Ар Нуво е декоративен стил в архитектурата и дизайна.

Характеризира се с плавни органични форми и извити линии въз основа

на някои растителни форми и процъфтява от 1890 до 1910 г. в
Съединените щати и Европа. Хората най-често използват този стил в
интериорния дизайн, архитектурата, стъклото, дизайна на бижута,
илюстрациите и плакатите. Основната цел е да се създаде нов стил,
свободен от подражателния историзъм, доминирал през XIX век.
Архитекти като Антони Гауди и Хектор Гимард стават известни със
своите вдъхновения от органични дизайни, включително цветни
разцъфтявания и детайлни изделия от желязо и стъкло.
През 1860 – 1870 г. в Европа господства стилът на Еклектиката, който
се изразява в комбиниране и вплитане на предходни художествени
стилове.
През 1880-те г. в произведенията на много творци започва да се
забелязва новият стил, който се противопоставя на еклектизма със свои
художествени прийоми. Съществено влияние на този стил оказва
изкуството на Япония, станало по-достъпно на Запад; като художниците
на Ар нуво черпят също вдъхновение и от изкуството на Древния Египет
и от други древни цивилизации.
Естествени форми – Архитектурата в стил Ар Нуво е пълна с
биоморфни форми, негеометрични и органични, които приличат на
цветя, насекоми и други елементи от естествения свят.
Декоративни линии – Архитектурата в стил Ар Нуво често включва
извити линии. Те се виждат от сложните железни конструкции на
входовете на парижкото метро, които имитират форми на растения или
стъбла.
Структура и орнаменти, които се преплитат – Архитектурата в
стил Ар Нуво включва орнаменти в неразделните части на
конструкцията, така че да няма разделение между това, което е просто
декор и това, което е структурно.