Тема 14

Изкуството на Древен Рим. Изкуството на

Републиката. Основаване на Рим.
Архитектура.Форум. Акведутки. Домуси. Скулптура
и живопис. Помпей.

Изкуството на Древен Рим

Древен Рим възниква през 8 век пр. н. е., когато е основан като
малко земеделско селище по поречието на река Тибър. През
следващите няколко века Рим прераства в мощен град-държава
и до 1 век пр. н. е. се превръща в център на огромна империя.

Римското изкуство е оформено от набор от културни и

исторически фактори. Те са влиянието на етруското и гръцкото
изкуство, разширяването на Римската империя и
покровителството на богати и могъщи личности, като
императори, аристократи и търговци.

Римската цивилизация е много по-достъпна и близка до нас

отколкото която и да е друга цивилизация от древния свят. Знаем
много за нейната история благодарение на богатото литературно
наследство от поезия и философия до надписите, които
отбелязват всекидневните събития. Освен това римляните са
построили огромен брой паметници из цялата римската
империя.

Римляните са се възхищавали на гръцкото изкуство. Те внасяли

хиляда оригинални творби и правили по-голям брой копия. В
добавка на това собствените им произведения съвсем ясно се
базират на гръцки източници. Римското изкуство е гръцко
изкуство под римско господство. Следователно не съществува
римски стил, само римски теми.
Римското изкуство също така включва широк спектър от
материали и начини на изработка, сред които мрамор, картини,
мозайки, скъпоценни камъни, творби от бронз, сребро и
теракота. Рим е място на много култури и римляните не се
срамуват да адаптират изкуството на останалите
средиземноморски култури, които ги обграждат или които са
живели преди тях. Именно заради това често може да се
забележи гръцко, етруско или египетско влияние в римското
изкуство. Това не означава, че цялото римско изкуство е копие на
чужди изкуства, но все пак едно от сериозните
предизвикателства пред специалистите е да определят какво е
“римското” на римското изкуство.

Изкуството на Републиката
За начало на римското изкуство и архитектура се счита падането
на последния римски цар от етруски произход и създаването на
Римската република около 509 пр.н.е.

Предполага се, че митичното основаване на Римската република

се случва през 509 г. пр.н.е., когато е свален последният етруски
цар Тарквиний Горди. По време на Републиканския период
римляните са управлявани от ежегодно избирани магистрати,
като двамата консули са най-важните сред тях, а Сенатът е
основният управляващи орган на държавата. В крайна сметка
системата се разпада и между 100 и 42 г.

През Републиканския период изкуството се създава в служба на

държавата чрез изобразяване на масови жертвоприношения или
чрез почитане на победоносни военни кампании. Портретът
възхвалява общите цели на Републиката — упорит труд, зрялост,
мъдрост, лидерство на общността и войнственост. Патроните
избират да бъдат представени с плешиви глави, големи носове и
допълнителни бръчки, за да демонстрират, че са прекарали
живота си в работа за Републиката като примерни граждани,
парадирайки с всяка бръчка на челото си като знак за
придобитата от тях мъдрост. Сега наричаме този портретен стил
веристически. Името се свързва с хипернатуралистичните черти,
които подчертават всеки недостатък, създавайки портрети на
личности с индивидуалност и характер.

Архитектура
Докато произходът на римската скулптура и живопис е поставен
под въпрос, няма подобни съмнение относно римската
архитектура, която представлява творчески подвиг с огромно
значение.

Гръцките модели въпреки че будели дълбока възхита, не можели

да поберат в обществените сгради огромният брой хора.
Не бихме могли да си представим разцвета на Рим без арката и
сводовите конструкции – цилиндричният свод и кръстовиден
свод и купола.

Истинските арки са построени от клиновидно оформени

блокове. Те са здрави и устойчиви, за разлика от фалшивите
арки, направени от тухли.

Не по-малко съществен за римската архитектура бил бетонът.

Бетонената конструкция била възникнала първо в Близкият
изток, но римляните са я превърнали в собствена строителна
техника. Предимствата на бетона са очевидни, той е здрав и
евтин. Бетонът прави възможно изграждането на големи
архитектурни произведения. Римляните закривали
непривлекателната бетонна повърхност с облицовки от тухли,
мрамор или гипс. Днес тези декоративни покрития са изчезнали.

Римският форум
Цезър финансирал подобен проект в самият Рим:

Римският форум (Roman Forum) някога е бил централната част на

древен Рим. Днес той съставлява най-обширната зона с руини и
свидетелства на славното минало на Рим. Останките на Римския
форум са разположени между хълмовете Палатин и Капитолий в
Рим. Наричан в златните си години Forum Magnum или просто
Forum, той е бил центърът, около който Древният Рим се е
развивал, процъфтявал и трупал слава на величествен град.
Форумът в Рим е бил оживено средище на търговията, религията,
проституцията, съдебната система и всичко, което е вълнувало
тогавашното общество.

Тази най-стара част на днешен Рим е побирала най-важните

структури на древния град, като те са били разположени в самата
нея или в близост до форума. Според исторически текстове от
неизвестен пътешественик от 8-ми век разказва, по това време
форумът вече се разпадал. През Средновековието Римският
форум бил тотално занемарен.

Акведутки.
Градовете в древността обикновено били строени край голям
водоизточник и Рим не бил изключение. Първоначално река
Тибър и близките извори и кладенци осигурявали достатъчно
вода. Но след IV век Рим бързо нараснал, както и нуждата му от
вода.

Тъй като малко хора разполагали с течаща вода в домовете си,

римляните построили стотици лични и обществени бани. Първата
обществена баня била захранвана от акведукта Аква Вирго

За разлика от съвременните водоснабдителни системи, в

древността строителите не са разполагали с тръбопроводи, които
да издържат на вътрешното налягане на водата при преминаване
на неравностите на терена (дерета, реки и др.) Единствени такива
са били оловните тръби, използвани за местните къси
съоръжения – чешми и фонтани. Затова се налага водопроводите
да се строят като естествено течащи канали от мястото на
водохващането до мястото на водоползването. При преминаване
на деретата, реките и пътищата се изграждат акведукти,
приличащи на мостове, които носят водопровода върху аркадите
си.

Акведуктите снабдяват с прясна вода много от големите градове

в Римската империя и поставят висок стандарт в строителните
постижения, ненадминат повече от хиляда години. Акведукти са
докарвали вода от албанските планини. Подобни съоръжения са
доказателство за високите технически познания на римските
строители. Римските граждани употребяват огромни количества
вода – в термите, за фонтаните, които украсяват площадите и
улиците, за хигиенни нужди.

Римляните строят многобройни акведукти във всички краища на

Римската империя, от Германия до Африка. В самия Рим водата е
доставяна по 11 акведукта, които са строени в течение на 500
години и са имали обща дължина почти 350 km. Само 47 km от
тях обаче са били наземни: повечето са били прокарвани под
земята (напр. акведуктът Айфел в Германия е много добре
запазен). Най-дългият римски акведукт е построен през II век, за
да доставя вода на Картаген и е бил дълъг 141 km.

Домуси
В Древен Рим domus е типът градска къща, обитавана от висшите
класи и някои богати освободени през републиканската и
имперската епохи. Намерен е в почти всички големи градове в
римските територии.

Заедно с домуса в града, много от най-богатите семейства в

древен Рим са притежавали и отделна селска къща, известна като
вила. Мнозина избраха да живеят предимно или дори
изключително във вилите си; тези домове обикновено са били
много по-големи по мащаб и на по-големи акри земя поради
повече пространство извън оградения и укрепен град.

Елитните класи на римското общество построяват резиденциите

си със сложни мраморни декорации, инкрустирани мраморни
облицовки, стълбове на врати и колони, както и скъпи картини и
фрески.[3] Много бедни римляни и римляни от долната средна
класа живееха в пренаселени, мръсни и предимно запуснати
апартаменти под наем, известни като инсули. Тези многоетажни
жилищни блокове бяха построени възможно най-високо и
плътно един до друг и притежаваха много по-малко статус и
удобство от частните домове на проспериращите.

Домусът включваше множество стаи, вътрешни дворове, градини

и красиво боядисани стени, които бяха сложно оформени.

Скулптура и живопис
Дебатът по въпроса съществува ли римски стил е съсредоточен
основно около скулптурата и има защо. Дори и да не вземем под
внимание внасянето на огромен брой гръцки скулптури и
копирането им, репутацията на римляните като имитатори,
изглежда се поддържа от изключителен брой произведения,
които вероятно се базират на гръцки модели.

В областта на скулптурата римляните също се учат от етруските.

Те заимстват обичая да правят надгробни маски и портрети върху
саркофазите на умрелите и от тези надгробни маски се развива
широко римският портрет на базата на реалистичното отразяване
на действителността. Правят се портретни бюстове на заслужили
граждани, пълководци, народни трибуни, с които се украсяват
обществени сгради, градини и площади. Римските скулптори не
създават сборен и идеализиран образ в портрета - на философ,
поет или виден държавник, както правеха гръцките скулптори, а
изобразяват конкретни личности с подчертана портретна
прилика.

Римляните нямат богатата гръцка митология и затова в началото

не правят статуи на богове и митологични герои. Римската
скулптура не създава и обобщените образи на атлети, конто
създава гръцката. Изобщо голото тяло по-рядкосесрещавнея.
Римската монументална скулптура сътворява статуи на облечени
в тога държавници, заети сериозно със своите работи.

Републиканска скулптура

От литературните източници знаем, че великите политически

водачи били почитани с техните статуи поставяни на публични
места. Този обичаи започва през ранните републикански
времена до края на империята хиляда години по-късно.

В живописта римското изкуство също има значителни

завоевания. Създава се оригинална живопис, различна от
гръцката. Римският живописец е по-напред в стремежа да отрази
околната природа, да постави фигурите в пространството. Той не
стига до реалистично отразяване на действителността, но създава
известна илюзия за нея, набелязва вътрешното пространство
линсарно, макар и без да стига до перспективата (която се
появява много по-късно). Всичко това дава на римската живопис
известна преднина пред гръцката.

Не знаем безкрайно много за римската живопис в сравнение с

римската архитектура и скулптура. Почти всички произведения са
стенописи и по-голямата част от тях са в Помпей.

Отделят се четири фази на римската стенопис. Разликите в тях са

не много ясни, а и има голямо препокриване на тяхната
последователност.

- Най-ранната фаза е позната от няколко примера през

късният втори век. За съжаление тя не ни носи много
информация, защото се състои от имитации на мраморни
пана.
- Първият стил започва да се измества от доста по-
амбициозен, който се стреми да отвори плоските
повърхности на стените, чрез изобразяване на архитектурни
перспективи. Архитектурните пейзажи характерни за
вторият стил не могат да бъдат отделени една от друга, а
 размерите и връзките трудно се определят. Няма
пространствена дълбочина. Перспективата е случайна и
непоследователна. “Одисеевите пейзажи” -Фреска, която е
разпределена на осем части, която показва приключенията
на Одисей. Но отново липсва яснота.

През втората половина на първи век Вторият стил е във

връхната си точка - Вилата на Мистериите – фризът се
отличава с величественост и единство които са почти
уникални в римската живопис.

- Третият стил, от 20г.пр.н.е. До средата на първи век е

известен с декоративните повърхности с широки
пространства и наситен цвят
- Четвъртият стил е най-сложен от всички. Обединява
особеностите на трите предхождащи стила.
- Огромна отличителна черта на римската стенопис е
натюрморта.

Помпей

Помпей е римски град, намиращ се в Южна Италия

(Кампания), в подножието на вулкана Везувий. След изригването
(79г. сл.Хр.) на вулкана, градът е унищожен от лава и пепел, които
го запечатват за хилядолетия.

През 1748 г. започват да се водят разкопки,благодарение на

които са открити: градски стени, форуми, храмове, театри,
палестри, терми, богати домове украсени със скулптури и
стенописи, обществени сгради, вили.

През 1в.пр.Хр римляните заимствали гръцки сюжети и

подходи(фреската „Бебето Херакъл душещ змия“,
“Жертвоприношениято на Ифигения“ и др.). Но до 4 в. сл.
Хр.римляните развиват архитектура, реалистичен
портрет(живописен или скулптурен),релеф,различни стенописни
техники и др.

Живописните паметници в Помпей дават възможност да се

различат 4 стила, които според мястото на намиране се нар.,
помпеански.

-Първи стил (инкрустиращ) олицетворява скромения бит.

Стените на вътрешните помещения са изпълнени с мазилка,
заедно със всички архитектурни детайли (цокъл,колони,корниз),
а после римляните оцветявали всичко и рисували всеки камък.

-Вторият декоративен помпеански стил е по-богат със

сравнение с първия. Към него се отнасят фреските във „Вила на
мистериите“. Това е богат помпеански дом, който се състои от 60
стаи и се намира отвъд крепостните стени. Вилата носи името си
от археолозите, поради сюжета на големия, много фигурен фриз.
В една от стаите на фона на яркочервена стена със зелени
пиластри са групирани 29 фигури в почти натуралистичен размер.
Главната част на цялата композиция е посветена на мистериите в
чест на Дионис. На стенописа се вижда Дионис, облегнат на
коляното на съпругата си Ариадна също се виждат и други
участници в мистериите (силени,сатари,менади). Като контраст
на патетичния образ на девойката и седящата редом матрона с
изплашено лице, художникът е изобразил изящна безгрижна
танцьорка. Всички действащи лица са осветени от еднакво мека
светлина. Превъзходно е нарисувано оголеното тяло и
изключително красивата е цветова гама на дрехите. Участниците
в мистериите са изобразени много реалистично.

-Тритият помпеански стил се формира през второто

десетилетие на 1в. сл. Хр. при управлението на Тиберий.
Декоративните композиции от този стил се състоят от множество
леки ажурни съоръжения, наподобяващи тънки решетки от не
големи картини, поставени в рамки, върху гладка едноцветна
плоскост. Ювелирно нанесените цветове, орнаментите,
миниатюрните сцени и натюрморти предполагат разглеждане от
близко разстояние.

-Четвърти помпеански декоративен стил е въведен през

втората половина на 1в. сл. Хр. Тогава били построени невиждани
преди това по величие и великолепие императорски дворци,
грандиозния амфитеатър (Колизеума), още един форум, големи
терми. По- разкошно става и обзавеждането на частните домове.
Четвъртия стил е много по-сложен и пищен. Той съединява
перспективните архитектурни построения, от втория стил, с
богата орнаментика от третия стил. Майсторите на този стил
създават нови декоративни мотиви (фантастични, много-фигурни
сюжетни картини).Понякога в горната част на стените
художниците рисуват галерии и балкони с човешки фигури.

Храмът на Аполоне най-старата постройка в Помпей.

Оригиналният дизайн на етруските е допълнен от стила на
гърците, а римляните добавят колоните.