България и войните за национално

обединение (1908-1919)
I. България и
Балканите в
началото на
XXв.
1. Стопанското
развитие в
началото на
XXв:
•В началото на XX в. в
България се наблюдавало
ускорено развитие на
промишлеността, нараснали
темповете на производство,
както и на броя на
предприятиета.
 •В началото на XX в. настъпили
промени в политическата
2. структура и отмиране на старото
деление на консерватори и
Политически либерали. В България се създават
промени: малки, относително слаби
политически партии, обединение
около някоя известна личност.
3. Демографски и
обществени промени:
•В началото на века, българската държава
силно увеличава своето население и до
1910г., то е вече 4,5 милионна.
•българските градове са малки, с население до
10-20 000 души и с ориенталски облик- без
планировка, водоснабдяване и канализация.
• В края на XIXв. пощите,
телефоните и влакът вече не са
новост за българина.
• В селото живота следва
своя установен и
традиционен ритъм,
свързан с промените в
сезоните.
II. Първата
балканска
война(1912-
1913)
 1. Причини за началото на
конфликта:
Предпоставките за Първата балканска война са:
•военно-политическото отслабване на Османската империя;
•потискането на християните в нейните европейски
провинции;
•неуспехът на борбата на населението на Македония и
Одринско за автономия;
•противоречията между големите европейски държави, които
не успяват да наложат реформи на режима в двете области;
•съюзът между балканските държави в стремежа им за
териториално уголемяване за сметка на Османската империя.
Берлинският договор (чл. 23 и 62)
задължава османското
правителство да предостави
самоуправление на европейските
си вилаети и равноправие на
поданиците си, независимо от
религията, която изповядват.
 • Балканските съюзници са малки държави,
зависими финансово от големите европейски
2. Сили, планове и страни, с аграрна икономика и неразвита
промишленост, неспособна да издържа
бойни действия: дълготрайна война. Османската империя страда
от аналогични икономически и финансови
слабости.
3. Последици от войната:
• Човешките загуби на съюзническите войски за всяка страна по отделно са:

01 02 03 04 05
България – близо 87 000 Сърбия – 39 000 убити, Гърция – близо 29 000 Черна гора – близо 9500 За загубите на
души,в т. ч. 14 000 убити умрели и ранени; души (около 5000 убити души (в т. ч. 2800 османската армия не
в сражения, 19 000 и над 23 000 ранени); убити). достига достоверна
починали от болести, 50 статистика. Условно те
000 ранени и над 3000 се изчисляват на около
безследно изчезнали; 100 000 или 340 000
души.
III. Втората
балканска
война
(16.06-28.07.
1913г)
1. Причини за
началото на
конфликта:
- След края на Балканската
война, България се оказва
недоволна от факта, че тя не
присъединява всичките
територии на Македония.
- След войната, Гърция и
Сърбия си поделят по-
голямата част от Македония.
Статуквото, оформено в хода
на Първата балканска война, е
възприето отрицателно в
България. Сръбските и
гръцките власти, установили
се в по-голямата част от
Македония, се заемат да
изкоренят българското
влияние от там (чрез
закриване на училища и
църкви, преследване на
ВМОРО).
2. Сили, планове и бойни
действия:
- Към средата на юни 1913 г. Българската армия наброява
общо 500 000 души. Броят на мобилизираните от сръбска
страна остава приблизително същият – 348 000, а Гърция
увеличава своите от 113 000 на 148 000 души.
3. Последици
от войната:
-Последиците от войната за
България:
• Първа национална
катастрофа на България
• По-голямата част от
Македония е поделена
между сърби и гърци
• Османската империя си
връща Одрин
• Стотици хиляди бежанци
• Трайна политическа
нестабилност на региона и
Европа
III. Участието
на България в
Първата
световна
война(1915-
1918г.)
 1. Причини
за участието
на България:
Причините за участието на България в
Първата световна война са:
• Желанието на България да завърши
националното си обединение;
• Да отмъсти на съседите си за тежкия
удар от Балканските воини;
2. Сили,
планове и
бойни
действия:
А) Сили на България:
•Численият състав на
Действащата армия
възлиза на 616 680 души и
960 оръдия, сведени в три
армии.
В оперативно отношение
Действащата армия е
подчинена на командващия
съюзническите войски на
Балканите генерал-
фелдмаршал Август фон
Макензен.
 Б) Бойни
действия:
• Основната ѝ задача е да участва в
разгрома на сръбската армия и да
осигури връзката между
съюзниците и Турция.
3. Последици
от войната:
•След края на войната
страната преживява т. нар.
втора национална
катастрофа;
•Наложен на страната е
Ньойския диктат, който
унищожава всякакви идеи
за национално
обединение;
4. Ньойски
мирен
договор:
• Ньойският договор е договор
между България и страните
от Антантата, поставил край
на участието на България в
Първата световна война
Условия:
• Трябва да изплати тежки
репарации;
• България отстъпва Беломорска
Тракия, Западните покрайнини и
земите в районна на Струмица;
• Поставено е ограничение върху
армията;
IV. Домашна
работа:
1. Потърсете информация в
учебника или в интернет и в
обем до 4-5 изречения
разкажете дали във войните са
участвали жени войници.
2. От учебника, стр 186
анализирайте информацията от
документ 9 в рамките на 4-5
изречения.
•Всички заедно работихме по изработването на презентацията, като си разделихме темата
на части и всеки разгледа отделно своята част и си е сглобил слайдовете и си е написал
текста сам.
•Соня работи върху ,,България и Балканите в началото на XXв.’’
•Лора-Ина работи върху ,,Първата балканска война(1912-1913)’’
•Йованна работи върху ,,Втората балканска война(16.06-28.07. 1913г)’’
•Георги работи върху ,,Участието на България в Първата световна война(1915-1918г.)’’

V. Работа по проекта: