На баня в антична Сердика

София- древен и вечен. Градът е преминал през множество епохи от историята.

Бил е завземан, разрушаван, бомбардиран, но не и заличаван. Един от по-известните
периоди от развитието на фрада е по времето на Римската империя. Тогава Сердика
(римското име на София) става типичен град от империята и получава нов облик.
Много от типичните за онзи период сгради могат да се наблюдават в Сердика.
Фикрет К. Йегюл е турски професор по история на архитектурата. Той е
завършил с бакалавър по архитектура университета „Йеил“ и техническия в Анкара.
Брайън Харви е британски доцент по класически науки в университета в Кент. Има
множество трудове, свързани с живота и обществото на Древен Рим. Гарет Фаган е
ирландски историк. Завършил е антична история в Тринити колеж в Дъблин и има
докторатура по философия от университета „Макмастър“ в Канада. Магдалина
Станчева е старши научен сътрудник. Завършва Софийския университет „Св. Климент
Охридски“ със специалности „Класическа филология“ и „История“. Била е виден
археолог и е водила археологическия отдел в Музея на историята на София. Основните
разкопки са на центъра на град София след бомбардировките през Втората световна
война. Смятам, че сайтът на музея за история на София е достоверен източник, защото
е държавна институция, в която работят видни историци и археолози.
Термите са точно едни от тях. Те се делят на два вида – „thermae” и „balneaе”. И
двете думи се превеждат като „баня“. Между двата вида не е имало съществени
разлики. Само размерът, от кого се е притежавала самата сграда и таксата за вход.
„Thermae” са били по-големите, докато „balneae“ са били по-скъпите. Сградите от тип
„thermae” са били безплатни за ползване, докато за „balneae” е трябвало да се плаща, но
всеки е можело да си позволи да отиде в тях. Всеки град е строял бани, без значение от
бюджета. В края на IV век сл. Хр. само в град Рим е имало 860 бани.1
Архитектурата на баните е сходна във всички. Имало е „apodyteria“, които са
представлявали съблекални. Имало е и за двата пола. Следващото помещение се нарича
„frigidarium“. В него е имало няколко „piscina“- басейни със студена вода. Следващата
зала се нарича „tepidarium“. Тя е била малко по-топла от предишната, но не толкова,
колкото следващата, за да има плавен преход между студеното и горещото. Накрая, но
не по важност, е „caldarium“. Отново има три съда, но този път с гореща вода. Когато
човек е готов с банята си, не е нужно да минава през предишните стаи, защото има
коридор с топъл въздух, който води до стаята със студени басейни, което е било много
удобно. Цялата сграда е била добре осветена с естествена светлина. Някои терми са
имали салони за масажи и дворове за упражнения.2
Процесът на миене в Древен Рим е бил дълъг и сложен. Къпещият се се маже с
различни масла, защото тогава сапунът все още е бил много скъп. След това човекът
тренирал, най- често като играл някаква игра с топка, но не със състезателен характрер.
Добре потренирал и изпотен, къпещият се започва реално да се мие. Минавал през
гореизброените стаи, маслото, потта и мрасотията са се махали с инструмент, наречен

1
YEGÜl, Fikret. Roman Imperial Baths and Thermae. In: A Companion to Roman Architecture (Ed. by Ulrich,
Roger et al.). Chichester: John Wiley & Sons, 2014, 300-301
2
HARVEY, Brian. Daily Life in Ancient Rome: A Sourcebook. Indianapolis. Hackett Publishing
Company,2016, 402-403
„strigiles”, който прилича по- скоро на обувалка. Накрая човекът се е подсушавал,
помазван с парфюми, обличал си е чисти дрехи и си е отивал у тях.3
Миенето в древноримското общество не е било просто метод з хигиенизация.
Било е социална дейност, интегрирана в ежедневието на гражданите на Древен Рим.
Било е и лично регенериране и културен навик. Като цяло е било време за отдих и
развлечение. Къпането е било физическо и умствено задоволително. Комбинацията от
чистата топла вода, задушената атмосфера, миризмата от парфюмирани масла и още
редица фактори подпомага за това. Множество антични източници твърдят, че баните
успокоявали болки и притеснения у къпещия се. Като цяло, ходенето на баня е било
идеалното запълване на свободно време на римския гражданин в обстановка, подбна на
днешните спа центрове.4
В София баните са били многобройни, поради наличието на минерални извори,
разположени в северните части на антична Сердика. Строенето им започва средата на II
век и съществуват до началото на V век.5 Като устройство не се различават от термите в
останалите римски градове. Водата се набавяла от минерални извори и водопровод от
каптаж в днешния квартал Бояна.6
Термите са открити при разкопи около Баши Баня джамия, извършвани между
2010 и 2012 година.7 Към днешна дата (17.10.2022) термите не са покрити с покрив или
похлупак, но достъпът в непосредствена близост до тях е ограничен за минувачи и
туристи. Точно тези терми нямат особено голямо значение за материалното културно
наследство на България или света. Обаче за София като град са много важни, защото са
още едно доказателство за римското промени в града. Колкото и много други сгради да
има, термите си остават един от символите на древноримската култура. Според мен
трябва да се сложи някакъв покрив над сградата, за да може да се предпазва от дъжд,
сняг и градушки. За да се популяризират термите, трябва да се изложи повече
информация за тях в интернет. За други екземпляри на територията на България има
много материали, но точно за тези в София са много малко.
Термите са едни от най- значителните сгради в Древен Рим. Използвани не само
за миене, а и за всякакви обществени работи. В България има много и макар и тези в
София да не са най- големите или най- запазените те също са важна част от римското
наследство по българските земи.
Библиография:

3
FAGAN, Garret. Bathing in Public in the Roman World. Michigan. University of Michigan Press, 2002, p. 10
4
YEGÜl, Fikret. Roman Imperial Baths and Thermae. In: A Companion to Roman Architecture (Ed. by Ulrich,
Roger et al.). Chichester: John Wiley & Sons, 2014, 301-303
5
ВАСИЛЕВА, Бианка, Д-р Карина СИМЕОНОВА, Елена НИКОЛОВА. Истории от Древността:
Хигиена в антична Сердика. https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istorii-ot-drevnosta/1144-
%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%BE%D1%82-
%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-
%D1%85%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-
%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-
%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0
6
СТАНЧЕВА, Магдалина. София – от древността до нови времена. София, Нов български университет,
2010, Ст. 54-58.
7
https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/obekti/kompleks-serdica
 ВАСИЛЕВА, Бианка, Д-р Карина СИМЕОНОВА, Елена НИКОЛОВА. Истории
от Древността: Хигиена в антична Сердика.
https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istorii-ot-drevnosta/1144-
%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%BE
%D1%82-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE
%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-
%D1%85%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%BD
%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B0%D0%BD
%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-
%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0
 СТАНЧЕВА, Магдалина. София – от древността до нови времена. София, Нов
български университет, 2010
 https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/obekti/kompleks-serdica
 FAGAN, Garret. Bathing in Public in the Roman World. Michigan. University of
Michigan Press, 2002
 HARVEY, Brian. Daily Life in Ancient Rome: A Sourcebook. Indianapolis. Hackett
Publishing Company,2016
 YEGÜl, Fikret. Roman Imperial Baths and Thermae. In: A Companion to Roman
Architecture (Ed. by Ulrich, Roger et al.). Chichester: John Wiley & Sons, 2014