9 Балканите и българите в епохата

на Новото време
През ХVIII в. българите и останалите балкански народи
навлизат в нова епоха от своето историческо развитие –
Възраждането, когато започва икономически, политически
и духовен подем и се извършват радикални промени в ця-
лостния им живот. Това е преход към модерното буржо-
азно общество, който преминават по различно време и
при различни условия всички европейски народи.
• Кои са причините за появата на възрожденски процеси
на Балканите?
• Как упадъкът на Османската империя стимулира
стопанския и духовен подем на българите?
• Какви са отличителните белези на възрожденската
епоха?
• Кои са исторически обусловените, специфични черти
на Българското възраждане?
1700 1750

1299 1699 1752

Осман получава титлата султан от араб­
ския халиф
1453
Константинопол е завладян от османците
Сключен е мирният договор от Сремски Кар­ Евгениос Вулгарис открива Атонската ака­
ловци, с който започва разделянето на ев­ демия
ропейските територии на Османската им­
перия 1762
Паисий Хилендарски завършва „История славя­
Началото на ХVIII в. нобългарска”
Начало на Българското Възраждане

1703-1730
Султан Ахмед III прави опит за европеизация
на Османската империя

Любен Каравелов Фабриката на Добри Желязков в Сливен е първата на Балканите, картина на Феликс Каниц
 Б ъ л г а р и я
М а к е д о н и я

Истанбул

А л б а н и я Солун
1

Г ъ р ц и я

Егейско море

Т у р ц и я
Й
он
ий

Атина
ск
о
м
ор
е

1 – Зографски манастир
1800 1850 1900

1804 1856 1879

Начало на Сръбското въстание Обнародван е Хатихумаюнът Приемане на Търновската конституция

1812 1860 1885

Белградският пашалък получава автономен Великденска акция Съединението на Източна Румелия с Княже­
статут ство България
1870
1821 Учредяване на Българската екзархия 1908
Начало на Гръцкото въстание Обявяване на независимостта на България
1876
1830 Априлско въстание
Гърция става независима държава
1878
1835 Възстановяване на българската държава
Открито е първото светско новобългарско
училище

1839
Начало на реформите в Османската империя.
Прокламиран е Гюлханският хатишериф

Васил Левски Христо Ботев

 9 Балканите и българите в епохата на Новото време
Важни понятия
Халифат
Ислямска форма на държавно управле­
ние, която отразява политическото
единство на мюсюлманския свят
Халиф
Владетелят на халифата, който се
възприема като наследник на поли­
тическата власт на Мохамед и пряк
наместник на Аллах на земята
Tеократична монархия
Форма на държавно управление,
при която владетелят обединява
висшата светска и духовна власт и
има неограничени правомощия
Спахилък / тимар
Условна феодална собственост, под
формата на земеделска земя или на
различни други приходоизточници,
която султанът дава на спахиите в
замяна на военна служба.
Спахия / тимариот
Мюсюлмански феодал, който получава
владение от султана заради своите
военни задължения, събира данъци от
подчиненото му християнско насе­
ление и с тези приходи подсигурява
конни войници за султанската войска
Еничарски корпус
Състои се от пехотинци, събирани
от покореното население по силата
на данъка девширме (кръвен данък).
Еничарският корпус дава възмож­
ности за достигане на високи поли­
тически и военни постове в държа­
вата, включително и този на велик
везир.
Шериат
Съвкупност от правни, морални и
религиозни норми, които се основа­
ват на Корана и на хадисите (преда­
ния за живота и делото на Мохамед)
Ферман
Официален султански указ, закон, чрез
който се уреждат текущи админи­
стративни и управленски въпроси
174
1299 1699
Османската империя
Османската държава е създадена в самия край на XIII и началото на XIV
век. Тогава тя представлява малко княжество на границата на ислямския
и християнския свят. Тази незначителна периферна държава постепенно
завладява християнските земи в Мала Азия и на Балканите. През 1453 г. ос-
манците превземат Константинопол и занапред се превръщат във во-
деща сила в Югоизточна Европа и в Източното Средиземноморие. Как
става това?
Една нова сила в Европа
Началото на нахлуването на османските турци на Балканите се свързва със завладя-
ването на крепостта Галиполи през 1354 г. През следващите сто години те успяват
да наложат властта си над почти целия Балкански полуостров и се превръщат в сери-
озна заплаха за страните от Европа. През втората половина на XV и началото на XVI
век османската държава изживява период на най-голям разцвет, който е свързан с не-
спирните победи срещу балкански и средноевропейски владетели. През 1517 г. осман-
ците завладяват свещените мюсюлмански земи, подчинени дотогава на Абасидския ха-
лифат. След смъртта на последния халиф султан Сюлейман I Великолепни (1520–1566 г.)
официално взима титлата ◊халиф на исляма“, като с това се превръща в най-мощната
фигура в ислямския свят.
През 1529 г. османските войски обсаждат Виена. Осемнадесет години по-късно (1547 г.)
Хабсбургите са принудени да признаят османската власт в Унгария. Османците са от-
блъснати от Средна Европа едва в края на XVII век.
Управление на Османската империя
Османската империя е строго централизирана и военизирана теократична монар-
хия. Султанът управлява огромната територия на страната си благодарение на мно-
гоброен военно-административен апарат, който се състои от представители на
господстващото военизиранo ислямскo съсловие, пряко подчинено на волята му. В
столицата подобни функции изпълнява владетелският съвет (Диван), в който вли-
зат везирите. Начело на Дивана стои великият везир, на практика вторият човек в
държавата след султана.
Военно-феодалната система в империята
Основната причина за бързата и успешна експанзия на османските турци в Европа
се корени в тяхната военна организация. Мощната им ударна сила се гарантира от
системата на спахилъците. Спахиите са мотивирани да завладяват все повече нови
земи, а в резултат на завоеванията османската войска става по-голяма и по-успешна.
Спахилъците на един район са обединени в по-голяма военноадминистративна единица
(санджак). Няколко санджака образуват бейлербейство, управлявано от бейлербей –
най-висшата провинциална институция. Освен с конниците – спахии, султанът раз-
полага и с еничарски корпус.
Религиозна система
Господстващата религия в империята е ислямът. Немюсюлманските народи имат
право да запазят и да изповядват религията си, но само ако заплащат специален рели-
гиозен данък (джизие). Приходите от него са от решаващо значение за успешните во-
енни походи. Това е причината османската държава да не провежда системна и целе-
насочена политика на ислямизация сред покорените народи.
Правната система в Османската империя се нарича шериат. Тя е създадена върху
принципите на ислямските религиозни закони. Султаните могат да издават фермани,
които обаче винаги са съобразно шериата.
Исторически извори

И1 Султан Сюлейман I Великолепни И2 Първата обсада на Виена

(1521–1566 г.) Османска илюстрация от XVI век.
Портрет на Сюлейман от западен ху­
дожник, ок. 1530 г.

Зад. 1 Опиши личността, която

е изобразена на портрета. Опитай
се да обясниш, защо султан Сюлей­
ман е наел западен художник, за да го
нарисува. Освен като „Великолепни“
той е известен и с прозвището
„Канунни“, което означава „Законода­
тел“. Потърси информация за зако­
ните и административната уредба
на Османската империя във вре­
мето на нейния разцвет и представи
доклад пред класа.

И3 Карта на Османската империя и нейната експанзия до края на XVII век

Зад. 2 Сравни стиловете на

двете изображения (И1 и И2). Какво
Северно море
Балтийско
море
целят да изразят художниците с всяка
от картините? Какво внушение е
Варшава търсил авторът на картината от
Е в р о п а Киев И2?
Северен Виена
атлантически Будапеща
океан
Венеция
Белград Букурещ
Марсилия Варна Черно море
опол
Рим Призрен София антин Каспийско
Барселона
Солун Конст море
Баку
Атина
Тунис Александрета
Родос
Средиземно море Дамаск А з и я
Триполи Багдад Зад. 3 Опиши в хронологична
Александрия Йерусалим последователност земите, които
Кайро османците завладяват. С какво са
750 мили Персийски
1000 км залив важни тези територии? Какво насе­
А ф р и к а ление живее в тях? Какво е значени­
Медина
ето на османската експанзия за сре­
Мека диземноморския регион? По какъв
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРЕЗ 1683 Г. Червено
море начин завладяването на Константи­
Османски бейлик, 1300
Придобивки, 1300–1359
нопол, на Мала Азия и на Балканския
Придобивки, 1359–1451 полуостров променя политиката
Придобивки, 1451–1481 (Мехмед) на западноевропейските сили? А как
Придобивки, 1512–1520 (Селим I)
Придобивки, 1520–1566 (Сюлейман Великолепни) се променя тяхното развитие във
Придобивки, 1566–1683 връзка с появата на новата сила на
Изтока?

175
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време
И4 Османският разгром при Виена
Из „Тайната история на царуването
на Ян Сибиески“, 1683 г.:
(...) Победата, която кралят на Полша
спечели срещу неверниците, е тол­
кова голяма, че миналото не помни
нищо подобно, а бъдещето едва ли
ще стане свидетел на нещо такова.
Всички обстоятелства този път бяха
благоприятни за християнството и
за империята в частност. От една
страна, ние имахме Виена, обсадена
от 300 хиляди турци и почти заду­
шена (...), видяхме императора, прого­
нен от своята столица чак в покрай­
нините на владенията си, (…) но от
друга страна, станахме свидетели
на чутовното обединение на импер­
ските сили; владетелите на Саксония
и Бавария лично водеха войските си в
обединените имперски сили под ко­
мандването на херцога на Лотарин­
гия, а присъствието на полския крал
струваше колкото цяла армия (…)
В утрото на 12 септември (неделя)
турците атакуваха силите на им­
перията на хълмовете около Виена,
смятайки, че могат едновременно
да продължат обсадата на града и да
се справят със силите на християн­
ските принцове (…). Самата битка
продължи 14 или 15 часа. Сечта беше
ужасна, а загубите на турците – не­
описуеми, тъй като те оставиха на
бойното поле освен мъртвите и ра­
нените, цялата си екипировка, ша­
три, оръдия и имущество, което от
шест години бяха събирали из огром­
ната Османска империя.
1. Припомни си основните черти на
европейския държавен абсолютизъм
и ги сравни със системата в Осман­
ската империя. Посочи какви са при­
ликите и разликите. Обясни причи­
ните за тях.
2. Опиши държавното управление
на Османската империята. Направи
схема на военно-административ­
ната йерархия.
176
1299 1699
И5 Ограниченията за покореното
население в Османската империя
В заповед до цариградския къдия (съ-
дия) от юни 1757 г. султанът казва
следното:
Облеклото и въобще външният вид на
немюсюлманските елементи – евреи
и християни, живеещи в Цариград, се­
далището на великото халифатство,
както и в околностите му, устано­
вени още от старо време, бяха наго­
дени така, че подчинявайки се на бла­
гонравието, да проличава тяхната
немощ и мизерия. Обаче, макар това
положение да беше нагодено според
шериата и местните обичаи, от из­
вестно време насам поменатите хора
превишават границите на шериата и
благоприличието било по отношение
на походката си, било по отношение
на облеклото. Те почнаха да се обли­
чат, въпреки подчиненото си положе­
ние, с широки дрехи от разноцветни
сукна, да носят индийски шалове и по­
яси, както и чакшири от тънко алено
сукно, [предназначени] специално за мю­
сюлманите, кожуси от бялка и видра
и разни други облекла. Също така те
почнаха да яздят на коне, без да при­
тежават за това височайши ферман,
както и да се качват на лодки с по три
чифта весла. Освен това някои хрис­
тияни установиха едно нововъведе­
ние, като почнаха да надяват на гла­
вите си въпреки установения обичай
Зад. 4 През 1683 г. Виена е обса­
дена от османците за втори път.
Коментирай събитията (И4). При­
помни си каква е политическата
обстановка в отделните държави на
християнска Европа в този момент.
Какво би се случило, ако обсадата
беше успешна за османците и Виена
беше паднала в техни ръце?
3. Опитай се да обясниш какви са
причините за бързите военни и
политически успехи на османците
през XV-XVI век.
4. Припомни си каква е политиче­
ската обстановка в Европа по време
на османското нашествие. Обясни
защо европейските сили допускат
една чужда за европейските цен­
ности държавна система да завладее
едни чудновати калпаци, високи около
половин аршин, което само по себе си
представлява нещо, заслужаващо пори­
цание и отвращение както от шери­
ата, така и от местния обичай. Тия
непозволени форми от гледището на
вярата и политиката към подвласт­
ните ще трябва да бъдат забранени,
понеже споменатите евреи и христи­
яни не са нищо друго освен една обик­
новена рая, та много естествено е, че
и нейната външност и походка шери­
атски и логически ще трябва да от­
разяват до голяма степен тяхната не­
мощ и мизерия. Ето защо за в бъдеще
тяхното облекло не трябва да при­
лича на мюсюлманското. Те не трябва
да се обличат в кожуси от кожи на
рисове, невестулки, видри, степни ли­
сици и други. Да им се забрани кате­
горично да се обличат с дрехи от раз­
ноцветни материи, да носят високи
калпаци, да яздят на коне без разреше­
ние, да се качват на лодки с по три чи­
фта весла, като им се напомни пов­
торно, че те ще трябва да се обличат
в дрехи, подходящи за подвластни по­
даници, от синьо или мораво сукно и
да носят ниски калпаци. (…) След това,
в случай че се намери някой продавач
или човек, облечени постарому, които
още не са се вразумили, веднага да бъ­
дат заловени и представени пред моя
диван. (…)
Зад. 5 Обясни какви са ограни­
ченията за покореното население в
Османската империя (И5). Защо сул­
танската заповед се основава на
шериата? Защо османската власт
обръща такова внимание на външния
вид на своите поданици? Защо те са
разделени по религиозен, а не по наци­
онален признак?
толкова големи територии от кон­
тинента.
5. Обясни каква е ролята на исляма за
османската експанзия в Европа.
6. Обясни защо османската държава
не води политика на масова ислями­
зация спрямо покореното население.
Какви са последиците от това?
Балканските нации и техните нови
държави
От края на XVII век, като последица от няколко неуспешни войни срещу
европейските си съперници, Османската империя изпада в криза. Султа-
нът започва да губи територии и става ясно, че вече не е всемогъщият
владетел на Изтока. Осемнадесетият век за империята е време на упа-
дък, анархия и произвол, цената за които е платена от покорените на-
роди. Това предизвиква тяхната национална еманципация. Какъв е резул-
татът от нея?

Сръбското въстание Важни понятия

Сърбите са първите християни в империята, които през 1804 г. организират въ-
оръжена съпротива за отхвърляне на османската власт. Основни причини за това са Еманципация
слабостта на централната султанска власт, деморализацията на армията, задълбоча- Освобождаване от състояние на зави­
ващата се финансова криза, беззаконието и корупцията, обхванали всички структури симост, от предразсъдъци и ограни­
на управлението. Сръбското население в Белградския пашалък е подложено на крайни чения
издевателства и произвол от страна на еничарите, които вече не се подчиняват на
султана. Турският управител в Белград прибягва до отчаяна стъпка – призовава сръб- Автономно княжество
ските селяни да вземат оръжие и да се защитават сами. Княжество, което е формално зави­
Начело на сръбското въоръжено движение застава бившият хайдутин Кара Джордже симо от даден суверен – в случая
Петрович. За няколко години то обхваща обширни територии, населени със сърби. османския султан. Султанът има
Действията на въстаниците се развиват на фона на сложна международна обстановка право да поддържа войска в опреде­
и под силната опека на Руската империя. През 1812 г. завършва поредната руско-турска лени крепости, а сръбският княз е
война, с което се слага край на първия етап от въстанието. През 1815 г. сърбите от- задължен да му плаща ежегоден данък.
ново започват въоръжени действия срещу османската власт. Този път водач на въс-
таниетo е Милош Обренович. С компромиси и внимателни политически стъпки през Фанариоти
30-те години на XIX век той успява да направи Сърбия автономно княжество. Висши гръцки духовници в Осман­
ската империя. От техните среди
Вселенската патриаршия и фанариотите султанът назначава вселенския патри­
След завладяването на Константинопол от султан Мехмед II през 1453 г. Вселен- арх. Наименованието идва от квар­
ската патриаршия се запазва, но е подчинена на османската централна власт. В ръ- тала Фенер в Истанбул, където се
цете на султана тя се превръща в средство за управление на поданиците-християни. намира седалището на Вселенската
По този начин гърците се оказват единствената християнска народност в импери- патриаршия. Така са наричани също
ята, която има постоянно действаща институция. богатите и знатни гърци, потомци
През XVIII век фанариотите започват да налагат активно гръцкото културно вли- на някогашната византийска аристо­
яние. Във васалните на Османската империя княжества Влахия и Молдова султанът крация, които благодарение на богат­
назначава фанариоти за князе. През 1821 г. в двете княжества избухва антифанариот- ствата и политическите си връзки
ско въстание, което бързо е потушено от централната османска власт. През следва- традиционно заемат висши държавни
щите десетилетия под натиска на Великите сили фанариотското управление там е длъжности.
прекратено, а княжествата получават все по-голяма автономия.
Статукво
Гърците се сдобиват с национална държава От латински status quo – трайно
Освободителното движение на гърците започва през 1814 г. със създаването на еми- съществуващо, установено правно
грантската организация в Одеса – ◊Фелики етерия“ (◊Дружество на приятелите“). В или фактическо положение.
резултат на нейната активна дейност и примера от събитията във Влахия и Молдова,
през 1821 г. избухва въстание на полуостров Пелопонес. То се разпространява по съ- Танзимат
седните острови. Начело на въоръжената борба застава хайдутинът Теодорос Коло- (от арабски – реформа) Въвеждане
котронис, подпомаган от Георгиос Дикеос, член на ◊Фелики етерия“. на цялостни реформи в Османската
В продължение на осем години (до 1828 г.) гърците водят непримирима война, макар империя, които целят европеиза­
и с променлив успех, срещу османските сили. През 1829 г. в резултат на още една ру- ция на държавата. Това е период на
ско-турска война между двете държави е сключен Одринският мирен договор, който обществени реорганизации в Осман­
признава създаването на гръцка държава. През 1830 г. е подписан Лондонският договор, ската империя, започнал с Гюлханския
чрез който тя става първата независима държава на Балканите през XIX век. хатишериф през 1839 г. и завършил
с приемането на първата османска
конституция през 1876 г.
177
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време

1804 1878

Османската държава прави опити за реформи

Конвенция Империята губи територии и войни. За да предотврати по-нататъшния є терито-
Международен договор или спогодба риален разпад, централната османска власт предприема реформи. Ликвидиран е еничар-
по специален въпрос ският корпус, премахнато е и спахийството, а владенията на спахиите са поставени
под държавно управление. Създадена е редовна армия, както и министерства с чинов-
ници на заплата. Всичко това отговаря и на интересите на западноевропейските Ве-
лики сили. Те желаят запазване на териториалното статукво, тъй като за тях Осман-
ската империя е традиционен икономически партньор. Но те желаят и модернизация
на империята. През 1839 г. султан Абдул-Меджид издава Гюлханския хатишериф – указ,
с който са оповестени равноправие на всички поданици в империята, свобода на ве-
роизповеданието, справедлив съдебен процес и данъчна система, нова организация на
войската. Започва епохата на танзимата.

Исторически извори

И1 Положението в османските жители са принудени да напускат род­ И2 Съдбата на Гърция

провинции през XVIII век
В „Общо описание на Османската импе-
рия“ И. Мураджа д’Осон (1740–1807 г.),
известен френски дипломат и исто-
рик, пише следното:
Липсата на безопасност препятства
развитието на промишлеността и
обрича на безплодие земите, които
са така богати и надарени от приро­
дата, в по-голяма степен, отколкото
тежките повинности и произвола на
правителствените чиновници. Иму­
ществото на държавните служители
се конфискува след смъртта им, ако
това не е сторено още приживе. Ни­
кой не смее открито да показва бо­
гатството си поради страха да не
привлече вниманието на правител­
ството. Хората не знаят как да из­
ползват капиталите си. Нима биха
пожелали да ги вложат в някое изгодно
предприятие, ако извън столицата
всички подобни предприятия са под­
ложени на многочислени опасности,
произтичащи от липсата на поли­
ция и злоупотребите на съдиите? В
мирно време те са подложени на на­
паденията на разбойниците, по време
на война войниците се отнасят със
собствеността на земляците си
така, както към имуществото на вра­
говете си, и едно частно лице винаги
се намира във властта на правител­
ствените чиновници. Резултатите
от деспотизма явно се проявяват в
нищетата на провинциите. Градо­
вете са наводнени от тълпи на бед­
няци. Множеството скитници са ви­
наги готови да застанат зад което и
да е бунтовническо знаме. Мирните
178
ните си места: християните – надя­
вайки се да намерят убежище извън
пределите на империята, мюсюлма­
ните – за да се заселят в столицата,
където тиранията не се чувства тол­
кова силно; това обаче невинаги се
разрешава. (…)
М. Тодорова, Подбрани извори за историята
на балканските народи, ХV-ХIХ век, София,
1977 г., с. 117
Зад. 1 Опиши проблемите в
Османската империя през XVIII век.
Защо именно те правят впечатление
на френския дипломат? Кои слоеве на
обществото в империята са засег­
нати? По какъв начин проявите на
кризата засягат поданиците – хрис­
тияни и мюсюлмани?
Из ,,Лондонски протокол за Гърция'',
3 февруари 1830 г.:
I. Гърция ще бъде независима държава
и ще се ползва от всички политиче­
ски, административни и търговски
права, които съпътстват една пълна
независимост.
(…) III. Управлението на Гърция ще
бъде монархическо и наследствено по
първородство. То ще бъде поверено
на един княз, който може да бъде из­
биран измежду господстващите ди­
настии на държавите, подписали
договора от 6.VII. 1827 г., и ще носи
титлата суверенен княз на Гърция.
(…) VI. Османската порта предоставя
на ония свои гръцки поданици, които
искат да напуснат турската тери­
тория, един срок от 1 година, за да
продадат своите имоти и напуснат
свободно страната. Гръцкото прави­
телство дава същото право на онези
жители на Гърция, които искат да се
преместят на турска територия.
(…) VIII. Никаква войска, принадле­
жаща на една от трите договарящи
се страни, не може да навлиза в тери­
торията на новата държава без съгла­
сието на другите два двора, подпи­
сали договора.(…)
М. Тодорова, Подбрани извори за историята
на балканските народи, ХV-ХIХ век, София,
1977 г., с. 292-293
Зад. 2 Какво е характерно за
новата държава на Балканите? Про­
учи кои са „трите договорящи се
страни“ и какви са причините за спо­
разумението между тях.
И3 Сърбия по нов път
Из Сръбската конституция от 1838 г.:
1. Съгласно органическия устав, който
давам [султан Махмуд II] на сръбския
народ, на тебе [Милош Обренович] и
на твоето семейство се дарява кня­
жески сан в знак на награда за твоята
вярност и преданост и в съответ­
ствие с царския берат, който ти по­
лучи по-рано (...)
6. Ще бъде образуван и създаден съ­
вет от старейшините и най-влия­
телните сърби. Броят на членовете
на този съвет ще бъде 17 души, един
от които ще бъде председател. (...)
11. Не може да се издава никаква за­
повед и не може да се събира ника­
къв налог, преди да бъдат предва­
рително одобрени и утвърдени от
съвета. (…)
17. Тези 17 членове на съвета не мо­
гат да бъдат отстранявани безпри­
чинно, докато пред моята висока
порта не се докаже вината им в ня­
какво престъпление или нарушение на
законите и постановленията на стра­
ната. (…)
45. Тъй като търговията на Сърбия е
свободна, всеки сърбин може да се за­
нимава свободно с търговия и никога
няма да се налага и най-малко ограни­
чение върху тази свобода, освен ако
князът в съгласие със съвета на стра­
ната не сметне за нужно временно
да ограничи някой предмет на тър­
говията.
46. Всеки сърбин, съобразявайки се със
законите на държавата, е пълен сто­
панин: той може да продава собстве­
ното си имущество и собственост,
да разполага с тях по своя воля и да ги
предава по завещание. (…)
49. Всякакъв вид отработъчна повин­
ност (кулук) се отменя в Сърбия и не
може да бъде налагана на никой сър­
бин. (…)
59.Тъй като спахилъците – тимари и
зиамети – в Сърбия са отменени, то
този стар обичай не може никога да
бъде въведен наново. (…)
М. Тодорова, Подбрани извори за история-
та на балканските народи, ХV-ХIХ век, София,
1977 г., с. 261
Зад. 3 Какви са основните прин­
ципи, застъпени в сръбската консти­
туция от 1838 г.? Какъв е статутът
на сръбската държава? По какъв начин
той е оповестен в текста на основ­
ния закон?

И4 Дунавските княжества местно с общата за двете княжества

Из „Конвенция относно устрой-
ството на Дунавските княжества,
Париж, 19.VIII. 1858 г.:
I. Отсега нататък княжествата Мол­
дова и Влашко под наименованието
Обединени княжества на Молдова и
Влашко ще бъдат под върховната
власт на султана.
II. (…) княжествата ще продължават
да се ползват от привилегиите и сво­
бодите, при колективната гаранция
на договарящите се държави. Вслед­
ствие на това княжествата ще имат
свободно управление, което няма да
подлежи на никакво вмешателство
от страна на Високата порта и ще
се осъществява в пределите, устано­
вени от съглашението на държавите-
поръчителки със сюзеренния двор.
III. Обществената власт във всяко кня­
жество се поверява на княз и изборно
събрание, действащи в предвидените
от настоящата конвенция случаи съв­
Централна комисия. (…)
VI. Законите, които се отнасят до
специалните интереси на двете кня­
жества, ще бъдат изготвяни от гос­
подаря и подлагани на гласуване от
събранието. Законите, които се от­
насят до интереси, общи за двете
княжества, ще бъдат изготвяни от
Централната комисия и ще се гласу­
ват от събранията. (...)
X. Господарят се избира пожизнено от
събранието. (...)
XXXII. На Централната комисия се въз­
лага охраната на конституционните
положения на новия строй, които по
нейно мнение трябва да бъдат от­
странени, и да повдига пред него въ­ Зад. 4 Обясни защо съдбата на
проса за подобренията, които следва Дунавските княжества е решена чрез
да бъдат въведени в разни области на международна спогодба. Припомни си
управлението. (…) каква е международната обстановка
след 1856 г. Какъв е статутът на Вла­
М. Тодорова, Подбрани извори за историята
хия и Молдова в резултат на Париж­
на балканските народи, ХV-ХIХ век, София,
кия договор?
1977 г., с. 333

179
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време

1804 1878

И5 Отражение на реформите в Ос- И6 Югоизточна Европа през 1833 г.

манската империя
Из „Доклад на руския консул Мус-
токсиди до посланика Титов в Ис- Югоизточна Европа 1833г.
танбул”, Солун, 28 август 1840 г.:
„Новите институции, с които два­
Р У С И Я
мата последни султани искаха да да­ Виена
рят Турция, не само не бяха посрещ­
нати благоприятно от народите, А В С Т Р И Й С
К А И М П Е Р И Я Яш
чието положение тези владетели ис­
каха да подобрят, но напротив, но­ МОЛ-
ДОВА
вата организация възбуди недовол­
ството на турците, а същевременно
не задоволи и раята. Първите гово­
ВЛАХИЯ
рят, че не виждат в нея нищо освен
Белград Букурещ
задълженията, които им налага, от
които най-тежкото е военният рек­ ПАПСКА
СЪРБИЯ
рут. Другите казват, че не вярват ДЪРЖАВА
ЧЕРНА ГОРА
да се осъществи това, което е обе­
щано. (…)
Цетине ОСМАНСКА ИМПЕРИЯ
Тъй като недоволството е всеобщо,
всеки призовава с пълен глас промяна
Истанбул
на нещата като единствен лек за Неапол
КРАЛСТВО
участта си. Всеки се храни с някакви
надежди. Турците и албанците зала­
гат върху Мехмед Али, когото бого­
творят; християните разчитат на НА ДВЕТЕ
политическите събития, за да проме­ Г Ъ Р Ц И Я
нят положението си. Портата няма
никакви приятели в тези краища ос­ СИЦИЛИИ
Атина
вен няколко млади турци, изтикани
в последно време на първите длъж­
ности във военната йерархия, както
и една част от висшето гръцко духо­
венство, което се страхува да не из­
губи влиянието си при една промяна 200 км
на правителството.”
М. Тодорова, Подбрани извори за историята
на балканските народи, ХV-ХIХ век, София 1977, Зад. 5 Какъв е резултатът от Зад. 6 Разгледай внимателно кар­
с. 163-164. приложените султански реформи? тата. Изброй държавите на Балка­
Как са посрещнати те сред населе­ ните и се опитай да определиш тех­
нието в империята? Защо въпреки ните граници. Посочи кои европейски
намерението за реформи покоре­ Велики сили имат преки територи­
ните народи продължават да се ални интереси в региона и защо?
стремят към отхвърляне на осман­
ската власт (И5)?

1. Опитай се да разясниш поняти­ 3. Припомни си политическата ситу­ 5. Сравни управлението на новите

ето „национална еманципация“ в кон­
кретния исторически контекст.
Използвай това, което вече знаеш за
понятието „еманципация“.
2. Систематизирай основните про­
явления на кризата в Османската
империя. Защо кризата предизвиква
националноосвободителни движения
сред покорените народи?
180
ация в Западна Европа от края на
XVIII до средата на XIX век. Открий
основните прилики и разлики в бор­
бите за национален суверенитет на
балканските и на другите европей­
ски народи.
4. Обясни в резултат на какви съби­
тия се създават новите балкански
държави.
национални балкански държави с
това на западноевропейските през
XIX век. Обясни как и в каква сте­
пен на Балканите са реализирани
просвещенските идеи за държавно
управление. Вземи под внимание
и реформите, които оповестява
османският султан.
Стопански и духовен подем
в българските земи
Българското възраждане е естествен резултат от редица вътрешно-
имперски и външни фактори. Под тяхно влияние започва приобщаването
на българското общество към ценностите на европейския християнски
свят и на буржоазната цивилизация.

Кризата в Османската империя

През ХVIII в. в Османската империя настъпва всеобщ упадък. Военните неуспехи Важни понятия
разрушават мита за непобедимостта на турците, османската държава губи голяма
част от своите европейски владения и изпада в тежка финансова криза. Централната
власт отслабва и не е в състояние да контролира основните институции, върху ко-
ито се крепи управлението на султана – спахийството и еничарския корпус. Те посте- Тимар
пенно започват да се рушат, а опитите на Високата порта да възстанови реда чрез Особен вид ленно владение (земя) в
реформи се оказват безрезултатни. Османската империя през среднове­
ковието. С приходите от тимара
Развитие на българското стопанство и общество през ХVIII в. държателите му обезпечавали своята
Променената обстановка в Османската империя провокира стопанската иници- издръжка, включително и въоръжени­
атива на българите. За това допринасят и разширените контакти с европейските ето си.
държави. В аграрните отношения се наблюдава началото на трайна тенденция за раз-
падане на класическия османски модел на земевладеене (тимарите) и превръщането Чифлик
на земята в частна собственост. Появяват се обширни поземлени владения с пазарна Земеделско стопанство, в което се
ориентация – чифлици. използва наемен труд, а продукцията
Видими промени настъпват и в градското стопанство. Традиционните занаяти му е предназначена за пазара
изживяват подем, появяват се нови производства, възникват специализирани райони,
в които преобладава отделен вид занаяти. Организират се манифактури. Увеличава- Дамаскинар
нето на производството стимулира развитието на търговията и разширява ролята Автор на църковен сборник с раз­
на стоково-паричните отношения. Тези процеси и контактите с европейските дър- нообразни поучителни слова, наре­
жави поставят началото на икономически просперитет в българските земи. чени дамаскини по името на първия
Стопанското оживление създава условия за изменение в социалната структура, ко- автор на такова произведение –
ято дотогава е сравнително еднородна. Постепенно се появява имотна прослойка, Дамаскин Студит. Написан на гово­
от която се формира българската буржоазия. Първоначално тя е неуверена, но с вре- рим език. Разказите съдържат еле­
мето укрепва и става инициатор на най-значимите прояви в развитието на българ- менти със светски характер: наци­
ското възрожденско общество. онално-патриотичен, във връзка с
чуждата османска власт; просвети­
Нови насоки в духовния живот на българите телски, като израз на стремежа към
Реформаторските амбиции на някои султани в Османската империя през ХVIII-ХIХ знание, както и битов, свързан с все­
в. благоприятстват за безпрепятственото и трайно проникване на идеите на Про- кидневния живот.
свещението сред подвластното християнско население. Новите европейски тен-
денции все по-осезаемо обхващат всички аспекти от духовния живот на българското Килийно училище
общество. Макар и бавно започва да се проявява схващането за национално утвържда- (от килия – стая в църква или мана­
ване и обособяване. Това става чрез неуморната книжовна дейност на дамаскинарите стир)
и на преписвачите и творците на богослужебна и светска литература. Особено зна- Вид училище, организирано от църква,
чима роля изиграва Христофор Жефарович, който през 1741 г. отпечатва във Виена манастир или светско лице, в което
своя труд ◊Стематография“. Изображенията на южнославянски владетели и светци в децата получават елементарна гра­
него, както и гербовете на Мизия, Тракия, Македония и България повдигат национал- мотност по религиозни книги
ното самочувствие на българите и оказват огромно влияние върху формирането на
просвещенските идеи на Балканите.
В епохата на Възраждането сред българите видимо се засилва и интересът към об-
разованието. Дотогава нуждите от образовани хора, предимно духовници, се задово-
ляват от килийните училища. Обучението има религиозен характер и дава само еле-
ментарни умения по писане, четене, малко смятане и църковно пеене. При липсата на
каквито и да било други просветни институции, обаче, килийните училища осигуря-

181
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време
Исторически извори
И1 За положението в Османската
империя
Понеже редът на нещата в страната
ми е компрометиран, държавните за­
кони не се зачитат и се пренебрег­
ват, като че ли в империята ми съ­
ществува пълна анархия (...)
За безопасност на живущата там рая
и дума не може да става, защото тези
хищни зверове, алчни за грабеж и бо­
гатство, оставиха вратите на анар­
хията отворени и се впуснаха за плен
и плячка. По тоя начин животът, имо­
тът и честта на раята останаха на
произвола на съдбата и на божието
великодушие. (...) В Румелия същест­
вува пълна анархия, властта е отре­
чена, законите не съществуват и ре­
дът не би могъл да се възстанови,
защото е излязъл от определените
рамки. Още отсега се забелязва, че
бедната рая, живуща по градове, села
и селища и притеснявана най-безми­
лостно, ще бъде принудена да се раз­
пилее по гори и планини. (...)
Из Султанска заповед от 1796 г., Извори за
българската история. За ученици, учители,
кандидат-студенти, студенти, София,
1994 г., с. 153-154
Зад. 1 Открий за какво се говори
в документа. Посочи фактите, които
тревожат султана. Какви изводи за
живота на българите в Османската
империя могат да се направят от
текста?
Зад. 3 Открий кои са причи­
ните за затруднената стопанска ини­
циатива в Османската империя (И3).
Какви са последиците от посочените
факти?
182
1800 1970
ват необходимия минимум от знания, без които общественият просперитет на бъл-
гарите е немислим. Ето защо през ХVIII в. броят им непрекъснато нараства, а грижата
за тях се поема не само от църквата, но и от общините. В градовете започват да се
строят специални сгради, т.нар. ◊общи килии“, където се дават рационални знания и
някои практически умения, необходими предимно на търговците и занаятчиите.
И2 Нови явления в икономическия И4 Розобер
живот Картина на Ф. Каниц
(...) Продадохме със законна и оконча­ http://www.europressbg.net/calendars/kanitz/
телна продажба при условия, приети kanitz.htm
и съгласувани от двете страни (...) чи­
флик и принадлежащите към него зе­
меделски имоти, които до сключване
на сделката бяха наша собственост,
получена в наследство (...)
Из Съдебен протокол от 1766 г., Извори за
българската история. За ученици, учители,
кандидат-студенти, студенти, София, 1994,
с. 156
Зад. 2 Открий кои белези, харак­
терни за чифлишките стопанства, не
се отнасят за тимарите?
И3 Трудности пред
предприемчивостта на българите
Ами Буе в произведението си „Евро- И5 Дестилация на розово масло
пейска Турция“ пише следното: Картина на Ф. Каниц
Поради тази данъчна система в Тур­ http://www.europressbg.net/calendars/kanitz/
ция има малко истински богати хора в kanitz.htm
сравнение с Европа. Твърде голям брой
от жителите биха живели охолно и
щастливо при едно по-разумно упра­
вление. (...) Що се отнася пък до бога­
тите, те са принудени да крият със­
тоянието си и дори да се обличат
твърде скромно (...) Човек не може да
се радва свободно на състоянието си,
придобил благодарение на своя труд
и способности, и всеки се страхува да
не възбуди алчността на властите и
да бъде напълно ограбен. Затова хо­
рата влагат капиталите си в стран­
ство или дори се изселват (...) Зад. 4 Потърси допълнителна
Из „Европейска Турция“, Ами Буе, Извори за информация за отглеждането на мас­
българската история. За ученици, учители, лодайната роза и за производството
кандидат-студенти, студенти, София, на розово масло в българските земи.
1994 г., с. 173-174 Защо то е високо ценено в Европа?
И6 Българите през погледа на евро- И7 Посвещение на И9 Йосиф Брадати
пейците „Стематография“ на Христофор Книжовник от рилската дамаскинска
Алфонс дьо Ламартин в своето „Пъ- Жефарович от Павел Ненадович, школа, автор на повече от 10 сбор­
туване на Изток“ пише следното: 1741 г. ника с дамаскини.
„Там, в самите семейства, аз можах
да науча нравите на българите. Това
са нравите на нашите швейцарски
и савойски селяни. Тези хора са прос­
товати, меки, работливи, изпълнени
с уважение към свещениците си и с
усърдие към религията си. Това е из­
точното православие (...) Българите
са няколкомилионно население, което
непрекъснато расте. Те живеят в го­
леми села и в малки градове, отделени
от турците (...) Те презират и мра­
зят турците. Това са хора, напълно
зрели за независимост и заедно със
сърбите, техните съседи, ще образу­
ват основата на бъдещите държави
в Европейска Турция. И8 Герб на България
Из „Пътуване на Изток“, Алфонс дьо Ламар­ „Стематография“ на Христофор Же­
тин, Извори за българската история. За уче­ фарович, 1841 г.
ници, учители, кандидат-студенти, сту­
денти София, 1994, с. 170

Зад. 7 Проучи какво в книжното

дело на Йосиф Брадати дава основа­
Зад. 5 Посочи аргументи, с които ние на Боян Пенев да обобщи: “Може
Ламартин обосновава мнението си, да се каже, че този рилски монах е пър­
че българите могат да бъдат причис­ вата по-крупна личност, която сре­
лени към европейската християнска щаме на прага на нашата нова книж­
цивилизация. Постави се в ролята на нина”.
автора и направи прогноза за полити­
ческото бъдеще на българите.

Зад. 6 Опиши и разтълкувай сим­

волите, изобразени на герба. Проучи
кои образи на други български царе и
културни дейци са отпечатани в кни­
гата. Обобщи какво е предназначе­
нието  и каква роля изиграва тя в
живота на българите?

1. Систематизирай белезите на кри­ и разграничи етапите, през които 6. Информирай се по-подробно за

зата в Османската империя.
2. Сравни условията за развитие на
капиталистическото производство
в западноевропейските страни
с тези в Османската империя и
направи изводи.
3. Потърси допълнителна информа­
ция за икономическото развитие на
българските земи през ХVIII-ХIХ в.
минава.
4. Защо оформянето на буржоазната
структура на българското обще­
ство е фактор за цялостното му
стопанско и културно обновление?
5. Помисли кои обществени групи са
участници в процеса на духовната
промяна.
европейски пътешественици, посе­
тили Османската империя, и разкажи
пред класа.
7. Проучи кой е Феликс Каниц и под­
готви презентация за приноса,
който прави за популяризиране на
българите в Европа.
183
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време
Важни понятия
таксидиот
Православен монах, който пътува, за
да събира помощи за манастир или
организира посещения на миряни и
поклонници
кондика
Летописна книга на манастир; книга
за дарения
архиерей
Общата титла на висшите санове в
православната църква (епископ, мит­
рополит)
Кърджалии
Разбойници, действащи обикновено
на групи в Османската империя. Кър­
джалийството е част от феодал­
ните размирици в края на ХVIII в. и
нач. на ХIХ в., поради което пери­
одът е наречен „кърджалийско време“
„Българско общество“
Емигрантски политически кръг на
формиращата се българска буржоа­
зия в Букурещ, която има определени
програмни възгледи за съдбата на Бъл­
гария
184
1722 1814
Зараждане на българската национална идея
През Възраждането се засилват контактите на българите с европей-
ските и балканските народи. Започва формирането на българската нация
и все по-ясно се изявяват стремежите към културно и политическо обосо-
бяване, към създаване на собствена национална държава. Тази потребност
мотивира поведението на хората. Какви са резултатите и кои личности
свързват името си с появата на българската национална идеология?
Паисий Хилендарски (1722–1773 г.) – първият народен будител
Паисий Хилендарски, роден най-вероятно в Банско, пръв ясно осъзнава новите по-
требности на българите. През 1745 г. става монах в Хилендарския манастир в Света
гора, време, когато в атонските манастири започват да проникват идеите на Про-
свещението. Там живее монашество с пъстър народностен състав – гърци, сърби,
руси и др., които се гордеят с историята и културата на своите народи и се отна-
сят с пренебрежение към българите. Дълголетните спорове за миналото на балкан-
ските народи и накърнената национална чест на Паисий го подтикват да разкаже за
събратята си. Като таксидиот пътува из страната и навсякъде среща отчаяни хора,
без надежда за бъдещето. Силно впечатлен от видяното и наученото, Паисий оконча-
телно решава да напише история на своя народ и да повдигне националното му само-
чувствие. Той проучва много домашни извори – царски хроники и дарствени грамоти,
жития на български и други православни светци, летописни бележки, кондики, съчине-
ния на старобългарски книжовници и др. През 1761 г. посещава Сремски Карловци (Ав-
стрия) и се запознава с руските издания на съчиненията на абат Цезар Бароний за све-
товната история и на кардинал Мавро Орбини за славянските царства.
„История славянобългарска“
През 1762 г. Паисий завършва ◊История славянобългарска“ в манастира ◊Св. Георги
Зограф“ (Зографския манастир). В своя труд той успява да обедини и преработва през
собствения си светоглед разнородния исторически материал и описва миналото на
средновековната българска държава до падането є под османска власт. Паисий при-
помня подвизите на българските царе и светци и съзнателно възвеличава, дори преу-
величава политическото могъщество на България и големите є културни постижения.
Никъде Паисий не говори за въоръжена борба. Напротив, като интерпретира истори-
ята върху принципите на просвещенския рационализъм (◊чети, за да знаеш“) и утвърж-
дава говоримия език и българската книжовност, той призовава българите да възвър-
нат гордостта и самочувствието си, да помнят и да пазят славното си минало, род
и език. По пътя на внушението Паисий очертава основните цели на Възраждането –
развитие на образованието и културата, извоюване на духовна самостоятелност и
възстановяване на българската държавност. Паисий съзнава важността на своя кни-
жовен труд. Затова сам обикаля села и градове и дава ръкописа си да го четат и пре-
писват грамотни хора. Така се появяват десетки преписи и преправки и ◊Историята“
става незаменима книга, от която поколения българи се учат на родолюбие и не оста-
ват равнодушни към съдбата на своя народ.
Софроний Врачански (1739–1813 г.) – последовател на Паисиевото дело
Идеите на Паисий Хилендански за национално обособяване на българите намират
още по-завършен вид в дейността на Софроний Врачански. Той е роден в Котел, къ-
дето става свещеник и учител. Светското му име е Стойко Владиславов. През 1765
г. се среща с Паисий Хилендарски в родния си град. Изпълнен с възторг от ◊История
славянобългарска“ и завладян от идеите на Паисий, през същата година прави първия
препис на Паисиевата творба и го оставя в олтара на местната църква ◊Св. Петър
и Павел“ за обществено достояние. По-късно прави втори препис за лично ползване
(1781 г.). През 1794 г. поп Стойко е ръкоположен за епископ на Врачанска епархия и при-
ема монашеското име Софроний. С риск за живота си той обикаля своето паство, про-
повядва на български език и вдъхва кураж и самочувствие на българите.
Книжовни трудове и постижения
Между 1800-1803 г. Софроний пребивава принудително във Видин. Под влияние на
Просвещението той стига до извода, че просветата и образованието трябва да се
опрат на говоримия народен език и превежда от гръцки език текстове с поучително
съдържание, поместени в два сборника, известни като ◊Видински сборници“ (1802 г.).
През 1803 г. Софроний емигрира във Влашко, където разгръща активна книжовна и по-
литическа дейност. Много популярен става сборникът му с църковни поучения ◊Ки-
риакодромион – сиреч Неделник“, поставил началото на новобългарската печатна
книга. Собствения си живот Софроний описва увлекателно в ◊Житие и страдание на
грешния Софроний“. Това е не само автобиографичен труд, но и важно свидетелство
за произвола в българските земи през кърджалийското време. Софроний превежда и
отпечатва и политическия трактат ◊Театрон политикон, сиреч Гражданское позо-
рище“. Там той вмъква оригинални страници, в които излага схващането си за бъде-
щата форма на управление в свободната българска държава – просветена европейска
монархия, и за необходимостта от сближаване с Русия.

Политическа активност
Под ръководството на Софроний в Букурещ е създадено ◊Българско общество“. По
време на Руско-турската война (1806–1812 г.) той е инициатор на редица начинания в
подкрепа на русите – подпомага изграждането на разузнавателна мрежа, пише две Въз-
вания към българския народ, инициира изграждането на отделна българска бойна фор-
мация в състава на руската армия, наречена Българска земска войска, изготвя ◊Молба“
до главнокомандващия ген. Кутузов и т.н. В ◊Молба“ предлага да се обособи автономна И3 Корица на „Кириакодромион,
българска област в рамките на Руската империя, с политическа и църковна самостоя- сиреч Неделник“
телност и гаранции за стопанска инициатива. Документът е първа програма за реша- Сборник с неделни проповеди, издаден
ване на българския политически въпрос, а цялостната дейност на Софроний е опит за- от Софроний Врачански през 1806 г. в
дачите на националната революция да намерят практическо приложение. румънския град Римник и наричан по
народному „Софроние“
Исторически извори

И1 Паисий Хилендарски
Картина от Кою Денчев

И2 Портрет на Софроний Врачански

Зад. 1 Кое историческо събитие
е отразено? Опиши основните сим­
воли и разтълкувай значението, което
художникът влага във всеки един от
тях. На какво е акцентирал творецът
и достоверно ли е пресъздал темата?
Картина на неизвестен автор, Град­
ска художествена галерия, Пловдив
Зад. 2 Опиши картината. Как е
представен Софроний Врачански?
Зад. 3 Помисли защо сборникът
е наречен от народа „Софроние“? Кое
го прави една от най-популярните и
използвани книги в началото на ХIХ в.?

185
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време
И5 Новите потребности на бълга-
рите
В „Предисловие към ония, които же-
лаят да прочетат и чуят написа-
ното в тая история“ към „История
славянобългарска“ Паисий Хилендар-
ски пише следното:
Внимание вие, читатели и слуша­
тели, роде български, които обичате
и имате присърце своя род и своето
българско отечество и желаете да
разберете и знаете известното за
своя български род и за вашите бащи,
прадеди и царе, патриарси и светии
как изпърво са живели и прекарвали.
За вас е потребно и полезно да зна­
ете известното за делата на вашите
бащи, както знаят всички други пле­
мена и народи своя род и език, имат
история и всеки грамотен от тях
знае, разказва и се гордее със своя род
и език. (...) Четете и знайте, за да
не бивате подигравани и укорявани
от други племена и народи. Твърде
много обикнах българския род и оте­
чество и много труд употребих да съ­
бирам от различни книги и истории,
докато събрах и обединих истори­
ята на българския род в тая книжица
1. Обясни предпоставките за зараж­
дане на националната идея.
2. Кое определя Паисий като пръв
идеолог на българското национално­
освободително движение?
3. Припомни си идеите на Европей­
ското просвещение и обясни кои от
тях откриваш в „История славяно­
българска“.
186
1722 1814
за ваша полза и похвала. Написах я за
вас, които обичате своя род и българ­
ското отечество и обичате да зна­
ете за своя род и език. Преписвайте
тази историйца и платете, нека ви
я препишат, които умеят да пишат,
и пазете я да не изчезне!
„Предисловие към ония, които желаят да про­
четат и чуят написаното в тая история“
към „История славянобългарска“, Извори за
българската история. За ученици, учители,
кандидат-студенти, студенти, София, 1994
г., с. 161
Зад. 5 Към кого се обръща Паи­
сий Хилендарски в текста (И5) и към
какво призовава читателите си?
Защо създава книгата си и как опре­
деля целта на своя книжовен труд
авторът?
Зад. 6 С кое събитие е свързан
документът? Коментирай полити­
ката на Русия към Османската импе­
рия в края на ХVIII в. – нач. на ХIХ в.
Имат ли българите основание да под­
крепят руските войски?
4. С кои идеи и политически дейст­
вия Софроний Врачански доказва, че е
приемник и продължител на Паисие­
вото дело?
5. Обясни защо идеите на Паисий и
Софроний намират достойни при­
емници и последователи сред бъл­
гарите и кои са най-известните?
И4 Зографски манастир
Зад. 4 С помощта на интернет
научи повече за Зографския манастир.
Посочи какви ценни свидетелства за
българската история се пазят там.
Кои български владетели от Средно­
вековието свързват името си с мана­
стира?
И6 За солидарност с Русия
Във „Възвание към българския на-
род“ Софроний Врачански пише след-
ното:
Милостию божию Серафим архиерей
болгарский,
Отечески молитсвую вас, любезни
чада мои, роде болгарский христи­
яни, що живеете у болгарскую землю,
здраствуйте, радуйте ся, понеже ето
сега приходит радост общая на вся
Болгария; ето сега наближава спасе­
ние и избавление ваши; ето сега ви­
дим и гледаме како прифтаса милост
божия на бедного рода нашего, що е
влял бог милост в църце благочести­
вейшему и великому государю импе­
ратору Александру Павловичу и пов­
дигнал его да избави нас от токовое
турецкое варварское мучителство.
(...) Не бойте ся войнство христо­
любиво, не бягайте от них и не по­
мествайте ся от градове и села и
от доми ваши, но гледайте и пот­
рудете ся да сготвите захеря, хляб,
ичимик, сено колико възможни есте,
да почетете и угостите их по дол­
жности християнски и да не имате
них каквото чужденци, но да имате
их каквото единоверни братя ваши,
нелестно (нефалшиво) (...).
Из „Възвание към българския народ“ Извори за
българската история. За ученици, учители,
кандидат-студенти, студенти, София, 1994 г.,
с. 167
Потърси информация за тях и пред­
стави доклад пред класа.
6. Обсъди в час кои българи наричаме
народни будители и каква е ролята
им за пробуждането на българското
общество.
Просветна и духовна модернизация
на българите
През епохата на новото време в Европа се наблюдават съществени
промени в образованието, духовния и културния живот. Една от основ-
ните характеристики е появата и разпространението на светско об-
разование, което осигурява грамотност и модерни знания за света. На-
ред с това на преден план излизат религиозни конфликти, водещи до
разпад на единния католически свят на множество различни църкви.
Тук ще разбереш как тези процеси повлияват върху движението на бъл-
гарите за изграждане на ново светско училище и за възстановяване
самостоятелност­та на църквата.

Преход от килийно към светско училище Важни понятия

През Възраждането утвърждаващата се българска буржоазия все повече осъзнава,
че знанията, получени в килийните училища, са недостатъчни, за да отговорят на по- Светско образование
требностите на новото стопанско и обществено развитие. Българите, които тър- Образование, което дава знания от
гуват с европейските страни, искат да научат повече за света, да знаят чужди езици, различни научни области (мате­
да ползват математика. Усвояването на светски знания се налага и от духовните по- матика, естествени науки, исто­
требности на обществото, от интереса към историческото минало, към българския рия и др.), практически приложими в
език и традиция. Под влияние на идеите на Просвещението проникват и новите педа- живота
гогически възгледи за демократично, общодостъпно образование на роден език, осво-
бодено от влиянието на църквата, за ново отношение към личността на ученика в Гръцко светско училище
духа на хуманизма и т.н. Училище, което предлага модерно
Първоначално заможните българи изпращат децата си в гръцки светски училища. европейско образование със светско
В резултат някои от тях възприемат гръцката култура и започват да се гърчеят. За учебно съдържание на гръцки език
да преодолеят тази опасност и да противодействат на гърцизма, образовани бъл-
гари откриват елино-български училища. Пръв изразител на идеята за новобългарско Елино-българско училище
училище е видният български учен и просветен деец д-р Петър Берон. Той публикува Училище от епохата на Възраждането,
книгата ◊Буквар с различни поучения“. Освен че дава знания по различни предмети, което е преходна форма от килийно
букварът съдържа и указания за провеждане на обучението чрез прилагане на Бел-Лан- към модерно образование. Препода­
кастерския метод. ването се извършва комбинирано на
гръцки и на български език. Първото
Първите светски училища такова училище е основано от Ема­
Първото българско взаимно училище е открито през 1835 г. в Габрово със средства, нуил Васкидович през 1815 г. в Свищов.
дарени от Васил Априлов и други родолюбиви български търговци. Уреждането на учи-
лището и преподаването в него е предоставено на Неофит Рилски. Няколко години по- Бел-Ланкастерски метод
късно Анастасия Димитрова открива в Плевен първото девическо училище (1840 г.), Модерна организация и методика на
а Найден Геров основава първото класно училище в Копривщица (1846 г.). Възниква и обучение, широко разпространена в
първата гимназия в Болград (1859 г.). В десетилетията преди Освобождението от- Европа. Носи името на създателите
варят врати специализирани училища, в които се обучават учители (Щип и Прилеп), си англичаните Андрей Бел и Джон Лан­
търговци (Свищов), свещеници (Лясковския манастир и Самоков). Образовани българи, кастер.
живеещи в чужбина, обсъждат проект за откриване на университет, но тази идея се
реализира едва след Освобождението (1888 г.). С развитието на възрожденската про- Взаимно училище
света нараства грамотността сред българите и в много отношения те достигат Светско начално училище през Възраж­
нивото на образованост в европейските страни. Наред с това движението за ново- дането, в което се прилага "Бел-Лан­
българска просвета изиграва съществена роля за формирането на национално съзна- кастерска метода". По-големите и
ние и самочувствие. напреднали ученици обучавали по-мал­
ките, а учителят преподавал на голе­
Начало на българо-гръцкия църковен конфликт мите и следял за образованието на
Според законите и официалната политическа практика между християнските на- малките. Един учител обучавал около
роди в Османската империя няма разлика. За отделен народ е признат само онзи, който 50 и повече деца.
има собствена църква. Тъй като българите са под църковната власт на Цариградската
гръцка патриаршия, те са смятани за руммилет (гръцки народ). Единственият начин
да бъдат признати за отделен народ е да се сдобият със своя църква.
187
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време
Класно училище
Училище, в което децата се делят на
класове в зависимост от тяхната въз­
раст. Там се изучават повече пред­
мети и образованието, което дава на
възпитаниците си, е по-високо. Един
учител отговаря за един клас, който е
до 30 човека.
Симония
Продажба и покупка на църковни длъж­
ности. В по-широк смисъл означава
всякакъв вид търговия с духовни цен­
ности.
Хатихумаюн
Реформен акт, обнародван от султан
Абдул Меджид на 18 февруари 1856 г.,
в който се оповестяват граждански
права и религиозна свобода на всички
поданици, гарантират се животът,
честта и имотът на християните в
империята, те получават достъп до
административни и военни постове.
„Българският великден“
По време на великденската литургия
българският епископ Иларион Макари­
ополски не споменава името на Цари­
градския гръцки патриарх, което по
църковните канони е голямо наруше­
ние и означава, че българите отхвър­
лят неговата власт
Българска екзархия
Название на самостоятелната българ­
ска национална православна църква от
1870 до 1953 г. Управлявана е от екзарх.
Ферман
Важен официален документ в Осман­
ската империя, подписан лично от сул­
тана; писмена заповед със силата на
закон
188
1815 1872
Противоречията между българите и гръцкото духовенство са породени от ико-
номическия и духовен гнет, поддържан от Цариградската патриаршия. В началото на
ХIХ в. процъфтява симонията. Християнското паство е принудено да плаща всевъз-
можни ◊доброволни“ и задължителни такси, данъци и помощи на църквата. Към това
се прибавя враждебното отношение на гръцкото духовенство към българите, налага-
нето на гръцкия език в богослужението и в общуването между патриаршеските архи-
ереи и българския народ. Чуждата църковна власт се превръща в пречка за развитието
на езика, книжнината и образованието. Конфликтът с гръцкото духовенство избухва
през 1824 г. заради искането на населението във Враца за владика да бъде назначен бъл-
гарин. Подобни сблъсъци са регистрирани и в Скопие, Самоков, Стара Загора и на други
места. В края на 30-те и през 40-те години църковното движение се разраства и се
превръща в общобългарско. Отначало в Търновската епархия (1839 г.), а след това и в
много други селища започва масова борба срещу гръцките владици с искането да бъдат
заменени с български. Начело на движението за църковнонационална самостоятелност
застават Неофит Бозвели и Иларион Макариополски.
Претенции по църковния въпрос и първи успехи
Двамата водачи на църковната борба се установяват в Цариград. През 1844 г. и 1845 г.
те поотделно подават до Високата порта прошения, в които излагат основните бъл-
гарски искания. Разтревожена от претенциите на българите, Патриаршията изпраща
двамата ръководители на заточение в Света гора. Въпреки това през 1849 г. цариград-
ските българи с помощта на Стефан Богориди успяват да издействат правото да
уредят българска църква, наречена ◊Св. Стефан“ и църковна община, която става цен-
тър на движението за отхвърляне на гръцката църковна опека. Борбата срещу Пат-
риаршията навлиза в нова фаза и се разгръща още по-силно след обнародването на Ха-
тихумаюна през 1856 г. Българските общини изпращат множество писма до Високата
порта с настояване да им се даде църковно и гражданско началство. На 3 април 1860 г.
под ръководството на Иларион Макариополски е организирана смела акция, известна
като ◊Българския великден“.
Учредяване на Българската екзархия
През следващите години започва масово прогонване на гръцките владици по българ-
ските земи и заменянето им с български. По този начин българските православни об-
щини фактически неофициално отхвърлят властта на Патриаршията. При тези об-
стоятелства и под влияние на Великите сили турското правителство е принудено
да признае българската църковна самостоятелност. С ферман от 28 февруари 1870 г. е
учредена Българската екзархия. През 1872 г. за пръв екзарх е избран видинският митро-
полит Антим I. Движението за църковна самостоятелност е национална акция, която
българският народ замисля, провежда и завършва успешно без чужда помощ. За първи
път след пет века българите са признати официално от османската власт за нацио-
нална общност, отделна от гръцката, със своя църква и религиозен водач.
Исторически извори

И1 Идеята за новобългарско учи- И2 Корица на "Буквар с различни по- И3 Неофит Рилски

лище учения" Портрет на видния духовник, учител
Когато изперво видях по другите Първият новобългарски учебник за и книжовник от Захари Зограф – са­
места, че децата начеват да четат светските училища, съставен от д-р моук художник, оставил прекрасни об­
на книги, писани по техниат язик, по­ Петър Берон и отпечатан е през 1824 разци на църковна и светска живопис
знах колко зле струват по нас учите­ г. в Брашов със средства на сливен­
лите и колко напразно муки теглят ския търговец Антон Иванов (Йова­
горките деца. Защо като преминат нович).
младостта си в школата със тол­
кози страх и треперание, излазят и
не знаят барим имято си да пишат,
нити да си сметнат, щото земат
и дават, ами по догените, ако им ся
случи, понаучат ся малко нещо. Почу­
дих ся кък през толкози векове не ся
намери ни един да познай това ока­
яно состояние и да покаже един прав
път камто учението. (...) Това дело
восприех аз: сочиних тойзи Буквар (...)
Всякий, който види тъзи книжка, надея
ся да ся зарадува, а най-много учите­
лите, защо тии ми ся струва, отколе
щяха да оставят псалтирите и часо­
словите, от които децата не разби­
рат нищо, ако имахми някоя книга по
нашиат язик, напечатана за тях. Но
аз ще ги зарадувам по-много, като им
изявя накъсо с какъв чин един учител
може да учи лесно стотина деца. (...)
По-големите ще гудя на первиат чин, Зад. 3 Константин Иречек
по-малките на вториат, а най-мал­ нарича Неофит Рилски „патриарх
ките на десятиат чин. Но пред да на­ на българските учители и книжов­
чена да казувам кък ще ги уча, треба да ници“. Потърси повече информа­
кажа, каква ще да е школата: със една ция и състави биография на изявения
възрожденски деец. Точна ли е оцен­
реч, щях да река, чи и тия и сичкиат ката на учения? Направи презентация
вътрешен чин требва да са като ев­ за живота и разнообразното твор­
ропските, дето учат друг-друго уче­ Зад. 2 Проучи защо букварът е чество на Захари Зограф и я пред­
нието; (...) наречен от българите „Рибен буквар“. стави пред класа.
Из Предисловие на Буквар с различни поуче­ Изясни ролята му за културно-про­
ния, събрани от Петра Х. Берович. Рибен бук­ светното развитие на народа през
вар, 1824 г., Юбилейно издание, София, 2004 г., Възраждането.
с. 11-15

Зад. 1 Формулирай мотивите

на Петър Берон за съставянето на
Буквара. Посочи каква цел си поставя
авторът и как определя предназначе­
нието на книгата. Каква нова мето­
дика на обучение предлага и защо?

189
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време

1815 1872

И4 Първите български общонацио-
нални искания
Ако Високата порта, която вижда
предаността и верността на бълга­
рите, им дари своето доверие (...) и
им даде архиереи и духовенство от
тяхната народност, тя ще спечели с
това тяхната безгранична признател­
ност (...) ако Портата му даде пълна
свобода да открие народни училища,
за да не отиват младите българи да
учат в Русия или Гърция. Ако Високата
порта заповяда да се печатат българ­
ски книги в самата страна, това ще
спре внасянето на книги, печатани в
Одеса, Букурещ, в Атина и т.н. (...)
Ако правителството на Негово Вели­
чество избере една българска депута­
ция от членовете на духовенството ли,
от граждани, които бидейки напълно
независими от Патриаршията, биха из­
ложили всички нужди на народа пряко на
Високата порта, и най-сетне, ако в бъл­
гарските градове се създадат съдилища,
съставени от мюсюлмани и българи, за
да можем да се защитаваме срещу гръц­
ките интриги и да насочваме народа по
правилния път на подчинение и преда­ И5 Печат на Българската екзархия
ност към Високата порта, всички тези
мерки, взети заедно, (...) ще попречат
на гръцките интриги да заблуждават
Високата порта.
Из „Изложение“ на Неофит Бозвели до Висо­
ката порта, Извори за българската история.
За ученици, учители, кандидат-студенти,
студенти, София, 1994 г., с. 191-192
Зад. 5 Разгледай внимателно изо­
бразените върху печата предмети.
Разтълкувай символиката им. Какво
олицетворява короната?
Зад. 4 Обобщи и запиши основ­
ните исканията, които формулира
Неофит Бозвели до султана. Посочи
характера на претенциите, изявени
от българите. Могат ли да се опреде­
лят като програмни послания на цър­
ковнонационалното движение и защо?

И6 Делегатите на църковния събор през 1871–1872 г. Зад. 6 Определи какво е значе­

Съборът се провежда в Цариград. Участниците изработват и приемат ус­ нието на създаването на самостоя­
тав на Българската екзархия и фактически определят основните принципи и телна българска църква за развити­
начала на изграждане на българската църква, които са в основата на устрой­ ето на националноосвободителното
ството на Българската православна църква и до днес. движение през Възраждането.

190
И7 Българският великден
Тончо Жечев, български писател, ли-
тературен критик и тълкувател на
българското духовно наследство,
прави едно от най-задълбочените
и запомнящи се изследвания на цър-
ковнонационалните борби на бълга-
рите. В него той пише следното:
През втората половина на февруари
завършил гръцкият народен събор (...)
и за всички станало ясно, че българите
няма на какво да се надяват, че те не
могат да получат правата си от пат­
риаршията със законни средства, че
трябва да разчитат главно на себе си.
Вече в началото на март Иларион мо­
гъл да събере хората, на които разчи­
тал, и да изложи пред тях своя план.
(...) Иларион е имал вече предложение
за формата, в която трябва да се из­
лее българският протест, форма ори­
гинална, самодейно производство на
българския народ в продължителна и
тежка борба за национално призна­
ние (...). (Самородни форми в наци­
оналната борба се прилагали в цяла
България.) (...) Патриаршията разпо­
лагала с много големи права и невед­
нъж по нейно искане били заточавани
не само духовници (самият Иларион
познавал на гърба си тази сила на Фе­
нер), но често и мирски лица. Доста­
тъчно било едно писмено искане от
патриарха до съответния министър
или до султана. Задачата била поне
да се неутрализира правителството,
ако няма някаква възможност да се
спечели на българска страна, като се
има предвид, че турците най-малко
са заинтересовани от единството
на православните в империята (...).
Предполагам, че тук е бил решен и
още един важен момент от демон­
страцията (...) Решено било вместо
1. Очертай през какви фази преми­
нава процесът на изграждане на бъл­
гарското образование през Възраж­
дането.
2. Проучи с какви средства се откри­
ват училища в българските земи и
кой ги издържа.
3. Намери материали кога е осно­
вано и каква е историята на учили­
щето, в което учиш, и представи
презентация пред класа.
името на патриарха в богослужени­
ето да бъде споменато името на
султана, т.е. организаторите се въз­
ползвали от една традиция в българ­
ската църква, изоставена след идва­
нето на турците, в богослужението
да се пее молебствие за властвува­
щия цар, както било прието изобщо
във Византия. В събота, късно през
нощта, продължителната тържест­
вена великденска служба отивала към
своя край (...) По това време черквата
започнала да се пълни, прииждали хора,
които иначе никога не били виждани
тук. (...) В трепет и опиянение бо­
гомолците очаквали настъпването
на определения момент. В този час
дори ако видели Христос да се въз­
нася към небето, богомолците нямало
да възприемат чудото така, както
очаквали да се оповести чудото на
тяхното национално възкресение. Мо­
ментът настъпил: свещенодяконът
произнесъл великденското „Елици во
Христа крестистися” и подел тра­
диционното молебствие за патри­
арха. Но от черквата се чули гласове
(...) „Стой, стой!” – извикали те. „Не
щем гръцки патриарх” – в хор подели
от черквата. Към хора постепенно
се присъединяват всички черкуващи
се. В продължение на три-четири ми­
нути църквата се оглася от все по-
мощен вик: „Не щем гръцкия патри­
арх! Не щем го!” (...) „Кого тогава да
поменем?” – стриктно изпълнявали
предначертанията корифеите. „Сул­
тана! Султана!” – отговорила едно­
гласно тълпата. Певците подели под­
готвеното за случая многолетствие:
(...) Наближавал редът на Иларион да
спомене патриарх Кирил като глава
на църквата, в чиято епархия служи са­
мият епископ Макариополски. Всички
4. Организирайте между класовете
конкурс за есе на тема „Българското
образование през ХХI в. и обединена
Европа“.
5. Проучи какви са отношенията на
българите с Цариградската патри­
аршия през ХV-ХVIII в. Защо и как се
променят те в края на ХVIII и през
ХIХ в.?
6. Как се осъществяват европейските
културни влияния през Възраждането.
с трепет и вълнение очаквали какво
ще направи той след станалото, ще
поеме ли древната българска патри­
аршеска корона, която тълпата му по­
давала сега! Огромен, „свръхчовешки”
по ръст, според един негов съвремен­
ник, с мощен и внушителен глас, с вро­
дено достойнство и вътрешна сила,
Иларион изведнъж застанал на отре­
деното му от историята място, ко­
ето сам бил вече подготвил, и казал:
„И всякое епископство православних”.
Всички облекчено въздъхнали. Иларион
Макариополски приел върху себе си
всички отговорности за станалото.
Той изрекъл сакраменталната фор­
мула, определена само за свещенос­
лужител, който няма друга църковна
власт над себе си. По този начин по­
твърдил своя избор за глава на нацио­
налната църква. С вътрешно ликуване
свещениците подели молитвата и
на обичайното място за патриарха
споменали Иларион Макариополски.
Скоро в цялата страна примерът
им ще бъде последван, в българските
църкви радостно ще пеят за „Всесве­
тейшему нашему отцу и свещенона­
чалнику Илариону, многая лета!”
Из Т. Жечев, Българският великден или страс­
тите български, София, 1980 г., с. 90-94
Зад. 7 Прочети внимателно
текста и посочи кое е описаното
събитие. Провери думите и изра­
зите, които не разбираш в речник
или се консултирай с учителя. Обърни
внимание на времето, мястото и
участниците в него. Посочи част от
кое общобългарско движение е то.
Обобщи какви са резултатите от
събитието и какво е мястото му
епохата на Възраждането.
7. Посочи през колко етапа преми­
нава църковнонационалното дви­
жение, датирай ги и направи харак­
теристика на основните прояви и
резултати.
8. Информирай се за намесата на
Великите сили в българо-гръцкия кон­
фликт и разсъждавай защо българ­
ският църковен въпрос привлича
вниманието им и от какво се опре­
деля поведението им.
191
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време
Важни понятия
Източен въпрос
Термин, с който се обозначава три­
единството на интересите на Вели­
ките сили, кризата в Османската
империя и борбата на балканските
народи за освобождение. Свързан е
с разпадането на Османската импе­
рия от края на XVIII в. и съперничест­
вото на европейските държави за
контрол и подялба на нейните тери­
тории.
Кримска война (1853–1856 г.)
Започва като руско-турска война,
но скоро на страната на Осман­
ската империя се включват Фран­
ция, Британската империя и Сардин­
ското кралство. Основната част от
военните действия се развиват на
Кримския полуостров. Тя е първата
"модерна война", документирана с
фотографии, в която се използват
железници и телеграф. Подписаният
Парижки мирен договор слага край
на руската хегемония в Източния
въпрос.
192
1853 1875
Националноосвободително движение на
българите
В началото на ХIХ в. балканските освободителни движения са зависими
от тенденциите в Източния въпрос. Сърби, гърци, власи и молдовци изво-
юват автономни княжества почти по аналогичен начин – в резултат на
Руско-турска война. През разглеждания период българите извървяват дъ-
лъг път до организирана борба за политическо освобождение и за създа-
ване на национална държава по европейски образец. От идеите и практи-
ческата дейност на българските революционери, формирани под влияние
на хуманистичните и демократични възгледи в Европа, се определя обли-
кът на българското националноосвободително движение.
Нов подход в борбата срещу османската власт
Кримската война (1853–1856 г.) предизвиква политическо оживление сред българите
и надежди, че ще постигнат освобождението си. Поражението на Русия и неуспехът
на освободителните им опити налагат нова стратегия на националната революция –
да стане фактор в Източния въпрос и по този начин да тласне неговата развръзка в
очаквана от българите посока.
Основоположник и идеолог на организираното националноосвободително движение
е Георги Раковски. Под влияние на балканските освободителни борби и на въоръжените
изяви на българите през първата половина на ХIХ в., съвсем млад, той се вкючва в рево-
люционния кипеж и посвещава целия си живот на българското освобождение. Твърдо
убеден в необходимостта от общонационални революционни действия и като обоб-
щава своя политическия опит, Раковски изготвя три плана за освобождение на бълга-
рите. През пролетта на 1862 г. в Белград той пристъпва към практическа реализация
на своите виждания и създава Първа българска легия. Като добър познавач на револю-
ционния опит на други европейски народи Раковски умело го прилага в конкретните
български условия и обосновава четническата тактика. Междувременно се изявява и
като публицист и издава редица политически вестници – ◊Българска дневница“, ◊Ду-
навски лебед“ и др.
Българските чети 1867–1868 г.
Идеите на Раковски намират реализация в създаването на две легии и няколко чети
през 60-те години на ХIХ в. Първите четнически акции се провеждат през 1867 г., ко-
гато Панайот Хитов и Филип Тотю огранизират две чети и навлизат в българските
земи със задача да проучат обстановката, без да предприемат въстанически дейст-
вия. Чети се създават и в Сърбия, но преминаването им е възпрепятствано от вла-
стите. В духа на плановете, начертани от Раковски през 1868 г., двамата хайдушки
войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа организират нова чета, която приключва
трагично бойния си път. Четническата кампания има широк политически отзвук. На
българите тя вдъхва самочувствие, европейската общественост разбира, че народът
ни е готов да воюва за свободата си, а Високата порта става по-отстъпчива към бъл-
гарските искания за самостоятелна църква.
Изграждане на Вътрешна революционна организация (ВРО)
След неуспеха на четите революционните дейци стигат до извода, че трябва да се
търсят нови начини за организиране на въоръжена борба. В тази обстановка започва
да се изявява Васил Левски. През 1868–1869 г. той осъществява две обиколки из българ-
ските земи, по време на които се убеждава, че трябва да се изгради цялостна мрежа от
революционни комитети, които да организират и подготвят народа за масово учас-
тие в общонационално въстание. За целта той пристъпва към практически действия
и създава гъста мрежа от тайни комитети, обединени в цялостна ВРО (1870–1871 г.)
със свой устав, програма и строга дисциплина. Идейните прозрения на Левски, съизме-
рими с революционнодемократичните постижения на европейската политическа ми-
съл от ХIХ в., са отразени в ◊Нареда до работниците за освобождението на българския Първа българска легия
народ“, в многобройните му писма до съратници, в дописки до в. ◊Свобода“. Бойна формация от доброволци,
Васил Левски е организатор и практик на националната революция, утвърдил раз- сред които и Васил Левски. Участ­
бирането за независимост на освободителното движение. Идейните му виждания се ват в боевете при Белградската кре­
открояват с реализма си, с отличното познаване на българската действителност пост (юни 1862 г.) по време на сблъ­
като част от Източния въпрос, със съчетаването им с постиженията на европей- съка на Сърбия с османските власти.
ската прогресивна мисъл. Разпусната след дипломатическото
уреждане на конфликта (септември
Български революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ 1862 г.).
По същото време част от емигрантските дейци в Букурещ пристъпват към съз-
даване на радикално ориентирана политическа организация. Важна роля за реализиране
на техните усилия изиграва Любен Каравелов. В духа на новите разбирания през есента „Привременен закон за народните
на 1869 г. той започва да издава в. ◊Свобода“ (1869–1874 г.). Много скоро около редак- горски чети за 1867-о лето”
цията се обединява голям кръг от съмишленици, които учредяват БРЦК под председа- Доразвива идеята за четническата
телството на Каравелов (1869 г.). В. ◊Свобода“ се превръща в печатен орган на коми- тактика и обосновава виждането,
тета. Програмните документи на организацията са изработени от Каравелов. БРЦК че освобождението ще се постигне
си поставя за задача да ръководи народното дело, да намира пари и оръжие, да осво- чрез общобългарско въстание, ръково­
боди българите от османска власт и да работи за изграждане на свободна и демокра- дено от „Върховно народно българско
тична България. тайно гражданско началство”. То ще
Общата цел обединява усилията на БРЦК и ВРО и през пролетта на 1872 г. в Буку- се осъществи от добре подготвени
рещ се провежда първото Общо събрание. След приемането на Програмата (на осно- чети, обединени в единна четническа
вата на програмата на Каравелов от 1870 г.) и на Устава (на базата на ◊Наредата“ на армия, подчинена на обща стратегия
Левски) на БРЦК фактически се установява единодействие между вътрешната орга- и строга дисциплина. Обосновава иде­
низация и емигратските дейци. ята за еманципиране на българската
революция.

Планове за освобождение на българите

„Първи (Одески) план за освобождение на България”
Създаден през 1858 г. в Одеса. В него Раковски обосновава идеите си за ос­
вобождение чрез всенародно въстание в единодействие между емиграци­
ята и борците от вътрешността на страната, ръководени от единен
център – Тайна (Главна) канцелария. Предвижда се съгласуване на въстани­
ето с освободителните действия на останалите балкански народи и тър­
сене на съдействие от Великите сили.
„Втори (Белградски) план за освобождение на България”
Изготвен във връзка с възникналия конфликт между Сърбия и Османската
империя през 1861 г. Предвижда на чужда територия да се създаде въоръ­
жен полк от доброволци, който при подходящи условия да навлезе в бъл­
гарските земи и да вдигне на борба хиляди българи, като акцията се ръко­
води от Привременно българско началство.

Програмни документи на БРЦК

Програма на БРЦК
Написана от Каравелов през 1870 г. Определя неприятелите на българския
народ и средствата за постигане на целите – мирни или в краен случай
употреба на оръжие.
Декларира намерението за създаване на избираемо правителство, което да
изпълнява волята на народа, лансира идеята за балканска християнска соли­
дарност и учредяване на „Южнославянска” или „Дунавска” федерация.

„Български глас”
Брошура, разработена от Каравелов и отпечатана в Женева през 1870 г. До­
развива идеите, че освобождението може да се постигне само, ако българите
разчитат на собствените си сили, че единственият път към него е всенарод­
ната революция, която „да стане извътре, а не от вън, както досега”, както
и че бъдещата форма на управление на свободна България ще е република.

193
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време
Исторически извори
И1 Георги Раковски (Съби Стойков
Попович) (1821–1867 г.)
Зад. 1 Потърси информация и
състави биография на Г. Раковски. Раз­
съждавай имат ли основание исто­
риците да го наричат „патриарх на
българската национална революция“.
Посочи аргументи от идейните про­
зрения на революционера.
И3 Брой 1 на в. „Дунавски лебед“
Вестник, редактиран и издаван от
Раковски в Белград (1860–1861 г.).
Първият печатен орган на българ­
ското революционно движение. Част
от материалите са публикувани на
френски език.
Зад. 3 Предположи защо се налага
публикуването на материали на френ­
ски език.
194
1853 1875
И2 Поемата „Горски пътник“
Автор Георги Сава Раковски, 1857 г.,
експонат на Националния историче­
ски музей, София, снимка на Вася Ата­
насова.
Поемата е отпечатана през 1857 г. в
Нови Сад (Австрия) и бележи поврат
в развитието на политическата ми­
съл. В нея Раковски отразява убежде­
нието си, че разпокъсаните дейст­
вия за отмъщение на многобройните
хайдушки чети трябва да бъдат из­
оставени и да се премине към орга­
низирано общобългарско движение за
освобождение, известно като четни­
ческа тактика.
И4 Из „План за освобождение на Бъл-
гария“, съставен от Раковски през
1861 г. в Белград
(...) По-главните тия градове ся със­
тавили тайни комитети, кои раз­
пространяват между народу за това
въстание, чи пролет ще стане непре­
менно и сички чакат първий синял да
им ся даде. (...)
Тойзи полк щом ся впусти в Балкана,
главната му работа ще бъди това:
1) Да си състави едно временно уп­
равление и да бърза колкото може
един ден по-скоро да стигне в Тър­
ново. (...)
3) Ще държи непрекъснато сношение
със сръбското вис. правителство,
кату състави една временна поща, до­
колкото му допуща мястото и вре­
мето.
4) Кату достигне и завладей Търново,
да испрати едно отделение да освои
Свищов и да си отвори сношение с
Влашко. (...)
Турски крепости има край Дунава само
4 – Видин, Рухчук, Силистра и Варна на
Чърното море. А навътре има две. Бе­
лоградчик, при Видин, нъ ничтожна, и
в Шумен, коя е по новий крои и доста
добре завардена, нъ те от Балкана ся
зема лесно. (...)
Зад. 2 Разсъждавай върху причи­
ните за еволюцията във вижданията
на Раковски за насоките на борбата за
освобождение.
В Ниш има тоже крепост и малко засега
войнство. В София има до 1500 души,
нъ и тии не могат доиди в Балкана.
(...) От Македония помощ турции не
мои доиди, нити арнаути, защото
и тамошните места са разбудени и
не щат остана мирни. Щом ся появи
такова нещо, от Влашко ще дойдат
няколко легиона българи с добри офи­
цери, кои са днес в служба Влашка. А
от Гърция има да додат много бъл­
гари, кои са тоже там в служба и ся
произвестени и синяла може лесно да
им ся даде. (...) Няколко хайдушки чети
тоже ся произвястени и тии първи
ще ся найдат в Балкана.
Из „План за освобождение на България”Белград
1861 г. Извори за българската история. За уче­
ници, учители, кандидат-студенти, сту­
денти София, 1994 г., с.207-209
Зад. 4 Какви са вижданията на
Раковски за тактиката на въстаниче­
ската акция (ролята на комитетите,
начин на вдигане на въстанието, пре­
димства на въстаниците, обвързване
с външни сили, допълнителна под­
крепа)? Сравни с първия план и посочи
аргументи в полза на твърдението,
че Раковски доразвива и конкретизира
идеите си.
И5 Хаджи Димитър (1840–1868 г.) и Стефан Караджа (1840–1868 г.)
Воеводи на чета от 127 души, която
на 6 юли 1868 г. стъпва на българския
бряг в околностите на Свищов. Целта
 е да принуди Османската империя
да стане по-отстъпчива към проек­
тите за решаване на българския въ­
прос и да предизвика намесата на
Великите сили. В тежки сражения с
турски потери мнозинството от
четниците, заедно с двамата вой­
води, загиват, но ознаменуват една
от най-героичните страници в исто­
рията на българското освободително
движение.
Зад. 5 Опиши облеклото и
позата на воеводите (И5). Посочи
последиците от четническите акции
през 1867-1868 г.
Зад. 6 Опиши двамата четниче­
ски водачи, като обърнеш внимание
на позата и израза на лицето им (И6,
И7). Помисли защо двете чети не пра­
вят опит да вдигнат българите на
въстание.
И6 Панайот Хитов (1830–1918 г.)
И7 Филип Тотю (1830–1907 г.)
Най-популярните хайдушки войводи и
последователи на идеите на Раковски
през 1867 г. с финансовата подкрепа на
родолюбиви български емигранти ор­
ганизират във Влашко две малки чети.
Панайот Хитов с около 30 души пре­
минава в българските земи на 28 ап­
рил, а Филип Тотю с 35 души се прех­
върля през Дунав на 17 май.
195
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време
И8 Идейни възгледи на Васил Левски
(...) Че и ния сме хора и искаме да жи­
веем чиовешки, да бъдем свободни с
пълна свобода в земята ни. Там, дето
живее българинът – в България, Тракия
и Македония. Па и от каквато и да е
народност да живеят в тоя наш рай,
ще бъдат равноправни с българинът
във всичко. Ще имаме едно знаме, на
което ще пиши: свята и чиста репу­
блика. Същото желаем и на братия
сърби, черногорци, ромънци и пр. (...)
Ний българите, от отдавна са напъ­
ваме със сичката си сила да викаме кам
чиовечеството и свободата! (...) На
нашия предрезвал глас никакъв отзив,
от никаде за помощ, а напротив ста­
ват учители против наз. Тогава де ос­
тава тяхното образование и чиове­
чество? А и се тъй ли ще им плачем
и да са надяваме на техните лъжи?
Не, наместо сълзи сега леем куршуми,
а надеждата ни е на правосъдният или
нашите мишници и ето, че идим (...)
да си представим народното мнение
пред света.
Из Дописка на В. Левски до в. „Свобода“. Из­
вори за българската история. За ученици, учи­
тели, кандидат-студенти, студенти София,
1994 г., с. 228-229
Зад. 7 Разтълкувай и запиши раз­
биранията на В. Левски за формата
на управление на свободна България, за
човешките права, за отношението
към другите народи на Балканите и
към Великите сили. Потърси други
документи, които отразяват идей­
ните прозрения на В. Левски.
1. Припомни си промените в Осман­
ската империя и опита на освободи­
телните движения на другите хрис­
тиянски народи. Посочи как влия­ят
за появата на идеята сред бълга­
рите за използване на радикални
средства за освобождение.
2. Проучи политиката на Великите
сили на Балканите и отношенията
им в Източния въпрос след 1856 г.
Каква е връзката на тези фактори
с появата на организираното наци­
196
1853 1875
И9 Идейни възгледи на Л. Каравелов
(...) Но времето вече наближи и сич­
ките тия страдания, сичките тия не­
воли твърде скоро ще са свършат и
българинът, както и сичките други
хора, ще захване да живее като чо­
век, като свободен гражданиин и
като господар сам над себе си. (...)
И така българите трябва да разбе­
рат, че тям е най-потребна свобода,
свобода лична и свобода народна, за­
щото който няма лична свобода, той
няма ни народност, ни свети човешки
права; (...)
И сичките народи, а най-много бълга­
рите, трябва да разберат, че царйо­
вете са биле, са и днес най-големите
тирани и изедници и никакво добро
не са направиле на човечеството; (...)
монархията е съзклятие против бла­
госъстоянието народно и против не­
говата свобода. (...) Който иска на­
родна свобода, свободна държава и
човечески правдини, той трябва да се
приготви мъжки и да употреби всич­
ките си сили, сичките си страдания
и сичките си средства, които са по­
требни за бой, т.е. да прежалее жи­
вота си, па да се земе за пушка, за са­
оналноосвободително движение на
българите?
3. Характеризирай личността на
В. Левски и на Л. Каравелов по след­
ните показатели: семейна среда и
образование, основни виждания за
решаването на българския въпрос,
дейност за българското освобожде­
ние. Направи изводи за ролята им в
националноосвободителното движе­
ние. Използвай и портретите им на
с. 172–173.
бля, за пищов, револвер, нож, (...) кой с
каквото може и кой каквото има, и да
откупиме свободата си и отечест­
вото си. (...) Освен това българското
движение трябва да стане извътре, а
не отвън, както то биваше досега, за­
щото напразно ще да са пролива бъл­
гарската кръв. (...) Братия българи!
Вярвайте в своите сили, и надейте
се на своите мишници! От вас зависи
спасението на България! Или сега, или
никога!
Из „Български глас“. Извори за българската ис­
тория. За ученици, учители, кандидат-сту­
денти, студенти София, 1994 г., с. 225-228
Зад. 8 Разтълкувай и запиши раз­
биранията на Л. Каравелов за фор­
мата на държавно устройство, за
човешките и гражданските права, за
отношението към другите балкански
народи и към Великите сили, за сред­
ствата за освобождение. Потърси
други документи, които отразяват
идейните прозрения на Л. Каравелов.
Сравни двата документа и открий
общото между идеите на В. Левски и
Л. Каравелов.
4. Проучи политическите възгледи
на Л. Каравелов и на В. Левски за
средствата на освободителната
борба, нейната подготовка и усло­
вията за успех, ролята на външните
фактори, формата на управление на
свободна България и отношенията
на българите с другите в страната.
Направи сравнение и посочи аргумен­
тирано твоите изводи.
Източната криза и освобождението
на българите
През лятото на 1875 г. Източният въпрос заема централно място в
международните отношения. Причина за това е напрегнатата политиче-
ска обстановка на Балканите, известна като Източна криза. Как реагират
българите на перспективата, която се открива за решаване на техния
въпрос, и как се стига до българската свобода?

Криза в революционното движение Важни понятия

Новата фаза в развитието на Източния въпрос заварва БРЦК в дълбока криза. След
смъртта на В. Левски (6/18 февруари 1873 г.) на преден план излизат разногласията
между вътрешните и емигрантските дейци. Опитите да се преодолеят различията За повече информация виж
чрез свикването на Общи (Главни) събрания не дават желания резултат. Л. Каравелов стр. 199
се оттегля от активна революционна дейност. Начело на БРЦК застава Христо Бо-
тев (1875 г.), а печатен орган става в. ◊Знаме“. По негова инициатива комитетът Източна криза
взема решение да подготви и вдигне Старозагорското въстание. След неуспеха му раз- Отразява напрегнатата политиче­
единението в БРЦК се задълбочава, Ботев напуска организацията, а комитетът пре- ска обстановка на Балканите след
установява дейността си. активизирането на националноосво­
бодителните движения на балкан­
Подготовка за ново въстание ските народи. Води началото си от
След провала на въоръжената акция от 1875 г. малка група млади революционни дейци въстанието в Босна и Херцеговина
провеждат в Гюргево събрание на апостолите. Те решават чрез масово надигане на през юли-август 1875 г. Тя е своеобра­
народа и продължителна въоръжена отбрана да бъдат заставени Великите сили да се зен връх в развитието на Източния
заемат с политическото решаване на българския въпрос. въпрос и концентрира вниманието
През декември 1875 г. апостолите се прехвърлят в своите райони и започват под- на всички европейски Велики сили.
готовка за въстание – възстановяват се връзките с революционните комитети от
времето на В. Левски, изграждат се нови комитети, събират се средства за закупу- Старозагорско въстание
ване на оръжие, подготвя се храна, създават се символи на въстанието. Решение за организиране на масово
Подготовката не протича равностойно в отделните окръзи. Най-добра е актив- въоръжено въстание е взето на 12
ността в Четвърти революционен окръг с център Панагюрище. По инициатива на Ге- август 1875 г. на събрание на БРЦК в
орги Бенковски на 14–16 април 1876 г. се провежда събрание в местността Оборище, Букурещ. Започва на 16 септември
на което са дадени последни указания. 1875 г. в района на Стара Загора под
ръководството на Стефан Стамбо­
Априлското въстание 1876 г. лов и местни дейци. Замисълът за
Предател уведомява турските власти за решенията в Оборище. На 20 април 1876 г. общобългарско въстание не се реали­
в Копривщица, при опит да бъде арестуван, Тодор Каблешков организира група, която зира. Само в Старозагорско, Шуменско
напада конака и обявява въстанието. Куриери уведомяват околните градове и села и ос- и Русенско са сформирани малки чети,
таналите окръзи за началото на въстаническите действия. В Панагюрище, под звъна но останали без очакваната подкрепа
на църковните камбани, е обявена независимостта на България. от населението въстаническите про­
Въстанието бързо обхваща много райони в Средногорието, северните склонове на яви са потушени.
Родопите, Подбалкана, Търновско и Сливенско. Хиляди българи се вдигат на оръжие и
се обявяват за свободни. На много места обаче поради слаба подготовка или засилено Конак
присъствие на турски военни части, въстание не избухва. Административна сграда в населе­
Въстаниците са въоръжени със старо оръжие, ножове, ками, коси, брадви, много ните места, в която се намира мест­
от тях дори са без оръжие. ◊Оръдията“ им са от дънери на череши (т.нар. ◊черешови ното османско управление.
топчета“). Турците разполагат с далеч по-модерни средства. Чрез телеграфа си преда-
ват бързо съобщения за хода на въстанието. Срещу непокорните българи е изпратена Башибозук
въоръжената с европейско оръжие османска армия и башибозук. Въпреки храбростта Нередовна османска войска, известна
на участниците навсякъде въстанието е потушено с голяма жестокост. със своята жестокост при потуша­
Борбата на въстаналия народ вече е към своя край, когато на 17 май 1876 г. край Коз- ване на бунтове.
лодуй слиза четата на Христо Ботев.

197
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време
Четата на Христо Ботев
Организирана е в Румъния. Състои се
от около 200 души българи с войвода
Христо Ботев. След като завладяват
австрийския кораб „Радецки” и го при­
нуждават да спре на българския бряг
край Козлодуй, поемат към Врачанския
Балкан. На 18 май водят тежко сра­
жение в местността Милин камък.
На 20 май следва нова ожесточена
битка, при която врагът е отблъс­
нат. Привечер, при неизяснени обсто­
ятелства, войводата Христо Ботев
е убит.
Прелиминарен
Предварителен
Трибутарен
(от лат. tribuere – плащам, раздавам),
данъчно зависим
Трибутарното княжество е зависимо
и поставено в подчинено положение
спрямо друга държава-международно­
правен аспект. Подчиненото поло­
жение се изразява в задължението за
плащане на ежегоден васален данък –
трибут.
За повече информация виж
стр. 199.
198
1875 1878
Отражение от Априлското въстание
Разправата с българското население предизвиква широк обществен отзвук в Ев-
ропа.
Видни политици, журналисти, писатели и дейци на науката се обявяват в защита
на българския народ. Създадена е международна анкетна комисия за обследване на из-
вършените престъпления, към която се присъединява кореспондентът на английския
либерален вестник ◊Дейли нюз“ Дж.Макгахан.
Априлската епопея показва на света, че българите не желаят повече да живеят
под властта на султана. През лятото на 1876 г. български общественици разгръщат
активна дипломатическа дейност в Европа, а доброволчески отряди се включват в
Сръбско-турската война.
Европейските Велики сили са принудени да свикат Цариградската конференция
(23 декември 1876 г. – 20 януари 1877 г.), която постановява да бъдат създадени две
автономни български области. Високата порта отхвърля решенията и Русия започва
подготовка за война с Османската империя. Руската дипломация сключва с Австро-Ун-
гария Будапещенската тайна конвенция. По настояване на българската емиграция се
създава българско опълчение, което да се включи във военните действия като само­
стоятелна бойна единица.
Руско-турската война от 1877–1878 г.
През март 1877 г. Русия прави последен опит за мирно решаване на кризата чрез
подписване на Лондонския протокол, в който се настоява за прилагане на реформи в
Османската империя. Високата порта отхвърля и него.
На 12 април император Александър II официално обявява война на султана. Руските
войски успешно преминават р. Дунав и разделени на три отряда започват военни дейст-
вия. Навсякъде те получават подкрепа от българите. В някои от сраженията участ-
ват и румънски, финландски и сръбски войски.
Кръвопролитни боеве се водят край Плевен, Стара Загора и особено в Шипченския
проход. Там български опълченци и руски воини успешно спират атаките на превъз-
хождащата ги по численост и въоръжение турска армия (9–11 август 1878 г.). Това е
една от важните победи за изхода на войната, за която опълченците имат решаващ
принос. Друг повратен момент в хода на военните действия е падането, след тежка
обсада, на Плевен на 10 декември 1877 г.
През зимата на 1877–1878 г. руските войски извършват успешно зимно преминаване
на Балкана и в общо настъпление се насочват към Цариград. Османската империя е из-
правена пред разгром и на 19 януари 1878 г. в Одрин подписва протокол за примирие.
Договорите от Сан Стефано и Берлин
На 19 февруари (3 март) 1878 г. в селището Сан Стефано край Цариград е подпи-
сан прелиминарен мирен договор между Русия и Османската империя. Той възстано-
вява българската държава и фактически увенчава с победа делото на българската на-
ционална революция.
Българите посрещат с огромна радост Санстефанския договор. Той обаче не по-
лучава одобрението на европейските държави и на балканските съседи на България.
Затова от 1 юни до 1 юли 1878 г. в Берлин е свикан конгрес на Великите сили, който,
въпреки нежеланието на Русия, променя решенията от Сан Стефано. Стига се до под-
писването на нов Берлински договор.
Руско-турската война от 1877–1878 г. донася дългоочакваната свобода на голяма
част от българския народ. Пред него вече стоят нови и изключително отговорни за-
дачи да изгради своята възстановена държава и да се бори за обединението на всички
български земи.
Общи (Главни) събрания
Първото събрание на БРЦК е свикано на 11–12 май 1873 г. в Букурещ. Вътреш­
ните комитети са представени слабо и това се отразява върху работата
му. С цел да се преодолее кризата на 20-21 август 1874 г. е свикано ново съ­
брание на БРЦК в Букурещ. Нещата не се променят. Водят се дискусии, пра­
вят се персонални промени в състава на комитета, но до конструктивни
решения не се стига. В обстановката на задълбочаващ се идеен конфликт
в БРЦК на 26 декември 1874 г. в Букурещ започва работа поредното събра­
ние на комитета. След бурни дебати е избрана комисия, която да подготви
ново събрание през март 1875 г., но тя не предприема никакви действия.

Събрание на апостолите
Започва на 11-12 ноември 1875 г. в Гюргево, под председателството на Сте­
фан Стамболов. Организаторите единодушно решават да се подготви
ново въстание през пролетта на 1876 г. и начертават подробен план за
действие. Българските земи са разделени на четири революционни окръга,
начело с апостоли. Това са: Първи Търновски – Ст. Стамболов; Втори Сли­
венски – Иларион Драгостинов; Трети Врачански – Стоян Заимов и Чет­
върти Пловдивски (по-късно Панагюрски) – Панайот Волов (по-късно Георги
Бенковски). Идеята за Пети окръг не се реализира. Предвижда се още да се
привлекат български офицери на служба в чужди армии, както и да се изгра­
дят опорни въстанически пунктове в планината.

Сръбско-турска война от 1876 г.

Въоръжен конфликт между Сърбия и Османската империя, в който се включва
и Черна гора. Започва в началото на юни 1876 г. Във войната участват до­
броволци от всички балкански народи, включително и хиляди българи. Въ­
преки това османската армия нанася няколко поражения на Сърбия и тя е из­
правена пред военна катастрофа. След решителната намеса на Русия през
есента на 1876 г. е подписано примирие и кризата е ликвидирана.

Будапещенска тайна конвенция

На 3 януари 1877 г. в Будапеща е подписана тайна конвенция между Русия и
Австро-Унгария, в която се фиксират ангажиментите на двете страни в
случай на война между Русия и Османската империя. Тя гарантира неутра­
литета на Австро-Унгария, при условие че Русия се задължава да не създава
голяма славянска държава на Балканите. Така резултатите от възможна ру­
ска победа предварително са ограничени до минимум.

Българско опълчение
Войска от български доброволци, създадена с руско съдействие. Първона­
чално се състои от 6, а впоследствие от 12 дружини с обща численост около
10 хил. души. На 17 април 1877 г. за командир е назначен ген. Николай Столе­
тов. Жителите на град Самара подаряват на опълчението знаме, останало
в историята като Самарското знаме. След едномесечна военна подготовка
в района на Плоещ българското опълчение се присъединява към Дунавската
армия и се включва в изпълнението на плановете на руското командване.
Най-героичната страница от бойния път на опълченците са боевете при
Стара Загора (юли 1877 г.) и при Шипка (август 1877 г.).

199
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време

1875 1878
Исторически извори

И1 Избухване на Априлското въс- И2 Хвърковатата чета Зад. 2 Представи картината

тание Картина на Димитър Гюдженов (автор, събитие, участници), открий
В писмо от Военния съвет в Коприв- Конен отряд, създаден от Георги Бен­ част от кое движение е събитието
щица до главния апостол във Враца ковски. Състои се от около 200 души. и каква е целта му. Опиши действа­
Стоян Заимов пише: С тях той обикаля селата в района на щите лица и разтълкувай поведени­
ето им. На какво е акцентирал худож­
До братята комисари във Враца Средногорието и увлича масово на­ никът и достоверно ли е пресъздал
Вчера, на 20 април, предизвикани от селението да участва във въстани­ темата?
някои събития – когато, без да се ето.
даде повод от наша страна, по на­
реждане на властта Неджиб ага пред­
прие арестуване на комитетските
хора, видяхме се принудени да вдиг­
нем въстание. (...) За тая наша по­
стъпка уведомихме войводите в Па­
нагюрище и околните села, които
веднага се заловили за оръжие (...) За­
палихме Стрелча. Половината от жи­
телите на Панагюрище отидоха на
помощ на стрелчанци, за да нападнат
и завземат Пазарджик. Съжаляваме, че
не можахме да изтраем до 1 май, за
да изпълним решението. Но любовта
към народа ни даде увереността да
избързаме. Нека мислим само за побе­
дата! И тъй знамената са развети в
балканите и горите на Копривщица,
Панагюрище и други 32 села! По та­
къв начин са заети всички проходи.
През Клисура ви е изпратено и друго
подобно писмо, но за по-голяма сигур­
ност ви пращаме и това по друг път. И3 Райна Попгеоргиева Футекова
Каквото извършихме, то стана по за­ (1856–1917 г.)
повед на Бенковски, Волов и Икономов, Учителка в Панагюрище. Ушива глав­
и то за в полза на народа. Въстани­ ното знаме на Четвърти револю­
ето ще бъде всеобщо. То е вече обя­ ционен окръг. Върху него са извезани
вено. Съобщете веднага на Стойко лъв с корона и думите „Свобода или
Мъглата (Ст. Стамболов) и другите смърт”. В деня на обявяване на въс­
в Търново и на Иларион (Драгостинов) танието в Панагюрище тя е редом с
в Сливен. Нека е честито. А сега не ни Г. Бенковски, развява знамето и вдъхно­
остава нищо друго освен да кажем: На­ вява и окуражава въстаналия народ.
пред! Да извикаме: Долу тиранията!
Свобода или смърт!
Из писмо от Военния съвет в Копривщица до
главния апостол във Враца Стоян Заимов. Из­ Зад. 3 Опиши снимката и посочи
вори за българската история. За ученици, учи­ върху какво набляга авторът. Кое
тели, кандидат-студенти, студенти, София, събитие е отразено и каква е ролята
1994 г., с. 243-244
на Райна Попгеоргиева в него? Поми­
сли защо българите я наричат Райна
княгиня и какъв смисъл влагат в опре­
Зад. 1 Помисли, на какво набляга делението. Разгледай двете изобра­
Военният съвет в писмото си. Защо жения (И2, И3) и посочи могат ли да
се честити избухването на въстани­ бъдат отнесени към символиката на
ето? Проучи как реагират на призива въстанието.
революционните дейци в отделните
окръзи.

200
И4 Баташкото клане
Картина на Антони Пиотровски, 1892 г.
И6 Георги Бенковски (Гаврил Груев
Хлътев) (1841/4–1876 г.)
Ръководител на въстанието в Чет­
върти революционен окръг. След по­
тушаването му е убит от засада.
Тайно е погребан в църквата „Всех Све­
тих“ в Тетевен.
И7 Батак след турския погром
Погромът над Батак продължил ня­
колко дни, като целта освен плячка
била да изтребят жителите мъже.
Пощадените жени били изнасилени
и често пъти били убити след това
или откарани в турски села. (...) През
1875 г. един англичанин прекара ме­
сец в Батак. (...) Той каза, че насе­
лението тогава било около 9000
души. През октомври 1876 г., когато
нашата група посети Батак, насе­
лението, повечето сгушено заедно
в колиби, импровизирани от дъски,
беше само 1700 души. (...) По време
на нашето посещение в него мина­
лия октомври всяко жилище в сели­
щето беше превърнато в срутваща
се и овъглена купчина от почернели
развалини. Градчето беше напълно
опустошено. Когато се вървеше по
улиците, получаваше се впечатлени­
ето, че огромна тежест е била хвър­
лена върху сградите и ги смазвала и
разпилявала, за да се превърнат в
безформени могили от несвързани
камъни. Никъде не беше оставена
здрава стена. Тогава вървеше въз­
становяването на сравнително
малко къщи. Надвесени над поруте­
И5 Храмът „Св. Неделя” в Батак
след Априлското въстание
Снимка на Д. Кавра, 1878 г.
ните си домове, групи бедно обле­
чени, полугладни, бездомни жени с
облени от сълзи лица постоянно кла­
теха телата си напред и назад и в
продължение на целия Божи ден изда­
ваха тихо, плачевно ридание, което
беше сърцераздирателно оплакване
на техните заклани роднини.
Из Робърт Джаспър Мор, Под Балкана, София,
1992 г., с. 96-100
Зад. 4 Представи си, че си корес­
пондент на голям европейски вест­
ник и си изпратен да отразиш раз­
връзката на априлската епопея в
Батак (И4, И5, И7). Помогни си с
допълнителна информация и напиши
репортаж. Прочети го пред класа.
201
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време

1875 1878

И8 Делегатите на Цариградската посланическа конференция И9 Възстановяване на българската

Свиква се по настояване на Русия, за да бъде намерено мирно решение на държава
Източната криза. В нея участват представители на Русия, Англия, Франция, Чл. 1 България се създава в самосто­
Австро-Унгария, Германия, Италия и Османската империя. В средата са сър ятелно трибутарно княжество под
Хенри Елиът (Англия) и граф Николай Игнатиев (Русия). върховната власт на Н.В. султана. То
ще има християнско правителство и
народна войска милиция (...)
Чл. 9 Годишният данък, който ще
плаща Княжеството на сюзеренния
двор, като го брои от банката, която
Портата после ще посочи, ще бъде
определен после по съгласие между си­
лите, подписали тоя договор, в края
на първата година, откак влезе в сила
новото устройство. (...)
Чл. 11 Турска войска вече не може да
има в България. Всички стари крепо­
сти ще бъдат съборени на разноски
на Княжеството в течение на една
година или по-рано, ако това е въз­
можно. (...)
Чл.12 Притежателите на имоти,
турци или от друга народност, ко­
ито пожелаят да живеят вън от
пределите на Княжеството, като ги
дадат под наем или оставят да ги уп­
равляват други лица. (...)
Чл. На юг от Балкана се образува една
Зад. 5 Защо конференцията е посланическа? Помисли дали е случайно, че провинция, която взема името Из­
представителите на Англия и на Русия са седнали един до друг в средата на точна Румелия и остава под пряката
групата. политическа и военна власт на Н. И. В.
султана, при условия на пълна админи­
стративна автономия. Тя ще има ге­
И10 Българските земи според решенията на Цариградската конференция нерал-губернатор християнин.
(1876-1877 г.) Из Берлински договор. Извори за българската
Автор Пакко, bg.wikipedia история. За ученици, учители, кандидат-сту­
денти, студенти София, 1994 г., с. 263-266

Зад. 6 Характеризирай възста­

новената българска държава по след­
ните показатели: форма на управле­
ние, статут на Княжеството, права
на другите народности. Сравни ста­
тута на Княжеството с положени­
ето на Източна Румелия и направи
изводи.

Зад. 7 Разгледай картата и про­

следи какви решения взема Цариград­
ската конференция за българските
земи (автономни области, географ­
ски обхват, център). Посочи резулта­
тите от споразумението на Вели­
ките сили.

202
И11 България след подписване на
Санстефанския мирен договор
Автор Пакко, bg.wikipedia

И12 България след Берлинския кон-

грес
Автор Пакко, bg.wikipedia

Зад. 8 Разгледай внимателно картите (И11 и И12). Посочи границите на

България според И11 и направи извод. Какви териториални промени са отра­
зени на картата от И12? Посочи границите на балканските държави на нея.
Определи времето и събитията, за които се отнасят.

1. Потърси допълнителна инфор­
мация и сравни подготовката на
Априлското въстание в различните
окръзи. Разсъждавай защо тя е нерав­
ностойна.
2. Какви са причините за потушава­
нето на Априлското въстание?
3. Проведете в класа дебат с теза
„Дейците на Априлското въстание
са политически реалисти”.
4. Направи доклад пред класа за изя­
вите на световната общественост
в защита на българите и за резулта­
тите от кампанията .
5. Докажи с факти, че българите не
получават даром свободата си.
6. Сравни решенията на Цариград­
ската конференция и клаузите на
Санстефанския и Берлинския дого­
вор и посочи по какво си приличат.
Какви са разликите между тях?

203
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време
Важни понятия
Канцелария за гражданско управление
на освободените зад Дунава земи
Създадена в края на 1876 г. и ръково­
дена от княз Владимир Черкаски. С
помощта на образовани българи под­
готвя бъдещото управление на бъл­
гарските земи. По време на воен­
ните действия помага за изграждане
органите на местно самоуправле­
ние, организира данъчни облекчения
за българите и реда в освободените
селища, подпомага настъплението на
руската армия.
Съвет на императорския комисар
Състои се от седем отдела. Първона­
чално седалището му е в Пловдив, но
след това се премества в София. Раз­
гръща енергична дейност за създаване
на българска армия и военно училище,
полиция, съдебна и данъчна система,
за откриване на Българска народна
банка (БНБ) и Народна библиотека,
за реформиране на учебното дело, за
развиване на медицинското обслуж­
ване и културата.
Учредително събрание
Събрание за изработване на консти­
туция. През 1879 г. се състои от 229
депутати: избрани от гражданите,
назначени от руския императорски
комисар и по право. Негов председа­
тел е екзарх Антим I.
Конституционна монархия
Форма на държавно управление, при
която властта и правомощията на
монарха са ограничени и се опреде­
лят от конституцията.
204
1879 1885
Изграждане на модерна България
През ХIХ в. идеите на Френската революция за „свобода, равенство,
братство“ и либералните начала на английския парламентаризъм се раз-
пространяват по цял свят. В Европа се създават редица национални дър-
жави, възниква и се развива демокрацията. Младите балкански страни
следват европейския политически модел. Кои са първите стъпки във въз-
становяването на българската държавност и какъв е резултатът?
Трудното начало
Временното руско управление (ВРУ) в българските земи става факт още в хода на
Освободителната война чрез дейността на ◊Канцелария за гражданско управление на
освободените зад Дунава земи“. През май 1878 г. на нейно място е назначен като импе-
раторски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков, който изгражда Съвет на им-
ператорския комисар. Основна задача на ВРУ, утвърдено и от Берлинския договор, от
този момент е изработването на основния закон на Княжество България.
На 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново започва работа Учреди-
телно събрание. В хода на разискванията се оформят две течения – консервативно и
либерално, от които по-късно се формират и първите политически партии. Сред кон-
серваторите, които защитават интересите на по-заможните българи, са Констан-
тин Стоилов, Марко Балабанов, Григор Начович и др. Те смятат, че българският народ
няма достатъчно политически опит, затова претендират за ограничаване правата на
гражданите и за по-голяма власт на княза. Начело на либералите, които са представи-
тели на средната и дребната буржоазия, стоят Петко Каравелов, Драган Цанков, Пе-
тко Славейков и др. Те настояват за неограничени политически права на народа и за
по-широкото му участие в управлението. Либералите имат мнозинство и успяват да
се наложат в разискванията. Учредителното събрание по предложение на Марин Дри-
нов избира за столица на Княжеството град София (3 април 1879 г.).
Търновската конституция
На 16 април 1879 г. депутатите приемат основния закон в държавата, останал в
историята като Търновска конституция. Според нея Княжество България е наслед-
ствена конституционна монархия ◊с народно представителство“. В конституцията
са застъпени в умерена форма либералните принципи и е регламентирано разделени-
ето на трите власти: законодателна, изпълнителна и съдебна, както и демократич-
ното местно самоуправление. Тя предвижда още равенство на всички поданици пред
закона и защита на човешката личност. Утвърждава неприкосновеност на частната
собственост, забрана на разделението на съсловия, на мъченията и конфискуването
на имот. Постановява задължително и безплатно начално образование, гарантира сво-
бода на сдруженията, на словото и печата, като забранява цензурата, регламентира
правото на адвокат и съдебна защита.
Търновската конституция е една от най-демократичните не само на Балканите,
но и в Европа. Тя осигурява напредъка на България и проправя пътя є към модерния
свят.
Първи стъпки на българската демокрация
На 17 април 1879 г. Учредителното събрание се трансформира в Първо Велико на-
родно събрание, за да избере княз. По предложение на митрополит Климент и с одобре-
нието на Великите сили то единодушно определя за български княз германския принц
Александър Батенберг, който на 26 юни 1879 г. полага клетва и встъпва оофициално
на престола под името Александър I.
Княз Александър I има амбиции за силна монархическа власт и смята, че Търновската
конституция ограничава правата му. Възгледите на консерваторите за бъдещото раз-
витие на страната съвпадат с неговите желания и той се ориентира към съюз с тях.
На 5 юли 1879 г. князът възлага на Тодор Бурмов да състави първото българско пра-
вителство от членове на Консервативната партия. Макар че кабинетът осъщест-
вява активна вътрешнополитическа дейност, първите парламентарни избори през Коалиционно правителство
есента на 1879 г. са спечелени от Либералната партия. Според практиката на парла- Правителство, съставено от пред­
ментарната демокрация князът трябва да възложи на нейния лидер да формира прави- ставители на различни политически
телство. Княз Александър I обаче пренебрегва конституционните разпоредби и прави партии
неуспешен опит за съставяне на коалиционно правителство, след което отново на-
значава кабинет на консерваторите. Широката протестна кампания на либералите Железопътен въпрос
води до нови парламентарни избори, спечелени по категоричен начин от тях. Князът Отнася се за построяването на бъл­
е принуден да им предаде властта и през март 1880 г. назначава правителство на Ли- гарската железопътна мрежа. Авс­
бералната партия. Възгледите на княза, подкрепен от консерваторите, и идеите на тро-Унгария настоява София да се
правителството обаче се разминават по т.нар. железопътен въпрос и това води до свърже с Виена през Сърбия, а Русия
открит конфликт между тях. Либералите остават на власт, но противоречията се – да се изгради жп линия София–Сви­
задълбочават. След убийството на руския император Александър II (март 1881 г.) бъл- щов. Князът и консерваторите под­
гарският монарх успява да получи подкрепата на Русия и на западните държави за на- крепят австрийския проект, а либе­
меренията си да ревизира Търновската конституция. ралите, водени от русофилските си
настроения, правят опити да отло­
Режим на пълномощията жат строежа.
На 27 април 1881 г. княз Александър I извършва държавен преврат, отстранява Ли-
бералната партия от власт, разпуска Народното събрание и суспендира Конституци- Режим на пълномощията
ята. Съставено е служебно правителство, което да проведе избори за Второ Велико Управление, при което Търновската
народно събрание. В страната е въведено управление на княжески комисари и извън- конституция е отменена и законода­
редно положение. На 1 юли 1881 г. в Свищов депутатите гласуват без разискване из- телната и изпълнителната власт се
вънредни пълномощия на Александър I. Под негово ръководство правителство от без- концентрират в ръцете на княз Алек­
партийни политици поема властта (1 юли 1881 г. – 23 юни 1882 г.). С княжески укази сандър I
се създават Държавен съвет и нови министерства, по европейски образец започват
да се модернизират просветното, военното, съдебното и църковното дело, разши- Държавен преврат
рява се местното самоуправление. Смяна на управлението с неконститу­
ционни средства по насилствен начин
Възстановяване на Търновската конституция
Либералите повеждат борба за възстановяване на Търновската конституция. По- Суспендиране
степенно Русия оттегля доверието си към монарха и търси сътрудничество с тях. Отмяна на закон без парламентарно
След взаимни отстъпки и последвалото разцепление в Либералната партия, на 6 сеп- решение
тември 1883 г. княз Александър I се отказва от режима на пълномощията, възстано-
вява конституцията и назначава коалиционно правителство от умерени либерали и Служебно правителство
консерватори начело с Драган Цанков. То подготвя промени в основния закон в консер- Правителство, което не е избрано
вативен дух. Изборната победа на крайните либерали начело с Петко Каравелов (май от Народното събрание, а е назна­
1884 г.) води до съставяне на нов кабинет. Отменени са всички поправки в конститу- чено от държавния глава
цията и конституционният ред напълно е възстановен. В битката за държавното ус-
тройство на Княжеството се налага демократичното начало, което доказва полити- Указ
ческата зрялост на българското общество. Писмена заповед на върховен орган на
властта със силата на закон

205
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време
Исторически извори
И1 Княз Александър Дондуков-Корса-
ков (1820–1893 г.)
В словото си при откриване на Учре­
дителното събрание княз Дондуков
заявява следното: „Последната реши­
телна дума принадлежи Вам и един­
ствено Вам.“
Зад. 1 Разсъждавай върху думите
на императорския комисар и обясни
кои стремежи на руската външна
политика отразяват.
206
1879 1885
И2 Залата, в която заседава Учре- И4 Княз Александър I (1857–1893 г.)
дителното събрание и където е при- Фотография ок. 1880 г.
ета Търновската конституция и е
избран първият български княз
Музей „Възраждане и учредително съ­
брание“, Велико Търново
Зад. 2 Потърси допълнителна
информация за сградата. Кой е ней­
ният строител? Направи презента­
ция за живота и богатата дейност на
големия възрожденски майстор.
И3 Търновската конституция
Музей „Възраждане и учредително съ­
брание”, Велико Търново
Зад. 4 Чл. 3 от Берлинския дого­
вор постановява: “Българският княз
ще бъде свободно избран от народа
и ще се утвърди от Високата порта
със съгласието на Великите сили.
Никой член от царстващите домове
на великите европейски сили не може
да бъде избран за български княз ...”.
Помисли кои са мотивите на Вели­
ките сили за направения избор. Харак­
теризирай Александър I според порт­
рета му, като обърнеш внимание на
възрастта, изражението и позата му.
Зад. 3 Чл.21 и чл.23 от конститу­
цията определят символите на Кня­
жество България. Потърси повече
информация и обясни какво е харак­
терно за тях. Сравни държавните
символи на Княжеството и на Репу­
блика България днес и посочи кое е
общото.
И5 Държавна уредба на Княжество
България според Търновската кон-
ституция
Чл. 5. Князът е върховен представи­
тел и глава на държавата. (...)
Чл. 8. Лицето на княза е свещено и не­
прикосновено. (...)
Чл. 9. Законодателната власт принад­
лежи на княза и на народното пред­
ставителство.
Чл. 10. Князът утвърждава и обнародва
приетите от Народното събрание
закони.
Чл. 11. Князът е върховен началник на
всички военни сили в Княжеството
както в мирно, така и във военно
време (...)
Чл. 12. Изпълнителната власт принад­
лежи князю: всите органи на тая власт
действат от негово име и под негов
върховен надзор.
Чл. 13. Съдебната власт във всичката
нейна ширина принадлежи на съдеб­
ните места и лица, които действат
от името на княза. Отношението на
княза към тия места и лица се опре­
деля чрез особени наредби. (...)
Чл. 15. Князът има право за помилова­
ние в криминалните дела. А правото
на амнистия принадлежи на княза за­
едно с Народното събрание. (...)
Чл. 17. Князът е представител на Кня­
жеството във всичките му сноше­
ния с иностранните държави. От
негово име и с пълномощие от На­
родното събрание се свързват с пра­
вителствата на съседните държави
особни сговори по управлението на
Княжеството, за които се изисква
участието и съдействието на тия
правителства. (...)
Чл. 85. Представителството на Бъл­
гарското княжество се заключава в
Народното събрание, което бива: 1.
Обикновено. 2. Велико.
Чл. 86. Обикновеното народно събра­
ние се съставя от представители, из­
бирани направо от народа (...)
Избиратели са всички граждане, ко­
ито са на възраст по-горе от 21 го­
дини и се ползват от граждански и
политически права.
Чл. 105. Народното събрание има:
1. Да обсъжда законопроекти (...) 2. Да
обсъжда предложения за държавни зай­
мове, за уголемение, намалявание или
туряние данъци и всякакви берии, а
също и за разхвърлянието и реда на
събиранието им. (...) 4. Да обсъжда
ежегодний бюджет на приходите и
разходите. (...) 7. Да повдига пита­
ния за отговорността на минист­
рите. (...)
Чл. 108 Законодателната инициатива
принадлежи на княза и на Народното
събрание (...)
Чл. 141. Князът свиква Великото на­
родно събрание:
1. За да обсъжда въпроси за отстъп­
вание или разменявание на някоя част
от територията на Княжеството.
(...) 2. За да измени или прегледа Кон­
ституцията. (...)
Чл. 143. Министерский съвет свиква
Великото народно събрание:
1. За избирание нов княз в случай, ако
би царствавший княз се помине, без да
оставя подиря си наследник. (...) 2. За
избирание регенти, кога наследникът
на престола е непълнолетен. (...)
Чл. 148. Върховните правителствени
уредби са:
1. Министерский съвет. 2. Министер­
ствата.
Чл.149. Изпълнителната власт под
върховний надзор и ръководство на
княза (чл. 12) принадлежи на минист­
рите и на техний съвет. (...)
Из Конституция на Българското княжество.
Извори за българската история. За ученици,
учители, кандидат-студенти, студенти, Со­
фия, 1994 г., с. 271-278
Зад. 5 Използвай дадената
информация от Конституцията и
направи схема на държавното устрой­
ство на Княжество България. Запиши
функциите на ръководните органи.
Определи отношението между зако­
нодателна, изпълнителна и съдебна
власт. Разсъждавай каква е връзката с
европейската демокрация през ХIХ в.
И6 Искане на специални пълномощия
В писмо до председателя на Минис-
терския съвет, публикувано в Държа-
вен вестник от 13 май 1881 г., пише
следното:
(...) Съгласно прокламацията от 27
априлий провождам Ви тука приклю­
чени членовете, които определят
пространството на извънредните
пълномощия, които сматрям (виж­
дам) като необходими условия за съ­
действованието на едно правител­
ство под моето водителство и за
турянето на по-добър ред в общест­
вените (публичните) дела на стра­
ната (...)
I. На българский княз Александра I ся
дава извънредно пълномощие за седем
години. Негово Височество ще може
вследствие на това да издава укази, с
които да ся създават нови учрежде­
ния (Държавен съвет), да ся въвождат
подобрения във всички клонове на въ­
трешното управление и да ся обезпе­
чава на правителството редовното
извършване на неговата служба.
II. Тая годишната обикновена сесия на
Народното събрание се отлага. Бю­
джетът, който е вотиран за теку­
щата година, ще има сила и за след­
ващата.
III. Негово Височество княз Алексан­
дър има право преди изтичането на
седемте години да свика Великото
народно събрание с единствена и
нарочна цел да ся прегледа конститу­
цията въз основание от създадените
учреждения и от придобитий опит.
Из „Писмо” до председателя на Министер­
ския съвет, публикувано в “Държавен вестник”,
бр.30, 13 май 1881 г. Извори за българската ис­
тория. За ученици, учители, кандидат-сту­
денти, студенти, София, 1994 г., с.289
Зад. 6 Посочи автора на доку­
мента и по какъв повод е написан.
Определи характера на исканията,
отразени в него, и какви намерения
демонстрират те. Аргументирай
своето гледище за ролята им върху
неукрепналата българска демокрация.
207
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време

1870 1918

И7 Държавният преврат, князът, И8 Икономически проблеми на пър- Зад. 8 Разгледай внимателно кар­
народът и опозицията вите правителства тата на Европа. Помисли кой желе­
Симеон Радев, виден български писа- зопътен проект е по-изгоден за Бъл­
тел, дипломат, историк и политик, гария – австрийският или руският, и
пише следното: защо? Защо „железопътният въпрос“
придобива политическо значение?
Прокламацията предизвика в пър­
вия момент повече любопитство,
отколкото истинско вълнение. Ней­
ният текст бе загадъчен. Само мал­
цина разбраха, че се е извършило нещо
голямо, смело и което можеше да
стане страшно. Публиката бе още в
недоумение: слисана, тя прехвърляше
през мисълта си най-странни пред­
положения. Между туй градът се раз­
шава, но бавно, без шум. Пред княже­
ските обявления народът се трупаше
на купчинки, четеше ги с напрегнати
и недоумяващи очи и се пръскаше по
улиците мълчалив. Чужденците бяха
по-възбудени. Консули, секретари на
агентствата тичаха по града, чакайки
да видят протеста на тълпите, ня­
коя барикада може би. Но нищо тре­
вожно не се забелязваше. (...)
Групи от консерватори тръгнаха
да обикалят града с музика, викайки:
„Урра! Да живее княз Александър!“. Към
тях се присъединяваха любопитни, ко­
ито неусетно се увличаха в тоя из­
куствен ентусиазъм и крещяха заедно
с другите. (...)
Либералите прекараха тоя ден в
тихи и горчиви размишления. За ня­ дат нащрек, но без да правят демон­
какъв опит за контраманифестация страции с военната сила. Князът не
никой не помисли. Като видяха, че це­ искаше, щото превратът да вземе
лата войска, че руските офицери са външните форми на едно насилие. Не­ Зад. 7 От позицията на диплома­
с княза, те разбраха, че едно проти­ говото желание бе да покаже на Ев­ тически представител в София ана­
востоене бе невъзможно. Правител­ ропа, че народът в България се е въз­ лизирай политическата ситуация след
ството от своя страна не взе осо­ радвал, вместо да протестира, и че преврата и първоначалната реак­
бени мерки срещу тях. В София то се свалянето на демагогическото пра­ ция на различните обществени групи.
Посочи мотивите за поведението
задоволи да постави по един стра­ вителстово е донесло на страната на княза и кой го подкрепя. Направи
жар пред вратата на бившите ми­ едно грамадно облекчение. краткосрочна прогноза за развоя на
нистри. В провинцията войсковите Из Симеон Радев „Строителите на съвре­ събитията в България.
началници бяха получили заповед да бъ­ менна България“, т. 1, София, 1990 г., с. 266-268

1. Припомни си как се формират дру­
гите национални държави на Балка­
ните и посочи общите белези със
създаването на Българското Княже­
ство.
2. Проучи конституцията на Репу­
блика България, приета на 12 юли
1991 г., и сравни с Търновската кон­
208
ституция. Направи изводи за харак­
тера на двата основни закона.
3. Потърси информация за програм­
ните възгледи на първите полити­
чески партии в България и ги сравни
по следните показатели: отноше­
ние към конституцията, разбиране
за икономическото развитие, пози­
ции към Великите сили, концепция за
националното обединение. Същест­
вува ли проблем, по който полити­
ците постигат разбирателство?
4. Посочи последиците от държав­
ния преврат през 1881 г. за княз Алек­
сандър I, за българския политически
живот и за отношенията с Вели­
ките сили.
Съединението през 1885 г.
Решенията на Берлинския конгрес не довеждат до създаването на наци-
онални християнски държави на Балканите в реалните им етнически гра-
ници. Напротив, те залагат тежки съперничества и вражди както между
балканските страни, така и между европейските сили и заплитат слож-
ния възел на балканския национален въпрос. Великите сили, водени от сво-
ите интереси, разпокъсват и българската нация и поставят началото на
българския национален въпрос. Цялата нова история на България преми-
нава под знака на борбите за национално обединение. Доколко успешно се
справят българите?

Българският национален въпрос Важни понятия

Решенията на Берлинския конгрес поставят проблема за осъществяване на нацио-
налния идеал – обединение на всички българи в пределите на България. През годините Балкански национален въпрос
той се превръща в главна външнополитическа задача на повечето български прави- Възниква след Берлинския конгрес и
телства. включва националните проблеми на
Разрешаването на националния въпрос допуска три възможности. Мирният път потиснатите общности в Осман­
предполага споразумения на Княжество България с Великите сили, Османската импе- ската и Хабсбургската империя, наци­
рия, Румъния, Сърбия и Гърция за преразглеждане на диктата от Берлин и за възстано- онално-териториалните спорове
вяване на националното единство. Въпреки масовата петиционна кампания, митин- между младите балкански държави
гите и демонстрациите след конгреса той се оказва невъзможен, заради острото и противоречията между Великите
съперничество за османското наследство. сили за влияние в Югоизточна Европа.
Втора възможност дава въоръжената съпротива на българите от засегнатите ра-
йони. Идеята е да се организира въстание, в което да участва българското население, Български национален въпрос
подпомогнато от чети и подкрепено от правителството в България. Надеждите и Въпросът за съдбата на българите,
този път не се оправдават. Две големи въстания в Македония и Одринска Тракия – останали в пределите на Османската
Кресненско-Разложкото (1878 г.) и Илинденско-Преображенското (1903 г.) завършват империя и на други държави след Бер­
с неуспех и българският национален въпрос отново не намира разрешение. линския конгрес (1878 г.) и за обеди­
Трета възможност е военния път за обединение, който България възприема в края нението им под егидата на българ­
на първото десетилетие на ХХ в. ската държава.

Източна Румелия – „недоволната България“ Диктат

Берлинският договор постановява на територията на Южна България да се създаде Неравноправен международен дого­
област Източна Румелия, която остава под политическата и военната власт на сул- вор, принудително наложен на по-сла­
тана, но в условията на административна автономия. Управлението є се регулира от бата страна
Органически устав, изработен от Европейска комисия и приет на 14 април 1879 г. Той
има умерено-либерален и демократичен характер и създава условия да се изгради дър- Петиционна кампания
жавно устройство в Източна Румелия близко до уредбата на Княжеството. Въпреки Акция, при която се отправят сто­
че Великите сили се опитват да представят областта като многонационална, след тици колективни писмени молби до
проведените избори българите печелят мнозинство във всички органи на управлени- официалната власт
ето. Български характер имат и създадените политически партии – Народна и Либе-
рална. През следващите години развитието на Източна Румелия протича като неде- Кресненско-Разложко въстание 1878 г.
лима част от общонационалния напредък и съвсем естествено българите започват Въстание на българите в Македония.
активна дейност за сливане на двете български държави. Избухва на 5 октомври, провокирано
от решенията на Берлинския конгрес
Историческото дело на Съединението и оставането на Македония в Осман­
Първият опит за обединение е направен още през 1880 г. чрез дипломатическа ми- ската империя. Турските жестоко­
сия, която приключва без успех. До 1884 г. са предприети още два опита за съедине- сти при потушаването му предиз­
ние, но те също се провалят. Великите сили не желаят да се промени статуквото на викват огромна бежанска вълна към
Балканите и до този момент успяват да наложат волята си. България.
Ситуацията се променя в началото на 1885 г., когато съединисткото дело се по-
дема от българската общественост в Източна Румелия. На 10 февруари 1885 г. по ини-
циатива на Захари Стоянов в Пловдив е организиран Български таен централен ре-
волюционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел чрез въстание да постигне
пълното освобождение и обединение на българския народ. Заради явното несъгласие
209
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време
Илинденско-Преображенско въстание
1903 г.
Въстание на българите в Македо­
ния и Одринска Тракия, подготвено
от Вътрешната македоно-одринска
революционна организация (ВМОРО),
основана в 1893 г. В Македония започва
на 2 август (Илинден), а в Одринска
Тракия – на 19 август (Преображение).
Придобива масов характер и в нача­
лото въстаниците установяват своя
власт в много български селища. Жес­
токата разправа с въстаналите обла­
сти предизвиква нова емигрантска
вълна към България.
Административна автономия
(Букв. Независимост) Право на само­
управление на общност или област в
рамките на една държава в админи­
стративната област
Органически устав
Основен закон на зависима държава
Източнорумелийска милиция
Войската на Източна Румелия в пери­
ода от януари 1879 г. до Съединени­
ето  с Княжество България
Сръбско-българска война
Остава в историята като „войната
на капитаните срещу генералите“,
защото срещу Сръбската армия,
командвана от опитни генерали, се
изправя наскоро създадената българ­
ска войска, ръководена от млади, без
опит офицери. След тежки боеве при
Сливница (5-7 ноември) българите
настъпват към Ниш, където на 16
ноември са спрени поради намесата
на австрийската дипломация. Мир­
ният договор, подписан на 19 февру­
ари 1886 г. в Букурещ, възстановява
довоенната граница между двете
държави.
210
1885 1886
на Великите сили през юли 1885 г. съединистката идея е конкретизирана до обедине-
ние на Източна Румелия с Княжество България под скиптъра на княз Александър I. За-
дачата за освобождение на Македония временно е отложена за по-подходящ момент.
За делото е привлечена източнорумелийската милиция.
Обединението на двете български държави се превръща в общонародно дело, ко-
гато в негова подкрепа се обявяват князът и българското правителство. В началото
на септември 1885 г. започват вълнения в Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. из-
точнорумелийското правителство е свалено и е осъществено Съединението на Из-
точна Румелия с Княжество България. На 8 септември княз Александър I официално го
признава, а на следващия ден тържествено пристига в Пловдив, придружен от предсе-
дателя на Народното събрание Стефан Стамболов и министър-председателя Петко
Каравелов. Милиони българи ликуват и приветстват Съединението.
Дипломатическа и военна защита на Съединението
Много скоро тревога сменя радостта. Великите сили не одобряват нарушаването
на статуквото на Балканите. Русия е категорично против Съединението, защото
акцията не е съгласувана с нея и смята, че тя е в разрез с нейните интереси в Бълга-
рия. Затова тя изтегля висшите си офицери от българската армия. Съединисткото
дело се посреща отрицателно и от балканските държави, изплашени от уголеменото
Княжество.
През октомври 1885 г. Великите сили свикват в Цариград конференция, която да
обсъди и разреши възникналия проблем. Без да изчака решенията на конференцията,
на 2 ноември 1885 г., с мотива за ◊нарушеното балканско равновесие“ крал Милан на-
пада България. Започва Сръбско-българската война. Блестящата победа на българите
ускорява признаването на Съединението. Постигнатото на бойното поле подобрява
международното положение на Княжеството и по безспорен начин показва на Вели-
ките сили, че не могат да върнат предишното положение.
Отношенията между Княжество България и Османската империя са уредени на 24
март 1886 г. с Топханенския акт. Според него султанът поверява управлението на Из-
точна Румелия на българския княз, което фактически е международно признание на съ-
единисткото дело.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България е замислено, подготвено,
осъществено и защитено с усилията на всички българи и против волята на Великите
сили. То е единствената успешна стъпка за разрешаване на българския национален въ-
прос. Съединението укрепва самочувствието на българския народ и го изпълва с убеж-
дението, че може сам да твори своята историческа съдба. Княжество България уве-
личава територията и възможностите си за стопански и културен напредък и се
превръща в най-динамично развиващата се страна на Балканите.
Исторически извори
И1 Разделена България след Берлин-
ския конгрес
Литография, Николай Павлович
Зад. 1 Опиши впечатлението
си от картината и подробностите,
които виждаш. Посочи времето, в
което е създадена, и събитието,
което отразява. Разтълкувай симво­
лите, които използва художникът.
Коментирай настроението и посла­
нието на литографията.
И2 Българите от Македония про-
тив Берлинския договор
Ваше Високопревъзходителство! По­
знати са вече на цел свет вековните
страдания и мъки, на които бяха без­
защитно изложени християните под
турското фанатическо господство.
(...) покорно подписаните предста­
вители от разни общини в Македо­
ния осмеляваме ся днес да ви подне­
сем настоящето прошение, с което
(...) умоляваме Ваше Високопревъзхо­
дителство в името на правдата и
човеколюбието да благоволите да
подействувате пред честното Пра­
вителство на (...), за да ся определи,
ако би било нужно една комисия, която
ще може най-здраво да изпита и да ся
увери на местото, че нашите жела­
ния и нужди са неразлучни с тия на на­
шите братия българе, които населя­
ват Мизия и Тракия (...)
Македонски българи, представители
од разни общини од Македония
Из “Апел на македонските българи до Вели­
ките сили, 20 май 1878 г., Гюзелев, В., Косев, К.,
Лалков, М., Огнянов, Л., Радева, М., История за
11 клас на СОУ, София, 1996 г., с. 276
И3 Протест на българите от Тра-
кия
Радостта, която чувствувахме в сър­
цата си за освобождението на на­
шите места, които са населени само
с българи, беше неизказана, но от ня­
колко дни насам нашата радост се
превърна в дълбока скръб. Извести­
ята, че нашите места остават под
турците без никаква гаранция за
имота, живота и честта ни, ни до­
караха до крайно отчаяние.
Из Прошение на българи от Бунархи­
сарска, Лозенградска и Малкотърнов­
ска кааза.
Трифонов, Ст., История на България,11 клас,
София, 1991, с.10
Зад. 2 Какво мотивира бълга­
рите да се съпротивляват срещу
решенията на Берлинския договор
(И2, И3)? Коментирай исканията им и
защо са отправени до Великите сили.
Възможно ли е било да постигнат
справедливо решение по българския
национален въпрос?
И4 Бежанци от Македония преми-
нават в Княжество България
Автор неизвестен, 1903 г.
Зад. 3 Разгледай внимателно
фотографията. Постави се в ролята
на бежанец и опиши подробно причи­
ните, които те довеждат до тази
отчаяна стъпка. Каква перспектива
за бъдещето си представяш?
211
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време

1885 1886

И5 Административна уредба на
Източна Румелия според Органиче-
ския устав.
Чл. 1. Източна Румелия е област, ту­
рена под прямата политическа и во­
енна власт на Н.В. султана, в услови­
ята на административна автономия.
(...)
Чл. 7. Н.В. султанът ся представлява
в Областта от един главен управи­
тел християнин, когото той назна­
чава за пет годишен период, с прис­
таяние (съгласие) на силите, които
са подписали казаний вече Берлинский
договор.
Главний управител назначава, с одо­
брението на Н.В. султана, директо­
рите на административните служби,
съдиите на Върховното съдилище,
както и окръжните управители (пре­
фекти) (...)
Н.В. султанът назначава началниците
и върховните офицери на милицията
и на стражата (жандармерията) (...)
Чл. 8. Правдата (правосъдието – бел.
съст.) в Източна Румелия ся дава в еме
на Н.В. султана.
Чл. 9. Н.В. султанът има право за ми­
лост (помилване – бел. съст.) и право
на прошка (амнистия) в Източна Ру­
мелия.
Чл. 10. Източна Румелия има учредено
Областно събрание, съставено най-
паче от избрани членове, облечено,
задружно с главний управител, с пра­
вото да законополага върху работи,
които подлежат на неговото ведом­
ство.
То назначава в предвидените в глава
V форми един Постоянен комитет,
който служи като административен
съвет на главний управител.
Областните закони ся подлагат на ут­
върждение на Н.И.В. султана от глав­
ния управител. (...)
Чл. 22. Главните язици на страната
(Областта – бел. съст.) турский, бъл­
гарский и гръцкий ся употребяват в
Областта от властите и от част­
ните лица в сношенията им с вла­
стите по следующите правила:
Административните и съдебните
власти на окръзите, околиите и об­
щините за своите актове, решения,
взаимописания и обнародвания упот­
ребляват язика на населението, което
има относително болшинство...
Централните и окръжните админи­
стративни и съдебно власти за вза­
имнописанието си с властите, които
им са подчинени, употребляват язика,
който се говори от болшинството
на населението в окръжностите на
казаните подчинени власти. (...)
Из Органически устав на Източна Румелия,
приет на 14 април 1878 г. в Пловдив. Извори
за българската история. За ученици, учители,
кандидат-студенти, студенти, София, 1994
г., с. 279-280
Зад. 4 Използвай информацията,
която ти дава Органическият устав
и направи схема на администра­
тивното устройство на Източна
Румелия. Запиши функциите на
ръководните органи. Определи отно­
шението между законодателна, изпъл­
нителна и съдебна власт. Сравни с
държавната уредба на Княжество Бъл­
гария и направи изводи.

И6 Българският таен централен И7 Манифест на княз Александър I

революционен комитет
На снимката: (от ляво на дясно) Коста
Паница, Иван Стоянович, Захари Стоя­
нов, Иван Андонов, Димитър Ризов
Зад. 5 Опитай се да напра­
виш характеристика на членовете
на БТЦРК, като обърнеш внимание
на възрастта и изражението им.
Предположи с какво се занимават в
момента, в който са фотографирани.
за започване на Сръбско-българ-
ската война, 2 ноември 1885 г.
Като оставям върху сърбите и пра­
вителството им всичката отговор­
ност за братоубийствената война
между двата братски народа и ло­
шите последствия, които би могли
да сполети двете държави, ние обявя­
ваме на своя любим народ, че приехме
прогласената от сърбите война и да­
дохме заповед на нашите храбри и юн­
ачни войски да почнат действията си
срещу сърбите и мъжки да защища­
ват земята, честта и свободата на
българский народ (...).
Из прокламация на княз Александър I за при­
емане на обявената от Сърбия война. Из­
вори за българската история, За ученици, учи­
тели, кандидат-студенти, студенти София,
1994 г., с.295
Зад. 6 Изясни смисъла на каза­
ното от княз Александър I.

212
И8 Българският народ и Съедине- И9 Паметникът на Съединението И10 Боевете при Сливнишките по-
нието в Пловдив зиции (5-7 ноември 1885 г.)
Публицистът и дипломат Симеон Ра-
дев е съвременник на изграждането
на Третата българска държава. Под-
робни впечатления от видяното и
преживяното споделя в “Строите-
лите на съвременна България”, напи-
сана през 1910-1911 г. Там се казва:
Народът ликуваше през това време.
По улиците се раздаваха прокламаци­
ите на Захари (Стоянов). От всички
страни се издигаха в утринното небе
викове: „Да живее княз Александър!“ „Да Зад. 8 От позицията на капи­
живее съединена България!“. Слънцето тан от българската армия и член на
бе изгряло; денят бе чудесен – ден на Коронния съвет обясни, защо подкре­
победоносна революция и на народно пяш решението, главното сражение
щастие. Скоро гръмнаха и музиките. на настъпващата сръбска армия да
бъде дадено при Сливница.
(...)
Пловдив през това време бе в упое­
ние. По улиците минаваха патриоти­
чески шествия. На някои площади се И12 Съединението и Сръбско-бъл-
завиха хора. Импровизирани оратори гарската война
държаха речи върху народния идеал. И11 Преминаване на сръбско-бъл-
И всеки пет минути се издигаха ви­ гарската граница
кове „Да живее!“ и „Долу!“. Радостта Картина на Антони Пиотровски
бе голяма, че превратът се извърши
без кръвопролития, и даже без никакви
сериозни конфликти. (...)
Из Симеон Радев „Строителите на съвре­
менна България“, София, 1990 г., с. 517-518

Зад. 7 Постави се в ролята на

екскурзовод и разкажи на групата,
която придружаваш, за Съединението
и за начина, по който е посрещнато
в Пловдив (И8). Разкажи им за памет­
ника и символите, които са използ­
вани (И9).
Зад. 9 Представи събитието и
участниците в него, изобразени на
картината. Опиши действията им и
разтълкувай поведението им. Сравни
как е показано участието на българ­
ската армия в Сръбско-българската
война и направи изводи (И10, И11).
Зад. 10 Разгледай внимателно кар­
тата. Отрази в статия за европей­
ски вестник развитието на военните
действия и анализирай причините за
българската победа.

1. Потърси допълнителна инфор­ отношението на всяка от Великите съвременен паметник са изписани

мация и посочи аргументи, които
доказват, че Източна Румелия може
да бъде наречена “втората Бълга­
рия”.
2. Проследи еволюцията на идеята
за Съединение. Кои фактори налагат
промени в първоначалния замисъл?
3. Информирай се допълнително
и представи доклад пред класа за
сили и балканските държави към Съе­
динението.
4. В едно от стихотворенията си
Иван Вазов пише: „Българийо, за тебе
те умряха, / Една бе ти, достойна
зарад тях / И те за теб достойни,
майко, бяха.“ Посочи кое е стихо­
творението и кое събитие въз­
пява народният поет. Проучи на кой
стиховете.
5. Разсъждавай кои са факторите,
довели до успешен край съединист­
кия акт от 1885 г. и какво е значе­
нието му за развитието на Княже­
ство България и за самочувствието
на българите.

213
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време
Важни понятия
Политическа криза
Състояние на политическа нестабил­
ност в държавата, предизвикано от
вътрешни или външни фактори
Русофили
Изразители на обществено настрое­
ние, които поддържат схващането за
траен съюз с Русия
Детронация
Насилствено сваляне на владетел от
власт
Русофоби
Привърженици на външнополитическа
ориентация на България към Западна
Европа
Абдикация
Доброволно отказване на владетел
от престола; отказване на хората
от техните права и задължения
Регентство
Институция в монархическа държава,
която управлява при невъзможност на
монарха да изпълнява функциите
Модернизация
Процес на усвояване и прилагане на
европейските норми и правила в
политическия, стопанския и култур­
ния живот, възникнали през епохата
на новото време
Протекционизъм
Държавна стопанска политика за
защита и покровителство на мест­
ното производство и търговия
Кредитно учреждение
Институция, която предоставя
парични средства на лица, банки или
държави за временно ползване със
срок за връщане
214
1886 1912
Българската модернизация на границата
на две столетия
В края на ХIХ в. и началото на ХХ в. България уверено продължава по
пътя на своето демократично развитие, съпоставимо с европейските
държави, и търси достойно място в международния живот на Европа. Съ-
щевременно тя е принудена да се съобразява с противоречивата поли-
тика на Великите сили. Защо въпреки превратностите на историческото
време през тези две десетилетия българското общество и държава са из-
пълнени с творчески напредък и оптимизъм?
Политическата криза през 1886-1887 г.
Радостта от Съединението е огромна, но много скоро България навлиза в тежка
политическа криза, която разтърсва обществото през 1886-1887 г. Острото полити-
ческо противопоставяне във връзка с отношението към Русия и към княз Александър I
довежда до осъществяването на държавен преврат. С подкрепата на руската диплома-
ция група офицери русофили детронират княза и той заминава от страната (9 август
1886 г.). След организиран от русофобите контрапреврат (11 август 1886 г.) князът се
връща, но на 26 август 1886 г. под руски натиск абдикира и окончателно напуска Бъл-
гария. Главната задача на назначеното Регентство е да проведе избори за ВНС, което
да избере нов княз. Напрежението в политическия живот се повишава, ускорено и от
грубото поведение на Русия, която на 6 ноември 1886 г. прекъсва дипломатическите
си отношения с България. При това положение изборът на княз трябва да се ускори и
Регентството се спира на немския принц Фердинанд Сакс Кобург Готски. На 25 юни
1887 г. Третото ВНС го избира за български княз. ◊Българската криза“ е частично раз-
решена, защото княз Фердинанд пристига в България без официалното съгласие на Ру-
сия и на останалите Велики сили.
Българската демокрация до края на ХIХ в.
След като полага клетва, през август 1887 г., княз Фердинанд назначава правителство
на Народнолибералната партия. Министър-председател е Стефан Стамболов (1887-
1894), а след неговата оставка управлението поема Константин Стоилов (1894-1899 г.)
Двата кабинета правят много за цялостната модернизация на България и за нейната ико-
номическа независимост. За образец използват най-добрите европейски постижения –
залагат на свободата на частната инициатива и на защитата на родното производ-
ство. Държавният протекционизъм ускорява развитието на индустрията, транспорта
и търговията. Строят се промишлени предприятия, започва да се развива добивната
промишленост. Появяват се нови кредитни учреждения и акционерни дружества. Ре-
организира се данъчната система, въвежда се застраховане на селскостопанската про-
дукция, добитъка и т.н. Интензивно се строят ж.п. линии и пътища, модернизират
се пристанищата в Бургас и Варна. България сключва първите самостоятелни външно-
търговски договори, както и първите външни заеми. Външната търговия нараства и
основен партньор в нея вече не е Османската империя, а западните държави. Селищата
се благоустрояват, строят се представителни обществени сгради. През 1888 г. в Со-
фия е открито Висше педагогическо училище (дн. Софийски университет), а през 1892
г. в Пловдив се провежда първото земеделско-промишлено изложение.
Външната политика на Ст. Стамболов и на К. Стоилов е насочена към реализира-
нето на две основни цели – официалното признаване на българския княз и подобряване
положението на българите в Македония и Одринска Тракия. Благодарение на поддържа-
ните добросъседски отношения с Османската империя са издействани 7 берата за бъл-
гарски владици в Македония, с което се подпомага учебното и църковното дело там.
Враждебното отношение на Ст. Стамболов към Русия пречи за международното при-
знаване на българския княз. Затова К. Стоилов се стреми да преодолее противоречията
между двете държави. Решаващата стъпка за възстановяване на дипломатическите
отношения с Русия е направена на 2 февруари 1896 г., когато престолонаследникът Бо-
рис преминава към източното православие. Веднага след това Русия, султанът и Вели- Акционерно дружество (АД)
ките сили признават официално Фердинанд за български княз. Това повишава междуна- Търговско сдружение, чийто капи­
родния авторитет на България. тал е разделен на акции, които дават
Осезателни са различията във вътрешната политика на двете правителства. Ка- определени права на вносителя
бинетът на Стамболов използва противоконституционни и репресивни мерки срещу
опозицията, ограничава свободата на словото и печата, засилва цензурата. Действи- Берат
ята му предизвикват недоволство и опити на противниците му чрез заговори да го Султанска заповед, с която се дават
отстранят от властта. Правителството на К. Стоилов се връща към демократич- права или привилегии в дадена област
ните норми на управление. Политическите противници на предишния режим получа-
ват амнистия. Създават се условия за легално съществуване на политическите партии. Амнистия
Независимо от това са допуснати и политически грешки и жертва на политически Предсрочно освобождаване или нама­
убийства стават Стефан Стамболов (1895 г.) и Алеко Константинов (1897 г.). ляване на наказанието на осъден;
помилване
България – модерна и независима държава
През първото десетилетие на ХХ в. във вътрешния живот на България най-ярко се Личен режим
открояват два процеса: продължаване на модернизацията и стремеж на монарха да раз- Общобалканско явление, развиващо
шири намесата си в управлението на държавата, т.е. да изгради своя личен режим. се от края на ХIХ в., при което вла­
В стопанската област правителствата на Народнолибералната (1903–1908 г.) и детелят установява едноличен кон­
на Демократическата (1908–1911 г.) партия извършват преобразования в медицин- трол върху трите ключови области
ското, учебното и съдебното дело, подпомагат развитието на културните институ- на управлението – ръководство на
ции. След първите стъпки на застрахователното и пенсионното осигуряване се пола- армията, формиране на кабинетите,
гат основите и на социалното законодателство. Основна грижа на правителствата определяне на външната политика
обаче става изграждането на силна и модерно въоръжена армия. Тези действия произ-
тичат от убеждението, че проблемите на Балканите и в частност българския наци-
онален въпрос могат вече да се решат само по пътя на войната.
Зависимото положение на България спрямо Османската империя обаче пречи това
да се осъществи. През 1908 г. княз Фердинанд и кабинетът на Ал. Малинов преценяват,
че обстановката в империята и в Европа е благоприятна за отхвърляне ограничени-
ята на Берлинския договор. На 22 септември 1908 г., в старата столица Търново, княз
Фердинанд обявява България за независимо царство и приема титлата цар на бълга-
рите. Великите сили се противопоставят, а Османската империя заплашва с война.
Ситуацията е изключително напрегната и Русия се намесва. С нейна помощ на 6 април
1909 г. в Цариград е подписан протокол, с който Високата порта признава независи-
мостта на България. Малко по-късно това правят и Великите сили, и балканските дър-
жави. Осъществило своята модернизация и напредък, Царство България става равно­
правна европейска държава.

215
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време
Исторически извори
И1 Телеграма на княз Александър I
до руския император Александър III
Ваше величество,
Като поемам управлението на моята
страна, осмелявам се да поднеса на
Ваше Императорско величество мо­
ите най-почтителни благодарности
за официалното присъствие на вашия
представител в Русчук на посреща­
нето ми, което показа на българския
народ, че бунтовническият акт, насо­
чен против моята личност, няма да
бъде по никой начин одобрен от им­
ператорското правителство.
Същевременно прося позволение да
поднеса на Ваше Императорско ве­
личество най-дълбоката ми призна­
телност за назначението на княз Дол­
горуки като извънреден пратеник на
Ваше императорско величество; пър­
вият ми акт, като взимам законната
власт, е да подложа на Ваше Импера­
торско величество твърдото си на­
мерение да съдействувам с всякакви
жертви на великодушните намерения
на Ваше Императорско величество да
избави България от опасната криза,
през която минава сега тази страна.
Прося, щото на княз Долгоруки да бъде
разрешено от Ваше Императорско
величество да влезе в най-кратък срок
в сношение с мене и аз бих бил щаст­
лив да дам окончателно доказател­
ство на Ваше величество за моята
беззаветна преданост към Вашата ав­
густейша особа.
Аз бях принуден от монархическия
принцип да въдворя законността и
реда в България и Източна Румелия.
От Русия съм приел короната, готов
съм да я сложа в ръцете на нейния вла­
детел.
Радев, С., Строителите на съвременна Бълга­
рия, том II, София, 1990 г., с. 186
Зад. 1 Разсъждавай върху моти­
вите на Александър I да изпрати
телеграмата. Предположи сам ли е
написал документа. Какви личностни
черти на княза разкрива текстът?
216
1886 1912
И2 Манифест на княз Александър I И3 Мавзолеят на княз Александър I
към българския народ
След като се убедихме в печалната
истина, че нашето излизание от Бъл­
гария ще улесни възстановлението
на добри отношения между Бълга­
рия и нейната освободителка Русия,
и като получихме уверение от пра­
вителството на Негово Император­
ско Величество, руский цар, че незави­
симостта, свободата и правата на
държавата ни ще останат непокът­
нати и че никой няма да се бърка във
вътрешните  работи, обявявам на
нашия любезен народ, че се отказваме
от българский престол. (...)
Като назначаваме за регенти Стефана
Стамболова, Петка Каравелова и под­
полковник Савва Муткурова, призова­
ваме всичките български граждане да се
подчиняват и изпълняват заповедите
и разпорежданията на поставеното
от мене регентство и министерство
(правителство – бел. съст.) да пазят Зад. 3 Намери информация за
мира и тишината, за да не се усложни и историята на мавзолея и я сподели с
без това трудното положение на Оте­ класа. Според теб защо последната
чеството ни. Нека бог пази България. воля на Александър Батенберг е да
Издаден в столицата ми София на 26 бъде погребан в София?
август 1886 г.
Из Манифест на княз Александър I към българ­
ския народ. Извори за българската история За
ученици, учители, кандидат-студенти, сту­
денти София, 1994, с. 300-301
И4 Фердинанд Сакс Кобург Готски
(1861–1948 г.)
Зад. 2 Използвай информацията
в Манифеста и определи защо е изда­
ден. Разкрий причините за действи­
ята на княз Александър I и какви са
последиците за него и за България.
Зад. 4 Разгледай внимателно
изображението, като обърнеш вни­
мание на възрастта, позата, израза
на лицето на Фердинанд. Потърси
допълнителна информация за произ­
хода му и се опитай да предположиш,
какво ще е поведението му в Бълга­
рия.
И5 Пристигането на княз Ферди-
нанд в България
Добри Ганчев, филолог и обществе-
ник, учител по български език на княз
Фердинанд след идването му в Бъл-
гария, пише:
Видях го за първи път пред самите
източни порти на двореца. Тънък,
строен млад момък, с дълъг бурбон­
ски нос, остри сиви очи, които плахо
изглеждаха посрещачите, войниците,
околните здания. Беше на кон, от ля­
вата му страна яздеше майор Рачо
Петров. Ура-та бяха редки, викаха не
гражданите, а школуваните войници.
Викаха без ентусиазъм, без енергия. Ня­
маше наблизо офицерин да ги застра­
шава с очи. Русофилите, които имаха
смелостта да излязат на посреща­
нето, стараеха се да обнаружат (по­
кажат) незачитането си към „узур­
патора“, „неканения гостенин“, не си
снемаха шапките, подхвърляха си по­
гледи, загадъчни фрази.
Из Ганчев, Д. Спомени за княжеското време,
София, 1983 г., с.26
Зад. 5 Характеризирай Фер­
динанд Сакс Кобург Готски (И4, И5).
Помисли защо една част от бълга­
рите го смятат за узурпатор и нека­
нен гост. Според теб обективен ли е
разказът на Д. Ганчев?
И6 Откриване на първата трам-
вайна линия в България
София посреща новия ХХ в. с тържест­
веното откриване на трамвайния
транспорт в града (1 януари 1901 г.).
Трамвайният парк разполага с 25 мо­
триси и 10 ремаркета, които се дви­
жат по няколко линии – Цариград­
ска, Княжевска, Подуянска, Алабинска
и т.н.
Зад. 6 Опиши показаното на
снимката. Коментирай предим­
ствата и недостатъците на град­
ския транспорт. Намери информация
и представи пред класа как се развива
морският, речният и въздушният
транспорт в България.
И7 Стефан Стамболов (1854-1895 г.)
Зад. 7 Оценката на Ст. Стам­
болов за политическата криза през
1886-1887 г. е изразена с думите: „Има
княз, има България, няма княз, няма
независима България“. Обясни каква е
ролята на княза и основателно ли е
безпокойството на българския дър­
жавник. Посочи аргументи.
И8 Стефан Стамболов като дър-
жавник
(...) В моето управление на страната
каквито и заповеди да съм дал, как­
вото и решение да съм направил,
всичко е писано и подписано от мене,
защото от работите си се не боя и за­
щото всичко съм правил с пълно съзна­
ние, че инак не е могло да стане. (...) В
борбата за защита на Отечеството
правителството не се е занимавало
да прави комплименти и реверанси
на престъпниците, но с достойн­
ството и строгостта на закона се
е стремяло да запази интересите на
страната... Ако моят пръст е заразен
от гангрена, при всичко че го много
обичам, ще го отрежа, за да се спаси
цялото тяло. (...) Господа предста­
вители! Аз не съм от фарисействую­
щите политикани – аз не прецеждам
комарите, пък да гълтам камилите,
но право вървя към целта си. Когато
видя нещо по мое вътрешно убежде­
ние, че то трябва да се направи за спа­
сението на Отечеството, ще го на­
правя, макар даже да е запретено от
законите. А пък вие сте тука, госпо­
дарят на страната е тука – нека ме
съдят, стига аз да съм бил убеден, че
е било необходимо да взема въпрос­
ната мярка. От делата си не се боя,
защото всичките дела в моята пуб­
лична деятелност са насочени за оси­
гуряването и запазването правата и
свободата на нашия народ. (...)
Из реч пред Народното събрание, 17 ноември
1893 г. Андреева, М., Е. Кандиларов, Н. Дими­
тров Христоматия с извори за българската
история, София, 2010, с.141
Зад. 8 Какви качества на човека
и държавника Ст. Стамболов раз­
крива речта? Опитай се да формули­
раш собствената си позиция за поли­
тиката на Ст. Стамболов. Подготви
отговор като депутат от опозици­
ята. Представи го пред класа.
217
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време

1886 1912

И9 Владетелят Фердинанд, минис-

тър-председателят Александър Ма-
линов, членове на правителството
и генерали на историческия хълм Ца-
ревец

Зад. 9 Опиши присъстващите

на фотографията и какво е първото
ти впечатление. Определи кога е
направена и кое събитие отразява.
Коя е личността, представена на пре­
ден план, и защо? Какво е посланието
на снимката към зрителя?

И10 Църквата „Св. Четиридесет Зад. 10 Направи справка за създаването и историята на показаната
мъченици” в Търново църква. Напиши рекламен текст и подготви постер. Организирай конкурс
между класовете за изготвяне на рекламни материали за църквата „Св. Чети­
ридесет мъченици“.

218
И11 Манифест на княз Фердинанд И12 Конституция на Царство Бъл-
(...) цели тридесет години, българ­ гария, известна като “Сребърна
ският народ, непоколебимо верен към конституция”, 1911 г.
паметта на народните дейци за сво­ През 1911 г. V ВНС прави редакция на
ята свобода и въодушевяван от тех­ Търновската конституция, като я съо­
ните завети, неуморно работи за бразява с новия международно-правен
уреждането на хубавата си земя (...), статут на България след обявяване на
достойна да бъде равноправен член независимостта. Княжество и княз са
в семейството на цивилизованите заменени с царство и цар. Отбелязана
народи. Винаги миролюбив, моят на­ е и поправката на чл. 17 (юни 1911 г.),
род днес копнее за културен и ико­ с която се разширяват пълномощи­
номически напредък; в това отноше­ ята на монарха и правото му заедно
ние нищо не бива да спъва България; с правителството, да сключва между­
нищо не трябва да пречи на преуспя­ народни договори без одобрението
ването й. (...) Фактически независи­ на Народното събрание.
мата ми държава се спъва в своя нор­
мален и спокоен развой от едни узи
(вериги – бел. съст.), с формалното
разкъсване, на които ще се отстрани Зад. 12 Определи какво е значе­
и настаналото охлаждане между Бъл­ нието на независимостта за разви­
гария и Турция. (...) Въодушевен от тието на България. Предположи кое
това светло дело и да отговоря на налага промяната на чл. 17 от Консти­
държавните нужди и народно жела­ туцията.
ние, с благословението на Всевишния
прогласявам съединената на 6 сеп­
темврий 1885 година България за не­
зависимо Българско царство и заедно
с народа си дълбоко вярвам, че този
ни акт ще намери одобрението на ве­
ликите сили и съчувствието на целия
просветен свят. Да живее свободна и
независима България! Да живее българ­
ският народ!
Из Манифест на княз Фердинанд, Извори за
българската история. За ученици, учители,
кандидат-студенти, студенти София, 1994,
с. 307-308

Зад. 11 Открий и обобщи причи­

ните, които изтъква княз Фердинанд
за стремежа на българите към неза­
висимост.

1. Анализирай вътрешните и между­
народните причини, довели до „Бъл­
гарската криза” след Съединението.
2. Систематизирай дейността на
кабинетите на Ст. Стамболов и
на К. Стоилов. Попълни таблица
със следните показатели: вътреш­
нополитически живот, икономиче­
ска стабилизация и напредък, външна
политика, причини за падане на пра­
вителствата, обща оценка.
3. Аргументирай виждането си защо
и днес са актуални споровете за
личността, делото и управлението
на Ст. Стамболов.
4. Напиши реферат на тема: „Сте­
фан Стамболов – държавник от
европейски мащаб в противоречиво
историческо време”.
5. В края на ХIХ в. европейската
преса определя България като „мал­
кият прусак на Балканите”. Помисли
какъв е смисълът на това сравнение.
6. Разсъждавай до каква степен са
постигнати основните цели, които
стоят пред българското общество
през разглеждания период: изграж­
дане на модерна, демократична дър­
жава и органи на управление, сто­
панска модернизация, национално
освобождение и обединение.
219
 9 Балканите и българите в епохата на Новото време

1870 1918

1. Анализиране на произведение на
изобразителното изкуство като
исторически източник.

1. Проучи жизнения и творчески път на Георги Данчов.

2. С подели какво е първото ти впечатление от литографията.
3. Опиши фигурата на жената: разположение в общия план, поза, облекло,
атмосфера, която излъчва.
4. Обрисувай предметите около фигурата: знамето, двуглавия орел, надписа
върху лентата, лъва, кръста, пушката, пистолета, меча, счупените окови,
писмените документи и конституцията. Има ли значение разположението
им около женската фигура. Помисли защо някои са горе, а други са под нея.
5. Обясни какво символизират фигурата и всеки от предметите и запиши
тяхното значение.
6. Напиши очерк за популярно българско списание, което се разпространява
и в Европа.
7. Представи посланията на художника.
8. Направи заключения за националния идеал, отразен в литографията.

И1 Свободна България
Литография, Георги Данчов

2. Разпознаване съдържанието на Понятие/ Определение Пример

понятия и термини и правилното
им използване в техния историче-
ски контекст.
Напишете понятията/термините,
които съответстват на дадените
определения, и дайте конкретен
исторически пример: просветена
монархия, теокрация, автономия, кон-
ституционна монархия, регентство,
килийно училище, коалиционно прави-
телство, взаимно училище, абсолюти-
зъм, килийно училище, служебно прави-
телство, класно училище, руммилет.
термин
А) Светско начално училище през Въз­
раждането, в което се прилага Бел-
Ланкастерсия метод на обучение.
Б) Институция в монархическа държава,
която управлява при невъзможност
на монарха да изпълнява функциите
В) Право на самоуправление на общност
или област в рамките на една дър­
жава
Г) Форма на държавно управление, при
която властта и правомощията на
монарха са ограничени и се опреде­
лят от конституцията

3. Идентифициране на исторически Събитие/факт Личност Година

личности по зададена характерис-
тика и разполагането им във вре-
мето
Посочете историческата личност
и определете годината, свързани с
посочените събития /факти:
А) български духовник и книжовник,
подготвил и отпечатал «Стема­
тография»
Б) възрожденски будител, направил
първия препис на «История славяно­
българска»
В) български митрополит, осъ­
ществил “Българския великден”
Г) министър-председателят на
първото българско правителство,
назначен от княз Александър И

220

4. Организиране на кръгла маса
Тема на дискусията: „Как църквата
„Св. Четиридесет мъченици” да се
превърне в атрактивен културно-
исторически обект.”
5. Напиши в обем до три страници
отговор на историческия въпрос:
Каква е ролята на Георги Раковски
за организиране на освободител-
ното движение на българите през
Възраждането?
Преговор
1. Предварителна организация.
1. Използвай знанията си и рекламните материали, създадени при изпълнени­
ето на зад. 11 с.
2. Формирай експертни групи по интереси и предварително подготви аргу­
ментирани тези.
3. Обсъди позициите на различните експерти в зависимост от избраната
роля:
• историци и археолози: Каква е ролята на храма в българската история и
защо той трябва да бъде посещаван?
• художници и иконописци: С какво е ценна запазената до наши дни живопис
и как трябва да бъде съхранявана, за да остане и за бъдещите поколения.
• представители на община Велико Търново и на туристически агенции:
Как да се създаде подходяща инфраструктура, за да се привлекат туристи
(транспорт, паркиране, места за хранене и нощувка и т.н.)?
• представители на Министерството на образованието, младежта и
науката (МОМН), на Министерството на културата и на Националния
исторически музей (НИМ): Как да се осигури необходимото финансиране,
за да може да се използват най-ефективно възможностите, които църквата
„Св. Четиридесет мъченици” предоставя за съвременно обучение и възпита­
ние.
При отговора вземи под внимание следните въпроси:
1. Какви националноосвободителни движения протичат сред балканските хрис­
тиянски народи в Османската империя през първата половина на ХIХ в. и как
те влияят върху поведението на българите?
2. Кога и при какви обстоятелства Георги Раковски се включва в освободител­
ните борби?
3. Какви идеи формулира Раковски в разработените от него Планове за осво­
бождение на България и в “Привременен закон за народните горски чети за
1867-о лето”?
4. Как революционно настроената емиграция прилага четническата тактика
на Г. Раковски като път за постигане на българското национално освобожде­
ние?
5. Какъв е приносът на Г. Раковски в националноосвободителното движение
през Възраждането?
221