Тема 15

Изкуство на Древен Рим. Изкуството на Империята.

Архитектура. Триумфални арки. Изобразително
изкуство. Олтар на мира. Скулптурен портрет. Трети
помпейски стил.

Изкуството на Древен Рим

Древен Рим възниква през 8 век пр. н. е., когато е основан като
малко земеделско селище по поречието на река Тибър. През
следващите няколко века Рим прераства в мощен град-държава
и до 1 век пр. н. е. се превръща в център на огромна империя.

Римското изкуство е оформено от набор от културни и

исторически фактори. Те са влиянието на етруското и гръцкото
изкуство, разширяването на Римската империя и
покровителството на богати и могъщи личности, като
императори, аристократи и търговци.

Римската цивилизация е много по-достъпна и близка до нас

отколкото която и да е друга цивилизация от древния свят. Знаем
много за нейната история благодарение на богатото литературно
наследство от поезия и философия до надписите, които
отбелязват всекидневните събития. Освен това римляните са
построили огромен брой паметници из цялата римската
империя.

Римляните са се възхищавали на гръцкото изкуство. Те внасяли

хиляда оригинални творби и правили по-голям брой копия. В
добавка на това собствените им произведения съвсем ясно се
базират на гръцки източници. Римското изкуство е гръцко
изкуство под римско господство. Следователно не съществува
римски стил, само римски теми.
Римското изкуство също така включва широк спектър от
материали и начини на изработка, сред които мрамор, картини,
мозайки, скъпоценни камъни, творби от бронз, сребро и
теракота. Рим е място на много култури и римляните не се
срамуват да адаптират изкуството на останалите
средиземноморски култури, които ги обграждат или които са
живели преди тях. Именно заради това често може да се
забележи гръцко, етруско или египетско влияние в римското
изкуство. Това не означава, че цялото римско изкуство е копие на
чужди изкуства, но все пак едно от сериозните
предизвикателства пред специалистите е да определят какво е
“римското” на римското изкуство.

Изкуството на Империята.
През П и 1 век пр. н. е. в живота на огромната робовладелска
държава настъпват решителни промени под напора на
революционно изразеното недоволство на робите и плебеите.
Големият социален контраст между несметните богатства, които
натрупва управляващата робовладелска аристокрации, от една
страна, и мизерията, в която живеят плебеите в Рим, е причина за
постоянни вълнения и въстания. И тези въстания заплашват
съществуването на Римската държава. Такива масови вълнения
избухват в Испания, Сицилия, а въстанието, ръководено от
Спартак, стрясва робовладелската класа и поставя пред нея
задачата да се осигури силна централизирана власт, която да
овладее революционизираните маси в широката римска
държава. Появява се нова форма на управление - военната
диктатура, която в 30 г. пр. н. е. е оглавена от Октавиан Август- по-
късно и първи император на Римската империя
Започва се създаването на многобройни императорски бюстове и
статуи, които ги представят като храбри пълководци и
победители, като мъдри държавници и покровители на народа,
като олицетворение на величието на Рим. Строят се много
храмове и обществени сгради, които заимстват от гръцката
класика ордерната архитектура и я съединяват с някои нови,
римски форми. През времето на Август римското изкуство се
обръща към произведенията на гръцката класика от V и IV век пр.
н. е. Правят се копия, търсят се форми, необходими за целите на
римската скулптура. През времето на Август римското изкуство с
в разцвет. Запазени са две статуи на Август - едни от върховните
постижения на римската скулптура.
Статуята на Прима Порта – Изобразен самият Август. Не можем
да кажем дали това е бог или човешко същество.Съмненията са
напълно основателни, защото фигурата трябва да представлява и
двете и може да бъде разглеждана като политическа пропаганда.
Тук се срещаме с нова идея – божественият владетел. Босите
крака показват, че е бил обявен за бог, така че статута може би е
правена след смъртта му.
Орнаментът участва активно в римския релеф с разнообразни
растителни форми, гирлянди, плодове и др., доведени понякога
до натюрморт в наподобяване на натурата. Симетрията при
орнамента е необходимост за римския скулптор. Изсичането на
орнамента от камък е сухо, строго и въпреки високия релеф
действа линейно и плоскостно. В римското изкуство алегорията
заема особено място. Това е друга негова характерна черта за
разлика от гръцкото, в което няма алегория, а мит. Алегорични
изображения се срещат особено често в релефите. В релефите на
Олтара на мира наред с реалистичните изображения на хора и
животни в сцени от живота се намира и алегоричната сцена,
представяща богинята на земята, седнала сред деца, които са
олицетворение на въздуха и водата. В релефите от «Алтара на
мира» художественото майсторство е голямо - постигната е
индивидуална обриеовка на всеки участник в композицията.
Движенията са спокойни - групите вървят унесени в разговор:
едни са навели глави да чуят събеседника си, други вървят с
отправен поглед напред, за да видят какво става. Подредбата на
гръцкия релеф тук не се повтарял.
През I век на н. е. Римската империя закрепва своята власт
върху обширните земи, включени в нея, робовладелците
забогатяват и търсят изделията на приложните изкуства.
Това стимулира тяхното развитие, особено на ювелирните
накити, сребърните и златните съдове, богато украсени с
орнаменти. Трябва да се отбележи, че в помпейската
архитектура, т. е. в къщата на богатите римляни, навлиза и
друг елемент - мозайката, която достига до голям разцвет.
Чрез мозайка са изобразявани цели исторически събития -
например битката на Александър Македонски с
персийския цар Дарий, а също и плодове, птици (гъски,
патици), риби, с много верен рисунък.

Триумфални арки

Римската класическа триумфална арка е богато украсена

самостоятелна конструкция, обикновено заемаща
централно място в градската архитектура на римските
градове. В най-опростения си вид една триумфална арка
се състои от два масивни кея, свързани с арка, увенчана с
плоска надстройка и таван, на който се монтират статуи.
На арката се изобразяват в барелеф сцени, фигури или
възпоменателни надписи за увековечаване на военната
победа. Те биват 1,3 или 5 арки.
Триумфалната арка на Константин
Константиновата арка е триумфална арка с три входа в Рим. Тя е
най-голямата изящна арка от своя вид и в по-голяма си част е
украсена от със скулптури взети от други паметници. Често се
смята, че този подход се дължал на припряността и лошото
качества на скулптурните работилници в Рим по това време.
Портретите на взетите скулптури са преработени в лика на
Константин. Това начинание носи представата на Константин за
себе си като за възстановител на римската слава, наследник на
добрите императори.
Първото нещо което забелязваме на барелефите е отсъствието на
многобройните похвати за пресъздаване на дълбочина, развити
още през 5-ти век. Няма наклонени линии, няма ракурси.
Архитектурата е станала плоскост върху фона.
Трибуната и хората на или до нeя образуват еднакво плитък слой:
Вторият ред фигури са само редица глави над първия. Самите
фигури приличат по странен начин на кукли. Главите са много
големи, докато телата са плоски и напомнят на джуджета, заради
късите и набити крака.
Релефът на Константин не може да бъде обяснен с липса на
умения, защото е твърде последователен.

Олтар на мира
Най-важният паметник на Август бил Олтарът на мира. Олтара е с
богато украсена конструкция. На стената, която скрива самият
олтар има монументален фриз, който представа легендарни
сцени, тържествени процеси, водени от самият император.
Тук преодолява елинистичният стил.
Функцията му е била ритуална, но едновременно с това
отразява вижданията на императора за гражданската
религията и символизира неговия политически режим.

Скулптурен портрет
Съставът на специфично римските черти на скулптурния портрет е
повлиян от изображенията на предци, съществували в древен
Рим (под формата на восъчни маски, взети от починалия и точно
възпроизвеждащи чертите и тена на лицето). Конкретността и
изразителността са отличителната черта на цялата римска
портретна скулптура, в която най-силно се проявява
оригиналността на римския художествен гений.

Римският портрет има сложен фон. Връзката му с етруската

живопис е толкова очевидна, колкото и с елинистическата.
Римските корени също са доста ясни: първите римски портретни
изображения в мрамор или бронз са били просто точни
репродукции на восъчни маски, взети от лицето на починалия,
където всички детайли на лицето, гънки, вдлъбнатини - всичко,
което може да поправи восъчното копие, - се трансформира в
среда характеристики на изображението. Това все още не е
изкуство в обичайния смисъл. Тук няма идеал, който може да се
повтори и да се сравни, както в гръцкото портретно изкуство. Има
само отделни личности, напълно завършени в своята уникалност.

В портретите от републиканската епоха открихме

отражения на гражданските идеали на това време.
Детайлите в тях не винаги са доведени до единство,
моделирането е сухо, те се характеризират с релефна
форма, твърдост на линиите. Но в тях са запечатани
образите на твърди, непоколебими републиканци, смели
участници в обществено-политическата борба -
държавници, завоеватели, създатели на грандиозни
държави, изпълнени със самосъзнание, морална сила и
благодетели на твърдия дух на република.
В скулптурата от началото на Римската империя се формира
специален официален стил, ясно проявяващ се в портрета и
релефа. В основата му лежи гръцкото изкуство от V - IV век пр.н.е.
Скулптурните портрети на Август и членовете на неговото
семейство се различават значително от портретите от
републиканския период. Портретните статуи и бюстове на
император Октавиан Август го изобразяват като млад, в разцвета
на лятото, с атлетично телосложение и класическа красота,
донякъде погрешно за истината, тъй като е описан като човек с
нисък ръст и слаба физика. Въпреки това церемониалните
портрети на Август, приравняващи императора към невярващия,
като например известната статуя на Август в цял ръст, където той
е показан в цялата слава на императорската слава, разкриват и
индивидуални черти, уникални само за Август, както и
относителната тържественост и важност на неговата личност.

Статуята на Прима Порта – Изобразен самият Август. Не можем

да кажем дали това е бог или човешко същество.Съмненията са
напълно основателни, защото фигурата трябва да представлява и
двете и може да бъде разглеждана като политическа пропаганда.
Тук се срещаме с нова идея – божественият владетел. Босите
крака показват, че е бил обявен за бог, така че статута може би е
правена след смъртта му.
Късни императорски портрети
Статуята на Марк Аврелий на кон – Изобразява яздещия
император като всевластен господар. Според източници,
някога под единият крак на коня би трябвало да е имало
фигура на варварски вожд.
Изобразително изкуство
Изобразителното изкуство на Римската империя поглъща
постиженията на всички покорени земи и народи. Дворците и
обществените сгради бяха украсени със стенописи и картини,
чиито основни сюжети бяха епизоди от гръцката и римската
митология, както и пейзажни скици. По време на императорския
период особено внимание се обръща на портретната скулптура,
характерна черта на която е изключителният реализъм в
предаването на чертите на изобразения човек. Много от
скулптурите са били красиво изработени копия на класически
гръцки и елинистически произведения на изкуството. Особено
често срещани видове изкуство бяха мозайките и обработката на
благородни метали и бронз. В живописта, където римляните
също се показаха като ревностни ученици на гърците, те показаха
повече оригиналност, отколкото в скулптурата.За съжаление,
живописта е по-малко трайна от скулптурата, така че по-малко
примери от първите са оцелели, отколкото примери от
последните. Изключение трябва да се считат за стенни фрески,
открити от археолозите в къщите на Помпей, Херкулан и Рим. Те
се отличават с приятни цветове, живи цветове и свобода на
рисуване, свидетелстващи за огромния талант на римските
художници. Рим беше известен със своето портретно изкуство;
имаше много улични художници, които можеха веднага да
създадат портрети на граждани за няколко цента. Римската
живопис, изхождайки директно от гръцките образци, използва
различни възможности за пластично изобразяване: цвят и
въздушна перспектива, светлина и сенки създават илюзията за
пространство. Художниците често изобразяват сцени от
ежедневието и натюрморти. За живописта от епохата на Римската
империя можем да съдим преди всичко по стенописите,
покриващи стените на къщите на благородниците. Самото
изкуство на декорацията датира от гръцката традиция за
боядисване на стени и аранжиране на дворове със скулптури.

Трети помпейски стил

Тритият помпеански стил се формира през второто десетилетие
на 1в. сл. Хр. при управлението на Тиберий. Декоративните
композиции от този стил се състоят от множество леки ажурни
съоръжения, наподобяващи тънки решетки от не големи картини,
поставени в рамки, върху гладка едноцветна плоскост. Ювелирно
нанесените цветове, орнаментите, миниатюрните сцени и
натюрморти предполагат разглеждане от близко разстояние.
Архитектурните детайли вече не се подчертават тук, стават по-
условни. Пиластрите и колоните, които придават плоскостта на
стените във втория стил, се стесняват, превръщайки се в
свещници. Мау нарича тази система "орнаментален стил". През
този период Рим попада под египетско културно влияние – в
империята се появяват египетски вещи, разпространяват се
египетски култове. Рисуването на третия "стил" също не е
избягало от подобни мотиви - в орнаментите се появяват
лотосови цветя, египетски богове и сфинксове. Според този трети
"стил" може да бъде разделен на две фази. В първата фаза
стената представлява панел, разделен на три части, с
монохромен фон, украсен с картини-клеми (като вариант:
картината е разположена само в централната част), във втората
фаза се появяват леки архитектурни структури на горния перваз
на стената. Централните миниатюри на средновековните стени са
служили главно като митологични сцени и пейзажи.