ЛИТЕРА ПРИМА

Ерих фон Д е н и ке н

ПРОРОК
НА
МИНАЛОТО
превод
Б о ряна Кам енова

Издателство „Литера Прима“

София, 1999
 Търси се: Кивотът на завета
Мойсей получава нареждане да направи ковчега Господен • Ков­
чегът Господен и „ Праотецът на днит е“ • Теолозите спорят за ма­
сата и съдържанието му • Какво е открил Лазарус Бендавид * Смяна
на собствениците • Манната се е произвеждала механизирано • Ф аб­
рика за производство на храни насред пустинята• Опасното лъче­
ние от ковчега • Дали той е потънал в забвение или е бил скрит? •
Как е бил пренесен от Йерусалим в Етиопия? • Какво общо има Иере-
мия с т о зи случай? • Мене... Текел! • Описание на събитията в „Кебра
Негест“ • Царски подарък • Как Соломон бил изигран • Летяща кола,
по-бърза от орел в небесата Дали ковчегът Господен в момента е
•

на територията на Йерусалим или Етиопия?

Агата Кристи, ненадминатата авторка на криминални романи,

разкрива в едно от интервютата си кои са основните предпоставки
за създаването на поредния бестселър в жанра. Една история е въл­
нуваща и интригуваща тогава, когато всички подозрения и догадки
са достатъчно добре доказани и подкрепени от фактите и са насоче­
ни изцяло към една личност, имаща достоверни мотиви за извърш­
ване на престъплението. Разкриването на случая обаче, било убеди­
телно само ако дори след края на романа, все пак остават някакви
съмнения. Агата Кристи говори за измислени криминални случаи.
Аз ще ви разкажа един истински, който обаче отговаря на всички
критерии на авторката за първокласен криминален роман.

Един истински криминален случай

За мен в с и ч к о започна в училище, в часа по религия. Тогава

узнах, че Мойсей е получил заповед от Бог да направи ковчега Гос­
поден. В Изход, 25:10- 40 са дадени указанията на Бог. Те явно не са
били само устни, а на Мойсей е бил показан и модел:

3
 „Направете ковчег от дърво, ситим; дълъг две лакти и
половина, широк лакът и половина и висок лакът и
половина; и окови го с чисто злато; обкови го отвътре и
отвън; и направи отгоре около него златен (вит) венец...“
Изход, 25: 1.
„Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на
планината. “
Изход, 25:40.
Именно за ковчега Господен се разказва в нашата криминална
история. Макар всичко да се е случило твърде отдавна, историците
и експертите все още спорят по нея.

Вид и размери на обекта

Какво е представлявал ковчегът Господен?

Мненията по този въпрос на теолозите, които в случая изпълня­
ват ролята на детективи, твърде много се различават. В универсал­
ния речник на Пиерер [1] ковчегът Господен е описан като „сандък
от акациево дърво с дължина 1,75 м и ширина и височина 1 м, обли­
цован отвън и отвътре със злато“.
Известният теолог проф. Хуго Гресман [2] смята, че сандъкът е
значително по-малък - „с дължина около 1,25 м и с ширина и височи­
на 0,75 м“ .
Данните са точни, но доста оскъдни. В Книга Сохар, основната
част на Кабала, има значително повече сведения. Явно нейните съз­
датели са били по-любопитни. Въпреки детайлните описания, Книга
Сохар очевидно не е включена в официалното разследване, защото
е тайно еврейско произведение, създадено през периода 130-170 г.
В него на ковчега Господен са посветени 50 (!) страници, в които се
съдържат и най-незначителните детайли, убягнали от вниманието на
официалните детективи.
На пръв проглед изглежда странно, че в Сохар ковчегът Госпо­
ден се нарича „Праотец на дните“ . При по-внимателен прочит обаче,
веднага става ясно, че се говори за скинията.
Описанието на възлагането от Господ на Мойсей на изработва­
нето на ковчега Господен в Сохар е идентично с това в II книга Мои-

4
сеева. Той получава от Яхве, израилтянския бог, нареждане да пос­
трои по точни указания сандък за „Праотеца на дните“ , с който той
да бъде носен по време на странстването из пустинята.
Досега се смята за неоспорим факт единствено това, че ковчегът
Господен действително е съществувал. Размерите му обаче варират в
широки граници според различните автори. Сред теолозите се водят
ожесточени спорове и за предназначението на странния сандък.
Според Райнер Шмид [3] скинията е служела за „съхраняване на
свещен камък“.
Мартин Дибелиус [4] го опровергава и твърди, че става дума за
„подвижен празен божествен трон“ или за „движеща се свещена ко­
ла, върху която стои или седи божество“.

Общоприетата представа за пренасянето на ковчега Господен

според стара Библия

5
 Как да стигне човек до същността на фактите, след като специа­
листите не са единодушни дори за предназначението на мистериоз­
ния предмет.
Теологът Р. Ватке [5] през 1835 г. стига до убеждението, че ковче­
гът Господен бил празен, защото в него живеел Бог. Това прозрение
би направило излишни всякакви по-нататъшни проучвания. Какго каз­
ва Шерлок Холмс, обръщайки празна бутилка от уиски с дъното на­
горе, не може да се получи нещо отнякъде, ако там няма нищо.

Какво се е пренасяло в ковчега Господен?

Хари Торсцинер [6] открил, че в ковчега Господен са се съхра­

нявали документи, сред които - поне две плочи със законите на Мо­
йсей. Мартин Дибелиус [4] пък оспорва самото възприето понятие
„ковчег Господен“ и изразява съмнение, че плочите със законите на -
Мойсей някога изобщо са били съхранявани в сандък.

Колко е тежал сандъкът?

Ситуацията става съвсем конфузна, щом се стигне до теглото

на тайнствения ковчег. Пророкът Самуил, който е бил и съдия, и по­
ради професията си, е бил акуратен по отношение на фактите, пише:

„И тъй, вземете, направете една нова кола и вземете две

първескини крави, на които хомот не е турен, и впрегне­
те кравите в колата, а телетата им отведете от тях
вкъщи.
И вземете ковчега Господен и го турете на колата, а
златните неща, които ще Му принесете в жертва за
вина, турете в ковчеже отстрани; пуснете го и нека
върви “
Царства, 6:7-8.

Според Самуил за транспортирането на ковчега е била нужна

дори още една кола:

6
 „И сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесо­
ха от Аминадавовата къща, която беше на бърдото. А
синовете Аминадавови, Оза иАхио, водеха новата колес­
ница “
II Царства, 6:3.

Въпреки че е бил пренасян с две коли, теглени от две яки кра­

ви, ковчегът Господен едва ли е тежал повече от 300 кг, защото е
бил вдиган и преместван и от няколко левити - жреци в светилища­
та на Яхве.

7
 „И колчем ония, които носеха ковчега Господен, измине­
ха шест крачки, той принасяше в жертва по един 1онец и
по един овен“
II Царства, 6:13

Какво в крайна сметка са пренасяли с огромни трудности из-

раилтяните в продължение на 40 години през пустинята? Щом този
обект им е създавал толкова затруднения, защо не са можели да го
изоставят?

Р азкритията на Лазарус Бендавид

Лазарус Бендавид (1762-1832) е философ и математик, живял в

Берлин. Той бил директор на еврейското свободно училище и редак­
тор на авторитетния вестник „Шпенершен цайтунг“ [7]. Съвременни­
ци на Бендавид го описват като прогресивен човек, учен и философ.
Той успял да докаже, че „по времето на Мойсей скинията е съдържа­
ла някакъв електрически апарат, който упражнявал определени въз­
действия".
Лазарус Бендавид е бил мъдър човек, изпреварил своето вре­
ме в развитието си. Дали като ортодоксален евреин е чел Книга Со-
хар? Там ли е видял за първи път да се споменава за „Праотеца на
дните“? Вероятно описанието му го е озадачило, а изследванията на
специалистите не са го задоволявали. Естествено, Бендавид е зна­
ел, че само на определен тесен кръг от хора е бил разрешен достъ­
път до скинията. Дори върховният свещенослужител не е имал пра­
во да влиза в нея всеки ден. Причината за това е била твърде осно­
вателна: Съществувала е опасност за живота на хората!
Ето какво пише Бендавид по този въпрос:
„Според талмудистите всяко влизане в скинията е било свър­
зано с опасност за живота. Върховният свещенослужител винаги
пристъпвал вътре боязливо и бил щастлив, ако излезел обратно
невредим.“

8
 Насилствена смяна на собствениците

По-нататък криминалната история става още по-заплетена. Ков­

чегът сменя собственика си! След успешни военни действия, филис-
тимляните, хебрейско племе от западен произход, успели да кон­
фискуват мистериозния предмет. Те видели колко важна за израил-
тяните е тази апаратура и решили да извлекат полза за себе си от
нея. Но филистимляните не успели да се доберат до упътването за
ползването й и не можели да боравят правилно с нея. Те я погледали
известно време, но след това се оказало, че всички любопитни, сто­
яли близо до апаратурата, се разболяват и умират, филистимляните
почнали да местят носещата смърт тайнствена машина от едно мяс­
то на друго, но навсякъде онези, които се осмелявали да се добли­
жат до съмнителната придобивка, получавали отоци, кожата им за­
почвала да се лющи, а косите им да падат. И деца, и възрастни пов­
ръщали, като повечето умирали в мъки.
Пророк Самуил описва ужасите, на които е бил свидетел:

Събитията напомнят на случилото се

в Хирошима

„Ипратиха, та събраха всички филистимски владелци и

рекоха: отпратете ковчега на Бога Израилев; нека се
Върне на мястото си, за да не измори нас и народа ни.
Защото по цял град имаше смъртен ужас: Ръката Божия
твърде натегна върху тях (откак ковчегът на Бога
Израилев дойде тук.)
И ония, които не умряха, бидоха поразени с недостатъци,
тъй че писъкът на града се издигаше до небеса. “
I Царства, 11 :12.

филистимляните държали при себе си сеещата смърт машина

шест месеца. След това те се чудели как да се отърват от нея. Нато­
варили сандъка върху каруца, впрегнали две крави отпред и ги под­
карали с камшик към границата с Ветсамис.

9
 На другата сутрин, когато жителите на Ветсамис дошли в доли­
ната да жънат пшеницата, видели каруцата с ковчега Господен. Те
веднага заколили кравите и извикали левитите, които единствени
умеели да боравят с апаратурата. За нещастие 50 070 души загинали,
защото не знаели за опасността. Те се приближили твърде много до
каруцата със страшния товар и „Господ ги порази“ (I Царства, 6:19).

Скинията отново при създателите си

Така ковчегът Господен се върнал обратно при създателите си и

те отново имали власт над него. Но ние все още не знаем какво точ­
но е представлявала тази апаратура.
Криминалната история продължава да се заплита, но вече се
очертава някакво разрешение.
През 1978 г. в Лондон бе публикувана книгата „Машината за ман­
на“ [8], съвместен труд на специалиста по естествени науки Джордж
Сейсуун и на инженера Родни Дейл. Двамата изследователи интерп­
ретирали от гледна точка на съвременната биология и техника твър­
де точното и детайлно описание, дадено в Книга Сохар на „Праотеца
на дните“, и реконструирали по него тайнствения обект. Така те уста­
новили, че ковчегът Господен всъщност представлява техническа апа­
ратура, както твърди и Бендавид. По време на странстването на из-
раилтяните из пустинята тази машина ги снабдявала с белтъчна хра­
на - манна.

Напредък!

Ето, че проучванията са значително напреднали. Ковчег Госпо­

ден = Праотец на дните = Машина за манна. Просто уравнение!
Техниката не е най-силната страна на теолозите. Затова с про­
учването на ковчега Господен са се заели изследователите. Устано­
вено е, че:
Ковчегът Господен не е бил най-свещения предмет, а сандък за
-

машина, която произвеждала хранителен продукт.

10
 - Д о нея са имали право да се приближават само избраници, кои­
то са.умеели да боравят с апаратурата.
- Непосветените са получавали рани, разболявали са се или са
умирали, защото машината е била силно радиоактивна.

Установените факти- ни позволяват да реконструираме хода на

събитията:
По неизвестни нам причини космическите пришълци имали ин­
терес да изолират от останалия свят една група хора и в продълже­
ние на повече от две поколения не допускали те да имат контакти с
„останалата част от човечеството“. Чрез посредника си, наричан про­
рок, те наредили на избраниците си да предприемат поход през пус­
тинята, извън границите на цивилизования свят. Мойсей (посредни­
кът може да е бил и друг човек) повел израилтяните из пустинята.
Първоначално извънземните пазели странстващия народ от враго­
вете му. Настъпващите египтяни буквално били издавени:

„И водата се върна и покри колесниците и конниците на

всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им
в морето; не остана ни един от тях. “
Изход, 14:28.

Небесната логика

Аргументите, с които теолозите обясняват събитията, противо­

речат на здравия разум. Твърди се, че израилтяните преминали през
морето по време на отлив, докато следващите ги египтяни били по­
гълнати от прииждащите вълни на прилива.
Бихме могли да приемем, че избраният народ е имал някакви
специални способности. Но египтяните, които първи в света разде­
лили годината на 365 дни в резултат от наблюденията си върху пери­
одичните разливи на река Нил, със сигурност са притежавали поне
същите знания за приливите и отливите като израилтяните.
Не, египтяните не са се втурнали сляпо във водната стихия! Те
преднамерено са били заблудени от тайнствените ангели чрез един
огнен стълб.

11
 „И Вдигна се Ангел Божий, който вървеше пред стана (на
синовете) на Израиля, и тръгна отдире им; вдигна се и
облачният стълб отпреде им и застана отзаде им;
и влезе по средата между египетския стан и между
стана (на синовете) иаИзраиля; за едните беше облак и
мрак , а на другите осветляваше нощта и през цялата
нощ не се доближиха едни с други. “

Няма съмнение, че този облак не е бил природен феномен. Мо­

йсей изрично подчертава, че „облачният стълб“ е бил ориентир за
израилтяните:
„А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като
им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им
светеше, та да вървят и дене и ноще.
И облачният стълб се не отлъчваше дене, нито огнени­
ят стълб ноще от лицето на (целия) народ“
Изход, 13:21-22.

Природните феномени траят секунди, минути, понякога и часо­

ве, но не месеци и години. Следователно подобно обяснение е неп­
риемливо.
Тъй като ние не търсим следите само на един израилтянин, сме
облагодетелствани в сравнение с криминалистите. Имаме на разпо­
ложение огромна диря, проточила се из пустинята в продължение
на дълги години.
Пътят пред израилтяните бил чист, враговете им били унищоже­
ни. Въпреки това се изисква огромен кураж хиляди жени, деца, стар­
ци, мъже и юноши да тръгнат през пустошта, където няма никаква
храна - нито диворастящи плодове, нито дивеч. Дори днес модерно
въоръжени армии губят битки поради нередности в обоза.

12
 Как се е изхранвал стран стващ ият народ?

В горещите пустини условията не са благоприятни за живот. Днев­

ните температури се колебаят между + 58 и - 10 градуса по Целзий.
Средногодишната сума на валежите е едва 10 см. Природата не
позволява по тези места да вирее нещо, с което странстващият на­
род би могъл да уталожи глада си. Въпреки това Мойсей се осмелил
да поведе хората напред през безкрайната нажежена пустиня.
Кой е снабдявал народа Израилев с храна?
Извънземните са им помагали и Мойсей е знаел това. Била му
показана една машина, която щяла да осигурява храна за израилтя-
ните през дългите години на странстването.

Британските изследователи Дзкордж Сейсуун и Родни Дейл реконструираха

„Праотеца на дните" на базата на описанията в Книга Сохар. Резултатът
бе машина, коят о произвежда белтъчна храна манна,
-

от облъчени зелени водорасли

13
 Тази машина е била направо чудодейна. Кондензиралата през
нощта вода, се смесвала с микроскопични зелени водорасли (СбюгеНа)
и така била произвеждана храна в неограничени количества. Вероят­
но е имало оплаквания от еднообразното меню, но никой не е гладу­
вал. Мойсей се позовавал на този факт, ако имало протестиращи.
Синтезирането на хранителни продукти от кондензат и зелени
водорасли е ставало чрез облъчване. За него е необходима енергия.
Откъде се е получавала тя насред пустинята? Що за енергиен източ­
ник е захранвал машината цели 40 години, без да се изтощи?
Днес този въпрос намира бързо отговор. Според нашите зна­
ния за възможните технически решения, става дума за ядрен мини-
реактор. Подобни съоръжения съществуват и се използват (офици­
ално) още от 1978 г.

Ядрен миниреактор пада на

те р и то р и я та на Канада...

Руският шпионски спътник „Космос 954“ падна на територията

на Канада в географските ширини на Голямото Робско езеро. Стра­
тегическите бомбардировачи на Военновъздушните сили на САЩ бяха
вдигнати по тревога.
Към плуващите из океаните подводници полетяха зашифровани
съобщения и заповеди. На военните, служещи на ракетните полиго­
ни, бе забранено да излизат в отпуски. Червените телефони в стра­
ните членки на НАТО се нажежиха от звънене. „Космос 954“ носеше
на борда си над 45 кг радиоактивен уран 235. Това количество, спо­
ред експертите, е достатъчно, за да облъчва природата и хората с
радиоактивно лъчене в продължение на повече от 1000 години. При
падането на шпионския спътник реакторът се е разтопил от нагоре-
щяването при триенето в атмосферата и смъртоносният му товар се
разпилял. По политически път въпросът намери разрешение.
Политиците си стиснаха ръцете. Така радиоактивното лъчение
не бе отстранено, но конфликтът се уталожи.

14
 Ядрен миниреактор в Хималаите

Скоро след т о з и инцидент, индийското правителство оповести,

че ЦРУ още преди години ангажирало опитни алпинисти да монтират
в Хималаите ядрен миниреактор. Той служел за траен източник на
енергия за уредите, чрез които се подслушвала територията на Китай.
При ядрените миниреактори се освобождава енергия вследст­
вие разпадането на плутоний. Лъчевата енергия се превръща дирек­
тно в електричество. Тук технологията е по-различна от тази при го­
лемите атомни централи. Там се използва тежка вода и пръчки уран.
Ядреният миниреактор има радиоактивно излъчване. То е опасно,
но не е смъртоносно, ако човек не стои твърде дълго близо до реак­
тора. Та нали и смелите алпинисти са носили подобно съоръжение
чак в Хималаите, а са се върнали живи и здрави.
Ядрените миниреактори са незаменим източник на енергия,
например при бъдещите космически кораби. При междузвездните
полети голямо значение би имал и апарат, произвеждащ от вода и
зелени водорасли белтъчен хранителен продукт. Сигурен съм, че
откритията на британците Сейсуун и Дейл отдавна се проучват де­
тайлно от космическите специалисти. С една машина за манна на
борда въпросът за основната храна на астронавтите се разрешава
веднага.

Ч увствителната към атмосферни

условия апаратура

Ковчегът Господен, к о й т о Б о г показал на Мойсей на свещена­

та планина, очевидно не бивало да стои на открито. Той вероятно
о трябвало да бъде предпазван от пясъка в пустинята и високите
температури. Освен това, народът може би не е трябвало да у з­
нае откъде точно се получава ежедневната му храна. Затова за
апаратурата бил изработен сандък, съгласно указанията и моде­
ла. Следователно ковчегът Господен не е представлявал машина­
та за манна, а само опаковка, в която тя е била съхранявана и
транспортирана.

15
 Така били постигнати и двете цели - чувствителната апаратура
била предпазвана и от вредни външни въздействия, и от любопитни
погледи. По време на продължителни престои около машината била
издигана шатра. Тя никога не се изграждала вътре в лагера, поради
опасността от облъчване.
„А Мойсей взе и си постави шатрата извън стана,
надалеч от стана и я нарече скиния на събранието; и
Всеки който диреше Господа, дохождаше в скшшята на
събранието, която се намираше извън стана. “
Изход, 33:7.

Вече знаем доста неща за тайнствения обект. Известно ни е

дори как функционира.

Мойсей пред ковчега Господен в скинията

16
 След като Сейсуун и Дейл реконструираха „Праотеца на дните“
според данните от Книга Сохар, се оказа, че машината за манна е
произвеждала хранителния продукт всяка сутрин в продължение на
шест дни от седмицата.
През седмия ден инсталацията била почиствана. Това било за­
дължение на левитите, инструктирани отАарон. Той се изкачил, за­
едно с брат си Мойсей, на планината Синай и получил указания за
ползването на машината.
„И Господ му каза: иди, слез, после възлез заедно с Ааро-
на; свещениците пък и народът да не се впурват да се
качват при Господа, за да не ги порази Господ. “
Изход, 1 9:24.

Равносметка

Какви изводи могат да се направят от известните ни досега

факти?
- Космическите пришълци искали да изолират част от израил-
тяните от „естествената им среда“.
- Извънземните не са разполагали с флотилия от транспортни
кораби, в противен случай те биха пренесли с тях хранениците си.
- На Земята е пристигнала само малка група от космическите
същества. Щом корабът им кацнал на планината Синай, Мойсей по­
лучил категоричназаповед да издигне наоколо ограда, така че никой
да не може да се приближи:

„Ирече Господ на Моисея: слез и поръчай на народа, да се

не втурват към Господа да го видят, за да не паднат
мнозина от тях;
а свещениците, които се приближават към Господа
(Бога), трябва да осветят себе си, за да ги не порази
Господ. “
Изход, 19:21-23.

- Малката група извънземни демонстрирала превъзходството

си с различни технически фокуси като управляемия огнен стълб и
удавянето на египетската армия.

2. Пророк на миналото 17
 -Двигателите на космическия кораб изхвърляли нажежени го­
рящи газове и издавали оглушителен шум:

„А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ беше

слязъл Върху нея В огън; и се издигаше от нея дим като
дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше. “
Изход, 19:18.

- От космическия кораб извънземните астронавти свалили ма­

шина за произвеждане на хранителен белтъчен продукт. Тя била пре­
дадена на Мойсей и Аарон.
- При транспортирането й апаратурата била опакована в сан­
дък - ковчега Господен.
- Машината се е пренасяла с кола, теглена от две крави. Тя обаче
едва ли е тежала повече от 300 кг, защото в отделни моменти е била
товарена и разтоварвана от няколко мъже с помощта на носилка.
-Х ора, доближили се непредпазливо твърде много до апарату­
рата, са се разболявали. Те повръщали, получавали отоци и обриви,
кожата им се лющела.
- Никой не знаел какво се пренася в ковчега Господен. Извест­
но било само, че Господ снабдява странстващите израилтяни с хра­
на. Скинията, в която при престой се съхранявал ковчегът Господен,
криела тайните му.
- Обучените левити, облечени в специални дрехи, се грижели
за правилното функциониране на машината. Те обаче не знаели
какво точно представлява тя и се страхували от нея не без основа­
ние. Имало доста нещастни случаи, когато умирали дори някои от
жреците.
Това са изводите, които могат да се направят при сегашния етап
на разследването.

18
 Къде е ковчегът Господен?
Съществува ли т о й и днес?

Как са се развили по-нататък събитията?

Какво се е случило с ковчега Господен и мистериозното му съ­
държание?
Съществува ли той сега?
Можем ли да го открием? Как?
Подобен внушителен по размери и тегло предмет не може прос­
то да се изпари във въздуха!
Затова да продължим нашето разследване.
От описаните в Изход събития следва, че машината е функцио­
нирала нормално при правилна експлоатация и поддръжка. Освен
това след завръщането в Обетованата земя, тя вече не е била необ­
ходима, защото там течали „реки от мед и масло“.
Очевидно обаче се разнесъл слухът, че завърналите се от стран­
стване са разполагали по време на пътуването с нещо странно, което
им осигурявало храна. Всеки царски двор искал да разполага с неиз-
тощимия източник на храна и пуснал в действие шпионите си. В Биб­
лията е описана победата на филистимляните над израилтяните и пляч-
косването на машината. Тъй като при филистимляните тя не фу
кционирала правилно и имало твърде много инциденти и смъртни слу­
чаи, те предприели тайна акция през нощта, за да я върнат обратно.
Какво станало с ковчега Господен, след като го намерили жите­
лите на Ветсамис? Поне 20 години той престоял в една шатра:

„Жителите на Кириатиарим дойдоха, взеха ковчега

Господен и го донесоха в къщата на Абииадава, на хълма, а
сина му Елеазара посветиха да пази ковчега Господен
От оня ден, когато ковчегът остана в Кириатиарим, се
измина много време - двайсет години. И целият Израилев
дом се обърна към Господа. “
I Царства, 7:1-2.

Тук е казано ясно, че машината вече не функционирала. Никой

не го било грижа за нея и тя потънала в забрава.

19
 Разказът на Саул

Едва Саул, първият цар иа Израел, живял около 1000 г.пр.н.е.,

напомнил на зет си цар Давид (1013-973 г.пр.н.е.) за апаратурата,
предизвикала такова вълнение навремето. Давид започнал да проя­
вява интерес към нея. По това време тя още стояла в шатрата на
Абинадавтака, както я оставили преди години. Интересът на царя се
пробудил, но той дори и не помислил да отреди на мистериозната
машина достойно място в новостроящия си дворец.
Вероятно се е уплашил от историите, които се разказвали из
царството му за нея. А може би просто не е сметнал машината за
толкова важна, та да й отдели специално помещение. Във всеки слу­
чай изминало доста време, докато се реши, заедно с 30 000 човека,
да се заеме с пренасянето на Кивота:

„Давид събра пак всички отбор л1оде от Израиля, трий­

сет хиляди * “
II Царства, 6:1.

Ковчегът все още е опасен!

При пренасянето на ковчега Господен отново се случило не­

щастие:
„Исложиха Божия ковчег на нова колесница и го изне­
соха от
Аминадавовата къща, която беше на бърдото. А синове­
те Аминасдавови, Оза иАхио, водеха новата колесница.
И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща,
която беше на бърдото; и Ахио вървеше пред ковчега
(Господен).
А Давид и всички Израилеви синове свиреха на различни
свирила от кипарисово дърво, на гусли, на псалтири, на
тимпани, на систи и на кимвали.

*В гръцкия превод на Библията е седемдесет хиляди. - Бел. авт.

20
 И когато дойдоха до Нахоновото гумно, Оза присегна с
ръка към Божия ковчег (да го придържи), и се улови за
него, понеже воловете го бяха наклонили.
Но Господ се разгневи на Оза, и за дързостта Бог го
порази на същото място, и той умря там при Божия
ковчег. “
II Царства, 6:3-7.
Това е още едно важно указание, което може да послужи при
търсенето на апарата. Двадесет години след като е спряла да функ­
ционира, машината все още може да порази човек с токов удар. Сле­
дователно миниреакторът продължава да произвежда енергия.
Въпреки инцидентите, ковчегът и съдържанието му били прене­
сени в Йерусалим. Цар Давид бил толкова щастлив от този факт, че
свалил дрехите си и се впуснал гол в ликуващ танц. Дали го е сторил
само от радост? Или се е надявал по този начин да омилостиви Ях-
ве, за да пусне машината отново в действие? Дали е искал да произ­
вежда манна за народа си?
Давид бил горд, че притежава ковчега Господен. Въпреки това той
не можел да се реши да го инсталира в двореца си или в някой храм:

„Донесоха ковчега Господен и го поставиха на мястото

му всред скинчята, която Давид бе направил за него. “
II Царства, 6:17.

300 години недокоснат!

Отново о к о л о мистериозния обект настъпва затишие. Едва нас­

ледникът на Давид, цар Соломон (около 965-926 г.пр.н.е.) наредил
машината да бъде поставена в Светая светих на храма. Тя останала
там недокосната цели 300 години, въпреки войните и паденията на
израилтянската държава. През това време крадци обирали храма
поне четири пъти. Те изнесли злато и скъпоценни камъни, но ковче­
гът останал непокътнат. Във всеки случай за нея повече не се споме­
нава в нито един ръкопис. При обирите били откраднати и по-малко
ценни предмети. Дали крадците не са знаели какво представлява
ковчегът Господен? Или са се страхували от тайнственото му съдър­

21
жание? Или израилтяните са скрили машината на сигурно място ка­
то скъп спомен за странстването им из пустинята? А може би никой
не е знаел къде се е намирала? Това ли е причината следите й да се
губят толкова дълго време?
Във всеки случай от последното й споменаване личи, че на ков­
чега Господен вече не се е отдавало толкова голямо значение:
„ Поставете светия ковчег в храма, който съгради
Соломон, син Давидов, цар Израилев; няма нужда да го
носите на рамена. “
II книга Паралипоменон, 35:3.

Изгубен при разрушаването на Йерусалим?

Съществува предположение, че ковчегът Господен е изчезнал

при разрушаването на Йерусалим (586 г.пр.н.е.). Редно е да прос­
ледим и това указание, въпреки че разследването става твърде
сложно.
Преди това обаче е редно да направим още едно обобщение:
- Машината вече не произвеждала манна;
- Не е имало персонал, който да е в състояние да я обслужва;
- Въпреки дългия период на бездействие на апаратурата, мини-
реакторът все още функционирал. Създаваното от него електричес­
ко напрежение било достатъчно, за да убие Оза, щом той докоснал
ковчега;
- Царете Саул, Давид и Соломон се бояли от ковчега и го
скрили;
- С течение на времето той изгубил религиозното значение, ко­
ето имал по време на странстването из пустинята;
- Извънземните очевидно вече си били отишли.

Неочаквана нова следа!

Нека я проследим.
По времето, когато живели пророкът Иеремия (627-585 г.пр.н.е.)
и неговият съвременник Иезекил, космическите пришълци отново

22
се появили. Те поискали от Иеремия да унищожи все още опасно
изпускащата радиоактивни лъчи апаратура.
Иеремия, един от най-великите старозаветни пророци, бил дос­
та неудобна за съвременниците си личност. Той бил от стар жречес-
ки род. Родил се и израснал в малкия град Анатот, разположен на
север от Йерусалим.
Сънародниците му не го обичали, защото открито проповядвал
против идолопоклонничеството, призовавал хората към покаяние и
критикувал всяка неморална проява. С една дума Иеремия бил огле­
дало за съвременниците си, в което те с неохота се оглеждали. Ос­
вен всичко друго, той като всички пророци бил политик с добър нюх.
Именно Иеремия предсказал упадъка на Израел и разрушаването
на храма в Йерусалим.

Ролята на Йоаким

Разбираемо е, че по тази причина царят на Юдея Йоаким (608-598

г.пр.н.е.) никак не се радвал на проповедите на пророка. Още в нача­
лото на царуването на Йоаким, Иеремия държал в предверието на
храма пламенна реч към съгражданите си. Затова в двореца решили,
че е твърде неудобна личност и трябва да бъде заставен да замълчи.
Пророкът обаче имал блестяща идея. През 605 г., той накарал
ученика си Барух да записва речите му и да ги крие на сигурно мяс­
то. Една година по-късно, на Сирни Заговезни, Барух четял речите
на Иеремия пред събралия се в храма народ. Служителите в дворе­
ца обявили събранието за заговор срещу цар Йоаким. Те иззели от
Барух ръкописите и ги предали на царя. В яда си той ги накъсал на
парчета и ги хвърлил в огъня.
От този момент Иеремия и Барух трябвало да минат в нелегал­
ност. Причината за това била, че пророците не третирали само ре­
лигиозни теми в проповедите си. Те били истински политици и дема­
гози и засягали злободневни въпроси. Освен това, пророците били
отлични оратори, умеели да привличат вниманието на народа и да го
подтикват към определени действия.
Цар Йоаким бил египетски васал. Иеремия обаче бил на страна­
та на халдейците (вавилонците), следователно противник на егип­

23
тяните. Йоаким станал проводник на редица езически обичаи, които
се разпространявали все повече и повече в Израел. Иеремия се обя­
вил твърдо против подобни неморални прояви. Освен това, той мо-
жел лесно да подстрекава хората, защото тогава израилтяните тряб­
вало да плащат налози на халдейците. Цар Йоаким осъзнал чудесна­
та възможност, която му се предлагала. Той се съюзил с египтяните
и престанал да плаща репарациите.
Халдейският цар Навуходоносор II (605-562 г.пр.н.е.) не можел
да допусне подобна волност. Той изпратил войска от Сирия, която
обсадила Йерусалим и го превзела през 597 г.пр.н.е.

Надежда за помощ о т противника

В т о з и безизходица Йоаким изпратил послание до омразния

Иеремия. Той обаче не бил в състояние да успокои царя, а само го
посъветвал да се покори безусловно на вавилонците.
Като по поръчка в този момент се появила и египетска войска и
се включила в бойните действия. Вавилонците трябвало да воюват
срещу двама противника. Известно време изглеждало, че мъдрият
Иеремия е сбъркал в прогнозата си. После обаче вавилонците раз­
били египетските войски и се върнали на първоначалните си обсад­
ни позиции около Йерусалим.
Никога в човешката история властващите не са търпели някой
лаик да се окаже прав в предвижданията си. Нещастниците винаги
били наказвани - понякога с опозоряване на името, понякога с физи­
ческа смърт. Противниците на Иеремия в двореца придумали царя
да убие пророка. Той наредил да хвърлят Иеремия в дълбока цистер­
на, чието дъно било покрито с дебел слой тиня. Там омразният про­
рок трябвало да умре от глад.

Спасението на Иеремия

Както става в криминалните романи, добрият герой бива спасен

неочаквано в последния момент.
Сред съветниците на цар Йоаким имало един млад етиопец на
име Абимелех. Поради огромното си влияние над царя, той успял да
издейства Иеремия да бъде изваден от цистерната [9].

24
 Краят на Йерусалим настъпил бързо. Вавилонците разрушили
крепостната стена и пленили цар Йоаким, който умрял. Синът му Йоа-
хин царувал едва три месеца и се предал на вавилонците. 10 000
жители на града били отведени в плен.
„Всички пълководци и воини, а също и шлосерите и ковачите,
били отведени, останал само простият народ. Съкровищата на хра­
ма и на царския дворец били плячкосани и изпратени във Вавилон,
златните апарати на Соломон били изпотрошени в храма“ [10].
Иеремия най-после бил свободен!
Остава открит въпросът с ковчега Господен. Къде е останал той?
За да отговорим, трябва да проследим много улики с надеждата да
открием тази, която ще ни насочи в правилната посока.
А сега да направим скок във времето.

Мене... Текел!

През 597 г.пр.н.е. вавилонският цар Навуходоносор завладял

Йерусалим. В средата на VI в.пр.н.е. на престола се възкачил синът
му Валтасар. По негово време се случили странни неща.
Цар Валтасар поканил 1000 души на пищен пир. Опиянен от из­
пития алкохол, в разгара на вакханлията той наредил да бъдат доне­
сени и напълнени с вино златните и сребърните съдове, плячкосани
от баща му в Йерусалим.
Пируващите се втурнали с викове и крясъци към свещените пред­
мети. Всички много се забавлявали.
Внезапно гостите замръзнали по местата си. Ледени тръпки по­
лазили по гърбовете им. В задимената и полутъмна зала се появила
ръка, чиито пръсти започнали да пишат по стената:
„Пиеха вино, и славеха боговете златни и сребърни, медни
и железни, дървени и каменни. “
В този същи час подадоха се пръсти от човешка ръка и пишеха
срещу светилника върху мазилката на стената на царския дворец, и
царят видя пръстите на ръката, която пишеше.
„ Тогава царят промени лице: лгислите му го смутиха,
ставите на бедрата му отслабнаха и коленете му започ­
наха да се удрят едно о друго.

25
 Завика царят силно, за да доведат магьосници, халдейци и
гледачи: царят проговори и каза па мъдреците вавилонски:
„който прочете това, що е написано, и ми обясни, какво
значи то, ще бъде облечен в багреница, и на шията му ще
бъде златна верижка, и в царството ми ще бъде трети
властник... “
И ето, що е начертано: Мене, мене, текел, упарсин.
Ето и значението на думите:
Мене - изброи Бог царството ти и му тури край;

Текел - претеглен си на къпончте и си намерен твърде лек;

Перес - царството ти е разделено и е дадено на мидяни и

перси

В тая съща нощ Валтасар, халдейският цар, биде убит. “

Даниил, 5:4-5-6-7-25-30.

От описаните събития става ясно, че светините от храма са при­

тежавали магически сили. За ковчега Господен обаче не се споме­
нава и дума.

По-подробно за Иеремия

Да се върнем към Иеремия. С него нещо определено не е наред.

Според хроникьора му Барух [11] Иеремия е получил ясно предуп­
реждение от страна на някакви „Ангели на Всевишния“ преди приб­
лижаването на вавилонската войска. Тези ангели очевидно знаели
какъв ще бъде ходът на бъдещите събития. Те наредили на Иеремия
да скрие от вавилонците, които рано или късно щели да нахлуят в
страната му, свещените предмети, поверени на Мойсей от Господ.
Следователно ангелите не били загрижени за съдовете, които Вал­
тасар наредил да бъдат донесени на богатия пир - купи, бокали и
свещници, а за уредите, поверени на Мойсей по време на странства­
нето из пустинята. Сред тях са били и ковчегът Господен, заедно с
машината за производство на манна.

26
 Стена о т мълчание

Иеремия осъзнал сериозността на ситуацията. Той извикал на

помощ неколцина силни мъже, сред които и етиопския му приятел
Абимелех. През нощта те изнесли тайно от останалите жители на
града уредите и ги скрили в една пещера, факт е, че ковчегът Госпо­
ден не е бил плячкосан от вавилонците. От този момент нататък оба­
че той изчезва безследно. В канонизираните библейски текстове по-
нататък изобщо не се споменава за него [12].

К и в о тъ т - споменаван само
в апокрифната литература

Сведения могат да се открият само в апокрифите - тайните све­

щени книги. От гледна точка на християнството те не са „пълноцен­
ни“, макар по изложение и съдържание напълно да отговарят на „офи­
циалните“ текстове. Такава апокрифна литература представлява и
Втора книга Макавейска. В нея четем следния пасаж:
„Имало също в писанието, че тоя пророк, по божествено
към него
откровение, заповядал да носят след него скинията и
ковчега, при
възлизането му на планината, на която Мойсей някога
възлязъл и оттам видял Божието наследие.
Като отишъл там, Иеремия намерил пещерно жилище,
дето внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник, и
зазидал входа.
Когато после някои от съпътниците дошли, за да
турят белег на пътя към входа, не могли да го намерят.
А когато Иеремия узнал това, укорил ги и казал, че
това А1 ясто ще
остане неизвестно, докато Бог се улшлостиви и отново
събере Своя народ. “

В тора книга Макавейска, 2, 4-7 [13].

27
 В Книгата Мишна* се казва, че един от жреците в храма веднъж
тръгнал да търси ковчега Господен извън пределите на Йерусалим.
Той открил голям безформен камък и разказал на събратята си това.
Преди обаче да успее да изясни нещата, жрецът умрял от загадъчна
смърт:

„От това свещениците разбрали , че там лежал скрит

ковчегът Господен.“
Мишна, 6:2 [14].

Кивотът о т н о в о потъва в неизвестност. Правени са много опити

той да бъде открит още в древността, а и по-късно. През 1910 г. е
организирана „Експедиция Паркър“ , която поема по следите на из­
чезналия ковчег. Тя също се връща, без да е постигнала успех.

Какво е състоянието на нещата?

Ето накратко обобщение на откритото досега:

- Съгласно Книгата Мишна се предполага, че ковчегът Господен
е скрит в околностите на Йерусалим, защото един свещеник умрял
по загадъчен начин.
Причината за неговата смърт се търси в доближаването му до
скинията.
- От преданията може да се заключи, че по времето на Иере-
мия на Земята са действали извънземни същества.
- Иеремия бил предупреден от „Ангели на Всевишния“ . Негови­
ят писар Барух твърди, че те са представлявали „Небесни светлини“.
- От този период са и описанията на Иезекиил на срещите му с
космически кораби [15].
- Приятелят и хроникьорът на Иеремия, Барух, пише в апокриф-
ните текстове от „Остатъци от думите на Барух“ , че етиопецът Абиме-
лех имал контакт с извънземни.
Можем да направим следните предположения:

*Книгата Мишна е част от Талмуда и се смята, че в нея са изброени

законите. - Бел. авт.

28
 - Групата от извънземни същества е била малобройна. Тя не се
намесва в битките и не подпомага никоя от трите воюващи страни.
Пришълците избягват да се показват пред многолюдни тълпи.
- По неизвестни причини групата не е в състояние сама да
скрие или отнесе ковчега Господен с машината за манна. Дали
извънземните не са искали да се намесват в делата на хората?
Или са се страхували от радиокативното излъчване? Несъмнено
обаче космическите пришълци не са искали Кивотът на завета да
попадне в ръцете на вавилонците. Затова те помолили Иеремия
да скрие с помощта на няколко доверени приятели оспорвания и
желан уред.
- При тайната среднощна акция е имало съучастници. Един от
тях е бил етиопецът Абимелех. Времето между получаването от Иере­
мия на предупреждението и нахлуването на вавилонските войски,
било твърде малко.
Иеремия не е имал възможност да подготви подходящо помеще­
ние, недостъпно за крадците. Затова той бил принуден да използва
естествена пещера.
- Все пак, поради значителното тегло на ковчега Иеремия и съ­
участниците му са били принудени да използват улиците и пътищата.
За да не прави впечатление групата носачи, те вероятно са натова­
рили ковчега върху волска каруца. Тъй като цялата акция е продъл­
жила само една нощ, скривалището не би могло да се намира дале­
че от Йерусалим. От запад, от земите на днешна Йордания, прииж­
дали войските на вавилонците.
- Иеремия, изглежда, е бил посветен в особеностите на апара­
та и вероятно дори е умеел да го използва. Никой от помощниците
му не пострадал.
Но един жрец, който след години се приближил до мястото, къ-
дето бил скрит ковчегът, умрял от загадъчна смърт.
- Извънземните сигурно са знаели какво е значението на ков­
чега Господен. В противен случай те спокойно биха оставили сандъ­
ка в ръцете на вавилонците. Затова космическите пришълци нареди­
ли на група хора да скрият кивота.

29
 Къде Иеремия е скрил ковчега?

Къде Иеремия е скрил или заровил оспорвания уред?

Разнообразният релеф край Йерусалим предлага много въз­
можности.
Източно от езерото Генезаре има много проломи и естествени
пещери - идеални места за скривалище! Все пак не мога да си пред­
ставя, че Иеремия е бил в състояние да преодолее за една нощ с
тежкия товар разстояние по права линия от 130 км. При тогавашното
състояние на пътищата са му били нужни няколко дена път с волска
кола, за да стигне до околностите на езерото Генезарет. Освен това
би било глупаво да тръгне в тази посока, защото би попаднал право
в ръцете на врага.
Дори Иеремия да е открил подходящо скривалище в непосред­
ствена близост до Йерусалим, днес това място - хълм или пещера,
сигурно е обрасли и никой дори не предполага, че тук се намира
божествената машина. Още по-важно е, че тя не се споменава пове­
че в историческите източници.

Нова многообещаваща следа

Накъде би могла да води тя?

Не ми излиза от ума, че етиопецът Абимелех е бил свидетел на
нощната акция. Дали при завръщането си в родината той не е раз­
казвал за вълшебната машина?
Един криминалист не се отказва дори при минимална вероят­
ност дадена следа да го отведе до истината. Нужно ми бе дълго вре­
ме, за да се добера до етиопски предания. Знаех, че съществува епо­
сът Кебра Негест, което означава „Великолепието на царете“ или
„Славата на царете“. Но в нашите географски ширини почти никой
не бе чувал за него. Никак не беше просто да успея да се добера до
немски превод на етиопските текстове.
Слава Богу, подобен превод съществува благодарение на Крал­
ската Баварска Академия на науките. Оттам отпуснали на известния
асиролог Карл Бецолд (1859-1922) стипендия, за да преведе непоз­
натото произведение на немски език като използва ръкописите, съх­
ранявани в Берлин, Лондон, Оксфорд и Париж [16].

30
 Кебра Негест е истинско о ткр и ти е !

Вече не може с т о ч н о с т да се установи кога е бил създаден епо­

сът Кебра Негест. Предполага се, че е бил написан около 850 г.пр.н.е.
Преводът на Бецолд се връща към текстове, преведени през 409 г. от
двамата етиопци Исаак и Йемхарана-Аб от етиопски на арабски език.
В увода двамата преводачи пишат:

„Преведохме този ръкопис от една коптска книга на

арабски език през годината 409 от възхода на страната
Етиопия през дните на царуването па Габра-Маскал,
наричан още Лалибала, по времето на Абба-Гъоргис,
превъзходния епископ... Молете се за лген, вашия беден
слуга Исаак, и не ме съдете за неточностите в изразява­
нето ми. “

Естествено, ще бъдем снизходителни към бедния Исаак. Той не

е виновен, че в прилежно написаната му хроника, допълнително са
били прибавени хриситянски учения и сведения за раждането на
Христос, които със сигурност не са били включени в първоначалния
вариант на Кебра Негест. Подобно нещо би било невъзможно, тъй
като епосът е създаден преди Христа. Как е възможно цар Соломон,
живял в периода 965-926 г.пр.н.е., да разказва за Иисус, за разпъва­
нето му на кръста и за възкръсването му?
Затова би било целесъобразно да се абстрахираме от допълне­
нията от периода след Христа, за да проследим съдбата на ковчега
Господен. Така бихме напреднали значително, защото още в самото
начало на Кебра Негест се споменава за Кивота на завета:

“Направи сандък от негниещо дърво; трябва да го обли­

цоваш с чисто злато и вътре да го сложиш думата на
общия завет, който съм написал със собствените си
ръце... Небесното съдържание (на скинията) е с. чудесен
цвят и изработка, прилича на яспис, на аргентит, на
топаз, на скъпоценен камък, на кристал и на светлина,
пленяваща и очароваща очите и объркваща ума, направено
по замисъл на Господ и недокоснато от ръката на човеш­

31
 ки лишстор, а сам той го е (ковчега) сътворил като
местожителство на Негово Господство...
В нея имало и един златен Гомор * напълнен догоре с
литна, която е паднала от небето; и тоягата наЛарон,
която след като е била изсъхнала, отново се раззеленила ,
без да е поливана с вода; и онова счупване на две парчета,
че да стане на три тояги, докато си е била една. “
Кебра Н егес т, гл. 17.

Това е доста елементарно описание на апарата, за който тога­

вашните жители на Етиопия не са знаели нищо. Те са използвали
понятия от разговорния си език, за да могат поне приблизително да
опишат сложния уред. По подобен начин постъпва и Иезекиил, кой­
то описва „Господството на Господ" с помощта на понятия като ар-
гентит, сапфир, скъпоценен камък и кристал. Почти сюрреалистично
е описанието, което дава Енох на ръководителя на мисията на из­
вънземните: „Тялото му прилича на сапфир, лицето на крисолит...
една мощна светлина, не е за описване, и в светлината имаше съ­
щества...“ Това е част от Апокалипсиса на Авраам. Колко много си
приличат описанията на различните автори!

Недокоснато о т ръката на човешки майстор

В първия пасаж от Кебра Негест, в който става дума за ковчега

Господен, се установява един важен факт: В кивота е имало някакво
творение, „недокоснато от ръката на човешки майстор“.
Разказите в Кебра Негест са колоритни и детайлни. Там се
описва как етиопската царица Македа узнала от пътуващ търго­
вец, че израилтянският цар Соломон е красив мъж и управлява
великолепно царство. Македа дочула нещо и за израилтянския
Бог и за тайнствения ковчег, предаден от Господ на странства­
щия народ.
Тези сведения подтикнали царицата да направи съседско и
приятелско посещение на Соломон. Тя подготвила великолепно
*Може би е Хомер - старохебрейска мярка за вместимост от около
3 литра. - Бел. авт.

32
пътуване, влагайки съобразителност и огромни средства. Според
Кебра Негест, Македа наредила да бъдат оседлани 797 камили,
безброй мулета и магарета. Свитата й била съставена от над 300
души.

Царската Визита

Соломон, известен като много мъдър човек, бил според пре­

данията и ненаситен плейбой, който нарушавал законите на Мо­
йсей. Царят не се задоволявал с жените от родината си, а се
наслаждавал на прелестите и на много чужденки. Затова не е
чудно, че приготвил великолепен и пищен прием на етиопската
царица:

„Но той също я почете и се зарадва и я пастети в царски

палат близо до себе си. Изпращаше и за Вечеря и за закус­
ка всеки път петнадесет кора* варено с много мазнина и
бульон ситно смляно пшенично брашно и 30 кора счукано
пшенично брашно за приготвяне на хляб за 350 човека,
заедно с принадлежностите и порцеланови чинии, и 10
угоени вола, 5 овни и 50 овце; освен това още кози и елени
и биволи и угоени петли; освен това вино 60 мерки и от
старото вино 30 мерки... и дневно и давашше единадесет
прекрасни одежди. “
Кебра Н егест, гл. 25.

Инвестициите на мъдрия Соломон му донесли очакваната пе­

чалба. Той успял да съблазни царицата. И понеже по време на прес­
тоя й се показал толкова щедър, не можел да се прави на бедняк при
раздялата. Приятелството им било скрепено с разточителни пода­
ръци. Те са описани подробно в Кебра Негест:

*Староизраелска мярка за вместимост, равна на 364 л. - Бел. авт.

3. Пророк на миналото 33
 ф антастичен подарък о т царя

„Той и даде всичките възможни блясък, разкош и богатс­

тво, завладяващи очите дрехи и за разкош и блясък на
страната Етиопия камили и коли към 6000, натоварени
със скъпи уреди, превозни средства за пътуване по пъти­
щата, и една кола за пътуване във въздуха, направена от
него според мъдростта, дадена му от Господ. “
Кебра Н егес т, гл. 30.

Т о зи текст трябва да се прочете внимателно. Детайлно се изб­

рояват подаръците, които Македа е отнесла със себе си в Етиопия:
Камили, коли, уреди и превозни средства за пътуване по пътищата
и... една кола за пътуване по въздуха! Хронистът прави ясна разлика
между видовете коли.
Едната е била пригодена за пътуване по сушата, а другата - по
въздуха. Соломон е бил наистина пълен с изненади! Какво ли още е
имал в гаража си!
После събитията следват естествения си ход.
Девет месеца и пет дена след завръщането си, царицата роди­
ла момче, което нарекла Баина-лекем. (Между другото: името „Баи-
на-лекем“ фонетично е много близко до „Абимелех“ ! Възможно е в
разговорната реч гласните и съгласните да са били разместени. Ба­
ина-лекем и Амибелех една и съща личност ли са? В хронологията на
времето тази предполагаема идентичност няма смисъл, защото Со­
ломон е живял около 400 години преди Иеремия и Абимелех. Все пак
понякога при обобщаване на събитията хронистите използват име­
ната доста произволно, може би за да заличат някои следи. Но това,
както вече казах, е просто едно хрумване.)

34
 Баина-лекем, остроум ният син
на един мъдър цар

Баина-лекем, роден от бурната любов между цар и царица, в съ­

ответствие с произхода си, имал дарба към всички изкуства и владе­
ел всички оръжия.
Когато станал на 22 години, той потеглил с голяма свита към Йеру­
салим, за да се запознае най-после с баща си:

„Но той, синът, Баина-лекем, бил красив, цялата негова

снага, тяло и осанка напомняли Соломон, неговия баща.
Очите, краката и цялото му същество били като на цар
Соломон. “
Кебра Н езест, зл. 32.

Соломон се зарадвал много на посещението и отрупал сина си

с богати дарове по царски. Но Баина-лекем бил хитър!

Синът иска о т баща си ковчега Господен!

Не го поблазнили скъпоценностите. Той имал една единствена

лелеяна тайна мечта: Да притежава Кивота!
Синът споделил желанието си със Соломон и добавил, че много
би искал да занесе на майка си ковчега Господен. Според него онзи,
който го притежва, бил под закрилата на Всевишния.
Соломон бил обезпокоен от това желание, въпреки че всъщност
би трябвало да е направо ужасен. Все пак ковчегът Господен бил
безценна свещена реликва, завещана от Мойсей. По негово време в
храма й било отредено специално място, достъпно само за избрани
свещеници.
Тъй като царят само се обезпокоил от желанието на сина си,
можем да приемем, че Кивотът вече не функционирал и не бил от
особена полза. Има и друго вероятно обяснение. Спомняйки си за
прекрасните мигове в обятията на Македа, Соломон може би е ис­
кал да й осигури закрила и защита чрез преместването на апарата в

35
нейния дворец. В този случай явно ковчегът Господен все още не
бил за изхвърляне.
Пренасянето на Кивота обаче винаги било свързано с произ­
шествия.
Соломон поставил няколко условия по отношение на транспор­
тирането:
а) Да се осигури пълна тайна.
б) Да стане без неговото официално знание.
От тези условия става ясно, че ако жреческото съсловие и об­
ществеността узнаели как царят е подарил скъпоценния Кивот, това
би довело до народно въстание.

Размяна: Оригиналният ковчег Господен срещу

негово сполучливо копие!

Баина-лекем наследил от баща си мъдрост, а от майка си - хит­

рост. Той събрал своите съветници, за да открият начин как да из­
пълнят бащините му желания. Заключението било, че единственият
изход е да се приложи някаква хитрост. Като царски син, Баина-
лекем бил доверено лице и имал достъп до тайните покои. Той тряб­
вало да влезе в помещението, където се съхранявал ковчегът Госпо­
ден, и да вземе точните му размери. После хората от свитата му
щели да отидат при различни дърводелци в града и да им поръчат да
изработят частите на ковчега Господен, без добродетелните занаят­
чии да подозират за какво ще послужат тези елементи.
*

„ Тогава искам да отнеса предмета разглобен на отделни

части и да сглобя дървените елельенти едва на мястото,
където стои Цион (ковчегът Господен)*, после да покрия
Цион (ковчега Господен) с дрехи, да го взема, да изкопая
дупка в земята и да го скрия там, докато отпътуваме и
го вземем с нас. “
Кебра Н егес т, гл. 46.

*На много места в текста Карл Бецолд добавя след „Цион“ - ковчега Господен. -
Бел. авт.

36
 Планът бил прост, но гениален

Щом дърводелците изработили частите, приличащи напълно по

вид и цвят на дървото на тези на оригиналния ковчег Господен, Баи-
на-лекем се изкачил през нощта в помещението в храма и оставил
вратите притворени, за да могат другарите му да го последват. Те
трябвало да изнесат ковчега Господен, да го покрият с парцали, да
го занесат в етиопския лагер, изграден извън Йерусалим, и там да го
закопаят в земята, докато поемат към родината си. В помещението в
храма от подправените части бил сглобен фалшификат. Никой няма­
ло да забележи подмяната.

„После той стана и събуди тримата си братя. Те взеха

дървените части и влязоха в храма. Намериха всички
врати отворени, отвън и отвътре, отворени врати чак
до мястото, където намериха Цион, ковчегът на завет; и
тогава той бе отнесен само за миг...
После четиримата взеха ковчега и го занесоха в къщата
на Азария. След това се върнаха обратно в храма и сглоби­
ха дървените елементи на мястото, където бе стоял
ковчегът Господен. Покриха го с одеждите на Цион и
затвориха вратите. “
Кебра Н егест, гл. 48

Седмица по-късно етиопците отпътували. Никой в Йерусалим не

забелязал какво се случило с ковчега Господен. Това все пак е дока­
зателство, че израилтяните изобщо не се интересували повече от
станалата неизползваема машина за манна.

„Те се сбогуваха и потеглиха. Преди това обаче натовари­

ха през нощта Цион (ковчега Господен) на една кола
заедно с непотребни предмети, мръсни дрехи и уреди от
различно естество. Всички коли бяха натоварени, старей-
ьиините се надигнаха, рогът изсвири, градът отекна, а
младежите нададоха вик. “
Кебра Н егес т, гл. 50

37
 Заедно със скинията - В полет до Етиопия

Щом се отдалечили на безопасно разстояние от Йерусалим, ети-

опците махнали парцалите, покривали до този момент ковчега Гос­
поден, и го натоварили на друга кола. Отново това било свързано с
произшествие, но, както ни е известно, при всяко пренасяне на ков­
чега Господен от едно място на друго, ставали подобни необичайни
събития:

„От ковчега Господен излезе облак като воал и го обгърна,

за да го предпазва от жарките слънчеви лъчи. Нямало кой
друг, освен самия него (архангел Михаил), да подкара
колата, с която хората, конете, мулетата и камилите се
повдигнаха на височина един лакът над земята; и всички
хора, които яздеха върху животните, бяха повдигнати над
техните гърбове на една педя, а и всички видове натоваре­
ше уреди бяха издигнати на една педя височина. И колата,
заедно с всичко това, поела бързо като кораб в морето,
когато вятърът издува платната му, или като орел,
който лети леко, носен от вятъра. И така те пътували
бързо с колата, без да се олЬляват нито напред или назад,
нито нашво или надясно. “
Кебра незест, зл. 52.

Обобщение

- Измежду множеството подаръци на Соломон за етиопската

царица, имало „една кола, която пътувала по въздуха“ .
- Царският син отнесъл тайно ковчега Господен от Йерусалим, с
мълчаливото съгласие на Соломон. В продължение на една седмица
скинията е престояла скрита извън града, а при отпътуването на ети-
опците, е била натоварена на една кола и замаскирана с натрупани
отгоре вехтории.
- Едва далеч от Йерусалим ковчегът Господен е натоварен на
друга кола. Тя обаче лети на височина един лакът от земята (съответ­

38
но една педя). Колата трябва да е имала внушителни размери, тъй
като с нея, освен хората, се издигнали и конете, мулетата и камили­
те. В текста става дума изрично за една кола (докато на идване в
обоза имало много коли).
- Царският син обмислил плана си детайлно. Той оставил голя­
мата летяща кола (вероятно царският подарък за неговата майка) да
го чака на няколко дни път от Йерусалим, естествено, охранявана от
войници. После пристигнал в града като обикновен пътешественик,
откраднал ковчега Господен, отпътувал заедно с него и го прехвърлил
на колата, която можела да лети. Тази „кола“ се движела много бързо.
Тя не зависела от състоянието на пътищата, което било отчайващо
по това време. Преследвачи не биха могли да я настигнат.

Преследване ка то в класически
криминален роман

Тези предположения намират потвърждение в преданието.

Свещениците в Йерусалим открили кражбата и съобщили на цар
Соломон. Те настояли той незабавно да събере войска, за да пре­
следва етиопците. Соломон не можел да се измъкне от задължения­
та си, нито пък да признае, че синът му е получил от него, ако не
друго, поне разрешение да отнесе незабелязано ковчега Господен.
Дори най-бързите конници на Соломон, не могли да открият следите
на етиопците. Нищо чудно, тъй като те междувременно отлетели до
Египет, а небесното им возило предизвикало големи по мащаби
опустошения. Египтяните разказвали на израелските съгледвачи:

Пътуване с колата, „подобно на ангелите“

и „по-бързо о т орел в небесата“

„А жителите на страната Египет им разказали: Хора­

та от Етиопия минали по тези места отдавна, но
пътували с кола, подобно на ангелите и били по-бързи от
орел в небесата.

39
 Жителите на градовете и крепостите са свидетели за
това , че когато те навлезли в страната Египет, нашите
богове и боговете на царя, паднали и се разбили и по същия
начин били разрушени обелиските на боговете.“
Кебра Н егест, гл. 58 и 59

Всичко това звучи доста необичайно

„Летяща кола“, която събаря обелиски? Върху която се събрали

цял обоз, конници и камили? Дали това не е плод на необузданата
ориенталска фантазия?
В индийските епоси „Махабхарата“ и „Рамаяна“ се описват ле­
тящи превозни средства. Едно от тях, изоставено от боговете, имало
„големината на храм и било високо пет етажа“ . В „Рамаяна“ се раз­
казва за летящи апарати, които „разтърсвали планините, когато се
издигали с гръм, и опожарявали гори, ливади и покриви на сгради“.
Страховитите истории, разказвани от египтяните, могат с чиста
съвест да се приемат за истина.
Явно и съгледвачите пред войската на цар Соломон били убедени
в тяхната достоверност, затова ги предали дословно на владетеля си.
Негово Величество не искал да се предава толкова бързо, затова за­
станал начело на елитна част и предприел проучвания в Египет кога е
отпътувал неговият син Баина-лекем. Ето какво му разказали:

„К а то отнесени о т вятъра“

„ Това е третият ден от отпътуването му. А след като

бяха натоварили колата си, тя не потегли по земята, а бе
понесена от вятъра. Те бяха по-бързи от орел в небесата, а
всичките им апарати бяха носени от вятъра заедно с
колата. А ние вярвахме, че ти с твоята мъдрост си
измислил кола, която да пътува по въздуха с вятъра.“
Тогава той ги попита: „А Цион, ковчегът на завета Госпо­
ден, беше ли с тях?“ Те му отговориха: „Не сме го виждали. “
Кебра Н егест, гл. 58

40
 Соломон разбрал, че собственият му син го е надхитрил. Той
осъзнал, че не е в състояне да си върне ковчега Господен и безцен­
ното му съдържание. Соломон и свещениците потънали в скръб за
скинията, но запазили всичко в тайна. Царят веднага осъзнал, че
международната общественост не бива да узнае за кражбата. Зна­
ейки, че той вече не притежава тайнствената скиния, враждебно на­
строените владетели можели да се почувстват достатъчно силни, за
да нападнат Израел. Затова Соломон издал на свещениците строга
заповед да не допуснат народът да чуе и дума за загубата на ковчега
Господен.

„Тогава Соломон се надигна отново и им каза: “ Преста­

нете,, за да не би необрязаните народи да започнат да се
отнасят надменно кьл 1 нас и да ни казват: На вашата
слава е сложен край и Господ ви е напуснал. Затова не
споменавайте нищо пред другите народи!
Можем да монтираме, да покрием със злато и да укра­
сим онези дъски, които са били донесени и сглобени тук,
подобно на нашата господарка Цион (скинията). Нека да
поставим вътре и текста на завета!“
Кебра Н егес т, гл. 62

Соломон бил принуден старателно да прикрие кражбата на ков­

чега Господен и да възложи на свещениците да украсят фалшивата
скиния с оригинални символи. Самият той обаче бил вече към края
на живота си. В „Кебра Негест“ може да се прочете, че живял още 11
години, но се отвърнал от Бога и се отдал на живот, „изпълнен с
любов към жените“ .
Какво е станало с ковчега Господен, след като попаднал в ръце­
те на Баина-лекем?

Приземяване с трофея

След като царският син прелетял заедно със свитата си над ети-
опската граница, той дал заповед за приземяване. После, подобно
на цар Давид в миналото, затанцувал от радост край плячката:

41
 „Истана царят и заподскача около ковчега Господен със
същата радост като дядо си Давид и подобно на агне и на
насукало се с м ляко от майка си козле. Той тропаше с
крак, ликуваше от сърце и от устата му се лееха възтор­
жени слова. Да не говорим за радостта и веселието в
лагера на етиопския цар! Вестта се предаваше от уста
на уста. Всички скачаха като млади телета, пляскаха с
ръце, чудеха се, простираха ръце към небето, хвърляха се по
очи на земята и възхваляваха Господ в сърцата си.“
Кебра Н е ге с т, гл. 53

Майката Македа отстъпила етиопския престол на изпълнилия

успешно мисията свой син, който занапред започнал да се нарича
цар Менелик. Той станал основател на нова етиопска династия.
Дори в етиопската Конституция от 1955 г. в чл. 2 [*17] е записано:
„Царският сан трябва за вечни времена да произлиза от същата
родова линия, която тръгва без прекъсване от династията на цар
Менелик Първи, син на царицата на Етиопия - Савската царица, и на
цар Соломон от Йерусалим.”
Дори изпратеният в изгнание през 1974 г. Негус* на Абисиния,
император Хайле Селасие Етиопски, връщал родословното си дърво
назад чак до Менелик. Етиопските владетели се наричали понякога
крале, понякога императори, понякога царе на царете. Те винаги били
убедени, че превъзхождат всички останали владетели, благодаре­
ние на несломимата мощ на ковчега Господен и на непосредствена­
та закрила на Всевишния.

Соломон в Индия?

Докато търсех следите на скинията, се сетих за едно свое пре­

живяване през 1976 г. в Сринагар, високопланинската местност на
Индия. Тогава археологът професор Хаснаин ме отведе до една ко­
нусовидна планина, наречена Такти Сюлейман. На върха на стръмно-
спускащия се конус има храм, който е свято място за мохамеданите.

*Негус - Титла на етиопския император - Бел. прев.

42
 Попитах какво означава името Такти Сюлейман. Професор Хас-
наин отговори, без да се замисли: „Планината на Соломон!”
Стори ми се твърде нелогично една планина в индийската висо­
копланинска местност да носи името на израелския цар Соломон.
Получих от професора следното обяснение:

„Цар Соломон е почитан как то от мохамеданите, така

и от хиндуистите. Това е неговата планина и неговият
храм! Построен е тук, защото, според преданието, цар
Соломон долетял до този връх с летящия си кораб и сам
наредил тук да бъде издигнат храм. “

Тогава това обяснение ми се стори невероятно, не повярвах нито

дума. Въздържах се обаче да дам израз на скептицизма си, понеже
професор Хаснаин е вярващ мохамеданин.
Откакто обаче познавам „Кебра Негест“ , приемам за възможно
мъдрият цар Соломон да е извършвал полети до всички части на
света. В Стария завет Соломон навсякъде е наричан „мъдър“ . Веро­
ятно би било по-правилно, ако това определение е било преведено
като „технически ерудиран“.
За съжаление не знаем, и никога няма да научим, що за лета­
телен апарат е конструирал цар Соломон. Дали небесните сино­
ве, за които говори пророк Енох, са оставили на Земята някой
транспортен космически кораб? Може би е имало специално обу­
чено свещеническо братство, таен технически съюз, чиито члено­
ве умеели да обслужват огромния апарат. Твърде много въпроси
без отговори. Знаем със сигурност само, че съгласно „Кебра Не­
гест“ , Соломон подарил на етиопската царица летателен апарат.
Този уред по-късно изиграл решаваща роля при кражбата на ков­
чега Господен.

Кацане във Вакером

Първото спиране по време на въздушното пътешествие на цар
Менелик I било в етиопския град Вакером. После той отлетял до сто­
лицата, наричана Македа:

43
 „Царят пристигна с цялото си величие в града па негова­
та майка. Тя съгледа високо в небето свещената Цион
(скинията), която блестеше като слънце! Царицата
вдигна глава, взря се в небето и отдаде възхвала на своя
Създател. Тя пляскаше с ръце, ахкаше и тропаше с крака.
Нейното тяло разцъфна от радост и цялото и същество
ликуваше в духа. А какво да кажа за радостта, обзела
тогава страната Етиопия: хора и животни, малки и
големи, мъже и жени! Тя разположи своята шатра и
шатрите за подслон в подножието на Македа, на обширно
лшсто и край добра вода и принесе в жертва угоени волове
и бикове - на брой 32 000. Святата скиния бе оставена да
се помещава в крепостта Македа. Като пазители били
определени триста мечоносци, които охранявали шатри­
те на Цион заедно с нейните служители и сановници. “
Кебра Н егест, ал. 85

Длъжен съм да спомена, че в коментарите към Стария завет,

навсякъде е застъпено становището, според което цар Соломон не е
бил посетен от етиопската царица, а от Савската царица. (Царство­
то Саба се е намирало на територията на днешен Йемен.)
От текстовете не личи по безспорен начин дали Савската цари­
ца не е посещавала също палавия Соломон и дали етиопската цари­
ца не е била владетелка и на Саба [*18].

Точният маршрут на полета

Ясно е само, че ковчегът Господен е бил донесен в днешна Ети­

опия. В „Кебра Негест“ е описан точният маршрут на полета при
завръщането на етиопците в родината им. От Йерусалим те продължи­
ли край бреговете на Средиземно море до Нил, описан като „Египет­
ския поток“ . Екипът на царския син използвал Нил като ориентир.
Египтяните обаче не били в състояние да навредят на етиопците, тъй
като те прелетяли над царството на фараоните. Освен това, египтя­
ните били осведомени, че бегълците притежават опасния ковчег Гос-
поден. Те се страхували от него, тъй като било известно, че този апа­

44
рат е в състояние да надвие всекиго. В „Кебра Негест“ се казва, че
скинията „сияела като слънце“ . Явно на борда на летателния апарат
са ставали странни неща. Дали срещу врага са били насочвани
смъртоносни лъчи? Или самият летателен апарат е блестял на слънче­
вата светлина? Няма задоволителен отговор на тези въпроси.
Ковчегът Господен не е бил пренесен в Йемен от Горен Египет
или Етиопия през Червено море. Границите на етиопското царство
са ясно описани:

„Сега източната граница на областта под Владението на

царя на Етиопия е началото на областта Газа в страна­
та Юдея... И граница е морето на Йерихон, и тя
продължава по брега на нейното море до Аиба и Саба...
Друга граница е земята на чернокожите и голите и се
изкачва до планината Кеберенейон в Морето на тъмнина­
та, което се намира там, където залязва Слънцето...“
Кебра Н егест, гл.92

Скинията странствала из страната. Крайната цел на пътуване­

то й била северноетиопския град Аксум, който някога бил столица
на царството и чието основаване се приписва на един от внуците
на Ной.

Ковчегът Господен намира

ли се все още в Аксум?

На 24 октомври 1970 г. „Нойе Цюрхер Цайтунг“ пише:

„Смята се, че Менелик I, син на Савската царица Македа

и па мъдрия цар Соломон, откраднал преди около 3000
години светия ковчег Господен от Йерусалим и го от­
несъл в Аксум. Твърди се, че той се намира там и сега, и е
под покровителството на свещениците от катедралата
на Светата дева. Благодарение на притежанието на тази
светиня . Аксум се е превърнал в религиозен център за
коптс.кото християнство. и[*19]

45
 Дали ковчегът Господен и загадъчната машина за манна се на­
мират все още в Аксум? Аксум, разположен на около 180 км южно от
етиопския град Асмара, се е превърнал в туристическа атракция.
Гостите на града разглеждат храмове, гробове и един воден басейн,
наричан „Банята на Савската царица“. Хората се дивят на огромните
стели, най-голямата от които преди срутването си, е била висока 33,5
м. Говори се, че под стелите има гробове, но никой не разполага с
достоверна информация по този въпрос.

Дали скинията не е В Рим?

Действително ли ковчегът Господен се намира все още в А к­

сум? Никой не знае със сигурност. След Втората италиано-етиоп-
ска война от 1935-1936 г., Етиопия-Еритрея е била под опеката на
Рим. Нима е бил пропуснат шансът скинията да бъде отнесенатай-

46
но в Рим в качеството на трофей? Признавам, че твърдението ми
е доста дръзко, но е възможно ковчегът Господен да се намира и
днес във Ватикана, благодарение на рицарски жест от страна на
фашистите. Тази идея е твърде рискована и никой не знае дали е
вярна. Но дори и да е вярна, истината никога няма да излезе на
бял свят.

Обобщение
Дали кражбата на ковчега Господен, извършена от етиопците, е
обяснението на факта, че в продължение на векове в литературата
не се споменава и дума за скинията? Спазили ли са жреците запо­
ведта на Соломон да не кажат на никого за измамата, дело на цар­
ския син Менелик?
Особено пикантна е мисълта, че 400 години след описаните
събития, пророк Йеремия е скрил фалшивия ковчег Господен! Това
е напълно възможно. Известно е, че царският син е наредил в
хранилището да бъде оставена фалшива скиния, обкичена с ис­
тински символи. За да прилича тя напълно на откраднатата, той
дори разпоредил вътре да бъдат поставени плочите с изписаните
върху тях закони. Йеремия не е имал никакви подозрения или до­
казателства по отношение на фалшификата. Той е живял около
600 г.пр.н.е., тоест 300 години след Соломон. Мъдрият цар умрял
през 933 г.пр.н.е. Следователно е напълно възможно заблуденият
пророк да е спасил от вавилонците фалшификата, воден от най-
добри намерения.
Тази теория противоречи на предишната ми идея, че извънзем­
ните са предупредили Йеремия за нападението от страна на вави­
лонците заради скинията. Възможно е обаче те да не са знаели за
преместването й в Етиопия, тъй като в периода от Мойсей до Иере-
мия и Иезекиил няма признаци или доказателства за присъствието
на извънземни на нашата планета. Те, следователно, е възможно да
не са били информирани за описаните събития.

47
 Край Йерусалим или в Аксум?

Остават две възможности:

- Иеремия е спасил от вавилонците истинския ковчег Господен.
Следователно той би трябвало и днес да се намира в пещера в окол­
ностите на Йерусалим.
- Истинската скиния е била отнесена от Баина-лекем в Етиопия.
Тя е скрита някъде в страната, вероятно в свещения град Аксум.
Остава да се изяснят някои подробности, например какво е ста­
нало с летателния апарат:

„Царят и Всички, които се намираха под негово разпо­

реждане, летяха с колата, без да се разболяват или да
страдат, без да усещат глад или жажда, без да се изпотя­
ват или изморяват, като за един ден изминаваха разсто­
яние, за което иначе трябваха три месеца. “
Кебра Н егест, гл. 94

Цар Менелик използвал „летящото килимче“ и при военни дей­

ствия. Твърде умно от негова страна, понеже враговете му не разпо­
лагали с подобна техника и той си осигурявал надмощие. Убеден съм,
че мнозина си мислят: Щом е така, покажете ни най-после този лета­
телен апарат! След повече от 3000 години обаче, от него едва ли е
останало нещо. Той ръждясал и се е разпаднал. Би могъл да се е
разбил на територията на други страни или на места, където не са
възникнали легенди, свързани с него. Позволявам си да припомня,
че и в наши дни се случва да паднат самолети, които после не могат
да бъдат открити. Едва ли ще намерим някога царския подарък. Зна­
чително по-голям обаче е шансът да попаднем на следите на ковчега
Господен.
Защо?

48
 Защо ковчегът Господен би могъл
да бъде о т кр и т ?

От преданията ни е известно, че ковчегът Господен и намираща­

та се в него тайнствена апаратура, „излъчвала“ някакви лъчи и била
опасна. Това би трябвало да са специални лъчи, тъй като действали
смъртоносно върху хората, озовали се в близост до скинията. Други,
които са се намирали на по-голямо разстояние, са се разболявали
тежко. Отразената слънчева светлина не би могла да има подобно
въздействие!
Онази част от апаратурата, която произвеждала енергия, би тряб­
вало да е с много малки размери. Споменах за миниреактор, подо­
бен на използваните в наши дни.
Кой вид лъчи могат да бъдат:
а) с толкова силно въздействие, като описаното;
б) с такава трайност, като посочената в преданията за скинията?
Плутоният отговаря на тези условия. Той има период на полу­
разпад 24 360 години, което означава, че след 24 360 години полови­
ната от излъчваната от него енергия все още е налице. И именно
това е следата, която би ни отвела до целта!
Източникът на подобно излъчване може да бъде локализиран
със съвременните технически средства. Това дори е твърде просто.
За целта е необходимо един хеликоптер с чувствителни детектори
да прелети над вероятните области. Ако реакторът е действал с плу­
тоний, той излъчва и днес!
Ковчегът Господен обаче, също би излъчвал до наши дни, ако за
работата на миниреактора е бил използван и друг радиоактивен мате­
риал. Признавам, че шансовете за успех са минимални. Но все пак
някаква вероятност съществува, а в наши дни с лека ръка се хвърлят
милиони и за по-рисковани начинания. Защо веднъж да не инвести­
раме в изследване на нашето минало? Получените знания ще са ни от
полза в бъдеще. Ако търсенето на ковчега Господен (с машината за
манна), се увенчае с успех, поне ще знаем със сигурност следното:
- съществуват извънземни, по-развити от нас форми на живот;
- космическите пришълци са били на Земята;
- те насочвали развитието на групи от древните обитатели на
планетата ни в определена посока;

4. Пророк на миналото 49
 - най-древните правила за съвместен живот на разумни същест­
ва са ни дарени от извънземните;
- ние сме се научили да боравим с техника на космическите
пришълци от праисторическо време, запознали сме се с техния опит
в металургията, накратко: усвоили сме тяхната степен на познание.
Известно ми е, че ще има религиозно и политическо противо­
поставяне срещу издирването на ковчега Господен в Израел, Йор­
дания и Етиопия. Не е необходимо точно на мен да ми се обясня­
ва, колко скептицизъм се мобилизира, щом стане въпрос за ня­
коя утопична на пръв поглед идея. Не би било почтено и да се
изисква тъкмо от мен очевидно доказателство за присъствието
на извънземни на Земята, след като липсва готовност да се на­
прави и най-малкият опит да се тръгне по следите на неоспорими
доказателства.
Ковчегът Господен трябва все още да съществува.
Историята за скинията би могла да има щастлив край, стига да
съществува желание за това.

Съобщение

През 1753 г. португалецът Жоао да Силва Гимараш публикува

своя „Исторически разказ за един огроме скрит град от дълбока древ­
ност без жители, открит през 1753 г.“ . Документът се намира днес в
Държавния архив в Рио де Жанейро.
Гимараш разказва, че заедно с още 18 души, е търсел злато и
диаманти по река Гонфуги, северно от селището Боа Нова. През ме­
сеците, прекарани в гори и блата, той и спътниците му напълно изгу­
били ориентация. Изведнъж те попаднали върху един хълм. Гимараш
описва този момент така:

„Под нас се намираха постройките на град, обкръжен от

гората. Пристъпихме през голяма арка с гравиран надпис.
Открихме широки улици, а навред лежаха счупени колони.
На четириъгълен площад се виждаше черна колона с
фигура на льъж върху нея. Той бе подпрял лявата ръка на
хълбока си, а дясната му бе насочена на север. Влязохме и
в една зала с множество разрушени картини от камък.

50
 Върху обелиските имаше писмени знаци, които не можах­
ме да разчетели В една съборена зала висеше голям диск
от розовочервен кам ък...“

През 1925 г. британският полковник Пърси Харисън ф осит, член

на Кралското географско дружество, в Лондон, предприема експе­
диция с цел да открие тайнствения град. фосит и спътниците му ни­
кога не се завръщат.
През 1928 г. е предприета спасителна експедиция. Напразно.
През 1930 г. потегля нова експедиция под ръководството на бри­
танския журналист Албърт де Уинтън. Уинтън също не се завръща.
През 1932 г. траперът Щефан Ратин, швейцарец по народност,
съобщава на британския генерален консул в Рио де Жанейро, че е
видял полковник фосит, който бил пленник при едно индианско пле­
ме. Ето разказа на Ратин:

„Към залез слънце на 16 октомври 1931 г. аз и моите

двама спътници перяхме дрехите си в един приток на
река Игуасу Ксимари. Внезапно ни обкръжиха индианци...
След залез слънце неочаквано се появи стар, облечен в
кожи мъж, с жълтеникавобяла брада и дълга коса.
Веднага разбрах, че е от бялата раса... Изглеждаше
тъжен и не откъсваше погледа си от мен... Когато
индианците заспаха, старецът дойде при мен и ме
попита дали съм англичанин... После продължи: “Аз съм
английски полковник. Отиди в английското консулство
и поискай да съобщят на майор Паджет, че съм държан
тук в плен. “

Брайън Фосит, син на безследно изчезналия полковник, не по­

вярвал на разказа на швейцареца Ратин, който твърдял, че е видял
баща му. След като никой не предприел нищо, вбесеният швейцарец
решил на своя глава да върне стареца към цивилизацията. Никой
никога не видял вече Щефан Ратин.
През 1952 г. Брайън Фосит организирал собствена експедиция,
за да търси своя изчезнал отпреди 27 години баща. В резултат от
проучванията му било прието, че полковник Пърси Харисън фосит е
бил убит заедно със спътниците си от индианците.

51
 А какво е станало с описания в португалския документ от 1753 г.
град? Не е бил видян повече от никого. Официални изрдирвания не
са били предприемани.
Днес е възможно от спътник да се преброят хората, намиращи
се на Червения площад в Москва. От височина десетки километри
може да се установи, дали руският президент е затоплил своята дача
или не. С помощта на сензори при полети на огромни височини мо­
гат да се открият минерали и нефт дълбоко в земните недра.
Човек може да постигне много, но никой не си прави труда да
търси потънали в джунглата градове. А цел на подобно издирване би
могъл да е поне един - локализираният от Гимараш и търсен от пол­
ковник фосит град. Защо обаче нито едно правителство, нито един
изследователски център не си поставят целта да бъде открит този
изгубен град. ТовД би била достойна задача и за НАСА.
Полковник Фосит е заявил:

„Независимо от това дали ще се измъкнем оттук или

костите ни ще останат да гният тук, едно е сигурно:
Отговорът на загадката на антична Южна Америка (а
може би и изобщо на праисторическия свят) може да бъде
налгерен, ако бъдат локализирани тези древни градове и
те станат достъпни за научни изследвания. А з лично не
се съмнявам в съществуването на тези градове. “

52
 Човекът надхитрява природата
К ак бе родена Луизе Браун • От мрачните зали на алхимиците до
модерните лаборатории • Откъде се е появила Ева? • Към коя раса е
принадлежал първият човек? • Произходът на човека • Кой е двига­
телят на еволюцията? • Изкуствената мутация • Как се появява нов
вид? • Защо сме такива, каквито сме? • Съществуват ли „избрани
народи"? • Клониране • Копия на оригинала • Кошмарни видения или
благословия на бъдещето? • Дали йото зар1епз се е появил чрез кло­
ниране?

Известно е, че хората се възпроизвеждат от хора. Също така е

известно, че го правят с огромно удоволствие. В бъдеще вероятно
хората ще се възпроизвеждат от роботи. Аз лично твърдя, че богове­
те са създали хората. И че хората днес вече са в състояние - подоб­
но на боговете - да възпроизвеждат изкуствено хора, което смятам
да докажа.

Оплождане в стъкленица

Благодарение на любезното съдействие на 32-годишната Леели

Браун от Олдхям край Лондон, през 1978 г. световната преса успя да
напълни страниците на вестниците дори през лятото - обикновено
мъртъв сезон за журналистите.
Мисис Браун не може да има деца, тъй като яйцепроводите към
матката й са блокирани.
Гинекологът д-р Патрик К. Стептоу, въпреки това, успя да помог­
не на Леели да се сдобие с така желаното дете. Взета от нейните
яйчници яйцеклетка, е оплодена със сперматозоиди от съпруга й в
епруветка - или т у й го , както казват лекарите. На латински това оз­
начава „в стъкленица“ . Пред зоркия поглед на лекаря ембрионът
започва да се развива в хранителния разтвор. В подходящия мо­
мент той е имплантиран в матката на госпожа Браун. Луизе е родена
през лятото на 1978 г. Тя остава само няколко седмици в кувьоз, след

53
което се развива великолепно, подобно на другите заченати ю у 1уо
бебета. Луизе се отличава от останалите свои връстници единствено
с огромната си популярност. Никое друго бебе не е предизвиквало
подобна сензация и подобни изчерпателни коментари по отношение
на зачеването си, не е имало толкова много снимки на челна страни­
ца и не е получавало предложение за женитба още в люлката си. Но
нали до този момент не е било създавано дете в епруветка!
Раждането през лятото на 1978 г. на първото бебе, заченато по
метода т у \ Х ю , се превръща в сензация благодарение на факта, че
родителите и лекарят не са се поколебали да направят историята на
появяването му публично достояние. Никой не знае дали Луизе Бра-
ун от Олдхям край Лондон няма стотици, дори хиляди „братя и сест­
ри“ по съдба, заченати по същия начин, тъй като създаването и раж­
дането им, са били строго засекретени. Те са растели здрави и весе­
ли, но произходът им е бил държан в тайна. Лекарите, които са спо­
могнали за зачеването им, са се боели да не бъдат очернени и зле­
поставени от свои колеги учени и най-вече от страна на Църквата
(макар и в тези среди да се чуват предпазливи гласове в подкрепа
на метода, за който се приема, че отговаря на религиозните догми и
на етичните норми).

Отглеждане на човек в епруветка

На кариерата на учения Даниел Петручи от Болоня обаче е сло­

жен край, след като той в средата на 50-те години в безупречен ака­
демичен стил оповестява, че е успял да отгледа над петстотин чо­
вешки ембриона в стъкленица и че те са просъществували в
продължение натри месеца. Днес едно от децата на Петручи е жив и
здрав мъж в разцвета на силите си. Смятам, че той няма да се отка­
же от удоволствието да създаде поколение по традиционния начин
ю у !у о .

Неговият „баща“ Петручи обаче, се отказва от по-нататъшни ек­

сперименти в тази насока, след като папа Пий XII, без да споменава
конкретно името на учения, отправя недвусмислено предупрежде­
ние към онези, които искат да се намесят в Божиите дела.
Църквата е принудена да се изправи срещу опасността от мани­
пулации при създаването на човешки живот още през XVI в., когато

54
лекарят и естествоизпитателят Парацелз (1443-1541) изказва публич­
но недопустимата по онова време мисъл за отглеждане на човешки
ембрион извън майчината утроба [20]. Парацелз предполага, че е
възможно да се създаде Иотипси1из, т. е. малко човече, като мъжка
семенна течност се подхранва при телесна температура в съд с ве­
ществата, съдържащи се в човешката кръв.
Дръзката идея на Парацелз вдъхновява Гьоте във II част на „Фа-
уст“ да създаде „в лаборатория“ хомункулус по рецептата на учения.
Вагнер наблюдава експеримента и изразява с възгласи възхищени­
ето си:

Прави се човек

Просветва, Вижте! Признак е това, че смеся ли стотици

вещества - сместа е важна! - имал бих какво?
Желаното човешко вещество!
Щом в колба запечатя го накрая, аз тихия си труд ще
увенчая.

Стъклото проясни се и звънти: очакваниятмиг настъпи

вече! О, с колко привлекателни черти е шаващото в
колбата човече! Не се ли сбъдна старата лгечта с
разгадката на тайната могъща? А онзи звън не само
долетя, но вече в глас и в слово се превръща.

ч. II, зл. II Лаборатория

Триста години по-късно, от кухните на алхимиците не е останало

кой знае какво - само обстоятелството, че в супермодерни лабора­
тории в условията на най-строга секретност се провеждат експери­
менти, които граничат с чудеса.

55
 К л е тка та - един микрокосмос

С бурния напредък, постигнат след средата на нашия век в об­

ластта на генната молекулярна биология, стана възможно манипули­
рането на носителите на наследствеността. Молекулярната генетика
се занимава с молекулярните основи на предаване на наследстве­
ността, с мутациите, с обмяната на гени и т. н. Тази наука следова­
телно изследва тайните на клетките - основен градивен елемент на
всеки организъм.
За да добие човек съвсем бегла представа колко трудно е из­
следването на този „микрокосмос“ , трябва да се знае, че например
човекът има около 50 билиона (5000 милиарда) клетки. Сперматозо­
идът е дълъг 0,05 мм. Най-голямата човешка клетка - яйцеклетката,
има диаметър 0,1 мм, а нервните клетки - 0,008 мм. Но във всяка
клетка е програмиран кодът, тайният план (ДНК), съгласно който са
изградени цялото растение, цялото животно, целият човек, фактът,
че една клетка може да бъде „родена“ от друга своя предшественич­
ка, доказва, че природата е конструирана твърде логично. Казано
на прост език: Ако от всичките 50 билиона клетки в даден човек ос­
тане да съществува само една, от нея би могъл да се реконструира
целият човек. Това би било равносилно върху всеки камък от Кьолн­
ската катедрала да бъдат изобразени нейният план и фасадата й.

фалшив морал

Би следвало да се очаква, че д-р Стептоу е получил поздравле­

ния за своя успех при оплождането ю у К го . Т ъ к м о обратното! Наис­
тина, той не е имал тъжната съдба на своя американски колега Л. Б.
Шетълз, успял да извърши успешно по изричното желание на едно
семейство от Флорида оплождане ю у й го . Преди обаче да успее да
имплантира зародиша в утробата на майката, Шетълз бил изгонен от
университета [21 ]. Д-р Стептоу обаче, също бил обвинен в „уронване
на човешкото достойнство“ и в липса на морал. Зложелателните кри­
тики валели от всички посоки.

56
 Орденът на песим истите

Не разбирам какво е неморалното във всичко това. Лекарите

помагат на съпружески двойки, които желаят да имат деца, да по­
стигнат мечтата си! Но привържениците на „Ордена на песимисти­
те“ [22] гледат неодобрително, заклеймяват и критикуват всичко про­
гресивно, всеки успех в областта на науката и техниката, независи­
мо дали става въпрос за мирното използване на ядрената енергия,
за овладяването на Космоса или за нещо друго. Във всеки случай, в
свободомислещите западни страни „Орденът на песимистите“ има
широко поле за изява. Неговите привърженици буквално се тълпят
пред всяка изследователска лаборатория.
Разрушителите на бъдещето от „Ордена на песимистите“ явно
са подвластни на най-мрачни мисли. Очевидно те смятат, че пости­
женията на науката служат изключително за негативни цели. Спо­
ред тях прогресът е синоним на унищожението на човечеството и на
края на света. Аз ценя човешкия разум и човешкото чувство за отго­
ворност по-високо, отколкото един „професионален“ песимист. Как-
то е било в течение на многото хиляди години развитие на нашата
цивилизация, ние сме и ще останем и в бъдеще господари на плодо­
вете на човешкия ум. Възпроизвеждането на хора без естествено
оплождане, е напълно постижимо и достига много по-далеч от про­
стото имплантиране на бебе от епруветка в майчината ртроба. Идея­
та, която изказах гласно преди точно десет години (честно казано,
учудвам се на тогавашната си дързост), междувременно вече е факт.

Как се е появила Ева

По онова време прочетох в Библията:

„ Това бе родословието на Адама. Когато Бог сътвори

човека, създаде го по подобие Божие, мъж и жена ги
сътвори и ги благослови, и им даде илье „човек“ в деня на
тяхното сътворение. “
Битие, 5: 1-2.

57
 И:
„И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато
заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова
място с плът.
И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена,
и я заведе при човека.
И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът
от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от
мъжа (си). “
Битие, 2:21-23

Тогава се запитах дали човекоподобни разумни същества не

могат да бъдат програмирани чрез изкуствена мутация в генетичния
им код и дали нашата чаровна прамайка Ева не е била създадена от
мъжка семенна клетка, без да е имало оплождане.

„Ти” = ребро = жизнена сила = клетка!

Това е напълно вероятно. В шумерското к л и н о в и д н о п и с м о знакът

за ребро е „ти“ , а това означава и „жизнена сила“ . Дали съвремен­
ният превод на Библията не би трябвало да бъде: „Бог взе от Адам
жизнена сила”?! Жизнена сила обаче е еквивалентно на клетка, за­
щото без клетките няма живот, дори в Рая.
Днес молекулярната биология стъпва именно на този фундамен­
тален извод.
Въпросите ми от онова време обаче не бяха достатъчно
задълбочени. Трябваше да попитам: А откъде се е появил Адам?
Кое е първичното - яйцето, петелът или кокошката? Адам би могъл
да е заченат т у Ит о , н о би могъл също така да е клониран. Става
въпрос именно за този първи клониран човек, а на мен дори не
ми се иска да напиша на лист хартия подобни ужасяващо риско­
вани мисли.
Към коя раса принадлежи бебето от епруветка от Олдхям край
Лондон?
Естествено, към европеидната раса, тъй като родителите му при­
надлежат към нея.

58
 А от коя раса са били нашите прародители - да ги наречем Адам
и Ева? Какъв е бил цветът на кожата им - бял, черен или жълт? Или
може би друг, който днес не съществува?
Еволюционните теоретици твърдят, че човекът е произлязъл от
маймуната. Но кой е виждал бяла маймуна? Или тъмнокожа майму­
на с къдрава коса - отличителни белези на великолепните предста­
вители на негроидната раса?
Никой не оспорва факта, че що се отнася до конструкцията на
тялото, сме близки родственици с маймуните, че има прилики между
човека и маймуната, например използването на предните крайници
за хващане или големите, разположени отпред на лицето очи, дава­
щи възможност за пространствено виждане.

Въпроси, свързани с различните раси

Всичко това е неоспоримо, но трябва да се добави още един

елемент - според мен с извънземен произход: Кръстоската между
планетата Земя (животно) и Вселената (разум), тъй като разумният
човек във вида, в който съществува днес, не би могъл да произлезе
от прамаймуните. Самата му принадлежност към определена раса
доказва това.
От коя раса са били първите хора?
Защо има различни раси?
Изучаването на човешките раси е научна област от биологична­
та антропология, от изучаването на човека и на историята на разви­
тието му. С понятието раса се обозначават подгрупи на даден вид,
които по различни външни признаци се различават от останалите
подгрупи в същия вид. Такива външни признаци могат да бъдат: про­
порции, форма на лицето, цвят на кожата (дължи се на пигменти,
съдържащи се в клетките), коса, разположение и цвят на очите, фор­
ма на устните, кръвна група и т. н.
Съгласно дефиницията на понятието „раса“, дадено от ЮНЕСКО
през 1951 г., съществуват три основни раси -европеидна, монголо-
идна и негроидна, които се отличават помежду „с различни, предим­
но наследствено обособени и добре изразени, признаци“ .
Всички човешки раси са подгрупи на един вид. Това означава,
че трите основни раси и техните подгрупи по цялото земно кълбо

59
принадлежат на един-единствен биологичен вид. Видовете са попу­
лации, чиито членове могат да се кръстосват помежду си. Тъй като
при човешките раси не съществуват физиологични или морфологич­
ни разлики, те могат да се кръстосват помежду си. Че това е вярно,
се доказва непрестанно навред по нашата планета.
Този факт обаче не обяснява как са възникнали различните раси.
Съществуват множество теории, но нито една не е достатъчно науч­
но издържана. Сигурно е само, че расите не са се появили в обозри­
мото историческо минало, а съществуват от най-древни времена.
Древните култури в Шумер, Вавилония и Египет третират въпро­
са за расовите различия като нещо, което съществува открай вре­
ме. За Херодот, Хипократ и Аристотел наличието на различни раси
е най-естественото нещо на света. В устните и писмените сведения
от хилядолетия насам като червена нишка преминават полемиките
във връзка с различните раси, разказите за войни и будещи отвра­
щение погроми на расова основа. Постоянно представителите на
някоя раса смятат, че превъзхождат принадлежащите към друга
раса хора. Постоянно някой се чувства провокиран от човек с друг
цвят на кожата.
Споменатите противоречия у представителите на един и същи
вид кулминираха през нашия век в хитлеристката идеология. Кърва­
вите следи от това масово изтребление ще останат завинаги в чо­
вешката история като предупреждение към бъдните поколения. Из­
живеният ад не бива да се повтаря. Да се надяваме, че в наше време
комуникациите между отделните страни, континенти, народи, раси и
племена ще породят у всички съзнанието за принадлежност към един-
единствен вид.

Генетични белези
Въпреки тези ясни и категорични изводи, остава въпросът за
причината за наличието на човешки раси. Генетиката се старае да
даде обективни класификации, които да дадат възможност да се стиг­
не до характерни генетични белези. За целта се изследват кръвни
групи, протеини, резусфактори и други подобни характеристики, като
се използват методите на статистиката.

60
 Така бе установено, че 89,3 % от всички индианци имат кръвна
група 0, а едва 0,8 % - кръвна група В. При представителите на монго-
лоидната раса 18,3 % имат кръвна група В, а 55,7 % - кръвна група 0.
Подобни сравнения може би представляват определен интерес
за учените, но аз се питам какви изводи могат да се направят от тях,
защото тази класификация се отнася единствено до нашето съвре­
мие! Как може да се установи дали в течение на хилядолетната чо­
вешка история тези проценти във връзка с кръвните групи не са се
променяли! А какво да кажем за далечното бъдеще?
Освен това, подобен метод според мен дава основание за възник­
ването на нови расистки идеологии. Преди янките произнасяха пре­
небрежително: „Негър!“ , а негрите - пренебрежително: „Индианец!“
Има опасност в бъдеще тези думи да се заменят с: „Този е с кръвна
група А, резусфактор положителен!“ А ако случайно се окаже, че
дадена генетична комбинация превъзхожда останалите, със сигур­
ност ще възникне нова расистка полемика, този път обаче научна.
Независимо дали се базират на външни или генетични призна­
ци, подобни сравнения не могат да дадат отговор на въпросите ми за
причината за наличието на човешки раси, за това към коя раса са
принадлежали първите хора и защо характерните особености на три­
те основни раси са толкова различни.

Негроидна, монголоидна, европеидна раса

Представителите на негроидната раса (най-характерни са ж и­

телите на Ямайка) имат тъмен цвят на кожата, дебели устни, преоб­
ладаващо къдрава коса, широк нос - едва ли може да се каже, че
приличат на хората от европеидната раса. В негроидната основна
раса има 18 подгрупи с твърде диференецирани особени белези.
Представителите на монголоидната раса досега са били разделяни
на подгрупи 20 пъти. Причината за това е ясна. Чрез мутации (про­
мени в наследствените фактори), в течение на историята на разви­
тието на човешкия род, са се получавали отклонения. Аз обаче се
интересувам не от сравнения вътре в рамките на отделна основна
раса, а от отговор на въпроса как изобщо са се появили първите
основни раси.

61
 Всички хора им ат еднаква
белтъчна стр уктур а

Изходна п о з и ц и я при всички разсъждения е еднаквият анатоми­

чен строеж при всички раси и възможността различните раси да се
кръстосват помежду си. Всички имат едни и същи прародители. Всич­
ки хора от всички раси имат еднаква белтъчна структура на клетките
си. В това отношение отново откриваме родствена връзка с нашите
предци - маймуните. Шимпанзетата имат същата белтъчна структу­
ра на клетките си като нас!
Защо?
След Чарлз Робърт Дарвин (1809-1892) се смята за общоприето,
че видовете са се развивали по пътя на естествения подбор и че
маймуната и човекът са произлезли от един правид и от даден мо­
мент на еволюцията нататък, са започнали да се развиват независи­
мо, като два различни вида. Процесът на това развитие е продължил
милиони години. Може и да е така. Следователно в резултат на ми­
лиони на брой мутации в продължение на милиони години ние сме
се издигнали до „венец на Съзиданието“. Не звучи зле.
Човек обаче трябва да вярва в чудеса, за да е в състояние да
приеме, че в непрекъснатата серия от мутации са се появили стоти­
ци съществени различия между шимпанзето и човека, а само
белтъчната структура е останала непроменена.
Действително при шимпанзето и човека например 146 макромо-
лекули в белтъка на хемоглобина (багрилото на червените кръвни
телца) са почти напълно идентични и се различават само по една-
единствена аминокиселинна база.
Подобна прилика би трябвало да ни накара да се съгласим с
шведския естественик Карл фонЛине (1707-1778), който нарекъл шим­
панзето Ь ото 1год1ос1у1ез, т. е. пещерен човек.
Идентичната белтъчна структура на клетките на човека и шим­
панзето доказва, че не е възможно човекът да се е появил единстве­
но в резултат на естествени мутации и на еволюция. Защо?

62
 Роднински връзки

А ко се сравнят белтъчните структури на две жаби, се получават

отклонения, които са 50 пъти по-големи, отколкото тези между
белтъчните структури на човека и шимпанзето. При това едната жаба
изглежда напълно еднаква с другата! Извод: Тъй като двете жаби са
по-близки родственици, отколкото човека и шимпанзето, белтъчни­
те им структури би следвало да са почти идентични, а тези на човека
и шимпанзето - напълно различни.
Всъщност е точно обратното.
След като професор Алън К. Уилсън и колежката му Мери-
Клер Кинг, биохимици от Университета в Калифорния, получили
тези изумителни резултати вследствие на изследванията си в
областта на белтъчните структури, те били убедени, че трябва да
съществува „неоткрит досега, но много ефективен двигател на ево­
люцията“ [23].

Неизвестният двигател на еволюцията

Що за двигател би могъл да движи еволюцията? Антропологът

професор Лорън Айсли от Университета в Пенсилвания отдавна за­
яви ясно и категорично, че някакъв фактор, придал на човека в про­
цеса на формирането му разум и духовни качества, явно е отбягнал
от вниманието на привържениците на теорията за еволюцията.
Аз също съм на това мнение, но как да обясним феномена, че
човекът и шимпанзето са по-близки родственици, отколкото око­
корените жаби, чиито белтъчни структури са доста различни? При
това, според Дарвин и теорията за еволюцията на видовете, пери­
одът на прехода от маймуната към човека обхваща милиони годи­
ни и неизброимо число мутации, докато при жабите този процес е
по-кратък.
Моят отговор на загадката:

63
 Изкуствена мутация

Преходът от маймуната към човека е плод на изкуствена мута­

ция. Ние не сме се обособявали като вид в продължение на толкова
много години, както учените биха искали да бъде. Отделянето на чо­
века от света на животните е станало едва преди няколко десетки
хиляди години. Затова белтъчните структури на хората и шимпанзе-
тата са останали идентични. Всеки специалист по генетика ще
потвърди, че ако между примитивните хоминиди (вид човекоподоб­
ни маймуни) и Й ото зар1епз (каквито претендираме да сме) имаше
милиони години на многохилядни положителни мутации, белтъчните
структури на двата вида би трябвало да са твърде различни. Изводът
е: Тъй като те са идентични, нашият прародител - първият Йото
зар|'епз, би следвало да се е отделил отскоро (имам предвид някол­
ко десетки хиляди години) от рода на маймуните.
Хората не могат да се кръстосват с маймуни, защото е неоспо­
рим факт, че надареният с разум човек представлява отделен вид от
всички останали видове маймуни.
Как е възможно - погледнато в световноисторически аспект,
човешкият род да се е развил по подобен изумително положителен
начин в рамките на няколко „минути”? Как така внезапно е изгубил
козината си? Как и по какъв начин първото човешко същество из­
веднъж е получило способността да говори? Как така внезапно е
стигнало до идеята да се цивилизова, да създава култура? Кой му е
внушил благодатната идея да ходи на лов и да убива животните, част
от които доскоро е било самото то? Как внезапно го е осенила
мисълта да пали огън, за да приготвя на него храната си?
И не на последно място - с кого е създал поколение първият
човек, нали като току-що мутирало от рода на маймуните същество,
той е бил съвсем сам и не е имал подходяща партньорка? Не би могъл
да има деца от маймуноподобните си предци, защото те са имали
различен брой хромозоми.
Антрополозите ще възразят, че това са пълни глупости. Процесът
на обособяването на човека като вид бил продъжил милиони години.
„Внезапната“ поява на разум у Йото зар1епз била моя измислица,
недоказана с факти. Подобни възражения са напълно неосновател­
ни, след като е напълно сигурно, че човекът и шимпанзето имат иден­
тична, при това достатъчно сложна белтъчна структура.

64
 Кой е усилено търсеният и неоткрит досега двигател на еволю­
цията (Уилсън)? Кой фактор е убягнал от вниманието на привърже­
ниците на еволюционната теория, довел до поява на интелект у първи­
те хора (Айсли)?
Всички тези въпроси получават отговор, стига човек да има сме­
лостта да приеме една идея, която само на пръв поглед изглежда
немислима.
Извънземни същества са обособили Йото зар1епз от рода на
човекоподобните маймуни с помощта на изкуствена мутация и го
надарили с разум по техен „образ и подобие“ . Именно тази целена­
сочена мутация представлява двигател на еволюцията и той функци­
онира безотказно. Сами ще се уверим в това.
Следващите ми спекулативни разсъждения се базират на тази
целенасочена намеса в развитието ни.

Към коя раса е принадлежал първият човек?

И така, от коя раса са били първите хора?

Безспорно конструкцията на човешкото тяло е производна от
конструкцията на човекоподобните маймуни. Следователно първите
хора би трябвало да са били чернокожи от негроидната раса. Ако
наистина е било така, защо първите „господари на Земята“ не са
населили цялата планета? А откъде са се появили европеидната и
монголоидната раси?
Дали извънземните не са създали поначало различни раси?
Възможно ли е да са надарили различни групи хора с различни ка­
чества, подходящи за оцеляването при различни климатични и гео­
графски области? Генетично програмирана ли е пигментацията на
тъмнокожите хора, за да могат те да населят горещите области на
планетата? Какви преимущества е имала бялата кожа? Дали прите­
жателите й са били предопределени за бедните на светлина зони?
Днес се приема, че праисторическите хора са били с тъмен цвят
на кожата. По-късно, в процеса на развитието на човека, в резултат
от живота в различни области на планетата и от количеството на
ултравиолетовите лъчи, цветът на кожата у различни групи хора се
променил и се получили различните тоналности.

5. Пророк на миналото 65
 За мен тази теория е доста вятърничава, дори ако се приеме, че
споменатата „мимикрия“ се дължи на произвеждания в резултат на
облъчването с ултравиолетови лъчи витамин Д. Както е известно,
ескимосите населяват най-бедните на слънчева светлина ледени пу­
стини на планетата, а са тъмнокожи. Защо представителите на мон-
голоидната раса са жълтокожи? Нима чернокожите, които искат да
живеят в бедни на светлина райони на планетата, трябва непремен­
но да избелят кожата си?

С тр а т е ги я т а на извънземните
по отношение на расите

Аз винаги съм бил на мнение, че извънземните същества ни

превъзхождат значително по отношение на техническия прогрес и
интелекта. Вероятно пришълците от Космоса умишлено са създали
различни раси, тъй като от проучванията, направени от тях за Синя­
та планета, те знаели, че творенията им ще трябва да живеят при
различни климатични условия. А може би самите са принадлежали
към различни раси. Като мутирали хоминидите „по свой образ и по­
добие“ и ги надарили с разум, извънземните оставили знак за бъдните
човешки поколения. Така искали да покажат, че в миналото са били
на нашата планета.
И тъй като според мен по-високо развитият интелект е свързан с
по-висока морална отговорност, е напълно вероятно генетично за­
ложеният цвят на кожата у хората и другите расови белези, да са
били предвидени като възпитателно средство, като поука. Погледне­
те се! Независимо от цвета на кожата вие принадлежите към един
вид, следователно трябва да живеете заедно в мир!
Дали екипажът на първия космически кораб, посетил Земята в
праисторически времена, е бил съставен от представители на раз­
лични извънземни раси?
Наистина ли са взели за жени дъщерите на Земята, както раз­
казват основните митове на човешката история? Дали от тези
връзки, осъществени против заповедите на „боговете“ , са се роди­
ли деца, които са принадлежали към различни раси, подобно на
извънземните?

66
 Питам се възможно ли е Земята да е била посетена в различни
епохи от космически кораби, които не са поддържали контакт по­
между си? Може би първата група е отделила Йото зар!епз от май­
муната и така е оставила на Земята черна раса. Хилядолетия по-късно
последвала друга космическа експедиция с екипаж от бялата или
жълтата раса. Членовете му вероятно не са харесали черната раса
на планетата ни и чрез промяна на генетичния код, програмирали
появата на бяла или жълта раса.
Теоретиците, занимаващи се с проблема за расите, биха
отхвърлили моите твърдения. Те едва ли биха се съгласили с изло­
жените дотук разсъждения. Но какво точно знаят те? Един пример
илюстрира колко безпочвено е съвременното знание.

Едно чернокожо семейство се преселва.

Какво се случва?

Ед н очернокожо семейство се изселва от родните горещи обла­

сти и се заселва на по-студено място. В продължение на векове и на
много поколения пигментите на кожата им се променят и тя става
по-светла - може би дори толкова светла, че представителите на
негроидната раса се превръщат в хора от европеидната раса. Спо­
ред специалистите по расовите въпроси, тъмната кожа не им била
повече необходима, за да ги предпазва от слънчевите лъчи. Дотук
добре. Но в новата си среда чернокожият би трябвало да изгуби и
къдравата си коса, дебелите си устни и изпъкналите си тъмни очи, за
да се превърне в представител на бялата раса.
Твърди се, че това било много просто. Чернокожият се свързва
с бяла жена и поколението им...
Момент, момент! Аз говоря за времето, когато на Земята е има­
ло само една раса! А по този въпрос съм съгласен с теоретиците. В
началото на планетата ни е имало само една раса, която се отдели­
ла от маймуноподобните си роднини - а именно негроидната.

67
 Не става!

Превръщането на чернокожите в бели не би било възможно да

стане в резултат само от една мутация. Би била необходима без­
крайна поредица от мутации. Как се получава нов вид, ако на плане­
тата съществува само един? Как, без кръстосване на две раси, един
негър ще се превърне в представител на европеидната раса?
Съвременните „междинни раси“ - като арабите, ескимосите,
обитателите на островите в Южните морета - са се появили в резул­
тат от кръстосването на основните раси.
В началото обаче подобна възможност не е съществувала. Уче­
ните твърдят, че тогава на Земята са живели представители само на
една раса. С помощта на какво чудо тя се е превърнала от самосебе
си в друга раса, както ни убеждават специалистите? И то не в една
раса, а в няколко?
Учените са тези, които твърдят, че в началото е съществувала
само една раса, а именно негроидната. Нямало нито представители
на европеидната раса, нито на някоя друга раса, за да могат да се
получат смесени бракове.
Следователно е невъзможно бялата раса да е възникнала в
продъжение на поколения в резултат от смесени бракове между бели
и чернокожи. Ние, европейците, бихме могли да съществуваме само
ако някогашните чернокожи в продължение на хилядолетия са се
женили само за представители на европеидната раса. Наистина,
подобна възможност не бива да се изключва, но откъде са се взели
белите?

Легендата за Възникването на основните раси

Арабите имат една поучителна легенда за възникването на тях­
ната раса.
Един хубав ден Бог взел парче глина и направил от него първия
човек. Той го сложил в пещта, за да се изпече и да може да стои
изправен. Завалял дъжд и изгасил огъня, преди глината да е изпече­
на. Когато след известно време Бог хвърлил поглед на творението
си, то било бяло и неугледно. За да не отиде трудът му на вятъра,

68
Всевишният извадил глината, вдъхнал й живот и въпреки недоброто
му качество оставил белия човек да съществува. После отново взел
глината, оформил втори човек, разпалил жаравата в пещта, изча­
кал, докатотя се нагорещи, и сложил глината вътре. След това отишъл
да участва във веселия танц на боговете и забравил да наглежда
глинения човек. Когато най-после го извадил, той бил станал черен и
видът му не бил особено добър. Въпреки това, Бог вдъхнал и на него
живот и го изпратил далеч от себе си, защото не му харесвал особе­
но. Този път вече Всевишният решил да създаде най-доброто си про­
изведение - човек, който да е по-хубав от белия и от черния. Бог
сложил великолепно оформената глина в пещта да се пече, седнал
край нея на топло и чакал, докато настъпи подходящият момент. Щом
глиненият човек леко покафенял, той го извадил от пещта, вдъхнал
му живот и понеже бил станал особено сполучлив, сключил с него
приятелски съюз. Така се появил кафевият човек - арабинът.
От тази легенда не е трудно да се отгатне, че арабите се смятат
за привилегирована раса. Подобна надменност се среща не само
сред арабите. Същите убеждения споделят и представители на дру­
ги раси.

Щ екотлива тема: Расите

Темата за расите е най-щекотливата от всички възможни теми
за разговор и за писане. Съществуват неизброими причини за това.
Очевидно, не само разликите във външността, правят невъзможно
спокойното обсъждане на тази тема. Какво става в главата, в сърце­
то на някой представител на друга раса? Разликите в психиката и в
нагласата затрудняват контактите между представители на отделни­
те раси. Европейците поклащат недоумяващо глава, наблюдавайки
на телевизионния екран, как представители на негроидната раса
изпращат с гръмко удряне на тамтами умрелия в последното му ж и­
лище. Според белите, в подобна ситуация е редно човек да се държи
спокойно, тържествено и да е с необходимото траурно настроение.
От разказите на великите източни писатели и историци знаем, че
сред тези народи ударите на съдбата, които нас ни изкарват извън
кожата, там се приемат стоически. Расовите особености са в истин­
ския смисъл на думата само повърхностни различия. Реалните бари­

69
ери трябва да се търсят в по-други измерения. За да стигне човек до
тях, е необходимо първо да се занимае с по-маловажните, измери­
ми, видими, органични особености. Едва след това са възможни по-
задълбочените имагинерни изследвания, които биха ни освободили
от последните предразсъдъци (и от неоснователното високомерие).

Специфични особености?

Изследователите на расовите проблеми стоят пред множество

въпроси без отговор. Имат ли отделните раси специфични качества,
които предопределят постигането на отлични резултати в дадена
област? Известно е, че чернокожите са родени музиканти. Защо?
Дали само различният цвят на кожата прави шерпите нечувствител­
ни към планинската болест, за разлика от нас, белите? Защо черно­
кожите понасят жарките лъчи на слънцето по-добре от монголците?
Защо мъжете - коренни жители на островите в Южните морета, не
са окосмени по гърдите? Защо косите на потомците на майте, живе­
ещи в днешна Централна Америка, не посивяват, дори при достига­
не на пределна възраст? Защо негрите никога не се раждат със сини
очи? Съществуват ли раси, които със сигурност имат по-висок инте­
лект от останалите?
Списъкът с подобни въпроси би се поместил в книга с размери­
те на телефонен указател на голям град.
Ясно осъзнавам, че си играя с истинска бомба, задавайки въпро­
са дали основните раси не са били програмирани от извънземните
от самото начало да притежават специфични особености за конкрет­
ни задачи.

Защо сме такива, каквито сме?

Не съм расист. Според мен нито една раса не притежава пре­

димства или недостатъци. Жаждата ми към знания обаче ме подтик­
ва да наруша негласното споразумение, съгласно което въпросите,
свързани с расите, са табу, тъй като са неуместни и опасни. Според
мен изследователи на расовите проблеми от бялата, жълтата и чер­

70
ната раса трябва съвместно да дадат отговор на въпроса: Защо сме
такива, каквито сме?
Ако приемем съществуването на този основен въпрос, не мо­
жем и не бива да отбягваме експлозивния проблем: Съществува ли
облагодетелствана раса?
Ако приемем, че Библията е източник на мъдростта за европей­
ските народи, и според написаното в Стария завет, евреите са „из­
бран народ“. Логичен е въпросът: От кого и за какво? Бил ли е предо­
пределен за някаква специална задача? Дали претенциите с хилядо­
летна давност на еврейския народ, че е „избран“, са причина за ужа­
сяващите, непреставащи погроми над него? Нима другите народи
пренебрегват този постулат? Или може би смятат, че трябва да се
съпротивляват срещу него? Защо? Евреите нищо не са им сторили.

Почти всяка година един о т носителите

на Нобелова награда е евреин

Като си припомням историята на развитието на естествените

науки през XIX и XX в., установявам, че повече от половината от на­
учните постижения и открития са дело на представители на еврей­
ския народ. Евреите винаги са заемали водещи позиции сред астро­
номите, биохимиците, математиците, ботаниците, физиците, медици­
те, зоолозите и биолозите [24]. В периода от 1901 до 1976 г. евреите,
носители на Нобелова награда са 66 на брой!
Дали „избран народ“ не означава „избрана раса”? Със сигур­
ност не, защото евреите не са раса. В доминиращото си мнозинство
те биологически принадлежат към подгрупата на ориенталидите от
европейската раса, подобно на своите съседи - арабите. Именно
затова се говори за еврейски народ, а не за еврейска раса. Следо­
вателно великолепните постижения на учените-евреи не могат да
бъдат мотивирани с расови аспекти.
Въпреки това:
Независимо дали твърдението ми се вписва в съвременните ус­
ловия в обществото, независимо дали то е неприятно за нечии уши,
аз смея да заявя, че извънземните са предпочели една конкретна

71
раса. Според различните митологии, „боговете“ ръководели живота
на собствената си „раса“ и я защитавали от чужди вредни въздейст­
вия. По този начин те извели своите родственици на водещи пози­
ции на нашата планета. От древните източници не личи на коя точно
раса е било оказано божествено благоволение. Но отново в Стария
завет се срещат указания за това, че избраните не бивало да се сме­
сват с останалите хора.

Карантина за новото поколение

Докато Мойсей водел израилтяните от Египет през пустинята към

Обетованата земя по време на 40-годишния им поход, той, по запо­
вед на Бога, им забранил всякакъв контакт с представители на друга
раса. Бог бдял заповедта му да се спазва и подкрепял израилтяните.
Той ги водел с помощта на специален знак: пред тях се носела коло­
на от дим (облак), която през деня светела в бяло, а през нощта горя­
ла като огън. Така Бог ревниво ги пазел от врагове и непознати, а
освен това ги хранел с манна - чудотворния хляб.
В края на странстването - след 40 години, израилтяните се засе­
лили в Обетованата земя - тяхната родина. Но само на новото поко­
ление било разрешено да се установи там. На родителите, дори на
Мойсей, най-строго било забранено да навлизат в земите, където
„течали мед и мляко“ .
Какво се е случило?
Струва ми се, че абсурдността на тази забрана не може да бъде
изяснена с помощта на теоложки и историзирани тълкувания.
През последните десет години, през които размишлявам по този
въпрос, стигнах до заключението, че карантината за избрания на­
род може да се тълкува по следния начин: Боговете или извънземни­
те - кой както иска да ги нарича, са сътворили по време на 40-годиш-
ното странстване (което логично е означавало изолация от всички
останали хора) ново поколение с нови генетични свойства, каквито
другите обитатели на Земята не са притежавали. Дали в резултат на
тази необходима изолация, с цел запазване на новия генетичен ма­
териал, не е било създадено валидното и в наши дни правило, спо­
ред което евреите следва да създават семейства само с евреи?

72
Възможно ли е чрез спазването на тази мойсеева максима да е се­
лекционирана, ако не нова раса, то поне нов вид хора, отличаващи
се от останалите чрез специални предимства и недостатъци?
Тъкмо в наше време, когато се рушат расовите предразсъдъци,
подобни разсъждения могат да изглеждат неподходящи, тъй като имат
известен привкус на расизъм. Напълно осъзнавам отговорността,
свързана с поставянето на въпроса за наличието на „избрана раса“,
но съм на мнение, че премълчаването на един проблем не доприна­
ся за неговото разрешаване.

„Прекрояване” на хората чрез

зенно инженерство

Постиженията на хуманната генетика имат за резултат между

другото и така наречените расови спесификации, които могат да ста­
нат ябълката на раздора в много случаи. Безспорно някой ден гене-
тиката ще установи (ако вече отдавна не се занимава с това, без ние
да знаем!) кои генетични комбинации биха дали някакви преимуще­
ства на дадена раса или вид, и кои трябва да бъдат променени. За да
обясня по нагледно: Ако някакъв дефект в нашата ДИК внезапно ста­
не причина да се раждат само хора с по три пръста и по едно ухо,
всички биха били щастливи, ако този дефект бързо бъде отстранен.
В света на растенията отдавна чрез селекция - тоест препрограми-
ране на клетките - се създава например устойчив сорт пшеница с
късо стебло. В животинския свят е нещо обичайно да се отглеждат
крави, които да дават повече мляко. Всичко това е намеса в естест­
вената „програма“ на клетките. Дали в скоро време няма да се
извършват манипулации и в наследствената маса на хората? Веро­
ятността е плашещо голяма.

Ж ивотни о т епруветка

„Джон Гърдън, биолог от английския университет „Кембридж“ ,

взел ембрионални клетки от женска жаба албинос. Клетъчните ядра
заедно с наследствения материал били имплантирани в яйцеклетка­

73
та на друга женска жаба, като предварително от нея било отстране­
но клетъчното ядро. От тези яйцеклетки се развили попови лъжички,
а от тях - жаби албиноси. Те не са свързани с родствена връзка със
своята майка. [25]”
Използваният при този експеримент метод бил наречен Сюпюд
(клониране) от гръцката дума „сюп" - клон. Гюнтер Шпайхер обясня­
ва процеса нагледно така:
„Клончето от дадено растение, което, посадено в земята, се
развива до ново растение, е идентично копие на майчиното расте­
ние. [25]”
Не бива да забравяме, че всеки организъм се състои от клетки,
а всяка от тях съдържа цялата информация, необходима за възста­
новяването на целия организъм от една единствена клетка.

Точни копия на оригинала

Микробиолозите и микрохирурзите знаят, че е възможно от една

клетка да възпроизведат целия организъм, без да е необходимо оп­
лождане. За целта е достатъчно само от клетката да бъде извадено
клетъчното ядро и то да бъде имплантирано в яйцеклетка, на която
предварително е било отстранено ядрото. По този начин е възмож­
но всеки животински, растителен или човешки организъм да бъде
размножен в няколко копия, идентични на оригинала. Играта, която
природата отвреме навреме си играе с еднояйчните близнаци (за
тях се казва, че не могат да се различат или че си приличат така,
както едно яйце прилича на друго), би могла да се повтори изкустве­
но при произволен брой екземпляри.
Тъкмо по този метод проф. Гърдън е създал своята колония от
жаби, в която всяка жаба е идентична с останалите (макар че за нас,
неспециалистите, те бездруго не се различават).
В описания случай обаче, всяка от жабите е истинско копие на
оригинала.

74
 Клонирани мишки

Мишките са бозайници, а при тях клониране е осъществено от­

давна. Мишата яйцеклетка, оплодена ю у Ито, след това е била мани­
пулирана. С помощта на изключително фина инжекционна игла, от
яйцеклетката е отстранен, мъжкият наследствен материал. Така емб­
рионът вече не притежава наследствения материал и на двамата
родители, а само на майката, и се превръща в нейно точно копие. С
помощта на този метод следователно могат да се клонират само
женски екземпляри. Клонирането на мъжки екзепляри също не е
проблем. Ето обяснението на проф. Илмензее от Университета в
Женева:
„Ако целият наследствен материал от една оплодена яйцеклетка
бъде заменен с ядрото на друга клетка, естествено, могат да се полу­
чат копия и на мъжки индивиди. [26]”
Английският психолог Алън С. Паркър се оказва почти пророк.
Дълго преди възможността за клониране на организми да бъде до­
казана експериментално, той смята за възможно изолирането на
клетъчно ядро от човешка клетка и имплантирането му в яйцеклетка­
та и матката на някоя жена. Паркър отива още по-далеч, като насто­
ява да бъдат извършени интензивни изследвания за възможността
за съхранение на мъжки семенен материал. Явно психологът е имал
предвид клонирането на известни личности.
Проф. Маршал У. Ниренберг, допринесъл съществено за откри­
ването на генетичния код, бил на мнение, че всички трудности в това
отношение скоро ще бъдат преодолени и че е въпрос само на време
генетичната информация в клетките да бъде програмирана. Опти­
мизмът на тези учени е споделян и от проф. Джошуа Лидърбърг, ге­
нетик в Университета в Станфорд, Калифорния. Той бил убеден, че
още през това хилядолетие човешкият наследствен материал ще
може да бъде манипулиран.
Явно сроковете, определени от специалистите в тази област, са
били дадени с известно презастраховане. Събитията се развиха до­
ста по-бързо от очакваното.

75
 Ще надхитри ли човекът природата?
>

Нима ние започваме да си играем със съдбата?

Не можем ли да тръгнем по друг път, принудени ли сме да дейст­
ваме по този начин?
Дали не се крием зад щита на мисловни процеси, които са неиз­
бежни, които трябва да следваме, защото са програмирани в нас?
Понеже онези, които са ни създали, са ни направили разумни по
„свой образ и подобие”?
Защото са осъзнавали, че един далечен ден ние ще повторим
онова, което те самите са направили с нас?
Нима това не е предсказано в Библията?

„Ирече Господ: ето, един народ са, и Всички имат един

език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се
откажат от онова, що са намислили да правят. “
Битие, 11:6.

„И няма да се о т к а ж а т о т онова,
що са намислили да правят”

Днес вече е възможно да се клонират хора, да се създават

произволен брой идентични копия нададен индивид. Експеримен­
тите, проведени успешно върху бозайници, почти винаги след из­
вестно време се изпробват върху хора. Не е толкова важно дали
първият човек, клониран по описания подробно и документиран с
всички детайли от журналиста Дейвид Рорвик [21] метод, живее
инкогнито в САЩ. Съществен е изводът, че клонирането на хора е
възможно.
Зад всеки научен успех се крие истинският двигател - целта и
предназначението на откритието. За какво би могъл да служи един
мултиплициран човек, създаден от една и съща клетка?
Дали, щом вече методът стане обичайна практика, ще произ­
веждаме серийно отделни видове хора: политици, войници, учени,
астронавти, работници, свещеници, гадатели и комици? Ще се раз­

76
творят ли пред нас бездните, до които ни отведоха Джордж Оруел
и Олдъс Хъксли? Нима ще създаваме нови „расови категории“ , ко­
ито след това пак ще воюват помежду си поради своите различия?
Може би ще се поддадем на преходни ценности като модата и ще
произвеждаме на конвейр манекени - мъже и жени? Или ще създа­
ваме специално пригодни за определени изследователски цели
типове хора? Дали жената ще съхранява няколко клетки от люби­
мия мъж, а мъжът - от любимата жена, за да може да се възстанови
оригиналът при преждевременна смърт? Вероятно в клетъчни бан­
ки ще се съхранява клетъчен материал от известни личности и ге­
нии, така че след смъртта на оригинала веднага да бъде създадено,
негово идентично копие.

Дали човечеството е пропуснало своя шанс?

Пред човечеството се открива невероятна възможност знания­
та на гениите да не се изгубват с тяхната смърт. Как ли би се изменил
светът, ако Айнщайн изведнъж се бе оказал безсмъртен с помощта
на клонирането? Тялото на великия мислител е било изгорено, но
мозъкът му е бил предоставен за научни изследвания [27]. Срамота
е, че това ценно наследство стои потопено във формалдехид в стъклен
съд в биологична изследователска лаборатория в Уичита, Канзас,
САЩ. Наистина, части от мозъка са били изследвани от специалис­
ти, но малкият мозък и части от мозъчната кора са все още непокътна­
ти. формалдехидът обаче действа като силна отрова и 35 години след
смъртта на Айнщайн е малковероятно някоя клетка от мозъка му да
е останала жива.
Никой не може да знае дали ученият не е имал предвид нещо
повече от обикновено академично изследване на мозъка му. Дали
не е мислил пророчески за възможности, каквито през 1955 г. никой
не е подозирал, че ще се появят пред човечеството? Нима науката е
пропуснала една фантастична възможност?

77
 Дали Ното 5ар1еп5 не се е появил
в резултат на клониране?

Идеята ми е, че извънземни същества, владеещи вече до пер-

фекционизъм клонирането, са създали Ното зар1епз. Тази мисъл е
доста спекулативна, но е мотивирана от съществуващите днес по­
знания в областта на клетъчната биология и микрохирургията. Ако
космическите пришълци ни превъзхождат в техническо отношение
дотолкова, че да владеят пътешестването из междузвездното прост­
ранство, може да се предположи, че са умеели да извършват и гене­
тични манипулации. Те „присадили“ в нас ДНК (дезоксирибонуклеи-
новата киселина) на своята раса и ни я предали без изменение. От
този момент нататък развитието на човека продължило по „божест­
вената програма“ . Ние, хората, днес сме в процес на търсене на това
изначално познание, което носим в себе си и което само трябва да
преоткрием отново.
През следващите десетилетия ще полетим из междузвездното
пространство. Ще бъдем принудени да го сторим, тъй като природни­
те ресурси на нашата планета са на изчерпване. Тази необходимост
ще бъде по-мощен двигател в търсенето на неизвестни популации и
дори цивилизации в Космоса, отколкото любопитството. Независимо
от мотивите, ние ще трябва да полетим из Космоса, за да оцелеем.

Проблемите на колонизацията на Вселената

А ков глъбините на Вселената бъде открита планета, подобна на

Земята, която не е населена с живи същества, е логично тя да бъде
колонизирана от нас. Сред аргументите против възможността за
осъществяването на подобно преселение досега поне имаше един
от фундаментално значение. Трудно би било хиляди мъже и жени да
бъдат транспортирани с огромни космически кораби до новата пла­
нета, тъй като разходите биха били фантастични, а ползата - съмни­
телна. Освен това едва ли бихме открили планета, която във всяко
отношение да прилича на Земята. Следователно здравето и животът
на колонистите ще бъдат застрашени. Вредни за нас концентрации
на инертни газове и неизвестни бактерии биха застрашили същест­

78
вуването на нашата раса. Как колонистите ще се аклиматизират при
подобни условия? Възможно е на хипотетичната планета температу­
рите да се колебаят между -80 до +80° С. Как хората ще живеят там
без масивни предпазни скафандри, които, освен всичко друго, ще
възпрепятстват свободните им движения?

Клонирана космическа раса

Дискусиите, водени при закрити врати поради този и други ас­

пекти, стигат до едно разрешение на проблема. Клониране! Ако пла­
нетата е необитаема, ще се програмира раса, пригодена към услови­
ята на новата среда. Съществуват ли живи същества, които обаче не
притежават разум, в яйцеклетките на най-висшия организъм ще се
имплантира човешки наследствен материал. Историята се повтаря:
ние ще вършим онова, което извънземните са сторили с приматите
на нашата Синя планета!
Съществуват ли на Земята съответни доказателства, улики и сле­
ди в подкрепа на дръзките ми мисли?
- В множество митологии и предания във всички религии се
твърди, че боговете създали човека по свой образ и подобие и че са
били необходими няколко опита, докато експериментът се окаже
успешен. [28]
- Различни народи, някои от тях и в наши дни, са убедени, че
владетелите им са директни потомци на боговете - като египетските
фараони, древношумерските царе, етиопските и персийските владе­
тели, японския император и т. н.
- Племето торадша, населяващо южните ширини край Зулу, е
убедено и досега, че е дошло от небето. Във вените на предците на
съвременните торадша първоначално течала бяла кръв и едва след
смесването им със земната раса, тя станала червена. [29]
- До 1962 г. по тръстикови острови в езерото Титикака живее
племето урос. Представителите му имали черна кръв и не се смесва­
ли с представители на съседните индиански племена, тъй като били
убедени, че идват от Космоса и трябва да запазят благословената си
раса чиста. Членовете на племето урос живеели самотно и отшелни­
чески, били в състояние на постоянно бягство, за да предотвратят
контакти с други племена.

79
 Първоначално племето урос живеело по бреговете на езерото
Титикака. Едва след като преди повече от 1400 години войнствено
настроените индианци аймара, а по-късно и войските на испанския
завоевател Франциско Писаро (1478-1541), завзели боливийските
плата, уросите изградили острови от тръстика и се преместили там.
По отношение на другите племена те се държали високомерно, но
избягвали всякакви конфликти. Необикновените им способности били
причина за тяхната арогантност. Уросите твърдели за себе си, че не
потъват във вода, че не усещат мразовития студ и че дори най-страш­
ните бури не могат да им навредят. Влажните и студени мъгли, от
които останалите индианци се разболявали, не били страшни за тях
и дори „небесният огън“ (светкавиците) не можели да ги поразят.
Уросите разговаряли помежду си на непознат за нашата планета
език. Те упорито вярвали, че не са хора.
През 1960 г. върху тръстиковите острови в езерото Титикака
живееха все още едва осем истински уроси. През 1962 г. последният
от тях почина.
Към коя раса са принадлежали тези предполагаеми еремити?
Още от началото на своето съществуване те не са „замърсявали“
кръвта си с тази на земните хора. Така те биха могли да съхранят
расата си непроменена от момента на нейното възникване чак до
края й. Кой е създал уросите и с каква цел? Дали са имали специал­
но предназначение, но са пропуснали своя шанс?

Смесването на расите - желателно или не?

Ако основните раси в човешкия род имат нещо общо с „моите“

извънземни, следва да обсъдим въпроса дали боговете са желали
тези раси да се смесят или са възнамерявали те да останат строго
обособени.
Ако се позовем на легендите, митовете и най-древните религи­
озни предания, ще стигнем до заключението, че боговете са били
против смесването на расите. За да не повтарям онова, което съм
казал и написал отдавна, ще припомня само карантината, наложе­
на над новото поколение евреи. То било създадено по време на
40-годишното странстване из пустинята и било отделено от пре­

80
дишното поколение. Ще припомня строгата изолация на пуангите
и уросите, както и истинското кръвосмешение в семействата на
древноегипетските фараони, извършвано с цел да се запази кръвта
им чиста.

46 хромозоми и автозоми = разум?

Известно е, че в с и ч к и раси от един и същи вид могат да се кръсто­

сват помежду си. Ако „извънземните“ са искали да предотвратят по
принцип смесването на расите, е било възможно да създадат гене­
тични бариери за това - различен брой хромозоми. Единствената
пречка би била, ако общият за всички хора брой хромозоми е
всъщност таен код за наличието на разум. Дали по тази причина
след праисторическата мутация всяко живо същество, притежава­
що интелект, има 46 хромозоми и автозоми?
Чрез методите на клонирането е възможно да се проектира и да
се възпроизведе серийно по подобие на образеца както интелектът,
така и всяка друга желана характеристика на расата.
В момента се намираме в процес на опасно, но блазнещо раз­
витие. Например хирурзите вероятно ще се позоват на факта, че сред
клонирани хора могат безпроблемно да се извършват транспланта-
ции на органи - липсва отхвърлянето им от имунната система на опе­
рирания. Би могло да се стигне и до извода, че определен клан от
клонинги представлява перфектна селекция на човешката раса. Това
обаче е грешен подход, тъй като предполага, че само един или ня­
колко типа хора ще бъдат клонирани. В момента, в който бъдат кло­
нирани повече различни индивиди, те отново биха могли да се сме­
сят помежду си и процесът започва отначало.
Прекалено наивно е да се предполага, че клонирането ще се из­
ползва само за благородни каузи. В най-абсурдния случай биха могли
да се клонират убийци и диктатори. Не е изключено също така част от
продукцията да се окаже брак - ще бъдат създадени изроди. Изходни­
ят материал е прекалено деликатен. Какво ще правим с тези бракува­
ни екземпляри? Те също ще бъдат човешки същества. Етични и рели­
гиозни съображения не позволяват прекъсването на нечий живот.
Всеки прогрес е свързан с определени неотменни задължения.

6. Пророк на миналото 81
 Шансовете и опасностите са поставени на везните. Кое ще над­
делее? Дали не трябва строго да се забранят изследванията в об­
ластта на молекулярната биология и генната хирургия. По мое мне­
ние ние действаме така, съгласно закодиран в нас стремеж към по­
знанието. Освен това, ако бъде издадена подобна заповед, тя ще
трябва стриктно да се спазва във всяка страна и във всяко кътче на
планетата.
Генното инженерство обаче не се нуждае от огромни зали с много
апаратура, а само от малки лаборатории. Кой ще контролира спаз­
ването на тази заповед? Можем ли да бъдем сигурни, че тя не се
нарушава в нито едно кътче на планетата ни? Освен това никой до­
сега не е успял да спре науката да изследва области, където откри­
тията вече са назрели.
Със сигурност ще трябва да се решават освен биологични и
етични, и юридически проблеми. Кой е наследодателят сред някол­
ко клонинга от една серия? Кои са наследниците му? Къде са гра­
ниците на прекия произход, след като всички имат еднанкъв клетъ­
чен материал?

Изследванията трябва да продължат!

Въпреки всичко, аз поддържам тезата, че изследванията по от­
ношение на клонирането трябва да продължат. Методът трябва да
бъде усъвършенстван, а описанието на манипулациите да се съхра­
нява в трезори при най-голяма секретност. В съответните субстан­
ции и температури трябва да се съхраняват за изключителни ситуа­
ции годни във всяко отношение ядра на мъжки и женски клетки. Те
биха могли да се използват например при космическа катастрофа,
причинена от прелитащ в непосредствена близост до Земята метео­
рит, или при ядрен инцидент или война, когато радиоактивното лъче­
ние поразява големи части от земното кълбо и уврежда задълго чо­
вешкия наследствен материал. В подобни случаи човешките раси биха
могли да бъдат възстановени отново чрез клониране.
Ако човечеството бъде поразено от подобни катастрофи, клони­
рането трябва да е налице като изпробван и утвърден метод. То не
може тепърва да се открива и усъвършенства.

82
 Чрез клонирането не се създават абсолютно идентични личнос­
ти. Макар да са еднакви физически и създадени по един и същи об­
разец, те остават различни индивиди като създадените по провере­
ния и предпочитан традиционен метод \п у К/о хора. Кпонингите си
приличат външно, имат наследствен материал, но мислят и действат
самостоятелно. Личността им се обуславя от възпитанието и окол­
ната среда подобно на останалите хора. На практика няма истинско
състояние на покой. Клонингите получават нова генетична информа­
ция и я предават на следващите поколения. Те от своя страна ще
мутират и след няколко десетки генерации потомците на клонингите
вече няма да си приличат така както едно яйце прилича на друго.
Клонирането е въпрос от жизненоважно значение не само в
случаите на природни или ядрени катастрофи, но и с цел завладява­
нето на Космоса. Идеята на психолога Лорд Ротшилд за създаване­
то на международна „Комисия за генетичен контрол“ , която да сле­
ди за изследователската работа и практическото приложение на
клонирането,'ми изглежда правилна. Най-съкровеното ми желание
би било тази комисия да действа максимално ефикасно, за разлика
от досегашните подобни международни институции.
Ако прочетем думата живот обратно, се получава мъгла*. Тряб­
ва най-после да повдигнем внимателно мистичните воали от мъгла,
за да проумеем истината за нашето съществуване.

Съобщение

Скоро ще се появи интелигентен робот!

Той ще мисли самостоятелно и равнището на неговия интелект
ще бъде много по-високо от това на човека. Роботът ще бъде обору-
давн със сензори, които ще „виждат“ по-добре от човешкото око, тъй
като ще действат и в инфрачервената и ултравиолетовата области.
Усещанията му при допир ще бъдат по-интензивни, понеже сензори­
те му ще са по-чувствителни от човешката кожа. „Сетивата“ м у -у л ­
тразвук, радар, рентгенови лъчи, ще „усещат“ дори през стени.

*Непреводима игра на думи. Живот на немски език е БЕБЕИ, а мъгла - МЕВЕ1_.

- Бел. прев.

83
 Американският учен Марвин Мински от Института по технология
в Бостън, Масачузетс, твърди:
„Машината ще бъде в състояне да разкаже виц или да спечели
боксов мач. След достигането на това ниво, роботът ще започне да
се обучава с фантастична скорост. След няколко месеца той ще до­
стигне равнището на гений, а още няколко месеца по-късно мощта
му ще стане непредсказуема.”
Д-р Джордж Лорънс, научен ръководител в Станфордския из­
следователски институт, Калифорния, вече серийно свързва човеш­
ки мозъци с компютър. Командите към компютъра се подават един­
ствено със силата на мисълта. Тези утопични на пръв поглед изслед­
вания се провеждат по поръчка на Пентагона!
Клонът от науката, който си е поставил за цел създаването на
интелигентен робот, се нарича А1 (Агййс1а1 1п1еШдепсе - изкуствен
интелект). Крайната цел е робот, който е в състояние да изпълнява
самостоятелно цивилни, военни и изследователски задачи в Космо­
са и на дъното на океана.
Дали в древността вече не е съществувал подобен интелигентен
робот? Шумерологът Н. С. Крамер е превел следния текст, изписан
върху плочка с клинописно писмо:
„Онези, които съпровождаха богинята Инана, бяха същества,
непознаващи храните, непознаващи водата; те не ядат от разпръ­
скваното брашно и не пият от принасяната им в жертва вода...”
В шумерския епос „Гилгамеш“ Енкиду описва пазителя на земи­
те на боговете:

„Докато не убия този мъж, ако това е мъж, докато не

умъртвя този бог, ако това е бог, няма да поема към
града... О, господарко, ти, който не си видял това същест­
во, не си завладян от ужас. Аз, който видях този мъж, бях
завладян от ужас. Зъбите му са като зъби на дракон,
образът му е като муцуната на лъв... “

84
 Малта - рай на неразрешените
загадки
„Коловози“ в скалите • Какво би трябвало да бъдат, какво биха
могли да бъдат • Объркваща мрежа от коловози • Пътища за т ранс­
порт на товари? • Открит ли е бил сферичният лагер? • Календар? •
Създадени преди 10 000 години Малта, цел на извънземните? • Сен­
*

зация: хипогей • В подземния свят • Бременни богини-майки • Хилядо­

летна НнП-уредба • Творенията на архитекта от каменната ера •
Одисея с Одисей • Дело на великани? • Сред менхирите в Бретан •
Създадени преди последния ледников период • Треска за злато Ло­ *

гическо построение от аксиоми • Тайната на кварца

В ерата на съвременните свръхбързи самолети островната гру­

па Малта, разположена на 95 км южно от Сицилия, се намира бук­
вално пред вратата ми.
Имах желанието да разгледам повторно необичайните „колово­
зи“ в скалите, които преминават навред из малтийските острови и
които привличат вниманието на всеки турист. В „Речник по археоло­
гия“ от 1975 г. [30] в главата за Малта прочетох:
„Около 3200 г. пр. н. е. на островите дошли нови заселници от
Сицилия. В периода от 2800 до 1900 г. пр. н. е. те изградили изумите­
лен брой мегалитни храмове. 30 от тях все още са запазени и свиде­
телстват за високоразвита архитектура и строителна техника. Веро­
ятно след това на острова дошли войнствено настроени племена от
Западна Гърция. От този период са и необичайните „коловози“.”
След обстойното изследване на тази забележителност и аз не
можах да се сетя за по-подходящо название.
Малта, най-големият от островите, където се намира и столица­
та Ла Валета, е почти 25 км дълъг и 12 км широк. Островчетата Гозо и
Комино също имат своя специфичен чар, но Малта ги превъзхожда
не само по големина, но и посредством неразрешените досега за­
гадки, свързани с коловозите и мегалитните храмове.
Слънцето, морето и времето са оставили своя отпечатък върху
природата и хората на тази островна група в Средиземно море. При

85
 ■7

приближаване със самолет към Ла Валета, човек има чувството, че

попада в някакъв кубичен святс цвета на пясъчника. Сградите с ква­
дратна форма и плоски покриви, подредени край пресичащите се
под прав ъгъл улици, са в съзвучие с правилните, начертани сякаш с
линеал форми на полята, които сияят в приятни пастелни тонове.
Докато пътуваме в престарял „Ф орд“, модел 1954 г., към хотел
„Малта-Хилтън“, таксиметровият шофьор ме залива с поток от хва­
лебствия към социалистическото правителство. „Ще изхвърлим анг­
личаните и всички, които не искат да ни служат!“ Независимо, че не
ме интересуваше, бях принуден да чуя, че Дом Минтоф е истински
„Супермен“ , гарантиращ непрекъснат прогрес за населението на
островите.
Слушах с половин ухо. В сравнение с първото ми посещение
преди 11 години, този туристически рай бе изгубил доста от блясъ­
ка на луксозните си хотели, потъналите в разкош улици, примамли­
вите витрини на магазините и поддържаните плажове. През декем­
ври 1974 г. островната група стана независима република и под
ръководството на Супермена крачи право към сивото социалисти­
ческо ежедневие. Успях да открия твърде малко от онова, което
някога в пътеводителите и романите носеше славата на неповтори­
мото на този рай. След няколко дена престой вече знаех, че със
сигурност няма да дойда тук на почивка. Все пак никой не бе успял
да забрани на малтийските рибари да боядисват лодките си във
всички цветове на дъгата. За момент си спомних за Хонгконг, но в
Малта, разбира се, липсват китайските джонки.
Естествено, за жителите на острова „коловозите“ са нещо по­
знато и обичайно, също като малтийските рицари, превърнали Мал­
та в края на XVI в. в един от културните центрове на Европа. Местни­
те жители обаче наричат коловозите пренебрежително „саг1 ги*з“ (ко­
ларски пътища) и не им придават особено голямо значение - както
очевидно и малтийското правителство. То не прави нищо за съхра­
няването на тази забележителност. При строителни работи никой не
се съобразява с необикновените „коларски пътища“, изложени без­
стопанствено на постоянното действие на ветровете и времето.
Дори и днес, всеки от гостите на острова по някое време забе­
лязва коловозите или части от тях. Докато ги прескача, през главата
на туриста бегло минава мисълта, че това са изоставени коловози
на някогашни железопътни линии, от които са били отстранени же-

86
 •>
’

■' :.-■-•/ , Ш® »т*

' ■

4»

Браздите на необикновените „коловози" вървят успоредно - подобно на

истински коловози

87
 Изсечените В скалата бразди, които напомнят коловози,
често се извиват Внезапно В остри завои

88
Дълбочината на браздите в скалата достига до 72 см,
а ширината им - от 65 до 123 см

89
лезните релси, за да се претопят за други цели - този метал е твърде
ценен на острова. А може би човек ги оприличава на следите, оста­
вени в почвата от преминаващите каруци. Не зная какво още би могъл
да си помисли туристът, но ми е известно, че нито едно от предполо­
женията не би могло да е вярно.
Коловозите от Малта представляват необикновена по рода си
праисторическа загадка. И до днес няколкостотин от тях могат да се
видят на Малта и Гозо. Преди хилядолетия двата острова са били бук­
вално покрити с тях. Когато човек види тези вдълбани в земята, пра­
вилно оформени бразди, които в повечето случаи вървят успоредно,
както си му е редът, спонтанно и естествено се сеща за коловози. При
по-внимателно изследване на почвата обаче, бързо става ясно, това
не биха могли да бъдат коловози в обичайния смисъл на думата.
Следите на двете успоредни бразди са различни не само от участък
на участък, но се променят дори в продължение на един единствен щранг.
Това ясно личи в областта Дингьл, югозападно от старата столица Мди-
на, където коловозите са струпани като на разпределителна гара.
Археолозите също са озадачени от коловозите, защото те наис­
тина са странни - преминават през долини, изкачват планини, често
вървят по няколко успоредни, после неочаквано се събират само в
един, подобно на кантон за управление на железопътните стрелки,
извиват се внезапно в остри завои или (представете си само!) поемат
право към глъбините на Средиземно море. Някои свършват неочаква­
но при стръмните крайбрежни рифове. На тези места частта от скала­
та с продължението на коловозите явно се е срутила във водата.

Коловози с всякакви размери

На Малта има в изобилие коловози с всякакви размери. Шири­

ните им варират между 65 и 123 см, а дълбочината на браздите до­
стига дори до 70 см! Край Менсия една от браздите прави завой на
върха на хълм и там достига дълбочина от 72 см във варовика!
Този факт оборва предположението, че това са следи от кару­
ци. Ако някога тук е преминала каруца, тя не би могла да вземе
завоя поради голямата дълбочина на браздата. Или колелото би
заседнало, или оста му би трябвало да се намира на височина 72

90
■

см от земята, което означава самото колело да има диаметър почти

1,5 м. Подобно гигантско колело обаче едва ли би могло да вземе
завоя. То или би заседнало, или би се счупило. Отделното окачва­
не на всяко от колелата при модерните автомобили по онова вре­
ме е било непознато, да не говорим, че високите 1,5 м колела,
подобни на колелата на-гигантските съвременни багери, не биха
били маневрени при тези относително тесни бразди.

формички о т пясък

К о лко безпочвена е идеята, че малтийските коловози представ­

ляват следи от каруци; показва един прост пример с пясък: дълбочи­
ната на коловоза е 72 см, а ширината му в най-долната точка на това
място - 6 см. Кривината на дъгата при завоя е такава, че отговаря на
окръжност с диаметър 84 (!) м. Нека поставим в подобен коловоз от
пясък едно колело от каруца, чиято ос би трябвало да се намира на
72 см над земята и да се опитаме да го движим по дъга от окръжност
с горепосочения диаметър, без от стените на браздата да започне
да се свлича пясък! При тези условия колелото не може да се търка­
ля. А ако коловозът не е от пясък, а от твърда скала? И тъй като всяка
едноосна колесница все пак има поне две колела, движещи се, есте­
ствено, успоредно едно на друго в браздите, идеята за коларските
пътища става направо абсурдна.
Ако пък предположим, че по коловозите са се движели двуосни
каруци, идеята става направо невъзможна. По технически причини
задната ос със задните колела би трябвало да оставя по-тясна следа
с по-малък радиус от тази на предните колела. Затова товарните ка­
миони вземат острите завои по дъга с по-голям радиус. Тъй като на
завоите липсва втора, по-тясна следа, става ясно, че по браздите не
биха могли да се движат и двуосни каруци.
При Сен Пол Тат-Тарга четири коловоза, с различно разстояние
между браздите, се обединяват в един. Недалеч от това място се
пресичат два коловоза с различни дълбочини. При Менсия „желе­
зопътните работници“ са действали доста немарливо. Коловозът е
напълно разнебитен. Браздите достигат максимална дълбочина 60
см. На най-дълбокото място ширината на браздата е едва 11 см, а на
най-високото - 20 см.

91
 Коловози в глъбините на морето

В отделни участъци от брега, например Сейнт Джорджис Бей и

южно от Дингли, коловозите се устремяват целенасочено към сини­
те води на Средиземно море. До неотдавна се смяташе, че те
свършват недалеч от брега и са възникнали по времето, когато Сре­
диземно море е имало по-голяма дълбочина. Заблуда! Водолази ос­
пориха досегашното становище и отведоха изследователите отново
на изходна позиция: коловозите преминават по скалистото дъно на
морето навътре на голяма дълбочина. Наистина изумително!
Археолозите също са на мйение, че подобна огромна мрежа от
коловози би трябвало да служи за определена цел. И учените започ­
наха да я търсят. През 1970 г. край Тас Силг първоначално бяха от­
крити останките от римски храм, а отдолу археолозите попаднаха на
по-древен гръцки храм. Земята на това място криеше още изненади.
В по-долните слоеве бяха открити огромни монолити. След като и те
бяха разкопани, се показа полукръглата фасада на мегалитен храм.

Пътища за тран спорт на товари?

Т ъйкато в тази книга се говори много за монолити и мегалитни

постройки, ще дам кратко пояснение. Под монолити се разбира отдел­
ни допълнително обработени каменни блокове като египетските обели­
ски или изправените менхири (от келтски - „дълги камъни”) край Кар-
нак във Франция. Мегалитните постройки (от гръцки - „гробници от го­
леми камъни”) се изграждат от големи блокове или плочи, над или под
нивото на земята. Към тях се причисляват и куполните гробници.
С помощта на монолитите учените обясняват наличието на нео­
бичайните коловози.
- Руините при Хагар Ким се състоят от монолити с височина 5 м
и ширина 1,05 м. Една от каменните плочи има следните гигантски
размери: дължина 7 м, ширина 3,12 м и дебелина 64 см. Наистина
исполински строителен елемент!
Археолозите заключават: Коловозите са възникнали при транспор­
тирането на монолитите до местата, където са изградени тези съоръже­
ния. Браздите са били издълбани в скалите от колелата на каруците.

92
 Дори за човек с повърхностно техническо образование е ясно,
че този извод е абсурден. Защото:
- Коловозите са с различно разстояние между браздите. При
промяна на посоката, каруците не биха могли да се движат по по-
тясната или по-широката бразда.
- Разстоянието между браздите се променя и в продължение на
един единствен коловоз. Дали тогавашните строители са използва­
ли гумени оси за колите?
- Напречните разрези на коловозите показват, чете нямат пра­
воъгълно напречно сечение, а по-скоро трапецовидно. Ако браздите
са били издълбани от колелата на каруци, стените им би следвало да
са отвесни. Ако се предположи, че колелата са имали трапецовидно
напречно сечение, с тях не биха могли да се транспортират големи
товари като монолитите. При всяко преминаване на каруцата по ко­
ловозите, браздите само биха ставали по-дълбоки. Колко голям тряб­
ва да бъде в крайна сметка радиусът на колелата, за да останат оси­
те над земята? Подобни обяснения не са нищо друго освен измисли­
ци или глупави шеги.
Какво се е случило всъщност?

Да помислим по друг начин

Нека да направим някои нови предположения.

Нима строителите на мегалитните съоръжения са пренасяли то­
варите през планини и долини посредством шейни с плазове, тегле­
ни от животни? Дори праисторическите обитатели на Малта някога
някъде да са си служили с подобни неподходящи за условията на
острова транспортни средства, коловозите не биха могли да възник­
нат от тяхното движение. За плазовете на шейните с още по-голяма
сила важи онова, което вече казах за каруците. Плазовете са още
по-неподвижно свързани към осите от колелата. При това разнооб­
разие на ширини на браздите и внезапни завои, шейните не биха
могли изобщо да се движат!
Някои учени са на мнение, че за транспорта на тежки и обемни
товари (за пренасянето на каквито днес се използват седлови влека­
чи!) коренните жители на Малта били конструирали нещо като чатал
на клон. Двата края на чатала се влачели по земята, а дългото стебло

93
било теглено от впрегатно животно. С помощта на това приспособле­
ние монолитите били влачени и пренасяни на големи разстояния.
Подобно обяснение е направо смешно!
Чаталът е твърд предмет с определена форма. Следата, оставе­
на от него, не би променяла постоянно ширината си. Да не говорим,
че изобщо не се коментира видът на дървото и породата на впрегат­
ното животно, способни да издържат такива товари. Едва ли са впря­
гали динозаври в хомоти от специална стомана! По онова време този
метал е бил непознат, следователно е използван дървесен вид с ка­
чествата на стомана. Обаче нито носещата способност, нито напреч­
ното сечение на какъвто и да било клон от дърво, биха могли да обяс­
нят тесните бразди с трапецовидно напречно сечение.
Още един факт говори в подкрепа на становището, че не са били
използвани теглени от животни каруци, шейни или чатали. Ако тези
животни са преминавали по един и същи път, година след година, в
продължение на десетилетия и ако са теглели след себе си товари,
те би следвало да оставят собствените си следи в почвата. Това оз­
начава, че във варовиковите скали, подобно на самите коловози би
трябвало да личат пътеките, утъпкани от натоварените животни. Край
нито един от коловозите в Малта обаче няма следи от копита.

О т к р и т ли е бил сферичният лазер?

Хората използвали за транспорта натовари сфери! Действител­

но, на Малта са открити стотици кълба с различни радиуси, израбо­
тени от мек варовик. Най-големите кълба имат диаметър 60 см, а най-
малките - 7 см. Нима древните малтийци са конструирали транспорт­
ни средства, които са се движели с каменни сферични лагери? Гени­
ално! Може би са поставяли каменни кълба в коловозите, а отгоре
са инсталирали монолитите. Това обяснява всичко. Защо ширините
на браздите са различни. Защо завоите са толкова остри. Защо ко­
ловозите свободно се пресичат помежду си. Кълбата следват неот­
клонно улея, в който са поставени, независимо от ширината му.
Дали кълбата не са отговор на загадката?
За съжаление не. Всички малтийски острови са изградени от
пясъчници, варовици и глини, тоест от меки скали. Самите кълба са
от варовик! Товар с тегло дори от един тон, би ги сплескал като пала-

94
 Дали „сферичните лагери" са решение на загадката?

чинки или би ги разрушил, подобно на снежни топки. Освен това

независимо от диаметъра си, кълбата оставят заоблени следи, а не
бразди с отвесни стени. Улеите биха се разширили, не биха се вдълба­
ли навътре в скалата. Ако все пак някои кълба са образували следа с
дълбочина 70 см, те би трябвало да са огромни, с диаметър близо 1,5
м, освен ако не са били натоварени с невероятно тежък товар. Да не
забравяме, че кълбата би трябвало да преодоляват триене във всич­
ки посоки. За целта би била необходима огромна теглителна сила.
Дискусията относно тази теория е безпредметна, понеже досега не
са откривани кълба с диаметър, по-голям от 60 см.
До този момент на Малта не са намирани изображения или ба­
релефи, на които да се виждат каруци или шейни. Ако при строител­
ството на храмове са били използвани подобни транспортни сред­
ства, те със сигурност биха били изобразени. На острова са открити
много древни стенописи.

95
 Няма връзка между коловозите и
с т р о и т е л с т в о т о на храмове

По начало коловозите и светилищата не са имали нищо общо. В

противен случай „релсите“ би трябвало да водят към религиозните
съоръжения и да свършват до тях. Това обаче не е така! Коловозите
образуват гъста мрежа, която преминава край светилищата, преси­
ча територията им и продължава и по местата, където няма останки
от храмове или каквито и да било други постройки.
Коловозите не са нито картографирани, нито измерени. Наисти­
на, това би било доста трудоемка работа. На отделни места браздите
са обрасли с гъста растителност или не се виждат вече на повърхността
на земята. Другаде се появяват внезапно. Върху част от мрежата са
построени съвременни сгради. Голям брой от коловозите са затрупа­
ни от пръст или са ерозирали в течение на хилядолетията.

Моето мнение: Необходимо е

интердисциплинарно проучване

Н икой не знае за какво е служел т о з и лабиринт от коловози и

кой го е създал. Толкова много се говори за интердисциплинарното
проучване: археолозите молят физици, химици и металурзи за съдей­
ствие при разрешаването на подобни загадки. По отношение на ос­
тров Малта изобщо не става въпрос за такова почти криминалнотех-
ническо сътрудничество.
Очевидно е, че анализът на коловозите би запълнил бели полета
в човешкото познание. Дали следите в скалистата почва са оставе­
ни от каменни кълба, дървени чатали или каруци? Възможно ли е
транспортните средства, каквато и конструкция да са имали, да са
размазали при движението си в древността дребни животни, чиито
останки да са попаднали в порите на варовика и в глините? Могат ли
да се открият фосилни следи от полени, които да спомогнат за дати­
рането на коловозите?
Днес съществуват всички необходими технически средства, с
чиято помощ може да се проследят и изследват преминаващите по
дъното на морето коловози. Защо никой не го прави?

96
 Може ли и допустимо ли е подобна интригуваща загадка от зо­
рата на човечеството да не предизвиква интерес у нас? Ние, запад­
ноевропейците, обикновено сме толкова умни и жадни за знания.
Защо не проявим своята любознателност и в този случай?

Календари?

Би било твърде странно, ако сред множеството теории липсва­

ше и тази за календара - подобно на египетските пирамиди, на „ви­
сящите камъни“ в Стоунхендж край Уолшир в Англия, на „пистите за
кацане“ в долината Наска в Перу. Идеята, че коловозите от Малта са
части от великански календар, е най-глупавият възможен отговор на
подобен открит въпрос.
Навсякъде по света, където се намират тези предполагаеми ка­
лендари, става дума за фантастично големи съоръжения и постройки,
необозрими за обикновения, крачещ по земята, човечец. Според по­
сочената теория не особено умните хора от каменната ера са постро­
или тези гигантски календари, понеже искали да знаят кога ще дойде
пролетта или кога ще настъпи есента. Никъде обаче не се твърди, че
праисторическите хора въобще са се занимавали мащабно със земе­
делие. Ако при малката популация от хора се е развивало земеделие
в голям обхват, едва ли би имало достатъчно свободна работна ръка и
време, за да може, освен с изнурителен труд на полето хората да се
занимават и със строителство и подобни централни календарни стан­
ции, за каквито учените смятат мрежата от коловози.
Моите критици вероятно отново ще ме обвинят, че се смятам за
многознайко и че според мен нашите предци са били твърде ограни­
чени и неспособни на някакво самостоятелно постижение. С удо­
волствие използвам случая да призная, че смятам всички видове
Ьото зар|'еп5, обитавали някога майката-Земя, за прекалено инте­
лигентни. Те едва ли биха имали нужда от различните видове пред­
полагаеми каменни календари, за да установяват по подобен трудо­
емък и помпозен начин смяната на годишните времена. Нашите да­
лечни предци със сигурност са знаели от наблюденията си на приро­
дата дали зимата си отива, дали пролетта идва, дали Слънцето грее
по-силно, защото наближава лятото, и дали застудяването сигнали­
зира началото на есента.

7. Пророк на миналото 97
 Култ?

Да не забравя: Както по отношение на много други подобни ме­

ста, и в Малта се спекулира с идеята, че коловозите били построени
поради някакъв култ. Що за култ е това, е дълбока тайна. Също така
никой не обяснява в чест на кои богове е била построена мрежата от
коловози - може би като оптическо „изкачване нагоре“ . Ако в идея­
та за този култ има поне зрънце истина, бих искал да узная какво
послание и на кои богове е било изпращано посредством култовите
коловози.
Вече цитирах „Речника по археология“ , съгласно който мегалит-
ните храмове са били изградени около 2800 - 1900 г.пр.н.е. и че око­
ло това време, тоест в края на каменната ера и началото на ранната
бронзова епоха, са датирани и коловозите.
Подобно изявление обаче е прекалено вятърничаво.

Противоречия

Разкопките и изследванията на пещери доказват, че около 6000

г.пр.н.е. Малта вече е била населена. Статуетките на богини-майки
са на 5000 години. През 300 г.пр.н.е. на острова дошли сицилианци-
те, а през 1400 г.пр.н.е. - финикийците.
Никъде не съм срещал твърдението, че коловозите са били пост­
роени в ранната каменна ера. Сред специалистите се шири схваща­
нето, че те трябва да се причислят към бронзовата епоха. Дори това
„ранно“ датиране обаче, не би могло да е правилно. Нима хората по
това време са били надарени с интелект риби или са умеели да пра­
вят водолазни костюми от бронз? В противен случай би било
невъзможно да работят на дъното на морето.
Щом човек започне да задава неудобни въпроси, учените търсят
спасение в неизвестността. Според някои археолози мрежата от
коловози съществувала отпреди повече от десет хиляди години, ко-
гато намиращите се днес под вода крайбрежни ивици са били суша!
Звучи добре, но с какви инструменти са били изсечени в скалата
широките, дълбоки и дълги километри бразди?

98
 Внос на кремък?

Естествено, с кремък, ще кажат специалистите. Това звучи доб­

ре, тъй като този минерал е по-твърд от варовика. От него още от най-
древни времена са били изготвяни оръдия на труда. Само че геолози­
те досега не са открили на целия остров Малта и на съседните остро­
ви и следа от кремък! Нима искате да повярвам, че през каменната
ера (!) на острова е бил внасян в огромни количества кремък, за да
може да се постри мрежата от коловози?
Някой би могъл да заяви: Всички досегашни предположения са
погрешни. Всъщност мрежата от коловози е била проектирана и из­
градена от финикийските или гръцките заселници. Защо не? Само че
тази идея не може да бъде подхвърлена току-така. Съгласно досе­
гашните ни изследвания, преселниците донасят в новата си родина,
с намерението да ги използват на практика, знанията, придобити и
проверени на дело в родината. Нито в Сицилия, нито в Гърция има и
най-беглата следа от коловози, подобни на малтийските.
Колко гротескни са противоречията! Твърди се: Мегалитните хра­
мове са били построени дълго преди на острова да дойдат първите
преселници. Човек може да излезе от кожата си! Щом храмовете
вече са били издигнати по времето, когатосабили прокарвани коло­
возите в скалите, става ясно, че те не биха могли да служат за транс­
порт на материали при строителството. Освен това, датирането на
коловозите около 5000 г.пр.н.е., не взема под внимание факта, че
нивото на Средиземно море е почти постоянно, с незначителни ко­
лебания от 10 000 години насам. Следователно последните пресел­
ници от „Западна Гърция“ изобщо не биха могли да бъдат строители­
те на мрежата от коловози.
Според мен малтийските коловози са пример за погрешно по­
ведение в археологията. Има хиляди теории, но щом човек надзърне
зад фасадата им, се оказва, че те не струват пукната пара. Въпреки
това, всяка теория попада в някоя дебела книга и се разпространява
като неподлежаща на съмнение истина. В зависимост от това кой
точно учебник ще попадне в ръцете нададен студент, публикуваната
в него теория се възприема като разрешението на проблема. Така
се създават „школи“, които упорито разпространяват своя възглед
по даден въпрос, защото не познават и не търпят други становища.

99
Основното е спорният въпрос да се смята за разрешен, като не е
толкова важно дали наистина и окончателно или не.
Едно е сигурно - че на Малта в праисторически времена се е
случило нещо уникално, нещо, което не е било повторено никъде по
света. Островът е представлявал център за нещо и за някого. Би могло
да се предполага, че в дълбоките бразди са били лети метални спла­
ви. Но подобно решение на проблема е безпочвено, тъй като коло­
возите явно са били изградени по време, когато на Земята все още
не се е преработвал метал. Това е сигурно, защото след края на по­
следния ледников период, Средиземно море е променило нивото си.
Друга възможност би била в праисторически времена да са съще­
ствували неизвестни нам киселини, които да са разяждали почвата
и да са образували странните бразди. Тяхната праволинейност, ус-
поредност и плавното очертание на кривите, отричат подобна
възможност. Освен това киселината разяжда почвата, а не създава
някакви форми.

Водопроводи?

В тази връзка трябва да се отхвърли и теорията, че коловозите

са представлявали открити водопроводи. Аргументите са доста сил­
ни - водата винаги тече надолу от високите части към най-ниската
точка. Коловозите обаче изкачват планини и долини. Водата би мог­
ла да тече нагоре само в случая, когато източникът на водното наля­
гане се намира в най-високата точка и водата тече по тръба, а не в
открит канал. Никъде обаче не са намерени тръби или останки от
тръби. Ако в дълбока древност е имало достатъчно интелигентни съще­
ства, които да създадат водопроводна система, те несъмнено биха
избрали най-късия път между две точки, за да ги свържат с канал, а
не биха прокопавали водопровод със странни извивки, преминава­
щи на места дори в зиг-заг.

100
Могат ли киселини да оставят подобни бразди с правилна
яформа в скалата?

101
 Хумус вместо пари в брой

Дренажна система с подобни размери би трябвало да е изгра­

дена за целите на високоразвито земеделско стопанство. Във всич­
ки времена обаче, островите са били неплодородни и скалисти. Тук
нищо не вирее. Хумусът се е внасял. Допреди 40 години капитаните,
които искали да напълнят резервоарите на корабите си с прясна вода,
трябвало да плащат с хумус, вместо с пари в брой.
Има ли други възможни тълкувания?
Дали в коловозите е бил отглеждан някакъв природен продукт,
който днес не ни е известен? Може би в браздите са били развъжда­
ни копринени буби? Или някакви праисторически водорасли с хра­
нителни качества? На подобни въпроси може да се отговори катего­
рично отрицателно. Кой обаче е бил ползвателят на невероятното
количество продукция, добивана в огромната по размери мрежа? Тя
би била излишна за обитателите на острова, а не е известно нищо за
съществуването на праисторически търговски флот. Освен това тол­
кова мъдри стопани биха разположили плантациите си по-удобно и
практично - плътно една до друга, а не разпръснати по долини и
планини.
Възможно ли е коловозите с причудливите си форми и извивки
да обозначават символите на отдавна изчезнала писменост? Подобна
на пръв поглед привлекателна идея на практика се оказва невъзмож­
на, поради наличието на коловози дълбоко под повърхността на Сре­
диземно море. Кой ли би могъл да ги прочете там?
Или абсурдните „писмени знаци“ са били изобразени върху ва­
ровиковата скала преди водното ниво на Средиземно море да до­
стигне съвременната си височина? В такъв случай „читателите“ на
надписа би следвало да могат да летят. В противен случай писмени­
те знаци, разположени в продължение на повече от 100 км, са нео­
бозрими.
Нека разгледаме и една доста утопична идея. Възможно ли е в
коловозите да е била излята метална сплав, която да е служела като
гигантска антена, простираща се върху площта на целия остров?
Преди 10 000 години металите не са били познати на хората. Кой би
могъл да конструира тогава подобно съоръжение? Нима строители­
те на мегалитните храмове?

102
 Малта - цел на извънземните?

Мегалитните храмове са каменни свидетелства за това, че най-

ранните обитатели на Малта са служели усърдно на боговете си и не
са пестели усилия, за да покажат почитта си към небесните владете­
ли. Известно е, че според мен „боговете“ не са били фиктивни създа­
ния, плод на развихрена фантазия. Някога те са били реални актив­
ни същества от плът и кръв.
Задавам си въпроса, чийто отговор би бил точно толкова спеку­
лативен, колкото и всички останали теории, дали „моите“ богове не
са избрали в праисторически времена Малта за своя цел. Може би
те са създали на острова нещо, което е станало причина по-късно
малтийците да създадат с огромен труд каменни съоръжения в па­
мет или в почит на небесните пришълци?

Дренюкна система? Нима водата тече нагоре в открити канали, а не в

тръби? Откъде се е взела водата, след като няма извори и резервоари?

103
 Пътища за добитъка?

Генералният директор на хотел „Хилтън“ на Малта, господин Де

Пиро, е малтиец и е израснал на остров Гозо. Негова е оригиналната
и своеобразна идея, че коловозите действително са изсечени в ска­
лата от човешка ръка.
„И за какво е било всичко това?“ - попитах го аз.
„Както ви е известно, ако човек остави някаква следа за дадено
домашно животно - магаре, кон или вол, то свиква да върви по нея
по определения маршрут. Може би на животните са окачали някакви
уреди, които да вървят по следата. Тогава те са се движели години
наред по един и същи път. В течение на вековете със сигурност оста­
ват следи!”
Идеята изглежда привлекателна, но след като отидох на самото
място, ми се стори доста неубедителна.
Между градчетата Гаргур и Наксар се простира дългото варови­
ково възвишение Сен Пол Тат-Тарга. Целият склон е покрит с коло­
вози, изложени на въздействието на дъжда и вятъра, на горещината
и студа. По продължене на скалната верига преминава един коло­
воз, който внезапно прави завой надолу и се губи някъде между къщи­
те по крайбрежието. Кривата се пресича от не по-малко от шест дру­
ги коловоза. Пресечните точки обаче са конструирани така, че едно
животно не би могло да се ориентира само. Някои от коловозите се
пресичат с други под прав ъгъл и внезапно свършват. Други имат
дълбочина, различна от тази на основния коловоз в дъгата. Дълбо­
чините варират, като стигат до 81 см. Всяко животно би си счупило
врата в подобни бразди. Освен това множество коловози свършват
просто така, насред скалите. На местата, където браздата се израв­
нява със земята, теглещото, влачещото или носещото товара си жи­
вотно, би трябвало най-после да достигне до обора си. А къде са
пътеките, утъпкани от копитата на добитъка? Самите бразди не биха
могли да са оставени от домашни животни, защото са прекалено
дълбоки и тесни. На местата, където коловозите излизат на
повърхността и буквално се изпаряват във въздуха, животните би
трябвало да са спирали. Може би в тези точки са били качвани на
хеликоптери?

104
 Нови датирания - сред ветровете
на с т о л е т и я т а

Идеята, че коловозите са свързани със строителството на мега-

литните храмове, изглежда привлекателна, завладяваща и дори под­
правена с малко логика. Това са били строителни конструкции с ма­
щабите на олимпийски обекти. Върху малкия остров има общо 30
мегалитни храма, изградени от огромни каменни блокове и менхири.
Площта на Малта е едва 247 кв. км, а на Гозо - 76 кв. км. Направено
е ново датиране на останки от дърво, намерени в мегалитния храм
Хагар Ким, с помощта на радиовъглеродния метод. Според него кон­
струкцията е изградена около 4000 г.пр.н.е! По това време „древните
римляни“ не са проявявали особена активност, техните най-ранни
селища са възникнали около I в.пр.н.е. „Древните гърци“ са изгради­
ли първите си селища около 1200-900 г.пр.н.е. Така се налага мнени­
ето, че цивилизацията се е разпространявала от Шумер през Египет
и Вавилон в посока Европа. Малтийските чудеса на строителното
изкуство са били издигнати през каменната ера!
По принцип не се доверявам много на радиовъглеродния метод,
тъй като той се базира на константно съдържание на радиоактивни­
те изотопи С-14 в атмосферата и защото находките на останки от
дърво и кости не дават никаква информация относно времето, кога-
то е била издигната дадена значима от археологическа гледна точка
строителна конструкция. Все пак се радвам, че Хагар Ким е датиран
около 4000 г.пр.н.е. Това поне е „минималната“ му възраст. Човек
може да разчита на факта, че храмът не е по-нов, но спокойно би
могъл да бъде и по-стар. Откритите останки от дърво, на които се
базира датировката, може изобщо да не са били оставени от строи­
телите на храма.
Между другото и до днес в малтийския диалект съществува дума
„Хагар Ким“, чийто първоначален смисъл е приблизително „камъни,
към които се отправят молитви“ . Според местната археология храмът
е бил построен в чест на финикийските божества. Около 4000 г.пр.н.е.?
Странно. Няма данни през този ранен период да са живели предста­
вители на финикийския народ. [31]
Ако коловозите бяха свързани със строителството на храмове­
те, логично би било браздите да водят до каменните конструкции. В

105
 Пътеки, оставени от копитата на домашни животни?

106
случая е тъкмо обратното. Тридесетте храма са пръснати из целия
остров, а коловозите - също така разпръснати надлъж и нашир, пре­
минават далеч край тях. Близо до местността Паола се намира голе­
мият храмов комплекс Тарксин. Хагар Ким е разположен само на
няколкостотин метра от Мнайдра на южното крайбрежие на остро­
ва. Храмът Скорбра се издига насред няколко селца, а праисториче­
ската монументална постройка, храмът Гантия, се намира на разпо­
ложения на север съседен остров Гозо. Естествено е да си зададем
въпоса: кое е било построено първо? Мегалитните храмове или ко­
ловозите? Едва ли някой е в състояние да отговори. Това е все едно
да питаш кое е първичното - яйцето или кокошката.
Ето, пред нас се издигат гигантските монолити. Хилядолетия­
та изобщо не са ги докоснали. По тях няма следи от ерозия, от
пукнатини. Ако човек погледне към коловозите, започва да се пита
колко ли дъждове са ги заливали с вода, колко стотици хиляди
пъти студът и ужасяващата жега са ги заледявали и нажежавали.
Може би първоначално са били вкопани по-дълбоко в земята?

Монолитният храм Хагар Ким. Коловозите обаче не стигат пито до него,

нито до някой от останалите каменни светилища с внушителни размери

107
Променяли ли са по някакъв начин разположението си? Едно е
сигурно: те са били на острова преди Средиземно море да достиг­
не сегашното си водно ниво. Дали по тази причина следва да да­
тираме и храмовете отпреди последния ледников период? Не се
знае, но е близко до ума. Преди да ви предложа дръзките си идеи
по този въпрос, трябва да ви разкажа за още една забележител­
ност на остров Малта.

В тората сензация

Ю г о и з т о ч н о , от
Ла Валета, в Сафлиени, в непосредствена бли­
зост до градчето Паола (с 12 000 жители), се намира удивителният
хипогей Хал-Сафлиени. Думата „хипогей“ идва от гръцки език („йуро“
- под, „да1а“ - земя). В специалната литература понятието хипогей
се използва за подземни сводести гробници и култови места.
Постройката, в която се влиза, за да се стигне до подземните
съоръжения, се отличава от останалите сгради на улицата по вну­
шителната порта от четири колони с квадратно напречно сечение,
върху които са положени тежки каменни греди. На стената е зака­
чена мраморна плоча с надпис: ПРАИСТОРИЧЕСКИ ХИПОГЕЙ ХАЛ-
САфЛИЕНИ. Бях чел какви ли не бомбастични писания за прехва-
лената забележителност. След дълго обикаляне пеша по нажеже­
ните от горещината улици, най-после застанах пред помпозния пор­
тал от дялан варовик. Почудих се дали е разрешено да вляза вътре
с двата тежки куфара с камерите, които тежаха като от олово и
бяха почти разранили раменете ми. Дни наред безмилостното
слънце изпепеляваше с лъчите си прашния остров, останал почти
без растителност. Подобна обстановка бе в състояние да охлади
значително дори моя неуморен авантюристичен дух. Ризата и пан­
талоните залепваха за тялото ми. В крайна сметка си помислих:
влизай вътре! Четвърт час в прохладната сграда ще ми се отрази
добре. Останах вътре цял ден и бързо-бързо забравих първоначал­
ната си досада.

108
 Вход към „Подземния с в я т “

Входът се намира на нивото на земята. Следват три подземни

етажа. От сумрака изплува един почти двуметров строен малтиец.
Той се насочи към мен и със спокойна самоувереност взе двете ка­
мери с куфарите им. Думите на удивление и протест, които напираха
от устата ми, малтиецът прекъсна с краткото изречение на англий­
ски: „Никакви камери!“ За всеки случай повтори същото и на френ­
ски, за да не се окаже, че не разбирам езика. Пазачът постави каме­
рите ми на дървена полица и застана пред нея. После посочи с ръка:
„Заповядайте!“

В Праисторическия хипогей Хал-Сафлиени се влиза през портал от тежки

каменни колони и греди

109
 И до днес не ми е ясно защо в някои музеи не е разрешено да се
снима. Естествено, управата би могла да иска да се заплаща опре­
делена сума за това. Причината вероятно се крие другаде, тъй като в
„Музея на човека“ в Париж например, бях готов да платя колкото ми
поискат, само и само да мога да снимам. Понякога ме гризе мисълта,
че господа археолозите не обичат, когато находките им се осветяват
под друг ъгъл, а не под определения и благословения от тях. Тези
размишления преминаха набързо през главата ми, защото в конкрет­
ния случай изобщо не ми бе ясна причината за забраната да се сни­
ма. Опитът ми бе показал, че понякога един солиден бакшиш разре­
шава проблема. Пъхнах две малтийски лири в ръката на великана.
Той ги взе, но все така нямаше намерение да ми върне поне едната
от камерите.

Сред Великани

Пазачът наведе огромното си тяло над моите скромни 1,68 м и

прошепна многозначително: „Сър, това място е свято!“ О, щом става
въпрос за свято място, трябва да бъда послушен. В противен случай
човек има само разправии и неприятности. В главата ми обаче се
загнезди мисълта: Ако тук има нещо, достойно за фотографиране,
ще се справя по някакъв начин.
Строгият пазач плесна с огромните си длани. От една малка ста­
ичка се появи наистина импозантна фигура. Новодошлият надвиша­
ваше колегата си с няколко сантиметра. Бях попаднал сред велика­
ни. Вторият от тях бе значително по-млад от великана-пазач. Носе­
ше червен копринен шал около врата и кепе на главата. Усърдно,
като всеки уважаващ себе си екскурзовод, той ме заля с поток от
многоезични фрази. От тях аз разбрах две неща - че най-добре вла­
дее английски и че може да ми предложи две атракции. Това бяха
така нареченият музей, разположен до стълбата към подземието, и
самият хипогей, който бе ме довел тук. Всъщност музей е прекалено
силно понятие, тъй като ставаше въпрос за четири вградени в стени­
те витрини. Реших да разгледам и двете забележителности. Пуснах
две лири в ръката и на младия великан. После го помолих да говори
на английски, а той ме поведе край скромните витрини.

110
 В тях прилежно като в аптека са подредени истински съкрови­
ща, открити случайно през 1902 г. при строителството на къща, пред­
ставляваща днес сградата, разположена над хипогея. Ако не бе за­
почнало изграждането й, едва ли подземието би било открито.
Във витрините бяха изложени каменни оръдия на труда, пръсте­
ни и огърлици, малки статуетки, накити, изработени от мидени че­
рупки, амулети. Младият великан ме следваше като сянка и постоян­
но повтаряше: „Това са магически предмети!“. С убийствено серио­
зен тон той би обясни, че по тези стълби хората от каменната ера са
слизали в подземията. Там - щял съм да ахна от удивление - те раз­
говаряли техните богове, но това ставало само с помощта на амуле­
тите. Без тях нищо не се получавало.

П ознатата богиня майка

Едва успях да зърна експоната, за който бях чел и който специ­

ално ме интересуваше, преди великанът да ме завлече към стълбата
■„богинята майка“ . Това е керамична фигурка с дължина около 10
см, споменавана в някои източници и под името „спяща жена“. Изо­
бразената жена се е излегнала в нещо като чиния с четири крачета.
11абитото й тяло е облечено в рокля, приличаща повече на черупката
на костенурка. Жената подпира тежката си глава на сгънатата в ла-
кета дясна ръка. Краката й са къси, яки и набити.
Вниманието ми веднага се изостря, щом стане въпрос за спящи
богини майки, при това от каменната ера. Защо праисторическите скулп­
тори са изобразявали богини майки? Какво изобщо означава богиня
майка? Дали изобразените същества са били майки на богове? Естест-
пено, това е пълна глупост. В представите на скулпторите от каменната
ора боговете все още не са имали роднини, семейства, майки.
Богини майки от каменната ера, подобни на дубликата, който
разглеждах в момента (оригиналът се намира в Националния музей
и Ла Валета), са намирани в Ла Гравета, Лосел и Леспюг, франция, в
Кукурка, Турция, в Костенко, Украйна, във Вилендорф, Австрия, и в
Петерсфелд, Германия.
Естествено, наименованието „богиня майка“ е от наше време.
11икой не знае дали фигурките изобщо са били равнозначни на боги­
ни в представите на хората от каменната ера. Нашите мъдри обозна-

111
 „Спящата ж ена“, изложена В една от витрините

чения улесняват каталогизирането, но се съмнявам дали винаги улуч­

ват смисъла на изобразеното. Независимо от това, тези несъмнено
бременни каменни дами с така подчертано женствени атрибути тряб­
ва да са имали някакво значение. В противен случай едва ли щяха да
бъдат създадени почти по едно и също време на толкова много раз­
лични места по света.
Докато се насочваше към стълбите, великанът ме информира,
че онова, което ще видя, било открито случайно в началото на века.
Това ми бе известно от специализираната литература. Новото за мен
беше, че първоначалният вход към подземния свят - каменна плоча
с квадратен отвор, се е намирал върху хълм над пристанището. При
изграждането на кейова стена там входът бил зазидан.
Моят приказлив водач слизаше внимателно и с известна бо­
язън надолу по стъпалата, макар сигурно да бе минавал оттук хиля­
ди пъти. Колкото по-надолу слизаше витата стълба, толкова по-
мълчалив ставаше екскурзоводът. Накрая започна да шепти, кога-

112
то се налагаше да отговаря на въпросите ми. Стигнахме основната
зала на средния етаж.
„Това е фантастично!“ - извиках аз. - „Защо тук няма други хора?”
„Малтийците не слизат в подземието. Страхуват се от пророче­
ството. Единствено портиерите в хотелите изпращат тук туристи, но
сега не е активен сезон.4 - прошепна в отговор великанът.

Хилядолетна НМ-р|-уредба
Ако датировката е вярна, отпреди 6500 години (така поне се
твърди) тук идвали вярващи. В залата на оракула жрецът, който се­
дял в съседното помещение, тълкувал сънищата им. Бях чел за неве­
роятната акустика на тази зала, но все пак не ми се вярваше, че тихо
прошепнати думи започват да се чуват по-силно и биха могли да
прокънтят в помещението. Великанът като че ли бе разчел мислите
ми. Хвана ме за ръка и ме поведе към една ниша. Там той произнесе
тихо протяжни звуци пред елипсовидна вдлъбнатина в камъка.
„Оооооо-хаааааа, ууууууу-хиииииии!”
Сякаш усилени от гърмящата Ш-Н-уредба в някоя съвременна
дискотека, звуците прокънтяха в залата, отразиха се в стените и
прогърмяха обратно. Дори прошепнати едва-едва пред елипсовид­
ната вдлъбнатина, думите ечаха от всички ниши и ъгли.
Трябваше непременно да опитам и аз. Пъхнах глава в елипсо­
видния отвор и произнесох: „Яааааа!“ Колкото по-висок ставаше
гласът ми, толкова по-чудноват ставаше резонансът. Снижен до зву­
чен баритон, гласът ми вибрираше и се отразяваше от всички стени.
От моето внимание не убегна фактът, че този ефект бе най-силен при
едно определено място на елипсата. Насочих гласа си натам и стиг­
нах до предположението, че зад елипсата има празно пространст­
во, скрито зад скалата. То, подобно на резониращото тяло на кита­
ра, действа като усилвател. Естествено, човек не би могъл да види
дали в скалата има кухини, които се разклоняват и се връщат отново
в залата и по които звукът се разпространява.
Тъй като наблизо нямаше жени, не успях да проверя твърдение­
то, че чудноватият усилвател действа само тогава, когато говори мъж.
Дори при жени със звучен алт акустичната система отказвала да
действа. Стана ми ясно, че ще трябва да дойда отново на остров
Малта - този път заедно с някоя дама.

в. Пророк на миналото 113

 Каменна стълба ни отвежда на 11,5 м под земята

По време на пътешествията си съм виждал праисторически

съоръжения, които-са ми правили невероятно впечатление - пира­
миди и гробници в Горен Египет, мегалитни съоръжения в Турция,
крепостта Саксайхуаман над Куско, „водопроводите“ в Тиахуанако,
великанските статуи на Великденските острови. Това са само някол­
ко примера от множеството изумителни древни съоръжения.
Хипогеят обаче накара дъхът ми да спре. Беше прекадено разли­
чен от всичко друго, видяно от мен досега.
От голямата зала тръгват и се разклоняват галерии, камери, ко­
ридори, ниши и малки помещения, две от които имат украсени с раз­
лични изображения тавани. Всичко сякаш е построено по презицен
план. Нишите и колоните, подпиращи купула на залата, са изградени
в безупречен мегалитен стил - ясни очертания, остри ръбове на ог­
ромните каменни блокове. Дори купулът е съставен от извити и сгло­
бени монолитни елементи.

114
 Тази издълбана в камъка елипса представлява микрофонът на уредбата

Създадено о т първобитните хора?

„И всичко това било създадено от хората от каменната ера?“ -

попитах аз великана, чиито кръгли очи с удоволствие наблюдаваха
изумлението ми. Той свали кепето си, повъртя го из огромните си
ръце и отговори след дълго мълчание:
„Те твърдят, че всичко това било изсечено с чук...”
Под „те“ моят водач явно разбираше археолозите. Думите на
младия великан бяха пропити със съмнение. Прекарвайки почти всеки
ден по няколко часа тук долу, той явно се замисляше сериозно над
вероятността древните му предци да са успели да постигнат толкова
много с примитивните си сечива.
Тъй като на входа ми оставиха яркия джобен фенер, лесно мо­
жах да установя, че изсичането на колоните, нишите и сводестите

115
 Колони, ниши, купули - всичко това от монолитни блокове!

116
тавани представлява изумително постижение и огромна по мащаби
работа. От каменния под, без каквито и да било фуги, изникват моно­
литните блокове, образуващи нишите. Те са от същата скала, от коя­
то е и подът. Подобно на напречни греди в съвременна прецизно
изчислена конструкция, върху тях лягат други каменни монолити.
Нагоре следват блоковете, образуващи сводестия таван.
Кога в тази зала са били изричани пророчества? Преди три,
четири, пет хиляди години? Тук долу със сигурност не са слизали
финикийци и гърци. Светилището е било затрупано преди хилядо­
летия и е останало скрито за нашествениците. Гробовете, намере­
ни тук, са датирани около 2500 г.пр.н.е., а финикийските и гръцките
преселници с голяма вероятност са дошли на острова около 1400 -
800 г.пр.н.е.
Великанът ме отведе в една ниша, разположена три стъпала по-
ниско. Твърди се, че там някога са стояли фигури на божества. Екс­
курзоводът посочи към отвор в пода, покрит с каменна плоча, и ми
обясни, че тук имало няколко подобни ями. В тях били открити чо­
вешки и животински скелети. Никой не знаел дали тук са били при­
насяни в жертва хора и животни. От тази мисъл човек го побиват
тръпки дори хиляди години след жертвоприношенията.

12 метра под земята

Средният етаж, на който се намирахме, се намира на около 11 м

под земята. Слязохме още седем стъпала надолу. Вече се намирах­
ме на 12 м под земята в най-ниската точка на триетажното праисто­
рическо съоръжение. Още едно последно стъпало... Вече се намира­
ме в правоъгълна килия, в която според различните предположения
били затваряни нежелани натрапници, били убивани заловени вра­
жески воини, били принасяни в жертва хора, били оставяни само­
убийци или били улавяни в смъртоносен капан крадците, оскверня-
пащи гробове. 7000-те мъртви, чиито скелети са открити тук, ревниво
пазят мистичната си тайна. В един пътеводител прочетох:
„Подземният храм и седалището на оракула, изградени от неиз­
вестен народ, се състоят от множество коридори и помещения. Съоръ­
жението е триетажно, вкопано в скалите и се намира под нивото на
земята...”

117
 Към тази лаконична констатация може да се добави само, че и
тук, както и при коловозите, ще да са били използвани огромни коли­
чества кремък, ако съоръжението е било изсечено в скалата с камен­
ни брадви. А както вече споменах, на острова изобщо няма кремък.
Каменната ера е наречена така, защото тогава хората са си слу­
жели с каменни оръдия на труда. Металите са били непознати.
Кремъкът, който е по-твърд от варовика, също не се среща на Малта и
на съседните острови. Не е известно да са съществували салове или
кораби, с които на Малта да е бил доставян кремък от далечни земи.
Подобни плавателни съдове тук не са съществували в древността.
Дори, противно на всякаква логика, да приемем, че проблемът с
материала е разрешим, остава загадката: С каква цел хипогеят е бил
изсечен в скалите три етажа надолу под земята? Едва ли само за да
се докажат възможностите на древната архитектура. Още първият
удар върху скалата е бил направен с определена цел и е следвал
даден план. Усилията на умелите строители са били координирани
от самото начало.

Творенията на архитекта о т каменната ера

Нека си представим на шега работата на един архитект от ка­

менната ера. Той надрасква няколкостотин проекта на палмово лис­
то -така, както боговете са му ги внушили насън. Как иначе праисто­
рическият архитект ще се сети да конструира сводесто подземие,
след като не е съществувало друго подобно, от което да гледа?
Нашият оправен архитект от каменната ера проектира конструк­
цията с три етажа под земята. Откъде е получил необходимите за
това знания по строителна статика?
Какви указания или модели е дал той на каменоделците, за да
могат да изработят необходимите призматични или дъговидни моно­
литни блокове? Нали тези елементи е трябвало освен собственото
си тегло, да поемат и теглото на намиращите се над тях етажи!
След като смелият и дързък архитект е представил изумителни­
те си проекти пред своя господар, той се е изправил пред крещяща­
та нужда от съответните строителни инструменти и машини. Съглас­
но досегашните находки от каменната ера, по това време такива
оръдия на труда изобщо не са съществували. Какъв позор!

118
 Първокласна климатична инсталация

Грубият строеж има различни луксозни допълнения. Вече раз­

казах за превъзходната акустична система. Освен нея, хипогеят раз­
полага и с първокласна климатична инсталация.
Независимо дали през залите преминават стотици туристи или
само един човек, съпроводен естествено от великан-екскурзовод, по­
добно на мен, температурата вътре почти не се променя. При това все­
ки знае, че въздухът в затворени помещения се загрява бързо, когато
хора отдават топлина подобно на живи радиатори. Климатичната ин­
сталация в хипогея в Сафлиени е толкова съвършена, колкото и тази в
подземните градове в Деринкьой, Турция. Там зиме и лете температу­
рата остава константна във всичките 13 (!) етажа под земята.

Три етажа под земята: Купол, изсечен от скалата (обърнете Внимание на

горната част на снимката) с дъговидни монолитни каменни блокове

119
 Що се отнася до Деринкьой, учените за по-просто са се спора­
зумели, че подземните градове са били построени след Христа (като
че ли тогава внезапно са се появили отнякъде топлотехници!). Раз­
бира се, това не отговаря на истината, но се смята, че така се дава
обяснение за наличието на първокласна вентилационна система. При
хипогея подобни трикове са невъзможни. Неоспорим факт е, че сво­
дестите подземия са били създадени най-късно през каменната ера.
Ако конструирането и начинът на изграждането представляват
загадка, а акустиката - феномен, то климатичната инсталация от ка­
менната ера с право може да бъде наречена изумителна.

Три етапа на стр о и те л ство ?

Изграждане по един проект!

Предполага се, че хипогеят е бил изграден на три етапа. Това се

приема поради факта, че залите и нишите не са разположени една
над друга. На най-горния етаж естествените вдлъбнатини на скалата
просто са разширени и стените им са изгладени. От друга страна
основната зала на средния етаж и съседните й помещения без съмне­
ние са изградени чрез неизяснена досега мегалитна строителна тех­
нология от отделни елементи.
Теорията за трите етапа има едно слабо място. Различните стро­
ителни технологии би трябвало да са прилагани едновременно в един
и същи период, тъй като акустичната и вентилационната система об­
хващат целия хипогей. Следователно първият архитект и последова­
телите му още от самото начало са имали ясна представа за вида на
цялата конструкция в завършен вид. По-късни корекции или вгражда­
не на допълнителни „инсталации“ от камък в скалата са невъзможни.
За мен коловозите, храмовете и хипогеят в Малта са доказател­
ства, че тук са се намесили „боговете“.
За всички, които са разбрали моята теория, ще бъде досадно
отново да четат повторението й. Принуден съм обаче да я изложа
накратко, тъй като искам да предотвратя спекулациите от страна на
моите критици. Аз не твърдя, че тук са творили „богове“ , че те са
прокарали коловозите, че те са построили храмовете и са изградили
хипогея. Аз обаче предполагам, че „боговете“ или техните наследни-

120
ци са разполагали с инструменти и машини и са владеели техноло­
гии, които по-късно са били използвани от хората от късната камен­
на ера. Естествено, възможно е ранните обитатели на острова да са
дялали послушно камъка „по нареждане на боговете“, за да прока­
рат коловозите. Целта на подобно начинание обаче остава неясна
за мен.
Съществува ли връзка между всички тези привидни противоре­
чия? Дали е възможно да обединим в едно цяло „богове“, хора, коло­
вози и храмове?

Одисея с Одисей

Омир е описал приключенията и пътешествията на Одисей, цар

на Итака, продължили десет години. Отнесен навътре в морето от
страхотна буря край Кап Малеа в югоизточния край на Пелопонес,
Одисей посещава със своите кораби острова на циклопите - едно­
оките великани. Те построили мегалитните стени, наречени в наше
време в тяхна чест Циклопски стени.
Често в специализираната литература се изказват предположе­
ния, че островът на циклопите е днешна Сицилия. Може би е така, а
може би не е.
Остров Малта и малките му „спътници“ са разположени само на
95 км от Сицилия. Всеки, който е видял мегалитните съоръжения,
издигнати на остров Малта, ще сподели моите впечатления: Те са
построени от великани! Дали тази великани са издигнали и Циклоп-
ските стени?

Дело на великани?
циклопите - великанът Полифем, държал Одисей и два­
Ед и н от
надесет негови другари като пленници в една пещера. Пред входа й
пеликанът залостил огромен камък. Самият Полифем можел да на­
пуска пещерата когато п о и с ка -за целта той просто отмествал камъ­
ка. За Одисей и дванадесетте му другари - все силни мъже, скалата
била прекалено тежка. Полифем бил едноокият син на бог Посей-

121
дон. Между другото и останалите великани на острова били без из­
ключение синове на богове!
Съществува ли митологична връзка с древната действителност?
Дали на остров Малта наистина в праисторически времена са живе­
ли великани?
Неоспорим факт е, че действително са съществували великани.
За тях картинно и реалистично се разказва в множество древни пре­
дания. Старите източници упорито твърдят, че те били потомци на
боговете, „синове на небето“.
В „Книгата на Енох“ , който според Мойсей (Битие, 5, 18) бил
близък до Господа, в VII глава четем:

„В началото на света, когато децата на човешкия род се

умножиха, родиха се момичета стройни и красиви.
2. Ангелите, деца на небето, ги видяха и се влк>биха в тях.
Тогава си казаха: Хайде да си изберем жени измежду
хората и да имаме деца от тях!

10. Жените човешки заченаха и родиха исполини.

11. Ръстът на исполините достигна до 300 лакти (о к о л о
20 м етр а). Те започнаха да изяждат всичко , което хората
произвеждаха, но въпреки това не можеха да бъдат
изхранени. “

В Битие, 6:4 е написано:

„В онова време имаше на земята исполини, особено пък

откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите
човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните,
от старо време славни човеци. “

В „Кебра Негест“, етиопското сказание, в глава 100 е написано:

„Онези дъщери Каинови обаче, с които ангелите се събраха,

забрел1 еияха, но не успяха да родят, а умряха. Някои от
плодовете в техните тела умряха, но други излязоха, като
разкъсаха телата на майките си при пъпа. Когато порас­
наха на години и на ръст, те станаха великани...“

122
 Ето няколко реда и от „К н и га на еским осите” :

„В онези дни на земята имаше Великани...“

В апокрифите на Барух дори са цитирани цифри:

„Всевишният изпрати Потоп на Земята и унищожи

Всичко живо, а също и 4 090 000 Великана. “

В моята книга „Доказателства“ съм публикувал съвсем нови сним­

ки на фосилни находки на великански следи. Това са най-новите до­
казателства от страна на признати в научния свят източници за ня­
когашното съществуване на Земята на великани. Не бих искал да се
повтарям, но поне трябва да спомена документираните доказател­
ства за съществуването на праисторически великани. В противен
случай всеки може да възрази: Но, господин фон Деникен, велика­
ни никога не е имало! Човек с лекота си затваря очите пред онова,
което не би следвало да е истина.
Твърде голямо значение придобива малката думичка АКО!

Ако, ако, ако...

А ко Омир не е записал само полетите на фантазията си, а е от­

разил в своята „Одисея“ и действителни събития...
А ко Малта е Островът на циклопите...
Ако Одисей е попаднал там...
Ако циклопите са потомци на „паднали ангели“ , тоест на
извънземни...
Тогава коловозите, мегалитните храмове и хипогеят биха били
директно свързани с боговете или техните потомци.
Защо?
Нека си припомним, че част от коловозите навлизат навътре в Сре­
диземно море и следователно са били прокарани преди последния лед-
ников период, когато морското ниво е било по-ниско отсега. По това
време, преди хилядолетия, според класическата археология не е съще­
ствувала популация, разполагаща с технически средства. Ако по пътя
на логиката заключим, че е невъзможно нашите предци от каменната

123
 Руините от монолитния храм край Мнайдра. Дали светилището е било
издигнато от циклопите?

ера да са изградили тези чудеса на монолитното строително изкуство,

които будят възхищението ни и днес, то тогава кой ги е създал?
Дали боговете или техните потомци не са оставили на остров
Малта знак за своето присъствие на Земята? Нека не говорим за
чудеса на техниката и древното строително изкуство. Според мен
великаните са изградили на неоткрити до този момент места семен­
ни банки. Входовете към тях са неизвестни, но понякога по щастлива
случайност, подобна на откриването на хипогея, сигурно ще попад­
нем поне на една част. Дали богините майки са ключът към послед-

124
 Храмът В Тарксин. Малта - Островът на циклопите?

ната загадка? Нима някъде под скалите, под мегалитните светилища

добре запазени клетки от телата на някогашните властелини на на­
шата планета очакват своя откривател? Дали някой ден ще открием
саркофази с мумифицирани великани?
Не бива да бъда упрекван, че изказвам рисковани мисли, които
бездруго са подкрепени с факти, фараоните, китайските и японски­
те императори и инките са владеели от най-древни времена изкуст­
вото на мумифицирането. Защо тогава великаните - синове на бого­
вете и първи потомци на извънземните, да не са практикували това
изкуство? Ако първите хора, надарени с интелект, са били потомци
на дошлите от Космоса богове, те със сигурност са получили от ба­
щите си достатъчно научни знания. Възможно е дори да им е било
наредено: „Запазете и съхранявайте клетки от телата си. От тях един
ден ще могат да бъдат създадени същества по ваш образ и подобие!”

125
 Бременните богини

Д о ка ю подреждахме снимките от пътешествието из Малта в

архива, обърнах внимание на сътрудника си Вили Дюненбергер
на една характерна особеност у малтийските богини майки: Всич­
ки статуетки изобразяваха бременни жени. При тях не само тор­
совете са издути, сякаш ще родят тройни близнаци, но и липсват
бедра. Долната част на телата на богините е дебела и подпухнала,
бедрата не личат, а подуването на краката започва още при гле­
зените.
Някой би могъл да възрази, че праисторическите скулптори на
са умеели да изобразяват прецизно частите на човешкото тяло, че
работите им са по-скоро примитивни. Това не е вярно, понеже раме­
нете и ръцете са изработени фино и моделирани много пластично.
При голяма част от фигурите едната ръка (с четири събрани пръста и
изпънат палец) е свита в лакътя и положена върху сърцето. Сякаш
жената иска да покаже болката или страха от раждането.
Нима тези изображения не показват, че бъдещите майки носят
в утробите си нещо повече от обикновен човешки ембрион? Дали
телата на бременните не са се деформирали от ненормално голя­
мото тегло на плода? Може би тъканите, околоплодните води и не­
естествените тлъстини са покрили бедрата и коленете. Дали бедни­
те създания са можели да стоят изобщо на краката си седмици преди
раждането?

Бременни богини м айки

126
 Погледнато така и дебелите богини майки с деформирани фигу­
ри имат своята стойност като доказателство за някогашното съще­
ствуване на великани. В „Кебра Негест“ се разказва как при ражда­
нето телата на майките се разцепвали на две, понеже плодът бил
много голям. Един шумерски клинописен надпис от Нипур разказва
как богът на въздуха и небето Енлил изнасилил земната девойка
Иинлил. Тя молела насилника така:

„Моята Загина е прекалено малка, тя не познава съво-

куплението. Моите устни са прекалено малки, те не
знаят да целуват... “

Не смея да изказвам предполож ения дали Енлил е бил

извънземен, или потомък на извънземни от първо поколение. От
шумерския текст обаче по несъмнен начин става ясно, че тялото
му е било прекалено едро за нормално развитата земна девойка
Нинлил.

Със самолет над атл ан тическото крайбрежие

В Западна Европа съществува още една мистерия, покрита с
булото на хилядолетията. Дори археолозите са склонни да при­
знаят смутено, че нямат никакво приемливо обяснение за нея.
За подобна гилдия, която винаги знае всичко за всяко нещо, това
признание означава много. Думата ми е за Бретан, разположен
на френското атлантическо крайбрежие, на 2300 км по въздуха
от Малта.
В Бретан идват не само гастрономи - почитатели на прочута­
та рибна и зеленчукова кухня. От векове Бретан привлича много
пътешественици и туристи. Привличат ги хилядите менхири -
превърнатото в камък праисторическо предизвикателство към
нашия разум.
 В лунна нощ при менхирите

През миналата есен прекарах няколко дни в Бретан. В една ясна

нощ с пълнолуние се разходих из шпалира от менхири. Сякаш бях на
друга планета, или може би на Земята в праисторически времена.
Менхирите - „високите камъни“ (както гласи преводът на думата
от келтски), хвърляха дълги призрачни сенки. Стъпките ми отекваха
сред плетеницата от сенки. Колосите ме подтикнаха към фантастич­
ни предположения. Започнах да виждам в сенките образи, които не
съществуваха - човешки лица, майка с дете на ръце, лъвове, панте­
ра, големи раци и паяци. Всички тези образи преминаха в лунната
нощ край мен, обгърнати в смущаваща тишина. Праисторически чу­
довища и митологични животни се спотаяваха в далечината, готови
да ме нападнат. Щом се приближавах, там отново си стояха гигант­
ските осветени от Луната каменни останки от древни времена. Бях
направил пътуване из миналото.

Подредени В правилни колони

Високите камъни са подредени по загадъчен начин. Следова­

телно те не са случайни останки от ледниковия период, събрани на
едно място. Колоните от по три и дванадесет менхири приличат на
вкаменена войска в бойна готовност. Най-малките каменни „войни­
ци“ и днес са високи около метър. Великанът сред тях - менхирът от
Керлоа при Плоарцел, е висок 12 м и тежи 150 т. Най-големият мен-
хир - от Локмариак, днес лежи полузаровен в земята. В изправено
състояние е бил висок 20 м и е тежал над 350 т!
Край Кермарио 1029 менхири стоят в десет редици на площ с
размери 100 м ширина и 1,2 км дължина. Близо до Менек 1169 „висо­
ки камъка“ са подредени в колони по единадесет. От тях 70 са отде­
лени и образуват полукръг. Тази формация се среща и в Керлескан,
но цифрите са други. От 594 менхири 555 са подредени в колони по
13, а 39 образуват полукръг. При Керцеро 1129 менхири образуват
колони от по десет камъка, а край Лагатияр - 140 формират колони
от по три менхири.

128
 Камъните в Бретан са разположени В неизяснен досега ред

Създадени преди последния ледников период

Тези данни не са изчерпателни, но дават представа за неверо­

ятната по мащаби работа, която е била свършена в дълбока древ­
ност. Менхирите в Бретан имат нещо общо с мегалитните съоръже­
ния от остров Малта - и те са създадени преди последния ледников
период. Също както коловозите в Малта навлизат навътре в Среди­
земно море, в Бретан цели колони от менхири сякаш маршируват
към глъбините на Атлантическия океан!
Понякога местните жители знаят много за феномените, с които
живеят.
На въпроса ми какво означават каменните колони, вдигаха ра­
мене и признаваха, че не знаят. Това ми изглежда по-приемливо от
християнското сказание, леещо се отустите на други: Свети Корне-

» Пророк на миналото 129

лий, живял в средата на III в., бил преследван от римски легионери.
Те го заобиколили и като не виждал спасение, той се помолил на Бог
да му помогне. Господ превърнал войниците в камъни, а най-високи­
те били офицерите. Така военната йерархия се е съхранила дори сред
менхирите. Наистина невероятно.

Пестеливите друиди

Друго, не толкова елементарно обяснение на загадката е, че

целият днешен Бретан в миналото е бил свещена земя за друидите.
Това може би е вярно, но друидите, жреци на келтския народ, са се
подвизавали по времето на Цезар, тоест малко преди Христа. Сле­
дователно, ако светилищата им са се помещавали сред менхирите,
то келтите са ги взели наготово. Умно и много икономично.
Веднага може да се отхвърли и твърдението, че в още непробу-
дена Европа в дълбока древност примитивните номадски народи са
издялали каменни блокове, пренесли са ги отдалеч и са ги изправи­
ли, за да подражават на ориенталските народи, издигнали в Египет и
Вавилон паметници в чест на боговете си. Привържениците на тази
теория трябва да проумеят (и да знаят), че периодът, когато са създа­
дени мегалитните съоръжения, е много преди епохата на изгражда­
нето на египетските и вавилонските чудеса на строителното изкуст­
во. Това е времето преди последния ледников период, време на бо­
гове и божествени синове.
Менхирите, на които днес се дивим в Бретан, дават само бегла
представа за мащабите на съоръжението преди десет и повече от
десет хиляди години. Най-големите разрушители - времето и хората,
са свършили своето.

Треска за злато 6 Бретан

В средата на миналия век във франция плъзва слухът, че в мен­

хирите е скрито злато. Златотърсачите, въоръжени с пикели и тежки
чукове, прииждат на тълпи. Треската за злато не знае милост. Хора­
та се нахвърлят яростно върху „високите камъни“ . Останките от това

130
безмилостно унищожение лежат безутешно наоколо: големите няко­
га менхири са раздробени на парчета, а по-малките - напълно раз­
рушени. Днес правителството прави опити да запази останалите
менхири от по-нататъшно унищожение. Възрастни и деца обаче се
катерят ден след ден върху „високите камъни“ , без да се интересу­
ват от забраната, и допринасят постоянно за тяхното увреждане.
Особено много ме дразнят монограмите, с които глупави хора явно
са искали да увековечат имената си.

За какво е всичко това?

Докато през хубавите есенни дни крачим край вкаменените ле­

гионери, моята дъщеря Корнелия ми зададе въпроса, който си зада­
вам и аз: За какво е всичко това? Какво означават хилядите камъни,
подредени в колони по три, девет, десет и единадесет? Нима това са
надгробни камъни? Не. В подножието на менхирите или под тях не
са открити гробове, въпреки старателното търсене. Погребения са
намерени в долмените, разположените в могили от пръст мегалитни
гробници, каквито във франция има над 3500 на брой.
Възможно ли е някога върху менхирите да са лежали покриви?
Имало ли е в древността в Бретан хиляди огромни халета? Тази идея
се обезсмисля от факта, че менхирите са с различна дължина. Ос­
вен това, при изследванията не са открити следи от необходимите
за конструктивната сглобка влъбнатини и издатини. Също така мен­
хирите са разположени или прекалено близо един до друг, или са
твърде отдалечени, което затруднява монтирането отгоре на каква-
то и да било покривна конструкция. Там, където камъните са нагъ­
сто, в предполагаемото помещение, образувано от тях, едва ли е
оставало място за хора. При отдалечените менхири липсват дърве­
ни греди или издялани камъни с достатъчно голяма дължина, за да ги
свържат хоризонтално. Освен това би трябвало да са открити поне
следи от покриви, щом самите менхири са се съхранили в продълже­
ние на хилядолетия, макар и в доста разрушено състояние. Нищо
подобно обаче не е намирано.

131
 О т н о в о т е о р и я т а за календара

познат е запален разказвач на вицове, но реперто­

Еди н м ой
арът му е твърде ограничен. Срещаме се отвреме навреме и той ви­
наги задава стереотипния въпрос: „Знаете ли този виц?“ Аз веднага
отговарям утвърдително, защото без съмнение той ми е разказвал
вица поне няколко пъти. По същия начин се чувствам, когато чета, че
менхирите в Бретан били части от календар. Както при срещата с
моя познат, съм готов да се изсмея преди изобщо да съм чул вица -
съответно преди да съм прочел теорията за календара.
Твърди се, че жреците на келтите от времето на мегалитните
каменни съоръжения, са разпоредили на овчедушните вярващи от
своя народ да домъкнат хиляди огромни скални блокове, да ги под­
редят по определен начин и да ги издялат и огладят, за да могат по
геометрията на мегалитните късове или от техните сенки да разбе­
рат кой сезон кога започва. Британският астроном Фред Хойл смя­
та, че с помощта на тези съоръжения жреците искали да впечатлят
народа и да го покорят на волята си. И всичко това след като самият
народ е мъкнал огромните каменни блокове? Жреците със сигурност
са правели впечатление на обикновените хорица с предсказването
на лунните и слънчевите затъмнения. Каменните съоръжения обаче
нямат нищо общо с подобни феномени. Не са открити и най-беглите
указания за примитивна обсерватория, необходима за предсказва­
нето на затъмненията.
Имам съществена забележка към задължителната в подобни
случаи теория за календара: обичайните и елементарни предсказа­
ния и прогнози е можело да се съставят с по-малко разход на труд и
енергия. Пълна глупост е да се твърди, че подобно мегалитно съоръ­
жение е предсказвало (на базата на неизвестни нам закономернос­
ти) предстоящо пролетно наводнение! Пролетните наводнения са
ставали два пъти месечно и са повлиявани от гравитационното при­
вличане на Луната. Годишните времена се сменят, следвайки изве-
чен ритъм. Отказвам да приема, че нашите предци са били кръгли
идиоти, които са струпвали с огромни усилия гигантски каменни бло­
кове с невероятно тегло на едно място, само за да правят подобни
банални прогнози.

132
 Логическо построение о т аксиоми

В научната терминология аксиомата е „фундаментално позна­

ние, което е очевидно и се приема без доказателство“. От аксиоми­
те се извеждат теореми. Така от различни аксиоми се изграждат
логически построения. Ще си позволя и аз да направя едно логичес­
ко построение от аксиоми.
Приемам за верни няколко факта.
Първо:
- Менхирите в Бретан не са издигнати от хора с нормален (в
днешни времена) ръст.
Основание:
- Теглото и големият брой на камъните.
Второ:
- Менхирите са били издигнати преди края на последния ледни-
ков период.
Основание:
-Колони от подредени каменни блокове навлизат навътре В мор­
ските глъбини в залива Морбиан.
Трето:
- Строителството е извършено по интелигентно изготвен план.
Основание:
- Подредбата на менхирите не е случайна.
Тези три аксиоми предизвикват нови въпроси, допускат нови
изводи.
Кои същества в края на последния ледников период са имали
необходимите физически сили и структура на тялото, за да изградят
подобни гигантски съоръжения от хиляди менхири?
Великаните!
Още от най-ранни праисторически времена съществуването на
великаните е документирано в древните предания. Съгласно прибли­
зителни датировки те са живели в края на последния ледников пери­
од и са притежавали необходимите за подобно мащабно строител­
ство физически сили и умствени способности.
Остава открит въпросът към коя раса са принадлежали велика­
ните, какъв е бил произходът им. Различните митологии и религиоз­
ни предания твърдят, че великаните са били потомци на боговете.

133
 Друг въпрос: Били ли са великаните интелигентни или глупави?
Ако са били интелигентни, това би следвало да личи от оставеното от
тях наследство. Естествено, следва да се прецени дали мегалитните
съоръжения в Бретан са служели на някаква разумна цел или са пред­
ставлявали глуповата терапия за осигуряване на някакво занимание.
Подчиненото на определена логика подреждане на мегалитните
скални блокове доказва, че съоръжението е изградено по предвари­
телен план. А същество, което изработва планове, притежава инте­
лект. Аксиоматичното следствие е: Разумните великани са издялали
от скалата хиляди менхири, пренесли са тежките късове на опреде­
лено място, инсталирали са ги и са оформили колони.
С каква цел?

Могли ли са хора с физика като нашата да пренесат подобни каменни

блокове?

134
 Д ръ зка т е о р и я : А н т е н а ?

Немският инженер Рудолф Кутцер от Кулмбах изказва дръзка

теория. В подредбата на менхирите Кутцер вижда легнала сигнална
антена, която може би е била свързана с усилвател за космическа
енергия. [32]
Съществуват ли мотиви и основания за подобно изключително
дръзко твърдение?
Менхирите са изработени от минерал, съдържащ кварц. На мес­
та в скалата има и жилки от желязо. Кварцът е един от най-твърдите
минерали и представлява съединение на химичния елемент силиций.
И тези, които не са знаели за специфичните свойства на кварца,
узнаха за тях от новото поколение часовници. През 1880 г. при екс­
периментите си върху електрическото поведение на кристалите, Пиер
и Жак Кюри откриха пиезоелектричните кристали. Явлението се на­
блюдава при кварца при упражняване на натиск, опън или усукване
в определена посока. С тази минимална енергия часовник би могъл
да работи в продължение на една година.
Още като деца си играехме с малки кварцови кристали. Правех­
ме си радиопредаватели от малки дървени санъдчета. С тънички игли
докосвахме кварца. В определено положение в слушалките ни за­
почваше да шуми и чувахме близък източник на звуков сигнал като
от голяма далечина. Как ли го постигахме?

Трептенията на кварца
Подобно на антена, кварцът поема трептения и ги излъчва от
определена точка като концентриран сигнал. След усърдно търсене,
ние намирахме точно тази точка, в която достигахме честотата на
предавателя, без какъвто и-да било електрически усилвател!
Това специфично свойство на кварца дава повод на инженер
Кутцер да зададе въпроса: Били ли са менхирите „заредени“ по ня­
какъв начин? Дали са били стимулирани от неизвестен нам вид енер­
гия? Възможно ли е да са излъчвали сигнал, ако са били свързани
помежду си? Или пък са приемали трептения от Космоса? Все въпро­
си без отговор. Но какво ли знаем днес за възможностите на дадена

135
технология от бъдещето, която за извънземните е представлявала
вече минало? Ние винаги се стараем да проумеем миналото от глед­
на точка на съвременната логика. Всичко обаче пропада, щом даден
елемент не подхожда на схемата от възприети аксиоми.
Странно е, че телефонните кабели по цял свят се прекарват между
дървени стълбове, макар да е известно, че дървото не е траен мате­
риал. Дървото изгнива, чупи се и е лесно възпламенимо. Въпреки
това и досега върху бетонните фундаменти се монтират дървени
стълбове.

Археолози о т 7000 година!

Нека си представим работата на археолозите след 5000 години.

Те ще изравят от земята в планини и долини бетонови блокове с
кръгли вдлъбнатини. Анализите ще показват по несъмнен начин, че в
бетона има следи от дърво.
Подредените редици от бетонови блокове ще доведат до пред­
положението, че предците (живели около началото на второто хиля­
долетие след Христа) са служели на някакъв култ, в който бетонови­
те блокове са играели съществена роля. В противен случай хората
по онова време едва ли биха изразходвали толкова усилия с подо­
бен тежък материал. В противовес на тази теория би възникнало
предположението, че бетоновите блокове са служели като марки­
ровка за пътищата или за ориентация при преселението на народи­
те. Естествено, и през 7000 година ще се появи безсмъртната теория
за календара.
Само че никоя от тези теории не обяснява доказаното по
несъмнен начин наличие на останки от дърво в бетонните блокове.
Ще се чуят становища, че в отворите са били поставяни факли от
дърво, потопено в леснозапалима течност. Още преди тази теория
да залегне в специализираната литература, ще се чуят възражения,
че бетоновите блокове са разположени прекалено близко и не са
подходящи за даването на сигнали чрез огън. Някой млад археолог
ще предположи, че това би могло да представляват останки от теле­
графни стълбове. Срещу теорията му ще се надигне всеобщ протест.
Ще му възразят, че хората от XX век са били интелигентни и вече са
постигнали значителен напредък по отношение на техниката. Първо,

136
те са познавали безжичните средства за комуникация, и второ, не
биха направили телеграфни стълбове от дърво, защото от други на­
ходки е ясно, че тогава са били използвани най-различни метали.
Горе-долу така през 7000 година ще бъде доказано „по несъмнен
начин“ , че бетоновите фундаменти не биха могли да представляват
основи за дървени телеграфни стълбове, тъй като те не са съществу­
вали около 2000 г.
Нима нашата логика е по-последователна?
Докато пиша тези редове, вече чувам подигравателния шепот:
Нима твърдите, че великани от епохата на мегалитите са направили
огромна антена от скални блокове? Ако вашите великани са имали
някакво понятие от функционирането на една антена, те несъмнено
биха използвали някакъв метал вместо „големите камъни“. Доколко
логична е подобна логика?
Ако днес създадем гора от антени, както се планира в проекта
„Циклоп“ , естествено, ще използваме метали. Изследователският
център на НАСА проектира изграждането на огромен комплекс от
1500 насочвани антени, всяка с диаметър 100 м. Огромните антени
ще бъдат инсталирани върху хиляди бетонови фундаменти. Но след
хиляди години, дори металът от антените „Циклоп“ ще ерозира, ще
се разпадне и от него няма да остане нищо. Какво обаче ще остане?
Ще останат хилядите бетонови блокове, подредени в геометрични
фигури. Бетонът е траен материал, а тъй като е вкопан в земята, поч­
вата ще го пази допълнително.
Възможно е инженерите от идните поколения да открият начин
за изпращане на радиосигнали в Космоса и за приемане, без по­
мощта на метална антена. Може да използват трептенията на плани­
на от кварц и да заменят с нея антената. Кой знае? Дали първите
поколения божествени синове след посещението на извънземните
на планетата ни и строители на съоръженията от менхири, са позна-
нали подобна технология? Възможно ли е да са били на светлинни
години пред нас по отношение пиезоелектричните свойства на квар­
цовите кристали?
Кой знае?
Теорията ми е спекулативна и дръзка. Връзките между моите
аксиоми все още не са стабилни. Ще бъде от голяма полза, ако всич­
ки интелектуалци са по-скромни и се съобразяват с мъдрата мисъл
на Сократ: „Аз зная, че нищо не зная, а дори и това не е сигурно...“

137
Тъй като всички досегашни предположения по отношение значение­
то и целта на менхирите са прибързани и нелогични, новите идеи,
свързани с миналото и с бъдещето, сигурно ще бъдат от полза.
Обикновено някоя дреболия се оказва решаваща при намиране
отговор на дадена загадка.
Почти при всички менхири напречното сечение намалява надо­
лу към основата. Може да се предположи, че строителите на съоръ­
жението първо са „подострили“ големите скални късове и после са
ги закрепили в почвата. Това изглежда близко до ума, но по две при­
чини ми се струва нелогично.
Тежките менхири биха били по-устойчиви, ако имаха формата
на паралелепипед, а не на обърната пресечена пирамида. Специа­
листи по статика потвърдиха предположенията ми. Равнинната ос­
нова, постоянното напречно сечение и голямото собствено тегло га­
рантират устойчивост. И до днес се строи по този принцип, като се
изливат стоманобетонни носещи колони за високите постройки.
Напречното сечение на пирамидите намалява към върха, основата,
положена върху земята, има най-голямо напречно сечение. Ако беше
обратното, те биха се преобърнали. „Обикновените“ менхири прили­
чат на пирамидите. Основата им има най-голямо напречно сечение.
Те са устойчиви навсякъде, стига да са инсталирани върху равнинна
основа. Ако напречното им сечение намалява надолу, намалява и
тяхната устойчивост. Менхирите в Бретан не само имат формата на
обърната пресечена пирамида, подземната им част е изпъстрена със
змиеподобни жлебове. Специалистите обясняват наличието им с
орнаменти за украса. Под земята, където никой не ги вижда?

Орнаменти или улеи за кабели?

Дали в дълбока древност в тези улеи не са преминавали кабели,

свързвали менхирите помежду им? От гледна точка на предположе­
нията на инженер Кутцер, подобни връзки биха били необходими за
функционирането на една такава „гора“ от антени. Кварцът в менхи­
рите би послужил за нещо едва след свързването му към източник
на електрически ток. Менхирите със сигурност не са били свързани
в горните си краища. Липсват каквито и да било следи от подобна
връзка. Своеобразните орнаменти обаче дават повод за подобно

138
тълкуване. Днес са се запазили само улеите. Няма следи от мед (или
друг метал), от прикрепващи устройства. Нима по тази причина иде­
ята за многобройните антени следва да отиде на боклука? г
Нека си припомним гръмоотводите. Онази част в почвата, която
отвежда в земята електричеството, е подложена на по-бърза корозия
от частите на покрива, макар върху тях да въздействат атмосферните
условия. Защо металните части в почвата се разрушават по-бързо?
Два елемента от различни метали, свързани помежду си, обра­
зуват в кисел разтвор така наречения галваничен елемент. Във все­
ки галваничен елемент текат йонни токове по такъв начин, че в рам­
ките на електролитния ред „по-простият“ метал се разгражда. Кол-
кото по-голяма е разликата между благородния и простия метал, тол­
кова в по-голяма степен се разгражда простият метал.
Магнезият (Мд), алуминият (А1), манганът (Мп), цинкът (2п), хромът
(Сг), желязото (Ре), никелът (N1), калаят (Зп), оловото (РЬ), медта (Си)
и среброто (Ад) образуват електролитен ред, при който в кисел раз­
твор винаги се разгражда по-простият метал. Ако означим благо­
родните метали с +, а простите с -, редът би изглеждал така:

- Мд, А1, Мп, 2п, Сг, Ре, 1\М, 5п, РЬ, Си, Ад +

Макар металите и киселият разтвор да образуват галваничен

елемент, да потича йонен ток и металите да се разрушават по този
начин, в почвата липсва киселината. Дъждовната вода е слабокисе-
линна.
Корозионен ток потича и тогава, когато единият електрод е за­
крепен в бетон, а другият - в почвата. Желязото в стоманобетона
представлява катод, а металът в почвата - анод. Поради йонното
разграждане анодът се разрушава за по-дълъг период от време. С
помощта на съвременни измервания на корозионните токове може
да се изчисли предварително колко грама от даден метал ще се раз­
рушат за определен период от време. [33]
Логическо заключение: Ако менхирите, съдържащи голямо ко­
личество кварц, някога са били свързани помежду си под земята с
метал, в течение на хилядолетията този метал се е разрушил напълно,
тъй като мегалитите са представлявали катод. Остава да се споме­
не, че подобни йонни токове под земята не текат под земята по пра­
на линия от един менхир към друг, а по-скоро по окръжност. Един-

139
140
единствен силен катод в близост до групите от менхири би бил
напълно достатъчен за разграждането на метални части в почвата в
продължение на хилядолетията.*

Каменни маси за великани?

Предположенията, че менхирите са имали техническо предназ­

начение, не може да се отхвърли с лека ръка и поради наличието на
долмените.
„Долмен“ в превод от келтски означава „каменна м&са“ .
Съществува наистина голям асортимент от каменни маси: поня­
кога два грубо изсечени мегалита са покрити с огромна гранитна
плоча, понякога множество плочи са поставени върху по-малки ме-
галитни блокове, а в отделни случаи повече от десет покривни плочи
образуват цял коридор. Съществуват и каменни маси от изкуствено
създадени хълмове - погребални камери.
Както менхирите крият тайната на своето предназначение и целта
на своето съществуване, така и долмените продължават да представ­
ляват загадка. Наистина, в много долмени са открити гробове със
скелети, които обаче не са от мегалитно време. Явно по време на
бронзовата ера по-късните обитатели на Бретан са използвали на­
готово вече съществуващите долмени за свой последен дом. Мест­
ните селяни твърдят, че долмените представляват „маси за велика­
ни“. Това дава повод за нов парадокс. Коридорите в долмените са
прекалено ниски и са подходящи по-скоро за джуджета. Те от своя
страна не биха могли да повдигнат тежките каменни плочи. В проти­
вовес гигантските долмени от Ростудел на Кап де ла Шевр веднага
ни навеждат на мисълта за великани. Възможно е и те в древността
да са били покрити с пръст, която е била изнесена от течаща вода в
течение на хилядолетията. Не можем да бъдем сигурни в това. Ако
обаче колоните от менхири са имали техническо предназначение в
мегалитно време, долмените са били свързани с тази система.
Възможно е в тях нещо да е било скривано или те да са предпазвали
околната среда от нечие вредно въздействие.

* Защо да не се предположи, че са играли роля на електроцентрали? Да си

припомним експеримента на Никола Тесла, с който е искал да даде безплатен ток на
хората. - Бел. ред.

141
 Остава недоумението

В един далечен ден по неизяснени причини (това не е моя хипо­

теза!) конструкторите и строителите на мегалитните съоръжения из­
чезнали или измрели. След тях останало недоумението у потомците.
И до днес не знаем какво точно е станало преди хилядолетия. Дали
загадката скоро ще бъде разрешена?

Съобщение

Джеймз Оберг, американски учен в областта на космическата

техника, е убеден, че в скоро време в Космоса ще живеят постоянни
колонии от хора. В градове-спътници на постоянна орбита ще се за­
селят цели семейства и животът им няма да се различава съществе­
но от този на Земята. Според Оберг на първите заселници от Европа
в Америка е бил необходим в много по-голяма степен пионерски дух,
отколкото на бъдещите обитатели на космическите градове.
Джеймз Оберг не е фантаст, а експерт в Института по астронав­
тика и аеронавтика.
„Космически кораби с мъже и жени на борда ще обикалят около
Земята толкова дълго, че мнозина от тях в крайна сметка ще се по­
чувстват постоянни жители там и повече няма да имат дори намере­
ние да се връщат обратно на Земята.”
Световноизвестният руски астроном Йосиф Шкловский отива
още по-далеч. Според него в идващите 250 години в Космоса ще бъдат
изградени изкуствени биосфери, в които да могат да живеят до 10
милиарда човека. А Шкловский също не е случайна личност, той е
ръководител на отдела по радиоастрономия в института „Щернберг“
в Москва и член-кореспондент на Академия на науките. Този висо­
коквалифициран специалист е на мнение, че за изграждането на
космическите колонии ще бъдат използвани суровини от Луната, от
астероидите и от други планети. Шкловский твърди:
„Изграждането на изкуствени светове в Космоса е неизбежно.
Завоюването на Вселената от човека, веднъж започнало, е също така
невъзвратимо както откриването, населването и използването на
нови земи по време на големите географски открития.”

142
 Шкловский е убеден, че хората ще колонизират цялата наша
планетна система и неизбежно ще нахлуят в други области на галак­
тиката ни - Млечния път.
„Единствено колонизирането на Космоса предлага разрешаване
на проблемите на човечеството в дългосрочен план, тъй като е мате­
матически доказано, че стратегия на ограничения растеж, целяща гло­
бално равновесие, не може да предотврати една световна криза.”

Историята се повтаря
Гаруда, царят на птиците С „ГАРУДА“ от Бали до Сингапур
Шиба, изцелител и раззруш ит ел Тантал и предат елст вот о
Вълшебната лампа на Аладин разкрива тайните на атомните час­
тици Тайното оръжие на боговете - светкавиците Неразбирае­
мо послание? М аскировка Пример, койт о би било добре да ост а­
не утопия Робинзонада на оцелелите Пикт ограмит е открити
преди цяла вечност

Когато вчера, 7 декември, откъснах листа от календара, проче­

тох следната сентенция, написана на него:
„Имаме нужда от утопията. Без утопията светът не би се про­
менял.”
Тази мъдрост е изречена от американския поет Торнтън Уайлдър,
починал на 7 декември 1975 г.
За днешния ден е изписана една максима, предоставена на про­
изводителя на календарите лично от Йохан Волфганг Гьоте:
„Всички мъдри неща вече са измислени; човектрябва да се опи­
та да ги измисли отново.”
Ако някоя редакция, издаваща календари, ме помоли да им пре­
доставя своя сентенция, бих написал с големи букви:
„Историята се повтаря.”
Независимо на кой лист от календара ще бъде написано това
изречение всеки ден верността му се доказва.

143
144
 Гаруда, царят на Всички птици

В индийската митология Гаруда е цар на всички птици. Той е,

така да се каже, многофункционална птица. Изобразяват го с кри­
лата и човката на орел и с тялото на човек. Общо взето трябва да е
бил с яко телосложение, тъй като бог Вишу го е яздел (виж снимка­
та вляво).
На забележителната птица биват приписвани необичайни спо­
собности. Тя е била изключително интелигентна, действала е само­
стоятелно, водела е войни и е печелела сражения. Известни са дори
имената на родителите й - Касята и Вината. Майката Вината снесла
яйцето (естествено!), от което се излюпила птицата Гаруда. Следо­
вателно всичко започнало напълно нормално.
Лицето на Гаруда било бяло, тялото червено, а крилете - златис­
ти. Птицата би била чудесно допълнение към всеки труд по орнито­
логия, но доста се е различавала от обикновените пернати.
Защото:
Когато Гаруда вдигнел криле, земята се разтрепервала. След това
царят на птиците предприемал своите пътешествия из Космоса.
Също така Гаруда имал една мания: Не можел да понася змии.
Царят обаче имал сериозни основания за това.

Гаруда рискува главата си

Майката Вината била взета в плен от змии, след като изгубила

един облог. Змиите обещали да я освободят, ако синът й им донесе
чиния, пълна с амброзия - божествената храна, която давала
безсмъртие. Храбрият син опитал всичко, за да изпълни условието.
Обаче амброзията можела да се намери само на върха на божестве­
ната планина, която се намирала сред море от пламъци.
Гаруда намерил изход и от тази невъзможна ситуация. Според
митовете той погълнал огромно количество вода от близките реки
и успял частично да загаси морето от пламъци и да достигне до
божествената планина. Горе обаче гъмжало от бълващи огън змии,
които искали да му попречат да кацне на върха. Отново на Гаруда
му дошла на ум спасителна идея. Той вдигнал облаци от прах. Зми-

10. Пророк на миналото 145

ите не можели да го видят. Тогава царят на птиците започнал да
хвърля върху тях „божествени яйца“ , които разкъсали влечугите на
хиляди парчета. Гаруда дори разполовил езиците на най-близките
до него змии.

Полет до Луната

Тази странна птица явно била настроена твърде авантюристич­

но. Веднага след като освободил майка си, Гаруда поел към Луната.
Там обаче се разпореждали чужди божества. Те не искали да го при­
емат и започнали да воюват с него. Но тялото на Гаруда било непро­
ницаемо за оръжията на лунните божества и те не можели да му
навредят. Щом лунните божества осъзнали това, те предложили ком­
промис: Гаруда щял да получи безсмъртие и да стане яздитно живот­
но за бог Вишу, който заради силата и властта си, бил смятан за
виеше божество сред останалите. Оттогава Вишу прелита из мито­
вете, яхнал Гаруда.

И аз летях с „ГАРУДА”

През есента и аз летях с „ГАРУДА“ от Бали до Сингапур. „ГАРУ­

ДА“ е името на индонезийската авиокомпания. Казаха ми, че индо-
незийците, имайки пълното съзнание за славните способности на
легендарната птица, искали да създадат добро име на своята авио­
компания и затова я нарекли „ГАРУДА“.
Митичната птица е имала следните специфични качества:
- Тя е можела да бъде разумно управлявана.
- Гаруда е можела да поема вода в резервоара си.
- Гаруда е била способна да гаси пожар.
- Гаруда е можела да заблуджава бълващите огън змии (лазер­
ни оръдия?).
- Гаруда е можела да разрушава чрез божествени яйца (бомби?).
- Гаруда е можела да лети във и извън атмосферата (до Луната).
- Гаруда е била непроницаема за неизвестен вид мощни оръжия.
Странно.

146
 Птицата, която отнесла вавилонския Етана в Космоса, също е
описвана като орел. Първият космически кораб с човешки екипаж,
кацнал на Луната, носи името „Еадю“ - орел!
Нима историята се повтаря?

Кой или какво е Шива?

К ой е бил Шива?
Какво е Шива?
Отговорите на тези въпроси разкриват ужасяващи перспективи.
Шива е един от главните богове, описани подробно в индийски­
те Веди. Постоянното му местожителство било върху планината Кай-
иаса в Хималаите. На санскритски името му означава „добрият“, „дру­
желюбният“. Явно тези негови качества са преобладавали, макар да
е бил и бог на разрушението.
Шива е бил доста страшен на вид. На повечето от изображенията
гой е представян гол или облечен в противна кожа, като посипан с пе­
пел от изгорели трупове аскет, чиято глава е покрита със сплъстена
I юшава коса. Освен това Шива е имал пет лица, четири ръце и три очи!

147
 Т р е то то око

Третото око е разположено в средата на челото. Според Ве­

дите с него Шива можел не само да вижда, но и да руши. Щом
божеството фиксирало някой враг с третото си око, от него изли­
зал огнен лъч!
Това обаче не е всичко. В допълнение идват синият му език и
синята му паст. Веднъж божествата на змиите отровили водата.
Шива, с помощта на съпругата си Парвати, успял да филтрира не­
годната за пиене вода в устата си. Оттогава езикът и пастта му ста­
нали сини.
Шива е смятан за непобедим, добродушен и добър, стига да го
почитат.
Веднъж боговете, чийто върховен предводител бил Индра, били
нападнати от асури, друга група древноиндийски божества. Макар
бог Индра да хвърлял към врага своята Вадшра - страшния си бозду­
ган, изпаднал в толкова затруднено положение, че помолил Шива за
помощ. След като го помолили както си му е редът, Шива не отказал
да помогне и бил готов веднага да предостави способностите си в
услуга на Индра. Той дори заявил, че след това те ще са в състояние
да унищожат асурите с една-единствена огнена стрела. Обаче нито
Индра, нито съюзниците му били в състояние да съхранят дори поло­
вината от силата на Шива. Шива видял това и предложил на божест­
вата на Индра да му предоставят половината от своята мощ. После
Шива моментално победил асурите. Той обаче не върнал на богове­
те взетата назаем сила, а я запазил за себе си и станал занапред
най-силният и могъщият бог.
В арсенала на Шива се включвал и Пинака, тризъбец, от който
според преданията излизал огън. Към него се прибавяли меч, лък и
три змии. Те се увивали около Шива и защитавали отделни части на
тялото му - главата, раменете и бедрата. Последната част от тялото
на божеството се нуждаела от специални грижи, тъй като символът
на Шива, като създател на нов живот, бил неговият фалос, наречен
Линга. Той бил пазител на силата на сътворението.
В постоянно колебание между способностите си на съзидател и
унищожител, Шива обичал танца на радостта и танца на тъгата, то­
ест танца на „вечното движение на Вселената“. Когато самият Шива

148
изпълнявал този танц на „космическата истина“, той бил обгърнат от
свещено сияние и от духове - безплътни сенки.
Ето това е бил Шива, тези и още много неща е умеел „Госпо­
дарят на Вселената“ . Човек би трябвало внимателно да се запоз­
нае с всичките му способности, но и да умее да чете между редо­
вете.

„ШИВА” в Ливърмор край Сан франциско

Какво е ШИВА?
Най-мощното лазерно оръдие на света!
То се намира в Ливърмор, малко предградие на Сан франциско.
„ШИВА“ струва доста повече от божествения си праотец, а именно
30 млн. щ. д. Оръдието може да изстреля 20 лазерни лъча в една
милиардна част от секундата към цел с големината на песъчинка.
Мощта му е 26 милиона мегавата. За сравнение трябва да спомена,
че атомна електроцентрала от нормален тип при постоянна работа
произвежда около 1000 мегавата.
Подобно на митологичния Шива, модерното му превъплъщение
може да бъде разрушител и изцелител. „Новият“ Шива може да
възпламенява водородни бомби предварително, преди те да предиз­
викат ужасяващи щети. Един ден „ШИВА“ би могъл да разреши всич­
ки енергийни проблеми чрез ядрен синтез на хелий от водород. Меч­
тата на всички енергетици е реактор за ядрен синтез на хелий от
водород.
Какво става в Ливърмор?
Лазерните лъчи се насочват върху микроскопично стъклено
топче. В него има газообразна смес от дитерий и тритий, изотопи
на водорода. Щом лазерният лъч достигне до сместа, тя избухва с
такава сила, че се достига топлина от милиони градуси. При по­
добни високи температури водородните атоми се превръщат в
хелий! Останалото е просто. Както при досегашните реактори,
освободената енергия се превръща във водна пара, която задвиж­
ва турбини.
Създатели на модерния Шива са учените от лабораторията
„Лорънс-Ливърмор“ към Университета в Калифорния. Изследовате­
лите са убедени, че по този начин още до края на това хилядолетие

149
би се намерило разрешение на енергийния проблем. Казано еле­
ментарно, тогава няколко литра вода биха били достатъчни, за да
осигурят енергията, необходима за цял град. Всемогъщият Шива пра­
ви чудеса.
Историята се повтаря.

Тантал

Тантал е бил син на Зевс и... предател! Син на бог и цар на Фри-
гия, Тантал дължал своята слава на предимството си да може да седи
на една маса с боговете, да се храни с тях и да слуша разговорите
им. Вместо да си мълчи, както се полага на човек, запознат с плано­
вете на всемогъщите богове, Тантал започнал да издава тайните на
безсмъртните на своите земни приятели. Това се отразявало благо­
творно на неговия имидж. Смятали го за богоизбран, който знае много
повече от обикновените хора, за човек, проникващ в същността на
нещата и събитията.

Мъките на Тантал

За да заслужи благоволението на божествените си покровите­

ли, Тантал се реванширал със специално ястие за тяхната трапеза.
Той решил да постави на изпитание способността на боговете да
узнават всичко и наредил синът му Пелопс да бъде заклан и подне­
сен във вид на гозба на божествената трапеза. Боговете обаче раз­
брали за своеволието на Тантал, съживили отново Пелопс и изпра­
тили баща му за вечни времена в Хадес, подземното царство, където
той трябвало да бъде подложен на страшни мъчения. Долу, в мрака и
влагата, бащата трябвало да изтърпи прочутите Танталови мъки. Той
стоял сред бистра вода, но щом понечел да пие от нея, тя се отдръпва­
ла. Край водоизточника растели прекрасни плодове. Те обаче се
издигали нагоре, щом Тантал посегнел към тях. Над главата му вися­
ла огромна канара, която можела да се срути всеки момент. С тези
три мъчения-жажда, глад и смъртен страх, Тантал изкупвал издава­
нето на божествените тайни.

150
 ТАНТАЛ изтръгва о т Вселената
последните й тайни

Съвременният Тантал също разкрива невероятни тайни. Учени

от Университета в Уисконсин нарекоха с това име сложна машина
за ускоряване на електрони почти до скоростта на светлината. Уско­
рените по този начин елементарни частици излъчват синкава свет­
лина, наречена синхротронно излъчване. То е по-мощно от рентге­
новото и преминава през атоми и молекули.
По този начин се разкрива една от най-големите тайни на Все­
лената - законите и взаимовръзките в атомния свят, който досега
беше непознат за хората. Машината „Тантал“ се готви да издава тай­
ните на боговете; ние от своя страна се опитваме да проумеем стро­
ежа на материята и да го променим в известна степен.
Историята отново се повтаря.

Вълшебната лампа на Аладин

Пазителите на космическите тайни са били принудени да раз­
крият още едно от съкровищата си. Възможностите на апарата „Тан­
тал“ отдавна са надминати!
Става въпрос за вълшебната лампа на Аладин, която се споме­
нава още в приказките „Хиляда и една нощ“ . В тази история, разказ­
вана сред народите от Европа, Азия и Африка, Аладин слиза по на­
реждане на един магьосник в подземна пещера, за да вземе оттам
вълшебната лампа. Ако човек потърка лампата, скритият в нея дух
изпълнява всяко негово желание. Щом Аладин разбрал това, запа­
зил за себе си лампата, всяко негово желание било изпълнявано и
накрая се оженил за принцеса, с която заживял щастливо.

АЛАДИН разлага материя

апаратите в Националната лаборатория в Брукхевън носи

Ед и н от
името „АЛАДИН“ и в неговото конструиране са вложени значителни
средства.

151
 Лъчите на „АЛАДИН“ са стотици пъти по-мощни от тези на „ТАН­
ТАЛ“ . Новата вълшебна лампа трябва да служи за разкриването на
тайните на атомните частици. Тук вероятно учените ще търсят начи­
ни за разлагането на някаква материя, транспортирането й чрез лъчи
на друго място и възвръщането на първоначалния й вид. Вълшебна­
та лампа изпълнявала най-необикновените желания на Аладин. Па­
лати и хора изниквали от нищото. Съвременният „АЛАДИН“ от по­
крайнините на Ню Йорк вероятно също ще успее да постигне това.
Първите крачки в тази насока са направени.
Тогава в далечно бъдеще пренасянето на каквато и да било ма­
терия би се извършвало без транспортни средства. В научно-фанта­
стичните филми това е нещо обичайно и сигурно някога ще стане
реалност. С помощта на различни трикове цели космически екипа­
жи биват пренасяни на големи разстояния.
В крайния етап на изследванията трябва да бъде постигната имен­
но тази цел. Така, както снимачната камера „изследва“ изображе­
нието и го разлага на хиляди малки точици, които на телевизионния
екран отново се „сглобяват“ в едно цяло, и твърдите тела ще бъдат
разлагани с помощта на сноп лъчи и получените молекули и атоми
ще бъдат пренасяни на определено място със скоростта на светли­
ната. Там те отново ще се събират в първоначалния си вид. Вълшеб­
ната лампа на Аладин ще се погрижи за това.
Приказките стават реалност.

В добавка идва и ХЕЛИОС

Почти във всички култури на древните народи е изповядван

култът към Слънцето. В Шумер богът на Слънцето Уту предал властта
си на бога на Слънцето Шамах, представляващ благославящата сила
на небесното светило. Египтяните почитали бога на Слънцето Ре (или
Ра). И други богове си прикачвали неговото име към своите, за да се
отъждествят като съзидатели. Пример в това отношение е Амон-Ра.
След Хефрен, фараон от IV династия, дори владетелите на Египет се
наричали „синове на Ра“ . Във всички по-големи населени места има­
ло светилища на Слънцето.
За религията на инките също било характерно почитането на
Слънцето. Владетелите на инките водели своето потекло от бога на

152
Слънцето Инти и се наричали „синове на Слънцето“ . Древните гърци
отдавали почит на своя бог на Слънцето Хелиос и изградили в него­
ва чест огромни светилища на остров Родос. Римляните за по-про­
сто нарекли своя бог на светлината с името на небесното ни свети­
ло - Сол.
Разпространеният по цял свят култ към Слънцето, естествено,
се дължал на даващата живот, съзидателна сила на самото небесно
светило. То излъчва топлина и светлина, без него хората, животните
и растенията не биха могли да живеят и да се развиват. Хората зна­
ели, че без Слънцето няма живот, че Земята би се превърнала в ле­
дена пустош без неговата топлина.
Сега ние стоим пред прага на нов глобален култ към Слънцето.
На небесното светило ще се отдава почит в специални „светилища“ .
Слънчевата енергия вероятно ще замени по цял свят несправедливо
охулената атомна енергия.
От седемдесетте години насам действа първият „храм на Слънце­
то“ . Той се намира край селцето Одеило във френските Пиринеи.
При продължително хубаво време там може да се произвежда топ­
лина до 3000° С. Големите американски концерни като „Боинг“ , „Мак-
донъл Дъглас“ и „Ексон“, немски фирми като „Дорние“ , „Месерш-
мит-Бьолков“ , швейцарски предприятия като „ВВС“ и израелският
институт „Холон“ се състезават с руските учени при разработването
на най-успешна соларна технология. Като крайна цел на последова­
телните изследвания ще получаваме, с помощта на гигантски спътни­
ци, десетки хиляди мегавата слънчева енергия, която ще се изпраща
по микровълнов път в новите „Велики храмове“ - слънчевите елект­
роцентрали. В недалечно бъдеще всичи промишлени съоръжения и
уреди за ежедневна употреба ще работят със слъчева енергия.
Нима използването на слънчева енергия е напълно безопасно?
Съществуват известни рискове, тъй като боравенето с която и да е
форма на енергията, е свързано до някаква степен с опасност. Само
че съвременните жреци на Слънцето не говорят за това, защото не
съответства на техните концепции. Първо трябва да заклеймят по
идеологически, а не по основателни научни причини енергията, до­
бивана от атомните електроцентрали.
Но ако по някакви причини един микровълнов лъч не попадне
точно върху огромните антени на Земята, последиците ще бъдат ка­
тастрофални. Насоченият сноп микровълни променя клетъчната

153
структура. Ще бъде унищожен бавно, но безвъзвратно всякакъв ор­
ганичен живот на планетата ни: хора, животни, растения. А ако в
случай на война противниковите страни поразят взаимно слънчеви­
те си сателити, на Земята ще угаснат всички светлини. При глобални
природни катастрофи, дори и най-малките по размери слънчеви ба­
терии по покривите на къщите, няма да служат за нищо.
За какви природни катастрофи става дума? Новите храмове на
Слънцето ще се намират на места, където няма никаква нужда от
енергия - в пустини, по слънчевите склонове на планините, на плува­
щи платформи в моретата. Между тези станции за получаване на
слънчева енергия и центровете на цивилизацията, където действи­
телно има нужда от нея, ще лежат огромни разстояния. Ако земната
ос промени съвсем леко положението си, настъпват земетресения и
ужасни наводнения. При прекъсване на свързващата мрежа, чове­
чеството ще бъде лишено от енергията, от която ще има огромно нуж­
да тъкмо в подобен момент.
Неоспорим факт е, че понастоящем са в ход значителни проме­
ни в климата. Възможно е те така да променят големите въздушни
течения, че там, където е имало зони на високо атмосферно наляга­
не и поради това са били построени слънчевите електроцентрали,
небосводът да бъде покрит с облаци. Тогава електроцентралите няма
да служат за нищо! Науката предвижда силни слънчеви изригвания
и слънчеви петна в продължение на години. Предполага се, че те
предизвикват и ускоряват колебанията в климата.
Независимо от това, боговете на Слънцето Уту и Шамах, Хелиос,
Ре и Сол или както се наричат, отново са на почит. Отново се кланя­
ме на даващото живот Слънце. Храмовете, които съвременните „вяр­
ващи“ изграждат, са несравнимо по-скъпи от древните, чиито руини
днес предизвикват нашето възхищение. Човечеството е твърдо ре-
шено да издигне Слънцето в култ както в древни времена. Историята
се повтаря.
Инженерите и изобретателите от XX век дават с любов и малко
романтика имена от митологията на своите апаратури и проекти,
насочени към бъдещето.
Защо?
Нима сме на път да превърнем митологията в реалност?

154
 Тайното оръжие на боговете - светкавиците

Допреди н я к о л к о години щях да предизвиквам бурен смях, ако

бях заявил, че светкавиците на боговете са нещо повече от мит. Стран­
но е, че на земния им аналог не е било дадено име от митологията.
Явно откритието е било направено прекадено ненадейно. Лазер! Днес
всеки знае това понятие, но на малцина е известно, че името пред­
ставлява съкращение от първите букви на: идН! атр1№сайоп Ьу
зН'ти1а1ес1 епгнззюп о! гасПайоп (усилване на светлината чрез предиз­
викване на емисии от излъчване).
През 1978 г. само американците са изразходвали 500 милиона щат­
ски долара за разработването на лазерни оръдия. Ако се сумират раз­
ходите, направени в цял свят, ще се получат астрономически цифри.
Защо е всичко това? Божествените светкавици ще предизвик­
ват експлодирането на ракети по време на полет, ще свалят от орби­
та „вражески“ спътници. Това, което сега се конструира на Земята с
цел да се използва в Космоса, може един ден да изпълнява обратна­
та функция. От космически платформи могат да бъдат унищожавани
цели градове на Земята. Божествените светкавици от митологията
внезапно са се превърнали в реалност. Историята се повтаря...
Лазерът може да се използва и за изцяло мирни цели.
На 24 юни 1978 г. в небето над Атлантик сити, САЩ, можеха да се
наблюдават необикновени неща. Без разпукващи се фойерверки, без
свистящи фосфорни колела нощта бе осветена от фантастична игра
на светлини. Лазерните лъчи рисуваха невероятна картина. Хайнц
Гайзел от Цюрих, който дава по цял свят представления със светлин­
ни образи, твърди, че може да изобрази в небето истински театрал­
ни сцени и те ще могат да се наблюдават от разстояние до 20 км.
Няма съмнение, че все още сме в началото. Все някога обаче ще
бъдат прекрачени всички граници. На разстояние 1000 км в небето
ще бъдат проектирани изображения и текстове. Върху обърнатата
към нас половина от новата Луна тогава с примигващи букви ще е
изписано: Соса Со1а - Соса Со1а - Соса Со1а. А при пълнолуние раз­
личните секти ще ни предупреждавате черни лазерни лъчи: Страш­
ният съд наближава!
Нямам нищо против тези технически чудеса. Дори ако съм жив
да ги видя, ще се усмихна в себе си, защото зная, че всички тези

155
чудеса, които за нас са още далечно бъдеще, някога са съществува­
ли. Боговете, явявали се с цялата си сила и величие, са проектирали
изображения на небосвода. Нашите технически необразовани пра­
родители не разбирали това и ги смятали за израз на божествена
сила. Понякога виждали пишещи ръце, понякога лица или - както е
писано в Стария завет-огнен стълб, който горял през нощта, а през
деня светел по-силно от Слънцето.
Космическите специалисти са се пристрастили към митология­
та. Спътниците биват наричани Мидас, Самос, Космос, Пегас, Хели-
ос и т. н. Космическите ракети носят имена Тор, Атлас, Титан, Цен-
тавър, Зевс, Юпитер, Сатурн, Аполон (Аполо). Събрани са почти всич­
ки божества от митологията. Носталгия по миналото или перспекти­
ва в бъдещето?

Едно неразбираемо послание

През 5000 г. след Христа (ако тогава така наречените историче­

ски епохи се изчисляват според раждането на Христос) етимолози-
те ще се мъчат да разгадаят смисъла приблизително на следния текст:
„Първият знак дойде от ХЕЛИОС. Върховният жрец събра мъдре­
ците на страната и ги извести: Безбожният враг иска да ни унищожи.
Съветът на мъдреците реши САТУРН, могъщият, да отнесе СА­
МОС в небето, за да разузнае на място и да съобщи своите наблюде­
ния на жреците.
Поразен от СВЕТКАВИЦА с невероятна сила, САМОС потъна в
глъбините на океана. Там НЕПТУН, морският бог се обади:
„Прехвърлете ми една трета от вашата сила и ще помоля НАУТИЛУС,
който живее под вечните ледове, да ни помогне. Умелите деца на
Зевс са с него. От водите се издигна НАУТИЛУС, безшумен и изпълнен
с духа на НЕПТУН. Той разкъса ледената обвивка под Полярната
звезда. Децата на Зевс проникнаха във вражеската страна на плъзга­
щи се лъчи. Нощта стана светла като ден. Ужасно бе да се гледа как
хората в конвулсии се разпадаха на прах.
Докато вражеското земно полукълбо изгаряше в огън, се обади
небесният страж ПЕГАС. Той съобщи, че безбожниците са помолили
за помощ ШИВА, всемогъщия унищожител.

156
 Щом великият жрец узна това, веднага му стана ясно, че срещу
ШИВА би могла да се изправи в цялата своя мощ единствено НОРА.
Домовете потънаха в студ. Всички ангели замлъкнаха. С леко жуже­
не синовете на боговете пренесоха своята енергия към НОРА.
Просветна и се запали искрящо светла светкавица, която осве­
ти Земята по-ярко от Слънцето и достигна до най-далечните краища
на небето. Носещите смърт очи на Шива бяха заслепени. Силният и
могъщ бог се понесе безпомощен към Луната...“

Посланието 6 оригинал

Дори след 5000 години имената от митологията ще предизвикват

объркване и ще изглеждат загадъчни! При това посланието в ориги­
нал е съвсем елементарно:
Спътникът ХЕЛИОС съобщава, че врагът е излязъл на позиция
за атака. Върховният командващ свиква щаба за обсъждане на по­
ложението.
Решено е да се изпрати в орбита около Земята една ракета СА­
ТУРН, съпътствана от няколко спътника САМОС.
При разузнавателна мисия САТУРН е поразена с лазерен лъч.
Командващият на Военноморските сили смята, че ще бъде
възможно от атомната подводница НАУТИЛУС да излетят за ответна
атака необходимите бойни единици, стига останалите родове вой­
ски да успеят да отклонят врага от местоположението й чрез лъжли­
ви нападения. На НАУТИЛУС има разположени 20 ракети ЗЕВС.
Програмиран от върховния командващ, компютъра НЕПТУН,
НАУТИЛУС разбива ледената покривка при полюса и изстрелва ра­
кетите си в целта.
Вражеската армия отговаря с лазерни лъчи, енергията за които
се добива директно от Слънцето. Целият район е опожарен.
Спътници от типа ПЕГАС измерват енергийния заряд и изпра­
щат данните в Главната квартира на Земята.
Там веднага осъзнават опасността. Съществува само един ла­
зер, който е по-мощен от този, намиращ се в орбита. Това е лазерът
от система НОРА. Лазерните оръдия на НОРА се захранват от ато­
мен реактор, който обаче все още не е влязъл в действие. Затова

157
цялата добивана енергия в страната се концентрира в НОРА. Маши­
ните във фабриките замират. Светлините в домовете угасват.
С тази концентрирана енергия НОРА успява да изтласка от ор­
битата му около Земята ШИБА. Улучена от мощния лъч, платформа­
та се разбива върху лунната повърхност.
Представете си само, че някой човек от епохите отпреди техно­
логическия прогрес, възкръсне от гроба си и се сблъска с нашите
технически постижения. Той ще види как в небето летят огромни са­
молети, как в ъгъла на стаята проблясват движещи се картини и т. н.,
и т. н. Понеже няма да има обяснение за всички тези феномени,
възкръсналият ни праотец ще ги приеме за магьосничество.
По същия начин, но от другата страна, стоим и ние пред „загад­
ките“, завещани ни от митологията. В обичайния мироглед всичко се
развива последователно, като започва от примитивно равнище и се
усъвършенства до по-сложно. В рамките на подобно мислене няма
място за техника от праисторически времена. И ако все пак се по­
явят разкази за „летящи машини“, лазери и оръжия за масово уни­
щожение, приемаме, че би могло да става дума само за фантазия,
магия или идеограми.

Шапка-невидимка

Чета по вестниците, че САЩ изработват невидими за съответни­

те технически средства самолетоносачи. Шапка-невидимка? Вече съм
чувал затова. Тя винаги е била желан и търсен реквизит. Древните
германски племена вярвали твърдо, че елфите могат да станат неви­
дими, като облекат специална дреха. В „Песента на нибелунгите“ ге­
роят Зигфрид спечелва от краля на джуджетата Алберих шапка-не­
видимка и започва да я използва, за да побеждава в двубоите.
Все пак обаче съществува известна разлика между това да из­
чезне само един човек и да изчезне цял огромен кораб с водоизме­
стимост 100 000 тона, който се движи със скорост 70 км/ч.
Отдавна вече при военни операции целта не се проследява с про­
сто око или далекоглед. При дъжд и мъгла човешкото око не е до­
статъчно надеждно. Целите се откриват по електронен път. Съществу­
ват две възможности затова. Атакуващата ракета или лети по предва­
рително зададена траектория, или сама намира целта си посредст­

158
вом изпращани радиосигнали, инфрачервени лъчи или лъчи от мик­
ровълновия обхват. Търсенето на целта става автоматично чрез про­
грамиране от компютър или изчисляване за части от секундата чрез
съответна програма. Шапката-невидимка всъщност означава да се
измами електрониката. Както знаем, това е напълно възможно.

Цели-призраци
„Ди велт“ коментира:
„Заводите „Хъджес“ съобщават, че атакуващите оръжия могат
да бъдат заблудени по електронен път и да поразят цел-призрак с
размерите на самолетоносач. Така те буквално падат във водата. За
целта самолетоносачът е оборудван с антени и миникомпютри. Сис­
темата е в състояние да проследява едновременно няколко стотици
сигнала.
При приемането на даден сигнал системата измерва автоматич­
но честотата му. Компютърът класифицира сигнала като вражески
или съюзнически. После избира съответната „шапка-невидимка“ за
необходимия честотен спектър. Врагът поразява изобразена по еле­
ктронен път, но несъществуваща цел.”
(17.05.1978 г.)

Наистина фантастично, но и по съвсем друга причина.

В индийските национални епоси „Махабхарата“ и „Рамаяна“ ста­
ва дума за оръжия и летящи обекти, които „могат да стават невиди­
ми за врага“. Дори разрушителят Шива няколко пъти се изпарявал
нъв въздуха пред очите на враговете си. Историята се повтаря и е
пълна с примери за подражание. Човечеството се връща назад.
Съобщенията, че НАТО притежава противотанкова ракета, коя­
то поразява целта си през нощта и в мъгла, са толкова стари, колко-
то и създаването на неутронната бомба. Тя убива само живите съще­
ства и оставя непокътната неорганичната материя. Лански сняг са и
кръстоските между човек и животно, и между човек и машина в ки­
бернетични бойни отряди. Смята се, че те ще участват в практически
бойни действия през следващия век. Но по този въпрос могат да се
кажат още много неща.
Нима историята се повтаря по фатален начин?

159
 Пример, ко й то би било добре да остане утопия

От г о д и н и се замислям сериозно над един наистина фатален

„пример“ . И тъй като предупредих, че имам намерение да изразя
скандални и дръзки мнения, мога най-сетне да го споделя.
Нека си представим (надявам се, че никога няма да се осъщест­
ви) как на нашата планета неколцина безумци разпалват глобална
унищожителна война.
Към какви цели ще бъдат насочени безмилостните оръжия?
Към пустинята Сахара? Със сигурност не.
Към труднодостъпните планински масиви в Хималаите? Едва ли.
Към южните и северните ледени пустини? Защо?
Към селищата на бедните индианци в Южноамериканските Анди?
Никога.
Към обраслите с палми атоли в Южните морета? С каква цел?
Към аборигените в Австралия? Не.
Към колибите на централноафриканските негри или на черноко-
жите бедняци в така наречената Република Мали? Не би имало
смисъл.
Към северноамериканските индианци в пустините на Мексико и
Аризона? Със сигурност не.
Към потомците на майте в джунглите на Юкатан? Едва ли.
Към добродушните руски селяни в безкрайната тундра? Няма
причина за това.
Към племената в поречието на Амазонка? Та те не са сторили
никому нищо.
Целите на участващите във войната със сигурност биха лежали
в центровете на цивилизацията, там, където живеят и работят стоти­
ци хиляди и милиони хора. Тъкмо тези територии ще бъдат заличени
от географските карти завинаги.
Планетата ни няма да бъде замърсена изцяло и за вечни време­
на от радиокативно лъчение в резултат на атомни взривове. На мес­
тата, където не са паднали атомни бомби, животът ще се съхрани.
Освен това живите същества, включително и човекът, се приспосо
бяват към нови условия в много по-голяма степен, отколкото си пред­
ставяме. При модерните и бъдещите оръжия за масово унищожение
се забелязва тенденция към изработването на системи с „чисто“

160
лъчене. Целта е ограничен район да бъде подложен на смъртоносно
въздействие само през определен интервал от време. Както напада­
щите, така и отбраняващите се имат интерес от използването на по­
добен вид оръжия. Кой би имал полза от победата над страна, в коя­
то никога вече не би могло да се живее, да се развива селско сто­
панство? Кой би пожелал една напълно заразена с радиоактивно
облъчване Европа, в която победителят да не може да влезе?

Робинзонада на оцелелите

Във в с и ч к и случаи ще има оцелели хора - в Сахара, в Тибет, в

Полярния кръг и в Андите, в Южните морета и във вътрешността на
Австралия, в Африка и в пустините на Мексико, в руската тундра и в
индианските резервати на Юкатан и в Амазония. Ще има отделни
оцелели от катастрофата и сред населението на високоцивилизова-
ни и технически напреднали нации.
Дори хиляди или стотици хиляди хора да преживеят световната
катастрофа, те ще живеят пръснати из цялото земно кълбо. Няма да
знаят нищо едни за други. Всички ще желаят и ще се надяват да не
са единствените оцелели, но ще липсват всякакви новини и контакти
подобно на самотен остров в океана.
Оцелелите ще говорят на различни езици и диалекти. Ако изоб­
що бъде осъществен контакт, как ще се разберат помежду си? Сред­
ствата за комуникации ще бъдат разрушени - радио, телевизия, те­
лефакс. Всичко ще започне от нулата. Нито една фабрика няма да
работи, нито един супермаркет няма да продава храни. По улиците
няма да се движат автомобили, по небето няма да летят самолети.
Оцелелите трябва да разчитат на собствените си сили. Това е нача­
лото на великата Робинзонада.
Един инженер от западноевропейска страна се е поддал на
примамливото предложение на туристическото бюро и е отишъл
през отпуската си в Тибет. Започва световната война. Мъжът е
наясно с всички ужаси на атомната война и знае, че няма транс­
портно средство, което да го върне у дома. Освен това „у дома“
вече не съществува.
Какво би направил този човек?
I

11. Пророк на миналото 161

 АгсМ тесю з гесПумиз

Той е дипломиран инженер, получил е техническо образование

и в това отношение превъзхожда местното население. Подобно на
древногръцкия математик и механик Архимед (285-212 г.пр.н.е.) той
може да осъществи наново неговите открития. Ще открие отново
законите за лостовете, ще докаже на местните жители, че потопени­
те във вода тела губят от теглото си, ще изчислява подобно на Архи­
мед обема на тела и площта на равнинни обекти, наново ще открие
Архимедовата точка извън Земята. Местните жители ще благоговеят
пред него.
На базата на своите знания, инженерът ще изчисли, че някъде
по земното кълбо трябва да са оцелели и други хора. Иска да разбе­
ре на всяка цена какво се е случило по света. Любопитството го под­
тиква към действия. Същото се случва и в други групи оцелели, сред
които има технически образовани личности. Рано или късно нашият
инженер ще организира експедиция.
Останалите групи ще сторят същото. Всички предполагат, ще по
света има и други оцелели.

Оцелелите разговарят на есперанто

Преди експедицията да потегли, хората със сигурност ще оста­

вят съобщения в случай, че на това място дойдат чужденци. На какъв
език ще бъдат написани тези съобщения? По недвусмислен начин те
трябва да дават следната информация:
- Ние живеехме тук и ще се върнем.
- Т у к има годни за пиене подземни води.
- Внимание, опасност! Смъртоносни дребни животни.
- Ние поемаме в северна (южна, западна, източна) посока.
- Водачът ни е инженер (жрец, архитект, пилот и т. н.).
- Внимание! На 40 мили на северозапад живее кръвожадно ме­
стно племе.
- Съхранили сме всичките си знания отпреди катастрофата.
- В Северната урва на конусовидната планина живее лекар.
- Дребните горски плодове не се ядат. Отровни са!

162
 - Рибата във всички езера е годна за ядене.
- На север и на запад има радиокативнозамърсени области.
Макар и самите в беда, хората ще искат да завещаят всички свои
знания на останалите оцелели. Ще има дълги обсъждания как да съоб­
щят на събратята в беда кои са и къде отиват, дали вземат жените и
децата си, дали в експедицията участват мутирали от радиоактивно­
то облъчване.
Поставя се извечният въпрос: На какъв език да съобщим всичко
това на непознатите?
Тибетците не знаят английски. Дори нашият образован инженер
не разбира и думица руски. Какво да се прави?
Туризмът предизвиква гигантски преселения на хора от всич­
ки страни. Международните спортни състезания събират на едно
място хора от различни националности. Не е ли логично да при­
емем, че навсякъде сред оцелелите ще има достатъчно на брой
интелигентни хора? Но на какъв език ще говорят те? Арабите в
Сахара не разбират езика на тихоокеанските островитяни. Кой
език да изберем? Английски? Руски? Китайски? Немски? Или ези­
ка на дипломацията - френски? Или някой друг от останалите 3900
езика?
Съществува едно-единствено средство, разбираемо за всички,
дори и за съвременното човечество - изображението.

Изображението - международният
език след катастроф ата
То е изпробвано и доказало възможностите си. Индиецът, кой­
то пристига със самолет във Франкфурт, се оправя в бъркотията на
голямото летище, защото различни изображения го насочват-към
изхода, към мястото, където се получава багажът, към митницата,
към тоалетните, към телефона, към стоянката на такситата. В ку­
рортния град Баден-Баден незнаещият немски език австралиец от
пръв поглед разбира къде се намира термалният извор, къде е те­
атърът, къде е басейнът, къде може да получи спешна медицинска
помощ, какви забележителности непременно трябва да види. По
време на Олимпийски игри всеки спортист разбира от съответните

163
изображения къде се намират съблекалните, къде може да намери
преводач, къде е паркурът за колоездачите, къде оркестри свирят
забавна музика.
И всичко това без езици и писменост!
С помощта на пиктограми.

П иктограм ите - високо ценени, но о т к р и т и

о т дълбока древност

През последните 20 години са разработени над 500 пиктограми,

разбираеми за всички. С тяхна помощ дори неграмотният може да
посещава спокойно други страни. Само в проспекта на курорта Ба-
ден-Баден има над 100 използвани в града пиктограми. Те отдавна
са се превърнали в надеждни гидове за туристите. Пиктограмите
постигат онова, което есперанто никога не успя: разбирателство
между всички народи.
Пиктограмите могат да бъдат много повече от обикновени ука­
затели. С тяхна помощ могат да се образуват цели изречения. На­
пример: един грозд = „вино“ . Човек и замък зад него = „Оттук се
тръгва към замъка“. Човек с преметната пушка = „Тук е ловен рай­
он“. Т рите пиктограми заедно образуват ясно послание за чуждене­
ца: „Ако искате да изпиете чаша (или повече) вино, моля тръгнете по
този път към замъка. Там можете и да ловувате, стига да притежава­
те ловен билет.”
Някой математик би могъл да каже колко комбинации се получа­
ват от 500 пиктограми. Това със сигурност е число, което е много по-
голямо от вероятността човек да спечели на тото.
Пиктограмите са международният език на нашето съвремие!
Да се върнем обратно към оцелелите от атомната война. Дори
да не познават пиктограмите отпреди, те ще са принудени да ги из­
мислят. Всеки интелигентен човек осъзнава, че е абсолютно безсмис­
лено да пише послания на собствения си език. Най-близко до ума е
да се измислят стилизирани фигурки и символи и те да се издълбаят
в скалите. Това би трябвало да са знаци, които самите автори биха
разбрали.

164
Древни пиктограми по скалите в Британска Колумбия
и Калифорния

165
 Индианецът Бялата мечка може
да разчита пиктограми

От дванадесет го д и н и насам обикалям различни страни и конти­

ненти. При индианците хопи в САЩ, в призрачния град Сете Кадидес
в Бразилия, в Кашмир, Турция, в Южна Африка и в Сахара, в Север­
на Европа и Южна франция, в Калифорния и Северна Италия, по
бреговете на Южните морета и на Филипините съм фотографирал
скални рисунки. Запознах се с Бялата мечка, главатар на индианци­
те хопи. Той ме заведе в тайна долина в резервата, която племето
ревниво пази от любопитството на непознати. Целите скали там са
покрити с „пиктограми“ . Попитах Бялата мечка дали може да разче-

Пиктограми, които индианците и до днес вплитат в своите фолклорни

стенни килими

166
те знаците. Не всички, отговори ми той, но по-голямата част от тях
били за него напълно разбираеми.
Поисках да узная за кого и с каква цел неговите прадеди са ос­
тавили тези изображения.
Старият индианец ми обясни, че предците му странствали от юг
на север, а не, както твърдят учените, от Беринговия проток на север
към юг. По време на това грандиозно преселение племената често
се разделяли и групирали по нов начин. Скалните рисунки служели
като послание на по-древните племена, които вече са били по тези
места, към техните потомци.
Защо, попитах се аз, съществуват скални изображения от раз­
лични епохи?
Бялата мечка имаше отговор и за този въпрос. Различни групи и
техните потомци се върнали по същите места, за да увековечат върху
скалите новите си открития, както и различни добри и лоши новини.
Явно за древните индианци скалните рисунки са имали същото зна­
чение като съвременните таблоиди.

Всички култури с еднакъв произход?

Освалд О. Тобиш е събрал над 6000 скални изображения, за да

ги сравнява. На 20 табла той демонстрира очевидното голямо сход­
ство между европейските, азиатските и американските групи скал­
ни изображения. В своята работа Тобиш стига до извода, че всички
култури би трябвало да са си влияли взаимно и дори че в крайна
сметка произходът на всички скални рисунки е един и същ. [34]
И до днес индианците използват пиктограми. Те постоянно впли­
тат в произведенията на фолклорното си изкуство древни стилизи­
рани мотиви - пиктограми. Пясъчните рисунки на Северноамерикан­
ските индианци говорят на същия език, дори мотивите в килимите на
племената в Андите са изпъстрени с пиктограми.
Възможно ли е феноменът на милионите (!) скални изображения
по целия свят да бъде обяснен със световна катастрофа?
Дали при настъпването на друга подобна катастрофа историята
ще се повтори?

167
 Може би и днес, или утре оцелели ще търсят с помощта на скал­
ните пиктограми път към бъдещето, към други оцелели!
Нима миналото се завръща?
Дали съвремието не търси „смъртоносната прегръдка“ на древ­
ната история?
Щом на най-модерните системи оръжия се дават имена от мито­
логията, щом отново преоткриваме един международен език от изо­
бражения, щом миналото така явно и неудържимо ни влече, дали
причината се крие в древността или у нас самите?
Нима нашето съзнание е РегреШит тоЬПе, вечен двигател и
кръговрат, чиито пътеки водят от миналото в бъдещето и от бъдеще­
то в миналото? Къде е началото, първопричината за неговото за­
движване?

Зомерфелд срещу Айнщайн

Допустимо ли е изобщо да се поставя въпросът за началния

тласък на този кръговрат?
Арнолд Зомерфелд (1868-1951) заема специално място в естест­
вените науки дори само поради факта, че трима негови ученици са
носители на Нобелова награда: Вернер Хайзенберг (1932), Петрус
Дебуйе (1936) и Волфганг Паули (1945). Ханс Албрехт Бете, друг уче­
ник на Зомерфелд, е сред водещите учени в областта на атомната
физика и е ръководел отдела по теоретична физика в изследовател­
ския център в Лос Аламос.
Самият Зомерфелд, макар и учител на световноизвестни лично­
сти, е предпочитал да остава в сянка. Все пак той е открил по-голя-
мата част от законите за броя, дължината на вълната и интензив­
ността на спектралните линии. Основният му труд „Атомен строеж и
спектрални линии“ в продължение на десетилетия е настолен учеб­
ник за атомните физици.
С откритията си обаче Зомерфелд е изпреварил твърде много
своето време. Освен това е имал лошия късмет да ги публикува мал­
ко преди Айнщайн да оповести своята Теория на относителността, а
тя, както е известно, преобръща естествените науки като истинска
сензация.

168
 Според теорията на Зомерфелд съществуват частици, които са
по-бързи от светлината и които имат специалното свойство да се
ускоряват със загубата на енергия.
Теорията на Айнщайн отхвърля дръзките предположения на Зо­
мерфелд. Тя доказва, че частици на границата на скоростта на свет­
лината получават безкрайно голяма маса.

По-бързи о т светлината?

Веднъж извадени на бял свят, спекулативните теории, които имат

дори минимална вероятност да се окажат верни, никога не губят сво­
ята привлекателност. От началото на века поколения физици рабо­
тят върху теорията на Зомерфелд за свръхбързите частици. Едва
Джералд файнберг, професор по теоретична физика в Университе­
та в Колумбия, Ню Йорк, разпалва отново страстите през 1967 г. с
изследванията си върху частици, движещи се по-бързо от светлина­
та. [35] Той най-после дава и име на тези частици -тахиони (от гръцка­
та дума „тахис“ = бърз). Отново други учени надигнаха глас, че съглас­
но теорията на Айнщайн не може да съществува нещо, което да е по-
бързо от светлината. Някои водещи физици в областта на елемен­
тарните частици обаче прегърнаха привлекателната идея и твърдят,
че съществуват свръхбързи частици.
Дали новата дръзка идея може да се помири с необоримата те­
ория на Айнщайн?
Съгласно Теорията на относителността ако тяло, намиращо се в
дадена инерциапна система*, няма скоростта на светлината, то не
може да я надвиши и в друга инерциална система. Следователно,
ако дадена частица на границата на скоростта на светлината, полу­
чи безкрайно голяма маса, тя не може да достигне и да премине тази
граница.

*Инерциална система - Координатна система, в която не действат инерционни

сили. - Бел. авт.

169
 Д о сти гн а та е 99,4 % о т с ко р о с тта
на светлината

Вярно ли е това? Самата светлина има поведението на своите

частици - фотони и неутрино. Те се движат със скоростта на светли­
ната. Във всеки по-голям синхротрон, например СЕНИ в Женева, вече
са били ускорявани частици до 99,4 % от скоростта на светлината,
без да получат безкрайно голяма маса.
Какво задвижда фотоните и неутрино? Каква е тяхната тайна?
Те имат само енергия на движението. Ако престанат да се движат,
изчезват без следа.
Дитмар Кирх [36] разделя елементарните частици грубо на три
класа:
1. Частици като нуклеоните и електроните (те се движат по-бав­
но от скоростта на светлината);
2. Частици като фотоните и неутрино (движат се със скоростта
на светлината);
3. Тахиони (движат се със скорост, по-голяма от тази на светли­
ната).

Налудничави идеи - реални възможности

Засега тахионите съществуват само в инерциална система, коя­

то не е достъпна за нас; следователно няма противоречие с теория­
та на Айнщайн. Както частиците от клас 1 винаги се движат със ско­
рост, по-малка от тази на светлината и никога не могат да я надми­
нат с прилагане на крайно количество енергия, така частиците от
клас 3 са винаги по-бързи от светлината и не могат да се движат с
по-малка скорост.
Тахионите съществуват в друга инерционна система, те имат точ­
но обратното поведение на това на елементарните частици в инер­
ционната система, в която ние живеем и която познаваме.
По тази спирала се движат и бъдещето, и миналото!
„Едно събитие може да бъде описано като се дадат координати­
те на мястото на реализацията му в пространството, в което същест­
вува, и времето на случването му. Така събитието представлява че-

170
тириизмерна реалност. Времето, характеризиращо събитието, зави­
си от координатите, описващи мястото му в пространството. При
смяна на координатната система се променят координатите и вре­
мето. Затова говорим за четириизмерни пространствено-времеви
координати.
Разглеждани от някои движещи се системи, тахионите могат да
се връщат назад във времето.“ [36]

Тахионите идват о т бъдещето!

Объркващи свойства! Докато в нашата координатна система

всичко се движи от миналото към бъдещето, тахионите могат да пъту­
ват от бъдещето в миналото.
В състояние ли сме да проумеем този феномен?
Нека си представим уред, който може да регистрира тахиони и е
свързан с приемник. Уредът е програмиран така, че да присветне,
щом регистрира импулс от тахион. Нека си представим, че даден
спътник изпраща точно в полунощ един тахион. Какво ще се случи?
Още не е полунощ, но уредът присветва, преди спътникът изоб­
що да е' изпращал тахиона. Как е възможно уредът да реагира на
импулса предварително?

Що е „време” ?
„Времето“ в инерционната система на тахиона не е идентично с
„времето“ в нашата инерционна система. От наша гледна точка тахи­
оните се движат със скорост, по-голяма от тази на светлината, и то
назад към миналото. Това, което в нашата инерционна система ни е
познато като причинно-следствена връзка, а именно, че всяко дей­
ствие е породено от определена причина, вече не важи, щом си има­
ме работа с четириизмерното пространство-време на свръхбързите
частици.
Привидното противоречие би изчезнало, ако ние самите по­
паднем в инерционната система на тахионите. Тогава физичните
закони отново ще са верни. В нашата система е логично мислене­

171
то, при което движението е от минало към бъдеще. Ние не можем
да си представим, че е възможно причината да настъпи след дейст­
вието. Ако в света на тахионите има интелигентни живи същества,
те вероятно също няма да са в състояние да си представят защо
бъдещето винаги трябва да следва след миналото. За тях би било
нормално миналото да произлиза от бъдещето. Когато ние гово­
рим за „далечно минало“, в света на тахионите ще говорят за „да­
лечно бъдеще” !

Едно „време” не е идентично с друго „време”

Тук следва да си зададем въпроса: Що е време? Що е минало?

Що е бъдеще?
В нашето съзнание времето е настоящето, което преминава в
миналото.
Това просто определение вече не е вярно, след като експери­
ментално бе доказано, че всяка инерционна система има свое соб­
ствено инерционно време. Дори при избора на еднакви обикновени
часовници, в различните системи времето тече по различен начин.
Учените са единодушни, че времето може да се дефинира само в
релация с някаква координатна система. „Тъй като от гледна точка
на природонаучните закони никоя координатна система не изглеж­
да по-добра, понятието време няма физически смисъл.”
Трябва да променим мисленето си. Щом дадено събитие може да
настъпи преди да се появи причината за него, в какво да вярваме?
Човешкият мозък функционира по химическо-електрически на­
чин. Той развива физически неуловимите, неизмерими ирационал-
ности „душа“ и „съзнание“ . При телепатични опити по неопровер­
жим начин е доказано, че съзнанието изпраща и приема вълни. То
също така знае определени неща предварително. Парапсихологията
нарича тази способност „прекогниция“ . Изглежда, че „душата“ и
„съзнанието“ са безвременни. Сякаш някаква непозната форма на
енергия се загнездва в мозъка и му нашепва какво ще се случи в
бъдеще. Ние всъщност не би трябвало да знаем това. Тук не става
дума за предусещане на бъдещето, това може да постигне всеки при
комбинирането на страхове и притеснения. Имам предвид истинското

172
 предварително познание, известно на парапсихологията.
Какво всъщност става в мозъка ни? Дали можем да си предста­
вим, че съществуват някакви субатомни информационни частици от
друга инерционна система, които дават на съзнанието ни данни за
бъдещето? Нима събития, станали в далечното минало, са били вече
в бъдещето? Дали е случаен фактът, че даваме имена от митологията
на съвременни постижения на технологиите? Може би това изобщо
не зависи от нашата воля?
Щом времето може да се манипулира в миналото и в бъдещето,
какво става с неговото непосредствено действие? Предположение­
то е гротескно, но би ли могъл човек с помощта на някаква хипоте­
тична тахионна машина да отпътува в миналото и да отмени дадено
събитие, случило се в настоящето? Например да се върне с тахион-
ната машина на времето в античната Римска империя и да предупре­
ди Юлии Цезар, че ще го убият в Сената? Дали императорът въпреки
това ще присъства на дебатите и ще се остави да го прободат, както
е станало наистина, или ще пропусне заседанието и историята ще
промени напълно своя ход? Възможно ли е в далечно бъдеще хората
да могат да влияят на също така далечното минало? Нима нашите
потомци през 10 000 г. ще владеят тази манипулация? Дали, поглед­
нато от тази утопична гледна точка, историята не може да се проме­
ни, защото тя вече е била „коригирана“ от бъдещето и по някакви
неизвестни нам причини е трябвало да протече единствено по по­
знатия ни вече начин?
Ако космическата техника успее след петдесетина години да
извършва полети приблизително със скоростта на светлината (а това
ще стане, стига черногледите песимисти не разрушат бъдещето ни),
дали полетите в глъбините на Космоса ще са събитие, случващо се
за първи път сред човечеството, или просто ще повторим онова, ко­
ето предците ни вече са постигнали? Дали сам не си противореча с
твърдението, че „нашите предци са пътешествали из Космоса“, щом
постоянно повтарям как извънземни са посещавали човечеството в
зората на неговото развитие?
Може да звучи като чист инат, но аз не си противореча. Ще по­
ясня това с един пример.
Нека приемем, че преди 50 000 години на Земята е живяло високо­
развито в техническо отношение индустриално общество. Да си пред­
ставим, че предците ни са изпратили в други слънчеви системи косми-

173

Ш
 Две изображения от Британския музей в Лондон.
Танкове от дълбока древност?

чески кораби, движещи се с високи скорости. По време на тези полети

екипажите са били подложени на въздействието на различния ход на
времето. Тъй като размерът на изместването във времето зависи от
скоростта на космическия кораб, можем да приемем, че на Земята са
изминали 40 000 години, докато на борда на кораба - едва десет.
Нека по-нататък предположим, че през интервала от 40 000 годи­
ни между 50 000 г.пр.н.е. и 10 000 г.пр.н.е. земната цивилизация е
била унищ ожена-чрез ужасяващи войни, природни катастрофи, из­
местване на полюсите и свързания с това Всемирен потоп, или от
космическо бедствие като нашествието на някакви бактерии, непо
знати на Земята.

174
 Оцелелите ще трябва да започнат всичко отначало. Поколения
наред ще живеят в пещери. Те могат да пишат, да накладат огън, да
изработват оръдия на труда, да живеят в общности и племена, но
познават историята на собствения си род само от преданията на
своите предци.
При това ново начало изведнъж на Земята се връщат космичес­
ките екипажи, изпратени на пътешествие през 50 000 г.пр.н.е. Члено­
вете им са остарели едва с десет години.
Какво биха сторили космическите пътешественици? Ще се опи­
тат да спасят онова, което все още може да бъде спасено. Благода­
рение на познанията си, ще властват над оцелелите и отново ще въве­
дат старите закони и правила на съвместния живот.

175
 Така нашите предци ще бъдат посетени от техните собствени
предци, завърнали се от Космоса. Те ще бъдат възвеличани като „бо­
гове“ , макар да са от едно и също семейство. Историята се повтаря.
Дали съм говорител на миналото или на бъдещето, като изказ­
вам предположение, че скоро някъде по света тайно ще бъде подгот­
вен за излитане космически кораб. В него ще има място за неколци­
на мъже и жени. В стерилна среда в кораба ще бъдат съхранени кул­
тури от различни бактерии. В товарните отсеци ще бъдат складира­
ни в подходящи опаковки семена от всички видове растения. В под­
хранвани с кислород малки басейни ще плуват риби. В работните
кабини ще бъде събрано цялото знание на нашето време, ще се съхра­
няват микрофилми с всички технически и научни постижения. В ра­
ботилниците ще има прости инструменти като лопати, мотики и па­
латки. Те ще трябва да послужат на екипажа, за да може да се спаси
в случай, че настъпи краят на човечеството.
Ще настъпи ден, когато екипажът ще провери дали е взел всич­
ко необходимо и ще излети към Космоса.
И тъй като историята се повтаря, комендантът на космическия
кораб вероятно ще се казва Ной...

Съобщение

Преди години един приятел спомена, че в Британския музей в

Лондон има изложени каменни барелефи с изображения на танко­
ве. Те вероятно са били използвани по време на сражения в района
на Шумер и Вавилония.
При следващото си посещение в Лондон се уверих, че на пар­
терния етаж на Британския музей действително има големи баре­
лефи от вавилонско и асирийско време, на които се виждат по­
добни на танкове превозни средства. Според мнението на архео­
лози, това били стенобитни машини за разрушаване на крепостни
стени.
Може и така да е.
Тези „стенобитни машини“ обаче са много странни. Прави впе­
чатление, че:
- стенобитните машини, както и да си ги представяме, не могат
да се движат сами, и то нагоре по стръмен склон, а биват обслужва­

176
ни от войници. Ако екипажът е скрит вътре, за да се предпазва от
вражески стрели и каменомети, то поне би трябвало да се виждат
краката на хората. При тези „стенобитни машини“ обаче се забеляз­
ват колела, а и все пак някой трябва да ги е задвижвал;
- шипът в предната част на „стенобитната машина“ би бил ефек­
тивен, само ако е насочен към крепостната стена или врата под прав
ъгъл. Насочените нагоре шипове, които се виждат върху барелефи­
те, нямат никакъв смисъл. При това положение кинетичната енергия
не може да действа. Насоченият нагоре шип при удар би преобърнал
или разрушил самата стенобитна машина;
- на един от барелефите се виждат два шипа в предната част на
„стенобитната машина“ . Това е напълно лишено от смисъл, тъй като
при удар в крепостната стена, разрушителната сила на единия шип
би се намалила два пъти. Конструкцията става съвсеем налуднича­
ва, когато двата шипа са насочени и нагоре;
- и последно, но не най-маловажно: За какво би послужила ку-
полата при една „стенобитна машина’’?
Двете изображения (на стр. 174 и 175) на „стенобитни машини“
(подобни съществуват много) ме карат да се замисля дали не става
въпрос за звукови оръдия, каквито са били използвани при превзе­
мането на древния град Йерихон.

Народът извика, след като затръбиха с тръбите. Щом

народът чу тръбния глас, всички (наедно) извикаха с
висок (и силен) глас, и стените (градски) рухнаха до
основи, и целиятнарод влезе в града, всеки от
своетомясто, и превзеха града.
Исус Навин 6:19

12. Пророк на миналото 177

 Знаци на боговете?
Знаци за боговете?
Един господин от Атина • Храмовете и култовите места в Гърция
образуват геометрична мрежа Евклид или Платон? • Строителст­
*

вото и „златното сечение“ Култови места върху окръжности • Гео-

*

метрична система извън Гърция • Руски учени откриват геометрич­

ни зависимости между култови места от цял свят Какво казват
*

сиуксите • Култове, възникнали днес • При банту в Африка 9 „Не от

човешка ръка“ 9 Измервания и наблюдения в Зимбабве • Странните
птици в Зимбабве • Съоръжения според системата Сириус?

Това се случи преди няколко години в Атина. На една прескон­

ференция забелязах някакъв господин, който не задаваше въпроси,
а водеше старателно записки. На излизане от залата той се добли­
жи към мен и ме попита учтиво дали ми е известен фактът, че места­
та, на които са разположени всички древногръцки храмове, дори
онези, датирани от митологични времена, образували точни геомет­
рични фигури.
Сигурно съм се засмял, тъй като господинът ме увери, че говори
самата истина. На мен обаче ми е известно, че моите слушатели оби­
чат да радват с различни факти и указания, които биха могли да ми
дадат повод за нови теории. Не, отговорих аз. Това, което госпо­
динът твърдеше, бе напълно неизвестно за мен. Също така го уве­
рих, че смятам подобна идея за напълно безсмислена, тъй като не
мога да си представя как древните гърци са имали необходимите
знания по геодезия, за да разположат храмовите съоръжения във
възлите на някаква геометрична схема. Освен това храмовете често
са отдалечени един от друг на стотици километри. Между тях се из­
дигат планини и няма никаква видимост. Невъзможно е едната кон­
струкция да бъде ориентирана спрямо друга. Да не говорим, че върху
островите съществуват храмови комплекси, които не могат да се
видят с просто око от сушата. Накрая заключих, че не бих могъл да
си представя защо строителите на съоръженията ще разполагат хра­

178
мовете и култовите места в съответствие с определена геометрична
зависимост.
Господинът вдигна рамене в извинителен жест и си тръгна. Бях
го разочаровал със скептицизма си. Скоро забравих за него.
Веднъж обаче на бюрото ми попаднаха две сериозни разработ­
ки, които потвърждавахатвърденията на господина от Гърция. Първа­
та публикация е отд-рТеофантис М. Манииас [17], който е бил брига­
ден генерал от Гръцките военновъздушни сили. Автор на другата бе
професор д-р Фриц Роговски [38] от Чехския университет „Кароло-
Вилхелмина“ в Брауншвайг. Двамата автори доказват по несъмнен
начин, че всички култови места, например седалища на оракули, и
всички древни храмове в Гърция са разположени в съответствие с
геометрична геодезична триангулационна м режа (мрежа от
триъгълници). След като прочетох статиите, си спомних отново за
разговора с непознатия господин от Атина. Бих искал да му се изви­
ня за моя безцеремонен скептицизъм, но не зная дори неговото име.
Но щом тази книга бъде издадена от издателство „Нотос“ в Атина,
този господин ще узнае, че съжалявам за грешката си.

Идеи на Евклид?
Фактът, че храмовите комплекси са разположени в зависимост
от определени геометрични принципи, сам по себе си не би трябва­
ло да представлява „чудо“. Древна Гърция е родината на един от
най-великите математици на античността - Евклид. Той е живял в
края на IV в.пр.н.е., преподавал е в Платоновия университет в Алек­
сандрия и с 15-те си произведения обхваща целия спектър на мате­
матиката и в частност на геометрията. Дали идеята за геометрична­
та зависимост в разположението на храмовете е била на Евклид?

Какво е знаел Платон?

е бил съвременник на философа Платон, който също се

Ев кл и д
занимавал и с политика. В Мегара Платон седял в краката на Евклид
и слушал лекциите му. Дали е бил запленен от идеите на своя коле­
га? Възможно ли е да е използвал знанията си, когато като политик

179
е трябвало да участва във вземането на решения по отношение на
строителството на храмове? Дали от него архитектите са получили
указания да изградят култовите места във възлите на триангулаци-
онна мрежа?
Това близко до ума предположение е неоснователно, защото
повечето храмове и култови места са съществували много време
преди да е бил роден Евклид!
Все пак Платон явно е знаел за тайнствената геометрична мре­
жа от строителни конструкции от гръцката античност, защото в гла­
ви 7 и 8 на произведението си „И т а е и з “ (П таю з) споменава за по­
редица от геометрични зависимости. Платон, майстор на кристал­
ния диалог, имал високо мнение за геометрията. Дори и днес пред­
говорите на повечето учебници по геометрия започват с думите на
Платон:
„Н е давайте думата на противници на геометрията. Тя пред­
ставлява знание за вечното битие. ’’
Напълно възможно е Евклид да е споделил с Платон своите на­
блюдения за съществуващата вече по онова време геомтерична загад­
ка. В такъв случай обаче Евклид би следвало да е разполагал с праста­
ри знания по геометрия, увековечени в камък в храмовете и култовите
места в древна Елада. Д-р Маниас също твърди: „Цялата евклидова
геометрия се състои от прастари религиозно-научни знания.“ [37]

З л а тн о то сечение претворено в камък

Естествено, в с и ч к и знаят какво е златно сечение. Още Евклид е

писал за него. Преди обаче да ви запозная с няколко изумителни
примера за геометрични зависимости между култови места, разпо­
ложени в съответствие със „златното сечение“ , ще дам дефиницията
за него. Взех я от учебника [39] на дъщеря ми.
Ако една отсечка АВ се раздели от точка Е така, че отношението
на дължината на цялата отсечка към тази на по-голямата от частите
да е същото като отношението на дължината на по-голямата част към
дължината на по-малката, се казва, че отсечката АВ е разделена в
„златното си сечение“ .
Ако една отсечка, разделена в златното си сечение, бъде удълже­
на с по-голямата от двете си части, то новополучената отсечка се

180
 е
ц Е—------------ -------- 1 <8

<•......... — ......... ................. X

разделя от крайната точка на първоначалната отново в златното си

сечение. Този процес може да продължи до безкрайност.
Ето няколко примера:
- Разстоянието между култовите места Делфи и Епидаврос от-
гваря на по-голямата част от златното сечение на разстоянието Епи­
даврос - Делос, тоест на 62 %.
- Разстоянието Олимпия - Халкис отговаря на по-голямата част
от златното сечение на разстоянието Олимпия - Делос, или на 62 %.
- Разстоянието Делфи - Тива отговаря на по-голямата част от
златното сечение на разстоянието Делфи - Атина, или на 62 %.
- Разстоянието Спарта-Олимпия отговаря на по-голямата част
от златното сечение на разстоянието Спарта - Атина, или на 62 % .
- Разстоянието Епидаврос - Спарта отговаря на по-голямата
част от златното сечение на разстоянието Епидаврос - Олимпия,
или на 62 %.
- Разстоянието Делос - Елос отговаря на по-голямата част от
златното сечение на разстоянието Делос - Делфи, или на 62 %.
- Разстоянието Кносос - Делос отговаря на по-голямата част от
златното сечение на разстоянието Кносос - Халкис, или на 62 %.
- Разстоянието Делфи - Додона отговаря на по-голямата част от
златното сечение на разстоянието Делфи - Атина, или на 62 %. [37]

Култови места, разположени върху окръжности

Геометричните куриози обаче не свършват с подредбата на кул­

товите места в златното сечение.
Ако поставим острието на пергел върху обозначението на култо­
во място на картата и начертаем окръжност, която да минава през
друго култово място, то тя винаги пресича трето, а много често и
четвърто.

181
 Пример:
- Център на окръжността Кносос. Върху окръжността лежат Спар-
та и Епидаврос.
- Център на окръжността Тарос. Върху окръжността лежат Кно­
сос и Халкис.
- Център на окръжността Делос. Върху окръжността лежат Тива
и Измир.
- Делфи, Олимпия и Атина се уамират на еднакви разстояния от
Аргос.
- Спарта, Елос и оракулът от Трофонион се намират на еднакви
разстояния от Микена. [37]
Д-р Маниас също е открил, че всеки храм или култово място лежи
върху права линия, определена от други две култови места.
Невероятното е, че повечето от тези геометрични зависимости
ни връщат в митичната древногръцка каменна ера - много преди да
са живели Питагор (около 560 г.пр.н.е.) и Евклид, двамата гении в
математиката. Бригадният генерал от военновъздушните сили Мани­
ас е сигурен: наблюдавани от голяма височина, култовите места об­
разуват огромни окръжности, правилни петоъгълници, питагорови
звезди с пет лъча, пирамиди и дори геометрични фигури от гръцката
митология. Ето един пример: Според легендата Аполон се превърнал
в делфин и показал на жреците от Крит мястото Делфи. Ако култо­
вите места между Крит и Делфи бъдат свързани с линии, те мар­
кират делфин с дължина над 500 км!
Всичко това е объркващо. Безбройните геометрични закономер­
ности изключват напълно възможността местата на храмовете да са
били избирани случайно.
Как да си обясним математическата точност? Как да я свържем
с ограничените математически познания, които според нас са при­
тежавали праисторическите хора? Откъде са знаели на кое място
трябва да строят? Геометричните фигури се виждат само от много
голяма височина. Следва да се запитаме дали „някой“ е давал на
хората указания и дали този „някой“ е създал геометрична мрежа на
територията на цяла Гърция.

182
 Епидаврос - пример за антично култово място, образуващо с Делфи
и Делос златно сечение

Взаимовръзки с хилядолетни предания

А може би, както предполага професор Роговски [38], древните

гърци са добавяли по малко към вече построеното, така че в крайна
сметка се е образувала голямата геометрична мрежа? Но защо тога­
ва Платон изрично подчертава в своя „И т а ю з “ , че геометричните
построения представляват предаване на хилядолетно свещено по­
знание? А щом мъдрият Платон говори през 400 г.пр.н.е. за хилядо­
летни знания, те явно датират от епохата на боговете.
Подобни загадки винаги предизвикват аналогични въпроси. Ако
предположим, че храмовете и култовите места са построени преди

183
Евклид и образуват геометрична мрежа, следва да зададем въпроса
защо строителството е извършвано именно по този начин. Трябва
да обосновем причината за своеобразното планиране и наличието в
дълбока древност на подобни обширни математически познания. В
крайна сметка ни интересува и кой е посочил на древните гърци точ­
ните места, ако те не са могли да ги определят само със собствените
си знания. Този процес ни води до задънена улица.
По-нататък обаче всичко става още по-объркано.
Тези зависимости не са ограничени само в Гърция...
За свое собствено изумление д-р Маниас установил, че геомет­
ричната система не е ограничена само върху територията на Гърция.
Храмовете в Кипър, Ливан (Баалбек), Александрия и дори египетски­
те пирамиди се включват в мрежата.

Мрежата обхваща цялото земно кълбо!

Руските изследователи Гончаров, Макаров и Морозов са разра­

ботили карта на света, в която са нанесени всички значими древни
култови центрове. Когато Николай Гончаров от Университета по из­
куствата в Москва видял готовата карта, му направило впечатление,
че тя прилича на футболна топка [40]. Обозначенията на значими
места, свързани с древни култури, образуват върху глобуса топка от
дванадесет елемента. Всеки от тях представлява петоъгълник. Ето
какво разказва за това Николай Боднарук, кореспондент на „Ком-
сомолская правда” :
„Много огнища на древни култури следователно не са били раз­
положени на случайни места, а точно във възлите на тази система.
Това важи за индуската култура от Мохенджо-Даро, за Египет, за
Северна Монголия, за Ирландия, за Великденските острови, за Перу
и за Киев, „майката на руските градове“.
По продължение на стените на петоъгълниците, където се свързват
гигантските фигури, са разположени петролните полета на Северна
Африка и на Персийския залив. Същото важи и за Америка от Кали­
форния до Тексас. Вгледайте се още веднъж внимателно във възлите
на двойната мрежа: безкрайно богатата Южна Африка, залежите в
Керо дес Паско, Южна Америка, после Аляска и Канада, подземните
океани от нефт и природен газ на Западен Сибир и много други.

184
 Руските изследователи нанесли Върху глобуса Всички по-значими
култови места. Получава се изображението на футболна топка,
съставена от петоъгълници

Естествено, не навсякъде може да наблюдава подобна зависи­

мост. Но съвпаденията са прекалено чести, за да са случайни. Меж­
ду другото, отклоненията от строгата геометрична схема са напълно
разбираеми, тъй като и нашата планета се променя, а полезните из­
копаеми продължават да се образуват непрестанно.”
Остава да отбележим, че Платон още в своя „И т а ю з “ твърди:
„Ако човек погледне отгоре земята, ще види, че тя прилича на коже­
на топка от дванадесет елемента. ”
Нищо ново под небето!
Гигантските каменни знаци по цялото земно кълбо създават впе­
чатлението, че паметниците и центровете на древни култури са били
изградени съгласно глобален план. Сякаш „свещените места“ са зна­
ци, които трябва да могат да бъдат видени от летящи „богове“. Ето
няколко примера (повече за това може да се прочете в предишните
ми книги):
- Гигантските изображения между „пистите“ в световноизвест­
ната долина Наска.
- Огромните шахматни изображения по скалните стени в про­
винция Антофагаста, Чили.
- „Роботът“ с височина 100 м в пустинята Таратакар в северната
част на Чили.

185
 - Белят кон с дължина 110 м в Ъфингтон при Бъркшир Даунс в
Англия.
- Великанът с височина 55 м в Керн Абас в Южна Англия.
- „Високият мъж“ от Уилмингтън в Съсекс, Англия.
- Конят с дължина 13 м и височина 9 м, великанката с височи­
на 28 м и дължина на разперените ръце 21 м и великанът с височи­
на 51 м, които могат да се видят край Блайт в Калифорния.
- Великанът с височина 46 м в Сакатон в Аризона.
- Мозайките в „Уайт Шел Провиншъл Парк“ в Манитоба.
- Силбъри Хил край Уилтшир, на 8 км западно от Марлбъро,
Англия.
- Шестте огромни осмоъгълника с обща дължина 11,2 мили край
Повърти пойнт в Луизиана, САЩ.
- Дългата над 400 м „змийска уста“ край рекичката Буш крийк в
Охайо, САЩ.
- Огромните концентрични кръгове или колела като тези в Ри-
пон, Уоркшир, Англия, на японския остров Хокайдо при Нонакадо и
в различни щати на САЩ (подобно на медицинските колела в плани­
ните Бигхорн в Уайоминг).
- 250 м дългият „тризъбец на Андите“ при Писко в залива на Па-
ракас, Перу.
Тези няколко примера показват, че създателите на древни кул­
тури са изсекли в скалите или прокопали в земята гигантски знаци,
които могат да бъдат видени в цялото им великолепие само от голя­
ма височина. С каква цел и за кого е правено това?
В специализираната литература археолозите ни уверяват, че
всяко подобно творение било част от древен култ. Може би. Но как­
во е представлявал този култ? Любопитен съм да узная това, но
никой не ми дава отговор. Щом става дума за култ, той би трябвало
да е доста универсален и да е имал общ създател, вдъхновил всич­
ки древни народи към аналогични деяния. Как иначе представите­
ли на различни раси от различни континенти са решили единодуш­
но, че трябва да изкачват планини, за да изсичат знаци по склоно­
вете, или да чертаят фигури в някоя долина? При всички тези дей­
ности хората не биха могли да наблюдават отблизо резултата от
положените усилия.

186
Пирамидата на майте от Чичен-Ица. Знак за боговете?

„ Тризъбецът на Андит е край Писка в залива Паракас

“

187
 Статуи на богове от Тула, Мексико. Що за същества са изобразени?

Какво разказват сиуксите

Индианците сиукси разказват следната легенда:

Преди много луни в миналото на предците от небето дошло
голямо колело. То светело като огън и отблизо блестяло като звез­
дите. Ветровете прошумолели уплашено, когато колелото слязло
на Медицинската планина. Жителите на селото избягали, обхвана­
ти от страх и ужас. Когато се отдалечили на известно разстояние,
те погледнали назад. Колелото се издигало отново като „дива па­
тица в храсталака“ . Повече никога не го видели. Мъдрите мъже на
племето се събрали на съвет и решили да обозначат с камъни това
място, за да запазят бъдните поколения в паметта си „матату ва-
кан“ - небесното колело. Тъй като сиуксите вярвали, че колелото е
дошло от Слънцето, те започнали да рисуват по земята огромни
знаци, които можели да се видят само от летящ високо в небето
орел.
Не бива да им се присмиваме за това. „Култове“ като този възник­
ват дори в XX век!

188
 Култове, възникнали днес

Обитателите на островите Меланезия в Южния Пацифик имат

татуировки по кожата си, които сами не могат да разчетат: У5А. Те
твърдят, че преди много години ги е посетил кралят на далечната
страна Америка. Това божество се наричало Джон Фръм. То обе­
щал някой ден отново да излезе от вулкана Мазур заедно с още 50
000 души от небесната си свита, да подобри нещастния живот на
островитяните и да им донесе блаженство. Местните жители обаче
твърдят, че богът Джон фръм ще се завърне, само ако спазват оби­
чаите и почитат божествата. Затова нарамват дървени летви, на­
шепват молитви в примитивни дървени сандъчета с окачени на тях
дълги палмови листа и се въртят ритмично в кръг. Защо бедните
хорица правят всичко това? Те имитират американските войници,
кацнали аварийно през 1942 г. на техния остров. Войниците остана­
ли известно време, докато Военновъздушните сили на САЩ успеят
да ги спасят. Този сравнително нов култ е наричан в специализира­
ната литература карго-култ. Карго означава корабен товар, но как­
во да се прави - името е дадено от европейски учени, тълкуватели
на култовете.
На 16 октомври 1978 г. ВВС Лондон излъчи в документалния си
сериал „ПАНОРАМА“ филм, в който се разказваше за изпитания на
ракети в Заир, Африка. Немската компания „Отраг“ години наред
провежда подобни изпитания за тестване на нова ракета. Камерата
показа група негри, които наблюдаваха с удивление какво става. Един
от преводачите ги попита за мнението им относно изпитанията. От­
говорът бе: „Нашите могъщи приятели изпращат огън в небето!“ Кой
знае, може би години след като хората от „Отраг“ напуснат Заир, тук
ще се развие „ракетен култ”?
Щом и в днешно време действителни процеси биват имитирани
посредством култове, можем с пълно право да приемем, че и култо­
вете, и митовете от древността са били породени от реални събития.
Само така могат да се обяснят великанските „каменни знаци“ , оста­
вени за боговете.

189
 При банту в Африка

През 1868 г. немският авантюрист и търговец на слонова кост

Адам Рендерс се изгубил в Южноафриканската джунгла. Той си про­
правял път през тропическата растителност с помощта на своя нож,
надявайки се да намери път към населено място. Внезапно пред него
се изправила стена с височина десет метра!
За момент Рендерс решил, че най-после е успял да стигне до
цивилизовано място, тъй като, общо взето, там, където има стени,
живеят и хора. Немецът повървял покрай стената, но установил, че
се е движил в кръг и накрая стигнал отново до изходната позиция.
Най-после открил отвор в стената, закрит от храсталаци и дървета.
Вероятно Рендерс е мислел, че е първият белокож човек, видял руи­
ните в Зимбабве.

Внезапно Адам Рендерс видял пред себе си стена с височина десет метра...

190
 Приказната страна Офир?

През 1871 г. Рендерс завел при стената немския геолог Карл Маух.
Той изработил план на руините, върнал се в Германия и се предста­
вил за откривател на каменните стени от Зимбабве. Маух разпрост­
ранил теорията, че тук се е намирала приказната страна Офир, от
която цар Соломон получавал злато и скъпоценни камъни. Това е
едно от безбройните тълкувания, които трябвало да дадат отговор на
загадката от Зимбабве.
Други локализирали приказната страна Офир също така убеди­
телно в Индия, Елам, Арабия и Източна Африка. Вероятно тя се е
намирала в южната част на западното крайбрежие на Червено море.
Както и да е: Карл Маух добавил още една теория към вече същест­
вуващите, без да знае, че съществуването и местоположението на
тайнственото място отдавна е документирано. Между другото Адам
Рендерс не могъл повече да се откъсне от руините. Останал там чак
до смъртта си.
Над руините от Зимбабве тегне гъста мъгла, в която избуяват
най-различни спекулации. Археологът Марсел Брион [41] обобщил
всички теории за руините от Зимбабве и установил, че те не са нищо,
освен „романтични предположения“ .

Мас’уди не знае нищо за Зимбабве

Никак не е чудно, че руините в Зимбабве са забулени в тайнстве­
ност. Разположени навътре в джунглата на Африка, те остават скрити,
дори за съвестния арабски писател и пътешественик Абу л-Хасан
Мас’уди (около 895 г.). Той е живял в Багдад и предприемал продължи­
телни пътешествия с изследователска цел. В основния си труд „Места
за промиване на злато“ арабският автор не споменава нищо за Зим­
бабве. При това се знае със сигурност, че и по времето на Мас’уди по
тези места са били добивани огромни количества злато.
Дамиао де Гоес (1502-1574), странстващ португалски писател,
наистина споменава Зимбабве, без обаче да го е виждал лично. Ме­
стните племена му разказали за строителното чудо. Неговият съна­
родник и колега Жоао де Барос (1496-1570) споменава Зимбабве в
четиритомното си произведение „Азия“.

191
 „Не о т човешка ръка”

Жоао де Барос пише:

„Местните жители наричат тази постройка Зимбабве,
което означава „кралска резиденция“... Никой не знае кой
и кога я е построил, тъй като тукашните племена
нямат писменост и не съхраняват историята си. Те
обаче твърдят, че постройките са „дело на дявола“,
защото, имайки предвид собствените си способности, не
смятат за възможно стената да е била издигната от
човешка ръка...“
200 години по-късно, през 1721 г., губернаторът на Гоа отбелязва:
„Разказаха ми, че в столицата на Мономотопа
съществува кула или постройка от каменна зидария. По
всичко личи, че тя не е дело на местните чернокожи.“[41]

Пътешествие до Зимбабве
Посетих Зимбабве през късната есен на 1976 г. Това място от­
давна се е превърнало в туристическа атракция. От Форт Виктория
до руините се стига по тясно асфалтирано шосе. Само на няколко
километра от Зимбабве се намира хотел „Зимбабве руинс“. В сенче­
стия двор са подредени като подкова няколко къщички с покриви от
слама. Посетителите седят край каменни маси. Храната и напитките
се сервират от учтиви чернокожи келнери. Около раменете и гърди­
те им са увити копринени ленти с надписи: „Келнер за сервиране на
храната“ , „Келнер за сервиране на напитките“ , „Оберкелнер“ . Тук
човек би могъл да живее в пълна идилия, ако не бяха пушечните зал­
пове и картечният огън, долитащи от близката долина. Мозамбик е
само на няколко часа път оттук.
В родезийските хотели и ресторанти, в които съм бил, имаше
чернокожи и белокожи келнери, чернокожи и белокожи камериер­
ки, чернокожи и белокожи шофьори на таксита и автобуси. Мнозина
от белите не обичаха чернокожите, а голяма част от чернокожите но
искаха дори да видят бял човек. Но нима при нас е по-различно?
Нима немците харесват турските гастарбайтери? Да не би швейцар

192
 Загадката на Зимбабве привлича туристи от цял свят

14. Пророк на миналото

193
ците да обичат стотиците хиляди южняци, които строят за нас ауто-
бани, язовири и тунели през Алпите?
С тези мисли не искам да омаловажа расовите проблеми, стоя­
щи за разрешаване пред нас. Длъжен съм обаче да ги спомена, за-
щото дори руините от Зимбабве бяха въвлечени в политиката. До
неотдавна в Родезия се смяташе за недопустимо те да са били из­
дигнати от чернокожи. Наистина, безбройните негърски племена не
са издигнали други подобни съоръжения нито на север, нито на юг.
Организацията и планирането са чужди на тяхната природа. Ако ня­
кой преди 20 години се бе осмелил да каже, че Зимбабве е изграден
от племето банту, той би се превърнал в изключително неудобна от
политическа гледна точка личност.

Разговор с един археолог о т Родезия

Разговарях с археолога от „Национални музеи и паметници на
Родезия“ Пол Сенклер. Той е на около 35 години и отдавна работи за
музея в Зимбабве. Сенклер на собствена глава организирал разкоп­
ки в близките долини и открил в недрата на земята китайска копри­
на, арабска керамика, безброй накити на негрите от племето банту,
както и множество странни фигурки.
Попитах Сенклер:
„Кой според вас е изградил огромното съоръжение?”
„Чернокожите“ - отговори той. - „На езика шона „Зимбабве“ оз­
начава „почитан или почетен дом“. Под „почитан дом“ може да се раз­
бира храм на някаква религия или кралска резиденция. За съжаление
досега не сме открили гроба на великия или лудия диктатор, наредил
да се извърши подобна огромна по мащаби и трудоемка работа.”
„Какво ви дава основание да сте убеден, че чернокожите са стро­
ителите на Зимбабве?”
Сенклер ме отведе до един шкаф с множество чекмеджета и ги
издърпа едно след друго.
„Ето вижте, всички тези предмети са намерени в „Долината на
руините“ . Между това място и пристанищата Софала и Квелиме в
Мозамбик, са открити около 100 подобни руини. Размерите им са по-
скромни от Зимбабве, но начинът на сторителство е същият. Гранит­
ните плочи са били разбивани чрез топлинно въздействие и после

194
блоковете са били подреждани един върху друг без хоросан помеж­
ду им. В миналото царството се е простирало от Зимбабве до Индий­
ския океан. Вероятно неизвестните царе от Зимбабве са изнасяли
злато, а са получавали от арабите и китайците други стоки. Доказа­
телствата за тази теория са пред вас! Ето китайска коприна, ето ки­
тайска керамика, открити край руините на Зимбабве. Открихме араб­
ско платно, гривни, парчета стъкло и дори отделни накити от Индия.
Тази находки ни убедиха, че оттук е тръгвал търговски коридор към
пристанищата на Индийския океан (днес Мозамбик). С какво се е
търгувало? Естествено, със злато. Известно е, че тук, край Зимбабве
е имало мини за добив на благородния метал. В подкрепа на тази
теория е и значението на титлата на местните царе - Мономотата,
което означава „Властелин на мините“.”
„Не е ли по-вероятно стените да са били издигнати от арабите?”
„Не. Против подобна теория говори фактът, че предметите от
чуждестранен произход са много по-малко от тези, които без съмне­
ние са дело на местните негърски племена. Всички чекмеджета пред
вас са пълни с дребни находки, останки от чернокожите строители.”
Наистина, тук имаше безброй миниатюрни фигурки, изработва­
ни в дълбока древност вероятно като занимание през свободното
време край огъня. В по-голямата си част лицата им са с негроидни
черти. Видях обаче и такива, които веднага ми напомниха за моите
богове астронавти - кълбовидни глави, покрити целите от шлемове.
Започнах да ровя между гривните от слонова кост, колиетата от кос­
тите на африкански животни и по-фини произведения от дърво с ук­
раса от слонова кост.
„Мистър Сенклер, ако правилно съм ви разбрал, Зимбабве е бил
построен от чернокожи. Но защо и с каква цел?”
Археологът бе на мнение, че Зимбабве е изграден като крепост
за защита от разбойнически нападения, тъй като още по онова вре­
ме пазеното там злато е привличало алчните погледи на мнозина.
Отговорът обаче не ме задоволи.
Какво бе написал португалският историк, цитирайки древно ме­
стно предание?
„Те твърдят, че постройките са „дело на дявола“, защото, имай­
ки предвид собствените си способности, не смятат за възможно сте­
ната да е била издигната от човешка ръка...”
Как изглеждат днес руините от Зимбабве?

195
 Анализ на руините

Ядрото на руините представлява стена с дължина 100 м. Тя има

формата на елипса и загражда площ от около 2000 м2. Това е прибли­
зително площта надве футболни игрища. Елипсата днес е наричана
„царска резиденция“ - доста абсурдно наименование, след като се
знае, че по всяка вероятност тук не е живял нито един цар. Край
стената не са открити никакви гробове, надписи, статуи, бюстове или
останки от инструменти.
Зимбабве няма история.
Стената, която заобикаля „резиденцията“ , е висока 10 м и има
средна широчина на основата 4,5 м. Не е използван хоросан, макар
по моя преценка теглото на съоръжението да е 100 000 тона.
Останките от стени вътре в елипсата не подлежат на никакво
смислено тълкуване. Тук има окръжности, по-малки елипси, една
по-ниска стена, преминаваща успоредно на високата външна сте­
на, а в дясната част на елипсата се вижда кула с височина 10 м и
ширина на основата 6 м. Предназначението й е неизвестно. Тя
няма вход, стълби и прозорци. Вътре е запълнена плътно с камен­
ни блокове.
Английската археоложка Гертръд Кетън-Томпсън, на която през
1929 г. е възложено ръководството на разкопките, предполага, че
под кулата има гроб. Тя наредила там да се копае, но работниците не
открили нищо. Така че кулата стърчи, на пръв поглед безсмислено,
сред стените от суха каменна зидария.
Около елипсата се простира „Долината на руините“ , където
не са открити кой знае какви находки. Между другото, изобщо не
успях да видя долина. Руините са пръснати на същото ниво, на
което се намира и елипсата. Освен това, както подобава на мест­
ния климат, измежду камъните избуява обилна тропическа расти­
телност.
Над голямата елипса и „Долината на руините“ се издига трети
комплекс. Той се намира върху напуканите скали на билото и е наре­
чен „Акрополис“ . Тук горе естествените природни дадености са из­
ползвани твърде умело. На местата, където има огромни скални пук­
натини, са вградени стени. Най-дебелите от стените, образуващи
„външния вал“, са високи 7,50 м, имат ширина на основата 6,70 м и

196
В дясната част на елипсата се издига тази конична (и комична!) кула,
3 коят о няма никакви отвори. Няма вход. Няма изход. Н ям а прозорци

197
 'ж ? • :/ у -V
М ■■

'м Я р & |? Ш '- Т а . ”

■ . Л

„Акрополисът“ се издига над напуканите скали.

нагоре се стесняват до широчина 4 м! Строите­

лите на стените явно не са страдали от све­
товъртеж, защото отделни части на „Акрополи-
са“ са надвиснали непосредствено над дълбоки
пропасти. Тази част от „Акрополиса“ несъмнено
лесно е била защитавана от вражески нападе­
ния, в случай че Зимбабве действително е било
крепост.

Осем подобни птици питат: „ Откъде идваме?“

198
 Осемте птици о т Зимбабве

Тук горе са открити малки златни гривни, стъклени перли и осем

птици от минерала сапунит*, който се усеща като сапун, когато е сух.
Птиците от Зимбабве придават още по-голяма тайнственост на руи­
ните. Високи са до 30 см и вероятно първоначално са били инстали­
рани върху колони.
По почвата в „Акрополиса“ се забелязват отделни геометрични
орнаменти. Гледката отгоре към „Долината на руините“ и през голе­
мия вал надолу е впечатляваща.
Част от скалните блокове с височина над 15 м вероятно са били
обработвани от човешка ръка. Други изглеждат така, сякаш са били
третирани с машини. Виждал съм монолитни каменни блокове с по­
добни следи от обработка в Перу. Там местността над крепостта на
инките Саксайхуаман прилича на Зимбабве. Сякаш великани са си
играли с гигантските каменни блокове. Днес тясна стълбичка се из­
качва зигзагообразно към монолитите. Ако някой реши да се раз­
хожда тук горе без водач в обедната горещина, трябва да внимава
за отровни змии.

Родезия на Сесия Роудс

Сесил Роудс (1853-1920), основателят на Родезия, посещавал
Зимбабве и проявявал интерес към съществуващите още по онова
време многобройни теории за произхода на съоръженията. Роудс
отдавал предпочитание на библейската версия, според която Зим­
бабве била страната на златото Офир.

Изграден о т араби?

Приблизително по същото време археологът Дж. П. Уент раз­

пространил теорията, според която Зимбабве е изграден от араби.
Р. Гейр и до днес споделя това мнение. Той твърди, че негрите банту

*Сапунит - Вид талк - бел. прев.

199
никъде не са изградили други монолитни постройки. Откъде можем
да сме сигурни, че Зимбабве е тяхно дело? Гейр мотивира хипотеза­
та си с търговията със злато. В предислямския период арабите доби­
вали тук злато и изградили крепостта, за да пазят там съкровищата
си. Що се отнася до елипсовидната стена, Гейр описва подобна от
XVII в., която обаче се намира в Йемен.
По приблизителни преценки, по времето на разцвета на Зим­
бабве тук са се добивали до 600 000 тона злато годишно. По същото
време годишният добив на злато в Родезия възлиза на 16 тона.
Нищо обаче не се знае със сигурност. Зимбабве, изглежда, наи­
стина няма история.
Обичам да повтарям, че нашите предци, независимо дали са били
с бял или черен цвят на кожата, не са се различавали особено много
от нас в мисленето по отношение на практични неща. Затова, с ог­
лед внушителните съоръжения, не можех да си представя, че Зим­
бабве е приказната страна Офир. Защо?
Ако тук някога е имало гарнизон, чиято задача е била да охраня­
ва златото при транспортирането му, то войниците със сигурност са
спели в непревземаемия „Акрополис“ . Оттам равнината се виждала
добре.

Загадъчната елипса

От друга страна елипсата около внушителните руини в равнина­

та няма никакъв смисъл. Оттам няма поглед към околността, нито
кула, зъбери на крепостния зид и отвори за стрелба, от каквато са
се нуждаели всички защитници на крепости по всички времена. Чо­
век трудно може да се покатери по стената на елипсата. Липсват
стъпала или каквито и да било издатини. Следователно елипсата не
е пригодена за форт.
Защо, за Бога, африканските племена са довлекли стотици хи­
ляди тонове гранит, натрошили са го на по-малки блокове и са издиг­
нали загадъчните стени?
Този въпрос не ми даваше мира, преследваше ме ден и нощ,
докато обикалях из „Долината на руините“ . И тогава внезапно забе-
лязах една карта на съоръженията, окачена на стената в музея на
Зимбабве.

200
 Кулата 6 дясната част на елипсата

Вътре в елипсата коничната масивна кула заемаше забележи­

телно мяст в дясната част на съоръжението. Елипсата и кулата на­
помнят по сложен начин чрез взаимното си разположение модела
на Сириус, открит сред негърското племе догони в западноафрикан-
ската република Мали.
Американският изследовател Робърт Дж. Темпъл [42] доказа по
неоспорим начин, че негърското племе догони е познавало от дълбока
древност с най-големи детайли системата Сириус.

Връзка със систем ата Сириус

на догоните о т Мали

О ко лосветлата Сириус А, главна звезда в съзвездието Голямо

куче, обикаля по елиптична орбита невидимата миниатюрна неутрон-
на звезда Сириус В. Скалните изображения на догоните показват
ясно тази елиптична орбита около ярката Сириус А.
Догоните твърдят, че имат невероятните си познания в областта
на астрономията, благодарение на бог на име Номмо. Той описал на
догоните не само орбитата на невидимия Сириус В около Сириус А,
но им съобщил и имената и основните характеристики на няколко
други планети от системата Сириус. Например съществували „Пла­
нета Обущар“ и „Планета на жените“ , които не са известни на съвре­
менната астрономия. Днес се знае само, че Сириус В обикаля около
Сириус А по елиптична орбита с период на въртене 50 години.
Докато стоях пред плана на руините в музея в Зимбабве, ми на­
прави впечатление оптическата прилика. Нима голямата елипса от
Зимбабве с коничната кула „долу вдясно“ не прилича на изображени­
ята на догоните на системата Сириус? Може би непонятните руини
вътре в голямата елипса маркират орбитите на „Планетата Обущар“ и
„Планетата на жените“. Защо тогава в продължение на една трета от
дължината на елиптичната голяма стена отвътре преминава паралел­
но и на пръв поглед безсмислено друга по-ниска стена? Тя едва ли би
послужила за отбранителни цели подобно на останалите, образуващи
окръжности или спирали стени, вътре в голямата елипса.

201
 Стени, стени, стени. И никъде кули, зъбери, бойници и стъпала. За какво е
служела тази гигантска постройка?

202
 Схематичен план на руините от Зимбабве в сравнение с модела на
системата Сириус, разпространен сред догоните от Мали

Само от птичи полет се вижда, че голямата елипса от Зимбабве

с масивната кула „долу вдясно“ е почти идентична с модела на сис­
темата Сириус, разпространен сред негърското племе догони.
Следва да попитаме дали между съоръжението от Зимбабве и
догонския модел на Сириус, освен оптическата прилика, има и идей­
но съответствие.
Винаги и навсякъде мотиви от религиозен характер са вдъхновя­
вали хората за велики постижения. По цялото земно кълбо са оста­
вени знаци с религиозен характер, предназначени за боговете. Ме-
галитните храмове и пирамидите са резултат от религиозен импулс,
дори арабските джамии и християнските катедрали не правят изклю­
чение. Инките и майте са изградили стъпаловидните си пирамиди в
чест на боговете. За всички религии по света е характерно, че и най-
бедните събират помежду си средства за злато и скъпоценни камъ­
ни, за да украсят божествените символи. Езичници и християни строят
и принасят по свой начин жертви на боговете си.
Редно е да се запитаме дали чернокожите племена от Зимбабве
са построили огромното съоръжение в чест на своя бог Номмо, за

203
да напомня за неговия произход и за родината му-системата Сири-
ус. Дали местните жители, опиянени от религиозен устрем, са
извършили огромна по мащаби работа, за да изразят чрез камъка
вярата си в завръщането на Номмо? Може би са искали да му изпра­
тят послание: Ние живеем тук и чакаме твоето завръщане!

„С околите” о т Зимбабве и Хор

Осемте п т и ц и о т „Акропола“ на Зимбабве приличат твърде мно­

го на свещения сокол на египетския бог Хор, който първоначално е
бил властелин на небето. Той е бил изобразяван символично като
сокол с разперени криле.
Робърт Дж. Темпъл предполага, че догоните са получили праста­
рите си знания от египтяните. Наистина, най-старият египетски ка­
лендар е базиран на Сириус, а египетската богиня Изида първона­
чално е била богиня на Сириус.
Какво търсят осемте, подобни на соколи, птици в африканските
руини?
Никой не знае от кого и кога е построен Зимбабве. Руините,
изглежда, нямат история. Също така никой не знае кога и откъде
догоните са дошли в Мали. Изглежда догоните и банту са познавали
модела на една звездна система. Двете племена почитали символа
на египетския бог Хор - сокола. Може би догоните чрез своята зве­
здна легенда за системата Сириус, а банту чрез огромен по мащаби
модел на системата на Земята; са искали да съхранят за поколения­
та спомена за посещение от страна на „божествата“.
Не твърдя, че предположението ми е отговор на загадката на
Зимбабве. Известно ми е само, че никой досега не знае нещо пове­
че по въпроса. Голямата елипса от Зимбабве не е била крепост. От­
бранителните съоръжения се намират на стотина метра по-високо
върху „Акропола“ . Следователно тайнствените руини са били рези­
денция или храм. Предположението за резиденция отпада, тъй като
тук не са били намерени никакви следи от .използването на съоръже­
нието в този смисъл, нито имена на владетели, нито украса по по-
скоро варварската на вид суха каменна зидария. Не са открити трон­
на зала или помещения, в които биха могли да живеят хора. Освен
това нито един владетел не би бил в състояние да използва смисле-

204
Представях си процесия от пеещи негри банту, коят о се движ и
бавно между стените...

205
но подобна конична кула, да не говорим за безсмислената по-ниска
стена, преминаваща успоредно на елиптичната.
Щом като отпадат възможностите за крепост и резиденция, ос­
тава предположението за свещено култово място. По време на пре­
стоя ми в Зимбабве си представях често процесия от пеещи негри
банту, които обикалят между стените и коничната кула и извършват
обредни действия в чест на бога Номмо.
Досегашните теории по отношение на Зимбабве не са нищо дру­
го освен предположения. Следователно спокойно мога да прибавя и
своите идеи. Те с нищо не са по-лоши или по-добри от останалите
теории.
По време на продължителните проучвания и пътешествия посто­
янно се сещах за сивокосия господин от Атина. Трябва непременно
да му се извиня.

Съобщение:
Легендата „Ронгомаи“ на маорите от Нова Зеландия разказва:

„Между предците на нга-ти-хау и на едно друго племе,

избухнала бойна. Членовете на лошото плелге се окопали в
едно па (укрепено селище). Жреците на племето нга-ти-
хау помолили своя бог Ронгомаи за помощ, тъй като
злите врагове били откраднали един божествен предмет.
По обяд от небето се появил бог Ронгомаи. Появил се
като блестяща звезда или комета, или огнен пламък. Той
летял, докато застанал точно над па. После бързо се
спуснал над мараи (селския площад). Пръстта изригнала
нагоре и се разпръснала, а гърмът бил силен като
гръмотевица. Воините от нга-ти-хау започнали бурно да
възхваляват своя бог Ронгомаи и завзели веднага па. “
 Списъци на владетели
Банка данни \А/В 444 • Народ с НансеноВ паспорт Откриватели
*

на минутата и на колелото 0 Необикновените умения на шумерите •

Д есет царе - праот ци в \А/В 444 • За библейската ст арост и
безсмъртието • От същия източник? • Тревата на безсмъртието *

Три предположения

Банка данни МВ 444

Тълковните речници и енциклопедиите имат неоценимото за

обикновения читател преимущество, че поднасят в кратка и прециз­
на форма научно доказани знания, обновени с последните открития.
В различни мъдри книги открих следните данни за понятието
„шумери”:
„Шумери, обитателите на Месопотамия между днешния Багдад
и Персийския залив. Народ от неизвестна раса. Съществуването му
е доказано с наличието на шумерски език от началото на третото
хилядолетие преди Христа. Досега не е установено кога и откъде
шумерите са се преселили във Вавилония, земята между Тигър и
Ефрат.”
Или:
„Шумери, между 4 и 2 хилядолетие пр.н.е. обитатели на средна­
та и южната част на Месопотамия.”
Или:
„Произходът на народа на шумерите е неизвестен. Вероятно са
дошли от планините на изток, а може би откъм морето. Със сигур­
ност се знае само, че при началото на тяхната история шумерите
вече са се били установили в Месопотамия.”

207
 Народ с Нансенов паспорт*

е ясно: досега не е известно откъде е дошъл този народ.

Ед н о
Фактът, че следите от съществуването му досега не са били заличе­
ни от ветровете на хилядолетията, се дължи на мъдростта на самите
шумери. Те изнамерили азбука с 42 клиновидни писмени знака и
увековечили историята си върху керамични плочки и камък.
При разкопки южно от Багдад са открити повече от 30 000 глине­
ни таблички, датиращи от времето на шумерите.
Гротескно и жалко е, че допреди 100 години никой не бе чувал
дори името на този народ! Едва през 1869 г., роденият през 1825 г. в
Хамбург и починал през 1905 г. в Париж асиролог Жул Оперт, успява
да разшифрова клинописното писмо на шумерите и да локализира
тяхната държава.

О ткриватели на м и н ута та и на колелото

Професор Семюъл Ноа Креймър, асиролог в Университета в Пен-

силвания, открил върху глинени плочки изображения, свидетелства­
щи, че към техническите постижения на шумерите са принадлежали
колелото (!) и корабното платно, че те са били управлявани от добре
организирани административни власти и че са притежавали изуми­
телни познания по астрономия. Шумерите отчитали времето си с точ­
ност до минути и секунди. Една минута била разделена на 60 секунди.
По времето, когато Европа била в ранната каменна ера, шуме­
рите вече били стигнали до идеята да подпечатват документи, смет­
ки и други с печата на високопоставен държавен служител. Те изна­
мерили цилиндричните печати, които се изработвали с дължина от
два до шест сантиметра и се носели на верижка около врата, за да
са винаги подръка на собственика. Събирачите на данъци подпечат­
вали с тях сандъците със събраните суми. През 4000-те години на
своето съществуване печатите станали популярни в цял свят. О, тези
мъдри шумери!

*Нансенов паспорт - Документ за пътуване за бегълци със или без отнето граж­
данство. - Бел. авт.

208
 Какво знаем днес за този загадъчен народ?
Цвят на косата: много тъмен. В различни надписи се говори за
„черноглавите“ шумери.
Расова принадлежност: Преди шумерите да се заселят между
Тигър и Ефрат, там живеели семитски племена. Шумерите обаче оп­
ределено не са семити. Те също не са и от негроидната раса. Изоб­
ражения върху шумерски барелефи говорят по-скоро за индоевро-
пейска раса. Тя очевидно е била широко разпространена, тъй като
сър Артър Кейт отбелязва:
„Характерните черти на древните шумери могат все още да се
видят на изток, у обитателите на Афганистан и Балуджистан до доли­
ната на Инд - на разстояние около 2400 км.“ [43]

Създатели на цивилизацията?

Съвременната наука е доказала, че откъдето и да са дошли, шу­

мерите са донесли със себе си завършена култура и високоразвита
цивилизация. Шумерите превъзхождали толкова много местните пле­
мена, че те не били в състояние да им се противопоставят и били
асимилирани етнически.
Самите шумери съзнавали своето превъзходство. В множество
митове за сътворението те се представяли за „истинските създатели
на цивилизацията“, за хора, предназначени да служат на своите бо­
жествени творци [44]. „С помощта на своите богове, и по-специално
на Енлил, шумерите превърнали изсушената, брулена от ветрове земя
в цъфтящо плодородно царство.“ (Крамер)
Как е възможно най-малко 4000 години преди Христа от нищото
да се появи високоразвита култура? Откъде шумерите са получили
своите знания?
Кой ги е обучил така бързо на градоустройство?
Кой им е обяснил как да организират целесъобразно своите 12
градове държави?
Откъде са получили инженерните си познания, за да прокарат
по цялата си страна напоителни канали? Така те предпазвали своя­
та реколта от унищожителните наводнения, явяващи се периодично
по бреговете на Ефрат.

14. Пророк на миналото 209

 В текстове върху глинени таблички се съдържат доказателства
за изумителните познания на шумерите по математика. Те бораве­
ли с повдигане на втора и трета степен, с реципрочни стойности,
корени, квадрати, кубове и дори с питагоровата теорема! Изчисля­
вали са площи на различни фигури, дори и на кръг! И всичко това
през третото хилядолетие преди Христа! Кой им е подсказал, че
кръгът трябва да се раздели на 360 градуса? Кой им е дал тази мер­
на единица?
Паметниците на шумерската история днес могат да се разгледат
в многобройните местности с разкопки между Тигър и Ефрат, както
и в богатите сбирки в Британския музей в Лондон или в Лувъра в
Париж. Пред тях на човек може да му спре дъхът. По мое мнение,
преди появяването си в Месопотамия, шумерите би трябвало да ос­
тавят по пътя си до Тигър и Ефрат следи от своята техника, култура и
религия. В действителност обаче не е така. В противен случай бихме
знаели откъде са дошли.
Съществуват археолози, които са на мнение, че шумерите изоб­
що не са се преселвали от друго място, а се „развили“ в родината си
между Багдад и Персийския залив. Действително, при разкопки в
Урук са открити документи с необикновени списъци, в които се
съдържат наименованията на предмети и събития, например: къща,
птица, огън, храм, бог, небе, дъжд и т. н. Сякаш някой мисионер е
обучавал туземци на различни понятия.

Списъци с имена на владетели

Всъщ ност не би трябвало повече да гадаем. В Исин, древния

царски град близо до Вавилон, по време на Първата династия от
1953-1730 г.пр.н.е., е започнало изготвянето на хронология на владе­
телите. До наши дни от нея са се запазили преписи. Вавилонският
жрец Беросос ги направил на гръцки език през около IV - III в.пр.н.е.
Жрецът доста е развихрил фантазията си, но все пак списъците пред­
ставляват пътека към дълбока древност.

210
 Учудване, изумление, объркване

Но през 1932 г. шумеролозите изпадат в учудване, изумление и

объркване. В Корсабад, иракски град близо до Мосул в долината на
Тигър, са открити оригиналните списъци с имена на владетели. Сега
вече учените разполагат с автентични данни.
Най-древният и най-прецизен списък е известен в специализи­
раната литература под името „Древновавилонски списък на владе­
телите \/\/В 444“ . Изписан е върху каменен блок с неправилна форма
и височина 20,5 см - достатъчна, за да ни отведе до загадъчните царе-
праотци в далечното време, когато е бил създаден човекът.
Продължението на списъка е наречено „вавилонски списък на
царете А“. Началото, имената и информацията за I династия са не­
четливи. Затова пък „списък В“ предлага компенсация. Той съдържа
имената на царете и от I династия (1830-1530 г.пр.н.е.). Така са ни
известни имената на шумерските и вавилонските владетели, заедно
с продължителността на царуването им.
Дали най-после щастливото откритие разреши загадката на шу-
мерите? Не! Списъците на владетелите предизвикват истинско
объркване.

Десет царе-праотци в ШВ 444

Съгласно \А/В 444 от създаването на Земята до Всемирния потоп,

в продължение общо на 456 000 години са царували десет царе-праот-
ци. Да, погледнете още веднъж, не е печатна грешка! Написано с думи:
четиристотин петдесет и шест хиляди години! След Потопа „владете­
лите още веднъж слезли от небето“. 23-мата царе, които оттогава се
сменили на престола, властвали общо 24 510 години, три месеца и три
и половина дни. По-скромно постижение, но все пак удивително!
Макар официално списъците да представляват „подреден по
династии указател за владетелите и периодите на тяхното царуване“
[45], неофициално се смятало, че нещо не е наред. Единствено сър
Уоли, който продължавал енергично да разкопава земята на терито­
рията на древния Шумер, вярвал в автентичността на списъците,
макар да не можел да ги обясни [43]. Периодите на царуване на от-

211
делиите владетели представляват за археолозите прекалено астро­
номически числа.
Признавам, че за човек със стандартно мислене те са наистина
невероятни.
Преди да изложа дръзките си теории по отношение на абсурдна­
та продължителност на царуване на всеки отделен владетел, редно е
да запозная читателите си поне с част от тези прословути списъци.
Избрал съм само няколко имена на владетели с периода на царуване­
то им. Целият списък назад чак до сътворението на човека би изпълнил
много страници, а в нашия случай това е ненужно и недопустимо.

Имена и цифри о т банката данни

Примери от списък на владетели \Л/В 444:

„Когато владетелят слезе от небето, царството бе в Ериду. В Ери-
ду цар бе Алулим. Той управлява 28 800 години. Алалгар управлява
36 000 години. Тези двама царе, те властваха 64 800 години.
В Бад-тибира царува 43 200 години Ен-мен-лу-анна. Ен-мен-гал-
анна царува 28 800 години.
Бог Думузи, пастирят, царува 36 000 години.
Трима царе, те царуваха 108 000 години.
В Ларак Ен-зиб-ци-анна царува 28 800 години.
Един цар, той царува 28 800 години.
В Сипар цар бе Ен-мен-дур-анна. Той царува 21 000 години.
Един цар, той царува 21 000 години.
В Сурупак цар бе Убар-туту. Той царува 18 600 години.
Пет града, осем царе. Те управляваха 241 200 години.
Потопът ги погълна.
След като Потопът отмина и владетелят отново слезе от небето,
царството бе в Киш. В Киш цар бе Га-ур. Той царува 1200 години.
Гулла-Нидаба-анна-пад царува 960 години.
Зкакип царува 900 години.
Атаб царува 600 години, а синът на Атаб царува 840 години.
ЕТАНА, пастирят, който се изкачи на небето, който укрепи земи­
те, бе цар. Той царува 1560 години.
Балих, син на Етана, властва 400 години.
Тизкар, син на Самуг, царува 305 години.

212
 Илку управлява 900 години.
Илта-садум царува 1200 години.
(Мес)-киаг-га(сер), син на бога на Слънцето, бе върховен жрец
(и цар). 324 години (царува той).
Божественият Лугал-банда, пастирят, царува 1200 години.
Бог Думу-зи, рибарят, неговият град е Куа, царува 100 години.
Божественият ГИЛГАМЕШ, неговият баща бе един от демоните
на Лилу, бе върховен жрец на Кулаб и царува 126 години.
Ур-нунгал, син на ГИЛГАМЕШ, царува 30 години.
Утул-каламма, син на Ур-нунгал, царува 15 години.
Лабазер царува 9 години.“*

Списъците на владетели представляват отчасти и списъци на

богове. В тях се срещат имената на царе, които не само били почита­
ни от шумерите като богове, но и били признати като учители. Гилга-
меш, Етана и Енкиду са герои на известни епоси, носещи техните
имена.
Имената на отделни владетели от списъците са открити написа­
ни с клинописни знаци и върху глинени таблички и печени тухли. Това
доказва, че списъците не са плод на фантазията на един или некол­
цина хронисти. Царете са съществували, тяхното съществуване и
дейност в обикновения свят са доказани.
Но какво означават фантастично дългите периоди на царуване
на коронованите особи?
Фридрих Шмитке [46] намеква за объркването сред шумероло-
зите:
„Все пак на пръв поглед изглежда, че династиите са властвали
една след друга, което води до невъзможна продължителност на
шумерската история.”
В научните среди специалистите се чудят какво би могло да нака­
ра хронистите да запишат в списъците „такива невъзможни числа“
[46]. Преди професор Шмитке да изложи таблиците с имена и периоди
на царуване, той дава израз на собствената си резервираност:
„Написаното в началото на \А/В принадлежи към света на митове­
те. Не е необходимо тук да се занимаваме с него, макар династиите
отпреди Потопа да представляват огромен интерес за религията.”

* Списъкът удивително прилича на „именника на българските ханове“ - бел. ред.

213
214
 Дали смущаващите датировки наистина принадлежат към цар­
ството на приказките и легендите? Нима трябва да ги отхвърлим с
лека ръка, само защото са необясними за нас?
Дали наистина всичко, което не разбираме, е плод единствено
на случайността?

За библейската с та р о с т и безсмъртието

От сътворението на Земята до Потопа в \Л/В 444 са записани де­

сет царе-праотци. Те са царували общо 456 000 години.
В Библията се говори за десет праотци от създаването на
Адам до Потопа [45]. Те също са живели до изумително дълбока
старост.
Пабло Пикасо, който на 68 години създаде дъщеря си Палома, е
бил буквално младеж в сравнение с Адам. За него се твърди, че е
създал първия си син на възраст 130 години. В сравнение с Адам,
доживял до преклонната възраст от 900 години, Пикасо с неговите 92
години е бил едва ли не юноша.
Още по-изумителен е случаят с Енох, пророкът отпреди Потопа
и седми от десетте праотци. На възраст 365 години той „изчезнал в
небето“ и изобщо не умрял.
Метусалем, неговият син, праотецът преди Потопа, починал на
преклонната възраст 969 години.

Къде лежи границата на с т а р о с т т а за човека?

Ако се допитаме до геронтолози по въпроса за изумително дълбо­

ката старост на посочените царе, ще узнаем, че американските и
руските изследователи са единодушни. Те са убедени, че природата
е ограничила възрастта на хората до 110-120 години. Учените смятат
за фантасмагории периодично появяващите се в печата съобщения
за легендарния български овчар, който бил доживял до 150 години.
Когато изследователи се опитали да докажат истинността на това
твърдение, станало ясно, че липсват всякакви документи по отноше­
ние датата на раждане на въпросната личност.

215
 Продължителността на живота на човека се определя от функ­
цията на 15 милиарда клетки. Докато сме живи, тези клетки се делят
и изграждат нашите тела. След 20-тата ни година при всяко деление
на клетка ние бавно, но сигурно се приближаваме към смъртта. При
30-тото, максимум при 50-тото деление, интензивността на обновя­
ването на клетките ни спада до нулата.
Докато геронтолозите не успеят да спрат разграждането на клет­
ките, надеждите ни за „библейска възраст“ от 110 до 120 години са
само мечта... Учени, изследвали мумифицирани части от тъкани на
хора, живели преди хиляди години, твърдят, че човекът никога не е
съществувал при други условия и закони.

Измислица или действителност?

Тези научно неоспорими факти са ми известни. Затова не ми дава

покой въпросът защо шумерските и вавилонските хронисти са припи­
свали на своите предци астрономически преклонна възраст. Съглас­
но съвременните научни познания те не биха могли да я достигнат.
Сър Чарлз Леонард Уоли открил на хълма Ел-Обейд край Ур в
Халдея табличка от варовик, на която е написано:
„Осветен от А-анни-тада, цар на Ур, син на Мес-анни-пада, царе
на Ур.“ [43]
Този Мес-анни-пада се появява в списъците като основател на
Третата династия след Потопа.
Странното е, че в списъците отделни имена се появяват в раз­
лични династии. Сякаш тези царе са управлявали по многократно, а
междувременно са изчезвали за по няколко века или хилядолетия.
Ето един пример от табличка, открита в светилището на Слънцето
в Сипар. Нововавилонският цар Набу-на’ид (555-583 г.пр.н.е.) твърди:
„В чест на бога на Слънцето, съдник на небето и земята,
издигнах отново този храм на Слънцето, негов дом в
Сипар. Храмът е бил построен от Навуходнедзе, един
предишен владетел. Той търсил.древния план за
построяването на храма, но не го открил. В продължение
на 45-те години стените на онзи храл1 се срутили. А з се
изплаших от това, паднах по очи и се отдадох на ужаса, а
лицето ми се изкриви.

216
 Аз извадих изображението на бога от вътрешността на
храма и го пренесох в друг храм. После съборих разрушения
храм и започнах да търся плана му. Изкопах почвата на
дълбочина 18 лакти. Тогава богът на Слънцето, великият
властелин на храма на Слънцето, ми показа плана на
храма, изработен по времето на Нарам-син, син на
Саргон. В продължение на 3200 години никой предишен
владетел не бе успял да го намери...
Започнах да полагам каменните блокове на храма
съгласно плана на Нарам-син, син на Саргон. “
Цар Набу-на’ид заявява недвусмислено, че от така старателно
търсения и накрая открит на дълбочина в земята 18 лакътя строите­
лен план, личало как царственият праотец Нарам-син построил за
първи път храма на Слънцето 3200 години преди неговото управле­
ние (следователно около 3800 г.пр.н.е.).
Странно, същият Нарам-син, както и баща му Саргон, се появя­
ват в списъците с владетелите още веднъж, но в съвсем друга епоха.
Още един пример: От списъци А и В следва, че Хамураби е цару­
вал около 700 години преди владетеля Бурнабурияс I. Шумеролозите
смятат, че това е изключено:
„Твърдението, че Хамураби е живял 700 години преди Бурнабу­
рияс, е абсолютно невероятно.“ [46]
Защо да е невероятно? Нали така е записано в педантично и
презицно водените списъци?
Върху глинени таблички с надписи с клинописни знаци, открити
на много места, са увековечени имената на различни царе. В таб-
личките се твърди, че тези владетели са управлявали изключително
ефикасно. Следователно табличките са имали характера на документ,
тоест са били публично достояние.
От друга страна от списъците на владетели личи от кога до кога
кой владетел е седял на престола.
И тук започва веселата игра на гадаене!
Шумеролозите полагат големи усилия да установят точната по­
следователност на династиите и на царете от тях. На базата на ня­
какъв открит някъде надпис се приема, че може да се фиксира пери­
одът на царуване на един владетел и от него се извеждат хроноло­
гични поредици от предшествениците и наследниците му.

217
 X- У- 2

Цар X бил наследен от цар У. Цар У бил убит от цар 2 по вре­

ме на война. Следователно цар X би трябвало да е живял преди
цар 2.
И тогава древната история си прави шега с отрудените изследо­
ватели! Царете X, У и 2 изведнъж се появяват в надписите върху дру­
ги глинени таблички в друга последователност на царуване и по
съвсем различен повод.
Какво правят учените, за да не се съборят така старателно съста­
вените родословни дървета?
Това, което археолозите обикновено правят в подобни ситуа­
ции: Обвиняват древните хронисти, че били сбъркали. Твърди се, че
тези господа не умеели да смятат. Били записали имената на царете
и годините на тяхното управление едни до други, вместо едни след
други. Искат да ни накарат да повярваме, че тези господа са били
доста глупави.
Подобни обвинения от безпомощност обаче не обясняват фак­
та, че същите хронисти за записали в същите списъци точни данни
за други владетели! Не става ясно защо и в Стария завет са съхране­
ни данни от такива „недостоверни“ източници, защото и там става
дума за десетте праотци отпреди Потопа.

О т същия източник?

Предположението, че Библията се базира на същите древни хро­

нисти, не е толкова абсурдно. Библията и историческата наука са на
едно мнение по отношение на младия Мойсей - бъдещ освободител
на израилтяните и основател на религията на Яхве. Той израснал и
бил възпитаван в дома на египетски фараон. Там със сигурност е
имал достъп до добре поддържаните библиотеки от второто хилядо­
летие преди Христа.
Дали Мойсей е виждал шумерските списъци на владетели? Може
би е съхранил информацията чрез прословутата си отлична памет и
я е предал в устна форма на поколенията? Но защо в такъв случай за
десетте старозаветни праотци не е взел същите периоди, които шу-

218
мерските историци са отбелязали срещу имената на техните десет
царе праотци?
Ако предположим, че шумерските и библейските предци са из­
ползвали един и същи източник, след принципно преосмисляне ос­
тава само следната обща особеност: фантастичната астрономичес­
ка възраст на царете и праотците. Това обаче не е достатъчно, за да
намери феноменът своето обяснение.

Три предположения
Бих искал да предложа за обсъждане три предположения:
1. Царете-праотци отвреме навреме били канени от извънземни
на пътешествия до други слънчеви системи. Картинни описания на
подобни пътешествия са съхранени в основната творба „Зохар“ на
юдейското предание „Кабала“, както и в едноименната книга на прао-
теца Енох, приета от етиопската православна църква в нейния канон.
Още техникът и историкът професор Ричард Хених нарича ле­
гендата за Етана „най-древното в света описание на полет“ . То е
увековечено с клинописни знаци през периода 3000 - 2500 г.пр.н.е.,
а изображения на сцени от него са открити върху цилиндрични печа­
ти. В шумерския епос за Гилгамеш е описано приказното пътешест­
вие на главния герой до мястото, където живеят боговете.
Пътешествията по въздуха до далечни светове не са характерни
само за ориенталските приказки. За тях със същата прецизност се
разказва в индийския национален епос „Махабхарата“ , както и в
създадения между IV и III в.пр.н.е. „Рамаяна“. За тях се споменава
както в скандинавските митове, така и в индианските легенди. Пъте­
шествията из небесата с „боговете“ не са „запазена марка“ само за
една отделна нация.

Ф а кт, който трудно можем да проумеем

Откакто Алберт Айнщайн (1879-1955) разработи своята специал­

на Теория на относителността, необикновено големите числа за ца­
руването на шумерските владетели намират своето обяснение. Тео­

219
рията на Айнщайн се приема за природонаучен факт след като устоя
на различни физични експерименти.
Съгласно вечния природен закон за отместването във времето
за астронавтите в междузвезден космически кораб, който лети със
скорост, близка до скоростта на светлината, времето върви по-бав­
но, отколкото за изпращачите, останали долу на Земята.
След откритието на Айнщайн времето вече не е постоянна вели­
чина, то може да бъде манипулирано чрез енергията и скоростта.
Как можем да свържем това знание с непонятните данни от шу-
мерските списъци на владетелите?
Съхранените шумерски надписи не разказват за отвлечени
външнополитически събития, чието значение се е размило в мрежа­
та на хилядолетията. Сухо и делово в тях се описват доказуеми с
реални обекти събития като строителството на дворци и храмове в
чест на живеещите сред шумерите богове. Тази практика не е стран­
на, тъй като шумерските царе се смятали само за представители на
„истинските“ богове. Описаните „богове“ лично определяли кой ще
бъде владетелят. След Всемирния потоп те осъществили още веднъж
същата процедура. Когато водата се оттеглила и нашата Синя плане­
та изглеждала обезлюдена, „владетелят отново слезе от небето“. Така
е записано в списъка на владетелите.
Тези твърдения не звучат толкова абсурдно, ако се приеме, че
боговете царе или са били извънземни, или ако са били хора, са били
вземани от космическите пришълци отвреме навреме на пътешест­
вия до други слънчеви системи.
Внимателното вглеждане в „невъзможните“ числа, представля­
ващи периодите на властване на отделните царе, и твърдението, че
владетелят е слязъл от небето, ме карат да допусна, че са се намеси­
ли и извънземни сили.
Като се има предвид ефектът на забавяне хода на времето, об­
щата продължителност на властване на десетте царе-праотци от 456
000 години не изглежда чак толкова шокираща.

220
 Друго възможно обяснение

2. Извънземните (боговете) създали след съвокупление със зем­

ните дъщери поколение. Поне така твърди пророк Енох. Същото е
записано и в свитъка на Ламех на възраст над 2000 години, открит
през 1947 г. в селището Кирбет Кумран край Мъртво море. Шумер-
ският бог Енлил, който управлявал в Нипур, отвлякъл и обезчестил
очарователната Нинлил. Дори в Стария завет се разказва за съво-
купления между Божии синове и земни хора.
Децата, родени от тези необикновени сексуални отношения, си­
гурно биха разказвали изумителни неща за двойнствената си
същност. Те сигурно са се стремели да подражават на „божествени­
те“ си родители, но вероятно са им завиждали. Защото според всич­
ки древни предания, боговете живеели вечно, а божествените сино­
ве и дъщери на Земята били смъртни.
Създадените на нашата планета потомци на боговете станали
смъртни, защото след като извънземните окончателно напуснали
Земята, те нямали никаква възможност да участват в междузвездни
полети с високи скорости. Следователно не можели да избягат от
естествения процес на стареене.

Тревата на безсмъртието

Напълно разбираемо е, че божествените синове се бунтували

срещу вулгарната смърт. Естествено, те искали да властват колкото
е възможно по-дълго над обикновените хора. Управляващите още
тогава са се наслаждавали на властта.
Като се има предвид шумерската литература, изникват следни­
те въпроси:
Какво е представлявал шумерският рай Дилмун, божествената
градина, където не е имало „нито смърт, нито болест”?
Що за билка е била „тревата на безсмъртието“ , която Утна-
пищтим, предшественик на героя Гилгамеш, е познавал и сам е
използвал? Той живеел на остров „отвъд Морето на мъртвите“ и
бил безсмъртен. Какво е представлявало това „растение на веч­
ната младост”?

221
 Утнапищим оцелял след Всемирния потоп. Той познавал трева­
та на безсмъртието и споделил с Гилгамеш тайната си. Безсмъртие­
то се съдържало в едно растение от морето със сладката вода. Гил­
гамеш успял да се сдобие с растението и искал да даде от него на
най-близките си роднини. На път за вкъщи героят влязъл в един кла­
денец, за да се измие. Дошла змия и откраднала скъпоценната тре­
ва. Гилгамеш горко плакал.
Възможно ли е божествените синове и царете-праотци да са
познавали медикаменти, с които разграждането на клетките се е
забавяло драстично и жизнените функции са се запазвали по-дълго?
Тревата на безсмъртието не е открита до днес. Специалистите
по гериатрия продължават да я търсят - за нас.
3. А може би божествените синове и царете-праотци са били
мумифицирани и полагани в разтвори, поддържащи тъканите. Жре­
ците са ги охранявали, а след векове са ги събуждали отново.
Дали не са владеели метода за охлаждане при ниски температу­
ри и противно на всички известни ни експерименти в тази област не
са успели да предотвратят кристализацията на клетъчните стени и
ядра? Това ли е причината в древните надписи постоянно да се
твърди, че „боговете“ постоянно „присъствали“ в храмовете?
На жреците от най-висшата каста било известно, че боговете
присъстват физически на Земята, че те са истинските господари на
градовете и че предоставят на избрани от тях царе разрешаването
на текущи управленски задачи. [47] Жреците се боели както от завръ­
щането на извънземните богове, така и от събуждането на спящите
божествени синове.
Първите храмове били създадени като места за действителни
срещи с истински, реално съществуващи богове. Едва по-късно, ко-
гато те вече престанали да се връщат на Земята и спящите божест­
вени синове не се събуждали, жреците опитали да подчинят народа
и владетелите му чрез различни трикове. В храмовете били инстали­
рани статуи като представители на небесните пришълци.
Може би някое от трите предположения представляла разреше­
ние на загадката със списъка на владетелите \/\/В 444. Съдържащите
се в банката данни са прекалено точни.

222
 Съобщение

На 5 септември 1978 г. ми писа господин докторът по естествени

науки Кнут Опенлендер от Лудвигсхафен на Рейн, за да насочи вни­
манието ми към един куриоз. Попаднал на него като четял книга на
своите деца - „Факти. Най-изумителните рекорди на света“ . Помис­
лих си, че щом това е световен рекорд, той би трябвало да е записан
в „Книгата за рекордите Гинес“. Взех изданието за 1978 г. и там на
стр. 207 открих:
„Най-дългото име на света”
Текстът бе идентичен с изпратения ми от д-р Опенлендер цитат
от немската книга. Ето най-дългото име на света:
АОО!_РН В1_А1ИЕ СНАРФЕЗ ОАУЮ ЕА§1_
РВЕОЕВ1СК ОЕВАШ Н11ВЕВТ 1ВУ1И ^ЮНИ
КЕМИЕТН 1_1_ОУО МАВТ1И ИЕВО ОШУЕВ РА111_
ОШИСУ ВАМ001.РН ЗНЕВМАИ ТНОМАЗ Ш С А З
У1СТОВ \А/1ШАМ ХЕВХЕ5 УАИСУ 1 Е И 5 \А/01_РЕ-
5СН1_ЕОЕ1_5ТЕ1ННА115ЕНВЕВ(ЗЕВООВРР-
УОВАЕТЕВН\Л/АВЕШЕ\Л/153ЕГ\!НАРТЗ-
5СНАРЕВ5\А/Е55ЕМ5СНАРЕ\Л/АВЕММОН1_-
ОЕРР1.Е(ЗТЕ11НОЗОВ(ЗРА1_.Т10КЕ1ТВЕЗСНиТ-
2 ЕМУОМАМОВЕ1РЕМ011ВСН1НВВАиВ61ЕВЮ-
РЕ1тЕ№Е1СНЕУ0ВА1ТЕВН2М01_РТА115ЕШ-
ОАНВЕЗУОВАМ01ЕЕВЗСНЕ1НЕШЕМУАШЕВ-
ЕВЗТЕЕВОЕМЕН5СНОЕВВА11М5СН1РР-
О Е вв А и сн и сн тА 1 _ ззЕ 1 ш в зр в и н о уо г\!-
КВАРТТОЕ5ТАВТ5Е1М1.АМОЕРАНВТН1НЛЛ/1-
5СНЕМ5ТЕВМАВТЮВА11МА11Р0ЕВ511СНЕ-
МАСН01Е5ТЕВ[\]\Л/Е1_СНЕ(ЗЕНАВТВЕ\Л/0ННВАВ-
Ри\МЕТЕНКВЕ15Е0ВЕНЕМ31СНШ0\АЮН1М-
ОЕВНЕиВАЗЗЕУОМУЕВЗТАМОЮМЕНЗСНиСН-
1_Е1ТКОНМТЕРОВТРР1_АН2!ЕМ11М031СНЕВ-
РВЕиЕММАМ[_ЕВЕН31_АМ01_1СНРВЕ1ШЕиШ-
ВиНЕМ1Т1\11СНТЕ1МР11ВСНТУОВАШВЕ1РЕМ-
УОМЕ1МАтЕВ1НТЕШОЕМТОЕЗСНОРР5УОМ-
Н1М2\Л/13СНЕМ5ТЕВМАВТЮВА1)!\]>старши, роден на 29.02.1904 г.
близо до Хамбург.

223
 Първоаприлска шега? Съвсем не. Това име е записано в пас­
порта на господина, роден на 29.02.1904 г. близо до Хамбург. Ясно е,
че пълното име е доста непрактично. Доскоро господинът използвал
само второто и осмото си име и първите 35 букви от фамилията си.
Днес той живее във Филаделфия, САЩ и използва фамилията „\/\/оКе
+ 585, старши“ . Това име е по-подходящо за използване.
Издателите на „Книгата на рекордите Гинес“ и на немската кни­
га, подобно на мен, са писали невероятното име буква по буква, без
да подозират, че то представлява послание на средновековен нем­
ски език. Преведено на съвременен немски език то гласи:

„В древни времена живеели съвестни пастири, които

старателно се грижели за своите овце. После, преди
първия човек, на Земята се появили алчни за плячка
врагове, това е било преди 12 000 години. Космическите
кораби използвали светлината като източник на сила. Те
извършили дълго пътешествие в Космоса в търсене на
обитаеми планети. Новата раса се смесила с надарените
с интелект хора. Те се радвали па своя живот без страх
от нападения от други разумни същества от Космоса. “

Някой средновековен предшественик на мистър „\А/о1Те + 585 -

старши, трябва да е имал познания относно най-далечното минало
на човечеството и е искал да ги предаде на следващите поколения
чрез безкрайно дългото фамилно име. Сигурно се е надявал някой
някога да се замисли над странната плетеница от букви.
Въпреки че мистър Волфе е съкратил името си, той все пак за­
гатва за желанието на своя прародител чрез добавката ” + 585“ , за-
щото е съкратил точно 585 букви от своята фамилия.

224
 Пророк на миналото
Световният отзвук на една теория • Действия в три направле­
ния • Как теорията за боговете астронавти се вписва в праистори­
ческото минало • Международно училище за каменоделци? • „Рехаби-
литационна програма за шимпанзет а“ * Боговете обещали да се
завърнат • Десетте Божи заповеди • Какво очакват извънземните
от нас?

Преди доста години първата ми книга „Спомени за бъдещето“

оглави класациите за бестселъри в почти всички страни. След първо­
началното смайване и задължителните подигравки, едновременно
почти по цял свят се наблюдаваше истинска буря от въодушевление
и негодувание.
От 1968 г. насам какво ли не се написа за „боговете от Космоса” !
През първите десет години на пазара се появиха 321 (!) книги,
които оценяваха положително моята теория. Между тези заглавия
има трудове, занимаващи се най-общо с идеите ми, и други, концен­
триращи се върху определени аспекти например „И небето се раз­
твори“ на Йозеф Блумрих (космическите кораби на пророк Иезеки-
ил и потвърждението на теорията за тяхното съществуване чрез
съвременната техника), „Загадката на Сириус“ на Робърт Дж. Темпъл
(митологията на догоните) или „Авантюрата Вселена“ на Луис Навия
(философски анализи).
От 1968 до 1978 г. пощенският раздавач ми е донесъл около 50 000
писма на читатели. В архива ми има над 43 000 статии от вестници,
занимаващи се с моята личност или с теорията ми. Бюрото, което се
занимава със събирането на тези статии, ми ги доставя предимно от
вестници на англосаксонски и немски езици, така че общият брой на
отзивите за мен в печата по целия свят сигурно надхвърля 100 000.
фактът, че между тях преобладават тези с положителни мнения, не е в
състояние да изглади отрицателното впечатление, породено от някол­
ко търсещи сензация писания, изпъстрени с цитати, каквито никога не
съм изричал. Както и да е!

15. Пророк на миналото 225

 Апс 1еп1 Азггопаи! 5ос1е1у*

През 1972 г. известният адвокат от Чикаго д-р Джин М. Филипс

създаде Общество за праисторическа астронавтика. Той гледал по
американската телевизия съкратен вариант на моя филм „Спомени
за бъдещето“. Юристът бил така завладян от идеята за праисториче­
ски посещения на богове на нашата планета, че решил спонтанно,
заедно с неколцина приятели, да създаде общественополезно сдру­
жение, което да се занимава с обмен на идеи относно теорията и
научните изследвания. Джин Филипс тогава ми писа и ме помоли за
съдействие.
През 1979 г. броят на членовете на АА5 е 4000 от 42 страни. Голя-
ма част от тях са академични учени. Почти всички автори, пишещи в
„моята“ област, също са такива. От 1974 г. Обществото организира
всяка година в различна страна световен конгрес. На него в доклади
и дискусии (в които участват и нашите критици) се обменя и се пре­
доставя на обществеността информация за последните научни от­
крития. Световни конгреси са се състояли: 1974 г./Чикаго, 1975/Цю-
рих, 1976/Криквеника (Югославия), 1977/Рио де Жанейро, 1978/Чи-
каго, 1979/Мюнхен, 1980/Нова Зеландия.

Липса на доказателства

Нашата теория не би била толкова хубава, ако не бе предизвик­

вала и към невъздържани критики. От 1968 до 1978 г. са публикувани
25 книги против идеята за праисторическа астронавтика. От тях 19
претендират чрез заглавията и предговорите си да представляват
„научни трудове“ . Въпреки изричните претенции за научност обаче,
едва 9 от тези произведения са написани от специалисти в областта
на природните науки. Досега лично на мен не ми е попадал истински
научен труд, критикуващ моята теория. Всички имат лъжливи пре­
тенции за научност, предназначени да привлекат повече читатели.
Признавам, че системата на критиците ми е перфектна. Те пишат

*Общество за праисторическа астронавтика, адрес за Европа: ААЗ, СН =

4532 РеюЬгиппеп

226
повече или по-малко едно и също, като при това преписват помежду
си - под формата на „научни цитати“ , естествено. Така поради лип­
сата на истински доказателства, противниците на моята теория из­
ползват едни и същи изтъркани похвати.
Мога с пълно право да нарека тези, така наречени доказателст­
ва, „изтъркани похвати“ , защото на практика те нищо не доказват.
Ето как работи „методът“. В своя книга по археология Хейердал, Ке-
рам, Брион или Лот придават на находки от разкопките в някоя част
на света значение, различно от това, което аз съм си позволил да
придам. И вече са ме опровергали! Ако специалисти по религиите
или етимолози интерпретират митове или предания по-различно от
мен, те веднага затръбяват, че са успели да ме опровергаят! Ако раз­
глеждам древни текстове от гледната точка на съвременното позна­
ние и в противовес със задължителните канони в науката, това озна­
чавало, че греша! Странно. Хипотезите на други хора са табу, те са
последна инстанция на мъдростта и истината и се смятат за патенто­
вано обективно познание. Ако обаче аз застъпвам противоположно,
допълващо или доразвиващо теорията мнение, това означавало, че
не съм прав! Колко просто.
Какво ли би било днес положението на Земята, ако нашите пред-
ци бяха блокирали новото напредничаво мислене с този метод? Във
всеки етап от историята на човечеството някакви кацапицети смятат
своето мнение за окончателно дефинитивно познание. Опонентите,
които не са готови да приемат това, според тях би било най-добре да
отидат на позорната клада. Ако хората бяха възприемали всякакви
възгледи и учения като непоклатима истина, човечеството не би по­
стигнало никакъв прогрес в която и да било област. Напредък има
само тогава, когато се появят нови, неизвестни до този момент идеи.
Те трябва да се появят, защото само по този начин не спира ходът на
развитието. На стремежа към нещо ново дължим прогреса и разви­
тието. В началото на всичко лежи утопията. Вернер фон Браун
(1912-1977) твърди:
„Нищо не изглежда после по-просто от една осъществена утопия. ”

227
 П о ч те н о стта на мистър Грахам Мейсей

Макар да съм си патил много от това, през 1977 г. отново станах

жертва на обещания, които не бяха спазени. Режисьорът Грахам
Мейсей дойде при мен и ми завъртя главата с обещания да съдейст­
ва за „обективното документиране“ на моята теория. Тъй като дойде
от името на иначе почтената ВВС Лондон, в чието предаване
,,[\Ю\/АООС11МЕ[\ЛАВУ“ трябвало да се излъчва моето документално
предаване, аз се съгласих. В крайна сметка резултатът бе злонаме­
рено манипулирано предаване, вместо обещаното безпристрастие,
получих нападки и едностранчиво заклеймяване. Един след друг пред
микрофона заставаха всичките ми противници - от Сейгън до Хейер-
дал. Нямам нищо против, но трябваше да ми предоставят възмож­
ността да се конфронтирам с тях! Това би било феърплей по англий­
ски. Отритцателните мнения останаха без отговор в пространство­
то, тоест на екрана. Честно би било да се даде думата и на привърже­
ници на моята теория, но тази привилегия бе предоставена единст­
вено на критиците ми.
Особено подло постъпи Грахам Мейсей в предаването за грави­
раните камъни, открити край Ика в Перу. За тях цяла книга написа
колегата ми Роберт Каро, който вече не е между живите. В моята
книга „Доказателства“ аз разказвам за посещението си в Ика и ясно
и недвусмислено заявявам, че освен оригиналните гравирани камъ­
ни, съществуват стотици фалшификати, произвеждани от индианци­
те. Те са предназначени за търговия с туристите. Срещнах се с един
от фалшификаторите, индианеца Бразилео, и го наблюдавах как ра­
боти. Дори заснех кадри за моя филм „Послание на боговете“ . Раз­
казах на господин Мейсей всичко това. И какво се оказа в неговото
предаване? Екипът му бил открил фалшификатора и бил изобличил
Деникен! Това ли е феърплей?
Не бих споменал този случай, ако предаването на господин Мей­
сей не бе излъчено в много страни и ако навсякъде моите критици не
бяха приели напълно изопачените „факти“ за чиста монета и не бяха
ги използвали в „научното оборване“ на теориите ми. Деникен бил
излъган от някакъв фалшификатор, който е изобличен в предаване
на ВВС. Как може човек да се бори срещу силата на телевизията?
Как да оповести, че нито дума от тези твърдения не е вярна?

228
 Известният американски астроном Карл Сейгън обаче надмина
всякакви граници. Този професор разполага със собствена органи­
зация - фирма, която се грижи големите списания по цял свят посто­
янно да публикуват хвалебствени интервюта за него.

„Продавачът на наука” Сейгън

„Нюзуик“ писа с насмешка:

„Сейгън е не толкова учен, колкото продавач на наука. Под режи­
сурата на „Карл Сейгън Продъкшън“ той работи върху нов телевизи­
онен сериал. Между снимките неговият екип го рекламира из цялата
страна с препълнената програма на суперзвезда и раздава биогра­
фичната му брошура от 41 страници, изпълнени с цялата му слава и
известност. “ [48]
Този скромен изследовател на небето нарече в няколко интер­
вюта моята първа книга „най-нелогичната на века“ . Поласкан от по­
добни атаки от страна на една суперзвезда, аз се почувствах
задължен да отхвърля също така глобално, както той обича да пра­
ви, неговите възражения срещу хипотезата за праисторически ас­
тронавти като „най-противоречивото измъкване на века“. Макар че
е много суетен, добрият астроном Сейгън е просто жалък критик. На
пръв поглед и изглежда, че аргументите му са основателни. Поняко­
га звучат завладяващо, но остават лишени от съдържание и не зася­
гат същността на въпроса. Сейгън така е потънал в своя нарцисизъм,
че не е в състояние да възприеме чуждо мнение. Жалко.
Почтеността изисква да спомена, че от края на 1977 г. съществу­
ва общество, което, без много да подбира средствата, действа като
контрапункт. Нарича се „Комитет на научни изследвания на прояви
на паранормалното“. В този комитет участват 43 учени, журналисти
и преподаватели. Целта им е да изобличат „новата мания“ , обхвана­
ла САЩ [49]. Начело на организацията е професорът по философия
Пол Курц от Държавния университет в Бъфало. Необходимо ли е да
споменавам, че сред членовете е и Карл Сейгън? Подобно на него­
вата фирма, и това общество работи активно в пресата против идея­
та за праисторическа астронавтика. Атакувани са телевизионни стан­
ции като ИВС, които с цел добиването на обективна информация дават
думата и на инакомислещи. Редакциите на популярните списания се

229
чувстват поласкани да получават статии с академична благословия
и веднага ги отпечатват.
Великолепно! Всичко това започна от 1968 г. насам и бе предиз­
викано от един-единствен бестселър. Колко взривоопасна и силна
трябва да е дадена теория, за да предизвика пред и зад кулисите
истинска битка. На мен това ми харесва. Нима говори добре за на­
шето общество фактът, че една идея може да предизвика подобни
сътресения? Нима те не са свидетелство, че в съзнанието на хората,
освен за автомобил, хладилник и други материални придобивки, все
още има място за въпроси, които не носят никаква изгода? И че чо­
вечеството се интересува от своето минало и „мечтата“ му за бъде­
щето не е свързана с увеличението на брутния национален продукт?
Тук не искам да оборвам надълго и нашироко аргументите на мои­
те приятели от другата страна на барикадата, макар подобна перспек­
тива да ме привлича силно. Обикновено правя това при „кръстосаните
разпити“. Бих искал да обърна внимание само на един-единствен пункт
от цялата гореща дискусия, тъй като е твърде коварен. Известно ми е от
многото писма, които получавам от ученици, че специално в училищата
и в публикации, предназначени за младото поколение, прикрито и дори
открито се твърди как теорията за боговете астронавти била вредна,
дори представлявала опасност за човечеството.

Действия в тр и направления

Действа се в три направления:

1. Във всепризнатия мироглед не съществувала необходимост
от извънземни пришълци в праисторически времена. Всички за­
гадъчни феномени от миналото можели да се обяснят по естествен и
логичен, но най-вече по много по-прост начин, отколкото чрез актив­
на намеса на извънземни.
2. Защитниците на теорията за боговете-астронавти приемали
нашите предци за глупави и ограничени и твърдели, че те не били в
състояние да мислят самостоятелно и да издигат монументални по­
стройки, без помощ от Космоса.
3. Теорията била опасна за човечеството, защото създавала
предпоставки хората да вярват в извънземни богове, да се надяват

230
иа тяхната помощ и затова да скръстват ръце, очаквайки космичес­
ките пришълци да разрешат проблемите им.
Тези обвинения изискват ясен отговор. Действително те са пред­
мет на дискусия в световен мащаб и приличат на наркотик, който
блокира мисленето.

Елементите о т мозайката

Как звучи в действителност теорията за боговете астронавти?

За 1): *
Не ми е известна друга теория, която така плътно и логично да
покрива праисторическото ни минало и да дава отговор на неразре­
шими феномени на най-ранната човешка история като:
• Възникването на живота на Земята.
• Появата на интелекта на Земята.
• Разликите между видовете маймуни и разумния човек (липса­
та на свързващото звено).
• Съответствието на белтъчните структури на шимпанзето и чо­
века (липсващият двигател на развитието).
• Зараждането на религиите.
• Първичното ядро на глобалните митологии.
•Описанията на Бог в Стария завет, свързани с „огън, земетръс,
шум, дим“ - подобно на описанията в множество други древни тек­
стове.
• Възникването на раси и великани.
• Списъкът с имената на „падналите небесни синове“ в книгата
на пророк Енох.
• Понятията за Бог и Дявол, прастарите символи на добро и зло.
• Описанията на Божия съд в праисторически времена.
• Всемирният потоп.
•Легендарните царе-праотци или праотци.
•Изчезването на религиозни или митични герои „в небето“ .
• Възникването или мотивирането на необясними досега пост­
ройки от праисторически времена (изградени от почит към „богове­
те“ , понякога с инструменти, предоставени на хората от „боговете“
или създадени и конструирани от жреци, които притежават позна­
ния от „божественото“ минало.

231
 •Системата от скривалища от „боговете“ (подземни градове, оби­
таеми лабиринти в пещери, долмени).
' Срещащите се постянно в древните текстове ефекти на заба­
вяне хода на времето (описани в японската Нихонги, в книгата на
Барух - временното изчезване на Абимелех, и т. н.).
• Първите случаи на мумифициране (хората се надявали на те­
лесно възкръсване при завръщането на боговете).
* Често описваният страх от завръщането на боговете (тъй като
човекът нарушава „божествените“ забрани, той се страхува от нака­
занието на извънземните).
• Възникването на описаната в митологиите храна от жито или
царевица.
* Най-ранните принасяния в жертва за омилостивяване на бого­
вете (извънземните са предпочитали натуралната разм яна-продук­
ти срещу ноу-хау).
• Възникването на религиозни символи и култове (към Слънце­
то, към звездите, летящи лодки в небето, колела на небосклона, тех­
нически уреди като например ковчега Господен или летящата кола
на Соломон).
' Зараждането на предания (като това за борбата между архан­
гел Луцифер с „огнения меч“ срещу архангел Гавраил).
' Възникването на безброй скални рисунки с религиозна моти­
вация по цялото земно кълбо.
* Изработването на култови фигурки на богове в дълбока древ­
ност (изображения на богове с шлемове и скафандри, богове с кри­
ла и технически принадлежности и т. н.).
• Наличието на гигантски изображения в скалите или на пустин­
ни места (разположени така, че да могат да бъдат видени от летящи
„богове”).
* Възникването на култове в чест на извънземните, част от кои­
то съществуват и днес (като тези на индианците каяпо в Бразилия
или хопи в Аризона, САЩ).
Естествено, този списък не е пълен. Искам да припомня само
няколко основни моменти. При наличието на добро желание и уме­
рена обективност, моите критици ще са принудени да признаят, че
тези елементи пасват точно на местата в мозайката на човешката
история, където досега са зеели празнини.

232
 Осветляване на далечното минало

При минимална го т о в н о с т за обективност отпада и твърде еле­

ментарното твърдение, че „извънземните“ не били нужни за освет­
ляване на далечното ни минало и че теорията за някогашното им
присъствие на нашата планета не можела да обясни нищо.

Прости отговори

Къде са „по-простите“ отговори на нерешените загадки на мина­

лото? Дали теорията за боговете астронавти в крайна сметка не е
обявена за еретична, тъй като именно тя дава прости отговори? Нима
е по-просто да приемем, че развитието на човека до (лото зар1епз е
плод на вероятност едно на милиони в процеса на еволюцията, откол-
кото да се съгласим, че извънземните са създали разумни същества
по свой „образ и подобие“ , както е записано в древните предания? Не
е ли истинска нелепост да се твърди, че възникването на митологиите
и религиите от дълбока древност (с множеството технически данни,
съхранени в текстовете им), може да се обясни елементарно чрез пси-
хологизиране? Ако приемем, че в ранната история на Земята на нея
са присъствали извънземни същества, описаната теория измества
твърде блудкавите отговори на много въпроси. Наистина, по-лесно е
да отречем съществуването на праисторически великани, отколкото
да се занимаваме с този феномен. Но в древните текстове следите на
великаните са също толкова ясни, както отпечатъците от краката им
на много места по планетата ни. Методът на щрауса не може да бъде
определен като прост отговор на една загадка.
Слепотата по отношение на собствените недостатъци се среща
навсякъде, където се страхуват от смущаващото новаторство, не
само в гилдията на учените. За самодоволния човек, барикадирал
се в крепостта си от придобити знания, е по-приемливо да прибег­
не до най-абсурдни обяснения, вместо да обърне поне малко вни­
мание на новото.
Преди 2500 години Бог казал на нашия праотец пророк Иезекил:
„Вие хората имате очи, за да виждате, а не виждате!“ Днес вероятно
би могло да се добави: „Имате разум и не го използвате!”

233
 За 2):
Никъде не съм писал, че нашите предци са били глупави и не са
можели да построят съществуващите праисторически съоръжения.
Никъде не твърдя, че извънземните са строили мегалитни храмове и
пирамиди или са рисували върху сухата почва на долината Наска.
Това са злонамерени подмятания от срана на недобросъвестните
ми противници.

Международно училище за каменоделци

Във всеки случай аз съм на мнение, че причините и мотивите

за изграждането на някои загадъчни съоръжения от дълбока древ­
ност трябва да се търсят у извънземни същества, а също и че е
била използвана техника на работа, при която нашите предци са
били насочвани от извънземни. Имам солидни основания за по­
добно твърдение. Как иначе може да се обясни наличието по цяло­
то земно кълбо на съоръжения, построени по един и същ майстор­
ски начин? Съгласно разпространените теории, отделните култури
са се развивали напълно самостоятелно - на Великденските ост­
рови, в Бретан, в държавата на праинките или сред праисторичес­
ките обитатели на Британските острови (Стоунхендж). Това обаче
е невъзможно.
На Великденските острови съм виждал начини за обработка на
камък, които са абсолютно същите, като тези в Саксайхуаман (Перу),
на остров Малта, в Чатал Хуюк (Турция) и Баалбек (Ливан). Не мога
да не си задам въпроса: Къде се е намирало международното учили­
ще за каменоделци, обучени майстори от което после са се пръсна­
ли по всички краища на света, за да строят каменни съоръжения с
една и съща техника? Нали по онова време не е имало комуникации
със самолет, кораб или печатни издания?

234
 Нашите далечни прародители
са адаптирали прогреса

Моята проста идея:

Щом нашите предци са издигнали по цял свят храмове и пира­
миди от гигантски монолитни блокове, без да кореспондират помеж­
ду си, трябва да е съществувал общ мотив за подобен робски труд.
Или не?
На доста страници от книгата си пророк Енох разкрива позна­
ния по астрономия (за чиято същност по онова време не е имал и
понятие!), за които твърди, че му били продиктувани от „небесните
пазители“. Редно е да попитаме: Кои всъщност са били тези „небес­
ни пазители”?
С търсенето на скрит смисъл (това е много модерно) в подобни
предания, аз в никакъв случай не заклеймявам нашите предци като
глупави същества. Тъкмо обратното! Смятам ги за изключително
интелигентни и мъдри, тъй като са успели да адаптират прогреса,
новото.
При спекулациите относно степента на интелигентност на наши­
те предци, напоследък се твърди, че при опити с маймуни и особено
с шимпанзета, у тях било установено наличието на творчески инте­
лект. При експерименти маймуните научавали да натискат опреде­
лени бутони, за да получат храна, да светнат лампа или да получат
възможност за комуникация с маймуните в съседната клетка.

Училище за маймуни

На 11 октомври 1978 г. „Франкф уртер алгемайне цайтунг“

съобщава:
„Близо до Черноморското крайбрежие на територията на СССР
се строи истински град за 10 000 маймуни. Те принадлежат на Науч­
ноизследователския институт за експериментална патология и тера­
пия. Московският седмичник „Неделя“ съобщава, че строителният
план, дело на архитект Вадим Адамович, предвижда на площ от 84
хектара сграда за лабораториите и няколко къщички, в които ще
живеят маймуните. Всяка от тях има водопровод, легла от бамбук и

235
осветление. Около къщичките има зелена площ. Съгласно информа­
цията на „Неделя“ досега не е било изграждано толкова голямо се­
лище за маймуни. Ограда от косо поставени поцинковани железни
дъги ще отделя маймунския град от останалия свят.“ [50]
След няколко години вероятно ще прочетем научен доклад, в
който ще се съобщава, че нашите близки роднини са показали нали­
чие на ограничен интелект. Че се изтягат в бамбуковите легла като
хора, че не ядат бананите с ръка, а си служат с нож и вилица, че
ползват възпитано тоалетната и разговарят помежду си по телефо­
на. „Швайцер илюстриерте“ [51] разказва колко трудоемка дресура
е необходима, за да усвоят маймуните подобни навици.
На 4 юли 1971 г. в зологическата градина на Сан Франциско на
бял свят се появява горилата от женски пол Коко. Една млада дама,
Пети Петерсън, взема Коко у дома и за седем години я научава на
350 думи, с които маймуната може да формулира желанията си. Първо
самата Пети научила езика на жестовете на глухонемите, за да може
да обучава Коко. След седем години труд Коко може да ползва част
от знаците. Наскоро Коко се сдобила с партньор - горилата Михаел.
Остава да видим дали дечицата й ще притежават интелекта на майка
си или госпожица Петерсън отново ще трябва да посещава с тях
маймунско училище. Тя е успяла да дресира само една маймуна, но
не и да промени целия вид!
Шимпанзето не би могло да има кой знае какъв интелект. В един
сенегалски резерват за животни има „маймунско училище“ [52] с
„рехабилитационна програма за шимпанзета“. Стела Бриуърс се за­
нимава от 1968 г. насам с шимпанзета, които са изгубили своите ро­
дители, или са израснали в зоологическа градина или цирк, под вли­
янието на хора, и са забравили какви умения трябва да притежават,
за да могат да оцелеят на свобода. Обратно към природата - по­
средством обучение от хора!
Следователно: Маймуните добиват някакъв интелект посредст­
вом усилията и под ръководствата на хора. Човек ги обучава да на­
тискат определени бутони, символизиращи отделни думи, и да раз­
бират знаци.
Маймуната обаче не се е сетила сама за това. Ние, хората сме
нейни учители. Ако обучените шимпанзета и горили са успели в рам­
ките на едно поколение да постигнат известна самостоятелност, да
се научат да се изразяват поне в малка степен разумно и да развият

236
нещо подобно на цивилизация, то ние, хората ще играем ролята на
„богове“ в техния живот! Ние им даваме знания, ние създаваме ос­
нова, върху която те се развиват. От гледна точка на разумните май­
муни, ние притежаваме мъдрост и сила. Затова според мен експери­
ментите с маймуни доказват точно обратното на това, което искат да
докажат техните инициатори. Не се доказва, че маймуните са били
винаги самостоятелни същества, а че могат да станат такива с чужда
помощ!
Оставям на читателите сами да разсъдят и да направят изводи
от тези разсъждения за появата на човешкия интелект. Кои са били
нашите учители?

ЗаЗ:
Опасна ли е теорията за боговете астронавти? Възможно ли е тя
да накара хората да изчакват бездейно хода на събитията и да се
надяват, че извънземните ще решат техните проблеми?
Това е най-тесногръдото от всички тесногръди обвинения. Оне­
зи, които разпространяват подобна безсмислица, трябва да отпра­
вят нападки и към всички религии, обещаващи „помощ отгоре“. Как­
во учат децата по вероучение в големите религиозни общности и
секти? „Повикай и ще ти отговорят.“ „Човек предполага, Господ раз­
полага.“ „Който дава, ще му се даде.“ „Блажени бедните духом, за-
щото тяхно е царството небесно.”
Опасността от отричане на съдбата, от подценяване на собстве­
ната сила, от предоставяне на някакво недефинирано същество да
решава съдбата ни не е породена от хипотезата за боговете астро­
навти. Да не говорим, че тя не е и няма да бъде някакво учение или
религия. Все пак аз твърдя: Извънземните ще се завърнат!
Християните очакват Второто пришествие. В Евангелието е ка­
зано: „Той ще дойде с голяма сила и великолепие, ще царува в небе­
то и ще съди.“ Тази надежда е съществувала и преди 2000 години,
когато Иисус е проповядвал между евреите, които очаквали своя
месия. Те не успели да познаят в Иисус своя Спасител.

237
 Боговете обещали да се завърнат

В Стария завет се разказва за пророка отпреди Потопа Енох,

който изчезнал завинаги с „небесните пазители“. Пророк Илия се
движел из облаците в „огнена колесница“ . Съгласно традиционното
учение Енох и Илия би трябвало да се завърнат, за да умрат тук.
В легендата на индианците каяпо от Рио Фреско в Бразилия Беп-
Коророти е „воин от Космоса“. Каяпо го почитат като бог. Преди да
изчезне в небето, Беп-Коророти обещал да се завърне отново в да­
лечното бъдеще. Качините, боговете на индианците хопи в Аризона,
постъпили по същия начин. Те обещали да се завърнат на Земята.

Заблудите на една Вяра

Когато белите завоеватели нахлули в царството на инките (1524-

1525), те били радостно приветствани при слизането си от корабите.
Съгласно древното предание, боговете един ден щели да се завърнат
на Земята. Вярващите и наивни инки решили, че испанските конкви­
стадори под командването на алчния Франциско Писаро са завръ­
щащите се богове. Ацтеките в Централна Америка станали жертва
на същата заблуда. През 1519 г. Ернандо Кортес обсадил Теночтит-
лан, най-големия град в Америка по онова време. Превземането на
града от испанците било значително улеснено от факта, че ацтеките
сметнали белите завоеватели за дългоочакваните богове. Морепла­
вателят Джеймс Кук при откриването на Хавайските острови през
1778 г. също бил облагодетелстван от това, че местното население го
сметнало за златокосия бог Лоно, който искал да се завърне в своя­
та родина.
Що за богове са дали подобни изумителни обещания, каквито се
срещат във всички древни предания? Те не биха могли да представ­
ляват мъгливи духове или измислени фантастични схематични обра­
зи. Те са съществували реално. Дошли са от Космоса, живели са
сред нашите предци и поради превъзходството си над тях, са били
смятани за богове. Когато тези същества са изчезнали отново в Ко­
смоса, хората приели като нещо естествено обещанието им да се
завърнат.

238
 Дали то е било дадено с лека ръка? Не. Те са познавали физиче­
ския ефект на забавяне хода на времето, съгласно който астронавти
в много бързо движещи се кораби са подвластни на друг ход на вре­
мето, различен от земния. Извънземните са знаели чудесно, че за
тях в космическите кораби ще изминат едва няколко години, докато
на Земята ще се точат хилядолетия. Затова те можели спокойно да
обещаят, че ще се завърнат. И ще изпълнят обещанието си!
Какво очакват извънземните при своето завръщане?
Една планета, на която народите се бият помежду си, заслепени
от нетърпяща възражение глупост? Послушно, бездейно човечест­
во, което забравило и злоупотребило с божественото наследство -
„разума”? Дали „боговете“ очакдат една планета с развита техника,
с атомни електроцентрали и космически кораби или култура от ка­
менната ера? Общество, чиито заблудени членове завистливо гле­
дат към чуждото, или морално и нравствено извисена общност,
придържаща се към нарежданията?
Кои нареждания?
Най-ясните указания за пътя и целта на човешкото предопреде­
ление могат да се прочетат в Стария завет:

„И благослови ги Бог, като им рече: плодете се, множете

се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над
морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и
над всякакъв добитък, над цялата зелш) и над всякакви
животни, които пълзят по земята.“
Битие, 1:28.

Нареждането е недвусмислено. Ние трябва да използваме човеш­

кия разум, за да господстваме над животните и земята, която ни пре­
доставя своите богатства - кислород, вода, минерали, нефт и т. н.
Независимо дали раздаващият заповеди старозаветен Бог се
възприема като всемогъщо духовно създание или като извънземно
същество, едно е ясно: Бог или боговете са превъзхождали човека.
Духовните същества или извънземните са знаели до какво ще дове­
де заповедта: „Множете се!“ - до свръхнаселеност, войни за нови
територии, недостиг на храна, облекло и други стоки от първа необ­
ходимост, изобщо до критични ситуации, които биха могли да се пре­
одолеят само от надарени с интелект същества. Именно затова на

239
човека бил даден разум. Именно така следва да се тълкуват съдбо­
носните думи:

„Ирече Господ: ето, един народ са, и всички имат един

език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се
откажат от онова, що са намислили да правят“
Битие, 1:28.

Разполагаме с разум, с к о й т о да решаваме проблемите си. Сле­

дователно няма причина да скръстваме ръце и да чакаме помощта
на извънземните!

Елохим = боговете

В цитатите от Библията се говори за Бог в единствено число.

Дали е непочтен трик от моя страна да използвам навсякъде множе­
ствено число?
В хебрейския оригинален текст Бог е изписан с думата в множе­
ствено число „елохим“. Глаголът обаче е в единствено число. Напри­
мер: „Боговете създаде човека по свой образ и подобие.“ Тъй като
глаголът е в единствено число, преводачите преобразували думата в
множествено число „елохим“ в „Бог“ в единствено число.
Както ме увериха някои теолози, на практика било допустимо с
думата в множествено число „елохим“ да се използва глагол в един­
ствено число. Тогава преводът би следвало да бъде: „Боговете създа­
доха човека по свой образ и подобие."
Защо боговете са заповядали на човека да се размножава и да
господства над Земята, след като са знаели, че последствията от
изпълнението на нареждането им няма да доведат до добър край?

Д е с е т т е Божи заповеди

Боговете оставили на човечеството ясни нареждания. Ако хора­

та ги спазвали, безоблачното бъдеще на цивилизацията им било оси­
гурено и се гарантирало развитието на култура от високо ниво. Във

240
Второзаконие, гл. 5, стих 8 са дадени десетте Божи заповеди, дадени
на предците ни от боговете като наследство. В преводите на Библия­
та всяко от изреченията е дадено в заповедна форма. В действител­
ност те могат да се преведат и в бъдеще време, тъй като в хебрей-
ския език двете форми са еднакви.
Ако някои от заповедите се погледнат от позицията на пророк
на миналото, те получават нова перспектива с оглед бъдещото завръ­
щане на боговете.
Първата заповед гласи:
„Н е с и п р а в и ку м и р и н и к а к в о и зо б р а ж е н и е на т о в а , щ о е на

н е б е т о го р е , и щ о е на зе м я т а д олу, и щ о е въ в в о д и т е п о д

зе м я т а

Второзаконие, 5:8.

Извънземните били наясно, не са всемогъщи и безсмъртни бо­

гове. Може би самите те са почитали непонятното Нещо, което във
всичките религии, поради липса на по-добро понятие, се нарича Бог.
Също така им било известно, че нашите предци са ги смятали за
богове. Те обаче са искали да очертаят ясно границата между себе
си и необозримия Бог. За да предотвратят преклонението на по-късни­
те поколения пред идоли от дърво, камък или пластмаса, те забрани­
ли изрично това. И какво станало? Веднага след отпътуването на
извънземните в необятния Космос, хората нарушили тази заповед.
Във всички религии на всички култури се изработват изображения
на божествата и им се дават имена. Известна ми е само една рели­
гия, която спазила заповедта. Ислямът не допуска никакви изобра­
жения на божества.
Четвъртата заповед изисква:
„П о ч и т а й бащ а си и м а й ка с и !“

Това вероятно е единствената от десетте заповеди, която се спаз­

ва от всички възпитани и нормални хора.
Интересно ми е обещанието за дълъг живот, свързано с тази
заповед. То разкрива един съвсем модерен аспект. Защо човек ж и­
вее по-дълго, ако почита родителите си? Дали това не е мъдро указа­
ние за познанията, потвърдени едва в наши дни от науката? Че роди­
телската любов дава на човек за цял живот чувството за спокойст­
вие, сигурност и защитеност. Обратното, нарушената в детството
психика прави човека нещастен. Според съвременната наука душевно

241
наранените хора са по-податливи и на ракови заболявания. Следо­
вателно изпълнението на заповедта предполага по-дълъг живот. За­
поведи 5-8 са прости, ясни и при стриктно изпълнение обещават рай
на земята:
Н е у б и в а й !

Н е п р е л ю б о д е й с т в а й !

Н е к р а д и !

Н е л ъ ж е с в и д е т е л с т в а й п р о т и в б л и ж н и я с и !

Колко прекрасно би било, ако хората винаги спазваха мъдрите

закони на боговете! Свят, в който не се убива, по никакъв повод и
под никакъв претекст. Без войни, без взаимно изтребление. Тогава
не би имало и телевизионни новини, защото в тях не се говори за
нищо друго. Да, мирът е бил програмиран преди хилядолетия.
„ Н е п р е л ю б о д е й с т в а й ! “ Предполагам, че тази заповед не е

била спазвана стриктно още по времето, когато е била издадена.

Зашеметен от безмерните свободи, човек естествено се прави, че
не е и чувал за нея. Колко сълзи, страдания и мъки биха били спесте­
ни, ако тази хилядолетна заповед бе спазвана!
Чудесно би било, ако се спазваше заповедта „ Н е к р а д и “ . Няма­
ше да има ключалкии на вратите, трезори, полиция, копчета на джо­
бовете. В действителност една добра заповед се е превърнала в уто­
пия.
„ Н е л ъ ж е с в и д е т е л с т в а й п р о т и в б л и ж н и я с и ! “ Колко милио­

ни души, откакто свят светува, са били осъдени заради лъжи? Колко

пъти хората са лъгали и клюкарствали за други хора? Мъдър закон,
който ежедневно е нарушаван. От това обаче той не става по-лош...
Деветата заповед ми изглежда във висша степен политическа и
формулирана благодарение на огромен опит:
„Н е п о ж е л а в а й ж е н а т а на б л и ж н и я с и и н е п о ж е л а в а й д о м а

н а б л и ж н и я си, н и т о н и в а т а м у, н и т о р о б а м у, н и т о р о б и н я т а

м у , н и в о л а м у , н и о с е л а м у , (н и т о н и к а к ъ в н е г о в д о б и т ъ к ), н и т о

н е щ о д р у го , ко е т о е н а б л и ж н и я т и .”

Каква мъдрост от страна на боговете! Колко добре са познава­

ли съществата, на които току-що са дали разум! Завистта руши съвме­
стния живот. Боговете постулирали понятието за собственост: оно­
ва, което някой е придобил, не бива да бъде пожелавано от друг.
Цялата история на човечеството е пропита с отровна завист.
Нима тя не се проповядва в университетите упорито, тайно или явно,

242
от определени партии и сдружения? Нима не се заявява открито, че
онова, което някой е придобил с честен труд, трябва да се прераз­
предели между всички? Завистта е в основата на всички конфликти
в и между народите. Боговете са знаели какви заповеди да издадат
с оглед бъдещото развитие.
Не съм консервативен и не смятам миналото за по-добро от бъде­
щето. Планетата ни обаче би приличала на рай, ако хората бяха спаз­
вали простите заповеди на боговете. Те обхващат всичко, осигуря­
ващо мирен и спокоен съвместен живот на хората. В света няма друг
подобен закон, който дори малко да прилича на този убедителен
кодекс от няколко кратки заповеди и забрани.
Надявам се, че боговете няма да дойдат утре и да видят какво е
станало от грандиозния им план.

Какво очакват извънземните?

Какво очакват да видят извънземните при своето завръщане?

Как ще реагират на състоянето на нашето общество и на неговите
съмнителни постижения?
Координатите на нашата Слънчева система са запаметени в тех­
ния бордови компютър. Програмирана е целта планета Земя. Няма
значение дали обещанието за завръщане ще бъде изпълнено от
първоначалния екипаж, остарял с няколко години, или от представи­
тели на новото поколение. Положението е същото, като в съвремен­
ните колонии. Твърди се, че колонизаторите дават знания и помагат
на „диваците“. Завоевателите раздават благословии и хвалебствия,
ако заповедите им се изпълняват. Ако обаче нещата не се развиват
в желаната от тях посока, те пристъпват към драконовски мерки.
Някой ще ми възрази, че извънземните никога не биха действа­
ли подобно на колониалисти и че тези предположения били плод на
реакционно мислене. Бих отговорил, че това е грешка! „Боговете“
създали надарените с разум човешки същества „по свой образ и
подобие“. Нашето мислене твърде много прилича на мисленето на
божествените ни предци. В преданията се съдържат впечатляващи
разкази как в дълбока древност боговете се отнасяли много сурово
към обитателите на Земята. С огън и сяра от небето били унищожа­
вани цели градове. Разгневени над творението си, извънземните не

243
се поколебали да удавят по-голямата част от човечеството, както е
записано в шумерския епос за Гилгамеш, и в Библията (Всемирния
потоп). Следва да си зададем въпроса дали извънземните ще си поз­
волят подобно безмилостно поведение и в наш двор.

Енергията - алфата и омегата

Времето може да се манипулира с енеригия. Онзи, който раз­

полага с неизтощими източници на енергия, може да постигне всич­
ко, защото владее времето. Ако екипажът на извънземен косми­
чески кораб унищожи човечеството чрез дъжд от бактерии, ще
трябва после да чака дълго време, докато разумните същества на
Земята отново достигнат някаква степен на цивилизованост.
Извънземните разполагат с гигантски количества енергия. Те мо­
гат да се качат на космическия си кораб и да отлетят в друга слънче­
ва система. И докато извънземните остареят едва с няколко годи­
ни, на нашата планета ще са изминали (в зависимост от скорост­
та) и 10 000 години. При следващото им завръщане на Земята ще
се е развила нова цивилизация. Следователно извънземните мо­
гат да си позволят отвреме навреме да изключват от плана си за
действие един или друг продукт от „колонизаторската си работа“ .
Времето е с тях.
Какво можем да сторим ние, за да не предизвикаме гнева на
завърналите се „богове”? Имаме ли шанс да се изправим срещу тях,
без да трябва да се страхуваме от техниката им, превъзхождаща
твърде много нашата?

Р астете и се множете!
Нареждането е да „обладаем земята“ . Заповядано ни е да се
плодим и да се множим. Думата „плодим“ във всички преводи е иден­
тична по смисъл с „размножаваме“ . „Растем (множим)“ и „размно­
жаваме“ обаче нямат еднакъв смисъл, следователно включват две
различни заповеди. „Множете се“ следва да се разбира като „из­
раствайте“ , а „размножавайте се“ - като „създавайте поколение“.

244
 Тъй като извънземните са ни надарили с разум, „растете“ си­
гурно се отнася до интелекта. Нарасването на интелекта винаги се
дължи на любопитството, а в случая се има предвид научното твор­
ческо любопитство. Вдъхновено от разума на превъзхождащите ни
извънземни същества, тво рческо то научно лю бопитство се
утвърждава в откриването на нови енергийни ресурси на нашата
планета.

Победа на разума

Известни са ми всички аргументи, предупреждаващи сърцераз­

дирателно за опасността от изчерпване на ресурсите на нашата пла­
нета. Винаги съм се изумявал доколко защитниците на тази теория
подценяват човешкия интелект. Той би бил достатъчно изобратета-
лен, за да замени с други онези природни ресурси, които са на из­
черпване. Сметката е елементарна. Суровините, които се срещат
рядко, са скъпи и стават още по-скъпи, колкото по-ограничено е ко­
личеството им. В крайна сметка един ден тези природни ресурси
стават неизплатими, икономически крайно неизгодни. Най-късно в
този момент интелигентният човек ще се сети как да получи същия
ефект с друг материал. Хората винаги ще открият начин да излязат
от подобно положение. Всички двигатели по света, които работят с
нефтени продукти, могат да бъдат преустроени да използват водо­
род. Тъй като неволята учи, все по-голямо приложение в днешния
живот намират методи за рециклиране на различни отпадъци. Почти
от всеки боклук може да се направи нещо ново.
Корабният лекар д-р Робърт Майер (1814-1878) е откривателят
на Закона за запазване на енергията. Съгласно този закон цялата
енергия във Вселената е константна величина и всички видове енер­
гия могат да се превръщат един в друг. Вернер фон Браун пише:
„ Науката установи, че нищо не може да изчезне безследно. При­
родата не познава унищожението, а само преобразуването. ’’
Независимо дали заповедта към човечеството е била издадена
от единствения Бог или от моите извънземни „богове“ , но тя е имала
един и същи смисъл: човекът трябва да господства над Земята, да
израства в интелектуално отношение и да подражава на Бог или на

245
„боговете“. Обратното - спирането на техническия прогрес, забра­
ната на използването на природните ресурси и силата на атома, би
било равносилно на самоунищожение. Божествената заповед към
нас повелява друго.
Човечеството трябва да се подготви морално, етично и техниче­
ски за завръщането на „боговете“. Десетте Божи заповеди, израз на
съвършена мъдрост, трябва отново да бъдат стриктно спазвани. Ин­
телектът ни трябва да се развива и да достигне подобаващи висини.
С помощта на тази модерна програма хората ще могат да прогонят
глада и войните от света, творческият труд ще престане да бъде уто­
пия. Извънземните ще ни признаят за равностоен партньор, ако поне
малко наподобяваме техния образ. Нима при това кредо все още
човек може с чисто сърце да твърди, че теорията за боговете астро­
навти подтиква хората да чакат пасивно помощта на извънземните?
Ако теорията ми бъде възприета в нейния конструктивен положите­
лен аспект, човечеството би могло спокойно да очаква мирно и бла­
гословено от прогреса бъдеще. Хората не биха се страхували от завръ­
щането на „боговете“ . Обаче състоянието, в което се намира сега
нашата планета, буди страх. Трябва да го променим.
За край ще използвам един цитат на Гьоте:
„Свикнали сме хората да се подиграват с това, което не раз­
бират.”

Съобщение

В последната книжка за 1978 г. „Дер шпигел“ публикува на 14

страници статията „Астрономия: Нов космически сценарий“ .
Внимателните читатели на моите книги ще срещнат в задълбоче­
ния и компактен материал някои „стари познайници“.
В брой 1 от 1979 г. на „Шпигел“ има съобщение, което ще цити­
рам поради изключително важното му съдържание. То ми дава на­
дежда, че повтаряното от мен във всяка книга, във всеки доклад ис­
кане съответните науки да се заемат с търсенето на извънземен ра­
зум, най-после ще намери отклик.

246
 Търсене в Космоса

„Не мога да си представя по-ужасен кошмар от комуникацията с

една превъзхождаща ни цивилизация от Космоса.“ Този цитат от
биолога от „Харвард“ и носител на Нобелова награда Джордж Уолд
може да се прочете в първата книжка на новото списание, което се
е посветило на търсенето на извънземен разум. „С о зтю ЗеагсИ“ ще
излиза през два месеца и следва да се приеме сериозно. Редакция­
та му се помещава в радиообсерваторията на Държавния универси­
тет в Охайо, САЩ. Сред издателите са сериозни учени като британ­
ския астроном Мартин Рийс от университета „Кембридж“ , Николай
Кардашев от Института за космически изследвания към Академията
на науките на бившия СССР и Джон Билингам, директор на амери­
канската програма „Търсене на извънземен интелект“ . Това не са
обикновени търсачи на летящи чинии и сензации, а сериозни учени.

247
 Библиография
1. Р|егегз Кот/егза1юпз-1_ех1коп, Вс1. III, ВегУп 1В89
2. О геззтап, Нидо: 0|е ЬаЬе ОаЬуез ипс! Ьаз АПегЬеШдз1е с!ез З а ю то тзсЬ е п
Тетре1з, Ье1р21д 1920.
3. ЗсЬтНЬ Яе!пег: 2е11ипс) 1_ас1еа15 ТЬетаа1Кез1атеп11юЬег\МззепзсЬаЙ, <Зие1егзюЬ,
1972
4. 0|ЬеПиз, МагИп: 01е 1_ас1е ОаЬуез - Еюе геНдюпздезсЬюЬШсЬе 1МегзисЬипд.
(ЗоеШпдеп, 1906
5. Уа1ке, В.: 01е ЬюНзсНе ТЬеоюд1е - \лл55епзсЬаМсЬ Ьагдез1е111, ВегПп 1835
6. Тогсгупег, Наггу: 0|е ВипЬез1ас1е ипЬ с)|е Ап1аепде с1ег ЯеПдюп 1згае1з, о. О., 1930
7. Иеиез ТЬеоюд15сЬез 0оигпа1, ИиегпЬегд 1898
8. Заззооп, С. + Оа1е, В.; ТЬе Маппа-МазсЬюе, Ьопсюп 1978
9. Веа1епсукюраесПе !иег рго1ез1ап11зсЬе ТЬео1од1е, Вс1. 8, Ье1р21д 1900
10. ЬапЬе-МазЬ, 1гепе: 3000 ОаЬге Оегизают, ТиеЬюдеп 1964
11. Каи125сЬ, Е.: 01е АрокгурЬеп ипс) Рзеис1ер1дгарЬеп с1ез АНеп Тез1атеп1з (Вез1е
Ьег Мог1е ВагисЬз), ТиеЬюдеп 1900
12. ТЬеоюд15сЬе ЗюсПеп ипЬ КгШкеп, НеЙ I, (Зоюа 1877
13. 0|е В|Ье1 оЬег сПе Сапге НеШде ЗсЬпЙ с1ез АНеп ипЬ с1ез Иеиеп Тез1атеп1з пасЬ
с1ез Ьеи1зсЬеп 1)еЬегзе1гипд йг. Магйп Ьиюегз, Ргт!ед1ег1е \Л/иегЙетЬегд1зсЬе
В|Ье1апз1а11, Зюйдай, пасЬ с1ет 1912 у о т с1еи1зсЬеп ЕуапдеПзсЬеп КйсЬепаиззсЬизз
депеЬт1д1еп Тех1, ЗеНе 172 Ьег АрокгурЬеп
14. ТНЕ М15ИАН, 1гапз1а1еЬйот 1Ье НеЬге\л/ Ьу НегЬеЬ ОапЬу, Ох1огс1 11п1уег5Ну, о. А.
15. В1итпсЬ, Оозей Оа 1а1 зюЬ 8ег Н|тте1 аи1 (01е ЯаитзсЬ)йе с!ез РгорЬеюп Егес^е!
ипс! юге Вез1аейдипд ЬигсЬ тоЬ етз1е ТесЬп1к), Оиеззеюог!1973
16. ЕпсусюраесНа ОиЬаюа: йаз 0ис1еп1ит ю ОезсЬюЬ1е ипс! (ЗедегмаП, ВегПп, о. 3.
17. ВиПейп о1 ТЬе ЗоЬп ЯуюпЬз УЬгагу, \/о1. 25/1, МапсЬез1ег 1962
18. АЬЬапсНипдеп Ьег РЬНозорЬ13сЬ-РЬНоюд13сЬеп Кюззе с!ег Коеп1дНсЬеп ВауепзсЬеп
АкаЬегтПе с1ег \МззепзсЬаЙеп, 23 Вс1., 1 АЬ1. КеЬга Иедез!, 01е НеггНсЬкеП: с1ег Коегпде.
19. Зс1пт[с1, ОакоЬ: \/о т (ЗеЬ1гдз1апс1 ЗеггНепгит Во1еп Меег, Иеие 2иегсЬег2еНипд,
24.10.1970
20. ЗисюоЙ, К.: Рагасе1зиз, ЗаетЙ. Мегке, В<± 4-6, 1923, о. О.
21. В о т к , О. М.: N8011 зе ю е т ЕЬепЬПЬ, РгапкюЬ1978
22. Раимею, 1_ои1з: Мапйез1 еюез Ор1|т1з1еп, Вегп 1972
23. ОигсЬ (Зеп-Яи1зсЬ 2 и т паск1еп АЙеп, ОЕВ 5Р1Е0ЕЦ 18/1975, НатЬигд
24. ОррепЬе1тег, Р.: 1_ех1коп Йез ЗиЬепютз, (Зие1егзюЬ, 1967
25. ЗреюЬег, (Зиеп1ег: МепзсЬ ипс! Нег аиз с!ег Ве1ог1е, МеН а т ЗопгНад, 23.7.1978,
НатЬигд
26. ЗсЬиЙге, Н.: 0|е егз1еп десюп1еп Маеизе юЬеп зсЬоп, Ргапкйюег ВипсюсЬаи,
26.8.1978
27. \А/аз сПе \Л/еИ Ье\мед1е, зсЬмарр! 1т Веадеп2д1аз, йег Зр1еде1, 36/1978, НатЬигд
28. Ьех1коп Ьег Ргае-Азйопаийк, Оиеззе1с1ог1 1979
29. ТюЬу, НегЬег1: Таи-Таи, Ве1 Соейег ипс! И ота^еп Ьег 8и!и-3ее, \Л/1еп 1973
30. 1_ех1коп с!ег АгсЬаео1од1е, ВетЬек 1975
31. Негт, 31е1ап: 01е РЬоеп121ег, Оиеззеюог! 1973

248
 32. Апс1еп1 Зюез, 5/1978
33. \Мезюдег, З./Наззе, Р.: НапсШисЬ1иег ВН123сЬи12 ипЬ Егс1ипд, МиепсЬеп 1977
34. ТоЬ|зсН, Оз\ма1<3 О.: Ки11 5утЬо1 ЗсЬпГС, Вас1еп-Вас1еп1 1963
35. РеюЬегд, бегаю: РоззюПИу о11аз1ег-1Ьеп-идЬ1-Ра|11с1ез, РЬузюа! Веу1е\л/ 1967
36. ЮгсЬ, 01е1таг: ТасЬуопеп - ТеПсЬеп зсЬпеПег а1з Ьаз ИсЬ1, 1)МЗСНА1) 'т
УУ|'ззеп5сЬа11 ипс1 ТесЬп1к, Ргапк1иЬ 23/1977
37. Магназ, йг. ТЬеорЬап1з М.: ТЬе ту1з1Ь1е Ьагтопу о11Ье апс1еп1 (Згеек >л/ог1с! апЬ
1Ье аросгурЬа! деоте1гу о1 1Ье Сгеекз - ТЬе деоте1пс деоЬекс 1папди1а1юп о1 1Ье апс1еп1
Не11еп1с зрасе, ЕсШюп о1 1Ча1юпа1 юзШиИоп, А1Ьепз 1969
38. Водо\л/зк|, РгоР Ог. РгИг: Теппеп ипс! 31е1пкге1зе 1п бпесЬеп1апс1, МИ1еНипдеп Ьег
ТесЬп1зсЬеп 1)пК/егзНае1: Саго1о-\Л/11Ье]гтппа ги ВгаипзсЬ\л/е1д. НегаиздедеЬеп уоп РгоТ
Ог. ЕЬдаг В. Нозеп ю УегЬюЬипд тН й е т ВгаипзсЬууе1д1зсЬеп НосЬзсЬи1Ьипс1, ЗаЬгд.
VI11/2/1973
39. Сге1Ьег, Ескл/а1<± ТЬеопеЬеЙ Р1апета1епе, 2. ТеН, о. 3.
40. Восюагик, М1ко1а1: Оаз деЬе1тп1зуо11е №12 аи1 с!ет (ЗюЬиз, аиз: Котзото1зка]а
РгамЬа, ЗР11ТМК 9/1974
41. Впоп, Магсе!: 01е 1гиеЬеп КиИигеп с1ег \Л/е11, Кое1п 1964
42. Тетрю , ВоЬеП (3.: Оаз 5тиз-Вае1зе1, Ргапкйл11977
43. \Л/оо1еу, 5|г СЬагюз Ь.: 11г 1п Наюаеа, \МезЬа<Зеп 1956
44. Раггок АЬге: Зитег, МиепсЬеп 1960
45. Сегат, С. \Л/.: ОоеНег, (ЗгаеЬег ипс) беюЬЬе, НатЬигд 1951
46. ЗсЬптсКке, РпесЗпсЬ: Оег Аи1Ьаи сюг ВаЬуюп1зсЬеп СЬгопоюд1е, Миепз1ег 1952
47. ВопсИ, Негтапп: 01е Ш\еде з1апс! 1т Опеп1, МиепсЬеп 1971
48. Зеекюд о1Ьег \люг1Ьз, МЕМЗУУЕЕК, 15.8.1977
49. АКасИпд 1Ье пе\м попзепзе, Т1МЕ МАОА21М, 12.12.1977
50. Еюе 31асК 1иег 10 000 АТСеп, Ргапк1иЬег АПдетете 2еИипд, 11.10.1978
51. 11пс1 \л/аз зад1 с!ег А^е Ьаги? ЗсЬ\л/е1гег ШийпеЛе, 45/1978
52. Вгемегз, 31е)1а: 01е АЯепзсЬи1е, \Меп 1978

Обща л и те р а ту р а :
АггЬепюз, 3.: Оаз \Л/егс1еп Зег \Л/еИ:еп, 1_е1р2|д 1907
Веп21пдег, 3.: НеЬгае1зсЬе АгсЬаеоюд1е, 1е1рг1д 1894
(ЗюЬу, СеоГСгеу: ОНтип, НатЬигд 1973
В1иесЬе1, К.: Рго]ек111еЬегтеп5сЬ, Вегп 1971
Вопа1, Н.: 0 ’|е\Меде з1апс) 1т Опеп1, МиепсЬеп 1971
ВгасешеИ, В. И.: 1_Ие т Са!аху, 1Чем/ Уогк, о. 3.
Впоп, Магсек 01е РгиеЬеп КиИигеп Ьег \Л/е11, Коею 1964
Саюег, №де1: Оаз РЬаепотеп Ьег кююеп дгаиеп 2е11еп, ОиеззеюоЬ1972
ОШтапп, А.: НапЬЬисЬ Зег а1Нез1атеп1ПсЬеп ТНеоюд1е, Ье1р21д 1895
С|о1, Р. В.: МепЬкз е1 Оо1тепз, СНал1еаиПп, о. 3.
Кгатег, 3. N.1 Мезоро^пгйеп, НатЬигд 1974
Ьарр, В. Е.: КШ апЬ ОуегкШ, ТЬе 31га1еду о1 Апп1Ь|1а1юп, Уогк 1961
Оизрепзку, Р. й.: А пе\л/ МоЬе! о11Ье 13п|уегзе, ЬопЗоп 1961
Ва1Ь1е, 0. Р.: ВаНопа! Ше 1П Ои1ег Зрасе? „Атепса“ , Уогк 1960
ЗтИЬ, А.: Оаз АЬеШеиег МепзсЬ, М е п 1978
Тауюг, 3.: ТЬе ЗЬаре о1 М1пс1з 1о С оте, ЬопЬоп 1971

249
 СЪДЪРЖАНИЕ

Търси се: К и в о т ъ т на з а в е т а ........................................................................ 3

Един истински криминален случай ..................................................................3
Вид и размери на о б е к т а ................................................................................... 4
Какво се е пренасяло в ковчега Господен?......................................................6
Колко е тежал сандъкът?................................................................................. в
Р азкритията на Лазарус Бендавид.................................................................8
Насилствена смяна на соб стве ниц ите..........................................................9
Събитията напомнят на случилото се в Хирошима................................... 9
Скинията отново при създателите с и ........................................................ 10
Напредък!............................................................................................................ 10
Небесната л о ги ка ............................................................................................. 11
Как се е изхранвал стр а н ств а щ и я т народ?............................................... 13
Ядрен миниреактор пада на т е р и то р и я та на Канада.............................. 14
Ядрен миниреактор в Хималаите.................................................................. 15
Ч увствителната към атмосферни условия а па р а тур а ............................15
Равносм етка...................................................................................................... 17
Къде е ковчегът Господен? Съществували то й и днес?..........................19
Разказът на Саул.............................................................................................. 20
Ковчегът все още е опасен!............................................................................ 20
300 години недокоснат! ................................................................................... 21
Изгубен при разрушаването на Йерусалим? ...............................................22
Неочаквана нова следа!.................................................................................... 22
Ролята на Йоаким............................................................................................. 23
Надежда за помощ о т пр о ти вн и ка ............................................................... 24
Спасението на Иеремия .................................................................................. 24
Мене... Текел!...................................................................................................... 25
По-подробно за Иеремия.................................................................................. 26
Стена о т мълчание.......................................................................................... 27
К и в о т ъ т - споменаван само в апокрифната л и т е р а т у р а .......................27
Какво е състоянието на нещ ата?................................................................. 28
Къде Иеремия е скрил ковчега?...................................................................... 30
Нова многообещаваща следа.......................................................................... 30
Кебра Н егест е истинско о т к р и т и е !...........................................................31
Недокоснато о т ръката на човешки м а й с то р ...........................................32
Ц арската в и з и т а .................................................................................... 33
ф антастичен подарък о т ц а р я ..................................................................... 34
Баина-лекем, остроум ният син на един мъдър ц а р ....................................35
Синът иска о т баща си ковчега Господен!..................................................35
Размяна: Оригиналният ковчег Господен срещу негово
сполучливо копие!..............................................................................................36
Планът бил прост, но гениален.....................................................................37
Заедно със скинията - в полет до Е ти о п и я ............................................... 38
Обобщение.......................................................................................................... 38
Преследване ка то в класически криминален ро м ан.................................. 39
Пътуване с колата, „подобно на ангелите“ и „по-бързо
о т орел в небесата“ .........................................................................................39
Всичко това звучи д о ста необичайно...........................................................40
„К а то отнесени о т вятъра“ ..........................................................................40
Приземяване с троф ея..................................................................................... 41
Соломон в Индия?.............................................. 42
Кацане във Вакером ..........................................................................................43
Точният маршрут на п о л е т а .........................................................................44
Ковчегът Господен намира ли се все още в Аксум?................................... 45
Дали скинията не е в Рим?..............................................................................46
Обобщение.......................................................................................................... 47
Край Йерусалим или в Аксум?.......................................................................... 48
Защо ковчегът Господен би могъл да бъде о т к р и т ? ................................ 49
Съобщение.......................................................................................................... 50
Ч овекъ т надхитрява п р и р о д а та ................................................................ 53
Оплождане в стъкленица................................................................................. 53
Отглеждане на човек в е п р ув е тка ................................................................ 54
К л е т ка т а - един микрокосмос....................................................................... 56
фалшив морал.................................................................................................... 56
Орденът на п е с и м и с т и т е .............................................................................. 57
Как се е появила Е в а ......................................................................................... 57
„Ти" = ребро = жизнена сила = к л е т к а !....................................................... 58
Въпроси, свързани с различните р а с и .......................................................... 59
Генетични белези.............................................................................................. 60
Негроидна, монголоидна, европеидна раса.................................................. 61
Всички хора им ат еднаква белтъчна с т р у к т у р а .......................................62
Роднински връзки............................................................................................... 63
Н еизвестният двигател на еволюцията..................................................... 63
Изкуствена м ута ц и я ........................................................................................ 64
Към коя раса е принадлежал първият човек?............................................... 65
С т р а т е ги я т а на извънземните по отношение на р а с и т е ......................66
Едно чернокожо семейство се преселва. Какво се случва? ......................67
Не с т а в а !.............................................................................................................68
Легендата за възникването на основните р а с и ........................................ 68
Щекотлива тема: Р а си те ................................................................................69
Специфични особености?................................................................................ 70
Защо сме такива, каквито см е ? .................................................................... 70
Почти всяка година един о т носителите на Нобелова
награда е евреин...............................................................................
Карантина за новото поколение...................................................................72
„Прекрояване” на хората чрез генно ин ж е не рство...................................73
Ж ивотни о т епр уве тка...................................................................................73
Точни копия на оригинала................................................................................74
Клонирани м и ш ки .............................................................................................. 75
Ще надхитри ли човекът природата?..........................................................76
„И няма да се о т к а ж а т о т онова................................................................... 76
що са намислили да п р а в я т "...........................................................................76
Дали човечеството е пропуснало своя шанс?.............................................77
Дали Ьото 5ар1епз не се е появил в р е зул та т на клониране?................. 78
Проблемите на колонизацията на Вселената............................................78
Клонирана космическа р а с а ...................................................
Смесването на расите - желателно или не?..............................................80
46 хромозоми и автозоми = разум?.............................................................. 81
Изследванията трябва да продълж ат!........................................................82
Съобщение................................................................
М алта - рай на неразреш ените з а га д к и .................................................. 85
Коловози с всякакви размери..........................................................................90
Формички о т пясък........................................................................................... 91
Коловози в глъбините на м о р е т о ....................................... 92
Пътища за тр а н с п о р т на товари?............................................................... 92
Да помислим по друг начин..............................................................................93
О т к р и т ли е бил сферичният лагер?............................................................94
Няма връзка между коловозите и с т р о и т е л с т в о т о
на храмове ......................................... 96
М оето мнение: Необходимо е интердисциплинарно проучване.............. 96
Календари?........ ................................................................................................ 97
К у л т ? ................................................................................................................... 98
П ротиворечия.................................................................................................... 98
Внос на кремък?................................................................................................. 99
Водопроводи?................................................................................................... 100
Хумус вместо пари в б р о й .............................................
Малта - цел на извънземните?....................................................... 1
Пътища за добитъка?.................................................................................... 104
Нови датирания - сред ветровете на с т о л е т и я т а ................................105
В т о р а т а сензация.......................................................................................... 108
Вход към „Подземния с в я т “ ........................... :.............................................109
Сред великани.................................................................................................. 110
П о зн а та та богиня м айка.............................................................................. 111
Хилядолетна НнН-уредба........................................................................... 113
Създадено о т първобитните хора?............................................................ 115
12 м етра под з е м я т а ..................................................................................... 117
Творенията на а р хи те кта о т каменната ера........................................ 118
Първокласна климатична инсталация........................................................119
Три етапа на стр о и те л ств о ? Изграждане по един п р о е к т !.................120
Одисея с Одисеи............................................................................................ 121
Дело на великани?......................................................................................... 121
Ако, ако, ако....................................................................................................... 123
Бременните б о ги н и ........................................................................................ 126
Със самолет над а тл а нти че ско то крайбрежие......................................127
В лунна нощ при м енхирите........................................................................ 128
Подредени в правилни колони..................................................................... 128
Създадени преди последния ледников период........................................... 129
Пестеливите друиди...................................................................................... 130
Треска за злато в Б р е та н ............................................................................. 130
За какво е всичко т о в а ? ................................................................................. 131
Отново те о р и я та за календара.................................................................. 132
Логическо построение о т аксиоми............................................................. 133
Дръзка теория: А н т е н а ? ............................................................................... 135
Трептенията на кварца................................................................................. 135
Археолози о т 7000 година! ............................................................................ 136
Орнаменти или улеи за кабели?................................................................... 138
Каменни маси за великани?........................................................................... 141
Остава недоумението....................................................................................142
Съобщение.........................................................................................................142
И с т о р и я т а се повтар я .............................................................................. 143
Гаруда, царят на всички п т и ц и .................................................................... 145
Гаруда рискува главата с и .......... ..................................................................145
Полет до Л у н а т а .............................................................................................146
И аз летях с „ГАРУДА” .....................................................................................146
Кой или какво е Ш ива?.....................................................................................147
Т р е то т о о к о ..................................................................................................... 148
„ШИВА" в Ливърмор край Сан Ф ранциско................................................... 149
Т а н та л ................................................................................................................ 150
Мъките на Т а н т а л ........................................................................................... 150
ТАНТАЛ изтръгва о т Вселената последните й т а й н и ........................... 151
Вълшебната лампа на Аладин .......................................................................151
АЛАДИН разлага м ате рия..............................................................................151
В добавка идва и ХЕЛИОС...............................................................................152
Тайното оръжие на боговете - св е тка в и ц и те ......................................... 155
Едно неразбираемо послание.........................................................................156
Посланието в оригинал................................................................................... 157
Шапка-невидимка.............................................................................................. 158
Цели-призраци................................................................................................... 159
Пример, който би било добре да остане у то п и я .................................... 160
Робинзонада на оцелелите............................................................................ 161
АгсМтесюз гесПуК/из......................................................................................... 162
Оцелелите разговарят на еспе ра нто........................................................ 162
Изображението - международният език след к а т а с т р о ф а т а ........... 163
П иктограм ите - високо ценени, но о т к р и т и о т
дълбока д р е в н о с т........................................................................................... 164
Индианецът Бялата мечка може да разчита пи кто гр а м и .....................166
Всички култури с еднакъв произход? .......................................................... 167
Зомерфелд срещу Айнщ айн........................................................................... 168
По-бързи о т с в е тл и н а та ? ............................................................................ 169
Д о с т и гн а та е 99,4 % о т с к о р о с т т а .......................................................... 170
на с в е тл и н а та ................................................................................................. 170
Налудничави идеи - реални възм ож ности.................................................. 170
Тахионите идват о т бъ д ещ ето!................................................................. 171
Що е „време"?....................................................................................................171
Едно „време” не е идентично с друго „време” ........................................... 172
Съобщение.........................................................................................................176
Знаци на б о го ве те ? Знаци за б о го в е т е ? ................................................178
Идеи на Евклид?................................................................................................179
Какво е знаел П латон?................................................................................... 179
З л а тн о то сечение претворено в кам ък..................................................... 180
Култови места, разположени върху окръж ности..................................... 181
Взаимовръзки с хилядолетни предания...................................................... 183
М режата обхваща цялото земно кълбо! .................................................... 184
Какво разказват с и у кс и те ............................................................................ 188
Култове, възникнали днес.............................................................................. 189
При банту в Африка........................................................................................ 190
Приказната страна Офир?........................................................................... 191
Мас’уди не знае нищо за Зимбабве.............................................................. 191
„Не о т човешка ръка” ..................................................................................... 192
Пътешествие до Зимбабве........................................................................... 192
Разговор с един археолог о т Родезия ........................................................ 194
Анализ на р у и н и те .......................................................................................... 196
Осемте птици о т Зимбабве......................................................................... 199
Родезия на Сесил Роудс.................................................................................. 199
Изграден о т араби? ....................................................................................... 199
Загадъчната елипса....................................................................................... 200
Кулата в дясната ч а с т на елипсата............. :.......................................... 201
Връзка със си сте м а та Сириус на догоните о т Мали.............................201
„Соколите” о т Зимбабве и Х о р .................................................................... 204
Съобщение.........................................................................................................206
Списъци на влад е те л и.................................................................................. 207
Банка данни \Л/В 444....................................................................................... 207
Народ с Нансенов п а с п о р т*.......................................................................... 208
О ткриватели на м ин утата и на ко л е л о то ...............................................208
Създатели на цивилизацията?.....................................................................209
Списъци с имена на владетели..................................................................... 210
Учудване, изумление, объркване................................................................... 211
Д есет царе-праотци в \Л/В 444 .................................................................... 211
Имена и цифри о т банката данни................................................................212
За библейската с т а р о с т и безсмъртието ..............................................215
Къде лежи границата на с т а р о с т т а за човека?.....................................215
Измислица или д е й ств и те л н о ст? ............................................................. 216
X - У - 2 .............................................................................................................. 218
О т същия и зто чник?...................................................................................... 218
Три предположения......................................................................................... 219
Ф а кт, ко й то трудно можем да проумеем................................................ 219
Друго възможно обяснение...........................................................................221
Тревата на б е зсм ъ р ти е то ..........................................................................221
Съобщение...................................................................................................... 223
Пророк на м и н а л о то .................................................................................... 225
Апаеп! Аз^гопаи! Зоае^у*...............................................................................226
Липса на д о ка за те л ств а .............................................................................. 226
П о ч т е н о с т т а на мистър Грахам Мейсей.................................................228
„Продавачът на наука” С ейгън.................................................................... 229
Действия в тр и направления....................................................................... 230
Елементите о т м озайката......................................................................... 231
Осветляване на далечното минало............................................................233
П рости о т г о в о р и .......................................................................................... 233
Международно училище за каменоделци...................................................234
Нашите далечни прародители са адаптирали прогреса..................... 235
Училище за маймуни ...................................................................................... 235
Боговете обещали да се завърнат.............................................................238
Заблудите на една вяра................................................................................ 238
Елохим = б о го в е те ........................................................................................240
Д е с е т т е Божи заповеди ..............................................................................240
Какво очакват извънземните?....................................................................243
Енергията - алфата и о м е га т а ..................................................................244
Р а с те те и се м нож ете!................................................................................244
Победа на разума...........................................................................................245
Съобщение.......................................................................................................246
Търсене в Космоса..........................................................................................247
Библиография..................................................................................................248
Обща л и т е р а т у р а :......... ...............................................................................249
Стара цена 8000 лв
Нова цена 8 лв.