JJ/9f

it з~з
. ОКРЪЖЕН МУЗЕЙ-РJС!
ь, 11->ЛИ UТЕКА

~нв. №„...1.€.~ ·
ИЗrJЕСТИЯ
нл нлrодн ия
М УЗ Е И -. IJ У С Е'

КНИГА II

MITTEILUNOEN
DES VOLKSMUSEUMS-RUSSE
вuсн 11

1 966
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО-ВАРНА
 ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - РУСЕ
MIТТEILUNGEN DES VOLKSMUSEUMS - RUSSE
КНИГА (BUCH) 11, 1966

ГР ОБНА НА ХОД К А О Т с. ОБРЕТЕН И К, PYCE HCf<O

ВИОЛЕТА ДИМОВА

В с. Обрете ник, Русенско, на запад от кантона, непосредстве~о до

шосето, през 1962 г. при дълбока оран беше разрушен тракийски гроб.
Пр!-f оглед на мястото ~два се забелязваше едно малко възвишение. Ве ­
роятно тук се е издигала невисока могила, която от постоянното обра ­
ботване е заравнена. Наоколо няма други могили. Целият инвентар н а то­
зи гроб бе намерен силно натрошен и разнесен н аоколо из нивата. От
направения сондаж можаха да се съ-
берат съвсем оскъдни останки. От
тях се вижда, че гробният инве нтар
е бил твърде богат. В гроба са били
поставени бронзова хидрия, бронзов
разлат съд, бронзов шлем, бронзови
стрели и предмети от желязо, глине­
на амфора и други глинени съдо·
ве. Кости не се намериха. Вероят­
но трупът е бил изгорен и хидри.я­
та е била използвана като погре­
бална урна.
1. Б р о н з о в а х и д ри я - запа­
зени . са част от устието, две от дръж­
ките и масивната поставка, върху
която е стъпвало дъното. Точната И Обр. 1. Горе - фрагмент от устието на раз­
латия съд; долv - фрагмент от устието
форма не може да се установи. на хидрията
Устието е украсено с по един Fig. 1. ОЬеп - Bruchstiick vom Mund
ред nерлов и яйцевиден орнамент des breiten Gefasses; untгn - Bruch·
(обр. 12).Дръжките и масивната по­ stiick vom Mund der Hydria
ставка са били изработени отделно и
допълнително припоени към тялото на съда. От дръжките са запазени
отвесната и една от хоризонталните. Отвесната дръж[{а (обр. 2), висока
см, с диаметър
1
17,5 1,6 см, е свързвала шийката с най-издутата част на
тялото. Тя е покрита само в горната си част с надлъжни канелюри. Гор­
ният И край завършва с пластично изработена кръгла плочка с диаметър
4,6 см, чрез която е била прикрепена към шията. За да легне по-добре
към съда, плочката е гл а дка и извита, като следва неговата форма. Ли-

з
цевата И страва е украсена от мвоголистна розета, в центъра на която,
около дръжката, мивава еАИВ ред дребни перли. Дол ната част на дръж­
ката е оформена в ажурна плочка, висока 7,5 см и ш и рока 6,7 см. Тя
предстаВJ1ЯВа изображение на сирена с ра зперени крила , представени с
отделви пера. Сирената е стъпила върху палмета, украсен а с ластари.
Лицето е леко усмихнато и предаде ­
но много по дробн о. Около него се
спущат дълги гладк и коси, които
достигат чак до рам~нете. Отделните
влакн а са предадени схе мати чно чрез

еднакво дълбоки линии, които след-

„· .„ „ ~ . '~. , •
:.. " .

Обр. 3. 1 - странична дръжка на хид­

Обр. 2. Отв~а дръжка на х11др11ята рията ; 2- дръжки на разлатия съд
Fig. 2. Vertikaler Henkel der Hydria Fig. 3. 1 - Seitlicher Henkel der Hyd-
ria ; 2 - Heokel des Ьreiten Gefasses

ват очертанието на главата . Страничната хоризонтална дръжка (обр. 31 )

е дълга 11 ,7 см. Тя е също с кръгло сечение и отгоре е покрита с ка­
нt-люри. В двата си края завършва с кръгли плочки с диаметър 4,9 см,
чрез които е била прикрепена към х идрията. От лицевата страна те пред­
ставляват същите многолистни розети, както на отвесната дръжка. Ма­
сивната поставка (обр. 41), върху която е стъпвал о дъното, има ко ни­
ческа форма и е висока 2,7 см, с диаметър на долната страна 13,3 см.
Тя е профилирана и украсена с листовиден вдлъбнат орнамент.
2. Б р о н з о в р аз л ат съд - от него са запазени също само част
от устието, двете дръжки и масивната поставка на дъното. Стените са
съвсем тънки и имат дебелина 2 мм. Той е имал силно издаден навън
мосък устен ръб, широк 2 см (обр. 11) . Върху него са били припоени
срешуп.:мож но двете еднакви бронзови дръжки (обр. 32), дълги по 15,8 см.
Те Ю1ат полукръгла форма (широки 1,9 см) и отгоре по цялата им дъл­
]ll(JIJJa мин ават едва забележими канелюри, :а от вътреш ната страна · са
о.1ос1а1 и гладки . В двата края завърwват с по една глава на силен,
ноято е лягала върху 11.трокиst усте!l ръб. Затова оtдопу !'лавите са съв­
с ем гладки и плоски. От външната си страна те са изработени релефно,
много грижливо и детайлно. Силените имат широки ветрилообразни бра­
ди в леки къдри и дълги мустаци. О чите, в които е означена и зеница­
та, са изпъкнали и имат характерния
блуден израз. Носът е широк, със
сплеснат връх, устата полуотворена,
а ушите животински. По своята из­
работка сатирите представляват ис­
тинско художествено произведение .
Дъното на този съд е било припое­
но към масивна, профилирана и кону­
совидна поставка (обр. 42), ви сока
2,5 см, с диаметър на долната стра­
на 2,5 см.
3. Б р о н зов ш п е м. От него
намерихме само лицевата страна и

едно по-голямо парче от горната част.

Той е покривал цялата глава,
като оставали свободни очите, ли­
цето и ушите. Бузните предпази­
тели са непод~:зижни и закръглени. В
средата на доJJния си край имат по
една малка дупчица за нит. Над че­
лото минава в пека извивка тяс на,

едва забележимо изпъкнала ивица,

широка 1 см, която под слепоочията
е оформена като бакенбарди·. Тя е
покрита с леко врязани фини къси
чертици, чрез които съвсем схематич­

но е предадена косата. Тази ивица

отделя лицевата част от горната. Оч­
ните изрези завършват по края с ши­

рока до 0,6 см релефна пиния. По­

добна линия, но много по тясна, е ми­
навала по долния ръб на шлема. Той Обр. 4. 1 - r~оставка на х11дрията;
е бил изкован от бронзов лист и 2 - r~оставка 11а разлат11я съд
в запазената си част има дебелина Fig. 4. / - Unterteil d~r Hydria;
2 мм, като е най- плътен при наносни­ 2 -Unterteil des breiten Gefasses
ка и челото - 4 мм. Шлемът е изра­
ботен от доброкачествен бронз. Върху едното парче (обр. 5) са запазе­
ни два нита, разположени един срещу друг на разстояние 1,5 см. 1
4. Бронзови върхове на стрепи-38 броя (обр. 5), Те с а
различно дълги (от 2,5 до 3,7 см), тристранни, със заострен и в ърхове и
кухи втулки за втикване на дърв~11ата част на стрелата. Стрелите са били
поставени в гроба приготвени за стрелба, защото във втулките на всич­
ките са останали части на изгнилото дърво.
5. Б рон з о в а а плик а ц и я - широка 3,5 см и дълга 8,5 см. Пред­
ставлява грифон с човка и силно изплезен, извит спирално език.- Има три-

5
ъгълни уши и означени пера на шията. На обратната страна има халка за
прикрепване към ремъка (об р. 62) .
6. Б р о н зов а апликация - дълга 1,5 см. Представлява птица,

l
може би лебед, с дълга шия и обърната към тялото глава (обр.
7. Предмет от бронз -
61).
много-

, J1
~. стенен, във форма на конус, с канал в
· средата. Дълъг е 2,5 см и има диаметър
, , ' 1,5 см (обр. 6.J.
f 8. Пред м е т от бронз - четири-
стенен, с отнети ръбове, конична форма и

''
• f
· ~ с канал по оста. Дълъг 1,8 см (обр. 66 ).
., 9. Предмет и от бронз (два броя)
~
!
~ ~ t1 1 ~ -
ки
кухи, с форма на полуцилиндър и мал-
дръжки„ Дълги са 2 см и широки
· t ~ 1, 1 см (обр. 63).
\ , Намериха се и късове от железни
предмети . Те са съвсем разрушени и е

~ J ]~ ~
трудно да се определи техният първона-
'
' ~ чален вид и предназначение.
• 1О. Час-г от железен предмет, конусо-
: ' 1 1 виден и кух. Може би от връх за копие.
\ 11. Части от голям железен предмет,
който е завършвал с широк до 5 см изда·

' Обр. 5. Бrонзови върхове на стрстs

Fig. 5. Bronzene Ffeilspitzen
ден навън перваз, разлиLJ НО широк(обр. 72 )
12. Предмет от желязо със запазен
нит (обр. 71 ).
13. Част от бронзова лента с дупки в средата за нитове. Широка
2,2 см (обр. 73) .
От глинените съдове са останали само няколко фрагмента.

1
Обр. 0. 1-2 - - 6ронзови апликации; 3- S - бронзов11 предмети
Fig. б. 1-:-2 - Bronzebeschl:tge; 3-S - Bronzegegenstande

14. Дъно от остродънна амфора със светлокафяв цвят.

15. Дъно на съд със сив цвят. То има форма на ниско столче,
вдлъбнато в средата.

6
 По своето съдържание този гробен инвентар, макар и напълно фраг­
ментиран, се схожда твърде много по стил и изработка с находки, открити
в тракийски погрtбения от V-IV в. пр. н. е. Бронз9!'Jата хидр~Я е от чщ
който често се среща в тях. Тя има същата украса, както хидрията от
"Кукова 't.fогипа" при · с. Дуван- · · ··· ·· ·· · .. , ·
лий, на която обаче липсв~ от­
весната дръжка.1 Изобразената си­
рена върху отвесната дръжка на
нашата хидриst прилича много на
с ире~ите от хидрията от Юруклер2
и Варна. Обаче по третирането на
косата, подробностите на която са
предадени с прави линии, издава
не един по -ранен произход в фавне­
ние с по-горните, при които косата

е дадена по-свободно, а по-скоро

една по-груба занаятчийска рабо­
та. Силеновите глави на бронзовия
разлат съд ни са известни от
надгробните могили при Дуванлий
и Аязлар.з Той е вторият съд от
този тип, открит досега у нас. И
двата произхождат само от Севе­
роизточна България . Въз основ а
на частите, които п·ритежаваме от
бронзовия шлем, не може да се оп­
редели съвсем точно формата му.
Вероятно той е имал продълговата
форма. По отделни елементи този
шлем прилича твърде
шлема, намерен в Юруr<лер, а съ­
що така и на шлема от Нимфеа
(Южна Русия).4 По неговия стил
и изработка трябва
много на

да го причи- •
•
слим към халкедическия тип шле­
мове. Бронзовите върхове на стре­
ли също можем да сравним с вър
ховете за стрели от Юрукпер.5 По ­ з
голям интерес обаче представлява
бронзовата апликация с изображе­ Обр. 7.1-2-части от железни предмети;
ние на грифон. Докато бронзовите 3- част от бронзова лента
съдове и шлемът безспорно са Fig. 7. 1- 2 Те\\е elserner Gegenstande;
произведения на гръцкото изкуст-
3- Teil eloes bronzeoeo Bandes

1 Б. Ф и лов, Надгробните могили при Дуванлиl! в Пловдив, С., 1934, стр. 73, обр.
92, и стр. 112, обр. 136; К. Ш к о р п 1111, Археопопt•1еск11 бележк11 от черноморското
краllбрежи е, ИАИ, VI, 1930-1931, стр. 70; Б. Дякович, Авти•ша гробню1а в . Кукова
могила• при с. Дува11лиА, ИАИ, 1/1, 1925, стр. 120. .
2 И в. В е 11 к о в. Нови могилнн находки, ИАИ, V, 1928-1929, стр. 39, обр. 49.
з Б. Ф и лов, ц1tт. съч„ стр. 106 и 108; И в. Велко в, цит. съч., стр. 51, обр. 76.
' И в. В е л к о в, u11т. съч„ стр. 45, обр. 58, 59.
5 И в. Велко в, uит. съч„ стр. 47, обр. 64.

7
во, то в тази aпJDDCalIВЯ се съдържат чужди стилови елементи. Отдел­
аtt жетаl.а ва г.11вата са предадени твърде релефно чрез дълбоки
...-•вия Този ва111111 на схематизация ни дава основание да я причи­
С.1811 К"Ы1 произведенията ва скитското метално изкуство. По с тил тя
JIO•t да се сравни с апликация във форма на грифон от Минс 8, въпреки
че по вв.ц са твърде различни.
Тази апликация и малките бронзови предмети явно са от конско
сваряжевиt, обаче не се намериха конски кости.
На погребавия тук знатен воин, както изглежда, е било поставено
ll'ЬJlllO военно снаряжение. Може би частите от железните предмети, които
ве можаnrе да определим въз основа на този така силно фрагме нтиран
материал, да са имен но от оръжие.
Въз основа на хидрията, шлема и силtн овите глави на разлатия съд
може по-точно да се датира този гроб - не по-късно от средата на
V в. ор. в. е.
Макар находката от с. Обретеник да е съвсем разрушена, със
своя инвентар тя· увеличава броя на откри тите досега подобни предмети
в тракийски погребения в тази час т на България.
1 Е 11 i s Н. М 1 n n s, Scythlans and greeks, Cambridge, 1913. стр. 178.
 EIN BEGRABNIS BEI DEM DORF OBRETENIK

V. Dimowa

Zusamntcnfass11ng

J962 wurde beim Pf!Ugen auf den Ackern des Dorfes Obretenik, Bezirk
Russe, ein thrakisches Grab angeschnitten und zerstort. Die nachher durch-
gefiihrten Sondagegrabungen forderten nur noch sparliche Reste zutage.
An Grabbeigaben wurden eine Bronzehydria, еiп flaches Bronzegefass, ein
Bronzehelm, bronzene Pfeilspitzen, sowie andere bronzene und eiserne Ge-
genstande, auch eine Amphora und andere Tongefasse gefunden. Knochen
konnten nicht entdeckt werden.
Von der Bronzehydria sind . пur ein Teil des oberen Randes, zwei I-Ien-
kel - ein senkrechter· und ein horizontaler und der massive Fuss erha\ten.
Der vertikale Henkel tragt an sei11em unteren Ende das Abblld einer Sirene
und an seinem oberen eine vie\Ыattrige Rosette. Mit einer so\chen endet
auch der wagerechte Henkel.
Das flache Bronzegefass hat zwei Henkel di.: mit je einem Satyrkopf
enden. Der Fuss dieses Gefasses tr~gt ein Profil.
Vo11 dem Bronzehelm sind nur der Gesichtsteil und ein Sttick des Ober-
teiles erhalten. Die Wangenschtitzer sind unbeweglich und haben eine abge-
rundete Form. Ober der Stirn verlauft ein Jeii:ht gebogenes, kaum merklich
nach aussen gewOlbles Band, welches kurze eingravierte Striche zeigt und
unter der Schlafengegend wie ein Backenbart aus~ebl ldet ist.
Die bronzenen Pft ilspitzen sind 38 an der Zahl, dreikantig und mit
TU\len versehen.
Ausserdem wurde ein skythischer Bronzebeschlag gefunden. Er stellt
einen Greifen dar mit aufgerissenem SchnabeJ und spiralig gewundener
Zunge. Die Ohren sind dreieckig und am Hals sind die Federn ange-
deutet.
Das Grab enthielt ausserdem noch eine Amphora mit spitzem Boden
ш1d andere Tongefasse, von denen nur einzelne Scherben erhalten sind.
Hauptsachlich auf Grund der Hydria, des fJachen Bronzegefasses und
des Helmes ist dieses Grab auf die zweite Halfte des 5. Jh. v. u. Z. zu
datieren.

9
 ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - РУСЕ
MIТTEILUNGEN DES VOLКSMUSEUMS - RUSSE
КНИГА (CUCH) ll, 1966

А НТ ИЧЕ Н Н ЕКРОПОЛ
П РИ с. П ЕЙЧИНОВО, РУСЕНСКО

ВИО ЛЕТА ДИМОВА

През 1959 г. в с. Пейчиново, Русенско, в местността "Караачлъка" ,

започна строеж на микроязовир. Тази местност се намира непосредстве ­
но южно от селото. Тук в посока изток - запа д им а една малка долина
с не много стръмни склонове . Тя беше пъпна с вода. Строящият се язо­
вир заема част от тази долина. При прокопаването на чашката му от
Г. Войников ни бе съобщено, че строителите са попадна ли на интерес ни
находки. Това наложи тук да се направнr незабавно сондажн и проучва­
ния. Мястото, където з.~почнахме да работи м,1 се намираше н~ северния
склон на долината, с лек наклон на юr и заемаш е десния край на язовира.
То беше нива, осеяна с много парчета от римски тухли, керемиди и по­
малко керамика. Тези материали бяха разпръснати само върху едно про­
странство около 35/35 м. Собствевикът на тази нива преди години я по­
чистил и изхвърлил оттук много камъни и керамичен материал. Ст про­
дължителното обработване културният пласт беше напълно разбъркан.
В един от нашите сондаж11 на дълбочина 0,30 м се откри основа на
зид, дебел 0,50 м, с посока север - юr. Той бе изграден от средно го ­
леми ка мъни, необработени, споени с бял хоросан. Зидът беше м ного
разб ит и можа да се п роследи с амо на около 2,80 м. От друга та с трана
се по п адна н а ъгъла на постройката и се пр о следи перпендикуляр ни ят
зид. Той бе запазен на дължина около 3 м в два и на места в три реда
камън и. После следваха разбъркани камъни. Покрай зидовете се наме­
риха части от тухли с шарки от пръсти и една ц яла, п окрита с дебел
пласт бял хоросан, примесен с парчета едро начукана тухла. Освен т ова
имаше части от керемиди и от глинени съдове, между които няколко
парчета от амфори с дълбоко врязани хоризонтални успоредни линии. На
повърхн и н а та се откриха и няколко фрагмента от ранносредновековна
кера мика, украсена с врязани хоризонтални и вълнообразни л и нии, ве­
роятно донесена от водата, която се стича от околно стите . По друг на­
чин не би могло да се обясни нейното присъствие, по н еже ту к липс ват
данн и за с редновеко в н о селище в околн ости те. На 5 м северо изт очн о от
ъгъла н а постройката се откриха части от с илн о разрушена пещ. Тя се
намираше също на 0,30 м от повърхността.
1 От страна на Археологическия институт в сондажите взе участие Вел изар Велков.

11
 От намерените, м акар и слаби, останки от зидове, следи от горяла
пръст и овъглено дърво се вижда, че тук е съществувала някаква рим­

ска постройка, не много голяма, унищожена от пожар. В съседство с

това място наоколо нямаше никакви културни останки. Направените д'ЬJI­
боки разрези дадоха възможност да се проследи пръстта на дълбочина
няколко ме·1·ра. Тя беше съвсем чиста от находки.
На nетдt сетина метра (точно мястото не можаха да ни посочат)
над направените с ондажи ·преди около 20 години била открита градена
гробница. В нея било намерено едно гърне, пълно с пепел, вероятно пра­
ха на изгореното тяло на погребания. На около 200 м в югозападна по­
сока от мястото, където работихме, по спомени на стари хора е бил
разкрит кладенец, изграден с камън и. Някои слезли в него на 3- 4 м, за
Аа търсят злато. След товз камъните били извадени. Еди н от работни­
ците разказа, че на отсрещния хълм, на около 500 м източно от сонда-
8ИТе ни, извадили доста дялани камъни от някакъв строеж. Все в този
край при днеш ните овцеферми, недалеч от горните обекти, също били
открити зидове от сгради, градени с едри дялани квадри. Оттук др. Вой­
ввков прибрал една цяла римска керемида с размери 72/37/ 3 см, м ного
гвоздеи и керамика, които предал в музея в гр. Бяла. От с. Пейчи ново
произхождат още н яколко дребни предмети, които също се съхраняват
в горния музей: малка желязн а брадвичка, глинени тежести за стан и
н яколко монети от Адриан (11 7 - 138 r.), Антонин Пий (138-161 г.}, Сеп­
тнмий Север (193-211 г.}, сечена в Никополис ад Иструм, Константин
Велики (306- 337 г.) и Вал е нтини г н I (364-375 г.).
П ри изграждането на язовирната стена работниците попаднали на
водопровод от глинени тръби, по които още течала вода. Той. идвал с
посока юг - север. Пак при тези изкопни работи западно от водопровода
на отсрещния бряг тракторът е извадил две глинени стомни. При взема­
нето на пръст за строежа на язовирната стена става и откриването на
некропола, при което са разрушени и няколко гроба.
Досега с. Пейчиново беше известно в археологическата литература
с двете великолепни грамадни надгробни плочи от могилата в местно стта
.Джамбазки път", отстояща н а около 1,5 км северозападно от селото.
Едната от надгробните плочи, по-малката, е пренесена в музея в Бяла, а
другата се намира в същото село.2
От направените сондажи и откритите досега находки се вижда, че
тук не е съществувало по -голямо селище. По-скоро е имало отделни
рим ски вили, които са били разположени недалеч една от друга по пло­
дородната долина на р. Янтра, м ежду Н ове и Ни кополис ад Иструм в
хинтерланда на Нове. 3 Откритият водопровод е бил построен, за да об­
служва тези близки вили. Вероятно и некрополът е бил общ.
, Тези проучвания в околно стите на с. ПейЧиново и събраните данни
· допълват картината на римската колонизация, романизация и эемевладе ­
. ние в Северна България. Те са едно допълнение към данните, които ни
разкриват надписите върху слом~натите две надгробни плочи, за живота
ва римските колонисти по тези места. В единия текст се говори за един

2 Вж. CII - III, 7460 ; Cil - 111, 12438. Срв. и С т. Стефан о в, Старините по долния
басейн на Янтра, Сф., 1956, стр. 30, обр. 20 и 21.
s Б. Г е ров, Романнзмът между Дунава и Балкана, ч. 11, ГСУфф, 47, 1950/52
стр. 101.

12
починал ветеран и неговото семейство, а в другия - за един преселник от
Мала Азия, който имал роби и робини - вероятно той е бил земевладе­
лец, а те са бил и използувани в селското стопанство. Това се отнася за ,
колонистите, които още по-време на Адриан (П в.) са заели плодород­
ните земи в тази част на България. В откритите от нас гробове в не- 1
кропола се намериха много медни монети от IV в. (най-късните са от /
имп. Констанций 11) и разнообразни материали също от това време. Тъй
като не всички гробове са разкрит и, не можем и с пълна сигурност да
определим времето, докогато са съществували вилите и некрополът. Може
би и те са споделили съдбата н а посочените от Амиан Марцелин опу·
стошени вили в тази част на долна Мизия през 376 г.
Некрополът се намира непосредств ено над югоизточния ъгъл на язо­
вира. Размерите му засега не може да се установят. Досега са разкрити
само 11 гроба, които бяха наредени в два реда на разстояние от 1,5 до
3 м един от друг. Скелетите са ориентирани запад - изток, легнали по
гръб с ръце, поставени tta гърдите, при един само със спус нати край
тялото. Погребенията са били извършени чрез трупополагане направо в
земята в изкопи с дължина до 2 м, ширина 0,80 м, дълбочина 2 м.
Пръстта е жълта глина, силно набита, в която ясно се очертават изко­
пите. Само един гроб прави изключение. Той е изграден от 14 броя го­
леми керемиди. Те са леко извити и имат размери 71 / 36/3 см. Предва­
рително е бил направен изкоп на същата дълбочина, както при остана­
лите гробове. За под са били наредени една до друга керемиди хори­
зонтално по ширина, а на двете д-ълги и къси страни са поставени от­

весно по ширина. Страничните керемиди бил и добре закрепени в това

положение, опрени в долн ия си край до ръба на подовете и отстрани до
стените. Отгоре този импровизиран с аркофаг е покрит с керемиди, наре­
дени хоризонтално върху ръбовете на шестте изправени.
Гробовете са ориентирани запад- изток според изискванията на хри­
стиянската религия -.главата поставена на запад, а краката на изток.
Само едно от погребенията е ориентирано обратно - изток-запад.

ГРОБОВЕ ОТ l РЕД

Гроб 1. Дълбочина 1,40 м, костите силно разрушени. В него са по­

ставени: кръсто видна фибула - на лявото рамо (No 25), тока от бронз на
кръста (No 26). Една моие-t.а се намери при главата, 9 на гърдите и 19
накуп върху кръста, вероятно са били поставени в кесия. Вж. табл. V.
Гроб 2. Дълбочина 1,40 м. Изграден от големи керемиди. Вътре бе
запълн ен с пръст и не се намери нищо. Непосредствено до източния край
на гроба се откри скелетът, ори ентиран юг - север с главата на юг. Без
инвентар. Вероятно гробницата е ограбена още тогава, като тялото било
извадено и заровено извън нея.

Гроб 3. Дълбочи на 1,80 м. В гроба се намериха две стомни от

сива глина при краката и върху тазовите кости (№ 3 и 4). Две монети­
при главата. Вж. табл. V.
Гроб 4. Дълбочина 1,60 м. Погребение на жена. Намериха се след­
ните предмети: вита гривна от бронзов тел, поставена на лявата ръка
(No 29). Две панички (№ 11 и 12), купи<1ка (№ 15) и съд с три дръжки
(№ 18), всички със сив цвят- от лявата страка на скелета. Една глинена

13
стомна (No 5) и гJ1Ивено гьрве с похлупак (№ 1 и 2) - при краката. При
тези съдове имаше в еАва бронзова тока от колан (.No 27). Една мон ета­
под главата, лве преж брадата и 9 разпръснати върху тазовит~ кости.
Вж. табJ!. V.
Гроб 5. Дъпбочин а 2 м. В гроба се намериха: стъклена чаша, на ­
П'ЪJIВО начупена (№ 24), глинена стомна (No 6), части от черепа на млада
домашна свиня (Sus domestica) и две кости от крак н а птица, вероят но
кокошка (Gallus domestica). Всичко беше поставе но до лявата бедрена
кост на скелета. Железен предмет, силно разрушен - до лявата ръка.
Два бронзови пръстена - на дясната ръка (№ 33 и 34). Тока от желязо
( No 28). Монети на брой 50. Вж. табл. V.
Гро б 6. Дълбочина 0,80 м. Погребение
на дете с неизн ик нали зъби.
Костите напълно разрушени. В гроба имаше : куп ичка и паничка с розов
цвят - при главата (№ 13
16). Наниз от стъклен и мъниста - около
и
шията (.N'o 35). Монети на брой 3 - при главата. Вж. табл . V.
Г ро б 7. Дълбочина 0,70 м. В гроба се откри глинен съд с две
дръжки, в които се намери един кътен човешки зъб (№ 19). До него -
части от череп, метакарпални и метатарза лн и кости и от пръстите на
овца (Ovis aries). Наоколо не се намериха следи от човешки кости.
r роб 8. Дълбочина 1,50 м. В гроба бяха поставени: съд с две
дръжки във форма на кантарос - върху лявата ръка (№ 23). Съд с три
дръжки - до ходилото на левия крак (№ 20). Една монета - от лява­
та страна на главата. Вж. табл. V\

ГРОБОВЕ' ОТ // РЕД

r роб 9. Дълбочина 1,60 м. Погребение на жена. В гроба имаше:

стомна със сивочер цвят - при краката (№ 7). Съд с три дръжки с
розов цвят - при главата (№ 21). Гривна от бронз със стилизирани
змийски глави - на лявата ръка (№ 30). Две гривни - една та от брон ­
зова ле н та, а другата от бронзов тел - на дясната ръка (.N'o 31 и 32).
Монети на брой 17 - разпръснати върху скелета. Вж. табл. V.
Гроб 1О. Дълбочина 2 м. Ръцете спуснати до тялото. В гроба
имаше: съд с две дръжки - върху лакътя на дясната ръка (№ 22).
Над лакътя на същата ръка - железен предмет, силно разрушен, и
предмет, напълно изгнил, от който костит~ бяха зеленясали. Ед на монета
- вляво при гла вата, 6 - при пръстите на дясната ръка, 1 - на гър­
дите и l - при лявото рамо. Вж. таб.11. V.
Гроб 11. Дълбочина 0,90 м. Погребение на малко дете. Костите
силно разрушени. Намери се само една глинена паничка при кра­
ката (№ 14).
Материалите, които се намериха в тези гробове, дават представа н е
с амо за погребалния обряд, но разкриват и разл и чни страни от бита на
населението. В гробовете са поставени преди вс ичко предмети, които са
били постоянно носени или използув ан и във всекидневния живот. На
първо място стоят глинените съдове, които се откриха при главата
и краката, а в някои едновременно при главата и краката. Само при
две по гребе ния до глинените стомни имаш е кости от животни, останки
от предназн ачената за умрелия храна, а при едното от тях и конусов ид­
на стъклена qаша. Прави впечатление намиращото се значително коли-

14
чество медни монети. Присъствието им би могло да се обясни не само
във връзка с култовия обичай, но и с обезценяването им по това време.
Подобни случаи не са ни известни от разкопани некрополи в · допноду­
навскитt земи.

КЕРАМИКА

Намерените в некропола съдове описваме по типове въз основа на

формата им.

ГЪРНЕТА

Само в един гроб се откри гърне. Това се дъпжи на обстоятелство­

то, че са били поставяни преди всичко съдове, които са стояли на тра­
пезата. Подобни гърнета имаме от ра зкопките на римския кастеп Ятрус' /
и други селища от това време.
1. Гърне от глина с примес от пясък, със сивочер цвят. Тялото е '
конусовидно, устният ръб е ппосък и издаден навън. Дъното е пеко
вдлъбнато в средата, с релефна пъпка. Вис. 14 см, диам. на устието

06р. 1. Глинено м.рне 06р. 2. Глинен похлупак

Fig. 1. Topf aus Топ Fig. 2. Deckel aus Топ

11,9 см, диам. на тялото 15 см, диам. на дъното 6,9 см. Гроб 4.
Инв. № 293. Обр. 1.
2. Похлупак на гърне от глина, примесена с пясък, със сивочер
цвят. Липсва половината му част. Има конусовидна форма и малка ци­
линдрична дръжка. Вис. 7,4 см, диам. 14,5 см. Гроб 4. Инв. No 294
Обр. 2.

ст омни

Между съдовете преобладават стомн и с една дръжка, със сив до

сивочер цвят и само една светлокафява. Направени са от пречистена
глина. По форма са стройни, с крушовидно или По-сфероидно тяло. Ви-
' Непубликувани материали.

15
соки са от· 29 до 17,3 см. Дъното е равно, леко вдлъбнато в средата, с
релефна пъпка или стъпва върху столче. Шийката в повечето случаи е
средно висока и завършва с фуниевидно устие. Обикновено е украсена
с релефен пръстен, от който започва плоска дръжка. Само при две
стомни дръжката излиза от самия устен ръб. Върху стените на някои от
тях са нанесени излъскани ивици или са излъскани и зцяло. Те намират
свои аналогии от много находища у нас.б
3. Стомна от добре пречистена глина, със сив цвят. Тялото е
почти сферично. Шийката е права, висока и в rорния си край се разши­
рява фуниевидно. Устният ръб е заоблен и издаден навън. Дръжката е
плоска и украсена в еJJ.иния край с : надлъжен жлеб. Дъното е леко
вдлъбнато, с релефна пъпка в средата. Под устието минава релефен
пръстен, а в основата на шийката - -две кан елюри. Вис. 24,5 см, диам.
на устието 7,7 см, диам. на тялото 18,5 см, диам. на дъното 9 см. Гроб
3. Инв. No 291. Табл. 1, 1.
4. Стомн а от добре пречистена глина, със сив цвя r. Тялото е кру­
шовидно. Шийката е висока и в горния си край образува фуниевидно устие.
Дръжката е плоскз, украсена в двата края с по един надлъжен жлеб.
Дъното е леко вдлъбнато, с релефна пъпка в средата. Под устието
шийката е украсена с няколко канелюри. Под тях и в основата И има по
един релефен пръстен. Стените са покрити с излъскани ивици. Вис.
24,5 см, диам. на устието 6,1 см , диам. на тялото 15 см, диам. на дъното
7,5 см. Гроб 3. Инв. No 292. Табл. 1, 2.
5. Стомна от добре пречистена глина, със сивочер цвят. Тялото е
сфероидно, с цилиндрична шийка и фуниевидно устие. Дръжката е плос­
ка. Дъното е леко вдлъбнато, с релефна пъпка в средата. През шийката
минава релефен пръстен, а под най-издутата част на тялото - четири
врязани линии, две по две, на разстояние. Стените са покрити с излъска­
ни ивици. Вис. 17,3 см, диам. на устието 5,9 см, диам. на тялото 10,3 см,
диам. на дъното 7,1 см. Гроб 4. Инв. № 295. Табл. 1, 3.
6.
Стомн а от добре пречистена rлина, със сив. цвят. Тялото е
издължено, крушовидно и постепенно преминава във висока шийка с
фуниевидно устие. Устният ръб е издаден навън и профилиран. Дръж­
ката е плоска и започва от устния ръб и стига до раменете. Дъното
стъпва върху ниско цилиндрично столче, леко вдлъбнато, с релефна
пъпка в средата. Под шийката е украсен а с пояс от канелюри. Върху
дръжката минават надлъжни жлебове, а в двата И края има по еди н
издатък във форма на примка. Вис. 29 см, диам. на устието 6,7 см, диам.
на тялото 12,5 см, диам. на дъното 8,7 см. Гроб 5. Инв. № 302. Табл. I, 4.
7.Стомна от добре пречистена глина, със сивочер цвят. Тялото
е почти сферич но. Шийката е мноrо висока, фуниевидна в горния край
и ярко се отделя от тялото. Ус-тният ръб е и здаде н силно навън. От
него започва плоска дръжка, която с лека извивка в горн ия си край се
с пуща почти отвесно до раменете. В двата края завършва с по един

5 Т. И в а н о в, Прннос към проучването на античния град прн Чомаковuи, Изследва­

ния в памет на Карел Шкорпил, 1961, стр. 268, фиг. 15; JI. Ботуша рова, Късно.
римска гробnиuа при Капитан Димитриево, ИАИ, XVll, 1950, стр. 244; Д. Цонч ев,
Тракиllски некропол при с. Поповнuа, ГМП, 1954, сТр. 220, обр. 7: Ат. Ми п че в, Ар·
хеолоrическо проучване в околностите на с. Мирково, Пнрдопско, Изследвания в памет на
Карел Шкорпил, 1961, стр. 428, фиr. 15.

16
израстък във форма на примка. Дъното стъпва върху пръстеновидно
столче, леко вдлъбнато, в средата с релефна пъпка. Цялата шийка е
украсена с плитко врязани хоризонтални линии. Под устието и в осно­
вата И минава по един релефен пръстен. Три хоризонтални линии са
врязани върху раменете, непосредствено под дръжката. Вис. 18,5 см,
диам. на устието 6,9 см, диам. на тялото 13,7 см, диам. на д'Ьното 6,3 с м .
Гроб 9. Инв. № 318. Табл. 1[, 1. .
8. Стомна от добре пречичена глина, със светлокафяв цвят. Тя­
лото е крушовидно. Има права, къса шийка, която в горния си край се
разширява във .Фуниевидно устие. Дръжката е плоска, с жлеб в средата.
Дъното е малко и равно. Ви с . 20,4 см, диам. на устието 7,7 см, диам .
на тялото 13 см, диам. на дъното 6,3 см. Разрушен гроб. Инв. № 322.
Табл. ll, 2.
9. Стомна от добре пречистена глина, със сив цвят. Тялото е
почти сферично. Шийката е права, къса и в горния с и край се разш1;1ря­
ва във фуниевидно устие. Устн ият ръб е леко надебелен отвън. Дръж­
ката е плоска, украсена в единия край с надлъжен жлеб. Дъното е .11еко
вдлъбнато, с релефна пъпка в средата. Под устието шийката е украсена
с релефен пръстен. Над най-издутата част на тялото минават няколко
плитки жлеба. Вис. 20 см, диам. на устието 6,6 см, диам. на тялото 13 см,
диам. на дъното 7,7 см. Разрушен гроб. Инв. № 323. Табл. 11, 3.
1О. С т о м на от добре пречистена глина, със сив цвят. Липсват
дръжката и част от шийката. Тялото е стройно, с крушовидна форма,
леко п рищи пн ато над най·иЗ;Р._у-мта част. Дъното стъпва върху ниско
столче, издадено , навън и леко вдлъбнато, с релефна пъпка в средата.
На запазената част от шийката има релефни пръстени. Върху рамената
е врязана украса, която представлява две клончета, между които са
нанесени човешка фигурка и орн амент, подобен на слънце. Те са изпъл­
нени съвсем схематично. Над най-издутата ча ст на тялото минава едн а
шнуровидна линия, а от двете И страни - по една вълвообразна и две
хоризонтални, грубо врязани линии. Вис. 2 см, диам. на тялото 14 см,
диам. на дъното 7,5 см. Разрушен гроб. Инв. № 324. Табл. 11, 4.

ПАНИЧКИ И КУПИЧКИ

Изработени са от добре пречистена глина и имат светлокафяв или

сив цвяТ:-Само ед!iа от купи11ките е от rлина · с примес от пясък.
-- Паничките по форма са полусферични или биконични, със силно из­
даден навън у стен ръб, понякога фестониран. Дъното е равно, стъпва
върху ниско столче. Високи са от 3 до 5 см. Подобни панички са из·
вестни от с. Поповица.
Купичките имат биконично, полусферично и ли конусовищю тяло. Те
са с прав или леко издаден навън надебелен ус1ен ръб. Дъното е рав­
но, леко вдлъбнато или стъпва върху ниско столче. Д"l:)'лбоки са
до 6 см.
11. Паничка от пречистена глина, със сив цвят. Липсва част от
тялото. Тя е полусферична. У стието е широко със силно издаден навън
устен ръб. Дъното е плоско и стъпва върху ниско цилиндрично столче.
Вис. 5 см, диам. на устието 14,3 см, диам. на дъното 6 см . Гроб 4. Инв.
№ 297. Табл. 111, 5.
2. ~1узеят - Русе
 12. Па н и ч к а от nречвстеа rJ1ВВа, със сив цвят. Липсв а малка част
от тялото. Има същата фор8а, както пр едходната. Устието е широко,
със си.1ВО ИЗАIАев BUl'WI устен ·ръd, фестовиран по края. Дъното стъпва
1ПорЖ! 1111СХО ~ptlЧIIO · столче. Ви с. 3,8 см, диам. на устието 13 см,
...-.. • А'118О1'О 4,2 см. Гроб 4. Инв. № 299. .
13. Панич к а от пречистена глина, с рб3ов цвят. Липсва част от
уствето. Тялото е във форма на двоен конус, със силно издаден на­
nв устен ръб. Дъното стъпва върху ниско, конусовидно столче, леко
вдлъбнато. Вис. 5 см, диам. на устието 13,3 см, диам. на дъното 4,5 см.
Гроб 6. Инв. № 307. Табл. lII, 2.
14. Паничка от пречистена глина, със сив цвят. Липсва част от
устието. Тялото е полусферично, със силно издаден навън устен ръб,
фестониран по края. Дъното стъпва в1-рху плоско, съвсем ниско цилин­
др1tч во столче. Вис. 4,2 см, диам. на устието 13,5 см, диам. на тялото
4 см. Гроб 11 . Инв. No 320. Табл. III, 7. ,,...
15. К у g и ч к а от глина с примес от пясък, със сив цвят. Тялото е
биконично. Устният ръб е леко издаден навън и надебелен. Дъното · е
ма лко, заоблено и леко вдлъбнато. Вис. 5,7 см, диам. на устието 12,2 с м,
ди ам. на Дъното 3,5 см . Гроб 4. Инв. № 298. Табл. Ш, 4.
16. Купичка от пречистена глина, с розов _щтт. Липсва част от
тялото. По форма е полусферична, с прав ус·тен рЪ'б. Дъното стъпва
върху ннско цилиндрично столче, вдлъбнато отдо,1у. Вис. 6,3 см, диам.
на- устието 10,7 см, диам. на дъното 5 см. Гроб. 6. Инв. № 308. Табл. III, З.
Куличка от пречи стена глина, със сивоче р цвят. Тялото е ко­
17.
нусовидно, с издаден навън устен ръб. Дъното е равно. Вис. 5,8 см,
диам. на устието 12,8 см, диам. на дъното 4,8 см. Разрушен гроб. Инв.
Nt 325. Табл. Ill, 1.

СЪДОВЕ С ДВЕ И ТРИ ДРЪЖl<И

· Тези съдове са направени от добре п ре чисте н а глина и имат сив или

светлокафяв цвят. Тялото е биконично или крушовидно. Шийката е пра­
ва, понякога леко издута в средата. Устието е широко, с прав или на­
дебелен отеън устен ръб. Дъното е равно и стъпва върху ниско столче.
18. Съд с три дръжки от пречистена Fлива, със сивочер цвят. Липс­
ва една от дръжките с част от шийката. Тялото има биконична форма и
права шийка, леко издута в средата. Дъното стъпва върху ниско пръ­
стеновидно столче. Дръжкитt започват от средата на шийката и стигат
до най·издутата част на тялото. Те са с елипсовидно сечение и са раз­
положени на равни разстояния една от друга. Устнияr ръб е украсе н
отвъn с два надлъжни жлеба. В основата на шийката минава релефе н
пръстен, а над най-издутата част на тялото - две хоризонтални врязани
линии. Вис. 10,7 см, диам. на устието 8,1 см, диам. н а тялото 10,9 см,
диам. на дъното 4, 1 см. Гроб 4. Инв. No 296. Табл. IV, 1.
По форма той е твърде подобен на три съда, намерени в с. Писа·
рово, Плевенско.в
19. Съд с три дръжки от пречистена глина, със сив цвят. Липсват
двете дръжки. q'ялото е биконично, с прав устен ръб. Дръжките з апоч-

6 Гер r а на Табак о в а, cn. Археология, кн. 4, 1964, стр. 51, обр. 8, 9, 10.
ват от самия ус те н ръб и се спущат до най-издутата част на тялото.
Дъното е равно и стъпва върху ниско, цилиндрично столче . Под у стието
и дръжките има по две кан елюри. Ви с. 9,2 см, диам. на устието 8,4 см,
диам. на тялото 10,9 см, диам. на дъното 4,1 см. Гроб 8. Инв. № 313.
Табл. Ш, 6.
20. Съд с три дръжки от пречис т ена глина, с розов цвят. Липсва
м алка част от тялото. Той има биконична форма, къса шийка и праR
устен ръб. Дръжките се спущат от средата на шийката до най-издута та
част на тялото. Дъното е равно и стъп ва върху ниско, ц ил инд рично
столче, леко вдлъбнато. Върху шийката са врязани хори зонтални линии,
а дръжките са украсени с надлъжни жлебове. Вис. 9,4 см, ди :l\1 . н а
усти ето 9,2 см, диам. на тялото 11 с м, диам. на дъното 3,8 см. Гр ::J б 9.
Инв. No 317. Таб л . IV, 3.
21. Съ д с .ziвe дръжки от пречистен а глина, със сив цвят. Тялото
има биконична форма. Шийката е висока и ц илиндрич на, ·С надебел е я от­
вън усте н ръб. Дръжките са малки и свързват среда т а н а шийката с
рамен е те. Дъното е леко вдлъбнато, с релефна пъпка в с редата. В осно­
вата на шийката м инава р е.Леф е н ръб, а под дръжките са нанесени три
.хоризонтални линии. Вис. 14 см, диа м. на ус т ието 12,3 см, диам. на тя·
лото 14,3 см, диам. на дъното 7 см. Гроб 7. Инв. № 31 1. Табл. IV, 2.
22. С ъ д с две дръжки от пречи с тена глина, с р оз_оJL.цвя_т. Липсва
едната дръжка. Тялото е крушовид н о, с къса, прав а ш и йка. Под нея за­
почв ат двете уховидно извити дръжки, разположен и е дн а срещу друга ,
които дости гат до раменете. Дъното е малко, равно и стъпв~ върху
ниско, цили ндрич но столче, вдлъбнато, с м алка рtлефна пъпка в среда·
та. Отвън е бил покрит с червенокафява ангоба. Вис. 9,2 см, диам. на
усти ето 6,9 см, диам. н а тялото 8,6 см, диам. н а дъното 3,2 см. Гроб 10.
Инв. № 319. Табл. IV, 4.
23. Съд с две дръжки в ъв форма на кантарос о т пречистена глина,
c ~ Q9~Q_B_ .двят. Тялото е цилиндрично, заоблено в долн ия край и има п рав
уст ен ръб. Дъното стъпва върху високо столче, което в долн ата си по·
ловина се издава силно навън. Дръж ките започват от устието, спуiцат се,
под остър ъгъл наклонено и в дъговидна извивка сти гат почт и до дъ-.

вото. Върху горната им част са изобразени лица на сатири . Над глав ите
им до устния ръ б има по две дупки. Около дъното минав а реле фе н
пръстен. Стен ите отвън са покрити с червена ангоб а. В ис. 1О см, диам.
на устието 8,6 см, диам. на тялото 8,6 см, диам. на дъното 6, 1 см, ви с.
на дъното 2,5 см. Гроб 8. Инв. No 3 12. Табл. IV, 5.

СЪ ДОВ Е ОТ СТ Ъ КЛО

24. Чаша от стъкло, в конична форма. Изцяло начупена. Гроб 5.

Инв. 306.

НАКИТИ И К ОЛ АНН И Т ОК И

Намерените ту к б ронзова кръстовидна ф ибула, 7 бронзови токи (само

една от желязо),s бронзови гривни,9 п ръстени и нанизи от стъклени

1 Л. Б о т у ш а р о в а, Късноримска гробн и~tа при Капитан Днмнтриево, ИАИ, XVII.

1950, стр. 248; Ст. С та н •1 е в, й. Ч а н r о в а и Хр. liI е т к о в, Некрополът в местността

19
ll'ЬНИста не се отличават от откритите досега в римските селища и не­
крополи от IV в. в дунавскит е римски провинции.
25. ~.па от бронз, кръстовидна , с попукръrъп пък. Гор ните
рамене на кръста завършват с луковидни топки. Извитата част на лъка

Обр. 3. 1 - 3 - токи ; 4 - фибула ; 5 - гривна

Fig. 3. 1-3- Schnallen; 4 - Bronzefibel;
5 - Kupferarmring

е украсена с наклонени, врязани чертици, а долната права част - с

вдълбани малки ду пчици. Вис. 8,2 см, шир. 5 см. Гроб 1. Инв. № 288.
Обр. 34 •
26. Т..DJUL от бро]tэ„ Състои се от елипсовидна халка, представлява­
ща две змии една срещу друга и овална плочка от двойно прегъната
пластинка с два нита. Езичето е отч упено . Дълж. 3,5 см, шир. 2 см.
Гроб 1. Инв. No 289. Обр. 32•
. 71. Ток а от брон_J . Състои се от дъ говидна халка и овална плочка
от двойно пре гън ата тънка пластинка с три нита. Има право езиче. Дълж.
2;s ~м. шир. 2,2 см. Гроб 4. Инв. № 301. Обр. 3з.
,. · .. 28. ТО.!<~ · от желязо, силно повредена. Състои с е от две отделни ча­
сти - ха пка и език. Диам. на халката 3,1 см, дълж. на езика 3,7 см. Гроб
5. Ин в. № 305·. Обр. 31 .
· 29. Гривна QL_медна теп вита. Двата свободни края са се за­
копчавали. Счупена на 4 части. Диам. 5,8 см. Гроб 4. Инв. № 300. Обр. 36 •
30. Г р И В На от бронз: Двата СВОбОдНИ края Завършват СЪС СТИ ·
.Каllлъка• np1t П1 евен, cn. Ар хео.1оr11я, ки. 1. 196 1, стр. 34, 23; Б. Филов, Софиllската
църква .Света София • , С. 1 9 1 .З , стр. 64; G 11. S t е f а n, Dinogetia l, Dacia Vll-VШ,
1937-1940, Bucurcsli, 19 11, стр. 120, lig 26,1 ; О. Т u d о r. Soc\dava 11- Dacia VIl-Vlll,
1937-1940, Bucuresti, 1911 стр. 372. fig. В n; Е. В. Thomas, Die rбmerzeiШch e vШа
von Taclбvenyp uszta, Acta archacologica, VI, fas 1-4, Bнdapest 55, XXXVll15, 16, 18 ;
К. S а g i, Dic s;>:l!r6:n!sche B ~volkerung der Umgebung von KESZTHELY, Acta archaeo-
loglca. Fasc. 1-4, tomus XIJ. 1960, стр. 190, аЬЬ 3, 13.
в Р е k а r у Та in il s, l< c~or6inai Sirok Fenekpusztan, Arct1aeologlaJ, l!rtesltO, vol . 82,
8udapest, 19!\5, стр. 21; К. S А G 1, ц11т. съч„ стр. 190, аЬЬ. 3, 6.
8 K. .SAGI, нит. съч. ,стр. 190, аЬЬ.3, 11, стр. 206, аЬЬ.22, 16; Ст. Станчев, й.
Ч а н r о в а и Х р. П е т к о в, uит. съч., стр. 34, 22 и s; Б. Ф и 11 о в, надгробните могили
(1р11 Дуоанлиll, Пловдивско, стр. 82, обр. 102.

20
 лнзирани змийски глави. Диам. 5,9 см, шир. 0,5 см. rроб 9. Ина . No 314. Обр. 63•
31. Гривна от брон<!о.ва лента. Липсва част от нея. Украсена е с
отвесни врязани ли ннИна ~днакви интервали, между тях врязани линии
· в буквата Х. Диам. 6 см, шир. 0,4 см, деб. 0,2 см. Гроб 9. Инв. № 31&. Обр. 41.
32. Гривна от Qбла брон -
зова те ~, Начупена. Диам. 5,9 см,
Деб.0,3 см, Гроб 9. Инв. № 316.
Обр. 411•
З3. Пр ъстен от бронз. Х ал­
ката отвън е заоблена и в двата
си края до плочкатаCt разширява
и има по два шипа. Плочката е
кръгла и върху нея са изобразени
негативно двойка зооморфни об­
рази. Диам. на халката 2,4 см, Обр. 4. Бронзови гривни
диам. на плочката 1,1 см. Гроб 5. Pig. 4. Bronzearmringe
Инв. № 303. Обр. 51•
34. П р ъ с т е н от fiронз. Халката отвън е леко заоблена. Има кръг·
лв, висока плочка, върху която има двойка негативни зооморфни образи.

Обр. 5. Бронзови пръстени Обр. 6. 1 - 2- нанизи от стъклени ыа­

Flg. 5. Flngerringe aus Bronze ниста; 3 - бронзова гривна
Flg. 6. 1 - 2-Halsketten aus Glasperlen;
3 - Bronzearmrlng

Диам . на халката 2,4 см, диам. на плочката 1 см. Гроб 5. Инв. № 304. Обр. 511•
35.Наниз от стъклени мъниста от прозрачно и непрозрач но стък·
по, различни по форма и големина : цилиндрични, прищипнати няколко

21
пъти и иЗгпеждат двойни, едно четворно, едно шестстенно и едно би·
конично. На цвят са светлосини, тъмносини и кафяви. Украсен и са съ с
светложълти пъпчици, успоредни линии в кафяв цвят или набраздени по
дължина. Единственото най-голямо мънисто е украсено с бяло, жълто и
зепено стъкпо и имитира мозайка. Мънистата имат различни размери -
от 0,4 до 1,5 см. Гроб 6. Инв. № 3 10. Обр. 67 •
36. Н а ни з от мъниста от прозрачно и непрозрачно стъкло. По фор­
ма са цилиндрични, биконични, двойни и едно тройно. Оцветени са в
снньо и тъмнозелено. Върху някои от тях е нанесена украса от друг
цвят във вид на очи, зигзаг и напречни пояси. Имат размери от 0,7 до
Э см. Разрушен гроб. Инв . No 321. Обр. 69 •
 'ГА &ЛИ Li. А

з
 ТАБЛИЦА Il TAFEL II

24
ТАБJТИЦА 111 T;tFEL. 111

2 з

4 5

6 7
 Т АБЛИUА IV Т AF Е L IV

1 2

26
 ТАБЛИЦА V. Т AFEL V.

Император
1 Гр~t/ 1 Гр~б 1 Гр~б 1 Гр~б 1 Гр~б 1 ГрSб 1 Гр~б Гроб
1
10

Диокпетиан (284-305)
Максныия 11 (305-313) 1 1 1
Константин Велики (306-337) 3 24 9
Л1щнний баща (307-323) 5
Галерия Валерия 305 1
Jl ицини n (3 17- 323)
Константин II (317-337) 2 4
Констанцнй II (323-361) 9 11 3
Елена - мзйка на Конст. Ве-
Л ll КИ 328
Констанс (333-350) 1 11 1
Конставций (351-354) 12 1
Крисп (317 - 326) 1
П_овредеяи - IV в1 15 2 3 1
 EINE ANTIKE BEGRABNISSTATTE BE I DEM DORF
PEJTSCHINOWO

V. Dimova

,.
,\
Zusammenfassung

Bei dem Bau eines kleinen Staubeckens wurde 1959 bei dem Dorf Pej·
tschinowo, Bezirk Russe, eine antike Nekropole entdeckt. Bis jetzt sind 11
Graber gefunden. Die Toten wurden direkt in die Erde gelegt, in der Rich-
tung West - Ost, mit Ausnahme eines Falles, wo das Skelett in verkehrter
Lsge ist.
An Grabbeigaben wurden verschiedene Gefa~se, Schmuck und MUnzen
gefunden. Bei zwei Begrabnissen waren auch Hё111stierknochen enthalten, bei
einem von diesen auch ein konischer Glasbecher. Die Tongefasse zeigen
eine ht:llbraune oder graue fa rbe. Es sind ein Topf ohne Henkel, KrUge,
Schalen und Gefasse mit zwei oder drei Henkelп. Ausserdem wurde noch
Schmu ck und verschiedene andere GegensUlnde entdeckt: eine kreuzfOrmige
Bronzefibel, bronzene und eine eiserne SchnaUe, Bronzearmreifen, einer aus
glattem rundem Draht, einer gedreht, einer aus flachem Band und ein mas-
siver, dessen freie Enden von zwei stilisierten Schlangenkopfen gepildet
werden, zwei Bronzeringe, mit je einem Paar zoomorpher negativer Darstel-
lungen auf den Plattchen, sowie Halsketten aus durchsichtigen und undurch-
sichtigen Glasperlen, braun, dunkel- und hellЫau gefarbl.
Die Milnzen stammen aus dem 4. Jh. u. Z., aus der Regierungszeit der
rOmischen Kaiser Diokletian, Maximus I, Konstantin der Grosse, Licinius
Sen., Licinius, Konstantinus 11 Krispus, Konstancius 11, Konstanz u. а. Auf
Grund dieser Milnzfunde konnte das Graberfeld genau datiert werden.
 ИЗВЕСТИ51 НА НАРОДНИ51 МУЗЕЙ - РУСЕ
MITTEILUNGEN DES VOLKSMUSEUMS - RUSSE
КНИГА (BUCH) 11, . 1966

ТРИ РЕЛЕФА ОТ КРЕПОСТТА НА СИЛИСТРА

ТОДОР ГЕРАСИМОВ

В сбирката от каменни паметници при Народния музей в гр. Русе

се намират три релефа, издялани от бял варовик. Двата от тях са с
образ на лъв, а в третия е представена ламя. Досега tия интересни па­
метници не са били предмет на нарочно изследване. Обнародвани са
само фотографии от тях. При това се определят различни дати за реле­
фите, без да са дадени основания за това. Неправилно се посочва, че те
произхождат от Русенско.
Преди повече от 20 години Н. Мавродинов обнародва sa пръв път
образите само на двата релефа с по един лъв. 1 Според него те пред­
ставлявали много близки аналогии на животинските фигури · от известния ,
дървен ковчег от Терачина. По тях той датира нашите релефи в Х в. 2
Друг ~втор обнародва фотографии и от трите релефа, без да· спомене
датата им. Но понеже ги е подредил между паметници на релефната
пластика от периода XII-XIV в., следователно той ги смята за · средно­
вековни.в Ас. Василиев в И!следването си върху каменните релефи от
Възраждането у нас обнародва фотография само на единия от трите- ре­
лефа - този с образа на ламя.~ Той се е досетил, че релефът представя
пандан на друг релtф, в който изо бразёнИят звяр е - бил обърнат наляво.
Предвид на обстоятелството, че в споменатите съчи·нения за трите реле­
фа са дадени различни дати и не е установено точното им произхожде·
ние, ние се заехме да ги разгледаме и посочим тяхната действителна
дата и произход и по такъв начин те да получат своето място между
паметниците на релефната пластика от нашите земи.
Двата релефа с образ на лъв са с почти еднакви размери. Те са- били
поставени един срещу друг.

Третият релеф с образа на ламята е по-дълъг и по-тесен. Той е съ­

ставял пандан на друг сега загубен релеф, в който е бил'а изобразена
срещуположно лежаща ламя или пък лъв.6
1 N. Ма v r о d i n о v, Le tresor protobulgare de Nagyszentmiklos, Budapest, 1943,
стр. 160 и 199.
2 По-късно същият автор изг11ежда се е отказа11 от това свое схващане и дата, тъ~
като не споменава вече двата релефа, нито дава образите им в новото си съчинение - Н.
Ма вроди но в, Старобъ11гарското изкуство, София, 1959.
з Н. Шм· ирге11а, Ску11птурата по нашите земи, София, 1961, обр. 177, 178 и 179.
• А с. В а с и пи е в, Каменни ре,1ефи, София, 1959, стр. _ 67 •. Qбр. 70. • .
5 Има редица примери с ре11ефи, в които са представени с•рещупо11ожно 11ами, срв.
Ас. Васи11иев, цит. съч., табп. 71, 93, 94 и 98.

29
 Ето описанието на релефите:
1. Релеф с лъв, стоящ наляво (обр. 1), с размери 60 Х 45 Х 20 см.
Фигурата е оградена от плоска рамка. Под горната И хоризонтална част
е представено дебело въже, по средата на което е окачен краят на дру­
го, увито около шията на животното. Лъвът е с дълъг, изплезен език.
Опашката е извита над гърба му. Предният десен крак е в хоризонтално
положение. Фигурата е тре­
тирана в плосък релеф. Тя
прави впечатление със своя­
та схематичност. В общия си
изглед наподобява по-скоро
куче, отколкото лъв. Главата
е голяма и с къса шия. Две­
те уши са с много дребни
размери и са представен и

като затъкнати едно до дру­

го на върха на главата. Око­
то е представено насреща и .
е поставено много назад.
Главата и гърдите са покри­
ти с врязани полукръгчета;

с тях каменоделецът е поис­

кал да означи грива. Крака­ Обр. l
FJg. 1
та са къси, те са представе­
ни много шаблонно, с по три пръста и дълги остри нокти. Контурите на
фигурата са подрязани отвесно. Майсторът не е направил опит да за­
кръгли фигурата и по тоя начин да я свърже със заобикалящия я фон.
Голямата глава с едва отделяща се от тялото шия, дребното око, пред­
ставено насреща под много малките уши, изобразени успоредно на върха
на главата, късите крака с по три пръста са белези, които издават ръ­
ката на един несръчен каменоделец от ново време. Той не е могъл да
представи пластично гривата. Задоволил се е да означи отделните кичу­
ри косми посредством врязани дъгички. Никога в скулптурата от древ­
ността и Средновековието не се употребяват в един и същ образ две
техники за предаване подробностите в него. Тук имаме плосък релеф и
графично представяне на грива чрез врязани дъги11ки. Следователно няма ,
стилово единство .

2. Релеф с лъв, об1-рнат надясно (обр. 2). Размери 63 Х 48 Х 19 см.

Фигурата на лъва е поместена в правоъгълна рамка, украсе!:Jа в ъглите
с по един акантов лист, а по страните с опростени акантови листа и

ръб, наподобяващ усукана връв. Лъвът е с глава, оqърната нас;реща.

Около шията му е увито дебело въже, чийто край завършва с rлав~ на
животно с изплезен език. Опашката наподобява усукано въже. Тя е из­
вита към гърба. Краят И се увива около въжето с животинска r лава.
Предната част на лъва е украсена с врязани извивки, представящи кичу­
рите на гривата. През средата на тялото се виждат две успоредни вря­
зани черти. Полето зад лъва и под нозете е запълнено с растителен ор­
намент. Краката на лъва, особено предните, са много къс и. И в този ре­
леф те са представени много схематично, с по три пръста. Особено не-

30
сръчно са изобразени лапите на предните крака. Тук каменоделецът е
закръглил периферията на тялото.
Графичното представяне на гривата, характерната барокова извивка
на горната чtлюст на животинската глава, с която завършва примката
oкoJio шията на лъва, къ­
сите предни крака и осо­
бено бароковата рамка
с акантови листа и расти­

телният орнамент в полето

са лрнзнаци, които сви­

детелствуват за късния

произход на този релеф.

Бароковият орнамент в де­
коративното изкуство в
нашите земи се явявэ ед­
ва в началото на XIX в.
Следователно и този ре­
леф ще трябва да се да­
тира в първите години на

XIX в.
3. Релеф с образ на
ламя, стояща надясно

(обр. 3). Размери 72Х 37 Обр. 2

Х 12 см. Фигурата не е Fig. 2
поставена в рамка. Само
под нозете И има немного широка ивица, с която е означена почва. Ла­
wята е представена с малка глава и отворена уста, с извити нагоре челю­
сти. Долната е по-дълга. Тялото е силно извито. То "'наподобява на очер­
танието на кука. Втората половина на опашката е отчупена. Пр едните кра­
ка са много къси. Крилото е необичайно малко и е означено с две извити
нагоре пера. Тялото и
опашката са покрити с
едри длъгнест и люспи.

По гърба се виждат зъбци,

наредени един до друг. И
тази фигура , въпреки на­
браздената повърхност на
тялото, е третирана в пло­

сък pe.Jieф. Люспите по

тялото на ламята напо­
добяват тия на двете ла­
ми в дървените иконоста­

си от църквите от преди
Освобождението. 6
Обр. 3
Това сходство ни ка­
Fig. 3
ра да предполагаме, че
каменоделецът е копирал образа на ламята от някой олтар; той се е по­
влиял и от техниката на дърворезбата, която е пренесъл върху релефа

„ Д. Друм е в и А. В а с и ле в, Резбарско изкуство в България, София, 1955, обр. 61.

31
от бял варовик. По ради изтъкнатите особености и този релеф трябва да
се датира в началото на XIX в.
Описаните релефи принадлежат на две групи декоративни изобра­
жения. Както се вижда от иконографията на представените живот ни и
от начина на стилизирането
им, трите релефа са изра­
ботен и от трима · различни
каменоделци.
Явява се въ просът, къде
са стояли тия две дuойки
релефи . На поставен ия въ·
прос може да се отговори
~ъз основ а на аналогични

примери. Подобни релефи с

фигури на симетрично стоя·
щи лъвове, вързани с вери­

га , са били взидани в стената

на турската кр епост на гр.

Пр евеза в Епир (н а входа на

Jj\мбаркийския залив), Гърция. 7
Върху единия (отдясно) над
фигурата на вързан ия за ки­
парис лъв е издялан надпис
на гръцки и дата .1808 г.
(обр. 4). Вързаните лъвове

[ са схващан и
крепостта. Това
назначение е
като пазачи
тяхно пре д­
и зтъкнато и
на

от

с поменатия надпис: ЕШСТ А-

СIС тоr ICA~TPOr МПЕКIР
Обр. 4 (Защитник надзорник на кре­
Fig. 4 постта Бекир). Тия релеф и
показват в стилово отноше­
ние сходство с н а шит е. Те са точно датирани от годината, йздълба н а
върху единия - 1808 г., както ще видим по-долу, и тия от Русен ск и я
музей са от началото на XIX в. Дв ата лъва от нашите релефи са също
вързани. Те с а били вградени срещуполож но в стената на някаква об­
ществ ена постройка.
Ние можем да установим коя е била та зи постройка въз основа на
едно съобщение на еди н възрастен гражданин на гр. Силистра - Ст.
Анастасов. През 1945 г. той ни писа следното : "Ето какво зн ая по въп­
роса за изобразените лъвове на плочи, които сте видели в Русенския
музей : В старо време и дълго след Освобождението Сили ст ра бе загра­
дена с дълбок ров. В града се е влизало и излизало през четири порти,
които са нос или различни имена. Главната порта се е наричала Стамбоп­
капу, от която днес изл иза шосе за Добрич и гледа на югоизто к. На
самата порта имаше дос та широ1< насип, а над самата порта имаше две
gабпюдателници (1<ули). Наред с портата имаше кар аул ни помещен и я.

7 Flladelfeus, П~sFe~'IJ' µouo~tc.v, 'Арх. i(;r;'µц~, 1922, стр. 781 обр. 25 и 26'.

32.
Стените на това помещение бяха иззидани с хубав дялан камък. И в
тези стени един срещу други бяха поставени камен н и плочи с образите
на лъвове. По-късно, когато градът започна да се ра зши рява, ровът се за.­
пълни и портите се разрушиха.8 Двете каменни плочи с образите са били
прибрани и запазени в училищния музей, като лежаха спокойно в двора
на училището. Пр ез месец юни 191 З г., като стана явно, че румънците
навли3ат в България, досетливи хора натоварват музейните вещи, а с тях
и двете каменни плочи и ги пренасят в Русе."'
Крепостта, за която става дума в горното писмо, е втората поред,
издигната от турците. Първата крепост е била построена преди 1651 г.
За нея подробно описание дава турският пътешественик Евлия Ч е.11еби .9
Тя е просъществувала според Молтке до 1810 г., когато е била разру­
шена до основи. 1 0 Наскоро след това турците издигнали нова крепост със
същата форма и размери.11 ·
Нашите релефни образи произхождат именно от тази в·тора крепост.
Ако са били вградени в първоначалната крепост, релефите не биха оста­
нали незабелязани от наблюдателното око на Евлия Челеби, който не би
пропус нал да ги спомене в описани ето, което той дава на Силистренската
крепост . В описанието И той е отбелязал дори един незначителен образ
над вътрешния вход на главната порта. Това е била мраморна плоча с
релефни образи на полумесец и слънце.
Като имаме предвид, че втората силистренска крепост е построена
след 1810 г., трябва да приемем , че и релефите, които са били вградени
на стената при Ста мбул-ка пия, са издялани през същото вре ме. По-горе
изтъкнахме, че стиловит е белези на изображенията по въпросните плочи
говорят именно за началото на XIX в.
Третият релс:ф с образа на ламята заедно с ъ с с ега загубения му
пандан веро ятно ще да е бил вграден на стената на Разград-капия -
втората врата на Силистренската крепост откъм сушата.12
Обичаят да се вграждат релефи с образите на вързани лъвове и ли
лами като символични пазачи на крепости води началото си от Азия.
Ние имаме един ранен прим ер за това от крепостта на гр. Диарбекир от
XI в. В една от кулите на твърдината са взи да!fи два релефа със сре­
щуположно стоящи лъвове. 1 з От малко по-късн о време- ХШ в. - датират
два релефа, вградени в стената на крепостта на гр. Алеп (Северна Си-

8 По съобщение на Uв. Друмева, д11ректор на музея в С11п11стра, Гено Ип. Шморов,

11а повече от 80 годи11и, i1 разказал, че Стамбол-капия е била разрушена през 1909- 1910 r.
Тогава е била зарината и по-голямата част от окопа около стария град.
n Пътуването н а Евтш Челеб11113 българските зе,111 през средата на XVII в. ( 165 1 г.),
Псn, ХХ, 1909, стр. 66 1 и сл. .
10 N. v. М о 1 t k е, Der russlscl1-tilrkische Feldz11g in der europaisc\1en Tiirkei 1828,
Berlin, 1877, стр. 207. •
11 Рису11ка с изгледа на тази крепост е дадена у F. К а n i t z, Doпaubulgarien und
dег Balkan, Leipzig 111, стр. 268.
12 Според устни сведещ1я на ед11н друг си.111стренеu четвърт11ят релеф с образ на
звяр се наш1ра.1 в сбирката 11а П. Паnахаджи, директор на Румъ11ск11я л11uеА в Силистра
до 1940 г. След 11аnущаt1ето на града от румънските в.~аст11 Паnахаджи е nренесъ.1 всички
стар111111 от сбирката си в Румъ1111я заедно с рю1сю1я каменен саркофаг от двора на учи­
л11щето.
1
з I. S t r z у g о \V s k i, Amida, Heidelberg, 1910, стр. 278, обр. 218, таб.1. XIX1, 346
11 обр. 294.
3. /\\ узеят - Русе

33
рия) . В тях двата звяра са изобразен и с верига.1 4 На портата на Амида
са вградени два релефа със срещуположно стоящи лъвове. Релефите са
също от ХШ в. 16 Османските турци са донесли от Мала Азия този оби­
чай на Балканския полуостров. По-горе споменахме, че в стената на тур­
ската крепост на гр. Пре·
веза в Епир са били вгра­
дени релефни обраЗи на
два лъва, вързани за един
кипарис с желязна верига
(обр. 4 и 5).
От България освен
рел ефните образи на па­
зачите на крепостта в Си­
листра имаме и още един
пример на подобно изобра­
жение с вързан лъв. Този
релеф (десен) се намира
сега в музея в гр. Варна.
И той е издялан от бял
Обр. 5 варовик. Подобно на лъво­
F!g. 5 вете от Превеза варнен­
ският лъв също е вързан
с верига за един кипарис. Несъмнено той произхожда от турската крепост
на Варна, съборена от русите след превземането И през 1829 г.1t1
Естествено е да приемем, че релефите от Силистренската крепост са
били изработени от българи-каменоделци, които са участвували в строе­
жа на крепостта; те са дялали блоковете за облицовката на стената при
вра тите. Това наше твърдение се подкрепя от казаното по·горе за реле­
фа с обра з а с ламята. Той е инспириран от дърворезбата в някоя от
бълrарските църкви. Него е могъл да изработи само българин.
С течен ие на времето поставянето на релефни образи на лъвове или
лами върху строежи е било възприето и от християните българи. Ние
виждаме в редица постройки, като църкви,11 мостове, чешми и др.,18 стро­
ени преди Освобождението, изображения на двойки лъвове или пами,19
понякога завързани за християнския знак-кръста.
Трите релефа от крепостта в Силистра, при все че са работени за
една турска постройка, предста вл ява т оригинални произведения на бъл­
гарската декоративна пластика от Възраждането. Те трябва да заемат
място между останалите творби на българското изкуство от епохата на
османското владичество. Тия паметници дават представа за творческите
възможности на тогав ашн ите българи самоуци в областта на декоратив­
ната релефна скулптура.

н Е. Не r z f е 1d, Mshatta, Hira und 83dJja, Jahrbuch der preussiscl1en Kunstsamm-

l11ngen, Berlio, 1921. Heft 1, стр. 135, табп. l/Ic 11 d.
15 S t r z у g о w s k i, uит. съч., табп. 1111•
1в А. Кузев, Средновековната крепост на гр. Варна, ИВАД, ХШ , 1962, стр. 113.
11 Ас. 8ас11пиев, uит. съч., табп. 106 11 107; 56 и 57.
18 П а к т а м, табл. 36 и 46.
1е Пак там, табп. 71, 81, 93, 94 и 98.
 DREI RELIEFS VON DER FESTUNG
D ER S T ADT SILISTRA

Т. G е r а s 8 i mо v

Zusammenfassung

Im Museum von Russe sind drei aus Kalkstein gehauene Re1iefs erhal-
ten. Auf den beiden erste11 ist je ein Lбwe dargestellt (Fig. 1 u. 2), das
dritte zeigt einen Drachen (Fig. 3). Von verschiedenen Autoreп wurden sie
in ganz unterschiedliche Epochen versetzt: 10. Jh., 13.-14. Jh., nach der
Meinung Oritter endlich stammen sie aus der Neuzeit.
Verfasser datiert die Reliefs auf Grund charakteristischer Stileigentiim-
lichkeiten (Berockelemente) aus dem ersten Viertel des 19. Jh. Nach den An-
gaben alter Einwohner von Silistra sind die beiden gegeneinander stehenden
Lбwenabblldun gen zu beiden Seiten eines der Festungstore (die sogen.
Stambul- Kapija), welche nach dem Inland fiihrte, eingemauert gewesen. Bei
der Zerstбrung der Befestigungsanlage nach der Befreiung von der Ttirkin-
herrschaft wurden die Reliefs in das Padagogische Gymnasium geschafft.
Von dort kamen sie spater nach Russe. Das dritte Relief und ein verloren-
gegangenes flankierten das zweite Stadttor (Rasgrad-Kapija).
Die Sitte Lбwen-, Panther- und andere Darstellungen а ls symbolische
Torhilter an Festungen anzubringen stammt aus Asien. Solche apothropaische
Abblldungen von Raublieren und Drachen findet man auf den Festung!>tilr-
men und-mauern in Asien seit dem 11. Jh.
Als Parallele z 11 den Reliefs von Silistra werden zwei andere Reliefs
von der ttirkischen Festung der Stadt Prewesa aus Epirus in Кleinasien
angefilhrt (Fig. 4 u. 5), die genau aus den ersten Jahren des 19. Jh. datiert
sind.
Die Reliefs aus Silistra stammen aus der Hand vоп bulgarischen Stein-
metzen, welche auch die Steinverk1eidung der Tore der Festung gearbeitet
haben.
 ИЗВЕСТИЯ НЛ НАРОДНИЯ МУЗЕ/;\ - РУСЕ
MITTEILUNGEN DES VOLKSJl\USEUJl\S - RUSSE
КНИГА (BUCH) 11, 1966

КЪМ РАННАТА ИСТОРИЯ НА ГРАД БЯЛА

ЕМИЛ МИХАЙЛОВ

Бяла е може би един от малкото българск и градове, чи~то минало е

забулено в дълбокия мрак на времето, през който до нас с а достигнали
само откъслеqни сведения от по-късното му историческо развитие. За
ранната история на града не се знае почти нищо. Кога е основан, какви
са първите стъпки на неговото развитие, как се е изменял обликът му,
какъв е бил съставът на населението, неговият трудов живот, неговата
култура - това са въпроси, които ще могат да бъдат изяснени само след
упорита и продължителна работа. За жалост, благоприятното време за
събиране сведения за редица важни моме нти от историята на града са
излуснати.1
Оскъдни са също и сведенията ни за историята на селището през
XIX в. Изворен материал за тях почти липсва или още не е разкрит.
А тези, които са известни, показват, че през Възраждането историческото
развитие на Бяла не се е различавало от развитието на останалите бъл­
гарски градове и села в този район на страната.
Не може да не прави впечатление също така и почти пълната липса
на исторически иsследвания. Единствената работа за града, в която меж­
ду другото се засягат и някои въпроси от неговото минало, е книгата на

Сто я н Марко в, Град Бяла [Антропогеографски проучвания] [София,

1937, 78 стр.].2 Трябва да се отдаде заслуженото на автора, който по
време на краткото си учителствуване в Бяла е успял да събере интерес­
ни сведения за облика на града в най-различни аспекти, за беленското
население, неговия бит, поминък, култура, обичаи, конто с всеки изминат
ден заедно с големите промени, настъпващи в живота, придобиват вс е
по-голяма стойност за историка.

Старините в района на гр. Бяла, както и археологическите паметници,

намирани случайно, свидетелствуват, че устието на Беленската река, къ­
дето Янтра прави своя най-голям завой, е било населявано както в древ-
_1 Така например е бида унищожена преписката на беленския гражданин Ангел Круш­
ков с граф Николай Иrнатиев и редица други писма и снимки, които доскоро били
съхранявани.
2 Отзив: А. М о не д ж и кова, сп.• Училищен преглед•, год. XXXVll, 1938, кн. 4,
с. 482-484 ; вж. СЪЩО очерците : с т. r р и г о р о в а, Град Бяла, сп.•Турист•' 1960,
кн. 9, стр. 10- 11 ; от същ и я автор, Очерци за Бяла, Бяла, 1962, 20 стр.

37
носrта, така и през Средновековието. Това се обяснява с благоприятните
условия за живот, мекия климат, обилната изворна вода в долината , за­
ключена между беленските хълмове, плодородието на околната земя,
както и от стратегическото положение на местността. Освен могилите в
близост до града, които не са разкопавани,3 от Бяла са ни известни след­
ните археологически предмети и обекти: до устието на Беленската река
в двора на кланицата било изровено гърне със сребърни тетрадрахми на
македонските царе Филип 11 [359-336 г. пр. н. е.] и Александър Ill Ве­
лики [336-323 г. пр. н. е.) . „На същото място, пише Т. Герасимов, от­
крили стари зидове и откъслеци от глинени съдове."'
Бившият белен·ски жятел д-р Владимир Матев в едно свое писмо от
18. VI. 1958 г. пише, че у неrо се съхранява малка мраморна оброчна
плочка, „изобразяваща Диана на лов с куче". Същата била намерена
преди много години в местността „ Бяла лъка", западно от Бяла. Според
д·р Вп. Матев тази плочка навярно била „оставена при някое оброчище
пpit извор · .на гористия [тогава] бряг · на Янтра - не далеко от Мечи­
лак"-.4• Западно от Градището, отвъд Янтра, „ един от Владевци [гдето са
в Дайолу) е разкрил при оран зида на гробница. Какво е намерено в нея,
не зная; научих само, че е взел един по-голям дялан камък за праг в
къщи" .
Гробницата; за която пише д-р Вл. Матев, ако се съди по думите на
местните жители, е била богата и е разграбена още при откриването И.
Вероятно тя е не по-късна от епоха.та .на римското завоевание. Все тук,
в местността Каваккьой и ма следи от старо селище и гробища, известни
под името „Латински гробища" .б Възмож но е да са от римско врем~.
Но тази местност поради плодородната си почва отдавна е превърната
в ниви.

Към късноримската епоха се отнася една бронзова апликация, „из­

пълнена със завити орнамеliти".6 Мястото на намирането И не е посочено,
но може би трябва да се свърже с римската крепост на високия северо·
западен беленски хълм [„Градището"] до моста на Колю Фичето над
Янтра. Тази крепост е най-значителният известен археологически обtкт в
района на Бяла от епохата на античността. От намерените монети се
вижда, че тя трябва да бъде отнесена към IV-V в. 7 и да се свърже
както с останките от "Латин ските гробища" и селището, така и с дру­
гите римски крепости край Янтра, охраняващи римския път от Ятрус
[с. Кривина] до Никополис ад Иструм [с. Никюn).8 По сведения на мест·
ни жители основите на крепостта били запазени допреди 30-40 години,
като на места тяхната височина достигала 50-60 см. След като гради­
щето било превърнато в нива, тя била напълно разрушена.
8 .Северно, на2,5 км вднсно от жп. линия за Р.усе - 1, североизточно в дъга, от­
ворена на север, из нивите - З, югозападно над р. Янтра, в местността .Ирима•, една след
друга, - 7• [С r. Стефан о о, Старините по долния басеАн на Янтра, С., 1956, стр. 24J,
)Зж. също: С т. Марко в, Град бяла [Антропоrеоrрафски проучвания), С., 1937, стр. 48.
~ Т. Герасим о в, Колективни находки на монети през 1939 r„ .Известия на
Бълrа~ския археологически институт • , т. ХШ, 1939, стр. 342. . _ __
а Същата днес се съхранява в Народен музей - Русе.
6 Вж. С т. J\ia р к о в, пое. съч., стр. 49.
8 И в. Велко в, Новооткрити старини, .Изв. на Бълr. археол. ин·т·, т. VI, 1930-:-
1931, crp. 308.
7 Вж. С т. Стефан о в, пое. съч., стр. 13-14.
в Вж. пак там, стр. 72-73 и nрююжената карта.

38
„
 Местни житми г()вС>рstт з~ нstканf!З „римска 11 гробница• заnадно o'l'
джамията на десния бряг на Беленската река [близо до турското учили­
ще], разрушена преди много години. Бил намерен гроб с накити, гривни
и други предмети. В някои от живеещите на това място жители има · за­
пазени стари монети, между които римски и византийски, но по всяка
вероятност произхождащи не само от това място.
От всички тези откъслечни сведения [някои от които несигурни и
нуждаещи се от допълнителна проверка] може да се направи изводът,
че животът през античността тук е бил съсредоточен в най-западния
район на Бяла, по двата бряга на Янтра около днешните мостове.
Останките от Средновековието се намират в града и източно от него.
От ранното Средновековие са десет златни византийски монети от Х в.9 •
Според Недю Недев те са намерени в местността „Усене•, източно от
града, в овощната градина на Георги Недев, в буца пръст. Освен това
по неговите думи в тази местност често били откривани много гробове,
медни монети, пръстени, обеци и пр. Тук, както и в съседната местност
„Болярска прощ ", по думите на Ст. Марков „има големи камъци в земя­
та, може би има и зидове от стари сгради, но дали са били селища или
не, не се знае" .10 Стари селища е имало в местността „ Русалча" при га­
рата заедно с некропол, в „Туэлуджакьой" и „Пуста Бяла" на около
6 км югоизточ но от града.11 В последната са запазени „остатъци от зи­
дове, l(еремиди, големи блокови камъни и пр. "1 2 За нея д-р Вл. Матев
пише: „ Тази местност ми е известна, събирал съм след дъждовно време
лри силен порой по рядко пресъхващия поток глинени късове от малки
и по-големи съдове и много керемидени парчета. Не съм забелязал следи
от зидове, от изкопи и не узнах никакви други названия на близкостоя­
щите местности, свързани с названието на това селище, освен по-долу
по течението на потока и на север - названия на Голяма и Малка бояяр­
ска лрощ." Но че в Пуста Бяла е имало зидове, т. е. сгради и селище,
трябва да се съди ло керемидените парч ета. На територията на самия
гр ад Ст. Марков споменава за следи от три гробища, а западно от Му­
зея „в двора на Еню Арнаудов ... , има останки от стара нула, от
която е запазен четвъртит каменен зид. Преданието гласи, че е била ви·
сока колкото съседния баир" .1з
Изв естно значение за историята на Бяла могат да имат и започнали­
те преди няколко години разкопки на Градището при с. Стърмен, около
7 км северозападно от града, на десния бряг н а Янтра.н Досегашните
проучвания разкриха един значителен укрепен център на Първата бъл­
гарска държава в Североизточна България.
Що се отнася до старините в Бяла и околността, някаква по-точна
датировка не може да се даде, тъй като не са проучени. С голяма ве­
роятност те могат да бъдат отнесени към късното Средновековие и по-

9 Вж. Т. Г ера с 11 м о в, Колективни находки ва монети през 1954 г„ .Изв. на Архео.1.

11н-т", т. ХХ, стр. 609.
10 С т. Ма р к о в, пое. съч., стр. 49.
11 Пак там.
12 Пак там, стр. 15.
13 П а к т а м, стр. 49.
н Вж. С т. 1'<\ 11 ха Ал о в, Разкопки на градището при с. Стърмен, сп.• Археология",
rод. V, 1963, кн. 3, с1·р. 5-13; Ж. Въжар о в а, Сл11вянски и славянобыrарски селища
в българските земи от края на VI-XI век, С., 1965, стр. 134.

39
специално към турското робство. Но въпреки това поне засега може да
се направи важният из вод, че районът на гр. Бяла е бил населяван почти
непрекъснато, особено през късното Средновековие. Но това обстоятел­
ство поради липсата на системни археологически проучвания не само
чt не облекчава, но и усложнява въпроса за възникването на днешния
град Бяла.
Освен това към липсата на ясни исторически известия и наличието
на археологически материал, лишен от научна разработка и интерпрета­
ция, от друга страна, се прибавят и легендите, синтезирали в себе си
разнородни по време явления, преувеличени от народната фантазия, които
усложняват още повече к&ртината и установяването на историческата
действителност. ·
Ст. Марков привежда легендата за основаването на с. Бяла, запазена
у местното население: • Един човек от село „ бяла", отстоящо на 6- 7 км
южно от града, си зэ губил свинете и тръгнал да ги търси. Пътувайки на
северозапад, стига до река Янтра. Близо до десния И бряг, срещу място ­
то, където сега е построен приютът, намира свинете си в една локва.

Река:rа и полето, което се намира западно от нея, му се доста харесали.

Връщайки се, минава през мястото, където е разположена сегашната
Бяла: Съблазнен от хубавите гори, изобилната бистра и студена водэ,
тучните пасища и пл0дородната почва, пристигайки вечерта в къщи, съ­
бира цялото население, което, изглежда, не е било многолюдно и му съ­
общава, че е на ме рил по-хубаво място за заселване. Всички се съгласили
и се прем естили заедно с всичкия добитък и покъщнината в новото си ·
местожителство .. . Впоследствие, след като цялото население се е пре­
селило в новото си местожителство, старото поселище започнало да се
нарича „Пуста Бяла", така се нарича и днес."16 Ст. Григорова допълва
тази легенда, че въпросният селянин „увещ ал своите роднини да се пре­
селят тук. По-късно, някои от останалите в старото безводно селище
жители дошли на гости, харесало им и постепенно се образувало ново­
то селище" .16
Възможно е в тази легенда да се крие известна истина. Преселвания
на села в усповията на турското робство са били твърде често явление.
Убедително звучат мотивите за преселването, също и обстоятелството за
постепенното преселване на беленчани в новото село. Старинит е, намира­
ни в "Пуста Бяла", също говорят в полза на легендата. Но въпреки това
в нея намираме и някои неубедителни и наивни не ща. Като оставим на­
страна начина, по 1<ойто селянинът " открил• новата местност, трудно е
да се допусне, че жителите на .Пуста Бяла" не са знаели за нея, тъй
като тя не е била много далеч от тях. Второ, от легендата би могло да
.се направи извод, че по това време мястото на днешна Бяла е било без­
nюдно, !(о-ето противоречи на направения по-горе преглед на старините,
както и на дълбокото убеждение на някои беленчани, че тяхното .сели­
ще · съществува много отдавна".17
Естествено, н е е изключено в момента на преселването животът тук
временно да е бил аамряп. Но ако това е така, тогава как ще се обясни
названието на местността "Болярска прощ" източно от града, което ни

15 С т. Ма р к о в, пое. съч., стр. 15.

16 Ст. Г р 11 r о ров а, cn .• Турист•, 1960, кн. 9, стр. 10.
17 Пак там.

:40
отвежда към една по-отдалечена епоха, много ~преди Xll в„ когато спо·
ред Ст. Марков е станало пресел ван ето? .Ясно е, че запазванt:то на това
название не може да бъде обяснено, ако се приеме, че осно вателите на
дн ешн а Бяла са се заселили на пусто място и че това е останало едва
през XVll в. Възможно е първите беленчани да са се заселили в съсед­
ство или са произлизали от старото мес тно българско население [както
личи от археологическия преглед] и от което т е са заели някои предста·
ви и местни названия, каквото е назва нието „Болярска прощ". Това наз·
вание ни отвежда решително към края на Втората българска държава
или началото на турското робство, когато все още може да се говори за
боляри в първоначалния смисъл на тази дума.1 s
Друга една от представите и смътнит е споме11и е може би преда·
н и ето за Бяла, което намираме у r.
Ракосски. Ние може да не се дове·
рим напълно на българския въ 1 рожденец в това, което той е искрено
вярвал. Н о самото съществуване 11:i тази легенда з начително подкрепя
изказана та от нас мисъл.

В своiiте „Замечавия първия час ти Горскаго пътника" Г. Раковски

пише: „В лято же 1596 прослави ся други един Български предводител
на съюзниц и Бълга ри, Михал Бей от Бяла, днес малко с ело близо до
Търново. Он е съвоювал с турци против Маджари и ся е отл ичил сяйно
в нея битка . Бяла , коя е била в него време знаменит гр ад, даде му ся
от Султана за на града. Но Турци след мало съ го отровили и негови
с инове съ потурчили. От техни потомци о ще и днес вла деят в Бяла и в
Летница село в Търновское окружие с стари nреймъщества под имянем
Чари-Баши, кое значи събирач и на съюзния Българи войници; но не веки
за воюва ние, както то исnървс>, но за друга ху да царска служба. • 19
Същите ми сли в поетична форма r. Раковски развива и в самия
пГорски пътник":
Сказваше после храбри Радой,
ЖllООСТИ ПЪJll.'H млади repol! :
.Бяла ми е рождено място.
Красно положе11а на два хълма,
Янтра r' облива около сластно,
тихо токъща в равнища цветна.

Стари останки там ся виждат.

древност„ разсиn' едза познати.
Българска слава тъжно сочат,
в вечно забве11ье горко покрити.

1s А не като заможен човек въобще, останала като архаизъм у народа след разrромя­
аэнето на старото българско болярство. В този с.~учаl! названието • Болярска nрощ • не мо­
же да бъде обяснено. За .б011яр11• nрез 15 в. вж. И в. Сн е r ар о в, По въпроса за
1(.1асите и класовите отношения nрез Възраждането, crt .•Истор11ческ и преглед•, rод. VIII,
1951, кн. 2, стр. 203. За таз.и местност д-р Вл. Матев nише: .Отдавам това на боля рива,
когато е напускал селището Голяма болярска nлощ навярно np11 заминаване на бо.~ярина
при голямо съОитие [война) заедно със сооите войница, гдето се стича110 цялото село да
1!Зnрати не само болярина, но и своите 611изк11. •
19 Г. С. Р а к о в с к и, Горский пътник, у Новыl! Сад, 1857, стр. 248; вж. също :
~\. Арна удов, Съчинения на Г. С. Раковски, С., 1922, стр. 280- 281; Тотю Войвода,
cn. • Поборш1к-опъл ченец •, rод. 1, 1899, ки. 12, стр. 6, заб. 1 ; Из тъмните страници на
вашата история, сп.• По6орник-011ълченец •, rод. 11, 1900, ки. 2, стр. 30-32; С т. Г а н­
ч е в, Свищов [Принос за историята му], Свищов, 1929. стр. 47, эаб. 2.

41
 В турско нападенье на град сея
народ условнем ся предал.

Стиснът от силна плен на злодеи,

правди от турци времен' искал .

След отравянето на Михал бей, тъй като .злоба турска не е търпя­

ла българин в слава да ся възв иши", турското „зверско мъчителство",
„угнетенията " и данъците се увел ичили.
Всеки е бил в опасност лична.
В странство спасение са искали,
бягали, бедни, от земя плодна,
в чюзди пустини ся се вселили.

Турците
Плодни места все упостошиха.

Бя.1а пр11твори.1и в худо село.

Българи лични са разбягали.
Дале от сво' отъчество мило
в разна места са приселили.20

За съжаление не е и зве ст н о откъде Г. Раковски е почерпил тези

с ведения. Но труд но е те да бъдат приписани само на неговата револю­
ционна романтика и отхвърлени като лъжливи. Ясно е, че Г. Раковски е
черпел с пълни шепи от народните предания, приемал е с пълна вяра
всичко, което е било в полза на българския народ и на свой ред го е
дообработвал и осмислял в духа на своите разбирания за българската
история. Така ние можем да не се съгласим с преданието за Михал бей
и подробностите, свързани с него. 2 1 Но обстоятелството, че т ой с чита
Бяла за .знаменит град в него време", който се е предал с „ус ловие на
турците [с което той обяснява войниганските „прив илеги и" на селището]
и че турците го превръщат в ~х удо село", всичко това също може да
бъде обяснено с нзказ:~ното вtче предположение, че Бяла се явяв а пряк
наследник на едно старо население, живеещо в някакъ в укрепен център.
Именно с това може да се обясни защо „ българската слава" на този
центъ р преминала към Бяла. Без съмнение старините около град а , които
no времето на Г. Раковски още добре са личели, са оказали своето въз­
де йствие върху и без това силното въображе ние на българския револю­
ционер.

Много малко можем да извлечем за далечното минало н а града от

западноевропейските географски карти. Така в картата на известния
фламандски географ Герард Меркатор (1512-1594 г.) 22 на мястото на
Бяла е отбелязан град, чието име не е дадено. На левия бряг на Янтра,
малко по на юг, друг град с име Ziziras. Запад но от Янтра на р. Ablz
flu (mеп) (която съответствува на Черв е на река) на същата географска

20 Г. Р ак о в ски, Горски пътник, С., 1958, стр. 109-112.

21 Вж. Ю р. Т р и ф о но в, Миха.1-беЯоваи в преданието и историята, сп. .Българ­
ска историческа библиот~ка•, год. 11, 1929, т. IJJ, стр. 212- 229. Ясно е, че Г. Раковски е
свързал народния образ на Михал бell с влашкия воllвода Михаил Битязул, коllто в края
·и.а 16 в. е воювал против турuите и на българска територ ия.
22 Walachla, Servia, Bulgarla, Romanla per Gerardum Mercatorem.

42
ширина. на десния И бряг е. отбедЯзан гр. Rieg, а северозападно от н·его,
на известно разстояние от реката - .rp. Valla. _
На. картата на Николай Фишер от 1686 г.23 тези два града· вече с а
дадени н а Янтра: Rieg -=-:-· на мястото на Бяла, а Vatla ·- близо до левия
. бряг на реката, . приблизително в райо н а на гарат.а (или ме стността Ру­
салча). Същото нещо виждаме· на холандска карта от 1688 г. на Унгария
и Долнодунавск1пе земи, 2 ' както и на картата на италианеца Джакомо
К антел и да Виньола от 1689 г.26 На една по-стара карта от XVI в. (1550'1'.)
Vэlla вече липсва, а е запазено само и мето на Rieg. Това · повторение
идва да ни подскаже, че съставителите на тези карти са черпили сведе­
ния от общ източник и че в тях · е о тра зена някаt<ва по-стара тр11диц.ия.
Естествено, веднага изниква изкушението Valla да бъде отъждестве­
на с Бяла и това сякаш идва д:~ потвърди писаното от Г. Раковски. Но
както ще видим: nо-долу,- през XVII в. Бяла е едно малко село, което не
може да намери мяс то в едн а подобна щ1рта. В най-добрия случай бихме
желали да вярваме, че под тези две н.азвания се крият някои от старите
средновековни селища в района ца Бяла, едно от които е н осило име,
сходно с нейното. Но, от дру га страна, трябва да се има предвид, че тези
карти са твърА.е схематични и изобилствуват с груби грешки,2 0 което не
ни позволява да прави м някакви решителни изводи.21
Всички разгледани дотук данн и, поотделно взети, изглеждат басно­
словни, невероятни и една трезва и критична мисъл тр удно би ги въз­
приела. Но разгледан и в тяхната взаимна връзка, те упорито ни н асочват
към едни и същи извод и, към една конкретна историчес 1<а действител­
ност, добре позната от нашата родна история. Това е един бурен ,период от
миналото на народа ни след устано вя ването на турското владичество,
през който в продължение на много десетилетия се извършват крупни
промени: като масовата турска колонизация в Североизточна Бълга ри я,
съпроводена с унищожаване, рi1З'l ръсване и потурчване на част от бъл­
гарското нас~ление в този r<рай,2 8 накто и с изтребването и потурчването
на българ ското болярство, l{Oraтo в недрата на българския н арод пе рио­
дически се извършват масови преселнически движения, най значителн ото
от които е движението от Югозападна Македония и Албания към Севе­
роизточн а Бълrария. 29 Най-сетне това е и менно периодът, през който въз­
никват по-голямата част от съвременнит е български селища в този край,

Totius regni Hungariae et adjacentium R,·gionum •.• pE'r Nicolaum Visscher.

23
~'
AmstelodamJ 1688, Ех officina Frederici de Wit.
25 La Bulgaria е la Romania con patre di Macedonia, descritte da Giacomo Cantelli
da Vl~nola .... L'Anno 1689.
• • 5а Sarmatia Evropaea.
2 s Така в някои карт11 Valla е дадена два 11ътн - на Янтра 11 на р. Черни Лом, се­
верно от Червен [1 688, 1689], ил11 гrьк Янтра и Valla са повторени два пъти [1686 и на Н.
Фиш ер].
'.rl През
XVIII в„ когато картите стават nо-точ11и, тези назоа1111я липсват и доколкото
ни е известно, името на Бяла се явява иа картите едва в началото на XIX в.
2s Вж. Л. М и 11ет11 ч, Старото българско насе11е11ие в Североизточна България, С. ,

1902, стр. 3-20; Б. Цв е тко в а, За посет1щния облик на ТЪрновския край през XV-
XVJ в„ Сборник в чест на •1л .-кор. й. Захариев, иконом-географски и етнографски из­
с.1едвания, с„ 1964, стр. 125.
29 Вж. Д. Я р а в о в, Преселническо движе1111е на българи от Македония и Албания
към източните български земи през XV до XIX век, cn. .Македонски преглед•, год. VH,
193~. кн. 2-3. '

43
като Русе, Свищов, Шумен, Разград, Арбанаси и др., дошли на смяt1а на
средновековните български градове и крепости.
· За щастие, долината на Янтра, където по това време възниква и
Бяла, се t намирала на вай-западната периферия на масовата турска ко­
лонизация, но катаклизмите на епохата преминали и тук. 30 Средновеков­
ните укрепени сепища изчезнали и на тяхно място се появили нови бъл­
гарски се.па. Едно от тези села било и Бяла, която е запазила старl\та
историческа традиция, а възмож но е и името във видоизменен 11ид на

някоя стара крепост. Вси чко това, разбира се, е в кръга на вероятните
предположения, които ще трябва да бъдат потвърдени или коригирани
от бъдещите исторически изследвания.31

Доколкото ни е известно, първото споменаване на Бяла в истори­

ческите извори с е отнася към началото на XVII в. ·това е „Кратък ре­
гистър на джизието от неверниците във вилаета Търново от 22 август
1618 г. " 82 В него към каза Търново на последно място е посочено „село
Бяла - 5 къщи" зз [ханета].
Джизието е поголовен данък в Турската империя, събиран в полза
на държавата всяка година от немюсюлмакското трудоспособно мъжко
население на възраст от 15 до 75 години. Това бил един от на й-тежките
и унизителни данъци за поробеното хрис тиянско население, което според
представата на мюсюлманската религия, трябвало да откупва своята
религиозна свобода. 3 ' Тази сума в българските З!М И в края на XVI в.
била около 40-50 акчета 85 на човек.86
За известен период от време, от 1615 до 1691 г., към което се от·
нася и разглежданият дl)кумент, регистрите са били с ъстав яни не пои­
менно, а по броя на къщите (домакинства, хан tта] в дадено н аселено
място, които били задължени да плащат определена сума джизие.87
Интересуващото ни сведение има и това значение, че ни дава въз­
можност да оп ределим приблизителния брой на населението в Бяла. Като
имаме предвид, че едно домакинство [къща, хане] като фискална единица
за облагане на данъци въобще за разглеждания период се изчислява

зо Търновският краl! също бил засегнат от турската колонизация, вж. Б. Ц в е т кова

пое. съч.
31 EJIHO, от които могат да бъдат проучванИJ1та на градището при с. Стърмен.
з2 Р. Сто !! к о в, Български селища и населението иы в турски регистри за джи­
зие от XVI/ в., . Иэвест11я на Държавните архиви · , 8, 1964, с. 148-149.
sз Па к там, стр. 149; в раl!она на Бяла се посочват следните села : Кривина 52
къщи, Батишн1ща 21, Пелпепина [Пепепина) 11, Радан [Раданово] 3, Бешбунар [Пет кла­
денци] 5, Трънбеш [Попски Тръмбеш) \!'\, Косово [Попско Косово) 42, Боrотрово (Бо·
тровj 27.
94 Вж. Б. Не д к о в, Поголовният данък в Османската империя с оглед на България,
cn .•Исторически преглед •, rод. IJ, 1945, кн. 1, стр. 20.
зs 1 грош .... 40 пари =
120 акчета (аспри); с течение на вреыето парите се обез ·
ценявали: от 1600 до 1617 г. златн11ят алтън [жълтицата] е съдържал 120 акчета, а от
1618 до 1622 г. - 150 акчета.
зв Вж. Б. Цветко в а, Принос към изучаването на турския феодализъм в българ­
ските земи през XV- XVI в., .Известия на Института за българска история•, б, 1956,
стр. 122.
97 Например за Ямболска финансова област бип определен .данък джизие 200 акчета
на къща, плюс 30 акчета разноски по събирането му, или всичко 230 акчета, които всеки
домоначални к трябвало годишно да плаща•, Б. Недко в, noc. съч., стр. 23.

44
средно върху пет души,з 8 трябва да прие мем, Че в началото на XVII в.
Бяла е било малко село от около 25-30 души.39 Но това е само немю­
сюлманското [българското] население, което плащало джнзието. Тук
не се включват дан н ите аа турското население и ние въобще не
знаем дали е имало такова в Бяла по това време. Но като имаме пред­
вид, че турците идват в Бяла сравнително по·късно40 и че те тук винаги
са били малцинство, тря бв а да допуснем, че в началото н а XVII в. в Бяла
още не е имало турци . Като косвено доказателство може да ви послужи
малобµойността на беленското население, както и следните съображения.
Именно тази малобройност идва да ни подскаже, че това първо
сведение за Бяла хронологически се приближава до времето на нейното
заселване. Разбира се, в исторически мащаб. Тъй като регис трацията не
е в състояние да отрази почти моментално появяването на новото село.

Ето защо, като имаме предвид всичко каз ано по·горе, считаме, че Бяла е
съществувала през втората половина на XVI в„ а XVI в. въобще за на­
чало на нейното съществуване. За по-ранна датировка на заселв ането и
не може да се каже нищо положително, преди да се открият нови извори.
Сл едващото ни извест но сведение з а Бяла се от кася към края на
XVII или началото на ХVШ в. Това е също така регистър за джиэието,
събирано в Търновската каза. 41 Според неговите из следователи той е бил
съставен през 90-те години на XVII в.42 или към първите две-три десе­
тилетия на XVIII в.•з
По своя характер този регистър се отл ичава съществено от пре­
дишния. Вследствие непрекъснато увеличаващите се нужди на Османската
империя и оттук в стремежа да бъде установена максималната платежо­
способност на населението, през 1691 г. се преминава към пълна регис­
трация на немюсюлмавското население, като всички жители на дадено
населено място, подлежащи на облагане с джиэие, били описвани nоименно.
Осве н това жителите били разделени на три категории: висша [богати],
средн а и низша (бедни], въз основа на ко~то данъкоплатците били обло­
жени с разл ична сума джизие. Съотношението на сумите съответно за
всяка категория било 4: 2 : 1. При това степенуване на населението за
периода от 1696 до 1744 г., откогато е и нашият регистър, сумаw за
джизието за висшата категория била 1О гроша, за ср едната 5 и за низшата
2 1/2·'·
З8 Вж. Б. Цветко в а, За етническия и демографски о5л ик на Видин през XVI в.,
.Известия на Етнографския институт 11 музей•, кн. Vll, 1964. стр. 18, забел. 1.
su Цифрата е твърде приблиз11тел11а; възможно е населението да е било и малко
повече.
40 Вж. С т. Марко в, пое. съч., стр. 43, 52.
41 Народна библиотека .Кирил и Методий•, Ориенталски отдел, Вд 97/12, л. la, ?а.
•2 Вж. П. Боев и Р. Сто й к о в, Антрополоr11чни данни за населението от Тър­
новско в края на 17 в„ .Известия на Държавните архиви•, 9, 1965, стр. 185.
4З П а..к та м, стр. 186; С т р. Д и м 11 т ров и Р. Стойко в, Соuиалната диферен­
циация сред селячеството в Търновско к:ьм края на XVll и началото на XVIll в., .Изве­
стия на Института за история•, т. 14-15, Сборник трудове, посветени на акад. Ив. Сне­
гаров /по случай 80-годишнината му), 1964, стр. 185.
•t От 1691 до 1696 г. джиз11ето за иизшата категория било 2 1/4 гроша [90 пари,
или 270 акчета], златният алтън се равнявал на 21/• гроша; след 1696 г. алтънът бил по­
вишен на 21/ 2 гроша [100 пари, или 300 акчета). По това време данъкоплатците плаща11и
тази сума в акчета. Вж. Н. На d 1 i Ь е g i f, O!isia ili harac, .Prilozl zt orijentalnu filologiju
1 lstoriji jugosloveпskih naroda pod turskom vladavinom, V, 1954 - 55, Sarajevo, 1955, str.
43, 44, 52, 53.

45
 Не е известно дали реrистрато­
рите са се ръководили от някакви
установен и норми при катеrоризация­
та на данъкоплатците. Но от наблю ·
денията върху документа може да
се установи, че „ опи свач ите са дър­
жали сметка за фактическото мате­
риатю състояние на данъкоплатци­
те и че макар в съвсем rруби ли­
нии, техните катеrоризации отразя­
вали реалното състояние на хората" ,46
Блаrодарение на всичко това тез и ре­
rистри хвърлят по-rоляма светлина
върху населението на дадено селище

и позволяват да се правят по-точни

изводи.48
Такъв е именно и нашият ре ги­
стър, наречен условно „ търновски ",
в който между запазените описи на
53 села се съдържа и описът на
Бяла. 47 Описът е дефектен, вследст­
вие на което една част от имената са

напълно ~1зтрити. Интересно е, че в

Бяла не е имало лица, които да са
включени във висшата катеrория [бо­
гати]. От средната категория са за­
пазени имената на 52 души. Но от
мястото в реrистъра личи, че техният

брой е бил 69. В низшата катеrория

[бедни] са запазен и име н ата на 50
души. Но от мястото в регис търа ли­
чи, че техният б рой е бил 66, или
Обр. 1. Страница от регистъра за джи- всичко според този регистър в Бяла
3ието. събирано в Търновска каза (края са били обложени с джизие 135 ду­
на XVII и началото на XVlll в.), в която
започва списъкът за Бяла ши.48 Като прибави'tf броя на жените,
Fig. 1. Eine Selte ctes Registers fur die децат а, старците и нетрудоспособ­
Корfstеuеr. die in dem Bezirk Tirnowo ните, трябва да предположим, че при·
am Ende de$ 17. und am Anfang des 18. близителният брой на бълrэрското
Л1. e rlюben wurde, mit dem Anfang б 35
der Liste der Steuerzahler von Bjala население е ил не по-малко от О
. душ и.
Сравнявайки тези приблизителни цифри на населението в Бяла от
началото на XVII в. и от началото на XVIII, не може да не прави впе­
чатление неговото значително увел ичение за този период. Дори и в ин­
те р еса на п о-об ективното и реално разглеждане · на този факт да напра-

45 С т р. Дим 11 т ров и Р. Стойк о в, пое. съч., стр. 186.

f6 Но трябва да се има предвид, че тези регистри не .са абсо.1ют110 точни, тъn като
населението се е стараело да укрие по различни начини част от данъкоплатците, вж. Б.
Недк о в, пое. съч., стр. 27.
•1 Вж. Приложението. .
~ Вж. С т р. Д и мит ров и Р. Ст о й к о в, пое. съч., стр. 188.

46
вим известно увеличение на първата цифра и съответно намаление на
втората, невъзr.южно е те да бъдат приближе11и дотолкова, че получе­
ното различие да се приеме като обикновен естествен п рираст на насе­
ле нието. Ясно е, че през XVII в . в Бяла са ставали важни събития, за
които ние нищо не знаем, но които в по следна сметка можем да сведем
до значително заселва не на странично българско население, с вързано;
вероятно, с превръщането на Бяла във в ойн иганско селоf9 По такъв на­
чин XVII в. е твърде важен в развитието на селището: от малко селце
в началото на века в кр ал на същия то се разраства и издига като най­
многобройно в района между Русе и Търново и постепенно се утвърж­
дава като негов център.sо
Чисто българските имена в списъка говорят, че немюсюлманското
население е било българско. Особено често се повтарят имената Недял­
ко, Герги, Петър, Иван, Михке, Станю, Стойчо, Стою и др. Интересно е,
че някои от лицата носят прякора „Урум " [грък]: Бойчо Урум, Урум
Иван, Урум Стойчо, всички от средна категория. Възможно е, това да
са преселени от Западна Македония българи или такива от съседните
„арнаутски" села [н апр. Арбанаси]. За такива българи- „ арнаути " ·В
Беленско, дошли от Македония, пише и Д. Яран ов. 51 Вероятно това за­
селване в този край да е ставало в различно вре ме, особено през ХVШ в. 51а
Интересно е, че м ного от българските име на в Бяла нам ираме по също­
то време и в Югозападна България [Македония).52 Тук би трябвало д а
отн есем и лицата с прякора „Влах": Станю Влаха и Станко Вл аха и
два мата от низша категория. Може би това са потомци на побългарени
вла си, произхождащи от Югозападна Македония, както трябва да се съ­
ди по техните български имена.бз. В това ни убеждава и обстоятелство­
то, че лицата . с този прякор са вклю4ени в разглеждания регистър, до­
като истинските власи не са плащали поголовен дан ък.

На някои от ли цата под формата на прякор е дадена и тяхната

професия. От средна категория това са Янко Боза джи и Недялко Чобан
[овчар]. Споменава се и един с прякора "папаз" {поп] - Петре Папаз,
но самият той не е бил поп, а вероят но си н на такъв, тъй като духо в­
ниците не са плащали джизие.54 Освен това в особените белези е

49 .Явно е, •re движението на българското население 1ro онова време е било насо•rено
!от планинските - Е. М.) към полските раАони, където разрастването на чифпиuите е оси­
гурявало поминък на значителен броА хора•, n а к там, стр. 192.
50 Освен градовете по-големи села били Арбанаси, Горна Ряховиuа, l(илифарево, Ля­
сковеu и Беброво; след нея остават селата Павлике 1111 и Бедерлии /Град1шаl; от околните
села се споменават Боготров /Ботров) 27 души и Джюлюн [Джюлюниuа, Русенско/ 21 д.
51 Вж. Д. Я р а н о в, пое. съч., стр. 85, заб. 3.
1lетко С11авеАков пише, •re след погрома на Арбанаси, извършен от кърджалиите
51 а

през 1798 г., .някои от по-сиромашките челяди np11 разбягването на Арбанаси ся nресе­
.1н.~и в Бяла под покровителството на беленските беnове • [ България под турското господа­
руван ие 11 на А-вече в 15-ыА и 16-ыА веке, cr1 •• Читал11ще •, год. 111, 1873, март 31, к11. 6,
стр. 493, под линия).
52 Особено Петко, Михо, Тодор, Радко, Димо, Гьорrо, Руси,Русин, РаАко, Димитър
н много други (вж. Асимилаторската политика на турските завоеватели, Сборник от доку­
менти ·за помохамеданчва11ия и потурчвания (XV-XIX в.), съставител-редактор доu. П. Пет­
ров, 2 изд. с„ 1964. стр. 115- 140).
ьз Вж. К. И реч ек, I<няжество Бълrар11я, част първа, Пловдив, 1899, стр. 135-145;
Д. Я р а но в, пое. съч., стр. 104. заб. 1 ; в едно от близките села, Бистренuн [Гьопбунар],
е имало В11аси, вж. С т. Ма р к о в, пое. съч., стр. 50. ·
м Освен богатите манаст11ри.

47
казано, че той е бръснат. В низшата са отбелязани двама терзии [шива­
чи}: Костади н Терзи и Недялко Терзи ; шест души аргати [ратаи]: Герги
Добре Аргат, Никола Аргат, Стоян Иван, Брайко Райко, Русе Драган и
един, чието име е изтрито; десет души с прякора „хаймана": .Петко,
Иван, Драгой, Станю, Нено, Дим итре, Стоян, Лазар, Стоян и един, чието
име е изтрито.
Както се вижда, всред беленското население е имало изв естна со ·
циална диференциация. Характерното тук е, че броят на зап ис а ните в
средната категория надвишава, макар и само с трима ду ши, броя на
бедните. Това може да се обясни с войниганския характер на селището.
Във всички останали селища в регистъра броя т на за писан ите в низш ата
категория лревишава неколкократно броя !На лицата в останалите две
категории. Може да не се съмняваме, че основната част от населението
са били земеделци и притежавали различно количество земя и добитък.
Една част от тях са били безимотни и са били принудени да работят
на своите по-заможни сtляни и турски феодали. Все пак списъкът не ни
позволява да говорим и за големи социални различия всред бъл гарс1<0то
васtление в Бяла. Въобще неговото социаликономическо положени е ни
се представя като тежко. То не е имало достатъчно земя и се е нами­
рало както в икономическа, така и в извъникономическа зависимост от

турските феодали.
Този именно списък ни дава основание да п ред полагаме, че в Бяла
е имало вече турско население. Както споменахме по-горе, имен но през
втората половина на XVII в., след Чиnровското въстание, то се настаня­
ва тукбб и се :sаселва в западната част на селището, около днешн ата
джамия. Макар и малобройно, то заема привилегировано положение и
налага властта си над българското население. Какви са били по-конкрет­
но отношенията между българи и турци през този период, е излишно да
гадаем, тъй като нямаме никакви известия. Но няма съмнение, че и тук
картината е била почти същата, както и в останалата част на
България.
Друг извор за ранната история на Бяла е също така един регистър
за джизие от първата половина на XVIII в.,06 наречен условно „ никопол­
ски". Според изследователите му той е съставен не по-късно от н ачало­
tо на 20-те години на XVIII в.07 Що се отнася до Бяла, този списък е
напълно запазен и съдържа имената на всички описани 146 души, както
t отбелязано в края на списъка. За разлика от предишния списък, да­
нъкоплатците не са разпределени в категории. Това, естествено, прини­
зява неговите до с тойнства като исторически извор. Общият брой на
зарегистрираните надвиш ава с 11 души то,зи от първия опис. Това е един
обикновен прираст на на селението, но то ва число не е в със тояние д а из­
мени чувствително общата приблизителна численост на цялото българско
население в Бяла.
Тъй като този документ е съставен наскоро след предишния, разли­
ката във времето е не повече от 15- 20 години, то и една част от ли­
цата намираме опи сани както в ед иния, така и в другия ре гистър. Напъл­
но се повтарят имената на 29 души и в двата регистъра: 16 от средна
:ю Вж. С т. М а -р к о в, пое. съч., стр. 43, 52.
56 Народна библиотека .l<ирнл и Методнй•, Ориент. отде.л, ОАК 13/60,
ь1 Вж. П. 6 о е в н Р. Сто й к о в, пое. съч., стр. 186.

48
натегория и 13 от низша; Петно син на кръстю, Стано син на Димо и т. н.
На 6 души имената са твърде близки и вероятно на някои от тях да са
на едни и същи лица: Драгошин Герги и Драгой син на Герги, Никола
Драгне и Никола син на Драган, Недялко Драги и Недялко син на Дра­
гой и др. Лицата, записани и в двата списъка, вероятно са били пorreq~,
като се има пред вид, че първият списък е дефектен.
Прави впечатление и една група лица, чиито имена във втория спи-,
сък са дадени в обратен ред спрямо първия. Имаме основание да смя­
таме, че поне една част от тези лица във втория регистър са синове на.
лицата от първия, в който поради малолетство още не са б1rли вписани ~
Недялчо Петко и Петко син на Недялко, Тошко Стефан и Стефан син
на Тошко, Тодор Драгне и Драги син на Тошко и т. н., всичко 12 души .
.Разбира се, този брой е по-голям, тъй като не всички „младенци" от
. втория списък са кръстени на дядовото си име.
По такъв начин, сравнявайки двата списъка, намираме една логиче­
ска приемственост в състава на населението на Бяла за 15~20 години.
Една част от лицата в първия списък са починали, други са заварени .и
от втората · ре гистрация, трети поради навършено пълнолетие са запнсанв
за пръв път.бs
Правят впечатление и някои други промени във втория списък Лип­
сват лица с прякора „Урум" . С прякора „Влах" са отбелязани трим~
души: Стоян, Тошо и Станю, от които само последния намираме и в
първия списък. Във втория списък са записани няколко лица с прякора
„ чочоман ", който срещаме за пръв пъr: Иванчо, Недялко (трима души с
това име), Никола и Стоян. Според Стр. Димитров „терминът не ·е на­
пълно изяснен. Най· вероятно с него са били обозначавани номадствува­
щнте наракачански пастири или отседнали временно в някои села таки­
ва" .sэ Възможно е с този прякор да са записа1111 11 някои „чобани" спо­
ред първия списък (срв. Недялко чобан). Както изглежда, лицата с пря­
кора чочоман, както и тези с прякорите Влах и Урум са били предст.ави­
тели на по-подвижен елемент и често са променяли своето местожител­
ство. Някои от тях може би са били свързани с нуждите и особеио·сти­
те на скитническото скотовъдство, което ще да е било техен оt:новен
поминък.60
И във втория списък добре са представени лицата с прякора „хай­
мана". От тях само един се повтаря - Петко хаймана; другите се явя­
ват за пръв път: Тодор, Пейо, Рад и Първан. Без съмнение това са лица,
напълно или почти напълно лишени от средства за производство, поради
което, търсейки препитание, често са сменявали местожителството си.61
„
Трима души са отбеляаани с nря1<ора терзия" : Костадин [двама с това
име] и Черню. Един с прякора ~дерменджия" [воденичар]: Душко Дер-

58 От новите имена по-особени са тези на лицата : Бато син на Гою, Слав син на
По:wевко, Драrе сив на Пушо, Турно син на Михне, Куман син на Димо, Рунко син на
Станю и др. ; особено често се повтаря името Илчо.
59 Асимилаторската политика на турските завоеватели. Сборник от документи за по­
мохаменданчвания и потурчвания [XV-XfX в.], 2 изд., С., 1964, Съставил и редактирал
JIOU. n. Петров, стр. 453.
Такива скитници власи fкуuовласи), някои от които полупобълrарени, е имало в
,so
uяла България, вкл. Търиовско и Шуменско, вж. К. И р е ч е к, пое. съч. , стр. 135, 138,
142, 144.
61 Вж. Стр. Димитров и Р. Стойков, пое. съч., стр. 192 .
._ ~)'3tат - Рус~

49
 менджия; един „ кехая" [пазач]: Марин Кехая; и един „грам атик": Тодор
Грамати к.
Както се в ижда, има известно, макар и минимално, увел ич ение на
лицата, свързани с някаква специална професия, различна от селскосто­
панската. Очевидно е, че домашното занаятч ийство, макар и в зачатъчна
форма [терзийството], вече е същес твувало в Бяла и то се t преда вало от
баща на син.62
Турските извори от XVIII в. ни дават и първите сведен ия з а войни­
ганите в Бяла. Пр ез турското робство, вероятно от около средата на
XVII в„ значителна част от нейните жител и били войнигани, което внася­
ло особен облик н а селището и във взаимоотнош еннята между българ­
ското население.
Извес тн о е, че войниганите [войнуците]63 са били най-значителната и
многобройна част от т. нар. население със специално прtднаэначе ние [или
задължения]. Основното задължение на войни rаните било да служат в
султанските обори, да се грижат за конете, да косят ливадит е. По врtме
на война те придружавали войс ката и изпълнявали същата обозна служба.
Заради тази своя служба те били поставени при по-различни условия от
останалото немюсюлма нско население, което не правело положението
им . по-добр о. За не йното изпъл к ение те получавали спtциален парцел
земя, · нарече н „ бащи ния", която не била подчинен а на местните турски
феодали, т. е. не влизала в леновете, а на централн ата турска власт.
· Самите войвигани също били подчинени на централната власт в л и­
цето на войнук-бея [началника на войниганите]; на него били подчин е­
ни санджак-войнук-бейовете [окръжните началници], а на тях- войнушки­
те ч ерибашии [околийски началн ици]. Единствено последните са имали
право да съдят войниганите и да събират определените за тях данъци.
Обикновено не е имало чисто войнишки села, а в даде н о сели ще се опр е­
деляли по няколко фамилии, в които во.йниганската служба се предавала
-О-Р ..баща , на син. Войниганите се групи рали в групи, нар. „гюндер" (копне),
-от п о трима души, ако са пешаци, и по четирима, ако са кон ници. Едини.ят
-<>1' · тях е ·войнук, а останалите помощници. Всяка година напролет едИн
от тях отивал на с лу жба в Цар11rра д, където раб отил през цялото лято.
По такъв начин вс еки един от пе шаците бил длъжен да отива на служ­
ба веднъж · в rри го дини. Но това било само законното положение-, което
далеч не било спазвано от самата централна власт. Фактически войнига·
ните били викани всякога, когато държавата имала нужда от тях.
За своята служба войниганите били освободени от някои данъ ци,
които пла щала оби кно ве н ата рая. Според закон а те били освободени от
:харадж [ по головен данък], испе ндже [поземлен данък], от десятъка на
продуктите от техните бащинии, от данъците върху кошерите, сеното,
дървата, свинете, овцете [до 100 глави], от данъците, влизащи в катего­
рията „ авариз-и дивание ве текалиф-и йорифие" [извънредни данъци],IU
62 Изказвам б.>Jаrодарност 1:1а др . Руси Стойков, коАто ме запозна със съдържанието
на двата рег11tтъра за дж11з11е. •
„,_ · · 63 Изопачено от българското .воnн ик• и означаващо спеuиапно българин ; оби к н.
voynuk, също voynik ; мн. ч . на перс 11llски voynjgan и voynugan. В науч ната литература
са 11ъзпри ети тези назван ия, за да се отmtчават от истинските войници. Воllниганският
корпус с създаден през 1375 r. и е nросъществувм до края на турското робство.
вJ Вж. Б. U в с т кова, Извънрсдшt данъци 11 държавни повинности в бъnrарски„е
земи под турска власт, С. , 1955, стр. 19-66.

. 50
и от ангария. За сметка на това плащали данък „ копие" [rюндер акчеси]
в размер от I 6 акчета годишно, който отива л в с ултанс11ата хазн а, т. нар.
„свободни данъци [бад-у хава], налог за бракосъчетание, за всяка бъчва
вино, за войниганска къща, за издръжка на воАнигаиските началници
[мал-ъ макту - 18 акчета, по-късно у двоен]. През XVII в. войниганите
почнали да плащат и .цжизие, а в началото на ХVШ в. и де сятък от про­
изведеното в бащиниите им. Но ако даден войнига нин освен определената
м у бащиния нае мал и райетска зем я, той пла ща л за н ея всич ки ос т ан али
данъци, опреде лени за раята.

От всичко това става ясно, че положението на е ойниганите не б ило

по-леко от това на останалата рая. За сметка на някои данъчни о блекче­
ния те били принудени да отиват на тежка служба по време на на й-уси­
лената полска работа за около 6 месеца. Изме н ена била само форм ата на
експлоатацията, но не и нейната интензивност. При това наред с настъп­
ващата криза в Ту рската империя от XVII в. насам различните форми на
експлоатация непрекъснато се увел ичавали, което тлас кало войниганите
все по-често към активни форми на класова борба .
Привеждаме тези кратки бележки за войниганите, почерпани от исто­
рическата литература, 66 тъй като, както ще видим, те напълно се отна~~т
и за войниганите в Бяла. „
Единият от известните ни документи се отнася към XVIII в. и прЕщ­
ставлява с пи сък на войниганите в Бяла.116 За съжаление, долната част на
регистъра липсва, вследствие което списъкът на лицата е непълен . Не
може да се определи и приблизителният им брой, тъй като няма за пазен
нито един цял лист.

Списъкът е озаглавен: „Войнугани под командата на Ахме д паша.

Село Бяла, спадащо към Сахра ". Ахмед паша е вероятно името на мест­
ния окръжен началник на войниганите [в случая викополския войнук­
савджак-б е й]. Що се отнася до Сахра, това е название на една от нахи­
ите67 в Търновската каза, която е съществувала до Освобождевието.6в
След това следва списъкът на лицата. З апазени са имената на 84 ду­
ши: 28 войнига ни с техните помощници [ на всеки по двама]. Със сигур­
ност може да се установи броят на още 12 групи [„гюндера"; 36 души],
или всичко 120 войнигани и помощници. Като се има предвид, че тази

65 Вж. r.
Гълъб о в, Осма но-турски извори за българската история, свезка l , • Го ­
дишни к на Софийския университет, Историко-филологически факултет • , к н. XXXIV, 2, 1938 ;
свезка Ш, пак там, т. XXXIX, 1942/43; В. Му та ф ч и е в а, Към въпроса за положението
на воАнушкото население, . Известия за 1952 г. • (Държавна библиотека . В. Коларов • ),
стр. 247- 276; от същ и я а втор, Категориите зависимо население в нашите земи под
турска власт, . Известия на Института за история•, 9, 1960, стр. 68 - 70, 79 - 82; В.
U в е т к о в а, Принос към изучаването на турския феодализъм в бъл гарск11те земи през
XV-XVI в. , . Известия на Ин-та за бълг. история•, 6, 1956, стр. 160 - 162.
66 Народна б ибл иоте ка .Кирил и Методиn •, О риента.1ски отдел, ф. 11 4, а. ед. 513,
.1. 10, 11.
67 Нахия - административна единица , по-малка от каза \окол и я} и по-голяма от общи на.
68 Но град с такова име не !: съществувал ; вж. Р. Сто 11 к о в, За някои неясноти и
грешки в nоселищната ни литература, с п . .Историчfски 11рег.1ед•, год. XV, 1959, ки. 1,
стр. 109; Хаджи Калфа (1609-1657 r.J пише за .Зах ра, кадъпък близо до Дунава . . . Нао­
коло са кадълъuите Тирнава [Търново], Систов (Свищов], Русчук • ; според Ст. Аргиров
•тук местоположение(то] би отговаряло на Бяла. но за нейното минало нямаме никакви ис­
торически сведения • (. Ру мел ия и Босна. Географски описал Мустафа беи Абдула х Хадж и
Калфа •, Превел и снабдил с обяснител ни бележк и Ст. Арrиров, сп .• Архив за посел ищнн
проучliани~· . 1 rод. , 1938, ки. 2, стр. 89] ; сравни Zizlra z в картата на Г. Меркатор.

51
 цифра е относително висока, може
да се предположи, че общият брой
на войниганИте не е бил много п о­
голям от нея. В това ни уб е ждава и
обстоятелст вото, че през 1716 г. в
цялата Търновска каза, към която
спада и Бяла, е имало всичко 522
души работоспособни войнигани.69
Както се спомена, войниган ит е
са описани. в групи по трима: един

войнук и двама помощника, като

за всеки един е указан размерът
на .бащинията" :
пВой нук Петко син на Ташо:
f ниви - 15, лозя- 3, харман и гра­
дин а - 2;
П о мощници:
Крум син на Душин : ниви -
15, лозя - 3, харман и градина
-2; .
Стано син на Тане - Мала
Черква: нивн - 15, лозя - 3
харман - 2."
Цифрата означава размера на
ползваната земя в дюнюми.70
Както се вижда от списъка,
вси чки са ползвали равно коли­
чество земя. При това трябва да
се отбележи, че на войниганите
били предоставяни най-добрите
парцели.

Като сравняваме име ната на

лицата в т ози списък с предиш­
ните два, прави впечатление, че тt
Обр. 2. Списък на воАниrаиите от Б11ла почти не се покриват. Имаме само
XV/II в. (на•1ална страница) отдеЛни съвпадения: Костадин син
Г-ig. 2. Liste der Woiniganeп vоп Bjala, на Добре и Петре син на Тодор.
18 rb. (Erste Seite) Близки са : Руси син на Димо и
Рузко син на Димитър; Рад син
на Иван и Рад син на Йовчо. Има един случай с обратни н азвания :
Петко син н а Стоян и Стоян син на Петко. Но възможно е някои от съ­
. впаденията да са случайни.
Силно впечатление прави gбстоятелството, че много от имената сре­
щам е за първи път: Пелина, Иолин, Ботин, Симко, Драгослав, Рачо, Мар­
чо, Леко, Марти н, Бранк, Витан, Рачин, Балико, Тучине, Бабо, Кочар, Ки-

69 Вж. В. Му та ф 11 и е в а, Към въпроса за положението на воl!нушкото население,

. стр. 267; от nрНJюжени11 списък се вижда, че всички останали кази в Североизточна Бъп-
1·арJiЯ. са имали твърде маJJОброА но воАниганско населени~ : Разrрад 25 души, Търrовище
17, Нов11 Ilaзap 124, С1мистра 43, Севлиево 271, Провадия 4.
70 1 дюнюм = 920 кв. ы.
tap, Йотико, Корчан, Новак, Икто, Завин, Съртин и някои други. При
това някои от новите имена вървят заедно tба ща и син]: Крум син на
Душин, Леко син на Мартин, Рачо си!! на Марчо, Рачин син на Балико,
Дачин си н на Коч ар, Мартин с и н на Иолин, Новак син на Икто, но това.
съв~е м не е пра вило, а се отнася до отделни случаи. ·
От това обстоятелство можем да на п равим следните изводи: първо,­
че този сп исък е съставен значително по-късно от регистрите за джизието,

т. t . най-рано към средата или втората половина на ХVШ в., и, второ, по

времето между съставянето на тези регистри и войниганския в Бяла е.
ста нало някакво значително заселване на нови л и ца, българи, и това
тяхно заселване можем да го свържем именно в качеството им на вой­
ниrени и с необходимостта да бъдат снабдени със земя. Откъде с а.
идвали тези нови заселници, е трудно да се определи. Но от казаното
по-горе можем да предположим, че те са идвали от б а лканските и пред-.
балканските мt ста южно и югозападно от Бяла.
Изглежда. че повечето от тях отсядали на постоянно местож и телство
в Бяла, а други още не били скъсали със старото. За това нам ираме
изрично свидетелство в регистъра. Това са: „Стано син на Тане - Мала
черк ва [?)" [т. е. ж ивущ в това село] „Михне син на Кали, ж и вущ в
Долна Ли пн и ца" [Търновско], „Недельо син на Вълко, живущ в Ловеч~
и „ Пешо син на Симко, жи вущ в Горна Митрополия" [П левенско]. За
та к_ова пресе лване на войнигани от турската власт пише д-р Любомир
Милетич, който на вр е мето лично е събирал сведения щ· съвременници н а
турското робство: „Имало и в с. Войвода [Новоnазарско) двама войници,
ала те та м били преселени, а • темел-уйнуци" там немало".7 1
Че войниrан ите в Бяла били предимно заселени отвън, може би в
различно време, идва да ни убеди и отчуждението, кое то е съществу­
вало между тях и невойниганското население. Пак по сведе н ие на Л.
Милетич „ Бяла е било наполовин войнишко село. Имало двама бейове и
на единия се nо1<орявали войниците, а на другия - невойниците, които
се наричали „айникежи". Войн и ците не обичали да се женят с „айникежки•
и изобщо да се сродяват с айникежите. Едно време в Бяла се носели осо­
б ени калпаци, на около с кожа, горе чиста кожа, а опакото с кръстч & " .12
Тук думата . айни кеж и " е мест но изопачение на турската дума
.ха н е ке ш" , т. е. рая, която плаща в сички данъци .
Тази отчужденост, естествено, е била подсилена от разгледаните по­
горе особености на войниганския корпус, а също така и от стремежа на
турската власт да зап ази войниганското звание и бащиниите в едни и
същи фамилии. По този повод за войнига ните в Пловдивско Л. Милетич
пише: . за да не се разбъркват имотните отношения между войници и
рая, н а вой11иците било забранено да се женят с дъщери на раите " 73
Твърде е възможно и в Бяла да е съществувала п одобна забрана.

11 Л. М и л е т и ч, Поземлената собственост и воllн11шките бащини в турско време,

. Периодическо сnиса11ие на Българското к11ижовно дружество в София•, LXVI, год. XVll,
5-6 свезка, 1905, стр. 317.
72 Л. М и л е ти ч, Старото българско население в Североизточна България, стр. 179;
от същ и я автор, Поземлената собственост и во1111ишките бащини... , стр. 319 ·; от·
един турс.ки документ от 1580 г. се в11жда, че воllниrаните имали специални [черви] дрехи
11 калпаци [вж. Докуме нти за българската история, т. 111, 1940, стр. 15, № 33).
7S Л. М и пет и ч, Поземлената собстве ност и воllнишките бащини ... , стр. 32.1.

sa~
 Това деление на българското население в Бяла може да се отъждестви
и с едно друго деление, отнасящо се за цяла Се вероизточна Бъл гария,
между така нареч еното старо, „ хърцойско", население и nришълците, или
„ба~канджиите ". Последното се заселило тук през XVIII и началото на
XIX в. в различно време, като двете групи се раз~чавали една от друга
rю диалект, носия и самосъзнание [у всички балканджии е запазен спо·
менът за преселването и се знаят по родове].7~ Естествено, отъждествя­
ването на тези два вида деления не мож е да бъде пълно. Трудно е да
се допусне, че измежду старото българско население на Бяла не е имало
войнигани.
За съжаление, нямаме почти никакви конкретни сведения за положе­
нието на беленскитt войнигани. Но мож е да не се съмняваме, че то е
било същото, както и на останалите в страната. Това се вижда от една,
макар и кратка, бел е жка на Петко Славейков, отнасяща се за началото
на XIX в . : „На връщание от обиколката си по балканските села Трестени­
клията76 минал през с. Бяла, което такожде било тогаз едно от големите
села търновски. Христи янското население на това село били войници от
напред, та и по това време както и по -подире ходили още на Стамбол
войници уж, а службата им била да косят сено и да гледат царските и
пашов скит е кон ье, атове. • 76
Друг един извор от началото на XVIII в. ни запознава с ед ин любо­
питен епизод от живота на беле нските войнигани. Това е „ Изл ожение от
Осман, мирахор 77 на Първата султанска конюшня, до султана от 18 дже­
мази-юл-еввел 11:31 г." [8 аорил 1719 г.]. 78 В него се:: казва: „Аз съм че­
рибашия на войнуганите, подчинени на Първия султански обор, и са ми
подведомствени войнуганите от село Бяла, Търновско . Жителите на по­
менатото село .. . винаги се противят. Освен че от три години насам не
са си платили данъците и десетъка, те пречат за събирането им и от
другите войнугани и така прич.иняват вреда на фиска. За да не се раз­
стройва дисциплината на войнуганите, аз Ви моля да издадете ферман
до търновския кадия 7 9 в следния смисъл: тримата души войнугани, които
имат задължение към хазната, а са отказали да го платят, да б ъдат пр е­
дадени на дош~те от оджакаs0 каикчиив~, за да бъдат изпратени в Ua·
риград и се поставят на каторжна работа в терсаветоs2, та да се по­
правят. "
Съдържан ието на документа може да се разбере, като се има пред­
вид положението на войниганите към началото на XVllI в. Освободени
от зависимостта на местните турски феодали и администрация, както
видяхме, те били пряко подчинени на централната власт, която ги изпол­
звала за с ои собствени нужди и тази своя служба те наричали • тежка
74 Вж. Л. М и л е т и ч, Старото българско население в Североизточна България, стр.
19, 23-35, 58-71, 175- 182; Ст. Марк ов, пое. съч., стр. 50-51 .
75 Става дума за Мустафа паша Байрактар (1765-1808 г.].
7• n. Р. славей к о в, Исторически разкази ОТ ъшнаЛ11Те времена, .Пер11одическо,
списание... •, 1885, четвърто течение, кн. XIV, стр. 175.
11 Мирахор - начал ник на султанските конюшни.
78 Положението на българския народ под турското робство. Документи и материали
Събрал н редактирал Н. Тодоров, С., 1953, стр. 67.
79 Кадия - съдия .
80 Оджак - войсково поделе11ие, предимно на еничари.
11 Каикчия - лодкар.
82 Терсаие - държавна корабостронтелниuа (в Цариград).

54
ангария" [според Ханс Дерншвам, 1555 г.). Но въпреки това войниrан­
ският статут бил непрекъснато нарушаван както от местната администра­
ция, така и от преките войнигански н ачалници. „На първо МЯСТ(} та я
„привилегирована " категория рая е била прите с нявана с произволно ·съ­
биране на данъци, които по закон не трябвало да плаща.вз Особ"ено те­
жък бил гнетът на войни ганските черибашии. В един ферман до нико ­
nолския паша [на когото била подчинена и Бяла] от 1703 г. се казва, .tre
„техните насилия били и звън всякаква представа" .s'
Пр ез XVII в., заедно с настъпване на криз ата, в Турската импер·ю1
се увели чили нас илията, злоупотребите и незаконното събиране на данъци
от войниганите. Това довело до криза и в самия войниганс ки корпус.
Случаите на е.цинично и масово дезертиран е от служба, особено по време
на поход, станали обикновено явление. Към края на XVII и началото на
XVIII в. войниганите започнали да напускат и своите бащинии . и да се
изселват н а други места. Какъв бил размахът на това бягство, може да
се съди от обстоят елството, че в края на XVII в. от 5059 · войнига ни,
които тряб вало да фигурират в Никополската и Силистренската каза, на ­
лице се оказал и едва 1852 души.85
, С това обстеятелство трябва да бъде · обяснено отменяването tta вой­
нига нския институт, което станал о през 1715 г. със специален ферман .1:!6
Но този акт не само че не дал някакъ в положителен резултат, но . още
по вече влошил положението. От едн а страна, войниганите били прирав­
нени в данъчно отношение с останалата рая, от друга, поради своята
специфика войниганският корпус не е могъл да бъде ликвидиран с един
замах и през 1717 г. той отново бил възстановен с ферман. Ясно е, че
по това вре111е централната власт се чувствувала безс илна да се справи с
положението и необмислено се хвър.11 яла в противоречиви решения на
неотложните въn роси.87
Въз с тановявайки отново войниганския институт, държав ата ~е въз­
становила напълно старите привилегии и данъчни облекчения, ' а само за­
дълженията на войниганите. „След възстановяването на войнуклъка вой­
ну шкото население е плащало данъци, немного по-малки от тия на обик­
новената рая, но за разлика от нея е било принуде н о да изп ълнява теж·­
каrа си служба" .вв Един от тежките налози, който до 1715 г. вой ниганит-е
не давал и, бил д~сятъкът, но той не бил отменен заедно с въ·зстановя­
ването на войниганския и нститут, както се вижда и от нашия документ.
"Във връзка с новото данъчно увеличен ие стават чести и случаите, в
които войнуците са се противели да плащат данъците. Само за срок от
8 г,одини имаме н а ръка три документа, които потвърждават това• .89
Един от тях е приведеният по ·горе докум е нт за Бяла от 1719 г. За из­
ост рената класова борба с в идетелствува н е само фактът, че три мата~ бе -

вз В. Му та ф ч и е в а, Към въпроса за положението на воЯвушкото население,

стр. 255.
s1 П а к т а м, стр. 256.
86 Вж. п а к та м. стр. 264.
В• Вж. п а к т а м.
87 Приравнявайки през 1715-1717 r. воЯвиганите в данъчно отношение към обик но­
вената рая, държаватз ги обособила като отделна финансова единица, подчинена пряко на
централната власт, при това за тоз11 период данъците им се увеличили троЯно.
88 В. М у та ф ч и е в а, пое. съч. , стр. 270.
89 Пак там, стр. 270.

-55
 пенски войнигани енергично отказвали да плащат · данъците си; но под­
стрекавали и другите да не вършат тона. Засегната дълбоко в своите
интереси, централната власт издала строга присъда и „подстрекателите

войнуци били изпратени на каторга" .90

За беленските войнигани ·от ПО·КЪСНО време имаме малко сведения.
То.ва се дължи между другото и на западането на войниганския инсти­
тут и на удара, нанесен му през 1839 г., когато била създадена редовна­
та турска армия. Тогава войниганската служба ста нала незадължителн а,
но войниганите можели „доброволно" да отиват на работа срещу запла­
щане. През този късен период те били използвани за най-разнообразна
работа за нуждите на турската армия и отбраната.
Така от една заповед от 27 март 1837 г. до мухафъзите 91 в Русе и
Варна се вижда, че за стро ежите на варненската крепост преа 1836 г. от
Северна България е трябвало да б"ьдат доставени 1000 работници и 300
коли, от кои то 70 работници и 20 коли от Бяла. За 1837 г. е трябвало
също да се изпратят хора и коли, но половината от горното количество. 92
От таз11 заповед не се вижда какви са били тези работници, wo че
това са били войнигани, научаваме от Л. Милетич, който привежда ду­
мите н а селяни от с. Вардун, Османпазарско [Омуртагско]: „У Варн а ка­
· лята кат са правеха, ние ги пра(в]ехме. Султан Махмуд 98 кат излез е на
разход, ние до Девня път правихме, ние уйнуците - „салаурите" 9' рабо­
тихме. Имахме ча уш от наше село и от други села: от Градец, Мед­
ве н ... от Бяла [РушчушкоJ, от Черковна [Провадийско]. Баща м и кое
стрика ми ходили на Гюргюве трап да правят, кале да правят " .эs
От споме н атия турски документ се вижда, че и през първата поло ·
вина на XIX в. Бяла все още е имала значително количество войнигани,
тъй като нейното име е споменато между 6 града и 4 села в Северна
Бълrария 96 •

В началото н а XIX в. срещаме още веднъж името н а Бяла в исто­

рическата литература. От нася се за събитията, свърза н и с Руско-турската
война от 1806....:....1812 г„ когато руските воАски за пръв път влизат в
Бяла .
Войната била провокирана от правителството на Наполеонова Фран­
ция и водена в периода на сложна международна обстановка, когато

90 В. Мутафчиев а, стр. 270- 271.

91 Мухафъз(ин] - комендант на крепост.
92 Вж. Документи за българската история, т. /11, 1940, стр. 217- 218; Положението
на българския народ под турско робство, стр. 158.
~з Махмуд 11 [1808- 1839 r .] ; посещението на султана във Варна се отнася към на-
чалото t1a маА 1837 г. ·
9i Вероятно salapurya - вид малка лодка, гемия.
95 Л. Милети ч, Старото българско население в Североизточна България, СТР· 119;
вж. от същ и я автор : Поземлената собственост и войнишките бащини ... , стр. 318;
че на варненската крепост работи.111 воАниrани се вижда и от един друг турски документ
от 1832 г. (вж. Документи за българската история, т. 111, 1940, стр. 174, 1'.~ 316).
96 Последното ни известно споменаване на беленските воАниrани се отнася лак от
същото време; това е турски документ от 10 юли 1839 r., в коАто се говори за едно ко­
лективно оплакване на воАниганите от Летница, Бяла и Севлиево против данъчните зло·
употреби на турската администрация в Търново [вж. Документи за българската история,
т. Ш, 1940, стр. 242, Ni 447].
 главните сили на руската армия се намирали на западната граница. Въ­
преки редица успехи на руските войски, Турция не се признавала ,за по­
бедена и очаквала намесата на Франция. Опасността от Наполеоновото
нашествие ставала все по-реална и трябвало да се бърза. Ето защо през
1810 г. новият главнокомандуващ на руската армия, действуваща срещу
Турция, генерал граф Николай Каменски, насочил своите усилия срещу
силните турски крепости Русе и Шумен. На Н юни 1810 г. корпусът ни
ген.-лейт. Андрей Зае (1-и корпус] блокирал Русе и започнала продъл­
жителна обсада. Но турците · предприели енергични мtрки и започнали да
събират редовна и нередовна войска и да я насочват към Шумен и Ру­
се, Към средата на юли в долината на р. Янтра, в Бяла и редица други
пунктове започнали да с~ събират многочислени въоръжени шайки от
местното турско население, които агентите на турския военачалник
Босняк ага, изпратени от Русе, викали на пом ощ на крепостта и трево­
жили тила на русите. 97 Възникнала опасност да бъдат прекъснати връз­
ките на русите между Русе и Шумен. Затова ген. Н. Каменски решил
да се откаже от действията срещу Русе и да съсредоточи силите си
срещу Шумен .
На 11 юли се получило известие, че на р. Янтра, идваща от Свищов,
се събрала въоръжена турска тълпа, наброяваща около 3000 души, с
цел да се притече на помощ на Русе. Тогава срещу нея l>ил и1пратен
·един отряд начело с ген. - майор Алексей Бахметиев със задача да раз­
пръсне турцнте.98 На *1.7 юли отрядът преминал Янтра при с. Чаушкьой
[с. Ценово, северно от Бяла], но бил атакуван от повече от 3000-на пе- .'
хота и конница. След упорит шестчасов бой турците били разпръснатv,
като оставили на полесражението повече от 400 трупа ; били пленени 37
ду ши и едно орЪдие. Русите загубили около 50 души. Отрядът на ген.
Ал. Бахметиев се върнал на предишната си позиция край Русе.99
· Но с това работата не се свършила. На 26 юли на р. Янтра, близо
до Бяла, отново се появили въоръжени турски тълпи. На следващия ден
срещу тях бил насочен отрядът на ген. - майор Яков Кулньов, 100 който
на 28 юли открил неприятеля. Коwандирът на отряда, имайки само 800
души пехота и · виждайки многочислените турски тълпи, заели укрепени
позиции, не се решил да ги атакува и на 29 юли се оттеглил на 8 вер­
сти101 от Бяла. Тук на 31 август получил подкрепления, като броят на
отряда достигнал 2800 души. В него влизали Воронежки и Шлиселбург­
ски мушкетарски полк, Белоруски и Александрийски хусарски и три ка­
зашки полка и 14-и егерски полк. По това време Бяла, по думите на
rен._ Ал. Ланжерон, „не била укрепена, но била обградена с редути".102
Тя била заета от силен турски отряд от 5 или 6 хиляди души начело с
97 Вж. А. Н. Петров, Война Росени с Турци е й 1806-1812 rr., т. II/, Санктпетер­
бурr, 1887, стр. 87; вж. също записките на· 1·ен. Ал. Ланжерон в Documente privit6re !а
lstoria Romanilor. Urmare !а colectiunea lul. Е. de Hurmuzaki. Suplement 1, volumul 111,
1709-1812, Bucurescl, 1889, р. 267.
98 В отряда влизали полковете : Сибирски и 29-и· еrерски с 4 ескадрона от Алексан·
дрийските хусари и един полк казаци.
99 Вж. А. Н. Петров, пое. съч., стр. 98 ; Documente privlt6re la lstoria Romanllor
р. 271$-274.
100 Ген.-м. Я. Кулньов (1764- 1812 r.], убит в Отечествената война 1812 r.; за него
вж. В. По в с тя но й, Герой Отечественной войны 1812 rода, сп.• Военно-историческия
журнал•, 1963, № 7, стр. 127-128.
101 1 верста = 1067 м.
енергичния никополски комендант Гушанцали паша, който ~ намирал
тук по заповед на турския везир [находящ се в Шумен].
. На утрото на 1 август руският отряд настъпил към Бяла _И се ~ри­
ближил на пушечен изстрел от турските позиции. „Построявайки се на
височините, Кулвьов имал намерение да обхване двата фланга на против­
ника, прикрити в гората. Но неприятелят навреме заел гората, открил по
нашите войски силен огън и се хвърлил в атака, за да овладее артиле­
рията. Макар веячки атаки на турците да били отбити, но Кулньов_ ви­
дял невъзможността_ да овладее силната неприятелска позиция, вследст­
вие на което отново се оттеглил на 8 версти. Това отстъпление имало
за цел да подмами турците да излязат от укреплението в полето, тъй
като на разстояние на три версти от Бяла до самия Русе местността е
открита. Но турците останали в своите укрепления. Ето защо на отряда
на Кулньов било заповядано да се оттегли до село Тръстевик, на 15
версти от Янтра, и да прикрива Русе от тази страна. Всички пехотни
полкове освен два батальона да бъдат отправени обратно към Русе. • 1оз
По такъв начин първото сблъскване с турците в Бяла било безУ.с­
пешно за русите. Но с това рtшнтелната схватка била само отложена за
не~родължително време.
Към края на лятото на 1810 г. във войната между Русия и Турция
назрявали решит~лни събития. Неуспехът на руския щурм срещу Русе
на 22 юли и оттеглянето на руските войски от Шумен подтикнали вели­
кия везир Юсуф паша да мине в настъпление и да освободи блокирана­
та русенска крепост. Час т от неговата армия начело с Мухтар паша на­
стъп ил а по обиколен път от Шумен край Търново по Янтра през Бяла
до с . Батин. Тук преди това се била разположила и укрепила войск~та
н а Гушанцал и паша след оттеглянето на русите при Бяла, както и други
турски сили. Така към края на август при Батин се събрала огромна
турска армия, наброяваща около 40 000 души, под началството на Мух·
тар паша. Ген. Н. Каменски бил принуден да смеме обсадата на Русе и
да се насочи срещу Батин. Решителното сражение станало на 26 август
1810 г. Турците претърп ели пълен погром. 5000 души били убити и ра­
нени [заедно с които намерил смъртта си и Гушанцали паша], 5086 пле­
нени; останалите се разбягали [заедно с Мухтар паша]. С тази блестяща
по беда една от вай-добрите турски армии била извадена от строя.
Погромът на турците при Батин развързал ръцете на русите и ско­
ро един голям район бил очистен от турски войски. Още на втория
ден след сражението, на 28 август 1810 г. бил изпрате н отрядът на ге·
нерал-майор Иван СабанееR 10 ' да заеме Бяла. „Изпратени те по пътищата
разезди не срещнали никъде нови неприятелски сили. Отрядът на ген. - м.
Сабанеев сринал укрепленията в Бяла, заел Търново" 1 о11 и на 30 август
се върнал в лагера при Русе. Друг отряд заел Свищов. На 15 септем­
ври капитулирали без бой Русе и Гюргево. Същата есен .били заети и
крепостите Никопол, Плевен, Ловеч и Севлиево.

1ш Documente privit6re la lstoria Romanilor, р. 274.

100 А. Н. Пе тр ов, пое. съч., стр. 126-127 ; вж. също Documente privit6re la
lstoria RomanHor, р. 274 ; Воен ная энциклопедня, т. V, 1911, стр. 184.
101 Ген.-м: Ив. Саба неев (1 772-1829 r.); за него вж. В. П . Ни к ифор о в, А. В.
П о м aJ н а ц ки 11, А. В. Суворов и его совремевннкн, Ленинград, 1964, стр. 56-57.
1 А. Н. П ет р о в, пое. съч. , стр. 142- 143. ·

58
 СПираИки се на тези събития, би трябвало да се запитаме : каква е
била все пак участта на Бяла през тази война? Сведенията, с които раз._
полагаме, са твърде оскъдни, но освен това между тях има Известно
противоречие. А. Петров черпи своите сведения от военн ите донесения и
е пределно кратък. Другият историк на войната, А. Михайповскн-Да­
нилевски, е също така крат ък, но неговата дефиниция има по·ра.Злична
нюанс ировка : .Сабанеев унищожил укреплението Бяла" .106 Ген. Ал-. Лан­
жерон, който по това време се намирал край Русе, пише: „Преди капи­
тулацията на Русе граф Каменски изпрати генерал Сабанеев в Бяла,
която той намерил изоставена и я разрушил". 10 7 Но, както ще видим, и
това съобщени е не е напълно вярно. Ст. Марков пише, че Бяла „била
изгорена от русите" . 1 ов Това сведение той е почерпил вероятно от мест­
ното население, но във време, когато и последните оЧевидцИ на съби­
тието били отдавна починали, и този спомен станал твърде "общ и не­
определен. По-различно е сведението на д-р Вл. Матев в споменатото· му
по-горе писмо: „Руси за пръв път идват в Бяла след Батинската битка.„
Дядо Тони "Узунтонев отдавна го бях разпитал - помни казаците. Било
по возитба на снопье. Генерал Сабанеев разрушил укр еплението в
Бяла - навярно конака; развалините му стояха дълго време. На м·ясто­
то му сега е гимназията". Пред мен д-р Вл. Матев изрично подчерта,
че русите в своя набег разрушили само турския конак и не била разру­
шена нито една българска юъща, нито били извършени насилия над
българското население.
От всички тези сведения се вижда, че нито едно от тях не може
да се вземе за абсолютно дос товерно: едни поради своята краткост 11
характерна за времето си военна терминология, която в случая явно ге­

нерализира нещата, други поради своята отдале ченост от събитието, но

основани само на историческия спомен, в които, както е добре известно,
времето внася различни неверни неща {волею или неволею]. Всички т ези
съобщения обаче ни позволяват да направим извода, че по времето на
руското настъпление в Бяла са пострадали не само турските укрепления
и конакът. Турското население е имало достатъчно основание да се
опасява от русите поради ролята, която е играела Бяла в руския тил, и
без съмнение своевременно се е изтеглило. Трябва да се има предвид,
че µивилното турско население най-активно е участвувало във войната
против русит е. Възможно е и турската част на града да е пострадала.
Но за разрушаване на целия град не може да се говори, тъй като това
би било твърде необяснимо, а и бързината, с к9ято се е движел руският
отряд, изключва подобно едно тв ърдение.
Все пак трябва да се има предвид, че тази война се водила с из~
ключнтелно ожесточение и воюващите страни давали големи жертви.
Българският народ в района на полесраженията бил подхвърлен на го­
леми страдания и лишения. Френският консул Дьовал, който през ноем­
ври 1810 г. пътувал от Букурещ за Цариград, пише, че районът между
Русе и Търново би.тi превърнат в пустиня. 10э

106 М и х а 11 л о в с к и 11 - Д а н и л е в с к и й, Описание турецкоЯ войны в царство­

Qание императора Александра, с 1806·ro до 1812-ro rода, часть вторая, Санктпетербурr,
1843, стр. 88.
107 Documeпte privit6re la lstoria RomAпilor, р. 296.
1(18 Ст. Марко в, пое. съч., стр. 16.
100 Вж. Documeote privitбre la /storia RomAoilor, р. 60.

59
 Чt! ·588 ве бвJ!а ваnъпно разрушена, се вижда от едно сведение от
1811 г„ когато турците отново възлагат на градеца ролята на опорен
пункт в борбата срещу русите. През тази година за главнокомандуващ
111 руска'Ра армия на Дунавския фронт бил назначен прославеният руски
оолководец ген. Михаил Кутузов. В решителното сражение при Русе на
22 юни 1811 г. той разгромил напълно турската армия и предрешил бла­
гоприятния за Русия изход от войната. Малко по-късно в едно предписа­
ние на ген. М. Кутузов до ген.-лейт. Евгени Марков от 26 октомври
1811 г. се съобщава, .че в градчето Бяла от различни аяни били събра­
ни до 1500 души конница" .11°

От всичко казано дотук се вижда, че в началото на XIX в. поради

своето изгодно стратегическо положение Бяла се издига като най·много­
~дно селище в района между Русе, Търново, Свищов и Попова и ста­
ва негов естествен център. Самите съвременници го наричат вече градец.
Оживлевието на пътя Русе-Търново още повече благоприятствува за
неговото развитие в това направление, което довежда и до известен

икономически подем през епохата на Възраждането.

ПРИЛОЖЕНИЕ

СПИСЪК НА НА С ЕЛЕ Н И ЕТО ОТ С. Б Я Л А,

ПЛАЩАЩО ДАНЪКА ДЖИЗИЕ

[Извлечен от регистъра за джизието, събирано в Търновската каза,

края 17 - начало на 18 в. Народна библиотека „Кирил и Методий",
Ориент. отдел., Вд 97/ 12, л. la, 2а]. Превод Р. Стойков и П. Иванов

„Л и ц ат а от с р е д н а кат е гори я в с е л о Бял а :

Петко Кръстьо [ + ], Стано Димо [ + ], Герги Стано, Димитри Стана,
Костадин Герги [ + ], Герги Михне [ + ] младенец, Герги Грозю, Божан
f
Михне, Драгошин Герги + ?], Пtтре Папаз, Бойчо Уру м, Димитри Пейчо,
Неделчо Петко, Мръсне Меросанин] Иван, Стоян Иван, Урум Иван, Дра·
ган Стойко [ +],
Събе Петко, Петре Пуша [Бошо] [ + ], Драгош Друме,
Райчо Драгушин [ + ?], Иван Костадин [ +] българин е, Яно Неделчо,
Димитри Яно, Костадин Добре [ + ], Добре Райчо [ + ?], Петко Недялко [ +]
българин е, Черню Райчо, Яно Райчо, Герги Божан [ + ], Никола Драгне [ + ?]
младолик, Янко Боэаджи, Пушо Добре, ДИмитри Дорко, Иван Стоян бъл­
гарин е, Недялко Драги [ + ?], Иван Петко, Белко Найчо, Тошко Стефан
българин е, Урум Стойчо, Недялко чобан, Петр е Тодор [+], Райчо Иван [ +]
младолик, Мана Недялко [ + ], Петре Драгой [ + ], Драган Михне [ + J,
Тодор Драгне, Стоян Димитри [ + ], Райчо Стоян, Стойчо Петко, Стойчо
Аврам, Цоно Братан.
110 М. И. К у туз о в, Сборник документов, т. 111, под ред~ полк. Л. Г. Бескровного
Москва, 1952, стр. 677, № 776.

60
 От к а тегория нисша:

Иван Никола [+ ], Недялко Никола [ + ], Пею Яно [+ ], Костадин терэи ( +],

Рад Михо младолик, Герги Добре аргат младенец, Никола аргат, Ста н ю
Влаха [ +]
младенец, Илия Ра дко [ +
?] младенец, Недялко терэи, Златю
Драган [ +] младенец, Петко Тодор, Стоян Русин [ +] младенец, Герги
Стою [ + ],
Стою Герги, Тодор Калю българин е, Тодор Рад младенец,
Бойчо Никола, Иван Димитре младенец, Недялко Дан, Васил Тодор бъл­
гарин е, Райчо Яно, Петко хаймана [ + ], . . .
хаймана българин е, Иван
хаймана младенец, Драгой хаймана, ·Станко Влаха, Станю хаймана мла­
денец, Петко Станьо [ +],
Марчо Недялко българин е, Иван... младенец,
Калчо Илко, Черню Недялко [ +] бълга рин е, Мих не Хрието младенец.
Мързю Пет.ко, Мирю Димо [ +],
Нено хаймана младенец, Станко Недялко,
Димитре Иван [ +] младенец, Добри Герги, Драгошин Рад българин е,
Димитр е ха ймана, Стоян хаймана, Лазар хаймана българи н е, Драги Обре­
тен младенец, Стоян хаймана българин е, Марин Добре младенец, Петко
Стойчо (Стоян], Стоян Иван аргат (?] младенец, Брайко Райко аргат, Русе
Драган аргат."

3 а бел еж к а : На всички лица са дадени и отличителните белези - ръст, цвят яа

очите. веждите, брадата [ако има) ; тук привеждаме само възрастовите особености.
Със знака .+ • са отбелязани лнцата, чиито имена се повтарят и в следващия [ . ни­
кипопски•] регистър за джнзне.
 ZUR FROHEN GESCHICH T E DER S T ADT B J ALA

Е. Мi сhа i lо v

Zusammenfassung

Ober die frilhe Geschichte der Stadt Bjala giЬt es fast keine Quetlen .
.Es ist unbekannt wann die erste Siedlung an dieser Stel\e entstanden ist.
Aus zufi1llig gefundenen Gegensti111den und Spuren alter Siedlungeп ist ersicht-
, lich, dass· das Stadtgeblet schon seit dem frti11esten Altertum bewohnt war.
Die altesten Funde stammen aus dem 4. Jh. v. u. Z.; sie reichen Ыs in das
Mittelalter.
Ober die GrUndung der Stadt giЬt es einige Sagen, die sich noch unter
der hiesigen Bevolkerung erhalteп haben und von G. S. Rakovski iп seinem
Buch „Der Waldwanderer" aufgezeichriet sind. lhre Aпalyse erlaubl zu.
schliessen, dass die Stadt am Anfang der Tilrkenherrschaft entstaпden ist
und zwar wahrend der Periode der starken ttirkischen Kolonisation in Nord-
o st- Bu lgarieп. Die I3evo l keruпg eпtstammt aber den umJiegeпden Gegenden
oder hat wenigsteпs langere Zeit enge Beziehungen zu ihnen gehabl, deno
verschiedene Ortsnamen und Vorstellungen sind bodenstandig. Diese Schltisse
werden auch von westeuropaischen Karten aus dem 16.-17. Jh. bekraftigt.
Die erste Nennung der Stadt finden \Vir in einem tilrkischen Register
ftir die Kopfsteuer (иDzisije"). ln ihm sind 5 Hauser (Haushalte) angegeben.
Die geringe Einwohпe rzahl weist darauf hin, dass die Siedlung nicht frtiher
als im 16. Jl1. gegrtindet ist. Das Register ist aus dem Jahr 1618.
Die ni1chste Kunde stammt aus einem ttirkischen Register aus dem
letzten Jahrzehnt des 17. Jh. In ihm sind 135 SteuerzahJer (Bulgaren) ange-
ftihrt - 69 der mittleren Steuerklasse und 66 der niederen (Arme), aus der
hбheren Klasse gab es keine. Die ganze Bevolkerung hat damals a\so са.
350 Seelen gezahlt. Daraus ka11r1 man schliessen, dass die Siedlung im 17.
Jh. ihre Eimvohnerzahl ь~deutend erhoht hat, \VOhl meist durch Zuzug. Das
kann auch mit der Ernennung von Bja\a zu einer sogen. "Woiniganenк -
Siedlung verbunden werden. (Woiniganen sind Bulgaren, die in Kriegszeiten
filr die Versorgung der Armee mit Pferden, Futter, Wagen u. 's. w. zu sor-
gen hatten. Sie waren von anderen Abgaben befreit). ln dem Register werden
auch „Argati" genannt, das sind Besitzlose, \Velche auf den Landern der
ttirkischen Feodalen arbeiten mussten.
Aus dem 18. Jh. ist eine Namensliste von Woiniganen erhalten. Das
Dokument ist beschiidigt und nur 84 Namen sind zu lesen; ausserdem konnen
noch 36 weitere gezahit werden, zusammen also 120 Mann. In der Liste ist

62
auch die Ackerflache angegeb en~ die jeder Woinigan filr seinen Dienst be-
notigte. Aus dem Charakter der Namen ist zu schliessen, dass die meisten
dieser Leute von den umliegenden Dorfern gekommen sind. Nur etwa die
Halfte der Stadtbevolkerung tat diesen Dienst.
Wahrend des russisch-ttirkischen Krieges 1806 - 1812 fanden in der
Umgebung von Bjala Юlmpfe statt. Ат 28. August 1810, nach der Schlacht
von Batin, wurde die Stadt von einer russischen AЬteilung unter General 1.
Sabaneev eingenommen, wobei die tiirkischen Befestigungsanlagen zerstort
wurden.
 ИЗВЕСТИЯ МА НАРОДНИ~ МУЗЕЙ - РУСЕ
MITT EILUNGEN DES VOLKS/\\USEUMS - RUSSE
КНИГА (BUCH) 11, 1966

ИЗ ДЕЙНОСТТА НА РУСЕНСКИЯ РЕВОЛЮ­

ЦИОНЕН КОМИТЕТ (1871-1877 r.)

ЖЕЧКА СИРОМАХОВА

През последните години на турското робство Русе се оформил нато

голям търговски, транспортен, културен и военен център. За т ова благо­
приятствувало стратегическото му местоположение - на пътя м ежду
Влашко, Молдова, Трансилвания и Турската империя. Това осигурявало
и удобна връзка с австро-унгарските владения и Русия. В средата на
XIX в. той бил вече силна турска крепост, най-голямото дунавско при­
станище във владенията на Турция и многохиляден оживен търгов с ки
град. От 1864 г. до Освобождението Русе е седалище на Дун авския
вилает. Сега тук още по-силно с е почувст вувал стремежът на турските
властници към експлоатиране, подтиснане и отоманизиране на българско­
то население. Оттук излизали турски разпо редби и пос:rановления за
обширния вилает. Тук са били съдени и изпращани на заточен ие и бе ­
силка много български синове за революционни прояви.
В Русе започнал да к ипи ожи вен ико.номиче ски и революционно-по­
литичесI<и ж и вот. Свободолюбивите идеи прониквали по различни пътища.
Честите pycr<o -турски войни засилвали борческ иg дух на рус енци. За то­
ва спомогнало и обстоятелството, че Ру се се намирал на границата
м ежду Турската империя и свободните вече княжества Влашко и
Мо.1Щова .
Борбата на русенци против турските поробители от части е отразе на
в някои на учни и зследвания и сnомени. 1 На нея е отделил по-широко
място Никола Обрете нов в своите споме1ш. 2 В н астоя щата работа авто­
рът си поставя задача въз основа на вече и звестни и новоиздирени ма­
териали да отрази в хро нологи чески ред по-цялостно дейността на Ру -

1 Ал. Б у р м о в, Български ревопюuиоие11 uer1тpane11 комитет, 11 из;.~„ С, 1950 ;

Д. С т р а ши м н ров, Васип Левски - ж11вот, дела 11 нзвор и, С. 1929; д. С т р а ши­
w и ров, Арх11в на Въэражданисто, т. 1, С, 1908; 11стор11я на Бъ.~гар11я , т. /, 11 изд„ С,
1963 ; Априлско въстание 1876, сборник от документи, т. 1 11 11, С, 1954, 1955; Н. Жеч е в,
Обществено-ревопюuионната деllност на Тома А. l<ърдж иев 11.0 Освобожде1н1ето, Изв. ин­
ститута Ботев-Левски, кн. 11, С, 1956; Д 11 м. Кост о в, Иларион Драгостинов - аnосто11
на свободата - 1876 г., Изв. института Ботев-Левски, ю1 . 1, С, 1954 ; 3 ах ар и Сто я­
н о в, Записки no българските въстания, С, 1890, и др.
2 Н. О бре тен· о в, Спомени за българските въстания, С, 1942.
5. Музеят - Pyte
65
сенския революционен комитет и участието на неговите дейци в нашето
националноосвободително движение.

Свободолюбивите идеи на русенци особено се засилили след 60 -т е

години на миналия век, когато се създават обективни условия за рево­
люционна борба. Те стават свидетели на редица бурни събития.
През 1853- 1854, 1861- 1862 г. градът е в обсега на революционна­
та дейност на Г. С. Раковски 3 , а в 1866 г. - на основания в Букурещ
Таен централен българсr<и комитет.4 През следващата 1867 г. недалеч от
Русе (при Тутракан) минала четата на Панайот Хитов, а от четата на
Филип Тотю 13 четници били обесени в Русе. 5 В същата година на ру­
сенското пристанище в австрийския параход „Германия" били зверски
убити организаторите на Втората българска легия, революционерите Ни ·
кола Воеводов и Цвятко Павлович.6 През следващата 1868 г. в четата на
Стефан Караджа и Хаджи Димитър участвували и русенци. След разгро­
мяването И тук били докарани част от четниците с войводата Стефан
Караджа. 7 Русенци Оили свидетели на жестокости и бесилки. Всичко то­
ва безспорно оказало влияние на населението, особено на будната мла­
деж, която става ядро на основания по-късно революционен комитет.
Основаното през 1866 г. читалище „Зора" допринася з а културното
издигане на тези ентусиазирани младежи, които развивали разнообразна
културно-просветна дейност - театрална, певческа, лекционна и пр.8 В
1867 г. те изразили недоволството си от чорбаджиите и асимилаторс к ата
политю<а на Мидхат паша, които искали сливането на българските и
турските училища, като нанъсали на площада пред I<онака брошурите, в
които се разглеждал този въпрос.э Също израз на недоволствата и м от
турс1<ото управление е издаденият от тях в няколко броя сатиричен ръ·
копи С' ен вестник "Поразия" .10 Някои от младежите заминали да продъл­
жат образованието си в Табор (Чехия), Цариград . и другаде и повечето
от тях продължавали да поддържат връзки с останалите в Русе дру­
гари. За свободолюбивите идеи на младежката група говори писмото на
Иван Данев от Табор от 4 април 1871 г.: „ ... братия, с нас заедно да
живей и расте онази мисъл, която отдавна, още когато сме били наедно,
сме си един другиму вдъхнали".11

з Архив Г. С. Раковск11, Писма 11 ръкоnис11 11а Раковски, т. /, С, 1952, с. 377, 491;

А .1. Б у р м о в. Бмгарски ... , с. 16; Истор11 я на България, с. 361 ; Д. С т р а ш им 11-
р о в, Васн11 Jleвcкi1 ... , с. 390 ; Н. О б р е те н о в, С11омен11 ... , с. 15, 46.
4 А .1. Б у р м о в, Та ен централен б·ь11гарск11 1юмитет, Истори 1 1сскн преглед, 1960,
liH. 2, С. 48, 5!).
5 Н. Обретенов, Споме1111 ..• , 87.
в Ду11ав, Jll, 199, 9 авг. 1867; 2,14, 27 авг. 1867; Н. О б р сте 11 о в, Спомени ... 87-90
7 J-1. О б р е те но в, Спомени ... , с. 92, 96.
8 Н. Обретенов, Спомени ... , с. 109-129. В куJ~турно-11росветния живот на чи-
талището взе.111 у•1а~т11е - Никола Обрете нов, Тома Кърджиев, Ради Иванов, Ганчо Кара­
маждраков, Йормн Сю1еонов, Иван Данев, Трифон Гаази, Вас11л Христов, Куни Кутинчев,
Петър Чернев, Пенчо Ч е рковски, И11арио11 Драгостинов, Георги Икономов, Никола Саке·
11арев, Никола Табаков, Тодор х. Ста11•1ев, Ве11ко Абаджиев и др.
9 Пак там, с. 8 1-82.
10 Ю р. И в а но в, Българск11 nер11одическ 11 печат, с. 579; Народна библиотека .Ки·
ри.11 и МетодиА• (НБКМ), БИА, П В 137.
11 Н. О бре те но в, Сnоме1111 ... , с. 111.

66
 Читалище то започнало да играе голяма роля в живота на русен­
ската младежка група и се превръща в революционно гнездо. Тук всеки
от тях можел да влезе спокойно, без подозрение да чете между легал­
ната и нелегална литература. За това допринася и Никола Обретенов,
който бил библиотекар на читалището. 12 След ос н оваването на Бъл гар­
ския революционен централен 1<омит ет (БРUК) в Буку рещ през Русе за­
почва да се внася в читалището за града и вътрешността на страната

Н икола Обр~тенов Димитър Горов

Nikola Obretenov Dimiter Gorov

Каравеловият вестник „ Свобода" , кореспонденция и оръжие.13 Градът

п остепенно се оформял като важно звено между БРUК и революционни­
те комитети в страната. Един от главните канал и между Румъния и
България минавал през Русе и читалище " Зора" започва да играе qсо­
бено голяма роля, когато се основава Русенският революционен комиt'~т.
От средата на 1871 г., още преди основаването тук на комитет,
Н. Обретенов бил одобрен от Любен Каравелов за връзк а между БРUК
и Търновския революционен комиrет. 14 Незабавно Н. Обрете1юв заедно с
12 Никола Тихов Обретенов е роден в Русе н 1849 г . в махалата Малък Варуш
четв·ьрти син на баба Тонка Обретенова. В 1864 r. завъ рш11л Главното българско у•1илище
11 едва 15-rод11111ен отишъл при баща си в rp. Исак•rа, където учителствувал 2 годин и и
през 1866 r. се завърнал в Русе. В края на 1867 става библ11оте1<ар на читалището до
есента на 1875 г. Баща му Тихо Обретенов бил среден эанаятч11я-търговец, коnто в
1869 г. се раэори11, и семеnството трудно преж ивявало. Н. Обрете11ов имал раЗJJи•11111 рево­
.1юuионн11 псевдон11ми - Н., No 54, Троп•rо, Кавръка, l<илата, Кобрата; Н. О бре тен о в,
Спомени . . . , с. 51, 64, 66-67; Окръжен държавен архив (ОДА) - Русе, ф. 14 К, оп. 1,
а. е. 9, л. 4-5.
isД. С т р а ш и м и ров, Васил Левски ... , с. 148, 554, 559, 563.
в Н. Обретенов, Спомен и .• • , с. 133- 134.

67
Дцмитър Горов (който работел в Гюргево) се свързват там с лодкаря
Дим11тър и турчина Ибрахим Османов, лодкар в Русе, които пътували
по своя работа между Русе - Гюргево. 1 б Чрез тях пренасят кореспондсн·
ция, вестници, оръжие, нелегално прехвърлят революционери и np.16 Ни­
к~ла О бретенов посветил своята тайна и на семейството си начело с
майка му баба Тонка Обретенова. 17 Домът им, разположен на високия
дунавски бряг, с течение на време1 о станал, както читалище „Зора",
център на революционната борба в Русе.
Преди основаването на комитета турските власти твърдели, че в
Русе има комитет, който е във връзка с руския консул и готви въстание. 1 8
Все повече назрявала необходимосттеi от създаването на револю·
ционен комитет в Русе, който организирано да ръководи борбата против
турските поробители и да осъществява по-добра връзка с БРЦК в Бу·
курещ. През август с. г. помощникът на В. Левски Ангел Кънчев при­
стига от Букурещ в Русе със задача да основе таен революционен ко­
митет. За тази цел той се среща с Н. Обретенов и му разяснява необ­
ходимостта от създаването на такъв комитет: „Ангел ми повери как да
се образува русенски част ен революционен комитет, пише в спомените си
Н. Обретенов, като ми поръча да посветя в тая тайна моите изпитани и
верни другари, с които да образуваме комитета. "19 Н. Обретенов пристъ­
пил към работа и за по-голям успех му поискал агитационни мате­
риали „... защото, пише той, с тях става по-голям напредък и по·голяма
разпалителност дават на човека и друга здрава надежда занапред" .~0
Това писмо на Н. Обретенов е от м. септември, което показва, _ че той
веднага се е заел с изпълнението на поставената му от А. Кънчев задача.
По всяка вероятност Русенският революционен комитет фактически
е съществувал още през есента, но първото му протоколирзно събрание
е от 10 декември 1871 г. 2 1 Учредителите на комитета Никола Обрете­
нов, Тома Кърджиев и Ради Иванов извършили този исторически акт в
къщата на баба Тонка Обретенова.22 Комитетът е основан сравнително

1ь Дuщт~пр Горов е роден в Пещера r1рез 1842 г. в бедно семейство. В 1865 r.

отива в Браипа прн зет си Георгн Петрович - свещар. Тук усвоява този зана11т и се
премества на самостоя·rеш1а работа в Гюргево. Д. Горов играл голяма роля за създава­
нето, укрепването и 11зд11гането на Русе11ския ком11тет. До Освобождението тоf.1 е еди н от
най-преда ните революшюнни дейци, който н е жали сили и средства. Голем11ят му патр1ю­
тизъм, м~терналнат:~ обезпеченост и авторнтст пред румънските власти ro направили истин·
скн закрилник за русенските ем~1граити. Uялата дейност на Русенския комитет е тясно
свързана с неговото 11мс. Вснчки деf.\ствf1я н успехи на комитета през 7-rодишн ия му жи·
вот се дъ.1жат на голямата подкрепа 11 участие на Горов. Tof.I работил под псевдонимите
Калмуш Драгнев 11;1н Герас11м - Народен музеf.1 (НМ) - Русе, П 137 (пнсма от зет му
Г. Петрович до Н. ОGретснов).
1u Н. О б ре тен о в, Сnомсвн ... , с. 135-136.
17 n
а к та м.
зв НБКМ, БИА, 11 В 5874; 11 В 2183.
1з Н. О бре тен о в, Спомени ... , с. 138.
20 Па к та м, с. 139.
21 НМ -Русс, 11 182. Датите са дадени по стария стил.
2:! Пак там.
То.11а Антоно!J /{орджиев е роден в с. Арбанаси, Търновско, през 1850 г. Семей­
ството му се преселило в Русе в махалата Голям Варуш и тоf.1 посt:щавал Главното учи·
лище 11 Ис.1яххането (занаят~1ийско училище). Работил в печатницата като словослагател до
18711·., 1 871-1872г. бил секретар в Митрополията и 1873-1875r. учителствувал в с. Чер­
вена вода, Русенско. Баща му бил сапунджия (раз насял сапун с кон из русенските села)
и в 1876 г., заподозрян от турците като комитетски човек, бил убит. Произхожда от бедно

68
нъсно, вЪпреки че преди това е служел за връзка межд у БРЦК - Буку­
рещ и вътрешността на страната. Докато в д.ругит t! градове и села са
основани комитети в 1869-1870 г., тук това става едва в края на 1871 г.
Една от причините за това е, че в Русе като граничен вилаетски град,
където турската войска и шпиони били извънредно много, е било трудно и
опасно да се сложи началото на една такава организация. От друга страна,
въпреки че в Русе е имало Судна, дейна и ентусиазирана младежка група,

Тома Кърджиев Ради Иванов

Toma Kardziev Radi Iwanov

която била готова доста време преди това да се влее в революционната

борба, а е организиран а по-късно, можем да си обясним, че тук е лип­
свал опитен, зрял деятел, който да ги въведе в тази борба.
На първото комитетско събрание било решено да поканят и „И", и
„К", т. е. Георги Икон омов 23 и Костаки Симеонов2 ~. На събрание от 17
семейство. Имал следн11те псевдоними: • т•, № 104, Уста Георги, бай Генчо, баА Георг11,
Скитников - Н. Ж е ч· е в, Обществено·революшюнната деА1юст .. „ с. 189- 190 ; НМ­
Русе, 11, 182; ОДА, ф. 44, on. 1. а. е. 51, л. 17; ф. 59, оп. 1, а. е. 41, л. 96.
Ради Иванов е роден в Русе в 1848 r. в бедно семеАство, в крайната махала Чукур
чифлик. Завършил Главното училище, рзботеАки като чирак. След това постъпил в Бу·
курещ в търговска кантора, уч11телствува11 и в 1874 г. е жп. чюювник no тtнията Хар·
манлиА-Одрин. Владеел френски, немск1t, англиАски, румънски, отчасти руски и гръцки
език. Известни са псевдонимите му .Р • , № 80, Бляrа (Вляга), .г. Б."-НМ-Русе, 11, 184;
А с п. Е ма н у 11 лов, Захари Стоянов - неиздадени съчинения, С, 1943, с. 520.
2З Г1орги Икон.о.1сов е роден в Сливен 1846. r. По-късно семейството му се пресе­
.1ило в Русе. Баща му бил свещеник. Двамата братя Иван и Георги били <rленове на ко·
митета. Дейността на Г. Икономов в Русенския комитет е краткотраАна. След убийството

69
де1Сември комитетът взел важн и решения: да агитира б11изки и познати
за материална и морална подкрепа, за посвобождение и балканска ре ­
публика" .2б В своята дейност той се ръководи и възприема напълно идео­
логията на БРUК за безкомпромисна борба против турс:кото иго. Набе­
лязал и мерки как;да се постави в по-голяма тайна делото и как да се
свързва с други лица - негови съмишленици. На това събрание се взело
решение комитетът да не наброява пове­
че от 7 души. 26 На петото събрание вече
се разпределят длъжностите между чле­
новете: Икономов - касиер, Иванов -
секретар, Обретенов - поверител в делото,
а Кърджиев и Симеонов - членове. 27 В
протокола е отбелязано, че русенци са
готови да подпомогнат делото и се въз­
ла га на Н. Обретенов да им дава доку­
мент. От протоколите на следващите съ­
брания на 28 деке мври 187 J г., 4, 11 и 21
януари и 3, 9 февруари на 1872 г. се аиж­
да, ч е те редовно са водил и отчет на по­
стъпилите суми, които не стояли в едно
лице, а се предавали от един на друг.2 i
Един месец след основаването на комите­
та от събраната сума предават н а А. Кън ­
чев 1000 гроша и след м~сец получават
разписки за предадените му на два пъти
пари.2 9
След двумесечен живот Русенският
комитет на събранието си от 15 февруари
решил да изпълни трудна задача -без
Георги Икономов знанието на БРUК да пристъпи към убий­
Georgi Ikonomov ството на Стоян Пенев, бивш слово слага­
тел в печатницата на Каравелов. В мо­
мента той бил в Русе и заплашвал да предаде познатите нему съ­
трудници от революционното дело. Георги Икономов и Тома Кърд·
жиев изпълнили успешно задачата и първият, леко ранен, бил прехвър·

на шпионина Ст. Пенев избягал в Румъющ 110 скоро се върнал и отrук отишъл в Пле ­
вен, отта~1 през Т. Мъгурели - в1,в вътре11111остта на страната и постъпил на работа по
жп. линия Букурещ - Браила, а в 1873 г. по жп. лин11я Харман1rи - Одрин. ТоА имал
псевдонимите . и•. № 91, Аспарух, К . Г. (Кара Георги) - Н . О бре тен о в, Спомени ...,
с. 146, 523; А с п. Е ма 11 у и лов, Захари Стоянов..., с. 523; НМ - Русе, 11 182.
2 1 /(остаки Си.меон.ов б~~л също от Сливен и приет за член на комитета на вто­
рото събран11е. Tol! се · подписва.1 с инициалите .s·, № 114. ДеUността му е краткотраuна,
понеже починал рано - НМ-Русе, 11, 186.
:!!> НМ-Русе, Il, 182.
~s Пак там.
27 Пак там.
28 11 а к там.
29 Пак там; НБl<М, БИА, //. В, 407 (кв11танция № 2865 от l март 1872 r. за
приети от БРЧК, т. е. Бъ.'1Гарсю1 частен революцио11е11 комитет, и н а гърба на
104 rp.
квитанцията Н. Обретенов отбелязал, че неин 11ритежател е Кръстю Петков от Русе, по
професия кожухар.

70
лен в Румъния.зо Съмненията по убийството паднали върху Никола Об­
ретенов, Тома Кърджиев, Ради Иванов, Никола Табаков и дру ги, които
били арестувани и повече от месец задържан и в з атвора, без да може
турската власт да установи истината.зо
В това време А нгел Кънчев дошъл в Русе на път з а Г юрrево и ве­
роятно, като е научил за арестуването на русенските дейци, бил неспокоен
при задържането му на пристанището и прибягнал до самоубийство.3 1

Иларион Драгостинов Ганчо Карамаждраков

Ilarioп Dragostinov Gantscl10 Karamazdrakov

След освобождаването им русенските революцион ер и продълж.или

да провеждат своите събрания и от протоколн ата книга се вижда, че
Н. О бретенов бил изпратен по работа в Букурещ, където трябвало да
занесе отчет за извършената работа, да потърси нови сътрудници , поне­
же работата се увеличила, и да присъствува на Първото общо събр а ние
през апри,11 1872 r. Отбелязано е още, че и ново приетият член на коми­
тета Иларион Драгостинов е спеч елил доверието им и се изпраща съ що

so Н. О б р е т е н о в, Спомени ..., с. 146 ; Н. Ж е ч е 11, Обществено-революuион ­

ната дейност..., с. 195.
31 Самоубийството на А. Кънчев доста разстроило и първе11ците на града, понеже в .
•Дунав • поместил от гръцкия 11• • Визант11с • обвинението, че в А. Кънчев е намерен спи ­
сък с имената на комитетските хора, между които и нме11а на български чорбадж1ш от 14
града в България. От една чернова на Русенската митро11олия се вижда, че бил изготвен
протест: •. . • Българското народонаселение от Русее, като знае да е негов член само­
убиецът Анrеп Кънчев, не може освен да мисли, че 11ашият град наR-6лизко се закача от
.1екето, което тъй лукаво отд1ва в~ствик .Дую в• нэ българск11я народ.• - ОДА-Русе,
ф. 43, cn. 1, а. е. 19, л. 143; НБКМ, БИА, 11 В, 1094.

71
за делегат.э 2 Поради отсъствието на някои членове на комитета от града
и чакане новия устав следващото събрание станало на 27 август. И сега
уточнили разходите от касата и отбелязали: "Занапред като са тури
вече в точно изпълнение новий устав, за редовното и неотложно изпъл­
нение на длъжността наложена от тукашния Ч. К. (б. м. - частен коми­
тет) - решава са да пове­
ри дялото на още няколко
приятели, съвременно от се­
га изменява са тази система
за белязане на решенията,
както и имената на дейците
се назначават инак. •зз На то­
ва събрание било взето ре ·
шение новоприетият член
Ганчо Карамаждраков3 l да
носи името „Динсиз" и всич­
ки останали вместо инициа­
лите си или числа, които има­
ли досега, получили други
псевдоними : Н. Обретенов
- Кавръков, Т. Кърджиев
- Твердо, Г. Икономов -
Аспарух, Ил. Драгостинов -
Берислав. Приета била остав­
ката на Р. Иванов, понеже
напускал града, за да търси
работа. Също така е отбеля­
зано, че „S", т. е. Коста­
ки Симеонов, се поминал
И Пр.Зб
От ос новаването на ко­
Протоколната книга на Русенския революционен митета до последното събра­
ком11тет
ние на 27 август 1872 г. би­
Das Protokollbuch des Revolutionskomitees von
Russe ли протоколирани всичко 17
събрания. От тях се вижда,
че комитетът имал 7 члена, от които единият починал, а другият напуснал
временно града. В този начален период на дейност Русе11с1<ият револю-

32 flAap ион Иванов Драгостинов е роден в с. Арбанаси, Търновск(}, през 1852 -

1853 г. Зав Ършил Главното уч11лнще в Търн ово и в 1869 r. дошъ11 в Русе да търс11 ра­
бота . Постъпил като секретар в една търговска фирма, след това станал комисионер, през
1874 г. - жп. чиновник телеграфист. Последните две длъжности са му J1.авали голяма
възможност да бъде в услуга на комитета. Владеел гръцки, френски, румънски и турски
език. Баща му бил търговец, който отпосле западнал. Притежавал псевлонимите .№ 451/'2,
Берислав, Лудото Уруче, Дядо Драгой, Лолчо, Твой Кумец - НМ-Русе, 11, 182; Д 11 м.
Кост о в, Иларион Драгостинов .. „ с. 143- 151.
зз НМ-Русе, 1, 182.
Зl Ганчо Цанев Каралtаждракое е роден в Русе в Мечка махала. Той бил буден и
образован младеж, деен почти през целия период на съществуването на комитета. Лроиз­
хож.да от многолюдно земе.аелско семей ство. След като Р. Иванов напуща града , той ста­
нал касиер на комитета . Имал псевдонимите Динсиз, Хекима, Kapareyp - НМ - Русе, I,
184 ; Ръкописни спомени от племенника му Д. Карамаждраков.
S5 НМ - Русе, II, 182.

72
ционен комитет трябвало да следи за редовното приемане и препр а щане
на в. „Свобода" и кореспонденцията, които комитетът получавал освен
чрез лодкарите, но и чрез руското консулство.з6 От Гюргево за Русе би­
ли пренесени от баба Тонка и дъщеря И Петрана с помощта на дру ги
предани на революционното де ло жени военна униформа и оръжие за
В. Левски.37 Комитетът е уреждал тук срещи на видни революционни
дейци и пр.зs Обикновено писмата за
комитета се надписвали до видния

русенец Петър С. Златов и при обиск

на куриера адресът не будел по­
дозрение. Писмата се пишели още с
т. н. „скара" - шифър или с хими­
ческо мастило и отгоре следвал
текст с обикновено съдържэ.ние.зо
От писмо на Н. Обретенов до Тър­
новски я комитет се вижда, че коми­

тетът в Русе работел предпазливо и

срещал редица трудности : „ ... кол­
кото за нас, ний тук като сме в цен­
търът н а Веляе тът и сме заобиколе·
ни някога от разни шпиони срещаме
спън ки за скорошното и напълно
турение в действие уставът колкото
е възможно". 4 о
В Русенския революционен ко­
м итет постъпил и Нико ла Табаков.41
В сградата, където се е помещавало
читалището, той държал кафене и
заедно с приятеля си Н. Обретенов,
както пише Зах. Стоянов, „. . . за­ Никола Табаков
ве ждаха в Русчук Българския ком и ­ Nikola Tabakov
тет" .42 Тук те укривали част от ма­
те риалите, пренасяни от Румъния, и по спомените на З ах. Стоянов „глав­
ното обаче място, дето се съхраняваха комитеrски принадлежности в
Русчук, не беше читалището, то се намираше в 1<ъщата на Н. Обретенов,
под строгия контрол на старата му майка, баба Тонка" .4 з Дейн и чл е нове
н а комитета стават и Коста Григоров, касиер на читалището през
1870-1872, 1875-1876 г.,4 ~ Захари Сrоянов4 б и Ангел П()nов, жп. слу-
зв Д. С т р а ши м 11 р ов, Васил Jlевски ..., с.554, 563; Н БКМ, БИА , 11 А. 9321,
З7 Д. С т р а ши м и ров, Васил Левски ... , с. 380; Н. О бре те и о u, С11оыени ...,
с. 161 - 165.
З8 НБКМ, БИА, II, В, 9321.
39 Н6КМ, БИА, 11 В, 45, 52; Н. О 6р е те 11 о в, Спомени..., с. 161; НМ - Русе,
//, 182.
'о НМ - Русе , 11, 184.
~1 Jiикола Юрданов Табаков е роде н в Русе през 1850., деен почт11 през целия
период на комитета. Имал псевдонимите Ашлака, Глбочо, Глобаря, Мекерето, Гурб, Нико­
лина - ОДА - Русе, ф. 59, ол . 1, а. е. 186, л. 55 ; НМ - Русе, 11, 184.
42 3 ах.
Сто я в о в, Записки . .., с. 74, 86.
(3 n
а к т а м, с. 100.
•~ Коста Гриzоров е роден в Свищов. заслужил читалищен и революционен деец.
Имал псевдоним Минарето. Не ыожахме да установим дали тоА не е същият, коАто се

73
жител, приятел на русенските революционери „още преди 1870 г.4 1! Коми­
тетът бил подпомаган и от братята Христо и Иордан Ганеви (Шекерджи),
търговци на захарни и зделия.4 7
През ян уари 1873 г. членове на Русенския комитет са инициато­
ри за нападението над гръцкия молитвен дом в Русе. 4 8 Турската власт
е подозряла, че това е де монстрация на революционно настроените мла­
дежи, за което управителят на вилаета Ессеид Хамди в доклад до Ца­
риград пише: „Просветените българи от младото поколение постъпват по
един твърде непрепоръчителен начин; освен това те добиват още по-голяма
сила и кураж за своите подвизи от разви външни подстрекателства. • 49
През 1873 г. за редовна връзка останал Н. Обретенов, а другите
революционни дейци се пръснали на различни места да търсят работа.
Те заели раэличви служби, което било в интерес на комитета. Така на·
пример Тома Кърджиев з апочнал да учителствува в с. Червена вода,
Русенско. Тук той извърш ил голяма про с ветн а, обществена и револю·
ционна дейност. В договора, ск лючен между него и селяните, от април
1874г. се казва: „... освен преподаванието на уроците в училището той
ще бъде черковен певец, а съвременно ще се грижи и за извършвание­
то на другите селски работи" .бО Но главната цел на неговото пребива·
ване тук е била да о с нове комитет.61 Иларион Драгостинов, търговски
агент по жп. линия и по-късно като телеграфист, и Ганчо Карамаждра­
ков, секретэр на турския комисар на железницата, са предавали ценни

сведения.62 Т. Кърджиев от Червена вода на 25 януари 1874 г. пише до

Н. Обретенов: „Хъ, Хакимина (б. м. - Г. Крамаждраков) станал кон­
дюкторин, тамам ?... зехме и желез ницата на ръка" .63 От писмата н 1
Н. Обретенов от втората половина на 1873 г. до Д. Горов в Гюргево и
Панайот Хитов в Белград се вижда, ч е чле новете на комитета Ради Ива­
нов и Георги И-кономов по стъпили на работа по жп. линия Харманли -
Одрин.б.~. През 1875 г. Захари Стоянов и Никола Табаков със съдействие
то на Р. Иванов също постъпили нэ. работа там.11 5 Петър Аргиров, член
на комитета, като телеграфист също предавал ценни сведения,б6
дава като роднина на цариградския търrонец Петър Попов, занимаващ се с търговия в
Русе - ОДА- Русе, ф. 58, оп. 1, а. е. 21, л. 12-13; ф. 59, оп. 1, а. е. 186, л. 48;
НБКМ-БИА, ф. 550, а. е. 4, л. 150, 156.
45 За х. С т о я в о в, ~ап11ски .. с. 100. „
46 НБКМ, БИА, Il В, 5.
47 НМ-Русе, 11, 157, 184, 423-432; ОДА - Русе, ф. 58, 01. 1, а. е. 21, л. 81-86
48 Н. Жечев, Обществеио-революционната деАност... , с. 195.
49 Докуме11ти за бъnгарска история, т. IV, С„ 1942, с. 23-25.
с.о ОДА - Русе, ф. 43, оп. 1, а. е. 23, л. 184.
ы Н. Обретенов, Споме11и .. с. 216. „
ь2 Дим. Костов, Иnарисш Драгостинов... , с. 151, 161; Н. Обретенов, Спо-
мени . . „ с. 166.
б3 НБКМ, БИА, 11 В, 77.
ы Д. С т р а ши м ир о в, Архив„ „ с. 114, 117.
Ь5 За х. Сто я но в, Записки .. , с. 123; Н. О бре тен о в, Спомени . •., с. 193;
А с п. Е ма н у и лов, Захари Стоянов.. с. 340. „
оо Петър Атахасов Ар~иров, русенец, телеграфист, член на комитета, Щоы В. Левски
61111 заловен и било съобщено в Русе, тоА веднага уведомил Н. Обретенов, за да вземе
предпазни мерки и укрие компрометиращите материали. Зах. Стоянон отрича тоR да е бил
рево11юц11011ер, а предал това важно съобщение на комитетски човек от личн и интереси.
По-късно се потвър.nипо, i;e тоА бил в услуга на комитета - НМ - Русе, 11, 171; НБКМ„
БИА, 11 В, 1041; Васил Левски (Дяконът) черти из живота му от Захари Стоянов, кри­
ти•1но 11здз11ие под редакцията на Ст. Кара!<остов, С. 1943, с. 120.

74
 След залавянето на Димитър Общи и Васил Левски голяма част от
дейността на революционната организация в страната станала достояние
на турската власт. За това през м. март Н. Обретенов и други револю ­
ционни дейци от няколко града се събрали в Търново и решили да сме­
нят псевдонимите си.s7 Русенският комитет приел името Кубрат, а членовете
му Кубратовци.б8 Голяма част от кореспонденцията на комитета се води
вече под това име (повечето от писмата са писани от Н. Обретенов).
През тази година 1<омитетът започва да · поддържа връзки с воеводата
Панайот Хитов, който от Белград го насочвал в неговата дейност. В
писмо до него от 29 март 1873 r. Кубрат му пише : „ Питай Каравелова
и той ще ви кажи де да си внасити писмата" .69 През м. април с. г. Н.
Обретенов осведомява Хитов за събирането им в Търново и решението
~ ... да стани главното събрание в Букурещ, както миналата година. . . и
тъй опълномощиха мене да· дода в Букурещ за да се с говора с брата
Любена " (б. м.-Л. Каравелов).60
През м. май на същата 1873 г. в Русе били докарани под арест учи­
телите Сава Геренов и Михаил Греков от Сливен и Минко Радославов
от Ески Джумая (Търговище), обвинени в разпространение на револю-
. ционна литература.61 М . Греков с ходатайството на руския консул на­
скоро бил освободен като б е сарабски поданик и остава в Русе до есента
на 1874 г. 62 Той успял да се свърже с Н. Обретенов чрез брата на Г.
Икономо в - Иван.вэ „Когато се запознах с Коля, пише М. Греков в спо­
мените си, той за комитета в Русчу1< беше „все и вся", т. е. той беше
предсt>дател, подпредседател, чл ен, кас и ер, тайна поща - всичко, с една
дума казано, той представляваше целия комитет. "6 1 Ето как Греков описва
другите членове на ко\lитета: „Тома Кърджиев, учител в Червена вода,
Георги х. Петров (б. м. - Георги х. Петкович) младо търговче 6 5, Иван и
Георги поп Тодорови (Георги 110-после си приписва фамилията Икономов),
Ради Иванов - кандидат за работа, Иларион Драгостинов - младо тър­
говче. Ганчо Карамаждраков, чиновник в управлен ието на железницата, и
един от най-мъдрите членове на комитета и Н. Табаков. Тоя послед ния
се навърташе около Коля в читалището и изпълняваше разни негови явни
и тайни поръчки. Около Коля се въртеше едно момче, което беше един
вид слуга на първия, това момче се зовеше Джендаки (б. м. - Зах. Стоя­
нов).66 М. Греков намира дейците, че са млади, неопитни и „...интели­
гентни само по дрехи" .67 Русенските революционери не са завършили
чужди училища, семинарии и пр., но благодарение на средата, в която ра­
ботят, и тяхната любознателност те са сравнително образовани за вре-
s1 Д. С т р а ш им и ров, Архив ..., с. 112.
ьв Н . О 6 р е тен о в, Спомени ... , с. 183-184.
59 Д. С т р а ш им и ров, Архив.. „с. 112.
&О Пак там.
61 Н. Обретенов, Спомени.. „ с. 193-194,
62 Централен исторически архив (ЦИА), ф. 250, оп. 1, а. е. 25, п. 200-218.
6З П а к т а м. Н. О 6 р е те н о в отбелязва, че Ив. Икономов е бил известно време
касиер на комитета. През 1874 г. напуснал града и бил на работа в търговска агенция в
Турну Северни - НБКМ. БИА, 11 В, 96.
6J ЦИА, ф. 250, оп. 1, а. е. 25, л. 200.
65 Гtopzu х. Петкоsич е роден в гр. Трявна и развива в Русе голяма революционна
деАност - ОДА-Русе, ф. 59, оп. 1, а. е. 186, л. 40.
66 ЦИА, ф. 250, оп. 1, а. е. 25, л. 208-209.
IYl Пак там, л. 212.

75
мето си. След като имаме предвид образованието, което получават ру­
сенските революционери, смятаме, че тази преценка на Греков е пресилена.
През август Кубратовци се допитват до П. Хитов дали освободе­
ният Греков да остане в Русе.69 Скоро под псевдонимите "Славомир" и
"Непозванов" той започва да работи в Русеяския комитет.69 Оттук пише
на Хитов, че е необходимо да се свика общо събрание, където да се из­
готви план за действие „... но преди
всичко, казва той, трябва да са под­
готвим на здравата когато излезим
да не тръгне народа да ни гони, но

да са съедини с нас което ште съ­

стави най-съществената наша сила,
без народа ние ни крачка не можем
нsправи".70 Такова събрание обаче П.
Хитов не можал да организира. За
по-голяма сигурност на писмата си
Кубратовци дават на П. Хитов ад­
рес до Захари Княжески и Димиrър
Карамftхайлов, чиновници в руското
консулс тво. 71 М. Греков пише в спо­
мените си , че той свързал Русен­
ския рtволюционен комитет с Хи·
тов, макар че това било направено
от комитета няколко месеца преди
той да дойде в Русе, а сега само
връзките се затвърдили. 72 През съ­
щата година Русенският комитет по­
ложил усилия да се съберат и по­
мощи от румънските градове за изне­
могващите заточеници в крепостта
Георг11 Петков11•1
Georgi Petl<ovits~l1 Акия.7 8 От писмото на Н. Обретенов
до брат му Ангел Обретенов в Акия
се вижда, че въпреки големит е усилия, не е постигнат резултат.7.f.
През 1874 г. дейността на комитета нараства, връзката с Хитов е
реnовна и по предложение на комитета той приема пс е вдонима Хе н рих
Герман.75 Комитетът настоявал Хитов да отиде в Букурещ и уговори през
пролетта въстание, защото народът бил вече готов. Той упреква войво­
дата, че мисли за женитба, и му пише: n• •• ние до толкози сме уверени
в работите си щото никаква сила ни е в състояни е да ни разубеди,
който е с нас той ние брат и подавами му ръка, който не тръгва с нас
той ние враг" 76• Това писмо е от началото на 1874 г., без точна дата и
на края завършва "Главният Централен Комитет в България Кубрат"

Gs Д. С т р а ши мир о в, Архив . . ., с. 114.

69 НМ-Русе, JI, 184; Н БКМ, БИА, 118, 69, 73. 76, 82, 83.
70 Д. Стр а ши ы и р ов, Архив... , с. 115- 116.
71 Пак там, с. 114-116.
12 Пак там, с. 112; ЦИА, ф. 250, on 1, а. е. 25, п. 223.
7З Д. Страшимиров, Архив... , с. 116-117.
74 НБКМ, БИА, 11 В, 35.
1s Д. С т р а ш и м и ров, Архив •... с. 123.
7С Пак там, с. 119- 121 ; ЦИА. ф. 250, on. 1, а. е. 25, л. 252.

76
Това идва да подскаже, че на Русенския революционен комитет са по­
ставени по-големи аадачи. На срещата с Хитов в Румъния от Русе зами­
нал Н. Обретенов. 71
Комитетът се активизира и в касовата книга от 187 4 г. фигурират
предаване на суми на П. Хитов, разноски за лица по отиване в Букурещ,
Червена вода, Шумен (Копаровград), Търговище, Търново, изпращане на
тепt>грами и др. 78 Теаи имена на селища говорят за връзки на Русенския
комитет със съответните комитети. Това се потвърждава и от Н. Обре­
тенов: „Успях да го възобновя (б. м. - Шуменския комитет)... обико­
лих Варна, Преслав, Ески Джумая, Осман Пазар, Разград и други места.
Навред гдето можахме съставихме комитети". 70 От кореспонденцията на
комитета - с Д. Горов, П. Хитов и Търновсния комитет се чувствуват
трудностите, при които работи комитетът, и голямата му заангажираност. 80
Н. Обретенов пише до брат си в Акия: „... в тези 10 месеца аз ни съм
са прибрал на едно място и то се за народно добро" . 81 Н. Обретенов и
Ил. Драгостинов се зан имавали и с приемане на оръжие, куршуми и др.
от Гюргево.82 Шуменският комитет е работил добре с Русенския, който
го подпомагал и наставлявал в дейността му: „Гледайте и съобразявайте
са според времето и обстоятелствата и вършете, защото ний сякога ни
иожим да бъдем при вас".83
БлагQJ~арение раздвижването на Русенския и Търновския комитет и
настояването им за свикване на събрание през юли и август 1874 г. със
знанието на П. Хитов Иван Драсов обикаля румънските градове, за да
се организира общо събрание в Букурещ.в~ От Русе Н. Обретенов оти­
шъл в Букурещ, където вместо Хитов, както той очаквал, се срещнал с
Драсов. Преди да отпътува, той пише до Търновския комитет : „... снощи
приехми от Хенрих Херман писмо от Гюргево който ни вика, днес ще
отидем и ще видим какво ще ни дяла".85 От тези думи се чувствува
отrоворността, която носи комитетът.
Резултат от срещите на Драсов с редица комитетски дейци е със­
тоялото се общо събрание в Букурещ на 20 и 21 август 1874 г.86 Ру­
сенският комитет изпратил за представители М. Греков и Н. Обрtте нов,
въпреки че протоколът на събранието е подписан само от Греков.8 7 Съб­
ранието възложило отговорни и трудни з адач и на Русенския комитет.
Сега той бил утвърден за Централен комитет за вътрешността на
страната.вв
В пълномощното до него, написано от Христо Ботев, се казва: „При­
временният Централен таен революционен комитет упълномощава Куб­
ратския комите т да извърши следующето: Д а издири и съживи угасна-
---- 11 НБКМ, БИА, 11 В, 79.
78 Пак там, 11 В, 85, 88, 148.
79 Н. О 6 р е те н о в, Спомени •.., с. 188.
во Д. С т р а ш 11 мир о в, Архив..., с. 125.
81 НБКМ, БИА, 11 В, 399.
82 Д. С т р а ши мир о в, Архив..., с. 127; НМ -Русе, 11, 184.
83 НБКМ, БИА, 11 В, 97,
81 Д. Страшимиров, Архив... , с. 217.
8.'1 НБКМ, БИА, 11 8, 105.
вs Д. Страшимир ов, Архив... , с. 218-219.
67 Н. О 6 р е тен о в, Спомени... , с. 193 ; НМ - Русе, 11, 629.
88 Панда пее в - О р манджи е в, Един документ но новата българска истор11я,
Иэв. историч. д-во, кн. Vll-Vlll, С, 1928, с. 223-224.

77
 лите подир софийската ката­
строфа тайни комит ети в Бъл ·
гарско и състави, колкото е въз­
можно повече, нови революци­

онни комите ти ". 89 Той трябва­

ло да работи така експедитив­
но, секретuо и организирано, че

след четири месеца на 26 де­

кември с. г. на главното съб­
рание в Букурещ да присъству­
ват представители от всички

краища на страната.90 Н е слу­

чайно на Русенския комитет се
е гласувало такова голямо до­
верие . Той месеци наред е ув~­
щавал П. Хитов, че трябва да
се работи за въстание, съжи­
вил комитетите в някои градо­
в~. поддържал редовни връзки
с Гюргево и Букурещ. Русен­
ският комитет бил главен ини ­
циатор да се свика общото съ­
брание.
В изпълнение на това ре­
шение Русенският революцио­
нен комитет засилил още пове ­
че връзките си с редица гра ­
дове от Североизточна Бъл-
„ , +. „_
~-: ~,..,,~'"У
41 • _ , • rария. Насочил вниманието си и
,,~&.„ ........ ~.-.-. .... """""''--,..-
. -" „
~а,. ~ ......... !.. ~ ...
' . към селата в края.
т
. к
ърджиев
· -~ - и. ~„,~~ 1
J-a. · и Н. Обретенов се заели да ор-
~- ~ „,_.')....,„~j,,._ 'i' ~ ~ 1 rанизират комитети в селата
lillr~«P<-- ~ ~... - ~ .....,,.....,_ ,... Червена вода, Ново село, Щрък-
• _.,. ..._ ....~ . ...... .1-...~ • ......... ~ ~ лево, Табачка, Кошов, Пепели-
.....,- _..._. -.-.'J.v/„. на, Х~оджекьой (Захари Cтoя­
/;trl.A. ~~ ~ ............ ~ fA.6 ново).9 1 В обиколката си из се-
~ лата Н. Обретенов разчитал 1-1 а

(!).
• · -s- _ ,
~t.„.Ji - ~и..·1-• „ ... t.A~,.... .J ")'-" „_-r.
учителя от с. Кошов Христо
·~r u,;Jl. {,._/fJJ •. Стоянов Кошовски и на русе-
• · ··
1 '1 f . неца Васил Ганев, който добре
• .. , позна вал тези села. 92 Червенс -
водс1<ият комитет работил най­
добре не само защото селото
Пълномощно от Б РUК - Букурещ до Русенски11 било чисто българско, с будно
рево11юuионен комитет население, но и защото тук учи ­
Die Bevollmiichtigнng des Zentralen Bulяariscl1en телствувал дейн ият Тома Кър­
Revolutionskomitees in Bukarest an das Revoluti- джиев и русенецът Велко Аба­
onskomitee von Russe aus dem Jahre 1874
джи~ в, известен също със сво­
бодолюбивите си идеи. За работата му по селата Абаджиев отбелязва:
„ . .. цяла годин а е работил учител11т Кърджиев по упътването на Н.

78
Обретенов и с помощта на двамата свещеници устроиха клонове в някои
чисто български села" .9з
М. Греков през м. октомври заминал да обходи градовете в Бесара­
бия, за да основе комитети и събере помощи.94 В писмо оттам той уве­
домил комитета как са преминали работите в Галац, Болград, Одеса, из­
пратил известна сума и не се върнал повече в Русе.95 След неговото за­
минаване комитетът развил още по-го­
ляма дейност.96 Той сега работил при
трудни условия, което се вижда от пи­
смото му до Хитов: . Убийства, краж­
би и други от ден на ден се увелича­
ват, народа е до отчаяние но пак ни
дава" .э1 Липсата на парични средства
е била по стояне н спътник на комитета
и дори П. Хитов на 30 октомври с. г.
пише до Обретенов, че работите не оти­
ват добре, пари няма и той да гледа
да спечелят тук стотина души, които да
подпомагат комитета.9s
Въпреки трудностите в края на 1874
г. настъпва раздвижване, защото една
дописка във в. "Независимост" съоб­
щава, че Ил. Драгостинов, Георги х. Пет­
ров, Христо Ангелов и Ангел Попов,
хора на комитета, по донесение от Па·
нагюрище са били арестувани по на­
стоява не на рус.енските чорбаджии Сел·
велията, Петър Златов и Иван Чорап­
Никола Обретенов, Васил Ганев и
чиев и пашата издал заповед за зато­
Христо Стоянов Кошовски
чение.99 Няма данни те да са били за­
Nikola' Obreteпov, Wass!l Gaпev нпd
точени, но дописката идва да подскаже,
Cbristo Stojanov Koschovski
че доносите и клеветите се увеличавали
и всяка най- малка проява се смятала като дело на тези смели, буйни и
енергични младежи.

През ноември с. г. бил задържан 35 дни в затвора Н. Обретенов,

както съобщава на Семерджиев в Одеса „з а някои ничтожни работи, за
които се случиха на 3 того с читалищните съседи и от дадоха вината на

89 Н. О бре тен о в, Спомени . . . , с. 192-193.

оопактаw.
91 Пак та ъ~, с. 194-195.
92 П а к та м ; Христо Кошовски r10ддържа11 редовни връзк11 с ч11талището и коми­
тета в Русе под прякора Кюр Мюфтю - НБКМ, БИ А . 11 В . 408; Васил Ганев бил деен
революuионер под псевдони мите Капитан Баба, Капита11 Вас11ля- ОДА - Русе, ф. 58,
оп. 1, а. е. 21. 11. 76; Априлско въстание... , т. 1, с. 53. 59, 99, 107, 230, 231.
аз В. Аба д ж 11 е в, Спомени от въстаннята, Лом, 1925, с. 15.
з1 ЦИА, ф. 250, on. 1, а. е. 25, 11. 277- 278.
95 НБКМ, БИА, 1! В, 114, 116, 117.
96 ЦИА, ф. 250, оп. 1, а. е. 25, 11. 223. В своите спомени Михаил Греков си припис-
ва по-големи заслуг11, отколкото е допринесъл за Русенскня ком11тет.
97 Д. С т р а ш и м 11 ров, Архив... , с. 134.
88 НБКМ, БИА, 11 В. 124.
99 Независимост, V, 49,21 септ. 1874; Източно време, I, 31, 14 сеnт. 1874.

79
мене, но 35 дена правителството като виде чи ас съм невинен освободи­
ме". : оо През декември бил нанесен друг удар на комитета. На 16 декем­
ври Н. Обретенов уведомява П. Хитов: „М. Г. (б. м. - Михаил Греков) на­
пра ви такова леке дето няма никога да се забрави, леке и частно то
кажи че доста ще навреди общата работа, както и я повреди, ще се из­
вестите от Каравелова за това".101 Н. Обретенов се отказал за известно
време от революционната си дейност. Вероятно затова на събранието в
Букурещ в края на декември не е имало представител от Русе.102 Н.
Обрtтенов съобщил на Д. Горов в Гюргево: „Никола (б. м.-Никола Са­
келарев, член на комитета) ще приемали илн не вестник това ас незнае,
1.. ожи да са отнисети направо до него, вий знайте добре чи ас си дадох
оставката от сич1<0 и не отговарем за нищо... " 103 Ето защо Н. Обре­
тенов бил силно огорчен и разочарован от приятеля си Греков, чиято
постъпка той намира за несъвместима с морала на революционера. От­
теглянето на един от най-дейните революционери можело да се отрази
гибелно за общата подготовка на страната и затова Д. Горов настоявап
той да се върне. 1 04 Обретенов бил неумолим и му отговаря: „ .. . ако
обичеш пиши на Панайота (б. м. - П. Хитов) та нека и той да на съди,
ас мога да докажа чи оставката ми е на мястото". 105 Христо Ботев също
не одобрявал работите, както протичат в Русе.106 Иван х. Димитров, гла­
вен деец на Търновския комитет, Ив. Драсов, Ст. Стамболов най-упорито
увещавали Обретенов да заработи отново или в краен случай да изпрати
в Букурещ брат си Георги Обретенов, Ганчо Карамаждраков или Тома
Кърджиев, за да решат как да действуват, защото в Босна и Херцего ­
вина избухнало въстание.107

100 Д. С т р а ши мир о в, Арх1ш... , с. 132 ; Н. Обретенов бил набеден в съучаст­

ничество за отвличане на една жена.
101 М. Греков живял у Обретенови и злоупотребил с голямото доверие на семеllство­
то. Постъпил нечестно в отношенията си с Петрана Обретенова, ето защо, след като зами­
нал в обиколка отвъд Дунава, не се завърнал - НБКМ, БИА, 11 В, 128; ф. 431, а. е.
18, л. 8; Д. Страшимиров, Архив... , с. 103; Н. Обретенов, Спомени... , с.
194 ; UИА, ф. 250, оп. 1, а. е. 37, л. 1-2; А с п. Е ~1 а н у и лов, Захари Стоянов... ,
с. 518.
102 НБКМ, БИА, 11 В, 126.
103 ffикола Петров Сакеларев е роден в Русе в 1850 г. в махалата Варуш. Завър­
шил Главното училище и продължил образованието си в Цариградския лиttell. Владеел
френски 11 англиАски език, бил много музикален и вземал живо участие в културно-про­
светната деll11ост на читалище .Зора• (образувал оркестър'. Toll постъпи., на служба в
австриnски параход, по-къс110 в турското корабче .Сейре", пътуващо между Русе и Гюр­
гево, и б11л в услуга 11а комитета по пренася не на оръжие 11 нелегално прехвърляне на
революuионери. Баща му бил търговец на платове, r~роизхожда от семеllство, материално
добре обезпечено. Д. С тр а ши м и_р о в, Арх11в... , с. 134; НБКМ, БИА, 11 В, 96; Н.
О бре те но в, Спомени ... , с. 45,234 ; М. Кост о в, Из миналото на Русе, Русе, 1931,
с. 15 ; Ръкописни спомени на племенницата му Теодора Теохарова.
1oi Д. Страшимиров, Apx1t11.•• , с. 135.
10$
П а к та м, с. 134.
100 А с п. Е ма н у и лов, Захари Стояноu... , с. 516.
101 Георгu Тuхов Обретенов е петият, наА-мапък син на баба Тонка Обретенова. Ро­
ден е в Русе в 1852 r. Заоършил втори клас на русенското училище и после учил све­
щарство в Тулча. В 1874 г. е в Одеса във военен лагер, положил изпит и минал във
военното училище. Toll бил издържан от общината и •1италището. През 1875 r., щом нау­
чил за готвеното въстание в страната, се завърнал. Докато е бил в Русия, бил натоварен
да проучи каква цена има там оръжието - НБКМ БИА, 11 В, 90,339, 11 А, 9342; ОДА­
Русе, ф. 14 К, оп. 1, а. е. 9, л. 29; Д. Страшимиров, Архив... , с. 133.

80
 В тези месеци на недоразумение и членовете на Русенския комитет
Иларион Драгостинов и Телемах х. Пенов са били наклеветени и аре·
стувани за подигравка с белгийския и германския консул, но скоро се
установило, че са невинни и били освободени .1оs
В продължение на няколко месеца Н. Обретенов се отказал от ре·
волюционна дейност, което безспорно се отразило зле на цялата коми·
тетска организация. Плам енният ре·
волюционер разбрал, както сам пи-
ше, че „ .. . работата се отнасяше
до интересите на отечеството" и в
края на юли зам инал за Бу1<урещ. 1 0!>
Отново настъпва ожи влен ие за
Русен ския комитет и започва напре г­
ната работа. За заздравяването на
БРЦК той получил наставления от
Букурещ и заедно с комитетите от
Шумен , Търново и Ст. Загора дали
съглас ие за отнемане функциите на
Л. Каравелов. 110 Няколко дн и по-къ­
сно, на 12 август 1875 r., Н. Обре­
тенов у частвувал като общ пред·
~тавител от стра ната на главното съ·
брани е в Бу1<урещ. 111 Цент рална фи­
гу ра в БРЦК станал Христо Ботев и
събранието решило до един месец
да се вдигн е въстание в с тр аната. 112
За целта предстоящите задачи бил и
разпределени между присъствуващи­
те. Русенският комитет бил определен
да отговаря за градовете Русе, Шу ­
мен, Разград и Варна. 11 3 Н. Обрете­
нов обиколил тези градове, което се
Никола Сакеларев
потвърждава и от писмото на ру·
ския консул във Варна до руския Nikola Sakelarev
консул в Русе: „ Вчера при мен се яви,
пристигнал от Шуме н, млад човек русенец Никола Тихов, който съобщи,
че той е член на тайния революционен български комитет, обхожда 1Uу­
мен, Варна, Раэград и Тулча и ще оповести на намиращите се в тия гра­
дове дружини да бъдат готови за въст ание на първия даден сигнал
. .. Тихов уверява, . .. че между служащите на железопътната линия
Варна - Русе и мало съучастници" .111 Отново чрез преводача на руското

108 Напредък, IX, 38,19 април 1875; Знаы ~. 1, 15, 9 маА 1875; Дун ав, XI, 871.J,
11 мall 1875.
109 Н. О б р е те но в, Спомеюt .• ., с. 200.
110 П а к т а м, с. 20 l - 202.
111 История 11а България, т. /, с. 447.
112 П а к та м, с. 448.
11 з Н. О бре те н о в, Спомен и .. . • с. 207.
ш Пак там, с. 208-2G9.

li. Музеят - Рус•

81
консулство Карамихайлов били пренасяни от Румъния голяма част от
материалите . 115
· Въстани ето било определено за септември и в Русенско било пред­
видено да се подготви чета. По преценка на Русенския комитет тя тряб­
вало да се организира в с . Червена вода, където комитетът работел
най-добре, а в Русе, както пише Н. Обретенов до Драсов в Буку­
рещ: „ . . . за първи път нищо няма да стани щото иска голяма сила,
турците са винаги на крак и въоръжени и са по много от българите
тука, само едно ще помогне и то е ако бяхти ни пратили нужното за
запалвани щото ще може им да спрем войската за два три дена. 11 в
В продължение на един месец Русенският комитет работил трескаво,
но липсата на пари спъвала много работата му. Той сигнализирал за това
в Белград и Букурещ, но почти отникъде не получил средства.11 7 Т. Кърд­
жиев и В. Абаджиев не се отделяли от Червена вода и околните села,
а Ил. Драгостинов отишъл в Шумен, за да иска хора, които да напад­
нат при гара Хитрина влака, носещ оръжие по жп. линия Русе - Варна,
и по този начин да снабди комитетите с оръжи е. Ил. Драгостинов и Н.
Обретенов допринесли много за подготовката на въстанието. 1l 8 Поради
пре дателство обаче Драгостинов избягал на 14 септември в Гюргt во. 11 8
Г. Обретенов участвувал в подготовката на въстанието в Търновско и
на 8 септември пише до брат си: „ ... днес заминава м за в Габрово,
да гледати добре, ако би да почнат да ва дират, то да бягате в Червена
вода и от там с чета да са отправите за тука ... калъпа за картушите

(б. м. - патроните) е скрит на брега дето изтича ялака". 120

В Гюргево освен Д. Горов и учителят Янко Ангелов се заел да пре­
нася всичко от Букурещ за Русе.1 21
По това време през Русе ·на път за Цариград минал Г. Бенковски,
~<ойто трябвало да запали столицата в деня на въстанието. Тук той бил
заподозрян и арестуван и след 28 часа освободен. 122
Големите обещания на БРЦК, че ще изпраща пари, че ще мине че­
тата на Филип Тотю в Русенско, към която да се присъедини червено­
водската, че ще събере помощи от Русия, Черна гора, Сърбия, Влашко,
не б или изпъл нени.12 э Н. Обретенов прозира каква е истината и обезпо ­
коен пита Драсов: „ ... защо не ни кажне истината . . • За това всичко,
вярвам че вий знаете най -добре, но си давате оглушки, но както и да е,
аз ще седя на думата си и ще се мъча, доколкото ми допущат силите
да работя, и няма да оставя града дотогаз, догдето не видя, че съм в
голяма опасност, а пък, ако падна в неприятелски ръце, то на честта ми•. 124

116Н. Обрстс11ов,Спомс11и. . . , с.211-212.

11& Д. Страшимиров, Архив. . . , с. 137-138.
111 П а к т а м, с. 136.
118 Н. О бре тен о в, Спомени . . . , с. 216.
11 0 Дим е Кост о R, Ипарион Драгостинов. . . , с. 166-167.
120 НМ-Русе, 11, 184.
121 Янко Ан~елог е роден о Търново в 1853 r. Завършил фармация в Букурещ, а
учителствувал в българското у•шn11щс в Гюрrево и развил голя~•а революционна деllност.
Подписвал се с името на русеnсю1я туркоф11л Ив. Чораnчиев 11 псевдонима Аврамчо -
НМ -Русе . II, 91, 182.
:. --. 1 122 J-lБKM. БИА, 11 А, 8655.
/w, , 12s Н. Обретенов, Спомени„„ с. 2 13-216.
·· . 12i n
а к-.т а м.
~ ·-.„-.
82
 Редовната връзка между Русе и Горна Оряховица, където сега бил
центърът на Търновския комитет, се поддържала освен чрез техни хора,
но и чрез русенеца Станчо Кънчев Бъчваров. Той имал каруца и е слу­
жел за куриер. Заедно с Никола Табаков той пренася писма и оръжие
за Червена вода, Горна Оряховица, Ямбол и др.125
В това напрегнато време усилено се подготвяла и Червеноводската
чета, която в определения ден трябвало да потегли за Търновско и оттам
за Балкана. Оживената кореспонденция между Русе и Червена вода под­
чертава усърдната и добра подготовка на четата под ръководството на
Русенския комитет. Червеноводският комитет .Каран• усилено работел.
Селото отстояло на 15 км от Русе, на жп. линия Русе-Варна и както
пише В. Аб аджиев по три начина се поддържала връзка: " ... осRен по
железницата и селските пътища се отиваше и през градските лозя, през
които отиването беше по близо и по безопасно" .126 Пренасянето на писм_а
по най-безопасен начин ставало, като писмото, написано с химическо ма­
стило, се използувало като амбалаж за някакъв сух продукт .• Аз напри­
мер, пише В. Абаджиев, няколко пъти пренасях пощата по този начин." 127
Русенци и червеноводчави си набавяли оръжие сами или чрез коми­
тета, но това е ставало доста трудно. Според В. Абаджиев доста оръ­
жие било купено в Рус е от един персийски търговец.12s Но голS}мото
количество оръжие за края и другите градове било набавено най-вече от
Румъния. То било пренасяно от лодкарите и укривано в къщата на баба
Тонка. 129 Чрез различни хитрости от страна на баба Тонка и червено­
водчани то било изнасяно извън града под погледа на турската стража
при градските порти и отнасяно в Червена вода. 180 Много обаче от же­
лаещите не могли да се снабдят с оръжие и Т. Кърджиев в навечерието
на излизан ето на четата пише до Н. Обретенов: " ... хората се надяват и
оръжие да им донесе четата" (б. м. - четата на Ф. Тотю), ·а към края
на писмото пише: "Трябва оръжие, оръжие !"1з 1 А Н. Обретенов пише до
БРЦК: " ... четата, която ще мини тряба да има ако е възможно секи
юнак по две пушки, повече барут и куршум е и други потребни припаси• . 13 ~
През август и особено септември, до излизането на четата, се наба­
вили и дрехи, храна, медикаменти и пр. Русенският търговец на дрехи
Михал Михалев подарил няколко чифта. 1 зз За четата освен в Червена
вода се събирали помощи и в Русе " ... повечето от градските учители,
пише В. Абаджиев, които бяха съмишленици много помогнаха по съби­
рането доброволни помощи от еснафа•.1з 1 „А баба Тонка, пише той,
ходеше в някои къщи, където имали младежи и пре дразполагаше роди-

125 Стаюtо Кънчев Бъ•tгаров е роден в с. Д11ки.1 и таш (Поб11т камък). Разградено, у
1842 г. и развива .добра куриерска дейност под псевдоним Даса - UИА, ф. 173, оп. 2,
а. е. 1601, 11. 50-53; ОДА - Русе, ф. 59, оп. 1, а. е. 186, 11. 166; НМ - Русе, J.1.,-Н9.
126 В. А б а д ж и е в. Спомени ... , с. 15.
127 П а к т а м, с. 16.
tz.8 Пак там.
129 Н. Обретенов, Спомени„„ с. 219.
lЗО Пак там, с. 219-220; НМ-Русе, 11, 119.
ш Н. О бре те 11 о в, Спомени ... , с. 222.
m Д. С т р а ши мир о в, Архив ... , с. 140.
~аз Н. О бре те 11 о в, Спомени ... , с. 220; В. Аба д ж 11 е в, Спомени ... , с. 16.
134 В. А б а д ж и е в, Спомени ... , с. 16.

83
тедите им да ги изпратят в Червена вода•. 1 з 5 В самото село оживлението
било още по-голямо. Мъже и жени участвували в подготовката на
чеrаrа. 1 зв Но оръжието и дре хите са били все пак недостатъчни, щом
Т. Кърджиев в последния моме нт иска от Русе револвер и дрехи за
себе си и за войводата1э1
За Червеноводската чета било ушито и з нам е. Пет рана Обретенова 1 зs
и ком ит етският работник Тодор Чунчулов1 з9 под набJJюдателното око на
баба Тонка в дома им извезват със златна сърма знамето. На тъмнозе-

Петрана Обретенова Тодор Чунчулов

Petraпa Obreteпo\va Todor Tsch1шtsch 1ilov

лен плат, пр едвари т елно Н. Сакеларев изрисувал лъв, думит е "Свобода

или смърт" и годината 1875, а от другата страна - псевдонима на коми-

1s~ В. Абаджиев, Спо~1ен11 ... , с. 16. Няко11 нейн11 съседки намразват с.емейството
им, понеже подт11квало децата им към гибел - 3 ах. Сто я н п в, Записки ... , с. 104;
Н. О бре те но в, Спомени ... с . 120.
tЗб В. Абаджиев, Спомени . .. , с. 16.
1з1 Н. Обретенов, Сnоме1111 .. . , с. 221.
1за Петрача Тихова Gбретенова, голямата дъщеря 11а баба Тонка Обретенова е родена
в Русе в 1845 г. Завършила третокласното уч11.111ще 11 участвувала в ку.qтурно-просветния
живот на читалището (11грала в театралната трупа. уш 11ла възглавница за наддаване и np.).
Тя е била куриер 11а комитета и е един от най-деnните му •~ленове. Ушила две знамена эа
чети и през 1875-1876 г. е це1пра.1на фигура в комитета, НМ-Русе, 11, 89, 195.
139 Тодор Ди.•rитров Чун'lулов с роден в Дряново в 1852 г. Ton бил занаятчия-сър­
мадж11я 11 работел tJ дюкяна 11а един търговец на готови дрехи. Деен член на комитета под
11севдою1ма Магарето, Тъпия, Лег1ю11а - НМ - Русе, II, 182; НБКМ, БИ А, П. д. 98.

84
'rета „Каран".1 40 По данни на Георги Uончев, участник в Червеноводснаtа
чета, комитетският работник Лазар Свищовлията, минавайки през Че рвена
вода, съобщил, че знамето е готово.1 н Знамето е било изкусно израбо­
тено и Т. Кърджиев пише до Н. Обретенов: „байракът е превъзходно
добре изработен".:48 Знамето било пренесено в Червена вода, по да нни
от В. Абаджиев, от някой си червеноводчанин „ ... облеклото му беше
потурки, шарено елече, червен пояс, ръст среден".143
За войвода на четата пристигнал Върбан Юрданов, член на Шумен­
ския революционен 1<омитет.1 н
Според указанията от БРUК датата на въстанието била определена
за 16 срещу 17 септември. Русенr.кият комитет уведомявал редовно
БРUК как комитетите в Търново, Шумен, Ст. Загора се готвят эа въста­
нието.145 Той от своя страна давал големи обещания за изпращане на
чети и помощи.1 4 6 От писмо на Търновския комитет до Русенския се
разбира, че в деня на въстанието Русе трябвало да се подпали, да дой ­
дат от се.11ата каруци под претекст на пазар и да задръстят улицит е, а
що се отнася до русенските предат ели да ги ликвидират предварително,
като оставят само владиката Григорий, за да получи заслуженото с и на­
казание в деня на въстанието. 14 7 Планът на действие в Русен ско бил
следният: на уговорения ден трябвало да мине четата на Ф. Тотю от
Румъния при селата Ряхово или Мартен, през Бабово и да потегли за
Червена вода и оттук заедно с Червеноводската чета да потеглят
към Г. Оряховица. По пътя към четата трябвало да се присъединят чt."т­
ници и от другите села. Раз•штало се е много на групата четници от
беленските села, организирана от Лазар Свищовлията. Той се занимавал
с търговия на жито и постоянно обикалял селата и бил доверено лице
на Русенския и Червеноводския комитет. Н. Обретенов пише: „ ... тряб ­
ваще да се спра вече в Русе, защото работата се увеличаваше „. за то­
ва мое място се замести от житара Лазар Свищои лилта който обикаля­
ше Две м огиди, Широково, Красен, Пиргос, Тръстени1<, Табач1{а , Пепе­
лина . . . и нареждаше каквото е нужно". нs Т. Кърджиев също много
разчитал на него. Той пише на Н. Обр етенов: .длъжни сте да проводи­
те на Лазара известие, да се намери готов с събраните си хора при нас,
за да се съединим и тръгнем" .14 9
В тези н апрегнати дни Т. Кърджиев съобщил на Н. Обретенов, че
по-голям успех ще има въстанието, ако се разбунтуват 01<олнит е села,
вместо да се отива в Балкана „ ... онези що е приготвил Лазар ка то ги
поведе една определена вечер в наше село, ... с моите хора заедно ние

но НМ - Русе, 11, 63.

Hl П а К Т а М, 122, С. 9.
н2 Н. О бре те н о в, Спомени ... , с. 223.
из НМ - Русе, II, 193.
ш Н. Обретенов, Спомени .. „ с. 221.
ш Д. С т р а ши ~1 и ров, Архив ... , с. 137-141; Освобождение Бопгарии туреuка·
го иrа, т. 1, М, 1961, с. 110-1 11.
не Освобожден11е Бо.~гар1ш ... , с. 117.
147 Н БКМ, БИА, 11, Д, 1928. Като предатели ф11гур11рат владиката Григориll, Петър
Икономов, Иван Чорапч11 ев, Стоил Попов, Коста Павлов Свищовлията, Ангел Белалията,
Хаджи Боос, Мутафо1ште сшюве, Сапунов Габровеца, Петър Златов и брат му А11до11,
Коста Стоllков, Михал:1к11, Лука и Jlамб11 Стефанови, Чокоев и Гирдапски.
148 НМ - Русе, 11, 119, с. 11.
149 Н. О бре те 11 о о, С1юмен11 ... , с. 222.

85
можем да възбунтуваме цялото село ... заради това кажи на Лазара, че
ако желае с събраните си хора да потегли и а з с тукашните ще наме­
ря сгодно време да подигна с нас околните села" .1°0 На следващия ден
Н. Обретенов в писмо излага до Драсов същото становище: „ ... селе­
ните казаха чи си няма никак важността от тука да потегли чета за
балкана, а ни трябва местно възбонтувание". 151 Оiедователно отговорни­
те русенски революционери виждат недостатъчното въоръжение, слабото
обучение на хората и за по-голям успех настоявали за участие на място,
но те все пак отстъпили.
Денят за въстанието наближавал и напрежението в Русе и Червена
вода било голямо, както съобщава Н. Обретенов до БРЦК: „Казах и
пак ще ви кажа чи ако са забави иоще две недели ще станат такива
открития дето ще заплачи дети в майка ... народа вече са известни да­
же и децата захванаха да го хортуват а турците се мълчат и пухтат" .102
За страха на турците по онова време в Русе куриозен случай бил убий­
ството на 80-годишен ненормален ст арец в лозята, който бил завързал
пояса си на един прът и те го помислили за зна~е. 1 63 На 16 септември
Н. Обретенов пише възторжено до Драсов : „Сутре рано при изгряване­
то на златното слънце народните знамена ще се развяват над Българ­
ските знаци и леват ще са гордей с неговите храбри Войводи". 154
Четата на Филип Тотю не минала в определения ден, но все още
ентусиазмът бил голям. На 17 септември в църквата на с. Червена вода
било осветено знамето на четата в присъствието на организатора И
Т. Кърджи ев, войводата В. Юрданов, двамата родолюбиви свещеници
Стоян Станчев и Кръстю Стойков и четници. 1 &б В. Абаджиев предава
как е действувало това събитие на четниците: лъвът (зашития) „ ...
блестеше горд на н его (б. м. - знамето) и с това поставяше в рес пект
и насърдчение всички ни" . 1 Бо
Настъпило разколебание и смут всред революционните среди в
Русе и Червена вода, понеже и на 18 септември четата не минала.
Т. Кърджиев съобщава на Н. Обретенов: „И тази нощ осъмнахме тука,
цяло село снощи беше на крак и с нетърпение очакваше братята от
среща. Същото било и в Ново село. Като няма нищо, хората изгубват
уверението си и не щат да се надяват напраздно". 1 61
Извършено било предател ство и на 19 септември от Червена вода
били откарани в Русе свещениците и Т. Кърджиев. 1 58 Н. Обретенов, щом
научил за предателството, веднага съобщил на В. Абаджиев в Червена
вода събраните четници незабавно да потtглят. 1 59 Излизането на четата
станало на 21 септември - неделя вечер, „защото, пише В. Абаджиев,
в неделя преди обед дойде от Русе бай Иван (или Ангел) и съобщи от

150 ОДА - Русе, ф. 59, оп. J, а. е. 142, л. 3-4. За правилното станов11ще на

Т. Кърджнев относно начина на деl!ствие и впоследствие отстъплението, 1<0ето прави, вж.
пое. ст. на Н. Жечев, с. 204-21 5.
ш Д. С т р а ш н мир о в, Архив ... , с. 140.
~ъ2 Пак там, с. 137.
168 Пак там, с. 138.
~ы Пак та м, с. 139.
1м Н. О бре тен о в, Спомени ... , с. 220-221 ; НМ - Русе, 11, 122, с. 14.
~м НМ - Русе, 11, 193.
ш Н. Обретенов, Спомени ... , с. 221.
1ьв Пак та м , с. 223; Н. Жечев, Обществено-революциониата деАност..•, с. 116.
1ъз НМ - Русе, 11, 193.

86
твое им е (б. м. - Н. Обретенов) че Томата е арестуван в митроnолият~
и ний да тръгваме ПО·Скоро за да не ни изловят. Този бай Иван беше
наш човек) а не доде с вас както направиха мнозина селяни".160 От
очакваните 200 души да излязат от Русенско се събрали едва двайсе­
тина четници.161 От Русе участвували в четата младежите Велко Г. Абад­
жиев, Стати п. Попов, Атанас М. Узунов, Андон Г. Данев, Петър х.
Др агнев и Стоян К. Маджаров. 1 0 2 Последните двама се присъединили при
с. Табачка, а другите потеглили от Червена вода. 163 Н. Обретенов също
желаел да участвува в четата, но директивите от Букурещ били да се
укрие, за да продължи да приема писмата им. Той се укрил в къщата
на чиновника от руското консулство Д. Карамихайлов, недалеч от дома
мy. 1 Gi От с. Червена вода излезли тримата §ратя Георги, Никола и Иван
Цончеви, братята Пет1<0 и Стоян Иванови, Иордан Тодоро~. Тодор Пен­
ч е в Стамболиев, Мирчо Милев, Продан Николов, Христо Иорданов, То­
дор Пет ков Комитов и от с. Ново село Никола п. Мартинов, задомен в
Червена вода.1вs Повечето от участн иците в четата били работници по
жп. линия. Георги Цончев, както пише, бил "шеф дьо бригад" на гарата
във Вятово и той ги привлякъл.1 6 6 От 18-те души в четата, той пише,
че освен русенците и двамата червеноводчани Тодор Петков и Продан
Николов останалите били негови работници и като десятници работели
братята Никола и ИBali Цонч~ви, Никола п. Мартинов и Петко Иванов.161
Четата минала покрай селата Щръклево, Табачка, Хюджекьой (Зах.
Стояново), Леведжи (Бреговица) и достигнала до с. Широково, без да се
присъединят четници отнякъде, въпреки изпращането на куриери. От
всяко село, където бил изпращан 1<уриер, се отзовавал 1<0митетски чо­
век само да им донесе храна или да ги преведе напред. Това потвърж­
дава още един път„ че в тези села е имало комитетски организации.
В гората до с. Таq~ка четниците избрали за знаменосец Георги Цончев,
100 НМ - Русе, 11, 193; Н. О бре те 11 о в, С11оме11и..., с. 224.
101 Д. С т р а ши мир о в, Архио . • ., с. IZ9.
162 НМ - Русе, 11, 122, с. 24; С та ти По 11 о о е роден в Русе в 1843 г. Посеща­
вал училището и след това слугувал, а ПО·късно бил собственик на соларски дюкян. По
време на подrотовката на въстанието е ходил в Разград 11 Шумен да разнесе прокламации
от БРUК относно датата на въстанието. Според шуменския революц11011ер Рафаил Мощев
тоR е завел воRводата В. Юрданов в Червена вода - НБКМ, БИА, 11 В, 1041; 2285;
П. д. 900. Андон Гудов Данев е роден в Pyct: в 1854 г. Вероятно е бил эанаятч11я­
абаджия, понеже след неус11еха на четата шиел в Гюрrево .антерииw, за да подломоrне
прехраната на революционерuте. Известен под 11севдонима Гудата-НМ - Русе, 11, 90; А с п.
Емануил о в, Захари Стоянов ..., с. 523; Петър х. Драгнев е роден в Русе 1847 г. спо­
ред Н. Обретенов, а в 1852 г. според Ф. Симидов. Бил син на по·заможни родители и
след като завършил учидище, постъпил на работа при по-големия си брат. Отзовал се на
призива за четата и щом се разпръснала, се върнал в Русе, взел пари от брат си и избя­
гал в Гюргево - ОДА - Русе, ф. 59, оп. 1, а. е. 142, л. 65; сп .• Поборник-опълченец•, 1,
ки. IV, с. 9; НМ - Русе, 11, 185, с. 55.
168 Срещу Табашката гора, в една пещера по р. Лом при с. Червен, Петър Драгнев
и другарят му се укриват и 110 не1 ·овото име населен11ето днес още нарича пещерата и
цял·ата местност .Драганка • - по устни сведения на учителя Недялко Данков от с. Чер-
вен; Н. О бре те в о в .. „Спомени ... , 225.
164 Д. Страwим11ров, Архив ..., с. 141.
ш Н. О б р е тен о о, Спомени.. „с 224- 225 ; НМ - Русе, II, 122, с. 20; Г, Uо.н­
чев пише, че на Петко и Стоян Ива11ови, три мата братя Uончеви, Йордан Тодорон, Хри­
сто Йорданов и Никола Мартинов потеклото им било от Еленско, на Тодор Петков, Тодор
Пенчев и Мирчо М11 лео от Тревненско, а на Продан Николов от Сеол11евско (с. 20-22).
166 НМ - Русе, 11, 122, с. 7.
1ь'7 Пак там, с. 20- 21.

-87
обаче съществувн противоречия дали знамето тогава е било в четници­
т е. Например В. Абаджиев дава, че едва при с. Табачка те се сетили за
знамето, изв адили го, прекръст или се пр ед него и отново го сгънал и и
прибрал и. 1 68 Г. Цончев пише, че той бил избр ан за знаменосец и покрай
с. Табачка очак вал и да дойдат други четници „и зна мето щяхме да прие­
меме там с крито в една пещера", но никой не се явил.169 Дори куриерът
им Тодор Петков бил изпратен да разузнае какво става със знамето.170
Четниците очаквали с ГО·
.~,,.,.,...,.......,~....,"'""""~:--~=---- _ лямо нетърпение гру пата
на Лазар Свищовлията. Н.
ОбретенJв пи ше, че Л а­
зар и момчетата му не са­
мо, че не се явил и, но той
извършил и друга пакост.
Щом научил за арестува­
нето на Т. Кърджиев, взел
знам ето от Чер ве на вода
„под предлог, че той ще
го развей в горните се ла
(б. м. - Беленските села)
нито едното, нито друго то,
Лазар просто си е стоял
в къщи• . 1 1 1 И след забяг­
ван ето си в Гюргево Н. Об­
ретенов в писма до близ­
кит е си настоява да му

изпратят знамето, което

било в Лазара, и ако при­

ятелите му н е м огат да се
справят с н е го, той бил
готов да дойде сам да го
прибере.172 Следовател но
Червеноводската чета през
целия си път била без
знамето. Въпреки че то
не било развято, но пред
него четн1щите положили
клетва за вярност и на

следващата годи на Боте ­

вите четници го развели
Маршрут 11а Червеноводск:~т:~ чета във Врачанския балкан.
\Veg der Tsc~1e ta lbe\vaffпete Freiscbl!rler) vom Dorr След няколко дн и на­
Tscl1er\ve пa Woda
стъпило разколебан и е меж­
ду четниците. От изпра­
тен ите разузнавачи разб рали, че не могат да се предвижат напред,
има л~ ~илна охрана и решили до с. Широково да отидат заедно и оттам

168 В. Абаджн t в, Спомени . . „ с. 21.

1 69 Н. О 6 р е те н о в, Спомени . . „ с. 225; НМ - Русе, 11, 122, с. 22- 24.
170 Па к там.
1;1 НМ - Рус е, //, 119. 122, с. 21-22.
l72 Априлско въстани е 1876, сборн ик от документ11, т. 1, С, 1954, с. 29, 53, 58, 6-1, 67.

88
да се разпръснат. Петър х. Драгнев и Атанас Узунов се отделили от
четата още преди да стигнат до с. Широково.173 От определеното място
на групи четниците се придвижили към селата Две могили, Червена вода
и Русе. 174 В селото останал да се укрие само войводата, но и тук бил
предаден и на път за Русе при опит да убие запrиетата бил посечен. 175
Червеноводчани се прибрали в селото си и след няколко дни били
арестувани, но не се издали.176 Тодор Петков и Никола Мартинов избя­
гали в Румъния. 177 Стати Попов дошъл в Русе и оттук с влака иiбягал
във Варна.1'78 Русенците Атанас Узунов, Андон Данев, Петър Драгнев и
Велко Абаджиtв също се прибрали в Русе и след това избягали в Румъ­
ния.179 Въпреки че Н. Обретенов още на 16 септември съобщил на
6РЦК, че ще се укрие, това той . извършил едва на 27 септември и ·иа
следващия ден благодарение помощта на Д. Карамихайлов, двамат.а па­
зачи в консулството Стефан и Иван и жп. служителя Стоян П. Мушанов
той се качил на австрийски пара ход и отпътувал за Румъния. 180 Петрана
Обретенова също се укрила за известно време.1 8 1 Русенските револю·
ционери, служители на жп. гара, Ангел · Попов и Стоян Пенев Мушанов
подпомогнали много дейци да емигрират. 182 Пенев им услужвал с желез­
ничарски дрехи и фенер, каквито носели жп. служители, за да се добе­
рат по-лесно до кораба, а Попов улеснявал прехвърлянето им от влака
на кораба, потеглящ за Румъния или направо на кораба.18з По-голям
процент от дейците на Червеноводската чета, Русенския комитет и съ­
мишлениците м у са служ ители по транспорта. 18' И руският консул в Русе
И. Крилов в доклад от 4 октомври до граф Иrнатиев в Цариград из­
ты<ва, че е арестуван Т. Кърджиев и пет души селяни „ра ботивших в
городе на железнодорожной фабрикс •.185
Червеноводската чета била дело на Русенския революционtн коми­
тет. Тя не успяла, понеже срокът за подготовката бил извънредно кра­
тък, липсвали средства и оттук и недоста rъчното оръжие, планът за за­

палването на града и ликвидирането на предателите не бил изпълнен и

пр. В навечерието на въстанието комитетът се лишил и от най-дейните
борци - Т. Кърджиев, Ил. Драгостинов и Н. Обретенов. А Търновско не
въстанало, БРЦК давал само празни обещания. Ето защо Н. Обретенов,

173 Н. О бре тен о в, Спомени ... , с. 222; НМ - Русе, 11, 122, с. 37-38.
ш Лак там, с. 227; с. 49.
176 ГI а к та м, с. 228; с. 50
НБКМ, БИА,
176 11 А, 8725- от
едно удостоверение на Г. Цончев, изд1дено след Ос·
вобождението и подписано от Христо J(ошовски, се вижда, че тоя бил задържан • Ру­
сенския затвор 2 месеца.
171 Априлско въстан11е, т.
1, с. 48,69, 396.
178 НБКМ, БИА,
11 В, 1041.
179 НМ - Русе, 11, 185; Априлско въстание, т. 1, с. 24, 29.
l!IOН. О бре тен о в, Спомени ..., с. 234; Освобождение Болrарии ... , с. 123.
181 За х. Сто я но в, Записки ... , с. 110.
182 Априлско въстание, т. !, с. 20; НМ-Русе, 11, 122, с. 75- 76; Н. О бре те 11 о в,
Спомени. . „ с. 234.
183 nа к там.
ia. Служ ители по транспорта, които билн в услуга на комитета, били и Трифон
Гаази, Юрдан Тенекето, братята Величко и Никола х. Димитрови, Христо х. Ангелов, Ни­
кола Сrоячев, заедно с упоменатите вече Г. Карамаждраков, Н. Сакеларев, Р. Иванов, Ил.
Драгостинов •• др. - НМ - Русе,
11, 167; в. •70 години български желеавиuи•, 1937;
Н. О бре те в о в, Спомени ..., с. 234.
185 Освобождение Болrарии ... , с. 128.

19
щом избягва в Румъния, уведомява майка си : „ . . . туй ще ни служи за
урок, щото друг път да знаем как се прави въстание и с какви хора
трябва да имаме вземане-даване" .1 вs Но ентусиазираната подготовка на
четата и няколкодневното И излизане раздвижило духа на населението.
Оiтитът, който придобили русенските революционери в организирането, и
участието на четата послужили като подготовка за бурните априлски
събития.
-Никола Обретенов не загубил вяра в борбата и бързал да съобщи
на . майка си: „.. .дрехи, оръжие, които са завардени, кажете на селяtrnте
да ги· скътат, щото ще трябват за напролет" .187 С това и следващите
писма той ободрява своето семейство, което се намирало в несигурност:
.Бъдете юнаци.. сладко е да умре човек за отечеството". 188
През октомври Н. Обретенов участвувал на комитетско събрание в
Букурещ, на което с:е взело важно решение в края на същия месец да
се вдигне въстание.189 Решенията на събранието не се осъществили. Не­
успехът на въстанието от септември и всички неуредици изострили от­
ношенията между членовете на БРЦК и той престанал да съществува.:~
Н. Обретенов се установил в Гюргево и е един от инициаторите за
основаването на Гюргевския революционен комитет. Наскоро тук дошли
и русенските революционери Ип. Драгостинов, Г. Икономов и Г. Обре­
тенов, които незабавно се включили в комитета. 191 Негови членове ста­
нали и чtрвеноводските четници Тодор Петков и Никола Мартинов.19'2
Взето било решение през пролетта на 1876 г. да се вдигне въстание.
Ил. Драгостинов бил определен за апостол на Сливенския революционен
окръг, а r.
Обретенов за военен ръководител. 193 Г. Икономов бил опре­
делен също за там, но по-късно се включил в подготовката на Панаrюр­
ския революционен окръг, а Н. Обретенов - във Врачанския.1ы
.-
Баба Тонка и дъщеря И Петрана след неуспеха на въстанието по­
·ложили големи грижи за забягналите младежи в Гюргево и арестуваните
в Русе. Те посещавали и успокоявали и майките им.1 ~ Емигрантите в
Гюргево трябвало ла изтърпят много лишения. Ето защо Н. Обретенов
съветва останалите р еволюционери в Русе : други никой да не се„ .. .
лъже да дохожда, ако е некомпроментиран, защото ще гладува много".1 116
Баба Тонка ги посетила и окаяният им вид я накарал, като се върне,
веднага да им изпрати най-необходимото - легло, завивки, бельо и не­
веднаж им изпращала храна, пари и каквото може да събере от патрио­
-тичните русевци. 197 Освен това и други забяrнали младежи пишели до
·тях да се свържат с близките им, които да им изпратят дрехи, пари и

1ев Априлско въстание, т. 1, с. 20.

187 Пак там, с. 19.
188 П а к та м, с. 28.
189 Ал. Бури о в, Български революционен. . . , с. 142-143.
190 Пак там.
181 П:~к таw, с. 147-148.
192Априлско въстание, т. 1, с. 48 .
• 189Ал. Б у р м о в, Б·ьлrарски революцвовев.•., с. 148; Н. О бре т_е в о 6, Спо·
· мени. . ., с. 248. .
· ls~ Пак там.
195 НМ-Русе, 11, 36, 85.
196 Априлско въстание, т. I, с. 19.
187 Пак та ы, с, 19, 24, 32, 33, 40, 41, 58, 59.
198 Пак там.

·90
пр.198 Те обаче си спечелили и ненавистта на някои русенци и Н. Обре·­
тенов ги успо1<оява: "Хората ви мразели, приятелите ми бягали от вас и
то нищо, ще дойде време, в което историята ще покаже коя е и каква
е била Тиховата фамилия" .199
В Гюргево патриотите Димитър Горов и Иван Стоянов подпо.маrали
извънредно много емигрантите.200 ::-
Отново пред Русенския революционен комитет изпъква . отговорна
задача - да бъде връзк~ на новооснования Гюргевски комитет с ко„вте­
тите във вътрешността на страната. Ръководна роля сега в комите·та за­
почват да играят комитетските работници Тодор Чунчулов, Георги х. Пет­
кович, Петрана Обретенова, Никола Табаков201 • Продължила дейността и
на Коста Григоров, Ангел Попов, Тодор х. Станчев, Вас1fЛ Ганев и др.202
Той трябвало и да въоръжи хората от края и изпращал пари, за да им
се купят необходимите пушки, револвери, патрон и и пр.2оз
Пренасянето на писма, . оръжие и други материали ставало пак ч~rез
Д. Карамихайлов, лодкарите Димитър и Ибрахим 204 и новите куриери Ни­
кола Цончев, уча стник в Червеноводската чета 206, Иван Маринов Пухлев,
зет на някой си поп Манол· и роднина на революционера Андон Данев,
и Хаджията.206 По всичко изглежда, че само лодкарите Димит·ър и Ибра­
хим получавали известно възнаграждение. От Гюргево искали комитетът
да се уговори и с някой си далматинец, работещ на шлеп, понеже Ди­
митър искал доста пари, но Г. Петкович ги убеждава, че работата е
„
трудна и: Трябва добре да го пазим, като очите си, защото друг такъв
не ще можем да намерим".2 ' 7 Пратките от Гюргево били предавани най­
вече на членовете на семейство Обретенови 20в или били отнасяни на „Ко ­
ста бакалина в пиацата•· , откъдето те ги полуqавали.209 От Русе те били
отнасяни з а другите градове и околните села от куриерите на съответ­
ните комитети или от нашите дейци Никола Табаков, Стоян Бъчв~
ров и др.210
Родолюбци от града и селата започнали усилено да се снабдяват с
оръжие и Георги Обретенов, зарадван, пише на Т. Чунчулов: „Много се
радвам, като виждам, че нашите русчуклии взе.)!:а да идват да си купуват
оръжие и други nрипаси".211 В редовете на патриотичните русенци сега
се включили и фабричните работници Цончо, Иван, Димо, Чаушина и др.212
1eu Априлско въстание, с. 28.
200 Н. О бре т е но в, Спомени, .., с. 244-245.
201 Априлско въстание, т. 1 и /l - цялостната кореспонденция на комитета.
202 Тодор х. Станчев е роден в Русе, завършил семинарията в Белград и от 1870 г.
учителствувал в града. В читалище . Зора • развил добра певческа деАност и каrо член. на
комитета се грижел за набавяне на оръжие и пр. Известен с псевдонимите Богослов, Бо­
гою - Априлско въстание, т. 1, с. 28. 29, 40, 89, 202, 216, 230, 231; Н. О бре те н·о в,
Спомени..., с. 120, 222.
203 Априлско въс1ание, т. 1, с. 54.
294 Па н там, с. 39, 40, 41, 177, 178, 189, 208, 209.
~ Пак та •1, с. 87, 88, 159, 374.
206 Пан там, е. 185, 188-190, 213, 230, 355; ОДА-Русе, ф. 59. оп. 1, а. е. 186,
л. 77; НМ-Русе, ll, 348.
t07 Априлско въстание, т. 1, с. 229.
е Те били отнасяни в къщата им или някоя от тях чака11 на пристанището, а по-
някога оръжието било спущано във водата близо до къщата им. ·
209 Априлско въстание, т. 1, с. 508.
210 nа к т а и, с.
208.
zi1 п а к т а м, с. 88, · 123.
ш Пак там, с. 190, 215.

91
А както пише Т. Кърджиев, започнали и бедни момqета- обущарчета дА
се снабдяват с оръжие.213
На Петрана Обретенова и Тодор Чунчулов било възложено да ушият
още две знамена, подобни на червеноводското.214 С купуването на плата
бюr наrоварен братът на Георги Икономов - Иван.215
Знамето на Червеноводската чета било пренесено в Гюргево от уче­
нич ката Величка Иванова едва през януари 1876 г., след многократните
напомняния на Н. Обретенов.216
В дните преди sаминаването си rюрrевските дейци задължили баба
Тонка и Петрана с извънредно много задачи - да събират данни за съм­
нителни лица, да препращат пари, дрехи, писма и дори да вземат участие
в изпращането на члена на комитета Тодор х. Станчев за Гюрrево,
когото искали да ликвидират за изиянз.217 В края на 1875 г., за да могат
да преминат по-лесно в България, те станали сръбски поданици. 218 В Русе
пристигнал Георги Измирлиев на път за Търновския революционен окръг,
придружен от русенката Величка Иванова, която пренесла и оръжието
.му.219 Той бил приютен в дома на баба Тонка и дори съмишленикът на
J<Омитета Васил Кундурджията му направил ботуши.2zо През нейния дом
минали и Стоил войвода, Христо Караминков, Стефан Стзмболов.221 Тро­
гателно е писмото на Н. Обретенов преди отпътуването му за Враца до
семейството му: „Недейте тъжи, недейте плачи, а особено ти, стара
майко, но, напротив, се радвайте, че имате такъв брат и ти мамо, че си
раждала такива синове, които днес отиват да се борят за свободата си,
за живота си и за народността си. .. Народите след смъртта оценяват
своите народни борци. За слава никога да не гледате, а за чест и прав­
да - ТО е НЗЙ·СВеТОТО нещо на ТОЗИ СВЯТ. а О!!2
През януари 1876 г. Тома Кърджиев, освободен от Старозагорския
затвор, се връща в Русе и отново се включва в комитета, вълрtки че
черве1юводчани го и скали отново за учител.22в След неговото завръщане
комитетът започнал да работи още по-добре. Все още Ил. Драгостинов
и Г. Обретенов били в Румъч11я, заангажиран и със закупуване на оръ­
жие, там е и Андон Дан.: в и Янко Ангелов Драгостинов съветвал Ру­
сенския комитет, че е необходимо в деня на въстанието да разбунтува
едновременно Русе, Разград, Шумен и дори Варна, да прекъсне жп. ли-

21з Априлско въстание с. 158, :! 14.

214 П а к та м, с. 59, 70 76.
211 П а к т ам, с. 59, 70.
21в Вели•tка Иванова е сестра на русенскня революционер Ради Иванов. Тя играла
в театралната трупа в Русе и взела деА но участие в революционното движен 11е. По мъж
се казвала Хрис-~;о Шипкалиева, а по-късно и Георги Петковнч - Априлско въстание,
т. I, 69; НМ-Русе, II, 182, с. 11 ; ОДА-Русе, ф. 59, оп. 1, а. е. 186, л. 91; Мих а л
х. Кост о в, Из •tиналото на Русе, Русе, 1931, с. 15.
211 Априлско въстание, т. 1, с. 66, 67. 76, 82, 84, 88, 89, 99.
21s П а к т а ~1. с. 59.
ш Пак там, с. 69, 74, 76, ОДА - Русе, р. 59, оп. 1, а. е. 186, л. ~1.
220 П а к т а •t, с. 79-80.
221 НМ-Русе, II, 85, с. 4-5; 3 ах. С т о я н о в, Записки... с. 112. .
122 Априлско въстание, т. 1, с. 80-81.
w ОДА-Русе, ф. 43, оп. 1, а. е. 23, л. 180 - молба от русенёкия учител Атанас
Стоянов до митрополит Григорий за нова работа.. ТоА замествал Кърджиев в Червена
вода през няколкомесечното му отсъствие и пише : •. . . като ся известиха селските чор­
баджии, че учител Тома иде заедно с Ваше Високопреосвещенства из Търново, те ми да­
доха хисапа, 11 аз си доАдох тука в Русчук • .

.92
ния и четата, която ще ми н е, да придвижи към Търновския край.224 Ко­
митетските членове сега започнали да работят под следнит~ псевдоними:
Т. Кърджиев -Уста Георги, П. Обретенова -· Българска сестра (Б. С.),
Т. Чунчулов - Легиона, Г. Петкович - Кръстника. Повечето от русенските
дейци били натоварени със задачи извън града, а Т. Кърджиев и П . Обре­
тенова трябвало да поддържат контакт с Гюрrево. Ето защо Т. Кърд­
жиев пише до Я. Ангелов: "Иска ли казване, че и на нас много работи
са претоварени, отвсякъде поръчки, отвсякъде строгости. А тука поло­
жението ви казвам, ч е освен мене засега няма други поверени в рабо­
тите. Хора много, но не за да знаят всич1<0, а и колкото имаше главни
дейци, ра зпръсн ах а се на четири страни повън на работа. Тъй не ми
приписвай за вина, ако понякогаш позволявам на Б. С. (б. м. - П. Обре­
тенова) да ти пише или отговаря вместо мене. Той ми е единственият
помощник в многото работи• .22 6 Освен това на П. Обретенова често се
налагало да играе ролята на куриер до Търново и Гюргево. 226 Т. Кърд­
жиев, понеже чув ствувал, че тук дълго време не щt може да работи,
поискал за ~апостол" непознат човек от Румъния.2 21
Русен ският край бил включен към Търновския революционен окръг
и между двата града започнало уговарянето за проучване 1:1а най-правия
· път, който да се използува във време на въстанието. Ст. Стамболов, ръ­
I<оводител на Търновския окръг, предлагал това да се извърши от техен
човек и русенския куриер Ст. Бъчваров, но Т, Кърджиев бил на мнение,
че с тази отговорна задача по-добре ще се справи Н. Табаков, Т. Чунчу­
лов или Мирчо Милев, участник от Червеноводската чета .228 Русенският
комитет, изглежда, е трябвало да отговаря за подготовката на Шумен­
ск и, Разградени и Джумайски (Търговищки) рзйон.229 Във връзка с под­
готовката предстояло и събрание в Търновско, на което и Русенският ко­
митет трябвало да изпрати свой представител.2зо
В тез и дни, когато Русенският комитет бил натов арен с извънредно
много задачи - да с е грижи за пренасяне на оръжие за Търново, Шумен,
Дряново,231 за достаояне на барут от Разград и пр., 282 - Т. Кърджиев по ­
ради опасност да бъде отново арестуван е принуде н да мине в Гюрrево
и оттам да ръководи дейността на комитета, въпрек и че някои дейци не
били съгласни с това. 233 Той успокоил своите другари, че скоро ще се
върне " ... но непременно тайним образом", което идва да подскаже, че
трябвало вече да работи нелегално. 2 з t
Кърджиев искал да мине отсам с няколко свои другари, но се съм­
нявал, че н яма да бъдат последвани. 2 Вб От кореспонденцията му с коми­
те та с е вижда, че той о с танал в Гюрrево и се заел с изпращането н а

224 Априлско въстание, т. 1, с. 143-144.

т Пак там, с. 177; Я. Ангелов бил обиден ва n. Обретенова и за това не одо-
брявал голямото доверие, което И се гласува.
226 3 ах. Сто я но в, Записки. . . , с. 109
221 Априлско въстание, т. 1, с. 177.
т Пак там, с. 199, 21 5, 226.
2211 П а к та м, с. 213.
2ЗО Пак там, с. 172.
2з1 Пак там, с. 132, 189, 193, 2 12, 238, 256, 267, 345.
232 Пак там, с. 214, 217.
233 nа к там, с. 215, 236, 239.
234 Пак там, с. 215.
236 Па К Та М, С. 230-233.

. 93
оръжне и пише : • Кажи, че днес никой не е останал тука освен аз и
Гудата• .2зв Участие в подготовката на въстанието в Румъния взел и py-
ceнctimт рtволюционер Коста Григоров.2з1
В това време избухвало Априлското въстание. Д. Горов илеграфи­
рап от Крайова на Кърджиев да съобщи эа това в Русе и той веднага
настоявал Г. Петкович или някой друг от дейците да отиде незабавно
при него и се уговорят за по бързи действия.288 Кърджиев наредил да
се провери кога ще въстане Търновско, за да се вземат мерки и за Ру­
се.•зэ След потушаването на въстание то Т. Кърджиев, А. Данев и Я. Ан­
гелов прцвели отчаяни опити за въставане · на Русенско и продължавали
да изпращат оръжие. 240 На 11 май Т. Кърджиев уведомил Г. Петкович :
•... работата е турена в един добър ред. Скоро ний ще дойдем между
вас, ~о готови ли сте вий да ни приемете, да ни придружите, да ни на­
сърчнте с готовността си... •241 П. Обретенова писала на Д. Горов в Гюр­
гево какво е тук настроението на турците и предава, че „... тур[ците]­
rаджувците се приготвиха да ни колят, но пак ги е страх, че москове­
цът да не би да дойде, та душата им на конец стои" .242
И тази година тук е трябвало да мике Филип Тотю с чета, но както
пише Н. Обретенов, безуспешно било привличането на старите войводи.243
Т. Кърджиев пътувал из Румъния, за да набави оръжие, динамит, прего­
варял с хора от Зимнич и Олтеница, за да дойде с чета, и на ентусиа­
зираните младежи в Русенско нарежда да не отиват в Румъния, а да
се приготвят и чакат. 244 Поради трудности в Русе като вилаетски цtн­
тър с многобройна турска войска и шпиони русенските дейци участву­
ват в други райони, а местният комитет ги подпомагал активно. Тур­
ците били много наплашени и светлините на едно открито вечерно
акробатическо представление били взети за сигнал на въстание и раs­
положената по височините над града войска ct спуснала д1 заеме
правителствените учреждения.24 б Засилила се охраната и на дунавския
бряг и контролът върху излизащите и влизащите в града лица. Англий­
ският консул Ричард Рнйд в доклад от 8 април до Хенри Елиот
в Цариград отбелязва: „... турците са толкова много на щрек ден и
нощ, че засега никой не е могъл да премини (б. м. - от Румъния).246 Ето
защо и Ct. Стамболов се оплаква, че напоследък трудно се придвижвали
работите от Русе.247 Митрополит Григорий продължавал да бъде верен
на турското правителство и излязъл с апел към населението да не

въстава .24 8

236 Априлско възстаиие, с. 228, '2301 265. .

23? С т. Чили и r 11 ров, Българ ~ки читалища пред11 освобождението, С. 1930, с. 407.
2зs Априлско въстание, т. !, с. 270, 299.
259 П а К Та Ы, С. 299-300. .
240 Пак там, с. 229, 239, 265, 299, 301, 322,_. 32-t.
211 n а к та м, с. 367.
242 П а к т а м, с. 355.
из Н. О б р е те в о в, Спомени ... с. 262.
щ Априлско въстание, т. 1, с. 374- 375, 397- 398, 420-421.
215 В . П а ска л е в а, Политиката на Австр11я н българското нацконелно-освободн­
телно движение от Кримската воllиа до Освобождението, Изв. института Ботев-Левски,
кн. 3, с, 1959, с. 128.
246 Априлско въстание, т. 1, с. 351.
247 Па к т а м, с. 237.
118 Пак там, с. 316-318.

- 94
 Въпреки това Русенският революционен комитет взел дейно участие
по подготовката на въстанието в страната, като снабдил комитетите с
оръжие, препращал кореспонденция, прехвърлял революционери и най-­
видните му революционни дейци били в огъня Ra въстанието. r.еорги
Икономов участвувал в подготовката и въстанието на Панагюрския . ре­
волюционен окръг и след потушаването му на път за Румъния с Пана­
йот Волов при гр. Бяла, Русенско, се удавили в Янтра.~4 9 И Захари Стоя­
нов взел активно участие във въстанието на същин окръг. Другите двам а
членове на Гюрrевския комитет Иларион Драгостинов и Георги Обретено~э
подготвили Сливенския революционен окръг, като първият бил организатор
в града, а вторият по селата и бил наричан "с елският апостол".260 ВерН11
на дадената клетва, в определения ден те излезли с малка чета към

. Сливенския балкан, геройски се сражавали срещу многочисления враг и

при с. Нейково аагинали.2 61 В Априлското въстание израснал като герой
и русенецът Димитър Атанасов Маринов (Русчуклийчето).2 52 • В_ края на
1875 г. той ликвидирал с търговията си и отишъл в Румония. Отначало
членът на Търновския комитет Иван х. Димитров, който с:ъщо бил в
Румъния, не м у е гласувал доверие като неопитен и непредпазлив. 26з Д.
Атанасов бил прехвърлен в Търновско, участвувал в подготовката на
·селата и бил избран за знаменосец на Дряновската чета, която дни наред
се е сражавала геройски в Дряновския манастир, където той загива.ttl•
Преценката за Д. Атенасов, а също така и за Ил. Драгостинов била при­
бързана, защото в сравнение с други по - отговорни дейци в страната те
не се укриват, въпреки че още преди да потеглят, виждат гибелния край
на четите, и са в първата редица на борците.
Друг деен русенски революционер, който участвувал в подготовката
на Врачанския окръг, бил Никола Обретtнов. Там той престоял кратко
време, защото външни хора трудно могли да работят по-дълго.~ 56 Затова
той се завръща отново в Румъния и е един от инициаторите и оргаии­
заторите на Ботевата чета.2 66 Н. Обретенов подготвил група четници от
45 души, която от румънското пристанище Бекет се присъединила към
Ботевата чета.267 В групата на Обретенов участвув~rли и двамата русенци
Иван ~ Стефан - пазачи в руското консулстао .258 В Ботевата чет1 е уча.
ствувал още малолетният русенец Върбан Господинов, ученик в Боnrр,ад_

24G Гео р г 11 Д 11 м 11 т ров, Княжество Бмгария, ч. 11, Пловдив, 1896, с. 415.

250 Д. Кост о в, Иларион Драгостинов ... , с. 189.
251 Пак там. с. 206-210.
252 Димиm&р (Митю) AmaнacotJ е роден в Русе в 1853 г. Завършил петокласното
у•шл11ще в 1867 г. Постъпил на работа о Галаu о търговската кантора на Добрович. В 1871 г.
се върнал в Русе 11 работил като прекупвач на жито от селата при търговеца Георги Ге­
ров, а отпосле бил самостоятелен в работата сн. Участвува.'! в театралната труда към ч11та­
лището, в погрома на гръцкия молитвен дом. Известни са псевдонимите му Пъдито, Пъ­
ди-Мехметче -Н. О бре тен о в, Спомени ... , с. 222; ОДА-Русе, ф. 59, оп. 1, а. е.
61, п. З-8.
2ьз Априлско въстание, т. 1, с. 161. „
2S~ Пак там; ОДА-Русе, ф. 59, оп. 1, а. е. 283. Участие в Дряновската чета взел
и червеноводчанкнът Никола Петков, също уб11т -НБК М, БИА, П. д. 813 ; Г. Д и м tLT р о в,
Княжество ... , с. 499 дава името Илия Тодоров.
255 Н. О бре те но в, Спомени .. : , с. 250-258.
~Пак там, с. 260-261. .
2ь1 Пак там, с. 270-272; ·Априлско въстание, т. 1,· с. 474 (даден11 са 41 дywii). ··
208 Н. О бре тен о в, Спомени ..• , с. 272. . :· . · · . ·~: •·

95
 скаrа гимназия, койrо бил убит,2 59 н Стефан Попов, от с. Басарбово, Ру­
сенс~._о.260 Зна мето на Червеноводската чета Н. Обретенов, касиер на Бо­
теваjа чета, предал на войводата в кораба "Радецки" и то станало зна­
ме на Ботевата чета.261 В тефтерчето на Христо Ботев фигурират име­
ната на червеноводчанит е Никола п . Мартинов и Тодор Петков, Илия
Василев и Андон Г. Данев от Русе, предвидени за четници.26~
Вестите за неуспеха на въстанието на Ботевата чета и голямаtа же­
стокост на турците карали русенските революционери да се безпокоят
да не бъде разкрита тук революционнат а им дейност. Петрана Обрете­
нова, научила аа залавянето на брат си Нliкола, пише до Д. Горов в Гюр­
rево „ ...
всеки час и минута сме готови да мрем" .263 Голям патрио­
тизъм лъха от това писмо и слt> дващите, че по-добре би било, ако брат
И бил убит, а не да е жив в ръцете на врага „... беше приказката да
не ct' дават живи, затова направиха волята на душманите" .26'
През юни и3бухнала Сръбско-турската война и Кърджиев бип заан­
га жи р ан с изпращането на еми гранти-доброволци в Сърбия.266 В същото
време той правел отново усилия да организира чета за Русенско, за кое­
то убеждавал Г. Петковнч: „Ех, братко, да знаеш каква важност би има­
ло сега - в тези обстоятелства - едно какво да е въстание по нашите
места • .2 66 Той още убежд авал младежите от Русенско да не отиват в
Сърбия, а да се включат в преминалата до Тутракан чета на Таню Стоя­
и ов.207 Всички опити на Т. Кърджиев са безуспешни и той изпада в
крайно тежко и безизходно положен и е. Стига до там, че ги съветва да
нападн ат някое село и дори в самия Русе да предприемат нещо „ . . . че
ако се изгубят барем и~1ената ще останат незаличими " .268
В Сръбско-турската война се включили и русенски емигра нти.269 Т.
Кърджиев, след като се уверил, че не може да организира преминаването

259 Н. О бре те но в, Спомен11 ..., с. 283.

!00 Г. Д 11 мит ров, Княжество . . . , с . .514.
щ Н. О бре те но в, Спомени ... , с. 275-277. Знамето нзчезнало във Врачанския
балкан, когато групата на Г. Апостолов се отде.,и.ча с втория знаменосец Димитър Слив­
налията и е избита от турците при с. Люти брод, с изключение на двама души-Н. О б­
ре тен о в, Спомени . .. , с. 293-296; Ал . Б у р м о в, Съдбата на Ботевата чета сле11
· смъртта на войводата И Христо Ботев-сб. по случай 100 години от рождението му, С.,
• 1949, с. 626.
262 Априлско въстание. т. J, с. 396. Андон Г. Данев не участвува.1 в четата. а само
взел участие в подготовката И. Ботев четник е 11 Янко Боянов от Г. Оряховиuа, който бил
заточен н след Освобождението живял и починал 13 Русе-ОДА-Русе, ф. 59, оп. 1, а. е.
52, л. 1.
2
аз д. Страшимиров, Архив ... , с. 147.
2114 Априлско въстание, т. J, с . 488.
2153 Па к та м, с. 500.
268 Пак там.
26i 11 а к та м, с. 398, 502.
268 П а к т а м, с. 502.
t 69 8ъв войната участвували русенск11те рево.'n<щионери Ради Иванов. Андон Д~11ев,
Вел~.о АЬадж11ев, Атанас Узунов, Петър Драгнев (убит при с. Ново сем в четата на Ф.
Зандрич), Никола Uо11чев Чаушина (последните петима били у •1астнищ1 n Червеноводската
чета). Други уч!iствуващи русенци, някои от ко11то се установи1111 да живеят в Русе след
Освобожден и ето, Ch Атанас Дончов, Ангел Тодоров, Димитър Кънчев, Димитър Доllков,
Димитър Великов, Дюштьр Пеrкоз. Иза11 Михалев, l<иро Пе нев , Керчо Илиев, !<оста Пав­
лов Стоянов, Киро п. Христов, Никола Попов (Попето), Петко Русев, Панайот Янакев, Па­
найот Симеонов, Руен Бардаров, Атанас Рашев, Иван Ннколаевич, . Юрдан Антонов, Яков
Л. Дамянов, Янко Ганчев, Атанас Дочев, Димитър Рашев, Атанас Данев, Др. Кавазов, Ив.
Великов, Ив. Иванов, Данн Юрданов, П. Чипев, Ив. Юрданов, Крьстю Петроь, Гец<J Капи

96
на чета в Русенско най-вече пор1ди липса на средства, от Букурещ те­
леграфически извикал Я. Ангелов от Гюргево, за да за минат за Сърбия. 210
По това време русенци станали свидетели на ж естокостите над еже­
дневно докарваните въстаници, взели участие в Априлското въстание. В
Русен ския затвор били хвърлени Бот еви четници, между които Н. Обре­
тенов, четн ици от Танювата чета и други въстаници на брой около 180
души. 211 За съденето им започнала да заседава една извънредна комисия
и както пише Петрана Обретенова подигравателно, •... честта ни по­
расна. В Русе е комисията" .272 Т5} е била смесена от българи и турци и
защитник на въстаниците бил Илия Uанов от Видин, чиято защитн<t
реч не била одобрена от турските уnравници. 273 За това на учаваме и от
доклада на австрийския консул до Виена.27 ~ Баба Тонка и Петрана би,1и
отново връзката със затвора. До двете самоотвержени ру сенки близките
на подсъдимите изпращали пари, писма, дрех и и ги молели да ги инфор­
мират за състоянието им.2 76 Получила се известна сума и от новооснова­
ното през юли Българско централно благотворително общество (БUБО) в
Бук урещ на мястото на БРUК, предадена на Анастасия Обретенова, мал­
ката дъщеря на баба То нка.2 76 От русенските патриоти те също събира­
ли помощи за затворниците.2 77 Ето защо писмата, които революционерите
изпращали до баба Тонка и Петрана, са м ного сърдечни и изпъл н ени с
голяма благодарност. Димитър Маринов от Ломения затвор (където е
прехвърлен след присъдата) пише до баба Тонка, че „историята и бъде­
щото поколение ще оценят напълно заслугите И" .278 Иваница Данчов в
пием> до Петрана Обретенова възхвалява патриотизма, добрината и хлад­
нокръвието И.27 9 Петрана Обретенова посетила и революционерите в Тър­
новския затвор. В писмо Никола Саранов и Стефан Георгиев И засвиде­
телствуват голяма благодарност и уважени е . 2 8°
Извънредният съд в Русе осъдчл 3 въстаници на смърт, другите на
вечно заточение или затвор, а н якои били освободени.2 • t Н. Обретенов
бил осъден на вечно заточение. Голямата жестокост към въстаниците
проличава от доклада на английския консул Рийд до английския посла­
нин в Цариград, в ко11то пише, че едивият от обесените на три пъти бип
окачван на въжето, което се късало, и едва на четвъртия път, подкрепен
от войниците, бил обесен .2 82 Изпращането на заточениците от Русе било
нов - Ф. Стоянов, прочутият Филип Тотю воllво;н (наречен хвърковатият Тотю), Русе
1900, с. 525-536; П Х 11 то в, Моето пьтуване по Стара n.1ан11на, С, 1934, с. 109-1 11;
В. А ба д ж и е в, Спомени ... , с. 66, 82- 83; Д. С т р а ш и м н р о в, Архив ... , с .
146; А с п. Е м а н у и л ов, Захари Стоявоо ... , с. 521 ; ОДА-Русе, ф. 59, оп.1, а. е .
185, 186.
270 Аnри.1ско въстание, т. 1, с. 500; НМ-Русе, 11, 91, 182, 688.
211 ОДА-Русе, ф. 59, оп. 1, а. е. 142, л. 36.
212 Априлско въстание, т. 1, с. 507.
2;3 Дунав, Xll, 1086, 11 юли 1876.
274 Документи за българска история, т. VJ, С, 1951, с. 335-339.
27~ Априлско въстание, т. 11. с. 47, 53, 54, 102.
178 n
8 к т а м, с. 72.
277 НМ-Русе, 11, 83, с. 3.
278 Априлско въстание, т. 11, с. 82.
279 n
а к там, с. 47.
2Ю n
а к там, с. 88, 93.
281 НМ - Русе, 11, 139 ; Дунав, Xll, 1085, 7 юли 1876; 1092, 1 август 1876.
282 Н и кол а А Тодор о в, Положението на българския народ под турско робство ­
документи и материали, С, 1953, с. 328.

7. ll\yseaт - Русе

97
истинско народно шествие. У лицата пред гарата представ лявала море от
народ, който хвърлял цве тя, а девойките подавали кърпичките си на осъ­
де&нте да ги сложат под веригите. Н. Обр етенов пиш е : . Синд жирите ни
с~ Qбърнаха във венци от цветя" .288 За големия патриотизъм на майката­
г.ероння баба Тонка, която дала двама сина жертва в б орба та и изпра­
тила други двама на заточение, е пи сано тогава въ в в . • Нова Бълга­
ри я".28~ След изпращането на заточениците дв е те родолюби в и българки
продължавали да посещават и подпомагат останал ите з атворници.285
Революционното семейство на баба Тонка станало много популярно.
За активното му участие в борбата се заин.,тересу вали и в Русия. Пред­
седателят на БЦБО в Букурещ Владимир Ионин изпратил за . Русия порт­
рети на Петрана Обретенова, която се е фотографи ра л а в четниче ска
ун1:1ф9рма, и Стефан Ботев И пише от Гюргево: „Казаният Русец (б. м. -
Вл. Ионин) купи от твоите портрети и проводи на много места в Россия
особено на славянските комитети. Той ви изуч11 добре фамилията и много
добре я препоръча в Россия.. . Наричат те българската Меркус" .286 Пет­
рана Обретенова, въпреки терора в града и съденето на въс таниците,
моли Д. Горов и Ст. Ботев в Гюргево да И изпращат редовно нелегалния
в. „Нова България" ·и ги наставлява как да И разчитат писмата.157
Русенският ре вотоuионен комитет, въпреки терора след априлските
събития, единствен в страната започнал да функционира и бил провъз·
гласен за Ц е нтрале н комитет на вътрешността на страната.2 88 В комите­
та сега работят и новите дейци Иван Керемекчиев и Димитър Хра­
нов 1 в9 На 5 но е мври комитетът, преди да се свърже с БЦБО, от името
на русенското на с е ле ние изпратил до рус1шя консул в Русе една 20-член­
на депутяция, която му Dръчила две прошения. В ед ното се изтъквало
тежкото положение на бъл гарския народ и молба за намеса и .пълна
политическа автономия", а с дру гото ис 1Сали предстоящата конференция
на Вел и1< ите с ил и, която ще ра з глежда бъп гарск и я въпрос, да не се съ­
стои в Uариград, а в друг ев ропейски град.29° Пр ез ноември той вля­
зъл във връзка с Б Ц БО в Буку рещ, като изпратил и писмо по своя член
Ив. Кереме к чи ев, в ко е то и злож или извърше ното о т комитета: „... Ние
в снощно т:> си з~ с еда ние ре ш их м е, се каз ва в п ис м ото, да пои с кам е и
Ваш ето м н ен ие по този въпрос ... Чл ен ове на Та й ният Бълг. Центр. Ко­
мит е т Русчу1<''.20 1 Об щес твыо лоср е нtнало с радос т тази новина и пише
до Русс н сю1 я комитет : . Н ие поср~щ а ме с и стинско удо волствие съставя­
н е то на ваш ето Общест во в та1<ив а критически вре мена, защото вие до ­
п ълвате едн а голя ма праздност, която вие ви н а г и с ме усе ща.1J и, колчем е
с тавало нужд а да влезе м в споразумение с Българско".292 БЦ Б О възло ·
жило н а Ру се нс1< ия комитет да организ ира изпращането на молби и де -

2S3 Н.М - Русе, II, 197.

281 Нова Быrар11я, /, 27, 29 ав густ 1876.
2"5 Апр11.1ско въстание, т. 11, с. 77, 82, 88, 93, 102.
2•6 НМ - Р\•се, 11, 9 1, 182.
287 Д. С т р а ш 11 м11 J1 о в, Арх ив... , с. 146-147 ; НМ - Русе, 11, 91.
28S Ал. Б у р ~'о В, г;ъдrа р скн . . " с. 162.
2sз Н. Ч е х .1 а р о 11. .J.окуме11т11 110 Българското възраждане, Сб. на р. умотв., кн.
XXll- XXlll, С., 1906-1907, с. 33, 40.
200 Освобожден ие Бопгарии . .. , с. 508-510.
291 Н. Ч е хл ар о в Докуме нти ... , с. 33 ; Н БК.\11 , БИА, 11 Д, 5006.
292 Н. Ч е х л а ров, Докуме1m1. . ., с. 34 ; Ал. Б у р м о в, Български. . . , с.
152-1 63.

98
путации от цялата страна до руския консул в Русе за намеса на Русия,
да подготви населението за предстоящата война, като вземе участие в
нея, и трета задача да излезе със своя политическа програма за бъдещо­
то управление на страната. 293 Комитетът действувал от името на целия
български народ и станал негов представител.291
На проведеното събрание в Букурещ, т. н. "Български събор", през
ноември Русенският комитет упълномощил члена на Обществото Кириак
Цанкоа да го представя. Одобрена била n· • • една политическа програма,
която чрез Центр. Комитет в Русчук, ще са разпръсни навред из бъл­
гарско" .295 Русенският комитет обаче коригирал частично програмата (той
искал васално княжество, а Обществото независима държава) и я предал
на някои от консулите в Русе.293 Освен това той уведомил Обществото,
че е решил да приветствува главн окомандуващия южноруските войски,
Императорско височество Николай Николаев ич „Вие от страна на Вашето
общество и ние от ту1<а направо" .297
Русенският революционен комитет започнал да работи още преди
да е влязъл във връзка с Обществото в Букурещ, което идва да под­
с1<аже, че комитетът е бил инициативен, следял е дейността . на Обще­
ството и започнал да действува в същия дух. Възможно е и То м а Кърд­
жиев да го е напътствувал, понеже е бил запознат с дейността на Обще­
ството.2оs През ноември от Гюргево той действувал чрез Ст. Стамболов
„
в Букурещ за помощ от Обществото за сестрите на Никола Обретенов
и Иларион Драгостинов", които живеели мизерно в Гюргево при лодкаря
Димитър - куриера на комитета.299 През същия месец Т. Кърджиев е
с мятал, че вече е н еобходИ\iО да пре~~инат дейци отсам Дун ав~ 11 подгот­
вят населението за предстоящата Освободителна война.зоо
В навечерието и по време на Освободителната война членове и съ­
мишленици на комитета взели дейно участие в нея.301

Русенският революционен комитет, който виждаме в лицето на не ­

говите предани членове, изпъква със своята голяма и разнообразна
дейност.
Почти всички произхождат от бедни, разорени или полуразорени зе­
меделски и занаятчийски семейства. Тези младежи получили образование,
което могат да дадат училищата в града, а няr<ои успели да продължат
и в чужбина. За самообразованието си те дължат много на читалище
„ЗораЧ, къдеrо редовно следели получаваната литература, а нелегалният

~з Н. 1
1схларов, Документ11 ..., с. 31; А.1 . Бурмов, Бьлrарски, с. 162-163.
21 1 Н. Чех л :i ров, Документи... , с. 40- 41.
295 11 а к та м, с. 45.
290 Пак та ~1. с. 49; НБКМ, БИА, 11 Д, 1409.
29? НБ f\ М, БИА, 11 Д, 1409.
т НБI<М, БИА, 11 Д, 1280. То!!, както н11дяхме, работел по иэпращаието на добро­
вопu11 за Сърбия , а Обществото ръководело цялата организаuия и искал от trero едно Л1'Л·
номощно, :1ащото п11шс •. . • без таквози писмо, нито аз зная с како11 д11ъж11ости съм на­
товарен, нито r1ък 11скат да ма лр11познаят• (тшсва датата, на•rалото и адресатът на пис­
мото).
т Априлско въстание, т. f, с 113.
300 nа к т а ~r' с. 135.
3JI :Учз стr1ето на Русенския революционен ко~rнтет 11 населе1111е10 в Освобод11те.1-
ната воАна ще бъде предмет на отделна статия.

99
печат спомагал за оформянето на борческия им дух. В този голям сто ­
пански и културен център те имали възможност да израснат, да се из­
дигнат и заемат държавни служби, които спомагат н·е само за повиша­
ване на тяхната култура, усвояване на чужди езици, но най-вече ги улес­
н явали в революционнаrа им дейност. В редовете на комитета преобла­
давали служители от транспорта - железницата, корабоплаването и
пощата.
В своята дейност комитетът бил подпомаган от многобройните си
съмишленици; които произхождали също най-вече от средата на народа ­
занаятчии, земеделци, учители и дребни търговци.
През годините на своето съще ствувание Русенският комитет е слу­
жел за връзка между БРЦК в Букурещ и революционните комитети във
вътрешността на страната. Чрез него са били прокарвани директиви, орга­
низационни задачи, решения и пр. Той бил главен канал по пренасянето
от Румъния на оръжие, кореспонденция, вестници, нелегално прехвърляне
на революционери. Освен това той на два пъти е играл ролята на Цен­
трален комитет за вътрешността на страната и има голяма заслуга за
организиране на Априлското въстание. В тази славна епопея много него­
ви дейци вземат ръководно уч астие.
Русенският революционен комитет със своята активна дейност, която
развил в продължение на някоm<о години, заслужено заема едно от пър­
вите места в борбата на българския народ за национално освобождени е
и много негови дейци са наши национални герои.
AUS DER TATIGKEIT DES REVOLUTIONSKOMITEES
VON RUSSE IN DEN JAHREN 1871-1877

Z. Siromachowa

Zusamme n fassung

Das Revolutionskomitee in Russe ist von dem grpssen Revolutionar

Angel Kantschev Ende 1871 gegrilndet worden im Hause der bekannten
Patriotin ВаЬа (Grossmutter) Tonka Obretenowa. Unter den Мitgl1edern des
Komitees herrschten die Transportangestellten vor - von der Eisenbahn, der
Schiffahrt und der Post. Mitglieder waren aufge\veckte junge Patrioten:
Nikola Obretenov, Toma Kardziev, Radi lwanov, Ilarion Dragostinov, Georgi
Petkovitsch u. а. Fast al\e stammte n aus armen oder ruinierten Familien von
Landwirten und Handwerkern.
Eine grosse Hilfe erhielt das Komitee bei seiner Tiiti gkeit von den vie-
len Gesinnungsgenossen aus den armeren Volksschicblen - Handwerкer,
Landleute, Lehrer und Кleinhiindler.
Wiihrend seines Bestel1ens diente des Komitee von Russe als VerЬin­
dungsglied zwischen dem 8ulgarische11 Zentralkomitee in Bukarest und den
Komitees des Inlandes. Ober ihn gingen alle Richtlinien, Organisationsaufga-
ben, Besch!Osse 11. s. w. Er war der Hauptkanal zum Durcl1schleusen von
Waffen, Korrespondenz, Zeitungen und illegalen Revolutioniiren von Rumii -
nien nach Bulgarien. Ausserdem hat er zweirnal die Funktionen des Zentral-
komitees filr das Inland ausgeilbl und dabei grosse Verdienste um die Orga-
nisation des Aprilaufstandes 1876 gegE:n die Tilrkenherrscbaft erworben. In
diesem beldischen Kampf baben viele seiner Mitglieder filbrenden Anteil
genommen.
Das Revolutionskomitee von Russe hat mit seiner vielseitigen Tatigkeit
wiibrend seines filnf jiihrig6n Bestehens eine hE:rvorragende Rolle im Kampf
des bulgarischen Volkes filr seine nationale Freiheit gespielt und viele seiner
Mitglieder sind Nationalhelden.
 ИЗВЕСТИ}} НА НАРОДНИ51 МУЗЕЙ - l>YC~
Jl\IТТEILUNGEN DES VOLKSMUSEUMS - RUSSE
КНИГА (BUCH) 11, 1966

СЕДЕМДЕСЕТ ГОДИНИ ВЯРНА СЛУЖБА ·

НА НАРОДА

ИВАН РАДКОВ

Русенс1<ата партийна организация има богата и героична история.

Основана през 1896 г., в продължение на седем десетилетия тя измина
славен път на борби и победи, на трудности и поражения. От малка
група ентусиазирани социалисти тя израсна в здрава марксистка органи ­

зация на работническата класа в Русе и поведе трудещите се на упо­

ри та борба против експлоатацията и терора на буржоазията. След побе­
дата на Великата октомврийска социалистическа революция Русенската
партийна организа ция стана и ай- масовата партия в града и завоюва об­
щинската власт в свои ръце. Създаването на Пъ рвата Дунавска 1<ому1:1а
1919- 1921 г. беше най-голямата победа на русснския пр.олетариат в ус­
ловията на буржоазната власт.
Русенската партийна организация водй ге роична борба и даде скъ­
пи жертви за освобождението на страната от фашизма и установяване
на народната власт. Ве че 70 години под ръководството на Uентралния
комитет тя вярно спужи на народа и дава своя принос в борбата за по­
бедата на комунизма в нашата страна.

След освобождението на България от турско робство Русе бързо се

издига като един от големите индустриални центрове в страната. Него­
вото благоприятно географско полож~ние като пристанище на р. Дунав
и гара на първата железопътна линия у нас Русе - Варна, връзките му
с Румъния и страните от Uентрална Европа създават много добри усло­
Еия за развитието на търговията и промишлеността. За това съдействува
също така и политиката на буржоазната власт за насърчаване развитието
на местната индустрия. Сам о за няколко години в Русе се създават мно­
го предприят ия, като фабриката за захарни изделия "Сладост~ (1881 г.),
кожарската фабрика "Пенков- Попов" (1885 г.), плетачната фабрика
"Д. Люцканов" (1887 г.), фабриката за мебели „С. Алкалай" (1890 1-.),
химическата фабрика "Ф. Симидов " (1892 г.), сапунената фабрика „В.
Бъчваров" (1894 г.), текстилната фабрика „Постоянство" (1894 г.), кера­
мичната фабрика " Труд" (1897 г.), фабриката за мелнични машини ~Енер­
гия" (1900 г.) и др. 1
l Русенсни общински вестник, бр. 128 от 15, Vlll. 1915.

. 103
 За нуждите на развиващия се капитализъм тук се създават и пър­
вите банки „Гирдап" ( 1881 г.) 2 и Търговска та банка,3 първото застра­
хователно дружество у нас „Българияч (1890 г.) 4 и търговско-индуст­
риална камара. s
В следващите години, особено през първото десетилетие на ХХ в.,
индустриалната мощ на Русе още повече нараства. Изграждат се нови и
вече по-големи индустриални предприятия, като фабриката за тенекиени
и химически изделия „Иско:вич - Леви" ( 1906 г.~, машинната фабрика
„Е. Мюлх ауnт " (1907 г.), фабриката за железни кревати (1907 г.), фаб­
риката за бои и лакоЕе (1907 г.), захарната фабрика {1912 г.), фабриката
за месингови и железни изделия „Ст. Корабов• (1913 г.), фабрики за са­
пун, тютюневи фабрики, за мебели, за дрехи , мелници и др.6 Изобщо в
този период броят на фабриките и занаятчийските работилници нараства
много бързо. В 1914 г. в Русе има общо 696 индустриални предприя­
тия.7 От тях към 40 са големи фабрики, а останалите 656 са занаятчий­
ски работилници, свързани с индустриалното производство.в
Бързо се развива и банковото дело в града . В периода до войните
тук се основават много нови банки - Нар одна банка, Земеделска банка,
Индустриална банка, Генерална банка, Кредитна бан ка, Популярна банка,
Дунавска банка, Балканска банка, Франко-българска банка, банка „Буров"
и др. 9 Все повече прониква в града и чуждият капитал. Само през 1919-
1920 г. чуждите капиталисти изнасят от него 40 милиона лева.10 Бързо
се развива и търговията. За тази цел се създават много акционерни
дружества, които развиват акп1вна дейност и установяват връзки с мно­
го чуждестранни фирми. През 1891 г. - 14 %, а през 1905 г. - 20 %
от населението на Рус е се занимава с търговия. 11 До Първата светов­
на война той е най-оживеният търговски център в страната. Всичко това
показва, че в кrая н а XIX и началото на ХХ в. Русе се оформя като
един от най-големите индустриални и банкерски центрове у нас.
Заедно с развитието на капитализма бързо нараства и броят на ра­
ботническата класа. Докато към 90-те години на миналия век в Русе
има около 1000 работници, през 191 О г. техният брой достига над 8000. 12
Наред с количествения ръст на работническата класа в нейния състав се
извършват и важни качествени изменения. С развитието на едрата про­
мишленост все повеч е се увеличава броят на фабричните работници, а
се намалява тоя на занаятчийските. А това има важно значение за орга­
низирането на работническата класа и засилване нейната борба против
капитализма.

2 ОДА- Русе, ф. 117, оп. 1, а. е. 2, л. 199.

s С.
С им е о но в, Русе в миналото и днес, Изд. на книжарница .С. Симеонсв•,
Русе, 1929 r., стр. 66.
4 Петдесет години .България& - първо българско застрахователно дружество 1891 -
1941, София, 1942 r., стр. 24-26.
5 ОДА-Русе, ф. 8, оп. 2, а. е. 13, л. 2.
е Русенски общински вестник, бр. 128 от 15. Vlll. 1915 r.
7 n
а к та М, бр. 43 и 44 от 18. VI. 1921 г.
в Изложение за състоянието на Русенскн окръг през 1912-1914 r., Русе,
1914 r., стр. 48.
9 С. С им е о но в, Русе в миналото и днес, стр. 67.
!О Па К Та М, стр. 6 1.
11 nа к там.
12 Работuическ11 вестник, бр. 141 от 30. Xl. 1918 r.

104
 Положението на работниците в Русе, както и в цялата страна, е
много тежко. Те са подложени на жестока експлоатация, работят от
сутрин до вечер при мизерни условия и получават н и щожни заплати .
• Въвфабрика „ Труд" работят около 70 работника - се казва в една
дописка до в. „Социалист" . - Те получават една нищожна заплата, без
да им се дава обаче навреме. Уж ги уславят, че ще им заплащат на
всеки две седмици, но това не пречи на господарите да не им заплащат

по 6- 7 недели и работниците по цял месец ходят без пара в джоба.

Но не е само това. Тъй като фабриката е на около 5 км от града, ра­
ботниците са принудени да нощуват в нея - спят в едни помещения,
негодни даже за добитък, а фабрикантите ги определили за работ н иците.
Възползувани от това, за да останат работническите заплати пак в тех­
ния джоб, фабрикантите са отворили там своя фурна и кръчма, като не
допущат други дребни продавачи на храна. Работникът, като не получа­
ва с месеци пари, ще - :1е ще е прiiнуден да търси помощта на фабрична­
та кръчма и фурна. И тука му продават една долнокачествена храна и
при това толкова скъпо, щото заплатата не стига за нищо. На някои ра­
ботници, когато отидат да си искат парите, писарят им дава вместо пари
тенекиени марки, срещу които те могат да получат хляб и ястие само
от фабричната фурн а и к ръчма. Затова пък яви ли се някой по-събуден
работник да протестира, веднага го изпъждат." 1з
Капиталистите масово въвличат в производството жени и деца , на
които плащат по-малко, а това им носи големи печалби. „В шивачницата
на Клара Клая в Русе - пише „Работнически вестник" - в тясно и
запушено помещение са наблъскани l 0- 15 момичета-еврейк~, на въз­
раст от 10 до 17 години, които работят не по-малко от 13 часа на ден,
а често до 17-18 часа. Ден след ден, прегърбени над иглата, те диша1·
задушния и прашен въздух и неусетно убиват своето здраве, за да ста­
нат недъгави, немощни, когато наближи врt мето да се задомят. Срещу
това извънчовешко напрягане на своите сили повt чето от тях гsолучават

пет лева и само няколко - до 25 лв месечно. Но и тая плата те виж­

дат само през 2- 3 месеца, а някои чакат даже по 6 месеца, докато ви­
дят пари в ръката си ... Общо в Русе има около 250 работнички-ши­
вачки. И всички са заприличали на мъртъвци, всички носят отпечатъка на
грозната миз~рия. Още от пръв поглед всеки може да разбере какво бъдеще
ги очаква. Стигнали на средна възраст, повечето от тях стават вече не­
способни за работа и се осъждат на още по-черно тегло. Не стига това,
те са бъдещи майки- майки на хилави, недъгави деца. Израждане 1 Ето
краят на оная жестока експлоатация, на която са подложени работнич­
ките у нас, за да могат господарите да удвояват своите богатства. м 1• Та­
кова е положен ието на работниците и в другите фабрики и занаятчийски
работилници в града.
Масовото използуване на неопитни жени и дtца в производството,
мизерните условия на работа и липсата на трудово законодателство
стават причина за много злополуки и осакатяване на работници. В tдин
рапорт на Втора градска лечебница в Русе до Предс едателя на общин­
ската комисия се казва : „ Чtст имам да Ви довеса, Господине Председа­
телю, че във П градска амбулатория ч е ст о се явяват малолетн и
18 Социа11ист, бр. 58 от 30. Vlll. 1897 r.
н Работнически вестник, бр. 25 от 28. 11. 1902 r.

105
болни работници от железарската фабрика -едн и със с т р о ш е ни р ъц е,
а други с прекъснат и пръст и... За да се прекратят подобни оса ­
катявания на малолетни и н е опит н и работници, трябва почитаемата
комисия да вземе овреме мерки и предупред и притежателя на фабриката
да работи с о п и т н и х о р а, а н е с де ц а." 15
Някои от зло полуките са много тежки и вземат човешки жертви.
Поради голямата алчност на господа рите и липсата на пр едпазни мерки
в барутната фабрика „Бр. Иванови" в Русе на 25 юли 1897 г. избухва
страшна експлозия, в която трагично загиват близо р аботниц11_. 1 6 200
Партийният орган в. „Социалис т" помества гол я мо съобще ние за барут­
ната катастрофа в Ру с е . След като описва у ж асн ата картина на ра зкъ­
сани на парчета, овъглени и осакатени тела, в него се ка зва: .Работни­
ци 1 Другари 1 Пред вас днес се отвориха 200 нови гробове на ваши братя
и сестри 1 Свалете шапки пред техния пра х, овековечете тяхната памят,
отмъстете за тях! Спомнете си за хилядите ония жертви, които вашата
класа ежедневно дава, за да създава милионите на вашите господари от

· наядения залък на всекиго от вас. Не забравяйте, че 1<атастрофата в

Русе не е нито първата, нито последната, която ще отнем е живота още
на хиляди изм ежду вас. Никой от вас не е сигурен, че утре ня ма без
време да отиде в черната земя, защото, докато трае днешната кап:палисти­
ческа обществена наредба, вие ще продължавате да гинете... Работници 1
Чуйте риданията и плачовете, които днес в Русе се изди гат до небеса!
Към вас оттам простират ръце опечале ни старци, жени и бащи на мно­
гобройни семtйства, защото само вие сте, които съ с своята организация
и класова борба можете да докарате по-дру г край на работите. Подайте
си ръцете един другю1у, сдружете се в името на своите клас ов и инте­
р ес и и вие ще изд игн ете най-добри я паметник на гробовете на загин а­
лите в Русе."~~ По такъв н ач11н Българск ата работниче ска соци алдемо ­
кр атическа п артия не само констатира бедс твеното положение на труде­
щите се, но и посочва, че за да с е избавн рабо тническата класа от ми­
зе рията и експлоат ацията, тя т,)иб ва да бъде организирана.
Началото на ра б отнич е ското движение в Русе започва още в първи ­
те години сл~д Освобождението. През 188 1 г. русен ските телеграфопо­
щен ски работници обявяват стачка за увеличение на заплатите и "подоб ­
ря ване на своя тежък робски хал.":~ Това е изобщо първата стач1<а у
нас, към която се присъедин яват телеграфопощенските работници от
цялата страна. Въпре ки заплахите на стражари и войници, те се държат
твърдо и з апл атите им биват увеличени.1 n Тази стачка избухва стихийно,
но нейният успех насърчава русенските работници. В с ледващите години
сред тях настъ пва ожив111:ни е .
Това време с ъвп а да с началото на пропагандирането на социалисти­
ческите идеи у нас от Д имитър Благоев. В Русе като голям работниче­
ски център нами рат добър прием първит е социалистически книжки -

15 Работнически весншк, бр. 29 от 28. 111. 1902 r.

1с Социалист, бр. 54 от 1. VllI. 1897 r.
li nа к та м.
18 Гла вната дкрекuия и nnложението на т. пощенските и телефонни чиновни ци и
с.1ужащи nред Народното събрание, Из;~.. Телеrрафоnощенска библиотека, № 3, София,
1903 г., стр, 5.
1s Пак там.

' 106
rп. „Съвременен показател", „Наемният труд и капиталът" от К. Маркс,
„Развитието на нау чния социализ·ьм" от Ф. Енгелс и др. Те се посрещат
с голям интерес от работниците. В началото на .1 891 г. аа пръв път у
нас в Русе се издава на български език „ Комунистическият манифест"
от К. Маркс и Ф. Енгелс, а през м а й с . г. излиза сборникът „Ново
време".20
По това вµеме голяма издателска дейност в Русе раsвнва печатни­
цата на Спиро Гулапчев. Но в н ея наред със социалистиче с ките книжки
преобладават работи на руски те революционни демократи, н а Ф. Ласал и
др.2 1 За разпространяването на социалистическите и де и тук особено мно­
го допринася книгата на Д. Бла гоев „ Що е социа 11изъм и има ли той
почва у нас?"
След основаването на Българската социалдемократическа партия:
под нейно влияние в Русе се създават първите социалистически групи
„Светлина" (1892 г.) и „Комуна" (189.З г.). 22 Социа лният състав на тези
групи е смесен. Освен работници и зан аятчии в тях участ в уват ученици,
чиновници и др. По същество това са първите м арксически кръжоци в
Русе за самообразование и разпространяване на соци алистическите идеи.23
Макар че възгледите на участниците в тях представляват смесица от
марксизъм, ласалианство и анархизъм, те помагат за пробуждането на
русенските работници. По това време тук се създав ат и първите работ­
нически синдикати на обущари, печатари, дърводелци и др.24 Така под
влиянието н а социалистическите идеи русенските работници започват
класово да се осъзнават и по-организирано да водят борба за ззщита на
своите интереси. По инициатива на членове те на двата /(ръжок а те за ­
почват да участвуват и в политическата борба, като издигат свои канди ­
дати в изборите за народни представители пр~з 1894 г. и спечелват 150
гласа.20 Този скромен успех, постигнат в · условията на диктато;Jския ре­
жим на Стамболов, насърчава работниците.
През 1895 г. настъпва голямо раздвижване сред печатарсI<нте работ­
ници в Русе. В началото на март те създават свой синдикат като клон
на Централния печатарски синдикат в София. 26 Господарите посрещат
това със злоба и за да разтурят организацията на печатарите, изгонват
работниците на улицата и з атварят печатниците. В знак на протест ру ·
сенските печатари обявяват стач1<а.и Тя е подкрепена от работническата
класа в цялата страна, а партийният орган в . „Социалист" открива п од­
писка за подпомагане стачкуващите русенски работници.~s Въпреки на­
тиска на господарите и побоищата в участъците, благодарение на по­
мощта на печатарския с и ндикат и всички работници в страната стач­
ниците не падат духом и смело продължават борбата. "Енергията и

20 r
е о р г и Б о р ш у к о R, Още данни за де!lността на българските социа листи до
основаването на БСДП, Известни на Института за българска история, т. Vll, 1957 г.,
стр. 28~-283.
21 Пак там, стр. 278- 281.
22 Н. На ч е в, Работническото движение в Русе, Рабопщческото движение в Бълга-
рия 1878- 1904, т. Щ Профиздат, 1955, стр. 546-547.
2З Пак там.
2~ П а к там, Приложени ~. таблица 11.
2Ъ Пак там, стр. 547.
и Социалист, бр . 46 от 14. 111. 1895 r.
'Л Работнически другар, бр. 33 or 24. 1/1. 1895 г.
28 Социалист, бр. 57 от 25. IV. 1895 r.

. 107
въодушевлението, с които русенските работници-печатари продължа­
ват стачката си вече два месец а, е първо по рода си явле ние в
България" - пиш е в. „Социалист" .29 В тази стачка те проявяват го­
лям героизъм, твърдост и издръжливост. Цели пет месеца русенските
печатари отстояват правото си да имат своя организация. Това е една
славна страница от борбите на работническата класа в Русе. След нея
настъпва още по-голямо раздвижване сред работниците в града.

Иван Троенсю1 Петър Стрелковски

l\van Troenski Peter Strelkowski

Под влияни ето на БРСДП по-будните работници напълно осъзнават

необходимостта от изграждането на своя политическа организация и по
инициатива на някои членове на кръжоците „Комуна" и „Светлина" на
1 март 1896 г. в Русе се основава социалдемократическа група като съ­
ставна част на Българската работническа социалдемократическа партия. 30
Тя наброява към двадесетина членове, предимно учители, чиновници и
студенти, а по-малко работници. Отначало групата се занимава главно с
разпространение на соци али стическ ите идеи. Нейната дейност особено се
засилва след барутната катастрофа в 1897 г. Трагичната смърт на 200
работници стреснала русенския пролетариат и му помогнала по-добре да
осъзнае своите класови интереси.
След катастрофата значително се увеличава броят на работниците в
местната партийна организация. В нейните редове влизат такива работ­
нически дейци, като Иван Троенски, Петър Стрелковски, Никола Начев,
Ефтим Дуков, Акенди Димитров, Никола Пенев, Павел Делирадев и др.

29 Социалист, бр. 63 от 17. V. 1895 г.

soН. На ч е в, Работническото движение в Русе, Работническото д11ижение в Б"Ыl.Га­
рия, т. 111, стр. 548.

108
Социалдемократическата група укрепва организационно и става истински
защитник на работническите интереси. От 1897 r. тя редовно участвува
в конгресите на партията.31 Под нейно ръководство се изграждат нови ра­
ботнически синдикати на железничари, текстилци, металици и др. За вре­
мето от 1890 до 1904 г. в Русе се създават общо 16 работнически си н­
диката.32 През 1897 г. тук се създава общо работническо дружество

Първото организирано чествуване на Първи май в Русе nрез 1898 г.

Die erste organisierte Feier des Ersten Maies in Russe, 1898

„Съгласие" със задача да обедини дейността на ра ботническите синди­

кати.зз Със съдействието на местната партийна организация то открива
вечерно работническо училище в салона на партийния клуб. 34 В него ос­
вен български език и аритметика се изучава история на социализма, со­
циология и политическа икономия.зб По инициати ва на партията през
1898 г. за пръв път в Русе организирано се чествува Първи май- праз­
ника на труда и международната работническа солидарност. 36
Тази дейност на партийната организация и работническите синдикати
съдействува за класовото осъзнаване на русенс"ите работници и засил-

з1 Бъ.'!гарската комунистическа партия в резолюuии и решения на конгресите, конфе­

ренuиите и пленумите на ЦК 1891 - 1918, т. 1, Иэд. БКП, София, 1957 г., стр. 83.
Първите русе11ск11 делегати на nартиn1111те конгреси nрез 1897 и 1898 г. са Акенди
Димитров и Иван Троенски.
з2 Работническото движение в България, т. 111, Приложение, таб111щи 11 и 111.
зз Народен муэеn (НМ) - Русе, 111 4.
м Работнически вестник, бр. 7 от 31. Х. 1902 г.
sь Пак там.
sв НМ - Русе, Сломени на Борис Иванов.

109
ване тяхната борба прот иn капитал истическата експлоатация . В резул­
тат н а това избух в ат н о ви с тачк и н а работ ниц11те uт фаб рика Труд", „
на железничарите, печа ·:арите, текс т 11дщ1те и др. О б що до 1903 г. в Русе
избухват 12 стач1<и, някои от •<оито са значителни за времето .з 1
За подема на работническото движение в Русе през този период
особено големи зac.l'Jyrи има секретарят на партийната о р га н и зация Иван
Троенски - един изключите лно сt<ро мен и упорит работник, посветил це­
лия си живот на делото на работническата кл а са. Но той загива твърде
„
млад, смазан от глада и мизерията. Трое нски беше душата на работни­
ческото движение в Русе - спомнят си другарите му. - НегоRата дейност
олицетворяваше де йността на партията тук. Той беше се1<ретар, ка сиер,
настоятел на вестника, дописник, сказчик, пропагандатор, организатор. "38
З а големите заслуги на Изан Троенски към Русенската партийна орган и­
зация и цяла та партия говори фактът, че по предложение лично на Ди­
митър Благоев Седмият конгрес на БРСд n в 1900 г. със ставане на
крака и едноминутно мълч ан ие почита не говата памет.зо
Във връзка с въвеждането на тежкия натурален данък - десятъка­
настъпва раздвижване и сред селяните. На Ю февруари 1900 г. в Рус е
става голям протестен митинг, в 1<ойто вземат участие око.110 10 000 се­
ляни от близките села.'о Митингът приема резолюция, с която протестира
против омразния д е сятък и настоява той да бъде отменен. 41 Поради
арестува н ето на организаторите на митинга сл t д една седмица в Рус е
става но в, още по-внуш ителен протесин мити нг. 4 2 Тези митинги са дело
на току-що осн ов ания Б ъл гарски зе меделски народе н съюз и първата го ­
ляма политическа проява на селските организащ1 и в Русенско. През март
и април избухва т масов и селски бу11тове против десятъка в селата Тръ­
стеник и Красен.43
Русенската партийна организация взема дейно участие в борбата
лротив об щоделството и реформизма. Тя твърдо стои на позициите
на революционното марксистко течение в партията начело с Димитър
Благоев.' 1 По нейна иниц11атива през април 1903 г. в Русе е орган изи-·
рана Обл ас тна партийна сбирка с участието на пре дс тавитt'ли от почти
цяла Северна България - Варна, Шумен , Търговище, Ра :; rра д, С о ищо в,
Оря хово, Видин и др. 4 ' В работата на сбирката вз е м ат у~111стие иэтък­
натlf партийни дейци, като Георги Бакало в и Вас ил Коларов. 4 6 В своит е
изказвания д е.1егатите осъждат общоделството и разоблича ва т н его в ата
дребнобу ржоазна с ъщност. В приетата резолюция те и 1 раз яват пъл на под ­
крепа на п р ави .~ 11ата линия на мнозинството в UентрС1 лния комит ет на ­
чело с Д11митър Б лаго е в и призовават п а ртийнит е орган11 за ци и в стра ­
ната да очистят своите редове от опо ртюннсти ч ес ките еле~1ен ти. „ Н е~1ед-
З? Работническо двнжение в Бълга р11 я , т. 11, Приложс1111с, табтща 11.
38 Работн и ш к о дело, год. 1, бр. 9, н оемвр и 1903 г, стр. 55 1.
З9 БК П п резо11юu 11и 11 реur ения.. „ т. 1, стр. 118.
•О Надежда, бр. 110 от 12. 11. 1900 г.
4L Земеделска борб<t, бр. 9- 10 от 20. 11 . 1900 r.
42 ОДА - Русе, ф. 1, оп. 1, а. е. 265, IV ж. л. 19-23. .
4З Вж. Крум к а Шар о в а, Се.1ск11тс въ.щен1111 n рот1ш деся тъка в Русенско през
1900 г„ сп. Историческ 11 прегл ед, к 1. 4, 1957 г„ стр. 3-43.
н ОПА - Русе, ф. 5, Протокол на Русенската 11артийна орга низац11я от 23. 111. 1903 г.
45 НМ-Русе, Щ 16.
48 n
а к та м.

110
леното очистване на партията от всички опортюннстически елементи -
се казва в нея, - ето първа ra и най- важна задача, която тя трябва да
реши, за да се възроди и да заживее, да крепне и напредва като до­
стоен член на сем е йството на международната рев олюционна социалде­
мокрация. "47 Обла стната партийна сбир1{а завършва своята работа с по­
жмание Десетият конгрес на п арт ията да се състои в Ру с е.4 8
Приносът на Русенската партийна организация в борбата против об­
щоделс rв~тv бt високо оценен от Центра 1ния комит е т на Б РСДП , който
прие нейното пре дл ожени t -Десетият к.Jнrрес на партията да се състои
в. Русе. Местната партийна организация вз ~ 11ай-аf{т11вно уча стие в п одго­
товката и провеждането на конгр ~ са, който бе оr1{рит н:~ 6 юли 1903 г.
в лятната градина на хотел "Централ" (на мястvто на л ,1тното кино "9
септември"):tва Вечерта в салона на театъ ра тя организира другарска с реща
на делегатите с русенските работниц11. На нея Кр. Раковски произнася
реч за интернац ионализма на работниче • кото движение, след което само ­
дейци от Русе и специално пр 1с rигнали я т хор на сви щовските работн ици
изнасят художествена програма.4 9
Десетиnт 1,онrрес напълно одобри линията на мнозинството в Цен ­
тра лния комитет начело с Д. Благоев и изключи от партията общодел­
ците. С това той из върши историческо дело, като оч:исти партията от
опортюнистическите елементи и положи здравите основи на маркс и стката
партия на българската работническа кл аса. В пр аетата резолюция се из­
тъква, че "партията, преди да се А пуск а в п о -ш и ро f{а дейност, трябва да
стъпи з драво върху своята естествена обществена
среда-на е м но то работничество• .по С нея се набелязват кон ­
кретни мерки за организационното и политич еското укр ~ пване на пар ­
тията и разширяване неliното влияние сред раб отниците. 51
След завършване заседанията на конгр е са на 12 юли местната пар ­
тийна организация ор ганизира голямо работническо събрание, на което
произнасят пла~1ещ1и речи Димитър Благоев, Георги Кирков и Георги Ба­
калов. Те разясняват решенията на конгре с а и призовават работническата
класа да се сплоти около Централния комитет и да работи неуморно за
укрепването на Българс1<ата ра ботн ическа соци1лде:.10кратичесf{а партия
(тесни социа.'IИСТИ).6 2
Русенсf{ата партийна организация изцяло (без разце пление) се при ­
съедини към партията на тесните соци а листи. Пр о веждането на Десети я
конгрес в Русе още повече укрепи нейния автори т ет и тя насочи глав­
ните усилия на своята работа сред работническа~ а класа. 5 э
Десетият конгрес на парти ята разгледа също въпроса за синди кал­
ното движение и отношението на партията 1<ы1 него и даде н асока за

създаването на общ синдикален съюз.s• В изпълнение на това решение

русенските работници първи в страната поде~1ат инициативата за обеди'­
няването на отделните синдикати в единен класов съюз на българските

47 HM- Psce, 11/, 16.

4q Пак там.
411з Р01ботн11чесю1 всст1111к, бр. 43 от 2~. Vll. 1903 г.
Jn 11 а к там.
!>О БК! ! в рсзо;1юци11 11 реше11ш1 .. ., т. !, стр. 153.
~ 1 Пак та~•. стр. 153- 157.
5~ Рабол111ческ11 вестни1<, бр. ~З от 1903 24. VII. r.
~ЗПак там, бp. 18oтll.Xl!.1903r.
51 БКll в реэопюц1111 и решения.. ., т. !, стр. 154- 157.

1 11
работници. Под ръководството на местната партийна организация на 22
февруари 1904 г. се организира общо събрание на всички работнически
синдикати в града, на което се обсъжда и приема предложението на же­
лезаро-дърводелския синдикат за създаванеrо на общ синдикален съюз.б5
Събранието избира Временна общосиндикална комисия, която от името
на русенските синдикати да постави на обсъждане този въпрос пред ра­
ботниците от страната и да се грижи за цялата дейност до с ъздаването
на Съюза.66
На 10 март комисията отправя обръщение-призив до всички работ­
нически синдикати у нас. "Другари - се казва в него, - тукашнинт же­
лезаро-дърводелски работнически синдикат о желанието си да разбере
по-основно пълния смисъл на икономическата борба, както и да спомогне
за наf~!иране на подходящи средства за засилване на нашето синдикално
движение и неговото закрепване в чисто пролетарски, революционни прин­
ципи, е дошъл до мисълта, че като първа мярка за достигането на тази
цел трябва да служи обединяването на всички български дружества в
един общ с и н д и кал е н съюз. "Б 7 След като се обосновава необхо ·
димостта от изграждането на такъв съюз, се изтъква, че той трябва да
се развива под идейния контрол и ръководство на БРСДП (т. с.). Обръ­
щението завършва с призив към работниците от цялата страна да под­
крепят идеята за създаването на един е н общ работнически синдикален
съюз. 5 8
По инициатива на Временната синдикална ко:-.1исия на 30 март в Ру­
се се свю<ва синдикална сбирка, в r<оято участвуват представители на
работническите синдикати от почти 11яла Северна България - Варна, Шу ­
мен, Видин, Лом, Свищов и Силистра. sо След изслушване доклада на
секретаря на комисията П. Делирадев всички присъствуващи единодушно
одобряват идеята за създаване на общ синдикален съюз.60
Иницютивата на русенските работници за създаване на общ синдика­
лен съюз се посреща с ентусиазъм от всички работнически синдикати в
страната. 61 Централният комитет на партията напълно подкрепя тази ини­
циатива и натоварва Временната синдикална комисия в Русе да подготви
свикването на конгрес за основаването на единен, общ класово-пролетар­
ски синдикален съюз на българските работници. 62
Учредителният конгрес се състоя в Пловдив през юли 1904 г. и на
него бе създаден Общ работнически синдикален съюз - ОРСС. 63 В при­
етата резолюция се изтъква, че ОРСС ще защищава икономическите и по­
литическите инте ре с и на работническата класа и ще работи за нейното
класово осъзнаване под ръководството на БРСДП (т. с.).64
С активното си участие в подготовката и изграждането на Общия
работнически синдикален съюз Русенската партийна организация още

ь:. НМ-Русе, Щ 128.

56 nа к там.
!>7 Пак там.
ызпак таи,128 .
•9 Работн11чески вестник, бр. 34 от 3. /V. 1904 r.
60 Пак там.
61 д. Б л а t о е в, съч., т. IX, стр. 257 -258.
52 Работнически вестник, бр. 46 от 24. Ш. 1904 r.
6З Пак там, бр. 7 от 1. IX. 1904 r.
м Пак там.

112
повече се утвърди като една от добрите партийни организации в
страната.

Работническата класа в Русе горещо приветствува ре волюцията в

Русия през 1905 г. В издадения по този случай позив се изтъква, че
~делото на руския пролетариат е близко до нашето сърце и неговата
победа ще бъде и наша победа• .65 В Пър­
вата руска революция активно участие
вземат и членовете на Русенската партий-
1-!а организация - Борис Стоманяков и
Иордан Широков. Стоманяков развива го­
ляма дейност за сна бдяването на болше­
еиките с оръжие, а Широков е 1<омандир
на отряд в Одеса, където при сражения­
та е тежко ранев.66
В борбата на партията против анар­
холибералите и прогресистите партийната
организация в Русе укрепва идейно и ор­
ганизационно. Тя още по-здраво се свърз­
Еа с работническите маси и организира ре­
дица стачки против капиталистическата
експлоатация. Особено rо.11 яма дейност по
това време развива работническият пред­
ставител в комитета на труда Димитър
Анастасов. Той извършва много ревизии с
индустриалните предприятия R града, в
които разкрива нарушенията на Закона за
защита на женския и детския труд. Така
Димитър Анастасов
например само за времето от 13 март
1909 до 31 декември 1911 г. Анастасов Oimiter Anastassov
прави 14 7 ревизии, които засягат 5514 .
работници. При 79 от ревизиите той съставя актове на собствениците, в
резултат на което 42 от тях са осъден и да заплатят 3775 лв глоби, а
двама на затвор.67
Русенската партийна организация все повече се утвърждава като
важна обществена сила в града. По време на общинските избори през
октомври 1911 г. за пръв път нейни представители получават необходи­
мия брой гласове и влизат в общината. За комунистически общински съ­
ветници са избрани видните дейци на партията Димитър Анастасов, Алек­
сандър Атанасов, Найден Киров и Георги Токушев.68
Израз на порасналия авторитет на местната партийна организация е
провеждането на XIX конгрес на БРСДП (т. с.) я Русе през лятото на
1912 г., който се превръща във внушителна манифестация п ротив завое­
вателната политика на българската буржоаз~1я и подготовката на войнэ.69
Непосре дствено след конгреса в Русе се състоя Учредителната конфс -

65 НМ-Русе, 111, 98.

'6 Ангел Хр. Веков, Българо-руски револкщ11011ни връзки 1885-1917, иэ.r .
БКП, 1965 г., стр. 163 и 172-179.
67 Работнически вестник, бр. 61 от 25. 1. 191 2 г.
es НМ - Русе, 111, 137.
69 БКП 8 резолюции н решения..., т. 1, стр. 287-289.
8. Муэеят - Русе

113
ренция на Съюза на работническата социалдемократическа младеж. 70 Като
представител на партията на нея присъ ствува Георги Димитров. От името
на Централния комитет на БРСДП (т. с.) и ОРСС той приветствува кон­
ференцията и уверяв а делегатите, че Съюзът ще има пълната подкрепа
на партията и Синдик а лния ком итет в своите усилия за обединяване на
работническата младеж и нейната борба за тържеството на социалисти­
ческия идеалУ

Стачr<а 11а тютюноработници от Русе 1910 г.

Streik der Tabakarbeiti.:r in Russe, 1910

По време на войните партията в Русе организира протестни събра­

ния и разпространя ва позиви против грабителските с тремежи на бу_ржоа­
зията, за мир и Бал1<анска федеративна република. 72
Под влиянието на победата на Великата октомврийска социалисти­
ческа революция Русен ската партийна организация още повече ра зширява
своето влияние сред трудещите се и засилва борбата си против тtжкото
и кономич еско положение и терора на буржоазият(I. По спомените на ста­
ри партийни дейци по това време тя наброява към 300- 350 члена, 73 а
ОРСС - над I 20;) чмна. 74 З а нарасналото влияние на партията в Русе
говори и постоянното увеличение на абонатите на партийния орга:н „Ра­
ботнически вестн ик". Та1<а нэпример само през „Червената седмица" в
началото на 1919 г. в Русе са записани 950 абонат11, което эа онова вре­
ме е значителен успех. 7б

10 Работ11ически вестн~1к, бр. 232 от 22. Vl/I. 1912 r.

п Пак там.
12 НМ - Русе, Щ 97.
73 Пак там, Спомеви на Ива~ J(аменов.
r.
7•1 Димитров , съч„ т. v.стр. 431.
'i5 Работн11ческ11 ВССТПНI(, бр. 171 ОТ 13. I. 1919 г.

114
 В условията на следвоенната революционна J<риза партията в Русе
организира много протестни митинги, демонстрации и стачки. Особено
голям размах придобива борбата през 19 19 г. През юни протестна вълна
залива целия град. По инициатива на местния партиен комитет в различ­
ни райони на града се свикват многолюдни събрания и митинги. На
15 юни в „ Мечка махала", където присъствуват 1000 души, на 17 юни ­
в „Чукур чифлик• - 2000, на 18 юни - в „Кара-Али" - 2000, на 19 юни­
в „Сарая" - 300, на 20 юн и -в „Бедния квартал " - 1500 и на 21 юни­
в „Еврейската махала" - 2000. 76 Връх н а тази протестна вълна е 8-хи·
лядният митинг на площада п ред „Гирдап " (сега п л .• Ленин"), свикан на
22 юни. 77 На тези протестни събран ия 11 митинги трудещите се от Рус е
високо издигат глас против виновниците за войната, скъпотията и г .1а з.а,
эа сносен човешки живот.78
За силата и размаха на борбата на русенските работници свидетел·
ствува и масовото стачно движение през 1919 г. Знаменателна в това
отношение е общата еднодневн а стачка на 1О юли.7 9 На този ден жи­
вотът в целия град замира. Работници, занаятчии, служещи и дребни тър­
говци напускат работа и демон стри рат своето дълбоко възмущение и
недоволство против виновниците за скъпотията и глада.го Въпреки мир­
ния характер на стачката, тя е разгоне на от полиция и войска, но в знак
на протест продължава и на следния ден.81
Централният комитет на партията оказва пълна подкрепа на стач­
куващите работници. Той издав а специален позив към работническата
кла са и всички трудещи се в страната, с който изразява гневе н протест
срещу насилието на буржоазното правителство и призовава работници те
да подкрепят справедливата борба на своите русенс ки другари.8 3
Русенските работници вземат дейно участие и в протестната акция
на партията на 27 юли. На този ден в града е организиран величествен
протестен митинг, в който вземат участие и селяни от близките села.83
Общата еднодневна стачка на 10 юли и протестната а кция на 27 юл и
дават сигнал за нови ста чни борби на русенските работници. В следва­
щите дни стачкуват металиците, работниците от захарната фабрика, же­
лезничари, печатари, дърводелци и др. Общо през 1919 г. в Русе избух ­
ват 25 стачки.84 Работниците с е борят против скъпотията и глада, за
8-часов работен ден, за увеличение заплатите, връщане на уволнен ите
и м другари на работа, подобряване условията на труда и др.з:> TJtя
стач ки продължа ват общо 360 дн и и в тях у частвуват към 10 000 работ­
ници. Най-масови са стачките в захарната фабрика, на печатарските ра­
ботници, във фабрика „Труд", „ Е. Мюлхаупт" и др. По повод втората
стачка в захарн ата фабрика през н оември, в която учас твуват над 600 ра-

76 НМ - Русе, 111, 302.

77 n
а к там.
18 n
а к там.
711 Рабоrн11чески вестник, бр. 16 от 14. V/I. 1919 r.
80 nа к там.
в1 Пак там
82 П а к там, 111, 264.
83 Работнически вестн11к, бр. 19 от 30. Vlll. 1919 r.
SJ ОДА - Русе, ф. 8, оп. 1, а. е. 19, л. 19 ; Работu11ческ11 вестю1к, бр. 233 от 12. IV.
1919 r.; бр. 234 от 14. IV. 1919 r.; бр. 77 от 8. Х. 1919 г.; бр. 89 от 22. Х. 1919 r. и др.
ss Па к там.

115
ботници, Синдикалният комитет в София издава специален апел, подпи­
сан от r.
Димитров, с който призовава работническата класа и трудещи­
те се от цялата страна да помогнат на стачкуващите рабuтници от Ру­
сенската захарна фабрика.66
Масовото стачно движение и многобройните протестни акции през
1919 г. са истинска школа за русенските работници. В тях те проявяват
голям героизъм и мъжествено понасят всички трудности, в резултат на
което повечето от стачките завършват успешно. Това вдъхва нови сили
и увереност на работниците в тяхната справедлива борба .

Александър Атанасов НаАден Киров

Alexander Atanassov Nalden Кirov

В огъня на тез и класови битки израснаха като талантливи организа­

тори и пламенни трибуни на русенските работници Александър Атанасов
и Найден Киров. Атанасов беше народен представител и член на Висшия
партиен съвет, а Киров - член на Контролната комисия при Централния
комитет и през 1921 r. бе избран за делегат на Третия кон грес на Ко­
минтерна . В условията н а следвоенната революционна криза те бяха най­
видните и любими ръководители на Русенската партийна организация.
Нарасналото влияние и авто ритет на Комунистическата партия в гра­
да най· ярко се проявява по време на общинските избори на 7 декември
1919 г. в . обстановка на голям терор партийната организация в Русе
развива голяма предизборна дейност. В издадения по този случ ай позив
се описва тежкото положение на населен ието в града и се изтъква, че

.общината ни ко му ни що не помага, защото е била и остава в ръцете на

шеп а разбойници, които пиляха, грабиха, разстройваха и докараха града

88 Г. Д 11 мит ров, съч., т. V, стр. 286-288.

116
До Днешното му отчаяно сЪсто.ЯнИе на абсолютна безпомощност chpstмo
жизнените интереси на многохилядното население " .87 Накрая, след като се
изтъква, че .f.динствени комунистите са бранили като лъвове жизнените ин­
тереси на града", се отправя призив към русенските граждани: "Чрез бю­
летината на 7 декември измъкнете като с дилафи из общината он ези зло­
сторници, които я съсипаха и разориха; пометете и изметете с тези бю­
летини като с мощни и големи метли всичко гнусно, мръсно и корумпи­
рано от този свят народен олтар, върху който само Комунистическата
партия ще почне една общонародна и многополезна обществена служба. • 8!1
Изборите за общински съвети донася·1· блестящ успех на русенските
работници. Комунистическата партия в града спечелва 13 мандата, а
всички буржоазни партии вземат общо 11 мандата.89 „Русчук падна в
ръцете на пролетариата 1 Да живее Комуната 1" - съобщава радостната
вест „ Работнически вестник" .93
Работническата класа и всички трудещи се от Русе посрещат тази
величествена победа с неописуем възторг. „ Човек трябваше да бъде съ­
временник, с очите си да види радостта и възторга на победилия народ­
пише в спомените си старият комунар Ардашес Аспанян. - Всички се
прегръщаха и целуваха. Грамадни тълпи от крайните квартали, където
въодушевлението бе най-голямо, образуваха импровизирани манифестации
из гра да, които се вливаха в грамадното море от ликуващи хора. Пло­
щадът пред партийния клуб и околнliте улици бяха тесни да поберат
това множество от трудо ви х ора, дошли да изразят своята безгранична
радост от бляскавата изборна победа.Затова на различни места из града
се издигаха трибуни. Във всеки квартал имаше с ъбрание, митинг. Пламен­
ни оратори - стари и мла ди, издигаха лозунги fl чест на Първата Ду­
н а в ска комуна. "91
Резултатите от изборите показват по най-убедителен начин, че Ко.­
мунистическата партия е най-сил ната партия в града, която има най­
голямо влияние и се ползува с доверието и подкрепата на трудещите се.

Русенските граждани, лъгани много пъти от буржоазните управници, да­

ват своя г лае за Комуната. За комунисти.чески общински съветници са
избрани: Александър Атанасов, Найден Киров, Димитър Анастасов, Ро­
стислав Блъсков, Руско п. Христов, Георги Токушев, Минчо Топалов,
Петър Дончев, Ардашес Асланян, Мехмед Фезим Бей, Хасан Таксим
{Джиздарович), Хю сеин Алиев и Аврам Леви.92
На 19 декември 1919 г. при подходяща тържественост и голямо въ­
одушевление комунистическият общински съвет встъпва в длъжност.93
„С този акт трудещият се народ в Русе за пръв път в историята на
града поема в с в о и ръце управлението на общинските работи" - се
казва в първото обявление на новоизбрания комунистически общински
съвет.9 1 Над Русенската община се развява червеното знаме на Първата
Дунавска комуна. За кмет на Комуната е избран изпитаният комунист

f1l НМ - Русе, 111, 280.

sa Пак там.
89 Работнически вестни к, бр. 131 от 12. XII. 1919 r.
90 n
а к та М, бр. 127 от 8. XII. 1919 r.
з1 НМ - Русе, Спомеви на Ардашес Аспанян.
92 Русенско ехо, бр. 111 от 13. XII. 1919 r.
9S НМ - Русе, Щ 285.
з~ Пак там, Ш, 449.

117
Ростислав Бпъсков, а след негов ат а преждевременна смърт - Руско п
Христов, а за помощници - Минчо Топалов, Пет ър Дончев и Мехмед
Фезим Бей.96
Въпреки големите трудност и и преqки, създаван и от буржоазната
власт, Комуната развива огромна дейност за превръщането на общината
от орган за потиска­
не и ек сплоатация

на трудещите се, в
истински защитник на
техните интереси. Тя
въвежда прогреси в­
ноподоходната систе­

ма на обла ган е, като

натоварва банкерите
и фабрикантите с по ­
големи да н ъци и так­

~ q;t(.J ~th;ъ utH, 11..

1 l\t'l\1~·ш1"'.... '•ч((кия с1.аtтъ с nок:нн.~tn.. ;J,a &c:nr.„ си.95 Ще „плащат
~„ .'!-НЖЧ(>СТI•. '<3TU 1!3~!'<' „меп. н !IQ„OЩHIЩll. имотните, банкерите,
_. Тщ.:1 ще о n11c 01. з:нtАа тел н 3 та с г ая на общ1111сl(ото търговците, фабри ­
кантит~ милионерите
- заявява кметът на
Комуната. - Техните
бо гатства са създаде­
ни ОТ КЪ;JВаВИЯ ПОТ
и труд на рус ен с ки­
те работници и ще
трябва да служат :7 а
благоденствието на
тру ДОВИЯ на род. " 97
Кому ната се заема
сама да стопани с ва
общински те им о ти и
за тази цел създ<1-
ва земедепсr<о сто­
панство и общинс ки
()6 .• ~. ,..,,, .r:16o rtн1·ieCilv-.. .'ttJ,\'"'
магазин. 98 С това тру­
••:-r'I „1:.-щr"l тъ зл rо~ющ
дещите с е с а и збаве-
ни от граб е жа на
спекулантите и снаб­
Позив по случаА завзе мането на властта от Русенската кому- дявани с по · евтини
11а (19. XII. 191 9 г.)
стоки от пъ рва необ­
Flt1gЫatt anlasslicl1 der Mac11tergreifiing der Kommune von ходимост. Общински-
Russe
ят магазин се превръ­
ща в р ~ r у л ат о р н а пазарните цени, които знаqително спадат. В резул­
тат на това само през 1920 r. гражданите на Русе реализират и кономии на
обща сума 5 305 603 лв, или по 132 лв на глава от населението.99
95 НМ-Русе Щ 280.
96 ОДА - Русе , ф. 4, оп. !, а. е. 53, л. 182; а. е. 56. л. 54 и др.
97 Русеиски общински вестник, бр. 11 от 13. Х/. 1920 r.
98 ОДА-Русе, ф. 4, оп. 1, а . е. 52, л. 13.
99 Отчет на 06щ11нския магаз ин в Рус е, Русе, 1920 г., стр. 36.

118
 Комуната полага rолем и грижи и за благоустрояването, водоснабдя ·
ването и електрифицирането на крайните квартали, където живее работ­
ническата класа, както и за облекчаване острата жилищна криза 1 00. Една
от най-значителните придобивки за бедното население на града по време
на Комуната е осигуряването на безплатна мед и ц и н с к а и а п­
т е ч на по м о щ. 1 0 1 „ Всички работници, чиновници , малоимотни и бедни за­
наятчии - пише Общинският вестник -
викат сега докторите без страх за лекар­
ства, защото знаят, че в общинската ап­
тека те винаги ще го получат, без да тре­
перят пред мисълта, че нямат пари. 111 02
Само през 1910 г. общинската апте1<а при­
готвя и е1<спедира безплатно 34 838 рецеп­
ти на бедни русен с ки граждани. 1 0~
Голямо вним.ание отделя Комуната и
за развитието на просвет.ата и културата.
С активното съдействие на ком унистиче­
ското училищно настоятелство тя откри­

ва нови училища и осигурява за бедни­

те ученици б е з п л ат н и д р ех и и
учебни помагал a.10 I Направени с а и
първите опити за преустройство на обра­
зованието и пп-тясното свързване на учи­
лището с живота. „Дълг на обществото е
- пише председателя т на училищното

настояте л ство Н. Киров - да подготви

децата физически и духовно за великото
Ростислав Блъсков
бъдеще, което работническата класа тво­
ри пр~> д наши re очи. 1110
Б По инициатива Rosiislav Blaskov
на Комуната театърът става общински,
изменя се неговияг репертоар и той започва д а играе важна роля за въз·
п и тани ето на трудещите се.10 6
Организатор и ръководител на всичк и успехи на Комуната в борб а­
та против скъпотията и глада, за подобряване материалното и културно­
то положение на трудещите се е Русенската партийна организация. Тя
отблизо следи рабоrата н а Комуната и насочвз нейната дей н ост. „Пар­
тийната орга низация- пише др. Върбан Ангелов, тогава секретар на ок­
ръжн ия комите т - считаше общинската работа за своя, парти йна работа
и м ного често разглеждаше дейността н а Комуната. "107
Русенската комуна бе трън в очите на буржоазията, поради кое то в
края на юли 1921 г. тя бе разтурена. „ Най-после буржоазията може да
си отдъхне - пише Общинският вестник. - Временно нейният м естен
враг - Комуната, е отстранен, н е обаче за дълго. Работ н ичеството в Ру-
100 ОДА- Русе, ф. 4, on. 1, а. е. :>6, л. 44, 180- 181, 26 1 и др.
101 Гlак там, а. е. 52, л. 14 11 а. е. 55, 11. 281.
102 Русенск н общи нски вестник, бр. 37 от 14. V. 1921 г.
1оз Отчет на общиRския мага зин, стр. 24.
1ы ОДА- Русе, ф. 4, on. 1, а. е. 51, л. 281.
105 Русенски общ11нски вестник, бр. 5 от 2. Х. 1920 г.
100 ОДА - Русе, ф. 4, on. 1, а. е. 51, п. 225-226 и а . е. 53, я. ~36.
101 НМ-Русе, Спомени на Върбав Авгелов.

119
се посреща с дълбоко възмущение ра зтурването на Комунистическия
общински съвет. То се готви за нови борби за нейното завладиване. В
.~.ушата на работниците, в тяхната воля Комуната живее и ще продъл­
жава да живее" .108
Многообразната народополезна дейност на Първата Дунавска кому­
на е една от най-св~тлите страници в историята и борбите на работниче­
ската класа в Русе. По повод нейното разтурване местната партийна ор­
ганизация устройва величествено протестно събрание, на което русенските
работници изразяват своето дълбоко възмущение от този произвол на
буржоазната власт, а работниците от земеделското стопанство в зна~< на
протест обявяват стачка. 100
Въпреки разтурянето на Комуната и гол емия терор на буржоазната
власт, влиянието на партията в Русе още повеqе се засилва. Това показ­
ват и резултатите от общинските избори на 2 октомври 1921 г„ в които
Комунистическата партия в града полуqава повече гласове в сравнение с
1919 г., но поради изменението на избирателния закон не е могла отново
да вземе общинската власт в свои ръце. 110
Русенската партийна организа ция не само организира много бройни
събрания и митинги в защита на младата Съветска републю<а, но и раз­
гърна масова акция за събиране помощи за гладуващите в Поволжието.
Трудещите се с гото.вност се отзоваваха на призива на партията и от
сърце отделяха от оскъдните си средства в помощ на гладуващите ра­
ботници и селяни в Русия. Само п рез зимата на 1921-1922 г. в Русе и
окръга бяха съб рани окол о 80 000 лв и з начител н и количе ства жито,
царевица, боб и др. 111 С това те изпълниха своя интернационален дълг
към младата Съв ет с 1<а република.
Партийната организация в Русе извършва значителна подготов1<а за
участието на трудещите се в Се птемврийското въстание през 1923 г. Тя
установява връзка с прогре с ивни офицери в града, събира оръжие и обу­
чава партийните членове в стрелба. Но в навечерието на въстанието ок­
ръжният комитет на партията е арестуван и в решителния момент на­
родните маси остават без ръководство.11 2 Въпрени това от името на ме­
стната партийна орга низация бе издаден и разпространен позив сред
войниците от Пети полк с апел да не стрелят срещу своите братя, а да
се вдигнат на борба против фашистката власт. Осяен това бяха пре1<ъс­
нати съобщенията за София и направени опити за прекъсване железо­
пътнИ'J е линии за София и Варна, за да не могат войски от русенс1<ия
гарнизон да участвуват в потушаването на въстанието в другите райони
на страната. Бойната група от с. Гаrаля (Никопово) прекъсна .~ инията
при Образцов qифлик и един влак дерайлира, но групата от с. Ивано во
поради неопитност не можа да изпълни своята задача. 11 3
В трудните условия след Септемврийското въстание, въпреки някои
временни колебания, Русенската партийна организация. беше на своя бое!i

108 Русенски общински вестник, бр. 49-50 от 23. VП. 1921 г.

109 Работ11ически вестник, бр. 22 от 28. VIJ. 1921 г. и бр. 49 от 29. VШ. 1921 г.
но Пак там, бр. 78 от 3. Х. 1921 г.
ш Вж . П е тър П о n о в, Помощта 11а трудещ11те се от Русенски окр-& за постра­
далите от г.~ада в Поволжието nрез 1921- 1922 г„ Известия на Народния музе А - Русе,
книга първа, ДИ - Ва рна , 1964 г., стр. 195-203.
112 НМ-Русе, Спомени на Иван Каменов.
11s Пак там. Вж. също Русенска nоща, бр. 545 от 26. IX. 1923 г.

120
пост. Тя взе активно участие в парламентарните избори през ноември
1923 г. и раз в и голя ма дейност в защита жертвите на фашисткия. тер о р.
Най-видните ръко водители на работническото движение в Русе Алексан­
дър Атанасов и Найден Киров участвуваха като защитници на антифа­
шисти на големите процеси в Плевен и Лом през 1924 г. В своите речи
пред съда те защитиха Септемврийското въстание и эаклеймиха кърва­
вите злодеяния на фаши с тките палачи. За та11и своя дейност те бяха аре­
стува ни и малтретирани.114
Въпреки трудните условия Русенската партийна организация посте­
пенно укрепва и прави успешни стъпки в съчетаването на нелегалната ·и
легалната дейност. Тя разширява своите връзки с трудещите се и се
бори за защита на техните интереси. На много мес та в окръга се уста­
новява единодействие между ко мунисти и земеделци в борбата против
настъплението на фашизма. Голяма заслу1·а в това отношение има неу­
морната дейност на видната деятел ка на партията Вела Пискова· 11 6 Но
дейността на местната партийна организация все повече се спъва от раз­
вилнялата се фашистка реакция, която започва кървава разправа и с ко­
мунистическите дейци в Русе. Първите жертви на фашистките палачи
тук бяха смелата героиня Вела Пискова и младият революционер Тончо
Гълчавов, които загинаха в неравен бой с полицията на 30 март 1925 г. 116
През следващите дни полицията подготвя още по-голям удар над
русенските антифашисти. След атентата на 16 април в София в Русе са
арестувани над 100 комунисти и земеделци, като най-видните от тях
трябв ало да бъд ат изб ити. Фашис тките управt1ици в града открито за­
плашват комуни стите. На 19 април тt свикват жалък миrинг пред окръж­
ното управление (сна окръжния съд) и един от ораторите на Сговора
с револвер в ръка с е провиква: "Комунистите трябва да се избият, те­
лата им да се накъсат и да се хвърлят в Дунава, който да ги отнесе в
руските води на Черно море." 117
На 22 ап р ил една част от задържаните, предимно набелязаните жер­
тви, са освободени от ар е ста, като им заповядват два пъти дневно да
се разписват в Обществената безопасност (сега с·градата на транспорт­
ната милиция. - до пристанището). На 24 април вечерта, когато отиват да
се разписват, те са задържани, докато се съберат всички, и основно пре­
търсени. На излизане пред входа на Обществената безопасност предва­
рите лно подготвена банда открива огън срещу тях. В това кърва­
во злодеяние на фашист1<ата полиция бяха зверски избити видните
дейци на партията в Русе Александър Атанасов, Найден Киров, Минчо
Топалов, Филип Раковски и Петър Попов, член на левицата на БЗНС и
активен привърженик на единството между комунисти и земеделци. Ос­
вен това бяха ра нени Върбан Ангелов, секретар на окръжния. комитет
на партията, Георги Токуше в, Борис Атанасов, Коста Тютюнджиев, член
на левицата на БЗНС, и др. 1 1 8 В името на работническо-селското единст­
во по това времt загинаха и видните дейци на БЗНС Александър х. Пет-
ш Истина, Cip. 10 от 5. 11. 192.\ r. Вж. също Дунавска правда, бр. 85 от 10. IV.
1965 r. 9
ш Ма р а Ра д ев а, Вела Пискова (биографичен очерк), изд. БКП, 1954 r„ стр.
49-53.
116 Русенс ка поща, бр. 991 от 31 . Ш. 1925 r.
111 НМ-Русе, Щ 528.
на Пак там.

121
ров, Никола Дяков, Стефан Михайлоn, Никола Жеков, Лаэар Гецов, Иван
Ковачев и др.11 9
На партията и антифашисткото движение в Русе бе нанесен голям
удар. Но примерът на загиналите вдъхнови работническата класа и вси ч­
ки трудещи се за нови успехи във величавата борба за победата на ко ­
мунизма. „Седем години минаха оттогава - пише през 1932 г. във въз­
поменателния си брой в. „Борчески пламък", - седем години, облени в
кръв, и още толкова и повече ще минат, но почитта към паметта на уби­
тите славни борци ще расте. Те ще останат като паметници, за да сви­
детелствуват на идващите поколения през какви кървави времена е ми­

нала класата на труда. Те ще останат до нас и като светило, като фар

ще ни сочат пътя на непримиримата класова борба. "12 0
Въпреки тежката загуба Русенската партийна организа ция постепен­
но събира сили и отново застава начело на борбата на работничес ката
класа. На 20 февруари 1927 г. в Русе се основава Работническата пар·
тия, която организира масово протестно движение срещу фашисткия те­
рор в страната. 121 По нейна инициатива се създава акционен комитет за
борба против белия терор, който развива голяма дейност. В един от по­
зивите на комитета се казва: „Другари и другарки, още от първия ден
след нощния Деветоюнски преврат фашисткото правителство на днешния
сговор предприе бесен поход срещу работническата класа и другите тру­
дещи се. Техните организации бяха разгромени и обявени вън от закони­
те. Техните водачи н дейци - избити или натъпкани в затворите. Създаде
се един изключителен закон з а защита на държавата, с който се узако­
ниха и продължиха произволите и беззаконията на сговористкия режим." 122
Позивът завършва с апел към жертвите на белия терор и всички труде­
щи се да се сплотят в борбата срещу настъплението на фашизма. „Ва­
шата съдба е неразривно свързана с тая на работническата класа - се
казва в него. - Нейните страдания са и Ваши страдания. Да се борим
рамо до рамо против общия враг ... Бурята на терора не ще мине от
само себе си. Тя може да бъд~ отбита само от гранитната стена на на­
шата обща съпротива." 12~
Партията и Независимите работнически п µофесионални съюзи (НРПС)
организират масови протести и срещу безработицата, която в Русе взема
големи размери. В една от многобройните проте стни резолюции на ру­
сенските работници от януари 1930 г., след като се изтъква, че безра­
ботицата става вече „бедствие за работническата класа", се казва : „Ра ·
ботниuи и работнички 1 Работещи и безработни 1 Борбата против безра­
ботицата и нейните гибелни последици не е борба на отделни личности,
а организирана и съзнател1iа такава на цялата работническа класа. Ето
защо комитетът на безработните при НРПС Ви зове на смела и реши­
телна борба ... Само така, под напора на безработните маси ще прину­
дим ситите и охолните да <:е замислят и погрижат за н ас, като гласув а т
искания кредит. Жени и майки на безработните 1 Излизайте на проте-ст и
и митинги пред общината, инспекцията и властта. Искайте: хляб и ра-

н& Дунавска правда, бр. 85 от 10. IV. 1965 г.

120 Борчески пламък, бр. 1 от 24. IV. 1932 г.
121 НМ-Русе, 111, 688.
122 Пак там
123 nа к там.

122
бота за безработните, пълна държавна издръжка на жертвите на капи­
талистическата рационализация, спиране терора над трудовите маси. Долу
ЗЗД ! Да живее работническо-селското правителство, което ще у довлет­
вори нашите искания и облекчи положението на цялата работническа
кла с а. "~ 24
В началото на 30-те години партията организира в~колко стачки на
русен1:ките работници и завоюва значителни успехи в избирателна та
борба.126 По такъв начин, въпреки неправилния секта нт с ки курс на пар­
тийното ръководство, трудещите се от Русе взеха активно участие в
борбата против тежкото икономическо положение и терора на буржоа­
зията през периода на голя мата икономическа криза.
През дните на Лайп цигския процес в 1933 г., когато Георги Дими­
троо стана знаменосец на борбата против фашизма и империалистич е­
ската война, русенските раб отници заедно с целия български народ из­
дигнаха високо глас в негова защ1: та. Те из11ращат мно1·0 протест ни те­
леграми, с които поздравяват Димитров и другарите му за героичното
им държане и настояват те да бъдат освободен и .• Гру па шапкарски ра­
ботници и работнички от Русе - се казва в една от телеграмите - про­
тестираме за скроения процес и искаме освобождаване на невинните про­
летарски борци, които поздравяваме за героичното им държане пред фа­
шисткия СЪД. " 126
В борбата за преодоляването на лявото сектантство Русенската пар­
тийна организация разгърна голяма дейност за защита 11 епос редственит­
интереси на трудещите се и създаване еди н ен народен фронт против фае
шизма и вой н ата. В отправения апел до другите прогрес ивни партии в
града се казва: ... Другар и земеделци, социалисти и др., не се поддавайте
на въди цата на фашистите. Комунистическата па рт и я зо ве всички орга­
низации на труде щите се - Земеделския съюз, Социалдемократическата
партия, Работническата партия, занаятчийскит е ор гани заци и и др .-да из­
г радят единен народен антифашиr.т1<и фронт за бор ба против настъпва­
щия фашизъм, за защита н а нашите права и свободи ; за право н а орга ­
низацюr, печат, за възстановяване Търновската конституция, за пълна и
безусловна амнистия, за вл аст, изх ождаща от широк11те народни м аси. "127
За своята активна антифашистка дейност в този пери од б е з астре·
лян из з асада верният син н а партията и народа Душан С n асов. На смърт
бе осъде н и смел и ят организатор на русенската младеж Йордан Люти­
бродски (обесен във Варна през 1935 г.). През 1936 г. падна пронизан от
вражески куршум ръководителят на профсъюзите Кръстю Геразов. Малко
по-късно загина и младият ремсист Марин Спасов. 1 2s
През 1936 г. в Русе се създава Народофронтовски комитет с учас­
тието на комунисти, земеделци и социалдемократи за съвместна борба
проти в фашизма. 129 Той за по чва да издава с вой орган - в. „Единофронто­
nец" - и се обръща с позив към трудещите се за сплотяване на всички
патриотични сили под знамето на Народния фрон.т. В неrо между дру-

124 НМ - Русе Щ 610.

1.25 Пак там, 111, 711, 777 и др.
126 Работническо делv, 6р. 70 от 24. Х. 1933 г.
121 НМ-Русе, 111, 834.
128 А н r е л Грам че в, Йордан Лютибродски, изд. Народна младеж, 1951 r., стр.
38-57 и НМ-Русе, Ш, 816.
129 HM-Pyct>, Ш, 846.

123
rото се казва: „Нашите интереси са единни, ние всички сме голи, боси,
гладни, ние всички изнемогваме под тежестта на кризата, всички сме
онеправдани и доведени до просяшка тояга ... Ние всички творим бла­
гата, а други ги използуват, които сами нищо не работят... Ето защо
ние, всички хора на физическия и умствения труд, трябва незабавно да
си подадем ръка и сплотени в единни я борчески антифашист­
к и ф р о н т, да поведем борба против военно-фашистката диктатура,
против палача Цанков, против готвещата се нова война, в защита на пър·
вото пролетарско отечество - СССР." 130
За осъществяване единодействие на всички демократични и прогре­
сивни сили в борбата за защита на непосредствените и нтерес и на труде­
щите се и възстановяване на Търновската конституция важна роля из и­
гра и създаденият конституционен комитет.131 Той развива значителна
дейност и поставя на по-широка основа борбата против настъплението
на фашизма. 1 э 2 Така, преодолявайки лявото сектантство с помощта на
Централния комитет, Русенската па ртийна организация започна на дело
да осъществява новия курс на партията.
Вярна на принципите на пролетарския интернационализъм, тя възпи­
та в своите редове пламенни революционери, които взеха активно учас­
тие в борбата за защита на Испанската република 1936-1939 г. В ре­
диците на интернационалните бригади в Испания се сражаваха видните
дейци на партията в Русе - Никола Попов, Васил Тинчев, Йордан Овча­
ров, Георги Дерменджиев, Милю Радев, Димитър Генчев, Георги Раду­
лов, Иван Стоянов- Мотора, Коста Мирев, Иван Йорданов, Кирил Дим и­
тров и др. Някои от тях загинаха по полята на Каталония, а останалите
активно участвуваха в съпротивителното движение във Франция и Белгия
и с.Лед това бяха в nървите редици на въоръжената борба против фа-
шиз"а у нас. .
Партията в Русе активно участвува в Соболевата акция - края на
1940 г. и началото на 1941 г. До Министерс1<ия съвет и Народното съ­
брание бяха изпратени мно го телеграми с искане да се приеме предло­
жението на Съветския съюз за сключване пакт за приятелство и взаимна
помощ между България и СССР. В една от тях се казва: "Ние, подпи­
саните граждани на rp. Русе, молим да приемете направеното на нашето
правителство предложение от СССР чрез г-н Соболев, което гарантира н а­
ц и о на л на т а не за в и с им о с т на България и осигурява нейните гра­
ници. Това ще предотврати окупацията на нашата страна от чужди сили" . 1sз
По време на въоръжената борба против фашизма 1941 - 1944 г. под
ръководството на лартиятта и Русе, въпреки че беше важна крепост на
немците, даде своя принос в общата борба на българския народ против
хитлеристка Германия. Окръжният комитет 1 ЗJ на партията организира

130 Единофровтовеu, бр. 1 от март 1936 г. (НМ-Русе, 111, 844).

~з1 НМ-Русе, 111, 922.
IЗ'l П а К Та М.
lЗЗ Лак там, 631.
1З4 Макар че по това време страната беше разделена на 8 административни области,
партията имаше 19 окръга . Русенскн ит партиен окръг пnчти съвпадаше с административ­
ната област [вж. n
е т ъ р А в рамо в, Организациою1ото изграждане на БКП след изли­
зането й от нелегалн ост (9 се11тември 1944 г. - февруари 1945 г.), сп. Исторически прег­
лед, ки. 2, 1965 г., стр. 4-5). Тук разглеждаме накратко съпротивителното движени е в
границите на сегашния Русенскн окръг.

124
бойни групи в града и селата, на които постави задача да извършват
саботажи на обектите, които обслужват немската военна машина - да
се запали бе нзиновият склад „Петрол", да се потопят ферибоотът и шле­
пове със стоки эа Германия, да се разруши жп. мост над р. Лом, да се
прекъсват железопътните линии за София и Варна, да се вди гнат във
въздуха немските складове, както и складовете за храни в сел ата Две
могили, Иваново, Червена вода, Ряхово, Вятово и др., в прел.приятията да
се повреждат машините и производството, а по селата да не се изпъл­
няват реквизициите и пр.1 зи

.- '
S I OH~~N то~•·•но•• t~ t~~H
1

U88) 81: 1NE" ICJI

AlfAtlTU" l r>TI,._

Позив на окръжния комитет на партията, разпространяван сред немските воА­

ющи в Русе през 1941 r.
FlнgЫatt des Bezirkskomitees der Partei, \velches 1941 unter den deutschen
Soldaten in Russe verbreitet w11rde

Партията организира разпространяването на позиви, в които разяс ­

нява грабителския характер на войната, която хитлеристка Германия води
против народите на Европа, и призовава трудещите се на борба против
фашизма. Един от позивите, написан на немски език, бе предназначен за
германските войници, к оито по това време маршируваха по улиците на
Русе. В него се казва : „Драги войници, Хитлер Ви води н а явна смърт,
като Ви хвърля срещу свободните народи на Съветския съюз - ра бот­
ници и селяни, които с револ юцията в 1917 г. смъкнаха от влас.т цариз ­
ма и капи тализма и в1еха властта в свои ръце. Там, в необятната руска
1з~ ОДА-Русе, ф. 111, оп. 1, а. е. 4, л. 1.
1и НМ - Русе, Ш, 940.

125
земя, намериха гробовете си Наполеоновите пълчища през 1812 г. По пътя
на авантюриста Наполеон тръгна и Хитлер.. . Но това неминуемо ще
доведе Германия до катастрофа. Ето защо, драги войници, не изпълня­
вайте сляпо заповедите на Хитлер и неговата клика! Не стреляйте срещу
свободния съветски народ, а обърнете оръжието срещу авантюристите­
врагове на германския и демократичните народи "186 Смели ремсисти раз­
лепят позива по германските 1<амиони и по амбразурите на танковете, а
когато това става опасно, те поставят позива в кутии цигари и ги хвър­
лят като „подаръци" на немскИ1е войници.]3 7
В съответствие с плана на окръжния r<омитет на партията за из­
вършване саботажи Леон Таджер и другарите му, които работеха на при­
станището, през ляrото на 1941 г. развалиха стотици бурета и варiли с
пулп, сирене и олио, предназначени за немската армия, в които чрез
спринцовки вкарваха различни химикали.138 През есента на същата годи­
на бяха извършени и по-крупни саботажи. По поръчение на партията на
9 октомври младият комунист Борис Савов направи опит да прекъсне
желеэопътната линия Русе - Варна при Образцов чифлик, по която еже­
дневно минаваха десетки вагони с боt'припаси и храна за немските войс­
ки. Но поради неопитност при поставянето на варива той избухна и Са ·
вов бе ранен, а линията само леко огъната. 1 89 Полицията успя да аре­
стува Борис Савов и той бе осъден на смърт, но после избяга в Балкана
и стана партиза нин. По-късно обаче при завръщане от Русе, където идва
с партийно поръчение, в с. Тръница, Провадийско, той е обграден в една
къща, която полицията запалва , и за да не попадне жив в ръцете на
врага, стреля в немирната си глава и полумъртъв, със собствената си
кръв нап исва на стената: „Слагам край на живота си, но жив не се пре­
давам . Да живее Съветска Русия 1 Долу хитлеристка Германия 1"140
На 29 октомври 1941 г. в Руое бе извършен един от най-смелите и
величави подвизи в борбата против фашиэма. Безстрашният комунист
Леон Таджер эапали германските бенэино ви складове „Петрол", с което
бяха нанесени големи загуби на немските фашисти ш Попаднал в лапи­
те на озверелите полицаи и изправен пред военен съд, Таджер показа
пример на героично държане. В отговор на въпроса, защо е запалил „Пет­
рол", той пи ше в показанията си: „Не можех да гледам как се изнасил·
ва Москва, която обичам като ласкава майка и любима жена. Реших да
отмъстя, макар и да умра . .. Мисля, че съм извършил полезно дело за
български:я !iарод, за независимостта на България. Особено ми тежеше
лишаването на българския народ от продукти в полза на Германия. Тооа
аз виждах на пристанището, където работех. Тормозеше ме фактът, че
протичането на военен бензин през снагата на България наруша~ва нейния
неутралитет и я прави съучастница във войната.~ и2

137 С вето с л а в М и н ч е в, Ана Ве:пура (бнографи•1ен очерк), Изд. БКП, 1955 г.,
стр. 8.
138 НМ - Русе, Спомени на Коста Георгиев.
1ЗЭ Русенска поща, бр. 6857 от 29. Х. 1941 г.; НМ - Русе, Спомени на Нейчо Йор­
данов.
но Пак там, бр. 6868 от 19. XI. 1941 г. и НМ - Русе, Спомени па Павел Петков.
ш ОДА - Русе, ф. 111, оп. 1, а. е. 4, л. 1. Вж. също Русенска поща, бр . 6868 от
19. XI. 1941 г.
ш Ицо С а му и лов, Леон Таджер (биографичен очерк), Изд. БКП, 1956 r.,
стр. 38. ·

126
 За своя героичен подвиг Таджер беше осъден на смърт чрез обес­
ване. След изслушване на присъдата, той заяви на палачите:
„Ведно с главата си поднасям на съда, на обществото следните зак­
лючителни думи:

Империалистическите войни са по;.ор за човечеството. Край на тях.

Мир на хижите 1 Война на палачите 1 Войната се поражда от капитализма
и е неизбежна негова спътница 1 Смърт
на капитализма/
.Докато има експлоатация, експлоати­
рани и експлоататори, ще има война.
Смърт на експлоатацията на човека от
човека 1 По-добре умри прав, отколкото
да живееш на колене 1 Когато си купувах
грозде с петте лева, спечелени от товарене
на един варел бензин, считах, че ям гла­
ви чките на деца, убити от аероплана, кой­
то лети с натоварения от мене бензин. Ко­
гато тиках варели олио или пулп за гер­
манските бандити, съвестта ме хулеше:
"Подлец 1 Подлец 1" Сега ми е по-леко,
макар и да съм обречен на тормоз и
бесилка.
Тоз. който падне в бой за свобода,
той не y.1ttupa!113
Смелите подвизи на русенските па­
триоти объркаха полицията, но тя бързо
се съвзе и мина в контранастъпление. Във Леон Таджер
връзка с тези саботажни акции бяха аре­ Leon Tadzer
стувани, съдени и интернирани много дейци
на партията в Русе, а други минаха в нелегалност и напуснаха града поради
засилените блокади.1 " С това бе нанесен голям удар на съпротивително ­
то движение в Русенски окръг. Немските части, войската и полицията в
града бяха подсилени и това още повече затрудни дейността на партия­
та. Освен това през есента на 1942 г. ста\:Ю нов провал, при който заги­
на един от най-добрите ръководители на бойните групи в Русе - Здрав­
ко Чамnоев - и последваха нови арести на антифашисти.145 По-късно бе
арестуван и интерниран смелият комунист и любимец на русенските ра­
ботници, секретарят на окръжния комитет на партията Петър Карамин­
чев.146 Големи трудности в борбата против фашизма създаваха и капи­
тулантските настроения сред някои интелектуалци в Русенската партийна
орга н изация. 1 47
В края на IЭ42 г. с е завръща от емиграц.ия Никола Попов, който
зас т ава начело на съпротивителното движение в Русенски окръг. 148
1 43 Ицо С а му и лов, Леон Таджер, стр. 44-45.
1-и Русенска nоша, бр. 6857 от 29. Х., 1941 r. и бр. 6868 от 19. ЛI. 1941 r.
145 НМ - Русе, Спомени ва Диран Папазян.
ш С а ли с Та д ж е р, Петър Карамиичев (биоrрафftчен очерк), Иэд. БIШ, 1955 r.,
стр. 35-37.
ш ОДА-Русе, ф. 111, оп. 1, а . е. 4, л. 11.
нв П а к т а м, л. 1.

127
Tol пов~жда решителна борба против вредните капитулантски настрое­
ввя и отстоява правилната линия на nартията за въоръжена борба про­
тив фашизма. За кратко време Попов сплотява оцелелите партийни 1<ад·
ри - Тодор Койнов, Диран Папазян, Ан а Вентура, Мара Манева, д·Р Ди ·
митър Хаджиев, Коста Момчилов, Агоп Маркарян, Шукри Ибрахимов и
др. - и с тяхна помощ укрепва разстроените редици на партията и РМС
в Русе и окръга. 14 9 По негова ини циатива започва издаването на бюлетин
на окръжния комитет на партията , в който се поместват важни указания
за водене въоръжената борба и информации на радиостанциите „ Хр. Бо­
тев" и „Москва" за хода на военни те действия: на Източния фрон т.' 59

Петър Караминчев Дянко Стефанов

Peter Karamшtschev Djanko Stc fanov

През пролетта на 1943 г. окръжнияг I<Омитет на парти11та създава

бойно ядро от около 20 изпитани комунисти, ко ето впоследствие се раз­
ширява и раздел я на две бойни групи - Червенската и Хотанската с
командири Диран Папазян и Агоп Маркарян. 1 Б 1 Т е имат свои скривалища,
оръжие, боt припаси и водят военно обучение и политически занимания.
По-късно те и подготвените нови бойни гpyni1 е трябвало да пре­
раснат в бой1ш чети с база го рата „Каракуза" в района на Силнстра. 10 2
Но през май в момента на най-ус илена подготовка 11 разрастване въоръ­
же ната борба в Русе става нов голям провал. Арестувани са п овече от
100 акти вни антифаши с ти, а други бя ха зверски избити: се1<ретар11те на
окръжния комитет на па ртията Петър Караминчев и Дянко Стефанов,
политкомисарят на Червенскзта бойна група Тинка Джаин, секретарят

149 ОДА - Русе, ф. 111, on. 1, а. е. 4, л. 1.

150 НМ - Русе, Щ 934.
151 Пак там, Спомени на Н икола Попов.
152Пак там.

128
ва окръжния комитет на РМС Изидор Айэнер, смелите антифашисти
Иван Дечев, Иввн Ласонин и др.1 sза
По това време голяма дейност развива ремсовата организация в Сто­
ла рското училище (се га техникум по дървообработване и вътрешн а архи ­
тектура). Нейните най· активни дейци Ангел Гецов и Ангел Главчев из ·
вършиха покушение срещу областния полицейски началник Ст. Симеонов,
който бе тежко ранен.ш Двамата смели ремсисти 11агинаха геройски. Ге­
цов бе убит из засада в родното с и с ело Липник, а Главчев увисна на
бесилото в русенск ия затвор. 1.,.
Въпреки избиването на едни от най-видвите дейци на партия та и
РМС в Русе, борбата не стихна. Изградени бяха нови бойни грули, ко~то
системно прекъсваха немските съобщителн и линии и извършиха много
сабота жи в производството.1~ В кожарската фабрика "Пенков - Попов"
(се га ДИП "9 септември") бяха унищожени много кожи, предназначени
за немската армия, и постоянно се чупеха дамаджани с киселина ; в
Тракцията (сега ЛВЗ "В. Коларов") с месеци се за бавяше ремонтът на
локомотивите; в пЖити" и „Фазан" редовно се чупеха вносни инстру ­
менти, с което се забавяше изпълнението на поръчките за Германия; в
текстил ната ф абрика " Аведисян" работниците системно отсъствув аха с
цел да се спъва производството и др. 157
Силно беше влиянието на партията и в селата, където селяните от­
казваха да засяват определените им площи, криеха храните и колеха
свинете, с което проваляха реквизициите за немската армия .1~ Порадн
тези саботажни действия през зимата на 1943- 1944 г. само в с. Гагаля
бяха арестувани над 40 селяни.153 Една от най-зна'iителните саботажнli
акции в селата бе унищожаването на 18 тона кашкавал в мандрата на
с. Бръшлян, предназначен също за германските войск и . 1 60
В центъра ва тези акции бе секретарят на окръжн и я комитет на
партията Никола Попов (нелегално име „Любен"), кой ro като апостол
обикаля . окръга и организира борбата против фашизма. В своята не­
уморна дей ност той неведнаж попада в засада и открито се сблъскв а
с врага, но като опитен и ловък конспиратор, винаги съумява да излезе

невредим.
Новите саботажни акции предизвикаха бясна злоба у немските фа·
шисти и техните български слуги, които още по вече засилиха терора и
преследванията на антифашисти, като за тази цел създадоха две специ­
ални контрачети и непр е къснато организираха блокади в цялата област 161 •
През пролетта на 1944 г. б:>йните редици на русенските антифаш и·
сти наново оредяха. Поради предателство бяха избити смелите борци
против фашизма Ана Вентура, Тодор Койнов, Мэра Ма нева, Uветана и
Николчо Чампоеви, дядо Тотю Ннко лов и др., а 15 другари получиха

153 Сnор?д други данни Ив. Дечев е загина11 през 1942 rод.
W a НМ -Русе, Ш. 934.
1ы Русенска поща, бр. 7451 от 31. V!I. 1943 r.
l!)S nаk там.
t!>6 Орли н В а с и ле R. Съпротивата срещу фашизма в България, Изд. РП(к).
1946 r., стр. 431-432, 439 и др.
157 ОДА-Русе, ф. 111 , on. 1, а. е. 4, 11 . 2.
158Пакта11.
1~ Н М - Русе, Спомени на Никола Попов.
1во Русенска поща, бр. 7281 от 15. 1. 1943 г.
1&1 НМ - Русе, Спомени на Никола Попов.

9. Музеят - Русе
129
тежки присъди.162 Мал ко по-късно край с . Босилковци, Беле нско, в бой
с фашистките пълчища загинаха верн ите синове и дъщери на партияrа
и , Ш~рода Кина Василева - Бой1<а, Станка Василев а, Стоян и Христо
Терзиеви, Ангел Ангелов, Андрей Йорданов. Стефан Игнатов и Никола
Пашанков.163 Извън окръга също загинаха видн и дей ци на партията и
РМС в Русе - Йордан Маринов, Христо Станев, Петър Киряков, Никола
Пе тр ов - Караджата 1 Кръстю Белински, Мар ин Райчев, Кирил Хлебаров,
Марин Павлов, Васил Дичев и др.

Кина Василева - БоА ка Никола Попов

K~na Wassilewa - Bojka Nikola Popov

Въпреки засиления терор през лятото на 19.44 г. под влияние на

. п~б ~дите . н~. Съветската армия борбата се разрази . с нова сила .. С~м_о пр ез
ю·ни в Русенска област бяха и звърше ни 8 убийства 1;1а антиф~шис1:и, 7 . ар~-
. стувани и 20 души ми на ,1и в нелегалност и е извършено едно въоръжено
напа д.ение на д немски военен с~<лад. 16~ Окръжният комитет на партията
при влече на своя страна цялото гранично поделен ие край Тутракан, със­
тоящо се от 60 войника, начело с командира поручик Гайдаров.165 По
поръчени е на партията те успяха дii обезвредят голяма група нем ски
войници, ко и то бягаха от Румъния.166
В края на авгус т окръжният комитет на партията в Русе разработи
план на з авземането на властта. В него се предвиждаше бойните групи
в окръга съвме стно с войниците от тутракански гр ани чен сектор да ус-

- l&Z НМ-Русе, Спомени на Н 11копа Попов.

нз О р л и н В а с и л е в, Съпротивата ... , стр. 468. Вж. също НМ - Русе, Спомени
на Генчо Коларов и Ду11авска правда, бр. 144 от 20. VI. 1964 r.
1вt Орл ин В а с 11 ле в, Съпротивата ... , стр. 467-469.
•65 ОД А -Русе, ф. 111, оп. 1, а. е. 4, л. 2 и НМ - Русе, Споменк на Никола Попов.
n
l6G а к там.

lЗО
тановят връзка с настъпващата Съветска армия и с нейна помощ да зав­
земат властта.1 67 Но победоносният марш на Съветската армия ускори
събитията.
На $ септември 1944 г. Съветският съюз обяви война на монархо ·
фашистка България и още същflя ден окр_ъжният комитет на п артията
издаде окръжно, в което с е подчертава, че „наш класов и исторически
дълг е да възпрепятствуваме вдигането на рръжие срещу героичната
Червена армия - п редния отряд на про гресивното човечество, гара нция за
н еговата свобода и прогрес "1cs На края в окръжното се из тъкв а, че
всички членове на партията и РМС тряб ва да се считат мобил и зирани и
да бъдат в бойна готовност.1 611
На 7 септември партията в Русе издаде ново окръжно, в което се
изтъква, че Съветският съюз не можеше повече да търпи лицемерната и
предател ска политика на профаш исткото правителство у нас, по ради което
се намира в положение на во йна с Бъл гария. „Но тази мярка - се казва
в окръжното - не е насочена срещу българския народ, свободата и иму­
щес твото му, а срещу хитлеровите пълчища и слуги в България. Целият
българс ки народ със задоволство посреща та зи м ярка, н о ние като ор­
ганизирана с ила ще трябва нагледно да изразим това задоволство : из
целия град, по всички села и кръстопътища да се напишат лозунги,
които да изра зяват всен ародн ата признателност към съв етските народи .
. . .
Освен това във всички нас е лени пунктове да се създават комитети
от приятели на Ч е рвената армия със задача да организират нейното по­
срещане така, както се посрещат герои-освободители." 170 На края в
окръжното се изтъква, че всички сили на партия та и РМС в Русен с ки
окръг трябва да се присъединят към Съветската арм и я и вземат активно
участие в борбата эа пълния разгром на хитле ристка Герман ия.1 7 1
През тези дни трудещите се усилено се подготвяха за посрещане
на Съветската армия. Те украсяваха къщите и ули ците, пиш еха лозунги,
правеха знамена, б еряха грозде и дру ги плодове за подарък на осво­
бодителите.'72
На 8 септе мври 1944 г. Съветската армия мина Дунава и стъпи на
българск а земя при старата еле ктрическ а централа. Тази радостна вест
бързо обходи целия град и много скоро брегът при централата и фабри­
ка „Гатю Станев" (сега цех на п ромкомбинат „Дунав•) се изпълни с на­
род - ж ени, мъже, деца и старци, които искаха да видят внуците на
нашите първи освободители. Организирано тук пристигнаха ра ботниците
от Тракцията, „Жити " , „Юта" и други предприятия. Пристигнаха също
и селя ни от близките села Ли пни к, Гагаля, Червена вода и др. 1 73
Радостта на русенци бе гол яма. Те най- сърдечно приветствуваха
своите втори освободители. Особе н о голям бе възторгът на работниците
от Тр акцията, които с ентусиазъм и ликуващи лица понесоха на ръце
първи я джип със съветски офицери .17' „ Никога няма да забравя как
167 НМ - Русе, Спомени на Никола П опов.
1вs Пак там, Нау•1но-сnомагателеи фонд.
169 n
а к т ам .
170 nа к т 8 м.
171 n а к та ~1.
1?2 Па к та м, Спомени на Никола Попов.
17З П ак там.
174 Пак там, Спомени на Атанас Ранков.

131
ни посрещнаха русенци като свои родни братя - пише в спомените си
червеноармеецът Спирин Михайлович, участник в освобождението на Ру­
се. - Това беше незабравим ден. Ние бяхме обсипани с цветя и сър­
дечно приветствувани. Няма да забравя момента, когато при мен дойде
старица с хляб и сол и хубаво българско вино, а млада девойка ми
поднесе букет от свежи цветя. Тогава аз се убедих дълбоко, че действи ­
телно българският и съветският народ ще бъдат навеки братя". 17ь
Вечерта из централните улици на града се състояха импровизирани
манифестации на трудещите се от Русе. До късно в града бе шумно и
оживено, пееха се песни, издигаха се лозунги и приветствия в чест н а
героичната Съветска армия.176
Още същата нощ и на другия ден партийни и ремсови дейци в Русе
с· помощта на Съветската армия арестуваха по-видните представители на
фашистката власт в града и завзеха областното управление, общината,
полицейски т е учаtтъци, казармата н а пети полк, пощата и други учр е ж­
дения .177 У стан овена 6е властта на Отечествения фронт, който пое упра­
влението в свои ръце.

На 1О септември на площада пред съдебната палата (Дома на Съ­

ветите) се състоя величествен митинг, на който произнесоха пламенни
речи ветеранът на работническото движение в Русе Димитър Анастасов
и с е кретарят на окръжния комитет на партията Никола Попов. Те разяс ­
ниха програмата на Отечествения фронт и изразиха безгра ничн ата призна­
телност на русенци към великия Съветски съюз и неговата героична ар ­
мия, които ни освободиха от фашизма.
След митинга ентусиазираните граждани се отправят към щаба на
Съветската армия, за да изразят още веднъж своята сърдечна призна­
телност към Червената армия-освободителка. Млад съветски офицер прие­
ма поздравленията и заявява, че Съветската армия не е направила нищо
особено, тя само е изпълнила своя дълг пред родината и Комунистиче­
ската партия. „Съветският и българският народ са братя" - завършва
той.т От името на пар1ията и трудещите се от Русе на руски език от­
говаря Никола Попов. Но неговите дум и са заглушени от мощно „Ура"
и възгласи за дружбата, за Комунистическата партия, за Съветския съюз
и. негQвата легендарна армия. Млади ремсисти понасят на ръце съветските
войници . и офицери. „ Митингът беше закрит - пише в спомените си др.
Кос·та Момчилов, - но никой не си отиваше. Дълго време големи групи
хора - трудещи се от Русе, селяни от близките села, младежи и девойки
обграждаха съветските бойци, ръкуваха се с тях, поднасяха им цветя,
грозде, плодове, l{анеха ги по домовете си, вземаха им адресите - рад­
ваха се от сърце, че вече сме освободени от кървавия фашизъм. " 17~ До
късно русенци лику ваха и сърдечно приветствуваха своите освободители.
· Така под ръководството на партията и с помощта на Съветс ката
армия десетилетната борба на българския народ против капитализма и
фашизма се увенча с успех. Българ ия бе освободена завинаги от монар­
хофашизма и пое пътя на своето свободно сощ1алисти•1 еско ра звит ие. За

175 НМ -Русе, Спомени на Спнри н Мнха/:tпович.

з1в П а к там, Спомен11 на Н11копа Попов и Коста Мом •1ипов.
177 Пак там.
1 1з-n а к та м.
110,.n а к там.

I-32
tова Дадоха своя принос и трудещите се от Русенски окръг. Само през
последните години на въоръжената боµба против фашизма 1941 - 1944 г.
повече от 3500 антифашисти от окръга минаха през полицейските уча­
стъци. В организираните 9 процеса 83 от тях получиха тежки присъди,
45 бяха изпратени в концлагери и 48 - в черните роти, а над 50 смели
б6рци бяха избити от фашистките палачи. 180

След победата на социалистическата революция Русенската партийна

организация застана начело на борбата на трудещите се за изграждане
новия живот. Както в цялата страна, така и в Русенски окръг под ръ­
ководството на партията бяха извършени дълбоки революционни преоб­
разования. Завинаги бяха унищожени експлоатацията, мизерията и нище­
тата. Социализмът победи напълно и окончателно във всички области на
живота.

До 9 с;ептември 1944 г. промишлеността в окръга беше дребна и

равпокъсана. В годините на народната власт в нея бе извършена техни­
ческа р е конструкция. Построени бяха нови модерни заводи и фабрики.
Сега в Русенски окръг работят 62 уедрени социалистически предприятия,
които дават годишно близо 20 пъти повече продукция в сравнение с
1939 г. Особено с бързи темпове се развиват машиностроенето, химиче­
ската промишленост и енергетиката.

Извършено бе социалистическо преустройство и в селското стопанство.

То бе снабдено с нова тех1:1ика - трактори, к () мбайни и други селско­
стопански машини, в резултат на ко ето основните процеси в него са ме­
ханизирани. Значително се увеличиха и поливните площи. През последните
години бе извършена специализация и концентрация на ТКЗС и ДЗС, пЬ­
виши се нултурата на земеделието, в резултат на което селскостопан­
с ката продукция в окръга се увеличи близо два пъти.
Големи успехи бяха постигнати и в областта на просветата и кул­
турата. Висшият институт за механизация и електрификация на селското
етопанство, Институтът за детски учителки и многобройните техникуми
в града подготвят добри специалисти за нашето народно стопанство. С
голяма известност в цялата страна се ползуват операта, театърът, фил­
хармо н ията и другите културни институти в Русе. В селата бяха по­
строени 40 нови qиталищни сгради, в ко ито кипи богата и разнооб­
разна художествена самодейност. Все повече се подобрява мате риалното
и културното положение на трудещите се.
Русенската партийна организация посреща своя 70-годишен юбилей
с големи успехи в строителството на социализма, които са най-хуба вият
паметник в чест на загиналите герои в борбата против капитализма и ф а­
шизма. Тя е здраво сплотена около Централния комитет на БКП и неот­
клонно следва неговата линия за изграждане на комунистическото о б­
щество.

180 Данните са обобщени ОТ о :< на БПКФ-Русе.

 SIEBZIG JAHRE TREUER DIENST АМ VOLKE

1. Rad k ov

Zusammenfassung

ln der VerOffentlichung wird die Gesc hichte der Parteiorganisation der

Stadt Russe von ihrer Griindung Ьis zum Sieg der Volkserhebung am 9.
IX. 1944 kurz dargestellt.
Nach der Befreiung vom Tiirkenjoch entwickelt sich Russe zu einem
der grossen industriellen Zentren mit einer zahlreichen Arbeiterklasse. Unter
dem Einfluss der sozialistischen ldeen wird hier 1896 eine sozialdemokra-
tische Organisation gegriindet. Viele Streiks, Proteste und Demonstrationen
zur Wahru ng ihrer Interessen wurden unter ihrer Leitung von den Arbeitern
der Stadt durchgefi.ihrt.
Die Parteiorganisation vоп Russe hat einen regen Anteil an dem Kampf
gegen den Reformismus und Opportunisшus genommen und immer auf der
Einhaltung der Prinzipien des revolu tionaren Marxi~mus von der Partei mit
D. Blagoev an der Spitze bestanden. Bei der Sp~ltung 1903 ЫiеЬ sie ge-
schlossen bei der Partei der engen Sozialisten. Oberhaupt war die Partei-
organisation eine der starksten Bulgariens und nicьt umsonst wurdeп hi~r
wichtige Kongresse abgehalten: der Х. Kongress 1903, der XIX. Kongress
1912 und die GrUndungskonferenz des Verbandes der sozialdemokratischen
Arbeiterjugend in Bulgarien 1912.
Unter dem Einfluss der Gros.:;en Sozialistischen Oktoberrevolution wird
der Kampf der Werktatigen von Ru sse gegen die schwere wirtschaftliche
Lage und den Terror der Bourgeoisie verstarkt aufgenommen. Eine bemer-
kenswerte Periode in der Geschichte und den I01mpfen der Arbeiterklasse
der Stadt ist die Tiitigkeit der Kommune von Russe 1919- 1921.
Nach der Niederschlagung des Septemberaufstandes von 1923 wurden
wiihrend der Periode des Ыutigen faschistischen Terrors 1925 viel ftihrende .
PersOnlichkeiten der Parteiorganisation von Russe umgebracht: Alexander
Atanassov, Naiden Юrov, Wela Piskowa, Mintscho Topalov, Philipp Rakov-
ski, Tontscho Galtschawov u. а. Beim Kampf gegen die extreme Linksstro-
mung in der Partei und zur Wahrung der Interessen der Werktatigen, sowie
zur Schaffung einer einigen Volksfront aller progressiven und patriotischen
Krafte gegen den Faschismus hat die Organisation von Russe bedeutende
Arbeit geleistet.
ln den Jahren des illegalen bewaffneten Widerstandes gegen den Faschi-
smus 1941-1944 hat die Parteiorganisation von Russe viele hohe Opfer

134
gebracht, unter welchen die Namen von Peter l<aramintschev, Djanko Ste-
fanov, Sdravko Tschampoev, Leon Tadzer, Boris Savov, Todor Kojnov, Ana
V~ntura, Mara Maneva und Кina Wassilewa - Bojka besonders hervorzuhe-
ben sind.
Nach dem Sieg der Sozialistischen Revolution stand die Parteiorganisa-
tion an der Spitze des Kampfes der Wtrktatigen ftir den Aufbau des neuen
Ltbens. Wie Uberall in Bulgarien gingen auch im Bezirk Russe unter der
Leitung der Partei tiefe, revolutioпisiereпde Umwalzungeп vor. Ftir immer
wurden Ausbeutung, El~nd und Armut vernichtet. Der Sozialismus siegte
endgUltig und voll staпdi g in allen Gebleten des Leb ens.
 ИЗВЕСТИ51 НА НАРОДНИ51 МУЗЕЙ - РУСЕ
MITTEILUNGEN DES VOLKSMUSEUMS - RUSSE
книr А (BUCH) 11, 1966

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ И РАБОТНИЧЕСКОТО

ДВИЖЕНИЕ В РУСЕ

ИВАН РАДКОВ и БЪНА ПЕТРОВА

Русенската партийна организация е един от предните отряди на Бъл­

гарската комунистическа партия. Още от своето създаване тя неуморно
защищава интересите на работническата класа и активно се бори за по­
бедата на сециалиэма.
L.Lентралният комитет на партията винаги е отдавал голямо значение
на Русе като един от важните индустриал ни центрове в страната с мно­
гоброен пролетариат и здрава, рееолюционна партийна организация. Тук
м ного пъти са идвали най-видните ръководители на партията - Димитър
Благоев, Георги Кирков, Васил Коларов, Христо Кабакчиев и др., за да
помогнат !fa местните партийни и синдикални д~.йци по-добре да организи­
рат своята работа. Но борбата на русенските работници против капитализма
и фашизма и за укрепване народнодемократичната власт е най-тясно свър­
зана с името на великия син на българския народ и видеn деец на между­
народното работническо и комунистическо движение Георги Димитров.
Много пъти и по различни поводи той посещава Русе и оказаа го­
ляма помощ на партийната организация и синдикалния съюз за тяхното
организационно и политическо укрепване, за класовото осъзнаване на ру­
сенските работници и заси лване борбата им против капиталистическата
експлоатация. След народната победа на 9 септември 1944 г. в лични
срещи с представители на Русенската партийна организация, в писма и
телеграми до обществени организации и отделни ръководители на града
великият вожд на българския народ дава ценни съвети и напътствия за
укрепването на народната власт и изграждането на новия живот.

Още в началото на своята· революционна дейност като синдикален

деец Георги Димитров проявява голям интерес към работническото и со­
циалистическо движение в Русе. Той има големи заслуги за разгромяване
анархолибералите и сплотяване на Русенската партийна организация около
Централния комитет начело с Димитър Благоев. Когато един от предста­
вителите на тази антипартийна група Т. Тъпанков с измама се промъква
на заседанията на Втория конгрес на · ОРСС през 1905 г., Димитров го
разобличава като фракционер, изключен от партията и печатарския сив·
дикат, който основава една малобройна група и се представя като еди1-

137
ствен представител на работническата класа в Рус"ё.1" По негово nред.110-
жение Тъпанков е касиран и в работ~та ~": конгрtса ·вземат участие само
истинските представители на русенските работници - Димитър Анастасов,
Панайот Лютаков и др.2
За пръв път Георги Димитров посещава Русе през януари 1906 г.з
В града престоява шест дни. Освен деловите срещи с ръководствата на
ме стната партийна организация и синдикалния съюз той изнася пред ра­
ботнически събрания три беседи: „Синдикалното движение и синдикал­
ният. съюз", ;Синдикалната пропаганда и агитация" и ,,_Лични И кл~сови
интереси".' В тях Димитров разобличава анархолиб е ралите, като изтъква,
че те се обявяват против дисциплината и централизма в партията, с което
нанасят голяма вреда на борбата на работническата класа, отклоняват я
от нейния правилен път и я тласкат към буржоазията. А интересите на
работниците и капиталистите са диаметрално протнвоположни. Той по­
сочва, че дейците на партията и синдикалния съюз винаги трябва да под­
чиняват своя личен живот на интересите на работническата класа и не­
уморно да се борят за единство в партийните рtдове.б
Русенските работници масово посещават и с Голям интереr. слушат
беседите на Г. Димитров. А на устроената в същ·ото време среща от анар­
холибералите не отива нито един работни~, въпреки че ръковоДстваJа на
някои синдикати в града били под тяхно влияние.6 Това показва, че .тази
жалка група е била изолирана от пролетариата. ·
Посещението на Г. Димитров оставя трайни следи в· съзнанието на
русенските работници. "Млад, темпераментен, увлекателен и убедителен­
спомня си Г. Токушев за това посещение на Димитров в Русе, - той
вълшебно отрази тия свои качества върху русенското движение, спои го
в името на дисциплината и му даде тласък за по-нататъшно развитие.
Той закова в съзнанието на т о гавашните кадри идеята, че организацион­
ното строителство ще бъде здраво, непоклатимо и устойчиво само върху
началата н а централизма и че изпълнението на организационните задъл­
жения и понасяне отговорност за тях не означава "диктатура", упражня­
вана от ръководството, а изпълнение на класов, партиен и организацио­
нен дълг, възприет съзнателно и доброволно" .7 По такъв начи н Г. Ди­
митров оказва голяма помощ _на Русенската партийна организация и
местния синдикален съюз за очистване~о им от анархолибералите. Наскоро
след неговото посещение и последните представители на тази антнriар­
тийна група, които останали в железаро-дърводелския синдикат, са изго­
нени от ОРСС и русенските работници още по·здраво се сплотяват около
Централния комитет на партията. 8 „

в следващите години r.
Димитров непрекъснато поддържа връзка с
партийни и синдикални дейци в Русе и дава ценни съвети за орг,анизи­
ране борбите на работническата класа. В бележка до Д~мит-ър А-Иаста­
сов· от 20 декември ] 908 г. той му поставя задача активно да се намеси
1 Работнически вестник , бр. 1 от 2. lX. 1905 r.
2 Пак там.
· - з Пак там, бр. 37 от 20. 1. 1906 r.
'n а к там.
s Пак там, бр. 39 от 27. 1. 1906 r.
е Пак там, бр. 37 от 20. 1. 1906 r.
·· 7 Дунавски отечествен фронт, бр. 228 от 18. VJ. 1945 r.
8 Работнически вестник, бр. 40 от 7. 11. 1906 r.

/
138 J
в избирането и утвърждаването на работническия представите11 в коми­
тета на труда, който има да играе важна роля за разкриване жестоката
капиталистическа експлоатация и защита на работническите интереси'.9
Димитров лично помага на русенския представител в комитета на труда
Д. Анастасов добре да организира своята работа и по.късно посочва не­
говата дейност за пример на всички работнически · предстааители в коми­
тетите на труда в страната.10

f ·"L 1'1·1 •.n1А·~н im:s.ч._нl'f.,

41'~-~
JJ „. .•,_: •llo;lt'J I'\""·
~У':~-.

Бележка на Георг и Димитров до Димитър Анастасов (20. Xll. 1908 r.)

Sclнeiben von 9. Dimitroff ап D. Anastassov vom 20. XI!. 1908

През ноември 1909 г. Георги Димитров отново посещава Русе. В негова

чест работниците устройват другарска среща в просторния салон на би·
рари я „Фишер" (на мястото на комбината за битови услуги), на която
Димитров разяснява задачите на ·работническата класа. 11 На следващия
ден по желание на работниците на събрание на смесения синдикат той
говори за „Жълтите синдикати", като изтъква, че те са оръдия на бур­
жоазията в работническото движение.12 На третия ден от пребиваването
на Г. Димитров в Русе местният партиен комитет организира голямо
публично . събрание в Народния дом - клуба на партията, на което той
изнася доклад на тема „Демокрацията и работническата класа". В него
Димитров остро бичува буржоазната демокрация и дребнобуржоазните
п олитикани, като изтъква, че само властта на работническата класа може
u Народен ыузеll (НМ)-Русе, 111, 35.
10 П а к та м, 111, Зб.
и Работничес"и вестник, 62 от 23. XI. 1909 г.
u Пак там.

139
да осигури истинска свобода и демокрация за труд~щиtе се. 1з Неговата
реч продължава три часа и въпреки това е изслушана с голямо внимание
от работниците. „ Тая хубава, сr1лна и пламенifа реч - се казаа в .nопи­
с~ата до „Работнически вестник" - биде често прекъсвана от -ръкопляс­
кания и изпратена с буря от одобрения. Народният дом беше буквално
прtтъпкан с работници, които с голямо внимание слушаха словото на
социализма." 14 -
След събранието бива организирана конференция със секретарите на
професионалните групи, на която Г. Димитров дава ценни указания за
работата на ръководството на Синдикалния съюз. Той обръща внимание
на синдикалните дейци, че всекидневната работа за защита интерtсите на
работническата класа трябва да бъде подчинена на общата борба за по­
бедата на социализма.16
Това посещение на Димитров в Русе, изключително топлият прием и
вниманието, което му е оказано, още по-тясно го свързват с борбите на
русенските работници. Затова през 1910 г. във връзка с „кървавата ба­
ня" в Русе, когато по заповед на буржоазното правителство и в угода
на Фердинанд жестоко са избити повече от 20 невинн и русенски граж­
дани,16 Георги Димитров обикаля много градове и села в страната и дър­
жи пламенни речи против убийците и господствуващия буржоазен строй,
в защита на пострадалите русенци. 17 По негова инициатива Централният
комитет на партията нарежда на местните партийни комитtти да органи­
зират протестни събрания по повод злодеянията на буржоазията в Русе.! 8
На събранието в София говорят Д. Благоев и Г. Димитров. „Речите
на ораторите- отбелязва „Работнически вестник" - бяха безпощадна кри­
тика против днешния обществен ред, напоен до гуша с човешка кръв.
Присъствува щото работническо множество с бурни ръкопляскания и сил­
ни възгласи на възмущение прикова на позорния стълб днешния кървав
капиталистически строй ... Демагогската маска на днешното правите л­
ство беше окончателно разкъсана и лъсна наяве неговият кървав образ." 19

През 1910 г. Г. Димитров идва пет пъти в Русе. Той оказва непо­
средствена помо щ на местните ръководители по-добре да организират
борбата против капиталистическата експлоатация и пред масови работни·
чески събрания изнася няколко беседи. Трудещите се от града, които
вече познават личното обаяние на Димитров и неговата революционна
дейност, с желание отиват отново да го видят и да чуят неговото ог­
нено слово. Само през април той посещава два пъти града и изнася че­
тири беседи пред русенските работници. На 3 април в клуба на партията

1з Работнически вестник, бр. 64 от 30. Xl. 1909 r.

а Пак там.
16 Пак та и, бр. 62 от 23. Xl. 1909 r. .
1в На 28 февруари 1910 r. буржоазната власт в Русе извърши кърваво злодеяние. За
да предотврати женитбата на един българин за туркиня, войска и полиция откриват огън
срещу карнавалното шествие в града, в резултат на което на място бяха убити 17 души,
оредиwно жени 11 деца, и над 40 бяха ранени, от които впоследствие починаха десетина.
Тази кървава разправа . с невинните русенски граждани беше използувана от партията и
ОРСС за разобличаване вандализма и терора на буржоазията (даrите се дават по стария
календар).
17 Работнически вестник, бр. 102 от
12. Ш. 1910 r.; бр. 107 от 24. 111. 1910 r.; бр.
118 от 24. IV. 1910 r. и др. .
18 Пак там, бр. 98 от 3. 111. 1910 r.
1t Пан там.

'140
Димитров говори на тема „Злополуките и Първи май• .20 „Залата на
Народния дом беше препълнена с работническа публика - пише Д. Ана­
стасов - .. . Повече от 300 души слушаха хубавата и силно аргументирана
реч на оратора върху всекидневното убийство на работници, жени и деца
в нашата страна, вършено от алчния капитализъм. Речта на др. Г. Димит­
ров произведе дълбоко впечатление на присъствуващите работници и ра­
ботнички, които слушаха с напрегнато внимание. " 21 На следващия ден
пред многолюдно работниqеско събрание в Доходното здание (Народния
театър „Сава Огнянов") той изнася сказка · за бързия ръст на синдикал­
ното движение в България и неговите успехи в защита на работническите
интереси.22
В края на месеца Георги Димитров е отново сред русенските работ­
ници. На масово посетени събрания той говори за значението на Първи
май - бойния празник на международната работническа солидарност и по
случай Първата балканска социалдемократическа конференция.28 В своите
речи той изтъква, че работническото движение в страната бързо расте,
доказат елство за което са многобройните първомайски манифестации в
цялата страна.114 Заедно с това расте и класовото и интернационалното
съзнание на работниците. Накрая Димитров изтъква необходимостта от
укрепване единството на работническата класа и изразява твърдата си
увереност, че въп реки вси ч ки трудности бъдещето принадлежи на nроле­
тариата.26
Когато през лятото на 1910 г. 200 тютюноработници от Русе обявя­
ват стачка в защита на своите интереси, той произнася пламенна реч
пред софийските работници в тяхна подкрепа.26
През октомври на публично събрание пред русенските работници
Георги Димитров говорк за „Жилищният въпрос и работническата кла­
са. "27 Той изтъква, че капитализмът привлича пролетарските маси в гра­
довете и ги подлага на жестока експлоатация, без да им създаде еле­
ментарни условия ма живот. Димитров разяснява политиката на парmята
по този жизнен въпрос и подчертава, че острата жилищна криза може
да бъде напълно премахната само след ликвидирането на капиталистиче ­
ския строй. 2з
През същия месец той още веднъж посещава Русе и произнася пла­
менна реч срещу фалшивата демокрация на буржоазните партии. Демо­
кратите, които tю това време управляват страната, бързо се Qтказват от
своите обещания за премахване на реакционните закони и гарантиране
правото на работническо сдружаване. Буржоазният министър Кръстев
произнася в Народното събрание шумна реч, в която изтъква, че в Бъл·
гария няма работници и следователно няма нужда от работническо зако­
нодателство. Това предизвикателно твърдение възбужда силно недовол-

20 Работнически вестник, бр. 115 от 12. IV. 1910 r ..

21 nа к там.
22 nа к там.
2з Пак там, бр. 125 от 10. V.1910 r.
24 До 1916 r. чествуването на Първи мall у нас ставаше на 18 април, тъll като беше
в с ила старият календар.
26 Работнически вестник, бр. 125 от 10. V. 1910 г.
26 Пак там, бр. 21 от 16. VII. 1910 r.
-п Пак там, бр. 60 от 15. Х. 1910 г.
28 Пак там.

. 141
ство сред работническата класа в цяла1 а страна. По указание на Цен­
тралния комитет на партията повсеместно се организират протестн и съ­
бра~iiя и митинги, на които се разобличава антиработническата политика
н а буржоазното правителство.
На 26 октомври 1910 г. такъв митинг орга н изира и Русенската пар­
ти йн·а организация.2 0 За оратор е поканен Георги Димитров, който се от­
зовава с готовност. На площада nред банка „Гирдап" (сега пл. „Ленин•)
идват повече от 3000 работници. "Русе досега не е ви ждаЛ такъв вну ·
шинлен и импозантен чисто работнически митинг" - съобщава „Работ­
нически вестник" .зо В 14 часа сек~;етарят на местната партийна организа­
ция Георги Токушев открива митинга с кратка реч и дава думата на
Димитър А м астасов. Като работнически представИ1 ел в комитета на труда
!О Й ~знася подробни данни за броя на работниците в Pyct>, за тяхното
мизерно положение и изтъква необходимостта от трудово законодател­
ство.31 След него последователно вземат думата различни представители
на · работ н ическата класа в Русе - металоработникът Буко Маркос, Стоян
Славчев- ши вач и машинистът Армо Ширин. На своите национални
еЗици те разобличават полliтиката на властвуващата царска .демокрация"
и циничната подигравка на министър Кръстев, · че в България няма ра­
ботници.82
Посрещнат с ентусиазирани възгласи, последен взема думата Георги
Димитров. По спомените на стария партиен деец Александър Ковачев,
който nрисъствувад на митинга, Димитров започнал речта си с думите:
Питам Ви, другари, вярно ли е, че слънцето днес свети?
Вярн о е - отговорила ентусиазираната публи ка.
Ако някой Ви каже, че не е така, какво бихте му казали?
Ще кажем, че лъже - отговорил народът.
Е, тогава - продължил ораторът, вярно ли е, че Вие, които сте
·се събрали тук, това грам адно множество - сте работн ици ?
- Вярно е - отговорили дружно всички.
- Ако някой Ви каже, че Вие не сте работници, какво бихте му
казали?
-
Ще кажем, че той е лъжец 1 - подели в tдин глас всички.
-
Е добре - продължил Димитров, министър Кръстев казва, че в
България няма работници ...
- Министър Кръстев е лъжец! - викнали единодушно всички ра­
ботници.
.- Лъжци са цялата буржоазия и правителството! - отговорил
r. Димитрое .33
След това той nродължил разобличителн а та си реч против антира­
ботническата политика на буржоа з ното правителство. "С безпощадна кри­
тика пред хилядното работническо множество - пише „ Работнически ве­
стник" - Димитров приковаваше на позорния стълб фалшивата и t<Оварна
„демокрация" на всички буржоазни партии, които се гаврят с мизерията

29 Работнически вестник, бр. 67 от \. XI. 1910 г.

n
so а к там.
Sl Па К Там.
s2 Пак там. _
зз НМ-Русе, Спомени на Александър Ковачев .

. 142
и нещастията на работническата класа в нашата страна. "3 • На края ми.
тингът приема протестна резолюция, в която още веднъж заклеймя ва
фалшивата буржоазна демокрация и Циничното твърдене на министър
Кръстев, че в България няма работници.з5

:.-.'!,

Георr11 Димитров говори пред русенските работ11иu11

на 26. Х. 191 0 r.
О. D!mltroff spr!cht vor dеп Arbritern von Russe
am 26. Х. 1910

След закриването на митинга съгласно приетата програма работ ни­

ците със знамена и плакати начело с Георги Д и митров провеждат ман и·
фtстаЦ'Ия, която минава през работническите квартал и и спира пред ок·
ръЖното управление (сега окръжен съд). Тук хилядното работничество, в
чиитО' гърди кипи негодуван·ието, започва да вика: "Да · излез е · окръж·
ният · управител да види няма ли работници в България /"36 Въпреки _ 1_1а·
с_то_ятепните искания на работниците никой от представителите на властта
не п осмял да се покаже пред това развълнувано море от трудови хора.

Както впоследствие се установило, окръжният управител, треперещ от

страх, побързал да се скрие в мазата. По предложение на Г. Токушев
работниците избират петчленН'а делегация, която връчва на с ек ретаря н а
окръжния упра вител два екземпляра от протестната резолюция на мити н·
га - единия за Председателя на Народното събрание, а другия за ми·
нистър Кръстев.3 7
~ : След това на импровизираната трибуна се качва Г. Димитров и с
пламенни думи още веднъж разобличава и порицава фалшивата буржоаз·
. на демокрация.8 8 От площада пред окръжното управление (сега пл. "9 сеп·
тември") по ул. "Алекса ндровска" (ул. "9 сеп тември) манифестацията ~е
отправя за Работническия дом, който се намирал в началото на ул. "Кня-
з~ Работнич ески вестник, бр. 67 от 1. Х/. 191 0 r.
- s5 Пак там.
S6 Пак там.
З? Пак там.
за Пак там.

~· 143
~Ю!· („Д. Блаrоев" ). Пред насъбралия се хиляден народ Георrи Димит­
ров ~ново произнаёя вдъхновена рtч. Той закрива митинга, като посоч­
ва главните задачи, които стоят пред работническата класа в борбата
против терора на буржоазията и тежкото икономическо положение.з 9 „Тоя
бележит ден - заключава „Работнически вестник" - ще остане да живее
завинаrи в паметта на русенските работници. Буржоазните партии като
попарени гледаха на това И\!позантно и величаво шествие на хилядите
пролетарии, турени на крак и мобилизирани в 24 часа, за да заuiитят
своята класа и своите интереси. "4 0
На другия ден пред общо синдикално събрание Г. Димитров дава
висока оценка на протестния митинг и манифестацията на русенските ра­
ботници, като изтъква, че това е доказателство за големия подем на ра-
6от11ическото движение в rрада. Но това не бива да успокоява ръково­
дителите на партията и ОРСС, а те трябва още по-здраво да стегнат
синдикалните организации и все така успешно да водят борбата за защи­
та на работническите интереси.4 1
В началото на 1911 г. по случай годишнината от „кървавата баня"
Г. Димитров произнася пламенна реч пред русенските работници, в която
заклеймява терора на буржоазията и призовава работническата класа да
продължи борбата до своето пълно освобождение.4 2 След известно •реме
той е отново в Русе, за да О'Каже помощ в орrанизирането на жените­
работнички.43 В писмо до Люба Димитрова от Русе Г. Димитров със за­
доволство отбелязва : "Получи се в. „Шивашки работник". С жадност го
поглъщат. Направихме и тук конференция на работничките. Всички те
поздравяват. "44 .
Георrи Димитров постоянно разобличава грабителската политика на
русенските управници и зове работническата класа да се бори за завою­
.ване общинската власт в свои ръце. През октомври 1911 г. във връзка с
общинските избори в Русе той пише специална статия в „Работнически
вестник". „Десетилетия русенската община, подобно общините в цялата
страна - се казва в нея, - е била гнездо на корупция и разбойничество,
място за кражби и rешефти, средство за ограбване на работническите
маси. В своята общинска политика всички буржоазни партии, които са
вземали една след друга общинската власт в ръцете си, са били изклю­
чително загрижени за интересите и бързото забогатяване на шепа русе~­
ски тузове и гешефтари и не са направили а б сол ю т н о нищо за за­
пазване и подобряване здравето, живота и благосъстоянието на грамад­
ната маса бедно работниqеско население, наблъскано в мръсните крайни
квартали на града, подхвърляно на хиляди несrоди и лишения. . . Десе­
тилетия разните общински съвети, необезпокоявани от никоrо, несмуща­
вани · от никаква обществена контрола в . общината, безпрепятствено са
водили своята разбойническа и разорителна за работническото насел~ние
политика ... Русенската община - заключава Г. Димитров - е потънала
в кражби и гешефти, оцапана от петите до главата с престъпления. •tб
з~ Работнически вестник, бр. 67 от 1. Х!. 1910 r.
"° Пак там. ·
41 Пак там, бр. 90 от 24. X!I. 1910 r.
42 Myзelt.r. Димитров•, п;~смо на Г. Днмитров до Л. Димитрова от 27. П. 1911 r.
43 ЦПА, ф. 146, писмо на Г. Димитров до Л. Димитрова от 15. V. 1911 r.
"Пак там.
4Ь Г. Димитров, СЪЧ. Т. ), стр. 505-507.

144
Накрая той отправя горещ апел към русенските работници „да се явят
в с и ч ки пред изборните урни с чер в е но в и н е н ат а бюлетина в ръка• ,
за да изгрее „зората на Русенската комуна" .46
Този апел, това внимание на Димитров дълбоко трогват избиратели­
те от града и голяма част от тях дават своя глас за представителите на
работническата класа. За пръв път в историята на Русе в общинския съ­
вет влизат четири представители н а БРСДП (т. с.). За комунистическ и
общински съве тници са избрани видните дейци на партията в града Ди­
митър Анастасов, Александър Атанасов, Найден Киров и Георги То­
кушев.4 7
Във връзка с нашумелите тържества по случай 25 години от ца ·
руването на Фердинанд на 19 януари 1912 г. пред голямо работниче ско
събрание в Русе Г. Димитров говори за „Царските тържества и мизе­
рията на работническата класа."48 Той разобличава реакционната поли­
тика на монархизма и зове работниците на борба за трудово законода­
телство.'9
През лятото на 1912 г. като представител на партията и ОРСС \
Г. Димитров уqаствува в работата на Втория конгрес на Румънската со­
циалдемократическа партия. На връщане обаче той е арестуван в Гюрге­
во и е освободен само благодарение на енергичната морална и матери­
ална подкрепа на русенските работници.60 Местната партийна организа - .
ция му изпраща пари, за да заплати наложената му глоба от румънските
власти, след което той е освободен и зам инава за София. 51
Наскоро след завръщането си от Румъния Г. Димитров е осъдРн 11а
едномесечен затвор за „обида" на един широк rоциалист. 52 По този слу­
чай русенските работници организират многолюдно протестно събрание в
негова защита и му изпращат „сърдечен другарски привет". ~Твоето за­
тваряне - пишат те - няма да спаси детективите от позора. "63 Това още
веднъж показва голямата любов и уважение на трудовите хора от Русе
към изтъкнатия работнически деец.
През август 1912 г. Георги Димитров е отново в Русе като делегат
на Деветнадес етия конгрес на партията, който се превърна във внуши­
телна манифестация против завоевателната политика на българската бур ·
жоазия и подготовката на война.бt Той взе~1а активно участие в работата
на конгреса, а по време на почивките се среща с работници и посещава
някои предприятия, за да се запознае на място с мизерните условия, при
които живеят и работят работниците в града. Накрая в изказването си
пред конгреса той заявява: „Ще си отиде м с убеждението, че русенски ­
те другари ще работят с още по-големи усилия за организирането на
пролетариата, за доизграждане на червена, несъкрушима крепост в Pyce.•tss
~ Г. ДИМ И Т р О В, СЪЧ., Т. 1, СТр. 505-507.
47 НМ - Русе, 111, 137.
i8 Работнически вестник, бр. 60 от 24. 1. 191 2.
49 Пак там.
so UПА, ф. 146, оп. 2, а. е . 1, 160, л. б.
s1 Пак там.
!12 Работнич ески вестник, бр. 199 от 12. Vll. 1912 г.
sз Къща-музеА .r.
Димитров", Телеграма на протестното събрание в Русе, състояло
се в началото на август 1912 г.
М Българска кому1тсти•1еска партия в резолюц11и 11 решения н а ко•tгр ес ите, конфе­
ренциите и пленумите на ЦК 1891-1918, т. 1, И зд. БКП, София, 1957 r., ст р. 279.
м Работнически вестник, бр. 231 от 21. VIII. 1912 г.

10. .Муаеят - Русе

145
 СлеА ковrреса Георrи Димитров участвува в работата на Учредител­
ната _mвференция на Съюза на работническата социалдемократическа
м.u~еЖ, която се състоя в клуба на Русенската партийна организация. 66
От · щ.1ето -на Централния комитет на БРСДП (т. с.) и ОРСС той поздра­
вява пионtрите на организираното младежко движен ие и ги уверява, че
те ще имат пълната подкрепа на партията и Синдикалния комитет, за да
може младежкият съюз .да стане една мощна и бойва организация, която,
като обедини в себе си цялата пролетарска младеж, чрез нейното социа­
листическо възпитание да я подготви да служи с ентусиазъм за · реали­
зирането на великия пролетарски идеал." 67 „Неговите думи обаче не бяха
само едно официално поздравление - спомня си Гавраил Манчев, депе­
rат на русенската младеж. - В продължение на повече от час др. Димит•
ров съ.с своето ентусиазирано слово превърна тоя малък, без всякаква
украса салон в тържествен а зала, в която ни предаде напътствието на
Централния комитет на партията за бъдещата работа на Младежкия
социалистически съюз. Ние трябваше да работим така, че да съумеем
да откъснем младите работници от буржоазното влияние, да им докажем,
че само чрез борба те могат да подобрят своя хал и че само така ние
заедно със своите по-възрас тни другври можем да извоюваме по . щастлив
живот. Той каза, че младите работници, организирани в младежки дру­
жества, трябва да бъдат за пример във всяко отношение - както в
борбата на работническата класа, така и в личния си живот.::в
По време на войните Г. Ди митров не е имал възможност често да
посещава Русе, но въпреки това той поддържа връзка с местната пар­
тийна организация и синдикалния съюз. През юли 1915 г. на връщане от
Румъния, където заедно с Димитър Благоев, Георги Кирков и Васил
Коларов участвува в работата на Втората Балканска социалдемократи­
ческа конференция, той спира з а малко в Русе и се среща с партийни и
синдикални дейци.бэ
Към края на войната - 1917 г. - във връзка със засилената анти­
военна дейност Г. Димитров няколко пъти посе щава Русе. През юни той
прекарва три дни в града и по~аrа н а партийната организация и синди­
калния съюз по-добре да организират своята работа и да засилят борбата
против авантюристичес~ата по;1 итика на буржоазията и монархизма.60 На
тръгване за Свищов той пише до жена си: „Ще пътувам по хубавия
Дунав със задоволството от добре свършената работа. "61
През август 1917 r. Г. Димитров е отново в Русе за няколко дни,
като отделя особено внимание на женското движение в града. В срещите
и разговорите с ръководителите на партията и ОРСС той им обръща вни­
ман ие, че те трябва системно да се грижат за подготовката на активни
деятелки н а социализма сред жените·работнички и да внесат „по·голяма
планомерност и дълбочина в работата. "62 Въпреки тези критични бележки,
в писмо до Люба от 11 август 1917 г. Г. Димитров пиш е, че в Русе пра­
вилно се разбира ролята на жените и те все по-дейно участвуват в б ор-
-
156 Работнически вестник, бр. 232 от 22. Vlll. 1912 г.
Ь7 Па К Там.
58 НМ - Русе, Спомени на Гавраил Манчев.
Ь9 Музей .r. Д11митров•, Писмо 11а Г. Димитров до Л. Димитрова от 8. VII. 1915 г.
60 UПА, ф. 1411, Писмо на Г. Д11митров до Л. Димитрова от 22. VI. 1917 г.
в1 П а к там.
81 unл, ф. 146, о::. 2, а. е. 1, 163, л. 9.

146
бите на работническата класа.вэ В друго писмо той изразява удовлетво­
рени~то с и от подема на работническото движение в Русе. „За минавам
оттук с голямо задоволство . Работата се свършва отлично. И ма прекрасни
п ерспективи з а бъдещето."64
Дните, прекаран и с~;ед русенските работници, въпреки напрегнатата
работа, му доста вят голяма радост и Георги Димитров често пъти оста­
ва тук пове че от предвиденото, за да окаже помощ или просто да се
пор азходи край Дунава и да почете книга. „Оставах и днес тук - пише
той до жена си н а 12. VIII. 1917 г. - Повдигнаха се важни въпроси,
които се нуждаят от по-пълно осветле ние. Чувствувам се доста добре.
Работата и книгите ми доставят неизразима наслада.-вs Именно по този
труден път - чрез напрегната организационна работа и упорито четене -
той .израства от обикновен р аботник във високообразован комунист и
виден деец на работническото движен ие.
Следващото по сещение на Георги Д имитров в Русе е малко необик­
но вено . В един м разовит февруарски ден на 1918 г. той пристига тук,
за да отстоява своето право на защитник на изстрадалите н а фронта
войн ици . По повод инцидента във влака по време на пътуването му от
Търново за Горна Оряховица през август 1917 г. , когато Димитров за­
щищава група фронтоваци от грубото държане на един полковник, той
е п одведен под отговорност пред Русенския военнополе ви съд за „f.!Од­
стрекателство към неподчинение на военнослужащи против началството
им." 66 Въпреки липсата на доказателства, съдът го признава за виновен
и го осъжда на 3 години строг тъмничен затвор.67 Русенските работн1щи
по срещат с възм ущение тази несправедлива присъда и организират про­
те с тен митинг в защита на Димитров. 68
Спед освобождаването му от Софийския централен затвор през
1919 г. Г. Димитров на два пъти посещава Русе и говори на събрания,
органи зирани от местния партиен комитет.69 По негова инициатива Цен­
трал1:11ият комитет на партията издава позив в защита на общата едно­
дневна стачка на русенските работници на 10 юли 1919 г.,7 о а Синди­
калният комитет отправя апел към работниците от цялата стран а да
подпом огнат стачкуващите 600 работници от Захарната фабрика в Русе.71
Когато през юли 1920 г. на път за Москва като щ:леrати на БКП
за Втория конгрес на Коминтерна Георги Ди митров и Васил Коларов са
а рестувани от румънската полиция, окръжният ко митет на партията в
Русе призова работн ическат а класа да бъде бдителна и да настnява за
тяхното незабавно освобождение. "Другари, вси чки веqе сте научили за
арестуването на др. др. Васил Коларов и Георги Димитров от румън­
ските власти - се казва в изпратеното по този случай писмо до па ртий­
ните членове - ... Вие знаете каква е рум ънската чокой ска ол игархия.
63 ЦПА, ф. 146, оп. 2, а. е. 1, 163, л. 9.
f!4 nак та м, Писмо на г. Димитров ДО л. Дим1прова ОТ 13. VIll. 1917 г.
65 Лак там, Писмо от 12. VJll. 1917 г.
ов Българска комунистическа партия (тес11и соц11ап11сти), кореспо11~е11ция за партиАни
другари № 5 от 19 март 1920 г., стр. 4-6.
в1 n
а к там, стр. 7. Вж. също • Работнически вестник•, бр. 55 or 8. Vll!, 1918.
оз Дуuавска правда, бр. 156 от 2. VJI. 1961 г.
69 Пак т ам, бр. 1464 от б. Vll. 1949 r.
10 НМ - Русе, 111, 264.
71 r.
дим и т о в, r съч., т. v. стр. 286-288.

147
Нашите другари там може би ще бъдат подложени на нечувани изтеза­
ния, а и да се завърнат в България, нашето правителство няма да ги
остави на мира (то още отсега се заканва) и ще почне да ги преследва.
Затова бъдете будни и готови в такъв един мом~нт, когато Ви повика
партията, да се отзовете на нейния зов и с нашите организирани протес­
ти и акции да се противопоставим и осуетим пъклените замисли на пра­
вителството." 72 Русенските работници организират протестни събрания в
защита на Димитров
и Коларов и с това
помагат те да бъдат
изтръгнати от ръцете
на румънската по­

лиция.
По време на Ко­
муната 1919-1921 г.
Георги Димитров да­
ва ценни съвети на

Русенската партийна
организация за из­

пълнението на общин­
ската програма на
партията и превръща­

нето на русенската
община от орган за
потискане и експлоа-
тация в истински за­
Къщата на ул. „Uърковна независ1шост" №35 в Русе, в която щитник на интере­
е съден Георги Дим итров 11рез 1918 г.
сите на трудещи­
Das Haus in Russ e, \VO G. Dimitroff 1918 wegen seiner TiШg­
keit gegen den Krieg ve rurteШ wurde те се. 73
Георги Димитров
оказва голяма помощ за уреждане конфликта между работниците и
ръководството на фабрика "Е. Мюлхаупт" в Русе. Когато през
юли 1922 г. фабрикантите произволно уволняват близо 200 работ­
ници, от името на Синдикал н ия комитет той изпраща протестна телеграма
до управлението на фабриката и инспекцията на труда, в ко·ято настоява .
да бъдат уважени законните искания на русенската секция на Метало­
работничес кия съюз - връщане на работа всички уволнени работници,
спазване осемчасовия работен ден, повишаване заплатите и признаване
работническата комисия. 74 "Ar<0 фабричното управление отхвърли и това
предложение - се казва в 1 елеграмата, - Синдикалният съюз ще счита,
че то локаутира работниците, зз да унищожи тяхната организация и да
влоши условията на труда във фабриката, и ще даде на разположение
на борещите се за самозащита металоработници помощта на целия орга­
низиран пролетариат, като С'ОЩевре.менло остави фабриката без нео6-
ходи.мите работници, докато нейното управление не се откаже от
локаvта и н,е се споразумее с Металоработн.ическия. сыоз" 75

12 ЦПА, ф 17, on. 1, а. е .

5, л . 1- 2.
73 Дунавс•(а правда , бр. 156 от 2. \ГJI. 1961 г.
74 Г. Дим и т ров, съч„ т. VI, стр. 293.
76 Па· к т а м, стр. 293-294.

1.48
 Фабрикантите отхвърлят предложението на Синдикалния комитет i.t
с това още веднъж показват своето истинско лице. „Сега става ясно
абсолютно за всички интересуващи се от положението във фабриката -
пише Г. Димитров,-че нейното управление по свои съображения е л ок а­
ут и рало работниците и че изключително по негова вина
се продължава обявеният локаут и се спира работата в едно такова важ­
но индустриално предприятие, отрупано с поръчки, изпълнението на кои­
то би изисквало най-малко една година. "7 6 След това той изтъква, че
локаутът на металоработниците в Русе „се явява само една брънка"
от общата офанзива на капиталистите против работническото професио­
нално движение и призовава той да бъде провален. „ Тоя локаут трябва
да бъде безусловно провален - пише Димитров,- дори ако е необходимо
борбата да продължи още цели месеци, за да разберат веднъж зави наги
българските капитал11сти и т ехните организации, че предприятията им не
ще могат редовно да функционират, ако те не признаят работническите
професионални съюзи, които представляват работниците и разполагат с
работната сила в дадените производства, ако не се откажат от своите
произволи и не започнат да зачитат законните права и интереси и до·
стойнството на работниците." 77 Накрая той отправя горещ апел към всич­
ки работници в страната да подкрепят справедливата борба на русенски­
те металици, да събират помощи за тях и не допус нат нито един работ­
ник да измени на тази свещена борба и да постъпи на работа във фаб­
рика „Е. Мюлкаупт". „Синдикалният комитет е убеден - заключава
Димитров, - че класовата лролетарс1<а солидарност на българския про­
летариат ще се прояви в случая по един могъщ начин и ще доведе до
пълното проваляне на металоработническия локаут в Русе и прокарване
справедливите работнически искания.78"
По-късно той специално идва в Русе, за да окаже помощ на място
при разрешаването на спора между работниците и фабрикантите. 79
Георги Димитров отблизо следи работническото движение в Русе и
насърчава неговите дейци. В писмо до Иванка Воденичарова, член на ръ­
ководството на русенската секция на печатарския съюз, от 19 август
1922 г. той пише: „Въпре ки обещанието си не можах за жалост да уча·
ствувам снощи в печатарското събрание. Бях ангажиран с важна работа
по металоработническия локаут. Узнах обаче, че събранието Ви е било
добро и много насърчително. Действувайте прочее енергично и с посто­
янство 1 Ще имате успехJ"8о
Старите партийни дейци с признателност си спомнят за честите по­
сещения на Г. Димитров в Русе, за ценните съвети и голямата помощ,
която им оказва: „ Той беше много делови - пише Никола Беязов. - Щом
дойдеше в Русе, добре си уплът няваше времето. Срещаше се с много
хора, с работници от предприятията, а не само с ръководствО'то. Даваше
съвети, насърчаваше и вършеше голяма полезна работа. Затова винаги вся­
ко негово идване в Русе оставяше трайни следи в работата на партията." 81

76 r.
дим и т ров, 1.:ЪЧ.' т. Vl, стр. 295-296.
77 Пак там.
78 Пак там.
79 ЦПА, ф. 146, оп. 2, а. е. 682 а, л. 1.
во Пак там.
81 НМ - Русе, Спомени на Никола Беязов.
п ЦПА, ф. 146, оп . 2, а. е. 1, 168, л. 1.

149
 През пролетта на 1923 г. Г. Димитров е отново в Русе .82 Той пре­
стоява няколко дни в града и помага за организационното укрепване на
партията и синдикалния съюз и засилване тяхната борба против настъп­
лението на реакцията.sз Така под неговите непосредствени грижи расте
и възмъжава Русенската партийна организация.

П11см :> на Гeorr11 Л.имитров от 19. V/11. 1922 r.

.
до Иuа11ка
Водени•rарооа от Русе
Гrlef von G. Oimitroff an J\vanka Wodenitscharowa in Rt1sse
\'Offi 19. Vlll. 1922

След неуспеха на Септемврийското въстание 1923 г., по време на

принудителната емиграция на Георги Димитров, русенските работници не
го забравят. В дн ите на Лайпцигския процес 1933 г., когато той се на­
мираше в лапите на фашистките палачи, трудещите се от Русе заедно с
целия български народ високо издигат глас в защита на Димитро1t.1
Окръжният комитет на партията издава специален позив по повод де­
сетгодишнината от Септемврийското въст ание, в който призова труде­
щите се на енергична борба за спасяването на невинните пролетарски
борци, изправени пред фашисткия съд.~и „ Работници, служащи , мъже и
жени на труда - се казва в него, - неделя - 23 септември е годиш ­
нината на въстанието на работниците и селяните срещу фашистката дик­
татура н а деветоюнската българска буржоазия, ... 23 септември е ден
на обща борба на вси"lки трудещи се работн ици, селяни, занаятчии сре­
щу готвещата се от капиталистите нова завоевател на антисъветска вой­
на. . . От 23 септември направете ден за защита на всички борци на кла­
сата Ви от дивашките и гнусни мъчения, които хитлеровите шайки из­
вършват над братята Ви. Направете го ден за спасяване на другарите Г. Ди­
митров, Бл. Попов, В. Танев, както и Ернст Телман от бесилката, която

8З UПА, ф. 146, оп, 2, а. е. l , л. З.

81 UПА, ф. 31, оп. 1, а. е. 15, л. 1.
85 UПА, ф. 146, оп. 2, а. е. 1, п. 3.

}50
 nодпалвачите на Райхстага Хитлер и rьоринt им готвят. Направеrе ro
ден за извоюв ане на по-добър човешки живот. "85
Тоя призив намира широк отзвук сред русенските работници, които
в протестни телеграми поздравяват Димитров за героичното му държане
и настояват той и другарите му да бъдат незабавно освободени. „Група
шапкарски работници и работнички от Русе - се казва в една от теле ­
грамите - протестираме за скроения процес и искаме освобождението
н а не винните пролетарски борци, които поздравяваме за героичното им
държане пред фашисткия съд. "86 В друга телеграма се казва: „Днес,
събрани н:~ конференцпя - Пета група, П район на РМС в Русе,- след
като разгледахме положението на арестуваните в Германия работници
Георги Димитров, Телман и други другари, обвнневи в подпалването на
Райхстага, протестираме срещу арестуването им и заявяваме, че ще се
борим срещу всяко буржоазно насилие до победа, за работническо-сел-
. ска власт. " 8 1 Работниците от Захарната фабрика в знак на протест срещу
тази хитлеристка провокация обявяват стачка и настояват подсъдимите
да бъдат освободени.ss
По такъв начин русенските работници дават своя скромен при нос за
спасяването на Г. Димитров.
По-късно в Русе бяха широко разпространени неговата заключителна
реч пред Лайпцигския процес и заб~лежителният му доклад пред Седмия
конгрес на Коминтерна, които оказаха силно въздействие за преодоля­
ването на лявото сектантство и победата на новия курс в партията, за
сплотяване на трудещите се в единен народен фронт против настъпле ­
ни ето на фашизма и войната.

След народ~ата победа на 9 септември 1944 г. Георги Димитров

следеше отблизо борбата на трудещите се от Русе за утвърждаване на
народнодемократичната власт. Неговите ценни с ъвети и напътствия по­
могнаха на партийната организация в града правилно да организира и
насочи своята дейност за пълното изкореняване на фашизма и възстано·
вяването н а народното стопанство .
. Завръщ~нето на Г. Димитров в България както в цялата страна, та­
ка и в Русе беше посрещнато с голяма радост и въодушевление. За тру­
дещите се от крайдунавския град това бе истински празник и вдъх­
новение за още по-ен ергична борба и работа за изграждането на новия
живот в нашата страна.f ,,Само два часа, след като радио София съобщи,
че именитият наш сънародн и к е отново сред нас - пише в. .Дунавски
Отеч ествен фронт", - бяха достатъчни да ентусиазират русенските ра­
ботници, чиновници и всички патриоти. Целият следобед телеграфното
гише на пощата не смогваше да предаде телеграмите, които трудещите
се от Русе отправяха до своя любим учител и вожд и го приветству -
ваха с „добр е дошъл" на родна земя."89 --· __ _
.Вашето идване сред нас ни вдъхва нови бо"рчески с или и непоко.
лебима воля за окончателния разгром над фаш и зма и реакцията - пи.

86 Работничес!.<О дело, бр. 70 от 24. Х. 1933 r.

87 Пак там, бр. 51 от 5. Х. 1933 r.
88 НМ - Русе, С помени на Станчо Максимов.
89 Дунавски Отечествен фронт, бр. 350 от 7. Х!. 1945 r.

151
саха до r. Димитров работниците от фабрика "Юта". - Ние всиqкИ
стоим здраво зад народното правителство на ОФ и това ще докажем
по безспорен начи н на 18 ноември (първите избори за Народно събра­
ние след 9. IX. 1944 г. - б. м.), гласувайки с еди нната спасителна
листа ва Отечествения фронт" .оо Много сърдечно приветствуваха вожда
на българския народ и русенските синдикати. .Другарю Димитров,
герой на Лайпциг, знаме на световната антифашистка борба - се казва
в тяхната телеграма, - Вашето идване сред нас след дълго изгнание
засилва още повече волята ни за непримирима борба за по-светли бъд­
нини на нашата родина.„9 1 В д руга телеграма русенските работници пи­
с аха, че след освобождението на България от фашизма завръщането
на Георги Димитров в родината е най-големият празник за българ­
ския народ.02
DеЗКраен беше ПОТОНЪТ ОТ ПИСМа И телеграми ДО Г. Димитров. 93
Но трудещите се от Русе изразиха своята радост от неговото завръща­
не не само с приветствия и пожелания. Вдъхновявани or героичния под­
виг на Г. Димитров в борбата лротив фашизма, от неговата самоотвер­
жена борба за щастието на трудовите хора, те с удвоена Е'нергия про­
дъ.пжиха да работят эа изграждането на нова България. Русенските
работници станаха инициатори на едно ~юво движ е ние сред работническата
класа, което имаше голямо значение в строителството на социализма/
Когато през пролетта на 1945 г. група ремсисти от фабрика
.Е. Мюлхаупт" (сега ДМЗ „Г. Димитров") първи в страната органи­
зир1ха трудово-културна бригада в помощ на селото, Георги Ди митров
високо оцени тази патриотична инициатива. В писмо до Областния э1<·
ционе н комитет в Русе той нарече трудово-културните бригади "велик
почин", който трябва да се пр евърне във всенародно движение за
зас илване икономическата спойка между града и селото, за укрепване
боевия съюз между работническата класа и селяните.94 "Трудово-култур­
ните бригади в помощ на трудещите се селяни - писа той до русен­
ските бригадири - имат добро назначение за укрепване дружбата меж­
ду работници и селяни, за истинска спойка между града и селото, за
всестранното засилване на Отечествения фронт, за заздравяване на нашата
родина. Този велик почин трябва постоянно да разширяваме и подобря­
ваме, считайки го не като временна кампания, а като постоянно, орган и ­
зирано съществ е но дело. "95 По-нататък в писмото си Димитров писа, че
помощта, която селяните ще получат от трудово-културните бригади, ще
ги подбуди и те от своя ~трана да помогнат с каквото мога т на труде­
щите се от града и още по'-съзнателно и активно да участвуват в из ­
граждането на нова България.оо
Инициаторит~ на трудово-културните бригади имаха възможност
лич но да се запознаят с Георги Димитров, да стиснат неговата десница
и да му разкажат за своите трудови де ла. Това стана през май 1946 г.
по вр е ме на Национални я конгрес на демократичната младеж, когато

90 Дунавски Отечествен фронт, бр. 350 от 7. XI. 1945 г.

n
81 а к там.
92 Пак там, 6р. 351 от 8. XI. 1945 г.
93 Работническо дело, бр. 35,') ОТ 10. xr. 1945 г.; бр. 356 от 12. Xl. 1945 г. и др
11• г. дим и т ров, съч„ т. xr, стр. 234.
n
11s а к там.
n
!18 а к там.

152
rpyna русенски ремсисти - делегати на конгреса - се срещнаха със своя
любим учител и вожд.9 7 Димитров им помага да преодолеят смущението
си и повежда дружески ра зговор с тях. В знак на обич и признателност
те му поднасят скромни подаръци и разказват за своите трудови успехи.98
в беседата си с русенските ремсисти r.
Димитров изтъква огром­
ното значение на трудово-културните бригади, чрез които връзката меж·
ду града и селото, дружбата между работници и селяни намира мате­
риален израз, "защото само с пропаганда дружба не се постига" .99 Тру­
дово-културните бригади, заявил Димитров, поставят „здрав мост между
града и селото и разчистват пътя за нашето движение напред към со­
циализма "100. „Русенските ремсисти, продължил той, трябва да се гор­
деят, че са пионери на тази високопатриотична инициатива и затова не
трябва да изостават, а винаги да бъдат първи в изграждането на новия
живот" 101 .
Георги Димитров изтъкнал и голямото значение на трудово-култур­
ните бригади за възпитанието на младежта. Той заявил на представите­
лите н а работническата младеж в Русе, че нашата партия и българският
народ не с е нуждаят от бърборковци и повърхностни хора, а те имат
нужда от хора на делото, от честни и предани борци за победата на
социализма. „Нашите ремсисти трябва да бъдат образец навсякъде ; обра­
зец на скромност, ученолюбие, на преданост към своя наrюд, към своята
класа, образец и в личния живот... и~о2 Заедно с това Димитров съвет­
ва ремсистите да бъдат б е зпощадни към враговете на българския народ
и да разобличават скритите фашисти, но не с ругатни и грубости, а с
Убедителни аргументи и дела.1оз
Вкрая на 1946 г. · на група работници от Русе отново се отдаоа
възможност да се срещнат и разговарят с Георги Димитров. Това става
на приема, даден от Министерския съвет по случай Новата 1947 година,
на който присъствува и представителна група на русенските бригадири­
ударници. Те били представени на Димитров от Цола Драгойчева, коя­
то заяв и ла, че това са пионерите на славното бригадирско движен ие,
кое то се роди в Ру се, израсна и обхвана творческите сили на целия на­
род.104 Той сърдечно се ръкувал с тях и казал: "Много ми е приятно
да стисна ръцете на тия, които без почивка работят за стопанското заз­
дравяване на нашата страна. Вие можете да се чувствувате като у дома
си - обърнал се той към своите гости, - защото дворецът не е вече
царски, а ваш - народен.• 106
На Димитров русенските бригадири подаряват макет на петредова
окопвачка, изработtна от работниците във фабрика "Е. Мюлхаупт. " , и му
заявяват, че ще отдадат своите сили и знания за осъществяване строи­
телната програма на правителството на Отечествения фронт. 106 Той не-

97 Дунавски Отечествен фронт, бр. 539 от 26. VI. 1946 r.

98 Пак там.
99 ЦПА- Писма, сведения и инфор~ац11и на ЦК на РМС - 1947 r., 11. 59.
100 Пак та м.
101 Пак та и.
102 nа к т а и, л. 60.
i<e Пак там.
i°' Дунавски Отечествен фронт, бр. 704 от 5. 1. 1947 r.
106 Пак там .
1ое Пак там.

153
принудено разговарял с тях и им казал, че фабрика „Е. Мюлхаупт", · която
произв~жда вършачки, редосеялки, плугове и други селскостопански ма­
шини, има голямо бъдеще не само за Русе, ~о и за цялата страна. „ Го­
лемият подем на трудещите се от Вашата област - заявил Г. Димитров,-:-­
отразен в големите достижения на бригадирското движение, е . указание,
че ние ще изградим щастлив и радостен живот и ще направим нашата

рQдина свободна и стопански независима република, в която за всички

хора ва труда ще има работа и добър живот. и101
На раздяла Димитров се обърнал към представителите на русtнски­
те работници: „Предайте на бригадирите и бригадирките, на ударниците
от предприятията, на <~емеделските стопани, на всички хора ·от вашата
област моите топли и най-сърдечни новогодишни поздрави и нека през
новата година да работим с удвоена енергия за стопанското и културно
процъфтяване на тоя хубав край на нашата прекрасна родина." 1 оs
Сърдечни поздравления изпрати Г. Димитров и до русенските бри­
rадирн, работещи на строежа на железопътната линия Самуил-Силистра,
в отговор на изпратеното му приветствие. Той поздрави бригадирите,
конто със своя самоотвержен труд активно помагат на народната власт
и дават своя принос „за превръщането на Делиормана и хлебородна
Добруджа от един изостанал по вина на бившите български и румънски
управници край в цветущ, висококултурен и благоденствуващ кът .·· на
нашата скъпа родина. и1ое
Георги Димитров непрекъснато получаваше писма, телеграми, рапор­
ти и· обеща1шя от трудови колективи на русенските предприятия, от
ТКЗС и отделни земеделски стопани, от млади работници и учащи се,
които изразяваха своята безпределна обич и признателност към великмя
българин и готовността си да следват докрай неговите мъдри съвети -
да се борят неотстъпно за побе дата на социализма и комунизма в наша­
та страна. „Любими, другар ю Димитров - писаха младите селскостопан­
ски специалисти от Русенска област, - изпращаме Ви нашите бодри
мпадежки поздрави и Ви пож елаваме здраве и сили, за да можете все
така мъдро да ръководите нашия отруден народ. Обещаваме да участвува_
ме с всичките си младежки сили и способности за изпълнение и преизпъл_
нение на двегодишния стопански план и ще участвуваме. . . в национал­

ната младежка бригада. "110

Работниците от фабрика „Юта" и кооператорите от ТКЗС „М. И.
Калинин" в с. Батишница, Беленска, събрани на общоселско събрание по
случай поемане шефството над кооперативното стопанство, писаха на Г.
Димитров: „ Следвайки твъ рдо и неотклонно Вашите указания, ние вър­
вим по пътя на братското единство между селяни и · работници, ние
строим едно ново, св.ободно и щастливо бъдеще за себе си · и своите
деца ".ш
В отговора си до русенските текстилци и обущари Г. Димитров из­
тъкна, че упоритият труд за родината е най-добрият прин·ос эа укреп­
ване на народната власт и благоденствието на трудещите сё: · „У·в~лича-

101 Дунавски Отечествен фронт,

1ов Пак там.
бр. 704
109 Пак там, бр. 1154 от 2. VII. 1948 r.
от 5. I. 1947 r.
.. .
'

110 Пак там, бр. 779 от б. IV. 1947 r.

ш Пак там, бр. 545 от 3. VII. 1946 r.

154
вайки производството чрез усилен труд, ударничество и съревнование -
писа той, - вие работите за изграждането на нова 1i стопански силна
България, изграждате вашето собствено утрешно благоденствие. "11:l
. Георги Димитров получаваше мног.обР.ойни писма и телеграми от раз­
лични организации и дружества и по повод на важни политически съби­
тия - изборите за Велико народно събрание, Референдума за народна ре­
публика, борбата против опозицията, национализацията на индустрията
по случай разни чествувания, годишнини и др. В тях трудещите
се от Русе изразяваха своето пълно одобрение на политиката на партията
и Отечествения фронт и готовността си с всички сили да укрепват на­
родната власт. „Скъпи учител ю - се казва в една от теле грамите, - от
името на многохилядния мит инг, свикан по случай национализацията на
индустрията, ... ти и зпр ащаме наш ите пл аменни боеви дунавски привети.
Работническата класа и трудещите се от Русе изказват своята неизме·
рима радост от този исторически акт и обещават сега, когато народът
е пълен господар на средствата за производство, да вложат всичката си
енергия и трудови с пособности за увеличаване на производството и.. .
изграждане благоденствието на трудовия народ." 113
В отговорите си до русенските работници Г. Димитров изтъкваше,
че нова, демократична България трябва да с е развива в тясна дружба и
сътрудничество със Съветския съюз и останалите демократични страни.'1'
В телеграмата си до българо-югославското дружество в Русе той обърна
особено внимание на нttобходимостта 01· укрепване единството на славян·
ските народи. „Залогът за щастливото бъдеще на всички славянски на­
роди - се казва в нея - е преди всичко в тяхното единство начело с ве­
ликия ру ски народ, с могъщия Съветски съюз" .116
С голямо внимание се отнесе Г. Дим итров и към приветствието на
русенските жени. В отговора си до тях той писа: „ Сърдечно благодаря
за изпратените ми осмомартенски поздрави от страна на русенските жени.
Горещо при в етс твувам вашето патриотично решение да отпуснете от дру­
жествената си каса 200 000 лв за фонд „Индустриализация. и еле ктрифи­
кация на странатам. Вашият жест трябва да служи за пример и подража ­
ние. Предайте сърдечните ми привети на борческите русенски жени и
пожеланията ми за още по-енергични усилия за из пълне нието на двего­
дишния стопански план. 11 116
В телеграмата си до русенските учители Г. Димитров оцени високо
неуморния труд на работниците по просветата за образованието и възпи­
танието на младежта и трудещите се. Заедно с това той изтъкна, че за
да изпълнят те достойно своя дъл г, трябва постоянно да се учат. „На­
родният учител - писа той - ще смогне да изпълни толкова по-успешно
своята благородна просветителска мисия, KOJIJ(OTO по-упорито работи сам
той над себе си, повишава своята квалификация, развива способностите
си в истински демократичен дух и всекидневно живее с живота на самия

народ. Народният учител трябва да бъдs образцов български патриот,

смел и последователен борец за спасителното дело на Отечестве ния

ш Дунавски Отечествен фронт, бр. 424 от 5. П. 1946 г.

i1s Пак там, бр. 9117 от 24. XJJ. 1947 r.
ш Пак та и, бр. 286 от 24. Vlll. 1945 г.
ш Пак там, бр. 583 от 16. VIII. 1946 r.
i1e Пак та и, бр. 763 от 19. 111. 1947 r.

155
~;.38: благоденствието на нашия народ и процъфтяването на
..-f;.t;i}itapия." 117 .
·. : Особено тържествено бе чествувана в Русе 65-та годишнина на Ге­
орги Димитров. На този ден в града бяха организирани многолюдни съ­
брания, на които пламенни оратори разказаха за героичния живот на сме­
лия революционе р и комунист, за неговата безпределна вярност към ра­
ботническата класа и всички трудещи се и за самоотвержената му борба
за помдата на социализма и ко:-.1унизма. В една от многобройните при­
ветствени телеграми, изпратени до Г. Димитров по този случай, се из­
тъква, че трудещите се от Русе с особено чувство на радост поздравя­
ват своя мъдър вожд и учител с неговия 65-и рожден ден и му желаят
крепко здраве и сипи, за да може да води все така умело нашия народ
по пътя на социализма.uе „Вдъхновявани от Вашата половинвековна не­
уморна, всеотдайна и последователна служба на трудовия български на­
род и героичната Ви борба с реакцията, мракобесието и фашизма - се
казва в телеграмата, - ние Ви обещаваме, че ще следваме неотклонно на­
чертания от Вас спасителен път за народа и страната.1<1 19
Трудещите се от Русе отбелязаха този славен юбилей t големи тру­
дови успехи и в знак н а признателност и уважение към Георги Дим и­
тров на негово име бяха наречени най-голем ият завод в града, най-хуба­
вата улица, най-модерният пътнически кораб и най-добрите бригади в ру­
сенските предприятия. 120 Името на Георги Димитров стана символ на но­
вия живот. То вдъхновяваше трудещите се за нови успехи в борбата и
труда, за осъществяване най-ве ликата мечта на човечеството- изграж­
дането на комунистическото общество.
Русенци имаха възможност и лично да видят Георги Димитров и да
чуят неговите мъдри слова. Това стана по време на посещението на бъл­
гарската правителствена делегация в братска Румъния през януари 1948 г.
На път за Букурещ тя мина през Русе и в кораба „Г. Димитров" се съ­
стоя дружеска беседа на вожда и учителя на българския народ с ръко­
водителите на града.121 Г. Дю1итров прояви голям интерес към най-жиз­
нените въпроси н·а грзда н областта - изпълне нието на стопанск ит е за­
дачи, благоустрояването на Русе и др. - и даде ценни указания и препо·
ръки за изпълнението на най-близките задачи.122
Той подчерта, че след национализацията на индустрията, когато ос­
новните средства за производство в промишлеността станаха обществена
собственост, Градският комитет на партията трябва да вземе всички
мерки предприятията да увеличат своето производство и да работят по­
добре, отколкото при капиталистите. Г. Димитров препоръча особен.о да
се засили дейността на профкомитетите в предприятията, които трябва
да се почувствуват като истински господари на фабриките, подробно да
изучат техните нужди и да полагат постоян ни грижи за повишаване про-

111r. дим и т ров, съч„ т. Х!, стр. 263.

118 Дунавски Отечествен фронт, бр. 840 от 21. VI. 1947 r.
11& Пак там.
~:ю Пак та и, бр. 280 от 17. VШ. 1945 r,; бр. 288 от 26. Vlll, 1945 r.; бр. 837 от
18. VI. 1947 1-.
и др.
121 Пак там, бр. 1011 от 15. 1. 1948 r.
122 Пак та и.

156
изводителността на труда, подобряване кач ес твото и намаляване себе­
стойността на продукцията.12з
· Голямо внимание трябва да с.е отделя и на селското стопанство --
заяви той. - В близките няколко години ние трябва да преодолеем изо·
ста ването на земеделието и животновъдството и да превърнем нашето
селско стопанство във високодоходно и рентабипно". 12 ' „Това мож е да
се осъществи - продължи Димитров - само чрез кооперирането на се­
ляните, чрез м еханизирането на най-важните селскостопански работи и
обработване на земята според изискванията на агрономическата наука .
Само по такъв начин селяните ще бъдат избавен и от мизерията и ко­
ре·нно ще се подобри тяхното материално и културно положение. Това
ще съдействува за и зменение на съзнанието им и те на дело ще почув­
ствуват, че властта на Отечествения фронт е тяхна, народна власт".1211
Тези указания на Георги Димитров имяха програмно значение з а
партията и всички трудещи се от Русе и околията . Тяхното изпълнение
стана смисъл и съдържание на цялата им дейност за изграждането на
социализма.

По време на почивката Г. Димитров направи малка разходка из ко­

раба. Навсякъде той бе посрещнат много радушно от моряците и сър­
дечно се ръкува с целия екипаж. 126 В отговор на молбата на капитана
той написа в корабния дневник следното приветствие към моряците:
„ Пожелавам от все сърце най-добри успехи на капитана и целия екипаж
на парахода през настъпилата нова 1948 година -за благото на нашата
скъпа родина - Народна република България. Главното е: труд, дисцип­
ли на, вярност към родината и нашия доблестен., трудолюбив и сво­
бодолюбив народ." 121
Накрая Димитров се озова на поканата на връщане от Румъния да
произнесе ре ч пред русенските граждани.
Вестта за посещението на Г. Димитров в Русе се разнася с мълние·
носна .бързина из града и близките села. Всички започва.т трескаво да се
готвят за срещата с великия вожд. Улиците и площадите на Русе бързо
придобиват празнична премяна. В уводна статия от 16 януари в. „Дунав­
ски Отечествен фронт" съобщава, че русенските работници и цялото
гражданство се готвят да посрещнат най.сърдечно за първи път след
освобождението на страната от фашизма своя вожд и учител Георги Ди­
митров.128 Вестникът съобщава, че в чест на това забележително събитие
работниците и работничките от всички фабрики и предприятия в града са
решили да работят ударно и да дадат по един час безплатен труд за
родината. 12 9 „Ние сме щастливи, че нашият вожд и учител ще посети на­
шия град и ще чуем отблизо не говото вдъхновено слово, което ще се
влее като нов ентусиазъм всред трудещите се маси ... , ко1по навлизат

в предмайското съревнование с нови трудови достиже ния." ~эо

123 Дунавски Отечествен фронт. бр. 1011 от 15. I. 1948 r.

121 Пак там.
1z; Пак там.
126 n
а к там, бр. 1015 от 20. 1. 1948 r.
121 БРП-Русе, Дневник на кораба .Г. Димитров•, стр. 341.
128 Дунавски Отечествен фронт, бр. 1012 от 16. 1. 1948 r.
129 n
а к там.
1зо Пак там.

157
 В деня на пристиг ането на Г. Димитров в Русе - 17 януари 1948 г. -
още от сутринта в града uареше голямо оживление. По лицата на русен­
ци сияеше усмивка. Те бяха възбудени от голямотСI събитие и с трепет
очакваха срещата с Димитров. От бл изките села хиляди селяни с кару­
ци, камиони, автобуси и пеша наводниха града. Селяните идваха да по-
срещнат r. Димитров облечени в на­
родни носии, с гайди, цигулки и зuа­
мена.131 „Днешният ден е тържест­
вен за русенци- писа в. „Дунавски
Отечествен фронт" . - Те ще има.т
рядкото щастие да бъдат в близък
контакт със своя учител, ще имат
възможност лично да го уверят и му
обещаят, че ще зарегистрират още
по·големи успехи за напредъка и бла­
годенствието на нова социалистиче-
ска България.• 139 .
Към обед с музика и песни, с
портрети и знамена по улиците, воде•
щи за пристанището и площада пред
пощата, започ наха да се стичат
хиляди трудещи се от града и око­
лията. За кратко време площадът
пред гарата, кеят и съседните улици
почерняха от народ. Млади и ста­
ри, работници, селяни, служещи, же­
ни и деца нетърпеливо поглеждаха

към румънския бряг в очакване на

скъпия гост.138
В 15 часа корабните и фабрич­
ните сирени възвестиха пристигането
Посрещане на Георги Димитров о . Русе
на 17. 1. 1948 г. в Русе на българската правителстве
О. Dimitroff kommt nach Russe, 17.1. 1948 на делегация начело с Георги Дими­
тров. Неговото появяване пред русеи-
ските граждани предизвика неописуем

възторг и въодушевление. Със сияещи от радост лица, с вдигнати юмруци

и мощно „ура" хилядният народ сърдечно приветствува изпитания корм­
чия на партията и народната власт, всепризнатия учител и вожд на бъл­
гарския народ. 1 3~
След официалните почести и ръкостискания кметът на града Алек­
сандър Ковачев сърдечно приветствува Г. Димитров с „добре дошъл" в
крайдунавския град и му съобщи, че по желание на русенските гrаж.­
дани общинската управа е решила той да бъде провъзгласен за почетен
гражданин на Русе.' 3 б По този случай на Димитров бе връчен специален
художестве н адрес, в който между другото се казва: „Скъпи наш учи-

1а1 Дунавски Оте•1ествен фронт, бр. 1014 от 18. 1. 1948 r.

J8:I rJ а к там, бр. 1013 от 17. I. 1948 r.
1sз Пак та ы, бр. 1014 от 18. I. 1948 r.
1м П а к та м.
~зъ ОДА-Русе, ф. 57, on. 1, а. е. 5, п. 23.

158
тел и вожд, др. Георги Димитров, временната общинска управа при Ру­
сенската народна община, ста вайки изразител на безграниqната любов и
признателност на гражданството 1<ъм Вас, в тържественото си заседаю~е
от 15 януари 1948 г. с акла маци и реши да Ви провъзгласи за почетен,
гражданин на гр. Русе. Едновременно с това трудещите се от Русе
Ви уверяват, че ще напрегнат всичките си сили за изпълнението и
преизпълнението на двегодишния стопански план. Те Ви уверяват,
че ще разгърнат широко съревновавие и ударничество, ще затегнат
трудовата дисциплина, за да докажат ноеото си отношение към родната

индустрия. Те Ви уверяват, че ще работят за културното издигане и въз­

питание на нашия народ в духа на новата демокрация и за по-тясното
му сплотяване около програмата на Отечествения фронт под Вашето
мъдро ръководство." JЗG
След това Г. Димитров бе отрупан с цветя и приветствуван от пред­
ставители на политическите и масовите организации в града. Особено
с~рдечно бе приветствието на пионерите. „
Скъпи учителю - заяви от
името н а 4000 русенски септемврийчета Тотка Караганчева, - ние въз­
торжено те приветствуваме. Ни е леем песни за теб, четохме за твоя ге­
роичен живот, рисувахме твоя образ, а ето в тоя чуден миг ние стоим
тъй близо до нашия любим вожд. Ние сме безкрайно щастливи, че жи­
веем · в ново, героично време и днес посре щаме легендарния борец на
демократична България. иJЗ7
Георги Димитров бе трогнат от радушния прием, оказан му от
трудещите се на гр. Русе, и в отговор на с ърдечните приветствия заяви:
„ Обича.Аt всички хора в света, но особено .Atнozo мога да кажа, че
оби,tам русенци, mъii, 1Camo още като дtлад съд~ работил всред работ­
ниците на Русе. Вярвам, че Вие ще работите с твърдост и че това,
което чух от Вашите уста, ще бъде реализирано ... и~вв
След това правителствената делегация начело с Г. Димитров и ръ­
ководителите на града се отправиха през шпалир от ентусиазирани граж­

дани за площада пред пощата, където хиляден народ нетърпеливо очак­

ваше високия гост. През целия път Димитров, усмихнат, с калпак в ръ­
ка, отговаряше на ликуващите русенци, които бяха щастливи, че имаха
въз·можност отблизо да видят своя вожд и учител, който смело ги води
по пътя на социализма. 139 При сградата на инженерството (сега окръжно
пътно управление) Димитров crrpя · за малко пред група чавдарчета, които
пееха песен за любимия вожд. Той внимателно изслуша пе с ента, загле­
дан в сияещите лица на децата. По сле бащински ги помилва и техните
очи заблестяха от радост.140 Те бяха безкрайно щас тливи, че успяха да
видят чичко Димитров - любимеца на децата и целия български народ.
Огромно въодушевление и ентусиазъм обхвана ликуващото море от
хора, когато на балкона на околийския народе н съвет (сега окръжния
съ,ц) се появи Георги Димитров. Мощно ~ура" огл а си площада и хиляди
ръце се вдигнаха за поздрав. Повече от 10 минути продължиха нестих-

136 Дунавски Отечествен фронт, бр. 1014 от 18. 1. 1948 г.

137 nа к там.
n
1S8 а к там.
1зв Пак там.
но Пак там.
ш Пак та111.

159
 ващите овации, с които
трудовите хора от Русе и
околията от сърце привет­
ствуваха великия син на
българския народ.ш
Величественият митинг
беше открит от първия
секретар на околийс.ки~
комитет 142 на партията
Иван Димитров, който
още веднъж изрази голя­
мата радост на русенци,
че имат възможност да
се срещнат със своя лю ­
бим учител и вожд и да
чуят неговите мъдри
слова. 143
Посрещнат много сър­
деч но, Г. Димитров про ­
из н есе кратка реч. В нея
той предаде братски по­
здрави на русе н ци от тру­
дещите се на н ашата се­
в е рна съседка и заяви, че
подпи сан ият договор за
дружба, сътрудн иче ство
и вза имопомощ между

Народна република Бъл­

гария и Румънската на­
родна република има в-а­
жио стопанско и полити­
ческо значение за разви­
тието на д вете страни и
за укрепване мира на Бал ­
каните.1н По-нататък Ди­
митров изтъкна, че глав­
ната задача, която с тои
се га пред българския на­
род, е изпъ пненчето на
двегодишни я стопански

-~---~-- план, укрепване и коно~.и­

ческата и отбрани телн а­
Реш ение на Русснската общ11на от 15. 1. 1948 r„ с кое­ та мощ на родината. "За­
то Георги Димитров се провъзгласява за почетен граж­
данин на Русе
ед но с това - продължи
той - ние трябва все­
Der Beschluss der Gemeinde von R11sse, О. Dimltrotr zum
странн о да развиваме и
Ehrenbiirger der Stadt zu ernenncn, \•om 15. I. 1948
укрепваме дружбата и
сътрудничество то между социалистическите страни начело със Съвет­
ския съюз. •14б Накрая Г. Димитров сърдечно поздрави русенските граж­
дани за техните големи трудови успехи и заяви, че Русе като важен и н-
дустриален център има голямо- бъдеще и както и досега той трябва да
бъде в първите редици на социалистическото строителство.щ
След митинга в салона на окол ий ския народен съвет Георги Дими­
тров се срещна с представители на политическите и масовите организации
в града. Той беше при ветствува н от председателя на ОНС Петко Бълга­
ранов и му бяха поднесени скромни п одаръци . 1 .и Трогнат от го.'lю1ото

Георги Димитров говори пред многохиляден миiи11г в Русе

на 17. 1. 1948 г.
G. Dimitroff shpricht auf einer Massenkundgebung ln Russe,
17. I. 1918

внимание, Г. Димитров заяви, че тези подаръци са създадени от ръцете

на русенските работници и той ги приема като израз на голямото доверие
към партията и народната власт. След това той даде ценни съвети на
русенските ръководители и сърдечно се сбогува с тях. 14 8
Срещите с Георги Ди митров и н его вите. мъдри слова оставиха не­
забравими спомени у трудещите се от Русе и околията. Те се запеча­
таха дълбоко в тяхното съзнание и ги вдъхновяваха, а и сега ги вдъх­
новяват за нови nоб~ди в изграждането на социализма.

На 5 юли 1949 г. корабните и фабричните сирени отново събраха на

площада пред гарата хиляден народ от града и околнит е села. Но пово ­
дът за това беше печален. На същото място, където преди година и
половина русенци с неописуем възторг посрещнаха своя любим ръково-

н2 По тона време - от края на 1947 г. до края 11а 1949 г. с б 1астите бяха премах-
нати и съществуваха са~10 околии.
ш Дунаnски Отечествен фронт, бр. 1014 от 18. 1. 1948 r.
ш Г. Д им н т ров, съч. , т. XIII, стр. 428.
н& Пак там, стр. 431.
146 n
а к т а м, стр. 432.
147 Дунавски Отечествен фронт, бр. 1 014 от 18. 1. 1948 г.
148 пак там.

11. J\\узе11т - Русе

161
 дител, сега беше спрял идващият от Москва траурен влак с тялото на
Георги Димитров. Беше престанало да тупти неговото огнено сърце.
С неизразима скръб, съкрушени от мъка, работници, селяни, младе­
жи, жени, деца и старuи дойдоха да се простят със своя велик учител
и вожд. Секнаха веселите жетварски пес1Ни, замлъкна грохотът на ма ­
шините. Трудовите хора от Русенския край се из правиха в скръбно мъл­
чане, за да отдадат заслужена по.чит към безсмъртния подвиг на Георги
Димитров.
Тяхната мъка за тежката загуба, която сполетя българския народ,
беше още по-голяма, защото животът н революционната дейност на
Г. Димитров бяха неразривно свързани с борбите на работническата класа
в Русе. Неговите пламенни речи пред русенските работници бяха стра­
стен зов за борба и могъщ стимул за всеотдайна служба на делото на
работническата класа. Георги Димитров прояви бащи н ски грижи и оказа
неоценима помощ на Русенската партийна организация за нейното ук­
репване и израстване като политически ръководител на трудещите се в
борбата против капитализма и фашизма и. за утвърждаването на народ­
ната власт.
В тези дни на велика скръб трудещите се от Русе още веднъж
изразиха своята твърда решимост неотклон но да следват делото и за­
ветите на Георги Димитров, неуморно да се борят за победата на ко­
мунизма.

ХРОНИКА
НА ВРЪЗКИТЕ НА ГЕОРГИ Д11МИТ РОВ С РАБОТНИЧЕСКОТО
ДВИЖЕНИЕ В РУСЕ

1905
„ „„·.
' Август 4- Изказване на Втория конгоес на ОРСС за касиране представителя на

анархолибералите на Русенския печатарски съюз.

1906
Януари 9- Реч nред русенските работници за . Синдикалното движение и синдикал­
ния съюз•, в която -разобличава неправилните схващания на анархолибералите.
Я 11 у ар и 12 - Беседа в Русе на тема: .Снндикалната пропаганда и агитация, насочена
против анар.холибералите• .
Януари 14 - Изказване на другарска среща в Русе за .Личните и класови интереси•,
направено след изключването на аиархолибералите.

1908
Де к'е м ври 20- Бележка до Димитър Анастасов във връзка с избиране10 и утвържда­
ването на работническия представител в комитета на труда.

1909
Но е,м ври 14 - Беседа пред русенските работници на другарска среща в бирария
.Фишер• .
Ноември 15 - Реч за .Жълтите синдикати• пред общо си ндикално събрание в Русе.
' Доклад ва публично събрание в Русе за .ДемО!(рацията и работническата
класа • , в която (\ичува буржоазната демокрация. Указания за всекидневната
работа на синдикалните деl!ци в Русе.
 191 о
Февруари 7- Реч в с. Дот1а баня по пооод убийствата, извършени в Русе.
Ма р т 1- Реч пред софийските работ111щи npnr11в кървавите злодеяния на буржоазията
в Русе.
М арт 3 - По негова инициатива UK на БРСДП (т. с.) издава нареждане до ~:естните
партийни комитети за свикване на 7 март протестни събрания в цял;~та стра·
на по повод злодеянията в Русе.
Март 7 - Ре•1 пред трихиляден митинг в Самоков против .кървавата баня• в Гусе.
М арт 25 - Реч във Враца по повод злодеянията на буржоазияа в Русе.
А пр ил 3- Беседа пред русенските работници върху злополуките и Първи маА.
Ап rил 4 - Сказка в Русе на тема: .Синдикалното движение в България•.
А пр ft л 24 - Реч в Русе за отпра::~нуването на Пърои маА и Първата балканска ссцr1 2 .1-
демократическа конференция в Белград.
, Апр 11 л 25 - Беседа в Русе за растежа на работническата класа в България.
Юли 16 - Реч в Ссфия в защита на стачкуващите русенски тютюноработници.
- О к том в р и 10 - Доклад в Русе за • Жилищния въпрос и работническата класа•, в коА­
то разяснява становището н а социалистите по този жизнен въпрос.

rt О к т о ы в р н 26 - Реч пред мпоrопюдев протестен работнически митинг в Русе по по­

вод речта на буржоазния министър Кръстев, че в България няма работ11иuи.
Реч пред протестната демонстрация на русенските работници пред· окръжното
управление.
Указания за предстоящите задачи на работническата класа след закрива11ето
на протестния митинг и демонстрацията. ·
Ок тn м в р н 27 - Беседа на тема: .Какво ни предстои? • пред общо синдикално събра·
ние в Русе.
19 1 1
·Фе8 р у а ри 27 - Говор11 на митинг в Русе и участвува в протестна демонстрация по
случай годиш нината от .кървавата баня•.
Ма {1 15 - Участвува в ~онференцията на жените-работнички в Русе.
• Ок 1; о м ври 14 - Пише статия .Русенсю1те работнищt и предстоящата · акция• по повод
общинските избори в Русе.

191 2
Януари 19- Р.еч пред работ1шческо събрание в Русе за . Uарск11те т~-ржества и мизе­
рията на работническата класа•.
Ма А 16 - Протест от името на ОРСС до Министерсrоото на и11дустр ията, търговията и
труда против касирането на русенския рабо1нически представител в комитета
на труда.

Ю н 11 27 - МинаRа nрез Русе на път за Букурещ. където участвува в работата на Вто­

рия конгрес на Румънската соц11алдемократическа партия.
Юл и 3- На връщане от Румъния спира за малко о Русе и се среща с местни партий­
ни и синдикални деАци.
Ав1уст 13- 17 - Делегат на Деветнадесет11я конгрес на Бмгарската работническа
социалдРмократическа партия (тесни соц11алистн) в Русе.
А в r у с т 17 - Поздравителна реч от името на UK на БРСДП (т. с.) и ОРСС пред Учре­
дителF1ата конференция на Съюза на работни'!еската социалдемократическа
младеж о Русе.
1915
Юли 8 - На връща не or Румъния, където участву ва в работата на Втората бал1<анска
социа11демократическа конференция, спира в Русе и се среща с ръководство10
на мест1Jата партиАна организаци>1 и ОРСС.

191 7
· Ю л lt 20-22 - Престоява в Русе по парти Ана и сннднкална работа.
А в 1' -у. с т 10-13 - В Русе прекарва няколко дни, за да окаже помощ за организиранЕто
,.. на жените- работнички.

163
 1918
Февруа р и- Осъден от Русенския военнополеви съд на 3 години ~рог тъмничен зат­
вор за ,подстрекателст во към неподчинение на военноСJJужащи против начал­
ството им•.

1919
Януари 16 - Посещава Русе, за да окаже помощ на местния синдикален съвет.
Март - Говори пред общо работническо събрание в Русе.
Юли 12 - По негова инициатива ЦК на БКП (т. с.) издава позив в защита на общата
еднодневна стачка на русенските работници.
Н оемвр и 14 -- По него'!,.а инициатива синдикалният комитет отправя апел към работни­
ческата класа в цялата страна да помогне на стачкуващите работници от За­
харната фабрика в Русе.

192 1
Ф е·в р у ар и - Във Виена се среща с Иван Помаков, деец на партията в Русе, па кого­
то дава ценни съвети за дейността на Русенската комуна.

1922
Юл и 8- Изпраща протестна телеграма до управлението на фабрика ,Е. Мюлхаупт• и Ин­
спекцията на труда да бъдат уважени законните искания на произволно увол­
нените металоработници в Русе.
Юли 13 - От името на синдикалния ко).111тет на ОРСС тоА отправя апел до работниче­
ската класа в цялата страна за оказване помощ на локаутираните металора­
.ботници в Русе.
, Юл и 18 - Посещава Русе, за да окаже помощ при уреждане конфликта между работ­
ниците и ръководстыото на фабрика .Е. Мюлхаупт. •

1923
А п рил 6-8 - Престоява ц._,Русе, за да помогне за организационното и политическо ук­
репване на партията и синдикалния съюз.

1945
Август 9 Изпраща телегрзма от Москва до Областния акционен комитет на трудово-
културните бригади в Русе, в която поздравява пионерите на тази патрио-
тична инициатива. """""'
Август 24 - Благодарствена телеграма от Москва до областния директор па Русе
Петко Бъп гаранов в отговор на изпратеното му поздравление по случаА въз­
становяване дипломатическите отношения със Съветския съюз.
С е п те м в р и 1- Телеграма от Москва до областната младежка комисия в Русе, с която
· поздравява русенската младЕ=ж аа активното И участие във възстановяването
на народното стопанство.

Октомври 2- Благодарствена телеграма от Москва до околийската учителска копфе ·

ренция в Русе с пожелание учителите непрекъснато да се учат и повишават
своята квалификация.
Ноември 19 - Поздравителна телеграма до екипажа на парахода .r. Димитров• по слу­
чая празника на моряците с пожелание за бързо развитие на нашето дунав­
ско корабоплаване.

1945
Ф е в р у ар и 5- Телеграма до текстилните работници в Русе, с която ги поздравява за
големите им успехи в увеличаване производството.

М аА 28 - Среща с група ремсисти от Русе - делегати на Националния конгрес на

демократичната младеж, в която изтъква голямото значение на трудово-кул­
турните бригади в помощ на селото.
Август 16 - Приветствие до бъпгаро-юrославското дружество в Русе. Отбелязва него­
вата роля за укрепване единството на славянските народи.
Ок т о м вр и 29 - Поздрзвителна телеграма до областния комитет на БРП(к) в Русе по

164
 tnyчalt голямата победа на партията и Оrечесtвения фронт в изборите за Ве­
лико народно събрание.
Д ек е м в р и S - Телеграма до директора на Българското реч110 плаване в Русе, с която
поздравява моряците и работниците, взели участ11е в изваждането на поnна­
лия кораб .9 септември•.
де к е и ври З 1 - Среща с представителна група на русенските работници-ударници,
взели участие в приема, даде н от Министерския съвет по с.1учаА новата
1947 r.
1947
Я н у ар и 15 - Поздравление до областния комитет на партията в Русе по случа А но­
вата 1947 г.
Януари ~ -Среща с делегация на русенск;~та общественост, която го моли в Русе да
остане Висшето техническо училнще.
/
Март 19 - Благодарствена телеграма до женското дружество в Русе по повод изпрате-
ните му О7момартенскн поздравления .

Апр 11 л 22 - Телеграма до педагог11ческата конференция на учителите от Русенска око .

лия с пожелание за успех в тяхната народополезна деАност.

Ю л и 14 - Изказване за необходимостта от построяване мост на Дунава при Русе, коА­

то още по-здраво ще свърже двете братски съседн11 страни.
Ноември З - Среща с група ремсисти от Русенска околия, делегати на Петия конгрес
на РМС, пред които изтъкв а важната роля на трудово-културните бр игади за
възпитанието на младежта.

Декемвр и 7- Благодарствена телеграма до председателя на ТПЗК .Солидарност• в

Русе за изпратените му сърдечни пожеJ1ания и подарък от работниците.

1948
Я н у ар 11 14 - Среща в кораба .Г. Ди.~итров• с ръководителите на гр. Русе, на която
дава ценни съвети за стопанското раз11итие и благоустрояването на града.
Разговор с екипажа на кораба и разписване в корабния дневник с пожелан ие
за големи успехи през новата 1948 г.
1 Януари 17 - Тържествено посреща11е в Русе на връщане от Букурещ, къдеrо бе под·
писан договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между Бълга­
рия и Румъния.
Връчване художествен адрес за обявяването на Георги Димитров за почетен
грdжданин на Русе.
Реч пред грандиозния митинг на трудещите се от Русе и околията за зна­
чението на българо-румънския договор., Среща с ръководителите на nолити·
ческите н масовите организации в Русе, на коитQ дава ценни указания за
предстоящата им работа.
Февруари 4 - Поздравителна телеграма до раб:>тниците, преnод:~оател11те и научните
сътрудници на опитната станция и земеделската гимназия при .Образцов чиф­
n11к• краА Русе.
Ма А 27 - Бла годарствена телеграма до председателя на турското малuинстnо в Русе.
Юл и 2- Поздравителна телеграма до бригадирите и бригадирките от младежката строи­
телна бригада на жп . л11ння Самуил - Силистра, в kОЯТО и зnква техния
принос за изд11гането на Депиормана и хлебородна Добруджа.

1949
Юли 5 - Идващият от Москва влак с тялото на Георги Димитров спира за малко в
Русе, където се провежда траурен митинг.
GEORGI DIMITROFF UND DIE ARBEITERBEWEGUNG
IN RUSSE

I. R а d k о v и nd В. Ре tr оw а

Zuzamm e nfassung

Der Kampf der Parteiorganisation von Russe gegen den Kapitalismus

und Faschiэmus und zur Festigung der volksdemokratischen Regierung ist
eng mit dem Namen des grossen Sohnes Bulgariens und bekannten
Funktionars der internationalen Arbeiterbewegung Georgi Dimitroff verbщ1-
den. Viele Male und zu verschiedenen Anlassen hat er Russe besucht und
der Parteiorganisation und dem Syndikat grosse Hilte geleistet zu ihrer or-
ganisatorischen und poШischen Festigung, zur Erhбhun g des Кlassenbewusst­
seins der Arbeiter und der Verstarkung des Kampfes gegen die kapitalisti-
sche Ausbeutung.
Zum ersten Mal hat G. Dimitroff Russe im Januar 1906 besucht um
der hiesigen Parteiorganisation zu helfen sich vоп den Anarcholiberalen
zu saubern und sich noch fester um das Zentralkomitee mit D. Blagoev
an der Spitze zu schliessen. In dtn folgenden Jahren kommt er oft zu
den Arbeitern der Stadt um vor ihnen Vortrage -zu halten tiber die Rolle
und die Aufgaben der Partei und Gewerkschaften, iiber die Notwen-
digkeit dt:s Studiums des Marx'ismus, Uber dle Einheit der Arbeiterklasse,
uber die Bedeutung des Ersten Maies и. а. Im Jahre 1910 hat Dimitroff
Russe ftinfmal besucht um ztindende Reden vor den Arbeitern zu halten
und ihnen zu helfen den Kampf gegen ihre Herren besser zu organisieren.
Die Arbeiter bereiten Dimitroff jedes Mal einen herzlichen Empfang, sei11e
feurigen Worten wecken reges Jnteresse.
1918 wird Dimitroff in Russe wegen seiner gegen den Krieg gerichteten
Пtigkeit abgeurteilt. Die Arbeiter von Russe organisieren eine Protestkund-
gebung und verteilen FlugЬlatter zu seiner Verteidigung. Die alten Partei-
mitglieder erinnern sich mit Dankbarkeit der unvergesslichen Besuche G.
Dimitroffs in Russe, seiner wertvollen Ratschlage und grosse Hilfe zur Fes-
tigung der hiesigen Parteiorganisation und der Verstarkung des Kampfes
gegen die Reaktion.
Wahrend des Leipziger Prozesses, als Dimitroff in den Krallen der
faschistischen Henker war, haben die Werktatigen von Russe zusammen mit
dem ganzen buJgarischen Volk ihre Stimme zu seiner Verteidiguпg erhoben
uпd in Protesttelegrammen auf seine Befreiuпg bestanden.

166
 Nach dem Sieg des Volkes am 9. IX. 1944 verfolgte Dimitroff aus
nachster Nahe den Kampf der Werktatigen von Russe zur Festigung der
.volksdemokratischen Regierung. Jn personlichen Gesprachen mit Vertretern
der hiesigen Parteiorganisation, in Briefen und Telegrammen an Organisati-
onen und einzelne Leiter gab er wertvolle Ratschlage und Richtlinien zum
Aufbau des neuen Lebens. Besonders bemerkenswert ist sein Besuch im Ja·
nuar 1948. Dieses Treffen mit G. Dimitroff und seine weisen Worte haben
die Werktatigen von Russe ftir immer im Gedachtnis bewahrt
Ат Ende de r Arbeit ist eine Chronologie der Besuche und die Verbln-
dungen Dimitroffs mit der Arbeiterbewegung von Russe gegeben.
„.
 ИЗВЕСТИ~ НА НАРОДНИ~ МУЗЕЙ - РУСЕ
Jl\IТТEILU NGEN DES VOLKSMUSEUJ\IS - RUSS E
КНИГА (BUCH) 11, 1966

ПОМОЩТА НА· ТРУДЕЩИТЕ СЕ ОТ РУСЕ

ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКОТО СТО П АНСТВО
В ОКРЪГА
(1959- 1963 r.)

В Л А Д И М И\Р БА С АР О В

Укрепването на съюза между работническата класа и селяните има

важно значение не само за победата на социалистическата революция, но
и за строителството на социализма. Без п ра вил н ото разрешаване на този
проблем не е възм ожно построяването на новото социалистическо
общество.
След победата на тру де щит е с е в н ашата страна на 9. IX. 1944 г. и
установяването на народнодемократическата власт нашият народ започна
подготовката и строителството на социализма. В борбата за изграждане
на нова, социалистическа иконом ика работническата класа се опираше на
бедните и средните селяни в борба срещу буржоазият а и кулашките
елементи · на село. Трудовото селячество при пряката помощ на к омуни­
стическата · партия и народното правителство, на цялата работническа
класа успешно осъществи социалистическото преустройство на нашето
село. Седмият конгрес на БКП оповести пълната победа на социалисти­
ческите производствени отношения на село, на пълното коопериране на

сtлското стопанство.
Работническата класа под ръководс твото на партията още след
9. IX. 1944 г. осъществи редица мероприятия за оказване на селяните тех­
нич еска, ик6номическа и културна помощ. Трудово-културните брига ди,
изпращани на село през първите години на народната власт, изиграха го­
ляма роля за укрtпване на работническо -селския съюз. Тези бригади в
помощ на селото се появиха в този период, когато Първа българска
армия заедно с армиите на обединените народи, и преди всичко на Съ­
ветския съюз, продължаваха своя победоносен ход в борбата за урищо­
жаването на фашизма. В оная обстановка вражеските елементи се стре.:
мяха да задържат темпа на развитието на нашия народ, когато цялата
тежест падаше изключително на нашето селско стопанство, без селяните
да можеха да получат най-елементарни стоки (сол, газ, гвоздеи, подкови
за добитъка и т. н.). При това пол ожение врагът намираше благоприятна

169
почва Аа води своята агитация и да настройва селото против града и
вароАа против правителството. 1
На VШ пленум на ЦК на БКП(к), състоял се през февруари 1945 г„
политиqеският секретар на ЦК на партията Трайчо Костов, очертавайки
положението и задачите, които стоят пред партията и народа, изтъкна
необходимостта от засилване борбата против геметовщината. Във връзка
с решаването на тая задача се появи идеята !!а оказване конкретна по­
мощ на селото, иэразяваща се не само в изработване на подкови и клинци
и изпращане желязо за шини на колите, от които селяните имаха най­
голяма нужда, а и образуване на групи хора от самите работници, които
да отив ат и да помогнат на селяните. С това трябваше да се помогне на
практика и да се докаже, че няма нищо вярно във вражеската агитация,
която се стремеше да противnпостави селото на града, но, обратното,
да укрепи дружбата между работници и селяни.2
В Русе има традиции в организирането на трудово-културни бри­
гади. Русенските работници станаха инициатори на тези бригади. Този
велик по чин се разпространи из цялата страна и се преля в могъща сила,

която, ръководена и направлявана правилно от Националния комитет на

Отечествения фронт, подпомагана от правителство"rо и всич1<и ОФ пар­
тии начело с Работниче ската партия. (комунисти), беше една от опорите
за разобличаване на опозицията и на дело показваше пред трудещите се
маси, че само Отечественият фронт и неговото правителство са истински
защит ници на интересите на трудещите се селски маси.3
Рус.е нските трудещи се взеха най-активно участие за разгръщане на
това движение. Само през 1947 г. в града са формирани и работ или 895
бригади с 68 392 участници, отработили 72 392 трудодни, от които 1О 000
в помощ на селото.~
Давайки висока оце нка на трудово-културните бригади, Георги Ди­
митров изтъкна: "Бригади те са изключително важен фактор за опазване
и у1<репване на народното единство, тъй необходимо за осигуряване сво­
бодата и Н!.'зависимостта на нашата Родина и за блэгоприяrното уреж­
дане на нейното международно положение. 5
През годините на социалистическото преустройство на селското сто­
панство и ускореното 11к о номическо развитие на нашата страна съюзът
мt:жду работническата класа и селяните се заздрави, но вече главно на
икономическа основа. Укрепиха се производствените връзки между се­
лото и града на основата на доставяне необходимата техника за сел­
ското стопан ст во и оказване организирана техническа, политиqеска и ор·
ганизационна помощ от страна на партията и прав11телстоото. Тази помощ
особено се засили след Аnрилския пленум на партията от 1956 г.

Едн а от формите за оказване производствена помощ от града на селото,

която при това е безвъзмездна, е шефската помощ. Тя се изразява както
в даване на работна ръка на ТКЗС във върховите моменти на селско­
стопанските работи, така и на техническа помощ, от която кооператив-

1 Вж. ОПА - Русе, ф. 1, on 1, а. е. 3, стр. 14.

2 nа к там.
з n3 к та м, стр. 15.
' П 3 К Та М, стр. JO.
s г. дим и т ров, съч„ т. xr, стр. 244.

170
ните стопанства чувствуваха най - голяма нужда, а също научна и кул­
турна помощ.

В. И. Ленин разглежда шефската помощ на града към селото като

едно от средствата за строителството на комунизма: "Тук основният по­
литически въпрос е в отношението на града към селото, който има ре­
шаващо значение за цялата наша революция ... Ние можем и сме длъжни
да употребим нашата власт за това, да направим действително от град­
ския работник проводник на комунистическите идеи сред селския проле ­
тариат ... да установим общуване между работниците от града и труже­
ниците на село, за да установим между тях оная форма на другарство,
която лесно може да бъде създадена между тях - това е наш дълг,
това е една от основните задачи на работническата класа, стояща на
власт. "6
Нашата партия, учейки се от тези указания на Ленин и прилагайки
опита на кnсс, всякога е отделяла голямо внимание на въпроса за укреп­
ване съюза на работническата класа и селяните. Особено през послед-{
ните години партията разшири шефската помощ на работническата клас~
за селячеството.
Русенската оr<ръжна партийна организация проведе системни меро­
приятия за даване на политическа, производствена и културна помощ от
страна на промишлените предприятия на кооперативните стопанства в
окръга, което съдействува за още По-пълно укрепване на съюза между
работниците и се11яните на сегашния етап на развитие .
Работниците от промишлените предприятия в Русенски окръг оказ­
ваха шефска помощ на селяните. През първите години на народната
власт тя носеше кампаниен характер. През 1959 г., когато бе поставена
задачата за ускореното икономическо развитие, шефството прие много
широки размери, обогати се неговото съдържание, по-разностранна стана
помощта, която оказваха на ТКЗС промишлените предприятия, институ­
тите. „ Тези мероприятия вече по-добре се организираха - сключваха се
договори за поемане шефство от колt.>ктивите на отделните промишлени
предприятия, учреждения, институти над кооперативните стопанства, пое­

маха се взаимни задължения и се водеше борба за тяхното изпълнение.

От страна на шефските колективи се поемаха зэдължения за оказване
помощ над подшефните кооперативни ~топанствв, за извършване на ре­
дица селскостопански работи и главно при прибиране на реколтата, по­
добряване организацията на работа в ТКЗС, оказване техническа по­
мощ при м t ханизиране на редица отрасли в растениевъдството и живот­
новъдните ферми, в създаване ремонтни работилници и ремонтиране на
селскостопанските машини и т. н.
Под ръководството на окръжния комитет на БКП при активното
участие на профсъюзните организации през 1959 г. 31 предприятия и
учреждения в гр. Русе поеха шефство над отделни ТКЗС.7 На много ме­
ста на събранията за сключване на договорите за шефство кооператори
и работници изказваха своята готовност да превърнат в дело призива на
партията за изпълнение на поставените задачи в съкратени сро1<ове за
осъществяване ускореното иковомическо развитие в страната. Така пре-

s В. И. Лен и н, Съч., т. 33, стр. 464-465.

7 Окръжен съвет на профсъюзите (ОСПС} - Русе, папка за шефството над ТКЗС,
1959 r.

171
 минаха събранията между ТКЗС в с. Вятово и ЛВЗ „В. Коларов" ; ТКЗС
в с. Николо во и ДКЗ "Ив. Димитров" и още много други. Тези събра­
ния станаха израз на топлите чувства на работниците от русенските пред­
приятия към нашето трудово селячество.8 Така например ДКЗ · "Ив. Ди­
митров" е оказал на ТКЗС в с. Николова само преа 1960 г. следната
помощ:
а) Колективът на завода е изпратил на жътва трудови бригади и са
изработен и 840 човtкодни. Такива бригади са изпращани редовно и за
прибиране на царевицата.
б) Оказана е техническа помощ - монтирана е вътрешната линия за
почи стването на оборитt", внасяне на фураж в кравефермата в квар·
тал „Гагаля", водоснабдени са фермите, като са направени и монтирани
автопоилките. Оказана е помощ при монтиране инсталациите в птичар­
ника и телчарника. Предо ставени са на стопа нството редица дефицитни
материали. Предаден е парен котел, нужен за фуражната кухня. Дадени
са стари инструменти за ремонтната работилн ица след изкупуване на ма­
шините (пили, бургии и др.). Изпратена е бригада за монтиране на вър­
шитбената rм:ощадка и т. н.о Самодейният колектив на завода често е оти­
вал в ТКЗС в с. Николово и е изнасял подходящи програми при чествуване
на различни празници. Художникът на завода също оказвал помощ по
нагледната агитация на стопанството и по оформяне на украсата и пр10
Корабостроителният завод е поел шефство и към ТКЗС в с. Ценово,
на което е оказал техническа помощ по електрифициране на новия пти­
чарник, по водоснабдяван ето, мо: 1тирането на а втопоилките, като се е
грижел за снабдяване на стопанството с тръби и други материали от
эавода. 11
Разменяни са посещения при новогодишни и други празници. През
последните години връзките на работници от завода с подшефни сто­
панства продължиха, ка то на преден план изпъкна културната работа
поради това, че ТКЗС вече укрепнаха икономически.
· Голяма помощ на кооnе~.>ативните стопанства в окръга дава ДМЗ
.r. Ди ми тров". Този завод е поел шефс1во над 6 ТКЗС. 12 Тя се изразява
в изпра щане на трудови бригади при прибиране на реколтата и за други

l
се.лскостоп анr.к ~ работи и главно в оказване на техническа помощ (в ре­
монтиране на селско стопански машини, снабдяване с резервни части и ма­
шини). О r завода са предоставени безвъзмездно на ТКЗС в Кубрат
еди н виндроуер, на ТКЗС в с. Ново село - един плуг, на ТКЗС в с. Пи ­
санец - една косачка и т. н. Тези машини са изработени от икономисани
материали. Правени са и са предоставяни на стопанствата редица необ­
ходими им детайли.1з
Всички цехове, поели шефство към ТКЗС, изпращаха редовно свои­
те художествени . колективи в подшефните им стопанства при тържества

s ОСПС - Русе, Па пка за шефстваrа на ТКЗС, информация на профкомитета при

ДК З .Ив. Днинтров• за 1960 г.
9 ОСПС - Русе, Папка за шефството на ТКЗС, информация на профкомитета при
ДКЗ .ив. Димитров• за 1960 г.
10 nа к та и.
11 nа к там.
i2 nа к там, информация на профкомитета при ДМЗ .г. Димитров• за 1961 г.
1з ОКПС - Русе, папка за шефството, информация на профкомитета при ДМЗ . Г.
Димитров • за 1961 r.

172
и други подходящи случаи, оказваха помощ при оформяне нагледната
агитация и т. н. М ного важно мероприятие бе изпращането на бригад ите
за комунистически труд от съответните цехове в ТКЗ С, където пред
кооператорите членовете на тия бригади раз1<азваха за свои опит, с оглед
за пренасяне на движението за комунистически труд и в кооперативните
стопанства. 14
Кооi1еративните стопанства от своя страна също оказваха възмож!
ната за тях помощ на предnриятията-шеф:>ве. Строителни бригади на
ТКЗС оказваха помощ за построяване жилища на работницчте от завода.
Експерименталната база при завод „Г. Димитров" пое шефство ю~д
ТКЗС в с. Борисов:>, на което предостави една ремонтирана бормашина
за ремонтната работилница. Началн икът на експерименталната база Г.
Богданов и инж. Мавродин Петров отидоха в Плев енски окръг, проучиха
въпроса за механизирано хранене на животните и разработиха планове
за ТКЗС в с. Борисово, с което оказаха ценна помощ на стопанството. 16
Над ТКЗС в с. Борисово е поел шефство и завод „ Жити", който е
осигурявал на стопанството бодлива тел за кошарите, rв:>здеи от раз­
лични размери, около 3 тона поцинкована тел за лозята и за балиране
на слама.16 Работниците от завода са предоставили на завода редица ма­
териали за техническата работилница. Автокранът на завода е изпращан
често на стоп анството за разтоварване на тръби и други материали.
Освен това сатиричният състав на завод „Жити" няколко пъти е изна­
сял програми в селата Борисово, Юделник и Кошарна. Художникът на
завода системно е оказвал помощ при оформяне на постоянната украса
на стопанството. При чествуване на 8 март с а канени жени-кооператорки
на съвместно чествуване в завода, правени са им подаръци. Заводът е из­
пращал редовно бригади за окопаване на царевица, за бране на ягоди,
домати и пр. Кооперативното стопанство от своя страна е предоставяло
своя транспорт на завода при нужда. Ценна се явява практик ата на об­
мяна на партиен опит между завода и стопанството. 17
Завод „П. Караминчев " е поел шефство над ТКЗС в с. Сливо поле. 1 8
Това шефство, датиращо от редица години, е станало традиция за рабQт ­
ниците от завода и кооператорите. Работницит~ говорят за с в о ето ТКЗС,
а кооператорите - за с в о я завод. Кооперативното стопанство при нуж­
да всякога е оказвало помощ на завода с транспорт ни средства. Завод­
ският колектив е помагал с бригади на ТКЗС при бране на ягоди, домат и
и др. По 50~60 души дневно са изпращани на бригада в стопанството.
Дадени са безвъзмездно 20 варела за пръскане, линолеум и настилка
за под, полиетилен и други материали от производството на эавода. 19
Много често в стопанството са изпращани културни бригади - са­
тиричен и танцов състав, вокалната група, - които още повече съдейст­
вуваха за укре пване връз1<ите между работ ници те и кооп е раторите. За-

н ОСПС - Русе, папка за шефството, информация на профкомитета nри ДМЗ .r.

Димитров• за 1961 r.
15 n
а к там.
ОСПС - Русе папка за шсфствятз 11ад ТКЗС,
1& и11формаuия на профкомитета nри
эаnоз .Жити• за 1961 r.
17 nа к та ы.
18 Пак там, 1111формаuия ва профкомитета на заnо;х .n.
Карами11чев• за 1961 r.
19 .QС ПС - Русе, папка за шефствата над Тl<ЗС, 1111формщия на профкомитета на
завод .n. J{арамннчсв• за 1961 r.

173
1 водът е предоставил безвъзмездно играчки на детската градина на сто­
панството. Във вилата на завода в Обзор се при емат на почивка деца
на кооператорите. Ценна помощ оказа заводът на стопанството, като
подготви необходимите за ТКЗС шофьори из средата на кооператорите.
Голямо значение има обмяната на опит на бригадата за комунистически
труд на Анастасия Пенева с кооператорите.20
Завод „Найден Киров" е поел шефство над ТКЗС в с. Коnривец.2 1
Заводът оказва помо щ на стопанството, като изпраща бригади за при­
биране на реколтата- бране на домати, ягоди и др. - и 01<азва техническа
помощ. Заводският колектив е проектирал и внедрил механизирано
устройство в кравефермата за механизирано хранене, автопоилки и др.
Предоставен е безвъзмездно гетинакс за облицоване салона на култур­
ния дом в с. Бойка. Заводът е осигурил материали за ·обзавеждане на вила
на кооперативното стопанство в местността .Боаза", където летуват съв­
местно децата на работниците от завода и кооператорите. 22 Културни бри­
гади, изпращани от завода, са изнасяли концерти в кооперативното стопан­
ство. ТКЗС в с. Колривец е подпомогнало завода със своята строителна
бригада , която в продължение на цял месец е оказала добра помощ при
строителството на редица помещения, предоставяло е на завода дървен
строителен материал от своите гори и др.

През 1962 г. завод „ Н. Киров" установява по-тесни другарски връз­

ки с ТКЗС в с. Иваново. Това стопанство пое задължението да засе:е и
отгледа възложените на завода 44 декара тютюн при осигурен разсад, а
заводът праща бригада за бране на домати и за други селскостопански
работи. През същата година са изпратени в помощ на ТКЗС в с. Ивано­
ва над 900 души. Заводът даде на стопанството една цистерна срещу
заплащане и 100 варела за временно ползуване при пръскане на лозята.
Така се създадоха взаимни връзки и взаимна помощ между работниците
от завод „Н. Киров" и кооператорите от ТКЗС в с. Иваново.2 з
Незабравима ще остане организираната през 1962 r. в с. Сливо поле
вечер на поливача, на която художе ствените колективи на завод „П. Ка­
раминчев", ДИП „Фазан", ДИП „Дунавска коприна", ДКК „Дунавия" и
Домът на моряка изнесоха подходяща програма. Бригадата на Мария
Ди кова от ДИП „Фазан" отиде в 18-та помпена станция към напоител­
ната система и разказа за своя опит - как е завоювала званието „Бри·
гада за комунистически труд", а вокалната група изнесе подходяща ли­
тературно· музикална програма.2..1
Самодейният колектив на бригадата за комунистически труд при
ДИП • Арда" и самодейният колектив на МВР посетиха селата Ряхово,
Червена вода, Ново село и др. с подходяща програма.
Може да се отбележи шефс1<ата дейност още на редица предприя­
тия, като завод „ Девети септември" - шеф на ТКЗС в с. Борово, ДИП
„Дунавска коприна" - шеф на ТКЗС в с. Голямо Враново и т.н.2 Б Но и

20 ОСПС - Русе, r1а11ка за шефствата на ТКЗС, информация на r~рофкоынтета на

завод .n. Карамиичев• за 1961 г.
21 Пак там, информацвя на прокомнтета на завод „Н. Кнров• за 1962 г.
22 n а к та Ъ!.
2З ОСПС - Русе, папка за шефства над ТКЗС, информацвя на профкомитета на
завод .н. Киров•.
2i Пак там, информация на профкомитета при ДИП .Фазан• за 1962 г.
2Ь Пак там, информация на nрофком11те1а при ДИП . Дунавска коприна• за 1962 г.

174
посочените са достатъчно, за да се разбере какво огромно значение и wа
тая дейност, която играе голяма роля за укрепване съюза между работ­
ниците и селяните.
Както се вижда от изтъкнатото, на сегашния етап кооператорите са
такава сила, която не само се нуждае от помощ, но и сама оказва помощ
на работническата класа. Тук въпросът се касае не до оказване помощ
на слаби и нуждаещи се селяни от страна на работниците, а до укреп ·
ване връзките между тези две дружески класи. При това и селяните
оказват при нужда сериозна помощ на града. Характерен в това отно­
шение е фактът на помоп.iта от страна на ТКЗС в окръга на ДКК „Ду­
н авия". Под р ьководството на окръжния и градския комитет на БКП
през есента на 1961 г. бе организирано изпращането на цели звена от
ТКЗС п о график в помощ на ДКК .Дунавия", където кооператорите бе­
лиха лук, чистиха ябълки и т. н. Активно участие в провеждането на
това мероп риятие взеха ТКЗС „Първи май" - Русе, ТКЗС в с. Обре·
теник, ТКЗС в с . Две могили и др.
Висшият институт по механизация и електрификация на селското
стопанство (ВИМЕСС) - Русе оказа добра техническа и научна помощ
на подшефните кооператив ни стопанства в села та Батишница и Обрете ­
ник. Между двете кооперативни стопанства и института бяха сключени
договори, придружени с план-мероприятия на задачите, по които след ва
да се оказва конкретна помощ на стопанствата: по механизиране някои

процеси в ж и вотновъдството и растениевъдството, по организиране за­

п л ащането на труда и експлоатацията и ремонта на машинно-тракторния

п арк. По своето съдържание поетите задаЧи имат научноизследователски

хара ктер, но разработването и внедряването на редица нови и рациона л- ,
ни машини и съоръжения в ТКЗС има голямо практическо значение.26
Гпавните з адачи, които са разрешени успешно и внедрени, бяха
следните:
Пълна меха н изация на птичарника за 10 000 птици в с. Батишница.
Изработени са съоръжен ия за механизирано разнасяне на сух и влажен
фураж, поенето, събирането и сортирането на яйцата. За същия птичар­
ник е конструиран и изработен автоматич ен брояч на птиците, какrо и
електрическа уредба за автоматично удължаване на светлинния ден в
птиqарника. Внедряването на цялата тая меха низация и автоматизация
дава възможност да се намали обслужващият персонал на двама души. 27
За ТКЗС в с. Обретеник е изработен проект и построена механизи­
рана площадка за почистване и сушене на зърното от комбайните. С то­
ва се с п естява много ръчен труд (и1<ономисани са 1000 трудодни) и край­
ният икономиtJески ефект от внедрената механизация за 1962 г. възлиза
на 1800 лв.28
В института бе преустроена силажната ре зачка РКС-12 с приспо­
собления за направа на сенно брашно от царевичака и п редадена на Т КЗС
в с. Батишница. 2 9

26 Информация на катедрата по селскостопански машин11 при ВИМЕСС - Русе эа

оказана научна и техю1•1еска помощ на ТКЗС в селата Бат11шюща и Обретеюtк, Русенско
за 1963 r.
21 Пак там.
2в Пак там.
29 Пак там.

175
 Може да се посочат още редица осъществени мероприятия, както и
такива, които са в процес на внедряване, като мех анизирано разнасяне
на храната в краварника в с. Бъзовец, внедряване фуражната кухня в
свинарника в с. Челнов и т. н.
Главната заслуга за помощта, която се оказва на тези две подшефни
на ВИМЕСС кооперативни стопанства, има колективът на катедрата по
селскостопански машини при института.
,_.. Помощ на кооператорите оказаха и студентите от ВИМЕСС- Русе,
които провеждат своята производствена практика в ТКЗС. На студентите
се осигуряват работни места, създават им се добри битови условия, кое­
то дава възможност да се справят добре с възложените им задачи. Ре­
дица кооперативни стопанства изказаха писмена благодарност на студен· ·
тите, които са били на производствена практика в ТКЗС, където те ос­
вен в своя пряка работа са се включвали активно и в обществената рабо­
та, оказвали са непосредствена помощ на работниците-задочници. Студен­
тите от своя страна получават необходимата им помощ от инженерите,
механизаторите, агрономите и самите кооператори в процеса на своята
производствена пра ктика в ТКЗс.зо
Добра помощ оказва на кооперативните стопанства в окръга колек­
ти вът на Селскостопанския научноизследователски институт „Образцов
чифлик" - по-рано Комплексна опитна станция. Дейността на научните
работници от този институт се изразява главно във внедряване научните
достижения в областта на селското стопанство в практиката. Още през
1958 г. станцията оказва помощ както в методиqеско отношение, така и
по снабдяването с нови сортове на постоянните кооперативни опитни по­
лета в с. Батишница, Две могили и Тръстеник. Установени бяха връзки
с ТКЗС в с. Баниска и Бъзовец, където се обзаведоха агролаборатории.
Н аучни сътрудници посетиха стопанствата някол!!О пъти, а кооператори
посещаваха станцията.

През 1959 и 1960 г. връзките на станцията с производствената прак­

тика се разшириха и затвърдиха още повече. Научните сътрудници из­
ползват всички възможности и форми за връзка и подпомагане на прак­
ти ката. Едва от тези форми е производствената проверка и внедряването
на нови, перспективни сортове от различни селскостопански култури и
проверяване ефективността на редица агротехнически мероприятия. С
оглед на това сътрудниците от станцията оказаха помощ за създаване

на нови опитни полета в ТКЗС в с. Бабово, с. Новград, Русенски окръг,

ТКЗС в с. Благоево, Разградски окръг, и ТКЗС в с. Ломци, Търговищки
окръг. На създадените по-рано опитни полета на кооперативните стопан­
ства в селата Тръстеник, Батишница, Щръклево, както и на новосъзда­
дените се оказва дейна помощ . За целта се изготвя тематиката за същи­
те, схемите за залагане на опитите, дават се семена и др. Общо взето,
or всички опитни полета, намиращи се под ръководството на станцията,
и в отделни ТКЗС в района през 1960 г. са заложени и изведени 30 про­
изводствени опита, от които 26 в областта на растениевъдството и 4 на
животновъдството.з 1 Пре з същата година в Русенски окръг са изведени
55 ПР_9_!0,00дствени опита, от които 38 с двойнолинейни хибриди цареви-
зо Информация на катедрата по селскостопански машини при ВИМЕСС - Русе за
оказаната научна и техническа помощ на Тl<ЗС в селата Батишница и Обретеник, Ру­
севско, 1963 r.

176
ца, остан алите с пшеница, фасул, ечемик, овес и кръмно цвекло.з2 Ня­
колко опита с фасул са проведени в други окръзи Коларовградски и
Плtвенски.
През 1961 и 1962 г. продължи да се подобрява връзката на стан­
цията и на отделните научни сътрудници с кооперативните стопанства.
Многократно бе търсена помощта на научните сътрудници. Пр~з 1961 г.
станцията бе посетена от повече от 2000 селскостопански специалисти
и кооператори. В станцията са организирани редица междуокръжни и
окръжни съвещания.33
Връзката между науката и практиката в областта на селското сто­
п а нство на територията на 01<ръга се изразява главно във в недряване ре­

зултатwте от научните изследвания в практическата дейност на ТКЗС.

През 1962 г. в практиката на Русенс1<и и Разградски О1<ръг са внедрени
постиженията от няколкогодишното проучв ан е на въпроса за оптимална ­
та гъстота на двойнолинейните хибриди, царевица, които са разпростране­
н и в района. Това спомогна твърде много за получа ване на високи доби•
ви от ца ревица в горните два окръга.
Подобно значение за практиката имат и другите изследвания относ­
но обеззаразяването на семената, намиране на подходящи сортове от раз­
личните култури с оглед изискванията за добивите, разделното приби­
ране и др.

Връзката на н аучните сътрудници с практиката се проявява и в из­

насяните от тях многобройни доклади пред окръжни и други съвещания
и конференции по царевицата, по пшеницата, по опазване на културите
от болести и неприятели и пр., в големия брой лекции, изнесени пред
курсовете и кръжоците, проведени в станцията и окръжните центрове и

в кооперативните стопанства. Сътрудниците посещаваха много път и ре ­

дица ТКЗС за оказване конкретна п uмощ на място. През 1962 . г. опит­
ни те полета на станцията са посетени от повече от 1500 специалисти и
кооператори от Русенски, Разградски, Търговищки и Силистренски окръг.
На място са давани указания за предстоящите задачи. Тясната връзка
на научните сътрудници с п рактиката е твърде полезна и за самите съ­

трудници. Тя ги държи в курса на основните въпроси н а селското сто­

панство и им подсказва задачите, за разрешаването на които трябва да
се зал овят. 9 4
По линия на шефството Ко мплексната опитна станция „ Образцов
чифлик" (сега научноизследователски институт) оказва конкретна помощ
на ТКЗС в с. Щръклево и с. Червена вода.з 5 Съгласно договорните си
задължения станцията разработи т ехнология за отглеждане на различни
култури в двете ТКЗС. Специалистите по животновъдство от станцията
на място оказват помощ аа промените, коит о трябва да се направят в
отделните ферми за подобряване работата. На ТКЗС е оказана мате риал-

91 Годишен отчет на Комплексната земедел ска оп1пна станция .Образцов чиф.111" •

края Русе, 1960 г.
82 n
а к там.
зз Пак там, Отчет за 1961 r.
84 Годишен отчет на селскостопанския на)"l llОизследоватепск11 1шс·rитут .Образцов
чифт1к• краА Русе за 1962 r.
ss Договор между Комплексната земеделска оnнтна станция .Образuов чифлик• края
Русе и ТКЗС в с. Щръклеоо и ТКЗС в с. Червена вода за оказване вауч11а и материална
помощ за 1962 r.
12. Музеат - Русе

177
на помощ, като само през 1962 г. са отпуснати елитни с емена, агнета за
разплод, елитни телета за разплод. На ТКЗС в с. Червена вода са дадени
над 50 тона слама за нуждите на животновъдството. Специалистите от
ста нцията редовно посещават кооперативните стопанства и дават указа­
ния на място през време на различните кампании. В ТКЗС в с. Шръкле­
во е проведен курс за подобряване квалификацията на кооператорите с
.11ектори от станцията.зв
По решение на окръжния комитет на БКП през последните години
в окръга се изградиха 6 опорно · показни пункта, като за база бяха из­
ползвани добри кооперативни стопанства, в кои1· 0 научната работа в ТКЗС
придобива по-масов характер. Освен посочените вече стопанства, на кои­
то оказват научна и техническа помощ ВИМЕСС и Научноизследовател­
ският селскостопански институт "Образцов чифлик", на ТКЗС в с. Банис-
\ка от 1962 г. оказват помощ и сътрудниците от Горнооряховската опитна
станция по зеленчукопроизводство, а на ТКЗС в с. Пиргово от 1963 г.
1сътрудниците от Плевенския научноизследователски институт по лозар­
ство. Горнооряховската опи тна станция по зеленчукопроизводств о през ·
1962 г. е оказала много добра помощ на ТКЗС в с. Баниска аа внедря­
ване на комплексна механизация при ранните домати. През 1963 г. всички
ранни домати (над 300 даа) бяха поставени на телена конструкци я, с
което се осигури механизираната им обработка.37
За укрепване връзките между града и селоrо работят и културните
инс титути в града. Такава дейност театърът провежда по-активно от ня­
колко години насам. През 1958 и 1959 г. той пое шефство над МТС в
с. Бзбово, ТКЗС в с. Червена вода, ДЗС-Русе и на редица промишлени
предприятия в града. Някои от артистите поеха и лично шефство в от­
делни цехове на промишлени предприятия в града и на ТКЗС в окръга.
Бяха създадени филиали на театъра в гр. Бяла, в с. Две могиг.и, Черве­
на вода, Шръклево, Вятово. На теаи филиали колективът на театъра
оказваше помощ, изразяваща се в по-честото посещение на тия села,
подпомагане с оборудване тяхната сценична техника, подпомигане мест·
ните театрални колективи и пр.зs
С изграждането на културни домове в голяма част от селата, дей­
ността на театъра се разшири из целия окръг. Всяко село, което има
удобна сграда, се посещава от театъра средно по три пъти на сезон.
През 1962 г. театърът е направил 99 посещения в окръга. Помощта към
бившите филиали си продължава, без обаче това да се обвързв а с дого­
вори за ш ефство. з9
Театърът организира при подходящи случаи културни бригади в се­
лата. През 1962 г. такива бригади са изпратени в селата Ново село, Чер­
вена вода, Пиргово и др.4о
П одобна полезна дейност в селата е провеждала и Русенската опера,
но в сравнителн о по·оrраничени размери.
Цялата работа от колективите на промишлените предприятия, учреж-
денията и научните и културните институти в окръга за подпомагане

зв Договор между Комплексната опитна станция... (доrовора-стр. 17), бележка 35.

S7 Отчетен доклад на ТКЗС в с. Баниска, Русенско, за 1963 r.
sв Информация на профкомитета при Народния театър-Русе за културната помощ,
която театърът оказва на трудещите се от окръга през 1962 r.
зs Пак там.
•о Пак там.

178
стопанствата свидетелствува за активното участие на работническата
класа и интелигенцията в осъществяване мероприятията за ускореното
икономическо развитие и в областта на селското стопанство, в укрепване
дружбата на работническата класа с трудовото селячество.
Голяма помощ се оказва от градското население и в провеждането
на сезонните селскостопански работи, по прибирането на реколтата, в
грижите за царе вицата, слънчогледа, картофите, зеленчуците и пр.
Организирането н а бригади эа оказване помощ 110 провеждане на сезон­
ните селскостопански работ и се ръководи главно от комитетите на Оте·
чествения фронт и народните съвети.
През 1959 г. в Русенски окръг са мо по прибиране на реколтата са
дадени 18 109 човекодни от служителите в града, с което бе ус1<орено
изпълнението на селскостопанските задачи и се реализираха на народно­
то стопанство 343 983 лева (стар курс) икономии.41
В с. Голямо Враново за прибиране на царевицата 54 души са вло­
жили 576 човекодни. Стойността на извършената работа възлиза на
12 340 пв. В с. Копривец и съставните му села изпратените от гр. Русе
бригади, в които са участвували 700 мл адежи и учители, са дали 4200 чо ­
векодн и за прибиране на пролетните култури и по такъв на чин са с пе­
стени на ТКЗС над 6500 лева. В гр. Русе групи от някои военни поде ­
пения са дал и 2200 човекодни за прибиране на царевицата в ТКЗС "Пър -
ви май".42 ·
Служителите в гр. Бяла са оказали голяма помощ по прибирането
на царевицата, памука и цвеклото, като са дали 7980 човекодни на стой­
ност 144 437 лева.4 3
През 1960 г. в трудовите бригади o·r града в помощ на ТКЗС са
участвували 36 890 души, които са вложили 170 683 човекодни н а стой ­
ност 2 590 457 лева.'4
Само в гр. Бяла и съставните села, влиз ащи в обединеното ТКЗС в
Бяла, през 1960 г. са работили : с тудентска бригада от 160 души, отра­
ботила 4470 трудодни на стойност 76 085 лева; местни бригади от слу·
жители, отработили общо 3257 трудодни на стойност 39 360 лв; учени­
чески и средношколски бригади, отработили 2005 трудодни на с тойност
11 360 лв.40
През 1961 г. работата по изпращане на трудови брига ди в помощ
на селското стопанство в окръга продължи. Изпратени бяха общо
56 806 бригадири, които отработиха общо 168 950 трудодни на стойност
2 285 479 пева (стар курс). Само от гр. Русе са изпратени 9334 бригади·
ри, които са отработипи 16 804 трудодни на стойност 1 018 830 лв, а гр.
Бяла-5747 бригадири, отра ботили 7309 трудодни н а стойвост 22 806 лв. 46
През 1962 г. в трудовия поход към с е ло са участвували 91 145 ду­
ши, или с 49 718 повече от 1961 г. Изработе н и са 291 576 трудодни, със

•t Окръжен к-т на ОФ-Русе, От•1ет и анализ по трудо11ите ин1щиатнв11 в окръга

за 1959 r.
42 П а к та м. 'Информации, дадени от ТКЗС.
•з П а к там. Информация 11а ОФ комитет - rp. Бяла за 1959 r.
41 Пактам. Анализ на извършената работа по трудовите нннцi~ативн в Русенсн н
окръг през IV тримесечие на 1960 r.
'5 ОК на ОФ-Русе, Отчет и анализ на трудовите инициативи - информация на ГК
на ОФ-Бяла за 1960 r.
46 Пак там. Отчет за 1961 r.

179
175 622 в повече.47 Извършената работа възлиза на 514 759,52 лв (нов
курс), или с 297 463,92 лв повече от 1961 г.4 в
Добра работа по изпращане бригади в помощ на селското стопан­
ство през 1962 г. развиха комитетит е на Отечествения фронт в Русе,
Бяла, в селата Червена вода, Вятово, Острица, Червен, Пиргово и др.4 9
Добрият реаултат, постигнат от ГК на Отечествения фронт и град­
ския народен съвет в гр. Бяла, с е дължи на предварител на та подготовка
аа лятната кампания. На съвместната сесия на ГНС и пленума на ГК н а
Отечествения фронт е разработен план за работата по провеждането на
лятната кампания. По предложение на комисията по трудовит е инициа­
тиви отделни предприятия и учреждения в града поемат шефство на от­
делни села и площи, главн о на поливни 1блокове царевица. Сами работ­
ниците и служителите са следели кога има нужда от окоп аване и поли­
·ваие на царевицата в съответните блокове и са извършвали тези работи
съзнателно и редовно. При това и самите ръководители са участвували в
работата на колекти вите на шефските предприятия.б0
От Рус е през 1962 г. в ломощ на ТКЗС и ДЗС са изпратени 33 980
бригадири, които са изработили 55 446 трудо дни на стойност 100 892 лв,
а от гр. Бяла - 5&90 участници, изработили 1О 545 тру .цодни на стой-
ност 17 380 лв.st ·
Цялата шефска работа на промишлените предприятия, учр еждения и
институти, както и масовото изпращане на бригади в помощ на селското
стопанство в Русенски окръг е р~зултат на организационната дейност на
партийните, профсъюзните, отечественофронтовските организации в гр.
Русе и по места.
Но п ри изпра щане бригади в помощ на селското стопанство за при­
биране на реколтата и други важни селскостопански работи и в шеф­
ската дейност на някои промишлени предприятия по отношение на ТКЗС
бяха допус н ати и н якои сЛабости. Неправилно в бригадите по прибиране
на ре колтата се изпращаха инженери, техници, специал исти, които можеха
да · окажат многократно по-ценна по ~ощ на ТКЗС като специалисти , от­
колкот~ като общи раб9тници. Недоста т ъчно се укреnваха връзките ме ж­
ду комсомолските организации на промиurлените предприятия и коопера­

тивните сто па нства. Освен т()ва някои промишлени предприятия твърде

опростено разбираха шефската си дейност към ТКЗС, като я свеждаха
главно към даване някои материали и извършване на услуг и без провеж­
дане на достатъчно политиче ски мероприятия за укрепване отношенията
между ТКЗС и заводите. Необходимо бе да се вземат конкретни мерки
за от~;траняване на тези слабости пр и засилване производствените връзки
ме жду града и селото. Затова през м. ап рил 1963 г. бе проведен пленум
на окръжния съвет на профсъюзите за оказване помощ при разрешава­
нето на зърнени я проблем. На пленума б е отделено значително място и
на шефската работа.
През годините н а борбата на nартията sa ускорено икономическо раз­
витие в областта на селското стопанство окръжният и общинските коми­
тети на партията оказваха систематич е ска помощ на първичните партийни

„7 ОК на ОФ - Русе, Отчет и анализ на трудовите инициативи. Отчет за 1962 r.

•8n а к там.
•9n а к там.
60 Отчет на градския народен съвет - Бяла за 1961 г.
61 ОК на ОФ - Русе, Отчет и ана л из на трудовите инициативи в окръга за 1962 r.
180
орtанизах.tии в кооnератнвннте сtоrtанства При Провеждане на орrаниэа­
торската и масово-политическата работа, за мобилизиране на трудещите
се селяни в борбата за по-нататъшно развитие на селскостопанското про ­
изводство. Особено значение имат проведените от окръжния комитет на
партията съвещания за внедряване опита на Ловешки окръг в селското
стопанство и за разрешаването на зърнtния проблем.
При изпращане бригади в помощ на селското стопанство масово-полити­
ческата работа сред работниците бе пренесена в ТКЗС. Издаваха се листовки,
водеше се съревнование, четяха се информационни бюлетини, информираше
се заводът, поел шефство над ТКЗС, за хода на работата, а това съдейству­
ваше в голяма степен за сближаването на работниците и кооператорите.б9
Нашата партия, ръководейки се от указанията на В. И. Ленин и от
опита на КПСС, направи много през последните годи ни за засилване по­
мощта на промишления град към кооперативното село, явяваща се еди н
от главните източници за по-нататъшното у крепване съюза на работни­
ческата класа и селяните. Опирайки се на тази помощ, селските труже­
ници отговориха с по-настойчива борба за повишаване добивите на коопе ­
ративните полета, продуктивността на общественото животновъдство, с
което на практика се р ешават задачите за ускореното и коном и ческо раз­
витие на нашето селско стопанство.

От изложеното се вижда, че укрепването на съюза между работни­

ческата класа и селяните след Априлския пленум на ЦК на партията и
особе но през годините на третата и четвъртата петилетка, включително
до края на 1963 г., се осъществяваше както по пинията на производстве­
ните връзки между МТС и ТКЗС, така и по линията на шефската помощ
и изпращане на трудови бригади в помощ на селото. По този начин бе
оказана значителна помощ на ТКЗС и кооператорите за прибиране на ре­
колтата, за провеждане на редица срочни селскостопански работи, оказана
бе техничес1<а и научна помощ, което съдействува за решаването на про­
изводствените задачи в кооперативните стопанства и за укрепване връзките

между града и селото, между работническата класа и трудещите се селяни.

Но or 1964 г. след повсеместното изкупуване на селскостопанската
тех~ика от ТКЗС и постепенното преминаване на кооперативните стопан­
ства на вътрешностопанска сметка, когато още по в ече се зас ип и прин­
ципът на материалната заинтересованост, производствените задачи в сел­
скотr, стопанство във все по-голяма степен се решават изцяло от самите
кооператори. С правилно и пъпно използване на селскостопанската тех­
ника, с която разполагат понастоящем нашите ТКЗС, при правилно иэра·
ботени производствени планове с оглед наличните материали, технически и
човешки ресурси, при наличието на опитни ръководни кадри и специалисти
кооператорите са в състояние сами да решават навреме производствените
задачи и да произвеждат повече и по-евтина селскостопанска продукция.
При тази обстановка шефща ra помощ и трудовите бригади на се­
гашния етап от развитието на ТI<ЗС са почти безпредметни. Но те изи­
граха положителна роля и дадоха своя ценен принос за стабилизирането
на кооперативните стопанства и укрепване съюза между работническата
класа и трудещите се селяни.

Ь2 ОКПС - Русе, Папка за шефството над Тl<ЗС за 1960, 1961 и 1962 r.

181
 DIE H I LFE DER WERKTATIGEN VON RUSSE ZUR
ENTWICKLUNG DER LANDWIRTSC H AFT IM BEZIRK
(1959- 1963)
W. Ба 5S ar ov

Zusammenfassung

In dieser Verбffentlichung hat sich Verfasser die Aufgabe gestellt die

Festigung des Bundes zwischen der Arbeiterklasse und den Bauern im Bezirk
Russe und speziell die Hilfe der Werktatigen der Stadt zur Entwicklung der
Landwirtschaft in der Periode 1959- 1963 darzustellen.
Sich an den leninschen Leitsatz von der Notwendigkeit der Hilfe von der
Arbeiterklasse und der Festigung des Bundes µiit den werkti:itigeп Bauern auf
dieser Basis halteпd, haben die Arbeiter von Russe unter der Fuhrung der Partei
und den Gewerkschaftsorganisationen den genossenschaftlichen Bauern des Be-
zirkes t ine fiihlbare technische, wissenschaft!iche und kulturelle Hilfe geleistet
indem sie die Patenschaft von LPG's tibernahmen. Aber aucl1 die Bauern
halfen den Betrieben der Stadt mit Transportmitteln, Baubrigaden und sogar
mit produktiver Arbeitsleistung, \Vie z. В. in dem Fall wo genossenschaftlicbe
Bauern der Staatlichen Konservenfabrik „Dunavija • aushalfen. Diese Gegen-
seitigkeit trug am meisten zu der Festigung des Bundes zwischen den Ar-
beitern und Beamten und den Bauern bei. Die LPG's aber hatten die Hilfe
nбtiger wahrend dieser Periode und sie erhielten sie zu den Spitzenzeiten
bei der Einbringung der Ernte. Dazu wurden von der Stadt hunderte von
Brigaden entsendet, zehntaus~nde vоп Arbeitstagen abgearbeitet und den
genossenschaf tlichen Bauern bei ihrer volkswichtigen Arbeit eine grosse
Hilfe geleistet.
In den letzten Jahren wurde diese Tatigkeit - das Entsenden von Ern-
tebrigaden und die technische, wissenschaftliche und kulturelle Betreuung
f~st nich t mehr durcl1gefilhrt. Das erklart sich dadurch, dass die LPG's nach
der Obernahme der landwirtschaftlichen Maschinen aus den MTS und der
EinfUhrung rationellerer Organisations- und Entlohnungssysteme das mate-
rielle Interesse der ge110ssenschaftlichen Bauern um die kurzfristige Erledi-
gung der Feldarbeiten erhбhten, wodurch die Lбsung der ProЬ!eme der
la nd\virtschaftlichen Produktion von den genossenschaftlichen Bauern aus
eigenen Kraften ermбglicht wurde.
Die Patenschaft und die Hilfsbrigaden haben wa11rend der oblgen Pe-
riode eine wichtige Rolle gespielt, sowohl zur Erfilllung der Produktionsauf-
gaben der Landwirtschaft, als auch zur Festigung der Einheit zwischen den
Arbeitern und Bauern des Bezirkes.

182
 извJ;с1ия J-IA 1-!АРОАНИЯ МУЗЕЙ - РУСЕ
MITTEILUNGEN DES VOLKSMUSEUMS - RUSSE
КНИГА (BUCH ) 11, 196t

ОРИГИНА Л ЕН ПРОТОКОЛ ОТ Х КОНГРЕС

НА БРСДП В РУСЕ ПРЕЗ 1903 r.

МАРИЯ ОВЧАРОВА

Десетият конгрес на Б РСДП, състоял се през юли 1903 г. в Русе,

зае ма особено мя сто в развитието на социалистическото движение в Бъл ­
гария. На него партията се очисти от язвата на общоделството и издигна
високо знамето на революционния марк­
.)
сизъм.

За хода на работата на конгреса

единстве н източник са протоколите от
заседанията, отпеч атв ани в "Работн иче­
ски вестник" още през 1903 г. Доку­
м е нтът, който публикуваме, е случайно
съхранила се чернова от протокола на
осмото заседание от 10 юли и се съх­
ранява във фонда на Окръжния музей
- Търговище. 1 Протоколът е воден от
Антон Хри стов, представител на Ески ­
джумайската (Търговищката) партийна
организация, който е бил избран заедно
с ъс Сидер Тодоров, Иван Клинчаров и
Вас ил Мавриков за секретар на конгре ­
са.2 А. Христов (р. 1880 г.) е еди н от
пъ рвиrе социалисти в Търговище, до ­
принесъл много за разпространението
на социалистическите идеи в града. В
м арксисткит е кръжоци на педагогиче­
ското училище в Шумен той се запо­
Антон Христов от Търrовище, делегат
знава със социалистиче ските идеи, ре­
на Х конгрес на БРСДП-1903 r.
дактира през 1900 r. в родния си град Anton Christov aus Targowischte als
в. „Източ на искра", а по-късно заедно Oelegierter au! dem Х Kongress der
с Пеню Стойчев и Ламб и Кандев в с. BS ОА Р 1903
Долни Дъбник издават сп. „Ново въс­
питание". В 1905 г. отпеч атва кн игата „Буржоазно и пролетарско обще ­
ствено въсnитаиие", публикува статии в руския социалдемократически

1 Архив на Ок ръжния музей в Търrов11ще, ин 1J. № И 1390.

:.i БКП в резол юции и решения, т. 1, 1957, с. 147.

183
печат (статията ~Болгарская учительская организацiя", журнал „ Правда",
1905 г. - Москва).
Избирането на представителя на Търговищката организация за се­
кретар на конгреса не е случайно. Създадена през 1894 г„ социалдемо­
кратическата организация в Търговище израства под влияние на здра­
вото марксическо
ядро в БРСДП.Лю·
бим оратор пред
търговищките со·
циалисти е бил Ва­
сил Коларов.з А в
писмото на ЦК на
БРСДП ОТ 24. IV.
1903 г. в числото
на признатите за

истински социали­

стически организа ­
ции е посочена и.
търговищката. 4
В личния си дне­
вник5 Ант. Христов
е отбелязал следно­
то: .15юли1903 г.
Ески Джумая. На
6 т. м. заминах с
една другарска ком­
пания за конгреса.

Конгресът се откри
на 6 от най-стария
ветеран на Бълг.
соц. демокрация -
Д. Благоев с една
реч, в която се го­
вореше за соц. пар­
тия на организира­

ния пролетариат.
С л ед него говориха
Кирков и Бакалов.
След обед преди
днев ния ред се да­
Черновата на протокола на Х конгрес на БРСДП - 1903 r„ во­
ден от де11егата на Търrов11щката орrанизаuия Антон Хр11стов
де думата на Кр.

Das Original des Protokolls des Х Kongresses Раковски, който с

няколко пламенни
думи приветствува конгреса . и завърши с думите: „Учете се, за­
щото званието е, което ще победи". Мен избраха за секретар на
конгреса. Държаха се реферати: Партий ната пропаганда и агитация,

s В ОДА - Шумен се съхранява писмо на МК - Търrовище до МК - Шумен за

изпращане на В. Коларов като лектор (13. Xll. 1900 г.).
' ЦДИА, ф. 135, оп. 1, а. е. 79, п. 1.
ь Архl!В на Окръжния музеА - Търговище .

.184
Кооперативното движение, Синдикалното движениt>, Македонския въ­
прос, Проект за и.зменение на някои членове от устава и правилника,
Проект за изменение минималната програма. Приеха се ред мерки, които
поставят Партията на солидни основи, осо бен о в дисциплинарно отноше­
ние, където се затварят вратата за разни неустановени елементи. "в · .
Протокол № 8 съдържа част от изказванията по доклада на Г. Кир­
ков за партийната дейност и тактика, проч етен на предишното заседание,
и резюме на доклада на комисията по печата, четен от Г. Бакалов. Ако
сравним публикувания в „ Работнически вестник" протокол 7 със запазе·
ната черно ва, ще се види, че последната е значително по-пълна. Това се
д·ьлжи вероятно на факта, че във вестника се е давала по-сбита и кратка
информация. Възможно е за основа на отпечатаното във вестника да е
п ослужил и протокол 11а ня1<0й от другите с екретари на конгреса. П ри
тов а положение много от повдигнатите от делегатите въпроси са били
само загатнати, а някои са отпаднал и. Така е станало с въпроса за пар-
1:,Ийните вечерни училища в селата, повдигнат от видинския делегат М .
Иовев, с предложението на Б. Сотиров (Самоковската организация) за
изпращане на телеграма до сръбската партия, което впрочем не било
прието, с въпроса за засилване на борбата с духовенството (Г. Иванов)
и други.

Всички из ка зал и се делегати били единодушни, че естествената среда

за дейността на партията била работническата класа, което залегнало в
основата на при етата резолюция.в Същевременно почти всички засегнали
въпроса за отношението към социалистите на село и особено на дей­
ността на учителите -со циалисти в селата, което не е отразено в прото­
"ола, публикуван в • Работ нич е ски вестник". В разгорелия се спор едни
(М. Йовев) смятали, че учителите са призвани да работят по организи­
ране на селяните, други (Г. Иванов) наблягали повече на просветната
страна на тяхната дейност на село, докато трети (Ал. Атанасов, Д. Пю­
скюлнев, Д. Иванов) отричали целесъобразността на такава дейност
11 подчертавали, че мястото за работа на селския учител са близките
гр адове.

Голям интерес за изследвача представлява резюмето от доклада

на Г. Бакалов за партийния печат, което в публикувания протокол е
значително по-пълно и цялостно от отпечатаното в „Работнически
вестник".
При обнародването на протокола спазваме правописа и словореда на
протоколиста, като си позволяваме само да разгърнем съкратените думи
и изрази, което е било неизбежно при създаването на документ от такъв
род. Трябва да отбележим, че разчитането му се затрудняваше и от това,
че е писан с черен молив, който е избледнял от времето и на места е
заличен напъпно.

6 В спомените си А. Христов отбелязва, че до Русе д1мегатитс и гостите от Търrо­

вище 11 Оыуртаг са пътували заедно и пеша. В Русе били разпределени no домовете на
тамошш~те членове. ТоА спал в дома на един обущар. На известната снимка от конгреса
не е сниман, защото заедно с други делегати подготвял протокола за приемане от сутреш­
ното заседание. Архив на музея - Търговище.
7 Работнически вестник, бр. 44 от 31. VIL 1903 г.
• БКП в резолюции и решения, т. !, 1957, с. 153.

181)
 ПРОТОКОЛ № 8/10. VII. 1903

Избра се председател др. Ц. Бръшлянов. 9 Прочете се протоколът

.№ 7, който се прие със забележката на др. Благоев.
М. Й о в е в 1 0 Забелязва, че жътваритt трябва да жънат. Вечерните
училища нямат почва в селата. Селскияr учител най-първо трябва да се
запознае с младежта и измежду нея ще рекрутира членове на социали­
стическия идеал . Забелязва, че н е всички селски пролетарии ще възпри е­
мат нашето учение. Селските условия не благоприятствуват за разпро­
странение на социали стическия идеал. Селския учител не трябва да ра­
боти чисто просв етно, а да развива социалисrи ческото съзна ние на ма­
сата, доколкото тя се явява годна за възприемането му. Учителя не му
е мястото в учителския съюз. Дребнобуржоазната идеология на учителя
има свои причини. Само когато създа дем оперативен базис в градската
сред~, само тогава ще влияем на селата.
В. Кол а ров. Дебатите в конгре са трябва да заемат централно място,
за да изковат оръжие з а борба. Те трябва да базират на опита. Ако все­
ки представител на партията ни представи своя опит, колко драгоценен
материал щеше да се събере. Посочва на Шуменската организация, на
развитието И през последните години. Болшинството в тоя град е- занаят­
чийств о, паралелно с него се заражда пролетариат, който не е бил засег­
нат. Организацията е била основана от хора чужди на нейната среда.
Пропагандиране е проявявано само във време на избори, където н и дума
не се поме11ава ни за социалистически идеал, ни за минимална програма.
Също то са правили и други предста оители на социализма, Я. Сnкъзов.
Ние имаме една слабост, че във време на избори сме тър с или време нни
успехи, като сме игнорирали онази реална сила, която трябва да бъде
нашата социална основа. Всичко туй е плод на онова широко течение,
подир което се бяхме увлекли всички. ..11 което се отър в аваме едва сега.
Ус пе хът на на шата победа ще зависи от ...12, които противо п остав им
на буржоазната безnринциnност.
Г. И в а но в. 1 з З1 да не върwt.1м грешки в бъдеще трябва да черпим
у р оци от миналото. Посочва осн оваването на Троянската организаци я,
която при основаването си е бнла положена на несолидни основи. Хал·
тавостта отдава на основател ите и членовете, на тяхната теоритическа
неподготовка. Забелязва, че ние можем да действуваме и върху хора с
по-заможно състояние. Селото представлява еднакви условия за Действия
с града. Мисли, че м~жду селяните се действува по -добре, отколкото
между еснафите. Дейността на селения учител е просветна и социалисти­
ческа. Изказва м нение, че в пзртийния вестник н е трябва абсl)лютно да
се игнорират пороците на духовенството .
Е. Ма рн о в ски. 4 През изборите в Павликенско партията не е кон­
статирала действителните причи ttи з а неуспеха с и. Намира ги за субек­
тивни, които не могат да оправдаят принципите на партията. Изказва, че
партията трябва да следи за дейност та в селата и не трябва да действу-
9 Делегат на Плевенската лартиАна органнзаuия .
• . 10 Делегат на Видинската лартиАна органнзаuия.
11 На това място документът е скъсан.
12 Също.
is Делегат на Троянската лартиАна организаuия.
н Делегат на Шуменската партийна органнэаuня.

186
ва на моменти. Друг факт, на който обръща внимание, е свикването на
събрание да протестира против Руската и Турската тирания. Намира, че
не е трябвало да се обръщаме безразборно към всички граждани. Това
е причината на нежелателните скандали. Намира, че ние трябва да се об·
ръщаме най-първо към работниците.
-Д. И в а но в.16 Намира, че града е естествената среда, всред която
трябва да работи един социалдемократ. Селата ще дойдат после. Мярка­
та, че социалиста трябва да действува поединично в селата намира за
нецелесъобразна. Условията в селата не благоприятствуват за социалисти ­
ческа пропаганда . Учителя селски трябва да отива в близките градове и
да работи.
А л. А т а н а с о в. 16 Намира, че най-първо ние трябва да се подгот­
вим за тази работа. Иска да се намерят по-ефикасни средства за тази
цел. Изказва мнение, че Центр. К·т да издаде ръководство нужно за об ·
разованието на един агитатор. Посочва, че на учителя социалист сферата
е определена, той трябва да отиде в града.
Д. П ю с к юли е в. Намира, че досега са се защищавали градските
работници, а селските работници са оставяни на изхвърлените учители.
Няма никаква вяра в учителите. Селския работник не е деморализиран, а
е възприемчив.
Х. у. 17 Намира, че в градовете някои ръководител и, както в Севлие·
во, които пречат 11:1а работническото движение. Иска организациите да се
справят с такива членове.
Д. Благ о е в. Нами ;Jа, че R резолюцияrа липсва нещ.), което трябва
да бъде набелязано. Ние сме работили повече в селата, а не в градове­
, е.
Факта, напо следък в Павликенско. Иска, щото да се прибави в резо­
люцията щото при избори да се работи в градовете и то в ония гдето
нма организация.

По предложение на Бакалов прие се да се изпрати поздравителна

телеграма до Г. Плеханов и Добру джеану Ге реа. 1 s
Б. С от и р о в 1 9 предлага да се изпрати телеграма до сръбската пар­
тия. Предвид иа това, че тамкашната партия е деморализирана изказа
се мнение да не се поздравява.
Д. Благоев вменява в длъжност на Це нтралния комитет и на всички
партийни другари да се въведе към увода.20
Васил Коларов предлага да се .установи партийната тактика" .
Г. Кирков се съгласява с изменението на Благоев, а настоява на бе­
лежката, която му прави Коларов.
Предложената резолюция с изменението на Благоев приема се.
2) Доклад на комисията по печата.

15 Делегат на Видинската партиАна организация.

16 Делегат на Лоыската партиАна организац11я.
17 Х. у. (П. Атанасов) - делегат на Севлиевската парт11Ана организация.
is Добруджеану Геря (1879- 1937) - един от основателите на Румънската комуни·
етическа партия, деец на международното работническо революционно движение.
111 Делеrат на Самоковската партиАна организация.
20 Както изглежда, тук се касае за уводната част на резолюцията по партиАната деА ­
ност и тактика, в която се подчертава първата задача на партията ,да стъпи здраво върху·
своята естестве на обществена среда - наемното работничество • . БКП в резолюции и реше­
ния, т. 1, 1957, с. 153.
21 По този въпрос докладва Г. Бакалов.

187
 Др. докладчик91 на·мира, че названието ни тес ни социалисти е невер ­
но, защото ние търсим среда на нашите учения чрез печата, обаче, туй
не е опортюнизъм. Чрез печата ние въздействуваме на работническата
класа и на : близките до нея слоеве. Ние откъсваме хората от господ·
ствуващите идеологии и ги вмъкваме сред ·живота на пролетариата. Чрез
лйtературата ние въздействуваме на хората да мисля·r социалистически.
Теоритическият- уровен на партията е мярката на нейната мощ. Да се на­
ложи марксистката идеология на мислящото общество - ето една велика
задача, която става още по-велика като се вземе неразвитостта на наша­
та страна. Маркс и Енгелс, германският пролетариат е възприел онази
философия завещана от учените на буржоазията. Когато умира за бур ·
жоазия та, ражда се за пролетариата. Германският пролетариат чете
нар ед с великите художествени произведения и научните на Маркс
и Енгелс.
Намира, че эа брошурната литература е направено съвсем малко. Ко­
мисията иска партията да се заеме с брошурната литература. Намира, че
един шантажен вестник е можал да настрои общественото мнение про­
тив нас, защото сме нямали брошурна литература и защото не сме мог­
ли да отговорим на удара с удар и то с бърз удар. Но ние не трябва
само да отговаряме, а и сами да ударим като революционна партия.
Средата, сред която се разпространява орган а, определя неговото
списване. Прави преглед върху по-ранните вестници на партията "Дру­
гар", "Социалист" и "Народ" и намира, че те не са отговаряли на по ­
ложението си. Трябваше един ве с тнак, който да защити интересите на
работничес"ата класа. Такъв се яви "Работнически вестник", който сега е
достигнал висока степен. Напоследък "Работнически вестник" води поле­
мика, недостъпн а за простите работници, обаче, това е заслуга в крити­
чесния момент. Колкото по идея са по-близки нашите противници, толко·
ва по-рязка, толкова по-жестока трябва да бъде нашата полемика. Зана­
пред полемичния отдел трябва да намалее, обаче, той не може да изчез­
не. Гдето имаме най-силни организации, там "Работнически вестник" е
най-разпространен. Не може да живее с живота на партията, онзи, който
не чете "Работнически вестннк ". Комисията предлага вестника да бъде
задължителен за членовете. Разцеплението на~1али абонатите на вестника.
Комисията и ска да прибави към редактора още един (помощник - за­
драскано - б. м.). Друга мярка - вестника - задължителен. За бед­
ните членове организацията може да позволи да не се получава. Бедните
членове могат да се абонират вкупом. Комисията настоява за разпростра­
ненмето на вестника в предплата, за да се закрепи. Надява се, че
ще могат да останат около 2000 абоната, които ще може да се
nодържа. 22
По списването вестника трябва да обърне внимание върху положе­
нието на работническата класа. За тази цел дописките са от голяма важ­
ност. Ц-я к-т е издал въпросник за събиране подобни сведения. Трябва
да се обърне особено вни.мание върху синдикалното движение, особено
сега, когато ние ис каме да засегнем всички сфери на нашия живот. Тряб-

_._ .. 22 Ко11гресът приел предложението за предплащане на вестника, ио отхвърлил задъл­

жителността ыу за всички членове. Вж. резолюцията по партиЯния печат в : БКП в резо·
пюцн11 и решения, с. 159.
ва да се обърне внимание върху вънкашния отдел, защото движението
на пролетария почва все да се усилва. 28
Вторият орган е Червен календар. Неговото разпространение е наА­
голямо. Календарът се застрашава от широките социал исти, които могат
да предназначат календара за селяни и занаятчии. Затова нашият кален­
дар ще губи само от дребната буржоазия, но затуй трябва да печели от
наемното работничество. Ето защо съдържанието му трябва да се изме­
ни и да се предназначи за наемното работничество. Досега нашия кален­
дар се бързо разпространява, комисията предлага да спадне тази год ина,
защото няма да разчитаме на дребната буржоазия. Комисията предлага
да се отпечатва в същия формат, 5 коли, 20 см, 25 000 екз.
В нашата страна марксическата литература е много развита. Затова
тя трябва да спадне, за да се издигне отпосле. Слоеветt, които са по­
държали нашата литература си отиват. Сега не може да се продължава
по същия начин и ние трябва да се обърнем към нашата естествена
среда-работничеството. Само със сътрудничеството на Центр. к-т ние
можем да си издадем добри брошури. Системна брошурна литература мо­
же партията само да издаде. Комисията иска да се дадат 500 лв. на
Ц. К-т за брошури по текущи въпроси.
Една книга е наложителна, която да илюстрира принципите на на­
шата парти я и една книга за агитация, която да коментира положението.
Брошурната и научна литература е от голяма важност, затова трябва
да се погрижим и за нейното разпространение. Комисията намира Ц-я
к-т да преглежда и препоръчва ония книги, които намира за добре. Ре­
дакцията да дава отзиви за тях, а организациите морално се задължават

да ги разпространяват. Книж. на ...2i комисията предлага да се устрои

партийна книжарница, като експедиция на Работнически Вестник и Чер­
вен Народен Календар.2 6 Туй предприятие ще създава не само литератур­
на подкрепа, но и морална подкрепа. Експедицията ще се ...26 и разпро­
странение на важни брошури и съчин е ния, които партията намира за
добре.

23 Тези оажни nред.1ожс11ия, които били о духа на цялостната работа на конгреса,

залягат в т. 5 на рсзопюuията за партнАния печат.
21 Текстът нечетлив.
2S Във връзка с това предложение ексnt'дицията на nартиi!ния печат прераства по­
степе 111ю в nартиl!на книжар111ща.
26 Текстът нечетлив.
DAS ORIGINAL DES PROTOKOLLS VOM Х KONGRESS
DER BULGARISCHEN SOZIALDE МО KRAT ISCHEN
А R В Е 1Т Е R Р А R Т Е 1 1N R U S S Е 1903

М. О v t s с h а r о wа

Zusammenfassung

Verfasserin verбfftntlicht das einzige Ы~ jetzt bekannte handschriftliche

Protokoll des histori1cben Х Kongresses der BSDAP in Russe 1903. Zum
Unterschied zu den im „Rabotnitscheski westnik" („Arbeiterzeitung") ge-
druckten Protokollen des Kongresses ist diese Originalaufzeichnung der ach-
ten Sitzung viel ausfuhrlicher und vollstandiger. f)je Fragen der Abendpar-
teischulen auf den Dбrfern, der Verstarkung der atheistischen Propaganda
der Rolle dt r sozialistisch gesinnteп Lehrer auf dem Dorf u. а., welche auf
dem Kongress deba ttiert wurden, sind fur die Untersuchungen uber diese
Periode von Interesse.
Das erhaltene Original ist von Anton Christov geschrieben. Er war Ver-
treter der Parteiorganisation von Targowischte, einer der ersten Sozialisten
der Stadt und wurde bei dem Kongress zu einem der SekreHlre gewahlt.
Die Veroffentlichung dieses wichtigen Dokumentes ist unzweifelbaft ein
Bt:itrag zur Kenntnis der IO!.mpfe der Partei gegen den Reformismus und
Opportunismus.
 И ЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕ"1 - РУС Е
MITTEILUNGEN DES VOLKSMUSE UJl\S - RUSS E
КНИГА (BUCH) 11, 1966

ТЕРЦИЕРНА БОЗАЙНА ФАУНА В РУСЕНСКО

МИХАИЛ ХАЛВАДЖИЕВ

!. УВОД

В нашата страна системно изследване на фосилната бозайна фауна

е започнало от преди шестдесет години от П. Бакалов. Неговите изслед­
вания обхващат предимно южните, западните и северозападните райони
на страната. Проучвения в това отношение в Североизточна България не
са правени, като изключим описаните от П. Бакалов и Ив. Николов слу­
чайни находки от Zygolophodon borsoni Hays 1834 и Zygolophodon borsoni
Cuvier от с. Пейчиново, Anancus arvernensis Croizet et lobert от с. Бо­
с илковци, Острица , Широково и гр. Бяла.
В последните петнадесет години поради засилено строителство и тър­
сене на н11ви кариери за пясък и чакъл стана възможно на м ного места
в Русенско да се открият останки от фосилни бозайници, някои от които
се оказаха неизвестни досега в европейската литература.
Досега от направените проучвания в Русенско са открити останки от
18 вида фос илни бозайници, палеонтоложкото описание на които ще се
извърши в два отделни труда - т ерциерни и кватернерни бозайници. Това
са фосилни видове, които се среща т в седиментите на плиоцена и плей·
стоцена.

Палеонтоложките материали са събирани в продължение на 12 годи­

ни успоредно с разработване на пясъчните кариери. Това даде възмож­
ност да се установи точното място, откъдето произхожда фауната, и да
се установи точният разрез както на плиоцена, така и на плейстоцена в
Русенския край. По цялостта на тяхното запазване някои са уникални за
страната. Палеонтоложкият материал се съхранява понас тоящем в сбир­
ката на М. Ха.11ваджиев в Пето средно училище - Русе и в отдел „При­
родонаучен" при Окръжния народе н музей- Русе.

11. СТРАТИГРАФСКИ БЕЛЕЖК И

В Русенско са открити значителен брой кариери за пясък и чакъл.

Тяхното разработване и намерената фосилна бозайна фауна ни дава въз·
можност да установим литоложкия профил, дебелината и характеристи­
ката на плиоцена и плейстоцена в този край. Разработването на кариери-

.191
 K apt:rllftrll
j о

/SOC~O~Цll
лeuчvJro
/\

Фиr. 1. Скица на находищата на фосипна бозаllна фауна в Русе11ско и профилни линии

Профил 1- 1-Караманово, Боt11.11ковци, Пеllчиново ; профил 11-1 1 -Пирrоао, Тръстен11к, Оtтрица ;
nроф11л 111-Ш-Ннколово, Хота11uа, Юделник
Flg. 1. Kartensklzze der Bezirkes Russe mit den Fundorten fossller Saugetleгe und
den Profillioien,
Prolll 1-1-Karamano\\'O, Peltsthlnowo: Profil 11- 11- PirgO\\'O, Trastenlk, Ostrllza ; Prolll
Вossl1kowzl,
111-111-Nlkolowo, Choranza, Judelnlk

те на някои места стига до 8 - 10- 12 метра, което е достатъчно да

определи мощта на плейстоцена, но не и цялата мощ на ленанта, който
е значително по·дебел от разкрита та досега част от него.
Разглrждането на отделните кариери ще се извърш и в три линейни
посоки (фиr. 1) с оглед да се прос леди изменението и дебелината не пли·
оценените и плейстоценските седименти.
Профил 1-1' - по посока на селата Караманово, Босилковци, Пей·
чиново {фиг. 2).

192
 <»

3
'<
"'„»
...

~
<>
l<орамонооо босuл11оЬиv flet1t1t1нo~ , Лирго~о Тръсrе1'и11 (Jcrpuцo lfu11Qno60 )(оrонио Юделни11

Ja'
....
~
~ !f
r т
'/,//;
'lд~ _.
" ..... "r т

/
(,, / •
~1
~
1,, ; , r·1
//1
~
, //lg~
~
.·т
~:/"~}
Т' 1'' ;.1;1··
/J,
.... Т' 1""
"1.. "/ ~ ··1 /~ _:..1„ "
, ., f

·~ ~/
.„. ~!Z:Щ~
~..~.$
:
,. : ;.:. • : : 12 41 .... 1 1

.•.• ·1
~
. --r~
~/ ·~-
/ 1

~ , ~ ,~
J '/.
/ /,

~ "'У~:' . ' \ j 1~1

"''hf~!J !:s·I '/ /,
~:rf ~-.; ._ '!
/
~ /,
~:
... 1

\ос
'1 r

s·4':„ !„ j,, \ ::;,_-,- ! /1/

\.~~ч
lч . . .. \ ~·~~ / /

F§l ....... :: '"" : ,

rl .
!''-·:-•
651 ~· 11
~ vV'-
/,, /

·~
1

Vvv --= .:.1'·

,, "J. 1~1 2 k'lJJ 1;· . J, о
,,1 1•
' .~~ : . 06[ - -

[ZJ. о. IZ}.Б „ ш. 1:--·.•

...
r .- ,4. ....

Фит. 2. Геоложки лрофипи на лп иоuена и nпеЯстоuена в Русенско

1- почвен слой : 2- льос ; 3 - к1рбоsнран льос ; 4 - чакъ.11 с пясък; 5 - ч1къ.11; 6 - пясък с омасляване ; 7 - снтноэър11ест пясък ;
8 - r1ясък с коси прослоАки от . rАнна " •1зкъл ; 9 - r.11ина с пясък; 10 - r.11нна; 11 - място на находката

Fig. 2. Geologische Proflle des Plloz!in und Plelstoz!io lm Bezlrk Russe

- oberste Bodeпschl cht ; 2 - Loss; 3 - karЬoпls!erter Loss; 4 - Кies uпd Saпd; 5 - К!еs; 6 - verбlter Saod : 7 - fe!пkбrn!ger Sвпd ;
8 - Sand rnlt gene!gten ZwlscltenscЫchten aus Топ und КJes ; 9 - sandtier Топ; 10 - Топ; 11 - Fuode

_,
~
 Караманов о - пясъчната кариера се намира в местността „Дър­
варски път", югоизточно от селото.
Основата на разкритата кариера е пла(;Т от сива глина, който про­
дължава надолу.
Над глината има пласт от ситен бял пясък, дебел 0,6 м.
Над него е разположен пласт от чакъл с дебелина 1 м. Следва тъ­
нък · пласт от ситен пясък, дебел 0,4 м. В този пласт е намерена максила
с М 2 и М8 sin. et dext. (млечни зъби), част от бивник от Апапсus arver-
neпsis Croizetet Jobert и М 2 dext. от Zygolopodoп borsoпi Hays.
Над този пласт следва силно карбонизиран льос от меки варовикови
ядки. Дебелината му е един метър.
На повърхността е почвеният слой - 0,4 м.
Бо с илков ци - кариерата се намира на един километър източно
от селото, в местността „
Чанталъка".
Най отдолу е разкрит пласт от глина (продължава надолу).
Върху него е разположен пласт от ситен пясък, оцветен в охра с
пясъчникови конкреции и пясъчни кукли. Мощта н а пласта е 8 м. В най­
горната част на този пласт са намерени три мандибули от Dicerorhiпus
schleiermacheri Kaup 1832 и хумерус от същия вид.
Следва чакълест пласт от заоблени частици, примесен със ситен
пясък. Дебелината на чакълестия пласт е 0,5 м.
Над него се намира пласт от ситен пясък, оцветен в силна охра, с
много фосилни остатъци. Тук именно е открита една от ценните за ця­
лата страна находки от Zygolophodoп borsoпi Hays 1834, състояща се от
цяла, много масивна мандибула с М 3 siп. et dext., с малък бивник на сим­
физата (неизвестна досега находка в европейската литература), по-голя­
мата част от черепа, М 3 sin., много масивен humerus, идеално запазен също
масивен atlas, femur dext., част от тазовата кост, част от бивник, гръбнач­
ни прешлени и части от ребравсе от един и същ индивид. В същия пласт
са намерени два femur'a siп. et dext. от Aпancus arverпensis Croizet et
Jobert (най-големите досега в страната), три Femur'a от същия вид, но
от раз11ични по големина индивиди, две тибии от по-малъr< индивид, чифт
бивници sin. et dext. arvernensis Croizet et Jobert, части от
от Апапсus
три тазови кости, М 2 sin от Aпancus arvernensis Croizet et Jobert, М 2 siп.
от Zygolophodoп borsoni Hays и много фрагменти от ребра и кости. При
този пласт косо преминава ивица от чер омаслен пясък. Дебелината на
този пласт е 2 метра.
Върху ситния пясък е отложен пласт от едрозърнест чакъл с 1-2 см
в диаметър частици, раз11ично оцветени. Чакълът е примесен със ситен
пясък, оцветен охра. Дебелината на пласта е един метър. В основата на
пластг е извадена цяла мандибула от Archidiskodoп meridioпalis Nesti с
М 3 sin. et dext., масивен радиус, част от мандибула от Mammutus sp. ,
лява половина от мандибула от Cervus elaphus Liпnaeus 1758, две поло­
винки от мандибули от Capreolнs capreolus Gray 1821.
След чакълестия пласт следва льос с дебелина един метър, оцве­
тен охра.

Най-отгоре е почвеният слой с дебели на 0,30 м.

n ей чин о в о -
пясъчната кариера се намира на един киломе­
тър източно от селото, в нивите. От няколко години кариерата не с~ екс­
плоатира.
 В долната част на кариерата е разкрит пласт с дебелина 2,5 м от
чисти, ситнозърнести пясъци, пластово оцветени по-силно или по-слабо в
охра. Пластът продължава надолу. В него П . Бакалов е открил останки
от Zygolophodon borsoni Hays 1834 и Zygolophodon tapiroides Cuvier.
Върху ситния пясък следва пласт от чакъл и пясък. Чакълестите
частици са различно оцветени и заоблени. Пластът е дебел 1,5 м .
След него слс:два пласт от льос, дебел 1,3 м, силно карбонизиран от
дребни, бели, варовикови ядки.
На повърхността се намира 0,3 м почвен слой.
Профил 1!-11' в посоr<а на селата Пиргово, Тръстеник, Острица
(фиr. 2).
П и р го в о - кариерата се намира в южния край на селото, В.'!ЯВО
от шосето за с. Мечка.
Най-долният пласт от разкритата кариера е глина, примесена със
ситен пясък. Глината е оцветена светло жълтокафяво. Пластът продъл­
жава надолу.
Над глинестия пласт е утаен чакъл, силно примесен с пясък-0,5 м.
Върху чакъла се намира пласт от ситен пясък, оцветен охра, с де­
белина 0,8 м.
В него са намерени две бедрени кости - лява и дясна, - де­
сет гръбначни прешлена, част от тазова кост и част от бивник от Anan-
cus arvernensis Croizetet Jobert от един и същ индивид.
Над пясъчния пласт е разположен льос, който в долната си част е
карбонизиран. Дебелината му е 2 .м.
На повърхността е почвеният слой с деб елина 0,5 м.
Тръс т е ни к - кариерата се намира североизточно от селото, в
местността • Сазантията".
В най-ниската част на кариерата се намира пласт от сивокафява
глина. П ластът е разкрит на дълбочин а 1 м - продължава надолу.
Върху него е утаен пласт от чакъл със заоблени, различно оцветени
кварцови частици. Дебелината на пласта е 0,5 м.
Над чакълестия пласт се ю1мира ситен, жълторъждиво оцветен nя ·
сък с дебелина 1 м. В основата на този пласт е намерена цяла ман ди­
була със запазени М 3 sen. et dext„ част от максилата с М3
dext„ двата
бивника, ляв и десен, с дължина 1600 мм от Anancus arvernensis Croizet
et Jobert.
След него следва пласт, дебел 2 м, от ситен пясък, пластово оцве ­
тен от по-тъмни ръждивокафяви оцветявания.
Върху него е разп оложен льосовият пласт с дебелина 2,8 м, с бели
мицеловидни ивици и повлекла от варовиково вещество, в основата си
примесен с едър пясък.

На повърхността е почвеният слой, дебел 0,4 м.

О стри ц а - кариерата се намира на 500 м за па дно от се.11ото, в
местността "Кулабаир " . В основата на кариерата е разкрит пласт от дре ­
бен чакъл, примесен с пясък, от който е разкрит 3 м и продължава на­
долу 8 м. Чакълестите частички са заоблени, оцветени ръждивокафяво
и са с диаметър 1- 1,5 см. В най-горната част на този пласт е намере на
част от мандибула с Р 2 и Р 8 от Hipparion mediterraneum Gervais 1849 и
М2 dext. от Trilophodon (Choerolopl10don) pentelicus Gaudry & Lartet 1856,
)859, 1862.

195
 Над чакълесто- nясъчния плас т следва nласт от много ситнозърнест
пясък, оцветен светлоохра. Дебелината на този пласт е 1,8 м. В осно·
вата му е извадена една от най-големите и най·запазени находки в стра·
вата от A11ancнs arverпeпsis Croizet et Jobert, с ъ стояща се от мандибу­
ла с М 2 и М 3 sin. et dext., част от черепа (маr<силата с nалатинума) с
М 2 и мз siп. et dext., os sphenoides, двата бивника, три ребра, част от
trochlea humeri и част от черепа с типи чните за него хоани.
Върху пясъчния е утаен глинест пласт, оцветен сивокафяво, приме­
сен с пясък, дебел 0,4 м.
Над глинестия се намира чакълест пла ст от заоблени кварцови зър­
на, различно оцветени - сиво, кафяво, ръждивокафяво, дебел 2 м. Из
него се срещат косо разположен и прослойки от глина и пясък.
След н е го следва три м етра пласт от льос, кафявочервено оцветен,
който в ос новата си е примесен със заоблени чакълести частици.
Върху него се намира също пласт от льос, силно карбонизиран от
варовикови бели повлекла и бели меки вар овикови ядки. Деб ~линат а му
е 0,8 м.
Най-отгоре е почвеният с.11 ой с дебел ина 0,3 м.
Профил Ilf- lll' в посока на селата Николово, Хотанца, Юделник
(фи г. 2).
Ни кол о в о - кариерата се намира в северния край на квартал
„Гагаля " .
Най-отдолу е разкрит пласт от сите н пясък. В най-ниската част на
пласта е откри та мандибула от Dicerorhiпus mercii Jiiger, М 2 siп. от Zygo-
lophodon bozsoni Hays, част от долна, лява получелюст с M8sin. от Anaп­
cus arverп ensis Croizet et Jobert М 3 sin. от Aпancus arverпensis Croizet et
Jobert. Пластът продължава надолу.
След това следва пласт от дребен чакъл със заоблени ча1<ълести
частици, примесен с пясък. Дебелината му е 1,5 м.
Над него им а глинест пласт с деб елина 0,6 м от жълтокафява гли­
на, смесена с пясък.
Над него е раз положен пласт от чакъл и пясък с тънки, косо раз­
положени про сло йки от глина и пясък. Прослойките са леко споени и
са ронливи.

Дебелината на пласта е 1,5 м. В него са намерени зъби от Mammu-

tus primigenius Blumenbach, кътник от Archidiskodon meridionalis Nesti,
рог от CapreoJus capreoJus Gray.
След чакълесто-пясъчни я пласт е утаен тънък чакълест пласт, сил­
но втвърден, с·ьс здрава варовикова спойка. Дебелин а 0,2 м.
Отгоре следва еднометров пласт от силно карбонизиран льос с бели
варовиков и ядки и повлекла. В долния си край преминава в чакълеста
маса от заоблен и чакълести частици.
Най-отгоре е почвеният слой, дебел 0,4 м.
Х от а н ц а - кариерата се намира източ но от селото, в ме стността
„Кл а денцит е".
В основата на разкритата част от кари tрата е утаен пласт от ситно­
зърн е ст пясък, оцветен жълтокафя во . Деб елин ата на пласта е 2 м. В
него е намерен М 3 dext. от Anancus arverneпsis Croizet et Jobert.
Над него се намира глинест пласт, примесе:н със ситен пясък. Де­
бел ина 2 м.

196
 Върху глинесто-пясъчния пласт се намира 4 м льос, оцветен нер е-
миденочервен о.
На повърхността е орницата - 0,6 м.
Ю де л ни к - кариерата е в югозападния край на селото.
Най-нис1<ият пласт е от ситнозърнест пяс ък, с дебелина 3 м.
Над него се намира пласт от глина, примесен с пясъ~<. Дебелината
му е 1,6 м. В горната част на този пл ас т е намерен рог от Cervus
elaphus Linпaeus 1758.
След него следва пласт от льос, дебел 4,5.
Върху него има също льосов пласт, но силно карбонизиран от бели
в~~ровикови ядки и повлекла, които му придават бял цвят. Този пласт е
деб~л 0,9 м.
Отгоре е почвеният слой с дебелина 0,6 м.
Проучването на плиоцена и плейстоцена и боэайната фауна, разпро­
странена в тях, в изследвания район се улесни от единичните и общи
профили. Тези три пос о ки на общи профили дават пълна характеристика
на плиоцена и плеiiстоцена в Русенския 1<рай, обусловена и уточнена от
мощта на пластовете и намерен ите фосили. Ст. Бончев, П. Бакалов и Е.
Бончев определят тези седименти като плиоценски-левантийски и плейсто­
ценски. Д. Яранов в студията си „ Тектоника на Българияч ги дава също
nлиоцеис1щ и плейстоценски, но с по-голяма дебелина. Не навсякъде де ­
белината им е еднаква. По-дебели са плиоценските седименти, or които
в посочените профили е разкрит горният плиоцен-левантът.
Леuантийските седименти са предимно от ситнозърнести пясъци
ръждивокафяво, охра или сиво оцветени, примесени от по·тънки чакъле ­
сто-пясъчни и глинесто-пясъчни пластове. Левантът е по-мощен, откол­
кото е разкрит, стигащ някъде от 8 до 10 м.
Пл ~ йстоценът се изгражда обикновено от чакълесто -пясъчни пла­
стове с различно оцветени и заоблени чакъ11ести частици, като пµи гра­
ницата с холоцена завършва с чакълесто-ль осо ви образувания.
В посока и на трите профилни линии от север на юг - от р. Дунав
към вътрешността левантът потъва, а плейстоценските пластове се уде­
белнват.
В посока запад-изток потъването на леванта и удебеляването на
пл ейс тоцена значително се увеличават.
Стратиграфското проучване на този край, намерените обилни остан­
ки or фосилна бозайна фауна, 1<акто и профилите на разкритите пласто­
ве довеждат до следните изводи :
1. Няма ясно изразе на граница между плиоцена и плейстоцена и ако
не са фосилните н аходки, трудно може да се определи тази граница.
2.
Кредният басейн в този край е продължил на отделни места
б ез прекъсване през терциера и началото на плейстоцена.
З.• Някои видове; като Dicerorhinus schleiermacheri Kaup и Zygolopho-
don borsoпi Hays, са живели по-къс но, отколкото посоченото време в
литературата и в нач ал ото на плеисrоцена.
4. Изчезването на Anaпcus arverneпsis Croizet et Jobert е станало:с
дегенерация. 1

1 Извадените челюсти от по-дол11ите пластове са· едри, масивни и колкото по-плитко

ги намираме, стават по-малки.

197
 III. П АЛЕОНТОЛОЖКО ОПИСАНИЕ НА ВИДОВЕТЕ

РАЗРЕД UNGU L АТ А
ПОДРАЗРЕД Р Е R 1S S О D А СТ У L А

Семейство Rhinо с е rо t id а е
Подсемейство Di се r о r hi ni nа е

Род Dicerorhinus Gloger, 1841 (=Ceratorhinus Gray, 1867)

Dicerorhinus schleiermacheri К а u р, 1832 Та б л. 1, фиг. 1 и 2
1862. Rhinoceros schleiermacheri; К а u р, S. 1, Taf. 5; Taf. 1О, Fig.
1873. Rhinoceros schleiermacheri; G а u d r у, р. 23-28, pl. IV, fig. 1, 8.
1905. Rhinoceros schleiermacheri; П а а ло в а, стр. 133, табл. III,
рис. 1- 7.
1924 .. Dicerorhinus orientalis; Ringstrбm, S. 5, Taf. 1, Fig. 4, Ttxtfig
1, 2, 3.
1939. Rhinoceros (Ceratorhinus) Schleiermacheri; Бакалов, стр. 82
табл. 1-П.
1962. Dicerorhinus schleiermacheri; Бакалов и И в. Н и кол о в
стр. 27, табл. IX, фиг. 1 ; табл . Х, фиг. 1 и 2.
1962. Dicerorhinus schleiermacheri; Н и к о л о в, стр. 189, табл. 11, фиг.
1, 2; табл . III, фиг. 1.
1965. Dicerorhinus schleiermacheri; Ни кол о в, стр. 229, табл, II,
фиг. 1 ; табл. Ш, фиг. 1 ; табл. IV, фиг. 1 и 2.
. От тоэи вид е н:.мерена лява мандибула с Р 2 -М 3 sin., отчупtна при
симфиэата. Липсва ramus mandibulae над foramen mandibulae. Под Р2 ман·
дибулата е висока 75 мм, под М 1 - 90 мм и эад М 3 - 90 мм. Дължина­
та на запазената част от мандибулата е 400 мм. Зъбният ред е запазен,
с изключение М 2 (изгубен nри изваждането)- на снимката е реставриран.
Общата дължина на зъбния ред от Р2 до М 3 sin е 255 мм. Зъбите са,
слабо изтрити. Последният кътен эъб М 3 sin. не е засегнат от дъвкане­
то hypolophid'ът е малко диагонален на короната на зъба, а metalophid'ът
е перпендикулярен. Металофидът на Р 3 sin. в средата е слабо надебелен.
Устройството на зъбите е едно и също и съществено не се отличава
от тези, намерени в селата Пролеша, Храбърско, Алдомировци, описани
от Бакалов и Ив. Ниr<олов (1962), от теэи, намерени в Попица и Бяла
Слатина, описани от Ив. Николов (J 965), а също и от Ананьева по М.
Павлова (52), дадени като зъби от Dicerorhinus schleiermacheri Kaup. Опи­
саните зъби не се отличават no размери от посочените в сравнителната
таблица(вж. таблицата на стр. 199).
На х оди щ е : Пясъчната кариера в местността „Чанталъка" - Бо­
силковци.
Ни в о: Горен плиоцен (левант).
Сб. на М. Халваджиев № 26 в Пето средно училище - Русе.

РАЗРЕД Р R О В О S С 1D Е А
ПОДРАЗДЕЛ МА S ТО D О N ТО 1D Е А

Семейство М а s tо d о ntid а е
Подсемей ство Z у g о 1о р h о d о n t i n а е
1 Всички публикувани материали ще бъдат предадени на Природонаучния музея, къ­
дето ще бъдат изложени.

198
 Сравнителна таблица на зъби от долни •iелюсти на l>icerorhinиs schlelerтacheri

„ "'· „
Р, Ра Р. ft\. м.
- --
„
:: n ~ „
„
:: „ :: !! „ „
:: „
; ;;;
Н8ХОАИЩ8
= ~
:: :: ::
= :: ::
= ::
ЭЕ
:а
а.

~
„"'
ц
""=
· ~
ЭЕ
:х
ц
::
а.

~
ЭЕ
:а
"'
а.

~
„~ =
""=
а
ЭЕ
~
=
"""'
ц ц ц ц

=
Храбърско 31,0 19,0 41,0 43,0 27,0 32,0 49,0 36,0 57,0 36,0 54,0 35,0
Пролеша - -
36,0 40,0 26,0 28,0 - - - - - -
Пролеша
Поnица
- -
38,0
31,0 17,0 38,0
42,0
41.5
25,0
24,0
29,0
28,0
45,0 - 52,0 33,0 52,0 32,0
45,0 32,0 49,0 31,0 53,0 30,0
Бяла Слатина - - - - 39,0 32,5 42,0 36,0 50,5 36,0 51,0 35,0
Бяла Слатина - - 40,0 25,0 42,5 28,0 49,0 30,0 54,0 34,0 - -
Болшевик 31,0 22,0 43,0 32,0 46,0 36,0 - - - - - -
Босилковци 29,5 18,2 35,О 25,0 39,5 27,0 47,5 31,5 - - 50,0 31,0

Род Zygolophodon V а с е k, 1877

Zygolophodon borsoni На у s, 1854
Та б л. 11, III, IV., фиг. 1 и 2
1877. Zygolophodon (Mastodon) Вorsoni; V а с~ k, S. 6, Taf. VI, Fig. 1-5.
1911. Mastodon borsoni; Бакалов, стр. 27, табл. IX, фиг. 1, 2. .
1921. Mastodon borsoni; Бакалов, стр. 17, табл. ХП, фиг. 1.
1936. Mastodon borsoni; В а k а I о v, S. 77, Taf. V, Fig. 1, 2.
1936. Z ygolophodon borsoni; О s Ь о r n, р. 207, fig. 149-153.
1939. Mastodon borsoni; В а k а 1 о v, S. 84, Taf. 111, Fig. 1 ; Taf. IV,
Fig. 1; Taf. V, Fig. 1, 2.
1940. Mastodon borsoni; Б а кал о в, стр. 1, табл. 1, фиг. 1 ; табл. 11,
фиг. 1; табл. 111, фиг. 1, 2.
1960. Mastodon borsoni ; Ни к о л о в, стр. 305, табл. VП, фиг. 1.
1962. Zygolophodon borsoni; Бакалов и Ив. Николов, стр. 107,
табл. LIII, фиг. 1, la; табл. LIV - LVII. ·
1965. Zygolophodon borsoni; Ни кол о в, стр. 233, табл. V; табл. VI,
фиг. 1, 2; табл. VII, фиг. 1, 2.
1. От този вид е намерен кътен зъб М 2 sin. (табл. 11, фиг. 1 и 2).
Зъбъ-r е съставен от три гребена и много слабо развит заден тало~; В
предната си част е по-тесен, отколкото в задната. И трите гребена са
засегнати и изтрити от дъвкането, като силно са засегнати външните
хълмове на гребените. Гребените са слабо косо разположени спрямо
главната ос на зъба.
На първия гребен вътрешният хълм е слабо отчупен при изважда­
нето, а външният хълм е изтрит до основата от дъвкането.
Вторият гр1 бен е засегнат от дъвкането. На вътрешния двоен хълм
е разкрит дентинът, а външният хълм е изтрит почти до основата. .
Третият гребен е най-слабо заеегнат от дъвкан ето. Вътреш ният му
хълм не е засегнат от дъвкан ето, а външният е изтрит наполовина от
височината му.
Долините (и от външната, и от вътрешната страна) са дълбоки и
свободни. Преден талон липсва, задният е много слабо развит и има
сл tди от допира си с М 8 sin.

·199
 Размери на зъба (в мм)
Дължина на зъба 112,О
Ширина на първия гребен при основата 71,0
Ширина на втория гребен при основата 87,0
Ширина на третия гребен при основата 90,0
Ширина на задния талон при основата 50,0
Височина при вътрешната страна на тре-
тия гребен 56,0
Дебелина на емайла 5 мм

Находи щ е : с. Николово, кариерата северно от квартал „Гагаля ".

Ни в о: Горtн плиоцен (левант).
Сб. на М. Халваджиев № 51 в Пето средно училище - Русе.
2.
Долен кът е н зъб М 2 dext. (табл. III, фиг. 1 и 2). Кътникът е
малък И се състои от три гребена, без преден и заден талон. Зъбът е
силно засегнат от дъвкането и много изтрит.
Първият и вторият гребен са толкова изтрити, че дентинът им обра­
зува обща повърхност.
На третия гребен е изтрит върхът на вътрешния хълм, разкрит е
дентинът, а външният хълм е изтрит почти до основата. Външните устия
на долините са били затворени от брадавици, но и те са изтрити в про­
цеса на дъ\jкането. Предната част на зъба е · по-широка от задната.

Размери на зъба (в мм)

Дължина на зъба 85,0
Ширина на първия гребен при основата 71,0
Ширина на втория гребен при основата 70,0
Ширина на третия гребен при основата 63,0
Дебелина на емайла - 3 мм

Находище: Караманово - пясъчната кариера в местността „Дървар-

ски път•.
Ни в о : Горен плиоцен (левант).
В сб. на М. Халваджиев № 52 в Пето средно училище - Русе.
3. Долен кътен з ъ 6 М 2 sin. (табл. IV, стр. 1 и 2).Зъбът се състои
от три гребена и много слабо развит заден талон. Гребените са перпенди­
кулярни на главната ос на зъба.
Първият и вторият гребен имат двойни вътрешни и единични вън­
шни хълмове. И двата гребена са засегнати от дъвкането.
На първия гребен от дъв1<ането е разкрит дентинът и на двата хълма,
повечето на външния.
На втория гребен е разкрит дентинът само на външния хълм.
На третия гребен дъвкането е засегнало само емайла. Долините от
външната страна в основата са заградени с яка, а от вътрешната страна
са свободни.

Размер и на зъб а (в мм)

Дължина на зъба 91,0
Ширина на първия гребен при основата 68,0
Ширина на втория гребен при основата 71,0
Ширина на третия гребен при основата 72,0

200
 Ш11рина на третия rребен при върха 42,0
Дебелина · на емаЯ11а - 3 мм

Находище: Босилковци, пясъчната кариера в местността „ Чан­

талъка ".
Ни в о: Горен плиоцен (левант).
Сб. на М. Халваджиев No 8 в Пето средно училище - Русе.

Семейс тво Т е t r а 1о р h о d о n t i d а е
ПодсемеЯство А п а п с iоае

Род Anancus А у m а r d, 1855

Anancus arvernensis Croizet et Jobert, 1828.
1828. Mastodo11 arverneosis; Croizet et Jobert, р. 133, pl. 1, fig. 1-6;
pl. 11, fig. 6- 7.
1862. Mastodon arverneш.is; К а ll р, S. 19, Taf. VI, Fig. 5, 6.
1911. Mastodon arvernensis; Ба кал о в, стр. 2, табл. 1, фиг. 22, табл.
V, фиг. 1, 2.
1921. Mastodon arvernensis; Бака по в, стр. 2, табл. 1, фиг. 1-4 ;
табл. 111, фиr. 1 ; табл. IV, фиг. 1 ; табл. Vll, фиг. 1.
1932. Mastodon arverne11sis; Бакалов, стр. 313, табл. 1, фиг. 1;
табл. П, фиг. 1.
1·936. Ana1'cus arvemensis; О s Ь о r n, р . 632, fig. 596, 601, 602.
1958. Mastodoп (Di!=Junodon) arvernensis; Бакал ов, стр. 139, табл. 1, 11.
1960. Mastodon (Dibunodon) arvernensis ; Николов, стр. 305, табл. VIII,
фиг. 1.
1962. Anancus arverпensis ; Бакалов и И в. Ни 1< о лов, стр. 126,
табл. LXIX, фиг. 1 ; табл. LXXlll, фиr. 1-2; до табл. LXXX.
1962. Anancus arvernensis ; Николов, стр. 195, табл. VI - XI.
1965. Anaпcus arvernensis; Николов, стр. 236, табл. VII - IX.
1. До n на челюст с М 2 sin. et dext. (табл. V, фиr. 1 и 2). Челюст­
та е цяnа. При изваждането са разрушени двата клона на ramus mandibu-
lae (на снимката от foramen mandibulae нагоре са реставрирани). Чеnюстта
е от възрастен индивид, но е ниска, къса и с широк отвор на ramus
mandibulae при processus articularis. От вторите молари са запазени само
алвеолите.

М 2 sin. et dext. са напълно запазени и се състоят от по четири гре ­

бена, преден и заден добре развити талони. М 8 - разрушени при изваж­
дан ето. Първите гребени са силно засегнати от д1' вкането. Разкри та е
част от дентина. Вторите и третите гребени са по-слабо засегнати от
дъв1<ането, а четвъртите гребени и задните талони са излезли вече от
челюстите. -
Предният талон е част от емайла на външния главен хъnм на М 2
sin. са частично разрушени при изваждането на челюстта.
Предните талон и се състоят от по два хълма и две брадавици,
плътно прилепнали към първит е гребени, и са засегнати от дъвкането.
Първият, вторият и третият гребен и на двата зъба се състоят от
тройни вътрешни, двойни външни и единични междинни хълмове.
Четвъртите гребени се състоят от двойни вътрешни, външни, добре
развити и единични, слабо развити междинни хълмове.

201
 Задните талони са добре развити и се състоят от по два хълма и
една брадавица. Устията на долините между гребените са дълбоки и сво·
бодни. Свободни са устията между задните талони и четвъртите гребени.
Съществена друга разлика между М 2 sin. и М2 dext. няма.
Размери на челюстта (в мм)
Дължина на челюстта от симфиэата до ramus
maпdlbulae 520,0
Дължина на мандибулите 430,0
Височина на мандибулата при симфиэата 116,0
Височина на манаибулата при алвеолата ни М 1 128,0
Височина на иандибулата в края на М 2 114,0
НаЯ-голям1 шир11на ва ман,m~6улата е J 29,0
Височина на ramus maпdibulae 298,0
Дължина на симфнэата 57,0
Ширина на мандибулата при М2 от вътрешната
страна 1()2,0
Размер и на зъб и те (в мм)
М 2 slп М2 dext
Дължина на зъбите 135,0 133,0
Ширина на първия rре ~ен nри основата 59,0 60,0
Ширина на втория гребен при основата 63,0 64,0
Ширина на третия гребен при основата 70,0 72,0
Ширина на третия гребен при върха 36,0 38,0
Ширина на ч етвъртия гребен np11 основата 69,0 68,0
Ширина на четвъртия гребен при върха 21,0 23,0
Ширина на задния талон 36,0 36,0
НаЯ-голяма височина от външната страна
на втория гребен 54,0 53,0
Дебелина на емаАла от 4 до 6 мм

Находище: Божичен - пясъчната кариера до гарата.

Ни в о: Горен плиоцен (левант).
Сб. на М. Халв;~джиев № 53 при Пето средно училище - Русе.
2. Долна лява получелюст с М3 sin. (табл. VI., фиг. 1 и 2). Запазена
е част от лявата мандибула, счупена при симфизата, и ramus mandibulae.
Сравнена с описаната по-долу мандибула от с. Острица, тази е по-малка,
по-къса и по-н иска. От М 2 sin. е запазена само алвеолата. М3 sin. е на­
пълно запазен и се състои от шест гребена, преден и силно развит за·
ден талон. Предният талон, първият и втория r гребен са засегнати от
дъвкането, като външната половина на гребените е по-силно изтрита.
Останалите гребени и задният талон не са взели участие в дъвкането.
Предният талон се състои от троен, силно развит хълм, изтрит от
дъвкането.
Първият, вторият и третият гребен се състоят от двойни, главни
вътрешни и единични външни хълмове. Междинните хълмове са единични.
Четвъртият и петият гребен се състоят от тройни вътрешни, еди­
нични външни и междинни хълмове.
Шестият гребен е съставен от двоен вътрешен и от единичен вън­
шен и междинен хълмове.

202
 Задният тал он е от двое н добре ра .звит хълм. Не е бил разкрит от
челюстта.
Р а з м ери на че 11 ю с т та (в мм)
Дължина на запазената част от мандибулата 400,0
Височина на мандибулата в началото на М 2 sin. 145,0
Височина на манднбулата в началото на Мз sin. 150,0
Височина на мандибу.1ата в средата на Ms sin. 110,О
Н~~оляма ширина на мандибу.~ата в средата
на М3 145,0
Р а э мери на зъб а (в мм)
Дължин а на зъба 230,0
Ширина на предния талон 54,О
Ширина на предния гребен при основата 72,0
Ширина на втория гребе11 при основата 74,0
Ширина на втория гребен при върха 42,0
Ширина на третия гребен при основата 78,0
Ширина на третия гребен пр11 върха 35,0
Ширина на четвърт11я гребен при основата 79,0
Ширина на четвъртия гребен при върха 28,0
Ширина на петия гребен при основата 73,0
Ширина на петия гребен при върха 26,0
Ш11rина 11а шестия гребен при основата 63,{)
Ширина на шестия гребен при върха 20,0
Ширина на задния талон 38,О
Най-го.1яма височина при третия гребен 66,0
Дебелината на емайла е от 5 до 7 мм

Находище: Николово-пясъчната кариера на север от квартал

Гага ля.
Ни в о: Горен пл иоцен (левант).
Сб. на окр. нар. музей, отдел „Природонаучен" № 478.
3. Бедрен а кост (табл. VII, фиr. 1, 2). Намерена в лява бедрена
ко ст f emur siп. от по·дребен индивид в сравнение с н амерените в Пирrово.
При изваждането костта е леко спукана, без да липсват части от нея.
Бедрената глава caput femoris е напълно запазена и представлява
полусфера. Добре изразена и запазена е шийката collum feшori s. Trochan-
ter major е масивен и към каудалната страна заедно с trochaпter minor
оф ормя мяс тото на fossa trochaпterica . Тялото на бедрената кост е дъnrо
и гладко. Напречният И пререз е елипсовиден. На дистал ния край са за­
пазени и два'I'З. кондилуса - condylus lateralis и coпdylus medialis. Развити
и масивни са епикондилус ите, които в предната си част се с т е сняват и
оформ ят trochlea patellaris.
Размери на костта (в мм)
Дължина на бедрената кост 1004,0
Диаметър на бедрената глава 162,0
Най-голя ма ширина в проксималния край 358,0
Дължина на шийката 124,0
Напречен диаметър на бедреното тяло 133,0

203
 Разстояние между кондилусите 131,0
Разстояние между еnиконд1111усите 234,0
Междутрохантернап на дължина 312,0

Находище : Босилковци - .кариерата в местността Чанталъка". „

Ни в о: Горе н плиоцен (левант).
Сб. на М. Х алваджиев № 24 в Пето средно уqилище - Русе.
4. От този ин д и вид е намерена ця л а долн а челюст ( най-запа­
зената от всички намерени в страната досега), максила с М 2 + 3 sin. et dext.
двата бивника с много добре запазени върхове, тилната кост, две цели и
половинка от трето ребро, част от трохлеа хумери и qасти от черепа с
типиqните за н е го хоани.

Долната челюст (табл. VIII, фиг. 1 и 2) е масивна, равна в основата,

а в основата н а ramus mandibu\ae е извита почти под прав ъгъл. В пред­
ната външна страна се намират много добре за пазен и двата канала fora-
men mentale и canalis шandibuloiпcisivus. Foramen mentale се намира в
нач алото на симфизата, а canalis mandibuJoi11cisivus под вrория гребе н на
М 2 • Симфизата е напълно запазена, стесня ващо улейовидна, а отпред
слабо разширена. Ra111us 111andibulae в основата си са по-т ес ни, а при
condylus articularis се разширяват. Много добре с а запазени fогашеn 111an-
dibulae с елипсовидни отвори, хоризон талният диаметър на които е
27,0 мм, а вертикалният - 35,0 мм.
Долните кътни зъби М 2 sin. et dext. са нз1ълно запазени и се състоят
от по четири силно изтрити гр t бен:о, преден и заден талон. Външна та по ­
ловина на зъбите е силно изтрита и дентинът е дълбоко разкрит. М 2
sin. е по-силно и зтрит от М 2 dext.
Предният талон е почти и зтрит.
П ъ рвият, третият и четвъртият гребен на М 2 siп. се състоят от
двойни гл а вни вътрешни, от единични и двойни вътрешни и еди11ични
междинни хълмове. Вrорият гребен се с ъстои от един главен вътре­
шен, повърхностно разделен нn три, главен външен и единичен меж­
дин ен хълм.

Устията м ежду гребените са с по-дълбоки вътрешни и по-плитки

външни долини. Устията са свободни.
М 2 dext. по усrройство не се различава съществено от М~ sin. Външ­
ната му страна е силно абразира11а, а на ч етвъртия гребен на въ н шния
хълм има ясно изразен кариес.
Трети ят долен ляв кътник М3 sin. се с ·ьсrо и or шест гребена, преден
и заден талон. Не са напълно разкрити петият и шестият гребен и Зi!д­
ният талон. Предният талон, п ървият и външн ата по11овина на втория гре­
бен са слабо засегнати от дъвкането и дентинът не е разкрит.
· При 'I'ретия гребен средният хълм на вътрешната половина е по-го ­
лям и е р азположен малко по·н апред, откот<оrо на този п ри М 3 dext.
Четвъртият, петият и ше ст и я т гребен се състоят от двойни вътреш­
ни, единич ни външни 11 межщ1н н и хълмове. Задният талон с е състо и от
две малки брадавици, разположени в средата на зъба.
Третият долен десен кътник М 3 dext. се с ·ьстои от шест гребе н а и
добре развити преден и заден талон.
Първият, вторият и четвъртият гребен се състоят от главни двойни
вътрешни, двойни външни и единични междинни хълмове.

204
 Третият гребен е съставен от троен вътрешен хълм и от сложен от
няr<олко хълмчета външен хълм.
Петият и шестият гребен по устройство са ка1по при М 8 sin.
Задният талон е силно развит и се състои от голям дRоен хълм,
разположен зад главния външен хъ.~ш на шестия грt'бен.
Долините между гребените и на двата М 3 sin. et dext. са със стръмн и
склонове и свободни устия. Зъбният ред М 2 + 3 sin. et dext. има силно дъ­
говидна форма, вд.11ъбната навътре.
Размери на челюстта (в мм)
Дъткина на манд11бу.1ата от си~·физата
м ramus maпdibulae 630,0
Дъ.1ж11на иа манц11бущ1те 415,О
В11соч11на на манд11бу.1ата пр11 симфвзата 170,0
В11сочина на манд116улата о на•1а.~ото на М2 115,0
Висо•111на на манднбу.1ата о вача.1ото на М3 90,0
В11сочнва на мандибулата в края на Мз 120,0
Височина на ramus maпdibulae 350,О
Ш11р1ша на ramus maodibulae 285,0
Дължина на снмфиэата 125,0
Ширина на симфизата 60,О
Ширина на манд11булата при М 2 123,О
Ширина на мандибулата в края на М 3 230,0
Ши р1111а на челюстта wри кондилуrите 445,0
Шврина на ramus maпdibulac прн rorameп
mandibulae 305,0
НаА-го.1яма ширина на ма11д11булата 1 60,О

Разм е р и на зъб ите (в мм)

М2 sin. M 2dtxt. Мз sin. M3dext.
Дължина на зъ611те 140,О 138,0 192,0 200,0
Ш11р11на на nърв11я гребен при основата 59,0 59,0 75,0 74,0
Ш11рина на nъроия гр ебен при върха 48,0 47,0
Ширина на втор11я гребен при основата 70,О 64,5 86,0 78,0
Ширина н а втория гребе11 при върха 34,0 33,0
Шнрина 11<1 третип гребен np11 осноnата 73,О 74,0 83,0 81,0
Ширина на третия гребен np11 върха 28.0 30,О
Ширина на чето 1,ртия гребен np11 основата 74,5 73,5 82,0 81 ,0
Ш11р11на на четвъртия 1·ребен nри върха 25,0 27,0
Ш11ри11а 11а петня гребен при основата 69,0 71,0
Шир11на на пет11я гребен при tiъpxa 23,0 25,0
Ширина на шестия гребен пр11 основата 65,0 69,0
Ш11рш1а на 1uест1н1 гребен пр11 върха 20,0 23,0
Ширина на предния талон 57,0 58,0
На А-го.1яма 011со•111На при трет11я гребен 63,0 63,0
Ширина 11а задния талон 47,0 43,0 20,0
Дебелина на емаnла ОТ 5,0 ДО 5,5 ММ

Част о т чере па с М 2 и М" siп. et dext. (табл . IX, фиr. 1,2). Запазена е
максилата, по-голямата част от пал а1и1:1ума, горните кътни З'Ъби, м 2 +з
siп. et dext., foramen fa sciculi optici изцяло, os sphenoides, двата condylus
occipitalis, които затварят foramen occipitale шagnum, и част от pars Ьа-

205
silaris и pars nuchalis на squama occipitalis. В запазената част на черепа
се откриват лабиринти от хоани.
Вторите кътни зъби М 2 sin. et dext. са силно изтрити от вътрешната
страна. Дентинът на зъбите от вътрешната страна вследствие дъвкането
е по -дълбоко изтрит. Зъбите се състоят от по четири гребена, преден и
силно развит заден талон . М2 sin. е по-силно изтрит от М 2 dext., както
при долната челю ст.

Предният талон на М2 dext. е съст авен от няколко брадавици, плът­

но прилепнали към първия гребен .
Първият гребен се състои от единични главни вътрешни, външни и
междинни хълмове.

Вторият и третият гребен се състоят от двойн и вътрешни, двоен и

троен външен хълм и по един междинен единичен хъпм.
Четвъртият гребен е от единичен вътр ешен, троен външен и един
междинен хълм.
Задният талон е съставен от осем по-големи и по-малки хълма и е
плътно прилепнал до хълмовете на четвъртия гребен.
Вторият горен ля в кътник М 2 sin. по устройство не се разли чава от
десния М2 dext. както по устройство на гребените, така и на талоните .
Предният талон и част от предната половина на първи я гребен е отчупена.
Последните кътни зъби М 3 siп. et dext. се състоят от по пет гребе­
на, добре развити предни талони и силно развити з адн и талони, които
могат да се взема т за шести гр ебен.
Предният талон и п ървият гребен на М 3 sin. са слабо засегнати от
дъвкането. Предният талон е съставен от редица малки хълмове.
Първият гребен се състои от главен външен четворен, вътрешен
двоен и единичен междинен хълм.

Вторият, третият и четвъртият гребен се състоят от тройни външни,

двойни вътрешни и единични междинни хълмове.
Петият гребен (скрит в челюстта) се състои от външен двоен, вът­
решен троен и единичен междинен хъл м.

Задният талон е напълно скрит в челюстта, разв ит е силно и може

да се приеме за шести гребен.
Горният десен трети кътник М 3 dext. не се отлич ава по ус тройство
от М 3 sin. Хълмовете, изграждащи отделните гребе ни, са слабо наклонени
към основната ос на зъба. Пр едните склонове на гребените са по- стръм­
ни, а задните по-полегати.

Ра змер и на запазената част от черепа

Дължина на запазената от максимата 510,0

Дължи на на палатинума (на за 11азе1~ата част) 250,0
Най-голяма шнр11на на палат11нума в средата на мt 14ii,O
Шир11на на палатинума при foramen fasciculi optici 85,0
Ширина на папапsнума от в 1.ншната страна на м2 (най·
rо.~яма) 296,0
Ши рина на палатинума от оъ11ш11ата страна на мз 250,0
Диаметър на foramen fascicu\i optlci по посока на пэпатинума 135,0
Диаметър на foramen fasciculi optici, перпендикулярна на
папатинума 87,0

206
 Размери на зъб и те (в мм):
М2 sin. м2 dext. мз sin. мз dext.
Дължина на зъбите 125,0 129,0 100,0 190,О
Lllирина на предния талон 55,О 71,0 68,0
Lllирииа на първ11я rребен при основата 70,0 79,0 78,0
Lllиp11нa на първия rребен при върха 46,0 55,0
Lllирина на втория гребен 11ри основата 67,5 68,0 78,0 80,0
Ш11р11на на втория гребен при върха 33,0 34,0
Lllирина на трЕ'тия гребен при основата 74,0 75,0 84,0 83,0
Lllирина на тr стня гребен при върха 3;),0 34,0
LIJ11pинa на четвъртия гребен пр11 основата 75,0 78,0 83,0 83,0
Lllирива на четвъртия rре бев при върха 34,О 35,О
Lllирина на петия гребен при основата 76,0
Lllирина на петия rребен при върха 35,0 37,0
Lllирина на задния талон 46,0 47,0
НаА-голяма височина при втория гребен 62,0 62,0
Дебелина на емаАла от 4,5-5 4,5- 6 4,5- 6 4,5- 6
От същия индивид са запазени двата бивника, ляв и десен (табл. х.
фи г. 1, 2 и 3). От бивници те липсва само час'Г от основата, която е била в
алвеолитt. Бивниците са с характе рните долна (саблевидна) и странични
извивки. Долната извивка е дъга с голям радиус, а страничните образу­
ват двойна $-образна извивка. П ри върховете са широко отворt>ни. В ос­
новат а с и бивниците и мат леко надлъжно набраздяване · с 18 мм широки
бразди и 18 111111 полета, като постепенно това набраздяване изчезва на
разстояние 1000,0 мм от основата. Върховете са остри, изтрити косо, стра ­
нично обърнати навън. По страничните извивки на бивниците, когато
липсват върховете, мож е да се опрt>делят кой е ляв и кой е десен.

Раз м ер и на б и вни д и те (в мм)

1 sin. 1 dext.
Дължина на бивниците 2630,0 2580,0
Диаметър на бивниците на 500,0 мм от върха 83,0 80,0
Д11аметър на 1000,0 мм от върха 100,0 10 1 .О
Диаметър на 1500,0 мм от върха 112,0 107,0
Диаметър на 2000,0 мм от върха 114,0 114,0
Диаметър в основата при излизане от алвеолите 115,0 116,0
Н ап ре чното се чение на бивниците е почти кръг. Това са единстве ни­
те намерени в страната с напълно запазени върхове бивници от Anaпcus
a rverпeпsis Croizet et J obert.
Запазена е основата на тилната кост os occipitale (табл. XI, фиг. 1), с
цялата дясна и почти цялата лява част на parfes lateralis. Запазен а е и част
от squama occipitalis, forameп occipitale magпum и coпdylus occipitalis. Ба­
зиларната част на гредата на тилната кост в дясната част напълно за­
пазена, с размери 320,0 мм, а лявата - 240,О мм, Foramen occipitale magnum
е неправилен кръг с хоризонтален диаметър 80,0 мм и вертю<а ле н ди а­
метър 60,0 мм. Coпdylis occipitalis са елипсовидни, силно изпъкнали. За­
пазени са и двата дяла на мускулния израстък processus jugularis, насо ­
чен и надолу. Люспата е запазена отчасти с височина в дясната половина
от гредата нагоре 250,0 мм . От вътрешната стран а на люспата около

207
forameп occipitale magnt1m са запазени вдлъбнатите отпечатъци на мал­
кия и продълговатия мозък.
От същия индивид са намерени две цеди и подовинка от трето реб­
ро (табл. XI, фиг. 2). Цяло за пазено ребро от вида на coste sterпalis .
Реброто е масивно, липсва само cartilago costalis. Проксималният край
завършва с caput costae. Ребрената глава е с добре зап азена ставна по­
върхност, която с ясно о·~ертаната бразда е разделена на две половини .
Facies articнlaris cranialis caudalis. Няма ребрено надебе11ение. Шийката
t1
постепенно преминава в os costa1e. Надлъжната бразда обхваща двете
страни до ребрения ъгъл.

Размери на реброто (в мм)

Обща дължина на реброто без cartilago costalis 1320.О
Дължина на браздата 400,О
Размери на Caput costae 110 браздата 86,0
Ширина на реброто в мястото на ребрен11я ъгъл 110,0
Ширина на реброто в мястото на cartilago costalis 77,0
Ребро, запазено изцяло (табл. XI, фиг. В). От реброто липсва отча­
сти По-тънко е от описаното
facies articularis. по-горе. Добре са запа­
зени шийката и ребреното надебеление. Ребрената бразда е по-силно из­
разена на каудалната страна и продължава до средата на реброто.

Размери на реброто(в мм)

Обща дължина 11а реброто 12!0,О
Дължина на браздата 420,0
Ширина на реброто в мястото на ребрен11я ъгъл 44,0
Шир1ша на реброто при ребрения хрущя11 55,0
Ребро, наполовина запазено (табл. XI, фиг. С.). От реброто е запа ­
зена caput costae, co\lu111 costae, tttberculum costae до края на ребрената
бразда. Ребрената глава с браздата и ребреното надебеление са запазени.

Размер и на реброто (в мм)

ДЪ11жина на запазената част от реброто 550,0
Дмжина на браздата 350,0
Размери па caput costae по браздата 55,1)
Шир1ша на реброто в мястото на ребрения ъгъл 72,0
Н ах о д и ще с. Острица, на ри ерата в местността "Кулабаир".
Ни в о. Горен плиоцен (левант).
Сб. на М. Халваджиев № 13, 14, 16, 50, 1164 в Пето средно учи-
лище - Русе.
 ТАБЛИЦА TAFEL 1

1, 2 - Dicerorlzinus schleiermacheri Kaup. Долна nолучслюст с Р2 - М 3 sin. Сб. на

М11хаил Халвадж11ев, No 26, в V средно учиn11ще - Русе.х 1/ 4. Находище: пясъчната ка­
риера в местността .Чанта,1ъка•, с. Босилковuи, Русенско. Горен плиоцен -левант. Фото­
графии Е. Унджиян.

1, 2 - Dlcerorhinus sclzleiermaclzeri Kaup. Linker Uпterkiefer mit Р2 - М 3 • slп.

Sammlung v М. Cl1a\wadziev, Gymnaslum № 5, Russe. № 26. Х 1/4. Fundort: Sandgrube der
Gegend •Tschaпta \aka • bei dem Dorf Вossilko\vzi, Bezirk Russe. Oberes Pliozan - Levant.
Fotos von Е. Oundjian.

14. Музеяя - Русе

209
 ТАБЛИЦА 11 TAFEL 11

\ ~\
V.i.~
1„„ J1
t

1, 2- Zygolop. hodon borsoni Hays. Д011ен хьтен зъб М2 sin. Сбирката на Михаил
Халваджиев в V средно уч11лище - Русе, № 51. Х 3/4. Находище: с. Николова, Русенско,
пясъчната кариера северно от квартал Гаrаля. Горен плиоцен - левант

1, 2- Zygolopdodon borsoni Hays. Unterer Backenzahn (М 2 sln.). Sammlung von

М. Chalwadziev im Gymnasium № 5, Russe, № 51. Х 3/4. Fundort: Sandgrube bel dem
Dorf Nikolo\VO bel Russe. Oberes Pliozi!n - Levant

210
 ТАБЛИЦА 111 TAFEL 111

1 2
1, 2- Zygowphodon borsoni Hays. Долен кътен зъб М 2 dext. Сбирката на Михаил
Халваджиев в V средно училище - Русе. № 52. Х 3(4. Находище : с. Караманово - пясъч­
ната кариера в местността .Дърварск11 път•. Горен плиоuе11 - левант
1, 2- Zygolophodorz borsoni Hays. Uпterer Backeпzahп (М 2 dexl) № 52 der Sammlung
von М. Cha\\vadziev, Gymnasium № 5, Russe. Х 3/4. Fundort: Sandgrube in der Gegend
.Darwarski pat• bci dem Dorf Karamanowo, Bezirk Russe. Oberes Pliozan- LeYant

т АБли:uА IV TAFEL IV

1 2
1, 2 - Zyдolophodon borsoni Hays. Долен кътен зъб М 2 sin. Сбирката на Михаи.~
Ха11вадж11ев в V средно училище - Русе, № 8. Х 3(4. Находище: с. Босилковuи - пясъч ­
ната кариера в местността•Чантапъка •. Горен nлиоuен-лева11т
1, 2- Zygolophodon borsoni Hays. Uпterer Backenzahп (М 2 siп.). № 8 der Sammlung
vоп М. Chalwadziev, V Gymnasium, Russe. Х 3/4. Fuпdort: Sandgrube iп der Gegeп d
•Tschaпtalaka• bei dem Dorf Bossilkowzi, Bezirk Russe. Oberes Pliozan- Levant

211
 ТАБЛИЦА V TA F EL V

2
1, 2 - AnancllS arvernensis Croizet et Jobert. Долна челюст с М2 sln. et dext. -
отгоре и отстрани. Сбирката на Mft xaиn Хапваджиев в V средно училище - Русе, № 53.Xl/6 •
Находище: с. Бож11чен - пясъчната кариера до гарата. Горен nлиоцен-.11 евант.
1, 2 - Anancus ar·vernensls Croizet et Jobert. Unterkiefer mit den Backenzahnen -
М8 sin. et dext. von oben und \•On der Seite. № 53 der Sammlung von М. ChalwadZiev.
Gymnasium № 5, Russe. Х 1J6. Fundort : Sandgrube bei der Eisenbahnhaltestelle des Dorfes
Вozitschen, Bezlrk Russe. Oberes Pliozan - Levant

212
 ТАБЛИЦА Vl Т AFEL Vl

1, 2 - Апапсиs arverne11sis Croizet et Jobert. Допна лява получелюст с М 3 sin. -

отгоре и отстрани. Сбирката на Окр. музей отдел .Природонаучен • Русе, № 478. Х 1/4
Находище: с. Николово - пясъчната кариера сев~рно от квартал Гагаля. Горен ппноцен­
жевавт.

1, 2 - Ana11cus arvernensis Croizet et Jobert. Llnker Unterkiefer mit М3 sin. von

oben UJnd von der Seite. № 478 der Sammlung des Naturkundlichen Museums, Russe. Х 1f,.
Fundort: Sandgrube bei dem Dorf Nikolowo bei Russe. Oberes Plioz~n - Levant

213
 ТАБЛИЦА VII Т AFE L Vll

1 2

1, 2 - Апапсиs aNJernensis Croizet et Jobert. Бедрена кост Femur sin. Сбирката на

Михаил Халsаджиев о V средно уч илище - 1/
Русе, № 24 Х 10• Находище: с. Бос111f'­
ковuн - пясъчната кариера в местността • Чаиталъка·. Горен плиоцен - ле1ант .
1, 2 - Anancus arvernensis Croizet et Jobert. Linker Oberschenkelkncchen -
Femur sin. № 24 der Sammlung von М. Chalwadziev, Gymnasium № 5, Rus~e. Х 1/ 10•
Fundort: Sandgrube Jn der Gegend • Tschantalaka• Ьеi dem Dorf Bossilkowzi, Bezirk
Russe. Oberes Pliozlin - Levant

.214
 ТАБЛИЦА VllI ТА F Е L VllI

1, 2 - Anancus aгvernensis Criozet et Jobert. Долна челюст с М2 +З sin. et dext. -

отгоре и отгтра11и. Сбирката на Михаи11 Халвалжиев в V средно училище - Русе, № 13. Х 9 • 1J
Находище: с. Остриuа - пясъчната кариера в местностrа .Кула баир•. Горен плиоцен -
левавт

J, 2 - Anancus arvernensis Croizet et Jobert. Unterkiefer mit М 2 + 3 sin. et de:xt.

von oben. № 13 der Sammlung von М. Chalvadziev, Gymnasium № 5, Russe. Х 11~· Fun-
dort: Saodgrube !о der Gegeod .Kula bair" bei dem Dorf Ostritza, Bezirk Russe. Oberes
Pliozaп - Levaot

215
 ТАБЛИЦА IX

- 1, 2 - Anancus arvernensis. Croizet et Jobert. Горна че.~юст с Mt-f-S sin. et dext.

Сбирката на Окр. музей отдел . Природонаучен• - Русе, № 1164. Х 1 /б. Находище: с.
()<:Трица - nясъчната кариера в местността .Кула баир•. Горен nлиоuен-левант ·
1, 2 - Aflancus af1Jernensis. Croizet et Jobert. Oberkiefer mit Мz+З
sln. et dext.
№ 1164 der Sammlung des Naturkundlichen Museums, Russe. Х 1 /б. Fundort: Sandgrube
Jn der Gegend .Kula Ьair• Ьеi dem Dorf Ostritza, Bezirk Russe. Oberes Plloz:iin- Levaot.

21 6
 ТАБЛИЦА Х

2 з

J, 2, 3 - Anancus arvernensis Crolzet et Jobert. Бивни зъби 1 sin. et dext. Сбирката

на Михаил Халваджиев в V средно учи.1ище - Русе, № 16 Х 1/26. Находище : с. Ос­
трица - пясъчната кариера в местността .Кула баир • . Горен плиоцен - левант
1, 2, 3 - Anancus arvtrnensis Croizet et Jobert. Stosszjjhne, 1 sin. et dext. № 16
der Sammlung voo М. Chalwadziev, Gymnasium № 5, Russe Х 1(26. Fuudort: die Sand-
grube ln der Gegeod .Kula bair• bei dem Dorf Ostritza, Bezirk Russe. Oberes Pliozan -
Levaot

217
 ТАБЛИЦА Xl Т AFEL Xl

1 - Апапсиs arvernensis Croizet et Jobert. Тилни кости os occipitale. Сбирката на

Михаил Халваджиев в V средно училище - Русе, № 14. Х 1/6. Находище: с. Острица
пясъчната кариера в местността .Кула баир•. Горен ПJJИоцен-левант; 2 - същият, peбpa­
costae. Сбирката на М. Халваджиев, № 50. Х 1/ 10. Находище: същото. Горе11 плиоцен-левант.
1 - Anancus aruernensis Croizet et Jobert. Hlnterhaupt - os occipitale. № 14 der
Sammluпg von М. Chalwadziev, Gymnasium № 5, Russe. Х 1/6. Fundort: Sandgrube Jn
der Gegend .Kula bair" bei dem Dorf Ostritza, Bezirk Russe. Oberes Plloztin - Levant;
2 - Dasselbe - Rippen (costae). № 50 der Sammlung von М. Chalwadzlev Х 1/10. Fun-
dort: derselbe. Oberes Plioziln - Levant.

218
 ЛИТЕРАТУРА

Ба к зло в n., Мастодонови останки в България. Годишник на Соф. унив., том 1, Со­
фия, 1910.
Ба кал о в П. , Нови находки от мастодон в Българ11я. Годишник на Соф. университет,
т. XII, София,
1921.
Бакалов П. , Mastodon arvernensis от Софи йско. Трудове на Б·ьлг. nриродоизnитателно
дружество, ки. 15- 16, София, 1932.
Ба к а лов П. , Mastodon (Dibunodon) arvern. Известия на Геологическия институт,
ки. 6, 1958.
Ба к а лов П. , Николов И. , Терциерни бозайници. Българска академия на науките.
София, 1962 г.
Н и кол о в И. , Плиоценск:~ бозайна фауна от храбърския лигнитен басейн. Българска ака­
демия на науките, София, 1960.
Ни колов И., Находки 11а nлиоnенска боза!lна фауна от България. Трудове върху гео-
логията на България, кн. IV. Българска академия на науките, София, 1962.
Ба к а лов П. Н. , Принос към nалеонто11ог11ята на България. M?.stodon'oви останки в Бъл-
. . гария, Год. Соф. у-т, го11. VI, 1909- 10, стр. 1- 41, табл . 1- XIV.
Ба к а лов П. , Mastodon arvernensis от Гурмазово, Софийско. Трудове на Българскотс
nриродоизnитателно д-во, ки. 15- 16, София, 1932.
А t h а о а s i u S., Beitriige zur Kenntnis der tertiiiren Siiugetierfauna R11milnieцs. Anuarul
· institului geologie al Romaniei, vol. 33. Bucuresti, 1909.
А
t 11 а n а s i u S„ Contribution la Studoal Faunei tertiare de Mamifere din Romania Anuarul
institului geologie al Romaniei vol. Bucuresti, 1907.
В а с h Fr., Mastodonreste aus Steiermark. Beltr. z. Ral. u. Geol. Osterr. - Ung. u. d. Orients
ХХ.ХШ. Wien, 1910.
В 1 а n с k е n h о r n М., Oberplioziln mit Mastodon arvernensis auf Blatt Osthelm vor der
Rhon. Jahrbuch kgl. Preuss. geol. Landesanstalt XXll. Berlin, 1904.
Р а w 1 о v а М„ Etude sur les Mastodon arvernensis trouves en Russie. Bull. Soc. lmp. d.
Natural. de Moscou, 1894.
Р а w 1 о v а М. , Les Mastodontes de la Russie. Mem. de 1'Acad. lmp. des Sciences, ser. 8
(Classe phys. - math.) 1, Nr. 3 St. Petersburg, 1894.
Па в л о в а Мари я, Mastodon augustidens Cuv. Mastodoncf. longirostris Kaup. изь Керчи.
Ежегодник по Геологiи и Минералоriи Росни, том VI, Новая - Александрия,
1903- 1904.
Бака J1 о в П., Николов И., Фосилите на България, т. Х, стр. 27. Бълг. академи я на нау­
ките. София, 1962.
S i m i о о е s с u J. , Mamiferele Pliocene de la Cimislla IV - Rhinocerotide, Acad. Romana.
РuЫ. fundului Vasile Adamachi, t. 9, № 5. Bucuresti, 1940.
S i m i о о е s с u J., Sur un Rl1inoceros de petite taille du Pliocene in ferieur de Cimi·
slia [BessaraЫe). Acad. Romana. Bull. sec. Scientifique, Т. 23-, No. 1, 194().
S а с с о F., Le Rhinoceros de Dusino [Rhlnoceros etruscus Falc. var Astensls Sacc.), Ar-
chives du Museum d'Нistoire Naturelle de Lion, VI, 1895.
Т h е n i u s Er. • Oie Rhinocerotiden (Mamalia) des Wiener Jungtertiilrs Anz. d. Math. -
naturw. КI. d. Osterr. Ak. d. Wiss„ Wien, 1951, № 113, S. 343-347.
W а n g К. М . • Die Obermioz!lnen Rhinocerotiden von Bauern. pal. Zeitschrift, Bd. 10, Н. 2,
Berl.in 1928. S 184-212, 4 Taf.
 OBER DIE FOSSILE SAUGETIERFAUNA
AUS DEM BEZIRK RUSSE

м.i с hа i1 с h а 1w а d z i е v

Zusammenfassung

Die beschriebenen Arten stammen alle aus den Pliozanschichten. Die

AЬlagerungen dieser Formation werden im Bezirk Russe und in Nordost-
Bulgarien von Sanden geblldet, welche in den unteren Schichten feinkOrnig,
grau oder ockerfarben sind, w:t.hrend die oberen dunkler und grobkorniger
sind. Gewбhnlich wechseln sie mit Tonen oder Sanden, die rnit Кies verrnischt
sind. Es sind die filr dieses GeЬiet charakteristischen Levante - Sande, die
auch zu industriellen Zwecken abgebaut werden.
Knochen von Anancus arvernensis Croizet et Jobert werden gewбhnlich
in den feinkбrnigen, braungefarblen Sanden bei den Dorfern Pirgowo, Ostri-
tza, Trastenik, Nikolowo, Bossilkowzi, Nowo Selo, Bozitschen u. а. gefunden.
Bis jetzt wurden folgende Arten gef1tnden:
1. Dicerorhinus schleiermacheri Kaup - linker Unterkiefer.
2. Zygolophodon borsoni Hays - Backenziihne.
3. Anancu > arvernensis Croizet et Jobert - linker Unterkiefer, rechteт
Femur und vom Dorf Ostritza . zwei ganze Stossziihne, der Unterkiefer, · der
Oberkiefer, os occipitale, Rippen und Bruchst!lcke des Schiidels - ein fйс
BuJgarien einzigartiger Fund.
Diese Funde und die von Pirgowo weisen dara11f hin, dass in dem Ge·
wiisser, welches im Plioziin hier bestanden hat, ganze Kadaver angeschwemmt
und fossilisiert wurden. Ausserdem beweisen sie, dass das Aussterben dieser
Arten nicht pl<Нzlich, sondern йЬеr lange Zeitriiume vor sicl1 gegangen ist
und mit einer charakteristischen Degeneration verbunden gewesen ist.
Die Untersuchungen йЬеr die fossile Siiugetierfauna im Bezirk Russe
wird zur Kenntnis der Verbreitung der verschiedenen Arten \viihrend des
Pliozans, Pleistoziins und Holoziins beitragen.
 ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - РУСЕ
J\11TT EILUNGEN DES VOLKSMUSEUMS - RUSSE
КНИГА (BUCH) JJ, 1966

ФАУНИСТИЧНИ МАТЕРИАЛИ ОТ РУСЕНСКО

ТРИПРЪСТА ЧAЙKA-RISSA TRIDACTYLA L.-

ПРИ РУСЕ

На 22 окт. 1961 при повея излет Иван Иванов, препаратор при При­
родонаучния музей, видя в мъгливо време над р. Дунав сред ято чайки
смехулки (Larus ridibundus), обикновени тук, една млада птица, която
силно се отличаваше от тях по оперението си. Птицата можа да бъде
добита. При определянето се оказа трипръста чайка (Rissa tridactyla L.)
Това е втората наход-
ка на този вид в България.
В монографията „Птиците в
България" от Патев тя изоб­
що не е нанесена. Това учуд- ~
ва, особено като се вземе
предвид, че в Румъния е на­
мирана нееднократно. За пър­
ви път трипръстата чайка
се съобщава за България от
Боев (1957) по един екземп­
ляр в Ловния музей - гр.
Плевен.В публикаци~та той
съответно до пълва опреде­
лителната таблица при Патев.
Докато плевенският ек­ Фиr. 1. Млада триnръста чаllка - Rissa tridactyla
земпляр е възрастна. птица tridactyla L., immat. Препарат. с и. Е. Унджиян
в зимно оперение, нашият е Fig. 1. Ju11ge Dreizel1enm(jve - Rissa tridactyla
млада (immaturus) в първо
tridactyla L., immat. Praparat. Foto Е. Oundjian
зимно оперение. Според Де-
ментье в и кол. (1951) трипръстата чайка сменя само част от перушината на
гърба и главата през първата есен. Точно така е .при тази млада птица. Кри­
лете показват характерната за тази възраст V-образна рисунка. Опашните
пера имат черно петно на върха си. Тъмният кръг около очите и тъм­
ните ушни пера са запазени, докато черн ата напре чна препаска на врата
е изчез1:1ала. Опашката е леко вглъбната, подобно на малката чайка
(La.rus mi.riutus). Цялата долна страна е чисто бяла, краката са жълто-

221
сиви, човката черна, ирисът чернокафяв. От птицата е изготвен препарат
с инвентарен № Размери:
обща дължина 420 мм, опашк~ 125 мм,
953.
крило 308 мм, стъпало
28 мм, човка (мерена от основата) 32 мм (фиr. 1).
Според К. Н. Voous (1962) и Дементьев и кол. (1951) областта на
зимуване на номинантния подвид (Rissa tridactyla tridactyla L.), към
които принадлежи и вашата птица, е Северният Атлантически океан, при­
близително между 35 и 60° северна ширина. По време на зимните ми­
грации редовно се среща и в Западното Средиземноморие, включително
крайбрежието на Югославия (по картата в Peterson u. coll„ 1959). Там
обаче досега са публикувани само два случая на добиване на трипръста
чайка- един екземпляр около Ниш на 12. III. 1906 г. от Матич, цитиран
в Матвеjев (1950), и един при Охрид на 26. Ш. 1940 r., публикуван от
Matvejev u. coll. (1955). Според Reiser (1905) често зимува по западното
крайбрежие на Гърция. По-нови данни за това нямаме. В Ун~ария, ако
се съди по наблюденията, публикувани в спис. „Aquila", е сравнително
чест зимен гост, най-вече при езерото Фехерто до гр. Сегед, Югоизточна
Унгария. В Румъния вече c t среща доста рядко, и то само в западната
част на страната. И тук наблюденията са правени през зимните и про­
летните месеци - октомври до април (Lintia, 1955), докато в Унгария се
среща от октомври до февруари. Макар и рядко, дол ита и в Черно
море - Дементьев и кол„ цитирайки по-стари автори, отбелязват екзем­
пляри при Одеса и по крайбрежието на Крим през миналия век.
Трипръстата чайка е морска птица, която само по време на гнездене
идва на сушата. Досега намирането И във вътрешността на континента
обикновено се свързваше с метеорологt1ческите условия - смяташе се, че
отделни птици са били увлечени от силни бури, както се случва и с други
прелетници. Но намвожилите се напоследък наблюдения на трипръсти
чайки в Западна Европа говорят като че ли за едно редовно и не инци­
дентно навлизане в нов биотоп (Ebers, 1958). Като се вземе предвид
явното намаляване честотата на този вид от запад към изток - АвстрИя,
Унгария, Румъния, България, у нас той трябва да се смята за случаен
гост, който може да се очаква през зимните и пролетните месеци в пе­
риода на скитането. В този смисъл трябва да се коригира и текстът flPИ
Боев (1962), стр. 436: „ Трипръста чайка... У нас рядко, през време на
лятото." Прави впечатление, че трипръстата чайка, навлизайки в конти­
нента, винаги следва течението на големи реки. Това, очевидно, е във
връзка с нейния начин на хранене - риба и дребни морски организми се
поемат от водната повърхност.

ЛИТЕРАТУРА

Б о е в, Н. и
U. П е ш е в, Фауна на Бът·ария - Гръбна 1 1 ни (I<ратък определител), С.
1962,с. 436, фиr. 123, 5; фиг. 124, 8.
Б о е в, н„ Допълнение към ВИДОВИЯ списък на птиците в България, Изв. Зоол. И·Т БАН,
ю1. VI, С., 1957, с. 589-591, 1 рис.
Дементьев, Г. П. и кол„ Птицы Советского Союза, т. 111, М. 1951, с. 414-423, 3
рис„ 1 карта.
Мат в е j е в, С. Д„ Разпространьенье и живот птица у Србиjи, Београд, 1950.
П ат е в. П., Птиците в Бмгария, С„ 1950.
Спис. Aquila Budapest, 1944-1961 .

.222
D i m о v s k i, А. u. S. Ма t v е j е v, Ornithologische Forschungen i11 der V. R. Macedonien,
Archives des sciences Ьiologiques, Beograd, 1955, т. Vll. кн. 1-2, с. 134.
Е Ь е r s, G„ Zum Einflug der Dreizehenmove im Spiit\vinter 1957 nach Westdeutschland,
Die Vogelwelt, 1958, kи. 1, с. 9- 14, 3 рис.
L 1n t i а, О., Pasarile din R. Р. Romlna, т. 11!, Bucuresti, 1955, с. 385- 381, 1 си.
Р е t е r s о n, R. u. coll., Die Vogel Europas, Hamburg, 1959, с . 193- 194. табл. 37, 38,
1 карта.
R е i s е r, О., Materia\ien zu eJner Ornis balcanica т. III, Griechenland u. griechische,
Jnseln, Wien, 1905.
V о о u s, К. Н., Die Vogel\velt Et1ropas und ihre Verbreitung, Paul Parey, Hamburg, 1962,
s. 127, 1 карта.

Е. Унджия н и И. Иванов

;
 МАЛЪК СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ БУРЕВЕСТНИК -
PUFFINUS PUFFINUSУ E LKOUA N (АС ЕRВ:I)-ПРИ РУС Е

На 22. 111. 1963 г. в музея беше донесен от ученици един малък

средиземноморски буревестник. Птицата е била хваната на плажа при
гр. Русе в 7 1/2
ч. сутринта. Не е могла да лети, но се опитвала да бяга,
като плувала и се гмуркала. При дисекцията установихме силно отслаб­
ване. Двуделният стомах беше празен.
Намирането на този морски обитател край Дунава е рядкост, която
досега не е отбелязана. И в този случай, както и при гореописания, оче-
видно се касае за ек­
земп.пяр, отк.понил се
от пътя си. Такива пти­
ци, както показва и на­
шият случай, са осъдени
на загиване от липса на

подходяща храна.

Описание: горната
страна - че.по, теме,
тил, бузи, шия, гръб,
опашка и горната стра­

на на крилете -сивочер­
нокафяви. Подбрадие,
гуша, гърди и· корем бе­
ли, като преходът меж­

ду тях е постепенен.
Фиг. 2. Малък средиземноморски буревестник - Pt1ffin11s Д.олната страна на кри­
puffinus ye lkoнan (АсеrЫ) на Дунава nри Русе. Фото
Е. У11дж11я н лете сивобяла, подопаш­
Fig. 2. Scl1warzscl1nabelsturtntauct1er - Puffin1.1s pt1ffin11s ка сивокафява с бяло.
yelkouan (АсеrЫ) auf dcr Donau bei Russe. Foto Стъпало и външен пръст
Е. 011ndjian черi!очервени, оста-
налите пръсти и плава­

телни ципи сиви. Ирис и човка чернокафяви. Размери: обща дължина 335
мм, опашка 65 ым, кри.по 223 мм, стъпало 45 мм, чов1<а (мерена от осно­
вата) 32 мм, разпtреност 730 мм. Семенн иците не бяха активирани (фиг. 2).
Средиземноморският буревестник гнезди по скалист и острови и под­
ходящи мест а по крайбрежието в северните извънтропични райони на
Атлантическия океан - подвидът Paffinus pufjinus puffinus(Briinnich), в За­
падното Средиземноморие до о-в Малта - Р. puffinus mauretanicus Lowe-
и по островите на Егейско, както и на Принцовите О·ВИ на Мраморно

224
море (югоизточно от Босфора пред малоазийския бряг) - Р. puffinus
yelkouan (Acerbl). Според данните за нашето черноморско крайбрежие
(Mauersberger, 1960; Дончев, 1963; Простов, 1964) се среща от февруари
до октомври включ., като най-често се наблюдава през май. За Румъния
Lintia (1955) съобщава няколко буревестника, видени от Dombrowski до
Мамая през март 1910 г., и едно ято от 15-20 екземпляра, наблюдава·
ни от него при устието на Килийския ръкав през пролетта на 1923 г.
Долита и до Съветския съюз - обикновен е по кавказкото и кримското
крайбрежие, 1<ато достига даже Херсон (устието на р. Днепър) . Макар и
рядко, навлиза и в Азовско море (Козлова, 1947). В Каспийско море не
идва - данните на стари автори в това отношение вероятно са грешн и

(Дементьев и кол., 1951 ). Според същите точните дати на поя 1яване

пред съветския брнг не са установени. Първите наблюдения на птици,
които вероятно не гвездят, са през юли и август. Нашите данни показ­
ват, че по югозападното крайбрежие идва .много по-ран о и през май -
гнездовия период - се среща най-често. На малоазийския бряг е обикно ­
вен (Kumerloeve, 1961). Твърде е вероятно да гнезди по югозап адното
Черноморие, особено като се вземат предвид честото му намиране през
гнездовия период и наличието на удобни скални места, но досега това
не е още доказано.
IIJ.o се отнася до таксономичната характеристика на буревестниците,
срещани по нашето крайбрежие, то Дончев (1963) го назовава Р. pu!fi-
nus yelkouan. Простов (1964) също е определил един екземпляр, стрелян
на 21. Х. 1953 г. при Бургас, като принадлежащ към иэточносредиземно­
морската популация. Нашият буревестник също спада към този подвид,
ако се съди по описанието на Коэлова (1947), Дементьев и кол. (1951) и
Peterson (1959). От н~го е напра вен препарат с инвентарен No 1092.

ЛИТЕРАТУРА

Боев, Н. и Ц. Пеш е в, Фауна на България - Гръбначни (Кратък опреде.лител), С.

с. 439, фиг. 126, 2.
1962,
Де мен т ь е в, Г. П. и к о :r., Птиuы Советского Союза, т. 11, М., 1951, с. 323-326,
1 рис., 1 карта.
дон че в, С т., Нови панни върху прелета, презю1увансто и разпространението на някои
птици в България, Изв. Зоол. и-т БАН, кн. X!V, С., 1963, с. 120-121.
Ко з лов а, Е. В., Фауна СССР, Птиuы, т. !, выг1. 3, Гагарообразиые, трубконосые, М.,
1947,с. 107- 110.
П ат е в, Гl., Птиu11те в България, С., 1955, с. 250-251, 1 рис.
П р о сто"· Ал., Изучаване на Орнитофау11ата в Бургаско, Изв. Зоол. и-т БАН, кн. XV,
с., 1964, с. 52.
К um е r 1с~ v е, Н., Zur Kenntnis der Avlfauna Кleinasiens, Bo11ner Zool. Beitr11ge, So11-
derl1eft, 1961, с. 200.
Lintia, D„ Pasarile din R. Р. Roml11e, т. 111. Bucuresti, 1955, с. 189-190.
Ма u е r s Ь е r g е r, G., Faunlstlsche Notizen aus Nordost-Bulgarien, Journal f. Ornitholo-
gie, 1960, т. 101,кн. 1/2, с. 123.
Р е t е r s о о, R. u. с о 11„ Die Vбgel Europas, Hamburg. 1959, с. 47-48, табл. 3, 1 карта.
V о о u s, К. Н. - Die Vogel\velt Europas tшd ihre Verbreitung, Hamburg, 1962, с. 13,
1 снимка, 1 к11рта.

Е. Унджия н

15. Музеат - Русе

225
 ЕДНО НОВО НАХОДИЩЕ НА ЗМИЕГУЩЕРА,
ИЛИ КОРАВЕЦА - OPHISA U RUS APO D US PAL LAS

Досt:га змие гущерът - един ориентало-медитерански елемент в н а­

шата фауна - е бил наме рен само по чtрноморското крайбрежие и в
южните предели на страната. За пръв е съобща ван за България от
Шкорп ил (1897). Разпространението му на Балканския полуостров показ­
ва ясна зависимост

от влиянието на Сре­
диземно, съотв . Чер­
но море. От картата
личи, че той се среща
в една сравнително

неширока ивица по­

край бреговете, там,
където климатът е
топъл и разликата

между зимните и лет­

ните крайни темпера­
тури не е толкова ro·
ляма, както в конти ­

ненталната зона.
Обитава освен
Европа, където най­
}f ' северните му находи­
ща са в Северен Ти ­
•• „. рол и п-ов Крим, при­
близително на 460 се­
l<арта '. Разnростра11ен11е на коравеца - Optiisat1rus apodus верна ширина, Мала
(Pallas) в България 11 на Балка11ск11я п-оо. По Буреш и Попов, Азия, Кавказ, С11рия,
с изменения Персия, Транскаспия
Karte 1. Oie Verbreitung der Panzerschleiche Opl1isaurus и Туркестан. Всички
spodus (Pallas) in Bulgarien und auf dег Balka11!1aloins el. Nach
тези страни се отли­
Buresch uod Popov, veri!odert
чават с горещ и сух
климат, към който жълтопузекът е отлично п риспособен .
А"о разгледаме историческия ареал на този вид, ще стане ясно, че
в минали геологически периоди той е имал много по-ши роко· разпростра ­
нение. През младия терциер е живял в Западна Европа, както доказват
находките при Бон и Вюртемберr, Германия (по Буреш и Попов, 1963). За
Молдавия и Украйна е известен от миоцена (Татарннов, 1964), в Унгария

226
е открит в плиоценски пластове (Bolkay, 1913), а в Азърбейджан е наме­
рен в кватернерни отложения (пак Татаринов, 1964). Климатът на тез и
епохи е бил, доколкото може да се съди по растителността (Паламарев,
1963) и други дан н и, сух и горещ.
Стефан Цончев, ловец на змии от гр. Русе, неколкократно ни беше
обърнал внимание на този вид, срещан от него и в долината на р. Ру­
сенски Лом. На 18. IV. 1964 г. др. Петер Фалгатер от гр. Лайпциг - ГДР
намери един екземпляр между селата Нисово и Сваленик, Русенско. До­
лината там, както и изобщо по цялото И протежение е обрасла с prtд1-. a
гора и храс талак с пръснати поляни и каменни блокове. Този би отоп е
типичен за змиегущера - досега познатите находища показват същите
или близки условия. Нашият екземпляр има маслиненокафяв гр~:б с но­
тъмни краища на люспите. Ръбовете им са добре запазени, особен о по
задната част на тялото и опашката. Дълъг е 885 мм, т. е. среден по
разме ри, тежи 420 г. От него е направен формалинов препарат с инв.
No 1139.
Намирането на жълтокоремника на място, изолирано от цялостния
му ареа л чрез веригите на Стара планина, която се е оказал а граница
на немал ко 1оплолюбиви видове също от южен произход, е твърде и w ­
тересно. Като се вземе предвид историческият а реал на вида, може да
се твърди с увереност, че това находище е реликтно. Също така е си­
гурно, че видът тук е автохтон ен. За това свидетелствува и назван ие­
то, дадено му от местното нас еление - .1<оравец", - с което много спо­
лучливо се характеризира гущерът. Поради бронята от вкостенени люспи
на пипане той действително е корав за разлика от всички други гущери
и змии. Това е и първото оригин а лно название на български език - дру­
гите са преводн и. Намирането и на още един южен и топлолюбив ви д
тук - нощния гущер, или балкански гекон (Oymnodactylus kotschyi
Steind.),позволява да се направи из водът, че те са се запазили вслед­
ствие сравнително топлия и благоприятен за тях микроклимат на долина­
та. Това иде още веднъж да докаже голямата екологична роля н а откри ­
тия варовик. Той поема топлината на слънцето и дълго я запазва. П о­
добни качества показва и пясъчникът. Освен това може да се допусне,
ч е в Бъл гария по време на ледниковия период климатът не ще да е бил
толкова суров или даже арктичен, както в Средна Европа, в непосред­
ствена близост с големите ковтинентални ледници. България е била за­
ледена само по високите си планини - Рила, Пирин, може би и Витош а .
Открит остава въr..росът, защо този и следващият вид са убягнали
от вниманието на заслужилия наш зоолог Васил Т. Ковачев, който дълги
години е работил в Русе. Той изобщо не споменава находища от доли­
ната на р. Русенски Лом в своята монография „Херпетологична фауна на
България " ( 1912). Даже такъв обю<Н( вен вид, като слепока е споменат
само от Текето - местност със стара горз до Русе.

ЛИТЕРАТУРА

Б у р е ш, И. и й. U о н к о в, Изучвания върху разпространението на о.1ечугите и земно­

водните в България и на Балканския п-ов. Част I - Костенурки и гущери. Изв. Lt.
Природонаучни 1111ст-ти, т. VI, С., 1933, с. 167- 169, 1 карта.

227
Б у р е ш, И. и А. Поп о в, Едно интересно влечуго по черноморското кра11брежие-змие­
гущер (Ophisaurus apodus), Природа и знание, 1963, кн. 8, с. 10-13, 4 фиг., 1
карта.

К о в а ч е в, В. т„ Херпетологичната фауна на Бъпгария (влечуги и земноводни), Пловдив,

1912, с. 19.
П а лама рев, Е„ По страниuите на геологическия летопис, С., 1963.
П е шев, U. и Н. Боев, Фауна на България - Гръбначни. (Краrьк определ ител), с„
1962, с. 89.
Р о ж д е с т в е н с к и й, А. К. и Л. П. Т ат а р и в о в, Основы палеонтологии. Земновод­
ные, пресмыкающихся и птиuы. м„ 1964, с. 471, 1 фиг.
Те р е н т ь е в, П. В. и С. А. 4 е р но в, Определитель пресмыкающю:ся и земновод11ых,
м„ 1949, с. 163-164, карта 23.
Ш к о р пил, Х„ Върху флората на Пловдив с геоложки и фаунистичнн бележки. Отчет на
Пловдивската гимназия за 1896/97 учебна година, Пловдив, 1897, с. 21.
Ве s k о v, V. е t Р. В с r о n, Catalogue et ЫЬ\iographie des amphlЫens et des reptlles en
Bulgarie, С„ 1964, с. 18- 19, карта 111.
В о 1 k а у, 1„ Additions to the fossil Herpetology of Hungary from the Panoonian and
Praeglacial Periode, Mitt. Jahrb. Kбnigl. Geolog. Reichsanst„ 1913, т. 21, с. 217- 230.
Не 11m1 с h, W„ Die Lurche und Krieclltlere Europas, Heidelberg, 1956, с. 95-96, 1 цв.
рис.
S с h r е 1 Ь е r, Е. - Herpetologla europaea, Jena, 1912, с. 532-536, 1 рис.

Е. Унджияи
ЕДНО НОВО НАХОДИЩЕ НА БАЛКАНСКИЯ ГE'KOH­
GY MNODACTYLUS KOTSCHY I ST_E I ND . •

След като през лятото 1964 r. по долината н а р. Лом беше нам е рен
з м иеrущерът, на 12. VI. J965 И. Иванов, препаратор при музея, откри
нов южен елемент от нашата фауна - балканския rекон, или нощен гу­
щер. Намерен е под пещерата „Орлова чука" лри с. Пепелина, Русен­
ско, на камъните, по

здрач. На др. Иванов

направили впечатле ­

ние бавните му дви­

жения.

Екземплярът е cJ
(опашката е ясно за­
дебелена в основата
си). Дължина на тя ­
лото (L.) 34,5 мм; н а
опашката· (L. cd.) 35
мм. Пре аналните по­
ри са 7 на брой (рис.).
Има 1О надлъжни ре­
да конич ни люспи на
тялото. Гърбът е рав­
но сивокафяв, без v-
образн ите рисунки на
.,16'
черноморските инди­
види.
сивожълт.
Корем светло
Ме жду
ноздрите има 2 лю­
моРе

.. •• ... •„. „.
спи. От него е изгот­ Карта 2. Разпространение на балканския rекон - Gymnoda-
вен формалинов пре­ ctyl 11s kotschyi Steind. в Бъпrария и на Балканския п-ов. По­
парат с инвентарен реш и Цонков, с изменения

№ 1170. Karte 2. Dle Verbreitung des Nacktflngers - Gymnodactylus

Така нашият re- kotschyi Steind. in Bulgarlen und auf der BalkanhelЫnsel.
Nach Buresch und Zonkov, verandert
koн е твърде близък
с описания от Stepa-
nek (1937) подвид G. kotschyi bureschi. Според Терентьев и Чернов той~ е
идентичен с описания от Strauch кримски подвид О. kotschyi danilewskii.
Степанек дава 12 реда надлъжни люспи, а при кримския подвид са 10- 12.
Нашият с 1О реда се приближава до втория, а по броя на преанапнит е си

229
пори добре се различава от тракийския подвид - О. kotschyi ru•11elicus с
3-5 пори, описан 1940 от L. Muller.
Разпространението на нощния гущер обхваща предния Ориент и Из­
точното Средиземноморие - Южна Италия, Балканския п-ов до р. Дунав
(а не Средна България, както досега се приемаше), Крим, Пелопоне::, о-в
Корфу, тези на Егейско море, Крит, Кипър, Мала Азия, Закавкаэието,
Сирия, Палестина и Северозападен Иран. Новото находище излиза извън
границите на досегашния ареал на север и представлява несъмнен зоо­
географски интерес. И то е вероятно реликтно, както това на коравеца,
и доказва едно преди по-широко разпространение. Мюлер в своята рабо­
та пише, че нощният гущер абсолютно избягва области, покрити с гъсти
гори . С това той ()бяснява и обособяването на тракийската популация в
различен подвид от разделената чрез Странджа черноморска популация.
Нашето находище пък е разделено от южните чрез Стара планин 1 . Бли­
зостта с крим~ката популация се дължи несъмнено на общ произход.
След настъпилите големи климатични промени, през постглациалния пе­
риод, които са довели и до такива на растителната покривка, тия нахо­
дища са се оказали изолирани. Но намирането на змиегущера и гекона в
Русенско и на Крим още веднъж доказва близките фаунистични връзки
между Балканския п-ов и Крим.

ЛИТЕРАТУРА

Б у р е ш, И. и И. Ц о н к о в, Изучвания върху разпространението на влечуг11те и земно­

водните в Б-ьлгарня и на Бм1канския n-ов. Част 1 : I<остенуркн 11 гущери. Изв. Ц.
Природон. 1\НСТ·ТИ, кн. VI, с„ 1933, с. 165- 167, 1 карта.
М н лен к о в, М„ Балканският rекон у нас, Природа 11 зиан11е, 1962, кн. 9, с. 17-18 11
20-2 1, 1 фиг.
){о в а ч е в, В. Т., Херпетологичната фауна на България (влечуги и земноводни). Пловдив,
1912, с. 17-18, 1 фиг.
Пеш е в, Ц. и Н. Боев, Фауна на България - Гръбначюt (Кратък определител}. С., 1962,
с. 88-89.
Терен т ь е в, n. В. и С. А. Чер н о в - Оnределитель 11рссмыкающихся и зсмноводньtх,
м„ 1949, с. 133-135, 1 рис.
Веs k о v, V. et Р. В е r о n, Catalogue et ЬiЫiographie des amphiblens et des reptiles en
Bulgarie. Sofia, 1964, с. 14.
с у r е n, о„ Beltr11ge zur HerpetolORie der Balka11!1alblnsel. Изв. u. Природон. 11НСТ·ТИ, кн.
VI, 1933, с. 36-139, карта 111.
М ii 11 е r, L„ Ober die voo deo Herreo Dr. voo Jordaos und Dr. Wolf im Jahre 1938 in
Bulgarieп gesammelte Amphiben und Reptilien. Изв. U. Природон. инст-т11, кн. Xlll,
. с. 1940, с. 2-11.
S с h r е i Ь е r, Е„ Herpetologia europaea. Jena, 1912, с. 571-573.
S t ера n е k, О„ Eine пеuе Unterart der Е. idechse Gymnodactylus kotschyi ans Bulgarien.
Изв. Ц. Природон. инст-т11, кн. Х, С., 1937, с. 281-285, 3 ф1tг.

Е. Ун дж и ян и И. И в а но в
ОПРЪСТЕНЕНИ В ЧУЖБИНА И НАМЕРЕНИ В РУСЕНСКО ПТИЦИ

1. ЧАЙКА СМЕ Х У Л 1< А - L А R U S R 1О1 В U N О (J S L.

На 1О. XII. 1959 в музея беше донесена от ловец една чайка сме­
хупка. Птицата е младо във второ зимно оперение - с тъмнокафяви
върхове на опашните пера и големите и средни надкрилия, иначе припи­
ча на възрастна. На крака си носеше пръ­
стен „MOSKWA Е 525 297". Била е опръ­
стенена като младо (juvenis) на 14. VI.
с. г. при езерото Киево (22 км северно от
Москва). Чайката е била в зимно скитане.
През лятото чайката смехулка на р. Ду­
нав се наблюдава сравнително рядко,
но лрез есента, зимата и пролетта е че­
ста. Птицата е препарирана на кожа с
инв. № 549. Фиr. 3. Балкански rекон - Gymno-
dactylus kotschyi Steindacl1ner о,
nреа11а1111и пори (р. pr.). Оригинал.
2. Ч Е Р Н О О П А Ш КРАЙБРЕЖЕН
Flg. 3. Nacktflnger - Gymnodactylus
БЕ К А С - L 1 М О S А L 1 М О S А (L.)
kotschyl Steindanchner о, Praeanal-
На 1. IX. 1957 И. Иванов, препаратор poren (р. pr.). Origlnal
на музея, стреля в блатото при с. Нова
Черна, Силистренско, един 0 черноопаш крайбрежен бекас, намиращ
се по пътя за зимните квартири - средиземноморието. На крака си но­
сеше пръстен "MOSKW А Е 362 374". Бил е опръстенен като пиле
(pullus) в залива Матсалу - Ес тонска ССР, срещу о-в Саарема, на 8. VI.
с. г. Интересно е да се отбележи, че птицата не е вървяла по прелетния
път през Италия или Испания, а е минала по източния път, през Балкан­
ския п-ов. Инв. No 535.

3. БЯЛА СТЪРЧИО П А ШКА - М ОТ А С 1 LL А А LВ А А LВ А L.

На 3. Ш. 1963 от др. М. Халваджиев, учител естественик от града,

беше предаден а в музея една бnла стърчиопашка, намерена от ученици.
Птицата е възрастна в лятно оперение. На крака си носеше п ръст tн от
Държавния музей (Rijksmuseum) - Стокхолм, Швеция, №2089330. Била е
опръстенена в Скопие, Южна Швеция, ва 29. VII. 1962 r. Препарирана е
на кожа, ивв. № 1074.
Е. Унджиян

231
 FAUNISTISCHE MITTEILUNGEN AUS DEM BEZlRK
R U S S Е (N О R D О S Т- В U L G А R I Е N)
Zus a mmenfassung

Eine Dreizehenmove - Rissa tridactyla tridactyla L. bei Russe - Ат

22. Х. 1961 wurde auf der Donau bei Russe eine Dreizehenmove geschos-
sen. Es ist ein Jungvogel im ersten Winterkleid. Das ist der zweite Fund
dieser Art in Bulgarien. Die Verbreilung und die Einflilge der DreizehenmO·
ve in West- und Os teuropa werden behandelt. Dabei wird klargestellt, dass
diese Move bei ui1s ein seltener lrrgast ist, der im Winter und Frtihling zu
erwarten ist. Е. Oundjian und 1. Iwanov.
Ein Schwarzschnabelsturmtaucher - Puffinus puffinus yelkouan (Acerbl)
bei Russe -Am 22. 111. 1963 \VUrde dem Naturkundlichen Museum ein
Schwarzschnabelstu rmtaucher gebracht. Der Vogel stellte sich als zu der
Ostlichen Mittelmeerpopu 1ation gehбrig heraus. Die ziemlich haufigen Beo-
bachtungeп der Art an der gcsamten Schwarzmeektiste werden kommentiert.
Es ist zu vermuten, dass sie ап geeignt>ten Stellen der westlichen Sch\varz-
meerktiste brtitet. Е. Oundjian.
Ein n~ut r Fundort der Panzerschleiche - Ophisaurus apodus (Pallas) -
Bei Russe, im Tal des F\usses Russenski Lorn, wurde P.in neuer, von dern
geschlossenen Areal in Sildbulgarien durch das Balkangeblrge isolierter
Fundort entdeckt (18. IV. 1964). Es handelt sich offenbar um ein Reliktvor-
kommen. I rп jtingeren Tertiar l1atte die Art ein viel weiteres Verbreitungs-
geblet. Е. Oundjian.
Ein neuer Fundort des Nacktfingers - Gymnodactylus kotschyi Steind.-
Ausser der Panzerschleiche wurde auch der Nacktfinger oder Balkangecko
im Lomtal entdeckt ( 12. VI. 1965). Ftir ihп gilt iп vollem Masse dаз filr
die vorhergehende Art gesagte. Obwohl еiпе frtihere weitere Verbreitung
durch paliiontologische Funde пicht belegt ist, muss auch dieses als Relikt-
vorkommen angesebeп \verden. Beide Arten kommen auch auf der Krim
vor. Diese Funde sind ein neuer Beweis flir die engeo faunistischen Beziehun-
gen zwiscl1en der Krim- und Balka11l1a\Ьi11sel. Е. Oundjian und I. Iwanov.
Im Ausland beriпgte und im Bezirk Rusзe wiedergefundeпe Vogel.
Drei Ringfundmeldungen.
1. LachmOve - Larus ridibundus - Ат 14. VI. 1959 bei Moskau be-
ringt, аш 1О. Xll. 1959 bei Russe an der Donau geschossen; Jungvogel im
zweiten Winter.
2. Uferschnepfe - Limosa limosa - ein 0 Exemplar, am 8. VI. 1957 in
Estland, Bucht Matsalu an der Ostsee, beringt und am 1. IX. 1957 in dem
Schilfsee von Nowa Tscherna, ап der Donau, jetzt Bezirk Silistra, geschossen.
3. Bachstelze - Motacilla alba alba - am 29. VII. 1962 in Schonen
(Siid-Schweden) beringt, am 3. III. 1963 in Russe gefunden. Е. Oundjian.
232
 ИЗВЕСТИ~ НА НАРОДНИ~ МУЗЕЙ - РУСЕ
MITTEILUNGEN DES VOLKSMUSEUMS - RUSSE
КliИГА tBUCH) 11, 1966

ВАСИЛ СТЕФАНОВ - ЧИЛИТО

(С П О МЕН И ОТ Г Е О Р ГИ Т Е О ДО С И Е В И И Л И Я НА Й ДЕН О В)

Русе е град с богати културни традиции. В него са работили видн.и

дейци на науката, изкуството и литературата. Един от изтъкнатите пред­
ставители на изобразителното изкуство в града е Васил Стефанов - Чи­
лито (фиг. 1).
Този щедро надарен от природата ху­
дожник, когото ранната смърт не остави
да доразвие изключителното си дарование,

ни завеща ц-енно художествено наследство.

Неговите пре1<расни табла остават като
светла диря в нашето родно изкуство и

представляват принос в общата 1<ултура на

града. Минаха много години от неговата
смърт и времето започна да по1<рива със
забрава живота и творчеството му. Въпре­
ки трудностите за събиране на пълни дан ­
ни, решихме да напишем този кратък очерк,

за да изпълним дълга си към него, с ко­

гото живяхме заедно през време на след­
ването.
Васил Стефанов като ученик в Русен­
ската държавна мъжка гимназия веднъж

в час по география бил изпqтан за южно­

американската дъ?жава Чили и оттогава
другарите му започнали да му викат • Чи­
ли". Този прякор остана до края на живо­
Фиr. 1. Васил Стефанов - Чилито
та му и беше като че ли синоним на име­
(снимка)
то му. Васил Стефанов б~ свикнал с него
Fig. 1. Wassil Stefanov -Tschilito.
и никога не протестираше. Тъй се обръща­ Fotografie
ли към него и в рисувателното училище
в София; така е известен и на по-старите художници, които са го по­
знавали, тъй го знаят и новите, които са чували за него или са виждали
някои негови табла.
Роден на 2. 11. 1887 год. в гр. Котел, Васил прекарва сред китния
балкан първите години на своето детство под J:Iежните грю«li па CBOflTa
майка - Пена хаджи Васил х . Петрова-Кремикова.

233
:т;ващата на художника-Стефан Вълков хаджи Пенев-както~много
свои съграждани-котленци при11ечелва прехраната на семейството си
като овчар-скотовъдец в Добруджа. Васил крепне и расте на свеж бал­
кан ски въздух. Старите кот11енски къщи приютяват работните семейства
и животът тече спокойно в този красив край. Но неочаквано настъпва
нещастие за града : през 1894 год. страшен пожар опожарява целия град
и разпилява населението, голяма част от което напуща роден дом и тър­
си прехрана другаде в страната. На 15 юли 1894 год. семейството на
художника напуска пепелищата на Котел и се преселва в Русе. Бащата
е принуден да напус не скотовъдството в Добруджа и започва търговия
като дребен месар и доставчик на месо за войската. Търговията му била
слаба и семейството преживява трудно. Родителите на Васил, рядко
добри и честни хора, му вдъхват своята доброта и благородство. Васил
Стефанов запазва до края на живота си тези качества. Със своята при­
родна интел и гентност и доброто си домашно възпитание той е любимец
на другарите си. Физически здрав, обича и да се бори, а като юноша · в
гим назията се проявява като отличен гимнастик. През тези годи ни той
започва и да рисува. Родителите му, загрижени за пр~храната на семей­
ството, не обръщат внимание на рисуването му, което те считат като
детска проява. Те не са схв ащали, че синът им започва да проявява да­
рование на художник. Когато Васил рисувал, той не се интересувал от
детските игри, а дълги часове се занимавал с любимото си занятие. При
постъпването си в гимназията той имал за учител по рисуване Христо
Гунчев. Добър худож11111< и педагог, Гунчев още от самото начало вижда
в рисунките на своя ученик бъдещ доб.;ьр художник и го взема под свои­
те грижи. Ту1< Васил Стефано в получава първите си сериозни познания
по рисуване. Учителят не се зацоволява само с на пътствия: успява да
убеди родителите му и след завършване на пети гимназиален клас Васил
постъпва в рисуватеJ1ното учи11ище в София.
Заветната мечта на Стефанов е изпълнена. С радост той се отдава
на своята работа. Ръководен от своите професори, видните наши худож­
ници Антон Митов, Иван Мърквичка, Стефан Иванов, Цено Тодоров и
др., той получава солидни познания по история на изкуството, които му
помагат за оформянето му в истински художник. Още в самото начало
неговите професори забелязват проявите на бъдещия художник. Стефанов
оправдава доверието и надеждите на своя учител Гунчев. Преминавайки
с успех всички отдели на училището, той се нарежда между първите с
верния си рисунък, рядка упоритост в работата, любознателност. Проя­
вява се като познавач на човешкото тяло, майстор на четката и ножа и
бързо спечелва уважението на професори и другари. При всяко табло
той внасяше нещо ново, нещо свое, извън онова, което се учеше в учи­
лището. Спомняме си как при рисуването на голо тял о (вечерните актове)
той направи силно впечатление на проф ~ сори и другари и тази негова
техника се коментираше като нещо оригинално. Някои от тези актове
бяха прибран и за училището. Скромният и необичащ шума Стефанов
явно бе доволен от преценката на работата му, но не се главозамая.
Първият сериозен опит, с който той се определи като бъдещ пор­
третист, бе автопортретът му, който се намираше окачен в бащиния му
дом в Русе и представляваше истински шедьовър. Стtфанов се бt нари·
сувал в характерната си любим& поза - а н фас, нав t л настрани глав ата си,

234
замечтан. Приликата между художника и автопортрета бе съвършена. По
своята техника портретът приличаше на портретите на старите майстори
от времето на Рубенс. Ако този автопортрет се намери, изкуствоведите
ще имат възможност да дадат своята преценка. Неговите другари Сте­
фан Петров, Марко Дограмаджиев, Чудомир, К9нстантин Щъркелов, Иван
Тричков, Георги Велчев, Христо Каварналиев, Иордан Пиндиков, Никола
Танев го ценяха и уважаваха като човек и като художник. Често сме
виждали Чилито в обществото на писатели и поети, между които Дим­
чо Дебелянов, Николай Райнов, Дамян Калфов и много още други.
Поради липса на средства Васил Стефанов бе принуден да върши и
друга работа. Често се налагаше да пише фирми, ~)ису ваше и портрети с
въгл ен. Спомняме си една весела история. Трябваше да нарисува портрет
с въглен на един търговец-чужденец. Последният помоли Стефанов да
нарисува на гърдите му три-четири ордена. Чилито ги поиска, за да ги
има предвид при рисуването, на к оето тъ ргове цът отговори: „ Аз нямам
ордени, но портретът ми трябва за магазина!"
Когато се довършваше храмът-паметник „Александър Невски", по
препоръка на негови професори Чилито нарисува част от фреските в хра­
ма. През 1914· год. бе дадена операта „Аида" под режисурата на извест·
ни&. наш оперен певец Стоян К. Михайлов. Чилито взе участие в нея като
фигурант и през време на антрактите скицираше артистите в театралните
им костюми.
Васил Стефанов бе висок, строен, почти слаб, облечен неизменно в
чер костюм с висока бяла колосана яка, отворен широк нагръдник, с чер·
на връзка, завързана на „джуфка" до самата яка, а на главата носеше
широкопола шапка. В . този си костюм той имэше вид на художник от
старите времена. Беше бохем в най-добрия смисъл на тази дума.
На ул. „Дебър" No 1 той живя четири години и хазаите му го оби­
чаха като свой син. В таванс ката стая чести гости бяха негови безпри ­
ютни другари, с които той разделяше залъка си. Мнозина от използва­
лите гостоприемството му станаха впоследствие наши известни художни­
ци. Чилито беше редовен посетител на известната по това време гостил­
ница „Докле е младост" на бай Стоян Костурков, в която цареше атмо­
сферата на „стария Хайделберг".
Стефанов завърши рисувателното училище през 1916 год. През про­
летта на същата година заедно с художника Христо Каварналиев откри
в столицата първата си и последна изложба (фиг. 2). Изложбата бе от­
крита в малкия салон в градското казино на ул. „Гурко" № 1. Стефанов
бе изложил над 60 табла, повечето от които портрети, своя автопортрет
с широкополата шапка, пейзажи, голо тяло и др. Чудните, неповторими
и вечно нови залези над Дунав, ко~то той обичаше да гледа с часове,
Стефанов отрази в няколк<? от изложените табла. Те бяха рисувани с
маслени бои, пастел и по·рядко акварел. Макар Първата световна война
да беше в разгара си, културният живот в столицата не спираше. Из­
ложбата беше посетена не само от интелектуалци, студенти, професори,
ученици от рисувателното училище, поети и артисти, но и от много граж­
дани. Министерството на народната просвета откупи изложения авто­
портрет на Васил Стефанов - ,Чилито. След закриване на изложбата тази
картина бе изложена в художествения отдел при Археологическия музей
наред с таблата на професорите му, между пейзажите на Никола Мари-

235
нов и др. С този акт Министерството на народната просвета утвърди
Стефанов като даровит художник. Освен тази откупка известният по
това време софийски търговец, ценител на изкуството Пипtв откупи още
няколко табла. Бяха направени и откупки от професор Романски, който
също ценеше Чнлито. За Стефанов освен материална подкрепа това бе
и морално признание на художник. Тогава той стана и звестен на голям
кръг хора и мнозина търсеха дружбат а му.

Фиг. 2. Кът от изложбата 113 В. Стефанов в София - 1916 r. (снимка)

Fig. 2. Ansicl1t der Aнss tcllung in Sofia, 1916. Fotografie

През есента на 1916 год. Стефанов бе назначен за учител по рису­

ване в едно от софийс ю1те училища. При една екскурзия с другари до
Драгалевския манастир той се окъпал в един планински вир, в резултат
на което се простуд и и се наложи сериозно л екуване. Негови приятели
успяха да убедят влиятелни хора от Министерството на просветата да
бъде изпратен на лечение в чужбина, но поради войната това не се осъ­
ществи. Стефанов постъпи в санаториума за гръдоболни на доктор Хад­
жииванов край Княжево (понастоящем студентския санаториум край Вла­
дая), където бе обграден с добри грижи от персонала и лекуващите се
там интелектуалци. През есента на 1918 год„ преминавайки през София,
се видяхме с него. Кирил Христов, който също беше тук на лечение,
успя да ни каже, че Стефанов не е добре. През декември същата годи­
на Чилито бе изпратен в Русе, където бе и последното ни свиждане.
Васил Стефанов-Чилито почина в началото на 1919 год. в Русе. По
това време градът бе окупиран от чужди войски. Старият русенски ху­
дожник Александър Лазаров разказва, че в един мрачен зимен ден видял
скромна катафалка да отнася смъртните останки на беден гражданин.
Едва на другия ден Лазаров разбрал, че този смъртник бил незабрави-

236
мият Васил Стефанов-Чилито. Погребан бе в старите русенски гробища.
Гробът му остана занемарен поради смъртта на родителите му. Заличи
се мястото, в I<оето лежи този свиден син на нашия грзд.

В своя кратък живот като художник Васил Стефанов непр_екъснато

работи, търсейки път да изяви себе си и личното си отношение към света.
Портретният жацр ззема голяма част от творчеството му. Рисува редица

Фиг. 3. Автопортрет - масло Фиг. 4. Дама с капела - 1914 г. - масло

Fig. 3. SelbstЫldols. 01 Fig. 4. Dame mit Hut, 1914. 01

портрети на свои близки и познати. От всеки образ лъха сърдечна топ­

лота и дълбок душевен израз.
С голямо живописно чувство Чилито е изградил своя автопортрет
(фиг. З). Кротrшят, замечтан и забулен в прозрачни сенки поглед говори
за високите добродетели, които се крият в този поетичен образ. Под
широката периферия на шапката му откриваме ле1<и сенки, сред които
изпъква благородният израз на лицето, издържано в една приятна коло­
ритна хармония от сребристи багри.
В двата портрета „Дама с капела" и "Тъгуваща" (фиг. 4 и 5) ху­
дожникът убедително е разкрил настроението на тези жен~-r, от лицата
на които се чете размишление и мечти. Тук той пресъздава типа на
градската жена. И двата портрета . са дълбоко емоционални, преизпълнени
· с душевни вълнения.

237
 С голямо чувство и майсторство Чилито е създал "Дамски портрет"
(фиг. 6), в който много добре се е справил с па стелната техн ика, както
и с характера на портретуваното лице.
Интересен е портретът на Станка Чичовска, колежка на художника,
сега неизвестен. Рисуван с маслен и бои анфас, този портрет притежава
голя м блясък и финес на лицеизраза. Не са известни и ония портрети и

Фиг. 5. Тъгуваща - 1915 г. - масло

Flg. 5. Trauer, 1915. 01

пейзажи, които авторът при заболяването си бе оставил в квартирата си.

Често пъти п •)ради липса на модели Чилито рисуваше с молив самия
себе си (фиг. 7).
Спомняме си, че през време на войната (септември 1918 год.), в един
магазин в София бяха оставени за рамкиране два портрета, от които
ед ини ят на Станка Чичовска. Днес тези портрети се смятат за изчезнали.
Изобщо портретит е на Чи.11ито са артистично изградени, с богата
тоналност и убедителна фактура. Те говорят за голе мите живописни въз­
можности на автора (фиг. 8).
Колко много бе ценен Чилито от другари и съученицif е видно от
това, че мнозина от тях желаеха да притежават негови табла. 8 две ате­
лиета имахме възможност да видим негови картини със fаличения му
подпис и подписани наново от новите притежатели. Стефанов, като видя
това, усмихна се, махна широ1<0 с ръка и отмина, без да каже нещо.
Талантливият художник не е равнодушен и към поезJАята на българ­
ск ия пейзаж. За Васил Стефанов родната земя е богат извор на вдъхно­
вение. Той чувствува б~зграничната красота на природата и търси под­
ходящи средства да я изрази. Старателното и сериозно отношение, кое ­
то е имал към моделите в рисувателното училище, показва по-късно в
творчеството на художника задълбочено наблюдаване на природата. Кар­
тините му „Залез", "Витоша". „Зиме в алеите в Русе", " Пролетен пей­
заж", „Из Борисо9ата градина в София" и др. с а пропити с голяма пое-

238
Фиr. 6. Дамсюt портрет - 1916 r.- пастел Фиr. 7. Автоскиuа - 1917 r. - молив
Fig. 6. Dainenportrait, 1916. Paste\l Fig 7. Selbstblldnis, 1917. Bleisttrtskizze

Фиr. 8. -
Етюд на старец Ф11 r. 9. пейзаж -
Дунавски
около
1914 r. - масло около
1914 r. - масло
Fig. 8. Studie eines alten Mannes, Fig 9. Donaulandschaft, etwa 1914. 01
etwa 1914. 01
239
зия. Тяхната конкретна красота е предадена просто и задушевно. В тях
има нещо от импресионизма, където авторът се стреми да предаде и въз­
духа, и светлината, без да изгуби предметността, техния локален коло ­
рит. Пейзажите са хармонични, меки в своя тон и реалистични в своята
осезаемост. Неговата вдъхновена четка претворява в картини всичко оно­
ва, което той силно обича. Затова I<артините му събуждат приятни спо­
мени за всички онези кътчета от природата, които сме виждали някога
и са ни вълнували.

Фиr. 10. Циганка с дете - 19 17 r. - масло

Flg. 10. Zigeunerin mit Кind, ·1917. 01

Васил Стефанов обича Дунав във всичките му настроения и багри.

Той го рисува ту въздушен, лек, ту мрачен и тъжен. През време на след­
ването си той рисува .Дунавски пейзаж" с маслени бои, представляващ
Дунав преди настъпването на буря. Този пейзаж бе истински шедьовър.
С неподражаемо майсторство авторът бе предал· моментите на приближа­
ващата се буря. Черните буреносни облаци, надвесили се над притихна­
лата вода, покриват небето, за да се разразят в страшна стихия.
В картината „Дунавски пейзаж" (фиг. 9) преобладават пастелните то·
нове, отразяващи плаващата платноходка в тихите води на голямата река.
В творчеството на Чилито има и пейзажи, от които звучи лека тъга.
Те са правдиви и затрогващи откъс и от заобикалящата го действител­
ност, плод на огорчението, което среща в живота. Такива са .На лейка·
та", .Зимен пейзаж от Котел" и др. В тези мигове от живота му при­
родата за него е лечебно и успокояващо средство за наболялата му ду­
ша. В нея той открива нови пориви за съзерцание и претворяване. И
затова картините му носят белега на дълбоко преживени и поетично пре­
съsдадени гледки от тази природа.

240
 Голяма част от картините си Васил Стефанов рисува с маслени бои
на малък формат. На такъв формат са изградени смело и артистично и
композициите му. Това показва, че художникът добре владее рисунката,
формата и баграта. Някои от тях са дадени в обобщено виждане с бо­
гата пластичност на формата и със сложен живописен тон. Такива са:
"Войници на почивка", "Три момичета в полето" - импресия, "Разходка",
"Водопой", "Циганка с дете" (фиг. 10).
Няма да бъде безинтересно да споменем, че Васил Стефанов беше
много любознателен и упорит в работата \ И като художник. Той изуча­
ваше внимателно работата на старите майст_ори, а също така и тази на
новите художници, към които проявяваше голям интерес. Стиснал устни,
наведен над палитрата и платното, той . рисуваше с часове. В такъв мо­
мент той като че ли свещенодействуваше : работеше смело с четката
и ножа, нахвърляш е боите върху платното и постигаше желания резул­
тат апа дрима, като винаги внасяше в работата си · н.ещо свое, запазвай·
ки своята техни ка, която бе едно прозрение за едно ново, настъпващо
')
·. изкуство.

· Цялото творчество на Васил Стефанов е изградено на здрави реа-

. Листични основи. Вниманието си авторът насочва както в овладяване на
изразните ср~дст.ва, така също и· по линията на психологическата харак·
теристика и композиционното търсене в творбата.
Неговото художествено наследство остава да живее и ла напомня
за голямата му вяра и обич в красотата на живота и за вечното в
изкуството.

КАРТИНИ
п р и · т Е )k А в А н и от м у 3 Е и и ч А с т н и л и ц А

1. Автопортрет - Национална художествена галерия - София

2. Дама с капела (1914 год.) - Художествена галерия - Русе
3. ТЪгуваЩа (1915 год.) - Художествена галерия - Русе
4. Автоскица (1917 год.) - Художествена галерия - Русе
5. Дамски портрет - профил (1916 год.) - частно притежание на П. Тодоров -
.София
6. Етюд на старец (около 1914 r.) - частно притежание на Г. Теодосиев - Русе
7. Циганка с дете (1917 г.) - частно притежание на Г. Теодосиев - Русе
8. Дунавски пе!lзаж (около 1914 г.) - притежание на Г. Теодосиев - Русе
9. Моливна скица на жрец от опера .Аида• - притеж. Г. Теодосиев - Русе
10. ~11лез (1918 г.) - сем. Петрови - Русе
11. Витоша - сем. Петрови - Русе
.12. Зима .от алеите Русе (1918 г.) - сем. Петрови - Русе
13. Пролетен пеязаж от алеите Русе {1918 г.) - сем. Петрови - Русе
14. ·на пе!lката (1917 г.) - сем. Петрови - .Русе
15. Зимен пейзаж от Котел - сем. Петрови - Русе '.
16. Войници на почивка (1917 г.) - сем. Петровн - Русе
17. Три момичета всред полето (1918 r.) - сем. Петрови - Русе
18. Водопоl! (1917 r.) - сем. Петрови - Русе
19. Разходка (1918 r.) - сем. Петрови - Русе
20. Дама с капела - Картинна галерия - СГНС - София
21. Жена с капела (1916 r.)- сем. Петрови - Русе
22. Дунавски пейзаж с лодки - Мария Вас~лева - Русе
23. Из Борисовата градина София (около 1915 r.) - Г. Теодосиев - Русе

16. Музеят - Рус~

241
 WASSIL STEFANOV - TSCHILITO

Е r in n е r u n g е n v о n G. Тео d о s s i е v u n d 1. N а i d е n о v
Zusammenfa ssung

Der Maler W. Stefanov- Tschilito ist am 2. XI. 1887 in Kote.l ge-

boren. Nach dem Stadtbrand 1894 зiedelt die Familie nach Russe iiher.
Schon in jungen Jahren liisst Wassil seine malerische Begabung erkennen.
I 908 schreib.t er sich in dtr Malschule in Sofia ein, wo er I 916 sein Stu-
dium unter Prof. Markwitschka u. а. beendet.
Im selben Jahr stellet er zusamrnen rnit dem Marinisten Christo Kawar-
naliev in Sofia aus. Das ist seine erste und letzte Ausstellung. Seine 60
Вilder - meistens Portraits, Akte und Landschaften - hatten guten Erfolg.
Im Herbst 1941 wird Stefanov аlз Lehrer in einer Schule in Sofia an-
gestellt. Bei einem Ausflug mit Freunden badet er in einem Geblrgsfluss,
erkiiltet sich schwer und erkra11kt darauf an Tuberkulose. 1919 stirЬt er.
Sein Grab ist in Russe.
Wahrend seines kurzen Lebens suchte W. Stefanov ununterbrochen nach
dem Weg sich eine eigene Malhandschrift zu erarbeiten. Das Bildnis nirnmt
einen grossen Teil in seinem Schaffen ein und ist auch sein kilnstlerischer
Hohepunkt: Selbstblldnis, Dame mit Hut, Trauer, Damenportrait im Profil
u. а. Die drei letzten sind Eigentum der Вild.ergalerie, Russe. W. Stefanov
kann verschiedene Seelenz11stiinde mit ihren charakteristischtn Noten sehr
gut festhatten. Aus jedem Antlitz spricht Warme, IntimШ1t und v.ertiefter
Ausdruck. Die . Farben sind reich und die Malweise betont krMtig.
Auch den Zauber der bulgarischen Landschaft verstand dcr Mater ein-
zufangen. Er fi.ihlt sich in die Schonheit der Natur ein mit seinen Bi\dern:
~onnenuntergang, Witoscba, Winter im Park von Russe, An dcr Donau u. а.
Auch seiпe figUrlichen Kompositionen sind ktihn und malerisch aufgebaut:
Ruhende Soldaten, Wassertrilnke, Zigeunerin mit Кind u. а.
Das Schaffen von W. Stefanov ist in gesund realistiscbem Stil gehalttn
und hat in der relativ jungen bulgarischen Malerei Ыeibende Spuren hin-
terlassen.
 ИЗВЕС1ИЯ EiA НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - РУСЕ
MIТТEILUNGENDES VOLKSMUSEUMS - RUSSE
КНИГА tBUCH) 11, 1966

100 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО

НА ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА" В РУСЕ

Навършиха се J00 години от основаването на първото читалище в

град Русе. То било открито през пролетта на 1866 г. rio инициатива на
видния учител и общественик Драган Цанков и наречено с хубавото
име „Зора ".
Първоначално читалището се помещавало в къщата на Ангел Гла­
гопизов, която се намирала в центъра на града, по днешната ул. „Дянко
Стефанов". По-късно на няколко пъти било премествано в други сгради.
Читалище „Зора" бързо се оформило като истинско народно чита­
лище за просвета и култура на будните български занаятчии, дребни
търговци, ученици и младежи. Тук те имали възможност да се просве·
щават и самообразоват, защото винаги имали на раз положение нови вест­
ници, списания и книги. Отначало това огнище за просвета се посеща­
вало от по·заможните и видни българи, но след като бил поставен въ­
просът за членски внос и други задължения на читалищните · членове, те
го изоставили.

Едни от първите членове на читалището са били нашите видни ре­

волюционни дейци: Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Ради Иванов,
Ганчо Карамаждраков, Трифон Гаази, Иван Данев, Юрдан Симеонов, Ни­
кола Сакеларев, по-късно Иларион Драгостинов, Георги Икономов и др.
Техен най-добър приятел бил библиотекарят на читалището Пенчо Чер­
ковски, който редовно им осигурявал и нелегални вестници, и литература,
които оказали голямо влияние за оформянето на революционния им ми­
роглед.
Младежката група развива голяма просветна, театраr.на и певческа
дейност. Читалищното ръководство постоянно уреждало с«азки на наА­
различни теми, изнасяни предимно от учители и образояани младежи,
като Ангел Кънчев и др. Подготвяло се изнасянето на пиеси, в които
младежите се проявяват като много добри артисти. По-късно в театрал­
ната трупа били включени и русенските революционерки Петрана Обре­
тенова и Величка Иванова. Към читалището работело и първото певче­
ско дружество, което развило богата хорова и оркестрова музикална дей­
ност. Уреждани били също балове и други мероприятия за под.~i.ържане
ва читалището. Основателно може да се каже, че читалище „Зора" през
годквите на своето съществувание развило голяма и разнообразна дей­
ност, която се дължи изключително на сформираната тук младежка пю­
бознателна и прогрес ивна група.

243
 Благодарение на редовно събирания . членски внос, печалби от раз­
лиqни мероприятия; дарения и лр. читалището не С'амо покривало из­
дръжката си (за сградата, заплата на библиотекаря, закупуването на ин­
вентар и пр.), но изпращало и помощи на българчета, учещи се в Чехия,
Русия, Македония и др.
Цялата тази разнообразна читалищна дейност, развивана в продъл­
жение на повече от 10 години до Освобождението, преди всичко е ви­
сокопатриотична и благородна .
Читалище "Зора" е било не само огнище за просвета, но преди
всичко играло голяма роля в националноосвободителната ни борба, което
го утвърждава ката 6орqеско читалище. Тук видният революционер Ангел
Кънчев посветил Никqла Обретенов в тайна.та, как да · щнове комитет,
тъй необходим За връзка меЖду Българския революЦионен" централен ко ­
митет в Букурещ и комитетите във вътрешността на страната. Най-дей­
ните читалищни младежи , стават първите членове на комитt.та. Сега чи­
талището става .място, - където. се осъществяват много набеЛязани зада~и.
във връзка с дейността на комитета.
·- Никола Обретенов, който бил библиотекар на читалището . близо 8
~одини, го превръща .в истинско свърталище за революционерите. Едно­
временно с многото всекИдневни сл.ужебни задължения, които се извър~.
шват, сега започва да ки.пи и трескава революционна . дейност. Особено
~ годините на хсилената революционна борба то е най-удобното място
на срещи на местните и външните революционни дейци. Провеждат се
<;ъбраiшя на комитета, вземат . ёе . важни решения, получават се ':f преда­
ват лисма; вестници и оръжие. Оттук всичко се. приема и о т нася от
куриерите на съответните комитети в страната . Захари . Стоянов, един от.
редовните посетители на читалището и по-късно член ._ на Русен.~кия , ре­
волюционен комитет, пише : „Сега повече, отколкото по-напред, дохож­
даха в читалището, за да се срещат с моите приятели разни чужденци
(б. м. - външни хора): учители, свещеници, търговци, селяни и пр. " ·
При организирането на различни прояви на недоволство от турските
и гръцкит~ потисници винаги за иниЦ1:1атор и участник е обв.инявана мла~
дежката група към читалището и затова към всички техни действия тур ­
ската власт се отнасяла с подозрение. Въпреки трудностите да се работи
пред очите на многобройните шпиони, цялата революцион'на дейност ·на
комитета била укрита. .
В изпълнение на големите· задачи, които tiили поставени пред Ру<;ен­
<;.ю~я революционен комитет през бурните 1875-187.6 г., когато се под­
готвя в страната Старозагорското и Априлско въстание, читалище "Зора "
взема най-дейНо участие. Сега всекидневно се изпъ.Лняват ; отговорни . ко­
митетски поръчения, поддържа се връзка с комитетите в Шумен, Тър-
~ов6, Разград и много села цз окръга. .
• . Обаче след жестокото Потушаване на Апри.Лското въстание · и През·
време на Освободителната война читалище „Зора" напълно э.амира. НЯкок
от него·вите членове са заточени, други са Принудени да .ем1:1грират, а
rрети загинали в пламъците на борбата. · · · . · ~:· ·
·· Бдва няколко години след Освобождението, през 1883 „ г., чит'а.riиlце
~Зора"·· отново възобнорява своята работа, но неговата дейност е " крат,
к"Отрайна . . . . ~·.
' . , .; ·..; . '· . ,1.-
.~ ..„ : .

244.
(
 След 1944 г. в Русе отново се възстанови народното читалище .Зора".
което следва светите традиции на героичното възрожденско чиrа11Ище. И
днес то развива също богата библиотечна, лекционна и музюсална дей­
ност. Неговият хор „Родина" слави нашето Отечество далеч зад пре­
делите.

Днес, когато се навършват 100 години от основаването на читалище

„Зора ", още по-ярко изпъква неговата огромна културно-просветна и ре·
вопюционна дейност.

Жечка ·сиромахова
 ИЗ ВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - РУСЕ
MITTEILUNGEN DES VOLKSMUSEUMS - RUSSE
КНИГА (BUCH) JI. 1966

· НАВРЕМЕННА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Преди няколко години ГК на БКП -Русе поде хубава инициатива за

написване история на от делните предприятия в града, някои от които
ииат дългогодишна, богата и поучителна история. Много фабрики и за­
води от града се озоваха на този апел и изградиха специални комисии,
които започнаха усилено да събират материали.,Цобре организира своята
работа комисията при ,ЦМЗ „Г. ,Цимитров•, която не само събра богат и
интересен материал, но успя да го обработи и отпечата в спретната и
добре оформена книrа 1 , която буди голям интерес.
Авторите Б. Куюмджиева, Г. Жейнов, Л. Koell, М. Сенков и Хр. Ра­
шев с голяма любов и на хубав популярен език ни запознават с исто­
рията и развитието на оная фабрика 1а мелнични машини, елеватори и
водни колела, основана през 1907 год., която днес виждаме прераснала
в голям завод за селскостопански мишини, извоювал си ре1юмето на от­
личен производител в 4 континента.
В първата част (Първи крачки 1907-1918 год.) авторите запознават
читателя със стопанската конюнктура в Русе в началото на настоящия
век, с причините за възникването на предприятието „ Евгени Мюлхаупт",
машинациите и задкулисната борба на банкера Буров п о оглавяване на
фабриката. В периода между двете световни войни ·(1918-1944 rод.) фа­
брика „ Мюлхаупт" експериме нтира най-различни производства, докато
едва през 1939 год. произвежда своята първа вършачка и от този мо­
мент се ориентира към производството на земеделски машини (стр. 16).
Годините на Втората световна война и особено след нападението на
фашистка Германия над Съветския съюз са особено благоприятни за
собствениците-капиталисти. И това е понятно. Започва се производство
на морски и речни заград ни мини за германския флот в Черно море -
производство с осигурен пласмент и още по-осигурени печалби.
В същото това време положението на работниците в~в фабриката е
извънредно тежко. В първите години след основаването на фабриката,
лишени от най-елементарни битови условия, работниците от „Мюлхаупт"
работят под дъсче ни наве си в продължение на 10-12- 14 часа (стр. 11).
През 1919 год. под влияние на Великата октомврийска социалистическа ре­
волюция настава оживление. Под ръководството на партията работниче­
ската класа повежда упорита борба против жестоката експлоатация на
фабрикантите. Започва поредица от стачки, чрез които работничеството

i .Някога и сега•, Русе, 1964, 78 стр.

246
си извоюва значителни лрава. Изтъкната е активната роля на комунисти­
те .в „ Мюпхаупт" след 1932 год., когато са организирани 3 партийни
групи, а по време на съпротивата 1941- 1944 год. не закъснява и пър­
вият сигнал за саботаж : мините за германския флот да станат негодни
за лредназначениево си.
Централно място в книгата е отредено на периода след 9. IX. 1944
rод. (Години на възход - 1944-1964 г.). Производственият процес през
първите години се осъществява при изключително трудни условия - по­
питическата власт е в ръцете на работниците, докато средствата за про­
изводство остават притежание на капиталистите-собственици. Но ето идва
и преломната дата 23 декември 1947 год. - Законът за национапизацията
на индустриапните и минните предприятия в България. Авторите отразя­
ват възторга на работниците в този декемврийски ден: „Мощно работ­
ническо „ура" раздра тишината. Пред митинга говори първият народен
директор . . . "
Съпоставяйки направеното от капиталистите за 37 години със сторе­
ното от народната власт само за няколко години след 9. IX, авторите
сочат неимоверния скок, осъществен от заводското ръководство. Те се
гордеят, че техният завод стана инициатор на трудово-културните бри­
гади у нас, че тук бе открито и първото в България училище за тру до­
ви резерви. Отделено е място на безкористната братска помощ на съ­
ветските специалисти, взели участие както в построяването на новите

заводски сгради, така и в организацията на про изводствения процес. За­

водът получава името на най·великия български държавник - Георги Ди­
митров (стр. 34)- и се профилира като най-големия у нас завод за сел­
скостопански машини на базата на съвременната световна техника. Съ­
гласно разделението на труда и специализацията на страните-участнички
в СИВ заводът „Г. Димитров" се насоч ва към производство на епектро­
кари и мотокари за нуждите на социалистическия лагер. Едно от най-но­
вите производства на завода е тракторът · „Болгар-112" (стр. 42).
Не са отминати и моралните награди на работническия колектив на
завода, спечелени в резултат на масовото включване в движението за
комунистически труд. В навечерието на юбилейната 1964 год. колективът
получава най-голямата правителствена награда - преходното червено зна­
ме на Мин истерския съвет и ЦС на професионалните съюзи, а в чест
на двадесетгодишнината - Паспорта на трудовата слава и Юбилейната
значка (стр. 53).
В следващите страници авторите разказват за дейността на масовите
и политическите организации в завода, за социалните придобивки ua ра­
ботниците и завършват със списък на ръководителите на завода.
Трябва да се отбележи, че в изложението авторите допускат някои
отклонения от следваната хронология на събитията: описват се видовете
производства на фабриката през годините 1925-1926 и през лериода на
стопанската криза 1929- 1933 год„ за да се върнат отново на стачните
борби от 1919 год. и локаута от 1922 год. (стр. 19- 21). Допуснати са и
някои повторения на материала от стр. 11 с този от стр. 18, отнасящи
се до закрилата на работничеството от БРСДП и до влиянието на Вели­
ката октомврийска социалистическа революция. Неточно авторите назова­
ват ръководената от Йордан Лютнбродски печатница „Вела Пеева" вме­
сто „Вела Пискова". Нали чието на твърде много снимки придава на кни-

247
rата пропаrандно-попуг. я ризаторски характер. Като цялост книгата хвър­
ля доста обилна светлина върху историята на завод "Г. Димитро_в". Тя
обаче сама по себе си още не е история . Както самоте автори заявяв·ат
. още в предговора, тя е "кратък исторически очерк", предназначен да по­
служи за съставянето на историята на завода. С това се обяснява и хро-
никалният характер на представения материал, особено след III раздел.
Въпреки посочените пропуски и неточности, делото на авторския ко­
лектив заслужава висока оценка и може да послужи за- пример на други
заводи и фабрики в града ни.

Тодор Буюклиев

( . .,
 СЪДЪРЖА Н ИЁ

В. Д и м о в а - Гробна находка от с. Обретеник,- Русенско З

В. Дим о в а - Античен некропол при с. Пейчиново, Русенско . 11
Т. Г е р а с им о в - Три релефа от крепостта на Силистра • . • 29
Е м. М и х ай лов - Към ранната история на град Бяла . . . . . . . 37
Ж. С и ром ах о в а - Из дейността на Русенския революционен комитет (1871-
1877 г.) . . . . . . . . . . • . . . . . . . • . . • . • 65
И в. Радко ь - Седемдесет години вярна служба на нарпда . . . . . . 103
И в. Р ад к о в и R. Петров а - Георги Диыитров и работническото движение в
Русе . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 137
В л. Ба с ар о в - Помощта на трудещите се от Русе за развитието на селското сто-
панство в ОКJУЬГа (1959 - 1963 г.) . . 169
М. Овчар о в а - Оригинален протокол от Х конгрес на БРСДП в Русе през 1903 г. 183
М. Хал в ад ж и е в - Терцнерна бозайна фауна в Русенския краА . . • • 191

ФАУНИСТИЧНИ МАТЕРИ А ЛИ ОТ PYCEHCl< O

Е. У п д ж и я н и И в. И в а но в - Трипръста чайка - Rissa tridactyla L. при Русе 22 1

Е. У н д ж и я н - Малък средиземноморски буревестник - Puffinus pufflnus ytl·
kouan (Acerbl) при Русе . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 224
Е. У и д ж и я н - Едно ново находище иа эмиеrущера, или коравеца - Ophlsaurus
apodus (Pallas) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 226
Е. У н д ж и я 11 и И в. И в а но в - Едно ново находн·•~е на балканския гекон -
Cymoodactylus kotsckyi; Steind . . . . . . . . . . . . . . • • . . . 229
Е. У н д ж и я н - Опръстенени в чужбина и намерени в Русенско птици . . • . . 23 1

* * *
Г. Т е о до с и е в и И л. Найденов - Васил Стефанов - Чилито . . . . . . 233
Ж. С и ром ах о о а - 100 години от основаването на читалище .Зора• в Русе . 243
Т. Б у ю к ли е в -
Навременна и полезна книга . . . . . . . . • • . . . • . 246

IN H ALT

V. D i m о w а - Eln Begrabnis bel dem Dorf Obretenlk . . . • . . . . 3

V. D i m о \V а - Elne antike Begraboisst!ltte bei dem Dorf Pejtschinovo . 11
Т. О е r а s s i m о v - Drei Relio:fs von dt:r ft'stung der Stadt Silistra 29
Е. М i с h а i 1о v - Zur friiht'n Geschichte der St1dt B/ala . . . . . . . . . . . 37
i. S i r о m а с h о w а - Aus der Tatlgkeit des Revolutionskomitees von Russe ln
den Jahren 1971-1877. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 65
I. R а d k о v - Siebzig Jahre treue-r Dienst am Volke . . . . • . . . . . . . . 103
I. R а d k о v, В. Р е t r о w а - Georgi Dimitroff und die Arbelterbewegung ln
Russe . . . . . . • . . . . . . . . . . . . . • . . . . . . 137
W. В :а s s а r о v - Ole НШе der Werktatigen voo Russe zur Entwlcklung der Land·
wirtschaft lm Bezirk (1959-1963) . . . . . . . . . . . . . . . . . . • . 169

24'
М. О „
v t s с h а r о w а - Das Origlnal des Protokolls vom Х Kongress des Bulga-
rischen Sozlaldemokratischen Arbe!terpartei in Russe 1903 • • . • . . . . . 183
М. С h а 1wаd!1 е v - Ober die fossile •~ugetierfauna aus dem Bezirk Russe . . 191

FAUNISTISCHE MATERIALIEN AUS DEM BEZIRK R.USSE

Е. О u n d j 1 а n u. J. 1 w а п о v - Eine Dreizehenmove - Rlssa tridactyla tridactyla

L. bel Russe . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . • . . . 221
Е. О u п d j i а n - Ein Schwarzschnabelsturmtaucher - Pufflnus puffinus yelkouan
(Acerbl) bel Russe . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . • . 224
Е. О u п d j i а n - EI п neuer Fundort der Panzerschlelche- Ophisaurus apodus (Pa\Jas) 226
Е. О u n d j i а п u 1. 1 w а n о v - Ein neuer Fundort des Nacktfingers - Gym-
nodactylus kotschyl Steind . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 229
Е. О u n d j i а п - Im Auslaod ber!ngte und im Bezirk Russe wiedergefundene VOgel 231

* * * • а

G. Те о d о s s i е v u. 1. N а i d е n о v - Der Maler Wassil Stefanov - Tschillto . . 233

2. S 1r о m а с h о w а - 100 Jahre von der Griindung d er VolksЫЫothek .Sora• ln
Russe . . . . . . . . . . . . · . . . . . . . . . . . 243
Т. В u j u k 11 е v - Eln zeitgem1isses und niitzliches Buch . . . . . . . . . . . . 246
 И ЗВЕСТИ.Я НА НАРОДНИ.Я МУЗЕЙ
РУСЕ

*
РЕДАНЦИОННА КОЛЕГИЯ

Виолета Дим о в а, Еб ерхар д У н. джи я н,

Ж е 't к а С и р о м а х о в а, И в а н Р а д к о в.
Михаил К&тев

РеАа11тор *
Таня Пет р о 11 а
ХуАожняк Пеm'Ър Бранев
Ху„. ре41ктор Иван Кенарог
Тех. ре4актор Георzи Иванов
Корек1 ор Кунка Семкова
Пр своА на реsю>1етата Е. Унджиян

*
Дадена за набор на 1. 111. 1966 r.
По4nиса11а за печат на 6. V. 1966 r.
Печатни коли 15,75 Формат 71XI00/ 16 Издателски коли 18,70
Тематичен план 1" 594-11-6 Тираж 425 Иэ4ателски Нt 402
ВеАомствено нзданне

*
Държаано нsАате.1ство-В арна
дnк .с т р а н А ж а та•. гр. Варна
Лоръчка № 250/1$66 r.