Professional Documents
Culture Documents
Сицилия
Сицилия
02 Януари 2024
вторник
02:05 ч.
дума за търсене
toggle menu
ВРЕМЕТО:
СВАЛИ ТЕКУЩИЯ
БРОЙ в .pdf
Глобус
Многопластовата Сицилия
Многопластовата Сицилия
автор:Елиана Иванова
visibility 288
Писателят от миналия век Джезуалдо Буфалино описва Сицилия като "остров в множествено
число", който страда, за добро или за лошо, от "излишък на идентичност". "Сицилиите са много,
не мога да ги изброя. Тук е зелената Сицилия на рожковите (местни растения - бел. авт.), бялата на
солниците, жълтата на сярата, светложълтата на меда, пурпурната на лавата. Има я и онази
"благоразположена" Сицилия, с мек характер, до степен да изглежда глупава понякога; "опитната"
Сицилия, която е хитра, посветена в най-утилитарните практики на насилие и измами. Има я и
мързелива, и забързана Сицилия; тази, която е изтощена от тревожността на ежедневието; но и
тази, която живее сякаш по карнавален сценарий", описва писателят родния ѝ край.
Хилядолетна памет
Сицилия се помества и в аналите на Втората световна война, като става по-известна с десанта на
нейна територия. През нощта между 9 и 10 юли 1943 г. британските и американските
съюзнически сили се приземяват на плажовете на Сицилия, все още контролирани от силите на
Оста, като част от така наречената "Операция Хъски". 160 000 войници се изсипват в дъгата между
Ликата и Сиракуза; 4000 бойни и транспортни самолета осигуряват подкрепа от въздуха, докато в
морето има 285 бойни кораба, два самолетоносача и 2775 транспортни единици. Десантът в
Сицилия е втората най-впечатляваща настъпателна операция след тази в Нормандия,
организирана от съюзниците през Втората световна война.
Не на последно място можем да споменем и местната кухня, която завладява сетивата със своя
вкус и неподражаемост. Сицилия, известна със своите сладкиши каноли и ястията аранчини.
КОВИД-туризъм
Летните месеци дават надеждата за възраждане на туризма. Хиляди заети в туристическия бранш
очакват с нетърпение и възбуда новите потоци от туристи. Въпреки все още върлуващият
коронавирус, хората са жадни за приключения и почивки в чужбина и внимателно подбират
желаните дестинации. Туристическият сезон отваря врати и в Сицилия. Италианското
правителство посрещна юни месец с облекчаващи мерки за пътуващите в Италия. Достатъчно бе
представянето на сертификат за ваксинация или отрицателен PCR/антигенен тест, направен до 48
часа преди влизането в страната и voil: не подлежиш на задължителна 10-дневна карантина.
До 21 юни Сицилия беше жълта зона и имаше по-затегнати регионални мерки, свързани с
коронавируса. Имаше също така вечерен час, след полунощ беше забранено да стоиш навън, в
бар или ресторант. Защитните маски бяха задължителни във всички затворени пространства,
включително публичен и междуградски транспорт. Всички следяхме новините и знаем колко
тежко Италия бе ударена от коронавируса миналата година. Италианците измираха буквално като
мухи. Тези мрачни събития видимо оставиха белег в живота и бита на италианеца. Въпреки
нормализиращото се положение, хората в Италия са все още твърде предпазливи и скептични.
Всички масово се ваксинират, като с приоритет са възрастните хора. В Сицилия хората ходеха със
защитни маски на открито по улиците и дори в собствените си автомобили, въпреки високите
летни температури. Ако влезеш с магазин без маска, веднага ти се прави забележка да си я
сложиш. Няма да забравя погледа, който съпровождаше предупреждението - осъдителен и
същевременно тревожен. На плажа в Изола Бела дори ми бе направена забележка, че трябва да
си постеля хавлията на 1,5 метра дистанция. След като малкият плаж започна да се пълни с хора,
същата синьора, която ми направи забележката и която бе на възраст между 45 и 50 години, си
събра нещата и си тръгна. Това бе наистина показателен пример за отношението и за страха,
който категорично отказва да напусне сицилианци. При част от по-младите се наблюдаваше липса
на тази тревожност и дори имаше раздразнение по повод на ограничителните мерки. Но въпреки
смесените чувства хората чинно и без да се оплакват следваха наложените мерки. Те са се
превърнали в неразделна част от ежедневието на италианеца.
Таормина е сред перлите на Сицилия. Малко, цветно и романтично градче, разположено на хълм
на 206 м надморска височина, заключено между скалите и морето с вулкана Етна на заден план.
Таормина е в пълен контраст със Сиракуза. Градчето носи изключително позитивно настроение и е
заредено с духа на популярен туристически център. Привлекателността на Таормина се изразява
основно в невероятните гледки, които предлага към Етна и залива. Най-посещаваните места са
Изола Бела: малко островче, което се свързва с Таормина посредством пясъчно-камениста ивица
и Античният театър на Таормина. Посетителите на това сицилианско райско кътче посещават
Изола Бела основно за плажуване, но комплексът предлага и красив парк в бароков стил, в който
туристите могат да се разходят. За съжаление паркът беше затворен за туристи заради
коронавируса. Изключително впечатляващ е Античният театър на Таормина, който е вторият по
големина театър след този в Сиракуза. Той е вкопан в скала, а сцената предлага спираща дъха
гледка към Йонийско море и Етна. Той има максимален диаметър около 109 метра и височина
около 20 метра. Аудиторията е разделена на девет сектора с осем стълбища. В горната част
театърът е заобиколен от двойно извита галерия, поддържана отвън от обикновени каменни
колони, а отвътре са разположени мраморни колони. Задната част на сцената е ограничена от
стена, на фона на която са поставени някои остатъчни мраморни колони. Днес театърът има
капацитет от 4500 места. Посетих театъра рано сутринта, когато слънцето все още не е твърде
силно и няма много посетители. Мащабът на театъра е впечатляващ. По своята конструкция и
разположение прилича изключително много на Античния театър в Пловдив, който обаче е
изграден от мрамор. И, разбира се, при него липсват вулкана и морето за фон. Докато седях и се
наслаждавах на гледката, се почувствах у дома: все едно се бях пренесла в Пловдив. В театъра се
запознах и с двама журналисти от Рим, които бяха в Таормина по повод Фестивала на книгата.
Сцената на театъра бе подготвена за тържествена церемония по раздаване на награди за
литература. Те бяха дошли, за да отразят събитието.
Заради изригването на Етна на връщане полетът ни беше отложен. Улиците са покрити с черна
пепел и сажди, а Катания има похлупак от смог и изпарения. Показаха ни снимки на резултати от
изригването на вулкана: големи късове вулканична скала, стоварени върху къщи и автомобили,
дебели пластове вулканична прах, която трябва да се измита много внимателно, защото иначе
надрасква повърхностите. Има и канал в Ютюб, който предава на живо активността на вулкана и
самите изригвания.
Още от Глобус
автор:Дума
visibility 2593
автор:Дума
visibility 2724
автор:Дума
visibility 1907
автор:Дума
visibility 1898
България
visibility 299
автор:Дума
visibility 1778
Празнуваме Васильовден!
автор:Дума
visibility 417
Икономика
автор:Дума
visibility 2522
visibility 2488
автор:Дума
visibility 2343
Свят
автор:Дума
visibility 337
автор:Дума
visibility 870
visibility 792
Общество
Сатър за Сатаната
автор:Нора Стоичкова
visibility 2634
Съдете сами
автор:Калоян Методиев
visibility 2498
автор:Боян Ангелов
visibility 2784
За нас
Автори
Редакция
Контакти
Реклама
Абонамент
Условия за ползване
Политика за бисквитките
Политиката за поверителност
dir.bg
Писателят Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература от крал Карл Густав в
Стокхолм на 10 декември 1981 г. (Снимка: АП/БТА)
Роденият в Русе Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за 1981 г. от шведския
крал Карл XVI Густав на церемония на 10 декември същата година в Стокхолм. Той е отличен за
цялостното си литературно творчество, характеризиращо се с "широта на възгледите, богатство на
идеите и голяма художествена сила".
"Творчество срещу страха и смъртта" наричат произведенията му анализатори, след като става
Нобелов лауреат. Тази оценка, както и неговото прозрение, че "най-голямото усилие в живота е да
не свикнеш със смъртта," са запазени в архивите на БТА в материалите по повод удостояването му
с високото отличие.
Още
Немскоезичният писател започва своя житейски път през 1905 г. в Русе в еврейското сефарадско
семейство Канети. Родителите му са Жак Канети и Матилде Ардити - от две от известните русенски
търговски и предприемачески еврейски фамилии в началото на ХХ в. През 1911 г. Жак Канети и
семейството му се премества във Великобритания, в Манчестър, но след смъртта му през 1912 г.
Матилде и децата се преселват във Виена, а четири години по-късно се установяват в Швейцария.
През 1921 г. Елиас Канети заминава за Германия и остава там до завършването на гимназиалното
си образование. През 1924 г. Канети се завръща във Виена, където започва да следва химия. През
1931 г. той завършва работата си по романа си "Заслепението" и започва да работа върху първата
си драма "Сватба". През 1938 г. след нахлуването на Хитлер във Виена Канети напуска града и
заминава през Париж за Лондон. През 1960 г. излиза "Масите и властта" - едно от най-значимите
теоретични произведения на Елиас Канети, над което той работи почти 20 години. Той умира на 14
август 1994 г. в Цюрих, Швейцария.
Стокхолм, 15 октомври 1981 г. (БТА) Днес Шведската кралска академия присъди Нобеловата
награда за литература на Елиас Канети. Съобщението на Нобеловия комитет гласи, че Канети е
удостоен с наградата "за цялостното си творчество, отличаващо се с широта на възгледите,
богатство на идеите и голяма художествена сила".
Още
Новият носител на Нобелова награда за литература Елиас Канети е роден в 1905 г. в България - в
Русе, където преживява детските си години. След това семейството му се преселва в Англия, той
живее също в Австрия и Швейцария. Канети, който пише на немски език, днес е признат за един
от големите съвременни европейски писатели. Някои от неговите творби са свързани с България.
Първите съприкосновения със света, първите му впечатления, получени в стария Русчук, са
отразени в автобиографичната книга "Спасеният език" /1977/.
Елиас Канети бе "открит" късно като голям писател от световна величина - във връзка с новото
издание през 1963 г. на романа му "Заслепението" /1935/. Той твори в различни жанрове - роман,
есеистична проза, драматургия. Ето някои други негови произведения: драмите "Сватба" /1932 -
издадена на български/, "Комедия на суетата" /1934/, "Обречените" /1964/; избрани есета "Власт
и оцеляване" /1972/, "Съвестта на думите" /1975/; писателски записки "Провинцията на човека"
/1973/; автобиографичната книга "Факел в ухото" /1980/ и др. Издателство "Народна култура"
подготвя за печат неговите творби "Спасеният език", "Факел в ухото" и "Провинцията на човека".
В един от следващите броеве на списанието - 46 от 13 ноември 1981 г., има статия от Юрген
Колбе, публикувана във "Франкфуртер алгемайне цайтунг":
Още
Канети се пита дали привидно безразсъдната претенция на това изречение не е все пак оправдана
от съзнанието, че всъщност думите, "непрекъснато, съзнателно употребяваните и
злоупотребявани думи, доведоха до положението войната да стане неизбежна"...
Още
...Не познавам друго творчество на немскоезичен автор, което да се занимава така ужасно
подробно със състоянието на страх, което изпитваме днес. И с възможностите да го преодолеем.
Въпреки това творчеството на Канети в никакъв случай не е популярно... Славата на Елиас Канети,
ако за него изобщо може да се говори с подобни пазарни категории, няма много общо с
оглушителната обществена известност, която трябва да понасят Хайнрих Бьол или Гюнтер Грас...
...Писателят стои извън актуалното единомислие, извън съгласните едно с друго различия в
мненията. Нищо по-удивително и приятно от това да се запознаеш с него. Канети съвсем
определено е херметичен писател, творец, който не оставя разстояние между едно прозрение и
неговото записване, между съвест и творчество, дори между собствената си биография и
преживяната, изстрадана световна история. Тази "монолитност", която можем да определим и
като "завършеност" на всяка негова творба и всяко негово изречение, е резултат на един
невероятно точен, кристален, изцяло лишен от търсена артистичност език, който напълно
отхвърля и най-плахия опит за корекция. Наистина кристал: формите, които откриваме у Канети,
изглеждат, като че ли са били отколе завършени. Чисти. Без каквито и да било добавки. Дори сам
по себе си този език, отделен от волята на разказвача, пренебрегва разпадащото се време, отрича
смъртта.
Още
...Как да четем Канети? Който веднъж е потънал в неговото творчество и е позволил на ума си да
възприеме преображението, което то върши със света, не може да се освободи лесно от
неумолимата точност на неговия поглед. Но тежко тогова, който тепърва навлиза в тази
литература. Ето защо най-уместен ще бъде съветът да започне с онази книга, която се смята за
негово основно произведение — "Заслепението". Останала дълго време единствена, създадена
между 1929 и 1930 и отпечатана за първи път през 1935 година, тя влиза в списъка на
литературните ценности наред с романите на Роберт Музил и Херман Брох веднага, щом с
огромно закъснение критиците я откриха двадесет и пет години по-късно. Ако съществува такава
категория, това е книгата на века.
Още
...Като емигрант в Англия Канети мълчи. Минават почти тридесет години работа, преди да се
появи една нова, голяма и съвсем различна книга: "Масите и властта", втората колона на неговото
творчество. Едно преживяване, което той възприема изключително силно, дава подтика за дълъг
колкото живота мисловен процес: за първи път Канети осъзнава властта на масите по време на
въстанието на виенските работници и пожара в Двореца на правосъдието във Виена: "Събитието,
което преживях, се доближава най-много до революцията. Не биха стигнали сто страници, за да
опиша само онова, което самият аз видях. Оттогава знам точно, че не ми трябва да прочета и дума
за щурма на Бастилията, за да узная какво се е случило там. Аз станах частица от масата, аз се
разтопих в нея и не почувствах и най-малката съпротива срещу това, което тя вършеше."
... Писателят непрекъснато остава пишещ, дори и да не публикува нищо в продължение на години.
Като пише думи и изречения, той се сродява със света...
Още
... Сега славата навести Канети, но той ще й се довери толкова, колкото и на презряната смърт. За
славата на Канети важи онова, което сам той писа за любимия си Стендал: "Без да изпитва
съжаление, той се задоволяваше да пише за малцина, но беше убеден, че след сто години ще
бъде четен от много хора"...
Елиас Канети и съпругата му Хера Бушор на прием в Кралската шведска академия на 9 декември
1981 г. (Снимка: Getty Images)
Тези наблюдения на Канети са споделени от него в книгата "Масите и властта" В същия 46-и брой
на ЛИК е публикуван и откъс от тази книга, която, по думите на самия автор, е изпълвала целия му
съзнателен живот:
ЕЛИАС КАНЕТИ
Още
За Безсмъртието
Още
Когато говорим за личното или литературно безсмъртие, не е зле да използваме за отправна точка
Стендал. Трудно би могъл да се намери някой друг, който да е по-далеч от обичайните представи
за вярата. Той е напълно освободен от всякакви обвързаности и обещания на каквато и да било
религия. Чувствата и мислите му са насочени изключително към тукашния живот, чиито наслади е
изпитал най-точно и най-дълбоко. Изказва се върху всичко, което може да му донесе радост, но от
това не става плосък, защото не се занимава с единичното. Не свързва нищо в съмнителни
единства. Отнася се с недоверие към всичко, което не може да почувства. Мисли много, но нито
една негова мисъл не е студена...
Този човек, който не признаваше никакви предположения, който сам искаше да се натъкне на
всичко, който бе самият живот, доколкото животът е изтъкан от чувство и дух, който се намираше
в сърцевината на всяко нещо, и затова имаше право да го съзерцава и отвън, този човек, при
който думата и смисълът се покриват по най-естествен начин, сякаш си е наумил на своя глава да
прочисти езика, този странен и истински свободен човек все пак имаше една вяра, за която говори
толкова леко и непринудено, сякаш е негова любима.
Още
Без да изпитва съжаление, той се задоволяваше да пише за малцина, но беше убеден, че след сто
години ще бъде четен от много хора. В ново време вярата в литературното безсмъртие едва ли
може да се изрази по-ясно, по-самостойно и без каквато и да било самонадеяност. Какво означава
тази вяра? Какъв е нейният смисъл? Тя означава, че човек може да съществува и тогава, когато
всички други, живели по едно и също време с него, вече няма да ги има. Не че е настроен зле към
живите — той не ги отстранява от пътя си, не върши нищо против тях, дори не ги призовава на
двубой... Той си избира компанията на онези, към които един ден сам ще се числи: на хората от
минали времена, чието дело живее и днес, които ни вълнуват и сега, от които човек се подхранва.
Благодарността към тях е благодарност към самия живот.
Ако човек извърши убийство, за да надживее останалите, това не променя нищо, защото не става
дума за надживяването сега. Делата на човека се оценяват едва след години, когато самият той
вече не е между живите, тъй че не може и да убива. Тогава се мерят делата и е твърде късно да се
прибави каквото и да било...
Още
Още
Ани Ерно влезе в топ 10 на продажбите във Франция след Нобеловата награда за литература
Ани Ерно влезе в топ 10 на продажбите във Франция след Нобеловата награда за литература
Още
Още
https://www.instagram.com/impressio.bg/
ИЗБРАНО
КОМЕНТИРАЙ0
Най
ЧЕТЕНИКОМЕНТИРАНИ
портрет
ИНТЕРВЮ
ЛЮБОПИТНО
АТЕЛИЕ
НОТИ
С бис и аплодисменти завърши Новогодишният концерт в НДК
НОТИ
Пианистът и сензация в ТикТок, Джейми Дъфи обяви, че успехът е обърнал живота му "с главата
надолу"
УЛИЧНО ИЗКУСТВО
КИНО
За шеста поредна година Награда за Кино 355 на фондация "Стоян Камбарев" предизвиква
младите кинорежисьори
ЛИЦА
Почина Ана Офелия Мургия, озвучила мама Коко във филма "Тайната на Коко"
СЦЕНА
"Моби Дик" на Диана Добрева – първото премиерно заглавие за 2024 г. в Народния театър
НОТИ
ИНТЕРВЮ
ЛЮБОПИТНО
АТЕЛИЕ
НОТИ
НОТИ
Пианистът и сензация в ТикТок, Джейми Дъфи обяви, че успехът е обърнал живота му "с главата
надолу"
УЛИЧНО ИЗКУСТВО
Приказна разходка в света на Алиса
КИНО
За шеста поредна година Награда за Кино 355 на фондация "Стоян Камбарев" предизвиква
младите кинорежисьори
ЛИЦА
Почина Ана Офелия Мургия, озвучила мама Коко във филма "Тайната на Коко"
СЦЕНА
"Моби Дик" на Диана Добрева – първото премиерно заглавие за 2024 г. в Народния театър
НОТИ
ИНТЕРВЮ
ЛЮБОПИТНО
АТЕЛИЕ
НОТИ
НОТИ
Пианистът и сензация в ТикТок, Джейми Дъфи обяви, че успехът е обърнал живота му "с главата
надолу"
УЛИЧНО ИЗКУСТВО
КИНО
За шеста поредна година Награда за Кино 355 на фондация "Стоян Камбарев" предизвиква
младите кинорежисьори
ЛИЦА
Почина Ана Офелия Мургия, озвучила мама Коко във филма "Тайната на Коко"
СЦЕНА
"Моби Дик" на Диана Добрева – първото премиерно заглавие за 2024 г. в Народния театър
НОТИ
13621
харесвания
5047
последователи
Календар
Популярно от Лица
Препоръчваме ви
портрет
портрет
портрет
портрет
портрет
портрет
Impressio.bg
С този метод ще говорите английски като български!
Alpha Lingmind
Sponsored
Rinnova Pro
Sponsored
LoveMyFamilyMag.com
Sponsored
Mini camera
Sponsored
Остани с Impressio
Въведи e-mail
РЕКЛАМИ