Римските амфитеатри и колизеи

Амфитеатърът е постройка, построена в цялата Римска империя, където обикновените хора са

можели да гледат зрелища като гладиаторски игри, инсценирани морски битки, лов на диви
животни и публични екзекуции. Обикновено с овална форма, най-големите екземпляри са можели
да поберат десетки хиляди души и са се превърнали в централна точка на римското общество и
доходоносния развлекателен бизнес. Амфитеатрите са един от най-добрите запазени примери за
древноримска архитектура и много от тях се използват и днес, като в тях се провеждат различни
събития - от възстановки на гладиаторски битки до оперни концерти. Архитектурни
характеристики

Напълно затвореният амфитеатър е особено любим на римляните и се развива от двустранните

стадиони и полукръглите театри в Древна Гърция. Датата и местоположението на първия истински
амфитеатър са неизвестни, но традицията на гладиаторските битки се корени в Етурската и
осмомартенската култура. Най-ранният сигурно датиран амфитеатър е този в Помпей, построен
около 75 г. пр. н. е. и известен като spectacula. Ранните постройки използват скални и земни
склонове за изграждане на дървени седалки, но през I в. пр. н. е. се изграждат свободно стоящи
каменни версии. Амфитеатри с всякакви размери са построени в цялата империя, тъй като
римската култура се разпростира по пътя на своята армия. Всъщност в лагерите на армията често е
имало собствена специална арена, обикновено изградена от дървен материал и използвана както
за обучение, така и за забавления. Амфитеатрите са били овални или елипсовидни, за да не остане
действието в един ъгъл и да има добра видимост от всяко място в залата.

колизеят, официално открит през 80 г. от н.е. и известен на римляните като Амфитеатър на

Флавиите, е най-големият и най-известен пример с капацитет от поне 50 000 зрители. Засенчващ
всички останали сгради в града, той е висок 45 метра и има размери 189 x 156 метра в диаметър.
Имал е до 80 входа, а самата опесъчена арена е била с размери 87,5 м на 54,8 м. На платформата
на горния етаж са били наети моряци, които са управлявали големия навес(велариум), който
предпазвал зрителите от дъжд или е осигурявал сянка в горещите дни.

Колизея във Верона

 Колизея в Рим

Колизея на Флавияните
Дизайнът на Колизея става известен, тъй като е поставен върху монети, така че дори хора, които
никога не са били лично в него, знаят за най-големия храм на развлеченията в Рим. Дизайнът е
копиран в цялата империя: изключително декоративен екстериор, множество входове, места за
сядане(cavea), разположени над мрежа от сводове от бъчви, стена, предпазваща зрителите от
действието на арената (понякога с добавени мрежи), и подземни помещения под пода на арената,
в които се крият хора, животни и реквизит, докато не са необходими за спектаклите. Имало е и
обширна дренажна система – елемент, който може да се види на други арени, като амфитеатъра
във верона, където той все още функционира и е допринесъл значително за отличното запазване
на паметника.

Арената във Верона е с размери 152 x 123 м и е била третата по големина след Колизеума и Капуа.
Тя е още един отличен пример за характеристиките, включени в един римски амфитеатър.
Построена е през I в. от н.е., като е използвана смес от цимент и трошен камък, известна като opus
caementicum, тухли и каменни блокове, поставени в квадратни колони, за да се създаде външна
фасада на три нива със 72 арки, всяка от които се простира на 2 метра и създава обща височина
над 30 метра. Най-ниските арки водят директно към вътрешен коридор с ширина 4,4 м, който
обикаля около Арената. От този коридор стъпалата водят нагоре на равни интервали и на четири
различни нива, за да образуват vomitoria (изходи), които дават достъп до вътрешната cavea. Вътре
местата за сядане са разположени в четири елипсовидни пръстена с общо 44 реда седалки.

Римляните построяват над 200 амфитеатъра в цялата империя, повечето от тях на запад, тъй като
на изток много често съществуващите гръцки театри и стадиони са преустроени/използвани за
публични представления. Други добре запазени арени освен Колизеума и Арената във Верона,
които могат да бъдат посетени днес, са Арл, Бурнум, Капуа, Ел Джем, Фрежус, Ним, Лептис Магна,
Пергамон, Помпей, Пула, Салона, Тарагона и Утина.
 Тарако амфитеатър

Събитията

Ако има нещо, което римляните са обичали, то това е било зрелището и възможността да избягат
от реалността за няколко часа и да се насладят на странни и прекрасни публични представления,
които атакуват сетивата и засилват емоциите. Римските владетели знаели добре това и за да
увеличат популярността и престижа си сред хората, организирали пищни и наистина зрелищни
представления, които стрували цяло състояние и продължавали по цял ден в продължение на
няколко дни. По този начин цялата индустрия за развлечения на живо се превръща в огромен
източник на заетост – от дресьори на коне до ловци на животни, от музиканти до заграбвачи на
пясък.
 Мозайка на гладиаторски игри

Гладиаторски битки

Сред кървавите събития на арената няма по-красноречиви от гладиаторските битки един срещу
един. Качества като смелост, страх, технически умения, известност и, разбира се, самият живот и
смърт, привличаха публиката както никое друго забавление и несъмнено една от най-големите
привлекателности на гладиаторските събития, както и на съвременния професионален спорт, беше
възможността за обрати и победа на аутсайдерите.

В Рим градските магистрати трябвало да организират гладиаторско шоу(мунера) като цена за

заемане на длъжността, а градовете в цялата империя предлагали да организират местни
състезания, за да покажат солидарността си с пътищата на Рим и да отпразнуват значими събития
като императорско посещение или рожден ден на императора. Гладиаторските битки станали
изключително популярни, а тези, които постигали успехи, се превръщали в живи легенди,
любимци на тълпата, които дори имали свои фенклубове. Освен гладиаторски състезания на
римските арени се провеждат и събития с екзотични животни(venationes), уловени от далечни
краища на империята, като носорози, пантери и жирафи. Те били накарани да се бият помежду си
или с хора. Животните често са били оковани във вериги, често в дует от хищник и тревопасен, и са
били подтиквани да се бият помежду си от гледачите на животни(bestiarii). Някои животни
придобивали имена и слава, както и техните човешки “ловци”(venatores). По време на тези
събития се използвали подземни механизми, за да се появяват животните неочаквано на арената,
която често била оформена със скали и дървета, за да наподобява екзотични места и да подсили
реализма.

Имитация на военноморски битки

Шоутата на арената често съпътствали пищните празненства по време на римски триумф ,

а едно от най-популярните събития било дръзкото пресъздаване на истински морски
битки(naumachiae), естествено по възможно най-реалистичен и смъртоносен начин. Юлий
цезар отбелязва александрийската война, като организира огромна битка между египетски
и финикийски кораби, а август организира такава в чест на победата си над марк антоний
при акциум. Нерон отива още по-напред и наводнява цял амфитеатър, за да организира
своето шоу с морски битки. Тези събития станали толкова популярни, че по-късните
императори не се нуждаели от оправданието на военна победа, за да смаят публиката с
епични морски битки на митологична тематика. Маневрите и хореографията на тези
събития били измислени, но сраженията били истински и затова осъдени затворници и
военнопленници давали живота си, за да постигнат максимален реализъм за гълчавата
тълпа.

Намаляване и повторна употреба

В крайна сметка гладиаторските състезания, които са в противоречие с новата

християнска империя, намаляват при по-късните императори и окончателно приключват
през 404 г. Спектакълът на престъпници, които се бият с животни, продължава още един
век, но постепенно амфитеатрите се разпадат и претърпяват различна степен на повторна
употреба и злоупотреба. Историята на Колизеума е с обща съдба: превърнат в крепост
през XII в. От н.е., повреден от земетресениепрез XIII в. От н.е. и използван като
обществена кариера от папа Александър VI. Въпреки това Колизеумът и много други
оцелели римски арени и днес остават великолепни паметници и трайни свидетелства
както за уменията, така и за пороците на римския свят. Много амфитеатри всъщност все
още се използват и все още приемат големи тълпи за всякакви културни събития, като
например световноизвестния летен оперен сезон във Верона, инсценираните гладиаторски
битки в Тарагона и рок концертите в Арл.
План на колизей
Римските амфитеатри са оказали значително влияние върху дизайна и функциите на
съвременните спортни зали по няколко начина: Вдъхновение за архитектурата: Римските
амфитеатри са чудеса на инженерството и архитектурата, често с многоетажни седалки,
централна арена и отлична акустика. Съвременните спортни зали често черпят
вдъхновение от тези проекти, като включват елементи като стъпаловидни седалки за
зрители и централна игрална зона. Оптимизирън Ъгъл на наблюдение: Римските
амфитеатри са проектирани така, че да осигуряват оптимални ъгли на гледане за
зрителите, което гарантира, че всеки в публиката има ясна видимост към действието. По
подобен начин съвременните спортни зали отдават приоритет на зрителните линии за
зрителите, с издигнати места за сядане и внимателно обмисляне на ъглите, за да се
осигури възможно най-доброто зрително изживяване. Многофункционална употреба:
Римските амфитеатри са били използвани за различни събития, включително
гладиаторски състезания, театрални представления и публични събирания. Съвременните
спортни зали са проектирани по подобен начин, за да могат да приемат различни спортове
и събития, като баскетболни мачове, волейболни срещи, концерти и обществени
събирания, което ги прави многофункционални пространства за различни дейности.
Строително инженерство: Римските амфитеатри са били постижения на древното
инженерство, като са използвали напреднали техники като арки, сводове и бетонни
конструкции, за да създадат големи и трайни структури. Съвременните спортни зали се
възползват от постиженията в областта на структурното инженерство и
материалознанието, което позволява изграждането на просторни и издръжливи зали,
способни да издържат на интензивна употреба и да побират големи тълпи. Културно
наследство: Римските амфитеатри имат културно значение като емблематични символи на
древната римска цивилизация и развлечения. По подобен начин съвременните спортни
зали често се превръщат в културни забележителности в своите общности, служейки като
центрове за социално взаимодействие, отдих и развлечения. Като цяло влиянието на
римските амфитеатри върху съвременните спортни зали надхвърля простото архитектурно
влияние, оформяйки начина, по който тези пространства се проектират, използват и
оценяват в съвременното общество.

Колизей в Краснодар