Археологически проучвания

в Ловешко
Минало и настояще

Archaeological Research
in Lovech Region
Past and Present
 НАЦИОНАЛEН NATIONAL
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ ARCHAEOLOGICAL MUSEUM
КАТАЛОЗИ CATALOGUES
ТОМ XIX VOLUME XIX

Археологически проучвания
в Ловешко
Минало и настояще

Archaeological Research
in Lovech Region
Past and Present

Национален археологически институт с музей National Archaeological Institute with Museum

при Българска академия на науките Bulgarian Academy of Sciences

София 2020 Sofia

Изложбата е организирана от НАИМ-БАН и РИМ Ловеч. Реализира се във връзка с 115 години от откриването на първата музейна
експозиция на Народния музей (НАИМ-БАН) и 125 години от създаването на РИМ Ловеч.
The exhibition is organized by the NAIM-BAS and RMH Lovech. It is realized on the occasion of the 115th anniversary of the opening of the
first museum exposition of the National Museum (NAIM-BAS) and 125th anniversary of the establishment of the RMH Lovech.

Изложбата е осъществена с подкрепата на РИМ Ловеч и Българска академия на науките.

The exhibition is realized with the support of the RMH Lovech and the Bulgarian Academy of Sciences.

Куратори на изложбата: Мая Валентинова, Станимира Танева

Curators of the exhibition: Maya Valentinova, Stanimira Taneva

Редактори: Христо Попов, Кръстю Чукалев, Калоян Праматаров, Станимира Танева

Editors: Hristo Popov, Krastyu Chukalev, Kaloyan Pramatarov, Stanimira Taneva

Езиков редактор (български език): Радина Попова

Bulgarian language editing: Radina Popova

© Автори на текстове: Христо Попов, Мая Валентинова, Любен Лещаков, Станимира Танева, Миглена Стамберова,
Калоян Праматаров, Вера Атанасова, Радослав Гущераклиев, Андрей Стоицов, Христина Василева
© Authors of the texts: Hristo Popov, Maya Valentinova, Lyuben Leshtakov, Stanimira Taneva, Miglena Stamberova,
Kaloyan Pramatarov, Vera Atanasova, Radoslav Gushterakliev, Andrei Stoicov, Hristina Vasileva

© Автори на анотации: Мая Валентинова, Любен Лещаков, Станимира Танева

© Аuthors of аnnotations: Maya Valentinova, Lyuben Leshtakov, Stanimira Taneva

© Снимки: Красимир Георгиев, Александър Няголов

© Photos: Кrasimir Georgiev, Aleksandar Nyagolov

© Превод на текстове и анотации: Калоян Праматаров, Слави Костадинов, Яна Димитрова

© Translation: Kaloyan Pramatarov, Slavi Kostadinov, Yana Dimitrova

Консервация и реставрация на предметите: Антоанета Борджиева, Иво Чехларов, Силвия Борисова,

Ренета Караманова-Златкова, Петя Пенкова, Чавдар Чомаков
Conservation and Restoration of exhibits: Antoaneta Bordjieva, Ivo Chehlarov, Silviya Borisova,
Reneta Karamanova-Zlatkova, Petya Penkova, Chavdar Chomakov

© Дизайн карти: Надежда Кечева

© Maps design: Nadezhda Kecheva

© Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките, 2020

© National Archaeological Institute with Museum at the Bulgarian Academy of Sciences, 2020

© Графичен дизайн: „Найс АН“ ЕООД

© Layout and prepress: Nice AN EOOD

Печат: Алианс Принт ЕООД

Printed by: Alliance Print Ltd.

Национален археологически музей National Archaeological Museum

Каталози, том XIX: ISSN 2367-8860 Catalogues, vol. XIX: ISSN 2367-8860
Археологически проучвания в Ловешко. Минало и настояще Archaeological Research in Lovech Region: Past and Present
ISBN 978-954-9472-93-6 ISBN 978-954-9472-93-6

Всички права са запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде репродуцирана, публикувана, изцяло или отчасти, или в съкратен вариант, преразказана
или преработена с фабрични или електронни средства, препечатвана или записвана под каквато и да било форма без изричното писмено разрешение на издателя.
СЪДЪРЖАНИЕ
За археологията в Ловешко. Опит за равносметка
и поглед към новите (стари?) предизвикателства
Христо Попов............................................................... 7
CONTENTS
Of the Archaeology in Lovech Region. An Attempt
for Assessment and an Insight into the Contemporary
(or Long-standing?) Challenges
Hristo Popov .................................................................. 7

Владиня и Летница. Нови археологически Vladinya and Letnitsa. New Archaeological

проучвания в Ловешкия регион Research in Lovech Region
Селище от началото на ІІ хил. пр.Хр. Settlement from the Second Millennium BC and
и плосък некропол от късната Flat Necropolis from the Late Classical and
класическа и ранноелинистическата Early Hellenistic Periods near Village Vladinya,
епоха при с. Владиня, Ловешко Lovech Region
Мая Валентинова...................................................... 49 Maya Valentinova......................................................... 49
Тракийското селище край Летница Thracian Settlement near Letnitsa
Любен Лещаков, Андрей Стоицов, Lyuben Leshtakov, Andrei Stoicov,
Христина Василева................................................... 67 Hristina Vasileva........................................................... 67

Каталог........................................................................ 82 Catalogue.................................................................... 82

История на археологическите History of Archaeological Research

проучвания в Ловешкия регион in Lovech Region
Праисторията по средното течение Prehistory Along the Middle Course
на река Осъм of the Osam River
Станимира Танева....................................................111 Stanimira Taneva.........................................................111
Бронзовата епоха по средното The Bronze Age Along the Middle
течение на река Осъм Stream of Osam River
Мая Валентинова.................................................... 123 Maya Valentinova....................................................... 123
Тракийската култура по средното The Thracian Culture Along the Middle Osam
течение на река Осъм през I хил. пр.Хр. Valley in the First Millennium BC
Миглена Стамберова.............................................. 137 Miglena Stamberova.................................................. 137
Римската епоха в Ловешкия край The Roman Age in Lovech Region
Калоян Праматаров................................................. 153 Kaloyan Pramatarov................................................... 153
Монети и монетна циркулация Coins and Coin Circulation Along
по средното течение на река Осъм the Middle Course of Osam River
(VІ в. пр.Хр. – ІІІ в. сл.Хр.) (6th Century BC – 3rd Century AD)
Радослав Гущераклиев............................................ 169 Radoslav Gushterakliev............................................. 169
Ловеч и Ловешко през Lovech and the Lovech region in
Средновековието (VII – XIV в.) the Middle Ages (7th – 14th Centuries)
Вера Атанасова....................................................... 179 Vera Atanasova.......................................................... 179

Карти.......................................................................... 190 Maps........................................................................... 190

Библиография........................................................... 200 Bibliography................................................................ 200

Драги читатели,
Първоначалната идея за формата и обема на
тази книга беше по-различен и предвиждаше
направата само на каталог за временната излож-
ба, която НАИМ-БАН и РИМ Ловеч организират
във връзка със спасителните археологически
проучвания, проведени в района на село Владиня
и град Летница през 2019 и 2020 г. Постепен-
но, с напредването на работата, стана ясно, че
събраното като информация е много повече.
Трябваше да го споделим. Отворени бяха архиви,
докоснаха се спомени. Отново се появиха фигури
на незаслужено позабравени хора, на които Ло-
веч и българската наука и култура дължат мно-
го. Ето защо решихме книгата да бъде наречена
„Археологически проучвания в Ловешко. Мина-
ло и настояще“ с два основни акцента – от една
страна, върху новите проучвания и постижения
от последните две години, а от друга, върху бо-
гатата и преминала през много перипетии исто-
рия на археологическите проучвания в Ловешкия
край, които започват преди повече от 120 години.
Искам да изкажа своята най-дълбока благодар-
ност на целия екип, спомогнал за създаването
на книгата и на изложбата. Благодаря за добро­
съвестния труд на колегите от РИМ Ловеч и
НАИМ-БАН – археолози, реставратори, фото-
графи. Благодаря на всички приятели, на всички
познати и непознати хора, за които Ловеч е род-
но място, или, които житейският път е довел
до Ловеч, за това, че откликнаха, запалиха се за
идеята и побързаха да предоставят информация
от своите лични архиви. За мен, като ловчалия,
създаването на книгата беше не само професио­
нален, но и личен ангажимент, също както и за
моя приятел и съученик от Езиковата гимназия
Найден Ангелов, комуто дължим благодарност
за предпечатната подготовка и дизайна на из-
данието.
Книгата излиза под № 19 на поредицата „Ката­
лози“ на Националния археологически музей.
Официално посветихме изложбата в Регионален
исторически музей Ловеч на две несъвсем кръгли
годишнини – 115 години от откриването на пър-
Dear readers,
The initial idea for the form and the volume of this book
was different. We planned to issue only a catalogue of
the temporary exhibition, organized by NAIM-BAS and
RMH Lovech and dedicated to the rescue archaeological
excavations in the region of Vladinya village and the
town of Letnitsa in 2019 and 2020. Progressively, as the
work advanced, it became clear that the accumulated
information is much more. We had to share it. Archives
were opened, memories were touched. The personalities
of undeservedly forgotten people, to whom Lovech and
Bulgarian science and culture owe much, appeared
again. That’s why we decided this book to be titled
“Archaeological Research in Lovech Region. Past
and Present”. It has two general accents – the new
research and acquirements from the last two years and
the rich history of the archaeological research of Lovech
region that has gone through many vicissitudes for more
than 120 years.
I would like to express my deepest gratitude to the team that
created the book and the exhibition. I thank the colleagues
from RMH Lovech and NAIM-BAS – archaeologists,
restorers, photographers, for their conscientious work. I
thank all friends, known and unknown people, for whom
Lovech is a hometown or whose life paths have led to
Lovech, for their respond and devotion to the idea and for
providing us with information from their personal archives.
For me as a person born in Lovech, the creation of this
book was not only a professional, but also a personal
commitment, as it was so for my friend and a classmate
from the Foreign Languages High school Naiden Angelov,
to whom we owe gratitude for the prepress and design of
the volume.
The book is issued as № 19 of “Catalogues” series of
the National Archaeological Museum. We’ve officially
dedicated the exhibition in the Regional Museum of
History in Lovech to two anniversaries: 115 years from the
opening of the first permanent exhibition of the National
Museum in 1905 and 125 years from the establishment
вата постоянна експозиция на Народния музей
през 1905 г. и 125 години от създаването в Ловеч
на музея при читалище „Наука“ през 1895 г.
Но каква полза от посвещения, ако няма смисле-
но настояще и липсват идеи и посоки за бъде-
щето? Само със спомени не може, но не можем и
да си позволим да обречем на забвение направе-
ното от нашите предшественици, техния дух,
ентусиазъм и личен пример при разкриването и
опазването на безценното археологическо на-
следство на Ловешкия край. Дух и ентусиазъм,
с които Ловеч винаги се е гордеел. Затова из-
ложбата беше повод да се върнем към някои за-
пустели пътеки, вече открити и извървени от
Стефан Ватев, Михаил хаджи Неделчев, Гено
Иванов, Николай Джамбазов, Йорданка Чангова,
Георги Китов, Павел Павлов, Мария Цачева, Мла-
ден Стоянов и много други учени и специалисти,
на които дължим натрупаното през годините
археологическо богатство на Ловеч и Ловешко.
За съжаление, днес това богатство има незаслу-
жена нерадостна съдба и остава далеч от хора-
та, които често и не знаят за него.
На места написаното в книгата е критично и ве-
роятно няма да се хареса на всички. Тази критика
не е опит да се търсят виновни (каква полза ?),
а да се търсят верни посоки, като се направи
честна и реалистична оценка. Без да използваме
по-приятни нюанси и розови очила. Това, което
вече се е случило, не можем да променим, но от
нас зависи да направим това, което ни е по сили-
те, за да променим за по-добро бъдещето – на-
шето и на нашите наследници.
Книгата е подадена приятелска ръка, такава,
каквато винаги е имало още от времената на
Народния музей и музея при читалище „Наука“,
времената на Вацлав Добруски и на д-р Стефан
Ватев. Дължим го на паметта на нашите пред-
шественици и на задачата да пазим и да про-
дължим да разкриваме богатото историческо
наследство на родния край – задача, която в мо-
мента се е паднала на нас.
доцент д-р Христо Попов
директор на Националния
археологически институт с музей
Българска академия на науките
of the Museum of the “Science” Community Center
in Lovech. But what a benefit from dedications if there
are no sensible present and no directions to the future?
We can’t go on only with the memories, but we can’t
also allow ourselves to give to oblivion the deeds of our
predecessors, their spirit, enthusiasm and example,
when we reveal and preserve the inestimable heritage of
Lovech region. Spirit and enthusiasm, which Lovech has
always been proud of. Thus, the exhibition was a good
occasion to go back to some desolate paths, found and
walked by Stefan Vatev, Mihail Hadži-Νedelchev, Geno
Ivanov, Nikolai Djambazov, Yordanka Changova, Georgi
Kitov, Pavel Pavlov, Maria Tsacheva, Mladen Stoyanov
and many other scientists and specialists, to whom we
owe the accumulated archaeological wealth of Lovech
and its region through the years. Unfortunately, today this
wealth has an unrighteous and regretful fate and remains
far from the people, which often even don’t know about it.
Some parts of the texts in the book are critical and will
probably not be approved by everyone. This criticism
is not an attempt a guilt to be sought (and no need for
this), but the right directions to be pursued, by making
an honest and realistic assessment, without using more
pleasant nuances and “rose-colored glasses”. What
already happened can’t be changed, but it is our duty to
do our best to change the future for good – ours and the
one of our successors.
This book is a friendly given hand, one that has always
been there – since the times of the National Museum
and the Museum of the “Science” Community Center, the
times of Václav Dobruský and Dr. Stefan Vatev. We owe
it to our predecessors and to our mission to keep and to
continue to reveal the rich cultural heritage of our home
place – a mission, which at this moment falls on us.
Assoc. prof. Dr. Hristo Popov
Director of the National
Archaeological Institute and Museum
Bulgarian Academy of Sciences
5
6
ЗА АРХЕОЛОГИЯТА
В ЛОВЕШКО
ОПИТ ЗА РАВНОСМЕТКА И ПОГЛЕД
КЪМ НОВИТЕ (СТАРИ ?)
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Христо Попов
Посвещавам този текст на светлата памет на няколко
скъпи на сърцето ми ловчалии и варошлии – прабаба ми
Екатерина Саврукова, баба ми и дядо ми – Радка и Христо
Попови и баща ми – Димитър Попов.
Да се пише за родния град и родния край, на пръв
поглед е лесно. Но само на пръв поглед. Всичко
е толкова близко, а и поводът е пряко свързан с
професията, която съм избрал преди близо триде-
сет години. Много неща могат да бъдат разказани
и споделени, но има и много, които човек иска да
премълчи, да спести и се чуди дали изобщо ще
бъдат чути. И все пак.
Повод за създаването на тази изложба дадоха
хубавите резултати, постигнати при спасител-
ни археологически проучвания в Ловешко през
пос­ледните две години. До територията на Ло-
вешка област достигнаха трасетата на два от
най-важ­ните в момента национални инфраструк-
турни проекта – Разширението на газопреносната
инфра­структура на „Булгартрансгаз“ ЕАД и Авто-
магистрала „Хемус“. Тяхната реализация наложи
на територията на Ловешка община да започне
отново да се прави нещо, което отдавна не е било
правено съзнателно – провеждане на археологи-
чески проучвания. Разкопките при Владиня и Лет-
ница ни напомниха отново колко богато и важно
е културно-историческото наследство в района.
Резултатите са наистина значими, затова предло-
жението, отправено от колегите от РИМ Ловеч, да
OF THE ARCHAEOLOGY
IN LOVECH REGION
AN ATTEMPT FOR ASSESSMENT AND
AN INSIGHT INTO THE CONTEMPORARY
(OR LONG-STANDING?) CHALLENGES
Hristo Popov
I dedicate the present text to the bright memory of several citizens
of Lovech and its Old Town (Varosh), whom I cherish from my heart:
my grеat grandmother – Ekaterina Savrukova, my grandparents –
Radka and Hristo Popovi, my father – Dimitar Popov
At first glance, to write about your own hometown or
homeland is an easy task. But it is only at the face of
it. Everything seems to be familiar, and the current
occasion is in close connection with the profession,
that I have chosen more than thirty years ago. Many
stories could be said and shared, but also there are
many things, which is better a man to pass over in
silence, to save it for himself, wondering if they will be
grasped at all. And still...
Occasion for the current exhibition has been given by
the achieved good results of the rescue archaeologi-
cal investigations, carried out in Lovech region during
the past two years. Within the regarded period up to
the territory of Lovech Municipality gained the layouts
of two major infrastructure projects: The Expansion of
the gas transmission infrastructure “Bulgartransgaz”
EAD and Hemus motorway. Their fulfilment caused
the reinitiation of something that was not intentionally
done for a long time ‒ the conduct of archaeologi-
cal investigations. The excavations near the villages
Vladinya and Letnitsa remind us for one more time
about the richness and the importance of the cultur-
al-historical heritage of the region. Indeed, the results
are meaningful, and that’s why the proposal of the
RHM Lovech for the organization of joint exhibition,
7
направим обща изложба, която да покаже на об-
ществеността откритото, бе приета от НАИМ-БАН
с желание. За мен това беше и възможност да ви-
дим най-новото, но и да направим равносметка,
като разкажем накратко интересната история на
археологията в Ловешкия край. А има много за
разказване. Трябва да отдадем дължимата почит
и уважение на нашите предшественици за постиг-
натото и в същото време да си кажем „кривиците
и правиците“, за да може богатото културно-исто-
рическо, и в частност археологическо, наследство
да бъде пазено, ценено по достойнство и да ра-
боти за образованието и духовното израстване на
хората. Така, както са го желали още в края на XIX
век родолюбците, положили основите на музейно-
то дело в града.
Началото на археологията в Ловеч е романтично
и е в духа на най-добрите традиции на Възраж-
дането. Веднага след създаването на музея при
читалище „Наука“ (х. Неделчев 1936), още през
пролетта на 1895 г., в своето писмо до министъра
на народното просвещение председателят на чи-
талищното настоятелство д-р Стефан Ватев моли
в съответствие със Закона за издирвание старини
и за спомагание на научни и книжовни предпри­
ятия да се даде разрешение за разкопаване и ди-
рене на старинни предмети (Лалев 2007, 14-17).
Така Ловешкият музей се нарежда сред първите
в страната местни музеи, които проявяват жела-
ние и инициатива да организират археологически
проучвания. Няма и двадесет години, откакто бъл-
гарите са получили отново правото да имат своя
държава. Ловеч с мъка се е възстановил след пре-
живените погроми и многобройните жертви, даде-
ни през 1877 г. по време на Руско-турската осво-
бодителна война. Проблемите на централната и
местната власт не са били никак малко, но в тези
нелеки времена ловешките общественици помнят,
че образованието и духовното израстване имат
нужди от постоянни грижи и дългосрочни усилия,
независимо колко трудно е ежедневието. Като
чете човек писмото на д-р Стефан Ватев, разбира
колко осъзната е била потребността да се създа-
8
displaying the archaeological finds in front of the broad
public, was willingly accepted on the part of NAIM-
BAS. As far as my opinion, it was an opportunity not
only the latest discoveries to be exhibited, but also an
account to be made, summarizing the interesting his-
tory of the archaeology in Lovech region. And there
is a lot to be said. It is our duty to render homage to
our predеcessors for what it has been achieved, and
at the same time everything to be said, the good and
the bad, in order to provide the preserving and the
estimation of the rich cultural-historical (and more in
particular ‒ the archaeological) heritage, by turning it
into a source of education and spiritual growth for the
people. Just exactly as it was craved in the end of 19th
century by the patriots who had laid the foundation of
the museum work in the city.
Τhе origins of the archeology in city of Lovech are
romantic and held in the spirit of the best traditions
of the Bulgarian National Revival. Immediately after
the founding of the museum at the Community Center
“Science” (х. Неделчев 1936), in a letter adressed to
the Minister of the Public Education from the spring of
1895, the chairman of the Community Center Board
Dr. Stefan Vatev, relying on the “Law for search of an-
tiques and for contribution of scientific and literary en-
treprises” (1890), request permission for archaeolog-
ical excavations and quest of antique objects (Лалев
2007, 14-17).
Τhereby, the Lovech museum was among the first
local museums in the country, displaying willingness
to initiate archaeological investigations. And that was
happening only twenty years after the Bulgarians re-
gained their right to have a sovereign statehood. The
city of Lovech restored with great efforts from the po-
groms and the heavy human losses from the time of
the “Russian–Turkish Liberation war” (1877 – 1878).
The central and the local authorities used to have
many problems, but even during these hard period
the city’s public figures still remembered that the ed-
ucation and the spiritual development need constant
care and efforts, notwithstanding the difficulties of the
everyday life. While someone is reading the letter of
Dr. Stefan Vatev, he understands how conscious was
де музей и какви са обществените нужди, на които
тази новосъздадена институция трябва да служи.
Почти нищо от написаното през 1895 г не е загуби-
ло от своята актуалност и до днес. Впечатлява яс-
ната логическа подредба на въпросите, отправени
към Министерството на народното просвещение.
Като се замисли човек, обикновено читалищата се
наричат „Светлина“, „Искра“, „Напредък“, „Пробу-
да“ и т.н. a Ловешкото – „Наука“. Явно ловешката
интелигенция се е чувствала достатъчно пробуде-
на и е гледала направо към по-високи предизвика-
телства – към нуждата в едно модерно и цивили-
зовано общество да се прави наука. Да им завиди
човек на самочувствието и амбицията на тези пио­
нери на духа в Ловешко. И как няма да завиди –
колцина са нашите възрожденски градове, дали
на младата българска наука такива фигури като
професорите Беньо Цонев и Анастас Иширков, а
колко още имена могат да бъдат изредени?
От самото начало в дейността на ловешките му-
зей и читалище се вижда ясният стремеж да се
работи за обогатяването на фондовете на музея
и новооткритите старини по възможност да се за-
пазват в града, а не на всяка цена да се дават в Обр. 1. Проф. д-р Стефан Ватев
централните музеи и библиотеки. Исканията за Fig. 1. Prof. Dr. Stefan Vatev
провеждане на археологически разкопки се отпра-
вят периодично. Същевременно редовно се иска the necessity for the establishment of museum, as
подкрепа и методическо съдействие от Народния well as the character of the social needs, on which
музей в София. Като отправим поглед назад, ис- the new-founded institution had to correspond. Al-
торията на сътрудничеството между Ловешкия му- most everything written in the remote 1895 is still ac-
зей и Народния музей започва още в края на XIX tual today. Impressive is the clearness and the logic
век. По-късно в това партньорство се включват order of the requests, directed to the Ministry of the
и Българският археологически институт и обеди- Public Education. And if we ponder over it, usually the
нената през 1948 г. институция – Археологически Bulgarian Community Centers were named “Light”,
институт с музей, днес Национален археологиче- “Spark”, “Progress”, “Awakening”, etc, but in the case
ски институт с музей при Българската академия of Lovech – “Science”! Obviously, the Lovech inteli-
на науките. Правилни са забележките на дългого- gentsia felt enough enlightened and strove for bigger
дишния директор на музея в Ловеч Иван Лалев, challenges, related to the necessity of doing science
че в кореспонденцията между Народния музей и within one modern and civilized society. We could only
читалище „Наука“ с музея към него нерядко въз- be jealous of the self-confidence and the ambition of
никват противоречия (Лалев 2007, 21-25). Те мо- these spiritual pioneers of the Lovech parts. And it’s
гат да бъдат свързани и с естествения стремеж, impossible not to envy. Very few of our National Re-
плод на силния местен патриотизъм, някои от vival cities have given to the beginning Bulgarian sci-
най-представителните археологически находки да ence such personalities as Prof. Benyo Tsonev and

9
Обр. 2. Първият директор на Народния музей –
Вацлав Добруски
Fig. 2. The first director of the National Museum –
Václav Dobruský
бъдат съхранени за фондовете и експозицията на
местния музей, а да не бъдат предавани на всяка
цена в столицата, така както изисква част от воде-
ната тогава кореспонденция.
И въпреки това сътрудничеството на Ловешкия и
Народния музей през годините дава забележител-
ни резултати. В началото на миналия век Вацлав
Добруски (първи директор на Народния музей) и
Богдан Филов (наследява Добруски на поста като
директор на Народния музей и по-късно основа-
ва Българския археологически институт) провеж-
дат археологически разкопки на светилището на
Асклепий при Глава Панега и на римския мавзо-
лей при Лъжане (вж. Праматаров в този том). През
1912 година създателят на българската праисто-
рическа наука – Рафаил Попов – прави първи
проучвания в пещерата Моровица при Гложене, с
10
Обр. 3. Проф. д-р Богдан Филов
Fig. 3. Prof. Dr. Bogdan Filov
Prof. Anastas Ishirkov. Besides, many more names of
prominent scientists could be enlisted.
Since the very beginning, in the activities of the Com-
munity Center and the museum in Lovech could be
discerned the clear tendency for the enrichment of its
collections, and wish for preserving of the new-found
antiques within the city, without to have at any cost
to be delivered in the central museums and libraries.
The requests for the conduct of archaeological inves-
tigations were periodically sent. Αt the same time,
regularly was required the support and the method-
ology assistance of the National Museum in Sofia.
When we look back, the history of the cooperation be-
tween the Lovech museum and the National Museum
began at the end of 19th century. Later, the regarded
partnership was joined in by the Bulgarian Archaeo-
logical Institute, and after 1948, by its unification with
Обр. 4. Разкопки на римския мавзолей при с. Лъжане (по Филов 1913, обр. 3)
Fig. 4. Excavations of the Roman mausoleum near the village of Ladzene (after Филов 1913, обр. 3)

Обр. 5. Рафаил Попов на

разкопки на селищната могила
Коджадермен, 1907 г.
Fig. 5. Raphail Popov during the
excavations at Tell Kodzhadermen
in 1907

11

Обр. 6. Гаврил Кацаров на разкопки в Мадара
Fig. 6. Gavril Katsarov during the excavations at Madara
което полага основата на едно от най-важните на-
правления в археологическите проучвания в райо-
на – това на ранната праистория. Всъщност това
са и едни от първите целенасочени проучвания на
праисторически обект в България.
В началото на миналия век в Ловешко и в близки
съседни околии са открити някои от най-емблема-
тичните за българската археология съкровищни
находки от тракийския и римския период – Алек-
сандрово (1900), Николаево (1909), Радювене
(1913) и Вълчитрън (1924). Тяхното публикува-
не, както и на резултатите от провежданите все
по-често археологически разкопки, ангажират към
района на Ловешко някои от най-добрите българ-
ски учени: археолози, нумизмати, епиграфи. Към
споменатите вече: Богдан Филов, Вацлав Добру-
ски и Рафаил Попов могат да бъдат добавени
имената на: Гаврил Кацаров, Никола Мушмов,
Иван Велков, Тодор Герасимов, Васил Миков и др.
Районът на Ловеч рано е оценен, като много ва-
жен и перспективен за проучването на различни
исторически периоди. След разкопките на обекти
от римската епоха, започнати още преди войните
12
the National Museum under the name of Archaeo-
logical Institute with Museum (present-day National
Archaeological Institute with Museum at the Bulgar-
ian Academy of Sciences). Righteous remarks have
been made by the long-lived director of the Lovech
Museum – Ivan Lalev, that the correspondence be-
tween the National Museum and the Community Cen-
ter “Science” had been marked by frequent contra-
dictions (Лалев 2007, 21-25). They could be related
to the natural striving, caused by the local patriotism,
some of the most representative archaeological finds
to be kept in the collections and the permanent exhi-
bition of the local museum, and not to be sent at any
cost in the capital, as was often insisted in the course
of the correspondence.
Ιn spite of all, the collaboration between the museum
in Lovech and the National Museum has achieved re-
markable results during the years. At the beginning
of the last century Václav Dobruský (the first direc-
tor of the National Museum) and Bogdan Filov (who
succeed the latter as director and later established
the Bulgarian Archaeological Institutе) carried out
archaeological excavations of the sanctuary of As-
clepius at Glava Panega, and the Roman mausoleum
near Ladzene (cf. Pramatarov in the present volume).
In 1912 the founder of the Bulgarian Prehistory Ra-
phail Popov conducted investigations in the Morovit-
sa cave near the village of Glojene, which laid the
basis of one of the most important trend in the region-
al archaeological research – the investigations of the
Early Prehistory. In fact, these are the first purposeful
researches of the prehistoric site on the territory of
Bulgaria.
At the beginning of the last century in Lovech region
and the adjacent territories have been discovered
several of the most representative treasures in the
Bulgarian archaeology, dating back to the Thracian
and the Roman periods – Alexandrovo (1900), Ni-
kolaevo (1909), Radyuvane (1913) and Valchitran
(1924). Their publishing, as well as the publication of
the results from the multiplied archaeological excava-
tions in the region, engaged the interest of the most
prominent Bulgarian scientists: archaeologists, nu-
Обр. 7. Васил Миков Обр. 8. Снимка на Деветашката пещера от 30-те години на XX век
Fig. 7. Vasil Mikov Fig. 8. Devetashka cave in 1930-s.
за национално обединение, през 20-те години на
миналия век стартират нови проучвания и в об-
ластта на праисторията. Рафаил Попов и Васил
Миков насочват своето внимание към някои от го-
лемите пещери в Ловешко, Троянско и Плевенско.
Проучванията на Топля, Темната дупка и Деве-
ташката пещера започват именно през 20-те и 30-
те години на миналия век (вж. Танева в този том).
Васил Миков е и първият наш учен, който започва
планирани проучвания на многобройните могилни
некрополи в района (Миков 1932).
Забележително е, че често инициативата принад-
лежи на читалището и музея в Ловеч, които отпра-
вят покани за осъществяване на проучвания до
водещи наши археолози – така, както се вижда на-
пример, в писмото до Рафаил Попов от 1926 година
(Лалев 2007, 68-69). Тази тенденция не е случайна
и има своето ясно и логично обяснение. След ос-
новаването на музея и първите години, свързани
с активно събиране на старини, постепенно сред
ловешката общественост е възпитан траен инте-
рес и уважение към миналото. Израстват първите
местни специалисти, които вече гледат с окото на
професионални проучватели на възможностите,
които предлага богатото историческо наследство
mismatists, epigraphs. Side by side the above-men-
tioned Bogdan Filov, Václav Dobruský, Raphail
Popov, could be cited also the names of Gavril Katsa-
rov, Nikola Mushmov, Ivan Velkov, Todor Gerasimov,
Vasil Mikov, etc.
The region around the city of Lovech was early esti-
mated as important and perspective for the study of
the different historical periods. After the archaeologi-
cal excavations of the sites from the Roman Period,
started already before the wars for national unifica-
tion (the Balkan wars and the First World War), in the
1920’s began the archaeological investigations dedi-
cated to the Prehistory. Rafail Popov and Vasil Mikov
pointed their attention to the bigger caves in Lovech,
Troyan and Pleven regions. The investigations οn the
Toplya, Temnata dupka and Devetashka caves were
initiated namely in 1920’s – 1930’s (cf. Taneva in the
present volume). Vasil Mikov is the first Bulgarian sci-
entist, who started regular archaeological investiga-
tions of the numerous mounded necropolises in the
region (Миков 1932).
Worthy of notice is the fact that in the most part of the
cases the initiative was undertaken by the Commu-
nity Center in Lovech, which had sent invitations for
archaeological investigations to the leading Bulgarian
13
на родния им край. В началото на 20-те години е
основано ловешкото археологическо дружество,
музеят продължава да се попълва с нови даре-
ния, но и с много експонати, добити вследствие
на разгърнатата активна теренна работа. Разбира
се, ако изхождаме от конюнктурата на тогавашния
политически и исторически контекст, не можем да
не отчетем факта, че тези „години на подем“, как-
то сполучливо ги определя Иван Лалев в неговата
история на Ловешкия музей (Лалев 2007, 52), са
свързани и с едно общо за цялата страна явление.
След претърпените две национални катастрофи
българското общество е обезверено. В тези труд-
ни времена много видни личности и обществени
организации подемат инициативи за активното
проучване на богатото културно-историческо на-
следство на страната. Подобни начинания чес-
то се насърчават и от държавните и общински
власти. Търси се укрепване на националния дух
и особено внимание се обръща на възпитаването
на поколения с активна патриотична позиция. Не
прави изключение и Ловеч. Можем да видим сред
видните личности на града, участващи в археоло-
гическото дружество, имената на офицери, герои
Обр. 9. Съчетание от дух, енергия и професиона-
от войните (все пак да не забравяме, че Плевен- лизъм. Дългогодишният стожер на Ловешкия
ско, Ловешко и Троянско дават на България бой- музей – Михаил хаджи Неделчев
ците от 9-а пехотна Плевенска дивизия – победи- Fig. 9. A combination of spirit, energy and
телите при Дойран). Един от активните дарители professionalism. The long-standing doyen of Lovech
на музея е маестро Камен Луков. Museum – Mihail Hadži-Νedelchev
Независимо от голямата помощ, която се оказва
редовно от Народния музей и Българския архео- archaeologists – as shows a letter, addressed to Ra-
логически институт, е важно да отдадем дължи-
fail Popov, dating back to 1926 (Лалев 2007, 68-69).
мата почит за големия напредък, постигнат при
After the establishment of the museum, during the
проучванията на старините в района, именно на
first years of active antique collecting, the local public
ловешките родолюбци и краеведи, които със своя-
gradually was educated in taste and the respect to-
та работа правят този прогрес възможен. Много са
видните личности и все пак две фигури се откро- ward the Past. The first local museum specialists were
яват сред всички останали – тези на Михаил хад- formed – personalities who already had a professional
жи Неделчев и на Гено Иванов. Не е случайно, че insight about the possibilities of the rich cultural-histor-
и двамата са учители. Работата с деца, с учители- ical heritage of the Lovech parts. In the beginning of
те историци от града и околностите дълго време 1920’s has been established the Lovech Archeological
беше сред добрите практики на Ловешкия музей Society, and the museum collection continued to be
при организираните от него археологически про- filled up not only with donations, but also with exhibits
учвания. Именно с ученици Михаил хаджи Недел- accumulated as result of active field work. It becomes

14
Обр. 10. Поглед от скалите над Баш бунар към Ловешкия Хисар с останките от крепостта и Вароша.
20-те години на миналия век. Тук е люлката на археологията в Ловеч
Fig. 10. A view from the rocks in Bash bunar locality towards the Hissaria Hill (Lovech Hissar), the medieval fortress,
and the Old town (Varosha). The 1920's. The place where the archaeology of the Lovech region has started

чев започва през 1921 година дългосрочни разкоп-
ки на средновековната крепост на хълма „Хисаря“
в града (х. Неделчев 1929б). Той е човекът, който
полага основите на средновековната археология
в района. Неговата публикация „Разкопки на Лов-
чанския Хисар“ е реперен камък на археологията в
Ловеч, на който се опират следващите поколения
изследователи. По-късно двамата с Гено Иванов
провеждат с ученици разкопки и на средновеков-
ния манастир „Ястреб“ (х. Неделчев 1930).
Нарасналите компетентност и самочувствие се
виждат ясно в начина на мислене, демонстриран
ни от ловешката интелигенция през 20-те и 30-те
години на XX век. Идеята за обединени усилия на
дейците на културата и науката в града с тези на
голямата ловешка колония в столицата с цел изда-
clear that – if we proceed from the conjuncture of the
political and the historical context at the time, – we
cannot dismiss one fact. The fact that these “blossom-
ing years” (as aptly name it Ivan Lalev in his history
of the Lovech museum (Лалев 2007, 52) are closely
related with a phenomenon, common for the whole
territory of the country. After sustaining two National
Catastrophes the Bulgarian society was deprived of
faith. During this period of hardships many prominent
personalities and social organizations started intia-
tives for intensive research of the rich cultural-histor-
ical heritage all around the country. Very often such
undertakings were stimulated by the national and the
municipal authorities. A main goal was the strengthen-
ing of the national spirit, besides special attention was
paid to the education of generations with active patri-

15
Обр. 11. Поглед от Стратеш към Хисаря и Вароша. 20-те години на миналия век
Fig. 11. A view from Stratesh locality towards Hissar and Varosha. 1920-s

Обр. 12. Модел на Ловешката крепост, изработен от Пенчо Иванов през 40-те години на XX век
Fig. 12. Scale model of the Lovech fortress made in the 1920's by Pencho Ivanov

16
ване на едно голямо краеведско изследване, как-
то и бързата реализацията на тази идея водят до
публикуването на прекрасната поредица „Ловеч и
Ловчанско. Географско, историческо и културно
описание“. Между 1929 и 1938 година са издадени
седем тома от поредицата. Притежаването им и
днес e повод за гордост за всяка една библиотека
– обществена или частна. Като концепция, широ-
чина на погледа, ниво на компетентност, съобраз-
но най-добрите стандарти на тогавашната наука,
не се сещам за друг пример за толкова богато и
комплексно изследване, посветено на едно на-
селено място и неговите околности. Поредицата
далеч е изпреварила времето си. Днес наричаме
подобен подход интердисциплинарен. В томовете
са включени многобройни публикации от различ-
ни научни дисциплини – история, етнография, ге-
ография, геология, минералогия, биология, антро-
пология, икономика и пр. Основно място заемат
изследванията, отразяващи всичко най-актуално
в областта на археологията за района. Отново са
привлечени някои от водещите наши учени. Много
от тях вече имат дългогодишни традиции и опит,
свързани с проучванията в Ловешко. Публикаци-
ите на Васил Миков (Миков 1929), Рафаил Попов
(Попов 1929), Гаврил Кацаров (1929, 1932), Богдан
Филов (Филов 1929), Васил Златарски (Златар-
ски 1932) и до днес се ползват от специалистите
и не са загубили много от своята актуалност. Но
ако мога да перифразирам заглавието на една от
публикациите на Г. Кацаров, а именно „Приноси
към древната история на Ловчанско“, ще кажа,
че основните приноси в тази област принадлежат
на хората, пряко свързани с града, и на техните
много пораснали професионални възможности.
Не е случайно, че някои от основните публика-
ции, свързани със средновековна археология и с
нумизматика, са направени от служители на музея
– Михаил хаджи Неделчев и Иван Димитров (х.
Неделчев 1929а; х. Неделчев 1929б; х. Неделчев
1930; Димитров 1929).
Тези много пораснали професионални качества и
придобитото самочувствие могат да бъдат забе-
лязани в още един важен документ от тези години
otism. Lovech wasn’t an exception. Αmong the names
of city’s men of note, members in the Archaeological
Society, figure those of officers and war heroes (we
should not forget that from Pleven, Lovech and Troyan
regions originating the soldiers of 9th Pleven Infantry
division – the winners in Battle of Doiran). In this con-
text, one of the most active donors of the museum is
maestro Kamen Lukov.
As it concerns the significant progress in the research
of the antiques in the region, parallel with the consid-
erable and regular support rendered by the National
Museum and the Bulgarian Archaeological Institute,
it is important to pay tribute to the Lovech patriots
and regional specialists, made this advance possi-
ble. Among the numerous men of notes clearly dis-
tinguishable are the names of Mihail Nedelchev and
Geno Ivanov. It is not accident that both of them were
teachers. For long time, the participation of students
and history teachers in the archeological excavations
on the teritory of the city and its vicinities was among
the fruitful practices of the Lovech Museum. In 1921
Mihail Hadži-Νedelchev and his pupils initiated ar-
chaeological excavations of the medieval fortress on
the Hissaria Hill, above the city of Lovech (Неделчев
1929б, 106-116). Ηe is the personality, who laid down
the basis of the Medieval Archaeology in that region.
His publication “Excavations of the Lovech Hissar”
represents an important benchmark for the Lovech ar-
chaeology, and serves as starting point in the further
investigations of several generations of scientists. A
bit later, he and Geno Ivanov, together with their stu-
dents, carried out archaeological excavations on the
medieval monastery “Yastreb” (Hawk) (х. Неделчев
1930).
During the 1920’s and 1930’s in the way of thinking
of the Lovech inteligentsia became noticeable an in-
creased competence and grown self-confidence. The
conceiving and the efficient realization of idea to be
unified the efforts of the local cultural and science
workers with those of the considerable Lovech colony
in the capital, in order to be published a vast region
historic work, had lead to the release of the valuable
book series “Lovech and Lovech Parts. Geographic,
17
(Лалев 2007, 76-77). Докладът на Михаил хаджи
Неделчев, изпратен през 1929 година до предсе-
дателя на археологическото дружество в Ловеч,
е забележителен в много отношения. Той има ха-
рактер на стратегическа програма за дългосроч-
ни, последователни археологически проучвания в
Ловеч и по средното течение на р. Осъм. По пе­
рио­ди и типове обекти са обособени някои основ-
ни направления (Средновековие, Античност, къс-
на праистория, ранна праистория с акцент върху
проучванията в пещерите в района), като са посо-
чени и землища на села и местности, където е не-
обходимо тази дейност да бъде последователно
провеждана. От професионална гледна точка по-
добен подход може да буди само уважение. Има-
ме пример за обработване на наличната по това
време вече немалобройна теренна информация,
анализ, предложение за дългосрочен подход, при
който имаме планиране и цели, които се следват
последователно. Признавам, че когато седнах да
пиша настоящия текст и погледнах отново към
наследството, което са ни оставили нашите пред-
шественици, това беше един от примерите, които
ме впечатлиха най-дълбоко. Говорим за човек с
професионално отношение към работата, добра
подготовка, визия, идеи и стратегическо мислене.
Това, което е създал, може да бъде определено
като стратегическа, дългосрочна програма за ар-
хеологическо проучване на най-важните старини
в Ловешко (стратегия и програма, която, уви, Ло-
вешкият музей отдавна е загубил и вече не при-
тежава). А тук говорим за края на 20-те години на
миналия век. Времената не са били нито по-леки,
нито по-сити, нито по-стабилни.
Годините на Втората световна война водят до
постепенно спиране на многобройните инициа-
тиви за археологическо проучване на старините
в Ловешко. Но като че ли по-големите проблеми
настъпват след войната. Идването на новата по-
литическа власт се отразява неминуемо и на кул-
турните институции. В духа на новото време и на
новата политическа конюнктура се налагат други
приоритети. Активните археологически проучва-
ния в района са прекъснати за продължителен
18
Historic and Cultural Description”. In the period 1929 –
1938 were published the seven volumes of the series.
Their ownership is a source of pride for every library:
both public and private. Αs it concerns the concep-
tion, the demonstrated breadth of view and level of
competency, suitable for the scientific standards at
the time, I can’t remember another so rich and com-
plex Bulgarian research, dedicated to a settlement
and its surroundings. This series was far ahead its
time. Today we defined the applied approach as in-
terdisciplinary. The volumes include multiple articles,
related to different scientific disciplines – history, eth-
nography, geography, geology, mineralogy, biology,
anthropology, economics, etc. Of first importance
are the studies, reflecting the actualities in the field
of the archaeology. Still today, the publications of Va-
sil Mikov (Миков 1929), Rafail Popov (Попов 1929),
Gavril Katsarov (Кацаров 1929; 1932), Bogdan Filov
(Филов 1929) and Vasil Zlatarski (Златарски 1932)
are οf use from the scientists and have not lost their
actuality. I would will peraphrase the title of one of
the Georgi Katsarov’s articles – “Contribution to the
Ancient History of Lovech parts”, by saying that the
major contributions have the local personalities with
considerable professional capacities at the time. It is
not accident that some of the most important publi-
cations, dedicated to the Medieval archaeology and
the numismatics, were written by the local votaries of
science – Mihail Hadži-Νedelchev and Ivan Dimitrov
(х. Неделчев 1929a;1929б; 1930; Димитров 1929).
The developed professional skills and the higher
self-confidence are perceptible in one more important
document, dating back to this period (Лалев 2007,
76-77). The official report of Mihail Hadži-Νedelchev
to the chairman of the Archaeological Society in
Lovech is remarkable in many respects. It is formu-
lated as strategic program for long-term, regular ar-
chaeological excavations on the territory of Lovech
and along the middle reaches of Osam River. Βy
periods and by settlement types had been laid down
the major trends of the study (Middle Ages, Antiquity,
Late Prehistory, Early Prehistory with an accent on
the caves in the region), and had been pointed out
the lands of the villages and localities, where the sci-

Обр. 13. Николай Джамбазов
Fig. 13. Nikolai Djambazov
период. За дълго време музеят и неговите сътруд-
ници са ангажирани и с връщането в Ловеч на ева-
куираните в близки села по времето ва войната
музейни фондове.
Начало на подновения интерес към археологията
на Ловешкия край в средата на 50-те години на
миналия век слага активната дейност на Николай
Джамбазов (вж. Танева в този том). Археологиче-
ските разкопки при Гложене, Бежаново и Ъглен от
50-те и 60-те години на XX век отново показват, че
районът е един от най-важните и перспективни за
пещерните проучвания в страната. За съжаление,
с една от най-емблематичните български пещери –
Деветашката – е свързан и един от най-тежките
и тъжни моменти в историята на археологията
в Ловешкия край през този период. Пещерата е
превърната в петролен склад и бомбоубежище,
entific activities supposed to be consecutively carried
out. From professional point of view such approach
is worthy of admiration. It is a good example for pro-
cessing of the accumulated considerable amount
of field surveys’ information, analysis, proposals for
long-term investigations with strict observing of the
outlined plan and goals. The truth is that while I was
sitting to write the present text and I was considering
for one more time the heritage of our predecessors, it
was one of the most impressive examples in regard to
the prοfessional attitude toward the working process,
the well-grounded preparation, the vision, the ideas
and the strategic kind of thinking. The created by him
could be define as strategic long-term program for ar-
chaeological research of the most important antiques
in Lovech parts (alas, a strategy and a program which
the Lovech museum had lost long time ago). We are
speaking here for the 1920’s. The times had been
nеither easier, neither more abundant, neither more
secure.
During the Second World War (1939 – 1945) the nu-
merous initiatives for the archaeological research of
Lovech parts were suspended. Actually, the most se-
rious problems came into being in the post-war era.
The establishment of the new political power had im-
pact on the cultural institutions. In the spirit of the new
age, the political situation imposed different priorities.
The intensive archaeological investigations of the re-
gion were stopped for a long time, and the museum
staff was engaged with the reverse transportation of
the museum collection, which was previously evacu-
ated in the near villages because the war danger.
The renewing of the interest toward the archaeology
of the Lovech region dates in the 1950’s and relates
to the activity of Nikolai Djambazov (cf. Taneva in the
present volume). The archaeological excavations in
the vicinities of the villages of Glojene, Bejanovo and
Uglen in 1950’s – 1960’s shows for one more time
that the region is one of the most important and prom-
ising as regards the investigations of the caves on
the territory of the country. Το my regret, one of the
emblematic Bulgarian caves – the Devetashka cave
relates to the hardest and saddest moments in the
19
Обр. 14. Част от пораженията в Деветашка пещера могат да се видят и днес. Основи на цистерни
Fig. 14. Part of the damages in Devetashka cave can be seen even today. Foundations of cisterns

а многобройните археологически останки са бук-
вално изринати с тежки машини при мащабните
строителни дейности. Следите от няколко хиляди
години човешко присъствие са унищожени с лека
ръка за няколко месеца.
На Васил Миков и Николай Джамбазов се пада
тъжният жребий да се опитват (доколкото им се
позволява от властите) да спасяват това, което не
може да бъде спасено. Проведените от тях спа-
сителни археологически разкопки са обнародвани
сравнително бързо (Миков, Джамбазов 1960). Но
направените проучвания и обемът на запазената
за историята информация по никакъв начин не са
съизмерими с унищоженото и безвъзвратно загу-
беното. Така държавата получава стратегическо
съоръжение със съмнителна стойност (неговата
archeology of the Lovech region. It was turned into
a petroleum warehouse and a bomb shelter, and the
archaeological remains were literally shoveled out
during the large-scale construction works. The traces
of several millenniums human occupation were irrep-
arably distroyed, just like that, and only in a period of
several months.
The sad lot felt on Vasil Mikov and Nikolai Djam-
bazov: they attempted (as far as it was allowed by
the authorities) to save something that already was
non-recoverable. The results of the rescue archaeo-
logical excavations, carried out by them, were pub-
lished shortly thereafter (Миков, Джамбазов 1960).
And yet, the conducted investigations and the volume
of the information, which has been preserved for the
science, are not commensurable with the destruction

20
несъстоятелност и неефективност могат лесно
да бъдат обяснени), а Ловешкият край губи своя
най-представителен археологически паметник,
който има наднационално значение. По култур-
но-историческа стойност и атрактивност Деве-
ташка пещера би могла да съперничи с такива
знакови обекти на Балканите като Лепенски вир
в Сърбия или някои от най-интересните праисто-
рически паметници в днешни Гърция и Турция. За
съжаление, възможността обектът да бъде про-
учван дългосрочно и последователно и да бъде
превърнат в притегателен център, където могат в
естествената им среда да бъдат видени едни от
най-важните и добре съхранени (до този момент)
праисторически останки в тази част на Югоизточ-
на Европа, е безвъзвратно загубена. И днес пеще-
рата не може да се възстанови напълно от нане-
сените й тежки поражения. За щастие интересът
към нея постепенно нараства и понастоящем тя
се радва на все по-голяма туристическа посеща-
емост. Това се дължи на нейните качества като
природен феномен. Но представянето ѝ като кул-
турно-исторически и археологически паметник от
международен ранг е загубено като възможност
заради човешката глупост.
За археологическото богатство на Ловешкия край
напомнят нови важни находки от 50-те и началото
на 60-те години на XX век. Открити са съкровища-
та от Луковит, Владиня и Летница (вж. Стамберова
в този том). Спасяването на последното дължим
и на една нова фигура, появила се на сцената на
ловешката археология през този период – младия
сътрудник на музея Павел Павлов. През следва-
щите десетилетия неговата активност и инициа-
тивност ще бъдат от основно значение за много
от реализираните на територията на тогавашния
Ловешки окръг разкопки.
Откриването на трите съкровища още един път
показва колко много и важни паметници от вре-
мената на разцвет на тракийската култура има в
района. Ако се хвърли бегъл поглед и се направи
най-обща статистика, лесно може да се види, че
между средните течения на Осъм и Вит са открити
and the irreparable losses. In such a way the State ob-
tained strategic equipment of doubt value (its failure
and non-effectiveness could be easily explained), and
the Lovech region lost one of the most representative
archaeological monuments of supranational impor-
tance. As regards its cultural-historical value and at-
tractiveness, the Devetaska cave could be compared
with several archaeological sites on the Balkans,
such as Lepenski vir in Serbia and some of the most
interesting prehistorical monuments on the territory of
Greece and Turkey. Unfortunately, the opportunity the
site to be regularly investigated in long-term, as well
to be turned into point of attraction where to be seen
in-situ the most important and the best preserved (up
to this moment) prehistorical remains from that part of
Southeastern Europe, was totally missed. Even today
the cave still restores from the heavy damages. By
good luck, the public interest is progressively increas-
ing and currently the cave has considerable tourist
attendance, mainly because its characteristics of nat-
ural phenomenon. The possibility of its socialization,
as cultural-historical and archaeological monument
with specific status, is forever lost by reason of the
human silliness.
Several important archaeological finds, made in
1950’s and the beginning of the 1960’s, displays the
archaeological wealth of the Lovech region. These
are the treasures of Lukovit, Vladinya and Letnitsa
(cf. Stamberova in the present volume). The rescuing
of the latter we owe to one personality who appeared
at the time on the scene of the Lovech archaeology –
the young museum collaborator Pavel Pavlov. In the
course of the next several decades his activities and
initiatives were crucial for many of the archeological
excavations on the territory of the so called at the time
– Lovech District.
The discovery of the three treasures demonstrates for
one more time the numerousness and the importance
of the monuments found in the regarded region and
related to the golden age of the Thracian culture. If
we throw a cursory glance and make a most gener-
al statistics, we will see that on the territory between
the courses of the rivers Osam and Vit has been
registered the high concentration of Thracian trea-
21
най-много съкровищни находки от този период в
страната. В това отношение паралели могат да се
правят единствено със Северозападна България
(не на последно място заради многочислеността
на Рогозенската находка) и с Казанлъшко и Пло-
вдивско (заради многото известни гробни наход-
ки от могилни некрополи). Този феномен все още
чака своето обяснение и може да се превърне в
основа за бъдеща научна програма и трайни про-
учвания, насочени към основните места, обитава-
ни от тракийското население по това време. Ве-
роятно големият брой важни находки от периода
IV-III в. пр.Хр. е заострил и вниманието на Георги
Китов (а той имаше интуиция и поглед за подобни
връзки и закономерности) към района, за да стар-
тира своите дългогодишни проучвания на могил-
ни некрополи в Ловешко, за които ще стане дума
по-долу.
60-те години на миналия век, отбелязват важен
момент на прелом в изследователската полити-
ка на Ловешкия музей. Музеят отново започва да
организира и да провежда археологически проуч-
вания, които имат по-дългосрочна визия и не са
инцидентни. Последвалите близо 30 години (до
началото на 90-те) са може би най-плодотворният
период за археологията в Ловешко. Възстановена
е традицията за тясно сътрудничество с водещи
специалисти археолози от Археологическия ин-
ститут и музей – БАН (новото наименование на
най-старата наша научна институция в областта
на археологията) и стартират експедиции, превър-
нали се в знакови не само за този период, но и за
цялата история на археологията в Ловешко.
Най-важният паметник, към който отново са обър-
нати погледите, е средновековната крепост на хъл-
ма „Хисаря“ в стария град. За научен ръководител
е привлечена една от най-добрите наши специа-
листки в областта на средновековната археология –
Йорданка Чангова. Безспорни са нейните приноси
в проучването на такива важни обекти като Пер-
нишката крепост, Плиска, средновековното сели-
ще в чашата на язовир „Георги Димитров“ (днес
„Копринка“) и др. Ловешката крепост се превръ-
ща в поредният важен обект в професионалната
22
sure finds in the country. A parallels could be drawn
with the territories of Northwestern Bulgaria (first and
foremost because the great number of the objects
from the Rogozen Treasure), as well as with Plovdiv
and Kazanlak regions (on account of the numerous
mounded necropolises). This phenomenon still wait-
ing for its explanation and could become a basis for
future scientific program and long-term investigations,
directed towards the major settlements of the Thra-
cian population from the regarded period. Probably,
the considerable number of important archaeological
finds, dating back to the period 4th – 3rd centuries BC,
had attracted the attention of Georgi Kitov (who, by
the way, had intuition and scientific insight on such
relations and regularities) to the region, and prede-
termined his long archaeological investigations of the
mounded necropolises in the Lovech region (it will be
mentioned below).
The 1960’s marked important turning point in the
investigation policy of the Lovech museum. The
museum started again to organize and carry out ar-
chaeological researches with long-term policy and
non-accidental character. The next thirty years (up to
the 1990’s) represent may be the most fruitful period
for the archaeology on the territory of Lovech region.
It was resumed the traditional cooperation with lead-
ing archaeological specialists from the Archaeological
Institute with Museum at the Bulgarian Academy of
Sciences (this is the new name of the first Bulgarian
scientific institution for archaeology), and were strart-
ed several expeditions, which became a symbol not
only of the local Thracian culture, but also of the ar-
chaeology in Lovech region.
The most important monument, which attracted the
attention of the explorers at the time, is the medie-
val fortress on the Hissaria Hill, over the Old Town of
Lovech. For director of study was appointed one of the
best specialists in the field of the Medieval Archaeol-
ogy – Yordanka Changova. She has undeniable con-
tribution to the research of important archeological
sites, such as the fortress of Pernik, Pliska, the medi-
eval settlement under the dam lake “Georgi Dimitrov”
(present-day Koprinka dam), etc. The Lovech fortress
became the next important site in the scientific career
Обр. 15. Панорамен поглед от североизток към реставрираната през 80-те години на миналия век Ловешка крепост
Fig. 15. A panoramic view from north-east towards the restored in the 1980-s Lovech fortress
кариера на Йорданка Чангова – обект, към кой-
то тя подхожда с отговорност и от позицията на
високата професионална компетентност, която е
натрупала. В периода 1963-1973, 1983 година са
проведени 12 археологически кампании (Чангова
2006, 13), при които са проучени големи части от
фортификационната система и вътрешните части
на цитаделата. По думите на самата Й. Чангова
са проведени „системни, широкомащабни архео-
логически разкопки …. плод на сътрудничеството
на АИМ при БАН и Историческия музей в Ловеч“
(Чангова 2006, 13). И това наистина е така. Малко
по това време все още са археологическите обек-
ти в страната, на които се провеждат толкова по-
следователни и дългосрочни планирани разкопки.
Крайъгълен камък в това сътрудничество е при-
съствието в екипа на Павел Павлов и Мария Ата-
насова-Цачева – заместник-ръководители на про-
учванията. Двамата млади специалисти израстват
в професията и за дълги години ще се превърнат в
of Yordanka Changova – a site, which she explores
with responsibility and innate professional competen-
cy. In the period 1963 – 1973, as well as in 1983,
were carried out twelve archaeological campaigns
(Чангова 2006, 13), investigated large parts of the
fortification system and the inner part of the citadel.
According to the proper words of Yordanka Chang-
ova, there were conducted “systematic, large-scale
archaeological excavations... an achievement of the
cooperation between the AIM-BAS and the Historical
Museum Lovech (Чангова 2006, 13). And this is a
fact. At the time, the archaeological sites, excavat-
ed regularly and in the context of long-term research
plan, were very few. Of paramount importance for the
regarded cooperation is the participation in the team
of Pavel Pavlov and Maria Atanasova-Tsacheva –
appointed as deputy heads of the archaeological re-
search. The young specialists gained a professional
experience and for long years were the main driving
force of the archaeological investigations in Lovech
23
 Обр. 16. Йорданка Чангова
Fig. 16. Yordanka Changova

Обр. 17. Археологически разкопки на „Хисаря“ през 60-те години на миналия век
Fig. 17. Archaeological excavations of Hissarya in 1960-s

24
Обр. 18. Мария Цачева
Fig. 18. Maria Tsacheva
основна опора на археологическите проучвания в
Ловешко. Още един важен момент, който не може
да не събуди чувства на дълбока почит и уваже-
ние, е присъствието на разкопките на Гено Ива-
нов, който, по думите на Йорданка Чангова, работи
почти през цялото време (Чангова 2006, 15). Вече
на преклонна възраст, той е естествената връзка
със започналите преди почти половин век първи
проучвания на крепостта и новото поколение из-
следователи, на които той предава щафетата и
съдбата да проучват историята на родния му край.
Това, което се случва през тези 30 години на все
по-активни археологически изследвания в Ловеш-
ко, сякаш следва задачите, определени от Михаил
хаджи Неделчев няколко десетилетия преди това.
Оформят се няколко основни направления по пе-
риоди и видове обекти, на които се обръща вни-
мание. Наред с проучванията на праисторически
обекти в пещери и на най-важния за района па-
метник от Средновековието – Ловешката крепост –
през 70-те години започва системно проучване на
някои от многобройните могилни некрополи, раз-
Обр. 19. Гено Иванов. Снимка от 70-те години на
XX век - времето на подновените планирани проуч-
вания на Ловешката крепост
Fig. 19. Geno Ivanov. A photography dating back to
the 1970's – the time of the resumption on the regular
archaeological excavations of the Lovech fortress
region. Another important moment, which is impos-
sible do not awake us to a dееp sense of respect, is
the participation at the archaeological excavations of
Geno Ivanov, who, in the words of Yordanka Chang-
ova, had worked almost all the time (Чангова 2006,
15). Already well advanced in years, he represents
the natural link between the archaeological research
of the Lovech fortress, started before more than a
half of century, and the new generation of scientists,
to whom he pass on the torch in the historical study
of his native land.
It seems as the intensive archaeological investi-
gations in Lovech region during the regarded thirty
25
Обр. 20. Обр. Проучвания на могилен гроб при с. Торос 1970 г
Fig. 20. Excavations of mounded grave near the village of Toros during the 1970's
пръснати на много места по средното течение на
р. Осъм и Вит.
Между Георги Китов и Павел Павлов се оформя
плодотворно и дългогодишно приятелство и про-
фесионално партньорство, благодарение на което
през 70-те и 80-те години на XX век са проучени
редица могилни некрополи в землищата на села-
та Смочан, Славяни, Дойренци, Слатина, Горан,
Торос, Орешак и др. Във фондовете на музея вли-
зат безценни експонати. Част от постигнатите ре-
зултати са показани на обществеността през 1979
година на организираната от Ловешкия музей и
АИМ-БАН изложба „Траките в Ловешки окръг“.
Проучени са важни гробни комплекси от няколко
последователни периода, като се започне от ран-
ната бронзова епоха и III хил.пр.Хр и се достигне
до класическата римска императорска епоха (I-III
в.сл.Хр.), което за пореден път демонстрира кол-
ко интензивно е било обитаването по поречието
26
years period were following the clear-cut tasks of Mi-
hail Hadži-Νedelchev, outlined by him decades earli-
er. On chronological (by periods) and typological (by
type of the archaeological site) principle were formed
the major trend of the research, on which respectively
the attention was concentrated. In 1970’s, along with
the investigations of prehistorical sites and caves, as
well as of the most important medieval monument in
the region – the Lovech fortress, started the system-
atic research of the numerous mounded necropolis-
es, situated along the middle reaches of the rivers
Osam and Vit.
Georgi Kitov and Pavel Pavlov established fruitful
long-standing friendship and professional partner-
ship. Βy virtue of it, in 1970’s and 1980’s were exca-
vated many mounded necropolises οn the land of the
villages Smochan, Slavyani, Doyrentsi, Slatina, Go-
ran, Toros, Oreshak, etc. The collection of the Lovech
museum enriched with priceless exhibits. Part of the
Обр. 21. Георги Китов. Смочан 1975 г.
Fig. 21. Georgi Kitov. Smochan 1975

Обр. 22. Посещение на проф. Атанас Милчев на

проучванията на Георги Китов и Павел Павлов
при с. Смочан. 1975 г.
Fig. 22. A visit of prof. Atanas Milchev to the excavations
of Georgi Kitov and Pavel Pavlov near Smochan village
in 1975

Обр. 23. Проучване на могилен гроб при с. Славяни,

1979 г.
Fig. 23. Research of mounded grave near the village of Обр. 24. Павел Павлов и неговият екип. Смочан, 1984 г.
Slavyani, 1979 Fig. 24. Pavel Pavlov and his team. Smochan, 1984

27
 Обр. 25. Пред
строгия поглед
на (На)родната
милиция. Георги
Китов и Павел
Павлов показват
находки, откри-
ти при разкоп-
ките на една от
могилите при с.
Смочан.
Fig. 25. Under
the rigorous gaze
of the national
authorities (militia).
Georgi Kitov and
Pavel Pavlov
present artifacts
found during the
excavations of one
of the tumuli near
Smochan village

Обр. 27. Павел Павлов, Георги Китов и Илиян Ка-

Обр. 26. Павел Павлов по време на разкопки в райо-
на на с. Славяни, 1979 г.
Fig. 26. Pavel Pavlov during excavations in the region of
Slavyani village in 1979
тевски в момент на отдих по време на разкопки в
района на с. Дойренци. 1984 г.
Fig. 27. Pavel Pavlov, Georgi Kitov and Iliyan Katevski
taking a rest during excavations in the region of
Doyrentsi village. 1984

28
Обр. 28. Изложба „Траките в Ловешки окръг“. Георги Китов представя резултатите пред тогавашния
министър-председател на НРБ Гриша Филипов (родом от с. Дойренци)
Fig. 28. “The Thracians in Lovesh region” exhibition. Georgi Kitov presents the results to the prime-minister of PRB
Grisha Philipov (who was born in Doyrentsi)
на Осъм и Вит през тези основни епохи. Някои от achieved results were presented in front of the broad
постигнатите резултати са публикувани по-късно public in 1979, when the Lovech museum and AIM-
и до днес остават основен професионален извор BAS organized the exibition “Τhe Thracians in Lovech
на информация (вж. Валентинова, Стамберова и Province”. There were investigated several important
Праматаров в този том и цитираната литература). burial complexes, dating back to different, but still
Активната изследователска политика на музея в consecutive periods: from the Early Bronze Age (3rd
продължение на няколко десетилетия и резулта- millennium BC) to the Imperial Roman Period (1st – 3rd
тите, постигнати от екипа на Г. Китов и П. Павлов centuries AD), which for one more time demonstrates
в района на Смочан, водят до своето естествено the intensive occupation along the middle reaches of
продължение в стартиралите в средата на 80-те the rivers Osam and Vit throughout these basic time
години и, за съжаление, останали много кратко- periods. Some of the reached outcomes were later
трайни, въпреки обещаващите резултати, разкоп- published, and still in nowadays represent a major
ки на римска вила, локализирана в землището на source of professional data-base (cf. Valentinova,
селото. Ръководството се поема от Константин Stamberova and Pramatarov in the present volume,
Шалганов, а заместник-ръководители от страна на with the cited literature).
музея са М. Цачева и П. Павлов. На Мария, Косьо The active research policy of the museum in Lovech,
и Младен дължа голяма човешка благодарност за conducted in course of several decades, and the ex-
своята първа среща и очарование от археологи- cellent results from the investigations carried out in

29
Обр. 29. С реставрирането на средновековната крепост на хълма „Хисаря“ Ловеч получи атрактивно простран-
ство за различни обществени мероприятия. На снимката: художествена постановка, представена през лято-
то на 2007 г.
Fig. 29. The restoration of the mediaeval fortress on Hissarya hill provided Lovech with an attractive space for a variety
of public activities. On the photograf image: artistic event in the summer of 2007

ята (като ученик в Езиковата гимназия, Смочан,

лятото на 1989 г. и като студент I-ви курс, Деве-
ташка пещера, лятото на 1991 г.). За увлечение-
то по историята и археологията, превърнало се в
професия, съм признателен и на своята учителка
по история от гимназията – Снежина Лалева.
80-те години на XX век носят и други, нови за му-
зея, а и за целия град моменти. През този период Обр. 30. Мечът-кръст, монтиран след мащаб-
са реализирани мащабни консервационни и рес- ните реставрационни дейности в олтарното
таврационни дейности на крепостта на хълма „Хи- пространство на трикорабната базилика, про-
саря“. За съжаление, много от професионалните учена през 20-те и 30-те години на миналия век
от Михаил хаджи Неделчев
аргументи и възраженията на основния проучва-
Fig. 30. The cross-sword which was mounted in the
тел Йорданка Чангова остават нечути и неуваже-
altar space of the three-nave basilica after its large-
ни. Това не е прецедент, случил се единствено в scale restoration. The basilica was excavated in
Ловеч, и за съжаление, има много подобни при- 1920-s and 1930-s by Mihail Hadži-Νedelchev

30
мери, при които вдъхновеният полет на въобра-
жението на архитекти и реставратори силно се
разминава с реалностите. Тази практика не е па-
тент само на късния социалистически период, а
продължава с пълна сила и в нови времена. Но
да се върнем към средата на 80-те години. Ловеч
се сдобива с чисто нова крепост, съвсем по тога-
вашната търновска мода и стандартите, наложе-
ни покрай Царевец и мащабните мероприятия,
развихрили се на територията на цялата страна
под знака на „1300 години България“. Учениците в
строителното училище в Гозница се учат усърдно
в зидаро-мазачество, крепостта се вдига така, че
ако се наложи, да може да устои на един втори
пристъп на Исак II Ангел и така всичко е готово за
посрещането – първо, на Дипломатическия корпус
през 1986 г. (една наложена от тогавашното пар-
тийно ръководство на страната практика за сти-
хийно облагородяване и основно ремонтиране на
инфраструктурата на окръжните градове) и второ,
за големите чествания „800 години Ловешки мир“
през 1987 г. В много отношения се залага на показ-
ност, но не и на съдържание.
За съжаление, поривът за мащабни инвестиции
не е използван за решаване на един основен за
Ловешкия музей, а бих казал и за целия град про-
блем – проблем, който остава нерешен и до днес.
Години наред музеят, бидейки част от читалището,
ползва за своята експозиция някои от помещения-
та на последното. След прибирането на фондове-
те обратно в града през 40-ге години и последва-
лото по-късно трансформиране в окръжен музей
десетилетия наред основната музейна институция
за Ловеч и Ловешкия край така и не получава нор-
мални условия за съществуване. Няма експози-
ционна част, а фондовете са разпръснати на раз-
лични места, при много съмнителни като качества
условия за съхранение на многобройните дви-
жими културни ценности, събирани още от края
на XIX век. И ако за периода на Възраждането и
борбите за национално освобождение пробле-
мът е донякъде решен със създаването на музея
„Васил Левски“ (1954 г. открит, а през 1967 г. полу-
чава нова сграда) и на етнографския комплекс в
32
the vicinities of village of Smochan by the team of G.
Kitov and P. Pavlov, found their natural continuation in
the archaeological excavations of the located nearby
Roman villa. The latter started in the mid of 1980’s and
despite the promising perspectives were short-term.
The guidance was headed by Konstantin Shalganov,
and deputy-heads from the side of the Lovech mu-
seum were M. Tsacheva and P. Pavlov. I owe a debt
of gratitude to them (Maria, Kosio and Mladen), for
the reason of my first encounter and enchantement
with the archaeology (in Smochan during the sum-
mer of 1989, as a disciple of Language High School;
and in Devetashka cave during the summer of 1991,
as a student at first course). For the passion towards
the history and the archaeology, which subsequently
turned into my profession, I am also thankful to my
high school history teacher – Snejina Laleva.
The 1980’s were a period of changes not only for the
museum, but also for the city of Lovech. During this
period were conducted large-scale conservation and
restoration activities of the fortress on the Hissar-
ia Hill. Unfortunately, many professional arguments
and objections of the principle investigator Yordan-
ka Changova were left unheard and distrust. It is not
a precedent which had happened only in Lovech, I
am sorry to say, but there are many similar cases,
in which the inspired flights of the architect’s and
restorator’s imagination were removed from the real-
ity. The practice isn’t reserved only for the era of the
Late Socialism and continues up to the present. But
let’s back again in the 1980’s, when the city of Lovech
obtained completely renovated fortress, which strict-
ly followed the established totalitarian aesthetics and
the standards applied on the Tsarevets Hill in thе city
of Veliko Tarnovo. At the time, on the whole territory of
the country were developed large-scale cultural and
educational activities, dedicated to the 1300 year an-
niversary of the founding of the Bulgarian state. The
disciples of the high school for building and construc-
tion in the village of Goznitsa were patiently trained in
the skills of masonry. As result the fortress was built
in such a way as it if it had been prepared for another
attack of the Byzantine emperor Isaac II Angelos (and
all this in the context of a practice imposed by the
града, то за богатото археологическо наследство
липсата на музейна експозиция се превръща в
перманентно болезнено състояние. Времената,
властите и политическите партии се менят, но на
ловешкия музей все не му върви с управниците,
които и до днес не намират воля, компетентност,
инициатива и достатъчна последователност да
решат този важен за града им проблем. От 50-те
години на миналия век ловешките музейни работ-
ници постоянно се занимават с изготвянето на все
нови и нови тематико-експозиционни планове, но
никой от тези планове не намира своята реализа-
ция. Няма и къде да я намери. Една малка част от
строителните материали, използвани за рестав-
рацията и преизграждането на Ловешката крепост
да бе използвана за строеж на нова сграда на му-
зея и поне част от проблемите можеха да намерят
решение.
Добър пример за по-различен подход е Смолян,
където през 80-те години на миналия век дипло-
матическият корпус също прави традиционното
си официално посещение, но там една от многото
нови придобивки за града е именно нова музейна
сграда. През същия период нови сгради получа-
ват и музеите в Хасково и Пазарджик, а в най-нови
времена – музеят в Стара Загора. Разбира се, не
всички музейни сгради в страната са специално
проектирани и построени за целта. В България
в по-голямата си част сградният фонд на музеи-
те и техните експозиции е адаптиран – училища,
военни поделения, бани, джамии, стари градски
къщи, складове и пр. Важното е, че има общест-
вена и управленска нагласа и последователност
в действията, та съответните музейни институции
да получат условия, които да направят дейността
им възможна.
Всъщност не съм напълно прав в упреците за
несбъднатия ловешки музей – през втората по-
ловина на 80-те години започват мащабни стро-
ителни дейности на десния бряг на Осъм, близо
до площада „Тодор Кирков“. Но планираният ком-
плекс от музей и картинна галерия така и остава
недовършен, а по-късно става жертва на псев-
socialist political leaders, aiming at the spontaneous
renovation of the infrastructure of the regional cities).
Of course everything was ready, on first place for the
reception of the diplomatic corps in 1986, and on sec-
ond place for the grand celebration in 1987, dedicat-
ed to the 800 year anniversary of the Lovech Peace
Treaty. In many respects the above-mentioned policy
counts on ostentation, but not and on the importance
of its content.
Much to my regret the large-scale investments were
not used for the resolving on the one of the major
problems of the Lovech museum, and of the city of
Lovech in general, a problem which is staying unre-
solved even today. Long years the museum, as part
form the community center, has been used the prem-
ises of the latter for its expositions. In the course of
several decades – after the return of the collections
in the city (1940’s), and the followed administrative
reforms – the major museum institution in Lovech
and Lovech region didn’t received conditions for de-
cent existence. Still there is no an exhibition place,
the collections are scattered in different spots, and
the multiple movable valuables, collected from 19th
century onwards, are kept in dubious as quality condi-
tions. The establishment of the Museum “Vasil Levski”
(1954; in 1967 it received a new building), as well as
the ethnographic complex in the city, partly resolved
the existing issue as regards the periods of the Bul-
garian National Revival and the National Liberation
struggles, but the current lack of archaeological mu-
seum exposition is still a painful moment. Τhe times,
the political powers and parties are changing, but the
Lovech museum still has not luck with the authorities,
which current representatives don’t have will, com-
petency, sense of initiative and enough discipline to
resolve this, important for the entire city, problem.
From the 1950’s onwards the Lovech museum work-
ers elaborated over and over again various exhibi-
tion halls designs which left unrealized. There is no
where to be organized. If only one small part from the
building materials, used for the restoration and the re-
construction of the Lovech fortress, where provided
for the new museum building, probably some of the
existing problems could have been resolved.
33

Обр. 31. Младен Стоянов пред входа на
Деветашката пещера. 1993 г.
Fig. 31. Mladen Stoyanov in front of the Devetashka
cave entrance. 1993
до-приватизацията и е почти напълно разграден.
По-лесно е да се руши и разпродава, отколкото да
се създаде нещо ново. В крайна сметка резултатът
е отново същият – музейна сграда няма. Жертва
на настъпилата криза стават и други започнати, но
недостроени музеи, като тези в Пловдив и Добрич.
Преходът към новите политически и икономически
реалности през 90-те години на XX век слага край
на един дълъг и плодотворен период за археоло-
гията в Ловешко. Заради липсата на финансови
възможности и подкрепа постепенно са спрени
34
A good example for radically different approach
is presented by the town of Smolyan, where in the
1980’s the diplomatic corps also made its official visit,
but among the related acquisitions of the town is a
completely new museum building. During the same
period new museum buildings were erected in the cit-
ies of Haskovo and Pazardjik, and very recently – in
the city of Stara Zagora. Of course not every muse-
um building on the territory of the country is special-
ly designed and constructed for this purpose. In the
most part of the cases different buildings have been
adapted to accommodate the museum needs – these
are schools, military barracks, baths, mosques, old
town houses, stores, etc. From great importance is
the presence of governmental adjustment and coher-
ence of the actions with clear set purpose to make the
museum activities possible.
Actually, I am not fair in my criticism about the failure
to be erected a museum building – in the second half
of the 1980’s started large-scale construction activ-
ities on the right bank of Osam River, near to the
“Todor Kirkov” square. But the project for a museum
and a gallery had been left unfinished, later became
target of pseudo-privatization and the building was
almost entirely unfenced. It is more easy to destroy
and to sell, than to create something innovative. Con-
sequently, the result is always the same – there is
no museum building. Victims of the deepened crisis
became and other unfinished museum buildings, as
those in the cities of Plovdiv and Dobrich.
The transition towards the new political and econom-
ic realities in the 1990’s puts an end of a continuous
and fruitful period for the archaeology in the Lovech
region. On account of the lack of financial capacities
and support, bit by bit were suspended all long-term
projects for the archaeological research, relating to
the local museum. Ιn practice, the described, at first
temporary, situation, later became permanent and is
still observable today.
And yet, we cannot fail to mention the positive mo-
ments. In the beginning of 1990’s, after the lifting of
the top secret status of the Devetashka cave, for sev-
eral archaeological seasons were resumed the inves-
всички дълготрайни проекти за археологически
проучвания на музея. На практика това състояние
от временно се превръща в постоянно и продъл-
жава и до днес.
И все пак един светъл момент трябва да бъде на-
зован. В началото на 90-те години, след свалянето
на режима на секретност за няколко сезона са въз-
становени проучванията на Деветашка пещера.
Обектът постепенно е върнат от света на мъртви-
те, където е изпратен 35 години по-рано. Екипът
на разкопките се ръководи от Младен Стоянов от
ловешкия и Венцислав Гергов от плевенския му-
зей. Възможността за спасяване на някои послед-
ни късчета научна информация и оцелели от дър-
жавното вандалство артефакти дължим именно
на ентусиазма и енергията на Младен, за когото
подновяването на проучванията в пещерата беше
лична кауза. Въпреки че за археологията не е ос-
танало много за спасяване, проучванията дават
възможност да се поднови нормалният достъп до
Деветашката пещера и да се направи необходи-
мото за постепенното социализиране и връщане
обратно на обществото на този изключителен при-
роден феномен.
Икономическата криза се отразява на културно-ис-
торическото наследство не само в невъзможност-
та за дълго време да се правят нови проучвания.
Друг аспект е далеч по-страшен. Съсипването на
икономиката на района (както и на много места в
цялата страна), води до огромен ръст на безрабо-
тицата. Много хора са принудени да търсят други
възможности за препитание. И една от възмож-
ностите за лесна и бърза (поне на пръв поглед)
печалба е потърсена в оставеното без надзор кул-
турно-историческо наследство (Е. Александров
2018; Попов и др. 2018). Пораженията от разра-
зилото се през последните тридесет години диво
иманярство за цяла България са огромни, но като
че ли най-тежки са те в Северозападна и Централ-
на северна България, които за дълго са оставени
сами на себе си, далеч от възможности за разви-
тие на някакви по-сериозни национални или част-
ни проекти, каквито все пак остават живи на юг от
tigations there. Gradually, the site was “resurrected
from the dead”, where he was sent 35 years earli-
er. The archaeological team was headed by Mladen
Stoyanov from the Lovech museum and Vencislav
Gergov from the Pleven museum. The chance to be
preserved the fragments of a valuable scientific infor-
mation, as well as several, protected by the vandal-
ism of the State, artefacts, we owe to the enthusiasm
and the energy of Mladen, who turned the re-initiation
of the archaeological research into a personal cause.
Despite there wasn’t left much to save, as it regards
the archaeological remains, the initiative made pos-
sible the restoration of the public access to the cave,
the return of this unique natural phenomenon to the
people and its touristic socialization.
The economic crisis had an impact on the cultur-
al-historical heritage, not only as it concerns the long-
drawn-out impossibility archaeological excavations to
be carried out. Much more frightening was another of
its aspects. The economic collapse in the region (and
on the territory of the whole country as well) provoked
high rate of the unemployment. Many persons were
forced to seek something to live on, and one of the
possibilities for easy and quick profits (at least at first
sight) was sought in the pillage of the uncontrolled
cultural-historical heritage (Е. Александров 2018;
Попов и др. 2018). In the last three decades the
irreparable damages, caused by the treasure-hunt-
ing, have affected the whole territory of the country.
They are more serious and tangible in Northwestern
and Central Northern Bulgaria. The regarded regions
were abandoned for long time on their own, far away
from the perspectives of the national and private proj-
ects, developed in the territories south from Balkan
Mountains Range and along the Black Sea Coast.
Vidin, Montana, Vratsa, Pleven and Lovech regions
turned for a long period of time in a ground for trea-
sure-hunting. The State abdicated its responsibilities
towards the rich cultural-historical, and in particular
– the archaeological, heritage. The created vacuum
profited the treasure-hunters and the emerging stra-
tum of collectοrs (moreover, in the last years the lat-
ter are presented even as saviors). During this shady
period my hometown, city of Lovech, gained another
35

Обр. 32. Мая Валентинова по време на разкопки в
Бежаново. 2007 г.
Fig. 32. Maya Valentinova during the excavations of
Bejanovo in 2007
Балкана и по Черноморското крайбрежие. Видин-
ско, Монтанско, Врачанско, Плевенско и Ловешко
за дълго се превръщат в едни от най-отявлените
средища на иманярството в България. Държавата
абдикира повсеместно от грижата за богатото си
културно-историческо, и в частност археологиче-
ско наследство. В освободената от нея ниша се
наместват иманяри и нововъзникналата каста от
колекционери (удобно рекламирани през послед-
ните години като спасители). В тези мътни време-
на родният ми град Ловеч се сдобива с още една
съмнителна (поне според мен) слава – в него да
бъде създадена и регистрирана така наречена-
та „Национална федерация по металдетектинг“.
Поне според музейните специалисти дейността на
подобни организации се движи в доста сива зона
по ръба на закона или отвъд него (Попов 2018; Е.
Александров 2018). Обяснението, че те се зани-
мават с безобидно хоби в свободното си време,
е по-скоро за наивници, които искат да вярват на
подобни приказки.
Съвсем в духа на новото време археологически-
те богатства, пазени във фондовете на Ловешкия
музей, стават жертва и на организиран грабеж.
Неизбежното се случва през 2004 година. Част от
36
dubious (at least according to me) fate – in the city
was founded and legally registered the so called “Bul-
garian National Metal Detecting Federation”. At least
according the opinion of the museum specialists, the
activities of such organizations exist on the edge of
the law and break it more than often (Попов 2018; Е.
Александров 2018). The explanations that it relates
to an innocent hobby, practiced in the free time of the
participants, as seems is intended for more naive per-
sons who would believe in it.
Entirely in the spirit of the new times, the archeological
wealth, kept in the collection of the Lovech museum,
became subject of organized robbery. The inevitable
event took place in 2004. Part of the priceless valu-
ables, found during the archaeological excavations
in 1970’s and 1980’s, were irretrievably lost. During
the same period, brutal criminal encroachments were
committed upon many others archaeological institu-
tions and reserves – the National Archaeological Mu-
seum, the museums in Plovdiv, Vidin, Veliko Tarnovo,
villa Armira near the town of Ivaylovgrad, Nicopolis ad
Istrum, etc. (Е. Александров 2018).
Isolated attempts, meant to demonstrate the vitality of
the archaeological science in the Lovech region, were
made by the local museum and the Lukovit Munici-
pality. For several archaeological seasons they sup-
ported the investigations of the interesting site near
the village of Bejanovo (cf. the texts of Taneva and
Valentinova in the present volume). Inevitably, the
long lack of possibilities for conduct of archaeologi-
cal researches has a negative impact on the museum
professional capacities. Among the responsible per-
sons and institutions still lack understanding that the
archaeological research has different aspects and rel-
evance, as well as it represents undivided part of the
activities of every historical or archaeological muse-
um. It is not about οne-time initiative for discovering of
artefacts, enrichment of the museum collection with
new exhibits, and a way for the archaeologist to have
lovely summer. It particularly refers for long-term pro-
cess, including field work and constant communica-
tion with the society, guidance of the public attention
towards the newly discovered information, education,
 2

Обр. 33. Последните мохикани на археологията в

Ловешко: 1. Радослав Гущераклиев; 2. Мартин Хри-
стов; 3. Мая Валентинова; 4. Иван Христов
Fig. 33 – The Last of the Mohicans of the archaeology
in Lovech region: 1. Radoslav Gushterakliev; 2. Martin 4
Hristov; 3. Maya Valentinova; 4. Ivan Hristov

37
38
Обр. 34. Разкопки на антично селище (обект 4) в района на Боаза, землище на с. Брестница по трасето на
АМ „Хемус“. Проучвания на Иво Чолаков и Георги Иванов, НАИМ-БАН. Пролет 2020 г.
Fig. 34. Excavations of a settlement from the Antiquity (site 4) in the region of Boaza, land of Brestnitsa village on the
route of “Hemus” highway. Research of Ivo Cholakov and Georgi Ivanov, NAIM-BAS. The spring of 2020

безценните находки, открити при експедициите от
70-те и 80-те години, са безвъзвратно загубени.
Все в същия период жертва на брутална крими-
нална атака стават и други музейни институции и
резервати – Националният археологически музей,
музеите в Пловдив, Видин, Велико Търново, вила
„Армира“ до Ивайловград, Никополис ад Иструм и
др. (Е. Александров 2018).
Като единични опити за демонстрация, че архео-
логията в Ловешко е все още жива, остават опи­
dealings with students and the rising generations,
demand for assistance directed towards energetic
and well-educated local patriots who could be met
almost everywhere. Precisely the work with children
and their direct participation in the archaeological re-
search demonstrate our direct approach to the audi-
ence, and our ambition the represented information
(written, verbal and visual) to be easy accessible to
everyone. It should be cited the inspiring examples
of Mihail Hadži-Νedelchev, Geno Ivanov, Yordanka

39
Обр. 35. Ранносредновековно селище в района на пътния възел, изграждан на десния бряг на р. Вит, мест-
ност Полето, землище на с. Брестница. Проучвания на Стилиян Иванов, НАИМ-БАН. Пролет 2020 г.
Fig. 35. Early Mediaeval settlement in the region of the road junction, built on the right bank of Vit River, Poleto
locality, land of Brestnica village. Research of Stiliyan Ivanov (NAIM-BAS). The spring of 2020

ти­те на музея и на община Луковит за няколко
сезона да подкрепят проучванията на интересния
обект при с. Бежаново (вж. текстовете на Танева
и Валентинова в този том). Дългосрочната липса
на възможност да се провеждат планирани архе-
ологически проучвания неминуемо се отразява
негативно на професионалните ресурси на музея.
В отговорните за вземане на решения хора и ин-
ституции липсва разбиране, че археологическите
проучвания имат разнообразни аспекти и значе-
ние като основна и неразделна част от дейност-
та на всеки един исторически или археологически
музей. Те не са еднократен акт за бързо набиране
на находки и обогатяване на музейните фондове
с нови и интересни експонати и време, през което
Changova, Pavel Pavlov, Maria Tsacheva, Mladen
Stoyanov. I only wonder in how many children, once
participated in these archaeological excavations, was
cultivated the feeling of love towards the home-land?
In nowadays the cooperation between the children
and the teachers still exists, but it is more a question
of personal initiative and persistence, than of local ed-
ucational and cultural policies.
In order one museum to be educational institution
it is absolutely obligatory for it to have a permanent
exhibition. As a professional I am well acquainted
with all the museums in the country. Unfortunately,
something sad constantly brings to my attention. Αt
the present time, the RMH Lovech is the only Bul-
garian museum without permanent exhibition, were

40
Обр. 36. Спасителни археологически проучвания по трасето на разширяваната газопреносна мрежа в ра-
йона на Горталово, Плевенско. Проучвания на Таня Христова (НАИМ-БАН) и Мая Валентинова (РИМ Ловеч).
Лято 2020 г.
Fig. 36. Rescue archaeological excavations on the route of the expansion of the gas transmission infrastructure in the
region of Gortalovo, Pleven region. Research of Tanya Hristova (NAIM-BAS) and Maya Valentinova (RMH Lovech).
The summer of 2020

археолозите да прекарат по-приятно лятото. Гово-
рим за дългосрочен процес, в който освен терен-
ната дейност влизат и постоянна комуникация с
обществото, свеждане до неговото внимание на
новата информация, която се открива, обучение,
постоянно общуване с учениците и подрастващи-
те, търсене на подкрепа сред активни и образо-
вани местни родолюбци, които ги има навсякъде.
Точно работата с децата, включването им като
помощници в изследователския процес е един от
най-бързите начини, това което искаме да кажем
и да покажем да стига бързо до хората. Не е тол-
кова сложно да се погледне към добрите примери,
дадени от Михаил хаджи Неделчев, Гено Иванов,
Йорданка Чангова, Павел Павлов, Мария Цачева,
to be displayed its unique archeological wealths. The
only one from all total of 27! Here we are speaking
for a museum with one of the richest collection on the
territory of the country. It doesn’t mean that the others
museums don’t have their own problems, but there it
has been done the necessary in order the artefacts
to be accessible and well presented in front of the
broad public. If today you are traveling towards city of
Lovech, before the fork of the road Lovech – Troyan,
near the village of Ablanitsa, you will find a large ban-
ner, advertising the city. Along with the emblematic
sights there figures the helmet-mask found near the
village of Kalenik. At first it makes really good impres-
sion. But once you reach the city you will understand
that the impressive artefact cannot be seen anywhere

41
Обр. 37. Археологическо проучване паралелно със строителните дейности по трасето на АМ „Хемус“.
Обект № 4. Землище на с. Брестница
Fig. 37. Archaeological research parallel to the building activities on the route of “Hemus” highway. Site № 4. Land of
Brestnitsa village.
Младен Стоянов. В колко деца е била запалена от
тях любов към родния край по време на органи-
зираните археологическите разкопки? В днешно
време тази съвместна дейност на музея с децата
и с учителите не е напълно изгубена, но е плод
по-скоро на лична инициатива и настоятелност, а
не е превърната в местна образователна и култур-
на политика.
Ролята на музея да възпитава и образова няма
как да мине без постоянно действаща експозиция.
Работата ми налага да познавам музеите в цялата
страна. За съжаление, един тъжен факт се набива
в очи. Днес Регионалният исторически музей Ло-
веч е единственият в страната, който продължава
да няма постоянна експозиция, която да покаже
на посетителите огромното му археологическо бо-
гатство – единствен от общо 27. А говорим за един
от музеите с най-богати фондове. Не че при други-
те музеи всичко е наред, но е направено нужното
поне малко да бъде показано и достъпно за обще-
42
(the Roman helmet-masks are extremely rare for the
territory of Bulgaria). And it is not only about the tour-
istic flux, which is expected and even dreamed by
the local governors, as if it is a manna from heaven
which will come spontaneously, by covering all possi-
ble financial costs and investments, and of course by
bringing fabulous profits. There is no place where the
archaeological wealth of the Lovech region to be dis-
played not only for the tourists, but also for the citizens
themselves (elders and growing generations). And it
is important, while studying for the Thracians and the
Roman Empire, the children to have the chance to
see “in real”, and in their proper home-town, the most
intriguing archaeological discoveries from the territory
of the country. In the last several years the Ministry of
Education and Science and the Ministry of the Culture
supports educational programs and projects, aiming
the provoking of the student interest toward the Past
and the transformation of the museum space into a
place for entertainment and education.
ството. Ако днес пътувате към Ловеч преди раз-
клона на пътя Ловеч-Троян, при с. Абланица, ще
ви срещне голям рекламен плакат на града. Наред
с другите забележителности на него е изобразен и
шлемът-маска от Каленик. На пръв поглед – чу-
десно. Но ако отидете в града няма къде да види-
те този впечатляващ артефакт (в България този
тип находки се броят на пръстите на едната ръка).
Не става въпрос само за очаквания и така желан
от всички местни ръководители като манна небес-
на туристически поток, който трябва да се изсипе,
да покрие всички възможни финансови разходи
и инвестиции и да остави баснословни печалби.
Няма къде да покажете археологическото богат-
ство на Ловешко не само на туристите, но и на са-
мите ловчалии – на по-възрастните граждани и на
подрастващите поколения. А когато учат за траки-
те или за времената на Римската империя, децата
биха могли да видят „на живо“ някои от най-инте-
ресните находки в страната именно в родния си
град. Има достатъчно добри възможности, които
програми на Министерството на образованието и
науката и на Министерството на културата предос-
тавят през последните години с цел най-малките
деца и учениците да могат да ползват музеите
като допълнително място за по-атрактивна форма
на образование.
Липсата на експозиция по естествен начин опре-
деля през последните десетилетия нерадостната
роля на донор, която Ловешкият музей изпълня-
ва. Колегите от музея винаги откликват с желание,
когато бъде отправено запитване за участие в
изложба, било тя международна или в България.
Без Летнишкото съкровище или без някои от на-
ходките от Смочан или Торос не минава нито една
голяма международна изложба. Бърз преглед на
някои от най-големите изложби, които Българска-
та държава организира през последните десети-
летия, като тези в Монреал (1987), Бон (2004),
Барселона (2005), Мадрид (2006), Базел (2007) и
пр. ясно показват какъв голям дял от експонатите
с национално значение идва от района на Ловеч.
Последните две изложби бяха в Париж (2015) и
Берген (2017). Но подобно селективно използва-
Admittedly, in the last several decades, the lack of
permanent exposition in the Lovech museum prede-
termines its cheerless role of donor. Our colleagues
from the museum always respond with a will when
we are requesting artefacts in order to be included in
an exhibition, either international, or Bulgarian one.
Up to now, there is no international exhibition, which
do not includes the finds from the Letnitsa Trea-
sure or the inventory from the rich mounded graves
near the villages of Toros and Smochan. The short
review of the biggest international exhibitions, that
have been organized by the Bulgarian state in the
last thirty years, such as these in Montreal (1987),
Bonn (2004), Barselona (2005), Madrid (2006), Ba-
zel (2007), clearly demonstrates the large number of
the exhibits from supra-national importance found in
Lovech region. The last two expositions were held in
Paris (2015) and Bergen (2017). But this selective
usage of the Lovech museum collection, only for the
needs of external institutions’ temporary exhibitions,
cannot be determined as admissible. As attempt for
demonstration of more active position and reminder
about the rich archaeological heritage of the Lovech
region, could be considered the consecutive publish-
ing of two important books: “Lovech during the Pre-
history, the Antiquity and the Middle Ages” (2015) and
“Catalogue. Archaeological heritage of the Lovech
region” (2017) (cf. the bibliography in the present vol-
ume). Still, the presence of these two books doesn’t
change the situation and the common character of
the accumulated problems. With a view to the lack of
long-term and coherent policy as it concerns the ar-
chaeological heritage, its preserving, proper storage,
current study and actualization remain chronic.
The overall picture of the archaeology in Lovech re-
gion from the last several decades is not exciting at
all. Still the present text isn’t a funeral oration in the
memory of the local archaeological investigations,
but rather an attempt for realistic assessment and for
deep reflection how the accumulated problems could
be resolved in long term – gradually and with the
common efforts of the museum directors, local au-
thorities and the society itself. The good partnership,
created once between the museum at the Commu-
43
не на музейния фонд само за нуждите на външни
по характер временни експозиции едва ли може
да бъде определено като приемливо. Като опит
за демонстриране на някаква по-активна позиция
и напомняне за богатото археологическо наслед-
ство на Ловешкия край може да бъде определено
издаването последователно през 2015 и 2017 го-
дина на „Ловеч през праисторията, античността и
средновековието“ и „Каталог. Археологическо на-
следство – Ловешка област“ (вж. библиографията
в този том), но появата на двете книги не променя
цялостното състояние и характера на натрупани-
те проблеми. Липсата на дългосрочна последова-
телна политика по отношение на археологическо-
то наследство - на неговото опазване, правилно
съхранение, текущо проучване и актуализиране
на наличната информация си остава хронична.
Картината, която показва общия поглед към архе-
ологията в Ловешко през последните десетилетия
не е радостна. Но този текст не е панихида за ар-
хеологическите проучвания в Ловешкия край, а
по-скоро опит за реалистична оценка и размисъл
как могат натрупалите се проблеми постепенно да
бъдат решени в дългосрочен план с общи после-
дователни усилия – на местно и музейно ръковод-
ство, на общество. Доброто партньорство, създа-
дено някога между музея на читалище „Наука“ и
Народния музей, е работило и пак може да работи.
Повод да си спомним за важното място, което Ло-
веч има в българската археология, дадоха и за-
почналите през последните години активни спаси-
телни археологически проучвания на територията
на цялата област. В началото на текста вече от-
белязах, че някои от най-важните национални ин-
фраструктурни проекти достигнаха до границите
на района (Карта, стр. 38). Мисля, че тази обърна-
та тенденция (през последните 20 години спаси-
телните проучвания по инфраструктурни проекти
бяха концентрирани основно в Южна България)
дава най-после шанс обществото да си припомни
за богатото културно-историческо наследство на
Северозападна и Централна Северна България.
Двата обекта при Владиня и Летница, използва-
44
nity Center “Science” and the National Museum, has
worked and still could work today.
An occasion to recall the importance of Lovech for
the Bulgarian archaeology represent the rescue ar-
chaeological investigations from the last years on
the territory of the Lovech region. In the beginning
of the present text I already noted that several of
the most significant national infrastructure projects
have reached Municipality of Lovech (Map, p. 38).
My opinion is that this reverse tendency (in the last
twenty years the rescue archaeological excavations
on infrastructure projects were concentrated thor-
oughly in Southern Bulgaria) gives chance to the
society to consider one more time the rich cultur-
al-historical heritage of Northwestern and Central
Northern Bulgaria. The two sites near the villages of
Vladinya and Letnitsa provide highly important and
valuable scientific information and curious artefacts
for the Lovech museum collection, and represent the
formal reason for the current exhibition (cf. Valenti-
nova, and Leshtakov, Stoitsov, Vasileva). Not less
interesting and valuable are the results achieved in
the period 2019 – 2020 during the investigations of
the antique and medieval settlement, situated on the
right bank of Vit River, in the Boaza locality, along the
layout of Hemus motorway (Чолаков, Иванов 2020;
Иванов 2020). Neverthless that all these projects
are temporary and short-term, they offer clear insight
and good perspective. Still everything is question of
right point of view and relentless willingness.
In the last years, the adjacent of Lovech municipali-
ties show good examples for long-term and coherent
policy. The long-term agreement between Troyan Mu-
nicipality and the researcher Ivan Hristov has turned
the castellum Sostra into one of the most attractive
destination for cultural tourism along the course of
Osam River (cf. Pramatarov in the present volume,
with cited literature), and something that should be
noticed – without the socialization and the cultural
tourism to be at the expense of the conceptual scien-
tific research. In the last two years a similar process
is observable on the medieval fortress “Κaleto” near
the village of Debnevo – a site that was excavated by
ни като повод за изложба, са изключително стой-
ностни като научна информация (вж. Валентинова
и Лещаков, Стоицов, Василева в настоящия том),
а и предоставиха много интересни експонати на
фондовете на музея. Не по-малко интересни и
редки са резултатите, постигнати през 2019 и 2020
година, при проучванията на античното и средно-
вековното селище в района на Боаза на десния
бряг на р. Вит, по трасето на АМ „Хемус“ (Чола-
ков, Иванов 2020; Иванов 2020). Разбира се, тези
проекти са временни и не предлагат дългосрочна
перспектива, но както казах – те предлагат поглед
и перспектива. Зависи от гледната точка и от же-
ланието.
Има достатъчно добри примери и за по-дълго-
срочна и последователна политика през послед-
ните години и от съседни общини. Дългосрочният
ангажимент на община Троян и проучванията на
Иван Христов постепенно превръщат Состра в
една от атрактивните дестинации за културен ту- Обр. 38. Калето Дебнево. Състояние при поднове-
ните през 2019 и 2020 г. археологически проучвания
ризъм по поречието на Осъм (вж. Праматаров и
(Стилиян Иванов, НАИМ-БАН)
цитираната литература в този том), без при това
да се игнорира процесът на научно проучване за Fig. 38. Debnevo Kale. Its state during the reestablished
сметка на социализацията и културния туризъм. archaeological excavations (Stiliyan Ivanov, NAIM-BAS)
През последните две години подобен процес се
активира и при калето в Дебнево – обект, проуч- Ivan Zahariev and Maria Tsacheva more than thirty
ван преди повече от 30 години от Иван Захариев и years ago (Иванов, Драгоев 2020).
Мария Цачева (Иванов, Драгоев 2020). When we are discussing the long-standing and the
В заключение ще кажа, че когато говорим за ста- contemporary challenges in front of the archaeolo-
рите и нови предизвикателства пред археология- gy of the Lovech region we should not so much pay
та в Ловешкия край не е необходимо да правим attention on the new discoveries and the important
големи открития и изводи каква трябва да бъде conclusions about the long-term policy and the pub-
дългосрочната политика и на какви обществени lic tasks, expected to be accomplished by the jοint
задачи трябва да откликват заедно местното ръ- initiative of the local authorities and the museum, but
ководство и музей. Това отдавна е направено от rather we should look back towards the inheritance
нашите предшественици. Нужно е просто да си of our predecessors. We should just recall them. Yes,
го припомним и да се върнем към високите стан- we should try to follow the high standards outlined by
дарти, поставени още от Стефан Ватев и Михаил Stefan Vatev and Mihail Hadži-Νedelchev long, long
хаджи Неделчев. time ago.

45
Панорамен поглед към землищата на селата
Дойренци, Владиня, Дренов и Слатина
A panoramic view towards the lands of the villages
of Doyrentsi , Vladinya, Drenov and Slatina
46
47
 Спасителни археологически проучвания при
Владиня. Лятото на 2019 г.
Rescue archaeological excavations near
Vladinya. The summer of 2019
48
СЕЛИЩЕ ОТ НАЧАЛОТО НА
ІІ ХИЛ. ПР.ХР. И ПЛОСЪК
НЕКРОПОЛ ОТ КЪСНАТА
КЛАСИЧЕСКА И РАННО­
ЕЛИНИСТИЧЕСКАТА ЕПОХА
ПРИ С. ВЛАДИНЯ, ЛОВЕШКО
Мая Валентинова
Археологическият обект се намира в м. Селище,
на 2,4 км североизточно от с. Владиня1. Разполо-
жен е върху слабо полегат южен склон на площ
от около 90 дка (Обр. 1). В южна посока на ок.
300 м има голяма извор (Селищки кладенец),
от който на изток тече малък поток със сезонен
дебит. От двете страни на потока са регистрира-
ни материали от ранната каменно-медна епоха,
бронзовата епоха и римския период2.
Във връзка с реализирането на проект „Разши-
рение на газопреносната инфраструктура на
„Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния
(магистрален) газопровод до българо-сръбската
граница“ през 2019 г. бяха проведени спасителни
археологически проучвания на попадащия в тра-
сето на газопровода участък от обекта в м. Се-
лище. Пълни проучвания бяха осъществени на
площ от около 10 дка. Ръководството и органи-
зацията бе поета от специалисти от РИМ Ловеч
и НАИМ-БАН. Натоварените графици, големият
обем от задачи, които трябваше да бъдат изпъл-
нявани в кратките срокове, наложиха в работата
по трасето на газопровода да се търси помощта
на специалисти от цялата страна. Подобен бе и
1 Обектът е регистриран през 2012 г. при теренни издирвания по
трасето на газопровод „Южен поток” от екип с ръководител гл.
ас. д-р Иво Д. Чолаков.
2 Обектът е регистриран през 1992 г. при теренни издирвания от
Жарин Величков.
SETTLEMENT FROM THE SECOND
MILLENNIUM BC AND FLAT
NECROPOLIS FROM THE LATE
CLASSICAL AND EARLY HELLENISTIC
PERIODS NEAR VILLAGE VLADINYA,
LOVECH REGION
Maya Valentinova
The archaeological site is located in Selishte locali-
ty, 2.4 km northeastern than the village of Vladinya1.
It is located on a slightly sloping southern hillside
on an area of about 90 decares (Fig. 1). Southern
of the hill of approx. 300 m is a large spring (Selish-
ki well), from which a small stream with seasonal
flow runs to the east. On both sides of the stream
are registered materials from the Early Copper Age,
Bronze Age and the Roman period2.
In relation to the realisation of the project “Expan-
sion of the gas transmission infrastructure of “Bul-
gartransgaz” EAD parallel to the northern (highway)
gas pipeline to the Bulgarian-Serbian border” in
2019, rescue archaeological excavations were con-
ducted on the section falling under the gas pipeline
route from the site in Selishte locality. Complete ex-
cavations were carried out on an area of ​​about 10
decares. The suppervision and organization of the
explorations were assumed by specialists from the
RMH Lovech and NAIM-BAS. The busy schedules
and the large amount of assignments, that had to
be performed in a short period of time, caused them
to seek assistance of specialists from all over the
country for the work on the pipeline route. The situa-
1 The site was registered in 2012 during field survey along the route
of the gas pipeline “Southern Stream” by a team led by Dr. Ivo D.
Cholakov.
2 The site was registered in 1992 during field survey by Zharin
Velichkov.
49
Обр. 1. Поглед от север към обекта при с. Владиня
Fig 1. The site near the village of Vladinya. View from north
случаят със спасителните археологически раз-
копки при с. Владиня, където в теренната работа
се включиха и оказаха важна помощ специали-
сти от НАИМ-БАН, РИМ Смолян, РАМ Пловдив,
ИМ Казанлък, ИМ Карнобат, археолози/колеги на
свободна практика и студенти.
В проучената площ бяха разкрити останки от ня-
колко различни периода – халколит, ранна брон-
зова епоха, средна бронзова епоха, късна желяз-
на епоха и Средновековие. Подобна гъстота на
материалите от различни исторически периоди
свидетелства за добрите условия, които мястото
е предлагало. Близостта до сигурен водоизточ-
ник, плодородните почви и удобният терен са го
направили търсено за човешкото обитаване не-
веднъж през последните 7000 години. Показател-
50
tion with the rescue archeological excavations near
the village of Vladinya was similar, where specialists
from NAIM-BAS, RMH Smolyan, RMA Plovdiv, MH
Kazanlak, MH Karnobat, archaeologists/freelancers
and students joined in the field work and provided
important assistance.
Remains from several different periods have been
discovered in the explored area – Chalcolithic, Early
Bronze Age, Middle Bronze Age, Late Iron Age and
Middle Ages. Such density of materials from differ-
ent historical periods attests to the good conditions
that the location offered in the past. Proximity to
a reliable water source, fertile soils and favorable
terrain have made it popular for repeatedly human
habitation in the last 7 000 years. In this respect, in-
dicative is the name of the area – Selishte (meaning
 Обр. 2. Гроб № 22.
Ранна каменно-
медна епоха (нач.
на V хил. пр.Хр.)
Fig. 2. Grave 22.
Early Copper Age
(the beginning of 5th
millennium BC)

51
Обр. 3. Жилище № 1. Поглед от юг, средна бронзова епоха
Fig. 3. Dwelling № 1. View from north. Middle Bronze Age

Обр. 4. Жилище № 3. Поглед от запад, средна бронзова епоха

Fig. 4. Dwelling № 3. View from west. Middle Bronze Age

52
но в това отношение е и името на местността –
Селище – достигнал до съвремието своеобразен
индикатор и спомен за живота, който се е разви-
вал на това място.
Най-ранната проучена структура е гроб от ран-
ния халколит (Гроб № 22) (Обр. 2). Той е частич-
но нарушен и не са установени формата и раз-
мерите на гробната яма. Погребаният е положен
в поза хокер надясно с глава на север. Гробен
инвентар не е открит. Датирането му в ранния
халколит е на база получените радиовъглеродни
дати, които попадат в началото на V хил. пр.Хр.
Гробът вероятно е свързан с регистрираното
около Селишки кладец селище от този период. В
близост са проучени и три гроба с трупополагане
от ранната бронзова епоха – два на израснали
индивиди (мъже) (гробове с № 16, 20) и един на
дете (Гроб № 14). Детският скелет е в свита пози-
ция тип хокер наляво. При възрастните индивиди
скелетите са по гръб със свити в колената крака.
Гробовете са без инвентар. Сигурното им дати-
ране бе възможно отново заради извършеното в
лабораторията Scottish Universities Environmental
Research Centre (SUERC) в Глазгоу, Шотландия
абсолютно радиовъглеродно датиране на костен
материал от гробовете. Те се отнасят към ранна-
та бронзова епоха в първата половина на ІІІ хил.
пр.Хр.
Най-многобройни и значими като придобита ин-
формация са резултатите, свързани със средна-
та бронзова и с късната желязна епоха. Матери-
алите и структурите от средната бронзова епоха
представляват останки от селище (края на ІІІ –
началото на ІІ хил. пр.Хр.). Изключително важен
е и проученият некропол от къснокласическата и
ранноелинистическата епоха (втора половина на
ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр).
СЕЛИЩЕ ОТ НАЧАЛОТО НА СРЕДНАТА
БРОНЗОВА ЕПОХА (КРАЯ НА ІІІ –
НАЧАЛОТО НА ІІ хил. пр.Хр.)
Върху цялата проучвана площ са регистрирани
останки от опожарено еднослойно селище от
“Settlement”) – a modern indicator and memory of
life, that developed in this region.
The earliest as a date from the excavated structures
is a grave from the Early Chalcolithic (Grave № 22)
(Fig. 2). It is partially disturbed and thus the shape
and dimensions of the grave pit have not been es-
tablished. The buried person is placed in a crouched
position on its right side with his head to the north.
No grave goods were found. Its dating in the Early
Chalcolithic is based on the obtained radiocarbon
dates, which fall into the beginning of the 5th mil-
lennium BC. The grave is probably related to the
settlement around Selishki Kladenets from this pe-
riod. Three burials from the Early Bronze Age have
also been studied nearby – two of grown individuals
(men) (Graves № 16, 20) and one of a child (Grave
№ 14). The child’s skeleton is in a folded crouched
position on its left side. In the burials of the older
individuals, the skeletons are lying on their backs
with the legs bent at the knees. The graves are with-
out inventory. Their reliable dating was again possi-
ble due to the absolute radiocarbon dates of bone
material from the graves made at the Scottish Uni-
versities Environmental Research Centre (SUERC)
laboratory in Glasgow, Scotland. They date back to
the Early Bronze Age in the first half of the 3rd mil-
lennium BC.
The most numerous and significant, as acquired
information, are the results related to the Middle
Bronze and Late Iron Ages. The materials and struc-
tures from the Middle Bronze Age are remnants of a
settlement (end of the 3rd – beginning of the 2nd mi-
leniums BC). The studied necropolis from the Late
Classical and the Early Hellenistic periods is also
extremely important (second half of the 4th – first
quarter of the 3rd centuries BC).
SETTLEMENT FROM THE BEGINNING OF
THE MIDDLE BRONZE AGE (END OF 3RD –
BEGINNING OF 2ND MILLENNIUMS BC)
Remains of a burnt single-layer settlement from
the Bronze Age have been registered on the en-
53
 Обр. 5. Огнище.
Структура № 9.
Средна бронзова
епоха
Fig. 5. Hearth.
Structure № 9.
Middle Bronze Age

Обр. 6. Жилище
№ 2. Етап от
проучването,
детайл
Fig. 6. Dwelling
№ 2. Stage of
the research,
detail

54
бронзовата епоха. Документирани са запазени в
различна степен жилищни и стопански постройки
и съоръжения. Части от пет, разположени близо
едно до друго наземни жилища, са проучени в
западната част на централния сектор (Обр. 3 и
4). Те са ориентирани северозапад – югоизток по
дългата си ос, с размери – дължина 11/12 м и ши-
рина от 6 до 10 м. Отпечатъците от пръчки и ко-
лове, а в някои случаи и от цепени дървета, вър-
ху късовете от опожарените деструкции показват,
че стените им са били изградени от лека, плетена
дървена конструкция, измазана от двете страни
с глина. Според отухлените обмазки дебелината
на стените е била около 10 – 12 см. Те вероятно
са били укрепвани допълнително в основите с ка-
мъни, каквито се откриват на места по границите
на жилищата. Подът не е бил обмазван. В жили-
щата са разкрити отоплителни и готварски съо-
ръжения (огнища) (Обр. 5), глинобитни работни
площадки, мелници за стриване на зърно (хроме-
ли), хранилища, кухненска и трапезна керамика
(Обр. 6 и 7), керамични тапи за пещи, оръдия на
труда и инструменти. Огнищата са само с едно
ниво на замазка, положена директно върху пода.
Това предполага сравнително кратковременно
обитаване. На различни места в останалата про-
учвана площ са документирани останки, вероят-
но от паянтови постройки, част от които със сто-
пански функции, очертаващи се на терена като
петна с висока концентрация на археологически
материали – цели и фрагментирани керамични
съдове, животински кости, кремъци, фрагменти
от глинобитни съоръжения и дребни варовико-
ви камъни. Извън деструкциите от постройки са
проучени останки от няколко глинобитни съоръ-
жения, интерпретирани като пещи.
Откритите археологически материали във всич-
ки структури са идентични – цели и фрагменти-
рани керамични съдове (Кат. №№ 1-10), тежести
за стан, прешлени за вретено (Кат. №№ 20-22),
кремъчни (Кат. №№ 13-19), каменни (Кат. №
23) и костени сечива и животински кости. Сред
по-интересните находки от селището са бронзо-
tire explored area. Residential and farm buildings
and structures have been documented to various
degrees. Parts of five neighboring ground level
dwellings were studied in the western part of the
central sector (Figs. 3 and 4). They are oriented
northwest-southeast along its long axis, with dimen-
sions – length 11/12 m and width from 6/10 m. The
prints of rods and stakes, and in some cases of split
trees, on the pieces of the burned destruction show
that their walls were made of light, wattle-and-daub
construction, plastered on both sides with clay. At-
tested by the burned plasters, the thickness of the
walls was about 10-12 cm. They were probably ad-
ditionally reinforced in the foundations with stones,
which were found in places along the borders of
the housing. The floors were not plastered. Inside
the dwellings were discovered heating and cooking
structures (hearths) (Fig. 5), clay work spaces, grain
mills (chromels), storages, kitchen- and tableware
(Figs. 6 and 7), ceramic plugs for furnaces, instru-
ments and tools. The hearths have only one level
of plaster laid directly on the ground. This implies
a relatively short-term occupancy. At various plac-
es in the rest of the studied area are documented
remains of probably outbuildings, some of which
with economic functions, outlined on the ground as
spots with a high concentration of archaeological
materials – whole and fragmented ceramic vessels,
animal bones, flints, fragments of clay features and
small limestones. Outside of the destructed build-
ings, the remains of several clay features were dis-
covered and interpreted as kilns.
The archeological materials found in all features are
identical – whole and fragmented ceramic vessels
(Cat. №№ 1-10), loom weights, spindle whorls (Cat.
№№ 20-22), flint (Cat. №№ 13-19), stone (Cat. №
23) and bone tools and animal bones. Among the
more interesting finds from the settlement are a
bronze dagger (Cat. N 11), two fragments of stone
moulds, the better preserved of which is for cast-
ing a bronze tool with a socket (Cat. № 12), and
two spindle whorls, decorated with swastika mo-
tifs (Cat. №№ 20, 21). The presence of moulds for
55
Обр. 7. Жилище № 2. Етап от проучването, детайл
Fig. 7. Dwelling № 2. Stage of the research, detail
ва кама (Кат. № 11), два фрагмента от каменни
калъпи, по-добре запазеният от които е за от-
ливане на бронзово сечиво с втулка (Кат. № 12)
и два прешлена за вретено, украсени със свас-
тикообразни мотиви (Кат. №№ 20, 21). Наличие-
то на калъпи за отливане на бронзови изделия,
предполага съществуването на металопроизвод-
ство в селището. Керамиката е изцяло изработе-
на на ръка. Керамичният комплекс от селището
е представен от чаши/малки кани със сферично
тяло, равно отрязано или съвсем леко скосено
устие, вертикална дръжка, в някои случаи с из-
56
casting bronze objects suggests the existence of
local metal production in the village. The pottery is
entirely handmade. The pottery assemblage of the
settlement is represented by cups/small jugs with a
spherical body, horizontal or slightly beveled mouth,
a vertical handle, in some cases with a growth, with
a round or flat small bottom (Cat. №№ 1-9); bowls
with inverted mouth rim, often with a spout, a pseu-
do-spout and/οr with different variations of horizon-
tal triangular handles from the so-called Asenovets
type, pot-shaped vessels. Most of the tableware is
undecorated. The plastic decoration is represented
Обр. 8. Фрагменти от керамични съдове с врязана и фурхенщих украса
Fig. 8. Sherds of pottery vessels with incised and Furchenstich type of decoration

растък, с обло или равно малко дъно (Кат. №№
1-9); паници със завит навътре ръб на устието,
често снабдени с чучур, псевдочучур и/или с
различни вариации на хоризонтални триъгълни
дръжки от т.нар. тип „Асеновец“, гърневидни съ-
дове. По-голямата част от трапезната керамика
е неукрасена. Пластичната украса е предста-
вена от малки релефни пъпки върху чашите и
каните. По-рядко се срещат и релефни ленти с
ямички или редици от ямички върху гърнетата.
Върху отделни фрагменти е засвидетелствана и
врязана, набодена и Furchenstich украса (Обр.
by small embossed knobs on the cups and jugs.
Embossed strips with finger impressions or rows of
finger impressions on the pots are less common. On
separate fragments are detected incised, stabbed
and Furchenstich decorations (Fig. 8). The pottery
found in the settlement has parallels in sites from
the beginning of the Middle Bronze Age in North-
ern Bulgaria (Emen and Devetashka Caves, Gor-
no Pavlikene, etc.) (Илчева 2003, 263-265; Миков,
Джамбазов 1960; Кънчев, Павлов 1986; Христова
2002, 4-8), as well as in Thrace (Петрова, Кацаров
2010, Обр. 2; Христова, Иванов 2010; Leshtakov,

57
Обр. 9. Гроб № 7. Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр.
Fig. 9. Grave № 7. Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC

Обр. 10. Гроб № 12. Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр.
Fig. 10. Grave № 12. Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC

58
8). Откритата в селището керамика има парале-
ли в обекти от началото на средната бронзова
епоха, както в Северна България (Еменската и
Деветашката пещера, Горно Павликени и др.)
(Илчева 2003, 263-265; Миков, Джамбазов 1960;
Кънчев, Павлов 1986; Христова 2002, 4-8), така
и в Тракия (Петрова, Кацаров 2010, Обр. 2; Хрис-
това, Иванов 2010; Leshtakov, Tsirtsoni 2016, 486,
Fig. 5; Leshtakov 2003, Фиг.13, 14, 17). Част от
съдовете намират добри аналогии и на север
от Дунав, където се свързват с първите фази на
култура Тей (І–ІІ) (Leahu 1966). Датировка в на-
чалото на средната бронзова епоха се подкрепя
и от резултатите от получените радиокарбонни
дати. Най-ранната 14С дата попада във времето
2205 – 2035 cal BC (Жилище № 3), а най-късната
е 1976 – 1872 cal BC (Структура № 21). Остана-
лите девет дати се поместват в този хронологи-
чески диапазон.
Обектът предоставя богата информация за ма-
териалната и духовна култура като цяло, както
и за организацията на селищата и характерната
жилищна архитектура на територията на Цент­
рална Северна България през средната бронзо-
ва епоха. До скоро за този период на територия-
та на цялата страна съществуваха изключително
малко данни, които го правеха много слабо по-
знат. Едва през последните години, във връзка
с нарасналия брой спасителни проучвания, се
увеличи и информацията за края на III и първи-
те столетия на II-ро хил. пр.Хр. Възможността
при обекта в м. Селище да бъдат проучени пъ-
лен комплекс от структури – останки от жилищни
сгради и стопански постройки и съоръжения – го
превръща в един от основните за периода за те-
риторията на цялата страна.
НЕКРОПОЛ ОТ КЪСНОКЛАСИЧЕСКАТА –
РАННОЕЛИНИСТИЧЕСКАТА ЕПОХА
(ВТОРА ПОЛОВИНА НА ІV – ПЪРВА
ЧЕТВЪРТ НА ІІІ в. пр.Хр.)
Некрополът е локализиран в централната част
на проучвания терен. Върху площ от около 2 дка
Tsirtsoni 2016, 486, Fig. 5; Leshtakov 2003, Fig.13,
14, 17). Some of the vessels also find good analo-
gies north of the Danube, where they are associated
with the first phases of the Tei culture (I–II) (Leahu
1966). Dating at the beginning of the Middle Bronze
Age is also supported by the results of the obtained
14
radiocarbon dates. The earliest C date falls in the
period 2205 – 2035 cal BC (House № 3), and the
latest is 1976 – 1872 cal BC (Structure № 21). The
other 9 dates fit in this chronological range.
The site provides plenty of information about the
material and spiritual culture as a whole, as well as
about the organization of the settlements and the
distinctive residential architecture on the territory of
Central Northern Bulgaria during the Middle Bronze
Age. Until recently, there was very little data on this
period throughout the country, which made it very
little known. Only in recent years, in regard with the
increased number of rescue excavations, the infor-
mation about the end of the 3rd and the 1st centuries
of the 2nd millenniums BC has increased. The possi-
bility to explore a full complex of features at the site
in Selishte locality – remains of residential buildings
and outbuildings – makes it one of the main sites for
the period for the whole country.
NECROPOLIS FROM THE LATE CLASSICAL –
AND THE EARLY HELLENISTIC PERIODS
(SECOND HALF OF THE 4TH – FIRST QUAR-
TER OF THE 3RD CENTURIES BC)
The necropolis is located in the central part of the
explored area. On an area of about 2 decares, 18
graves were examined – 16 with inhumation and
2 with cremation. There is no arrangement in the
placement of the graves.
The burials are in a stretched position with the head
to the west or east with different variations in one
case with the head to the south (Figs. 9 and 10).
The grave pits are ordinary, dug to a depth of about
1 m from the modern terrain. Seven of the exam-
ined burials are of children, the other 9 are of adult
individuals, among whom men dominate, only in
59
Обр. 11. Гроб № 6. Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр.
Fig. 11. Grave № 6. Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC

Обр. 12. Гроб № 21. Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр.
Fig. 12. Grave № 21. Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC

60
са проучени 18 гроба – 16 с трупополагане и 2 с
трупоизгаряне. Не се наблюдава подредба в раз-
положението на гробовете.
Трупополагането е в изпънато положение с гла-
ва на запад или изток с различни отклонения и
един случай с глава на юг (Обр. 9 и 10). Гробните
ями са обикновени, вкопани на дълбочина около
1 м от съвременния терен. Седем от проучените
гробове с трупополагане са на деца, останалите
9 са на израснали индивиди, сред които домини-
рат мъжете, само в Гроб № 1 е погребана жена.
Останките при гробовете с кремация са открити
на дълбочина около 0,50 – 0,60 м от съвремен-
ния терен, без възможност за установяване на
гробни ями. Трупоизгарянето не е извършвано
на място, а вероятно на клада извън некропола.
Останките от кремацията (малка част калцирани
кости) при Гроб № 6 са поставени директно на
земята, до тях – малка керамична паничка, изра-
ботена на ръка и два железни върхове за копия
(Обр. 11) (Кат. № 31). Вторият документиран гроб
с трупоизгаряне (Гроб № 3) е разрушен. Събрани
са фрагменти от керамична купа, без да може да
се каже със сигурност дали останките от крема-
цията са били поставени в нея.
В гробовете са открити лични вещи на погре-
баните като накити, аксесоари към облеклото и
въоръжение, представени от бронзови пръстени
(Кат. № 37), фибули (Кат. № 24Б) и двойна игла,
сребърни обеци (Кат. №№ 25, 39), стъклени мъ-
ниста (Кат. №№ 24А, 41) и висулки от мида каури
(Кат. № 40), железни ножчета и коланна аплика-
ция, железни върхове за копия (Кат. №№ 26А, Б;
27-29; 31 А, Б) и бойни ножове (Кат. №№ 26В,
30). В един от детските гробове (Гроб № 10) при
краката е открита и желязна юзда. В някои от гро-
бовете са поставени и керамични съдове (Кат. №
31В, 32). Сред всички гробове изпъква Гроб №
21 (Обр. 12), чийто инвентар включва керамична
фиала с щамповани палмети от външната стра-
на на дъното (Кат. № 33), сребърна обеца (Кат. №
39), торква и нагръдник (Кат. №№ 35, 36), осем
бронзови пръстена (Кат. № 37), цветно стъклено
Grave № 1 a woman was buried. The remains of
the cremation graves were found at a depth of about
0.50 – 0.60 m from the modern terrain, without the
possibility of establishing grave pits. The cremation
did not take place on the spot, but probably som-
where outside the necropolis. The remains of the
cremation (a small part of calcified bones) of Grave
№ 6 are placed directly on the ground, next to them
is placed a small ceramic handmade bowl and two
iron spearheads (Fig. 11) (Cat. № 31). The second
registered cremation grave (Grave № 3) was de-
stroyed. Fragments of a ceramic bowl have been
collected, unable to be determined with certainty
whether the remains of the cremation were placed
in the vessel.
In the graves were found personal belongings of
the buried such as jewelry, clothing accessories
and weapons, represented by bronze rings (Cat.
№ 37), fibulae (Cat. № 24B) and a double nee-
dle, silver earrings (Cat. №№ 25, 39), glass beads
(Cat. №№ 24А, 41) and pendants made of cowrie
shells (Cat. № 40), iron knives and belt applique,
iron spearheads (Cat. №№ 26А, B; 27-29; 31 А, B)
and knives (Cat. №№ 26C, 30). In one of the chil-
dren's graves (Grave 10), an iron bridle was found
at the feet. Ceramic vessels were also placed in
some of the graves (Cat. №№ 31C, 32). Among all
the graves stands out Grave № 21 (Fig. 12), which
inventory includes a ceramic phiale with embossed
palmettes on the outside of the bottom (Cat. № 33),
a silver earring (Cat. № 39), a torque and a pecto-
ral (Cat. №№ 35, 36), eight bronze rings (Cat. №
37), a colored glass bead with human faces (Cat.
№ 34), 2 amber beads (Cat. № 38) and etc. The
buried person is a young man of an age between
20 – 24, who probably obtained a higher social and
economic status, possibly a member of the local
elite.
Iron spearheads show typological variety, most of
which are designated for close combat. Spearheads
were found in 6 of the graves, and in almost all cas-
es there were by two (Cat. №№ 26A, B; 28, 29; 31
А, B). The exceptions are Grave № 4 with one (Cat.
61
Обр. 13. Полувкопано жилище. ХII – ХIII век
Fig. 13. Semi-dugout dwelling. 12th – 13th centuries AD
мънисто с човешки лица (Кат. № 34), 2 бр. мъ-
ниста от кехлибар (Кат. № 38) и др. Погребаният
е млад мъж на възраст 20 – 24 г. и вероятно е
бил с по-висок социален и икономически статус,
възможно представител на част от местния елит.
Железните върхове за копия показват типоло-
гическо разнообразие, като повечето от тях са
предназначени за водене на близък бой. Върхо-
ве за копия са открити в шест от гробовете, като
в почти всички случаи са по две (Кат. №№ 26А,
Б; 28, 29; 31 А, Б). Изключение е Гроб № 4 с едно
(Кат. № 27) и Гроб № 19 с три. Поставени са до
лявото или дясното рамо, само при Гроб № 12 са
при стъпалата.
62
№ 28) and Grave № 19 with three. They are placed
next to the left or right shoulder, only at Grave № 12
they are at the feet.
In most of the jewelry and accessories there is a
uniformity of types. The glass beads are mostly bi-
conical in shape and originate mostly from children's
graves. A necklace of 31 such beads was found in
Grave 11 (Cat. № 24А). The rings are simple, a
product of mass craft production. They are made of
thin bronze wire with an elliptical plate. There is an
engraved decoration on the front side of the plates,
most of them without a clear image (Cat. № 37). The
fibulae are all of the so-called Thracian type. They
are made of round bronze wire, almost all of them
При повечето от накитите и аксесоарите се на-
блюдава еднообразие на типовете. Стъклени-
те мъниста в голямата си част са с биконична
форма и произхождат най-вече от гробовете на
деца. Огърлица от 31 бр. такива мъниста е от-
крита в Гроб № 11 (Кат. № 24А). Пръстените са
семпли, продукт на масово занаятчийско произ-
водство. Те са изработени от тънка бронзова тел
с оформена елипсовидна плочка. Върху лице-
вата страна на плочките има гравирана украса,
при повечето без ясно изображение (Кат. № 37).
Фибулите са изцяло от т.нар. тракийски тип. Из-
работени са от обла бронзова тел, почти всички
са с S-овидно краче, завършващо с малко сфе-
рично или конусовидно топче (Кат. № 24Б), тип,
широко разпространен в цяла Тракия от втората
половина на IV в. пр.Хр. и особено в самия край
на века (Василева 2012, 18-19). Най-близките те-
риториални паралели са от горното течение на
р. Осъм, района около гр. Троян (Тотевски 2002,
94-95, Обр. 1), а за един от екземплярите от Гроб
№ 7 може да се посочи и гроба от с. Крушуна
(Джамбазов 1962, 57, Обр. 2). Сребърната хал-
ка от Гроб № 1 (Кат. № 25) има добри паралели
сред находките от проучени могилни некрополи в
Предбалкана, датирани в ІV/края на ІV – начало-
то на ІІІ в. пр.Хр. (Троянско, Севлиевско) (Тотев-
ски 2002, 96, Обр. 2; Миков 1939, 395, Обр. 175;
Милчев 1957, 378-379, Табл. VІ–2), Могила № 9,
м. Деветте могили от некропола на Севтополис
(Лилова 1991, 52), Севтополис (Огненова-Мари-
нова 1984, 177-178, Обр. 3), крепостта Перник
(Чангова 1981, 79, Обр. 33) и други. Сребърната
обеца с пирамидална висулка от Гроб № 1, обе-
ца и нагръдна пластина от Гроб № 21 (Кат. №№
39, 36), имат точни паралели в могилни компле-
кси край Етрополе, датирани в ІV в. пр.Хр. (Агре
2001, 48, Обр. 1/1-2; Обр. 3/1; Божкова, Агре
1995, 33-34, Обр. 8). Сребърната торква от Гроб
№ 21 (Кат. № 35) също намира своите аналози
в могилни гробове от Троянско, Севлиевско и
Врачанско от ІV – ІІІ в. пр.Хр. (Тотевски 2002, 97,
Обр. 6а; Миков 1939, 394-295, Обр. 175; Николов
have an S-shaped foot, ending with a small spheri-
cal or conical ball (Cat. № 24B), a type widespread
throughout Thrace from the second half of the 4th cen-
tury BC and especially at the very end of the century
(Василева 2012,18-19). The closest territorial par-
allels are from the upper reaches of the Osam Riv-
er, the region around the town of Troyan (Тотевски
2002, 94-95, Обр. 1). Analogue of one of the exam-
plars from Grave № 7 is the grave from the village of
Krushuna (Джамбазов 1962, 57, Обр. 2). The silver
loop from Grave №1 (Cat. № 25) has good parallels
among the finds from studied tumuli necropolises in
the Pre-Balkans region, dated to 4th or the late 4th –
the early 3rd centuries BC (Troyan, Sevlievo region)
(Тотевски 2002, 96, Обр. 2; Миков 1939, 395, Обр.
175; Милчев 1957, 378-379, Табл. VІ-2), Tumulus
№ 9 in, Devette mogili locality of the Seuthopo-
lis necropolis (Николова 1991, 52), Seuthopolis
(Огненова-Маринова 1984, 177-178, Обр. 3), the
fortress of Pernik (Чангова 1981, 79, Обр. 33) and
others. The silver earring with a pyramidal pendant
from Grave №1, an earring and a pectoral from
Grave № 21 (Cat. №№ 39, 36), have exact paral-
lels in tumuli complexes near Etropole, dated to 4th
century BC (Агре 2001, 48, Обр. 1/1-2; Обр. 3/1;
Божкова, Агре 1995, 33-34, Обр. 8). The silver
torque from Grave № 21 (Cat. № 35) also finds its
analogues in tumuli burials from Troyan, Sevlievo
and Vratsa from the 4th – 3rd centuries BC (Тотевски
2002, 97, Обр. 6а; Миков 1939, 394-295, Обр. 175;
Николов 1965, 190, Обр.4). A close parallel to the
south of Balkan mountains is the torque from Tu-
mulus № 9 in Devette mogili locality of the necropo-
lis of Seuthopolis (Лилова 1991, 53). Interesting is
the cylindrical bead with human faces discovered in
Grave № 21 (Cat. № 34). Concentration of beads
with human faces is observed in NE Thrace, dated
to 4th – 3rd centuries BC (Михайлова 2010, 101-102,
Обр. 3; Стойчев 2005, 53). A glass pendant depict-
ing a bearded male head was found in a tumular
grave near the village of Krushuna (Джамбазов
1962, 58, Обр.5).
Among the interesting finds from the necropolis are
63
1965, 190, Обр. 4). Близък паралел на юг от Стара
планина е торквата от Могила №, м. Деветте мо-
гили от некропола на Севтополис (Лилова 1991,
53). Интерес представлява откритото в Гроб №
21 цилиндрично мънисто с човешки лица (Кат. №
34). Концентрация на мънистата с човешки лица
се наблюдава в Североизточна Тракия, датира-
ни в ІV – ІІІ в. пр.Хр. (Михайлова 2011, 101-102,
Обр. 3; Стойчев 2005, 53). Стъклен пандантив
изобразяващ брадата мъжка глава е открит в
могилен гроб при с. Крушуна (Джамбазов 1962,
58, Обр. 5).
Сред интересните находки от некропола са и
каликс-купа от Гроб № 1 и особено фиалата от
Гроб № 21 (Кат. № 33), представляващи кера-
мични имитации на метални образци. Извест-
Обр. 14. Работен момент
ните към момента керамични каликс-купи се да-
Fig. 14. Working moment
тират в периода от втората половина на ІV до
първата половина на ІІІ в. пр.Хр. (Stoyanov 2007, a calyx-bowl from Grave № 1 and especially the phi-
561-562; Чичикова 2011, 162-163). Времеви диа- al from Grave 21 (Cat. № 33), representing ceramic
пазон, в който на този етап може да се постави imitations of metal exemplars. The currently known
и фиалата. По-тясното ѝ хронологическо опре- ceramic calyx cups date from the second half of the
деляне изисква обстоен стилов и контекстуален 4th to the first half of the 3rd centuries BC (Stoyanov
анализ, предмет на предстоящо изследване. На 2007, 561-562; Чичикова 2011, 162-163). For now
територията на Ловешко са открити няколко сък­ the phiale can be placed in this chronological range.
ровища, съдържащи сребърни фиали, част от Its more precise chronological definition requires a
тях датирани към същия период (вж. Стамберо-
thorough style and contextual analysis, subject to
ва в този том). Може би е въпрос на време откри-
forthcoming research. Several treasures contain-
ването на център, в който са произвеждани ке-
ing silver phiales have been found on the territory
рамични образци на метални съдове в долината
of Lovech region, some of them dated to the same
на р. Осъм. Находките от некропола позволяват
period (cf. Stamberova in this catalogue). Perhaps
датирането му от средата на ІV – до първите де-
it is only a matter of time before the discovery of a
сетилетия на ІІІ век пр.Хр.
center in which ceramic immitations of metal ves-
Проученият частично некропол при с. Владиня
sels were produced in the valley of the Osam River.
ще допринесе за обогатяване на общата картина
на погребалните практики през късната класиче- The finds from the necropolis enable its dating from
ска и ранноелинистическата епоха не само в ми- the middle of the 4th – to the first decades of the 3rd
крорегиона. Както и селището от среднобронзо- centuries BC.
вата епоха, и некрополът принадлежи към една The partially studied necropolis near the village of
група от все още много редки и слабо познати Vladinya will contribute to the enrichment of the
археологически обекти. За разлика от добре general picture of burial practices during the Late
известните на специалистите, а и на широката Classical and Early Hellenistic periods not only in
общественост надгробни могили, проучените the micro-region. Likewise the Middle Bronze Age

64
паметници от този тип се единични. Често тях-
ното откриване е въпрос на шанс, доколкото се
разполагат на по-голяма дълбочина, без някакви
налични към настоящия момент маркери на по-
върхността на терена, които да засвидетелстват
тяхното присъствие. Същевременно проучва-
нето им е много важно. То би ни позволило да
възстановим не само информация за аристокра-
тическия елит, но и една по-обща демографска
картина, свързана с обикновеното население,
обитавало нашите земи през I хил. пр.Хр. Пло-
ските гробове и некрополи от късножелязната
епоха са все още слабо познати, като при извест-
ните се наблюдава доминиране на трупоизгаря-
нето и в този смисъл значението на данните от
некропола надхвърля рамките на регионалното
измерение. Отворен засега остава въпросът за
селището, на което принадлежи откритият не-
кропол.
Най-късните, открити при спасителните разкопки
в м. Селище, материали се свързват със Сред-
новековието. Макар и малко на брой, те на свой
ред свидетелстват, че и през този период райо-
нът е бил обитаван. Проучени са едно полувко-
пано жилище в западната част на обекта и две
полусферични ями в централната част. Жилище-
то е едноделно, с правоъгълна форма със за­об­
ле­ни ъгли, ориентирано по посоките на света, с
размери: 2,90 м х 3,20 м (Обр. 13). Две куполо-
видни пещи са вкопани извън обема на жилище-
то при северозападния и североизточния ъгъл.
Откритите в жилището фрагменти от гърнета го
датират в ΧΙΙ – ΧΙΙΙ в.
settlement, the necropolis belongs to a group of still
very rare and little-known archeological sites. In
contrast to the well-known to the specialists and the
general public tumuli, the studied monuments of this
type are singular. Often their discovery is a matter
of chance, as they are located at greater depths,
without any currently available suggestions on the
surface of the terrain to indicate their presence. At
the same time, their examinations is of great impor-
tance. It would allow us to reconstruct not only infor-
mation about the aristocratic elite, but also a more
general demographic picture related to the ordinary
population that inhabited our lands in the 1st mil-
lennium BC. Flat graves and necropolises from the
Late Iron Age are still little known, with cremation
dominating among the known ones. In this sense
the significance of the data from the necropolis goes
beyond the regional dimension. For now, the ques-
tion of the settlement to which the discovered ne-
cropolis belongs remains unanswered.
The latest materials found during the rescue exca-
vations in the Selishte district are related to the Mid-
dle Ages. Although few in number, they testify that
during this period the area was inhabited. One semi-
dugout house in the western part of the site and two
hemispherical pits in the central part were excavat-
ed. The dwelling is a single room residence, with a
rectangular shape with rounded corners, oriented in
the directions of the world, with dimensions: 2.90 m
x 3.20 m (Fig. 13). Two domed kilns have been dug
outside the dwelling at the northwest and northeast
corners. The fragments of pots found in the house
date it to the 12th – 13th centuries.
65
 Панорамен поглед към долината на р. Осъм в
района на Александрово и Летница
A panoramic view towards the valley of Osam
River in the region of Alexandrovo and Letnitsa
66
ТРАКИЙСКОТО СЕЛИЩЕ
КРАЙ ЛЕТНИЦА
Любен Лещаков, Андрей Стоицов,
Христина Василеваа
Тракийското селище край Летница е основано в
плодородната долина на река Осъм в близост до
гористите склонове на Деветашкото плато. То е
разположено в относително равнинна местност на
левия бряг на реката (Обр. 1). Теренът има южно
изложение и е прорязан от две поточета, които се
вливат в р. Осъм. За да се предпази от наводнения,
древното население е обитавало първата незалив-
на тераса покрай речното русло. Животът тук про-
цъфтява в продължение на няколко хиляди години
благодарение на изобилието от дивеч, риба и пло-
дородна земя по поречието на реката.
Археологическите проучвания, осъществени по
време на изпълнението на проекта „Разширение
на газопреносната инфраструктура на „Бул-
гартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния (ма-
гистрален) газопровод до българо-сръбската
граница“, бяха проведени в рамките на две кам-
пании през 2019 и 2020 г. с екип специалисти от
различни институции – НАИМ-БАН, Софийски уни-
верситет „Св. Климент Охридски“,Археологически
музей „Марица-Изток“ – Раднево, РИМ Шумен,
РИМ Пазарджик и РИМ Бургас. При това бе обхва-
ната площ от близо 16 дка по трасето на газопро-
вода. В резултат бяха разкрити и проучени около
150 археологически структури, съдържащи голямо
количество ценни материали.
В процеса на работа бе установено, че обектът е
обитаван в продължение на няколко исторически
периода – късната бронзова епоха, ранната желяз-
на и късната желязна епохи. Характерно за обекта
е, че културният пласт няма ясно изразени долна и
горна граница – той плавно прелива в съвременния
хумус и също толкова плавно се слива с льоса под
THRACIAN SETTLEMENT
NEAR LETNITSA
Lyuben Leshtakov, Andrei Stoicov,
Hristina Vasileva
The Thracian settlement near Letnitsa was founded in
the fertile valley of the Osam River near the wooded
slopes of the Devetashko plateau. It is located in a
relatively flat area on the left bank of the river (Fig.
1). The terrain has a southern exposure and is cut
by two streams that flow into the Osam River. To pro-
tect themselves from floods, the ancient population
inhabited the first non-flood zone along the riverbed.
Life here has flourished for several thousand years,
thanks to the abundance of wild animals, fish and fer-
tile land along the river.
Archaeological research carried out during the im-
plementation of the project “Expansion of the gas
transmission infrastructure of Bulgartransgaz
EAD parallel to the northern (highway) gas pipe-
line to the Bulgarian-Serbian border” was conduct-
ed in two campaigns in 2019 and 2020 by a team of
specialists from different institutions – NAIM-BAS, So-
fia University “St. Kliment Ohridski”, MA “Maritsa-Iz-
tok” – Radnevo, RMH Shumen, RMH Pazardzhik and
RMH Burgas. The area of the research was nearly
16 decares along the route of the gas pipeline. As a
result, about 150 archaeological structures containing
a large amount of valuable materials were discovered
and studied.
In the course of the work it was established that the
site has been inhabited for several historical periods –
the Late Bronze Age, the Early and Late Iron Ages.
Distinctive for the site is that the cultural layer does not
have a clear lower and upper boundary – it smoothly
merges into the modern humus and just as smoothly
merges with the loess below it. This observation can
be interpreted as a sign that life here developed effort-
67
Обр. 1. Въздушна снимка на обекта
Fig. 1. Τhe site. Aerial photography
него. Това може да се интерпретира като белег, че
животът тук протича без резки промени или сътре-
сения, което е отразено и в хомогенния характер на
напластяванията.
Относно най-ранния период на обитаване на обек-
та – късната бронзова епоха или XV в. пр. Хр. може
да се каже относително малко. Към него се отнасят
две ями, които съдържат голямо количество съдо-
ве, характерни за тази епоха. На тази база може да
се предположи обитаване на местността през тази
епоха, но за съжаление следите от нея попадат в
по-голямата си част извън площта на реализирани-
те спасителни проучвания.
68
less, without sudden changes or commotions, which
is reflected in the homogeneous nature of the strata.
Relatively little can be said regarding the earliest pe-
riod of habitation of the site – the Late Bronze Age or
15th century BC. It includes two pits, which contain a
large number of vessels typical for this period. Thus it
can be assumed that the site was intensively inhabit-
ed during the Late Bronze Age, but unfortunately out-
side the area of the conducted rescue excavations.
In the next historical period – the first phase of the
Early Iron Age (1150 – 900 BC), the Thracians inhabit-
ed large houses measuring approximately 40 m2 (8 m
Обр. 2. Опожарено жилище № 1
Fig. 2. Burned house № 1
По време на следващия исторически период – пър-
вата фаза на ранната желязна епоха (1150 – 900 г.
пр.Хр.) траките са обитавали големи къщи с разме-
ри от приблизително 40 кв. м. (8 м дължина х 5 м
ширина). Разкритите три такива постройки са ори-
ентирани според посоките на света (Обр. 2, 4, 6). Те
са построени в две линии, което може би говори за
наличието на обща планировка на селището. Кон-
струкцията им е била направена от забити в земя-
та дървени стволове и клони, преплетени по между
им. Изградените по този начин стени са били дебе-
ло измазани с глина. Подът е бил от трамбована
пръст.
long x 5 m wide). The discovered three buildings are
oriented according to the World’s directions (Figs. 2,
4, 6). They were built in two lines, which may indicate
the existence of a common planning of the settlement.
Their construction was made of wooden trunks driv-
en into the ground and branches, intertwined among
them. The walls built in this way were thickly plastered
with clay. The floor was made of compacted earth.
We draw information about the internal distribution of
the space from the location of the house inventory
and structures – the hearth is positioned in the middle
or in the southern part of the room. It is round and
69
Обр. 3. Опожарено жилище № 2
Fig. 3. Burned house № 2
Данни за вътрешното разпределение на простран-
ството черпим от разположението на инвентара и
съоръженията - огнището е позиционирано в сред-
ната или в южната част на помещението. То е кръг-
ло и има диаметър около 1 м. Изградено е от пласт
глина, примесена с варовик, върху основа от кера-
мични фрагменти. Обикновено огнището е снабде-
но с нисък перваз, който да предотврати разпиля-
ването на жар и пепел в помещението.
Съдовете за готвене са разположени в южната по-
ловина на жилището, в близост до огнището. Обик-
новено сред тях са налични два големи съда за
съхранение на зърно и вода, както и комплект от
няколко чаши, използвани както за пиене, така и в
готвенето. Освен тях широко са застъпени дълбо-
ките купи с коси, широки канелюри и завит навътре
устиен ръб.
70
has a diameter of about 1 m. It is made of a layer of
clay mixed with limestone, on top of a foundation of
ceramic fragments. The fireplace is usually equipped
with a low rim to prevent the scattering of embers and
ashes in the room.
The cooking vessels are located in the southern half
of the dwelling, near the hearth. In the majority of cas-
es there are two large containers for storing grain and
water, and a set of several cups used for both drink-
ing and cooking. Besides the cups, widely used were
deep bowls with inverted mouth rim, decorated with
bevelled, wide flutes.
In the second stage of the Early Iron Age (8th – 6th
century BC) there was a change in the life of the set-
tlement – the location and orientation of the buildings
shifted. The excavated dwelling is oriented in the
southeast-northwest direction (Fig. 3). It is isolated
Обр. 4. Опожарено жилище № 3
Fig. 4. Burned house № 3
По време на втория етап от ранната желязна епоха
(VIII – VI в. пр.Хр.) е налице промяна в живота на
селището – разположението и ориентацията на жи-
лищата са различни. Проученото от нас жилище е
ориентирано в посока югоизток-северозапад (Обр.
3). То е изолирано на фона на останалите къщи и
е построено в малка падина. Като нов елемент тук
може да се посочи появата на съдове, изработе-
ни на колело. Това е една купа със сив цвят, която
явно е била ценна за притежателите си, тъй като е
била поправена с оловна скоба.
Освен жилищните постройки са разкрити и два на-
веса със стопански функции. Те се отличават със
значително по-малки размери (6 х 2 м). Стената
или стените им също са били измазани с глина, но
пластът е доста по-тънък. Като цяло навесите ня-
мат термични съоръжения, но при тях са открити
големи съдове, свързани с приготвянето или съх-
from the rest of the houses and is built in a small de-
pression. As a new element here can be mentioned
the appearance of wheel-made vessels. They are
represented by a grey bowl that was probably valua-
ble to its owners as it was repaired with a lead clamp.
Apart from the residential buildings, two sheds with
farming functions have been discovered. They are
significantly smaller in size (6 х 2 m). Their wall or
walls have also been plastered with clay, but the
coat is much thinner. In general, the sheds do not
have heating facilities, but large vessels related to
the preparation or storage of food have been found
in them. Except for the buildings from the Early Iron
Age, several hearths have been registered located
under the open sky, around which pottery vessels
have been found still in situ. Thus, it can be conclud-
ed that part of the activities of the inhabitants of the
71
Обр. 5. Керамични съдове от късната желязна епоха във вкопана структура 136
Fig. 5. Pottery vessels of dugout Structure № 136
ранението на храна. Освен тях от периода на ран-
ната желязна епоха са регистрирани и няколко ог-
нища, разположени под открито небе, около които
са намерени керамични съдове in situ. Така може
да се каже, че част от дейностите на обитателите
на селището като: обработка на месо, сушене на
плодове, риба, готвене, обработка на кожи и т. н.
се е извършвала в пространството между къщите.
За момента не разполагаме с достатъчна инфор-
мация относно контактите на тракийските племе-
на, населяващи района на Деветашкото плато, с
други култури. На обекта бяха открити керамични
съдове, украсени в характерния за култура Баса-
раби стил (Кат. № 45) (врязани геометрични орна-
менти и S-овидни мотиви, запълнени с бяла паста).
Този декоративен стил е разпространен основно
по долното течение на р. Дунав и от части в Кар-
патския басейн. Находките от Летница показват, че
в периода VIII – VI в. пр.Хр. може да се говори за
такова културно взаимодействие. То изглежда има
72
village such as meat and fish processing, fruit dry-
ing, cooking, leather processing, etc. took place in the
space between the houses.
Currently we do not possess enough information
about the contacts of the Thracian tribes from the re-
gion of the Devetashko plateau with other cultures.
Pottery vessels decorated in the typical Basarabi
style (Cat. № 45) were found (incised geometric or-
naments and S-shaped motifs filled with white paste).
This decorative style is widespread mainly along the
lower Danube and in parts of the Carpathian Basin.
The artefacts form Letnitsa suggest that for the period
of 8th – 6th century BC one can speak of such a cul-
tural interaction. It seems to have a relatively limited
nature, as quantity of fragments is scare, and most of
them originate from a single pit - № 69.
Over time, during the Late Iron Age (6th – 1st century
BC) there was a new change in the life and planning
of the settlement. Large dug-in structures square in
Обр. 6. Работен
момент от проучва-
нето на жилище № 1
Fig. 6. Working moment
from the investigation of
Dwelling № 1

73
Обр. 7. Яма № 56 от късната желязна епоха запълнена с фрагментирани хромелни камъни и керамични съдове
Fig. 7. Pit № 56 fullfilled with fragmented millstones and pottery vessels. Late Iron Age
относително ограничен характер, тъй като броят на
фрагментите не е голям, а и повечето произлизат
от една единствена яма – № 69.
С течение на времето, по време на късната желяз-
на епоха (VI – I в. пр.Хр.) е налице нова промяна в
живота и планировката на селището. Появяват се
големи вкопани структури с квадратен план и равно
дъно, които биха могли да се интерпретират като
полувкопани жилища или мазета на наземни по-
стройки. До момента са проучени само три от тях,
което ограничава възможностите за по-нататъшна-
та им интерпретация.
През IV в. пр.Хр. зоната на обитаване се е премес-
тила към по-високите части на местността. При-
чината за това вероятно е покачване на нивото на
водите на р. Осъм. Към това косвено насочва и не-
голямата дълбочина на ямите, проучени до момен-
74
plan and a flat floor appear, which could be inter-
preted as half-dug dwellings or basements of ground
level buildings. So far, only three of them have been
explored, which limits the possibilities for their further
interpretation.
In 4th century BC, the habitation zone has moved to
higher parts of the area. The reason for this is proba-
bly the rise of the water level of the Osam River. The
small depth of the pits studied so far indirectly points
to this. It is important to note, that life here contin-
ued to run smoothly and without significant or abrupt
changes. Currently only a single dwelling has been
studied, which in its construction and size does not
differ much from the ones from the Early Iron Age.
As a new element in the interior arrangement of the
household can be defined the appearance of the es-
chara (a fireplace, which was part of the domestic
Обр. 8. Яма № 17 от късната желязна епоха и депонираните в нея два конски черепа
Fig. 8. Pit № 17 and the deposited inside two horse skulls. Late Iron Age
та. Важно е да се отбележи, че животът тук продъл-
жава да тече плавно и без съществени изменения
или резки промени. До момента е проучено едно
жилище, което по своята конструкция и размери
не се отличава особено от по-ранните от ранната
желязна епоха. Като нов елемент във вътрешната
уредба на домакинството може да се определи по-
явата на есхарата (огнище, свързано с обредните
практики в дома) с шнурова украса. За съжаление,
до момента не сме имали шанса да открием не-
покътнато съоръжение от такъв тип, но са налице
множество фрагменти от такива. Вносната черве-
нофигурна и рисувана с боя монохромна керамика
показват, че районът е включен в търговските мре-
жи на античния свят.
Сред проучените археологически структури от пе-
риода най-многобройни са ямите – над 130 бр. Те
ritual practices) with corded decoration. Unfortunate-
ly, so far we didn’t have the chance to discover an
intact structure of this kind, but there are many frag-
ments. Imported red-figure and painted monochrome
ceramics show that the region is included in the trade
networks of the ancient world.
Among the excavated archaeological structures from
the period the most numerous are the pits – over 130.
They are found on the entire area of the site, as their
concentration is highest in the western and central
part the studied area. There are some cases where
the pits are in groups of 15 or 16. The reason for this
is not clear at the moment, but it can be assumed that
they are used according to a certain kin, gender or
social feature.
The shapes of the pits are various – cylindrical, hem-
75
 Обр. 9. Яма № 95 и депози-
раните в нея фрагменти
от купол на пещ, кера-
мични съдове и късове от
глинобитни съоръжения
Fig. 9. Pit № 95 and the
deposited inside fragmented
oven dome, pottery vessels
and pieces of clay-built outfits

76
се откриват по цялата площ на обекта, като концен-
трацията им е най-висока в западната и централна
зона на проучванията. Там в някои случаи ямите
на групи, в които броят им достига до 15 или 16.
Причината за това засега не е ясна, но може да се
предположи използването им според определен
родов, полов или социален признак.
Формите на ямите са разнообразни – цилиндрични,
полусферични, с форма на пресечен конус. Срещат
се и по-сложни – с форма на пясъчен часовник или
кошеровидни. Трябва да се отбележи, че те отгова-
рят напълно на информацията, добита при редица
проучвания на юг от Стара планина.
Относно функциите на ямите могат да се напра-
вят различни, по-добре или по-малко, обоснова-
ни предположения. По-голямата част от тях може
да се свърже с практикуването на определени ри-
туали – след полагането на обредна храна често
заедно със съдовете, в които е донесена, отворите
на ямите са запечатани с късове горяла глина. В
такива ями се намират депозирани предмети, свър-
зани с войнското съсловие – двойна брадва (Кат.
№ 46), желязна юзда (Кат. № 47), костен връх за
стрела или с домашния бит – каменни мелници за
зърно (хромели), прешлени за вретено, керамични
съдове (Кат. №№ 48, 49, 50).
Втората група ями могат да се определят като бок­
лучни. Тук могат да се обособят две групи: в първа-
та попадат ями, съдържащи битови отпадъци. В тях
се намират голямо количество счупени керамични
съдове (Кат. №№ 42, 43), износени и фрагментира-
ни хромели и животински кости (Обр. 7, 8, 10). Вто-
рата група обединява ями, в които са депозирани
големи фрагменти от первази на огнища и пещи.
Останалото пространство е плътно запълнено с го-
рели и отухлени късове глинена обмазка от стените
на жилища, често с отпечатъци от дървената кон-
струкция на постройката (Обр. 9).
Накрая идва и малобройната група на производ-
ствените ями, които са използвани при добива на
глина за изработката на съдове, строителството
на жилища и съоръжения. В това отношение тряб-
ва да се отбележи, че районът е особено богат на
тази суровина и залежите от мергел дълги години
ispherical, with the shape of a truncated cone etc.
There are also more complex ones – in the shape of
an hourglass or beehive. It should be noted that they
fully correspond to the information obtained in a num-
ber of studies south of the Stara planina range.
Regarding the functions of the pits various better or
less well-founded assumptions can be made. Most of
them can be associated with the practice of certain rit-
uals – after the laying of ritual food, often together with
the vessels in which it was brought, the openings of
the pits are sealed with pieces of burned clay. In such
pits there are deposited objects related to the military
class – a double axe (Cat. № 46), an iron bridle (Cat.
№ 47), a bone arrowhead, or household tools – stone
grinding mills (quern-stones), spindle whorls, pottery
vessels (Cat. №№ 48, 49, 50).
The second group of pits can be defined as garbage
pits. They are of two subgroups: the first one includes
features containing household waste. They contain a
large number of broken ceramic vessels (Cat. №№
42, 43), worn out and fragmented grinding stones, and
animal bones (Figs. 7-8, 10). The second subgroup
includes pits in which large fragments of hearths and
furnaces boards are deposited. The rest of the space
is densely filled with burnt and scorched pieces of
clay plaster from house walls, often with imprints from
the wooden construction of the building (Fig. 9).
The last group of pits are the production ones, that
were used in the extraction of clay for the manufac-
ture of vessels, construction of homes and facilities.
In this regard, it should be noted that the region is
particularly abundant of this raw material; marl depos-
its have sustained several modern factories for many
years.
In can be concluded that the village near the mod-
ern town of Letnitsa is of high importance due to the
fact it demonstrates the continuous inhabitation of the
region for over 1000 years. This allows us to trace
the continuity in the material and spiritual culture in
the change of the different epochs. In this regard, the
settlement near Letnitsa can be placed in the same
sequence with other sites such as Devetashka Cave,
as well as to be used as a corrective in refining the
77
 Обр. 10 Кантарос от
ранната желязна епо-
ха, депониран в яма
№ 19
Fig. 10. Kantharos
deposited in Pit № 19.
Early Iron Age

78
са захранвали няколко съвременни фабрики.
В заключение може да се каже, че селището край гр.
Летница е изключително важно, тъй като демонс­
трира непрекъснатото обитаване на една местност
в продължение на над 1000 години. Това позволява
да се проследи приемствеността в материалната и
духовна култура при смяната на различни епохи. В
този смисъл селището може да се постави наравно
с други обекти като Деветашката пещера, както и
да бъде използвано за коректив при прецизиране
на хронологията на обитание в пещерата.
На този етап това е единственото открито селище
от късната бронзова епоха и желязна епоха в райо-
на, което е проучено на по-голяма площ, и позво-
ляващо направата на важни изводи за живота през
тези последователни епохи по средното течение на
р. Осъм. Останалата информация за периода в ре-
гиона идва от проучването на други видове обекти
като могилни некрополи (Божкова, Агре 1995; Ки-
тов, Александров 1999; Валентинова 2006; Агре
2007; С. Александров 2018б, вж. Стамберова в
този том, както и цитираната литература) и пеще-
ри Деветашка пещера (Миков, Джамбазов 1960),
Табашка пещера (Валентинова 2018), Моровица
(Джамбазов 1959). Тук трябва да бъде споменат и
укрепеният обект на територията на Ловешка кре-
пост, представител на селищата, организирани на
труднодостъпни и естествено укрепени места. Така
спасителните проучвания при Летница позволиха
към общата картина на обитаването през желязна-
та епоха в района да бъде добавена важна инфор-
мация за още един основен тип археологически
обекти.
От друга страна, обектът край Летница ни дава
важ­на информация относно историческия контекст
на известното Летнишко сребърно съкровище (Ве-
недиков 1996). В литературата отдавна е прието,
че това съкровище отразява чисто тракийските тра-
диции в митологията, иконографията, подбора на
изобразени животни и т.н. Разкриването на селище-
то само на 2 км от мястото на намиране на съкро-
вището показва, че то е било в употреба и накрая
заровено в един регион, изконен за траките. Реги-
он, който те обитават над десет поколения.
chronology of habitation in the cave.
At this stage of the research it is the only open set-
tlement from the Late Bronze Age and Iron Age in the
region, which has been studied on a larger scale and
which allows to draw important conclusions about
life during these successive epochs along the middle
course of the Osam River. Knowledge about the peri-
od in the region comes also from the studies of other
types of sites such as tumular necropoleis (Божкова,
Агре 1995; Китов, Александров 1999; Валентинова
2006; Агре 2007; С. Александров 2018б, cf. Stam-
berova in this volume and the references) and caves
– Devetashka Cave (Миков, Джамбазов 1960),
Tabashka Cave (Валентинова 2018), and Morovitsa
(Джамбазов 1959). Here should be mentioned the
fortified site on the territory of Loveshka krepost, one
of those, founded on difficult accessible and natural-
ly fortified places. Thus the rescue excavations near
Letnitsa enriched the picture of the habitation during
the Iron Age in the region and allowed important infor-
mation about another type of archaeological sites to
be added.
On the other hand, the site near Letnitsa gives us im-
portant information about the historical context of the
famous Letnitsa silver treasure (Венедиков 1996). In
the literature it is long ago accepted that this treas-
ure reflects the purely Thracian traditions in mythol-
ogy, iconography, the selection of depicted animals,
etc. The discovery of the settlement only 2km from
the place where the treasure was found reveals that
it was in use and finally buried in a region native to
the Thracians. A region they had inhabited for over 10
generations.
79
Панорамен поглед към района на Деветашкото плато и
долината на р. Осъм в участъка между селата Йоглав,
Дойренци, Деветаки и Александрово
A panoramic view towards the region of Devetashko Plateau
and the valley of Osam River - the zone between the villages
of Yoglav, Doyrentsi, Devetaki and Alexandrovo
80
81
Каталог / Catalogue
ВЛАДИНЯ, ЛОВЕШКО VLADINYA, LOVECH REGION
СРЕДНА БРОНЗОВА ЕПОХА MIDDLE BRONZE AGE
1. Чаша
Керамика
Височина – 9,9 см; диаметър устие – 8 см
Жилище 3
Средна бронзова епоха
Изработена на ръка, сиво-кафява на цвят повърхност. Овално
тяло, право устие, равно дъно. Една вертикална обла дръжка,
излизаща от и малко над устието и завършваща в горната част
на тялото.
РИМ Ловеч
М.В.

1. Cup
Pottery
Height – 9.9 cm; Diameter (rim) – 8 cm
Dwelling 3
Middle Bronze Age
Hand-made, grey-brown surface. Ovoid body, straight rim, flat
bottom. Vertical rounded handle connecting the rim to the upper part
of the body.
RMH Lovech
M.V.

2. Чаша
Керамика
Височина – 8,6 см; диаметър устие – 7,1 см
Жилище 3
Средна бронзова епоха
Изработена на ръка; светлокафява на цвят, огладена по­
върхност. Овално, леко издължено тяло, равно дъно, право ус-
тие. Една дръжка излизаща от и малко над устието и завършва-
ща в горната част на тялото.
РИМ Ловеч
М.В.

2. Cup
Pottery
Height – 8.6 cm; Diameter (rim) – 7.1 cm
Dwelling 3
Middle Bronze Age
Hand-made; Polished, light brown surface. Ovoid, slightly elongated
body, flat bottom and straight rim. Vertical handle connecting the rim
with the upper part of the vessel.
RMH Lovech
M.V.

82
Catalogue

3. Кана
Керамика
Височина – 8,1 см; диаметър устие – 6,9 см
Структура 13
Средна бронзова епоха
Изработена на ръка. Черна на цвят загладена повърхност. Сфе-
рично тяло, подчертан преход към слабо коничната шия, леко
извито навън устие, равно дъно. Една вертикална плоска дръж-
ка.
РИМ Ловеч
М.В.

3. Jug
Pottery
Height – 8.1 cm; Diameter (rim) – 6.9 cm
Structure 13
Middle Bronze Age
Hand-made. Black smoothed surface. Spherical body with underlined
transition toward the conical neck, slightly everted rim, flat bottom
and a vertical flat handle.
RMH Lovech
M.V.

4. Чаша
Глина
Височина – 9,6 см; диаметър устие – 8 см
Средна бронзова епоха
Изработена на ръка от глина с примеси от пясък и шамот. Си-
во-бежов цвят. Сферично тяло, къса цилиндрична шия и леко
извито навън устие. Една дръжка, излизаща от устието и за-
вършваща в основата на шията. Малко, конкавно дъно.
РИМ Ловеч
М.В.

4. Cup
Pottery
Height – 9.6 cm; Diameter (mouth) – 8 cm
Middle Bronze Age
Hand-made. Clay with sand and shamotte inclusions. Grey-beige
surface. Spherical body, short cylindrical neck and slightly everted
rim. A handle connecting the rim with the basis of the neck. Narrow
concave bottom.
RMH Lovech
M.V.

83
 Catalogue

5. Чаша
Керамика
Височина – 8 см; диаметър устие – 6,3 см
Жилище 3
Средна бронзова епоха
Изработена на ръка. Сиво-кафява до сивочерна на цвят по­
върхност. Овално тяло, равно дъно, прав равно отрязан устиен
ръб. Една вертикална дръжка, излизаща от и малко над устието
и завършваща в горната част на тялото.
РИМ Ловеч
М.В.

5. Cup
Pottery
Height – 8 cm; Diameter (mouth) – 6.3 cm
Dwelling № 3
Middle Bronze Age
Hand-made. Grey-brown and grey-black surface. Ovoid body, flat
bottom, horizontal rim. A slightly high vertical handle connecting the
rim with the upper part of the body.
RMH Lovech
M.V.

6. Чаша
Керамика
Височина – 10,4 см
Структура 2
Средна бронзова епоха
Изработена на ръка от глина с примеси от пясък и шамот. Свет-
локафява на цвят повърхност. Сферично тяло, къса цилиндрич-
на шия, отворено навън устие, малко, равно дъно. Една верти-
кална дръжка, излизаща от устието и завършваща при прехода
между тялото и шията. В горния край на дръжката нисък езико-
виден израстък.
РИМ Ловеч
М.В.

6. Cup
Pottery
Height – 10.4 cm
Sttructure 2
Middle Bronze Age
Hand-made. Clay with sand and shamotte inclusions. Light-brown
surface. Spherical body, short neck, everted rim, narrow flat bottom.
A vertical handle connecting the rim with the transition between the
body and the neck. The upper part of the handle ends with tongue-
shaped knot.
RMH Lovech
M.V.

84
Catalogue

7. Чаша
Керамика
Височина – 8,5 см
Средна бронзова епоха
Изработена на ръка. Светлобежова до сиво-черна на цвят по-
върхност. Обло тяло, късо леко извито на вън устие. Една верти-
кална дръжка, излизаща от и малко над устието и завършваща
при максималния диаметър, с коничен издатък в горната част.
Украса от три малки заоблени пъпки, разположени симетрично
върху максималния диаметър на тялото. Малко, равно дъно.
РИМ Ловеч
М.В.

7. Cup
Pottery
Height – 8.5 cm
Middle Bronze Age
Hand-made. Light beige to grey-black surface. Ovoid body, short,
everted mouth rim, a vertical handle connecting the rim with the
body in the zone of its maximum diameter. In the upper part of the
handle is formed conical knot. Decoration of three rounded buds
symmetrically situated in the zone of the maximum diameter of the
body. Narrow flat bottom.
RMH Lovech
M.V.

8. Чаша
Керамика
Височина – 8 см; диаметър устие – 7 см
Жилище 2
Средна бронзова епоха
Изработена на ръка. Кафява до черна на цвят повърхност. Сфе-
рично тяло, малко равно дъно, право устие. Една вертикална
дръжка, излизаща от и малко над устието и завършваща в гор-
ната част на тялото.
РИМ Ловеч
М.В.

8. Cup
Pottery
Height – 8 cm; Diameter (mouth) – 7 cm
Dwelling 2
Middle Bronze Age
Hand-made. Brown to black surface. Spherical body, narrow flat
bottom, straight rim. A vertical handle connecting the rim with the
upper part of the body.
RMH Lovech
M.V.

85
 Catalogue

9. Чаша
Керамика
Височина – 8,8 см; диаметър устие – 7 см
Жилище 2
Средна бронзова епоха
Изработена на ръка. Светлокафява до черна на цвят повърх-
ност. Сферично тяло, равно дъно, право устие. Една вертикална
дръжка, излизаща от и малко над устието и завършваща в гор-
ната част на тялото.
РИМ Ловеч
М.В.

9. Cup
Pottery
Height – 8.8 cm; Diameter (mouth) – 7 cm
Dwelling 2
Middle Bronze Age
Hand-made. Light brown and black surface. Spherical body, flat
bottom, straight rim. A vertical handle connecting the rim with the
upper part of the body.
RMH Lovech
M.V.

10. Съд с две дръжки

Керамика
Височина – 17,8 см, диаметър устие –12,5 см
Структура 23
Средна бронзова епоха
Изработен на ръка. Кафява на цвят, загладена повърхност.
Сферично тяло, къса цилиндрична шия, леко извито навън ус-
тие, равно дъно. Две вертикални дръжки, излизащи от устието
и завършващи в горната част на тялото. Украса от две малки
заоблени пъпки, разположени симетрично върху максималния
диаметър на тялото.
РИМ Ловеч
М.В.

10. Vessel with two handles

Pottery
Height – 17.8 cm; Diameter (mouth) – 12.5 cm
Structure 23
Middle Bronze Age
Hand-made. Smoothed brown surface. Spherical body, short
cylindrical neck, slightly everted rim, flat bottom. Two vertical
handles connecting the rim with the upper part of the body. Decorat
with two small rounded buds symmetrically situated in the zone of
the maximum diameter of the body.
RMH Lovech
M.V.

86
 Catalogue

11. Кама
Бронз
Дължина – 11,5 см; ширина – 3 см
Средна бронзова епоха
Удължена триъгълна форма, заоблени рамене, ромбовидно напречно
сечение. Запазен един от нитовете за захващане към дръжката и част
от отвора на втори.
РИМ Ловеч
М.В.

11. Dagger
Bronze
Length – 11.5 cm; Width – 3 cm
Middle Bronze Age
Elongated triangular shape with rounded edges and rhomb-like cross
section. One bronze rivet for attaching the blade to the handle and a hole
intended for another rivet on the blade’s surface are preserved.
RMH Lovech
M.V.

12. Калъп
Камък
Дължина – 5,9 см; ширина – 2,9 см, дебелина – 1,6 см; размери
на негатива: дължина – 5,1 см; ширина – 1,5 см; дълбочина от
0,4 до 0,75 см
Средна бронзова епоха
Фрагментиран. Неправилна четириъгълна форма, заоблени
външни стени, полирана повърхност. Използван е за отливане
на инструмент с втулка. Триъгълна предна част със заоблен
връх, къса „шия”, преминаваща във втулка.
РИМ Ловеч
М.В.

12. Mould
Stone
Length – 5.9 cm; Width – 2.9 cm; Thickness – 1.6 cm; Dimensions
of the matrix: Length – 5.1 cm; Width – 1.5 cm; D – 0.4-0.75 cm
Middle Bronze Age
Fragmented. Irregular quadrangular shape, rounded external sides,
polished surface. It had been used for casting of implements with
socket. Conical head with rounded tip, short neck which merges in
to the socket.
RMH Lovech
M.V.

87
 Catalogue

13. Пластина със зъбчат ретуш

Кремък
Дължина – 5,9 см; ширина – 2,2 см; дебелина – 0,8 см
Средна бронзова епоха
Двустранен зъбчат ретуш и излъскване на левия ръб,
стръмен ретуш на десния ръб.
РИМ Ловеч
С.Т.

13. Blade with denticulated retouche

Flint
Length – 5.9 cm; Width – 2.2 cm; Thickness – 0.8 cm
Middle Bronze Age
Bifacial denticulated retouchе and polishing of the left
edge, abrupt retouche on the right edge.
RMH Lovech
S.T.

14. Пластина със зъбчат ретуш

Кремък
Дължина – 4,5 см; ширина – 2,4 см;
дебелина – 0,7 см
Средна бронзова епоха
Двустранен зъбчат ретуш и излъскване на
десния ръб, стръмен ретуш на левия ръб.
РИМ Ловеч
С.Т.

14. Blade with denticulated retouche

Flint
Length – 4.5 cm; Width – 2.4 cm;
Thickness – 0.7 cm
Middle Bronze Age
Bifacial denticulated retouchе and polishing of the
right edge, abrupt retouche on the left edge.
RMH Lovech
S.T.

88
Catalogue

15. Пластина със зъбчат ретуш

Кремък
Дължина – 4 см; ширина – 2,1 см;
дебелина – 0,7 см
Средна бронзова епоха
Двустранен зъбчат ретуш и излъскване на
десния ръб, стръмен ретуш на левия ръб.
РИМ Ловеч
С.Т.

15. Blade with denticulated retouche

Flint
Length – 4 cm; Width – 2.1 cm;
Thickness – 0.7 cm
Middle Bronze Age
Bifacial denticulated retouchе and polishing
of the right edge, abrupt retouche on the left
edge.
RMH Lovech
S.T.

16. Отломък със зъбчат ретуш

Кремък
Дължина – 3,5 см; ширина – 1,8 см;
дебелина – 0,8 см
Средна бронзова епоха
Двустранен зъбчат ретуш и слабо излъсква-
не на левия ръб, стръмен ретуш на десния
ръб.
РИМ Ловеч
С.Т.

16. Flake with denticulated retouche

Flint
Length – 3.5 cm; Width – 1.8 cm;
Thickness – 0.8 cm
Middle Bronze Age
Bifacial denticulated retouchе and slight
polishing of the left edge, abrupt retouche on
the right edge.
RMH Lovech
S.T.

89
 Catalogue

17. Отломък със зъбчат ретуш

Кремък
Дължина – 5 см; ширина – 2,3 см;
дебелина – 1,1 см
Средна бронзова епоха
Двустранен зъбчат ретуш и излъскване по
десния ръб, инверсен полустръмен ретуш
на левия ръб.
РИМ Ловеч
С.Т.

17. Flake with denticulated retouche

Flint
Length – 5 cm; Width – 2.3 cm;
Thickness – 1.1 cm
Middle Bronze Age
Bifacial denticulated retouchе and slight
polishing of the right edge, inversed semi-
abrubt retouche of the left edge.
RMH Lovech
S.T.

18. Отломък със зъбчат ретуш

Кремък
Дължина – 4,7 см; ширина – 2,9 см;
дебелина –1,3 см
Средна бронзова епоха
Двустранен зъбчат ретуш и излъскване по
десния ръб, инверсен полустръмен ретуш
на левия ръб.
РИМ Ловеч
С.Т.

18. Flake with denticulated retouche

Flint
Length – 4.7 cm; Width – 2.9 cm;
Thickness – 1.3 cm
Middle Bronze Age
Bifacial denticulated retouchе and polishing of
the right edge, inversed semi-abrubt retouche
of the left edge.
RMH Lovech
S.T.

90
 Catalogue

19. Отломък със зъбчат ретуш

Кремък
Дължина – 3,2 см; ширина – 2,2 см; дебелина – 0,6 см
Средна бронзова епоха
Зъбчат ретуш и излъскване по левия ръб,
полустръмен ретуш на десния ръб.
РИМ Ловеч
С.Т.

19. Flake with denticulated retouche

Flint
Length – 3.2 cm; Width – 2.2 cm;
Thickness – 0.6 cm
Middle Bronze Age
Bifacial denticulated retouchе and polishing of the left
edge, inversed semi-abrubt retouche of the right edge.
RMH Lovech
S.T.

20. Прешлен за вретено 20. Spindle whorl

Керамика Pottery
Височина – 2,8 см; макс. диаметър – 3,8 см Height – 2.8 cm; Diameter – 3.8 cm
Структура 2 Sttructure 2
Средна бронзова епоха Middle Bronze Age
Обърната пресеченоконична форма. Вертикално пробит отвор. Shaped upturned truncated cone. Vertically pierced hole. Light
Светлокафява до тъмнокафява на цвят повърхност. Украса от brown and dark brown surface. Decoration with incised swastika
врязани и запълнени с бяла паста свастикообразни мотиви. motives filled with white paste.
РИМ Ловеч RMH Lovech
М.В. M.V.

21. Прешлен за вретено 21. Spindle whorl

Керамика
Височина – 2,5 см; макс. диаметър – 3,9 см
Жилище 2
Средна бронзова епоха
Пресеченоконична форма. Вертикално про-
бит отвор. Светлокафява на цвят повърхност.
Върху голямата основа е изобразена свастика
чрез дълбоко врязване в мократа глина.
РИМ Ловеч
М.В.
Pottery
Height – 2.5 cm; Diameter (max) – 3.9 см
Dwelling 2
Middle Bronze Age
Truncated cone shape. Vertically pierced hole.
Light brown surface. On the wide basis of the
spindle whorl through deep incising of the wet
clay depicted a swastika shaped ornament.
RMH Lovech
M.V.

91
 Catalogue

22. Прешлени за вретено 22. Spindle whorls

Керамика Pottery
Средна бронзова епоха Middle Bronze Age
А) Височина – 2,6 см; макс. диаметър – 3,6 см А) Height – 2.6 cm; Diameter (max) – 3.6 cm
Сплеснатосферична форма. Вертикално пробит отвор. Ovoid shape. Vertically drilled pierced hole.
Украса от набодени точки. Decoration of pierced dots.
Б) Височина – 3,5 см, макс. диаметър – 3,9 см B) Height – 3.5 cm, Diameter (max) – 3.9 cm
Сплеснатосферична форма. Вертикално пробит отвор. Ovoid shape. Vertically drilled pierced hole.
Украса от набодени точки. Decoration of pierced dots.
В) Височина – 2,4 см; макс. диаметър – 3,4 см C) Height – 2.4 cm; Diameter (max) – 3.4 cm
Сплеснатосферична форма. Вертикално пробит отвор. Ovoid shape. Vertically drilled pierced hole.
РИМ Ловеч Decoration of pierced dots.
М.В. RMH Lovech
M.V.

23. Брадва-чук
Камък
Дължина – 6,6 см, ширина – 4,2 см
Средна бронзова епоха
Овоидна форма, триъгълна предна и овална тилна част. Максимал-
ната ширина е изнесена към тила, който е заоблен, без да е ясно
оформен като равна ударна площадка чук.
РИМ Ловеч
М.В.

23. Hammer axe

Stone
Length – 6.6 cm; Width – 4.2 cm
Middle Bronze Age
Ovoid shape, triangular blade and oval butt. The maximal width of the
object is in the zone of the rounded butt which is not shaped as the flat
face of a hammer.
RMH Lovech
M.V.

92
 Catalogue

ВЛАДИНЯ, ЛОВЕШКО VLADINYA, LOVECH REGION

НЕКРОПОЛ ОТ КЪСНАТА КЛАСИЧЕСКА NECROPOLIS FROM THE LATE CLASSICAL
И РАННОЕЛИНИСТИЧЕСКАТА ЕПОХИ AND EARLY HELLENISTIC PERIODS

24. Огърлица от стъклени мъниста, фибули
Гроб 11
Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр.
А) Стъклена паста
височина от 0,5 до 1 см, диаметър от 0,6 до 1,1 см;
биконична форма, пробит тънък отвор за окачване;
Б) бронз
дължина – 3,4 см, 3,8 см, 4,4 см, 3,5 см, 3,4 см; височина – 1,5
см, 1,5 см, 1,6 см, 1,3 см, 2 см
тракийски тип, изработени от бронзова тел с обло сечение, дъ-
говиден лък, S-овидно краче, завършващо с конусовиден бутон.
РИМ Ловеч
М.В.
24. Necklace of glass beads, fibula
Grave 11
Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC
А)Glass paste
Height – 0.5/1 cm; Diameter – 0.6/1,1 cm;
biconical shape, thin suspension hole.
B) bronze
Length – 3.4 cm, 3.8 cm, 4.4 cm, 3.5 cm, 3.4 cm; Height – 1.5 cm,
1.5 cm, 1.6 cm, 1.3 cm, 2 cm
thracian type made of bronze wire with round cross-section, arched
bow, S-shaped foot ending with cone shaped button.
RMH Lovech
M.V.

93
 Catalogue

25. Обеца
Сребро
Диаметър – 2,9 см; дебелина – 0,28 см
Гроб 1
Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр.
Изработена от сребърна тел с обло сечение. Максималната
дебелина е в средата. Има форма на кръгла, отворена халка.
Единият край завършва с малко топче, а другият е заострен.
РИМ Ловеч
М.В.

25. Earring
Silver
Diameter – 2.9 cm; Thickness – 0.28 cm
Grave 1
Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC
Made of silver wire with round section and maximal diameter of the
middle. Shaped as round open loop. One of the ends is shaped as
a small sphere and the other is sharpened.
RMH Lovech
M.V.

26. Върхове за копия, боен нож 26. Spear heads, battle knife
Желязо
Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр.
Гроб 2
А) Дължина 32 см
Листовидно дълго, тясно перо. Къса конична втулка;
Б) Дължина 45 см
Листовидно дълго, тясно перо, изразен централен ръб. Дълга
конична втулка, завършваща с пръстеновидно удебеление.
В) Дължина 27,7 см
Слабо извито дъговидно острие с един режещ ръб. Металната
част на ръкохватката представлява издатък, оформен чрез две
скосявания на острието и оформен като шип. Запазен един нит
за захващане на дръжката от нетраен материал.
РИМ Ловеч
М.В.
Iron
Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC
Grave 2
A) Length 32 cm
Long and narrow leaf-shaped blade. Short conical socket.
B) Length 45 cm
Long and narrow leaf-shaped blade with relief longitudinal midrib.
Long conical socket decorated with a ring on it's mouth.
C) Length 27.7 cm
Slightly inverted arched blade with single cutting edge. The metal
part of the tang is shaped as double bevel spikelike bulge. A rivet
for attaching the handle made of perishable material is preserved.
RMH Lovech
M.V.

94
 Catalogue

27. Връх за копие 28. Върхове за копия

Желязо Желязо
Дължина – 49 см; мах. ширина – 5,8 см Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр.
Гроб 4 Гроб 12
Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр. А) Дължина – 36,5 см; ширина – 4,1 см
Острието е листовидно с издаден централен ръб. Най-широ- Острие с листовидна форма и ромбовидно сечение. Втулката е
ката му част е в основата. Втулката е тясна с кръгло сечение. къса с кръгло сечение с малък диаметър;
Втулката е прегъната в средата и пречупена. След реставраци- Б) Дължина – 50 см; ширина – 4,4 см
ята е възстановена. Острие с листовидна форма. Втулката е къса, конична, с кръгло
РИМ Ловеч сечение. Втулката е пречупена малко преди връзката с острието.
М.В. РИМ Ловеч
М.В.
27. Spearhead
Iron 28. Spear heads
Length – 49 cm; Width (max) – 5.8 cm Iron
Grave 4 Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC
Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC Grave 12
Leaf-shaped point with relief midrib and maximal width of the basis. A) Length – 36.5 cm; Width – 4.1 cm
Narrow socket with round section. The basis of the blade is notched. Leaf-shaped blade and rhomboid cross-section. Short socket with
The socket is bent in the middle and broken. Restored. round cross-section and small diameter.
RMH Lovech B) Length – 50 cm; Width – 4.4 cm
M.V. Leaf-shaped blade. Short conical socket with round cross-section.
The socket is slightly bent before its transition to the blade.
RMH Lovech
M.V.

95
 Catalogue

29. Върхове за копия 30. Боен нож

Желязо Желязо
Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр. Дължина – 21 см; ширина – 2,5 см
Гроб 13 Гроб 15
А) Дължина – 32,7 см; ширина – 5,5 см Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр.
Листовидно късо перо с изразен централен ръб. Конична втул- Прав гръб, острието е слабо извито дъговидно с един режещ
ка с кръгло сечение; ръб. Металната част на ръкохватката е отчупена. Запазен един
Б) Дължина – 25,3 см; ширина – 3,6 см нит за захващане на дръжката от нетраен материал на грани-
Листовидно късо перо с ромбоидно сечение и слабо изразен цата между острието и ръкохватката.
централен ръб. Отворена конична втулка с кръгло сечение. РИМ Ловеч
РИМ Ловеч М.В.
М.В.
30. Battle knife
29. Spear heads Iron
Iron Length – 21 cm; Width – 2.5 cm
Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC Grave № 15
Grave 13 Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC
A) Length – 32.7 cm; Width – 5.5 cm Single-edged and slightly curved blade. The hilt is broken. On the
Short leaf-shaped blade with protruding midrib. Conical socket with transition between the blade and the hilt is preserved a rivet for
round cross-section. attaching the handle of perishable material.
B) Length – 25.3 cm; Width – 3.6 cm RMH Lovech
Short leaf-shaped blade with rhomboid cross-section and slightly M.V.
protruding midrib. Open conical socket with round cross-section.
RMH Lovech
M.V.

96
 Catalogue

31. Върхове за копия, паничка 31. Spear heads, small bowl

Гроб 6 Grave 6
Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр. Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC
А) Желязо A) Iron
Дължина – 43 см; ширина – 4,5 см Length – 43 cm; Width – 4.5 cm
Листовидно дълго, тясно перо. Силно издаден централен ръб, Long and narrow leaf-shaped blade with protruding midrib. Short
преминаващ в къса втулка с кръгло сечение и малък диаметър. socket with round cross-section and small diameter.
Б) Желязо B) Iron
Дължина – 41,8 см; ширина – 3,8 см; Length – 41.8 cm; Width – 3.8 cm;
Острие с издължена листовидна форма и изразен централен Long and narrow leaf-shaped blade with protruding midrib. Short
ръб. Тясна конична втулка. Между острието и втулката ромбо- conical socket. Between the blade and the socket is shaped a
идно разширение. rhomboid transition.
В) Керамика C) Pottery
Височина – 4,6 см, диаметър устие – 8,9 см Height – 4.6 cm; Diameter (mouth) – 8.9 cm
Изработена на ръка. Сиво-кафява на цвят повърхност. По- Hand-made. Grey brown surface. Hemi-spherical shape. Flat
лусферична форма, рано дъно, леко затворено навътре за­ bottom. Slightly inverted rounded rim.
облено устие. RMH Lovech
РИМ Ловеч M.V.
М.В.

32. Чаша
Керамика
Височина – 6 см; диаметър устие – 10,9 см
Гроб 17
Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр.
Изработена на колело. Сив цвят. Полусферично тяло с подчертан пре-
ход към обърнато коничната шия, преминаваща в извито на вън устие.
Равно дъно. Една вертикална, плоска дръжка, излизаща от и над усти-
ето и захващаща се под най-широката част на тялото.
РИМ Ловеч
М.В.

32. Cup
Pottery
Height – 6 cm; Diameter (mouth) – 10.9 cm
Grave 17
Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC
Wheel-made. Grey surface. Hemi-spherical body with enhanced transition
to the reverse conical neck. Everted rim. Flat bottom. A vertical flat handle
connecting the rim with the widest part of the body.
RMH Lovech
M.V.

97
 Catalogue

33. Фиала 33. Phiale

Керамика
Височина – 3,7 см; диаметър устие – 12,9 х 12,4 см; диаметър
тяло – 11,7 см; височина умбо – 1,4 см
Гроб 21
Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр.
Изработена на колело, добре пречистена глина с примеси
от варовикови частици. Сив цвят, частично запазена ангоба.
Ниско широко тяло със силно изразен ръб на прехода с ниска-
та цилиндрична шия. Разширяващо се навън устие. Дъното
е заоблено, с умбо с цилиндричен профил. Около умбото от
външната страна на дъното две врязани концентрични линии,
около които е разположен пояс от седем стилизирани, щампо-
вани палмети.
РИМ Ловеч
М.В.
Pottery
Height – 3.7 cm; Diameter (rim) – 12.9 х 12.4 cm;
Diameter (body) – 11.7 cm; Height (umbo) – 1.4 cm
Grave 21
Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC
Wheel – made; well refined clay with inclusions of limestone
particles. Grey colour with partially preserved engobe. Short, wide
body with enhanced rib on the transition toward the cylindrical neck.
Everted wide rim. Rounded bottom with cylindrical profile of the
umbo. From the external side of the bottom and around the umbo
are incised two concentric lines and a band of stylized palmettes is
stamped.
RMH Lovech
M.V.

34. Мънисто 34. Bead

Стъклена паста
Височина – 2,4 см; диаметър – 2 х 2,1 см
Гроб 21
Последна четвърт на ІV – първа четвърт на
ІІІ в. пр.Хр.
Цилиндрично тяло, изработено от тъмноси-
ня стъклена паста. В двата му края са нане-
сени релефно по един ред от бели и жълти
пъпковидни израстъка. В пространството
между тях са оформени три човешки лица
от бяла, жълта и тъмносиня стъклена паста.
РИМ Ловеч
М.В.
Glass paste
Height – 2.4 cm; Diameter – 2 х 2.1 cm
Grave 21
Last quarter of 4th – first quarter of 3rd centuries
BC
Cylindrical body made of dark blue glass paste.
On every end is shaped a row of white and yellow
in colour bulges. In the space between them are
shaped three human faces of white, yellow and
dark-blue glass paste.
RMH Lovech
M.V.

98
 Catalogue

35. Торква 35. Torque

Сребро Silver
Диаметър – 16 см, макс. дебелина – 0,7 см Diameter – 16 cm; Thickness (max) – 0.7 сm
Гроб 21 Grave 21
Последна четвърт на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр. Last quarter of 4th – first quarter of 3rd centuries BC
Изработена от усукана сребърна тел. Единият край е отчупен, Made of twisted silver wire. One of the ends is broken, the other
другият завършва с трапецовидно разширение с врязана гео- end is shaped as trapezoidal extension with incised geometric
метрична украса. decoration.
РИМ Ловеч RMH Lovech
М.В. M.V.

99
 Catalogue

36. Нагръдник 36. Pectoral

Сребро Silver
Дължина – 8,1 см; ширина – 2,5 см Length – 8.1 cm; Width – 2.5 cm
Последна четвърт на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр. Grave 21
Гроб 21 Last quarter of 4th – first quarter of 3rd centuries BC
Изработен от тънък сребърен лист с дебелина около ½ мм. Made of thin silver foil, 0.05 cm thick. Oval shape. Round rim of
Елипсовидна форма. По периферията бордюр от изчукани точ- hammered dotted line. On the periphery a border of hammered
ки във вид на пунктир. В централното поле изчукан геометричен dotted line. In the central field is hammered geometric ornament.
орнамент. RMH Lovech
РИМ Ловеч M.V.
М.В.

37. Пръстени 37. Rings

Бронз Bronze
Диаметър от 1,9 см до 2,25 см; плочка от 1,4 х 0,9 см до 1,7 х Diameter – 1.9/2.25 cm; Bezels – 1.4 x 0.9 cm; 1.7 x 1.3 cm
1,3 см Grave 21
Гроб 21 Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC
Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр. Made of thin bronze wire with round-crossed section. Oval plate
Изработени от тънка бронзова тел с плоско сечение с офор- with engraved decoration. Unclear image.
мена овална плочка. Върху лицевата страна на плочките има RMH Lovech
гравирана украса, при повечето без ясно изображение. M.V.
РИМ Ловеч
М.В.

100
 Catalogue

38. Мъниста 38. Beads

Кехлибар Amber
Дължина – 1,2 см; 1,4 см Length – 1.2 cm; 1.4 cm
Гроб 21 Grave 21
Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр. Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC
Неправилна форма, пробит отвор за окачване. Irregular shape. Drilled suspension hole.
РИМ Ловеч RMH Lovech
М.В. M.V.

39. Обеца
Сребро
Диаметър – 2,3 х 2,5 см; дебелина – 0,7 см
Гроб 21
Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр.
Отворена халка, завършваща в единия край с конусовидна
пъпка, а в другия с плоско, кръгло разширение. Над него върху
халката е навита тънка сребърна нишка, описваща хоризонтал-
ни намотки.
РИМ Ловеч
М.В.

39. Earring
Silver
Diameter – 2.3 х 2.5 cm; Thickness – 0.7 cm
Grave 21
Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC
Open hook ending with conical bud and flat round extension.
Around the hook is wrapped thin silver wire shaping horizontal coils.
RMH Lovech
M.V.

101
 Catalogue

40. Висулка
Мекотело
Височина – 2,6 см, ширина – 2 см
Гроб 4
Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр.
Раковина каури (Monetaria Annulus). Обработена така, че да
може да се нанизва, т.е. с изрязан гръб.
РИМ Ловеч
М.В.

40. Pendentive
Mollusque
Height – 2.6 cm; Width – 2 cm
Grave 4
Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC
Cowrie Shell (Monetaria Annulus). On the back is shaped a hole
for stringing.
RMH Lovech
M.V.

41. Мъниста 41. Beads

Стъклена паста Glass paste
Височина – 0,7 см, 0,8 см; диаметър – 1,2 см, 0,8 см Height – 0.7 cm, 0.8 cm; Diameter – 1.2 cm, 0.8 cm
Гроб 5 Grave 5
Втора половина на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр.Хр. Second half of 4th – first quarter of 3rd centuries BC
Сплеснато сферична форма с вертикално оребряване, тъмно- Ovoid shape with vertical ribs. Dark-blue surface. Biconical shape.
син цвят; биконична форма, прозрачно. Transparent surface.
РИМ Ловеч RMH Lovech
М.В. M.V.

102
 Catalogue

ЛЕТНИЦА, ЛОВЕШКО LETNITSA, LOVECH REGION

РАННА И КЪСНА ЖЕЛЯЗНА ЕПОХИ EARLY AND LATE IRON AGES

42. Кантарос
Керамика
Височина – 12,5 см; диаметър устие – 13,2 см
Ранна желязна епоха
Добре загладена и излъскана повърхност. Сив до тъм-
носив цвят. Ветрилообразни дръжки. Украсен с плитки
хоризонтални канелюри и букели.
РИМ Ловеч
Л.Л.

42. Kantharos
Pottery
Height – 12.5 cm; Diameter (rim) – 13.2 cm
Early Iron Age
Burnished and polished grey and dark-grey surface. Fan-
shaped handles. Decoration of shallow horizontal flutes
and small buckels.
RMH Lovech
L.L.

43. Кантарос
Керамика
Височина – 12,5 см; диаметър устие – 13,2 см
Ранна желязна епоха I
Тяло с формата на пресечен конус и цилиндрична шия.
Плещите на съда са украсени с четири хоризонтални
канелюри и два малки израстъка (букели). Дръжките се
издават над устието и са пречупени под ъгъл в най-ви-
соката си част. Сиво-черна, добре загладена повърх-
ност.
РИМ Ловеч
Л.Л.

43. Kantharos
Pottery
Height – 12.5 cm; Diameter (rim) – 13.2 cm
Early Iron Age I
Body shaped as truncated cone, cylindrical neck. The
shoulders are decorated with four horizontal flutes and two
small bulges (buckels). The handles protrude above the
rim. They are bent at angle in its upper part. Burnished
grey-black surface.
RMH Lovech
L.L.

103
 Catalogue

44. Зооморфна дръжка

Керамика
Височина – 5,7 см; ширина – 3,9 см
Ранна желязна епоха I
Зооморфно оформена дръжка на керамичен съд (ве-
роятно чаша). Най-вероятно представеното животно е
кон. Гривата е представена чрез едно ниско, заоблено
ребро, а ушите чрез два цилиндрични израстъка. Дръж-
ката е украсена с множество отпечатвания.
РИМ Ловеч
Л.Л.

44. Zoomorphic handle

Pottery
Height – 5.7 cm; Width – 3.9 cm
Early Iron Age I
Zoomorphic handle of a clay vessel (most probably a cup).
The depicted animal is a horse. The mane is represented
as low, rounded rib. The ears are represented as cylindrical
bulges. The handle is decorated with multiple stamps.
RMH Lovech
L.L.

45. Чаша
Керамика
Височина – 6,5 см; макс. запазена ширина –8,4 см;
макс. дебелина (дъно) – 0,8 см; диаметър устие – 9 см;
диаметър дъно – 3,6 см
Ранна желязна епоха (VIII - VI в. пр.Хр.)
Kерамичнa чаша със скосено устие и богата украса.
Изработен на ръка. Добре загладена повърхност. Деко-
рацията е съчетание на техниките кербшнит и тремоло
и е изпълнена в характерния за култура Басараби стил.
РИМ Ловеч
Л.Л.

45. Cup
Pottery
Height – 6.5 cm; Width (max) – 8.4 cm;
Thickness (bottom) – 0.8 cm; Diameter (mouth) – 9 cm;
Diameter (bottom) – 3.6 cm
Еarly Iron Age (8th – 6th centuries BC)
Ceramic cup with oblique rim and rich decoration. Hand-
made. Burnished surface. Combination between Kerbch-
nitt (chip-carving) and Tremolo decoration techniques in
the typical Basarabi style.
RMH Lovech
L.L.

104
 Catalogue
46. Двойна брадва
Желязо
Дължина – 13,9 см; макс. ширина 4,6 см; ширина отвор – 2,5 см
Късна желязна епоха (V–IV в. пр.Хр.)
Желязна двойна брадва, запазена в относително добро със-
тояние. Корозирала повърхност. Ритуално депозирана в яма №
80. Съдейки по значителния диаметър на втулката може да се
каже, че това е напълно функционално оръжие, а не предмет с
престижни функции.
РИМ Ловеч
Л.Л.
46. Double axe
Iron
Length – 13.9 cm; Width (max) – 4.6 cm; Width (insertion) – 2.5 cm
Late Iron Age (5th – 4th centuries BC)
Iron double axe preserved in relatively good condition. Corroded
surface. Ritually deposited in pit № 80. Judging by the wide diame-
ter of the socket it could be said that this is fully functional weapon
and not an object with representative functions.
RMH Lovech
L.L.
105
 Catalogue

47. Псалия 47. Cheekpiece

Желязо
Дължина – 12,9 см, макс. ширина – 1,8 см
Късна желязна епоха (V-IV в. пр.Хр.)
Желязна псалия запазена в относително добро състояние. Ко-
розирала повърхност. Ритуално депозирана в яма №19. Плоско
тяло с два кръгли отвора за зъбалеца. Двата края са продъл-
говати и завършват с по едно топче. Тялото на предмета има
S-образна извивка.
РИМ Ловеч
Л.Л.
Iron
Length – 12.9 cm; Width (max) – 1.8 cm
Late Iron Age (5th – 4th centuries BC)
Iron cheekpiece preserved in relatively good condition. Corroded
surface. Ritually deposited in the pit № 19. Flat body with two round
openings for the bit. The both ends are elongated and terminate
with a small ball. The body is S-shaped.
RMH Lovech
L.L.

48. Чаша
Керамика
Височина – 4,88 см; диаметър устие – 6,85 см
Късна желязна епоха
Керамична чаша изработена на ръка. Тяло с
форма на пресечен конус. Грубо оформена.
Неравна повърхност. Украсена е с две верти-
кални, плътни израстъка.
РИМ Ловеч
Л.Л.

48. Cup
Pottery
Height – 4.88 cm; Diameter (rim) – 6.85 cm
Late Iron Age
Hand-made ceramic cup. Body shaped as
truncated cone. Roughly made. Jagged surface.
Decorated with two vertical thick bulges.
RMH Lovech
L.L.

106
 Catalogue

49. Чаша
Керамика
Височина – 7,7 см, диаметър на отвора – 7,5
см, диаметър дъно – 5,5 см
Късна желязна епоха
Керамична чаша с S-овиден профил Изпичане
на петна – черно до сиво-бежово. Загладена
повърхност.
РИМ Ловеч
Л.Л.

49. Cup
Pottery
Height – 7.7 cm; Diameter (mouth) – 7.5 cm;
Diameter (bottom) – 5.5 cm
Late Iron Age
Ceramic cup with S-shaped profile. Spotted,
smoothed black and grey-beige surface.
RMH Lovech
L.L.

50. Керамичен съд

Керамика
Височина – 9,5 см, диаметър устие – 5,1 см
Късна желязна епоха (IV в. пр.Хр.)
Малък керамичен съд с бъчвовидна форма.
Изработен на ръка. Добре загладена повърх-
ност. Под устието му са симетрично разполо-
жени четири кръгли отвора за окачване.
РИМ Ловеч
Л.Л.

50. Ceramic vessel

Pottery
Height – 9.5 cm; Diameter (mouth) – 5.1 cm
Late Iron Age (4th century BC).
Small ceramic vessel with barrel-like shape.
Hand-made. Burnished surface. Under the rim
there ate four symmetrically placed suspension
holes.
RMH Lovech
L.L.

Инициали на авторите на анотациите: СТРУКТУРА НА КАТАЛОГА STRUCTURE OF THE CATALOGUE

Л. Л. – Любен Лещаков Анотациите на артефактите в каталога The annotations of the artefacts in the catalogue
М.В. – Мая Валентинова са подредени по следните критерии: are arranged according the following criteria:
С.Т. – Станимира Танева Каталожен № Catalogue №
Артефакт Artefact
Initials of the authors of the annotations: Материал Material
Размери Dimensions
L.L. – Lyuben Leshtakov Структура Structure
M.V. – Maya Valentinova Датировка Date
S.T. – Stanimira Taneva Кратко описание Short description
Музей Museum
Инициали на автора на анотацията Abbreviation of the annotation author

107
Деветашка пещера
Devetashka Cave

108
109
Kерамична женска фигура,
халколит, Деветашка пещера
Ceramic female figure, Chalcolithic,
Devetashka Cave
ПРАИСТОРИЯТА ПО СРЕДНОТО PREHISTORY ALONG THE MIDDLE
ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ОСЪМ COURSE OF THE OSAM RIVER
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
И КРАТКА ИСТОРИЯ
НА ПРОУЧВАНИЯТА
Станимира Танева
Едни от най-ранните следи от човешко обитава-
не в България (а и в Европа) са разкрити в севе-
розападните части на страната (Белоградчишко,
Врачанско и Монтанско на запад до Тревненско
и Търновско на изток). В този важен за праисто-
рическите изследвания регион попада и районът
на град Ловеч. Географското разположение на ра-
йона, който е ситуиран на границата на Средната
Дунавската равнина и Предбалкана, го прави осо-
бено важен и за късната праистория, защото той
е контактен с културите на север от Стара плани-
на, с тези на юг от нея. Чрез планинския Троянски
проход районът е контактен на юг с Карловската
котловина, чрез която се осъществяват връзките
с Тракия. Благоприятните природни условия по
средното течение на река Осъм още от древността
го превръщат в естествена среда за развитието на
човешката популация през различните периоди на
праисторията. Хълмистият терен, многобройните
пещери и естествено укрепени места, изобилието
на водоизточници, дават на праисторическия чо-
век лесен достъп до необходимите му ресурси и
сигурни убежища.
Най-дългата епоха в човешката история – праис-
торическата, започва с появата на първите хора и
продължава до появата на писмеността. Тя преми-
нава през няколко основни периода: старокаменна
епоха (палеолит) – 1 600 000 – 10 000 г. пр.н.вр.;
новокаменна епоха (неолит) – VI хилядолетие
пр.Хр.; каменно-медна епоха (халколит) – V хиля-
долетие пр.Хр.
COMMON CHARACTERISTICS
AND SHORT OVERVIEW OF
THE RESEARCH HISTORY
Stanimira Taneva
One of the earliest remains of human occupation in
Bulgaria (as well as in Europe), were found in the
north-western part of the country (Belogradchik, Vrat-
sa and Montana region to the west to Tryavna and
Tarnovo region to the east). In this important region to
the prehistory research falls also the Lovech region.
The geographic location of the area between the mid-
dle Danube plain and Pre-Balkans region makes it of
high value for the Late Prehistory, as it is a contact
zone between the cultures to the north and south of
the Balkan mountains. The Troyan pass provides the
region with a connection to the Karlovo Valley which
ensures the contacts further south to Thrace. The
favourable natural condition in the middle course of
the Osam make it since ancient times a natural area
for the development of human population through the
different prehistoric ages. The hilly terrain, numerous
caves and naturally fortified locations, the abundance
of water sources give the prehistoric people easy ac-
cess to the needed recourses and safe shelters.
The longest period of the human history – the pre-
history, begins with the appearance of the first hu-
man beings and continues until the creation of the
writing system. This period is subdivided in several
periods: Old Stone Age (Paleolithic) – 1 600 000 –
10 000 BP; New Stone Age (Neolithic) – 6th millen-
nium BC; Copper Age (Chalcolithic) – 5th millennium
BC.
The Paleolithic is associated with the appearance of
the first humans in Africa around 2.5 million years BP,
when the first stone tools were crafted. During the
111
Обр.1. Кремъчни върхове за стрели, късен палеолит. Пещера Темната дупка
Fig. 1. Flint backed points, Upper Paleolithic. Temnata Cave
Палеолитът се свързва с появата на първите хора
в Африка отпреди повече от 2,5 млн. години, когато
се изработват първите каменни сечива. През този
най-ранен период човекът се препитава със съби-
рателство и лов, изработва сечива от камък и кост,
овладява огъня, възникват речта, погребалните и
религиозни практики. В края на епохата каменни-
те технологии се усъвършенстват и усложняват,
откриват се лъкът, стрелата и копието. Хроноло-
гически палеолитът съвпада с плейстоцена, ко-
гато в Европа настъпват значителни климатични
колебания, свързани с редуването на ледникови
и по-топли периоди. В тези условия пещерите се
явяват естествено убежище за хората. Отпреди
повече от 1,5 млн. години датират първите сведе-
ния за разселването на човешки популации извън
Африка (където възниква човешкият вид). Изслед-
ванията у нас (проучванията в пещера Козарника)
112
earliest period the human life consisted of hunting
and gathering, crafting tools out of stone and bone,
mastering fire, emerging of the speech, undertaking
burial and religious practices. In the end of the Stone
Age the lithic techniques were refined and elaborate;
new ones developed like the bow, arrow and spear.
Chronologically the Paleolithic period concurred with
the Pleistocene, when in Europe occursed significant
climate variations associated with the alteration of
glacial and warmer periods. In those conditions the
caves were natural refuges for the humans. More
than 1.5 million years ago, date the first records of
the migration of human population outside of Africa
(where the human species originates). The research
in Bulgaria, such as the one at Kozarnika Cave,
proves that in this process our region played the role
of an important centre and natural bridge between Af-
rica and Europe.

доказват, че в този процес именно нашият регион,
играе ролята на важен център и естествен мост
между Африка и Европа.
Праисторическите проучвания по средното тече-
ние на река Осъм, както и в района на Ловешко,
имат важно място за реконструкцията на живота
на ранните човешки популации и първите земе-
делци и скотовъдци в тези части на нашата страна.
На тази важна задача са посветили труда си вече
няколко поколения специалисти. Едни от първите
сведения за праисторическото наследство в Ло-
вешко дава Рафаил Попов, основателно наричан
„баща на българската праистория“. Той поставя
началото на първите по-задълбочени и системни
проучвания на палеолитни останки. През 1912 г.
изследва пещерата Моровица, при с. Гложене
(разкопавана впоследствие и от Николай Джам-
базов през 1955 г.) (Карта 1), където установява
материали от късния палеолит, както и такива от
халколита (Попов 1913; 1920; Джамбазов 1959).
Сред халколитните материали, разкрити при про-
учванията, внимание привлича изящно изработе-
ната костена игла с изображение на сърна.
Отново Р. Попов през 1925 – 1926 г. извършва пър-
вите систематични археологически проучвания на
пещерата Темната дупка (Обр. 1), при Карлуково
(Попов 1931). В периода 1984 – 1994 г. започва
осъществяването на комплексно интердисци-
плинарно проучване на пещерата и разкопките
са възобновени от българо-френско-полски екип
Обр. 2. Гравиран скален
фрагмент – най-ранна графична
изява върху камък в европейския
палеолит, среден/късен палеолит.
Пещера Темната дупка
Fig. 2. Engraved rock fragment –
the earliest form of graphic image
of the European Paleolithic, Middle/
Upper Paleolithic. Temnata Cave
The prehistoric research in the middle course of the
Osam and in Lovech region have very important role
in the reconstruction of the early settlers and farm-
ers’ life in this part of the country. A few generations
of researchers have devoted their life’s work on this
important task. One of the earliest data for prehistoric
remains in Lovech region is recorded by Rafail Popov,
who is righteous known as “the father of the Bulgarian
prehistory”. He marked the beginning of the first sys-
tematic explorations of Paleolithic remains. In 1912
he explored the Morovitsa Cave, near the village of
Glozhene (later excavated by Nikolay Dzhambazov
in 1955), where he uncovers artefacts of the Upper
Paleolithic period as well as some from the Chalco-
lithic (Попов 1913; 1920; Джамбазов 1959). Amongst
the Chalcolithic objects, found during his excavations,
attention is drawn to the exquisitely made bone nee-
dle with an image of a roe deer.
R. Popov also carried out the first systematic archae-
ological research of Temnata Cave (Fig.1.), near Kar-
lukovo (Попов 1931). Excavations were resumed
between 1984 – 1994, when a comprehensive in-
terdisciplinary study of the cave began by a Bulgar-
ian-French-Polish team led by Nikolay Sirakov, Henri
Laville, Janusz Kozlowski, Boleslaw Ginter (Ginter et
al. 1992, 2000; Kozlowski et al. 1994). The new ex-
ploration has established the presence of layers from
the Middle Paleolithic, with dates for the upper part
of the Middle Paleolithic sequence between 105 000
and 67 000 BP, from the Upper Paleolithic, dating be-
113
Обр. 3. Кремъчни върхове за копия, халколит. Лешница
Fig. 3. Flint spearheads, Chalcolithic. Leshnitsa
под ръководството на Николай Сираков, Анри Ла-
вил, Януш Козловски, Болеслав Гинтер (Ginter et
al. 1992, 2000; Kozlowski et al. 1994). Новите из-
следвания установяват наличието на пластове
от средния палеолит, с дати за горната част на
среднопалеолитната секвенция между 105 000 и
67 000 г. ВР от късния палеолит, датиран между
46 000 и 13 000 г. ВР, от халколита, ранножелязна-
та епоха и от Новото време. Измежду множество-
то кремъчни артефакти и костни останки интерес
представлява гравиран скален фрагмент, датиран
около 50 000 г. ВР. Това е една от най-ранните гра-
фични изяви върху камък в Европа (Обр. 2).
През 50-те и 60-те години на ХХ век Н. Джамбазов
започва системни проучвания по долините на ре-
ките Осъм, Искър и Вит. Разкопките му в пещерите
Очилата, при с. Ъглен (Джамбазов 1960) и Парни-
ка, до с. Бежаново (Джамбазов 1961) регистрират
обитаването им през средния палеолит и халколи-
та. Разкрити са характерни за средния палеолит
левалуазки ядра, стъргала, мустиерски върхове.
114
tween 46 000 and 13 000 BP, from the Chalcolithic,
the Early Iron Age, and from the New Age. Among
the many flint artefacts and bone remains, of high
interest is an engraved rock fragment dated back to
50 000 BP. This is one of the earliest graphic images
on stone in Europe (Fig. 2).
During the 50s and 60s of the twentieth century
N. Dzhambazov began systematic research in the
valleys of the rivers Osam, Iskar and Vit. His ex-
cavations in the Ochilata caves, near the village
of Aglen (Джамбазов 1960) and Parnika, near the
village of Bezhanovo (Джамбазов 1961) regis-
ter inhabitations during the Middle Paleolithic and
Chalcolithic. Typical of the Middle Paleolithic Le-
vallois cores, side-scrapers, and Mousterian points
have been discovered. The materials from the Vasil
Levski Cave near Lovech are from the same period,
where flint leaf points were also found (Джамбазов
1963). They are similar to those from Samuilitsa II
Cave (Vratsa region) and from the Middle Paleo-
lithic workshop for flint leaf points examined near
От същия период са и материалите от пещерата
Васил Левски при Ловеч, където са намерени и
кремъчни върхове за копия (Джамбазов 1963). Те
намират сходства с тези, открити в пещерата Са-
муилица II (Врачанско) и палеолитната работил-
ница за кремъчни върхове за копия от периода на
средния палеолит, проучена при Муселиево (Ни-
кополско)1.
В почти всички пещери от района има и материали
от късната праистория (Темната дупка, Очилата,
пещерите край с. Бежаново, Табашката пещера,
Моровица, Топля), но тези късни пластове обикно-
вено са силно нарушени и недобре запазени. Това
в повечето случаи е резултат както от иманярски
набези, така и от използването на пещерите в по
ново време от местното население. В някои от тях,
като Табашката пещера има регистрирано обита-
ване с различна интензивност от неолита, халко-
лита и бронзовата епоха (Джамбазов 1963).
За разлика от проучените палеолитни обекти, на
този етап в Ловешко остават единични изследва-
нията на селища от неолита и халколита и все още
липсват дълготрайно проучвани обекти от тези пе-
риоди. В повечето случаи става въпрос за първич-
на теренна регистрация или за обекти, проучвани
краткотрайно в течение на няколко кампании. Из-
ключение са археологическите обекти в пещери, в
които са разкрити пластове от тези периоди. Така
например, споменатите по-горе проучвания на Н.
Джамбазов при Ъглен показват, че обитаването
през халколита вероятно е синхронно с регистри-
рано височинно селище от халколита, разположе-
но на 100 м в източна посока от пещерата Очила-
та, върху платото. В този район са и обитаваните
през халколита пещери край с. Бежаново, Гинина
дупка край с. Садовец и Хайдушката пещера при
с. Девенци. Освен тях в района са регистрирани и
други халколитни обекти – открити селища при с.
1 Проучванията на Н. Джамбазов и С. Сиракова на Муселиевското
находище го определят като специализирана работилница за про-
изводство на листовидни върхове за копия. В последствие С. Сира-
кова разграничава една самостоятелна среднопалеолитна култура –
Източнобалкански мустериен с листовидни върхове. Характерни за
тази култура са както по-грубите и масивни листовидни върхове, така
и върховете със симетрична форма и плосък двустранен ретуш.
Обр. 4. Златна апликация, халколит.
Ловешка крепост
Fig. 4. Gold appliqué, Chalcolitic. Lovech fortress
Muselievo (Nikopol region)1.
In almost all caves in the area there are artefacts from
the Late Prehistory (Temnata Cave, Ochilata, caves
near the village of Bezhanovo, Tabashka Cave, Mo­
rovitsa, Toplya), but these late layers are usually se-
verely damaged and poorly preserved. This is mostly
the result of both treasure hunters activities and the
recent use of the caves by the local communities. In
some of them, such as Tabashka Cave, is detected
habitation with different intensity from the Neolithic,
Chalcolithic and Bronze Ages (Джамбазов1963).
Opposite to the well studied Paleolithic sites, cur-
rently in Lovech area are only few studies of Neo-
lithic and Chalcolithic settlements and there are still
no long-term excavated sites from these periods. In
the most of the cases, they are studied by primary
field registration or by several campaigns, apart from
1 The research of N. Dzhambazov and S. Sirakova at the Muselievo
deposit define it as a specialized workshop for production of leaf
points. Subsequently, S. Sirakova distinguished an independent
Middle Paleolithic culture – Eastern Balkan Mousterian with leaf
points. This culture is characterized by both massive and rough leaf
points, as well as points with a symmetrical shape and bifacial re-
touching.
115
 Обр. 5. Кремъчни върхове за стрели, финален
халколит. Бежаново
Fig.5. Flint arrowheads, Final Chalcolitic.
Bezhanovo

Обр. 6. Кремъчен връх, среден палеолит.

Деветашка пещера
Fig. 6. Point, Middle Paleolithic. Devetashka
Cave

116
Бежаново и Луковит, височинните селища Голема-
ново кале при с. Садовец, Редутите при с. Телиш,
при с. Торос и др.
През неолита се извършва коренна промяна в
начина на живот на хората. Преминава се от но-
мадски към уседнал начин на живот, развиват
се земеделието и животновъдството. Променят
се използваните оръдия, появяват се огладени-
те каменни сечива, роговите сърпове с кремъч-
ни пластини. Най-съществено е обработката на
глина, развитието на грънчарството и появата на
керамичните съдове и тяхното производство. Ха-
рактерни за началото на периода са по-семплите
форми с бялорисувана украса върху червена по-
върхност, докато в края се развиват и по-сложни
(биконични) форми. В края на неолита бялата ри-
сунка изчезва и се появяват други видове украса
(релефна, врязана, набодена, канелирана).
Няколко селища на открито от неолита и халко-
лита са регистрирани при теренни издирвания в
землищата на селата Баховица, Владиня, Казаче-
во, Дойренци, Чавдарци, Александрово, Хлевене,
Умаревци, Слатина. За съжаление, както вече бе
отбелязано, липсват проучвания на неолитните
селища на открито и информацията ни за този пе-
риод в региона е доста оскъдна.
През халколита хората започват да използват за
пръв път металите в своя бит (мед, а впоследствие
и злато). Развиват се рударството и металургията.
В тези период се наблюдават редица промени в
селищното устройство. Разнообразяват се сечи-
вата (поява на нови типове като каменна брад-
ва-чук, кремъчни брадви, рогови харпуни) и кера-
мичните форми и украси (богато орнаментирани
с графитна украса съдове). През късния халколит
се развиват два основни културни комплекса –
Коджадермен – Гумелница – Караново VI (Се-
вероизточна България) и Криводол – Сълку­ца –
Бубани Хум (Западна България), като различията
помежду им най-ясно се виждат в керамичните
форми и украса.
Във фондовете на РИМ Ловеч се съхраняват ре-
дица случайни находки от кремъчни върхове за
the archaeological sites in caves, where layers from
these periods have been discovered. For example,
the above-mentioned studies of N. Dzhambazov at
Aglen show that the habitation during the Chalcolithic
is probably synchronous to a registered high-altitude
settlement from the Chalcolithic, located 100 m east
of the Ochilata Cave, on the plateau. In this area are
also the caves inhabited during the Chalcolithic near
the village of Bezhanovo, Ginina Dupka near the vil-
lage of Sadovets and Haidushka Cave near the vil-
lage of Deventsi. Apart from them, other Chalcolithic
sites have been registered in the region – open set-
tlements near the villages of Bezhanovo and Luko-
vit, the high altitude settlements of Golemanovo Kale
near the village of Sadovets, Redutite near the village
of Telish, the one near the village of Toros, etc.
During the Neolithic period took place a radical
change of the way of life of the people. This was the
transition from a nomadic to a sedentary lifestyle, ag-
riculture and animal husbandry were developed. The
tools underwent a change as well, as polished stone
tools and horn sickles with flint blades appeared. The
most significant change was the processing of clay,
the development of pottery and the emergence of ce-
ramic vessels and their production. Common for the
beginning of the period were the simpler forms with
white-painted decoration on a red surface, whereas
at the end more complex (biconical) forms were de-
veloped. At the end of the Neolithic, the white painted
images disappeared and other types of decoration
emerged (relief, incised, pierced, fluted).
Several Neolithic and Chalcolithic open-air settle-
ments have been registered during surveys in the
surroundings of the villages of Bahovitsa, Vladinya,
Kazachevo, Doyrentsi, Chavdartsi, Aleksandrovo,
Hlevene, Umarevtsi, Slatina. Unfortunately, as it al-
ready has been noted, there are no studies about the
open-air of Neolithic settlements and our information
about this period in the region is rather scarce.
In the Chalcolithic people began to use the metals for
the first time (copper, and later gold). Mining and met-
allurgy were developed. In this periods a number of
changes in the settlement structure can be observed.
The tools were diversified (new types such as stone
117

копия и сечива от халколита от с. Лешница (Обр.
3); с. Смочан; гр. Ловеч; с. Българене; с. Хлеве-
не, с. Гозница (Бояджиев 2014). Проучванията на
Ловешката крепост, разположена на хълма Хиса-
ря, през 60-те години установяват, че най-ранно-
то ѝ обитаване е от периода на каменно-медната
епоха (Чангова 1966). При разкопките са разкрити
останки от жилища изградени чрез колово-пле-
тена конструкция и обмазани с глина, керамични
съдове, сечива, прешлени, както и една златна
апликация (Обр. 4). Тя е с кръгла форма и намира
съответствия с тази от некропола при Радинград
(Христов 2000, 107, Обр. 1,1). Естествено, тази
находка веднага навежда на мисълта за Варнен-
ския халколитен некропол (където на този етап се
смята, че е регистрирано най-старото технологич-
но обработено злато в света) и разкритите в него
златни предмети. Доста по-близко, в Търновско
(на около 100 км на изток), е открито Хотнишкото
златно съкровище. То произхожда от проучвани-
ята на Н. Ангелов през 1956 – 1957 г. на еднои-
менната могила (Ангелов 1959). Единични сходни
находки има и от Първомайско; селищната могила
до с. Драма, Ямболско.
Един от малкото проучени праисторически
обекти е селището в м. Бануня, при Бежаново.
118
Обр. 7. Фрагмент от
керамична паница с
бяла боя и изрисува-
ни свастики, ранен
неолит. Деветашка
пещера
Fig. 7. A fragment of
a ceramic bowl with
white paint and image
of white swastikas, Early
Neolithic. Devetashka
Cave
hammer-axe, flint axes, horn harpoons appear). The
ceramic forms and decorations likewise diversified
(richly ornamented with graphite vessels). During the
Late Chalcolithic two main cultural complexes devel-
oped – Kodjadermen – Gumelnitsa – Karanovo VI
(North-eastern Bulgaria) and Krivodol – Salkutsa –
Bubani Hum (Western Bulgaria). The differences be-
tween them are most clearly seen in the pottery forms
and decoration.
In the depositories of RMH Lovech are kept a number
of chance finds of flint spear heads and tools from the
Chalcolithic period from city of Lovech and the villages
of Leshnitsa (Fig. 3), Smochan, Balgarene, Hlevene,
and Goznitsa (Бояджиев 2014). The excavations in
the 60s of the Lovech fortress, located on the hill of
Hissaria, established that the earliest inhabitation was
from the period of the Copper Age (Чангова 1966).
During the exploration the remains of dwellings were
found, built of a wattle-and-daub construction and
coated with clay. Further finds were ceramic vessels,
tools, spindle whorls, as well as a gold applique (Fig.
4). The applique is round in shape and finds parallels
with that of the necropolis near Radingrad (Христов
2000, 107, Обр. 1,1). Тhis find immediately reminds
of the Varna Chalcolithic necropolis (where currently it
is assumed that the oldest technologically processed

В периода 2005 – 2008 г. там са проведени ар-
хеологически разкопки под ръководството на М.
Валентинова (РИМ Ловеч), като добитата ин-
формация допълва оскъдните данни за късната
праистория в региона. Проучени са три нива на
обитаване от финала на халколита – начало-
то на IV хилядолетие пр.Хр. (Valentinova 2016).
Разкрити са части от няколко жилища, в които са
намерени керамични съдове, медни, каменни и
костени сечива, както и малка серия от кремъч-
ни върхове за стрели (Обр. 5).
Няма никакво съмнение, че най-известният и
посещаван археологически обект в региона е
Деветашката пещера (позната на местното на-
селение и като Маарата или Окната). Тя е раз-
положена на десния бряг на река Осъм, на 1,5
км северозападно от с. Деветаки и е една от
най-големите пещери в България. Основни раз-
копки в пещерата са правени през 50-те години
под ръководството на Н. Джамбазов и В. Миков
Обр. 8. Керамичен съд с
врязана украса, халколит.
Деветашка пещера
Fig. 8. Ceramic vessel
with incised decoration,
Chalcolithic. Devetashka Cave
gold in the world is recorded) and the gold objects
discovered in it. Much closer, in Tarnovo region (about
100 km in Еast), was discovered the Hotnitsa gold
treasure. It originates from the settlement mound (tell)
excavated by N. Angelov in 1956 – 1957 (Ангелов
1959). There are isolated similar finds from Parvomay
region; the settlement mound (tell) near the village of
Drama, Yambol region.
One of the few studied prehistoric sites is the settle-
ment in Banunya locality, near Bezhanovo. Between
2005 – 2008, archaeological excavations were car-
ried out there under the supervision of M. Valentinova
(RMH Lovech). The information obtained completes
the scarce data on Late Prehistory of that region. Three
levels of occupation from the end of the Chalcolithic –
the beginning of the 4th millennium BC have been dis-
covered (Valentinova 2016). Parts of several dwell-
ings were discovered, in which pottery vessels, cop-
per, stone and bone tools were found, as well as a
small series of flint arrowheads (Fig. 5).
119

(разкопките са спасителни и са предизвикани
именно от необходимостта поне малко от бога-
тото културно-историческо наследство на пеще-
рата да бъде опазено от предизвикателствата
на новите времена) (Миков, Джамбазов 1960),
както и през 90-те години от Младен Стоянов и
Венцислав Гергов. Това е единственият обект у
нас, където има следи от обитаване от всички
периоди на човешката история – палеолит, не-
олит, халколит, бронзова епоха, желязна епо-
ха, Античност и Средновековие. Обект, който
определено заслужава да бъде реперен и уче-
бен за студенти-археолози. За съжаление, през
годините пещерата дълго време е била „не-
правомерно използвана“ и извън археологията
има интересна (и тъжна) история, като факти и
предания се преплитат. В един период пещера-
та е съхранявала хранителни продукти от дър-
120
Обр. 9. Керамичен съд
с релефна и графит-
на украса, халколит.
Деветашка пещера
Fig. 9. Pottery vessel
with relief and graphite
decoration, Chalcolithic.
Devetashka Cave
Undisputedly, the most famous and visited archeolog-
ical site in the region is the Devetashka Cave (also
known to the local people as Maarata or Oknata). It is
located on the right bank of Osam River, 1.5 km in the
northwest of the village of Devetaki and is one of the
largest caves in Bulgaria. The primary excavations in
the cave were made in the 1950’s under the super-
vision of N. Dzhambazov and V. Mikov (the rescue
excavations were caused by the need to protect the
rich cultural and historical heritage of the cave from
the challenges of modern times) (Миков, Джамбазов
1960). Further explorations were undertaken in the
1990’s by Mladen Stoyanov and Ventsislav Gergov.
This is the only site in Bulgaria where can be found
traces of habitation from all periods of human prehis-
tory and history – Paleolithic, Neolithic, Chalcolithic,
Bronze Age, Iron Age, Antiquity and the Middle Ages.
This site definitely deserves to be a reference and ed-
жавния резерв; използвана е от германците за
складиране на боеприпаси. След политическите
промени, по-късно, през 50-те години на мина-
лия век, е превърната в секретен военен обект
и за дълго е склад за съхранение на петрол. В
началото на 90-те години пещерата вече може
да се посещава свободно, но при изнасяне на
петрола и цистерните част от него изтича. Дълго
време след това пещерата се възстановява от
нанесените и поражения. Обявена е за паметник
на културата и защитен природен обект. Извън
археологията тя е и местообитание на различни
биологични защитени видове.
Ако се върнем към археологията – най-ранните
следи от обитаване в пещерата са от периода на
средния палеолит (Обр. 6). Интересни останки
има от периода на новокаменната епоха, които
показват, че пещерата е била с важно значение
за културите в района между реките Вит и Ян-
тра. Сред тях е фрагмент от керамична паница
с бяла боя и изрисувани свастики (Обр. 7) от пе-
риода на ранния неолит, първа половина на VI
хилядолетие пр.Хр. Най-интензивно пещерата
е била населявана през халколита – културни
пластове и съоръжения от този период са уста-
новени почти навсякъде в проучената площ на
пещерата. За това свидетелстват разкритите
жилища с колово-плетена конструкция, обмаза-
на с глина, както и множество керамични съдове
и фрагменти (Обр. 8, 9), костени и каменни сечи-
ва, кремъчни върхове за копия. Керамиката по-
казва, че пещерата е в контактната зона между
халколитните култури, характерни за Северна
България. В жилищата в пещерата са проучени
и множество останки от съоръжения – подиуми,
пещи, хромелни камъни и др. От този период
произхожда и гроб на дете в свита позиция, с
две керамични чашки.
Няма съмнение, че новите открития за праисто-
рията в района тепърва предстоят и ще обогатят
представите ни за живота на праисторическия чо-
век.
ucational for archeology students. Unfortunately, over
the years the cave has been “illegally used” for a long
time and apart from its archeological value it has an
interesting (and sad) history, as facts and legends in-
tertwine. For some period in the the cave was stored
food from the State reserve and it was even used by
the German troops to store ammunition. After the po-
litical changes, later in the 50s of the last century it
was turned into a secret military base and for a long
time it was an oil storage warehouse. Since the early
90’s the cave could be visited freely, but when the oil
and tanks were removed, part of it leaked. Long time
after the cave restored from the inflicted damages. It
was declared a cultural monument and a protected
natural site. Apart from archeology, it is also a habitat
of various biologically protected species.
If we look again to the archeology – the earliest traces
of habitation in the cave are from the Middle Paleolith-
ic (Fig. 6). There are interesting remains from the Ne-
olithic period, which show that the cave was important
for the cultures in the area between the rivers Vit and
Yantra. Among them is a fragment of a ceramic bowl
with white painted surface and painted swastikas
decorations (Fig. 7) from the Early Neolithic period,
the first half of the 6th millennium BC. The cave was
most intensively inhabited during the Chalcolithic –
cultural layers and structures from this period have
been established almost everywhere in the studied
area of the cave. This is evident by the discovered
living quaters with a a wattle-and-daub construction
coated with clay, as well as numerous ceramic ves-
sels and fragments (Figs. 8, 9), bone and stone tools,
flint spearheads. The pottery shows that the cave is in
a contact zone for the Chalcolithic cultures typical for
Northern Bulgaria. Numerous remains of equipment –
podiums, furnaces, chromel stones, etc. – have been
studied in the dwellings in the cave. To this period
is dated a grave of a child, buried in flexed position
along with two ceramic cups.
Undoubtedly, the new discoveries about the Prehis-
tory in the area are yet to come and will enrich the
picture of the life of the prehistoric people.
121
Табашка пещера
Tabashka Cave
БРОНЗОВАТА ЕПОХА
ПО СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ
НА РЕКА ОСЪМ
Мая Валентинова
В историята на археологическите проучвания по
средното течение на река Осъм изследванията
на бронзовата епоха (IV – II хил. пр.Хр.) заемат
важно място. Възможността през годините да се
проучват няколко епонимни за периода обекти,
както и многобройните случайни находки, пре-
давани през годините във фондовете на музея,
показват, че през по-голямата част от епохата ра-
йонът се е радвал на оживено човешко присъст-
вие (Карта 2). Важната му средищна позиция,
разположена на някои основни, обусловени от
природните дадености, комуникации, е дала своя
принос за заселването и дълготрайното човешко
присъствие през периода.
Според приетата в българската историография
хронология, бронзовата епоха обхваща времето
от средата на IV-то до края на II-ро хилядолетие пр.
Хр. Повечето учени възприемат триделното
разделение на епохата на ранна (около 3500 –
2300/2200 г. пр.Хр.), средна (2300/2200 г. пр.Хр –
1600/1500 г. пр.Хр.) и късна (1600/1500 г. пр.Хр. –
1200/1100 г. пр.Хр.) (Panayotov 1995, 247-248).
Засега, изворовата база за отделните периоди на
епохата в района на средното течение на р. Осъм
е донякъде ограничена и разнородна. Въпреки че
не са многобройни, известните от тук обекти и на-
ходки имат своето важно място в изследването
на културата през бронзовата епоха на Балкани-
те и в частност – в Долнодунавския регион. Ар-
хеологическите проучвания в района от близкото
минало са свързани с имената на Николай Джам-
базов, Васил Миков, Георги Китов, Павел Павлов,
Иван Панайотов, Кънчо Кънчев, Илка Змейкова.
Понастоящем принос в изследванията на бронзо-
THE BRONZE AGE ALONG
THE MIDDLE COURSE
OF OSAM RIVER
Maya Valentinova
The study of the Bronze Age (4th ‒ 2nd millenniums
BC) represents an important part of the archeological
research along the middle course of Osam River. The
recievied οpportunities during the years, archeologi-
cal excavations of eponymous sites to be carried out,
as well as the receiving of numerous stray finds in the
collections of the Lovech museum, demonstrate ac-
tive human presence throughout the most part of the
regarded period (Map 2). The strategic location of the
region, on the crossroad of several natural main lines
of communication, determined the early colonization
of people and the continuous human presence during
the Bronze Age.
According to the chronology established in the Bul-
garian historiography, the Bronze Age covers the pe-
riod from the middle of 4th to the end of 2nd millenni-
ums BC. The most part of the scholars accepting its
tripartite division of Early Bronze Age (around 3500 ‒
2300/2200 BC), Middle Bronze Age (2300/2200 ‒
1600/1500 BC) and Late Bronze Age (1600/1500 ‒
1200/1100 BC) (Panayotov 1995, 247-248). For the
present, the available sources about the different
phases of the period are somewhat restricted and het-
erogeneous for the territories along the middle course
of Osam River. Despite their sparsity, the discovered
archeological sites and finds occupy an important
place in the investigation of the Bronze Age cultural
development of the Balkans, and more in particular ‒
of the Lower Danube Region. The local archaeolog-
ical research from the recent past relates with the
names of Nikolai Djambazov, Vasil Mikov, Georgi Ki-
tov, Pavel Pavlov, Ivan Panayotov, Kuncho Kunchev,
Ilka Zmeykova. At the present time, contributions to
Bronze Age studies in Lovech region have Stefan Al-
123
 Обр. 1. Гроб 20.
Ранна бронзова
епоха, с. Владиня
Fig. 1. Grave № 20.
Early Bronze Age.
Village of Vladinya

124
Обр. 2. Гробен инвентар от гроб в центъра на Ловеч. Края на ранната бронзова епоха
Fig. 2. Inventory from grave found in the center of Lovech. The end of the Early Bronze Age

вата епоха в Ловешко имат Стефан Александров,
Мартин Христов, Таня Христова, Мая Валентино-
ва. Вече няколко поколения учени коментират и
разглеждат в изследванията си различни аспекти
и проблеми на културата през бронзовата епоха
в региона.
Ранната бронзова епоха в Ловешко е позната
основно от гробни комплекси и случайни наход-
ки. Един от най-големите могилни некрополи от
този период в Северна България е този, разпо-
ложен между селата Горан и Слатина, проучен
през 1980 – 1981 г. от екип под ръководството
на Георги Китов (Китов и др. 1991). Към епоха-
та се отнасят 8 могили, в които са разкрити 34
гроба. Почти всички гробни ями са с правоъгъл-
exandrov, Martin Hristov, Tanya Hristova, Maya Val-
entinova. Already several generation scientist are dis-
cuss and make subject to their research of different
aspects and problems concerning the Bronze Age.
The knowledge for the Early Bronze Age in Lovech re-
gion is given mainly by the burial complexes and the
stray finds. One of the largest necropolis on the terri-
tory of Northern Bulgaria, dating back to that period, is
the necropolis situated between the villages of Goran
and Slatina. It had been excavated in the period 1980 ‒
1981 by an archaeological team under the guid-
ance of Georgi Kitov (Китов и др. 1991). Eight burial
mounds, containing thirty-four graves, have been dat-
ed from the researchers in the Bronze Age. Almost
all of the burial pits have rectangular plan, and in the

125
Обр. 3. Керамична кана. Средна бронзова епоха,
Деветашка пещера
Fig. 3. Ceramic jug. Middle Bronze Age. Devetashka Cave.
на форма, като при повечето е засвидетелствано
и покритие с дървени греди, а в четири случая
ямите са изцяло облицовани. Погребалният об-
ред е трупополагане, предимно по гръб със свити
в коленете крака, по-рядко – в изпънато или по-
ложение полуналяво/дясно. При 31 гроба е доку-
ментирано посипване на тялото с червена охра,
като обикновено най-силно са обагрени костите
на черепа и долните части на краката. В 11 от
гробовете е открит инвентар, представен от на-
кити, каменни и бронзови сечива и керамични
съдове. Сред накитите най-многобройни са спи-
раловидните висулки – 2 бр. златни и 10 бр. сре-
бърни. Открити са и 6 бр. огърлици – 2 бр. от сре-
бърни мъниста, 2 бр. от животински и човешки
зъби, 1 бр. смесена – от сребърни, медни, златно
и костено мънисто и 1 бр. – от костено мънисто
и планински кристал. Сред другите находки отбе-
126
Обр. 4. Керамична кана. Късна бронзова епоха,
Деветашка пещера
Fig. 4. Ceramic jug. Late Bronze Age. Devetashka Cave.
most part of the cases ‒ coverings of wooden boards.
In four cases has been registered an entire revetment
of the burial pits. The only method of burial is the in-
humation. The deceased were laid out on their backs
with legs bent at the knees and comparatively rare ‒
in supine position with extended legs or half-turned
on their left/right side. In thirty-one of the graves has
been registered the strewing of the body with red
ochre, usually covering the skulls and the lower legs.
In eleven of the graves an inventory was discovered,
comprising ornaments, stone and bronze tools, and
pottery vessels. Among the ornaments the most nu-
merous are the spiral-shaped pendants made of gold
(2 cases) and silver (10 cases). They were found
overall six necklaces made of silver beads (2 cases),
human and animal teeth (2 cases), silver and cop-
per beads in combination with a golden and a bone
Обр. 5. Колективна находка от Табашката пещера. Средна бронзова епоха
Fig. 5. Collective find from Tabashka Cave. Middle Bronze Age
лязваме брадва-чук от варовик, бронзово длето
и два кремъчни върхове за стрели. Керамични
съдове са открити в два от гробовете. Най-ранен
в некропола е Гроб № 9 от Могила ІІІ, датиран
около средата на ІV хил. пр.Хр. Според открития
инвентар и особеностите на погребалните прак-
тики, останалите гробове се отнасят към края на
ІV – началото на ІІІ хил. пр.Хр. и се свързват с т.
нар. „Долнодунавски вариант на ямната култура“
(Панайотов 1989, 31-39; Alexandrov 2010, 280-
284, С. Александров 2018б). Некрополът Горан
– Слатина е един от най-цялостно проучените
могилни некрополи от този период в Долнодунав-
ския басейн. Анализите на скелетните останки,
които предстоят – радиовъглеродни, на стабил-
ни изотопи, ДНК и др., ще хвърлят нова светли-
на върху широко дискутираните напоследък въ-
проси, свързани с произхода и разселването на
ранните индоевропейци в Югоизточна Европа и
най-ранните етапи от формирането на тракий-
ския етнос.
bead (1 case), bone bead and quartz (1 case). Worth
mentioning among the finds is: a limestone axe-ham-
mer, a bronze chisel, and two flint arrowheads. In two
graves had been found pottery vessels. The earliest
is the Grave № 9, organized within Mound № 3, and
dating back to the middle of 4th millenium BC. Accord-
ing to the discovered inventory and the specifics of
the burial practices, the most part of the graves are
dating to the end of 4th ‒ the beginning of 3rd milleni-
ums BC, and relates to the “Lower Danube variant of
the Yamnaya Culture” (Панайотов 1989, 31-39; Alex-
androv 2010, 280-284; С. Александров 2018б). The
Goran ‒ Slatina burial site represents one of the most
well and complete studied Bronze Age mounded ne-
cropolises from the Lower Danube Region. The forth-
coming analysis of the skeletal remains (Carbon-14,
stable nuclides, DNA, еtc,) will throw light on the re-
cently widely discussed questions about the origin of
the early Indo-Europeans and their colonization of
Southeastern Europe, related to the formation of the
Thracian ethnos.
127
Обр. 6. Керамична чаша. Средна бронзова епоха,
Дренов
Fig. 6. Ceramic cup. Middle Bronze Age. Village of
Drenov
Успоредно с издигането на надгробни могили,
през периода продължава и традицията на пог-
ребване чрез трупополагане в плоски некрополи.
Три гроба от ранната бронзова епоха са открити
при проучвания при с. Владиня през 2019 г. (вж.
Валентинова в този том). Мъртвите са положе-
ни по гръб със свити в коленете крака, с различ-
на ориентация и без гробен инвентар (Обр. 1).
Според радиовъглеродните дати те се датират
във втората четвърт на ІІІ хил. пр.Хр. От края на
ранната бронзова епоха датира и откритият при
строежа на лятното кино, в централната част на
гр Ловеч, гроб. Погребението е извършено чрез
трупополагане. В яма с неустановени форма и
размери бил погребан възрастен индивид. Над
гроба вероятно е имало издигната, унищожена в
последствие, могила, от която са останали наре-
дени куполовидно необработени камъни. Заед-
но с човека е било погребано и куче. В гроба са
открити три керамични съда (остродънна чаша
тип Юнаците, купа със завито устие и тунелеста
128
Обр. 7. Керамичен съд с две дръжки (кантарос).
Късна бронзова епоха, Дойренци
Fig. 7. Two handled pottery vessel (kantharos). Late
Bronze Age. Village of Doyrentsi
Together with the erection of mounds, during the re-
garded period had been organized flat necropolises,
where, according to tradition from the Chalcolitics,
an inhumation was practiced. Three flat graves from
the Early Bronze Age were unearthed in 2019 during
archaeological research in the vicinities of Vladinya
village (cf. Valentinova, this volume). The deceased
were laid out on their backs with legs bent at the knees,
with various orientations and without grave inventory
(Fig. 1). According to the radiocarbon analysis they
are dating back to the 3rd millennium BC. From the
end of the Bronze Age dates a flat grave, discovered
during the construction of the Summer Cinema in the
city center of Lovech. The applied burial method is in-
humation. Within a burial pit with indeterminate shape
and size, has been laid out adult individual. Above
the grave has been registered a dome-shaped pile
of stones, probably from once erected and later de-
stroyed barrow. Along with the human body a dog
had been laid out. Τhe grave inventory comprised of
three pottery vessels (Yunatsite type cup with pointed
Обр. 8. Бронзови брадви с втулка. Ранна бронзова епоха. Ловеч и Прелом
Fig. 8. Shaft-hole axes. Early Bronze Age. Lovech and village of Prelom
дръжка и съд с две дръжки), бронзова кама със
златен нит и златна спираловидна висулка (Обр.
2) (Китов, Павлов 1973).
Второ хилядолетие пр.Хр. е периодът на разцвет
на бронзовата металургия, търговски връзки и
надрегионални контакти. Това е и времето, през
което окончателно се оформя тракийският етнос,
с известните от по-късни автори тракийски пле-
мена и легендарни тракийски царе (С. Алексан-
дров 2018а, 85). В тези динамични културно-ис-
торически процеси важно място има и районът по
средното течение на р. Осъм.
Културен пласт от ІІ хил. пр.Хр. (средна и късна
бронзова епоха) е документиран при проучва-
нията в Деветашката пещера през 1950 – 1952
г. (Миков, Джамбазов 1960, 99-140). Той е огра-
ничен в дясната половина и близо до стената на
bottom, bowl with inverted rim and tunnel-like han-
dle, two handled vessel), a bronze dagger with gold-
en rivet, and a spiral-shaped pendant (Fig. 2) (Китов,
Павлов 1973).
The 2nd millennium BC is a time of flourishing bronze
metallurgy, trade exchange, and supra-regional con-
tacts. During that period completed the formation of
the Thracian ethnos with its tribes and legendary rul-
ers, described centuries later from the Ancient Greek
authors (С. Александров 2018а, 85). The region
along the middle course of Osam River used to have
an important role within the dynamism of these cul-
ture-historical processes.
Cultural, dating to the 2nd millennium BC (Middle and
Late Bronze Ages), been registered during the arche-
ological excavations of the Devetashka Cave, carried
out in the period 1950 ‒ 1952 (Миков, Джамбазов
129
Обр. 9. Двойна бронзова брадва. Късна бронзова епоха, Ловеч
Fig. 9. Double bronze axe. Late Bronze Age. Lovech
преддверието на десния клон на пещерата, като
обхваща площ от около 200 кв. м с дебелина
около 1,20 м. Регистрираните останки от подова
мазилка и силно разрушени огнища предполагат
съществуването на леки постройки. Откритите
находки показват, че пещерата е обитавана за
различен период в края на ранната, средната
(Обр. 3) и късната бронзова епоха (Обр. 4). Сле-
ди от човешка дейност през средната бронзова
епоха са установени и при проучванията от сре-
дата на миналия век в Табашката пещера в гр.
Ловеч. В централната зала е регистриран пласт
от бронзовата епоха с дебелина до 0,70 м, в кой-
то са разграничени два основни слоя (Джамбазов
1963, 232-235). Тук са открити фрагменти от кера-
мични съдове, част от които с характерна за ран-
ните фази на култура Тей украса (Змейкова 1990;
Христова 2005, 21), каменни брадви-чукове с оф-
ормени жлебове за прикрепване към дръжката,
медна (?) кама с два запазени нита за захващане
към дръжката. Проучвателите съобщават и за на-
личието на човешки кости, натрупани в североиз-
точния ъгъл на пещерата. Тази „находка“, като и
липсата на останки от огнища или други следи,
свързани с постоянно обитаване, остават открит
въпроса за характера на останките от времето на
130
1960, 99-140). The layer is located in the right sec-
tion of the cave, near the right wall of the antecham-
ber. It covers an area of 200 sq. m, and has width of
1.20 m. The excavated remains of floor plaster and
heavily destroyed fireplaces suppose the presence
of light constructions. The materials found, demon-
strate that the cave had been inhabited during the
Early, Middle (Fig. 3) and Late Bronze Ages (Fig. 4).
In the mid of 20th century traces of human habitation
from the Middle Bronze Age were registered during
the archaeological research of the Tabashka Cave,
city of Lovech. In the central hall has been excavated
a Bronze Age layer with width of 0.70 m and two dif-
ferentiated strata (Джамбазов 1963, 232-235). There
were found sherds of pottery vessels, some of which
with decoration typical for the early phases of Tei
Culture (Змейкова 1990; Христова 2005, 21), stone
axe-hammers with a socket for the handle, and cop-
per (?) dagger with two preserved rivets for attaching
the handle. The explorers mentioned the presence of
human remains, piled in the northeastern corner of the
cave. This “find”, as well as the lack of fireplaces and
other traces for constant human habitation, left open
the question about the interpretation of the Middle
Bronze Age remains. In that period also dates a col-
lective stray find comprising six golden spiral-shaped
средната бронзова епоха. Към този период от пе-
щерата се датира и открита случайно колективна
находка от шест златни спираловидни висулки и
фрагментирана на две дъговидна пластина, из-
работена от електрон (Обр. 5). Предметите са
намерени през 1987 г. от група спелеолози при
разчистване в десния клон на пещерата (Hristov
2000; Валентинова 2018).
Селища от „открит“ тип от средната бронзова
епоха са регистрирани при с. Горно Павлике-
не, с. Владиня и с. Дренов. Макар и на ограни-
чена площ, проведените през 1985 г. от К. Кън-
чев спасителни проучвания в м. Гергева могила
при с. Горно Павликене установяват останки от
селище, обитавано за сравнително кратък пе-
риод, което според откритият керамичен мате-
риал се отнася към средната бронзова епоха
(Кънчев, Павлов 1986, 5-8). Реализираните през
2019 г. на по-голяма площ спасителни проуч-
вания по трасето на „Балкански поток“ при с.
Владиня допълват познанията ни за селищата
и културата в началото на средната бронзова
епоха в региона (вж. Валентинова в този том).
Синхронно селище вероятно е съществувало и
при с. Дренов, унищожено при изграждането на Обр. 10. Бронзов връх за харпун. Късна бронзова
малък водоем югоизточно от селото. От райо- епоха, Ловеч
на около дигата на язовира в музея е предаде- Fig. 10. Bronze harpoon head. Late Bronze Age. Lovech
на чаша, датираща от средната бронзова епоха
(Обр. 6) (Христова 2002, 4, 7, Обр. 6). pendants and an electron crescent-shaped plate bro-
Доскоро Деветашката пещера бе единственото ken into two pieces (Fig. 5). The objects have been
известно селище от късния период на бронзова- found in 1987 by speleological team cleaning the
та епоха в региона. Спасителните археологиче- right section of the cave (Hristov 2000; Валентинова
ски проучвания в района на Летница през 2019 2018).
г. предоставиха нова информация за обитава- Open type of settlements, dating back to the Middle
нето по средното течение на реката през този Bronze Age, had been excavated near the villages of
период (вж. Лещаков, Стоицов, Василева в този Gorno Pavlikene. Vladinya and Drenov. Despite the
том). През 1984 г. Г. Китов проучва могила № small scale of the research, the rescue excavations
1 от некропол до с. Дойренци, разположена на executed by K. Kunchev on the Gergeva locality tu-
левия бряг на р. Осъм, на около 300 м от входа mulus, near the village of Pavlikene, registered the
на Деветашката пещера. В подмогилното прос- traces of settlement with short period of habitation.
транство са открити 26 ями от І хил. пр.Хр., а в On the basis of the pottery finds, the settlement was
могилния насип – гроб от І в. пр.Хр. и среднове- dated in the Middle Bronze Age (Кънчев, Павлов
ковни гробове. Под могилния насип е проучен и 1986, 5-8). Rescue archaeological researches with

131

Обр. 11. Бронзова торква. Средна бронзова епоха,
Ловешко
Fig. 11. Bronze torque. Middle Bronze Age. Lovech
region
гроб от бронзовата епоха. Гробната яма е вко-
пана в древния хумус и има неправилна овална
форма. На дъното ѝ са проучени два скелета –
на възрастен индивид и дете, обърнати един към
друг, в силно свита позиция. До черепа на детето
е открит керамичен съд с две дръжки (кантарос)
(Обр. 7), въз основа на който погребението е да-
тирано в края на късната бронзова епоха (Китов,
Александров 1999). Издигането на могилата не е
свързано с гроба, който се вписва в характерните
за региона през този период плоски некрополи и
гробове и вероятно е свързано с обитаването от
края на бронзовата епоха в Деветашката пещера.
Наред с данните за обитаването и погребалните
обичаи, разполагаме и с вече немалка по обем
информация, свързана с основните технологии
на епохата и производството на метални изде-
лия в района. Във фондовете на РИМ Ловеч и
НАИМ-БАН (София) се съхраняват различни
бронзови находки, които илюстрират достиг-
натото високо ниво на бронзовата металургия.
132
larger scope have been carried out near the village
of Vladinya in 2019, during the construction of Balkan
Stream gas pipeline. They enriched the knowledge for
the settlement pattern and the cultural development
of the region at the beginning of the Middle Bronze
Age (cf. Valentinova, this volume). Probably, synchro-
nous settlement had existed in the vicinity of village of
Drenov, but it was destroyed during the construction
of small dam southeast from the village. Around the
dike of the dam a cup was found. It has been recieved
in the collection of the Lovech museum, and dates
back to the Middle Bronze Age (Fig. 6) (Христова
2002, 4, 7, Fig. 6).
Till recently, the Devetashka Cave was the only
known settlement from the Late Bronze Age in
Lovech region. The rescue archaeological excava-
tions in the vicinity of Vladinya village, carried out in
2019, delivered new information about the human
habitation along the middle course of Osam River
during the regarded period (cf. Leshtakov, Stoitsov,
Vasileva, this volume). In the year 1984 G. Kitov ex-
cavated Mound № 1 from the necropolis near the vil-
lage of Doyrentsi, situated on the left bank of Osam
River, approximately on 300 meters from the en-
trance of the Devetashka Cave. In the space under
the heap have been registered 26 pits from 1st mille-
nium BC, and within the mound ‒ medieval graves, a
grave from 1st century BC, and a Bronze Age grave.
The latter represents a burial pit with irregular oval
shape dug into the ground level. On its bottom have
been registered two skeletons ‒ of an adult and of
a child. The deceased were buried in contracted po-
sition and facing each other. Next to the child skull
has been discovered a two-handled pottery vessel
(kantharos) (Fig. 7), dating the burial to the end of
the Late Bronze Age (Китов, Александров 1999).
The erection of the mound a two-handled with the
grave, which belongs to the typical for the regarded
period and for Lovech region ‒ flat necropolises and
graves. It probably relates to the habitation of the
Devetashka Cave in the end of the Late Bronze Age.
In addition to the data available about the human
habitation and the burial customs during the Bronze
Age, it has been accumulated significant information
Обр. 12. Каменен калъп за отливане на кухи длета. Късна бронзова епоха, Дойренци
Fig. 12. Stone mould for casting of hollow chisels. Late Bronze Age. Village of Doyrentsi

Повечето от тях са „случайни находки“, открити
при различни обстоятелства и време – брадви с
втулка (Ловеч, Прелом) (Обр. 8), сърп (Деветаш-
ката пещера), двойни брадви (Ловешко) (Обр. 9),
кухи брадви и длета (Ловеч (ВЕЦ), Горско Сли-
вово, Продимчец), върхове за копия (Ловешко) и
харпун (Ловеч) (Обр. 10), торква (Ловешко) (Обр.
11). Сред находките, свързани пряко с метало-
обработката през този период, са и два камен-
ни калъпа за отливане на кухи бронзови брадви
(Дренов) и длета (Дойренци) (Обр. 12) и калъп
за сечиво с втулка (с. Владиня). Последните, за-
едно с каменен тигел, открит при проучванията
в Деветашката пещера (Миков, Джамбазов 1960,
Обр. 89) (Обр. 13), подкрепят съществуването на
about the major Bronze Age technologies and the
manufacturing of metal articles in that region. The
collections of RMH Lovech and NAIM-BAS contain
various bronze artefacts, displaying the existence
of high-level bronze metallurgy. In most part of the
cases, these are stray finds discovered in various
circumstances and in different time: shaft-hole axes
(Lovech, Prelom) (Fig. 8), a sickle (Devetashka
Cave), double axes (Lovech region) (Fig. 9), shal-
low axes and chisels (HHP Lovech, Gorsko Slivovo,
Prodimchets), spearheads (Lovech region), a har-
poon (Lovech) (Fig. 10), a torque (Lovech region)
(Fig. 11). Among the finds relating to the Bronze Age
metalworking are two stone moulds for casting hol-
low axes (Drenov) and chisels (Doyrentsi) (Fig. 12),

133
Обр. 13. Каменен тигел. Късна бронзова епоха, Деветашка пещерa
Fig. 13. Stone crucible. Late Bronze Age. Devetashka Cave
местно металопроизводство и металообработка
в селищата от региона.
С увеличаването на броя и разнообразието на
предметите, изработени от бронз, наблюдавано
от края на ІІІ хил. пр.Хр., се увеличава и този на
предметите изработени от благороден метал. Те
свидетелстват за обособяването на прослойка с
по-висок социален статус и в голяма степен, за-
едно с някои бронзови и други предмети на прес-
тижа, отразяват надрегионалните културни кон-
такти и основните търговски пътища.
Контактите с централноевропейския регион са
видими в златните висулки от гроба от Ловеч и
Табашката пещера, които намират паралели в
некрополите при Францхаузен и Гемайнлебарн
(Австрия) (Александров 2009, 16; С. Алексан-
дров 2018а, 94.). В този контекст може да се раз-
глежда и бронзовата торква, случайна находка
от района (Гущераклиев, Димитрова 2017, 39, №
189), на която най-близки паралели откриваме
също в Централна Европа (David 2002, Taf 197/2-
134
as well as a mould for casting socketed tools (Vla-
dynia). The latter, along with a stone crucible, found
during the research of Devetashka Cave (Mikov,
Djambazov 1960, Fig. 89) (Fig. 13), prove the local
metal production and metalworking within the settle-
ments.
During 3rd millennium BC, simultaneously with the
increasing number of the settlements and the variety
of the bronze objects, grew up the number of the
articles made of noble metals. They evidence for the
appearance of a new social strata with higher status.
To a great extent, along with the prestigious objects
made of bronze and other materials, these finds re-
flect the supra-regional contacts and the major trade
routes.
For the cultural contacts with the Central Europe
region witness the golden pendants from Lovech
and Tabashka Cave, finding analogs in the necrop-
olises near Franzhausen and Gemailebarn, Austria
(Александров 2009, 16; С. Александров 2018a,
94). In that context could be considered the stray find
3; 230/5), докато керамичните съдове от гроба от
Ловеч определено са свързани със земите на юг
от Стара планина (Alexandrov 1998; Краус 2018,
156). Връзките със съседните територии на из-
ток и североизток, които се активизират в края на
бронзовата епоха, могат да се видят в бронзовия
харпун от Ловеч, както и във върховете и накрай-
ници за стрели, изработени от рог от Деветашка-
та пещера (Христов 2001, 3-7).
Безспорно най-значителната находка от сред-
ното течение на р. Осъм от бронзовата епоха е
златното съкровище от Вълчитрън, Плевенско,
илюстриращо интензивните търговски и културни
контакти през ІІ хил. пр.Хр. в Средиземномори-
ето и Европа. От откриването си през 1924 г. до
днес то продължава да е обект на непрестанен
научен интерес, дискусии и изследвания, свърза-
ни с интерпретацията, културно-историческото и
хронологическото му определяне. Предложения-
та за датирането на съкровището са многобройни
и варират във времето. Най-често съкровището
е поставяно в границите между ХV и ІХ в. пр.Хр.
(Чукалев, Димитрова 2018, 381-382). Последни-
те изследвания на химическия състав на златни-
те предмети от съкровището показват, че трите
групи предмети, от които се състои съкровището
(съдове, капаци/фалери и троен съд), са израбо-
тени от три различни вида речно злато и може
да се предположи, че са изработени в различни
работилници или по различно време (Перницка
2018, 221-222). Изследванията върху техноло-
гията на производство също показват три техно-
логични групи, характеризиращи се с различни
техники, принадлежащи към един и същ техноло-
гичен кръг (Пенкова, Мехофер 2018, 212).
Съкровището от Вълчитрън илюстрира не само
постиженията на майсторите торевти в Карпа-
то-Дунавската културна зона, но може да се раз-
глежда и като едно от доказателствата за поя-
вата на царско-жреческата институция в Тракия
(Бонев 2003, 29).
of a bronze torque (Гущераклиев, Димитрова 2017,
39, № 189), also with parallels in Central Europe (Da-
vid 2002, Taf 197/2-3; 230/5). The pottery vessels
found in Lovech show cultural conenctions with the
territories south from Balkan Mountains (Alexandrov
1998; Краус 2018, 156). In the end of the Late Bronze
Age were activated the cultural interconnections with
the adjacent territories in eastern and north-eastern
direction, which is displayed by the bronze harpoon
from Lovech, as well as from the horn arrowheads
and arrowtips from the Devetashka Cave (Христов
2001, 3-7).
Undoubtedly, the most significant Bronze Age find
from the middle course of Osam River is the gold-
en treasure discovered near the village of Valchitran,
Pleven region. It represents an evidence for the in-
tensive trade and cultural contacts between Conti-
nental Europe and the Mediterranean during the 2nd
millennium BC. Since its discovery in 1924 till now-
adays, the treasure is subject of extensive scientific
interest, discussions and researches, dedicated to
its interpretation, culture-historical and chronological
determination. The hypotheses about its dating are
numerous and relates to different periods. Usually, it
is been dated in the period 15th ‒ 9th centuries BC
(Чукалев, Димитрова 2018, 381-382, with the quot-
ed literature). The recent chemical analysis of the
treasure shows off that the three discerned categories
of golden objects (vessels, lids/phalerae, a triple ves-
sel) were manufactured of three types stream gold, in
separate workshops, and in different time (Перницка
2018, 221-222). The analysis of the production tech-
nique describes three technological groups that are
characterized by different techniques, belonging to
the same technological circle (Пенкова, Мехофер
2018, 212).
The treasure of Valchitran displays not only the
achievements of the toreutics masters from the Car-
patho-Danubian cultural area, but also could be re-
garded as a proof for the appearance of the priest-
king institution in Thrace (Бонев 2003, 29).
135
Шлем халкидски тип от с. Баховица, бронз. V – IV в. пр.Хр.
Bronze helmet of Chalkidian type from Bahovitsa. 5th – 4th centuries BC

136
ТРАКИЙСКАТА КУЛТУРА
ПО СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ
НА РЕКА ОСЪМ ПРЕЗ
I ХИЛ. ПР. ХР.
Миглена Стамберова
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНИЯТА
Археологическото проучване на Ловешкия край
преминава през различни, нееднородни, пери-
оди и отразява политическото и икономическото
развитие на Българската държава. Историята
на изследванията започва в далечната 1895 г.,
когато в Ловеч е създаден един от най-старите
музеи в страната. Първите археологически раз-
копки стартират още на следващата 1896 г., ко-
гато е разкрита гробницата в махала Дикисан в
града (Велков 1927а).
През следващите години единствените източ-
ници на информация за разглеждания период
остават разкопаните от иманяри могили и слу-
чайните находки. Те са само публикувани и едва
десетилетия по-късно анализирани. Най-забе-
лежителни сред тях са богатите комплекти от
шест сребърни и бронзови съда от с. Алексан-
дрово (1900 г.) (Филов 1934, 180-185) и 12 сре-
бърни съда и две апликации за конска амуниция
от с. Радювене (1911 г.) (Филов 1919, 31-34).
Целенасоченото археологическо изследване
на района започва през 20-те години на XX в.,
когато Народният музей1 в София провежда
разкопки на няколко надгробни могили при се-
лата Александрово и Надежда (дн. Кърпачево)
(Миков 1932). По този начин освен със случай-
ните находки материалният фонд се обогатява и
с предмети с ясен контекст на откриване.
1 Днес Национален археологически институт с музей при Българ-
ска академия на науките (БАН).
THE THRACIAN CULTURE
ALONG THE MIDDLE OSAM
VALLEY IN THE FIRST
MILLENNIUM BC
Miglena Stamberova
SHORT REVIEW OF THE STUDY
In the archeological research of the Lovech region
could be discerned several heterogeneous periods,
reflecting the different stages of the political and
the economic development of the Bulgarian state.
The beginning of the investigations started at 1895,
when one of the oldest museums in the country was
established in the city of Lovech. The first arche-
ological excavations were carried out as early as
1896, unearthing a tomb at the Lovech neighbor-
hood Dikisan (Велков 1927).
In the years that followed, the only sources of in-
formation were the tumuli, excavated by treasure
hunters and the stray finds, only published and an-
alyzed decades later. The most remarkable among
them are two luxurious sets of objects: 6 vessels
made of silver and bronze found at the vicinity of
the village of Aleksandrovo (1900) (Филов 1934,
180-185), 12 silver vessels and 2 silver applications
for horse trappings discovered near the village of
Radyuvene (1911) (Филов 1919, 31-34).
The dedicated archeological research of the region
began in the 1920s, when the National Museum
in Sofia1 conducted excavations of several burial
mounds at the vicinity of the villages of Aleksan-
drovo and Nadezhda (present-day Karpachevo)
(Миков 1932). Therefore, the archaeological record
of the stray finds enriched with artefacts having
clear context of discovery.
1 Present-day National Archaeological Institute with Museum at the
Bulgarian Academy of Sciences.
137
Обр. 1. Меч тип Ненцинген от с. Александрово, желязо. X – VIII в. пр.Хр.
Fig. 1. Nenzingen type iron sword from Aleksandrovo, 10th – 8th centuries BC
В резултат на разгърнатата строителна и сел-
скостопанска дейност след 1944 г. обхватът на
проучванията и броят на експонатите се увели-
чават значително. Важна информация за селищ-
ния живот през I хил. пр.Хр. дават археологи-
ческите разкопки на Деветашката пещера през
50-те години на XX в. (Миков, Джамбазов 1960)
и продължилите 12 години редовни проучвания
на хълма Хисаря в гр. Ловеч (1963 – 1973 и 1983
г.) (Чангова 2006, 13). Ярки свидетелства за уме-
нието на траките да изработват изящни предме-
ти от метал са двете случайно открити съкрови-
ща при гр. Летница през 1963 г. (Венедиков 1996)
и с. Владиня през 1964 г. (Димитрова 1966).
Интересът към района на Ловеч нараства в ре-
зултат на създаването на Институтa по траколо-
гия към Българската академия на науките през
1972 г. и организираните към него Първи меж-
дународен конгрес по тракология и изложбата
„Тракийското изкуство в българските земи“. През
70-те и 80-те години на XX в. Археологически-
ят институт и музей при БАН в София, в тясно
сътрудничество с Окржния исторически музей
в Ловеч, провеждат съвместни археологически
разкопки на редица надгробни могили при села-
та Александрово, Смочан, Славяни, Казачево,
Дойренци и др. (Китов с цит. лит.).
За съжаление, след 1989 г. археологически про-
учвания в района не се провеждат дълги години
138
The scope of the research and the number of the
finds increased significantly as a result of the ex-
tensive construction and agricultural activities
conducted after 1944. Тhe archaeological exca-
vations of the Devetashka Cave in 1950s (Миков,
Джамбазов 1960) and the 12 years of regular re-
search on the Hisarya Hill, above the city of Lovech
(1963 – 1973; 1983) (Чангова 2006, 13), gave im-
portant information about the settlement pattern in
1st millennium BC. The two accidentally discovered
treasures, respectively at the vicinity of the town of
Letnitsa in 1963 (Венедиков 1996) and near the
village of Vladinya in 1964 (Димитрова 1966), evi-
dence for the exquisite mastership of the Thracians
in the artistic metalworking.
The public interest towards the Thracian culture of
Lovech region increased significantly after the es-
tablishment of the Institute of Thracology at the Bul-
garian Academy of Sciences in 1972, and the activ-
ities that followed: the First International Congress
of Thracology and the exhibition “Thracian Art in the
Bulgarian Lands”. In 1970s ‒ 1980s, as part of close
collaboration between the Archaeological Museum
and the Regional Museum of History Lovech, were
conducted joint archaeological excavations of buri-
al mounds in the vicinities of the villages Aleksan-
drovo, Smochan, Slavyani, Kazachevo, Doyrentsi,
etc. (Китов et all).
Unfortunately, after 1989 the archeological re-

2.1
Обр. 2. Накити от ранножелязната епоха. VII – VI
в. пр.Хр.: 2.1. Спираловидна гривна от с. Кърпачево,
бронз; 2.2. Двуспирална фибула от с. Смочан, бронз;
2.3. Коланна гарнитура от с. Гумощник, бронз
Fig. 2. Bronze adornments, Early Iron Age (7th – 6th
century BC): 2.1. Spiral bracelets from Karpachevo; 2.2.
Double loop fibula from Smochan; 2.3. Belt applications
from Gumoshtnik
и той се оказва един от най-тежко засегнатите от
развихрилото се през годините на прехода има-
нярство. Отражение на тежката ситуация са по-
стъпилите във фондовете на РИМ Ловеч (Вален-
тинова 2006; 2010) и Националния исторически
музей София2 (Христов 2004) стотици предмети,
произхождащи предимно от разрушени могили.
Не са малко и подлаганите на постоянна интер-
венция древни селища. Заради почти пълното
отсъствие на финансови възможности опитите
на специалистите от Ловешкия музей да запазят
поне минимален обем на археологическите про-
учвания в района остават изолирани.
Една нова тенденция отваря възможности за
възобновяването на археологическите изслед-
вания в Ловешкия край. През последните две
десетилетия редица големи инфраструктурни
проекти са реализирани в южните райони на
България, а отскоро тези нови процеси обхва-
щат и териториите на север от Стара планина.
Многобройните спасителни археологически про-
2 Особено обезпокоителна е информацията за 65 накитни пред-
мета от района на с. Радювене.
2.2
2.3
search in Lovech region seized for over a decade
and many archeological sites were badly damaged
by treasure hunters. For the seriousness of the sit-
uation witness the large amount of artefacts, main-
ly from illegally unearthed tumuli, received in the
RMH Lovech (Валентинова 2006; 2010) and the
National History Museum (Христов 2004)2. The
ravage affected many ancient settlements as well.
The attempts of the scientific workers from the RMH
Lovech to organize archaeological investigations
remained scarce, mainly because almost complete
lack of state and local funding.
In the last two decades is observable a trend for
reinitiating the archeological research in the re-
gion. The regarded change is closely related with
the numerous large-scale infrastructure projects
in Southern Bulgaria, and from recently, on the
territory north from the Balkan Mountain range.
Numerous rescue archeological excavations,
caused mainly by construction activities, provide
valuable information about the rich cultural-his-
2 Particularly worrying is the information about 65 adornments from
the area of the village of Radyuvene.
139
Обр. 3. Меч акинак от Ловеч, желязо. V в. пр.Хр.
Fig. 3. Acinaces type iron sword from Lovech, 5th century BC
учвания, които съпътстват строителните дей-
ности, дават възможност за придобиване на
нова информация за културно-историческото
наследство. Такъв е случаят и с обектите при гр.
Летница и с. Владиня, където през 2019 и 2020
г. се провеждат спасителни разкопки във връзка
със строителството на газопровода „Балкански
поток“. И двата обекта предоставят богата нова
информация за историята на желязната епоха в
Ловешкия край (Карта 3).
РАННА ЖЕЛЯЗНА ЕПОХА
Усвояването на металургията на желязото води
до значителна промяна в развитието на тракий-
ската култура и началото на нова епоха, която
носи названието на новия метал и се дели на
две фази: ранна и късна. Повечето учени се обе-
диняват около мнението, че началото ѝ в Тра-
кия трябва да бъде поставено през XI в. пр.Хр.,
като напоследък тази теза се потвърждава и от
получените радиовъглеродни дати (Nekhrizov,
Tzvetkova 2018). За този период не са налични
писмени извори и единственият източник на ин-
формация остават археологическите обекти и
находки. Сред най-ранните открити предмети (X –
VIII в. пр.Хр.) са железните мечове тип Ненцин-
ген от с. Александрово (Обр. 1) (Миков 1929, 63,
140
torical heritage of the State. Such archaeologi-
cal sites were investigated in the period 2019 ‒
2020 near the villages of Letnitsa and Vladinya
during the construction of the Balkan Stream gas
pipeline. They are giving priceless knowledge about
the archaeological culture of the Iron Age in Lovech
region (Map 3).
EARLY IRON AGE
The adoption of iron metallurgy led to a significant
change in the development of the Thracian culture.
It marked the beginning of a new era, named after
the new metal and separated into two phases: Early
Iron Age and Late Iron Age. Most scholars agree that
its beginning in Thrace should be set in 11th century
BC, and recently this hypothesis was confirmed by
the obtained radiocarbon dates (Nekhrizov, Tzvet-
kova 2018). No written sources are available for this
period, and the only way to gain information is the
study of the archeological sites and finds. Among
the earliest artifacts (10th ‒ 8th centuries BC) are the
iron swords of the Nenzingen type from the village
of Aleksandrovo (Fig. 1) (Миков 1929, 63, Обр. 20)
and the village of Hlevene (Валентинова 2006), re-
producing bronze specimens from the previous Late
Bronze Аge. The Early Iron Age settlement pattern
still remains poorly studied. However, several finds
 4.1

Обр. 4. Вносна гръцка керамика: 4.1. Чернофирни-

сов киликс от с. Дойренци, V в. пр.Хр.; 4.2. Лекит с
мрежест орнамент от с. Смочан, IV в. пр.Хр.
Fig. 4. Imported Greek pottery: 4. 1. Black-glazed kylix
from Doyrentsi; 4.2. Lekythos with net pattern from
Smochan, 4th century BC

Обр. 20) и с. Хлевене (Валентинова 2006), които

възпроизвеждат образци от бронз от предходна-
та епоха. Селищната система през ранножеляз-
ната епоха все още остава недобре проучена,
но няколко находки и керамика от Деветашката
пещера сочат, че през ранната ѝ фаза, наред с
открития тип селища, населението продължава
да обитава и пещерите (Валентинова 2003, 13).
С повече сведения за големината на селищата
и жилищната архитектура разполагаме от проу-
ченото край гр. Летница селище, датирано през
втората фаза на ранножелязната епоха (VIII – VI
в. пр.Хр.) (вж. Лещаков, Стоицов, Василева в
този том).
4.2
Основен източник на информация за вярвания-
та и обичаите на траките остават гробните ком-
плекси. На този етап плоски некрополи от ран- and pottery from the Devetashka Cave indicate that
ножелязната епоха в Ловешко не са известни in its early phase, the population continued to inhab-
(Валентинова 2003, 14), но съществуването им it the caves, along with the open type of settlements
в други части на Тракия предполага, че открива- (Валентинова 2003, 13). More information about

141
Обр. 5. Фиала с надпис „на Котис от Гейстон“ от Александрово, сребро. Първа половина на IV в. пр.Хр.
Fig. 5. Silver phiale with inscription “to Kotys from Geiston” from Aleksandrovo. First half of the 4th century BC
нето им тук е въпрос на време. За първата фаза
на ранножелязната епоха (XI – VIII в. пр.Хр.) все
още не разполагаме с проучени по археологи-
чески път некрополи. Наличието на ранен моги-
лен некропол е засвидетелствано от случайно
открития меч при с. Александрово (Миков 1929,
63). Успоредното практикуване на двата обреда
на погребване под могилен насип през втората
фаза на ранножелязната епоха е доказано от
гробовете с трупоизгаряне в м. Ямàта край с.
Александрово (Валентинова 2003, 14-15) и тези
с трупополагане в м. Долните герани до с. Кър-
пачево (Миков 1929, 63).
Характерна особеност за района, заключен меж-
ду дн. Ловеч, Севлиево, Троян и Ябланица, са
т.нар. могили кенотафи, в които са откривани
бронзови накити без наличието на човешки ос-
танки. Издигането им води до заключението, че
могилите са свързвани не само с погребения-
142
the size of the settlements and the residential archi-
tecture gives the archaeological site near the town
of Letnitsa, dating from the second subphase of the
Early Iron Age (8th – 6th centuries BC) (cf. Leshtakov,
Stoitsov, Vasileva, this volume).
The main source of information about the beliefs
and the customs of the Thracians remain the burial
complexes. At this stage of the research, in Lovech
region flat necropoleis from the Early Iron Age are
not registered (Валентинова 2003, 14). However,
the presence of such ones in other regions of Thrace
suggests that their discovery here is a matter of
time. In fact, we still do not have any archeologically
studied necropolises, dating from the first subphase
of the Early Iron Age (11th – 8th centuries BC). The
existence of an early mounded necropolis is attest-
ed by the accidentally discovered sword near the
village of Aleksandrovo (Миков 1929, 63). The par-
allel practising of the two burial rites is proved by the
Обр. 6. Съдове от находката от Радювене, сребро. Първа половина на IV в. пр.Хр.
Fig. 6. Silver vessels from Radyuvene Treasure. First half of the 4th century BC
та, но също така и с чисто религиозни практики
(Gergova 1989, 236).
Безспорно най-забележителни за VII – VI в. пр.Хр.
са изработените от бронз предмети – аксесоари за
дрехи (фибули) и накити (гривни и коланни апли-
кации) (Обр. 2). Те намират добри паралели в дн.
Северозападна България и в района на гр. Троян –
с. Гумощник, с. Белиш и с. Дебнево. Широкото раз-
пространение на металните накити, разнообрази-
ето им и наличието на преправки по някои от тях
предполагат съществуването на местни ювелир-
ни ателиета в селищните центрове (Валентинова
2003, 17) или в близост до суровинните находища
в Хемус (дн. Стара планина) (Христов 2004, 53).
КЪСНА ЖЕЛЯЗНА ЕПОХА
Втората фаза на желязната епоха, известна като
късножелязна, е белязана от важни промени в
graves with cremation in the Yamata locality near
the village of Aleksandrovo (Валентинова 2003,
14-15) and those with inhumation in the Dolnite Ge-
rani locality near the village of Karpachevo (Миков
1929, 63).
Cultural specific of the territory, situated between
the present-day city of Lovech and the towns of
Sevlievo, Troyan and Yablanitsa, is the presence of
the so-called cenotaph mounds, containing bronze
adornments without human remains. Their erection
leads to the conclusion that the mounds were re-
garded not only as burial grounds, but also as plac-
es for the accomplishment of various ritual and reli-
gious practices (Gergova 1989, 236).
Among the most remarkable finds for the period 7th –
6th centuries BC are the bronze clothing accessories
(fibulae) and the bronze adornments bracelets and
belt applications (Fig. 2). They find good analogs
143
Обр. 7. Съкровището от Летница, IV в. пр.Хр.
Fig. 7. Letnitsa Treasure, 4th century BC
Обр. 8. Котел от съкровището от Летница, бронз. IV в. пр.Хр.
Fig. 8. Caulfron from Letnitsa Treasure, bronze. 4th century BC
политическото развитие на траките и материал-
ната им култура. В отделните части на Тракия
тя започва по различно време: в земите на ге-
тите, на изток от р. Янтра, в началото на VI в.
пр.Хр. (Маджаров 2013, 3), докато при трибали-
те на запад от р. Искър в първата половина на V
в. пр.Хр. (Theodossiev 2000, 12). Този процес ос-
тава неизяснен за Централна Северна Тракия,
заключена, между Искър и Янтра, където етно-
културната характеристика на населението не е
константна величина през вековете. Приема се,
че през V в. пр.Хр. районът е обитаван от тра-
кийското племе кробизи (Фол, Спридонов 1983,
97-98), които по-късно са изтласкани на изток
към черноморското крайбрежие от трибалите
(Михаилов 1972 (2015), 63). Възможност за час-
тична реконструкция на културно-историческото
развитие на района предоставят откритите ар-
in artifacst from the present-day Northwestern Bul-
garia and from the vicinities of the town of Troyan –
the territories around the villages of Gumoshtnik,
Belish and Debnevo. The high concentration of
metal adornments, their variety and the traces of
repairs on some of the objects suggest the existing
of local jewelry workshops within the settlements
(Валентинова 2003, 17), or near the deposits of
raw materials in Hemus (present-day Balkan Moun-
tains) (Христов 2004, 53).
LATE IRON AGE
The second phase of the Iron Age, known as Late
Iron Age, is marked by important changes in the
political development and the material culture of
the Thracians. In the different regions of Thrace it
started at different time: for the lands inhabited by
145

Обр. 9. Апликация от съкровището от Летница с
конник, представен с наколенник, сребро с позлата.
IV в. пр.Хр.
Fig 9. Silver-gilt application from Letnitsa Treasure repre-
senting a horseman with parade greave. 4th century BC
хеологически материали. Скитският меч тип аки-
нак от Ловеч (Обр. 3) (Гущераклиев, Димитрова
2017, 61, № 255), заедно с други подобни екзем-
пляри от дн. Северна България, са доказател-
ство за временна скитска поява и/или влияние в
тези земи, а потвърждение за това са сведени-
ята за мирните договори между одриските царе
Терес и Ситалк и скитските владетели – съответ-
но Ариапейт и Октамасад, през V в. пр.Хр., както
и за по-късния сблъсък между скити и трибали
(Лазаренко 2015, 124-128).
Експанзията на одриския цар Ситалк на север
засилва контактите между тракийските племена
от двете страни на Хемус в последната четвърт
на V в. пр.Хр. (Theodossiev 2000, 78). Материал-
ната култура се обогатява с нови групи предме-
ти, внос (Обр. 4.1) и местно производство. Шле-
мът от с. Баховица (Кацаров 1922, 148), заедно
с няколко екземпляра от същия тип от средните
течения на реките Осъм и Вит, са показател за
наличието на държавно-военен център в края
146
the Getae tribe, situated east from the Yantra Riv-
er, at the early 6th century BC (Маджаров 2013,
3), while at the territories of the Triballi on the
west of the Iskar River – at the first half of the 5th
century BC (Theodossiev 2000, 12). This process
remains unclear for Central Northern Thrace be-
tween the rivers Iskar and Yantra, where the eth-
no-cultural characteristic of the population was not
a constant value over the centuries. It is supposed
that in the 5th century BC the region was inhabited
by the Thracian tribe Krobyzoi (Фол, Спридонов
1983, 97-98), later expelled by the Triballi towards
the Western Black Sea region (Михаилов 1972
(2015), 63). Тhe discovered archeological materi-
als allow the partial reconstruction of the local cul-
tural-historical development of the region during
the Late Iron Age. The sword of Acinaces type
from the city of Lovech (Fig. 3) (Гущераклиев,
Димитрова 2017, 61, № 255) together with other
similar specimens found in now-day Northern Bul-
garia are evidence for a short-term Scythian pres-
ence and/or cultural influence. Confirmation of
this statement are several historical records men-
tioning the peace treaties between the Odrysian
kings Teres and Sitalces, and the Scythian rulers
Ariapeithes and Octamasadas in the 5th century
BC, as well as the later armed conflict between
the Scythians and the Triballi (Лазаренко 2015,
124-128).
The expansion of the Odrysian kingdom in north-
ern direction during the rule of king Sitalkes inten-
sified the contacts between the Thracian tribes,
inhabiting the territories from the both sides of
Hemus in the last quarter of the 5th century BC
(Theodossiev 2000, 78). The material culture en-
riched with new categories of objects, which were
both imported (Fig. 4.1) and locally produced. The
helmet from the village of Bahovitsa (Кацаров
1922, 148), together with several specimens of
the same type from the middle reaches of the riv-
ers Osam and Vit, indicates of the existence of a
political-military center in the period 5th – first half
of the 4th centuries BC (Димитров 2007, 56-57).
Обр. 10. Съкровището от Владиня: гривна, фиала, огърлица и две фибули, злато и сребро.
Втора половина на IV в. пр.Хр.
Fig. 10. Golden and silver objects from Vladinya Treasure: bracelet, phiale, necklace and two fibulae.
Second half of the 4th century BC
на V – първата половина на IV в. пр.Хр. (Дими- Besides, the concentration of specific types of
тров 2007, 56-57), а концентрацията на особен bronze vessels lekanai and aryballos, in variants
тип бронзови леканета и арибали без паралели without analogies in the ancient world,world hint
в античния свят предполага съществуването на at the existence of a regional production center
производствен център в района (Мутафчиева (Мутафчиева 2018, 30-31).

147
Обр. 11. Сива монохромна керамика: кана от с. Дойренци, чаша и фиала от с. Славяни. V – IV в. пр.Хр.
Fig. 11. Grey monochrome pottery: jug from Doyrentsi; cup and phiale from Slavyani, 5th – 4th centuries BC
2018, 30-31).
Разцветът на материалната култура в IV в.
пр.Хр. е белязан от нарасналия брой импорт-
ни гръцки съдове в района (Обр. 4.2) (Божкова
1989, 4; Гущераклиев, Димитрова 2017, 65-66,
№. 275-277). Вероятно в първата половина на
IV в. пр.Хр. може да се постави завладяване-
то на Централна Северна Тракия от трибали-
те (Theodossiev 2000, 79) и доказателство за
това са няколко значими находки, като сребър-
ната фиала с надпис „на Котис от Гейстон“ от
Александрово (Обр. 5)3 и сребърните фиали от
Радювене (Обр. 6), които намират много добри
3 Фиалата е много близка по размери, украса и тегло с фиала №
45 от съкровището от Рогозен и се предполага, че двата съда
са продукция на ателие в Югоизточна Тракия и са послужили
в дипломатическите отношения на Котис І с тракийски династи
(Стоянов 2017, 11-12).
148
The increasing number of imported Greek vases
(Fig. 4.2) in the region marked the heyday period
of the Thracian material culture in the 4th century
BC (Божкова 1989, 4; Гущераклиев, Димитрова
2017, 65-66, № № 275-277). The conquest of
Central Northern Thrace by the Triballi tribe in
the first half of the 4th century BC is confirmed by
several significant finds, such as the silver phiale
with an inscription “to Kotys from Geiston” from
the village of Aleksandrovo (Fig. 5)3, and the silver
phiale from village of Radyuvene (Fig. 6), finding
exact analogs with silver vessels from the world
known Rogozen Treasure, discovered at North-
3 The phiale is very similar in size, weight, and decoration to the phiale
No. 45 from Rogozen Hoard. Probably, they were both produced in a
workshop in the settlement of this name in Southeastern Thrace. They
were used in the diplomatic relations between the Odrysian king Kotys
I and Thracian rulers of Northern Thrace (Стоянов 2017, 11-12).
Обр. 12. Предмети от гробни комплекси от с. Смочан. Билатерална фибула, огънат меч в ножница и юзда,
бронз и желязо. II – I в. пр.Хр.
Fig. 12. Grave inventory from burial complexes near Smochan. Bronze bilateral fibula, bent iron sword and sheath,
iron bridle, 3rd – 1st centuries BC

паралели сред тези от съкровището от Рогозен
(Стоянов 2017, 10-12). Най-ясен признак за три-
балската атрибуция на съкровището от Летница
(Обр. 7 – 8) е апликацията с конник, представен
с наколенник, подобен на този, открит в една
от гробниците в Могиланската могила (Обр. 9)
(Theodossiev 2000, 79).
От втората половина на IV в. пр.Хр. е съкрови-
щето от Владиня (Обр. 10), което е с комплексен
характер: сребърната фиала вероятно е местно
производство (Стоянов 2017, 13), сребърните
фибули и гривна намират паралели на запад в
земите на трибалите, а златната огърлица е
изработена в духа на гръцката ювелирна мода
western Thrace (Stoyanov 2017, 10-12; Theodos-
siev 2000, 79). The clearest sign of the Triballian
attribution of the Letnitsa (Figs. 7 – 8) treasure is
the gilt silver application with a horseman repre-
sented with a parade greave, identical to the one
found in the burial chamber of Mogilanskata mogi-
la tumulus (Fig. 9) (Theodossiev 2000, 79).
The treasure of Vladinya (Fig. 10), dating from the
second half of the 4th century BC, has a heteroge-
nous character: the silver phiale is probably a prod-
uct of a local toreutic workshop (Stoyanov 2017,
13), the silver fibulae and the bracelet find analogs
in the Tribalian territories situated on the west, and
the golden necklace is executed in the Greek jewel-

149
(Тонкова 2017, 21-23).
За периода V – първата половина на IV в. пр.Хр.
са познати само могилни некрополи с обикно-
вени гробни ями и изградени от каменни пло-
чи гробове, наричани още цисти. Инвентарът
често е скромен: бронзови фибули „тракийски“
тип, пръстени, ножчета, местни керамични съ-
дове (Обр. 11) и др. Характерна особеност за
региона е изработването на фиали от глина със
сив цвят, които възпроизвеждат метални форми
(Гушераклиев, Димитрова 2017, 67, № 282-283).
С изключение на информацията за недогоре-
ли детски кости в цистов гроб при с. Кърпачево
(Миков 1932, 157-159), други данни за възраст­
та и пола на погребаните не са налични. В друг
цистов гроб от с. Кърпачево са положени само
предмети без човешки кости (Миков 1932, 160-
162) и вероятно се касае за традиция, наследе-
на от предишната, ранножелязна, епоха.
От втората половина IV – първата четвърт на III
в. пр.Хр. са единственият засега регистриран
плосък некропол при с. Владиня (вж. Валентино-
ва в този том) и подмогилният гроб от с. Крушу-
на, чийто инвентар се състои от накити от бронз,
желязо и стъкло (Джамбазов 1962, 56-58).
Монументалните гробни съоръжения в района
са единични примери: освен гробницата в квар-
тал Дикисан в Ловеч4, се съобщава за проучени
„примитивна каменна и една подземна скална
гробница“ край с. Славяни (Китов и др. 1982, 31).
Латенското влияние и келтските нашествия в
Тракия в края на първата четвърт на III в. пр.Хр.
водят до появата на нови форми накити и оръ-
жие. След средата на века се наблюдава зна-
чителен политически и демографски дисбаланс,
намерил отражение в намаления брой селища,
некрополи и находки (Theodossiev 2000, 85). Ра-
йонът се възстановява едва към средата на II
в. пр.Хр., а наличието на военно-политически
4 Причисляването на гробницата тук остава условно. В нея са от-
крити човешки кости и монета, изгубена впоследствие. По своя
начин на строеж от бял варовик и сегментен свод (Стоянова
2002, 7; 37) тя не намира паралели нито сред съоръженията от
IV – III в. пр.Хр., нито от римската епоха.
150
ry style (Тонкова 2017, 21-23).
Mounded necropolises with burials organized in or-
dinary pits and graves built of stone slabs, called
cysts, are known from the period 5th – first half of 4th
centuries BC. The found inventory is usually mod-
est: bronze fibulae of “Thracian” type, rings, knives,
locally produced vessels, etc. (Fig. 11). Тhe work-
manship of grey monochrome ceramic phialae, im-
itating the shapes of metal vessels, is among the
cultural characteristics of the region (Гущераклиев,
Димитрова 2017, 67, № № 282-283). With the ex-
ception of a child burial found in a cyst grave near
the village of Karpachevo (Миков 1932, 157-159),
there is no evidences for the age and the sex of the
burried ones. In another case, coming from other
necropolis close to the same village, was registered
cyst with grave inventory and no human remains
(Миков 1932, 160-162), which could be regarded
as continuity of the practice to be organized empty
graves, dating back to the Early Iron Age.
In the second half of the 4th and the first quarter of the
3rd centuries BC dates the newly discovered unique
flat necropolis near the village of Vladinya (cf. Valen-
tinova, this volume), and the grave from the village of
Krushuna with inventory of bronze, iron and glass per-
sonal ornaments (Джамбазов 1962, 56-58).
The burial constructions with monumental outlook
are rather exception for the studied region: besides
the above-mentioned tomb, excavated in the Diki-
san neighborhood in the city of Lovech4, it has been
reported the existence of “primitive stone-built tomb,
and underground rock-cut tomb” near the village of
Slavyani (Китов и др. 1982, 31).
The influence of the La Tène culture and the Celtic
invasion in Thrace at the end of the first quarter of the
3rd century BC led to the appearance of new types
of adornments and weapons. After the middle of 3rd
century BC the region characterized with political in-
4 The enlisting of the tomb here remains conditional. In its chamber
have been found human bones and a coin, which was subsequently
lost. The building material (white limestone) and the segmented vault
(Стоянова 2002, 7; 37) concern that the tomb does not find analogs
in the monumental constructions from the Late Iron Age (4th –
3rd centuries BC) and the Roman Age.
и икономически център е засвидетелствано от
богатите „воински гробове“ при с. Смочан (Обр.
12) и с. Дойренци (Китов, Павлов 1985, 91; Китов
1987) и двата родоски печата от хълма Хисаря
в гр. Ловеч и от Деветашката пещера (Божко-
ва 2008, 32-33). Не е изключено този район да
бъде свързан със съществуването на стратегия
Усдикесика (Кацаров 1929, 78). Новост в погре-
балните практики е кремацията на място с голе-
ми клади и умишлената деформация на пред-
метите. Доказателство за активното използване
на долината на р. Осъм като част от най-късата
пътна артерия, свързваща долината на р. Дунав
с Южна Тракия, са откритите монетни находки
на елинистически владетели и градове (Гуще-
раклиев, Димитрова 2017, 134).
Краткият преглед на историята на желязната
епоха в Ловешкия край показва, че до голяма
степен известното до този момент се дължи на
проучванията на некрополи и на случайни, ма-
кар и многобройни, находки. Все още голяма
празнина остава в изследването на селищата.
Същевременно високата концентрация на съ-
кровищни находки от периода IV – III в. пр.Хр.
и богатите гробни комплекси от II – I в. пр.Хр.
индиректно свидетелстват, че в района трябва
да се очаква присъствието на важни по-големи
селищни центрове, които засега остават не-
известни. Важна стъпка напред в проучването
на характеристиките на обитаването през же-
лязната епоха са резултатите от спасителните
проучвания при с. Летница, които предоставят
информация за селищата по средното течение
на Осъм както през ранножелязната, така и през
късножелязната епоха.
stability and demographic imbalance, reflected in the
decreased number of the settlements and the necrop-
olises, as well as in the scarcity of the archaeological
finds (Theodossiev 2000, 85). The regional stability
was restored around the middle of the 2nd century BC,
as shows the existence of a military-political and eco-
nomic center attested by the mounded rich graves of
military persons near the village of Smochan (Fig. 12)
and the village of Doyrentsi (Китов, Павлов 1985,
91; Китов 1987), and the discovery of two Rhodian
stamps οn the Hisarya Hill, city of Lovech, and in the
Devetashka Cave (Божкова 2008, 32-33). It could be
presumed that this territory was administered as Us-
dikesika strategy (Кацаров 1929, 78). The cremation
in situ on large funeral pyres and the intentional defor-
mation of artifacts were novelty in the funeral practic-
es. The discovered coin finds of Hellenistic rulers and
cities evidence for the recognition of the Osam valley
as the shortest road connecting the Danube valley
with Southern Thrace (Гущераклиев, Димитрова
2017, 134).
The brief summary of the Iron Age in Lovech region
demonstrates the accumulation of important informa-
tion by means of the excavated necropolises and the
large number of the stray finds. A considerable gap in
the study of settlement pattern is still presented. Nev-
ertheless, the high concentration of treasures from
the period 4th – 3rd centuries BC and the rich burial
complexes from the period 2nd – 1st centuries BC indi-
rectly testify that the presence of important of large-
sized and significant settlements should be expected
in this area. An important step forward in the study of
the Early and Late Iron Ages pattern of settlements
in the middle reaches of Osam River, represent the
recent rescue excavations near the town of Letnitsa.
151
 Антропоморфна апликация от дръжка
на бронзова кана. Богат могилен гроб
при с. Смочан, Ловешко. Ι в.
Anthropomorphic application from the
handle of a bronze jug. Rich mounded
grave near the village of Smochan,
Lovech region. 1st century AD

152
РИМСКАТА ЕПОХА
В ЛОВЕШКИЯ КРАЙ
Калоян Праматаров
КРАТЪК ИСТОРИОГРАФСКИ ПРЕГЛЕД
Археологическите проучвания на римската епо-
ха (Ι ‒ IV в.) (Карта 4) в Ловешко могат да бъдат
разпределени условно в два историографски пе-
риода. Първият от тях започва през последната
четвърт на ΧΙΧ в. и завършва с края на Втората
световна война (1945 г.). Още в самото му начало
учени и пътешественици като Ами Буе, Анастас
Иширков, Васил Аврамов, Карел и Херман Шкор-
пил, Константин Иречек, Феликс Каниц отбелязват
наличието на древни селища и археологически
находки по долините на р. Вит и р. Осъм. Възник-
ването на музея при читалище „Наука“ в гр. Ловеч
през 1895 г. поставя началото на професионални-
те археологически проучвания на римската култу-
ра в района, в които още през този ранен период
дейно участие взимат и археолозите от Народния
музей в София (Лалев 2007, 7-8; 52).
Местният учител Михаил хаджи Неделчев осъ-
ществява разкопки на античното селище, разполо-
жено на „Ловчанския хисар“, Вацлав Добруски из-
следва светилище на Асклепий край извора Глава
Панега, Богдан Филов проучва монументален
мавзолей край с. Лъжане (дн. с. Чавдарци). През
1909 г. е открито съкровището при с. Николаево,
Плевенско, състоящо се от 933 сребърни монети
на императори и изделия от благородни метали
(накити и съдове), носители на характерните чер-
ти на римската култура и изкуство (Обр. 1 ‒ 3).
Големи български учени като Богдан Филов, Вац-
лав Добруски, Гавраил Кацаров, Димитър Цончев,
Иван Велков, Никола Мушмов, Тодор Герасимов
публикуват в научната периодика кратки известия
за наличието на римски „древности“: селища, мо-
гилни некрополи, случайни находки – поставки за
THE ROMAN AGE
IN LOVECH REGION
Kaloyan Pramatarov
BRIEF HISTORIOGRAPHICAL REVIEW
The archaeological investigations of the Roman Age
(1st ‒ 4th centuries AD) (Map 4) in the Lovech region
falls into two main historiographical periods. The first
one begins in the last quarter of 19th century and lasts
till the end of the Second World War (1945). In its very
beginning scientists and travelers including Ami Boué,
Anastas Ishirkov, Vassil Avramov, Karel and Herman
Škorpil, Konstantin Jireček, Felix Kanitz have noticed
the concentration of ancient settlements and archae-
ological finds along the valleys of the rivers Vit and
Osam. With the establishment of the museum at the
community center “Nauka” at Lovech in 1895 started
the professional archaeological research of the ro-
man culture in the regarded region with the early and
active participation of the archaeologists from the Na-
tional Archaeological Museum – Sofia (Лалев 2007,
7-8; 52).
The local teacher Mihail Hadži-Νedelchev carried
out archaeological excavations of the antique settle-
ment situated on the Hisarya Hill above the city of
Lovech, Václav Dobruský engaged with the research
of the sanctuary of Asclepius next to the karst spring
Glava Panega, Bogdan Filov examined an impos-
ing mausoleum near the village of Ladzhene (pres-
ent-day Chavdartsi) village. In 1909 was discovered
the treasure of Nikolaevo, Pleven region, consisting
of 933 silver coins of roman emperors and handicraft
articles of noble metals (jewelry and vessels) dis-
playing the characteristics of the roman art and cul-
ture (Fig. 1 ‒ 3). Prominent Bulgarian scientists such
as Bogdan Filov, Václav Dobruský, Gavril Katsarov,
Dimitar Tsonchev, Ivan Velkov, Nikola Mushmov,
Todor Gerasimov published in the scientific period-
icals brief announcements about the presence of
153
Обр. 1. Съкровище от с. Николаево, Плевенско. II ‒ III в.
Fig. 1. Nikolaevo Treasure, Pleven region. 2nd ‒ 3rd centuries AD
статуи на императори, скулптури, олтари и оброч-
ни релефи на божества, надгробни паметници на
старогръцки и латински език, малка пластика, ак-
сесоари за облекло и накити (Обр. 4 ‒ 5), монети и
монетни съкровища, апликации от колесници.
Вторият историографски период в проучванията
на римската епоха (Ι ‒ ΙV в.) в Ловешкия край обхва-
ща времето от края на Втората световна война до
наши дни и се свързва с дейността на местните му-
зейни специалисти: Тинко Петров, Павел Павлов,
Мария Цачева, Радослав Гущераклиев, археолога
от Национален исторически музей Иван Христов,
научните работници от Националния археологи-
чески институт с музей при Българска академия
на науките: Георги Китов, Йорданка Чангова, Кон-
стантин Шалганов, Петър Теодосиев, Сергей Тор-
154
“roman antiquities”: settlements, mound necropolis-
es, stray finds – pedestals for statues of emperors,
sculptures, altars and votive reliefs of deities, sepul-
chral monuments with inscriptions in Ancient Greek
and Latin languages, bronze figurines, clothing ac-
cessories and jewelry (Fig. 4 ‒ 5), coins and coin
hoards, chariot ornaments.
The second historiographical period in the study of the
Roman Age (1st ‒ 4th centuries AD) in Lovech region
embraces the period between the end of the Second
World War and nowadays and relates with the activi-
ties of the local museum specialists Tinko Petrov, Pav-
el Pavlov, Maria Tsacheva, Radoslav Gushterakliev,
the archaeologist from the National History Museum –
Ivan Hristov, the scientific workers from the Na-
tional Archaeological Institute with Museum at the
Обр. 2. Златни накити от съкровището при с. Николаево, Плевенско. II ‒ III в.
Fig. 2. Golden jewellery from the Nikolaevo Treasure, Pleven region. 2nd ‒ 3rd centuries AD

155

Обр. 3. Сребърна солница с изображение на голо
момченце, прегърнало куче. Съкровище от
с. Николаево, Плевенско. II ‒ III в.
Fig. 3. Silver salt-cellar. Young naked boy holding
a puppy. Nikolaevo Treasure, Pleven region. 2nd ‒ 3rd
centuries AD
батов. През 70-те и 80-те години на миналия век
с участието на специалисти от Окръжния музей в
Ловеч и от АИМ-БАН се организират археологи-
чески експедиции, които проучват в дългосрочен
план важни обекти на територията на тогавашния
Ловешки окръг, включително и такива от римската
епоха. Периодът се характеризира с натрупването
и обнародването на голямо количество материал
вследствие на постъпването на случайни наход-
ки, провеждането на археологически разкопки и
теренни обходи, появата на изследвания върху
елементи от селищната система и разнообразни
категории предмети, поместени в периодични и
специализирани каталожни издания. Продължава
156
Bulgarian Academy of Sciences: Georgi Kitov,
Yordanka Changova, Konstantin Shalganov, Petar
Theodossiev, Sergey Torbatov. During the 70’s and
80’s of 20th century were organized joint archaeolog-
ical expeditions with specialists of Regional Museum
Lovech and NAIM-BAS who carried out long-term in-
vestigations of important archaeological sites on the
territory of Lovech district, including such that dating
back from the Roman Age. A common characteristic
for the period is the accumulation of large amount
materials as result of the registering of stray finds,
the undertaking of archeological excavations and
field surveys, the realization of studies dedicated to
the elements of the settlement pattern and various
categories of objects, published in periodicals and
specialized catalogues. It has continued the publi-
cations of epigraphical monuments, votive reliefs of
deities and coins. The archaeological researches put
accent on the settlement registered on the Hisarya
Hill above the city of Lovech, the road stations near
the villages Slatina and Lomets, the villa estate in the
vicinity of Smochan village, the rich mounded graves
excavated near the villages of Toros, Smochan and
Slatina.
THE ROMAN CULTURE IN LOVECH REGION
In the second half of 2nd century AD, by means of
strengthened military presence along the borders
of the province of Macedonia and road construc-
tion, Rome imposed control over the North Aegean
coast (Тачева 1983, 60-61). As main line of action
of the Roman foreign policy established the exercise
of military pressure over the Thracian lands through
punitive expeditions against the indigenous popula-
tion (Тачева 1981, 73). The successful campaigns
of Marcus Licinius Crassus in 29 and 28 ΒC creat-
ed the necessary conditions for organizing a Roman
province in the territory between Danube River and
the Balkan Mountain Range (Lozanov 2015, 85).
With the establishing of province of Moesia in 15 AD
the Roman Empire significantly strengthened its po-
sitions in the Southeastern Balkans and proceeded
through the final subjugation of Southern Thrace (Lo-
Обр. 4. Сребърни и златни накити от разрушен
гроб при с. Лисец, Ловешко. II ‒ III в.
Fig. 4. Silver and golden jewellery from a damaged
grave. Lisets, Lovech region. 2nd ‒ 3rd centuries AD
публикуването на епиграфски паметници, оброчни
релефи на божества и монетни находки. Археоло-
гическите проучвания на римската епоха акцен-
тират върху селището, съществувало на възви-
шението Хисаря над гр. Ловеч, пътните станции
край с. Слатина и с. Ломец, вилното имение при с.
Смочан, богатите могилни гробове, разкопани при
селата Торос, Смочан и Слатина.
РИМСКАТА КУЛТУРА В ЛОВЕШКО
През втората половина на II в. пр.Хр., с помощта
на засилено военно присъствие по границите на
провинция Македония и изграждането на пъти-
ща, Рим налага стабилен политически контрол
над Северноегейското крайбрежиe (Тачева 1983,
60-61). Като линия на римската външна политика
се утвърждава упражняването на натиск в тракий-
ските земи, свързан с наказателни военни експе-
Обр. 5. Кана-ойнохое от разрушен гроб при
с. Лисец, Ловешко. II ‒ III в.
Fig. 5. Oinochoe (jug) from a damaged grave. Lisets,
Lovech region. 2nd ‒ 3rd centuries AD
zanov 2015, 85-86). Taking advantage of the internal
political instability of the Sapaean kingdom in 45/46
AD emperor Claudius (41 ‒ 54 AD) abolished its in-
dependence and organized its territories into prov-
ince of Thrace (Лозанов 2017, 5).
The favourable natural geographical features and
the strategic location of the lands around the up-
per and the middle course of river Osam (Asamus),
connecting the Province of Thrace and the military
camps along Danube River, defined the intensive ur-
banization process and the early settlement of roman
colonists. At the end of 2nd century AD the region be-
came part of Roman province of Moesia and after
the administrative reforms of Aurelian (270 ‒ 275 AD)
and Diocletian (284 ‒ 305 AD) was divided between
the provinces of Moesia secunda, Dacia ripensis and
Dacia mediterranea (Геров 1950, 13-14; 1969, 217).
The illustrated itinerarium Tabula Peutengeriana and
157
диции срещу местното население (Тачева 1981,
73). Успешните походи на Марк Лициний Крас от
29 и 28 г. пр.Хр. създават необходимите условия
за превръщането на земите между р. Дунав и Ста-
ра планина в римска провинция (Lozanov 2015,
85). С основаването на провинция Мизия през 15
г. сл.Хр. Римската империя укрепва значително
позициите си в района на Югоизточните Балка-
ни и пристъпва към окончателното покоряване на
Южна Тракия (Lozanov 2015, 85-86). През 45/46 г.
сл.Хр., като следствие от вътрешната нестабил-
ност на Сапейското царство, император Клавдий
(41 ‒ 54 г. сл.Хр.) премахва неговата самостоятел-
ност и администрира териториите му в провинция
Тракия (Лозанов 2017, 5).
Благоприятните природо-географски условия и
стратегическото разположение на земите по гор­
ното и средното течение на р. Осъм (Asamus),
осигуряващи връзка между провинция Тракия и
крайдунавските военни лагери, определят ин- Обр. 6. Бронзов аскос от богат могилен гроб
при с. Смочан, Ловешко. Ι в.
тензивния процес на урбанизация и ранното ус-
тановяване на римски колонисти. В края на II в. Fig. 6. Bronze askos from rich mounded grave.
Smochan, Lovech region. 1st century AD
областта преминава от провинция Тракия към
провинция Долна Мизия, а след административ- the preserved archaeological monuments (sections
ните реформи на императорите Аврелиан (270 ‒ of road surface, bridges, milestones) demonstrates
275) и Диоклетиан (284 ‒ 305) е разпределена that the region had been crossed from the impor-
между провинциите Втора Мизия, Крайбрежна и tant military road Oescus – Philippopolis and two of
Вътрешна Дакия (Геров 1950, 13-14; 1969, 217). its deviations: the road Melta–Novae and the road
Римската пътна карта Tabula Peutengeriana и за- Melta–Nicopolis Ad Istrum–Marcianopolis leading to
пазени до наши дни архео­логически паметници
the Black Sea coast (Маджаров 2009, 205). On the
(участъци от пътна настилка, мостове, милиарни
territory of Lovech District and Troyan Municipality
колони, пътни станции) свидетелстват, че оттук
there were several road stations: Doriones (Slatina
е преминавал важният военен път Ескус–Фи-
village), Melta (not yet localized but hypothetically
липополис и две негови отклонения: пътят Мел-
situated from the researchers in the plain north from
та–Нове и пътят Мелта–Никополис ад Иструм–
Марцианополис, отвеждащ към Черноморското the city of Lovech and the vicinities of the Smochan
крайбрежие (Маджаров 2009, 205). В Ловешко и village), which gained city status (civitas) in 3rd cen-
Троянско е отбелязано съществуването на път- tury AD, Sostra (Lomets village), Ad Radice (Beli
ните станции Дорионес (с. Слатина), все още не- Osam village) and Montemno (Βeklemeto locality)
локализираната Мелта, придобила градски ста- (Гущераклиев 2015, 51; Маджаров 2009, 205). The
тут (civitas) през III в., търсена от изследвачите Alexandrian geographer Claudius Ptolemy (100 ‒ 160
в равнинните части на север от съвременния гр. AD) localized in the regarded region the settlement
Ловеч и околностите на с. Смочан, пътните стан- Praesidium (“fortress”, “fortified site”), describing it
ции Состра (с. Ломец), Ад Радице (с. Бели Осъм) и as one of the inner cities of the province of Thrace,

158
Обр. 7. Стъклени съдове от богат могилен гроб при с. Смочан, Ловешко. Ι в.
Fig. 7. Glass vessels from rich mounded grave. Smochan, Lovech region. 1st century AD

159
Обр. 8. Бронзови съдове от богат могилен гроб при с. Смочан, Ловешко. Ι в.
Fig. 8. Bronze vessels from rich mounded grave. Smochan, Lovech region. 1st century AD

Монтемно (м. Беклемето) (Гущераклиев 2015, 51;
Маджаров 2009, 205). В разглеждания район алек-
сандрийският географ Клавдий Птолемей (100 ‒
160 г.) поставя и селището Президиум („крепост“,
„укрепено селище“), описвайки го като един от въ-
трешните градове на провинция Тракия, втори по
големина след Никополис ад Иструм (Дечев 1949,
353). Археологическите находки от територията
на гр. Ловеч показват постоянно обитаванев пе-
риода I ‒ III в. (Гущераклиев 2015, 46). Разкопките
на хълма Хисаря разкриват останки от селище,
съществувало в периода края на II ‒ VII в.: жилищ-
ни сгради, тухли, плоски и извити керемиди, пещ
за изпичане на керамика, керамични и стъклени
second in size after Nicopolis Ad Istrum (Дечев 1949,
353). The archaeological finds from the territory of
the city of Lovech demonstrate permanent habitation
for the period 1st ‒ 3rd centuries AD (Гущераклиев
2015, 46). The archaeological excavations on the
Hisarya Hill revealed remains of settlement dating
back to the end of 2nd ‒ 7th centuries AD: dwellings,
bricks, tiles (imbrices and tegulae), pottery kiln, ce-
ramic and glass vessels, clothing accessories, coins,
metal and bone articles, loom weights, agricultural
tools, moulds for lamps (Чангова 2006, 33). Within
the settlement have been discovered two epigraphi-
cal monuments giving information about the sojourn
of military persons and the presence of city council-

160

съдове, аксесоари към облеклото, монети, метал-
ни и костни изделия, тежести за тъкачен стан, зе-
меделски сечива, калъпи за отливане на глинени
лампи (Чангова 2006, 33). В рамките на селището
са регистрирани два епиграфски паметника, съоб-
щаващи за пребиваването на военни лица и на-
личието на градски управници (булевти) в Мелта
(Герасимова 1979, 17-19; Кацаров 1922, 149).
След 45/46 г. Тракия е поставена под управле-
нието на македонския прокуратор и е обявена за
провинция inermis, т.е. провинция без наличието
на постоянен легион, контролирана от помощни
римски войски, резидиращи в Мизия и други про-
винции (Боянов 2008, 184; 293). В тракийските
земи Рим изгражда своята властова структура,
Обр. 9. Епиграфски паметник
на латински език, съдържащ
стихове, оплакващи съдбата
на покойника.
Мавзолей при с. Чавдарци,
Ловешко. ΙΙ в.
Fig. 9. Epigraphic inscription
in Latin language with verses
complaining the faith of the
deceased. Mausoleum near
Chavdartsi, Lovech Region. 2nd
century AD
lours (boulevtes) in Melta (Герасимова 1979, 17-19;
Кацаров 1922, 149).
In 45/46 AD province of Thrace was put under the
jurisdiction of the imperial procurator of province of
Macedonia and proclaimed for province inermis, i.e.
a province without permanent legions, controlled by
auxiliary armies residing in Moesia and other adjacent
provinces (Боянов 2008, 184; 293). In the Thracian
lands Rome established a power structure based on
military and administrative functionaries. They were
settled across the subjugated territory, in the regions
with signs of potential or real tension, in order to sta-
bilize the military control, to reinforce the prestige of
the roman citizenship and to initiate economic activ-
ity (Lozanov 2015, 85). The unstable political envi-
161
основана на военни и административни функцио-
нери, разполагайки ги в завладяната територия,
в области, в които има наличие на потенциално
или реално напрежение, с цел да установи вое-
нен контрол, да утвърди престижа на римското
гражданство и да инициира икономическа дей-
ност (Lozanov 2015, 85). Нестабилната вътреш-
нополитическа обстановка и варварските на-
шествия от север са сред причините през ΙΙ в.
малобройни военни контингенти да бъдат наста-
нени в селищни обекти, по границите на градски-
те територии и край старопланинските проходи.
Посветителни епиграфски паметници на латин-
ски език съобщават за присъствието на три ко-
хорти помощни войски: cohors II Matiacorum и
cohors I Cisipadensium в Состра и cohors I Aelia
Athoitorum et Berecynthorum в Мелта (Герасимова
1979, 19; Христов и др. 2013, 21).
В периода втората половина на I ‒ III в. централ-
ната римска власт започва целенасочено да раз-
селва ветерани покрай основните пътни артерии
(Геров 1969, 90). Те се включват в живота на про-
винциите най-вече в качеството си на дребни,
средни и едри земевладелци (Боянов 2008, 261-
263; 265; 267). Въз основа на надгробни памет-
ници на военни лица се допуска съществуване-
то на поземлени владения при селата Чавдарци,
Смочан, Слатина, Лисец и Баховица (Геров 1989,
112-114, № 247-248; Seure 1913, 243-244). По-
землено селскостопанско имение (villa rustica) от
периода края на II ‒ IV в. е частично проучено край
с. Смочан (Китов и др. 1986, 95-96; 1987: 142-143;
Шалганов 1990, 69-70; Шалганов, Павлов 1989,
93-94; Шалганов, Цачева 1991, 99-100). Разкрити
са сграда с три верижни помещения от стопански
характер, култова постройка и баня, организирани
около обширен двор. Комплексът е бил обграден
със защитна стена, подсилена с контрафорси. В
близката му околност е регистрирано открито се-
лище (III ‒ IV в.) и богат могилен некропол (I ‒ II в.).
След създаването на провинция Тракия през 45
г. в надгробните могили продължава рядко сре-
щаната практика от късната елинистическа епоха
162
ronment and the barbaric incursions from the north
during 2nd century AD were among the reasons for
the stationing of not numerous military contingents in
the settlements along the borders of the city territo-
ries and around the Balkan Mountain Range passes.
Votive epigraphical monuments in Latin language in-
form about the presence of three auxiliary cohortes:
cohors II Matiacorum and cohors I Cisipadensium in
Sostra, cohors I Aelia Athoitorum et Berecynthorum
in Melta (Герасимова 1979, 19; Христов и др. 2013,
21). Within the period 1st – 3rd centuries AD the ro-
man authorities deliberately settled veterans along
the main roads (Геров 1969, 90). They engaged in
the provincial life mainly as small, medium and large
landowners (Боянов 2008, 261-263; 265; 267). On
the basis of the sepulchral monuments of military per-
sons it is supposed the existence of landed estates
near the villages of Chavdartsi, Smochan, Slatina,
Lisets and Bahovitsa (Геров 1989, 112-114, № 247-
248; Seure 1913, 243-244). Agricultural estate (villa
rustica) dating from 2nd ‒ 4th centuries AD was partial-
ly investigated near the village of Smochan (Китов
и др. 1986, 95-96; 1987: 142-143; Шалганов 1990,
69-70; Шалганов, Павлов 1989, 93-94; Шалганов,
Цачева 1991, 99-100). There were excavated a farm
building with three chain premises, a cult edifice and
a bath, organized around vast central yard. The com-
plex is surrounded by a wall, strengthened with coun-
terforts. In close vicinity were registered an open
settlement (3rd ‒ 4th centuries AD) and a mounded
necropolis with rich graves (1st ‒ 2nd centuries AD).
After the establishing of province of Thrace in 45
AD continued the practice, known from the Late
Hellenistic Period, within the burial mounds to be
organized rich graves. The marked similarities are
explained with common graeco-roman conceptions
about death and the striving of the local elites for
presenting themselves as warriors/heroes, hunters
and participants of feasts by means of the deposi-
tion within the graves of specific inventory, a sign
for economic prosperity, political power and social
status: tableware sets of ceramic, glass and metal
vessels, weaponry, jewellery ‒ a practice that finds
Обр. 10. Тракийският конник. Ловна сцена. Саркофаг (детайл) от с. Чавдарци, Ловешко. II в.
Fig. 10. The Thracian horseman. Hunting scene. Sarcophagus (detail). Chavdartsi, Lovech region. 2nd century AD

да се организират богати гробове. Набелязаните
сходства се дължат на общи гръко-римски схва-
щания за смъртта и стремежа на провинциалните
елити да създадат образ за себе си като воини/хе-
рои, ловци и участници в пиршества с помощта на
поставяни в гробовете категории предмети, белег
за икономически просперитет, политическа власт
и социален статус ‒ сервизи за ритуално хранене
и пиене от керамични, стъклени и метални съдове,
въоръжение, накити: практика, която намира съот-
ветствия в редица райони на Римската империя
(Рим, Галия, Панония, Британия, Германия) (Обр.
6 ‒ 8) (Праматаров 2017, 322-323). Богати гробове
analogues in many regions of the Roman Empire
(Rome, Gaul, Pannonia, Britannia, Germania) (Fig.
6 ‒ 8) (Праматаров 2017, 322-323). Rich graves
around the middle course of the river Osam were
unearthed near the villages of Smochan and Slatina
(Китов, Павлов 1986, 56-57; Теодосиев 1983, 92;
Теодосиев, Павлов 1984, 65). They distinguish from
all other graves by the large size of their mounds,
the representative burial constructions, the numer-
ousness, the variety and the luxury of the deposited
inventory (Праматаров 2017, 314). The striving of
the local elites for the imitation of the imposing burial
complexes from the city territory of Rome and the

163
 11.1 11.2 11.3

Обр. 11. Оброчни релефи на божества от светилището при Глава Панега, Ловешко. ΙΙ ‒ ΙΙΙ в.:
11.1. Тракийският конник; 11.2. Асклепий, Хигия и Телесфор; 11.3. Артемида
Fig. 11. Votive reliefs from the sanctuary Glava Panega, Lovech region. 2nd ‒ 3rd centuries AD:
11.1. Τhe Thracian horseman; 11.2. Asclepius, Hygia and Telesphorus; 11.3. Αrtemis

по средното течение на р. Осъм са проучени при
селата Смочан и Слатина (Китов, Павлов 1986, 56-
57; Теодосиев 1983, 92; Теодосиев, Павлов 1984,
65). Те се отличават от останалите по големите
размери на могилните насипи, представителните
гробни съоръжения, многобройността, разнообра-
зието и лукса на своя инвентар (Праматаров 2017,
314). Стремежът на местните елити да подража-
ват на гробни комплекси от градската територия
на Рим и италийските земи проличава в монумен-
талния мавзолей, разкрит край с. Чавдарци (Фи-
лов 1911, 276-277, Обр. 13-15; 1913, 316-323, Обр.
241-253). Мавзолеят е изграден от големи варо-
викови блокове и се състои от подземна камера
за извършване на погребения (хипогей) и малък
храм с квадратен план (8 X 8 м), профилирана фа-
сада и касетиран таван. Във вътрешността на хра-
ма са регистрирани две поставки за статуи и два
надписа на латински език. Първият от тях осведо-
мява, че мавзолеят е издигнат през II в. от жена
на име Матрона за нейния съпруг. Вторият надпис
представлява стихотворение, оплакващо съдбата
Italic lands is visible in the monumental mausoleum
found near the village of Chavdartsi (Филов 1911,
276-277, Fig. 13-15; 1913, 316-323, Fig. 241-253).
The mausoleum is constructed of large limestone
blocks and consists of underground burial chamber
(hypogeum) and small temple with square plan (8
x 8 m), profiled façade and cassette ceiling. In the
temple were registered two pedestals for statues and
two inscriptions in Latin language. The first one in-
forms that the mausoleum was built in 2nd century AD
from a woman named Matrona in commemoration
of her husband. The second inscription (Fig. 9) con-
tains a poem complaining the faith of the deceased.
The hypogeum housed three monolithic sarcophagi.
The most impressive sarcophagus has lid shaped
like a roof with acroterions and is covered with rich
relief decoration, representing head of Medusa, the
heroized deceased depicted as the Thracian Horse-
man, the scenes from Herakle’s labours: the murder
of the Thracian king Diomedes, the slaughter of the
Stymphalian birds, the wrestling with the giant Antei-

164
на покойника (Обр. 9). Хипогеят е помещавал три
монолитни саркофага. Най-представителният от
тях има капак, изработен като покрив с акротерии
и богата релефна украса, представяща Медуза,
хероизирания покойник в иконографията на Тра-
кийския конник, подвизите на Херакъл: убиването
на тракийския цар Диомед и Стимфилските птици,
борбата с гиганта Антей, амазонка, златните ябъл-
ки от градината на Хесперидите (Oбр. 10) (Гераси-
мова 2001, 31).
През римската епоха в Ловешкия край са същест-
вували множество светилища, за които свиде-
телстват стотиците оброчни релефи от периода II ‒
III в. Изработвани в местни каменоделски атели-
ета паметниците изобразяват божества от тра-
кийския и гръко-римския пантеон. Посвещенията,
нанасяни върху тях от дарителите, носят безцен-
на информация за етническата, политическата,
социалната и културната картина на областта. Го-
лямо светилище е функционирало край карстовия
извор Глава Панега, Луковитско, където са раз-
крити две каменни сгради с керемидени покриви
– интерпретирани от Вацлав Добруски като храм
(Асклепион) и лечебница, – 45 монети, датирани
между 30-те години на III в. пр.Хр. и 60-те години
на IV в., и 126 мраморни релефа на здравеносни-
те божества Асклепий, Хигия и Телесфор, Тракий-
ския конник, Силван и Диана, Афродита и Трите
нимфи (Обр. 11) (Добруски 1907, 3-16). В близост
до с. Ломец, Троянско е проучен кастелът Состра
и крайпътно светилище на Тракийския конник: син-
кретично, многолико и полифункционално местно
божество-покровител, медиатор между живота и
смъртта (Oppermann 2006, 278). Разкопани са по-
стройка с покритие от строителна керамика, оби-
колна стена, заграждаща свещеното простран-
ство, и каменна площадка с висока концентрация
на керамични фрагменти от ритуално разтрошени
съдове, накити, 66 бр. монети, животински кости, Обр. 12. Бронзова статуетка на Деметра от с.
Деветаки, Ловешко. ΙΙ ‒ ΙΙΙ в.
90 бр. цели и фрагментирани мраморни оброчни
Fig. 12. Bronze figurine of Demeter. Devetaki, Lovech
релефи (Христов и др. 2013, 29-34). Оброчни пло-
region. 2nd ‒ 3rd centuries AD
чи с посветителни надписи, малка култова пласти-
ка и изображения върху камеи от Ловешка област

165

Обр. 13. Бронзов балсамарий във формата на мече
от с. Хлевене, Ловешко. ΙΙΙ в.
Fig. 13. Bronze balsamarium in the shape of bear cub.
Hlevene, Lovech region. 3rd century AD
свидетелстват за изповядването и на източните
култове към Митра, Изида и Кибела, както и за
почитането на божествата Зевс и Хера/Юпитер и
Юнона, Дионис/Либер, Деметра, Хермес, Приап,
Пан, Херакъл/Херкулес инвиктус, Аполон, Хеката,
Венера (Обр. 12) (Велков 1927б, 33-34; Кацаров
1929, 81-82, Обр. 32; 1932, 8, Обр. 6-7; Гущерак-
лиев, Димитрова 2017, 48; Китов 2003, 109; Хри-
стов и др. 2013, 42-43; 69). Мраморни скулптури на
орли и епиграфски паметници показват наличието
на официалните държавни култове към Юпитер
Оптимус Максимус, императорите и бойните зна-
мена (Кацаров 1929, 80; Христов 2003, 31-32).
Включването на земите по течение на р. Осъм в
рамките на Римската империя предизвиква зна-
166
us, an Amazone, the golden apples from the gardens
of the Hesperides (Fig. 10) (Герасимова 2001, 31).
During the Roman age in Lovech region had func-
tioned many sanctuaries as demonstrates the dis-
covery of hundreds votive reliefs dating back in 2nd
‒ 3rd centuries AD. The monuments were produced in
local stone-cutter’s workshops and represent deities
from the Thracian and the Graeco-roman panthe-
on. The dedications made by the worshipers deliver
priceless information about the ethnic, the political,
the social and the cultural characteristics of the re-
gion. Important sanctuary existed near the karst
spring Glava Panega, Lukovit region, where have
been found two stone buildings with tiled roofs, inter-
preted by Václav Dobruský as a temple of Asclepius
(Asclepeion) and a public health station, 45 coins,
dating between the 30’s of 3rd century AD and the
60’s of 4th century AD, as well as 126 marble reliefs
dedicated to the health deities Asclepius, Hygeiea
and Telesphorus, the Thracian Horseman, Silvanus
and Diana, Aphrodite and the Three Nymphs (Fig.
11) (Добруски 1907, 3-16). In the vicinity of the vil-
lage of Lomets, Troyan region, was investigated the
castellum Sostra and the roadside sanctuary of the
Thracian Horseman: syncretic, many-sided and poly-
functional protector deity, a mediator between the
life and the death (Oppermann 2006, 278). There
were unearthed edifices with tiled roofs, a wall, sa-
cred space encircled by wall, stone platform with
high concentrations of shreds from ritually broken
pottery vessels, jewellery, 66 coins, animal bones,
90 fully preserved or fragmented marble votive re-
liefs (Христов и др. 2013, 29-34). Votive reliefs with
dedicatory inscriptions, cult figurines and representa-
tions on cameos from the territory of Lovech region
demonstrates the spreading of the eastern cults of
Mithras, Isis and Cybele, as well as the veneration
of Zeus and Hera/Jupiter and Juno, Dyonysus/Liber,
Demeter, Hermes, Priapus, Pan, Heraclius/Hercu-
les Invictus, Apollo, Hekata, Venus (Fig. 12, Велков
1927б, 33-34; Кацаров 1929, 81-82, Обр. 32; 1932,
8, Обр. 6-7; Гущераклиев, Димитрова 2017, 48;
Китов 2003, 109; Христов и др. 2013, 42-43; 69).
чителни изменения в материалната култура на
местното население, свързани с появата на пъти-
щата, градовете, вилните имения, богатите гробо-
ве, монументалните мавзолеи. Благодарение на
римската държавна администрация и на близостта
с военните лагери по Дунавския лимес се развива
епиграфската традиция в района. Материалната
култура търпи значителни промени, въвеждат се
нова мода и стандарти, характерни за голяма част
от територията на империята. В земите между Ду-
нав и Балкана се появява скулптурата. Значителни
са промените и нововъведенията в производството
на керамичните, стъклените и метални съдове, при
аксесоарите към облеклото, накитите, култовата и
утилитарната бронзова пластика (Обр. 13). Проце-
сите на стандартизация и глобализация, характер-
ни за цялата Римската империя, намират трайно
отражение и в района на днешния Ловешки край.
Отпадането на границите между тракийските дър-
жави и племена позволява свободното движение
на хора и идеи, възприемането на римски и източ-
ни религиозни култове и осъществяването на сло-
жен религиозен синкретизъм между привнесените
и местните тракийски божества. Откриването на
голямо количество монети и монетни съкровища
от периода втората половина на Ι ‒ средата на ΙΙΙ
в. очертава утвърждаването на римската власт,
интензивен икономически обмен с други провин-
циални градове (Пауталия, Сердика, Филипопо-
лис, Никополис Ад Иструм, Марцианополис, Оде-
сос, Анхиало) и разцвет на пазарната икономика
при управлението на Северите (193 – 235) (Бънов
1994, 53-57). Дългият период на спокойствие и
мир, допринася за благоденствието и икономи-
ческия просперитет. За съжаление, започналите
големи варварски нашествия на костобоки, марко-
мани, сармати и готи от втората половина на ΙΙ ‒ ΙΙΙ
в. слагат край на този процес (Бънов 1994, 58).
Въпреки сериозната военна организация граница-
та по голямата река все по-често е преминавана
от нашественици. Един от характерните белези за
тези неспокойни времена са голямото количество
монетни съкровища, укривани при поредните на-
падения на юг от р. Дунав.
Marble statues of eagles and epigraphical mon-
uments are clear evidences for the worship of the
official state cults of Jupiter Optimus Maximus, the
emperors and the battle standards (Кацаров 1929,
80; Христов 2003, 31-32).
The incorporation of the lands around the middle
course of river Osam into the Roman Empire pro-
voked considerable changes in the material culture
of the autochthonous population, closely related with
the development of the road network, the appearence
of the cities, the villa estates, the rich mounded
graves, the monumental mausoleums, the epigraphi-
cal tradition and the spreading of new fashion trends
as regards the sculpture, the pottery, glass and metal
vessels, the clothing accessories, the jewellery, the
utilitarian bronzes and the bronze cult figurines (Fig.
13). The abolishment of the borders between the
Thracian tribes and the Thracian states allowed the
free exchange of people and ideas, the adoption of
Roman and eastern religious cults and the realization
of complex religious syncretism between the import-
ed and the local Thracian deities. The discovery of
large amount coins and coin hoards from the period
1st ‒ first half of 3rd centuries AD displays the consol-
idation of the Roman power, the intensive econom-
ic interchange with other provincial cities (Pautalia,
Serdica, Philippopolis, Nicopolis Ad Istrum, Marcian-
opolis, Odesos, Anchialos) and the flourishing of the
market economy during the Severan dynasty (193 ‒
235 AD) (Бънов 1994, 53-57). The long period of qui-
et and calm contributed for the economic growth and
the common prosperity. Unfortunately, the barbaric
incursions of different tribes (costoboci, markoman-
ni, sarmatians, goths) from the second half of 2nd ‒
3rd centuries AD put an end to the abovementioned
favourable processes (Бънов 1994, 58). Despite
the effective military organization along the Danube
River, this natural hydrological border started to be
crossed over and over again by the hordes of invad-
ers. A characteristic of these turbulent times became
the deposition of numerous coin hoards, hidden in the
ground during the successive barbaric attacks south
of the Danube River.
167
Колективна монетна находка от с. Слатина
A hoard of coins from Slatina village
МОНЕТИ И МОНЕТНА
ЦИРКУЛАЦИЯ ПО СРЕДНОТО
ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ОСЪМ
(VI В. ПР.ХР. – ІІІ В. СЛ.ХР.)
Радослав Гущераклиев
В монетната колекция на РИМ Ловеч се съхраня-
ват монети и монетовидни паметници, свързани с
различни периоди от историческото развитие на
Ловешки регион от V в. пр.Хр. до ХІV в. сл.Хр. (Гу-
щераклиев 2017, 134-136).
Част от тях са свързани с периода V – І в. пр.Хр.
(Prokopov, Gushterakliev 2007, 12-66). Според спе-
цификите на налагането на парично-стоковите от-
ношения в земите, разположени северно от Цен-
трална Стара планина, те обхващат почти всички
етапи в паричното обращение на равнинната,
предпланинската и планинската част на Древна
Тракия.
Монети от този период, открити в Ловешко, се
съхраняват и в други музеи от региона и страната
(НАИМ-БАН, Музей на народните художествени
занаяти и приложните изкуства – Троян, ИМ Тете-
вен; РИМ Плевен), както и в частни колекции.
Общият брой на колективните монетни находки,
съобщени в бюлетини или публикувани, е около 50
(Гущераклиев 1994; Гущераклиев 2017; Теодосиев
2017, 286-319). Сведенията за някой от тях са не-
сигурни. Голямата част от съкровищата са открити
в районите на тракийски селища и светилища, и
свързващите ги пътища, разположени по долини-
те на реките Осъм и Вит. Известни са и единични
екземпляри намерени при археологически раз-
копки, но в сравнение с колективните, броят им е
незначителен. Количествените характеристики по
отношение на местонамиране и произход не бива
да бъдат фаворизирани при интерпретацията им,
по различни причини.
COINS AND COIN CIRCULATION
ALONG THE MIDDLE COURSE
OF OSAM RIVER (6TH CENTURY
BC – 3RD CENTURY AD)
Radoslav Gushterakliev
The monetary collection of the RMH Lovech pre-
serves coins and coinlike artifacts, relating to differ-
ent stages of the historical development of Lovech
region for the period 5th century BC – 14th century
AD (Гущераклиев 2017, 134-136).
Part of the objects are dating back to 5th – 1st cen-
turies BC (Prokopov, Gushterakliev 2007, 12-66).
According to the specifics in the imposing of the
commodity-monney relations in the territories north
from the Central Balkan Mountains, these mone-
tary forms relate to almost all stages of the mone-
tary circulation in the plain, foothill, and mountain-
ous parts of Ancient Thrace.
The coins from that period, found on the territory of
Lovech region, are kept also in other national and
regional museums (NAIM-BAS, Museum of Tradi-
tional Crafts and Applied Arts – Troyan, HM Teteven,
RMH Pleven), as well as in private collections.
The overall number of the collective coin hoards,
which have been published or reported, is around
50 (Гущераклиев 1994, 137-147; 2017; Теодосиев
2017, 286-319). The information for some of them
remains unclear. The most part of the hoards were
found in the vicinities of the Thracian settlements,
sanctuaries, and the roads between them, situated
along the river valleys of Osam and Vit (Map 5).
There are known single specimens, found during
archaeological excavations, which total number is
insignificant by comparison with the stray collective
finds. The quantitative characteristics, as it con-
cerns the localizations and the origin of the arte-
facts, should not be favoured in the interpretations
169
Обр. 1. Статер на Тасос, края на VІ – средата на
V в. пр.Хр. Тракия
Fig. 1. Stater of Thasos, the end of 6th – the middle of
5th centuries BC. Thrace
Обр. 3. Тетрадрахма на Александър ІІІ, 336 – 323 г.
пр.Хр. Мала Азия
Fig. 3. Tetradrachm of Alexander ΙΙΙ (336 – 323 BC).
Asia Minor
Обр. 5. Тетрадрахма на Тасос, ср. на ІІ в. пр.Хр.
Тракия
Fig. 5. Tetradrachms of Thasos, the middle of 2nd century
BC. Thrace
Монетните съкровища и единичните находки ясно
очертават две основни хронологически граници:
едната, свързана с монетна циркулация до време-
то на тракийския цар Котис І (383 – 359 г. пр.Хр.)
и завоеванията на Филип ІІ (359 – 336 г. пр.Хр.), а
втората – от Александър ІІІ (336 – 323 г. пр.Хр.) до
анексирането (присъединяването) на древнотра-
170
Обр. 2. Бронзова монета на Филип ІІ, 359 – 336 г.
пр.Хр. Македония. Част от колективна находка
Fig. 2. Bronze coin of Philip II (359 – 336 BC).
Macedonia. Part of a hoard
Обр. 4. Тетрадрахма Филип ІІІ Аридей, 323 – 297 г.
пр. Хр, келтски тип (ІІ – І в. пр.Хр.). Част от колек-
тивна находка Смочан
Fig. 4. Tetradrachm of Philip III Arrhideus (323 – 297
BC). Celtic type (2nd – 1st centuries BC). Part of a hoard.
Village of Smochan
οn account of various reasons.
The coin hoards and the single finds clearly outline
two major chronological limits. The first one relates
to the monetary circulation up untill the rulе of the
Thracian king Cotys I (383 – 359 BC) and the con-
quest of Philip II of Macedon (359 – 336 BC), the
second one falls between the time of Alexander III
the Great (336 – 323 BC) and the annexation of the
ancient Thracian lands by the Roman Empire (46
AD).
Almost the half of these hoards have been dis-
covered along the middle course of Osam River
(Asamus), in the vicinities of Thracian settlements,
mainly situated around the roads established along
the valley of the river and its tributaries: Balgar-
ene, Kazachevo, Hlevene, Sokolovo, Radyuvеne/
Stoyanovo, Lovech, Brestovo, Smochan (3 finds),
кийските земи в границите на Римската империя
(46 г. сл.Хр.).
Почти половината от тези съкровища са намере-
ни по средното течение на р. Осъм (Асамус), не-
далеч от тракийски поселения, разположени пре-
димно около оформящите се пътища по долината
на реката и техните разклонения – Българене, Ка-
зачево, Хлевене, Соколово, Радювене/ Стояново,
Ловеч, Брестово, Смочан (3 бр. находки), Слатина
(2 бр.), Владиня, Деветаки (2 бр.), Александрово и
Горско Сливово. Картината на монетната циркула-
ция се допълва от находките, намерени по горно-
то течение на р. Осъм – Априлци, Бели Осъм, Гор-
но Трапе, Троян, Ломец (4 бр.), Г. Желязна, Старо
село и Дебнево (Христов 2019). Находките по те-
чението на р. Вит (Утус), от Рибарица до Карлуко-
во, трасират друга пътна артерия, разположена по
долината на реката.
Освен хронологическото им разпределение, ясно
се очертават и определени микрорайони с интен-
зивно парично обращение, разположени на него-
леми разстояния един от друг. Идентифицирани
са на база археологически проучвания на различ-
ни поселищни обекти от периода V – І в. пр. Хр,
както и на случайни находки открити в или край
тях (Добруски 1907; Филов 1919, 31-34; Велков
1927б; Кацаров 1929; Миков, Джамбазов 1960; Ди-
митрова 1966; Фол 1975; Герасимов 1977; Вене-
диков 1996; Kitow, Pavlow 1987; Китов 1994; Чан-
гова 2006б; Агре 2007; Попов 2007; Гущераклиев,
Димитрова 2017).
Съхраняваните в колекцията на музея – статери
на Тасос (край на VI – средата на V в. пр.Хр.) (Обр.
1), тетрадрахма на Атина (449 – 404 г. пр.Хр.), хе-
мидрахмите и бронзови монети на Абдера (450 –
323 г. пр.Хр.), са единични екземпляри, без кон-
текст, но вероятно са намерени в региона (Prokop-
ov, Gushterakliev 2007).
Най-ранните колективни находки са съставени от
хемидрахми на Тракийския Херсонес и Парион
(ІV в. пр.Хр.). Намерени са в Ловешко, Луковит и
Априлци (кв. Видима). Пътят им на разпростране-
ние, и според писмените извори е свързан с ма-
Slatina (2), Vladinya, Devetaki (2), Aleksandrovo,
Gorsko Slivovo. The picture of the monetary cir-
culation is supplemented with the finds along the
upper course of Osam River – Apriltsi, Beli Osam,
Gorno Trape, Troyan, Lomets (4), Golyama Zhel-
yazna, Staro selo, Debnevo (Христов 2019). The
finds around the course of Vit River (Utus), from
Ribaritsa to Karlukovo, layout another road along
the river valley.
Together with the chronological distribution of the
finds, clearly traced out and defined are several mi-
cro-regions with intensive monetary circulation, sit-
uated on a small distance one from another. They
have been identified on the basis of archaeological
surveys of settlements from the period 5th – 4th cen-
turies BC, as well as of stray finds discovered with-
in or around the settlements (Агре 2007, 86-103;
Велков 1927; Венедиков 1996; Герасимов 1977,
9-26; Гущераклиев, Димитрова 2017; Димитрова
1966, 115-132; Добруски 1907; Кацаров 1929, 76-
85; Китов 1994, 18-44; Миков, Джамбазов 1960;
Попов 2007, 26-36; Филов 1919, 31-34; Фол 1975;
Чангова 2006; Kitow, Pavlow 1987).
The collection of RMH Lovech preserves staters of
Thasos (the end of 6th – the mid of 5th centuries BC)
(Fig. 1), a tetradrachm of Athens (449 – 404 BC),
hemidrachms and bronze coins of Abdera (450 –
323 BC). They represent no context single speci-
mens, but most probably were found in Lovech re-
gion (Prokopov, Gushterakliev 2007).
The early dated collective finds comprise hemid-
rachms of the Thracian Chersonese and Parion (4th
century BC). They were found in Lovech, Lukovit
and Apriltsi (Vidima district) regions. In accordance
with the written sources, the direction of their distri-
bution relates to the Macedonian invasion in Thrace
in 336 – 335 BC, which was carried out through the
Troyan and the Rusaliiski Balkan Mountains passes
(Гущераклиев 2015; Русева 1989; Христов 1994;
Цветкова 2004; Юрукова 1992).
After the war campaigns of the Macedonian kings
Philip II (359 – 336 BC) and Alexander III (336 –
323 BC), in the monetary circulations were inclu­
171

кедонската инвазия в Тракия през 336 – 335 г. пр.
Хр, през Троянски и Русалийски проходи (Юрукова
1992; Русева 1989; Христов 1994; Цветкова 2004;
Гущераклиев 2015).
След завоевателните походи на македонските
царе Филип ІІ (359 – 336) и Александър ІІІ (336 –
323), в монетно обращение навлизат техни злат-
ни, сребърни и бронзови монети (Обр. 2 – 3), а
така също и на техните наследници Филип ІІІ Ари-
дей (323 – 297) и Лизимах (323 – 281). За кратък
период от време, според данните от монетните
съкровища, монетите им се утвърждават, като ос-
новно платежно средство в тракийските земи и иг-
раят ролята на международна платежна единица.
При недостиг на парични знаци в района на Долен
Дунав били сечени поздражания на тетрадрахми-
те на Филип ΙΙ.
Вероятно част от увеличения монетен приток в
земите южно от Дунав може да бъде свързан и с
многобройните тракийски наемници в армиите на
Александър III и неговите наследници – Диадохи-
те и Епигоните. За удовлетворяване на нуждите
172
Обр. 6. Колек-
тивна находка с
тетрадрахми, с.
Слатина (IGCH
488), ІІ – І в. пр.Хр.
Fig. 6. Hoard with
tetradrachms,
2nd – 1st centuries
BC. Village of Slatina
(IGCH 488)
ded their gold, silver and bronze coins (Fig. 2 – 3),
as well as the monetary issues of their successors
Philip III Arrhideus (323 – 297 BC) and Lysimachus
(323 – 281 BC).
Juging by the data submitted from the coin hoards,
the coins of these rulers laid down as major means
of payment in Thracian lands, and played an im-
portant role as international monetary unit. In case
of shortage of currency, in the Lower Danube Re-
gion were minted imitations of the tetradrachms of
Philip II.
Probably, part from the increased cash flow in the
territories south from Danube River could be relat-
ed to the numerous Thracian mercenaries in the
armies of Alexander ΙΙΙ and his successors – the
Diadochi and the Epigoni. The sudden increase of
the quantity of the monetary units, in these parts of
the Balkans during the regarded period, could be
explained in the context of the salaries received by
military persons and the return to their home-lands.
During this period were hidden hoards, compris-
ing coins of Philip II (359 – 336 BC) and Alexander
на армиите си елинистическите владетели секат
монети в мащаби, невиждани дотогава. Рязко
увеличеното количество на монетните единици в
тези части на Балканите, през този период, може
да намира обяснение и в заплатите на войниците,
завръщащи се по родните си места.
През този период са укрити находките, съставени
от монети на Филип ІІ (359 – 336) и Александър ІІІ
(336 – 323): Българене, Ловешко (неизвестно мес-
тонамиране), Слатина и Деветаки (средното тече-
ние на р. Осъм); Бели Осъм, Троян, Голяма Желяз-
на, Горно Трапе (по горното течение на р. Осъм);
Дерманци и Бежаново по течението на р. Вит.
Най-голям е броят на съкровищата от елинистиче-
ската епоха (ІІІ – І в. пр.Хр.). В колекцията на музея
са запазени единични екземпляри тетрадрахми на
Бизантион (190 – 150 г. пр.Хр.), Месамбрия (ІІ – І в.
пр.Хр.) и последния македонски владетел Персей
(179 – 168 г. пр.Хр.). През втората половина на ІІ в.
пр.Хр. на север от Стара планина става популярен
монетният тип, имитиращ тетрадрахмите на Фи-
лип ІІІ Аридей (Обр. 4). От този период са наход-
ките от селата Смочан, Александрово и Гложене
(Прокопов, Гущераклиев 2000).
След превземането на Македония (168 г. пр.Хр.)
и превръщането ѝ в римска провинция (148 г.
пр.Хр.), земите на древното царство са превърна-
ти в арена за военна и икономическа инвазия на
римската Република на изток. През ІІ – І в. пр.Хр.
в циркулационна среда участват и сребърните
монети на Тасос от втори период (Обр. 5), Първа
Македонска област (Обр. 6), сребърни и бронзо-
ви монети на Маронея, драхми на адриатическите
градове Дирахион и Аполония (Обр. 7).
Съкровища с тетрадрахми на Тасос втори период,
Първа Македонска област, по-рядко Маронея, са
открити при селата Казачево, Брестово и Слатина
(средно течение на р. Осъм); Дебнево, Голяма Же-
лязна, Ломец (горно течение на р. Осъм); Рибари-
ца, гр. Тетевен, м. Боаза, Карлуково, между селата
Каленик и Катунец, Бежаново (по течението на р.
Вит). Интересни са находките, съставени от ими-
тации на драхми и тетрадрахми, или от тетрадрах-
ΙΙΙ (336 – 323 BC): Balgarene, Lovech (unknown
provenance), Slatina, Devetaki (the middle course
of Osam River); Beli Osam, Troyan, Golyama Zhe-
lyazna, Gorno Trape (the upper course of Osam
River); Dermantsi, Bezhanovo (along the course of
Vit River).
Most numerous are the coin hoards from the Hel-
lenistic Age (3rd – 1st centuries BC). Τhe collection
of the RMH Lovech keeps single specimens of tetr-
adrachms of Byzantion (190 – 150 BC), Mesambria
(2nd – 1st centuries BC), and the last Macedonian
ruler Perseus (179 – 168 BC). In the second half of
2nd century BC, on the territories north from Balkan
Mountains, became popular a monetary type imitat-
ing the tetradrachms of Philip III Arrhideus (fig. 4).
Dating to the same period are the finds discovered
near the villages of Smochan, Aleksandrovo and
Glozhene (Прокопов, Гущераклиев 2000, 18-57).
After the Roman conquest of Macedonia (168 BC)
and its administration as a province (148 BC), the
territories of the Sapaean kingdom became a start-
ing point for military and economic invasion of the
Roman Republic in East. During 2nd – 1st centuries
BC in the monetary circulation took part the sil-
ver coins of Thasos (second period) (Fig. 5), First
Macedonian Region (Fig. 6), silver and bronze
coins of Maroneia, drachms of the Adriatic cities
Dyrrachium and Apollonia (Fig. 7).
Hoards with tetradrachms of Thasos (Second peri-
od), First Macedonian Region, and more rarely of
Maroneia, have been discovered near the villag-
es Kazachevo, Brestovo and Slatina (the middle
course of Osam River); Debnevo, Golyama Zhel-
yazna, Lomets (the upper course of Osam River);
Ribaritsa, Teteven, the Boaza locality, Karlukovo,
Kalenik, Katunec, Bezhanovo (along the course of
Vit River). From particular interest are the finds com-
prising the imitations of drachms and tetradrachms,
Thasos-type tetradrachms, bronze casts, as well as
the so called “celtic” imitations.
Finds with drachms of Dyrrachium and Apollonia (2nd –
1st centuries BC) have been registered in Lovech
region (3), the villages of Smochan and Hlevene,
173

Обр. 7. Драхма на Аполония, ІІ – І в. пр.Хр. Илирия.
Част от колективна находка
Fig. 7. Drachm of Apollonia, 2nd – 1st centuries BC. Illyria.
Part of a hoard
ми тасоски тип, бронзови отливки, както и т.нар.
„келтски” имитации.
Находки с драхми на Дирахион и Аполония (ІІ – І в.
пр.Хр.) са известни от Ловешко (3 бр. находки), с.
Смочан и с. Хлевене, както и от светилището при
с. Златна Панега и гр. Тетевен. Находката, открита
в светилището при Глава Панега (20 бр. драхми на
Дирахион), е интерпретирана като дар към здра-
веносните божества на траките (Юрукова 1977).
Една част от находките, посочени по-горе, са хо-
могенни, друга – смесени. Характерни са за монет-
ната циркулация в централна Северна България
(Прокопов, Гущераклиев 2000). Многобройните
емисии на Тасос (ІІ – І в. пр.Хр.) изключително по-
пулярни в древнотракийските земи, са основната
международна търговска монета през елинизма.
Основният паричен производител според проф.
Иля Прокопов, става Римската република, която
постепенно изтласква от пазарите в късноелинис-
тическа Тракия, тежкото сребро на о-в Тасос, Ати-
на, Маронея и др. монетарници и го пренасочва
към ателиета в провинция Македония, която се
превръща в плацдарм, за реализацията на инте-
ресите на Римската република, в останалата неза-
воювана част от Балканите. На изток от р. Осъм,
следват т.нар. контактна и източна зони с промени
в спецификите на паричното обращение.
От ІІ в. пр.Хр. са известни и две родоски амфори с
печати, от средното течение на р. Осъм (Божкова
2008, 33). И двата фрагментирани съда са откри-
ти по време на археологически разкопки (Миков,
174
the sanctuary near the village of Zlatna Panega, the
town of Teteven. The find discovered near the sanc-
tuary of Glava Panega (20 drachms of Dyrrachium)
has been interpreted as a gift toward the health de-
ities of the Thracians (Юрукова 1977, 1-12).
One part of the above-mentioned finds are homoge-
neous, and the other part are heterogeneous. They
are typical for the monetary circulation of Central
Northern Bulgaria (Прокопов, Гущераклиев 2000,
18-57). The numerous monetary issues of Thasos
(2nd – 1st centuries BC) were widespread in the an-
cient Thracian lands and represented the principal
international trade coins during the Hellenistic Age.
According to the professor I. Prokopov, during the
Late Hellinistic Age a major monetary manifactur-
er in Thrace became the Roman Republic, which
gradually ousted from the markets the heavy sil-
ver issues of Thasos, Athens, Maroneia, and other
mints, and redirect the coining toward the work-
shops in province of Macedonia. The latter turned
into a base for the realization of the Roman Re-
public interests as regards the not conquered part
of the Balkans. East of Osam River formed the so
called contact and eastern zones, showing specif-
ics of the monetary circulation.
Two Rhodian aphorae stamps, dating in 2nd cen-
tury BC, have been registered along the middle
course of Osam River (Божкова 2008, 33). In the
both cases, the fragmented pottery vessels were
found during archaeological excavations (Миков,
Джамбазов 1960, 174; Чангова 2006, 31). The one
of the stamps was discovered within the Thracian
settlement on the Hissaria hill, city of Lovech, and
has been dated in 144 BC. The second one was un-
earthed in Devetashka cave and has been dated in
174 – 172 BC. Their uncovering within Thracian set-
tlements suggests that they had not been the only
vessels intended for wine transportation in the inte-
rior of the Thracian lands, up to the Lovech region.
The autochtonous population venerated the wine
from the most ancient times. In the city center of
Lovech was excavated a Bronze Age burial, where,
nеxt to the rich burial gifts, where found charred
Обр. 8. 1 – 2. Републикански денари на L. Valerius Flaccus, 108 – 107 г. пр.Хр. и Mn. Fonteius, Fonteia, 85 г.
пр.Хр. (Рим). Част от колективна находка Радювене/Стояново
Fig. 8. Republican denars: 8.1 L. Valerius Flaccus, 108 – 107 BC; 8.2. Mn. Fontenius, Fontenia, 85 BC (Rome). Part
of a hoard. Radyuvane/Stoyanovo, Lovech region
Джамбазов 1960, 174; Чангова 2006, 31). Единият
е от тракийското селище, разположено на хълма
Хисаря и датиран ок. 144 г. пр.Хр., вторият е на-
мерен в Деветашката пещера и е датиран 174 –
172 г. пр.Хр. Намирането им в тракийски селища
показва, че едва ли са били единствените, с които
е транспортирано вино, достигало във вътрешните
земи на Тракия до Ловешкия край. Траките от този
район са почитали виното от дълбока древност.
В центъра на град Ловеч е открито погребение от
бронзовата епоха, в което, освен богати гробни да-
рове, са намерени и овъглени зърна от грозде (Ки-
тов, Павлов 1973). Потвърждават го и съкровища
от Александрово (Китов 1993а), Радювене (Филов
1919), Летница (Венедиков 1996), Владиня (Дими-
трова 1966) и Луковит (Димитров 1957), свързани
с различни ритуални практики извършвани със
свещената течност. Кратерът от Торос е използван
за разреждане на виното с вода и за разливане в
различните по вместимост съдове и чаши (Китов
1993б). Традицията, според находките, е запазена
и през ранните векове на римската епоха, съдейки
по намерените находки от богати гробове: стомни
и стъклен скифос при с. Смочан, стъклени чаши
при с. Слатина (Kitow, Pavlow 1987).
С нарастването на политическата мощ на Рим-
ската република от средата на ІІ и през първата
половина на І в. пр.Хр. тук проникват и римските
републикански денари (Обр. 8). Находките, наме-
рени на територията на България, са многоброй-
ни. Заедно с находките от съседните региони, те
berries of the grape (Китов, Павлов 1973, 4-9).
The fact is also confirmed by the hoards of Aleksan-
drovo (Китов 1993, 9-10), Radyuvene (1919, 1-56),
Letnitsa (Венедиков 1996), Vladinya (Димитрова
1966, 115-132), and Lukovit (Димитров 1957, 63-
93), related to various ritual practices with the sa-
cred liquid. The krater from Toros had been used
for diluting of the wine with water and for spilling
it in different in volume cups and vessels (Китов
1993, 158). The archeological finds from the rich
graves, unearthed near the villages of Smochan
(pottery pitchers and a glass skyphos) and Slatina
(glass cups), displays that the regarded tradition
was preserved also during the Roman Age (Kitow,
Pavlow 1987).
With the increasing of the political power of the Ro-
man Republic, in the middle of 2nd – 1st centuries
BC, into Lovech region made its way the Roman
Republican denars (Fig. 8). Such finds are numer-
ous for the territory of present-day Bulgaria. Togeth-
er with finds from other adjacent regions, they tracе
the direction of the economic and the political-mili-
tary expansion of the Roman Republic. Despite its
significant power, Rome will need more than two
centuries to break down the resistance of the un-
vanquished Thracians.
Finds of Republican denars have been registered
near the villages of Radyuvene/Stoyanovo, Deve-
taki, Vladinya, and the town of Teteven (Babintsi –
Treskavets). The available database is supple-
mented by the written sources, evidencing for dif-
175
Обр. 9. Денар и антониниани на Юлия Домна (214 – 217), Юлия Соемия (218 – 222), Отацилия Севера (248 –
249) и Мариниана (254). Част от колективна находка, с. Микре
Fig. 9. Denar and antoniani of Julia Domna (214 – 217 AD), Julia Soaemias (218 – 222), Otacilia Severa (248 – 249),
and Mariniana (254). Part of a hoard. Mikre, Lovech region

ясно очертават пътя на икономическата и военно-
политическата експанзия на Римската република.
Въпреки тази мощ, на Рим са били необходими
почти два века, за да сломи съпротивата на непо-
корните траки.
Находки с републикански денари са известни от с.
Радювене/Стояново, с. Деветаки, с. Владиня и гр.
Тетевен (Бабинци – Трескавец).
Сведенията се допълват и от писмените извори,
свързани с различни походи на римската армия,
от южнотракийските земи, разположени по Егея,
до севернотракийските, разположени от двете
страни на р. Истър (Дунав). Допълват ги и наход-
ките от проучените могили при селата Дойренци
и Смочан, в които са открити материали от пред-
римската и ранноримската епоха (Китов, Павлов
1985), а така също и проучените могили в райо-
на на римска вила (селскостопанско имение) при
с. Смочан (Китов и др. 1980б; Шалганов, Цачева
1991). Тук са открити едни от най-ранните образци
на плетени железни ризници, шлемове, фалери,
ранна тера сигилата, ранно римско стъкло, стри-
ferent Roman military campaigns between the most
southern Thracian territories – the North Aegean
littoral and its hinterland, and Northern Thrace –
the lands from the both sides of Istros (the river
of Danube). In this context should be considered
the investigated burial mounds near the villages
Doyrentsi and Smochan, were have been found
traces from the pre-Roman and the Early Roman
Period (Китов, Павлов 1985, 90-91), as well as the
unearthed tumuli around a villa rustica (land es-
tate) in the vicinity of village of Smochan (Китов,
Шалганов, Крайнов 1980; Шалганов, Цачева
1991, 99-100). The above-mentioned complex-
es comprise the earliest finds of iron chain-mails,
helmets, phalerae, tools for cleaning off the body
(strigiles), imported fine red pottery (terra sigilatta),
glass and exquisite bronze vessels, representing a
property of the local aristocratic families.
In the new political and economic realities of the
Thracian markets, on a mass scale were includ-
ed Roman Republican and Roman Imperial coins,
made of silver, bronze, copper, and relatively rare –

176
гили, изящни бронзови съдове, притежание на
местни аристократични фамилии.
С вклюването в сферата на новите икономически
и политически реалности, на тракийските пазари
масово навлизат републиканските и императорски
монети от сребро, бронз и мед и по-рядко от злато
(ауреуси). Около пет века те са почти единствено-
то платежно средство. Сребърният денар остава
международна платежна единица в региона до
средата на ІІІ в. сл.Хр.
Посочените по-горе съкровища показват кон-
центрация на паричен поток и оборот по цяло-
то средно течение на р. Осъм (Гущераклиев
2015; Гущераклиев 2017, 46-48). Констатация се
потвърждава и през Римската епоха (І – ІІІ век),
след анексирането на тези земи и включването им
в пределите на Римската империя. Двете основ-
ни речни артерии – Осъм и Вит, продължават да
бъдат разделна зона не само в късна Тракия, но
и между новите провинции Мизия, Долна Мизия
и Тракия, в Северна България (Геров 1953; Геров
1980; Ботева 1997). Над 50 бр. са колективните
находки от Ловешко, открити в над 30 римски се-
лища, през І – ІІІ в. (Обр. 9) (Гущераклиев, Симео-
нов 2003; Гущераклиев 2008; Гущераклиев 2012).
През този период древните тракийски пътища в
района, са превърнати в съвременни магистрали
(Маджаров 2009; Христов 2015). Според римска
пътна карта Табула Певтингериана (Тъпкова-Заи-
мова, Велков 1958), един от тези главни пътища
е свързвал древнотракийската Мелта (Ловеч) със
земите на север от р. Дунав, а така също, през
Троянския проход на юг, със земите на Егейско
море. Втората пътна артерия е свързвала Мелта
с едни от най-големите вътрешно градски цен-
трове през този период – Никополис ад Иструм
(с. Никюп, Търновско), Марцианопол (гр. Девня) и
черноморските градове. Предполага се, че на за-
пад от Мелта пътят е продължавал към Монтана.
Споменатите в изворите пътни станции при Дори-
онес (Слатина), Мелта (Ловеч), Состра (Ломец),
Ад Радице (Бели Осъм), Монтемно (Стара пла-
нина), постепенно прерастват в големи селища, в
началото и през първата половина на ІІ в. сл.Хр.
of gold (aurei). For more than five centuries they
were almost the only means of payment. In Lovech
region, the silver denar was a principal payment
unit till the mid of 3rd century AD.
The hoards considered shows the concentration of
monetary flow and circulation all along the middle
course of Osam River (Гущераклиев 2015, 35-54;
2017, 46-48). The conclusion is valid and for the
Roman Age (1st – 3rd centuries AD), when the re-
garded territories were annexed to the Roman Em-
pire. The two major rivers of Central Northern Bul-
garia – Osam and Vit, played a role of boundaries
not only during the Late Iron Age, but also during
the Roman Period, separating the new-founded
provinces of Moesia, Lower Moesia, and Thrace
(Геров 1953; 1980; Ботева 1997). Over more than
50 are the coin hoards from the Lovech region,
discovered in around 30 settlements from the pe-
riod 1st – 3rd centuries AD (Fig. 9) (Гущераклиев
2003, 21-88; 2008, 3-47; 2012, 565-580). During
the Roman Age the ancient Thracian roads were
turned into modern for the time, high technolog-
ical thoroughfares (Маджаров 2009; Христов
2015). According to the Roman itinerary Tabula
Peutingeriana (Тъпкова-Заимова, Велков 1958,
9-45), one of these thoroughfares connected the
ancient Thracian settlement of Melta (present-day
Lovech), respectively with the territories along the
Danube – on north, and, through the Troyan Balkan
Mountains pass, with the North Aegean littoral – on
south. A second road connected Melta with one of
the largest cities in the interior of the Roman prov-
ince – Nicopolis ad Istrum (village of Nikyup, Ve-
liko Tarnovo region), as well as with Marcianopolis
(town of Devnya), and the cities around the Black
Sea Coast. It is supposed that in western direction
the road led away from Melta to Montana. In the
beginning and the first half of 2nd century AD, the
mentioned in the written sources road stations of
Doriones (Slatina), Melta (Lovech), Sostra (Lom-
ets), Ad Radice (Beli Osam), and Montemno (Bal-
kan Mountains), gradually developped into large
settlements.
177
 Панорамен поглед от северо-
запад към Ловешка крепост
A panoramic view from north-west
towards Lovech fortress

178
ЛОВЕЧ И ЛОВЕШКО
ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО
(VII – XIV В.)
Вера Атанасова
Разположени по средното течение на река Осъм,
на входа на Троянския (Беклемето) проход, меж-
ду Дунавската равнина от север и Предбалкана от
юг, земите около днешния град Ловеч се радват
на благоприятни природни дадености. Естестве-
ната природна защита е предпоставка за устой-
чиво развитие на селищна мрежа, а географското
положение на региона го прави център на пътни
артерии, които гарантират неговото съществуване
и препитание през вековете. Ловешките земи са
населявани от най-дълбока древност, така и през
Средните векове (VII – XIV в.) (Карта 6), за които
черпим информация не само от археологическите
находки, но и от редица писмени домашни и чужди
извори.
През X век, византийският император Константин
VII Багренородни (очевидно черпейки от по-ранна-
та богата литературна традиция и от извори, не-
достигнали до нас), разказва за богатата Мелта,
четвърта по важност в област Мизия на Източната
Римска империя. Една хипотеза от миналия век
твърди, че римският център на лозарска промиш-
леност в региона на Мелта е унищожен по време-
то на хан Крум, който, в своето законодателство,
забранява лозарството (Попов 1934, 119). Липсват
сигурни доказателства за подобна връзка между
римската пътна станция по времето на Първата
българска държава (681 – 1018), имайки предвид,
че въпросът с местоположението на Мелта и днес
занимава специалистите (вж. Праматаров в този
том). Макар писмените извори да са неми за този
период, археологическите находки и резултати-
те от проучванията на краеведи и специалисти
потвърждават, че независимо от исторически-
LOVECH AND THE LOVECH
REGION IN THE MIDDLE AGES
(7TH – 14TH CENTURIES)
Vera Atanasova
Located in the middle course of the Osam River,
at the entrance of the Troyan (Beklemeto) Pass,
between the Danube River valley to the north and
the Pre-Balkans region to the south, the lands sur-
rounding the city of Lovech revel in favourable envi-
ronmental characteristics. The natural defence is an
essential condition for the sustainable development
of a settlement network, while the geographical po-
sition of the region makes it an important center of
main transport arteries that guarantee its existence
and surviving through the ages. These lands were
populated since ancient times and so in the Middle
Ages (7th – 14th centuries) (Map 6), shown by ar-
chaeological artifact discoveries and supported by
the written sources (local and foreign).
In the 10th century, the Byzantine emperor Constan-
tine VII Porphyrogenitus (based on earlier unpre-
served sources) in his chronicle mentioned the rich
Melta, the fourth of importance in the Moesia region
in the East Roman Empire. In fact, one thesis from
the last century supposes that the Roman center of
wine production in the Melta region was destroyed
during the reign of khan Krum, who had forbidden
the viticulture in his laws. However, there are no re-
liable sources that proof the continued existence of
the Roman road station of Melta in the history of the
First Bulgarian state. Moreover, the question about
the exact location of Melta remains open to spe-
cialists (cf. Pramatarov, this volume). Although the
written sources are silent, the results of the contem-
porary studies and the archaeological artifacts from
the time of the First Bulgarian state (681 – 1018)
confirm that the region continued to be inhabited.
The Hissarya hill and its fortress were continuously
179
Обр. 1. Общ изглед от югоизток към крепостта на хълма „Хисар“ и град Ловеч
Fig. 1. A panoramic view from south-east towards the fortress on the Hissar hill and Lovech

те промени, основният център, около който през
хилядолетията се развива животът в района на
Ловеч – поселението на хълма Хисаря – продъл-
жава да бъде обитаван и през Късната античност,
и през Ранното средновековие, непосредствено
преди създаването на българската държава (По-
пов 1934, 119; Цачев 2015, 58-62; Гущераклиев,
Димитрова 2017, 135-136). Несъмнено, страте-
гическото значение на това място допринася за
приемствеността в неговото активно използване.
В следващите векове градът оставя трайна следа,
особено в историята на Втората българска държа-
ва (1185 – 1396) (Обр. 1).
populated during the Late Antiquity, as well as in the
early Middle Ages right before the establishment of
the Bulgarian state (Попов 1934, 119; Цачев 2015,
58-62; Гущераклиев, Димитрова 2017, 135-136).
Certainly the strategical importance of this center
contributed to its continuous active use. Throughout
the next centuries, Lovech left a significant mark
especially on the history of the Second Bulgarian
state (1185 – 1396) (Fig. 1).
The fortress of Lovech was mentioned for the first
time in Byzantine sources about the Bulgarian his-
tory from the 11th century, regarding the military
actions during the Pechenegs invasion. In the 12th

180
Във византийски извори за българската исто-
рия от XI век, Ловешката крепост е спомената за
първи път във връзка с военни действия срещу
печенежките нахлувания в региона. През XII век
Ловеч е богата крепост, която Асеневци избират
за център на техните военни операции. Византий-
ският хронист Никита Хониат разказва, че тук през
1187 г., император Исак II Ангел провежда триме-
сечна обсада , завършила с неуспех. Събитията
показват, че крепостта има ключово значение за
възстановяването на българската държава, когато
Ловеч се установява като важен политически, ико-
номически и духовен център (Попов 1934, 119; Гю-
зелев, Божилов 1999, 431; Чангова 2006; Петров
2013; Цачев 2015, 59-62; Гущераклиев, Димитрова
2017, 124).
Между XIII и XIV век, регионът бележи разцвет
благодарение, освен на географското положение,
и на влиятелната позиция, която управниците на
града си изграждат. На фона на честите военни
действия в Тракия, Ловеч процъфтява като център
на занаятчийство и международна търговия глав-
но с Венеция и Дубровник, описани в търговски-
те регистри, пазени в Народна библиотека. Още
Йоан Асен II (1218 – 1241) и неговият син Михаил
II Асен (1246 – 1256), подписват с Дубровнишката
република, споразумения, които включват и тър-
говски клаузи. Връзките на Ловеч се разпрости-
рат към черноморските градове Варна, Несебър,
Поморие, Созопол: важни пристанища за много
търговци, особено при управлението на цар Йоан
Александър (Попов 1934, 120; Гюзелев, Божилов
1999, 505, 600-601). През Троянския проход се
прави връзката с градовете от античния Via Dia-
gonalis (Militaris), който тръгва от Средна Европа
към Константинопол и Византия – основен поли-
тически противник и модел за българските сред-
новековни владетели. Пътищата на север водят
към дунавските градове Видин, Никопол, Свищов
и Гюргево в Унгарското кралство – един от против­
ниците на самостойното българско царство от
времето на Калоян (1197 – 1207). Не на послед-
но място, след събитията от 1187 г., Ловеч остава
century Lovech was a prosperous fortress, which
the Assen brothers choose for center of their mili-
tary operations. The Byzantine chronicler Nicetas
Choniates indicates that in 1187 the emperor Isaac
II Angel laid a 3-month siege of Lovech, which was
unsuccessful. Thus, the events testify the signifi-
cance of the fortress for the restoration of the inde-
pendent Bulgarian state, of which the city of Lovech
became an important politic, economic and religious
center (Попов 1934, 119; Гюзелев, Божилов 1999,
431; Чангова 2006б; Петров 2013; Цачев 2015,
59-62; Гущераклиев, Димитрова 2017, 124).
In the 13th and 14th centuries, the Lovech region
flourished, due not only to its geographical location,
but also to the key position of the city governors. In
contrast to the constant military actions in the Thra-
ce region, Lovech and its lands prospered as an im-
portant center of artisanal production and interna-
tional commerce mainly with Venice and Dubrovnik,
as described in the registers kept at the National
library in Sofia. Ioan II Assen (1218 – 1241) and
thereafter his son Michael II Assen (1246 – 1256)
signed mutual agreements with Dubrovnik includ-
ing several commercial clauses. The economic re-
lations of Lovech had been expanded to the cities
on the Black Sea coast (Varna, Nessebar, Pomorie,
Sozopol), which were main commercial ports in
the time of tsar Ioan Alexander (Попов 1934, 120;
Гюзелев, Божилов 1999, 505, 600-601). Through
the Troyan Pass, Lovech connected to the cities on
the ancient Roman road of Via Diagonalis (Militar-
is), stretching from the middle Europe to Constan-
tinople and the Byzantine Empire, the main adver-
sary and political model for the Bulgarian medieval
sovereigns. The roads to the north reached the cit-
ies on the Danube River (Vidin, Nikopol, Svishtov),
as well as Gyurguevo in the Hungarian kingdom,
one of the opponents of the independent Bulgarian
state during the reign of Kaloyan (1197 – 1207). At
last but not the least, the events of 1187 have left
the city of Lovech closely related to the Assen fam-
ily and Tarnovo, the capital of the Second Bulgari-
an state. The crossroad position gave the medieval
181
 Обр.2. План на средновековен Ловеч (по Чангова 2006, 51, Обр. 35)
Fig. 2. Plan of the medieval city of Lovech (after Чангова 2006, 51, Обр. 35)

182
тясно свързан с Асеневата фамилия и столицата
Търново, основен център на Втората българска
държава. Благодарение на това си кръстопътно
положение, средновековен Ловеч се радва на за-
видно икономическо развитие, което определя и
важността му за царството.
Освен възлов икономически център, Ловеч и
близките му земи се утвърждават и като духов-
но и културно средище. За това свидетелстват
писмени и материални сведения. Преписите на
Бориловия синодик (Палаузов и Дринов) инфор-
мират, че по времето на Борил (1207 – 1218), Ло-
веч е митрополитски център (Станимиров 1930,
6; Тотоманова 1999; Цачев 2015, 39; Гущерак-
лиев, Димитрова 2017, 123). През XIV век, бла-
годарение на културната политика на цар Йоан
Александър и преките връзки с двора, в региона
се развива и богата книжовна дейност. От мана-
стирските центрове тук са излезли някои бъл-
гарски средновековни книги, какъвто е Ловешки-
ят сборник, днес съхраняван в библиотеката на
Санкт Петербург (inv. 13.3.17). В една приписка
е споменато името на управителя на града: Йоан
Александър. Бъдещият български цар (1331 –
1371), е ловешки деспот с първородния си син
Михаил Асен (Куев 1974; Божилов 1994; Гюзелев,
Божилов 1999; Цачев 2015, 92-93; Гущераклиев,
Димитрова 2017, 123, 125).
Въпреки сведенията от османски извори за завла-
дяването и статута на Ловеч след 1396 г., точната
дата на събитието остава неизвестна. Изворите
показват, че градът запазва своето икономическо
значение и богатство, а също и статута на христи-
янски център на епископия. Неслучайно, по вре-
ме на Османското владичество, името на града е
„Алтън Ловеч“ или „Златен Ловеч“, което подчер-
тава неговото благосъстояние. Тук процъфтяват
занаятчийството и търговията: произвеждат се
кози кожи за обувки; възстановени са търговски-
те връзки с Дубровник (Каракановски 1930; Попов
1934, 120-123; Цачев 2015, 98-102; Гущераклиев,
Димитрова 2017, 136).
През XIX век, средновековното наследство на Ло-
Lovech an economic development that determined
the importance of the city to the state.
Besides being an economic center, Lovech and its
surroundings were as well main religious and cul-
tural center. This is attested by written sources and
artifacts. The transcripts of the Synodicon of Boril
(Palauzov and Drinov), a medieval manuscript from
the early 13th century, gave the indication that in the
time of Boril (1207 – 1218) Lovech was a Metro-
politan center (Станимиров 1930, 6; Тотоманова
1999; Цачев 2015, 39; Гущераклиев, Димитрова
2017, 123). In the 14th century, as a result of the
cultural politics of the tsar John Alexander and the
direct relations between Lovech and the court, lit-
erature activity flourished. From the local monas-
teries originated some of the Bulgarian medieval
books such as the Lovech manuscript, kept nowa-
days at the Saint Petersburg library (inv. 13.3.17).
In a marginal note inside is mentioned the name of
the governor of the city: the despot Ioan Alexander,
future Bulgarian Tsar (1331 – 1371) along with his
firstborn son Michael Assen (Куев 1974; Божилов
1994; Гюзелев, Божилов 1999; Цачев 2015, 92-
93; Гущераклиев, Димитрова 2017, 123, 125).
The exact date of the local Ottoman invasion re-
mains unknown. Although, there is information in
the Ottoman sources that confirm the event and
the statute of Lovech after 1396. The written doc-
uments testify that the city kept its economic im-
portance and prosperity, as well as the statute of
Orthodox center of Eparchy. It is no coincidence
that during the Ottoman government the name of
the city “Altan Lovech” meant “The Golden City”,
which emphasised its prosperity. The craftsmanship
and commerce flourished: shoes were produced
out of goat skin and the commercial exchanges
with Dubrovnik were reestablished (Каракановски
1930; Попов 1934, 120-123; Цачев 2015, 98-102;
Гущераклиев, Димитрова 2017, 136).
In the 19th century, the medieval heritage of the city
was among the primary reasons for the creation of
a museum. In 1871, the Hungarian researcher Felix
Kanitz made the first archaeological excavations on
183
3.1
Обр. 3. Керамика: 3.1. Сграфито съдове от Ловешка крепост, XIII-XIV в.;
3.2. Глинена стомна от Ловешка крепост, XIV в.
Fig. 3. Ceramics: 3.1. Sgraffito ware from the Lovech fortress, 13th – 14th centuries;
3.2. Clay pitcher from the Lovech fortress, 14th century
веч е сред основните предпоставки за създаване-
то на Ловешкия музей. В 1871 г. унгарският изсле-
довател Феликс Каниц прави първите разкопки на
крепостта на хълма Хисаря. В неговата моногра-
фия „Дунавска България и Балканът“ е отредено
място и за ловешките старини (Каниц 1902). През
1895 г. е учреден Ловешкия музей. В същата годи-
на, във връзка със Закона за издирване на старини
(1889 г.), Министърът на Народното просвещение
разрешава фондът на новата институция да бъде
обогатяван чрез археологически разкопки. През
1896 г., само година след основаването, започват
първите официални археологически дейности на
хълма Хисаря. Създадена е връзка с Народния
музей в София, с което се поставят основите на
дълготрайно сътрудничество, валидно и до днес
(Лалев 2007, 20-25).
През годините средновековната колекция се обо-
184
3.2
the fortress at the Hissarya hill. In his monography
“Donau-Bulgarien und der Balkan”, the remains of
the ancient Lovech were mentioned (Каниц 1902).
In 1895, the Museum of Lovech was established.
The same year, according to the Law of retracing
artifacts (1889), the minister of the National educa-
tion gave permission to the collection of the new in-
stitution to be completed with objects from archae-
ological excavations. In 1896, only one year after
the establishment of the museum began the first
official archaeological expedition on the Hissarya
hill. Simultaneously, the basis of a long term friend-
ship cooperation between the Museum of Lovech
and the National Museum in Sofia was established
(Лалев 2007, 20-25).
Over the years, the medieval collection of the
Lovech museum was expanded by the meanings
included in the Programme of the museum: through
 4.1
4.2
Обр. 4. Накити: 4.1. Златен наушник от Ловешка крепост, XIII-XIV в.; 4.2. Бронзови гривни от Ловешки
некрополи, X-XIV в.
Fig. 4. Jewels: 4.1. Gold earring from the Lovech fortress, 13th – 14th centuries; 4.2. Bronze bracelets from the Lovech
necropolises, 10th – 14th centuries
гатява по начините, залегнали в Програмата на
музея: от теренни проучвания, от дарения и от от-
купки (Лалев 2007, 13-21). Благодарение на дъл-
гогодишната активна политика на институцията на
територията на някогашния Ловешки окръг, в част-
ност на Ловешка община, са издирени и регистри-
рани многобройни средновековни обекти. Това е
свидетелство, че районът е гъсто населен, добре
развит и проспериращ през онази епоха. В грани-
ците на Ловешка община днес са известни 13 кре-
пости. Те са разположени край селата Абланица,
Българене, Горно Павликене, Гостиня/Къкрина,
Казачево, Малиново, Сливек, Смочан, Стефано-
во, Хлевене (Петров 2013, 3-7).
Повече от век най-значимият средновековен па-
метник за района на средното течение на река
Осъм е крепостта на хълма Хисаря. Богат източник
на находки и запазени архитектурни останки, тя е
archaeological artifact discoveries, donations and
purchases (Лалев 2007, 13-21). Because of the
long activity policy of the institution on the territo-
ry of the Lovech region, many medieval remains
were found and registered. This is a concrete evi-
dence that the area was populated, well developed
and prosperous. Currently in the Lovech region 13
fortresses are known, located near the villages of
Ablanitsa, Balgarene, Gorno Pavlikene, Gostinya/
Kakrina, Kazachevo, Malinovo, Slivek, Smochan,
Stefanovo, Hlevene (Петров 2013, 3-7).
Over a century the fortress on the Hissarya hill has
been the most important medieval center for the re-
gion of the middle course of the Osam River. As a
result of the high quantity of artifacts and architec-
tural remains, the fortress was the primary object of
archaeological research, restauration and conser-
vation activities. Local specialists from Lovech and
185

основен обект на теренно проучване, а също и на
реставрационни и консервационни дейности. Спе-
циалисти от Ловеч и от Археологическия институт в
София взимат активно участие в работата. Учите-
лите Михаил хаджи Неделчев и Гено Иванов, както
изследователят Никола Мушмов, са сред първите
проучвали хълма (х. Неделчев 1929б). Важен е
приносът на пратеника от АИМ при БАН, Йорданка
Чангова, която от 1963 г. води разкопките на мяс-
то в екип с Павел Павлов, а по-късно и с Мария
Атанасова-Цачева. Рачо Рачев е ръководител на
консервационно-реставрационните дейности, как-
то и Илия Лефтеров, Петър Кънев, Юруков и Ва-
лентин Нейков (Чангова 2006б, 15). Благодарение
на съвместната работа на научния екип познава-
ме днешният културен паметник Ловешка крепост,
представена подробно в монографията на изсле-
дователката Йорданка Чангова (Чангова 2006; Ла-
лев 2007, 52-53; Цачев 2015, 65).
В хода на разкопките са проучени останки от пе-
риода между IX и XIV век, с които може да бъде
проследено развитието на крепостта от военно ук-
репление с малобройно население до среднове-
ковен град с вътрешен (цитадела) и външен ком-
186
Обр. 5. Сребърни монети на цар
Йоан Александър. Част от колек-
тивна находка от Ловешка крепост,
1332/33-1366/67 г.
Fig. 5. Silver coins of Tsar Ioan
Alexander. Treasure from the Lovech
fortress, 1332/33-1366/67
from the Archaeological Institute in Sofia took active
place in the exploration. The teachers Mihail Hadži-
Νedelchev, Geno Ivanov, and the scientist Nikola
Mushmov are among the first ones to have participat-
ed in the excavations of the hill (х. Неделчев 1929б).
An important contribution to the site study made the
envoy of the Archaeological Institute with Museum
(AIM) at the Bulgarian Academy of Sciences, Jordan-
ka Changova, who in 1963, began the excavations
in cooperation with Pavel Pavlov who was followed
by Maria Atanasova-Tsacheva. Racho Rachev was
head of the conservation and restauration activities,
as well as Iliya Lefterov, Petar Kanev, Yrukov and
Valentine Neikov (Чангова 2006б, 15). Due to their
common work, one can now enjoy the cultural mon-
ument of the fortress, presented in details in the mo-
nography of Jordanka Changova (Fig. 2) (Чангова
2006б; Лалев 2007, 52-53; Цачев 2015, 65).
The remains and the artifacts dated between the 9th
and 14th centuries, which have been found during the
archaeological excavations, contribute largely to re-
trace the fortifications history from a military fortress
with a small population to medieval city with citadel
and external complex, and center of Metropolitan.
плекс, и митрополитски център. Седем църкви,
богато украсени по модата на средновековната
столица Търново, с аналози от Несебър и Червен,
обслужвали нуждите на жителите на крепостта.
Освен тях, на територията на общината са открити
останките на два манастира: Света Богородица –
Ястреб (до с. Сливек), предшественик на Троян-
ския манастир, и Света Троица в село Хлевене.
Останките на манастири и църкви са свидетелства
за съществуването на християнски център през
средните векове (х. Неделчев 1930; Чангова 2006,
50-111; Лалев 2007; Петров 2013, 5-6; Цачев 2015,
39, 78-81, 94; Гущераклиев, Димитрова 2017, 123).
Свидетелствата за материалната култура на сред-
новековните жители на територията на днешната
Ловешка община се допълват от находки от некро-
поли. Важен е този от местността Баш Бунар, който
потвърждава съществуването на поселения още
от X век. През 1951 г. започват разкопки с екип от
АИМ-БАН и Ловешкия музей под ръководството на
Соня Георгиева и Райна Пешева. Това показва, че
установените връзки и сътрудничество между две-
те институции продължават да съществуват. Сред
предметите в гробовете откриваме керамични съ-
дове, накити и монети (Обр. 3). Специално внима-
ние е отделено на големия брой накити, изработени
от бронз, сребро, стъкло. Това са гривни, пръстени,
обеци и наушници, мъниста, а също игли, копче-
та, халки и токи. Богатите материали се допълват
и от артефактите от крепостта и късния некропол
на хълма Хисар. Те свидетелстват за дейностите и
богатството на жителите на района през Средните
векове, а също и за влиянията в изкуството (Обр. 4)
(Георгиева, Пешева 1955, 513-521; Чангова 2006,
114-158; Цачев 2015, 56, 87-91).
От археологически находки (единични и колектив-
ни), а също и чрез дарения, в колекцията на му-
зея в Ловеч, още от началните години на неговото
съществуване постъпват средновековни монети
от времето на Второто българско царство (1185 –
1396). Най-многобройни са тези с образите на цар
Йоан Александър и неговия син Михаил Асен (Обр.
5). Тяхното количество е показателно за икономиче-
ския просперитет на Ловеч през Средновековието.
Seven churches served the population of Lovech,
splendidly decorated in compliance with the contem-
porary trends of the churches in Tarnovo with some
analogs to the ones in Nesebar and Cherven. Be-
sides the churches, the remains of two monasteries
were also found in the region: The Virgin – Hawk
(near the Slivek village), predecessor of the Troyan
Monastery and the Saint Trinity near the Hlevene
village. Therefore, they all evidence the existence
of an important Christian center in the Middle Ages
(х. Неделчев 1930; Чангова 2006б, 50-111; Лалев
2007; Петров 2013, 5-6; Цачев 2015, 39, 78-81, 94;
Гущераклиев, Димитрова 2017, 123).
The material culture of the population in the Lovech
district is completed by objects, found in necropolis-
es. An important one is located in the Bash Bunar
locality near Lovech, which confirms the existence of
settlements since the 10th century. In 1951 began the
fieldwork, led by the joint team of specialists from the
AIM and the Lovech Museum, with Sonya Georgie-
va and Raina Pesheva in charge. Thus, it confirms
that the early established relations between the two
institutions continued their existence. Among the ob-
jects from the burials are pottery vessels, jewelry and
coins (Fig. 3). A special attention was attributed to
the large number of jewelry made of bronze, silver
and glass. Those include bracelets, rings, earrings,
temple-pendants, beads, needles, buttons, loops
and belt buckles. The significant collection is com-
pleted by the artifacts from the fortress and the late
necropolis on Hissarya hill. All these art pieces are
significant proofs of the activity and the wealth of the
medieval population of the region, as well as the ar-
tistic tendencies and inspirations (Fig. 4) (Георгиева,
Пешева 1955, 513-521; Чангова 2006б, 114-158;
Цачев 2015, 56, 87-91).
Since its creation, the museum collection of mediae-
val coins from the Second Bulgarian state (1185 –
1396) has been completed through archaeologi-
cal explorations and donations. Most frequent are
the ones representing the Tsar Ioan Alexander with
his son Michael Assen (Fig. 5) (Лалев 2007). Their
quantity shows the economic prosperity of Lovech
during the Middle Ages.
187
Панорамен поглед към входа на Деветашка пещера и Окната
A panoramic view towards the entrance of Devetashka Cave and Oknata
188
189
Карта 1 / Map 1
Карта 2 / Map 2

191
Карта 3 / Map 3
Карта 4 / Map 4

193
Карта 5 / Map 5
Карта 6 / Map 6

195
Карта 1.
1. Бежаново, пещера Парника, среден палеолит; 2. Бежаново, селище в м. Бануня, финален халколит; 3. Гложене, пещера Моровица, късен палеолит и
халколит; 4. Деветаки, Деветашка пещера, среден и късен палеолит, неолит и халколит; 5. Карлуково, пещера Темната дупка, среден и късен палео-
лит; 6. Лешница, случайна находка от кремъчни върхове за копия, халколит; 7. Ловеч, пещера Васил Левски, среден палеолит; 8. Ловеч, Табашка пещера,
халколит; 9. Ловеч, селище на хълма Хисаря, халколит; 10. Ъглен, пещера Очилата, среден палеолит.

Map 1.
1. Bezhanovo, Parnika Cave, Middle Paleolithic; 2. Bezhanovo, settlement in Banunya locality, Late Chalcolithic; 3. Glozhene, Morovitsa Cave, Upper Paleolithic and
Chalcolithic; 4. Devetaki, Devetashka Cave, Middle and Upper Paleolithic, Neolithic and Chalcolithic; 5. Karlukovo, Temnata cave, Middle and Upper Paleolithic; 6.
Leshnitsa, stray find of flint spearheads, Chalcolithic; 7. Lovech, Vasil Levski Cave, Middle Paleolithic; 8. Lovech, Tabashka Cave, Chalcolithic; 9. Lovech, settlement
on the hill of Hissaria, Chalcolithic; 10. Aglen, Ochilata Cave, Middle Paleolithic

Карта 2.
1. Александрово, селище в м. Саръяр, бронзова епоха; 2. Владиня, селище в м. Селище, бронзова епоха; 3. Владиня, селище в м. Селище, средна бронзова
епоха; 4. Горан и Слатина, могилен некропол, ранна бронзова епоха; 5. Горно Павликене, селище в м. Гергева могила, средна бронзова епоха; 6. Деветаки,
Деветашка пещера, ранна, средна и късна бронзова епохи; 7. Дойренци, селище в м. Долно селище, бронзова епоха; 8. Дойренци, селище в м. Горно сели-
ще, късна бронзова епоха; 9. Дойренци, гроб в могила № 1, късна бронзова епоха; 10. Дренов, селище в м. Малкия язовир, средна бронзова епоха; 11. Ловеч,
гроб от центъра на града, ранна бронзова епоха; 12. Ловеч, съкровище от Табашката пещера, м. Баш бунар, средна бронзова епоха; 13. Слатина, селище
в м. Смърдичец, бронзова епоха; 14. Чавдарци, селище в м. Саръяр/Могилките, бронзова епоха.

Map 2.
1. Aleksandrovo, settlement in Sarayar locality, Bronze Age; 2. Vladinya, settlement in Selishte locality, Bronze Age; 3. Vladinya, settlement in Selishte locality, Middle
Bronze Age; 4. Goran and Slatina, mound necropolis, Early Bronze Age; 5. Gorno Pavlikene, settlement in Gergeva mogila locality, Middle Bronze Age; 6. Devetaki,
Devetashka Cave, Early, Middle and Late Bronze Age; 7. Doyrentsi, settlement in Dolno selishte locality, Bronze Age; 8. Doyrentsi, settlement in Gorno selishte locality,
Late Bronze Age; 9. Doyrentsi, grave in Mound № 1, Late Bronze Age; 10. Drenov, settlement in Malkiya yazovir locality, Middle Bronze Age; 11. Lovech, grave in the
center of the town, Early Bronze Age; 12. Lovech, treasure from Tabashka Cave, Bash bunar locality, Middle Bronze Age; 13. Slatina, settlement in Smardichets locality,
Bronze Age; 14. Chavdartsi, settlement in Sarayar/Mogilkite locality, Bronze Age

Карта 3.
1. Александрово, селище в м. Тюркмена, желязна епоха; 2. Александрово, селище в м. Хендеклика, късна желязна епоха; 3. Александрово, селище в м.
Мутяновото, желязна епоха; 4. Александрово, могилен некропол в м. Ямàта, ранна желязна епоха; 5. Александрово, могилен некропол в м. Хендеклика,
късна желязна епоха; 6. Александрово, могилен некропол в м. Мутяновото, ранна желязна епоха; 7. Баховица, могилен некропол, желязна епоха; 8. Влади-
ня, плосък некропол в м. Селище, късна желязна епоха; 9. Владиня, съкровище, късна желязна епоха; 10. Деветаки, могилен некропол непосредствено над
Деветашката пещера, ранна желязна епоха; 11. Деветаки, Деветашка пещера, ранна и късна желязна епохи; 12. Деветаки, селище в м. Чуковец, желязна
епоха; 13. Деветаки, селище в м. Клипачевец, желязна епоха; 14. Деветаки, селище в м. Луловец, желязна епоха; 15. Деветаки, селище в м. Велтинец,
желязна епоха; 16. Деветаки, селище в м. Гьоргьовец, желязна епоха; 17. Деветаки, могилен некропол срещу входа на Деветашката пещера, ранна
желязна епоха; 18. Дойренци, селище в м. Каняк, желязна епоха; 19. Дойренци, селище в м. Горно селище, желязна епоха; 20. Дойренци, могилен некропол
в м. Каняк, късна желязна епоха; 21. Дойренци, селище в м. Ливадцето, желязна епоха; 22. Дойренци, селище в м. Долно селище, късна желязна епоха; 23.
Дренов, селище в м. Берница и м. Гениш бозалък, късна желязна епоха; 24. Дренов, селище, късна желязна епоха; 25. Казачево, селище в м. Гръцко селище,
късна желязна епоха; 26. Казачево, селище в м. Бахчалъка, желязна епоха; 27. Казачево, могилен некропол, късна желязна епоха; 28. Крушуна, могилен
некропол в м. Трите дола, късна желязна епоха; 29. Крушуна, селище в м. Калица, късна желязна епоха; 30. Къкрина, селище в м. Селището, желязна епоха;
31. Кърпачево, могилен некропол в м. Кованлъка, късна желязна епоха; 32. Кърпачево, могилен некропол в м. Долните герани, ранна желязна епоха; 33.
Кърпачево, могилен некропол в м. Мералъка, ранна и късна желязна епохи; 34. Кърпачево, могилен некропол в м. Стълбица, късна желязна епоха; 35. Лет-
ница, селище, ранна желязна епоха; 36. Летница, съкровище, късна желязна епоха; 37. Лисец, селище в м. Мерак, късна желязна епоха; 38. Ловеч, селище
на хълма Хисаря, късна желязна епоха; 39. Ловеч, могилен некропол в м. Бабаковец, късна желязна епоха; 40. Радювене, съкровище от м. Шововец, късна
желязна епоха; 41. Радювене, селище в м. Хайдушка чешма, желязна епоха; 42. Радювене, селище в м. Пейков кладенец, желязна епоха; 43. Радювене, сели-
ще в м. Табашкото, желязна епоха; 44. Радювене, могилен некропол в м. Табашкото, желязна епоха; 45. Славяни, могилен некропол, късна желязна епоха;
46. Славяни, селище в м. Забунски кладенец, късна желязна епоха; 47. Славяни, могилен некропол, ранна желязна епоха; 48. Слатина, селище в м. Селище,
късна желязна епоха; 49. Слатина, селище в м. Смърдичец, желязна епоха; 50. Сливек, селище в м. Салийска чешма, желязна епоха; 51. Сливек, селище
в м. Слатина, късна желязна епоха; 52. Смочан, селище в м. Селище, късна желязна епоха; 53. Смочан, могилен некропол в м. Пъдарската могила, късна
желязна епоха; 54. Хлевене, селище в м. Калето, ранна желязна епоха

Map 3.
1. Aleksandrovo, settlement in Tyurkmena locality, Iron Age; 2. Aleksandrovo, settlement in Hendeklika locality, Late Iron Age; 3. Aleksandrovo, settlement in
Mutyanovoto locality, Iron Age; 4. Aleksandrovo, mound necropolis in Yamata locality, Early Iron Age; 5. Aleksandrovo, mound necropolis in Hendeklika locality, Late Iron
Age; 6. Aleksandrovo, mound necropolis in Mutyanovoto locality, Early Iron Age; 7. Bahovitsa, mound necropolis, Iron Age; 8. Vladinya, flat necropolis in Selishte locality,
Late Iron Age; 9. Vladinya, treasure, Late Iron Age; 10. Devetaki, mound necropolis above Devetashka Cave, Early Iron Age; 11. Devetaki, Devetashka Cave, Early and
Late Iron Age; 12. Devetaki, settlement in Chukovets locality, Iron Age; 13. Devetaki, settlement in Klipachevets locality, Iron Age; 14. Devetaki, settlement in Lulovets
locality, Iron Age; 15. Devetaki, settlement in Veltinets locality, Iron Age; 16. Devetaki, settlement in Gyorgyovets locality, Iron Age; 17. Devetaki, mound necropolis
across the entrance of the Devetashka Cave, Early Iron Age; 18. Doyrentsi, settlement in Kanyak locality, Iron Age; 19. Doyrentsi, settlement in Gorno selishte locality,
Iron Age; 20. Doyrentsi, mound necropolis in Kanyak locality, Late Iron Age; 21. Doyrentsi, settlement in Livadtseto locality, Iron Age; 22. Doyrentsi, settlement in Dolno
selishte locality, Late Iron Age; 23. Drenov, settlement in Bernitsa and Genish bozalak localities, Late Iron Age; 24. Drenov, settlement, Late Iron Age; 25. Kazachevo,
settlement in Gratsko selishte locality, Late Iron Age; 26. Kazachevo, settlement in Bahchalaka locality, Iron Age; 27. Kazachevo, mound necropolis, Late Iron Age;
28. Krushuna, mound necropolis in Trite dola locality, Late Iron Age; 29. Krushuna, settlement in Kalitsa locality, Late Iron Age; 30. Kakrina, settlement in Selishteto
locality, Iron Age; 31. Karpachevo, mound necropolis in Kovanlaka locality, Late Iron Age; 32. Karpachevo, mound necropolis in Dolnite gerani locality, Early Iron Age;
33. Karpachevo, mound necropolis in Meralaka locality, Early and Late Iron Age; 34. Karpachevo, mound necropolis in Stalbitsa locality, Late Iron Age; 35. Letnitsa,

196
settlement, Early Iron Age; 36. Letnitsa, treasure, Late Iron Age; 37. Lisets, settlement in Merak locality, Late Iron Age; 38. Lovech, settlement on the hill of Hissaria,
Late Iron Age; 39. Lovech, mound necropolis in Babakovets locality, Late Iron Age; 40. Radyuvene, treasure from Shovovets locality, Late Iron Age; 41. Radyuvene,
settlement in Haydushka cheshma locality, Iron Age; 42. Radyuvene, settlement in Peykov kladenets locality, Iron Age; 43. Radyuvene, settlement in Tabashkoto locality,
Iron Age; 44. Radyuvene, mound necropolis in Tabashkoto locality, Iron Age; 45. Slavyani, mound necropolis, Late Iron Age; 46. Slavyani, settlement in Zabunski
kladenets locality, Late Iron Age; 47. Slavyani, mound necropolis, Early Iron Age; 48. Slatina, settlement in Selishte locality, Late Iron Age; 49. Slatina, settlement in
Smardichets locality, Iron Age; 50. Slivek, settlement in Saliiska cheshma, Iron Age; 51. Slivek, settlement in Slatina locality, Late Iron Age; 52. Smochan, settlement in
Selishte locality, Late Iron Age; 53. Smochan, mound necropolis in Padarskata mogila locality, Late Iron Age; 54. Hlevene, settlement in Kaleto locality, Early Iron Age

Карта 4.
1. Александрово, селище в м. Берница, римска епоха; 2. Българене, път в м. Елията, Античност; 3. Владиня, селище в м. Черковица, римска епоха; 4.
Деветаки, селище в м. Дюлево, римска епоха; 5. Деветаки, селище в м. Римна, римска епоха; 6. Деветаки, Деветашка пещера, Античност; 7. Дойренци,
селище в м. Горно селище, римска епоха; 8. Дойренци, селище в м. Каняк, римска епоха; 9. Дойренци, селище в м. Ливадцето, Античност; 10. Дойренци,
селище в м. Субунар, римска епоха; 11. Дойренци, селище в м. Долно селище, римска епоха; 12. Дренов, селище в м. Берница и м. Гениш бозалък, рим-
ска епоха; 13. Дренов, селище в м. Малък бадювец, Античност; 14. Дренов, селище в м. Стублата, римска епоха; 15. Дренов, селище, римска епоха; 16.
Лешница, светилище в м. Калугерското, II – IV в.; 17. Лешница, селище/викус в м. Калугерското, II – IV в.; 18. Ловеч, селище в м. Нешовска могила, римска
епоха; 19. Ловеч, селище на хълма Хисаря, ΙΙ – VII в.; 20. Ловеч, пътна станция Мелта, римска епоха; 21. Ломец, пътна станция в м. Калугерското, римска
епоха; 22. Ломец, кастел Состра в м. Калугерското, ΙΙ – V в.; 23. Ломец, път в м. Калугерското, римска епоха; 24. Ломец, селище/викус в м. Калугерското,
II – IV в.; 25. Ломец, плосък некропол с мавзолей в м. Калугерското, II в.; 26. Ломец, могилен некропол в м. Калугерското, II в.; 27. Николаево, съкровище,
ΙΙ – ΙII в.; 28. Слатина, селище в м. Селище, римска епоха; 29. Слатина, селище в м. Смърдичец, римска епоха; 30. Слатина, могилен некропол, последна
четвърт на Ι – III в.; 31. Сливек, селище в м. Салийска чешма, римска епоха; 32. Смочан, селище в м. Селище, ΙΙΙ – ΙV в.; 33. Смочан, вила рустика в м. Илия-
та, ΙΙ – ΙV в.; 34. Смочан, могилен некропол, Ι – ΙΙ в.; 35. Умаревци, пътна станция, римска епоха; 36. Чавдарци, селище в м. Манастирището, римска епоха;
37. Чавдарци, мавзолей, ΙΙ в.

Map 4.
1. Aleksandrovo, settlement in Bernitsa locality, Roman Age; 2. Balgarene, road in Eliyata locality, Antiquity; 3. Vladinya, settlement in Cherkovitsa locality, Roman
Age; 4. Devetaki, settlement in Dyulevo locality, Roman Age; 5. Devetaki, settlement in Rimna locality, Roman Age; 6. Devetaki, Devetashka Cave, Antiquity; 7.
Doyrentsi, settlement in Gorno selishte locality, Roman Age; 8. Doyrentsi, settlement in Kanyak locality, Roman Age; 9. Doyrentsi, settlement in Livadtseto locality,
Antiquity; 10. Doyrentsi, settlement in Subunar locality, Roman Age; 11. Doyrentsi, settlement in Dolno selishte locality, Roman Age; 12. Drenov, settlement in Bernitsa
and Genish bozalak localities, Roman Age; 13. Drenov, settlement in Malak badyuvets locality, Antiquity; 14. Drenov, settlement in Stublata locality, Roman Age; 15.
Drenov, settlement, Roman Age; 16. Leshnitsa, sanctuary in Kalugerskoto locality, 2nd – 4th c. AD; 17. Leshnitsa, settlement/vicus in Kalugerskoto locality, 2nd – 4th
c. AD; 18. Lovech, settlement in Neshovska mogila locality, Roman Age; 19. Lovech, settlement on the hill of Hissaria, 2nd – 7th c. AD; 20. Lovech, road station Melta,
Roman Age; 21. Lomets, road station in Kalugerskoto locality, Roman Age; 22. Lomets, castellum Sostra in Kalugerskoto locality, 2nd – 5th c. AD; 23. Lomets, road in
Kalugerskoto locality, Roman Age; 24. Lomets, settlement/vicus in Kalugerskoto locality, 2nd – 4th c. AD; 25. Lomets, flat necropolis with mausoleum in Kalugerskoto
locality, 2nd c. AD; 26. Lomets, mound necropolis in Kalugerskoto locality, 2nd c. AD; 27. Nikolaevo, treasure, 2nd – 3rd c. AD; 28. Slatina, settlement in Selishte
locality, Roman Age; 29. Slatina, settlement in Smardichets locality, Roman Age; 30. Slatina, mound necropolis, last quarter of the 1st – 3rd c. AD; 31. Slivek, settlement
in Saliiska cheshma locality, Roman Age; 32. Smochan, settlement in Selishte locality, 3rd – 4th c. AD; 33. Smochan, villa rustica in Iliyata locality, 2nd – 4th c. AD;
34. Smochan, mound necropolis, 1st – 2nd c. AD; 36. Umarevtsi, road station, Roman Age; 36. Chavdartsi, settlement in Manastirishteto locality, Roman Age; 37.
Chavdartsi, mausoleum, 2nd c. AD

Карта 5.
Монети и монетни находки открити по средното течение на р. Осъм.

Map 5.
Coins and coin hoards along the middle course of Osam River.

Карта 6.
1. Абланица, крепост, Средновековие; 2. Баховица, единична постройка в м. Чернялка, Средновековие; 3. Българене, крепост в м. Кулата, Средновековие;
4. Гостиня, крепост в м. Градът (Среден град), XII – XIV в.; 5. Деветаки, селище в м. Липовец, XII – XIV в.; 6. Дойренци, селище в м. Горно селище, IX – XI
в.; 7. Дойренци, селище в м. Каняк, Средновековие; 8. Дойренци, селище в м. Долно селище, XII – XIV в.; 9. Дренов, селище в м. Гениш бозалък/Беклемето,
Средновековие; 10. Казачево, крепост в м. Коджа баир, XII – XIV в.; 11. Къкрина, селище в м. Селището, XII – XIV в.; 12. Ловеч, крепост на хълма Хисаря,
X – XIV в.; 13. Ловеч, плосък некропол в м. Баш бунар, X – XIII в.; 14. Ловеч, плосък некропол на хълма Хисаря, XIII – XIV в.; 15. Малиново, крепост в м.
Калето, Средновековие; 16. Славяни, селище в м. Къдчукюртлу, Средновековие; 17. Слатина, селище в м. Смърдичец, IX – XI в.; 18. Сливек, манастир в м.
Манастирище, XII – XIV в.; 19. Сливек, крепост в м. Хисаря, XII – XIV в.; 20. Смочан, крепост в м. Големия камък, XII – XIV в.; 21. Стефаново, крепост в м.
Крушака, Средновековие; 22. Хлевене, крепост в м. Калето, XII – XIV в.; 23. Хлевене, плосък некропол в м. Калето, XII – XIV в.; 24. Хлевене, манастир, XII –
XIV в.; 25. Чавдарци, селище в м. Саръяр/Могилките, Средновековие

Map 6.
1. Ablanitsa, fortress, Middle Ages; 2. Bahovitsa, isolated building in Chernyalka locality, Middle Ages; 3. Balgarene, fortress in Kulata locality, Middle Ages; 4. Gostinya,
fortress in Gradat (Sreden grad) locality, 12th – 14th c.; 5. Devetaki, settlement in Lipovets locality, 12th – 14th c.; 6. Doyrentsi, settlement in Gorno selishte locality,
9th – 11th c.; 7. Doyrentsi, settlement in Kanyak locality, Middle Ages; 8. Doyrentsi, settlement in Dolno selishte locality, 12th – 14th c.; 9. Drenov, settlement in Genish
bozalak/Beklemeto locality, Middle Ages; 10. Kazachevo, fortress in Kodzha bair locality, 12th – 14th c.; 11. Kakrina, settlement in Selishteto locality, 12th – 14th c.;
12. Lovech, fortress on the hill of Hissaria, 10th – 14th c.; 13. Lovech, flat necropolis in Bash bunar locality, 10th – 13th c.; 14. Lovech, flat necropolis on the hill of
Hissaria, 13th – 14th c.; 15. Malinovo, fortress in Kaleto locality, Middle Ages; 16. Slavyani, settlement in Kadchukyurtlu locality, Middle Ages; 17. Slatina, settlement in
Smardichets locality, 9th – 11th c.; 18. Slivek, monastery in Manastirishte locality, 12th – 14th c.; 19. Slivek, fortress in Hissaria locality, 12th – 14th c.; 20. Smochan,
fortress in Golemiya kamak locality, 12th – 14th c.; 21. Stefanovo, fortress in Krushaka locality, Middle Ages; 22. Hlevene, fortress in Kaleto locality, 12th – 14th c.; 23.
Hlevene, flat necropolis in Kaleto locality, 12th – 14th c.; 24. Hlevene, monastery, 12th – 14th c.; 25. Chavdartsi, settlement in Sarayar/Mogilkite locality, Middle Ages

197
Панорамен поглед от северо-
изток към Ловешката крепост
и скалите над Баш бунар
A panoramic view from north-east
towards Lovech fortress and the
rocks above Bash bunar

198
199
ЛИТЕРАТУРА / BIBLIOGRAPHY:
Агре 2001: Д. Агре. Тракийски накити от района на Етрополе (V-
ІV в. пр.Хр.). – Археология, 2001, 3-4, 48-56.
Агре 2007: Д. Агре. Тракийски могили от късноелинистическата
епоха в долината на р. Вит, Община Ябланица. – Годишник на
Националния археологически музей, 2007, 11, 86-103.
Александров 2018: Е. Александров. Войната срещу културно-
историческото наследство. – В: К. Бояджиев, Х. Попов, К.
Чукалев (ред.). Спасени съкровища на България (= Национален
археологически музей, Каталози 11). София 2018, 6-10.
Александров 2009: С. Александров. Украшения за коса от зла-
то и сребро през бронзовата епоха в Северна България. – Архе-
ология, 2009, 1-2, 7-17.
Александров 2018а: С. Александров. Ранната и средна брон-
зова епоха в българските земи: хронология, периодизация, кул-
турни контакти и находки от благородни метали. – В: С. Алек-
сандров, Я. Димитрова, Х. Попов, Б. Хореш, К. Чукалев (ред.).
Злато и бронз. Метали, технологии и междурегионални контакти
на територията на Източните Балкани през бронзовата епоха.
София, 2018, 85-95.
Александров 2018б: С. Александров. Могилен некропол от
ранната бронзова епоха Горан – Слатина. – В: С. Александров,
Я. Димитрова, Х. Попов, Б. Хореш, К. Чукалев (ред.). Злато и
бронз. Метали, технологии и междурегионални контакти на те-
риторията на Източните Балкани през бронзовата епоха. Со-
фия, 2018, 330-331.
Ангелов 1959: Н. Ангелов. Златното съкровище от Хотница. –
Археология, 1959, 1-2, 38-46.
Божилов 1994: И. Божилов. Фамилията на Асеневци (1186-
1460). Генеалогия и просопография. София, 1994.
Божкова 1989: А. Божкова. Атическа чернофирнисова керамика
в Тракия (V-ІІІ в.пр.н.е.). – Археология, 1989, 2, 1-10.
Божкова 2007: А. Божкова. Тракийците и техните съседи. – В:
В. Николов (ред.). Древните цивилизации в българските земи.
София, 2007, 80-86.
Божкова 2008: А. Божкова. Търговията с амфори в долното
течение на Дунав през елинистическата епоха (общи наблюде-
ния). – В: Светът на гетите (= Известия на Регионален истори-
чески музей Русе, 12), 2009, 28-35.
Божкова, Агре 1995: А. Божкова, Д. Агре. Тракийски могили в
местността Ябланица, край Етрополе. – Археология, 1995, 4, 28-
36.
Бонев 2003: А. Бонев. Ранна Тракия. Формиране на тракийска-
та култура – края на второто-началото на първото хилядолетие
пр.Хр. (= Разкопки и проучвания, 31). София 2003.
Ботева 1997: Д. Ботева. Долна Мизия и Тракия в римската им-
перска система (193-217/218 г. сл.Хр.). София, 1997.
Бояджиев 2014: К. Бояджиев. Въоръжение през халколита в
българските земи. (= Дисертации, 9). София, 2014.
200
Боянов 2008: И. Боянов. Римските ветерани в Долна Мизия и
Тракия (Ι – ΙΙΙ в.). София, 2008.
Бънов 1994: П. Бънов. Поселищен живот в земите по долното
поречие на реките Искър, Вит и Осъм през ΙΙ ‒ ΙΙΙ в. (по монетни
данни). – Известия на музеите в Северозападна България, 22,
1994, 43-64.
Валентинова 2003: М. Валентинова. Проучвания на ранноже-
лязната епоха в Ловешко. – Известия на Исторически музей –
Ловеч, 6, 2003, 11-20.
Валентинова 2006: М. Валентинова. Железен меч от ранноже-
лязната епоха от с. Хлевене, Ловешко (съобщение). – Известия
на Исторически музей – Ловеч, 7, 2006, 10-12.
Валентинова 2010: М. Валентинова. Нови данни за началото
на ранножелязната епоха в Централна Северна България (Мо-
гилна находка от Деветаки). – В: Б. Борисов (ред.). Великотър-
новският университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и българската
археология. Т. 1. Велико Търново, 2010, 139-146.
Валентинова 2018: Колективна находка от Табашката
пещера, Ловеч. Средна бронзова епоха. – В: С. Александров,
Я. Димитрова, Х. Попов, Б. Хореш, К. Чукалев (ред.). Злато и
бронз. Метали, технологии и междурегионални контакти на
територията на Източните Балкани през бронзовата епоха.
София, 2018, 352-353.
Василева 2012: М. Василева. Фибули от късножелязната епоха
в Древна Тракия (V – І в. пр.Хр.). – Автореферат на дисертация
за присъждане на научна и образователна степен „доктор“, Со-
фия, 2012.
Велков 1927а: И. Велков. Тракийската гробница при Старо-Но-
во село. – Сборник Борис Дякович, 1927 (= Годишник на Народ-
ната библиотека и музей в Пловдив, 1925 г.), 171-179.
Велков 1927б: И. Велков. Стари селища и градища по долината
на р. Вит. (= Материали за Археологическа карта на България,
7). София, 1927.
Венедиков 1996: И. Венедиков. Тракийското съкровище от Лет-
ница. София. 1996.
Георгиева, Пешева 1955: С. Георгиева, Р. Пешева. Средновеко-
вен български некропол край гр. Ловеч и накитите, намерени в
него. – Известия на археологическия институт, 20, 1955, 511-558.
Герасимов 1977: Т. Герасимов. Тетевенския край в древността.
– В: И. Унджиев (ред.). Тетевен. София, 1977, 9-26.
Герасимова 1979: В. Герасимова. Ново сведение за Cohors I
Athoitorum et Berecintorum. – Музеи и паметници на културата,
1979, 1, 17-19.
Герасимова 2001: В. Герасимова. Саркофаг. – В: Избрани
скулптурни паметници. Водач. Археологически институт с музей
при БАН, София, 2001, 31.
Геров 1950: Б. Геров. Северната граница на провинция Тракия.
– Известия на археологическия институт, 17, 1950, 11-33.
Геров 1953: Б. Геров. Романизмът между Дунава и Балкана от
Хадриан до Константин Велики. Част ІІ. – Годишник на Софий-
ски университет, Филологически факултет, 47, 1950/51-1951/52,
1953, 17-120.
Геров 1969: Б. Геров. Проучвания върху западнотракийските
земи през римско време ΙΙΙ. – Годишник на Софийски универ-
ситет. Факултет по западни филологии, 2, 1968/1969, 1969, 121-
239.
Геров 1980: Б. Геров. Земевладението в Римска Тракия и Мизия
(І – ІІІ в.). – Годишник на Софийски университет. Факултет по
Класически и нови филологии, 72, 2, 1977, София, 1980.
Геров 1989: Б. Геров. Латинските надписи, намерени в Бълга-
рия. Надписи, намерени между Искър и Янтра. София, 1989.
Гущераклиев 1994: Р. Гущераклиев. Колективни монетни наход-
ки, намерени на територията на Ловешки регион (ІV в. пр. н. е.
– V в. от н. е.). – Годишник на музеите от Северна България, 20,
1994, 137-147.
Гущераклиев 2008: Р. Гущераклиев. Монетна находка от село
Микре, Ловешко. - Известия на Исторически музей – Ловеч, 8,
2008, 3-47.
Гущераклиев 2012: Р. Гущераклиев. Бронзови монети от района
на римско селище в землището на с. Владиня, Ловешко. – В:
Е. Паунов, С. Филипова (съст. и ред.). HPAKΛEOΥΣ ΣΩΤΗΡΟΣ
ΘΑΣΙΩΝ. Изследвания в чест на Иля Прокопов от приятелите и
учениците му по случай неговата 60-годишнина. Велико Търно-
во, 2012, 565-580.
Гущераклиев 2015: Р. Гущераклиев. Античност. – В: К. Кузмано-
ва (ред.). Ловеч през праисторията, античността и средновеко-
вието. Ловеч, 2015, 35-54.
Гущераклиев 2017: Р. Гущераклиев. Антични и средновековни
монети V в. пр.Хр. – ХІV век. – В: Р. Гущераклиев, М. Димитрова.
Археологическо наследство – Ловешка област. Каталог. Ловеч,
2017.
Гущераклиев, Димитрова 2017: Р. Гущераклиев, М. Димитро-
ва. Археологическо наследство – Ловешка област. Каталог. Ло-
веч, 2017.
Гущераклиев, Симеонов 2003: Р. Гущераклиев, С. Симеонов.
Колективна монетна находка от село Горна Росица, Севлиевско,
ІІ – ІІІ в. Циркулация на бронзови монети на градски управи по
теченията на реките Видима, Росица и Янтра. – Известия на Ис-
торически музей – Ловеч, 6, 2003, 21-88.
Гюзелев, Божилов 1999: В. Гюзелев, И. Божилов. История на
Средновековна България VII-XIV век. София, 1999.
Дечев 1949: Д. Дечев. Клавдий Птолемей. – В: Г. Кацаров, Д.
Дечев. Извори за старата история и география на Тракия и Ма-
кедония, 2. София, 1949, 349-359.
Джамбазов 1959: Н. Джамбазов. Разкопки в пещерата Моро-
вица през 1955 г. – Известия на археологическия институт, 22,
1959, 15-28.
Джамбазов 1960: Н. Джамбазов. Ново палеолитно находище по
долината на Вит. – Археология, 1960, 1, 36-42.
Джамбазов 1961: Н. Джамбазов. Пещерата Парника при с. Бе-
жаново, Ловешко. –Археология, 1961, 4, 54-58.
Джамбазов 1962: Н. Джамбазов. Гробни находки от с. Крушуна,
Ловешко. – Археология, 1962, 1, 56-58.
Джамбазов 1963: Н. Джамбазов. Ловешките пещери. – Извес-
тия на археологическия институт, 26, 1963, 196-241.
Димитров 1929: И. П. Димитров. Стари монети, намерени в
Ловеч и Ловчанско. – В: А. Иширков (ред.). Ловеч и Ловчанско.
Географско, историческо и културно описание. Кн. 1. София,
1929, 93-94.
Димитров 1957: Д. Димитров. Материалната култура и изкуство
на траките през ранната елинистическа епоха (ІV - ІІІ в. пр. н. е.).
– В: Археологически открития в България. София, 1957, 61-92.
Димитров 2007: С. Димитров. Картиране на антични шлемове
от България. – Известия на Регионален исторически музей – Ве-
лико Търново, 22, 2007, 52-63.
Димитрова 1966: А. Димитрова. Сребърно съкровище от с.
Владиня, Ловешко. – Известия на археологическия институт,
29,1966, 115-132.
Добруски 1907: В. Добруски. Тракийско светилище на Асклепий
до Глава Панега. – Археологически известия на Народния му-
зей, София, 1, 1907, 1-86.
Златарски 1932: В. Златарски. Ловеч като средновековна
крепост. – В: А. Иширков (ред.). Ловеч и Ловчанско. Географско,
историческо и културно описание. Кн. 4. София, 1932, 11-18.
Змейкова 1990: И. Змейкова. Към проблема на керамиката от
бронзовата епоха, открита в Табашката пещера. – Експедицио-
нен Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охрид-
ски”, 5.А, 1990, 105-107.
Иванов 2020: С. Иванов. Спасително археологическо проучване
на ранносредновековно селище с данни за металургична
дейност в м. Полето край с. Брестница, общ. Ябланица, обл.
Ловеч. – В: Археологически открития и разкопки през 2019 г.
София, 2020 (под печат).
Иванов, Драгоев 2020: С. Иванов, Д. Драгоев. Редовно
археологическо проучване на обект „Късноантична и
средновековна крепост в м. Калето при с. Дебнево, общ, Троян,
обл. Ловеч. – В: Археологически открития и разкопки през 2019 г.
София, 2020 (под печат).
Илчева 2003: В. Илчева. Керамиката от пласт В на Еменската
пещера. – Добруджа, 21, 2003, 261-278.
Каниц 1902: Ф. Каниц. Градът Ловеч от основаванието му до
освобождението му. Ловеч, 1902.
Каракановски 1930: Б. Каракановски. Превземането на град
Ловеч от турците в 1474 година. – В: А. Иширков (ред.). Ловеч и
Ловчанско. Географско, историческо и културно описание. Кн. 2.
София, 1930, 96-100.
Кацаров 1922: Г. Кацаров. Антични паметници из България. –
Годишник на Народния музей за 1921 год., 1922, 147-151.
Кацаров 1929: Г. Кацаров. Принос към древната история на
Ловчанско. – В: А. Иширков (ред.). Ловеч и Ловчанско. Географ-
ско, историческо и културно описание. Кн. 1. София, 1929, 76-85.
Кацаров 1932: Г. Кацаров. Антични паметници от Ловчанско. – В:
А. Иширков (ред.). Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо
и културно описание. Кн. 4. София, 1932, 5-10.
201
Китов 1987: Г. Китов. Тракийски могили от III-I в. пр. н. е. край с.
Дойренци, Ловешки окръг. – В: А. Фол. К. Йорданов (ред.). Втори
международен конгрес по българистика. Доклади. Български-
те земи в древността до създаването на българската държава.
България през Средновековието. София, 23 май – 3 юни. Т. 6,
София. 37-40.
Китов 1993а: Г. Китов. Александрово. – В: Д. Попов (ред.). Крат-
ка енциклопедия Тракийска древност. София, 1993, 9-10.
Китов 1993б: Г. Китов. Лазар Станево. – В: В: Д. Попов (ред.).
Кратка енциклопедия Тракийска древност. София, 1993, 158.
Китов 1994: Г. Китов. Тракийската археология и паметниците от
Ловешкия край. Част 1. – Анали, 1994, 1, 18-44.
Китов 1995: Г. Китов. Траколожка експедиция за могилни про-
учвания (ТЕМП) през 1992-1994 г. – Археология, 1995, 4, 54-61.
Китов 2003: Г. Китов. Некрополите на Состра. – В: Р. Иванов
(ред.). Состра. Проучване на римската крайпътна станция и кас-
тел на пътя Ескус–Филипополис. Т. 1. Велико Търново, 2003, 72-
145; 149-151.
Китов, Александров 1999: Г. Китов, С. Александров. Късно-
бронзов подмогилен комплекс при с. Дойренци, Ловешко. – Ар-
хеологически вести, 1, 1999, 6-8.
Китов, Павлов 1973: Г. Китов, П. Павлов. Гробна находка от
бронзовата епоха в Ловеч. – Музеи и паметници на културата,
1973, 2, 4-9.
Китов, Павлов 1985: Г. Китов, П. Павлов. Тракийски могили
край Дойренци и Смочан в Ловешки окръг – В: Археологически
открития и разкопки през 1984 година. XXX Национална конфе-
ренция по археология. Сливен, 1985, 90-91.
Китов, Павлов 1986: Г. Китов, П. Павлов. Разкопки на тракий-
ски могили край Смочан в Ловешки окръг – В: Археологически
открития и разкопки през 1985 г. XXXI Национална конференция
по археология. Велико Търново, 1986, 56-57.
Китов, Павлов 1987: Г. Китов, П. Павлов. Надгробна могила и
селища край Смочан и Горан в Ловешки окръг – В: Археологиче-
ски открития и разкопки през 1986 г. XXXII Национална конфе-
ренция по археология. Разград, 1987, 93-94.
Китов, Павлов 1988: Г. Китов, П. Павлов. Тракийска могила край
село Смочан, Ловешко – В: Археологически открития и разкопки
през 1987 год.. XXXIII Национална конференция по археология.
Благоевград, 1988, 62.
Китов и др. 1980а: Г. Китов, П. Теодосиев, П. Павлов, Т. Тотевски.
Тракийски могили в землищата на селата Александрово, Ломец
и Смочан: – В: Археологически открития и разкопки през 1979
г. XXV Национална конференция по археология в гр. Хасково.
София, 1980, 62-63.
Китов и др. 1980б: Г. Китов, К. Шалганов, Ив. Крайнов. Траките
в Ловешки окръг. София, 1980.
Китов и др. 1981: Г. Китов, П. Теодосиев, П. Павлов. Надгробни
могили в селищна система Ловеч – В: Археологически открития
и разкопки през 1980 г. XXVI Национална конференция в гр.
Преслав. София, 1981, 44-45.
Китов и др. 1982: Г. Китов, П. Теодосиев, П. Павлов. Тракийските
надгробни могили в селищна система Ловеч. – В: Археологически
202
открития и разкопки през 1981. XXVII Национална конференция
по археология в Михайловград. Михайловград, 1982, 30-31.
Китов и др. 1986: Г. Китов, К. Шалганов, П. Павлов. Разкопки на
вила рустика при с. Смочан, Ловешки окръг. – В: Археологически
открития и разкопки през 1985 г. XXXI Национална конференция
по археология. Велико Търново, 95-96.
Китов и др. 1991: Г. Китов, И. Панайотов, П. Павлов. Могилни
некрополи в Ловешкия край. Ранна бронзова епоха. Некрополът
Горан – Слатина. (= Разкопки и проучвания, 23). София, 1991.
Краус 2018: Р. Краус. Средната бронзова епоха по долното
течение на река Дунав. – В: С. Александров, Я. Димитрова, Х.
Попов, Б. Хореш, К. Чукалев (ред.). Злато и бронз. Метали, тех-
нологии и междурегионални контакти на територията на Източ-
ните Балкани през бронзовата епоха. София, 2018,151-159.
Куев 1974: К. Куев. Съдбата на Ловчанския сборник, писан пре-
ди 1331. – В: П. Русев, Г. Данчев, Е. Сарафова (ред). Търновска
книжовна школа 1371 – 1971. Международен симпозиум Велико
Търново, 11-14 октомври 1971. София, 1974, 79-88.
Кънчев, Павлов 1986: К. Кънчев, П. Павлов. Къснобронзово
селище край с. Горно Павликени. – Годишник на музеите от Се-
верна България, 12, 1986, 5-9.
Лазаренко 2015: И. Лазаренко. Скитите в Тракия (VII в. пр.н.е. - I
в. от н.е.). Писмени извори за скити в Тракия. Ч. 1. Варна, 2015.
Лалев 2007: И. Лалев. Исторически музей – Ловеч (1895-2005).
Велико Търново, 2007.
Лилова 1991: Б. Лилова. Погребални обичаи през елинисти-
ческата епоха в района на Севтополис. – В: Б. Лилова, М. Чи-
чикова (ред.). Тракийската култура през елинистичната епоха в
казанлъшкия край: Сборник посветен на 40-годишнината от от-
криването на Казанлъшката гробница и 30-годишнината от про-
учването на Севтополис. Казанлък, 1991, 47-58.
Лозанов 2017: И. Лозанов. Град и територия в Югоизточна Тра-
кия: 148 г. пр.Хр. – 46 г. – Автореферат за присъждане на обра-
зователната и научна степен „доктор“. София, 2017.
Маджаров 2009: М. Маджаров. Римски пътища в България.
Принос в развитието на римската пътна система в провинциите
Мизия и Тракия. Велико Търново, 2009.
Маджаров 2013: К. Маджаров. Некрополите като извор за кул-
турното развитие на Североизточна Тракия в периода VI-III в.
пр.Хр. – Автореферат на дисертация за присъждане на образо-
вателна и научна степен „доктор“. София, 2013.
Миков 1929: В. Миков. Ловчанско в предисторическо време. – В:
А. Иширков (ред.). Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо
и културно описание. Кн. 1. София, 1929, 57- 65.
Миков 1932: В. Миков. Могилни некрополи от Ловчанско и Тете-
венско. – Известия на Българския археологически институт, 6,
1930-1931, 1932, 153-170.
Миков 1939: В. Миков. Археологически вести. Приноси към пре-
дисторическата епоха у нас. – Известия на Българския археоло-
гически институт, 12, 1, 1938, 1939, 384-396.
Миков, Джамбазов 1960: В. Миков, Н. Джамбазов. Деветашката
пещера. София, 1960.
Милчев 1957: А. Милчев. Археологическо проучване в Севли-
евско и Троянско. (= Годишник на Софийския университет, Фи-
лософско-исторически факултет, 1, 50, 1956). София 1957, 445-
539.
Михайлов 1972 (2015): Г. Михайлов. Траките. София, 1972
(2015).
Михайлова 2011: Ж. Михайлова. Стъклени накити от фонд „Ар-
хеология“ на Исторически музей – Исперих. – В: М. Николаева,
Т. Василева, Д. Илиева, В. Белева, Ц. Цветанов (ред.). Сборник
Есенни четения. Сборяново 2010. От находката до витрината.
Научна конференция 07-08.10.2010 г. Т. 7. Варна, 101-107.
Мутафчиева 2018: Я. Мутафчиева. Бронзови съдове от Тракия
от V-IV в. пр.Хр. – Автореферат на дисертация за присъждане на
образователна и научна степен „доктор“. София, 2018.
Неделчев 1929а: М. х. Неделчев. Български монети, намерени
в гр. Ловеч и околностите му– В: А. Иширков (ред.). Ловеч и
Ловчанско. Географско, историческо и културно описание. Кн. 1.
София, 1929, 95-101.
Неделчев 1929б: М. х. Неделчев. Разкопки на Ловчанския
Хисар. – В: А. Иширков (ред.). Ловеч и Ловчанско. Географско,
историческо и културно описание. Кн. 1. София, 1929, 106-116.
Неделчев 1930: М. х. Неделчев. Манастирът Ястреб. – В: А.
Иширков (ред.). Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и
културно описание. Кн. 2. София, 1930, 91-95.
Неделчев 1936: М. х. Неделчев. Как се създаде музеят при
читалище „Наука“, Ловеч. – В: Сборник в чест на професор д-р
Ст. Ватев, издаден по случай 70-годишнината му и 50-годишната
му научна, културно-просветна и обществена дейност, София,
1936.
Николов 1965: Б. Николов. Тракийски паметници във Врачан-
ско. – Известия на археологическия институт, 28, 1965, 161-202.
Огненова-Маринова 1984: Л. Огненова-Маринова. Дребни на-
ходки, теракоти, скулптура. – Т. Иванов (ред.). Севтополис. Бит
и култура. Т. 1. София, 1984, 159-228.
Панайотов 1989: И. Панайотов. Ямната култура в българските
земи. (= Разкопки и проучвания, 21), София, 1989.
Пенкова, Мехофер 2018: П. Пенкова, М. Мехофер. Съкрови-
щето от Вълчитрън: технология на производство. – В: С. Алек-
сандров, Я. Димитрова, Х. Попов, Б. Хореш, К. Чукалев (ред.).
Злато и бронз. Метали, технологии и междурегионални контакти
на територията на Източните Балкани през бронзовата епоха.
София, 2018, 208-214.
Перницка 2018: Е. Перницка. Химически състав на златните
предмети от Вълчитрънското съкровище. – В: С. Александров,
Я. Димитрова, Х. Попов, Б. Хореш, К. Чукалев (ред.). Злато и
бронз. Метали, технологии и междурегионални контакти на те-
риторията на Източните Балкани през бронзовата епоха. Со-
фия, 2018, 215-222.
Петров 2013: В. Петров. Средновековни крепости в Ловешка об-
ласт. – Известия на Исторически музей – Ловеч, 10, 2013, 3-18.
Петрова, Кацаров 2010: В. Петрова, Г. Кацаров. Спасителни
разкопки на обект от бронзовата епоха край с. Чокоба, Сли-
венско (Обект 18, Лот 3 по трасето на АМ „Тракия“, км 270+000-
270+300). – В: Археологически открития и разкопки през 2009 г.
София 2010, 126-128.
Попов 1913: Р. Попов. Разкопки в пещерата Моровица. – Из-
вестия на Българското археологическо дружество, 3, 1912-1913,
1913, 263-290.
Попов 1920: Р. Попов. Пещерата Моровица. – Естествозание и
география, 4, 9/10, 1920, 424-440.
Попов 1929: Р. Попов. Един интересен череп от Деветашката
пещера. В: А. Иширков (ред.). Ловеч и Ловчанско. Географско,
историческо и културно описание. Кн. 1. София, 1929,68-75.
Попов 1931: Р. Попов. Пещерата Темната дупка. Ново находище
от палеолита в България. София, 1931.
Попов 1934: С. Попов. Икономическото положение на гр. Ловеч
в миналото. – В: И. Урумов, С. Ватев, Т. Трифонов (ред.). Ловеч
и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание. Кн.
5. София, 1934, 117-124
Попов 2007: Х. Попов. Аспекти на тракийската археология на
късната бронзова и желязната епоха в България. – В: В. Николов
(ред.). Древните цивилизации в българските земи. София, 2007,
26-36.
Попов 2018: Х. Попов. В преследване на металите.– В: К.
Бояджиев, Х. Попов, К. Чукалев (ред.). Спасени съкровища на
България. (= Национален археологически музей, Каталози 11).
София 2018, 43-46.
Попов и др. 2018: Х. Попов, К. Бояджиев, К. Чукалев.
Археологическите обекти – сцени на криминални престъпления.
– В: К. Бояджиев, Х. Попов, К. Чукалев (ред.). Спасени съкровища
на България (= Национален археологически музей, Каталози
11). София 2018, 43-46.
Праматаров 2017: К. Праматаров. Богати гробове от римската
епоха в провинция Тракия (I – III в.): поява, същност и обща ха-
рактеристика. – Τhracia 22, 2017, 311-330.
Прокопов, Гущераклиев 2000: И. Прокопов, Р. Гущераклиев.
Монети и монетни съкровища от ІІ - І в. пр.Хр. от колекцията
на Исторически музей-Ловеч. – Нумизматика и сфрагистика, 7,
2000, 1, 18-57.
Русева 1989: Б. Русева. Монетна циркулация в Тракия през
ранния елинизъм (по данни от монетните съкровища от нашите
земи). – Нумизматика, 23, 1989, 2, 15-18.
Станимиров 1930: С. Станимиров. Из черковната история на
гр. Ловеч. – В: А. Иширков (ред.). Ловеч и Ловчанско. Географ-
ско, историческо и културно описание. Кн. 2. София, 1930, 5-87.
Стойчев 2005: С. Стойчев. Мъниста с изображения на човешки
лица от гр. Върбица, Шуменско. – В: Ж. Михайлова, Т. Василе-
ва, М. Николаева, Ц. Цветанов (ред.). Сборник Есенни четения.
Сборяново 2004. От находката до витрината. Т. 2. Варна, 2005,
53-54.
Стоянов 2017: Т. Стоянов. Среброто в сервизите за пиене в
Тракия. – В: М. Дамянов (ред.). Среброто на траките. София,
2017, 8-15.
Танева, Валентинова 2019: С. Танева, М. Валентинова.
Теренни издирвания в землищата на с. Голяма Желязна, общ
Троян и с. Сопот, общ Угърчин. В: – Археологически открития и
разкопки през 2018 г. София, 2019, 614-616.
203
Тачева 1981: М. Тачева. Държавни институции и традиции в
Древна Тракия (ΙII в. пр. н. е. – ΙΙΙ в. от н. е.). – В: Е. Бужашки
(ред). България 1300. Институции и държавна традиция. Докла-
ди на третия конгрес на Българското историческо дружество, 3
- 5 октомври 1981 година. Т. 1. София, 1981, 67-77.
Тачева 1983: М. Тачева. Проблеми на тракийската политическа
история (ΙΙ в. пр. н. е. – 45 г. от н. е.). – Годишник на софийски
университет, Исторически факултет, 76, 1983, 51-67.
Теодосиев 1983: П. Теодосиев. Тракийски могили от римската
епоха край с. Слатина, Ловешки окръг. – В: Археологически от-
крития и разкопки през 1982. Плевен, 1983, 92.
Теодосиев 2017: Н. Теодосиев. Опис на колективните монетни
находки от България. От домонетната епоха до 498 г. сл.Хр. Т. І.
София, 2017.
Теодосиев, Павлов 1984: П. Теодосиев, П. Павлов. Тракийска
надгробна могила при с. Слатина, Ловешки окръг. – В: Археоло-
гически открития и разкопки през 1983 г. Смолян, 1984, 65.
Тонкова 2017: М. Тонкова. Среброто в накитните украси от Тра-
кия. – В: М. Дамянов (ред.). Среброто на траките. София, 2017,
16-24.
Тотевски 2002: Т. Тотевски. Накити от могилни гробове в Тро-
янско (V-ІІІ в. пр.Хр.). – В: С. Ангелова, З. Гочева, Т. Стефанова
(ред.). Сборник изследвания в чест на проф. Атанас Милчев.
(= Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охрид-
ски“ Исторически факултет. Специалност Археология. Studia
Archaeologica, Suplementum II, 2002). София, 2002, 94-101.
Тотоманова 1999: A. Тотоманова. Синодик на цар Борил. – В:
Е. Димитров (ред.). Държава и църква през XIII век. Преписка на
българите с папа Инокентий III.Синодик на цар Борил. (= Сла-
вянска библиотека. Серия Slavia orthodoxa,1999). София, 1999.
Тъпкова-Заимова, Велков 1958: В. Тъпкова-Заимова, В. Вел-
ков. Римски пътеводители (Певтингерова карта, Пътеводител на
император Антонин, Бурдигалски пътеводител) – увод, превод и
бележки. – В: И. Дуйчев, М. Войнов, Б. Примов, В. Велков (ред.).
Латински извори за българската история, 1, София, 1958, 9-45.
Филов 1911: Б. Филов. Новооткрити старини. – Известия на
Българско археологическо дружество. 2, 1911, 268-287.
Филов 1919: Б. Филов. Паметници на тракийското изкуство. –
Известия на Българското археологическо дружество, 6, 1916-
1918. 1919, 1-56.
Филов 1929: Б. Филов. Римско съкровище от Ловчанско. – В: А.
Иширков (ред.). Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и
културно описание. Кн. 1. София, 1929, 86-87.
Филов 1934: Б. Филов. Надгробните могили при Дуванлий в
Пловдивско. София, 1934.
Фол 1975: А. Фол. Тракия и Балканите през ранноелинистиче-
ската епоха. София, 1975.
Фол, Спиридонов 1983: А. Фол, Т. Спиридонов. Историческа
география на тракийските племена до III в. пр. н. е. Атлас. Т. 1-2.
Атлас. София, 1983.
Христов 1994: И. Христов. Монетна находка, трасираща Руса-
лийския проход. – Нумизматика. Нови изследвания. Доклади от
националната конференция по нумизматика, проведена във Ве-
204
лико Търново на 19. 11. 1994 г. Велико Търново, 1994, 3-4.
Христов 2003: И. Христов. Епиграфски паметници от Состра.
– Р. Иванов (ред.). Состра. Проучване на римската крайпътна
станция и кастел на пътя Ескус–Филипополис. Т. 1. Велико Тър-
ново, 2003, 31-39.
Христов 2004: И. Христов. Тракийски накитни съкровища (IX –
VI в. пр.Хр.) от фонда на Националния исторически музей – Из-
вестия на Националния исторически музей – София, 14, 2004,
43-66.
Христов 2015: И. Христов. Praetorium Sostra. Проучване на
римската крайпътна станция Состра на пътя Ескус - Филипополис
II-ІІІ век. София, 2015.
Христов 2019: И. Христов. Археологическото богатство на
Троянския край. София, 2019.
Христов и др. 2013: И. Христов, С. Торбатов, Б. Иванов, Л.
Нинов. Светилище на тракийския конник край Состра. София,
2013.
Христов 2000: М. Христов. За датировката на златната апли-
кация от Ловешката крепост. – В: В. Николов (ред.). Тракия и
съседните райони през неолита и халколита. Сборник с доклади
от V национална конференция по праистория, Караново, 31 май
- 1 юни 1999 г.. София, 2000, 107-112.
Христов 2001: М. Христов. Костени върхове и накрайници за
стрели от Деветашката пещера. – Археологически вести, 2,
2001, 3-7.
Христова 2002: Т. Христова. Данни за култура Тей от Централна
Северна България. – Минало, 4, 2002, 4-8.
Христова 2005: Т. Христова. Селищно развитие в Северна
България през втората половина на ІІІ и първата половина на
ІІ хилядолетие пр.Хр. – В: Г. Китов, Д. Димитрова (ред.). Земите
на България люлка на тракийската култура. Т. 2. София, 2005,
17-26.
Христова, Иванов 2010: Т. Христова, Г. Иванов. Спасителни ар-
хеологически проучвания на обект 10 (км 257+200 – 257+400),
ЛОТ 3, по АМ „Тракия”, в землището на с. Биково, община Сли-
вен. – В: Археологически открития и разкопки през 2009 г. София
2010, 123-126.
Цачев 2015: В. Цачев. Средновековие. – В: К. Кузманова (ред.).
Ловеч през праисторията, античността и средновековието. Ло-
веч, 2015, 56-108.
Цветкова 2004: Ю. Цветкова. Монетосеченето на Тракийския
Херсонес – проблеми на хронологията и периодизацията. – В: В.
Йотов, И. Лазаренко (ред). Нумизматични и сфрагистични при-
носи към историята на Западното Черноморие. Международна
конференция Варна, 12—15 септември 2001 г. (= Acta Musei
Varnesis, 2 (2001), 2004, 17-32.
Чангова 1966: Й. Чангова. Разкопки на Ловешката крепост – Ар-
хеология, 1966, 2, 32-41.
Чангова 1981: Й. Чангова. Тракийското селище от І хил. пр.
н.е. – В: Т. Иванов (ред.). Перник, 1. Поселищен живот на хълма
Кракра от V хил. пр. н.е. до VІ в. на. н.е. София 1981, 52-106.
Чангова 2006: Й. Чангова. Ловеч. Цитаделата на средновеков-
ния град XII-XIVв. София, 2006.
Чичикова 2011: М. Чичикова. Глинени каликс-купи от Тракия. –
В: Проблеми и изследвания на Тракийската култура, 5, Казанлък
2011, 154-167.
Чолаков, Иванов 2020: И. Чолаков, Георги Иванов. Спасително
археологическо проучване на обект от римската епоха при
прохода Боаза (Обект № 4, по трасето на АМ „Хемус“). – В:
Археологически открития и разкопки през 2019 г. София, 2020
(под печат).
Чукалев, Димитрова 2018: К. Чукалев, Я. Димитрова. Вълчи-
трънското съкровище. – В: С. Александров, Я. Димитрова, Х. По-
пов, Б. Хореш, К. Чукалев (ред.). Злато и бронз. Метали, техно-
логии и междурегионални контакти на територията на Източните
Балкани през бронзовата епоха. София, 2018, 378-382.
Шалганов 1990: К. Шалганов. Проучване на римска вила край
с. Смочан, Ловешко през 1989 г. – В: Археологически открития и
разкопки през 1989. Кюстендил 1990, 69-70.
Шалганов, Павлов 1989: К. Шалганов, П. Павлов. Римска вила
край с. Смочан, Ловешко. – В: Археологически открития и раз-
копки през 1988 г. XXXIV Национална конференция по археоло-
гия. Кърджали, 1989, 93-94.
Шалганов, Цачева 1991: К. Шалганов, М. Цачева. Проучване
на римска вила край с. Смочан, Ловешко. – В: Археологически
открития и разкопки през 1990. Ловеч, 1991, 99-100.
Юрукова 1977: Й. Юрукова. Нумизматичните интереси на Вац-
лав Добруски. – Нумизматика, 1-2, 1977, 1-12.
Юрукова 1992: Й. Юрукова. Монетите на тракийските племена
и владетели. Т. 1. София, 1992.
Alexandrov 1998: S. Alexandrov. Pottery from the End of the Early
Bronze Age in West Bulgaria. – In: M. Stefanovich, H. Todorova, H.
Hauptmann (ed.). James Harvey Gaul. In Memoriam. In The Steps
of James Harvey Gaul, 1. Sofia, 1998, 223-233.
Alexandrov 2010: S. Alexandrov. Prehistoric barrow graves with
extended inhumations between the Danube and the Balkan Range.
– Studia Praehistorica, 13, 2010, 277-292.
David 2002: W. David. Studien zu Ornamentik und Datierung der
bronzezeitlichen Depotfundgruppe Hajdúsámson-Apa-Ighiel-Zajta.
T.1. (= Bibliotheca Musei Apulensis, 18). Alba Iulia, 2002.
Gergova 1989: D. Gergova. Thracian Burial Rites of the Late Bronze
and Early Iron Age. – In: J. Best, N. de Vries (eds.). Thracians and
Mycenaeans: Proceedings of the Fourth International Congress of
Thracology. Rotterdam, 24-26 September 1984. Leiden – Sofia,
1989, 231-240.
Ginter et al. 1992: B. Ginter, J. K. Kozlowski, H. Laville (eds.). Tem-
nata cave. Excavations in Karlukovo Karst Area Bulgaria. V. 1, P. 1.
Krakow, 1992.
Ginter et al. 2000: B. Ginter, J. K. Kozlowski, J.-L. Guadelli, H.
Laville (eds,). Temnata cave. Excavations in Karlukovo Karst Area
Bulgaria. V. 2, P. 1. Krakow, 2000.
Hristov 2000: I. Hristov. Bronze Age Gold and Electron Adornments
from Tabashka Cave in the Osum River Drainage. – In: L. Nikolova
(ed.). Technology, Style and Society. Contribution to the Innovations
between the Alps and the Black See in Prehistory. (= BAR,
International Series, 854). Oxford, 2000, 279-281.
Kitow, Pavlow 1987: G. Kitow, P. Pavlow. Kultura Tracka na
ziemiach okregu Loweczanskiego. Sofia, 1987.
Kozlowski et al. 1994: J. K. Kozlowski, B. Ginter, H. Laville (eds.).
Temnata cave. Excavations in Karlukovo Karst Area Bulgaria. V. 1,
P. 2. Krakow, 1994.
Leahu 1966: V. Leahu. Cultura Tei. Bucureşti, 1966.
Leshtakov 2003: K. Leshtakov. The Thracian Settlement at Assara
(Constantia) near Simeonovgrad. – Известия на Исторически
музей Хасково, 2, 2002, 23-76.
Leshtakov, Tsirtsoni 2016: K. Leshtakov, Z. Tsirtsoni. Caesurae in
the Bronze Age Chronology of Eastern Bulgaria. – In: V. Nikolov W.
Schier (Hgg.). Der Schwarzmeerraum vom Neolithikum bis in die
Früheisenzeit (6000 - 600 v. Chr.). Kulturelle Interferenzen in der
Zirkumpontischen Zone und Kontakte mit ihren Nachbargebieten.
(= Prähistorische Archäologie in Südosteuropa, 29). Rahden/West-
falen, 2016, 477-491.
Lozanov 2015: I. Lozanov. Roman Thrace. – In: J. Valeva, E. Nan-
kov, D. Α. Graninger (eds.). A Companion to Ancient Thrace. Oxford,
2015, 75-90.
Nekhrizov, Tzvetkova 2018: G. Nekhrizov, J. Tzvetkova. Contribu-
tions to the Periodization and Absolute Chronology of the Early Iron
Age in South Thrace. – Archaeologia Bulgarica, 2018, 1, 17-44.
Oppermann 2006: Μ. Opperman. Der thrakische Reiter des
Ostbalkanraumes im Spannungsfeld von Graecitas, Romanitas und
lokalen Traditionen. (= Schriften des Zentrums für Archäologie und
Kulturgeschichte des Schwarzmeerraumes, 7). Langenweibach,
2006.
Panayotov 1995: I. Panayotov. The Bronze Age in Bulgaria: Stud-
ies and Problems. – In: D. Bailey, I. Panayotov (eds.). Prehistoric
Bulgaria (= Monographs in World Archaeology, 22). Madison, 1995,
243–252.
Prokopov, Gushterakliev 2007: I. Prokopov, R. Gushterakliev. Nu-
mismatic Collection of the Historical museum Lovech (anc. Melta).
Coins and Coin Hoards V-I c. BC. – In: I. Prokopov (ed.). Coin Col-
lections and Coin Hoards from Bulgaria (CCCHBulg, V. 1). Sofia,
2007, 5-66.
Seure 1913: J. Seure. Archéologie Thrace: documents inédits ou
peu connus. – Revue Archéologique, 24, 1913, 225-251.
Stoyanov 2007: T. Stoyanov. Late classical and early Hellenistic
pottery imitations of metal tableware from Thrace. – In: Thrace in
the Graecco-Roman world. Proceeding of the 10th international con-
gress of Tracology, Komotini – Alexandropolis 18-23 October 2005.
Athens, 2007, 561-574.
Theodossiev 2000: N. Theodossiev. North-Western Thrace from
the Fifth to First Centuries BC. (= British Archaeological Reports In-
ternational Series, 859). Oxford, 2000.
Valentinova 2016: M. Valentinova. Chapter 5. An early fourth mil-
lennium settlement near the village of Bezhanovo, Lovech Region.
– In: Z. Tsirtsoni (ed.). The human face of radiocarbon. Reassess-
ing Chronology in prehistoric Greece and Bulgaria, 5000-3000 cal
BC. TMO 69, Maison de l`Orient et de la Mediterranee. Lyon, 2016,
99-114.
205
Панорамен поглед към Ловешка
крепост и скалите над Баш бунар
A panoramic view towards Lovech fortress
and the rocks above Bash bunar
206
207
АВТОРСКИ ПРАВА ВЪРХУ СНИМКИТЕ
В КАТАЛОГА
Аксел Зомер – стр. 6, 30, 31
Александър Няголов – стр. 57, 82, 83, 84 (Кат. № 5),
85 (Кат. № 8), 86 (Кат. № 9), 87 (Кат. № 12), 91 (Кат. №
20-21), 92, 93, 94 (Кат. № 26), 95, 96, 97 (Кат. № 31),
98 (Кат. № 34), 100, 102, 104, 106, 107, 114, 115, 116
(Обр. 5), 129 (Обр. 8), 136, 139, 158, корица (гръб)
Архив на Диана Димитрова – стр. 26, 27, 28 (Обр.
26), 29
Архив на сем. Цачеви – стр. 25 (Обр. 18)
Григор Пасков, архив на Светослав Генков – стр. 13
(Обр. 8), 15, 16
Дамян Дамянов – стр. 52, 54, 56, 58, 60 (Обр. 11)
Емил Михов – корица, стр. 20, 23, 46-47, 66, 80-81,
108-109, 178, 180, 188-189, 198-199, 206-207
Иван Христов – стр. 37 (Обр. 33.4)
Иво Д. Чолаков, Георги Иванов – стр. 39, 42
Илиян Петракиев – стр. 50
Интернет ресурси – стр. 13 (Обр. 7)
Красимир Георгиев – стр. 84 (Кат. № 6), 85 (Кат. №
7), 86 (Кат. № 10), 87 (Кат. № 11), 88, 89, 90, 91 (Кат.
№ 19), 94 (Кат. № 25), 97 (Кат. № 32), 98 (Кат. № 33),
99, 101, 103, 105, 110, 112, 113, 116 (Обр. 6), 118, 119,
120, 125, 126, 129, 129, 130, 131, 132, 133, 134, 138,
140, 141, 142, 143, 146, 147, 148, 149, 152, 154, 155,
156, 157, 159, 160, 161, 163, 164, 165, 168, 172
Любен Лещаков – стр. 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75,
76, 78
Любомир Янков – стр. 51, 60 (Обр. 12), 62, 124
Мартин Христов – стр. 37 (Обр. 33.2)
Мая Валентинова – стр. 36, 37 (Обр. 33.1; 33.3), 48,
64, 122
Радослав Гущераклиев – стр. 170, 174, 175, 176
Стилиян Иванов – стр. 40, 43
Таня Христова – стр. 41
Тодор Димитров, НИМ – стр. 144, 145
Фотоархив на НАИМ-БАН – стр. 10, 11 (Обр. 5),
12, 19
Фотоархив на РИМ Ловеч – стр. 9, 14, 21, 24, 25
(Обр. 19), 28 (Обр. 25, 27), 34, 184, 185, 186
Фотоархив на РИМ Плевен – стр. 166
208
AUTHOR’S RIGHTS OF PICTURES
IN THE CATALOGUE
Axel Sommer – p. 6, 30, 31
Alexander Nyagolov – p. 57, 82, 83, 84 (Cat. № 5), 85
(Cat. № 8), 86 (Cat. № 9), 87 (Cat. № 12), 91 (Cat. №
20-21), 92, 93, 94 (Cat. № 26), 95, 96, 97 (Cat. № 31),
98 (Cat. № 34), 100, 102, 104, 106, 107, 114, 115, 116
(Fig. 5), 129 (Fig. 8), 136, 139, 158, cover (back)
Archive of Diana Dimitrova – 26, 27, 28 (Fig. 26), 29
Archive of the Tsachevi family – p. 25 (Fig. 18)
Grigor Paskov, archive of Svetoslav Genkov – p. 13 (Fig.
8), 15, 16
Damyan Damyanov – p. 52, 54, 56, 58, 60 (Fig. 11)
Emil Mihov – front cover, p. 20, 23, 46-47, 66, 80-81,
108-109, 178, 180, 188-189, 198-199, 206-207
Ivan Hristov – p. 37 (Fig. 33.4)
Ivo D. Cholakov, Georgy Ivanov – p. 39, 42
Iliyan Petrakiev – p. 50
Internet Resources – p. 13 (Fig. 7)
Krasimir Georgiev – p. 84 (Cat. № 6), 85 (Cat. № 7),
86 (Cat. № 10), 87 (Cat. № 11), 88, 89, 90, 91 (Cat. №
19), 94 (Cat. № 25), 97 (Cat. № 32), 98 (Cat. № 33),
99, 101, 103, 105, 110, 112, 113, 116 (Обр. 6), 118, 119,
120, 125, 126, 129, 129, 130, 131, 132, 133, 134, 138,
140, 141, 142, 143, 146, 147, 148, 149, 152, 154, 155,
156, 157, 159, 160, 161, 163, 164, 165, 168, 172
Lyuben Leshtakov – p. 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74,
75, 76, 78
Lubomir Yankov – p. 51, 60 (Fig. 12), 62, 124
Martin Hristov – p. 37 (Fig. 33.2)
Maya Valentinova – p. 36, 37 (Figs. 33.1; 33.3), 48,
64, 122
Radoslav Gushterakliev – p. 170, 174, 175, 176
Stiliyan Ivanov – p. 40, 43
Tanya Hristova – p. 41
Todor Dimitrov, NHM – p. 144, 145
Photo archive of NAIM-BAS – p. 10, 11 (Fig. 5), 12, 19
Photo archive of RMH Lovech – p. 9, 14, 21, 24, 25 (Fig.
19), 28 (Figs. 25, 27), 34, 184, 185, 186
Photo archive of RMH Pleven – p. 166