Мирният договор между Египет и Израел (1979).

Ползи и
последици за Египет.

Целта на настоящата курсова работа е да разгледа действията на Ануар Садат и

Менахем Бегин довели до сключването на мирния договор между Египет и Израел през
1979г. Ще бъдат разгледани и последиците от този мирен договор, като фокусна кура
ще падне върху Египет. В края този труд студентът ще представи своето заключение с
оглед на съвременната обстановка и международните отношения на тези две държави.

Увод:

За да се посочат конкретните причини защо се стига до този мирен договор, трябва да

се разгледат двамата управляващи, не само като политици, а и като личности. Отделни
фактори които също изискват по задълбочен анализ са международната обстановка,
икономическата в региона, и настроенията на гражданите. Трябва да се вземат предвид
и предходните военни сблъсъци като „6-дневната война“, в която Израел излиза
победител. Гледните точки на великите сили по това време, а особено САЩ и СССР
подлежат на специално внимание.

Ануар Садат: Ануар Садат (с пълно име Мухамед Ануар Садат) е роден на 25 декември
през 1918г. в Мит Абу Кум, село на 40 километра северно от Кайро. Семейството му
не е било заможно. Майка му е суданска емигрантка и няма образование, а баща му е
египтянин с начално образование, който е назначен като медицински помощник в
армията. Малко след раждането на Садат баща му е изпратен в Судан. В родното си
село той прекарва едно спокойно детство като по инициатива на баба му е записан в
началното религиозно училище, където са се занимавали с тълкуването на Корана. В
същото начално училище се научава да чете и пише. По-късно за кратко е изпратен в
коптско училище, но със завръщането на баща му от Судан, през 1925г. семейството се
мести в Кайро1.

Основния си модел за подражание Садат избира още като дете. Една от историите,
които баба му му разказва, говори за героя на съседно село – Захран. По време на
пожар, случайно запален от британците, Захран убил един европеец. След като е
осъден, приема съдбата си с достойнство и върви към бесилото с високо вдигната
глава. Така се превръща в олицетворение на бунта.2

Поради ниските финансови възможности на семейството Садат е записан в Ислямско

Социално училище, където таксите са по-леки. На 12 годишна възраст той получава
1 Lehr Wagner, Heather. Anwar Sadat and Menachem Begin. New York: Chelsea House, 2007, p. 10-12.
2 Sadat, Anwar. In Search of Identity. New York: Harper & Row, 1977, p. 6
1
своят сертификат за начално образование. След това е записан в основното училище
„Фуад I“. Там той намира трудности да се социализира тъй-като съучениците му
произхождат от заможни семейства. Често срещал подигравки от страна на
съучениците си заради диалекта му. Семейството на Садат попада под линията не
бедността през втората половина от образованието му. Той завършва основното си
образование след като сменя няколко училища, но така и не успява да го надгради, тъй
като не е притежавал достатъчно добър резултат. Самият той години по-късно
определя този момент от живота си като повратен и обосновава своят провал с волята
на Бог.3 Като младеж Садат възприема Мохандас Ганди като модел за подражание.
След дълги перипетии обвързани с бюрокрация Садат е приет във кралската военна
академия. Там той намира своя нов идол в лицето на Кемал Ататюрк. Поради
усложненията с приемането му, а и престоя му там, той подсилва своите убеждения за
нуждата от революция и прогонването на британското господство от Египет. През
1938г. завършва кралската военна академия в Кайро и по-късно е изпратен в Судан.
Там той успява да намери съмишленици сред своите колеги, като успява да ги убеди в
неговите идеи на техните вечерни събирания в неговата квартира. Там те обсъждат
проблемите пред, които е изправен Египет. Садат успява да докаже собствената си
теза, че притежава умението да убеждава хора в неговите идеи и да ги събира под една
обща кауза. Там се запознава с Гамал Абдел Насър. За времето им прекарано заедно
той описва Насър, като мълчалив и сериозен човек. Макар и отношенията им да не са
близки Садат смята, че още тогава между тях се заформя взаимно уважение. 4 и заедно с
други офицери основават „Движение на свободните офицери“, което цели да отстрани
монархическото управление-подвластно на британците. По време на ВСВ е арестуван
два пъти, като е обвинен в подпомагане на тристранния пакт с цел прогонването на
британците от Египет. Също така в периода преди и по време на войната Садат успява
да привлече още военнослужещи към идеята за освободен Египет. По време на
инвазията на Ромел в Африка, Садат се опитва да се свърже с него, с предложение за
колаборация срещу британците и в замяна Германия да подсигури суверинитет на
Египет. Той е хванат малко по-късно след вторият му такъв опит е арестуван. През
първия период прекаран в затвора (1942-1944) Ануар Садат оставя своята организация
от офицери без лидер. Налага се Абдел Насър да заеме поста. В този затвор Садат учи
английски език главно чрез книги. Той бяга от затвора през и до края на войната се
крие.Когато военното положение в Египет вече е вдигнато той се връща в дома си в
Кайро, и се опитва да си върне влиянието в революционната организация. С Насър се

3 Ibidem p. 7-11.
4 Ibidem, p. 18-20.
2
оказват на различни мнения за освобождаването на Египет. Садат смята че саво със
груба сила може да се постигне резултат, но неговия колега не е бил съгласен. След два
опита за убийство срещу висшестоящи в държавата Ануар Садат е арестуван и
изпратен в централния затвор.5

Менахем Бегин: Менахем Бегин е роден на 16 август 1913г. в град Бриск по-късно
познат като Брест, който е известен с подписването на мирния договор на източния
фронт през ПСВ. Прекарва детството в постоянно местене от един дом в друг заради
войната, като даже през един период им се налага на пребивават в изоставена къща.
Години след това Бегин казва, че обвързва този период като най-щастливият от живота
му, защото макар и войната да е била в разгара си, в дома им обстановката е била
винаги ведра. Брест преди войната има голяма еврейска общност, и това позволява тя
да се възстанови след края и. През 1918г. бащата се завръща в Брест, а през 1919г. се
нанася цялото семейство.6 Менахем учи в еврейско начално училище до 14 годишна
възраст, когато е преместен в от държавата в полско училище. Още от малък той е
силно вярващ като всеки петък ходи с баща си на църква, а дори във второто му
училище получава слаба оценка, тъй като отказва да направи контролно по насрочено
за събота, защото за евреите събота е почивен ден. Младежките си години прекарва в
еврейската общност в Брест. Баща му има амбициите Бегин да стане адвокат, но още на
13 годишна възраст той се запалва по ционизма, който по това време засилва своето
влияние в Европа и се явява антипод на антисемитизма. Бегин членува в
организацията „Бетар“, чиито цели са да се основе еврейска държава с територия
отвоювана от Палестина. Още на 16 годишна възраст той успява да стане представител
на организация „Бетар“ за град Брест. През 1931г. заминава да учи право в Варшавския
университет. През годините си прекарани в университета той продължава да работи за
организацията като през 1935г. е назначен на пост като администратор на
пропагандата. След една от неговите речи бързо успява да се възкачи в йерархията като
за известно време е назначен и за лидер на организацията в Чехословакия. Тъй като
подкрепя открито бунтовническата еврейска армия по това време в Палестина и
решава да организира протест, който стига пред британското посолство в Полша. След
като полицията възпира протеста той е арестуван и прекарва няколко седмици в ареста.
Много от неговите съмишленици заминават да се бият Палестина, но той остава
раздвоен тъй като вече е започнал и работа в адвокатска кантора в Полша. 7 В началото
на ВСВ Бегин вече е лидер на организацията за Полша и като такъв е бил силно

5Heather. Anwar Sadat and Menachem Begin. p. 39-42.

6Gordis, Daniel. Menachem Begin. New York: Schocken Books, 2014, p. 1-2.
7 Heather. Anwar Sadat and Menachem Begin. p. 25-29
3
притеснен от откритата антисемитска пропаганда, набираща популярност и в Полша.
Започва да помага на своите сънародници да емигрират в Палестина, но войната
започва докато той още е в Полша. По това време вече е женен за Ализа Арнолд и
докато заедно с други евреи правят опит за бягство към Румъния са арестувани в
Украйна, но няколко дни по късно са освободени. Двамата решават да заминат за
Латвия, защото смятат че там е най-безопасно. Прекарват една година там, но малко
след като СССР анексира балтийските страни, Бегин е арестуван и изпратен в затвор
„Лукишкес“. Там той често е остава без вода, храна и сън. Малко преди да бъде
изпратен в работнически лагер, той успява да получи тайно съобщение от жена си в
една от пратките, което гласи „изкачване“ това е референция към пътуването за
Палестина. Така Бегин разбира, че Ализа е добре и заминава за „обетованата земя“.
След това той е осъден на осем години труд в съветски лагер в Сибир. Той е освободен
по-рано, но тъй като не е имал никакви принадлежности, или пари се налага да ходи
предимно пеша към границата с Полша. Не уточнено къде се намира със сестра си и от
нея разбира че те са двамата единствени оцелели от семейството им. Поради
безизходицата Бегин се записва в бунтовническата полска армия, за да премине
границата.

Дотук успяхме да установим, че тези личности имат достатъчно прилики. И двамата са

защитници на идеята за военна инициатива, щом се отнася до освобождаването на
родните им страни. Това влиза в парадокс с начинът, по който ще водят своята
политика години по-късно. На вниманието на читателя са представени две силно
религиозни и патриотични личности с утвърдени идеи за революция, които трудно се
примиряват с господарство. Една от разликите, е че Садат е израснал в малко
провинциално село, а Бегин в сравнително голям град. Макар и вторият да не се
занимава професионално с военно дело в младите си години, нека не забравяме, че се
възкачва в йерархията на точно такава организация.

Политически възход на Ануар Садат: Малко след завръщането си от атвора Садат

продължава своята военна кариера като даже е покачен в чин. Той подпомага
организацията на свободните офицери скрито. Неговото участие в Египетската
революция, започва със завръщането му в Кайро по желание на Насър на 22 юли 1525г.
Още на следващия ден Садат обявява по националното радио за падането на
правителството, и настоява за абдикацията на крал Фарук. Следват години, в които
Садат остава в сянката на Насър и е възприет от Египетското общество като известна

4
личност и симвор на революцията. През този период той заема високи държавни
длъжности, като последната преди възкачването му като президент е вицепрезидент. 8

Ранен политически живот на Менахем Бегин. Менахем Бегин започва своята

политическа кариера като основава партия „Херут“ (свобода). Той обучава своите
съмишленици от предишните му каузи в политическо дело. Бегин не се съгласява с
политиката, която води настоящото правителство след освобождението на Израел.
Партията влиза в парламента още на първите избори с 13% гласоподаватели. Херут
застава зад тезата, че Израел трябва чрез военна мощ трябва да разшири и утвърди
своите национални граници. Почти през целият период, в който тази партия не е
управляваща се явява опозиция на правителството. Един от най-големите политически
скандали обвързани с Бегин, са действията на израелското правителство през 1952г.
когато иска от Германия обезщетения в парични суми, поради събитията от ВСВ.
Бегин и неговата партия са на мнение, че Израел не трябва да опира на чужди страни за
набиране на средства, а трябва да се съсредоточи във вътрешно икономическия си
сектор. Стига се до протести и сблъсъци, и поради неуспеха на тази контраинициатива
партията Херут е постоянно критикувана и неглижирана от правителството в
продължение на две десетилетия. Херут излиза от ролята на опозиция покрай
събитията от шестдневната война. Дясната партия решава да подкрепи действащия
министър председател Ешкол и по този начин Бегин е назначен като министър в
извънредното правителство но без поделение. През това време той успява да започне
приятелства с тогавашния министър на отбраната- Моше, и малко след смъртта на
Ешкол се сближава и със следващият министър-председател-Голда Меир. Малко по-
късно Бегин пак застава като опозиция, защото тези взаимоотношения не продължават
дълго.9 През 1977г. Менахем Бегин е избран за министър председател.

Президентска длъжност на Ануар Садат: След смъртта на Насър, Ануар Садат

първоначално не желае да заеме поста президент, но след като става ясно, че
опозиционни сили се готвят да вземат управлението в държавата той променя своето
мнение и е избран за президент на Египет на 15 октомври 1970г. Два дни след
неговото избиране той назначава за министър председател и генерален секретар, тъй
като смята, че един човек не може да води една държава напълно сам. Той поема в
различна политика от предшественика си, което е било противно на очакванията. Слага
край на одържавяващата политика на Насър и започва да връща частните имоти на
гражданите. Поставя граници на тайната полиция на и дава гласност на критиците

8 Ibidem, p. 51-54
9 Gordis, Daniel. Menachem Begin. p. 139-146
5
спрямо управлението на Египет. В началото на своето управление той определя
международните отношения на Египет с останалите арабски страни и запада, като
„разбити“ и не вижда позитиви от отношенията със СССР. 10 Садат среща врагове в
административното управление. Напрежението се покачва, когато четири месеца след
възкачването му на президентския пост обявява, че е готов за мирни преговори с
Израел, ако им бъде върнат Синайския п-ов и също така обявява, че възнамерява да
поднови отношенията си със САЩ. Малко след това той успява да изчисти
правителството от заговорниците.

Крахът в отношенията със СССР. Садат първоначално не е удовлетворен от качеството

на оръжията предоставени му от СССР. На среща с Николай Подгорни той изразява
своите опасения. Подгорни обещава че ще бъдат доставени оръжия в четири дневен
срок, който така и не бива изпълнен. На следващата година са обещани ракетни
установки, които също не намират пътя си до Египет. Когато оръжията пристига през
месец май 1972г. те се оказват съвсем различни от поръчаните. В същия период СССР
и САЩ стигат до консенсуса, че напрежението в Близкия Изток трябва да спадне и
двете държави спират въоръжаването на Израел и Египет. Като ответна реакция Садат
заявява че всички съветски военни експерти трябва да напуснат Египет в
едноседмичен срок, а цялата техника трябва да бъде изнесена, или продадена на
държавата. И все пак това не приключва окончателно отношенията на двете страни, и
това става ясно в Октомврийската война.11

Една от основните разлики между Ануар Садат и Менахем Бегин е тяхното отношение
към властта. Докато Садат се примирява с действията на Насър, макар и да не е
съгласен с тях, Бегин не се отказва от своят идеал за Израел през политическият му
живот като лидер на опозиционна партия. Има известна разлика и във убежденията на
двамата политици, тъй като Садат упражнява отворена и дори либерална политика а
Бегин остава привърженик на ционизма. Според мен може да бъде започнат дискурс до
колко и двамата са поддръжници на мира или просто към периода около събитията от
мирният договор това е най-изгодният вариант за великите сили, а съответно и за двете
държави. Не трябва да се изключва Октомврийската война като събитие, което е
породено от такъв опит за мирно решение. Въпреки, че и от двете страни има солидни
основи и доводи за започване на многобройните конфликти в региона, смятам че при
един по-задълбочен анализ на обстановката и повече положени усилия по
дипломатичен път тази война е била могла да бъде избегната.

10Sadat, Anwar. In Search of Identity p. 204-207

11 Heather. Anwar Sadat and Menachem Begin. p.65-67
6
Октомврийската война (6 октомври 1973-26 октомври 1973). Този военен конфликт
може да бъде срещнат под три различни наименования: Октомврийска война,
Рамаданска война, или Йом-Кипурска война. Тя е наричана рамаданска от арабите и
йом-кипурска от евреите, но е по-известна с еврейското си наименование. Тя е
наречена така тъй като съвпада с този празничен месец за арабите, съответно и за
евреите. Често е определяна като прокси война между СССР и САЩ. Тя е основно
породена от напрежението и събитията покрай и след Шестдневната война. След
отказаното предложение от страна на Израел за мирно връщане на Синайския
полуостров на Египет, заедно със Сирия обявяват война на Израел. Бойните действия
започват с изненадваща атака от страна на арабските сили, която пожънва големи
стратегически успехи. Няколко дни по-късно, обаче Израел успява да обърне хода на
войната в негова полза, като дори към нейният край преминава от отсрещният бряг на
Суецкия канал и успява да обкръжи една от Египетските армии. Също така взима
превез в бойните действия при Гуланските възвишение на границата със Сирия.
Накрая след намеся на ООН бойните действия са прекратени. Арабите определят тази
война като победоносна, защото успяват да докажат че Израел не е непобедим.
Официалното споразумение за прекратяване на бойните действия е подписано на 11
ноември 1973г.

Отварянето на суецкия канал: През 1975г. след две кратки но тежки войни, Садат
отваря отново Суецкия канал. На церемонията присъстват много чуждестранни
делегации. Садат сравнява това събитие с действителното отваряне от 1869г. Няколко
месеца по-късно Израел се съгласява да изкара своите военни съоръжения, които биха
застрашили канала. Също така няколко месеца след разкопаването на канала са
открити тридесет и девет тела на израелски войници, за чието връщане държавата
Израел предлага определена сума пари. Египетският лидер отказва въпросната сума, и
подпомага безплатно еврейската държава да върне телата на падналите в нейните
граници. Същото нещо се повтаря през 1977г. с други 19 тела. По-късно в
автобиографията си на въпроса защо го прави, той отговаря „В помощ на мира“. Още
покрай тези събития се забелязва едно силно казано помирение между двете страни.
САЩ оказва помощ на Египет в отварянето на канала като предоставя своят
самолетоносач с оборудване. След отварянето страната излиза отново на световната
сцена като ключов фактор в икономиката. Това събитие дава началото за разглеждане
на реална възможност за мирно споразумение между Египет и Израел.12

12 Sadat, Anwar. In Search of Identity p.272-273

7
Икономически ползи за Египет от мирният договор: Запазването и функционалността
на Суецкия канал става основна цел на Египет, като икономическа сила. Садат
осъзнава, че това няма как да бъде подсигурено, ако не се започне работа за мир между
двете държави. Следва да разгледаме икономическите ползи за двете държави от
сключването на мирният договор. Мирният договор позволявана Египет да редуцира
своят военен бюджет и да инвестира в други икономически сектори. Също така
получава два милярда долара от САЩ, които са пренасочени към военния сектор.
След придобиването на Синайския полуостров Египет получава развитите от Израел
рефинерии за горива, което му позволява да стане самостоятелен производител на
гориво. Също така получава контрол над построените от Израел летища в региона,
които по-късно ще използва за комерсиални цели. Един от секторите, които може да
припечели най много от този мир е туризмът. Още преди договора Египет прави по 800
милиона годишно от туризъм, което го превръща един от основните сектори за
икономиката и неговото запазване е от изключителна важност. Мирният договор
отваря вратите, на Египет за прилвичане на чуждестранни инвеститори макар и това да
остава трудна задача поради политиката на Насър. Като чужда помощ Египет получава
от САЩ милиард и половина долара във военна помощ и още 300 милиона във
икономическа такава13

Мирният Договор. На 22 октомври 1973 Садат се среща с Хенри Кисинджър за да

обсъдят мирно решение на конфликта. Садат се съгласява на 6 степенен план, който
предполага това решение. След тази среща той придобива респект към Кисинджър
като, като това дава началото на едни добри взаимоотношения между САШ и Египет и
съответно краят на такива със СССР. На 9 ноември 1977г. Ануар Садат заявява
публично пред парламента, че е готов да започне мирни преговори с Израел. По това
време Бегин вече официално заема позицията министър председател на Израел. На 16
ноември Садат получава покана от Бегин през американския посланик. След десет дни
самолетът на египетски президент каца в Тел Авив. Това е исторически момент,
защото от тридесет години отношенията между араби и евреи са враждебни и трудно
един египтянин може да стигне до столицата на Израел. Там той е посрещнат топло и
успява да се срещне

13 David Aviel, Economic Implications of the Peace Treaty between Egypt and Israel, 12 Case W. Res. J. Int'l
L. 57 (1980). p.59-67
8
Садат води отворена към запада политика или така наречена „интифах“. Нейната цел е
да привлече чуждестранни инвеститори, и да подобри отношенията със запада. Тази
политика води до сериозна инфлация и неравномерно разпределяне на доходите. Още в
началото на своето управление Садат поема курс обратен на предшественика си. През
1972 той изгонва хиляди съветски техници и съветници под претекст, че не са оказали
адекватна помощ в конфликта с Израел. Заявява, че е готов да води мирни преговори с
Израел, ако бъде върнат на Египет Синайския полуостров, който попада в границите
на Израел след шестдневната война от 1967г. След като тези искания не са приети
Египет и Сирия обявяват война на Израел. Цялата война продължила по-малко от
месец като и трите държави понасят сериозни жертви.

Рамаданска Война: