Светослав Ботев: „Ерик Фром – живот, възгледи и дейност“

Великотърновски Университет
„Св. св. Кирил и Методий“
Философски Факултет
Катедра „Психология“

Ерик Фром – живот,

възгледи и дейност
(реферат)

студент: Светослав Георгиев Ботев,

спец. „АЧО“ (зад. обучение)
ф. № 0061-АЧО

Научен ръководител: доц. д-р Пресиян Бургов

юни 2019г.
Велико Търново
1 / 15
© Copyright 2019, Светослав Ботев
 Светослав Ботев: „Ерик Фром – живот, възгледи и дейност“

Съдържание

Съдържание 2
Увод 3

Биография 3

Теоретични концепции на Фром 5

Възгледи на Фром 5
Форми на нагласа в процесите на асимилация и социализация 9
Концепцията за разрушителното в човека 10
Човек като реализация на продуктивното начало 12

Заключение 13

Литература 15

2 / 15
© Copyright 2019, Светослав Ботев
 Светослав Ботев: „Ерик Фром – живот, възгледи и дейност“

Увод

Ерик Фром е изтъкнат психолог от ХХ век, чиято теория представлява реформиране на

учението на Фройд с цел социологизирането му и създаване на «нова философска антропология» - т.нар.
«хуманистична психоанализа».
За формирането на основните постулати на социално-философската теория на Фром, в т.ч. и
концепцията за природата на човека, значително влияние оказват философски течения от края на XIX и
началото на XX век, като екзистенциализъм, философска антропология и фройдизъм. В своите научни
трудове изследователят многократно цитира Киркегор, Хайдегер, Сартър и Камю. В н еговите
разсъждения намират място идеи , изказани от Платон, Аристотел, Спиноза, Паскал, Ницше,
Шопенхауер и др. Фром използва също теории на своите съратници в борбата за реформиране на
психоанализата, а именно – Съливан и Карън Хорни. Същевременно той е повлиян в известна степен и
от идеите на Карл Маркс, заимствайки оттам идеята за социална детерминираност на психиката и на
поведението на индивида.

Биография

Ерик Пинкас Фром (23.03.1900г., Франкфурт-на-Майн, Германия — 18.03.1980г., Локарно-

Муралто, Швейцария), немско-американски социален психолог-психоаналитик, един от
основоположниците на Франкфурктската школа на неофройдизма и хуманистичната психоанализа;
‘Хуманистичната’ психоанализа изучава хората посредством исторически, психологически и културни
перспективи.
Съгласно информация в израелски сайт https://eleven.co.il/jews-in-world/spiritual-life/14374/,
Ерик Фром е роден в семейството на еврейския търговец на вино Нафтали Фром. Майката на Ерик
Фром – Роза Краузе е от рода на емигранти от Русия, които се преселват във Финландия и приемат
юдаизма.
В своята автобиография, ‘Отвъд веригите на илюзиите’, Фром споменава за две събития през
детските си години, които се оказват определящи за по-нататъшния му интерес към психологията.
Първото събитие се отнася за приятелка на семейството:
‘Тя беше на около 25 години – красива, привлекателна и нещо повече – художник (първата
жена-художник, която познавах). Б я х ч ул о т н я к ъ д е , ч е е б и л а с г о д е н а , н о с л е д
и з в е с т н о в р е м е р а з в а л и л а г о д е ж а с и . То в а , ко е т о о т ч е т л и в о с и с п о м н я м
е , ч е т я б е ш е п о ч т и н е и з м е н н о в ко м п а н и я т а н а с в о я о в д о в я л б а щ а . Той, от
своя страна, беше стар, безинтересен и твърде непривлекателен или поне аз така смятах
тогава (вероятно тази моя преценка се дължеше на моята ревност). Но един ден, съвсем
неочаквано, чух шокиращата новина: нейният баща бил починал, след което тя
веднага се самоубила, оставяйки съобщение, че нейната последна воля е да бъде
погребана до своя баща.’ (Fromm, 2009, стр. 1-2)
Тази новина дълбоко разтърсва 12-годишния Ерик и той започва да си задава въпроса: Защо?
Години по-късно намира частичен отговор на този въпрос в трудовете на Фройд. Първоначално смята,
че е Едипов комплекс, но по-късно установява, че се касае за непродуктивна симбиотична връзка.
Второто събитие е много по-грандиозно: Първата световна война. На 14-годишна възраст Ерик,
вижда как крайният национализъм се превръща в омраза и "истерията на войната" го изплашва до смърт.
По-късно Фром изучава право във Франкфуртския университет (1918–1919), психология,
философия и социология в Хайделбергския университет (1919–1922), психология, психиатрия
и психоанализа при последователите на Фройд — Витенберг в Мюнхен (1926–1928) и Ландауер във
Франкфурт (1928–1930) — и успоредно в Психоаналитичния институт в Берлин (1929–1930).

3 / 15
© Copyright 2019, Светослав Ботев
 Светослав Ботев: „Ерик Фром – живот, възгледи и дейност“

Според (Сторовойтов, 2007), през 1924г. в Хайделберг, класическа психоанализа започва да

практикува Фрида Райхман, която през юни 1926г. сключва граждански брак с Фром и спомага за
приобщаването му към психоанализата на Фройд.
От 1925 г. Фром започва частна психоаналитична практика.
Фром получава качествено еврейско образование: той се запознава не само с Библията, но и
с Талмуда, който изучава под ръководството на своя чичо Краузе, а също и с помощта на известния
равин Нобел (1871–1922), участник в движението Мизрахи и професор във Франкфуртския
университет; тези занятия се провеждат ежедневно до 1926 г., когато Фром се оттегля от юдаизма.
Интересът на Фром към еврейството определя както темата на докторската му диссертация
«Еврейският закон. Изследване на социологията на еврейската диаспора» (1925), така и темата на
неговата първа публикувана статия «Шабат» (1927).
През 1930 г. Фром става член на Немското психоаналитично дружество и започва
преподавателска дейност по психоанализа във Франкфуртския университет. Той е консултант по
психоанализа и директор на отдела по социално-психологични изследвания в Института по социални
изследвания Хоркхаймер във Франкфурт (1930–1933).
През 1933 г. Фромм емигрира в САЩ, където преподава в Чикагския университет (1933), а
впоследствие води в Ню-Йорк изследвания в преместилия се в САЩ Институт Хоркхаймер (1934–1939).
След като получава американско гражданство през 1940 г., Фром преподавава в Бенингтън-
колидж, щат Вермънт (1941–50) и е член на Американския институт по психоанализа в Ню-Йорк (1939–
1943).
С първата си съпруга Фрида Райхман, Фром живее съвместно само 4 години. Техните пътища се
разделят още в началото на 30-те години на XX век, въпреки че официалният им развод е през 1940г. в
САЩ. През същата година Фром сключва граждански брак с Хени Хърланд, която е професионален
фотокореспондент. През 1949г. Фром и втората му съпруга се преместват да живеят в Мексико заради
провеждане на лечение на нейния ревматичен артрит. Но, независимо от предприетите мерки, тя умира
през 1952г.
От 1943 г. Фром е член на Ню-Йоркския отдел на Вашингтонската школа по психоанализа,
преобразувана в Институт по психиатрия, психоанализа и психология Уайт, като през периода 1946–
1950 г. е директор на този институт. През 1948–1949 г. Фром е почетен професор на Йелския
университета. Фром също е професор в Мичиганския (1945–1947) и Ню-Йоркския университет (1948,
1962–1970). От 1951 г. до 1974 г.
По отношение на живота и дейността на Фром в Мексико, от 1951г. той заема поста на нещатен
професор в медицинския факултет на Мексиканския университет с цел подготвяне на «Мексиканска
група по изследване на психоанализата». През 1953г. Фром сключва трети граждански брак с Анис
Фрииман.
След като публикува своята книга «Здраво общество» през 1955г., Фром излиза на
политическата сцена на американското общество.
Освен това, през 1956г., Фром е инициатор за основаване на Мексиканското психоаналитично
дружество, а през март 1963г. и на откриването на Мексиканския институт по психоанализа.
След влошаване на заболяването му туберкулоза, Фром прекарва летните месеци през периода
1969–1974 г. в Швейцария, където се премества окончателно заедно с третата си съпруга през 1974 г.
Там той написва своята последна книга «Да притежаваш или да бъдеш» (1976). В нея е направен
емпиричен психологически и социален анализ на двата начина на съществуване.
Под битие Фром разбира съществуване, при което човек не притежава нищо, но продуктивно
използва своите способности, намирайки се в единство с целия свят. Докато, при притежаването,
основният смисъл на живота се състои в стремеж към пари, слава и власт.
Започвайки с първата книга «Бягство от свободата» (Escape from freedom, 1941), която носи на
Фром широка известност, и по-нататък в многобройни публикации и други книги като «Здраво
общество» (The sane society, 1955), «Душата на човека» (The soul of man, 1964), «Анатомия на човешката
деструктивност» (The anatomy of human destructiveness, 1973), «Да притежаваш или да бъдеш » (To have
or to be, 1976) и др., той изследва различни аспекти на взаимоотношенията човек-общество.

4 / 15
© Copyright 2019, Светослав Ботев
 Светослав Ботев: „Ерик Фром – живот, възгледи и дейност“

Книгата на Фром «Да притежаваш или да бъдеш » (1976) се превръща в негово завещание към
човечеството. През нощта на 18 март 1980г., пет дни преди своя 80-годишен юбилей, Фром умира
вследствие на обширен инфаркт.

Теоретични концепции на Фром

1. Възгледи на Фром.

Фром счита, че всички психични проявления на личността са следствие от пребиваването на

личността в различни социални среди. Главна тема в трудовете му е противоречивостта на човешкото
съществуване в съвременния свят. Т.е., съгласно възгледите на Фром, човек е социално същество.
Следователно, ключовият проблем на психологията се състои не в разкриването на механизма на
удовлетворение или фрустрация на отделните инстинктивни стремежи, а в отношението на индивида
към света. Фром показва, че идеали като истина, справедливост и свобода могат да бъдат дългосрочни
цели на човека.
Източниците, които са дали принос за теорията на Фром, са следните – Ученията на
хуманистичните равини. - Революционният дух на Карл Маркс. - Революционните идеи на Зигмунд
Фройд. – Рационалността на дзен-будизма. – Трудове на Йохан Баховен за Матриархалните общества.
Следват се изложенията на (Adler, 2009) и (Rasmussen, 2008).
Становището на Ерик Фром е, че повечето съвременни хора са прекъснали връзката си с природата,
както и помежду си, което води до самота и изолация, наречени с термин базисна тревожност. Причините
за отделянето на човешките индивиди от естествения свят на природата са следните: 1. Социално-
биологически фактори (Карън Хорни), 2. Исторически фактори (Йохан Якоб Бахофен), 3. Икономически
фактори (Карл Маркс). Когато хората се появяват като отделен вид в еволюцията, те загубват много от
техните животински инстинкти, но получават ускорено мозъчно развитие, което дава възможност за
самосъзнание, въображение, планиране и съмнение.
Ч о в е ш к и т е с ъ щ е с т в а имат две възможности:
● да избягат от свободата в междуличностните зависимости
● да се стремят към реализация посредством продуктивни любов и работа

Основни предположения
● Индивидуалната личност трябва да се разбира в контекста на човешката
история.
● Минимизирани са адаптивните инстинкти на хората.
● Човешките индивиди не притежават силни инстинкти за адаптиране към променящия се свят
и, вместо тях, са придобили способността да разсъждават, наречена човешка дилема.
Човешките индивиди се изправят срещу фундаменталните дихотомии (т.е., противоречия):
o Първата е животът и смъртта.
oВтората се състои в това, че човешките индивиди са способни да си поставят за цел
цялостна себереализация, но осъзнават, че животът е много кратък, за да я постигнат.
o Третата е, че хората са, в края на краищата, сами, но все още не се толерира
изолирането.
Човешки потребности

5 / 15
© Copyright 2019, Светослав Ботев
 Светослав Ботев: „Ерик Фром – живот, възгледи и дейност“

Само човешките потребности могат отново да приближат хората до природата.

Екзистенциалните потребности са възникнали по време на човешката еволюция, в
опити да се намерят отговори на въпроси, свързани със самото съществуване.
Здравите индивиди намират продуктивно решение на проблема, свързан с човешките
потребности от
o Свързаност
 Три основни начина
подчинение (търсене на доминиращ партньор)
власт (търсене на подчинен партньор)
любов (единственият път за единение със света, спомагащ за прогреса
на човека). Четирите характерни черти на истинската любов са
грижа, отговорност, уважение и знание
o Трансцеденция (подтик за издигане над пасивното и свързано със случайността
съществуване и достигане до “царството на целеустремеността и свободата”)
o Базиране (необходимост за установяване на определено място или отново у дома
сред природата)
 Без базирането, чувствата за изолиране и безпомощност могат да станат
непоносими.
 Може да бъде продуктивно или непродуктивно като при отделянето
от майката (привързаност)
o Чувство за идентичност (способност на индивида за самоосъзнаване
като отделна единица)
 В исторически план, човешките индивиди са се идентифицирали много по-
силно със своя род и не са си представяли своето съществуване отделно от
групата.
 В днешно време, хората се идентифицират с принадлежност към институциите.
o Рамка за нагласа (Веднъж отделили се от природата, човешките същества се
нуждаят от пътна карта, за да се придвижват в света)
 Необходимо е нещата да се поставят в рамка.
 Пътна карта без дестинация и определена цел е безполезна.
Човешки потребности

Отриц. компоненти Полож. компоненти

Свързаност подчинение или власт любов

Трансцеденция разрушителност креативност

Базиране фиксираност цялостност

Чувство за идентичност конформизъм индивидуалност

Рамка за нагласа нерационални цели разумни цели

Бремето на свободата е резултат от прекъсването на връзката на човека с природата, но

същевременно оставайки в света със същите физически ограничения като животните.

6 / 15
© Copyright 2019, Светослав Ботев
 Светослав Ботев: „Ерик Фром – живот, възгледи и дейност“

Когато децата станат независими от своите майки, те имат по-голяма свобода да изразяват своята
индивидуалност. Но, в същото време, те преживяват бремето на свободата, т.е. загубата на сигурността
от майката-закрилница. Това причинява базисна тревожност.
Съществуват три механизма на бягство:
Авторитаризъм (Тенденция за отказ от независимостта на собствената
индивидуалност заради съчетаване с някого или нещо с цел придобиване на сила,
която първоначално липсва на индивида.)
o Когато това се осъществява с доминиращ партньор, се нарича мазохизъм.
o При контролиране и експлоатиране на друг човек, се нарича садизъм.

Деструктивност (Корени се в чувството на самота, изолираност и безпомощност,

като намира израз в отстраняване на други хора.)
o Унищожаване на други, за да се придобие изгубената сила.
Конформизъм (Конформистите се опитват да избягат от чувството за самота и
изолираност като се отказват от своята индивидуалност и стават такива, каквито
останалите хора очакват да бъдат.)
o Но колкото повече се конформират, толкова по-безсилни се чувстват. И
колкото по-безсилни се чувстват, толкова повече трябва да се конформират.
Хората могат да прекъснат цикъла на конформизма и безпомощността само посредством
самореализация и позитивна свобода.
Позитивната свобода може да бъде постигната посредством изразяване на цялостния
рационален и емоционален потенциал на индивидите.
Позитивната свобода е правилно решение на човешката дилема за принадлежност към
природата и запазване на собствената индивидуалност
Любовта и работата са двете съставни части на позитивната свобода.
Личностни нагласи
Представляват типичен начин за отношение на личността към другите хора и към нещата
в света.
Хората се отнасят към света по два начина:
o 1) Чрез придобиване и използване на вещи (асимилация)
o 2) Чрез връзки към себе си и другите (социализация)
o Това се осъществява продуктивно или непродуктивно.

Непродуктивни нагласи
o Рецептивна нагласа
 Рецептивните характери усещат, че източникът на всичко добро е извън тях и че
те могат да се чувстват свързани със света, получавайки любов, знание и
материални придобивки.
 Получаване>даване
 Отрицателните качества са пасивност, подчиненост и липса на увереност.
 Положителните качества са лоялност, одобрение и доверие.
o Експлоататорска нагласа

7 / 15
© Copyright 2019, Светослав Ботев
 Светослав Ботев: „Ерик Фром – живот, възгледи и дейност“

 Експлоататорските характери вярват, че източникът на всичко добро е извън

тях и действат агресивно, за да вземат каквото смятат, че заслужават, а не да
чакат пасивно да го получат.
 Силно изразен е стремежът за присвояване от другите.
 Отрицателните качества са егоцентризъм, арогантност, надутост и
прелъстителност.
 Положителните качества са импулсивност, гордост, чар и самоувереност.
o Печалбарска нагласа
 Печалбарските характери се презапасяват.
 Те се фокусират върху това, което е неживо.
 Отрицателните качества са скованост, липса на креативност, инат и
натрапчивост.
 Положителните качества са подреденост, чистота и точност.
o Пазарна нагласа
 Пазарните характери се възприемат като стоки със стойност, зависеща от
способността им да се продадат.
 Те имат съмнителна лична сигурност и се приспособяват към това, което другите
искат.
 Отрицателните качества са безцелност, опортюнизъм,
некомпетентност и разточителност.
 Положителните качества са гъвкавост, непредубеденост,
адаптивност и щедрост.
Продуктивни нагласи
o Единствената продуктивна нагласа има три измерения:
 1)любов
 2)работа
 3)мислене
 Полагат се индивидуални усилия за постигане на позитивна свобода
и реализиране на собствения потенциал.
 Само посредством извършването на продуктивни дейности, хората могат да
разрешат основната човешка дилема.
Т.е., да са свързани със света и другите, но същевременно да запазят своята
уникалност и индивидуалност.

o Здравите личности работят не само за извършване на определена дейност, а възприемат работата

си като творческо средство за себеизразяване
o За здравите индивиди е характерна биофилията – силно изразена любов към
живота и всичко живо.
o Любовта към себе си и другите е неделима.

8 / 15
© Copyright 2019, Светослав Ботев
 Светослав Ботев: „Ерик Фром – живот, възгледи и дейност“

Фром смята, че оцеляването на здравите индивиди зависи от тяхната способност да

получават неща от други хора, да вземат неща при необходимост, да запазват неща, да
обменят неща, както и да обичат, работят и мислят продуктивно.
Разстройства на личността
Разстройствата на личността се дължат на проблеми в три области: любов, работа и
мислене.
Индивидите с психологически разстройства имат проблеми в любовта и не могат да създават
трайни взаимоотношения с другите.
o Некрофилия (влечение към смъртта, което е противоположно на биофилията)
 Некрофилните личности мразят хуманността. Те са расисти и
военопрестъпници, и обичат разрушението и терора;
В определени моменти, всички могат да се държат агресивно и
деструктивно, но, при некрофилната личност, целият начин на живот е
свързан със смъртта, разрушението и упадъка.
o Злокачествен нарцисизъм (интерес към собствената личност, който
възпрепятства възприемането на реалността и води до мисленето, че всичко,
което принадлежи на нарцистичната личност е много ценно, а всичко
останало не е стойностно)

Собственият имидж, а не достиженията, определя нарцистичната
самооценка. Обикновено, при критика, нарцистичната личност реагира
гневно. Но когато критиката е безпощадна, нарцистичната личност потиска
гнева си и изпада в депресия и има чувство за малоценност.
o Инцестна симбиоза (силна зависимост от майката)
 Може да се развие от прекалена привързаност към майката.

Некрофилията (влечението към смъртта, удоволствието от причиняване на болка на другите и

невротичната симбиоза с майката) води до синдром на упадък, докато биофилията (любовта и
позитивната свобода) се свързва със синдром на растежа.

2. Форми на нагласа в процесите на асимилация и социализация.

Съгласно (Коллегиум, 1992), съществува родственост между различните форми на нагласа в
процесите на асимилация и социализация. Предложената схема представлява картина на нагласи и
родственост между тях:

         Асимилация                               Социализация 

_________________________________________________
I. Неплодотворна нагласа: 

     а) Рецептивна                              Мазохистична      \ 

        (получаваща)                                   (преданост)   \
                                                                                    Симбиоза
     б) Експлоататорска                      Садистична            / 
        (завладяваща)                         (авторитет)         /

     в) Печалбарска                           Деструктивна      \

         (натрупваща)                         (настойчивост)   \
                                                                           Отчужденост

9 / 15
© Copyright 2019, Светослав Ботев
 Светослав Ботев: „Ерик Фром – живот, възгледи и дейност“

     г) Пазарна                                   Безразлична        /

        (обменяща)                           (честност)         /

II. Плодотворна нагласа: 
     Действаща                                        Обичаща Разумна

При рецептивната нагласа, доминиращото отношение е подчиненост, т.е. мазохистично

отношение: ако се подчинявам на по-силен човек, той ми дава всичко, от което имам нужда.
Експлоататорската нагласа предполага садистко отношение: ако вземам насилствено от друг
човек това, което ми е нужно, ще го направя безсилен обект на моята власт. 
Печалбарската нагласа се основава на очакването, че предметите от външен източник могат да се
натрупват, без да се изразходват, като проблемът с взаимоотношенията с другите се решава посредством
отчужденост или разрушение. 
Пазарната нагласа предполага наличие на контакти и повърхностни връзки, като отчуждеността
се проявява в емоционалната сфера без наличие на деструктивна форма. 
Съчетаване на различните нагласи:
Не съществува човек, при когото нагласата да е изцяло плодотворна или неплодотворна.
Формите на социални нагласи, ориентирани преимуществено плодотворно – като преданност,
авторитетност, честност и настойчивост, често се превръщат в подчиненост, господство, отчужденост и
деструктивност при преимуществено неплодотворна нагласа. Следователно, всяка неплодотворна
нагласа, има положителна и отрицателна страна, в съответствие със степента на плодотворност в
цялостната структура на характера.
                РЕЦЕПТИВНА НАГЛАСА (получаваща)
Положителна страна (получаваща, отговорна, почтителна, скромна, обаятелна, сговорчива,
социално приспособена, идеалистична, възприемчива, вежлива, оптимистична, доверчива, нежна)
Отрицателна страна (пасивна, безразлична, подчинена, лишена от гордост, паразитна,
безпринципна, робска, нереалистична, страхлива, отстъпчива, приемаща желаното за дълг, лековерна,
сантиментална)
                ЕКСПЛОАТАТОРСКА НАГЛАСА (завладяваща) 
Положителна страна (активна, способна да вземе инициатива, способна да предяви
изисквания, горда, импулсивна, запленяваща)
Отрицателна страна (експлоатираща, агресивна, егоцентрична, самодоволна, безразсъдна,
опростяваща)
                ПЕЧАЛБАРСКА НАГЛАСА (натрупваща)
 Положителна страна (практична, икономична, изпитателна, сдържана, търпелива,
внимателна, упорита, невъзмутима, устойчива на стрес, акуратна, методична, предана)
Отрицателна страна (без въображение, жадна, подозрителна, хладна, измъчена, тревожна,
праволинейна, ленива, инертна, педантична, привързана, собственическа)
                ПАЗАРНА НАГЛАСА (обменяща)
Положителна страна (целеустремена, готова за обмен, устремена напред, свободомислеща,
общителна, експериментираща, недогматична, действена, любознателна, разбираема, контактна,
търпима, остроумна, щедра)
Отрицателна страна (използваща случайността, непоследователна, незачитаща бъдещето, без
принципи и ценности, неспособна да се уедини, безцелна, релативистка, свръхактивна, нетактична,
умуваща, неанализираща, безразлична, глупава, разточителна)
Положителната и отрицателната страна не са две различни групи синдроми. Всяка от тези
характеристики може да бъде преобладаваща в даден момент и в определено място във време-
пространствения континуум, зададен посредством степента на плодотворна нагласа.

3. Концепцията за разрушителното в човека. Повечето хора лесно се поддават на внушения и са

готови безволево да следват някой, който достатъчно силно ги убеждава. Човек с непоколебима воля,
пренебрегващ въздействието на тълпата, е по-скоро изключение, отколкото правило. Той често

10 / 15
© Copyright 2019, Светослав Ботев
 Светослав Ботев: „Ерик Фром – живот, възгледи и дейност“

предизвиква възхищението на идните поколения, но, като правило, става за смях в очите на своите
съвременници.
В резултат на своите теоретични изследвания, Фром достига до следните изводи:
1. Злото е специфичен човешки феномен.
2. Степените на злото съответстват на степента на регресия. Най-голямо зло представляват тези
подбуди, които са насочени срещу живота.
3. Злото съществува и в по-малка степен, например – дефицит на любов, разум, интереса и т.н.
4. Човек може да върви напред и назад, т.е. към добро и зло. Когато двете възможности се
намират в равновесие, той е свободен да избира. Обаче, при поредица от събития, които водят към
загуба на свобода, последното решение вече не дава на човека възможност за свободен избора:

Синдром на растежа  

Степени на биофилия любов към ближния, независимост, свобода

прогресия: (любов към живота)

Норма:  Коллегиум, Минск, 1992

Степени на некрофилия нарцисизъм инфантилизъм,

симбиотична
регресиия: (любов към неживото,(любов към себе си) майчинска връзка
технократичен
характер)

  Синдром на упадъка

5. Докато се достигне до границата, при която няма повече свобода на избор, човек е отговорен
за своите действия. Но точно поради това, че злото е нещо човешко, то живее във всеки един от нас. И
колкото повече осъзнаваме това, толкова по-малко можем да станем съдии на други.

11 / 15
© Copyright 2019, Светослав Ботев
 Светослав Ботев: „Ерик Фром – живот, възгледи и дейност“

Във връзка със свободата и с отношението на човека към природата, Фром пише следното :
‘Човек е роден като каприз на природата, бидейки в природата, но с чувство за превъзходство над нея.
Той трябва да намери принципи за вземане на решение, което да замени принципите на инстинктите .
Трябва да има рамка на нагласите, която да му позволи да организира последователна картина
на света като условие за последователни действия. Той трябва да се бори не само срещу опасности като
смърт, глад и нараняване, но и срещу гнева, който е типично човешки, т.е. да не полудее. С други думи,
трябва не само да съхрани живота си, но и да предпази ума си.’ (Fromm, 1968, стр. 61).

В (Boeree, 2006) са представени следните обобщаващи таблици за нагласите

Нагласа Общество Семейство Беглец от Свободата

рецептивна селско общество симбиотично мазохист
(пасивно)
експлоататорска аристократично симбиотично садист
общество (активно)
печалбарска буржоазно общество пуританско перфекционист - разрушител
пазарна съвременно общество инфантилно автоматичен конформист
продуктивна хуманистично общество обичащо и разумно свободен и знаещ

биофил
рецептивен
чувство за притежаване
експлоататорски
некрофил
печалбарски
пазарен
чувство за продуктивен
съществуване

4. Човек като реализация на продуктивното начало. Фром анализира всички разновидности на

любовта в своята книга „Изкуството да обичаш“ (1956). Седем глави са посветени на подробния
анализ на различните обекти и субекти на любовта.
 Любов на родителите към децата.
 Любов на децата към родителите.
 Любов на братя и сестри.
 Любов към ближния.
 Любов към себе си.
 Любов към Бога.
За обичащия човек плодотворната любов е източник на сила, одухотворява живота, разкрива
творческия потенциал. Неплодотворната «любов» не е любов, а илюзия на любовта.

Фром посочва три причини за широкото разпространение на неплодотворната любов в

съвременното общество.
1.Първата е свързана със свободния избор на партньор.
2.Втората причина е свързана с формирането на общественото потребление. Обектът на любовта
често се избира подобно на стока.
3.Третата причина се отнася до погрешното приемане на първоначалното еротично привличане
за любов.
12 / 15
© Copyright 2019, Светослав Ботев
 Заключение

В реферата са отразени основните положения на концепцията за човешката природа,

разработена от Фром в качеството му на социален критик, психотерапевт, културен антрополог и
психобиограф. Разкрива се влиянието на различни теории върху формирането на възгледите на
мислителя, а също и предпоставките за реформирането на психоанализата. Показана е уникалната
специфика на възгледите на Фром върху природата на човека.
Индивидът в "нездравото" общество е изследваната реалност, в която е "захвърлена" личността,
обект на социална критика от страна на Фром, който превръща човека в мярка за всички неща.
Изключително важни са изследванията на проблема за отчуждението на човека от обществото в
различните му разновидности, както и начините за преодоляването му, най-важният от които е любовта
в широкия смисъл на думата. Фром разработва „хуманистичната психоанализа“ с цел да ликвидира
съществуващата дисхармония между човека и природата и да „оздрави“ обществото.
Главната задача при изграждането на психически здраво общество е възпитаване на
продуктивен характер на човешките индивиди. Непродуктивността представлява неспособност да се
обича и представлява невъзможност за себереализация посредством своите собствени сили, вместо
които се задейства форма на активност, породена от несъзнавана тревога.
Продуктивността, от своя страна, създава условия човек да обича, както и да се стреми към
себереализация, използвайки своите собствени сили. Фром призовава доминиращата понастоящем
нагласа за притежаване да бъде заменена от нагласа за съществуване.
Ерик Фром се опитва да освободи човека  от  света  на неговите илюзии,  като му показва 
истинските  стремежи  —  към  човечност,  уважение  и  любов, и обосновава хуманното поведение на
човека. 
Според  хуманистичната  етика на Фром,  човек  сам определя критерия за добро и зло, като
принципно  «добро»  е това,  което  е хубаво  за  човека, а  «зло»  е онова,  което  му вреди, т.е. човекът
е  мярка на всички  неща.
На въпроса „Какво означава да си хуманен?“,  Фром  дава  недвусмислен  отговор:  «Да си 
хуманен  означава да си  уверен  в  това,  което е казал  Теренций, а именно:  “Homo  sum,  not  humani 
a  me  alienum  puto”  («Човек съм и нищо човешко не  ми  е  чуждо»), както и да знаеш, че  всеки 
човек  носи  в  себе  си цялата  човечност  —  както  светецът,  така  и  престъпникът»  (Fromm, 1968, 
cтр.  64).
Главна  задача в  живота на всеки човешки индивид  е реализирането на неговите 
възможности, при което същият се превръща  в личност.  Обаче, деструктивността  в  поведението 
представлява  голямо препятствие за решаването на тази задача, както и непреодолима преграда  по 
пътя  към  здравото  общество.  А здравото  общество,  на  свой  ред, е  основа  за  създаването  на
хуманно  общество.
Ето защо, Фром изтъква необходимостта от  радикални  промени  —  не  само  в 
икономическите  и  политическите  структури,  но също така и  в  личностните  и  поведенческите 
структури,  т.е.  в  цялата ценностна система на човека.
Въз основа на изложеното по-горе, ще се опитам да формулирам своята представа за движението
за социална реконструкция, изградена на принципите на радикалния хуманизъм:
1)Човешката цивилизация, отчитайки екологичните фактори, трябва да запази своя все още
висок образователен и научен потенциал, като води творчески диалог и проявява активност в сферата на
културата в най-широк смисъл.
2)Социалната дейност следва да се съчетава с физическо и духовно развитие за изграждане в
бъдеще на свободно общество от хармонични личности.
3)Необходимо е да се създадат условия за максимално реализиране на творческия потенциал на
човешката личност.
За целта, обаче, всички ние сме длъжни да превъзмогнем недостатъците на съвременното
общество, за да преодолеем препятствията по пътя на възходящото развитие на нашата цивилизация:

13 / 15
© Copyright 2019, Светослав Ботев
 · Например, един от недостатъците на обществото във времето, в което живеем, е че, вместо “да
съществуват”, повечето хора избират “да притежават”. Мотото на съвременния човек е: “Аз съм това,
което притежавам.” По този начин, човек започва да се страхува да не „изгуби“ своите автомобил и
смартфон, тъй като те се възприемат от него като част от собственото му “Аз”.
· Друг недостатък на съвременното общество е, че много често не се прави разлика между
“активност” и “заетост”. Погрешно изцяло пасивният човек се нарича активен и обратно.
Нека да си представим човек, който прекарва цяла година в изолация в своето собствено
жилище. Той не излиза навън да прави кариера, както и не се опитва да създава интернет-бизнес и т.н.
Именно такъв човек най-често се нарича пасивен. Но още Аристотел, а по-късно и Тома Аквински,
изтъкват, че съзерцанието и размишлението всъщност са активната форма на съществуване.
В същото време, друг човек бърза да извършва множество дейности, свързани с потреблението,
по силата на външни обстоятелства, и само се подчинява на волята на някой друг – именно такъв човек
погрешно се нарича активен.
· В сферата на любовта, човекът с чувство за притежаване се стреми да „владее“ своя партньор.
Не само проявява ревност, но и контролира живота и манипулира емоциите на най-близкия си човек.
Такъв брак изпълнява две функции. Партньорство, във вид на съвместно изплащане на заем или
ипотека, и сексуално удовлетворение.
От друга страна, човек с чувство за съществуване допълва своя партньор, а не го притежава.
Нещо повече, стимулира се израстването и развитието на личността на любимия човек, което се връща
обратно като благодарност и „награда“ от другия партньор.
· Освен това, необходимо е човек да притежава търпение и самодисциплина, както и активно да
работи върху себе си. На всяка цена трябва преодолее нарцисизма си и да се научи да медитира. Да се
съсредоточи  — това о значава да живее изцяло в настоящето, тук и сега, и, извършвайки някаква
дейност, да не мисли за това какво ще се случи в бъдеще. А по отношение на любовта, Фром пише, че
тя е “съединение с някого или нещо извън себе си при условие на запазване на разделността и
интегритета на своята собствена същност.” (Fromm, 1955, стр. 31).

14 / 15
© Copyright 2019, Светослав Ботев
Литература

Adler А.A., ‘Erich From’s analytic social Psychology: testing the relationships among cooperation,
aggression and trait biophilia.’, PhD Thesis, FRSA School of Psychology, University of Leicester, 2009.
Boeree, C.G., ‘Personality Theories – Erich Fromm’, PhD Thesis, Shippensburg University,
Psychological Department, Shippensburg, Pennsylvania, USA, 2006.
Fromm, E.P., ‘Beyond the Chains of Illusions’, Continuum, New York, 2009.
Fromm, E.P., ‘The Revolution of Hope: Toward a Humanized Technology’, New York, 1968.
Fromm, E.P., ‘The Sane Society’, Rinehart and Winston, New York, 1955.
Rasmussen, B. & Salhani, D., ‘Resurrecting Erich Fromm’, Smith College Studies in Social Work,
78(2-3), 201-225, 2008.
Коллегиум, Минск, 1992. Перевод с английского Л. Чернышевой по изданию: Fromm, E.P.,‘Man
for Himself. An inquiry into psychology of ethics.’, Holt, Rinehart and Winston, New York, 1964.
Сторовойтов, В.В., ‘Жизнь и творчество Эриха Фромма’, Журнал Практической Психологии,
№1, 2007.

https://eleven.co.il/jews-in-world/spiritual-life/14374/

15 / 15
© Copyright 2019, Светослав Ботев