Великата китайска стена

Великата китайска стена е система от

отбранителни съоръжения в Китай,
изградени от камък, тухли, уплътнен земен
насип, дърво и други материали. Строена е
като цяло от изток на запад по историческата
северна граница на страната за нейната
защита от нападенията на различни номадски народи от Евразийската степ. Няколко
отделни стени са построени още през VII век пр. Хр., а през следващите столетия те са
свързани в едно, разширени и усилени и получават името Великата стена. Особено
известна е стената, строена през 220 – 206 година пр. Хр. от Цин Шъхуан, първия
китайски император, от която не е останало почти нищо. Великата стена е
реконструирана, поддържана и подобрявана от различни династии, като по-голямата
част от запазеното до наши дни е от епохата на династията Мин (1368 – 1644). Освен за
отбранителни цели Великата стена се използва и за осъществяване на граничен
контрол, позволявайки ефективното налагане на мита на превозваните по Пътя на
коприната стоки, ограничаване или насърчаване на търговията и контрол на
имиграцията и емиграцията. Отбранителните възможности на стената са усилени с
изграждането на наблюдателни кули, казарми, гарнизони, системи за димна или
светлинна сигнализация, както и от използването на трасето на самата стена като
транспортен коридор. Граничните стени, изграждани през вековете, следват различни
направления. Взети заедно, те пресичат страната от град Дандун на изток до езерото
Лобнор на запад и от днешната китайско-руска граница на север до Цинхай на юг,
описвайки дъга приблизително по южната граница на монголските степи. Подробни
археологически изследвания, използващи съвременни технологии, стигат до
заключението, че построените от династията Мин стени са с дължина 8850 километра.
Това включва 6259 километра същински стени, 359 километра окопи и 2232 километра
естествени прегради, като възвишения и реки. Според друго изследване стената с
всички нейни разклонения достига 21 196 километра. Днес Великата китайска стена е
приемана за едно от най-впечатляващите архитектурни постижения в историята на
човечеството.
 1. Наименование:
В китайската историография
наименованието „Дълга стена“ се появява
в „Записки на великия историк“ на Съма
Циен от I век пр. Хр., където с него са
наричани както отделните големи стени,
строени между и на север от Воюващите
държави, така и по-единното съоръжение
на Цин Шъхуанди. По-дългото китайско
наименование, „Дълга десет хиляди
стена“, произлиза от описанието на Съма
Циен в „Записки“, макар че самият той не я нарича по този начин.

2. История:
 Ранните стени:

Китайците вече познават

добре методите за
изграждане на защитни
стени още през епохата
„Пролети и есени“ между VIII
и V век пр. Хр. По това време
и през последвалата Епоха
на воюващите царства,
държавите Цин, Уей, Джао,
Ци, Йен и Джуншан изграждат мащабни укрепления, за да защитават
своите граници. Предназначени да удържат нападения с леко оръжие,
като мечове и копия, тези стени са строени главно от уплътнена пръст и
чакъл между дъсчени рамки. През следващите столетия империите Хан,
Суй и Северните династии ремонтират, преустройват и разширяват с
големи усилия участъци от Великата стена, за да се защитават от северни
нашественици, докато империите Тан и Сун не предприемат значителни
строежи в този регион. Династиите Ляо, Дзин и Юен, които управляват в
Северен Китай през по-голямата част от времето между X и XIII век,
изграждат свои защитни стени през XII век, но те са разположени на
значително разстояние северно от това, което днес се нарича Велика
китайска стена, в днешна Монголия. След Хан настъпва време на няколко
династии, които властват сравнително кратко време и над различни части
на страната. Някои от тях са представители на етнически малцинства от
некитайски произход. Те строят защитни стени в различни направления.
  Стената при империята Мин:
През Мин, която наследява монголската династия Юен в Китай, поради реалната
заплаха от монголците, които искат да си възвърнат властта, както и от нарастващата
мощ на племената нуджън, започва да се доукрепва стената, като сега се използват
тухли и чакъл. През двата века владение на Мин не спират работите по стената с
размаха на първия китайски император Циншъхуан. Великата стена достига до 8 m
височина и 6 – 7 m дебелина и повече придобива познатия от наши дни вид. Построени
са още много наблюдателници във формата на трапец и с ширина на страна на
основата около 6,5 m, което прави по-трудно превземането им. Укрепени са заставите
и вече приличат на крепости. Това не спира монголите и нуджън, но те не разрушават
по пътя си това хилядолетно съоръжение. През Мин стената е разделена на 9 зони
„джън“, начело на които има един главен командващ войските и отговарящ за
ремонта. Числеността на служещите в една зона е около 100 000 души, като може да се
увеличава или намалява според необходимостта. При обичайна обстановка
командващият зоната има за задача опазването на сигурността ѝ, а при война той
следва заповедите и препоръките на специален пратеник на Военното министерство
или на самия император. Тогава се определят 6 важни застави: Дзюйонгуан,
Даомагуан, Дзъдзингуан, Янмънгуан, Ниуугуан и Пиентоугуан. Тези застави са много
важни за отбраната на столицата Пекин и югоизточните райони на империята. Армията
на династия Дзин за по-сигурно залива портите на заставата Дзюйонгуан с течен метал
и така буквално ги заварява. Самата застава е единственото място, откъдето може да се
премине през стръмната планина. Но шпионите на Чингис хан откриват тайна пътека,
по която минават през нощта и така безпрепятствено проникват до столицата Джунду
(днешен Пекин).
 3. Разрушения и реставрации:
Въпреки многогодишните усилия, стената
системно се разрушава и влошава
състоянието си. Манджурската династия Цин
(1644 – 1911), която преодолява стената с
помощта на предателството на У Сангуй, се
отнася към нея с пренебрежение.
За трите века управление на Цин Великата
стена е почти разрушена под въздействието
на времето. Само малкият участък между
Пекин и Бадалин се поддържа в ред, той
служи за един вид „врата към столицата“.
През 1899 г. американски вестници пускат
слух, че стената изцяло ще бъде разрушена, а на нейно място ще бъде построено шосе.
През 1984 г. по инициатива на Дън Сяопин стартира програма по реставрирането на
Великата китайска стена, финансирана със средства на китайски и чужди компании,
както и частни лица. В края на 1980-те години в Пекин се провежда голям аукцион на
произведения на изкуството, посветен на възстановяването на стената и предаван по
телевизията в Париж, Лондон и Ню Йорк. През 2007 г. на границата на Китай и Монголия
Уилям Линдзи открива голям участък от стената, който е датиран към периода на управление
на династия Хан. През 2012 г. търсенето на отдалечени фрагменти на стената от експедицията
на Линдзи се увенчава с откриването в Монголия на още един участък, затрупан преди това
под земята.

4. Строителни материали и техники:

Основните материали за изграждането на стената са пръст, камъни, дърво и керемиди.
За нуждите на строителството в планините се отварят каменни кариери, откъдето се
взимат цели блокове. На Льосовото плато се използва предимно пръст, а в пустинята –
тръни и пясък. Тухлите и дървото се използват за по-важните участъци. Структурата на
стената е замислена много добре, тя следва особеностите на терена и минава през
стратегическите точки, за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу
нападателите. Основната ѝ част са високи стени, издигнати върху планински била. По
нея има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим.
Тя има зъбци на всеки 2 m, което улеснява стрелбата по нападателите. На равни
разстояния се издигат наблюдателниците и площадките. Те от своя страна играят важна
роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност войниците започват да си
препредават знаци с дим, които могат за много кратко време да достигнат до
столицата и от там да започне изпращането на помощ. Покрай стената са построени
фортове, където живеят войниците и се съхраняват провизии. Горната част на стената е
облицована с 3 – 4 слоя тухли.
 5. Наследството:
Общата дължина на всички участъци
е към 6000 – 6500 km, като стената
на места може да достигне на
ширина до 10 m, а на височина 15 m,
като в по-отдалечените части на
страната тя представлява просто по-
големи земни валове. Изчислено е,
че общо са използвани
приблизително около 180 млн. m³
пръст и 60 млн. m³ други строителни
материали. Ако този материал се използва за построяването на стена с дебелина 1 m и
височина 5 m, то тя ще обиколи цялата Земя един път и нещо. Снимките от сателит
показват, че сега участъци с обща дължина около 1000 km са разрушени изцяло или са
погребани под земята.

6. Видимост от Космоса:
Хората смятат, че стената е единственото творение, създадено от човешка ръка, което
може да се разпознае от Луната с просто око. Това мнение съществува години наред,
подобно на градска легенда, като понякога е записвано дори в учебници. Реално
погледнато обаче, ако това беше вярно, човек би могъл да забележи и всяка по-голяма
магистрала. В действителност това, което може да се забележи, е сянката на стената от
околоземна орбита, т.е. от височина по-малко от 500 km (което е 0,1% от разстоянието
до Луната). Необходима е много добра видимост, когато Слънцето е ниско, а
резултатът не е по-различен от този при много други обекти, създадени от човека.
 1. Какво представлява Великата китайска стена? 1т.
2. Кой е първият китайски император? 1т.
3. От коя династия е запазена стената? 2т.
4. От къде произлиза наименованието „Дълга стена“? 2т.
5. Какво става при „Епохата на воюващите царства“? 3т.
6. Какво става със стената при империята Мин? 3т.
7. Какво става през 1899г. със стената? 3т.
8. Кои материали са използвани за построяването? 4т.
9. Колко е общата дължина на всички участъци? 5т.

Тези въпроси са за 24т.

От 0 до 5 е Слаб 2, От 6 до 10 е Среден 3,

От 11 до 15 е Добър 4, От 16 до 19 е Много Добър 5,

От 20 до 24 е Отличен 6.
Поле за решение:

1. ......................................................................................................................

2. ......................................................................................................................

3. ......................................................................................................................

4. ......................................................................................................................

5. ......................................................................................................................

......................................................................................................................

6. ......................................................................................................................

......................................................................................................................

7. ......................................................................................................................

8. ......................................................................................................................

9. ......................................................................................................................

Оценка:

Подпис:...................................