ЗА МЕН

УСЛУГИ

МНЕНИЯ

ПУБЛИКАЦИИ

КОНТАКТ

BG | DE

Правни аспекти на инфлуенс маркетинга

От Ралица Махони

Част 1: Лична препоръка или скрита реклама са комерсиалните постове на инфлуенсърите в

социалните мрежи?

Статията се прочита за 6 min

1772 думи

Социалните мрежи дадоха живот на ново явление - възможност за влияние от страна на хора с
много (над 1000) контакта в Инстаграм, Фейсбук, Туитър, Ютюб върху техните последователи.
Заради това си влияние тези хора се наричат разговорно инфлуенсъри (от английски - influencer,
влиятелен човек). Популярността на инфлуенсърите се дължи на множеството харесвания на
техните постове - снимки, видеa, публикации в блогове. Споделяйки ежедневно детайли от
живота си и впечатления, звездите на социалните мрежи печелят симпатиите, стигащи до
възхищение, на милиони потребители на социалните мрежи. По този начин инфлуенсърите се
превръщат в своеобразни примери за подражание.

Личната препоръка като реклама

Разпознавайки в описания феномен полезен маркетингов ход, много компании (предимно фешън
и козметични брандове) залагат на личната препоръка на техен продукт от инфлуенсър като
алтернатива на стандартната реклама. Особено за младите потребители на социалните мрежи
този подход е успешен заместител на явните, станали досадни и банални, реклами, съдържащи
очевидни хвалби по отношение на показваните в тях стоки и услуги.

Как работи?

Когато звезда от социалните мрежи с множество последователи сподели своето впечатление от

продукт, не е нужно да използва агресивни изрази, като “купете си го!” или “горещо го
препоръчвам!”. Достатъчно е човек, придобил ранга на идол за своите фенове, да сподели, че е
доволен от новата си придобивка. Това автоматично води поне до размисли у последователите му
за възможността и те да си закупят този продукт и така да се доближат до любимата си звезда.
Крайният резултат се състои, ако не в убеждаване за извършване на покупка, то поне в посещение
на онлайн-магазин, преглед на брошурата, запознаване с нова продуктова гама. По този начин
личната препоръка, която е дискретна и трудно идентифицируема като реклама, се превръща в
основен елемент на маркетинговата стратегия на големи производители на козметични продукти,
дрехи, играчки, техника и др. Вероятно подобна рекламна кампания излиза в пъти по-изгодна от
стандартната радио или телевизионна реклама. Неслучайно маркетинговите агенции също вече са
специализирани в успешното прилагане на този нов инструмент за налагане на стоки и услуги.

Къде е уловката?

На пръв поглед няма нищо нередно и ненормално в това човек, който излага на показ голяма част
от живота си, да сподели още едно впечатление. Възможно ли е обаче нашите интернет-идоли да
не са напълно откровени в споделяните впечатления? А как става така, че именно те първи
изпробват най-новите изобретения, колекции и марки, дори още преди да бъдат пуснати на
пазара? Ами ако всъщност те биват подканвани от търговците, директно или по-дискретно, да
споделят радостта си от употребата на техните продукти, с оглед ефекта на такова споделяне
върху милиони последователи на техните профили? И най-вече, къде е границата между
лаишкото ревю на стока и нейната целенасочена реклама? Особено, когато говорим за
маркетингова стратегия, постовете на инфлуенсърите съвсем не са случайни и безвъзмездни,
макар рекламната кампания да не проличава като такава от пръв поглед. А резултатът от тази
неяснота е най-малкото подвеждане на аудиторията относно причините и целите на споделяне на
снимка, линк, видео или друго съдържание в социалните мрежи и медии от интернет-звездите.
Дали, ако знаехме, че се касае за целенасочено представяне в положителна светлина на продукт/
услуга/ компания, бихме проявили същия интерес към представянето и най-вече, дали бихме
подходили със същото доверие? Отговорът на тези въпроси най-вероятно ще е “не”.

Може ли обаче такава заблуда да има правни последици за рекламодателите, инфлуенсърите и

дори рекламните агенции? В две последователни публикации разсъждавам върху съвместимостта
на инфлуенс маркетинга в обичайното му проявление по нашите ширини с някои от българските
нормативни актове:

Инфлуенс маркетингът като аудио-визуално търговско съобщение

Със Закона за радиото и телевизията са забранени скритите търговски съобщения (предназначени

да рекламират пряко или непряко стоки, услуги или репутация на дадено лице, или да съдействат
за популяризиране на кауза или идея). Съответно, търговските съобщения трябва ясно да се
разпознават като такива. Наред с това, забранено е използване на техники, действащи на
подсъзнанието, в търговските съобщения, т.е. не трябва да се използват индиректни методи,
които не са обозначени като търговски съобщения и не се разпознават от аудиторията като такива,
но могат да формират подсъзнателна психическа реакция и нагласа в аудиторията към
представяните стоки и услуги.

От изложените дефиниции става ясно, че всякакви форми на пряка или косвена реклама трябва да
бъдат обозначавани като такава и да бъдат разпознаваеми като търговски съобщения за
аудиторията. Това би означавало, че, ако постовете на инфлуенсърите в социалните медии и
мрежи могат да се квалифицират като търговски съобщения по смисъла на Закона за радиото и
телевизията, то те трябва да бъдат разпознаваеми като рекламни съобщения за последователите
на тези инфлуенсъри.

Законът за радиото и телевизията обаче се прилага само за медийни услуги, които представляват
аудиовизуални медийни услуги или радиоуслуги. Основен отличителен белег на тези услуги е
редакционната отговорност на доставчиците на медийни услуги. Тя се характеризира с
упражняването на ефективен контрол, както върху избора на предавания, така и върху тяхната
организация, както в хронологичен ред при телевизионни излъчвания, така и в каталог при
аудиовизуални медийни услуги по заявка. Именно тази характеристика липсва обаче на
социалните мрежи (и медии).

Във Фейсбук, Туитър, Инстаграм съдържанието се генерира от потребителите на тези платформи,

липсва (централизирана) организация на постовете. Дори потребителите на социалните мрежи (и
медии) да имат собствени страници, профили и канали, които управляват и в този смисъл да може
да се приеме, че имат организационна функция и упражняват контрол спрямо съдържанието, на
тези несамостоятелни страници и канали ще липсва другият отличителен белег на
аудиовизуалните медийни услуги, а именно тяхната основна цел да бъде предоставяне на
предавания за информиране, забавление или образоване на широката общественост.

С това изискването за обозначаване на аудиовизуални търговски съобщения като такива съгласно

Закона за радиото и телевизията по принцип няма да е приложимо за потребителите на социални
медии и мрежи.

В тази връзка е важно да се направи отграничение между социални медии и социални мрежи.
При първите комуникацията е по-скоро едностранна, доминира представянето на някакво
съдържание, както е в Ютюб или при блоговете, докато характерно за социалните мрежи
(Фейсбук) е съсредоточването върху потребителите и генерираната от тях многостранна
комуникация.

Именно на тази отлика се дължи фактът, че е възможно съдържанието в интернет-страници,

блогове, онлайн издания на печатни медии и пр. в някои случаи да бъде третирано като медийна
услуга по заявка. Такъв би бил случаят с информативно аудио-визуално съдържание (видео-
материали), публикувани на сайта на печатна медия, например. Това съответства и на практиката
на Съда на ЕС, според който “подход, който по принцип изключва от приложното поле на
посочената директива [Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, въведена в българското
законодателство със Закона за радиото и телевизията - бел. авт.] услугите, предлагани от
издателите на онлайн ежедневници, поради техния мултимедиен характер, без да се извърши
преценка във всеки отделен случай на „основната цел“ на съответната услуга, не би бил съобразен
в достатъчна степен с разнообразието на възможните хипотези и би довел до опасността
операторите, които действително предоставят аудио-визуални медийни услуги (…) да могат да
използват информационен мултимедиен портал и по този начин да заобиколят задължителното
законодателство в тази област.” (Решение от 21.10.2015г. по дело C-347/14).

Инфлуенс маркетингът като електронно търговско съобщение

Законът за електронната търговия също урежда задължения, свързани с предоставяне на

търговски съобщения. Такива са рекламите или други представящи пряко или косвено стоки и
услуги съобщения. За да бъде електронно търговско съобщение законосъобразно, то трябва да
отговаря на редица условия, сред които е необходимостта съобщението да бъде разпознаваемо
като търговско, т.е. рекламната му цел трябва или да бъде ясно обозначена, или да може да бъде
подразбрана от контекста на съобщението.

За да попада в приложното поле на Закона за електронната търговия обаче, търговското

съобщение трябва да представлява или да бъде част от услуга на информационното общество.
Дефиницията за този вид услуги гласи, че те нормално се предоставят срещу възнаграждение, от
разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите.

Според примерите, изброени в Директивата за електронната търговия, услугите на

информационното общество обхващат широк кръг от икономически дейности, които се извършват
онлайн; тези дейности може, в частност, да се състоят в продажби на стоки онлайн. При това
обаче услугите на информационното общество не се ограничават единствено до услуги, които
водят до онлайн сключване на договори, но също дотолкова, доколкото представляват
икономическа дейност, обхващат и услуги, които не се заплащат от техните получатели, като тези,
които предлагат онлайн информация или търговски съобщения, или тези, които предоставят
средства за търсене, достъп и извличане на данни. За разлика от това, на дефиницията за услуги
на информационното общество не съответстват услуги, които включват предаване на информация
чрез комуникационна мрежа, не отговарят телевизионното излъчване и радиоразпръскването,
тъй като те не се предоставят по индивидуална заявка. Услуги, предавани от точка на точка, като
видео при поискване (video on demand) или предоставяне на търговски съобщения по електронна
поща, са услуги на информационното общество.

От гореизложеното може да се направи извода, че използването на социални мрежи и медии за

извършване на икономическа дейност, представлява услуга на информационното общество и с
това попада в обхвата на Закона за електронната търговия.

Че инфлуенс маркетингът следва да се третира като електронно търговско съобщение следва и от

това, че съобщението трябва да позволява идентификацията на лицето, от името на което е
направено, т.е. възможно е едно лице (инфлуенсър) да предоставя търговски съобщение от името
на друго лице (търговец). Само ако търговското съобщение се базира на информация за
представяните стоки и услуги, която е събрана по независим начин без заплащане, постовете на
инфлуенсърите няма да представляват търговски съобщения.

Следователно, независимите - нефинансирани от търговци, извършени извън рамките на

маркетингова кампания - ревюта на стоки от потребители на социалните мрежи, няма да
представляват търговски съобщения, съответно не трябва да се обозначават като такива и не
следва да идентифицират търговците, от чието име се предоставят.

Всички останали постове обаче, които са инициирани или подпомогнати (финансово или по друг
начин) от търговците, чиито стоки, услуги или репутация представят, би следвало да се третират
като търговски съобщения по смисъла на Закона за електронната търговия. Последицата от това е,
че доставчик на услуги на информационното общество, който пропусне да обозначи или да
възложи обозначаването на търговско съобщение, направено от инфлуенсър в негова полза в
социалните мрежи и медии, подлежи на глоба или имуществена санкция в размер на до 2 500 лв.
Компетентен орган за контролиране спазването разпоредбите на Закона за електронната търговия
е Комисия за защита на потребителите, която може да бъде сезирана чрез подаване на жалба или
сигнал тук.

В продължението на тази публикация ще разгледам инфлуенс маркетинга от гледна точка на

конкурентното право.

Сподели
← Актуална практика на Съда на ЕС за свободата на установяване

Правни аспекти на инфлуенс маркетинга →

+359 894 50 60 70

contact@lawstudio.me

© 2023. Mahony's Law Studio. Всички права запазени.

Условия за ползване

Поверителност

Последвайте ни в

ЗА МЕН

УСЛУГИ

МНЕНИЯ

ПУБЛИКАЦИИ

КОНТАКТ

BG | DE

Правни аспекти на инфлуенс маркетинга

От Ралица Махони
Част 2: Комерсиалните постове в социалните мрежи като нелоялна конкуренция и търговска
практика

Статията се прочита за 5 min

1580 думи

В предходното издание на бюлетина разгледах постовете на инфлуенсърите в социалните мрежи,

представящи продукти и услуги на търговци, от гледна точка на Закона за радиото и телевизията и
Закона за електронната търговия. В тази втора част на разработката се спирам на инфлуенс
маркетинга през призмата на конкурентното право.

Инфлуенс маркетингът като нелоялна конкуренция

Законът за защита на конкуренцията забранява нелоялната конкуренция и квалифицира като

такава включително заблуждаващата реклама. В понятието за реклама в този смисъл са включени
всички съобщения, които имат за цел да насърчат реализацията на стоки или услуги. Както
споменах в първата част на тази публикация, използването на популярността на инфлуенсърите от
търговците е именно в рамките на техните кампании за разпространение на предлаганите от тях
продукти и услуги. Освен това, Законът за защита на конкуренцията не обръща внимание на
начина на разпространение на съобщенията, с което включително такива в социални мрежи и
медии са обхванати от понятието за реклама.

За да е забранена рекламата, тя трябва да е заблуждаваща. Това е така, когато рекламата по

какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да
подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното
икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент.
Подвеждането може да бъде извършено както чрез активно действие, така и чрез бездействие,
т.е. премълчаване на съществена информация. А такава е включително информацията относно
рекламодателя (или в случая, че въобще има рекламодател, който е инициирал или насърчил
пускането на съобщението).

Тъй като Законът за защита на конкуренцията цели да защитава свободната конкуренцията и да

насърчава свободната инициатива в стопанската дейност, на санцкиониране по неговия ред на
първо място подлежи рекламодателят. Отговорността му може да бъде ангажирана включително
по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушението на
конкуренцията чрез заблуждаваща реклама. Компетентен орган за разглеждане на искането е
Комисията за защита на конкуренцията, в чиито правомощия, освен установяване на
нарушението, влиза и налагането на имуществени санкции и глоби, както и постановяване
прекратяване на нарушението. Имуществената санкция за предприятие или обединение от
предприятия възлиза на до 10 % от общия оборот за предходната финансова година. Наред с това,
по общия исков ред конкретно увредените от нелоялното поведение на конккурентите си лица
могат да предявят обезщетение за реално претърпените вреди.

По изричната воля на законодателя на същите санкции подлежат и рекламните агенции,

изготвили заблуждаващата реклама. В случая това могат да бъдат агенциите, организирали
рекламата чрез инфлуенс маркетинг. Законът за защита на конкуренцията предвижда и глоба в
размер на 500 до 50 000 лв. за физическите лица, съдействали за извършването на нарушението.
Като такова лице може да се разглежда инфлуенсърът.

Инфлуенс маркетинът като нелоялна търговска практика

Тъй като адресат на инфлуенс маркетинга в масовия случай са именно потребителите, т.е.
физическите лица, действащи извън обхвата на професионалната си дейност, насочените към тях
търговски съобщения в социални мрежи и медии трябва да са съобразени с правилата за лоялна
търговия.

Така например, Законът за защита на потребителите квалифицира като нелоялна търговска

практика “използването на редакционен материал в медиите в рамките на кампания,
финансирана от търговеца за насърчаване продажбите на дадена стока или услуга, без това да се
посочва в съдържанието на материала”. Обозначаването като реклама може да стане и чрез
подходящи знаци, образи или звуци.

Изпълнява ли обаче инфлуенс маркетингът предпоставките за такава нелоялна търговска

практика? За да отговорим на този въпрос на първо място трябва да се запитаме, дали при
постовете в социалните мрежи се касае за редакционен материал. В повечето случаи отговорът
ще е отрицателен, тъй като постовете в социалните мрежи или медии са изготвени самостоятелно
от инфлуенсърите и не подлежат на редакцията и контрола нито насърчаващите ги търговци, нито
на операторите на социалните мрежи и медии.

Горепосочената забрана за използване на подобна търговска практика цели да обхване по-скоро

случаите на рекламни/ пиар статии (или т. нар. адвърториъли - от английски, думата advertorial е
съставена от думите „advertisement“ (реклама) и „editorial“ (уводна статия)).

Подобно на Закона за защита на конкуренцията, законът, защитаващ потребителите, също се бори

със заблуждаващи действия и бездействия на търговците и забранява заблуждаващата (чрез
бедействие) търговска практика. По дефиниция това е практика, която не предоставя съществена
информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на
търговско решение, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което
средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Заблуда ще е
налице и ако съществена за вземането на търговско решение от страна на потребителя
информация бъде предоставена по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или
ненавременно. Съществена информация в този смисъл е включително информацията, която
следва да се предоставя във връзка с търговските съобщения, а именно тяхното обозначаване
като такива.

Следователно, премълчаването на факта, че дадено съобщение има рекламен характер,

представлява заблуждаваща търговска практика.

Както показва описанието на това нарушение обаче, при заблуждаващото бездействие трябва да
се касае за търговска практика. За да бъде квалифицирано дадено действие или бездействие като
търговска практика, то трябва да е извършено от страна на търговец към потребител. Понятието за
търговец по смисъла на Закона за защита на потребителите обхваща лицата, които продават или
предлагат за продажба стоки и предоставят услуги като част от професионалната си дейност, както
и всички лица, които действат от тяхно име и за тяхна сметка. Дори за генериране на постовете в
социалните мрежи и медии инфлуенсърите да получават възнаграждение (било в пари или в
натура - чрез ползване на отстъпки, предоставени от търговците, получаване на предметни
подаръци или други облаге) и с това да действат за сметка на търговците, те обикновено правят
това от свое име. Следотвателно само, ако самият инфлуенсър може да бъде квалифициран като
търговец, действията му могат да бъдат предмет на регулиране от Закона за защита на
потребителите. Инфлуенсърите в повечето случаи обаче не се занимават професионално с
публикуване на съобщения в интернет. За да е налице търговска дейност, ще е необходимо те да
правят това регулярно и с комерсиална цел.

Това означава, че, тъй като по принцип инфлуенсърите не извършват търговска дейност с
постовете си в социалните мрежи и медии, в повечето случаи те не биха подлежали на санкции
съгласно Закона за защита на потребителите.

За разлика от това, доколкото инфлуенс маркетингът е способ за насърчаване продажбите на

стоки или предоставяне на услуги, търговците, възползващи се от него в своята дейност,
несъмнено ще прилагат именно дефинираната по-горе като заблуждаваща търговска практика.
Това е така, тъй като всяко действие, бездействие, поведение, маркетинг или реклама, от страна
на търговец към потребител, представлява търговска практика.
А когато търговската практика не съдържа съществена за търговско решение на потребителя
информация, тя се явява заблуждаваща и с това е забранена от Закона за защита на
потребителите.

За санкциониране на нарушения по Закона за защита на потребителите компетентна е Комисия за

защита на потребителите, която може да бъде сезирана чрез жалба или сигнал тук и при
установяване на нарушение в тези случаи може да наложи глоба или имуществена санкция в
размер на 100 до 500 лв.

Обозначаването с #ad или по подобен начин достатъчно ли е?

С изложеното до тук беше установено, че инфлуенс маркетингът може да наруши множество

законови забрани поради факта на премълчаване на обстоятелството, че представлява реклама/
действие, насърчаващо продажбите. Никой от обсъдените закони обача не дава конкретни
предписания, как точно маркетинговото действие трябва да бъде отличено като такова, още
повече, когато се касае за постове в социални мрежи и медии. Тъй като, за да се приеме
нарушение на правилата, защитаващи потребителите и конкуренцията, за мащаб служи
възприятието на средния потребител, изискванията към яснота и разпознаваемост на посланието
в интернет трябва да са достатъчно високи. Така например, постовете на снимки в Инстаграм
обикновено е придружено от описание, включващо хаштагове (#). Достатъчно ли ще е, описанието
на снимката да съдържа хаштаг реклама ( #ad) или хаштаг спонсорирано от … (#sponsored by …)?
На този въпрос трудно може да се отговори еднозначно и генерално, а трябва да се вземат
предвид конкретните обстоятелства. Например, ако обозначението за реклама в описанието на
снимката е включено сред множество хаштагове и то не на първо място, не може да се очаква, че
всеки един от последователите на инфлуенсъра ще изчете всички тагове и ще стигне до извода, че
постът е спонсориран и представлява реклама.

За да се избегне такава несигурност, моята препоръка е за ясно, еднозначно, отделено

обозначаване на поста като рекламен.

Какво да очакваме в бъдеще?

Инфлуенс маркетингът не е единственият феномен, създаващ проблеми от правно ествество,

възникнал с навлизане на социалните мрежи и медии в ежедневието ни. Затова очакването е
законодателят, на първо място европейският, да последва технологичното развитие и да внесе
яснота в подобни нововъзникнали казуси чрез съответни законодателни промени. А такива вече
са в ход.
Нова Директива за аудиовизулните медийни услуги ще предвижда изрично задължението за
обозначаване на рекламни видеа в Ютюб.

От своя страна, операторите на социалните мрежи и медии също разпознават проблема и

започват да предлагат възможности за решаването му. Такава е например, нововъведената от
Инстаграм функционалност за отбелязване на реклама като продуктово позициониране с израза
“платено партньорство с …” („Paid Partnership with…“). Дали това ще е достатъчно, за да
удовлетвори нормативните изисквания за обозначаване на търговските съобщения като такива,
остава да проследим в практиката на надзорните органи и съдилищата.

Сподели

← Правни аспекти на инфлуенс маркетинга

До 31. май юридическите лица трябва да декларират действителните си собственици →

+359 894 50 60 70

contact@lawstudio.me

© 2023. Mahony's Law Studio. Всички права запазени.

Условия за ползване

Поверителност

Последвайте ни в
ЗА МЕН

УСЛУГИ

МНЕНИЯ

ПУБЛИКАЦИИ

КОНТАКТ

BG | DE

Правни съвети за онлайн търговците

От Ралица Махони

Част I: Основни изисквания при извършване на продажби чрез електронен магазин

Статията се прочита за 6 min

1689 думи

Предприетите в повечето държави, засегнати от коронавирусовата пандемия, мерки затвърдиха

статута на електронната търговия като незаменим инструмент в ежедневието на съвременния
човек. Едновременно с нарастващия дял на предлагането и купуването през интернет, най-вече с
цел защита на потребителите на онлайн магазини, се увеличават и правните изисквания, с които
операторите на уебсайтове за търговия трябва да се съобразяват. Настоящата публикация цели да
обобщи най-важните от тези правила за улеснение на начинаещите, а защо не и на настоящите,
онлайн търговци.

Правна рамка

Както при всяка търговия, предлагането на стоки и услуги през интернет на първо място трябва да
се съобразява с общите изисквания за организиране на дейността, сключване на сделките с
доставчици и клиенти, административни задължения и пр. Наред с това, за онлайн търговията
важат допълнителни нормативни изисквания, чието спазване е задължително. Първото такова е
изискване е за предоставяне на информация.

Независимо дали сте търговец, осъществяващ сделките си през онлайн-магазин, или оперирате
уебсайт само за презентационни цели, на интернет-страницата си задължително трябва да
поместите следните данни:
име/ фирма на оператора на сайта;

постоянния си адрес/ седалището и адреса на управление;

адреса, на който упражнява дейността, ако е различен от горепосочения адрес;

данни за кореспонденция, включително телефон и адрес на електронна поща;

данни за вписване в търговски или друг публичен регистър;

информация за контролен орган, когато дейността на търговеца подлежи на разрешителен/

лицензионен режим;

информация за членство в съсловна организация, точно професионално звание и приложими

разпоредби относно - правото на упражняване на занаята или професията и указание за достъпа
до тях;

указание за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.

Когато интернет-страница предоставя възможност за сключване на договор чрез електронни

средства, тя трябва да съдържа допълнителна информация за посетителите на сайта, а именно:

техническите стъпки по сключването на договора и тяхното правно значение;

дали договорът ще бъде съхраняван от оператора на сайта и какъв е начинът за достъп до него;

техническите средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждането на информация,

преди да бъде - направено изявлението за сключване на договора;

езиците, на които договорът може да бъде сключен.

Допълнителни задължения за предоставяне на информация важат и в зависимост от качеството на

потребителя на даден онлайн магазин. Възможно е един сайт да е насочен към търговия само с
други търовци (B2B-отношения) и това трябва да бъде ясно обозначено на видимо и лесно
достъпно за всички посетители място (не, например, в общи условия или друга подстраница).
Когато обаче електронен магазин е насочен към предлагане на продукти и услуги (включително)
на потребители (т.е. физически лица, поръчващи стока или услуга за лична употреба извън
сферата на професионалната си дейност), те трябва да бъдат информирани допълнително за
следното:

основните характеристики на стоките или услугите;

крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси, както и разноски,
свързани със сключване и изпълнение на договора от разстояние (включително разходи за
транспорт и доставка);

условията за плащане, доставка, изпълнение;

условията, срок и начин за упражняване на право на отказ от договора и свързаните с това

разноски при едновременно предоставяне на стандартния формуляр за отказ от договора,
образец на който може да бъде намерен на страницата на Комисията за защита на потребителите;

напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба;

срок на договора или условия за прекратяване на безсрочен договор;

функционалността на цифровото съдържание, включително приложимите мерки за техническа

защита, както и оперативна съвместимост на цифровото съдържание с някои видове хардуер и
софтуер;

указание за възможността за използване на извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове

и за обезщетяване, в които търговецът участва, и условията за достъп до тях.

Изброената по-горе информация може, но не е задължително, да бъде включена в Общите

условия за продажба и/ или използване на сайта.

За да е сигурно, че нормативните изисквания за предоставяне на информация ще бъдат

изпълнени, препоръчва се изготвянето на форми за поръчка в ясно структуриран и лесно четим
формат.

По този начин в отделните стъпки за отправяне на поръчка може да бъде предоставена

информация за стоката, цената, свързаните с нея разходи, да бъде включен линк с препратка към
общите условия или друго място на сайта, където е налична нормативно изискуемата
информация, както и да бъде указано правото на отказ от договора и реда за упражняването му.
Трябва да се знае, че тежестта на доказване, че горепосочената информация е предоставена
изчерпателно и своевременно, се носи от съответния търговец.

Затова най-често използваният метод за предоставянето й е чрез поставяне на отметка от

потребителя в процеса на отправяне на поръчката, че се е запознал с общите условия и/ или че му
е предоставена съответната информация чрез ясно обозначени линкове.

Технически средства за сключване на договор от разстояние

Както споменах по-горе, когато една интернет страница има интегрирана функция за отправяне на
поръчки през нея, търговецът има специфични задължения за информиране относно техническите
средства, чрез които това се случва. На тях кореспондира задължението за осигуряване на
съответните функционалности, а именно:

предоставяне на възможност за съхраняване и възпроизвеждане на съдържанието на договора и

общите условия;

краткосрочно потвърждение по електронен път за получаване на отправената поръчка;

осигуряване на подходящи, ефективни и достъпни технически средства за разпознаване и

корекция на грешки във въведената в процеса поръчката информация, преди тя да бъде
отправена.

Наред с това за правилното техническо оформяне на онлайн магазин от съществено значение е

бутонът или сходна функционалност, чрез който/ която се извършва поръчката. Важно е за
потребителя да бъде ясно, че с активиране на съответната функция той ще направи правно
обвързващо предложение за сключване на договор, което ще го задължи за извършване на
плащане към търговеца.

Затова или самият бутон или в непосредствена близост до него трябва да е ясно обозначено, че
поръчката ще бъде свързана със задължение за плащане.

Право на отказ от договора за потребители

Едно от най-съществените задължения за предоставяне на информация от страна на онлайн

търговците спрямо потребителите е това относно съществуващото право на отказ от сключения по
електронен път договор. Важно е да се знае обаче, че от приложното му поле има редица
изключения, сред които:

когато поръчаната по електронен път услуга е предоставена изцяло и изпълнението й е започнало

със съгласие на потребителя, след като е бил информиран за отпадане на правото на отказ при
изпълнение на услугата;

при поръчка на стоки с кратък срок на годност (например някои хранителни продукти);

при поръчка на запечатани стоки, които са били разпечатани след доставка и не могат да бъдат
върнати по прчини, свързани с хигиената или защита на здравето (например при поръчка на бельо
или бански, когато е премахната хигиенната лепенка);

при поръчка на стоки по индивидуално задание на потребителя (например ръчно изработвани

дрехи и аксесоари по размери, от материали и/ или в цветови комбинации по желание на
клиента).
Извън гореизброените и още някои нормативно определени случаи потребител има право да се
откаже от отправена онлайн поръчка в 14-дневен срок. Този срок се удължава с една година, ако
на потребителя не е била предоставена информация за правото на отказ.

Според актуалната практика на Съда на ЕС, ако търговец представя телефонен номер като
възможност за контакт с него, то той трябва да бъде посочен и в информацията, предоставяна на
потребителите за правото на отказ от договора.

Във всички случаи срокът за упражняване на правото на отказ започва да тече от датата на
сключване на договора (при договор за услуги) или от датата на получаване на стоката (при
договор за продажба на стоки). Потребителят не е длъжен да мотивира решението си за отказ от
договора и може да упражни това си право чрез предоставения му от търговеца за целта
формуляр или чрез друго недвусмислено изявление в този смисъл, което е достатъчно да бъде
изпратено преди изтичане на 14-дневния срок. Препоръчително е във всички случаи търговецът
да потвърди получаването на изявлението за отказ.

Последицата от правилното упражняване на правото на отказ е прекратяване на задълженията на

страните по договора. По принцип важи правилото, че в случай на отказ потребителят не дължи
обезщетение или неустойка и заплащане на каквито и да е разходи. Съответно, търговецът трябва
да върне всички суми, получени по договора от потребителя. От това правило са предвидени
някои изключения, които в случаите на договор за продажба на стоки са:

за сметка на потребителя са преките разходи за връщане на стоките до търговеца (например за

куриерски или пощенски услуги), освен ако (1) търговецът не го е уведомил, че разходите за
връщане се заплащат от потребителя, или (2) търговецът сам прибере стоките, или (3) се съгласи
връщането да стане за негова сметка;

по принцип разходите за доставка на поръчаните стоки от търговеца до потребителя са за сметка

на търговеца, но, ако потребителят е избрал по-скъп начин за доставка от стандартно предлагания
от търговеца, тогава тези допълнителни разходи за доставка също остават за негова сметка.

за сметка на потребителя е и намалената стойност на върнатите стоки в следствие на изпробване

на стоките, надхвърлящо необходимото за установяване на характеристиките и правилното им
функциониране.

Възстановяването на дължимите на потребителя суми трябва да бъде извършено в срок от 14 дни

от датата на упражняване на правото на отказ или от датата, на която получи обратно върнатите от
потребителя стоки, когато те се изпращат от потребителя. За целта търговецът трябва да използва
същото платежно средство, използвано и от потребителя към търговеца (например, при
електронно разплащане, сумата трябва да бъде преведена също безкасово обратно на
потребителя), като обаче потребителят има право да предпочете и друг начин на плащане.

Очакавайте...

В следващата част на публикацията относно правните изисквания при извършване на онлайн

търговия, ще разгледам задълженията, които трябва да се спазват при оформянето на общи
условия, особеностите при международна електронна търговия, изискванията при използване на
т. нар. "бисквитки", спецификите във връзка със забраните за т. нар. "геоблокинг", както и
задълженията за предоставяне на информация за способите за извънсъдебно решаване на
спорове.

Последната част на публикацията ще бъде посветена на документирането и отчитането на

плащания от електронни магазини според прословутата Наредба Н-18.

Ако тези теми Ви интересуват, то не рискувайте да пропуснете следващите публикации и се

абонирайте за тях от тук.

Сподели

← Трудовоправни последици от коронавируса

Правни съвети за онлайн търговците →

+359 894 50 60 70

contact@lawstudio.me

© 2023. Mahony's Law Studio. Всички права запазени.

Условия за ползване

Поверителност

Последвайте ни в
ЗА МЕН

УСЛУГИ

МНЕНИЯ

ПУБЛИКАЦИИ

КОНТАКТ

BG | DE

Правни съвети за онлайн търговците

От Ралица Махони

Част II: Общи условия, геоблокинг, бисквитки, извънсъдебно решаване на спорове и

международна електронна търговия

Статията се прочита за 6 min

1699 думи

В първата част на публикацията, посветена на електронната търговия, изложих основните

задължения за предоставяне на информация от страна на онлайн търговците, както и границите
на правото на потребителите на отказ от договор, сключен по интернет. Настоящото продължение
е посветено на далеч по-важните за практиката въпроси като особеностите при осъществяване на
продажби извън България, прилагането на средства за получаване на достъп до потребителска
информация, различното третиране на потребителите спрямо тяхното местонахождение, както и
някои допълнителни нормативни изисквания за информиране на потребителите и начина, по
който това да се случва.

Общи условия
На изготвянето на общи условия вече беше посветена отделна публикация, чието актуализиране
предстои. Независимо от съдържанието на такива условия обаче, при използването им е важно да
бъдат съблюдавани и някои технически и практически изисквания, за да бъде гарантирано, че те
ще бъдат обвързващи за потребителите и ще станат част от договорите, сключвани с тях чрез
електронен магазин.

На първо място е важно съществуването на общи условия за работа с онлайн магазина и уреждане
на правните отношения с него да бъде указано ясно на сайта и те да бъдат позиционирани на
видно място в него. Това включва и поставяне на линк към тях във формата за отправяне на
поръчки.

За да може да се докаже запознаването с общите условия от страна на потребителя (тъй като за

потребители-нетърговци общи условия са обвързващи само, ако те са били изрично потвърдени),
до този линк е препоръчително предоставяне на възможност за поставяне на отметка за
приемането им.

Наред с това самите общи условия трябва да бъдат формулирани възможно най-кратко и ясни и
лесно четими.

Не напоследно по важност място, общите условия трябва да могат да бъдат възпроизведени на

траен носител (да могат да бъдат съхранени на крайното устройство на потребителя и/ или
разпечатани).

Продажба извън България

Онлайн търговията е привлекателна именно и най-вече заради неограничения географски мащаб,

в който може да се извършва. Наред с възможностите за разгръщане на дейността, които дава
интернет, международното й осъществяване е свързано и с познаване на правилата за
упражняване на търговия в различните страни, към които е насочена тя. В тази връзка е важно да
се знае, че по принцип за започване и упражняване на търговска дейност важат правилата на
държавата, в която търговецът е установен. Възможно е също така, приложимото към договора с
потребителите на електронен магазин право да бъде уговорено в общите условия.
Независимо от гореизложеното обаче, когато един онлайн търговец насочва дейността си към
определена държава и я рекламира на потребители там, той ще трябва да се съобразява с
евентуално по-благорпиятни за потребители условия, предвидени в правото на държавата, в
която е обичайното местопребиваване на потребителя.

Наред с общото европейско законодателство в областта на защита на потребителите, в отделните

страни-членки на ЕС важат и отличаващи се едни от други разпоредби в тази сфера. Най-общо
може да се каже, че единно за всички европейски страни е правото на отказ от договора, сключен
от разстояние (поради което и в първата част на публикацията му е обърнато специално
внимание). За останалите специфични нормативни изисквания търговците следва да се
информират сами, преди да насочат дейността си към друга държава. А такова насочване на
дейността може да се приеме във всички случаи, в които онлайн магазин е оформен по начин,
приканващ и потребители извън България към покупки (например при представяне на стоките на
различни езици, обозначаване на цените в различни валути и пр.).

При международна търговия с потребители, трябва да се има предвид също, че иск във връзка с
договора, сключен през онлайн магазина им, може да бъде предявен в страната, в която
потребителят има местоживеене. От своя страна търговците могат да предявяват искове,
произтичащи от потребителски договори, само в страната по местоживеене на потребителя.

Това означва, че един онлайн търговец може да бъде съден в множество различни страни (поне в
рамките на ЕС), което обичайно ще е свързано с допълнителни или по-високи съдебни разноски,
отколкото при съдебно производство в страната, в която е установен. Ето защо е препоръчително,
при разрастване на дейността в международен аспект да бъде предварително проучено правното
положение във връзка с осъществяването й в различните страни.

Геоблокинг

До неотдавна обичайна практика на онлайн търговците беше предоставянето на понякога

съществено различаващи се условия за покупка на потребителите от различни страни в
зависимост от стандарта на живот в тях. Също така, особено за потребители от Източна Европа,
често беше невъзможен достъпът или най-малко осъществяването на покупка (плащане) до/ от
сайтове на западни производители и дистрибутори. В края на 2018г. тази ситуация беше
променена с въведената забрана за дискриминация на потребителите по причини, свързани с
тяхното местоживеене или националност. От тогава важи, че:

онлайн търговците не могат да ограничават достъпа до сайтовете си за потребители от други

страни-членки на ЕС,
не могат да препращат потребители автоматично към локални за страната на местоположението
им домейни без тяхното изрично съгласие, както и че

онлайн търговците следва да предлагат стоките и услугите си при същите цени и условия, както на
потребители от страната, в която са установени.

Все пак горепосочените принципи имат някои изключения. Сред тях попада възможността за
поддръжка на различни версии на онлайн магазините с различни условия за пазаруване в тях.

Забранено е обаче автоматичното препращане към такива версии на база местоположението на

потребителя, т.е., както споменах по-горе, това може да става само при изтично съгласие на
потребителя и при запазване възможността за достъп до първоначално избраната от него версия.

Сходна е ситуацията с доставката и условията за извършването й. В никакъв случай търговците не

са длъжни да доставят до всички страни-членки на ЕС.

Доколкото един търговец предлага възможност за доставка до различни страни, той има право да
определя и различен размер на цената на доставката според отдалечеността на крайния адрес за
доставката. Тези цени обаче трябва да важат за всички потребители от ЕС.

Накратко, това означава, че, ако например доставка до адрес в България струва 5,00 лв., а до
адрес в Германия - например 5,00 евро, то германец, който желае доставка до български адрес
трябва да бъде таксуван за това с 5,00 лева, а не 5,00 евро.

Извънсъдебно решаване на спорове

Онлайн търговците имат задължения за информиране относно съществуващите в рамките на ЕС

възможности за алтернативно и онлайн решаване на спорове. В какво по-точно се състоят те:

На първо място всички установени в ЕС търговци, които осъществяват продажби през интернет,
трябва да публикуват на уебсайтовете си електронна връзка към платформата за онлайн решаване
на спорове (ОРС), създадена от Европейската комисия. Това е правилният линк. Изискването е той
да бъде публикуван на лесно достъпно за потребителите място, което означава, че не е
достатъчно това да бъде (само) в Общите условия на сайта. Препоръчително е да има отделен
директен линк към платформата за ОРС, който може да бъде поместен директно под линка с
Общите условия на началната страница на електронния магазин. Важно е да се знае, че тази
платформа може да се използва не само от потребители срещу търговци, но и обратното, както и
че той служи за извънсъдебно решаване както на национални, така и на международни спорове.
Независимо от препратката към платформата за ОРС, онлайн търговците трябва да публикуват на
интернет страниците си и информация за органа за алтернативно решаване на спорове (АРС), в
чийто обхват на дейност попадат, както и за готовността си или задължението си за участие в
процедура за АРС. Пълен списък на признатите органи за АРС в България може да намерите тук.
Компетентна за всички сектори на икономиката, свързани с покупко-продажба на стоки и
предоставяне на услуги (включително туристически), е Общата помирителна комисия към КЗП. С
това, независимо от липсата на готовност или задължение за прилагане на процедура за АРС,
препоръчително е публикуване на съответно указание по ясен и леснодостъпен начин на уебсайта
на търговеца, като това може да стане и в Общите условия, използвани от него. Указанието трябва
да съдържа и адреса на интернет страницата на съответния орган за АРС.

Когато потребител е отнесъл жалбата си директно до търговеца и спорът между тях не е решен по
взаимно съгласие, търговецът е длъжен да предостави на потребителя на хартиен или на друг
траен носител информацията за компетентните органи за АРС и готовността си за използването
им.

Достъп до потребителска информация

Ако до неотдавна прилагането и публикуването на Политика за поверителност (за актуалните

изисквания към такава предстои нова публикация) от онлайн търговците беше често
пренебрегвано, то с влизането в сила и започване прилагането на общоизвестния Общ регламент
относно защитата на данните (GDPR) това стана немислимо. Необходимостта от изготвяне на
Политика за поверителност или сходен документ възниква най-малко с оглед задълженията на
администраторите на лични данни (т.е. всеки, който събира и обработва лични данни на
физическо/и лице/а) да предоставят информация на субектите на лични данни за целите,
основанието, сроковете на обработване на лични данни и пр.

Независимо от събираните от потребители лични данни във връзка със сключване и изпълнение
на договор за (онлайн) продажба, надали съществува интернет страница, която не използва
технология за съхраняване и получаване на достъп до информация, съхранена в крайното
устройство на потребителя (например т. нар. “бисквитки”). Тези бисктивки на първо място имат за
цел да улеснят и подобрят потребителския опит от използването на даден сайт. Нерядко обаче те
дават достъп до много обхватна и чувствителна информация, свързана с цялостното
потребителско поведение в онлайн пространството. Ето защо, използването на бисктивки също е
свързано с предоставянето на информация за съхраняването на данни или получаването на
достъп до такива.
Наред със задължение на потребителя да се укаже използването на бисквитки, събираната от тях
информация, целите и начините на използването й, при прилагане на такава технология на
потребителя задължително трябва да се даде възможност да откаже съхраняването или достъпа
до негови данни чрез бисквитки.

Когато потребителят се съгласи с използването на бисквитки, той трябва да има възможност по

всяко време да получи информация за съхраняваните в неговото устройство данни.

Очакавайте...

Последната част на публикацията ще бъде посветена на документирането и отчитането на

плащания от електронни магазини според прословутата Наредба Н-18.

Ако тази тема Ви интересува, то не рискувайте да пропуснете следващата публикация и се

абонирайте за новини от Mahony's Law Studio тук.

Сподели

← Правни съвети за онлайн търговците

Правни съвети за онлайн търговците →

+359 894 50 60 70

contact@lawstudio.me

© 2023. Mahony's Law Studio. Всички права запазени.

Условия за ползване

Поверителност

Последвайте ни в
ЗА МЕН

УСЛУГИ

МНЕНИЯ

ПУБЛИКАЦИИ

КОНТАКТ

BG | DE

Правни съвети за онлайн търговците

От Ралица Махони

Част III: Приемане на плащания и документиране

Статията се прочита за 3 min

862 думи

При целия шум около т. нар. Наредба Н-18 (пълно наименование за справка: Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин) няма как да не се спра на отражението й върху
работата на онлайн търговците. Наредбата по принцип изисква за всяка продажба на стока или
услуга да бъде издадена касова бележка и поставя редица изисквания към фискалните устройства,
които генерират такива бележки. Все пак от задължението за ползване на фискално устройство
съществуват изключения, които са благоприятни включително за операторите на електронни
магазини. По принцип регистрирането и отчитането на продажбите чрез касова бележка не е
задължително във всички случаи на извършване на дистанционно разплащане чрез:

внасяне на пари в наличност по платежна сметка,

кредитен превод,

директен дебит

наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи,

пощенски паричен превод (ППП), извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване
на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В последния посочен случай на ППП на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид
документ, съдържащ минимум следните реквизити:

наименование и адрес за кореспонденция на търговеца;

идентификационен номер на търговеца (БУЛСТАТ/ ЕИК/ ЕГН/ ЛНЧ/ служебен номер от регистъра
на НАП);

наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове

закупени стоки или услуги;

обща сума за плащане и начин/и на плащане.

Както посочих в началото, извън изключенията от задължението за издаване на касова бележка

при дистанционни разплащания, съществуват специални облекчаващи дейността на електронните
магазини разпоредби. Те могат да се обобщят в две групи:

Онлайн търговците могат да регистрират и отчитат продажбите си чрез издаване на

фискален/системен бон, генериран в електронен вид, без да се отпечатва на хартиен носител,
който се предоставя на електронен адрес на клиента. Търговецът обаче е длъжен да съхрани
данни за изпращането му.

Алтернативата е регистриране и отчитане на онлайн продажбите, за които е извършено

неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта (т.е. чрез виртуално терминално ПОС
устройство), с издаване на документ с реквизите, които ще изброя по-долу. Издаването на такъв
документ вместо фискален/ системен бон е допустимо само при условие че:

a. Търговецът не приема други плащания, изискващи издаването на фискален/системен бон, както

и че

b. използваният от електронния магазин софтуер за управление на продажбите отговаря на

следните изисквания:

генерира уникален номер на всяка поръчка за закупуване на стока или услуга;

осигурява пълнота и интегритет на данните, създавани чрез него;

в случаите, в които софтуерът за управление на продажби в търговски обект представлява модул

от софтуер, останалите модули не могат да имат дублираща функционалност за управление на
продажбите или функционалност, целяща заобикаляне на изискванията в това приложение;

осигурява еднозначна автентикация на потребителите (операторите) при работа с него;

за предпочитане е интерфейсът на софтуера да е на български език, в противен случай търговецът

е длъжен да предостави негов превод на български език при поискване от орган по приходите;

не управлява други продажби, освен такива за които се приемат неприсъствени плащания с

кредитна/ дебитна карта.

Документът, който онлайн търговците издават в последно разисквания случай, трябва да съдържа:

наименование на документа и уникален десетразряден номер, състоящ се от арабски цифри и

нарастващ възходящо за всяка продажба;

данни за търговеца (за юридическите лица и едноличните търговци - наименование, ЕИК,

седалище и адрес на управление, електронен адрес или телефон; за физическите лица - имена,
адрес, на който се упражнява дейността, електронен адрес или телефон);

уникален номер на клиентската поръчка;

референтен номер на финансовата трансакция;

наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове

закупени стоки/услуги, единична цена, - - обща сума за плащане и начин/и на плащане;
двумерен баркод (QR код), съдържащ информация за продажбата - уникален номер на
електронния магазин, получен от НАП, дата и час на продажбата в софтуера на електронния
магазин, референтен номер на финансовата трансакция, сума на продажбата и уникален номер на
клиентската поръчка в електронния магазин.

Този т. нар. Документ за регистрация на продажбите може да бъде заменен от фактура, при
положение, че тя съдържа същите реквизити (т.е. когато търговецът фактурира продажбите, не е
необходимо да издава и документ за регистрация на продажбите, стига фактурата да отговаря на
изискванията както за фактуриране, така и за отчитане на продажбите на електронните магазини
по реда на Наредба Н-18, изброени по-горе).

Както вероятно е направило впечатление при разискване на реквизитите на документа за

регистрация на продажбите, едно от изискванията е получаване на номер на електронния
магазин. Това се случва при регистрация на електронния магазин в НАП преди започване на
дейността по продажби. Регистрацията се извършва по електронен път с електронен подпис чрез
електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП. При нея се предоставя информация освен за
самия електронен магазин (домейн, собственик, хостинг, поддръжка), също и за методите на
плащане, ползваните доставчици на платежни услуги, платежните сметки, номер на виртуалния
ПОС и пр.

Сподели

← Правни съвети за онлайн търговците

Регистрация на марка в България →

+359 894 50 60 70

contact@lawstudio.me

© 2023. Mahony's Law Studio. Всички права запазени.

Условия за ползване

Поверителност

Последвайте ни в
ЗА МЕН

УСЛУГИ

МНЕНИЯ

ПУБЛИКАЦИИ

КОНТАКТ

BG | DE

Модернизация на правилата за защита на потребителите

От Ралица Махони

Нови задължения за търговците и санкции при нарушаването им

Статията се прочита за 5 min

1639 думи

До 28.11.2021г. в българското законодателство трябва да бъдат въведени разпоредбите на

Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на Директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизиране
на правилата за защита на потребителите в Съюза (Директива 2019/2161). По този повод на сайта
на икономическото министерство е публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на
Закона за защита на потребителите, с който можете да се запознаете тук.

Видно от наименованието на директивата, промените са в следните 4 насоки:

Неравноправни клаузи в договори с потребители

Действащото законодателство предвижда, че неравноправните клаузи в потребителските

договори са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. С това забранено е използването на
недобросъвестни уговорки във вреда на потребителите, особено ако са предвидени в общи
условия. С цел ефективно прилагане на забраната за използване на неравноправни договорни
клаузи се предвижда въвеждането на санкции, наказващи търговците на база набор от параметри,
като естество, тежест, мащаб на нарушението; предишни нарушения и санкции; предприети от
търговеца мерки за отраняване или смекчаване на щетите и пр.

Според изискването на Директива 2019/2161, спазено и в публикувания от икономическото

министерство законопроект, глобите трябва да могат да достигат 4 % от оборота на търговеца, или
2 млн. евро, когато не е налична информация за оборота на търговеца.

Все пак е важно да се отбележи, че такива глоби се налагат само при наличие на „широко
разпространено нарушение“ или „широко разпространено нарушение със съюзно измерение“, т.е.
най-общо нарушение, което уврежда или има вероятност да увреди колективните интереси на
потребителите в поне още две държави членки на ЕС, различни от държавата членка, в която е
установен нарушителят.

Обозначаване на цените на стоки, предлагани на потребители

И сега действащата нормативна уредба въвежда строги правила относно обозначаване цените на
всички продукти, предлагани от търговците на потребителите. Предвид масово прилаганите
търговски практики за обявяване на промоции, разпродажби и пр. нововъведенията засягат
обозначаване на намаленията на цените.

Конкретизира се, че предишната цена, посочена като намалена, трябва да бъде най-ниската цена,
прилагана от търговеца за период от време, не по-кратък от 30 дни преди въвеждането на
намалението на цената.
За стоки, чието качество подлежи на бързо разваляне, или които имат кратък срок на годност, или
които се предлагат на пазара за период по-кратък от 30 дни, срокът е не по-кратък от 7 дни преди
датата на намалението на цената.

Широко разпространеното нарушение на основните изисквания относно обозначаване на цените

на потребителските стоки след влизане в сила на промените отново може да бъде санкционирано
с глоби в размер на между 0,5% и 4% от оборота на търговеца или да възлизат на 200 000 до 3 920
000 лв. при липса на информация за оборота.

Нелоялни търговски практики

Законът за защита на потребителите (ЗЗП) определя забранените като нелоялни търговски

практики. Нововъведенията в това отношение целят повишаване нивото на защита на
потребителите, включително чрез модернизиране, като се отчита развитието на пазара и
конкретно в областта на информационните технологии.

Нелоялните търговски практики се разделят на две основни категории - заблуждаващи (чрез

заблуждаващи действия или подвеждащи бездействия) и агресивни. За ограничаване на
заблуждаващите търговски практики Директива 2019/2161 въвежда следните допълнителни
ограничения и задължения:

като заблуждаваща търговска практика се определя и предлагане на стоки в различни страни

членки като идентични, ако в действителност техните състав или характеристики са различни (т.
нар. “стоки с двойно качество“). Законопроектът за изменение и допълнение на ЗЗП предвижда
изключения, при наличието на които все пак предлагане на стоки с различни характеристики е
допустимо, като например изисквания на националното законодателство или наличието или
сезонния характер на суровините, необходими за производство на стоката. Също така, не се засяга
правото на търговците да предлагат стоки от същата марка в опаковки с различно тегло или обем
на различните географски пазари;

за ограничаване на заблуждаващи търговски практики с подвеждащи бездействия търговците са

задължени да предоставят определена информация за характеристиките на стоките. Това
задължение ще бъде допълнено с изисквания, насочени към онлайн търговците, (1) да
предоставят информация относно основните параметри, определящи класирането на продуктите,
предоставено на потребителя в отговор на тяхно търсене (това означава включително, по какъв
начин при посочване на дума за търсене даден онлайн магазин определя подредбата на
резултатите), както и (2) когато търговец предоставя достъп до потребителски отзиви за продукт,
той вече ще е длъжен да предоставя и информация за начина на извършване на проверка за
автентичността на потребителските отзиви. Планираните промени в ЗЗП допълват това
задължение с изискването за предоставяне на информация за начина на обработване на
потребителските отзиви чрез посочване дали са публикувани всички отзиви, дали са положителни
или отрицателни, дали са били обект на спонсорство или са повлияни от договорно отношение с
търговец.

Действащите в момента т. нар. черни списъци на нелоялни търговски практики (забранени при
всички обстоятелства) ще бъдат допълнени със следните забрани:

да се предоставят резултати от търсене в отговор на онлайн заявка за търсене от потребител без

ясно оповестяване на платена реклама или плащане специално с цел постигане на по-предно
класиране на продуктите сред резултатите от търсенето;

да се препродават на потребители билети за прояви, ако търговецът ги е придобил чрез

използване на автоматизирани средства за заобикаляне на всяко наложено ограничение на броя
на билетите, които дадено лице може да закупи, или на всички други приложими правила за
закупуване на билети;

да се посочва, че отзивите за даден продукт са представени от потребители, които действително

са използвали или закупили продукта, без да са предприети разумни и пропорционални мерки за
проверка, че отзивите наистина са направени от такива потребители;

да се предоставят фалшиви потребителски отзиви или препоръки, включително да се

упълномощава друго лице да представи такива отзиви, или невярно да се представят
потребителски отзиви или социални препоръки, с цел да се рекламират продукти.

При установяване прилагането на нелоялна търговска практика потребителите ще имат

възможност, освен, както досега, да развалят договор, сключен в резултат на използвана такава
практика, както и при определени обстоятелства да получат обезщетение за претърпени вреди, но
и да искат намаляване на цената.

Освен това, използването на нелоялни търговски практики, когато представлява широко

разпространено нарушение (със съюзно намерение), също в бъдеще може да бъде
санкционирано с глоба в размер на между 0,5% и 4% от оборота на търговеца или да възлизат на
200 000 до 3 920 000 лв. при липса на информация за оборота.
Модернизиране на потребителските права

Най-обемни са промените по отношение на хармонизиране на правата на потребителите в целия

ЕС, включително в областта на онлайн търговията. Голяма част от тях са насочени към т. нар.
онлайн пазари (например Amazon, eBay, AliExpress), онлайн услугите на социалните медии и
сайтовете за сравнение (като booking.com, pazaruvaj.com, skyscanner.net).

Онлайн пазарите, т.е. платформите, които дават възможност на техните ползватели да предлагат и
продават чрез тях свои стоки и да предлагат услуги, вече ще трябва да предоставят информация за
качеството на външния доставчик - дали той е търговец или не. В случай че външният доставчик не
е търговец, онлайн пазарът трябва да информира потребителите си, че за сключените с този
доставчик договори не се прилагат правилата за защита на потребителите, предвидени в ЗЗП и
гарантирани от правото на ЕС (например правото на отказ). Информация трябва да се предоставя
и относно разпределение между доставчика на онлайн пазара и доставчика на стоката/ услугата
на задълженията относно изпълнение на потребителския договор.

Към онлайн пазарите и всички сайтове, предлагащи или сравняващи стоки/услуги или оферти от
различни доставчици, е насочено изискването за оповестяване на основните параметри,
определящи класирането на направените предложения на потребителите в отговор на тяхното
търсене, както и тяхната относителна тежест в сравнение с други параметри.

Това означва, включително, че ако даден резултат от търсене е класиран на челна позиция поради
заплащане за това от доставчика на стоката/ услугата, показана в резултата, то този факт трябва да
бъде обявен и то в специален раздел на платформата/ сайта, “до който има пряк и лесен достъп от
страницата, на която са представени предложенията”.

Друг важен момент от нововъведенията е свързн с т. нар. персонализиране на цените

(включително въз основа на автоматизирано вземане на решения). Такова персонализиране е
налице, когато продавач/доставчик на услуги може да определи различни цени за различни
клиенти (например на база географското им местоположение). Това представлява форма на
ценова дискриминация.

Ето защо търговците ще бъдат задължени да информират потребителите дали приложимата за тях
цена е персонализирана въз основа на автоматизирано вземане на решения.

Не по-маловажни са измененията във връзка с правото на отказ от договорите от разстояние и

упражняването му. Наред с промени в образеца на формуляр, който трябва да се предоставя на
потребителите при сключване на договора, вече изрично се уреждат и последиците от
упражняване на правото на отказ от договори за онлайн цифрово съдържание (например
абонамент за достъп до съдържание на уебсайт).

Вече ще бъде изрично уредено, че при упражняване правото на отказ от договора от страна на
потребителя, търговецът може да възпрепятства всяко по-нататъшно използване на цифровото
съдържание или цифровата услуга, като например направи цифровото съдържание или
цифровата услуга недостъпни за потребителя или като блокира профила на потребителя.

От своя страна потребителят следва да се въздържа от използване на цифровото съдържание или

цифровата услуга и предоставянето им на трети лица, след като е упражнил правото си на отказ от
договора.

За нарушение на разпоредбите, насочени към модернизиране на потребителските права,

например на изброените по-горе задължения за предоставяне на информация, отново според
мащаба на нарушението ще могат да се налагат глоби в размер на между 0,5% и 4% от оборота на
търговеца или да възлизат на 200 000 до 3 920 000 лв. при липса на информация за оборота.

Новите правила трябва да се прилагат от 28. май 2022 г.

Сподели

← Регистрация на марка в България

Трудова заетост на граждани на трети държави в България →

+359 894 50 60 70

contact@lawstudio.me

© 2023. Mahony's Law Studio. Всички права запазени.

Условия за ползване

|
Поверителност

Последвайте ни в