Professional Documents
Culture Documents
1988 - The Pyramids - Joseph Davidovits Margi Morris
1988 - The Pyramids - Joseph Davidovits Margi Morris
и
Марги Морис
Край на ужасяващо фантастичните спекулации. Нашите поколения са били занимавани
с всякакви необосновани и неоправдани спекулации относно пирамидите както от
страна на стандартизираната египтология, така и от страна на езотериката, в която
отдавна са изкоренени всякакви стандарти за истинност и обективност.
Написана преди близо 30 години, книгата на д-р Давидовиц продължава да бъде удобно
незабелязана, дори и в англоезичното интернет пространство. За читателя на
"Апокрифна Академия" този прочит може да се окаже много интересно пътешествие,
противоречащо на някои известни спекулативни материали, но същевременно напълно
в унисон с множество материали в нашата Библиотека, като например "Старата Земя?
Защо Не!" на Д. Нийнхюис, "Оргономия и демонстрация на клаудбъстър", дори "Райх
на Черното слънце" на Д.Фарел, и вероятно и други бъдещи материали.
Надявам се, че някои от вас ще изпитат същото любопитство и интерес, докато четат,
каквито и аз изпитвам, докато продължавам да я превеждам
Активен
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
ПИРАМИДИТЕ
Една разгадана енигма
Пирамидите на Египет продължават да са една от най-старите и най-чудатите мистерии
на човечеството. До сега, никой, включително и египтолозите, не е дал задоволително
обяснение как са били построени пирадимидите. Традиционната теория, която
обяснява, че дълги върволици роби влачили и издигали масивни блокове по огромни
рампи, не адресира адекватно опасностите и сложностите, заради които такава една
операция е твърде невероятна, особено при положение, че стотици от най-големите
блокове на пирамидите са поместени на големи височини. Свръхестественото
напасване на блоковете един към друг – 0,005 мм – озадачава египтолозите. Твърди
метали, като желязо и бронз, все още не са били разработени, за да се направят добри
инструменти за рязане на камък. Логистическите проблеми при построяването на
пирамидите са зашеметяващи и никога не са били изглаждани; мащабът и
съвършенството са прекалено грандиозни. По време на 20-годишното управление на
фараона, който ги е построил, са били произведени около 2.5 милиона блока, подредени
съвършено. Заедно с развиването на по-софистицирани научни методи за изследване
списъкът с мистериите също се удължава и се повдигат все повече въпроси, отколкото
се дават отговори.
ОТНОСНО АВТОРИТЕ:
Д-р Джоузеф Давидовиц живее във Франция и провежда химическите си изследвания в
Геополимерния институт, на около 150 км северно от Париж. Той е посещаващ
професор в Университета на Торонто, в Канада, и директор на Института по Приложни
Археологически Науки (IAPAS) на Барийския университет, във Флорида. Неговите
геополимерни материали са най-важните нови материали от разработването на
пластмасата насам, и в момента с тях се извършва революция в
строителството, контрола на отпадъците, и индустриите на материалните науки.
Съавторът Марги Морис е асистентката на д-р Давидовиц и негова представителка в
САЩ. Тя управлява административния офис на IAPAS и изучава египетска история по
програма на Университета на Минесота.
Съдържание
Глава 1 – Мистерии на Древния свят
Глава 5 – Решението
Глава 15 – Упадъкът
Речник
Препратки
Индекс
« Последна редакция: Септември 10, 2017, 10:30:43 am от λ »
Активен
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
Глава 1
Мистериите на Древния свят
Легендарната репутация на Египет като майстор на каменоделното изкуство се
простира почти през цялата история на цивилизацията. Във времена преди йероглифите
или числата да са били писмени и преди медта да се е добивала, праисторическите
заселници на Нилската долина или са наследили, или са станали родоначалници на
забележителен завет, оцелял почти 6000 години. През тази ера, твърди съдове,
направени от шистови плочи, метаморфни шисти, диорит и базалт, се появяват за първи
път. Почти неразрушими, тези предмети са сред най-необичайните и енигматичните в
древния свят. В по-късна ера, 30 000 такива съдове били поставени в подземна камера
на първата пирамида – стъпаловидната пирамида на Третата Династия в Сахара.
“Когато ги изследвах грижливо, това само ме обърка още повече”, написа именитият
германски учен Курт Ланге (Kurt Lange), след като попаднал на онези каменни съдове.
“Как са били направени, чиниите, блюдата, купите, и другите предмети от диорит,
които са едни от най-красивите от всичките каменни предмети? Аз нямам представа...
Но как може толкова твърд камък да се обработва? Египтянинът от онези времена е
имал на разположение само камък, мед и абразивен пясък... Още по-трудно е човек да
си представи изработването на вази от твърд камък с тесни гърла и широки кореми.”
Определено, съдовете представляват “проблем, с който въображението на Ланге не
може да се справи”.
В Долинния храм на Кафра в Гиза, блоковете тежат до 500 тона на бройка. Както ще
бъде обяснено, тези блокове не са били издялани на терен от подлежащия в земята
камък, както се предполага. Кои са били хората от Египет, които, без мощна техника, са
редили 500-тонни блокове в храмове? Как са успели да поставят стотици петнадесет- и
двадесет-тонни блокове в редици 30 етажа над земята в пирамидите? Преди да
размишляваме за технологията на тези древни майстор-строители, нека накратко да
вземем предвид някои факти за пирамидите, за които египтолозите нямат адекватно
обяснение.
Древният метод е описан от римския натуралист Плини (23 - 79 г сл. Хр.) В неговият
латински труд "Естествена история", Плини описва любопитни керамични съдове,
които, по време на морски пътувания, били плътно запушвани и потапяни в морето в
мрежи - където автоматично се пълнели с чиста прясна вода. Когато текстът на Плини
бил преведен от латински на френски през 1833г от Френската Академия на Науките (за
да се сравни древната наука с науката от тяхното съвремие), учените не могли да
повярват на това свидетелство. През тяхната ера, дестилацията била единственият
метод за добиване на прясна вода от солена вода.
Римляните окупирали Египет от 30 г пр. Хр. до 395г сл. Хр. и възприели част от
технологията, развита в страната през по-древните времена. Изглежда малко вероятно
египтяните да са построили кораби, способни да прекосят океан, без са разполагали и с
технологията, която да гарантира оцеляването им.
« Последна редакция: Август 01, 2017, 11:47:43 am от λ »
Активен
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
Нито един от кварцитните хълмове или каменоломни не носи белези от сечива, както е
толкова типично за каменоломните за пясъчник и гранит. Трябва да заключим, че
толкова твърд и необработваем с остри сечива материал трябва да е бил експлоатиран
чрез друг процес, различен от този, който по принцип се използва за пясъчника, или
дори за гранита... Ние не знаем нищо за процеса, използван от египтяните, за да
оформят този камък, да подравнят повърхностите, или да нанесат красивата полировка,
която виждаме днес върху някои части на статуите. Дори и без да сме определили
използваните средства, ние сме принудени да се възхищаваме на резултатите... Когато
сечивото на гравьора ударело кремък или ахат по средата на йероглифен символ,
почеркът съвсем не страдал от това, а вместо това продължавал в пълна чистота. Нито
ахатовият фрагмент, нито самият камък били по какъвто и да е начин нарушени от
гравирането.
Самата ера на пирамидите наскоро беше поставена под въпрос от един проект,
изпълнен съвместно с Американския изследователски център в Египет (ARCE), с
радиогенно датиране (въглерод-14). Въпреки че варовикът не съдържа никакъв
въглерод за датиране, мазилка, открита на различни места в основната зидария на
пирамидата, съдържа миниатюрни частици органичен материал, в повечето случаи
калциран въглен или тръстика. Някои частици са твърде малки, за да бъдат датирани
със стандартни методи, и следователно, датирането с въглерод-14 било извършено
също с помощта на атомен ускорител в Цюрих, Швейцария.
Седемдесет и една проби били събрани от тринадесет пирамиди или техните околни
погребални паметници.От основната зидария на самата Велика пирамида били взети
петнадесет, от различни места от основата до върха.
Karma: +0/-0
o
Глава 2
Проблемът отблизо
Около тридесет теории опитват да обяснят как Великата пирамида може да е била
построена чрез дялане и дърпане на камък с въжета, всичките предложени от
интелигентни хора с академично минало. Въпреки това има нещо нередно в това, да се
раждат такива технологични изхвърляния. Няма нищо нередно със самата логика;
предпоставката за логиката е нещото, което погрешно. Просто, традиционната теория
не е разрешила проблемите със строежа на пирамидите.
Египтолозите могат да направят само един жалък опит да уталожат този въпрос.
Египтологът Дийтер Арнолд (Dieter Arnold), в опит да разреши проблема с големия
брой блокове, които трябва да са били поставяни всеки един ден, предложи да се
удължи продължителността на живота на фараоните, много над това, което предлага
египтологията. Във “Ueberlegungen zum Problem des Pyramidenbaus”, Арнолд
изчислява, че от Снефери до Кафра, период който той изчислява на 80 години, в
пирамидите били използвани 12 милиона блока, което прави минимум 413 блока,
поставяни за ден. Той си дава сметка, че броят блокове не би трябвало да е започнал на
първия ден от управлението на фараона. Трябвало е да се избере място, да се начертаят
планове, и да се завършат подравнителните работи. В зависимост от това кога е
започнала работата върху самата пирамида, броят на блоковете би надхвърлил 413,
може би нараствайки два до три пъти по толкова за ден, довеждайки до, както казва
Арнолд, “астрономически цифри”. Арнолд следователно предлага, “Може да има само
едно решение… именно, да се увеличи продължителността на живота на фараона…”.
Той предлага жизнености, които са два до три пъти по-дълги от онези, които са приети
в египтологията от оцелелите текстове.
Karma: +0/-0
o
Видът бронз, нужен за рязане на камък от средна твърдост, е сплав на медта и калая,
като този произвеждан или в края на Средното царство, или онзи от ранното Ново
царство, около 1900г пр.Хр. С други думи, твърдият бронз бил въведен 800 години след
построяването на Великата пирамида. Някои учени предвиждат, че желязото се е
появило през около 1400г пр.Хр., а други смятат, че това се е случило чак през 850г
пр.Хр.
Има легенда, свързана с тези статуи. Най-северният от Колосите бил повреден при
земетресение около 27г пр.Хр. Говори се, че след земетресението, всяка сутрин, когато
слънчевата светлина падала върху статуята, започвали да се чуват музикални тонове,
подобни на тези от арфа. Статуята била поправена около 250 години след
земетресението от римски император, Септимус Северус (Septimus Severus), по време
на римската окупация на Египет. Неговите хора поправили статуята, като добавили
блокове, така че тя вече не е направена от солидно парче камък. От деня на
реставрацията насам, статуята притихнала.
Дори по-интересни са чертите, които смайвали както онези, които открили Колосите,
така и модерните учени. Пасажът от “Description de l’Egypte” описва факта, че нито
един от кварцитните депозити, откъдето трябва да е дошъл камъкът, не носи белези от
сечива, и че мнението на членовете на Наполеоновата експедиция било, че понеже
кварцитът е толкова твърд, върху този необработваем материал ще да се е прилагал
някакъв непознат процес. Членовете на експедицията били удивени от факта, че
кремъчните и ахатовите включения никъде не били наранени от процеса на
гравирането.
През ноември 1984 направих онлайн търсене във френската археологическа база данни,
Francis-H, като ползвах ключовите думи АМИД и КАМЕНОЛОМНА. Открих, че през
1978г, по същото време, когато прехвърлях данните на ле Пер и Кутел в Таблица 1,
Жорж Гуайон (Georges Goyon), френски египтолог, е публикувал доклад, след като е
изкатерил североизточния ъгъл на Великата пирамида и внимателно измерил
стъпалата. Сравнявайки неговите резултати с измерванията от 1801г, се вижда, че
Великата пирамида е изгубила стъпала 202 и 203. Върховете и платата, описани от
Гуайон, съвпадат точно с всички останали данни, установени през 1801г. Височините
на стъпалата изведнъж се увеличават и смаляват в деветнадесет остри флуктуации.
Гуайон не могъл да обясни драматичните флуктуации, могъл само да предположи, че те
би трябвало да съответстват на височините на геологичните слоеве на платото Гиза.
Предположението му е неправилно. Както блоковете на Великата пирамида, така и
блоковете на Втората пирамида в Гиза, са по-малки от височините на геодезичните
слоеве на Гиза.
Котаз влязъл в долината по пътя, който преминава през тясна входна клисура,
намираща се между две стръмни планини. Котаз достигнал областта, посветена на
фараоните Рамзес. Той разказва:
Активен
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
Глава 3
Технологичният парадокс
Как са успели скулпторите да ваят тези камъни, които са толкова твърди?... Дори и днес
е много трудно, като се ползват най-добрите закалени стоманени длета. Работата е
много бавна и трудна, и човек трябва често да спира, за да заостри ръбовете на длетото,
което се изтъпява в камъка, и длетото после трябва отново да се закали. Но
съвременниците на Кхафра, и всички са съгласни с това, не са имали стоманени длета.
Египетският пясъчник, като цяло, не е много твърд и често може да бъде надраскан с
нокътя на ръката. Твърдостта е, обаче, много униформена в обема на всеки блок и
такава е и силата, нужна за чупене, която е ниска, но пък е еднаква навсякъде. Камъкът
не съдържа нито кухини, нито дупки [дупки, в които може да се вкара сечиво].
Този материал създава доста объркване до сега. Розовият сиенит (syenite) има две
принципни съставки: големи, издължени, розови до тухлено-червени фелдшпатови
кристали с пресечени ъгли, и екстремно мека черна слюда. Този вид слюда има
твърдост 2.5 по скалата на Мос, което е същото като хоросан, и представлява идеално
място за атака със сечиво. Розовите фелдшпатови кристали също са крехки, което
прави тази разновидност на гранита лесна за дялане. Само че, от зараждането на
египтологията, розовият сиенит се бърка с по-твърдите видове гранит, защото меката
му слюда се бърка за амфибол, за чието ваяне е нужно сечиво от закалена стомана.
Главната причина за объркването е, че днес думата сиенит се отнася до твърд
хорнбленд (вид амфибол, бел.прев), докато в литературата, писана преди 19-ти век,
думата сиенит се е използвала за описание на мек гранит от Сиена / Асван (Syene /
Aswan).
Активен
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
Глава 4
Фалшивите доказателства на египтологията
Има няколко блока в една канавка от северната страна на Втората пирамида в Гиза, и
египтолозите ги използват като доказателство, подкрепящо традиционната теория за
дялането и дърпането с въжета. Блоковете са относително малки, 3 Х 2.5 метра широки
и 0.3 метра високи. Северното вертикално лице на тази каменоломна носи надписи и
голям орнамент във формата на свитък, съдържащ името на фараона от Новото царство
Рамзес II (1298-1235г пр.Хр.), който съборил множество паметници, за да добие готови
блокове за собствените си постройки. Надписите в камъка са в чест на Мей, главен
архитект на Рамзес II, който, според надписите, премахнал облицовъчни блокове от
Втората пирамида и разглобил един храм от комплекса. Това се случило през 1400
години след като била построена пирамидата. Няма други надписи, по които да се
датира каменоломната.
Колосът вече не съществува, но е бил висок 6.50 метра и е тежал около 60 тона според
това, което може да се определи от текстовете. Барелефът изобразява как колосът е
дърпан с въжена на шейна, за която е бил добре привързан с дебели въжета. В ъглите на
статуята може да се видят защитни превръзки под въжените кабели. В четири линии,
172 човека дърпат колоса. Трима работници носят течност, предполага се че вода, както
е показано. Работник излива течността пред шейната, за да облекчи преминаването й по
повърхността на Нилската тиня. Адамс коментира този барелеф:
3. Глинените рампи
Принципът на това трасе от мокра тиня не може да се прилага към рампи за строене на
пирамиди. Това би създало абсурден сценарий, 52 500 човека, работещи на площадка с
размерите на спортен комплекс, много от които тъпчейки и пързалящи се в кал, докато
извършват опасни маневри с екстремно тежки каменни блокове на големи височини.
4. Изображението от Тура
6. Барелефът от Унас
Karma: +0/-0
o
Глава 5
Решението
Великите пирамиди са отражение на технология от древния свят, която води до един
сложен продукт или резултат, но няма връзка с нищо от онова, което ние днес считаме
за напреднала или висша технология. Да се посети Пирамидната епоха, би означавало
да се влезе в свят, в който нашата обективна, светска гледна точка за науката не
съществува. В Египетската древност науката и религията били част от единно знание, и
жреците били отговорни за поддържането и опазването на това знание. Определени
изкуства и науки били отдавани на определени божества. Пта бил богът на занаятчиите,
а Кхнум, Божественият грънчар, бил бог, почитан от фараоните на Пирамидната епоха.
Както по-нататък ще обсъдим, именно на Кхнум се приписвала въпросната технология.
Тот бил богът на писането, и знанието на Кхнум било записано в Книгите на Тот.
Същите тези елементи били използвани от египтяните и в други процеси. Нилска тиня е
била използвана за направата на слънчево-сушени кални тухли и разнообразни
минерали се ползвали за направата на емайли. Солта натрон била свещен продукт,
използван не само за флюс, но също и за мумифициране и за обожествяващи ритуали.
Следните извадки от пирамидните текстове, открити по стените в погребалната камера
на пирамидата на Унас, от Пета Династия, показват свещената стойност на натрона:
Karma: +0/-0
o
Глава 6
Правдоподобността на теорията
Веднъж след като били поставени, формите били влагоизолирани отвътре с плътен
слой от самия цимент. Циментът ставал част от блока и може да се види в дъното на
блоковете от Великата пирамида. Дървени скоби били подходящи за стабилизиране на
натъпканите форми. Маслото е подходящ агент за отлепяне на формата, а Херодот
докладва, че строителите на Великата пирамида смърдели на гранясало масло.
Понеже дървото било толкова рядко, останките от големите дървени форми вече не
съществуват. Има, обаче, един барелеф, който може би показва отливането на голям
каменен блок. Стенни рисунки от гроба на Рекхмир, официално лице от Осемнадесета
Династия (1400г пр.Хр.), са точни илюстрации на технологията на Новото царство.
Въпреки че алхимическото каменоделие е основно технология на Старото царство, тя е
била използвана по време на Новото царство в по-малък мащаб.
Веднъж след като се отлее, в рамките на часове или дори по-малко, в зависимост от
формулата (отнема минути със съвременните формули), блокът се втвърдява. Формата
се е премахвала за повторна употреба, докато блокът е бил все още относително мек.
Вероятно се е поставяло покритие от тръстика и палмови листа върху блока,
осигурявайки оптимално количество проветрение. Това е било нужно, за да се втвърди
(да се карбонира) варта и да се защитят блоковете, за да не станат твърде трошливи
заради голямото изпарение. Когато се е премахвало покритието, блоковете
продължавали да зреят на слънчевата светлина, като жегата е ускорявала
втвърдяването.
Херодот пише, че някога Великата пирамида била свързана с канали с река Нил.
Египтолозите предполагат, че ако тези канали са съществували на строителната
площадка, те ще да са служели за транспортиране на облицовъчни блокове по реката от
Тура. Как би служил на циментовата индустрия един канал? Каналът е идеален
реакционен басейн за произвеждане на огромни количества цимент намясто на
строежа.
Когато Мелик Алазис Отман Бен Юсуф наследил баща си, той позволил няколко
човека от дворянството му да го убедят, хора лишени от здрав разум, да срине
определени пирамиди. Те започнали с червената пирамида, която е третата от Великите
пирамиди и най-малко важната. Султанът изпратил копачите, миньорите и
каменоделците си, под командването на няколко от висшите офицери и емири от двора
си, и им дал заповедта да я разрушат.
При падането си, той се вкопал в пясъка и издърпването му оттам отнело големи
усилия. Те натъпкали клинове, и с тях разбивали камъните на по няколко парчета,
после натоварвали всяко парче на колесница и го дърпали на крак до планината, на
близко разстояние, където го изхвърляли.
Karma: +0/-0
o
Глава 7
Веществените научни доказателства
Чак няколко години след като създадох теорията си, анализирах действителен древен
геополимер. През 1981г, Лилиан Къртис (Liliane Courtois) от Центъра за
археологически изследвания, в Париж, и аз извършихме рентгенов химически анализ на
фрагменти от варовикови съдове от Тел-Рамад, Сирия, датирани от 6000г пр.Хр.
Съдовете бяха направени от бял, каменист, варовит материал. С други думи, те са
класифицирани като направени предимно от вар. Направихме презентация за това, на
Двадесет и първия симпозиум на археометрията, проведен в Националната лаборатория
в Брукхевън, Ню-Йорк. Докладвахме, че пробите съдържаха до 41% аналцим (аналцит),
лесен за произвеждане зеолит. Такова голямо количество зеолитен материал не се
открива в суровия материал, от който бяха направени вазите и можеше единствено да е
резултат от полимеризация. Факт е, че синтетичните зеолити са произвеждани преди
8000 години в Близкия Изток. В модерни времена за първи път са произведени от
английски учен на име Барер (Barrer) през 50-те години.
Това, разбира се, беше целта ми. При срещата ни, той ми даде проби от пирамидите на
Кхуфу и Тети. Пробата от Тети идваше от външен облицовъчен блок, а онази от
Великата пирамида идваше от възходящия коридор.
Ако костите бяха източника на брушита, това можеше да хвърли нова светлина върху
мистериозните жертвоприношенчески ритуали от античността. Свещените животни
може би били убити и изгорени на жертвените олтари, а костите им калцирани на прах.
Прахта може би била стрита и използвана като съставка за религиозния паметник.
Следите на това алхимично знание може да са повлияли обичаи и да са вдъхновили
митология и легенди в по-късните времена. Митът за Медуза, например, засяга темата
за хора, превърнати в камък. Римляните, добре известни с издръжливия си поцуолитов
цимент, който все още е непокътнат в римските руини, окупирали Египет и явно са
поели определено алхимическо знание. Една легенда разказва, че 1000 животни били
пожертвани по време на строежа на римския Колизеум. Римският цимент, който аз
възпроизведох, е забележителен древен продукт. Един по-късен президент на
Американския Циментов институт (ACI) имаше на бюрото си проба от римски бетон,
който бил под вода повече от 2000 години в пристанището Поцуоли в Италия.
Скорошни подводни изследвания разкриха изключително високото качество на бетона,
използван за построяването на Цезарея, монументалният пристанищен град на древна
Юдея, построен през Първо столетие от цар Херод.
Аз се срещнах с Тит в Лондон скоро след това, за да видя отблизо неговите тестови
резултати. Неговите графики показваха на практика същите пикове като картите от
моите анализи, което е индикация за сравним минералогичен строеж на нашите проби.
Представих официалното си опровержение на Тит на симпозиума Наука в
египтологията, проведен в Англия в Манчестърския музей през юни, 1984г. Докато
геологическото обяснение за наличието на опал-СТ е валидно, присъствието на опал-
СТ (засечено чрез рентгенова дифракционна микроскопия) може също да намеква за
добавянето на силикатни материали по време на производството на камъка. Наличието
на опал-СТ в пирамидния камък може да е резултат от добавянето на прах от изгорени
приношения на такива силициеви материали като кори, слама и определени видове
тръстика.
Някои египтолози критикуват откритията ми, защото се сдобих само с две малки проби
от пирамиден камък за анализите. Само че, пробите анализирани от Клем (които идват
от грубите сърцевинни блокове), Браун и Тит могат да послужат за допълнително
потвърждение на моите тестови резултати. През 1984г подадох предложение за
изследване до Египетската организация за антиките, в Кайро, искайки разрешение да
пробирам сърцевинните камъни на Великата пирамида. Разрешението беше отказано.
Следните извадки са от тяхното писмо до мен, преведено от френски:
Дори и ако геополимерният бетон е силен и красив като естествения камък, трябва да
съществуват някои издайнически знаци за изкуствената му природа. Знаците биха
зависели от видът на имитирания камък. Например, нумулитният варовик е съставен от
скелетните останки на фораминиферите, които се натрупват за милиони години,
образувайки утаечни слоеве скални легла. Фосилизираните черупки лежат
хоризонтално, плоско върху скалното легло. Йомард и Де Розиер, обаче, са описали
грубите строителни блокове на Великата пирамида, твърдейки, че са съставени от
черупки, които са в безпорядък:
Както във всеки бетон, агрегатите в по-голямата си част са разбъркани, и в този случай
са лишени от утаечно разслояване.
Аз забелязах малка тъмна ивица точно под повърхността на счупена част от пробата от
Великата пирамида. Ивицата е видима, защото е близо до повърхността. Поръчах три
различни лаборатории да идентифицират тази частица. Всичките три лаборатории
докладваха, че частицата не може да е нищо друго, освен малко снопче от две или три
органични фибри, може би коса. Не е много вероятно фибрите да са естествено
срещащи се алгални (водорасли, бел.прев) включения, тъй като водораслите са основно
калцитно-формиращи и не се запазват лесно. Наличието на органични фибри може
вместо това да е резултат от инцидентното попадане на фрагменти от космено въже,
или нарочното включване на животински останки от ритуални жертвоприношения.
Фибрите са плоски, като косми от човешка ръка, но не е задължително да са с човешки
произход. Снопчето е заобиколено от гроздчета въздушни мехурчета. Коса никога не е
била откривана в камъни на 50 милиона години. Варовикът би се формирал под океана
преди 50 милиона години, по време на геологичната епоха Среден Еоцен. Докато
космати животни на океанското дъно сред фораминиферите преди 50 милиона години е
един невъзможен сценарий, то косми от животни или от ръцете на работници може по
естествен начин да са паднали в каменната каша по време на строежа на пирамидата.
Органични фибри не са откривани в пробите от кариерите.
Karma: +0/-0
o
Има един исторически извор, който подкрепя присъствието на боя върху Великата
пирамида, и също така споменава забележителен пирамиден цимент. Следните
коментари били направени от Абд ел-Латиф:
Само бетонът би бил пълен с влага. Само влагосъдържанието дори, което открили от
SRI International, би убедило кой да е професионалист от бетонната индустрия, че
пирамидният камък е някакъв вид бетон. Днес, новопостроените бетонни сгради са
влажни отвътре. Влагата в пирамидния камък вероятно е резултат от мигрирането на
почвената вода. Обичайно е за бетонните сгради в пустинни условия да попиват
почвена вода. Освен това, Великите пирамиди са толкова масивни и са построени
толкова скоростно, че блокове, които не били изложени на въздух за по-дълго време,
така и не успели напълно да изсъхнат. Това, че пирамидният камък трябва да е някакъв
вид бетон, въобще не хрумнало на изследователите от SRI International.
Активен
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
Глава 8
Доказателствата в Гиза
Горният слой е толкова груб и осеян с дупки, че блоковете приличат на гъби. Първото
ми впечатление беше, че приличат на геополимерна пяна, продукт, който аз съм
разработил. Габер ми придружи по време на огледа ми, и неговите професори от
геоложкия отдел на университета Аин Шамс коментираха, че многобройните дупки в
горната част са резултат от това, че фосилните черупки са били откъртени заради
ерозията. Аз обясних, че въпреки че ерозията е причинила влошаването, това се е
случило, защото горният слой е по-податлив на ерозия, отколкото по-плътната долна
част.
За да се оформи равна основа по наклона на платото Гиза, били оформени пет стъпала
от западната страна на пирамидата на Кафра, били оформени намясто от естественото
скално легло. В тези скални стъпала няма индивидуални блокове, и следователно,
оформянето им не е включвало мъчния труд да се оформят съвършено пасващи си
блокове. Преходът между естествените скални стъпала и направените от човек блокове
се намира близо до средата на северната и южната страни в основата на пирамидата.
Отгоре са около 2 милиона индивидуални блока. В основата, блоковете били отлети
директно върху скалното легло, което е доста хомогенно по плътност, когато се
разреже в рамките на даден геологически слой или серия слоеве. Разбърканите черупки
в пирамидните блокове, докладвани от Йомард и Де Розиер, са очевидни. Нумулитите в
стъпалата на скалното легло са ориентирани хоризонтално, това е характеристика на
естественото утаечно наслояване.
ФИГУРА 21. Втората пирамида в Гиза демонстрира три различни вида сглобки. А и В
са издялани съвременни реставрации. С е оригинална агломерирана каменна свръзка. D
е свръзка, при която е приложена гъста мазилка във времето на строежа.
От време на време, някакъв слой (линия на надигане) може да се наблюдава при много
големите блокове. Когато се появи такъв слой, обаче, той не е толкова висок, колкото
са високи геологичните слоеве на платото Гиза. Деленията на слоевете в скалното легло
близо до пирамидата на Кафра са на разстояние от около 4.5 м, много повече от
височините на пирамидните блокове.
Като онези, видими в най-големите пирамидни блокове, тези линии на надигане може
да се обяснят с метода, по който са били произведени блоковете. Ако големите храмови
блокове са естествени, те ще трябва да са били добити от кариера наблизо, защото
заради грамадния им размер би било почти невъзможно да се помръднат с примитивни
средства. За да се отлеят блокове с такива огромни размери, може да са нужни три дена.
След като работниците приключели работа за деня, недовършеният блок се втвърдявал.
Докато е зреел, се е формирала линия на надигане (lift line). Процесът се е повтарял
всеки ден, докато блокът не бил завършен. Сега, след като външният блок е бил
разрушен от ерозията, линиите на надигане са видими. Освен това, геодезичните слоеве
в скалното легло са хоризонтални, докато вълнообразните линии на надигане са
характерни за материалите, натъпквани в кофражни форми.
При Сакара и Гиза открих геологични слоеве на добре кристализирал гипс, притиснат
като в сандвич между слоеве варовик и алуминиева глина. Когато комбинацията от тези
три материала се калцира и комбинира с натрон, резултатът е геополимерен варо-
гипсов цимент, който се втвърдява много бързо и е устойчив на ерозия. Такъв цимент е
бил използван за закърпване и запушване в повечето пирамиди. Това е гъстата мазилка,
използвана за полагането на трапецовидните блокове, описани по-горе, и е в добро
състояние след хиляди години. Само че, понеже се втвърдява много бързо, тя не дава
достатъчно време за отливане и, следователно, не е подходяща за производството на
геополимерния скрепител, описан по-рано.
ФИГУРА 26. Друг детайл показва (А) оригинални фасадни камъни, (В) бетонови
блокове на база портланд-цимент, (С) блок, издялан от мек бял варовик от Тура по
време на скорошните реставрации.
ФИГУРА 27. Базилика в Св. Куентин, Франция, оцеляла от стария град след Първата
Световна война.
Karma: +0/-0
o
Re: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
« Отговор #13 -: Август 10, 2017, 02:00:42 pm »
Глава 9
Зараждането на каменоделието
И всяко причастие на твоето месно приношение ще подправяш със сол; никогаш няма
да допускаш солта на съглашението с твоя Бог да липсва от месното ти приношение: с
всичките си приношения ще принасяш сол.
Солта, спомената в тази фраза, не е натриев хлорид или калиев нитрат, а натрон.
Доказателство за това може да се извлече от информацията, която се дава в Притчи
25:20:
Като онзи, който отнема дреха в студено време, и като оцет върху нитра [сол], такъв е и
онзи, който пее песни на тежкото сърце.
Във фразата се намеква за вреден ефект. Ако човек сложи оцет върху натрон (натриев
карбонат), натронът се разпада, оставяйки разтвор на натриев ацетат. Ако оцет се
сложи върху калиев нитрат или натриев хлорид няма разпадане или дезинтеграция.
Еврейският глагол, използван във фразата, за да означи божество, е “иср” (ysr), коренът
на “йосер” (yoser), което означава грънчар. По-натам, традицията може да се покаже от
Йоб 33:6, където Елиху напомня на по-възрастните, че той има правото да говори в
тяхно присъствие:
Аз съм ваш равен, доколкото го засяга Бог; аз също съм от парче глина.
и Исая 64:7:
И все пак, Яхве, ти си наш Баща; ние глината, ти грънчаря, ние всичките сме работа на
твоята ръка.
Много видове каменни агрегати, считани от египтяните за сразени или ранени камъни,
били на разположение. Примери са кремък, шисти, стеатит (вид талк, бел.прев), диорит,
алабастър, кварцит, варовик, доломит, гранит, базалт, и пясъчник. Ценни камъни, като
диамант, рубин, и сапфир, били непознати. Полу-скъпоценните разновидности,
добивани чрез минна дейност или търговия, включвали лапис лазули, аметист, карнеол,
червен яспис, перидот, амазонит, гранат, кварц, серпентин, брекчия, ахат, калцит,
калцедон и фелдшпат.
Един артефакт от ценотаф (празен гроб на човек, погребан другаде, бел.прев)от Първа
Династия, е индикация, че ценните мафкатни находища били ревниво охранявани. Една
табела от слонова кост от Ден, петият цар от първа Династия, изобразява как той
символично поразява бедуин от Синай.
Karma: +0/-0
o
Глава 10
Изобретяването на каменните сгради
Имхотеп бил считан за сина на жена на име Кхраду’анк и бога Пта от Мемфис. Титлата
Наследствен благородник е индикация за това, че родителите му са били аристократи.
Кариерата му би трябвало да е започнала, когато е бил момче, обучено от майстор-
писар. Тъй като родителите му са били от елита, уроците ще да са започнали около
дванадесет годишна възраст. Понеже жреците са били от грамотните и начетените в
Египет, той може да е получил писарско обучение, като е постъпил в жречеството.
Титлата му Висш жрец на Хелиополис традиционно се е добивала по две условия. Или
даден мъж е наследявал баща си в жречеството, или е бил лично назначен на тази
длъжност от царя заради някакво велико дело. Позицията на висш жрец се е добивала
след надлежно обучение в изкуствата и науките – четене, писане, инженерство,
аритметика, геометрия, измерване на пространството, изчисление на времето по
изгряващите и залязващите звезди, и астрономия. Хелиополските жреци ставали
пазители на свещеното знание, и репутацията им на мъдреци на страната продължила
дори до Късния период.
Когато цар Зосер седнал на престола, той без съмнение очаквал да бъде погребан в
мастаба от кални тухли, подобна на мастабите на неговите предшественици. Мястото за
неговия гроб било избрано в Сакара, южно от Мемфис. Плановете на дизайна и
изчисленията за ориентиране на паметника вече се приготвяли. В този момент, трябва
да се разгледа последващата история на строежа на първата пирамида, на база моите
открития.
Имхотеп добавил вода към жълтия варовик от Сакара. Този материал съдържа
алуминеста глина, която се освобождава във водата, като се получава кален варовик.
Водата улеснява разтварянето, което прави варовика идеален за каменоделието, а
самата глина създава драматичен резултат в комбинация със содата каустик. Ползвайки
алуминеста глина, нужното количество мафкат, най-трудният за добиване материал от
целия процес, бил елиминиран за строежа на пирамидата. Мафкат бил нужен само за
камъни с високо качество, като защитните фасадни камъни. Намалявайки количеството
на нужния мафкат, простата иновация на Имхотеп позволила огромния скок от
маломащабни погребални приложения до огромни, масивни пирамиди.
Пълнели се малки форми за кални тухли, както се били пълнели безброй поколения
наред, за да се построи фараонска мастаба. Само че за първи път, формите за калните
тухли се пълнели с материали за варовиков бетон. Новите каменни тухли, дълги
няколко сантиметра, били сушени на слънце, изваждани от формата, и транспортирани
до строителната площадка; тези ранни тухли не били произвеждани намясто.
Алхимически направените каменни тухли били употребени за огромна, квадратна
мастаба, чиито страни били ориентирани спрямо географските посоки. Погребалната
камера била подземна. Мастабата била покрита с малки фасадни тухли от гладък,
алхимически направен варовик, и свещеният паметник бил считан за завършен.
В специално направена стая е поставена каменна статуя на Зосер, седнал на трона си, в
истински размери, представляваща неговия вечно властващ дух или ка. Когато тази
статуя била открита от археолозите, била непокътната, с изключение на щети по очите
и околната им лицева област. Очите вероятно били направени от полу-скъпоценни
камъни, които най-вероятно са били задигнати при плячкосването на гробницата.
Определени каменни статуи от Старото царство, сега в Лувъра и Музея на Кайро, са
възхитителни за мнозина заради вложените в тях очи, техника, която придава
изключителен реализъм и е лесно изпълнима, когато се работи с алхимически направен
камък. Други стаи съдържали 30 000-те каменни съдове на Кхнум, агломерирани с
агрегати от шисти, бречка, гранит, диорит, и различни други камъни.
ВХОД | РЕГИСТРАЦИЯ
Apocryphal Academy »
СЕКЦИЯ БИБЛИОТЕКА »
БИБЛИОТЕКА »
КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма
« назад напред »
ФОРМАТ ЗА РАЗПЕЧАТВАНЕ
Страници: 1 [2]
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
Глава 11
Записано е с йероглифи
ФИГУРА 39. Горната част на колони 12 до 21 (четени отдясно наляво) на Камъка на глада.
Камъкът на глада съдържа и други големи по важност елементи, които нямат нищо общо с
териториалните права или глада. Всъщност, камъкът може да се наименува по-добре като
Алхимическият камък на Кхнум, защото у него е ключът за метода, по който се изготвя
направен от човека камък. От 2600 йероглифа, съставящи надписа, около 650 или
приблизително една трета се отнасят до камъните и минералните руди и тяхната обработка.
Някои египтолози вярват, че значимите надписи върху Камъка на глада са били взети от
автентични документи, датиращи от царуването на фараон Зосер (2630-2611г пр.Хр.),
подсилени от жреците на Кхнум през Птолемеевия период. Камъкът на глада се състои от
пет глави, направен е от тридесет и две колони йероглифи, написани отдясно наляво: 1 до 4,
Описанието на глада; колони 4 до 6, (колона 7 не е от значение, затова се пропуска)
Визитата в Хермополската библиотека; колони 8 до 18, Откровенията на Имхотеп; колони 18
до 22, сънят на фараон Зосер; колони 22 до 32, Царският декрет.
Три основни персонажа се описват в разказа, написан на камъка, Кхнум, фараон Зосер, и
Имхотеп. Жизненоважни пасажи, свързани с приготвянето на направен от човека камък за
строителни цели, се откриват в колони 6 до 22: В колони 11 до 18, Имхотеп описва на Зосер
камъните и минералните руди на Елефантинския регион. Колони 18 до 20 описват един сън
на фараон Зосер, в който Кхнум дава минералните руди на Зосер, за да построи свещения
му паметник. Една пирамида не може да се построи с минерални руди, освен ако човек не
използва минералите, за да произведе скрепител за агломериране на камък. Варовикът
(транслитерирано айнр хедж), преобладаващият вид камък, откриван в пирамидите, не е в
списъка. Пясъчникът (Айнр руъдт), основният минерал, използван за строежа на храмове
между 1500г пр.Хр. и Римските времена, не е в списъка, нито пък Асванския гранит (мат),
строителният материал за предпочитане през Птолемеевия период, особено в Александрия.
Създадох нов превод на каменния надпис, представен тук. Той комбинира изследването ми
със стандартните преводи, направени от египтолозите Карл Бругш (1891г), У. Плейт (W.
Pleyte) (1891г), Жак Морган (Jacques Morgan) (1894г), Курт Сет (Kurt Sethe) (1901г), и Пол
Баргет (Paul Barguet) (1953г). Преводът на Баргет отразява най-модерното знание на
египтологията. Единственото сравнително скорошно проучване на надписа е направено от
С. Ауфер (S. Aufere) през 1984г. Единственото подобрение, което последното може да
осигури, е вероятен превод на полу-скъпоценната разновидност на камъните. Следват
ключовите думи, които аз изучих:
Ари-Кат
Първото е прилагателно, което се транслитерира на английски като ари-кат. Ари, когато се
отнася до минерали, е глагол, който означава да работя със, придавам форма, създавам,
оформям, или зачевам. Втората част от думата, кат, значи човек. Ари-кат означава
работата, извършена от човек. С други думи, ари-кат значи направен от човек, произведен,
или синтетичен. Основен пример за употребата й е обозначаването на имитация на лапис
лазули. Думата се среща в колони 13, 19 и 20. В колони 13 и 19, тя описва обработката на
минерални руди за строеж на пирамида. В колона 20 тя се отнася до Кхнум, създаващ
човечеството.
Руъдт
Друга ключова дума се появява в колона 11 и се транслитерира руъдт. Баргет превежда
тази дума със значение твърд камък. Дж. Р. Харис (J. R. Harris) в “Лексисографски проучвания
на древните египетски минерали”, обсъжда руъдт по-подробно и казва: “Във всеки случай,
не може да има много съмнение, че руъдт е термин, значещ твърд камък като цяло,
въпреки че е трудно да се каже който точно камък спада в тази категория, особено в
контекста, че алабастърът е руъдт”.
Алабастърът е много мек камък. Руъдт, обаче, като цяло се отнася до монументалния
пясъчник на южен Египет. Това е мекият камък, обсъден в Глава 3, използван за
построяването на храмовете на Карнак, Луксор, Едфу, Денера и Абу-Симбел – каменният
материал, който е толкова мек, че може да бъде надраскан с нокът. Този вид камък е осем
пъти по-мек от Асванския гранит, и руъдт следователно не може да означава твърд камък.
Руъдт, обаче, също така означава да покълна или да порасна. Причинителна глаголна
форма, с-руъдт, означава да втвърдя или да вържа здраво. Руъдт също описва агрегати
или чакъл от пясъчник, кварцит и гранит. Тези каменни разновидности са резултат от
естественото втвърдяване на агрегати. Пясъкът в природата, например, се втвърдява отново
в пясъчник. Руъдт следователно може да посочва агрегати, които могат естествено или по
друг начин да се циментират в камък и може да е определителна дума за агломериран
камък.
Аин
Думата, транслитерирана аинр, просто означава естествен, твърд камък. Повечето видове
камък, използвани в строителството, се наричат аинр. Когато “р” се изпуска от аинр, за да се
получи аин, думата има малко по-различно значение. Аин е обща дума за камък,
използвана просто за да го разграничи от другите видове материали като дърво или метал.
Общата дума аин се появява в колона 15, за да опише различните камъни и минерални
разновидности, докато аинрили твърд каменен блок въобще не се среща в Камъка на глада.
Теш
Съставната дума, руъдт утешуи, се появява в края на колона 11. Баргет превежда думата
като “твърд камък от каменоломните”. Той отбелязва, обаче, че този превод може да е
несигурен, заради чудатия начин, по който е написана думата. Аз показах, че руъдт не
може да означава твърд камък. Думата-корен тешсъщо се появява в два каменни
материали, изброени в колона 15. Баргет превежда този корен като шети. Теш има общото
значение разбивам, отделям, или разцепвам. Думата бетеш обозначава действието на
разтваряне или деагрегиране, или разделяне, тоест агрегат, който ще е нужен за направата
на синтетичен камък. Съставната дума руъдт утешуи може да се отнася до суровината,
разбития, деагрегирания, или естествено ерозиралия природен камък. Ако това
предположение е правилно, каменните материали (аин), изброени в колона 15, са били в
свободна форма или лесни за деагрегиране. В колона 15 две имена съдържат корена теш, а
четири имена не го съдържат. Както се обсъжда по-късно, обаче, двата камъка
(мтай и бекхен) спадат в категорията на деагрегираните материали.
Мтай
Мтай изглежда съдържа думата мат, която означава гранит. Харис е съгласен с Баргет,
когато отбелязва, че е странно, че гранитът иначе не се споменава в Камъка на глада. Те са
очаквали да намерят камък, годен за строителни работи. Освен това, гранитът и пясъчникът
са най-обичайните разновидности камък, които се срещат в Асванския регион.
Вместо сърп, в колона 15 се появява оскубана птица, без пера или криле. Този начин за
изписване на “ме” също се появява и в думата мут, която означава самоубивам се. Сходна
дума, мет, означава умирам. А мат или гранит често се пише с идеограмата за сърцето на
живота, намеквайки хрумването за жив гранит. Ако се предположи, че писарят е искал да
подчертае, че желателният за избор гранит трябва да бъде ерозирал, слабо свързан, или
деагрегиран, той би наблегнал на идеята за умиращ или изнемощял гранит.
Бекхен
Камъкът, наречен бекхен, е споменат поименно също и в текстовете от Уади ел-Хамамат,
което се намира в пустинята югозападно от Асван. Бекхен се счита да е една от няколко
възможности, черен базалт, диорит, пясъчна шиста, порфир, грейуак (вид черен или
тъмносив пясъчник, бел.прев) или псамит. Надписите в Уади ел-Хамамат посочват, че
добиването на бекхен се е извършвало по примитивен начин. Избраните канари са били
избутвани от висока скала, при което се разделяли на множество парчета. Това би
означавало, че този твърд камък е бил, в крайна сметка, разбит на малки агрегати, както би
било нужно за агломерацията.
Аат
Според Харис една дума, транслитерирана като аат, се отнася до минералните руди. Аат се
появява в колони 11 и 19. В колона 19, човек наистина оценява изключителната стойност на
този текст. Той разказва за действителната обработка на минералните руди, които за съвсем
първи път са били използвани за строежа на пирамида и храмове. Фраза 19 е цитат на
Кхнум, и гласи, “Давам ви рядка руда след рядка руда… никога преди не ги е обработвал
човек [за да прави камък] за да построи храмовете на боговете…”
Кхнем, Кем
Този йероглиф отваря няколко дискусии. Никой от гореизброените преводачи не е
предложил фонетична стойност за този изобразен йероглифен символ или идеограма.
Символът свидетелства за миризма, но не приятно ухание като такова на парфюм. Вместо
това, той изобразява вещества, които отдават миризма, отделяне или излъчване, което не е
противно; думата, следователно, не означава смрад. От време на време символът се среща
в комбинация със символа за удоволствие или гордост.
На пирамидата има надпис от египетски знаци за това колко е било похарчено за репички,
лук и чесън за работниците. Човекът, разчитащ писанията, както аз добре помня, ми каза, че
това се равнявало на 1600 таланта сребро.
Днес, 1600 таланта сребро представлява приблизително $100 милиона щатски долара,
колосална сума, за да се хранят работниците с репички, лук и чесън. Херодот бил изненадан
от голямата сума за такова ограничено хранително разнообразие. В светлината на химията
на Кхнум, легендарното твърдение става ясно: сумата от $100 милиона е цената за
миньорските дейности по добиването на арсенни минерали за строежа на Великата
пирамида.
Хедш
За минералната руда, която при нагряване мирише на лук, думата е хедш (също утеши).
Баргет не дава превод. Харис казва, че значението остава неопределено. Бругш мисли, че
думата означава бял. Според йероглифния речник на Е. А. Уолис Бъдж (E. A. Wallis
Budge), хедш означава лук. Но превод лук, в смисъла на камък, е зачудил египтолозите и те,
следователно, са избегнали превода. Камъкът хедш може да е минерална руда, която отдава
бяло изпарение, което мирише на лук при нагряване.
Тем
Подобно, думите тутем и таам, съдържащи корена тем, се смятат за чесън. Една руда,
изброена в Колона 16, тем-икр, може да означава минерал, който отдава миризма на
чесън. Последните две букви, “кр”, означават слаб. Това, следователно, може да определя
значението на думата като минерал, който отдава слаба миризма на чесън.
Кау
Кау (също ка-т) означава репичка. Една руда в Колона 16, ка-и, може да обозначава руда,
която мирише на репички при нагряване.
Откровението на Имхотеп
(Колона 11) На източната страна (на Елефантин) има многобройни планини, съдържащи
всички руди, всички натрошени (деагрегирани) камъни (агрегати), подходящи за
агломерация, всичките продукти (Колона 12), които хората търсят, за да построят храмове
на боговете на Севера и Юга, оборите за свещените животни, пирамидата на царя, и
статуите, които трябва да се издигнат в храмовете и светилищата. Още повече, всички тези
химически продукти са пред Кхнум и около него… (Колона 13)… по средата на реката има
великолепно място, като от двете му страни хората обработват рудите… (Колона 14)…
научете имената на боговете, които са в храма на Кхнум… (Колона 15) Научете имената на
каменните материали, които се откриват на изток, нагоре по течението от
Елефантин: бекхен, мтаи (мъртъв или ерозирал гранит), мхтбтб, регс, хедш (деагрегиран
лучен камък), … прдн, … теши (деагрегиран камък)… (Колона 16) Научете имената на
редките руди, намиращи се в каменоломните нагоре по течението: злато, сребро, мед,
желязо, лапис лазули, тюркоаз, хризокола, червен яспис, ка-и(репичен камък), мну,
есмералд, тем-икр (чеснов камък), и също нешемнет, та-мехи, хеагет (Колона 17) ибехет,
бекес-анкх, зелен грим (малахит), черен антимон, и червена охра…
Камъкът на глада. Превод на Давидовиц на колони 11, 12, 15, 16, 17, 18 и 19.
Сънят на фараон Зосер
(Колона 18) Открих бога прав. Той ми проговори, каза, “Аз съм Кхнум, твоят създател. Слагам
ръцете си върху теб, за да заздравя тялото ти, за да (Колона 19) се погрижа за крайниците
ти. Давам ти рядка руда след рядка руда… Никога преди човек не ги е обработвал (за да
прави камък), за да построи храмовете на боговете или да построи наново съборените
храмове…”
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
Глава 12
Записано е на гръцки
Роден в Мала Азия през 485г пр.Хр., той поел на седемнадесет годишно пътешествие из
древния свят, докато още бил в двадесетте си години. Пътешествието, с което е най-добре
известен, е четири месечният му престой в Египет, за което той разказва в цялата си втора
книга, наречена “Историята”. Едно лято, някъде след 460г пр.Хр., Херодот пристигнал в
западната Делта в град Каноп, Египет. Той посетил няколко известни забележителности и се
срещнал с много хора, преди да отпътува от Пелузиум в източната Делта преди идващата
зима.
Той бил очарован от удивителните паметници и география на Египет. Той разказва какво е
научил за тях, както и за историята, изкуствата, фолклора, обичаите, и вярванията. По време
на посещението му в Мемфис, той обсъждал строежа на Великите пирамиди с местните
гидове. Трудът на Херодот е превеждан няколко пъти от 1450г насам от йонийски
старогръцки, като всеки преводач се е опитвал да подобри предаването на точното
значение на текста. Частта от неговия разказ, която е от практическо значение, е дадена по-
долу. Подчертал съм определени думи и фрази, жизненоважни по отношение на истинския
метод на строителството. Разказът започва така:
И те работели на групи от по 100 000 човека, всяка група работела по три месеца. За десет
години хората били измъчвани с теглото да проправят пътя за превоза на камъка. Тази
работа, по мое мнение, не е по-малко от тази за самата пирамида; защото пътят е дълъг пет
стадии [920 м], а ширината му е десет оргяи (orgyae, древногръцка мерна единица, бел.прев)
[18 м], а височината му, където е най-висок, осем оргяи [15 м]; и е построен
от полиран камък и е покрит с гравюри на животни.
Отново, споменаването на пренасян камък може със същия успех да описва пренасяне на
чакъл. Горе, както и в следващата част по-долу, думата полиран явно описва гладък камък
без следи от сечива. Това е същата дума, xeston, използвана около 200 години по-късно от
Мането, за да се опише пирамидния камък. Както се обсъжда в Глава 10, тази дума не
означава сечен. Разказът на Херодот никъде не споменава, че пирамидните камъни са били
дялани.
Както казах, десет години отишли в правене на пътя, включително и подземните помещения
на хълма, върху който стои пирамидата. Тези фараонът подготвил като свои погребални
помещения. Въпросните били построени на нещо като остров, направен с въвеждането на
вода по канали от Нил. Двадесет години били прекарани в издигане на самата пирамида. Тя
е квадрат, всяко лице е осем плетрона [250 м], и височината е същата; тя е направена
изцяло от полирани камъни, и е сглобена с най-голяма точност; нито един от камъните не е
по-малък от 9 метра.
Херодот продължава...
Тази пирамида е била построена по следния начин; под формата на стъпала, които някои
наричат crosae, а други наричат bomides. След като била приготвена основата, те издигнали
камъни, като ползвали машини, направени от къси дървени дъски, които издигнали
камъните от земята до първите редове стъпала. На това ниво имало друга машина, която
приела камъка при пристигането. Друга машина издигнала камъка до вторите стъпала. Или
е имало толкова машини, колкото и стъпала, или е имало всъщност само една, подвижна, за
да стигне всяко следващо ниво, когато са искали да вдигнат камъка по-нависоко.
Споменавам двете възможности, защото и двете ми бяха разказани.
Цитираните дървени машини са били дървени кофражни форми. Когато думата “машина” се
замени с думата “форма” цитатът се чете по следния начин.
Тази пирамида е била построена по следния начин; под формата на стъпала, които някои
наричат crosae, а други наричат bomides. След като била приготвена основата, те издигнали
камъни, като ползвали форми, направени от къси дървени дъски, които издигнали камъните
от земята до първите редове стъпала. На това ниво имало друга форма, която приела
[каменния чакъл] при пристигането. Друга форма издигнала камъка до вторите стъпала. Или
е имало толкова форми, колкото и стъпала, или е имало всъщност само една, подвижна, за
да стигне всяко следващо ниво, когато са искали да вдигнат камъка по-нависоко.
Споменавам двете възможности, защото и двете ми бяха разказани.
Най-високата му част, следователно, била завършена първа, и след това завършили частите,
които следват. Последно от всичко те завършили частите на земята, и онези, които били
най-ниско. На пирамидата има надпис с египетски знаци за това колко е било похарчено
за репички, лук и чесън за работниците. Човекът, който тълкуваше записа, както добре
помня, ми каза, че това се равнявало на 1600 таланта сребро. И ако това е истина, колко ли
повече е похарчено за железни инструменти, за хляб и за дрехи за работниците, тъй като на
тях им е отнело времето, което споменах, за построяването на този паметник, без дори да
броят, според мен, времето за добиването на камъните, за транспорта им, и за
построяването на подземните стаи, които време без съмнение е било значително.
Въпреки че разказът съдържа малко дезинформация, ние също така откриваме, абзац по
абзац, че е осеян със следи за действителния строежен метод – уместни следи, които в
противен случаи не биха присъствали. Количеството и контекстовата уместност на следите
не могат да са случайност, нито пък може тези следи да се игнорират. Това води до
поставяне на стандартното интерпретиране на разказа под сериозен въпрос. Когато бъде
изчистен от смущенията, изниква една по-ясна история. Вместо да поддържа стандартната
теория, този разказ трябва да се приеме като историческа документация, поддържаща
моите открития.
Активен
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
Глава 13
Записано е на латински
Кога са изчезнали последните знаци на тази технология и защо? Отговорът на тези въпроси
все още се изплъзва. Съществуването на алхимично знание все пак може с точност да се
проследи до един момент, малко след смъртта на Исус Христос. В древната научна
енциклопедия, написана от римския натуралист Плини Стари (23-79г), се открива едно
описание. Сведенията на Плини не са легендарни, нито пък са написани езотерично; те ясно
описват очебийните черти на технологията. Но описанието от Плини още е неразбрано от
модерната наука, защото, за да се разпознае какво е написано, човек трябва да има
подходящото предварително знание.
М. Грос (M. Grosse), автор на германския превод на Плини, високо ценен от учените хора,
посочва, че в цялото това описание римският натуралист явно е направил всичко по силите
си, за да бъде неясен. “Въпреки моята запознатост”, казва той, “както със стила на Плини,
така и със значенията, които той дава на термините, беше трудно, понякога дори
невъзможно, пасажите да се преведат ясно и точно”. Причината със сигурност е била, че той
не е бил запознат с веществото, което Плини описва.
През 1883г Френската Академия на науките, с целта да сравни древното научно знание с
това от своето съвремие, произвела и анотирала френски превод на енциклопедията на
Плини. Първата половина на 19ти век довела до няколко важни развития. Жан Франсоа
Шамполион разшифровал египетски йероглифи, и Георг Фридрих Гротфенд (Georg Friedrich
Grotefend) дешифрирал персийско клинописно писмо. За първи път бил произведен
портланд-цимент, и била установена пълната минерална класификация. Последната
позволила Френската Академия на науките да направи изчерпателна критика на писанията
на Плини относно минералогията.
Nitrariae Aegypti circa Naucratim et Memphim tantum solebant esse, circa emphim deteriores.
Nam et lapidescit ibi in acervis: multique sunt cumuli ea de causa saxei. Faciunt ex his vasa…
В предишни времена, Египет нямал оголени залежи от натрон, освен онези близо Нукратис
и Мемфис, като било известно, че продуктите на Мемфис са некачествени. Факт е, че при
натрупване на материали тя (натронът) вкаменява [минерали]. По този начин се получават
множество купчини [от минерали], които се превръщат в истински камъни. Египтяните
правят вази от тях...
Точно този абзац е прост и директен, така че няма грешка в превода – египтяните правили
истински камъни според Плини. И последното изречение отново казва, че технологията на
Кхнум е била използвана за производство на каменни вази. Плини дава по-подробно
описание на производството на изкуствен камък в един сегмент относно производството на
вази. Вазите са наречени мурхинови. Следното е стандартен превод на описанието на
Плини, намиращо се в Книга 37:
VII. Със същата тази победа в Рим се появиха и мурхиновите вази. Помпей първи посвети
мурхинови чаши и купи на Юпитер в Столицата. Тези съдове скоро минаха във всекидневна
употреба, и се търсеха за украса и посуда на масата. Дашните разходи по тези предмети
всеки ден се увеличаваха: един бивш консул пи от мурхинов съд, за който плати 70 таланта
[около $1 милион през 1988г], въпреки че побираше само три пинта.
Той беше толкова обладан от съда, че нахапа ръбовете му. Щетите всъщност увеличиха
цената му, и днес няма по-скъп мурхинов съд от този.
Същият човек пръсна големи суми, за да се сдобие с други предмети от това вещество, за
размера на които може да се съди по това, че когато Нерон ги заграби от децата му, за да
направи изложба, те изпълнили личния му театър в градините отвъд река Тибър, зала
достатъчно голяма, за да задоволи дори подтика на Нерон да пее пред пълна зала, докато
репетира за появата си в Помпейския театър.
Точно на това събитие се случи да преброя парчетата от един счупен съд, включени в
изложбата. Беше решено, че парчетата, като останките от Александър Велики, трябва да се
запазят в урна за изложба, явно като знак за скръбта и нещастието на века ни. Преди да
умре, консулът Тит Петроний (Titus Petronius), за да обиди Нерон, наредил да се счупи една
мурхинова купа, оценена на 30 таланта [$500 000], за да лиши масата на императора от нея.
Само че Нерон, както подхожда на император, надмина всички останали, като плати 100
таланта [$1.5 милиона] за един единствен съд. Струва си да се запомни факта, че император,
глава на отечеството, трябва да пие на такава висока цена.
Пасажът посочва, че ценните каменни вази били посветени на Юпитер, върховният бог в
римската митология. Това може да отразява пренасяне на обичаи в религиозните традиции.
Има вероятност по-древните алхимически направени каменни вази да са били
посвещавани на Слънчевия бог на Египет, Ра под формата на Кхнум Ра. След Римското
завоевание, Юпитер бил почитан под формата на Юпитер-Амун, като Амун е бил
върховното божество, идентифицирано със Слънцето през късната ера. Може би думата
мурхин е произхождала от името на Кхнум.
Тези вази наистина са били безценни предмети, или заради свещена традиция, или заради
прости технологични развития. Добавянето на определени суровини и загряването под
определени условия, създава изключително красиви оптически качества, като онези,
описани по-долу. Ясно е, че описваният материал има черти, които не се вписват в чертите
на естествения камък. Във въпросните абзаци е добавено подчертаване.
VIII. Мурхиновите вази идват до нас от Изтока. Там те са откривани в малко-известни места,
особено в царството Партия. Най-хубавите идват от Кармания. Твърди се, че са направени
от течност, на която топлината дава плътност, когато е покрита със земя. Техните
размери никога не надхвърлят подходящите за малка поставка за показ. В редки случаи,
дебелината им не е по-голяма от тази на съд за пиене като вече споменатия. Те не са много
бляскави. Те лъщят, вместо да светят. Това, което им придава такава висока цена, е че
разнообразните им сенки, и жили, докато се въртят, постоянно се променят от розово до
бяло, или комбинация от двете, като розовото става огнено, или млечно-бялото става
червено, когато новия оттенък прелее през жилата. Някои познавачи особено се
възхищават на ръбовете на даден предмет, където цветовете се отразяват като във
вътрешната част на дъга. На други им харесват дебелите жили. Всяка прозрачност или
избледняване е недостатък. Има също и зрънца и мехурчета, които, като брадавици по
човешко тяло, са точно под повърхността. Камъкът се цени и заради мириса си.
Според Плини, тези вази били направени от течност, която се втвърдявала при нагряване,
описание, което е индикация, че вазите не може да са били направени чрез дялане на
естествен камък. Споменаването на мехурчета и мирис може да се отнася единствено за
изкуствено произведен материал. Един озадачен комитет учени от Френската Академия на
науките реагира така:
Въпросът с мурхиновите вази беше обсъждан дълго време. Според Скалигер, Мариет,
Лагранж, и екип, това е бил порцелан, който, през римско време, се е правел само по
периметъра на познатия свят (Китай, Япония, и Формоза), и който, транспортиран на цената
на много разходи сухопътно и през ръцете на двадесет различни човека, сигурно наистина
е имал огромна цена. Но порцеланът е изкуствен, а разнообразието от цветове, играта на
светлината по повърхността на мурхина, ивиците, и вълнистите петна, за които говори
Плини, не са черти на порцелана. Освен това, “...humorem sub terra calore densari...” [течност,
на която топлината придава плътност, когато е покрита със земя, тоест, втвърдява се, когато
се нагрява в глина] едва ли може да значи направен от човека процес, аналогичен на този,
който трансформира каолина в порцелан. Но от описанието му, единственото естествено
вещество, с всички описани от Плини черти, е флуорита.
За което платил 70 таланта: Такива невероятни суми (70 таланта) са почти отвъд
фантазиите. Седемдесет таланта се равняват на почти 35 000 суверена [$1 милион] в нашите
пари; и малко по-късно ще говорим за сума четири пъти по-голяма от тази – и всичко това
за един съд, направен за сравнително неблагоприятни приложения.
Всяка прозрачност или избледняване е недостатък: Полупрозрачност: това се
потвърждава по-долу.
Камъкът се цени също и заради мириса си: Това е една от причините да се смята, че
мурхинът е бил изкуствен.
Направен от течност, на която топлината придава плътност: Трудно е да се проумее,
че топлината предизвиква втвърдяване. Нормалните очаквания са, че когато едно твърдо
тяло се нагрее, то се стапя. По този начин, трябва да вземем предвид възможните значения
на този израз, а именно: (1) изпарение, последвано от кондензация, при което се втвърдява
магмата, или което е още по-вероятно, кристализация, (2) видове сталактити или сталагмити
(като се помни, че наистина съществува сбито разнообразие от такива, съставени от малки
бучки, свързани заедно).
Само че, авторитетът на Плини в това отношение все още не е оправдан. Въпреки
описанието, което може да говори единствено за изкуствен камък, флуорит, един естествен
камък, продължава да се открива в преводите на текстовете на Плини.
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
Глава 14
Изгревът на пирамидите
Методите за строене на пирамиди повдигат големи въпроси. Трудът, който би бил нужен,
ако се ползва приетият метод, е зашеметяващ, дори и с модерна техника; и поради това, че
методът за строежа им убягва на историците, причините за възхода и залеза на строенето
на пирамиди днес са криворазбрани.
Една отличителна архитектурна черта, която се открива вътре, е една врата, обособена от
арка. Ако тази пирамида е правилно датирана към Трета Династия, тази арка най-вероятно е
първата, построявана някога. Наблизо били открити няколко Птолемееви мумии, зарити в
пясъка. Били открити също и предмети, датиращи от Двадесет и шеста Династия и по-късно.
По време на Двадесет и шеста Династия старите традиции били възобновени. Едно
помещение вътре в пирамидата, в което за първи път се влязло по време на разкопки през
1950г, показало знаци на предишно влизане, въпреки че почти 1000 предмета златна
бижутерия не са били премахнати от прилежащия коридор на стаята.
На мястото били открити строителни рампи. Тези рампи не поддържат идеята за дърпане с
въжета на огромни блокове за Великите пирамиди, защото блоковете на тази постройка са
малки. Ако тази пирамида е правилно датирана към ерата, в която се е агломерирал камък,
блоковете са били произведени близо до мястото в многобройни малки дървени форми.
Блоковете после са били пренасяни нагоре по рампите и поставяни в строежа на
пирамидата. Би било утежняващо обстоятелствата и ненужно тези малки блокчета да се леят
на строителната площадка.
Релефни рисунки върху пясъчниковите скали близо до Синайските мини показват как
Секхемкет бие местните пустинни народи, за да опази минералните находища. Експедицията
на Ротенберг (Rothenberg) изследвала следи от сечива и графити по пещерни стени, които
позволили да се разграничат ранните от късните миньорски операции. Докато Средното и
Новото царства използвали метални сечива с връх, в по-ранни времена миньорските
пещери били правени със заострени сечива от кремък. Ротенберг наблюдавал, че мините
били най-усилено експлоатирани към края на Четвърта Династия. С други думи, мините
били силно експлоатирани до времето, по което били построени големите пирамиди.
ФИГУРА 43. Изображението на проектирания контур на пирамидата на Ка-ба, която
така и не била завършена, се издига над руините.
Масите пясъчник били премахнати от мините, като били направени серия дупки. Този камък
после бил разбит на пясък с по-твърди камъни, за да се добият мафкатните гранули в него.
Самият мафкат най-вероятно бил транспортиран обратно до Египет, за да бъде разбит за
цимента.
Една пирамида, намираща се при Заваит ел-Ариан, недалеч от Гиза, е известна като
Слоестата пирамида и се числи към първите фази на египетската архитектура. Тя не е била
адекватно приписана. Името на фараон Ка-ба се открива в близкото гробище, което го
прави най-вероятния строител. Слоестата пирамида била зле конструирана и в момента е в
руини. Употребата на малки варовикови блокове тук все още преобладава, но са станали
някак по-големи. Качеството на блоковете е ниско и се смята, че произлизат от кариера на
юг. Тази кариера може също да е източникът на агрегатите, използвани за производството
на блокове за пирамидата. На тези блокове не е правен химически анализ, но тяхното ниско
качество може да е резултат от няколко фактора.
Три други сгради, построени далеч от Мемфис, са съмнително приписани на Трета Династия.
Като цяло, те не показват архитектурен напредък от пирамидата на фараон Зосер. Тези
пирамиди са малки и са далеч по-некачествени, с изключение на по-големите им блокове.
Пирамидите от Трета Династия са с дизайн на стъпаловидни сгради с подземни гробове.
Структурния дизайн варира при различните пирамиди, тъй като архитектите
експериментирали с инжинерни възможности.
Последният цар от Трета Династия бил Хуни, и е последният, който построил стъпаловидна
пирамида. Неговата сграда обикновено се обсъжда във връзка с пирамидите от Четвърта
Династия заради противоречивата си история. Изглежда, че Снеферу, първият цар от
Четвърта Династия, извършил експеримент върху пирамидата на Хуни. Голямата
стъпаловидна пирамида на Хуни била чудесно построена при Меидум, 65 км южно от
Мемфис. Оригинално, тя имала седем етажа и се издигала на 92 м височина. Някои от
блоковете й тежат около 0.25 тона.
Общо приетата теория е, че, на неизвестна дата, ключови подпорни блокове се изместили
извън местата си или били премахнати. Ако е последното, най-вероятният извършител би
бил Рамзес II, който имал лошата слава, че граби блокове от пирамиди за своите собствени
паметници. Други теории, опитващи се да обяснят катаклизма, са че пирамидата е била
разклатена от земетресение, или че е имало несъответствия между оригиналния и
радикално новия дизайн. Всяка от тези възможности може да е предизвикала верижна
реакция, отприщтвайки огромната лавина, която изкъртила по-голямата част от външната
зидария. Днес, когато се гледат отдалеч, останките имат сюреалистичния вид на
баснословна висока кула, издигаща се от средата на огромен хълм.
ФИГУРА 44. Каменно изображение и надпис на Снеферу бил гравиран върху лицето на
Синайските скали.
Смята се, че поради тази причина продължил, за да построи дори по-голямата Червена
пирамида, наречена така заради розовия оттенък на камъните си. Тук блоковете са огромни,
като всеки един е отлят намясто. Натрупващите се алхимически и инжинерни развития
позволили по-добра сила и дизайн в сравнение с всички предишни пирамиди.
Погребалната стая, която традиционно е под земята, била вградена в самата пирамида.
Височината на блоковете варира от 0.5 м до 1.4 м. Червената пирамида се извисява на
103.36 м, и има квадратна основа 220 х 220 м. Размерите й се приближават до Великата
пирамида, която ще последва.
Друг син на Снеферу е Кхнум-Кхуфу, който построил Великата пирамида. Пълното му име
показва почитта му към Кхнум. Въпреки че днес се нарича Великата пирамида, Кхуфу
наименувал своя паметник Пирамидата, която е Мястото на Изгрева и Залеза. Името,
вдъхновено от Хелиополската митология, изобразявало пирамидата като трона на
Слънчевия бог Ра по време на дневния му път по небесата.
Същата тази традиция била поддържана от жреците на бащата на Кхуфу, Снеферу, както и
онези на неговия син, Кафра. Също като баща си, Кхуфу спонсорирал многобройни
строителни проекти. Името му се среща по паметници из Египет. Той копаел за минерали в
Арабската пустиня, Нубия, и в Синай, където бил изобразен на скалите, как пази мините.
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
Възходящият коридор, водещ до Голямата галерия, е бил запушен с три огромни гранитни
блока, всеки дебел по 1.20 м, широк по 1.05 м, като всичко общо имало дължина 4.34 м.
Едуардс написал, „Трите тапи, които все още са на мястото си в долната част на Възходящия
коридор, са с около един инч (2.34 см) по-широки, отколкото входа на коридора и,
следователно, не може да са били вкарани през Спускащия се коридор“. Тъй като
затапването е трябвало да се случи след погребалната церемония, Едуардс продължава,
“Следователно, не е оставала друга алтернатива, освен тапите да се съхраняват някъде в
пирамидата, докато все още е била строеж, и да бъдат преместени по Спускащия се
коридор, след като тялото е било положено в погребалното помещение”. Египтолозите са
водили разпалени дебати за това къде са били съхранявани тапите, но до сега не е
предлаган задоволителен отговор. Въпреки че на гранитните тапи в коя да е пирамида не е
правен анализ, логично е да се предложи, че тези тапи във Великата пирамида са били
агломерирани в Голямата галерия и по-късно са били приплъзнати на местата си.
Освен това пробата, предоставена от Лауер, беше от стената на Възходящия коридор. Вече
описах сложния геополимерен скрепител, който засякох, мехурчетата вътре, органичните
нишки, и отпечатъците от дървесна повърхност, оставени върху пробата.
Въпреки че не открили никакви стаи или огромни дупки, това, че основните камъни са по-
леки от скалното легло, беше открито през 1974г от екипа от SRI International. SRI
International откриха, че плътността на блоковете в пирамидата на Кафра са с 20% по-леки
от скалното легло. По-леката плътност е последствие от агломерацията. Отлетите блокове
винаги са 20 до 25% по-леки от естествения камък, защото са пълни с въздушни мехурчета,
които, въпреки че са неизбежни през античността, в днешно време могат да се елиминират
чрез вибриране на формите с тежка техника.
Голямата галерия води нагоре до така наречената Царска стая, дълбоко в интериора и на
около две трети от височината на пирамидата. Блоковете, изграждащи плоския таван на
Царската стая, са впечатляващи, те са сред най-големите в цялата постройка. Таванът се
състои от девет монолитни плочи, тежащи по около 50 тона всяка, общо около 450 тона.
Тези блокове не са били анализирани химически или структурно, за да се определи дали са
синтетични, направени от гранитни агрегати от Асван. Пода и стените на Царската стая са
направени по подобен начин от добре свързан червен гранит, който прилича на полиран.
Логично е да се предложи, че тези блокове и големият гранитен саркофаг, твърде голям, за
да може да се извади от Царската стая, са били отлети намясто. Саркофагът е бил отлят след
като пирамидата е била завършена, вместо да е бил дялан и дърпан с въжета нагоре по
пирамидата по време на строежа, както се проповядва.
Ако човек вземе предвид размера, дизайна, и времевите ограничения за строежа, става
ясно, че ако Великите пирамиди са зависели от примитивни методи за дялане и дърпане с
въжета, те нямаше да съществуват. Във Великата пирамида, стотици блокове, които
съставляват сърцевината на зидарията, тежат по двадесет тона и повече и се откриват на
нивото на Голямата галерия и по-високо. Ние изследвахме, че първите пирамиди са били
построени блокчета, тежащи само по няколко килограма. С подобряването на методите и
на инженерния дизайн, отливането намясто на все по-големи и по-големи блокове довело
тази цивилизация, която била във финалните фази на Каменната ера, до направата на
монументи, които са поразителни за съвременните наблюдатели, монументи, които днес не
могат да бъдат напълно обяснени от експертите, нито пък успешно да се дупликират за
същото време чрез дялане и дърпане на естествен камък с въжета. Сега, предстои да
разгледаме логиката на това, че точно както изчезването на могъщи животински видове,
строенето на пирамиди в пясъците на Египет също секнало.
ФИГУРА 48. Страничен изглед на вертикалните прорези в Голямата галерия.
ФИГУРА 49. Блоковете били отливани хоризонтално (А), и след като стегнели, били
премествани в наклонена позиция (В), за да се изградят стените на Голямата галерия.
« Последна редакция: Август 22, 2017, 08:39:19 pm от λ »
Активен
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
Глава 15
Залезът
ФИГУРА 52. Сечение на пирамидата на Кафра показва интериор, който е далеч по-
недоизпипан от Великата пирамида на Кхуфу.
Следващият управлявал фараон бил друг син на Кхуфу на име Кафра (също Ра’Кха’еф, и, на
гръцки, Кефрен), който построил втората най-голяма пирамида. Днес тя обикновено се
нарича Втората пирамида на Гиза, но фараонът наименувал паметника си Великата
пирамида. Интериорът й не е толкова изкусен като пирамидата на Кхуфу, въпреки че,
комплексът, с впечатляващите си черти, е най-добре запазеният от групата Гиза. В Долинния
храм южно от Великия Сфинкс, две нива са направени от блокове, тежащи по петдесет до
осемдесет тона всеки, и подредени със свръзки от тип ръб-в-бразда (като паркет, бел.прев).
Както бе споменато, някои блокове тежат по 500 тона. И Йомард, в “Description de l’Egypte”,
коментира, “Заради размера им, аз първоначално си помислих, че тези камъни са издатъци
на скалното легло, грубо одялани и оформени. Щях да остана невеж по въпроса, ако не бях
забелязал хоросана, който свързва нивата”.
Въпреки тези свръзки, счита се, че камъните са били изрязани намясто заради големия си
размер. Въпросът с транспорта и поставянето на тези камъни, следователно, удобно се
избягва. Само че, свръзките, които са там, за да намалят стреса, са съвършено очевидни и са
пълни с мазилка. Тяхното присъствие е неоспорима индикация, че тези блокове не са били
дялани намясто. Още повече, тези блокове са ясно разграничени от скалното легло, или, с
други думи, не са свързани с него. Със сигурност, транспортът и поставянето на тези
блокове би създало огромни проблеми предвид средствата, които са били достъпни на
египтяните от Четвърта Династия. Целият този въпрос се урежда с употребата на отливан
камък.
ФИГУРА 53. Давидовиц изследва огромни блокове от първото стъпало на източното лице
на пирамидата на Кхафра. Извитата ъглова свръзка при (А) говори, че камъните са били
отливани срещу голи съседни камъни, за да се създаде близко напасване. (В) показва гъста
мазилка, запечатваща дъното на отливката.
Определено, както се обсъжда в Глава 8, линиите на прекъсване (lift lines) на тези блокове
не са хоризонтални, като геодезичните слоеве на Гиза. Вместо това те са вълнисти,
причинени от прекъсвания на строителните работи. Височините на линиите на прекъсване
не съвпадат със слоевете на Гиза. И тези блокове демонстрират същия начин на ерозия
както пирамидните блокове. Въпреки че надигнатата пътека може да съдържа някои
издатъци на естественото скално легло, в по-голямата си част, същият този аргумент може
да се направи и по адрес на блоковете от надигнатата пътека.
Долинният храм за първи път бил разкопан от Мариет (Mariette) през 1853г. Той открил
известната диоритна статуя на Кафра в един кладенец на входната алея. Долинният храм
първоначално бил облечен отвътре и отвън с добре свързани един с друг гранитни
блокове, като повечето от външните са били премахнати. Вътре, гранитните блокове са в
съвършено състояние, показващи баснословното пъзелно свързване, което вече беше
описано, което продължава и завива по ъглите.
Самата пирамида е с размери 143.5 м височина и квадратна основа 215.5 х 215.5 м. Въпреки
че не е планувана да е толкова голяма, колкото пирамидата на Кхуфу, Втората пирамида е
построена на по-висок терен, заради което отдалече двете супер-сгради изглеждат като
гигантски близнаци. Никой египетски фараон няма вече да се доближи до строителство с
такъв огромен мащаб.
Изведнъж, залезът става драматичен. Следващият цар бил Менкуре (Микеринус на гръцки).
Неговата пирамида, наречена от него Божествената пирамида и днес Третата пирамида на
Гиза, била построена от блокове с редуващи се размери, подобно на пирамидите на Кхуфу и
Кафра. Тя е с квадратна основа само 108.5 м и оригинално е била висока 66.5 м. Тя е 7% от
размера на Великата пирамида.
ФИГУРА 54. Трите велики пирамиди на Гиза, отляво, са тази на Кхуфу, на Кафра и на
Менкуре.
ФИГУРА 56. Пирамидата на Сахуре показва погребална стая с масивни греди, които се
градират по размер заедно с височината си.
Все пак, времената били благоденстващи, и въпреки някои малки набези по границата,
периодът не се характеризирал с войни. Вместо това, Пета Династия се характеризира с
революция в изкуството и литературата. Търговията процъфтявала и в Средиземноморието
имало египетска флота. За поне четирима от царете от Пета Династия се знае, че са
пращали експедиции до Синай. А царските експедиции, пращани до Нубия и Пунт
(Сомалиленд), се връщали с екзотични стоки. Защо, при цялото благоденствие, в
комбинация с египетския натрупан експертен инженерен опит, организационни и други
умения, е бил налице голям упадък в строителството?
Но едно просто, логично обяснение излиза на светло, когато има разбиране за това как
наистина са били построени пирамидите. Упадъкът в строителството е бил предизвикан от
изчерпване на минералните ресурси. По време на Третата и Четвъртата Династии от
Синайските мини били извлечени индустриални количества мафкатни минерали, особено от
Снеферу и следващите го няколко владетеля. Мините в Уади Магхара били експлоатирани
от такива царе като Занакхт, Зосер, Секхемкет, Снеферу и Кхуфу, които гордо оставили
релефите си там. Единственият оцеляващ запис от дейностите на Кхуфу са релефите в Уади
Магхара, говорещи за важни миньорски експедиции. Снеферу тежко експлоатирал близките
мини в Серабит ел-Кхадим, където по-късно бил боготворен от местния синайски народ.
Упадъкът в крайна сметка бил предизвикан от консумацията на нещо доста проследимо.
Предвижда се, че са били извлечени повече от 100 000 тона мафкатна руда, почти същото
количество като медната руда. Ако предположим, че мафкатът е съставлявал 10% от
цимента, тогава 100 000 тона биха дали 1 милион тона цимент. Ако предположим, че до 10%
от пирамидния варовиков бетон е цимент, тогава 1 милион тона цимент биха дали 10
милиона тона варовиков бетон. Тъй като мафкатът е бил нужен само за висококачествения
камък, като защитната фасада, минералите от Синайските мини може да са послужили за
построяването на всичките пирамиди и свързаната с тях каменна зидария, като
интериорните и екстериорните облицовъчни камъни, храмове, връхни камъни, и скулптура.
Ако и други минерали, реагиращи на стайна температура, като опал (хидратиран силициев
оксид), кремък, вулканично стъкло, и аморфни материали са били добавени към мафката,
със сигурност е имало предостатъчно материали за направата на цимент. Медната шлака от
претопяването също реагира на стайна температура с алкалите, например, комбинация от
натрон и вар. Шлаката също може да се е използвала за увеличаване количеството на
направения цимент.
До Шеста Династия, Египет вече бил по-маломощен и властта на царете изглежда вече не
била абсолютна. Упадъкът на архитектурата се влошил и дори произведенията на
изкуството били негативно повлияни. Статуите, датирани от Петата и Шестата Династия, са
сравнително редки, а най-хубавите датират от ранната Пета Династия. В контраст на това, по
анализа на фрагментите се предполага, че в началото общо почти 500 статуи украсявали
трите Велики пирамидни комплекса в Гиза. Царете от Шеста Династия били Тети, Пепи I,
Меренре, и Пепи II. Техните пирамиди били построени като онези на царете от Пета
Династия. Заобикалящите ги погребални комплекси и техните релефи, обаче, били далеч
по-недодялани.
Предмети, намерени в Ливан и носещи името на Пепи II, говорят за дълга, продължителна
търговия с дървесина, подходяща за кофражи. Пирамидата на Пепи II била построена по-
добре от повечето през неговия период, и е относително добре запазена, като някои
големи варовикови фасадни блокове все още са по местата си по западното й лице. От
всичките фараони, Пепи II би имал времето да се превърне в най-дейния египетски
строител, ако средствата биха били налични. Забележително, той властвал деветдесет и
четири години, най-дългото управление в историята.
Пепи II щял да бъде последният велик фараон на Старото царство. Няколко години след
смъртта му, Египет вече не бил обединена нация. Страната била в състояние на анархия,
продължила повече от 200 години. Епохата се характеризира с политически и социални
революции и висока смъртност.
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
Глава 16
Големият конфликт
Като онези от предишните постройки, свещените монолитни саркофази, каноничните
ковчежета, и стаите от варовик, гранит и други видове камък, често били намирани в
непокътнато състояние в пирамидите от Старото царство и са от превъзходно качество.
През Дванадесета Династия в строенето на пирамиди била въведена още една
забележителна черта. Върху египтолозите има голям натиск да я обяснят.
Хераклеополитанската династия била сразена през около 200г пр.Хр. Като цяло се
предполага, че в борбата за власт, довела до тази война, не са били замесени съперничещи
си идеологии. Една констатация в този смисъл може да се открие в една авторитетна
дискусия за Египетската история в “Енциклопедия Британика”. Хераклеополитанското
поражение бележи критична точка в историята между фракции, поддържащи две
отличително различни идеологии, както и две различни технологии. Общият поглед над
събитията показва, че историята на Египет всъщност поема в едно изцяло ново измерение.
Новият цар, роден на юг, бил посветен на южната култура и нубийското й влияние. В този
момент от историята, царското обиталище на Ментухотеп бил малък провинциален град,
Уасет, който гърците наричали Тебай или Тива. Мемфис, столицата на Египет още от
архаични времена, била заменена от тази малка, недоразвита общност. По време на
дългото си управление от петдесет и една години Ментухотеп концентрирал строителната
дейност в Тива и в други части на Юга. Въпреки че само няколко паметника н Тива могат
бъдат датирани до последната част на Старото царство, градът ще се издигне до по-голяма
знаменитост по-късно през Единадесета Династия.
Докато администрацията на Ментухотеп възстановявала спокойствието из земята, култът на
малкия, местен тивски бог, Амун, се сдобивал с влияние. Въпреки че Тива бил единствения
значителен център за почит към Амун през ранните времена, този бог се ползвал от голяма
античност. В ред 558 от Пирамидните текстове на пирамидата на Унас името на Амун е
заобиколено от имената на боговете от отдалечената античност, което поставя Амун сред
първичните богове.
Нищо не се знае за атрибутите или формата на почит към Амун през Старото царство.
Доктрината на свещеничеството на Амун, която била или запазена, или развита и
възникнала като свещеничество, станала най-влиятелната в Египет в по-късните времена, тя
проповядвала различен съзидателен процес от този на Кхнум – дялането. Пасажи, отдавани
на Книгата на Тот, разказват въпросната митология:
В началото, била е само тъмнината на водната бездна. Била е само тъмнината на водите, и
тъмнината се стелеше над водите, и нямаше следа от живот. Тогава из тъмнините на водите
се процеди възвишение от кал. Възвишението се наду, завря, пребори се и възприе
формата на първия бог, Амун. И Амун изтръгна своите крайници и всичките части на тялото
си, и тези части от тялото на Амун бяха преобразени в хора, животни и цялото сътворение.
Според Тивската митология, пясъчникът и розовият гранит представлявали тялото на Амун.
Блоковете от пясъчник били добивани от кариерите с голяма грижливост, за да не се
нарани тялото на божеството. Обелиските, направени от Асвански гранит, понякога били
наричани Пръстът на Амун. След въвеждането на бронзовите сечива през Новото царство,
статуите били толкова религиозно добивани, че живите белези от длетата по кариерите в
действителност позволили на египтолозите да отгатват от кое коменоломно място
произлизала дадена статуя.
Към този монумент се захождало по отворена повдигната пътека, дълга около 1200 м,
минаваща през формална горичка от маслинови дървета и вечнозелени храсти, засадени на
редове от кръгови изкопи. До храма се стигало по рампа. На практика представляващ
голяма, изрязана в камъка платформа с малко зидан пълнеж, храмът се издига на три
тераси, като екстериорът на първите две е частично украсен с колонади. Третата тераса е
заобиколена от доминиращия елемент, надвисналите над нея руини на постройка, за която
се смята, че е била мастаба. Тя се е състояла от сърцевина от чакъл и кремъчни канари,
съдържани от два външни слоя варовикова зидария.
Един необичаен елемент се извисява над мястото. На върха на западните скали стои
пирамида, за която се говори, че е естествено формирана. В древността пирамидата била
наречена Свещената планина или Върхът на Запада. Днес е известна като ел-Куерн, което
значи “рогът” на арабски. Любопитната пирамида гледа отвисоко Деир ел-Бахари и
Долината на царете.
През около тридесетата година от управлението си, Аменемхет I бил убит в нощния си сън
от своите дворцови сановници. През това историческо време, неговият син, Сенусерт
(Сесострис на гръцки), бил на поход в Либия. Осъзнавайки опита на конспираторите да
превземат династията, Сенусерт нарежда новината да се потули, след което бързо се върнал
в столицата. Сенусерт, чрез бързи действия, успешно задържал преврата. След двадесет
години властване, Аменемхет I бил направил сина си съ-владетел, и те вече от десет години
били управлявали заедно. Аменемхет бил първият, който въвел такава политика, която била
възприета и от неговите наследници през Дванадесета Династия, както и от царете от
Новото царство, като средство за опазване на династията през времена на политически
съревнования.
Сенусерт I, който щял да управлява още около тридесет и пет години, пратил експедиции в
мините на Уади Кхарит в Синай, и построил своята пирамида до тази на баща си при ел-
Лашт. Повдигнатата пътека към нея била направена от качествен бял варовик, а
погребалният храм бил реплика на храмовете от Шеста Династия. Забележителният
интериор на пирамидата е направен от стени, които се излъчват като спици от центъра на
постройката, образувайки по този начин вътрешни отделения. Тези отделения са укрепени с
кални тухли и каменна чакъл. Цялата постройка била фасадно укрепена от два слоя
качествен агломериран варовик, част от който още стои по западната й страна. Коридорът,
спускащ се до погребалното помещение, също потопено под вода, е облицовано с
съвършено пасващи си плочи червен гранит. Близо до пирамидата се намират две
интересни мастаби, принадлежащи на висши жреци от Мемфис и Хелиополис; последният
носел името Имхотеп и вероятно бил негов потомък.
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
Наследникът на царя, Сенусерт III, бил един от най-великите фараони от Средното царство.
Построил своята пирамида от кални тухли в Дашур. Постройката, днес в руини, била
облицована с варовикови блокове, а за изящното му погребално помещение и саркофаг
бил използван червен гранит.
Сенусерт III е известен също и с това, че победил една крепост на съперничещи монарси в
Хермополис, градът, в който Амун бил едното от групата на осем първични божества, или
огдоад. Както фараоните, непокорните монарси на Хермополис датирали египетските
събития спрямо своите собствени години на управление. Те поддържали флотилии кораби и
въоръжени сили. Хора на изкуството от този град, продължавайки религиозните си
традиции, издялали големия колос на своя владетел Джехутихотеп от мек алабастър, добит
от Хатнуб. Барелеф в гробницата на този владетел изобразява транспортирането на големия
колос, и това аз наричам фалшивото доказателство на египтологията 2. Виждаме, че
техниките на съперниците на строящите пирамиди фараони са използвани за доказателство
за това как са били построени пирамидите.
...Отправям тези важни думи към вас и разчитам на вас да ги разберете... Почитайте Царя в
тялото си, за да може да живее вечно, и бъдете вярващи с душите си в Негово Височество.
Той е разумът в сърцата (на хората) и взорът му пронизва всички тела. Той е Ра по лъчите,
чрез които човек вижда. Той е онзи, който осветява двете земи (по-добре дори от)
слънчевия диск...Той храни онези, които му служат и той се подчинява на нуждите на онези,
които следват неговия път. Царят е Ка и неговата дума е живот. Който и да бъде роден от
делото му, затуй щото той е (богът) Кхнум, от когото идват всичките тела, родоначалникът...
Петри влязъл в пирамидата и намерил път през лукавия лабиринт от коридори. Много вода
била влязла в пирамидата и проходите били толкова блокирани с кал, че трябвало да се
приплъзва през тях гол, като през цялото време опипвал за артефакти с пръстите на краката
си. Той бил слисан от онова, което намерил, когато най-сетне достигнал погребалната стая.
Изключителната постройка била направена от едно единствено тяло жълт кварцит. Ако
блокът е бил издялан, в началото той би трябвало да е тежал 110 тона. Петри написал:
Петри говори за оригиналната маса, когато е оценявал тежината на блока, защото самата
погребална камера тежи седемдесет и два метрични тона. Ако тази камера е била издялана,
работата е изисквала прецизна работа със сечива, отвътре и отвън, върху солидна маса
твърд кварцит, най-твърдият вид камък. Това е от онзи вид артефакти, които разпалват
теориите за съществуването на свръхмодерна екипировка и супер-космически науки през
античността. Петри не могъл да обясни производството на артефакта. Спускането на
огромната структура в ограниченото пространство би бил най-малкия от трудните
проблеми. Ако масата е била добита в каменоломна, то тази каменоломна би трябвало още
да съществува. Според членовете на Наполеоновата експедиция, които направили щателно
разследване на египетските кварцитни области, по кварцитните кариери на Египет няма
знаци за дялане на блокове или статуи. От друга страна, хлабавият, ерозирал кварцит е
достъпен в големи количества около всички кварцитни кариери, и е бил готов за
агломериране.
Аменемхет III построил и пирамида от кални тухли в Дашур, със сходен интериорен дизайн,
която днес е в руини, въпреки че все още стои изправена. Върхът й бил коронован с
великолепен пирамидион, направен от прекрасен тъмносив гранит, който сега е в
Кайроския музей. Някои египтолози спекулират, че заради структурна слабост, Аменемхет III
изоставил постройката и строил при Хауара, където се предполага, че бил погребан.
Неговата смърт бележи края на Средното царство.
При Мазгуна, на около 5 км южно от Дашур, се намират две пирамиди от кални тухли, и се
съмнително се приписват на наследниците на Аменемхет III от Дванадесета Династия.
Причините за превземането на властта от Дванадесета Династия са неясни. Фараоните от
Тринадесета Династия поддържали столицата си на север, и няколко от тях успели да
построят пирамиди от кални тухли. Една пирамида, свързвана с Кхенджер, построена при
Сакара, съдържа монолитна погребална камера, направена от твърд кварцит, която би
тежала около шестдесет тона, ако е била издялана от единствен блок.
В Тринадесета Династия, която продължила около 150 години, около седемдесет царе
управлявали в бърза последователност. В края на Трета Династия, или може би малко по-
късно, страната отново преминала през суров, тъмен период, познат като Втори Среден
период. Този период се различава от миналия анархен период. Този път проблемите
изригнали от политическо разделение в комбинация с чужда инвазия.
По време на управлението на един от нашите царе, чието име било Тимей(Timarus), случило
се така, аз не зная как, че Бог станал недоволен от нас, и хора дошли от източните земи и
били достатъчно дръзки да влязат в страната ни и да я подчинят със сила, без ние да смеем
да влезем в битка с тях. След като подчинили управителите ни, те изгорили градовете ни и
съборили храмовете на боговете. Държали се с всичките тук пребиваващи по варварски
начин; те убили много мъже и отвели децата и жените им в робство. След време, когато
провъзгласили един от тях за цар, чието име било Салатис и който живеел в Мемфис,
направили така че и горния и долния регион да плащат данък, и построили гарнизони
където си искали... Той [хиксоският цар] възстановил Аварис с много силни стени около него
и с огромен гарнизон с двеста и четиридесет хиляди войници в него.
Ние знаем, че още през Първия Среден период в района на делтата започнали да се
заселват семити от Палестина. Техният брой се нароил през Дванадесета и Тринадесета
Династии. Имигрантите били поети в ниските нива на египетското общество и постепенно
се издигали в него. До времето на Тринадесета Династия те вече запълнили източната
Делта, и поне един фараон, Кхенджер, е бил от това етническо потекло.
По време на критичния период, северът и югът били разделени, като една династия
управлявала в Тива, а друга – в западната Делта. Може би това разцепление премахнало
възможността за съпротива, а може би тиваните просто си затворили очите, докато
хексосите превземали севера. Какъвто и да е случаят, Тива била пощадена и хиксосите
позволили на тивските царе да съществуват заедно с тях. Историците подозират, възоснова
оцеляващите имена на принцовете, че хиксосите и тиваните са били свързани с брак.
След като се установили, хиксоските царе възприели формалните одежди на египетския цар.
Както египетските фараони, те вграждали имената си в каменни орнаменти с формата на
свитък, но запазили отличителните си лични имена, като Якоб-Ел, Кхян и Анат-хер. Те
поддържали боготворенето на Ра от Хелиополис и почитали Сутекх (Сет), египетски бог на
войната, сравним с Баал.
Всички царе от Новото царство били погребани в гробове, издялани от камък, като най-
важните от тях били скрити в Долината на царете. За шестдесет и двете личности, погребани
там, се асоциира само една пирамида. Но те само я споделяли. Доминирайки техните
гробове от 300 м височина, се извисява любопитната пирамида Свещената планина (ел-
Куерн).
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
Глава 17
Запълване на пропастта в познанието
Колко ли по-напреднала би била цивилизацията ни днес, ако имаше продължителност в
науката от античността, вместо знанието да се унищожаваше от война, граждански
вълнения, религиозна непоносимост, и други обстоятелства. Изгарянето на Великата
Библиотека на Александрия, за която в един момент се е смятало, че съдържа около 900 000
ръкописа, е класически пример за унищожението на информацията. Повечето писмени
трудове на пред-Сократските учени не са оцелели до днес. Няколко от учените са
запомнени само заради великата си репутация, а други ни се представят чрез посветени на
тях фрагменти в класическата литература.
...Колкото до мен, не мога да сдържа смеха си, когато чувам хората да дават описания за
обиколката на Земята, твърдейки, без да позволяват ума да ги води, че Земята е кръгла,
сякаш е била оформена на грънчарско колело; че океанът обгражда всичките й части...
Колкото до Либия [във времето на Херодот целият Африкански континент бил познат като
Либия], тя е обградена от морето освен там, където се свързва с Азия. Некос, царят на
Египет, беше първият, доколкото ни е известно, който демонстрира това. Когато спря със
строежа на канала, свързващ водите на Нил с Арабския залив [Червено море], той изпрати
финикийски екипаж с нареждането да плават в кръг и да се върнат в Египет през
Средиземно море през Колоните на Херкулес [Гибралтарския пролив]. Финикийците
навигираха от Червено море до Астрално море [Индийския океан] и всяка есен акустираха
на Либийския бряг и посяваха пшеница, после чакаха реколтата си. След като си събраха
зърното, те отново се върнаха в морето, и след две години те преминаха Колоните на
Херкулес и на третата година се върнаха в Египет. Мъжете твърдяха, въпреки че аз не
вярвам на твърденията им, че плавайки на запад около южния край на Либия, слънцето
било от дясната им страна.
Друг пример за загубено или замъглено знание са древните продукти или процеси, които
слабо се разбират днес. Някои бяха споменати в Глава 1, и онези, които до тук не са били
обяснени, ще бъдат обсъдени в тази глава. Въпросните продукти от античността са резултат
от древната химия или алхимия. Проумяването им помага да се запълни пропастта между
знанието на древната и модерната наука, и част от възстановената технология може да
помогне с разрешаването на модерни проблеми. Това е нашата главна цел в Института за
приложни археологични науки (IAPAS), който аз основах в Барския университет (Barry
University) близо до Маями, Флорида, през 1984г. Преди да разгледаме древната технология,
нека хвърлим кратък поглед върху историята на алхимията от по-широка историческа
перспектива, отколкото някога е било възможно.
Според историята рожденото място на алхимията е древен Египет, и през Елинския период
тя процъфтявала в Александрия. Въпреки че арабската, индийската и другите форми на
алхимия са разклонения от старата египетска наука, учените не са могли да се доближат до
корените на алхимията със сигурност. Днес става ясно, че елинската алхимия и нейните
разклонения са били наследници на алхимичните процеси на Кхнум. Това отваря нови
възможности за изследване на връзката между пре-Александрийската египетска алхимия и
западната европейска алхимия. Коренът на думата алхимия, “кеми” (chemy), не е изяснен, но
е видно, че може да се проследи до Кхнум. Елинската алхимия била особено била особено
разпалвана от документи като Камъкът на глада, отнасящ се до Имхотеп и Кхнум. Изгревът
на алхимията, който историята разпознава в Александрия, всъщност представлявало
повторното й възраждане под управлението на Птолемеите.
Все повече мистерии на древния свят се разгръщат, колкото повече се узнава за древната
технология. Предизвикателството на ерата на Сфинкса, което се върти около въпроса за
източника на повредилите го води, е един пример за това. Голямото количество вода на
мястото може с лекота да се обясни от факта, че варовикът на Гиза е бил разтворен с вода
намясто, за да послужи за паметниците на Гиза.
Така нареченият въпрос със силата на пирамидите също се разрешава. Пшеницата, която е
на хиляди години, е открита в добро състояние, съхранена в каменни съдове в пирамидите.
Въпреки че покълването не било успешно, изследователите опитали покълване заради
отличното състояние на зърното. Намерени са също добре запазени цветя и други
органични материали. Популярната теория за силата на пирамидите, която отдава
запазването, отчасти, на формата на пирамидата, наподобява ученията на Питагоровата
школа, която придава специални свойства на редица геометрични форми. Истинската тайна
се намира в химията.
Зеолити били синтезирани на Изток и в Близкия Изток преди 8000 години и повече, за
създаването на реакции, познати като геополимерни. Защо геополимерните химични
реакции не са били развити от модерната наука по-рано? ѝпричината е, че индустрията е
пренебрегнала минералогията. Допреди развитията в последните години, от 150 години
насам в циментовата, стъкената и керамичната индустрия не е имало изключителни
пробиви.
Можете да разглеждате това почти като камбанна крива, и когато я разрежете по средата,
можете да обобщите резултатите с думите, “Нашите дати подраняват с 400 до 450 години за
пирамидите от Старото царство, особено за онези на Четвърта Династия”... Разминаването
тук е в стотици години, не в 8000 години, но е наистина значително и всички се вълнуват от
това.
Когато го питат дали смята установената хронология за грешна, Ленър казва, че можело да
грешат в рамките на 400 до 500 години, като датират Великата пирамида около 3100г пр.Хр.,
вместо към Четвърта Династия през 2650г пр.Хр. Ленър и екип са публикували доклад
оттогава в Интернационален Британски Археологически Доклад, Серия 379, в който
средната разлика е 374г по-стари, вместо 400 до 450 години.
Когато ми представиха тези статии, аз осъзнах техния проблем, и обясних това в писмо,
изпратено до трима администратори на Фондация Едгар Кейси, но така и не получих
отговор. Проблемът идва от замърсяване, не от невнимателно пробиране, а заради
химическия строеж. Една от използваните съставки за мазилката е натрон (натриев
карбонат), която съдържа въглерод. Действителната дата на геологическото формиране на
натрона в пробите е несигурно, и много малки количества от нея драстично повлияват
оценената възраст с въглеродно датиране. Въглеродното датиране може единствено да
произведе такива нелогични резултати, като например това, че мазилката на върха на
Великата пирамида излиза по-стара от тази в основата. Според нелогичните дати, добити за
някои от пробите им, установената хронология е изместена с 200 до 1200 години. Въпреки
че въгленът и тръстиката, съдържащи се в мазилката, са били подложени на киселинно
извличане, за да се премахне замърсяването с въглерод преди процеса на датирането, няма
предварително третиране, което може да елиминира замърсяването, заради концентриран
алкален разтвор на натриев или калиев карбонат. Научната литература описва няколко
случая при датирането на водни растения, растяли в езера с твърда вода, подобни на
египетските езера, където се е събирала натрон. Калцираните дървета и тръстики от
натронно езеро по принцип дават по-голяма възраст при датиране. Освен това, известно е,
че целулозните фибри реагират химически със силно алкалния натриев карбонат. Поради
това, че е много порест, въгленът поема не само голямо количество натронен разтвор, но
също и много въглероден диоксид, който е резултат от разграждането на натрона.
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
Инженерство и логистика
Често четем за поредното хитро повдигащо устройство, което се предлага като решение на
загадката за строежа на пирамиди. Също се появяват нови демонстрации на прости,
ефективни методи на обработване на камък със сечива. Те са интересни сами по себе си, но
такива устройства и методи не са приложими, ако научният анализ на въпросния камък
показва, че става дума за направен от човека агломерат. Моето изследване основа цял един
нов критерий за оценяване на каменни артефакти, който е особено приложим за онези, по
които няма белези от сечива.
Геология и геохимия
От гледна точка на геохимията, разбираме защо пирамидният камък не съвпада и не е
възможно да химически или минералогически да съвпадне с камъка в египетските
каменоломни. Разбираме необичайните текстурни характеристики и шаблона на плътността
на пирамидните камъни, линиите на прекъсване на огромните блокове, и защо грубите
блокове от централната зидария на Великата пирамида в Гиза не съвпадат с местните
геодезични слоеве, дори въпреки това, че петрографите показват, че камъкът произлиза от
местното скално легло. Също знаем, че разбърканите нумулитни черупки в пирамидните
блокове не могат да бъдат обяснени геологично и, следователно, са индикация за това, че
пирамидните блокове са бетон.
Смисленост и логика
Докато теорията за дялането и дърпането с въжета е мъртва, непрактична теория, която
води само до образуването на загадки, от друга страна разбираме защо отливаният камък
задоволява всички въпроси по смислеността и логиката. В това има много здрав смисъл.
Сигурен съм, че, освен Камъкът на глада, съществуват йероглифни текстове, съдържащи
информация за алхимическото каменоделие на Кхнум, но са преведени грешно. Както е
цитирано в Херметиччните писания, “Хермес... казвал, че онези, които четат моите книги, ги
намират за ясни и много лесни за разбиране... само че стават абсолютно неразбираеми,
когато гърците ги превеждат от египетски на техния език, и това ще предизвика пълно
смущение на оригиналния текст и пълно криворазбиране на смисъла му”.
Но дали египтолозите гледат на мен като на човека, който разреши пирамидната загадка? За
сега, ако се съди по коментарите в списанията и вестникарските статии, реакцията изглежда
отразява фактора НИТ (не е изобретено тук). Някои египтолози коментират в пресата, че
мойта теория е “предчувствие, с което отивам твърде далеч” и че е “срещу разума и
логиката”. Единственото им знание за моето изследване, обаче, идва от пресата.
Нито еднин египтолог до сега не се е свързвал с моята лобаротария в Европа или с офисите
ми в САЩ или Канада, за да поиска копия на авторските ми материали по въпроса или друга
информация. От Американското Химическо Общество (ACS) или от други научни тела, за
които съм изнасял презентации, до сега никога не са ми изпращани запитвания. Със
сигурност е непрофесионално и интелектуално нечестно да се критикува едно изследване,
без първо да се прочетат свързаните материали. От онези, които са присъствали на мои
презентации на интернационални конференции през изминалите години (например,
Гренобъл, Франция, 1979г; Торонто, канада, 1982г; Манчестър, Англия, 1984г; Денвър,
Колорадо, 1987г), до момента на това писание никой никога не е изразявал желание да
работи с мен, за да критикува или възприеме изследването ми, и нито един не следи
активно напредъка му. Повечето египтолози гледат на алтернативните обяснения за
строежа на пирамидите като на заплаха за собствения си научен статут.
Това води до друг въпрос. Защо тази книга не се приема от геолозите? Има две причини.
Едната е, че пробите, дадени ми на заем от Лауер, са много малки, и той искаше да му бъдат
върнати. По-нататъшното нарязване за тестове щеше да унищожи пробите, които са
единствените официални представителни доказателства, с които разполагам. Въпреки това,
че ми беше отказано разрешение да взема проби от пирамидите, аз отказах няколко проби
на пирамидни камъни, събрани от неоторизирани хора, защото такива проби не се
признават за валидни при едно изследване. Втората причина е, че за последните няколко
години химическите реакции, които съм разработил, до сега са били строго пазена тайна.
Всяко разкритие на задълбочена химическа информация би била нарушение на
споразумения за корпоративна тайна между мен и производителя на геополимерите. Едва
ли може да е възможно да се води дебат с геолог по варовиците, решен да покаже, че
пирамидният камък е естествен, без неговите аргументи да се контрират с техническа
информация. Докато се осъществява производството на геополимерен цимент, моите
корпоративни споразумения ме възпрепятстват също и да публикувам документи в научни
списания.
Широката общественост ме критикува за това, че съм отнел всичко забавно и мистериозно
от пирамидите. Отговорът ми е следният: дялането и дърпането на камък с въжета е
мъчителен труд, който по никой начин не е обаятелен или романтичен, но гениалното
строене на пирамиди чрез химия, и така заблуждавайки дори светлите съвременни умове, е
голяма похвала за античните научни изследователи.
Дали тази презентация ще убеди някого или няма да убеди някой, който не желае да бъде
убеждаван, едва ли може да се предвиди, особено след като този труд не се ползва от
предварителен читателски преглед преди публикуването си. Въпросът, обаче, е въпрос на
точна наука, който трябва да бъде потвърден или дискутиран от квалифицирани учени. В
крайна сметка не е работа на египтолозите, които са специализирани историци, да
удобряват или отхвърлят. Точно сега няколко експерта геолози търсят пирамидни проби за
собствените си текстурни анализи и по-нататъшни изследвания. Учени от много
дисциплини, петрографи, седиментолози, инженери, специалисти по бетона, логистични
експерти или аритметици, математици, физици, логици, химици, архитекти, теолози,
лингвисти, и египтолози, разпознаващи валидността на моето изследване, могат и ще
подобрят моята теория от гледна точка на техните собствени изследвания.
Германският философ Шопенхауер (1788-1860г) пише, “Има три стъпки при разкритието на
всяка истина: в първата, й се подиграват; във втората, й се съпротивляват; в третата, се счита
за очевидна”.
« Последна редакция: Септември 09, 2017, 09:50:37 pm от λ »
Активен
λ
Administrator
Sr. Member
Karma: +0/-0
o
АПЕНДИКС I
Древните алхимични изобретения
Преди да обсъдим първото алхимично изобретение, емайлът, нека разгледаме опита на Ле
Шателие със самоглазиращите се емайлирани пясъчникови статуетки. След като Ле Шателие
открил, че статуетките от Тинитната епоха били агломериран камък, той трябвало да убеди
колегите си. Той използвал микроскопия, за да докаже твърдението си, и написал:
Основният материал, от който са направени статуетките, са фини ъгловати песъчинки, което
е индикация за внимателно стриване. Някои твърдят, че това е индикация, че предметите са
били издялани от естествен пясъчник и емайлирани. Аз показах, че статуетките съдържат
многобройни сферични мехурчета, което означава, че, неоспоримо, те са направени от
изкуствена керамична матрица.
Една естествена пясъчникова матрица няма мехурчета. Само когато или стрит пясъчник, или
свободен пясък, се смеси със скрепител, се появяват мехурчета. Ле Шателие извършил
обемен химически анализ, в опит да демонстрира как са били направени статуетките.
Следва минералогичния им строеж:
Неговата формула съдържала два пъти повече алумини от статуетките, и неговите опоненти
следователно не били впечатлени. Заради фината структура от ъгловати песъчинки,
наблюдавана в статуетките, те продължили да спорят в подкрепа на естествения пясъчник.
Ле Шателие, обаче, не бил съм. Неговият колега Пукал (Pukall) направил опита да втвърди
силициева керамична паста, сравнима с матрицата на статуетките.
След дълги целенасочени усилия, Ле Шателие и пукал най-накрая стигнали до съгласие със
своите опоненти. Пукал предложил употребата на разтворим натриев силикат (водно
стъкло) и подходящото количество алуминеста глина. Предложението на пукал изглеждало
възможно, но опониращите учени все още не били склонни да се съгласят с това, че
неговата формула била употребявана през античността. На тях им изглеждало по-вероятно,
че е бил ползван някакъв междинен продукт, който, когато бил смилан и смесван с водата,
произвеждал разтворим натриев силикат. С оглед на статуетките, в Dictionaire des techniques
Archeologiques пише:
Основният материал бил естествен твърд пясъчник (кварц) или естествен мек камък
(стеатит), или по-общо, кой да е твърд камък (пясъчник, кремък, или кварцов пясък), фино
напудрен и агломериран с лепило.
С каквато и химия да се е предполагало, че били произведени статуетките, в началото на
1900-те години било установено, че египтяните произвеждали направен от човека камък.
Ле Шателие също извършил обемен химически анализ на сините керамични плочки от
подземните стаи на пирамидата на Зосер в Сакара. Неговият анализ показва суровини,
участващи в геополимеризацията:
Кварцовият пясък има компактна структура и реагира с трудност при умерени температури.
От друга страна, водните силициеви минерални разновидности, заради водата в тяхната
минерална структура, с готовност са атакувани от содата каустик при умерени температури
и следователно с лекота формират натриев силикат. Някои от тези минерали са диатомитна
пръст (или инфузорна пръст, бел.прев); опалите и кремъците; калцедоните, такива като
карнеола, ахата, и оникса; вулканичните стъкла, като обсидиана; хризокола; и алофаните (
типично срещани като сталактити или твърди покрития върху тебешир и пясъчник).
Голямо разнообразие от ахатни камъчета, или овални или относително сплескани, бяха
разпръснати по древната повърхност на древния град Тива... Всичките камъчета изглежда
имат общ произход. Те не може да са били транспортирани до относително високите плата
на древните градове чрез естествени начини, и се откриват най-вече върху купчините на
руините и останките от древни паметници, понякога дори и на островите на Нил, като
Филайския остров, и особено на острова Елефантин, където изглежда е разпръснато
особено голямо количество от тях навсякъде на мястото, където е бил древния град.
Ахатът е само една форма на аморфен силикат, изобилен в Египет. Растителната пепел и
диатоматната пръст също са в изобилие. Тъй като содата каустик лесно реагира с тези
материали, имало е множество възможности за производството на натриев силикат за
цимент.