Предистория

През 1998 г. Италия провежда конкурс за проектиране на нов Национален музей, който има за цел
популяризиране на съвременните изкуства и архитектура. Архитектите на Zaha Hadid печелят този
конкурс и музеят е завършен официално през 2010 г. Името му MAXXI, идва от „МА - Museum of
Art“ и 21 век, който е изписан с римски цифри. (Доста находчиво предвид факта, че музеят е в
Рим) Така музеят става първият италиански национален музей, посветен на съвременното
творчество.

Какво включва в себе си ?

Музеят е разположен на площ от 30 000 м², на мястото на бившата военна казарма Монтело.
Комплексът разполага с аудитория, библиотека, кафене, книжарница, пространства за обучение и
събития на живо, временни изложбени галерии и много открити пространства. В него се
помещават обаче двa музея: MAXXI Arte и MAXXI Architecture. Тяхната цел е да популяризират
изкуството и архитектурата чрез събиране, запазване, изучаване и излагане на съвременни
произведения. Към днешна дата над 300 творби са част от колекцията MAXXI Art като тя включва
творби на Аниш Капур, Уилям Кентридж, Марио Мерц, Герхард Рихтер и много други.

Ето тук виждаме едно произведение на Аниш Капур – Вдовицата, а това е тройното иглу на Марио
Мерц.

MAXXI Architecture включва модели и чертежи на различни архитекти, както и колекция от

фотографии.

Ето тук може да видим една изложба от фотографии на Летиция Баталия.

Характеристики

Това, което се откроява в архитектурата на музея е неговата сложна обемна подредба,

криволичещите линии на стените, гладката повърхност на бетона, както и експериментирането с
идеята за изложбена площ, с преплетени маршрути и нива.

Структура

Сградата няма проста квадратна или правоъгълна форма. Тя е изградена от серия от

припокриващи се платформи, които създават многоизмерна структура с L-образен отпечатък.
Сложността на формите и извиващите им се контури в различни размери, заедно с
припокриващата се основа, определят сложна пространствена и функционална структура.

Материали

Сградата на MAXXI е абстрактна структура, изработена от бетон, стъкло и стомана. Чрез

използването на комбинация от тези контрастни материали в изложбените пространства е
постигната неутралност. Ролята на стъклото и дневната светлина в този музей е значителна.
Другият доминиращ материал освен стъклото е светлия, копринен бетон, който дефинира
сградата отвътре и отвън. Контрапунктът е оформен от елегантно извитите черни метални
стълбища. Използвани са още и антисеизмични материали, тъй като Рим е сеизмична зона.

Екстериор
Въпреки величието на своята структура, разпределена в 30 000 квадратни метра земя, от които 21
000 са за изложбени площи, и извивaщите се форми, сградата не само се интегрира хармонично в
околната среда, но придава жизненост на целия квартал, след век военна употреба. Казвам
интегрира хармонично, тъй като знаем, че не само Рим, но Италия като цяло е предпазлива откъм
архитектура и обикновено избягват съвременните намеси. Но сградата наистина много добре се
интегрира и това взаимодействие с околната среда е нещо изключително важно в държави като
Италия. Та .. продължаваме.

Подобно на главата на навита змия, „главата“ на извития последен етаж е възседнала над
входната зона. Изкуствената светлина предоставя на архитектурната композиция допълнително
измерение. Отвън, има пешеходна пътека, която следва очертанията на сградата и както вече
споменах, възстановява градска връзка, която е била блокирана в продължение на почти век от
бившите военни казарми. Отвън се намира също и огромната инсталация на художника Джино де
Доминицис, чиито творения преобразяват и увеличиват човешкото тяло в гигантска форма.
Скулптурата влиза в увлекателен диалог със заобикалящата я среда и определено структурните и
художествените ефекти си взаимодействат много умело. Заземените осветителни тела, които са
монтирани в непосредствена близост, осветяват равномерно долните страни на слоевите
структури и създават ефективно взаимодействие на светлина и сянка върху 24-метровия човешки
скелет с нос на Пинокио. Скулптурата носи името „Космически магнит“.

Интериор

Пространствата, плавни и гъвкави, благодарение на система от подвижни панели, се наслаждават

на естествена светлина, която е калибрирана от усъвършенстван механизъм, според сезоните и
времето.

Това са ето тези панели тук горе. Ще ги видим и на следващия слайд само да довърша.

Коприненият бетон, облицоващ всички стени, съчетан със стъкло и стомана, осигурява
необходимата неутралност на пространствата. По думите на Заха Хадид: „Един от интересните
аспекти на музея в Рим е, че той не е просто обект. Към него може да се добавят предмети. Това е
не само музей, но и център. “

Ето ги пак панелите. Част от покрива.

Покривът е прозрачен, стъклен и чрез него MAXXI музеят получава много естествена светлина,
която е насочена към стените и позволява по-детайлно разглеждане на експонатите и
произведенията на изкуството (вместо да бъдат разглеждани под изкуствена светлина). Въпреки
това, разбира се, има и изкуствено осветление. То е включено в коридорите, таваните и най-вече
стълбищата.

Няколко допълнителни снимки

Това е входът на музея, сниман през нощта, така че да изпъкне изкуственото осветление,
пешеходната алея също е осветена и като цяло осветлението представлява ключов елемент от
екстериора и интериора, макар и да се залага на голямо количество дневна светлина в интериора,
акцентът идва точно от изкуственото осветление.
Ето тук можем да го видим. Осветлението на стълбищата. Можем да видим и неутралността на
бетона, както и контраста между осветлението и стълбите.

Избрах да говоря за музея по няколко причини. Първо, поради факта, че в Италия изключително
рядко се среща такъв тип модерна архитектура, което е .. впечатляващо и е впечатляващо добро
изпълнение. И второ, защото много харесвам такъв тип архитектура, гладкият бетон се среща и
при Тадао и като цяло както се казва „Less is more”. Благодаря ви за вниманието и слънчев ден на
всички.