Professional Documents
Culture Documents
ПСВ - МОЧА и Васка Емануилова 2
ПСВ - МОЧА и Васка Емануилова 2
Начало
Идеи
Актуално
Актуално
Галина Декова
20.12.2023
1462
В своето програмно есе от 2007 г. „Попитайте прахта“ (Ask the dust), публикувано като въведение в
каталога на изложбата „Немонументално“ (Unmonumental), известният куратор и критик
Масимилиано Джони твърди, че началото на съвременното изкуство в първите десетилетия на ХХ
в. е предопределено от „изчезващи паметници и изличаване на символите“, и анализира както
реалната значимост, така и аргументите за художествената легитимност на скулптурата и по-
специално на тази в публичното пространство. Първоначално убеден, че именно скулптурата е
изкуството, което чества трайността, по време на своите исторически изследвания в Европа и Азия
той установява, че един от най-характерните, запомнящи се и присъстващи образи е този на снети
от пиедесталите паметници. В стремежа към трайност и монументалност той разпознава
препратка към промяната, по силата на която предишната историческа епоха превръща
паметниците в музейни скулптурни обекти, и припомня, че
Според Джони от този преломен момент нататък в скулптурното изображение вече е заложена
идеята за преходността, а образът на неговото разрушение е едва ли не основен
структуроопределящ елемент. Символичното освобождаване, осъществяването на тази „крайна
цел“ на монументалната скулптура винаги е и политически жест и авторът илюстрира това с
примера на Парижката колона на победата, т.нар. Вандомската колона. Издигната от Наполеон
като апотеоз на победата и разрушена по разпореждане на Парижката комуна под ръководството
на Гюстав Курбе. В нейните отломъци модерните художници виждат същинската мисия на
свободното изкуство на новото време – да съхранява образа именно на съборената власт и
сринатите идеали и да бъде свидетел и дори агент на разрушението. В този импулс е заложен и
един от основните мотиви за основаването на съвременния музей, който действително възниква
след Френската революция с основната функция да предава знанието за унищожения имперски и
установения нов ред на разума и гражданските права.
Франк (1816–1906), Вандомската колона, 1871 г., албуминов сребърен отпечатък от стъклен
негатив, Фонд Харис Бризбейн Дик, 1953 г.
И ето че сред останките от срутените монументи и по нашите земи оставаме да се питаме как и
кога сме се помирили с тоталитарното миналото, чийто мизансцен неизбежно продължаваме да
обитаваме. Затова може би чуждестранни примери за актуални начини за категоризиране на
художествени, музейни или други обекти могат да послужат за по-ясен поглед върху ситуацията.
Географската и културна дистанция по-отчетливо откроява фактите в родната политизирана
постсоциалистическа среда.
Ако от 80-те години на ХХ век и до днес в Германия тези проблеми се обсъждат на фона на
продължително премълчаване или съзнателно „замитане под килима“ на миналото на творците,
близки до фюрера, при тяхното все пак периферно съществуване в новата политическа ситуация,
то в България положението е съвсем различно. Тук въпросите за миналото, значението и ролята
на творците през комунистическия режим и отношението им към властта не само не се
дискутират, а политическият актив от времето на комунизма все още се счита за заслуга и
присъства повече от явно в биографиите на художниците. Приемствеността в сферата на
изобразителното изкуство е естественото състояние на нещата и изглежда, че
когато обществото бъде готово да потърси отговорност или да задава въпроси, вече фактите ще
бъдат достатъчно заличени и забравени, а въпросите, чиито отговори сме пропуснали да
потърсим, ще са се увеличили.
Очевидно пред този комплекс от парадокси при сриването на идоли е изправена днешната наука
или една бъдеща история на българското изкуство, която трябва да надхвърли измерението на
биографичното и регионалното и да потърси паралели и неизявени до момента връзки и релации
с други страни, времена и ситуации. След това да отдели сред механизмите на идеологическия
или институционален натиск консенсусните моменти в отделните биографии и да диференцира
между творчески актове на колаборация и конформизъм и такива на несъгласие и
противопоставяне. Повече изследователски усилия са необходими за реконструиране на
интелектуални и творчески съдружия и неформални групи, с което евентуално ще се разкрият
непознати до момента полета на паралелна на конюнктурата творческа дързост. Едва ли
централната група на Паметника на червената армия свидетелства именно за творческа дързост,
но със сигурност разказва история с много нюанси и подробности, която изисква нова
методология.
Галина Декова, куратор в галерия „Васка Емануилова“, София. Защитава докторска дисертация
през 2016 г. в НХА, посветена на творчеството на Борис Елисеев. Участвала е като уредник на
изложби в Софийска градска художествена галерия като „Любомир Далчев. Неспокойният дух“,
СГХГ, 2022, „Омагьосано царство. 120 години от рождението на Николай Райнов“, СГХГ, 2018 и
други. Сред публикациите ѝ са: „Васка Емануилова. Силата на формата“, „Стоян Венев. Характери“,
„Данаил Дечев. Завръщане“, 2015 г. и др. В момента работи като научен сътрудник в Лудвиг
Форум, Аахен.
Галина Декова
20.12.2023
Предишна статия
Дебати
Не стреляй!
Свързани статии
Актуално
Галерия
От години пиша за този паметник, но… основно във Фейсбук. Там водя дебати, понякога и с колеги
изкуствоведи, обсъждаме мнения и публикации. И тази динамична среда на общуване сякаш ми е
станала по-присъща…
Гледна точка
Актуално
За ПСА по изкуствоведски
Още от автора
Актуално
Галина Декова
Колумнисти
Калин Янакиев
Калин Янакиев
Всичко от автора
Теодора Димова
Теодора Димова
Всичко от автора
Деян Енев
Деян Енев
Всичко от автора
ВИЖ ВСИЧКИ
Нашият избор
„Наричайте ме Уша“,
изтегли PDF
изтегли PDF
KAPATOVO Family Estate
Идеи
Гледна точка
Актуално
Дебати
Минало
Георги Марков
Професорско каре
Книги
Годишни награди
Изборът
Издателство Комунитас
Личности
Нови заглавия
Библиосвят
Филми
Премиери
Личности
Фестивали
15 минути
Галерия
Изложби
Личности
Пространства
Фотография
Димитър Аврамов
Музика
Албуми
Концерти
Личности
Сцена
Театър
Опера
Танц
За проекта
Екип
Контакти
Правна информация
Търсене в сайта
© KULTURA.BG/WEB