ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ

В ДЕЙНОСТТА НА МУЗЕИТЕ
I. Събирателска дейност на
музеите (комплектуване)
• Комплектуване на музейния фонд – отделянето
(изземването) от обкръжаващия свят на предмети и
включването им в музей ния фонд като източници за
документиране на историческия процес.
• Музеен фонд – съвкупността от всички принадлежащи на
музея музей ни предмети (културни ценности) и отнасящите
се към тях научно-спомагателни материали.
• Музеен предмет – движим обект, иззет от неговата
първоначална среда във връзка с автентичността и
способността му да характеризира специфичните
особености на средата и епохата, с които се е намирал във
взаимодей ствие в естествените условия, и e включен в
музейния фонд.
 Свойства* на музейния предмет

Ценностният потенциал на музей ния предмет зависи основно

от три негови свой ства, характеризиращи различни негови
страни:

 ИНФОРМАТИВНОСТ – характеризира съдържателната страна

на музей ния предмет, неговата способност да бъде източник
на сведения за исторически събития, явления и процеси в
природата и обществото;
 АТРАКТИВНОСТ – характеризира външната страна на музей ния
предмет, способността му да привлича вниманието на
посетителите. Това свой ство е обусловено от неговите
специфични външни признаци (форма, цвят, украса, размери и
др.);
 ЕКСПРЕСИВНОСТ – свързана е с ценностното възприемане на
музей ния предмет, с неговата способност да въздей ства на
зрителя и да предизвиква у него емоционални преживявания.

* Под свойства на музейния предмет се разбира съвкупността от характеристики,

обуславящи различия или сходства на един предмет с друг, която създава ново специфично
качество: притежаващият ги предмет става музеен.
Ценност на музейния предмет

 изворова и документационна ценност

В процеса на изучаване на музей ния предмет се получават
достоверни данни, които го утвърждават като автентично
материално свидетелство за отминали процеси и явления в
природата и обществото, т.е. доказва се качеството му на
документ в най-широк смисъл на тази дума. Нерядко при
изучаването на музей ния предмет се получават нови данни,
които разширяват знанието на специалистите и по други
научни дисциплини. В тези случаи музей ният предмет се
явява в качеството на извор на нови сведения, т.е.
установява се и се обективира неговата изворова ценност.
 Типична и уникална ценност
Типов музеен предмет е предмет, кой то отразява типично
явление, и притежава свой ства, които са характерни за голям
брой предмети, съществуващи в наши дни (напр. стандартни
промишлени изделия).
Типови предмети могат да бъдат и единични предмети,
които характеризират типични явления и се съхраняват в
музея в сравнително голямо количество (напр. каменни
оръдия от епохата на неолита).
Предмет, отразяващ типично явление, съхранило
се в един екземпляр или в съвсем малко
количество, се счита за уникален музеен предмет
(раритет по класификацията на немските
музеолози), тъй като информацията, която носи
придобива характер на изключителна.
Други предмети сами по себе си са уникални –
произведения на изобразителното или
декоративно-приложното изкуство, отличаващи се
с високи художествени достой нства или пък
предмети, носещи особено ценна семантична
информация.
Разновидност на уникалните предмети са
мемориалните предмети (лични вещи на известни
личности, както и свързани със значими събития). В
зависимост от информацията, която съдържат, могат
да бъдат наречени и реликви. Реликви са онези
Самарското знаме
музей ни предмети, които притежават висока
експресивност, възприемани преди всичко като
памет за исторически значими събития или за
значими личности, с които са свързани.
Функции* на музейните предмети

• МОДЕЛИРАНЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА – основна функция на

музей ния предмет. Чрез материалните следи от процеси и
явления, обективно реализирани в различни
антропогеосфери (т.е. музей ните предмети) в музея се създават
вторични обекти – модели (експозиции, колекции и т.н.), които
отразяват техните характерни черти.

• КОМУНИКАТИВНА ФУНКЦИЯ – определя се от спецификата на

музея като културно-образователна институция.

• НАУЧНО-ИНФОРМАЦИОННА ФУНКЦИЯ – определя се от

способността на музей ния предмет да съдържа, отразява и
съхранява информация.

* представляват системата на отношения на музейните предмети помежду им

Източници за попълване на музейния фонд:

 дарение;
 завещание;
 откупки;
 теренни проучвания и експедиции;
 обмен между музеите и др.
Музейни колекции

• Музей ните колекции, съставляващи фонда, са на ново по-

качествено равнище в сравнение с обикновения сбор от
съдържащите се в него предмети.

• Музейната колекция е съвкупност от предмети, обединени

от един или няколко признака и представляващи научен,
познавателен или художествен интерес като единно цяло.

• Видове колекции:
 тематични;
 систематични (типологични);
 мемориални;
 лични.
• Тематични – състоят се от
предмети от различни
типове, които в своята
съвкупност, разкриват
определена тема

• Систематични
(типологични) – формират
се от еднотипни предмети,
групирани по признака на
някаква класификация, най -
често приета в определена
наука (напр. монети,
знамена, минерали и др.)
 • Мемориални – състоят се от
предмети, свързани с
определено събитие или лице

Част от колекцията с творби на Тодор

Цонев в Дома на хумора и сатирата –
Габрово

• Лични – създадени от частно

лице и постъпили за
съхранение в музей

Част от колекцията на Иван Вачков от

Златарица (шевни машини и часовници),
дарена на РИМ – В. Търново
Структура на музейния фонд

 ОСНОВЕН ФОНД – включва придобитите от музея и

предоставените му за безвъзмездно ползване движими
културни ценности – национално богатство, както и тези, които
съответстват на неговия тематичен обхват

 ОБМЕНЕН ФОНД – включва придобитите от музея и

предоставените му за ползване движими културни ценности,
които не съответстват на неговия тематичен обхват, както и
многократно повтарящите се културни ценности от основния му
фонд

 НАУЧНОСПОМАГАТЕЛЕН ФОНД – включва предмети и други

материали от значение за изследователската, експозиционната
и образователната дейност на музея
Национален музеен фонд

• Националният музеен фонд е постоянно попълваща се

съвкупност от движими културни ценности, на които поради
тяхното изключително голямо научно и културно значение е
предоставен статут на национално богатство.

• Движимите културни ценности от Националния музеен фонд се

съхраняват в основния фонд на музея и се вписват в Регистъра
на движимите културни ценности в Министерството на
културата.
Документиране на музейния фонд

• Задължителните процедури и документи, които се съставят при

документирането на музейните фондове, са регламентирани в
НАРЕДБА № Н-6 ОТ 11 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. ЗА ФОРМИРАНЕ И
УПРАВЛЕНИЕ НА МУЗЕЙНИТЕ ФОНДОВЕ (Обн. Държавен
вестник, бр. 2 от 8 януари 2010 г.)
• Регистрацията на движимите културни ценности в музея
включва:
• 1. първична обработка, при която се съставя документация по
издирването, събирането и постъпването в музея на движими
вещи, които могат да се определят или са определени чрез
идентификация като движими културни ценности, и се издава
акт за тяхното приемане;
• 2. инвентиране, при което след идентификацията движимите
културни ценности се завеждат в инвентарните книги на музея.
Изучаване на музейния фонд

• Включва атрибуция, класификация, систематизация и интерпретация на

музейните предмети.
• В процеса на атрибуция (от лат. аttributio – приписване, определяне) се
разкриват присъщите на музейните предмети признаци (материал,
техника, форма, размер, тегло, цвят, време и място на битувание и др.)
• При класификацията музейните предмети се делят на групи по признаци
на сходство или различие, по определен признак на деление
(хронологически, географски, именен, тематичен).
• Групиране на предметите въз основа на приетата в музея класификация (в
картотека или на електронен носител) представлява систематизация на
предметите, на базата на която се създава системата от каталози на
музейния фонд.
• Резултатът от атрибуцията, класификацията и систематизация позволяват
да се извърши интерпретация на музейните предмети като източници на
знания и да се установи тяхната оригиналност, достоверност,
репрезентативност и други свойства, присъщи на музейния предмет.
Литература
• Недков, С. Музеи и музеология. С., 1998. –
https://museite.com/index.php/library/museums-museology-bo
ok
• Кръстева, Ст. Студии по музеология. Тотеми, тезауруси,
кунсткамери, виртуални пространства. Кн. ІІ. С., 2003.
• Наредба № н-6 от 11 декември 2009 г. за формиране и
управление на музей ните фондове (ДВ, бр. 2, 8 януари 2010,
изм. и доп. ДВ, бр. 87, 9 окт. 2020). – https://
www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135657162
•