ИЗВЕСТИЯ НА МУЗЕИТЕ ОТ ЮГОИЗТОЧНА Б Ъ Л Г А Р И Я , ТОМ V

BULLETIN DES MUSÉES DE LA BULGARIE DU SUD — EST, TOM V

1982, 43-58

СОНДАЖНИ РАЗКОПКИ В СИМЕОНОВГРАД ПРЕЗ 1980 Г.

ДИМЧО АЛАДЖОВ, СТЕФКА ВАСЕВА

Местността „Градището" се намира на 2 км северно от Симеонов­

град, вдясно от шосето за Гълъбово. Високи и стръмни към река Ма-

Обр. 1. Колоните на църквата ,,Св. Никола" в Симеоновград

рица, склоновете на платото, върху което лежи „Градището", се сниша­

ват на изток до река Сазлийка и на север в местността „Белана", която
44 Димчо Аладжов, Стефка Васева

достига до шосето за с. Свирково. Непосредствено северно от „Белана"

минава отсечката Philippopolis—Hadrianopolis на главния римски път Via
Singidunum. Римският път завива южно от с. Калугерово, където е била
крайпътната станция Arzus1, преминава р. Сазлийка и се насочва към

Обр. 2. Мраморен портрет на император Валент (края на IV в.)

с. Троян. По това протежение на пътя са намерени пет милиарни колони

три от които сега се пазят в ОИМ — Хасково. В Хасковския музей се
2
намира и една милиарна колона от местността „Градището", до което
вероятно е имало отклонение от главния път.
Селището около „Градището" се измествало неколкократно, на раз­
лични места в околността, може би редувайки се с живота на крепостта
Констанция, от която сега го отделя само река Марица. Около и главно
на изток от „Градището" и в местността „Белана" по повърхността има
керамика от римската епоха. В няколко къщи в Симеоновград са запа­
зени долии и неизползувани за строеж каменни квадри (често профили­
рани), донесени оттам. По някои от тях личат следи от червен хоросан.
 Сондажни разкопки в Симеоновград през 1980 г. 45

Върху един такъв голям блок (1,20x0,40x0,40 м), използуван вторично

през християнската епоха и преди две десетилетия изваден от една
ограда в града3 (сега се пази в ОИМ — Хасково), има изчукан старо­
гръцки строителен надпис, в който се споменава за император Гордиан III

Обр. 3. Профилирана база и част от подовата настилка на Църква № 1 в „Градището"

(сондаж 1960 г.)

(238—244 г.) и жена му Транквилина.4 От този надпис се вижда, че

през римската епоха селището принадлежи към територията на Августа
Траяна (дн. Стара Загора).
В миналото при обработката на земята в „Градището" са нами-
рани богати архитектурни останки. При строежа на църквата „Св. Ни­
кола" п:ез миналия век са използувани готови колони, докарани оттам
(обр. 1). Една от тези колони лежи върху мраморен блок със старо­
гръцки надпис, използуван за база.6 От този надпис се вижда само един
ред. Предполага се, че намерената вградена в ограда мраморна глава
(портрет) на император Валент (обр. 2) е била пренесена оттам.6
Голям е броят на случайните находки от средновековието. Намерени
са множество фрагменти от битова керамика, стъклени гривни, монети
и др. При прокопаване на напоителен канал в южната част на „Гради­
щето" е била открита землянка, измазана с глина.7 През 1960 г. е на­
правен малък сондаж в най-високата точка на „Градището". Открита е
църква, изградена с ломени камъни, споени с бял хоросан, с под, покрит
с печени квадратни тухли (обр. 3). Между находките са намерени и
фрагменти от мазилка със следи от стенописи, което заедно с керами­
ката отнася постройката към XII—XIII в.8
46 Димчо Аладжов, Стефка Васева

СОНДАЖ № 1

Всички изброени дотук открития подтикнаха колектива, който про­

учва Констанция, да предприеме през 1980 г. сондажни проучвания на
„Градището", за да се установи дебелината на културния пласт и него-

Обр. 4. Изкопите на сондаж № 1

вата стратиграфия. Тъй като в началото на разкопките по-голямата част

от площта бе заета от житен блок, наложи се до прибиране на рекол­
тата първият сондаж да бъде заложен в югозападната част на „Гради-
щето", в близост до мястото на сондажа от 1960 г. За съжаление ня­
колко години по-рано на това място е бил направен голям напоителен
водоем, с всички произтичащи от това последици за архитектурните
останки...
На едно сравнително малко, незасадено пространство с размери
15x25 м, източно и непосредствено до водоема, с цел да бъдат наме­
рени останки от постройки в съседство с църквата, бяха направени се­
дем успоредни стратиграфски изкопа, поставени на три метра един от
друг, широки 0,60 м и дълги 10 м (обр. 4). Пръстта на първите два
пласта бе силно спечена и трудна за разкопаване, сравнително по-слабо
наситена с керамика. Около 0,60 м тя става по-рохкава, с по-изобилни
 Сондажни разкопки в Симеоновград през 1980 г. 47

и едри фрагменти от битова керамика, но след 0,80 м количеството на

керамиката рязко намалява. Културният пласт се изчерпва до 1,20 м.
Характеристиката на керамиката от стратиграфските изкопи по дълбо­
чини е следната:

Обр. 5. Керамични фрагменти от орницата

Повърхностен (орен) слой, до 0,20 м (обр. 5). Предимно червена|и

червеникава, изцяло тънкостенна керамика, работена на тежко колело.
Преобладават фрагменти с излъскани ивици по повърхността. Само два
фрагмента с глазура, изпълнени в техника „сграфито". Няколко фраг­
мента с украса от вълнисти и хоризонтални линии.
Дълбочина 0,20—0,40 м (обр. 6). Тънкостенна червена и червени­
кава керамика с излъскани ивици. Дъната са плоски и гладки. Плоски
дръжки с ямки или дупки по гладката горна повърхност. Само една
дръжка има светлоохрен цвят, профили ана с пръсти. Няколко фрагмента
със зелена, кафява и жълтеникава глазура.
Дълбочина 0,40—0,60 (обр. 7). Червеникава и тъмна керамика. Фраг­
менти от тънкостенни и дебелостенни съдове, работени па тежко колело.
Червената тънкостенна керамика е предимно с излъскани ивици. Дебело-
стенната е сива, сиво-кафява и черна, с извито навън венче (заоблено
или рязано). Две дръжки с дупки отгоре. Един фрагмент с пасма от не­
правилни вълнисти линии, отвътре допълнително обработван с ръка.
Дъната са плоски, с леко разширено столче.
Дълбочина 0,60—0,80 м (обр. 8). Преобладава по-тъмна керамика:
червеникава, сиво-червеникава, до черна. Два фрагмента със златиста
повърхност. Рязани, обърнати навън венчета. Украсата е от широки хо­
ризонтални линии, отгоре ямки или пасма от вълнисти и хоризонтални, а
понякога и коси линии. Дъната са рязани с конец или са плоски с харак­
терно ръбче в периферията. Два фрагмента с петниста глазура.
 Димчо Аладжов, Стефка Васева
48

Орб. 6. Фрагменти от средновековна керамика от дълб. 0,20—0,40 м (XII—XIV в.)

 Сондажни разкопки в Симеоновград през 1980 г. 49

Дълбочина 0,80—1,00 м (обр. 9). Преобладава керамика с по-тъмен

цвят. Венчетата са заоблени и рязани, завити навън. Украсата се състои
от вълнисти или хоризонтални линии по плещите или целия съд, или ре­
дуване на хоризонтални с вълнисти линии. Дъната са рязани с конец.

Обр. 7. Керамични фрагменти от дълб. 0,40—0,60 м (XI—XIV в.)

Има няколко фрагмента от дебелостенни амфори, с профилирана повърх­

ност, покрита с бяла ангоба.
Дълбочина 1,0—1,20 м (обр. 10). Дебелостенна червеникава керамика,
със заоблени, леко извити навън венчета. Два фрагмента с жълта гла­
зура и един от дебелостенна амфора.
От направения преглед на керамиката по пластове се вижда, че до
0,60—0,80 м преобладава тънкостенната, предимно червена керамика,
често с излъскани ивици, характерна за края на византийския период и
най-вече за времето на Втората българска държава. Излъсканите ивици
на тънкостенните съдове се възприемат като характерен белег за обик­
новената битова керамика от периода XIII—XIV в.9 В западния край на
изкоп V на дълб. 0,80 м бе намерено здраво тънкостенно гърне от този
тип с овоидно тяло, с една плоска дръжка и заоблено профилирано венче,
поставено върху висока шийка. В нейната основа минава изпъкнал ръб.
Съдът има плоско дъно, работен на тежко грънчарско колело с пречи­
стена глина, сега с червеникаво-охрен цвят (обр. 11); вие. 0,18 м, шир.
0,19 м, устие 0,14 м, дъно 0,10 м (инв. № А-2521).

4 Известия на музеите от Югоизточна България

50 Димчо Аладжов, Стефка Васева

След 0,60—0,80 м керамиката рязко се изменя, става по-дебелостенна

и по-тъмна на цвят, украсена с характерните вълнисти и хоизонтални
линии по плещите и по-рядко по целия съд (обр. 9). На дъното на та­
къв дебелостенен съд е запазен релефен знак (обр. 12), който се състои

Обр. 8. Фрагменти от дълб. 0,60—0,80 м

от две концентрични окръжности — в малката е вписан кръст, от нея

навън излизат лъчи, които стигат до външния кръг. От него също изли­
зат къси лъчи, поставени в полето между лъчите от вътрешния кръг;
диам. на дъното 0,085 м, на знака 0,055 м (инв. № А-2517). На тази
дълбочина бяха намерени и няколко фрагмента от червена или розова
фина керамика, покрита със светложълта глазура (обр. 10, а), изпълнена
с техниката „сграфито", позната ни от повечето източнородопски кре­
пости (Минерални бани, Курт кале, Широко поле, Вишеград и др.), т. е.
ранна „сграфито" керамика, отнасяна към XI—XII в. 10
Полихромната „сграфито" керамика и тази с различни геометрични,
животински или растителни мотиви, или само долихромни петна, т. е.
т. нар. „трапезна керамика", която се намира по повърхността и на дъл­
бочина до 0,40 м на „Градището" (обр. 5 и 6), в литературата най-общо-
се датира XII—XIV в.,11 а у нас — в епохата на зрелия феодализъм.
(XIII—XIV в.).12
 Сондажни разкопки в Симеоновград през 1980 г.
51

Обр. 9. Керамични фрагменти от дълб. 0,80—1,00 м (X—XI в.

Обр. 10. Керамични фрагменти от дълб. 1,00—1,20 м (X—XI в.)

52 Димчо Аладжов, Стефка Васева

В сондаж № 1 бяха намерени и два ф агмента от керамика с пет­

ниста преливаща глазура, която е по-рядко срещана и се отнася към
началния период на полихромната керамика (XI в,), известна от Коринт13
и по-рядко от България.

Обр. 11. Глинен съд от сондаж № 1 (около ХШ в.)

Обр. 12. Дъно с релефен знак (X—XI в.)

Значителен е обемът на фрагментите от стъклени гривни (няколко

десетки) от тъмно- и по-светлосиньо, черно, червено и зеленикаво стъкло
 Сондажни разкопки в Симеоновград през 1980 г. 53

(обр. 13); по-малко са усуканите стъклени гривни и тези с навити нишки

от червено, черно и бяло стъкло. В сондажните изкопи бяха намерени и
четири фрагмента от масивни бронзови гривни, някои с украса, срещана
след XI в.

Обр. 13. Фрагменти от стъклени гривни

Между фрагментите от стъклени гривни, намерени в изкопите на

сондаж № 1, има и с рисунки от по-светла боя върху тъмна основа, на
тъмносиньо или черно стъкло. Тези рисувани стъклени гривни у нас се
отнасят към X—XI в,14 В последните две десетилетия бяха отк:ити го­
лямо количество стъклени гривни с рисунки, предимно в некрополите на
Южна България (Хасковски, Пловдивски и Кърджалийски окръг). 15

Находки :
1. На дълб. 0,40 м бе намерена глинена чаша с почти сферична
форма, с една дръжка (отчупена) и леко извито навън венче (O6D. 14, а),
изработена от пречистена глина със светлокафяв цвят ; вие. 0,045 м, шир.
0,05 м, дъно 0,035 м, устие 0,05 м (инв. № А-2515).
2. На дълб. 0,80 м бе открит прешлен за вретено от кост с цилин­
дрична и конусовидна форма, прецизно изработен, полиран със светло­
кафяв цвят (обр. 14, б); диам. 0,024 м, деб. 0,008 м, отвор 0,006 м (инв.
№ А-2516).
54 Димчо Аладжов, Стефка Васева,

3. На дълб. 0,40 м в пръстта бе намерена и желязна двузъба вила

(обр. 14, в) със запазена само предна част; сег. дълж. 0,13 м, шир.
0,04 м (пол. инв. № 8).

Обр. 14. a — глинена чала; 6 — прешлен за вретено от кост; в — желязна двузъба вила

Обр. 14. а — глинена чаша; 6 — прешлен за вретено от кост; в — желязна двузъба вила
СОНДАЖ № 2
След п иключване на жътвата на 20 м североизточно от сондаж
№ 1 бе направен голям сондаж 10 x 10 м от четири квадрата със страна
по 5 м. Избраното място бе най-високата част (сега) на „Градщето",
където според възрастни хора по време на оран в миналото са откри­
вани дебели зидове. Преди разкопките по повърхността се виждаха фраг­
менти от строителна и малко битова керамика, както и късчета хоросан.
До дълб. 0,60—0,80 м пръстта бе обилно примесена с дребни камъни
и фрагменти от строителна керамика. Битова керамика липсва почти на­
пълно. И тук бяха открити повече фрагменти от стъклени гривни, някои
от които рисувани. Открита бе също една здрава бронзова гривна и ня­
колко железни скоби.
В източния край на сондажа натрупването от хоросан и дребни ка­
мъни се оформи в дъга, извита на изток — вероятно апсида на църква.
Но до кзая на разкопките не стигнахме до здрав градеж. Целият зид е
бил разрушен и камъните извадени за строеж. На дълб. 0,80 м трош-
лякът от камъни и хоросан се изчерпа. Сред примесите бяха намерени
малки парченца от стенна мазилка, оцветени в синьо, светлокафяво и зе­
лено. Това ни позволява да предположим, че и на това място е имало
църква със стенописи (вероятно от византийския период).
След 0,80 м дълбочина количеството на фрагментите от битова ке­
рамика значително се увеличи, но поради разкопаването при вадене на
камъни от зидовете стратиграфията не може да бъде проследена. Кул­
турният пласт тук се изчерпва на дълбочина до 1,30 м.
 Сондажни разкопки в Симеоновград през 1980 г. 55

Находки :
1. На дълб. 0,80 м сред останките от разрушените стени бе наме­
рена здрава отворена детска гривна от бронз (обр. 15, а) с постепенно
изострящи се краища; диам. 0,05 м, деб. 0,005 м (инв. № А-2519).

Обр. 15. a—бронзова гривна; б — глинен прешлен за вретено; е — глинени капаци за

гърнета

2. От дълб. 0,80 м произхожда и глинен прешлен С биконична форма

и тъмнокафяв цвят (обр. 15, б); диам. 0,027 м, деб. 0,014 м, отвор 0,01 м
(инв. № А-2520).
3. В насипа от водоема са намерени два капака от глина с конична
форма, със сиво-червеникав цвят, които в основата си завършват с
широка периферия, ограничена с перваз; и двата са снабдени с по една
дръжка отстрани, отгоре единият е отчупен, а другият има добре офор­
мен слабо разширен връх (обр. 15, в). Горната част и на двата капака
е украсена с хоризонтални врязани линии. Погрешно тези капаци в на­
шата литература често се сочат като свгщници,16 въпреки че е невъз­
можно закрепването на свещ на върха им. Единият от нашите капаци е
17
съвършено същият като намерения „свещник" във Велико Търново,
вие. 0,085 м, шир. 0,125 м.
4. Също в насипа от водоема е намерен и един железен косер (обр.
16), с тънка дръжка с квадратно сечение и плосък, силно издължен из-
датък на гърба на работещата част; дълж. 0,30 м, шиъ. 0,21 м; само
издатъкът е дълъг 0,С85 м. Косери от този тип се срещат често в сред­
новековна България, известни от Преслав, Асенова крепост и др., както
56 Димчо Аладжов, Стефка Васева

и от някои сердновековни миниатюри.18 При разкопките на крепостта в

с. Минерални бани, Хасковски окръг, бяха открити три такива косера,
поставени в една дупка в крепостната стена на едно от стопанските по­
мещения.19

Обр. 16. Железен косер

5. От сондаж № 2 произлизат и различни железни скоби (обр. 17)

дръжка от ведро и няколко гвоздея.
Сондажните разкопки на „Градището" при Симеоновград показаха,
че в неговата най-висока част има културен пласт и останки само от
средновековието. Намираните в миналото каменни блокове със старо­
гръцки надписи, за които споменахме в началото, вероятно са били вто­
рично използувани в средновековните строежи или пък са били вадени
от съседните антични селища, разположени на изток от „Градището"
към река Сазлийка и на север в местността „Белана".
От прегледа на находките и главно от керамиката се вижда, че на
мястото на направените сондажи културният пласт принадлежи изцяло на
X—XIII в. включително, а може би и на XIV в. Към началото на този пе-
 Сондажни разкопки в Симеоновград през 1980 г. 57

риод (X—XI в.) се отнася некрополът на разклона Гълъбово, на 500 м

северозападно от мястото на описаните тук сондажи. Разкопките на този
некропол продължават от 1978 г. и вероятно ще бъдат завършени през
1983 година.

Обр. 17. Железни части от сондаж № 2

Обяснителни бележки
1. За повече подробности около римския път в този район вж. Д. П. Д и м и т р о в.
Антични паметници от Стара Загора и нейната околност. ИАИ, VII, 1932—1933, с. 301—
308; също: П. Д е т е в. От Burdenis до Arzus. ИАИ, XV, 1946, с. 172—176.
2. Д. А л а д ж о в . Марица. Материали за археологическа карта на Хасковски окръг,
кн. 4, 1964, с. 8.
3. Пак там, с. 7.
4. G. M i h a i l о v. IG В., HI, 1964, p. 134. n. 107.
5. Д. Аладжов. Цит. съч., с. 8.
6. R. В. B a n d i n e H i . Encidopedia dell'arte Antica, Ist. encicl. Ital., VII, 1966,
p. 1085.
7. Д. А л а д ж о в . Цит. съч., с. 28.
8. Пак там, с. 26—27.
9. T. О в ч а р о в . Украса на обикновената битова керамика от средновековно Тър­
ново, ТВТУ „Кирил и Методий«, т. XVII, кн. 3, 1981, с. 138—133.
10. Вж W. F. V o l b a c h. Mittelalterliche Bildwerke aus Italien und Byzanz. Ber­
lin, 1930, VI, Keramik, p. 193 195, T.18, 959 І;
11. Пак там, p. 211, T. 23, 6 3 0 7 ; А. Л. Я к о б с о н . Средневековый Херсонес XII—
XIV в. МИАСССР, 17, М. — Л., 1950, с. 111.
12. М. С т а н ч е в а . Средновековна сграфито керамика от София, Сб. Сердика, I,
София, 1964, с. 170.
13. Ch. H. M o r g a n . Corinth, XI, The Byzantine pottery, Cambridge, Massachusetts,
1942, p. 84, T.XVIII, i, n. 551, 781.
14. Й. Ч a H r o в а. За стъклените гривни в средновековна България. Сб. Изследва­
ния в памет на Карел Шкорпил. София, 1961, с. 185 и цит. та« лит.
15. Пазят се в съответните окръжни музеи, в повечето случаи още непубликувани.
Вж. Д. А л а д ж о в . Материална култура на Югоизточна България през IX—XI в. Сла-
58 Димчо Аладжов, Стефка Васева

вяните и средиземноморският свят VI—XI в. София, .1973, с. 152—154; П. Д е-

т е в . Разкопки на могилния некропол при с. Чернозем. ГНАМП, кн. VII, 1971, с. 57—53,
обр. 31. Цели такива гривни бяха открити и в некропола на разклона за Гълъбово, при
„Градището". Този некропол явно принадлежи към ранния период от живота през Сред­
новековието на това място (X—XI в.). Материалите от този некропол (досега са проучени
над 50 гроба) ще бъдат публикувани от др. Кристина Капелкова, която ръководи разкоп­
ките.
16. С. Г е о р г и е в а. Керамиката от двореца на Царевец във Велико Търново,
Археология, VIII, 1966, кн. 4, с. 8, обр. 4.
17. Пак там.
18. Й. Ч а н г о в а . Средновековни оръдия на труда в България. ИАИ, XXV, 1962,
с. 30—31, обр. 9,2.
19. Д. А л а д ж о в . Крепостта — село Минерални бани, Фотоиздат, София, 1977,
с. 14.

LES SONDAGES ARCHЕOLOGIQUES À SIMEONOVGRAD EN 1980

Dimtcho Aladjov, Stefka Vasseva

(Résumé)

À 2 km. au nord de Simeonovgrad se trouve la localité „Gradichteto".

Ici, en 1980, on a fait quelques sondages stratigraphiques. On a con-
staté, que jusqu'à la profondeur de 0,60—0,80 m. prédominne une céramique
aux parois minces, rouge avant tout, qui, avec la céramique polichrome
„sgraphitô" est typique pour le XII—XIV s. Après la profondeur de 0,60—
0,80 m. jusqu'à la profondeur de 1,20 m la céramique est surtout aux pa-
rois épaisses, d'une couleur plus foncée, ornée par des lignes entaillées on-
des et horizontales (fig. 9), quelqu'une des récipients ont des signes en re-
lief (X—XI s.). Vers la fin de la même période appartiennent aussi les
fragments, recouvrits par une glasure claire jaune. On a trouvé encore des
fragments de bracelets en verre et en bronze, une seipette en fer (fig. 16),
des couvercles de pots coniques en argile (fig. 15) et d'autres objets menus.
Les trouvailles et surtout les matériaux céramique fairent voir, que dans
le jpoint le plus haut dе „Gradichteto", la couche culturelle appartienne
complètement au moyen âge (X—XIV s.). Les restes d'habitation antique
sont au nord et à l'est de cet endroit.