В L.

: L G А R I S С Н Е А К А D Е Л \ 1Е D Е R \\: 1S S Е N S С Н А f-' Т Е :--;

А R С Н ,\ О I О G I S С Н Е S 1 ;-.; S Т I Т L: Т С :-.; D .\\ U S !' U J\\

D. CONCEV

ARCHAOLOGISCHE DENKMALER
AN DEN SODLICHEN ABHANGEN
DES SREDNA-GORA-GEBIRGSTEI LS
VON PANAGJORISTE
Matиial fu1· ciie arclu'iologische Lamikarte Bulgariens

На 11 tl I Х

\' Е R 1. А G D Е R В L' 1 G А R I S С Н Е N А 1\ А D F, М I Е D Е R \\' 1S S Е i\ S С Н AF Т Е :--;

БЪЛГАР С КА АКАДЕМ И Я НА НАУКИТЕ

АРХЕО .1 О Г И 4 ЕС К И ИНС ТИТУ Т И М У 3 ЕЙ

ДИМИТЪР Ц ОНЧЕВ

АР ХЕОЛОГИЧ Е СКИ ПАМЕТНИUИ

ПО ЮЖНИТЕ СКЛОНОВЕ
Н А П А НАГЮРСКА СРЕДНА ГОР А

Материали за археологш,еска карта н,а България

Книга IX

СОФИ Я . • 1963

ИЗДА Т ЕЛСТНО НА БЪЛГАРС!(АТА АКАДЕJ\lИЯ НА НАУКИТt::

 Отговорен редаюиор

СТАМЕН МИХАЙЛОВ

S:L5J_.
/4~(о ~

~/~~
'\мJ,. ~ ,~r-·.
 ГЕОГРА ФСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ Б ЕЛЕЖКИ

Панагюрска Средна гора е центра,1ната част на ш1анината Сре,'1,на

ора (новогръцки Jfioov (>{!о~, турски Ортада~·). Тя е ограничена от запад
с р. Топо:1ница, а от изток - с р. Стряма и е съединена със Стара шrа­
ина чрез седдовината Козница. В тези си граници тя заема от Южна Бъл­
ария едно пространство между 23°59' и 24°50' източна дължина и 42°1,)'
и 42°43' северна ширина. В административно отношение тази област днес
спада в Пазар.::tжишки и в П.'lовдивски окръг.
В гео.1огическо и петрографско отношение Панагюрска Средна гора
е ;~обре про учена. 1 Относно геологическия и състав даваме мнението на
.:o.-1ora Г. Н. З.1атарски, което и до днес не е загубило значение: ,,Глав­
а:-а основа на це.,ия масив между реките Тоnолница и Стряма се състои
ай-вr.::че от rранит-гнайса, гнайс и разни кристалинни шисти от азоиската
~рг, пр~ които се показват разни гранитоидни и трахитоидни скали. Пър­
витr.:: cr.:: явяват на разни места между гранит-гнайса, гнайса и мекашиста,
а др~ гите. като андензита и трахита, заемат в югозападната част на
Средна гора едно определено и доста голямо пространство. Заедно с по­
следните ска.1и в западната и югозападната страна на този масив върху
азоичнитс: криста.,инни шисти почиват до.1Jомитно-варовити скали и варо­
вито-лескарни (мерге.11ни) шисти от триаса, а върху тия, ка1<то и непосред­
ствено върху :мекашиста лежат и кредно-пясъчни, лескарно-пнсъчни, ва­
ровито -.1ескарни синкави и червеникави ш,астове . Около реките по полите
на Средна гора, ка~<то и в равнищата около същата гора, намираме само
ДIL1 \ BИII И ал \'ВИЙ." 2
· Панаrюрёка Средна гора е най-високата и най-широката част от ця­
.1ата сре.:~ноrорска п.,анинска верига, и то главно около Копривщица и
Панагюрище.3 Сре.::tната и височина е около 1100 м. Най-високият връх
е Богдан (160-! :-.1), а с.1е.1. него се редят 1:>уная (1572 м), Братия (1519 :-.1),
А.1ексица (1517 ~1), Поп (1411 ~1), Лисец (!Э83 м), Вълк (1245 м) и np.
Северните и склонове са стры.1ни, дълбоко прорязани от притоците на

1 Г. Н. 3 ,1 ат ар с к 11, Геолоrическо-петроrрафско оrшсавие щ1 Средна r·opa меж:!у

реките Стряма 11 Тоnо,1ниuа II съседните 11et1 страни, Псл, кн. 40, 1892, стр. 501-548; 11
11 -12, 1893, стр. 805-856; Г. Бон ч е в, Петрографски обнколкн в Бъ:rгария, МСб, XXII-
XX 111, 190/i-1907, стр. 52 и сл. ; от същия автор, Петроrрафска обико,1к,1 в Средна гора
11Сърнена гора, Пщ кн. 68, 1907, стр. 337-382.
~ Г. Н. 3 ., ат ар с к 11, щ1т. съч., Псп, 1892, Х, стр. 505.
:J По-поз.робно за r·еографското по.1ожение вж. l ! а в е JI Де.~ и р ад е в, 1-:ратък гео­
rрафско-11стор11ческ11 11рег.1ед на Панаrюrска око.111я, Сборник ! lанагюр11ще 11 Панаrюрско
в м11на:юто, София, 1956, стр. 7 11 с,11.

7
р. Стряма и Тополница и покрити с вековни букови гори. Южните
склонове са п0.11еrати и се спускат постепенно към Горнотракийската ни­
зина - Пловдивското поле, като свършват с м.11адоеруптивните Овчи хъ.1-
мове (506 м). Сега те са доста обезлесени. I Iо-забележитеJiни кот.11овини
отr<ъм тия склонове са Панагюрската, Стрелчанската, Хисарската и пр.
От южните склонове водят началото си р. Луда Яна и р. Пясъчник.
Луда Яна извира от вр. Буная, като до Панагюрище се нарича първона­
чално Ре11ан, а по-надолу - Милева река. До Панагюрище тя има юго­
западна, а след това - до вдива~-tето си в р. Марица - южна и югоиз­
точна посоr,а. ДеснИ1 е и притоци са: Роrочовец, Окошката река, Му.1ей­
ската река, Марешкият поток, Банската река, Меченската (Бътовската)
река и Сапдере, а .r1евите - Гърми дол, Драгодин дол, р. Мерул (в на­
чалото си се нарича още Свинарското дере) и р. Медет (Стре.11чанска
Луда Яна, к9ято извира от вр. Богдан). След напус1<ането на Панагюр­
ската r<от;ювина тя пресича височината Дяда, където образува дълъг до
1,5 км и ды1бок до 70- 80 м тесен nро,1ом, известен поради трите ниски
водопада в него с името Барето. В горното и средното си течение тя е
балканска, бързотечна река. Общият и наклон е 12%, дължината - 79,4 км,
а басейнът и - 806,3 кв. км. Влива се в р. Марица срещу с. Синитево,
Пазарджишки окръг, в съседство с тракийската Бесапара.
Точното й нме в античността не е известно. Въз основа на данните
на Плиний 1 някои правят опит да отъждествят античната река Барrус,
която се е вливала в Хеброс, с Луда Яна или Тополница, без обаче да
е разрешен досега напълно този въпрос. Преоб.r~адава мнението, че това
е по-скоро Тополница, откодкото Луда Нна. 2
Реката Пясъчник извира от вр. Вълк. До с. Крушево тече из средно­
горс1ште разклонения, а оттам навлиза в Маришката низина. По-главните
й десни притоuи са БОJ<луджа дере, Бели бряг и пр., а левите - Горноос­
мановска река, Красновска река, Староселска река и пр. Пясъчник се
влива в р. Марица под Пловдив. Тя е малка и лятно време почти пре­
съхва. Дълга е 63,5 км и има наююн до с. Крушево 37¾0, до устието -
З,6¾0, или общо - 15,3¾03 •
Южните полегати склонове на Панагюрска Средна гора я правят до­
стъпна, особено по долините на реките и поточетата и, както и помена­
тите по-горе котловини. Естествено удобни места, през които би могло
да се премине билото и от юг на север и обратно, са: източната част -
от Хисаря за Баня или Войнягово, 4 западно от Веригово (Синджирлии) по
до.~шната на Айрянската ре1<а за с. Климент (Овчилари) ; средната част -
по долината на Стрелчанска Луда Яна през Копривщица за долината на

1 Nat. l1ist., !\', 11, 40-50.

i По този въпрос вж. Г. И. К а 11 а ров II Д. Де ч е в, Извори з,1 старата истор11я
и 1'еоrрафия на Тракни 11 Македони11, София, 1915, стр. 134, заб. 29; 19492, стр. 267;
Г. И. Кацар о в, Из старата история на Копривщенската об,1аст, Юбилеен сборник no м11-
на11ото на Копривщица, София, 1926, стр. 214, заб. 3; от същия автор вж. Антични 11звt·­
сr11я за р. Марица, Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим, София, 1931,
стр. 83, заб. 6; за сегашното име на реката Луда Яна вж. С т. Млад е II о в, СnБАН,
XVI, стр. 91 и с.ч.
Данните за дъ.1жината и наклона на реката дължа на покойння тrроф. Г. Гунчев.
3
·1 П.Му та ф ч не в, Стари градища и друмове по до.1и11ите 11а Стряма в Топо.,юща
1915, стр. 18; Хисарската крепост в П.1овдивско и нейната базилика, ИАД, 11, 1911,
стр. 101 11 с-1. ; В. Аврам о в, Трая новият път от Карпатите, през Дунава 11 Ба.qкана за
П.1 юnд1щ ИАд, !\', 1915, стр. 229.

8
. Тоnо:1ница; западната част - от Панагюр1111lе по 1\llу.1ейската река,
·о.1ониите . р. :Vlедет, .11яв прито1, на Тоnо.1ница. 1
.\\инералните богатства на Панагюрс1,а Средна гора са значителни:
чанrанови , уранови и 11ед.ни руди. Засега :.1e.:r. се добива при с. Елшица.
]O.'tHI) .lевски (Калагларе), Попинци и Бъта . Око:ю КопривLНица има каолин.
Тоn.'lо:-.1инера.11н11те извори при с . Банн, Стре.1ча и Красново, изглежда, не
са би.1и използувани през римс1,о време. 01,0.110 тнх не се откриха по­
стройки от тази епоха. 2
По отношение флората си Панагюрс~-:а Средна гора принадлежи по­
скоро кы1 европейсr,ата ropcl{a област, отколкото към средиземно:-vюр­
ската. Във вертикална посока тя прина:и1ежи към двата растителни понса ·
хъ.п1истия (до 600-700 м) - nонса на пасищата, житните и индустриа,1-
ннт~ растеню, и зеленчуковите и овощните градини - и планинския (до
1600 :\!) - пояса на дъбовите и буковите гори и късните пасища. П1.
тношение на фауната си тази част на Средна гора представлява преход
•:::ж.1у европейската и средизе:-,1номорСI<ата област. В антично време тя е
~ипа. нзг.1ежда, на границата :'vtежду тракийските племена велико-ке.r~а.'lети
ве.1ш,о - кой.1а.1ети) и беси, а :110же би в зе:-.1ите на самите беси.:~
ПрёЗ \7 в. 11 първата половина на IV н. пр. н. е. тн е състанлявада
<iаст от u.1риската държава .
Когато през :н 1 година np. н. е. Фи.1иn II 1\1\акед.онски (359 :336 нр.
. е.) зав.1адя,1 Тракин, ;1,нешното Панаrюрско Средногорие е влязло в
~йния състав това се вижда от значителните археологически находки
- l\' в. np. н. с. и насетне, открити в по-бдизката и в по-далечната окол­
а Панагюршдt' (вж. по -долу археологическите паметници). След
смъртта ;;а А.,ександър Велики (336 32Э пр. н. е.) Тракия се пада на
.lизю1а ха (:З:?Э-281 пр. н . е.) . При диадохите тя не е избяrнала размири­
ЦИТё. които са стана.r~и в обширната Александрова държава. В края на
първата четвърт на III в. лр. н. е. след с;1-1ъртта на Лизимаха тя е била
ан-си:шо засt:гната с нападението на келтите, които, минавайки вероятно
iifkЗ Софийско, стигнали до Бизанцион. Това е най-голямото нападение
на nо,,уострова от северозапад.
Меж.1у 78 - 71 r. пр. н. е. римлн нит е са водили война с различните
тракийски п.1е:-.1ена, които те подчинили . Недоволни от римското владиче­
стw най-вече заради отвеждането на синовете ИУI като войници далеч от
родните места. тракийските племена южно от Хемус, между които и ве­
.111ко -кой..1а.1еппе . .1иrна.1и безуспешни въстания в 21 и 2i5 г. 4
1 Оттук "' 11Звест.:н пьт II през Сре;~.1ювс~;ов11сто, t<. И r е чек, Пс11, VIII, 188-!,
crp. 13 11 с.1.; от същ11я автор: Пътуван11я, 11, стр. 298 и с,1.; 1\. Му та ф ч не в, ц. с ..
...,р. ,ЗS, 52, конто в Стар11я .1rp1 - през Тr~яновата 11рата С11БАН, 1937, 55, стр. 142,
..JЗG. 2, с"' отказва от това 1111еннс.
2 ГН,\\П.1. I, 1948, стр. 187.
3 Р I i n., Kat. l1ist. lV, 11, -10-50; Та с I i., Ar111ales, 111, 38: Н. К iе ре r t, f:orшac
Grhi$ An,iqtti; Г. И. К а цар о в 11 }l. Дечев, u. с., стр. 131, 1:19, заб. 12 ; 19-19~, стр. 265,
2i5: Г. И. Кацар о в, Из старата 11стория на Конр11нщснската об.,аст, стр. 214 и с.1. ,
hЪ!lero с дадена подробно необходимата бпб.11юrрафия.
1 1!о-подробно за полнтнческата история на Тршн1я 11рез 11нтересунащш1 ни период
вж. : 1 . И. 1{ а ц а р о в, Принос кы1 старата история на София, София, 1915, стр. 6 11 с,1.; or
същ11я автор вж.: Келтите в стара Тракия, СпБАН.. Х\1 111, 1919, стр. -11-80; Uap Ф1шиn 11
Маке.1о нски, София, 1922, стр. 211 и сл.; Из старата 11стория 11:1 Копр1шщенската област,
crp. 21-1 11 с.1,; Пронзход II първ11 разцвет на одрнското uарство в древна Тракия, УПр,
1933 (XXXIV), ки. 6, стр. 737 н с.~.: r. И.Кацар о в 11 .J. Д с 4 е в, u. с .. стр. 139 и с.и.: ;
19.:;9~. стр. 265, 27.5; Я. Тон о ров, Тракиt1ск11те uape, ГСУИФФ, 1933, XXIX, стр. 1-J}O::,

9
 В 46 r. на н. е. f lанаrюрска Средна 1·ора в.,иза в римската nровин цин
Траки11, а след 396 г. ос1·ава в източната 110.,овина на римската държава
Византия. В периода от 111 .10 \ '11 в. на Ба.жанския nо.,уостров започват
11епре1сьснатите опустошителни нападения на rоти, хуни, авари и с.,авяни,
когато навярно и об.,астта променя етническата си фнионо)НI и се с.,авя­
низира. Тя ВJiиза в nреде.,ите на 11ървата бъ.,гарска ;(ържава през пър­
вата половина на JX в., а през втората половина на Х в. отново се въз­
връща къ:-1 Византия 11ри зав.'lадяването на I lзточна Бъ.,rария от J Jв. Ци­
мисхи (969 - 976). През XI и първата половина на XII в. се появяват
отсам Дунав печенезите II куманите, които причиняват го.,е~,и опустошения
на Ба.жанския по.,уостров. В преде.,нте на втората 6ъ.1rарска държава
областта влиза кьм кран на XII в., т. е. още при Асен и Петър. От 1242
1.0 1300 г. се извършват татарски ге нападении. Турците зав:1адяват тш1
\!еста в края на третата четвърт на XIV в.

1. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ В ИЗТОЧНАТА ЧАСТ

НА БАСЕЙНА НА Р. ТОПОЛНИUА, ЛЯВ ПРИТОК
НАР. МАРИUА (ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪГ)

1. С. Динката

Източtю от ,t.-.1ото, )It)l,,1.y двете ва;щ, Тр ьн.111н~пе ,10rиш1, се намира·~

следи от значите.,но тракийс1,о се.'lнще. Не1<рnnолът ~ry се състои от че­
тири ,юrи.111 1 (г.1. карта I и 11).

2. С. Щърково

Северо11зточно от селото върху югозападните ск:юнове на височината

i 1:rанджа, в м. Юрта, се внждат с.,едите от rо.,шю тракийско се.,ище,
11родъ.1жило съществуването си и през римско време. Запазени са две
надгробни моrию1, доста да.'1еч една от д,р) ra. Южно II неда.,еч от се­
.10то, В.'lяво от шосето за с. ,lинката, се откриват останки от друго тра­
кийско селище. Там се издигат пет надгробни ,юrили, една от които е
11очти унищожена от се,яните. С1еди от др~ти стари се,ища .11ичат се­
верозападно от се.т~ото в м. Черковището и източно в м. Чукурите.2

3. С . Аnрилци (Абдуларе)

01 зе1'-1.'1ището на се.·юто произхожда една бронзова ,юнета от А;-,1а­

док I {Э59 :151 лр. н. е.), пазена в I J ародния археологически музей в
1J.rювдив (инв. ,\J'o .:56:З).

j l(ратю1 ЩIIIНII OПIOCIIO IICTOJ)IIIITa 11 нмето 11а TOl!,I С<: ю IIЖ.: с т. 3 а \ ., J1111: 11, Го:о-

1rаф11ко-11стор11ко-стат11ст~1ч..:с~-о щ111са11111: 11~ Татар-llазар.1ж1ш1~.,1та каа3а, Внена, 1870.

стр. 3-1 ; В. М II к о n, 1Jро11зхо.1 11 .тачен но: на 11мо:11ата 11n наш 11те 1·р,1 tове, 1·с.1а, р;.>ю1, п.1а-
11111ш II места, Софнн. I9-!З, стр. 267: П. ; 1 ~ .111 р rt .1,: н, Пр11111,с к1,ч 11ст11r11ческата re,1-
1 раф11я на Трак1111, Соф1111. 1953, 11 с1 р. 123, 197 11 2(17.
~ Кратк11 :1ан1111 опюс1~о 11стор11я га 11 име 1о на се.юта uж. : С т. 3 а \ ,1 р 11 о: в, 11. с,
стр. Э-1 : В. М 11 к п II ц. с., стр. '2Ю.

10
 Югоизточно и в съседство със се,юто) rю десния бряг на Селската
Ч~решовата) река в ~1. Сай.'lъка, там 1<ъдето днес са селските .1озя, се
на:.щра~ останки от го.,ямо селище. От това :.,ясто са известни доста
,1е.:rни монети от Константин Ве.,ики (323-3:37). Все в същата посока от
се.1ото върху десния бряг на Куруджадере и в ;-.1. Бели бряг или Бабина
гора ича и други с.,еди от посс:1ения. Межд) находките от пос.1едното
с~.щще са и много ,·линени тежести, монети и пр.
Североизточно от седото върху десния бряг на l{уруджадере има тра ­
ю1йска надгробна моrи.,а. Преди няколко години ю1аняри са я разкопа.'lи
и откр11.1и погребение чрез изгаряне. Малко северозападно и западно от
се.,ото. на върха и по източните сююнове на височината l I.11анджа, главно
в :м. Тоз.,уrьо.1, се ниждат с.,еди от rо.r1ямо тракийско се.11Jще 11 четири
на irponни ~ю,-11.1и. 1

4. С. Сбор (Джу м а я)
Сев1:роза11адно от се.10то :to .1евия бряг на 11отока Е.,енка в север-
нтс ск,1онове на височината Ке.'!Тете н м. Ароб1,а се забелязват с.,еди
от тракийско се.1и11tе и една надr робна ,юпта. Изглежда, от не,·овия не­
кропо., е и могилата. която се иа,шра върху южните ск.,онове на т1со­
чнната Срс11щ ~~акзр н отда:1ечена от останките. Североизточно от ce.rroтo
в м. Оман.1аре са открити с.,ещ от второ тракийско се:1ище с една 11ад-
робна моr11.1а, известна ка· ·о lазарова моп1 .1а. В същата посока, върху
десния бряг на р. Луда Яна, в м. Дюювите ке.11емета, срещу Ья.11ото дере
1 Чорк:~ен от царасеновското зе~1.1ище, се намират седе~, моrиди, навярно
сf·;ропо., на нзчсзна 1 , тракийско се.,нще, чвито с.,еди не са открити по-
ради rьстата гора. Една от тия моrиди се нарича Червената чукара. В
1. Сннавпара шш Кърчаконата църква, точно срещу Коджабаир, все на
този речен бряг, се издига още една моги.1а. l Iзточно от се.,ото и вдясно
от р. Л) да Яна в :1-1. Чукарите, Гредата и Шоповата чукара има деRет
ад.гробни моrн.'ш, е .1.ната от които се нарича Каро.,еевата ,юги.1Jа. На­
вярно това t: некропо.'!ът на се.1ището, ~ крепено върх~ двата брю а на
реката, 2 където, изглежда, е имало мост. 3

5. С . Сребрино (l<алугерово)
Северозападно о се.'!ото око.10 Костено дере .,ичат с.,едн от старо
сс:шще. Оттук са изкопани глинени кюпове, стари мета.'Iически сечива и
пр. Известна е само една доста голяма могила, намираща се в м. Кай­
ряка н.111 Остреч. гоизточно и в б.1изко съседство със селището. Все
око.10 Костено дере по направ,1ение на м . Дъбичето преди години има­
няри унищож11:1и две :.1а.1Jки моrш1и, в които открили зидани гробове.
Сегашното се:10 се издига на мястото на старо тракийско се.'lище,
сьществу ва.10 гдавно през римско време (както се вижда от кера1--шчните

1 Кратк11 .1а111111 оп1ос110 11.:торнята 11.1 С<".qото 11ж. : С -:-. З п х а р 11 ~ 11. u. с., стr. a-t
П. д<",111радl·Н, ц. с., 11, стр. 18-l.
2 гнмп.,, 11, 1950 11 С.1., обр . .58.
9 Крзпш .:~аню1 от1юсно 11сrор11ята на c~.,nтu вж. : С т. За х а р 11 е в, ц. с .• стр. 37;
П. П. Ка ра n е т ров, ,'1\атl·р11а.111 :ia 1111нса11111• гра.1.1 Jlана~·юр1ш1е 11 1жо.1н11те му се.,а.
ср ....1tщ 1sУз, r·1 r 1з1.

ll
къс()ве). За11азени са и три ~ю, и.1и: едната n се:1ския църкощ:н двор, вто­
рата в се.11ските гробища, а третата в съседната м. Краище. Източнп от
селото се откриват останки от дпста селища: едно в ~1. Кръста с пет ,юги­
Jtи, разпо.1ожени око.,о Леспецдере; на .'lевия бряг на Кацарското дере се
намира л.руr·а могила. 116 на изток, в м. Пиронковата чешма, има селище с
пет нr~дrробни ,юrи.,и; останките подсказват, че се.,ището се t на~шрало
в ниската част, ло;t некропо.'!а. 1lай-пос.,е на върха на ма.,ката височина
Карта.'l1·епе т.н1 две могили. От старото селище, което се намира нърху
източните ск.,онове на тази височина II стига .J.() 15оян дере, произх,1ж.:1а
една оброчна плочка на тракийския Херос. 1
Сенероис1точно от ceJJoтo, в м. Дильовец или Средната :\юп1.1а, между
.'lеспец дере 11 .1евите м~ притоци Квачково дере и Хасандере - .,ичат
с.,едите от го.,ямо се.,ище със седем надгробни ~юги.1111. Четири от тях
са об1·радени и отчасти 11окрити с едри и дребни камъни. Следите пп­
казват, че ту~,; е има.10 повече моги.111, но те са разрушени от насе,1ението
при обрзботRане нn нивите. Североза11адно от сею1щето се виждат други
три мо1 и.r~и: едната - върху източните склононе на Ставишкия връх,
другата върху източните ск.,онове на I Iзrоря.1 връх, а третата на
десннн бря1 на Квr~чковото дерt'. Верпнтно те са останали от некропо.ште
на тракнйските махади, пръснати по този т1анински терен.
От 11зrорената през нре:щ: 11а народното въстание в 1876 г. се.,ска
r~ърква Св. 1;огородица е останал оградният 11 зид. До северния ~,'3 изход
с заш11е11 силно 11зтрит каменен надпис. от който се чете само rодннат а
1858. На западната стена от зида е запазен Rтор11 ка;,.~енен на ..1.пис:
„Maiicтop I Iетар t\1 l>айловп. Рож. прt>С. Богоро 18.58 месец май. "2

6. С. Елшица

Защlдн 1 > от ce.rioтo, в \t. Юрта, която се обгражда от ГареRото и Ья.1-

ковс1,ото дере, има следи от значително тракийско сели11.1.е, съществувало
и през римс1<0, и през ранновиэантийско време. Една част от него се на­
рича Ранrе.'!ец. Тун са отнрит11 зидове от постройки, тух.1и, керемиди,
части от глинени съдове и пр. Между слt>дите тук се намират и останки
от малък параклис. Северно от се.'lището има една мопта; южно в
;,.1. Гъстите дръви - две ~юrи.'111; западно, където се.,ищtто е продължа­
вало на махали към височината Долна Серевица - на върха на същата, -

1 О. [. К а z а r о,.. Dk Dt.!nk111akr dt-:- 1lнakiscl1t·п Rt·itl!riottl!~ in B11l~arieo, Bttda-

pбr, 1938, стр. '233, обр. 125.
i За нстоrн~ята на \lанаст11ра Cu. Ншю.,а. който CI! нащ1ра на дсс1111я бряг на р. То-
110.,ница, ка~,;то 11 за църквата 11а се.,ото вж. : !l. М у т а ф ч 11 с в. u. с., стр. ·Н 11 65 11 по­
сочената там в :iаб. J .111тература; 11. 11. Кара II е т ров, ц. с., стр. 1:ю II с.1.; С т. За­
х ар 11 с н. u. с., стр. 31 11 75 и с:1.; Д. Ц о 11 ч t• в. Манастирът Св. Н111,;о.1а пр11 Ка,1уrсрово;
l'Н,'\'\П:1. 11, 19.'Ю, стр. 272 11 с.1. 11 та" посочс11ата .11•тt.!ратур.1; П. Д с., 11 р ад е в, ц. с.,
11, стр. 215-216 11 посочената там .111тератур,,. Прсд110.,ожс1111l!то на 1е.111радев за римски
IIЪT 11 ('T;]IIЦШI 11а IJЪЗDIIIUClll11!TO Сме1,оuец Н(' С OCIIOD.1TCЛIIO. [i1,тната колона, 3i1 която е от­
белязано от мен на друго място, произхожда от р11\1ск11я 111,т, минаuм доста нада.1с•1 за-
11адно от \lанаст11ра. Тя е 611.,а :tонесена r~о-късно тук като стро11те.1сн \lатериа.,: л·o»·trrfU'­
тl,·01· lf(!i(IJ, Ф,i.i:r:тm·:roi.l rov, flt(!l)'f!(J.'f >/ r,j~ 'Нла„iа; <f>t}д:тni·:rfli.t(•I,, Bltt'>'>/, 1819, § 33.
От земтнцсто 11а сел11щсто u ч. Краище, която се нам11ра на tссв11я бряг 11.1 р. То110.1ниuа.
са 11звсстн11 Ct'дt'\I бро11зов11 доо'1ш1 бра.1в11, с.1ужн.111 като раз\11.:нно сре1ство, конто Т Г е­
ра с 11 ",1 в ощася къ,1 X\'-Xll в. 11р. 11. е. (IIAII, XI\', 19-t~. стр. 2R~; ХХ. 19Б5, crp. 539
11 с.1.).

12
една могила, а в югоизточните и склонове още две. В северозападна по­
сока от м. Долна Серевица към м. Кьоери и Трасибабера се забелязват
най-маm<о шест малки, ниски моrи.'lки, едни обградени, а други покрити
• камъни. Някои от тях са разкопани от селяните. В гората се забелязват
' други, но поради гъстотата на дърветата не е възможно напъпно да
.:е установят. Все в тази посока в
п.,анинската част трябва да е имало
редица тракийски
казват останките от селища (ръчни
махали, както

че.1ници и пр.) в ;,,1. Слепча, двете мо­

по­

:
1
'1 1
\
'
,,
с
rи:1и върху североизточните склонове 1 ,{
:;а Седенския връх, двете могили на /' 1\
височината Герrевица, от които ед­ 11 \

ната на върха, а другата в северните

\ \
:'t ск.1онове в .\·t. Липака.
Североизточно от селото, в м.
\\ \
Тодорова 1<ория, близо до пътеката \ \
\ ' 1
за с. Полинии, има с.,еди от тракий­
ско селище с некропо.1 на три мо­

rи.,и. Югоизточно от се.1ото, в в. По­ f

.'Jяннте . са открити с.r1еди от друго (
Сt:,111ще със се.1е~1 .\Юrи.1и: трите -
източно. сдната - югоизточно, и ос- Обр. 1. С. f:,11ш11ца, Пазарджш111ш окръг­
тана.1ите три - северозападно от се­ окомерна скица на креността

.-ишс:-о. Е_ната мога.,а е на висо- льь. 1. Dorf Elsica, Bczirk Pзzardzi k

AнgenmaBskizzc dcr Fcstнng
чина-а Острец. От тази местност про­
изхожда една кю1енна брадва. 1 f lа-
вяр!-!О къ.\r това се.1111ще се отнася и моrидата, 1<оято се намира на десния
бряг на Е.,шицкото дере (там, където се мива десният му приток Камен
до.,). Jpyro тракийско се.,ище се открива върху десния бряг на F.лшиц­
ъ:ото дере. където са днес .11озята. Та.\1 се виждат три надгробни
мопыи.

Югоизточно от се.1ото, върху левия бряг на Е.11шицкото дере, в Са­

карджа. се вижда стара крепост. Със слаби отк.11онения страните 11 са
обърнати къ:-1 четирите световни точки подобно на римските градове
(обр. !). Вероятно това е случайно, понеже така е позволява.1 теренът .
.\1ноrо достъпна е крепостта от север, юг и изток. В северозанадната
н част се издига неrо.'lяма естествена скала, наречена Марков камък. Зи­
довете на креп'Jстта са разрушени до земята, а някъде са извадени из
основи . Дебе.,и са I,.'3'5- 1,4 м и са изградени от ло:-1ени местни камъни,
споени с бя.'1 хоросан, в който :-.1ного нарядко се виждат дребни части
от тух.ш и.1и керемиди. Поради лошото състояние, в което се намират,
не :--1оже да се установят крепостни съоръжения като входове, кули,
стъ.,ои и пр. Крепостта заема ОI<оло 6 дка. В нея не се забелязват следи
от зидове на постройки. Се.11яните разl{азват, че иманяри намерили

1 В. ,\\ 11 к·о в, Пре,111сторнческ11 се,щ ща н находк11 в f)ъ:н·арш1, Софня, J 9В;3, стр. 76

11 с.1 .; ИАJ J, 1910. стр. 228.
оноло Ма рковия камък и медни корубести монети, неронтно визан­
тийски. Трябва да се приеме, че тази крепос-r е съществува.'1а през ран­
ното и късното Средновековие. 1

7. r. Лесичево

Югоизточно от селото, между шосето и р. Топодннца, в Бuшица н.~1и

Драгомаwица. се на~1ират следи от старо тракийско селище, съществу­
вало през римската епоха. Северно от него над шосето нма една над­
гробна могила. От тази местност, известна с ~щето Своде - Ка.11)терово,
С __,,.,,,::::::z:.=~.... про~1зхождат 21 О римски ~юнети.2 Източно от
'i"i' селото, в м. Дъбичето, е запазена го.'lяма гробна
11 моги.,а, птнасяща се навярно къ:-.t 11екропо.1а на

някоя тракийска маха.'lа.

Североизточно и непосредствено до се.10то в
селските гробища, до шосето за с. 6ор11мечково,

о _ ___
_._ ...___~о м
се

на
издигат

днешното
три мпrи.'1 11

Ce.'lo
. ; вете
а третата над шосето. Те показват, че на ~1яс1·ото
по всяка вероятност се
н са:-.щте r·роб11ща,

е на11ш­
ралп старо тракийсно селище. В същата лосо1<а, в
Обр. ~- Окомt:рна с~;1ща
м. Кривия до., и.,н Каiiряка, се забелязва~ други
11:1 крепостта североз:~mцн()
от с. Лесичсво, Па:~ардж111н­ две тракийски на~~~ робни моrи,,и.
к11 окръг Северозападно от се:юто на височината Де­
АЫ,. 2. A11gcnina8~kizze лиосмановата кория се виждат четири могили, три
der 1--·cst11ng oord\\•t·5tlicl1 от които са разпо,qожени по прана посока изток -
dt·~ DC1rfes L, gjc,.,,·,,.
Bezir\.. Pazardzi\.. запад, а четвъртата - южно от тях. Две са об­
градени с камъни. През 1921 г. се.'lянинът Тома
J\\apaти.'IOR разкола., среднат а о т разпо,1ожените
110 права линия. В нея разкрил гробница, зидана от големи дя.,ани камъни.
От нея той бил извади., счупен г.,инен -съд. Го,,я~ш част от дя:1аните ка­
мъни днес се намират в селото.
В м. Асаря или Каратарла, както се нарвч.1
:>1 1е го1m1ата моги.1а на
това място, се наблюдават следв от друго старо сс.111ще. Западно от него,
върх) десния бриг на б.'!изкия поток R 111. Черешата. ю~а останки от старо
селище. На същото място се издига и една могила. Тук са намерени 645
сребърни ри~ски 111онети н други старини зае.1но с една з.'lатна огър.'lица. 3
По на север, върх} хребета в м. Кабахасанов юрт, .'Iичат с.1еди от трето
се.,ище. Западно от Боричемково, в м. Прнпоре, се намира моrи.,а, об, ра­
;1ена с камъни, свидетелствуваща по всяка вероятност за четвърто тра­
кийско селище в този район .
Все в северозападна посока от селото и на сжо:ю ;3 юt от се.10 Бо­
римечково (Юруците) върху значителна височина, обрас.,а с гора, се на ­
:11ира тъй нареченото Градище. Фор)tата ,1у е е.,ипсовидна, с раз)1ерн:
/tължина на 11 ериферията 190 м, голямата ос - 60 ,1 и малката ос -
Ю ы (обр. 2). Крепостните зидове, както и зидовете на постройката в
1 Кратю1 щ111ю1 относ~:о 11стор1ята II името н:~ се,1ото вж.: С т. Захар 11 ~ в, ц. с ..
стр. а1; П. Кара n с трон, о. с., стр . 130; В. М II к о в u. с .. стр. 2б, 222. 11. :t е., 11 р a-
,t е в, ц. с., ·11, стр. 184 11 22(i. От селото nро11з,чиза колектнви:~ нах()Jtка 11 1уrск11 ~1<•11етн
от Махмуд 11 (1808-1839), Т. Герас11\100, ИМI, XI, IP37, стр. 316.
~ ИАД, )\', 1915, стр. 27:3.
:iИАД, !\'. 19!.S, стр. 32, оОр . .J, стр. 273.

14
 репостта са разрушени до земята. Кре постните стени са дебели от 1,4
.=.о 1,8 м и са изградени от местни ло~1ени камъни. Не се забелязва хо ­
росан. Въз основа на този строеж градището може да се отнесе къ~,
старите тракийски крепости, по-точно то ще може да се датира само
с~ 1::д като се направят разкопки .

Местността западно от него по л.т1анинския гребен се нарича Сели­

ето. Южно и близко до нея, по другия планински гребен, се издига малка
е.,ип совидна височина, сега обрасла с люляк, обградена с грамадни необ­
работени камъни. Размери на елипсата : голямата ос - 12 м, малката
с - 7,8 м. Може би за това градище се отнася съобщението на Ст. За­
хариев и П. П. Карапетров. L

8. С. Боримечково (Юруците)

В зем.r~ището на селото са открити известни тетрадрахми от Фи.пип II

(359-336 пр. н. е.). 2
Северно от селото, м. Кабата, се намира една могила. Вероятно тя е
част от некропола на малl{а траки11.ска :viaxaлa. Западно от селото, в м. Св .
Георги, ,'Тичат с.,еди от значнте.1шо селище, l{Оето продължава до турските
гробища. Некропо.11ът му се състои от 15, повечето малки могилки. Едни
от тях са обградени с камъни. Югозападно от селото в нивите до десния
бряг на :-.~алък поток има пак следи от селище, а югоизточно от селото -
с.1еди от четвърто старо селище.

l Iзточно
от се,,ото зад лозята, в м. Оджакдере и Саджакчешма, се
ви,nда некропо.1 от три :.юги.,н, от които източните две са обградени с
камъни. .\\оже би те са некропол на близка тракийска махала. Югоиз­
точно от сепото върху голяма ви­
сочина, наречена Калето или Асара,
с1:: намира стара крепост (обр. 3).
Тя е обърната слабо на югоизток -
северозапад. От тази страна са ос ­
тан а.'!и следи от ров. Височината
1:: достъпна само от юг и запад.
Зидовете и са от местни ломени ка­
.мъни, споени с бял хоросан, дебели
по 1,7 :-1. Стените са разрушени до
зе:.нпа с нзк.1;очение на стената от С
югоизток, къд1::то зидът е запазен
от външната страна на 2-:3 м ви­
соч ина, но е с разрушен о .11иuе
обр. 4). Крепостни съоръжения -
Rходове, кули, стъ.11би и np. - п ри Обр . 3. Око~rерна скнuа на крепостта
се гашното състояние не личат. Във IОГОIIЗТОЧНО от с. Боримечково ,
~ътрешността се виждат части от
Пазардж11шк11 окръг
АЬЬ. 3. AнgenmзBskizze der festttn~
керемиди и от тухли (0,05 м). Ве ­ stid \\'esrlic~1 d~s Dorfes BoriшeckO\'O,
'"IОятно тов а е крепост от епохата Bezirk Pazardzik

1 За градището, нсториsпа 11 имет() на сt.ютn uж .: С т. З а.х„а„11_11 е в, u. с., стр. 3-1 11

JS ; 11. Карапетроn, ц. с., стр. 131; В. J\.11 1к ов, u. с., стр. 233;7(eлiipaдen, и.с,,
JI , стр. 20 1, 223 11 351.
~ Т. Г ера с и ч о n, ИАИ, Х\', 19-16, стр. 23S.

1.')
 Обr. ·!. Част от юrо11зточш1я з11д на крепостта пр11 с. Борю1ечково,
Ilазар.'(жшшш окръr
АЬЬ. ~. T<:ilansiclн (ler Si1dost1naнcr dcr Festнng bci111 Dorr Borimccko,·o,
Bezirk Pazardzik

на късното Средновековие. В.1. и К. Шкорпил я споменават с името

Градище.1 Селището, което на първо място трябва да свържем с нея,
се на~шра североизточно и недалеч в м. Кьоери.
В северната част на зекТJището е намерен железен
връх на стрела с (обр. 5), а в юж­
вит.1ювидна дръжка
ната - медна монета от Иван I Lимисхи (969-976). От
зе:>1лището на се.11ото са известни римски денари от II и
III в.2 и римски кQ.'10ниа.11ни монети от Септ. Север (193
211), от Елагаба.11 (218-222), от Юлия Мамея, майка на
Север Александър, от Гордиян III (238-244) и от Марцин
Отацилия Севера, жена на Филип Араб, сечеflи в Deultuш,
Pautaliaи Philippopolis (инв. ,\Jo 1.54 до 161, I-IМПл).
Четирите турсю1 махали, от които днес е останало
само с. Юруците, Боримечково, са следните: на мястото
на сегашното се.10 е било се.'1ото Окчи.1ии или Средната
l\laxaлa ; западно, в съседство с \Iястото на тракийското
село - Джафер.ТJии ; източно, в днешните лозя - Орош-
.11ии, а ю1·оизточ.но Дуван.r~ии.=1
Обр. 5. Же.,езен
връх за стрела
от крепостта пр11
с. Бор1~мечково 1 В .1. 11 К. I II к о r п 11 .1, Някт1 бе:1ежю1 върху архео:югическ11те 11
АЬЬ. 5. Еisегне 11стор11ческите 11зс.1t'два1111я n Тракня, !l:юв:щв, 188.5, стр. 54.
PfciJspitze a11s 2 Т. Г ера с 11 )1 о в, ИАИ, Х\'111, стр. 316.
der Festщ1g 3 За тез11 ,1аха.ш 11 11стор11ята на се.юто нж. С т. Захар и е в, u.
hl•i111 Dorf Bori- с., стr. 38; П. Карап~тrпв, u. с., crp. 131 11с:1.; Il . .J.e.1и1>a:t<"B,
П1Ccko\·o u. с., стr. 201 11 22:3 JI с:1.

16
11. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ В БАСЕЙНА НА Р. ЛУДА ЯНА
ЛЯВ ПРИТОК НАР. МАРИЦА (ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪГ)

1. С. Черногорово

Сегашното село е разположено на мястото на старо тракийско се.1J.ище,

ъществувало през рю1ско време. Това доказват и запазените в него две мо­
rnли : ел,ната в западната, а другата в югоизточната му част. Първата е
1Звестна с името Манастиря. Изглежда, върху нея в миналото е имало
арак.1ис. При копан в м. Прялоrа на о. 1. 1961 r. в землището на с. Чер­
оrорово трима селяни попаднали на меден съд с 281 сребърни атински
•онети, нов стил. Между тях има и една бронзова монета от Филип II
1>9-:i:36 пр. н. е). Монетите са прибрани в Народния музей в rp. Па­
зарджик (вж. Н. 1·издова, р. Септемврийско знаме, Пазарджик, бр. 6/515 от
21. 1. 1961 r.) Югозападно от се.'!ото и вляво от шосето за Пазарджик се
а:мира така наречената Минова могила. Югоизточно и източно от селото
нчат: на .'lевия бряг на р. Луда Яна, в :11. Гъскарката, С.'Iеди от селище
следните ~юrи.1и - е;ща в :11. Духля, Куртанската могила, две в м. Да­
ыянското н една в :-1. Есов кладенец. Северно и североизточно от ce.iioтo
а запазени: в :'11. Червенака три могили, от които северната се нарича
Об ~1::щеюща, и една в м. Бузалъка под височината Кючуктепе .
Западно от се:юто, на .,евия бряг на р. Луда Яна има следи от старо
сt:.шще с три моrн.ш, известни като Емерлийски могили. Северозападно
т тоза сс.1Ище .1ичат ')СТанките на изчезналото през 1882 r. турско село
~мср.nш. 1 на което са запазени още гробищата. Северно от него се
нжда една ~юrи.,а, наречена Викалото. Все тук е запазен едносводов
~ рсю, :.юст върху една вада.

От това село произхождат 19 монети от Селим III (1788-1801).2

Сс:.хката пърква .,Св. Харалампи" е строена в 18.50 r. 3

2. С. Росен (Балдево)

С1::верозаладно от се.'lото, вляво от р. Луда Яна, в м. Ко.1J.нука, има

вс моги.1и. Навярно те се свързват с крепостта от късноримско и ран­
озизантийско вре:11е (r.11. по-долу), известна с името Градището или Хи­
аря. На J.есння бряг на реката в м. Толовица или Белия бузалък се
ампра ыоrн.1а, която :.юже да се отнесе към старото селище в близката
местност Ху:11ата. Южно от се.'!ото .~шчат следи от трето селище с една
,•оги.1а. наречена Зарница. Неда.'lеч от левия бряг на Луда Яна, югоиз­
rочно от се.'!Ото, се издига Демировата могила, свързана вероятно с мо-
и.1ния некропо.11 източно от нея, който остава в землището на с. Черно­
rоµово в :-.1. Червенака. В тази посока има още една могила, наречена
( вчарската чукара. Североизточно от селото, в м . Абдиеца и Брънчев
0.1. по юrозаnадните склонове на Овчите хълмове се забелязват следи
- rо.,ямо се.1Jище с една могила. Вероятно от крепостта на Овчите хъл-

1 11. Дели р ад е в, u. с., 11, стр. 181 .

2
3
Т. Г е r а с им о 8, ИЛИ, Xll, 1939, стр. 457.
За с. Е~1ер.1и11 и Черноrорово вж.: Ст. 3 а х а ри е в, u. с., стр. 33. 37 fl 74 и с,, .
•Iс.111радев, u. с., 11, стр. 21811 229.

рхсо..1огнчrскн па~tе1ни1н1 17
 ~юве произхождат д1щга же11езн11 върха за стре.'!и, 1,оито
сега се намират в селското училище (обр. 6). Единият
е триръбест, а другият - П.'Юсък, листовиден.
Друго старо селище се открива в ~1. Караманец
1ъо.11, северозападно от селото. 1
I 1ри изкоп за ограден зид в центъра на с. U в че -
п о л ц и през юли 1961 г. Ангелина Патърова и ~'v\арин
Динчева намерили глинен съд със сребърни монети,
които се разпределят, както следва:

Петдесет и една
(51), големи, от султан ,v\устафа Ш
( 17.'57-1774), сечени в 1757.
Шестдесет и три (6:3), го.теми, от су.'lтан Абд) ., Ха­
мид I ( 177 4 1789), сечени в 177 1.
Сто и пет (105), дребни, пробити, сребърни монети
(аспри), от същите су.пани. Една (1) сребърна от гр. Ра­
гуэа, сечена в 1767 (НМП.'1, Инв. ,\о 2227).

Обр. ti. Жl·.1~зн11 вър­

хове ;1а стрет1 от с. 3. С. Долно Левски (l<ал агларе)
Росен. Пnзnрджишк11
окръг
От зем.11ището на се.,ото са ни известни един бp0t1-
АЬЬ. 6. Eiserne Pfeilo-
sp itzen ;111s dеш Dorf JOB връх за копие и един бронзов меч )нtкенски тин 1 ,
Ro$~n, Bezirk намерени н една мог11.'!на гробюща, образ) вана от на­
Panrdiik трупани камъни и пръст. Могилата се намира в м. Дъ­
бака, в съседство с м. Гяур, (Кавур) алан. Там е имапо
четири моги11и, от които сега са запазени три. Четвъртата, Дудовата Ч) •
кара, би.'!а разкопана през 190б г. В нея би.1а открита купо.~ша гробница,
иззидана от камъни, скрепени с железни скоби, вероятно от IV в. пр.
н. е. Според В. Добруски тя имала малък коридор и К) половидно от деление,
Друr·а могила се вижда югозападно от селото, в м. Среща, а източно
от него, я м. Караджови ливади - още две могнли. Североизточно от
се.1ото върху десния бряг на р. Луда Яна, в )i. Орехово, .,ичат. с.'!еди от
селище с три могили. То е съществува:ю главно през римската епоха.
Оттук произхожда една бро11зова колониа.1на монета от Кара1<ала (211
21 7), сечена в Сердика. На десния бряг на Сарлдере близо до устието ct
виждат други две моги.11и. 11 около потока Кюидере се забе.1Jязват сле;н1
от се.r1ище, а на височината югозападно от него - една :\1ОГи:1а. Друга
могила има северно от се.,ото, на вр. Избег. Непосредствено и южно от
мина Радка, върху десния бряг нар. Луда Яна, са запазени дванадесет мо­
гили, няколко от които са обградени с 1<амъни. Изглежда, че могилите
са би.'lи повече, но са унищожени при разработване на :\1Ината. Жите.1Jитt:
1 За се.,ото вж. : С т. 3 а ха р II е 11, ц. с., стr. 37 • 11. J ~ ..
1, r ад е в, ц. с., 11, стр. 2W
11 230, за rорео1111сзнитt• 11аметн1щ1t в ,1. Ко.111ук:1 вж.: Д. U о 11 че в, ГНЛ\11.1, 1, 19-18.
стр. 197.
2 Трn~шtlско-микенски отноше11ня, Сборн11к 11 1 1\:ст на проф. И 13. Д. [1111 111 .11 а II о в,
Соф11я, 1920. стр. 1944 11 сл.; Р. 11 о II о 13, Предисторическ11 мр:1мор1111 ндо,11t, 1U1мерею1 11
БЪJ1rар1ш, ИАИ, 111. 1925. стр, 107. Г. К aini-p о u; 1-fз старата нсторШ! на коаривщеtmтт.~
об.1асr, стр. В. М 11 к о в,
21:i; Пред1tстор11ческ11 се,111ща II находю1 в Бъ.1rар11н.
crp. 107 ; 1lв. В е .1 к о а, ИАИ, Х V, 19-tб, стр. 231 : Д. Uончев, ГНМП.1, 1, 19~8. стр. 190
191 ; П. Де., и р ад с в, ц. с. , 11, t:тр. 225; Н. S с 11 ni i d t, Zeitscl1r. fiir Etlшotogit, 1912, стр.
944, G. 1. К а z а r о ,v, А.А., 1929, стр. 303 11 с.,.
а. В. Мико в, Произход на 11адrроо1111тс мо111.111 в 61,J1rap1щ ГНМ, VII, 1912, стр, 2Я;
~т същш1 автор, Пrонзхпд на куnоттте rробн1щ11 в Тракия, ИАИ. XIX, 19.1,'>, стr. 21.

18
 на тракийското селище навярно също са се занимавали с рударство.
Вдясно от шосето Долно Левски - Попинци, в м. Стоiiкова чукара,
н:-.1а пет, в м. Долна Скач1<овица - три, а в м. Грамадата - две могили.
Северозападно и близко до селото се виждат три моги.1и, а в :-.1. Вон­
тлю и Манчеви ливади - осе:-.1. Навярно те са част от некропо.1а на
сtлището, което се е намирало ма.1ко по на юг, в м. Стрежерака. В тази
\!естност са открити железни върхове за стрели и оръдия на труда -
железни чукове, наковалня, клещи, широка мотика, сърп и четири палеш­
ника, всички пазени в Археологическия музей в Пазарджик. t По на север,
в м. Ливадище, се издигат две могили, в м. Куршумтепе - единадесет,
а по на север, в м. Русалските гробища - двадесет и девет ;-;юги.~1и. На
северозапад има още две могили, а в м. Пелижавица - двадесет и една
:чогила и следи от тракийско селище. Заслужава внимание фактът, че тия
6:3 могили са обr-радени с ка~1ъни. Могилите отстоят една от друга на
О,Э-0,4 м. Повечето от тях са ниски и мал1<и, с диаметър 5-6 м. Те
подсказват, че в око.r1ността трябва да се търси някое значително тра­
кийско селище, чиито следи сега се губят в гората.
Северно от селото, между Сарпдере и десния му приток Злъта дол­
чина, в м. Градището, се наб.1юдават останки от селище. Според показа ­
нията на селяните част от селището е била оградена с крепостни стени.
Следи от тях (по -точно от основите им) са запазени и до днес. Тя е
И:"11а.1а почти кръг.1а форма, с диаметър 0,30- 0,35 м. Стените са разру ­
шени г.,авно при строежа на шосето за Панагюрище и на моста върху
него . Градището прави впечатление с :"11алките си размери. Може би тук
се t: издига., са)Ю обикновен феодален замък.
От :-.1. ~·.1ук.1ии, която отстои на около .З км западно от селото, про­
изхожда намерената през 1942 г. скулптура във форма на животно, ве­
роятно овен, със счупена задна част и размери: вис. 0,185 м, дъ.11ж. 0,235 м
и деб. 0,06 м. Направена е от местен камък и украсена с концентрични
окръжности. Навярно това е предмет от епохата на Средновековието, Н()
предназначението му не е още установено (инв. :fo 3814, НМПл).
Всред населението се говори, че по десния бряг на р. Луда Яна през
зем.,ището на селото в турс1,о време е минавал път от Панагюрище за
Цариград. 2
Югозападно от селото, в м. Лжаминта, се виждат с.1еди от се.11ище
от по - ново време. 3

4. С. Цар Асен (Караплии)

Единственият известен засега, без да е точно датиран, къснолраисто­
рически паметнш< от околностите на селото е цили ндри чната каменна те­
жест с дупка в единия край ; дълж. 0,17 м (инв . .i'l"o 1945, НМПд). Тя е
намерена в м. Толовица, около 3,5 км южно от селото, непосредствено
до м. Конлука . От тази пъ1< местност произхожда едно малко же.,язно
чукче, късна работа; дълж. 0,3 м (инв ..No 1946, НМПл).

1 ГНМ!lл, 11, 1950, стр. 265, обр. 49.

~ П. Дели р ад е в, Пътув:~ния из Бъ;1гария. София, 1943, стр. 18.J.

3 Кратки данни за него вж.: С т. 3 ах ар и е в, ц. с., стр. 37 и с,1.; П. !{ар а 11 е трон.
u. с„ crp. 130 и сп. ; с ~1алк11 изкпючения горните данни за старините в зе~1.1ишето на
селото са дадени от Д 11 м. U он че в в ГНМП.1, 1, 1948, стр. 190-191 ; П. Д с л 11 р ад с 11,
ц. с„ 11, стр. 225 11 229.

19
 От м. Гагов баир, която се намира югозападно от селото по направ­
,1ение на р. Луда· Яна, между мина Радка и Аджамолчовата воденица, са
извадени 231 сребърни монети от Абидос и Тасос. 1 Северно от селото, в
началото на Бялото дере, се намират четири могили (едната на левия
бряг), наречени Севтови чукари. Западно и северозападно от селото в
местностите Чорклен, Молла
кория и Чорr<ленското дере, в
с
съседство с р. Луда Яна се за­
1l:
белязват останки от голямо се­
.1ище. Най-добре те личат около
чешмата Карач и продъ.nжават
към сегашното се.110 в лозята.

Наблизо има осем могили. От

това селище произхqждат след­
ните находки : малък античен

._..._
о ___ 50М
....___, '
съд от глина, отнасящ
гръцката художествена керами­
се r<ъм

ка с черно.11ъскав фирнис, вис.

Обр. 7. С. Uap Асен, Пазарджншкн окръг -
окомерна скица на крепостта
0,03 м, диам. на устието 0,05
Ahh. 7. Oorf См Аsеп, Bezirk Pazardzik, (инв. No 1947); железен връх
A1114en111aBskizze dег Festнng за копие, ды1ж. 0,39 м (инв.
J\o 1941, НМПл); жел:езен, едно­
раменен кръст, вис. 0,185 м (инв . .!\о 1944 НМПл).
На около 3,5 км южно от селото, по левия бряг на р. Луда Яна, се
простира рид по посока изток-запад. Реката го заобикаля от север и
запад. Височината му от реr<ата е около 50 м. От север е недостъпен с
отвесните си скали, а от останалите три страни е полегат. Тази местност
е известна с името Градището или Хисаря (Асара), където в далечното
минало е имало селище. Най-важната част от него е била разположена
именно върху този рид, обграден с крепостни стени. Другата част се е
намирала южно и непосредствено до крепостта, в низината, като е про­
.дължавала и в съседната местност, където са днешните .nозя. Крепостта
има елипсовидна форма с оси 90 и 35 м (обр. 7). Крепостните стени са
разрушени до земята, като много от камъните са пръснати по склоновете
на рида. Изглежда, че крепостен зид не е има.1J.о само от северната, есте­
ствено недостъпна част. Входът на крепостта е бил от изток. Един се­
лянин, който е копал за камъни в източната част, попаднал на зидове
от постройка с червен хоросан . Оттук извади.~~ шест барабана от съставни
колони, сега прибрани в двора му, от които три са мраморни, две - от
червен ка:\1ък и една - от сиенит. И шестте имат еднакви размери : вис.
0,37 м и диам. 0,42 м. Всред остан1}ите от това селище са намерени доста
монети, значителна част от които са от IV и V в. (Окръжният музей в
Пазарджик), части от местна сива и римска кера:-.шка, фрагменти от тухли,
дебели 0,04 и 0,06 м, една желязна брадва, дълга 0,22 м (инв. М 1940,
НМПл).
Въз основа на всичко това следва да отнесем селището главно към
късноримската и ранновизантийската епоха. Навярно за това градище се
говори в съобщението на П. Карапетров,2 който го отнася към с. Сво-

1 ИАД, IV, 1915, стр. 273.

2 П. Карапетров, ц. с., стр.130.

20
бо.з.а (Кепеди11), понеже тогава двете се.1а са били в една община. От
проучван ията се установи, че в зем.•rището на с. Свобода няма друга кре­
пост освен Попинското градище. 1lекрополът :,1у се е намира.'! на десния
бряг на р. Луда Нна почти срещу крепостта. Там сега са запазени девет
юги.'1Н, между които е го.'1ямата Попова чукара и др.
В ,1.
Ронкушбаир (и.,и j,'руr.1куш), отстояща на 1,5 км югозападно от
се.,юто, са намерени два железни върха за стрели, единият 0,08.5, а дру·
!ЯТ 0,08 м (инв.•\~ 1942 и 1943, Нl\\П.1). Западно и непосредствено до
сегашното ce.'lo личат останките и основите на джамията на старото тур·
1;:о се.rю, изселено след Освобождениетn. t

5. С. Свобо да (Кепелии)

Наii-старите праисторически па,1ет1-11щи, които прош~хождат от Оl{ОЛ·

стите на се.1ото, са: една бронзова брадва с дуле, вис. O,U7 :.1, шир .
•,у -nрн ~ стието о,nз;; м, с чеизвестно точно местонахождение,2 сега в
ародн11я архtо.1огически музей в Пловдив (инв. J\'o :н 11 ), и една
пщатска фибу.,а 3 от м. \\атюв каiiрик (югоизточно от ce.rioтo под ви­
чината Кепе.шйсю1 бакаджнк). Тук се откриват с.,еди от се.,ище. На,1ират
и стари монети.
На споменатата височина се в11ждат две моrи:ш, а в съседство с па­
Св. Георr11 - още една. В нача.r1ото и по двата бряга на Катино
. Хаджикьою, 11,1а девет моги.rJи, някои от които са обградени с
C.-e.:r I от старо се ,ище се забе.'lязват по десния бряг на този
озападно от ce.rJoтo на около 1,5 км по десния бряг на
източно от 1\\0,щн скок, в ,,. Рошава""а ,юги.,а, са запазенн
:1я:мо селище. съществува.10 г.,авно през римската епоха. От
изхожда бронзова статуiiка на Венера. внс. 0.09 ~,. по."lуго.,а,
крива до.1ната част Еа тя.1ото и. В .1„вата си р·ька тя
сва). в което се е оr.1ежда.1а, а с дясната подрежда
е с Т вз е проm.нuна.:'1сН вариант на Venus d' Arles~
„ 583. обр. . Ту1. през 1940 r.източно и непосредствено
Р шава,а моn!.'!а при ригодване за .'lозе са на:11ерени и две мраморни
~ п.с1очки (НМП.'1, ннв. л·. 2425. ~-12 1 , 1 на едната е представена нимфа -
_ -/ о~·." - а на другата - Хер~1ес и Атина. При това селище
- :рити още части от фина, червена римска керамика, r.1инени uодо­
_н11 тръби, части uт юоповt- 11 сива, груба, местна керамика, р ъчни
11. r.zн1нени тежесrн н пр., 1«11<то и след11ите иr.шераторс1<11 монети:
а от Карака.'!а (211-217), от Гордиан JII (2Э8 244), от Фн,ип
· 224 -24 9). Освен РошаРата 11-юrи.•н1 кы1 селище то се отнасят още
•1 пти: едната в низината. а пстана:ште трн - по ск,она къ:\1

Трите са nбградени с кю1ы111. Една :,юrи.,а се в11ж:~,а на -!- i> 1,~1

от се.,ото, в с·1-седство с парак.rн1са I lетковден. / !о направ.1е1111~
Радка. в ~,. Чпбанина. ю1а друга ~,r гн.r1а Jf~вестна катп 1;пб11на

се 10 CПOMl.'11.l!Ja С т. 3 а Х ;1 р l' 11, u. с .. CT[J. ;37, IЮД lt\ll'TO J,щ1аикуr1у.1. Ap.\l~0-

II
'13i!\:HIIIUII ОТ Зе\1,1111Uето на C\.'.lOTO. 11збрt,е1111 IIO -rOpl', c:i OOIIЗ[J(J.111, 1111 С
е1111я за 11ървн 11ът от Jl. Jto11•1eв, rнмп.,, r.
191Н, стр. I9б 19К.
Ш.1 11, 19,'Ю. стр. 2-12.
о в. IIAI 1 \'11 стр. 3,:::,7_
1• !15.
n t :;. с 11 ,. \\' Ny111pl1t: Y-nl''!f>''.!';,, п,. А.В. 19,'13, l"I[J. 2:2,i, с:1. o(ip. µ.:::, 11 9t,.

2]
 чукара. Източно от се:юто в м. Горните :юзя
се намира друга моrиш,, наречена Бехчийницата.
Северно от селото в м. Видена кория .,ичи
една почти унищожена моги.-r~а, наречена Кана­
зирева чукара. Южно от нен, в м. Лещака, в
съседство с ма.'lък поток с много извори се
забелязват с.1еди от rоля:-.ю селище, през което
днес минава шосето Свобода - Сми.11.ец. Между
находките се срещат частн от тухли, от кере­
миди и от съдове, р·ьчни ме.,ниuи, глинени те­
жести и пр.

В училищната музейна сбирка в се.1Iото, под­

редена от директора Л. Бекяров, се съхраняват:
1. Бронзова статуйка на Апо.11он, вис. 0,U7:'5 м.
Апо.гюн е ГО.'!, насреща, с причесана коса, с фа­
ретра на гърба, преметната през дясното рамо.
Дясната му ръка е счупена, а в :1явата, спус­
ната надо.11у, държи .т~аврово к.11онче (обр. 9).
2. Монети: бронзова - от Фаустина Млада,
сечена в Адрианополис: сребърна - от Плав­
тила; бронзови от Проб (276- 282) и Гор­
диан III (238 244); от Филип Араб (244-249)-
бронзова колониадна (не може да се определи
с положителност къде е сечена); от Константин
Ве.11ики (323-3:37) и наследниците му (изтрити)­
пет римски монети; четири от IV-V в.;
една медна от Ив . Цимисхи (969 - 976) и
две медни, корубести, византийски от XII - XIII в.
.'3. Десет же.1езни върха за стре.1и, дъл­
жина 0.06, 0,065, 0,085, 0,095, О, 1 и О, 10.5 ; шест
Обр. 8. Бронзова статуt!ка от тих са представени на обр. 10. Вероятно те
11а Венера от крепостта 11р11 са или от Градището при с. Попинци, и.,и от
с. Свобода, Пазардж11шк11
окръг
старото се.~ище в :-.1. Рошава моrи.,а. 1
АЬЬ. 8. Bronzestat11c der Vc-
ш1s at1s der Festнng bei111
Dorf Svoboda, Bezirk 6. С. Попинци
Pazardzik
Най-старият паметник от землището на
селото предстаБ.'lява една долна половина от
брадва-чук от скала с тъмен цвят, подострена в долния край от двете
страни: дъ.чж. 0,08 м, деб. 0,(.)35 м, шир. долу 0,04.5 м. Тя се намира в
сбирката на прогимназията в селото, без да е известно точно местона­
хождението и.
Северно от селото, в м. Долния редеж, върху десния бряг на Петелов
дол се виждат следи от старо селище с две моги:1и. В същата посока в
м . Дъбравата, 1,ъдето има доста извори, личат следи от значите.,но се.ТJище.

1 За това село вж.: С т. 3 ах ар II с в, ц. с., стр. 37; П. Кара пет ров, u. с.,
стр. 130 ; П. Де .1 и р ад е в, ц. с., 11, стр. 24 J-242 ; с ма.1ю1 щ1шючен11н 11а~1етниuите от
зещ11щето на това село са обнародвани от Д, It о II че в в ГНJ'v\П.1, !, 1948, стр. l9-l-196.

22
От него са нзвестни части от оброчнн пдочк~1
н.1 тракийския Херос. 1 Н:зб,изо се издигат
дест ,юrи.1и, от които едната е би.,а обrра-
1.ена с rолемн камъни. В м. Върха или Чарда­
.шш1<и по.т1яни се намират четиринадесет мо­

rи.1и, от които са,ю една е от пръст бе~

ка,,ъни. Другите са обградени с 1<а,1ъни и
покрити отгоре с един ред камъни. В съсед­
ство с парак.,иса Св. Симеон са налице следи
от друго старо се.,ище. От м. Средната ,ю­
ги.1а, която отстои северозападно от се.,ото,
са извадени и няколко оброчнн плочки 11а
тракийския Херос.2 Северно от се.,ото, в ,1.
;\\и.1t..ов ;1.0.1, ю1а една ,юги.1а. Югоизточно
от се.Тiото между Луда Яна и 1'v\едедере, в м.
1·арва 11ов и Ев.r~ешки камък, се виждат с.1еди
т селище тух.,и, керемиди, зидове от по-

стройки, мета.1иче.;ю1 върхове за сrре.,и и пр.

Източно от се.1ото, н м. Полето, намеренип~
с.11еди подсказват за много го,,ямо се.•шще,
съществува.10 през римско време 11 ця.1ото

Средновекu1ше, с ;ще ,юrш111. Все в същ;1та

посока. в "· Влаа,шца, .,ичат останки от
др) г > се.'Шще, от KOt:TO про~rзхож 1а едн11
~1t:та1шчссю1 връх за стре.1.1 (uбр. 1 1).
На J :') :\l,jii J 9.57 r. в с. 1lопинцн при ю-
1юn ~а nротннопожарен резервоар на ТКЗС А
Сt:Бероизточн11я край на се:юто, в ,1. В.1аавиц.1,
our. ~. ~;ронз<•на стаr) n"
11JАт .ю11 от кр~11остт.1 11р11
кооператоръ ~ \инко I Iв. Га.'lчев от1<ри.1 на ,-. С~ю6щз. lla:!Jf),'tЖIIШIШ \!hf'Ъi'
.l ъ.,бочнна повече сн 1 м малък сив съд r Abl). \!. BrOl1Zl $(ntt1e Arullo~
0

,111~ <kr Fcstнn~ l>eim Dvrf

\IОНетн. Едни от тнх би:ш разграбени пще
S ob0<la, lkzirk Pazaнliik
ри откриването и:.1. Остана.,ите са прибрани
т Народнин музеii в Панагюрище. Те са среб·ьрни, в по-rолнмата си част
-и.1онови, рнмски ю~nераторс1<и монети, които се разпределя·г, каl(ТО с.~едва:
т Весnаrинн 1 ; от Траян (98-117) - 2; от Адриян
(69 79)
117 138) -~; от А.'1бин
( 1!-М 197) - 1; от Ко,юд ( 180 192) - 7;
,т Се1пи111иii Север ( 193- 21 1) бЗ; от Гета (209- 212) 18; от Кри-
сш1на, жена на Ko~m;t 1 ; от .11уuила, жена на Луций Вер (! ()! 169) :i;
т Фаустина, жена на ,\\арк Авре.,и ( 161 180) - ~; от Карака.,а (211
- 17) 68, от Ю.1 ин До:.1на, жена на Септимий Север 22; от Север
А.'11::Кса ндър (222- 2ЭГ>) 54; от Орбияна, жена на Север Александър 1;
т Ю:rия \1\амея, майl(а на Север А.'!екс:шлър 14; от .'v\а1<сюн1н I
23.;i 238) - 12; от Гор;~иян III (2:~8 244) - 8; Ю.'lия Меза, баба на
Е.1агаба.1 J .~; от Ю.r~ия Соемия - 2; неопреде.,ени - 1 1 (ГН,ЧI l.'1, IV,
б(J. :! 10 и С/1.).

1 D. Z о п 1:; ,· 11,: \\', :\,:щ• D,·11km,11l'r <lt:s tl1r.1kisi:l1~n R,•itergoн,·s i11 B11l~мi.:11,
• 1950, 223 11 С,1., обр. 7Б.
1 G. !. Kazaro\v 11. с., c1r. 1120; D. 7.011 Lscl1e\\', ,\В, IY,50, стр. 221 11 с:,.,
. -2, i:З 11 7 !.

23
 2 3 4 6

Обr. 10. Жс.11.:,11111 11ъr.м,ве a.i стr1:.111 от ~;r1:1шстта 11р11 с. С11обt1.ы. 1lазар;tж11111к~• v1,рн
Abl). \(). Eist·rnc Pfeil~pitzcn .iнs tkr f'l'чн11~ h.-iш Dori Poririci, Hezirk Р z rd.1.ik

Северозападно от се.'lото на .1евия брю· на р. Jly;:i,a Яна, в м. Св . 1lн­

кола, н.~и ка1,то я наричат nще Сокоюща, се забе.1Jязват също с.1еди с
старо селище. Там са извадени наковалня, ~<лещи, сър,юве ,1
мотика (обр. 12), каменни корита, <·снови на парак.1ис н Пf.
На десния бряг на реката, точнn срещу ,,. Св. Никола, се
вижда една моrи.,а.

Според съобщение на се.'1яните на I lете.'lов връх и 1:iо­

рован е имало следи от изкопи и сгурия, получена при об­
работване на Р) да в да.'lечното :.1ина.,о. J р) га I роб на ,юп1.1а
се издига северозападно от вр. Песпвеu. На върха били на­
мерени шючи с образи и надписи. От зещщщето на селото
са изкопани сребърни тетрадра:ош от о-в Тасос. [ lpe~ nро­
.,етта на 193:3 r. Нико.т~а t lенов Карабойчев намерил в м.
Атанасовден, източно от се.1ото, при оране на ниваrа си
г.,щнен съд с 1<олективна наход1<а в него от сребърни :-.10-
нети от Иван А.1ександър н си,11 му 1\\нхаил (1331- 1:35.")).1
Ю~-оизточно от се.'!отп в го.'!емия завой ~а р. \\е,.1.е;.1.ере
върху доста голнма височина на .r~евия бряг се намира Ка­
Обр. 11.
Жс.,езt11 вр1,х
.,ето.2 Това е крепост, която заех~а око.10 ](1 -1 f дка про­
эа СТ()СЩl
странство, защитена от север. юг и за11а.1 от река·га. Входът
от крt·постта е би.11 от изток и та:.1 се за6е.1нэват с:1ед11 от ров. Най­
11r11 с. J lon1111- недостъпна е креността от с~веr, а най-достъпна от изтпк
Ult. Па:1,1р;~ж11-
и юг. По тази причина от сенерната страна е изграл.ен крепr:-
111ю1 сжръ1·
Ahb. 11. Ei~t·r-
nt• Pft'11 spitzt.' 1 ИАИ, \'111. !Ю,\ стr. 411 11 -171 ..\\011ст •н ~ 11а)111рат 11 J-1.1ро.11111я
а11~ d, r Ft·,- :1рхt·о.10г11чес1ш м,·зеR u п.,онд:.t:, .l,1oeдt.'l!lt 1ю,1 111~в . .1\~ nт 17/iJ до l 77f>,
t11ng !Jeim 2 В ;1. 11 К. ·Ш к о р 11 11 ~1, Нико; (,е,1сжю r•ърху архео.югичсскнте н
Dorf Popinci, IICТПf\l;~t.'CIШTt' 113С.1СД113НИ!I J; fJ)~KШI, С rp. ,'),'), 11. h а )J .1 fl l' Т р О В. Н. С.,
Be1.irk Pa1.,11- стр. 1:ю : )l. 1t о 11 11 е в. Кrl.'rю:тит<' в б:1сеn на на Ст р(',1 11.~нскат.1 pth.i,
Mik стр. 39 11 с.1.

24
стен зид (обр. 13), чиято дебелина се колебае между 1, I и l ,;°) м. От
юt· и изток той е двоен, като разстоянието между двете стени варира
според терена между 0,20-0,25 и 0,30 м. Двата зида са дебели от 2,2
до 3 м. Те са направени от необработени камъни, споени с бяд хоросан
Често между камъните се забелязват
и парчета от тухли и l{еремиди. В за­
паасните зидове .шпсват мрежи от дър­

вени греди. Зидовете са разрушени

почти до земята, обаче на север и се­
вероизток те стоят още на 3 4 м ви­
сочина (обр. 14 и 15). Стените са гра­
дени на хоризонтални nдастове, висо1,и

от 0,4:"> до 0,55 м. В зидовете се виж­

:rат дупките за греди от скелето при
изграждането на крепостта, а в дол­

ните части отворите за оттичане на

нодата от вътрешността (обр. 1Б). Не

са открити крепостни съоръжения: вхо­

;юве, кули, стълби и пр. Едно разко­

паване на тази крепост ще даде инте­
ресни ;-~одробности за фортификацион­ '·
ното строителство през феодалната
епоха в нашите эеми. В крепостта са
запазени основите на много сгради, l{a- , -- O,N -
то в едната се забелязват части от г­
фрески в син и червен тон. Tyl{ са на­ Обр. 12. Же.1язщ1 ~ют~1к,1 от кре1юспа
~1ерени медни бакрачета, сребърни ве­ прн с. Попинцн, Пазарщюшrкн окры·.
АЬЬ. 12. Eisenl1acke анs cter Festнng
рижки, обици, керамични фрагменти от
hei111 Dorf Popi11ci, Bezirk Pazмdzik
малки и големи съдове, главно кюпове,
железни върхове з:~ стре.1Jи (обр. 16)
и сребърен тас, украсен на дъното отвътре с розета (обр. 17).
Тасът има размери 0,12 м дию,. на нтието и t),06 м на дъното.

о so,,
' - - - ' -- - ' " - ~ -

-====::;, 11
,'~--с.. __ _
'1

j
Опр. 13. С. По,111111111, П:~зардж11111к11 окръг - окож~рна ск1нtа на крt:1юстта
..\hh. 13. Dorf Popi11ci, Bt:zirk Pazartlzik, A11genr11al3~hizzt: lltr Festнng
23
 Обр. t.J. С. llo111111ц11, l lазардж11шк11 окръг ч:1t·т
от сев1:рн1111 з11.1 н.1 креността
Ahh. 1.J. Teil,tпsic!1td1:r :'\ordina11er der 1:est11nJ.! l>eiin
Oorf Popint·i, Rezirk Pazмdzik

Обр. 1.1. С. !!011111щ11, ll,1заn.1ж11111к11 t,кры •1,11:т ы с,·nt:рн11я 1111,1. на крс1юстт,1

Al1h J .'i. Ttil <ler .-:ortlin.111.:r <kr 1:,,~t1tn~ bt'ill1 f:lorf P<,piщ·i, Be7irk Pazardzil,;
26
 Както се виж:1,а от :\1есто1ю.1uжениего и стртп еnните и бе.JJези, това
е крепост, строена през пърRата 1ю.110Rи1ш на Средновековието (VI-X в.),
сьществува·1а обаче :to късно (XI XI\' в.). 1 Трнбва Ja се предпо.,аrс1, че
TJ-t стои в ьв Rръзка с го.1я,юто сt'.1111не. чинто с.1е;111 се на\111рат оттатък

Our. l!i. С. f1u1111111111, Oiip. 1i. С. 1lt11111111111 1lаз.,р,t­

1]азаr.1ж11ш1;11 окr 1,1 ;ю1 шк~: окръг - н 1,тр\'шна ) кrat·a
Жt'.lt!JeH вр Ь:\ на·яыю 11а 1·.111111.-11 сь.1 от кр..:носн,1
за стрс.1а <•Т кrс1ю.:тта .\l1h. 1i. lnnen:111s$,l11111ick111щ
г\ЬЬ. 16. Eisernc Pkil· ,•111:s To11gcfaf.!h1xk:1s ,н,s
spitzc at1s tkr геsшn~ tlt-r l',·~t11ng bci111 Doгr Poriщ·i,
bri111 Dorf Popi11ci, lkzirk Pa1.:1rdi.ik
B,·zirk Pazard>.ik

реката в ;-.1. По.11ето (вж. по-горе). !(ато се и~.1t1tc от крепостта, на око.10

1[>0 ;-.1 1вточ1ю от неи, върх) ,'!t:1щ~1 6рнг 11а реката, са запазени основи
на църкщ1 с вънuн~и разчерн: :tъ·rж. 19 ~•. шир. 1:1 м при 0,7 м дебелина
на ~и.1.оветс. Тук нн ;щата Г>р~rа на реката до неотдавна се виждали ос­
но вите нri ,юст, по коЛrо се отнва.10 от крепостта къ~1 се.,ището R :11ест-
11остта По.'lето. Северозападно от крепостта, през реката по п·ьтя за с. По­
пинци, вляво от воденицата, по високин бряг ен останали мноrоброiiни
t>динични и групови погребения на хора.
Се.,скr~та църквr~ "~·спение Боrоро..1.нчно" е построена в 1848 г .. кн1,то
't виж,.1,.1 от запазенин и нr~дпис ::1 "f"t.A'Ь 8tnн1i«0tt i8•1s :З" ''"ло: "":
1.11\iм 1'2.
7. С. Бьта
liай-стr~ринт паметник от зеt\1.11ището на се,,ото t:.' един варовиков чук
с дупка: дълж. U,I м, най-rо.1Jяма ширина 0,0~ м и диам. на ,.1,уш<нrн
0,015 м. Поради дългото му стоене във водата той е значително ерозиран.
Можем да го отнесем къ:1r края на камено:11едната и нача.'lото на бронзо­
вата епоха. Сега се намира н ;-.1узея в I lанаrюрище (за нt-ro вж. също
П. Детев, ГМПО, Щ 1960, 3-1-9, обр. 6).

1 11. .'J. <' ., 11 р ад t: в, ц. с., JJ, стр. 2.J 1, norpt:ш11u нapt;>•1t·11a uт 11е1·0 р11мска.
~ За 11сторията на се.1ото вж.: Ст Захариев, LL. r., 11. стр. 3&; 11. Кара11ет­
р о 11. ц. с., стр. 130; 11. Де., 11 р а .·1 е u. 1!. с•. 11. стr. ~21. 2~~. 211 11 :Hf>.

27
 Югозападно от се:юто, до .'lевия бряг на ,Jъ:1бокото ·iepe, в м. Че­
решака, се намират две могш1и. Сьщо две могн.11и има, в :.1. Двор~щата,
в същата посока и доста да.'1еч от се.'юто. tОжно от с. Бъта, в м. Канови
ниви, се издигат пет мопти. Едната от тях в rю-го:1ю1ата си част е пок­
рита с r<амъии. 1 От земли­
щето на се.1ото са известни
две оброчни 11:ючю1 на тра­
кийския Херос от м. Юрта,
която се ню1ира югозападно
и непосредствено дп селото·
Както показва и ю1ето. из­
г.'Jежда, че тук е има.10 в
мина.'ютп старо селище, ве­
роятно тракийско. О око.'1но­
стите на Красен ка.11е произ­
хожда една г:1ине11а r.'1ечо­
сана статуйка, също на Хе-
рос.2 ·
1-ia око.110 -~ ю1 североиз­
точно от се:юто, яърху левия
брнr на ,1уда Яна, се намнра
тъii нареченото Красен ка.,е.
Височи11ата, на която се из­
дю а, се ограничава от изток
с лтока Бистрино дъно. То­
ва е пространна крепост с
двоiiни, а от югоизток с трой­
ни :1идове, в 110-го.1ямата си
част разрушени ,to зечята
(обр. 18). Са:.ю вторият кре­
постен зид в североизточната
си част 11 западният и юrо­
зшн.1.днню външен 1-:релпстен
зид, и тп от външната им стра­
Обр. 1Н. С. 1;ыа, l lазардю•шю1 о~.;ры
, комер11,, ск1ща на к1н.·rюстта на, са запазени на височина
АЬ!). 18. ))огf Bata, Bezirk Paz,1r,lzik, ОТ 2 ДО 6 М (обр. 19, 20,
Aщ{t·n111aB5ki1.Ze dt·r Fe5t11n~ 21 ). Зидовете са изградени от
:\1естни .,омени 1<амъни на хо­
ризонтални пластове, дебе.1и п·г 0,7,> до 0,85 ,1, сппени с бя.1 хоросан .
.J.ебе.1ината юt е раз.1ична: О,9,>, 1,4, 1,6,> и 1,8 м. За по-rо.,яма устой­
чивост в зидпвете са rюставени мреж11 nт дървени ,·реди, които се
забе.'lязват нс1 раз.,ични ,1еста. Тозн начин н11 rp, 1t"' е характерен за

1 Д,1111111те .ia чо1 н.111те u \1. Ka111,m1 1111111 .ть:1жа 11а ,· 1 11п..-.1я I т с1: юто Сr,111ьо llенч<:В.
Няко,1ко 1·од11ни c.,,,;i проучването ,'lи\llпър Jlуков Нарск1i от то, 1 с,· 10 ,111 L'1,1ющ11, че по
е.1на моr11:1ка 11,1а.ю в 11. Го.,ещш 11 Средю111 6ежен, конто отстоят южно от се.1ото в гората,
11 n \1. Крушево, 11зто 111ю от ce.1oro. 1·ова съо6щеш11.: ню1ах възчо~ :11ост д.1 проверя. Често
11ът11 тук се срещат ест1:стве1111 ш1со 111ню:. к, .по 11еспt>1111,1.111сrъ1 11<: , o"'L' ,1а pa:irю:i11ae от
1

11зкустве1111т..:. С1,щш1т •ювек 1111 11ред;ще, че 11 11ърв11J'е дв,· .11есп1ео.:т11 G11.111 11;1\111р:1н11 11 110-
нет11 от Ф11т111 11 :\1ане;1011сю1 (:1.'i9-'iЭ6 пр. 11. е.).
~ I IAI I, 1\', ltl26. ,·тр. l!J,, G. К а z .н п \\', ц. , .. стр. 111~ 11 1119.
Oiip. 19. С. Б ьт.1, П,1зар.1.ж11шю1 окръ1 - въ11wн11ят з;mаден з11.1 11а lij)erюcттa
,.\l>h. 1~. \\\:stlklre A11Benma11er der Fc~111ng, Durf Ва1J, 13ezirk Paza<Шk

Обр. 20. С Быа, / lззар.;1.ж11шк11 окръг - 111,ш11н11ят 1a11J 1е11 :щ.1. 11а креrюстт.~
AliЬ. 20. \\'(•stlicl1e A11Benrna11er der г·e~111ng, Dorf Bata. Bl'7.irk Pazard11k
крепостите н наш111·е эе;\tи от XI до Xl\' в. · Поради особено стры,юпt'
места, нз които се издиr ат 1<репостните зидове, необходимо е било те да
бъдат nодс111ени с контрафорси, шест от които са заr~азени в северо­
изтпчната чз t·т на вътрешния крепостен зид. Намират се на :1,f> м раз-

О,1р. 21 С. Бъта, [1а.1ардж1·1111Ш окръг - '' f1l'.1Н,1т.1 част

на KJ)l'I остта
,\ЬЬ. 21. \'urdl'Г!l'il dPr l"est111щ, Oorf Hiita, 13l'Z\rk Pazaгdiik

стонние tщин от др) 1·. Широки са в исновата 0,7,') :-.1,

а са издадени навън с О,:З м. Запазени са още три
контрафорса в западния външен крепостен зид. В
долните части на запазените крепостни зидове от­

вън се виждат отточни канали, а в горните части -

дут<ите за дървеното скеле. Други крепостни съ­
оръжения, 1<ато кули (осве~1 трапецовидната от север),
стъ.'1би, входове и лр., не са запазени. Г.1авният вход
на крепостта е бил от северозапад, r<ъдето теренъ·r
най-добре е позво.'lивал това. Откъм тази страна пп
двата брнга на р. Луда Яна е имало път.
В крепостта, ка1,то и между креностннте зидове, Обр. 22. С. 13ыа, lli1:1.1р-
е И;\tа.тю постройки с дебелина на зидовtте от 0,7 11ж11шк11 ОКJ)Ы - Жt:­
,1Я3НО кръстчt· от кре-
до 0,8 м. Там сега се намират части от тухли и ке­ 11остта
ремиди. От вътрешността произхождат и две медни АЬЬ. 22. Eisenkre11zcl1cn
:-.юнети от Иван Цимисхи (969 976) и едно же.,нзно знs dсг Fest11ng, Dorr
кръстче (обр. 22). Biita, Bezirk Pn1.ardlik
1 За характср1111тс стро11тс.1н11 бе.,ези на крепостите от това uреме 11 техт1т,· мрежи
от дърnенn 11апрс 1 111н и 11адлъж1111 ,·реди вж.: D. С о 11 с е v, Traits caractcгistiq11cs dап~ la
cnnstrнction des forteressc5 b11liares cl byzantines :111х temps fcoda11x, BSI, Jg:'}1. Х\'1, 2.
стр. 2fi5- 2fi9.
:ю
 Северно и неда.'1еч от крепостта се виждат основи на обширна сграда,
която населението нарича Малкото Красен кале.
Западно от калето, в низината до р. Луда Яна, ;~ичат основи на църк­
ва, която населението нарича Св. Димитър. От нивите на десния бряг

1
\ j
11
!
1\·
', '1 7
4 ,, с

Обр. 23. С. Бъта. Пазардж11шк11 окръг - ж~.1езн11 върхове за стре.111

АЬЬ. 23. Eiserne Pfeilspirzcn, Oorf Bata, Bezirk Pazardzik

на р. Луда Яна срещу крепостта произхождат осем железни върха за

стрели (обр. 23), малf<а желязна брадвичка и желязно чукче, дълго
U,38м (обр. 24), каквото
ни е известно от крепостта при с. Цар Асен,
Панагюрско.1 Тези находки се намират сега в музейната сбирка при учи­
лището в с. Бъта.
Крепостта е била издигната навярно през втората подовина на Х в. и
е п~:осъществувала до края на XIV в. Като имаме пред вид колективната
находка на български сребърни монети от Иван Александър и сина му
Михаил (1331- 1355), намерена около крепостта,2 трябва да предполагаме
че тн е била разрушена при идването на турците в нашите земи. 3

1 Д. Uончев, ГHMJ l.1, 1, 1948, стр. 197, ()Of), 55.

t ИАИ, !, стр. 243.
~ За крепостта Красен ка.1с и с. Бъта вж. : С. 3 а х а р II с в, ц. с., стр. 38 ; П. 1( а р а-
11 е т ров, ц. с. , стр. 11 11 сл. и стр. 133; К. И реч ек, Пътувания, 11, стр. 340; Псп, кн. 11,
1884, стр. 4 и 9; В л. 11 К. Ш к о р п и л, Някои бе.,ежки върху археомrичсскитс 11 исто­
рическите изследвания в Тракия, <.-тр. 55; П. Дели р ад е в, Средна гора, София, 1946,
стр. 51 и сл.; от същия автор вж. Пътувания 11з България, 1, стр. 89-90; Принос11 към
11сторf1ческата география на Тракня, 11, стр. 222, 224-225, 229 и 236.

Зl
 8. С . Бан я

В '') зеiiната сбирка при учи.,ището се пазят с.,едните nред,1сти: ел.н;.1

каменна култова брадва, източена от двете страни, дъ.11ж. 0.06 м, най-го ­
.1ю1а ширина U,04 ,,, и ка,1енна брадва - Ч) к с дупка, дъ.,ж. О, 12 :-.1, наii­
гп.11яма шнрина 0,06 ,1 и диам. на дупка·rа 0,02 Не можах,1е да уста­ ,1.
~-овю1 то·-•ю :,1естнпсттс1, от която произ­

хождат тези материали. понеже инвентар

за стари нте в уч~ .,ищt:то ни:\lаШе.
1!зточ,ю 11 близкп до ce.'Inтo се на­
:-.~ира е;~.н,1 ,юги.11, ВЪJ)Х) която д,н~с с·

издш·а 11арак:111сът .Св. Неделя". Сенеро­

:-1ападно II б.,нзк, > до се. о~о, н ,1. Ва.1 J-
ЗIПЕ.', има трн мопти, а източно от тих
една. Да,,еч на севt:р т ърх) ~ t 11н l
11а естествена в1н·очю1а Ct> вижда друп1
1 1 ~IOГll,li!.

IОж1111 от се.1ото, н ,1. l)а11рн (Ласта­

реви ниви), и:-,1а също една ~101 и.,а. \\а,~ко
югозападно от се.,ото, вдясно от Банската
река, в :-.1. Те.,ч11 ка, ,, ичат с.,едл от се.,ищt'
Наоко.10 са разкрити гробове, направени
от ~естнн камън11 - червени седю1ен 11111
ска.1и.
Западно от селото е и,,ало две се:н1-
ща: едното е известно с нчето Граю,о­
нец. В неrо са намерени же.,е~нн върхове
за стре11и. Второто е разпо.,ожено на .,е­
nия бряг на р. Гсрrиuова (Горчица). Kpaii
or.r. '2-l. С. Быа, llазар;~.ж11шк11
него ю1а ;tве ,10п1.1и. 13 сьщата посока, в
окръ1 - же.1яз11J бра;~.ва
с же.111э 1 ю чукче З.11ия рът (Голямата корин и.1и Меде!\1,
Ahb. 24. ёisrnaxt mit Eiм:nha111- б.,изо до вододе:1а :\1ежду Ьанската река
111ercl1l'П, Dorf Bata, lkzirk и р. Тополница), върху :1евня бряг на
Pazмdzik
П.'lевнешкия до.'1 (десен приток на р. Гор-
чица) се издигат три надгробни моrи.1и.
Ю1·озаладно от се.10-го 110 Средногорските гористи височини се виж­
дат две могили на естествената височи н а Бу1<ова могила; югоизточно
от тях - други две, източно - една ; в м. Широката рът.,ина - една,
и най-пос.'lе други четири могили. Всичко това по1<азва, че в тез11 стръмнн
и гористи места е имало тракийски маха.'lи.
Западно и непосредствено до се.11ото, на деснин бряг на Ба11ската
река, върху една височина с посока почти север-юг, обградена ·>Т
трите страни от реката, се намират останки от крепост, известна с името

Калето (обр. 25-26). Крепостта има око.10 8 дка 11.,ощ. Тя е била заобн­
ко.,ена с двойни зидове от запад 11 с тройни от север и изток. Зидовете
са разрушени до земята, а по ска:1ните места - до основи с изключен11t:
на южния зид, където са запазени на височина от I до ;3 м (обр. 27).
Направени са от местни ломени камъни (червени седю1ентни ска.,н),
споени с бя., хоросан и ) крепени с ~,режи от дървенн гре;1.и. ,'Lебе:1ината

1 Споrед данните на уч11тt:.1я Тсцоr ,\\yтoiJ от с. Г>ан11.

на югоизточния зид е 2,5 м, а на останалите - от 1,8 до 2 :-.1. 1 В юго­
западната част на външния крепостен зид е запазен един контрафорс,
широк в основата 0,75 м и изпъкнал навън с 0,3 м. Най-южната част от
източния крепостен зид има втори контрафорс, широк в основата 1,75 м .
•1ичат дупките за дървеното ске.,е, изпо.11зувано при строежа на крепо­
стта, както и отточните ~<анали. Входове, 1<ули, стълби и пр. не се уста-

Обr. 2.5. llзr.1t·,i на 1111со 1 111ната, върху която се наш1rа креnост~-а 11р11 с. Баня,
11азар.1ж11ш~ 11 окръг
Al)h. 2,'i. ,\nsirl11 dl·r A11l1olн:, анf tkr sicl1 die Festt1ng beim Dorf Banja, Bezirk
Paz rcШk befand

нови.ха. В крепостта се е в.11иза.10 от юг. Ридът на това :-.1жто из,·лежда

изкуствено понижен. До входа може да се из.11езе саыо 110 източния ск:юн
на височината. В крепостта се виждат фрагменти от тухди, кере!'.1иди,
г.'1инени съдове и пр. Крепостта може да се отнесе къ~1 Xl-XIV в.
По пъти за с. Мечка, сега с. Оборище, северозападно от крепостта,
нърх~ ,11евин брнг на р. Горчица, ю1а следи от Т) реки ка,1дърь:-.1, широк
..:.,.о 2,5 :-.1. Т) к !3 скдона се срещат доста гробове.
В музеiiната сбнрка н селската прогимназия се съхраняват произхож­
дащи от зе"1.1ището на се.,с .J чет11р11 же.11езнн върха 3а с ,ре.,и (обр. 2R)
и монети от следните владетели от Фитш
II (:359-3:36 пр. н. е.) - три ;
:
от Гета (209-211) - ед ·а; от Карак.: ,а (211-217) - една, ко.11ониа.11на.
сечена в Траннололис ; от Елий 1~езар, nрие:-.1ен син на Адриана - една;
от Гордиян III (2:38-2-44) - 2 ю111ераторски и едва кп:юниа.,на, сечена в
Dettltuш, от Траяв ,1ециii (249-251) - една; от Авре.11иян (27()-27,'>)
tдна; от Проб (276-282) - една; от Константин Ве.,ики (32~-·{:Н) и

1 11. ,Ч )' 1 3 ф 'J 11 \.' fl, Стаrн ГJ),1,J.IIЩ;t Н др) \IОЩ~ 113 ,Ю.11!1111ТС 1111 (TJ)!l\!il 11 То111,.н11щ.1.
Сuф11я, Hll,5, crr . .'51. е .1,шар11.1 тщ1 з1п1,11t•. ш11р<ж11 3-1 м.

3 .\rхtн.-11,гичесtш nз,1етшшн
 //
11

'1 1!!
1
1

J
Обр. 2ti. С. 1;аня. l lазJрдж11111к11 окр 1,1 -
окш1~рщ1 сю111:1 на крс1юстта

АЬ\). 2fi. Dorf Ba11ja, Bezirk Раz.1нШk,

Aщ~e11111aBski1.ze drr l~l'Stш1;::

Обр. 27. С. Ба1111, Пазарджишкн окръ1· - юго11зто,1ншп з1~д 11а крепостта

Al)h. 27. St1dostma11er der feslнng, Dorf Banja, Bezirk Pazardzik
 3 ..1

t)vp. 2Х. С. 6,111,1, [l,1.,,1J)i1Ж11\IIКII ()Крl,Г - ЖС,IСJШ! llb[>:\UD(' з:1 С'Т[>\'.".11

Al1h. :28. Еi~~гпс Pkilspit1.c11, l)щf B:111ja, Bt•zirk 1-'azttrd;ik

нас.'!едниц1пе :.1)
- осе:-1 ; от Анастаснii 1(491 -518) - една; от Юстинннн
1 (527 -.:565) -една; от Ifн. Цимисх11й (969-976) - две; византийеки
коrубестн от XII XIII в. - две и 16 неопределени.

9. С . Ст р елч а 1

1lри кuпан н с. Crpe.,чrt пре1 1959 и 191Ю г. crt откригн две I<о.r~ектинн11
находки от монети :
В южния край на се.10 о в г.,ннен съд са намерени 127 ри:11скн сре­
бърн11 н би.т~онови монети: от Траян (98-117) - ~ ; от Септимиii Север
(19:1-211) - J;3;от Гета (2U9-212)- 5; от KapaкaJJa (211-217) -26;
от Север Алексш~дър (222 233) - 11; от Максюшн 1 (2:3Б-2Э8) (};
от l'ор;щян 111 (2Э8 -244) 3:2; от Филип Араб (244 249) - 7; от Фа-

1 З.1 111:тuр11ят.1 11а се:юто 11 кр1с1юстrа вж. : С r. 3 .1 ха р 11 е в, ц. с .• стр. 38; ! 1. 1\ ар а-

11 е т р n в, ц. с .• стр. 133; К. И р t' чек, flътуван11я. 11. стр. 3-10 11 с·1.; Псп, 1ш. 9, 1884, стр.
fi н 7 : В., 11 К. Ш к о р 11 11 .,, 11. с., 5.'>; П. .J.
е., 11 р ад е п, Пътуваю111 из Бъ.,гар11я, 1.
стр. Н-1: от същ1111 автор, 1lринос към 11сторf1ческата rеоrрафии н:1 Трак11я, 11, rтр. 201,
221, 227. 229 11 350; П ..\·\ у та ф •1 11 е n. Crap11 градища 11 ,1ррюnс 11J лn.,11н11те 11:i Стряма
н То1,о,1ющ,,. стр. 1>(); f,.',,11·or(i,·r;,щ; ii~,n·>- '11i.1.т-,m•:,,;J.irщ. ц. с., § '!2.
устина, жена наМарк Авре.,ии - 32; от Ю.,ии Домна, жена на Селтимий
Север - 7 ; от Юлия Павла, жена на Елаrабал - 1 ; от Ю.rщя Соемия- 1 ;
от Юлия Меза, баба на Елаrаба.'1 - 4 ; от Ю.11ия Мамея, майка на Север
Александър - 4; от Отацилия Севера, жена на Фили Араб - 1 и 1
неопределена.
Другата находка се състои от около 215 сребърни, повечето дребни
турски ,юнети, намерени край селото в глинен съд. Монетите са r.чавно
от времето на султаните Осман III (1755-1757),Мустафа 111 (1757-1774)
и Абду.1 Хамид 1 (1774-1789). От малките дупк11 в периферията на мо­
нетите се вижда, че те по-късно са би.,и изпо,11зvвани за наниз. l l двете
КО.'\t.'КТИВНИ находки се съхранянат в музейната сбирка в селото (ГНМПл,
IV, 1960, 212-213).
От зем.,ището на селото произхождат с:1едн11те праисторнчес,-:и пред­
мети, намиращи се в музейната сбирка в се.т1ото :
1. Предна част от каменен чу1< с душ,а, намерен в м. Скумсале, северно
от селото.

2. Повреден каменен чук с дупка от м. Фрачилица, южно от селото,

в съседство с Ка.'lето в м. Галата, върху десния бряг на р. Ме..1.едере
(Стрелчанска Луда Яна). И двете находки се отнасят към края на ка,1е­
номедната И.'JИ началото на бронзовата епоха.
3. Част от сив глинен съд с геометрични мотиви в украсата: три­
ъг-ь.1ници, рО~fбове и пр., инкрустирани с бя.,а ~,атерня. Може да се от­
несе към старожелязната епоха. Намерена е в м. Команичево, югоиз­
точно от се.,ото.
4. През 1958 г. върх} десния бряг на р. Калаващица се откри
праисторическо селище на около 3,5 км източно от се.,ото . 1 То е разпо­
.,ожено върху естествена продълговата от север към юг височина, обгра­
дена от са,1ата река и един неин западен ръкав. Възвишението е дълго
()Коло 150 м и високо 5-6 м. В южните М) ск.'lонове се начир..; извор.
Северозападно от селото, в м. Изгоря., цер, има следи от се.11ище -
фрагменти и цели глинени съдове. Виждат се пет могили. Все в същата
посока, в :11. Челебиеца, в съседство с резервоара за водоснабдяване за­
падно от Кози дол, е запазена една моrи.,а.
Западно от се.1.ото, в .,озята, м. Сърбенец и.,и Господа, има 1.ве могили.
Югозападно от селото, в м. Мо:иова кория, се издигат други две
,юrи.1и. В м. Ореха се наброяват шест :.1оrили: три южно от жп. .'lиния
и три северно от нея. Селищата, към които се отнасят моrи.,ите, не са
открити. В м. Команичево, където има доста извори, ясно личат с.'lеди от
се.,ище с две могили, а на върха Мечит - една моги.'Iа. На юг е ,~ест­
ността Руса.'Iин, където имало следи от селище. Него обаче не ,южах да
носетя. От това място ми показаха една з.1атна монета о:- А.,ександър
;v\акедонски (336-323 np. н. е.) и много римски и,шераторски ,юнети,
доста изтри1и. В .м. Ливадата ю,1а три ,юги.,и, от които едната е на дес­
нии бряг на Кутската река.

1 З.~ него 110-110,ароuно вж. 1\. ;J. е т с в, 11ра11стор11•1t•сю1 с~т1ща н l laнarюpo.n, Сбор­
ни~. Пан:1гf()р11ще 11 Па11аrюрс1-:о в ,111на.1ото, 11. София. 1961, стр. 3211 с.1.
 Югоизточно от селото, в м. Св. Илия, се виждат седем моrилн: вър­
ху едната има оброчище, другата е известната Жаба могила ;1 третата,
Рошавата могила, сега е почти унищожена и около нея още две пони­
жени и също почти унищожени. Североизточно от тия могили над жn.
линия и шосето са останалите две могили. В северозападната от тях, на­
правена от речни камъни и пръст, доста понижена, през 1950 r. се откри
гроб, издълбан отчасти в скалния терен. От това могилно погребение
произхождат няколко листа и плодове от златен лавров венец; сребърна
ваза (без дръжката), чието гърло е украсено с два реда йонийска кима;
две дръжки от бронзова кофа и една част от устието и във форма на
лъвска глава; металически части от конска юзда; две амфори местен тип,
счупени на късове. Всички тези още не са обнародвани. Погребението
може да се отнесе към III в. пр. н. е.2
В м. Гребча при обработване на нивите през 1958 r. в същата мест­
ност били открити останки от разрушено тракийско светилище, в коет о
били намерени три мра~10рни оброчни ллочи на тракийския Херос: върху
едната той е в бавен ход надясно, а върху останалите две, от които
едната счупена на три части, отива на лов? В м. ()pe.na се виждат трн
могили, от които една унищожена.
Западно от селото, в м. Мънгърющ се намира тракийски некропо.'l
от четиринадесет малки могилки, които доскоро са били обградени с
камъни. Uсвен това има една голяма могила, известна с името оброчище
Св. Петка. През лятото на 1947 r. при изкопите за почивна станция бяха
·разкопани няколко ма.11ки могилки. В тях се откриха погребения чрез нз­
гаряне от римската епоха.4 Извадените керамични фрагменти се пазят в
местната музейна сбирка. Тук са намирани и римски монети, от коит о
носи името си и самата местност - Мънrърица. Североизточно от селото,
в м. Куповете, се издигат шест могили. През 1950-- 1951 r. П. Горбанов
и Т. Бе.'!чов са направили опит да разкопаят една от тях, но не са за­
върши.'lи работата докрай.
Източно от селото, в м. Черковната кория, има три могили, а около
м. Димчов камък се наброяват осем могили. В м. Оцеткоnец се издигат три
могили, в м. Корубата - деветнадесет, разпределени в четири групи, а в
.v1. Черяшата - шест могили в три групи. При изкореняване на гората в
м. Корубата при най-северния некропол собствениците на нивите попад­
нали на с.11еди от селище. Били открити зидове, кюпове и пр. Някои от
могилите в тази местност са обградени с камъни, но по тях следи от
селища не са още открити.
Северно от селото, на около 6 км в м. Кер~мидарницата, има една
могила, почти унищожена. Казаха ми, че от нея извадили някакви гривни.

1 През 1958 г. в североз;шадната il пернферна част сеш1ните изuад11л11 варовиков р1:­

_qеф на грифон - лъв. - проф11ш1рана архитектурна част от стара постройка. Паыетни­
кът се отнася КЪ\1 римската епоха и сега се намира в селската )tузейна сбирка. За rри­
фона вж. Д. Цончев, Новооткрип1 паметници от с. Стрелча, cn. Археология, 111, 1961,
кн . ..\, стр . ..\4 и сл.
1 Тия 11аметници се намират н Народния археолоrическн ~,узей в Пловдив (ннв.
№ 3355 до 3358). За тази тракийска юзда от елинистическата еп()ха, както и за другите
от р11~1ската епоха, пронзхождащи от зе~111ището на с. Стре.чча, вж. И в. В е не д н к о в,
Тракнilската юзда, ИАИ, XXI, 1957, стр. 189, № 26, обр. 11, стр. 193, No 56 11 60, обр. 26.
3 Д. U о и ч е в, Новооткрити наметници от с. Стре.11ча, стр. 44 и сл.
1 Кратки данни за тия находки вж. Т. Белчо н, Открити тракиАскн паметници, в.
Оте 11ествен r.iac, Пловдив, бр. 10.П от 10. 11. 1948 г.
Се-.'!нните ми прt::дадоха, че северозападно от се.1ото, в :-.1. Кръсrа, 11 се­
вероизточно към върха Вълк, в м. Свинар, се намира по една :\ЮГи.1а, но
rия места не :-.южах да посетя.

Ня1<олко автори, 1 като са 11олзува.,и :-.1аrерна.1и един от 1р~ . съоб­

щават, че от Стре.1ча произхожда .~атински надпис. Това обаче не се
оказа вярно. Надписът е от с. Хисаря - \\о:\111на
баня, Пловдивско.
с
На око.'lо 6-7 км сtверно от се.1ото. в;tясно 11
f непосредствено до шосето ~а Копривщица, се на­
:-.шра :.1. Скумса.1е, в която се важдат с.1е,:1.11 ()Т се­
.1ища части от тух.ш, кере:\!и_1и, 1 .1ннени съдовr,
гробища н пр. От Т()Ва селище l\Ш показаха една
ютераторска би.1онона :-.юнета от !{арака.,а {211 217).
На око.10 11 км северно от се.1ото нърху десния
бряг на Стре.1чанска :Jуда Нна (Медедере), :.1ежду
._
о ______ ..,
10„
Копривщенсната 1\Орин 11 :.1. (\tИ.'IОВене, точн,> срещу
Късобръдскин поток, се на:.шрат останките от го­
ляма постройка, наречена Ка.1ето и.,и Тн •,рдината
Обр. 29. Crpe.111a, 1l~зар­
джн1111ш tiкpъr - око­
(обр. 29). Вероятно това е спо:.1енатото от Иречек I,.
мерна сюща 11а крепо- малко Мрянско ка.1е, което споре;1. него .1ежа.10 ;.i.o
rп,1 В \1. с~шловсне пътя Стрелча-Копривщица, нисоко в Средна гора.:.!
ЛhЬ. 2!J. Dorf Strclca. Разположено е на р,ц, който остава на око.10 liIO м
Bez1rk P.11.ardzik,
A11gcnin,1Bskizzt• der Fe~- височина от реката, с посока северозапад. югоиз­
t11n~ in der Landschaft ток. Североизточно от този рид е Сми:ювенското дере.
Sшilov<'ne Ilостройката има същата посока, както н ридът,
правоъrы1на форма и вътрешни размери: дъ.т,ж. 12 м,
шир. 9,4 м. Зидовете са дебеJш по ~.8 ~1 н са направени от rо.1е:11и
дя-11ани rранитоrнайсови камъни (рустика) с размери: дъ.,ж. 0,9,) .,1, 1,6 м,
81, :-.1, 2,25 :\f; шир. о,:3.) м, 0,38 м, 0,8 :\1; деб. 0,4 м, 0,45 м, 0,,5 :.) 11 (J,i;5 "·
Разположени са само от външната и вътрешната страна на зида (обр:
:ю 11 :31 ). Съединени са би.,и със скрити скоби.11
Днес ,1щбре се виждат правоъгълните им .,er.,a, които отстоят от
кран на камъните на 0,12 до 0,15 :11. В зависимост от rо.1емината камъ­
ните 1шат една, две 11ли три скоби. Начинът на съединяване е типично
рю1ски. Вътрешността на зидовете е запъ:1нена с дребни ло:11ени камъни.
Хоросан не се установи, но сигурно r юн1.10. Зидовете са запазен.и почти
наравно със зtмята, а склононетt на рида са осеяни с дя.1ани ка:11ъни,
разхвър.'lяни от иманярите. Входът, изr.1ежда, е би., на североизто~-;. За
да се укрепи по-добре "реrюстта от северозапад, би.,ото нэ рида е
нзк~ ствено II хь.,бок() пресечено, като 110 този начин се t- образува.'!а
дълбо1<а падина. Северозападно и вън от нея се виждат с 1e..i.11 01 постройки.
Въ·rре и вън око:ю крепостта .111чат части от кюпове. Се.1яните разназват, че
преди годю1и покойният Иван П,ощакон т~ к би, на:.1ери.1 две 111ета.,и­
ческ11 брадни, които предал на Народнин архео.'!оrически ~1узеН н София.

1 Ст. :-!ахарнев, ц. с., с1р. 80, обр. J, •н·рт..:ж 17; 11. IC1pa11eipoн, u. с,
пр. 128. заб. IOfi;K. Иречек, Псп, кн.~. 188!. стр.4: П. Де.111ра.1ев, 11. с . , стр.2-В,
D 11 111 оnt - Но m о J I с, i>Шanf{es d'arcJ1coJo~ie et d·~rigraphie, стр. 3.30, .\о '2f>.
~ К. Иречек, Ilыуван11я. 11,343; Псп.кf•. !.J, 188-1, стр. 8 9; В.1. 11 Кар. Ш~-.ор-
11 11 !·. Няко11 бr.kжк11 върху :1рхсо.1оп1ческ111.:- 11 11стор11чt•1·к11т,· 11.с1с.1rд11а1111я 11 Тр~кш1,
стр. ,..,,..,_
~ r). к ,t р а 11 (' т р С1 в. 11. с., стр. 127.

38
 ОГ:р. :ю. Стр,:.,ча, l lа:iар.'lжншкн uiip ы· tt"8<·ro11.1•0•1111 11 r &1ц 11.1 1..rн.:110стта
IJ i1. С~1ИЛ0Вt"Не
.-\hl). :ю. Х()пJ0~111ы11,:r 1kr l·'1·:-1ш1~111 d<·r Laщls!"liaft Stnilo\-t.'lll', Dorf Slrelra.
l:kzirk Pazardzik

Сенеронзточно о r крепостта се на:,1ира :.1. Ршrсh"ите гробища. В то.1и

paiioн на ,'v\e:teдepe са за11азен11 воденични ка,1ъни, с.11еди от воденици и
np. По всяка вероятност това е римска крепост, кояго t> пхранява.r1а :ю­
.1ината на реката и пътя.

На око.10 :2,5 км южно от се.•юто, в м. Га.,ата, се ю1,1ира тъii наре­

ченото Стре.1чанско 1{а:1е. Крепостта е разположена върх) десния бряг на
Стрелчанска Луда Яна в нача.'lото на тесния и прО!IОМ, образув;~н от преси­
чането на средногорското възвишение между върховете Мечнт и Оl{оПана
(Добри дя:1). Високият бряг, в·ьрх) който се издига тя, с офор:.1ен като
са,юстояте.тrна височина, обградена от север, запад и юг от ре,-:ата, r<он-го
тук прави голю1 завой, а от изток с малък поток, cn~ екащ се откъ,1
вр. Мечит. От нивото на реката се издига на около 50 м височина. Кре­
пост-га е наи достъпна от северозапад, откъдето е би.1 г.1авн11нт и вхпд.
Общата и форма е почти правоъгълна, с посо1<а север юг 11 и:.1а приб­
.щзите.11ни размери: дъ.r1ж. JЗU-140 ,,, шир. '>0-60 м (обр. :32). Това е
крепост с двойни зидове с изкточение на северозападната страна. Те
вървят по начупена .1иния според мястото и са почти успоредни един на
друг. От западната и южната страна разстоянието ~1ежд) тях е от 7,5 до
"• а от север и изток -- от :3,5 до .5 ~1. Rътрешният зид е издигнат
почти върху билната част, дебел 1,4- м. Днес той е разр~ шен почти :~о
пазените части се виждат дупките за ске­

лето при строежа. И двата крепостни зида

са зидани в хоризонтални пластове (пояси),
широки от 0,45 до 1,:3 м, от ломени речни
местни камъни, споени с бял, твърд хоро­
сан. Дървени греди в зидовете няма. Много
е възможно освен входа от северозапад
да е имало вход и в югоизточния ъгъл,

където теренът е позволявал това. Toii е

бил необхо,'l.ИМ веронтно за слизане до
реката за вода.

Из вътрешността са запазени следи

от зидове на построй1<И, части от кере­
миди (70 Х 40 Х 2,5 01), части от тухли с
(деб. :3,!J см) и фрагменти от керамични 11
съдове. Селяните ми съобщиха, че нами­
рали и металически върхове за стрели.
Въз основа на всичко казано дотук
можем ,1.а отнесем нача:юто на крепостта
1.;ъ~1 IX-X в. Съществувала е и през XJ-
XIV в. до падането на страната ни под
турско господство. 1 Обr. 32. Окомерна сюща 11а крепо­
ст,-а южно 01 с. Стрс;1ча, Пазар ­
П. П. Караnетров 2 пише 1 че в земли­
юю1шю1 окръг
щето на селото се на~шрали още крепости
АЬЬ. 32. AпgcnrnaBskizze der г·e­
освен изброените. Обикновено тях нари ­ st1111g siidlicl1 des Dorfes Strclca,
чат кърджа.1ийс~-:и 1-:алета. Това не са кре­ Bezirk Pazardzik
пости в истинския смисъл на думата, а
естествено у~..:репени високи места, в които през време на кърджалий­
ските нападения населението, а често и добитъкът са се криели. Той
{:Поменава 1<ърджа.11ийското ка.1е на върха Черни бачии. Сега само от се­
верната страна на този връх на повърхността се намират, натрупани в
полукръг, но невкопани, разхвърляни камъни (диам. ::з м), а до тях от­
вън плиты< ров. Може би в кърджалийско време тук са били укривани
многобройните средногорски стада. По-късно ту1< е има.r~о мандри.
Др)ТО кале според същия автор било тъй нареченото Кучулато
1<ърджалийско кале. Не се определя 1<ъде точно се намира. Трябва да
предполагаме, че то е било някъде по естествените височини, които от­
стоят на :3-4 км северно от селото и вляво от шосето за Копривщица
и се наричат със същото име. В съседство с него се намира м. Имането.
Трето кале според Карапетров е Гръкодънското ка.11е. Предполага се,
че в случая се касае за м. Гръкински гьол, на 6- 7 км северно от ce-
Jioтo, вдясно от шосето за Копривщица.
Не можах да посетя върха Готша Бунан, където той търси чет­
върто кърджалийско кале.
1

1 Вж. С 1·. 3 n ха р 11 е в, u. с., стр. 40, 80; l l. 1( ар а 11 е т ров, u. с., стр. 127 н с;1.;
/\. И реч ек, 1lътування, стр. 339; 1lсп, кн. 9, 188-!, стр. 1; Н :1. 11 К. 111 к о р 11 и л. u. с., стр. 5.'5.
2
П. 1( а р а п е т р о в, u. с .. стr. 127 ; за крепосп1тс око.10 с. Стrе;1ча вж. Д. Ц о 11-
ч е в, Крспост11те в басейна на Стрелчанската рl'ка, Сборннк I lанагюrнщс 11 Панагюрско в
,,111т1.10то. 11, l 9fil, стр. 13 11 с:1.

41
 Обр. За. Зш1а.11111ят выrеше11 з1ц на крепостта юж1ю от с. Стре:1ча,
1lазарджншки окръг
Ahb. 33. Inrн.•re \\'t:stшaнt'r der Fes111ng SLidlicl1 cles Dorft•s Srrefca,
Bezirk Pazardzik

Обр . 3-1. Зана:нr11ят въ·1·р!:!ше11 зид на крепостта южно от с. Стрелча,

Пазарджншки окръг
АЬЬ . 3-1. In11erl.' \\\'stm;:iнer cler Fesшng s1idlicl1 cles Dorfes Strclc,1.
13czirk Pazardzik

42
 Обр. :i.'5. С..:вер11ш; 1 111,тр1:ш1:11 .1111 11а кp1:11o~·rr;i юж110 1,т с. Стр1:.1 1 1.1,
Пазаr;J.ж11111к11 окр 1,1
Ah\). :J.1. :-;oгdlicl1~· l1111t.>nrna11l'Г dt.>r Fest1111~ s(1dlicl1 tlt-s Oorks Stп•lta,
Bezirk Pazard11k

Olip.•~. За11а.1н~1нr нъншt't1 .111,1 11а крепосrт,1 южно от с. Стrt.>.1ча,

Па:-1ар.1ж111uк11 окр 1,г
АЫ1. 31;, \\'1:Stlicl1t' A11B..:nrnaщ:r cler Fesнin~ ~i1dlkl1 clt-~ /)orft's Str,:Jf;i,
Bt•zirk Pazarclzik

- - -- - -
- - -
 Обр. :~7. :-{;111а..11111яr н1,1ш11:11 :з1ц 1н1 KJJl.'llocпa южно от с. Стр..::1ч.1,
llэзаr.1жРш1ш окръr·. 1.11; 1а11 (•Тиыр~
АЫ,. 37. \\'c~1licl1l' ЛнВ..:nmащ•r dt:r ,.-е~11111~ ~i1tllicl1 tl..:s I1orfб
Srrelta. 13.:zirk Pн:ard1.ik

Карапетров съобщава още, че в 211. Команичево, която се нюшра за­

падно от се.11 то, ю.1а.10 останки от крепост. От проучване 1·u, което на­
правих, се оказа, че на върха Росна могила (Гlанагюрско зем.,ище) в съсед·
ство със с. Ко21,аничево ю.,а едно обградено място във форма на кръг
с диам. lf> м. Камъните на зидовете са отчасти ранвър.1ю1и. f Iредназна-
чението им би се установи.10 само с.,ед разкопкн. _
Според едно 11редание през Второто българско царство Стре.rrча. която
е въобще старо се11Ище, би.'lа обградена с крепостни стени. Запазени до­
скоро, ОТ ТЯХ Се ПОМНеЛИ една кула На Запад И два ВХОДа: e;J.IIHИЯT бил
Горната капин, която се на,шра.,а в северната част на се:юто по пътя за
Копривщица, а другият - Лм1ната r,апия, в южната част 11а се.rюто
Днес обаче с ,еди от тези стени ню1а, така че преданието с нищо не се
потвърждава.

В археологическата сбирка на се.1ото се намира един сре.1новеh:о­

вен паметник. Той п роизхожда от м . То11ан, 1<оято отсто и западно от се­
.,ото и представ.,ява грубо сти.1изнран кон от червеникав Ка\lЪК, с.1або
повреден от задната стра~щ с размерп: вис . 0,23 м, дълж. o,:Z~};> :11. Гри­
вата на коня е предадена във фор~1а на ръб. Върх~ \ЯС' ra с-рана на
г.'lавата е rраRирана риба. Вижда се и украса от :,1а.1ю, вд.1 ьбнати ок­
ръжности с точки в средата, някъде съединени с прави 1нннl'. Отпре;{
на шията на коня и:-.1а няко.жо триъгълници, вnисани един в друг. Пред­
назначението на този паметник засега не е ясно.
Севt:рно от се.1ото, по десния бряг на реката, се намират с.1еди от
турс1<и калдъръм - част от пътя, водещ за Копривщица. Rис жо в
Сре 1.на гора на същата река ю1а :.юст, наrечен Ko1t:pP. flpeз нtго е ми-

44
 1.

Обr. 38. Запа:щнят пъншrн ;,111:i (с контрафоrс) на кр1:-

11остта южно от с. Стrе.1•1а, Пазаr:1.ж11шк11 окръг
Лl>Ь. 38. \Vc~tlicl1e At1Benrna11er (111it Strebepfeiler)
ucr 1:cst11n~ ,-11<llicl1 des Dorfes Strelc, Bt·zirk PazмdJ.ik

нава., пътят Коnринщи11.а П.1овднв през Красново, дори и през Гавраи.,

Кръстенич.
Според. ръкописната бе.'Iежка на свещеник Хаджи 1юп Евстати поп
Проданов старият стре.,чанец Бектеш дове., в Стре:1ча през 1862 r. тата­
рите. През 186:J 1·. се.'lяните ю1 работе.111 ангария, като изора.ш една по­
ляна за царевнпа. Татарите се заселили в южната част на селото върху
.,евия брнr на реката, къ ~ето днес е държавнинт разсадник, вдясно по
шосето за , арата. J I сега тази .маха.,а се нарича Татарска. 1 През 1959 r.
при изкопи в южния кpaii на се.10то е открита ко.1ективна нахоrtка от
127 римски императорски сребърни и би.1онови монети, които се разпре­
де.1ят, l{акто следва: от Тран11 (98-117)-2; от Септимиii С'евер (193 -2 11)
-IЭ; от Гета (209-211) :;; отКарака.1а (211-217) 2Н; от Сев. А.'Iек­
сандър (222-2:{>) 11 ; от Максимин (235-2:38) 9; от Гор:1.иян Ш
;
(2:38 244) - :в от Фи.1ип Араб (2 !4-249) 7; от Ю.111н Домна - 7;
от Фаустина - :3; от Юлия Пав.1а - 1 ; от Юлия Соемия - l ; от
Ю.1ия \1еза ,i; от Ю.11ш1 ,\i\амен -- l; от ,1\\арuия Отацн.,ия Севера - 1.
1 1\ратю1 ,'13111111 за IIСТО[ШЯТ,1 11 ltMCTO 11.1 сс.,ото IIЖ. в ..\\ 111( \1 U, 11. с .• crp. 95: 11 .

.1е.111 р а .1. ~ п, Ilp1111nt· кы1 11сторн•1ескаrа r,'01·раф,1я н.1 Тrак1.1я, 11, t·тr. 226, :229. 2·12-2-!5.
ЗЫ, 37:2 11 там 11ос:оч1·11,1та .111 r~raтypa.

--
- - -

- - -
 [ lрез инуарн 1960 г. в източния край на се.1ото при копан в ед,
н,,ва би.11и намерени в 1·.1инен съд 215 сребърни, повечето дребни тj рск~
монетн от Осман III (17Б5--1757), от Мустафа 111 (1757-17Ы) и о •.\6-
ду., лами:~. 1 (17Н-1789). Двете чонетни находк11 се на:,шрат в ,1у~е,i­
н.1та сбирка на селото (11. 1lончев, r,I IJ\\П.11, IV, 1960, стр. 212 11 с.1."1

10. Г р. П анагюр ище

Като най-стари 1ш~етни1tн в близю1та око.,ност на града се сч1пат

така ,,аречените дупчести к.1:,1-ьни (Schalenstei11e), 11ли по-точно с1<а.1н11 i3.,о­
кове с изI<\'Ствени паничконидни изды16вания. За тях по Ч\'Ж ·ш снеденнн
ш·ше 1 . J.,J. Кащ1ров. 1 ~·е..:~.иненнте rранито-1 t1айсови ска~нн б.,окове в
Средн1, rорието дават възможност за подобн,1 обрабоша (обр. Э9). Такива
праисторически 11аничковидн11 па:.1етшщи, наРнрно с кj пово пре.1н 1:шаче-
1н~е, намерих в северо11зточвата част на м. Ртшиш. Тази мес1ност ,,тсто11
1н1 сеnс·роизток от града, в.r1яно от р. Jlyдa S!на. Вl\,1ючена ~ежду r·ър:щ
:to., ,, Брески до.,. Тук на трн меса с·: наш1рат т1ю1ч"пвидни из...1ь.1 °)11на-
11ия с дъ.11бочина от 0,1 до O,Hj м и ;щам. от U,2 до 0,1; м. Оби~-;11,шен,
с1-:а.1н11те блоконе се срещат на 0,8 -1 м височина от оkо.1на1 а I овърх-
1юст. От ат~юсф(рните н.1И<1ния те са ,шачите.1но повредени и устннта 1'~:
имат вече форма на неправилна 01,:ръжност и:ш е.ншса. Върху едт1 с1,а­
.'1ен б!!ОК видях изкуственп издъ.1бани, успоредни у.,ен, които ~юже 611
са ня1-:акви праисторически знаци (обр. 40).
Вероят110 към по-старите шщtп1ици с,1една да отнесем II каме-
11ата ~оrи.,а при върха Лисе1(, известна с ш1ето ()шата грамада, споме­
ната от Н. l leт1<0R,:! _за която f\. I-!речек3 мисли, че е градище, а rт. l\'\у-
тафчиев• разпа .ща.1а самородна ска.,а (обр. 41 ).
С.1ед това следва да отбележим тракийските се.1ищ:1 с техните ~!0-
r·илни некрополи,li чиито останки днес не нався1<ъде са добре зат1зен11.
Грябва да се каже, че прн опреде.,янс. 11а „ю1·и.1итс в Средногор111::то се
срещат известни затруднения, защото честп пъти естествените грашпо-
1·t1аiiсови ска.,и с натрупана 1 1 око.10 т:, х пр, ст изг 11:ждд като изкуствени
,юп,.щ, както това отuе.1язват и Х. 11 К. Шкорnи:1. 1;
С.1еди от селище са запазени в м. Ширсж11 рът останк11 от :~цовt
на постройки, ръчни ме.'l11ици, части от i-:epe\lи 1.н, з.,атни мо11ет11 и рнни :,1~-
та.щчески оръдия на труда. Наб.'!изо 11ма ел.11а моrида. В м. Ронн111u се
издигат осем моги.,и, без се.1ище, а в ~1 . Че~ нич - четири :.юпии, нърх)
l'диа от конто се забе.'!язват с.11ед11 от парак:1ис. П. П. Кара11етров• съпб-

1 1·. И. 1( а цар о 1.1, ~l:1 старата 11по1шя на Копр;111щ~:нската оu.Ы<'Т, 11а стр. 'll,i 111 1.t·
•1<·1на11а, че 11,• са още проуч,•1111. За т11я 11амстн1щ11 вж. :t.
Ц о 11 11 е 1.1, 11з да.1,•ч1юто ,:11на,ю
11а Пащ11·юрск;1 око;11111, Сборник Ilанаrюрнще II Панаг~)рско в м1ша;1<•ю. 1. Соq111я, 19,'\ti.
стр. :'J,'> 11 с:1 .. ,1 за 11р,нtстор11ческотn ce.1:•i::e nт .-штснс~ата е11()ха в м. Русз,11111 1:ж. П. Д ,.
, ~ в. u. с .• стр.12 11 с.,. Общn за Schaleп~tei11e 11ж. R. 1 о r r l' r. Rt'all(•.xikon <ler priil1iiчor:·
~cl1c11 Altcrlt11щ:r, StL1Щ{Зrt. 1907, стр. 68611 сл. F. М. 1: с 1<111 а 11 s, Die Tt'clinik dcr \'orzcit, dl~Г
ц,·schicl1tlicl1c11 Zcit нnd der Natttr\·olкcr, l,cipzil{ 1111d Bt'rli11 1 191 -1, стр. 700 11 (_)(111. Rt':11-
l('xiknn <ler \'OГl{бCl1icl1te, act. 11, 22.'>, Ti!U.1. 58.
~ ИАИ, \'11, 1933, стр. 378. обр. 127.
:: К. И р с чек, Пъту1.1а1111я, 11, стр. :н2; I lсп. 188 !, IX, стр. 6.
1 Старн I рад11ща II дррюве нз до.1111111те на Стря"а II Тоrю.1н11ца, стр. ,;-t, эа<':•. 2.
:, 3а тня могили говори II П. Л: с,, 11 р ад с в, Пътувания 11з nът·аrн1я , стр. У2.
" Х. 11 1(. Ш к о р п 11 1 1 Моп1.-1и, 1!.101.1тщ. 1898, стр. 16,~.
; 11. К а р а n (.' т ров, u. с., стр. Х.

-16
 Oup. 39. Ск,1.111те сеuеро11зточно от I р. Па11апvр11щс в ~1. Ро111111111
t: 11ра11стщшчесl\11 паметниц11
Al>b. ЗУ. Die r\•lsen пordo~tlkl1 der Staclt Paпagj11ristt• i11 dег l.a11dscl1alt
Roiпis rnit ,u;~бcl1icl1tllcl1<:n Denkшillern

Обр . .ю. Г1р;111с:тор11ческ~1 11.1четшщ11 ссв~тоизточно от гр. Павагюр111це

u '11. Ро111111ш
Al1b ..JO. \'or~escl1icl1tlicl1c Denkm~ll·r nordostli,l1 von dcr Sшlt
P.inaijшistc iн Roinis

- - - - --
 Обр. -11. Ка.\lс1111ат.1 моп1.1а С11вата грамада 11р11 111,рх:1 Лисец - до Па11а1 юр,шtс
Al>h. 41. Der SteinlнЩcl Si,·ata ~ra111ada l)ci111 Oipfcl Lis,'c bci P:ina~jнristc

щава, че тук на~1ери., c.,e.JJI от се.,ище. Трето значително посе.11ение се

открива в м. Пресвеrа Неделя - следи от зидове на постройки с бя.11
хоросан, тух.11и, кере~1иди и др.
Малко по на запад се наброяват девет :1юrи:ш. ,v1оже би с по-къс­
ното съществуване на това селище ще с.11едва да свържем и манастира,
който се е издигал някога в съседство с него на .,евия бряг на р. Луда
Яна, известна тук още като Милева река. 1 Северно от тази местност се
намира :11. Тръбина и.,и Требина, в която са запазени осем :1юrи.1и. Още
по на север е м. Три кладенци с некропол от шест ,юrи.'tИ, едната от
които е обградена в периферията си с ка:-.1ъни, както редица други мо-
1·или в Средногорието. 2 11. П. Карапетров 3 съобщава, че в последната ме­
стност видя.11 с.,еди от се.,ище.

В м. Средния гьо.т~, която се на,шра почти на средногорското би.10,

са запазени четири могили, а западно от тях, А м. Малкото r·;)рлнще
още една.

В басейна на Мулеiiската река, десен приток на р. Луда $!на, на се­

вер от Панагюрище, върху естествената височина Окошката моги.,а, се
намират две мопти, а в м. Фетинци - четири моги:~и, от 1-:оито едната
обградена с камъни в периферията, и иекропо., от двадесет и една мо­
гила в широката сед.11овина на Средна гора, която днес носи 1щето Ко­
.,ониите. Този некропол, отбt-ляэан и от Х. и К. Шкорлил,4 и от П. Де.1Jи-

1 К И р с ч с к, 1(1,тува1111н, 11, стр. 3-IJ: Пс11, кн. 9. 1~8~. стр. 9.

~ Г. 1( а ц ~ р о 11, Из старата 11стор11~ 11 Кпr1р1111щенс~;ата о(i.1аст. стr. 21,i; Д. U о н­
ч с в, MaTt'J)IIЗ:111 за аrхсо.1оп1•1сС'1,ата карт.~ на г;1,.1rарш1. 1 Н :\!\П.1, 1, 1918, c1r. l!H II с.1.,
(,r;r. 48. •
з п. 1, r
.1 .i 11 е т р о 11, 11. с., с I
1 Мог11.111, 11.lOIJJ[IIB, 1898, CTJ).
r- к.
10, 1,50 11 168.

48
 OGp. -l2. Гробната моп1.,а Mr:iмop 11r11 Па11аrюr11111с
Abh. 1:2. H1iRclgral) Mra111or bei Panagjнriste

радев , свидlтещтнува за съществуването на значително селище на това

място. От него са известни доста бронзови монети от Филип 11 (359-336
11р. н. е.), извадени от нивите в.1яво от шосето Панагюрище - Златица,
които сега се пазят в музея н Панагюрище. Може би отту1< произхожда

OGr. 43. Отuuрена ж':~на I р11в11:1 Обр. -И Отворена ,1е.111а гр1ш11а

от тра те.1а от !Ja11arюr11щe от Па11а1 юрнщс
АЫ1. !3. OFfener dreiteiliger AIJb. Ф4. Offener Kurfl'rarnнcif
K11pfcrarmreif a11s P.1na~jнriste 111s PanagjнrШc

11 една желязна брадва-чук, ;~:ьша U,:2;')4 м, която по форма се отнася

к ьм е.,инистическата и:ш рю~ската епоха. 2 Тя е открита в м. Читашки
1ъо.11, намираща се непосредствено на изток от Колониите. Преди нш<олко
години П. Де.1Jирадев започнал да разкопава една от могилите, която с<>
намира в южната част на некропола в съседство с вилата на Георгиев,
без да довърши проучването. От тези разкопки в музея в Панагюрище
се на:.1ират части от же.,язна юзда, червена стомна с трилистно устие
(ние. м) .и сива кана с трилистно устие, вис. О,~ м, диам. на дъното
0,24
U,07 м и диам. на устието О, 115 м. През Освободителната война ( 1877-1878),
когато Средногорието е би.~ю укрепено в най-важните си части, тия могили

1 l lътува1111я из Быгарня, 1, ож. Соф11я, J9-t3; стр. 103.

i ИАД, V, 1915, стр. 23, обr. 169.

~ .\рхео.,оrнчесм, nа\tетющн 49
<:а били излолзувани за гнезда на оръдията. Оттогава н тях са остана.,н
ГИ.'IЗИ. 1
П. Мутафчиев:! предполагаше, че по долината на р. Медет пре з Сред­
новековиетп е съществува.11 път Панагюрище 3.'lатица София, по който

Обр. -15.
1·рнв11а
Затuорена стък.1..:11:1
от Пана1·юр11щ1:
Обр.
Q -16.
~Ц:1 ОТ
Среб ьрна

АЬЬ. 15. Gescl1lossener Панагюрище

Olasarmrcif a11s Paмgjшii!t..: Ahh. 46. Si!Ьerol1rr1n~
,нis Pa11agjшi~te

е мина.'1 и ПО.'1ският кра.'1 В.rщ;щс.'lав III в 1443 r., обаче на друго ~ясто' 1
той се отказва от това си предположение.
В околността на Панагюрище, т. е. в малката Панаrюрска коТ.'ювина
има следи от четири се.11.ища. Едното се намира на око.1Jо 1,5 км северо­
източно от града и северно от височината Кукла. 1iеrовият некропод се
състои от четири мопми, върху една от които в ново време е би.11 из­
дигнат параклисът Св. Харалампи. Четвъртата могила се намира западно
от трите, в м. Доi.iчпв рът. Второто тракийско селище е на око:ю 2 км запад1ю
от града, в местността, известна с имената По­
.1Jето, Стойкина чешма и Св. Димитър. Следите
му са по-слабо запазени, но дпбре .'!ичат трите ·
моги .1Jи. Едната от тях е би.1а разкопана от соб­
ственика на мястото през 1908 г. В нея е от-
1<рито погребение чрез изгаряне, коетп ~юже да
се отнесе къ~1 римската епох.t. От останките
на това се.•шще произхожда и една колективна

находка от ри,tски ,юнети от III в. на н. е.4

Най-голямото тракийско селище в 1<отлови­
ната, което е ю,ало и най-дъ.'lъг жнвот, е онова,
с оста11ките на което се намират южно от града,

1 в м. Мрамор, 11ри устието на йанската рtка, :~.е­

сен притпк на р. Луда Яна. По-го.1яматn част

о ioo„
1 Д. К а uа р о 13, [lрещ1н;~ва11ето 11.1 руснте 11рсэ
Обр. -17. Око~1..:р11а ск1ща Сре.н1а гора н о,1юбож.1l.'н11е-() на Копрнв ц11ца, 1Об11.1еl.'н
на кр..:1 остта в \1. il.ушкоu•1ан1ш. сбоr1111к 110 .\11111а.1ото на Копр1шщ1ща, Софttи. 1926, стр. 26 ,.
северо11зточ1ю от гр. Пш1а- ~
11. fl\ у т ,1 ф ч II с· в, Стари I рал111ш1 11 :tрумовl' ш
гюр111це ,10.11!1111те н;1 Стr11ма
II То:ю.1111111а, ср. 38, .'it 11 1·,1.
,.\l)h. ,17. A11ge111naBsk1иe ГI. .\\ у r .1 ф ч 11 ,. в, Старш11 друм 11111•:J Tra111ю-
lier Fe~t1111g i11 D11sko\•ca11i11, norci- нат,111рата, СпБАН, 1937, 5!') (27), стр. 142, за(i, 2.
o~tlich \(111 P.щ;1~j11riste I Т. 1 , р а 1· 11 м о 11, IJAI 1, Xl\', 19-1:1, ,·тr. 28-t.

;)0
 Обр. 48. Зид на крепостта 1:1 м. Дуwковчанин, североизточно от Панагюрище
АЬЬ. 4ti. Festнngsmaнer in Ouskovcaпin, nordostlich von Paпagjшiste

от него днес заема държавният разсадник. Оттук е извадена и една

оброчна мраморна плочка на Дионис и Херакъ.т1 с колесница.1
Недалеч от селището се издигат две могш1и, едната от които е на­
речена Мрамор (обр. 42). 2 През 1903 г. тя е би.~1а разкопана от иманяри.
В нея е открита зидана ка~1енна гробница на тра1шйски първенец. По за­
пазените златни, сребърни, бронзови, же.1Jезни и глинени предмети тя се
отнася към елинистическата епоха (IV -Ш в. пр. н. е.).3 Селището е про­
дължавало да съществува през римско и бы1гарско време. През 1928 г.
тук се намери колективна находка от римски монети от II и III в.4 При
прокарване на шосето за Пазарджик през 1928 г. и по-късно мяво от
шосето, в южния край на селището се откриха гробищата на селището,
съществувало и през времето на втората бъ.rrrарска държава. Тогава бяха
разкопани доста гробове, поЕечето от които на жени, положени в дър­
вени саркофази. Погребаните бяха обърнати в посока изток-запад. H;,i

1
Ростов 11 е в, Свят11:1111це Фра1Ш1скнх богов в Ай Тодоре, ИИАК, 191 l, обр. 26;
llа~1етниu11 на тршшАското 11зкуслю, ИАД, \'/. 1919, стр. 16: G. 1. Kazar(н, RE. \'1,
А, 494 11 518.
~ К И р е ч с к, !lътуваt1ш1, 11, стр. '.J.!6; 1lc11, кн. 9, 1R8 I, стр. ,5; П. 1{ а р а II t т р о 1-1. ц. с.,
стр. 1,5,
:J Па.чет1111ш1 на тршшnското нэкуспю, IIAД, \'1. 1919, стр. lfi 29. Над-
rробнитt.' .,юrит1 11р11 .Jуван.11111 в П:юв;щвско, Соф1щ 1934, стр. 158, 2Hi, 220. 22;~
и 236 ; същите стр~ющ11 11 на 11зданието на немскн език : Г. К а ц а ров, Иэ ста­
рата 11стор11я на Ко11р11вще11ската област, стр. 213 11 с.,. ; от същия автор. 1lро11зход 1•
11ърв11 разцвет на Одринското царство в дренна Трак11я, ~·np 1933, (XXXII). кн. 6, стр.
742; АА 1929. стр. 3U4; RE, \'1, А, f>!8; И в. В е не д 11 h о в, Тракийската юзда, 11..\11, ХХ/,
1!-157, стр. 187, № 11.
1 :1. Ц о II че в, 1·Н.\\11.,,, 1\'. 19/Ю. стр. 206 11 с.1.

51

---- -
-

--
 десните им ръце се намериха по 5-6 гривни; отворени гривни, ш1етени
от по 3 или 4 медни жици (обр. 43); ш1ътни медни четириръбести, отво­
рени гривни, украсени с геометрически мотиви - вертикални успоредни
.1·1инии и малки окръжности с точки в средата (обр. 44); затворени гривни

Обр. 49. Знд на крепостта в ,1 . .J.у111ковчан11н,

северонзточно от I Jанагюрнще
АЬЬ. 49. 1:estt1ngsma11er in Oнsko,·canin, nordostlicl1
,·оп Panagjшiste

от ты1носиньо стъкло (обр. 45); една сребърна обица (обр. 46). Това са
украшения, характерни за славянските гробове, известни и от с. Църк­
вище (Клисекьой), Пирдопско. 1 От това селище са ни познати и кору­
бести византийски монети от XII и XIII в. 2
Четвъртото селище се намира на око.1Jо 1,2 I<м югоизточно от града,
точно в ъгъла, който се образува между р. Луда Яна и .1Jевия и приток
р. Мерул (Свинарското дере). В околността се набронват пет могили, от
1
П. Мутафчиев, Кръстовидната 111,рква в с. Клисекьо/:1 1 ИАД, V, 1915, стр. 97
11 с.~., обр. 69.
2
Б. Ф и л о в, Паметниuн на тракнi!скотп 11зкуство, ИАД, VI, 1919, стр. 28.

52
които едната е унищожена 11ри прокаrване на шосето от I lанаrюрище
за Стре:1ча. f Iрез J 9..i9 г. в една от тях се на,,ери прочутото з.1атно съ­
кровище, което сега се съхран>1ва в Народншr архео.,10гичесю1 музей в
Плов.1.11в. Съкровището щ,;едстав.ТJява сеrвиз от девет съда - четири р11:'

Обр. 50. З1щ на "f1•'1юстт,1 11 ч. ДуШ!((,11ч.1111111. сt.'uс1ю11зтt1ч110 t•r I lанагюrшuе

АЫ1. ,''>О. r=rs1111щs111a11cr iп Ot1~ko,·ca11i11, nortlclstlicl1 \'(\11 Panagjшistl-

тона, три кани, еднз амфора и еднr, 111а.1е (паница), ръчна, късно-к.1аси
ческа и ранно-елинистическа творба от втората rю:ювина на IV в. пр. н. е. 1
Западно от града на 4-5 км в.1яно и непосредствено до шосето за
с. Оборище се намират две моrи.1и. Още по на запа 1. от двете страни
на Пановата рекичка, 1-:оято идва от историческото \IЯcro Оборище. точно
до устието и, има С.ТJедн от селище с една моrи.11а.
1-ia Oh:O.ТJO 10-1 ~ км североизточно от f Iанагюрнще, върху десн11и
бряг на р. :I) да Яна (Ре:-.,ан), в югоизточните ск1юноВ\:' на върха Б11ч се
на-'шра Татарс1<ото 1,a.'le. Навярно Т(1Ва име Татарското ка.11е - се
свързва с татарските нашествия у нас през XIII и XIV в.~ То е д,мо
името и на дефи.11ето Татарската усоя. Др) ги наричат таз11 :11естност
Душковчанин. Някои твърдят, че носи името .J.ушкпв 11че:шн, 11онеже R
миналото някоii си Душко отг.1ежда.1 тук пче.111.

1 l10.1ро61ю :1а това а.,атно съкрщщщt.: uж. : D. С о 11 с t.: , ·, Dt·r <ioldscl1atz ,·on Paнa ­
gjщbltc, ,\\on111nenta arcl1a1.:ologica, \\', 1956, Pral1a, стр. 11-'> 11 с.,. от t·ъщня .ш1ор, Dtcr (il'ltl-
schatz von Panagj t1riste, 81.'rl in, 1959, or. 1 и с.1.
~ За тия нападения uж. П. Ни 1< о u, Пен, 1ш. 20, 190~). 5б9-57Н; ur съ1щ1и автор uж.
Тагаро-бъ.1гарс1<11 отношс111111 11рез Сr1:;щовеко~нн.'то с or 11.' t към 1н1r) ва11ет,, 11а См11 ·11.:u,
ГО'ИФФ, 1919-1920. (Х\' Х\'1), стr. 1-9,).

--

- - - --= -- - -- - -- --
 Татарското h:аде е пространна крепост с око.тю :35 ;:~.ка шющ. Разпо­
.'Jожена е :-.tежду два тесни притока на р. Луда 5-Iна. Крепостта е ориен­
тирана от северозапад кы1 югоизток. През развалините и днес минава
СJерен път за върховете на Средна гора. Зидовете на места са разру-

Обр. 51. Зид на кре110..-тта JJ .11. J.ушковчан11н, се~1еро11з­

точно от Панагюрище
АЬЬ..SJ. J-' est1111~srna11er in DнskoYcanin, nor<Josrlicl1
\'ОП Panag-jнristc

шени до земята (обр. 47), а другаде са запазени до :з-:3,.5 м височина.

Направени са от местни .'JОмени камъни, споени с бя.'1 хоросан (обр. 48,
49, 50 и 51). Зидовете са дебе.,и J ,.~ :11. В североизточната част отвън
личи слабо триъrъ.~1но разширение, вероятно кула. В югозападната й част
отвътре се забе„1язват следи от кръr.11а постройка. Входът и е би.11 от
северозапад. Ку.1и, пиластри, стълби и пр. 1н· се забеля3ват. :Jипсват и

,5-1
мрежи от дървени греди. Крепостта по всяка веро5-!тност е съществувала
през XI-XIV в.1
На око.110 8- 9 км северно от Панагюрище, в басейна на Му.11ей­
ската река, вляво от пътя за КоJiониите, в ~1. Срел.оряд, се намира Ци­
ганското кале . Разпо.11ожено е върху
въ:1вишение от източните ск.11онове на
в. Лисеu. Южните сю10нове на тази ви-
сочина са недостъп ни - оградени са с
, /,:/
///
/::--:::.·::::::.--=--=--=---=-f+.::-.::-,

):
' '°::::::,
'~
• ~
11

L
отвесни скали, високи 10-1 Б м . Гъстата
гора не ми позволи да оrпедам подробно ,,,,
~-1естността . ,, ,,,, ,,
,,,,
Крепостта има елипсовидна форма, ====-=~-::."':.~/
ориентирана изток-запад, с около 4- 5
;н<а площ (обр. 52). Околовръстният кре-
1 юстен зид е за пазен само от югозапад Our, -52. Сrел.оря;~, сенерно UT I Jа11а­
на дължина от :30 до 40 м, на височина гюр11ще - окомерна скиuа
11а крепостта
0,2 до 0,3 м при дебелина 2 м. Зидан АЬЬ. 52. Sredorjad, nordlic l1
е от местни .110мени камъни. При се­ 1·011 Parн1~j11riste, Aнgemna6skizze
гашното състояние не може да се ус­ <ler Festш,g
танови наличието н<.1 хоросан . В крепо­
с-па се е влизало вероятно от югозапад,
откъдето тя е най-достъпна. Във вътрешността се издигат доста високи
скали. Следи от постройки не се откриха. Върху южните ска.11исти скло­
нове на височината вън от крепостта са издълбани два еднат,во го.11еми
кръста, които имат раз:-.1ери: хоризонта.1Jните рамена 1 м, вертикалните
1,5 м; През време на Априжкото въстание през 1876 г. в 1,репостта е
намерило убежище част от насе.11ението на f !анагюрище . Засега .r1иnсват
данни за нейното датиране. Не е изключено това да е сравните.1Jно нова
работа - като кърджа.1Jийските калета около с. Стре.,ча. 2
От llанаrюрище, Драго.11ин дол, произхожда и една колективна на­
хо;tка от З.'1атни и сребърни турски и западноевропейски ~юнети o·r
XVII в.'1

1 l{ратю1 даннн :-ia нея :tава С т. Захар и е 1;1, u. с., стр. 79; В. У о .,1 ако н, О11н­
с:,11111е на с. [ Jа н а гюрище, Цариград, 1866; J{. И реч ек, llcn, 1884, стр. 5 11 9; от съшня
Пътувания, 11, стр. 343; П. Карапетров, ц. с., стр. 13 11 14.; Ив. Батаклиев,
гр. Та1'ар Пазардж11к. София, 1923, 59, заб. 2. - Бата1шиев погрешно поставя крело<' па
11а върха Буная ; П. Де .1 11 р
ад е в, Пътува11ш1 из Бъ.qrария, 1, 1943, стр. 89 11 сл На
пр. 91 той 11ише, че темето на Буная би.qо короновано със старинна крепост. Смесва·нето
щ1 Татарското ка,1е с някаква старинна крепост на в. Буная се дъджн 11а Ст. 3 ах ар и е в,
н. с„ стр. 79; от съшия автор Сред11а гора, София, 19-!6, стр. 48 11 51 11 с.1.
~ За 11стоrията на града вж. : Т. Н. М а н е в, Па11агюр111ле, неговото засе.1~ване, битие
и ~ ьстание,
1906 ; ll. Д е ,1 и р ад е в, и. с., 11, стр. 230-239 11 п осочената там .-штература
на стр. 2-14-245 ; K<м·oravт{vc,,, Ец2i<<1, ФtJ.1:r;io,,noJl-r01•, ц. с., стр. 1219, § 31. З,1 произхода
ня сешнuното 11\1е 11анаrюрище вж. Д. Де ч е в, Произходът на сс,qищното и и с Па11аrю­
р11щс, Сб. ! Iанагюрищс 11 Панш·юрско в миналото, Софш1, 1956. стр . -!.S и с:1.
:J ИАД, !\', IYJ5, стр. 273.
~

Ш. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ В БАСЕЙНА НА Р. ПОТУl< А,

ЛЯВ ПРИТОК НА Р. МАРИЦА (ПЛОВДИВСКИ ОКРЪГ)

1. С. Бенковски (Мърз ян)

~, зточно от селото, н м. Грамони ливади, се намират С!lеди от тра­
кийско селище с три ,юrили, от които северната е поч ги унищожена. От
селището произхожда ко.~1ективна находка от сребърни ,юнети (HMil.1,
инн . •'-i'o 1779), които се разпределит, както с.'lедва: о т А.1ександър Ве­
.1ики (:3:36-32:3 лр. н. е.), от Косон (Aesillas), от Пърна македонска оu­
.11аст, от rp. Атина - 11 период, от Тасос - 11 период, и от Селевк. 1
През м. авrуст 19.54 r. в м. Туз:ште, разпо.1южена на 1 км южно от
селото, са намерени в r.~1инен съд 60 тасоски :-.юнети - II период (Н 1\\П.1,
инн ..'-/о 2001 ).:! Западно и непосредствено до седото н съседство с тур­
ските гробища ю1а с.'lеди от второ се.,ище с две моrили, едната от
които е доста го.r1я111а. Югозападно от се.,ото по направ.,ение на rарата
се виждат двете тъй наречени Попони :vюптки, сега ве~:е почти унищо­
жени. Южно от тях отвъд жп. линия има трета моrи.,а. Северно от
се:юто, в :-.1. Старите .,озя и.,и Храстите, на две места личат следи от
селища. Може би тях трибва да свърже,, със се.1ището око.10 Го.1я111ата
могила, в землиrцето на с . Строево. От око.,ност ~а на се.1ото прои:1-
хождат: 1. 1v\раморна оброчна плочка с изображенин на Аск.1епий, Хиrю1,
Те:1есфор и в.т1яво от първия - 111.1адежка фигура. Плочката има размери :
вис. 0,6 м, шир. U,.5 м и деб. 0,05 :-.1 (Н,\\П.,, инв .•"-.i> 1~ 18). 2. .Чра:-.юрна
оброчна плочка на Хера!{'ЬЛ (HMfl-1), инв. ;r,/o 1409)_:, :~. Мрююрна оброчна
шючка на тракийския Херос. 4

2. С. Б о йс и.1 ( t< а рн офол я);;

Заnа.J.но и югозападно от селото се издигат 11ет могили: двете са

до воденицатu, като едната от тях вече е почти унищожена. От остана­
лите три двете са известни с името Чиф.'lикчийските :-юги.1и. Югоизточно
от тях петата се намира почти до жп. линия. Северно от се.,ото .,ичат
сдеди от се.1ище и две моrили едната северно от Кери:-.юн r{.'Jаденец,
а втората - за11адно и в.1яво uт шосето за с. 1о.1и:-.ю /\онаре. Североза
nадно от селото в м. Едикале (ию1 Адака.1е) ю1а с.1ед11 от го.,юю се­
.,ище и три могили, разположени на югозапад от селото. През 1956 1.
в м. Адака.,е бе на'1ерена куха бронзова ръка (Народен археологически
музей, r Iловдив, инв. ,\о 4004). Пръстите и са събрани за блаrос:1авяне.
Палецът е уr<расен с израстък във фор'1а на желъд, а горната и част
<: ре.,ефно предадени жаба, крокоди~ и костенурка. 1Iодобни пред,1ети.

1 Т. Г 1: р а с 11 ,1 о u, НАИ, \'Ш, 193,'>, стr. 171 - 4i2. 1юснчRа Старозап1рска вщ•сто

П.101ц11вс~;:1 око.111я ; ИАИ, ХХ, 195Б, стр. (Ю-1.
~ П. Г t- р а с 11 ,, о u, ИАИ, ХХ, 1955, стр. 6U9.
:1 Х р. М. Jt а 11 о н. А1т1чн11 памеп11щ11 от Бъ:1rар11я, l'H~1C, \'!, 19~1, стр. 1,57,
о6р. 1:23.
1 13. ду б р о IJ с к 11, Мсб, XI. 189-1, стр. 80, х~ 1-1; G. к а l а r () \", u. С, CTJ). в,=>().
Кратки .Jа11н11 за исторшпа 11а се.1ото uж. П. Де 11 и а , 1 с r 11, u. с., 11, стр. 230, 26-1. 301.
:, За 1ктор11ят.1 i:a се,,ото еж. П. Де., 11 р а ,t е u. ц. с, 11, стр. 269. Н1: с нярно 1вър­
д1:н111:m 113 ДеJ111rаде11, че 11ре:1 се:юто м1111а11а.1 р11чс~.;11ят r1ът С.:р.111ка - Фи.11111mю.1.

56
нмат вотивно значение, поднаснт се като ре.чиrиозн11 дарове в светиюr­

щата на боговете на мед1щината. 1 Око.10 естествената височина Ма.11кинт

r1.'lетевун ю,а три "оги.,и, едната от които е върх~ са:.,ата височина. По­
да.чеч се намира гьii наречената Бобковица моги.1а. Голя:.ю селище
юн, в м. Кутнцата, 01{0.'IO Дас1<аловия 1<ладенец.
Северно от се.,ото се издига го.,я!\1а се.т1ищна ;-.юг11.1а, известна с нмеrо
I l.1t:тевуна. Тя ю1а проды1говата, е.1ипсоnидна фор:-.1а: дъ.'JЖ. изток
3ana;.1. 80U м. шир. 1.·евер-юг око.10 1->U до 180 ", вис. от :3- 3,5 :.1.
По намерените керамични фрап.1енrи на повърхността Петър ,.'tетев и от­
насн l(Ъl\l каменномедната епоха.
Източно оI ce.'J()TO е Попова :.10ги.1а, а северозападно нма друга
~ll)Гlf,'1:1.

3. С. Голямо l{онаре

При оран с трактор fl зем.1ището на с. 1·0.11нмо f<о1шре през l9:i9 и 1961 г.

са намерени две ко.1е1< 1 ивнн нnходки на :-.юнети. а именно:

В :м. Старите .rюзн, гдето е ш,,а.10 старо се.1ище на око.10 1 ю,1 се­
верозападно от се.чото, в ма.чъh: r.,инен снв съд са открити 24;; сребърни
монети, от 1<0ито 191 автонщ.11н1 от Тракиiiски Херсонес и 1>4 от rp. Т lа­
рион (H1v\l l.1J, ннв. ,';о 21 ~Щ ПI/\\Пд, IV, l \ЮО, стр. 212).
В :\1. Чомашката вщ·очина, отстояща на око.10 3 ю1 североизточно от ce-
.iuтo, гдето И\lа С.'Jеди о r старо се:1ище, на л:ь.1бочина U,,) ~1 в ма.1ък глинен
п,:l са намерени 1о;; римски uилонови монети от юшераторите: Траю1
(\)8 -117) 1; Марк Лвре.rrи (161-180) 7; :3; Албин (193- 197) -
Сеп. Север (J~:3-211) 14:l'ета (209 212) - 9; Каракма(211-217)
11; Комо.1 (180-192) - 2; Е.1агаба.1 (217- 222) - 12; 1\.\аксю1ин 1
(2Э,> - 238) - 7; Сев. А:1ександ ьр (222- 2;1;>) - 2U; Гордиян III (238
24-1) - 4; Фаустина, жена на М. Авре.ТJи - 1 ; Юлr,и Домна, жена 11а
Сеп. Север ;, ; Плантила, жена на Каракала 1 ; Юлия f lав.,а, женс.1
на Е:1агаба.1 1 ; Юлия J\\ю1е:1, майка на Сев. Александър 1 ; Юлш1
,\\t:за, баба на Е1аrаба.1 - -!, и 1 неопреде.1ена (Н,v\П.,, инв . .:'-;'о 2226).
В южната част на се.,ото се наш1р.1 тъй наречената Чушкова мо­
п1ла. Трябна да се предполага, че сегашното село се намира върху сле­
дите на старо тракийско селище.:! Северно от се.rюто, межд} шосетата
за Точи.1арци и Прави ще, се забе.,нзва r три ;\Югили, око.10 едната от
които са ра:щръснати rо.,е~,и камъни. Източната се нарича Куку.•н1-
шена :-.юп1ла. I 16 на север се 11здигат се:tем моп1.r111. Най-северната се
нарича Транжийската моги.1а. Североизточно от се.'Iото, У1ежду шосетата
э.~ 1lравище II Го.,я~, Чардак, се реднт м. Ка:-.,енката със с1еди от се­
:шще и тр11 '1оги.,н - Каменка. Росенка 11 ,\\рън~-ова ~юrюта. Все в
тази посока н местностите Трънака, Дорутлиiiските .1ивади, В.чашкин
1\Ладевец и Папучтарла се виждат след11 от roJJямo селище със седtм
мопmи. Отт~ к са известни г.1инен11, пирамндовидни тежестн за стан.
Една моги.1а 1н1а в съседство с Арабаджийския к.1аденец, а друга
при Богдановия н.ча;(енец и.1и l !01юви бресr11. По направ.,ение:: на Го.1Jю1
Ч,1рдак вJJяво от шосето е Ораната могила.
Източно от селото, в м. Тош~.:ов с.110г, ш,а следи от значително сс­
.111ще с денет моги.r1и. Едната от тнх се нарича А.11ъпща могила. Южно

1 Вж. Т 11. Но m о 11 t'. Donariu111. ,t. А., crr. :н.1, обр. :251:2.
~ Не ct- <жаза nра11стор11ческа Сl·.н1щ11а чог11.-1а ,10 Сt>.1ото. ~-.оят11 с1юмt>11ш1а 1:3. М II i-. о 11,
l lrею1стор11ч(•rк11 сt>:1111щ1 11 11аходк11 u Г1ъщаr11н, Софш1, 1933, стr. 7S.
от това селище се намира А.,ювица моп1.'lа. Югоизточно и непосредствено­
до се.1ото е ю1а.10 пет ~юги.,и, сега унищожени. Тук се намират сгра­
дите на ТКЗС. Още 110 на югоизток в съседство с естествената висо­
чина П.1етевун има три ~~оги.,и. 1:3 същата посока до един кладенец се
издигат две моги.,и, от които едната е почти ,·нищожена. В тази мест­
ност с.~1едва да се търсят с.1е.1и от тракийско· селище. Югоизточно от
селото, в м. Лълrата могила, се виждат останки от ro.iiш,ю се.,ище с че­
тири моги.1и. Югозападно от тях се редят др)-ГИ четири моrrыи.
На юг от се.'!Ото има три могили, а източно от него четири. Ед-
ната е известна с името Акошова ~югила. В същата посока се намират :
една могила при I lлиев К.ТJаденец, Овчарската могила, която образува
1 рупа с други две, разпо.1ожени източно от нея; друга могила се намира
източно от Ботев кладенец и още пет - около естествената височина в
r
с ьседство с /а.1икр) шев к.1а;1.енец. Запа;~.но от се.1ото се виждат три мо­
rил11, от които най-източната се нарича Мечкарница могила. 1!ай-запад­
ната се на~1ира при Трнвонския к.ТJаденец. Югозападно от се.,ото в съ­
седст1ю с гарата се забелязва една почти унищожена могила. Куру­
джийсl{ата ~юги.,а се свързва може би със селището, което стои югоза­
падно от нен, в м. Пясъците. Все в югозападна посока, в м. Керемидите,
н съседство с Кисов к.1аденец ю1а друго много го.1ямо се.,ище с два­
десет и пет моп1.1и: югоизточно от селището -- седем, западно от

него - югоза11адно -
l' ~ина!~есет, шест мо1 и.'lи и 11ай-пос.1е севtроза­
:~адно - тъii наречената Дживизова :-юги.1а. Много ост.~нки от се.ТJи­
:цето биха открити през Е}49 1: 19БО г. от трактористите на ТКЗС : тух.щ,
нере,шд11. части от rо.1е,1и кюпове, зидове от постройкн и пр. Тогава сс
намери и ед11а дръжка на бронзова патера, завършваща с овнешка г:rав.~:
ДЪ.lЖ. U,I 65 ~,. (НМП.'1, инв . •\'! :3623). 1
1lри копане в самото ce.'lo през 19.,2 г. се намер11 upot!ЗOIM статуйка
на Хер:-1ес: внс. О,О7Г, " (Н \\П.,, инв . .,\о :и24).:1 От земю11цето 11а ce.ri:oтo
нрои:lхождат, без :щ е известно точното местонахож;tение : J • Три об­
рочн11 п.10чки на тракиiiс1шя Херос от мра)юр, груба изработка. На дветt.:
п.~юч1<и конниците са в по1<ой надясно, а на третата Херос uтива на
.,ов (li.\\l 1.,, 11нв. ,\\: :з:i87, .i;388 и :38;~6). (За тях вж.. G. /. К а z а r о v,
Neue De11k111Шer zt1 Rt-IigioJJsgeschichte Thrakieп~. Нзс.1едва1шя в чест на
акад. :1 . .J.ечев по с1~ чaii 80-rпдишнината :11у, Софин, 1958, стр. .i21 11
с:1.). 2. Глинено хо:tило, обуто н санда.1J, с негативен надпис, което сега
ct- намира в чита.,ищна.,.а сбирка в се.,ото.3
Северозападно от Г. Конаре, в м. Смо1<инята и:1и Керме1<чиятu, има
<".'!еди от се.111ще с една :1юги.1а, наречена Табан.1иiiската :1юги.1а.J Западно
от нея се вижда друга моги.1Jа.r.

1 д. Н () н ч t! в, А1т1ч111111ам,·тниц11 от Южна fiь.1rap1111, 1·м1ю.1, 19.:>.J, crp. 285, обр. 10,

11атерата ci: отн:1с11 кЪ\1 втората по.1ов1111а на 1 11.111 нача.1uто 11.1 11 1.. Срв. А 1. R а d n о t i,
l)ie r/)miscl11:n Brnnzi:1-:~·ffa,~c· ,·оп Pann()nien, Bt1dapбr, 1938, стр. R6 11 с.1., таб.1. \'1, 29.
ХХ\'1 2а, 3 11 5, ХХ\1 11 3.
~ :1. 1t о н ч L· п, u. с. стр. 285, обр. 11.
1 ИАИ, х\·11, Н),11), стр. 333, обр. 268,J.
1 От rма С1.',1111НI.' 1!p()113XOЖ:t:i кo:1t'ПIIВII.I HJXO:ll(J от l)hO.IO su pIOIClill д•11ара, т. 1· е­
ра с 11 ,1 () в, ИАI 1, ХХ. 1955. стр. 609. През 1959 1·. сеоерозана:ню от се.юто 11 ,1. Ст:1р11т.:
;юзн се открн и r .1ш1е11 съд 1<0.1t>кт1шн.1 наХ():tКа or 24-'1 среб1,рю1 ,rон,·т11 от Траю1nскнн
Херс()нес 11 1р. l lap11011 (Н.\Н 1.1. 11110. .\l 2I9.З\.
r. За 110,1р11ята 11.1 се.,()Т() вж.: В. ~\ 111-. () в, 11. с. стр. 2-Hi; 11. Д.: ., 11 р а ,1. е и, u. с.,
11, стр. 22\!, 2fi-l. 269, 271. 276 11 296.

Г>8
 4. С. Правище (Дорутлии, Малко Борисово)
Източно от селото по пътя за с. Голям Чардак се забелязват следи
от се.11ище: зидове, тух.rrи, керемиди, I<ерамични късове, кюпове, ръчни
мелници и np. Преди няколко години бе разкрит глинен водопровод,
чрез J<ойто селището се е снабдявало с вода . Към кое време може да
се отнесе водопроводът, не е установено. Той е вземал водите от извора
северно от сегашното село до оброчището „ Св. Тройца". Източно и се­
вероизточно от селото има 1:, могили, две, наречени ('олемите моrи.r1и,
се намират на границата със землището на с. НедеJiево; една група от
1О могили - в м. Долния бузалък, където са били гробищата на тур­
ското с. Дорутлии, и една - севе1 озападно от този некропол, известна
с името Ли.1евата могила.
Северно и северозападно от селото се редят : в лозята и гората -
2 моrи.тн1, от които южната се нарича Ненина могила; н.:~ северозапад
от тях, в низината по брега на Голямото дере - Щерева могила, по­
нататък по високия бряг има пет могили. Най-голямата е известна с
името Карталтепе. Следи от се.1ище се намират на десния отсрещен бряг
на това дере. Следва още едва могила, а срещу нея на десния бряг са
Рошавата могила, Тютюнджийскат.1, Шаратопра, Юртовата (Есет.т1ертепе
или Орта могила), и четвъртата, най-северозападната - Еминтепе.
Срещу Тютюнджийската могила между Голямото дере и десни}i му
приток се намират следите на изчезналото турско село Чакарларе. Гро ­
бищата му са още запазени около самата могила. Следи от селище има
и около Юртовата моги.1а. Според преданието срещу тази могила вдясно
от J'олямото дере се е намира.10 в миналото турс1<ото село Чомаюши,
сега Найденгеровс1<0 землище. Източно от Еминтепе се виждат Авджий-
ските моги.11и (две).
0I<O.'!O оброчището „ Св. Троица", което е на север от селото, в ни­
вата изкопавали големи дялани камъни.
На около J,5 км югоизточно от с. Правище върху най-старата речна
тераса има малка естествена височина, висока откъм долината Э,5 до 4 м
и известна с името Хисарн. Ориентирана е към северозапад - югоизток. От
северозапад и югозапад е с по-голям наклон, а от останалите страни е
изравнена с повърхността. Днес тя представлява 1<вадрат със страна 60 м
(обр. 53). От североизток нреди години е имало значителен на1<лон, но е
бил заравнен при обработване на ,~явите. оез разкоn1<и нищо не може
да се установи. Върху височината се срещат 1<ерамични фрагменти, хо­
росан и речни об.ТJи камъни. Поради голямата си достъпност, въпреки че
се нарича Хисар, височината може би не е била изпошувана за издигане
на крепост. Навярно тук е имадо постройка с друго предназначение.
Северно и непосредствено до се.1Jото .11ичат следи от циганската ма­
хала от турското село Дорут.1Jии. 1
През про.ТJетта на 1961 г. при оран с тра1<тор в землиш.ето на с. Пра­
вище на 0,5 км северно от селото върху десния бряг на се.JJския поток
(до новия язовир) е би.JJа изровена 1<олективна находка от монети, пос­
тавени в ма.ТJък сив съд. На мястото, гдето са намерени монетите, е
ю1а.1Jо старо селище. Незабе.11язани от тракториста, те били разпръснати

1 3а нcTOf)IH!Ta на се.ют,) вж. 1!. .':t с: :111 р а .1 е в, н. с„ 11, стр. 279.

59
из нивата, а с:1ед това през м. mпо,1ври на тях rюпадна.,н .'Ювци. От на­
ходката Народният архео.,юrически музеii в Пловдив е прибра.rr следю-tте
87 екземп.r1яра :
билонови, имnераторс1ш: от Мnr<симин 1 (2:З,'}-238) - J ; от Гординн
111 (2.38-244) - 1;
бронзови, ко.,ониални: от ,\1арк Авре.,и (lбl 180) - девет, от коит<1
Б сечени в Augusta Traiana, 2 в във Philippopolis и 1 ~,еопре­
Pau talia, J
делена; от Сеnти мий Север ( 19;1 -2 J J) - ~.
с от които 5 сечени в Pautalia, 1 в Atrgu~ta
('
Traiaпa, 1 във Philippopolis и I неопредt­
:1ена; от Карака.,а (2 J 1- 217) - ,{6, о,
които 24 сечени в Serdica, J в Deultu111,
1 в Nikopolis ad Mestuш, ;3 в Philippopolis
и 4 неопределени ; от Гетu (209 212) - 8,
от които ;) сечени в Pat1talia, 2 в Augu~ta
Traiana, 1 в Seнlica; от Е.1агаба.11 (217
222) - 1, сечена във Philippopolis; от С1.:­
вер Алексан;~:ьр (222- 235) - .;, сечени в
Deultнш; от Максим Цезар. син на .'\1аксн­
о
,1ин 1 (2:З.'>-2:38) 2, сечени н J)eulruш;
Our. 5З. с. l lparmщr, [l,IIJIJJПН:IOI от Макрин (217- 218) и син ;11у Дн ,цуме­
окръг - окомt·рна ск1юа 11.1 Х11саря ниян - по I от ..:~.ва,,ата, сечени с ъщо
ЛЬЬ. ,53. Dorf Pril\'iste, Bezirk в Dенltшп; от Гордиан 111 (2:38 24 !) - ,.
PJO\'di\·, A1щt•nmaBskizzt \' ОП Hisar
-! от които сечени в Deultum, а 1 - ненэ-
вестно къде; 1 от Ю.'lия Ма:11ея и 11е­
оnреде.1енн още 8. Неоnреде.1ените от раз.1ичн11те и:.шератор11 и градо111:::
са силно изтрити (HMГl.rr, инн . .1'~ 22:>7).

5. С. Точнл а рцн (Мае ат ларе)

Южно от селото при Гълъбовия кладенец има една :-.юп1.1а, а севе­

розападно, между р. Потука и р. flикня в м. Лозята II Кабаир, се на:\шрат
следи от голямо селище. Останали са зидове от постройки, кере:\шди,
части от тух.,и, фрагменти от ри:-.1ски и с.1авянсю1 г.1инени съдове, монети
и др. От това място в учи.'lищната сбирка се пазят монети от следните
императори : Траян (98-117), Карака.,а (211-217), доста :-.1ного :\Юнети
от IV и V в. - изтрити, Анастасий (491-!>18), Юстиниян Ве.rrики (527 -
.56.')). Оттук произхожда и един къс от керемида, от вътрешната стран.~
на който са издълбани и предадени много примитивно две фигури на­
среща с част от гръцки надпис под тях 1 (Н1\1Пл, ннв. ,\о ~216). В за­
падната част на селището се намира една могила, наречена Ши.~tева мо­
гила. I !о-точно
установяване на времето, през което е съществува.10 това
селище, е невъзможно без разкопки. Голяма част от паметниците 1ia се­
.'шщето са значите.11но унищожени при риrо.'lване за .юзя. Общо :-.юже
да се каже, че то е съществувало през римското, виэант11йс1<0то и бъ.'1-
rарското владичество по тези "еста.
Във връзка с това се.'1иtце стои и тъii нареченият Хисар, коiiто се
намира в най-северната му част, :-.1ежду р. f'икня и р. Юрта, на 2 ю.1 се-

, д. I t о II че u, Ант11•1н11 11ащ~п111ш1 от Южна Бъ.11 ·;1р11и, Г.\1110, 1, 19-1-+. пr. 281, обр. '2.

60
верно от с. Точи.'!арци. 1Iървоначално на това място е и~ало праистори­
ческа мо ги.'!а с елипсовидна форма, обърната към северозапад-югоизток,
дъ.~тrа 180-140 м, висока 7-8 м 1 . По-късно тук се издига крепост, на­
вярно съвременна на посоченото селище . Днес тази изкуствена ви со чина
има две тераси : първата се издига на 4-5 м над околния терен, а вто­
рата - на м. Те са възникнали
7-8 при изграждането на крепостта.
Сега се виждат две кре­
постни стени. Дали тук е --- ------ ....
съществувала двойна кре­
пост или са две, създадени
през различни времена, съ­
що не може да се каже
без помощта на разкопки. 1
Стените са разпо.rюжени, 1
1
както с.JJедва: на 1О-12 м ;
от периферията се намира 1

вътрешният крепостен зид,

r
1
направен от необработени
камъни, споени с бял хо­ '11
росан (обр. 54). Той е раз­ 1
рушен ~1аравно със земята. \
На :ь5-50 м от него след­ \
\
ва втори крепостен зид, \ 1
също унищожен. Той е де­ \ 1
\ 1
бел 2,'> м, направен е от
ломени и тук-там речни ка­
'' 1
1

мъни, споени с твърд бя.11 ''

хоросан. Изглежда, че в '' /
/

надземните части е има.110 '' /

'
--
/
/
тухлени пояси, но от колко

реда са би.'!и, не може да ---

се установи. Тухлите имат OGr . .5-1. С. Точ11:1арц11, П.1оn,1.ивсю1 окръг - окомерна
с1шца на крепостта
размери 32Х30 Х 4-Б см.
Ahb. ,'J.\. Dorf Tocilarci, Bezirk Plo1·div,
Входове, ку.JJи, стълби и AнgcnmaBskizze dcr 1:esf\mg
пр. не .'!ичат.

Доколкото може да се съди по материалите ог повърхността, тези

укреп.JJения водят начаJюто си от 1<ъсноримската и ранновизантийската
епоха.:!
От с.'!едите на старото селище, 1<оето се намира на 2,5 км северно
от селото в м. Сухата чешма, произхожда бронзов връх от скитска стре.11а
(НМПл, инв. No :3424).З

1 Н. J\I\ 11 к о в, Пред11стор11чески сет,ща 11 находки в Бъд~рия, стр. 7fi.

1 Тази креност споменава И в . В е., к о в, Няко.,ко 11зчезнаш1 древни се,111ща в l l.1ов­
д11сско, Сборник н чест на Плоnд11вск11я м11тро11отп Максим, София, стр. 79; П. Де­ 1931,
;1 и р ад е в, u. с., 11, стр. 203. За отдел1111 праистор11ческ11 мзтср11з1111 вж. П. д с 1· е с, ГМПО,
11, 19fIO, стр. 347, 3.54 11 сл .
:i Д. Цончев, Анп1 1m11 па~1 етн11uи от Южна Бъшария, ГМПО, 1, 1954, стр. 281,
обр. 1.

61
 6. С. Тополи дол (Кавак дере)

Югоизточно от
селото върху десния бряг на р. I lотука се намира
една могила, нея 110 направление на гарата -
югозападно от втора, а н
днешните селски гробища - пет могили. По шосето за Точиларци се
виждат още две моrи.r1и, отстоящи една от дру1·а на око.'lо 1 км. Го.r1ямо
се.'lище е имало в м. Белите гробища, с десет :-.юrи.rн1, в това чис.'lо и
Молловата могила, която остава в точиларско 3емлище.
Северно от селото се намира върху високия .1Jяв брн1· на р. f Jоту1<а,
в м. Старите 1·робища и Спасова църква, друго rо11ямо се,,ище с шеСl'
ыоги.11и. Върху средната от тях е изграден параклис (Св. Спас); на ви­
сокия ляв бряr на р. I<абаюк се издига Рошавата могила, а по на север
са десетте Личеви моги.'lи, с голямо селище до тях. Срещу това селище
на десния бряг на р. I<абаюк, точно там, където се в.'lива в нея десният
и приток Сухото дере, се виждат с.11еди от разрушена каменна моrи.>1а,
която насе.11ението често нарича Ка.ТJето.
Северозападно от селото върху десния бряг на р. 1lотука, в м. Съ­
реrреке, се виждат следи от ма.ТJко се.11ище, югоизточно от което се на­

мира една почти унищожена моги.11а. Североизточно от селището в низи­

ната вляво от реката личат следи от второ се.'lище с две могили, от
които едната се нарича Кунчевата могила. Към това се.'lище принадлежи
навярно и Калешовата моги.1щ която остава северозападно от се:1ището,
върху левия бряг на реката. В западната част на селото до к.'lаденеца на
Христоско Ст. Кестенов се намира сиенитен похлупак (дълж. 1,5 м) на
римски саркофаг, използуван сега за корито, нзет от развалините на из­
чезналото турско се.,ю Алифаково. 1
Селската църква се нарича Св. Георги. Пред входа на навеса от
западната страна стои следният · каменен надпис :
Cf:HE 1R64 ТА ЧО ГЕРГИ ПОПЪ ГРУЮ

7. С. Найде н Геров о (Демирдешлии)

Днешното село се намира върху старо тракийско селище с четири

запазени моги:1и: едната на десния, а остана.11пе три на .1евин бряг н а
потока, който минава през се.'lото. Тази, която се намира на височината
над селото, е известна с името Мерджан моrила. На север н гората,
близо до с. ;1рагомир в м. f'оле~1ия нирак, се нздиrат шест моги.'lи, а в
:-.1. Ма.'lкия цирак - осе:-.1. На същото :-.1ясто е ю1:1.110 и се,1ище. Може би с
него се свързва могилата, която се на'l-fира на североизток, в :.1. Чо­
маюши.

1rзточно от се.1ото, око.'lо гошшата чогит1 Мара~шца, н:щ1 некропо.1

от дванадесет :-.юги.'!11: четири върху десния бряг на ~,а.'!кин поток, а
остана.11ите вляво от него. I Iзточно от тнх се виждат следи от се.11ище.
Запаюю от селото и северно от шосето за Тоrюли дол, в м. uеледжика,
се изю1га една МОГИ.'IЭ, а ЮГОIIЗТОЧНО от него, В м. БузаJIЪЮl др) П!
пет, североизrочната от които се нарича Пръ;щивата :-.юги.1а. Южно от се­
.'!Ото под гробищата ю1чат с.~е;1.и от се.1ище с три моги:1и. Още п6 t1a

1 3:t То110.111 .10.1 11 A.,11фahOIJO IIЖ. 11. д 1.: ., 11 r ад 1.: IJ, 11. с::., 11. стr. 181. 2Ы.

('•)
) _
юг, в ~•- Якови дъби, има две могили, а източно от ·rях на .11.евия бряс
на малкия поток още една. Югоизточно от селото в м . Меселима
съществуват с.'Jеди от селище. 1

8. С. Ов•-1 еполци (Фаре зл ии), П аз ардж ишки окръг

В югоизточния край на се.r:юто е запазена една могила. Наб.,изо е
имало тракийско селище, върху което отчасти е разположено сегаш­
ното село. Източно и недалеч от могилата, в м. Юрта, са запазени следи
от друго старо селище. В югоизточна посока, в м. Керезл а и Козла,
където има голям извор, личат следи от две големи селища, съществу­
вали главно през римската епоха. От тнх произхождат една сребърна мо­
нета от Фаустина Млада, жена на Марк Аврели (161-180), една монета
от Север Александър (222 -235), 5 железни сърпа и около 70 ю· олово.
Около селищата е имало много надгробни могили, от които сега са за­
пазени шест : Джаджевата могила, Царбогоевата могила, тая на върха
Кючуктепе, четвъртата в м. Чобанчешма (източно от м. Горната бехчий­
ница) и останалите две почти една до друга - източно от м. Козла.
Още по на юг, в м. Тикелника при Горния и Долния синур, има още
две могили. В същата посока са известни и останките от старото турско
село Алифаково,2 изселено след Освобождението (1888). Между мястото
гдето се е намирало това село, и гара Тополи дол, се ви жда една мо­
гила, а малr<о по на югоизток ·- втора, която остава по посока на
м. Деветте могили. В същност в тази местност има не девет, а дванадесет
могили, от които девет са по-големи. Североизточно от тях се е нами­
рало тракийско селище. 3 Една могила е запазена също югоизточно от
селото в м. Кючук кория.
Северозападно от селото б.1изо до височината Овчехълмие, в м. Гъ­
зера, е така наречената Добрева могила. Северно от седото, в м. Тур­
ските гробища (вероятно от старо турско село), личи втора, а северо­
източно по десния бряг на р. Реката, където се влива пото1<ът Моста в
м. Банчева чешма - трета ~юrила.
Върху средния и най-висок връх на Овчехъ:1мието, който отстои югоза­
падно от селото, днес наричан Острия връх, Поличките, а по-рядко Ка ­
лето, се намира една крепост. Тя има почти кръгла форма, с около
1О дка площ (обр. 55). Обкръжена е с двойни зидове с изю1 ючение от
юг, където зидът е единичен. Разстоянието между тях е от 1О до 1.:5 м.
Днес те са разрушени наравно със земята. Крепостните стени от север
задържат по склона пръстта и се образуват тераси (полички), откъдето
иде и името на I<репостта. Крепостните зидове са дебели 2,1-2,:3 м.
Градежът е от обикновени ломени камъни, между които има части 01
тухли и керемиди, споени с бял хоросан. Отвътре ...зидовете са укрепени
с мрежи от напречни и надлъжни дървени греди. Надлъжните са на
око.110 0,3 - О,+ м навътµе от JJицето (външно и вътрешно) на зида.
Гредите почти са изгнили. Запазени са само леr.11ата им. Те имат размери :
вис. 0,12 м, 0,19 м и 0,22 м, шир. 0,13 м, 0,18 м и 0,2 м. Между двата
крепостни зида в северната част на крепостта има един пре1·раден зид.
1 Краткн данни за 1·ова ceJ10 вж. П. Кара 11 с т ров, u. с., стр. 129; fl. Ле п 11 -
р ад е в, ц. с., 11, стр . 203, 27].
i П. Де11нр,1деn, ц. с, II. стр. 181.
~ Оттам про11:-1хС1ж..1а една сребърна монета от Pari11111 (НМП.1. 11нn. .11io 2 !02).

6.З
Той е спира., непµияте.1я, когато е успява., да се про~1ъкне през северо­
западния вход. Външният крепостен зид е снабден с четири цилиндрични
ку.'!и: северна, североизточна, източна и югоизточна (обр. 56). Зидовете
на кулите са дебели от 1,2 до 1,3 м, а вътрешният им дна:.1етър е Э,4 м
В същия зид е и,,а.10 два входа, доста разрушени cera, лорад11 1<оето

Uбр . .'iS. С. Uвч,•1ю.щ11, l \.1зар;t,ю11,1ю1 OEfJ t,1 · - 1,кощ•рн,1

с• 1ы 11;1 кrеrю,тта
Ahh. ,15. Оогf Uvc,·1юlci, 6tc'Zirk Pazar(Шk,
А1: ;.::t::n 11,6:;kizzt• 1\er 1:e:;t11ni::

не :.ю.жах,,е да усrановю, ширината и:.,. Единият е н северозападната, а

другият - в югоизточната част. Зидът око.10 тш1 входове е изграден с
червен хоросан.
От постройките в креrюстта са запазен11 тук-та:.1 зидове. Т1:1кива ю~.1
на сам11я връх. На 15 111 северно от южнин I{репостен зид е за11азен
резервоар за вода. Toii представ.,ява nравоъrъ.,на сграда, дъ.1rа :1,-t :.1,
широка 4,2 м и дълбока 2 ,1 (лр11 се1·ашното състонние). З11довете, де­
бе.,и 1,1 :.1, са направени от обикновенн .10:.1ени 1,амъни, споени с твърд
червен xopocari. По външчото и вътрешното ю1 .,ице се виждат тух.1ени
пояси, състоящи се от 4,5 11 1) реда тух.,и, които обnче не продължават
във вътрешността на зида. Т) х.,ите т,1ат раз:.1ерн ,{2 :{2 -t , ч. Фуги-
те ,1ежду тях са почти два пъти 1ю-дебе,1Jи от тухлите. В 1,реnостта
се намират части от тух.~ш (деб. 0,04 ~1) н керещ1д.и с раз.1Jични размери,
от кюпове и от различни глинени съдове, повечето без орна:.1ент11. J-i51кт1
са украсени с по няко.,ко реда ) споредни и вдъ.1бан11 .11инии. В северната
част на крепостта се намери една медна ~юнета от l lван Цимисхи (9б9 -
97б). Се.,яните ми съобщиха, че били изваждали железни върхове за
стрели. Може би от тази крепост са же.,езните върхове, които cera се
лазят в училищната сбирка на с. Росен (rл. по-rоре).
През 195:З r. между строите.,ните материа.,и на 1,репостта се намери
мраморна оброчна плочка на тракийския Херос, вис. О, 14 м, шир. 0,1:3 м

6-1,
 ---'
и деб. 0,02 м, много груба изработка. Конникът отива на лов, като се
движи надясно. Пред него е изправен нисък четвъртит жертвеник (НМПл,
ин в. .No з1з2).
Употребата на части от тухли и керемиди в крепостните зидове от
по-стари постройки, бепият хоросан и мрежите от напречни и надлъжни

Обр . .56. Хор11зонта.1ен разрез на две от ку.111те от креността

11р11 с. Овчепо.щи, Пазарджишкн окръг
АЬЬ. 5n. \Vaagerechter Schnitt z,veier Festungstiirme bei111 Dorf
Ovlepolci, Bezirk Pazardzik

дървени греди в зидовете, както и монетата от Иван Uимисхи (969-976)

ни позволяват да отнесем построяването на крепостта към времето на
Пъ~вата българска държава, а нейното разрушаване - няколко века
по-късно. 1
9. С. Драгомllр (Яхларе)

Югозападно от се.~ото, в м. Геренджика, личат следи от голямо се­

.'lище, с десет могили. Тук са намерени една императорска сребърна
монета от Юлия Домна и една мраморна гдава от статуя на жена в
естествена големина (от м. Митригьол).
Около селото се издигат височини с надгробни могили, разположени
както сл:едва: западно от селото на височината Св. Георги - две над-

1 Нж. Ст. Захар11ев, u. с., стр. 74-75, 78; К. Иреqек, Jlcn, кн.9, 1884, стр. 6;
1lътувания, 11, стр. 121, 316, 321, 329, 340 11 385; П. К ар а п е т ров, u. с., стр. 129 ;
В.1. 11 К. Ш к о р n 11 .,, Някои бе.1ежки върху археодоrичесюпе и истор11ческите изсдед­
uа11ня в Тракия, стр. 55; П. Д с ,1 и р а ле в, 11. с., 11, стр. 204, 209 11 230.

5 Apxeo.,orJ.PJecки пз,1 ет11 ин11

65
гробни могили; северозападно, на височина Коджакория - една моrи.11а;
на височина Зайчарица и Сакарджа - пет могили; на височина Генева мо­
гила - осем моги.тш; на височина Бат,ая, източно от Русенския баир -
една могила. Селища не са открити. Между Лозенското и Буюкдере, в
м. Старите лозя, се наблюдават следи от старо селище с две мог11.1и на
запад от него. lia височината Текиртеке северно от селото се издигат
три могили; източно от тях, в м. Новите ниви, има селище с десет мо­
гили. Най-южната от тях се нарича Кукува могила. От това селище са
известни железни върхове за стрели. На височината Ортатърлък северно
от Бостанлийското дере (и.~ш Кюnрюдере) се виждат четири могили, а в
м. Амут.11ийското дере - сдеди от друго селище. Североизточно от се­
лото, в м. Чомаклии, има две могили.
От м. Буюкдере (Кориите) са известни тетрадрахми о т Филип II
(359-336 пр. н. е.) и монети, сечени в Атина (II в. пр. н. е.). 1 През м.
март 1960 r. при риголване с трактор в същата местност се попадна на
нова колективна находка от сребърни тетрадрахми от Атина, НN\Пл,
инв. .i'."o 2204, вж Д. Ц о н ч е в, ГНМПл, IV, 1960, стр. 213.
От една нива около селото произхождат доста монети от античните
градове на Тракия. 2 В училищната сбирка видях две доста изтрити брон­
зови монети от землището на селото. Едната е сечена във Филипопол, а
другата - в Сердика?

10. С. Бл ат ница (Саръгь ол ), П аза рджиш1<и 01<ръr

Североизточно от селото, върху левия бряг на р. Кабаюк, се намира
една могила; срещу нея недалеч от .1евия бряг на същата река - още
две могили, от които едната се нарича Римската могила. Голямо селище
е съществувало 01,оло изворите (Донкова ливада) на реката, където се
редят близко един до друг три моrилни некропола: единият в м. Дюл­
гярът, състоящ се от дванадесет могили; вторият в м. Табите - от
двадесет и една могили, към които трябва да се отнесат и петте могили
от м. Мантарица; третият некропол се състои от петнадесет могили,
известни с името Терзийските могили. Насе­
лението днес нарича тия останки село Овче
по.т~е. На левия бряг на реката са запазени ос­
новите на i11алък параклис с вътрешни размери:
дъ.т1ж.
6,2 ~, шир. 4, 7 м, деб. на зидовете 0,6 м;
апсида - шир. 2,3 м, дмб. 0,85 м (обр. 57).
Югоизточно от селото, в м. Бузалъка, в
съседство със сегашните селски гропища има
две могили, а до селото - още една; в м. Ка­

о 5.,. лето - три могили, две от които се наричат

Тикян могила и Голямата могила . Калето е на
Обр. 57. С. Блатн1ща, Пазаr- север и недалеч от втората, върху левия бряг
джишки окр·ьг 11ла11
на р . К абаюк, обградено от югоизточната стра­
на ларакт1 са
АЬЬ. 57. Dorf Blar11ica , на с Гаресr<ата долчинка. Това е малка кре­
Bezi rk Pazardzik, GrнndriB пост с посока североизток - югозапад, на
einer Ka pelle която крепостните зидове са разрушени до зе-

1
т. Г е r ,1с и ЛI о в, ИАИ , XI, 1937, CTJ). 322; Х!\,", 19-В, стr, 283.
~ Т. Г е р а с н м о в, ИАИ, XVII, 1950, стр. 317.
fl Кратк11 данни за 11стприята на се.~ото вж. у К ;i r ,111 l' т ров, ц. с., стр. 129 и c:r.
66
 мята. Те са дебели 2,4 м и са направени от обикновени .•юмени камъни.
Хоросан между тях не се забелязва. Входът и е бил откъм североизток
(обр . 58). В м. Могилите между р. Кабаюк и Кьопедере има седемна­
десет надгробни могили, ()ставени от обитате.r~ите на тракийското селище,
което се на~1ира в съседство с Абжова .,ивада. От това се.т~ище произ-

Oor. 58. С. Бдатшща, Пазардж11шк11 окръ1· Обр. 59. С. Б,1атн1ща, Пазардж11шю:

окомерна скица на крепостта окръг - скица на крепостта
АЫ). 58. Dorf Blatпica, Bezirk Pazardzik, АЬЬ . 59. Dorf Blatnica, Bezirk
A11gen111a6skizze dег Festнпg Pazardzik, Skizze dcr Festнng

хожда 1,о.11ективна находка от тасоски тетрадрахми от II в. np. н. е. и

дребни монети от гр. Истея на остров Евбея. 1
Югозападно от селото са Таневите могили (две), а до самин бряг
на реката - Манафската могила и следи от селище с останки от малка
крепост - Калето. Зидовете на крепостта са направени от ломени ка­
мъни, сега разрушени до земята. Хоросан не се вижда. Общата посока
на 1<репостта е северозапад-югоизток (обр. 59).
Без разкопки не е възможно да се определи точно какво е било
предназначението на двете крепости в землището на с. Блатница и от
кое време са. ИзхождаЙl{И от малките им размери, голямата достъпност до­
тях и близостта им с изчезнали селища, може да се допусне, че се касае
за феодални крепости - кули. от епохата на Средновековието. По
своето местоположение обаче те нямат никакво военно-стратегическо
значение. 2

11 . С. Смилец (Ерел и и), Пазарджишни окръг

Северно от селото на височината Казалджатепе има една могила, а

северозападно от него - четири могили, доста надалеч една от друга,
известни с имената Куцарица могила, Малката чукара, Божковица и мо ­
гилата в м. Домусалан . Южно от селото, в м. Полето, се издига една

1 т. г ера с н Л! о в, ИАИ, XV, 1946, стр. 241.

~ Кратки данни за истор11ята на се.,ото вж. fl. К а р а пет рои, ц. с., стр. 129 ;
II. .J. е., 11 р ад е в, н. с., J/, стр. 229.

67

-
моrи.,а, друга се вижда югоизточно от селото, в м. Зайковица, над шо­
сето за с. Б:1атница. На височината Бакаджик се редят шест могили, а
северно от тях, в м. Ушите - други две. Североизточно от се.'lото, в
м. Каракасрак, по течението на Юрушката рею1, се издигат петнадесет
моrи.11и, между които най-голямата е Попова моrи.1Jа. Изглежда, че всички
са били обградени с камъни.
с
които сега са извадени. Юго­
източно от този некропол е
f Генчевата могила.
Източно от селото, в·ьр­
ху западния ск.1он на Кара­
тепе, в м. Зайковица, до .'!е­
вия бряг на малък поток, има
сдеди от се.11ище : части от
тухли, керемиди и пр., и една

надгробна ,югила, а на вр.

Каратене - друга могила:
североизточно от нея на вто­
о sом рия връх .1ичат останки от
двоi-iна крепост, наречена Гра­
Обр. 60. С. Смилец, П,1зарджиш1ш окръг - дището (обр. 60). Вътреш­
окомерна скица на крепостта
ното укрепление има право­
АЬЬ. бО. Dorf Smilec, Bezirk Pazardzik,
д11genmaBskizze der Festttng ъrъ.,на фор:-.tа, с посока из­
ток - запад и размери: дълж.
м, шир. 50 м. Зидовете 100
му са направени от ломени камъни, споени с бя.'1 хоросан, дебе.'lи по
2,2 :-.1, днес разрушени до земята. Външната крепост има форма на тра­
пец. Зидовете и са отдалечени от вътрешния крепостен зид, както с.,едва:
от запад - на десетина метра, от юг и изток - на 14 м и от север - на
20 м. Общо тя има размери: дълж. - 130 м, шир. - 80 м. Кули, вхо­
дове, стълби и пр. не личат. Както вътре, така и вън от крепостта се
срещат части от кере:-.1иди, от големи кюпове и пр. Селяните съобщават,
че намирали железни върхове за стрели, които не можах да видя. В
източната част на крепостта се издига надгробна моrи.'!а, която изглежда
по-стара от укреплен ието. Самата крепост може да се отнесе към Средно­
вековната епоха. i В южната част на селото има също една могила.
На 0,5 км източно от Градището до ко.1Jарския път Димчо Найденов
намерил 8 бронзови монети от Филип II (359 - 336 пр. н. е.).
Западно от селото, в м. Горните ливади, през 1934 r. при обработ­
ване на нивите учителят Тодор Некезов намерил лява част от гранито­
rнайсов гръцки надпис. От него сега са запазени 6 реда със силно из­
трити букви, поради което не е въз:-.южно да се прочете. Сегашните му
размери са дълж. 0,82 м, шир. 0,62 м. Понастоящем той е вграден като
праг в дворното помещение на Т. Некезов. 2

1 Срв. П. Карапетро11, u. с.,стр. 128 11 с.1.; 11. Де.,ирздt'В, u. с., 11, с1р.
2:!9, 242.
2 Архео.1ог11ческ11те 11а\lетн1щ11 в земт1щето на това се.10 са 0611ародван11 от Д.
Uончев в ГНМГL1, 1, 1948, стр. 191-192; кратки данни за 11сторията на селото вж.
П. Кара11етров, u. с., стр. 128 11 с.1.; П. Де.111радев, u. с., 11, стр. 229 и 242.

68
JV. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ В БАСЕЙНА НА Р. ПЯСЪЧНИК
( КАЛАВАЩИЦА), ЛЯВ ПРИТОК НА Р. МАРИЦА
(ПЛОВД ИВСКИ ОКРЪ Г)

1. С. Тр уд (Черпетщ , Клементин а)

Североза11адно от селото, в м. оа.1джийката, има нс1(ропо:1 от пеем

~юrи.1и, повеч( то от коитn са понижени. През 1957, 1959 и J9б0 r. в
м. Бончови храсти се разкриха останките от тракийско светилище, от
което произхождат много це.1н 11 части от оброчни ллочкн на тра­
кийския Херос II Апо.,он. Херо( ьт носи лрнкора ½ro11iл,m7,•o,, вероятно
от името на се.1ото ½11оvi..щш, което име се среща за първи п·ьт. Част
от оброчннте 11,ючки са обнародвани (вж. JI. Б о т у ш ар о в а, Оброчни
ре.,ефи на Апо:юн о Тракия, Г1 !:\\П.1, 111, 1959, стр. J 4;'5 и С.'1.). Северно
и североизточно от селото се намират две изолирани една от друга мо­
rн.1и: едната ;t(J .1евия бряг на р. Пясъчник, а др) ~·ата до напонте.,­
ната вода. Югоизточно и неда.т1еч от се.1ото се вижда некропо., от че­
тири могили, а южно - друг, от три моги.r~и. Трите сега са уни­
щожени. В една от тях бе открита зидана с тух.'lи гробница от рю1-
ската епоха. 1 В зем.,ището на се.'!ото трябва да се търсят останките от
римскии път Филиnоnол Да1<ин. Днешното се.110 навярно .11ежн върху
пътя, който трябва да минава някъде окодо жп. .,иния и.1ш шосето.
Пътят е разрушен от се.,ините, които са из ползували готовите камъни.
От една 1·робница в зе,1.'Iището на селото са известни двt глинени
рис'.1ски .,а:-.~пи, ма.1ък r.111нен съд и )1а.1ък , .,инен жертвеник (HMI Iл,
инв. S!! 1879, 1880, 188 1 и 1882). O·r същото зем.l'Iище п роизхождат :
една мраморна оброчна ллочка на Херакъ.'1 вис. 0,28 м, шир. U,20:> ~1
и деб. (J,055 м; една мра)юрна оброчна шючка на тракийския Херос
вис. 0,28 ,,,0,12.'5 :., и деб. ЩН м. 2 И двете плочки се намират н
шир.
НМПл, инв. ~о :3082 и 3120. Известна е също една колективна находка
от медни :-.юнети от Анастасиii 1 (-!91 .1/8), от Юстин 1 (:'318 .'327) и от
Юстиниян 1 (527 -/56.1).::1

2. С. Строево

Южно от се.1ото и н са,юто не,·о се на\lират пет )юrи.,н, двете от

които са известни с ю1ето З,,eii ~10rи.1и. Около моrи.,ата в южната
част на селото се на"1ират старите селски 1 ·робища. Вероятно за една
от моги.,нте на този некропо., се отнася бе.,ежката на К. Нречек,4 че
до нея се на~1ира.1и с.,еди от стар калдъръм. Това дало повод на друг
автор да изкаже предположението, че 11ътят от Филиnопол Эй Хиснря
минава.'! през Строево.i•

1 Д. Цо 11 ,, с в, fJ p11нoc11 кы1 t·тарзта 11t·1op1111 на I l.ющш:1, Соф1111. 1938, 11 О

o6J1. 119.
:! D. Z о n L s с 11 е\\. ;-;'ене
Denkml!lt·r des 1lнakiscl1en Reiter!{otte~ i11 B11l~arien, АВ,
19,'Ю, crp. 213, обr,
69 2•
:i ГНМПл, 11, 1950, ор. 27-4. l(рзпш нанн11 :1а 11сто1н1ята на с,•,,ото вж. fl. _'l е . 1 11 r а .1. е в,
.u. с., стр. 230 (Черпе.11111. ~ не Че11е.1m1) 11 стр. 301.
1 Пътувания, 11, стr. 386.
:, Х11rаrскат.1 кре1юt·т n П:ю1щнвско 11 неt111ата бJJ11 ·111к:1, 11.\,1 , 11, 1911, стр. l ()о.

б9
 Североизточно от се.,ото се на,шрат Станева ,юги.1а и Прок.11шова
,юrи.,а. В съседство с втората има старо се.1ище, от което са известни
г.,инени римски .'1а:-.1nи. l3 запа.,;щата част на се:юто се забе.'lязва почти
у нищожена )t0ги.1а, наречена Иошева моrпла. Северозападно от селото.
н :-.1. Ху:-.,ата, е запазена Ка:\1енната моrи.,а. Още по на север, в ,1. Юрта.
с е откриват с.,еди от 1·0.1юю тракийско се.,ище с не1<ролол от двана­
десет :-.ю1·и.1и, разде.1ени на три групи· п ьрвата - от ,ве ,юп,1 ,1и -- до
с а:-.~ото се.,ище, втората група от седем могили - североизточнп от

сели1цето, вдясно от шосето за м. Чардак, и остана.,ите три - севе рно,

6.,изо до същото шосе По на изток се намират още две моги.1и. 1-!ай­
голююто старо се.1ище се намира севернl) от се.11ото, в ,,. Ба.1абан1ъо,
'J о зае:\tа обширно пространство и nродъ.1жава и в зем.,ището на с. Ца­
римир. При това се.10 има некропол от двадесет и девет :-.юги.,и.
,'lpyro значите.,но се:шще е същестВ) ва.10 заш:1дно от селото, (Жо.10
тъй наречената Го.'!яма моги.1а. Край не1·0 има пет :-.10rим1. В l8S11 r.
ю1аняри разкопа.,и Го.1ю1ата :-.юrи.,а и попаднали на гробница, зиданr~ с
камъни и тух.,и, споени с хоросан.L Вероятно от селището при тази :чо-
1 н.,а произхожда част от висок :\tраморен ре.,еф на :-.1ъж (?) в естествена
1·олемина, сега в Народния архе ологически М) зей в Пловдив (r:1. по-горе).
Източно и непосредствено до селото в съседство със селските гробища,
в м . Чунова кап и ница, са запазени слаби с.т1еди от трето голямо тра­
кийско селище. Некропо.,ът :-.1у се с·ьстои от девет моги.1и, от които две
са унищожен и . Еднr~ от тях, наречена Чунова могила, се намира в източ­
ната част на се.,ото. През 1930 г. при прокарване на нова ) :1ица тя бе
отчасти разкопана. В южната и част се откри г робн ица, зидана с дялани
nа~1ъни. Гробницата е тракийска и датира от края на I и .1и нача.1ото на
11 в. на н. е. В псевдоизодом н ин градеж и в наддадените камъни в свода
е запазена местната единистическа строите.1на традиция, характерна
изобщо за нуnолните гробници. В останалата част на гробницата са 11ри-
1ожени принципите на римската архитект, ра. 2
От зе:\1.1ището на се.11ото произхожда една оброчна пло чка на тра ­
nийския Херос (НМПл, инв. !\l> 1873),3 а от северозападната част на се­
.,ото - сиенитен нr~дпис от времето на Карака.'lа (211 - 217), служещ за
граничен 1<а:-.tък на зем.11ището на тракийското се.10 BE,·fi:rщy~.4

3. С. Цар и мир (Даутл аре)

R западната част на селото има гри ,югиJiи: най-мадката е още за-

1азена, втората е унищожена от селяните при копане на пръст, без да
са намере11и в нея С.'1еди от погребение. От пос.71едната - Го.1ямата
:-.юrи.,а - е остана.10 е:1.ва една трета.

За тая rроб111ща ож. О. К а z а r о\\', RE, \'1, А, стр. 516.

1

1Jодробно ;ia нсн вж. Д. 1t о н ч с в, Фра1<1111скн11 ск.,еп в курrащ~ села Строево,

~
ВДИ, 1956, кн. 1, стр. 1liб--173 ; от същ11я антор, Тракнnска ,юrи.ша гробница в Строt.:во.
гн~ш.,. IV, 1960, стр. 101 11 С.1.
3 G. К а z а r о \V, Oie Dcnkmiilcr dcs thrakischcn Rcitergottes in Bнliarien, .Хо 921.
t За тоз11 1раничсн ка\lък вж. Д-р М. А пост о., 11 д 11 с, Неизда.'tени и.111 11еиз­
тъ.1ку1.1ан11 11ад1111си от П.1онд11в II околността му, ГПНБМ, 1927, стр. 193 и с.,.,
Г. И. К а ц ар о в, Антични пз:1.1ет111щ11 от Тракни, ПlНБ,'у\, 1930, стр. 223 11 с.,.,
обр. 50; RA, 1929, 11, стр. 369, № 14; G. Ка z а r о w, RE, VII, А, стр. 505. За историята
11 11мето на с1:.1отn вж. В. М II к о в, u. с., стр. 81 ; П. Де .111 р ад е в, ц. с. , 11, стр. 230, 299.

70
 В. Миков 1 съобщава, че от една моrи.1~а в това село произхождат
части от бронзови съдове от У в. пр. н. е. От направените проуч­
вания се \'Сганови, че те произхождат именно от Голю1ата могила.
Изкопани са през 1910 r., неизвестно при какви обстоятелства. В моrи­
.r1ата не е открита нито зидана гробница, нито погребение чрез изгаряне.

Обр. 61. С. Uаримнр, П,1ов;1.ивск11 окrы- - ант11чен бронзов съд

Ahb. nl. Dorf Cari111ir, Bezirk PloYdi\', antikcs BronzegefaB

В Народния археологически музей н I ]довдив се пази само един бронзов

съд, значително повреден и силно патиниран, за който в инвентарната
книга е записано, че произхожда от една моrида от с. Царимир (обр. 61
и 62). Той има размери: вис. 0,26 м, диам. на най-широката част 0,25 м
и диам. на устието 0,IU5 м. Дъното (диам. 0,12 м) е украсено с кон­
нентрични 1<ръrове и е залепено. Двете срещуположни дръжки също са
залепени и украсени, както следва: най-горе с растите.11ен орнамент,
след това с r,'Iавата на Сатир в профил наляво, а под него - кошница
(нисък релеф). Встрани от тази украса по двата ръба се проточва яйце­
виден орнамент, предаден като усукана връв - шнур. Най-отдолу е ве­
роятно бюстът на Деметра (?) (висОI< релеф, насреща). Дръжката за-

1 В. М 11 к о в, Пrе:111сторнчес101 се1111ща 11 11ихо;~к11 в Бъ.r~гар11н, София, 1933, стr. 133.

71
 вършва с две ВС>.1ути както отстран11,
така и отдОJI). 1\\ежду во.1Jутите се
вижда 11аю1ета. Косите на богинята
са разделени на две в средата н.щ

че.1ото и вчесани назад II встрани на

'tълги и естествени "ь,1ри1щ, две от

които се сnус1,ат в ьрху гърдите ,r.

Об.'1ече11а е с хитuн и (i,·.10 н;~ г.,а­
вата. Съдът може да се ·отнесе към
1:-.1и11ист11ческата епоха.

СеверозаnаJ.но
0 ·1· се.1ото, н м .
1·ендовица, до воденицат,1, се на,,ира
една ~юrи.,а. През 192-! 1·. в тази ме­
стност е 11зровено щ1.11,о (iро1 1 зон,
съд че с :н сребърни тасос,т тетра­
'tра х \Ш от втория период и атинсю,

тетрадрахми, нов спт (НМПл, инв.

.
\о 1-12.> - 14;3u и 17:5-i). в ,1,щин
район до се.,ото, н 111. Ер\lен.,ин, .,н­
чат с.1еди от голюю се.111ще. Заnащю
от него до шосето за с. Церен.,ево
има пет могили, от които двете вече
унищожени. Северно от селището се
виждат още седем моги.111, от "оитu

две също унищожеrш, източно, около

северните се.1ски гробища трети
некропол от двадесет и шест могит,,
от които шест унищожени. Североза­
падно от това се.'1ище, в ,1. Гереняса,
се виждат следи от старо селище, u
северно, б.'!изко до десния бряг на
р. Куруджак - група от три могит,.
Отстрани на левия бря 1· на съща:га
река от северозапад къ" югоизто" се
редят: до пътн за с. Житница старо
Uбр. 6:2. С. llаримир, 1l.10м1111ск11 окръ1·
„ръжка от ант11чю1н бронзов С1,.1 се.'lище, пос.,е Роwевата могила, в съ­
Al)I!. li'2. Dorf Cariшir. Bt,zirk Plo\•di\·, седство с която се намира единстве­
l·\,nl; ·1 eint•s intikt•n Bronzt·~ef:lt!e::- ният извор около селото, наречен
Аяз:-.юто, по-нататъ1, останките о
второ селище.

Североизточно и непосредствено до се.,ото и II ыя за с. Ка.,онноно

има една почти унищожена моrи.r1а, а източно от се.'lото - следи от

се.1ище с четири могили, от които северната се !iарича Kj шутепе. Ед­

ната от тях, "оято се намира в кооперативната тух.1арница, е вече ;, 1111-
щожена. Все в същата посока дстеч в акациите се liамира изо.1ираната
Пазарджишка :\1ог11.1а. Южно от се.1ото 1.0 южните се.1ски гробища се
оформя група от пет моги.'IИ, от които двете вече унищожени. В ед­
ната от тях се:1юште откри.,и през 19Ю г. 1робница, зидана с тух.'!и.
В гробницата бн.111 намерени !\1а.1ки 1.1инени с-ь:1.ове. По всяка вероятност
това :\ЮГИ.1но погребение ще трнбва да се отнесе къ:--1 ри,1с1,ата епоха.

7'2
 От изложеното дотук "'юже111 да зак:1ючим, че и сеrа111ното село е по­
строено на мястото на старо се.1Jище.
Южно от селото, в )f. Адема, има следи от го.1Jямо селище, юrоза­
п адно от което е запазен н eI<pono.1 от единадесет ~юrили. Югозападно
от него в съседство с р. Пясъчник има друга могила. В същата
посока вдясно от пътя за Строево на две места се вижда по една мо­
гила, rазпо.'!ожени една до друга на 1,5 км, а вдясно около селс1,ин
поток, в м. Тобушлар - следи от се.1Jище. Като се мине старото корито
на реката вднсно от този път, R м. Дренака, се издигат две могили,
около които преди години би., намерен каменен надпис със запазени
три букяи - J{QJJ. Югоизточно от тези могили, в м. Карачаир, има
четири могили. Пак в тази посока, око.110 старото корито на р. Пясъчник,
111ежду него и .r1евия и приток Лирингьол, се виждат седем могили, из­
вестни с името Лисичеви могн.ТJи.
Югоизточно от· селото в.1Jяво от шосето за с. 1·раф Иrнатиево почти
на средата между него и с. Царю1Ир стърчат он~е две могили, отда­
.'1ечени една от друга на около 1,.'> км. Западно и югозападно от селото,
в м. Гяурорман, се ред}lт от северозапад към югоизток следните могили:
първо две, С.'Iед това една, после още една, доста rоляма, и най-после
група от седем моrи.1Jи. Доста далеч на север от селото, в съседство с
llековия кладенец, в миналото имало според едно предание татарско
село, поради което днес местността се казва Татарлъка.
В малката учили~цна сбирка в селската прогимназия са събрани от
землището на селото следните монети : от Филип II (359-336 пр. н. е.)
две бронзови ; императорски - една сребърна монета от Траяна (98
117); от Гордиян III (2:38 - 244) - една бронзова; една от Проб (276 -
:282); колониални - една от Каракала (211 217), сечена в Августа
Траяна; една малка бронзова от Фаустина Млада, жена на Марк Аврели
( 161 180), сечена във Филиrюпо.'1; две ~rедни монети от Иван Цимисхи
(9fi9- 976) н една от Анастасиii 1 (491 - .')18).t

4. С. Малък ч а рдак

lОжно от селото, в м. Треновица, личат с.1Jеди от старо тракийско

се.11шtе с група от четири моrи.1Jи, разпопожени 01<0.110 него. 1!ай-южната
от тях е известна с името Видина могит-1.. Югозападно от селото, в
м. ;у'зунчаир, се виждат следи от второ тракийско селище с некропол от
единадесет могили, разположени в две основни групи. Северно и непо ­
средствено до селото има две вече унищожени моrи.1Jи. През 195:3 г.
при 1<опане бил открит гроб, разположен в основата на една от тях
тази, която е вдясно и непосредстнено до шосето, на из.ТJизане от се ­
.1Jото. Гробът е би.lJ зил,ан с тухли и покрит с каменни плочи. В него са
-открити няколко стъклени балсамария от римската епоха, към което време
-се отнася и моrи.1ата. Югозападно от селото има две могили. Старото
тракийско селище се е намирало по вснка вероятност на мястото на днеш­
ното село. Малко североизточно и непосредствено до селото са останките от
·rурското село Ма.'!ък Чардак. Запазени са още основите на джамията.>!
t Архе0Jюп1чесю1те 11ю1етющ11 от зем:111щето 11а товз се.10, изброен11 110-rope, са об­
народвани от ,],. Ц о н че n n ГНМПл, 11, 19БО, стр. 2б8-2i0; за историнта на се.пото вж.
П. ;1, е .1 11 р ад е в, п. с., 11, стr. 300.
~ Кrатк~1 ;~анн11 за 11сторш1та 11 11~11.:го 11а сс.1ото nж. В. М 11 к о в, н. с., стр. НЮ.
 5. С. Голям Чарда1<

К)гозападно и неrюсредстнено .:ю се.1ото, в :.1. Кере:.1ид11те, .1ича r­

с.'lе:.щ от rо.1ямо трак11йско се.111ще, с две rp) nи надгробни :.югили
едната - от двете страни на шосето з:1 Голямо Конаре, включваща три
:.10rи.1и; втората група на юг от се1ото се състои от осе~1 \Юrи.1и. ,1ежду които
най-южната се нарича Еврtнтепе. В района на това селище е на:.1ерена една
но.11ониа.1на бронзова :.юнета от Карака.,а (211 217), сечена във Фило­
nоuо.1, ка~<"то и малка част от корубеста кереми;~а с надпис във вд.rrъб­
ната рамка V !~О - нероятно съкратеното име на собственика на рабп­
тилницата.1 Югоизточно от се. ,ото, в ,1. Старите гробища и Къши.,сю1
к.1аденец, се издигат три :\Юrи.1111.

Църквата Св. Петка в се.'!ото е построена в 1850 r'. В нея се на­

:-.1ират меден К) пе.11 с ю1ето на с. Бардак от 1844 г. ; ,1еден дискус от
18-~1 г. 11 два пред:.1ета с rръцю1 надписи; :-.1ра,10рен съд за гасене на
свещи м 1864 г.:?

6. С. Церетелево (Думанлии)

Северозападно от се.1ото, в м. Калето, между потоците Калъчдере 11

Тоновска кършия, които, съединени в едно се в.1иват като .,яв приток в
р. Пясъчник, се ню1ира естествена височина, издигаща се до 30 :.1. В юго­
западния и ск.'!он извира студен извор. Впос.1едствие тя изкуствено е бида
подсилена отстрани. Първоначално върху нея е имало 11раисторическо се­
лище, съществува.10 през късния нео.11ит и ка:-.1енно-медната enoxa. 3 !о r
късно тук е била издигната крепост, на която днес стените са съборени
и извадени почти .J,O основи. Праисторическото се.,ище може 611 също е
било укрепено. Днес крепостта отгоре е заравнена и и:.rа е.1ипсовидна
форма (обр. б:3) с оси - гот1мата I Of> ", ма.,ката бf> м, т. е. с n.1ощ
око.10 :"> дка. В крепостта се е в.,иза.'10 от североизток и югозапад. Го­
.,ямо се.11ище през тракоримската епоха и по-късно е съществувало севе­
роизточно и непосредст.вено до крепостта. Северозападно от калето, н
Пърл ежа, която в:1иза в зе.члището на с. Е.'lешница, има една моги.,а.
:11.
Североизточно от се.,ището в Хисар.11ъшкия ор:.1ан се издигат .1.руrи че­
тири могили. Трета група от три могили се намира югоизточно в м. Кар­
търдъ1<а. Източно от калето, около Алазларската ~югила, съществува че­
твърта група от девет :.юги.,и. От околностите на ка.'1ето произхожда една
:.1ра;-,юрна оброчна п.,очка на Кибе.11а, сега в 11.\\П.1. иt!В . .\о 2;)78, още
необнародвана.
Югоизточно от ка.1ето, до високия бряг в гората, се редят осе:\1 мо­
ги.'lи, едната от които е известна с и:.1ето Адра:11анова моги.т1а. ()ще по на
юг върху са:.шя висок бряг се виждат други двадесет и три моrи.11и н
селище, разположено долу в низината до р. Пясъчник, в м. Горнин
орешак. Една от тия моги.1и се нарича Рошавата, а друга - Червената
-- - -
1 Д. Ц о 11 111.' о, ГН,\1П.1,11, 1950, crp. 2:)J, обр. 28.
~ l{ратю1 да1111и за 11стор11ята 11 ш1 .:то на Cl.'JIOTO ож. В. М II к о в, ц. с., стр. 160:
11. Д с .1 11 р ад е о, u. с., 11, стр. 229, 270. От се.1ото про11зхождат мо11ет11 от Селим 111
(1788- 1807), ИАИ, ХХ, 195.'>, стр. fIO\}.
:i 13. ,\\ 11 к о u, Пре.:111стор11ческ11 сс.шща 11 11ахо:11ш 11 ~>ъ.,rар11я, стр. 76 11 с.1. ; ИА~l •.
1, стр. 228; спощ~нава го II И в. В е., к о в. Няко.,ко изчезна.,1i дрсв1111 сrтнца н I J.,овюшско.
Сбор1111к n чест 11~ ll.1овд11вскш1 ~1итроп<м11т Мак<:11~,, стр. 7."J.

74
у1оrи.1а. Вероятно могилата до ре1<ата, ка~по и онази, която се намира по
на юг, известна с името Челебиевата моrил.а, са част от некрополите на
това се.1шще. Източно от Челебиевата могила се намира усамотената 11-ю­
rила Екмектепеси.
Ot<OJIO селото са известни три могили : едната - на север в селсI<ите
гробища, втората - в западната част на селото срещу училището, и тре­
ната - източно, вече унищожена.

Други три могили се намират югоиз­

O;__~-- ~-~~;,iO м
точно от селото. Източно от селото,
влнво от р. КоруджаI<а и северно от
пътя за с. Калояново, се намира Джа­ с
лиловата могила. В източната и юго­
източната част на селото :шчат следи
ir
'
от турската част на с. Церетелово,
където има.110 и ~1алка джа~1ия. 1

7. С. Неделево (Насваньой
Св. Наум)

Североизточно от селото, вляво

от шосето за Церетелево, в м. Джа­
микър (в съседство със старо турсI<о
село), има една могила.
В югозападния край на селото
до гробищата се издигат други две.
Върху едната е оброчището Св. Геор­
ги. Северозападно и непосредствено
до селото, в м. Каран, са запаз.ени
следи от старо селище. Неговите оби­ Обр. 63. С. Цеrетс;1ево, 11,ювдивскн
татели навярно са оставили две мо­ окръг окомерна ск11uа на крепостта
гили на запад и северозапад от се­ АЬЬ. fi3. Dorf Ccrctelevo, Bczirk P!oYcli\·.
лото : едната до вадата, а втората AugenmaBskizze der Festнng
вдясно от Баадере, известна с името
Тодорчовата могила.
Северозападно от селото, вдясно от шосето за с. Любен, в м. Ку рбадин,
се намира Вранчовата могила. Други две могили се виждат южно и юго­
западно от седото, I<ъдето също следва да се търсят следи от селище.
МалI<о югоизточно от селото, вдясно от шосето за Голям Чардак, в м.
Кожуклии, има една могила и турсI<и гробища, а между шосето и
тази могила - останки от турсI<О или татарсI<О село.
В двора на училището е запазен голям, почти кубичен I<амък, с
полуI<ръrда вдлъбнатина отгоре и две улейчета отстрани (турсI<и обреден
I<амък) с надпис и годината I Г V· = 1270 = 1853 (обр. 64).

8. С. Любен (Карамустафалар)
Югозападно от селото, вдясно от шосето за с. Правище на височи­
ната до Баадере, се издигат три могили, свързващи се с тракийското се­
лище, разположено в долината на дерето. Югоизточно от селото, от двете
1 Кратки данни за 11сторията и 1шето 11а селото вж. В. М и к о в, ц. с., стр. 195;
П. Де .1 и р ад е в, ц, с., 11, стр. 229, 301.

75
 Обr. 6-1. С. Недст~во, 11.1онд1111ск11 окр 1,1 кам ьк 11 1щ.1.1111с с rе.1ипю;то
съдърж:н111е от ;tжа\111ята
Al>h. fit . ()orf l°\edelt·\·<•, Bezirk Plo\·di\·, K11l1iscl1er ,\\oschelc'~1ei11 rnit ln~c l1rif1

страни на яа,tата и около селските гробища, има ~·рула от осем могили.

Оста111<и от тракийско селище се виж;щт г,,1авно източно от наnоитеп
ната вада. 1 Сенерно от се:юто, в м. Таш.,ъка, са останали доста го,r1б1и
обработени ка-.1ъни като с.1еди от старо се.11ище. През него минава шо­
сето за с. Беловица. 1lаблизо се намират пет могили: три западно и не­
посредствено до се.тюто, а другите две източно, в низината до р. Пя­
съчник, в .\t. Новите .,ивади. Северозападно от тсва се.1ище ю,а с.,еди от
други две: едното на .11евия бrяг на ;\'rрнно дере с група от шест могили,
разположени на височината, а нторото - меж/tУ j.'грино и Боклуджа дере,
с група от пет могили, едната от които се нарича Лазар тепе. Североза­
падно и ~iепосредствено до се.'lото .,ичат с:1е„щ от старото турско се.,ище
Карамустафалар.
В малката археологическа сбирка в училището виднх една тасоска
тетрадрахма и доста римски. 1шnераторски монети, си.,но изтрити, от 111
и IV н„ и две от Иван Ци ...шсхи (969-!17С!), вс11чю1 лртвхожд.ащи от зе"­
лището на селото.:1

1 За нахо,1к11тс от н•.,11 .\1ш 11.111, едната от конто е 1 ;,, 111:с. тна ~ ю1сто ,\\ailorcкa ~юп1ла,
вж. Д. [[ n н ч 1с' 111 Пр11нос11 кы1 стаrзта 11стоr11н на ll.1,111.1110. Сnфин. 1938, стр. 113 и сп.,
обр. 1'2,">-129.
~ l(рnтю1 д,1111111 за 11оор11ята на с,·.1ото нж. 11. ,1. 1! :i fi р н д <:' в, 11. с., 11, ,1 р. 181, 3()1.

76
 -
9. С. Елеш ница

От зем.1ището на с. tлешница, което сега потъна в новия язовир,

nроиз.11изат две колективни находки от монети. Първата е открита през
I 9S6, а втората - през J957 r. Намерени са по следния начин :
Овчари изкопали в м. Корията на около I км западно от селото в
глинен съд римски сребърни републикански монети. Една част от тях те
раздали на селяните. Народният архео.~югически музей в Пловдив е успял
да прибере 7 екземпляра, предадени от се.11янина Кузман Дим. Генчовски
(НМПл, инв. № 2134). При разкопаване в двора на училището в селото­
били намерени единадесет сребърни турски монети от су.11тан Мустафа III
(1757-1774), от които едната сечена в 1757, а останалите десет - в
1773 (НМПл, инв. ~о 2164; ГНМПл, IV, 1960, стр. 21 О).
Западно от селото, върху височината Геренския рид, се намира група
от четири моги.11и, най-южната от които се нарича Голямата могила. Друга
група от две могили се вижда на същата височина, северозападно от се­
.>юто. Към тези групи принадлежи и могилата между Банското и Еничар­
ското дере, в м. Еничарницата, староселско землище, северозападно от
r:Лешница.
Северозападно и непосредствено до селото, в ~ м. Св. Георги, има
група от четири могили. Около селото се намират още три могили - ед­
ната в гробищата, а другите две върху левия бряг на Грув дол - съот­
ветно източно, южно и югоизточно от селото. Последните две днес служат
за оброчища - Св. Константин и Елена и Св. Атанас. Североизточно и
недалеч от се.1ото се намират следите на значително селище. От неговите
обитатели са оставени пет могили : три югозападно от селището (едната
се нарича Главчевата могила); четвъртата е върху певия бряг на Авлан­
дере, в м. Кавака, а петата - в съседство със Староселската река, в
м. Оризаре.
Южно от селото, в низината до левия бряг на реката, в м. Юрта, са
останали с.т1еди от голямо селище с четири могили, разположени източно
от него по старата речна тераса. Втората от север се нарича Манастиря.
Навярно върху тях в миналото е имало nарак.11ис. От това селище са из ­
вестни силно изтрити римски, императорски монети. Две групи, състоящи
се от по пет могили, се намират в същата посока: едната на височината
Кутрица могила (Ескибаалък), а другата - в м . .Могила Тинявица (или
Делчеви могили). Се.11яните разказват, че около последните пет могили
имало гробове. Трета група от пет могили се вижда югозападно от Го­
дямата могила, върху левия бряг на Красновската река, в м. Бухалица . 1

10. С. Старосел (Старо Ново село)

Югоизточно от селото се издигат четири моги.11и: три в лозята, а четвър­
тата близко до шосето за с. Паничари. Южно от селото, по десния брЯI'
на Староселската река, са запазени две могили. Югозападно от селото на
височината се издигат три могили, една·rа от които се нарича Коиловска
могила. Все в същата посока са разположени две могили върху юrоиз-

1 За 11стор11ята 11 нмето 11а се.1ото вж. !:!. М II к о в, ц. с., стр. 22 ; 11. Дс :1 11-
р ад е в, ц. с., 11, стр. 229 11 273. От се.,ското уч11.1ище и м. Кор11ята произхож;~ат римск11
рсnуб.111кансю1 11 турск11 монет11 от Мустафа JII (1757- 1774), вж. Д. U о II че в, ГНМПл.
IV, 1960, стр. 210.

77
точните ск.rюнове на nръх Таушан, а н :.,. Rъ:1ча 110.1ю1а, която се намира
югоизточно от ст1ването на Банското ;1,ере и дерето от връх Тау111ан -·
една моrш1а.
Заnадtю от се.,ото н непосре,1.ствено д I него ю1а една почти , нищо­
жена вече моrи.11а. t la височината Св. Атанас (о 1· оброчището със същоm
име) е за11азена гrупа от пет :.юrили; в южни·0 е ск,юнове Ра t:ШС•)ЧИната
1·арванов ка:-.1ък се виждат дру, и пет ;\\Оrи.111, две от 1-оито са разде.11ени
с Гебинс1<и дол, и най-после ГР) пата око.~ю Рошавата могш1а. състояща
се от четири моrи.11и. 1
Северозападно от селото на дес,тя бряг на Старосе.1ската река, в
м. Попова воденица, има дnе моrи.'lи. Върху естествената в11сочи11а ~'зун­
ската :.юпта между Байнов .1.ол и Манев до.'l е ю1а.10 11ървонача.1но
три могили, а на изто1, от тях, в м. Онарс1ш поляни - една :-.юпта, с
основи на църю3а, ;1. 1,:1га 19 м, широк,~ 11 м. ,\\ежду \\анев .1.0.1 11 Старо­
се.,ската река, в "· Раэкопаница, се намира ,1pj га група от седем могн:111,
разположени почти по права линии сеnерозаnад - югоизто1<. R наii-запа,1.­
ната мест•юст Арбут н\fа с:-еди пт селище. G.,изо до се.,ото, :.1еж:1.у Ста­
росе.~скат:~ река и .11евия 11 приток р. Махме, в м. Новите :швади, се нэ­
.1.ига една :110п1.,а, а северно от нея в :11. Св. Спас (с едно,шенен nаf)а­
клис) - две могиJ1и, върху едната от които е щ1ра1<.тн1сът. Също север110
от селото, в м. Станилица, личат с:1еди от 1·отшп се.,шщ•. с ~·рупа от
шест мопми, между които тъй наречената Четинtва ~юп1.'!а, обградена в
основата си с камънн. 2 (Jт та::ш ;-,1естност са известни з.r1атни 1<орубест11
монети. Ссвероиз·rочно и б.1изо до м. Станитща 1ша две моrн.'lи. R съсед­
ство с .11евия бряг на Староселската ре1<а в Ра1<отща се виждат следи от
селище, зидове от постройю, и две моги.,и. Северно от тази :-.1естност ;t~1
десния бряг на Старссе.,с1<ата ре1<а има чепри ~юги.111. Най-1ожната от тнх
е раз1<оnана напо.'!овина при nроr,арване на шосето. От"рити са останю1
от погребение чрез изгаряне. J\\а.1кнте късове от r.,ннените съдове 1ю-
1<азват, че погребението се отнасн към рю,ската епоха. lia IО- 11 1,~1 в
най- северозападната част от басейна н~1 Старосе.,с1<ата река, в м. Дутова
попяна, са запазени две :1ю1·или, а в :-.1. Heчyii r.,ac - три. Северонзточн, 1
от селото, между р. Махме и Ралев дол, в м. Сн. 1Jетка, се 11зди1·ат пет,
доста отдадечени една от друга моги.111. Южнп от вр. Е1дер'1ан ct
виждат три моги.ш. 1Iзточно от се.10то и б.111з1<0 до нt'1·0 ю1а една почти
унищожена могила. След това И,'ща ВезнеRа ,ю1·и,,1а 11 11ай-после още две
:"IЮГИ,'lИ.

I Iрави впечатление, че в землището на се.'!ото и:11а ,1.оста моп1.11ни tH:'·

крополн, без да са открити с.11еди от селища. Се:1яните ми съобщиха, че
северно от се.10то, в~,. Брезина по.1яна, ю1а.10 две :-.юrи.ш, а в м. Кози гра­
мади - го.ТJеми строежи от дящ111и камъни и една моr11ла . Тези места не
можах да посети.

1-la около 3-4 ю.1, ;-,1а,'!1<О северозападно пт се.ТJото, на височината

над Четиневата могила, личат останки от крепост, наричани Градището.
Тя ю1а фор:.1а на правоъrъ.1ник с посо1<а север - юг (обр. li,'>). Зидонет~

1 За 1·рс.б1шuата от 1\' п. пр. н. l'., която се откр11 в Ро111,,11зта ,1, л,.,а, н;к. И в. В t: ., к о 11,
Тра1шllската rробн1ща пр11 Старо Ново сс.10, П IНБ.'11, 192.5, стр. 171-180; В. ,\\ 11 к о в,
llред11сторн•1l'скt1 сст1ща 11 11аход1-m н Бмrар1111, стр. 1 13.
~ За ~юr·11.111тl' с1ющ·11ат11 .!<, нк, 11 се.111щ~·тn в ,1. Стан11.111uа 1·01«•1'):: ,: 11 в. В<'., к о п.
п. с., стр. 178. ·

78
11 са разрушени до земята. Ниждат се тук-та.\1 са~ю с.•1еди от би.rt хоросан.
Във вътрешността на укреплението личат зидове от постройки . Гъстата
гора пречи за едно по -внимателно проучване. Както по строитеi1ните си
белези, така и по местоноложението си крепостта може да се отнесе
към XI -- XIV в. От ,1. Разко nаница в землището на
се.1ото произхождат няколко колониални римски М()­

нети от Сеnтимий Север (193-2 11) и от Каракала

(21 1-217), сечени в Сердика и Пауталия (НМП.rт, инв. с
~!! 172-175).1
11
11. С. Беловица (Дъл г и гере н)

Северозападно от селото се на:\шра Джамбазова

моги.~1а. В същата посока, вдясно от шосето за Кра­
сново, са останали две могили, от които едната е

Ставроновата могила.
Югоизточно от селото, вляво от шосето за Кра­
сново (откъм десния бряг на р. Калаващица), в м.
Со.1енгьо.1J и Иби.1Jюк, се забелязват други две мо­
ги.rти. К)жно от селото, в м. r ·ерена, в низината до о

Ка.11аващица, съществува не1<ролол от десет могили,

наречени Кацарските могили. Селище наблизо не е
открит(), но такова навярно е имало. От най-голямата
от тия :\ЮГИ!!И произхожда една дръжка от антична
бронзова патера, завършваща във фор:\1а на овнешка Обr. 65. С. СтароСt:.'1,
r.1ава, и бронзова закръглена дръжка от разлат съд. 2 11.IOBДIШCKII окръr -
Малко северозападно от селото. в.11яво от Кранов­ окомерна ск11ца
на крепостта
ската река, има три \Юrили, двете от които са на
АЬЬ. 65. Dorf Sraгoscl,
десния бряг на Курбанов до.1, ляв приток на Краснов­
l:!ezirk Plo\·di\', A11gcп-
<:ката рет,а. 3 111aBskizze dcr t--'csтнr1g

12. С. Крушево (Армутли н)

Северно и североизточно от се:юто, вляво от р . Калаващица, са запа ­

зени двадесет и девет могили: четиринадесет до J.унчев дол и западно
от него, а на север от тях - на 2 места по две могили, от които ед­
ната се нарича Яковица; в лозята - две могили; в м. Читашките гро­
бища - две могили и северозападно от тях, над пътя за с . Беловица -
още седем моги.ш. Значително селище е съществувало между Дунчев дол
н неговия ляв п риток. Днес това място се нарича Калето (обр. 66). Селището
е било укрепено. Сега от крепостните зидове са останали слаби следи.
В пространството, което те са затваряли, се срещат тухли, керемиди, зи­
дове и np. Селището продължава и вън от 1..:репостните зидове, надолу
към р. Калаващица.

1 Кратки данни за 11сторш1та и ю1~то на се.~ото вж. 1!. ;1 с.~ 11 r ,1 де n, ц. с., 11,
стr. 162, 229, 270, 2п
:! Д. 1{ о н че в, ГНNНI.~. 11. 1950, стр. 258 и с.1 . , oup. 26 11 27: срв. А 1. R ,1 d по t i, ц. с.,
8fi 11 c.i. 11 127 и с.1., таб.r1 . \'1, 29, XXVI, 2а, 3, .'S , XX\'llн II XXVll/ 2.
~ За 11стоr11ята на сr;юто вж. [1. J еп 11 r ад'-' n, u. с., ll, стр. 2:29.

79
 Северозападно от Кр) шево, върху не1·0.1яма височина, е тъй нарече­
ната Илиева моrи.1Jа, а върху деснин бр.иг на р. Калаващица - Пухона
~юrи.,а, от пко.1ностите на която произхожда един же.1езен връх за стре.,а.
К)гоза11адно от нея са дnете могили, изnестн11 с името Близнакините, а
на запад от тях е Разкопа-
ница 111оги.1Jа.
с Североизточно и източно
"))>
11 от се.1ото, no до.1Jината на
р. Ка.,аващица и съседните
височини, се намират шест
могили : една до селските гро­
бшца, по-нататък още три 1•
:~ве около сегашния кладенен.
Наблизо :шчат с.,еди и от се­
.1и ще. На височината Кара­
баир се издигат две моги 111,

~~ ,
~'
~~-., ~·
.,q, ~ . а по-нататък гр) па от четири
могили. Върху деяия бряг tia
..\рмут.1ийското дере (и щ 1;0-
~---.:: 1,луджадере) се нижлат слtди

'
от се.1ище, а за11адно от 111.:'-
о
го - две мо1 · и.'Iи. Югозаnа/(НО
jQ!,.'

от се.,ото на вжочината и\\а

също две могили, е,1,ната от
OGJ). 66. С. l{ryшeвt•, fl.1011д1111ск11 PliJ)Ъr -
окомерна сюш,1 на кrсrюстта
които се нарича Божкова мо­
.-\hh. f>li. Dorf Kr11s1.:,·o, lkzirk PloYdi,·, .-\111-(t.'П· rи.'!а. ! \а запад от тях са :-1а­
1naBskizze dt•r Fe~tнпg пазени следи от 1·оля11ю ее­

.1ище. Още по-нататък се из­

дигат три могили: две на височината (едната от тях е Караrьорчевата
:\юrила), а третата - доста да.1еч на север от тях. Or око.1ностите на
Карагьорчевата моги.1а произхожда един бронзон връх or късо копие с
дуле, на което има 2 дупки за дръжката. П. }teтeR го отнася към нто­
рата nо.1овина на бронзовата епоха. 1 В съсе;(ство с 1шсочината l>a.'lюtя
има още една моr·ила.

Южно от селот(), между двата начални 1ютока на uок.1) джаде~;е, ~

сьществува.r~о голямо се:1ище, от което са запазени ,!llачиrелни с.~еди.
Към селището има некропо.1 от четиринадесет могили - Рошавите моги,ш.
В една от тях иманяри са изкопа.1и следнитt' предмети : един железен
меч - дъ.r~жина 0,7 м, най-rо.1яма ширини 0,045 ?.-1 (обр. Б7 1 ); част от
втори же11езен меч - дъ 1жина на запазената част О, 19 .:11, наи-1·0.,я,1а
ширина О,ОЭ м ( обр. 6 7R); връх за копие, доста повреден · д·ьлжина
0,48 м, най-rо.,яма ширина 0,06 :-.1 (67 2); върхът ю,а .1истовидна форма с
ръбове от двете страни, широки по 0,013 м; два железни върха за стрели:
t-диният - дъ.~1ж. О, 125 м, шир. 0,025 м (обр. 68 1), нторият - дъ.r1ж.
0,06 .:11, шир. 0,02 :.i (обр. б8 2 ). Тези материали са 11р116ран11 в училищннта

1 П-J,\\ll 1, JI, 19,'>U, OJ). 2il, oCip. !<а.

80
сбирка в се.11ото от учителя Борис К. Старчев. В същата сбирка видях
произхождащи от землището на селото: една републиканска сребърна римска
;\1Онета, една бронзова от Диоклециан (284-ЗОБ), една бронзова от Мак­
сюшн (235-238) и три медни византийски от X-XI в.t

1
f
1
!
f'

-~j (,
t
-~
-.~- ~lр\ ~1
н\V
""~

~.

)
1
~'
i

Обр. (i7. С . J{рушево, Обр. 68. С. Крушево,

ll:10вд1шск11 окръг - п.~овдивск11 окръг -
же.1езнн мечонс жепез1111 върхо1Jе
11 връх за стре.,а за стре.111
АЬЬ. 67. Dorf Kru - АЬЬ. fi8. DorfКп 1 -
iccYo, Bezirk Plo,·di\', sevo. Bezirk PJo,•diY,
Eis1.:nsch,,·ert нnd Eisernc Pfei I spitze11
ciserпc Pfeil~pitze

13. С. t<расново

Северозападно от селото, по склона на Секисхарман, на десния бря!'

на Параджикдере, в м. Могилчетата, има група от четири могили, а в
ы. J- зунтарла -
1

с.r1еди от голямо селище, където се намират части от

r.,инени съдове, главно кюпове, зидове от постройки и пр. Селището е про­
дъ.r1.жавало и на изток в м. Козлука. В източната му част се вижда група
от четири моrи.11и, а северно от тих - друга ·гакава група. Освен изброе ­
ните могили обитателите на селището са оставили и огромния моrилен
некро пол в м . Дъбравата, 11<1ежду Козлошкото дере и Параджикдере . Той
се състои от сто и петдесет по -малки и по-големи могили, обградени с
камъни, сега почти извадени. Това е най-голямата могилна група, известна
у нас. Западно от селището, около горната част на Параджикдере, има

1 Кратки да11н11 за 11сторшт1 '1 1а седото нж. П. Де .ri 11 р ад е в, ц. с., 11, 279.

() ..\рхео.1ш·1-111ески пз,1ет11111tн 8I
други две моrи.,и. Изглежда, че го,1нмата постройка на височината Сt­
кисхарман стои също във връзка с това го.,я;\Ю се.,ище.
Северно от селото, в м. Курбантепе, се издигат три мог~ии, същ,
то.,кова се виждат в ,,. Черковния орех, а по на север, в басейна на Кт1-

(.)бр. t,9. С. Крас1ю1ю, 1I.ю1цш1с~.;11 о~.;ръ1· · оста11ю1т\' 11а църквата

АЫ1. @. Омf Krasrю\'O, Bezirk Plo,·cli\·, Cii<"rr~ste l'iner Кircl11.:

седжикдере - rp) па от девет могили. В м. Фезова 1<орин и Юра е имало

селище с четири моги.rш. То е продъ!lжава.10 да съществув:~ 11 през
цялото Средновековие, 1<акто се вижда от останките на ц ьрквата и б.,из­
ката крепост (вж. по-до.'lу). Североизточно от се.110то, на височината Ка­
баю1·, има две могили, а южно от тях, в м. Мечкарницата други две.
По на изток, в м. 6) залъците, на десни}! бряг на Сливашкото дере, личат
следи от селище с една моги.,а. В съседство с .,евия бряг на С.,иваш­
кото дере, в м. Кайряка, се вижда група от седем могили, а южно от
тях, в старите горни .,озя - една могила. Още по на изток, до десния
бряг на Драков до.'1, са запазени с.JJеди от се.,ище и група от четири
моги.11н. Югоизточно от селото, на височината Илинден (Св. Георги), из­
точно и непосредствено до гробищата на се.,юто, се издигат две моги.rш,
а на височината Сатийца - една. Югозападно от се.,ото, на височината
Моги.'lките, има пет могили. В съседство с р. Калаващица, 01<0.110 естестве­
ната височина Буруна, доста надалеч една от друга, се виждат шест мо­
гили. Срещу тях върху десния бряг на Калаващица се откриват следи
от се.ТJище. Тук са намирани доста златни корубести монети, вероятно ви­
зантийс1<И. Югоизточно от петте моrи.r1и, в·ърху левиf1 бряг на реката, се
забелязват още три моги.JJи, а южно от тях през реката, R м. Средорът,
личат следи от селище.

82
 -
Се:1яните ~,и с ьобщиха за група от три моrи.,и R м. Габровица (Ци­
ганската nо.,яна), която отстои на око.10 1О к:-.1 северно от се.,ото, но не
:-.южах да ги обходя.
~дна моги.,а е остана.1а R Сред11с1 ,·ора на височината североизточно
от се.rюто. I Iри 1<аrпирането на Краснонските минерални иэнори през 192;) г.
се установи, че върху тях не е ю1а.rю бан­
ски постройки <,т рю,ската епоха. 11·ьрво­
нача.,но тук, на -i :1t височина, са били
открити басейни от дъбови дъски от тур­
ско вре-.1е, а на 6 м - басейн от дя.r1с1ни
кю,ъни без cnoiiкa. t
Северозападно и б.11из1,о до се.,ото в
нивите се намират останки от изселеното

турско се.10 Долно Османоно. Личи и мя­

стото. гдето е била джа:-.1ияп1 - южният
край до р. Канарска. 2
От старото се.,ище в :-.1. Юрта произ­
хожда една сребърна монета от Фи.r1ип 11
(359-:1:1t; пр. н. е.), а от м. Маврудийската
кория, която се намира юrо11зточно от кре­
постта в К.1иседжика - една бронзова
монета от А.1ексан:1.ър ;\\акедонски (ЭЭ6- 0 !С)М
~-'--------'---'
.З2:3 11р. н. е.).
В северната част на 1:тарото селище.
06р. 70. С. Красново, П,101ц11в~ю1
във Фезовата кория (К.,иседжика), се виж­ окръг - п,,ан на църквата
дат с.,еди от стара църква, която насе­ ,\1111. 70. Dorf KrasnO\'O, lkzirk
лението нарича манастира Св. Богородица P\o\'di\•, Юrcltengr11пdrШ
(обр. б9). Това е едноапсидна, еднокорабна
църквс1, с притвор и два странични nа-
рак.1иса, представ.1яващи недоразвити кораби (обр. 70). Външните й раз­
мери са: дъ.,ж. 22 м, шир. 9,6 м. Зидовете са дебеди 0,7 м, а апсидата-
0,8 м. Ти има размери: дъ.nб. Э 111, шир. 5,2 м. Зидовете на пара1<лисите
са 0,8 м дебели, при дълж. 7,f> м и шир. 4,3 м. В тях е имало Т) хли с
размери: Э2Х32Х4 см. Притворът е широк 2,Э м. В църквата е намерена
бронзова монета от Юсти11 11 (f>бS-578) и София. Засега може само да
се посочи, че параклисите отстрани на притвора доближават тази църква
до цър1<Вите в Щръбци, Иваняне и Джанавартепе край Варна. Само след
като се направят разкопки, ще може да се каже от кое време произ­
хожда паметникът.-•
Красновското кале се намира на около 6 км северозападно от селото
срещу останките от църквата Св. Богородица. Разположено е върху най­
източното разклонение на височината Каратепе, от която се отделя чрез
сед.110вина. От север и изток е обградено от Коз.,ошкото дере и се из­
дига на око.,о 150 :-.1 от неговото ниво. Досега е отбелязано от I lречек
и братя Шкорпил. 1

1 ГНМП.1, /, 194!1, стр. 187.

~ К. И реч ек, 1Iътуваю111, 11, стр. 339.
3 В. И в а но в а, Стар11 църt..011 11 ма11аст11р11, стр. -1-13 11 с.1., 158 11 с,1. 11 -l(IO 11 с,,.
1 Пътувания, 11, стр. 343; Псп, кн. 9, 188-1, стр. 8; Х. 11 К. Ш к о р n 11.1, Н111;о11 бе-
:1ежк11 върху 11стор11ч!'ск11те II архсолоrическ11тс нзс,1едuнfll111 r1 Трак1111, стр. 55.
 Крепостта юrа общо лравоъгь.,на фор:-.rа, с посока изток - запад
(обр. 71 ). Най-го.1ямата 11 дъ.1жина е :-.1, а най-го.1ю~ата ширина - s:;
-1.:5 м.
Обема mющ от OKO!IO 3 --4 дка. От север, изто1< и запад крепостният зид
е построен по билото на височината, а от юr -- по склоновете. Днес той
1:: разрушен нараnно със земята от трите страни, а от север е запазен на
височина ;10 2-:2,:, ,..,_ !lебе.11 е 1,9 " и е направен от :юмени :-.1естни ка­
'\tЪни, слоени с бя:1, твърд хоросан .
о 50м ,\!\режи от дървени греди не се
срещат, .щчат обаче гнездnта от
греди, изnо.'тзувани за ске.,е при

строежа на крепостта. Ако се съди

от конфиr'урацията на терена, г.11ав­
()
ниит вход е бил откъм запад. Не-
11осредстнено до северния крепо­
С]
стен зид е :-.1инавn.1 път, с.шзащ

към Коз.,ошкото дере. Естестnе­

ните гранит но-гнайсови високи ска­

с
.1и са замества.,и (отчасти) южния
н западния крепостен зид. В сt>веро­
4
И.iТочна та част на крепостта, на
1: 6и.,ото, се виждат с.,еди от ма.'lка
ltърква (обр. 71 ). Ти ю1а вътрешни
размери: дъ.1ж. 8,:3 м, шир. 4,4 м.
хь.16. на апсидата - 1,8 м, шир. -
:{ '\1. Иззидана е от .,0~1ени камъни,
споени с бя.11 хоросан, дебели 0,7 м,
о а при апсидата 0,8 м. Входът
~--·~5м
е би., от запад, изсечен отчасти
Обр. 71. С. Красново. П.10вд1шсю1 окръ1· н естествените ска.1и. В южната
окnмl·рна ск1ща 11а крепостт,1 11 11.,ан част на крепостта се намира право­
н.1 църквата ъгълен резервоар за вода, сравни­
АЬЬ. 71. Oorf Kr,1snovo, Bezirk rtu,·di,·,
телно добре запазен.
Вътрешните
A11~1:nrпaBskizze d..:r г·est11пi шаl Cir11ndri8
<lt:r Юrcl11: раз:-.1ери са: дъ.1ж.
:,1, шир. 9,4
:3.8 м и дъ.1бочина при сегашното
състонние :1 м. 1орната 110кривна
част не е запазена. Зидът е дебtл 0,7 м. Камъните са споени с червен
хоросан. Стенитt отвътре са измазани с З 01 дебе.,а мазилка от Чt>рвен
хоросан : първите 2 см мази.1ката е по-груба. Крепостта се е снаб;tява.,а
с вода от този резервоар, който се е пъ.'lни,q с атмосферна вода. 1
В крепостта и вън от нея са намирани
яърхове за стрели, железни
части от кюпове и други r.'Iинен11
кере~1иди II пр. съдове, части от
Върху съседния югоизточен връх са запазени гробове. Навярно тук са
били гробищата на крепостта. Въз оснояа на местопо.1ожението и строи­
телните белези на крепостта строежът може л.а се отнесе кы1 яре~1ето
на Втората бъ!lrарска държава (XII-XIV в.). 2

1 За резервоара вж. Д. U о 11 '1 е в, Во;юсн:~б.1яването н:~ кре110стmе, гпн1;,\\, 1935

стр. 111, оор. 41 11 12, къ.:tето .tат11ра~1 кре11осла доста къс110.
2 З:~ 11сторш1т:1 11 1шето 11а се:1о·го вж. 11. Де л 11 р ад е в, ц. с. , 11, стр. 22\) 11 277.

84
 14. С. Гаврил Кръсте в ич (Осма ново)

Югозападно от се.'lото, в м. Сют.11юсърт, има четири ~юпии, а в

м. А.1антарла - три; върху двата върха на височината Лунджаница има
по една могш1а. Западно от селото, в м. Байксiвец, се издигат трн :vюrили, а
северно и южно от шосето за с. Стрелча, в съседство
с Карапчанското дере - две. На височината Лозя-
та се вижда група от шест могили, южно от тях долу
- една :vюrи.ча. Северозападно от селото в съседство
с границите на с. Стрелча, в м. К)рта, ш1чат с
следи от селище с една могила . Югоизточно от ·'
селото, вдясно от шосето за Красново, има също
една моrи.'lа. Източно и североизточно от селото,
в м. Старите лозя (Ескибаалък), се виждат три
могили. Северно от тях се намира м. Секис хар-
ман (Осем хармана) . Тя представлява заравнен
о 50 м
връх със сграда Bl>B форма на четириъгълник,
със страна 65 м, т. е. с площ от ОI{ОЛО -! дка
Обр. 72 . С. Гаврн.1 Кръст~­
(обр. 72). Северната и южната и страна са обър­ в11 ч , П.1ов.111вс1н1 nкръг
нати точно на изток - :>аnад, а източната и за­ с1шщ1 11.1 старата 11остро«к:1
падната - почти на север - юг. Оформянето е в 11. Сею1с хар~1а11
направено с подпорни зидове в зе:мята, дебели
Al)b. 72. Dorf (iа,· г. l,r,1-
stevic, Bczirk Pluvdi\',
око.110 2 м. Те заграждат височината от четирите S\-izzc dб аJн:н B,111,,·erks
и страни. От външната и вътрешната страна на i11 der La11d~cl1aft
зидовете са поставени rо.1еми дялани к а мъни (дълж. Sek i s l1a г1п a 11
от 1,-+ до 1,7 м, шир. от О, l до О,:'5 м, де6. от
0,3 110 0,4 м). Стените са изградени с местнн ..1ребни r,амъни, сп о­
ени с обикновена ,·лина. На мноrо места, особено от южната стра-

Обр. 7J. С. Г,шр. Кръстевнч, П:юв.111всt.;11 окръг част от 1·.1шн.:н 1 1р1::1чет

АЬЬ. 73. Dorf Gа\'Г. Kritstc,·ic, Bezirk Plo,·di\', Teil cinc:; Tongt<J::ens1ands

на, населението от Гаврил hръстевич и красново t> разрушиш> зи­

довете, за да използува камъните за новн строежи. По повърхността
се на~1 ират части от :v1естна сива керю1нка и кера~1ю:а от римската

85
 t110xa части от кюпове и др. Особено :-.,ного са фраг:-.1ентитt uт рю1сr:и
керемиди (деб. 0,025 м ). В средата на това у1,репено място се издига
мorИJJa 1• вероятно образувана от натрупване на материали от разрушени
построики. От това място произхожда част от 1.1инен nред:-.1ет с расти­
те.1на украса: дълж. сега 0,25 м. Предназначението на този пред~1ет не е
усrановено (обр. 73). Не е нсно също за какво е с.1Jужела сградата. Във
всеки с.'lучай, както показват и :-.1атериа.1ите, тн ,10же .·ia се ;з.атира от
ри:-.,ската е11оха. В недалечното ми­
на.'lо тук населението от близките
с се.1а се е черк~ ва.10 на празника

li Св. Константин и !:лена.

Северно от това мнсто, 110
върха на хребета, се редят ощt:
четири :-.10111.,11. В първата от rях
преди ня1<олко години иманяри раз­
копа.111 каменна гробннца. В ,,.
Титови моги.,и, в.1яво пт р. Габ­
ровица, има две могн.ш.

Северно от селото, почти в

са:-.шя м~ край, се на:ш1ра една мо­
ги.1а, а още по на север - друга.
Юж1ю от височината Адатепе се

~------------J
о ~о"' забелязва група o-r четири :-.юги.111,
а северно от тях n ,1. Кhойери -
Обр. 7„1.С. 1·rшр11.1 Кръст.:ввч 1!.101ц1щсю 1
nкр 1,1 - оком~рна скица на крепостта друга rpy11a от три могили. Теэ11
Al>h. 74. Dorf Ga\·r. Krilstevif, Bezirk две групи остават в.1яво от Канар­
PIO\'tii\". A11~t·11ma6skizze der Гestu11i,: ската река. Вдясно от реката, в
гората, се на:.шра м. Лис11чи дупки
със следи от селище. В м. Тедкелии има четири могили, а още по на
сtвер, в :-.1. АiiкозО.'1) - втора такава група. На око.10 7 ю1 северно от
селото, върх, десния бряг на Канарската река, в :-.1. Канарата върху ви­
сона 1,"50 м скала, достъпна само от северозапа:(, се виждат останките
от стара крепост с посока северозаш1 'L югоизток. Креп')ст1111ят з11д се е из­
.щга., от югозапад, североизток и северозапад. Сега е разр~ шен до зе:-.1ята
с изк.111очение на едно място, където с запазен на височина 2 м (обр. 7 4). /lе­
бе.11 око.110 2,.5 м, той t: направен от необработени :.н~стни ~,;а:.1ъни, споени с
бя., хоросан. В запазените части .111nсват :\1режи от ,1.ървен11 грел,11. Вхо.1. ьт
на крепостта е бил от северозапад. Оттук на око.10 20 м, навън от вътре
шния крепостен зид, са запазени части и ((жоло :!,) :.1) от втори укреп11-
те.,ен пояс. В крепостта по повърхността .,ичат основ11 на rюс~ройю1.
части от кере,шди и к·ьсове от сива и бледо червеrrа кера:-.1ика, повечето
от малки съдове. Оспбено много са нръснат11 тия r<ъсове 11звън крепостта,
1ю южните ск.r~ононе на възвишението. Построяването на това ~ к­
реп:1ение :-.юже да се отнесе към XI-XI\,' в. Съобщиха ,1и, че в гората
северозападно 11 недалеч от 1<репостта иш1.rю с:1е,rщ от поrтройю1. 1

l Арх~о.10111 1 1~скит.: Jl.1'1~Тll1\U11 (1 :Jе\1,ЩЩ~ТО н~ ("(\ЮТО, (,·1·:1 ,1ШJЪ,111t:Н11, са (1\):,,,р, .(11311,

(>J' Д. Нончев в ГHMIJ:1, J, 1911>, стр. 191! 2011; 1·or110 11 Ло:11ю ()с\1а1ю110 t'1,oчt:11;JJ1,1
1-:. 11 р.., 11 е li, Пы_уваю1я, 11, стр. 3:39: Кранш .1.111111 1 огнuс1ю 1;сторт1та 11 11щ•н, 11 ~ с... юто
,IЖ, 11. Д t' ,111 р :1 Д i.' В, U. С., 11, Пр. 279-280.

86
 -~

15. С. Дюлево (Айваджик)

Като най-старо се.,шш.е в землището на това ce.!Jo се счита от1<ритото

праисторическо се.ТJище, чиито останки се намират на около 800 м в юго­
източна посока, в м. Чучурчето . Разположено е върху терасата в ъгъла
~rежду Сежката река и десния и приток, т. е. лежи на десния бряг на
р~ката. Приблизителните му размери са: диам. около 150 м и вис. до 1 м.
Според П. Детев материалите, намерени по повърхността му, можем да
отнесем към каменно-медната епоха. 1
Южно от селото, в м. Чукарите, има две могили, а югозападно от
него, около двата бряга на Градищното дере, личат следи от rо.'!ямо се­
.1ище. Наблизо, в м. Jтзуните, са запазени две надгробни могили. Трябва да
се предполага, че и първите л.ве могили принадлежат на това сели1це.
Светилището, посветено на Хера, се намира на :.-,алка височина върху
десния бряг на Градищното дере. 2
На югозапад, върху десния бряг на I lеров дол, почти до устието му,
личат следи от друго селище. От него произхожда една сребърна импе­
раторска монета от Кара1<ала (211 -217). Северно от се:~ището, в м. Сер­
това кория, се издига група от четирн :-.юrили, обградени с камъни. В
:м. Грозевица има една могила, а в :1,1. Го.,ямата могила (и.'lи Попова
кория) - други четири, обградени с камъни. Наблизо не е открит()
селище, което да ~юже да се свърже с тях. Западно от селото, в
м. [lодяните, е открито също старо селище с една :-.югила. 1-::дна моги.r1а
има и в м. Високата круша, а също и северозападно от селото на висо­
чината Окопана или Добри дял. Северно от седото, в м. Юрта, са останали
с.1еди от селище и две могили. Според преданието на това място в мина­
.ТJото е било сегашното село, което по-късно се преместило. Върху десния
бряг на Горна Калаващица се издигат две моги.ТJи, в съседство с които
.1ичат основи от сграда, а върху левия бриг - гробове, обградени с
камъни.

Североизточно от селото, в м. Егрека, ю,а три могили, а източно

от него, в м. Турсунбурун - една; в м. ье.ш бряг отново три моги.r1.н

Обр. 75. С. Дюлево, Пазардж1иuк11 окръг - же.•1..: Jен .\lеЧ II ю;1да

АЬЬ. 7.5. Dorf Dj11levo, BE'zirk Pazardzik, Eisenscll\\'ert нnd Zi,~el
1 П. ,1 е те в, ц. с., стр. 32 11 с.1.
2 д. 11 о н ч с в, Пр11нос11 кы1 старата 11стоr11я 11а П:~ов,щв,
1938, с 1р. 132 11 с:1., обр.
J,">J; Л. Ботушаrова, Тракнйското свет11.111ще пр,1 J.ю:1ево, ГН.\111:1, 1, 19-!R, стр. 6111
с.,.: G. К а z а r о \V, АА, 1929, crr. 303 11 с:1.

87
 едната от коит() е обградена с камъни. Срещ:
тях през потока се вижда още една :-.юпJ.'!а.
В м. Равнището, върху десния бряг на Долна
Кадаващица, е съществ) ва.'!() се.,ище: запазени
са части от тухли, керемиди 11 зидове от по­
стройки. Некропо.'Iът ;\I~ се състои ()Т 1.Аадесс-т
и пет могили: четири до самото се.'Iище, северп­
западно от него, обrра:~.ени с ка~1ъни; двадt­
сет - юrонзточно от сетнцето, 11рез nот()ка
една до друга, с .щам. от 4 до 12 :-.1, с .\tа.~ка
височина с изю1ючение на най-го.1ямата, вс11чки
обградени с ка:\1ъни. От тях две са разкопани -
едната има размери: вис. 1 м, дию1. 4,-'> :\1. В
нея се откри погребение чрез 11згаряне, разпо­
ложено в средата и, с огнище с диам. 1,70 .\t.
Освен дървените въr:шща, частите от недои:1-
горели кости от поrребенин, частн от съдовt
на сива, ;-.1естна и римска червена керамика, сt­
вероизточн() до 01·нището се намериха : един
же.,езен прегънат меч - ды1ж. 0,88 м, най-го­
ляма ширина в основата 0,045 ,1 заедно с
части от си.,но ръждясалата ;-.1у ножница (обр.7.,6);
:1 железни върха за копия със съответна д ь.1-
жина: 0,4, О,32Б и 0,33 м (обр. 76u); закривено
и изострено от едната страна же.'lязно ножче -
дъ.т1ж. 0,12 м (обр. 766); пО-Г().11ямата част от
желязна юзда 1 , шир. 0,1 •1 (обр. 75а); части
от бронзов съд и няко.11<0 маm<и, железни
гвоздеи.

Втората могила е висока 1 м, с диам. 7,::, м.

Обр. 7С. С. ,1 кмев ,, Па 1ар­ В сре,1.ата i, се откри също погребение чрез 11:1-
.1ж11шю1 окръr - желtз1111 rаряне, с огнище 2 м в диам., в l{Оето се наме­
11ър,оое :ia кщшя 11 же.,и 1110 риха: дървени въгmшщ недоизгоре.'lи чове11rки
ножче
кости и части ()Т 1-.'!иненн съдове от същите
АЫ1. 7fi. Dorf Djuk,·o, Hezirk
Pц.ardiik, ЕЬt· те Speer~pitze11 кера:~.1ични типове. Двете ~юги.'lн11 no1 ребения
1111d kil'irн:s Eise11n1ess1:r могат да се отнесат към римската епоха. На
око.10 :юо :i.1 н югоизточна посока се издlfrа :10-
следната моп1.,а от некропола tia това селище.

Заr1адно от днешното село, върху левия бряг на МедедерЕ: (Стелчанска

,rJyдa Яна), между двете сегашни воденици, на око.,о :{ ю1 южно от
Стре.,чанското кале (Галата), върху отвесна височина, с посока северо11з­
ток - югозапад, се намират следите на ~1а„1ка крепост. ''1\оже би за таз11
крепост се отнася бе.1ежката на Х. и К. Шкорпи.1. 2 От нивото на реката
ти се издига на 60 70 м височина. Срещупо.1ожн11ят десен бряг на ре-

1 Вж. за таз11 юзд,1 1!в. В с 11 е д 111, о в, Трак11i1ск,1 r.i ю.щ,1, 1!AI 1, XXI. 1YS7 , стр. 193,
;"j.'i, t>Т11'1l'II f1 К'Ь\1 JJI ) \' 1!.
! Х. а К lll к о р 111 .,. Н11ко11 бе.11:жю1 111,рху 11сrор11•1е,кще II археn.11,п1ч1:ск11т1: 11.3.
с.н·,111ан1111 1.1 TpJ.;1111, стр. 5.5.

8&
 о~
K.IЛl е също СТJ)ЪЧl.:Н 11 i[('JIOCTЪПtH, rюра,111
коtто до.~ината тук (· uн.,а у.1обна :-!;1 охра
н:1. Креr10стта ю,а- форча на t.1н11cJ, с оси 1-:,
11 :Ю :-.1 (обр. 77). Зидовете й са разрушt>н11
.:.i.o зel\rsпa, порад.11 което нt е възмо;~,но да Ct> уст.1-
11ови деUl'.'IИната ю,. Строени са от ~1ес rш1 ,1ol\1t:·1111
камъни, сегn пръснати шнr нnтр\'nани по ск.101ювtтt.
<' 1е.:1.и от хоросан 11ю1а. Вън вътрt>шността на крt- Our, 7i. С. .tю,1~·со.
П:~зардi!-ШIIКI' OliJ)bl
11остта се наl\шрат фрагl\1~t1тн от "ереl\ш;щ. ~\\а.11,11те ()1,(1\lt'PHil ClillН,1
размери 11а това ) 1,рел.1еш1~ rm 11одс1,азват. че ту1, 11.1 KJ)l.'11 (11.1
t и:,,ш.10 rrо-скщ·о феодаmrа ку.1а, отhо.11-ото крt- ;. bl'I, 77. Dnrf ()jнlt'\'U,
11ост. Но този въr11юс ~юже да се разреши са:-ю с.1с,1 н...zirk Р.1zанШk.
.-\t1J.!l.'ПIПafЬkizzL"
като укрrнлс:нието се ра:11\опае. 1 <kr 1:бt1111~

V. АРХЕОЛО ГИЧЕС КИ П А М ЕТНИUИ В БАС ЕЙНА НА Р. ПИК.1А,

Д Е СЕН ПРИТОК Н А Р. С ТРЯМ А

1. С. Г раф Иr11 ати ево ( Чон.11у к а)

В за~1ад11ата 110.1овин.1 на зе~1:111щето на се.штп, която е 11редстаRена
11а 1<артата, се намират с.1едните нрхео.r10гнчес1ш т.1метници:
Южно от се:ют'J - е;(на моги.1а: югпзаr1адно дRе : една ra вднсно tH
шосето ·-1а !\ap.1f\fю, а другnта в.,нво от ;ю1 . •,инин за същш1 град. Западно
О J се.,ото И В.]ЯСIЮ от 111осето дn~ ПОЧТII \'НИЩОЖСНИ ,ю И.1И. Н същата
посока, В м. Кере,1ет.111ка, има слел.н ОТ старо селище до ри~скнн път
Фи.r~ипопо.1 - llyrншa, не11рави.1но отъждtствено от '1ен като станцнн Sub
Ha(Jice.:2 Тук ю«1 три групи надr-рпбнн :-.юг11.1и: t;1ната, състояща се от
три моги.111, се нащ1ра на юг от се.111щето; nторат,1, вк.,:ючнаща също три

могили на ссвероизТ(>1,, в съседство с гарата между . .1и1шя 11

жп

шосето. t )т нея сега е запазена ca:-.1u една :,юп1.r1а. Третата rpyna се на­
ш1ра око,10 шосето за с. [tарю1ир. Тн обхваща два:tесет и четири ,10rи.1и,
11овечето от които са вече унищожени. Тс:-ш :-.юги.,и са от ри:.1ската е11оха.
l lo направление на с. Лълrо пo.rie, северно от се.'юто, око.~ю жп .
.1нния и шосето се виждат още две моп1.1н. Едната е ,·нищожена. Rce на
север и не,1.а.1еч от се.,ото се на,1ират с.1е;ш от ста-ро се.1ище. От rук
произхождат части от варовиr,ови оброчни п.1очю1 на Зевс и Хера, за
кои·rо пре:щ години погрешно бях посочи.~, че са от с. Труд (Клементина),
J l;ювдивско.11 Северозападно от се.1ото, в :-.1. Бъзунtка, ю1а праисторическа
,19ги.~1а, но сега унищожена. В..\\иков 4 11оставя нача.1ото и 1{ъ~1 бронзо­
вата епоха, а П. Летев·-· - 1, ьм к ьсния нео.11п. В R,шадната половина на

1 Т1111 а1н.L"о.ю п111 ... ,ю1 11.. ~1 ... i-шщ11 t·a 0611:ipo.11,a1:11 .,а 111,r1111 път (•Т Д. 1L о II ч '-' в в
0

l'Н.\\П:1, 1. 1948, crr, 192-1\:1-1. (,6r. 4~. •19, ,'j{) 11 ,11 : /\pJTKIJ ЫIIIOt З,1 ltCTO()ШIТJ 11 11\lt:TO
11.1 сс.1отu вж. В. :\1 11 к о в, 11. t·., crp. 221: !1 . .'L t' .1 11 р ад t: 11. 11. с., 11, стр . 22,'i 226. 3J
та11 крепост нж. с·ьщо /l. U о 11•1 1.: в, l(pL"110('TIITt: 11 ria,·,·'111a на Стре.1чанс~;:1rа река, Сборник
l la11arюp111щ• 11 Пан.11 "1rско в м1111;1.1пто, 11. ор. -12 11 ,·.1.
~ ИАИ, Х\', 19Ш. стr. 210.
3 .J. 11 о II че в, l lp11нoc11 ~;м1 cтarara 11сн,р1.н 11,1 fl;ю11,11111. Соф11н, 19J8, стр. 111,
,1С1р. 120 11 121 . l l:ю•н<1;те с,· 11ащ1рат 11 H.ipo.1.111111 \1yзl·i1 в 1·р. 1J.1mц1ш. ш~в. - 17 21
JI 1722.
1 В. /\\ 11 i; о 11. l lpl.'.H1Crop11•1,·..:ю1 се,111.ц, 11 11ax,1.1i;11 в Г,1, 11·.•рш1, ,·rr. 9:!-9 1, 1o.i
;, fl. Л L" ТL" в, IIAtl, Х.\', l~lfi. стр. 221.

89
земдището на се.,ото, око.,о шосето и жп. .,иния за Кардово, ~:.,едва
да се търсят с.1е:~.ите на рю1сю1я път, съединяващ Фи:шпопо.тtис с Дунав. 1

2. С . Ка.'l ояново (Селджиково)

О/{0.10 това село се намират две 11 р аисторич ески могили: едната, на­
речена Ка.,аджи йската моги.,а, е в севt-рния край на се.,ото, до .,евия бряг
на реката, а другата, 11звестна с името Караор:-.1ан, отстои на 1 км източно
от същата река.:~ На юrоизто1<, там, 1<ъдето шосето пр еминава реката, е
запазе на така наречената Татарска могила, източно от нея - друга мо­
ги.,а, а на север - трета, с кръст отгоре; северозапад.но И:\lа две )Юrи.1ш
едната в като.,ишките r·робища, а другата Б.'!ЯВО от шосето за с. Житница.
Югозападно от селото, в м. Дюлнюка, сега заета с лозя, се намират с.11еди
от голямо се.,ище с група от седем :-.юrи.,и. Едната е известна с името
Го.'Iюrата :-.юrи.,а. Това се.тrище е би.10 разпо.ТJожено от двете страни на
потока Куруджака и е 11родъ.т1жава.110 в северозападна посока чак до Аяз­
мото, Царимирско зем.щще.3 Оттук произхожда един вгра;\ен като строи­
те.,ен :\!атериа., граничен ка)1ък на тракийс1,ото се;шще Пп•,),:тuи. 4 На
около 3 3,5 1<м южно от се.11ото, в съседство с десния брнг на р. 11икла,
се намира м. Хнсар.11ъка. Това е едно четвъртито, висоно зем.'Iено укреп­
.ТJение, със страни къ~1 четирите посоки, с отк.,онение от 10'1 къ~, северо­
запад - югоизток, високо 3- :1,5 м. Страните му са дълп1 по 9:", !'.1.5 Ако
се съди от ориентацията, може да се допусне, че 1,ре11остта е римска.
Зем.1ен11ят nал е доста в11сок по отношение на вътрешната 11овърх­
ност. Разкопах ro на 0,6- 0,8 м в западната 11 южната му част. Само н
южната се намериха дребни речни 1«1мъни. 1lепосредствено северно и се­
верозапа ·~но от ва!1а и:-.нt некропо., от шестнадесет ,1,>п1.r111.

3. С. Ду ванлии

Западно от се.,ото. гдавно в м. Избата, се на:-.111рат с.,еди от rо.1ямо

се.ТJище, със съществуването на което трябва да се свърже така н ар ече­
ната Кукова ~~огипа. 6 Южно от тази мorи.iia, в :-.1. Карабок.,ук, .'IИчат останки
от средновековно се.,ище . Северно от се.,ото са запазени шест ,юrили,
,1ежд) които Башовата моrи:1а и Мушовица. Око.10 тях се от1<риват също
следи от селище. По левия бряг на Колакдере се намират следните ,10rил11:

1 В. ,\вра м о 11, Тра1111ош111т 111,т от К,1р11атнтt.! 11рt.!З ;tу11ава 11 1>а:1ка11а Jil (J.1овд~111,
1!Ад, /\', 1\Н5, с1р. 236; 1<r,ню1 да 111111 orнuc-11() 11стор1111 та на сс.1ото uж. II. Jt с 1111 р .~-
н ,• в, ц. с., 11 стр. 271 - 272; аа 11ът11 вж. същfl: D. Т ~ о n t с 11 ,. \, La \"Oil' r<щ1ai111: Philip-
popfllis - Sнh Radic.:, Вп1ц•llб, Lattomнs, Х\'111, 1959, сн. 1. стр. 151-170.
~ За \iilMl'pl'НIIТl' В Tt'ЗII \ЮГ\1.111 f'.111Hi.'Jl11 фр:!ГЩ'IПII flЖ. 11. }\ l' Т t.! 11. J·H.\\( );1, ], J!Jч:--.
стр. 17G-177.
з Д. 1L о н ч с 11, Пf.\11 l:1, 11, 1950, стр. 2@.
1 D. Z о п t $ ,. 11 l' \\". АА. 1938. стр. 20-1 11 с.1.
:, За това ~ крl'11.щ1111,~ вж. 1l 11. 13 е ;1 к о в, ~fщю.,ко 111 1 1с:ша.111 .1рс111111 сс.шща ,.
I 1.ювд~шско, Сбор1111к н Ч<'СТ 11а Г1;10н.111вск11я м11тро1ю.щт Ма1ц:11м, Соф11я, 1931, стр . 79.
li. Ф 11 ., о о. Надrрn(iннтс ,юп1.111 11r11 ,Iуван 11111 в I J:101ц11uско Соф1111, 1Ю-1, стр. ,') ; Х.
J,i. 111кор1111.1. Няко11 бc.lбl\KII II пр. стр .•)5: Кратю1 дан1111 OТIIOCIIO 1' TOJ)ll!IT<I 1111\ICTO на сс.1
IIЖ. Il.Дt~ЛIIJ)il,'tt'/1, n. с., II, стр. :ю1 11 27!i.
" li,· с шнс11,·11 otUl' 11,111ъ.1но въ11росът ;ia 11,1\11'r,·1111т.: н нея мап•р11а:111 от ка~1 ешю­
м1~;111ата, 1iр(J11зовата стар11ЖL'.1я:шаrа споха,
11 1;. Ф 11 ;1 о 11, Iia.11·por,1111тo.: \L(1п1.111 11р11 Дуl1311·
•1111\ в llмll,111вcкo. Софня , 193.;, стр. ti 11 с.1.

!)()
в ~,. ~·зунrерен-две, една от които се нарича Тодорова могила. С.1ед това
на юг по брега се редят: Дончевата, Арабаджийската и /lозарската моrи.,а. 1
Друга моrи.11а ct:> намира североизточно от се.1ото. 2

4. С. Жи rни ца (Хамбарл и)

Северозападно от селото, между р. Пик:1а и шосето за с. 1lово Же.1е-

1аре, в м. Jlъra, има праисторическа могила, известна с името Череджий­
ската :\юrи:~а. От материа.'lите, които се срещат по повърхността и, се
виж;~а, че тя е от 1<·ьсния неолит и енео.11ита.н В.~ншо от шосето има на
две :\tеста по две моrи.,и, две от които са в съседство с шосето. Югоза­
падно от селото личат С.1\еди от селище, а в око.•IНостта му - три моrи.,и.

Две пт тях са в м. Лар.,ежа. Едната е известна с името Ма11чевnта могила.

Все в същата посока, в м. Кърча и.r1и llнджер!tика, се издига rо.,ю1а мо­
rи.,а. В тази местност е намерена ко.11ективна находка от сребърни монети от
А.т~ександър Ве:шки (359-:~:36 пр. н. е.).4 Южно и непосредствено до селото
е има.'Iо гот1мо селище с една могила. На височината източно пт селото се
издигат две :\1ОГи.,11. 6 Се ,ището, къ:-.1 което те са принадлежади, остава
може би в границите на днешното се.10. Северно от се1·ашното се.10 )Кит­
н11щ1 върху .,евия бряг на р. r lик.'Iа, има дванадесет моги.~rи,6 които се
отнасят към елинистичната епоха, а североизточно от него наii-напред се
ннж.1.а 1·0.1ю,tата :-.югила. 7 На север от нея, в м. 1lачеви .r~озн, е останал
некропо.1 от двадесет 11 осем :\Юrи.1и,' птнесени къ:-.1 е.'Iинистичната и
римската епоха. Навярно те се отнасят към селището. чиито следи оста­
ват североизточно от моrн.111те, по десния бряг на Колакдере. Може би
към некропола на това селище е принадлежала и Голямата ;-.10rи,1а.
Северно от се:1ището, по двата бряга на Ко.1акдере, я м. Тухлите,
има следи от значително сетнuе, съществува.10 , лавно през римската еппха
(I-I\1 я.). Освен няколко римски паметника!' оттук (м. Антонов трап) произ­
хождат н ри~~ски монети от 11 111 в.. tn както и находка от 1ю.,ективни
~юнети, на:-.1ерени през 1960 r.
През :чарт 19611 r. в зем.111щt:>тn на с. Житница при окопаване на
1>.1оковете в м. Антонов трап, която отстои 2 -:3 км североизточно от
се.'!ото, :-.1еж.':1.у с.,едите на старо се.10 са изронени римски императорски
uи.1онови монети, които би.'ш разпръснати от трактора през есента на
19.59 1. Според
;.~.опъ.,ните.,ните проучвания е установено, че монетите са били
ппставенн първонача.1но в ш1атнена торбичка, а с:,ед това - в r:1инен съд. Те
са <жо.10 :юо на брой и са от времето на императорите Клодиii (68)-2;

1 !10..1роб1 1 0 эа 1 1ах,,.1к1пl.' от П!ЗН 111:кроно.111 nж. 11 Ha, 1rpoti1111н• моп1.111 11р11 ,ly вa11n1111 ,
1 ,, с 1„ 11 та,, 11осочензт11 611б.ч11ография.
~ Кратки 11,1111111 0111осно 11сторшп.1 на сt-'щно вж. 11. !11.' ., 11 р а ;11.' в, 11. с., 11, ,·тр.
:?til' 273 1' 292.
.i в. ,\111 К О 11, l lpl',IIICTOp11•1c.:c1щ Ct'/lltщa 11 11.IXO.IKII II hl,.ll'ap1111. ,·1р. :ц; 1lащ poб-
llllTC.: ,юг11.ы 11р11 ;{) uан.1111\ . стр. i!.
1 Т. l'l.' p.tc11\1011, ИМ1, XI, 1937, стр, 'Jlo.
:, Налроб1111тl.' ,юп1.111 11p,r ,l\11ан.111Я. rrp. 1.'>7, :.?37 .•\? ао 11 ;н.
'· /lак та~1. стр. 2, ),';6, 2:н, от х~ 21 ,10 2\1-У, 11 сппре,1 ~ююа 11рuв,рк,1 12.
; 11,,к та11, стр. 98 11 с., .
' l lai-: rам, стр. 1.Н II с.1. 11 2М 11 с.1.
1' 1Iак там. стр. -4, 11 ra\1 1юсuч,•нат.1 ., 11rl.'рату1ы.
IU т. l'l'p,IC\f~IOU, 1/А\1, XIII, IY39, стр. а~з. 1,р311\11 ;1,11· 1111 относно 11стор11я1.1 на
с,·,юн, 11ж. у ,\1 11 к о в, н. с., стр. 1fil : lt е :1 11 р а ;1 с 11, 11. с., 11. стр. 261.

91
,\\арк Аврелиii ( J б l J8U) 7; Ко,юд (НЮ- 1 92) :1: Се птн!'.шii Сt>нер (1~}:{-
:ll l)-:32; !{арака.,а (211 217) J;3: ,\\акрич (217-218) - -.=5: Е.1с:1габа.'i
(217-222)-27: Север А.1ександ-ьр (222 23,>) 29; Макси:ш1н 1(2;3,) -- nн)
:i;Гордиан 111 (2:38- 244) 1:3Б ; Филип Араб (2 14 -2-Hl)-i"i7 : Фн.1и11 син -(!:
Ю:1ия :tо:11на 11; [I.'lавтнла -1: Ют1ч Пав,а-:3: Ю.1ия Соещ1я - -! ;
Ю.,ия ,\\е3а б; Ю.щя ,\\а~rея 8; ,\\. Отац11ю1я Севера - 11 (H,\.Hl.1
ш1в. ,".~ 2:Ю\ l 'HJ'v1П.1. IV, 1960, стр. 21:3 и c.'t.). '

5. С. Но1ю Же лезар е (Демнрджил ер , Нова м ах ала)

Северои3точно от се.1ото на височината Св. 1· 1:шя се намира 1·pyria от

Чl'Тир11 моги.,и. Едната от тях се 11ар11ча ;\\еч1<арона ,юrила. Това е некро-
110:1 на селище, разположено на сенер в .1озята. На око.10 1,5 '2 км южно
от се.1ото .шчат c.1er1.11 от ·о.1юю се.111ще, ра:це.1ено на ;~.ве от шосето за

с. Житюща. I · Jаб.ш11> се редят r1ет могили: чети р и вдясно от шосето

1\.\иноnсюп1:: могит1, а петата в.,нво -· Сююнковата моги.r1а. От се.1ищет ·1
щюи3хож.1.а iiкст 1 ~ ~,ра,юрна кон н а оату 1, на\lерt:'на око.10 1883 8-! r.
щ·Ж,.1.) реката н Симонковата могила. Отнасн се к1,м III в. 1
I01·oзaria1l110 пт селото, до лrвия бряг на r1оток1 Ганчовец, се 11з;1.11га
една '.t 1r11.'!a. а в ~r. Барата, и.111 1{;, ра 1.юттровата естествена \1ОГИ.1а, в
съседство с 1·Р.'lям 11эвор, се в11,f{;щт с.1еди от го:1юю се.,ищt:', наречено

Керемrт.шка. liaбm1~0 се н:-1дигJт десt>т ,югн 111, разнп:10же1, и, как· > c,.,t:' 1.ва:
четир11 за11а.1.но от се.'lището, .1.ве - сеRt:'роизточно и четири -- нзточ-

1ю, по мвш1 бряг ~,а р. l{ypy r. жака. Iiaii-r·o,11н:v,aтa от нoc .'leJlHaтa ,·рупа
се нарича ; lанна ,юги,1а. Югоизточно от това се.н1ще все по .1ев11я
(~ряг нн река, ·а ю.н1 още 1.ве моги.ш.

6. С. Ст а ро Же л е заре (де ,нiрдж ил ер)

Заr1 адно uт селото, в м. К и сьови :-.юпми, се издигат две эначнте.1но

1юю1женн r1ри обработване на 3емята ,юги.111. С:1е1.11 от тракийското се-
111ще наб.111:ю не са открити. К)гоза11а;:1.но от се.,от(', в ,,естностите Веяшка
и Алча"а, главно около J'еренсr<ин r1ото1<, к·ьл.ето 11ма доста извори, .шчат
с:1ед11 от селище. То се простира по десния висок бряг на потока. Наб.,изо
ю1 а пет ,10ги.1и, едната от които се нарича Рошавата Ы<>rи.,а . В се.'IИ!Нето
е намерено много сгурии II rдинени тежест11. Според предан ието 11ърво-
ача.1но т~ к е Gи.10 днешното се.10, в което ю.1а.10 же.1езарници, .з.а.,и и
11,1ето на се.'lото. На югоизток, н м. Читаците, са останали следи от старо
сел и ще, а п м . Ходжовата (Дебелата) 1,ори11 - три моrи.'lи, оставени от
обитате.,ите на се.111щето, което се на:-.1ира южно н ч. /Ортищата . \fежду
двете ре1<и. l lзточ1ю от тези мог или, върху .'Iевин бряг на реката, А ,1.
Каравелийца (Кара I Iлиевица), бе открита така наречената Пърчовата :-.rо­
п1.1а, 11авярно принад.1ежаща на същото се.1ищt.>. Ощt: по на изток, в
111. 1v\анастирн, около така нареченото Рай"ояс~.;:о 1<ладе11че, има следи от
:tpyrn старо се.,ище и параклис.

1 В. !tоб р) с к н, 1. МСб,r.Х\' 1 11 . 1901,стр·Н12, <;(р. 68;;t.1 1 .Л, 11 м 11 т ро 11, Особс.:нос111те

р11чсю111 портрl'т 11 Трак1111 11 ,'\\акt'дnн1111, l'C~' IIФФ, XXXIX, 1911, стр. 1:3 1• с.1 . ; Т. Г 1: р • -
с 11 \1 о 11, ,\\онt·та на гр. Фв.1111ю1ю.1 r 11 ·i1'6p,1,.;,·11l!t' на ,·11 н от ,1~1,ю»t'Т<' "У· ПlНБ,\\, 19-1U,
стр. 170; К а z а r о ,v, D1e f).,1,kmitkr dt:s 1l1r,1ki$cl1,•11 Rc.:it1:r~o11б , стр. lfiK, 1,np, 7fi;
S. 1' t: r r i, Ar!t· rn111an,1 sнl f);11111hin, стр. :3:39, обр. 117.

!)2
 Североизточно и непосредствено до се.,ото, върху десния бряг на
р. Ilик.,а, се е издига.,а доста голяма могила, сега унищожена. През декем­
ври 1948 г. при прокарване на канала, който минавал точно през средата
на изчезна.,ата :-.10ги.1а, би., открит гроб, намиращ се под нивото на съв­
ременния терен. Явно е, ч е това е би.'lо погребението, което се е нами­
ра.10 в основата ва моrи.'!ата. Гробницата е зидана от Т) х.1и с раз:-.1ери :
1.ъ.1ж. о.34 :-.1, шир. 0,14 :-.1 и деб. U,04, 0,045 и 0,0.'5 м. Покрита е била с
три необработени плочи. Освен кости в нея бил намерен гол.ям r:шнен съ.:1.,
вероятно а~~фора (според описанието на се.1яните). Погребението се отнасн
към римската епоха. В североизточна посока от селото се намират четири
,юrиmf (сигурно от некропола на тракийско се.11ище), разпо:южени както
с.,едва: две в :11. Гири,1.жика, едната от които е почти унищожена, а дру­
гата t запазена ош.е наполовина и останалите две в м. Витьови круши,
също почти ,·нищожеви.

Друго тракийско се.,ище се е намира.тю в съсел.ство с умерено топлия

(28°) извор, чиито води сега са отведени в се.'lото. l Iавярно от това се,1ище
t остана.1а :1юги.1ата б.,изо до извора, както и седемте могили в 111. А.1а­
джака. Селище е имало и в м. Пар.'lамите на десния бряг на Папазrьол
(Са.,а~1ат.1арското дере). Наоко.10 ю~а rp) па от шест :>.юг11ли, една от
които t на .1евия бря1 на потока. В тази група влиза и така наречената
Начова могила. Срещу селището, на левия бряг на Папазrьо!I, :шчат С.'lе­
дите 11а неотдавна изчезна.1ото турско ce.'Io Са.r~аматларе. 1 В северна посока,
межд) Па11аэrьо.'I и Кюмюрдере, в м . Тумба кория, се виждат останки от
n.pyro се.,ище с е;~.на ~юrи.1а. Най-rо.,я~юто селище в землището на селотп
се на,шра в ,..,. Юрт.1ука, северозападно от Тумба 1<орин. Тук остан ките
са значите.11ни: зидове от постройки, тух.1и, керемиди, керамични фрап,енти,
кю,енни корита, г.1инени тежести и :1юнет11. От некропо:~а :11), който се
t намира.тт н м. Кайряка, на десния бря~· на l{юмюрдере, са запазени еди­
надесет моги.,и. Лр) го тракийско се.1ище се е на,1ира.10 в м. Карта.1кая,
където се издигат осе:-.1 :-.10rи.1и. Източната от тях е известна с името
;\1а.1аков ю1мък. Една моги.,а се намира на север от се.'юто, в м. lie.1иc11c

7. С. Паничери
Запа,J.но и непосредствено до се.1ото е Чобшювата ,юп1.,а. Гракиii­
ското се.1JИще, от което е оста11а.1а тази могнла, се е намирало навярно на
,,ястото на днешното село. Югозападно от Се!lото, в :-.,. Каварджика, .'1ичат
с.1е;щ от старо се.,ище, в околността М) - пет могили: двете по направ­
.,ениt на се.'!ото, едната от които се нарича Фитнева моrи.,а ; 'фуп1тt
:ще в :-.1. То\fанчето, а петата до са:110то се-J1ище, почти ) нищожена.
Все в тази посоl(а се намира м . Ч1пашките гробища - веронтно турсю1
гробища . Северно от се.,ото, на височината Мараша, има група от осе:-.1
:\lоги.,и и една друга срещ) тях, върху десния бряг на р. 1Iикла. В съ­
щат,1 посо 1< а до десния бряг на реката би.10 разn6.7Jожено най-голямото
се.,инJ.е в зем.,ището на това се:\(). Hi.б:l\\?,() c.i. зi.ni.ie'\\-И две на:J.rробни
~t0rи.1и, едната от които се на ри ча /'о.1ямата могила . От намере ните памет­
ници се вижда, че първоначадно тук е има.rю не) крепено праисторическо
селище, съществува:ю :-.юже би с прекъсване през тракиiiско, римско,

1 .1. Ц о 11 •1 с 11, Х11сарск11те б,11111. Г\с'оrрафсю1, 11стор11чеош 11 ,1pxe(1;1111·11чlc'ci;11 ОЧ\с'f1К,

1·1JНГ,,\\, J 937, стр. J 87.
византийско и бы1rарско време. Малко североизточно от селото, на .'!евш;
бряг на р. Пиl{.!1а, в местностите Тарево дере и Ласкаря, се редят от север
на юг на значително разстояние една от друга четири могили. Върху
десния бряг на същата река в м. Дрянкория, е Боrоевската могида.
Югоизточно от селото на височината Св. Георги, гдето се намират сел­
ските гробища, има група от пет могили. Тракийското се.'!ище се е нами­
рало навярно по склоновете. Най-старите надгробни камън·и са от 1810,
1811 и 1814 г. Северозападно от селото, в южната част на м. Ал:.1алъка,
се виждат две могили, а в м. Голата могила, Мътенско зем.11ище, личат
следи от селище. Мястото в средата на селото, където днес се намират
училището и общинското здание, е известно с името Читашките rробища. 1

8. С. Мътен ица (Айрене)

Югоизточно от се.1Jото, на хребета в гората в м. Бурунтар.11а, се ИЗ,'(И·
га една могила, а друга - в :.1. !:>ахчиите, източно от селото.
Голямо селище се открива в з ападните и югозападните склонове на
височината l'олата могила, близо до р. Кошовика. Тук е запазен некропо:r
от двадесет и четири могили. Повечето от тях са малки, обградени с
камъни. Една от могилите се нарича Рошавица. Към некропола принад­
лежат и двете могили, които се намират западно от се!!ото, едната от

които е близко до р. Кошовица.

Северозападно от селото, на девия бряг на р. Кошовица, личат следи
от друго селище. Тук са открити останки от стара цър1<ва. Зидовете и
са разрушени до земята. Дебели 0,7 :.1, те са иззидани от ломени камъни
споени с червен хоросан. Сградата е дълга 20 м и широка 14 м. Без
разкопки не е възможно да се установи към кой архитектурен тип се
отнася църквата.
В северния край на селището върху височината, обградена от запад
с р. Кошовица, а от север с един от левите и притоци, се издига кре­
пост, наричана Калето. Височината е добре и естествено укрепена, а от
ня~<ои страни е недостъпна. На места скалите се издигат доста високо.
Пролуките между скалите, откъдето е могъл да влезе неприятел, са зат­
ворени с крепостни зидове. Откъм юr крепостта е има.т,а двоен зид
(обр. 78). Навсякъде зи~овете са разрушени до земята, освен откъм запад,
където в продължение на 20 м те са запазени на височина до :, м (обр.
79 и 80). Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан, деб. ·I,6 м.
Общата посока на крепостта е почти изток - запад. Входът и е бил
вероятно от североизток. Във вътрешността, а също и вън от крепост­
ните зидове се намират керамични фрагменти, предимно от кюпове и от
други съдове. Крепостта, изглежда, е построена през епохата на ранното
Средновековие. Част от това селище се е простира.11а навярно и на десния
бряг на р. Кошовищ,, където се издига височината Е.!Jдермен (Вятърна
мелница). Местните жите.!Iи твърдят, че тук някога действително е има.'!о
вятърна мелница. Разказват също, че на върха са били намерени с.111:ди
от постройка. 2

1 Археолог11ческите 11а~1~т111щ11 в :-1еш111щсто на това се110 са обнародванн за първн нът

от Д. Цончев в ГНМПл, 11, 1950, стр. 270 и с.~. Краткн даннн относно 11сторнята на
селото вж. П. Дели р ад е в, ц. с. , 11, стр. 229.
~ Архео1юrическ11те памет111щ11 в зем.,ището на това село са обш1родван11 зз 11ръв 11ът
от Д. Цончев, в ГНМПл, 11, 19,'>0, стр. 270.

94
 (){ip. 7~. с. i\l 1,11.•lflЩJ, 11.ювдl BCКII (Jh(IЪГ OKO~ll.'(1Hil
CКIЩiJ 11а KJ)('IIOCТТil

At1h. 7Н. [)orf Matenic,1. Bez1rk Ploпli1, A1щe11maBskizz~

(kr re,нin.iz

Обр. 79. С. Мътещща, П.1nвд1:вс1ш о~-.ры Обр. 80. С Мътс111ща, П.1ов;щвсю1

запад1111ят з11,1, 11а крепостта окrъr - западю111т з11д на крс11остта
Abh. 79. Dorf Matcnica, Bczirk Plo1·tli1•. АЫ>. 80. Dorf Miitcnica, Bczirk Plo1•di1·.
\\'C$lmaш~r der resi11ng \\\:~tma11rr der F(•st11ng
 VJ. АРХЕОЛОГИЧЕС КИ П АМЕТНИЦИ В З АП АДНАТА ПОЛОВИНА
НА БАСЕЙНА НА Р. СТРЯМА, ЛЯВ ПРИТОК НА Р. МАРИЦА

1. С. Дъл го пол е (Уз ункърово)

Северно и североизточно от ceJJoтo, в м . Караор:-.1ан и Читаш1<и герен,
юш следи от старо тракийско селище с група от шест :-.югили, едната
от които е доста на запад, а друга на изток, до вадата.
Южно от се.:юто, в :-.1. Корията, .т1ичат останки от тракийско селище
с четири моrиJIИ, едната от които е наречена Лисичева дупка. Малr<о
югоизточно, в м. Азмаците, се намира друга група от четири моги.r~и,
остан1<11 очевидно от друго тра~шйс1<0 се.1Jище . C.riaбo югозападно се виж­
дат три могили, известни с името Дядови Колеви моги.тш . Преди години
в една от тях иманяри разкри.r~и гробница, зидана с камъни. Тези мо­
гили трябва да се свържат със седището, което се на:-.шра в м. Корията.
К)гозападно от се.11ото, в м ..·1озята, има следи от друго старо селище:
эидове от постройки, части от тухли, керемиди и глинени съдове, брон­
зови и сребърни монети. На север от него има две rp) пи моги.r1и: едната
вдясно от шосето за Хисаря с четири мопf.Тlи, а другата вляво от него
също с четири моги.rш . През про.1Jетта на 1960 г. в периферията на сред­
ната могила от втората група се откри гроб, направен от го.1Jеми корубе ­
сти I<ере:-.щди . В гроба се намериха две медни :vюнети от Константни
Ве.,ики (:.32:3- :337).
2. С. Ч е рн оз е м (Каратопра н)

Северозападно от селото, в м. Чатащерен, се издигат пет могили.

Вероятно те съставляват един и същ некропо.1J с трите могили, 1,оито се
намират североизточно от тях, върху :rевия бряг на бJшзкия поток. Сели­
щето се е намирало на височината, източно от могилите . Все в същата по­
сока, в м . Чата.!Jьок, са запазени три моrи.1Jи, известни като Ненови могили.
В новите лозя се издига една самостояте.1Jна могила.
Голямо тракийско селище се открива североизточно от се.11ото, вляво
от р. Стряма, в м. Ямачката и Рогачев 1<.1Jаденец. По повърхността СЕ:
виждат зидщзе, тух.1Jи, 1,еремил.и, ~,:ерамични фрагменти, г.!Jинени тежести,
:--1раморни хавани и пр. Оттук са известни две колективни находки от
рю.1ски монети: едната от II н Ш в ., 1 а другата само от П1 в . 2 Наоколо
се наброяват тринадесет могили, част от които са зна ч ително понижени.
Северно и близко до селото, на високия десен бряг на р. Стрюfа, личат
с.1Jеди от в торо rо.'lямо сели,це . Върху него днес са построе н и сградите
на ТКЗС . Селището е продъ.11жавало на север, в източната част на .11озята,
в м . Конаците и UJкиnоват а мелница. Тук се намират следи от зидове с
бя.1J хоросан. По Rисокия бряг на лозята, до шосето, а също и по деснин
бряг на р. Стряма се забелязват разрушени гробове. Око.'lо Шкиповата
мелн ица, гдето е ю·1 ало могила, е намерен къс от :-.fраморна оброч на
шточка с изображен ие на Зевс и Хера в 1(0.11есница:1 Т ук се е намира.1Jо

1 ИАИ, XI, 2, стр. а23 11 с,1.

2 Н. А. Му ш .11 о в, Находка от р1шсю1 ~юнет11 от 11 1 u, 11р11 r. Ръже1ю, f1.10вд1111с~;о,
ГН,'v\С, 1936, стр. 161 и сл.
!I ГНМП,1, IJ, 1950, стр. 257.

96
едно от големите се.1ища, разположено неда.11еч от ·римския път Филипо­
по.11-Дунав.1 Край него се намират четири ,юrили: една на запад и три
на север.

Една ,10rи.11а е запазена в центъра на се.11ото до църквата. По всяка

яероятност тя е останка от тракийско селище. 2

3. с. Долна махала
На запад от се.11ото в гробищата е има.110 две моrи.,н, едната от
които е унищожена.
В южна посока доскоро е съществувала група or три моrи.пи : едната
сега е запазена в nо-rо.1Jямата си част, вдясно от шосето Пловдив -
Кар::ово; втората е унищожена при прокарване на това шосе, а тре­
тата - също padpyu1eнa при построяване на жи.1шщата на жп. гара
Долна махала. lОrозападно от селото, върху левия бряг на потока, който
протича през .1ознта на с. Чернозем, и:-.fа rpy-ia от трн :.юrи.,и.
Се.,ото е построено отчасти върху римския път Philippopolis- Oescus,
който трябва да се търси кpaii днешното шосе.:~

4. С. Черничево (Дудене)

На око,10 1 K!\t югоизточно от се.'lото, нърху десния бряг на реката

при воденицата в м ..Ман астири, се на~rира се.'!ищна :-.юrи.,а, обитавана
през бронзовата и староже:н1зната епоха. 4 При проучването и през
1962 г. от П. Детев се установиха материа.'lи и от средния и късния
нео:шт. На запад от сt:юто, нърху дясната речна тераса и северно от жп
гара .,ичат с.чеди от старо сетнце. Подобно ce.rraщe е ш,1а.10 и на юrо
запад, върху малката вИС'()Чина, 11звестна с 11,1ето Керамидака, r дето се r
се виждат две с\ЮГИ.111. Трънов1та моп1 .1:1, кол() отстои западно от селото
може би с ьщо 11рина.J.,1еж11 к-ы1 некро110.1ите на едно от тия две се.,ища
тъй като се намира между тих. Североизточно от ce.rroтo, тnм, където се
с.111ват Бояндере (Дойчинов до.,) и Котово .J.epe, са остана.1и с.1ели от
друго стар() се.,ище с чет11ри, почти унищожени могили. Навярно от това
се:шще са и петте могили, които се намират на височината Спасова църква.
Югонзrочно от се.,uто, в ;\t. Селището, се виж.'1.ат също с.,е:щ от
старо се.,11ще. tJ~нa :-.юп1.1а се 11зд11rа на в11со~111ата Ка ,инка (Старите .,озя).
Все в същата посо,,а се на:'lшrат с.1е;~и от друго старо се.щще с две
мо r·и.,и, ра::щоложе11и една срещу друга: едн.~та на .,евия брнr, Д() сели­
щето, вторnта - на десн11я бряг. Тазн местност се нарича До:1н()ТО с~­
.111ще. Още по на югоизток се вижда rруш1 от пет моrи.,и (Червените
моп1.1И), разположени точно 11а брега на реката, а срещу тнх - една
мопта на в·1сочнната Ки.1никтепе. От :-.1. Ко.з.жакория, която се намира
,,ежду Чеrвеннте :-.юги.,и и Ки.,11иктепе, произхожда ~,ра~юрна оброчна

1 В. А ора" о n, Тр,н11ю111111т 111>1 or Кар11атите 11рt:з Ду11:ш.1 и Ба:1ка11,1 за fl.,ов:нш.

стр. 235-237.
~ Краткн ;1анн11 опюсно 11стори11та на ct::юro вж. П. Д с .111 р ад е о, ц. с., 11, стр.
301 -302.
s В. Акрамоu, ц. с., с1р. 23.'5: за ю1еrо на се.1ото ож. П. Де.111ра,1,ев, н. с., 11,
стр. 151 .
1 В.•,\ 11 к о в, llре;щстор11ческ11 сс.111щ.~ 11 нахо.1к11 в Бъ.,r·.~rня, crp. 94, 106 11 136;
Д. U о II ч t: 11, Хисарскнте ба1щ стр. 63 и 89.

7 Apxe0-1or11•1ec1<R памrтRнцн 97
плочка на тракийския Херос. Най-пос.11е в м. Конлука, югоизточно от селото,
до жп. линия, към реката, има две могили. В същата посока се намират и
останките от турс1<ото село Каварджи1<лии.

5. С. Хисаря

Най-стар паметник от околностите на Хисаря засега е праисторичес­

ката каменна брадва, открита в могилата, която се намира вдясно от
шосето за с. Миромир.1 От същата могила произхождат 20 къса гръцка
керамика от класическата епоха: чернофиrурни амфори, I<ратери, блюда и
np. Голямо тракийско селище се е намирало югозападно от Хисаря,
до шосето и жп. линия, а наблизо има група от седем ~10гиди. Едната от
тях е на върха на височината Ахчатепе.
Изглежда, че още през тракийската епоха около минералfiите извори
е съществувало тра1<ийско селище, което е започнало да се разраства
след идването на римляните в нашите земи. Навярно поради особе ните
лечебни качества на топло-минералните води римс1<Ите импе ратори са били
отначало собственици на изворите и земите 01<0.110 тях. Та ка към IV в.
малкото селище прераства в град, защитен с крепостни стени, наречен
Augustae. Своя разцвет градът достигнал през V- VI в. От това време
са запазени основи на голям брой базилики. През тази късна епоха градът
н-авярно е носил името Севастопол. През следващите ве ков е в с.11ед ствие
многобройните нападения на по.11уострова градът почна.11 да запада, като
продъ.11жи.11 да съществува чак до идването на турците. 2
През пролетта на 1942 r. в с. Хисаря при .из1<оп за канализацията
на но,юто 11ощенс1<0 здание, което се намира в съседство с източната
крепостна стена, на 0,70 м д·~.11бочина Станчо Н. Uъцаров попаднал н::~
01<0.110 3 1<r медни моиети от Иоаи Uимисхи (969- 976), заровени направо
в земята (ГНМП.rr, IV, 1960, стр. 207).
На 31 март 1960 r. в зем.11ището на с. Драгомир, в м. Сакарджа -
Кориите, на 1,5 км северозападно от селото, при изкопи за насаждане
на дози в по -рано риголваното с трактор място Ве.11ика Ст. Лазарова на­
мерила 16 сребърни атински тетрадрахми, нов сти.'1. Монет.ите са били в
малък глинен съд, който тракторът счупил (НМП.11. инв. ,1\о 2204, ГНМПл
IV, 1960, стр. 213).

6. С. Вериrово (Синджер лии)

Югозападно от седото на височината се издигат две, тъй наречените
Гур.11еви могили. Западно от тях вдясно от Папазгьол .1шчат основи на

1 Д. 11 о н че в, Хисарск11те бани, стр. 90; от същия автор Хисаря. Вода 11, 1952 стр, 21.
През пролетта на 1960 r. в 11зточната средна част в съседство с nощгта се откр11 праисто­
рическо селище от времето на късния неолит.
2
За историята на Хисаря вж. Д. U о н че в, Хисарските бани, ПIНБ,\·\, 1937, стр, 53-
210, 11 там посочената литература; от същия автор Една новооткрита баз11ш1ка в Хисаря,
ГПНБМ, 19-Ю, стр. 185 11 с.1. ; Старохр11ст11янска засводена гробница, сп. Прометей, кн. У
(год. 11); 1938, стр. 21-23; ИАИ, XV, 1946, стр. 212 и сл; ГНМП.,, 11, 1950, стр. 250 и
с,1.; ГМПО, 1, 1954, стр. 285 и сл.; Д. де че в, Античното И\IС на Хисаря , ГПНБМ, 1937,
стр. 53 и сл.; В. И в а но в а, Три новооткрити базилики в Хисаря, ИАИ, XJ, 1938, стр. 214
и сл. ; D. Z о n t s с h е ,v, Neue Denkmaler der thrakische Religion, АВ, 1941, стр. 12, обр. 8;
BSI, 1954, XV 1, стр. 27 и сл.

98
 ранновизантийска базилика, известна с името lv1анастира. 1 Северозападно
от нея е Аязмото - извор със зидове от постройка около него. Още по
на запад, в съседство с Айрянската река, се издига така наречената Ро­
шава могпла. Северно от нея, в м. Кавала, 11ма с:1еди от се.'Iюце. Северо­
западно от ce.rtoтo, в нача.~rото на Айрянската река, в м. Гешевите стубли
и Равния път, на две места се виждат с.т~еди от стари селища и група
от осем моги.тхи. Всред могилите са останали основи на малка пост­
ройка, изградена от необработени камъни и червен хоросан. Населението
ff нарича ЧерJ<овище, но сегашното състояние наразвалината не ни поз­
волява да твърдим с положителност, че на това място е имало църква
И.'Iи пара1<.11ис.
На северозапад 01 се,rюто, в м. Курткая, има група от четири моп-~.r1и
със следи от селище и гробове. Западно от селото, на десния бряг на
потока, се издига една надгробна могила. Върху височината Св. Георги
личат основи на старинна църква,2 която ня1<ои автори поставят в XVII-
XVIII в. 8 През западната част от землището на селото ~~инава римският
зил.ан водопровод на стария град At1gt1stae.4

7. С. Момина баня (Хисаркюселери)

Североизточно от селото, в басейна на Есебъскоrо дере (Бълъкдере
н ~'ко.'lско дере), в :--1. F.себъски лазя, в съседство с пъп1 за с. Rойня­
rово, личат с.1еди от rо:ншо тракийско сели1це с rpyna от пет моги.'lи.
Едната от тях е засегната и почтн унищожена от пътя. Неда.'!еч от се­
.1ището се ва,шра '1естност. наречена Гробищата. Навярно това са rro·
бища на селище от по-късно време. Северно от селото, в м. Пен1<0в
ка.'lдаръм, в Средна гора се издигат две ~югию1: Хаджийка и Чавгова .
Вдясно от шосето за !]евскиrрад, б.11изо до границата между земли ­
щата на с. Момина баня и с. ,V\ихи.щи, ю1а некропол от три моrилн. 6
Върху югоизточните ск.1онr>ве на височината Та ушанка личат с.11еди от
старо се.'Iище. Северозападно пт неrо са запазени на две места по две
ни,1<и :-.t()rили. 11

8. С. Миромир (Даваджово)
Западно от селото, близо до десния бряг на реката, от двете страни
на шосето за Хисаря, е имало две могили: едната вдяво разкопана, 7 а
другата вдясно унищожена. Южно от селото, по височините Сенеците и

1 В. Миков, ц. с., стр. 151; П. Де1нрадев, u. с.,!, стр. 321; 11, стр. 150,155.
167, 170--173, 252,261,270,272,276,282,293,298. За нея вж. П. Мутафчиев, Ня­
ко.qко бележки за Хисаря и око.1ността му, ИАД, Ш, 1912, стр. 74-80.
2 За нея вж. П. Мутафчиев, ц. с., стр. 74-80; за старините от зе,1.1ището на
това село вж. също Д. U о н ч е в, Хисарските бани, стр. 89 ; от същия автор Хисаря. Водач
стр. 47; ГНМЛ,1, IV, 1960, стр. 207; сп. Архео.1ог11я, кн. 4, 1960, стр. 36 и сл.
3 ИАД, IV, 1915, стр. 252 11 сл.
" Д. U о II че u, ц. с., стр. 160 11 с.,. Кратки данн11 за 11стор11ята II името на селото
ож. В. 1'v\ и к о в, ц. с., стр. 194; П. Де., 11 r ад е в, u. с., lJ, стр. 154- 155, 162, 173, 229.
5 За архео.,оrическнте nащ~тници в зем,щщето 11а това ce.io вж. Д. Ц о н ч е в, Хисар­
ските баш,, стр. 89; от същия автор Хисаря. В:)дач, стр. 2i и с.1.; за историята и името на
се.,ото вж. В. Миков, u. с., стр. 136; П. Делираде-в, u. с., 11, стр. 171-172.
6 Сведенията за моr11л11те д1,.1жа на Марин Иванов 1'-'\асев от с. Пecнonnll , П.1овJ\ИIJ·
ски окръг.
7 Д. Uо н ч е о, Хисарските бави, стр. 89 и c.i.

99
Шум:щите, ю1а седе:1t :1юr11.111, при11ад.1ежащ11 на :.~.ве трак11йски сЕ>.11ища.
От едното се.111ще са пrтавенн четири моr 11ли, от кпито едната унищо­
жеli ,, 1 а от другото - ч~а ~юrи.,и. Основа на старинна сграда са запа­
зена на .11.енпн бряг на Кюпчездерс, б.111зо до разкопаната мо1·и.11а. 2 От
зе,1.:нщето на се.,ото прс,изхождат сребърн11 ,юнсти от Лбду.'1 Ха~шд 1
( 1774- 1789), сечен11 в 17R8.::i

9. С. Гор н а махала

Източно от се.1ото, б.'!изо до р. Стрю~а, .,ичат с.,еди на старо селище

с ед11а могила. Съществува предание, че на тола място първонача.1Jно
бюю сегашното се.110, KOl ,о п, •-рано се нарнча.10 .J,ер,те11кьоii. Затщно от
селото в м. Карю11ното дере, 1\Ъде.то има rо.'!ям извор, се виждат с.ТJеди
ог старо сет:ще с три моrи.11и, известни с ю1ето Камсъзов11те ~югили. От
това се.1ище проиэхожда една г.1инена а~1фоrа с печат в '1,Ва рел.а о не-
1·ат111111а фор11н1 :
.Jf1i.ш (( (Jf1i.1jт{ и.) •Е:тiщо;.
А,1фората е висока n,r; :11. 1
!Оrо :-1.111адно от се л ото се намира тъй наречената Замбак ~юrила.
Втора нnд,·робна :-.юrила се издига неда:н:ч от мястото, гдето е било
турското се.10 Кавзрджнклин. Старо се.,ище юш II сеRерозападно от се­
.,ото, в :-.1. Чадърдиеnиц. Наб.шзо е Турчевиа :1юги.11а. През зеч.'!ището
на селото е м1111ави.1 рш1ският път PhilippopoJis-O~scus, чю:тu с.1е.,и .шчат
:.1ежду шосето II жп ..,юшя за Кар.ТJозо.6

10. С. Иван Вазо в о (Химитл ии)

IОгозападно II непосредствено до се.1ото е ю1а.1ю crapo се.,ище с

две ,юrшш. 1{едат~ч от 1·ара Горна махала личат С.'!еди от друго селище.
G:шзо до него се пздиrа моr11.н, пресечена при прокарване t1a жп. ,ини:~ за
Кар:юво. Пр~з зе:-.1.111щето на селото :-.~инават с.1едните рамски пътища:
1. Pl1ilippopolis - Oescus11 - източно от шосето и жп ..'!иния за Кар.,ово.
2. Co11sta11tinopol - Ranilllm - Хисаря. Върху този път е построено се­
rаuшото село. 7

I Jt. i't () Н 1 С в, u.
1 С., стr, '8 11 с.,.
2 llaк· rам, стр. 17G: за с.псд:пе 11а р11,1сю1я път Ranil11m - Х11с.1ря, конrо
.1а се п,рr11т 11зrо•11ю от сс:10тп, 11ж. Д. L1 о н ч t· 11, Р11мск11пт път PhillrpopoHs -
c.1e1n.1
Carassшa 11 rазкщ,11~нш1rа му 11r11 R,н1ilш11, ГllHli.\l\, HJ 12, cip. 5fi 11 с.1. /(рат„а1 ;1ан1111 от­
нtюю 11стоr11ята 11:1 се.,ото вж. 11. Jte..111paдl.'n, ц. с., 11, с.тр. \G7-21il.
R Д. 11 о н •1 с в. J'IIMП.1, l\r, !91Ю, стр. 214.
1 М. А II о сто .111 Jt II с Знзче1111сто на гр. I l.101ц1111 11 11сп)1111те , 1pen1111 11~1с11а, ПltIБ:.l,
192G, стr. !JI, от същш1 автоr, Не11здаде1111 1ш1 ll\:l!Зтык,ва1111 надnнсн от Трак11я, ГПНБ.\\.
JYan, 1·тр. 2:18 11 1-.1.; Л11т,1чна а,1фора н .мj'аt•я, н. llp:11-щa, бpnll 1'>!5, 12. \'IJI. IY2-t;
Bgmma,, 2, 192~1. пр. 2ti, N~ \'JI: б, 193.'5. :-.. 1. Сега ачфорзта се нащ1ра в Народ1111я
~t\'ЗСА в ! !.1011,11ш, 11118. :\~ 1) 75. '
- ~ В. ,\ 11 r а м о 11, Трая~юrшят 11ът or /{арштите 11рез Дунава 11 Ба:1ка11а за Ппоо,111в.
~rp. 23S и с;1. Кратки ;1,111н11 относно 11стоr111ята на сс.,ото uж. 11. Де .111 р а .'t е в, ц. с.,
11 , стр. 151. 11'>5 - lfiб, 229.
1• В. Л в р а м о в, ц. с., crp. 235.
7 Д. 11 о н че в, Рю1сю1ит път Pl1ilipropolis - Cнass11ra II разк.1011.:11111.'ТО м.1, np11
Ranil11m, стr. 56 11 с.1. l,рат1ш ,.:~анн11 относно 11стuрията на се.1ото nж. П. Д '-' ., и р а :t е в,
ц. с., 11, стр. 157.

100
 11. С . Пес нопой (Чукурл и и)

Южно от сеJюто ю1а пет ~югилн: е.r(ната е до самото ce:ro, втората

е наречена Са~1ата мопта, в м. Т<!р.1акаш.11а, вдясно от шосето за Ив. Ва ­
зово, и оста1Jалите три са впяво от същото шосе. I3 ~1. Караrьо:1 се 11зди­
гат седем могили - две върху старата речна тераса, а другите в старото
корито на р. Стряма. На половин километър югоизточно от селото, в
м. Че111мич1<ата, през 1951 г. на JI.Ъ.'I. 5. 0,2 м бе разкрито антично погре­
бение в г,11инен саркофаг. Според гробния инвентар то може да се отнесе
към края на V в. пр. н. е.1
Глинената а,1фора с печат от Горна :.,axa.'la, електроновият статер
от Кизик, намерена при с. Банн, Карловско, и това погр:::бение са
едни от най-старите паметници, св:щетелствуващн за търr-овските връз1ш,
които тази покрайнина е поддържа.'!а с античнин свят.
През източната част на землището е .минал римският път Philippop::>-
lis-Oescus, чиито следи се очертават в следните местности: Кантона, Ста­
рите лозя, източната час-г на селото и Карзrьол (източио от жп..,иния 11
шосето), където е и най-доGре запазен. 2
Северозападно от селото, в м. ,\\анастира, има една ыогила и следи
от постройки. Изхождайки от името на местността, населението о5яснява,
че тук някога имало манастир. В действитетюст на това 1\1ясто в мина­
.тюто се е издигал само малък нарак.шс. Останки от старо селище се
виждат източно от се.,ото, зад височината Песнопой, между жп. щшия и
р. Стряма, до ме.,ницата. Западно от ceJJoтo, на височината Магарето или
Дивата череша, върх) rо.,ям каменен блок (скала) - вис. 1,2 м, шир. и
деб . 1,3 111 - е издълбан гръцки надпис с височина на буквите О, 1 м.
Той е известен на населението от преди 45 години. Надписът гдаси:
"О(!щ ord
TJIIPJГ,
KAl..JEП
--- е ---
На 7 м източно от скапата с надписа яърху друга подобна скала е
изды1бан кръст с rазмери : хоризонталното рамо - 0,28 м и вертикал­
ното о,:з6 м.
-
Североизточно от селото, върху северозападния край на височината
П еснопой, се издигала крепост, 3 която има обща посока северозапад -
югоизток (обр. 81). Крепостта е най-достъпна от сеяер, изток и югоизток.
От юг и югоизток тя е имала двойни зидове. Сега те са раэрушеии на­
равно със земята. Бишr са изгрздени от местни .~юмени камъни, споени с
бял хоросан. Видях червен хоросан в южния външен зид. От разкопки в
североизточната част се установи, че зидът е дебе,11 1,25 м. В крепостта,
изглежда, се в.1Jизало от югоизток. Във вътрешността, а също и вън от
кршостните зидове се намират части от юонове, тух:1и (деб. 0,036 11) и
керемиди (деб. О,02Б м). Крепостта зае:1-1а п.,ощ от Оl(Одо 2,:") - 3 дка.
1 Л. Б от~ ш ар о в а, Погребен1·е с r:111нен carкo~·ar пр11 r. Песноrой, ГМПО. 1,
195!, с гр. 265-272. .
2 В. А в n а ~1 о в, ц, с., стр. 235.
з Х. и к: Ш 1< о р п 11 .1, Някои бе.1t:п,К11 в ьрху и 11р., crp. 55 11 с.1.

l(JJ

tfl
 Гlо височината югоизточно и вън от крепостта се намират основи от do•
стройки. Дали това е крепост с чисто военно предназначение - да пази
долината на р. Стряма - и.11и феодален замъ1<, за което ни подсещат
малките му размери, не може да се каже с положителносr, пrедн да се

Обр. 81. С. 1k~нолой, 11.10вд11вск11 окръ1· ·- скица на крепоаrа

АЬЬ. 81. Dorf Pesпopoj, Bezirk PloYdiv, Skizze der Festttng

направят разкош<и. Засега главно въз основа на строежа и ти i.:e отнаси

към XI- XIV в.
През 1949 r. при изкоп11, направени в нзточна1а част на селото. t
би.7!а намерена r,олективна находка от rер~~ански, австрийски и турски мо­
нети от XVII, XVIII и XIX в. 1

3 А К JI Ю Ч Е IH I Е

Както се вижда от откритите досега паметници, южните ск.rюнове

на Панаrюрс~,.:а Средна гора са би.7!и обитавани още през епохата на до­
класовото общество. Една по-пълна картина на тази най-ранна ку.'!тура
обаче засега не може да се даде, понеже единствените наметници от
това време - селищннте могили - не са 11роучени. Освен Кукува мо­
гила при Дуван.'!ИЙ, които е само частично разкопана, останалите селищни
могили са известни по материа.'!и, сuбрани по повърхността или добити
при случайни прокапи.
Средният и 1<ъсният неолит (ЭООО-2200 пр. н. е.) е засвидете.11ству­
ван от находките в се.'!ищните могили при Дуванлий, Ка.11ояново, Граф Иr­
натиево, Житница, Церете.,ево и др.
Ка:-.,1енно-меднага и бронзовата епоха (220()-800 пр. н. е.) са значи­
те.,но по-добре представени чрез паметниците, 11роизхождащи от се.1щщ­
ните моrи.,и при Дуванлиii, Граф Иrнатиево, Калояново, }Китница, Чер­
ничево, Войсил, Церете:1ево и Точидарци, както и от :-.шоrо единични на­
ходки от се.'1ата Бъта, Баня, Стрелча, Долно Левски, Свобода и Крушево.

1 Д. Ц о н 11t: н, ГH1\llflл, 11, 1950, crp. 274. Кратки данни за исrориятз и и~1ето на
се.1ото вж. J 1. де л н р ад е в, u. с., стр. 150, 168.

] 0:2

~-~
 Раннuя<е.11язната епоха (800-500 лр. н. е.) е изразена най-ярко в 11а­
:Ход1ште от се:шщните моrипи при Дуван.тт.ий и Черничево, както и от
глиненин съд от Стредча.
Както се вижда от го.11емин бpuii тракийски селища с техните мс­
ги.11н11 некропо.'lи, от мраморните о'1рочни плочки на тракю'iския Херос,
чийто 1,улт е би.11 най- широко разпространен, както и от оброчните плочки
на други богове (светилището при Дюлево), разглежданата област е била
гъсто насе.'!ена, н то до самото било на \ lанаrюрска Средна гора. Тра~
kийските маха.JJИ и I(олибн, разположени по стръмните средногорски скло­
нове, както и селата в равнината показват, че главен поминък на насе­
лението е биJtо земеделието, а след него скотовъдството и .JJовът.1 Прави
впечатление, че траките са поставяли гробищата обикновено на най-ви;
соките места около селищата си. В rtланинските места могилите са били
обграждани с ка~1ъни, чието предназнач~ние е било по-скоро практи­
ческо - да задържат пръстта, отколкото сакрално.
При оскъдните данни, с които разполагаме, не е възможно да се
каже нещо повече и по сигурно за тракийската духовна и материална
I<ултура. Ние не знаем какво е било устройството на селищата им и
още по-малко - какви са били техните производствени отношения. Сбо­
собилата се вече тракийска аристокрация, за която ни дават известна
представа на.ходюпе от богатите моги.11ни погребения и внесените отвън
предмети, намерени в могилите при Дува~мий, Панагюрище, Стрелча, Ста­
росел, Песнопоii, Горна махала, Хисаря и пр., е била в икономически
връзки с класическа t ърция. Тези връзки особено много се засилват през
елинистическата епоха, когато разглежданата област влиза в пределите на
македонската държава. Този факт нагледно се потвърждава от много­
бройните и богатите I<олективни находки от монети от IV до II в. пр. н. е.
Г-имската и ранновизантийската култура са представени в нашата
област чрез многобройни паметници, като града на мястото на днешния
Хисар, рю1ските пътища, кодективните монетни находки, произведенията на
римската скулптура, керамиката и пр.
От средновековната епоха са запазени много крепости, ра~т10.11 ожени
1·лавно в планинските о5.JJасти, и дори феодални замъци, какъвто смя­
та:v,, че е съществул на мястото на развалините около с. Блатница.
Славянската и бъ.JJrарската култура е засвидетелствувана от славян­
ската керамика в Хисаря и от колективните находки от сребърни мо­
нети от i ван Александър и сина му Михаил, намерени при Панагюрище
(Бъта и Попинци). Но тази картина е твърде непълна. Няма съмнение,
че тя значите.11но ще бъде обогатена в бъдеще, когато се направят раз­
копr<и по тези места.
Макар и да нямаме в момента останки от средновековни пътища,
можем да предполагаме, че такива пътища е имало по долините на То­
полница, Луда Яна и Стряма, както и по някои от притоците им.

1 Г. И. Кацар о в, Битът на стариrе траки с11оред класическите авrори, СбБАН, 1,

1913, -СТр. } И С.1.

lЩ

-
 2, 25 26
с
,4
,.,. ,.,.

~3 io3

ЧEPIIO

MOl,t"

ч2

20 :, :.о <.О 6Он w

1
r 2з ~,. ~ 126 п

l<арта 1 - l{арта 11а Въ.1гар1111. 1Jrоуче11:на об.~аст t: ofirpaдcпa

1. 1.andkarte B11lgari,•ns mit Angahe <k~ 11nte·s11chten G<>hicts, di~ $!itllicl1..-n Ahhangc 1les Srcd11~-Ciora-Geblrgst1:ils ,·1111 Panagj11rls1,•
\ 't'r2'('irl111IR 1lt'r 1 11111ll<nrtr11 -
 СЪКРАЩЕНИЯ

B.J.I Всстнвк дреnнсй 11oop11fl

ГШ,1С Год11шн11к на Наро.11mя ,1узеl!, С:оф11я
ГМIЮ Год11шн11к из ~1узе11те n Н.1оn:щnск11 о~..ръг, ll.1ов;1.11в
ГПНБJ\1. 1·од111uю1к на Народна1.J биu.11юrска II музеn, Пдоодив
гнмп.1 Год11шю11-. на Нзроншя музсl\, П.1ов.:11ш
ГС,'ИФФ Год11шн11к на ) нин('рсин•rа в Соф1111, истор11ко-ф11.10.1огнческ11 факулrе1
ИАД Иэосстш1 нз Археп.1оп1ческоrо ;~ружество, Софня
ИAII l!зnестия на ЛрхеоЛОГI\Ч('СIШЯ IIНCTIIТ) т, Соф11я
ИИАК 11311, 11\111. ap.x,•t),1. KЩIMIICCШI
Псu 1Jер1ю..11111еско cn.1c:i1111e, Софня
,\\CG Ссорннк за щ1род1111 уж,тnоре111н1, на) r,a II книжнина, Софш1
сшлн Сборник на ~iъ.1га1ю,а1а зка н:чия 11а изук~• те
СnБАН Сnасан11е на liъ:1r,1J1LKJTЗ а1,зде~111я на 11зук11те
Hlp. ~·ч11.111ш1:11 прt•r.1ед
АА Ar, l1aol0Riscf1Lr A11zc:i~er
АВ Arcl1aolo~isc!1t:s lkiЫ:нt
BSI в, zзntiпosl;н ica
DA Dзremb,·rg-Sa~lio, Dlctio1111aii.• d~s ;1u1i~t1ittcs
ML Rosct1er, Lexicon der iritc!1i~cl1en und rt)tniscl1en ,\\ythologk
RA Re\'11e arch~c,fc,~iqt,,
RE Ранl}-\\. !ssow;i-Krull-Mittelhatts, R\·.ileucyclopMie

ABKORZUNGE:--.;

ВДИ Berichte der Altert11msg1:~chicl1re

ГН:.\С Jal1rbt1cl1 des Xatio11almш;e111ns, Sc,tia
гмпо Jal1rbt1cl1 der Мtщ•С'п i1п Bezirk Plovdlv, Plovdiv
ГПliБ.'\\ Jal1rbнcl1 dcr Xзtioпall>iblictt1,·k und d(·s ~\11se11m~. Plovdi,
ГН.\\П.1 Jal1rl>ucl1 dcs ;\ationaln111set1tпs, Plovdiv
ГО'llФФ JJ!1r!)ucl1 <kr L'ni,·t•rsiШ in Scfia, Fak11Jщ fi,r G1:scl1icl1tt! нпd Philologн:
ИА,1 :.\itteil1111ge11 der Arcbliologi~cl1en G •s„)lscliafr, $e,f1a
ИАИ Bulleti11 de l'lnstitнt d'Arcf1culo~k. Sofia
ИИАК Mittcilu11~1.:n der Kaiscrl а,сkю!о,.:. Kommission, Pctersb11rg
Псп Perlodiscl1c Ztschr. dег Hнlg. Ges. fiir Sct1rifttщn, Sofi,1
,\'\Cfi S.ш1mlнn~ tkr \'ulkstlicl1t. \\'iss,·nschaft und de:. Schrifttums, Sf.
ССБАН Saп11nl11nR <kr B11l~:1ri;;cl1en Akad~mie <kr \\Ъsenschaften
СпНАН .Ztst·J1r. d1:r B11lg;irЬch(·11 Ak 1d1:mie dN \\Ъsensch; ftcn
~·11р. Scl111lrundscl1au
АА Arcl1itolo~iscl11:r Aпzeiger
АВ Arct1aoln"ist 1• s Bei11Jзtl
BSI B)ZЗntirюsla\'ica
DA Dareml>t·rg-S.1;.;lio, Dictionalre des autiquites
~1L Ro~cher, Lcxik()n dt:r grlech!~chen нпd romischen .\lytlюlogk
l<A Re\ ue arct1~olt,giquc
RE Pauly-\\Ъ,so,, a-Kroll-Mittclhaus, RealencyclopMie

1U5

'
- - - -
-
- ~ -- -
1\RCJ-IAOLOGISCHE DENKMAi.J:R AN DEN SODLICHEN ABrfANGEN
DES SREDNA-GORA-GEBIRGSTEILS VON PANAGJUf<ISTI::
D. Со nс е v
(Zusa111шe11f3ssu11ш

IJer Vertasser stellt sich in der vorliegenden Arbeit die Aнfgabe, еiпе
archaologische Landkarte des von dеп F!Ussen Strema und 'J opolnica, dеп
linken Nebeпflussen der Marica, eiпgefaBteп Geblets aufzuпel1men, zu dеш
die siidlichen Abhange des Sredna-Gora-GeЫrgsteils von Paпagjнristc ge-
horeп. Die Beschreibung der archaologisch<'n Denk111aler behaпdelt jede der
insgesaшt 63, nac\1 den durch dieses Geblet flieBenden FlussetJ Torolnica,
Luda Ja11a. PotLJka, Pjasacnik (!<alavastica), Pik\a апd Strjaпш geordпeteп
Ortschafieп. Alle Ыsher bekannteп be,veglicheп uпd die erl1alte11en uпbe\\'eg­
lichen Funde, darunter Siedlttпgs-, Grabhtigel, Siedlu11gsilberreste, Festungen,
lnscl1riften, l\1i.i11ze11 t1. а., ,verdeп aufgeftihrt. Der Verfasser verweist bei der
Beliaпdluпg jedes Deпkшals und der Geschichte der Siedlungen at1f clie eпt­
sprecl1ende Literatur. Bisher ,vurden in diesem Geblet kei11e systematischen
Attsgrab1111ge11 durchgefi.ihrt. Infolgedesseп ist es nic\Jt moglich, die шate­
rielle Kultш io deren geschichtliche Entwickluпg zu bestimшen.
Aus dеш an der OberШ!che des Siedlungshilgels gefuпdeпem Material
gei1t hervor, dass dieses Geblet ,vahrend der шittleren und spateп Neusteiп­
zeit (3000 Ьis 2200 Jahre v. u. Z.) so\vie wahrend der Stein-Kupferzeit ttnd
Broпzezeit (2200 Ыs 800 Jahre v. u. Z.) besiedelt war. Die damalige Bevol-
kert1пg bescЫ:!ftigte sich mit Hackbau, Tierzucht, Jagd und Fiscblang. Das
Material atts der frtihen Eiseпzeit (800 Ьis 500 Jahre v. u. Z.) ist Ьisher
spiirlicl1er.
Die Sklaveпhaltergesellschaft ist dшch zahlreiche thrakische Siedlungen
der Bessi 1шd Coelaletae шaiores, Hugelnekropolen нnd durcl1 vor alle111
\\'ahrend der hellenistischeп Epoche eingeftihrte Wertgegeпstaпde yertreten,
die bei Duvaпlii, Panagjuriste, Strelca, Starosel, Pesnopoj uS\\'. gefuпdeп
v:uн1еп. D< r iiberwiegeпde Teil der thrakischeп Bevбlkerung hat sicl1 mit
Land\\ irtscl1aft, Tierzucht und Jagd beschaftigt. Die Hugelпekropolen be-
fandeп sicl1 gewбhnlich an erhohten, die Siedluпgeп uшgebenden Orten. Im
geЬirgigen Gelaпde waren viele Htigel mit Steinzaunen gegen Zerstorung
gesrhblzt. Aus der Zeit der romischen Sklavenllaltergesellschaft sind in dem
behandeJten Geblet Oberreste von Stadteп, rбmischen StraBen, kollektive
,l\1unzfuпde und andere hand\\•erkliche Erzeugnisse erhalten. Aus der Epoche
des Mittelalters \\1urdet1 iпsgesamt 27 Festungeп und Palaste vоп Feuctal-
!1errschern iп Geblrgsgegendeп gefunden.
Die slawische und bulgarische Kultur siпd durch sla\\ ische Keraшik in
1

Hisar und bulgarische Silbermunzen aus ВiНа und Popinci vertreten.

106
 (ЪДЪРЖАIIНЕ

I l?t:ДГOdOP . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . • . . . . . t,
ГЕОГР АФСl{И I J ИСТuРИ У.i.:СКИ Fiё~ IC:ЖIO·I . . . . . . . . . . . . . . 7
1. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ !!АМЕТНИЦИ 13 ШTOЧIIA'J.-\ ЧАСТ НА GАСЕЙНА
НА Р. ТОПОЛНИЦА, .1нв ПРИТОК НА Р. МАF.ИЦА (ПАЗАРДЖИШКИ O/(Pl.J')
1. С. :tинката . . . . . . 1О
2. С. Щърково . _ . . . . J(J
:З. С. Апрн.щн (Au...1y.1apt:J 10
-,. С. Сбор Ц;:.:у1r.1я1 . . . 11
5. С. Срсбрнно (К,1.1уг~ро110) 11
б. С. Елш11ца . . . 12
7. С . .Г!ес11чеnо . . . . . • . 14
8. С. Fiор~шt>чкщю (Юrуш1те) 15
11. APXEO.rJvПIЧFCIOI 11\\!ПНИЩI В БАСЕЙНА !!А Р. :lj.'ДA нн~ •
.l>JB ПРИТОК НА Р. ,\1АРIЩА (!IАЗАРJЖИШКИ ОКРЪГ1
1.С. Черногорово . . . . . . 17
:2.С. Росев (Ба:цево) . . . . . 17
З. С. До;1но Левски (Ka1ac.1apt) 18
--1. С. Цар Асен (!(араш1ин) 19
-~- (~. Cnor.o.1a (l<епе.щн) 21
!,. t,;. Поп11111111 . . . 22
7. С. Fiъта . . . . . 27
R. С. Бави . . . . . ;{:l
9. С. Стре.1 ц1 . . . 3,5'•
J О. Гр. Пана~ юр11щ~ . --16 ,
111. АРХЕ)JЮГИ-1.ЕС1(11 !1.\.\\Г:ГНШl- 1 Н БАСЕЙНА НА Р. IIOTYKA,
ляв п1:итоl{ НА Р. М.\Гl'ЦА (П.10ВДИВСЮ! 01\РЪI')
1. С. Бенковс1<11 (i'vl ьрзян)
. . . . . . . . 3,5
2. С. Б{)nс11я (l{арнофо.r~я)
. . . . . . . . . 5б
3. С. !'о:шмо !{онаре . . . . . . . . . . . .-::,7 ·
~- С. Праn1нле (Дору~-.11111, .\\з.1ко БориФво) 59
5. С. Точ11.1арщ1 (Масат.1аре) 60
6, С. Тоио.щ доп (Kanaк.J.epe) . . . . . . . 62
7. С. !iаАден Гсрово Цем11рдt>ш.11шJ . . . . . . 62
8. С. Овч<'nо,щи (Фарезш111) Гlазэр.,ж11шк11 окрьr (iЗ
9. С. Др:1гомир (Ях.1аре) . . . . . . . . . . . 65
10. С. Б:1аrюща (Саръrьол), Паэар.tжишки окъъr . 66
11 С. См11.1ец (Ере.11щ), Пазарджишки окръг . . . 67
1\". АРХЕОЛОПРIЕСЮI ПАМЕТНИЦ!! В Б.\СЕС~НА НА Р. ПЯСЪЧНИК
(КАЛАВАЩИЦА), ,1ЯВ ПРИТОК Н.\ Р..\\ \РИЦА т:Iов :ТИВСЮ1 О!(РЪГ1
1. С. Гру.~ (Черпе.ши, К.1е~1е11т1ш11 о!!
2. С. Строево . . . . . . 6fl
3. С. Цари~~ир (Даут,,ареJ . . . 70
4. С. Малък чардак . . . . . . 73

1()7
 5. С. Голям чардак . . . . . . . , .
6. С. Uеретелево (ду)1знщ1и) . . . . 74
7. С. Неделево (Насвакьой. Св. Наум) 74
8. С. Любен (Карзмустафа.1ар) . . 75
9. С. Е.1ешниuа . . . . . . . . 75
1О. С. Старосе.1 (Старо Jioвo село) . 77
11. С. Бе.1ов1ща (дъ.1г11 rерен) . . 77
12. С. l{руше1.ю (Армутлии) 79
13, С. Крас11ово . . . . . . . . . 79
• Н. С. 1·аври.1 Кръстевич (Османова)
81
85
15. С. Дю.,ево (МваджнкJ . . . . . 87
\Т, АРХёОЛОГИЧЕСJi:11 /JАМЕТНИЩ1 В БАСЕЙНА НАР. ГJИКЛА,
ДЕСЕН ПРИТОК IiA р. СТЯМА
1. С. Граф Игнаrиево (Чrvлука;~ .
2. Ка.юяново (Сепджиково) . . . . . . . . .
. 89
3. С. Дувашши . . . . . . . . . . . . . . . . . 90
4. Житница (Хамбартш) . . . . . . . .
. 91
90 •
5. С. Ново Же.,езар~ (Де1111рджи.1ер, !iова мах:ма)
. 92
6. Старо Же11езаре (Л.е~шр,..жш1ер) . . . . . . .
.
7. С. llaнt1чep11 . . . . . . . . . . . . . . . . . . , . . . .
92
93
8. С. Мъте11ица (Ani;eнe) . . . . . . . . . . . • • . . . . . . . 94
VI АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ В ЗАПАДНАТА ПОЛОВИНА
НА БАСЕЙНА НА р. СГРЯ МА, .1,1В ПРИТОК НА р. МАРИЦА
1. С. Дъ.,rо no.,e (){зункърово) . . .
2. С. Чернозем (Карато11ра~() . . . . . . 96
3. С. До.,н.~ маха.,а . . . . . . 96
4. С. Черничево (дудене) 97
5. С. Хнса:-!1 . · . . . . . . . . ·
97
6. С. Вериrо1ю (С11нджерт111) . . 98
98
7. С. Мошша баня (Хисарhюсепери) 99
8. С, Миромир (даваджово) . . 99
9. С. Горна 11ахала . . . . . . 100
10. С. Иван Базово (Химнт.шв) . 100
11. С. Пecнonofl (Чукурлии) • 101
ЗАКЛЮЧЕНИЕ . . . . . .
102
ПРИЛОЖЕНИЯ ДВЕ КАРТИ .
104
СЪКРАЩЕНИЯ . . . . . . .
105
РЕЗЮМЕ НА НЕ1\lСКИ ЕЗИК
106

108
 INHALT

VOR\VORT . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . , . б
GEOGRAPHISCHE U~D OESCHICНГLICiiE ANMERKШIOEN • • • . . . . . 7
1. ARCHAOLOGIS;::HE DENI01,\Al,ER 1М OSTLICHEN TEIL DES
TOPQLNICAЗECKE~S. L[:'\КER i\'E3E;--.;FLUSS DёR MARICA (BEZl,<K PAZARDZII<)
1. Dorf l)iпkata . . . . . 1О
2. Dorf ~tarko,•o . . 10
3. Dorf Aprilci (Abdulare) . · 10
4. Dorf Sbor (Diшпа ja) 11
5. Dorf Srebriпo (Kaltщero\·o) . 11
6. Dorf !:Шса . . . . 12
7. Dorf Lctic~\·o . . . . . . . 14
8. Dorf Boritt1eckovo (Jнrнcik) 15
II. A1CHAOLOJISCrl ·~ D3:-.JKM.\I,E~ I.\\ LUD.\-JANA-BECKГ:N, LI!\KER
:--:EIONГ-LUSS DES MARICA (BFZIRK PAZARDZIК)
1. Dcrf Cerпogorovo . . . . . . 17
2. Dorf Rosen (8з\dе\'О) . . . . . 17
3. Dorf Do1no I,e,·ski (Kala~IJГe) 18
-!. Dorf С:н Аsеп (Kнap!iiJ 19
.S. Dorf S,·ohod 1 (K~p~lii) 21
6. Dorf Popinci . . . 22
7. 0:)Гf B.ttJ . . . . . . 27
8. D,нf Взnjз . . . . . :12
9. Dorf Strelca . . . . . 35
10. Stadt Parщ~jшi;r,, . . 41i
1/1. ARGHAOLOGISCHE OENKM,\I.l.R J,\\ POJTKA-BECKEN. 1 INKEX
i'\EBENfCUSS Ol:1 M~R!CA (BF.ZШK Pl.0\'D!\' t:;>,;D PAZARDZIK)
1. Dorf Benkovs:-i (,\l1rzj ш) · . . . . . . 56
2. Dorf Bojsija (Kar11ofoJ; 11 • • . • 55
3. Dorf Goljшю K:>nare. . . . . . ,57
4. Dorf Pravistl! (Dorнtlii, illaJk(\ Horiso,•(I) .">9
5. Dorf Tucilar..:i (M1satlare) . . 60
6. Dorf Topoli Dol (Kavak<Jere) . . . . . fi2
7. Dorf Kajden Cierovo (De111irdeslii) . . . . . б2
8. Dorf Ovcer,olci (Г-erezlii), Bezirk Pazar<17ik . 63
9. Dorf Dragoinir (Jahlare) . . . . . . . . . . 65
10. Dorf Blatnica (Sari!gjol), Bezirk Pazardzik . . 66
11. Dorf Sшile: (t:rl'lii), Bezirk Pazardzik . . . . . . , , . . . . . 67
1V. ARCHAOI.OGISCHI.: DEi'i;<MAl,ER IM PJASACNIK- (KACAVA~ТICA-
BECKE~ LINKER Nt:BE:--JFLUSS DER MARICA BEZIRK PI.O\'DI\' UND PAZARD21K
1. Dorf Trud (Cerpelii, Кleшentiп.i) . 69
2. Dorf StrocYo . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 69
3. Dorf Caritt1ir (Daнtlare) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 70
4. Dorf Maliik Cardak . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 73

109
 5. Dorf Goljam Cardak . . . . . . . . . i-1
6. Dorf Ceretelevo (Dumaпlii) . . . . . . 74
7. Dorf Nedelevo (Nasvakjoj, S,•eti Naнm) 75
8. Dorf Liubeп (Karamustafalar) . 75
9. Dorf Elesnica . . . . · . . . 77
10. Dorf Starosel (Staro-No\'O Selo/ 77
11. Dorf Befovica (Dalgi G~reu) . 79
12. Dorf Kruse\•o (Armutlii) . . . . 79
13. Dort Krasnovo . . . . . • . . . . . . 81
14. Dorf Gavr. Kriistevic (OsmanoYo) • . . . . 85
15. Dorf Dju\evo (Aj,·adzik), Bezirk РаzанШk . . • . 87
V. ARCHA.OLOGISCHE DENKMA.LER Iiil PIKLA-BECKEN, RECHTER NF.BENFLUSS
DER STRJAMA (Bl:ZIRK PI.0\'DI\')
1. Dorl Graf Jgпatievo (Conluka) 89
2. Dorf Ka!oja110vo tSeldzikovo) . . . . . . . . . 90
3. Dorf Duvanlii • . . . . . . . . . . . . . . . 91
-1. Dorf Zitnka.(Hamlщlii) . . . . . . . . . . . 92
5. Dorf l'\o,·o Zelezare (Demiп.lziler, i'iova ,\.\ahala) 92
6. Dorf Sшо Z('/ezare (Demirdzller) . . . . . . . 92
7. Oorf Paniceri . . . . . . . . . . . . . . . . УЗ
8. Dorf .Маtелiса (Ajrene) . . . . . . . . . . . . 94
\!J. ARC/-IЛOLOOISCHE DENKMAl,t:R IN DER \VESТJJCliEN HAI.FТE
DES STRJA.MA-BECKENS, UNKER NEBENFLUSS DER МЛR!СА (BEZfRK PLOVDIV)
1. Dorf Da\go Ро!е (Uzunkarovo) 96
2. Dorf Cernozem (Karatoprak) . 96
З. Dorf Dolna .Мahala . . . . . . 97
4. Dorf Cernicevo (Dudeпe) . . . 97
5. Dorf Hisar . . . . . • . . . . 98
6. Dorf Verigo\'O (Sindzirlii) . . . . . 98
7. Dorf Momina Banja (Hisarkjнselcri) 99
8. Dorf Miromir (Davadzo\1 0) • . 99
9. Dorf Gorna Mahala . . . . 99
IO. Dorf !vап \!azovo (Himitlii). 100
11. Dorf Pesnopoj СнlщrШ) . . 100
SCHLUBFOLGERUNG . 101
ZUSAMMENFASSUNG. 102
ABKORZUNGEN. . . . 104
BEILAGE 2 KARТEN . . . . . . . . . . . . 105
ZUSAMMENFASSUNO (DEUTSCH) . . . . . . . . . . . . . . 106

110
 1

АРХЕО.'JОГИЧЕС!<И nл,,щтници по ЮЖНИТЕ

CKJIOIIOBE НА ПЛНАГЮРСКА СРЕдНА ГОРА

Издатсщк11 редактор .,,. 1( о с то в а

Корица : Художи11к О. Й о II че в а
Х)'д. редактор М. 1( ъ не в а
Техи. ремктор И в. А та II а с о в а Корентор П. Ши в а че в а
•
дадена за набор на 18. X/f. 1962 r.
lloдn11caнa за r~ечат на 19. 11/. 1963 r.
Форчат 71/100/16 Тираж 500
ЛГ-11-6-196.З
Печатни ко.111 7 Изда темкн колн 8.33
Пр1можен11е : rreч. ко.111 2; изд. ко.1и 1.66
Кн11жно тяло 0,96 1в. Пр,r.1оже411е 0,92 .,u Помързrrч n, 15 .,в.
Ue11A 2.ш; ·'"·

~:абrана и отnечатвна в Пе'!анщuата еа Еъ11rарската гно~е,,н~; ма нау1п,н

С'оф11я. кР. Гео Милtf. у., 31>
Порм·ка .\j чl)