64
Eoleptoceras 35 Holcophylloceratinae 24 lindigii 166, 167
Epicheloniceras 173 hol lundi 108 Llssoceras 85
ernesti 25 honnoratianus („Сг") 5 1 Lithancylus 60
Fscragnolleites 66 honnoratianus (l.ept.) 2 9 liptoviensis 141. 142
escragnollensis 1 9 4 hookeri 1 1 8 (or/flU (Bal.) 7 7 , '222
Eucymatoceras 17 Hoplitaceae 193 /опо/i (Barr.) 1 0 3
Eulytoceras 26 Hoplites 1 9 3 /«ry/ 4 0
Euphylloceras 21 Hoplttidae 193 lucensis 1 2 0
Euptychoceras 85 Hopli tides 125 Luppovella 118
euthymi 125 hoplitiformis 105 lucensis 184
evolvens 1 8 4 Hopli tinae 193 lusitaniens 5 1
fahreae 78 Hoplocrioceras 7 8 . 79 Lyticoceras 99, 1 1 3 , 122
hugiformis 154, 155 Lytoceras 25
faladina 19 A«gû 153, 155
fallacior 151, 152 Lytocerataceae 25
Hysteroceras 195 Lytoc.eratidae 25
'/л//«д- 50, 56, 1 6 0 Lytoceratinue 25
/Wtotf 143, 144, 1 15 Aj^fW* 52, 122, 123 Macrophylloceras 20
favrei 66 Hypacanthoplltes 185, 187 Macroscaphites 33
favrina 125 ibizensis 7 8 Mucroscaphitidae 32
feddeni 22 imerica 59 malbosi (Xenoch.) 17, 18
fegirrensis 134, 229 I me rite s 6 6 malbosi (Malhos.) 107, 1 0 8
fermori 104 immiinitus 190 Malbosiceras 107
///osa 94 lmmunitoceras 190 mammillatum 177, 178
fissicostaium (Hoplocr.) 78, 79 inaeuiialicostatum 20 mantelli (Ancyl.) 5 8 , 59
fissicostatus (Prudesh.) 178 iiiaeipiicostatum 114. 115 mantelli (An;di.) 194
/ / « О Ш 181 inequinodum 177 marcomnnicnm 173, 1 7 6
forbesi 181 incertain 50. 142. 1 19. 150
furcatum 5 6 inflatus 150 martinii 174
gagarini 4 1 , 2 1 4 infundibulum 19. 21 martinoides 173, 174
galeata 104, 105 inordinatus 9 6 matheroni (Pseudoli.) 1 4 1 . 14
galeatoides 165 inornutus 96 Matheronites 66
gallica 106 inostranzewi 8 5 matheronianus 56, 57
Gargasiceras 188 iiostranzeu'i (H<>pl.) 120 matsumotoi 4 1 , 42
gargasensis 188 intermédius 1,50 mayoriana 146, 147
gastaldianus 151 interpositus 163 mazenoli 3 5
(ierhardlia 164 involiitus 184 mediocris 2 9
germanicus 1/8. 1 7 9 . 183 irregularis (Hole.) 1 5 5 mediocostatus 155
geroiimae 157 irregularis (Cr.) 42. 4 9 , 2 1 6 Megatyloceras 167
geronimaeformis 1 5 7 . 158 ischnotera 1 1 9 melchioris (M.) 143
gevreyi 2 3 issarpayensis 134, 1 3 5 , 136 melchioris (Paraît.) 179, 189
gigas 4 4 , 61 /acAj fil Melchiorites 143, 146
gi gnou xi 3 1 meneghini 1 5 0
giraudi 66 /acofrt (Hypac.) 187 meyendorffii 170
goodhalli 196 jeannoti 9 1 , 124 meyrati 85
Goodhailites 196 jfc/et/i 3 4 microcostatus 3 3
jurensis 4 4 milaschewitchi 2 4
135. 136 karakaschi (Ac ) 124 Miodi'smocerus 1.32
grandis 60 karakaschi (Pscudotlt.) 72 mittreanus 9 4
grassianum 85 karakuschi (Barr.) 148 modderensis (Holeosl.) 9 5
grutianopolitense 89 karakaschi (Hoir.) 160 mojsisovicsi 8 2
grossouvrei 1 3 7 Karsteniceras 38 monile 1 7 7
gueblutrdi 9 4 katschiense 19 morloti 54
guerinianum 169 kiliani 51 morleti 161
guettardi 24. 25 KiUanella 119 mortilleti 7 6 . 77
gueymardi 110 KHianiceras 89 Mortoniceratinae 196
hammathoptvchus 6 7 , 6K koeneni (Cr.) 51 Mortoniceras 128
Hamites 60, 78 koeneni (Ham.) 8 4 , 2 2 5 mueriensis 1 3 6
Hamulina 36, 53, 80, 8 2 Kossmatella 30 mnlticostata 56
Hamulinites 36 Kossmatellinae 30 multifurcatus 163. 2 3 0
Haploceras 85 kraptshenensis 3 6 nabdalsa 1 4 4 . 145
Huplocerataceae 85 kraptshenensis iCr.) 4 9 . 2 1 7
235
nalischikensis 173 picteti (Pscuiloili.) 73, 74 rombocostata 167

Nautiluceae 15 picteti (Anaham.) 81 rofi//(J 149
Nautilus 15 pfCtetï (Asl.) 94 lolunduta 76
neckerianus (Cym.) 15 p/cteri (Bcrr.) 100 roubaudi I I I . 112, 113, 119
negreli 89 Pictetia 28
Negreliceras 89 rouchadzei 59. 219
piveteaui 41 sableri 40, 52
neocomiense (Суш.) 15, 16 planas 181
neocomiensiformis 114. 117 Sablyense 22
neocomiensis (N.) 98. 110. 112 Plesiospitidiscus 153 Salfeiliella 24
Neocomites 50. 110 plicatum 17 Sali eut i na 110
Neocomiiinue 109 Polyptychitinae 98 Saninartinocerus 8(i
Neocosmoceras 117 poniente 79 Santandericeras 65
Neocymatoceras 15 ponticuli 21. 22 sapunovi 34, 35
Neodesltayesites 178, 179 ponticus 144 Sarasinella 121
Neo/toploceras 121 premolica 111, 112, 113
privasensis 100, 101 sarasini 53
Neolissoceras 85 Sarkari 45
Neosilesites 163 Procheloniceras 174
Protleshayesiles 178 s«y/// (Ncocosm.) 117, 118
nepos 163 Sey/f/" (Siibs.) 130, 138
nerinea 125 Prohysteroceras 198
pronecostata 122, 126 sejwi (O.) 92. 94, 95
Neumayriceras 22 Saynoceras 97
nenmayri ) 40 Proniceras 87
promis 87 Scaphites 33
m m 109 Scltloinbuchia 128
Nicklesi u 127, 104 Prospiticeras 87
nicklesi (Holc.) 159 Prot acanthodiscus 107 scissu 92
nicklesi (P.) 104 Protacrioceras 54 seguenzae 145
nisoides 86 Protetragonites 28 saifeii 109
nisus 60, 86 Protetragonitldae 28 S * / / « 165
Protoleptoceras 34
provincialis (Pulch.) 166 seminodosum 60, 172, 173
nodosa 153, 155 provincialis (l.i'op.) 122 semisulcatum 22, 23. 24
ffoto/u' (Cr.) 43 Pseudargeniceras 104 seranonis 162, 163
nolaniformis 188 pseudoelegans 15, 16 sérum 21
normani 184 / 'seudohaploceras 141 seunesi 152
nucleus 98 pseudmalhosi 72, 7.3, 75 Sf//SS/ 67
Olcostephanidae «7 Pseudonotitilidac. 17 shankariae 76. 78
Olcostephaninae 90 Pseudosaynella 147, 67, 68 sharpei 146, 147
Olcostephanus 90, 94, 117 Pseudosaynellinae 147
Pseudothurmannia 71 Shasticrioceras 79
Oosterella 127 silesiaca (Anali.) 81
oosieri 153 pseudolhurmanii 1 1 , 222
psi lot at um 133, 143 silesiacum (Protacr.) 53, 55
Oosteret'idae 127 Silesites 162, 163
Oppelidae 86 psillostomus 93
Ptychoceras 85 Silesitidae 162
orbignyi (Hyst.) 147, 195 simionescui 73
Ptychoceratidae 80
orbignianus (Hem.) 67, 70 ptychoicum 23 simplicicostutnm 88
Orbitolina 43 Ptychopltyllocei as 22 simplex 87
orientalis 171 Puezalpella 140. 229 Sinzovia 87
oinatiim 54 pulrhella 164 sliitinetisis 142
oxygoulus 115, 116 Pulchellia 164 Solgeria 125
pacnycyclum 169 Pulchelliacea 164 Soneratia 173
pachyfleura 170 Pulchellidae 161 soulieri 66. 67. 70
pachystepnanus 176 А ш К / а 134, 146 sophonisba 158
pamuktshiensis 84, 225 Puzosiinae 138 spinittot ostatum 82
panescorsii 40 quadricostata 93 Spiticeratinae 87
paquierl 25 quadriculcatus 28 spinosus (Cr.) 48, 216
Paracrioceras 52 quenstedU 80
radiatus 15, 98, 99, 124 spinosum (Dist.) 123. 227
Parahoplites 71, 183, 184, 185. 187 Spiticeras 88
l'arnhoplitoides 179 ramosoceptatum 62
rarecostatus 159 Spitidiscus 50, 149
paramacilenta 102 spitiensis 88
Paraspinoceras 56 rasgradi (Cr.) 47
rasgradi (Holc.) 157 splendens 191, 195
Paraspiticeras 168. 169, 170 sporadicum 175, 176
parisiensis 182, 232 reAutf 13-1, 135
Rebulites 134, 229 Stephanoceras 89
parolinianus 70 recticostatus 32. 33 stephanoides 62, 185
Partschici'ias 21 recticostata (Math.) 69 stevenlnl 128
parvulurn 35, 36 rifate 168 stobecki 171
parzmla (H.) 37 remondi 79 strunbergense 26
puucinodus 110 renauxianum 57 strettostoma 07, 8.3. 148
pavlowi (Amm.) 63 rencurelensis 198 strigosus 181, 182
pavlowi (Ast.) 161 renevieri (Vald.) 139 studeri 35, 34
percevali 168, 169, 170 renevieri (Psemlotli.) 75 stttbelensis 42, 214
perezianus 156, 157 requienianus 17 sftt^W 179. 183
perinflatus 99, 100 rwW« 198 subulternaiu 82
Perisphinctaceae 87 rhomhocostata 167
ridzewski 71 Subastieria 96
pertrunsiens 110
rwJU 57, 62, 218 subcalisto 101
pexiptycha 119
rodighieri 40, 213 subcylindrica 80
phestum 27
roemeri 52, 69 subd'ificilis 129, 130
phillipsi 78
Rogersites 94, 95 subfimbriatum 2 1
Phyllocerataceae 19
Roloboceras 167, 168 sublaevis 103
Phylloceratidae 19
Rolohoceratinae 168 sublyense 22
PhyUoceras 21
Phylloceratinae 19 romani 163 submartini 121
Suboosterella 127
Phyllopachyceras 19
subparandieri 147
/«Vrrf/ (Cr.) 43, 44, 45, 113
subpeltoceroides 186
/u'rferï (Acr.) 53, 54
stibplannlatus 146
236
Sttbqaadrata (N'eoc ) 111, 112 Thysanoiyioceras 25, 27 vandeckii 151. 152

subçuadratus (Sp.) 149 timotheanus 31 van-den-heckei 150
Subsuytiellu 136. 137 roMeY?' 192 varions 121
subsequens 25, 26 toulai 156 varirosus 195
subspinosa 121 Toxoceras 39 variegatus 92
subsiinbirsltense 63 Ira iani 162, 163 varnensis (Cvni ) 16
subsimplicicostnta 105 truudsciwldi 87, 190 varnensis ( . ( > • ) 50, 217
subtenuis 113 treffryanns 186
varnensis (Im.) 66
Subthurmannia 104 trezanensis 111
varusensis (Cym.) 16
suW/te 39 Tri- i'oceras 176
}rinodosa 83 varuseusis 36
subtohleri 186
SuMSi 67, 137. 138 vastiim 167
Tropaeum 63 velledae 22
sWcosuS 96, 97
tschernysthtwi 173 vetriiiincln 31
si/fi'/* 26, 39
tsliuprenensis 133. 128 ventrotubercnlatus as
superbu I18
tuberculatiim 117, 226 verrucosunt 97. 98
tabarellt 53, 55, 57
Turrilitiweae 80 vill-irianiim 40
tachtaliae 141
twanensis 125 vogdti 28
tarde,jure ut u 163, 197
tzankovi (Tzankov.) 37. 38
tV?r/nx 108 vulpes 162
tzankovi il'roi.) 55. 218
waageni (Ane ) 58
f.;:mr,i 139. 1 10, 161 tzankovi (lipicli.) 174. 231
Tzankoviteras 37 waageni (Barr.) 1.(1, 132
tenuicinctus 145. 142 (twafei 124
tenuicostutum (Sp.) 88 tzôttiei 65
ucetiae 62 wulkeri 111
terveri 56
№ Ш / 180, 182, 183
teschenensis 112, 113 uMtgi (Pseudoth.) 73, 74 wilfridi 98. 99
1
Teiragoniiiilae 30 «A&Vf/ (Valu .) 189, 140, 141 vin kl ri 20, 122
Tetragonitlnae 31 uA%/ ([mm,) 190 wordiei 196
Telrugoiiites 31 ukensis 68, 220 wrighti 36
ulixis 18 Wrightites 36
thiollierei 15, 46. 17
undulatoeostata 119 Xenocheilus 17
thurmamii 109
unionae 83. 224 j T / a w 33. 34
Tliurniannia 109 urbani 57. 58, 61. 84
Tliurmuntiiceras 109 Valanginites Ь8 50, 160
Thurmamii tes 71, 109 Valdedorsella 13S, 139 z/fte/i 55
ТАБЛИЦИ НА ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ
С ОБЯСНЕНИЯ КЪМ ТЯХ
ТАБЛИЦА I
1, la. Eucymatoceras plicatum (F i l i o n ) , С У . Cr,, 1686, i,.,. Н и в о : апт. Находище: c. Пушено, Търновско, стр. 17
->. > a. Cymatoceras varusensis ( d ' O r b . ) , С У , Cr, 1699.Х f. Ниво : барем. Н а х о д и т е : с. Канелово, Поповско, стр. 16
ТАБЛ И ЦA I
Т А Б Л И Ц А II
/, ta. Xenocheilus ulixlsS c 11 i m a n s k y, СУ, Cr, 1689, X 1 ( екз. на 13. Ц а н к о в ) . Ниво: долен хотрив. Находите:
г. Златна нива, Новопазарско, стр. 18
2. 2а. Cymatoceras bifurcatum ( O o s t e r ) , СУ, Cr, 1690, X 1- Нино: барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 15
ТАБЛИЦА II
31 Фосилите на България, т, IV
Т А Б Л И Ц А III
/, / a. Cymatoceras pseudoelegans (d'O r b.), СУ, Cr, 1687,Х'/г- Ниво : хотрив. Находище : с. Панайот Волов, Шуменско, стр. 1
ТАБЛИЦА III
ТАБЛИЦА IV
/, / a, / /'. XenocheiluS lallieriatius (d'Orb.), СУ, Cr, 1692, X Нино: долен апт. Находище: с. Липница, Търноо
ско, гтр. 18
1
2. Eacymatoceras plicatus ( F i t t o n ) , СУ, Cr, 1686, X /*. Ниво: апт. Находище: с. Пушево, Търновско, стр. 17
ТАБЛИЦА IV
ТАБЛИЦА V
/. J a. Cymatoceras neocomiense (d'O r b.), СУ, Cr, 1688, X 1. Ниво: хотрив. Находище : Башбунар, Разградско стр 16
2. Costidiscus microcostatus (S i m. B a c. S O r.), СУ.Сг, 1768.X I. Ниво : долен апт. Находище : с. Бояна, Варненско, стр. 33
Т А Б Л И Ц А V
Т А Б Л И Ц А VI
1. PhyUopackyceras Infutldibalum (d'Orb.), СУ, Cr, 1696, X I. Нино: хотрнв. Нах олшцс : с. Комщица, Годсчко, cip. 19
2.2 а. PhyUopackyceras bulgaricum sp. п., СУ, Cr, 1698, X I , холотип. Нино: долен барем. Находище: с. Стражса,
Разградско, стр. 21
3. Costidiscus microcostatus (S i m. Bac. S o r.), СУ, Cr, 1768, 1 /2. Ниво : долен апт. Находище : с. Бояна. Варненско, стр. 33
TA HЦA VI
32 Фосилите на Ььлгария, т. IV
T A fi .il И Ц Л VII
1. Phyllopucliyceras winkleri winkleri ( U h l i g ) , СУ, O , 1697, x I . H I I B O : хотрнв. Находище : c. Ком тима, Годечко, стр. 20
J. Phyllopachyceras winkleri bontshevi M a n o l o v , СУ. Cr, I, X 1, холотип (екз. на Ж. М а н о л о в ) . Ншю : горен
барем. Находище : с. Пистрилнца, Михайловградско, стр. 20
3, 3 a. l'hyllopachyceras ladinum ( U h l i g ) , СУ, Ст, 1700, X 1 (3—външен завой; За — вътрешен завой). Нино: до
лен хотрив. Находище : с. Крапчене, Михайловградско, стр. 20
4. lUipbylloceras ponticuli (R o н s s.), СУ. Cri 323, X 1 (екз. на Ст. П p c c к o в c к и). Ниво: долен барем. Находище:
С. Брестак. Варненско, стр. 22
Т А Б Л И Ц А VII
Т А И Л И Ц А VU!
/. Euphylloceras velledae (M i c h.), СУ, Cr, 1704, X 1- Ниво : горен апт. Находище : С Горно Пещене, Михайловградско, стр.22
2. Salfeldiella paquieri (S v n), С У , Cr, 1769, X I - Ниво: клансей (в сондаж). Находище: с. Бсшовицд, Михайлов
градско, СТр. 25
3. Salfeldiella milaschewitcui ( K a r . ) , С У , Сг, 1770, X 1. Ниво: барем. Находище: Разград, стр. 24
4. Ptychophylloceras semisulcatum gevreyi ( S a y n ) , С У , Сг, 1753, X I . Н и в о : бериас. Находище: с. Когльонци. Елен
ско, стр. 23
5. Ptychophylloceras ptychoicum ( Q u e n s l e cl t), С У , Cr, 1700, X I . Ниво: бериас. Находище: Еленско, стр. 23
6\ Ptychophyllocerus calypso ( d ' O r b . ) , СУ, Cr, 1705, х 1. Ниво: бериас. Находище: Еленско, стр. 23
Т А Б Л И Ц А VIII
T A 13 J] И Ц A IX
1. Biasaloceras strambergense ( Z i t t e l ) , С У , Cri 1752, x 1. Ннпо: бериас. Находище: c. Духлевци, Еленско, стр. 26
2. 2а. Biasaloceras subsequens ( K a r . ) , С У , Cr, 1757,Х.1. Пиво: долен барем. Находище: с. Брестак. Варненско, стр. 26
3. Bulytoceras pliestum ( M a t 11.), С У , Cri 1754, X I . Ниво: барем. Находище: Севлиевско, стр. 27
ТАБЛИЦА IX
ТАБЛИЦА X
1
/. Eulytoceras subfimbriatum ( d ' O r b . ) , СУ, Сг, 1756, x /•>. Нино : хотрин. Находите с. Буйноно, Търговищко, стр. 27
2. Protetr gonï.es mediocris D r u z c z i c СУ, Cr, 1759,X 1. Ниво : барем. Находище : c. Крапчене. Михайловградско, стр. 29
S. Le, t itetragonites honnoratianus ( d ' O r b . ) , Г У , Cr, 1760, .< 1. Ниво: валанж. Н а х о д и т е : c. Дрента. Сливенско, стр. 29
4. Kossmatella agassiziana agassiziana ( P i e t . ) , С У , Cr, 1704, x 1. Ниво: среден алб. Находище: Матурата, Белоград
чишко, стр. 30
5. Kossmatella agassiziana gignouxi В r. С У , Сг, 1763, X 1. Ниво: среден алб. Находище: Белоградчишко, стр. 31
l
6". Pictetia belliseptata (A n t h.), С У , Cr, 1758, / . Ниво: апт. Находище: източно от с. Ральово, Плевенско, а р . 27
s
ТАБЛИЦА X
33 Фосилите ня Вт-лгария, i . IV
ТАБЛИЦА XI
1 . 1 . a. Tetragonites heterosulcatus ( A n t h.), С У , Cr, 1761, X I . Пиво: горен апт. Находище: с. Трънчовииа, Нико-
иолско, стр. 31
2. 2(i. Tetragonites duvali ( d ' O r b . ) СУ, Cri 27,62, X I - Ниво: горен апт. Находище: с. Трънчовица, Никополско, стр. 32.
3. Costiitiscus microcostatus (S i m. B a c . S o r.), С У , Cr 1767, X 1- Ниво: долен апт. Находище: с. Полски Тръмбеш.
t
Веленско. стр. 33
•/, 4 a. Costidiscus recticostatus ( d ' O r b . ) , С У , Cr, 1766, Х ' / « . Ниво: барем. Находище: Разград, стр. 32
5. Macroscaphites yvani (P н z o s). СУ, Cr, 1765 X 1. Ниво : горен апт. Находище : Веленеко, стр. 34
ix v 11 и ir g v i
ТАБЛИЦА XII
/. iropaeum subsimbirskense compressa (S i n.), СУ, Cr, 1 8 I 5 , X ' / » Нино: горен апт. Находите: с. Ковачевец, I юпопгко, стр. 53
2. Protoleptoceras jelevi jelevi N I k.. БАН, Cr, 1 1 9 4 . X 1 , холотип (екз. на T. Н и к о л о в ) Ниво: бернас. Находище:
северно от е. Разпоповии, Еленско, стр. 34
.?. Protoleptoceras Jelevi jelevi N i k.. БАН, Cr, 122. X 1 (екз. на T. Н и к о л о в ) . Пиво: бериас. Находище: с. Пър-
вовци, Великотърновско, стр. 34
4. Piotoleptoceras jelevi mazenoti N i k., БАН. Cr, 79,X 1 (екз. на T. Н и к о л о в ) . Пиво: бернас. Находище: югоза
падно от с. Балуни, Бленско, стр. 35
5. l'rotoleptoceras jelevi sapunovi N i k., БАН, Cr, 1560, X 1 (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво: бериас. Находище: се
верно от с. Разпоповци, Еленско, стр. 35
6. Karsteniceras beyriclii ( K a r s t c n ) , С У , Cr 344. X l (екз. на С т. Б р е с к о нс к и). Ниво: горен барем. Находище:
t
южно от с. Брестак, Варненско, стр. 38

1
7. 8. I.eptoceras subtile U h 1 i g, СУ.Сг, 128, Cr, 129.X - Ниво: долен барем. Находище: с. Крапчене, Михайловградско, стр. 39
ТАБЛИЦА XII
ТАБЛИЦА XIII
l
/. .Crioceratites" tusitanicus ( C h o f f a t ) , С У , Cr 1845, X j->- Н и в о : долен хотрив. Находище: г. Панайот Волов, Ш у
x
менско, стр. 51
2. .Crioceratites" astieri S a r k., С У , Cfj 1568, Х ' > . Ниво: лолен барем. Н а х о д и т е : Разград, стр. 50
с
ТАБЛИЦА XIV
/. Crioceratitespanescorsii 1
( A s l i e r ) , С У , Cr, 1S67, X / , . Н и в о : хотрив. Н а х о д и т е : Рленгко, стр. 40
- "• Crioceratites thtolUerei ( A s t i e r ) , С У , Cr, U 6 2 , X 1. Н и в о : долен барем. Находище: Разград, етр. 40
Т А Б Л И11A XIV
Фосилит* на ггьлгарии, т. IV
Т А Б Л И Ц А XV
1
/. .Crioceratites- varnensis sp. п., СУ. Cr, 1570, х /г- холотип. Ниво : долей барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 50
2. Crioceratites thioUierei (A s t i е r), СУ, Cr, 335, X 1 (екз. па C т. В р е с к о о с к и ) . Ниво: долен барем. Находище:
с. Брестак, Варненско, стр. 45
ЛХ V П И If У V X
Т А Б Л И Ц А XVI
/. Crioceratites bouladouxae bnlgaricus subsp. n., СУ, Cr, 1534, X ! • холотип. Ниво: долен барем, Находище: Раз
град, стр. 47
.'. Crioceratites kraptshenensls sp. п., СУ. Cr, 1558.Х1, хояотнп. Ниво: долей хотрии. Находите: c. К| amené. Михай
ловградско, cip. 49
,?. Crioceratites irregularis sp. n., СУ, Cr, lft54,xl. холотип. Ниво: хотрии. Находище: с. Трапе, Троянско, стр. 49
4. Crioceratites arci sp. n., СУ. ("r, 1552,XL холотип. Нино: хотрии. Находите: е. Нали лула, Мнхайлошгалско, а р . 43
5. Crioceratites belus sp. n., СУ, Cr, 155I.X1, холотнп. Пиво: хотрии. Находище: с. Пали лула. Михайловградско, стр. IN
6. Crioceratites rasgradi ( T o u l a ) , СУ, Cr, 1565. XV'-j, ТОПОТНН. Ниво: долен барем. Находище: Разград, стр. 47.
7. Crioceratites spinosus sp. п., СУ, Cr, 1553, X I , холотип. Ниво: хотрин. Находище: с. Пали лула, Михаялсв-
гралско, стр. 18
H. Sa. 8 b. lioleptoceras wrigliti M an., СУ. Cr, 33.XI. ХОЛОТИП, фиг. 8. Ниво: долен барем. Находище: с. Крапчсие,
Михайловградско, стр. 36
ТАБЛИЦА XVI
Т А Б Л И Ц А XVII
/. Crioceratites stubelensis sp. п., СУ, Cr, 1557.X1. холотип. Ниво: долен барем. Находище: с. Стубел, Михайлов
градско, стр. 42
2. Crioceratites piveteaui ( S a r k a r ) , СУ, Cr, 1549.ХД. Пиво: хотрив. Находище: Търговище, стр. 41
3. Crioceratites matsumotoi ( S a r k a r i , СУ, Cri 1516.XI- Пиво: хотрив. Находище: Добри дял, Троянско!, стр. 41
4. Crioceratites gagarini sp. n., СУ, Сп 1517,Xl, холотип. Ниво: хотрив. Находище: с. Пали лула, Михайлов
градско, а р . 41
5. Crioceratites picteti ( \ o 1 а п), СУ, Сг, 1555, X"L>. НИВО: долен хотрив. Находище: Текедере, Шуменско, стр. 43
6. Crioceratites andersoni (Sar car), СУ, Cr, 1556.x 1- Ниво: хотрив. Находище : с. Помашка Лешница, Ловешко, стр. 42
7. Eoleptoceras (Eoleptoceras) parvulurn (U li I i g), СУ, Cr, 20, X l (ека. на Ж. М а н о л о в ) . Ниво: долен барем. Нахо
дите : с. Крапчене, Михайловградско, стр. 36
8. Eoleptoceras (Eoleptocerus) varusensis ( d ' O r b . ) , СУ, Cr, 350, X l (екз. на C т. Б р е с к о в с к и ) . Ниво: долен барем.
11аходише : с. Брестак, Варненско, стр. 36
ТАБЛИЦА XVII
ТАБЛИЦА XVIII
/. Crioceratites jurensis ( N o l a n ) . СУ, Сг, 1550.X1- Пиво: ХОТрнВ. Находище: с. Малка Железиа, Ловешко, стр.44
2. 5, Crioceratites emericii emericii L e v . , С У . Сг, 329. X 1 (фнг. 2, екз. на С т . Б р е с к о в с к и ) . Нино: долен барем.
Находище, е. Брестак, Карнепско ; С У , Сг, 3 3 1 . X I (фиг. 5 ) — същото нико и находище, стр. 45
г
3. Crioceratites emericii sarkari T h o m e l . С У , Сг, 1561, x l . Ниво: долен барем. Находище: Разград, стр. 4->
4. Crioceratites ro.ligliieri sp. п.. С У , Cr, 1543.Xl. холотии. Ниво: хогрнв. Находище: Чемиш. Михайловградско, сгр. 40
6. Crioceratites bouladouxae bouladouxae ( S a r k a r ) , С У , C f ) , 1563.Х1. холотип. Ни:ю: долен барем. Находище:
местността I канарата. Разградско, стр. 47
7. Eoleptoceras (Tzankoviceras) tzankovi M a n o l o v , С У , Cr, I 2 . X 1. холотип (ека. на Ж. М а н о л о в ) . Ниво: долен
барем. Нахоанше : с. Крапчене, Михайловградско, стр. 37
8. O. Eoleptoceras (Tzankoviceras) tzankovi M a n o I o v, С У , Cr, 13.x 1.
(екз. на Ж. M a н o л o в). Нико : долен барем.
Находите : западно от с. Бистрилипа, Михайловградско, стр. 37
Eoleptoceras (Tzankoviceras) assimilis ( 1 , ' l i l i g ) , С У , Cr, 9 , X l (екз. на Ж. М а н о л о в ) . Ниво: долен барем.
Находище : с. Крапчене, Михайловградско, стр. 37
ТАБЛИЦА XVIII
Зр Фоги.тте на Вь.плрня, T. IV
Т А Б Л И Ц А XIX
/, la. .Crioceratites- Iwnnoratianus ( d ' O r b . ) . СУ, 1573, X'/s- Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак, Вар
ненско, стр. 51
ТАБЛИЦА XIX
Т А Б Л И Ц А XX
/. Aerloceras tabarelli tabarelli (A s t i c r), СУ, Cr, 388, X I (ека, на Ст, Б р с с к о п с к и), Нино : долен барем. Находите :
2. Acrioceras tabarelli saraslnl Sark., СУ, Cr, 340,XI (екз. на Ст. Б р е с к о в с к н ) . Нино: долен барем. Находище:
3. Acrioceras picte.u ( O o s t . ) , СУ, Crj 15S0,x 1 • Ниво: барем. Находище: с Помашка Летница. Ловешко, стр. 54
4. Protacrioceras silesiacum (U li 1 i g), СУ, Crj 66, X I (екз. на T. H и к л o n). Ниво: горен барем. Находище: с. Опака,
Попонеко, стр. 55
,5. Paraspinoceras furcatum ( d ' O r b . ) , СУ, Cr, 57,XI (екз. на T. Ни к о л on). Ниво: горен барем. 11аходиас : с. Опака,
Поновско, стр. 56
в. Ancyloceras mantelli C a s e y , СУ, Cr, 153I.X1. Ниво: долен апт. Находище: с. Костанденец, Разградско, стр. 58
ТАБЛИЦА XX
ТАБЛИЦА XXI
/, la. Protacrioceras tzankovi п. sp., С У , Cr, 1581, X ' / * Ниво: долен барем. Находище: е. Брестак, Варненско, стр. 5 5
ТАБЛИЦА XXI
Т Л ВЛ И Ц А XXII
1. Protacrioceras tzankovi sp. п., СУ, Cfj 1581, Х ' / з . холотип. Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр.55
ТАБЛИЦА XXII
ТАБЛИЦА XXIII
1, la. Ancyloceras urbani ( N e U m. u n d Uhlig), С У , Cri 1 5 8 2 , X l . Ниво: долен апт; Находище: с. Канелово По
IIOUCKO, стр. 57
ТАБЛИЦА XXIII
Т АБЛИЦА XXIV
/. Ancyloceras rochi., sp, n., СУ, Cr, 1583, X'A>. хслотип. Ниво: долен апт. Иаходице: с. Ггрско Абланово, Понсвско, стр. 57
Т А Б Л И Ц А XXIV
36 Фоснлите на България, т. IV
Т А Б Л И Ц А XXV
J. Ancyloceras waageni waageni ( A n t h.), С У , Cr, 1585.X 1. Ниво : долен апт. Находите : с. Кацелово, Поповско, стр. 58
2. 2а. Ancyloceras coquandi imerica R o u c h a d z é , С У , Cr, 15.S9.X1- Ниво: долен апт. Находище: с. Осенец, Раз
ТАБЛИЦА XXV
ТА ВЛИЦА XXVI
Ancyloceras waageni rouchadzei subsp. n., СУ, Cr, 1586.X1. холотип. Нино: горен апт. Находище: с. Острица, Бе-
лснско. стр. 59
Colckidites Izotnei R O u c h., СУ, Cr, 1596.XL Ниво: долен апт. Находище: с. Сашево, Търновско, стр. 55
ТАБЛИЦА XXVI
^ Т А Б Л И Ц А XXVII
/. Ancyloceras covatshevici sp. n., СУ, Cr, 1587,X'/:>> холотип. Ниво : долен апт. Находище : с. Ковачевец, Поповско, стр. 00
ТАБЛИЦА XXVII
ТАБЛИЦА XXVIII
1. LythancylaS elephas ( A n d . ) , СУ, Cr, 1590.X1- Ниво: долен апт. Находище: с. Хлебарово, Разградско, стр. 61
:
2. Crioceratites gigas (A c k е r m a n n), СУ, Cr, 1569,X'/* Ниво хотрив. Находище : c. Панайот Волов, Шуменско, стр. 44
ТАБЛИЦА XXVIII
37 Фосилите на Бьлгярня, T. IV
ТАБЛИЦА XXIX
/. Lithancylus elèphas ( A n d e r s e n ) , С У , Cn 1590,X1. Ниво: долен апт. Находище: с Хлебарово, Разградско, стр. 61
2. Paracr'ioceras roemeri ( N e и m. и n d U h 1 i g ) , С У , Cri 1604.XI. Ниво: хотрив. Находище: C. Пали лула, Михай
ловградско, стр. 52
T A i'. Л И Ц А XXIX
Т А Б Л И Ц А XXX
/. Australiceras bulgaricum sp. п., С У , Cr, 1 5 8 8 , х " г . холотип. Н И Е С : горен апт. Нахсдиае: с. Ксеачсвсн, Попсвско, стр. 62
2. Ammonitoceras pavlowi ( W a s s.), С У , Cri 1603, X I . Ниво: горен апт. Находище: с. Сухатче, Врачанско (в
сондаж), стр. 63
Т Л Г . Л И Ц А XXX
Т А Б Л И Ц А XXXI
/. PseuAothurmannia angulicostata ( d ' O r b . ) , С У , СГ|1531, X 1. Ниво: горен хотрнв. Находище: с. Карапелит, Тол
бухинско, стр. 72
2. PseuAothurmannia belimelenSiS s p. n., С У , Cril540, X 1, холотип. Ниво: горен хотрив. Находище: с. Бели Мел,
Михайловградско, стр. 75
3. Pstudothurmannia pseudomalbosi ( S a r . et S e b o n d . ) , С.У, Cr l532, x 1- Ниво: долен барем. Находище: с. Крива
t
река, Шуменско, стр. 72

/. Matkeronltes hammitoptychux ( U b 1 i g ) , С У , C r i l 7 8 3 , X l - Ниво: горен барем. Находище : северно от Разград, стр.67
ТАБЛИЦА XXXI
Т А Б Л И Ц А XXXII
/. Matheronites soulieri ( M e t h . ) , С У , 0 , 1 5 2 8 , X l . Ниво: горен барем. Находите с. Гецово, Разградско, стр. 71)
2. Matheronites coheni ( S a r k a r ) , СУ, Сг,1525, X 1. Ниво: горен барем. Находище: с. Балкански, Разградско, сгр. 69
3. Matheronites suessi ( T o u l a ) , С У , Сг, 1519, X ' / г - Нино : горен барем. Находище: с. О.енец, Разградско, стр. 67
4. Matheronites barremense ( K i l i a n ) , С У , Cr, 1523, X 1. Ниво: горен барем. Находище: с. Янково, Варненско, стр. 69
.5. Matheronites ridzewskyi (K а г.), СУ, Сг, 1530, X Ь Н и в о : горен барем. Находище : гара Мортагоново, Разградско, стр. 71
ТАБЛИЦА XXXIII
/. Pseudothurmannia biassalensis s p. п., С У , G ] 1537, X 1, холотип. Нино: горен хотрнв. Находище: с. Крива река,
Шуменско, стр. 74
2. Pseudothurmannia biassalensis sp. n., С У , Cr,153fi,X 1. Ниво : горен хотрнв. Находище : с. Кривп река, Шуменско, стр.74
3. Matheronites parolininnus ( Z i « . i п H o d.), С У , Cril527, X 1- Н и в о : горен барем. Находище: местността Големия
Юк, Разградско, стр. 70
4. Matheronites patolbianus ( Z i g . i n R o d . ) . С У , Cr,152G, X L Ниво : горен Сарем. Находище: с. Балкански, Рая-
5. Matheronites ukènsis s p. n., С У , Cril518, ХЧ:>, хелотип. П и в о : горен барем. Находище : местността Големия К)к,
Разградско, стр. 68
ТАБЛИЦА XXXIII
ТАБЛИЦА XXXIV
/. Pseudothurmannia uhligi ( W e r t h ) , 0 , 0 , 1 5 3 4 , 1. Ниво: горен хотрив. Находище : с. Одринци, Варненско, стр. 73
2. Pseudothurmannia simionescui S a r k a r , СУ, 0,1533, X 1. Ниво: долен барем. Находище: с. Ьрестак, Вар
ненско, стр. 7.-Î
3. Matheronites alpinus (d'Orb.), СУ, 0,1521, X I (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво : горен барем. Находище : Рлаград, стр. 68
ТАБЛИЦА XXXIV
ТАБЛИЦА XXXV
/. Pseudothurmannia pic.teti Sa r kar, СУ, Crjl.535, X I- Нино: долен барем. Находище: Сенебаир, Шуменско, стр. 71
1
2. Pseudothurmannia renevieri (Sar. et S c h ô n d . ) , СУ, Cril653, X / * Ниво: горен хотрив. Находище : с. Олринци,
Варненско, стр. 75
ТАБЛИЦА XXXV
ТАБЛИЦА XXXVI
/. Balearites ibizensis ( W i e t i i n . ) , СУ, Cri1545, x 1. Нино: горен хотрин. Находище: Средно еело, Търговищко, стр. 78
2. Balearites shankariae S a r k a r , СУ, Cri 1538, X I. Ниво: юрен хотрив. Находище: Михайловградско, стр. 70
.?. Balearites pseudothurmannii sp. n., СУ, Cr,l544. X 1- Ниво: горен хотрив. Находище: с. Български извор, Ло
вешко, стр. 77
•/. lu. Huleariles pseudothurmannii sp. n., СУ, СГ|1513, X I ('/ — холотин, 4а — пьтрспши завои на съши» екземпляр).
Нино: горен хотрив. Находище: с. Пели .Мел, .Михайловградско, стр. Г7
.5. Balearites mortilleti ( P i c t. et I. o г.), СУ, Сг|1539, X 1- Ниво: долен барем. Находище: с. Памукчии, Ново
пазарско, стр. 76
6". Balearites mortilleti ( P i et. et I or.), СУ, Сг,181.3, X 1- Пиво: долен барем. Находище: с. Памукчии. Новопа
зарско, стр. 76
7. Balearites lorioli sp. n., СУ, Сг,1541,Х 1. холотип. Ниво: долен Оарем. Находище: Белоградчишко, стр. 77
<¥. Shasticrioceras bifurcatum sp. n.. СУ, Cri 1577, X 1, холотип. Ниво: барем. Находище: Търговищко, стр. 79
9. Shasticrioceras bifurcatum sp. п., СУ, Сг|1579, X 1. Ниво: барем. Находище: Търговищко, етр. 79
ТАБЛИЦА XXXVI
39 Фоснлнте на България, т. IV
Т А Б Л И Ц А XXXVI!
1 . Hoplocrioceras remondi ( G a h b . ) , С У , Сг,1574, x 1. Пиво: долен барем. Находище : Разград, стр. 79

2. Heteroceras astierianum d ' O r b . , С У , Cr,1599, X 1 . Ниво: барем. Н а х о д и т е : е. Оборище, Варненско, стр. 65
ТАБЛИЦА XXXVII
T A B il И Ц А XXXVIII
/. AnahamiAina subrylindrica ( d ' O r b . ) . C.V, Cri'.î9l, X I. Пиво: барем. Нахолише : c. Вотепо, Толбухинско, стр. 8 0
2. Huptychuceras inustranzewl (Kar.), СУ, СГ|58, X !• H I B O : долен барем. Находите: североизточно ог е. Велнно,
Шуменско, стр. ял
3. 3 a. Hamulina Si balternata В r е s k., СУ, Crj353, x I. холотип. Ниво; долен Сарсн. Находище: с. Брестак, Вар
ненско, cip. У2
4. Hamulina brestakensis sp. n , СУ, Cri351, x 1, холотип (ека. на С т . Б р е с к о в с к и ) . Пиво: горен барем. Находище:
Т А Б Л И Ц А * XXXVIII
ТАБЛИЦА XXXIX
1. Anahamulina botevensis sp. n., С У , Cr, 1595, X L холотип. Ниво: долен барем. Находище: с. Ботево, Варнсско, стр. 80
2. Heteroceras bifurcitum d ' O r b . С У . C r , l 7 0 l , X 1 (екз. на С т . Б р е с к о в с к и ) . Ниво: горен барем. Находище :
с. Недоклан. Разградско, стр. 61
3. /mérites varnensis N i k., БАН, C r , 2 7 . 5 , X L холотип (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво: горен барем. Находище : северно
от гара Суворово, Варненско, стр. 66
ТАБЛИЦА XXXIX
T A Б Л И H A XL
1
/. Hamulina uni mie s p. п., С У , СгЛбЧЗ, X / ; - хотогип. Ниво : горен барем. Находище : с. Кошничари, Поповско, стр. 8 3
2. Hamulina pamuktshiensis sp. n., С У , Cr, lfiOO, X'/'a. холотип. Нино: долен барем. Находище; с. Памукчии, Ново
пазарско, стр. 8-1
3. Anahamulina picteti ( E i c l i w . ) , С У , Crjfi2. X L (по T. Н и к о л о в ) . Пиво: горен барем. Находище: с. Опака, По
повско, стр. 81
4. Anahamulina silesiaca ( U h L), СУ, Сг|61, X 1 ( п о T. Н и к о л о в ) . Ниво: горен барем. Находище: Опака, По
повско, стр. 82
Т А Б Л И Ц А XI.
Т А Б Л И U A XLI
/. Hamulina koeneni sp. n., С У , Cr,1592, X L холотип. Ниво: долен барем. Находище: r. Златия, Толбухинско, стр. 84
ТАБЛИЦА XLI
40 Фосилите на В ь л 1 а р н я , т. IV
Т А Б Л И Ц А XL1I
/. Hamulina mojsisovicù (H a u g ) , С У , C148, X I . (екз. на Ж. М а н о л о в ) . Н и в о : долен барем. Находище: с. Ябланица,

Ловешко, стр. 82
2. Neolissaceras grasi'inum (d'Orb). С У , Cril782, X Ниво: хотрин. Находище: Варненско, стр. 85
3. Aconeceras nisoides (S a r a s i п), С У , Cril788, X 1. Н и в о : долен апт. Н а х о д и т е : с. Камен, Поповско, стр. 86
ТАБЛИЦА XLII
T А Б Л И Н А XLIII
/. Proniceras simplex D j a n., С У , Cr.,1842, X I . Ниво: бериас? Находище: c. Бяла Паланка, Сливенско, стр. 87
2. Spiticeras (Spiticeras) simplicicostatum N i k o l o v , БАН, Cr,91, X 1. Ниво: бериас. Находище: югоизточно от
с. Буйновпи, стр. 88
3. Spiticeras (КШа-iceras) gratianopolitense (K i I.), С У , Cr,1831, X I . Н и в о : бериас. Находище: с. Крден, Михайлов
4. Spiticeras (Negreliceras) negreli ( M a t h . ) , С У , 0 , 1 8 3 2 , X I . Ниво: бериас. Находище, Севлиевско, стр. 89
5. Olcostephanus (Olcostephanus) astierianus ( d ' O r b . ) , С У , 0 ] 1 7 9 2 , X 1, Ниво: долен хотрив. Находище : с. Карапелит,
Толбухинско, стр. 90
6. Olcostephanus (Olcostephanus) cattulloi (R o d ) , С У , Cr, 1793, X 1. Пиво : долен хотрив. Находище: с. Вьрбине,
Новопазарско, стр. 91
ТА ВЛИЦА XI.II!
ТАБЛИЦА XI.IV
1. Olcostephanus (Olcostephanus) guebhardl K i I., СУ, Gil79.ï, X 1- Ниво: долен хотрнв. Находите: с. Вардун,
Търговищко, стр. 94
2. Olcostephanus (Olcostephanus) psilostomus leptoplanus (B a U m b.), СУ, Cri 1790, X 1. Ниво: долен хотрнв. Находище :
с. Авланово, Търговищко, стр. 93
3. Olcostephanus (Olcostephanus) variegatus P a q . , СУ, СГ]1731, X 1 (екз. па В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен хотрин.
Находище: Шуменско, стр. 92
4. Olcostephanus (Olcostephanus) psilostomus psilostomus N. u n d U li I. СУ, Cril794, X 1. Ниво: горен валанж. Нахо
дище : с. Янковци, Еленско, стр. 93
5. Olcostephanus (Olcostephanus) psilostomus quadricostatus T z., СУ, Cr 1732, X 1, лектотип (ека. на В. Ц а н к о в ) .
t
Ниво: долен Х01 рив. Находище: Златна нива, Новопазарско, стр. 93

Т А Б Л И Ц А XI.V
/. Spiticeras (Spiticeras) tenuicostatum D j a n e 1., С У , Cril833, X l. Нино : бериас. Находище: Троянско, стр. 88
2. Olcostephanus (Olcostephanus) jeannoti (d'O r b.), СУ, Сг|1736, X 1. Ниво: долен хотрин. Находище: с. Дибич,
.?. Olcostephanus (Olcostephanus) mittreanus ( M a t h . ) , С У , СГ]1738, X 1 (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен хотрин.
Находище: Шуменско, стр. 94
4. Olcostephanus (Olcostephanus) sayni К . П . , С У , Cr,1796, X I. Ниво: горен валанж. Находище: Еленско, стр. 92
TAБЛИ ЦA XLV
ТАБЛИЦА XI.VI
/. Olcostephanus (Olcost.) clongatus (T z . ) , С У , Cri 1806, X 1 - Ниво: горен валанж. Находище: с. Борима, Троян
ско, стр. 95
2. Olcostephanus (Olcost.) jeannoti ( d ' O r b . ) , С У , Cril789, X 1. Ниво: долен хотрии. Находище: с. Алексеево, Тол
бухинско, стр. 91
3, 3 a. Subastieria balkanica (T z . ) , СУ, Сг 1737, X 1, холотип (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен хотрив. Нахо
а
дище : с. Златил нива, Шуменско, стр. 96

5, 6. Saynoceras verrucosum ( d ' O r b . ) , С У , Сг 1827, 1828, X
х Ниво: горен валанж. Находище: по р. Веселина,
Еленско, стр. 97
7. Valanginites vll/ridi ( K a r . ) , С У . Crj 1791. X 1. Ниво: горен валанж. Находище: югозападно от с. Пролаз, Омур-
тажко. стр. 98
8. 8 а. Valanginites ventrotuberculatus ( N i k.). Б А Н , Cri253, X 1, холотип (екз. на T. Н и к о л о в ) . Н и в о : долен
хотрин. Находище : с. Владимироно, Толбухинско, стр. 98
9. Valanginites ventrotuberculatus ( N i k ) , Б А Н , Сг|254, X 1 (екз. на Т. Н и к о л о в ) . Ниво: долен хотрив. Нахо
дище : с. Владимирово, Варненско, стр. 98
10. Valanginites perinflatus ( M a t h . ) , СУ, Cri 1798, X 1. Нино : долен хотрив. Находище : с. Яковии, Еленско, стр. 99
11. Valanginites bachelardi ( S a y n ) , С У , Cri 1799, X 1. Ниво: долен хотрив. Находище: с. Са дина, Еленско, стр. 99
ТАБЛИЦА XLVI
ТАБЛИЦА XLVII
1, I a, 1 b. Olcostephanus (Rogersites) inordinatus ( T z a n k o v ) , С У , Cr,1740, фиг. / , 1 a X I . фиг. J b x 2 (екз.

на В. Ц а н к о в ) . П и в о : горен валанж. Н а х о д и т е ; с. Чаканци, Омуртажко, стр. 96
?, 2 a. Olcostephanus (Rogersites) atherstoni atherstoni (S c h a r p е), СУ, Crj 1742, X 2 (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво:
горен валанж. Находище : с. Чаканци, Омуртажко, стр. 95
3, 3 a. Rogersites ath:rstoni densicosiatus ( i t f e g n e r ) , С У , Cr,1739, X 2 (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво; горен ва
ланж, Находище: с. Чеканци. Омуртажко, стр. 96
4, 4 a. Subastieria balkanica ( T z . ) , С У , Сг, 1851, X I - Н а в о : долен хотрив. Находище : с. Върбнне, Новопазарско, стр. 96
5. Himalaytes nieri (P i c I е I ) БАН, Cr,64, X ' (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво: бериас. Находище: махала Дойноа
мост, Еленско, стр. 109
6. Thurmanniceras campylotoxum ( U h l i g ) , БАН, Cr,28, X 1 (екз. па T. Н и к о л о в ) . Пиво: горен валанж. Нахо
дище: с. Въглевии, Еленско, стр. 110
ТАБЛИЦА XLVII
Т А Б Л И Ц А XLVIII
/. Berriasella picteti ( J a c . i n . P i c l . ) , С У , Сг|1834, X 1, Пиво: бериас. Находище: Шуменско, crp. 100

2. Berriasella privasensis (P i c t.), С У , Cr, 1839, X 1. Ниво: бериас. Находище: c. Смядово, Шуменско, стр. 101
3. Berriasella lorioli (Z i 11.), Б А Н . O | 0 0 , X 1 (екз. па T. Н и к о л о в ) . Ник > : горен тигоп Зериас. Находище:
местността Бели път, Еленско, стр. 103
'/. Berriasella chomeracensis ( f o n ç a s ) , БАН, Cri93, X 1 (екз. на T. Н и к о л о в ) . Нив:>: бериас. Находище: мест
ността Трите кладенци, Провадийско, стр. 102
5. Berriasella paramacilenta ( M a z . ) , С У . 0 , 1 8 3 0 , X 1. Ниво: бериас. Находище: с. Крушолак, Еленско, стр. 102
в. Berriasella callisto ( d ' O r b . ) , С У , 0 , 1 8 V ) . X •• Нино: бериас. Находище: с. Стража, Търговищко, стр. 101
7. Subthurmannia ellenica ( N i k ) , БАН, Cr,77, X 1 (екз. нз T. Н и к о л о в ) . Ниво: бериас. Находище: махала Ва
лето, Еленско, стр. 104
8. Berriasella subcalisto ( T o u c a s ) , С У , 0,1838, X 1- Ниво: бериас. Находище: Шуменско, стр. 101
ТАБЛИЦА XLVIII
ТАБЛИЦА XI.IX
/. Subthurmannia gallica iMa z., БАН, СгдвО, X 1 (екз. на T. H и к о л o n ) . П и в о : бериас Находище: р. Козя река.
Източния Прсдбалкан, стр. 106
2. Subthurmannia abeissa (O p p. in Z i t t.), С У , 0,18,45, X L Ниво: бериас. Находище : c. Смядово, Шуменско, стр 105
3. Subthurmannia boissierl ( P i e t . ) , 1>AH. Cr,67, x 1 (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво: бернас. Находище: с Йонковни,
4. Subthurmannia balкапка ( N i k.), Б А Н . Сг,63. x L холотип (екз. на T. Н и к о л о в ) . Н и в о : бериас. Находище:
с. Горен Чифлик, Провадийско, стр. 107
.5. Subthurmannia suhsimplicicostata ( N i k.), БАН, 0 , 8 3 , X L холотип (екз. на T. Н и к о л о в ) . Н и в о : бериас. На
ходище : махала Марафелии, Еленско, стр. 106
6'. Neocomites trezanensis ( L o r y ) , БАН, Cr,110, X 1 (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво: горен валанж. Находище: юго
източно от с. Аспарухово, Провадийско, стр. 111
ТАБЛИЦА ШХ
42 Фосилите на Вьлгария, т. I V
Т А Б Л И Ц А L
/. Dalmasiceras sublaevis M a z . , С У , 0^1841, X 1- Нипо: титон. Находище : Сливенско, стр. 103

2. Dalmasiceras sublaevis M a z . , БАН, Сг]02, X 1 (екз. на T. Н и к о л о в ) , Н и в о : бериас. Находище: махала
Дойнов мост. Еленско, стр. 103
.4. Thurmanniceras pertrar.siens crassicostatum ( N i k . ) , Б А Н , Cri23, X 1 холотип (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво: бериас.
Н а х о д и т е : махала Дойнов МОСТ, Еленско, стр. 110
/. Subthurmannia carpathica ( Z i t t . ) , СУ, СгЛ837, x I. Ниво: бериас. Н а х о д и т е : Троянско, стр. 10.5
.5. KiUanella pexiptycha ( I J l i l i g ) , БАН, X 1 (по И в о С а п у п о в). Н и в о : бериас. Находище: с. Иовковци, Елен
ско, стр. 119
6. Malbosiceras malbosi (P i c t.). Б А Н . C r , l , X 1 (екз. на T . Н и к о л о в ) . Ниво: бериас. Находище: южно от с. Къ-
ненин, ЕлСНСКО, стр. 108
ТАБЛИЦА L
Т А Б Л И Ц А Ll
/. Neocainites néocomien si s siibquadriita S a y n , СУ, Cfj 181.4, x 1 (no Cr. П р е с к о в с к и). Нино: долей хотрии. На
ходище: сеперно от с. Тичя, Омуртажко, стр. 112
2. Neocomites neocomieisls Subquadrata S a y n , BAII, Сх{1, X 1 (no T. Н и к о л о в ) . Ниво: горен валанж. Нахо
дище: но p. Веселина, Еленско, стр. 112
3. КШапвЧа ischnotera ( S a y n ) , BAH, Сг,44, X 2 (по T. Н и к о л о в ) . Нино: горен валанж. Находище: по р. Весе
лина, стр. 119
4. Kili'inelln clavicostata N i k., БАН. 0,70, X 1. холотип (но T. Н и к о л о в ) . Ниво: горен валанж. Находище: из
точно от махала Разсада, Еленско, стр. 120
.-J. SarasineUa subspinosa U h l i g . СУ, (> l829,xl- Ниво: Горен валанж. Находище : с. Бяла Паланка, Сливенско, стр. 121
1
6. Luppovella superba ( S a y n ) , БАН. Сг,38, X 1 (екз. на Т. Н и к о л о в , 1966). Пиво: горен валанж. Находище:
южно от е. Йовковпи, Еленско, стр. 118
7. Acnniluntiscus radiattts (В r u g п.), СУ, Сг|1816, X !• Ниво: долен хотрив. Находище: с. Ст. Михайловски, Новопа-
зарско, стр. 124
5. Neohaplaceras nrnoldl (PI et. et Camp.), C.V, Cr,lS12, X I. Ниво: долен хотрин. Находище: с. Кранчене, Михай
ловградско, стр. 122
ТАБЛИЦА I.I
ТАБЛИЦА I.II
r
/. Ma'liosiceras malbosi (P i c t.), СУ, C il830, X 1- П и в о : бериас. Находище: махали Начовци, Еленско, стр. 108
2. Malbosiceras tarini (K i L), BAH. Cr,ô7, X 1 (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво: бериас. Находище: южно от с. Кь-
невци, Еленско, стр. 108
ТАБЛИЦА 1 -II
Т А Б Л И Н А LUI
/. Neocomites walkeri U h l i g , RAII, Cr, 56,XI (no T. Н и к о л о в ) . Ниво: горен валанж. Находище; югоизточно от
С. Аспарухово, Провадийско, стр. 111
2. Neocomites teschenensis ( U h l i g ) , СУ, Cr, 1844.Х 1 (по Ст. Б р е с к о в с к и ) . Пиво: долен хотрив. Находище: севе
роизточно от Омуртаг, стр. 113
3. Neocomites teschenensis ( U h l i g ) , БАН, Cr, 16.Х1 (по T. Н и к о л о в ) . Ниво: горен валанж. Находище : западно от
с. Аспарухово, Провадийско, стр. 113
4. Neocomites neocomiensis neocomiensis ( d ' O r b . ) , БАН, Cr, 1578,XI (екз. на T. H и к о л о в ) . Пиво: долен хотрив.
Находище: с. Смядово, Шуменско, стр. 112
И. Neocomites neocomiensis premolica S a y n , БАН, Cr, 1579, X I (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво : горен валанж. Нахо
дище: северно от с. Долни Марин, Еленско, стр. 113
6. Lyticoceras inaequicostatum (K i I. et R e b.), СУ, Cr, 1801,XI- Ниво: долен хотрив. Находище: с. Съединение. Тър
говищко, стр. 114
ТАБЛИЦА LUI
43 Фосилите иа България, т. IV
Т А Б Л И Ц А LIV
/. Lyticoceras cryptoceras ( U ' O r b . ) , С У , Cr, 1809.X 1. Ниво: долен хотрив. Находище: с. Белотинци, Михайлов
2. Lyticoceras ambligonium ( N e u m . und U h I.), С У , Cr, 1808.x 1. Ниво: долен хотрин. Находище: с. Ст. МихайловСКИ,
Новоиазарско, стр. 115
3. Neocosmoceras hookeri ( B l a n f . ) , БАН, Cr, 5 4 , X l (екз. на T. Н и к о л о в ) . Ниво: бериас. Находище: с. Йовконци,
ТАБЛИЦА LIV
ТАБЛИЦА I.V
/. Lyticoceras inaequicostatam (K i 1. et K е Ь.), СУ, Сг, 1£07,X1. Н и в о : долен хотрив. Находище: с. Съединение.
Търговищко, стр. 1 1 4
ТАБЛИЦА LV
Т А Б Л И Ц А LVI
/. Lyticoceras enode (T h i e r m.), С У , Cri 1810. X 1 . Ниво: долен хотрив. Находище: Шуменско, стр. 116
2. Lyticoceras curvicostatum ( T z a n k o v ) , С У , Cr] 1825, XV» холотип (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен хотрив. Нахо
д и щ е : с П. Волов, Шуменско, стр. 116
3. Kilianella lucensis ( S a y n ) , B A H , Cri 1577,xl (no T. Н и к о л о в ) . Ниво: среден валанж. Находище: северно от
махала Разсоха, Еленско, стр. 112
4. Neocosrnoceras sayni (S i m.), B A H , Cri 3 1 , X I (по T. Н и к о л о в ) . Н и в о : бериас. Находище: южно от с. Къневци,
ТАБЛИЦА LVI
Т А Б Л И Ц А I.VII
/. Lyticoceras curvkostatum (T z.), СУ, Cr, 1824, X'/a- Ниво: долен хотрив. Находище: с. Панайот Волов, Шуменско, стр. 116
ТАБЛИЦА I-VII
•14 Фосилите ня България, т. IV

Т А Б Л И Ц А t.VIII
/. Distoloceras Spinosum sp. п., С У , Cr, 1821, xV->. гопотип. Ниво : долен хотрив. Находище : гара Хитрино, Шуменско,
стр. 123
2. 2а. Leopoldia pronecostata ( F е 1.), С У , Cr, 1802.Х1 (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво : долен хотрив. Находище : с. Златна
нива, Шуменско, стр. 126
ТАБЛИЦА LVIII
Т А Б Л И Ц А LIX
Ш С П С У С Г , 8 2 3 , Х 1 , Х 0 ; , 0 Т И Н И В 0 : Я О л е н
'• '"• Ш^ \^% р-Ли
И "•* ' ' "- " Ч > ™ - Находище: с. Панайот Полов.
ТАБЛИЦА LIX
Т А Б Л И Ц А LX
1. la. Distoloceras spinosum sp. п., С У , Cf] 1822, / e X l ; /X'/t>ХОЛОТИП. Н и в о : долен хотрин. Находище: гара Хитрино,
2. Distoloceras iiitrinensis sp. n., С У , Û j 1820.X1. холотип. Ниво : долен хотрнв. Находище: гара Хитрино, Шуменско,
стр. 123
ТАКЛИЦА I.X
ТАБЛИЦА LX1
J. Distoloceras hitrinensis sp. p., С У , Cr, 1820,X'fc. холотип. Ниво: долен хотрив. Н а х о д и т е : гара Хитрино lIJv
r г
менско, стр. 12.5 •
2. Acanthodiscus twanensis S u s . et G u i l l , С У , Cr, 1817.X1 (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен хотрив. Находище
с. 1енерал Киселово, Варненско, стр. 125
ТАБЛИЦА LXI
45 Фосилнте ма България, т. IV
ТАБЛИЦА LXH
1. Leopoldia biassalensis (Kar.), С У , Cr, 1803,Xl (екз. на В. Ц a н к o n). Ниво: долен хотрив. Находище: с. Златна
нива. Шуменско, стр. 125
2. Leopoldia pronecostata (!•'е 1 L ) , СУ, Cri 1811, X l - Ниво: долен хотрив. Находище: с. Владимирово, Варненско,
стр. 126
3. Oosterella cultrata (cl' O r b . ) , С У , Cr, 1818.X L Ниво: долен хотрип. Находище: с. Алексеево, Толбухинско, стр. 128
4. Oosterella stevenini (N i c k.), С У , Cr, 181У.Х 1-Ниво : долен хотрив. Находище: с. Стубел, Михайловградско, стр. 128
5. Suboosterella heliaca ( d ' O r b . ) , С У , Сг, 1804,XL Н и в о : долен хотрив. Находище: с. Стоян Михайловски, стр. 127
ТАБЛИЦА LXII
ТАБЛИЦА LXIII
/. Barremites (Barremites) ÛlfRelus difficilis (d" O r b.), С У , Cri 1 6 И . Х 1. Ниви: барем. Находище: Михайловградско,
стр. 129
2. 2а. Barremites ('Barremites) difficilis difficilis ( d ' O r b . ) . С У , Cri 1643.X1. Н и в о : горен барем. Находище : с. Бояна,
3. Barremites (Barremites) subdifficilis subdifficilis ( K a r . ) , С У , Cr, 1 6 5 1 , X I . Ниво: горен барем. Находище : с. Осенен,
Разградско, стр. 1.40
4. 4а. Barremites (Barremites) subdifficilis dimboviciorensis ( B r e s k o v s k i ) , С У , Cr, 1 6 4 7 , X I . Ниво: горен барем.
Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 130
5. 5а. Barremites (Barremites) subdifficilis subdifficilis (K a r.), С У , Cri 1650.X1. Нино: долен барем. Находище:
с. Пслоклан, Разградско, стр. 130
6. Barremites (Barremites) difficilis hemi/ityclius ( K i I-), С У , Cri 3 6 4 , X l (екз. на Ст. Брескопски). Ниво: долен барем.
Находище: с. Брестлк, Варненско, стр. 129
7. 7а. Barremites (Barremites) subdifficilis dimboviciorensis ( B r e s k o v s k i ) . С У , Cri 3 6 0 , x l , холотип (екз. на
С т . Б р е с к о в с к и ) . Н и в о : горен барем. Находище: с. Брестак. Варненско, стр. 130
ТАПЛИЦА 1.ХШ
ТАБЛИЦА LXIV
/, la. Barremites (Cassidoiceras) cassidoides (U Ii I i g). СУ, Cri, 369X1 (екз. на C т. Б р е с к о в с к и ) . Ниво: горен
барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 131
2. 2а. Barremites (Cassidoiceras) fegirer.sis sp. n., СУ, Cr, 1657.X1, холотип. Ниво: долен барем. Находище: с. Обо
рище, Варненско, стр. 134
3, За. Melchiorites falloti (K i L), СУ, Cri 1669.XL Ниво: долен барем. Находище: с. Недоклан. Разградско, стр. 143
4, 4а. Barremites (Cassidoiceras) chaputi chaputi sp. п., СУ, Cr, 1652.XL холотип. Ниво : горен барем. Находище:
с. Гецово, Разградско, стр. 132
5. Barremites (Cassidoiceras) waageni (S i m.), СУ, Cr, 1618,XL Ниво: долен барем. Находище: с. Островче, Раз
T A 13 Л И Ц Л LXIV
T A 13 Л И Ц A LXV
/, la. Barremites (Cassidoiceras) chaputi tshuprenensis subsp. n., С У , Cr, 1646.x L Ниво: долен барем. Находище
е. Оборище, Варненско, стр. 133
2. Burremites (Cassidoiceras) chaputi ishuprenensis subsp. n., С У , Cr, 1645,XL холотнн. Н и в о : барем. Находище
с. Чупрене. Михайловградско, стр. 133
3. За. Barremites (Rehoulites) issarpayensis (K i L et R e b.), С У , Cr, 1656.x L Ниво: долен барем. Находище: с. Мор
тагоново, Разградско, стр. 135
4. 4а. Barremites (Rehoulites) gouxi ( S a y n ) , С У , Cr, 376.Х1 (екз. на С т. В р е с к о в с к и ) . Ниво: долен барем. На
ходище : с. Врестак, Варненско, стр. 135
ТАБЛИЦА I.XV
Фосилите на България, т. IV
Т А Б Л И и Л LXVI
la. Barremites (Cassidoiceras) psi'otatus (U li I i )>), СУ, O , 3 7 3 , X 1 (екз. на C т. Б р е с к о в с к и ) . Нино: долен

барем. Находище : с. Брестак. Варненско, стр. 1 3 3
Barremites (Rehoulites) mueriensis ( B r e s k o v s k i ) , СУ, Crj 396, X 1. холотии (ека. на Ст. Б р е с к о в с к и ) .
Нино: горен барем. Находище: ЮЖНО от с. Брестак, Варненско, стр. 1 3 6
ТАБЛИЦА I.XVI
Т А Б Л И Ц А LXVU
/, la. Barremites (Reboulites) rebouli ( K i l i a n ) . СУ, Cri 1655, X 1, Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак. Вар
ненско, стр. 1.35
2.2 а. Valdedorsella (ValdedorseUa) taurica (Каг.), СУ, Cr, 'ЮГ), x 1 (екз. на Ст. Бресковски). Ниво: долен
барем. Находите: с. Брестак. Варненско, стр. 139
ТАБЛИЦА LXVII
ТАБЛИЦА LXVIII
/. Subsaynella grossouvrei (N i c k.), СУ, Cri 1668, X 1. Ниво: долен барем. Находите: с. Брестак, Варненско, стр. 137
ТАБЛИЦА LXVIII
ТАБЛИЦА I.XIX
/, la. Subsaynella grossouvrei (N i ch.), СУ, Cr, 399, X 1 (по C т. Б р е с к о в с к и ) . Пиво: долен барем. Находище:
c. Брестак, Варненско, стр. 137
2, Subsaynella grossouvrei (N i C k.), СУ, Cr, 1668, x 1. Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 137
3, За. Valdedorsella (Valdedorsella) renevieri (Kar.), СУ, Cr, 409, X Н и н о : долен барем. Находище : с. Брестак,
4, 4 а. Valdedorsella (Puezalpella) uidigi (H a u g), СУ, Cr, 1682, X 1. Ниво: цолен барем. Находище: с. Брестак,
.5. Puzosia sharpei S p a t h , СУ, Cr, 1070, X 1. Ниво: горен алб. Находище: с. Добруша. Врачанско, стр. 146
ТАБЛИЦА I-XIX
47 Фосилите на България. T. IV
Т А Б Л И Ц А I.XX
/. SubsayneUa aavydovi (T r a n 1 s c h.). СУ. Cr, 1661, X 1. Нгво долен барем. Находище: Разград, стр. 137
2, 2а. Melchiorites seguenzae (Coq.), СУ, Сг, 1674.Х 1. Ниво: горен барем. Находище: с. Чирен, Михайловград
ско, стр. 145
3, 3 a. Melchiorites seguenzae (Coq.), СУ, Cr, 1673, X 1. Ниво : горен барем. Находище: с. Чирен, Михайлов
4, 4а. Melchiorites nabdalsa (Coq.), СУ, Сг, 1676, X 1. Ниво: горен барем. Находище: с. Чирен, Михайловград
ско, стр. 144
Т А Г, Л И Ц A I-XX
Т АБЛИЦА LXXI
1. S'ibsaynella suessi (S i m.), С У , Cr, 1 6 6 7 . x 1- Ниво: барем. Находище: Павликенско, стр. 137
2. Suhsuvnella savni ( P a q . ) , С У . С г , 1751, X I . Н и в о : горен хотрив. Находище : с. Клисурицл, Михайловградско, стр. 138
3. Subsaynella sayni ( P a q ) , С У . Cr,1679, X 1- Ниво: горен хотрив. Находище: с. Одринци, Толбухинско, стр. 138
4. 4 а, 4 b. Melc/u'uriCes tenuicincius ( S a r . et S c h o n d . ) , С У , Cr, 1671, X 1. Ниво: горен барем. Находище: с. Чирен,
Врачанско, стр. 145
ТАЬЛИЦА LXXI
ТАБЛИЦА l-XXII
1, la. Valdedorsella (Puezalpella) haugi ( B r e s k o v s k i ) , С У , Cr, 406, X I , холотип (екз. на С т . Б р е с к о и с к и).
Нино: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 141
2. 2а. Valdedorsella (Puezalpella) hiugi ( B r e s k o v s k i ) , СУ, Cr, 1678, X 1. Н и в о : долен барем. Находище; с. Мор
тагоново, Разградско, стр. 141
ТАБЛИЦА LXX1I
ТАБЛИЦА LXXI1I
/. Puzosia commuais S p a t h , С У , Cr, 1684, малко намалена (екз. на K p. З а х а р и е в а ) . Ниво: горен алб. Находище:
с. Добруша, Врачанско, стр. 146
ТАПЛИЦА I.XXIII
ТАБЛИЦА LXXIV
l
/. Beudanticeras subparandieri S p a t h , С У , Cr, 1685, x lt (но K p . З а х а р и е в а ) . Ниво: грелеи алб. Н а х о д и т е :
с. Мало Пещене, Врачанско, стр. 147
2. 2 a. Pseudosaynella strettostoma strettostoma ( U h l i g ) , СУ. Cr, 380, x 1 (екз. на С т . Б р е с к о в с к и ) . Н и » , , : го
рен барем. Н а х о д и т е : е. Брестак, Варненско, стр. 148
3, За. Pseudosaynella strettostoma strettostoma (U h I i g ) , СУ, Cr, 383, 3—1,5, За x 3 (екз. на С т . Б р е с к о в
с к и ) . Ниво: горен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 148
•1. Pseudosaynella strettostoma strettostoma ( U h l i g ) . С У , Сг, 1681, X 1. Ниво: горен барем. Находище: с. Чирен,
8, 5 а. Pseudosaynella strettostoma eicltwaldi subsp. n., С У , Cr, 395, > 1, холотип (екз. на С т. Б р е с KO в е к и). Пиво:
горен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр.148
6, fia. Pseudosaynella strettostoma ekliwaldi subsp. n., C.V. Cr, 1659, X 1. Нино: горен барем. Находище: с. Чирен,
ТАБЛИЦА LXXIV
1
ТАБЛИЦА I.XXV
/, la. Pseudohaplocerus dtmvillei ( r a i l . ) , CV. Or, 110, • 1 (ек\ч. нл C T. I> |) e C K O H C K И). Н И В О : долен барем. Нахо
дище : с. Брестак, Варненско, стр. 142
2.2а. Pseadohaploceras matheroni mathtronl (d'Orb.), СУ, Cr, 1683, x I. Ниво; долей апт. Находище: с. Капе.; ,
IIOI'OHCKO, стр. 141
3,3 а. Melchiorites ponlicuS (K а Г a k.), СУ, Cr, 1672, x l.Hano: долен барем. Находище: c. Калино. Шуменско, стр. 114
ТАБЛИЦА LXXV
TA R Л И Ц А LXXV)
/. la. Pseudohaploceras matheroni siatinensis subsp. п.. СУ, Cr, 1708, x I. холотип- Нино: QiiT, Находище : c. Слатина,
Ловешко, стр. 142
2, 2 и. Melchiorites charrierianus (d'Orb.), СУ. Cr, 1075, X I. Ниво: долен барем. Находите: с. Оборите. Вар
ненско, стр. 143
ТАБЛИЦА LXXVIl
1. Spitidiscus oosteri oosteri (Sar. et S c h o n d . ) . СУ, Cri 124, < I (по Ст. lï p c c к o в c к и). Ниво: долей барем. На
ходите: с. Брестак. Варненско, стр. 153
2. Spitidiscus inflatus (Z w i e r / . . ) . СУ, Cr, 1721. X 1 (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен хотрив. Изходите: Текедере,
3. Spiliilisciis oosteri nodosa T z., СУ, Cr, 1771, X 1. Пиво: долен барем. Находище: с. Недоклан, Разградско, стр. 153
'In. Spitidiscus subquadratus ( Z w l e r z . ) , СУ, Сг, 1710, X 1 (по В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен хотрив. Находище:
Шуменско, стр. 1 19
5. Spitidiscus meneghinii ( Z i g n o in Rod.), СУ. Сг, 1715, X 1 (екз. на В. Н а н к о в ) . Ниво: хотрив. Находище:
Текедере, IIIJM.'HCKO, стр. 150
6. Spitidiscus oosteri nodosa T z., СУ, Cr, 1722, X 1, холотип (по В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен барем. Находище: Раз
7. Holcodiscus hugiformis T z., СУ, Cr, 1772, X 1, топотип. Нино: долен барем. Находище: Разград, стр. 154
<¥. Holcodiscus hugiformis T z.. СУ, Cr, 1728, X 1. холотип (no В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен барем. Находище: Раз
ТАБЛИЦА I.XXV1I
Фосилитс на Ri-лгария, т. IV
ТАБЛИЦА LXXV1II
/. Holcodiscus karakaschi B r e s k o v s k i , СУ, Cr, 443, X I, холотип (по Ст. В р е с к о в с к и ) . Ниво: горен барем
Находите: с. Брестак, Варненско, стр. 160
2. Holcodiscus karakaschi B r e s k o v s k i , СУ, Cr, 444, X 1 (по Ст. В р е с к о в с к и ) . Ниво: горен барем. Находище:
3. Holcodiscus nicklesi Kar., СУ, Cr, 446, x 1 (по Cт. В р е с к о в с к и ) . Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак,
'/. Holcodiscus a/igulalus T z. СУ, Cr, 1730, X 1, холотип (по В. Ц а н к о в ) Ниво: барем. Находище: Разград, стр. 154
5, 5 a. Holcodiscus rarecostatus Kar., СУ, G | 445, X 1 (но Ст. В р е с к о в с к и ) . Ниво: долен барем. Находище:
7. Holcodiscus sophonislia ( C o q ) , СУ, Cr, 1726, X 1 (по В. Ц а н к о в ) . Ниво: барем. Находище: Разградско, стр. 158
8. Holcodiscus diversecostatus (Coq., СУ. Cr, 1776. X 1.Ниво: долен барем. Находище : с. Недоклан, Разградско, стр. 158
9. Holcodiscus f ail ах (Coq.), СУ, Cr, 1777, X 1. Ниво: барем. Находище: Разградско, стр. 160
10. Holcodiscus ziezac. (Kar.), СУ, Cr, 447 X 1 (по Ст. В р е с к о в с к и ) . Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак,
//. Holcodiscus mediocostatus T z., СУ. Cr, 1814, X 1. Ниво: барем. Находище: с. Радинград, Разградско, стр. 155
13. Spitidiscus vandeckii (d'Or d.) СУ, Cr, 416, X 1 (по Ст. В р е с к о в с к и ) . Ниво: долен барем. Находище:
14. Spitidiscus vandeckii (d'O r b.) СУ, Cr, 417,X 1 (по Ст Б р е с к опеки). Ниво: долен барем. Находище:
с. Брестак. Варненско, стр. 151
15. Spitidiscus gastaldianus (d'O r b.), СУ, Cr, 412, X 2 (по Ст. В р е с к о в с к и ) . Ниво: долен барем. Находите :
/6'. Spitidiscus douvillei (N i c k.), СУ, Cr, 429, X 1 (no C т. В р е с к о в с к и ) . Ниво : долен барем. Находище : с. Бре
стак. Варненско, стр. 152
17, 17 a. Spitidiscus seunesi ( K i I.), СУ, Cr, 426, X 1 ("o Ст. Б р е с к о в с к и). Ниво : долен барем. 11аходнще : с. Бре
стак, Варненско, стр. 152
18, Astieridiscus morleti (K i I.), СУ, Cri 451, X 1 (no C т. В p е c к o в c к и). Ниво : долен барем. Находище: е. Брестак,
19, 20. Astieridiscus elegnns (K a r.), СУ, Cr, 452, Cr, 453, X 1 (екз. на C т. В р е с к о в с к и ) . Ниво : долен барем.
Находище: с. Брестак, Врненско, стр. 162
21, 21 a. Astieridiscus pavlovi (K a г.). СУ, Cr, 449, 21 я—Х 2, 21 — X 1 ( екз. на С т. В р е с к о в с к и ) . Нино :
долен барем. Находите: с. Брестак, Варненско, стр. 161
22. l'iesiospitidiscus ligatus (d'Orb.), СУ, Cr, 431, X 1 (по Ст. В р е с к о в с к и ) . Ниво: долен барем. Находище:
ТАБЛИЦА LXXVIH
Т А Б Л И Ц А LXXIX
/. Holcodiscus perezianus perezianus (d'O r b . ) , С У , Cri 1719. X 1 (екз. un 13. Ц а н к о н ) . Нино: барем. Находище:
Разград, етр. 156
2. Holcodiscus perezianus perezianus (сГО r b.), С У , Ci | 1774, X I . Ниво: долен барем. Находище: с. Олрннин, Раз
3. Holcodiscus irregularis T z., С У , Сг, 1711, X 1, холотии (но В. Ц а н к о в ) . Пиво: барем. Находище : Ралград, стр. 155
•/. Holcodiscus irregularis T 2., С У , Cr, 1773, X 1. Ниво: долен барем. Находище: с. Недоклан, Разградско, стр. 155
5. Holcodiscus caillaudianus ( d ' O r b . ) , С У , Cr, 1724, X 1. Н и в о : долен барем. Находище: Разград, стр. 156
в. Holcodiscus mediocostatus T С У . Cli 1716.Х I . холотии (но В. Ц а н к о в ) . Ниво: барем. Находище: Разград
ско, стр. 155
7. HolCOdiSCUS perezianus a T Z, С У , O , 1720, X 1. холотии (по В. Ц а н к о в ) . Нико: барем. Находище : Разграт, стр. 157
H. Holcodiscus perezianus rnsgradi T z., С У , Cr, 1718, X 1, холотип (екз на В. Ц а н к о в ) . Нино: барем. Находище:
Разград, стр. 157
9. Holcodiscus geronimneformis T z. С У , Сг, 1712, X 1, холотип (по В. Ц а н к о в ) . Ниво: барем. Находище: Раз
10. Holcodiscus geronimneformis T z., С У , Cri 1775, X 1. Нино: барем. Находище: с. ("трупен. Разградско, стр. 158
ТАБЛИЦА LXX1X
ТАБЛИЦА LXXX
/. PulcheUia sellei K i !.. СУ, Cr, 1780, X I. Нино: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 165
2. PulcheUia hoplitiformis S a y n , СУ, Cr, 456, X 1 (по Ст. Б р е с к о п с к и). Ниво : горен барем. Находище : с. Бре
стак, Варненско, стр. 165
3. PulcheUia compressissima (d'Orb.), СУ, Cr, 455, х 1 (по Ст. В р е с к о в с к и ) . Ниво: горен барем. Находище:
'/. PulcheUia compressissima (d'Orb.), СУ, Cr, 454, X 1 (по С т. В р е с к о в с к и ) . Ниво: горен барем. Находище:
С. Недоклан, Разградско, стр. 164
.5. PulcheUia changamieri S a y n, СУ, Cri 1787, X 1. Ниво: горен барем. Находище: Търговищко, стр. 164
6". PulcheUia heinzl (Coq.), СУ, Cr, 457, X 1. Ниво: горен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 166
7, 7а. Carstenia caicedi (K а г s t е n), СУ, Cr, 1778.X1. Ниво : долен барем. Находище: с. Недоклан. Разградско, стр. 166
& Carstenia caicedi (K a r s 1 e n), СУ. Cr, 1781, X I. Ниво: долен барем. Находище: с. Брестак, Варненско, стр. 166
9, 9 a. Carstenia lindigii (K а г s t е n), СУ, Cr, 458, X 1 (екз. на C т. В р е с к о в с к и ) . Ниво : долен барем. Находище :
с. Брестак. Варненско, стр. 167
10, Silesites seranonis (d'Orb.), СУ, Cr, 1784. X 1. Ниво: горен барем. Находище: с. Ген. Киселово, Варненско, стр. 162
11, 12. Neosilesites nepos multicostatus subsp. n., СУ, Сг,, 1785, X I, холотип — фиг. 11, СУ, Сг, 1786,XI : топотип —
фиг. 12. Ниво: долен алб. Находище: местността Мътнишки манастир, Враца, стр. 163
ТАБЛИЦА LXXX
ТАБЛИЦА I.XXXI
/. / n. Douvilleiceras Inaequinodum (Q u o n s t.), СУ, Cr, 1620, X 1 (по В. Ц а н к о н). НИВО: среден алб. Находище:
Свищов, стр. 177
2. Douvilleiceras monile ( S o w . ) СУ, Cl] 1622.Х 1 (по К р. З а х а р и е в а ) . Ниво: среден алб. Находище: с. Мало
Пешене, Врачанско, стр. 177
3. Douvilleiceras albense S p a t h , СУ, Cri 1623, X 1 (екз. на K p. З а х а р и е в а ) . Ниво: среден алб. Находище:
с. Мало Пещене, Врачанско, стр. 178
4. Procheloniceras albrechtiaustriae (II o h. In U h l i g ) , СУ, Cr, 1617, 1'2. Ниво: долен апт. Находище: с. Кацелово,
Поповско, стр. 175
ТАБЛИЦА LXXXI
50 Фосилите на Вългария, т. IV
Т АБЛИЦА LXXX1I
/. Procheloniceras marcomannicum ( U h l i g ) , С У , Cri 1G18,X 1 • Ниво: долен апт, Находище: с. Кацелово, Поповско.
стр. 176
2. Cheloniceras (Chelon.) seminodosum seminodosum ( S i n z o w ) , С У , Cr, 1613.X1- Ниво: долен апт. Находище :
с. Горско Абланово, Поповско, стр. 172
,ï. Cheloniceras (Chelon.) cornuellianum ( d ' O r b . ) , С У , Cr, 1609, X l (ска. на В. Ц а н к о в ) . Ниво : долен апт. Нахо
д и щ е : с. Войводино, Варненско, стр. 170
ТАБЛИЦА I.XXXII
ТАБЛИЦА I.XXXIII
1. la. Cheloniceras (Chelan.) beltzovensis sp. n., СУ1 1610.X1. холотип. Ниво: долен апт. Находище : е. Белцов, Белен-
ско, стр. 171
2. Cheloniceras (Chelon.) dechouxi (K i 1. et H e b.), С У , Gt] 1612,X'1 Ниво: долен апт. Находище: с. Горско Абланово.
3. Cheloniceras (Chelon.) seminodosum seminodosum (S i n z o v ) , С У , Cri 16I3.X1- Ниво: долен апт. Находище: с. Гор
ско Абланово, Поповско, стр. 172
•I. Paraspiticeras beneckei (H au g ) С У , Cri 1607.X 1. Н и в о : долен барем. Находище : c. Златия, Толбухинско, стр. 169
ТАБЛИЦА LXXXIII
Т А Б Л И Ц А LXXXIV
Epicheloniceras tzankovi n. sp., СУ, Сг,. I619.X1, холотип (екз. на В. Ц а н к о в ) . Ниво: горен апт. Находище:
с. Черенча, Шуменско, стр. 174
2а. Procheloniceras sporadicunt ( R o u e h.), СУ, Cr, 1616, X ' I y Ниво : долен апт. Находище: с. Гърчииово, Попов
ско, стр. 175
Paraspiticeras beneckei (H a u g), СУ, Cr 1607,Xl- Ниво: долен барем. Находище: с. Златия, Толбухинско, стр. 169
:
ТАБЛИЦА I.XXXIV
i Т А Б Л И Ц А LXXXV
1. Megatylcceras bontshevi s p. n., СУ, & i 16()8,\1, холотип. Нино: долен апт. Находище: с. Долна Липница. Тър
новско, стр. 167
2. Cheloniceras (Epicheloniceras) martinoides C a s e y , СУ, Cr, 1615.xl (екз. 1Ц. Ж е л е в ) . Ниво: горен апт. Нахо
дище: Плевенско, стр. 174
.ï". Cheloniceras (Cheloniceras) seminodosum nalischikensc ( N i k e li.), СУ, O i 1614,Xl (екз. на Ек. Б о н ч е в ) . Ниво:
долен апт. Находище: с. Липница, Търновско, стр. 173
4. Paraspiticeras pachyc.yc.lum ( U h l i g ) , СУ, Cri 1606.XL Ниво: долен барем. Находище : с. Мортагоново, Разград
ско, стр. 169
.5. Procheloniceras albrechtiaustriae (H o h. in U h l i g ) , СУ, Cr, 1617,XL Ниво: долен апт. Находище: с. Кацелово.
ТАБЛИЦА I.XXXV
Фосилитс на България, т. IV
ТАЬЛИЦА I. XXXVI
/. Cheloniceras (Cheloniceras) crassum S p a t h , СУ, Cr, 1611,XI (екз. на 1Ц. Ж е л е в ) . Н и в о : долен ант. Находище:
с. Николаево, Плевенско, стр. 171
2. 2а. Paraspiticeras percevali (lJhlis>), СУ, Cr, 1605.Х1- Ниво: долен барем. Находище: Разград, стр. 168
3. Megatyloceras bontshevi sp. n., СУ.Сг, 1608.X1. Ниво: долен ант. Находище: с. Долна Лиинииа. Търновско, стр. 167
ТАВЛИЦЛ I.XXXVI
Т А Б Л И Ц А l-XXXVII
/. Paraspiticeras pnchycyclum ( U h l i g ) , С У , Crj 1606.X1- Н и в о : долен барем. Находище: с. Мортагоново. Разград

ско, стр. 169
2. Procheloniceras marcomanicum ( U h l i g ) , С У , Cr, 1618.x 1 - Ниво : долен апт. Находище : с. Кацелово, Поповско. стр. 176
ТАБЛИЦА I.XXXVH
ТАБЛИЦА LXXXVIII
/.Prodeihayesites germanicus С а s i - y , С У , C i ] 1924,- 1. Ниво : долен апт. Находище : г. Асеново. Поповско, стр. 179
2. Deshayesiies callidiscus C a s e y . С У , C t j 1639, X I . Н и в о : долен апт. Находище: с. Асеново, Поповско, стр. 182
3. Deshayesiies planas C a s e y , С У , Cr-. 1630.Х1- Ниво: долен ант. Находище: с. Водица, Поповско, стр. 181
4. Deshayesiies planas C a s e y , С У , Cfj 1632.Х1- Ниво: долен апт. Находище: с. Живовци, Михайловградско, стр. 181
.5.Deshayesit.es planas C a s e y , С У , Crj 1631,XI- Ниво: долен апт. Находище; с. Опака, Поповско, стр. 181
6",6а. DeshayesiteS deshayesi deshayesi (Leym.), С У , Cr, 1628,XI (6 — отпечатък, 6a отливка). Ниво: долен апт.
Находище: е. Чапаево, Търновско, стр. 180
7. DeshayesiteS weissi ( N е u m . п n (I L ' h I.), С У , Cr 1640,XI (но В. Ц а н к о в ) . Ниво: долен апт. Находище: c. Boli-
a
волино, Варненско, стр. 183

8. 8а. Acanthohoplites sabtobleri batinensis sp. n.. С У . Cri 1508.X1, холотип. Ниво: клансей. Находище : c. Батин,
Русенско, стр. 187
9. hniminituceras anthulai (K a s.), С У . Cr 1511,<1. Ниво: горен апт. Находище: с. Орловеи, Беленско, стр. 191
:
10. Hyparanthoplites nolaniformis G l a s . , С У , Cr, 1 5 0 7 , x l . Ниво: клансей. Н а х о д и т е : с. Вуковец, Врачанско (в сон

даж), стр. 188
ïAS ЛИUA 1-XXXVIII
А Б Л И Ц А LXXXIX
/, la. Colombiceras caucasicum L u p p . , С У . Cri 1506, • 1. Пиво: горен ант. Находище : Бяла, стр. 192
2, 2а. Colombiceras caucasicum L u p p . , С У , Cr, 1513, X 1 . Ниво: горен апт. Находище: с. Кален, Врачанско, стр. 192
.?. Colombiceras crassicostatum ( d ' O r b . ) , С У , Cr, 1 5 1 6 , x l . Ниво: горен апт. Находище : с. Бутово, Павликенско. 193
Acanthohoplites aschiltaensis ( A n ( li.), СУ, Cr, 1500. 1. Ниво: т р е н апт. Находище: Бяла, стр. 185
:
•5. Acanthohoplites stephanoides ( K a s . ) , С У , Cr, l. .04,X 1-Ниво : горен апт. Н а х о д и т е : с. Копривец, Беленско, стр. 1X5
о. 6а. Acanthohoplites abichi ( A n t h.), С У , Cr, 1505.XL Ниво: клансей. Находище: c. Батин, Русенско, стр. 187
7. Acanthohoplites subpeltoceroides (S i п.). С У . С г , 1514, X 1 . Ниво : горен апт. Н а х о д и т е : с. Бистренци, Беленско стр. 186
Л'. lmmunitoceras compressum (K a s.), С У . Сп 1510,XL Ниво: горен ант. Находище: с. Орловеп, Беленско, стр. 191
9. lmmunitoceras uhligi ( А н i li.), С У . Cr, 1509,XL Ниво: клансей. Находище: Криводол, Врачанско, стр. 190
10. Gargasiceras lautum lautum (G I a s.). С У . С г , I502.X L Ниво : горен апт. Находище: с. Копривец, Беленско, стр. 189
ТАБЛИЦА LXXXIX
ТАБЛИЦА ХС
J. DeshayesiteS strigosasi C a s e y , С У , Сг, 1633.Х1. Ниво: долен апт. Находище: с. Вехтово, Шуменско, стр. IM1
2. Deshayesiies parisiensis sp. n., С У , Сг, 1636.Х1. Ниво: долен апт. Находище : с. Чапаево, Поповско, стр. 182
2а. DeshayesiteS parisiensis n. sp., С У , Cr, 1635.X1, холотип. Нино: долен апт. Находище : с. Опака, Поповско, стр. 182
3. За. Deshayesiies strigosaS C a s e y , С У , Cr, 1631 (3—отливка, За — отпечатък),х 1. Пиво: долен апт. Находище:
с. Чапаево, Поповско, стр. 181
•/. Deshayesites deshayesi deshayesi ( L e y ni.), С У , Cr, 1626 (отливка), X 1 . Ниво: долен апт. Находище: с. Войводи но.
5. Deshayesites deshayesi consobrinoides (S i n z o w ) , С У , Gr, 1641. > 1. Нино: долен апт. Находище: с. Опака, Попов
ско, стр. 180
6. Deshayesites callidiscns C a s e y , С У , Ci, 1637.Х 1- Нино: долен апт. Находище: мергелите под ургона при из. А л .
Стамболийски, стр. 182
7. Prodeshayesites stutzeri (R i е. d L), СУ. Cr, 1625.X1 (екз. на В. Ц а н к о в ) . П и в о : долен апт. Находище: с. Войво-
дино, Варненско, стр. 179
3. Acanthohoplites suhtobieri subtobleri ( K a s . ) , С У , Cr, 1512.X 1- Ниво: горен апт. Н а х о д и т е : с. Баниска, Беленско,
стр. 186
У. Gargasiceram lautumtaxa (Ci I a s.) СУ, Cr, 1503.X1. Ниво: горен апт. Н а х о д и т е : с. Копринен, Беленско, стр. 189
10. Gargasiceras aptiense ( R o c l i . ) . С У , C r , x l . Ниво: горен апт. Находище: с. Баниска, Беленско, стр. 189
T A 13 Л И Ц A XC
ТАБЛИЦА ХС1
ОДкШШе* evolvens (I i . p p o v ) . С У , Cr, 1G42,XI (екз. на Щ . Ж « л е и). Пиво: долен апт. Находище : с. Нико
Плевенско, стр, 184
ТАБЛИЦА XCI
ТАБЛИЦА XCII
/. Prohysteroceras (GuodhaUites) goodhalli (Sow.l, СУ, Cr, 1848, v ] (но |<p. Захариева). Нипо: горгн алб. Находище:
c. ISyKOBCЦ, Врачанско, crp. 19fï
2. Hysteroceras orbignyi S p a i l i , СУ, Сг, 1850.x 1. Ниво: горен а.го. Находище: .- Деков, Свищовско, стр. 195
3, •/. Leymeriella (Leymeriella) rencurelensis J a c o b , СУ, Cri 303, Cr, 302,XI (no K. К а л ч е в а ) . Нино: долен алб.
(зона tardefurcata). Находище: Сумер. Михайловградско, стр. 198
.5. в. Leymeriella (Leymeriella) tardefurcata (Le y m.). СУ, Cr, 275, Cr, 300.x 1 (по K. К а л ч е в а ) . Ниво: долен алб.
(зона tardefurcata). Находище : с. Калнмашша. Михайловградско, стр. 197
7. Leymeriella t Leymeriella) tardefurcata (L е y m.), СУ, Cr, 296.XI (по K. К а л ч е в а ) . Нив<1 : долен алб (зона tarde
furcata). Находите : с. Бистрнлица, Михайловградско, стр. 197
* Leymeriella {Leymeriella) revili I а c o h. СУ. Cr, 304,Xl (по K. К а л ч е в а ) . Ниво: долен алб (зона tardefurrutn).
Находище: с. Вуковеп (в сондаж), Михайловградско, стр. 198
9. Leymeriella (l.eymeriella) iiugiluiiovitschi bogdanovitschi N a t г k y in Ol.. СУ, Cr, 307.X1 (no K. К а л ч е в а ) .
Нико: долен алб (зона tardefurcata). Находище: с. Гаврил Геново, Михайловградско, стр. 198
T А Г> Л И Ц A XCII
ГАБЛИЦА XCII1
/. Leymeriella (Leymeriella) bogdauoviisriii iindulatocostata K a 1., СУ, Cri 319, I (екз. нл K. Калчева). Нино: долен
алб. (зона tardefurcata). Н а х о д и т е : с. Гаврил Геново, Михайловградско, стр. 199
2. Leymeriella (Leymeriella) bogdanovUschi undulatocostata K a I., СУ, Сг, 317.x 1, холотип (екз. на K. К а л ч е в а )
Нино: долен зяб (зона tardefurcata). Находище: е. Краводер, Михайловградско, стр. 199
3. За. Leymeriella (Leymeriella) bogdanocttschi bogdanovitsclii N . in Cil., СУ, Cr, ;i(iK,xi (3—отпечатък, За — отливка)
Ниво: долен алб (зона tardefurcata). Находище: е. Гаврил Геново, Михайловградско, стр. 199
V. Hoplites (hoplites) escragnollensis S p a 1 11, СУ. Cr, 1846,X. 1 .|Ннво : среден алб. 11аходище : Власатииа, Врачанско, стр. 194
ô. Hoplites (Hoplites) dentatus (S O w . ) , СУ, Сг. 1849.X1. Пиво: среден алб. Находище: с. Краводер, Врачанско, стр. 193
/>. Ana/mplites mantelli S p a t h , С У , С г 1817,x 1 (по К р . З а х а р и е в а ) . Ниво: среден алб. Находище: с. Мало
Пешене, Врачанско, стр. 191
ТАБЛИЦА ХСШ
53 Фоси.1иге ня България, т. IV
с ъ л ъ i» ж а н и t:
1. Кратки бележки върху стратиграфията на долната креда 7

2. Описите на вкамепелостнте 15
Надсемейство Nautilaceae d ' O r b i g n y , 1840 15
Семейство Gymatoceratldae S p a t h , 1927 15
Род Cvmatoceras H y a t t . 1884 15
bifurcatum ( O o s t e r ) , II ; 2, 2a; h—b 15
pseudoelegans (d'Orb.), III. J, J a; h—b 16
varusensis (d'O r b.), 1, 2, 2 a; b 16
neocomiense (d'O r b.), V ; 1, 1 a; h 16
Род Eucymatoceras S pa t h, 1927 17
plicatum (H i 11.). I. I, 1 a; IV. 2; b—a 17
Надсемейство (.'lydonuutilaceae H y a t t , 1900 17
Семейство Pseudonautilidae H y a t t , 1900 17
Род Xenochelus S b i m a n s < y. 1957 17
ulixis (Slilin.). I l ; 1. 1 a; h, 18
lallierianus (d'O r b.). IV ; / a, 1 b ; b—a 18
Надсемейство Phyllocerataceaa Z i t t e l , 1881 1Ц
Семейство Phylloceratldae Z 1 1 1 e 1, 1884 19
Подсемейство Phvlloceratinae s. s 19
Род Phyllopachyceras S p a t h , 1925 19
infundibulum (d'O r b.), VI, / ; h—b 19
winkleri winkleri (U h I.), VII, / ; h 20
winkleri bontshevi ( M a i l ) . VII, 2 ; b-. 20
ladinum (Uhl.). VII, 3.3a; h. . . 20
bulgaricum sp. n., VI, 2, 2 a ; b, 20
Род Euphylloceras I) r u z c 7. i c, 1953 21
ponticuli (R o u s s е a п). VII. 4 ; bl>2 22
velledae (M i c h ). VIII, / ; apt—cl 22
Подсемейство C.alliphvlloceratinae S p a t h , 1927 22
Род Ptychophylloceras S p a t h, 1927 22
ptychoicum (Q п е n s t.), VIII, .5; v, 23
calypso (d'Orb.), VIII, 6"; tit—v, 23
semisulcatum gevreyi ( S a y n ) , VIII, 4 ; v, 23
Подсемейство Holcopliylloceralinae U r u z c z i c, 1956 24
Род Salfeldiella S p a t h , 1924 24
milaschewitchi (Kar.), VIII, 3; b 24
paquierl (S a y n). VIII, 2; cl 25
Надсемейство l.vlo'erataceae N e u m., 1875 25
Семейство l.ytoceratidae .N c n m., 1875 25
Подсемейство Lyloceralinae s. s 25
Род Hiasaloceras D r n z c z i c, 1953 25
strambergense (Z i 11.), IX. / ; tit—v, 26
subsequens (K a r.), IX, 2, 2 a ; b, 26
Род Eulytoceras S p a t h , 1927 26
phestum (M a t h ), IX, 3 ; b 27
subfimbriatum ( d ' O r b ) . X, 1 ; h—b 27
Род Pictetia U il I i g, 1883 28
belliseptata (A n t h.), X, S; apt 28
Семейство Protetragonitidue S p a t h , 1927 28
Род Protetragpnltes H y a t t , 1900 28
mediocris D r u v. c z i c, X, 2 ; b 29
Род Leptotetragonites S p a t h , 1927 29
honnoratianus (d'Orb.). X. 3; v 29
Семейство Tetragonitidae H y a t t , 1900 30
Подсемейство Kossmatelhnae B r e i s t r o f f e r , 1953 30
Род Kossmatella J a c o b , 1S05 30
agassiziana agassiziana (P i c t e t), X, 4 ". libi'i 30
agassiziana ginouxi B r e i s t r. X, 5, alb,,._, il
Подсемейство ïetragonltlnac s. s 31
Род Tetragonites K os s mat, 1895 31
heterosulcatus (A n 1 h.), XI, /, 1 a; apt 31
duvali (d'Orb.). XI, 2. 2 a; apt cl. . ".
2 32
Семейство Macroscaphitidae H y a 11, 1900 32
Род Costidiscus U h l i g , 1883 32
recticostatus (d'Orb.), XI. 4,4 a; b,,., 32
microcostatus (S i m. Bac. e t S o r o c ) , V, 2; VI, 3: XI, 3; apt,,
2 33
41!»
Род Macroscaphites M с е к , 1870 33

yvani ( P u e . ) , X I , 5 ; apt_, 34
Надссмсйстпо Ancvlocerataceae M e e k , 1876 34
Семейство Bochinnltldae S p a t h , 1922 34
Iюдссмсйство Leptoccratinae M a n o l o v , 1962 ,44
Род l'rutoleptoceras N i k o 1 o v, 1966 34
jelevi jelevi N i k o l o v , XII, 2, 3; v, 34
jelevi nuizenoti N i k o I 0 v, XII, 4 ; v, 35
jelevi sapumivi N i k o I o v, XII. .5 ; V | 35
Род Eoieptoceras M a n o l 0 v.' 1962 35
wrtghti M a n., X V I , 3, H a, S h; b, ;щ
Нолрол Eoieptoceras (Eoieptoceras) s. s 3C,
parvulum ( l ) l i l . ) . XVII, 7 ; l>i 3fj
varusensis ( d ' O r b ), XVII, S; b, 36
Подрод Tzailkoviccras M a n o l o v , 1962 ,47
tzankovi M a n o I o v, XVIII, 7, S, 9; b, 37
assimilis ( U h l i g ) , XVIII, 10; b, 37
Род Ka'steaiceras R o y o y O o m c z, 1945 ;<«,
beyrichi (K a r s t.). XII, 6"; b , 38
Род leptoreras U 11 I i j>. 1883 3K
subtile U Ь I I g , XII. 7, H; b, 39
Семейство Ancyloceratidae M e e k , 1876 39
Подсем^йство Crioceratitinae W r i g h t , 1952 39
Род Crioceratites I. e v e i 1 I é, 1837 39
panescorsii ( A s t i e r), X I V . / ; h 40
rodlghteri sp. n., x v i i l , 4 ; h .,o
'gagarini sp. и., XVII, 4 ; h 4]
matsumotoi (Sa r k a r ) , XVII. 3; h 41
piveteaui (S a r k a r), XVII. 2; h . . . 41
andersoni (S a r k a r), XVII, ft" ; li 42
stulielensis sp. п., X V I I , 1, b, 42
лге/ n. sp. ; X V I , 4 ; h 43
/и<*«»г/' ( N o l a n ) , XVII, 5; h—b 43
gigas ( A c k c r m a n n), XXVIII, 2; h -b 44
Jurensis ( N o l a n ) , XVIII. / ; h 44
emericii I. c v., XVIII, 2, .5; b, 45
etnericii sarkari (T h o m е I), XVIII. 3; b 45
thiollierei ( A s t i e r ) , X I V , 2. 2 a; X V , 2 ; b, 41;
bouladouxae bouladouxae (Sa r k a r ) . XVIII, o' ; b, 47
bouladouxae hulgaricus a. s u b s p . , X V I , / ; b, 17
rasgradi (T o 111 a), XVI, (i ; h, 17
belus sp. n., X V I , 5 ; Il 4J3
spinosus sp. 11., X V I , 7 ; Il I«
irregularis sp. n., X V I , 3: b .pi
kraptshenensis sp. n. ; X V I , 2; \u 19
.Crioceratites" astier i S a r k a r, XIII, 2; b, Д0
varnen'is sp. n.. X V . / ; b, 50
lusitaniens ( C h o f f a t ) , XIII, / ; li 51
honioratianus ( d ' O r b . ) , XIX, / , / « ; b, 51
r
Род i'a acrioceras S p a t h . 1924 52
roemeri (N e 11 m. u n d U h I i g ) , XXIX, 2 ; h 52
I юдеемейство Ancyloceratinae s. s 53
Род Acrioceras H y a 11, 1900 53
tabarelli tabarelli ( A s t.). XX, / ; b, 53
tabarelli sarasini S a r k., XX, 2 ; b, 53
picteti ( O o s t c r). XX, 3; b 54
Род /'rotacrioceras S a r k a r, 1955 54
silesiacum (l! Ii I.), XX. 4 : bi 55
tzankovi sp. n.. XXI. I, i a; XXII, / ; b, 55
Род l'araspinoceras Breistroffer, 1951 56
furcatutn ( d ' O r b.). XX, ô ; b 56
Род Ancyloceras d ' O r b i e n y. 1840 56
urbaui ( N . u 11 d L' b I i g ) , XXIII, фиг. / , la; ;ipl, 57
rochi sp. n. ; XXIV, / ; apt| 57
muntelli C a s e y, XX. в ; apt, 58
waageni waageni ( A n t b.) ; X X V , / ; apt, 58
waageni rouchadzei subsp. п., X X V I , / ; apt, 59
coquandi imerica R o u c b-, X X V , 2, 2 a ; apt, 59
covatsftevici sp. n., XXVII, / ; apt| 60
Ponl.it/iancylus C a s e y . i960 60
elephas ( A n d . ) . XXVIII, / ; XXIX. 1 ; apt, 61
Род Aastraliceras W h i t e 11 o 11 s e, 1926 61
bulgaricum sp. n.. X X X , / ; apt 2 62
Род Ainmonitoceras D u m a s , 1876 62
pavlowi ( W a s s . ) , XX ,2; apt a 63
Род Tropaeum .1. d e S o w e r b y , 1837 63
subsimbirskense compressa ( S i n z . ) , XII, / apt-_. 63
Семейство Heteroceratidae II v a t t. 1900 64
420
Роя. Heteroceras d ' O r b i g n y , 1850 64

bifurcatum ( d ' O r b.). XXXIX, 2; h. «M
astierianum d ' O r b . , XXXVII, 2;b, 65
Род Colchidites D j a n é l i d z é , 1924 65
tzôtnei R o n c b , XXV!, 2; apt, • • (15
Род /mérites R o n c h a d z é, 1933 66
vurnensis N i k . , XXXIX, 3; b . L 66
Семейство Hemlhoplltldae S p a t h , 1924
Род Matheronites R e n n g a r t e n , 1926 66
hammatoptvchus, ( U h I i g ) , XXXI, 4 ; b-, 67
suessi (T (in I a), XXXII. 3; b._. 67
ukensis sp. n„ XXXIII, S; bg 68
alpinus ( d ' O r b . ) , XXXIV, 3; b-, 68
barremense ( K M . ) , XXXII, 4; b-". ii9
coheni (S a r k.), XXXII, 2; b-, 69
paroUnianus ( Z . i n R o d . ) , XXXIII, 3, 4; b» 70
soulieri ( M a t b.), XXXII, / ; b., 70
ridzewskyi ( K a r . ) , XXXII, 5;Ъ., 71
Род Pseudothurmannia S p a t h , 1923 71
angulicostata ( d ' O r b . ) XXXI, 1; h., - b , 72
pseudomalbosi ( S a r . et S c h fi n d.), XXXI. 3 ; lb— b, 72
simionescui S a r k a r , X X X I V , 2 : b, 7.3
uhligi(Weerth.), XXXIV,/; b 2 73
picteti S a r k , X X X V . / ; 1ь. b, 74
biassalensis sp. n., XXXIII. Л 2 ; h.. 74
renevieri ( S a r. e t S c h . ) , X X X V , 2; \u 75
b elimelensis sp. n , XXXI, 2; Ils 75
Род Balearites S a r k a r , 1955 75
shankariae (S a r k.), XXXVI, 2 : h • 76
mortilleti ( P i e t . et l . o r . ) . X X X V I . .5, 6 ; b, 76
lorioli sp. и., X X X V I . 7 ; b, 77
pseudothurmannii sp. n.. X X X V I . 3, 4 ; h,—b, 77
ibizensis ( W i e d m.), X X X V I . / ; h-, . ." 78
Род Hoplorrioceras S p a t h , 1924 78
remondi ( 0 a b b.). XXXVII, / b | 79
Род Shasticrioceras A n d e r s o n , 1938 79
bifurcatum sp. n., XXXVI. 8, 9; b 79
Надсемейство Turrilitaceae M e e k , 1876 80
Семейство Ptychoceratldae M e e k . 1876 «0
Род Anaha niilina H v a 11, 1990 80
suhcvlindrlca ( d ' O r b . ) . XXXVIII, T. b 80
botevensis sp. п , XXXIX, / : b, 80
picteti ( E l C i l w ), X L . 3;b 81
silesiaca ( U h l . ) , X L . 4 ; b. 82
Род Hamulina d'Orbigny. 18ÏO 82
mojsisovicsi (H a u g ) , XI.II. / : b, 82
subalternata ( U r e s k ) . XXXVIII, 3, 3a; b, 82
brestakensis sp. n,, XXXVIII, 4 , \>-. 82
unionae sp. n., XL, H, 83
pamuktshiensis sp. n.. X L , 2 ; b, 81
koeneni sp. n. ; X L I , / ; b, 84
Род lit ptychoceras B r e i s t r o f 1 e r, 1952 85
inostranzewi ( K a r . ) , XXXVUL 2: b, 85
Надсемейство Haplocerataceae Z i t t e l , 1884 85
Семейство Haploceratidae Z i t t e l , 1884 85
Род Neolissoceras S p a t h , 1923 85
grasianum ( d ' O r b . ) , XLII, 2; h b 85
Семейство Qppelidae B a a r e 11 i, 1891 86
Подсемейство Acoiicceratinae S p a t h, 1923 . 8fi
Род Aconeceras H y a t t , 1903 80
nisoides ( S a r.), XLII, 3 ; apt, 86
Надсемейство Perisptunctaceae S t e I n m a n n , 1890 87
Семейство Ulcostephanidae H a 11 g, 1910 87
Подсемейство Spiticeratinae S p a t h , 1924 87
Pan. Proniceras B n r c k a r d t , 1916 87
simplex D j a n é l i d z é , 1922 ; Xl.lll, / : l i l - v , 87
Род Spiticeras U h l i g , 1903 88
Подрод Spiticeras s. s 88
tenuicostatum Djanélidzé, X I . V , / : v, 88
simplicicoslulum N i k o l o v , Xl.lll, 2; V , 88
i юдрол KHianiceras D j a n é 1 i d / é, 1922 89
gratianopoUtense ( K i L), Xl.lll, 3 \ , w 89
Подрод Negreliceras I) j a n é I i d z é, 1922 89
negreli ( M a t h.), XLII!, 4\ v , 89
Подсемейство Olcostephaninae s. s 90
Род Olcostephanus N e u m a y r . 1875 90
Подрод Olcostephanus s. s 90
astierianus ( d ' O r b . ) , Xl.lll, 5 ; h 90
Jeannoti ( d ' O r b . ) , X L V , 2; X L V I , 2; h, 91
catulloi ( K o d i g . ) , Xl.lll, 6"; II, 91
121
sayni (K i I.), XI.V, '/ ; V

S 92
variegatus ( P a q ) , XI.IV, 3; :>, 92
psilostomus psilostomus N e i m. u. U h I., XI.IV, 4; v a 9,4
psilostomus quadrtcostatus (T z.), XLIV, S; hj 93
psilostomus leptoplanus (Baumb.), XLIV, 2; li, 93
guebhardi (K i I.), XLIV, / ; h, 91
mlttreanus ( M a t h . ) , XI.V, 3; U, 94
elongatus (T z.), XI.VI, 1; vj 95
Подрод Rogersites S p a t h , I9'^4 95
atherstoni atherstoni (S ch.), XI.VII, 2, 2 a; x.,—h, 93
athrrstoni denslcostatus ( W e g o . ) , XI.VII, 3, 5 e ; V j 96
inordlnatus T z., XI.VII, 1, J a, 1 b ; x., 96
Род Subastieria S p a t h. 1923 " 96
balkonica (T z.), XI.VI, 5. 3 a ; XI.VII, < / , • / « ; h, 96
Род Saynoceras M u n I е r - C h a I ш a s, 1893 97
vertucosum (d'O r b.), XI.VI, 5, 6; v 2 97
11одсемейсгво Polyptychitinae S p a t h, 1924 98
Род Valanginites S a y n in K i l i a n , 1910 98
Wil/rldl (K a r.), XI.VI, 7; v*—h, 98
ventrotuberct.latus .Ni k., xf.VI, 8, 8 a, 9; h| 98
perinflotus (Math.), XI.VI, /0;h, 99
baelulardi ( S a y n ) , XI.VI, /7; h| 99
Семейство BerrlasellMae S p a t h , 1922 100
Модсемейство Berriasellinae s. s |(0
Род Berriasella U h 11 g, 1905 100
picteti .lac. in K i I.. XI. VIII. / ; v, 100
prlvasensis ( P i e t . ) . XI.VIII, 2-, \-, loi
Callsto (d'O r b.), XI.VIII, 6"; v, 101
subca'.isto ( T o n cas), XI .VIII. 8: v, 101
chômera ensis (T o n c a s), XI VIII, 4; ч, Ю2
parambcilenta ( M a z . ) , XI.VIII. 5; vi Ю2
lorloli ( Z i t t . ) , XI.VIII, 3; ш - v , 103
Род Dalmasicrras I) j a n é I i d 7. c, 1922 103
sublaevis M a z., 1., /, 2; v, 103
Род Sulithiirmanniu Spath, 1939 101
ellenlca N'i k.. XLVlll, 7; v, 104
abeissa {O pp. in '/. i 11.), XI.IX, 2; v, |05
carpathica (Y. i 11.), I., 4 ; v, 105
boissierl ( P i et.), XI.IX, 3;v\ 105
subslmplicostata (N i k ), XI.IX. .5; v, 105
gallicu M a z., XI.IX, / : v, 106
baikaima (N i k), XI.IX. 4 ; v, 107
Род Malbosiceràs C i r i g o r i e v a, 1938 107
malbosi ( P i c i . , ; l . . f>. I.ll. i': v, 108
turini (K i I.). I.ll. 2; v, 108
ПОЛССМСЙСТВО Himalaytinae S p a t h , 1925 108
Род Himaloyites U h l i g . 1910 ltm
« / . r / ( P i c t.), XI.Vil, o; v, 109
Подсемейство Ncocomitinae S p a t h , 1924 |09
Род Thurmanniceras C o s s m a n n , 1901 109
pertransîens crossltostatum ( N i k . ) , L, 3; \, no
campylotoxum (U h I i g.), XI.VII, 6; v 2 110
Род Neocomites U h l l g , 1905 1Ю
trezanensis i l . o r y ) , XI.IX, o; v 111
walkerl U lt 11 g, LUI, / ; v , . 111
neocomiensis neocomiensis (d'Or h.). I.1II, 4 ; v,— lu \\>
neocomlensis subquadrata S a y n , I I . /. 2; v_.— h| il.»
neocomiensis primollca S a v n, l.lll, 5; v..—h| 113
teschenensis (U h I.), LUI, 2, '3, x.,— h, . .. , 113
Род Lyticoceras H y a t t . 1£0;> ILS
inaeqnicostatiim ( K i l . et R.). LUI. 6; LV, /; h, • 114
ambligonium (X. n. U h l . ) . I.IV, 2;hj 115
cryptoceras (d O r b.), I.IV, 7; h, 115
enode (T h i e r m.), I.VI. I : h, 116
curvicostalum(Tz.,) LVI, 5; LVII. / ; h, lKi
tubercut'jtum sp. n., LIX, l, 1 u ; L, 117
Род Neocosmoceras M a n c h e t , 1922 117
savni (Sim.), LVI, 4} V] 118
hookerl ( B l a n f . ) , I.IV, 3; v
t 118
Род Luppovetta N I k o I o v, 1966 118
super ha (Sa y n), l.l, 6; Vj 118
Род KtUaneUa U h I i g, 1905 ." 119
pexiptycha U h l i g , L, .5 ; v, 119
isrlimitera S a y n , 1.1, v. 119
IncenSiS S a y n , LVI,,?; x,,'. 120
clavicostata K i k. LI, 4 ; v-, 120
Род Stirasinella U h I i g, 1905 121
siibspinosa U h l i g , LI. 5: v 3 121
Род Neohoploceras S p a t h . 1939 121
arnoliii (P i c 1. et C a m p.), LI, 8; h, 122
Род Distoloceras H y a t t , 1900 122
hitrinensis sp. n.. L X . 2; I.XI, 1 ; h t 123
spinosum sp. n.. 1.VII1, / ; I.X. i. 1 a: li, 123
Род Acanthodiscus U h I i g. 1905 124
radiatus ( B r ) , LI, 7 : 11 1 124
twanensis S n s. et G a 111., I.XI, 2 ; h] 125
Род Leopoldia M а y e r - E y m а r, 1887 125
biassalensis ( K a r . ) . I.XI I. / ; li| 125
proneeostata ( F é l i x ) , I.VIll. 2, I.XII. 2; Ii, 125
POA Suboosterella S p a t h , 1921 127
keliaii ( d ' O r b . ) . LXll, .5; h, 127
СемеИство OosterilHJar B r e i s I r o f f e r, 1940 127
Род Oosterella K i l i a n . 1911 127
cultrata ( d ' O r b . ) , I.XII. .ï; h, 128
stevenini ( N i c k l é s ) . LXH. 4; h | ' 128
Надсемейство Desmocerataceae Z i t t e l , 1895 128
Семейство Desmoceratid-e Z i t t e l . 1895 12S
Подсемейство kodesmoccratiuae W r i g h t , 1955 128
Род Barremites K i l i a n , 1913 128
Подрод Barremites s. s 129
difficilis difficilis ( d ' O r b . ) , I .XIII. / , 2, 2 a ; b , ,
2 129
difficilis hemiptychum (K i L), LXITI, 6; II. I> f 129
subdifficilis subdifficilis ( K a r . ) , I.XIII, 3, 5,3 a; b , , ._ 2 130
subdifficilis dimboviciorensis B r e s k., I.XIII, 4, 4 a; 7, 7 a', Ьде 130
Подрод Cassidoiceras subgen. n 131
cassidoides ( U h l i g ) , LXIV, / , / a ; b \ . a 131
waa.eni (S i m.), LXIV, .5 ; h, 132
chaputi chaputi sp. n., LXIV, 4, 4 a; b-, 132
chaputi tshiprenensis subsp. n., L X V , 1, 1 u, 2 ; b,.., 133
psilotatus ( U h I i g ) , L X V I , /, l a ; b,, 2 " 133
fegirensis sp. n., LXIV, 2. 2 a ; h, 131
Подрод Rebonlites subgen. n 134
gouxi (S a v d), L X V . 4, 4 a; h, 135
issarpayensis (K i I. e t K e b.), L X V , 3, 8 a; b, 135
rebouli (411.), I.XVH, i, I a;b t 135
mueriensis ( B r e s k . ) , L X V I , 2; b, 130
Род Subsaynella S p a t h , 1923 I3(i
davvdovi (T r a u t s c h.), I.XX, 1 ; b, 1,37
suessi ( S I m.). LXXI. / ; b 137
grossouvrei ( N i c k l è S ) . LXVIII. / : I.XIX. / . 2; b 137
sayni (Paq.), LXXI, 2, .У;11, 138
Подсемейство Puzosiinac S p a t h. 192? 138
Род Valdedorsella B r e i s t r o f f e r , 1947 138
Подрод Valdedorsella s. s 139
taurica ( K a r.), L X V I ! . 2. 2 a; h, 139
renevieri (K a r.). I.XIX, 3, 3 a; bj 139
Подроа Puezalpella subgen. u 140
нЛ/|£/( H a u g ) , I.XIX. 4. 4 a; b, 110
haugi (B r e s k.). LXXII, / . I a ; 2, 2 a ; b, 141
Рол Pseudohaploceras H y a I t, 1900 141
matheroni matheroni ( d ' O r b . ) . I.XXV, 2, 2 a; bj.—apt! III
matheroni slatinensis subsp. n., I.XXVI. / , J a; apt 142
douvillei ( l ' a I l o t ) . L X X V . / . / a; b t 142
Род Melchiorites S p a t h , 1923 14.3
falloti (K i L), LXIV. 3, 3 a; bj 143
charrierianus ( d ' O r b . ) . I.XXVI, 2. 2 a;b —apt, 2 143
ponticus ( K a r . ) , I.XXV, 8, 3 a ; b, 144
nabdalsa ( C o q ) , I.XX, 4.4 a; b 141
seguenzae ( C o q . ) , I.XX, 2, 2 a ; 3, 3 a ; b-, 145
tenuicinctus ( S a r . e t S e b o n d . ) , LXXI, 4. A a, 4 b; b , 145
Род Puzosia Ba y I e. 1878 I lr>
sharpei S p a t h . I.XIX. 6; albj I4(>
commuais S p a t h , I.XXIII, / ; a l b 3 146
Подсемейство Beudanticeralinae B r e i s t r a f f e r, 1953 147
Род Beudanticeras Hitzel, 1905 147
subparandieri S p a t, L X X I V . (i; alb_, 147
Подсемейство Pseudosavnellinae C a s e v . 1901 147
Рол Pseudosaynella S p a t h , 1923". 147
strettostoma strettostoma ( U h L ) , L X X I V , 2, 2 a; 3, 3 a; 4 : \\. 14.4
strettostoma eichwaldi subsp. n., LXXIV, 5, 5 a; 6, 6 a; bj 148
Семейство Ilolcodiscidae S p a t h, 1924 " 149
Род Spitidiscus K i 1 i a n. 1910 149
Subquadratus Z w . , L X X V I l , 4,4 a; h 149
in)'lotus ( Z w . ) , L X X V I l , 2 ; h 150
meneghinii ( Z i g n o i n R o d.), LXXVIl, ô; h 150
gastaldianus ( d ' O r b.), I.XXVIII. 15; b 151
vandeckii ( d ' O r b . ) . I.XXVIII. 13, 1 4 ; b^ 151
Seunesi (K i L ) . LXXVIl. 17. 17 a ; b, 152
douvillei ( N i c k . ) , L X X V I H . 16; b, 152
ш
oosteri oosteri (S a r. et S c li 0 n d ), I.XXVII, / ; 1>, 153

oosteri nodosa ( T z.). I.XXVII, -ï. Л';Ь, 153
Род Pleslospitldiscus B r e i s t r o f f e r , 1947 153
ligatus (d'Orb.), LXXVIII. 22; H—b 154
Род Holcodiscus U h I i R. 1883 154
hugiformh T l , I.XXVII, 7. 6"; b 151
medlocostatus T z.. I.XXVIII, 11: I.XXIX, 6"; b 155
Irregularls T z., I.XXIX, 3. 4 ; b 155
eaUaudiaius (d'Orb.), I.XXiX, .5; b,,., 1,56
perezianus perezianus (d'O r b.). I.XXIX, / , 2; b 156
perezianus a T z., I.XXIX, 7; b 157
perezianus rasgradi T/.., I.XXIX, 8; b 157
geronlmaefornus T z., LXXIX. 9, 10; b 158
angulatus T/.., l.xxvill. 4: b 158
sopltonisba (Coq.), I.XXVIII 7 ; b 158
diversecostutus ( C o q ) . I.XXVIII. # ; b 158
rarecostatus Kar., LXXVIII, .5, 5 a; b, . 159
nicklesi Kar.. I.XXVIII, 3 Ь | ' 159
ziczac (Kar.). I.XXVII'. 70;b, 16(1
/"<///<;x ( C o q ) , I.XXVIII, P; b, ' KiO
karakaschi B r e s k . . I.XXVIII. / . 2; b. \ |60
Род Astieridiscus K11 i a n, 1910 , 161
pavlowi (Kar.), I.XXVIII, 21, 21 Л',Ъ\ Kil
morletl ( K i l . ) . I.XXVIII. /tf; i>, ici
etegans (Kar.). I.XXVIII. 19, 20; b x n;2
Семейство Silesitidae H y a 1 1, 1900 102
Род Silesites U h l i g , 1883 102
serononis (d'Orb.), I.XXX, 10; b. 162
Род Neosilesires B r e i s t r o f f e r , 1952 163
перо» multlfurcatus subsp. n., I.XXX. U, 12; alb, _ 163
Надссмейетво l'ulchelliaceae H. D o u v i l l é , 1890 \ \t\\
СемеЯСТВО PulChelUdoe H. D o u v i l l é . 1890 ' н;|
Род PulcheUia U h l i g. 1883 \ i<;|
compressissima (d'Orb.), I XXX, 3, 4; b,, 2 Kil
ckangarnieri S a y n , I.XXX, .5: b 2 Kil
seUti K i I.. I.XXX. / : 1>., 165
hoplili/ormis S a y n . I.XXX. 2; b, \ |65
hainizi (Coq.), I.XXX. 6; !>•_. _ l(i(i
Род Carstenia H y a t t , 1903 166
e « i « d i ( K a r s t . ) , I.XXX. 7,7 a; 3; bi ' ififi
lindigii ( K a r s t . ) . LXXX, 9, 9 a; b, \ 167
Надссмейетво Do iville.iceratac.eae P a r o n a е B o n a r e 11 i, 1897 167
Семейство Data)illeiceratidae P a r. е B o n.. 1897 \ Ki7
Подсемейство Roloboceratinae C a s e y , 1961 167
Род Megarvloceras H u m p l i r e y , 1949 167
bontshevi s p. il., I.XXXV. / ; I.XXXVI, 3; apt, \ \fj
Подсемейство Chelonlceratinae S p a t h , 1923 Ki8
Род Paraspin'ceras K i I i a n. 1910 |дя
percevait (U h I i a). LXXXVI. 2, 2 a ; b, " \r,H
pachyeyelum ( U h l i g ) . I.XXXV. 4: I.XXXV1I / : b, ' 1нч
beneckei ( H a t l g ) , LXXXU1, 4; I.XXXIV. 3; b, \ 169
Род Cheloniceras H y a t t , 1903 . . , r/,)
Подред Clielon-ceras s. s _ |70
cornueliamvn (d'Orb.). I.XXXII. Aapt, • 170
beltzuvensis s p. n.. I XXXIII. / . / a ; apt, ' 17]
crassnm S p a t h . LXXXVI, 1 ; apt, . 171
dechauxl ( K i l . et Reb.), l.XXXIII. 2; apt, ; 173
seminodosum seminodosum (S i n z 0 w), I.XXXII. 2; l.XXXIII, 3; apt, 172
seminodosum naltschikense (N i k c h.), I.XXXV, apt, _ 173
Подрод Epicheloniceras C a s e y . 1954 • , 173
maninoides C a s e y . I.XXXV. 2; apt-, ' 174
tza ikovi sp. n.. I.XXXIV, / ; арь _ j74
Род Prochelontceras S p a t h . 1923 . 174
sporu dicum (Roi, ch.). I. XXXIV, 2. 2 a; ant] 175
albrechliaustriae (H oh. en Uhl.). I.XXXI, 4; I.XXXV. 5; apr, " 17'^,
marcomanicum (U h I i g), I.XXXII. / : I.XXXVI1. 2; apt. \ [76
Подсемейство Doirilleiceratinae s. s . _ I7<;
Род Douvilleiceras P a r o n a e t B o n a r е I I i, 1897 170
inaequinodum ( Q u e n s t e d t ) . I.XXXI, / . / a; alb., ' 177
monile ( S o w e r b y ) , I.XXXI. 2 : alb. , 1 7 7
albense ( S p a t h ) , I.XXXI, 3 : allb I 7 8
Семейство Deshavesitidae S t o y a r o w, 1949 17X

Подсемейство Deshayesitinae s. s 178
Род Prodes/t'iyesites C a s e y . 1961 178
germanicus C a s e y , LXXXVIII. 1;apt, 179
stuzeri ( R i e d e l ) , XC, 7 ; apt, I79
Род D.'shuyesites K a s a n s k y . 1914 , 179
deshayesi deshayesi L e y m.. LXXXVIII, 6, 6 a; XC, 4 ; apt, 180
deshayesi consohrinoides (S i n z.), XC, 5 ; apt, . |80
planas C a s e y , LXXXVIII, 3, 4, 5: api, . . . . . . . . 181
424
strigosus C a s e y , XC, / , 3, 3 a; apt, 181

pariSiensis sp. n., X C , 2, 2 a: apt! ]82
callidiscus C a s e y , I.XXXVIII, 2, 2 n ; XC, 6, apt, 182
weissi ( N e u m. u. U li I.), I.XXXVIII, 7; apt, 183
evolvens ( L u p p o v ) , XCI. / : apt] 181
Семейство Parahoplitidae S p a t h, 1924 181
Подсемейство Acanrhohoplitinac S t o y a n o w , 1919 181
Род Acanthohoplites S i n z o w . 191)7 184
r
aschiltaensis ( A n t h.), LXXXIX. 4 ; aptg-cl 18.>
stephanoides (K a s). l.XXXIX, .5 ; apt, 185
Subpeltoceroides (S i n z . ) , LXXXIX, 7; apt, |86
subtobleri subtobleri ( K a s . ) , XC, 8; apte 186
subtobleri batinensis n o v. s u b s p . , l.XXXVIII, S, S a; cl 187
abichi ( A n t lu), LXXXIX, 6, 6" a ; cl • . . . 187
Род Hypacanthoplltes S p a t h , 1923 187
nolaniformis ( i I a s., I.XXXVIII. 10 ; cl 188
Род Gargasiceras C a s e y , 1951 188
aptiense ( R o c h . ) , XC, 10 ; apt, — cl 189
lautum lautum ( G l a s . ) , LXXXIX, 10; apt, 189
lautum laxa (G I a s.), XC, 9 ; apt, 189
Род lmmunitoceras S t o y a n o w, 1949 190
uhligi ( A n t h . ) , LXXXIX. 9; cl 190
compressum ( K a s . ) , LXXXIX <V; apt 191
anthulai ( K a s . ) , L X X X V I I L 9; apt, 191
Род Colombicerns S p a t h . 1923 192
caucasicum ( l u p p o v ) , I.XXXIX. 1. 1 a; 2, 2 a; apt. 192
crassicostatum ( d ' O r b.), LXXXIX, 3 ; apt.. Г 192
Надсемейство Hoplitaceae H. D o u v i 11 é, 1890 193
Семейство HopUtidae H. D o u v i l l e , 1890 193
Подсемейство lloplitinae s. s 193
Род Hoplites N e u m a y r . 1875 •. 193
Подрод Hoplites s. s 193
dentatus ( S o w . ) . XCIII, 5; alb- 193
escragnollensis S p a t h , XCIII, '/ ; alb . .
L 194
Род Anahoplites H y a t i . 1900 em. Spath 194
munlelli S p a t h , XCIII, 6": alb. 194
Надсемейство Acw.thocerotaceae H y a t t , 1900 195
Семейство Brancocerutidae S p a t h , 1933 195
Подсемейство Brancoceratinae s. s 195
Род Hysteroceras H y a t t , 1 9 0 0 195
orbignyi S p a t h , XCII, 2; alb., 195
Подсемейство Mortoniceratinae S p a t h , 1925 190
Род Prohystercceras S p a t h . 1921 196
Подрод Goodhailites S pa th, 1932 196
goodhalli ( S o w . ) , XCII. 1, alb;. 190
Семейство Lyelliceratidae S p a t h , 1921 197
Подсемейство l.eymeriellinae B r e i s t r o ( f e r, 1951 197
Род l.eymeriella J a c o b, 1907 197
Подрод Leymeriella s. s. . . • 197
tardefurcata ( I . e y m.), XCII, ô, 6. 7; alb, 197
rencurelensis J a c o b , XCII, 3, 4; alb, 198
revili J a c o b . XCII, 8; alb, 198
bogdanovitschi bogdanovitschi G l a s . , XCII. 9 ; XCIII, 3, 3 < 2 ; a l b , 198
bogdanovlts.hi undulatocostata K a L. XCIII, /, 2; alb, 199
3. Литература • 200
4. Резюме на френски 209
5. Указател 234
6. Таблици на вкаменелостите с обяснения кьм тях 237
ФОСИЛИТЕ н а В1Ч1глрия
Том IV Лиана кр.-да
Издателски редактор Н. Николина

Хул. редактор Донко»
Техн. редактор / / . Дилвтрол
Коректор ./. Iiaiti.tahfiiri.il
1
Дадена ла набор на I .'. IV. 1967 г. Поапнсана за „еча, на Г». VIII. 1967 ,.
г
Печатни коли 54,60 Издателски коли 4. ,.24
Приложения i'3 ftp.
Формат 59X84(8 Тираж 500
ЛГ III—4-1967
Цена .",.46 ли.
Набрана и отпечатана н Печатница,а на Издатслстнон, на К.\| |
София. кн. Гео Милев. ул. 36
Поръчка .М4 244
Цена 5,46 лв.

Фосилите На България. Том IV. Долна Креда. Главоноги (Nautiloidea и Ammonoidea) .

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Фосилите На България. Том IV. Долна Креда. Главоноги (Nautiloidea и Ammonoidea) .

Uploaded by

Copyright:

Б Ъ Л Г А Р С К А А К А Д Е М И Я НА Н А У

LES FOSSILES DE BULGARIE

PUBLIÉ SOUS LA RÉDACTION DE

В предлагания IV том. от поредицата на .Фоси-

В прелелите на Северна България Предбалкана и Мизийската плоча - долнокредните

Долен валанж ( б е р и а с ) . Навсякъде в Предбалкана и Мизийската плоча бериасът

Д о л е н х о т р и в . Утайките му се разполагат нормално върху горповаланжките, като само

алтернация c пясъчници и алевролити, а на места се наблюдават конгломерати и песъчливи, д е -

Стратиграфия ня к м и а т креда, предложени Стратиграфия на долната креда, приложена in.ii

•/.. à Stolipzkaia dispar Stoliezkaia dispar

z. я Euhaploceras lautiis ou mieux à Hoplites dentatus

/.. à Diadochoceras nodosoeostatum Acanthohoplites bigoureti

supérieur z. â Si test tes ceranonis 1 орен Pseiidosaynelln strettostoma

supérieur z. à Pseudot/iurmannia angulicostata

Bcrria- ?.. л Berriasella boissieri долен

В северозападната част на Мизийската плоча д о л е н хотрив липсва, а в централните й части

Д о л н и я т б а р е м в Предбалкана следна нормално над горния хотрин. Представлява

2 Фосилите на Ги..пария, том IV

ратско, Исперихско, Д у л о в с к о горният барем се разполага нормално над ургонския плитководен

Д о л н и я т а п т е развит д о б р е в Западния и в част от Централния Предбалкан. Харак­

Д о л е н a л б. Установен е само в Западния Предбалкан, к ъ д е т о се разполага нормално над

Средният а л б в Западния Предбалкан следна нормално над долния и има ограни­

При разработката на долнокредната фауна ми беше предоставен богатият публикуван и не­

DESCRIPTION DES FOSSILES

Семейство СУМАTOCERAT/DAE S P A T H , 1927

Полсемейство CYMATOCERATINAE S P A T H , 1927

Род Cymatoceras H y a t t , 1884

Т и п о в в и д , чрез д о п ъ л н и т е л н о означение, Nautilus pseudoelegans d ' O r b i g n y , 1840,

Cymatoceras bifurcatum ( О о s t е r, 1858)

Т и п . Сравнявам c изображението на екземпляра, определен от O o s t e r (1858, pl. 10, fig.

Cymatoceras pseudoelegans ( d ' O r b i g n y , 1840)

Н а х о д и щ е : масово в долнохотривските варовици в Ш у м е н с к о ; барем и хотрив във

Cymatoceras varusensis ( d ' O г b i g n y , 1850)

Cymatoceras neocomiense ( d ' O r b i g n y , 1840)

Т и п . Сравнявам с изображението на екземпляра, определен от d ' O r b i g n y (1810, pl. 11,

Род Eucymatoceras S p a t h , 1927

Eucymatoceras plicatum (Fitton, 1835)

Семейство PSF.UDONAUTIIIDAE H Y Л T Т, 1900

Род Xenocheilus S h i m a n s k y , 1957

Т и п о в в и д , чрез оригинално означение, Nautilus malbosi P i c t e t , 18f>7, от валанжа при

3 Фосилите H:I Нългария, т. IV

Родова характеристика. Н а п ъ л н о обхващащи се завои, с плоска или едва изпък­

Текст - фиг. 2. Xenocheilus malbosi

Xenocheilus ulixis Shimansky, 1957

Табл. Il, фиг. / , / a

Xenocheilus lallierianus ( d ' O r b i g n y , 1840)

Нлдсемейство PHY LLOCERA ТАСЕАЕ Z I T T EL, 1X84

Род Phyllopachyceras S p a t h, 1925

Тексг-фиг. 3. Phyllopachyceras katschiense

Родова характеристика. Силно игволютни кълбовидни черупки с широко закръ­

Phyllopachyceras infundibulum ( d ' O r b i g n y , 1840)

Phyllopachyceras winkleri winkleri ( U h l i g , 1882)

Phyllopachyceras winkleri bontshevi M a n o l o v , 1962

Phyllopachyceras ladinum U h l i g , 1887

I» е л е ж к и. Финото наребрянане на черупката освен грубото, наблюдавано във видовете,

Род Euphylloceras D r u z c z i c , 1953

Текст-фиг, 4. Euphylloceras ponticuli (Ronss.)

Euphylloceras ponticuli ( R o u s s e a u , 1842)

Euphylloceras velledae ( M i c h e l i n , 1834)

Подсемепство CALLIPHYLLOCERATINAE S P A T H , 1927

Род Ptychophylloceras S p a t h, 1927 Neumayriceras S o r r c n t i n o, 1942

Текст-фиг. 5. Ptychophylloceras semisulca:um

Родова характеристика. Черупката е силно инволютна с тесен фуниевиден пъп.

Ptychophylloceras ptychoicum ( Q u е n s t е d t, 1849)

Ptychophylloceras calypso (d ' O г b i g п y, 18405

Ptychophylloceras semisulcatum gevreyi ( S a y n , 1901)

Д о л н и я т а п т е развит д о б р е в Западния и в част от Централния Предбалкан. Харак

Средният а л б в Западния Предбалкан следна нормално над долния и има ограни

При разработката на долнокредната фауна ми беше предоставен богатият публикуван и не

Родова характеристика. Н а п ъ л н о обхващащи се завои, с плоска или едва изпък

Родова характеристика. Силно игволютни кълбовидни черупки с широко закръ

Тскст-фиг. 10. Protetragonites qua

Б е л е ж к и . С ъ с своя голям пън и г ъ с т о разположени прищъпвания този вид се характери

Текст-фиг. 15. Proto

Текст - фиг. 16. Eolepto