България по времето на

Цар Симеон Велики

От ГМ
За Цар Симеон
• Симеон I Велики (на старобългарски: цѣсарь Сvмеωнь)
е български владетел (цар), управлявал Първата българска
държава от 893 до 927 година. Успешните войни на
Симеон срещу Византия, маджарите и сърбите довеждат
до най-голямото териториално разширение на България в
цялата нейна история и я превръщат в най-силната
държава на тогавашна Източна Европа. Неговото царуване
е и период на културен разцвет, наричан по-късно Златен
век на българската култура.
• При управлението му границите на България достигат до три
морета – Бяло, Адриатическои Черно, а съвременници
сравняват столицата му Преслав с Константинопол.
•
Златен век (българско средновековие)

• Златен век е наричан периодът на културен разцвет на българската

държава при управлението на цар Симеон Велики.
• Историците твърдят, че по време на управлението му настъпва т. нар.
„златен век“ на българската култура (терминът е въведен от Спиридон
Палаузов в средата на 19 век), тъй като тогава
процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.
 Симеонов кръг

• Симеон събира около себе си

т.нар. Симеонов кръг, включващ в себе
си някои от безспорните литературни
творци от българското средновекови.
Самият Симеон също се изявява като
автор: негови са произведенията
„Златоструй“ и два Симеонови
(Светославови) сборника (първият
в препис от 1234 г., а вторият – от 1299
г.).
•
 Симеонов кръг

• Жанровете, в които авторите от Симеоновия кръг

творят, са поучителни слова, похвални
слова, жития, химни, поезия, хроника, летопис,
исторически разкази. Забележителни
са „Шестоднев“ от Йоан Екзарх, „Учително
евангелие“ (включващо и „Азбучна молитва“)
от Константин Преславски, За
буквите на Черноризец Храбър. Имената на
други автори от Симеоновия кръг са Тудор
Докс, Презвитер Йоан и Презвитер Григорий, от
които няма запазени произведения.
Икони от преславска рисувана керамика

• Преславската рисувана керамика започва да се

използва със строителството на новата българска
столица Велики Преслав. Залежите от каолинова
глина в района имат голямо значение за появата и
разцвета на този художествен занаят. Тя е ново
явление в развитието на българското изкуство в кр. на
IX и нач. на Х в., едно от забележителните достижения
на приложното изкуство през епохата на „Златния век
на българската култура“.
Икони от преславска рисувана керамика

• Основното предназначение на преславската керамика е украсата на

светските и църковни постройки. Тя сто са изписани евангелски кирилски
текстове.
• Иконите са колективен труд на художниците-декоратори и керамиците,
нанасящи по контурирания образ цветната глеч. Плоскостното линеарно
третиране на образите, получавано при първото очертаване на фигурите,
се допълвало от блестящите цветни петна. При съчетанието на двете
техники – едната живописна, другата керамична – били създадени
пълнокръвни образи в изобразително и колоритно отношение.
•
 Икони от преславска
рисувана керамика

• Особен интерес представляват рисуваните плочки

с изображения на светци – керамичните икони.
• Въпросът за произхода на преславската керамика
е дискутиран в науката. Съществува мнението,
че тя има източен произход. Предполага се, че в
своя завършен вид е била донесена в Преслав
от източни майстори, които са съдействали за
развитието на местното керамично
производство. 
Благодаря за
вниманието!