Жан Нувел - архитектът на

внушенията

Кратка биография и реализирани проекти.

Жан Нувел е роден на 12 август 1945 г. в село Фюмел, Югозападна Франция.
Детската му мечта е да стане велик художник. Завършва Училище по изящни изкуства
в Париж. През 1975 г. създава собствена архитектурна фирма. В творчеството си
французинът се стреми да създава експресивен език, който се различава от модернизма
и постмодернизма. Нувел проектира сгради, които надминават ограниченията на
традицията и познатите и добре утвърдени образци.
Наричат го архитект на идеите и внушенията, на образността. Той е носител на
редица отличия, сред които златният медал на Британския кралски институт по
архитектура, Франция го удостоява с Гран при за цялостно творчество, получава и
японската императорска награда. Създава сгради, които са в невероятен синхрон с духа
на времето и могат да отговорят на изискванията му.
Нувел залага на хармонията, която трябва да възникне между новата постройка и
заобикалящата я среда. В дизайна на повечето сгради той акцентира на
взаимодействието между прозрачността, сянката и светлината. Любител е на изящни
композиции от стъкло.
За шедьоври се смятат сградите на Операта в Токио и Лион, Институтът на
арабския свят в Париж, галерията "Лафайет" в Берлин, музеят на испанската кралица
София в Мадрид, които Нувел създава. Световна известност му донася Институтът на
арабския свят в Париж (1981-1987 г.). Най-добрите му проекти от последните години са
"рижавият" Куб - Монолит в центъра на езеро по време на ЕКСПО 2002 в Швейцария.
До павилиона под формата на огромен куб посетителите стигаха с лодки по време на
изложението. Друг известен проект е музеят De Quai Branly в Париж.

Институтът на арабския свят в "Рижавият" Куб - Музеят на испанската

Париж Монолит в центъра на кралица София в Мадрид
езеро - ЕКСПО 2002
Швейцария
 Операта в Лион Torre Agbar в Барселона Галерия "Лафайет" в Берлин

Един от последните големи проекти на Нувел е небостъргачът Torre Agbar в Барселона.

Зданието служи за централен офис на градската водоснабдителна компания.
Символиката на водата е постигната чрез корпуса на сградата, който е решен изцяло в
прозорци с особени отразяващи стъкла. При определена светлина кулата визуално като
че ли се разтваря в пространството и започва да прилича на огромен воден стълб.
 Gasometer, Виена

Архитектурата според Жан Нувел.

Според Жан Нувел архитектурата трябва да е свидетелство на епохата, сградата
трябва да говори, да изразява нашето виждане какво трябва да е обществото. Тоест да е
идеята за едно време, философията за едно общество. Има два вида архитектура:
- специфична архитектура – тази, която приема в себе си историята и географията на
околността
- генерализиращата, която напротив - не се съобразява с мястото, на което е поставена,
а дори се опитва да го подчини. Това е същностната конфронтация в архитектурата
днес.
Според собствените си думи той е върл противник на архитектурните бюра,
доволни от това да изкарват стандарти. Противник на равното, незабележимото, на
проектирането в стил копиране, на това да живеем на планета с печата на американския
стандарт, наситена от стъклени търговски сгради и бизнес центрове - едни и същи,
неопределени и неразличими един от друг.
Но той е и противник и една друга концепция - на архитектура сама за себе си,
на красивата, но самотна сграда, която сякаш боде околното пространство, стърчи
извън контекста. Това е друга форма на "измислената" архитектура, която също е
лишена от същина, макар и уж по-компетентна: тя е създание на "артистите" в
професията, на онези, които имат свой стил и той отличава произведенията им,
независимо в каква среда са стоварени. Сградите са като подпис на архитекта и личат
от километри, те не се съобразяват нито с климат, нито със съседи, сред които ще
трябва да живеят занапред. Това са ненужни архитектурни жестове които искат да
зачеркнат историята, уж новаторски, но всъщност са аутизъм.
Според Нувел архитектът трябва да постигне с творбата си диалог. Това е най-
важното. Трябва да се започне с изследване на мястото, на топографията му, на
културата му, на съвремието му и хората, които го обитават. Основата, скелетът,
тъканта трябва да е по местните мерки - човешки, исторически, природни. Да се попие
местната атмосфера. За разлика от теоретиците на миналия век - от Льо Корбюзие до
Нимайер, той смята, че архитектурата е емоция! Тя е чувство, любовна история.
Нувел смята, че градовете от началото на 60-те са първият симптом за
започващата глобализация и разрушаването на връзките. Но, разбира се, в онази епоха
са имали добро извинение за създаването на модерната архитектура, за изграждането на
градове ала Корбюзие с централно отопление, бани и прочие велики трансформации.
Но от тези героични идеи - формални и абстрактни, не е останало нищо при самото
осъществяване. В корбюзианския град не се живее, а се вегетира, има свободни
пространства, паркове и спортни площадки, има открити тераси и жилищни блокове,
чиито апартаменти са градени с мисъл в тях да влиза светлина. Но резултатът е далеч
от мислите: получили са се еднообразни кубчета като куфари, места за преспиване с
прозорчета метър и 50 на метър и 20 - изобщо жилища, които са някак отеснели. Това
според него е престъпление. Това е политика на обезличаването, на уеднаквяването, на
колективизма и градския транспорт, на търговските центрове. Това са "модерните
градове": "мечтите" на архитектите са превърнали града в казарма. Намеренията са
били добри, но се е получила революция с прекалено голяма цена. Развитието трябва да
бъде плавно, постепенно, еволюционно.
Нувел не смята, че има свой собствен утвърден стил. Той казва: “Аз играя с
нюанса, с вибрациите с материалите, с прозрачността и светлината. В крайна сметка
сградите ми наистина се разпознават.”, с което до голяма степен влиза в противоречие
със самия себе си, когато казва, че не трябва да се прави елитарна архитектура.

Другите за Жан Нувел.

От обувките до шапката в черно, 60-годишният Нувел е впечатляващ. Той има
маниер, осанка, харизма, както казва неговият приятел и някога учител в архитектурата
Клод Паран. Нужен е кураж, за да се противопоставиш на всички, да ги отблъснеш
подигравателно, оценява още Паран, но не пропуска сам да се присмее на позьорството
на любимеца си - "Важен, скръстил ръце в навити ръкави, днес той наистина е най-
големият архитeкт на Франция, поне ако съдим по размерите на фирмата му!" Разбира
се, това е шега, но в парижкото му бюро работят 100 души, а зад граница още
петдесетина. Страдащ от булимия вече 30 години, пак толкова заложник на стил,
провъзгласил себе си за "контекстуална архитектура", което означава все пак да си
подчинен на една група, на една идея, на една функция. С всички придружаващи
подобна привързаност превратности и грешки. Филигранните решетки на Института по
арабистика в Париж, които се отварят и затварят, управлявани от хода на слънцето,
нима наистина са функционални? Решително не, категоричен е експертът Люк льо
Шатлие в последния брой на сп. "Телерама" - но идеята е велика! Нима не сравняват
лионската му опера (1993) с тостер за печене на филийки? Сравнението е находчиво,
особено нощем, но нима старинната театрална фасада не е сценичен декор, който ни
отвежда в спектакъла още преди да сме прекрачили прага на фоайето? А съдебната
палата в Нант (2000), която е просто един блок, стоварен на брега на Лоара? Но
правосъдието не е тук, за да се забавлява, а и специалистите твърдят, че идеята на
Нувел е да символизира затворения свят на правораздаването, в чиито фасади само се
оглежда светът. Може да се приеме за фантастично философско разделяне на истината,
реалността и наказанието.

Жан Нувел извън архитектурата.

Освен че проектира такива огромни сгради, Жан Нувел намира време и за по-
малки архитектурни предизвикателства. Той изработва също мебели и интериорни
обекти за големи производители, сред които „Молтени", „Унифор" и „Матеограси".
Тези негови проекти не са толкова популярни, колкото прословутите му в цял свят
сгради от стъкло и стомана, но това не ги прави по-малко успешни. „Опитвам се да
проектирам нещата да изглеждат изчистени и прости, като държа особено много край-
ният резултат да е винаги силен и целенасочен. Искам да правя нещо като анти-дизайн,
казва Нувел. Целта ми не е да изобретя нещо, а по-скоро да се водя от усещането, че
това е подходящо и че не следвам вчерашни тенденции. Започнах да проектирам
мебели, защото така и така проектирам сгради. Според мен границата между
архитектурата, интериорния дизайн и мебелния дизайн е много тънка, почти неуло-
вима." Произведенията на Нувел са семпли и красиви. Те отричат модните тенденции и
класическите исторически препратки. Последните произведения, излезли от студиото
на Жан Нувел и братята Молтени, са два архитектурни и интериорни проекта. Това са
40 Mercer Residences в Ню Йорк и музеят Musee du Quai Branly в Париж. Според Нувел
единствената разлика между архитектурата и интериорния дизайн е мащабът, а не
начинът на изработка. Неговите мебели, обекти и интериорни решения са като сградите
му. Те се вписват в заобикалящата ги среда, динамични са, драматични и завладяващи,
но никога не са прекалено различни или кичозни.

Някои проекти на Жан Нувел.

Театърът “Гутри”

Театърът „Гутри“ комбинира елементи от привидно различни концепции.

Подобната на острие форма, която стърчи нагоре от бляскавата тъмносиня маса,
резюмира накратко характера на стила на Жан Нувел. Структурата, която той самият
нарича „моста без край“, представлява продължение на двуетажно фоайе и
представлява вдъхновяваща пространствена и естетическа връзка между центъра на
Минеаполис и дълго време сякаш изолираните брегове на река Мисисипи. Тази
впечатляваща форма, която веднага грабва вниманието, несъмнено има всички
предпоставки да стане знакова. Вътрешната организация на проекта почти на
подсъзнателно ниво подготвя за „реалността“ на драматичното изкуство. Като създава
едно присъствие доста градско по своя характер и в същото време архитектурно и
театрално самобитно, Жан Нувел в сътрудничество с базираната в Минеаполис фирма
Architectural Alliance на практика реализира експанзивната визия на Джон Даулинг,
артистичен директор на „Гутри“, за новата сграда за. Тя отваря врати като „артистичен,
архитектурен и икономически фактор по бреговете на Мисисипи“. Даулинг е искал в
новия проект да присъства специалната сцена, която е станала запазена марка на
театъра. Създадена от легендарния режисьор Тайрън Гутри, основал театъра през 1963
г., тя „се врязва“ в зрителната зала с асиметрична платформа и създава уникално
чувство за буквално въвличане и съпричастност (Гутри е работил с известния местен
архитект Ралф Рапсън, а претърпелият много промени оригинал на сцената ще бъде
разрушен). Даулинг е добавил конвенционална сценична рамка, каквато в оригиналния
вариант не е имало. Разделението на зрители и актьори надскочача границите на
сценичния подиум, твърди художественият директор. Ограниченията включват
различни колони, които могат да затруднят наблюдаването на сцената и
необходимостта актьорите постоянно да се движат, за да активизират публиката в
цялата зала. На практика театърът не само получава една от най-добрите
специализирани регионални сгради, но и се превръща в „национален център за
театрално изкуство и обучение“, твърди Даулинг. Парижкото бюро на Жан Нувел
получава поръчката за проекта за своята първа сграда в САЩ до голяма степен
благодарение на факта, че директорът Даулинг е впечатлен от концертната зала в
Люцерн, Швейцария, и операта в Лион, Франция, по проект на Нувел. Въпреки че
предоставеният терен е бил с дължина 270 метра, Нувел шокира Даулинг, като
предлага да издигне десететажна сграда от 285 хил. кв.м в единия край на парцела, а
неизползваното пространство да се превърне в парк. Формата на сградата излъчва
сдържана енергия подобно на един стар известен проект на Ерик Менделсон от
началото на XX век. При приближаване към зданието посетителят забелязва нещо,
което през блещукащата фасада изглежда като отражения. Те се преливат в
изображения, които са всъщност отпечатани върху самата фасада - сцени от „Хамлет“
или „За мишките и хората“. Тази забележителна фасада маркира както известната
история на Гутри, така и бъдещи амбиции. Индустриалните форми на сградата
продължават 12-етажната линия на разположения в съседство мелничен комплекс със
силози - монументални реликви от миналото на града, адаптирани за жилищни цели,
както и една промишлена сграда с музеен характер. Нувел е използвал ярки цветове -
тъмносини алуминиеви панели в контраст с бежови елементи и светли, подобни на
фарове жълти колони. Архитектът реди пластове от изображения и цветове върху
конкретна архитектурна визия - без да се опитва да ги комбинира и „примири“ един с
друг. С най-смелия, подобен на мост елемент, Нувел се опитва „да докосне“ река
Мисисипи. Той свързва архитектурно най-интровертната форма с панорамата на реката
и на града отвъд. Тази структура налага по естествен начин разполагането на двете
главни зали на 15 метра над земята. Стоманената конструкция дава възможност
големите метални греди да прекосяват зрителните зали, да бъдат поставени окачени
тавани и технически съоръжения. Всяка зала е структурно отделена с цел добра
звукоизолация. Външните стени на „моста без край“ оформят триизмерна стоманена
греда, която противодейства на цялото тегло на структурата.
Нувел изгражда интериори, потопени в сумрака на нощен клуб, като в същото време
създава контрасти на сянка, светлина и цвят с всички умения на сценичен декоратор.
Високото фоайе на партера в стъкло и сиви цветове води нагоре по театрално
осветените ескалатори до фоайето на четвъртия етаж, което се отваря в „моста без
край“. Нувел разкрива гледките на принципа на калейдоскопа чрез дълги и тесни
прозорци и квадратни отвори. Един прозорец се отваря и вкарва вътре свежия полъх от
водопада Сейнт Антъни. Синьо стъкло в края на „моста“ оцветява панорамата подобно
на двуцветна литография. Визуалните ефекти не са основна причина зрителите да
посетят „Гутри“, но те имат специфична архитектурна и театрална роля. Те неусетно
въздействат върху сетивата и карат хората „да усещат контакта с душите в отвъдното“,
коментира Нувел. В залата „Макгуайър“ със 700 места архитектът се обръща към по-
конвенционална театралност и потапя помещението в червено чак до фината метална
решетка по стените. „Театърът на психологическия реализъм на XX век на Артър
Милър и Юджийн О\'Нийл трябва да бъде видян по точно определен начин от всички
зрители“, коментира Нувел. Другата зала - „Уъртил“, е с 1100 места - със 198 зрители
по-малко от оригиналната зала в театъра „Гутри“, с цел подобряване на комфорта и по-
добра видимост. Върху учебните зали на осмия етаж е разположено „Даулинг студио“ с
200 места. Подобното й на фар фоайе е облицовано с жълто стъкло отвън. Широка,
сгъваща се нагоре врата съединява студиото с фоайето. На пръв поглед умишлената
идиосинкретичност на проекта шокира - това вътрешно присъща част от проекта ли е
или е просто туристическа атракция? Активната изобразителна употреба на образи и
театралните ефекти на светлина, цвят и повърхности като че ли са извадени от
различни концепции. Сградата е изключително интуитивна (Нувел си спомня, че е
избрал червеното, след като го е видял в лазерна компютърна мишка). Тя не е нито
много ясно концептуална, нито пък систематична. Големият брой ефекти най-вероятно
ще превземе сърцата на театралите поради самия характер на ходенето на театър, така
поне е чувствал Жан Нувел. Архитектурата в действителност помага на зрителите да се
пренесат в света на актьорите - вселена на мечти, надежди и спомени, в който всяка
вечер е кратка и уникална.

40 Mercer Residences

Ню Йорк винаги се е отличавал със своята емблематична архитектура и

уникален стил, които го правят един от най-великите градове в света. Огромните
каменни блокове и тежките мраморни зидове създават внушителни сгради, а над тях се
открояват многоетажни небостъргачи. Традицията обаче е на път да се промени и да се
постави ново начало в съвременното строителство на Ню Йорк с изграждането на 40
Mercer Residences. Това е сграда като никоя друга досега, с дизайн, който няма аналог,
и с архитектура, уникална сама по себе си. 40 Mercer Residences e изградена почти
изцяло от стъкло. Това не е съвпадение или просто хрумване на Жан Нувел- тя
олицетворява светлината, лекотата на изработка и техническия прогрес в
строителството. Неин собственик е Андре Балаж, ексцентричният хотелиер, собственик
на едни от най-модерните и най-известни хотели в света. Той е прочут с това, че умее
изключително добре да подбира проектите, дизайнерите и архитектите за
построяването на всяка една сграда, знае точно къде да я построи и да постави всичко в
нея до най-малкия детайл. 40 Mercer Residences олицетворява неговия стремеж да
създава всяка своя сграда в различен стил, да я облича със стил и да я предлага на
клиентите си в лукс и разкош.
Жан Нувел изпълнява изцяло външния и вътрешния облик на сградата.
Резултатът е впечатляващ, като всеки проект на Нувел - класическа конструкция с
индустриален вид, в типичния стил на Сохо, само че всичко в нея е почти изцяло от
стъкло. Тя е 15-етажна, което се смята за ниска постройка в град като Ню Йорк. Но за
сметка на това изглежда наистина великолепно с големите си стъклени стени, които
отразяват всичко наоколо, като й придават особен цвят благодарение на сивите, сините
и червените нюанси, вплетени в стъклата. Нувел е постигнал забележителна
комбинация между изкуството и технологията. Той е направил така, че външният,
заобикалящ сградата пейзаж да се отразява идеално в 40 Mercer Residences. Перфектно
изчислената структура на сградата и пропорциите между етажите правят така, че
отраженията на околните сгради да попадат точно върху нея. Големите прозорци, сти-
гащи от пода до тавана на стаите, изпълняват също и функцията на техни стени. Само
че те са направени така, че всеки един от тях може да се плъзне встрани и по този начин
реално да се премахнат всички стени на сградата и да остане само скелетът й.
40 Mercer Residences предлага на своите собственици абсолютен лукс и високо
качество на обслужване. Сградата разполага с денонощни портиерски услуги,
руумсервиз, шопинг център, ресторант, бар. Тя предлага доставка на европейска
закуска, резервации за най-добрите ресторанти и театри в Ню Йорк, грижа за
домашните любимци. В сградата има специални помещения за химическо чистене,
пералня и домакински услуги. На средното ниво на 40 Mercer Residences e разположена
обща зала за релакс и развлечения. Тя води към терасата, опасваща целия етаж, където
се намира голям външен басейн на разположение на всички собственици. Сградата
разполага и с вътрешен Т-образен басейн, както и с по-малък кръгъл басейн. Собстве-
ниците могат да се възползват от услугите на модерен фитнес център, сауна, джакузи,
личен бар, както и специална стая за отдих. За пълна релаксация са предвидени масажи
и СПА процедури, които могат да се изпълняват както по стаите, така и в модерния
СПА център. Всички собственици могат да се насладят на голямата красива
ботаническа градина, разположена на последния етаж на сградата. Интересното при 40
Mercer Residences е, че е защитена от комисията за запазване на забележителностите в
Ню Йорк. Тя ще остане като архитектурен паметник и ще бъде една от
забележителностите в града дори след десетки или стотици години. Фактът, че нова
сграда е защитена от тази специална комисия, е голямо признание както за 40 Mercer
Residences, така и за нейния архитект Жан Нувел.