Откриването на най-значимото средновековено съкровище от

българските земи e преславското. Безценните за нашата история над 170

златни накити са намерени в едно от предградията на столицата Велики
Преслав, по време на земеделски дейности от труженички на местното
ТКЗС.

Златното съкровище е блестяща илюстрация на живота в

преславските замъци. Открито е през 1978 година в Кастана, район в
близост до древния град, по време на селскостопански работи. Ценните
предмети от съкровището са били скрити в зидана пещ на хижа на
скромен сиромах в селото. Били са намерени над 170 златни, сребърни и
бронзови предмети, украсени с клетъчен емайл, скъпоценни камъни, както
и перли. Съкровището се състои от дамски бижута от 10 век, произведени
в Константинопол и Преслав, но също така включва артефакти, датиращи
от периода между трети и седми век.
Преславската книжовна школа е обект на многобройни
изследвания, отваряйки път към културно и духовно развитие в
българските земи, като свързва българската литература с европейските
духовни и книжовни достижения. Най-старите текстове на кирилица са
открити в района на Преслав, а участниците в Преславската и Охридската
школа допринасят за разпространението на източноправославното
християнство по българските земи. Те разпространяват делото на Кирил и
Методий, като обогатяват българският книжовен език, спомагайки за
доброто образование на средновековния човек.

Едно от забележителните достижения на приложното изкуство по

времето на „Златния век на българската култура“, са залежите от
каолинова глина, като се смята, че този занаят се развива още през IX-X
век в България, Основната функция на преславската керамика била
украсата на църковните и светски постройки. Предимно се използвала за
подова настилка, облицовка на стени и други.

Най–често керамичните плочки били изрисувани със стилизирание

растителни мотиви или различни геометрични форми които били еднакви
и подредени една до друга оформяло декоративен ансамбъл.

Наред с изграждането на градската среда – улици, домове и дворци,

във Велики Преслав се наблюдава и производството на битови предмети,
както и елементи от керамика. Керамичните плочки били изработвани в
работилници към някои манастирски комплекси. Открити са и няколко
работилници за изработването, намиращи се в манастирските комплекси в
околностите на Преслав. Намерени са и плочки, върху които са изписани
евангелски кирилски текстове, рисувани плочки с изображения на светци
(керамични икони). В изображенията се чувства внушителност,
експресивност и сдържаност в жестовете. Иконата на св. Теодор е
изработена от отделни квадратни керамични плочки, съставляващи части
от бюстов образ на светец. Отгоре двадесетте плочки са покрити с глазура.
Нарисувана е с така наречената „линеарна“ техника. Художникът е
неизвестен, но високите му художествени и приложни умения са
забележителни за нашите средновековни творци.

Керамичните плочки най – често били изрисувани с различни

геометрични форми, които били еднакви. Върху отделни керамични
плочки били рисувани части от човешко или животинско изображение,
като имало плочки и със самостоятелно цялостно изображение. Когато
двете техники се съчетаели – живописна и керамична, били създадени
пълнокръвни образи. Керамичните плочки от Велики Преслав
предизвикват висок интерес през ХХI век. Ляти са в калъпи, впоследствие
сушени, рисувани на ръка и печени. Техниката на художникът е накарала
мотивите да са разместени, но именно с неговата оригиналност и
импровизации, подовата керамика на Велики Преслав е уникална и като
замисъл. Получила се е мозайка от множество повтарящи се елементи –
кръстове, стрели и цветя. Заедно се керамиката с врязана украса, макар и
малко на брой, фрагментите от глазирани съдове се откриваха в почти
всички проучени сектори. Съдовете от тази група са изтеглени на ръчно
колело, от слюдеста глина с примес на фин пясък, добила сив или
червено-кафяв цвят. Стените са покрити с плътна масленозелена или
плътна жълто-зелена глеч. Датираните в Х век фрагменти, принадлежат на
амфоровидни стомни, каквито са известни от Преслав, Плиска, както и и
други големи центрове по времето на Първото Българско царство. Тогава
се строят мощни крепостни съоръжения, грандиозни палати и дворци,
величествени храмове. Те са украсени с каменна пластика, стенописи,
мозайки, керамични орнаменти. Източните традиции, съчетани с
прабългарски мотиви правят това изкуство толкова невероятно. Много
характерна е преславската рисувана керамика от началото на Х в.
Използва се в украсата на постройки, като луксозна трапезна посуда и за
художествени произведения от керамични плочки.