Архитектура

Архитектурата е както наука, така и изкуство, така наука и

изкуство. Архитектурата е наука и изкуство за проектиране
на сгради.

Архитектурата е изкуство, което проектира, изгражда и

оформя пространствената среда, образувайки обекти и
съоръжения на заобикалящата ги среда. Архитектурата е
едно от най-древните изкуства, което свързва човека с
заобикалящата го среда.

В зависимост от вида архитектурата бива “жилищна”

”обществена” ”промишлена”, а съобразно архитектурното
оформление бива “вътрешна”и “външна”. Към
архитектурата спада цялостното оформление на сградите,
града, външният и вътрешният облик на сградите и други
пространствени решения, които заобикалят човека.

Архитектурният стил може да се определи като

съвкупност от основни черти и признаци на архитектурата
от определено време и място, проявяващи се в
особеностите на функционалните, конструктивните и
художествените ѝ страни. Развитието на архитектурните
стилове зависи от климатични, технически, религиозни и
културни фактори.
Ландшафтна архитектура е проектирането на обществени
места на открито на паркове и градини, както и на други
структури, целта на които е постигане на екологични,
социални или естетически резултати. Професията
включва: дизайн на градска среда (ландшафтен дизайн);
планиране за местата, управление на дъждовни води;
жилищно или градско планиране; екологично
възстановяване; планиране на паркове и места за отдих,
планиране на зелена инфраструктура и озеленяване на
частни и други имоти, в които специалистите планират и
проектират в различни мащаби ландшафтния дизайн,
изграждането и управлението му. Специалистите в
професията на ландшафтната архитектура се наричат
ландшафтни архитекти.

Архитектурните произведения понякога се възприемат

като произведения на изкуството и дори като културни
символи, като историческите цивилизации често се
свързват най-вече с техните запазени до днес
архитектурни паметници.

В архитектурата съществува синтез с различни видове

изобразителни изкуства – монументален живопис,
монументално-декоративна скулптура, декоративни
изкуства и пр.
Смята се, че първите прояви на архитектура са били през
Неолита. Неолитните хора са издигали високи камъни,
които биват предназначени за гробници – Долмени,
Менхири и Кромлехи. Появяват се и първите Неолитни
къщи, които биват построени от глина премесена със
слама, дърво. Тогава хората са започнали да имат
заседнал начин на живот.
Архитектурата в Египет включва изграждането на високите
пирамиди, които служат за гробници на великите
фараони. По време на строежа участват хиляди
работници, а как по точно биват построени самите
пирамиди остава загадка. Те са изградени от каменни
блокове. Преди обаче строежа на пирамидите, биват
строени така наречените мастаби, които са
предшественици на самите пирамиди. Древните
египетски архитекти използват тухли, изпечени на слънце
или в пещ, фин каменен пясък, варовик и гранит.
Архитектите внимателно планират всичко, тъй като всеки
камък трябва да пасне точно, защото в конструкцията не
се използва хоросан за измазване. Изграждани са рампи,
които позволяват на работниците да се движат нагоре, тъй
като височината на конструкцията в процеса на
строителството става все по-голяма. Когато горната част на
конструкцията е завършена, майсторите декорират от горе
надолу, като едновременно с това се премахва пясъкът,
използван за рампа.

Архитектурата в Гърция е наистина впечатляваща.

Взимащите дъха храмове са едни от малкото
впечатляващи архитектурни паметници. Храмовете в
Гърция са построени в чест на конкретен Бог. Характерно
за храмовете са колоните, които имат различни стилове в
зависимост колко сложно е направена самата колона.
Съществуват три основни стила колони – Дорийски стил –
най – просто устроените колони, нямат валути, Йонийски
стил – характерно за тях за валутите в капителя,
Коринтския стил – богато украсен капител.

Архитектурата в Рим наподобява тази на Гърция.

Единствената разлика между архитектурата на Гърция и
Рим е, че в Рим използват арки.
Тоскански ордер (стил)Тосканският ордер произлиза от
етруската преработка на гръцкия дорийски ред. Колоната
има база, тяло и капител. Тялото на колоната е стройно и в
повечето случаи гладко – без канелюри.

Римската класическа триумфална арка е богато украсена

самостоятелна конструкция, обикновено заемаща
централно място в градската архитектура на римските
градове. В най-опростения си вид една триумфална арка
се състои от два масивни кея, свързани с арка, увенчана с
плоска надстройка и таван, на който се монтират статуи.
На арката се изобразяват в барелеф сцени, фигури или
възпоменателни надписи за увековечаване на военната
победа. Съществуват арки с 1, 3 или 5 прохода.