Ил. 1.

Кутия за кръст от
НЦИАМ (фотография И. Ванев)
Ill. 1 A box for a cross from
NCMHA (photo by I. Vanev)
 Кутия за кръст от Националния църковен
историко-археологически музей: принос към
проучването на тревненската иконопис и
църковната история на севлиевския край1
Box for a cross from the National Church
Museum of History and Archaeology:
contribution to the study of Tryavna
icon-painting and the Church history
of the Sevlievo region
Дарина Бойкина*
Институт за изследване на изкуствата,
Българска академия на науките
dboykina@gmail.com
* Дарина Бойкина, PhD, е главен асистент в
Института за изследване на изкуствата,
Българска академия на науките. Нейната
основна област на интерес е материалната
култура през Ранното ново време.
Специализира в проучването на култа към
мощите на светците и реликвариите,
литургичните предмети и златарството
през периода на османска власт в България.
Darina Boykina, PhD, is an Assistant Professor at
the Institute of Art Studies, Bulgarian Academy
of Sciences. Her field of research includes
material culture of the early modern period. She
is specializing in the cult of relics and reliquaries,
sacred silversmithing, and liturgical objects from
the Ottoman period in Bulgaria.
Бележки
1 Настоящото проучване е осъществено по
проект „Приносът на Иван Гошев за форми-
рането на иконографския отдел на НЦИАМ
(проучване и документиране на колекции)“ към
Фонд „Научни изследвания“ на Министерство
на образованието и науката (Договор КП-
06-Н40/4 от 10 декември 2019 г.). Благодаря
на екипа на проекта за предоставената
възможност да работя с този интересен
предмет.
Проблеми на изкуството 1/2023
Текстът разглежда кутия за кръст от втората половина на XIX в., която се съхранява
в колекцията на Националния църковен историко-археологически музей в София. Анали-
зирани са стиловите особености на живописната украса върху вътрешната част на
капака на кутията, въз основа на които е направи опит за уточняване на авторството
и датировката. Коментирани са функционалните особености на предмета и е предло-
жена хипотеза за неговия произход.
Ключови думи: тревненски зографи, Захария Цанюв, XIX в., църковни предмети, Севлиево,
Батошевски манастир „Успение Богородично“, таксидиоти
The article presents a box for a cross from the second half of the 19th century, which is held in
the collection of the National Church Museum of History and Archaeology in Sofia. The stylistic
features of the painted decoration on the inner part of the lid of the box are analyzed on the
basis of which an attempt to attribute the authorship and the dating is made. In addition, the
functional specifics of the object are commented and a hypothesis about its origin is suggested.
Keywords: Tryavna icon-painters, Zachariya Tsanyuov, 19th century, church plate, Sevlievo,
Batoshevo Monastery “Dormition of the Virgin”, taxidiots (itinerant monks)
През 1940 г. в колекцията на Националния църковен историко-археологически
музей (НЦИАМ) в София под инв. № 3549 постъпва кутия за кръст, донесена
от Иван Гошев. Тя е дървена, оформена като книга, облечена с кожена подвър-
зия, с размери 23,5 х 13,4 х 5,3 см. От вътрешната част на капака е предста-
вена сцената Успение Богородично със сигнатура ?спен·е бцDи (Ил. 1). В долната
част на кивота са издълбани три легла за частите на разглобяем напресто-
лен кръст, които са тонирани в червено и синьо. Кръстът не е запазен (Ил. 2).
Капакът е прикрепен към основата на кутия чрез два малки шарнира и се
затваря посредством две месингови закопчалки. Кожената подвързия е укра-
сена с клейма с флорални мотиви, разположени в центъра и четирите ъгъла на
горната и долната част на кивота. Полетата са обрамчени от фриз с елип-
совидни орнаменти. Макар да има частични разрушения на живописния слой и
на места кожата да е протрита, състоянието на предмета е добро. Според
инвентарните книги на музея кутията е донесена от гр. Севлиево и датира
от първата половина на XIX в.
Кутията с кръст е сред множеството църковни предмети от периода на
Възраждането, върху които не са поместени надписи, упоменаващи името
55

2 Върху творчеството на Захарий Цанюв
съществуват множество публикации. Тук
са посочени само част от тях (Vasiliev
1965: 76-77; Bozhkov 1967: 88-89; Todorov
1973; Petrov 1978: 12-13, cat. № 55-78, 87-88;
Roshkovska 1978; Bozhkov 1983: 30; Petrov
1997; Petrov 2013; Popova 2008: cat. №
92-101, 132; Panayotova 2009; Genova 2015;
Stoykova 2015: 268; Tsaneva 2003: 20, 23-24;
Tsaneva 2012; Tsaneva 2013: 27-29).
3 SMRZI – Tryavna, Oiz, inv. no. 522, p. 20-21.
Използвам възможността да благодаря на
Симеон Тончев за предоставените фото-
графии и оказаното съдействие по време
на моето проучване.
Проблеми на изкуството 1/2023
на техния притежател или създател, нито времето и мястото, за което са
изработени. Допълнителна трудност, която възпрепятства изследователска-
та работа в този конкретен случай, е липсващата информация за точното
местонахождение на предмета в момента на откриването му от Иван Гошев.
Това изключва почти напълно възможността да се издирят и без друго твър-
де редките писмени свидетелства, отнасящи се до църковната утвар, които
да подпомогнат задълбочено изучаване на тези интригуващи предмети. Тъй
като можем да се опрем единствено на информацията, която самата кутия
ни предоставя, проучването ще започне с кратък стилов анализ на живописна-
та украса, въз основа на което ще бъде възможно да се направи атрибуция и
по-прецизна датировката на предмета.
Сцената Успение Богородично, изписана върху капака на кутията, се отли-
чава със светла и топла тоналност (Ил. 2). Ликовете се характеризират със
закръглени форми, които са третирани обобщено. Типично за всички образи е
използването на един и същи тон за светлата част, чрез който формата на
носа прелива плавно към скулата и брадичката. Макар да е направен опит за
придаване на характер на отделните участници в композицията, всички лица
се отличават с прави носове и вежди с много лека извивка, а очите са оформе-
ни единствено чрез подчертаване на горния клепач. Наблюдават се проблеми с
пропорциите на фигурите и композирането им в пространството като прека-
лено умалената Христова фигура в сравнение с тези на апостолите, ракурса
на Богородичното ложе или твърде едрите фигури на апостолите на преден
план, но въпреки това изглежда, че зографът не е самоук. За това се съди по
опита да се изпълни сложна многофигурна композиция на архитектурен фон
върху малко по размери изобразително поле, употребата на злато и на техни-
ката пробастър, в декорирането на ложето на св. Богородица и облеклото на
светците, използването на графия в ореолите на апостолите и за предаване
на светлината, идваща от Христос с душата на св. Богородица в ръце.
Тоналността и маниерът на изписване на лицата на светците напомнят на
произведенията на тревненските зографи от XIX в., като най-близки паралели
могат да се посочат някои произведения на Захария Цанюв от Трявна2. Това са
иконите за иконостаса на църквата „Св. Троица“ в Добрич, които е работил
заедно със сина си Стефан (Цаню Захариев Млади) през 1860 г. (Panayotova
2009: 44-45, 47-49, ill. 1-3), едно от публикуваните цокълни табла на иконоста-
са в църквата „Св. Троица“ в с. Еникьой, дн. Михаил Когълничану, в Румъния от
1866 г., където също е работил със сина си (Vasiliev 1965: 77; Bozhkov 1967:
88; Tsaneva 2012: 234-237; Tsaneva 2013: 28, 183), както и иконата Архангелски
събор от епископията в гр. Констанца, Румъния, от втората половина на XIX в.,
която се приписва само на неговата ръка (Tsaneva 2012: 230-231, 238; Tsaneva
2013: 184). Друг атрибуционен белег, на който е важно да се обърне внимание,
са палеографските особености на надписите върху иконите. Сходства между
почерка на сигнатурата в разглежданата тук сцена и някои от надписите
върху произведения на Захария Цанюв се откриват в иконата Неделя на сама-
рянката от 1836 г. в Батошевския манастир „Успение Богородично“ (Tsaneva
2013: 174), свитъците от иконата Св. Богородица Милостива и златоточива
с чудеса от 1842 г., днес в колекцията на ИМ – Севлиево (Tsaneva 2013: 175;
Genova 2015: 211-212, 214), сигнатурите на светците и надписите върху свитък
и кодекс в две двустранни икони от средата на XIX в. от църквата „Св. Преоб-
ражение Христово“ в Свищов (Tsaneva 2013: 181), както и в надписите върху
иконите от Добрич (Panayotova 2009: 47-49, ill. 1-3).
В подкрепа на тази атрибуция могат да се посочат още и две рисунки на
сцената Успение Богородично от тефтера на Захария Цанюв (Dimitrova 2006:
158; Tsaneva 2013: 80), в които се откриват някои сходства с разглежданото
тук произведение3. И в рисунките, както и в композицията, изписана върху
капака на кутията, св. Богородица и ложето са предадени в специфичен ракурс.
Идентичен е и начинът, по който зографът избира да представи многолюдни-
те композиции, като на заден план изписва част от лицата на апостолите и
техните ореоли. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че в рисунките, които
със сигурност са принадлежали на тревненския зограф, също се наблюдават
проблеми с композирането на многофигурните композиции и със спазването
на пропорциите на човешките фигури.
56
Сто години Национален църковен историко-археологически музей / One hundred years National Church Museum of History and Archaeology
Ил. 2. Вътрешна част на
кутията (фотография И.
Ванев)
Ill. 2. Inner part of the box
(photo by I. Vanev)
Захария Цанюв не успява да поддържа едно и също ниво в работата си през
годините. По-ранните му произведения се отличават с по-прецизно третира-
не на ликовете и внимание към композирането и изписването на детайлите
в иконите. Около средата на XIX в. обаче са познати негови икони, в които се
наблюдава известна деформация в третирането на лицата, използването на
прекомерно заоблени и меки форми, както и характерното преливане на свет-
лината от носа към скулите. Тези промени в стила на зографа се откриват
например в иконите Св. Богородица Скърбяща от 1848 г., днес в ГХГ – Пловдив
(Tsaneva 2003: 23; Tsaneva 2013: 176) и Св. Богородица Сладко целувание от
1850 г., днес в СМРЗИ – Трявна (Tsaneva 2013: 177). Изглежда, че и по отноше-
ние на надписите Захария Цанюв не е бил особено последователен, тъй като
се наблюдават вариации в почерка му още в най-ранните му произведения.
Изложените наблюдения позволяват да припишем живописта върху капака на
кутията на ръката на Захария Цанюв от Трявна, което дава възможност да
се прецизира и датировката на предмета. Изглежда, че кутията би могла да
се отнесе към третата четвърт на XIX в., най-вероятно изработена някъде
между 50-те и 60-те години, а не към първата половина на века, както е посо-
чено в инвентарния опис на НЦИАМ.
57

Ил. 3. Кожена подвързия върху
горната част на кутията
(фотография И. Ванев)
Ill. 3. Leather binding on the
upper part of the box
(photo by I. Vanev)
4 NBKM, BIA II В 8408, p. 1.
5 Кутията не е публикувана.
Проблеми на изкуството 1/2023
Относно кожената подвързия на
кутията не може да се каже много,
защото все още липсват систе-
матични проучвания по темата.
Затова тук ще се огранича само
с наблюдението, че щампована-
та орнаментална украса съдържа
елементи (Ил. 3), за които се
приема, че започват да се използ-
ват в кожените подвързии към
края на XVIII и началото на XIX в.
(Kenderova 2006: 251-252).
Друг съществен въпрос касае
произхода на кутията. Информа-
цията от инвентарната книга на
НЦИАМ насочва да търсим това
място в района на гр. Севлиево.
Направената атрибуция на живо-
писната украса косвено потвърждава това, защото днес е добре известно за
наличието на подписани произведения на Захария Цанюв в този регион. Негови
подписани икони се намират и в самия град Севлиево, изработени в периода
между 1843 и 1844 г. за иконостаса на църквата „Св. пророк Илия“4 (Yubileyna
kniga 1934: 30; Vasiliev 1965: 76; Bozhkov 1967: 88, 115-117; Vasiliev 1967: 298-300;
Bozhkov 1985: 18; Todorov 1973: 23; Petrov 1997: 35-36; Genova 2015: 203). Тази
севлиевска църква е и мястото, от което Христо Темелски логично предполага,
че произхожда кутията (Temelski 2019: 5). Ако се обърне обаче по-голямо внима-
ние на функционалните особености на предмета, изглежда, че има и друга
възможна хипотеза за неговия произход.
Формата на предмета като книга, облечена в кожа, и наличието на легла
за частите на разглобяем кръст подсказват, че кутията е използвана от
пътуващ духовник, натоварен със задачата да извършва духовни треби сред
отдалечени от манастирите и енорийските църкви места. Точно поради тази
причина монасите таксидиоти обикновено са носили със себе си кутии, в
които са съхранявали задължително кръстове (Rilets 1953: 19; Genova 2000: 34;
Genova 2004: 121-122; Stoykova 2006: 18-19). Формата, размерите, материали-
те и художествените качества, както и наличието на мощи в тях, варират
в зависимост от финансовите възможности на техните притежатели. В
литературата са познати достатъчно много примери, в които вътрешната
част на таксидиотските кутии са оформени така, че да съхраняват разгло-
бяеми напрестолни кръстове (Genova 2000: 34; Genova 2004: 121-122; Boykina
2016: 39-40; Moutafov, Boykina 2019: 15; Boykina 2021: 27). Сред тези примери,
макар и по-рядко, се срещат кутии, оформени като книги (Genova 2004: 127).
Такива таксидиотски кутии се намират в манастирите „Св. Възнесение
Господне“ край с. Долни Лозен до София (Boykina 2016: 39-40) и „Св. св. Петър и
Павел“ край с. Баткун в близост до Пазарджик5, както и в Бачковския (Moutafov,
Boykina 2019: 15; Boykina 2021: 27) и Рилския манастир (Genova 2000: 34; Genova
2004: 121-122). Част от тези кивоти са по-луксозни, тъй като вместо с кожа,
са облечени с кадифе, украсени са със сребърен обков подобно на евангелия
и съхраняват мощи на светци. Случаят с кутията от НЦИАМ не е такъв, а
като негов най-близък паралел може да се посочи единствено кутията за
кръст от Баткунския манастир. Няма съмнение обаче, че разглежданата
тук кутия за кръст трябва да се причисли към групата на таксидиотските
кутии, което дава възможност да се предположи, че сцената Успение Богоро-
дично има конкретно предназначение. Сред познатите примери могат да се
изведат някои общи принципи в украсата на тези кутии като поместването
на патронното изображение на манастира върху вътрешната или външната
страна на капака. Това важи за кутиите от манастира край с. Долни Лозен,
Баткунския и Бачковския манастир. Известно отклонение от тази практика
са някои кутии от Рилския и Бачковския манастир, украсени с изображения на
св. Йоан Рилски или св. Богородица Одигитрия, което се разглежда като отра-
жение на популярността на съхраняваните там целокупни мощи на рилския
отшелник и чудотворна Богородична икона (Boykina 2021a).
58
Сто години Национален църковен историко-археологически музей / One hundred years National Church Museum of History and Archaeology
6 DA – Veliko Tarnovo, f. 805k, inv. no. 1, a.u. 75,
p. 13.
7 DA – Gabrovo, f. 275k, inv. no. 1, a.u. 25, p. 3;
DA – Veliko Tarnovo, f. 805k, inv. no. 1, a.u.
75, p. 25v.
8 DA – Veliko Tarnovo, f. 805k, inv. no. 1, a.u. 75,
p. 29.
9 DA – Veliko Tarnovo, f. 805k, inv. no. 1, a.u. 76,
p. 110v-111.
10 DA – Veliko Tarnovo, f. 805k, inv. no. 1, a.u.
75, p. 29.
11 DA – Veliko Tarnovo, f. 805k, inv. no. 1, a.u. 75,
p. 22v-23v.
12 DA – Veliko Tarnovo, f. 805k, inv. no. 1, a.u.
75, p. 9.
От тук следва, че е много по-вероятно кутията с кръст от НЦИАМ да произ-
хожда от някой манастир, а не от енорийска църква, а изписването на сцена-
та Успение Богородично върху капака има за задача да покаже за кой манастир
става дума. Опирайки се на информацията от инвентарната книга на музея,
може да се допусне, че кутията по-скоро произхожда от Батошевския мана-
стир „Успение Богородично“. Не само близостта на манастира до Севлиево и
активните връзки между севлиевските първенци и манастирското братство6
(Bakalov 1896: 21-22; Bakalov 1896a: 22-23; Temelski 2006: 35, 70) ни насочват да
мислим в тази посока. Важно е да се напомни, че Захария Цанюв е работил в
манастира заедно с баща си непосредствено след неговото възобновяване
(Vasiliev 1965: 71; Vasiliev 1967: 306; Todorov 1973: 22; Petrov 1978: 12-13, cat.
№ 55-68; Aleksandrov 1986: 29; Popova 1993: 189; Petrov 1997: 23-26; Tsaneva 2003:
20; Temelski 2006: 93; Petrov 2013: 68-72; Tsaneva 2013: 26). Това дава основание
да се заключи, че тревненският зограф е познат на манастирското братство
и на настоятелите на манастира и е напълно логично да му бъде възложена
поръчка на по-късен етап. Дали обаче батошевските монаси са имали нужда-
та от таксидиотка кутия е въпрос, на който не може да се даде категоричен
отговор, защото никъде в литературата не се споменава за таксидиотска
дейност на манастира. През 80-те години на ХХ в. е публикувана кондика, в
която са описвани средствата, събирани от батошевски монаси, датираща
от периода 1881–1892 г. (Temelski 1985: 24; Temelski 2006: 73-74). Това изглеж-
да като достатъчно солидно доказателство, че Батошевския манастир е
изпращал таксидиоти към края на XIX в., но опитите да се открият докумен-
ти или приписки със споменаване на батошевски таксидиоти от периода след
неговото възобновяване до 1881 г. не дадоха резултат. Въпреки това разпо-
лагаме с някои свидетелства, които косвено подсказват за таксидиотска
дейност в Батошевския манастир през 60-те и 70-те години на XIX в. Извест-
но е, че през 1860 г., скоро след своето възобновяване, манастирът се сдоби-
ва с метох в близкото село Батошево7 (Bakalov 1895: 34; Temelski 2006: 62),
чието функциониране би следвало да се свърже с таксидиотска активност
(Kl. Rilets 1953: 19; Kl. Rilets 1967: 110; Stoykova 2006: 18; Radev 2008: 23-27). Към
този извод ни насочва и информацията, която Йоаким Бакалов дава за двама
батошевски монаси, изпратени да учителстват в близкото село Батошево
към средата на XIX в. (Bakalov 1896: 20; Bakalov 1926: 13-14; Temelski 2006: 61).
Васил Беязов също пише, че батошевски монаси са обслужвали близките до
манастира села, в които не е имало изградени църкви8. Изглежда, че са съби-
рани дарения от вярващите, тъй като в кондиката на манастира се откри-
ват вписани имена на жителите от с. Попска махала9 през 1877 г., където
според Васил Беязов са изпращани монаси от Батошевския манастир10. Това
дава основание да се допусне, че е възможно и в някои от другите споменати
селища в кондиката да се били изпращани монаси от манастира. Друг признак,
който подсказва за таксидиотска дейност, са сведенията за множеството
поклонници, стичали се към манастира за празниците Успение Богородично
и Рождество Богородично, когато се е извършвала тържествена литургия,
последвана от литийно шествие11 (Bakalov 1896b: 19-24; Aleksandrov 1986: 30;
Temelski 2006: 37-43). Това също може да се приеме като косвено доказател-
ство за извършване на таксидиотска дейност, тъй като отдавна е доказана
важната роля на пътуващите монаси за привличането на поклонници към
манастирите (Rilets 1953: 22; Rilets 1954: 14; Stoykova 18; Kuyumdzhiev 2015: 58).
Не на последно място трябва да се спомене и сравнително доброто финансово
състояние на манастира през втората половина на XIX в.12 (Bakalov 1896a: 23;
Temelski 2006: 61-62, 69-70), което е отразено дори в съвременния периодичен
печат (Peshev 1875: 261). От изложените факти изглежда много вероятно
Батошевския манастир, също както и много други манастири по българските
земи през този период, да са изпращали монаси таксидиоти, за да стабилизи-
рат влиянието си в региона и да привличат средства, чрез които да издържат
монашеското братство и да поддържат манастирските имоти.
Въпреки всички изложени разсъждения, остава въпросът защо в музейните
описи не е посочен манастирът, а само гр. Севлиево. Имайки предвид тесните
връзки на гр. Севлиево с Батошевския манастир „Успение Богородично“, бихме
могли да допуснем, че по някакви причини кутията на батошевски таксидиот е
59
13 DA – Veliko Tarnovo, f. 805k, inv. no. 1, a.u. 76,
p. 116v, 119-120.
останала в града. Какви точно са били тези причини на този етап единствено
може да се предполага, защото нямаме никаква яснота по въпроса къде всъщ-
ност Иван Гошев е открил предмета. На този фон обвързването на предмета
с конкретен произход изглежда, че не може да се посочи категорично. Не
трябва да се омаловажава обаче фактът, че построяването на метоха в
с. Батошево през 1860 г. хронологично съвпада с приблизителната датировка
на кутията от НЦИАМ. Не бива да се пренебрегват и връзките на Захария
Цанюв с Батошевския манастир, които също подкрепят косвено предполо-
жението, че кутията би могла да произхожда от там. Към това може да се
добави, че инвентарният опис на църквата „Св. пророк Илия“ в Севлиево не
споменава за наличието на кутия с кръст (Temelski 1981: 98-99), но такава
не се открива и в достигналите до нас инвентарни описи от Батошевския
манастир „Успение Богородично“13 (Temelski 2006: 71-72). Липсата на фактоло-
гичен материал обаче би могла да се попълни в бъдеще след по-задълбочени
изследвания върху особеностите и функционирането на този тип църковни
предмети. Дотогава можем да се позовем единствено на натрупаните до
момента знания и да изкажем предпазливо изводите от направеното проуч-
ване. А именно, че кутията датира от третата четвърт на XIX в., израбо-
тена по всяка вероятност от Захария Цанюв през 50-те или 60-те години на
века за Батошевския манастир „Успение Богородично“. Безспорно е обаче, че
разглежданата кутия от сбирката на НЦИАМ допринася както за проучването
на тревненската живопис, така и за църковната история на севлиевския край.

Библиография стири [Nyakolko dumi za obshtestvenoto i istoricheskoto

Извори
Natsionalna biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“ [National
library St Cyril and St Methodius]
BIA II В 8408 – Писмо от Захария Цанюв до Миню Радков
за изработването на иконите в цървата „Св. Илия“ в
Севлиево, 27 април 1840 г. [Pismo ot Zahariya Tsanyuv
do Minyu Radkov za izrabotvaneto na ikonite v tsarvata “Sv.
Iliya” v Sevlievo, 27 april 1840 g.]
Darzhaven arhiv – Gabrovo [State Archives – Gabrovo]
f. 275k – Батошевски мъжки манастир „Св. Богороди-
ца“ – с. Батошево, Габровско (1836–1944) [Batoshevski
mazhki manastir „Sv. Bogoroditsa“ – s. Batoshevo,
Gabrovsko (1836–1944)]
Darzhaven arhiv – Veliko Tarnovo [State Archives – Veliko
Tarnovo]
f. 805k – Колекция от стари църковни документи при
Великотърновска митрополия [Kolektsiya ot stari tsarkovni
dokumenti pri Velikotarnovska mitropoliya]
Spetsializiran muzey za rezbarsko i zografsko izkuvsto
– Tryavna [Museum of Wood carving and Icon-painting –
Tryavna]
Oiz, inv. no. 522 – Зографски тефтер на Захария Цанюв
от Трявна [Zografski tefter na Zachariya Zanyuv ot Tryavna]
Литература
Aleksandrov (1986): Aleksandrov, Nedyu. Манастир-
юбиляр (150 години от изграждането на Батошевския
мъжки манастир „Успение Богородично“) [Manastir-
yubilyar (150 godini ot izgrazhdaneto na Batoshevskiya
mazhki manastir „Uspenie Bogorodichno“)]. – Духовна
култура [Duhovna kultura], 11, 27-31.
Bakalov (1895): Bakalov, Yoakim. Няколко думи за общест-
веното и историческото значение на нашите мана-
znachenie na nashite manastiri]. – Български църковен
преглед [Balgarski tsarkoven pregled], 12, 22-38.
Bakalov (1896): Bakalov, Yoakim. Батошевската мъжка
св. обител [Batoshevskata mazhka sv. obitel]. – Български
църковен преглед [Balgarski tsarkoven pregled], 2, 3-22.
Bakalov (1896a): Bakalov, Yoakim. Батошевската мъжка
св. обител [Batoshevskata mazhka sv. obitel]. – Български
църковен преглед [Balgarski tsarkoven pregled], 4, 21-23.
Bakalov (1896b): Bakalov, Yoakim. Батошевската мъжка
св. обител [Batoshevskata mazhka sv. obitel]. – Български
църковен преглед [Balgarski tsarkoven pregled], 7, 16-29.
Bakalov (1926): Bakalov, Yoakim Спомени и разкази за
въстанието в с. Батошево и дейността на Габровска-
та чета в 1876 година [Spomeni i razkazi za vastanieto
v s. Batoshevo i deynostta na Gabrovskata cheta v 1876
godina]. Sofia.
Bozhkov (1967): Bozhkov, Atanas. Тревненската художест-
вена школа [Trevnenskata hudozhestvena shkola]. Sofia.
Bozhkov (1983): Bozhkov, Atanas. Тревненская художест-
венная школа [Trevnenskaya khudozhestvennaya shkola].
Sofia.
Bozhkov (1985): Bozhkov, Atanas. Тревненската худо-
жествена школа и нейното изучаване [Trevnenskata
hudozhestvena shkola i neynoto izuchavane]. – In: Тревнен-
ска художествена школа [Trevnenska hudozhestvena
shkola]. Sofia, 9-31.
Boykina (2016): Boykina, Darina. Няколко мощехранител-
ници от софийски златари [Nyakolko moshtehranitelnitsi
ot sofiyski zlatari]. – Art Studies Quarterly, 4, 37-43.
Boykina (2021): Boykina, Darina. Няколко мощехранител-
ници от XIX в. и златарството в Пазарджик [Nyakolko
moshtehranitelnitsi ot XIX v. i zlatarstvoto v Pazardzhik].–
Art Studies Quarterly, 1, 25-36.
Boykina (2021a): Boykina, Darina. Itinerant Monks, Taxidiotic
Boxes and Pilgrimage in the 18th–19th Century in the
Bulgarian Lands. – In: Journeys. Art Readings 2020. Eds.
Emmanuel Moutafov and Margarita Kuyumdzhieva. Sofia,
223-238.

Проблеми на изкуството 1/2023 60

Сто години Национален църковен историко-археологически музей / One hundred years National Church Museum of History and Archaeology
Dimitrova (2006): Dimitrova, Irina. Зографски тефтер на
Захария Цанюв от Трявна [Zografski tefter na Zahariya
Tsanyuv ot Tryavna]. – Известия на Специализирания
музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна
[Izvestiya na Spetsializiraniya muzey za rezbarsko i zografsko
izkustvo v Tryavna]. T. 6, 151-160.
Genova (2000): Genova, Elena. Култът към мощите и
мощехранителниците в Рилския манастир [Kultat kam
moshtite i moshtehranitelnitsite v Rilskiya manastir]. – Art
Studies Quarterly, 4, 33-40.
Genova (2004): Genova, Elena. Църковните приложни
изкуства от XV–XIX век в България [Tsarkovnite prilozhni
izkustva ot XV–XIX vek v Bulgaria]. Sofia.
Genova (2015): Genova, Elena. Св. Богородица Милос-
тива и златоточива с чудеса [Sv. Bogoroditsa Milostiva i
zlatotochiva s chudesa]. – Известия на Специализирания
музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна
[Izvestiya na Spetsializiraniya muzey za rezbarsko i zografsko
izkustvo v Tryavna]. T. 4, 199-217.
Kenderova (2006): Kenderova, Stoyanka. Орнаменти
в подвързията на мюсюлманската ръкописна книга
от Самоков (18–19 век) [Ornamenti v podvarziyata na
myusyulmanskata rakopisna kniga v Samokov (18–19 vek)].
– Годишник на Софийския университет „Св. Климент
Охридски“. Център за славяно-византийски проучва-
ния „Иван Дуйчев“ [Godishnik na Sofiyskiya univetsitet
“Sv. Kliment Ohridski”. Centar za slavyano-vizantiiski
prouchvaniya “Ivan Duichev”]. T. 94 (13), 247-255.
Rilets (1953): Rilets, Kliment. Рилските духовници-такси-
диоти [Rilskite duhovnitsi-taksidioti]. – Духовна култура
[Duhovna kultura], 11, 15-23.
Rilets (1954): Rilets, Kliment. Как са отивали на покло-
нение при св. Ивана Рилски през време на турското
робство [Kak sa otivali na poklonenie pri sv. Ivana Rilski
prez vreme na turskoto robstvo]. – Духовна култура
[Duhovna kultura], 11-12, 14-18.
Rilets (1967): Rilets, Kliment. Севлиево, Севлиевско и
Рилския манастир [Sevlievo, Sevlievsko i Rilskiya manastir].
– In: Севлиево и Севлиевския край. Том 1 [Sevlievo i
Sevlievskiya kray. Tom 1]. Sofia, 110-115.
Kuyumdzhiev (2015): Kuyumdzhiev, Alexander. Стенописи-
те в главната църква на Рилския манастир [Stenopisite
v glavnata tsarkva na Rilskiya manastir]. Sofia.
Moutafov, Boykina (2019): Moutafov, Emmanuel, Darina
Boykina. Непубликувани мощехранителници с гръцки
надписи от Бачковския манастир [Nepublikuvani
moshtehranitelnitsi s gratski nadpisi ot Bachkovskiya
manastir]. – Art Studies Quarterly, 4, 12-20.
Panayotova (2009): Panayotova, Vyara. Захария Цанюв в
Южна Добруджа [Zahariya Tsanyuv v Yuzhna Dobrudzha].
– Известия на Специализирания музей за резбарско и
зографско изкуство в Трявна [Izvestiya na Spetsializiraniya
muzey za rezbarsko i zografsko izkustvo v Tryavna]. T. 2,
43-49.
Peshev (1875): Peshev, Stefan. Дописки на „Напредък“
[Dopiski na “Napredak”]. – Напредък (Цариград) [Napredak
(Tsarigrad)], 66, 1.XI., 261.
Petrov (1978) Petrov, Tsanko. Икони от тревненски
зографи [Ikoni ot trevnenski zografi]. Sofia.
Petrov (1997): Petrov, Tsanko. Захария Цанюв [Zahariya
Tsanyuv]. Veliko Tarnovo.
Petrov (2013): Petrov, Tsanko. Захария Цанюв и Тревнен-
ската живописна школа [Zahariya Tsanyuv i Trevnenskata
zhivopisna shkola]. Veliko Tarnovo.
Popova (1993) Popova, Tamara. Икони от тревненски
зографи във Варненския музей. Част 1 [Ikoni ot trevnenski
zografi vav Varnenskiya muzey. Chast 1]. – Известия на
Народния музей – Варна [Izvestiya na Narodniya muzey –
Varna]. T. 29, 184-196.
Popova (2008): Popova, Tamara. Варненски икони
[Varnenski ikoni]. Varna.
Radev 2008: Radev, Ivan. Таксидиотство и таксидиоти
по българските земи през XVIII–XIX век [Taksidiotstvo i
taksidioti po balgarskite zemi prez XVIII–XIX vek]. Sofia.
Roshkovska (1978): Roshkovska, Anna. Рука писа Захария
Цанюв [Ruka pisa Zahariya Tsanyuv]. – Изкуство [Izkustvo],
2, 26-27.
Stoykova (2006): Stoykova, Mariela. Таксидотите и
тяхната роля за формиране облика на изкуството през
Възраждането [Taksidotite i tyahnata rolya za formirane
oblika na izkustvoto prez Vazrazhdaneto]. – Art Studies
Quarterly, 1, 18-30.
Stoykova (2015): Stoykova, Mariela. Непубликувани
творби на тревненски зографи [Nepublikuvani tvorbi na
trevnenski zografi]. – Известия на Специализирания музей
за резбарско и зографско изкуство в Трявна [Izvestiya na
Spetsializiraniya muzey za rezbarsko i zografsko izkustvo v
Tryavna]. T. 4, 263-287.
Temelski (1981) Temelski, Hristo. Възрожденски доку-
менти от архива на Историческия музей в Севлиево
[Vazrozhdenski dokumenti ot arhiva na Istoricheskiya muzey
v Sevlievo]. – Векове [Vekove], 4, 98-101.
Temelski (1985) Temelski, Hristo. Неизвестна кондика
на Батошевския манастир [Neizvestna kondika na
Batoshevskiya manastir]. – Духовна култура [Duhovna
kultura], 2, 23-32.
Temelski (2006): Temelski, Hristo. Батошевски мъжки
манастир „Успение Пресветия Богородици“ [Batoshevski
mazhki manastir “Uspenie Presvetiya Bogoroditsi”]. Sofia.
Temelski (2019): Temelski, Hristo. Неизвестни и инте-
ресни възрожденски икони от църквата „Свети пророк
Илия“ [Neizvestni i interesni vazrozhdenski ikoni ot tsarkvata
“Sveti prorok Iliya”]. – Росица [Rositsa], 1, 4.I., 5.
Todorov 1973: Todorov, Tsanko P. 150 години от рожде-
нието на Захария Цанюв [150 godini ot rozhdenieto na
Zahariya Tsanyuv]. – Изкуство [Izkustvo], 1, 22-24.
Tsaneva (2003): Tsaneva, Lyuba. Тревненска иконопис
[Trevnenska ikonopis]. Varna.
Tsaneva (2012): Tsaneva, Lyuba. Дейността на зографа
Захария Цанюв в Северна Добруджа [Deynostta na
zografa Zahariya Tsanyuv v Severna Dobrudzha]. – Извес-
тия на Специализирания музей за резбарско и зографско
изкуство в Трявна [Izvestiya na Spetsializiraniya muzey za
rezbarsko i zografsko izkustvo v Tryavna]. T. 3, 229-240.
Tsaneva (2013): Tsaneva, Lyuba. Зографи от Трявна
[Zografi ot Tryavna]. Varna.
Vasiliev (1965): Vasiliev, Asen. Български възрожденски
майстори [Balgarski vazrozhdenski maystori]. Sofia.
Vasiliev (1967): Vasiliev, Asen. Изобразителните изкуства
в Севлиево и Севлиевско [Izobrazitelnite izkustva v Sevlievo
i Sevlievsko]. – In: Севлиево и Севлиевския край. Том 1
[Sevlievo i Sevlievskiya kray. Tom 1]. Sofia, 288-311.
Yubileyna kniga (1934): Юбилейна книга на църквата
„Св. пророк Илия“ в гр. Севлиево, 1834–1934 г. [Yubileyna
kniga na tsarkvata “Sv. prorok Iliya” v gr. Sevlievo, 1834–
1934 g.]. Sevlievo.
61