Айфеловата кула

Айфеловата кула (на френски: Tour Eiffel) е

желязна решетъчна кула в парка „Марсово
поле“ в Париж, Франция. Носи името на
инженер Густав Айфел, чиято фирма я
проектира и изгражда.
Наричана от парижани „Желязната дама“,
кулата е построена между 1887 и 1889 година
като входна арка на Световното изложение и
първоначално е критикувана за своя дизайн от
водещи френски художници и интелектуалци,
но с времето се превръща в глобална културна
емблема на Франция и една от най-
разпознаваемите конструкции в света.
Айфеловата кула е най-посещаваната забележителност с входна такса в света – през
2015 година тя е изкачена от 6,91 милиона души.
Кулата е висока 324 метра, приблизително колкото 81-етажна сграда, и е най-високата
конструкция в Париж. Основата ѝ е квадратна, с дължина на страната 125 метра. По
време на строителството тя изпреварва Вашингтонския монумент като най-висока
конструкция в света, рекорд, който удържа в продължение на 41 години, до
завършването на „Крайслер Билдинг“ в Ню Йорк през 1930 година. Кулата е първата
конструкция, надминала както 200, така и 300 метра височина. Без отчитане на
антената, Айфеловата кула е втората по височина конструкция във Франция след
виадукта „Мийо“.
Кулата има три нива, достъпни за посетители, с ресторанти на първото и второто ниво.
Най-горната платформа е на 276 метра над терена – най-високата достъпна за публика
наблюдателна площадка в Европейския съюз. Изкачването до първите две нива става
по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до
второто ниво, има над 300 стъпала. Макар че има стълбище и до най-високото ниво, то
най-често е достъпно само с асансьор.
 1. История:
 Проектът:
Проектът на Айфеловата кула е дело на
Морис Кьохлин и Емил Нугие, двама от
старшите инженери на „Компани дез
Етаблисман Айфел“. Той е замислен след
дискусии за подходящ акцент на
планираното Световно изложение през
1889 година, което трябва да отбележи
стогодишнината на Френската
революция. Самият Айфел признава, че
идеята за кулата идва от Латинговата
обсерватория, построена за подобно
изложение в Ню Йорк през 1853 година.
През 1884 година, работейки в дома си,
Кьохлин прави скица на тяхната идея,
описана от него като „голям пилон,
съставен от четири решетъчни стълба,
отделно стоящи в основата и събиращи
се към върха, свързани с метални ферми
на равномерни интервали“.
Първоначално Айфел не е много въодушевен, но одобрява продължаване на
проучванията и двамата инженери искат от Стефан Совестр, ръководителят на
архитектурния отдел на фирмата, да се включи в проекта. Совестър добавя
декоративни арки при основата на кулата, стъклен павилион на първото ниво и други
подобрения.

 Строителство:
Строителните работи продължават две години, два месеца и пет дни. В тях участват 300
работници. За бързия строеж способстват изключително висококачествените 1700
общи чертежи и 3629 детайлни скици с указани точни размери. Нито една от частите не
тежи повече от 3 тона, което облекчава издигането им. Отделно много от тях идват на
конски каруци, вече сглобени във фабриката в близкото парижко предградие Левалоа-
Пере. Един от най-важните въпроси за Айфел е безопасността.

В зависимост от околната температура височината ѝ може да се промени най-много с 8

cm заради разширението на метала. При буря максималното ѝ отклонение е 15 cm.
Изградена е от пудлинговано желязо. Конструкцията ѝ съдържа 18 038 метални части и
2 500 000 нита, тежи 10 100 t. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на
обявяване на Първата Френска Република. От създаването ѝ насам тя е била
пребоядисвана 17 пъти, или по един път на всеки 7 години. Според нейния създател
боядисването е гаранция за съхранението на металните конструкции. Цветовете са
били сменяни няколко пъти: отначало кафяво-червено, след това бежово-жълто и
последно – бронзово.
  След изложението:
Първоначалният договор с Айфел е
кулата да се демонтира след 20
години. Но съоръжението има
внезапен и потресаващ успех. До
края на годината са изплатени
повече от три четвърти от
разходите по строителството.
Няколко години по-късно
Айфеловата кула намира ново приложение. През октомври 1898 г. Йожен Дюкрете
провежда първия сеанс на телеграфна връзка между Айфеловата кула и Пантеона,
разстоянието между които е 4 km. На 4 юли 1902 г. в 21:20 ч.
мълния удря Айфеловата кула. През 1903 г. генерал Ферие я
използва за своите научни експерименти. Използвана е и от
военните. През 1906 г. на нея се помещава първата
радиостанция. На 12 януари 1908 г. от Айфеловата кула е
излъчено първото радиосъобщение на голямо разстояние.
През 1910 г. отец Теодор Улф наблюдава радиацията на
върха и в основата на Айфеловата кула. Установявайки по-
голямо лъчение на върха, той открива космическите лъчи.

 През Втората световна война:

Когато Адолф Хитлер посещава Париж по време на
Окупацията през 1940 г., кабелите на асансьора са
разсечени от французите, за да бъде принуден Хитлер да се
катери по 1792-те стъпала на стълбището до върха, но той
така и не го прави. Частите за поправка е невъзможно да
бъдат намерени по време на войната. Остава изразът, че Хитлер покорява Франция, но
никога не покорява Айфеловата кула.

 След Втората световна война:

 През 1952 г. Айфеловата кула се сдобива с нов фар, който подменя този,
разрушен по време на войната. Със своята височина и позиция, той може да
осветява четирите посоки на света, без да бъде смущаван от релефа. На 3
януари 1956 г. пожар опустошава върха на кулата. През 1959 г. към върха на
кулата е прибавена радиоантена.

От 1960 г. международният туризъм започва да се развива и постепенно се

увеличава броят на посетителите, който достига 6 милиона души годишно.

2. Произведения на изкуството:
Айфеловата кула присъства в произведенията на много артисти. Жорж Сьора я рисува
през 1888 г. (преди завършването ѝ), а по-късно и Раул Дюфи, и Марк Шагал.
Отношението на писателите е различно. Докато Леон Блуа критикува „жалкия
електрически стълб“, Гийом Аполинер сравнява кулата с египетските обелиски.
Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж, което е поверило
експлоатацията ѝ на Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула, дружество
със смесено участие. По света има много нейни копия и имитации. Най-висока е Токийската
кула в Токио (333 m). В Лас Вегас се намира копие на Айфеловата кула, намалено наполовина.
Други имитации могат да се видят в Прага, Лион и Тексас.
 3. Описание и конструкция:

Цялата метална конструкция тежи 7300 t (пълно тегло

10100 t). Днес с това количество метал могат да се
построят 3 такива кули. Фундаментът е направен от
масивни бетонни блокове. Отклонението на кулата
по време на буря не превишава 15 cm. Най-долният
етаж е пирамида (129,2 m в основата), образувана от
4 колони, съединяващи се на височина 57,63 m; на
свода се намира първата платформа – квадрат със
страна 65 m. На тази платформа се издига втората
пирамида, също образувана от 4 колони,
съединяващи се в свод, на който е разположена
втората платформа
на височина 115,73
m – квадрат със
страна 35 m. Четирите колони, издигащи се от втората
платформа, се сближават пирамидално и се преплитат
една в друга, образувайки една пирамидална колона,
носеща третата платформа (на височина 276,13 m),
също с квадратна форма (16,5 m); над нея, на
височина 300 m се намира площадка (квадрат със
страна 1,4 m). Кулата има общо 1792 стъпала. На
първото и второто ниво се намират ресторанти. На
третата платформа има астрономическа и
метеорологическа обсерватория.
 Густав Айфел гравира от външната
страна на първия етаж на кулата
имената на 72 френски учени и
инженери в знак на признателност за
техния принос в изграждането на
кулата. В началото на XX век имената
са боядисани, но са възстановени при
реконструкцията от 1986 – 1987
година.

Вятърът няма особено влияние на кулата, дори най-

силните ветрове я отклоняват най-много на 12 cm. По-
голямо влияние има Слънцето, от нагряването металът се
разширява и може да има отклонение до 18 cm.
 1. Какво представлява Айфеловата кула? 1т.
2. На кого е кръстена Айфеловата кула? 1т.
3. На колко нива е Айфеловата кула? 1т.
4. Дело на кого е проектирането на Айфеловата кула? 2т.
5. Колко време продължава строителството на кулата? 2т.
6. Колко е максималното отклонение на кулата при буря? 3т.
7. Колко стъпала има Айфеловата кула? 3т.
8. Какво се случва в периода „След изложението“? 4т.
9. Къде по света има копия на Айфеловата кула? 4т.
10. Опишете накратко „Конструкцията“ на кулата. 5т.

Тези въпроси са за 26т.

От 0 до 4 е Слаб 2, От 5 до 9 е Среден 3,

От 10 до 14 е Добър 4, От 15 до 21 е Много Добър 5,

От 22 до 26 е Отличен 6.

Поле за решение:

1. ......................................................................................................................

2. ......................................................................................................................

3. ......................................................................................................................

4. ......................................................................................................................

5. ......................................................................................................................

6. ......................................................................................................................

7. ......................................................................................................................

8. ......................................................................................................................

......................................................................................................................

9. ......................................................................................................................

......................................................................................................................

10.......................................................................................................................

......................................................................................................................

......................................................................................................................
Оценка:

Подпис:..................................