Тракийска гробница в с.
Войводово
Д И М Ч О АЛАДЖОВ
Археология, 1966, 3, 52-56
края на май 1965 г. при разораване
В
блока на ТКЗС в м. Геренчеир на 2 км
югоизточно от с. Войводово, Хасковски
окръг, трактористите започнали
заравняването на една надгробна могила,
известна сред местното население с
името Мозоомовата чука. Могилата е
била висока около 2 м с диаметър при
основата около 20 м, разположена на 150 м от
левия бряг на р. Олудере. В близката околност
се виждат още няколко по-големи надгробни
могили.1 На 0,40 м дълбочина плуговете
закачили оформени каменни блокове — покрив
на тракийска гробница. Трактористите
отстранили покривните плочи на гробницата
и изчистили попадналата вътре пръст. След
като „нищо" не намерили, те разбили пода на
гробницата, за да проверят дали отдолу няма
друго отделение.
В Окръжния музей в Хасково бе съоб-
щено на другия ден след откритието и вед-
нага с група ученици започнахме разчиства-
нето, което продължи 10 дни. Разкопаването
се извърши на пластове около гробницата, в
рамките на квадрат със страна 10 м.
Гробницата във Войводово е ориентирана
изток—запад. Тя е изградена с добре
оформени блокове от бял, особено мек ва-
ровик. На естествения заравнен терен най-
напред са наредени плътно един до друг ка-
менни блокове с различни размери (дълги от
1,15 до 1,22 м, широки от 0,60 до 0,66 м, но с
еднаква дебелина — 0,25 м), които трябвало да
служат за основи и под на съоръжението.
След това в краищата на тази правоъгълна
каменна платформа са наредени един ред
каменни блокове, изправени на тясната си
страна. Те имат същата дебелина (0,25 м) и
всички са високи 0,65 м, но дължината им е
различна, като за по-тесните (източна и запад-
на) стени на гробницата е използуван само по
един камък, дълъг 1,70 м. Върху тях стоят по
два реда каменни блокове, изравнени с
вътрешната си страна при източната и за-
падната стена и надвесени навътре, но пра-
вилно издялани при северната и южната стена
така, че се образува засводяване (лъжлив
свод), при което отворът се стеснява с 0,37 м
(обр. 1 и 11). Последните два реда каменни
блокове имат различни размери : ширина
0,50—0,60 м, дебелина 0,27—0,30 м и дължина
1,15—1,40 м. Външните им страни стърчат
неравномерно и са по-грубо издялани (обр. 2).
Най-отгоре за покрив на гробницата са били
поставени пет каменни блока, всички с
различни размери (дължина 1,50—1,70 м,
ширина 0,60—0,80 м, дебелина 0,26—0,30 м),
но така, че с дължините си да покриват
тясната страна на отвора. Покривните плочи
са гладко издялани от трите страни — към
вътрешността на гробницата и отстрани, къ-
дето е трябвало да опират една до друга.
Изобщо всички каменни блокове са загладени
грижливо от вътрешната страна на гробницата
и по-грубо очукани отвън. Между отделните
блокове няма спойка (суха зидария), а
последните два реда камъни са скрепени на
две места с железни скоби.
Гробната камера има вътрешни размери
2,25X1,42 м при височина 1,18 м. Засводява-
нето започва на 0,65 м от пода. Двата най-
горни каменни блока на източната и западната
стена на гробницата имат отгоре малък отстъп,
висок 0,02 м, който е служел за задържане на
покривните блокове от плъзгането им навън.
Всички каменни блокове от стените на
гробницата бяха на местата си, без да е
станало разместване, като ръбовете на
отделните блокове съвпадат с точност до
милиметри.

• Обр. I. Гробницата веднага след откриването Fig. 1.
La tombe, immédiatement après sa mise au jour
• Обр. 2. Гробницата във Войводово след разчист-
ването Fig. 2. La tombe de Vojvodovo, après le déblai
• Обр. 3. Напречен и надлъжен разрез на гробницата
Fig. 3. Coupe longitudinale et transversale de la tombe
Горната страна на североизточния ъгъл
имаше пробит в миналото отвор с диаметър
около 0,50 м, който е засегнал горните два
реда камъни и покривния блок. През този
отвор гробницата е била ограбена в миналото.
Това добре личи от окъртените места, които
са потъмнели от дългото съприкосновение с
пръстта. През същия отвор е навлязла пръст,
която до сегашното откриване е заемала
почти цялата източна половина на гробни-
цата. Нейното място е добре очертано върху
вътрешните страни на белите каменни блокове.
При разчистването източно и североизточ-
но от гробницата на дълбочина около 0,50 м
се очерта в пръстта яма, изкопана в могил-ния
насип. Тя имаше неправилна, почти пресечена
конусовидна форма с най-голям диаметър (към
повърхността) около 2 м. На 1,5 м дълбочина в
ямата открихме разбъркани човешки кости и
накити. Единият край на ямата опираше до
гробницата, там, където е отворът в нея. Явно
е, че в миналото при ограбването първо-
начално е копана в могилния насип кръгла
яма, която не е попаднала на гробницата. След
като стигнали до естествения терен, граби-
телите са разширили ямата, докато са опрели
до североизточния ъгъл на гробницата. Тогава
в нея е направен споменатият отвор, като е
разбит най-източният покривен камък и по два
реда от каменните блокове в същия ъгъл. Да се
направи отвор в мекия варовик е било по-
лесно, отколкото да се разместят каменните
блоков;. През него е влязъл човек, който е из-
хвърлил съдържанието на гробницата в ямата.
Другаде е било невъзможно да се изкарат
вероятно попадналата вътре пръст и останките
от покойника, тъй като могилният насип над
покривните камъни е стоял. Освен намерените
от нас в ямата кости, накити и керамика
възможно е да е имало и други по-едри ме-
тални предмети, които са били ограбени, а
намерените от нас находки поради незначи-
телните си размери са останали незабелязани.
И н в е н т а р : 1. Остродънна глинена амфора
(обр. 4 а) с червеникав цвят и високи плоски
дръжки
• Обр. 4. Тасоски амфори Fig. 4. Amphores de l'Ile de
Thasos -s
• 06p. 5. Печат на тасоска амфора Fig. 5. Sceau sur
une amphore de Thasos
• 06p. 6. Златен наниз Fig. 6. Collier en or
• 06p. 7. Глинени части от погребалния венец Fig. 7.
Fragments d'argile d'une couronne mortuaire
(инв. № A 596) ; височина 0,73 м, ширина 0,36
м, устието 0,115 м, дъно 0,06 м, дръжките —
височината 0,25 м. Възстановена. На едната
дръжка има правоъгълен печат (обр. 5) с
размери 0,03X0,025 м. В средата печатът е с
емблема — лежаща амфора. Надписът гласи:
TASION KPITIAS. В литературата е
засвидетелствуван същият печат във Варна.2
Интересно е да се отбележи, че върху една от
амфорите от Мезек пак в този край намираме
печат с подобна емблема — амфора.3

• Обр. 8. Глинена лампа Fig. 8. Lampe en argile
2. Остродънна глинена амфора (обр. 46) с
жълточервен цвят, подобна на горната (инв.
№ А 597) ; височина 0,76 м, ширина 0,34 м,
устие 0,12 м, дъно 0,06 м, дръжките —
височина 0,27 м. Възстановена. Върху едната
дръжка има правоъгълен печат с размери
0,036x0,024 м, в средата със същата емблема
— лежаща амфора. И при тази амфора стои
етниконът eASIQN, но името на производителя
не е четливо, тъй като печатът е сложен в края
на дръжката и долната му страна не е
отпечатана напълно. Ясно се виждат
последната буква и част от горния край на
останалите букви, така че се чете сигурно
само KX.N.4 Части от двете амфори заедно с
другия инвентар намерихме в ямата, а
повечето фрагменти са били в гробницата—
още едно доказателство, че материалите в
ямата са дошли от гробната камера.
3. Златни м а н и с т а 9 броя (обр. 6), из-
вътре кухи, продълговати, с изчукани в краи-
щата по два реда точици, отдолу снабдени със
запоени плоски халкички за окачване (инв. №
А 593, 594); дължина 0,012 м, ширина 0,008 м,
тежки по 1 —1,2 г, общо 11 г. По устройство
те приличат на златния накит от Малтепе в
Мезек.5
4. Части от погребален в е н е ц . Състои се
от глинени плодове във форма на топчета и
стилизирани плодове, глинени цветчета и др.
Плодовете и цветчетата са били прикрепени с
помощта на тънки бронзови телчета (дръжки).
Всички глинени части на венеца са били
боядисани и сухо позлатени, но тази позлата
е нетрайна, ронлива, поради което при някои е
изпадала.6
От венеца са останали : 38 глинени плода,
боядисани с бяла боя и позлатени на върха
във форма на квадратче (обр. 7 ж); пове-
чето имат забодена от едната страна тънка
бронзова дръжка ; диаметър 0,005—0,008 м7 ;
глинено цветче с 6 листа със следи от бяла боя
и позлатяване (обр. 7 в); диаметър0,02м, с
дебела конусовидна дръжка, с дупка за
прикачване,8 висока 0,012 м; глинено цветче,
кръгло, с пъпчица в средата и радиални
линии, със следи от бяла и синя боя (обр. 7 б);
диаметър 0,019 м, има конусовидна дръжка,
дълга 0,012м, с дупка за прикачване; гли-
нено цветче, многолистно, с устройство като
предното (обр. 7 д); диаметър 0,015 м, счупен
на две ; глинен стилизиран грозд (обр. 7 е) ;
диаметър 0,011 м, със следи от бяла боя и
позлата;9 дължина 0,019м, ширина 0,11 м,
съвсем същият като този от Мезек10 ; ня-
колко продълговати глинени предмета от съ-
щата глина, украсени с резки и точки (обр. 7г),
със следи от позлата; дължина 0,02—0,023м,
дебелина 0,008—0,009 м ; бронзов лист, тесен
и дълъг, с тънка дръжка, със следи от поз-
латяване ; дължина 0,06 м.11
5. Бронзови позлатени апликации, отвътре
кухи, продълговати, 6 броя, отгоре разчле-
нени и профилирани, отпред завършват с
глава на животно (?). Отзад са снабдени с по
две запоени плоски халки за закачване;
дължина 0,027 м, ширина 0,01 м.
6. Кръгла глинена лампа от червена глина
със силно издължен фитилник (обр. 8), по-
крита отвътре и отвън с червен лак. Има
кръгло дъно с малко столче ; височина 0,03 м,
диаметър 0,06 м, фитилник 0,035 м, отвор на
фитилника 0,01 м. Фрагментирана.
Макар и еднокамерна като гробниците в
Дуванлий, гробницата във Войводово пред-
ставя един значително по-развит стадий на
тракийското гробно строителство. Нещо по-
вече, нейният лъжлив свод (обр. 3), който
покрива едно правоъгълно помещение, е много
по-съвършен от свода на дромоса на гроб-
ницата в Малтепе при Мезек.
Глинените предмети от погребалния венец
са съвсем същите като предметите от гроб №
405 от некропола на Аполония, датиран с
бронзова аполонийска монета във втората
половина на III в. пр. н. е.12 От друга страна,
като имаме пред вид изписването на буквата
сигма при амфорните печати, която при на-
шата находка е с доста наклонени рамене,
трябва да поставим гробницата във Войво-
дово по-рано — в първата половина на III в.
пр. н. е. Това по-ранно датиране се подкрепя
и от еднаквите с мезекските глинени гроздове
от погребалния венец, варианти от които се
срещат впрочем през цялата елинистиче-ска
епоха.
Както е известно, остродънните амфори с
подпечатани дръжки служат изключително за
пренасяне на стоки, като опаковка — главно
на вино и зехтин. В нашия случай изглежда
амфорите са били предназначени за зелтян,
тъй като според един тасоски закон
1 7
От с. Войводово е известна богата гробна на
ходка от римската епоха, открита при подобни обстоя
телства през 1941 г. Вж. И. В е л к о в , Гробна находка
от с.2Воеводово, ИАИ, XIV, 1940/1942, стр. 211—214.
M. M и р ч е в, Амфорните печати от музея във Вар
на, Соифя, 1958, стр. 15—16, № 25, табл. IV 1 ; К. Ш к о р-
п и л, Печати върху амфори от Черноморското край
брежие,
3
ИАИ, VIII, 1934, стр. 35, №101, обр. 19101.
Б. Ф и л о в, Куполните гробници при Мезек, ИАИ,
XI, 1937,
é
стр. 74, №56.
За повече подробности във връзка с тасоските
амфорни печати вж. Т. И в а н о в , Антична керамика от
некропола на Аполония, Аполония, София, 1963,стр. 260—
263 и5 цит. там литература.
Б. Ф и л о в, цит. съч., стр. 34, обр. 32.
6
За повече подробности върху глинените части от
погребалните венци вж. Я. М л а д е н о в а , Погребал
ните венци от некропола на Аполония, Аполония,
София, 1963, стр. 287—292 и цит. там литература.
от IV в. пр. н. е. се забранява търговията с
вино в амфори.13 Друг е въпросът за вторич-
ната им употреба от траките.
Амфорни печати от вътрешността на
Тракия досега са открити само на няколко
места (Мезек,14 Мадара,16 Копринка16). Те,
както и останалите материали от новата
находка от Войводово свидетелствуват за
оживени търговски връзки и на този район с
гръцкия свят. Тази търговия е била вероятно
най-интензивна по долината на р. Марица.
Същите, вж. пак там, стр. 290—291, обр. 101 и
102 и8 табл. 156.
9
Подобни, пак там, обр. 101 горе и табл. 156 горе.
Същите гроздове са познати от Мезек ; вж.
Б. Ф10 и л о в, цит. съч., стр. 78, обр. 88 долу
11
Пак там, обр 88 горе.
Такива са известни от некропола на Аполония ;
вж. Я. М л а д е н о в а , цит. съч. и стр., обр. 101 долу,
дясно.
12
И. В е н е д и к о в, Разположение на некропола
и организация на разкопките през 1947—1949 г., Апо
лония,
13
София, 1963, стр. 46, гроб № 405.
Хр. Д а н о в , Из древната икономическа история
на Черноморието,
14
ИАИ, VIII, 1934, стр. 230.
15
Б. Ф и л о в, цит. съч., стр. 74.
Д. Д е ч е в , Антични надписи, Мадара, стр. 166,
№ 4.16
А. А л е к с и е в а , Амфорни печати от Коприн-
ка, ГНАМП, II, 1950, стр. 185—190.