Изкуство и време.

Епоха, канон , стил

1. Изкуство и време.
Ако трябва да сравним изкуството на Древен Египет с изкуството на Древна
Гърция или античното със средновековното изкуство, ще се очертаят съществени
разлики. Това е така , защото върху изкуството въздействат икономически,
политически и други фактори, които определят неговата специфика.
Технологиите съдействат за пораждането и развитието на нови жанрове.
Въвеждането на маслената техника, например, предизвиква своеобразна революция в
живописта. Откриването на бронзолеенето и неговото усъвършенстване създават
предпоставки за появата и развитието на бронзовата скулптура. Литографията през ХIХ
век повлиява върху изкуството на плаката. Изкуството е в постоянно движение и
развитие.
2. Иконографски канон.
Особено силно влияние върху изкуството оказват религиите. Религиозните
изституции определят какви образи и сюжети е позволено на се изобразява Бог. В
джамията образите не са разрешени за сметка на богатата орнаментална украса.
Изображенията в православните черкви са подчинени на иконографския канон. Той се
въвежда първо във Византия и постепенно е възприет от всички православни народи.
3. Епоха и стил.
В историята на изкуството за най – голям времеви период е прието да се смята
епохата. За всяка епоха са характерни определени философски, религиозни и
политически идеи, научни представи, етични и морални норми. Различните норми и
критерии отличават една епоха от другите епохи и спомагат в изкуството да се появят и
развият различни стилове. Думата „стил“ има много значения, може да става въпрос за
стил на цели периоди в развитието на изкуството, а също така и за стила на отделния
автор, отделното произведение.
4. Исторически и индивидуален стил.
Когато за даден период от време на изкуството са присъщи характерни стилови
признаци, се говори за исторически стил. Историческият стил обикновено обхваща
различни изкуства : архитектура, изобразителни и декоративно – приложни изкуства.
Такива са например романският и готическият стил през Средновековието, стиловете
от епохата на Ренесанса и др.
Стиловете в изкуството нямат ясни граници, тъй като в развитието си
преминават плавно един в друг, взаимодействат си и си влияят. В рамките на даден
исторически стил се заражда друг, който може да премине в трети. Няколко стила
могат да съществуват едновременно. Например през 18 век съществуват успоредно
стиловете рококо и неокласицизъм, а през 19 век – романтизъм и академизъм.
 Важно е да се разграничават историческите от индивидуалните стилове,
присъщи на определени художници. Индивидуалният стил представлява маниерът на
даден автор.
Думата „стил“ произтича от стилус. В Древна Гърция и Древен Рим стилус
наричат пособие за писане , с чийто остър край се пише на дъска, покрита с восък, а с
тъпата страна се изтрива и заглажда. Освен за писане дъските се използват и за
рисуване.