ИЗВЕСТИЯ НА М У З Е И Т Е ОТ ЮГОИЗТОЧНА Б Ъ Л Г А Р И Я , Т.

VIII
BULLETIN DES .MUSÉES DE LA BULGARIE DU SUD-EST, V. VIII
1985, 49-68

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ В КРЕПОСТТА ПРИ МЕЗЕК

ДИМЧО АЛАДЖОВ, ИРКО ПЕТРОВ

FOUILLES ARCHEOLOGIQUES DANS LA

FORTERESSE PRÉS DE MEZEK
D I M T C H 0 A L A D G 0 V, I R KO P Е T ROV

След откриването на тракийската куполна гробница1 през 1931 г.

село Мезек изведнъж привлича вниманието на българските археолози
и още в 30-те години тук и в околностите започват разкопки на памет­
ници от различни епохи.2
«Калето» при Мезек се намира непосредствено западно над селото.
Първото археологическо проучване на крепостта е направено от арх.
Ал. Рашенов,3 който с подробно описание, чертежи и добри фотоси я
представя на специалисти и любители като една от най-добре запазените
средновековни крепости у нас.
През 1963 г. са направени незначителни консервационни и възстано­
вителни работи върху югозападната кула на крепостта. След прекъс­
ване от десет години през 1973 г. работата по възстановяването на кре­
постните стени продължи от същата кула към кулата при входа на кре­
постта, т. е. на западната стена, която беше с обрушени лица, но запа­
зена на места до зъберите. Работите бяха прекъснати поради лошото им
изпълнение.
Във връзка с възстановителните работи на крепостта през 1983 г. бе
направено ново археологическо проучване на този интересен паметник
за изясняване на проблеми по строителното ниво, разкриване на се­
верната крепостна стена, разрушена и затрупана отвътре в по-голямата
си част, и оформяне на пространството около входа на крепостта.
В хода на работата се направиха наблюдения на крепостните съоръ­
жения, при което бяха почистени до първото строително ниво пет от
кулите на крепостта. Така стана възможно да се добият конкретни данни
за устройството на всяка от тях.
За разкриване на северната стена и установязане стратиграфията
на обекта отвътре край стените бе разкопана редица от десет квадрата
със страна 5 м — от входа в северозападния ъгъл до кула 7 — кв. А1 до
А 1 0 —250 кв. м. Освен това бяха извършени внимателни наблюдения
на крепостните стени, разчистени кулите с приземни входозе — три на
южната стена и по една на сезерната и източната стена, и накрая бе на­
правен сондаж от 25 м2 в най-високата точка (кв. Ж10) по средата на въ-
трешно-крепостното пространство.
Крепостта има форма (фиг. 1) на издължен правоъгълник4 с размери

4. Известия на музеите от Югоизточна България, том VIII 49

 Фиг. 1. План па крепостта при Мезек
Fig. 1. Plan general de la forteresse près de Mézek

50
110x60 м (около 6,500 м2), северната и източната стгна на който са леко
начупени.
Стените, запазени на места до платформата, са изградени от зелени­
кав ломен варовик, споен с бял хоросан. Хоросанът е с голямо съдържа­
ние на ситен и по-едър пясък. За лицата на стените са избирани по-едри,
често добре оформени и грижливо подредени камъни. На добре запазе-

Фиг. 2. Западната част на южната крепостна стена

с кули 5 и 6 преди възстановителните работи
Fig. 2. La partie occidentale de la muraille sud avec
les toures 4 et 5 avant les travaux de reconstruction (photo-1969)

ните места личи, че външните лица на крепостните стени и кули са гриж­

ливо фугирани. Същите са прошарени от два четириредови пояса от тухли
(фиг. 2), които не преминават в дебелината на зидовете. При ъгловата
кула 5 има запазен и трети пояс над височината на стените (фиг. 3).
Стените на крепостта имат различна дебелина. Най-незащитената по
отношение на терена южна стена е дебела 2,60 м, източната и западната
стена по 2,30 м, а северната, най-недостъпната стена, е дебела само 1,90 м.
Теренът е определил и построяването на кулите. Северната стена, която
е най-дълга, има само една кула, а на най-уязвимата южна стена кулите
са пет.
Крепостта е подсилена от общо девет кули.5 При разчистване на те­
рена отвън през 1973 г. работниците от Националния институт за памет­
ниците на културата са открили на западната стена основите на неиз­
вестна дотогава съборена кула — 9. Тя се намира по средата между
кули 5 и 6. Същата веднага е била възстановена (фиг. 3) по основите.

51
 Фиг. 3. Югозападният ъгъл на крепостта.
Вляво се вижда новооткритата кула 9, посочена със стрелка
Fig. 3. L'angle sud-ouest de la forteresse.
A gauche on voit la tour 9 marquée d'une flèche

•Отвън тя има кръгла форма. Вътрешното й пространство е кръгло с диа­

метър 0,97 м. Кула 9 има външна ширина 3,60 м, издадена е извън сте­
ната 2,80 м, а стените й са ексцентрични, дебели в краищата по 1,90 м,
а срещу стената 1,10 м.
При разкопките се установи, че кулите са устроени по различен начин
и отделните им помещения са използувани за различни цели. Пет от ку­
лите имат на приземния етаж самостоятелни, засводени входове (кули 2,
3, 4, 7 и 8). Кула 7 (фиг. 4), която според арх. Рашенов е плътно иззи­
дана6, всъщност беше само затрупана със строителни материали при съ­
барянето й заедно със северната стена. Стените на кулата отвътре са гриж­
ливо подмазани, дори е с добре оформено подземие. Формата й отвън е
U-образна, което личи особено добре в силно издълженото вътрешно
пространство, с размери 2,40x1,00 м. Малката ширина (1 м) на тази кула
и липсата на под (гредоред) около нивото на входа подсказват, че тук е
използувано само подземието — вероятно за затвор. Стените са дебели
1,50 м. Дължината на вътрешното пространство на кула 7 включва и част
от дебелината (0,30 м) на крепостната стена още от основата, показател за
едновременния строеж. Последното личи и от добре оформения вход, с
ширина на вътрешното покешение на кулата, застлан с по-едри плочести
камъни, в краищата конструктивно свързани с крепостната стена.
Кули 2, 3 и 4 бяха засипани в различна степен (фиг. 5) и след почи­
стването им до първото строително ниво се установи, че те имат почти
еднакво устройство и размери: вътрешен диаметър 2,50 м, дебелина на
стените 1,80 м. Тези кули са запазени на различна височина: кула 2 —
7,30 м; кула 3 — 6,30 м и кула 4 — 9,10 м. Те имат добре запазени при­
земни етажи и засводени входове (фиг. 6), на кула 2 и 3 широки 0,80 м,
а на кула 4 — 0,90 м. Височината на входовете е съответно за кула 2 м,
3 — 3 м, а за кула 4 •— 3,10 м. При кула 4 е запазен един гредоред, който
оформя горен етаж; на 0,80 м над този гредоред е единствената (в тази
кула) запазена бойница. Отдолу, под горния етаж, вътре в кулата в сте-

52
 Фиг. 4. План на кула 7
Fig. 4. Plan de la tour 7

Фиг. 5. Вход на кула 3 преди разчистването

Fig. 5. L'entrée de la tour 3 avant les fouilles

53
54
ната личат по две двойки кръгли дупки за греди, разположени една срещу
друга, вероятно предназначени за дървена стълба, която отвежда в горния
етаж. Другите две кули (2 и 3) са аналогично устроени, имат дупките за
стълбищата, но са разрушени под нивото на гредореда.
При почистването на кула 3 не бяха установени данни, които да ни
подскажат, че същата може да е служила за кладенец.7
Кула 8, подобно на кула 7, има не кръгла или полукръгла, а U-образна
форма (фиг. 7а) и вътрешни размери 3,20x2,30 м. Помещението се врязва
като на кула 7 в крепостната стена, но тук 1,30 м навътре. Стената на
тази кула е дебела 1,50 м, входът е широк 1 м и висок 2,30 м. На нивото
на прага срещу входа след почистването бе разкрита система от 12 дупки
от гредоред на разстояние 0,42 до 0,60 м една от друга. Този гредоред
показва (фиг. 76), че под приземния етаж се е влизало през отвор на.
дървения под. Стените и на подземието, и на приземния етаж са фугирани
Кула 8 е запазена на височина до 5,10 м по отношение на терена отвън'
Една от бойниците към приземния етаж на тази кула е била запазена до
началото на 40-те години.
Кулите 1 и 6, подобно на описаната новооткрита кула 9, са кръгли,
с тясно вътрешно пространство, запълнени с отпадъчни строителни ма­
териали. Те са поставени съответно на югозападния и северозападния
ъгъл. Направеното през 1973 г. от НИПК почистване показва, че и зна­
чително затрупаната отвътре кула 6, както кулите 1 и 9, е без входове.
Кула 1 е запазена на височина до 9,20 м, а кула 6 до 6,20 м.
Най-голяма (вж. фиг. 2 и 3) и най-сложно устроена е кула 5 на юго­
западния ъгъл на крепостта. Тя е и най-добре запазена. Вътрешното й
устройство е прецизно описано и документирано от арх. Ал. Рашенов. 8
Три гредореда разделят кула 5 на четири етажа, единият от които е под­
земен. Най-горният етаж е покрит с каменен свод. На двата горни етажа
има по три бойници, насочени напред и към съседните кули (т. е. към
изток, югозапад и север). Кула 5 има особено устройство — надземните
етажи сега (курсивът е наш) са открити към вътрешността на крепостта,
което дава основание на арх. Рашенов да й припише функциите на дон-
жон.9
На платформата на крепостната стена се излизало по три открити,
конструктивно свързани със зида каменни стълби (фиг. 6), които лежат
върху пиластри, съединени помежду си със сводови пояси. Двете стъл­
бища са на южната стена, а третото е в ъгъла между входа и северната
стена. Тези стълби също бяха разчистени до първоначалното ниво. При
западния пиластър на стълбата между кули 3 и 4 бе разкрит контрафорс,
широк 2,10 м и висок 1,70 м, изграден едновременно със стълбата и сте­
ната. Малко вероятно е предназначението му на същински контрафорс,
тъй като пиластрите са достатъчно солидни да носят тежестта на стълби­
щето. По-скоро той е използуван като някаква площадка!
До разкопките през 1983 г. бе известен само един вход на крепостта,
в северозападния ъгъл до кула 6. При изследването на срещуположната
източна стена бе открито лицето (фиг. 7а и 8) на още един вход — 2.
Неговото устройство е аналогично с това на главния вход, подробно раз­
гледан от арх. Рашенов.10 И тук залостването на портата отвътре е ста­
вало с дървена греда, отворът на която е поставен както при вход 1 на
височина 9,85 м от каменния праг. Ширината на отвора на вход 2 не

55
 Фиг. 7 а, б. План и вертикален разрез на кула 8
Fig. 7 a, b. Plan et profil vertical de la tour 8

е известна, тъй като лицето на северната страна на входния коридор не

е запазено. Отворът е бил по-тесен от 2 м.
На дълбочина 1,20—1,40 м в кв. А9 и на 8 м западно от кула 7 бе от­
крит барбакан за събиране на повърхностните води — отточен канал 1.
Той преминава през цялата дебелина на стената, оформен е добре с пло-
чести камъни и подмазан с хоросан. Размери: височина 0,30 м и ширина
0,40 м. От външната страна на крепостната стена каналът е на височина

56
 Фиг. 8. Останки от лицето на вход 2 с дупка за гредата
Fig. 8. Restes de la façade de l'entrée 2 avec un trou pour une poutre

1,80—2 M от съвременното ниво. При внимателното оглеждане на цялата

крепостна стена отвън бяха открити още три канала с подобно устрой­
ство:
Канал 2 има правоъгълно сечение с размери 0,20x0,25 м и се намира
също на северната стена, източно от кула 7, на 13 м от североизточния
ъгъл на крепостта. Отвътре канал 2 бе затрупан подобно на канал 1, а
отвън е ка височина 1,80—2 м от съвременното ниво.
Канал 3 се намира на източната стена, на 0,83 м от кула 1. Отвън той
е на височина 2 м от съвременното ниво, непосредствено под тухления.
пояс; отвътре същият е на съвременното ниво. Размери: височина 0,25 м,
ширина 0,20 м.
Канал 4 е на западната стена, на 8,5 м от кула 5. Той е най-добре офор­
мен. Отдолу е с голяма плоча, която отзън излиза напред и определя
нивото — равно на сегашното, оформено през 1973 г. от НИПК. От­
вътре каналът е затрупан на дълбочина около 0,30—0,40 м. Размери: ши­
рина 0,18 м, височина 0,35 м.
С откриването на отточните канали беше изяснено първоначалното
строително ниво на терена вътре в крепостта. В по-голямата част от вът­
решното пространство то е близко до съвременното с насип отгоре до

57
0,30—0,40 м. В северна посока натрупването расте и е най-голямо край
северната стена, увеличено съответно към северния край на източната
и западната стена. По време на разкопките бе проследена тънка про­
слойка от камъни на дълбочина 0,60—0,90 м, която преминава почти
през всички квадрати. Тя е останала вероятно от началото на XX в.,
когато е започнало усиленото събаряне на северната крепостна стена за
строеж. По-късно постепенно пръстта е свличана и натрупана в ниските
части край северната стена. Така натрупването в северната част на кре­
постта е станало главно поради дългогодишната обработка на земята,
като съществуващият в средновековието наклон към север е заличен и
сега теренът е сравнително добре заравнен. Крепостната стена от север
е служела като преграда за задържане на пръстта към силно наклоне­
ния зад нея терен. Полученият по този начин пълнеж е от 1 до 1,30 м.
Поради изложената вече причина стратиграфското разкопаване на
десет квадрата край северната стена беше резултатно само в най-долните
пластове. В насипа на дълбочина 1 до 1,20 м се откриват материали от
миналия и настоящия век (турско военно копче, глинени лули, съвре­
менна керамика). Това напластяване е станало главно през последните
70—80 г., когато теренът е бил интензивно използуван за земеделие.
Освен това по време на Втората световна война край част от северната
крепостна стена са прокопавани и окопи.
Крепостта при с. Мезек е построена върху останките на старо тра­
кийско селище. На поляната южно от крепостта се намира керамика от
старожелязната епоха. За нея, както и за по-късна, латенска керамика,
намерена северно от крепостта, съобщава Иван Велков.11 В стратиграф-
ските изкопи бяха намерени само няколко фрагмента от халщатска ке­
рамика. Разнообразната украса на тази керамика е известна от много
места в този район — долината на река Марица,12 Родопите и Сакар 13 ,
и е обект на особено внимание в нашата литература през последното де­
сетилетие.
Повече керамика от I хил. пр. н. е. бе открита от младожелязната
епоха. Тя присъствуваше във всеки квадрат и при всички дълбочини в
изкопите край северната стена, а в сондажа на кв. Ж 1 0 в средата на те­
рена средновековните материали бяха само в орницата и след 0,20 м дъл­
бочина керамиката е само латенска. Още Иван Велков, позовавайки се на
откриването на известната тракийска куполна гробница в Мезек и мо­
нетните находки от IV—III в. пр. н. е., а също така и на обстоятелството,
че центърът на Одриската държава Ускудама (дн. Одрин) е само на-
25 км източно от тук, обръща Енимание, че цветущото положение на се
лището при Мезек принадлежи на латенската епоха.11
Керамиката е строителна и битова. Преобладава вносната бледоро-
зова и червена керамика. Поиече са фрагментите и дъната от тасоски ам­
фори, между които и дръжка от амфора с правоъгълен печат — 2x2,2 см,
който съдържа етникона ΘΑΣΙΩΝ, емблема (връх на копие) и едно име,
напълно нечетливо, изтрито (Пол. инв. № 26). Подобен печат е намерен
в Одесос15 и може да се отнесе към втората половина на IV в. пр. н. е.1"
Интересно е да се отбележи, че и в гробницата в Мезек са открити две
тасоски амфори с печати.17 Засега известните печати от амфори в доли­
ната на Долна Марица принадлежат само на остров Тасос, който веро­
ятно обслужва търговията на района с Егейския свят. 18

•58
 От повърхността до строителното ниво в квадратите край северната
крепостна стена бяха намерени средновековни метални предмети, като
върхове на стрели, конски подкови, шпори, огрибки и голямо количе­
ство ковани гвоздеи. Подобно на средновековната керамика най-общо те
имат аналогии с материали от Велико Търново, Червен, Мелник и други
крепости в Източните Родопи от периода на Втората българска държава.
1. Стрелите са три типа:
а. Преобладават железни върхове от стрели с късо триръбо острие
и широка конична втулка, характерни за XIII—XIV в. (фиг. 9), изве­
стни в големи количества от двореца въз Велико Търново.19 Стрелите от

Фиг. 9. Върхове от стели (XIII — XIV в.)

Fig. 9. Pointes de flèches (XIII —XIV s.)

този тип, намерени при разкопките в Мезек, са осем броя. Те са открити

на дълбочина от 0,40 до 1,20 м. Размери: дължина от 5,5 см до 7,5 см,
ширина на втулката 1 до 1,20 см (инв. N°№ A-3091, 3092 до 3100).
б. Различни варианти на листовидни ромбовидни стрели с шип, които
се срещат от XI до XV в. 2 0 — 14 броя (фиг. 10), открити от повърхността
до дълбочина 1,20 м. Размери: дължина от 5 до 8,5 см, ширина от 1,3 до
2 см (Инв. №№ А-3083 до 3087, 3090, 3093, 3102, 3103, 3105, 3016, 3109,
3112 и 3113).
в.Стрела тип «лястовича опашка» (фиг. 10а) с шип, перцата на върха
са отчупени; намерена на дълбочина 0,40 м. Размери: дължина 10,2 см,
дебелина 0,5 см (Инв. № А-3081).
г. Четириръба желязна стрела с квадратно сечение (фиг. 106), с
отчупен на 1 см шип. Размери: сегашна дължина 5,7 см, дебелина 1 см
(Инв. № А-3104).
2. Шпора (фиг. 11) с характерна извивка в предния край и отвори за
ремъци от двете страни; със силно издаден (4 см) шип, който завършва с
грубо занитена шестслъчна звездичка. Издаденият шип е украсен с тънки,
врязани под ъгъл линии. Размери: 11x8 см (Инв. № A-S080). Подобни
шпори са намерени в източнородопските крепости Устра и Широко поле. 21
3. Огрибки — 3 броя, железни, с правоъгълни сеукани дръжки, из

59
 Фиг. 10. Върховеот с трели (IX — XV в.)
Fig. 10. Pointes de flèches (IX—XV s.)

Фиг. 11. Желязна шпора

Fig. 11. Eperon en fer
60
вити в горния край в кукичка, на която е закрепена подвижна халка за
ояачване. Лопатката е триъгълна: едната е здрава, с дължина 14,5 см и
ширина 5 см; другите две са фрагментирани (Инв. № А-3108, 3094 и 3077).
Подобни огрибки са известни от почти всички средновековни обекти в
нашите земи. 22
4. Подкови за коне и за двукопитни — 15 броя, също характерни за
всички средновековни обекти у нас. 23
5. Железни ножове, едностранни, триъгълни, без някакви харак­
терни особености, 5 броя. Размери: дължина от 8 до 15 см, ширина от
1,5 до 2,2 см и дебелина 0,2 см (Инв. № А-3089 и 3110). Подобни ножове
са познати от всички средновековни обекти.24
6. Железни гвоздеи, ковани, с квадратно сечение, с различна дъл­
жина — от 3 до 10 см, и дебелина от 0,5 до 1,2 см; едните с кръгли, дру­
гите с подвити глави — над 100 броя. 25
7. Налче, подковообразно, с пет шипа за закрепяне, изострено в
задния край, предназначено за кавалеристи28. Размери: диаметър 7 см,
ширина 1 см, дебелина 0,2 см (Инв. № A-3079).
8. Ножици, една цяла и една половинка, дръжка от ведро, скоби и
други железни предмети.
9. Бронзов коничен звънец отгоре с издатък и дупка за окачване;
долната половина отчупена. Размери: сегашна височина 6,3 см, ширина
4,5 см, намерен на дълбочина 1,5 м (Инв. № А-3116).
10. Бронзов пръстен — тънка халка и кръгъл щит, украсен с пресе­
чени врязани линии. Размери: диаметър 2 см, щит 1 см, ширина 0,5 см
(Инв. № А-3088). Пръстени от този вид са известни от много места у нас
27
и се датират след X—XI в.
11. Бронзов пръстен — халка, украсен с малка ямка, в която е имало
инкрустирай друг материал. Размери: диаметър 1,8 см, дебелина 0,2 см,
ширина 0,6 см (Инв. № А-3111).
В кв. А 1 0 на дълбочина след 1,20 м бе открит склад на жито в площта
на целия квадрат и извън него до кула 7 (около 30 м2) в почти квадратна
форма. На дълбочина от 1,20 до 1,50 м целият пласт е наситен с овъглено
жито и пепел, овъглени греди от покрива и няколко фрагмента от кера­
мика с глазура. Вероятно зърното е било насипано в изкопана край
крепостната стена яма, която е била покрита с дървета. Тук бе намерен и
горен камък от кръгла мелница с диаметър 0,47 м, дебелина 0,10 м, със
средна и странична дупка с диаметър 9 см.
Намерени бяха фрагменти от три различни стъклени гривни: синя с
кръгло сечение, синя вита и тъмносиня вита, прошарена с червена тънка
нишка, тип, който се среща след XI в. В кв. А4 бе намерена V2 от тънка
плоска медна гривна. В елипсовидно разширените краища гривната е
имала графично врязана украса от наставени къси части — кръг, от
който излизат четири извити навън линийки. Гривни от тънки медни
пластинки с подобна форма и украса се датират в периода XII •—XIV в. 28
В кв. Aj пред стълбището на дълбочина 0,70 м бе намерена силно из­
трита византийска медна корубеста монета (Инв. № Н-1401), която ве­
роятно принадлежи на император Алексий III (1195—1203). Още една
сребърна монета от края на XIII •— началото на XIV в., която принад­
лежи на Златната орда (фиг. 12), бе открита в кв. А3 на дълбочина 0,50 м 29
(Инв. № Н-1402).

61
 Фиг. 12. Сребърна монета на Златната орда
Fig. 12: Monnaie d'argent de l'Horde d'or

Предмети от глина
1. Тежест с две дупки близо до периферията, с дисковидна форма.
Размери: диаметър 5,8 см, дебелина 3,5 см (Инз. № А-3107). Същите те­
жести в големи количества са открити в древнотракийското селище в
Симеоновград.30
2. Тежест за рибарска мрежа от вторично използуван глинен съд с
червен цвят. Размери: диаметър 6 см, дебелина 1,5 см.
3. Гърне от добре пречистена бледорозова глина с яйцевидна форма,
с високо, леко наклонено навън устие и една тънка плоска и широка
дръжка; дъното е плоско. Отвътре целият съд е покрит с жълто-кафява,
на места около устието зеленикава глазура. Отвън съдът е украсен с бяла
ангоба по следния начин: със сигурна ръка е нанесена украса от спи­
рали — в най-широката част големи, под които надолу са спуснати во-
лути. Нагоре от големите спирали по шията на съда са нанесени по-едри
волути, линиите на които завършват в центъра на големите спирали и са
тяхно начало; две меандрови линии се спущат по дръжката и продължа­
ват надолу до дъното на съда (фиг. 13 а, б). Размери: височина 17,5 см,
ширина 14 см, устие 11,5 см, дъно 9 см; дръжката е широка 4 см. Средно­
вековни глинени съдове с украса от бяла ангоба са известни от двореца на
българските царе във Велико Търново,31 от Севтополис32 и др., 33 а една
кана от водохранилищата на Мелнишката крепост има съвсем същите
елементи на украса и е датирана в XIII в. 3 4 Гърнето е намерено на 1 м
западно от входа на кула 4 на нивото на прага, непосредствено до крепо­
стната стена (Инв. № А-3114).
4. Стомна от тъмносива глина с яйцевидна форма, цилиндрична, с
леко издадена навън шийка, отделена в основата си от тялото на съда с
разчленен релефен ръб, образуван от редица ямки (фиг. 14). Съдът е
груб, сравнително дебелостенен, със закръглена дръжка с елипсовидно

62
 Фкг. 13. Гърне с глазура
и бяла ангоба
Fig. 13. Vase à glasure et engoba

Фнг. 14. Стомна

Fig. 14. Cruche

сечение, която има релефно продължение до дъното. Размери: височина

11,5 см, ширина 7,5 см, устие 4 см (Инв. № А-3115). И тази стомна има
близки аналогии с глинени съдозе от Мелнишката крепост,35 Калиакра, 3 6
Севтополис37 и др. Каната е намерена в кв. А9 до крепостната стена на
дълбочина 1,2 м.
Останалата керамика от изкопите е изключително само като фраг­
менти. Тя е работена на тежко колело, но е предимно груба, дебелостенна.
Разпределена по пластове, както и при другите находки, до дълбочина
1,20 м не следва определено правило.

63
 Най-ранната средновековна керамика е от XI—XII в. Статистически
преобладава керамиката от XIII —XIV в. Почистването на кулите не
даде по-добър резултат по отношение на стратиграфията, тъй като и те
са затрупани предимно със строителни материали от разрушаването им,
започнало в началото на XX в., когато зъберите на крепостните стени и
кули били свалени за строежа на казармите в Свиленград. След това
стените постепенно са събаряни за строеж на къщи в селото.
Само няколко фрагмента от керамика с масленозелена глазура са на­
мерени на първоначалното ниво на кулите 3 и 4 заедно със същите дръжки,
«сграфито» керамика и устия като в останалите пластове.
В сравнително голямо количество са фрагментите от по-грубите дебе-
лостенни, големи съдове с широк ръб и врязана украса. Те вероятно са
служили за съхранение на вино или жито. Украсата им се състои от вря-
зани прави или вълнисти линии, разположени поотделно или заедно главно
около шийката, по ръба или изобщо в горната половина на съда. В някои
случаи тази украса е съчетана и с релефни ленти, допълнително аплики­
рани чрез притискане с пръст, които вървят хоризонтално, наклонено или
дори отвесно. Тази керамика се среща тук от повърхността до дълбочина
1,40 м при нивото на канал 1. Известна е за всички средновековни обекти
след XI до XIV в., както и на хълма Царевец във Велико Търново. 38
Повече е кухненската керамика — фрагменти от гърнета с тънка пло­
ска дръжка (понякога с елипсовидно или дори с кръгло сечение), при
които преобладава кафяво-червеникавия или тъмносивия до черен цвят.
Тези фрагменти са по-безлични и по-рядко имат по няколко врязани хо­
ризонтални линии над плещите на съда. Голямата част от обикновената
кухненска керамика принадлежи на съдове от XII—XIV в. Рядко някои
от тях са по-светли, червени или кафяво-червени, с излъскани ивици.
Дръжките са плоски или със закръглено сечение. Голям процент от
тях имат по горната повърхност характерни точки, резки, ямки или дори
една надлъжна линия. Известни са керамиките от Велико Търново,39
Симеоновград,40 средновековното селище при Севтополис41 и др. Устията
на съдовете са по-изправени, а по дъната се наблюдава допълнително
изрязване. Изобщо обикновената битова керамика от Мезек носи най-
общите белези на средновековната керамика, разпространена в нашите
земи от Калиакра и Велико Търново до Мелник, Симеоновград, Севто­
полис и Родопските крепости през периода XII —XIV в.
Последната констатация за обикновената битова керамика се отнася
и за луксозната или «трапезната керамика», от която бяха намерени в
изкопите сравнително неголям брой фрагменти. В Мезешката крепост,
както и на други места42 се срещат най-често фрагменти с бледожълта глеч
върху ангоба, като се почне от бледожълтия и се стигне до жълто-кафя-
вия цвят. Това, което е специфично за художествената керамика от Мезек,
за разлика от другите обекти в района43, е преобладаването на глеч с
бледозелен оттенък и най-често на лимоненожълта глеч с малко рисунки
в техниката «сграфито», по-често с концентрични окръжности по дъното и
по ръба на устието. Срещат се незначителни фрагменти и от съдове с гео­
метрична и растителна украса. Тези украси са разположени предимно
върху периферията или по дъното на съда отвътре. Някои фрагменти имат
потекла глазура и по външната повърхност, а има и фрагменти от съдове,
украсени и отвън (фиг. 15). По-голямо количество такава керамика от

64
 Фиг. 15. Фрагменти от керамика, работена с техника «сграфито»
Fig. 15. Fragments de céramique exécutée en technique «sgraphitto

5* Известия на музеите от Ююизточна Българи?, том VIII 65

периода XII—XIV в. 44 е известна от патриаршеския компле кс на Царевец
във Велико Търново.
Разкопките в Мезешката крепост през 1983 г. се оказаха твърде ре­
зултатни. В хода на археологическото проучване са открити важни еле­
менти от отбранителната система; нанесени са поправки в плана на ку­
лите; открити са още един вход и четири отточни канала за събиране на
повърхнсстните води. Направените наблюдения водят до промени в хо­
ризонталните и вертикалните чертежи, предложени от арх. Рашенов,
който вероятно не е имал възможност за почистване на затрупаните кули,
а е извършил леки повърхностни разкопавания и почиствания — оттам
идват и допуснатите пропуски в наблюденията. Внесените промени не се
отнасят само до формите на кулите, но водят и до корекции на вижда­
нето относно тяхното предназначение.
За датировката на тази добре запазена средновековна крепост има
различни предположения. Според едни изследователи тя е построена
след VI до IX в., 4 5 според други — в началото на второто хилядолетие.46
По време на разкопките през 1983 г. не бяха открити средновековни ма­
териали по-ранни от XI в., поради което можем да приемем, че постро­
яването на крепостта е станало в края на XI или началото на XII в. Най-
близко до тази дата е предположението на арх. Ст. Бояджиев, който при­
ема, че крепостта е построена към средата на XII в. 47
Много е вероятно построяването на тази забележителна среднове­
ковна крепост, разкрасена с декоративните тухлени пояси, да се е нало­
жило веднага след сраженията на Алекси I Комнен с куманите в 1094 г.,
станали в този район и описани от Анна Комнена.48
В Мезешката крепост се търси средновековният Неутзикон. Това ста­
новище, изказано най-напред от К. Иречек,49 възприето от Бр. Шкор-
пил,50 се поддържа и от по-късните изследователи.51

1. Ф и л о в, Б. Куполните гробници при Мезек, ИАИ, XI, 1, С, 1937, с. 1 —107.

2. В е л к о в , И в . Разкопките около Мезек и гара Свиленград през 1932—1933 г.
ИАИ, XI, 1, С, 1937, с. 117—166.
3. Р а ш е н о в, А л. Крепостта при Мезек. ИАИ, XI, 1, С, 1937, с. 171 — 187.
4. Възприета е номерацията на кулите по арх. Ал. Рашенов, като са добавени дан­
ните от новите проучвания.
5. При арх. Рашенов те са осем — вж. Р а ш е н о в , А л. Пос. съч., с. 171 —175.
С. Пак там, с. 174.
7. Пак там, с. 176.
8. Пак там, с. 174—175, 177, 179—180.
9. Пак там, с. 179.
10. Интересно е, че арх. Рашенов допуща (пое. съч., с. 1781 наличието на втори вход
точно там, където бе открит, но съобщава, че при направените на това място раз­
копки не е установен такъв.
П . В е л к о в , И в . Пос. съч., с. 120, обр. 112.
12. А л а д ж о в , Д. и к о л . Констанния'77. Известия на Националния истори­
чески музей, т. 3, См 1981, с. 269—272 и цит. лит.; А л а д ж о в , Д., Д. Б а-
л а б а н я н. Паметници от старожелязната епоха в Хасковски окръг.
THRACIA, VI, S, 1984, с. 185-234.
13. Тракийски паметници. Мегалити. I, С, 1977, с. 71.
14. В е л к о в, И в . Пос. съч., с. 122.
15. Л а з а р о в, М. Амфорните печати от Одесос. ИНМВ, т. X (XXV), Варна,
1974, с. 46, № 23, табл. II, 23.
16. Пак там и цит. лит.
17. Ф и л о в, Б. Пос. съч., с. 74, обр. 81 и 82.

66
 18. А л а д ж о в, Д. и к о л. Констанция'77, С. 273—274, Табл. XV и XVI; също
А л а д ж о в, Д. Тракийска гробница в с. Войводово. Археология, VIII,
1966, с. 56, обр. 4, 5.
19. Н и к о л о в а , Я. Домашният бит и въоръжението в двореца на Царевец според
археологическия материал. Царевград Търнов, т. 2, С, 1974, с. 289, обр. 102.
20. Пак там, с. 284, обр. 97в; с. 285, обр. 98в, е и д.
21. Материалите в ОИМ — Кърджали —непубликувани.
22. Н и к о л о в а , Я. Пое. съч., с. 218, обр. 28в и цит. лит.
23. А н г е л о в , Н. Царевград Търнов, Т. 3, С, 1980, с. 182, обр. 1624; Н и к о ­
л о в а , Я. Пос. съч., с. 312, обр. 122 и цит. лит.
24. От този период същите в двореца и патриаршията във Велико Търново. Вж. H и-
к о л о в а, Я. Пое. съч., с. 218, обр. 34д; А н г е л о в , Н. Пос. съч., с.
183, обр. 163 и цит. лит.
25- H и к о л о в а, Я. Пос. съч., с. 248, обр. 71 и с. 249, обр. 72 и цит. лит.
26- Пак там, с. 309, обр. 119.
27- С т а н ч е в, С т. и И в . Н а ч е в а . Средновековен български некропол до
Луковит. ИАИ, XXIII, 1960, с. 96, обр. 8 и цит. лит.
28- Г е о р г и е в а, С. и P. H е ш е в а. Средновековен некропол край гр. Ловеч.
ИАИ, XX, 1955, с. 529—534; H е ш е в а, В. Средновековен некропол във,
Вътрешния град на Преслав. Археология, XXI, 1979, 2, с. 51, обр. 7 и цит. лит.
29. И двете монети са определени от н. с. Иван Йорданов от филиала на АИМ при
БАН — Шумен, комуто изказваме благодарност.
30. Материалите в ОИМ — Хасково — непубликувани.
31. Г е о р г и е в а , С. Керамиката от двореца на Царевец, Царев~рад Търнов,
т. 2, С, 1974, с. 12—58.
32. Ч а н г о в а, Й. Средновековното селище над тракийския град Севтополис (XI —
XIV в.). С , 1972, с, 62, обр. 50, 6.
33. По този въпрос вж. О в ч а р о в , Т. Украса на обикновената битова керамика
от средновековно Търново. Трудове на Великотърновския университет «Кирил
и Методий», т. XVIII, 3, С, 1981, с. 135, 137—149.
34. Г е о р г и е в а , С. Средновековна керамика от Мелнишката крепост (предвари­
телно съобщение). Археология, XXII, 1980, 2, с. 53, обр. 15.
35. Пак там, с. 47, обр. 5.
36. Й о с и ф о в а , М. Средновековна керамика от Калиакра. Археология, XXIV,
1982, 3—4, с. 59—60 и пое. лит.
37. Ч а н г о в а, Й. Пос. съч., с. 59, обр. 47.
38. Повече подробности за този тип керамика вж. О в ч а р о в , Т. Пос. съч., с. 133—-
134.
39. А н г е л о в , Н. Пос. съч., с. 136, обр. 1261, 6 и цит. лит.
40. А л а д ж о в, Д., С т. В а с е в а. Сондажни разкопки в Симеоновград през
1980 г. ИМЮИБ, V, 1982, с. 47, обр. 5—7.
41. Ч а н г о в а, Й. Пос. съч., с. 55, обр. 45.
42. С т а н ч е в а, М. Средновековна сграфито керамика от София. Сб. Сердика, I,
С, 1964, с. 174, табл. IV, 14.
43. А л а д ж о в, Д. Крепостта — село Минерални бани. С, 1977; А л а д ж о в, Д.
и С т. В а с е в а. Пое. съч., с. 50—52.
44. А н г е л о в , Н. Пое. съч., с. 165—167 и цит. лит. За глазираната среднове­
ковна керамика вж. R i c e , D. T. Byzantine Art. L. 1962, p. 204—219 и
цит. лит.; Също: Ш и ш к и н а, Г. В. Глазурованная керамика Согда. Таш-
кент, 1979, с. 67—70.
45. В е л к о в, И в . Прочути крепости. С, 1938, с. 43; с ъ щ и я т а в т о р : Раз­
копките около Мезек . . ., с. 120. Градища. ГНАМП, II, 1950, с. 174.
46- Р а ш е н о в, А л. Пос. съч., с. 178.
47. Б о я д ж и е в , С т. Старинна крепост край Мезек. В. Вечерни новини, бр. 3600
от 30. III. 1963 г.
48- ГИБИ, VIII, с. 102—112.
49- И р е ч е к, К. Военният път от Бялград за Цариград и Балканските проходи.
Б И Б, IV, 1932, т. IV, с. 74.
50- Ш к о р п и л, Б р. Паметници из Българско. I, С, 1888, с. 33—34.
51. В е л к о в , И в . Градища. С. 174; M и к о в, В. Историческа карта на II Бъл­
гарско царство. Пловдив, 1928; M и к о в, В., И в . О р м а н д ж и е в. Ис­
торически атлас на Средновековна България. С, 1943, с. 20 (тук авторите много
точно посочват, че крепостта е строена между XI и XII в.); Р а ш е н о в , А л .
Пое. съч., с. 186.
67
 FOUILLES ARCHEOLOGIQUES DANS LA FORTERESSE PRÉS DE MEZEK

Dimtcho Aladjov, Irko Petrov

R ésumé
En 1983 on a organisé des fouilles pour établir le niveau de construction
et de découvrir le mur nord de la forteresse dans le village de Mezek.
Cinq des neuf tours de la forteresse sont déblayés. Deux d'entre elles ont
une forme en U et un souterrain. Une tour (№ 8) est divisée par solivage
en étages, possédant des meurtrières à l'étage du rez-de-chaussée. Trois
tours (№ 2, 3 et 4) ont des entrées du rez-de-chaussée et un solivage qui
sépare seulement le dernier étage muni de meurtrières. Elles avaient d'es-
caliers de bois dans leur partie inférieure. Les tours № 1 et 6 sont recouvertes
de matériaux de construction et n'ont pas d'entrées. La tour № 9 est rasée
au sol. Elle a une forme circulaire dont le diamètre intérieur est au-dessous
d'un métré, sans entrée; évidemment elle a été aussi recouverte. La tour
N' 5 est décrite en détails minutieux par l'arch. Al. Rachénov.
Une autre entrée № 2 a été découverte, plus petite que № 1.
L'excavation stratigraphique de 250 m2 a permis de découvrir le mur
nard. A une profondeur de 1,20—1,40 m. on a découvert un canal d'évacua-
tion qui représente le niveau initial. Sur les autres murs on a découvert
encore trois canaux.
Les trouvailles sont d'origine thrace ou du Moyen Age. Les matériaux moye-
nâgeux le plus reculé date du XI e s. Les céramiques prédominent, surtout
du XII—XIVe s. dont la plupart sont rudes, aux murs épais et uniformes,
mais il en existe aussi des fines fabriquées suivant la technique «sgrafitto»,
ainsi que des céramiques de cuisine avec des bandes brillantes. On a dé-
couvert plusieurs bouts de fer de flèches, des fers à cheval et autres objets
de fer, ainsi qu'uns monnaie de cuivre du XII e s. et uns monnaie d'argent
de la Horde d'Or datant de la fin du XIII e s.
Les fouilles archéologiques de la forteresse de Mezek ont permis de dé-
couvrir des éléments importants du système de fortification qui corrigent
le plan déjà établi de la forteresse et déterminent également leur période —
vers la fin du XI e et le début du XIIe s.