2.Климат и води 3.Климат 4.Реки 5.Езера 1.Географско положение,големина и граници Със своя най-висок връх Вихрен (2914,3 м), Пирин се нарежда на второ място по височина в България след Рила (2925 м). В рамките на Европа заема седмо място след Кавказ с връх Елбрус (5642 м), Алпите с връх Мон Блан (4808 м), Сиера Невада с връх Муласен (3479 м), Пиренеите с връх Ането (3404 м), Рила с връх Мусала (2925 м) и Олимп с връх Митикас (2917), като не броим най-високата точка на о-в Сицилия – вулканът Етна (3263 м) 1.Географско положение,големина и граници Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места, между 41°26' и 41°56' северна ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг – Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. На североизток планината достига до долината на река Места с Разложката и Гоцеделчевската котловина и пролома Момина клисура, я отделят от Родопите. На запад и югозапад долината на река Струма със своите котловини Симитлийска и Петричко-Санданска и Кресненският пролом я отделят от планините Влахина, Малешевска и Огражден. 2.КЛИМАТ
Климатът в Пирин се отличава с голямо разнообразие, следствие от
големите разлики в надморската височина, експозицията на склоновете, разчленението и подстилащата повърхнина. В по-ниските части и в долините на Струма и Места има силно средиземноморско влияние. 3.РЕКИ Пирин е много водна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места.[4] Те са сравнително къси, буйни и пълноводни, с голям наклон, поради което по тях се образуват множество водопади, прагове и бързеи. Има няколко по- изявени водопада – Влахинският водопад, Скоко, Попинолъшкият (15 м), Демянишки скок (11 м) и Юленски скок (9 м). Вододелът между водосборните басейни на Струма и Места минава по централното пиринско било. Пиринските реки имат снежно-дъждовен режим със силно изразен пролетен максимум. 4.ЕЗЕРА Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера.[5] На брой 186, те имат ледников произход, разположени са в малки и големи циркуси. Поради този си произход те са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината – много студени. От високопланинските езера в България най- голямото пиринско езеро – Поповото е едва на четвърто място по големина след Смрадливото, Долното Рибно и Близнака в Рила. Освен това Поповото езеро е и най-дълбокото в Пирин, но остава на второ място след Окото в Рила. Пирин е на първо място само по най-високо езеро – Горното Полежанско (2710 м), разположено на един метър по-високо от Леденото под връх Мусала. 5.ПОЧВИ И РАСТИТЕЛНОСТ Почви Почвената покривка в планината е тънка, неразвита, като преобладават планинските и кафявите горски почви, а по долините на реките алувиални почви. Растителност Пирин е извънредно богат на растения и животни. Установени са около 1300 вида висши растения, което е 1/3 от всичките познати в България, 320 вида мъхове и няколкостотин вида водорасли. Висок е процентът на локалните ендемити – растения, които се срещат само в Пирин. Те са 18 на брой – пирински мак, пиринска ливадина, пиринска мащерка, давидов лопен и др. Много от растенията са редки и защитени, като например познатият на всички еделвайс, който се среща най-вече по Джамджиевите скали под Вихрен.