Ян ван Хелсинг

Щефан Ердман
Хилоядолетната лъжа

Превод от немски: Камелия Вълчева

Редактор: Йордан Иванов

Дилок, 2012

ALL RIGHTS RESERVED.

No part of this book may be reproduced or transmitted in any form or by

any means, electronic or mechanical, including photocopying, recording or
any information storage and retrieval system, without permission, in
writing, from the Publisher, except for brief quotations in critical articles,
books and reviews.

ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ.

Никаква част от тази книга не може да се възпроизвежда, в каквато и

да е форма и по какъвто и да е начин - електронен или механичен,
включително фотокопиране, аудиозаписване или използване на
каквито и да било системи за съхранение или извличане на данни, без
предварителното писмено съгласие на издателя, с изключение на
кратки цитати в критични статии, книги и рецензии.

Преводът е направен по:

Jan van Helsing und Stefan Erdmann, Die Jahrtausend Luge

Copyright © 2008 bei AMA DEUS Verlag

www.amadeus-verlag.com

© Камелия Вълчева, превод, 2012

© Огнян Илиев, художник, 2012

© Издателство „Дилок", 2012

ISBN 978-954-2902-11-9

© Обработка за електронни четци: Barbadey

Анотация

От хилядолетия хората се възхищават на пирамидите, последното от

седемте чудеса на Древния свят. Те излъчват някаква тайнственост и
загадъчност и много хора като Щефан Ердман и Ян ван Хелсинг са
влизали в Голямата пирамида, където са прекарвали някоя и друга нощ
и могат да разкажат за уникални преживявания, видения и още куп
странни неща. Как това се вписва в общоприетата теория, че Голямата
пирамида е била гробница? Или може би е била място за посвещаване,
както твърдят някои езотерици? В кое от тези твърдения има някаква
истина и доказана ли е тя? Или Голямата пирамида е била нещо съвсем
различно? Щефан Ердман, който от 18 години прави изследвания
върху платото Гиза, се вълнува основно от няколко въпроса:

1. Защо пирамидите първоначално са били разположени в ограден със

зид воден басейн?

2. Защо в различни камери на Голямата пирамида могат да се открият

линии на нивото на водата?

3. Защо пирамидата няма вход?

4. Как в нея е попаднала тиня от река Нил?

5. Защо в т. нар. „шахта на Гантенбринк“ има медни електроди?

6. Каква е причината новите открития - подземният лабиринт, водните

канали и скритите камери - да бъдат пазени в тайна?

7. Какво се крие зад удължените назад черепи на намерените мумии?

8. Защо някои фараони са били руси?

От тайна среща с високопоставен египетски дипломат Щефан и Ян

научават за нови секретни разкопки и едно откритие, което хвърля
съвсем нова и неочаквана светлина върху смисъла и предназначението
на Голямата пирамида.

В тази книга двамата представят своите прозрения и открития, както и

доказателствата от необичайното си научно изследване, проведено
благодарение на съвременната наука, която го направи възможно.
Съдържание

Благодарности

Увод

Първа глава

ДОКАЗАНО И НЕДОКАЗАНО

Обща теория

Египетското летоброене

Какво общо има Хеопсовата пирамида с фараона Хеопс?

Картушът на Хуфу

Радиовъглеродни анализи

Парчето от желязо

Статуята на Хеопс и корабът

Инвентарната стела

Хеопс и мъдрецът

Грандомания - истина или лъжа?

Съществувал ли е въобще фараонът Снеферу?

Липсващи надписи, вместо това облицовки

Къде са мумиите на фараоните?

Обобщение и преглед на следващата глава

Втора глава

СФИНКСЪТ - ВРАТАТА КЪМ ТАЙНСТВЕНО ПОДЗЕМНО

ЦАРСТВО

Шахтата на Гантенбринк

Проучванията през 60-те години на миналия век

Станфордски идследователски институт (SRI)

Сфинксът

Водата и геолозите - на каква възраст е Сфинксът в

действителност?

Забрадката и брадата

Помещенията източно от Сфинкса

Проучвания около Сфинкса

По-нататъшни проучвания (1978 г.)

Розов гранит в основата на Сфинкса - на 16 метра дълбочина

Архивни снимки също доказват съществуването на кухини

Проучвания и открития през 20-те години на миналия век

Херодот говори за лабиринта

Мистериозните видеозаписи

Таен свързващ тунел в подземното царство

Интервю с професор Хъртък

Проучване на японските учени през 1987 г.

Проучвания в Голямата пирамида

И това е технически възможно

Обобщение и преглед на следващата глава

Трета глава

ПОМПЕНАТА СТАНЦИЯ НА ВАЛДХАУЗЕР

Основната идея

Голямата пирамида и нейната помпена системи

Помпата и нейните части

Разликата между височините в платото

Защо хипотезата на Валдхаузер не се приема насериозно?

Окончателното доказателство за довеждащия канал

Платото е било заобиколено от вода като остров

Западният бряг

Къде е входът?

Недостатъци в теорията на Валдхаузер

Хидравличният таран

Обобщение и преглед на следващата глава

Четвърта глава

ИНСТИТУТЪТ „ФРЕЗЕНИУС"

Първа серия анализи 2006/2007

По-нататъшните ни търсения на тиня от Нил

Втора и трета серия анализи 2007/2008

Обобщение и преглед на следващата глава

Пета глава

САМО ПОМПЕНА СТАНЦИЯ ИЛИ НЕЩО ПОВЕЧЕ?

Интересни зависимости

Пирамидални структури в мозъка

Планетарната решетка и кубът, съставен от пирамиди

Пирамидата и земното магнитно поле

Заснетите в Голямата галерия плазмоиди

Функцията на „освобождаващите камери"

Ъгълът във формата на У в Голямата пирамида

Химичните компоненти

Тайната на символа Y

У-образният ъгъл, руната Хагал и платоничното тяло

Свободната енергия, прешлените, Голямата галерия и свещената

колона „Ирминсул"

Голямата пирамида функционира като клетките на организма

Пренос на информация чрез светлината

Резонансната честота на Шуман и пирамидите

Водата като информационен носител

Живата вода

Съдържанието на вода в Голямата пирамида в Гиза

Оргонната енергия

Шеста глава

ЛИПСВАЩИЯТ ИНВЕНТАР ОТ ГОЛЯМАТА ПИРАМИДА

В Голямата галерия

В Царската камера

Седма глава

ИДЕЯТА ЗА ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛАТА НА КРИСТОФЪР ДЪН

Принципът на действие

Основата на пирамидата

Резонансите на Пречупената пирамида и Червената пирамида

Експерименти с пирамиди

Други експерименти с пирамиди

Бръснарски ножчета

Експериментът с вода и растенията

Експериментът с портокал

Загадката около върховете на пирамидите

Осма глава
КАК СА БИЛИ ПОСТРОЕНИ ПИРАМИДИТЕ?

Тайната на вазите от диорит

Древноегипетски високи технологии, прилагани върху саркофага

Египетският ротор

Тайнственият Едуард Лийдскалнин

У Т. Уолингтън

Съществувал ли е в античността бетонът?

Извод

Девета глава

КОИ СА БИЛИ СТРОИТЕЛИТЕ НА ПИРАМИДИТЕ?

Кемет - черната земя

Египтяните покоряват световните морета и океани

Атлантида

Платон

Съвременни разкази 3а Атлантида

Версията на Едгар Кейси

Гъоринг и Атлантида

Откъде произхожда името на Атлантида?

Руси фараони

Хиперборея (Задна Борея)

Хиперборейците са могли да летят!

Великаните и титаните

Северните хора

Гигантски находки в Aзuя и Африка

Други paзкази зa гигантски находки

Белите великани в Мексико

Продълговатият череп

Черепът от Малта

Зеп Тепи - „Първото време"

Арабските хронисти

Потоп

Кой е бил тайнственият Тот?

Тот и седемте мъдреци от Едфу

Седемте мъдреци от Шумер

Седемте мъдреци в Индия

Книгата на Енох

Анунаките

Догоните

Hoмo - пратеник на боговете и културен вестител

Bupaкoчa
Индусите

Интересът на масоните

Заключение

Приложение

„Енеадата" в Голямата пирамида

Царската камера и код „9"

Тайнството на тислата 27 и 81 в масонството

Други зависимости с пирамидите

Авторите

Използвана литература

Бележки и библиография на източниците

Ян ван Хелсинг
Щефан Ердман
Хилоядолетната лъжа

По следите на загадката на пирамидите

Благодарности

За да се появи на бял свят книга с толкова наситено съдържание не е

необходимо само много време, но и стриктна дисциплина - не само от
страна на нас авторите, но и от страна на нашите семейства. Докато
ден и нощ размишлявахме над скали и схеми, прелиствахме купища
книги, като междувременно няколко пъти отскачахме до Кайро, а през
останалото време прекарвахме пред компютъра, за да направим
наученото разбираемо и достъпно, често личният ни живот оставаше
на заден план. Затова тук искаме искрено да благодарим на вас, нашите
най-близки до сърцето хора, които ни изтърпяхте такива, каквито сме.

Искаме да изразим нашата благодарност и на онези, които срещнахме

по време на многото наши пътувания и експедиции, докато правехме
проучванията си. Това са най-вече изследователи, учени и автори,
които ни позволиха да цитираме техни произведения и чиито
специализирани познания бяха много полезни и поучителни за нас.

Сред тях се отличават Силвия Найцлер, която не само е отличен

познавач на Египет, но и притежава толкова голяма прозорливост и
разбиране за Голямата пирамида, каквито малко други хора имат.
Бихме искали да й кажем едно голямо благодаря за нейната подкрепа и
помощ, както и за създаването на графиките и схемите в тази книга.

Към нея искаме да добавим и семейство Балдхаузер от Стеър за

съдействието им, както и нашия приятел Абдел Хаким Авиан от
Кайро, който за съжаление почина няколко седмици преди книгата да
излезе от печат.

Освен това благодарим на Андреас фон Рети, проф. Негенданк, д-р

Ралф Битнер, Волфганг Щарк, Уве Beсп, д-р Бернд Мелих, д-р Дитхард
Щелцл, проф. Джеймс Хъртък, Петер Шнайдер, Волфганг Видергут, д-
р Ралф Битнер и останалите, които бяха на наша страна и ни помагаха
за всичко което беше свързано с пирамидите в Гиза.

Увод

Уважаеми читатели,

Бихме искали да започнем с това, че повечето от нас, които държат

тази книга в ръцете си, са приветливи, оптимистични и отворени,
вероятно също и отзивчиви и с чувство за хумор наши съвременници.
Същото казват и за нас, авторите, срещайки ни на живо. Когато обаче
по-късно прочетат някоя наша книга, те виждат едни съвсем различни,
не толкова приветливи Ян ван Хелсинг или Щефан Ердман. Как е
възможно това?

Причината е, че има нещо, което не можем да понасяме, и това е да

бъдем лъгани. Щом като забележим, че някой ни представя очевидна
лъжа, в нас се включва едно копче и започваме да се чувстваме
некомфортно! Това са многото лъжи в историята, политиката и
религията, които не ни дават мира и ни карат да вникнем по-надълбоко
в нещата и да си записваме всичко. От друга страна се срещаме с едно
все по-нарастващо невежество, което за съжаление все повече се шири
в обществото ни. Тази тенденция е особено опасна, защото твърде
много улеснява манипулаторите на общественото мнение и на
историята. „Където има комфорт, душата доспива“ гласи една
поговорка на лапландците от далечния север. А как е при Вас? Готови
ли сте за нови открития и знания, които да Ви накарат да бъдете
отговорни?
Именно по тази причина в досегашните си книги разгледахме и теми
като тайни ложи, задкулисна политика, алтернативни технологии и
неразгадани загадки понеже по тези въпроси популярните медии,
както и голяма част от утвърдената наука ни заблуждават, при това
съвсем съзнателно.

Една такава тема, по която твърде дълго и също така съвсем

целенасочено и „научно" сме били лъгани, въпреки че отдавна
съществуват нови открития, е тази за египетските пирамиди.
Въпросите, как е била построена Голямата пирамида в Гиза -
последното от седемте чудеса на Древния свят, кой е поръчал
изграждането й и по какъв начин е била използвана и до днес
занимават съвременния човек.

Тук някои ще възразят: „Но този въпрос отдавна е изяснен, пирамидата

е била гробница на фараон!". Че това определено не е така, ще стане
ясно от доказателствата, които сме привели в настоящата книга. Но в
нея също така ще докажем, че и твърдението на противниковия лагер,
този на езотериците, които твърдят, че „тя е била място за
посвещаване", е също толкова абсурдно и лесно оборимо.

Но всъщност, ако човек посети лично Голямата пирамида в Гиза и ако

влезе там с отворени очи и ясен разум, ще разбере следното: в никаква
голяма пирамида в Египет не е откривана мумия на фараон, т.е. на
владетел. Независимо че в няколко други пирамиди са били открити
костни остатъци, в нито една от тях те не са на високопоставени лица.
И най-важното - Голямата пирамида, т. нар. Хеопсова пирамида, е била
празна! Да не говорим, че едва ли е било възможно да се пренесе без
да се повреди мумията на мъртъв фараон (ако въобще е имало такъв)
през тесните и най-вече стръмни коридори догоре в т. нар. Царска
камера.

Откъде идва твърдението, че пирамидите са били гробници на фараони

- от самия Наполеон Бонапарт! А как е стигнал той до тази идея ще
разберем по-нататък в книгата.
Кое прави пирамидите толкова загадъчни?

Една от причините за многото предположения около възникването на

пирамидите в Гиза е фактът, че няма нито сведения, нито пък могат да
се открият някакви чертежи за построяването им. Или строенето на
пирамиди е било нещо толкова обичайно за египтяните, че не са
намерили за нужно да изготвят чертежи, или става въпрос за някакъв
секретен проект. От египетската история ни е известно, че фараоните
са обичали да се перчат с подвизите си. За построяването на
пирамидите обаче не може да се открие нищо - нито описания, нито
рисунки във вид на йероглифи, нито планове.

Представете си ако трябваше да си построите къща без архитектурен

план. Резултатът би бил катастрофален. А какво би станало с една
толкова сложна в техническо отношение, при това висока 150 метра
сграда? Значи трябва да има някакви записки или чертежи, защото не
вярваме, че са унищожени.

Посетителите на пирамидите ги занимава преди всичко един въпрос:

Как е възможно с тогавашните средства да се изсече каменен блок със
средно тегло 2,5 тона, да се пренесе и да се напасне към останалите
толкова прецизно, че във фугите да не може да се пъхне дори
бръснарско ножче? Всичко това става за 5 минути. А, за да бъдат
готови, докато фараонът (в конкретния случай Хеопс) е бил на власт, те
е трябвало да се строят денонощно цели 20 години без прекъсване. И
този фокус не е бил правен един или два пъти. До този момент в
Египет са открити над 100 пирамиди, като официалният им брой
засега е 109.

Тук можем да поразмишляваме откъде са се сдобили с тези строителни

проекти, ако въобще са съществували такива. Може би от
Александрийската библиотека, която по-късно е унищожена от пожар?
Или от тайни подземни камери?

Един от проблемите е, че само малко историографи можем да

привлечем на наша страна, за да тръгнем по следите на тази загадка.
Някои от тях са с египетски или гръцки, а други с арабски произход.
Гръцкият историограф Херодот е първият, който разказва за тези
чудеса. Той обикаля Египет през V в. пр. Хр., но пирамидите вече са
били там от преди повече от 2000 години! Доколко надеждни могат да
бъдат тогава неговите свидетелства? Проблемът тук е също, че
записките на отделните хронисти отчасти са раздалечени във времето
хиляди години и не се знае кой от кого е преписал и после го е
разкрасил цветно. По тази причина днес съществуват няколко теории
за смисъла и предназначението на пирамидите: гробници, места за
посвещение, станция за презареждане на космически кораби,
енергоцентрали, астрологично-астрономически конструкции, от които
са били разбирани звездните констелации, комуникационни
съоръжения, огромни справочници с математически формули или
просто народът е трябвало да се занимава с нещо. Съответно в
литературата и интернет можете да срещнете всички тези варианти.

Ако погледнем внимателно по рафтовете на една голяма книжарница,

ще ни направи впечатление, че през последните години до
общоприетите книги за Египет и пирамидите се нареждат все повече
публикации, в които се застъпва твърдението, че Голямата пирамида е
била преди всичко място за посвещение. Тези данни в никакъв случай
не са от научно естество, а са прихванати чрез т. нар. „ченълинг", това
ще рече, че са получени по спиритичен път от същества от друго
енергийно ниво на съществуване (астрално) или от автори, които са го
видели при регресивна хипноза в минали животи (предишни
прераждания). Или просто са плод на фантазията на своите автори...

Това, че теорията за мястото за посвещение е абсурдна, става очевидно

от факта, че тази пирамида не е имала вход - той е бил изкуствено
създаден едва през 823 г. сл. Хр. от халиф Ал Мамун - което означава,
че въобще никой не би могъл да се качи в нея, за да бъде посветен от
някого си в нещо си. Но дори да имаше такъв вход никой не би могъл
да проникне до т. нар. Царска камера, защото наклонът към нея е
толкова стръмен и гладък, че по него човек не може да се изкачи
доникъде. За тази цел са необходими специални вендузи за ръцете,
като на Джеймс Бонд, който се катери нагоре по стъклената стена на
някой небостъргач. Днес до горните сектори на пирамидата може да се
стигне само защото впоследствие там са поставени дървени стъпала от
египетския Върховен съвет по старините.

Точно на това място духовно търсещият човек трябва да се запита кой

е „източникът", от който даден автор е чул тази теза...

Да, но за какво са били използвани тогава пирамидите и преди всичко

Голямата пирамида? До голяма степен до отговора на този въпрос се
приближаваме благодарение на сензационните открития на
австрийския електроинженер Херман Валдхаузер, който в средата на
70-те години на миналия век открива, че Голямата пирамида в Гиза е
била техническо съоръжение. Стреснати от онова, което пише в
книгата си Regenzauber der Pharaonen („Магията за дъжд на
фараоните"), се отправихме на серия от пътешествия до Кайро, за да
изследваме основно това „налудничаво" твърдение. Трябва всъщност
да добавим, че и ние бяхме смаяни от резултатите от това научно
изследване и едновременно с това много скептични.

Но ние не се отправихме сами на това приключение, а взехме със себе

си снимачен екип и техника, за да запишем на живо нашите открития.
Който вече е гледал игрално-документалния филм, който направихме
тогава, Die Cheops-Liige („Лъжата за Хеопс") (80 минути), знае за
какво става въпрос. Във филма проучихме тезите на Валдхаузер, част
от неговите изследвания успяхме да подкрепим с доказателства, други
пък да опровергаем, но като цяло стигнахме до изумителни прозрения.
Това обаче беше през пролетта на 2007 година. Междувременно дойде
септември 2008 г. и представихме най-новите резултати от химичните
анализи на Институт „Фрезениус" - най-известния концерн в Германия
за лабораторни анализи, които категорично доказват, че Голямата
пирамида е била пълна с вода и не само това, а преди всичко, че тази
вода не е била застойна, а е текла столетия наред в пирамидата, може
би дори е била изпомпвана! Но за какво е трябвало да бъде изпомпвана
вода в една пирамида насред пустинята?
Въз основа на тези научни доказателства в настоящата книга ви
представяме напълно нова гледна точка към египетските пирамиди и
нейните строители - гледна точка, която наистина ще разруши
светогледа на някои читатели, но пък ще освободи място за нов поглед
към нашите прадеди и нивото на техните познания. Едновременно с
това сме съгласни и с твърдението, че варовиковите блокове са били
изливани от вид „античен бетон". Възможно ли е това? Взехме няколко
скални проби от различни части на голямата пирамида и платото Гиза
и ги дадохме за анализ на Институт „Фрезениус" в Дрезден, за да ги
изследват за следи от вода. Те откриха нещо съвсем различно...

Ще ви разкрием и още няколко „загадки" около Египет, които са не по-

малко интересни. Преди всичко ще разгледаме какво значение и
последствия за всеки от нас и за цялото ни бъдеще може да има и
вероятно ще има наученото. Ще бъдете направо изумени!

Сега ще тръгнем по пясъка на египетската пустиня, където ще

преоткрием напълно един монумент, който занимава нашите умове от
толкова много столетия и който подтиква към размисъл всеки
египтолог и археолог. Ще предприемем заедно голяма екскурзия до
Древен Египет и ще посетим различни места и местности, подобно на
пътуване през земята по поречието на Нил.

Ще разгледаме многото противоречия, свързани с пирамидите и

техните предполагаеми строители - фараоните.

Ще погледнем отблизо Сфинкса и различни подземни съоръжения,

открити под платото Гиза и премълчани пред обществото.

Ще се оставим да бъдем завладяни от „теорията за водоподемните

съоръжения" на Херман Валдхаузер, която обръща почти всичко, което
знаете за Голямата пирамида, с главата надолу.

Ще разгледаме оценките, които ни представи Институт „Фрезениус"

въз основа на резултатите от анализите.
Ще се оставим да бъдем омагьосани от физическите параметри на
пирамидите, ще се сблъскаме със съвсем нови гледни точки и научно-
изследователско познание, преди всичко ще се докоснем до идеите на
Кристофър Дън, който като машиностроителен инженер е убеден, че
Голямата пирамида е била електроцентрала. Едновременно с това ще
посетим един американец, който през 30-те години на миналия век
съвсем сам е успял да повдигне и пренесе каменни блокове с тегло до
30 тона, и още много, много други неща...

Ще се отправим по следите на истинските строители.

Тук искаме също да ви обърнем внимание, че първите глави на книгата

са написани много „египтологично", поради което са и много научни.
Постъпвайки по този начин не можем да избегнем обаче, че за
достоверността на това, което ще ви представим в следващите глави, е
много важно всичко да бъде логично обосновано и максимално
подкрепено с научни доказателства. Защото различните автори
изказват всякакви твърдения. Ние обаче предлагаме тук научни
доказателства! Сами ще се убедите, че си заслужава. Има и много
други неща, които са повече от интересни - как египтолозите мамят,
изопачават и съвсем съзнателно премълчават за своите находки...

И когато пристигнем в Кайро:

Представете си как привечер седите заедно с нас, сякаш ние сме

екскурзоводите, в градината на Mena House, най-стария хотел в Кайро,
в сърцето на платото Гиза, и ви разказваме за нашите открития. За тази
цел в книгата сме вмъкнали множество снимки, схеми, графики и
сцени от филма, за да представим нашите разследвания възможно най-
живо.

А сега се насладете на едно приключение, което ще ви даде познания,

от които няма връщане назад. Когато една лъжа се развенчае, тя
започва да личи навсякъде... (започвате да я виждате навсякъде)

... смятат Ян ван Хелсинг и Щефан Ердман.

Трите главни пирамиди в платото Гиза
Първа глава

Доказано и недоказано...

Обща теория

В целия свят циркулира и до днес единодушното мнение, че

пирамидите са били гробници и са построени за тази цел. В една
анкета, която проведохме в Дрезден по време на нашите снимки за
филма Die Cheops-Liige („Лъжата за Хеопс"), този факт се потвърди
повече от еднозначно. Почти всички анкетирани бяха убедени, че
пирамидите са издигнати първоначално като гробници. Как всъщност
се стига обаче до налагането на това историческо разбиране?

Крайъгълен камък в тази връзка е поставен от похода на Наполеон.

През 1798 г. Наполеон Бонапарт пристига в Египет с над 300 кораба и

войска от над 30 000 човека. Той иска да завладее забулената в тайни
земя по поречието на Нил, преди да завземе Индия, с чието
притежание Франция окончателно е трябвало да си осигури световно
господство. Сред тези 30 000 човека, които Бонапарт взима със себе си
на този завоевателски поход, има и 167 учени - елитът на френската
наука. Сред тях има 21 математици, 3 астрономи, 17 инженери, 13
природоизпитатели и минни инженери, 4 архитекти, 8 художници, 10
хуманитаристи, както и 22 словослагатели на латински, гръцки и
арабски. Някои от тези учени били известни като отлични познавачи на
египетската история. С особена известност сред тях се славил Е. Ф.
Жомар, който със своето описание поставя началото на новата вълна за
тайната на пирамидите. Тогава са направени точни измервания и са
изработени планове. Учените с изненада установяват например, че
използваната за трите пирамиди в платото Гиза каменна маса би могла
да стигне за издигането на стена около Франция, но не стигат до
съществено прозрение за целта на тези строежи.
Те представят пред Наполеон най-различни теории, но нищо не го
убеждава. Дали притиснат от времето или по някаква друга причина
той издава декрет, в който се посочва, че пирамидите са гробници на
фараоните. И ето ви я готовата теория!

За Наполеон обаче се носи легенда, в която се предполага, че той е

имал особено преживяване в т. нар. „Царска камера" във вътрешността
на Голямата пирамида в Гиза. Авторът на бестселъри Андреас фон
Рети описва тази случка по следния начин:

„Енергичният корсиканец поискал да бъде оставен за малко насаме

вътре. Когато излязъл, той очевидно бил пребледнял и объркан сякаш
току-що е преживял нещо наистина значимо и вълнуващо. Същото се
сторило и на един адютант, който си позволил по-скоро на шега
въпроса, дали преди малко с военачалника не се е случило нещо
тайнствено, на което Наполеон реагирал доста рязко. Той не искал да
говори за това и добавил нещо сдържано, сякаш искал повече никога
да не бъде разпитван за случката. Веднъж, много години по-късно,
той направил няколко смътни намека, че в пирамидата е имал някакви
предчувствия за бъдещето и съдбата си, а малко преди смъртта си
за малко щял да признае някаква тайна, но дори пред лицето на
смъртта променил решението си и се отказал. Той точно започнал да
разказва за случилото се, когато внезапно почти с примирение
тръснал глава и казал: „Не, не. Няма смисъл. Така или иначе няма да
ми повярвате." Нещата останали до там и Наполеон отнесъл със
себе си в гроба своята египетска тайна."1

Да наистина, какво ли го е сполетяло тогава? Действат ли в

пирамидите сили, които предизвикват видения т.е. разширение на
съзнанието? Или в случая е имало само някаква халюцинация? Може
би е изял нещо преди това - няколко египетски гъби например?

Ако тази история наистина е вярна, значи Наполеон е знаел от

собствен опит, че постройката далеч не е само гробница, защото в една
нормална гробница човек не получава видения... Ако е имал такова
видение, как така тогава твърди в пълно съзнание, че става въпрос за
гробница? Може би има връзка с това, че бащата на Наполеон е бил
Велик майстор на една френска масонска ложа и се е постарал
различното познание да бъде спестено на обществото? Към този
въпрос ще се върнем по-късно, за да го разгледаме по-задълбочено...

Това, че Голямата пирамида излъчва силна енергия, най-малкото не е

тайна и можем да го потвърдим. През последните 18 години Щефан
прекара много часове и нощи в Голямата пирамида. Заедно много пъти
сме били на върха й. Ян също спа два пъти в Царската камера в т. нар.
саркофаг. И двамата имахме няколко много необикновени
преживявания.

Официално се знае, че житните зърна, които са намерени в

пирамидата, дори след хиляди години все още могат да покълнат. Този
вид жито се нарича „жито на фараоните" или лимец. Установено е
също, че бръснарското ножче може да се наточи от само себе си, ако
бъде поставено на определено място в пирамидата. Това показва, че в
нея действат някакви сили. И по този въпрос ще ви разкажем повече
по-нататък...

Във всеки случай това е произходът на теорията за гробницата, така

влиза в обращение и се запазва чак до днешни дни в съзнанието на
хората. Но, за да придобиете по-ясно впечатление за това, което
циркулира в обществото относно пирамидите в Гиза, ще хвърлим
поглед в интернет лексикона Уикипедия. Оттам научаваме например,
че земята, върху която са построени пирамидите в Гиза, е била важно
гробище по времето на първата династия. При разкопки там са
намерени големи мастаби или надгробни паметници от първата,
втората и третата династии. Не е ясно до каква степен тези стари
гробове са разрушени от по-късно обособеното гробище и пирамидите
на четвъртата династия.

„Самите пирамиди са построени някъде между 2620-2500 г. пр. Хр.

по време на управлението на четвъртата династия. Те са издигнати
върху варовиково плато с размери около 1000 на 2000 м, като заедно
със строежа на пирамидите там са се появили и „съпътстващи"
пирамиди, храмове, гробища и работнически селища.

Голямата пирамида

Най-голялшта и вероятно най-известната пирамида е тази на

фараона Хеопс. Той царува някъде между 2620-та и 2580 г. пр. Хр.
Хеопсовата пирамида отначало е била висока 146,60 м (днес тя е
138,75 м), дължината на страните й е средно 238,70 м, а ъгълът на
наклона й е 51 50'. Тя е построена от около 3 милиона каменни блока,
чието средно тегло е 2,5 т и е облицована изцяло с варовикови
блокове. Във вътрешността й се намира Голямата галерия с височина
8,50 м и дължина 47 м. Строежът на пирамидата е ръководен от
майстора строител Хемиун. В края на галерията е камерата с
царския гроб. В нея се намират останките на гранитен саркофаг.
Освен това съществуват още Камера на царицата и първата гробна
камера...

Средната пирамида

Средната от трите пирамиди е на фараона Хефрен. Той управлява

от около 2558-ма до 2532 г. пр. Хр. Пирамидата на Хефрен е била
отнатчало с височина 143,50 м (днес тя е 136,40 м), дължината на
страните й е 215,25 м, а ъгълът на наклона й е 53°10'. Също както и
Хеопсовата пирамида тя е изцяло облицована с варовикови плочи.
Заради издигнатото си с около 10 м местоположение и почти
същите височина и размери тя изглежда дори по-голяма от
Хеопсовата пирамида, като върхът й се извисява над нея, поради
което лесно може да бъде взета от лаици за Хеопсовата пирамида...

Малката пирамида

Най-малката от трите пирамиди е тази на фараона Микерин. Той

управлява между 2532-ра и 2503 г. пр. Хр. Отначало пирамидата на
Микерин е била с височина 65 м, с което тя не е била дори наполовина
толкова висока, колкото другите две пирамиди. Страните й са с
размери 102,20 м на 104,60 м (средна дължина на основата. 103,40 м),
а ъгълът на наклона й е 51°20', поради което тя е почти еднаква с
Хеопсовата пирамида. Горната част на пирамидата както и другите
две пирамиди - на Хеопс и Хефрен - е облицована с варовикови плочи.
Долните 16 слоя се състоят от облицовки от розов гранит... "2

фиг. 1: Разрез на Голямата пирамида с нейната система от камери.

Маркираното в черно: първичното скално ядро.

Аха, всичко е ясно! Голямата пирамида датира от времето на фараон

Хеопс, била е камера за погребване на царете и в нея има саркофаг. Но
къде е тогава капакът на саркофага, къде е мумията и как саркофагът е
попаднал в камерата, чиито отвор е по-малък от него? Защо
саркофагът е бил празен, защо той изглежда съвсем различно от
другите „истински" саркофази, които са намерени в Египет, като тези в
Долината на царете? И защо в Голямата пирамида няма йероглифи и
стенни рисунки както във всички останали гробници? За това не пише
нищо!
А какво казва Уикипедия за предназначението на постройката?

„Общоприетата теория за функцията на пирамидите е, че те са

замислени като гробници на фараоните. В този случай шахтите в
Хеопсовата пирамида, които водят от Камерата на царицата навън,
са играли централна роля. Южната звездна шахта с размepu 20 на 20
см в древността е сочела горе-долу към звездата Сириус и е трябвало
вероятно да позволи на душата на фараона да се издигне до тази
звезда.

Пирамидите образуват центъра на огромен некропол на Старото

царство. Според една друга теория пирамидите преди всичко са
имали ритуално предназначение.

За разлика от по-ранните разбирания днес съществува мнение, че

тези конструкции изобщо не са построени от армия роби. Още
повече, че би трябвало да са строени от селяни от цялата страна,
привлечени за тази работа през такъв земеделски сезон, в който не се
събира реколта или няма много работа.

Съгласно една много спорна хипотеза на Робер Бовал и Ейдриан

Гилбърт разположението на трите пирамиди изобразява върху
земята местоположението на трите главни звезди в „пояса на
Орион" през 10500 г. пр. Хр., като течащият наблизо Нил
представлява Млечния път. Защото точно тогава според Бовал и
Гилбърт променящата се с времето констелация на трите звезди в
„пояса на Орион" съвпада с разположението на трите пирамиди в
Гиза. Следователно пирамидите вероятно са много по-стари,
отколкото се смяташе досега. Данните 3а Големия сфинкс в Гиза
подкрепят тази теория, защото той трябва да е издигнат горе-долу
по същото време. По мнението на двамата изследователи, през 10500
г. пр. Хр., точно в момента на равноденствието, Големият сфинкс е
гледал към съзвездието Лъв. Това би обяснило и защо сфинксът има
тяло на лъв. Но тъй като Бовал е използвал резултати от грешни
измервания, тази теория може еднозначно да се смята за оборена.3
И въпреки че в най-големия немски онлайн лексикон се представят
доста крайни тези (Бовал), такива алтернативни твърдения веднага
биват разгромявани. При по-внимателен прочит „общоприетата
теория" за пирамидите е тази, в която се твърди, че те са гробници. Тя
е точно това - теория и нищо повече, теория, която много хора са
приели. Но нищо не е доказано. Съвсем нищо.

Напротив, всичко се преправя, премълчава и изопачава.

Египетското летоброене

ДРЕВНОСТ
ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

фиг. 2: Официално признатата хронология на съвременните

египтолози.

ХРОНОЛОГИЯ

до ок. 3150 г. пр. Хр.

Късен преддинастичен период

ок. 2920-2575 г. пр. Хр.

I-ва до III-та династия

Архаичен период

ок. 2575-2134 г. пр. Хр.

IV-та до VIII-ма династия

Старо царство

ок. 2134-2040 г. пр. Хр.

IX-та до Х-та династия

Първи преходен период

ок. 2040-1640 г. пр. Хр.

XI-та до XIV-та династия

Средно царство

ок. 1640-1550 г. пр. Хр.

XV-та до XVII-та династия

Втори преходен период

ок. 1550-1070 г. пр. Хр.

XVIII-та до XX-та династия

Ново царство

ок. 1070-664 г. пр. Хр.

XXI-ва до XXV-та династия

Трети преходен период

664-332 г. пр. Хр.

XXVI-та до ХХХ-та династия

Късен период

332 г. пр. Хр.-395 г. пр. Хр.

XXXI-ва династия

Гръцко-римски период

Да останем още за малко при теорията за гробницата. За да покажем,

че тя в действителност никога не е била доказана, по-долу ще посочим
няколко факта, които ще породят сериозни съмнения. Това засяга най-
вече летоброенето!

Ако разгледаме египетската история, трябва да започнем с появата на

фараоните като владетели на така наречените династии (от гръцки
dynastes = владетел). Династия се нарича поредица от владетели и
техните семейства (семейна династия) и затова по времето на
египетските фараони говорим за династично летоброене. За начало на
династичните периоди днес се смята 3100 г. пр. Хр. Следващите царе
управляват 30 династии до около 331 г. пр. Хр. Съвременните
египтолози са на мнение, че преди този период в долината на Нил,
донякъде сравнимо с европейската праистория, са живели
нискоцивилизовани хора, което според периодизацията съответства на
старокаменната, среднокаменната и новокаменната епохи. Казано
накратко преди 3100 г. пр. Хр. се предполага, че в Египет са живели
ловци и събирачи.

Мането

Сега обаче имаме проблем, всъщност не НИЕ, а уважаваните

историци. Разделянето на епохата на фараоните на 30 династии се
дължи всъщност на египетския жрец Мането, който през III в. пр. Хр.
пише на гръцки език историята на Египет от най-древни времена до
завладяването му от македонците. Мането обяснява, че в своето
произведение се позовава на „значително по-стари документи или
царски именници", до които е имал достъп като образован жрец.

Аха, какви ли са тези значително по-стари документи, по-стари от

времето на познатите ни 30 династии? Кой тогава ги е написал, може
би хората от каменната ера? И за кои царе пише той, на
неандерталците ли? Официално не познаваме тези царе и те не са
споменати в класическите произведения за египетската история. В
своите записки Мането говори също и за „тайните съчинения" на Тот.
В египетската митология Тот приема образа на ибис и е богът на
Луната, магията, науката, мъдростта и календара и се смята за
създателя на писмеността и йероглифите.
Самият Мането твърди, че има достъп до информацията от надписите
в подземния храм, които са гравирани върху камъните лично от Тот.
Благодарение на Тот той научава за един царски именник, който
изобщо не може да се впише в познатата историческа представа. Колко
неудобно...

Херодот

За аргументацията на историците става още по-лошо, защото

доказателствата, свързани със строежа на Голямата пирамида, се
позовават предимно на това, което ни е оставил историкът Херодот.
Херодот от Халикарнас (490/480-425 г. пр. Хр.) е древногръцки
историограф, географ и етнолог. Той дори е наречен от Цицерон
„бащата на историографията". При Херодотовата история се
сблъскваме със същия проблем - той също споменава по-древни от
познатите царски именници. Мането и Херодот са двамата най-
известни и значими стожера на официално признатото египетско
летоброене! Защо се споменават царските именници ДО 3100 г. пр.
Хр., но не и царските именници ПРЕДИ този период? Цензура? Ако е
така, защо?

Трябва да сме наясно, че днес говорим за гръцкото летоброене, а не за

древноегипетското! Историци като Херодот са пропътували земята по
долното течение на Нил във вековете преди началото на християнското
летоброене. Ако се изходи от ортодоксалната теория, между
посещението на Херодот и първата династия има около 2500 години!
Представете си това във времево измерение. За какви по-точно можем
да смятаме твърденията и преданията на тогавашното духовенство?

Голямата пирамида например още през епохата на фараоните - това е

до около „Новото царство" (1500-1306 г. пр. Хр.) - почти напълно е
потънала в забвение. Това са около 1000(!) години. Ако разгледаме
нашата съвременна историография, ще видим в каква голяма степен,
дори в рамките на 80 години, учените се занимават със скалъпване на
историята. Също така в миналото е бил в сила и издържалият
проверката на времето принцип: „Историята се пише от
победителите! " Колко от това, което откриваме в древните
документи, отговаря на истината? Доколко можем да се осланяме на
тези данни?

Нека обобщим: Съществуват египетски записи, датиращи от периода

до 3100 г. пр. Хр., които са признати от египтолозите и така са
намерили път до съвременните исторически книги (виж фиг. 2). Но
има и записи, които датират няколко хилядолетия преди това, които
обаче не са признати от египтолозите. Сред непризнатите от тях записи
са древни царски именници, които разказват за с хилядолетия по-
ранни епохи, датиращи чак от времето на т. нар. „златна ера", когато
„боговете" още са живеели заедно с хората на Земята.

Защо тези записи не са признати? Досега никой не ни е разкрил

причината, но вместо това на обществото се обяснява, че хората от
онази епоха са били ловци и събирачи, т.е. хора от каменната ера.

Стигаме до следващия въпрос...

Какво общо има Хеопсовата пирамида с фараона Хеопс?

Да хвърлим един поглед към фараона Хеопс и неговото семейство и да

видим какво стои зад фасадата на съвременното историческо
тълкуване. Същинската „епоха на пирамидите" започва с четвъртата
династия през 2650 г. пр. Хр. Основателят й, цар Снофру
(древноегипетски Снеферу), оставя траен отпечатък върху тази
династия. Съвременните експерти му приписват три пирамиди -
пирамидата в Мейдум (фиг. 8), както и двете пирамиди в Дашур (т. нар.
„Пречупена пирамида" и „Червената пирамида", виж фиг. 9 и 10).

Но още при него се появяват първите съмнения, защото има няколко

неизяснени въпроса и най-вече това, че точният му произход не е
известен. Не е изяснена също и действителната продължителност на
периода на неговото управление (най-популярното предположение на
археолозите е 18-48 години).
А как стои въпросът при Хеопс, сина на фараона Снеферу? Той
управлява по време на четвъртата династия. Това е безспорно. По
какъв начин обаче той е свързан с построяването на Голямата
пирамида?

Единственият открит артефакт за Хеопс е една 8-9 сантиметрова

фигурка от слонова кост. Дори само този факт вече навежда на
сериозен размисъл.
фиг. 3: Фараонът Хеопс - с големина 9 сантиметра!
Би могло да се предположи, че тази статуя е намерена в близост до
Голямата пирамида. Но не! Тя е открита през 1903 г. от У. М. ф. Петри
в Южен Египет, в храма на Озирис в Абидос, който е разположен на
стотици километри южно от Кайро! Една напълно объркана история
според нас.

Защо за строителя на най-голямата пирамида съществува само тази

миниатюрна фигура? Къде са писмените свидетелства, текстовете за
пирамидите и други артефакти, които биха могли да потвърдят, че той
е нейният създател?

Със сигурност има и други фигури, които обаче са се запазили само

отчасти. Някои биха могли да са на Хеопс заради надписите с името
му, но за съжаление липсват главите им. В останалите случаи са
открити само разпаднали се и повредени безименни глави. Те също не
могат да бъдат еднозначно определени като негови. И накрая, но не на
последно място, има ненадписани статуи, които без съмнение се
свързват с фараона Хеопс заради тяхната стилистика и мястото, където
са намерени. Но и тук въпросите са повече от отговорите. Само фактът,
че в платото са намерени статуи, които не могат окончателно да бъдат
определени на кого принадлежат и които не са надписани, далеч не
означава, че Хеопс е строител на пирамидата.

Съвременните египтолози игнорират също и факта, че този фараон не

е изобразен с египетската „двойна корона". Като владетели на двете
царства - Горен и Долен Египет - царете са носили двойната корона (от
египетски pestilent), която се състои от „червената корона" на делтата
на Нил и „бялата корона" на Горен Египет (южното царство). Защо
фараонът Хеопс е изобразен без двойната корона? Явно няма да
научим това от египтолозите!

Какви доказателства има още?

Картушът на Хуфу

Така нареченият картуш на Хуфу е намерен в една от освобождаващите

камери и веднага е привлечен от египтолозите като доказателство, че
Хеопс е построил пирамидата. Под освобождаващи камери се
разбират петте камери над т. нар. Царска камера. През последните
десетилетия тези камери не са били достъпни за обикновения
посетител, което преди всичко е свързано със сигурността и
извънредно трудните възможности за достъп.

С израза картуш с йероглифи, наричан също картуш на фараона или

царски картуш се обозначава използваният в египетската йероглифна
писменост овален тънък контур, който огражда името на фараона (в
този случай Хуфу/Хеопс), сякаш да го предпазва. Но колко
неопровержима е преценката за този картуш на Хуфу? От години тя е
тема на раздор между египтолозите, защото откривателят е обвинен
във фалшификация.

фиг. 4: Царската камера и разположените над нея освобождаващи

камери, открити от Хауърд Вайс. От долната страна са гладко
шлифовани, отгоре са в естествен вид.

Какво се е случило тогава?

Историята на неговото откриване започва през 1835 г., когато някой си

полковник Ричард Хауърд Вайс пристига за първи път в платото Гиза.
Интересът и изследователският стремеж на Вайс произтичат от
желанието му да направи значимо откритие, свързано с Голямата
пирамида. Той е мотивиран и от проучванията на италианеца Джовани
Кавиля, който от известно време вече търсел скрити камери в
пирамидата. Вайс е толкова обсебен от славата и безсмъртието в
историческите книги, че предлага на Кавиля сделка да финансира
проучванията му при условие, че бъде упоменат като съоткривател при
всяко негово откритие. Кавиля отказва предложението, при което
техните пътища се разделят, но не за дълго. Когато Вайс се опитва да
вземе разрешително за разкопки в Гиза, го получава, но в него
фигурирал и Кавиля и то, за най-голям ужас на Вайс, като трудов
инспектор. От този момент нататък съвместната работа била много
трудна.

Гунар Спервеслаге ни описва методите на Вайс:

„Вайс ангажирал инженер Джон Шей Перинг и по-късно изследвал и

документирал с него пирамидите. Те не се спирали пред никакви
препятствия. Гранитните блокове били взривявани, части от
пирамидата били просто събаряни, а стените пробивани с
бормашина. Същото се случило и в Голямата пирамида.

Първо Вайс опитал чрез взривове откъм южната страна на

пирамидата да открие друг вход на височината на северния, но скоро
след това се отказал. Още през 1765 г. Дейвисън открива друга
камера над царската, над която Вайс предполагал, че има и
още,затова използвал взривове и така открил още четири камери, т.
нар. „освобождаващи камери". Тук той направил своите сензационни
открития: графити с червено мастило, оставени от работниците
от времето на построяването на пирамидата."4
фиг. 5: „Драскулките" върху картуша на Хуфу от освобождаващата
камера.
фиг. 6: Така изглежда един „истински" картуш

В една от тези освобождаващи камери са открити стенни рисунки,

които обаче са толкова примитивни, че не биха могли да са направени
от професионални художници-калиграфи. Те вероятно са дело или на
строителите на пирамидата, или на фалшификатори. Под стенните
рисунки се намира вече споменатият картуш на Хуфу, който се
предполага, че носи името на фараон Хеопс (Хуфу). Новината за
сензационното откритие бързо се разчува из Кайро. Експертът по
йероглифите от Британския музей Самюел Бирк анализира картуша и
също потвърждава това. Все пак някои неща се сторили странни на
Бирк. За част от йероглифите британският експерт не намерил
подходящи съпоставки. Той забелязва, че името на фараона е изписано
с опростени йероглифи, което, доколкото му било известно, става
практика в Египет едва столетия по-късно:

„Такива надписи вече са неколкократно откривани в гробовете на

придворните служители при управлението на четвъртата династия.
Единият картуш се тълкува като „Сауфу" или „Хуфу". Другият
съдържа символа на Хнум, „богът ваятел на човека", изобразяван
като човек с глава на овен, който може да бъде прочетен като
„Сене-Хуф" или „Сене-Шуфу". [...] Картуш, подобен на този в
камерата на Уелингтън, е публикуван от Джон Гарднър Уилкинсън
още през 1828г. като картуш на неиндентифициран цар[...]
Фонетичните елементи, от които е съставен, са разчетени от
Уилкинсън като „Сене-Шуфу", който той превежда като „брат на
Суфис."5

Британският египтолог Джон Гарднър Уилкинсън (1797-1875)

коментира това откритие по следния начин:

„Виждаме Суфис или както са го изписали калиграфите Шуфу или

Хуфу - име, което лесно може да бъде изопачено като Суфис или
Хеопс."6

Британският изследовател сър Уилям Матю Флиндърс Петри (1853-

1942) се изказва по този въпрос през 1883 г. и така се присъединява
към мнението на различни тогавашни експерти:

„Трябва да разглеждаме като катастрофална теорията, че Хнум-

Хуфу е идентично с Хуфу."7

Това откритие на Вайс не намира днес сред широката маса от учени

онова признание, което им се иска на някои египтолози. От една
страна, се дължи на факта, че само в четири от петте освобождаващи
камери има йероглифи. Става въпрос за четирите горни камери,
открити от Хауърд Вайс. Най-долната камера обаче, т. нар. „Камера на
Дейвисън", е открита много по-рано и в нея няма йероглифи. Това вече
е странно... в пирамидите има йероглифи само в горните четири
освобождаващи камери.

Сред експертите живо се обсъжда дали Вайс сам е измислил това или с
помощта на двамата си поддръжници - Хил и Перинг, тъй като той е
бил обсебен от идеята да направи голямо откритие, което личи и от
записките в дневника му.

Авторът на бестселъри Зекария Сичин е един от онези, които

обвиняват Вайс във фалшификация. Гунар Спервеслаге заедно със
Сичин отнасят остро въпроса до съда:

„Основният аргумент е, че името на фараона Хеопс, на египетски

„Kh-u-f-и", е изписано неправилно. Йероглифът ,,Kh" не е изписан с
щрихован, а с празен кръг. Така името се чeme не „Kh-u-f-и", а „Ra-u-f-
и". Хауърд Вайс е копирал йероглифите от книга, чиито автор е
допуснал тази грешка.

Освен това йероглифите са изписани със семи-йератически символи

или линейни йероглифи, на което египтологът Самюел Бирк обръща
внимание още през 1837 г. Този начин на писане обаче още не е познат
по време на Старото царство (2575-2134 г. пр. Хр.) и се развива едва
столетия по-късно...

Възраженията срещу тези обвинения са, че Сичин никога не е бил в

освобождаващите камери в Хеопсовата пирамида, а е изградил
своята теза за фалшификация въз основа на копие на картуша на
Хеопс, който е видял в Британския музей. В самата пирамида името
всъщност е изписано правилно. Надписите в системата от камери са
публикувани от Вайс и Перинг няколко години след тяхното
откриване. Пред 1931 г. излиза и една публикация на Райднър. И в
трите публикации въпросният царски картуш е пресъздаден с
правилния йероглиф с щрихован кръг."8

С това бива оборено твърдението на Сичин, но приключва ли се с

всички упреци?
Още един друг аспект не може да се отхвърли с лека ръка. Египетското
йероглифно писмо е било виеше изкуство и винаги е имало високи
естетически критерии. Противно на прецизното йероглифно изкуство
знаците в освобождаващите камери са написани хаотично - вертикално
или наобратно - и в сравнение с други йероглифи са много по-големи и
неточно изписани. Затова някои автори твърдят, че Вайс ги е написал
сам.

Това между другото също е опровергано. Каменните блокове в

таваните на освобождаващите камери са обработени гладко от долната,
но не и от горната страна. Следователно долната част на камерите е
неравна и блоковете вътре стърчат на различна височина. Тъй като
някои надписи са били частично закрити от тези стърчащи
блокове, това показва, че йероглифите представляват т. нар.
каменоломни маркировки, поставени от тогавашните
каменоделци.

Написани през фугите?

Има обаче още една аномалия, която на пръв поглед говори срещу
факта, че написаните в освобождаващите камери царски картуши и
йероглифи са дело на египетските каменоделци. Авторът на научно-
популярни книги Ердоган Ерчиван твърди, че йероглифите в
освобождаващите камери са написани през фугите на каменните
блокове. Това без съмнение би било доста странно. Но наистина ли е
така?

Не, тук не става въпрос за фуги, а за маркировъчни линии за

височината, които са отбелязани след полагането на пластовете
камъни. Има много подобни маркировъчни линии, поставени както
отвесно, така и хоризонтално. Дори професор Щаделман се е заблудил,
защото повечето такива хоризонтални и вертикални маркировъчни
линии се срещат в камерата на лейди Арбътнот, втората отгоре надолу
освобождаваща камера (сравни с фиг. 4) и могат ясно да се разпознаят
в оригиналните рисунки на Перинг заради по-плътните линии на
четката. Следователно може да се твърди, че Вайс не е донесъл сам
картуша и не го е фалшифицирал. Но какво разкрива този специален
картуш за Хеопс? Наистина ли върху него е написано името на
фараона?

Начинът на изписване на Хуфу (Chufu) се счита от различни

специалисти за вид умалителна форма на името Chnum-Chufu и би
могло да е едно от имената, с които е бил наричан царят и което
каменоделците са избрали да напишат. Това от друга страна е още по-
абсурдно, защото напълно противоречи на абсолютния и божествен
статус на един фараон. Може би името Chnum-Chufu (изписвано също
и като Khnum Khuf) е само обозначение на някой ръководител на
строителните работи или на бригада работници?

Още през XIX в. някои египтолози застъпват мнението, че в

египетската история има повече лица, носещи „името Хуфу". Във
всеки случай различни надписи доказват съществуването на 67 „Хуфу
жреци", предвождани от божеството Chnum и които, чисто
хронологично погледнато, са живели още столетия след цар Хеопс.

Извод

Този картуш не представлява окончателно и необоримо доказателство,

че пирамидата е построена от Хеопс. Дори реномирани египтолози се
съмняват в това, защото по това време в Кайро винаги е ставало въпрос
за много пари, слава, чест и политика. Никъде обаче по света няма
толкова много лъжи във връзка с археологията и античните държави,
колкото в Египет. Тук тайно са дадени съответните рушвети, за да бъде
скалъпена истина, която да обслужва нечии лични интереси.

Както и да е, днес картушът и самият йероглиф не могат да бъдат ясно

идентифицирани - в това можахме да се убедим лично в миналото в
споменатата освобождаваща камера. Все още много слабо могат да се
разпознаят очертанията на кръга. Междувременно беше доказано, че
Вайс не го е поставил там. Кой тогава? Може би древните
каменоделци?
Оскъдните доказателства, че Хеопс е построил пирамидата
(миниатюрната статуя, открита на стотици километри от платото Гиза
и жалката скална рисунка) и небезоснователното предположение, че
отношението към истината в Египет е непочтено, позволяват
непрекъснато да процъфтяват и да се разпространяват спекулации, че
пирамидите, Сфинксът и различните храмови съоръжения датират от
по-отдавна.

И на всичкото отгоре съществува силно примамливата и романтична

идея, че Гиза е с няколко хилядолетия по-стара. Но има ли
доказателства за това освен древните записки на Мането и Херодот?
Ще видим...

Да останем още малко при фараона Хеопс, защото има една друга
много интересна концепция.

Радиовъглеродни анализи

Много от вас ще се запитат защо отдавна не е определена възрастта с

помощта на станалия междувременно известен метод С-14 или
радиовъглерод. В действителност такива опити са правени.

През ноември 1986 г. при международна среща на Centre National de

Recherche Scientifique („Национален център за научни изследвания")
към университета в Лион, Франция, доктор Херберт Хаас официално
оповестява резултатите от радиовъглеродните датировки на Голямата
пирамида. Анализите са проведени във федералния технически
университет в Цюрих под ръководството на професор Вили Вьолфли.
За тази цел той взима 16 проби от Голямата пирамида. Става въпрос
преди всичко за парчета дървени въглища, които естествено се срещат
в слоевете на варовиковите стени на пирамидата.

Резултатът дава разлика средно от 374 години, което означава, че

Хеопсовата пирамида трябва да е била построена най-малко 374
години преди възцаряването на Хеопс. При една от пробите разликата
е дори 843 години преди Хеопс да се изкачи на престола. Официалната
теория естествено приема с неохота тези резултати и говори за по-стар
„културен материал", както в случая на дървото, което отчасти е било
използвано преди столетия за нещо друго и след това е послужило като
дърва за огрев при направата на хоросана за Голямата пирамида. Други
радиовъглеродни анализи, проведени години по-късно, дават подобни
резултати. Разликата в датите във всеки от случаите е 400-500 години
преди Хеопс да се възкачи на трона.

Значи според изследванията с радиовъглерод Хеопс НЕ е построил

пирамидата. Все пак трябва да си зададем въпроса доколко е точен
методът с въглерод С14. Всъщност при него все още има някои
неизвестни. Заради в повечето случаи ограничените количества
наличен радиоактивен въглерод измерванията могат да бъдат
принципно грешни, особено когато става въпрос за сравнително стари
проби. Границата на измерване е между 50 000-60 000 години и затова
не играе решаваща роля за египтолозите. Неточни резултати могат да
се получат и поради космически или други влияния върху земната
атмосфера.

Решаващ аспект при пробите, взети от Голямата пирамида, е фактът, че

хилядолетия наред те са били изложени на въздействието на
атмосферния въздух. Освен това тя допълнително е обременена и от
силното влияние върху околната среда на непосредствено граничещия
с нея многомилионен град Кайро. Дори ако бъде направен опит да се
вземат под внимание въздействията на околната среда, точната оценка
би била съмнителна, ако не и съвсем игра на тото.

От друга страна, по данни на различни лаборатории, радиоактивното

разпадане вътре в пирамидата протича по-бързо от нормалното, с което
в крайна сметка всички резултати от и без това спорните
радиовъглеродни анализи на пробите от Голямата пирамида стават
невалидни.

Освен това има и друг аспект, за който ще говорим в една от

следващите глави, факт е само, че резултатите от радиовъглеродните
анализи показват, че Хеопс НЕ е построил пирамидата!
Наред следва...

Парчето от Желязо

През 1837 г. Хауърд Вайс открива парче желязо с ширина 10 и

дължина 30 см, появило се при взривовете на южната страна на
пирамидата. Парчето желязо днес се съхранява в Британския музей.
Египтолозите веднага заговорват за фалшификация, реакцията е
нормална. От друга страна в писмо до Британския музей в Лондон
Джеймс Р. Хил уверява, че парчето желязо е открито при взривяването
на южната страна с цел разчистване на изхода на шахтата от т. нар.
Царска камера.

Повече от четиридесет години по-късно египтологът Флиндърс Петри

също изследва парчето желязо и стига до заключението, че в никакъв
случай не става въпрос за фалшификация. Той дори прави още едно
интересно откритие, а именно, че слоят ръжда е покрит от нумулитен
варовик, който би могъл да се образува само ако то е престояло
хилядолетия наред в стената.

През 1989 г. учените д-р Майкъл Питър Джоунс от „Империал колидж"

в Лондон и д-р Сайед Ел-Гайер от университета в Суец подновяват
изследванията на парчето желязо. Резултатът бил изумителен. Според
него, за да бъде обработено желязото, то е трябвало да се претопи при
температура 1000-1100° С. Това обаче не е всичко. Учените откриват
по долната страна на предмета следи от злато, което означава, че
вероятно е бил обработен изкуствено. В заключителния си доклад те
стигат до извода, че откритото от Вайс, Перинг и Хил парче желязо
датира от много ранна епоха.

Това отново не пасва на теорията за Хеопс...

Статуята на Хеопс и корабът

Да разгледаме едно друго „доказателство" на египетската теория. През

1954 г. от южната страна на Голямата пирамида е открит напълно
запазен дървен кораб, за който между другото главният консерватор д-
р Хаг Ахмед Юсеф Мустафа, противно на широкоразпространената
теория, се изказва по следния начин:

„Ние не знаем на кой египетски цар е принадлежал този кораб".

Това съответства на фактите, тъй като и в този случай няма вградени

надписи - нито по кораба, нито в ямата, от която е изваден корабът -
благодарение на които да се смята, че е собственост на фараона Хеопс.
На практика този кораб е приписан на цар Хеoпс напълно своеволно,
защото той случайно е намерен до пирамидата.
фиг. 7: Крабът, намерен до Голямата пирамида.
Както забелязвате, всичко онова, което египтолозите представят на
обществото, е доста „научно". Точно толкова спекулативно е и това,
което ще ви представим по-нататък...

Инвентарната стела

През 1858 г. френският египтолог Огюст Мариет открива т. нар.

Инвентарна стела, известна още като „стелата на дъщерята на Хеопс".
Тя лежала в един малък храм - храмът на Изида, господарката на
пирамидата, право на изток от пирамидата G1-c - третата, най-южната
съпътстваща пирамида. Намерената плочка датира от „Саиския
период" (XXVI династия).

От надписа върху плочата излиза, че Хеопс (Хуфу) си е издигнал този

паметник, т.е. малката съпътстваща пирамида, защото наредил храмът
на Изида да бъде реставриран, а намерените в него картини и емблеми
на божества били ремонтирани. Съгласно надписа върху стелата, която
днес се намира в Британския музей, Голямата пирамида и Сфинксът
вече са били издигнати, когато Хеопс се появява на сцената (платото
Гиза):

„Да живее Хор Меджер (Хеопс)... царят на Горен и Долен Египет,

Хуфу, на който му е даден живот. Той намери дома на Изида,
господарката на пирамидите, до дома на Сфинкса..."

По-нататък в надписа е посочено точното местоположение на Сфинкса

и се споменава, че мълния е повредила този получовек полузвяр. В
своя надпис Хуфу освен това споменава, че до храма на Изида е
построил пирамида за принцеса Хенутсен. Археолозите също
потвърждават, че едната от трите малки пирамиди на югозапад от
Голямата пирамида е посветена на принцеса Хенутсен.

Нека да прекъснем за кратко тук. Според този надпис Голямата

пирамида и Сфинксът са били построени, преди Хеопс да дойде на
власт. Това вече е върхът, не мислите ли? Египтолозите естествено не
могат да се примирят с този факт и стелата на бърза ръка е определена
като фалшификация - надписът бил изработен „много след смъртта
на Хуфу" и носил неговото име като автор, „за да поддържа
романтичните представи на местния жрец".

На това мнение е например американският ориенталист Джеймс Хенри

Брестед, чиято книга „История на Древен Египет", излязла през 1906
г., се счита за христоматийно произведение относно египетските
надписи. В нея той пише:

„Сведенията за Сфинкса и за т. нар. съседен храм по времето на

Хуфу превърнаха този монумент още от самото начало в обект на
голям интерес. Тези сведения биха били от изключително значение,
ако монументът датираше от времето на Хуфу; но ортографията
доказва убедително, че надписът е с по-късна дата."

Френският египтолог Гастон Масперо (1846-1916), бивш ръководител

на египетската служба Service d'Antiquites Egyptiennes („Служба за
египетските антики") и музея в Булак (днешния Египетски музей в
Кайро), е на друго мнение. Той е убеден, че ако от ортографията може
да се направи изводът, че датата е по-късна, значи надписът е копие на
по-ранен оригинал. И точно тук мненията се различават. Ако стелата
датира от периода на управление на XXVI-тата династия, т.е. от с две
хилядолетия по-късна епоха, по принцип не може да се предполага, че
става въпрос за „невинна лъжа" за една отдавна отминала, велика и
бляскава ера на държавата.

Някои египтолози са на мнение, че в „Саиския период" е имало обичай

да се правят буквални преписи на по-стари тестове, за да се запазят за
по-дълго през вековете. По онова време старите надписи със сигурност
не са били фалшифицирани, фараонът Неферкара, известен още като
Шакаба, някога открил древен папирус, който вече бил „прояден от
червеите". Той разпоредил текстът да бъде увековечен върху черен
гранит, преди папирусът напълно да се разпадне. Принципно от това
може да се предположи, че действията на тогавашното жречество са
били почтени и отговорни.
Подобно на „Инвентарната стела" стои въпросът и за един друг
артефакт. Отнася се за една плоча на победата на фараона Нармер,
която днес се намира в Египетския музей в Кайро. Съвременните
египтолози отъждествяват Нармер с Менес, който за първи път
обединява Горен и Долен Египет. Странно, но върху стелата откриваме
йероглиф със символа на пирамидата, което въобще не може да бъде
вярно, защото според официалната теория през периода на управление
на Нармер все още не е имало пирамиди.

Отново установяваме, че всичко в египтологията е въпрос на

интерпретация и по-скоро ловим риба в мътна вода, отколкото да
откриваме ясни и недвусмислени факти.

Хеопс и мъдрецът

Да хвърлим сега един поглед върху известния папирус „Уесткар",

създаден по времето на Хиксосите (XV династия, ок. 1650-1550 г. пр.
Хр.). Тук откриваме интересни сведения за фараона Хеопс и неговото
търсене на тайните съчинения на Тот. В тясна връзка с папируса
„Уесткар" не можем да не споменем името на Адолф Ерман. Той се
счита за пионер на модерната египетска филология. Пет години са
нужни на професор Ерман за превода на папируса „Уесткар", а накрая
той посвещава и собствена книга на неговата граматика.

Папирусът занимава с години съзнанието не само на Ерман, но и днес

той буди все така интерес сред изследователи и учени. Бихме искали
да ви представим някои интересни подробности от него: един от
синовете на Хеопс Джедефхор му разказал история за един стар
мъдрец. Това бил някой си Джеди, който имал голям апетит въпреки
своите 110 години. Той можел да върне на мястото й отрязаната глава
на умряло същество, така че то да се съживи отново. Той можел също
да накара лъв да върви покорно след него. Това, което най-много
интересувало Хеопс обаче, било знанието на Джеди за Храма на Тот и
неговите тайни. Съществували много храмове на Тот, но истинският
бил този в Хермопол, градът на върховната Огдоада. В него Хеопс
предполагал, че има тайни съчинения и скрито (окултно) познание,
фараонът бил много учуден, че никога не е чувал за стария мъдрец и
наредил да го повикат: „Как така нищо не съм чувал за теб, Джеди?",
а той му отговорил: „Който го повикат, идва. Царят нареди да ме
повикат и ето аз дойдох."3

Естествено Хеопс искал да се убеди със собствените си очи в чудните

способности на Джеди. Хеопс го попитал, дали е истина, че може да
съживява, като върне отрязана глава на мястото й. „Да, мога, о, Царю,
господарю мой!" - отвърнал Джеди. След това той донесъл една гъска с
отрязана глава. Джеди съединил отново главата и тялото. Но това не
било достатъчно на Хеопс и Джеди трябвало да повтори цялата
процедура още веднъж с главата на теле. За царя било обаче много по-
важно да научи за тайнствата в храма на Тот. Хеопс попитал Джеди
дали знае броя на тайните камери в светилището на Тот. Джеди
отвърнал:

„Моля за прошка, господарю и владетелю мой, не знам броя им, но

знам мястото, където те, т.е. броят им или знанието за него, се
намира." Джеди продължил: „Има едно сандъче от кремък в едно
помещение в Хелиопол и в него се намира тази информация (парче
папирус, върху което е записан броят на камерите)"10.

От древните текстове върху папируса „Уесткар" може да се прочете

още, че нещо е било „затворено" или „запечатано". Въз основа на
проучванията си Адолф Ерман стига до заключението, че става въпрос
за „приспособление за затваряне на сграда". Дали това не е Голямата
пирамида?

Дори само фактът, че фараонът Хеопс, въплъщение на божество и

едновременно с това върховен жрец в свещения център (например
Хелиопол), е искал да разбере от някой друг, колко са тайните камери в
този център и къде се намират, е само по себе си противоречие. Но ако
зад „затворената сграда" в текстовете в действителност се крие
Голямата пирамида, това би означавало, че Хеопс е искал да разбере от
друг колко тайни камери има в неговата собствена сграда. Много,
много странно...
Грандомания - истина или лъжа?

Все още не можем съвсем да изоставим пирамидите в Гиза и големите

пирамиди на Старото царство (ок. 2700-2150 г. пр. Хр.), защото е
важно да уточним дали фараоните са страдали от грандомания.

Представете си сега чисто логически каква грандомания трябва да е

тази, че да те накара да построиш дори само една от големите
пирамиди на Старото царство. Според ортодоксалната теория една
пирамида е била строена само, за да бъде погребан в нея даден фараон,
което обаче, както е известно, никога не е направено. Ако така
неистово се опитват да подхранват теорията, че пирамидите са
гробници, би трябвало да има най-малкото логична и последователна
поредица от доказателства за това. Но фактите не са такива.

Добър пример за това е Снеферу, бащата на Хеопс, който накратко

споменахме по-нагоре. Ако днес искаме да припишем грандомания на
фараоните, Снеферу със сигурност ще бъде първи в класацията, тъй
като той нарежда да бъдат издигнати две пирамиди в провинцията и
три огромни пирамиди в Дашур. Човек трудно би могъл да си
представи как Снеферу е наредил да бъдат преместени 3,7 милиона
кубични метра камъни, за да осъществи мечтата си да има достолепие
място, където да бъде погребан. После е наредил да бъдат построени
трите огромни пирамиди, което продължава десетилетия наред, но не е
погребан в нито една от тях! Какво трябва да значи това? Къде е
логиката?

Съществувал ли е изобщо фараонът Снеферу?

Възможно ли е нещо тук да е разбрано напълно погрешно? Да не би да

търсим мумия на фараон, който никога не е съществувал? Можем ли
по този начин „някакси" да обясним „празните" пирамиди?
фиг. 8 (вляво): Пирамидата в Мейдум (IV династия).

фиг. 9 (вдясно): Пречупената пирамида (IV династия).

фиг. 10: Червената пирамида (IV династия).

Гръцката историография, която и до днес бива поддържана от

ортодоксалните учени, е поставена под въпрос от много специалисти.
Египтологът, кеметологът и мистикът Абдел Хаким Авиан е на същото
мнение по този въпрос. Той довежда гръцкото летоброене до абсурд,
когато казва, че Снеферу не е име на фараон, а епоха, която освен това
датира доста по-отдавна. Тук вероятно е налице едно от най-
големите недоразумения в модерната египтология.
За фараона Снеферу възниква въпросът защо не можем да открием
ясни писмени факти или йероглифни надписи в построените от него
паметници, които категорично да доказват, че той е издигнал
пирамидите, които се смятат за негови.

Ако приемем, че е бил грандоман, би трябвало да допуснем, че този

владетел би отдал най-голямо значение на това да увековечи
създаденото от него чрез точно писмено наследство. Абстрахираме се
от факта, че по-късните владетели - каквато е била практиката тогава -
не са го заличили, а са използвали славните дела на предшествениците
си за повдигане на собствения си авторитет само като са сменили
имената им. В случая на Големите пирамиди няма и помен в тази
насока.

Към Големите пирамиди се числят пирамидата в Дашур (Пречупената

пирамида), Червената пирамида, пирамидата в Мейдум, пирамидата на
Хефрен, Голямата пирамида, пирамидата на Микерин и пирамидата в
Абу Роаш.

Липсващи надписи, вместо това облицовки

Остава фактът, че въпреки всичките интересни предания, не можем да

намерим никакви надписи в Голямата пирамида. Това, което напразно
търсим тук, е намерено в по-новите пирамиди, като тези на Унас и
Тети (V-та и VI-та династия) в района на съществуващия от
праисторически времена град на мъртвите в Саккара. Тук има стени и
тавани, които са украсени с множество тайнствени йероглифни
надписи.

Приписваната на фараона Джосер „стъпаловидна пирамида", която

също се намира в Саккара, от инженерно-строителна гледна точка
представлява за египтолозите едно усъвършенстване на мастабите и
несъмнено се числи към най-старите архитектурни паметници в
Египет. Мастабите са строени от обединението на царството до края на
Средното царство (до ок. 1640 г. пр. Хр.). В повечето антични
общества мъртвото тяло е полагано в земята или в пещери, които са
много отдалечени от неприятели (в Африка това е бил предимно
чакалът). Древните жители на Египет кеметите са копали дупки и
накрая са ги затискали с каменна плоча, която арабите нарекли
мастаба. Официалната теория утвърждава, че по време на
управлението на III-тата династия с някои изключения пирамидите
заменят мастабите като царски гробници, като същевременно
мастабата продължава съществуването под формата на частни гробове.

През 1925 г. обаче една изследователска група от Харвардския

университет под ръководството на Джордж Райзнър открива, че и
„стъпаловидната пирамида" е била облицована. Облицовката е била от
боядисани в бяло глинени тухли, а не от варовикови камъни, както
например е при пирамидите в Гиза.

фиг. 11: Пирамидата на Унас (края на V династия); и тук нищо не е

останало от някогашните великолепни инженерно-строителни
способности на фараоните от по-ранните династии.

От това може да се заключи, от една страна, че облицовката е

направена впоследствие и от друга, че гладкостенните пирамиди от IV
династия не представляват усъвършенстване на стъпаловидния начин
на строителство, както многократно се предполагаше. По-скоро може
да се предположи, че пирамидите в Гиза и няколко други големи
пирамиди вече са били построени по това време и гладкостенната
облицовка е била научена или имитирана именно от там.

Ако Стъпаловидната пирамида е имала първоначално гладкостенна

облицовка, теорията на академичните археолози става абсурдна. Нека
разгледаме още веднъж фиг. 11. Според египетската хронология тази
Стъпаловидна пирамида се числи към пирамидите, които са построени
след пирамидите в Гиза. В сравнение с тях от инженерно-строителна
гледна точка това би било крачка назад към каменната епоха. Но
инженерно-строителният прогрес в действителност изглежда
другояче...

Къде са мумиите на фараоните?

Само малцина посетили на Египет знаят, че в големите пирамиди не са

намерени напълно запазени мумии.

По-точно в 100 от египетските пирамиди са открити само 4 напълно

запазени мумии. Иначе има отделни човешки останки, кости от ръце,
крака или фрагменти от черепи, които отчасти са били завити в платно.
Наистина ли тези 4 мумии са били фараони, строителите на
пирамидите?

По-подробно вглеждане в тези находки бързо ще ни изясни нещата:

1. Пирамидното поле в Абусир

Абусир се простира на юг от Кайро. Поради разрушеното им състояние

първоначално двете пирамиди въобще не били считани за такива, а за
гробове мастаба, за които в класическата египтология се смята, че са
предшествали пирамидите. Те са изследвани едва през XIX век от
немския археолог Карл Рихард Лепсиус. В една от тези пирамиди
(Аепсиус XXIX) археолозите се натъкват на разпаднала се мумия, която
и до днес остава загадка за учените и вероятно датира от по-късен
период. Експертът по пирамидите Мирослав Вернер излага своето
становище по този въпрос във фундаменталното си произведение
„Пирамидата" по следния начин:

„В руините на гробната камера, между останките на саркофага от

розов гранит и отчупените парчета от ядрото на пирамидата, освен
фрагменти на оформлението на гроба е открита повредена мумия на
около 25-годишна жена. Мненията на археолозите и антрополозите
за тази находка и досега не съвпадат напълно.

Археологическите дадености не изключват, че би могло да става

въпрос за собственичката на пирамидата. Името и за съжаление не е
открито никъде сред руините. И тъй като по отношение на
датировката не може да има съмнение, че гробът е от периода на
фараона Неусере, вероятно това е неговата съпруга (царица
Репутнебу?). Но това обаче противоречи на мнението на
антрополозите. По мумията има следи от ексцеребрация - изваждане
на мозъка през пробитата носна преграда. Този метод започва да се
използва едва от началото на Средното царство. Яснота по този
въпрос биха могли да внесат резултатите от лабораторен анализ на
тъкан от мумията с помощта на съвременна техника за измерване, и
най-вече на радиовъглеродния метод."

2. Пирамидното поле в Саккара

Втората запазена мумия от пирамида е на четвъртия владетел от VI-

тата династия Меренре I.

Френският египтолог Гастон Масперо открива в Саккара саркофаг със

сравнително добре запазена мумия. Долната челюст и няколко предни
зъба липсвали, а главата почти висяла върху тялото. Вероятно това са
повреди, нанесени от грабители на гроба преди това.

Все пак тази мумия поставя някои загадки пред египтолозите. Двата
крака например лежали изкривени навън, може да се предположи, че
това е грешка на балсаматора. На главата на мумията висяла къдрица
отстрани, което по онова време било обичайно само за децата и
юношите. Значи, ако действително тази мумия е на Меренре I, това със
сигурност показва, че е умрял съвсем млад. Става интересно, ако за
малко хвърлим един поглед към хронологията. Според официалната
теория Меренре би трябвало да е управлявал между 2283 и 2278 г. пр.
Хр. Резултатите от анализите на експертите по мумифициране
нареждат мумията някъде към XVIII династия, т.е. периода на Новото
царство. Това е хронологическа разлика от 700 години!

От гледна точка на погребението става въпрос за интрузивна могила.

Това означава, че първоначалните археологически събития са
променени впоследствие, когато както в случая едно тяло от XVIII
династия е погребано в пирамида на VI династия.

С времето мумията потъва в забрава и днес се намира в Египетския

музей в Кайро.

3. Пирамидното поле в Саккара

В разрушената гробна камера на пирамидата на Джедкаре в Саккара

археолозите откриват мумифицираните останки на около
петдесетгодишен мъж. Според радиовъглеродните анализи явно става
въпрос за фараона Джедкаре Исеси от V династия.
4. Платото Гиза: пирамидата на Микерин

Главната камера на пирамидата на Микерин е отворена през 1837 г. от

Хауърд Вайс и Джон Перинг. Великолепният базалтов саркофаг, който
откриват във вътрешността на камерата, бил празен. Точно до него
изследователите намират част от дървен ковчег с царското име Мен-ка-
у-ре и останките на мумия. Естествено те били уверени, че в
действителност става въпрос за Микерин. Така науката най-накрая
щяла да има доказателство, че той е построил тази пирамида и че е
погребан в нея. Днес обаче знаем със сигурност, че това не е мумията
на Микерин. Дървеният саркофаг датира от XXVI династия (Саиския
период, ок. 665-525 г. пр. Хр.), а мумията - от раннохристиянския
период. Саркофагът и съдържанието му трябвало да бъдат изпратени с
кораб до Англия, но корабът потъва заедно с ценния товар близо до
бреговете на Испания11. Чиято и да е била тази мумия, тя не е лежала в
саркофага, а в дървен ковчег. Какъв е смисълът в това? Безброй
работници в продължение на десетилетия да строят за теб гигантска
пирамида, и то със саркофаг в нея, а ти да искаш да бъдеш поставен
когато умреш до него в евтин дървен ковчег. Това е нелепо! Не мислите
ли?
фиг. 12. Саркофагът в пирамидата на Микерин е бил празен!

Точно същото се случва и в другите пирамиди. Отварят се, а в

саркофазите няма мумии. В почти всички случаи това протича както
при фараона Сехемхет. Когато в средата на 50-те години на миналия
век египтологът Закария Гонхайм изследва пирамидата в Саккара,
открива неотворен саркофаг. Както и фараонът Джосер Сехемхет
принадлежи официално към III династия. Според Хауърд Картър и
Пиер Монте Гонхайм е едва третият египтолог, който се натъква на
неповреден саркофаг. Той предоставя официалното отваряне на
египетския културен министър. Недокоснатият от грабежи саркофаг
бил празен!

Днес се предполага, че повечето владетели все още лежат в тайни,

неотваряни гробове. Тази теза е още отпреди 2000 години и
принадлежи на Диодор от Сицилия, живял през първото столетие
преди Христа и обиколил тогавашен Египет. Диодор, авторът на
четиридесеттомното произведение „Историческа библиотека", за което
по негови думи е черпил данни от древни съчинения, пояснява:

„В пирамидата няма цар, който да е наредил да бъде построена за

него и да е бил тържествено погребан в нея."

На това съответстват и твърде спорните разкази на халиф Ал Мамун,

който през 823 г. сл. Хр. намира известния днес „главен вход", който за
първи път позволява достъп до вътрешността на Голямата пирамида.
Ал Мамун съобщава, че Камерата на царицата и Царската камера в
Голямата пирамида наистина са били празни, но са открити други три
помещения в пирамидата и то като разклонения на един коридор, за
който официално се знае малко, както и за тайните камери със
сводести тавани, които той описва. В една от тези камери са намерени
две мъртви тела - на мъж и жена - които били добре запазени. Затова
египтолозите въобще не са съгласни с Ал Мамун. Неговите описания
според тях са чиста фантазия. Както ще видим подробно в една от
следващите глави, такъв довеждащ канал съществува и през него са
били пренесени телата до тези камери, само че едва столетия след
построяването на Голямата пирамида.

Обобщение и преглед на следващата глава

Въз основа на много примери установяваме, че официалната история

съвсем не е задължително да отговаря на действителността. Много от
онова, което учителите ни разказват за египетската история в училище
или така наречените специалисти или екскурзоводи при пътуванията
ни до Египет далеч не е доказано. В много от случаите дори се
опровергава.

Това, че Голямата пирамида не е била гробница, е сигурно, а това дали

тя има нещо общо с фараона Хеопс е повече от спорно. Както успяхме
да разберем няма убедителни доказателства, че той е строителят на
пирамидата. Напротив. Вместо ясни доказателства египтолозите
представят неясни и много нелогични теории. Дали не го правят
нарочно?

Само в 10 от 109-те открити в Египет пирамиди са намерени останки

от мумии, като 9 от тях не са били на фараони, а на неизвестни други
хора. Всички те датират от много по-късен период и са попаднали в
съществуващите по това време пирамиди стотици и дори хиляди
години след построяването им. Единственото изключение тук е
мумията на цар Джедкаре. Следователно е открита само една
мумия на фараон в една от всичките 109 пирамиди!

Това ни навежда на едно-единствено логично заключение: пирамидите

със сигурност не са гробници.

Твърдението, че пирамидите са построени само заради нечия

грандомания, също е нелепа. Тогава от такава мания щяха да бъдат
обсебени и строителите на пирамидите в Китай, Централна и Южна
Америка. Ако разгледаме идеалната геометрия, закодираното
астрономическо знание и математическата символика на пирамидите,
разбираме че вероятно става въпрос за духовно посветени хора, чието
познание е приложено на практика в инженерното строителство.
Вместо да стигнем до определени резултати с подобно проучване на
пирамидите, се появиха още повече въпроси:

• Ако не са били гробници, какво са били тогава?

• Как са били повдигани тези близо 70-тонни гранитни блокове?

• Защо има 109 пирамиди или дори повече?

• Защо в гробниците в Долината на царете намираме украси и

йероглифи, а в пирамидите - не?

• Има ли връзка между пирамидите в Египет, Китай и тези на

американския континент?

• Откъде идва познанието в областта на инженерното строителство?

• Откъде идват математическите познания?

• Защо има различни видове пирамиди?

• Защо известни египтолози биха застъпили толкова нелепа теория,

каквато е тази за гробниците - защото са убедени в нея или защото им
е платено да го направят?

Ние твърдим, че големите пирамиди са хилядолетия по-стари,

отколкото се смяташе досега и първоначално са били предназначени и
използвани за чисто технически цели. Това, дали по-късно са получили
функцията на гробници, е съвсем отделен въпрос. И днес откриваме
църкви и катедрали, в които са погребани царе и рицари. Но църквите
не са били строени с тази цел! Това е причината в някои пирамиди да
са открити останки от мумии или части от тела на хора, които са
живели стотици години след построяването им и са били погребани в
тях.

Ако се доверим на уважаваните историци и египтолози, ще си останем

невежи и занапред. Самите те не знаят какво изкопават и с това
въвеждат в заблуждение онези, които вярват на техните теории.
Мислите ли, че това е дръзко и нахално твърдение?

Не. Още Лабиб Хабачи (1906-1984), който вече не е между живите,

бивш генерален секретар на египетския Върховен съвет по старините,
обръща внимание на това и настоятелно предупреждава своите
прибързани колеги, че египтологията е дисциплина, „в която едно-
единствено случайно откритие може да опровергае дълго
поддържана теория". С оглед на такава възможност, според Хабачи,
египтолозите трябва да се откажат да правят „апокалиптични
изказвания" и да бъдат честни „да използват в своите констатации
достатъчно наречия като „вероятно" и „може би"".

Междувременно се появяват все повече изследователи, които

признават, че познанията за египетската история, особено за
египетската праистория, са пълни с празноти. Изследователи и учени,
които пробутват неверни и непотвърдени теории за истина, могат да се
класифицират по-скоро като псевдоучени. В земята по поречието на
Нил те са доста. И кой им дава правото да омаловажават и
дискредитират научните изследвания и резултати на други учени?

Нека насочим вниманието си сега към втора глава и да навлезем по-

дълбоко в света на нелепостите, грешните интерпретации и
целенасоченото заблуждаване на обществото. Да погледнем по-
отблизо Сфинкса и да се запознаем с многото истории и легенди, като
ще обърнем внимание повече на „секретните" проучвания, които са
били правени в течение на десетилетия в платото Гиза.

Заповядайте с нас към...

Втора глава

Сфинксът - вратата към тайнствено подземно царство

Шахтата на Гантенбринк
През миналите десетилетия непрекъснато са правени научни
изследвания за откриване на още камери в пирамидата.

В тази посока са и изследванията на немския инженер Рудолф

Гантенбринк. В началото на 90-те години на миналия век той проучва
южната шахта на Камерата на царицата със своя миниробот Упуаут и
прави сензационно откритие. Южната шахта свършва след около 65
метра, където е запушена с каменна врата. Следва затишие...

Един пример, който показва, до каква степен новите открития могат да

се превърнат в заплаха за съвременната историография, е
продължаването на проучванията на шахтата на Гантенбринк едва през
2002 г. За това, че световната общественост трябваше да чака години
докато бъдат продължени проучванията освен на Германския
археологически институт (DAI) можем да благодарим най-вече на д-р
Захи Хауас, генералният секретар на египетския Върховен съвет по
старините, който отговаря за платото Гиза, както и на още няколко
други господа.

Когато след повече от осем години загадката на каменната врата най-

накрая трябваше да бъде разкрита, това проучване беше използвано в
действителност само от медиите - вероятно с печалба от милиони.
Обществеността беше залъгвана, че всичко се случва на живо пред
очите й, докато проникваха през каменната врата (фиг. 132). В
действителност нямаше никакво предаване на живо, тъй като трябваше
предварително да се уверят, че зад каменната врата няма да се появи
нещо, за което светът не трябва да научава. По време на цялото
проучване, което продължи няколко седмици, Щефан „случайно"
поддържаше пряка телефонна връзка с един от египетските археолози
от изследователския екип и винаги беше добре осведомен. Цялото
представление с отварянето на „вратата", което беше предавано „на
живо" през септември 2002 г. в повече от сто държави, беше шамар в
лицето на всички учени и изследователи! Още преди „живото
предаване" се е знаело, че зад „вратата" има само една малка кухина,
която е затворена с друга каменна врата. Едва след това откритие, се
разрешава предаването му по телевизията!
Проучванията npeз шейсетте години на миналия век

През 1968 г. върху платото Гиза под ръководството на носителя на

Нобелова награда за физика д-р Луис Алварес от Университета в
Бъркли се провежда експеримент. Тогава за пръв път се използва
апаратура за „рентгенография" на твърди структури. С тази техника
Алварес и неговият екип се опитват да открият скрити камери в
пирамидата на Хефрен. Резултатите са разочароващи, а участващите
учени не могат да дадат отговор на някои въпроси. По тази тема
репортерът Джон Търнстол от лондонския ежедневник Times Saturday
Review публикува много интересен репортаж на 26.07.1969 г.:

„Учените, които се опитаха да изследват пирамидата на Хефрен в

Гиза с рентгенови лъчи (по-точно с космически лъчи), бяха озадачени
от мистериозните влияния, които объркаха по непознат досега начин
стрелките и електронните лъчеви тръби на техните електронни
уреди. С надеждата да открият тайните камери, които вероятно са
скрити под шест милиона тонната каменна маса на пирамидата, те
записваха на магнитна лента повече от година денонощно
диаграмите на космическите лъчи, проникващи във вътрешността на
пирамидата.

Основната им идея беше, че космическите лъчи достигат до

пирамидата равномерно от всички посоки. Ако пирамидата е масивна
и в нея няма кухини, лъчите би трябвало да образуват еднородна
диаграма в уреда, който ги улавяше, разположен в подземната
камера.

В местата на пирамидата, където евентуално има кухини, би

трябвало да проникват повече космически лъчи, отколкото в
масивните й части. От записите на магнитната лента би трябвало
да може да се определи точното местоположение на тези кухини. За
тази цел бяха изразходвани повече от милион долара и хиляди
работни часове [...]. Д-р Амр Ел Гонеид от университета Ain-Shams в
Кайро, който отговаряше за измервателната апаратура в
пирамидата, [...] говори за трудностите, които се изпречиха пред
проекта.

„Резултатите противоречат на всички известни природни закони“,

каза той и взе една от магнитните ленти. Той я пусна на компютъра,
който начерта на хартия диаграма на космическите лъчи. След това
потърси записите върху магнитни ленти, направени на следващия
ден, и също ги пусна на компютъра IBM 1130. Двете диаграми бяха
съвсем различни.

„От научна гледна точка това е невъзможно" ми обясни той. [...] Или
досега принципно сме се заблуждавали за геометричната структура
на пирамидите, което обърка нашите измервания, или тук има
някаква загадка, за която има просто обяснение - наречете я както
искате - окултни сили, проклятието на фараоните, вещерство или
магия. В пирамидите има някаква сила, която противоречи на
законите на приложните естествени науки."

По-късно Луис Алварес твърди, че журналистът Джон Търнстол си е

съчинил тази история. За съжаление д-р Ел Гонеид никога повече не се
изказва по този въпрос. Затова не знаем какво в действителност се е
случило.

Това проучване във всеки случай е навлизане в една нова

изследователска епоха, свързана с платото Гиза и други места на
разкопки в Египет със съвсем нови постижения на техниката. Тук
възниква въпросът дали нарочно не се говори за „окултен феномен",
„вещерство" и „магия", за да се отклони вниманието от това, че са
открити камери и шахтови системи. Естествено, това важи и за
Голямата пирамида! За съжаление, по този начин, езотериката се
използва като алиби за умело измъкване от многото любопитни
въпроси на хората. Представете си, че бъде направено признание, че
при тези проучвания действително е намерено нещо. Тогава би било
много трудно дълго време резултатите да се крият от многото
интересуващи се от тази тематика. Затова хората биват водени за носа
и умело отклонявани да мислят в друга посока, защото в противен
случай, все някога тайната трябва да бъде разгласена.

В рамките на нашата изследователска дейност всеки път си задавахме

въпроса дали изобщо е възможно тези огромни постройки каквито са
пирамидите да бъдат изследвани с техническо оборудване за
рентгенография. Различните организации, споменати в тази глава,
които непрекъснато се стараят умишлено да прикриват фактите, имат и
финансовите възможности да осигурят всички необходими технически
средства, за да бъдат започнати съответните проучвания.

Станфордски изследователски институт (SRI)

Една от организациите, която през изминалите десетилетия

непрекъснато се появява в Египет и търси скрити камери и аномалии, е
калифорнийският „Станфордски изследователски институт" (SRI). От
началото на седемдесетте години на миналия век SRI се смята за едно
от водещите предприятия за извършване на Remote Sensing (отдалечено
наблюдение), т.е. наблюдение или следене от въздуха, най-често с
помощта на разузнавателен самолет или сателит. Той е основан през
1946 г. като клон на Станфордския университет и получава името
Станфордски изследователски институт. Негови клиенти скоро стават
ЦРУ и други военни служби на САЩ. Заради това и други
„разклонения" през 1970 г. Станфордският университет се вижда
принуден да отдели SRI от университета и да го направи независим,
което довежда до създаването на SRI International през 1977 г.

По това време по поръчка на ЦРУ SRI стартира проекта Remote

Viewing (виждане от разстояние). В основата си виждането от
разстояние не е нищо друго освен отдалечено наблюдение без
помощта на технически устройства, т.е. наблюдение или
„рентгенография" на даден отдалечен обект без апаратура, а само със
силата на ума. Предимството на това е неограниченият обхват на
умствените техники без необходимостта от преноса на физическите
устройства. От другата страна резултатите от виждането от разстояние
са субективни или дори спекулативни, но въпреки това са
изключително интересни. За виждане от разстояние SRI търси хора,
надарени с паранормални способности. По-късно са създадени
специално разработени обучителпи програми, чрез които пси-агентите
с паранормални способности трябвало да усвоят виждането от
разстояние.

Първоначално виждането от разстояние е използвано само за военни и

секретни цели. От SRI тръгва и Инго Суон, който днес е един от най-
известните екстрасенси, работещи в тази сфера. Ури Гелър също
работи за SRI.

Двата метода - виждане от разстояние (със силата на ума) и

отдалечено наблюдение (с технически устройства) - се
усъвършенстват паралелно от различни отдели на SRI. Методите са
прилагани и при по-нататъшните проучвания, свързани с платото
Гиза12.

Проф. Джеймс Дж. Хъртък, с който ще се позанимаем по-задълбочено

след малко, работи с тези методи и прави сензационни открития! Нека
първо да разгледаме само отдалеченото наблюдение и в тази връзка...

Сфинксът

Твърде интересни проучвания и съответните открития има около и под

Сфинкса. Още от древността на известното смесено същество е
отредено специално място във връзка с пирамидите в Гиза. Точно
както в случая на трите пирамиди в Гиза, историите, легендите и
отчасти странните теории се въртят около неговия смисъл,
предназначение и периода на построяването му. Днес египтолозите
като цяло са на мнение, че направата на Сфинкса е била поръчана от
фараона Хефрен. Доказателство за това според египтолозите на първо
място е една скулптура от диорит с висока художествена стойност,
която днес се намира в Египетския музей на площад Тахрир в Кайро.
фиг. 13: Статуята на Хефрен.

На лицето на Сфинкса са изобразени черти на фараона Хефрен. Може

да се каже, че той е негово копие. През април 1991 г. в „Нешънъл
джиографик", едно много уважавано списание в САЩ, и година по-
късно в английския „Кеймбридж аркиолоджикъл джърнъл" се появява
статия по темата. Автор е самият Марк Ленър от Института по
ориенталистика към Чикагския университет. Ленър иска да представи
неопровержимо доказателство, че лицето на Сфинкса изобразява това
на фараона Хефрен. С помощта на фотограметрични данни и
компютърна графика той създава майсторска компютърна симулация:

„През 1978 г. Захи Хауас, генералният секретар на египетския

Върховен съвет по старините, ме покани да участвам в неговите
разкопки (в близост до Сфинкса). През следващите четири години
ръководех проект, в който за първи път Сфинксът беше
картографиран. С помощта на фотограметрични методи създадохме
анфаса и страничните профили... Първоначално на компютърния
екран генерирахме скелетен модел. Изображенията бяха превърнати
в 2,6 милиона тoчкu от повърхнината,за да може „скелетът" да се
покрие с кожа. Реконструирахме изображенията на Сфинкса така,
както е изглеждал преди хиляди години. За реконструкцията на
лицето изпробвах подходящи изображения на други сфинксове и
фараони върху нашия модел. С лицето на Хефрен Сфинксът оживя..
."13

Това звучи убедително и разумно, още повече, че Марк Ленър е

общопризнат и уважаван учен. Въпреки това по-късно се установява,
че в цялата работа има един малък, но решаващ недостатък. Както
става ясно, за реконструирането на лицето на фигурата Ленър не прави
нищо друго освен с помощта на компютърна техника да създаде
триизмерен графичен модел, върху който след това налага лицето на
Хефрен. Между другото това става ясно и от надписа под снимката на
статуята на Хефрен от диорит в „Нешънъл джиографик", където пише:
„Това е лицето, което авторът (Ленър) използува зa
реконструирането на Сфинкса".
Във всеки случай от неговата работа следва важен и доказуем момент,
който Ленър сам аргументира. Главата на Сфинкса е твърде малка в
сравнение с останалата част на тялото. Такава несъразмерност не се
среща при многото други сфинксове в Египет. При тях пропорциите
между тялото и главата са хармонични. В случая на Сфинкса от Гиза е
изключена творческа грешка. Това между другото подкрепя широко
разпространеното сред изследователите мнение, че в течение на
времето главата е променяна от различните владетели поне един път,
може би и повече.

фиг. 14: Несъразмерността между главата и останалата част от тялото

на Сфинкса е доказателство, че главата е променяна още преди много
хилядолетия и то вероятно неведнъж.

Както установяваме, отново нищо не може да бъде доказано. Статуя,

намерена в един от храмовете, може несъмнено да даде разяснение,
дали владетелят, който се крие зад този портрет, е вероятният строител
или възложител на строежа на храма. Със същия успех обаче тази
статуя може да е попаднала на това място и по-късно.
Доказва ли това, че Хефрен е поръчал построяването на втората
пирамида или на Сфинкса? Не. И в тази пирамида не са намерени нито
писмени доказателства, нито мумията на Хефрен. Споменатите дотук
факти и това, че Сфинксът е разположен пред втората пирамида, не са
достатъчно доказателство, за да бъде приписана на Хефрен. Има ли
нещо друго?

Един все още актуален спорен въпрос е гранитната стела, която стои
между предните лапи на Сфинкса. Тя е издигната там в чест на Тутмос
IV (1401-1391 г. пр. Хр.). В нея египтолозите виждат доказателство, че
Сфинксът е построен от Хефрен и датира от времето на IV династия.
Става въпрос за една-единствена сричка върху гранитната стела, която
се смята за доказателство за това.
фиг. 15: Сфинксът в Гиза. Между предните му лапи се виждат стелата
на Тутмос и ние!

От стелата научаваме следната история. Един ден Тутмос излязъл на

лов извън Мемфис и попаднал на „свещената улица на боговете",
която водела от Хелиопол до Гиза. Той бил уморен и полегнал в
сянката на Сфинкса на място, което според Тутмос се наричало
„славното място на Първото време". Когато заспал в съня му се появил
Сфинксът и му казал: „Aз съм твоят праотец Хор-ем Ахет, създаден
от Ре-Амен". По-нататък той обещал на Тутмос царския трон, както и
дълго и щастливо царуване, ако го освободи от пустинния пясък, който
го покривал почти до главата. Историята продължава и по-нататък.
Тутмос последвал „нареждането" на Сфинкса, като го освободил от
пустинния пясък и така се изкачил на трона.

Ред 13 в историята върху стелата съдържа сричката „хеф". В нея

египтолозите виждат доказателството за това, че Сфинксът е построен
или поръчан от Хефрен.

Но и в този случай се оказва, че доказателствата не са верни. Стелата е

открита при разкопки на пътешественика Джан Батиста Кавиля през
1817 г. По това време 13-тият ред вече е бил силно повреден. Днес вече
го няма. Британският филолог Томас Янг, бивш експерт по
разшифроването на египетските йероглифи, има възможността малко
след разкопките да анализира една репродукция на надписа. Той
превежда 13-тия ред по следния начин:

„...които носим за него: волове... и пресни зеленчуци; и ще прославим

Венофер... Хеф... статуята, която беше направена за Атум-Хор-ем
Ахет... "14.

Както много други изследователи по негово време Томас Янг приема,

че Хеф означава Хефрен и добавя към него сричката „ре" в квадратни
скоби (Хеф [ре]), за да обозначи запълването на празнина. През 1905 г.
американският египтолог Джеймс Хенри Брестед (1865-1935)
анализира репродукцията и установява, че преводът е грешен:
„Споменаването на фараон Хефрен е разбрано като доказателство
за това, че Сфинксът е произведение на този фараон - едно
неоснователно заключение; (факсимилето на) Янг не показва следи от
картуш..."15

Във всички надписи на египетските династии - през цялата епоха на

фараоните - имената им винаги са в овална рамка, наречена картуш
(виж фиг. 6). Изключено е името на един толкова виден и силен
владетел да бъде издълбано в гранитна стела без да има картуш. Дори
да е така, това означава, че след отдаването на почит и поставянето на
стелата, грешката не е направила впечатление на никого, което със
сигурност също е изключено. А ако грешката е била забелязана, тя
веднага е щяла да бъде коригирана. От това следва, че тук никога не е
ставало въпрос за името на фараона.

Дори ако зад сричката „Хеф" стои името на Хефрен, то не доказва, че е

поръчал построяването на Сфинкса. Всичко това е доста странно, не
мислите ли?

Впрочем след него няколко фараона - ще споменем за пример само

двама от тях Рамзес II и Тутмос IV - реставрират Сфинкса. Със стелата
на Тутмос се занимават също признати египтолози като Гастон
Масперо, бивш ръководител на египетския Върховен съвет по
старините към Египетския музей в Кайро. В онези години Масперо
също е уважаван филолог. През 1900 г. той пише:

„На 13 ред върху стелата на Сфинкса в средата на една празнина е

написано (името) на Хефрен (...). По мое мнение съществуват данни
(за откриване и реставрация) на Сфинкса, предприети по времето па
този владетел, и следователно повече или по-малко сигурното
доказателство, че още по времето на неговите предшественици
Сфинксът е бил засипан с пясък..."16

Въпреки това, както и преди, много от съвременните египтолози

твърдят, че Хефрен е построил Сфинкса. На нас ни е трудно да
проумеем това. Може би вие го разбирате?
Един от техните собствени редици се е изказал много точно. Това е
уважаваният египтолог Селим Хасан, който изследва Сфинкса през
1947 г.:

„С изключение на повредения ред върху гранитната стела на Тутмос

IV, който не доказва нищо, няма никакъв друг античен надпис, който
да свързва по някакъв начин Хефрен със Сфинкса. Колкото и смислено
би могло да изглежда, трябва да разглеждаме това доказателство
като косвено, докато един ден някоя щастлива лопата земя не даде
на света окончателно обяснение на подробните обстоятелства,
свързани с построяването на тази статуя..."17

Водата и геолозите - на каква възраст е Сфинксът в

действителност?

През изминалите години има много интересни проучвания на Сфинкса,

за окончателно изясняване на момента на неговото построяване.
Именно с тези проучвания бихме искали да ви запознаем по-отблизо.

Отправна точка за проучването е неуморимата изследователска работа

на американския учен и писател Джон Антъни Уест, който през
изминалите години винаги срещаме в Кайро. Уест принадлежи към
онази група изследователи и учени, които смятат за вероятно
цивилизация преди появата на династиите да е поставила началото на
египетския разцвет, както и че пирамидите и Сфинксът датират от
тогава. Той се опитва да докаже, че преди 30-те династии в Египет не
са живели никакви хора от каменната ера, както пише в историческите
книги, а е съществувала високоразвита цивилизация, т.е. много
напреднали в техническо отношение хора.

Джон А. Уест изследва сложните съчинения на многоуважавания

френски математик и изследовател на символите Швалер дьо Любич.
Той става известен с трудовете си върху храма на Луксор. В неговата
публикация Le Temple dans I'homme от 1961 г. той говори за
заключенията, които могат да се направят за археологията от
определени климатични условия и наводнения, които вероятно са се
случили в Египет през последните 12 000 години:

„Големите движения, на водна маса, които са сполетели Египет, са

предшествани от автентична високоразвита култура, което ни кара
да приемем, чe Сфинксът, построен от скала, взета от западната
чacm на платото Гиза, вече е съществувал по това време. Това е
същият Сфинкс, чието тяло на лъв с изключение на главата показва
безспорно следи от водна ерозия."

Когато следите от ерозия наистина се потвърждават, цялата хронология

се обръща с главата надолу - книгите по история трябвало да се
пренапишат. По-нататък Уест стига до извода, че следите от ерозия не
са предизвикани от прииждания на река Нил:

„Проблемът е, чe до шията Сфинксът е силно ерозирал. За тази цел

нивото на водите на Нил е трябвало да се покачu поне с 18 метра в
цялата долина. Наводнения от такъв мащаб е трудно да си
представи човек. Трябва да прибавим още, чe meopemuчнo
вътрешните варовикови блокове на т. нар. храм за
жертвоприношения в края на свързващия наклонен коридор, тръгващ
от Сфинкса, също трябва да са разрушени от водата, а това
означава, чe прииждащите води, които би трябвало да са стигнали
до основата на пирамидите, са били с височина от още 30 метра..."19

Уест не се предава и през 1989 г. се обръща към проф. Робърт Шох от

Бостънския университет. Професор Шох е реномиран геолог,
стратиграф, палеонтолог и специалист в областта на ерозирането на
меки скали. За Джон А. Уест това било възможност окончателно да
изясни въпроса с помощта на научно обоснованите доказателства на
един уважаван от всички учен и независим експерт.

Проф. Шох първоначално гледа много скептично на тезата за

високоразвита култура, съществувала преди периода на династиите, но
подхожда към задачата напълно безпристрастно. През 1990 г. той за
първи път посещава платото Гиза във връзка със случая. Към този
момент Шох все още няма разрешение за директен достъп и
извършване на подробни проучвания. Въпреки това от площадката за
наблюдение на Сфинкса той успява да си състави първоначална
картина за начина, по който климатичните условия са оставили следи
върху монумента. Още при това първо кратко посещение той стига до
заключението, че следите от ерозия не се дължат на наводнения, а на
продължителни валежи. Така обстоятелствата се изяснили и на Джон
А. Уест:

„Сфинксът е ерозирал не от прииждания на Нил, а от дъждове (...).

„Ерозията вследствие на дъжд" разреши проблема с един удар.
Източниците, на които се позовавах, говореха за наводнения, свързани
с продължителни дъждовни периоди, но като човек с недостатъчно
специализация в тази област никога не ми е идвало на ума, че именно
дъждовете, а не периодичните наводнения, са истинската причина за
ерозията..."20

При първото посещение на проф. Шох през 1990 г. директният достъп

до затворената територия на Сфинкса не е разрешен, което не е нещо
ново за платото Гиза. Все пак, със съдействието на декана на
Бостънския университет, по-късно той получава разрешение от
египетския Върховен съвет по старините за провеждане на по-точни
геологични проучвания на Сфинкса. Джон А. Уест събира научен екип,
в който освен него и Шох участва и геофизикът д-р Томас Л. Добецки.
Впоследствие екипът е научно подкрепен и от един архитект, един
фотограф, двама други геолози, един океанограф и автора на филми
Борис Саид. В района на Сфинкса Добецки провежда сеизмологични
тестове и открива данни за камери в скалата между предните лапи и
отстрани на Сфинкса. Според неговите изследвания размерите на една
от тези камери, намираща се на дълбочина по-малко от пет метра е
девет на дванадесет метра. Въз основа на правилната правоъгълна
форма той предполага, че тази камера не се е образувала по естествен
начин, а е създадена целенасочено от хората.

Още по-интересни са резултатите на проф. Шох. Силно ерозиралият

Сфинкс и стените на неговия ров са изсечени от същата скала като
сравнително незначително ерозиралите от въздействието на вятъра
гробове на „Старото царство" на юг (които датират горе-долу от
времето на Хеопс). За професор Шох било немислимо да причисли
тези масиви към една и съща епоха. Според него ерозията на Сфинкса
се дължи еднозначно на вода, докато другите виждат в нея само
въздействието от триенето на пясъка. Трябва да признаем, че тази
научна идея не е съвсем безпочвена, тъй като величественият Сфинкс в
продължение на хилядолетия е покриван безброй пъти чак до главата с
пясък. Стичащият се пясък по подобие на оттичащата се вода вероятно
е станал причина за отвесните резки.

фиг. 16: Старо изображение на Сфинкса, потънал до шията в

пустинните пясъци.

Разбира се, както може да се очаква, има и проблеми, този път с д-р
Захи Хауас. Американският изследователски екип получава
необходимото разрешително от д-р Ибрахим Бакр, тогавашния
председател на египетския Върховен съвет по старините. Захи Хауас,
който по това време е директор на платото Гиза, се чувства
пренебрегнат и обвинява изследователите, че хитруват в работата си
около монумента:

„Установих, чe работата ви се състои в това да монтирате

ендоскопи във вътрешността на Сфинкса и да заснемате ефектен
филм за всички фази на проучването, вместо обективна научна
лента. Затова ще спра изцяло работата на тази псевдонаучна група
и ще напиша доклад, който ще представя пред постоянната комисия,
която да прекрати по-нататъшната дейност на групата... "21

Според твърденията на учените подаденото до комисията заявление от

страна на Хауас по-скоро е елегантна парафраза.

Факт е наистина, че по този начин Хауас грубо изгонва американските

учени от района.

До този момент обаче геолозите вече са събрали необходимите данни.

След няколко месеца скептичният в началото проф. Шох решава да
потвърди пред обществеността резултатите от своето проучване. От
неговите геологични заключения следва логично изводът, че (по
изключително предпазлива оценка) Сфинксът е бил изсечен от скала
някъде най-късно между 7000 и 5000 г. пр. Хр.

С това се връщаме отново при вече споменатите съперничещи си

групи учени в Кайро. Египтолозите и до ден днешен са на мнение, че
по това време (7000 до 5000 г. пр. Хр.) Египет е бил населяван от
примитивни хора от каменната епоха, които не биха могли да издигнат
монумент от такъв род. За другата група тези датировки са
доказателство за отдавна подхранваната от тях теория за по-ранна
високоразвита цивилизация.

Колко противоречиви са мненията на двете групи показва по-късно

проведената отчасти обществена дискусия за резултатите от
проучването на американските учени. „Това е смешно" казва
пренебрежително Петер Лековара, заместник куратор в египетската
секция на Бостънския музей на изящните изкуства:

„Хиляди учени от векове се занимават с този въпрос и хронологията

вече в значителна степен е ясна. Не ни чакат повече големи
изненади..."22

И други експерти от лагера на „ортодоксалните" египтолози се

изказват в общественото пространство по подобен начин. Споменатият
по-горе Захи Хауас, който още от самото начало се противопоставя на
проучването, споделя също толкова унищожителното си мнение:

„Американски фантасмагории! Уест е дилетант! Всичко това е

лишено от всякаква научна основа! В непосредствена близост има по-
стари монументи. Те със сигурност не са построени от извънземни
или от хора, дошли от Атлантида. Всичко това са глупости и няма
да допуснем нашите паметници да бъдат използвани за лично
забогатяване. Сфинксът е душата на Египет."23

За Джон А. Уест реакцията на египтолозите не е голяма изненада. В

течение на годините, в рамките на неговата изследователска дейност в
Кайро, често му се е налагало да се бори с пречките и съпротивата на
представителите на ортодоксалната египтология и може да разказва
много за това. Но след проучването той има и подкрепата на известни
естествоизпитатели, което изглежда не устройва някои господа в
Кайро.

От средата на 90-те години на миналия век, въпреки препоръката на

западни учени и многото писмени запитвания, египетският Върховен
съвет по старините не разрешава по-нататъшни геологически
проучвания в района на Сфинкса. Това само по себе си е противоречие,
защото след работата на американските учени по-нататъшните
проучвания са наложителни, най-малкото, за да се опровергае
съмнителната хипотеза за възрастта на Сфинкса.
През 30-те години на миналия век известният египтолог Джордж
Райзнър извършва разкопки в долината на храма на Микерин, който се
намира само на неколкостотин метра южно от Сфинкса. По някои
части на останките от храма има ясни следи от разрушение от голямо
оттичане на вода вследствие на силни порои и дъждове. Една стена от
глинени тухли в западния край на храма е била направо отнесена от
дъждовете. Това още веднъж подчертава възможността не само
Сфинксът, но и всички храмови съоръжения в платото да датират
много по-отрано. Друга възможност би било и в по-късна епоха да се е
стигнало до тези аномалии след периоди на силни дъждове. От това
изхожда геологът Колин Рийдър, който от своя страна също приема, че
Сфинксът е построен по-рано. Той стига до извода, че по западното
ограждение на Сфинкса има видими следи от ерозия, която той отдава
на оттичането на голямо количество дъждовна вода. За него, както и за
Шох, пясъкът отпада като обяснение.

Трябва да имаме предвид, че платото Гиза от изток на запад видимо се

спуска надолу. Сфинксът е разположен по-ниско от пирамидите. Колин
Рийдър не вярва, че ландшафтът на платото е изменен чрез
изкопаването на камъни за строежа на пирамидите и само Сфинксът е
останал като монумент на отстранените слоеве. Според Рийдър е по-
вероятно Сфинксът да е издълбан от съществуваща на това място
отпреди монолитна скала.

Ако изходим от периодите на силни дъждове, водата би трябвало да е

текла с бързо темпо по наклонената повърхност на Гиза към
ограждението на Сфинкса и там да се е стичала в пропастта и това е
възможно, само ако не е имало пречка пред водните маси. Известно е,
че на север от Сфинкса има каменна кариера, която се приписва на
фараона Хеопс и точно там се крие недостатъкът според Рийдър. Тази
ниша с неправилна форма е влияела върху движението на водните
маси по платото толкова много, че от този период нататък Сфинксът не
е можел повече да ерозира. Ако, както смятат много египтолози,
Сфинксът е създаден по време на управлението на Хефрен, т.е. след
Хеопс, не би могло изобщо да има наличие на ерозия по него. Това
води само до един извод, че Сфинксът вероятно датира от период
преди IV династия, след като показва такъв ерозионен модел.

Забрадката и брадата...

Друга интересна идея застъпва немският египтолог д-р Райнер

Щаделман, който не вярва, че Сфинксът е създаден през периода на
управление на Хефрен. Той посочва силно раираната забрадка „немес"
на Сфинкса. Такава забрадка е била „модерна" в по-ранните периоди,
но не и в епохата на Хефрен - по негово време забрадките не били
толкова раирани.

Друг интересен артефакт, за който много се спори, е брадата на

Сфинкса. Както много други изследователи и учени и немският
египтолог не вярва, че Сфинксът първоначално е носил брада като
символ на могъщество. Този логичен извод произтича дори само от
факта, че брадичката е гладка. По камъка няма място за прикрепяне на
брада! Все пак има находки от брада на Сфинкс, но те не са от периода
на управление на IV династия, тъй като брадата е сплетена като
например брадата на известната златна маска на Тутанкамон (XVIII
династия). Ако Сфинксът първоначално не е имал брада, това със
сигурност би трябвало да означава, че смесеното същество няма нищо
общо с Хефрен, смята д-р Щаделман.

Щаделман вижда в чертите на лицето на Сфинкса по-скоро тези на

Хеопс. Считаме, че с това той отива също толкова далеч, както с
теорията за Хефрен, още повече че при единствената добре запазена
находка на Хеопс - малката фигурка от слонова кост - няма място за
прикрепяне на забрадка „немес". Разплитането на загадката
продължава, а Щаделман най-малкото остава сам със своята теория за
Хеопс.

Във всеки случай изглежда много вероятно по-късно през периодите

на управление на отделните династии различните владетели да са
променяли облика на Сфинкса по свой вкус, за което говори дори само
по-малката пропорция на главата спрямо тялото на Сфинкса!
фиг. 17 и 18: Отляво се вижда Сфинксът на Хатшепсут (XVIII
династия, ок. 1460 г. пр. Хр.) с брада, оформена право надолу според
изискванията през този период. Отдясно се вижда част от брадата на
Сфинкса в платото Гиза, която е сплетена. Тази брада е поставена
впоследствие, през новата епоха, т.е. столетия след построяването на
Сфинкса.

Един съвсем различен, но според нас много важен аспект е смяната с

една изцяло патриархална епоха. Със сигурност винаги е имало
владетели с религиозни амбиции, които да придадат на
първоначалните андрогинни черти на лицето на Сфинкса мъжествено
изражение и да го променят според собствената си изопачена
представа, ориентирана към политиката и религията.

Едно нещо със сигурност никога не се е отдало на тези владетели: да

заличат спомена, тъй като в края на краищата Сфинксът в Гиза е един
изключителен пример за периода на смесените същества, един символ
на преплитането на човешката и божествената страна у човека.
Сфинксът символизира този процес на промяна по несравним начин.
Кулминацията на това обезобразяване, свързано със смяната на
епохите, очевидно е фараонската брада, която така да се каже е
допълнително залепена на Сфинкса. Изобразяването на владетелите
без този символ е немислимо дори и в по-късни времена. Тази смяна
със сигурност върви ръка за ръка с възникването на „юдейските"
религии (юдаизъм, християнство, ислям), които от своя страна са чисто
патриархално ориентирани и не оставят никакво място за жената.
Нека да ви припомним, че в течение на следващото хилядолетие
религиозните водачи и пророците са само мъже - Мойсей, Буда, Исус,
Мохамед и т. н.

Или да хвърлим един поглед към световната политическа сцена, която

през хилядолетията е свързана с водещите световни религии. Цяло
щастие е, че християнската църква е снизходителна, като въобще
провъзгласява жени за светици и то редом с всичките големи
пълководци и военачалници. Колко опасна се е струвала на църковния
клир жената и нейната сила става ясно, когато човек помисли колко т.
нар. „вещици" са избити през вековете и до каква степен църквата се е
старала от една страна да потиска древните обичаи и древното
познание, а от друга да го използва за свои цели.

Жалко е, когато човек си помисли какво са „натворили" заедно „по

мъжки" съвременните големи световни религии. Дори и в новите
текстове на Стария завет можем да открием достатъчно доказателства
за много по-древни източници. „По-добре да откраднеш една добра
чужда история, отколкото да нямаш нито една и да останеш с
празни ръце" - така можем да упрекнем авторите на Библията. Щефан
е описал това много подробно в двутомника си „Банки, хляб и бомби".
Колко радикално е било отношението към жените и тяхното древно
мистично значение става ясно още от юдейския разказ за сътворението
на света. В него се говори за рая, Адам, Ева, ябълката и змията. Както е
известно „черната овца" е Ева, в образа на жена и прамайка, на която
се приписва вината за грехопадението на човечеството. Адам като мъж
се отървава невредим. Не носи ли Ева - изкусителката, грешницата - в
тази фалшива представа цялата вина за „случилото се" и за нещастията
на човечеството? Това, че Ева стои едно стъпало по-долу от мъжа, тъй
като според библейската версия е създадена от реброто на Адам,
показва ясно, че авторите на Библията са искали да придадат на жената
много по-малко значение.
Няма вече и следа от мъдрите жени, нито можем да доловим полъх от
Авалон, Първото време - епохата на боговете. Как се променят
времената... В същото време това е емблематично за приближаващия
край на епохата Кали-юга и свързаната с нея смяна на епохите. Тази
смяна може да означава повече женска енергия за синята планета,
която отново ще се превърне в майката Земя.

Според нас смесеното същество Сфинкс въплъщава женското начало,

затова е в женски род (на немски Сфинкс е в женски род. - Бел. пр.) и
не изобразява фараона Хефрен.

Можем да обобщим, че до днес не е доказано окончателно, дали

наистина Сфинксът датира от периода 7000-5000 г. пр. Хр., т.е. че е по-
стар, отколкото официално се смята. От друга страна ортодоксалната
египтология и до днес не може да докаже, че Сфинксът датира от
периода на управление на фараона Хефрен и че той е построен по
негово нареждане.

Подозираме, че това, което открива екипът на проф. Шох - една или

няколко камери под Сфинкса - има общо със стремежа всичко да се
запази в тайна.

Сега да обърнем поглед към...

Помещенията източно от Сфинкса

Да останем близо до Сфинкса и да се оставим да бъдем завладени за

малко от неговата и до днес доловима магия. Скоро нашият поглед ще
се насочи на изток към разположените пред него храмове, които днес
се определят като Долинният храм на фараона Хефрен и Храмът на
Сфинкса. И тази класификация си е чиста хипотеза, която не е
доказана с нищо. Именно тук има един много интересен геологически
аспект, защото Сфинксът и съседният на него храм имат обратно
разположение на седиментните пластове. От околностите е добит
материал, който е използван за построяването на храма, като най-
горните пластове е трябвало да отидат за направата на най-долните
нива на храма. Геологът Колин Рийдър ни обяснява резултатите от
своите изследвания, а именно, че Сфинксът и Храмът на Сфинкса са
построени едновременно, но доста по-рано:

„Едно изследване на разпределението на фосилите във варовиковите

камъни на Гиза nokaзa, че зидарията, използвана за построяването на
Храма на Сфинкса, е добита вътре в огражденията на самия Сфинкс.
Това говори, те Сфинксът и храмът вероятно са строени по едно и
също време. Взимайки под внимание геологичните доказателства...
това подсказва, че двете постройки в тази местност би трябвало да
датират преди строителните проекти, правени по време на
управлението на. Хуфус (Хеопс). "23

Египтологът Басам Шамах освен това вярва, че съседният от юг

Долинен храм на Хефрен датира от много по-ранна епоха. Според
Шамах тези два храма представляват особен случай в целия Египет,
тъй като в тях не са намерени никакви йероглифни надписи и релефи.
От там следва, че те вероятно датират от преддинастичния период, т.е.
от една епоха преди фараоните на Старото царство - „Те са издигнати
преди да влезе в употреба езикът на династичните фараони", смята
египтологът Шамах и поставя въпроса защо на фараоните им е
трябвало това разточителство, за да построят тези два толкова масивни
храма, без да оставят някакви текстове, без религиозни посвещения и
рисунки на фараона, който е поръчал построяването им. В случая
фараоните от по-късните династии, както добре знаем, отдават голямо
значение на факта, имената им да бъдат свързани със създаденото от
тях. Било е нещо съвсем обичайно буквално да изтриват предишните
надписи и имена на царе и да ги подменят със собствени картуши.
Защо фараоните от Старото царство не са го направили?

Имаме едно много логично заключение, към което се присъединяваме

и ние. В тази връзка може да бъде зададен въпросът за „грандомания"
и с право, защото в този случай не срещаме логично и разбираемо
поведение.

Тогава остава да разгледаме още един въпрос - на кого или на кое

обстоятелство е посветен първоначално Долинният храм?
Египтолозите го приписват на Хефрен. На северната стена на храма
има два символа: един „анх" символ, който означава „живот" и един
„хоек" символ, чието значение е „любов, обичан". Не посочват ли тези
два символа ясно смисъла, целта и авторството на храма? Вероятно те
са останали от по-късен период, в което е убеден и египтологът
Шамах. Той обяснява това с облицовките от розов гранит, които според
него са поставени едва по-късно като защитно покритие.

Последното е убедително твърдение, но въпреки това не можем да се

присъединим към него. Според нас облицовките от розов гранит имат
общо само с обстоятелството, че монументите са били постоянно в
съприкосновение с вода. Розовият гранит е използван като облицовка и
при втората и третата пирамида, а също така в много и по-стари
храмови комплекси. Освен това знаем, че пирамидите първоначално са
били заобиколени от огромни ограждащи стени и така да се каже са
били потопени във вода, което ни кара да предполагаме съвсем друг
смисъл и цел. Към този въпрос обаче ще се върнем отново по-късно.

Бихме искали да споменем още нещо във връзка с двата храма. Според
нас те са служели единствено и само за практични и логистични цели -
много вероятно е да са били товарни помещения, тъй като се смята за
сигурно, че точно пред тези помещения е било свързано малко
пристанище за акостиране. Същото важи и за Голямата пирамида и
другите големи пирамиди и храмови съоръжения от преддинастичната
епоха (виж в тази връзка фиг. 41).

Проучвания около Сфинкса

В началото на 70-те години на миналия век техническият отдел на SRI

(Станфордския изследователски институт) прави пробив с
разработването на „георадар" (ground-penetrating radar) за търсене на
подземни тунели и камери в близост до Сфинкса и под него.
Проучванията са разрешени от тогавашната ЕАО - Egyptian Antiquities
Organisation („Организация за египетските старини") - Това ново
постижение на техниката се използва в платото Гиза. Изследванията в
Египет били поръчани на SRI не от ЦРУ или някоя секретна служба, а
от организацията на Едгар Кейси A.R.E. (Association for Research and
Enlightenment - Асоциация за изследвания и просвещение) и ECF
(Edgar Cayce Foundation - фондация „Едгар Кейси"). Имайки предвид
имената на тези две организации е близко до ума, че става въпрос за
изследване на „Залата на записите", за която споменава Едгар Кейси.

Едгар Кейси (1877-1945), известен по света като „спящия пророк",

имал дарба на медуим, изпадайки в състояние на пълен транс.
Неговите публикации на английски език обхващат триста тома. Той е
роден във ферма близо до Хопкинсвил, щата Кентьки. Докато бил дете
дарбите му останали почти незабелязани и били отдавани на
прекалено богатото му въображение. Едгар впечатлявал обаче своите
родители с невероятно развитата си фотографска памет. Когато като
дете един ден играел в гората, той получил видение, че през целия си
живот трябва да помага на другите. Той учел домашните си, като
заспивал върху учебниците си и затова бил винаги добър ученик.
Можел да разпознава аурата и енергийното поле на всяко живо
същество и често разговарял с умрели приятели и роднини.

Американската авторка Мойра Тимс пише за него:

„Много по-късно, докато бил млад продавач на канцеларски

материали, гласът му бил застрашен от изчезване от постепенно
прогресираща napализа на мускулите на глътката. Лекарите не могли
да открият причината за проблема, а хипнозата довела само до
временни подобрения. Едгар си спомнил за способността си от
детството да учи и помолил свой приятел да го научи на хипноза,
така че той да изпадне в предизвикан от самия него транс. За своя
собствена изненада тогава той съвсем точно разбрал какви
лекарства и какво лечение да си предпише и така скоро оздравял.

Група от местни лекари чула за тази необикновена способност и

скоро Едгар Кейси вече поставял диагнози на техните пациенти.
Способностите му по време на транс се развивали толкова бързо, че
той можел дори в отсъствието на пациента да постави диагноза и
да му предпише лечение. Достатъчни му били името и адресът.
Новината за изкуството на Кейси се разнесла бързо и след една
публикация за него в „Ню Йорк Таймс" хора от цялата страна
започнали да търсят помощ при него."24

Въпреки успехите си обаче Кейси се натъква на отказ, когато се опитва

да установи контакт с известни лекари. Една положителна статия на
хомеопата д-р Уесли Кетчън му осигурява пробива. През 1931 г. е
основана Асоциацията за изследвания и просвещение, която започва да
събира всички статии за лечебните успехи на Кейси.

За период от четиридесет години Кейси диагностицира повече от

четиринадесет хиляди човека без нито една грешна диагноза.
Диагностиката на болестите обаче е само една от многото области, в
които той използва своите дарби. Кейси прави безброй пророкувания и
предсказания за това, какво ще се случи по света, за развитието на
човечеството и неговия духовен прогрес. Кейси е важен не само заради
своите видения за смяната на хилядолетието, в които предсказва земни
катаклизми и големи катастрофи, но и заради изказванията си за
Атлантида и египетските пирамиди. Съществуват повече от хиляда(!)
лекции на Кейси, посветени на Древен Египет.

В много от своите сесии, в които изпада в транс, американецът говори

за епохата на Атлантида. Според него периодът на атлантите свършва с
потопа, случил се около 10 000 г. пр. Хр. Част от атлантите успели да
се спасят от катастрофата и попаднали в долината на Нил и създали
египетската цивилизация. Едно често повтарящо се в състояние на
транс описание на Кейси се отнася до „сведенията" за Египет като
място за съхранение на тайни древни писания. По негови данни някъде
през 10 500 г. пр. Хр. било построено голямо подземно помещение, в
което имало библиотека - „Залата на записите" - в която се
съхранявали текстове за атлантите и тяхната цивилизация:

„Тя има такова разположение, че когато Слънцето изгрее от водите,

ивица сянка или светлина пада между предните лапи на Сфинкса (...).
Между Сфинкса и реката... "25
Кейси споменава и момента когато тя ще бъде открита - в края на XX
век, когато „настъпи времето".

До ден днешен „Залата на зanucume" не е открита официално,

въпреки че през изминалите десетилетия във връзка с нея се вдигна
много шум и се направиха няколко проучвания около Сфинкса.
Наистина ли не е открита? Или отново обществеността е водена за
носа? Скоро ще разберем...

Днес, освен двете гореспоменати организации, в САЩ и още 25 страни

съществува и Edgar Cayce Center (Център „Едгар Кейси"). Една от най-
активните личности, работеща за A.R.E. и ECF, е най-големият син на
Едгар Кейси - Хю Лин Кейси. За по-нататъшните изследвания и
проучвания обаче за двете финансово силни организации несъмнено е
било решаващо да използват напълно ново лице, с неопетнено име,
което да им помага на място.

„Така се роди планът да намерят и подпомогнат подходящ кандидат.

Откриват го в лицето на все още студента по това време Марк
Ленър, който в периода 1971-1973 живее във Вирджиния Бийч в
обкръжението на ECF. През 1972 г. Марк Ленър заедно с младежка
група от ЕСЕ под ръководството на внука на Едгар Кейси, Чарлз
Томас Кейси, за първи път пътува до Египет. В края на 1973 г. той
получава студентска стипендия от ECF и постъпва в Американския
университет в Кайро, където следва до 1976 г. Последващата
практика, също е финансирана с изследователска стипендия,
получена от ECF.

През 1974 г., по време на следването на Марк Ленър в Американския

университет в Кайро, издателството на A.R.E. публикува неговата
книга The Egyptian Heritage („Египетското наследство"), която
съдържа изчерпателно изложение на изказванията на Кейси за
Египет...

Според тълкуванията на Кейси това наследство скоро отново ще

бъде открито и то с революционни последици - не само за историята
от времето на фараоните, но и за всичко, което засяга нашето
физическо и духовно развитие и дори за бъдещето, което ни
предстои. "26

Тази кратка ретроспекция и връзката между A.R.E., ECF и Марк Ленър

показват, че търсенето на залите и камерите в платото Гиза, които
Кейси описва в своите транс сесии, никога не е спирало. Не трябва да
забравяме, че Марк Ленър днес спада към уважаваните египтолози и
най-малкото официално стои зад теорията за гробниците. Същото
важи и за Захи Хауас, за който човек може да мисли каквото си иска.
Той също е един от решителните и агресивни противници на всички
теории, които могат да разрушат неговите гробници на фараоните или
поне на пръв поглед. Напразно изпраща сина си във фондация „Едгар
Кейси" в САЩ, за да научи нещо повече27.

Ленър и Хауас се запознават още по времето, когато следват в

университета в Кайро. Между двамата започва тясно сътрудничество,
което продължава и до днес, въпреки че за разлика от Марк Ленър
Захи Хауас не обръща вече толкова много внимание на платото Гиза.
За разлика от него Ленър ръководи разкопки в платото и през миналите
години. През 1974 г. вече се извършва първото отдалечено наблюдение
на платото Гиза, което настойчиво бива продължено след 1977 г. През
същата година американската асоциация National Science Foundation
(„Национална научна фондация") подкрепя съвместен проект на
университета Айн Шамс в Кайро и SRI, представлявано от Ламбърт
Долфин, бивш Senior Research Scientist (старши учен-изследовател) в
SRI International. Изследователите проверяват съпротивлението на
почвата в околностите на Сфинкса чрез измервания на магнитните
структури. Резултатите отново показват някои странности, които са
описани по следния начин в заключителния доклад на SRI:

„Чрез измервания на съпротивлението близо до Сфинкса успяхме да

установим множество аномалии. Поради ограничената във времето
програма, можахме да извършим само ограничен брой измервания.
Екипът откри пет интересни места. Зад задните лапи в
северозападния край поставихме две редици с електроди, които всеки
път протичаха в една линия. И двете линии показаха аномалия, която
вероятно е предизвикана от подземен коридор, който преминава от
северозапад на югоизток.

Друга аномалия е разположена в средата на южната страна близо до

малък купол, който явно е бил поставен тук впоследствие по времето
на римляните. Тази аномалия беше установена чрез два пресичащи се
реда. Когато електродите бяха отдалечени на около два метра от
предния ред, аномалията се засилваше. Това е типично за отвесна
шахта. Пред предните лапи на Сфинкса има две аномалии, [...] което
ни кара да предполагаме, че на максимум 10 метра дълбочина има
кухина или шахта. Ако тази кухина наистина съществува, тя
вероятно е запълнена с чакъл. [...] Аномалиите на съпротивлението,
които открихме около Сфинкса, са достатъчно определени, за да ни
позволят с абсолютна сигурност да направим някакви заключения и
ние сме на мнение, че трябва да бъдат извършени подробни
проучвания."28

През 1977 г. Захи Хауас става Chief Inspector of Antiquities (главен

инспектор по древните паметници) в платото Гиза, с което
едновременно става и пряк представител на египетския Върховен
съвет по старините. Благодарение на правомощията, които му дава
новата позиция, Хауас дава разрешение на Марк Ленър и ECF за
проучванията на Сфинкса. Можем да си представим какво са търсили
Марк Ленър и ECF там. Това означава, че и Захи Хауас по това време
трябва да е бил убеден, че в митичната „Зала на записите", както я
нарича Едгар Кейси, има нещо повече от обикновено шарлатанство. В
края на 1977 г. Ламбърт Долфин се среща с представители на ECF и се
договарят по-нататъшните проучвания в Гиза да бъдат провеждани от
SRI от името на ЕСЕ

По-нататъшни проучвания (1978 г.)

Една година по-късно проучванията са продължени от SRI. Проектът е

наречен The Sphinx Explorations Project („Проект за изследвания на
Сфинкса"). За тази цел в Кайро се събират Хю Лин Кейси и Захи
Хауас. Всички се надяват на революционно откритие.

По това време SRI работи за двама възложители - за ECF, които

концентрират проучванията си върху Сфинкса и за друга фирма с
наименование Recovery System International (RSI), чиято дейност е
съсредоточена върху двете големи пирамиди. Както често се случва и
тук се стига до разногласия между страните и проучванията са
прекратени. Ламбърт Долфин обобщава:

„През 1978 г. - Заедно с моите колеги (от SRI International, Менло

Парк, Калифорния) проведохме един ограничен по обхват преглед на
съпротивлението около Сфинкса като част от дарение на фондация
„Едгар Кейси". След това направихме високочестотно сеизмично
сондиране върху цялата платформа [върху Сфинкса - б. а.] и върху
предната страна. Третата ни задача беше да пробием няколко
отвора с дебелина десет сантиметра върху малките аномални
(разломи), които открихме, и да поставим сонда с телевизионна
камера, за да ги изследваме."29

От тези думи на първо място може да се заключи, че очевидно

проучванията не са извадили на бял свят нищо необикновено.
Изследванията обаче потвърждават аномалия при Сфинкса, но ECF
правят само пет сондажа, въпреки че няма ограничения за броя на
сондажите. Все пак обаче са разрешени само сондажи, които
благодарение на измерените от SRI аномалии изглеждат оправдани.

От използваните методи не може да се очаква стопроцентова

надеждност, въпреки че те дават интересни данни. „Електронното
дистанционно наблюдение, радарните и акустичните сондажи ни
карат да предполагаме следните аномалии", казва Андреас фон Рети в
книгата си „Загадките на платото Гиза":

„Една аномалия с размери почти девет на тринадесет метра под

дясната лапа на Сфинкса. Сигналите сочат да кухина, която започва
около пет метра под земята. SRI прави сондажи там, но само на
дълбочина три метра, което с оглед на резултатите от
измерванията е най-малкото безсмислено. Южно от Сфинкса, при
левия хълбок пред задната лапа се проявява една друга аномалия на
около два и половина до три мempa под земята. Интересното е, че
изследователите се натъкват точно от другата страна, на северния
хълбок на тялото на лъва, на аналогична аноталия. Може ли това да
е просто едно съвпадение? Двата резултата изглежда се подкрепят
взаимно и водят до предположението, че вероятно напреки под
корема на голямата каменна котка преминава тунел.

Пред дясната лапа също така има едно нарушение, което започва
метър и половина под земята и вероятно се простира под монумента.
Ако гръбначният стълб се удължи извън тялото назад с няколко
метра, там - т.е. западно от опашката на лъва - се появява още една
аномалия, широка около два метра. "30

Pозов гранит в основата на Сфинкса - на 16 метра дъабочина

Друго много интересно откритие при разкопките североизточно от

Сфинкса, е направено също през 1978 г. от египетския Върховен съвет
по старините. При тези разкопки той се натъква на първична скала.

фиг. 19 Изглед отстрани на платото на Сфинкса: най-отляво се вижда

16-метровия сондаж от 1980 г., при който изследователите се натъкват
на розовия гранит.
Две години по-късно египетското министерство на напояването
извършва сондажи на около 15-20 м източно от тези разкопки и на
около 16 метра се натъква на мек чакъл върху твърда основа. Ядковият
сондажен инструмент стига до розов гранит. Такъв гранит никъде в
цялото плато не се среща естествено. От сондажа не става ясно, какви
са размерите на този слой гранит. От Робер Бовал научаваме част от
доклада на ECF:

„Почти по същото време Захи Хауас, днес генерален секретар на

египетския Върховен съвет по старините, извършва разкопки на 50
метра източно от храма на Сфинкса и още на 1,80 дълбочина се
натъква на твърда първична скала. Няколко месеца по-късно - през
1980 г. - египетските специалисти по напояването, които проверяват
състоянието на подпочвените води, само на 30 метра от мястото на
разкопките без проблеми правят сондаж на дълбочина над 15 метра,
докато сондата не стига до твърдо масивно препятствие. След
освобождаването на сондажната глава, 3а тяхна най-голяма
изненада, сондата изважда парче голям асуански гранит. [...]
Откриването на голямо препятствие от гранит на 15 метра
дълбочина в близост до Сфинкса е най-малкото вълнуваща находка."31

Това откритие е безспорно много интересно и оставя след себе си

някои открити въпроси. В случая става въпрос за твърда скала, която
не се е образувала по естествен път, тъй като този розов гранит
произхожда от южните части на страната. Няма отговор и на въпроса
дали това не са останките на стар „храм". От друга страна, находката
потвърждава предположението, че при разкопки под непосредствено
граничещата със Сфинкса част на града Назлет ел Саман (точно пред
Сфинкса) биха могли да се открият и други интересни находки.

Архивни снимки също доказват съществуването на кухини

През 1980 г. в един институт в Париж са открити 200 архивни снимки,

направени по време на работите, извършвани по Сфинкса в периода
1925-1936 г. По тази тема никога не е публикуван официален
репортаж. Едгар Евънс Кейси, най-малкият син на Едгар Кейси, говори
за тях в книгата си „Тайната на Атлантида":

„Снимките показват, че археолозите са разкрили голяма част от

каменната облицовка на Сфинкса при разкопките през 20-те години
на миналия век. Те са копали дори в тялото в търсене вероятно на
тайни камери. На две или три снимки изглежда, че има нещо като
кухина в северната част на тялото, в която стои човек на малко по-
ниско ниво от това на земната повърхност. На друга снимка съвсем
ясно се вижда отвор в южната задна лапа. Всички тези форми са
покрити отново със старите камъни и съвременен цимент."32

Бихме искали да обърнем внимание на още свидетелства и разкази,

които са много показателни, а именно древните записки за подземни
лабиринти. Тук отново ще срещнем уважавания египтолог д-р Селим
Хасан.

Проучвания и открития npeз 20-те години на миналия век

Днес вече не е тайна, че между Сфинкса и двете големи пирамиди се

намира голяма хитро изобретена система от шахти и камери. Различни
заинтересовани групи от десетилетия дават най-доброто от себе си, за
да запазят в тайна от широката общественост откритията или по-точно
казано повторните открития, но това никога не им се отдава напълно.
Причината се корени в човешката слабост, че парите оправдават
средствата.

В началото на миналия век при разкопките в платото Гиза учените се

натъкват на приказно подземно съоръжение с ширина двадесет и два
метра и дължина четиристотин и петдесет метра, с много разклонения,
които свързвали разположените над земята сгради.

Немският изследовател на пирамидите Клаус-Улрих Грот открива в

книгата La Prophetic simbolique de la grande Pyramide („Символичното
пророчество на Голямата пирамида") цитиран от Хенри С. Люис
репортаж за разкопките:
„Открихме подземно съоръжение, което е било използвано от
древните египтяни преди 5000 години, което се простира под
улицата и води от втората пирамида до Сфинкса. То позволява
преминаването под улицата на Хеопс до гробището на Хефрен. В
това подземно съоръжение открихме серия шахти с дълбочина повече
от тридесет и осем метра и просторни камери, както и каменни
стаи."

Репортажът за разкопките в действителност е публикуван за пръв път

от египтолога Селим Хасан през януари 1935 г. В него Хасан описва
проведените пет години по-рано последващи работи след направеното
през 1928 г. откритие. Проучванията са съпроводени от сър Флиндърс
Петри (1853-1942). Дори лондонският всекидневник „Дейли Телеграф"
съобщава за публикацията на репортажа за тези разкопки. В репортажа
се говори за откриването на три различни нива на платото, в които има
подземен град. „Подземен град"?

Ръководител на разкопките на проф. Селим Хасан е Мохамуд Дарвиш.

В репортажа си за тях той не споменава нищо за подземен град, но
въпреки това неговите обяснения са крайно показателни:

„Откритото наскоро подземно съоръжение е издълбано от твърд

пясъчник и е с височина 2,40 метра. Двама-трима човека могат да
вървят в него един до друг. В центъра на подземното съоръжение се
намира огромна квадратна шахта с дължина 2,40 метра, която
отвежда отвесно нагоре през варовика също като минна шахта. Тя
свършва в просторна камера, в средата на която се намира друга
шахта, която от своя страна води до голяма зала със седем
прилежащи помещения, в някои от които има големи саркофази от
базалт и гранит. "33

Тази шахта с дължина четиристотин и петдесет метра най-вероятно е

„системата от Y-образни коридори", която френският инженер Жан
Керисел открива през 1996 г. и която се разклонява под земята точно
двадесет и пет метра северно от Сфинкса и се простира на
седемстотин метра в посока на Голямата пирамида. Той самият
разказва следното:

„Голямата улица между пирамидата на Хефрен и Сфинкса е

изградена от огромни каменни блокове и обхваща три отделни
участъка. Средният участък преминава между две стени от варовик
в посока към гробищата... Стените имат навес от каменни
фрагменти, каквито могат да се видят тук и по главния път."

През 1925 г. френският археолог Емил Барез отново прави разкопки по

Сфинкса и нарежда да бъде изградена защитна стена срещу по-
нататъшни навявания. По време на разкопките той открива два входа
във Сфинкса. Първият се намира близо до опашката (северно),
другият, разположен от лявата страна между задните и предните лапи,
води навътре в тялото. Малкият отвор в корема води до помещение с
неправилна форма, което се спуска непосредствено надолу. Камерата
има разклонение, преминаващо в две шахти, които днес са блокирани
от железни прътове и дъски. Един от тези коридори води нагоре, а
другият - надолу. Входът отстрани води също така към подземни
коридори, но изглежда свършва след няколко метра. Смисълът и целта
на тези подземни галерии и до днес не е изяснен.

Относно тези две така наречени „слепи шахти" днешните египтолози

все повече са на мнение, че са изградени, за да объркват нежелани
натрапници. Вероятно самите тези учени се намират на грешен път,
защото зад шахтите със сигурност се крие всичко друго, но не и
объркваща маневра, нещо което изглежда напълно безсмислено. Това
или е система, която има съвсем ясно предназначение и е свързана с
голям подземен лабиринт или подземните камери под Сфинкса са
създадени много по-късно. Остава фактът, че под Сфинкса има камери
- но за какво са служели те?

Това невероятно откритие скоро бива забравено, защото Барез отново

запечатва входовете с камъни и цимент. Той обаче скицира своите
находки и прави многобройни снимки. В края на 70-те години на
миналия век Сфинксът е реставриран. Проектът продължава десет
години и още в началото на проучванията инспектиращият дейностите
Мохамед Абдел Маутуд Файед съобщава на египетския Върховен съвет
по старините (ЕАО) за разкриването на шахта. Предполагаме, че
Файед вече е знаел нещо за отвора, защото още дядо му е работил за
Барез. Това е същата шахта в корема на Сфинкса, открита от Барез,
която по-късно е затворена. През 1980 г. Захи Хауас и Марк Ленър
изследват този отвор и като установяват, че не води никъде, загубват
интерес към него. След като се запознават с работата на Барез, двамата
египтолози търсят да открият страничния вход. Но и тази шахта се
оказва „сляпа" и отново е затворена. И до днес обаче има достатъчно
догадки в тази насока. От една страна, се предполага, че не цялата
истина е излязла наяве и че шахтите не са само тези две. От друга
страна, съществуват съмнения, че неофициално разкопките
продължават. Какво обаче се спестява на световната общественост?

Интересното е, че дори уважаваният археолог д-р Селим Хасан в един

от своите изследователски доклади прави ясно и реалистично
изказване относно построяването и възрастта на Сфинкса:

„Не са известни определящи факти за това каква е точната възраст

на Сфинкса и на кого можем да припишем построяването му, а ние не
разполагамe с нито един надпис от онова време, който би могъл да ни
даде отговор на тези въпроси"33.

Херодот говори за лабиринта

Да се върнем на Херодот, известния гръцки историограф и неговия

разказ за подземния лабиринт.

„Аз го видях (лабиринта) и той надминава всичко казано за него. Ако

съберем труда и парите, вложени във всички подобни зидани
конструкции и други постройки в Гърция, те ще са по-малко от
изразходваните само за този лабиринт. Да не забравяме, чe сред тях
са внушителният храм в Ефес и moзu на остров Самос. Със
сигурност пирамидите превъзхождат всички техни описания и всяка
от тях надминава много от големите шедьоври на гърците, но
лабиринтът превъзхожда дори тях. В него има дванадесет покрити
двора, чиито порти са разположени една срещу друга, шест на север
и шест на юг, всичките плътно една до друга. Те са оградени от
стена. В съоръжението има два вида камери, подземни и
разположени върху тях надземни, общо три хиляди, по хиляда и
петстотин от всеки вид. За надземните камери, които видях с очите
си, говоря от собствен опит. За подземните камери само съм чувал.
Защото египетските отговорници в никакъв случай не искаха да ни ги
покажат и ни обясняваха, че там се намират саркофазите на
фараоните, построили лабиринта, и саркофагът на свещения
крокодил. За подземните камери мога да разкажа само това, което
съм чувал, а надземните, които успях да видя с очите си, са
свръхчовешко творение... В ъгъла в края на лабиринта се издига
пирамида с размери четиридесет сажена (72 метра - б. а.), в която са
поставени огромни фигури. Подземен коридор води към
вътрешността на пирамидата... Друго, още по-голямо, чудо е т. нар.
езеро Моерис, на чиито брегове е изграден този лабиринт...

Вижда се ясно, че то е изкуствено изкопано от човешка ръка.

Защото в средата на езерото има две пирамиди, които се издигат на
височина петдесет сажена (90 метра - б. а.) над водата и достигат
толкова на дълбочина под нея. Върху двете пирамиди е разположена
колосална фигура от камък, седяща на трон..."33

Тези описания на Херодот поставят много въпроси. Лабиринт, по-

внушителен от самите пирамиди? Напук на всички спекулации, той
навсякъде твърди, че е виждал с очите си надземните камери.
Разказите му за подземните камери днес не оставят нищо повече от
големи въпросителни. Няма данни от първа ръка за съществуването на
подземни лабиринти. Но тук е интересен въпросът, дали и каква връзка
с тайнствения подземен свят под платото Гиза биха могли да имат тези
лабиринти? Някои археолози днес са на мнение, че тайнственият
лабиринт е открит още през 1843 г. от немския археолог Карл Рихард
Лепсиус (1810-1884). В случая би трябвало да става въпрос за
пирамидата гробница и за тази на фараона Аменемхет III (XII
династия 1844-1797 г. пр. Хр.) с околните руини, които Лепсиус
локализира по онова време близо до днешния оазис Ел Фаюм.

Ако сравним с описанието на Херодот на подземния лабиринт можем

да предположим, че древните руини до Ел Фаюм нямат общо със
споменатия лабиринт. Нищо от покритите дворове, хилядата
помещения, огромните фигури и колосалната каменна фигура не е
открито в Ел Фаюм.

Най-интересната част за нас от разказа на Херодот се отнася до двете

големи пирамиди и един довеждащ канал, водещ до голямата
пирамида. По този повод отново ще се върнем към Херодот в
следващата глава.

Мистериозните видеозаписи

Нека да се върнем отново в настоящето! През изминалите почти

двадесет години Щефан преживя доста неща в платото Гиза. За един
толкова дълъг период човек може да се запознае и с различни
интересни хора, всеки от които си има своя история. Един от тях е
Робер Бовал.

През 1996 г. писателят, инженерът и изследователят Робер Бовал

получава филмов материал, заснет от автора на филми Борис Саид,
който умира през 2002 г. Снимките са правени от Саид по време на
проучванията му в платото Гиза в периода 1991-1993 г. По онова време
платото Гиза се изследва от двамата учени Джон Антъни Уест и
бостънския геолог проф. Робърт Шох. В центъра на техните научни
търсения са споменатите по-горе следи от ерозия по Сфинкса. По
време на проучванията през 1993 г. д-р Томас Добецки, който участва в
тях в качеството си на сеизмолог, успява да потвърди съществуването
на тайна камера под дясната лапа на Сфинкса с помощта на специална
апаратура за определяне на местоположението.

В книгата си „В подземията на Египет" Робер Бовал публикува дълги

пасажи от филмовия материал. Между другото във филма може да се
видят Марк Ленър и Хю Лин Кейси. Очевидно намерението на
филмовия проект е било да открие описаната от Едгар Кейси „Зала на
записите". Хю Лин Кейси обяснява, че е било планирано да се извърши
сондаж в зоната на дясната предна лапа, защото това е мястото, което
споменава Едгар Кейси. Той, разбира се, не предполага, че „Залата на
запиcume“ ще бъде намерена под предната дясна лапа, а казва, че
входът към прохода излиза от предната дясна лапа. Всичко това оставя
открити и до днес много възможности за предположения, тъй като
предната лапа е дълга петнадесет метра.

Във филма Марк Ленър стои пред стелата на Тутмос между двете
предни лапи на Сфинкса. От древните египетски документи той прави
извода, че може би е имало подземни съоръжения, което в
действителност е много интересно:

„...например плочките, оставени от поклонниците, които Селим

Хасан намира. Върху много от тях се вижда как поклонникът стои
пред Сфинкса, пред една репродукция на Сфинкса в Гиза. Намерени са
шестдесет такива плочки. И върху повечето от тях Сфинксът е
изобразен върху висока платформа, в която отдолу има врата.

По същия начин и тук, върху стелата на Тутмос, виждаме Сфинкса

върху повдигната платформа, в която също има врата отзад....

Интересен е начинът, по който са наречени Сфинксът и

светилището на Сфинкса върху една от плочките - „камерата на
Сокар".

Това е същият бог, който се появява върху рисунката в гробницата

(гробницата на Сети I, където върху една от стените е изписана
книгата Амдуат) в тайната камера между предните лапи на
Сфинкса. Тутмос IV нарича Сфинкса „светилище на Сокар".

Възниква въпросът какво са мислили древните египтяни, които са

изписали свещения текст върху стената на царската гробница -
„книгата за онова, което се намира в подземното царство"? Какво са
имали предвид, като са изобразили тайната камера в Сфинкса на
място, наречено „Ростау", което означава „тайно място"? Когато
стане ясно, че това място е наречено [Гиза] Ростау и че се смята за
светилище на Сокар, богът на тайните камери, възниква въпросът:
знаели ли са още тогава през 1500 г. пр. Хр., че има тайна камера под
Сфинкса или ако попитаме по друг начин, дали тази представа [за
тайната камера под Сфинкса] е съществувала тогава? Толкова ли е
древна легендата, мистерията или митът за тайна камера под
Сфинкса? Върху рисунките в гробницата Сфинксът е наречен още и
„Акер" или „пазител на входовете към подземното царство"."34

В края на филма има още една изненада. Показана е сцена с д-р Хауас,
който е сниман как слиза в един тунел и мърмори:

„Даже Индиана Джоунс никога не би повярвал, че сме тук! Намираме

се в тунел във вътрешността на Сфинкса. Този тунел никога преди не
е бил отварян. Никой не знае наистина, какво има в него. Но ние ще го
отворим за първи път... "34

Това обаче не е всичко. Чува се и гласът на говорителя:

„..че Едгар Кейси, известният „спящ пророк" на Америка, предсказва

откриването на камера под Сфинкса - камера, която съдържа
записана цялата история на човешката цивилизация. За първи път ще
ви покажем, какво има под тази голяма статуя (Сфинкса)... камера,
която тази нощ ще бъде отворена на живо пред нашите
телевизионни камери."34

За съжаление този филм никога не е излъчен и само оставя много

място за догадки. Става ясно обаче, че не Сфинксът е този, който
държи затворен входа към тайния, хилядолетен подземен свят в
платото Гиза, а няколко човека, които не го приемат толкова на
сериозно и преследват свои собствени цели.

Това обаче не е целият филмов материал по темата. През 1998 г.

бившият служител в НАСА Ричард Хоугланд се свързва с Робер Бовал
и малко след това му изпраща един почти готов за излъчване
документален филм за подпомогнатото по-късно от „Фондация Шор"
проучване в Гиза, проведено през 1995-1997 г., в което участват Борис
Саид като автор на филми и д-р Добецки в качеството му на учен.
Заглавието на филма е „Тайната камера - Шор/ Саид. Неизлъчван
видеоматериал от експедицията на Шор"34.

Този филм още веднъж потвърждава съществуването на камера под

предната дясна лапа на Сфинкса. Още по-интересното е обаче, че тук
става въпрос за една друга голяма камера в задната част на Сфинкса,
от която би трябвало да излиза тунел, водещ към втората пирамида. По
този въпрос Робер Бовал пише:

„Би ли могъл този тунел да е входът към легендарната „Зала на

записите", която според Кейси се намира под скалата на Сфинкса?"34

Таен свързващ тунел в подземното царство

Естествено можем да си представим как групата на Шор напразно се

опитва да получи разрешение за извършване на разкопки от
египетския Върховен съвет по старините, за да продължи да разбулва
тайните на подземния свят. Първоначално тя се съсредоточава върху
шахтата на Озирис, намираща се по средата на пътя между Сфинкса и
втората пирамида, под която е разположен свързващ наклонен коридор,
открит от Селим Хасан през 30-те години на миналия век. Със
сигурност не е случайно, че групата продължава да работи тук, тъй
като не е далеч от ума логичният извод, че между онзи тунел, който е
открит от задната страна на Сфинкса и шахтата на Озирис трябва да
има свързващ коридор.

Захи Хауас както е известно също проявява голям интерес към

откритата от Селим Хасан шахта. За да бъдат започнати понататъшни
разкопки, се налага водата да бъде изпомпана. През 1997 г. Борис Саид
успява да слезе в долната „зала с колонадите", от която водата вече
била изпомпана почти напълно.

В експедицията участват още д-р Джеймс Хъртък, много известен със

своето спорно произведение „Ключовете на Енох", и един малък
телевизионен екип. Те разчистват и със скенери започват да проучват
фундамента под лежащия на земята тежък капак на гранитен саркофаг:

„Според нашия радар с висока степен на проникване дебелината на

капака беше около 18 инча (45 cm). По-нататък някъде около два и
половина метра надолу ита помещение с ширина 2,5 метра и с
куполообразен таван, наклонено под ъгъл 25 градуса надолу по посока
към Сфинкса... "35

Изследователите около Борис Саид са дълбоко убедени, че са открили

входа към тунел, който води към Сфинкса и най-вероятно е свързан с
тунела, който излиза под Сфинкса по посока на шахтата на Озирис.

Както можете да се досетите египтяните не дават разрешение за

продължаване на разкопките. Малко по-късно Хауас си приписва
чужди заслуги, като през 1999 г. организира спектакъл за пред медиите
около шахтата на Озирис. През тези години той разбира се не пропуска
в различни интервюта решително да оспорва, че има някакъв подземен
свързващ тунел. Дързостта, с която се изказват тези лъжи, отива доста
по-далеч от авантюризма във филмите за Индиана Джоунс. През
същата година Хауас представя на световната общественост на живо
по телевизията операцията Opening Tombs: Live from Egypt („Отваряне
на гробниците: на живо от Египет").

фиг. 20 (вляво): Спускането към шахтата на Озирис.

фиг. 21 (вдясно): Напречен разрез на шахтата.

фиг. 22 (със стрелката) Тук в скалата е прокаран нов коридор. Дали той
не води към свързващ тунел?
фиг. 23 и 24 Гробницата на Oзupuc: дългогодишната работа на
египтолозите е възнаградена. В центъра на техните изследвания стои т.
нар. шахта на Oзupuc. Тя е известна от десетилетия, но се налага
често прекъсване на изследователските работи поради пълненето й
почти догоре с вода. Отводняването и почистването й отнема много
време и средства.

Д-р Захи Хауас представя на обществеността система от тунели под

пирамидите и платото на Сфинкса и няколко интересни находки.
Работата му започва със споменатата шахта на Озирис, която е
наричана от много специалисти „водната шахта“, защото от години
редовно се пълнела с вода. Най-долното ниво на шахтата, състояща се
от три нива, е с дълбочина тридесет и пет-четиридесет метра. На
второто ниво има няколко ниши, в които се намират множество
гранитни саркофази.

В една празна ниша в помещението има шахта, която води към друг
коридор. След изпомпването на водата екипът се натъква отново на
„изрязани" в скалата ниши. Освен костите и парчетата глина от по-
късна епоха (около 500 г. пр. Хр.) в нишите са открити гранитни
саркофази с тегло от два до двайсет тона(!). Изключително трудно от
техническа гледна точка начинание е те да са пренесени до местата си
с механични помощни средства. Органичните артефакти
свидетелстват, че шахтата вероятно е била използвана за други цели
хилядолетия след построяването й. Освен това още Херодот говори за
строеж на надземното и подземното съоръжение в Гиза, който се
извършва в близък интервал от време.
Сега да се насочим към третото ниво. Според данните на Хауас водата
тук е стигала до тавана и цели два месеца са били необходими за да се
изпомпа. Екипът на Хауас се придвижвал стъпка по стъпка, докато се
натъкнал на помещение със саркофаг от черен гранит по средата,
тежащ цели тонове. Капакът му бил избутан настрана. Саркофагът бил
ограден от четири колони (виж фиг. 23).

През юни 1999 г. Щефан се срещна в Кайро с д-р Хауас, за да поговори

с него за шахтата на Озирис и да го види лично. В рамките на по-
нататъшните ни проучвания и във връзка с филма ни „Лъжата за
Хеопс" проведохме след това интервю с д-р Джеймс Хъртък за
гробницата на Озирис.
Интервю с професор Хъртък

JvH/StE: Какво проучване проведохте - археологическо или

геологическо - и какво Ви накара да започнете проучване на т. нар.
шахта на Озирис?

Д-р Хъртък: Работата ми беше комбинация от различни дисциплини

- геологически и археологически, като беше приложена и нова научна
дисциплина, наречена „виждане от разстояние" (Remote Viewing).

Тя представлява използване на силата на мисълта, с помощта на

което могат да се локализират и видят отдалечени на голямо
разстояние цели, без използването на физически технологии и да се
получи конкретна и подробна информация за тях.

Пионер в тази дисциплина беше моят колега Ръсел Тарк от

Станфордския изследователски институт. Тя вече се използва
навсякъде по света, дори и по време на Студената война, за
получаване на данни за подпочвения пласт в Русия, за наблюдение на
военни бази и за получаване на данни от хиляди километри.

Аз самият имам такава способност и през 1973 г. публикувах The Book

of Knowledge - The Keys of Enoch („Книгата на познанието -
ключовете на Енох"), в която става въпрос за някои местности
покрай Гиза и Нил в Горен Египет. Там е открита много важна
информация, показваща истинската история на Египет и значението
на египетското наследство.

И за да ви отговоря на въпроса - използвах всички тези техники, за да

посетя отново местностите в Гиза и да докажа теоретичната
концепция, която видях с помощта на моята духовна техника за
отдалечено наблюдение и която функционира като въздушен радар
или георадар. С нея могат да се локализират определени местности,
които след това се картографират и тази информация се признава за
„събрана на място" (Ground Truth).
JvH/StE: Кога проведохте тези проучвания и кой египетски държавен
орган ви дaдe разрешителното за това?

Д-р Хъртък: През 1996/97 г. получихме (имам предвид аз и целият

екип) документ от проф. д-р Али Хасан, който по това време беше
генерален секретар на египетския Върховен съвет по старините в
Кайро. Този документ представляваше двойно разрешително - за
идзползването на георадар (GPR) и за заснемането на филм, в който
подробно да документираме своите находки в подземната камера,
която по-късно се оказа, че е част от цяла серия свързани помежду си
подземни камери.

JvH/StE: Какъв беше резултатът от Вашето проучване?

Д-р Хъртък: Ние бяхме първите, които открихме гробницата на

Озирис в средата на платото Гиза на дълбочина над 13 метра! Не
само, че успяхме да я открием и анализираме, но забелязахме също, че
има цяла серия други, свързани помежду си камери и че вероятно
става въпрос за един подземен комплекс, много по-голям от
разположения над земята.

И това, което видяхме и усетихме още тогава беше, че в подземния

комплекс на платото Гиза беше скрита още една много по-голяма
конструкция, по всяка вероятност огромно подземно селище. Защо е
бил построен? Къде точно е построен? Какви технологии по наши
данни са използвани?
фиг. 25: Откъс от филма „Лъжата за Хеопс". Проф. Хъртък сочи към
своя снимка, на която се вижда и георадарът SRI-3.

Тук ви показвам снимка на георадара, наречен SRI-3 - това е

преносимият уред, който използвах.

На заден план може да се види доказателство за наличието на

течаща вода, довела до ерозия на един от четирите опорни стълба,
който с течение на времето е разрушен от нея.

Смятаме, че използването на „отдалеченото наблюдение" и

„виждането на разстояние" е крачка напред към разрешаването на
зогадката на подземните камери, които са много на брой.
фиг. 26: Джеймс Хъртък сочи към една илюстрация и обяснява, че
вероятно е имало довеждащ канал към комплекса в Гиза. (Откъс от
филма „Лъжата за Хеопс".)

JvH/StE: Защо камерите са толкова много?

Д-р Хъртък:Ние смятаме, че те са свързани с водните канали,

преминаващи през комплекса в Гиза - един, който е влизал и друг,
който е излизал оттам.

Каналите, изградени от експертите, построили основата на

пирамидата, имат наклон, който се различава в четирите страни на
пирамидата най-много с 4,5 см, при това говорим за площ от около 52
600 кв. м - една масивна конструкция, която представлява най-
голямата по своя обем и най-високата по онова време сграда в света,
където се намират интересните камери. Според нас в подземните
лабиринти и тунели за водоснабдяване е използвана различна
апаратура и механизми на преливане за преместване и наместване на
други конструкции, които е трябвало да защитават и пазят
записите и артефактите и които, както видяхме от някои
исторически документи, съдържат определени сектори от учебно
заведение.

Затова е много вероятно да говорим за откриване на базова

структура, която заедно с други части се нарича в „общността в
Кайро" „древната академия на Он" (Хелиопол - б. а.).

Както можем да видим, това е комплекс, който се простира на 6-7

км на юг чак до Саккара, и в който са разположени 24 масивни
подземни камери. Това говори за висше космологично и митологично
познание на египтяните, които са знаели как да свържат своята
цивилизация със силата на цялата вселена. Имзак, царството на
звездните портали, което - ако погледнем митовете, които стоят
зад митовете - е вдъхновявало големите архитекти, автори и
каменоделци да създадат цялостна конструкция, която да
представлява небесната космология и по-специално констелацията на
Орион, която според представите на големите египетски мислители
въплъщава небесния Дуат - мястото на сътворението.

JvH/StE: Публикувани ли са Вашите резултати?

Д-р Хъртък: През 1999 г., две години след като екипът ни приключи
разкопките и научните измервания на мястото, в едно телевизионно
предаване, излъчвано в целия свят, д-р Хауас направи общ преглед. По
това време капакът на саркофага вече беше напълно свален, така че
можеха да се видят интересните подробности от подземната
структура.

Но това е само част от историята. Впоследствие много археолози и

геолози от целия свят се втурнаха към Гиза, защото вече знаеха с
точност за съществуването на система от лабиринти, която в
действителност беше няколко пъти по-голяма.
JvH/StE: Каква е целта на съществуването на тези камери според
Вас?

Д-р Хъртък: Аз съм на мнение, че от практическа гледна moчкa

става въпрос за камери за посвещение. Смятам също, че са открити
съответните записи, които доказват това. Както вече писах в
„Ключовете на Енох", Камерата на царицата в царската пирамида
показва, чe съвсем наблизо трябва да има „Камера на сина" или
камера за посвещение, чието откриване все още предстои.

Това ще отвори напълно нова глава в египтологията и ще ни накара

да ги разглеждаме като събирателно място, което би могло да
отговори на всичките ни въпроси и да разреши всички наши
конфликти от началото на египетското летоброене. Ще научим
повече за златната ера на боговете и духовете. На езика на
модерната наука наричаме това „променящата се древна земна
реалност, която стои зад историята на човечеството".

Освен това съм твърдо убеден, чe откриването на другите камери ще

ни даде повече информация за фантастичните подземни структури в
пустинята на Саккара, които са свързани с 24-те камери и които са
били много важна част от историята на Близкия изток, преди да
бъдат наводнени. С това искам да кажа,чe ще се съберат все още
липсващите чacmu от пъзела - философски, теологически,
исторически и лингвистични.

Заслужава си да отбележа музикалните и акустични измервания,

които направихме в Голямата пирамида.

По същото време - 1996/1997 г., когато египетските власти

участваха заедно с нас в проучванията на гробниците и камерите,
можахме да измерим звуците и шумовете в Голямата пирамида, а
един път, когато успях да възпроизведа определена последователност
от хармонии/вибрации, изведнъж се получи енергиен тласък, който се
превърна в много силен лъч светлина. Съпругата ми успя да го
заснеме за чacmu от секундата.
На снимката се вижда как се проявява енергийният лъч, който
премина над екипа ни. Намирахме се в галерията на Голямата
пирамида. А ако се върнете назад в епохата на древните египтяни,
ще установите, чe думата „Египет" на стария оригинален език
означава „светлините".

Нашето мнение е, чe тук съществува последователност от

акусmuчни съзвучия, свързваща помещенията на повърхността с
намиращите се под земята, за която са необходими малко по-
различни научни познания, но която обаче трябва да бъде проучена по-
внимателно.

Това би могло да означава, че Египет и по-конкретно Гиза е била чacm

от глобална система за снабдяване с енергия. (Подчертаното е от
авторите.)

И ако използваме още по-прецизни компютри в Голямата пирамида,

както вече сме го правили, бихме могли да видим, че тези съзвучия
въздействат и върху човешкото тяло. Открихме, че във
вътрешността на саркофага в празната камера или в центъра на
Царската камера се забелязва честотен диапазон от 52 такта в
минута, който съвпада с биенето на човешкото сърце.

Освен това открихме, че вибрацията във вътрешността на

пирамидата съвпада с музикалния тон „фа", за който смятаме, че
съответства на вибрацията на Майката Земя. А в смисъла на
освобождаването на душата и тялото тези камери за посвещение са
предназначени да uздuгam духа на човека на по-висше равнище на
съзнанието чрез посвещаване.

Според нас употребата на звуци и вибрации, т.е. алтернативното

използване на акустични елементи в египтологията, ще повлияе върху
бъдещото знание за подземните камери. Това учение за съзнанието би
обяснило защо тези пирамиди през различните епохи са въздействали
на народите от западната цивилизация като архетипна резонансна
схема върху човешката матрица. И ние открихме един вид
магнетична идентичност с пирамидата като еволюционен модел.

Това са в общи линии откъсите от интервюто.

Сега бихме искали да обобщим следните отличителни моменти:

• Проучванията доказват, че има редица други, свързани помежду си

камери и че вероятно става въпрос за подземен комплекс, много по-
голям от този, който е разположен над земната повърхност и че в
основния комплекс в платото Гиза е скрита още една много по-голяма
конструкция, по всяка вероятност огромно подземно селище, което се
простира извън платото Гиза чак до Саккара. Това предположение
следва логично, защото по-нататък южно от Сфинкса има подземни
системи от шахти и камери.

• Освен това те доказват, че камерите са свързани с водните канали,

преминаващи през комплекса в Гиза - един, който е влизал и друг,
който е излизал оттам (виж подчертаните пасажи).

• Пирамидите в Египет и по-специално в Гиза биха могли да са част от

глобална система за снабдяване с енергия.
фиг. 27: Безброй шахти като тази водят в подземния свят на платото
Гиза.

• Д-р Хъртък е на мнение, че от практическа гледна точка става въпрос

за камери за посвещение и че са намерени съответните записи, които
потвърждават това. Наистина ли тези помещения са били камери за
посвещение или тези преживявания за разширяване на съзнанието са
само страничен ефект на едно техническо устройство? Хъртък
предполага, както пише и в „Ключовете на Енох", че близо до
Камерата на царицата има „Камера на сина" или камера за
посвещение, чието откриване все още престои.

Любопитно е също, че не някой друг, а самият д-р Селим Хасан в

своите оригинални трудове споменава за тунел под свързващия
наклонен коридор между Сфинкса и втората пирамида, когато разказва
за строителите на шахтата на Озирис.
„По повърхността на causeway (свързващия наклонен коридор между
Сфинкса и втората пирамида - б. а.) те изграждат първо платформа
във формата на мастаба, като използват камъни от руините на
покрития коридор на causeway. В центъра на тази надземна
конструкция те спускат надолу шахта. Тя преминава на дълбочина до
девет метра през тавана и пода на тунела под causeway. "36

За подобен коридор д-р Селим Хасан говори и на още едно място. А

какво мислят съвременните египтолози за това? Какво мисли д-р Захи
Хауас? Той обаче продължава да твърди, че шахтата на Озирис и
Сфинксът не са свързани по никакъв начин, а точно обратното! Това е
напълно непонятно! Отново възниква въпросът, кой тук напълно
съзнателно лъже - уважаваните учени и изследователи от САЩ, които
даже са публикували част от своите резултати или Хауас?

Такава система от коридори наистина съществува! На най-долното

ниво на шахтата на Озирис е изкопана подземна галерия и със
сигурност никой не би положил такива усилия, ако нямаше повече
тунели и системи от коридори (фиг. 22 със стрелката). При нашите
собствени проучвания през 2007 г., по време на няколкото престоя в
Кайро, имахме възможността да наблюдаваме, какви големи усилия
бяха положени, за разкриване на различни шахти между шахтата на
Озирис и Сфинкса. Много интересно е също, че работниците изнасяха
от тях огромно количество тиня от Нил! А тинята от Нил доказва
недвусмислено, че шахтите водят към подземен район, в който е текла
вода от реката!
фиг. 28 и 29 По северната периферия на платото Гиза добре се
разпознава останалата тиня от Нил. На снимката вдясно Щефан
показва там, където тинята от Нил лежи отгоре върху естествената
земя на платото Гиза.

Проучване на японските учени npeз 1987 г.

През 1987 г. японски изследователски екип от университета Уаседа

търси скритите камери и кухини в двете големи пирамиди (Хеопс и
Хефрен), като прави и измервания в района на Сфинкса. Проф.
Сакуджи Йошимура, ръководител на екипа, описва резултатите от
проучването по следния начин:

„Южна страна на Сфинкса: [...] камера на 2,5-3 м в земята при

югоизточния преден крак. В тялото на Сфинкса беше открита
кухина с ширина 2 м, дълбочина З м и дължина 2 м, която е възможно
да отвежда под Сфинкса. [...]

Северна страна на Сфинкса: [...] В тялото на Сфинкса има кухина,

подобна на тази от южната страна, която е възможно да отвежда
под Сфинкса. Т.е. под Сфинкса може да има тунел. Освен това близо
до свивката на предния крак беше открита камера с геометрична
форма (1 м х 1,5 м х 7 м), която е възтожно да съдържа метал или
гранит.

Източна страна на Сфинкса (при предните крака на Сфинкса): [...]

между двата предни крака беше открита камера с геометрична
форма (1,5м х Зм). Подът не можеше ясно да бъде определен, тъй
като навярно е неравен или защото върху него има някакви предмети.
Камерата е ориентирана от изток на запад, т.е. към гърдите на
Сфинкса, но една маса за жертвоприношения от гранит попречи на
по-нататъшните проучвания. От западната страна до тази маса
[...] можеше да се направи само грубо измерване. То показа, че има
голяма вероятност да съществува камера на 1-2 метра дълбочина.
Тази камера би могла да е свързана със споменатата по-горе (онази
пред Сфинкса) и да продължава под Сфинкса."37
Японският университет Уаседа се налага да прекрати своето
проучване, въз основа на разпореждания от най-високо ниво, което е
нещо обичайно в Кайро. Винаги, когато чуждестранните
изследователски екипи завършат своята работа успешно, често дори
предсрочно, и достигат до интересни резултати, разрешените преди
това проучвания биват прекратявани по несъстоятелни причини37.

Проучвания в Голямата пирамида

През 1986 г. един френски екип под ръководството на архитектите Жил

Дормион и Жан-Патрис Гоадан успява да локализира много неоткрити
до този момент кухини. Това проучване е разрешено от тогавашния
генерален секретар на египетския Върховен съвет по старините Ахмед
Кадри.

Двамата французи получават разрешение да пробият малки отвори в

коридора, който води към Камерата на царицата. Измерванията им
показват аномалии, които свидетелстват за няколко кухини. В един от
случаите, след 2,65 метра те се натъкват на кухина с дълбочина 3
метра, чиято дължина от над 5 метра успяват да проследят. За тяхно
учудване откриват, че тази кухина е запълнена със специален вид
кварцов пясък. Дефицит при измерванията има и в североизточния
ъгъл на Царската камера.

По-късно вече споменатият японски изследователски екип продължава

проучванията си, започнали около Сфинкса, в Голямата пирамида.
След почти шестмесечни акустични анализи, изследвания с радари и
проучвания на електромагнетизма, екипът под ръководството на
професор Сакуджи Йошимура локализира други кухини, част от които
се намират до коридора, водещ към Камерата на царицата. През есента
на 1987 г. следва сензационното съобщение, че с помощта на звукови
вълни японските изследователи са открили неизвестни до този момент
кухини:

• кухини до Голямата галерия и югозападно от Царската камера;

• коридор от страната, която отвежда навън от Царската камера;

• кухина северно от Камерата на царицата;

• тридесетметров коридор северозападно от Камерата на царицата,

който преминава успоредно на хоризонталния коридор.

Последният споменат тридесетметров коридор отговаря на кухината,

която няколко месеца по-рано френските изследователи вече са
локализирали откъм хоризонталния коридор. В Science Frontiers Online
се съобщава накратко следното:

„Японски и френски експерти изучават нова тайна на пирамидите.

Защо в Голямата пирамида фараоните са строили кухини с
геометрична форма и са ги запълвали с пресят пясък, обогатен с
минерали? Погледната отвън пирамидата изглежда, че е построена
от солидни варовикови блокове. Но двама френски архитекти, Жил
Дормион и Жан-Патрис Гоадан, откриват кухини, които вероятно
заемат 15-20 % от общата структура, френският екип използва
инструмент, който измерва разликите в гравитацията, с помощта
на който са локализирали кухините. След това те правят малки
отвори през дебелия един метър дялан камък и се натъкват на пясък,
но не обикновен пясък от разположената наблизо пустиня.
Лабораторните тестове показват, че произходът на пясъка е от
друг регион на Египет. Той бил пресят и обогатен с определени
минерали, преди древните архитекти да го поставят в пирамидите.
Впоследствие резултатите на французите се потвърждават от
японски екип."37

Преди няколко години двамата френски изследователи Жил Дормион и

Жан-Ив Вердюр правят друго проучване. След като не получават
разрешение от официалните власти, те успяват да проведат операцията
неофициално. Двамата пъхат през една цепнатина в преддверието на
Царската камера фиброоптичен кабел и така се натъкват на нови
кухини. В тази зона преминава южната шахта на Камерата на
царицата. Според твърденията на двамата френски изследователи по-
нататък отдолу, западно от Камерата на царицата, преминава ново
помещение - нещо като две камери, разположени една над друга.

Интересно мнение застъпва още от 60-те години на миналия век

египетският археолог Халил Месиха (1924-1999), според който шест
метра под западната стена на Камерата на царицата има друга скрита
камера. При своите проучвания египтянинът твърди, че е стигнал до
няколко дълги над двадесет метра части от коридори и кухини, водещи
към друга камера. Това подкрепя по-късните изследвания на
французите и японците, както и резултатите от тях.

И накрая още няколко думи за френските изследователи Дормион и

Вердюр и неофициалното им проучване, което естествено (друго не
можеше и да се очаква) не е признато от разни египетски „експерти".
Техниката им заслужава внимание - това доказва дори само фактът, че
през 2000 г. с помощта на фибро-оптичен кабел в пирамидата в
Мейдум са открити две „скрити камери". Според класическата
египтология тази пирамида се смята, че е на бащата на Хеопс Снеферу.

Не е ли странно, че египтолозите, които от десетилетия правят

изследвания в Мейдум, не са открили други камери? Всъщност още
тогава двамата французи не се обръщат към Захи Хауас и египетския
Върховен съвет по старините, а към френския египтолог Жан-Пиер
Кортеджани от „Института за ориенталска археология" в Кайро. Така
френските и японските проучвания през 80-те години на миналия век
се провеждат в отсъствието на Захи Хауас (мошеник без морал), който
по това време се намира в САЩ.

Въпреки че египтологът Кортеджани е впечатлен от резултатите на

сънародниците си, той иска от Жан-Пиер Барон от Societe Апопуте
Frcmcaise d'Etudes et de Gestion (SAFEGE) да ги провери. Барон най-
накрая убеждава Кортеджани, че кухините в пирамидата в Мейдум
действително са изкуствено направени. Дормион и Вердюр молят
Барон да коментира и резултатите от техните изследвания в Голямата
пирамида и така най-накрая да бъдат взети насериозно от
египтолозите.
И това е технически възможно...

От различните резултати от анализите и приложените технически

методи става ясно, че с наличните съвременни технически средства е
възможно много точно да бъдат изследвани пирамидите за други
кухини и шахтени системи. Същото важи според нас и за други
проучвания от външната страна. Днес, в 21 век, благодарение на
техниката можем да проникнем във Вселената и да постигнем „чудеса"
в космонавтиката. Защо да не може технически да се извърши
„рентгенография" на пирамидата? Какви техники съществуват за тази
цел?

Вариант 1:

Сеизмометрия с голяма разрешаваща способност с използване на

томография: това дава цялостна картина за пирамидата и кухините в
нея. Разходите обаче биха били относително високи. За тази цел по
цялата пирамида отвън трябва да поставят малки приематели и
предаватели. Те се свързват с кабели (високотехнологичните използват
радиовълни), но за това са необходими огромни логистични усилия.
Разрешаващата способност обаче би била максимална и ще даде най-
добри резултати.

Вариант 2:

Магнитометрия с голяма разрешаваща способност: тук може да се

работи с цезиев магнитометър, който работи в диапазона на 0,01
нанотесла. Въпреки че той е изключително чувствителен,
разрешаващата способност не е толкова добра, както при вариант 1.
Необходимо е изключително точно локализиране на точките, а
анализът е много обстоен. Но с този уред операцията може да се
проведе относително необезпокоявано, без да прави голямо
впечатление.

И двата метода са сравнително нови, доколкото ни е известно на не

повече от десет години. Няма как да знаем с точност какви са били
техническите възможности преди тяхното публикуване. Обичайно е
например в университетите да бъдат изпробвани различни „нови"
постижения на техниката, които всъщност съществуват от няколко
години.

Изводът е, че предвид другите възможности, при всички случаи е

технически възможно да бъде направена „рентгенография" на
пирамидата!

Тези технически възможности, както показва опитът, рано или късно

се изчерпват. Във връзка с работата на египетския Върховен съвет по
старините съществуват много влиятелни групировки и организации,
които имат голям интерес най-накрая да бъдат разкрити тайните на
пирамидата. Освен това влиянието на чуждестранните възложители
със сигурност е много силно и подплатено с достатъчно финансови
средства, за да бъде проведено такова проучване.

Множеството споменати факти показват, че винаги когато учените и

изследователите (най-вече чуждестранните) могат да направят някое
откритие, проучванията получават забрана да бъдат проведени докрай.
В много от случаите след това те се продължават от египтяни, като
често се сменят само чуждестранните партньори, за да могат
проучванията да бъдат научно обосновани и доведени до успешен край
благодарение на тяхното техническо ноу-хау.

Самите египтяни естествено също имат желание окончателно да се

разгадае мистерията на пирамидите и платото. При тези обстоятелства
се предполага, че всички технически възможности са използвани и се
използват, за да се намери отговор на въпроса дали съществуват други
камери и шахтови системи в пирамидите.

След като технически е възможно да се извърши рентгенография на

пирамидите, могат да се направят два извода според нас:

На пирамидите вече е правена рентгенография и резултатите се пазят в

тайна, тъй като те окончателно биха отхвърлили установената, но
недоказана хипотеза, че пирамидите са гробници или египетският
Върховен съвет по старините пречи да бъде извършена
рентгенография.

Според нас последното не е вярно. Други неофициални проучвания,

които се правят и до днес в Голямата пирамида потвърждават, че
обществеността продължава да бъде водена за носа. При последните
си посещения и проучвания в Кайро можахме да се убедим лично в
това. Например в най-долната освобождаваща камера, т. нар. „Камера
на Дейвисън", се полагаха много усилия да бъде продължена работата
по разположения в южния край „тунел на Кавиля".

фиг. 30 и 31: В Камерата на Дейвисън продължава да се копае и през

изминалите години. Защо? Какво се предполага, че има там?

Съществуват различни изказвания на изследователи, които не успяват

да избегнат неофициалните проучвания. Един от тях е американският
изследовател Лари Хънтър от „фондация Шор", който стига до входа
на освобождаващите камери по време на други проучвания в Голямата
пирамида през 1996 г.:

„В това помещение, което наричахме „Камерата на Изида" спокойно

можеха да се движат десет човека. В южния край на помещението
открихме пробит отвор и точно до него шахта с диаметър 22
сантиметра, която водеше директно от средата на пирамидата към
Камерата на царицата."38
През изминалите години два пъти успяхме да влезем в
освобождаващите камери - последният път в началото на 2007 г. Тук
бяха правени съвсем целенасочени разкопки. Колко масивни са били
разкопките може да се види от снимката на намиращата се над тях
„Камера на Уелингтън" (виж фиг. 34). И до днес тук се съхранява
голяма част от каменния трошляк от разкопките. По всяка вероятност
останалата част от него е извозена извън пирамидата, за да се
предотврати разпространението на по-нататъшни слухове. Любопитно
е да се види, колко много камиони, натоварени с каменен трошляк, са
изсипани северно от Голямата пирамида.

Явно египетският Върховен съвет по старините продължава да се

опитва да локализира максимално точно други камери и шахтови
системи.
фиг. 32 (горе): В този край на платото Гиза са изсипани много
камиони, натоварени с каменен трошляк от различни разкопки.

фиг. 33 (долу): В Камерата на Уелингтън временно се съхраняват

чували с каменен трошляк от разкопките в Камерата на Дейвисън.

фиг. 34: Пробив за сонда в северозападния ъгъл на Царската камера.

Също така и в Камерата на царицата...
Това показва фактът, че едва в близкото миналото е подновено
извършването на малки сондажи в Царската камера, а вероятно и в
Камерата на царицата, и то съвсем „официално". Интересното е, че на
писменото запитване на Щефан, дали в момента има официални
проучвания в и около Голямата пирамида, отправено към „Немския
археологически институт", той получава писмен отговор, в който го
уверяват, че към момента не се провеждат никакви проучвания.

Всичките тези хора лъжат!

Обобщение и преглед на следващата глава

Ако трябваше да се напише роман на тази тема, той би започнал с

думите: „Търсенето никога не е спирало..." или „Как една вековна
хипотеза продължава да се натрапва на хората като доказана... или
какво ще кажете за: „1001 приказки на египетския Върховен съвет по
старините"? Междувременно осъзнахме, че това си е чисто и просто
една „хилядолетна лъжа".

Многото скъпоструващи проучвания на пирамидите и Сфинкса

показват, че далеч не всички въпроси са изяснени. Многото резултати
от изследванията на уважавани международни научни екипи водят до
извода, че в бъдеще световната общественост я очакват още много
открития в платото Гиза.

Трескавото търсене на подземни камери в платото Гиза продължава и

до днес или по-точно казано продължава работата по вече направени
открития. По този въпрос египтолозите се държат доста резервирано
спрямо световната общественост. Но кой може да им се сърди за това?
Твърде много неща са поставени на карта!

И в Голямата пирамида търсенето на скритите шахти и камери е

спряно. При това не трябва да забравяме, че под платото има тайнствен
„подземен свят", чиито първоначални цел и смисъл очевидно са
свързани с водата, което говори, че пирамидите в Гиза са били част от
високотехнологична система и това е единствената причина те да
бъдат построени. Всички проучвания под платото Гиза показват две
неща: тиня от Нил и вода!

Това е въведението ни и към следващата глава, в която ще разкажем за

Херман Валдхаузер и неговата хипотеза, че пирамидите са били
помпена станция, която е разгледана подробно в книгата „Тайната на
Ковчега на завета" и по-късно става основа на филма „Лъжата за
Хеопс". За да сме максимално подробни и заради читателите, които за
първи път се сблъскват с тази тема, бихме искали да я разгледаме още
веднъж накратко. Тъй като при продължаващата ни изследователска
работа през последните две години успяхме да натрупаме нови
познания по този въпрос, ще направим и критичен преглед на някои
моменти от хипотезата на Валдхаузер.

Трета глава

Помпената станция на Валдхаузер

Били ли са пирамидите водна централа? Още през 70-те години на

миналия век австрийският електроинженер Херман Валдхаузер
доказва, че Голямата пирамида вероятно е функционирала като
огромно водно помпено съоръжение, ако се добавят само няколко
подвижни части.

Поради тогавашната петролна криза той започнал да се занимава със

слънчеви съоръжения и системи за затопляне на вода. В тази връзка
експериментира с различни геометрични фигури и тела - първо с
конус, а с след това с пирамида. И междувременно чрез неговия
патент, подаден в австрийското патентно ведомство, се потвърждава,
че четиристенната пирамида с 52 градусов ъгъл на скосяване
представлява оптималният вариант за получаване на идеална
повърхност на изпаряване.

Тогава той прочита в една книга, че ъгълът на Голямата пирамида в

Гиза също е 52 градуса, което може да се смята за начален подтик за
неговите проучвания. Той изчислява и експериментира, като накрая
построява точен модел на Голямата пирамида в Гиза в умален мащаб
(1:100), който веднага заработва като миниатюрно водоподемно
съоръжение.

Основната идея

Теорията, че Голямата пирамида е била проектирана и построена като

огромна водна централа, като цяло е относително непозната. Въпреки
това тя е нещо повече от теория, тъй като чрез построения по нейн
образец модел на помпа Херман Валдхаузер представя научно
доказателство, че тезата му звучи правдоподобно не само
теоретически, но работи и на практика1.

Основната идея се базира на много логични заключения, които най-

вече се отнасят до географското местоположение на Египет.
фиг. 35: Описание на изобретението на Херман Валдхаузер 1.
фиг. 36: Описание на изобретението на Херман Валдхаузер 2.
фиг. 37: Описание на изобретението на Херман Валдхаузер 3. Това е
нещо за любителите на геометрията, начертано от г-н Вафруска.
фиг. 38: Описание на изобретението на Херман Валдхаузер 4.

фиг. 39: Според Херман Валдхаузер коридорите и шахтите в

пирамидите са били водни канали. На тази снимка той стои до своя
умален (мащаб 1:100) помпен модел на Голямата пирамида, който
освен това работи!
Географски погледнато Египет представлява така наречения речен
оазис. Думата „оазис" означава, че Египет е заобиколен от пустини.
Само на север граничи със Средиземно море, където е делтата на река
Нил. Оттук реката се простира на юг. Обитаемата област отляво и
отдясно по течението на Нил е възникнала от годишните прииждания
на Нил. Само една малка ивица земя е плодородна. На запад е
разположена Либийската пустиня, на изток са Арабските планини,
както и Арабската и Нубийската пустини.

В Древен Египет най-ярката звезда на нощното небе през зимата

Сириус (Сотис) е имала особено значение. Появата на Сириус на
разсъмване съвпада с началото на прииждането на река Нил. Според
Херодот началото на прилива на Нил е някъде към 22/23 юни. Тези
прииждания са били условието за плодородието на полетата край Нил
в земята на фараоните, което стои в основата на развитието на
египетската култура. Всички значими големи пирамиди са
разположени в западния край на плодородния район. Откъм Сахара
равната и плодородна земя е защитена от платото Гиза, върху което са
построени трите големи пирамиди.

В тази връзка Херман Валдхаузер пише:

„Ако с едно изречение трябваше да обобщя най-важното за Египет,

нямаше да кажа, че е разположен край Нил, а че Египет е заобиколен
от пустинята, и основният проблем на страната е и е бил още от
древността водоснабдяването! Близко до ума е да се допусне, че още
в далечното минало жителите на страната са се опитвали да
намерят подходящи средства и начини за осигуряване на
водоснабдяването."39

Навсякъде по земята, където народите живеят в горещи и сухи райони,

въпросът за водоснабдяването е от първостепенна важност за
осигуряване на необходимите условия за живот на хората. Недостигът
на вода винаги е местен проблем, защото погледнато в глобален мащаб
има достатъчно вода, която участва в непрекъснат кръговрат.
Ако вярваме на преданията, фараоните от Старото царство са били в
състояние да предизвикат дъжд, когато поискат. За маите се говори, че
имат същата способност. По тази причина хидротехническото
строителство е било един устойчив продукт на човешкото развитие.
От друга страна предизвикването на дъжд е било мощен фактор за
властта и запазена територия само за водачите на дадено царство -
принципи, които и до днес не са се променили. Това пазене на тайната
очевидно е стигнало толкова далеч, че днес никой вече не допуска
възможността дъждът да може да се предизвиква от човека.
„Изкуството за предизвикване на дъжд е започвало винаги оттам,
където са свършвали възможностите на хидротехническото
строителство."40

Методът, за който говори Валдхаузер, се състоял в това да се нагреят

колкото се може повече камъни на слънцето и след това да се облеят с
вода. Това предизвиквало бързо изпаряване и съгласно законите на
физиката водата се издигала нагоре в газообразна форма. В тази връзка
Херман Валдхаузер пише: „Този влажен въздух може да предизвика
различни реакции в горните въздушни слоеве"40.

Задвижващата сила за тези съоръжения е била слънчевата енергия. За

постигане на максимална ефективност за този процес са били
необходими възможно по-мащабни съоръжения с голяма повърхност
на изпаряване, каквато откриваме именно в пирамидите. Колкото по-
големи били каменните повърхности и колкото по-бързо протичал
процесът на изпаряване, толкова по-големи били шансовете за успех.
Основно условие за това било, разбира се, наличието на близко
разположен водоизточник, какъвто бил Нил.

В един засушлив район или пустиня има недостиг на вода, защото не

се осъществява вертикален обмен на водата. „От небето не падат
валежи и затова отдолу няма изпарение на вода във въздуха.“*2 Само
чрез предизвикване на процес на изпарение е било възможно да се
активира циркулацията на водата в даден регион.
Херман Валдхаузер прави интересна забележка във връзка с
етимологията на думата „пирамида". На египетски, гръцки и латински
с пирамида се обозначава монументален храм на различни култури.
Гръцкият корен на думата „пирамида" е „пирамис". Има сведения, че
произхожда от египетски. „Пер-ем-ус" е название в геометрията, което
описва понятието „издигане“. Засега това е само идея на Валдхаузер.

Възможно ли е всичките изграждани през вековете теории за смисъла

и предназначението на пирамидите по света и в частност на Голямата
пирамида в действителност да не са верни? Може би целта на
построяването на пирамидите е съвсем различна от тази, която се е
предполагала досега?

През 2005 г. за първи път взехме в ръцете си издадената през 1976 г.

книга на Херман Валдхаузер Regenzauber der Pharaonen - Die
Pyramiden als Instrumente der Wetterbeeinflussung („Магията за дъжд на
фараоните - пирамидите като инструмент за въздействие върху
природните стихии") (от няколко години беше изчерпана). Да си
признаем първоначално идеята ни се струваше напълно абсурдна,
точно както вероятно и на вас в този момент, но беше логична, научно
обоснована и практически онагледена с помощта на неговия модел.
Харесаха ни и ясните му и логични заключения и аргументи. Това,
което ни накара да се занимаем по-усилено с книгата, беше следният
епизод: Херман Валдхаузер построил своя модел, който можел да
изпомпва вода. На определени места в него, там където водата не
можела да се покачва по-нагоре поради образуващата се въздушна
възглавница, имало линии на нивото на водата. До този момент
Херман Валдхаузер никога не е бил в Египет. Той си казал: Ако има
нещо вярно в тази теория, в истинската пирамида в платото Гиза
трябва да има линии на нивото на водата на същите места, тъй като
умаленият модел е нейно точно копие.

И какво открил той при посещението си на Голямата пирамида в

подземните камери, Царската камера и Камерата на царицата? Линии
на нивото на водата! От този момент нататък за господин Валдхаузер,
както и за нас става ясно, че има нещо вярно в тази теория!
Затова сега ще разгледаме това помпено съоръжение по-подробно.

Голямата пирамида и нейната помпена система

Един от проблемите, който стоял пред Херман Валдхаузер, бил фактът,

че важни части, необходими за функционирането на Голямата
пирамида като помпа, не са намерени там. Възможно е, нарочно или
не, в някакъв момент те да са махнати. Затварянето на Голямата
пирамида подкрепя тезата на Валдхаузер, защото досега са били
предприемани напразни опити да се открие „главен вход". Такъв вход в
една система за изпаряване естествено не може да има. В своите
разсъждения австриецът изхожда и от възможността някои части да са
махнати нарочно, за да не може системата и технологията да бъде
реконструирана. Това би обяснило и защо знанието, свързано с
пирамидите в Гиза, още по времето на фараоните почти напълно е
забравено.

„Ако разглеждаме надземните части от конструкцията на

пирамидата като огромни празни корпуси на помпи, от които са
махнати всички подвижни части, като бутала., теглещи въжета и
клапани, ще сме намерили отчасти ключа за нейното разбиране."43

В своите разработки Херман Валдхаузер ясно показва общата

концепция, че надземните части (пирамидата) представляват само
отделен елемент от общата конструкция, който би бил безсмислен без
останалите части.

1. Каналът

До пирамидата е можело да се стигне по воден път, защото е била

свързана с реката посредством канал. Всички строителни материали са
били докарвани на кораби и затова свързващият канал е бил едно от
най-важните условия за започването на строежа на комплекса.
фиг. 40: Основните видими части от конструкцията на пирамидата:

1. плавателния канал от Нил;

2. постройки в долината;

3. свързващият наклонен коридор;

4. главната сграда;

5. ограждащият зид;

6. дворът;

7. надземната част на конструкцията във формата на пирамида.

2. Постройки в долината

Херман Валдхаузер безспорно има право по този въпрос. Двата т. нар.

Долинни храма (постройки в долината), чиито руини и до днес стоят
пред Сфинкса и плащат данък на следите на времето съвсем очевидно
са били товарни помещения, са били разположени непосредствено
пред плавателното речно пристанище. Тази теория е официално
призната. Освен до товарното помещение подобен пристан безспорно е
имало и в края на свързващия наклонен коридор към Голямата
пирамида. За съжаление по-нататъшното търсене на следи тук би било
напразно, тъй като през последните десетилетия къщите на селището
Назлет ел Саман са се разпрострели непосредствено до платото.
Такива плавателни пристанища или това, което е останало от тях,
можем да открием и пред други пирамидни комплекси по поречието на
Нил.

фиг. 41: Пред платото Гиза в миналото е имало пристанищно

съоръжение. Това е официално призната теория!

3. Свързващ наклонен коридор

Този коридор е свързвал постройките в долината с главната сграда и е

представлявал наклонена равнина. Наклонът е бил много малък, което
и днес може добре да се види. В древните текстове този коридор е бил
наричан „наклонен коридор за теглене". Това е много сполучливо
наименование, защото всичко, което е трябвало да бъде
транспортирано до главната постройка е било теглено по тази плавно
изкачваща се равнина.
В тази връзка можем да си представим съвременна водна пързалка на
някой басейн. По гладката пластмасова повърхност постоянно тече
вода, благодарение на което е възможно бързото пързаляне надолу без
наранявания на кожата. „Наклоненият коридор" вероятно е
функционирал по подобен начин. Според тази идея през подземни
канали по гладко полираните повърхности е била довеждана вода.
Нека да си припомним многото шахти, които могат да се видят из
цялото плато (Втора глава). Посредством тези шахти коридорът е
могъл непрекъснато да бъде снабдяван с вода.

Колко гениална трябва да е била тази система показва обстоятелството,

че наклоненият коридор не само че е можело да се използва по
описания начин като транспортна машина, но и като шлайфмашина за
обработката на повърхности, които е трябвало да бъдат фино
полирани. По този начин можем да проумеем как облицовъчните
камъни са могли да бъдат толкова фино изработени. Както се вижда на
фиг. 42 по тази технология е било възможно да бъдат полирани не само
опорните повърхности, но и насрещните и скосените външни
повърхности.

фиг. 42: Шлайфмашината за големи повърхности.

4. Главната сграда
В горния край на свързващия наклонен коридор е главната сграда,
която е осъществявала връзката към главната част на съоръжението.

„На това място при строежа се е намирала горната товарна рампа,

докато по-късно изградената сграда е трябвало да изпълнява
разнообразни зagaчu, свързани с работата на съоръжението. От
една страна, тя е представлявала горната станция на подемник и в
тази връзка функцията й е била техническа. От друга страна, тя е
била, така да се каже, управляващата централа и производствената
сграда на голямото съоръжение, чиито разнообразни нужди е
трябвало да осигурява и при това положение са били необходими
помещения за персонала и различните материали за производство.
Освен използваните за тези чucmo пракmuчecku цели помещения тук
са били предвидени също култови и представителни помещения."44

5. Ограждащият зид

Водата, която е текла надолу от Голямата пирамида в двете шахти, се е

събирала в басейн, който обграждал пирамидата на разстояние 20
метра от долния й ръб. При по-внимателно разглеждане на сателитните
снимки ограждащите зидове могат все още слабо да се различат. И
другите две пирамиди - на Хефрен и Микерин - имат такива зидове,
които са разположени на 20 метра разстояние около тях. Освен това те
имат и още по един, отдалечен на 90 метра от тях.

Ограждащият зид е бил един от съществените аспекти на надземната

част на конструкцията и още преди началото на същинското
строителство е имал важно значение при измерванията и изчислението
на площта. Той образува четириъгълна скица (виж фиг. 43) и така е
можело да бъдат определени ъгловите точки на надземната част на
конструкцията още тогава, когато в средата на строителната площадка
е имало възвишение (скала), какъвто както е известно е бил случаят с
Голямата пирамида. След изграждането на ограждащия зид
строителната площадка била потопена във вода и превърната в малко
езеро. Причината за това била, че целият материал можел да бъде
транспортиран по повърхността на това езеро докъдето е било нужно с
много по-малко усилия.

„В долната си част ограждащият зид е представлявал външната

стена на полегат воден басейн и в значителна степен е оказвал
въздействие и върху случващото се във въздушното пространство
около комплекса на пирамидата."45

фиг. 43: Пирамидите в Гиза са били заобиколени от ограждащи зидове

и така постоянно са стояли във воден басейн. Според Херман
Валдхаузер от така наречените „шахти на душата" в Голямата
пирамида водата излизала и се стичала по външната повърхност.

Концепцията за ограждащия зид е от голямо значение. Херман

Валдхаузер правилно е разбрал това и го е обяснил в своята теория с
логическа последователност.

Може само да се правят предположения за височината на зидовете и

нивото на водата в басейна. Нека да допуснем три възможности:
височина от 5,10 или максимално 15 метра. Не е ясно също така как
инженерите са разрешили проблема със статиката, за да се подсигурят,
че зидовете ще издържат на налягането на водата и няма да се
разрушат. На фигури 44 и 45 забелязваме, че те не приличат на
обикновените градински зидове, които са разположени отвесно, тъй
като така не биха могли да препречат пътя на водната вълна. Вероятно
са били конструирани полегато, нещо, което ни е познато от строежа
на диги.

6. Дворът

„Дворът" (фиг. 46) се намирал между ограждащия зид и опорната

повърхнина на надземната част на пирамидата. До него можело да се
стигне само през проход от главната сграда.

„Този двор по-скоро може да бъде наречен воден басейн, защото е бил
пълен с вода още от началото на строителството. След това е бил
използван като вид водна улица и по-късно като басейн за изпаряване
и за поемане на вода при евентуални наводнения или дъждове.

През наклонения коридор е било възможно лесно и надеждно тя да се

отвежда в канала към Нил. Тук в никакъв случай не става въпрос за
прекомерни предохранителни мерки, защото както един опит за
привличане на дъжд би могъл да остане без успех, така може да бъде
предизвикан локален дъжд или порой."46

Първоначалната дължина на страната на Голямата пирамида е била

около 230,38 метра, което съответства на повърхнина на основата от 53
075 кв. м. При едно разстояние от 20 метра до ограждащия зид
повърхнината във вътрешността на водния басейн е равна на 20 030 кв.
м. При височина на запълване с вода от 5 метра се получава
количество от 100 150 куб. м вода, при 10 метра - 200 300 куб. м, а при
15 метра - 300 450 куб. м.

7. Надземната част на конструкцията във формата на пирамида

Тя не само е най-забележителната част от цялото съоръжение, а и

нейното изграждане е продължило най-дълго. Главните й части са:
външната облицовка с голяма площ, основна зидария, включваща
масивното скално ядро и намиращите се във вътрешността камери.
Както описахме по-нагоре, транспортирането на строителните
материали се е извършвало по вода - метод, който представлявал
неимоверно облекчение най-вече за работниците. Според тази идея
работата била извършвана винаги на сухо, а материалите били
транспортирани винаги по вода.

Помпата и нейните части

фиг. 44:

Бележки към помпеното съоръжение, наречено Голямата пирамида

№ 1 днес се обозначава като първоначален вход , но може да е служел

и като воден преливник за изолиране на горните части на пирамидата
например и за източване на водата при работи по почистването или за
отстраняване на натрупаната тиня от Нил. Това подчертава и фактът,
че в древните съчинения (на Стоабон) се говори за завъртаща се
каменна плоча при северния вход. Плочата трябва да е била толкова
перфектно обработена, че да може да влиза точно в стената, така че да
не бъде разпозната отвън. Това потвърждава нашето предположение,
че вероятно става въпрос за чисто техническа шахта, през която водата
е преминавала навън или навътре.

№2 е предполагаема връзка, която може би е съществувала между

водния басейн и довеждащия канал от Нил, за да се поддържа
циркулация на водата, евентуално и за профилактика.

№ 3 е водният басейн, ограден от зида (№ 4)

№ 5 е свързващият наклонен коридор, който евентуално е можело да

бъде използван като преливник, когато е имало твърде много вода във
водния басейн. Това е обяснено в един цитат от книгата на Валдхаузер
„Магията за дъжд на фараоните": „Ако говорим за
последователността на изграждане, нормално е строителните
работи да са започнали откъм постройките в долината. При този
начин на работа е можело да се идползва вече готовата част от
съоръжението като транспортен път. Подземният довеждащ и
изпускателен канал за водата няма смисъл да се търси на друго
място, освен под този наклонен коридор, защото всеки друг способ би
предизвикал ненужни допълнителни усилия."

№ 6 е притокът на вода от Нил. Предвидени са различни нива на

водата на Нил, така че посредством силно разклонена подземна
система от канали да може да се насъбере достатъчно вода, за да не се
стига до недостиг.

№ 7 е водохранилището за постъпващата и оттичащата се вода.

№ 8 е камерата пред шахтовия кладенец, която е служела като ударен

клапан за хидравличния таран (виж раздела „Хидравличен таран").

№ 9 е подземният канал от Нил към най-долната камера на Голямата

пирамида.

№ 10 е незавършената камера в скалата, която е служела като

„въздушен резервоар" за хидравличния таран.

№ 11 са двата изхода от шахтите, идващи от Царската камера, откъдето

водата е излизала навън и се е стичала по пирамидите надолу към
водосъбирателния басейн.

№ 12 е Камерата на царицата, която вероятно е служела като

„поплавък" за по-нататъшното транспортиране на водата нагоре.

№ 13 е Царската камера с петте освобождаващи камери.

Ns 14 е Голямата галерия, която стига до № 15 в така наречения

възходящ коридор, където съществува свързване с низходящия
коридор от долното функционално стъпало на пирамидата към горната
част.

№ 16 е мястото на свързване от хидравличния таран към т. нар.

„карбураторна система" на горното стъпало на Голямата пирамида.

Херман Валдхаузер не преувеличава, като описва строителите като

майстори на класическата механика. В наклонените коридори, част от
които водят далеч под опорните повърхности на надземните части на
конструкцията, той вижда правоъгълни кухини, в които са били
поставени бутала. Трябва да отбележим, че подовите, страничните и
покривните повърхности са полирани с изключителна точност. Според
тази теория дългите наклонени коридори са правоъгълни цилиндри.

фиг. 45: Схема на нивата на пирамидно съоръжение:

1. Високо ниво на водата в канала от Нил.

2. Най-ниска точка на засмукване на помпата.

Оттук не бива да се прави заключение за някакво противоречие с

физичните закони, защото един цилиндър може да има всякакво
напречно сечение. При построяването на механизъм от камъни се
взима предвид само правоъгълното напречно сечение. Размерите на
построените механизми са били огромни и цилиндрите заедно с
буталата към тях и едно теглещо въже е можело да бъдат използвани
като хидравлични влекачи.
Как функционира помпата?

Нека сега да разгледаме същността на начина на работа на помпата.

Трябва да изходим от две предположения в теорията на Валдхаузер:

1. Конструкцията на пирамидното съоръжение в Гиза е била

целенасочено и комплексно планирана. Строителите, които и да са
били те, не са оставили нищо на случайността, като са проектирали
съоръжението до най-малката подробност и след това са го
осъществили на практика.

2. Според теорията на Валдхаузер камерите са служели единствено и

само за транспортиране на вода до страните на надземната част на
конструкцията.
фиг. 46: Надземната част на Голямата пирамида като съоръжение за
изпаряване.

Наклонените коридори са помпени цилиндри; с изключение на

въздушната възглавница кухините са запълнени с вода.
фиг. 47:

1 Вододовеждащ канал от постройките в долината, изместен с 90° на

схемата, който според описанието на Херодот съществува, но и до днес
не е открит.

2 Клапан в земята.

3 Камера в земята.

4 Въздушна възглавница.

5 Бутало на долното стъпало.

6 Цилиндър на долното стъпало.

7 Вход в надземната част на конструкцията.

8 Теглещо въже на долното стъпало.

8а Теглещо въже на горното стъпало.

8Ь Теглещо въже на помощното стъпало.

А Напорен водопровод.

В Клапан.

С Голям клапан.

9 Смукателно гърло.

10 Клапан.

11 Бутало на горното стъпало.

12 Цилиндър на горното стъпало.

13 Хоризонтален коридор.

14 Резервоар за изравняване на налягането.

15 Въздушна възглавница.

16 Наклонено воден басейн.

17 Бутало на помощното стъпало.

18 Цилиндър на помощното стъпало.

19 Дъсчен таван.

20 Отвори в рампите.

21 Странични рампи.

22 Затвор на цилиндъра.

23 Изход на водата с клапан.

24 Каменен блок.

25 Дъсчена стена.

26 Междинна камера.

27 Горен воден басейн.

28 Освобождаващи камери.

29 Южен канал, по който преминават въжетата и водата.

30 Северен канал, по който преминават въжетата и водата.

31 Херметични капаци.

32 Херметични капаци.

33 Каменна вана.

Херман Валдхаузер разделя водоподемното съоръжение на две части:

долно стъпало - от подземната камера до хоризонталния коридор на
височината на Камерата на царицата и горно стъпало - над Камерата на
царицата.

Долното стъпало

1. Чрез довеждащия канал от Нил (1) съоръжението първоначално се

пълнело с вода, докато помпата не станела самозасмукваща. Водата
преминавала през клапана в земята (2), който предотвратявал нейния
обратен ход, и пълнела камерата в земята (3). Тъй като въздухът от
тази камера отчасти не можел да излезе, под тавана се образувала
въздушна възглавница (4), която трябвало непременно да е налице.
Буталото на долното стъпало (5) е било снабдено с клапан, който се
отварял при движение надолу и се затварял при движение нагоре. По
този начин се осъществявало транспортирането на водата нагоре по
наклонения цилиндър на долното стъпало (6).
2. Задвижването на буталото ставало чрез теглещо въже (8), чрез което
на механизма била предавана силата на екипа от теглещи мъже.
Колкото по-малко бил въздухът в камерата в земята, толкова по-кратки
били ходовете на буталото, докато накрая въздушната възглавница
трябвало да бъде запълнена отново. Теглещият екип е бил разположен
извън ограждащата стена и за това стъпало би трябвало да се е състоял
поне от стотина мъже. Долното стъпало можело да се задейства
независимо от другите части на съоръжението.

3. Напорният водопровод (А) свързва долното и горното стъпало на

помпата. Предназначението на този коридор е също, за да могат двата
горни резервоара за изравняване на налягането да бъдат запълнени с
въздух - и по-точно да бъдат допълнени с въздух, без да се налага
изпразване на горното стъпало.

Горното стъпало

1. Смукателното гърло (9) свързвало долното и горното стъпало.

Благодарение на клапана (10) водата можела да се движи само в една
посока, и по-точно отдолу нагоре. При възходящия ход на буталото на
горното стъпало (11) в цилиндъра (12) се засмуквала вода.

2. Когато камерите се запълнели до определена точка с вода,

директното й издигане ставало невъзможно поради упражняваното от
течността налягане върху повърхността на буталото. За тази цел би
била нужна малка армия от теглещи мъже. Но това отново било
избегнато с помощта на резервоара за изравняване на налягането (14) и
съответната въздушна възглавница (15) - така наречената Камера на
царицата - с който гъвкаво била овладявана противодействащата сила
на водния стълб.

3. Друга мярка е поставянето на голям и наклонен воден басейн (16) -

Голямата галерия - и второ бутало (17) в помощен цилиндър (18) за
намаляване на натоварването на буталото в споменатия по-горе главен
цилиндър (12). Когато това бутало се движело нагоре и надолу с
помощта на теглещо въже, при хода нагоре се транспортирала вода до
Голямата галерия.

4. Едната от задачите на Голямата галерия била да неутрализира силата

на устремилата се нагоре вода от помощното стъпало, а другата да
служи като утаител.

5. Междинната камера (26) и намиращите се в нея разпределителни

плунжери заедно със съответната противотежест са служели за
управление на въжето, както и за възпрепятстване на движението на
водата в горния басейн (27). Така нареченият саркофаг, когато е бил
цял и в добро състояние, вероятно е бил водно корито с
пречиствателни функции, а някои неща говорят, че той е служел и за
опора за необходимите в тази зона промени на направлението на
въжето.

Смисълът на петте освобождаващи камери (28)

Първоначално намиращата се в горната част въздушна възглавница е

имала задачата да поема всички хидравлични удари, произтичащи от
помпения процес. Това е било необходимо най-вече поради това, че
двете шахти, през които преминавали въжетата (29, 30), предизвиквали
значително намаляване на напречното сечение нагоре.

Тази промяна на напречното сечение е нарочна и е имала следното

действие: Ако водата в наклонения басейн (Голямата галерия) и по-
късно в горния басейн се покачвала, въздухът можел да излиза от
останалите кухини само дотогава, докато вътрешните устиета на двете
шахти, през които преминавали въжетата, се намирали под водата. По-
нататъшното изпомпване на водата предизвиквало повишаване на
налягането на въздуха и той все повече се нагнетявал дотогава докато
водата най-накрая не достигнела височината на външните устиета.
Въпреки това, изтичане на значителни количества вода на първо време
не е имало, защото са били взети подходящи мерки за неговото
предотвратяване (31, 32).
Едва след като повишеното налягане достигнело желаните размери,
пътят на водата бил свободен. След като с помощта на подробно
описания напорен тръбопровод въздушната възглавница е можело да
бъде напълнена при нужда, желаното налягане е можело да се
регулира. При това положение за няколко минути е можело да
преминат 150 000 литра вода на височина осемдесет метра!

Двете шахти, през които преминавали въжетата (29, 30), са били

направени така, че при нужда са могли да бъдат използвани като
цилиндри. За задвижването на горното стъпало са били необходими
два отделни влекача.

Разликата междy височините в платото

След като и трите пирамиди са имали ограждащи зидове за водата, е

интересно да се разгледа дефицитът във височините в платото Гиза.
Най-малката пирамида, тази на Микерин, е разположена най-високо. С
малка разлика във височината следва пирамидата на Хефрен и най-
ниско е Голямата пирамида. Това обстоятелство кара повечето хора да
смятат, че най-голямата пирамида е средната. Така възникващата
разлика в нивата в местността позволява осигуряване на допълнителен
приток на вода към Голямата пирамида от двете други големи
пирамиди.
фиг. 48. Графика на приблизителните височини на релефа (не отговаря
на конкретен мащаб).

В заключение Херман Валдхаузер отбелязва, че резултатите от

неговите изследвания не претендират за изчерпателност и че са
възможни много други вариации.

Изпитвате ли затруднения с разбирането?

Това, което може да звучи сложно, твърде технически и по тази
причина вероятно малко неразбираемо, само по себе си е съвсем
просто. В нашия филм „Лъжата за Хеопс" този процес е онагледен с
помощта на механичния модел на Валдхаузер, като допълнително сме
включили и една много сложна за направа анимация, която представя
същия процес по-разбираемо (виж цветните илюстрации в средата на
книгата).

Нека да завършим неговата гениална теория с няколко допълнителни

резултата. По повърхността на пирамидите учените регистрират
интересен факт, който първоначално не може да бъде обяснен.
Повърхностите на запазените до сегашния момент облицовъчни
камъни имат тънък повърхностен слой, съдържащ химични елементи,
които не се срещат в тези камъни в природата. Цветът на този слой,
съдържащ твърде много силиций, се променя от глинено кафяв до
сивочерен. При изпаряването си водата оставя следа, която почти не
може да се сбърка заради отлагането на минерално съдържание. Ако
страната на пирамидата е била използвана като повърхност на
изпаряване, там трябва да има такъв слой. Слоят би трябвало да е
там и той наистина е там, докато по подобни странични
повърхности не може да се открие!

В края на книгата си Херман Валдхаузер обяснява обстоятелствата,

довели до това, че съоръжението е станало негодно. Става въпрос за
повредите по Голямата пирамида в зоната на освобождаващите камери
и долния цилиндър. Стените на горната главна камера са се изместили
с повече от два сантиметра навън и невероятно големите и тежки
покривни плочи отчасти са се изтръгнали от носещата им
конструкция. По негово мнение подобна повреда може да се случи
само поради огромен натиск отвътре. Същото важи и за пукнатините в
скалния масив в долния цилиндър.

„Вероятно следствието от тези разрушения е, чe съоръжението е

станало негодно за предвидената цел и може да се предположи, чe
първо освобождаващите камери са били претоварени...
Повреждането на горните освобождаващи камери е било началото
на края, както на Хеопсовата пирамида, така и на строителството
на пирамиди въобще. Не е бил възможен ремонт, без да се събори
половината надземна чacm на конструкцията. От този момент
нататък горното помпено стъпало е станало неизползваемо. Когато
след това в зоната на долната чacm пукнатините в скалния масив са
направили долния цилиндър също така функционално негоден, цялото
съоръжение не е било нищо повече от красиви декори. Една мечта на
човечеството започнала да губи своя, блясък и да избледнява."47

Може ли Херман Валдхаузер със своята революционна теория за

смисъла и предназначението на пирамидите в крайна сметка да се
окаже прав? Това ли е причината още през епохата на фараоните
познанието, свързано с пирамидите в Гиза, почти напълно да бъде
забравено?

Защо хипотезата на Валдхаузер не се приема насериозно?

Всеки изследовател сам за себе си трябва да заеме активна позиция по

този въпрос, още повече след като при своето първо пътуване до Кайро
Херман Валдхаузер открива, че линиите на нивото на водата
съществуват.

За това има само едно логично обяснение. Основният аргумент на

противниците на Валдхаузер е, че помпената станция би могла да
функционира само ако е имало довеждащ канал от Нил. Но и до ден
днешен такъв не е открит... Така Херман Валдхаузер няма никакъв
убедителен аргумент, освен да се позове на Херодот.

Какво казва Херодот по този въпрос? Той е роден в град Халикарнас, в

югозападния край на Мала Азия. Политическата обстановка по негово
време е много неспокойна, което вероятно е една от причините да се
превърне в пътуващ историк. Той обикаля цяла Мала Азия, Италия,
Сицилия, Южна Русия, Кипър и Сирия. Във Вавилон остава за по-
дълго време. През 448 г. пр. Хр. той пристига в Египет, страната на
фараоните. По време на престоя си Херодот си води записки за всичко,
което чува от различни хора, с които разговаря. Той никога не е бил
само историк и често разказва и за географията и топографията на
посетените местности. „Всяка история трябва да се разглежда в
контекста на нейния географски регион и всеки географски регион
има своя история."43

Първоначално Херодот пише за логични неща при построяването на

пирамидите: колко човека са били необходими за построяването й, за
построяването на път за периода, докато траело строителството,
транспортната техника, времето за построяване и други. Към
подготвителните дейности спада и системата на подземните камери и
коридори, както и направата на подземен канал към Нил, който се
простира непосредствено до Сфинкса. Според Херодот по това време
платото с пирамидите било заобиколено с вода като остров (фиг. 53 и
54).

Египетските жреци категорично изтъкват пред Херодот „че само до

една от пирамидите (Голямата пирамида - б. а.) води ров от Нил и в
нея влиза вода през една иззидана тръба".

Написаното от Херодот потвърждават и други историци. Плиний

Старши (23-79 г. сл. Хр.) например пише:

„В най-голямата пирамида има кладенец... смята се, че водата в него

е дошла от Нил..."49.

Според друга версия за това място цялата пирамида вероятно е била

пълна с вода. Най-древното описание на строежа на пирамидата
съдържа еднозначно сведение, че в Голямата пирамида е била
довеждана вода. Трябва да отбележим, че в историческите си записки
Херодот ясно подчертава, че вода е довеждана „само в Голямата
пирамида", а не например в пирамидата на Хефрен:

„И той (строителят на пирамидата на Хефрен - б. а.) е действал по

същия начин както и другият (строителят на Голямата пирамида - б.
а.) в друго отношение и по-специално при строежа на пирамида,
която без съмнение не може да се сравнява по размери с тази на
другия (строителя на Голямата пирамида). Точно нея измерихме
собственоръчно. Нито има камери под земята, нито има ров, който
отива към нея от Нил, както към другата; там водата тече към нея
по иззидана тръба... "49

Арабските хронисти също съобщават за камери под Голямата

пирамида, и от това заключаваме, че са им били представени сведения
или древни писмени доказателства. Дори само днешното название
„шахтов кладенец" за шахтата в подземната камера е повече от
убедително, защото кладенецът винаги има нещо общо с водата... към
началото на XII век сл. Хр. арабският учен Абд ар-Рахим ал Каиди
(поч. 1169 г. сл. Хр.) пише в „Хитата" за Голямата пирамида:

„ Ал Мамун беше отворил Голямата пирамида, която е разположена

срещу Ал-Фустад... Аз претърсих вътрешността й и видях голяма
сводеста стая, чиято основа образуваше четириъгълник, докато
отгоре беше заоблена. В средата имаше четириъгълен шахтов
кладенец с дълбочина десет, лакътя. Когато се следеше в него от
всяка от четирите му страни можеше да се види по една порта,
която водеше към голямо помещение, в което лежаха трупове, синове
Адамови. Те бяха покрити с голям брой савани; върху всеки от тях
бяха поставени повече от сто савана, които поради възрастта си
бяха прогнили и черни."50

В друга история от „Хитата" (глава 26) се говори за съществуването на

подземни порти:

Тези пирамиди имат кухини под земята, които (винаги) са свързани

със сводест коридор. Всеки от коридорите е с дължина 150 лакътя
(79 м).

Този разказ за Ал Мамун, за който споменахме още в раздела за

мумиите, е изключително интересен! Благодарение на него в Голямата
пирамида са открити не само довеждащият канал, но и подземни
камери, в които имало трупове. Т.е. тези мъртъвци не са били
настанени в Камерата на царицата или в Царската камера, а дълбоко
под земята в помещение със сводест таван. Само по довеждащия канал
е било възможно да се проникне в Голямата пирамида. Не е имало
никакъв друг вход! Защо? Защото пирамидата е техническо
съоръжение, в която е трябвало да се влиза само с цел почистване или
поддръжка. Труповете били донесени едва векове по-късно и нямат
нищо общо със строителите.

Щефан може да добави още една лична история. Преди няколко

години той се срещнал с Кредо Мутуа. Кредо Мутуа има слава на
голям духовен лечител и ясновидец с изключителни способности не
само в Африка. При него идват хора от цял свят. Дори известни
личности като Нелсън Мандела почитат Мутуа като лечител и
ясновидец. Кредо Мутуа разказал на Щефан за своя престой в Кайро
преди няколко десетилетия. Тогава той посетил и Голямата пирамида.
Щефан го попитал, дали има идея кой може да е построил пирамидата
и с каква цел. На този въпрос Кредо Мутуа отговорил:

„Не мога да кажа кога точно е построена. Но когато бях в

пирамидата „видях" само вода, вода, не можех да видя нищо друго
освен вода навсякъде, която можех да „почувствам" и помириша..."

Тогава Щефан не знаел какво да прави с това твърдение и не му

обърнал повече внимание. Когато проучвал разработките на
Валдхаузер, отново си спомнил думите на Кредо Мутуа.

В своите съчинения отпреди хилядолетия историците говорят за този

коридор. Но къде се намира той тогава?

Окончателното доказателство за довеждащия канал

Египтолозите от по-ново време не могат да се похвалят с особени

успехи, като и до днес превръщат своето невежество в жалки опити за
обяснение. Самата камера, шахтовият кладенец, както и другата
напречна шахта в подземната камера, която преминава на юг били
„незавършени проекти на строителите" според тях. Технически
проблеми накарали строителите да прекъснат работата си в подземната
камера и да предвидят Камерата на царицата като място на погребване
на фараона. По-късно те преценили, че и тази камера не е подходяща и
проектирали Царската камера. За нас само обозначението „шахтов
кладенец" е повече от стимул да проучим по-нататък теорията на
Валдхаузер и да потърсим убедителни доказателства за подземния
канал. По онова време и без това вече бяхме убедени, че трябва да има
такъв довеждащ канал.

Сега нашата цел беше да представим и научни доказателства, че през

пирамидата е текла вода. Така започна едно продължително и обстойно
вземане на проби не само в пирамидата, а и в платото и местата на
разкопките на другите големи пирамиди. Търсенето на доказателства
за съществуването на подземния канал и подземен лабиринт в платото
Гиза продължаваше. В тази връзка е особено интересен един разговор
на Щефан с проф. д-р Джеймс Хъртък, проведен през ноември 2004 г.
в Швейцария. Джеймс Хъртък не беше никак изненадан, когато Щефан
му разказа някои подробности за шахтовия кладенец и довеждащия
канал. Подчертавайки тогава този важен инженерно-строителен аспект,
Хъртък му разказа за своите открития в шахтата на Озирис, които
съвпадаха с нашите възгледи.

В началото на 2005 г. Щефан се срещна с един египтянин, който не

само че имаше добри връзки с тайните служби и с висшите етажи на
властта, но беше и със статут на дипломат. (Уважаваме молбата му да
не назоваваме името му. За абсолютната му сериозност обаче можем да
гарантираме.) Този господин разказа подробно на Щефан за
наблюденията си през 2004 г., когато поради разкопки пясъкът е бил
отстранен от шахтовия кладенец. Той обясни:

„Стояхме пред шахтовия кладенец и слязохме по дървена стълба.

Надолу пътят вървеше направо и после наляво. Там имаше малко
помещение с височина около 60 сантиметра и ширина 60-70
сантиметра. Тогава влязохме. То водеше в по-голямо помещение,
което беше с ширина и дължина 2,50-3 метра и височина 2,10-2,20
метра. Стените бяха от пясъчен варовик. По една от тях имаше
изписани йероглифи. По-нататък направо имаше още една малка
шахта, която приличашие на проход. В него можеше да се влезе
направо и с джобното фенерче се виждаше, чe там има камъни и
пясък. Този проход беше изсечен в скалата и не беше толкова добре
обработен, колкото предния. Докъде водеше той не можеше да се
види, тъй като беше твърде тесен."

Трябва да споменем, че досега египетският ни познат не се е

интересувал особено от Голямата пирамида и от пирамидите като цяло
и че това посещение е станало съвсем случайно по време на негов
кратък престой в Кайро. До този момент той никога не бил чувал за
записките на Херодот за довеждащия канал, още по-малко за теорията
за помпената станция на Валдхаузер.

Това означава, че довеждащият канал, който официално не е

открит досега и е неотменима част от теорията за помпата на
Валдхаузер, съществува!

След още две години изследователска работа в тази насока сме

сигурни, че теорията на Валдхаузер дава съществен принос за
обяснението на смисъла и предназначението на Голямата пирамида.

Трябва да си представим, че...

Платото е било заобиколено от вода като остров

Обитаемата местност от ляво и от дясно по течението на Нил е

възникнала от годишните прииждания на реката и само една
относително малка ивица е плодородна земя. От двете страни тя
граничи с пустини. Ако човек днес застане като посетител пред
пирамидите, ще забележи, че в сравнение с нивото на водата или с
настоящото корито на Нил те са разположени много високо.
Радиоизмерванията на климата за този регион обаче показват, че
нивото на водата в течение на последните хилядолетия е било много
различно. Днес знаем, че някъде между 5500 и 6000 г. пр. Хр. и след
това отново през 3000 г. пр. Хр. в региона е било много влажно. Така е
било и между 11 000 и 8000 г. пр. Хр. Дълги фази на засушаване и
влажни периоди се редували неведнъж през хилядолетията, както
показват анализите на скалите.
фиг. 49, 50 и 51: Кадри от филма „Лъжата за Хеопс"
Свидетелят (египетският дипломат) разказва как слиза по стълба в
почистения шахтов кладенец в подземната камера. Първо влиза в
помещение с височина около 2,10 м, от което през един отвор се
преминава в довеждащия канал от Нил.

По-нататък на изток се намира Мъртво море. Различни изследвания в

Сахара и на запад ясно показват, че и нивото на водата в морето се е
колебаело. Това доказват палеоклиматичните профили на Мъртво
море, които показват много точно тогавашните нива на морското
равнище. През последните 11 000 години морското равнище се е
колебаело с 50-70 метра, преди това дори с 200 метра. Подобни
резултати от изследвания показват също, че около 4000-5000 г. пр. Хр.
равнището на водата в Нил е било най-малко с пет метра по-високо от
сегашното.

В този регион екстремно се сблъскват две мощни противоположни

влияния на различни климатични региони, защото на запад е
огромната пустиня Сахара. Най-общо за тази пустиня важи, че
морските равнища, доколкото са могли да бъдат възстановени,
всъщност не са имали отношение към местния климат - прави
впечатление, че всички притоци са били захранвани от западните
планини. Същото може да се каже и за Нил, чиято вода идва от зеления
юг и по-точно от района с мусонни влияния на Индийския океан.

Нил отвежда тази вода на хиляди километри чак до делтата си. По този
начин в района на реката възниква климатичен парадокс - в района
може да бъде много сухо, докато в Нил има съответно пълноводие.
Вече можем да разберем какво са имали предвид древните хронисти,
когато пишат, че платото е било заобиколено от вода като остров.

Западният бряг

Всички пирамиди в Египет са разположени на западния бряг на Нил.

Самият Нил тече от юг на север и през делтата се влива в Средиземно
море. Под влиянието на въртенето на Земята около оста й се образува
асиметричен профил в речното корито, обусловен от съпротивлението
от инерцията на водата. Студената вода с температура 4°С има най-
високата плътност и следователно напира към западния бряг. Поради
нейната плътност и съответно по-високата скорост на движение не се
получава утаяване на седименти и речни камъни. По-топлата и
определено по-леката вода се събира на източния бряг. Хранителните
вещества също се носят към западния бряг, защото тук става въпрос за
т. нар. положителен температурен гредиент, защото топлината винаги
се движи срещу студа51.
фиг. 52, 53 и 54:

Горе: Пътят на река Нил днес - малко и директно през средата на

милионния метрополис Кайро. С белия кръг е отбелязано платото Гиза.
По средата и долу: Преди около 10 000 години водата е стигала до
платото Гиза.

Какви изводи могат да се направят?

За Голямата пирамида това е означавало, че подземните водни

приемателни канали, дори и по време на отлива, винаги са получавали
достатъчно приток на вода. След като тук е преобладавала по-високата
скорост на движение на водата, това вероятно е служело тя да бъде
„дресирана" навътре към подземните канали. Освен това тук
пирамидата е имала най-добрата възможност да получи желаната вода
за покълване с температура от 4°С. Ако пирамидата беше построена на
източния бряг, всичко това нямаше да го има.

фиг. 55: Под влиянието на въртенето на Земята около оста й се

образува асиметричен профил в речното корито, обусловен от
съпротивлението от инерцията на водата.

След като всички пирамиди са разположени на западния бряг, се

предполага, че всички те са разполагали с вода, макар и водата да не е
транспортирана директно през сградата на пирамидата, както е при
Голямата пирамида в Гиза. Чисто хипотетично е възможно всички
пирамиди да са били (и все още да са) свързани под земята чрез
система от канали и да са предавали на водата специфичната си
вибрация. По този начин платото Гиза навярно е служело за
събирателен център.
Къде е входът?

Както Валдхаузер и ние предполагаме, че първоначално не е имало

вход към Голямата пирамида. Египтолозите смятат, че след
погребението входът е затворен, а по-късно, след един случай на
плячкосване от грабители на гробници, отново е залостен, което не
изглежда толкова нелогично. Но трябва да се запитаме защо Ал
Мамун, в случай че той изобщо е бил първият, който е отворил отново
пирамидата, не е намерил първоначалния вход?

Така нареченият от египтолозите „вход", диагонално разположен над

днешния вход, не е никакъв вход, а само една техническа шахта, за
което много ясно подсказват затварящите или блокиращите каменни
плочи.

Друго предизвикателство за класическите египтолози са например

пробитите отвори в тези затварящи каменни плочи. Ако целта им е
била само да затворят пирамидата със сигурност по тях нямаше да има
такива отвори, които говорят, че по-скоро са използвани за технически
цели (виж фиг. 57). Може ли от тук да е минавало въжето на теглещия
екип от мъже, както смята Херман Валдхаузер? Подобна затваряща
каменна плоча можем например да видим и днес в шахтата на
подземната камера (фиг. 56). По камъка от розов гранит има пробити
същите отвори като по онзи при горния вход.

Ако засега не можем окончателно да изясним целесъобразното им

предназначение, ни остава да се придържаме към идеята, че пробивите
са направени с техническа цел, свързана по някакъв начин с въздуха,
светлината и водата. Това подчертава и факта, че подобни камъни с
пробивни отвори откриваме например и в Абусир, независимо че и до
днес не е изяснено с какви технически средства са могли да направят
толкова точни отвори в розовия гранит. Във всеки случай при
тогавашния технически напредък, признат от съвременната научна
доктрина, това не е било възможно.
фиг. 56 и 57

В музея „Петри" в Лондон се съхранява куха бургия от Древен Египет

(с каталожен номер U.C.16037). Тя е открита в края на XIX век от
Флиндърс Петри в Гиза. Петри забелязва, че острието й се е изкривило
и вероятно затова е била изхвърлена от тогавашните каменоделци. Все
пак кухата бургия е била подходяща само за обработване на меки
скали, като например варовик, но не и на по-твърди като розов гранит
или диорит. Откритието на Петри доказва, че древните египтяни са
били запознати с принципа на сондажа.

Въпреки това съществуват...

Недостатъци в теорията на Валдхаузер

По отношение на водоснабдяването в сухите райони, към които Египет

принадлежи и днес, Валдхаузер е напълно прав, но по този въпрос
имаме съмнения и ще ви обясним защо.

Като начало трябва да допуснем, че Голямата пирамида е с хиляди

години по-стара от официално приетото. След края на потопа (който
теоретично допускаме, че се е случил) над Египет започва
продължителен дъждовен период, който свършва около 7000-8000 г.
пр. Хр. Това пише в записките на арабските хронисти и в езотеричните
изследователски трудове. Ако при теорията за помпената станция на
Валдхаузер изходим от чисто климатично обусловени предпоставки,
тогава най-малкото строежът на Голямата пирамида преди потопа ще
се окаже безсмислен. Според теорията на Валдхаузер строителството
би трябвало да е започнало най-рано след края на този дъждовен
период, т.е. около 7000-8000 г. пр. Хр., защото климатът е станал по-
сух.

Бихме искали да отидем малко по-далеч в нашите разсъждения и на

първо време да оставим на заден план строежа на Голямата пирамида.
Нека да разгледаме как днешното египетско селско население в
долината на Нил използва водата от реката. Хората отвеждат водата от
Нил към съответния земеделски район с помощта на обикновени
канали и по този начин са създали една доста голяма обработваема
площ. Навярно още древните египтяни са знаели как да го правят.

Преди хиляди години обаче в делтата на Нил не са живели милиони

хора, както днес. Можем да приемем, че те са били най-много
няколкостотин хиляди души. И за такъв брой хора ежегодните
прииждания на Нил са били съвсем достатъчни, за да обработват
нивите по поречието на Нил по най-простия начин. Погледнато от тази
гледна точка със сигурност не е била необходима огромна помпена
станция. Значи трябва да е имало някаква друга причина, за да бъде
построена пирамидата технически по този начин. Това ще разгледаме
по-подробно в Пета глава.

Има обаче и един важен технически компонент, на който Херман

Валдхаузер не е обърнал внимание в своите разсъждения, и това е...

Хидравличният таран

Хидравличният таран е изработен според хидравличен принцип, с

чиято помощ може да се повдига вода без захранване с енергия. Той
често се използва и днес.

На фиг. 58 виждаме необходимите компоненти. Необходим ни е

водоизточник - в случая на Голямата пирамида това е Нил, който
трябва да е разположен по-високо от така наречения ударен клапан,
нагнетателен клапан и един резервоар със съответната въздушна
възглавница. Нил пълни подземния коридор към камерата в скалата,
което налага той да бъде под наклон. Следва малката камера пред
шахтовия кладенец, в схемата това е така нареченият ударен клапан.
Поради наклона на шахтовия кладенец водата тече нагоре към
незавършената камера, която представлява резервоар с въздушна
възглавница. Оттук водата може да бъде транспортирана чрез напорен
водопровод в напорния резервоар, когато нагнетателният клапан се
затвори вследствие на образувалата се въздушна възглавница и така
само пътят нагоре през напорния водопровод остане свободен.

През напорния водопровод водата попада в напорен резервоар. В

Голямата пирамида се намира т. нар. „шахта на грабителите на
гробници" в зоната на Голямата галерия, където сенамира друго
водоподемно съоръжение. Оттук се стига до Камерата на царицата,
която също работи като резервоар с въздушна възглавница, като там
отново трябва да е имало нагнетателен клапан за пълнене на Голямата
галерия с вода, която по този начин е стигала до последния напорен
резервоар - Царската камера.
фиг. 58: Принцип на работа на хидравличния таран, представен с
примера на Голямата пирамида в Гиза. Ако е бил използван в
пирамидата, теглещия екип от мъже е излишен. Това означава, че
пирамидата е можела да функционира като помпа и без въздействие
отвън.

Второто стъпало на транспортиране на водата нагоре почти прилича на

принципа на съвременния карбуратор. Когато тези два принципа на
хидравличния таран и на карбуратора се обединят, теглителният
механизъм посредством подвижни клапани на Валдхаузер става
излишен. Принципът на горната и долната част на помпената станция
се запазва - на долното стъпало действа принципът на хидравличния
таран, а на горното стъпало - принципът на карбуратора.

Това означава, че ако принципът на хидравличния таран е бил

прилаган към Голямата пирамида, не са били необходими никакви
хора (според хипотезата на Херман Валдхаузер) за задвижване на
помпата, а тя вероятно е функционирала без никакво въздействие
отвън.

фиг. 59: „Възловата точка" в Голямата пирамида, където принципът на

хидравличния таран и принципът на карбуратора се срещат, за да
транспортират водата нагоре.

Обобщение и преглед на следващата глава

По въпроса за предназначението на пирамидите нека сега да се
съсредоточим върху доказуемите факти, които установихме в рамките
на нашите проучвания.

В зависимост от това от какъв ъгъл или от каква гледна точка се

извършват изследователските работи се гледа по различен начин на
съществените детайли. Представете си, че сте убедени, че пирамидите
са били гробници. Логично работата ви ще бъде изцяло насочена към
разглеждането на пирамидата и аспектите на нейната конструкция от
гледната точка на тази теория. В този смисъл една каменна вана ще
стане саркофаг, а шахтите, които извеждат навън от пирамидата,
изведнъж ще се превърнат в „шахти за душата".

Същото важи и за онези, които изхождат от разбирането, че

пирамидите са били място за посвещаване. Тогава „шахтите за душата"
придобиват астрофизическо значение, защото в определен момент са
били насочени към определени съзвездия. Това във всеки случай звучи
по-достоверно от опростената теория за „шахтите за душата". Освен
това на някой може да му стане неприятно при тази мисъл, защото
тогава всички фараони, погребани в другите пирамиди без „шахти за
душите", навярно са имали затруднения с възнасянето на душата.

Различните аспекти на конструкцията на пирамидите се интерпретират

в зависимост от предпочетената теория, без обаче в действителност да
могат да бъдат доказани научно.

Това се отнася и за гледната точка по отношение на геологията, която

ни предстои да разгледаме. Нека да си припомним големия
американски изследовател Джон Антъни Уест и неговите изследвания
на Сфинкса. Той също не приема теорията за гробниците и е убеден, че
пирамидите и Сфинксът са с хиляди години по-стари. В това има
логика, защото с помощта на научни методи открива следи от ерозия
по тялото на лъва и така поставя началото на търсенията в тази посока.

Била ли е наистина Голямата пирамида помпена станция? Херман

Валдхаузер достига по-близо до първоначалния замисъл за
построяването на Голямата пирамида от много други изследователи
преди и след него. След всичките проучвания по темата и най-
актуалните събрани от нас данни смятаме, че Херман Валдхаузер по
принцип е прав и по-точно, че Голямата пирамида е била техническо
съоръжение, което е работело с вода. Тя обаче не е била използвана за
въздействие върху микроклимата и за предизвикване на дъжд в района
(повече по този въпрос в Пета глава).

За нас имаше два момента, които бяха от решаващо значение да

продължим да следим работата на Валдхаузер.

Първият беше фактът, че моделът на помпата веднага започва да

функционира на практика. Вторият беше реалното съществуване на
линиите на нивото на водата. Въпреки че те могат теоретично да са
причинени и от прииждане на река Нил. След отварянето на
пирамидата от Ал Мамун, остава вход, през който теоретично е могла
да проникне вода.

Освен това на определени места - вписващи се в неговата теория за

водната помпа - Херман Валдхаузер открива минерални утайки, които
отначало тълкува като солни отлагания. Той взима проби със себе си в
Австрия и ги дава на специалисти за анализ, които потвърждават
неговото предположение. Херман Валдхаузер се убедил, че някога в
пирамидите е текла вода. Но наистина ли е така?

Всичко това е много хубаво, мислехме си ние, но хартията търпи

всичко, затова трябва да изясним въпроса сами. Ако Херман
Валдхаузер принципно е прав, трябва и днес да могат да се открият
видими следи, защото течащата вода оставя следи, които могат да
бъдат разпознати стотици, дори хиляди години по-късно.

На няколко пъти ни се наложи да пътуваме до Кайро. За период от

около година освен референтните проби от платото Гиза, Саккара,
Дашур, Мейдум и Нил Щефан взе и над сто проби за изследователски
цели от скали, пясък и тиня от Нил.

След това той изпрати тези проби в...

Четвърта глава

Институтът „Фрезениус"

Първа серия анализи 2006/2007 г.

Тези анализи се ръководят от д-р Бернд Мелих от института

„Фрезениус" в Дрезден. Във фокуса на първата серия анализи стои
въпросът: „Имало ли е вода в Голямата пирамида?" За целта той
получава осем скални проби, които чрез проверка за наличие на
минерални фази ще му дадат отговор, дали в тези камери е имало
течаща вода.

Проба 1: долна шахта (подземната камера)

Проба 2: шахта на 3,5 м над шахтената основа

Проба 3: стена на подземната камера запад

Проба 4: югозападна стена на подземната камера

Проба 5: таван на подземната камера

Проба 6: северна стена на подземната камера

Проба 7: външен камък от пирамидата, североизточен ръб, 1,5 м.

Проба 8: вода от Нил (20 см. под нивото на водата)

След като докладът само от първия анализ е 32 стандартни страници с

формат А4, бихме искали да съпоставим само обобщените данни.

Обобщение на първата серия анализи

Анализът на наличието на фази в пробите се извърши с помощта на

методите трансформираща инфрачервена спектроскопия, рентгенов
анализ на фините структури, йонна хроматография и оптична
емисионна спектрометрия (ОЕС). В резултат на проведените анализи
беше установено следното:

а) Стените на шахтата са съставени предимно от варовик (калциев

карбонат) с относително ниско съдържание на гипс и глинест минерал.
Според разположението на абсорбционните ивици на глинестия
минерал се касае за каолин (това ще има значение по-нататък в
книгата).

б) В долната част на шахтата стената е покрита с налеп от кристали

каменна сол (NaCl). Хабитусът на кристалната фаза говори, че солта е
получена от кристализация на воден разтвор. За определяне на
произхода на солта трябваше да се анализира първичната скала (напр.
от ядкови сондажи) в околностите на шахтата респ. на камерата.
Такива отлагания на хлорид от водата на Нил, която съдържа само
малки количества от това вещество, са възможни само чрез дълъг
процес на насищане при постоянно редуване на захранване с вода
на камерите и последващото й изпарение.

в) Стените на камерата, включително таванът, се състоят също от

варовик с различно съдържание на доломит. Те съдържат съществени
количества водоразтворими соли. На някои места (стената на
подземната камера на запад) по повърхността има кристализация на
каменна сол. По стените се забелязва високо съдържание на нитрати и
по-специално калциев нитрат. Нитратът би могъл да е получен от
биологично разграждане на азотосъдържаща органична субстанция с
помощта на бактерии. Само че отношението Na2O/MgO на солните
отлагания изключва те да са от морска вода. Д-р Бернд Мелих
обяснява:

„Компактността и хабитусът на солните отлагания водят до

заключението, че тук е станала кристализация на разтворени преди
това соли, което означава, че в тази камера е имало по-големи
количества вода. Кристализацията на солта е станала след
изпарението на тази вода, като очевидно преди това тя е разтворила
съответните соли от околните камъни."52
Източникът на органична субстанция, чиито малки остатъци (най-
вероятно бактерии) все още могат да бъдат потвърдени, е неясен.
Възможно е да става въпрос за бактерийни култури, които превръщат
азота от въздуха в нитрат. Ако обаче става въпрос за нитрат, който е
продукт от разлагането на азотосъдържаща органична субстанция, тя
трябва да е била внесена в камерата отвън.

Възможно е водата на Нил да я е донесла, защото тя периодично със

сигурност носи повишен органичен товар. Анализът на пробите на
водата от Нил не показа наличие на такъв товар. В тази връзка трябва
също така чрез анализи на основната скала да се уверим, че в нея не се
съдържат такива нитрати.

г) камъкът от външността на пирамидата има принципно различен

минерален състав от материала, взет от стените на шахтата и камерата.
Камъкът от пирамидата е от гипс. Той или не е от масивната скала,
върху която е построена пирамидата, или трябва да има друго
обяснение. В тази връзка трябва да бъдат направени нови полеви
изследвания на място и да бъдат взети още проби.

фиг. 60: Д-р Бернд Мелих разяснява на Щефан резултатите от

анализите на камъните

По молба на Щефан д-р Мелих обобщи още веднъж резултата от

анализите в нашия филм „Лъжата за Хеопс":
Щефан: „Въпросът, който зададохме на института „Фрезениус"
беше: „Имало ли е вода в пирамидата?"

Д-р Мелих: „Според досегашните анализи на предоставените от вас

скални проби при всички случаи можем да отговорим на въпроса ви
положително, особено ако разгледаме пробата от т. нар. шахтов
кладенец...

Тази проба... ни направи впечатление още при първото сортиране на

пробите. Всъщност ние очаквахме да открием пясъчен варовик, кварц
или гипс. Не сме предполагали, че ще има чиста каменна сол - още на
външен вид тази проба ни впечатли. А под микроскоп се вижда, че
структурата е много компактна."

Щефан: „Не може ли тя да се е образувала от повишена влажност

на масивната скала?"

Д-р Мелих: „Не, ако структурата се беше образувала no този начин,

щеше да даде съвсем различна картина от тази. Такъв тип
структура може да се види например по каменни стени, по които се е
образувала калциева селитра. Тя има повече нишковидни фини
кристали, които върху стената приличат на брада, докато това тук
са твърди и компактни солни отлагания, които не може да са
кристализирали на атмосферен въддух."

Щефан: „В доклада от анализа пишете за повишено съдържание на

нитрати, което не можах да разбера много добре."

Д-р Мелих: „Нитратното съдържание е изключително високо за

нашите представи. Не сме го допускали, защото такова обичайно не
се открива в масивните скали или в подобни каменни стени."

Щефан: „Как си обяснявате това?"

Д-р Мелих: Да, високото съдържание на нитрати би могло да се е

получило от микробиологичното разлагане на органичен материал. А
органичният материал би могъл да е дошъл с донесената от Нил
гнилостна тиня, в случай че е имало свързване между Нил и камерите.

Изводът: Тези анализи не само доказват наличието на вода (виж

подточка „б"), но на течаща вода и то за относително дълъг период от
време. Именно това е интересното, защото критиците твърдят, че в
пирамидите е имало вода, но само по време на приижданията на река
Нил. В такъв случай водата щеше да бъде неподвижна и по-късно
щеше отново да се понижи (като изключим факта, че прииждащата
вода от Нил би трябвало да се е покачвала до височина 60 метра, което
въобще не е възможно). Тези анализи обаче доказват, че водата е била
течаща, т.е. в постоянно движение - това е съществената разлика.

Оттук следва, че резултатите от анализите, направени от

института „Фрезениус" не противоречат на тезата на Валдхаузер!

По-нататъшните ни търсения на тиня от Нил...

С това първото препятствие, свързано с доказателствата, е преминато.

Как обаче стои въпросът с другите камери? Може ли да се докаже и
там наличие на вода и тиня от Нил?

Със сигурност вероятността да намерим останала тиня от Нил след

хиляди години е относително малка, но ние се заехме с тази задача.
Още през 1999 г. Щефан успя да влезе за първи път в горните
освобождаващи камери. На снимката (фиг. 61) може добре да се види,
че пред каменните насипи има значително количество тиня от Нил.
Интересно е също, че през 1999 г. във втората камера - т. нар. „Камера
на Уелингтън" - все още няма трошляк от разкопки. Но тогава на
Щефан, както на многото други изследователи и учени, които през
последните две столетия посещават освобождаващите камери, не му
прави голямо впечатление тинята от Нил и нейното значение.

Те обаче не са търсели нея. Те са търсели съкровища, мумии или

тайни камери, но не и линии на нивото на водата или тиня от Нил!
фиг. 61: Пред каменните пейки до преди няколко години още можеше
да се видят остатьци от тиня от Нил.

Едва след по-нататъшните проучвания на Щефан, започнали през 2006

г., ние стигнахме до заключението, че ако наистина в пирамидите е
текла вода, тогава в горните освобождаващи камери все още би
трябвало да има остатъци от тиня от Нил - при условие, че през
изминалите години камерите не са били почистени напълно от тези
остатьци. Но за щастие тази работа не беше свършена особено
старателно от египетския Върховен съвет по старините. Когато през
пролетта на 2007 г. отново разгледахме внимателно горните камери,
открихме много остатъци от напластен материал, които предоставихме
на института „Фрезениус". По този начин стигнахме до извода, че след
като там има тиня от Нил, водата, която я е транспортирала, трябва да е
стигала до освобождаващите камери, и то с помощта на изпомпващ
процес!

Това обаче още не беше всичко. След излъчването на нашия филм

„Лъжата за Хеопс" открихме ново доказателство, че още преди
няколко десетилетия са намерени остатъци от тиня от Нил в камерите
на Голямата пирамида. През 60-те години на миналия век споменатият
във Втора глава египтолог професор Халил Месиха провежда
проучвания в Камерата на царицата и се убеждава, че в пирамидата
има още камери. По този повод Месиха пише следното:

„Когато през 1967 г. искахме да отстраним трите каменни кариери,

намиращи се пред източната стена, ни се наложи преди това да
почистим целия под на камерата от слоя тиня, който беше с
дебелина десет сантиметра. Заради него отначало съвсем не беше
лесно да се разбере, дали съществува вход, който води под Камерата
на царицата... "53

Има и още по-стари сведения. През 1765 г. Натаниел Дейвисън,

бъдещият генерален консул в Алжир, прекарва ваканцията си в Египет.
По това време Дейвисън е запален, основно да проучи пирамидите.
При своите проучвания той открива над Голямата галерия и
непосредствено под тавана правоъгълен отвор с ширина шестдесет
сантиметра. С известни усилия Дейвисън успява да пропълзи в
малката шахта. След около осем метра той стига до малка камера, в
която не може да стои изправен. Тази камера имала същите размери
като разположената под нея Царска камера.

Така Дейвисън открива преливника, който води от Голямата галерия

към разположените над Царската камера освобождаващи камери. Този
преливник е важен инженерно-строителен елемент в хипотезата на
Валдхаузер. В течение на своите изследвания различни египтолози
приемат, че освобождаващите камери, както издава и названието им, са
служели за освобождаване на Царската камера и първоначално са били
затворени херметически. Но това не е вярно! Дори разсъжденията
относно статиката обезсилват тази теория на египтолозите, защото
както е известно Царската камера не е разположена в центъра на
пирамидата, така че върху нея не се упражнява най-голямото налягане.
Именно такъв обаче е случаят с Камерата на царицата, така че над нея
такива камери за изравняване на налягането биха били задължителни.
Казано по-просто, ако трябва да бъде изравнявано налягането, което
може да се види от всеки, занимаващ се със статика, би трябвало да се
използва Камерата на царицата. Но там няма освобождаващи камери.
Това означава, че така наречените освобождаващи камери не служат
като такива, а представляват воден преливник според заключенията на
Валдхаузер.

По същия начин стои въпросът и с цепнатината, която Вайс и Перинг

откриват в Камерата на Дейвисън. Една нощ през февруари или март
1837 г. Вайс заедно с британския строителен инженер Джон С. Перинг
тайно се отправят към Царската камера. Те знаят, че над почти
шестметровия таван се намира плитка камера, открита още през 1765 г.
от Натаниел Дейвисън - първата освобождаваща камера. Целта на
Вайс и Перинг е да я изследват отблизо. През една цепнатина в
гранитния таван успяват да промушат тръстиково стъбло, без да се
натъкнат на съпротивление. Вайс има намерение да отвори тайната
камера, като първоначално нарежда на работниците си да издълбаят
тунел през гранитната плоча с длета. Този начин на работа се оказва
твърде тежък и той си проправя път нагоре, като използва барут.

Скоро Вайс и неговите близки довереници, съоткривателят Перинг и

общият им приятел Джеймс Р. Хил се озовават пред голямо откритие.
На 30 март Вайс и Хил се покатерват за първи път в камерата. Това е
камерата, разположена над Камерата на Дейвисън, която Вайс нарича
на уважавания от него херцог фон Уелингтън Камерата на Уелингтън.
На 25 април 1837 г. е отворена и третата камера, Камерата на Нелсън.
Единадесет дни по-късно на 6 май със сила е отворена Камерата на
Арбътнот, а на 27 май Камерата на Кембъл.

Има още едно интересно сведение по тази тема от XIX век. Когато
хората на Вайс отварят със сила втората освобождаваща камера те
забелязват, че лицата им са изцапани с „черна прах". От взрива твърде
финия слой тиня се завихря във въздуха и боядисва в черно лицата на
хората на Вайс.

Най-вероятно цепнатината, която Вайс взема за малък шахтов отвор, е

служела за преливник на водата към горните камери, според
описанието на Херман Валдхаузер. Според нашето схващане тя е
направена с цел и е част от конструкцията от освобождаващите
камери!

Безспорно доказателство за това са нашите находки на тиня от Нил от

2007 г. При последните ни проучвания на място в началото на 2008 г.
във всичките пет камери открихме още остатъци от същия утаечен
материал.

Невероятно е, че никой от изследователите през изминалите

десетилетия и векове не е обърнал внимание на остатъците тиня от
Нил, за да направи съответните изводи. Това се отнася особено за
остатъците от минерални отлагания, които обаче не правят
впечатление само на Валдхаузер. И други изследователи като например
екипът на Кристофър Дън, с когото ще се занимаем по-подробно по-
нататък, обръщат внимание на все още запазилите се минерални
отлагания.

Втора и трета серия анализи 2007/2008 г.

Като продължение на първата серия анализи институт „Фрезениус"

трябваше да извърши изследвания на фазите на нови скални проби от
околностите на египетските пирамиди, освобождаващите камери и
каналите от Нил. Благодарение на тях трябваше да стане ясно, дали
може химически да се докаже, че тинята в освобождаващите камери на
Голямата пирамида е от Нил. След резултатите от втората серия
анализи останаха още неизяснени въпроси, на които се опитахме да
отговорим, като направихме трети анализ в Кайро.

Резултатът беше, че пясъкът, т.е. материалът, който бяхме намерили в

освобождаващите камери, не беше идентичен с този от пустинята и не
беше от таваните и стените на камерите. По химичния си състав той
съответстваше на тинята от Нил! Това се виждаше от следите от
глинест минерал в пробите. В сравнение с референтните образци от
тинята, която бяхме взели от днешните водни канали на Нил обаче,
структурата на глинестия минерал беше различна. Точно това е важно
да се изясни. От гледна точка на химията резултатите бяха еднакви, но
минералогията говореше друго. Това от своя страна вероятно се
дължеше на факта, че успяхме да вземем референтни проби само от
горните слоеве вода в каналите на Нил.

Затова ще бъде извършен и друг анализ, който в момента е в процес на

подготовка. За тази цел е необходимо да стигнем до много по-дълбоки,
изсъхнали и много стари слоеве тиня в Нил (до 5 м дълбочина), за да
вземем убедителни референтни проби. Предполагаме, че в по-
дълбоките слоеве материалът има същата структура като пробите от
освобождаващите камери, т.е. това е наистина „древна" тиня!

Обобщение и преглед на следващата глава

Като цяло от сегашните резултати можем да заключим, че в

продължение на дълги периоди в миналото през Голямата пирамида е
текла вода, която е влизала в подземната камера през подземния
довеждащ канал. С помощта на друг анализ искаме обаче да се
опитаме да дадем отговор и на последния неизяснен въпрос, свързан с
освобождаващите камери.

Пета глава

Само помпена станция или нещо повече?

Нека да разгледаме по-отблизо различните теории за пирамидата от

гледна точка на фактора „вода в пирамидата". Те навярно ще се сторят
твърде научни на някои читатели. Опитахме се обаче да онагледим
написаното с възможно повече илюстрации. Следващите около 50
страници са база за разбирането на „техническите" теории за Голямата
пирамида, които ще представят по-късно двама изследователи.

Във Втора глава сигурно ви е станало ясно, че аспектът вода е от

решаващо значение. Същото важи и по отношение на подземните
съоръжения в платото Гиза, които и до днес представляват тайна и
вероятно има сериозна причина за това. Според нас древните
египтяни още преди много хилядолетия са ни превъзхождали в
множество отношения. Именно в предположението, че учените в
миналото все още не са разполагали с много от съвременните знания в
областта на естествените науки, се корени една от основните грешки
на нашето съвремие. Знае се обаче, че съществуват много „тайни" от
древността, които са разбулени от някои египтолози, но които по
известни причини трябва да бъдат премълчавани или да продължават
да се пазят в тайна.

Ние, авторите на тази книга, в истинския смисъл на думата вярваме в

съществуването на високоразвита цивилизация. От тук същественият
въпрос, който следва и на който ще се опитаме да отговорим в по-
нататъшното изложение е:

„Как е успяло да се изгуби това знание и защо високоразвити култури,

към които наред с египетската спадат и гръцката, римската,
шумерската, тези на маите и инките, изведнъж са изчезнали от
лицето на Земята?"

Едно от възможните обяснения можем да открием във връзка с индекса

на активността на нашето Слънце. Двамата канадски
естествоизпитатели Морис М. Котърел и Ейдриън Дж. Гилбърт
установяват пряка зависимост между историческите епохи и
периодите на необичайна слънчева активност. В действителност може
да се открие значима корелация между броя на слънчевите петна и
възхода, съответно упадъка на известните ни високоразвити култури53.
фиг. 62: Фигурата показва възхода и упадъка на високоразвитите
култури в зависимост от активността на слънчевите петна от 3000 г.
пр. Хр. насам. Тази диаграма е толкова интересна, че само по нея може
да се напише цяла книга. Обърнете внимание най-вече на стойностите
при нарастването и намаляването на глетчерите и промяната на
суровостта на зимата. Оттук става ясно, че топенето на глетчерите е
процес, който е свързан с активността на слънцето, а не с емисиите
въглероден диоксид, изпускани от нашите автомобили. Върху това
наистина си заслужава да се помисли!

Авторът на бестселъри Морфей пише в книгата си, посветена на тази

тема Matrix-Code („Кодът на Матрицата"):

„Слънчевите петна са еквиваленти на екстремни влияния на

магнитните полета и водят до съответни изригвания (слънчеви
бури).

Частиците (електрони и протони) от тези изригвания се движат в

Космоса със скорост от два милиона километра в час. Това от своя
страна води до промяна на магнитното поле на Земята, а
въздействието на това поле, както беше описано по-горе, има пряка
връзка с човешкото съзнание и психика!

Съществува още едно също толкова съществено ниво на влияние на

частиците от слънчевите бури, т.е. електроните и протоните, и то
е, че те представляват носители на заряд (йони). Тези
зарядоносители променят разликата в напреженията между Земята
и атмосферата. А е известно, че при определени така създадени
атмосферни условия (енергийни полета) се появяват биологични
феномени, които стигат до генетични промени.

Регистриран от концерна Ciba-Geigy европейски патент описва

лабораторна схема, която показва различни биологични системи
(растения и животни), поставени при подобни условия, като метод
за създаване на особено ефективни видове (по-устойчиви, с по-голяма
продължителност на живота, по-здрави и по-силни...).

Ето защо не е чудно, че д-р Р. Бекер от болницата „Алберт Айнщайн"

в Ню Йорк още през 1963 г. доказва пряка корелация между броя на
хората, приети в психиатричните клиники и слънчевите бури. Бекер
говори и за промените в земното магнитно поле, които се получават
вследствие на въздействието на слънчевите бури, и появата на
нарушения в поведението при хората в психиатричните клиники в
тези периоди.

Още през 1919/1920 г. физикът Александър Чижевски открива дори

взаимовръзка между промените в соларната активност и
биологичните процеси. Със статистически методи Чижевски
доказва, че епидемии като холера, грип, петнист тиф и други се
случват при промяна на слънчевата активност.
Той открива, че слънчевите бури могат да променят функционалното
състояние на човешката нервна система. Освен това Чижевски
установява взаимовръзка между слънчевата активност и
агресивното поведение при човека, като такава връзка може да се
наблюдава и в периоди на войни и революции.

Когато има слънчеви бури драстично се променя например

поведението на душевноболните деца в сравнение с тяхното обичайно
поведение. Неговите данни подчертават обаче, че и здравите хора се
влияят от тях, което се изразява в повишена нервна въдбудимост и
изостряне на емоциите.

Ако проследим специализираната литература по въпросите на

магнитните бури от последните седемдесет години, ще открием все
повече резултати от проучвания на сериозни автори, които доказват
връзката между циклично проявяващите се силни магнитни бури (на
всеки десет-единадесет години) и патологичните явления при хората.

Още през 1934-1935 г. учените Дюл и Дюл съобщават за пряка

зависимост между човешкото здраве и „внезапните изригвания на
слънцето". В тази връзка те успяват да установят, че болестите,
свързани с мозъка, зачестяват през тези периоди на „активно
слънце".

Освен това двамата наблюдават, че в периодите на увеличаване на

броя на магнитните бури на слънцето нараства и честотата на
смъртните случаи, а процентът на самоубийствата достига най-
високите си стойности!

От по-голямо значение са резултатите от изследванията на двамата

канадски естествоизпитатели Морис М. Котърел и Ейдриън Дж.
Гилбърт, които установяват пряка зависимост между
историческите епохи и необичайната слънчева активност. В
действителност се наблюдава значима корелация между броя на
слънчевите петна и възхода и упадъка на известните ни
високоразвити култури.
Как стои този въпрос днес? Съвременните анализи на
астрофизиците говорят за особено засилена активност на Слънцето,
която постепенно нараства с такава последователност, каквато не е
съществувала от по-късната история на човечеството до днес...

В тези професионални кръгове корелацията между слънчевата

активност и промените на Земята е абсолютно позната. Още преди
петнадесет години, т.е. година преди падането на Берлинската
стена и началото на разпадането на Източния блок, учените са
знаели за тези крайни промени благодарение на резултатите от
многогодишни измервания. Предполага се, че във връзка с това е бил
uзnpameн доклад на правителствата на някои страни.

Тези научни изследвания биха обяснили както катастрофалните

събития през последните години, така и актуалната обстановка в
света чрез крайните промени на физическо ниво и в съзнанието на
хората... "54

Това означава, че слънцето и съответно неговата активност има пряко

въздействие върху жителите на Земята. Казано в прав текст възходът и
упадъкът на високоразвитите цивилизации и култури има връзка с
цикличните изменения на слънчевата активност. Дали пък въз основа
на слънчевата активност не би могло да се направи прогноза, какво ще
е бъдещото развитие на човечеството?

Нека първо да разгледаме как функционира човешкият мозък и защо

реагира на активността на Слънцето.

Интересни зависимости

Нашият мозък функционира на базата на електромагнитни вълни и в

него тече микроток, което може да се види на всяка
електроенцефалограма. В този смисъл той прилича на голяма
радиостанция, която може да приема и излъчва мисли. Всяка мисъл
представлява вибрационно поле, което не може да бъде спряно от
черепната кутия. То просто „преминава през нея". Мозъкът приема
мисловна енергия от квантовото поле и ние решаваме на кои мисли да
обърнем внимание и кои да отхвърлим.

Квантово поле е полето на всички възможности, което се възприема от

мозъка чрез продълговатия мозък, като най-напред се обработва от
малкия мозък. Таламусът е част от мозъка, който е снабден с
„придобит филтър" и който решава кои от възможностите от
квантовото поле да бъдат приети от нашия модел на възпитание и кои -
отхвърлени. Ние осъзнаваме само приетите от нас модели!

За да може мозъкът ни да функционира правилно, се нуждаем от

стабилно земно магнитно поле. Ако земната магнитна решетка липсва,
се стига до сериозни проблеми в тялото и дефицит на паметта. По тази
причина в космическите станции се създава изкуствено магнитно поле.
В противен случай астронавтите биха „превъртяли" в истинския
смисъл на думата!

Дори леки колебания в това поле водят до нарушения на съня и прояви

на агресия. Този феномен се наблюдава и при пълнолуние, когато
магнитното поле на Луната е най-близо до това на Земята и
предизвиква промени или взаимодействия.

Една от „по-новите ни придобивки" е т. нар. неокортекс - главният

мозък на човека. Обикновено в природата телесни структури се
образуват съответно развиват тогава, когато има потребност от тях.
Хората обаче използват само определен процент от мозъка си и
повечето от нашите действия все още протичат напълно несъзнавано.
Ако досега не сме използвали главния си мозък, той нямаше вече да
съществува. Това е все едно половин година човек да седи в инвалидна
количка и накрая вече да не може да ходи. За това време тялото ни
просто е разградило повечето мускулни клетки. Ето защо нашият
мозък трябва постоянно да работи - само дето не знаем какво точно
прави.
фиг. 63 и 64: И на двете снимки е изобразена Нефертити - с шапка и
гологлава. Странна е, нали? Виждали ли сте някога такава глава?

При по-подробно разглеждане на главите на различни египетски

статуи ще ни направят впечатление големият тил и продълговатият
череп. Ако предположим, че наистина са съществували хора с такава
форма на главата, това означава, че те са имали значително по-голям
малък мозък от нас и по този начин вероятно са използвали
„квантовото поле" по-добре. Този култ бележи своя апогей в т. нар.
епоха на Амарна на XVIII египетска династия. Това е периодът на
управление на един доста спорен фараон в египетската история -
Аменофис IV, който влиза в историческите книги като „еретичния цар"
Ехнатон и който по наше мнение по-късните еврейски книжници са
преименували в своя Мойсей. И до днес много изследователи
разказват само лоши неща за Ехнатон, при което много от написаното
за него не отговаря на истината и все още не е доказано.

Въпросът ни е, дали черепът е деформиран, защото „боговете",

истинските строители на пирамидите, са имали по природа такава
глава, като например Нефертити и Ехнатон? Ако е така, защо е била с
тази форма?

Пирамидални структури в мозъка

За да разберем връзката между пирамидите и развитието на нашия

мозък, трябва първо да направим кратка разходка в пирамидалната
базова структура на Вселената.

Ако предположим, че има само една елементарна частица, която

представлява съзнанието и от нея произхожда всичко, трябва да я
задвижим. Коя структура обаче може да й осигури постоянно
движение без разход на енергия?

Решението е сдвоената пирамида. Според Лотар Гьоринг във всяка

пирамида има закономерно движение, което предизвиква
концентрация на енергия на върха й и тя я излъчва към разположената
над нея пирамида.
фиг. 65: Сдвоената пирамида.

Лотар Гьоринг е един от петимата човека, които имат достъп до

знанието от ковчега на Завета (кивота), който рицарите тамплиери си
присвояват през 1119 г. в Йерусалим. Става въпрос за деветнадесет
каменни саркофага, много скулптури и други религиозни украшения
като ракли, които са натоварени на кораби и пренесени в Южна
Франция. Всичко това е прибрано в една пещера на връх Мон Шов,
върху която по-късно е издигната пирамида (виж фиг. 70). В
саркофазите има древни атлантически съчинения и карти, които
тамплиерите дешифрират и които стават основата на безмерната им
власт.

От тези древни съчинения Лотар Гьоринг черпи информацията за

силите, които действат в пирамидите. Според нея след като в долната
част на сдвоената пирамида протича същият процес, както и в горната,
тази енергия се изпраща обратно в първата пирамида. Така с течение
навремето се образува енергийно налягане в зоната на върховете на
пирамидите. За да започне движение в тази структура от сдвоени
пирамиди, е достатъчна само една мисъл - мислите не са нищо друго
освен енергия и вибрация. Всичко във Вселената вибрира и има
собствена дължина на вълната.

фиг. 66: За да започне движението в тази сдвоена пирамида, е

достатъчна само една мисъл.
Това е едно от най-важните открития в естествените науки през
последните десетилетия: Материята в действителност не е нищо друго
освен вибрация, никъде не съществува съприкосновение и всичко е във
вечно движение. Всичко, което виждаме, като масата и стола
например, е вибрираща енергия, която се е забавила и се появява пред
нас „материализирана". Най-добре това може да се види с помощта на
електронен микроскоп.

Реалността, която разпознаваме като действителност, по същество не

е нищо повече от заблуда! Това е само една милиардна част от
действителността, което означава, че в материализирането на дори
само една-единствена единица маса, т.е. материя, участва милиард
пъти повече измерима енергия. Това означава: „Видимите неща нямат
форма, а невидимите имат".

Мислите може да са съставени само от тези елементарни частици и да

се движат само в споменатата геометрична структура. Така те могат да
бъдат наречени „енергия в движение".

фиг. 67: Процеси на движение във вътрешността на пирамида

Процесите на движение във вътрешността на дадена сдвоена
пирамидална структура протичат в т. нар. спинове или спирални
форми. Когато задействаме движение в спираловидна форма, във
вътрешността на спиралата автоматично възниква засмукване в
противоположната посока. От това следва, че излъчена от нас мисъл
създава автоматично засмукване и чрез резонанса привлича съответна
енергийна форма. Австрийският естествоизпитател Виктор
Шаубергер доказва същите центростремителни вихровипотоци във
вода. При този процес се осъществява обмен на информация. На
разговорен език той се нарича: ...целият живот е даване и вземане".
фиг. 68 и 69: Как би изглеждал земният куб, съставен от сдвоени
пирамиди, ако Земята беше кръгла (отгоре) и земният куб, такъв
какъвто е днес, с ъгъла, който образуват пирамидите от 51,50 градуса
(отдолу).

Тези спинове възникват по ръбовете към диагоналите посредством

процесите на движение в пирамидата и се срещат при върха, където се
получава концентрация на енергия, която след това се излъчва от него.
Спиралните форми се срещат преди да достигнат ъглите (фиг. 67).

Според Лотар Гьоринг най-външната геометрия на нашата планета

представлява куб, който е съставен от три сдвоени пирамиди и чрез
излъчването на енергия в центъра на тези сдвоени пирамиди възникват
гравитационни сили. Това означава, че тази концентрация на енергия,
наречена биополе, може да се отъждестви с гравитацията. Интересно е,
че солта също има кубична решетъчна структура, за която ще
поговорим по-късно, когато стане въпрос за пирамидите.
Днес знаем, че гравитацията е обвързана с времето. Силната
гравитация означава по-бързо протичане на времето, а по-слабата - по-
бавно протичане. Например ако сме на Земята, времето тече по-бързо
отколкото ако се намираме на изкуствен спътник. Следователно на
върха на пирамидата времето би трябвало да се държи по различен
начин (да тече по-бързо) отколкото върху земната повърхност
съответно по диагоналите към земната повърхност. Казано с други
думи материята поглъща гравитацията!

През сдвоената пирамидална структура на земния куб също се

извършва информационен обмен чрез спиновете по диагоналите на
пирамидите. Ако разгледаме нашата планета Земя, ще установим, че
земният куб не е квадратен - заради центробежните сили Земята е по-
широка при екватора, отколкото при полюсите. Тя прилича повече на
яйце, дори на мандарина. Ако тази система не се стабилизира, има
опасност Земята да се разшири още повече при по-бързо протичане на
времето (фиг. 68 и 69).
фиг. 70 и 71: Авторите са при пирамидата на рицарите тамплиери на
връх Мон Шов в Южна Франция. Върхът й е разрушен. На горната
снимка се вижда отворът към пещерата, в която тамплиерите са
прибрали саркофазите. На долната снимка са Щефан и Ян, които са
пренощували върху пирамидата. В далечината се вижда град Ница.

фиг. 72: Посредством процесите на движение в пирамидата по

ръбовете към диагоналите й възникват така наречените спинове.

Ако допуснем, че Голямата пирамида е разположена в една от точките

на образуваните от куба осем диагонала, тя би могла да допринесе за
стабилизирането на магнитното поле на Земята и по този начин и на
функциите на нашия мозък. Казано по друг начин вероятно Голямата
пирамида захранва спина на единия диагонал на Земята. Трябва да
отбележим, че тя не е разположена точно в тази точка, а е залепена до
нея!

Едновременно с това с помощта на координатите на Голямата

пирамида бихме могли да определим координатите и на другите
диагонали върху земното кълбо (виж фиг. 73). Тези точки по Земята са
местата, от които можем да осъществим комуникация с други планети
- от планетарен куб към планетарен куб - например чрез мисловна
енергия. Това би обяснило многото паранормални възприятия в
пирамидата, която всъщност е огромен резонатор на формата.

Хангжу, Китай (Шанхай) - с. 29,58 и. 121

Кайро, Хеопсова пирамида - с. 29,58 и. 31,08,03

фиг. 73: Бермудският триъгълник също се намира върху един от

диагоналите на куба. Случайност ли е това?

Нека да поразсъждаваме още малко за гравитацията и центробежните

сили. Това са два противоположни физични принципа. Центробежната
сила осигурява раздалечаване, а гравитацията не позволява това да се
случи. Да вземем малка чаша с чай и да направим един експеримент. С
лъжичка симулирайте центробежните сили, като силно разбъркате
течността в чашата. Какво се случва? Чаят се движи близо до ръба на
чашата. Вземете бучка захар и я сложете вътре. Къде пада тя? При
всички случаи не в центъра! Как тези сили влияят при възникването на
дадена планета? Според това, което сме учили, нашата планета би
трябвало да има ядро, състоящо се от желязо. Но това не е възможно
съгласно природните закони, чието действие демонстрирахме по-горе!

Ако изхождаме от факта, че физичните закони важат навсякъде, значи

Земята би трябвало да е куха отвътре, защото центробежните сили
водят до раздалечаване, което означава, че всички планети би трябвало
да са кухи отвътре.

Възможно ли е Земята да е куха отвътре? Всъщност има няколко

публикации по тази тема, повечето от които разказват за лични
преживявания на хора, които твърдят, че са били там и че са открили
непозната за нас цивилизация. Сред тях е и историята на американския
адмирал Бърд. Съществуват обаче и публикации, които представят
гледната точка на физиците по темата. Хората, които са били в този
„вътрешен свят" разказват, че там грее слънце. Как би могло всичко
това да бъде съгласувано с постулатите на конвенционалната физика?
Единствената възможност е гравитационното поле да не се намира в
центъра на Земята, а да е нещо като сфера, прикрепена към земната
кора (виж фиг. 74 - Center of Gravity, 400 Miles down). При тези
обстоятелства става ясно, че живите същества във вътрешността не са
изпаднали от земната повърхност, както и защо слънцето може да
„стои" в центъра на кухината. То виси в пространството благодарение
на сферичното гравитационно поле. От друга страна това обяснява
защо човек не би могъл да забележи преминаването от външната
страна на Земята към вътрешността й.

Не искаме да разглеждаме подробно тази тема тук, а по-скоро да ви

подтикнем към размисъл. (Който се интересува от нея, може да намери
повече в книгата на Ян Die innere Welt [„Вътрешният свят"].)
фиг. 74: Модел на кухата земя от книгата на Реймънд Бърнард The
Hollow Earth („Кухата земя"). Обърнете внимание на плътната линия в
кората на земната мантия. Според тази теория тук трябва да е
разположено земното магнитно поле (Center of Gravity, 400 Miles
down), а не в центъра на Земята.

Планетарната решетка и кубът, съставен от пирамиди

фиг. 75: Икосаедър

Според проф. Джеймс Хъртък Голямата пирамида е разположена върху

гореща точка от магнитна резонансна мрежа, която свързва всички
пирамидални енергийни полета около Земята в плетеницата от връзки
на икосаедър. Тази координатна решетка на икосаедъра е начертана
след шестгодишни изследвания от експертите по геомантия Крие Бърд,
Бет Хейгънс и Бил Бейкър. Икосаедърът се нарича още двадесетостен
и се числи към петте „Платонови тела". Това са петте правилни
изпъкнали полиедъри (многостени), наречени на гръцкия философ
Платон, които се характеризират с това, че стените им са еднакви един
спрямо друг правилни многоъгълници с равни многостенни ъгли.

фиг. 76: Планетарната решетка

Изходна точка за изчисленията на решетката на икосаедъра, както и на

куба, образуван от пирамиди, според Лотар Гьоринг е Голямата
пирамида в Гиза. Ако сравним изчисленията ще открием общи неща
между двете системи (виж таблицата по-долу). Независимо че има
леки отклонения в началните изчисления на градусите и според
Гьоринг Голямата пирамида в Гиза не се намира точно върху диагонала
на една от пирамидите на куба, има точни съвпадения (маркираните в
сиво в текста).

От една страна пирамидата произвежда енергия въз основа на своята

форма като резонатор на формата. От друга страна за целта е важно в
коя географска точка е разположена тя, за да може с помощта на
координатните решетки и земните излъчвания да функционира по най-
добрия начин.

Посочените координати на планетарната решетка са според Киара

Уиндрайдър:
Тук трябва да се вземе предвид, че и двете изчисления са направени
спрямо географските полюси - Южния и Северния. Би било също
толкова логично да се изходи от магнитните полюси, защото тук става
въпрос за енергийна решетка. В този случай, поради ъгъла на наклона
на Земята, ще се получи леко изместване на градусите.

Да разгледаме сега така наречените лей-линии. Това са въображаемите

прави, които свързват най-различни праисторически култови центрове
и центровете с важна духовна енергия за човечеството, т. нар.
енергийни центрове (църкви, мегалити, култови места). Те се наричат
още сакрални или драконови линии. Тези линии могат да бъдат
разглеждани като пулсиращи меридиани на Земята, защото образуват
около нея един вид енергийна решетка. Там, където те се пресичат, се
намират енергийните центрове, най-известните от които са
Стоунхендж, черният монолит в Мека (Кааба), Теотихуакан (градът на
боговете на ацтеките), пирамидите в Гиза, катедралата Нотр Дам, Мачу
Пикчу в Перу.
Ако разгледаме „лей-линиите на Земята" и енергийните им потоци, ще
решим, че те си стоят винаги на едно и също място. Лей-линиите обаче
са като кръвоносните съдове в тялото. Те могат да променят
направлението си когато са запушени например. Тогава образуват т.
нар. колатерална циркулация.

Земята също е живо същество. Ако например блокираме нейните

енергийни потоци (лей-линиите) чрез различни здания, електросмог и
други подобни, не е ли логично с времето те да потърсят друго
направление? След като Голямата пирамида е построена преди хиляди
години, няма как да сравним енергийната решетка на Земята тогава с
днешната.

Пирамидата и земното магнитно поле

За да можем да проектираме светлинни вълни ни трябват тригонални

координати. Всяка от страните на пирамидата има такива координатни
точки. Ако я разгледаме отгоре, можем лесно да ги забележим (виж в
средата на фиг. 77).

Квадратът е разделен на четири триъгълници. При него тригоналните

координати са подредени в триъгълна форма, която открай време е
символ на божествения принцип, триединството.
фиг. 77: Квадратът е разделен на четири триъгълника (в средата).
Около него е изобразен 28-дневния лунен цикъл.

Този принцип се характеризира винаги с три неща:

• Минало, настояще и бъдеще

• Баща, майка и дете

• Начало, край и път

• Озирис, Изида и Хор...

Проектираните с помощта на тези координати четири светлинни вълни

отговарят на четирите елемента: огън на север, въздух на юг, земя на
изток и вода на запад.

Във фиг. 77 е взет предвид също и 28-дневният лунен цикъл. Сумата на

цифрите 1+2+3+4+5+6+7 също е 28. Ако трябва да сме точни цикълът
на Луната е 27,3 дни, а не 28.

Ако извадим отделните триъгълници и ги съотнесем към съответните

зодиакални знаци, ще се получи следното:

фиг. 78, 79, 80, 81: Четирите външни страни на пирамидата.

Ако тези четири равнобедрени триъгълници бъдат разтеглени така, че
да се получат равностранни и бъдат разположени един в друг, се
получава астрологичният зодиак (виж фиг. 82).

Нека след това да разгледаме нашата планета Земя и отделните

електромагнитни заряди на север, изток, юг и запад. Зарядите могат да
се изравнят или казано по-точно „токът" може да тече само тогава,
когато минусът и плюсът са един срещу друг. Както при магнита -
плюсът и минусът се привличат, докато два еднакви заряда се
отблъскват.

Ако пренесем това към геомагнитните заряди на нашата земна

енергийна решетка се получава следното: посоката запад и юг, както и
изток и запад е оптимална. Тук има добър обмен на зарядите. При
направлението на потока от югоизток към северозапад обаче възниква
паралелно потенциално поле (представено с двете успоредни прави на
фиг. 83).

фиг. 82: Ако четирите триъгълника се наложат един върху друг, се

получава астрологичният зодиак.

фиг. 83: В посока север и юг, както и изток и запад обменът на

зарядите е оптимален. При направлението на потока от югоизток към
северозапад възниква паралелно потенциално поле.
В посока от североизток към югозапад може да възникне поток само
тогава, когато обменът протича във формата на затворена осморка -
знака за безкрайност, лемниската или лентата на Мъобиус.

Точно в тази посока е обърнато цялото плато Гиза (виж фиг. 84). Ако от
североизток на югозапад изтеглим една 45-градусова права през
платото, се вижда, че всички югоизточни ъгли на пирамидите съвпадат.
Освен това тя пресича по една от малките, съседни на големите
пирамиди постройки (т. нар. „Пирамида на царицата") при Голямата
пирамида и при тази на Микерин. Тази права минава и през ъгъла на
храма до пирамидата на Микерин, ъгъла на храма до пирамидата на
Хефрен, както и през прехода между големия ограждащ зид на
пирамидите на Хефрен и Микерин. Потокът на енергията в посока
североизток-югозапад се движи по лентата на Мьобиус. Точно такава е
траекторията на движение отгоре надолу на елементарните частици в
една сдвоена система от пирамиди!
фиг. 84: Освен това правата се допира до:

• първата Пирамида на царицата до пирамидата на Микерин (1);

• ъгъла на пирамидата на Микерин (2);

• храмът пред пирамидата на Микерин (3);

• връхната точка на ограждащия зид на пирамидите на Микерин и на

Хефрен (4);

• ъгъла на пирамидата на Хефрен (5);

• храма пред пирамидата на Хефрен (6);

• ъгъла на Голямата пирамида (7) и

• минава през последната Пирамида на царицата пред Голямата

пирамида.

Да се върнем към земното магнитно поле и зодиака. Ако вземем двата

чертежа (фиг. 82 и 83) и ги наложим един върху друг, се вижда
различното качество на енергията, както и възникващите от това
между тях напрежения в земното магнитно поле (фиг. 85). Интересното
е, че по този начин диагоналите автоматично попадат в зоните на
напрежение, т.е. точно там, откъдето спиновете преминават нагоре по
пирамидата!

фиг. 85: Ако двата чертежа се наложат един върху друг, диагоналите
автоматично се разполагат в зоните на напрежение, т.е. точно там,
откъдето спиновете преминават нагоре по пирамидата! фиг. 86: Нито
една от камерите в Голямата пирамида не минава директно през
нейния център.

Да разгледаме сега Голямата пирамида и разположението на камерите

спрямо земното магнитно поле. Веднага става ясно, че нито една от тях
не минава директно през центъра на пирамидата. (Размерите на
камерите в чертежа не са съобразени с мащаба. фиг. 86 служи само за
онагледяване!)

По този начин във вътрешността на пирамидата се образуват много

силни енергийни полета или напрежения. Чрез тях много от нормално
протичащи феномени там се усилват значително, като например
образуването на плазмени сфери, наричани още плазмоиди.

Какво представляват плазмоидите? Вероятно сте виждали снимки,

направени с цифрови фотоапарати, при които върху изображението са
се появили прозрачни сфери. Досега има различни хипотези за това.
Често те са взимани за песъчинки, застанали пред лещата. На фиг. 87 е
показана снимка от Голямата галерия, върху която има няколко сфери.
Те много си приличат - около всяка от тях има пръстени. По тези
пръстени има малки точици или удебеления и наклонът на получената
от тях ос винаги е един и същ. Сферите имат нещо като двойна
мембрана, подобна на стената на клетката. Ако човек разгледа няколко
последователно направени снимки, ще забележи, че нарастват на
големина, т.е. те се образуват от малки точици и могат да станат
огромни.

Първоначално те изглеждат като сивкаво-бели структури, а по-късно се

оцветяват. Подобни плазмени сфери или плазмоиди се образуват като
сфери върху главата на човек, за да се отделят след това от него. С
нарастването на концентрацията те се увеличават, като дебелината на
стените им става значителна, докато накрая консистенцията на стената
не стане близка до тази на водата.
фиг. 87: Плазмоидите, заснети в Голямата галерия на Голямата
пирамида.

В книгата си Terra Incognita („Непозната земя") авторите Фозар и

Блудорф правят препратки към изследователската работа на Мирча
Сандуловичу от Университета „Александър Куза" в Румъния (Plasma
Blobs hint a new form of life, публикувана в списание New Scientist от
2003 г.), който стига до следните изводи:

,,Тези т. нар. плазмоиди или плазмени сфери са съставени от аргон

(химичен елемент). Те се образуват при много високи температури
или силни електромагнитни полета. Обвивката им е с положителен
заряд отвън и отрицателен отвътре. Във вътрешността си имат
ядро, което също е съставено от аргон. Те могат да нарастват,
като взимат аргон от заобикалящата ги среда и са в състояние да се
делят и да продължават да нарастват независимо едни от други.
Интересното тук е, че те могат да комуникират помежду си! Те
излъчват електромагнитни вълни, които проникват в другите сфери,
за да преобразуват тяхната чecmoma на вибрациите или да я
трансформират в своята собствена! За възникването си те се
нуждаят от високо електромагнитно напрежение или голяма
температурна разлика. Bcuчкo това, не е нищо друго освен
„дефиницията за живота!"

Като продължение на разсъжденията на Лотар Гьоринг можем да

кажем, че нашето тяло се състои от 9 сдвоени пирамидални структури,
които обитава човешката душа. С други думи те касаят също
структурата на мислите и намеренията ни. Освен това разполагаме с 18
(9 по 2) от тези сдвоени пирамидални структури за нови мисловни
процеси, които протичат вътре в нас през този живот и които се
съхраняват в нас. Най-чистата вода също може да има още 18
молекулярни структури! (Значението на числата 9 и 18 и на другите
числови величини като например 27 и 81, които откриваме в Голямата
пирамида, е обяснено по-подробно в приложението.)

Заснетите в Голямата галерия плазмоиди

Сега ще стане интересно! Нашите плазмоиди са съставени от аргон!

Аргонът е химичен елемент от периодичната таблица с пореден номер
18 (18 протона в ядрото). С процентно съдържание от 0,933 газът,
който няма цвят и мирис, е най-често срещаният в атмосферата
благороден газ. Аргонът се разтваря във вода почти толкова добре
както и кислорода! Случайно ли е това?

Ако трите сдвоени пирамиди се обединят, се получава куб, в който по-

горе описаният процес протича в три посоки. Вече имаме общо шест
пирамиди. Да си представим, че една нова мисъл се сгъстява при върха
на пирамидата и от това се образува плазмоид. Тя напуска тялото най-
често през главата и преминава нагоре в мезопаузата на атмосферата,
междинния слой, който разделя мезосферата от термосферата. Тук тези
плазмоиди се разтварят или образуват заедно голямо поле и могат с
помощта на ултравиолетовите лъчи на светлината да транспортират
нашата информация обратно до Земята. Това поле е онова, което
наричаме колективна памет на човечеството, до която всеки от нас
теоретично има достъп. В нея се пазят всички мисли на всички хора.
Колкото по-често мислим за дадено нещо, толкова по-силно
проявление под формата на обратна връзка ще има тази мисъл на
Земята, за разлика от онова, за което мислим по- рядко. По този повод
има един хубав израз: „...вярата може да помести планини“.

Този информационен слой, това хранилище на мислите се нарича още

„хрониките на Акаша“. Британският физик Рупърт Шелдрейк го
нарича морфогенетично поле. Има хора, като Едгар Кейси например,
които могат да четат в хрониките на Акаша и да извличат информация
от тях. Именно от това информационно хранилище Едгар Кейси
получава информация за Атлантида, изчезнали култури или тайни
камери в Голямата пирамида, дори за проблемите и болестите на други
хора.

Според Джеймс Хъртък мисловните форми, идващи от Космоса,

навлизат в субстрата или основния материал на нашата планета. Тук се
намира пресечната точка на мислите - тези, които ние изпращаме и
които посредством плазмоидите се издигат до мезопаузата и онези,
които са изпратени от други същества, други планети или дори
вселени и попадат в този субстрат.
фиг. 88: Колективната памет на човечеството.

Хъртък също така дефинира биоплазмата или плазмоида като

епикинетично тяло, което може да бъде използвано за проекция и
телепортация в рамките на едно измерение. Той го описва като
превозно средство за вибрациите на съзнанието, което може да
проникне в общовалидните кинетични парадигми за скорост и маса55.

Лотар Гьоринг обяснява този информационен обмен по следния начин.

Новите мисловни форми и идеи преминават през диагоналите на
сдвоените пирамиди и напускат земния куб, за да бъдат излъчени към
други кубове. Веднъж зародилите се мисли остават в земната
атмосфера и се отразяват обратно посредством светлината. Предполага
се, че това е закономерност, която е валидна за всички планети. Чрез
мисловната енергия се постига непрекъснат взаимен обмен на
информация. Само че хората не го осъзнават.

Да се върнем сега отново в Гиза...

Функцията на „освобождаващите камери"

Вече разгледахме освобождаващите камери и доказахме, че по

причини, свързани със статиката, не може да става въпрос за камери,
които служат за освобождаване на налягането в сградата. Въпросите,
които възникват във връзка с освобождаващите камери са: Защо са
пет? Защо не е само една голяма? Защо подът на тези камери не е
равен, а има вградени каменни вани? Тези въпроси представляват
интерес и във връзка с идеята на Херман Валдхаузер, че не само в
Царската камера, но и в освобождаващите камери е текла вода. Т.е. при
тези камери би могло да става въпрос за малки водни басейни.
фиг. 89: Векторите и съответните отклонения на багетите според Ерих
Кьорблер.

Ако разгледаме формата на камерите, не можем да не ги сравним с

древното махало на Изида. Когато обърнем махалото, наблюдаваме
същия принцип както при освобождаващите камери. Радиестезистите
доста добре биха могли да обяснят функционирането му от гледна
точка на енергията. Това означава, че освобождаващите камери имат
същата функция, само че са по-големи.
фиг. 90: Освобождаващите камери (отдясно) функционират като така
нареченото махало на Изида (отляво).

Какво е обяснението на радиестезистите?

Електроинженерът от Виена Ерих Къорблер (1938-1994) също е

радиестезист, който открива така наречените вектори. Той е
основателят на новата хомеопатия. В основата й стои разбирането, че
в тялото ни има различни енергийни центрове. Ерих Кьорблер открива
или казано по-точно преоткрива, че рисуването на специални символи
и знаци върху енергийните центрове или дори директно върху болното
място по тялото може да освободи блокираната енергия.

Движението на енергията се възстановява, като с помощта на

символите излязлата от строя вибрационна матрица отново се
хармонизира. Знаците върху кожата функционират подобно на антени
и променят енергийната система на тялото. Често обаче, заедно с
рисуването на символ върху кожата се използва багета или биотензор
(пръчка, която се държи с една ръка).

Само по себе си това е преоткриване на древно познание, открай време

свързаните с природата народи като индианците например използват
знаци и символи, за да увеличат своята сила и смелост. Върху
известния леден човек Йоци също са открити татуирани черти на
местата по тялото, където е имал наранявания. Предполага се, че дори
още Йохан Волфганг фон Гьоте е знаел за тези неща, защото неговият
„магически квадрат" често се споменава във връзка с новата
хомеопатия55.

Тази система е доразработена от д-р Дитхард Щелцл, който отчита и

цветния спектър.

На фиг. 89 със стрелки са обозначени векторите и съответните

отклонения на багетите. Този феномен на векторите може да се
използва не само при щрихкодовете, както прави Кьорблер, но и при
разположени едно над друго помещения.

Ако предположим, че от Царската камера е текла вода нагоре към така

наречените освобождаващи камери, то тази вода е служела като
носител на информация за честотата на Царската камера. Според
Кьорблер при една до осем черти съответно помещения имаме
промяна на енергийния заряд или честотата, при пет се постига
точния принцип на обръщане на информацията от системата и едва
при девет се получава същият1 заряд както по-рано, само че
значително по-интензивен. Тъй като камерите са пет, се получава
„модулация" на честотата. Модулацията представлява повлияването на
честотата на носителите с цел пренос на информация по жичен или
безжичен начин. Тя предизвиква точно обръщане, за да бъде излъчена
след това през острия покрив на петата освобождаваща камера обратно
към корпуса на Голямата пирамида.

Тук, съгласно законите на процесите на движение, които действат

в пирамидата, преобразуваната информация от системата се
излъчва и излиза навън през върха на пирамидата в магнитната
решетка на Земята.

Именно в петата освобождаваща камера се намира голямата каменна

вана с най-голямата вместимост. Освен това каменните пейки в петата
камера имат още една особеност - отдясно и отляво на тях са
разположени каменни ями. Въпросът, който възниква е, защо
инфортацията от системата е трябвало да бъде обръщана
наобратно? Възможно ли е на друго място в пирамидата този процес
отново да е бил променян в първоначалния си вид или да е бил
редуциран чрез консумация на енергия? Дали освобождаващите
камери не са били вид акумулаторни и трансформаторни станции?

фиг. 91: Каменна вана в освобождаваща камера.Ако разгледаме

излъчваната през Царската камера енергия, ще видим, че оттук през
двете шахти е била отвеждана вода навън, която все още е била с
честотата на камерата. Тя се е изпарявала от страните на пирамидата и
е отивала в атмосферата. Веднага възниква въпросът: Каква чecmoma е
била произвеждана в Царската камера и каква чecmoma е била
noлучaвaнa при нейното реверсиране?

Целият принцип прилича на индукционна машина, която чрез

разделянето на заряди може да генерира много високи напрежения - до
няколко хиляди волта. Индукцията представлява разделянето на
зарядите в незареден проводник под въздействието на електрично
поле.

Фиг. 92, която е взета от книгата Naturenergie verstehen und nutzen

(„Как да разбираме и използваме природната енергия?") на
изследователя на трудовете на Шаубергер Калум Коутс, дава представа
за този процес, а авторът пояснява:

„Падащите от дюзи А и В водни капки носят положителен или

отрицателен заряд. Понеже еднаквите заряди се отблъскват
помежду си, всяка от тези капки се отдалечава от съседните. Това
води до разпределянето им в извита навън форма посредством
положително или отрицателно заредените полета. В това
йонизирано състояние me започват да се uзкачват нагоре. Водните
капки, които са най-близо до цилиндъра с противоположния заряд,
отново постъпват във водната струя над него."

След като Голямата пирамида е осигурявала достатъчно насищане с

водна пара на атмосферата, значи са се образували макромолекули, т.е.
дъждовни капки. При падането си на земята тези капки са генерирали
заряд и е възниквал разряд под формата на светкавици и съответно
електричество. Според Шаубергер една водна капка е еквивалентна на
2 милиона волта енергия!

В тази връзка нека се върнем още веднъж за кратко при плазмоидите.

В пирамидата могат да се открият много плазмоиди, защото в нея

действат много силни електромагнитни полета, а благодарение на
водата - и силни температурни колебания. Ако тези плазмоиди са
идентични с т. нар. биоплазма (или предполагаемото четвърто
агрегатно състояние на материята), трябва дадобавим още нещо важно
в тази връзка. Съгласно експеримента с аргона на д-р Вилхелм Райх
биоплазмата функционира точно противоположно на ядрената енергия.
При срещата на биоплазмата с радиоактивен материал се получава
силна реакция, в резултат на която радиоактивността намалява. За
кратко време обаче се образува опасен за живота страничен продукт.
фиг. 92: Опитът с водните струйки: ако водата преминава през медна
спирала, тя се завихря нагоре.

Щом като пирамидата произвежда много биоплазма, която отдава

в атмосферата, това означава, че се повишава защитата на земната
обвивка срещу радиоактивните лъчи от Космоса и така ние сме
по-добре защитени. В такъв случай страничният продукт би трябвало
да е бил обезвреждан чрез друга реакция. Възможно ли е това да е
обяснението за производството на различни честоти в пирамидата?
фиг. 92 а, б и в:
Обикновено водната струя тече право надолу. Ако обаче преминава
през медна спирала върху медна пластина, която е свързана с
разположената насреща спирала чрез проводник, водните частици се
завихрят нагоре - обратно на гравитацията.

В книгата си Die magische Kraft der Pyramiden („Магичната сила на

пирамидите") Лучия Павези и Стефано Сикарди пишат, че според
данните на различни лаборатории радиоактивното разпадане в
пирамидите протича по-бързо от нормалното56. По този начин всички
съвременни и без това спорни С-14 анализи са невалидни! Има обаче
още една възможност, свързана с разделянето на зарядите. Когато в
магнитната структура на земното магнитно поле се стигне до такова
разделяне, се получават изкривявания във времепространството. Това
явление се нарича „ротационно завъртане" и може да се сравни с
изкуственото създаване на тунели във времето57.

Дали пък това не е причината хората като нас и много други да имат
видения от миналото? И дали Наполеон не е видял бъдещето си?

Ъгълът във формата на Y в Голямата пирамида

Ъгълът във формата на Y (ипсилон) открай време има особено

значение. От енергийна гледна точка той би могъл да се разглежда като
вид концентрация на енергия, където три честоти от различни посоки
се срещат помежду си и предизвикват концентрация на енергия в
центъра. Тук отново имаме тригонални координати, които определят
базовата точка. От енергийна гледна точка когато е отворена нагоре
формата на Y винаги има зареждаща функция.

Според д-р Дитхард Щелцл Y формите се използват за активиране на

енергийните потенциали. Отвореният нагоре символ Y служи за
промяна на полярността от минус в плюс и активира космическата
енергия. (Повече подробности за символа Y ще научите в една от
следващите глави „Тайната на символа Y".)
В Камерата на царицата са разположени двете вентилационни шахти,
които ако мислено се продължат се събират в обща точка, която се пада
северно от средната линия и под камерата.

При Царската камера вече е по-сложно. Тук на юг имаме преминаваща

нагоре водна шахта и три ъгъла, а на север дори четири изменения на
ъглите. Както и в Камерата на царицата мислените продължения на
всички ъглови формации се събират под Царската камера (спомнете си
за разкопките, направени под Царската камера, и за Y-образната
система от коридори, която преминава под платото, виж Втора глава).
Така се получават общо пет Y-образни ъглови системи. Прави
впечатление, че първият Y-образен ъгъл е изменен в първата третина
на Царската камера, а другите три в останалите две третини.
Последниятпети Y-образен ъгъл се изменя в края на Царската камера
при прехода към освобождаващите камери, откъдето той продължава
без да се променя, докато водният канал не излезе навън върху
повърхността на пирамидата. На чертежа ъгловото изменение на ъгъл
1 спрямо ъгъл 2 е обозначено като диференциален преход. Петият ъгъл
е начертан в сиво и определя също и ъгъла на излизане върху
повърхността на пирамидата. Тук се вижда, че пресечната точка на Y-
образния ъгъл е разположена в „златната среда" от южната страна на
Царската камера.
фиг. 94 Разположение на ъглите в Царската камера.

5-ти ъгъл в Царската камера

Прави впечатление също, че ширината на първия и петия ъгъл е далеч

по-голяма от правия ъгъл, а на останалите „средни три ъгъла" е винаги
около 90°. (Тя всъщност никога не е точно 90°, което вероятно е
направено нарочно, при франкмасоните например правият ъгъл
символизира Луцифер. Майсторът на ложата носи около врата си
официален знак под формата на прав ъгъл, който прилича на буквата
„L". Този символ означава също и Луцифер, наречен от масоните
„ъгловият човек". Оттук идва и сентенцията „Дяволът седи в правия
ъгъл". По тази тема можете да гледате нашия филм Jan van Helsing im
Gesprcich: Freimaurer und Tempter heute („Беседите на Ян ван Хелсинг:
масоните и тамплиерите днес"), в който има интервю с високопоставен
масон от ритуала Йорк, който обяснява точно това!)
фиг. 95:

1. Линията пресича ъгловите краища на освобождаващите камери с

ъгловото изменение в северната шахта.

2. Y-образният ъгъл пресича Голямата галерия на мястото, където

попада продължението на южната шахта на Камерата на царицата.

3. Хоризонталната права, преминаваща през покрива на Камерата на

царицата, свързва продължението на петия Y-образен ъгъл със
северната шахта на Камерата на царицата.
4. Продължението на ъгъла на Голямата галерия попада върху северния
горен край на Царската камера.

5. Продължението на вътрешния ъгъл на покрива на освобождаващите

камери преминава през преддверието на Царската камера.

6. Продължението на външния ъгъл на покрива на освобождаващите

камери попада върху външния ъгъл на покрива на Камерата на
царицата.

7. Началото на покрива на петата освобождаваща камера попада върху

пресечната точка, която се получава между южната шахта на Царската
камера и пресечната точка при Голямата галерия.

От тези ъгли се получава и ъгълът при изходите на двете водни шахти,

който от северната страна е 83°5', а от южната 95°8'.

В следващия чертеж нагледно са представени взаимовръзките, които се

получават от Y-образните ъгли. В него може да има малки неточности
или отклонения, защото не е възможно да бъдат направени наистина
точни чертежи на Голямата пирамида.

Химичните компоненти

Y-образните ъгли в Голямата пирамида не са избрани случайно - трябва

да е имало причина, както всичко друго в тази пирамида. След като
всички раздели на естествените науки като физика, астрономия,
електромагнетизъм и т. н. са свързани помежду си, възниква въпросът
„А къде остава химията?"

Следните разсъждения за съвпадението на Y-образните ъгли във връзка

с химичните процеси се базират върху книгите на изследователя
Волфганг Видергут и неговите колеги съавтори. Той подрежда по нов
начин периодичната система на химичните елементи на база на
трудовете на Виктор Шаубергер, материали от спиралната физика,
разбирания във ведическата култура и изследванията на немския химик
д-р Петер Плихта58.
фиг. 96: 81 стабилни химични елемента според Волфганг Видергут.

В основата стои системата от 81 стабилни елемента, разположени в

кръг. Тези 81 стабилни елемента се срещат в разтворено състояние в
морската вода и в кръвта на човека.

Да приемем, че Y-образните ъгли ни показват данните за размерите на

отделните елементи от тази периодична система! Имаме три енергийни
потока, които се срещат в пресечната точка на трите страни на ъгъла и
така предизвикват концентрация. Като отправна точка в тази система на
елементите ще вземем водорода, а дългото рамо на символа Y е
базовата точка, която съвпада с водорода (Н).
Избираме водорода затова защото водата е била елементарен съставен
елемент за функционирането на Голямата пирамида и като Н2О тя
представлява дипол.

За базова точка да се приеме и кислорода (О). В периодичната система

на Волфганг Видергут водородът и кислородът са разположени един
срещу друг. Пирамидата стои на земята, запълва се с вода (отдолу) и
излъчва енергията си към атмосферата (кислород). Оттук следва, че
трябва да приемем водорода като базова точка! Освен това той
съставлява една трета от общата маса във Вселената, въпреки че тя се
състои основно от вакуум и само от време на време се появява по някой
водороден атом. Всички други елементи следват от това разположение.
Физическата и духовната пирамиди.

Ако разгледаме ъглите от запад, се получава състав на елементите,

различен от състава при разглеждането им от изток. Имаме общо шест
ъгли, които умножени по две (изток и запад) правят общо дванадесет
величини. На фиг. 99 и 100 са скицирани всички получени по този
начин ъгли. Различните Y-образни ъгли притежават различни
енергетични свойства, което означава че имат и различна честота.

Тъй като всяка пирамида автоматично създава в енергийното поле по

една обърната пирамида, така наречената духовна пирамида, се
получават още ъгли. Разликата тук е, че кислородът (О) образува базата
за тези ъгли. След химическите съкращения стоят съответните поредни
номера на елементите. Частично цифрите от поредните номера на
елементите са сумирани. Прави впечатление също, че всеки следващ
ъгъл взима само по един елемент - с изключение на Царската камера
между първи и втори ъгъл. Точно там е зоната на така наречения
диференциален преход.

Под елементите са разположени т. нар. три фази на движение на

пространството (масата) през времето (енергията) според Видергут.
Една точка означава ротационно, две точки двойно ротационно, а
чертичката линейно движение (виж фиг. 99 и 100)59.

Тези 12 ъгъла отново показват дванайсетте зодиакални знака със

съответните им характеристики.

Да започнем с Y-образния ъгъл на Камерата на царицата на изток.

Сумите от цифрите в поредните номера на елементите As 33 и Еи 63
правят съответно 6 и 9. Поставени една до друга тези цифри образуват
знака на рака (фиг. 98). В староегипетската писменост това е скарабеят,
символът чрез който душата идва на земята при прераждането си.
Някога скарабеят като символа на рака е обозначавал духа, даден от
Слънцето, който се проявява и усъвършенства на Земята и по-късно
отново се връща при Слънцето. От тази гледна точка са подредени и
другите зодиакални знаци спрямо ъглите.
фиг. 98: Зодиакалният знак рак.

Ето какви ъгли с елементи се получават за физическата (видимата

пирамида):

Ъглите на физическата пирамида

фиг. 99: Ъглите на физическата пирамида.
Ъглите на духовната пирамида
фиг. 100: Ъглите на духовната пирамида.

Резултатите от анализите на института „Фрезениус" показват, че

навсякъде по стените на камерите в пирамидата има соли или NaCl
(натриев хлорид). Естествено е да предположим, че произходът на
натриевия хлорид е водата на Нил. Но наистина ли е така? Може би
съществува и друга възможност?

Разглеждайки химичното разпределение в горната част на физическата

пирамида (в Царската камера), от два Y-образни ъгъла можем да
получим NaCl. Възможно ли е на базата на физическите структури да е
създаден резонанс, който съответства на основната матрица или на
основната енергия на NaCl и така да се е получил натриевият хлорид?
Напълно е възможно!

Келтската дума за сол е hall и в нея отново се съдържа „звук",

„вибрация". Ако посипем пясък върху метална плоча и го изложим на
звукови вибрации, се получава правилна шарка. Колкото по-висока е
вибрацията, толкова по-сложни стават шарките. Това би могло да е в
унисон с една друга мистерия, на която се натъква при извършването на
серията анализи институтът „Фрезениус": в една от освобождаващите
камери е открит белтък и никой не може да обясни как е попаднал там!

Да направим експеримента на Стенли-Милър. Той може да се

възпроизведе по всяко време и винаги дава един и същи резултат.
Опитът доказва развитието на ураминовите киселини (които са основен
елемент в структурата на белтъка) чрез симулиране на първичните
условия на Земята, когато с изключение на въглерода все още не е
съществувала органична материя.
фиг. 101: Руната „Маназ" символизира човека, който е протегнал
ръцете си към небето за молитва или, за да получи енергия „отгоре".

Според този експеримент основните предпоставки за възникването на

живота са водата, въглеродът, магнитното поле, гравитацията,
електрическите разряди и ултравиолетовите лъчи. Всичко това можем
да открием както в пирамидата, така и извън нея. В пирамидата е
тъмно, така че не биха могли да се образуват никакви аминокиселини,
но водата отново напуска пирамидата през двете шахти и се стича
обратно в басейна, затворен от ограждащия зид. Там тя получава
липсващата слънчева светлина - вече всички компоненти, участващи в
експеримента на Стенли-Милър са налице. Вероятно там се е
образувало нещо като първична супа и се е стигнало до зараждането на
живота. След като аминокиселините са открити в пирамидата, това
подкрепя тезата, че водата е циркулирала - от басейна между
ограждащия зид тя се е връщала обратно в пирамидата. В противен
случай нуждата от вода от Нил би била твърде голяма.

А аминокиселините, както е известно, стоят в основата на възникването

на живота!

Тайната на символа Y

Още от древността символът Y (ипсилон) винаги е играл важна роля.

Тъй като в пирамидата има много шахти във формата на ипсилон,
открихме интересни обяснения за „въздействието" на тази форма.

Нека да разгледаме първо енергийните му функции. Според д-р

Дитхард Щелцп символът Y се използва отворен нагоре или надолу или
с насочени нагоре и надолу рамена, т.е. два символа, закачени един за
друг. Отвореният нагоре символ осигурява на физическо ниво
изменение на полярността от минус в плюс и активира положителна
програма с фини вибрации. Тук можем да говорим за активиране на
космическата енергия и особено ако към него се прибави:

• червен цвят (стойност 9) (например розово-червения гранит в

Царската камера)

• музикалния тон „сол" (съответства на 3) или

• честотата от 430 биохерца на този цвят с неговото силно въздействие

върху дясната сърдечна камера на човека.

Дори при най-малкото отклонение (435 биохерца), което все още

съответства на червената зона, се получава стрес. Тук се появяват
между другото заболявания от типа на ангина пекторис. При промяна
на честотата до 440 биохерца човек е заплашен от сърдечен инфаркт.
Отвореният нагоре символ се смята за „издишването на създателя" и
се изобразява със златен цвят или положителната компонента „ян".

В човешката анатомия откриваме този символ при матката и яйчниците

на жените, които също образуват Y. При жена, която има здраво
отношение към своето тяло, която не смята редовната менструация за
нещо безполезно и болезнено и не е блокирала напълно
функционирането на яйчниците си с хапчета, се случва следното:
ясновидците описват как пулсираща синя светлина излиза от яйчниците
и се предава на интервали към гръбначния стълб (в поясно-кръстната
област L3 и L4) или казано по-точно към средния канал между ида и
пингала (двете енергии на кундалини). Този син импулс преминава по
гръбначния стълб нагоре до щитовидната жлеза и стабилизира т. нар.
пета чакра. Тук освен щитовидната жлеза се намират ушите, гласните
струни, носните кухини и самият нос. Добре стимулираната пета чакра
води до силно подобряване на интуитивното възприятие чрез усещане и
слушане. Една чувствителна жена е в състояние тогава да усети дали
някой й казва истината или не. Гласът на жената става по-ясен и
утвърждаващ. Тя просто знае какво иска и благодарение на енергийния
импулс получава стабилна вътрешна сила.

Лекарите могат много лесно да разпознаят тази взаимовръзка. Жени, на

които им е извадена матката и яйчниците (т.е. техния Y символ,
компонентата, която произвежда енергия), след две до четири години
има вероятност да започнат да страдат от увеличена функция на
щитовидната жлеза. Тя се опитва да компенсира липсващото
управление от яйчниците, което за съжаление рядко й се отдава. И
обратното, при проблеми с щитовидната жлеза може да се стигне до
нарушения в областта на матката.
фиг. 102: Змията кундалини: тя преминава през седемте чакри по
гръбначния стълб.

Каква особеност откриваме освен това в областта на гърлото? В задната

част на щитовидната жлеза е разположена околощитовидната
(паращитовидната) жлеза. Тя представлява четири големи колкото
грахови зърна телца, произвеждащи паратиреоидния хормон (парат
хормона), който е важен за строежа на костите и управлява калциевия
баланс. Без достатъчен импулс от яйчниците не може да протече
активация на околощитовидната и щитовидната жлеза и могат да
възникнат проблеми с костната система като например остеопороза.
Споменатата по-горе кундалини идва от санскритски и символизира
сила, която живее във всеки човек. Тя си стои спокойно в долния край
на гръбначния стълб и символично се представя като една заспала в
най-долната чакра навита „змия" (от санскритски кундала). Кундалини
е най-близката до материята сила в човека. В индуизма тя се активира
чрез йога практики и започва да се изкачва, при което чакрите се
отварят. Когато стигне до най-горната чакра се обединява с
космическата душа и човек постига състояние на върховно блаженство.
Едва тук, в своята трансформирана форма, тя се съединява с духовните
сили на Космоса.

Да се върнем на символа Y. Ако той бъде изписан наобратно и

едновременно с това е в черен цвят, символизира активирането на
магнетичната енергия и заземяването. В символната медицина той се
използва при свръхфункцията на органите, за да я смекчи. Обърнатият
наобратно символ символизира също „вдишването на Създателя" и се
изобразява със сребърен цвят. Това е отрицателно заредената
компонента „ин". При променливите функции се използва зелен, двоен
символ Y. Интересното е, че високоспециализираните антитела в кръвта
и в тьканите имат такава форма. Този двоен зелен символ Y активира
електрическата и магнитната енергия.
фиг. 103: Антителата също са имат формата на Y.

фиг. 104: Исус, paзпнат върху руната „Маназ", Гаукирхе, Падерборн.

В алхимията Y е символ на двуполовия човек. Тук могат да се направят

впечатляващо много паралели с християнската символика, която и днес
има голямо значение в много тайнствени ложи. Пример за това е Y-
образният кръст в Гаукирхе в Падерборн от XII век. Христос като Божи
син стои над разделението на половете и често е бил изобразяван върху
Y-образни кръстове.
Да припомним тълкуването на думата от нашия добър египетски
приятел Хаким, което прави във филма, а именно, че пирамида означава
на древния кеметски език „огън, издигане". Y е символ също на
хермафродита, в който божественото единство се превръща в
двуединство. Два разположени един срещу друг символа, събрани по
средата, изобразяват древната германска руна Хагал..

Y-образният ъгъл, руната Хагал и платоничното тяло

Кварцът е вторият най-разпространен в природата минерал и всички

видове кварц имат хексагонална (шестоъгълна) структура. Те могат да
съхраняват информация, като приемат формата на геометрични фигури.
Информацията се съхранява посредством геометричната форма - точно
както във вашия компютър.

Един особен химичен елемент, който се вмества в тези структури е

германият. На наноравнище той образува от само себе си пирамидални
структури и така действа като антена върху електромагнитното поле на
Земята. (Наночастиците представляват свързване на известен брой до
няколко хиляди атоми или молекули. Наночастици, съставени от по-
малко от 1000 частици се наричат клъстери.)
фиг. 105: 1. Руната Хагал; 2. Ъглова формация от физическата и
духовната пирамиди; 3. Хексагон; 4. Воден кристал; 5. Куб; 6. Световно
дърво; 7. Додекаедър и 8. Икосаедър.
фиг. 106: Германий.

Органичните съединения на германия имат три отрицателно заредени

кислородни атома, които образуват основата за кубичен триъгълник.
Два от тези триъгълници, чиито основи са срещуположни, образуват
молекула. По този начин германият образува мрежови структури, които
могат да се видят на фигурата60.

Свободната енергия, прешлените, Голямата галерия и свещената

колона „Ирминсул"

Още като прочете човек това заглавие, ще му се стори че в него са

събрани набързо напълно различни неща, между които обаче има
съществена връзка, която може да даде напълно ново значение на
функцията на Голямата галерия в Голямата пирамида.

Германското световно дърво „Ирминсул", руната Ис като руна на

връзката с висшето, както и жезълът на Хермес (с двете змии)
символизират „небесния стълб". Той е символ на гръбначния стълб на
човека и изкачващата се кундалини, неговото „Аз" и неговата
осъзнатост. Кундалини се нарича още змийската сила и винаги
символизира поток от фина енергия.

Гръбначният стълб на човека се състои от опашна кост, кръстна кост,

пет поясни прешлена, дванадесет гръдни прешлена, седем шийни
прешлена и череп, където кундалини спира. Общо костните единици са
27. В краниосакралната терапия се говори за „краниосакралната вълна",
която пулсира по гръбначния стълб, активирана от ликвора (гръбначно-
мозъчната течност). Тя е по-добре обяснена в остеопатията и нейната
усъвършенствана форма „краниосакралната остеопатия".
фиг. 107 и 108: Жезълът на Хермес и „Ирминсул" (световното дърво).

Остеопатията е холистичен, природен метод за лечение с ръце, в който

всички тъкани на тялото се възприемат в тяхната взаимосвързаност и
взаимодействие. Става въпрос за анатомично-физиологично-
биомеханичните взаимовръзки на фино ниво.

Смята се, че остеопатията се е зародила през 1874 г. Американският

лекар Андрю Тейлър Стил (1828-1917) формулира концепцията и
открива първият обучителен център по остеопатия, „Американска
школа по остеопатия" в Кърксвил, щата Мисури. Развитието на
„краниосакралната остеопатия" като част от остеопатичната концепция
е свързано с името на Уилям Гарнър Съдърланд. Съдърланд е обучаван
лично от самия Андрю Стил. През целия си живот той се занимава с
еластичността и мобилността на черепа и разработва теории по тази
тема, които и до днес са в основата на различни изследвания и
разработки.

Краниосакралната област, която стои в центъра на остеопатичната

терапия, се образува от оста на черепа, гръбначния стълб и таза.

„Според остеопатичното разбиране черепът не е твърда капсула, а се

състои от отделни кости, които на местата на свързване към черепа,
подобно на шарнирите, позволяват много фини движения.
Традиционната медицина напротив отрича тази подвижност на
отделните черепни кости или поне при възрастните индивиди.

Обучените остеопати могат да усетят с умелите си ръце това

движение най-вече в областта на черепа (cranium) и кръстната кост
(sakrum).

Свързването на черепа и таза посредством гръбначния стълб е

анатомична даденост. Нашата централна нервна система се състои
от разположения в черепа мозък, който като мозъчен ствол напуска
черепа през големия тилен отвор и преминава като гръбначен мозък по
гръбначния стълб. Централната нервна система „плува" в гръбначно-
мозъчна течност, наречена ликвор, и е обвита с три paзположени една
над друга обвивки, които покриват главния и гръбначния мозък. На
нивото на третия поясен прешлен, там където свършва гръбначният
мозък, обвивките се събират и при кръстната кост образуват
довършващо нишковидно продължение, филум терминале, заловено за
задната част на опашната кост.

Активатор на фините движения в краниосакралната област е

първичният дихателен механизъм. Зад него се крие цикличното
образуване на нова гръбначно-мозъчна течност. Тя постепенно
допълва мозъчните кухини и преди да бъде погълната от
кръвоносната система на черепа допълва пространството между
централната нервна система и мозъчните обвивки. Така възникват
изключително фини, вълнообразни движения, които остеопатите
могат да усетят по цялото тяло и преди всичко в областта на
кръстната кост и черепа."61

След всичко казано до тук не е чудно, че можем да сравним

универсалната система на пирамидата с универсалната система на
човешкото тяло и да открием много общи неща между двете, свързани с
движението на енергията.

Човекът и пирамидите функционират по един и същ начин!

Ако вземем горната илюстрация, Голямата галерия би могла да

представлява гръбначния стълб, Царската камера и освобождаващите
камери - мозъка, а подземните камери, през които е преминавала водата
- кръстната кост.

Д-р Алфонс Зьодер и Хайнц Хитцерот успяват с помощта на говежда

кост експериментално да докажат, че тя има способността да приема
свободна космическа енергия, да я провежда и да я предоставя на
разположение на организма под формата на жизнена енергия62.
Говеждите прешлени, които използвали като предаватели, генерирали
енергиен лъч, обиколил Земята със скорост 55,2 км/сек. Прешлените
били от мъртво животно, следователно геометричната форма би
трябвало да е тази, която е осигурила приемането на свободната
енергия.

С други думи нашият гръбначен стълб и отделните негови

прешлени служи като приемник на свободна космическа енергия,
която се предоставя на разположение на цялото тяло. С него можем
да сравним Голямата галерия в Голямата пирамида, която също има 27
ниши отляво и отдясно. (Гръбначният стълб се състои от 27 части.)
Може да се предположи, че разположените в средата геометрични тела
имат функция, наподобяваща тази на нашите прешлени. Голямата
галерия е била запълнена с вода също както гръбначният канал на
нервната система. Следователно има вероятност геометричните
резонатори на формата в Голямата галерия да са били в състояние да
изтеглят водата нагоре. Ако поставим тънък маркуч в корито, пълно с
вода, и всмукнем през него, водата сама потича, докато коритото не се
изпразни.

Запитвали ли сте се някога защо нашата нервна система, която работи с

електромагнитни потоци, „плува" във вода? Нали никой от нас не пъха
кабелите на телефона си във водопроводния канал! Но именно в мозъка
делът на водата е дори по-висок от този в останалата част на тялото.
Тук той е 90%! Как би изглеждало тогава, ако чрез електромагнитното
поле първо водата получава информация и чрез нея тя се предава на
нервната система, а не обратното, както винаги сме си представяли?
Точно този принцип откриваме в Голямата пирамида в Гиза, която,
въпреки че е била един вид техническо устройство, е „плувала" във
водата на каменния басейн също като нашия мозък в ликвора.

Тя е ориентирана към нашето земно магнитно поле и благодарение на

своята геометрична форма сама произвежда спираловидна енергия,
която съответства на независимия енергиен поток на водата. Прави
впечатление, че водата циркулира в пирамидата, както кръвта в
човешкото тяло.

Ако разгледаме символа на германското световно дърво „Ирминсул",

формата му прилича на горната част на прешлена (фиг. 109). Кундалини
се движи нагоре по гърба около гръбначния стълб във вид на две
спирали (фиг. 102), поради което се получава засмукване, което изтегля
тази енергийна форма директно в гръбначния стълб, което вече
разгледахме по-нагоре при спиновете в пирамидата.

Електромагнитните полета се ориентират посредством геометрични

форми, а всички геометрични форми произхождат от петте „платонични
тела" в гръцката класика. По такъв начин те представляват основните
жизнени единици.
фиг. 109 и 110: „Ирминсул" отляво и човешки прешлен отдясно.

Голямата пирамида функционира като клетките на организма

Ако разгледаме клетката на тялото, ще открием много общи неща с

начина на функциониране на Голямата пирамида. За да стане по-
разбираемо, ще направим малка разходка в клетката. Професор Фриц
Поп открива „митозното излъчване" на клетките (митоза се нарича
деленето на клетката). Това е биофотонното излъчване на ядрото на
клетката през неговото ДНК (дезоксири-бонуклеинова киселина). Д-р
Пьотр Гаряев от Руската академия на науките успява да покаже, че
ДНК-то действа като антена, която не само може да излъчва, но и да
приема светлина.

Ако разгледаме клетъчното ДНК по-отблизо, ще забележим, че и то има

спираловидна форма. Спомнете си за спиралата на мисълта! Щом като
започне да протича енергия по нея, автоматично се получава
засмукване навътре в спиралата! Или казано с други думи
информационният обмен в клетъчното ядро на честотно или светлинно
ниво се осъществява през ДНК.

Също и в геомантията линейно и спираловидно протичащите енергии

винаги образуват едно цяло. Линейните се считат за мъжки, а
спираловидните за женски, като последните могат да се
самовъзпроизвеждат63.
Интересното е, че в нашата ДНК има четири нуклеинови киселини,
както и основната форма на пирамидата има четири страни.

Ако тръгнем от светлинната информация, тя трябва първо да бъде

предадена на клетката. От една страна, това става чрез тРНК
(транспортна рибонуклеинова киселина), информационна молекула,
която записва „копие" на част от ДНК-то и го транспортира до клетката.
Тя служи на рибозомите (клетъчни органели) като ръководство за
строежа на протеиновия синтез (производството на бели кръвни телца).
Едно такова копиране на ДНК-то е възможно само тогава, когато
двойната спирала е отворена на това място в клетъчното ядро. Това
отваряне се причинява от силата на отблъскване на магнитното поле
между ДНК нишките. Това магнитно поле се различава малко в
отделните органи, защото клетките в тях изпълняват различни задачи.

От друга страна енергийното хранилище в нашето тяло е

аденозинтрифосфатът (АТФ). За да не се налага да седим по цял ден
включени в контакта, тялото ни трябва да има друг начин за съхранение
и транспортиране на енергията. При нужда от енергия от АТФ се отделя
един фосфат и той се превръща в аденозин-дифосфат (АДФ) (т.е. само с
два фосфата). Тази реакция протича хидролитично, което включва
разлагане на химично съединение с помощта на вода. След това АДФ,
нашата вече изтощена батерия, трябва отново да се зареди от АТФ. Това
се извършва от малка органела в клетката, наречена митохондрия.

Това, което прави тя, е много интересно. Митохондрията се нуждае от

кислород, за да работи възможно най-ефективно, а отпадъчният
продукт от този процес е вода! АТФ е съставен от три фосфатни
остатъци и един аденозин и следователно и тук срещаме тригоналните
координати, необходими за проекцията на светлината. Аденозинът е
съставна част на четирите нуклеинови бази. Професор Хъртък сравнява
АТФ с пирамидални кристални антени64.

Като обобщение можем да кажем, че светлинната енергия се приема от

ДНК-то и след това се предава чрез геометричната форма на АТФ. Тя
достига мястото на клетката, което има нужда от енергия и бива
преобразувана в производствени вещества на клетката чрез тРНК.
Такъв е резултатът и от научните изследвания на Жан Льобон и
украинския биолог Александър Гурвич. Те ги обясняват така:

„ДНК-то в клетъчното ядро действа като кух резонатор, но също

така и като универсална антенна система и източник на енергия,
който постоянно се стимулира от електромагнитни вълни."65

В мускулната клетка АТФ се грижи наред с другото и за

електромагнитната връзка, която прави възможна контракцията или
свиването на клетката или на мускула. За разделяне на тази връзка е
необходим калций.

В следващата таблица ще направим сравнение между човека/клетката и

пирамидата:

Човек/клетка

Състои се от 70-90% вода

Преобразуване на енергията в митохондриите.

Митохондриите имат двойна мембрана.

В мозъка има кухини с вода (ликвор), въпреки че текат

електромагнитни потоци. Тази вода е в постоянно движение.

Нервните клетки не контактуват директно, а са отделени една от друга

със синапс (тук електромагнетизмът се преобразува в химична
реакция).

Нашата костна структура е с ъгъл 51°50' и съдържа голям процент

калций.

Човекът има опашна и кръстна кост, пет поясни прешлена, дванадесет

гръдни и седем шийни прещлена и накрая череп - общо 27. 27 се
обозначава и като число на творението. Двадесет и седмият елемент в
периодичната таблица е кобалтът. Кобалтът у човека се съдържа във
витамин В12, от който се нуждаем за правилното функциониране на
нашата нервна система, т.е. за електромагнитното предаване на
информация.

Антителата имат формата на символа Y. От енергийна гледна точка той

има енергопреобразуваща функция.

Информационният обмен между мозъка и тялото протича кръстосано

на така нареченото кръстовище на пирамидалните пътища.

Двата бъбрека отделят' урината през пирамидите (всъщност те се

наричат така, тъй като са с формата на пирамида) в бъбречното легенче.

Според Питър ферейра („Вода и сол") човешкото сърце функционира

като турбина, която се задейства от собственото движение на водата
съответно на кръвта и така формира ритъм. Благодарение на този ритъм
възникват електромагнитни вълни, които отново остават на
разположение на нашия мозък.

ДНК има спираловидна форма, благодарение на което поглъща

електромагнитни полета.

Нашите клетки са пълни с вода и имат мембрана, която определя заряда

на клетката.

Голямата пирамида в Гиза

Достига пълна ефективност предимно благодарение на водата.

Преобразуване на енергията в Царската камера и в освобождаващите

камери.

Образуващите се в пирамидата плазмоиди имат двойна мембрана.

През някои камери в пирамидата е текла вода.

Шахтовите системи в Голямата пирамида също така свършват пред

камерите или други шахти, без да са свързани директно помежду си.
Ъгълът на пирамидата също е 51°50' и външната стена е съставена от
варовик.

В Голямата галерия има общо 27 ниши от всяка страна. Голямата

галерия е дълъг коридор, който наподобява гръбначния стълб на човека.
Тя има ъгъл на наклона 26°. Двадесет и шестият елемент в
периодичната таблица е желязото (Fe). Нашето тяло се нуждае от
желязо за кръвните телца, за да може да приема кислород.

Y-образни ъгли могат да се открият на много важни места в пирамидата

(шахтите на Царската камера/Камерата на царицата и ъгъла на изхода
на водните шахти).

Информационният обмен в пирамидалната система протича по

диагоналите, т.е. също кръстосано.

Водата напуска пирамидата от две места и се връща обратно във

водосборен басейн.

Сърцето на Голямата пирамида е Царската камера. В нея с помощта на

водата се активират различни процеси на преобразуване, които
предизвикват честота на вибриране (ритъм), която се излъчва в земното
магнитно поле. Посредством това поле нашият мозък приема
информация.

Водата се движи винаги спираловидно (под формата на меандър) и

никога линейно. (Наблюдавайте как изтича водата от домашната ви
вана!)

Камъните на пирамидата са от варовик, който, ако влезе в контакт с

вода, я абсорбира! Мембраната тук е външната стена от розов гранит, а
отвътре има шахти и камери също от розов гранит, който не абсорбира
водата!

Пренос на информация чрез светлината

Когато говорим за инфекциозна болест си представяме бактерия, вирус
или паразит, който напуска дадено тяло на физическо ниво и навлиза в
друго.

Терминът „инфекция" трябва да се дефинира по нов начин. За тази цел

ще обърнем внимание на изследователските трудове на Влаил Петровия
Казначеев от „Института за клинична и експериментална медицина към
Академията на медицинските науки на СССР". Той използвал стъклена
колба с бактериална култура, която монтирал към друга, в която също
имало бактериална култура. В едната от колбите той добавил вирус или
отрова, така че сред културата в нея бил предизвикан силен стрес.
Съседната култура останала непроменена. След това общо дванадесет
двойки такива колби били закрепени към колело и въртени.

След известно време при до осемдесет процента от незаразените

бактериални култури са наблюдавани същите признаци на
заразяване, както при „инфектираните" и то без да е имало
физически контакт между тях! Условие за проявата на този феномен е
била пълната тъмнина, защото тогава клетъчните култури започват да
проявяват силна биофотонна активност, за да могат да комуникират по-
добре помежду си.

Този феномен се проявявал само тогава, когато стъклените колби били

разделени една от друга чрез кварцово стъкло, което пропускало
ултравиолетови лъчи в диапазона 220-360 нанометра. С обикновено
стъкло не се случвало нищо.
фиг. 111 и 112: Съпоставка между мозъка и окото на Хор.

Значи трябва да е настъпила инфекция, която няма нищо общо с

телесната, а с преноса на ултравиолетови лъчи (биофотони).

Нека да отнесем всичко казано дотук към Голямата пирамида:

1. Тя работи с вода, въпреки че именно водата е веществото, което тя

обикновено извлича от органични материали.

2. Извършва се честотно преобразуване, а с това и промяна на

информацията и предаването на тази информация.

3. За информиране на водните молекули, така че те да могат да приемат

определени кристални форми, за една молекула са необходими 1
милиард активни светлинни кванти, т.е. активни биофотони. По-точно
това съотношение е 1:9,746х108 (според италианския атомен физик д-р
Карло Рубия, носител на Нобелова награда за 1984 г. за откриването на
тази достигната с математически методи природна константа). Във
вътрешността на пирамидата царува пълна тъмнина, което автоматично
означава засилена биофотонна активност, която води до по-добро и по-
бързо информиране на течащата през нея вода.

4. Ако в Голямата пирамида наистина съществуват тайнствените

камери, пълни с кварцов пясък, това би означавало наличието на още
една запомняща и комуникационна среда. Всички видове кварц имат
хексагонална геометрична структура. Съвременните компютри работят
благодарение на тази технология.

5. Ако разгледаме съвсем повърхностно образуващите се плазмени

сфери, те имат много общо с митохондриите или енергоцентралите в
човешката клетка, при което остава открит въпросът: Какво
произвеждат?

6. Пирамидите се състоят от голям процент варовик - калциев карбонат.

Резонансната честота на Шуман и пирамидите

Според нейния откривател проф. д-р Шуман (Технически университет

Мюнхен, 1938 г.) тази честота съответства на резонансната честота на
Земята. Резонансната честота на Земята се получава от съотношението
между скоростта на светлината и обиколката на Земята и съответства на
7,83 Хц. Тези 7,83 Хц показват забележително съвпадение с честотната
матрица на човешкия мозък в алфа диапазона (преходното състояние
между съня и бодърстването или при медитация). Увеличаващата се от
няколко години насам резонансна честота на Шуман се обяснява с два
фактора на външно въздействие, единият от които с изкуствен произход
(HAARP), а другият може да се обясни с естествен процес. Този
естествен фактор е влиянието на слънцето.

Честотата на Шуман е основната резонансна честота на планетата Земя,

която стотици години наред до преди две десетилетия е била
константна величина от 7,83 херца в секунда. Въз основа на
изчисленията на руския и норвежкия учени резултатите от
изследванията на геолога и също така автор на книги Грег Брейдън
показват забавяне, което понякога достига до 13 херца в секунда.
Едно сравнение на стойностите на честотите на Шуман и съответните
мозъчни дейности показва следното:

фиг. 113:
17,83 Хц съответства на най-ниската стойност на константната в
миналото честота на Шуман
2 8,2 + 9,56 Хц са други стойности на вълните на Шуман
310,0 Хц съответства на оптималното предаване на космическа
информация
4 12,5 Хц е висока честота на жизнената енергия.

Сега да поговорим в тази връзка за ъгъла от 51°50' на пирамидата.

Голямата пирамида първоначално е била облицована с варовик.
Варовикът се състои предимно от калциев карбонат (калцит). Ако
разгледаме калцита под микроскоп и го измерим с ъгломер, ще
установим, че двата ъгъла при основата на триъгълната молекула имат
ъгъл 51°50'. Това означава, че молекулите на варовика, с който е била
облицована Голямата пирамида, имат същия ъгъл като самата
пирамида. Тя от своя страна пък има същия ъгъл като магнитната
решетка на Земята. Бихме могли да го разглеждаме като космически
ред, защото и човешките кости са съставени от калциев карбонат със
същия молекулярен ъгъл!

Тази информация е от много голямо значение, за да разберем защо

именно пирамидите и техните специфични геометрични структури
представляват възлова точка или по-точно „портал" към Вселената.
Едновременно с това не по-малко съществен аспект е и човешкото
съзнание. Влизането на човека през този „портал" е възможно
благодарение на молекулярната структура на неговото тяло.

Доказано е, че благодарение на резонанса човешкият мозък е

непрекъснато свързан с тези земни честоти, чрез които човешкото
съзнание търси същинското си съответствие. „Повече от това1", пише
Морфей в книгата си „Кодът на Матрицата":

„Резонансната чecmoma на Шуман може да бъде модулирана чpeз

мислите в човешкия мозък и така, като резонансна „обратна връзка",
да доведе до съответна промяна в съзнанието на Земята. Ако хората -
всеки един поотделно - си повишат съзнанието, в областта на
естествената земна чecmoma, която от своя страна съответства на
честотата на любовта, могат да променят цялата Земя и своето
бъдеще!"66

Дори изкуствено създадените резонансни честоти на Шуман (около 8

Хц) могат да доведат до незабавна синхронизация на тези ритми.
Отдавна е известно, че процеси като лекуването от разстояние,
телекинезата или хипнозата могат да се практикуват от човека тогава,
когато той достигне до честота на вибрациите в алфа диапазона. Алфа
състоянието се достига чрез определен ритъм на мозъчната дейност,
който се измерва с електроенцефалограма. Между високата мозъчна
активност със стойност 21 Хц (бета) и най-ниската активност по време
на дълбок сън 0,5 Хц (делта) се намира идеалната стойност от 10 Хц в
алфа диапазона (7-12). Това знание от десетилетия успешно се използва
и продава по света в средствата за масова информация (телевизия,
реклама и много други) - т.е. прилага се целенасоченото въздействие
върху съзнанието на хората или казано по друг начин това е контрол на
съзнанието.

Човешката способност за възприятие има две нива. Първото е

обикновеното ниво на съзнанието, на което човек се разглежда като
независимо същество, отделно от универсалното космическо съзнание.
Второто ниво е разширеното паранормално съзнание и се причислява
към асоциативното мислене. Тук човекът се чувства като единно цяло с
космическото съзнание. Точно това се случва в честотния диапазон на
Шуман67.

Имайки предвид цялата тази информация, не е чудно, че пирамидите

въздействат върху човешкия мозък, съответно върху нервната му
система, че хора, които влизат в пирамидата в Гиза преживяват
състояние на разширено съзнание или получават видения - един вид
страничен ефект на техническото съоръжение.

Водата като информационен носител

Химическият състав на водата се състои от един кислороден и два

водородни атома. Нейната основна структура представлява тетраедър,
чиито ъгли са образувани от водородните атоми и двата кислородни
орбитала. („Орбитал" е най-вероятното местонахождение на отделните
електрони, който може да приема най-много два електрона.) Ако
подредим един до друг четири от тези тетраедри на водата, отново ще
получим пирамида.

Водата е типичен дипол, тъй като кислородната молекула е заредена

отрицателно, а водородните атоми са положителни, поради което водата
се държи неутрално навън. Ъгълът между кислородната и водородната
молекула на стайна температура е 104,5 градуса. Според теорията
Global Scaling (глобално мащабиране) този ъгъл е разположен вътре в
гравитационната вълна и по този начин става възможно предаването на
информация чрез водата.

Какво представлява Global Scaling? С него е открита една комплексна

естествена наука, чрез която може да се разбере „как едно нещо
въздейства върху друго нещо" (Гьоте). Global Scaling принадлежи към
надеждните теории в съвременното естествознание и досега беше
преподавано само в елитните изследователски центрове на Руската
федерация, физикът и математик д-р Хартмут Мюлер, с когото
участвахме в токшоу по secret TV, разработва Global Scaling в Руската
академия на науките. За научното му постижение Международната
академична асоциация в Москва му присъжда своето най-високо
отличие - „Звезда на Вернадски първа степен" - през 2004 г.

Основната идея в теорията изглежда проста. Вместо използваните в

днешно време във всички естествените науки линейни мащаби за
всякакви физични величини в Global Scaling се приема, че
използваният в природата мащаб не е линеен, а при първо приближение
логаритмичен, а при по-подробно разглеждане допълнително се
подразделя на фрактален и хиперболичен. Тази основна теза може
успешно да се провери при безброй примери в природата. Природата
използва отлична система мерни единици за всички физични величини
(включително и за времето), която математически може да бъде
представена чрез множествата на Мюлер (мерна единица, въведена от
д-р Хартмут Мюлер). Само чрез това научно постижение новите методи
на изчисление могат да бъдат използвани за оптимизация или за
прогнозиране на всякакви процеси.

В съвременното естествознание за всички физични величини се

използват линейни мащаби, докато в Global Scaling се използват
логаритмични мащаби, което означава че според тази теория времето и
пространството са непосредствено свързани.
фиг. 114: Триатомната водородна молекула.

В течно състояние молекулата на водата може да се свързва с други

молекули на водата и да образуват така наречените клъстери.
Интересното е, че те могат да бъдат и с икосаедрична и додекаед-
триатомната водородна молекуларична форма. При загряване на
молекулата на водата ъгълът се променя на 109°5. Тази величина лежи
извън гравитационната вълна и клъстерите се разпадат, водородните
връзки отслабват и информацията от водата се загубва. Най-голямата
плътност на водата се постига при температура 4°С. Следователно
можем да приемем, че това е идеалната работна температура на
Голямата пирамида в Гиза.

Живата вода

Благодарение на японския изследовател Масару Емото в целия свят е

известно, че водата „...е жива и има способността да приема и
съхранява чувства и информация".
Масару Емото е роден през юли 1943 г. в Йокохама. Завършва
Университета в Йокохама по специалността „Социални науки" със
специализация „Международни отношения". През 1986 г. основава
корпорацията IHM в Токио. През 1992 г. Отвореният международен
университет му връчва докторска титла по алтернативна медицина. В
контекста на това той придобива своя опит от разработения в САЩ
микроклъстер на водата и технологията за анализ на магнитния
резонанс. Оттогава той посвещава цялото свое търсене на тайната на
водата. Той разработва техника, при която с помощта на мощни
микроскопи, използвани в изключително студено помещение, и
високоскоростен фотоапарат може да заснеме новообразуваните
кристали на замръзнала вода например. Неговият извод е, че „здравата"
вода образува шестоъгълни кристални структури, докато „болната"
вода - не.

Когато д-р Емото насочва към водата концентрирани мисли или

определена музика, кристалите на по-късно замръзналата вода заемат
различни форми. Той например рисува японските йероглифи за любов и
омраза върху водните чаши или пуска силно музика на Моцарт. При
хеви метъл музика или отрицателни думи водата се разболява.
Кристалите не стават красиви или въобще не се образуват такива. При
почти всякаква вода, която тече във водопроводите, в еутрофицирани
водни басейни или такава, която е поставяна в микровълнова печка, се
получават асиметрични форми или просто тя остава сива, докато при
Моцартовата музика формите са много красиви. След десет хиляди
опита д-р Емото открива, че водата съхранява не само информация,
музика и думи, независимо дали добри или лоши, но и чувства и
съзнание. След като човешкото тяло е съставено от близо 70% вода е
ясно, че хеви метълът не само разболява този, който го слуша, но и го
побърква. Изводът е, че хубавата, хармонична музика, като класиката
например, влияе положително върху хората, прави ги по-здрави и по-
щастливи.
фиг. 115,116 и 117 Снимки на водни кристали, направени от Масару
Емото след като е звучала музика на Моцарт, като реакция на думите
„любов" и „признателност" и при хеви метъл.

Това, че водата има още много различни свойства, като например че

може да се самопречиства когато е здрава, да се храни и дори да се
размножава, за повечето от нас звучи като научна фантастика. По-долу
ще цитираме откъс от научен труд на Петер Шнайдер, в превод от
унгарски, за изследванията му върху водата:

„По-голямата част от човечеството смята, че водата е химично

вещество, което се обозначава като Н2О. Това сте учили още в
началното училище. Но именно тук се крие основната грешка! Водата
е живо същество! Това звучи побъркано и плашещо, а и е необходима
малко умствена гимнастиката да може човек да приеме този факт.

В последния период от живота си Шаубергер нарича водата НСО,

защото разбира, че въглеродите са жизненоважни за водата.
Представете си, че се разхождате през пуста местност в планината.
Там откривате планински поток със свежа леденостудена вода.
Първият ви радостен възглас сигурно ще бъде: „О, много хубава вода!"
Имате право! Наистина това е хубава вода. Но никой не обръща
внимание на факта, че дори и в този поток попадат различни неща и
остават в него. Дъждовни червеи, жаби, листа от дърветата, болни
животни се разхлаждат във водата, умиращи животни търсят
облекчаване на болката си, горски животни ходят с мръсни копита и
лапи във водата и пият от нея. Освен това тези животни уринират и
се изхождат в нея.
След това изброяване на човек ще му приседне да пие вода от този
хубав планински поток. Не се бойте! Водата наистина е хубава! Ако
тя беше само едно Н2О тези вещества щяха да я замърсят.

Водата обаче може да премахне всички тези нечистотии! Защото тя

е жива! И като всяко живо същество трябва да се храни с нещо.

Това, от което живее, са естествените „отпадъци", които попадат в

нея. Към тях спадат още изпражненията на рибите, особено на
пъстървите, тъй като те нямат отделна тоалетна, както и отделна
канализация. Тук е мястото да разкажа за едно преживяване от
моите първи изследователски дни. Бях монтирал една от първите ми
апаратури, така наречения Y-завихрител, в малък частен плувен
басейн. Този завихрител си работеше безшумно месеци наред в един от
ъглите на плувния басейн. Басейнът беше покрит със свалящ се
алуминиев покрив, така че през това време водата беше абсолютно на
тъмно.

Някъде към края на септември искахме да изпуснем водата от

басейна, да го почистим и подготвим за зимата. Когато тримата
избутахме настрани тежкия покрив, на дъното на басейна видяхме
множество големи бръмбари, паяци и подобни твари (виж фиг. 118),
които стояха върху краката си! Това беше сензация! Тъй като всички
живи същества, дори и рибите, когато са мъртви лежат във водата
настрани или по гръб. А тези насекоми бяха изправени на краката си!
Как е възможно да са допълзели на 1,20 метра дълбочина и да са
стояли на краката си по дъното на басейна, когато са умирали? Това
искахме да проучим по-подробно! Затова взехме много фин филтър и
решихме да го пъхнем под тези животинки.

Но когато дори само докоснехме леко тези животинки, те изчезваха

пред очите ни - просто се разтваряха без следа! Това беше
следващата сензация!

Това, което всъщност виждахме, беше само една останала холограма

- водата беше изяла (вероятно с голямо удоволствие) тези
животинки. Абсолютно същото се случва и в природата. Всичко с
органичен произход, което попадне във водата, се изяжда от нея
наистина докрай! Ето защо весело течащата вода в планинското
поточе беше наистина здрава.

фиг. 118: Паяците по дъното на басейна стоят върху краката си!

фиг. 119: Завихрянето на водата, което описва Петер Шнайдер.

Трябва да споменем също, че водата в този басейн беше с отлично

качество и кристално чиста. Иначе не бихме могли да разпознаем и да
снимаме малките животинки по дъното на басейна.

Ето едно незначително преживяване, което показва, че водата

наистина е жива. След преживяното с холограмите на животните
продължавахме да стоим около басейна и да го обсъждаме. Слънцето
огряваше кристално чистата вода. Изведнъж, сякаш задвижена от
невидима ръка, водата близо до стълбата започна да се размърдва.

Пред очите ни се образува водовъртеж, който все повече се

уголемяваше и накрая се превърна в завихрена спирала с диаметър над
половин метър (виж фиг. 119). И тримата стояхме като гръмнати!

Какво беше това? Как се появи това завихряне? Какво трябваше да

означава? Не се усещаше дори лек повей на вятъра. От изненада
всъщност не успях да го снимам, въпреки че фотоапаратът висеше на
врата ми. Когато отново се опомнихме, имаше време за една-
единствена снимка, след което завихрянето изчезна.

Защо ви разказвам това? Колкото и странно да звучи,завихрянето

беше началото на едно така наречено „размножаване на водата",
което Шаубергер многократно е наблюдавал. За някой лаик това
може да звучи напълно безсмислено... Но факт е, че водата, но само
напълно здравата вода, може да се размножава. След като водата е
живо същество, значи не би трябвало да се учудваме, че тя може да
се самовъзпроизвежда също както животните, растенията и хората.

За да бъде водата здрава са й необходими тъмнина, хладина, движение

и метали с противодействащо напрежение."68

В Голямата пирамида в Гиза откриваме всички тези компоненти -

тъмнина, която допълнително увеличава и биофотонната активност, и
хладина, съответно една неизменна температура. Който поне веднъж е
медитирал в Царската или в другите камери в Голямата пирамида знае,
че температурата винаги е постоянна и по-ниска от тази навън. При
постоянен воден поток с още по-ниска температура вероятно е било
значително по-студено. Водата също така се е движела постоянно през
пирамидата. А металите? Какво представляват металите с
противодействащо напрежение според Петер Шнайдер и върху какво
въздействат?

„Стигнахме до „металите с противодействащо напрежение". Звучи

малко стряскащо, но всъщност е нещо съвсем просто. И в това
Виктор Шаубергер е пионер. Сред металите винаги има и такива,
които реагират електрически с друг метал - нещо като двойка или
мъж и жена, плюс и минус. Една такава двойка с противодействащо
напрежение са медът и цинкът. Когато тези метали имат
съприкосновение с вода, започва да тече „биоелектричен ток", както
го нарича Виктор Шаубергер. Този ток е абсолютно естествен и
напълно безвреден - т.е. не съществуват рискове и странични ефекти!
Това е прав ток, който може да бъде измерен със съответните
измервателни уреди както като прав ток, така и като променлив ток
от около 1 волт. С обикновен волтметър от магазина за електрически
уреди можете сами да проверите.

И още едно малко отклонение в изследователската работа:

установено е, че при импулсна последователност от 2000 импулса
човешката клетка губи своята саморегулация. Тези 2000 импулса не са
2000 херца, а по-скоро могат да бъдат сравнени с последователни
барабанни удари. Струват ви се много, нали? Но не е така.

Тези импулси непрекъснато се генерират от нашите мобилни

телефони. В крайна сметка нали се нарича импулсно избиране.

Представите си, че някой се обажда например на телефон 0049

55668877, колко импулса ще се генерират? Това са 89 импулса в
рамките на няколко секунди! Представете си колко телефонни
разговори се провеждат всеки ден! Значи един ден е предостатъчен за
достигането на тези 2000 импулса. Резултатът е, че клетките на
човека, животните, растенията и водата просто престават да се
саморегулират. Така клетките вече не могат сами да се защитават,
а. чакат нов сигнал за регулация, който, разбира се, никога не може да
дойде!

След като и самата вода е болна, тя няма съпротивителни сили да се

бори срещу образуването на водорасли. С химическата помия, която
добавяте към водата,за да ограничите образуването на водорасли
само я „довършвате", тя умира от биологична гледна точка.

Ако обаче в играта влязат металите с противодействащо

напрежение, навсякъде във водата възниква описаният по-горе прав
ток.

Няма как да спрем излъчването на мобилните телефони, но този

биологитен ток служи като дъждобран, който защитава
биологичните клетки от излъчванията на технитеските устройства!
Резултатът е, че клетките отново могат да се саморегулират и не са
податливи на болести. "69

Можем само да предполагаме кои метали са били използвани в

Голямата пирамида - мед, желязо? Не знаем със сигурност. Строителите
на Голямата пирамида при всички положения са използвали мед,
защото по каменните врати и на двете шахти на Камерата на царицата
има мед. Находките от желязо от XIX век, споменати в Първа глава,
също доказват съществуването на метал.

Съдържанието на вода в Голямата пирамида в Гизa

А сега да допуснем, че човешкото тяло и тялото на пирамидата, в

конкретния случай Голямата пирамида, функционират като микро и
макро космос. Човешкото тяло се състои от близо 70 процента вода.
Всеки орган има в процентно съотношение същото съдържание на вода,
както и телесните клетки. Следователно водното съдържание в
пирамидата трябва също да е 70 процента. Ако водният обем (дебитът
на помпата) е също така 70 процента, на базата на тези данни можем да
изчислим останалите 30 процента твърди части на пирамидата.

Тези 70 процента от общия обем на пирамидата минус известните ни

камери, би трябвало да правят обема на неоткритите досега камери и
кухини в Голямата пирамида. Следователно при повече от 50 процента
от общия обем би трябвало да става въпрос за кухини или неоткрити
камери. Знаем, че проучванията, проведени през изминалите
десетилетия от различни учени, говорят за много кухини или неоткрити
камери. Да се върнем обаче отново на понятието Global Scaling.
Списанието raum & zeit го обяснява по следния начин във връзка с
водата:

„В основата на Global Scaling стои предположението, чe самата

материя вибрира хармонично на най-ниското енергийно ниво (вакуум).
Честотният спектър е построен логаритмично, хиперболично и
фрактално, като мелодия. Тази мелодия на творението е причината за
глобалната мащабна инвариантност.
Възникващите в електрическия проводник вакуумни резонансни
честоти не само че са специфични за конкретния материал, но и при
определени условия (напр. във вода) са зависими от профила на
проводника, фракталните форми на проводника улесняват
възникването на вакуумен резонанс. Този ефект се изполдва в
техниката при фракталните антенни системи. "70

Голямата пирамида в Гиза представлява перфектен резонатор на

формата, който насочен в магнитно поле функционира като антена.
Резонатор на формата означава, че въз основа на формата/
конструкцията си пирамидата привлича енергия съгласно закона за
резонанса (подобното привлича подобното). Освен това в Голямата
пирамида имаме и усилване чрез течащата в нея вода.

Тези фрактални форми са така наречените „криви на Кох" или

„триъгълници на Сиерпински". Не можем да отречем приликата им с
пирамида...

„Този вид антени се нуждаят от по-малка повърхност, но генерират

електрически капацитети и индуктивности. За тази цел фракталните
антени не се нуждаят от външни корекционни компоненти, за да
демонстрират многодиапазонни или широкодиапазонни свойства. "70

Изводът:

Изпомпвана в пирамида вода може да бъде снабдена или обогатена

с информация и енергия, които тя след това съхранява (виж
Емото). Каква информация обаче е била съхранявана от водата? И
с каква цел?
фиг. 120: Триъгълници на Сиерпински като фрактална форма.

Оргонната енергия

Терминът „оргон" води началото си от големия изследовател Вилхелм

Райх. Той успява да докаже, че при разпадането на материята от само
себе си се образуват микроорганизми и този процес всеки път е
съпроводен от синя блещукаща светлина. Така например сред горските
служители е известно, че няколко години преди да умрат горите
загубват своята блещукаща светлина, която може да се види особено
добре отдалече. (Тази синя блещукаща светлина е първият слой на
аурата при живите същества, който може да бъде възприет от нашите
сетива.) Райх нарича откритата през 1940 г. жизнена енергия „оргон",
която според неговите представи представлява своеобразна природна
константа и етапът преди възникването на материята.
При експериментите с радий той установява, че оргонът отслабва тази
радиоактивност при което се получава DOR (deadly or gone), т.е. вреден
оргон. Той успява да го отклони с помощта на вода и метални тръби -
особено подходяща за тази цел е медта. В атмосферата DOR води до
застой на енергийните потоци, като например не се образуват облаци
или почвите изсъхват и не са в състояние да задържат вода и много
други последствия. В нашия случай той се отнася до образуването на
пустините. С други думи там, където се появи радиоактивност, по-
късно се появява пустиня. Вследствие на резултатите от тези
изследвания възниква методът cloudbusting - разбиване на облаци, при
който с помощта на прости уреди от метални стружки, медни тръби,
желязо или стомана и кристали се изтегля DOR енергията и се отвежда
във водата или в земята, за да се прекрати инертността на атмосферата.
Именно този принцип или тези задачи перфектно се изпълняват от
Голямата пирамида в Гиза с нейните „водни басейни"
(освобождаващите камери). Резултатът е, че отново започват да се
образуват облаци и да вали дъжд.

Тук трябва да отделим особено внимание на постиженията на

алжирския дипломиран инженер Маджид Абделазиз от Берлин, който с
помощта на открития от Вилхелм Райх метод отново озелени пустинята
Ел Оуед в Алжир. В Google Earth може да се види как едно малко
зелено петно се простира насред пустинята. С това възразяваме и на
един вещ познавач на времето като господин Been от телевизия ZDF. В
едно интервю за филма „Лъжата за Хеопс" Господин Been говори за
така наречения „метод Доналд Дък".
фиг. 121:

Възстановяването на времето, приложено на практика в алжирския

oaзuc Ел Оуед на 05.05.2008 г.

Дипломираният инженер Маджид Абделазиз пуска в ход своя

cloudbuster. Образуват се облаци на места, където преди това не е имало
и вали дъжд. И това става всеки път. Постепенно времето се
възстановява от тежкия застой и оздравява. За да се оправи са
необходими все по-малко сесии и все някога балансът между слънцето
и дъжда, небето и земята се възстановява. Пустинята се раззеленява!

Според Been не е възможно в днешно време да се изстреля нещо в

безоблачното небе, което след съвсем кратко време да предизвика дъжд.
Тук трябва да се отбележи, че и Херман Валдхаузер в своята теория
изхожда не от синьо небе, а от вече съществуващи облачни формации,
които се подбуждат, за да разпръскват дъжд. Все пак и „методът на
Доналд Дък" функционира, както постоянно доказват резултатите на
Маджид Абделазиз (www.desert-greening.com).

Естествено възниква важният въпрос, какво се случва с водата или

почвата, които поемат негативната DOR енергия? Тази вода, както и
почвата са опасни за живота на човека. Те могат да доведат до
влошаване на заболяванията, които имат хората, и до симптоми на
лъчева болест, което означава, че тя действа изключително
деструктивно върху всички живи структури. Как обаче да активираме
оргона и едновременно с това да неутрализираме получената
радиоактивност, без да се образува DOR енергия? Как да
неутрализираме получената DOR енергия, съответно как да я
преобразуваме отново в оргон?

Абделазиз усъвършенства технологията на Вилхелм Райх посредством

спирали и използване на египетските стълбове Джед и така
неутрализира енергията, че работата с апаратурата става безвредна.

Символът на фиг. 122 означава ,,Yi", което има различни значения в

китайския език - „смисъл", „справедливост", „праведност",
„привързаност". От значението можем да заключим, че в преносен
смисъл става въпрос за подходящата, правилната позиция, която човек
заема.

фиг. 122: Отляво е египетският символ Джед, а до него китайският

йероглиф ,,Yi" („Стелата Ишан" около 219 г. пр. Хр.).

Ако разгледаме как стои въпросът с енергията DOR при пирамидите ще

видим, че технологията е била още по-напреднала и че този проблем
още тогава е бил разрешен (виж раздел „функцията на
освобождаващите камери"). След като заради DOR можеха да се
образуват дори пустини, трябваше да намерим още доказателства за
нея. Когато по този повод разглеждахме сателитни метеорологични
снимки, стигнахме до извода, че вятърът, а с това и образуването на
облаци, е разпределен в максимум три места по цялата земя. Първото е
на Северния полюс, второто е на Южния полюс, а третото в района на
Кайро(!), т.е. точно там, където се намират пирамидите в Гиза! Към
настоящия момент има един друг вид вихър, който може да бъде
наблюдаван в района на Исландия.

Светът е разделен на два метеорологични пласта, единият върху

Северното полукълбо, а другият върху Южното полукълбо. В Битието
(историята за сътворението на света) пише: „И Бог раздели водата на
горна и долна, а между двете води трябваше да живееш ти." Досега
това винаги се е тълкувало като земя и небе. Ако обаче предположим,
че става въпрос за Северното и Южното полукълбо, ще се озовем в
района на платото Гиза!

Благодарение на сателитните снимки могат да се видят атмосферните

течения и вихърът, който се образува около Исландия. Възможно ли е
докато пирамидата е функционирала да е изтеглила този атмосферен
вихър, който се формира около Исландия, към района на днешния
Египет? Тогава Голямата пирамида би могла да променя и естествено да
управлява климата по целия свят, като превръща безплодни в
плодородни земи и то без DOR енергия!

При срещата на оргон с радиоактивност допълнително се образуват

квантови пукнатини, от които се получава светлина като страничен
продукт. Този факт би могъл да обясни защо в много разкази, които
днес се считат за митове, се говори за денонощна светлина, която
излиза от пирамидата. Тази светлина вероятно е била, както я описахме
по-нагоре, синьо светлинно явление.
фиг. 123: Метеорологична снимка, направена с DWD Котр IR-ST на
05.08.2007 г. в 6:00 ч. UTC (координирано универсално време). За да
може да се види описаният ефект е необходимо да се наблюдават
няколко метеорологични снимки в анимирана последователност.
Голямо влияние върху него има също така течението Гълфстрийм.

Сигурно има нещо вярно в това, защото откриваме сведения за него в

различни разкази от миналото. Един от тях е този на Томас Гроф от
1897 г.:

„Преди около две седмици имах възможност да прекарам една нощ в

пустинята... към осем часа вечерта видях светлина, която изглежда
бавно се движеше около третата пирамида на около половината й
височина. Приличаше на малък пламък или... падаща звезда. Стори ми
се, че светлината обиколи три пъти пирамидата и после изчезна. Към
единадесет часа отново видях синкава светлина. Тя бавно се издигаше,
почти отвесно, и когато стигна малко над върха на пирамидата,
изгасна и изчезна. В онази нощ въздухът беше много прозрачен, а
температурата - ниска. Нямаше почти никакъв вятър... Често бях
забелязвал светлина при тези пирамиди, без да ми беше ясен нейният
произход. Впоследствие я изследвах малко и установих, че тази
светлина не се появява много често и че понякога се случва почти пет
часа след залед слънце.

Няколко справки и едно импровизирано проучване ме усъмниха, че тези

светлинни явления се дължат на излъчвания от вътрешността на
пирамидата. Въздухът там е по-топъл от въздуха в пустинята, което
предизвиква въздушни течения, които биха могли да донесат със себе
си излъчванията, които светят в момента или ще светят. В
миналото тези светлинни явления често са били наблюдавани и са
станали извор на легенди и предания."71

Интересното тук е, че съвременните системи за манипулиране на

климата, които работят със скаларни вълни, произвеждат подобни сини
светлинни явления. Пирамидите вероятно обаче са излъчвали в няколко
цветове на светлината - бял, червен, жълт, зелен и син. Никола Тесла,
откривателят на променливия ток, говори за „студена светлина", която
може да бъде произведена с помощта на кислорода от въздуха и
слънчевата енергия и без захранване с електрическа енергия!

Била ли е Голямата пирамида огромно климатично оръжие за

извличане на DOR от въздуха, с което да се предизвика дъжд или
дори да се промени целият климат в региона?

Шеста глава

Липсващият инвентар от Голямата пирамида

В Голямата галерия

Още Херман Валдхаузер предполага, че частите, необходими за

функционирането на Голямата пирамида, днес липсват. Ето един
пример. След като се изкачи Голямата галерия се стига пред входа на
Камерата на царицата. Тя преминава хоризонтално. Днес можем да се
изкачим отляво и отдясно до галерията посредством изградени за целта
стъпала и парапети. Да разгледаме по-внимателно нишите в коридора
към Камерата на царицата. Тук се виждат по пет ниши отляво и
отдясно. Отгоре преминава надрез, който показва, че тук вероятно е
имало друг конструктивен елемент. Вероятно върху него е била
поставена каменна плоча с цел удължаване на вътрешната рампа в
Голямата галерия до края на първия низходящ коридор. Предполага се,
че това е била плоча, а не някаква друга конструкция, заради
издълбаното гнездо в началото на рампата, водеща към Голямата
галерия. Този прорез с височина 22 см и ширина 1,075 м отговаря точно
на ширината на рампата. Това не е пречело на водното подаване към
Камерата на царицата и Голямата галерия, а напротив. Така наречената
„шахта на грабителите на гробници" целенасочено е превърната в
подаващ канал, за да може от своя страна Камерата на царицата да се
използва като въздушна възглавница за насоченото нагоре водно
подаване.

фиг. 124: В коридора към Камерата на царицата се виждат пет ниши.

Вероятно този вид строителство е избрано с цел да се осигури достъп

до Камерата на царицата за техническата й поддръжка като например
периодичното й почистване от тинята от Нил. Според това, което
показват снимките на рампата със следите от търкане, може да се
приеме, че тук регулярно е бил теглен нагоре и спускан надолу някакъв
предмет (фиг. 126).

фиг. 125 Отляво: Таванът на Голямата галерия с оцветявания като в тези

в Царската камера.

фиг. 126 Отдясно: Следите от търкане в Голямата галерия.

Дали това не е била липсващата покривна плоча, която е стояла пред

входа към Камерата на царицата?

По преминаващата през голямата галерия рампа има три следи от

търкане, които отляво и отдясно са разположени на едно и също
разстояние помежду си. Тези следи доказват, че улеят в Голямата
галерия е използван като шина или ограничител, в който нещо се е
движело или е било бутано нагоре и надолу.

Малко вероятно е това да са били цели каменни блокове, както се

твърди в други публикации, защото по-надолу и върху пода няма други
следи от търкане.
фиг. 127: Отляво: Таванът на Царската камера с тъмна вдлъбнатина от
южната страна над саркофага. Тези тъмни петна не се дължат на
образували се сажди от факли, тъй като тук първо ясно се вижда, че
използваният розов гранит е загубил полировката си и второ петната са
проядени в камъка сякаш от химическо изгаряне.

фиг. 128: Отдясно: Линии на нивото на водата в Царската камера.

В Царската камера

В общия план на тавана (фиг. 219) на Царската камера ивиците се

виждат добре. Прави впечатление, че в зоната, където е разположен
саркофагът, тези петна са тъмночерни, а в останалата част на камерата
се срещат на малко места. Те са много правилни и може да се приеме,
че в помещението е имало и други уреди, които са предизвикали
появата им.

Подобни петна има и по стените на камерата. По тях минават две тъмни

линии, сякаш събираната тук вода е имала две различни нива и е
образувала двете „линии на нивото на водата", за които говори
Валдхаузер (фиг. 128).

Такъв феномен имаме и в Голямата галерия. Тези ивици се появяват

точно там, където преминават 27-те ниши отляво и отдясно (фиг. 125).
И тук вероятно е имало допълнителни части, които са предизвикали
появата на тези маркировки. Дали не е следствие от въздействието на
DOR (вредния оргон)?

Как водата е текла през пирамидата?

Според Виктор Шаубергер правият профил на потока на водата не е бил

целесъобразен. Тя е трябвало да се движи спираловидно, за да запази
своята жизнеспособност. Освен всичко друго недостатъкът на правия
профил на потока е, че седиментните наноси се утаяват по-бързо и не
могат да бъдат транспортирани повече. За да се компенсира този
дефицит в проточния канал е можело да бъдат закачени енергийни тела,
които да предизвикат надлъжно завихряне и така отново да активират
водата. Една такава възможност би могла да бъде използването на
овални енергийни тела, както е показано на долната скица.
фиг. 129 Вдлъбнатината в Голямата галерия. Броят им е по 27 отляво и
отдясно. Към тях вероятно е имало други конструктивни елементи,
които са служили за по-доброто транспортиране на водата нагоре към
Царската камера. Те са разположени отляво и отдясно по стените точно
под тъмните петна или изгорените места в тавана.
фиг. 130: Овални енергийни тела за активиране на водата в реките
според Виктор Шаубергер.

В Голямата галерия би трябвало да са използвани енергийни тела, които

при спиране на водния поток, например при техническа поддръжка на
съоръжението, остават на мястото си. Една от възможностите би могла
да бъде синусоидна структура, която е излизала нагоре в Голямата
галерия в спираловидна форма. Освен това най-целесъобразно би било
активирането на водата да се е осъществявало направо пред Царската
камера, защото оттук би могла да бъде използвана директно за
„преработка".

Вихровият поток в Голямата галерия е много важен. Ето какво казва по

този въпрос Шаубергер:

„Течностите като тези във вихровия канал са като емулсии. Както

изключителната плътност, така и високата скорост на въртене в
центъра на вихъра предизвикват повишена йонизация, която от своя
страна позволява нови комбинации и прегрупиране на различните
елементи и така подпомага генерирането на електромагнитни
енергии."71

Сега ще стане наистина интересно! Върхът на всичко е...

Седма глава
Идеята за електроцентралата на Кристофър Дън

След резултатите, които получихме от анализите, направени от

Института „Фрезениус", както и нашите собствени проучвания,
касаещи линиите на нивото на водата и съществуващия подземен воден
лабиринт, вече няма да се дистанцираме от убеждението, че Голямата
пирамида в Гиза е техническо съоръжение. Възниква обаче въпросът
какво е било предназначението на водата и за какво в крайна сметка е
било използвано това съоръжение.

Една интересна и горещо дискутирана възможност разглежда в своята

книга The Giza Power Plant („Електроцентралата в Гиза")
американският машиностроителен инженер Кристофър Дън, чиито
идеи са подобни на тези на Херман Валдхаузер. В своята научно-
техническа книга той се опитва да докаже, че Голямата пирамида е
гигантско акустично съоръжение, в което методът на хармоничния
резонанс се използва за преобразуване на вибрационната енергия на
Земята в микровълново излъчване. Преведено на прост език това
означава, че тя е била централа за производство на енергия от вода.

Кристофър Дън пише за началото на своите изследвания:

„В рисунките и скиците на Голямата пирамида с нейните безбройни

камери и коридори и с тяхната точност и прецизност някак си
започнах да виждам проект на голяма машина. Бях убеден, че не може
да е било нищо друго и започнах да си представям как е функционирала
тази машина. Моите усилия могат да се сравнят с онова, което се
нарича процес на реконструкция. За да можех да постигна успех знаех,
че трябва да намеря отговор на всеки отделен детайл, който
откривах в Голямата пирамида. Не биваше да пренебрегвам никой от
тях, нито да го изопачавам по някакъв начин. Реших да напиша очерк,
който е възможно най-точен и честен."72

Принципът на действие

Постоянно се случват малки земетресения. Земята вибрира и има своя

собствена честота. Тези земни трусове са форма на енергия. Според
Кристофър Дън Голямата пирамида е машина, която преобразува тази
кинетична енергия на земната честота в електрическа. Дън твърди, че
Голямата пирамида в Гиза е акустично свързана със Земята и вибрира
заедно с нея. Самата Земя е енергийният източник, а Голямата
пирамида е била настроена на резонанса на Земята, за да вибрира в
хармония с нея като сеизмограф. И за да стане още по ясно можем да
кажем, че Голямата пирамида е функционирала като огромен акустичен
уред, работещ на принципа на резонанса, който преобразувал
вибрацията на Земята в микровълнови лъчи, като по този начин
произвеждал електричество.

В конструкцията на Голямата пирамида трусовете и вибрациите се

преобразували в електричество. В такъв случай Царската камера е
работила като преобразувател на сигнали, който като огромен камертон
е предизвиквал постоянна вибрация: кристалите в гранита се
превърнали във вибрираща маса енергия.

Като машинен инженер, добре запознат с лазерната технология, Дън

бързо открива пиезоелектрическите възможности, които има богатият
на кварц гранит в Царската камера.

Във вътрешността на Голямата пирамида на първа линия имаме гранит

(розов гранит) със следния състав: алкален фелдшпат 30-65 %,
плагиоклас < 30 %, (богат на натрий, An < 30), кварц 15-40 % и тъмен
(мафичен) главен минерал биотит до 10 %.

Това, което ни интересува, е особено голямото съдържание на кварц.

При натиск кварцът реагира с т. нар. „пиезоефект" или по-точно с
пиезоелекричество. Пиезоелектричеството е взаимодействието между
механичния натиск и електрическото напрежение в твърдите тела. Във
физиката този ефект е свързващото звено между елекаростатиката и
механиката. На този ефект почиват между другото и т. нар. кварцови
резонатори, без които днес е немислимо съществуването на
радиопредавателна техника, компютри, кварцови часовници,
предаватели и много други. Правият пиезо ефект е открит през 1880 г.
от братята Жак и Пиер Кюри. При опити с кристали на турмалина те
откриват, че при механично натоварване по повърхността на кристала
възникват електрически заряди, чието количество е пропорционално на
натоварването73.

фиг. 132: Медни пръчки стърчат от каменната врата в шахтата на

Гантенбринк.
фиг. 133: Относно двете медни пръчки Дън е убеден, че става въпрос за
електроди и зад каменната врата те преминават надолу като кабели.

След като в Голямата пирамида е имало огромно статично

налягане както и налягането на течащата през нея вода, много е
вероятно там да са се получавали електрически напрежения, т.е.
електричеството да се е образувало от натиска върху кристали.

От своя страна двата химикала - водният разтвор на цинков хлорид и

разредената солна киселина - са се смесвали в Камерата на царицата и
са произвеждали водороден газ. Резонаторите в Голямата галерия
(наподобяващи съвременните резонатори на Хелмхолц), настроени на
различни хармонични честоти, са увеличавали амплитудата. Тези
повишени честоти от своя страна са стимулирали водородния газ да
приеме по-високо енергийно ниво.

Кристофър Дън е на мнение, че идеалната точност на камерите и

коридорите в пирамидата е била използвана за оптимизиране на
акустичните свойства на пирамидата. Ако е била в резонанс с
вибрацията на Земята, тя е станала свързан осцилатор, за да може да
транспортира земната енергия без обратна връзка. Според него
Царската камера е била както беше разгледано по-горе, енергийният
център, а Камерата на царицата е била използвана за производство на
водород, с който е била задвижвана електроцентралата. А водородът от
какво се произвежда? От вода, чието наличие в цялата пирамида
успяхме вече да докажем - вода, която в миналото дълго време е текла
там!

Няколко находки днес доказват, че строителите на пирамидите са

разполагали с висока технология, която е намерила своето приложение
в Голямата пирамида. Най-новите открития - сред тях е и така
наречената шахта на Гантенбринк - идеално подхождат на теорията на
Кристофър Дън. Двете метални пръчки, които стърчат от вратите на
шахтата на Гантенбринк според Дън са електроди, които са били
необходими за електролизата (виж фиг. 132 и 133).
Дън успява да преведе древните теории на един модерен технически
език и да обясни вътрешността на Голямата пирамида със
специализирани термини от машинното инженерство. Аномалии като
конструкцията на Голямата галерия и преддверието, както и
единственото място, на което е бил използван гранитът в т. нар. Царска
камера, които Кристофър Дън включва в своята теория за
електроцентралата, никога преди това не са били толкова подробно
обяснени от египтолозите.

Основата на пирамидата

Днес облицовката на пирамидите от варовик вече я няма. Само по

горната част на пирамидата на Хефрен има малки остатъци. Прието е,
че пирамидата има четири гладки повърхности. Но дали това е вярно?
Ако разгледаме ядрото на пирамидата (на фиг. 135 то е представено в
сиво), ще установим, че пирамидите не са построени с квадратна
основа, а са вдлъбнати навътре и така те имат формата на черупка.
Повърхностите са леко извити, което обаче може да се забележи само
от въздуха, преди всичко върху стари снимки. Днес това най-добре се
вижда при пирамидата на Микерин.

фиг. 134 и 135: Пирамидите в платото Гиза имат по ядрото си, а

вероятно и по първоначалната си външна облицовка, леки извивки.

Какво е наложило това усилие?

Според Херман Валдхаузер комбинирано с вода това леко вдлъбнато

огледало може да създаде огромна рефлекторна повърхност. Имайки
предвид, че шахтите излизат навън от северната и южната страна на
Голямата пирамида, а не както би трябвало да се очаква през нейния
център, т.е. че са изместени, водата би трябвало да тече надолу
изместена. В това вдлъбнато огледало водата вероятно е получавала
завихряне, потичала е отново към центъра и по този начин не е могла да
описва линейна траектория.

Според Виктор Шаубергер именно тук се крие тайната на водата!

Водата в природата никога не тече линейно, а винаги по крива линия.
Само така тя може да запази жизнеспособността си74.

Според хипотезата на Кристофър Дън това леко вдлъбнато огледало би

могло да е служело обаче за улавяне на радио и микровълни от
Космоса. Той обяснява, че излъчваната честота от атомарния водород се
намира в спектъра на микровълновата енергия и намеква, че това далеч
не е всичко, което строителите са знаели, и което идеално са
интегрирали в конструкцията и функционирането на Голямата
пирамида. Дали не са осъществявали контакт със същества от Космоса,
които са излъчвали сигнали? Според Кристофър Дън не е изключено.

Тези от вас, които се интересуват, могат да намерят подробно описание

на пирамидите като съоръжение за производство на електричество,
онагледено с много илюстрации в книгата на Кристофър Дън The Giza
Power Plant („Електроцентралата в Гиза").

Резонансите на Пречупената пирамида и Червената пирамида

По повод на резонансите има едно изумително откритие.

Изследователят на Египет Стивън Мелер пише в книгата си The Land of
Osiris („Земята на Озирис"):

„Освен това проучванията в Червената пирамида потвърдиха

предположението, че става въпрос за типичен Пер-Нетер (кеметско,
т.е. древноегипетско наименование на пирамидите), един практичен
обект за генериране, преобразуване, добиване и предаване на енергия.
Робърт Воутър, дипломиран музикант, звуков инженер и археолог
успява да извърши първите си експерименти през 1997 г. направи
записи на звуковете, които доказват, че Червената пирамида създава
хармонични резонанси, докато в отделните камери на пирамидата
вокалите се интонират. По-късно чрез техническата си апаратура
Воутър успява да изпрати своите записи и да пресъздаде честотна
последователност. Той открива промеждутъчни тонове и резонанси,
които са в други честотни диапазони, неотдавна измерени от други
изследователи на Голямата пирамида. Този резултат ни кара да
предполагаме, че първоначално Пер-Нетер са били „настроени" една
към друга на определени честоти и са предизвиквали помежду си
хармоничен резонанс."

Долното ниво на Пречупената пирамида се изкачва под наклон от 55°,

но по средата се накланя под остър ъгъл от 43° (фиг. 9). Ортодоксалните
египтолози днес все още са на мнение, че Пречупената пирамида е
построена преди Червената и че е „сгрешена конструкция".
Кеметологът Абдел Хаким Авиан, накратко Хаким, решително отхвърля
това обяснение и съобщава, че при тези сгради няма сгрешени
конструкции и че Пречупената пирамида е построена така, както е било
предвидено, като истинска техническа постройка. Тя е построена с цел
производство на енергия посредством последователност от определени
хармонични тонове и техните резонанси. А те очевидно се формират
благодарение на специфичната й пречупена форма.

Червената пирамида със своя ъгъл от 43° е можела да вибрира в

определен хармоничен резонанс с Пречупената пирамида и именно
оттук може да е произходът на понятието „двойна хармония" (на
кеметски Снеферу), което се отнася за място, а не за цар, както разясни
Хаким в нашия филм „Лъжата за Хеопс". Освен това има голяма логика
в това всички големи древни пирамиди да са били в резонанс помежду
си.

През май 1999 г., докато и двамата са в Египет, Стивън Мелер провежда
няколко обстойни разговора с Кристофър Дън. По този повод той пише:

„През 1997 г. изследвахме по-специално района от югоизточния ъгъл

на Червената (север) пирамида до североизточния ъгъл на
Пречупената пирамида. Взехме проби от почвата и открихме следи
от вода върху изсъхналите пясъчни дюни. Смятате, че там е имало
канал на древна река."

В традиционната кеметска теория, върху която ще се спрем по-

подробно в следващата глава, се твърди, че днешният Нил не е реката,
която са познавали древните египтяни. Вероятно е имало друга река -
така нареченият „древен Нил", който течал западно от пирамидите.

Стивън Мелер разказва още:

„Tези следи от вода и кални наноси се обясняват от египтолозите с

прииждането на река Нил, която по времето на Старото царство
наводнявала цели местности. Посоката на водата, идваща от запад,
опровергава, това твърдение. След като течението на водата по
всепризнато мнение е от запад на изток, няма как водата да идва от
днешния Нил. Ето защо трябва да бъдат направени още проучвания в
Дашур, за да се установят повече неща за това място.

В откровено противоречие с признатите парадигми не мога да

твърдя, че Червената пирамида и Пречупената пирамида са
построени от същата цивилизация, която е построила сградите от
глинени тухли през Средното царство, които откриваме по-нататък
на изток. Моята хипотеза за по-нататъшни изследвания е, че тези
две Пер-Нетер (пирамиди - б. а.) са построени преди повече от 10 000
години като енергийни съоръжения..."

Експерименти с пирамиди

Смятаме, че идеята с пиезоефекта, въпреки че звучи много добре,

принадлежи по-скоро към сферата на фантазията. Изследователски
екип от www.graviflight.de все пак е представил доказателство, че това е
възможно на практика, независимо че в случая става въпрос за умален
мащаб.

Ето и доклада за експеримента:

„Така стигнахме до идеята да построим нещо подобно, за да докажем
възникването на електрично напрежение. За да произведем натиск
върху нашите малки парчета гранит, ги затиснахме с метална плоча!
За да сме сигурни, че напрежението не идва от електромагнитните
вълни наоколо, т.е. че пирамидата не функционира като антена, я
покрихме с алуминиево фолио и го заземихме.

Пирамидата всъщност беше малка глинена саксия за цветя, която с

известен късмет всеки може да открие в цветарския магазин - ако не
успеете, можете да си построите пирамида от дърво.

Тъй като нямахме толкова много парчета гранит, за да запълним

пирамидата, по-голямата част от нея беше пълна, с шпакловъчна
маса. За да симулираме налягането в големите пирамиди, притиснахме
10-20-милиметровите парчета гранит между шпакловъчната маса и
една метална плоча. За целта използвахме един резбован лост М12 с
подходяща гайка.

Получи се напрежение от 0,5 волта. Силата на напрежението

зависеше, разбира се, от упражнявания натиск и от съдържанието на
кварц в гранита. Възможни са много по-високи напрежения. За
създаване на електрически контакт всички парчета гранит бяха
покрити с алуминиево фолио.
Остана само да поставим парчетата гранит в пирамидата,
стоманената плоча върху тях и да навием силно гайката.
Стоманената плоча трябваше естествено да има подходяща дупка в
средата за резбования лост. Дебелата желязна плоча отдолу служеше
за маса. Ако човек не иска да си направи труда да построи тази
пирамида, би могъл и по-просто да постигне основния ефект, като
покрие парче гранит с алуминиево фолио, след това го изолира с
няколко пласта хартия и го притисне с менгеме.

Волтметърът се включва към алуминиевото фолио и към менгемето

(служещо за маса).

Защо строителите на пирамидите са избрали именно тази форма:

1. Пирамидалната форма е необходима за стабилността на

конструкцията

2. Електростатичното поле в пирамидалната форма си

взаимодейства с магнитното поле на Земята - защото пирамидите са
обърнати на север-юг - и по този начин вероятно са могли директно да
извличат енергия от магнитното поле на Земята.
3. Електрическите заряди се събират предимно около заострените
части на конструкцията... Може да е бил монтиран остър метален
връх върху пирамидата (който днес вече липсва) като колектор за
електричеството.

Модификация на експеримента:

Махнахме голяма част от шпакловъчната маса в пирамидата, за да

поставим повече гранитни парчета (покрити с алуминиево фолио).
Използвахме парчета от няколко гранитни находища и това доведе до
значително увеличаване на напрежението. Токът разбира се (при тези
размери) беше много слаб и не можеше да запали дори светодиод.
Пирамидата би трябвало да бъде много по-висока и да тежи няколко
тона, за да произведе повече мощност.

Сигурно е обаче, че дори само електростатичният потенциал може

да има силно въздействие върху тялото."75

фиг. 137: Видовете гранит, използвани при втория експеримент.

фиг. 138: Значително повишаване на напрежението при употребата на

повече видове гранит.

Експериментът на австриеца Томас Травьогер е още по-успешен, тъй

като той работи не с пиезо електричество, а построява проста
пирамида, в чиято вътрешност окачва преобразувател на напрежението.
През 2006 г. тази конструкция показва средно освобождаване на
енергия от 8,4 волта / 0,8 ампера прав ток, който може да поддържа в
постоянна активност малък вентилатор (12 волта / 1,1 ампера).

И така, откъдето и да погледнем и завъртим фактите, касаещи

пирамидата, винаги стигаме до темата енергия, ток и технология.

Доказателство за факта, че преди хиляди години е имало изкуствена

светлина, е една находка от Дендера, Египет. Върху релефна рисунка в
храма на Хатор има изображение, което напомня на електрическа
крушка (фиг. 143). Изследователят и автор на книги Райнхард Хабек я
построява, съобразявайки се с точните размери, които открива в
египетските текстове, намерени в храма. Научните изводи показват, че
не става въпрос за електрическа крушка, но се стига до електрически
разряд във вакуум съответно до прехвърляне на електрическа дъга.

При налягане от около 40 тона от единия до другия метален елемент

(електрод) се извива вълнообразна светлинна нишка, както е показано
на фиг. 146.
фиг. 139,140,141 и 142: Волтметър, включен към експерименталната
пирамида.
фиг. 143,144,145 и 146: Върху релеф в храма на Хатор в Дендера се
вижда рисунка, която напомня на електрическа крушка. Райнхард Хабек
е построил модел по тази рисунка и той светнал!

фиг. 147 и 148: Батерия на 2000 години! Тези галванични елементи са

открити през 1936 г. при разкопки близо до Багдад. В един практически
експеримент през 1978 г. в музея Рьомер-Пелицеус в Хилдесхайм
неговият директор заедно с технолог-химик от фирма „Бош" откриват
че „култовите предмети" функционират точно на принципа на
електричните елементи и дори и днес изпускат напрежение от 0,5
волта.

Да видим какви технически доказателства ще открием още...

Други експерименти с пирамиди

През изминалите десетилетия винаги е имало не само любители, но и

учени, които са експериментирали с пирамидите. Най-известният опит
е „точенето на бръснарско ножче". Целта му е да ни покаже, че през и
около пирамидите действат сили, сред които ние днес трудно можем да
се ориентираме, но за които строителите на пирамидите в Гиза са
знаели много и които са използвали при построяването на техническото
съоръжение „Голямата пирамида".

Следващите експерименти с пирамиди могат да се построят само с

помощта на описанието. Базата за експериментите е пирамида с
квадратна основа и ъгъл от 52 градуса по подобие на Голямата
пирамида в Гиза. В раздела за основата на пирамидата споменахме, че
не само ядрото на пирамидата, но вероятно също и първоначалната
външна облицовка имат извивки. Отчасти с тази форма могат да се
постигнат по-добри резултати от експеримента, отколкото с обикновена
четиристенна пирамида. За опитите могат да се набавят различни
материали (дърво, пластмаса, картон и др.) и да се сглобят според
инструкциите. Тези материали трябва да са хомогенни и затова
шперплатът например не е подходящ. За извитата форма на основата на
пирамидата са ви необходими още шарнири, така че да може да се
експериментира с различни ъгли.

За целта на експериментите с помощта на компас обърнете пирамидата

с дължината на една от страните на север - само така опитите могат да
се получат. Трябва да внимавате по възможност да няма никакви
електроуреди в стаята, където е пирамидата. Чрез магнитното поле,
което създават, те могат да повлияят върху магнитното поле на Земята и
да попречат на експеримента. Важно при всички опити с пирамиди е
всички неща, които поставяте в тях, да запазят ориентацията север-
юг76.
Бръснарски ножчета

Да вземем едно ново бръснарско ножче и да го поставим в пирамидата

на една трета от нейната височина. Ножчето се поставя вътре с острите
страни така, че да гледа точно в посока север-юг. Оставете ножчето за
около една седмица да постои в пирамидата. След това то може да бъде
използвано и след като се изхаби да бъде поставено отново в
пирамидата.

фиг. 149: Бръснарско ножче в пирамида.

С помощта на този метод ножчето може да се използва двеста пъти. Ако

искате да направите опита с вече изхабено ножче, трябва да го оставите
значително по-дълго в пирамидата, преди да можете да го използвате за
пръв път - някъде около три-четири месеца, за да бъдат резултатите
наистина задоволителни. Колкото по-висококачествена е стоманата, от
която е направено ножчето, толкова по-добри ще са резултатите. Може
дори да се окаже, че обработеното по този начин ножче накрая е по-
остро от едно ново от същата марка.

Лотар Гьоринг, който прави много експерименти с пирамиди, ни

разказва от своята практика следното:
„Бръснарските ножчета, които са оставени в пирамида зa три
месеца например, имат острота, която не може да се постигне с
нито една машина. Недостатъкът, който се появява е, чe металът
губи своята гъвкавост. Ножчето вече може да се огъва съвсем малко.

Ако човек се опита да го свие с два пръста, както това може да се

направи с ново и неизползвано ножче, то се чупи със силен звънтящ
звук още при съвсем малък ъгъл на огъване. "77

Експериментът с вода и растенията

Вземете обикновено шише с вода, което се продава в магазините, и го

оставете в пирамидата за една седмица. След като измине седмицата
сравнете водата от пирамидата и бутилка с обикновена вода - ще
откриете сериозни разлики.

Това, че водата от пирамидата е по-полезна от обикновената вода

можем да проверим с един експеримент с растения. Вземете две
еднакви растения с еднаква големина и на една и съща възраст.

Едното го поливайте с обикновена вода, а другото с тази от пирамидата.

Най-добре си записвайте всеки ден разликата в растежа и състоянието
на двете.

Подобен опит можете да направите в градината си. Засадете на

разстояние две еднакви растения. Едното го поставете под пирамида,
която сте направили само от четири жички. Поставете в средата
дървена пръчка и опънете от нея жичките. Внимавайте дължината на
едната страна на пирамидата да е насочена към една от посоките на
света. На известно разстояние до това растение засадете другото.

Голяма разлика се забелязва не само при растежа на растенията, но и

при степента на поражението им от вредители. Растението под
пирамидата е много по-малко податливо на такива поражения и
насекомите по-малко го посещават.

Експериментът с портокал
Вземете два еднакви портокала. Поставете единия в пирамидата, а
другият до него. След известно време портокалът в пирамидата се
мумифицира, докато в този до пирамидата протичат нормални
гнилостни процеси. При този опит внимавайте влажността на въздуха в
помещението да бъде постоянна и да няма директен източник на
топлина наблизо, като например парно отопление.

При тези опити ще установим, че мумифицирането се случва по

различен начин според обекта на експеримента. Едни изсъхват много
бързо в началото, докато други по-късно. И тук ви съветваме да си
водите дневник, за да можете да установите точно разликите78.

Загадката около върховете на пирамидите

И до днес има много предположения по въпроса от какъв материал са

били направени някога крайните камъни (пирамидион), т.е. върховете
на древните големи пирамиди, защото трябва да е бил някакъв много
специален, след като всичките са махнати.

Освен че са споменати в няколко надписа почти не са запазени върхове

на пирамиди от Старото и Средното царство. Както не е трудно да се
разпознае и днес, големи части от външната облицовка на трите големи
пирамиди в Гиза са свалени и са използвани като строителен материал.
Една от най-известните джамии в Кайро, джамията Султан Хасан, е
построена почти само от камъни от Голямата пирамида.

От инженерно-строителна гледна точка има още един аспект, който

подчертава специалното значение на върховете на пирамидите. Някои
от намерените камъни и каменните им основи към пирамидите
показват, че вероятно са имали приспособления, чрез които те направо
са били закрепвани един за друг. Според описанията на Ричард Лепсиус
пирамидата на Хефрен също е имала такова анкерно закрепване под
формата на цокъл, върху което върхът на пирамидата е можел да бъде
поставен точно. Подобна конструкция изследователите откриват и при
малкия пирамидион на Култовата пирамида G III-а на Микерин, само с
тази разлика, че в загладената долна страна на пирамидиона има
вдлъбнатина. От чисто статични причини такава система за закрепване
не е била необходима, тъй като върховете на пирамидите са имали
достатъчно собствено тегло, за да стоят стабилно.

Това, че върховете на пирамидите са имали специално значение, се

вижда особено добре при пирамидата на Хефрен. За разлика от двете
съседни пирамиди по нея все още е останала част от горната облицовка.
Все пак върхът на пирамидата липсва, което подсказва, че не е бил от
обикновен варовик. Той е бил особено ценен за иманярите, иначе те не
биха си правили труда да откъртват на определено разстояние един от
друг камъни от облицовката от едната страна, за да могат да се изкачат
и да плячкосат „скъпоценния камък".
фиг. 150: Пирамидата върху еднодоларовата банкнота с „всевиждащото
око". От какъв материал е бил направен върхът на пирамидата?

От какво биха могли да са направени върховете? Дали са били украсени

богато, или може би са били от кристал или метал? Вероятно са
блестели или искрели на слънцето?

Има един артефакт, който евентуално може да ни наведе на вярната

следа и който представлява парче, отчупено от така наречения свързващ
наклонен коридор на Унас в Саккара, върху което е изобразена сцена на
превозване на колони и камъни по Нил. В руините на наклонения
коридор на Сауре (първия цар от V династия) е запазен релеф, който
описва как те са били теглени от работниците с позлатения връх на
пирамидата до работната площадка.

С каква цел обаче е бил позлатен върхът на пирамидата? Има ли нещо

общо това с енергията?

фиг. 151: Реставрираният пирамидион на пирамидите в Дашур.

Както вече научихме от експериментите с пирамидите, електрическите
заряди обичат да се събират около остри конструктивни елементи.
Следователно един връх от метал е могъл да служи много добре като
колектор на електричество.

Тук отново имаме доказателство за техническо съоръжение...

Осма глава

Как са били построени пирамидите?

Тайната на вазите от диорит

Какво общо имат древноегипетските вази от диорит с честотите,

резонансите и звуковите вълни? Много.

Навсякъде в Египет откриваме вази от диорит, алабастър и базалт

(много твърд естествен материал). Те не са като съвременните вази от
глина или порцелан например оформени ръчно или с помощта на
машини и след това изпечени, а са били оформяни от скала, по-твърда
от гранит, и след това парчето е било издълбавано отвътре. Същността
на проблема е там, че това не е възможно да бъде направено със
свредло, тъй като с него въобще не може да се достигне до определени
места.

Провежданите от 1983 г. насам от Денис А. Стокс от катедрата по

археология към Университета Манчестър полеви опити с
древноегипетски каменарски свредла показват как функционират
предполагаемите от египтологията методи за обработка на твърда
скала. Той установява, че е възможно да се пробие дупка в гранита с
медна тръба и коляно. За да направи дупка с шестсантиметрова
дълбочина са му били необходими 20 часа.
фиг. 152: Древноегипетски метод за издълбаване на съд от твърда
скала според Бетина Шмиц. При този съд е възможно да е използван
метод за свредловане като този на фиг. 153.
фиг. 153: Изображение на метод за свредловане на каменен съд от
времето на V династия.
фиг. 154: Открити са обаче вази от диорит, чието гърло е толкова
тясно, че не е възможно прилагането на този метод за свредловане.

Ако се абстрахираме от факта, че диоритът е значително по-твърд от

гранита (за да се издълбае един толкова твърд камък като диорита
например е необходимо да се приложи натиск над 1000 тона) и са
необходими около 100 пробива с дълбочина около 30 сантиметра (виж
фиг. 152), за да се издълбае ваза, това далеч не може да обясни, как
може да се дълбае около ъглите. Ваза като тази, показана на фиг. 152, е
възможно да бъде пробита и издълбана отвътре. Това вероятно е
отнемало няколко месеца, а работникът е трябвало и много да внимава
да не я счупи. Отвън тя също е трябвало да бъде оформена!

Има обаче вази от диорит, при които отворът е толкова малък, че със
свредло въобще не е възможно да се достигне до местата, които са
шлифовани, при това идеално! На фиг. 154 сме показали какъв е
максималният радиус на отвор, направен със свредло. Чисто
технически не е разумно използването на свредло с необходимата
дължина, тъй като опасността от счупване е много голяма. Значи
трябва да е била използвана друга технология, която днес наричаме
висока технология. Висока технология в Древен Египет? Независимо
от това трябва да вземем под внимание въпроса, каква би могла да е
целта на ваза, за която са положени толкова много усилия, за да бъде
направена от масивен скален блок - за ценни масла или просто за
цветя?

Нека да си представим, че тези вази не са били механично

издълбавани, а с помощта на звукови вълни. Съществуват исторически
източници, които съобщават за високо ниво на техническо развитие по
онова време. В еврейския Талмуд се говори за пробивен апарат -
шамир. Буквалният превод на тази „машина" е „режещ червей", съвсем
й подхожда, нали?! В еврейския Зохар, най-значимото съчинение на
Кабала (1.74 а-b), този инструмент се нарича „червей за разцепване на
метал". Древните хронисти пишат следното по този повод: „Никой не е
бил и чувал нито за чук, нито за брадва, нито за подобни инструменти
от желязо. Тъй като шамирът е разцепвал всичко, не е бил необходим
друг инструмент за работа." Нищо не е било невъзможно и много от
древното познание и техническите възможности на античността и до
днес са напълно недостъпни за нас.

Дали с този шамир не са обработвани и гранитните блокове? Ако

изходим от нашата теория, че в древността са работели със звукови
вълни, първо трябва да хвърлим един кратък поглед към съвременните
технологии. В медицината например използваме т. нар.
екстракорпорална литотрипсия с ударни вълни за разрушаване на
камъни в бъбреците и жлъчката. Това е специална акустична ударна
вълна, която се характеризира с висока положителна амплитуда на
удара с внезапно покачване и кратка продължителност на импулса.

Нашите модерни уреди работят по три възможни метода. Най-старият

е електрохидравличният принцип на искровия разрядник. Следват
електромагнитният и пиезоелектрическият метод. Именно
пиезоелектрическият има предимството, че е с висока точност на
повторение и с добра възможност на дозиране дори и в ниски
енергийни диапазони. С него може да се постигне идеално точно
фокусиране.

Със сигурност не е имало някой египетски каменоделец, който е седял

и разбивал камъка, за да направи тази ваза, милиметър по милиметър.
Трябвало е да се създаде електромагнитно поле, което да възпроизведе
точно обема на вазата и след това с някакъв технологичен метод да се
отстрани вътрешността й.

Дори нашето тяло ни показва, че подобно нещо е възможно. То

произвежда звукови вълни, които точно указват на да речем
чернодробните клетки например откъде докъде могат и къде не могат
да се простират. Там съществува вид енергийно поле от звукови вълни,
което има размера на човешкия черен дроб и тези специализирани
чернодробни клетки могат да се образуват само в това поле.

Древноегипетски високи технологии, прилагани върху саркофага

Предвид на факта, че все още в нито един саркофаг в някоя от

пирамидите не е открита мумия, саркофазите/каменните сандъци
вероятно са изпълнявали специална функция. При „саркофага" в
Царската камера трябва да се има предвид, че той не би могъл да е
пренесен през входа.
Нека да разгледаме още веднъж по-отблизо каменния сандък в
Царската камера. Днес той е без капак, а от предната лява част липсва
голямо парче. Освен това не е съвсем ясно, кога точно е бил разрушен
така. В книгата Cheops („Хеопс") от 1953 г. на Питър Томпкинс има
рисунки, които показват саркофага преди да бъде разрушен. Дали
наистина е бил цял тогава? Кой ли го е обезобразил?

Ако разгледаме по-подробно гранитния саркофаг, ще ни направи

впечатление, че той би трябвало да е имал капак. От западната му
страна има три дупки, които както показват лазерните измервания, са
твърде точни, за да са направени впоследствие. Освен това те са
толкова точни и гладки, че дори и днес ще имаме проблем да ги
оформим по този начин.

Днес не само египтолозите, но и специалистите вдигат рамене на

въпроса:

„Как и с какво са успели древните инженери да оформят с точност

до милиметър саркофага?"

Това е шедьовър, който изисква изключително големи познания по

физика на съвременно ниво. Типичният за тогава инструмент, с който
са разполагали строителите, според официалната теория, е
примитивно лъковидно свредло, което е работело с пясък или
диаманти. Ако се абстрахираме от факта, че в Египет въобще не е
имало диаманти, работата би трябвало да е продължила много години.
Тук още тогава вероятно е бил използван инструмент с мощност на
машина, който е можел да постига висока скорост на оборотите.

Освен това се забелязва и нещо като плъзгащ механизъм, по който

може да е бил плъзган капакът на саркофага. И днес могат да се видят
ръбовете.

Това че гранитът около горния ръб изглежда толкова необработен и

недовършен би могло да е вследствие на въздействието на работата на
Царската камера. Спомняте ли си за „химическите изгаряния" по
гранитния таван в Царската камера? Същата сила би могла да е
въздействала неблагоприятно върху саркофага и да е довела съответно
до износване.

фиг. 155: „Саркофагът" в Царската камера. Дали той не е бил място за

съхранение на техническа апаратура?

Могат да се открият и други особености на саркофага в Царската

камера:

1. Няма сравним затварящ механизъм на саркофазите в музея в Кайро -

единственото изключение е саркофагът в пирамидата на Хефрен, по
който има пробити отвори и „плъзгащ механизъм".

2. Капакът липсва.

3. Пробитите отвори изглежда са използвани като блокиращо

приспособление, така че съдържанието в саркофага да не влиза в
контакт с вода например (виж същия принцип в шахтата на Озирис).

Друга възможност е саркофагът да е бил покрит някога със скъпоценен

метал, вероятно злато, за да защитава от определени излъчвания и
честоти. Да си спомним библейската история за кивота. Той вероятно е
бил от злато или поне външното му покритие и не е трябвало в
никакъв случай да се отваря. Дали не е заради високата интензивност
на излъчването?

За златно покритие говорят и външните следи от износване, тъй като

външните повърхности показват, че обработката не е завършена. Ако
изключим като вариант златното покритие, това би означавало, че
строителите не са се отнесли сериозно към обработката на дългите
външни повърхности. Възможно ли е да е така? Не, защото от една
страна това противоречи на усилията, които са положени за оформяне
на саркофага с точност до милиметър. От техническа гледна точка
вътрешната обработка, особено в ъглите, е била доста по-сложна
отколкото тази по външната повърхност. От друга страна би било
почти богохулство, поне що се касае до теорията за гробниците, точно
саркофагът, вечният дом на фараона, да бъде оставен „в незавършен
вид".

Безспорно е, че в саркофага в Царската камера е имало нещо, което

или не е трябвало да влиза в контакт с нахлуващата вода, или самото
съдържание е оказвало отрицателно въздействие върху собствената
вибрация или функционирането на Царската камера.

Би могло в него да е имало нещо, което е поемало излъчването или

вибрацията на Царската камера с цел зареждане (технически уреди,
батерии или други подобни), за да бъдат използвани другаде.
Възможности има достатъчно.

Египетският ротор

Продължаваме с безпомощността на египтолозите да обяснят все още

неизвестната и до днес технология за обработка на твърдите скали. На
фигури 156-159 сме показали един артефакт, който е дефиниран като
„ваза". Той представлява диск от вид твърда скала, с диаметър около 58
сантиметра и дебелина на стената от 2 мм. Погледнат отстрани дискът
има елипсовидна форма. Днес той е изложен в музея в Кайро като
експонат № 71295 в зала 3641. Намерен е през 1937 г. от египтолога
Уолтър Б. Емери в гробницата на принц Сабу от I династия в Саккара.
Надписът към диска гласи: „специална ваза за лотоси".

На фигурите се вижда дървеното краче, към което е прикрепен дискът,

за да може да стои. Именно елипсите имат навика да падат настрани,
едно малко неподходящо свойство за пълни с вода вази! При това този
предмет не може да бъде напълнен с вода, тъй като през него
преминава отвор, през който може да се промуши пръчка. Как би
могло в него да е имало вода или нещо друго?

Каква мисъл е осенила Уолтър Емери и неговите колеги, за да нарекат

този диск ваза, остава загадка. Външният вид на диска напомня на
съвременните ротори, използвани в самолетостроенето или при
турбините, но не и на ваза!

Петер Шнайдер от Унгария, за който разказахме по-рано във връзка с

живата вода, прави умален модел на този диск от мед и приключва
първите експерименти с вода с добър успех.

„Дискът е единствен по рода си. Той обаче е необикновено тежък, за

да се правят от него някакви неща. Bечe завърших първите опити.

Изглежда става въпрос за задвижващ диск за течни вещества. Не

успях зaceгa добре да разбера движението на потока, но има
вътрешен и външен поток, които си взаимодействат. Досега моите
опити бяха само във вода, по-късно когато подобря и оптимизирам
дисковете ще включа и въздуха!

Оставам на мнението, чe дискът е задвижващ елемент. Но трябва

да се извършат още много изследвания и наблюдения. Изработката
му е изключително трудна, само направата на инструментите ми
отне дни. Но и те не помогнаха много, тъй като материалът беше
изключително напрегнат и лесно се трошеше. Как ли са произвеждали
това нещо в миналото?"79

фиг. 156,157,158 и 159: Намерената от Уолтър Емери „ваза за лотоси".

По данни на кеметолога Абдел Хакум Авиан, който работи по това

време заедно с Емери, неофициално идеята е била съвсем различна.
Заедно с диска е била открита още една много гладка и тънка плоча от
същия материал и както изглежда двете части образуват едно цяло.
Тази плоча също се намира в зала 3641 на музея в Кайро точно до
вазата.

По данни на Хаким дискът е трябвало да бъде поставен изправен

вертикално, за да се задвижи и така е предизвиквал звук, т.е. звукова
вълна, която е попадала върху гладката повърхност на плочата.
Честотата, която тя генерирала, е трябвало да повиши
гравитационното поле между диска и плочата.

Опитите да се премахне ефектът на гравитацията не са нови, но рядко

стават достояние на обществеността. Виктор Шаубергер също работи
по тази тема в началото на XX век. През 90-те години на миналия век
това донякъде се отдава на руския учен Евгений Подклетнов. Тогава
той работи към финландския университет в Тампере.

фиг. 160: (отляво): Диск, намерен близо до пирамида в Китай.

фиг. 161 (отдясно): Моделът на „египетския ротор" на Петер Шнайдер,

с който той прави опити във вода.

Неговият уред се състоял от произведен в Русия свръхпроводящ диск,

който се задвижвал ротационно с помощта на електромагнит. В
горната свръхпроводяща половина на диска се образувал кондензат на
Бозе-Айнщайн, състоящ се предимно от свободни електрони и
свободно въртящ се в диска! По време на процеса върху диска били
поставяни различни предмети и е било измервано теглото им.
Проведени са хиляди опити с най-различни материали и във всички
случаи било установено намаляване на теглото. Най-голямото
намаляване се получавало при спирането на диска, когато
концентратът на Бозе-Айнщайн продължавал да се върти, докато
дискът бързо започвал да спира.
Подобен експеримент се провежда по-късно от Джон Шнурер в
Колежа „Антиох" в САЩ. Американката д-р Ли също построява такъв
модел с диск от свръхпроводим материал, който при въртене премахва
гравитацията. Тя успява дори да накара различни обекти да се носят
във въздуха над нейния диск, което показва пълно премахване на
гравитацията. Друг успешен експеримент прави физикът проф. Фран
де Акино от физическия факултет на държавния университет
Маранхао в Бразилия през 2000 г. Теоретичната база за него той
публикува под заглавието Gravitation and Electromagnetism: Correlation
and Grand Unification („Гравитация и електромагнетизъм: корелация и
пълна унификация") и неоспоримо доказва, че между гравитацията и
електромагнетизма съществува връзка79а.

Междувременно в Китай близо до една от пирамидите е намерен диск

(фиг. 160). Той е малко по-голям от този в Саккара, но вместо трите
перки има релефни канали. Все още не е известно за какво е бил
използван79б.

Да се върнем сега отново към Виктор Шаубергер. Той използва своите

дискове не за премахване на гравитацията, а преди всичко за
ревитализиране на водата. Шаубергер регистрира патент за получаване
на енергия от дълбините на морето, чиито начин на функциониране
може да бъде пренесен към Голямата пирамида. За тази цел в богата на
въглерод, но бедна на кислород дълбоководна зона се поставя тръба,
към чиято горна част се подава кислород. Водата от дълбочините с
ядрена температура от 4°С се стреми да се обогати с кислород и по
тази причина се изкачва нагоре, като благодарение на по-ниското водно
налягане увеличава обема си. На повърхността се инсталира
„лопатково колело", което се задвижва от изкачващата се вода. Ако
това колело се включи към генератор той може да произвежда
екологичен ток!
фиг. 162: Абдел Хаким Авиан, накратко Хаким.

Подобен принцип можем да открием и в пирамидата. Течащата под

земята вода би трябвало да е била с ядрена температура от 4°С (виж
също и раздела „Западният бряг"), като посоката й на движение е била
към обогатяването с кислород, т.е. нагорекъм водните шахти. Вероятно
за подаването на кислород е отговаряла шахтата, която сега се нарича
„коридор на грабителите на гробници".

По тази тема Виктор Шаубергер пише обстойно още през 1933 г.:

„Нашите енергетици биха се отказали да произвеждат

електрическата енергия по съвременния начин, ако знаеха, че тя би
могла да се получава директно от дълбоководните зони с помощта на
съвсем проста апаратура. Инструментите и апаратурата, които
обръщат света с главата надолу (напр. атомната енергия - б. а.)
бързо ще бъдат забравени в музеите, тъй като въобще няма да се
налага на човека да стига толкова далече, за да получи без усилия и
почти безплатно колкото иска светлина, топлина и други форми на
енергия."80
фиг. 163: Схема от книгата Naturenergie verstehen und nutzen („Как да
разбираме и използваме енергията от природата") на Калум Коутс за
наличната за свободно ползване енергия от дълбоководните зони на
моретата.

Излагането на такива турбини като египетския ротор в музеи,

прилежното им номериране и обявяването им за „вази за лотоси" не
говори за особена интелектуална извисеност на модерните учени и
изследователи. Също така в почти нито една книга не могат да се
открият разкази за т. нар. фалшиви врати. При това в Египет „гъмжи"
от тях. Всички подобни фалшиви врати имат най-малко по три
преминаващи една в друга и ставащи все по-дълбоки „рамки". Прави
впечатление, че в горната им част без изключение е изобразена маса,
върху която има няколко отвесни предмета и които всеки египтолог
интерпретира много различно. За един те представляват изправени
парчета хляб, за друг няколко пера на богинята Маат, а някои ги
определят като музикален инструмент.
фиг. 164: Фалшива врата в една от малките пирамиди, разположена
пред Голямата пирамида.

фиг. 165: Парчета хляб или музикален инструмент върху една от

фалшивите врати.

Досега никъде не сме видели някой музикален инструмент да е

изобразен по този начин. Отвесните предмети са оформени
симетрично и броят им значително се различава върху всяка от
вратите. От всяка страна има от шест до единадесет парчета. Най-
добрата възможност за изследването им предоставя музеят в Кайро.
Вляво на долния етаж там има голям брой такива врати.

Какво открихме дотук? Намерените дискове-ротори с гравитационни

свойства, получаването на светлина чрез египетската „електрическа
крушка“, вази от диорит, издълбани с помощта на неизвестна нам
пробивна техника, воден таран и фалшиви врати... Който и да е
построил пирамидите, е бил технически много напреднал. Възможно
ли е с помощта на уреди, подобни на ротора, чрез звукови вълни да се
влияе върху гравитацията и да се намали теглото така, че да може да се
повдигне 100-тонен гранитен блок? Как иначе е било възможно да се
помръдне нещо толкова огромно?

Може би тайната знае...

Тайнственият Едуард Лийдскалнин

Едуард Лийдскалнин, по рождение Лете, е скулптор и инженер, който

емигрира в Хоумстед, щата Калифорния и построява величествено
съоръжение от огромни многотонни блокове и то съвсем сам!

Лийдскалнин, висок само 1,50 м, създава своя монумент „Кораловия

замък" в памет на изгубената си любов Агнес Скъфс, която искала да
се омъжи за него. Той се обръщал към нея със sweet sixteen, тъй като по
времето когато били влюбени били на 16 години. Кораловият замък е
така да се каже паметник в нейна чест. Носи се слух обаче, че той е
посветил своя храм на египетските богове, чиито тайни както и тази на
пирамидите твърдял, че знае.

За 26 години той обработва 1100 тона коралови скали, сред които е

една огромна стена с 9-тонна въртяща се врата, която може да се
отвори само с един пръст, вана със слънчево затопляне, 2,25-тонна
маса във формата на сърце и други монументални конструкции.
Повечето от камъните за тях са тежали над 6 тона, т.е. те са били по-
тежки от варовиковите блокове, използвани за построяването на
Голямата пирамида в Гиза. Някои от блоковете са тежали до 30 тона.

Най-интересно обаче е, че той винаги работил след залез слънце и през

всичките години на строителство не е имал нито един помощник или
свидетел. Никой не знае как е издялкал, обработил и повдигал
блоковете. Ако някой се приближал до неговия имот, той веднага
прекъсвал работа. Самият Лийдскалнин живеел много обикновено,
хранел се със сардини, бисквити, яйца и мляко и работел винаги по
едно и също време - от залез до изгрев слънце.

Когато Кораловият замък бил готов, той започнал да развежда

посетители в съоръжението си срещу 25 цента. След завършването на
замъка той се отдал на занимания с магнетизъм и космически енергии,
въпреки че бил посещавал училище много малко. Лийдскалнин
разработил и магнитен генератор, с помощта на който произвеждал
собствена енергия.

Единственият път когато приел чужда помощ било през 1936 г. когато
преместил целия Коралов замък на 10 мили от град Флорида. Той
поставил огромните блокове в камион, който ги закарал до съответното
място. За тази цел наел шофьор, на който обаче не било разрешено
нито да пипа, нито да гледа как той мести блоковете. Всяка сутрин,
когато шофьорът пристигал на строителната площадка, блоковете вече
били качени на ремаркето.

По-късно шофьорът разказва следната история. Веднъж когато се

подготвяли да натоварят на камиона 20-тонен обелиск, Лийдскалнин го
помолил да го остави насаме за малко. Като се отдалечил, той чул
силно изпращяване. Когато бързо изтичал обратно, не могъл да
повярва на очите си. Лийдскалнин бил махнал ръцете си от обелиска и
го почиствал от прахта. Обелискът вече бил натоварен на ремаркето на
камиона!

Кораловият замък съществува и днес и може да бъде видян от всеки.

Интересно е, че преди няколко години 9-тонната въртяща се врата
заяла. Два дни били нужни на шестима строители, за да откачат
вратата и да я закачат отново с помощта на въжени лебедки и кран.
Друг път бил поканен един местен строителен предприемач да отсече
малко парче камък от каменната кариера на Едуард. С голям диамантен
трион и кран с мощност 600 конски сили предприемачът имал
трудности да отсече дори един малък камък. Освен това в долния ъгъл
той не могъл да го отсече хоризонтално, а се наложило да го раздроби,
за да може да го отдели от каменната стена. За разлика от него Едуард
Лийдскалнин успял да отсече камъните от това място, което и до днес
се счита за физичен феномен.

Когато попитали Едуард как е построил своя Коралов замък, той

отговорил: „В действителност въобще не е трудно, стига човек да
знае как!" Веднъж той описал, че може да види около всеки предмет
светлинни точки, които според него били физическото присъствие на
магнетизма в природата. Едуард твърдял, че познанията на физиците за
строежа на атомите и електричеството не са верни. По-нататък той
обяснил, че всички форми на съществуване се състоят от три
компонента: северен и южен полюс и неутрални материални частици.
Той разбира по нов начин законите за гравитацията, за мерните
единици и за ефекта на лоста. Според него в тях се съдържа
познанието за връзката със Земята и за изкуството на природата да се
самосъздава - свещената геометрия.
фиг. 166: (горе вляво): Едуард Лийдскалнин до своя генератор.

фиг. 167 (горе в средата): 9-тонната въртяща се врата.

фиг. 168 (горе вдясно): Неговото жилище.

фиг. 169 (по средата вляво): Масата във формата на сърце.

фиг. 170: Общ изглед на Кораловия замък.

фиг. 171: Лийдскалнин с една от своите трикраки конструкции, които
той прави от стари телефонни стълбове. Горе се вижда поставената
малка кутия!

В брошурата за посетителите си самият той пише:

„Открих тайната на пирамидите и знам как египтяните и старите
майстори в Перу, Юкатан и Азия са успели да построят своите
огромни монументи с помощта на съвсем прости инструменти."

Освен това той вероятно е усещал, когато някой се приближи до

неговия имот, за да види как работи. Сигурно е имал някакъв вид
сензитивност или дарба на медиум. Все пак има няколко човека, които
през всичките тези 30 години работа са могли да го наблюдават. Един
студент твърди, че е видял камъните да се движат сами. Съседът на
Едуард твърди, че го е видял да „пее на камъните", докато държал
поставени ръцете си върху тях. Освен това група младежи твърдят, че
са видели как блоковете са се носели във въздуха „като пълни с газ
балони".

Тук можем да включим разказа за едно вълнуващо преживяване на

шведския самолетен инженер Хенри Киелсон, поместен в книгата му
Die verlorenen Techniken („Изчезналите техники"):

„Докато учел в Оксфорд, моят приятел шведският лекар д-р Ярл се

сприятелил с един тибетски студент. Няколко години по-късно, през
1939 г. д-р Ярл бил изпратен от английското кралско научно
дружество по работа до Египет. Там той бил потърсен от пратеник
на неговия тибетски приятел, който настойчиво го помолил да дойде
с него в Тибет, за да прегледа един високопоставен лама.

След като дали отпуска на д-р Ярл, той последвал пратеника и след
дълго пътуване пристигнал в манастира, където се намирали
старият лама и неговият приятел, който сега заемал там висок
пост.

Д-р Ярл останал за известно време в манастира и благодарение на

приятелството си с тибетеца научил много неща, за които други
чужденци нито са чували, нито са виждали. Един ден неговият
приятел го взел на едно място близо до манастира и му показал една
полегата поляна, която от северозапад била заобиколена от високи
отвесни скали. В една от скалите на височина около 250 метра имало
голям отвор, който приличал на вход към пещера. На площадката
пред входа монасите били започнали строежа на висока стена. До
тази площадка те можели да стигнат, като се спуснат с въжета.
По средата на поляната на около 250 м разстояние от скалите имало
гладко шлифована скална плоча, в която имало издълбана вана, чието
напречно сечение било 1 метър, а дълбочината й 15 сантиметра.

фиг. 172: Около 200 монаси били застанали зад тромпетистите.

Каменните блокове се носели нагоре във вид на парабола.

Един каменен блок бил движен в това пространство с помощта на

якове. Дължината на страната на блока била 1м, а височината му
1,50 метра. На разстояние 63 м от ваната в четвърт кръг били
поставени 19 музикални инструмента. Радиусът от 63 м бил съвсем
точно спазван. Музикалните инструменти се състояли от 13
барабана и 6 тромпета. 8 от барабаните имали напречно сечение 1 м
и дължина 1,5 метра.
Четири барабана били със средна големина и с напречно сечение от
0,7 метра и дължина 1 метър. Единственият малък барабан имал
напречно сечение от 0,2 метра и дължина 0,3 метра. Всички
тромпети били с еднаква големина - дължина 3,12 метра и отвор 0,3
метра. Големите барабани и всички тромпети били поставени върху
рамки, така че да могат да бъдат нагласени в посоката на камъка.
Големите барабани били направени от стоманена ламарина с
дебелина 3 милиметра, а теглото им било 150 кг. Те имали пет части.
Всички барабани били отворени от единия край, а дъното им било от
метал. Монасите биели по него с големи кожени бухалки. Зад всеки от
инструмент имало по още една редица монаси.

фиг. 173: Изглед от друга позиция: каменният блок се издигал на

височина 250 м само с помощта на звуци!

Когато каменният блок застанал на позиция, монахът зад малкия

барабан дал сигнал за начало на концерта. Малкият барабан издавал
много остър двук и даже можел да бъде чут сред останалите
инструменти. Всички монаси отзадната редица пеели непрестанно
молитви и мантри и бавно увеличавали темпото на тези невероятни
звуци. През първите четири минути не се случило нищо. След това
тъй като скоростта на барабанене и на издаваните звуци се
увеличавала, големият каменен блок се залюлял и изведнъж започнал
да се издига във въздуха все по-бързо до височина 250 м по посока на
площадката пред отвора за пещерата.
След три минути той се приземил върху платформата. Веднага след
това на поляната били докарани нови блокове. По този начин
монасите пренасяли 5-6 блока на час по параболична траектория с
дължина около 500 м и височина 250 метра.

Д-р Ярл вече бил чувал за това тибетско „хвърляне на камъни".

Експерти по Тибет като Линауер, Сполдинг и Хък също говорят за
него, но никога не са го виждали. До този момент д-р Ярл бил
единственият чужденец, който е имал възможността да наблюдава
това забележително представление. Тъй като в началото смятал, че
е станал жертва на масова психоза, той заснел два филма за
описаното събитие, филмите показвали точно същото, което видял с
очите си.

Английското дружество, за което работел д-р Ярл, засекретява

филмите за 50 години."81

Тогава те казват, че през 1990 г. двата филма ще бъдат разсекретени, но

това никога не се случва...

Дали Едуард Лийдскалнин е работел по същия начин? Или се е

ползвал от помощта на някаква механична апаратура? На тази мисъл
ни навежда една от снимките, на която се вижда той на фона на
трикрака конструкция, към която е закрепена въжена лебедка. Но и с
тази въжена лебедка сам човек не може да премести 30-тонен каменен
блок. Веригите, които е използвал Лийдскалнин, са били много по-
слаби и в никакъв случай не биха могли да издържат тежест от 30 тона.
Същото се отнася и за дървените конструкции, които са били по-малки
от най-големите обелиски и не е могло да бъдат използвани за
построяване на къща от тези блокове, както е направил Лийдскалнин
(виж фиг. 168).

За съжаление той отнася тайната си в гроба през 1951 г.

Все пак има един човек, който тръгва по неговите стъпки - Кристофър
Дън! Той много пъти разглежда Кораловия замък и с погледа си на
строителен инженер много бързо разбира каква е тайната. Едуард
Лийдскалнин очевидно бил открил метода на работа на древните
египтяни. Но всичко по реда си...

Ключът е скрит в това, което твърди Едуард Лийдскалнин, че всички

материи и материални обекти се състоят от отделни малки магнитчета
и че движението на тези малки магнитни частички в обектите и в
пространството предизвиква измерими феномени като магнетизъм,
електричество и други. Навярно Лийдскалнин е прав, тъй като в
крайна сметка именно той притежава доказателството, че сам може да
вдигне и премести 30-тонни блокове.

Ако погледнем по-отблизо неговия метод, ще видим, че той се е

състоял в това да намали до минимум гравитацията или напълно да я
премахне, което твърдят и очевидците. Антигравитация означава
отменяне на закона за гравитацията. Магнитите имат свойството да се
привличат или отблъскват. Самата планета Земя също е магнит и
генерира магнитна енергия, която следва определени силови линии
или траектории. Те могат да се сравнят с меридианите или с артериите
в човешкото тяло. Това, което е направил Лийдскалнин вероятно е
следното. След като магнетизмът на Земята привлича всички
предмети, т.е. държи ги на земята, а според Лийдскалнин всеки
отделен предмет има собствени магнити в себе си, той разработил
метод с помощта на който тези магнитни частички се обръщали
наобратно и вместо да бъдат привличани от Земята, те се отблъсквали
от нея, т.е. той ги е „превключил“ от плюс на минус.

Един познат метод за намагнетизиране на парче желязо е като се

постави в една ос с магнитното поле на Земята и се удари с чук върху
него. Този удар кара атомите в желязото да вибрират и позволява
магнетизмът на Земята да въздейства върху тях. Резултатът е, че след
спиране на вибрациите голяма част от атомите в тази желязна пръчка
се преориентират. Дали Едуард не е направил нещо подобно със своите
каменни блокове? Кристофър Дън ни разказва за откритията си:
„Дали това е методът, който Лийдскалнин е използвал? Това е
проста концепция и когато видях приспособленията в работилницата
на Лийдскалнин можех лесно да си представя приложението на
вибрациите и електромагнетизма. Неговият, маховик (виж фиг. 166)
за производство на електричество в повечето случаи оставаше
неподвижен с изключение на няколкото любопитни туристи като
мен, които се въртяхме около него. След като го огледах няколко пъти
установих, че нещо липсва.

При обиколката на Кораловия замък ни разказаха, че Лийдскалнин е

произвеждал електричество с това приспособление, за да светят
неговите електрически крушки. Твърдяха, че Лийдскалнин не е имал
никакъв ток в имението си. На мен обаче ми беше трудно да си
представя, че с този уред той е успявал да получи достатъчно ток,
особено като се има предвид, че Лийдскалнин е използвал само едната
си ръка за задвижване на маховика. След внимателно изучаване на
приспособлението разбрах, че става въпрос за стара
четирицилиндрова кривотипна камера. Нейният маховик е бил
прикрепен от предната страна на коляновия вал и е бил снабден с
магнитни пръчки, поставени между две пластини, горната от които
е била зъбно колело.

За да му придаде цялата тежест и с цел стабилизиране Лийдскалнин

огражда магнитните пръчки с цимент. Ясно ми беше, че снимката,
на която Лийдскалнин сочи с пръст към една манивела не би могла да
представя целия процес.

Възможно е Лийдскалнин да е използвал манивелата само за да

стартира бутален двигател, който сега е махнат. В такъв случай
той е могъл да остави съоръжението да продължи да работи само
без негова помощ.

В този момент ме обхвана любопитство. Имах усещането, че

Лийдскалнин е използвал магнитните пръчки на маховика, за да
създаде вибрация в каменния блок, който е искал да премести. Тази
идея сама по себе си нямаше смисъл, ако се погледнеше вида на
материала, както и теглото и размера. Кривотипната камера по мое
мнение е била монтирана здраво към кораловия блок в неговата
работилница, а дори и да не е била монтирана, би трябвало да е било
голямо майсторство да бъде поместена.

Имаше едно обстоятелство, което трябваше да проуча, преди да се

върна в Илиноис. Бях проверил магнитните пръчки с джобно ножче.
Ножчето беше привлечено от всяка от пръчките. Трябваше да
проверя точното разположение на магнитите, за да видя дали с този
уред можеше да се произвежда електричество. В един железарски
магазин наблизо си купих магнитна пръчка за 1,75 долара и се върнах в
Кораловия замък.

Запътих се към работилницата и тествах магнита. Държах го близо

до всяка отделна спица на маховика, докато го въртях. И установих
това което и предполагах. Когато маховикът се въртеше магнитът
се привличаше и отново се отблъскваше от него.

Когато се огледах в работилницата, забелязах различни инструменти

и приспособления, които бяха закачени или облегнати на стената или
просто лежаха някъде наоколо по земята. Имаше радио регулатори,
шишета обвити с медна жица, медни макари и други пластмасови и
метални части,заради които човек имаше чувството, че е попаднал в
радио. Освен това намерих вериги и други принадлежности, които
могат да се видят по-скоро в пункт за скрап. Въпреки това някои
части липсваха. На снимките на Лийдскалнин можеха да се видят
различни трикраки конструкции, направени от телефонни стълбове,
във всеки от които на върха имаше поставена някаква кутия. Точно
тези предмети обаче не можеха да се видят никъде в Кораловия
замък. Това което веднага се забелязваше на една от снимките е, че
кораловият блок, който е трябвало да бъде преместен, стоеше до
трикраката конструкция.

Вероятно Лийдскалнин е премествал конструкцията, след като е

вдигнал блока. Едно друго интересно наблюдение, което направих, бе
това, че на снимката не се виждаше повдигателната макара, която
се намираше в неговата работилница. От друга страна се виждаха
медни макари и две пакетчета с медна жица, които висяха закачени
на пирони на стената. Едната беше от кръгла, а другата от плоска
мед. В едно от описанията, които посетителите могат да научат
при посещението си на Кораловия замък, става въпрос, че
Лийдскалнин е бил видян веднъж да поставя мрежа от медна тел
навън. Ако разгледаме още веднъж снимката ще видим, че около
mpuкpaкama конструкция е омотан кабел, който стига до земята.
Вероятно тези конструкции са имали много повече общо със
закрепването на мрежата от медна тел отколкото със закрепването
на повдигателната макара.

Ако трябваше да се опитам да пресъздам шедьовъра на Лийдскалнин,

щях да изходя от факта, че магнитният маховик е използван за
създаване на едночестотен радиосигнал, който може да се
настройва. Кутията върху mpuкpaкama конструкция щеше да
съдържа радиоприемника (в работилницата на Лийдскалнин има
различни приемници), а кабелът, излизащ от кутията, щеше да бъде
свързан с високоговорител, който да издава звук, каращ кораловия
блок да вибрира с неговата резонансна честота.

След като атомите в каменния блок започнат да вибрират (подобно

на тези в железния прът) щях да опитам с помощта на
електромагнитно поле да обърна магнитното им поле, което в
нормалния случай се притегля от Земята (гравитация)."82

Въпреки че днес ние стоим с голямо удивление пред древните

мегалитни постройки, повечето от които са направени от огромни
блокове и обелиски, разбираме колко е логично, след като вече
разполагаме с метода на Едуард Лийдскалнин, използването само на
големи камъни, тъй като по този начин се пести много труд. Помислете
колко време би било необходимо, за да се построи Голямата пирамида
в Гиза, ако трябваше да се използват тухлите, с които строим
съвременните къщи. Този вид строителство „със замах" е доста по-
ефективен.
Факт е, че Едуард Лийдскалнин е построил Кораловия замък съвсем
сам. За целта той е използвал метод, който най-вероятно не е имал
толкова общо с телекинезата, колкото с използването на звука и
електромагнетизма, с цел намаляване или премахване напълно на
гравитацията на камъните. Както вече споменахме по повод на
монасите в Хималаите те можели да местят камъните с помощта на
звук или определени звукови честоти. Именно в това трябва да е
ключът. Да си спомним за тръбите на Йерихон, под чиито звуци
рухнали стените на града (Исус Навиев 6, 6-20):

„Тогава Исус, Навиновият син, повика свещениците и им каза:

Вдигнете ковчега на завета и седем свещеника нека държат седем

военни рога пред Господния ковчег. Исус каза на народа: Минете и
обиколете града; а въоръжените мъже нека минат пред Господния
ковчег. И така, след тези думи на Исус към народа седемте
свещеника, които държаха седемте военни рога пред Господа, минаха
и свиреха с роговете; а ковчегът на Господния завет вървеше след
тях.

И въоръжените мъже вървяха пред свещениците, които свиреха с

роговете. Докато свещениците свиреха с роговете и вървяха, задната
стража крачеше зад ковчега... На седмия ден станаха рано, при
пукването на зората, и обиколиха града седем пъти по същия начин.
Само този ден обиколиха града седем пъти. И на седмия път, докато
свещениците свиреха с роговете, Исус каза на народа: Извикайте,
защото Господ ви предаде града... И така, народът извика и
свещениците свиреха с роговете. Когато народът чу звука на рога и
нададе мощен вик, стената падна на мястото си. Тогава хората
влязоха в града - всеки право напред, и превзеха града."

Не е ли интересно? Едните събарят стена чрез звуци, Едуард

Лийдскалнин и тибетските монаси повдигат многотонни каменни
блокове с тяхна помощ, а вероятно така са правили и древните
египтяни (египетския ротор). И така както Едуард Лийдскалнин
поставя кутия върху своята трикрака конструкция, така и евреите са
имали своята - Ковчега на завета. И при египтяните четем за ковчези,
от които сякаш струи светлина и енергия. Така отново стигаме до
въпроса: Техническо приспособление ли е онова, което е било скрито
първоначално в саркофага?

У Т. Уолингтън

Заслужава си да споменем и американеца У. Т. Уолингтън, който също

въз основа на прости физични закони съвсем сам преместил 10-тонен
бетонен блок в своята градина (виж фиг. 174-176). Той твърди, че дори
успял да помести сам и една плевня. Малко преди това Уолингтън
започнал да строи копие на част от Стоунхендж, с 8 блока от по 10
тона с 2-тонни блокове върху тях, съвсем сам и без помощта на колела,
дискове, въжета, въжени лебедки или други приспособления. Той
използвал само дървени греди и камъни. Уелингтън твърди например,
че с това което знае можел да построи Голямата пирамида в Гиза. При
40-часова работна седмица му трябвали 25 години. За целта трябвало
да се включат още 520 работника, които да транспортират блоковете до
строителната площадка и други 100 човека, с които да се сменят. Това,
разбира се, е смело твърдение въпреки доказателството, че може сам
да мести в градината си 10-тонен блок. В тази връзка в неговия
интернет сайт можете да видите интересен видеоматериал
(www.theforgottentechnology.com).
фиг. 174,175 и 176: У. Т. Уолингтън може сам да помести многотонни
бетонни блокове дори цяла дървена постройка.

Следователно когато става въпрос за вдигане на големи и тежки

блокове, не е необходимо това винаги да е свързано с левитацията. С
този пример У. Т. Уолингтън най-малкото ни показва, че теоретично
пирамидите може да са построени и по друг начин - само чрез
използване на природните закони и гравитацията.

За всичко, което засяга пирамидите, все още има място за спекулации.

Все пак, независимо по какъв начин тежките блокове се въртят и
обръщат, разгледаното дотук ни показва нещата по нов начин, а
именно, че хората в Древен Египет са познавали физичните закони и
то далеч по-добре от съвременното общообразователно ниво, и които
закони до голяма степен са непознати дори на сегашните
„университетски гении". И те са използвали необичайните си
технически познания, за да построят известното необичайно
техническо съоръжение.

Съществувал ли е в античността бетонът?

Една група, съставена от толкова човека, колкото са тибетците, би
могла да построи Голямата пирамида в Гиза, състояща се от 2,5
милиона камъни, за 70 години, ако повдига 6 каменни блока на час при
16-часов работен ден. Тук не са включени 70-тонните гранитни
блокове.

Значи по този начин не е било възможно да се построи Голямата

пирамида, нито някоя от другите 108 пирамиди в Египет. Този метод
определено е твърде бавен. Следователно няколко въпроса остават
отворени:

• Как е било възможно с тогавашните средства да се отсече и обработи

2,5-тонен каменен блок, да се премести и след това да се постави
толкова прецизно, че във фугите, които се получават, да не може да се
пъхне дори бръснарско ножче?

• И всичко това да се направи с количество от 2,5 милиона блока с

такъв размер?

• Възможно ли е всеки един от тях да е бил поставян за пет минути, да

се е работело непрекъснато, ден и нощ, в продължение на двадесет
години, тъй като в противен случай строителството не би могло да
бъде завършено за периода на царуване на фараона, в случая Хеопс?

• И как този фокус им се е отдал не веднъж или два пъти, а повече от

сто пъти, колкото са откритите днес пирамиди в Египет?

Е, добре, това че с помощта на звуци или честоти могат да се

преместват огромни каменни блокове е друга история. Но как да си
отговорим на току-що поставените въпроси?

Най-новата теория по този въпрос е дело на френския архитект Жан-

Пиер Уден, който представя в Париж резултатите от осемгодишните си
изследвания. Според тях горната част на пирамидата е била построена
с помощта на спираловидна рампа, по-голямата част от която е била
разположена в самата структура, подобно на тирбушон. Това обаче все
още не обяснява как каменните блокове са могли да бъдат така идеално
обработени и толкова точно поставени един върху друг...

Повече светлина върху това хвърлят резултатите от изследванията на

французина Йозеф Давидовиц, който в своята книга The Pyramids: an
enigma solved („Пирамидите - една разгадана енигма") още преди 30
години публикува хипотезата, че камъните на пирамидата вероятно са
изляти от вид древен бетон. За тези си твърдения е бил подложен на
много критики. Обръщаме внимание на тази теория, защото в хода на
търсене на доказателства за хипотезата на Валдхаузер взехме проби от
различни места в пирамидата, за да открием дали по или в тях могат да
се открият следи от вода. Както вече писахме в Четвърта глава
каменните проби бяха изпратени на института „Фрезениус" в Дрезден,
където под ръководството на д-р Бернд Мелих бяха разгледани под
„електронна лупа".

По време на анализите д-р Мелих се обади на Щефан и му съобщи, че

са открили нещо, което напълно ще изненада него и колегите му.

Сред пробите имаше такива, които бяха взети направо от

вътрешността на Голямата пирамида, но също така и от скалата, върху
която е изградена пирамидата, т.е. от първичната скала (проба 7), която
беше взета от североизточния ъгъл.

Д-р Бернд Мелих беше открил, че става въпрос за чист гипс. Това не
може да е вярно! Или първичната скала не е никаква първична скала, а
е излята или има някаква друга грешка. Трябва да прибавим, че в други
проби той беше открил каолинит (каолин), който е познат като
свързващ материал. Възможно ли е Йозеф Давидовиц да е имал право
с неговата идея, че древните египтяни са използвали нещо като бетон?

Успоредно с нашето проучване ученият Жил Юг от френската служба

за аерокосмически изследвания и неговият колега Майкъл Барсум от
университета „Дрексъл" във Филаделфия правят откритие, за което
вестник „Ди велт" от 30 ноември 2006 г. пише:
„Пирамиди от бетонни блокове - дали египтяните не са изливали
камъните за пирамидите от някакъв вид античен бетон? Съвременни
изследвания показват, че в определени микроелементи на камъните
има следи от бърза химична реакция.

Както писа френското списание Science et Vie в четвъртък

съвременните изследвания подкрепят тази теза. Според тях
съставът на камъните на пирамидата е „много по-сложен от този
на камъните от официалните кариери" в Тура и Маади, откъдето се
предполага, че произхожда строителният материал от 5 милиона
каменни блока за гробниците в Гиза. Вероятно става въпрос за
създадени от човека геополимерни камъни, изливани от варовик и
свързващи материали. Все пак това би могло да означава, че
значително по-малко работници от тези, които се предполагаше
досега, са били необходими за построяването на пирамидите, тъй
като по този начин отпадат дългия път за транспортирането и
разбиването им.

Това доказва едно изследване на учения Жил Юг от „Френската

служба за аерокосмически изследвания" и неговия колега Майкъл
Барсум от университета „Дрексъл" в американския щат Филаделфия
се твърди в статията. Те анализират камъни с рентгенови лъчи и
плазмени лампи и откриват, „че при определени микроелементи в
тези камъни има следи от бърза химична реакция".

Такава реакция е „необяснима"за камъни, които произхождат от

кариера, но „съвсем разбираеми при условие, че са излети както се
излива бетон".

Анализите с електронен микроскоп са показали също, че спектърът

на пречупване на камъните на пирамидата ясно се различава от
материала от кариерите, продължава по-нататък статията.

Ги Думортие от белгийския университет в Намур установява, че

камъните на пирамидата съдържат повече флуор, силиций, магнезий
и натрий от естествените. „Колкото и да не се нрави на
египтолозите, използването на геополимери за построяването на
пирамидите е най-възможният вариант." Според химика Йозеф
Давидовиц, който преди 30 години застъпва тезата за
геополимерите, излетите камъни са съставени 93-97 % от естествен
варовик и 3-7 % от свързващия материал каолинит."

Изглежда всичко води до това, че за строителните камъни (не за

гранитните блокове) е използван вид бетон. Все пак не е точно така,
както смята Йозеф Давидовиц. Идеята му на места е уязвима, както
правилно установяват Франк Дъорнебург и други след него. Те
твърдят, че анализите на гореспоменатия изследовател са извършени
само по повърхността, т.е. по външните стени, и са направени въз
основа на използвания гипсов разтвор за фугите. Щетите, нанесени от
киселинните дъждове, и влиянията на град Кайро също са изопачили
резултатите.

Това не засяга нашите проби от камъни, тъй като ние ги взехме от

различни места в Голямата пирамида и първоначално търсехме и
очаквахме нещо съвсем различно. И в тях, както и в пробите на
двамата учени Барсум и Юг, можеше да се установи наличието на
свързващ материал каолинит, както и на гипс.
фиг. 177,178,179 и 180: Щефан при вземането на проби в платото Гиза
и в Голямата пирамида.

Нещата стигнаха дотам, че решихме да започнем нова серия анализи, в

която да вземем съвсем целенасочени проби, включващи и такива от
дълбоките части на скалите, и да ги дадем за анализ на института
„Фрезениус" за откриване на „особености". Само така можем да
разберем има ли нещо вярно в това.

Извод

Общо взето всички гореспоменати материали и статии твърдят, че

Голямата пирамида в Гиза не е нищо друго освен техническо
съоръжение. Анализите на пробите от камъните, направени от
института „Фрезениус", еднозначно доказват че в пирамидата е текла
вода или е била изпомпвана. Линиите на нивото на водата сочат в
същата посока.
Честно да си признаем до този момент не знаем сто процента като
какво точно техническо съоръжение е функционирала в крайна сметка
Голямата пирамида, тъй като всички споменати дотук варианти имат
недостатъци. Все пак ще направим обобщение на различните
варианти:

1. Въздействие върху атмосферните условия чрез кондензация

(„предизвикване на дъжд") - най-вероятно само около района на
платото Гиза. Голямата пирамида в Гиза обаче навярно е била част от
голям комплекс от пирамиди, тъй като само в Египет досега са открити
109 от тях (Херман Валдхаузер).

2. Въздействие върху атмосферните условия - но в големи мащаби -

чрез изтеглянето на DOR енергията посредством Голямата пирамида
като огромен „разбивач на облаци". По този начин е била възможна
промяната на климата в целия регион (Вилхелм Райх и Абделазиз).

Това съответства на твърдението, че пикът на последната голяма

климатична катастрофа на нашата планета - ледниковия период - е бил
преди 21 000 години и е завършил преди 10 000 г. пр. Хр. Геологът д-р
Ахим Шнайдер е убеден, че ледниковият период е причината Сахара
да е била три пъти по-голяма от днес и да е била студена, безжизнена
пустиня. Тогава от Северния полюс до Берлин Германия е била
блокирана от ледена маса. А глетчерът Изар се е придвижил чак до
портите на днешен Мюнхен. Възможно ли е благодарение на
пирамидите климатът в плодородните обитаеми райони в затоплящите
се тогава пустини около Нил да се е подобрил? А дали енергията на
пирамидите не е спомогнала до голяма степен за приключване на
ледниковия период? И дали работата на пирамидното съоръжение не е
била спряна след като климатът малко се е подобрил?

3. Според емпиричния опит на Масару Емото, свързан със зареждането

на водата с информация, е възможно да се захранят огромни
количества вода с определена информация - например, за да се накарат
растенията около нея да растат по-добре или по-бързо, а може би също
за създаване на специална вода. Много от вас са чували за граф Сен
Жермен, когото са нарекли мъжът който „знае всичко и никога не
умира!". Ако се вярва на неговите съвременници той е живял най-
малко двеста години, като външният му вид въобще не се е променил
за това време. В разговор с мадам Помпадур, метресата на краля на
Франция Лудвиг XV, Сен Жермен обобщава тогавашния начин на
живот по следния начин: „Всички жени търсят вечната младост, а
всички мъже камъка на мъдростта. Едните искат вечна красота, а
другите - вечно благополучие..."

Много от онези, които са познавали графа, смятат, че той е открил и

двете. Това се дължи на неговото дълголетие. Веднъж той направил
изказване пред Фридрих Велики, че е открил еликсир, който е в
състояние да удължи много живота на човека и той може да живее над
двеста години.

Друг път той казал на барон фон Алвенслебен: „Държа природата в

ръцете си и както Господ е създал света и аз мога да сътворя от
нищото всичко, което поискам."

През 1758 г. старата графиня де Жоржи го среща в двора на Лудвиг XV

по време на бал, организиран от мадам Помпадур. Тя си спомня, че е
срещала този мъж преди осемдесет и четири години, когато
придружавала своя годеник, тогавашен пратеник на краля, до Венеция.
Тя набрала смелост и попитала графа, дали неговият баща е бил във
Венеция през 1710 г. „Не, мадам", - спокойно отговорил графът -
„загубих баща си преди много години, но аз самият съм живял в края
на миналия и началото на този век във Венеция и имах честа да се
запозная с вас тогава. Вие бяхте така добра да оцените моята малка
баркарола, която изпяхме заедно."

„Моля да ми простите," - отговорила графинята - но това е

невъзможно, тъй като граф Сен Жермен, когото тогава познавах,
беше поне на 45 години, а вие изглеждате така, сякаш още не сте
достигнали тази въдраст." „Мадам", отговорил с усмивка графът -
„аз съм много стар". Удивена графинята отвърнала: „Но тогава би
трябвало да сте на почти сто години" „Това е напълно възможно",
отговорил графът. Той самият твърдял, че е открил „камъка на
мъдростта" и че може да прави диаманти, както и че е пътувал до
Хималаите и е открил там хора, „които знаят всичко". Освен това
допълвал, че „пирамидите трябва да се изучат, така както направих
аз", за да бъде разкрита тайната им.

Има ли нещо общо всичко това с водата, която получавала информация

чрез Голямата пирамида? Дали там той не е открил своята „жива вода",
този удължаващ живота му еликсир?
фиг. 181: Граф Сен Жермен.
4. Стабилизиране на земното магнитно поле - подобно на HAARP
съоръжението, но с положителен знак. Предполагаме, че Голямата
пирамида, разположена върху една от точките на един от осемте
диагонали, образувани от куба, може да допринася за стабилизирането
на земното магнитно поле и по този начин и за стабилизирането на
функциите на нашия мозък. С други думи Голямата пирамида
осигурява спинът на единия земен диагонал. Но за какво са останалите
пирамиди, открити в различните краища на света?

5. Защита на Земята от прекалено облъчване с радиоактивност от

Вселената.

6. Производство на електричество, т.е. тя е функционирала като

електроцентрала. (Кристофър Дън.)

7. Производството на енергия, която да бъде използвана от летателен

апарат, т.е. нещо като бензиностанция.

8. Стабилизиране на атмосферата.

9. Някои геоманти говорят за планетна акупунктура, тъй като се

предполага, че на специални места от решетката на магнитното поле
около Земята са поставени пирамиди като игли за акупунктура за
възстановяване на енергийното равновесие.

10. Използвана е за излъчване на определена информация в магнитната

решетка на Земята (хрониките на Акаша)? (Емото, Къорблер, Щелцл.)
Въз основа на представените резултати от изследванията засега можем
само да предполагаме кой от вариантите е верният. Може би е
комбинация от няколко? Може би теорията на Херман Валдхаузер е
вярна, вероятно също и тази на Кристофър Дън, въпреки че и двете,
както стана ясно, имат своите слабости. Може би истината се намира
някъде между двете хипотези или пък те са взаимнодопълващи се?

Едно знаем със сигурност. Предназначението на Голямата пирамида в

Гиза не е било нито да бъде гробница, нито храм за посвещаване. Тези
идеи, за които няма никакви доказателства, са изградени въз основа на
представите на древните народи! Все пак формата на пирамидата -
както видяхме в различни примери (да си спомним за виденията на
Наполеон или за рицарите тамплиери, които се отварят към
космическото духовно поле с помощта на пирамида) - разширява
съзнанието. Голямата пирамида работи на честотата на резонанса на
Шуман, както нашият мозък, с което могат да бъдат обяснени
паранормалните и свръхестествените явления. Всичко това
непременно трябва да се проучи допълнително и да се използва на
практика.

Но нека да се върнем към Голямата пирамида. Да приемем, че тя

наистина е била някакъв вид електроцентрала или поне някакво
друго техническо съоръжение - тогава защо днес вече не
функционира?

Тук Валдхаузер и Дън са на едно мнение. Във вътрешността на

пирамидата се е получило силно налягане, причинено от експлозия
(Дън) или от вода (Валдхаузер), което я е извадило от строя и я е
направило неизползваема. Следващите поколения не са имали никаква
представа за предназначението на намерените от тях монументи и са
ги използвали за собствени цели - за провеждане на ритуали или
религиозни обреди, или са злоупотребявали с тях. Хилядолетия след
построяването на Голямата пирамида - след като вече е спряла да
функционира като техническо съоръжение - тя е била сметната за
място за посвещение, което обаче няма нищо общо с първоначалното й
предназначение.

Сега ще разгледаме една последна теория за предназначението на

Голямата пирамида...

При всички положения тя е била постройка, която благодарение на

своята точна и хармонична конструкция е преобразувала
съществуващите енергии в нещо друго - тя е била резонатор на
формата. Използвани са съществуващите в природата закони, като
например преобразуване на кинетичната в електрическа енергия, а
самата сграда е построена по начина, по който расте природата, по
модела на Свещената геометрия и според любимата сентенция на
Виктор Шаубергер: „Да разберем, и да копираме природата1."
Изглежда строителите на пирамидите са умеели да го правят до
съвършенство!

Фактът, че в по-късни времена около платото Гиза е имало издигната

огромна стена, както и целият този стремеж към тайнственост, свързан
с лабиринтеното съоръжение, или новите разкопки показват, че
миналото на пирамидата като техническо съоръжение все още е много
актуално. Заради някакви си стари мумии не се ангажират войски и то
американски войски. Какво е това, което се предполага, че се намира
под пирамидата, Сфинкса и във все още тайните камери и коридори
или което може би вече е открито? Дали някой не се опитва отново да
пусне съоръжението в експлоатация? Или да копира технологията и да
я използва за построяване на същото съоръжение на друго място, което
след това да бъде приложено в практиката?

Интересно защо днес съществува голям интерес от страна на военните

към пирамидата. Платото Гиза е забранена военна зона и над нея не
могат да летят частни летателни апарати. Когато снимахме нашия
филм „Лъжата за Хеопс" в Кайро успяхме да прелетим над платото
само с хеликоптер на египетската армия. В него пътуваше и един агент
от египетските тайни служби, който следеше всичко, което снимахме.
По този повод нашия оператор „се наложи" да остане един ден по-
дълго, тъй като нашия филмов материал трябваше да бъде видян от
тайните служби и да получим разрешение за него. Всичко това е много
странно...

Глобалните паранормални енергии, каквито разгледахме в тази книга,

са мечтата на много властимащи. Пълен контрол над нашата планета и
хората чрез манипулация на климата и вероятно чрез някаква форма на
контрол на съзнанието.

Мечта? За съжаление не, тъй като това отдавна е реалност. „Ключът за

пирамидите" е същевременно ключът за знанието, информирането на
водата и за използването на енергии и честотни вибрации и то в
гигантски размери. Най-вероятно, за да се прави с тях добре и
енергиите да се използват конструктивно. Но както и при атомната
енергия едно откритие или технология може да бъде използвано с
точно противоположна цел - например за контрол или влияние върху
човешките маси.

Спомнете си аварията с атомния реактор в Чернобил. Добро

документално доказателство за това, което се е случило в
действителност, е събрано от Вернер Алтникел. Той е бивш активист
на „Грийнпийс", двукратен носител на наградата за опазване на
околната среда на Олденбург, носител на „Германската соларна
награда 1997" и едновременно с това е най-известният немски
разузнавач за химически следи. Според него още през 1976 г.
Съветският съюз започва да облъчва електронно САЩ посредством
скаларни вълни. Съоръженията за изпращане на скаларни вълни могат
да манипулират климата чрез загряване на йоносферата и по този
начин да предизвикат земетресения, катастрофални засушавания и
наводнения. С такива технологии разполагат не само СССР и САЩ, но
и почти всички индустриално развити страни. От 2005 г. към тях се
числи и „Институт Макс Планк" в Германия. Най-известното
съоръжение от този тип е американският проект HAARP в Гакона,
щата Аляска. Тези съоръжения си взаимодействат с така наречения
резонанс на Шуман на Земята, както Голямата пирамида в Гиза.
По-напред в книгата установихме, че Голямата пирамида работи на
принципа на честотата на резонанса на Шуман. И точно в този
диапазон работи и нашият мозък, така че чрез нея може да се постигне
не само изменение на времето, но и да се въздейства върху човешкото
поведение. Тя засяга човешкото емоционално състояние и начин на
мислене и може да излъчва силни дисонантни вълни, които да
разболеят тялото.

Войните днес не се водят по бойните полета, както в Европа, така и по

света! Те се случват в атмосферата на нашата планета и това е така от
години!

Да се върнем към Чернобил. Тук е трябвало да бъде построено едно от

най-големите съоръжения за излъчване на скаларни вълни в Русия с
общо 16 атомни централи, които е трябвало да осигурят планираното
антенно поле за микровълни с височина 150 м и диаметър 30 км.
Планът на Русия е бил да нападне Лос Анжелис посредством
земетресение, при което американците от своя страна реагират на
нападението със скаларни вълни и по този начин предизвикват
експлозията в Чернобил.

Факт е, че малко преди земетресението е можело да се види синя

светлина, която траела цели двайсет секунди, и едва тогава започнали
трусовете. Такива светлинни явления, които могат да осветят нощта
като ден, са типични при използване на скаларни вълни. Според
очевидци те са цветно проблясване, което се издига на височина от 100
метра! Земетресение при всички случаи е било индуцирано от военно
съоръжение! Истинските причини за аварията в атомната централа
остават в тайна, а снимките на антените са цензурирани82.

Сигурно смятате, че изкуствените земетресения са нещо твърде

пресилено?

Една повече от интересна история по този повод ни разказа живеещият

в Япония американец Бенджамин Фулфорд. Бившият офис мениджър
на списание „Форбс" (едно от най-успешните списания за икономика в
световен мащаб) в югоизточна Азия твърди, че не само цунамито в
Индонезия и Тайланд, но и голямото земетресение в Китай, при което
загинаха 80 000 души, са предизвикани по изкуствен начин.

Очевидно се води скрита война между Азия и САЩ (и Израел). Има ли

това нещо общо с желанието на Китай да обмени 1 билион
американски долара в евро, злато и сребро? Това би бил краят на
американската валута. Информацията на Бенджамин Фулфорд сочи в
тази посока.

В един видеоматериал от май 2008 г. той разказва за интервюто си с

тогавашния финансов министър Хейзо Такенака от пролетта на 2007 г.,
в което го пита: „Защо прехвърлихте контрола върху японската
финансова система на група американски и европейски олигарси
(Ротшилд и Рокфелер)? Изненадващият отговор на Такенака е:
„Защото Япония беше заплашена със земетресение!"83

Първоначално Фулфорд не могъл да повярва на това изказване. Когато

обаче малко по-късно той публикувал някои неща по темата за
земетресението, японската служба за безопасност му казала, че град
Ниигата ще пострада от земетресение, щом като е разгласил тази
информация. Само няколко дни по-късно най-голямата атомна
централа в Япония близо до Ниигата беше в епицентъра на две
земетресения с магнитуд 6,8! Случайност ли е това?

Фулфорд е убеден, че това земетресение би могло да е предизвикано от

HAARP съоръжението. То се причинява от изстрелване на
микровълнов лъч с мощност от един милиард вата в йоносферата. По
този начин тя се вдига, за да падне отново обратно, а начинът по който
пада предизвиква земетресение.

Предполага се че HAARP съоръжението със своето микровълново

излъчване може да загрее подземната вода и по този начин да
предизвика земетресения на сушата или във водата. При голямото
цунами в Индонезия и Тайланд се предполага, че американското
правителство е призовало индонезийското да отвори водния път през
Макака за американските военни кораби, за да подпомогне „борбата
срещу тероризма". Индонезийци- те обаче отказват. На 26.12.2004 г.
последва печално известното цунами, при което загинаха над 230 000
души.

А какво стана в Китай? В своя блог в интернет Бенджамин Фулфорд

пише, че това микровълново излъчване може да се разпознае по
цветовите промени в атмосферата и наистина след земетресението в
Китай се появяват видеоклипове, заснети от частни лица, на които
малко преди разлюляването се вижда оцветено небе. Това явление
прилича на разпокъсана на парчета „дъга7'. В един друг видеоматериал
Фулфорд казва също, че тайвански сателит над зоната на
земетресението е измерил 50 процентно намаляване на електронната
плътност в йоносферата. Случайност ли е това?

Какво общо има всичко това с Голямата пирамида? Вероятно и в този

случай, както често се случва, човешката история се повтаря. Ако ние
хората се изтребваме едни други с подобни „оръжия", без повечето
въобще да забележим какво се случва, какво ще стане тогава? Ще се
върне ли човечеството към най-примитивните културни форми на
съществуване? Дали след хилядолетия нашите атомни централи ще
бъдат открити? Така както днес откриваме пирамиди като остатък от
друга високоразвита цивилизация? Фантазията ви може да се развихри
до безкрайност. Вероятно след хилядолетия откривателите на
гробовете на нашите федерални канцлери или системата UMTS
(Universal Mobile Telecommunication System) ще си помислят, че това са
били „храмовете" на нашите богове.

Стигнахме до извода, че Голямата пирамида в Гиза е изпълнявала

много задачи. Тя е била техническо съоръжение, но в нея са намерени
един голям кристал, надписи и някакво устройство (повече по този
въпрос в Девета глава). Въпросът е дали тези допълнителни
принадлежности са поставени там от самите строители или
пирамидите в Гиза са били използвани по-късно не по предназначение
от други, живели по тези места хора, които са оставили тези прибори...
Нека да чуем по този въпрос мнението на математика, физика и доцент
преподавателя в няколко университета д-р Хартмут Мюлер,
откривателя на Global Scaling, който през 2004 г. е удостоен с най-
голямото отличие „Звезда на Вернадски първа степен". Да припомним
още веднъж: Теорията за Global Scaling описва, че природните системи
нямат х-производна маса, а само такава, която е заела определени
сегменти върху логаритмична права. Всеки от тези сегменти е дълъг
две логаритмични единици. Природните системи игнорират секторите
между тях. В превод това означава, че природата може да расте и да се
формира по определен геометричен или математически принцип. Това
наричаме свещена геометрия. Причината за тази специална система,
по която всичко се формира, е една стояща гравитационна вълна във
Вселената. Природата не може по друг начин освен да расте според
тази система - всъщност всичко във Вселената, не само нашата
Слънчева система, се формира от същата тази глобална стояща
гравитационна вълна. Знаейки всичко това Хартмут Мюлер изследва
геометрията на сегашния вход на Голямата пирамида в Гиза и ето
какво открива:

„Входът към Хеопсовата пирамида се намира на височината на 19

стъпало. Големината на Вселената е 2 х 9 х 9 = 162 природни
логаритмични единици, т.е. общо 18 х 9 стъпала. Нулевото стъпало
(19 стъпало) маркира природното мерило - фотонната маса.
Познаването на тази стойност е ключът към Global Scaling."85

Той продължава описанието си:

„Не съм археолог и не знам реално на каква възраст са пирамидите в

Гиза. Но съм сигурен, че строителите им, независимо кои са били те,
са владеели познанието за Global Scaling. Вероятно те вече са знаели
за съществуването на стояща гравитационна вълна във Вселената.
Предполагам, че тези монументални постройки първоначално въобще
не са били гробници или религиозни култови места, а „места на
мащабите". Много неща говорят за това, че фараоните от Старото
царство са намерили вече построените пирамиди, като самите те са
били впечатлени от гигантските им размери, но тъй като не могли
да разберат значението им, ги свързали с божествата изатова ги
превърнали в култови места.

В пирамидите няма обяснителни или зашифровани надписи, тъй като

по времето на строителите Global Scaling е общодостъпно познание,
което е трябвало да се запази за вечни времена. Затова не са били
избрани натоварените с културно-историческо значение и преходни
езици, думи и символи, а непреходният универсален език на
математическите пропорции на самата постройка.

Погледнато от тази страна пирамидите не са построени от роби, а

от свободни и свободомислещи, високообразовани и мотивирани хора,
които са разполагали с технически средства, част от тях далеч над
нашите съвременни възможности. Те са оставили на надарените с
математически и естествоизпитателен талант идни поколения
нагледно учебно пособие, което даже войните и природните
катастрофи не са могли да унищожат86."

Хартмут Мюлер стига до заключението, че не египтяните са тези,

които са построили пирамидите, тъй като те могат да се открият по
всички краища на света - само в Китай говорим за над 90 открити
пирамиди. Той е убеден, че не те са покорили света и са построили
пирамиди навсякъде, а много преди Старото царство е съществувала
високоразвита и разрастваща се цивилизация.

С това преминаваме към последната глава от книгата, за да си зададем

въпроса...

Девета глава

Кои са били строителите на пирамидите?

Древният римски философ Луций Апулей казал някога: „О, Египет,

Египет! От твоето знание са останали само приказките, които на
идните поколения се струват невероятни."
Както ви разказахме в Първа глава при представянето на доказателства
за построяването на Голямата пирамида днешните археолози се
позовават предимно на съчиненията на историка Херодот. Що се касае
за летоброенето днешните учени се опират на царските списъци на
Мането, върховния жрец от Хелиопол от 3 в. пр. Хр.

Във втората си книга „Историята" (глава 141, 142) Херодот дава

нагледен пример за това, колко е древна египетската история. Той
пише, че жрецът на Тебен му е показал 341 статуи, всяка от които
представлява едно поколение висши жреци, които са отпреди 11 340
години!

От своя страна Мането пише, че в произведението си „се позовава на

значително стари документи или царски именници, до които е имал
достъп в качеството си на учен жрец".

Някои от царските именници, на които се позовава Мането, са

запазени и до днес относително добре. Единият от тях е царският
именник във формата на Камъка от Палермо (ок. V династия), а
другият е папирусът от Торино от XIX династия (ок. XIII в. пр. Хр.).
Освен това до днес са се запазили и царските именници от Абидос.

Кои са били царете, които са царували преди официалните фараони?

Кой народ са управлявали? Те ли са построили пирамидите? Откъде са
имали тези познания по геометрия, математика, гравитация и
архитектура? Откъде произхождат? Продукт ли са на еволюцията? Как
и поради какво се е стигнало до гибелта на тази високоразвита
цивилизация? Къде се е намирала прародината на тази високоразвита
култура? Това са въпроси, на които сега ще се спрем.

Много хора ще подскочат при тези „кощунствени" запитвания. В

крайна сметка в училище сме учили нещо съвсем различно...

Ако обаче погледнем зад кулисите, лесно ще разберем, че зад това

винаги стои някакво политическо и религиозно съдържание, което
оказва решаващо въздействие върху актуалната представа за света.
Казано направо историята на Египет не бива да се различава
значително от възприетите схващания на водещите световни религии
дори и по отношение на съвременната история. Известният
изследовател и автор Джон Антъни Уест го изразява по много
подходящ начин:

„Религиозните учени - все едно дали става въпрос за християни, юдеи

или мюсюлмани - отказват с всички сили да признаят, че Египет е
съществен първоизточник на тяхното вероучение."

Ето защо не може да има битие преди Битието иначе всичко ще се

обърка.
фиг. 182: Камъкът от Палермо.

Кемет - черната земя

Окултистката Мъри Хоуп, проповядваща черна магия и студентка по

класическа мистика, публикува през 1990 г. книгата си Im Zeichen des
Sirius - Das Rdtsel der dgyptischen Vorzeit („Под знака на Сириус -
загадката на египетската дълбока древност"). В тази книга тя
споменава, че се е свързала с една група в Египет, която все още спазва
древните традиции. Тя нарича тази група „Фондация Амонит" и
обяснява, че тези хора никога не са сменяли вярата си с ислямизъм или
с коптско християнство и са запазили една традиция отпреди най-
малко 3000 години. Един от хората, които я подхранват и до днес е
Абдел Хаким Авиан (виж фиг. 162). Той е пазител на ключа, както
повелява традицията. Често бяхме придружавани от Хаким при
нашите пътувания до Египет и при снимките на филма ни „Лъжата за
Хеопс". С него тръгнахме по следите на древната кеметска култура по
поречието на Нил. Но кой е той всъщност?

Хаким обича да говори за древната традиция, с която се чувства

толкова свързан. Като момче той бил избран от жената старейшина на
племето, за да съхранява и предава традицията. Освен традиционното
си кеметско образование трябва да споменем, че Хаким е завършил
университетско образование в Кайро по специалността „Археология и
египтология" и освен това е отличен лингвист. Той е работил в
университета в Лайден, Холандия и затова говори свободно холандски
и немски.

Традицията на кеметите

Хората от античността наричали страната си не Египет, а КМТ, което

има множество различни начини на изписване: Кемит, Кемп, Кем, Ал-
Кем. Ние избрахме да я изписваме Кемет. Езикът и хората се наричат
съответно кeмemcкu и кемети. Традицията на коренното население,
както ни проповядва Хаким, е древно учение, което се основава на
устни предания, отнасящи се до време, в което не е имало писмени
сведения. Това от своя страна много наподобява традицията на
западноафриканските коренни жители, гриотите, които много
поколения наред строго пазят и предават историята на племето си чрез
подробни устни предания. Гриотът е човек, който в определена
ритмична и поетична песенна форма (речитатив) казва дълги текстове,
чрез които се предава значителна част от културното познание.
Спомнете си за съвременния рап, който е произлязъл от старите
традиции на гриотите. Така те са станали пазители на историята, на
устната литература и музиката на своя народ. Докато пеят балади,
разказвайки истории от прастари времена, те бият барабани и
танцуват.

Какво е съхранено отпреди хиляди години?

Хаким държи на това, че Кемет („Черната земя") не показва цвета на

кожата или расата на кеметския народ (африканците), а
наименованието произхожда от целогодишните прииждания на река
Нил, които са придали на древния Кемет черния облик. Хаким
подчертава също, че кеметската и африканската култура още преди
повече от 10 000 години е била много напреднала86а.

В една от централните лекции на традиционното кеметско учение се

споменава, че днешният Нил не е онази река, която са познавали
праисторическите кемети. Според нея в местността, която днес
представлява Западната пустиня на Египет, преди е съществувала по-
дълга река. Тази древна река е наречена от различни геолози „пра-Нил"
или „прото-Нил". По въпроса за нейното съществуване все още много
се спори в научните кръгове.

Хаким обяснява, че четирите главни оазиса в Западната пустиня -

Бахария, Фарафра, Дакла и Карга - са останки от този голям древен
пра-Нил. Това според него е една от най-важните научни отправни
точки и доказателството на фундаменталната идея, че античния Кемет
е съществувал преди повече от 10 000 години, тъй като те са имали
достъп до водните запаси на запад, там където днес съществува само
пустиня с оазиси.
Голямата промяна настъпва според Хаким преди около 11 500 години -
към края на последния ледников период. Тогава по целия свят за много
кратко време настъпват промени в геофизическите и климатичните
условия. Вече почти изчезнали обилните дъждове в Северна Африка,
които осигурявали буйна растителност и пълноводие на езерата и
реките. Това довело до драстичен спад на водата във водоизточниците
и станало условие за развитие на днешната пустиня. Както за всяка
една цивилизация, водата играела много важна роля за живота и в
древен Кемет86Ь.

Според сведенията на Хаким Сфинксът е най-малко на 50 000 години.

Съгласно тези данни и трите известни главни пирамиди са няколко
хилядолетия по-стари от съвременното схващане за тяхната възраст.

Интересно е и едно друго изказване на Хаким, че така наречената

пирамида на Хефрен в действителност е била първата построена върху
платото. Той също споделя мнението, че Голямата пирамида в Гиза е
била техническо съоръжение!

В духа на своята традиция той представя идеята за високоразвита

цивилизация, чиито народи преди 10 000 години са могли да
обработват твърди камъни като например гранит, диорит и алабастър с
идеална точност, което обаче напълно се игнорира от съвременните
египтолози и учени.

Според Хаким кеметският народ води началото си от 42 древни

племена. Тук можем да открием основата на кеметското учение. Тези
42 древни племена вероятно са били съставени от всички известни
днес раси от всички народности. Така можем да стигнем до
заключението, че Северна Африка е била люлката на много народи,
дори и извън Африка, и хиляди години преди гърците или други по-
нови високоразвити култури създава великолепно развита
цивилизация. Той е убеден, че тук са прииждали много хора от запад
(Атлантида) и север (Хиперборея), вероятно също и от Азия.
Хаким счита за вероятна и онази известна теория, че в ранното
развитие на човечеството е имало различни вестители на културата
„отвън", т.е. извънземни, които в различни периоди и в различни
региони на Земята са дали тласък за развитие на културата на
живеещите по тези места хора86с.

Ако вярваме на легендите и преданията на древните египтяни и много

други народи по света, „боговете" едно време са живели на Земята
заедно с хората в една отдавна отминала златна епоха. Кои са тези
богове? Дали са представители на високоразвити култури, които
някога са ни посетили и са останали тук? Същото ли би било ако днес
например се приземим с вертолет някъде по поречието на Амазонка и
напълно естествено споделим нашите познания за света? Няма ли и
ние да сме богове за коренните жители по онези земи?

Само че тази златна епоха е толкова далеч назад в човешката история,

че днес са останали само малко артефакти и строително-инженерни
данни. Но все пак такива съществуват... В Луксор например при
разкопки изследователите се натъкват на стените на по-стар храм,
върху който след това бил построен „нов" храм - подобно на град
Карлсруе, където старият град е построен върху стените на
хилядолетен град (виж книгата Mythos einer Sonnenstadt („Митовете на
един слънчев град") на нашия за съжаление вече покоен приятел д-р
Йенс Мьолер). Това е един изпитан принцип, който и до днес се
използва при строежа на църкви. Почти всяка средновековна катедрала
е построена върху т. нар. езически места на келтите или германите
например, т.е. на хора, които са били преследвани и убивани.
Причината за това е много проста. Винаги е имало свещени места -
енергийни центрове - върху които по-късно са били строени храмове,
катедрали и църкви. Само „религията" - култът - се е променяла в
течение на вековете и хилядолетията и се е слята в по-късното
християнство - по същия начин и езическите празници на зимното и
лятното слънцестоене, жътвата и други след това се превръщат в
християнски (Коледа, Великден...).
Друг интересен въпрос е как и по какъв начин тези високоразвити
цивилизации са достигнали до разцвета си, тъй като има факти за
шумерската цивилизация например, от които по всичко личи, че този
разцвет настъпва изведнъж, без каквито и да било видими предходни
стадии на развитие. Как да си обясним това? И колко дълго е
продължило едно такова развитие всъщност? Приличали ли са тези
хора на нас? Използвали ли са език и писмена реч такива, каквито ги
познаваме днес?

Днес твърдим, че само една развита писменост създава наистина

развита култура или поне служи като нейна съществена основа. Може
би по този въпрос мислим твърде едностранчиво, защото е имало
високоразвити култури, които в цялостното си развитие са били на по-
високо равнище и са имали по-добра от нашата система за
комуникация. Възможно ли е това да е било телепатията? Кой знае?
Друидите например също не са записвали своите знания въпреки
високото си ниво на познание. Дали са съществували и други такива
напреднали култури, които не са имали своя писменост?

Не само в Египет, но и в много страни по света днес можем да видим

пирамиди - в Азия, Европа, Междуречието, на Канарските острови,
както и в Централна и Южна Америка. Ако разгледаме всички
предания от различните части на света ще открием навсякъде една и
съща история. Имало едно време една златна епоха, високоразвити
култури преди шумерите и потоп. Една и съща история, дошла от
различни части на земното кълбо...

Същото е и с пирамидите. Преди хилядолетия древните египтяни

практикували култ към Слънцето и почитали бога на Слънцето Ра.
Култът към Слънцето се практикувал и от народите в Централна и
Южна Америка и Полинезия. Те също почитали бога на Слънцето Ра
(по света са известни 90 слънчеви божества). Същото важи и за
мумифицирането на мъртвите. Този погребален култ е практикуван
както от древните египтяни, така и от народите в Южна Америка. Това
означава, че в древни времена е имало култура, която е била
разпространена по целия свят. Това води до логичното заключение, че
до далечните страни се е стигало през океана и както ще видим по-
нататък и по въздуха!

Що се отнася до моретата отдавна е доказано, че е имало обмен на

знания преди хиляди години, не на последно място благодарение на
експедициите и резултатите от изследванията на Тур Хейердал. Това
означава, че много преди Колумб е съществувал постоянен обмен
между Стария и Новия свят.

Египтяните покоряват световните морета и океани...

Не само викингите, но и древните египтяни са били в Америка още

преди Колумб. В тази връзка от значение са резултатите от
изследванията на българската патоложка д-р Ирина Балбована. При
своите анализи на египетските мумии преди няколко години тя открива
следи от кокаин и никотин, които подобно на сифилиса се срещали
само в Америка. Естествено международната реакция на египтолозите
срещу научните резултати на доктор Балбована е много агресивна, тъй
като това би обърнало с главата надолу общопризнатата представа за
света по този въпрос:

Получих редица писма, които бяха почти реални заплахи, обидни

писма, че всичко това са глупости и измислици и че е напълно
невъзможно да е вярно. Доказано е обаче, че преди идването на
Колумб такива растения не е имало никъде другаде по света освен в
Америка87.

Нейните изследвания са повторени и потвърдени върху още много

мумии!

Друг исторически факт е, че Христофор Колумб е разполагал с

подходяща карта, по която се е ориентирал в открито море, когато
„открива" Америка през 1492 г. Такива начертани най-малко преди
двадесет години карти на морските пътища, които италианският учен
Паоло Дай Поцо Тосканели прерисува от по-стари документи,
наистина съществували. Запазените писма на Тосканели до Колумб от
1472 г. свидетелстват за това:

„Естествоизпитателят Паоло изпраща много поздрави на

Христофор Колумб! Научих за твоето чудесно и великолепно желание
да предприемеш пътуване натам, където растат подправките. В
отговор на твоето писмо ти изпращам копие на едно друго
доверително писмо, което някога преди кастилската война написах
до един довереник на португалския крал, в отговор на запитването му
до мен по молба на Негово Величество. Изпращам ти и същата
морска карта, която изпратих на него. С това се надявам да съм
отговорил на молбата ти."88

Отговорът на Колумб на това писмо на Тосканели потвърждава, че той

е получил морска карта, върху която били обозначени американските
континенти. Анализи на заледените области на отделни местности
потвърждават, че картата е направена около 8900 г. пр. Хр. В писмото
се говори също за антични артефакти, както и за кръглата форма на
нашата планета:

„Получих писмото ти и изпратените предмети, които ме изпълниха с

голямо задоволство. Разбрах за твоя благороден и велик план да
отплаваш на Запад и с помощта на изпратената карта да стигнеш
до Източните земи. Планът би могъл по-добре да се подготви с
помощта на кръгла сфера. Радвам се, че си ме разбрал правилно.
Пътят, за който споменах, не само е възможен, но съществува и е
сигурен. "89

Откъде са дошли тези карти ще научим по-нататък в раздела за Лотар

Гьоринг, който като тамплиер е имал достъп до т. нар. „Ковчег на
Завета". Британският писател Оскар Уайлд (1854-1900) също стига до
това познание:

„Естествено Америка е била откривана още преди Колумб и то

често. Просто винаги това е било потулвано."
Доказан факт е, че още от 5000 г. пр. Хр. египтяните са извършвали
експедиции, като една от тях е до тайната страна Пунт, чието точно
местоположение и до днес не може да бъде локализирано. Пунт се е
смятала за страната на боговете и древните египтяни докарвали от
там тамян и злато.

Освен устните предания, които Солон научава от египетските жреци от

Саис и Хелиопол, има и други значими източници от Египет, които го
потвърждават. В йероглифни текстове древните египтяни говорят за
Аменти или „западния рай". Днес в Санкт Петербург се пази
египетски папирус номер 1115, написан преди 4000 години, който
разказва легендата за Аменти. Историята започва с експедиция,
изпратена от фараона, в „земята на западните". В открито море
корабът попада в буря. Капитанът разказва как тогава случайно
откриват „континента на блажените" - Аменти:

„Потеглих към мините на царя по море с кораб. Дължината му беше

120 лакътя, а ширината 40 лакътя (ок. 63 м дължина и 21 м ширина -
б. а.). На борда се бяха качили 120 от най-мъдрите моряци от висшия
елит на Египет. Те наблюдаваха морето, наблюдаваха земята и
сърцата им бяха неустрашими като на лъвове.

Тогава те съобщиха за виелицата, преди тя още да ни връхлети, и за

бурята - преди тя да се разрази."

Нещастието се случва, корабът се разбива на много парчета и целият

екипаж загива. Капитанът продължава разказа си как бурята изпраща
екипажа в ръцете на смъртта. Само той успява да се спаси
благодарение на парче дърво, което водата донесла, и после течението
го довлякло до един остров.

„Никой, от екипажа не беше останал жив, единствено аз бях

изхвърлен от морска вълна на един остров."

След няколко дни на почивка капитанът тръгнал на разузнаване из

острова. Разказва, че на острова царувал рай и имало от всичко в
изобилие:
„Аз се наядох до насита и изоставих част от товара, защото носех
твърде много на раменете си."

Той разказва по-нататък как изведнъж се стреснал. Райската идилия

била нарушена от голяма движеща се машина, която видял да се
приближава към него:

„Тогава чух силен грохот и си помислих: Това сигурно е морска вълна".

Капитанът разбрал, че не става въпрос за вълна, а за непознат за него

обект, който повалял всичко, което се изпречело на пътя му:

„Дърветата пукаха, земята трепереше. Аз открих лицето си и го

видях. Беше Носителят на живота, Бог с формата на змия, който
идваше към мен. Големината му бе 30 лакътя, а брадата му - повече
от два. Тялото му бе покрито със злато, веждите му бяха от
истински лазурит..."

Разказът на капитана не оставя никакви съмнения. Най-вероятно тук

става въпрос за напълно ново и непознато превозно средство, чиито
шофьор, който явно е приличал на змия или някакво друго влечуго, е
бил сметнат за някакво божество90.

Има и други сведения за това, че хилядолетия преди Колумб

египтяните са осъществявали обмен с другите континенти с цел
търговия или проучване на нови земи. Подобни сведения можем да
открием в Америка и Австралия. В Австралия съществуват например
голям брой постройки във формата на пирамиди. Намерени при
разкопки артефакти (статуи, изображения, йероглифи) потвърждават
присъствието на египтяните там. Различни антрополози като Доналд
Йохансън например стигат до извода, че страни като Австралия още
преди 60 000 години са били населявани от модерен народ, който още в
онези времена е имал развито корабоплаване. Въпросът обаче е:
Египтяни ли са били тези, които са дошли в Австралия, Северна и
Южна Америка та чак до Китай или това са били хора от една съвсем
друга високоразвита цивилизация, чието главно местонахождение е
било някъде другаде и освен Австралия, Китай, Северна и Южна
Америка е посещавала и Египет, където е разпространявала своята
култура?

Да се отправим заедно към Пунт и Атенти - по-известни като...

Атлантида

Както и Египет думата Атлантида и до днес за много хора притежава

едно почти магично обаяние, даже в известна степен и романтика.
Откъде идва това? Да видим...

Най-известният разказ за Атлантида принадлежи на Платон. ..

Платон

На две различни места в своите съчинения Платон (429-349 г. пр. Хр.)

споменава за така наречената легенда за Атлантида. Става въпрос за
диалозите „Тимей" и „Критий". В тях той говори за произхода и
съдържанието на легендата за Атлантида. Солон (640-559 г. пр. Хр.),
един от седемте мъдреци на Атина и автор на първите демократични
закони в своя роден град, посетил някога Египет, за да събере
„сведения за древните времена". За египетските жреци от Хелиопол,
Тебен и Себенит се носела славата, че знаели много древни предания и
притежавали съчинения за отминали времена, тъй като били събрали и
проучили древните надписи и папируси по своите земи. По тази
причина хилядолетия наред Египет е бил цел на много учени, както и
на гръцкия мъдрец Солон.

„Солон бил приет с почести в Египет и когато разпитал

запознатите с древната история жреци за древните времена,
разбрал, че нито той, нито който и да било от гърците знае нещо за
тези неща" (Turn. 22а).

Записките, които Солон взима със себе си от Египет не са се загубили.

След смъртта му те попадат в ръцете на неговия приятел Дропид. Той
ги завещава на сина си Критий старши, който от своя страна ги
предава на внука си Критий младши. „Тези зanucкu са при мен и аз още
като младеж ги проучих", разказва Критий младши, съвременник на
Сократ (471-400 г. пр. Хр.) по време на една от известните беседи,
организирани от Сократ. (Крит. 113 б.)

Египетските жреци, най-вече Сончи от Тебен, Псенофис от Хелиопол

и Етемон от Себенит разказали много неща за отминалите времена на
Солон. Тези разкази били въз основа на събраните и проучени от тях
надписи и папируси. Солон е привлечен от един от тях, в центъра на
който се говорело за неговия роден град Атина и геройската борба на
атиняните срещу нахлулите в Гърция войски на атлантите (Тим. 21 г).
Египетските жреци разказвали надълго и нашироко „достоверни и
отговарящи на истината истории за Атина" (Крит. 110 г), като
„държали надписите в собствените си ръце" (Тим. 24 а).

Освен всякакви детайли за град-държавата Атина, подробно било

описано и построяването на града. На едно възвишение, оголено от
земетресение и големи наводнения, някога е имало крепост, оградена с
каменна стена. На мястото на днешната крепост е имало извор, от
който днес е останала малка вадичка, оцеляла от земетресението. За
някогашните жители изворът е бил достатъчен за нуждите им. (Крит.
111-112). Атиняните от онова време са имали отлично организационно
устройство и силна войска. След това обаче дошъл период на силни
земетресения и наводнения. И за едно ужасно денонощие цялата маса
от гърци била погълната от земята (Тим. 25 г).

Царството на атлантите също било сполетяно от тези катастрофи.

Тогава царският остров Базилея потъва в морето. Но още преди това
войските на атлантите сс обединили за мощен военен поход. С
концентрирана военна мощ те преминали през Европа и нахлули в
Гърция, където покорили всички гръцки градове-държави с
изключение на Атина. Атлантите имали план да завладеят всички земи,
които принадлежали на гърците и египтяните, както и всички земи в
рамките на пролива (при Стълбовете на Херакъл [Гибралтар]) (Тим. 25
б).
Причината за цялата тази бъркотия и беди по онова време са били
ужасните природни бедствия, които обхванали цялата земя.
Египетските жреци припомнили на Солон старата гръцка легенда за
фаетон, който веднъж получил разрешение от баща си да покара
неговата слънчева колесница, но тъй като се отклонил от пътя, се
приближил твърде много до Земята. В резултат на това големи земни
територии изгорели или изсъхнали поради силната горещина и
голямата суша. В тази древна легенда има зрънце истина, тъй като
някога, поради отклоняването на звездите от тяхната орбита около
Земята, наистина се е случило нещо подобно - най-вероятно поради
преминаването наблизо на някакво небесно тяло. Пожарите нанесли
много поражения, но египтяните се спасили от тази беда благодарение
на приижданията на река Нил. Зевс бил принуден да порази фаетон със
светкавица и потушил огромните пожари и засушавания със силни
порои и наводнения.

В следващите глави на „легендата за Атлантида" има обстойна

информация за царството на атлантите, големината му,
организационното му устройство, разположението и въоръжението на
войските му, местоположението на царския остров, както и още много
други данни. В легендата се разказва, че атлантите имали оръжия от
мед и олово, дори и от желязо, че разполагали с военни части с бойни
колесници, кавалерия и могъща флота. (Крит. 116, 117, 119.) По-
голямата част от втория диалог описва изключително точно
природните дадености, архитектурата, нравите и обичаите, формата на
управление, религията, дори флората и фауната на Атлантида.

Солон слушал с голямо учудване тези разкази на египетските жреци,

които те му разказвали на гръцки език взимайки под внимание
древноегипетските надписи и папируси. Той старателно си записвал на
гръцки тези преразкази на древноегипетските писания, защото искал
да напише епос по тази тема и най-вече за геройската съпротива на
Атина срещу атлантите. Разрушенията, които Солон заварва в Атина
след завръщането си от Египет, обаче му попречват да изпълни
намерението си.
На това място трябва да подчертаем, че за разказите за древна Атина се
смята, че „не са измислица, а нещо, което наистина се е случило“
(Тим. 26 г) и че „това не е измислена легенда, а правдив разказ“ (Тим.
26 д), както и че „са една странна история, която по всичко личи че е
истина“ (Тим. 26 г)".

Има и още по-ранни сведения за Атлантида. Гръцкият поет Хезиод,

живял през 8. век преди Христа, разказва за „Острова на блажените",
който е станал част от гръцката митология и е бил разположен в
западния океан.

Друг хронист Омир (ок. 850-1200 г. пр. Хр.) още по-отдавна ни е

оставил сведение за Атлантида. В своята „Одисея" той говори за
„земята на феаките". За съжаление Омир не е посочил точното
местонахождение на тази земя.

Съвременни разкази за Атлантида

Има и съвременни автори, тръгнали по следите на митичния

континент, които са написали много интересни и съдържателни
трудове за него. Сред най-известните от тях са Игнаций Донъли, Люис
Спенс, Джеймс Бромуел, Юрген Шпанут, Чарлз Берлиц, Ото Мук и
Едгар Кейси. Както вече ви разказахме, последният има особено
мнение по отношение на някои неща, свързани с Египет - пирамидите,
Сфинксът, древните писания от преддинастичния период.

Освен това има една група известни окултисти и теософи, които много
се занимават с Атлантида. Сред тях е д-р Рудолф Щайнер (1861-1925),
основоположникът на антропософията, който има подобен „контакт" с
хрониките на Акаша като Едгар Кейси и надълго и нашироко разказва
за епохата на Атлантида, за нейния произход, местоположение и гибел.
Съществуват също и най-различни версии на различни неща, свързани
с темата и естествено много място за догадки. Нека все пак да
разгледаме версията на Едгар Кейси по-отблизо, тъй като неговите
изказвания за Атлантида имат значение не само за милиони хора по
света, но и за египтолозите Марк Ленър и Захи Хауас.
Версията на Едгар Кейси

В много от своите сесии, в които изпада в транс, Едгар Кейси (1877-

1945) говори за епохата на Атлантида и свързаното с това пристигане
на човечеството на Земята. Без съмнение той поставя началото на ново
научно разбиране по този въпрос. Кейси обръща надолу с главата
приетата до този момент система на мислене. Въпреки че в прекия
смисъл на думата той не е открил нищо, неговият принос, анализи и
предсказания са допринесли за утъпкването на пътя на ново схващане
за силата на човешкия дух. Ненапразно той е наричан „спящия
пророк", „най-големия медиум на Америка", „тайнствения мъж от
Вирджиния Бийч" и „човекът, който вижда настоящето, бъдещето и
миналото".

До днес съществуват 14 246 „разчитания" (което според контекста

може да означава предсказание, пророчество, тълкуване, прогноза или
диагноза), които той прави в състояние на дълбок сън или в състояние
на автохипноза. Седемстотин от тези над четиринадесет хиляди
„разчитания" се отнасят за Атлантида. Те са направени в рамките на
около двадесет и две години. Разказите на Кейси започват с
пристигането на човешката раса на Земята преди около 10 милиона
години и завършват с потъването на Атлантида преди около 10 000 г.
пр. Хр.

Когато били направени тези „разчитания", темата „Атлантида" е била

приоритет само в сферата на окултното и науката смятала този вид
информация за неправдоподобна. Това и до днес почти не се е
променило. Различни изследователски методи, които не са
съществували по времето на „разчитанията", днес правят възможно на
много от тях да се погледне обективно. Голяма част от информацията,
която Кейси дава преди няколко десетилетия, тогава звучала много
нереалистично, но постепенно става част от основно направление в
научното мислене. Друга част, въпреки че все още е спорна, се приема
насериозно от различни изследователи и се проучва внимателно. При
своите изследвания някои съвременни геолози например се позовават
на предсказанията на Кейси за бъдещи геологични катастрофи (вижте
Марк Ленър91).

При това „разчитанията" на Едгар Кейси не изискват сляпа вяра, а в

тях се твърди, че всички изказвания трябва да бъдат проверени с
доказателства и съответните данни.

Според версията на Едгар Кейси епохата на атлантите приключва с

потопа през 10 000 г. пр. Хр. Той говори за големи катастрофи по това
време, при които в морето са потънали острови и даже цял континент.
Кейси не просто следва версията на Платон или тази на окултистите, а
говори за няколко катастрофи, които се случват за период от повече от
40 000 години.

Много от неговите твърдения се отнасят за египетската култура.

Някои от атлантите успели да избегнат катастрофата, попаднали в
долината на Нил и основали египетската цивилизация. Една
особено често повтаряща се картина по време на състоянията на транс
на Кейси се отнася до сведенията за Египет като място, където се
съхраняват тайни древни писания. По негови данни някъде около 10
500 г. пр. Хр. трябва да е било построено голямо подземно помещение,
в което се съхранявала библиотеката на познанието на загиналата
цивилизация на Атлантида - „Залата на Аменти":

„Тя има такова разположение, чe когато Слънцето изгрее над водите,

ивица сянка (или светлина) пада между предните лапи на Сфинкса
(...). Между Сфинкса и реката... "92
фиг. 183: Картата на Атлантида на Атанасиус Кирхер от 1664 г. На
какво се основават изчисленията на Кирхер и до днес не е известно.
Наистина ли Атлантида се е намирала на това място и толкова ли е
била голяма?
фиг. 184: Тази карта на Антарктида на Оронтеус Финеус датира от
1531 г. Официално Антарктида е открита 250 години по-късно. На
картата са показани подробности, от които става ясно, че върху нея е
изобразена Антарктида, но не като замръзнал континент. От кого?
Последният топъл период в Антарктида свършва преди 6000 години...
фиг. 185: Картата на Джеймс Чърчуърд (1931 г.) с обозначените
бежански потоци от Атлантида и Му.
фиг. 186: Картата на новогръцкия писател Канпанакис.

фиг. 187: Картата на Паул Шлиман, който е изобразил Атлантида върху

гърба на делфин.

Наречената на името на Кейси фондация „Едгар Кейси" (ECF) може да

се разглежда като завет на неговата необикновена дарба, която от
много десетилетия насам търси доказателства за някогашното
островно царство.
И при Едгар Кейси веднага прави впечатление датата 10 000 г. пр. Хр.
и разказът за потопа! Скоро ще разгледаме това по-подробно...

Гьоринг и Атлантида

Нека да си припомним накратко за Лотар Гьоринг, за който говорихме

в началото на Пета глава. Става въпрос за тайната на тамплиерите,
които след завладяването на Йерусалим намират 19 каменни
саркофага.

В саркофазите имало древни писмени документи и инвентар, които

били занесени в Южна Франция. Там тамплиерите прибират всичко в
една пещера, върху която издигат пирамида и започват малко по малко
да изучават документите. По този повод ще цитираме бестселъра на
Ян „Не пипай тази книга!":

„През 1119 г. каменните саркофази най-накрая са пренесени от

тамплиерите в Мон Шов, близо до Ница - както било указано във
видението. На определеното място - според напътствията на Бернар
от Клерво - тамплиерите издигат пирамида, която е запазена до ден
днешен; тя обаче не е много типична като форма, да не говорим, чe
почти е недостижима.

След като пренасят находките, рицарите започват да изследват

съдържанието и текстовете на саркофазите. Натъкват се на
проблем - всичко е написано на непознат език, за който по-късно се
оказва, че произхожда от Атлантида. "93

Ние лично се съмняваме, че саркофазите са „Ковчегът на завета",

описан в Стария завет, защото в него се твърди, че става въпрос за
един-единствен предмет, а не за няколко. По-скоро предполагаме, че
самият кивот е бил само една част от огромната находка в Йерусалим.

„Някои историци смятат, чe саркофазите първонатално са били

скрити в Египет, може би под платото Гиза, но това са недоказани
хипотези. Предполага се, чe юдеите са ги крили там и по-късно са ги
прекарали в Ерусалим, но не са могли наистина да оценят
съдържанието им заради неизвестната писменост. Между
находките има древни географски карти. Копие на една от тях е
открита по-късно в Константинопол: сензационната „Карта на
Пири Рейс", на която освен Европа, Африка, Северна и Южна
Америка, е изобразена и незаледената Антарктида!

Бернар от Клерво имал и второ видение, в което му било казано да

отиде в пирамидата и да се отвори за комическото духовно поле
(хрониките на Акаша); Бернар видял хода на цялото Сътворение от
началото до края и бил в състояние не само да осъзнае духовните
закони, но и да чете текстовете на атлантите. Едва тогава той и
придружителите му (на които успял да обясни второто си видение
само отчасти) успели да систематизират и да използват
атлантическото знание. То било изградено върху пирамиден език,
нещо като геометричен-универсален-език, тъй като не можели да
предположат кой и кога ще се натъкне на текстовете им и какъв език
ще е говоримият език тогава.

Който намери ключа за него, може да разкодира всяка буква и име,

независимо от какъв език, по отношение на смисъла за живота.

И ето,че тамплиерите получили знания за плана на Сътворението и

разбрали механизмите, които носи животът в себе си."93
фиг. 188: Картата на света, която начертава адмирал Пири Рейс, датира
от 1513 г. На картата са възпроизведени много детайли, за които се
смята, че по онова време още не са били известни - например
Антарктида без лед. Картата е малко разкривена, сякаш е гледана от
въздуха. Самият картограф казва, че тя е съставена от 20 по-стари
карти от времето на Александър Велики (род. 356 г. пр. Хр.), които
показвали целия (!) свят. Между Огнена земя и Антарктида на картата
е изобразена сухоземна връзка. За последен път това е било така преди
11 000 години. Кой е истинският автор?

Изследвайки текстовете от Атлантида, рицарите се посвещават в

космическите закони, лежащи в основата на Вселената. Разбират, че
появата на всички живи същества (души) става с участието на реално
съществуващ творец (Бог) и че всички същности са продукт на
„менталната сила" на Твореца. Осъзнават защо душите на създадените
от Бога същества трябва да се интегрират в материята и защо
замисълът му не може да се осъществи по друг начин.
Нека се вгледаме по-отблизо в последното твърдение:

„Текстовете от Атлантида показват, че съществува нещо като

„първичен бульон" - космическо духовно поле, което е съставено от
възможно най-малките частици, т. нар. мюон-неутрина; заедно със
същностите, образувани от частиците (мюон-неутрина) на
първичния бульон (космическото духовно поле), те се проявяват
посредством менталната сила на Бога.

Елементарните частици, наречени мюон-неутрина се свързват

помежду си съгласно различни физични закони, вследствие на което
възниква материалната същност, наричана „душа". Единството на
„частиците-на-душата" съдържа в себе си не само целия план на
сегашния живот, но и животите (холографски манифестиращи във
всяка частица като вибрация) на даден човек от момента на
създаването му като фино същество, както и всички негови
преживявания като биологична система (след като се е инкарнирал в
материята)."93

Следователно Създателят е дал на човека (съответно душата) ментална

сила и той самият един ден ще се превърне в създател.

„Тамплиерите осъзнали, чe целият Космос без изключение е

структуриран от тези „частици". Съвременната квантова физика ги
класифицира като електрон-неутрина, мюон-неутрина и тау-не-
утрина.

Мюон-неутрината, които изграждат космитеското духовно поле,

съответно полето на съзнанието - наричано също и етерно поле,
хроники на Акаша или морфогенетично поле - са частиците, които
могат да бъдат променяни вибрационно чрез силата на мисълта: чрез
промяна на вибрациите, в тях холографски започва да манифестира
образът на мисълта.

В космическото духовно поле всичко, което е свързано no-между си

посредством вибрация, е обусловено от тази промяна - защото
между частиците е налице постоянен обмен. Следователно
биологичната система на хората непрекъснато и по всяко време се
повлиява позитивно или негативно от фреквенциите на полето.

В крайна сметка, това е доказателство за толкова пъти

повтаряната фраза на „древните" мистици: „Всичко е едно и едното
е всичко."94

Мюон-неутрино е елементът-носител на мисловните картини,

създадени от човека. Това означава, че всяка мисъл-форма, която човек
създава, се излъчва към космитеското духовно поле. Ако става дума за
„незасягаща настоящето" мисъл, която като обратна връзка не може
да бъде излъчена обратно в актуално съществуваща форма или
ситуация, тя се превръща в съставна част от космическото духовно
поле и въздейства върху човешкото съзнание толкова дълго, докато не
се материализира.

С други думи тамплиерите разбрали, че силата на мисълта, с която

всеки създава своите мисъл-форми, е най-важното средство, което
човек притежава. Всяка помислена мисъл се превръща в елемент на
космическото духовно поле; като носител на трептения тя се
разширява сферично в Космоса и е отговорна за всичко, което се
случва в него.

Следователно човекът (съставен от атоми и молекули, а те от своя

страна - от мюон-неутрини) е съотговорен за състоянието на нашия
свят - в отрицателен или положителен план.

В изключителната си книга „Завещанието на Атлантида", която

съдържа оригиналните знания на тамплиерите, Хелга Хофмап-Шмит
пише:

„Те твърдят, че човекът се състои от системи, в които духовно-

материалната душа, резервоарът на мислите (психе-то) и
физическото тяло образуват три области; по Закона на резонанса
познанието на индивида, интегрирано в материалната душа, трябва
да се инкарнира отново и отново във физическо тяло - докато не
остане никаква нереализирана мисъл-форма, създадена от човека.

Те преди всичко са осъзнали - както древните мъдреци на много

култури и мистиците от радзличните епохи - чe ВСИЧКО Е ЕДНО и
ЕДНОТО Е ВСИЧКО; чe целият Космос е изпълнен с непредставими
малки частици, които имат структура на две вплетени пирамиди.

Днешната физика нарича тези частици мюон-неутрина, тау-не-

утрина и електрон-неутрина. Те създават космическото духовно поле
и не оставят никакво празно пространство.

Това означава, че ВСИЧКО, което съществува - независимо от това

дали го описваме като материално (груба материя), или като
нематериално (фина материя) - е от и във това космическо духовно
поле, респективно в тези частици, свързано е с тях и взаимно си
взаимодействат. "95

Това не е лесно да се осмисли. Ние самите прочетохме пълния текст за

Атлантида (около хиляда страници) и разбираме как се чувствате.

Накратко можем да обобщим, че атлантическото знание казва

едно: човекът притежава сила на мисълта и чрез нея може да бъде
Творец - да, той е не само част от Творението, но е и част от
Твореца и имаме силата и средствата да творим сами! Т.е.: духът
владее материята!

Опирайки се на това познание и работа със силата на мисълта (т.е. на

съзнателното творчество), тамплиерите започнали да привличат
енергиите на своя страна, за да изпълнят задачата си: да водят хората
по пътя на Закона за резонанса. Те използвали пирамидата като
комуникационен център, в която съблюдавайки определени условия,
можели да осъществяват духовен контакт с други същества
(независимо дали със или без физическо тяло), разгръщали духовното
космическо поле по начина, по който го правели някога атлантите. И
отново други същества ги научили на това.
Тамплиерите са притежавали и някакво, нека го наречем „механично
комуникационно средство" - вид предавател и приемник за контакт с
чужди форми на интелигентност. Това е била и причината за тяхната
безмерна власт, която те постигнали само за няколко десетилетия и
която ги превърнала във враг на почти всички царски дворове и преди
всичко на Ватикана. След преследването и унищожаването на Ордена
на тамплиерите (1307- 1312) знанията, текстовете и приборите
преминават в ръцете на масоните, Ватикана, цистерцианците и на
частни лица.

От текстовете, които намират в саркофазите, всъщност се изясняват

две неща:

1. Преди атлантите са съществували други цивилизации, които са

технически силно развити и са пътували в Космоса.

Те, както и атлантите са контактували с извънземни форми на

интелигентност и е имало оживена комуникация.

2. В текстовете от Атлантида се казва откъде са дошли интелигентните

същества: от Сириус!

Древните документи разказват и за генетичните интервенции на

„сириусяните" тук на Земята, за да ускорят развитието ни.

Смятате, че казаното е прекалено, и много бихте искали да имате

доказателство?

Петима тамплиери получили задачата да разпространят познанието на

атлантите сред съвременното човечество, като всеки от тях бил
отговорен за една област от битието ни (наука, политика, медицина,
култура и религия). Един от тях - Лотар Гьоринг, който получава част
от документите, както и оригинални чертежи от саркофазите -
отговарял за научната сфера. Неговата задача била не само да усвои
всичките знания, съдържащи се в тези документи, но заедно с други
учени и изследователи доколкото може да го провери на теория и на
практика във всички сфери с помощта на съвременното ниво на научно
познание. Освен това той трябвало да формулира знанията така, че
съвременният човек да може да ги разбере.

Самият Лотар Гьоринг пише, че във времето, в което живеем,

човечеството до такава степен е съзряло в своята духовна еволюция, че
това познание може и трябва да му бъде предоставено в съответствие с
указанията и предпазните мерки на атлантите.

Или поне така пише в текстовете.

Откъде npouзхожда името на Атлантида?

Името Атлантида дължим на това, което са ни оставили авторите от

гръцко-римската епоха, които обозначавали с понятието един потънал
континент и неговото някогашно географско местоположение. В
древните текстове северозападните африкански народи били наричани
аталанти или атаранти, а авторите от класическата античност, които
ги смятали за остатъци от атлантическото колониално население, ги
наричали атлантиои. Берберските племена от Северна Африка имат
легенди за Ата-ла, войнстващо царство пред африканския бряг, което
освен богатствата от своите златни, сребърни и оловни мини изпратило
и войската си на завоевателски поход в Африка96.

Галите, ирландците, уелсците и британските келти вярвали, че техните

предци са дошли от потънал в западното море континент. Последните
два народа наричали този изгубен рай Авалон97.

Баските от Северна Испания и Югозападна Франция също вярват, че са

били свързани с Атлантида, защото езикът им въобще не прилича на
нито един от другите европейски езици. Същото се отнася и за
берберите, чиито език донякъде прилича на баския. В техните
предания има запазени спомени за съществуването на друг континент
на запад.

Също и в Португалия, Бразилия и някои области на Испания вярата в

съществуването на Атлантида още е жива, което изглежда напълно
логично ако помислим, че западната част на Иберийския полуостров е
разположена в края на Европа, а Атлантида е била най-близо до нея.

Също и на Азорските острови има легенди за Атлантида, но те са

донесени от португалците, които се заселили на необитаемите преди
това острови.

Предполага се, че коренните жители на Канарските острови,

гуантите, са били „примитивна" бяла раса, високи на ръст и с руси
коси според по-късните разкази на испанските нашественици. Те
притежавали писменост и подробни предания, в които се говори за
техния атлантически произход. След нашествието на испанците
последвали много войни и тези предания се изгубили. Запазило се е
обаче името Аталая, което и до ден днешен е име на селище.

Не трябва да забравяме и викингите. Според тях имало една приказна

страна на запад на име Атли, където се намирала също и Валхала -
тайнствена земя, където битките, празниците, яденето и пиенето били
вечни според тевтонските племена, финикийските и картагенските
мореплаватели знаели за процъфтяващ остров на запад, който
наричали Антила. Вавилонците разказвали за рай на запад, който
наричали Аралу. Според арабите от древността най-старата култура
била тази на страната Ад, която била разположена в западния океан. В
древните текстове на индийците - пураните и Махабхарата - могат да
се открият сведения за Атала - белият остров - континент, намиращ
се в западния океан, на разстояние половин свят от Индия. Също и в
Мексико и северната част на Южна Америка отново и отново се
натъкваме на името Атлантида. В Мексико например то е във
вариантите Тлапалан, Толан и Ацтлан (Астлан). Във Венецуела
конкистадорите откриват селище с името Атлан, чието население те
описват като бели индианци.

В Северна Америка у много индиански племена съществуват древни

предания за остров в Атлантическия океан, откъдето са дошли техните
предци. В Уисконсин изследователите откриват укрепено селище,
чиито жители го наричали Асатлан98.

Проф. д-р Ото Мук един път отбеляза, че често говорим за

Атлантическия океан, без да се замисляме много за произхода на
думата. Откъде е дошло името му? Ако разгледаме земното кълбо
погледът ни например ще се спре на Индия и на Индийския океан на
юг от нея. Ако потърсим ще открием Персийския залив близо до
Персия, Полярното море недалеч от полюса, Северното море в Северна
Европа. Навсякъде където някое море е наречено на суша ще ги
открием съвсем близо един до друг. Само Атлантическият океан прави
изключение! Той съществува, но сушата, която би трябвало да му е
дала името, липсва. Информаторът на Платон казва по този повод
кратко и ясно:

„.. .Но по-късно когато започнаха ужасните земетресения и

наводнения зa един-единствен лош ден и една-единствена лоша нощ
целият многочислен войнствен род uзчезнa под земята, а островът
Атлантида потъна в морето...""

Малко по-различен поглед има Скот-Елиът, който искал да получи

информация с помощта на медуимните си способности. Историята за
Атлантида на Скот-Елиът датира отреди пет милиона години, през
което време са се случили четири големи разрушения. Първата
катастрофа е отпреди 800 000 години. Преди това Атлантида е заемала
по-голямата част от Атлантическия океан. Втората е довела до по-
нататъшното й затъване. Третото разрушение се е случило преди 80
000 години, когато остава само разположената върху азорското плато
Посейдия. Последното и окончателно разрушение на Атлантида се
случва някъде около 9500 г. пр. Хр. Интересното тук е че
информацията за Посейдия много се доближава до резултатите на
сериозните изследователи, като Мук например. Със сигурност
традиционните учени се мръщят когато някой теософ представя такива
резултати, получени по медиумен път. Въпреки това те могат да
послужат като отлична основа за научни изследвания.

Кой от двата варианта обаче е по-близо до истината - това че

Атлантида е загинала изведнъж или малко по малко в рамките на един
дълъг период - вероятно никога няма да узнаем. А и няма особено
значение. Важното е, че такъв континент наистина е съществувал и е
бил населяван от високи на ръст и напреднали в много отношения
хора.

Внезапното появяване на високоразвитите култури

Днес ни се струва така, сякаш древните високоразвити култури на

шумерите и египтяните са се появили изведнъж на световната сцена,
без видими и научно доказуеми предходни стадии на развитие. Как е
възможно това? И къде са доказателствата и сведенията за тяхното
вековно даже хилядолетно развитие преди да стигнат до това високо
културно ниво?

Ако хвърлим един поглед от другата страна на Атлантическия океан,

ще открием в един древен мексикански ръкопис сведение за основа на
пирамида, по чиито вътрешни стени е изобразено морето. В средата се
издига пирамида, а върху основата й има надпис „Ацтлан". Така тук
отново срещаме пирамида, която е обградена от всички страни с вода.
Със сигурност не е случайно, че и от двете страни на Атлантическия
океан съществуват имена като Ацтлан и Атлас, както и пирамиди,
които са обградени от всички страни с вода.

Открихме още неща, като например...

Руси фараони

В целия Близък и Среден Изток откриваме сведения за хора с бяла

кожа, сини очи и руси коси, а също така и при галилеяните, при
финикийския морски народ, при коренните жители на Канарските
острови, дори при северноафриканските народи. Да не говорим за
културните вестители на предколумбовите и други южноамерикански
народи. Най-големите им герои, като например Кетцалкоатл, Кон-Тики
и други, са били с бяла кожа, дори са носели бради.

Върху някои египетски стенни рисунки се появяват странни руси хора,

фараонът Хеопс например, синът на Снеферу, е имал руса дъщеря,
която е била омъжена за Хефрен. В нейната гробница в платото Гиза тя
е изобразена със златисто руси коси и сини очи. фараонът Дидуфри
(Дедефре) или Рамзес II също е бил с руси или червеникаворуси коси
със сини очи, както и много други персонажи върху изображенията,
датиращи от периода 2500 г. пр. Хр. (вижте също и цветните
снимки100).

Този човешки тип е известен под името татеху, с типичните

физически белези: висок ръст, руси коси, сини очи, издължен череп,
тясно лице и изпъкнала глава.
Дали тези блондини идват от Атлантида или от...

Хиперборея (Задна Борея)

Гръцката представка „хипер" означава „над, свръх" като например в

модерния термин „хиперактивен". За първи път името на тази
тайнствена страна се споменава от древногръцкия географ Херодот
(490-425 г. пр. Хр.). В преданията на други древни народи освен за
континента Атлантида и неговия народ се говори и за хипербореите -
тайнствен народ от полярния регион някъде, където днес се намира
Северният полюс. Там са живели хора, които имали необикновен
интелект.

За съжаление за Хиперборея има по-малко факти и доказателства,

отколкото за Атлантида - поне на пръв поглед! Можем обаче съвсем
накратко да кажем, че хипербореите са били предшественици на
атлантите и поради климатичните промени в полярния регион са се
преселили в Атлантическия океан. (Смята се, че поради една глобална
промяна, а именно астрофизично обусловено накланяне на земната ос,
климатът през отделните епохи се променя.) Не е тайна, че преди
много време Гренландия е била приветлива обитаема зелена страна (от
английски Greenland - зелена земя!)

В Сибир са открити мамути с палмови листа в стомаха, което

предполага, че е имало климатична катастрофа. Данните показват, че
това се е случило някъде преди 18 560-10 000 години.

Основата за по-нататъшното ни наблюдение са предимно легенди,

митове и свидетелства на географи, философи и историографи, които
са ни завещали истинско съкровище от знания.

Ето например Плиний Стари (23-79 г. сл. Хр.), от когото научаваме

следното:

„Живеещите отвъд Рипейските планини хипербореи познавали ден,

който продължавал шест месеца и при тях се намирал центърът
(центърът на тежестта на света) с иседоните и арилшспите.
Това е страна, в която през една продължаваща шест месеца нощ
преобладава ужасен студ, сняг и гъсти мъгли." Плиний завършва с
думите: „Няма съмнение, че такава раса е съществувала!"101

Географът и космограф Помпоний Мела, който през 43-44 г. сл. Хр.

прави описание на тогавашния свят потвърждава това с думите:

„По азиатските граници в ужасни студове живеят скити, наредени

белкае. Нататък отвъд Рипейските планини са хипербореите, точно
под центъра на тежестта на небосвода. "102

Друг известен географ от Александрия е универсалният учен Клавдий

Птолемей (100-175 г. сл. Хр.), който създава т. нар. „птолемеева
картина на света". Той говори за аримаспите, които човек може да
срещне по пътя от юг на север пред Рипейските планини, зад които се
намират хипербореите.

Изследователят и писател Марсел М. Хомет в своето произведение

Nabel der Welt - Die Wiege der Menschheit („Пъпът на света - люлката на
човечеството") се позовава на философския докторат за гръцките и
латинските текстове на Михел Якоб. Той му служи като много ценен
източник. Самият Михел Якоб пише:

„Изучаването на хипербореите е много полезно за разбирането на

гръцката религия, тъй като хиперборейските текстове често имат
връзка с Делос и Делфи от гръцката митология. "103

Въпросът за митовете за Хиперборея стои подобно на този за потопа и

легендите за Атлантида, тъй като по цялата наша планета има древни
предания, в които се разказва за тази митична страна в далечния север.
Свидетелства за нея можем да открием в Китай, Тибет, Индия, Иран,
Скандинавия, както и в Гърция.

В шумерските и вавилонските предания също се споменава, че те са

потомци на отдавна преселил се от севера народ. В Стария завет има
едно изречение за това: „О! Отърви се, сионова дъще, която живееш с
вавилонската дъщеря, О! О! Бягайте от северната земя." Има химн,
посветен на богинята Ищар, в който към нея е отправена молба да им
помогне да победят „черноглавите". Тези черноглави значи са били
врагове на Вавилон. Това свидетелство води до извода, че голяма част
от шумерите и вавилонците трябва да са били руси.

Да вземем и южноамериканските толтеки, в чиито предания също се

говори за „северната земя", откъдето смятат, че са произлезли. Говори
се за „свещената земя на далечния север", при „големите води"
откъдето трябва да са дошли предците на нахуа, т.е. толтеките.

В различни легенди от Централна Америка се споменава за четирима

прародители на племето киче, които искали да достигнат до Тула,
област на светлината. Там обаче те заварили само лед, а слънцето не се
показвало. Вследствие на това те се разделили и се пренесли в земята
на киче. Тази Тула или Тулан, първоначалната родина на предците на
толтеките, откъдето най-вероятно е произлязло тяхното име и на името
на която нарекли центъра на по-късно построеното от тях върху
мексиканското плато царство Тула, била смятана за „Земята на
Слънцето". Очевидно Тула съответства на гръцкото Ту ле.

Да видим какво разказват за това гърците. Почти на всеки говори нещо

култът към Аполон и Оракулът в Делфи. Почти всеки от нас
предполага, че при тях става въпрос за исконно гръцко културно
богатство. Но това не е вярно!

Немският писател К. О. Мюлер пише през 1844 г. „Хиперборейците са

основоположниците на култа към Аполон; по-късно те отиват в
Тесалия или в Илирия. Гръцкият бог е роднина на келтския бог..." и
затова по-късно били изпращани ябълки в Гърция като
жертвоприношение. Интересно е също това, за което разказва Цицерон
(126-43 г. пр. Хр.): „Третият Аполон, синът на Юпитер и Аето идва в
Делфи от хипербореите." С изказването си той потвърждава
сведенията на Павзаний (който живее някъде около 170 г. сл. Хр.) и
споменава, че дължи тази информация на „Боло", жена, която съчинява
химн за делфийците, в който се казва:
„Оракулът в Делфи е основан в чест на бог Аполон от хора, дошли от
Хиперборея, и този бог е първият, който е възпят в хексатетри."104

Според гръцката легенда хиперборейците били щастлив народ,

живеещ на север, при който Аполон пребивавал през зимата. В
гръцката митология Борей е богът на северния вятър и син на един от
титаните и Аврора.

Гръцкият историограф Херодот уверява, че митовете не произхождат

нито от Делос, нито от Делфи, а само и единствено от хиперборейците.

Гърците смятали хиперборейците за най-благите и най-справедливите

хора, за любимците на боговете. Градините на Хесперидите няма къде
да са били другаде освен в градината на Идун, където се пазели
ябълките, благодарение на които боговете запазвали своето
безсмъртие. Интересно е също, че историята на Омир и неговата
„Одисея" не произхожда от гръцката митология, а от германската Едда,
която е значително по-стара от нея.

Според Херодот хиперборейците изпратили с подаръци в Делос,

рожденото място на Аполон, петима лични младежи и две девойки,
тъй като някога той бил тръгнал от тук на югоизток. Те произхождали
от кръвта на старейшините на всички народи и основали светилищата
в Делфи и Делос. Те донесли „указания" за Оракула и богослужението
и с това потвърдили, че някога на север е съществувало висше духовно
световно ръководство.

Ако разгледаме обобщено преданията ще стигнем до извода, както

много автори и учени в предишните столетия преди нас, че Оракулът в
Делфи първоначално произхожда от Хиперборея. Той е точно копие на
онзи, който принадлежал на Аполон в Хиперборея.

Омфалосът (от гр. пъп), свещеният камък в Делфи, който изобразява

центъра на Земята, е точно копие според автора Марсел Хомет на
истинския център. Това бил разположения в непосредствена близост
до Рипейските планини хиперборейски център, тъй като омфалосите
били в буквален смисъл „пъпа на Земята". Той се намирал точно под
Голямата мечка, която била наричана „пъпа на небето"105.

През VIII век пр. Хр. известният поет на гръцката античност и

тайнствен писател от Йония - Омир - надълго и нашироко обрисува
различните аспекти на начина на живот на своите герои в 28 000-те
строфи на епосите „Илиада" и „Одисея". „Одисея" на Омир прилича
на духовно завръщане на човека в земята на неговите прадеди. Но тъй
като тази земя междувременно била погребана под ледовете и
морските вълни, пониженият в бог на моретата древен бог на
Слънцето Посейдон се разбушувал срещу завръщането на Одисей в
родината. Според Омир обаче неговата родина не била Гренландия, а
по-скоро остров Хелголанд.

Ако гърците по времето на Омир са знаели за хиперборейската земя,

отвъд територията на Борей, богът на зимата и бурите, за този идеален
район, който гърците в по-ново време и техните писатели напразно се
опитвали да пренесат отвъд Скития, за една земя, където нощите през
лятото били кратки, а дните дълги, и наоколо растели палми, тогава
възниква интересният въпрос: Откъде са знаели всичко това? Кой им е
разказал за него?

Хиперборейците са могли да летят!

Много чудни неща се разказват за хиперборейците. Питагор например

смята, че те са владеели дори изкуството да летят. Хипербореецът
Абарис е бил летящ магьосник, който със своето златно бедро се
представя като инкарнация на хиперборейския Аполон107.

Хекатей от Милет потвърждава това и разказва, че синовете на Борей в

Хиперборея пазели култа към Аполон и в момента на религиозния
обред посветените на Аполон лебеди отлетели. В много северни
легенди се споменава за Аполон и неговата съпровождана от „пеещи
лебеди" колесница. Това се потвърждава от многобройните
скандинавски скални рисунки, представящи слънчев диск върху кораб
с лебед отпред. Подходящ в този случай е един стих от Хезиод (ок. 750
г. пр. Хр.), според който това вероятно е вдъхновено от щита на
Херакъл:

„И океанските вълни изглеждаха сякаш танцуваха около този

разкошно украсен щит. Издавайки силни викове, оттам излитаха
пеещите лебеди."

Марсел Хомет много точно формулира това, когато пише:

„Знаем, обаче, че летящите на юг „пеещи лебеди" никога не са

стигнали по-далеч от полярния кръг. Още по-малко те могат да
бъдат видени около Средиземно море. Bcuчko това - „пеещите
лебеди", скандинавските скални рисунки, хиперборейските легенди,
също както и колесницата на Аполон с нейните крилати спътници
показва еднозначно, че митът за Аполон произхожда от Хиперборея,
а не от Средиземно море. "108

По подобен начин стои въпросът вероятно и с култа към бог Ра в

Египет. Този култ има голямо значение в Египет особено по времето на
Новото царство. Слънчевата религия на Египет произхожда
първоначално от Севера и по тази логика Ра е приемник на Кром,
хиперборейския бог на Слънцето. С това думата хиперборейски
получава едно по-дълбоко значение.

Да си спомним за Свети Николаус, чиято шейна е теглена от северни

елени по снега. А тук имаме следното: на древноегипетски „тем" е
фонетичното представяне на йероглиф, който означава „транспортно
средство, шейна". В праисторически Египет от север идвала слънчева
рибарска лодка - шейна, която участвала в шествията в чест на бога на
Слънцето. Египтологът Масперо констатира: „Статуята на бога на
Слънцето видимо се откроява, поради транспортното средство
(шейната)" Тъй като в Египет няма сняг, където да се движи тази
шейна, тя би трябвало да идва от север. Същото може да се каже и за
слънчевата колесница на хиперборейския Аполон, че е теглена от
хиперборейски лебеди, както видяхме по-горе.
Френският колега на Рудолф Щайнер Едуард Шуре (1841-1929) пише
по този повод в своята книга Die grossen Eingeweihten („Великите
посветени"):

„Аполон, учителят на хората, обичал да пребивава сред тях. Той

харесвал да бъде сред младежите в градовете, да участва в
поетичните конкурси и да посещава палестрата, но оставал там
само временно. През есента той се връщал в родината си, земята на
хипербореите. Това било тайнствената страна на сияйните и
прозрачни души, които живеели в пълно блаженство във вечната
утринна заря. Там се намирали неговите истински жреци и любими
жрици. Той живеел с тях в близко и дълбоко единение и когато искал
да направи царски подарък на хората, той им донасял от страната
на хипербореите една от онези големи сияйни души, за да се роди на
земята, където да учи и очарова простосмъртните.

Той самият се завръщал в Делфи всяка пролет, когато се пеели

химните. Той идвал като посветен по неговия хиперборейски начин, с
колесница, теглена от пеещи лебеди. Връщал се, за да пази
светилището, в което Питията възвестявала неговия, оракул и
където мъдреците и поетите го слушали в захлас. Тогава запявали
славеите, фонтани от кристали бликали в сребърен блясък, в сърцето
на хората се леели потоци ослепителна светлина и божествена
музика чак до вените на природата. "109

Нека да завършим тази глава за Хиперборея с Платон, който в своята

„Политея" описва по следния начин „златната епоха" в една земя с
умерен климат и хиперборейски народ:

„При хипербореите, които живеят накрай света в подножието на

един храм на Аполон... Те възпяват онези, в чиито вени пулсира кръвта
на древните титани... те живеят в страната Борея със своя
предводител Аримап."110

От Ференикос разбираме, че народът на хипербореите принадлежи

към древната раса на титаните, чиито непряк техен потомък е Аполон,
който самият е великан111.

Нека да обобщим накратко:

Разбрахме, че съществува земя на север, която не познава нощ половин

година и където живеят високоразвити същества, които пътували с
летящи апарати. Това определено е полярният кръг. Хиперборейците
очевидно са разпространявали своята култура в Гърция и поради
настъпващите климатични промени са се преселили на Атлантида.
Освен това те са били огромни на ръст.

Как ви се струва това? Не ви ли звучи познато? Не? Тогава да

разгледаме по-подробно...

Великаните и титаните

В преданията на древните народи навсякъде се натъкваме на разкази за

великани. Още в Библията, в която както знаем са включени още по-
древни предания, се говори за тях.

• Битие, глава 6, стих 4:

„В онези дни на земята живееха исполините; а при това, след като

Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха
синове, които бяха онези силни и npoчymu старовременни мъже."

• Второзаконие, глава 3, стих 11:

„Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите от

исполините; ето, леглото му беше желязно; то е още в Рава на
амонците. Дължината му беше девет лакътя и широтината му -
чemupu лакътя, според лакътя на мъж."

Исус Навиев, глава 12, стих 4:

„И пределите на васанския цар Ог, който беше един от последните

рефаили и живееше в Астарот и в Едраи...
Най-известната история е тази за малкия Давид и исполина Голиат.
Малкият Давид бил пастир и свирел на арфа. Голиат бил великан,
показвал надмощие и при това бил добре въоръжен: „Той беше над
три мempa висок и носеше шлем, броня и медни наколенки. четем в
Първата книга на Самуил, глава 17, стих 4-6.

Според Библията Голиат принадлежал към исполински народ, наречен

рафаими. За повечето от нейните представители местността се
наричала Гет, град от филистимската група (пентаполис). Във втората
книга на Самуил, глава 21, могат да се прочетат следните
заключителни редове (20-22) след описанията на битките на Давид
срещу филистимците:

„Отново избухна война в Гет, където имаше един висок и снажен

мъж, с по шест пръста на ръцете и на краката си, двадесет и
четири на брой. Също и той се беше родил на исполина. А когато
хвърли презрение върху Израил, Йонатан, син на Давидовия брат
Салий, го уби. Тези четиримата се бяха родили на исполина в Гет.

И всичките паднаха пред ръката на Давид и на слугите ту."

Днес е доказано, че тази история за Давид и Голиат евреите са

„откраднали" от египтяните, както и много други неща като например
разказа за Мойсей, известен още като Ехнатон.

Историята за Давид и Голиат е заимствана от много по-древни

източници и по-точно от древноегипетския разказ „Автобиографията
на Синухе", и след това пренаписана. Историята за Синухе възниква в
Средното царство (около 2040-1650 г. пр. Хр./ XI-XIV династия) и
винаги се е радвала на голяма популярност сред египтяните. Така
например цели осемстотин години след нейното написване писарите в
писарските училища на Новото царство (ок. 1580-1070 пр. Xp./XVIII-
XX династия) преписват за упражнение цели пасажи от нея. Този
разказ напълно заслужава нашето уважение, тъй като по думите на
носителя на Нобелова награда за литература Ръдиард Киплинг, той е
достоен да се нареди сред шедьоврите на световната литература.
Тъй като историята за Синухе в различните нейни версии съществува
още от XX век преди Христа, между древната египетска версия и
библейската история за Давид и Голиат има разстояние от хиляда
години. Заради тясната й връзка с великата египетска култура става
ясно, че авторите на Библията са били чували този забележителен
египетски разказ за Синухе112.
фиг. 189: От древноегипетския разказ за Синухе и исполина възниква
по-късно библейската история за Давид и Голиат.

В Стария завет също има някои стихове, в които родът на исполините

играе решаваща роля. Били ли са исполините - да речем рафаимите -
реални същества, които са живели на Земята, или всичко това са само
митове и легенди? Имали ли са в такъв случай връзка с елохимите
(божествени същества) и дали са произлезли от кръстосването между
хората и „боговете", както научаваме от преданията на другите
антични народи по света?
За да разберем това, нека да погледнем малко встрани от Стария завет
и да се обърнем към далечния север и тамошните легенди за...

Северните хора

• Например Локи, полубог, полудемоничен великан, който можел да се

превръща в орел, кобила или сьомга.

• Или Едда, в която се разказва, че великанът Вафтруднир се

състезавал с Один по мъдрост и спечелил.

• Имало също и един древен великан, на име Итир (Йоргелтир). В

книгата „Гюлфагининг" той се посочва като първото живо същество в
света. „Докато спял, се облял в пот и от лявата ту ръка се появили
мъж и жена, а от единствения му крак се родил син и така
произлядло неговото потомство. Той се хранил от кравата Аудумла.
Синовете ту Бурс, Один, Вили и Be го убили и от тялото ту изтекла
толкова кръв, чe удавила останалите великани. Само един - великанът
Бергелмир - успял да построи лодка, с която се спасил заедно с жена
си."113

• В най-далечния край на океана, в страна, обитавана от „северните

хора" и великаните, срещаме великана Хресвелг, нещо като „вампир",
който е познат също и на маите и в Ирландия. Той имал тяло на орел и
неговите криле предизвиквали бури, точно както в преданията от
Централна Америка.

• В Ирландия срещаме Бран, великана Бренус с прозвище Бендигайт,

което буквално означава същото като Макарите, прозвището на бога
на подземното царство. В една от битките Бран бил смъртно ранен.
Той оставил да му бъде отсечена главата и я изпратил в Лондон. Той
възложил на приносителя, когато пристигне в града, да седне на масата
и да остане там седем години.

• Съществува и великан на име Балор, циклоп, чийто клепач бил

държан от четири човека, за да не се затвори. Когато по време на
сражение вражеската войска погледнела в това око, тя била
унищожавана. Това напомня за циклопа Полифем от „Одисея".

• От времето на легендарния Мерлин, магьосника от Уелс, познаваме

историята за двамата великани Гог и Магог, които всявали страх и
ужас в района. В отговор на това Мерлин изпратил при крал Артур
младия великан Гаргантюа, който убил двата колоса. В тези предания е
интересен дори само фактът, че откриваме едни и същи подробности
на континенти и острови, отдалечени един от друг на хиляди
километри, между които според съвременната наука не са могли да
съществуват комуникационни връзки.

• Кучулейн е смятан за келтски племенен герой (на ирландците). Всяко

от очите му имало по 7 очни ябълки, всяка ръка и крак по 7 пръсти.
Когато веднъж три вещици, предрешени като гарвани, го изкушили да
наруши забраната за ядене на свинско месо, той загубил своята
свръхчовешка сила и умрял.

• Той куцал също като едноокия Вотан, но е бил както Тор един вид
галийския Таранис (келтския бог на небето и бурите на галийците).
Ирландският черен великан е в някакъв смисъл брат на черния великан
на маите и - като Тор - господар на гръмотевиците.

• Съществува също така ирландският Курой. Той приемал образа на

великан на подземния свят, предизвиквал опустошителни бури и се
борил със станалия бог на Слънцето Кучулейн. Така отново се
озоваваме при гностическия мит за борбата между бога на светлината
и бога на тъмнината, който продължава и през Средновековието - в
битката между Св. Архангел Михаил и дракона.

• От английските предания научаваме за съществуването на епоха на

великаните. Тези предания разказват за времето, когато те са живели
там. Светилището „Стоунхендж" също е било свързвано с
великаните. Така например то е наричано в древните легенди
„Танцовата площадка на великаните".
• И ирландският великан Исбададен е едноок. Неговите вежди така
били надвиснали, че трябвало да бъдат подпрени с малки вилички. И
също като Балор той можел да убива враговете с погледа си114.

• В Германия е известен планинският дух РюТецал. Останалите още от

1783 г. писмени легенди за планинския дух великан Рюбецал от
Ризенгебирге силно наподобяват на разказите за бог Один в
германската митология. В древните легенди се споменава и за Тенхел,
който разбил скалите, заприщващи водите на Рейн между Шварцвалд и
Вогезите.

• През 1812 г. излизат приказките на братя Грим. Една от тях е

историята за храбрия млад шивач, в която се разказва за двама
великани, които от една страна изглежда били всеобщо бедствие, което
не може да бъде усмирено, и които от друга страна въз основа на
нарочно провокирана агресия се избиват помежду си.

Бихме могли да споменем още много други, но предпочитаме да спрем

тук.

Как и къде можем да впишем великаните? Те не подхождат нито на

креационистите (привържениците на старозаветната и
фундаменталната история за сътворението на света), нито пък на
еволюционистите (привържениците на теорията за еволюцията). А за
нестабилните доктрини и без това е опасно да отстъпват, тъй като при
великаните, титаните и свързаните с тях хиперборейско-атлантически
епохи винаги е възможно да става въпрос за извънземен произход. А
както е известно има също така много предания от всички краища на
земното кълбо, които съвсем скоро ще разгледаме.

А сега да видим доказателствата:

Гигантски находки в Aзuя и Африка

Хайде да направим малка разходка във втората половина на по-

миналия век, за да видим дългогодишния спор, който се води между
признатата наука и смелите пионери изследователи. Още в края на
по-миналия век при разкопки на остров Суматра холандският
антрополог и геолог проф. д-р Йожен Дюбоа прави взривоопасни
открития. Той чул за човешки череп, отрит близо до Ваджак на остров
Ява. Жителите на острова знаели, че в Тринил на река Рио Соло имало
гигантски кости на великан, наречен Ракакас, от които можели да се
намерят парчета във всички храмове на островите Ява и Бали. Дюбоа
започнал да копае и открил зъби, череп и други части от кости.

След задълбочени проучвания и анализи през 1894 г. той публикува

първата си статия за питекантропус еректус, изправеният
маймуночовек. Натъква се на широко неодобрение в ортодоксалните
среди и дори е обвинен в лъжа, тъй като предвид на свързания с това
риск не било възможно да се отиде на място и да се провери как стоят
нещата. Дюбоа не се обезкуражава дори и при опасността скоро
целият свят да застане срещу него. През 1895 г. той направил изложба
на трудовете си. Духовенството също се намесва, като обяснява че е
„богохулство да се приписва на Адам толкова гротескна глава и
толкова недодялано тяло"115.

Както още няколко смели учени преди него Дюбоа трябвало да се

предаде. Съдбата му се решава, след като учените и духовенството
застават срещу него. Той предава веществените си доказателства на
един музей, който ги съхранява тридесет години затворени в сандък.
Междувременно Дюбоа умира.

През 1937 г., четиридесет години след неговото откритие, работата му

е оценена по достойнство, като е допуснато, че чoвекът от Тринил
най-вероятно е праотец на човека, великан, живял преди около 500 000
години. Освен това е признато, че „този човек вероятно е
принадлежал към великанска раса, чиято гибел е била предизвикана
от земеетресения и наводнения по времето, когато Ява е била все още
свързана с Индия и Китай и е принадлежала към азиатския
континент"116.

Тогава се появява големият немски антрополог и световноизвестен

професор д-р Ф. Вайденрайх. Когато му представят намерена край
Пекин огромна кост от долна челюст на гигант, той го нарича
питекантропус робуcmyc, тъй като въпреки че формата на черепа,
зъбите и т. нат. прилича на тези на човека от Ява, тя се различава по
това, че човекът намерен тук трябва да е бил „пет-шест метра висок".
Вайденрайх получава от Ява друга кост от долна челюст, която
вероятно е принадлежала на „великан с ръст три-четири метра" ,
който той нарича мегантропус палеояваникус (огромен човек от
древна Ява).

Доказателство за своите твърдения немският учен дава през 1946 г. в

Apes, Giants and Man („Маймуните, гигантите и човекът"). По същото
време е публикувана още една негова статия за забележителните
находки на великани, които са направени - също на Ява - от известния
немски палеонтолог проф. д-р Густав Хайнрих фон Кьонигсвалд117.

За Кьонигсвалд мегантропусът е свидетелство за основната линия на

развитие на човечеството с огромни размери. Той открива също така
няколко гигантски зъба, които обаче приличали на човешките, поради
което ги приписва на едно още по-голямо създание - гигантропус. В
него той вижда огромен съвременен маймуночовек (вероятно роднина
на орангутана). Най-старите следи водят някъде преди един милион
години. Един по-малък вид гигантопитекус (от лат. гигантска
маймуна) вероятно дори е на шест милиона години. Палеонтолозите
днес допускат, че през еволюцията гигантските маймуни са ставали
все по-големи. Те са живели предимно във Виетнам и Китай. Според
анализите гигантската маймуна е тежала към 500 кг и е била висока
около три метра. Гигант в истинския смисъл на думата, като си
помислим, че човекоподобната горила достига ръст 1,85 см и тегло до
300 кг. Защо преди 200 000 години гигантопитекусът изведнъж
изчезва от хоризонта и до днес не е станало ясно - както и много други
въпроси, свързани с еволюционната теория.
фиг. 190,191 и 192: По света има много вкаменели отпечатъци от ръце
и крака на великани, които определено са с човешки произход, като
например в Глен Роуз, щата Тексас. Праисторически отпечатък от крак
е открит още през 1912 г. в Южна Африка. Той е с размери 130 см
дължина, 69 см ширина и 18 см дълбочина. Този отпечатък се намира в
гранитна скала (на снимката с проф. Хъртък), чичто геологична
възраст е няколко милиона години. Анализите показват, че в случая не
става въпрос за фалшификация!

При много други изследвания се разиграва винаги един и същ

сценарий. Това продължава 33 години, докато хомо хабилис не бива
признат за предшественик на човека, който е живял преди 1 750 000
години в района на езерото Танганайка в Централна Африка.

Смели учени откриват при своите изследвания праисторически

останки от предшественици на човека и гиганти. След проучвания и
анализи те непрестанно се натъкват на пълно отхвърляне от страна на
научно признатите кръгове и в повечето случаи това води до
прекратяване на работата на смелите пионери. Така се случва и с
австралийския анатом и палеоантрополог Реймънд Дарт, който заедно
със своя колега професор д-р Робърт Брум влиза в научен спор в Южна
Африка, без да го е грижа за последствията. През 1936 г. двамата най-
накрая подновяват разкопките и се натъкват на различни скелети,
които те наричат австралопитекус трансвааленсис („грацилни") и
парантропус робустус („масивни"). Тези предшественици на човека са
живели в пещери или примитивни колиби и възрастта на находките
според геолозите е 120 000-800 000 години. Естествено Дарт е наречен
„псевдоучен". През 1946 г. той публикува статия със заглавие The South
African Fossil Ape-Man („Южноафриканският праисторически
маймуночовек").

Дарт имал право, но ортодоксалната наука не искала да бъде така и за

нея и нейния светоглед това си е било чисто обявяване на война. Този
път „Комисията за историческите паметници на Южна Африка"
повдига официално обвинение срещу Брум в „унищожаване на
геологичните пластове в пещерите и премахване на важни
доказателствени материали 3а по-нататъшни изследвания".

На Брум е забранено да извършва всякаква дейност в областта на

праисторическата антропология. Той не се отказва и малко по-късно,
след като университетът в Йоханесбург му разрешава да продължи
разкопките си, той открива праисторически таз, който ясно показва, че
притежателят му е ходел изправен.

По-късно той открива зъби, които са наполовина по-големи от вече

намерените. За този огромен маймуночовек той избира името
парантропус красиденс (едрозъбестия). Едрите зъби приличали на
онези от Ява. По-късно са открити още кости, сред които кост от долна
челюст, принадлежала на огромен гигант. С времето много от
гласовете на критично настроените учени и на духовните кръгове
заглъхват. Точно те би трябвало да се чувстват подкрепени, тъй като
това е доказателство за тяхното „свещено писание", в което пише, че
някога на Земята са живели исполини. Но и до днес представителите
на двата лагера - креационистите и еволюционистите - се борят срещу
съвременните находки, които без съмнение доказват, че митовете често
са основани на реалността.

Други pазскази за гигантски находки

През XIX век в САЩ са отворени много надгробни могили, в които са

открити човешки скелети с височина 2,10-3,70 метра. В тази връзка
има много предания и рисунки на северноамериканските индианци,
които разказват за епоха, в която на Земята са живели великани.
Двамата изследователи и съавтори Клаус Дона и Райнхард Хабек в
книгата си Im Labyrinth des Unerklarlichen („В лабиринта на
необяснимото") съобщават и за други находки:

• Около 1800 г. в провинциите Уилямсън и Уайт били намерени

скелети с височина 2,10 метра.

• През 1879 г. в Маунд (надгробна могила) близо до Бруърсвил, щата

Индиана, бил открит скелет с височина 3,40 метра.

• През 1883 г. при разкопки в Ломпок Ранчо, щата Калифорния,

войници откриват скелет на мъж с височина 3,70 метра. Скелетът е
погребан с черупки от миди и камъни с гравюри, които обаче не могли
да бъдат разшифровани. Освен това в гроба има огромна каменна
брадва. Друга забележителност е, че по горната и долната челюст
великанът има двоен ред зъби.

• През 1926 г. миньорите в подземна галерия на въглищната мина Игъл

Бей Криик (щата Монтана) откриват големи човешки скулови кости. За
голяма изненада на антрополозите зъбите са скрити в скален слой,
който е най-малко на 30 милиона години.

• По думите на авторите в една гробница в Юта са намерени няколко

човешки скелета с големина 2,20-2,40 метра. Някои костни маси
говорели дори за височина до 3 метра. В гробовете са открити също
различни предмети (сандали, части от мрежи). Освен това са открити
непознати писмени знаци, издълбани в каменните стени. Все още
обаче не са направени ДНК анализи (към 2004 г.).

• През 1998 г. в пещерните комплекси в Боливия италианска група

археолози открива човешки скелети с височина 2,40 метра118.

Двамата автори Дона и Хабек разказват и за други интересни следи,

както и за гигантските скелети в Еквадор. Впоследствие Петер Карлос
Вака намира през 1962 г. в пещера в провинцията Лоя 70 % от човешки
скелет. Предполагаемата височина е 7,60 метра. В началото на 90-те
години на миналия век еквадорски учени изследват части от скелета.
Те стигат до извода, че наистина става въпрос за гигантски кости. Най-
новите анализи в Австрия ясно го потвърждава. Така например един
професор по анатомия в университета във Виена успява да
идентифицира една от находките като os occipitale - тилната кост на
човека. Професорът удивено добавя, че този човек трябва да е бил
висок 7,50 метра119.

Има различни други разкази и находки, които бихме могли да изброим

тук, като в тази връзка в най-скоро време основно в Южна
Америка,щели да бъдат открити още неща, както предполага Клаус
Дона. През изминалите години са провеждани различни експедиции
сред които и тези в Еквадор, но до този момент те все още не са
приключили напълно. И там също можем да открием различни легенди
за великани: В „Попол Вух", свещената книга на маите киче (Кодекс
Рамирез 1883 г.) пише, че киманите от долината на Мексико са били
великани. И в трите периода на мексиканските маи между потопите е
имало великани като божеството Хунахпу. При ацтеките също можем
да открием подобни сведения.

Всъщност и в страната на фараоните могат да се открият свидетелства

за съществуването на великани в древните времена. За цар Сетенес
пише, че е бил голям като великан. Според хронистите височината му е
била пет лакътя и три ширини на дланта, което се равнява на около
2,85 метра. Това би могло да обясни гигантските саркофази на
древните египтяни, които днес можем да видим в музеите или в
храмовете (например в Саккара).

Белите великани в Мексико

Други предания разказват за „белите" великани:

„Щом Луната и Слънцето пронизали тъмнината, великаните

поискали да наблюдават с очume си изгрева и залеза на Слънцето. Те
стигнали дотам, където започвало морето, там, където живеели
белите. Накрая поискали да се изкачат до Слънцето и решили да
издигнат кула. Тогава Господарят на сътворението казал на другите
богове: „Не бива простосмъртните да се издигат до нас."

Затова те унищожили с гръмотевици и мълнии творението на

великаните, които избягали уплашени. Но хората по Земята, които
до този момент говорели един език, вече били разделени и започнали
да говорят на разлитни езици. "120

Според древните предания този мексикански текст разказва за

пристигането на великаните в Америка. Една друга древномексиканска
космогония разказва за четири различни епохи, всяка от които
загинала от природни катастрофи. През първата епоха Тецкатлипока
се отправил към Слънцето, а тогавашните хора били великани. Чрез
своята надменност те предизвикали залеза на епохата, настъпила
катраненочерна нощ и великаните били изядени от ягуари. Ацтеките
смятали културата на Теотихуакан с неговите величествени пирамиди
северно от Мексико за доисторически разцвет на една потънала епоха,
през която са живели великани, тъй като само такива великани са
можели да построят монументални постройки като тези в Теотихуакан
и още по-големите пирамиди в Чолула. Според едно народно сказание
на маите в Юкатан четири великана подпирали небесния покрив в
четирите посоки на света.

„Има четирима бакаби, за които в преданията се казва, че единият е

бил съвсем бял на цвят и той се намирал на север, където духа
силният вятър, който носи нещата на изток."121

И в митовете за сътворението на света в културата на Тиахуанако

белите великани идват от езерото Титикака в Боливия (Андите). В
Южна Америка са известни още древните богове - вестители на
култура като Кетцалкоатл, Виракоча, Кон-Тики, Мамкоча и други.

Те са били големите бели учители на предводителите на олмеките,

толтеките, маите, ацтеките и пиките, които някога дошли през
голямата вода. Толтеките и маите твърдели, че чужденците дошли от
далечния север и се връщали там.
В „Попол Вух", свещената книга на маите, се разказва за „белите
богове". Принцеса Папан - сестрата на Монтезума - ги чакала да
дойдат. Когато вместо „белите богове" през голямата вода дошъл
Ернан Кортес, който също бил бял, всичко било много лесно за
испанските завоеватели, тъй като тя ги взела за белите богове от
древните предания.

През 1639 г. Патер Кристобал де Акуня пише в 63 глава „Реката на

великаните" на своята книга за района на Амазонка. Става въпрос за
Пурус, която извира от Андите източно от Кузко. По бреговете на
реката освен другите племена са живели и великани - куригери - чиято
височина достигала до 16 дължини на дланта.

Накрая да прочетем мнението на изследователя и писател Марсел

Хомет в неговото произведение Die Sohne der Sonne („Синовете на
Слънцето"):

„Вероятно ви се е случвало да се лутате из легендите на народите.

Северните замъци Валхала са построени от гиганти. В гръцката
митология титаните са първите деца на небето и земята, които
воюват с боговете, а великанът Атлас е осъден да носи небесния свод
на раменете си. А на циклопите се приписва построяването на
Циклопските стени. Та нали самият Платон пише за нападението на
„голяма сила" над „древните атиняни", които в никакъв случай не са
били негови съвременници. В тази връзка много странно звучат
думите, които той поставя в устата на Критий: „За коя друга
голяма сила, завладяла вашата страна, би могло да става на въпрос в
текстовете, ако не онази настъпваща от Атлантическия океан,
която самоуверено е тръгнала на кръстоносен поход срещу цяла
Европа и Азия. Някога морето на това място било проходимо. През
протока, който вие наричате на вашия език Стълбовете на Херкулес,
имало остров. Той бил по-голям от Либия и (Мала) Азия взети заедно,
от него можело да се пътува до други острови, а от тези острови
към разположената срещу вас суша, заобиколена от онова истинско
море... Преди всичко нека първо да си спомним, че откакто е
започнала войната между онези, които са живели отвъд стълбовете
на Херкулес, и всички, живеещи отсам тях са изтекли девет хиляди
години..." Този могъщ род ще остане в спомените на хората като
великани, които са живели в митични времена и са построили огромни
каменни постройки. И техните останки, които ние откриваме даже
на север от района на Амазонка, навсякъде са придружени от
мегалитни паметници, тежащи по няколко тона. Къде е била
родината на тезu „великани" и техните потомци, които вероятно
поради изключително благоприятните външни условия са станали
особено висок човешки род и затова били смятани от ниските на
ръст, живеещи в мизерни условия xopа „гиганти"? Всичко сочи, те
тяхна прародина вероятно е бил островният континент с
благоприятен климат между Европа и Америка, който по-късно
потънал. "122

Резюме по темата за Атлантида, Хиперборея и великаните

Като обобщение можем да кажем, че в писмените и устните предания

по целия свят се говори за древна земя в Арктика. Хиляди години се
съхранява знанието за един високоразвит човешки род, което е
пуснало корени дълбоко в подсъзнанието на различните народи. В тази
връзка можем да споменем и световните епохи, които описват дългите
периоди на развитие и преселение. Причината за преместването от
арктическия регион са били промени в климата.

Но какво е отличавало този човешки род? Да кажем просто, че това са

били гигантски „богове", не стига. Вярно е, че по- късно шумерите,
египтяните, гърците, цивилизациите от Южна и Централна Америка,
които са сред по-значимите по-късни „проявления" на древните
жители на полюса, наричат този славен род „богове", което обаче не
означава, че те не са били същества от плът и кръв. Това, от една
страна, вероятно се дължи на факта, че времето, за което говорят в
своите митове, отдавна е отминало. Причината обаче по-скоро е в
техните специални атрибути, както можем да научим от учението
„ватан". ВАТАН е езотерична представа за света на нашите германски
предци, отразена в руните и дървото на живота - така да се каже в
„Библията на севера". Във ВАТАН се разказва за извънземен произход
на първоначалното „човечество, живеещо на полюса". Това е нашата
отправна точка.

Защо именно този извънземен произход и до днес се прикрива с

всички сили от някои религиозни и политически фракции е съвсем
ясно. Защото ще загубят своята власт!

Дълго обсъждахме дали да не включим на това място „теорията за

коренните раси" на теософите, но накрая се отказахме. Според Елена
Блаватска има пет коренни раси - полярната раса, хиперборейците,
лемурийците, атлантите и днешната раса. Проблемът е, че теософията
описва хиперборейците например като етерни създания, нещо което не
можем да приемем насериозно, тъй като нито съвпада с митовете на
гърците, толтеките и други народи, нито отговаря на скелетните
находки, а още по-малко на описанията на великаните, идващи от
север с летящи кораби.

Ако приемем, че някога наистина е имало великани - не само в Южна

Америка, но и в Египет - тогава тези камъни въобще не са били
толкова „големи" за техния ръст. Освен това смятаме, че те са владеели
техника (нека си спомним за тибетците и Едуард Лийдскалнин),
благодарение на която не им се е налагало да полагат свръхчовешки
усилия.

Високите „бели" богове най-вероятно са били и боговете на Египет.

Много от тях са били руси, имали са огромна глава със специфична
форма и са били много по-напреднали от съвременниците си. Сигурно
искате да знаете как са изглеждали тези египетски богове?

Моля, заповядайте...

Продълговатият череп
фиг. 193 (горе вляво) и 194 (горе вдясно): Всички същества, царували
някога в Египет, са имали продълговат череп и то не само възрастните,
но и децата (горе вдясно снимката е дадена с увеличение).

фиг. 195 (по средата вдясно): Дъщерята на Хеопс също е била с

продълговат череп.

фиг. 196 (долу вляво): Дългият череп на неизвестна египетска царица

от 1350 г. пр. Хр., който се намира в Египетския музей в Берлин.
фиг. 197 (долу вдясно): Нефертити.

фиг. 198: Ехнатон не само е имал продълговат череп, но както и други

представители на неговия вид е имал много широк таз и голям корем.

фиг. 199: Имало ли е различни раси в Египет? За разлика от малкото

до него високото същество има съвсем различна форма на главата,
която е силно изтеглена назад.
Тези същества не са живели само в Египет, както доказват намерените
черепи и скелети. Нека отново да прекосим Атлантическия океан и
отидем в столицата на Перу, Лима. В частния „Музей на златото" могат
да се видят някои черепи на някогашните владетели, всички до един
гигантски. Те са още едно доказателство, че великаните наистина са
съществували.
фиг. 200 и 201: По цялото земно кълбо могат да се открият артефакти
на т. нар. „продълговат череп". Защо някогашните народи са започнали
изведнъж да деформират черепите? Със сигурност има логично
обяснение за това! Но защо този култ се среща по целия свят и как е
могло да бъде осъществяван културен обмен между континентите, след
като традиционната теория отрича да е имало такъв?

Сега ще разгледаме по-подробно един от огромните черепи в „Музея

на златото" в Лима - един от онези черепи, за които медицински е
доказано, че не е оформен така чрез „снаждане" в детска възраст, а че
се е развил по естествен начин. Това обаче е от второстепенно
значение при него, тъй като по размер е два пъти по-голям от черепа на
съвременния човек. Мумията на този владетел е висока 2,70 м -
гигантски ръст преди всичко в сравнение с дребните перуанци, чиито
среден ръст е някъде около 1,60 метра. Наметалото на владетеля е
извезано със злато и е дълго 2,50 метра. Рамената му са два пъти по-
големи от тези на днешните футболисти, а изложените в музея златни
ръкавици са с размер на тенис ракета.

Освен това разполагаме с разказа на американския автор доц. Глен

Кимбал (той е бил и лектор на конференцията за НЛО през 1999 г. в
Невада), който някога помагал при развеждането в един друг частен
музей в Перу. В него имало изложени други мумии на инки с размери
до три метра, които също носели дрехи, извезани със злато.

Това си е направо безумие! Представете си ако пред вас застане мъж,

висок 2,70 метра...
фиг. 202: Черепът на перуански владетел, висок 2,70 метра.

Черепът от Малта

Да се върнем отново в района на Средиземноморието, и по-точно в

Малта, където ще открием подобни черепи. В подземния мегалитен
храм в Хал Сафлиени (днес част от културно-историческото
наследство на ЮНЕСКО) са погребани хора с огромни черепи и то не
само един, ами много! Те датират някъде от 4100-2500 г. пр. Хр. Човек
има чувството, че са принадлежали към особен човешки вид и че може
би те са връзката между Месопотамия и Древен Египет. Става въпрос
за вид, приличащ на змия или влечуго, за който се споменава в
древните текстове.
Малко история:

До 1985 г. черепите на тези същества, открити в праисторическите

малтийски храмове в Таксия, Гантия и Хал Сафлиени, могат да се
разгледат в археологическия музей във Валета. Оттогава насам вече
няма достъп до тях. Днес само снимките на малтийските
изследователи д-р Антон Мифсуд и неговия колега д-р Чарлз Савона
Вентура свидетелстват за съществуването на черепите и доказват
тяхната абнормалност.

Случвало ни се е да срещнем черепи с деформации. Когато обаче пред

себе си човек види черепи, като тези в Малта, които са израснали по
съвсем различен начин, значително са удължени и при това са
забележимо по-големи от останалите, като на всичкото отгоре нямат и
сагитален шев (sutura sagittalis), тогава напира въпросът: Чии са тези
огромни черепи?
фиг. 203: Така изглежда черепът на „нормален" човек - с венечен и
сагитален шев.
фиг. 204: Долният „продълговат череп от Малта" е значително по-
голям, по-обемен и при него липсва сагиталният шев!

В храма Хал Сафлиени има кладенец, посветен на богинята майка. Там

може да се види и малка статуя на спяща богиня, а до нея един друг
артефакт с гравюра на змия. Нас ни интересува преди всичко един от
тези черепи, който показва силно изразен долихоцефал или удължената
задна част на черепния свод. Освен това липсва и вече споменатият
сагитален шев. Точно това от гледна точка на анатомите и медиците е
напълно невъзможно. Но не и от патологична гледна точка, тъй като
има един познат такъв случай сред малформациите. Анализите
потвърждават, че удължената структура не се е получила чрез
„снаждане", а е възникнала по естествен начин. Но идва по-лошото: в
праисторическите времена на двата острова Гозо и Малта е
съществувал т. нар. култ към змиите с жреци-змии. Възможно ли е този
череп да е принадлежал на един от тези жреци-змии? Или на жрица-
змия?
Изчислено е всъщност, че благодарение на един такъв продълговат,
изтеглен назад череп човекът би могъл да прилича на змия, тъй като
поради разположените по различен начин лицеви мускули очите и
кожата са изтеглени нагоре и назад. Преди всичко тежестта на черепа,
поради огромната си изпъкналост назад, трябва да е била голяма, така
че съществото вероятно е имало проблеми да върви изправено. Може
би то понякога или винаги е пълзяло като змия или гущер?

Интересно е също да споменем, че сред намерените черепи има един,

при който е установена деформация на дължината на черепа, която е
получена нарочно чрез „снаждане". По този начин категорично може
да се установи, че останалите са израснали толкова дълги по естествен
начин. Това доказва и че някогашните обитатели на Малта са се
опитвали да „оформят" черепите на някои деца, за да приличат на
змиеподобните хора.

Какво означава това за нас?

Черепите датират от 2500 г. пр. Хр., което съвпада с края на

малтийската мегалитна епоха. Били ли са тези змиеподобни хора
последната жреческа каста, която никога не се е смесвала с
обикновеното население, преди да измре? Или може би въобще не са
измрели напълно, а само са се оттеглили? Може би под земята? Когато
триста години по-късно дошли финикийците и завзели Малта, те също
построили там храм на богинята майка, която наричали Астарта,
богинята, чието лице приличало на змийско! Дали не са открили
змиеподобните хора?

Историята от Малта се покрива с находките на скелети в Египет,

направени през 30-те години в Саккара от проф. Уолтър Б. Емери
(1903-1971). Въз основа на тяхната възраст и мястото, където са
намерени, тези скелети могат да бъдат отнесени към преддинастичния
период. Значително по-големите и удължени назад черепи ясно
показват, че тази група хора няма нищо общо с обикновеното
население, при това те са имали светла, отчасти руса коса, били са
високи на ръст и с по-здрав скелет. Емери тълкува тези находки на
скелети като принадлежащи на жреческата каста, която не се е
чифтосвала с народа, а със себеподобните си, като смята, че това са
били Шемсу Хор.

Шемсу Хор се споменават в царските именници на Абидос и Емери

пише следното за находките си:

„Към края на четвъртото хилядолетие преди Христа се появил

народ, известен като „Служителите на Хор" (Шемсу Хор), като една
силно доминираща аристократична каста, която управлявала цял
Египет. Теорията за съществуването на тази раса се потвърждава
от откритията в преддинастичните гробове в северната част на
Горен Египет, където са намерени анатомични останки на индивиди
с по-големи черепи и с по-висок ръст от местното население. Този
ръст толкова се различава,чe може да се изключи тези два народа да
имат един и същ произход, т.е. не биха могли да са от една и съща
раса."123

Това ли са елохимите, падналите ангели от Стария завет? Да не би

именно едно такова същество да е била онази „змия", която е изкушила
Адам и Ева? Това може би съвсем не е толкова абсурдно, тъй като сред
текстовете от Кумранските свитъци е „Завещанието на Амран", в което
пише:

„Един от тях имаше страшен вид - приличаше на змия и кожата му

беше с различни цветове. Лицето му беше като на змия с огромни
очи."

Това съвсем не е единственият източник за Адам и Ева и „змията" в

рая. Щефан разглежда тази тематика още преди години в книгата си
Den Gottern aufder Spur („По следите на боговете") и посочва още
интересни източници. В произведението си Р. А. Буле използва
предимно еврейски съчинения, които древните евреи нарочно са
пропуснали да включат в Библията, заради съдържащите се в тях
неловки моменти. Към тях принадлежи и Хагада (сборник устни
равински предания). Именно от Хагада Буле цитира една история за
Адам и Ева:

„Първият резултат беше, чe Адам и Ева останаха голи. Преди това

тялото им бе покрито с рогова кожа и обвито в облак от
великолепие. Още щом престъпиха наложената им забрана облакът
от великолепие се вдигна и роговата кожа се свлече на земята и те
стояха там, голи и засрамени."124

По-нататък Буле цитира една друга гностична версия за Адам и Ева:

„Сега Ева повярва на думите на змията. Тя огледа дървото. Взе си

няколко от неговите плодове и ги изяде и даде и на своя мъж да яде
от тях. После техният дух се откри. Защото докато ядоха им се яви
светлината на познанието; те осъзнаха, чe са голи заради своето
знание. Когато видяха своите създатели, те се погнусиха, защото
бяха с животински образ. Те разбраха много неща."125

В тези текстове откриваме свидетелство за това, че Адам и Ева може

да са били рептилоиди. Така вече ни става малко по-ясно, защо
ранните християни са премахнали много от древните текстове126.
фиг. 205: Ехнатон.

Свидетелства за това, че не само на Малта, но и в Египет е

съществувала змиеподобна жреческа каста, откриваме при стенните
рисунки и статуите, изобразяващи хора със змийски глави. Намерените
скелети и черепи също говорят, че тези „полубогове" наистина са
съществували. Интересно, нали?

Трябва да се отбележи още, че освен змиеподобни хора, които ходели

изправени, имало и такива, които отчасти се придвижвали пълзейки.
Авторите Виторио ди Чезаре и Адриано Форджоне са на мнение, че
тази змиеподобна жреческа раса първоначално е господствала като
Шемсу Хор в Египет, преди да се разпростре повече и да стигне чак до
Малта, където през 2500 г. пр. Хр. отново изчезва. Различни
изследователи обсъждат въпроса, дали тази раса не е дошла в Малта
откъм Европа и едва след това да се е отправила към Египет, т.е.
движението да е започнало от север.

В Египет те живяли още няколко хилядолетия и през 1351 г. пр. Хр.

издигнали един от техните хора на трона - най-известният, но и най-
мистериозният египетски цар, когото познаваме - Ехнатон

Ехнатон, както и неговата сестра Нефертити (виж цветните снимки)

имал огромен, издължен череп, съвсем различно по форма тяло от
„нормалните" египтяни и лицето му имало специфично изражение -
било изтеглено назад с много големи устни и големи очи, разположени
далеч назад върху главата. Били ли са Ехнатон и неговите роднини
потомци на змиеподобните хора?

Били ли са елохимите „божествената династия" на египтяните? И били

ли са полубоговете и великаните, служителите на Хор или Шемсу Хор
техни преки потомци127?

За да разберем това, сега ще се потопим в тази епоха на „боговете",

наречена...

Зеп Тепи - „Първото време"

„Египтяните вярвали, чe отначало тяхната земя е била управлявана

от династия на велики богове, последният от който бил Хор, синът
на Изис и Озирис. След него дошла династия на полубожествени
създания, така наречените „служители на Хор", които от своя
страна отстъпили място на историческите египетски царе."128

В древните египетски предания се говори за „Първото време" (Зеп

Тепи) и за Нетер и Шемсу Хор или „служителите на Хор". Според тях
преди епохата на династичните или светските царе, започнала от
фараона Менес, е имало две преддинастични епохи. През първата
епоха Египет е управляван от Нетеру, което означава „нетер" или
„богове" до царството на Хор, сина на Изис и Озирис. След епохата на
Нетер следват т. нар. Шемсу Хор. Шемсу Хор или „служителите на
Хор" продължават божественото родословно дърво на Хор до епохата
на династичните царе, която започва около 3100 г. пр. Хр. с Менес,
първия фараон на Долен и Горен Египет.

Тоест имало е „Първо време" когато боговете сами са царували. След

този период, когато „боговете" изчезват (накъдето и да е това),
господствали нещо като полубогове, които се опитвали доколкото
могат да продължат творението на „боговете". Едва след това дошла
епохата, която днес познаваме като „официално" египетско летоброене
(виж отново фиг. 2).

Нека сега да проникнем по-навътре в тази епоха. Тя започва първо с...

Арабските хронисти

Вероятно най-известният останал и до днес арабски текст е

произведението „Хитат" на религиозния учен Ахмад Ал-Макризи
(1364-1442 г. сл. Хр.) - сборник с различни арабски научни текстове (на
лекари, архитекти и други кабинетни учени), които се занимават с
историята и топографията на Египет. Едва през 20. век части от
неговата историческа книга са изследвани по-подробно от Хуго Бунц.
Той установява, че в произведението си Ал-Макризи частично дори
дословно е заимствал някои изречения и цели пасажи от по-древни
арабски историци. В „Главата за пирамидите" Ал-Макризи включва
всички известни по негово време документи, с които разполага129.

Изхождайки от нея Голямата пирамида не е построена от Хеопс, а от

далновидния цар Саурид. Самият Бог го въвежда в „Познанието за
звездите" и му дава да разбере, че на Земята ще настъпи катастрофа,
но една част от света, където ще има нужда от науки, ще остане. В
отговор на това Саурид, известен още като Тот или Хермес
Трисмегист, построява Голямата пирамида:
„Има хора, които казват: Първият Хермес (Саурид/Tom), наречен
„Триждимогъщ"заради качествата си на пророк, цар и мъдрец (той е,
който евреите Енох, синът на Яред, на сина на Маалалеил, на сина на
Кенан, на сина на Енос, на сина на Сит, на сина на Адам, наричат
избавление и това е Идрис), прочете no звездите, че ще дойде потоп.
И нареди да се построят пирамидите и всичко, за което се грижеше и
което можеше да се загуби и да изчезне, той покри там,за да го
закриля и пази."130

Ето какво смята по този въпрос арабският историограф Абд Ал-Хакам:

„Според мен пирамидите е можело да бъдат построени само преди

потопа, защото ако са били построени след това, хората щяха да
знаят повече за тях."131

По-нагоре споменатият жрец Мането, който се предполага, че е

получил своите знания от надписите върху колоните на подземния
таен храм в Тебен, също говори за...

Потоп

Потвърждение за голямо наводнение откриваме не само в текстовете

от Междуречието или Месопотамия (Гилгамеш) и текстовете в
Библията (Ной), но и при ацтеките, майте, в индуизма, при индианците
хопи, както и при много примитивни народи. Много интересна и
смайваща е приликата между различните предания. Сценарият и
съдържанието са винаги едни и същи. На едно място главното
действащо лице се нарича Ной (в Библията), на друго Утнапищим (в
епоса за Гилгамеш), на трето Зиусудра (при шумерите), а на четвърто
Атрахадис (при акадите). Също и ирокезите, индианците чибча и
гуарани и инките разказват за потоп. Това е червена нишка, която
преминава навсякъде132.

Освен тези почти двеста устни и писмени свидетелства от всички

краища на света, които разказват за потоп, има и археологически
доказателства за голямо наводнение в шумерския град Ур, датиращ
отпреди 6000 години. Учените откриват слой с дебелина два и
половина метра от пропита с вода глина, който покрива район от 100
000 кв. м. Той е разположен от Междуречието северно от Багдад до
брега на Персийския залив, т.е. район към който днес принадлежат
части от Иран, Ирак и Кувейт. От размерите на земния слой учените
стигат до извода, че приливната вълна е била с гигантски размери и
вероятно тогава са намерили смъртта си всички хора от шумерската
цивилизация, които не са се скрили навреме на безопасно място132.

Александър и Едит Толман пишат в своята книга Und die Sintflut gab es
doch („И наистина е имало потоп"):

„Заслужава си да не отхвърляме традициите на народите, като ги

смятаме само за легенди и мистерии, а да се доверим на принципната
истина, която стои в основата на едно така упорито съхранявано
сред традициите видово преживяване..."

Ако си спомним фиг. 62, на която бяха показани възходът и упадъкът

на високоразвитите култури, ще видим как един голям слънчев цикъл
приключва 10 000 години преди Христа. Точно по това време свършва
последният ледников период. А какво се случва, когато един ледников
период свършва? Точно така - снегът се топи! Следователно е логично
да се стигне до наводнения, които приличат на потоп. Това е било
предвидимо за по-образованите хора... И е било съвсем разбираемо
писмени документи, технически прибори и други подобни да бъдат
скрити на сигурно място от нахлуващата водна маса.

Но кои са били обаче тези хора, които по някаква причина са били в

състояние да разберат, че настъпва краят на ледников период и че
съпровождащото го топене на ледовете ще доведе до повишаване на
морското равнище? Съвсем очевидно е, че те са били по-образовани и
са обикаляли света повече от другите. Вероятно са имали познания по
астрономия и затова са можели да изчисляват слънчевите цикли? Може
би дори са имали възможността да наблюдават света отвисоко? Като от
летателен апарат? Може би не те самите, а някой който им е дал тези
знания? За тях вече научихме - за атлантите и хиперборейците, които
са дошли с въздушни кораби. За това свидетелстват и намерените в
Колумбия артефакти във вид на самолети. Пилотът и конструкторът на
макетни самолети Петер Белтинг построява по техен модел самолет,
който излита без никакъв проблем!

фиг. 206, 207 и 208: Археолозите предпочитат да твърдят, че тези

златни самолети, открити в Колумбия през 500 г. сл. Хр., са птици или
насекоми. Но самолетните инженери разглеждат артефактите и
потвърждават еднозначно, че те представляват свръхмодерни
аеродинамични конструктивни детайли, които не се срещат в
природата. През 1995 г. немският пилот и конструктор на макетни
самолети Петер Белтинг доказва това, като построява по техен модел
самолет с размер около един метър и с него надминава всички
очаквания. Още от излитането, приземяването, рулирането та чак до
лупингите - всичко можел да прави, без да показва каквито и да било
слабости по отношение на аеродинамиката.

Познаващият въздухоплаването може да наблюдава всичко отвисоко -

разпределението на ледените маси, бреговите региони и т. н. Отново
възниква въпросът, кой е научил атлантите и хиперборейците на
всичко това? Скоро ще можем да разберем ...

Що се отнася до Тот - за който се говорят всевъзможни чудати неща -

ще разгледаме отново твърденията на Мането и Ал-Макризи. От
древните текстове съдим, че Саурид, наричан още Xepмec Тристегист
или Енох или Тот е наредил да бъде построена Голямата пирамида,
заради очаквания потоп и е записал историята на „боговете".
Надписите, според разказа на Мането, са поставени върху колоните
собственоръчно от великия египетски бог и културен вестител Тот.
Вероятно вторият син на Тот Агатодаймон е този, който според
преданията с много усилия е прехвърлил след потопа „херметичните
надписи" върху папируси, които след това отново са скрити на
безопасно място в тайните подземни храмове.

Кой е бил тайнственият Тот?

Тот (от древноегипетски - Джехути) играе определяща роля в

древните предания, свързани с построяването на Голямата пирамида.
Преданията за Тот също така ни връщат обратно към жреческите
центрове в Хермопол (от гръцки - град на Хермес) и Хелиопол (от
гръцки - град на Слънцето), от където той някога е творил.

Тот се отъждествява с много имена. Известен е като „триждимогъщият

Хермес " (Хермес Тристегист) и същевременно като Сурид или
Саурид, Идрис, Онурис и библейския Енох. Тот, който често е
изобразяван с глава на ибис, от митологична гледна точка може да се
разглежда като мъдър секретар на боговете при всяко тяхно
божествено действие. За древните египтяни той е преди всичко
културен вестител и пазител на тайните, централна фигура, свързана с
жреческия център в Хелиопол. От друга страна той може да се
разглежда като Господар на времето и този, който „разделя епохите,
месеците и годините".

Този символизъм намира отражение и в палмовото листо, върху което

той като върху рабош отбелязвал годините. Ето защо рабошът заедно с
калема са най-важните му атрибути. Калемът го отличавал като
господар на писарите и въобще на писарството. Също и библиотеките,
архивите и „къщата на живота" били под негова закрила („пазител на
записите"). В неговия храм в Хелиопол е имало известна библиотека.
Говори са за тайнствени и скрити коридори, в които се съхранявали
изписаните собственоръчно от него папируси. В преданията пише:
Чрез своето знание Тот получил власт над нещата. Той „владеел
вълшебна сила". Той умеел да работи и със забележителни прибори,
например едно „вълшебно огледало" (видеотелефон), в което можел да
вижда неща, които се случват далеч от него. Разказва се също и за
„птичка, която слуша и която пее", с чиято помощ той можел да чува
новини отдалече (телефон/радиотелефон). От древните надписи
научаваме, че Тот е дошъл на Земята със „своя кораб". Други легенди
разказват, че божеството (Тот) още в древността се е „спуснало от
небето върху лотус" и предало на древноегипетската жреческа каста
своето знание.

„На него било предадено да прилага правосъдие, когато боговете и

хората така се умножили, че имали нужда от регулирано общуване.
Така боговете и хората възхвалявали неговата мъдрост, с която той
назначавал и устройвал богослуженията и жертвоприношенията.
Той научил хората на писмо и на изкуството на словото. Напътствал
чиновниците как да се грижат за храмовете и дворците на боговете
и царете. И така нищо от неговата мъдрост не било забравено, нито
занаятчийските изкуства тъкане и плетене, лов и земеделие... "134
Тот и седемте мъдреци от Едфу

Свидетелства за преддинстичния период, т.е. периодът преди

официалното египетско летоброене, ще открием измежду другото и по
стените на храма в Едфу, който се намира в Горен Египет между
Луксор и Асуан. Храмът в Едфу, в днешния му вид, е построен между
237 и 57 г. пр. Хр. Части от вътрешната и външната западна оградна
стена днес сочат към по-стари постройки, датиращи отпреди
хилядолетия чак от епохата на пирамидите.

Текстовете по стените на храма ни предоставят многобройни

свидетелства за преддинастичния период и се смятат от съвременните
учени за единствените останали запазени образци от една много по-
древна и по-обширна космогония (теория за произхода на Космоса). В
текстовете служителите на Хор се отъждествяват и смесват с други
„митични" създания, които понякога имат божествена, после отново
човешка природа и винаги са представяни като преносители и
пазители на знанието през хилядолетията.

Египтологът И. Реймънд от университета в Манчестър разяснява, че

текстовете съдържат скрити сведения „за определени митични
събития (...), при което полагането на основите, строежът и
използването на историческия храм са пренесени в една митична
епоха. Историческият храм се тълкува като творение на самите
богове и като конструкция с митичен характер. Това (...) води до
заключението, че според тогавашните вярвания историческият храм
е бил непосредствено продължение, проекция и отражение на
митичен храм, който възниква в началото на света..."135

Началото на света би могло да е равнозначно на „Първото време"

(Зеп Тепи), на онази епоха, която разгледахме и за която става въпрос
върху един паметен обелиск между лапите на Сфинкса. В това „Първо
време" думите на мъдреците на Тот, богът на изкуството на писането,
са записани в книга, която описва положението на някои определени
„свещени хълмове" по поречието на Нил. Според надписите заглавието
на тази безследно изчезнала книга е „Описания на хълмовете на
праисторическото време". „Праисторическият хълм" се отъждествява
от много експерти с естествената скална група, върху която се намират
пирамидите.

В древните надписи в храма в Едфу се говори за група от седем

мъдреци. Особеното на тези мъдреци било, че те били „единствените
божии създания, които знаели как трябва да бъдат построени
храмът и свещените градове". Те са тези, които организирали
строителните работи върху „праисторическия хълм". Процесът, в
който взел участие и Тот, обхващал плана и построяването на
първоначалния мистичен праисторически храм. Щом като
„праисторическият хълм" се отъждествява с платото Гиза, можем да
тълкуваме надписите, че Голямата пирамида е „праисторическият
храм", построен от седмината мъдреци с помощта на Тот. Това
естествено би подчертало недвусмислено вече споменатите описания
на Ал-Макризи, включително неговите записки, за личността на Тот,
във връзка със строежа на Голямата пирамида, и тези за подземните
лабиринти.

Съвременните египтолози малко се занимават със свидетелствата за

седемте мъдреци и тяхната самоличност. Те са установили само, че
вероятно „седемте мъдреци са играли роля в една много по-обширна и
обща теория за произхода на свещените области и храмове".

Има още нещо съществено в контекста, в който мъдреците са описани.

Става въпрос за картини на потопа, в които „праисторическите води",
от които се издигал „праисторическият хълм", бавно се отдръпнали.
Това ни напомня на Ноевия ковчег върху планината след потопа.

Надписите в Едфу в Горен Египет разказват също, че седемте мъдреци

идвали от остров, наречен „родината на първите хора". В текстовете
се говори, че този остров бил унищожен от потоп. Това станало
неочаквано и повечето от „божествените му обитатели" се удавили.
След като малкото оцелели дошли в Египет, те станали „боговете
строители, които творили в праисторическото време... които
отгледали потомството на боговете и хората... "136.
Друго свидетелство ни оставя и храмът в Дендера на север от Едфу.
Там надписите върху постройката издават, че „големият план", който
следвали нейните строители „е записан в древните текстове, които
са им предадени от служителите на Хор"137.

Седемте мъдреци от Шумер

Седемте мъдреци се срещат и в други предания. В един

древновавилонски текст се говори, че те са живели „преди големия
потоп" и са построили стените на свещения град Урук. Според
шумерските царски именници Енмедурана е бил седмият цар преди
потопа и царувал в Сипар шест обиколки на планетата Нибиру, преди
да стане върховен жрец и да получи името Ентедуранки.

От кореспонденцията на един асирийски цар разбираме за цар, който

превъзхождал по знания „всички мъдреци на подземното царство",
защото е бил потомък на мъдреца Адапа. За друг вавилонски цар той
твърди, че притежавал „мъдрост, която далеч надвишавала дори
онова, което се съдържало в съставените от Адапа текстове". Тук
става въпрос за Адапа, мъдрецът от Ериду (центъра на цар Енки в
Шумер), който дал на Енки необятно знание, едно „широко разбиране"
на „строежа на земята" и така му разкрил тайните на науките за
Земята. Енки бил божествен владетел и олицетворение на мъдростта.

Седемте мъдреци в Индия

И в индийските предания срещаме седемте мъдреци. Тук те са

наречени риши. Те са оцелели от потопа и са получили поръчението да
предадат мъдростта на древния свят преди потопа на бъдещите
поколения. Навсякъде, където в древните митове се появяват седемте
мъдреци, те са представени като просветители, оцелели от катастрофа,
в която загинало почти цялото човечество и са поставили след нея
началото на една нова епоха („Първото време" на Древен Египет).

Нека да обобщим:
Самите вестители на културата като Тот не са били богове, но са били
обучавани от тях (или от полубогове), за да съхраняват и предават
знанията им на хората. За съжаление са останали само оскъдни
древноегипетски записи за Тот. За сметка на това обаче в Книгата на
Енох откриваме много подробни разкази за това, как Тот (наричан още
Енох) е имал оживени контакти с боговете елохими и много пъти през
живота си е напускал Земята с летателна машина.

Книгата на Енох

Ако прочетем неканонизираната (апокрифната) Книга на Енох ще

научим за делото на Тот от еврейска гледна точка. Според нея той е
посветен в мистериите и тайните лично от библейския „Бог", защото
„Енох постоянно се разхождаше с елохимите".

Кои са елохимите? В книгата „Битие" на Стария завет се казва:

„Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие" (Битие 1:26)

и те видяха „чечовешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени
от всички, които избираха". (Битие 6:2.)

Елохимите са онези, които са слезли от Небето на Земята, създали са

хората и са влезли в интимни отношения с техните жени. Те са били
извънземни!

При едно свое пътуване до Етиопия шотландският естествоизпитател

Джеймс Брус (1730-1794) открива три екземпляра на Книгата на Енох.
Етиопската църква игнорира нареждането на висшия църковен клир и
така книгата на Енох попада под канона на абисинската църква. Освен
това се появява и един славянски вариант. По мнението на учените
оригиналът възниква през второто столетие преди Христа. В книгата
срещаме и така наречените „божии синове" (както и в първата книга
от Петокнижието на Мойсей Битие 6:1-4). Тук те са прекръстени на
ангели. В 7 и 8 глава от Книгата на Енох подробно се описва това
падение на „божиите синове":
„В началото на света, когато децата на човешкия род се умножиха,
родиха се момичета стройни и красиви. Ангелите, деца на небето, ги
видяха и се влюбиха в тях. Тогава си казаха: „Хайде да си изберем
жени измежду хората и да имаме деца от тях!" Семиаз, техният
началник, ги предупреди, че това е неизпълнимо и не бива да се прави.
Той беше уплашен, че ще бъде наказан за техните престъпления. Но
те му отвърнаха: „Ние се заклеваме, че ще се обвържем помежду си с
взаимна омраза, без тебе. Не желаем да променим намерението си и
ще изпълним онова, което сме замислили." И те наистина се заклеха и
се обвързаха с ненавист към небето. Те бяха двеста на брой паднали
ангели, които слязоха в Ермонската планина, на мястото, наречено
Арадис. Тази планина бе наречена така, защото там се заклеха и се
обвързаха взаимно с омерзение. Всеки от тях си избра по една жена и
заживя с нея. Те научиха жените си на магии и чародейства, разкриха
им тайните на различните храсти и дървета. Азазел освен това
научи хората да произвежgam оръжие - саби, ножове, щитове,
ризници и огледала. Той ги посвети и в изкуството да изработват
всякакви украшения, да си боядисват веждите и клепките, да
използват скъпоценните камъни и всякаквите багрила така, че да
изглеждат порочни и покварени. Беззаконието растеше;
прелюбодеянието се умножи; човеците престъпиха божиите
заповеди и onoзoзрuxa целия си живот. Алшдарак пък научи хората на
всякакви магии и чародейства; разкри им всички тайни на билките.
Армерис им предаде изкуството да разплитат всяка магия. Баркаял
им показа как да наблюдават движението на звездите. Акибеел ги
посвети в тайните на знаците. Тамиел ги въведе в астрономията.
Адарадел им разкри движението на луната..."

Този пасаж ни разказва, че Енох прекарва седемдесет години от живота

си сред хората. Другите 295 години той е обучаван и подготвян от
елохимите (божиите синове), за да се върне при хората и да предава
тези знания като „божествен учител“. Раждането и животът на Енох
протичат съвсем нормално. Във всеки случай никъде не се говори за
необикновено или „неземно“ раждане. Той е дете на Яред и неговата
жена Барака според Книгата на юбилеите 5:16. По-нататък научаваме,
че елохимите са планирали нещо по-специално за него:
„Той бил първият от човешките синове, роден на Земята, който се
научил на писмо, и знания, и мъдрост." (Книга на юбилеите, 4:16.)

По-голямата част от живота си Енох прекарва далече от семейството

си при „божиите синове“ елохимите. За него се разказва:

„Той бил взет изсред децата човешки..." (Книга на юбилеите, 4:23)

" ...и никой не знаеше къде бе отнесен, нито какво се бе случило с него.
Всичките тези дни той прекара със светите мъже и с
наблюдателите.“ (Енох 12:1-2.)

„И ето той беше с Ангелите Божии в продължение на шест години и

те му показаха всичко, което е на земята и на небето... и той записа
всичко. “ (Книга на юбилеите, 4:21-22)

Има още подробни описания на великаните и живота при елохимите.

Следният откъс от Книгата на юбилеите е особено интересен. По
време на своя престой при елохимите, той научил нещо много важно,
което до голяма степен му било като съвет занапред.

„Хвана ме (един от светите мъже) и ме накара да стигна чак до

вратата. А очите ми бяха наведени към земята. Тогава, обръщайки се
към мен, той ми каза: Слушай! Слушай ме без страх о, праведни
Еноше, о писарю на справедливостта. Приближи се и чуй моя глас."
(Книга на Енох 14:24,15:1.)

Гласът продължил да говори на Енох:

„Иди и кажи на наблюдателите, които те изпратиха да се застъпиш

за тях: Вие трябваше да се молите за хората, а не хората да се
молят за вас! Защо сте напуснали свещените небесни висини, ваше
вечно обиталище, за да отидете да се скверните с жени?

Защо се увлякохте по дъщерите человечески, направихте ги свои

съпруги и вършехте с тях онова, което вършеха децата на земята, и
народихте едно нечестиво поколение? Вие, които бяхте небесни
духове, свети и вечни, се осквернихте с жени, поддадохте се на
плътта; вие направихте да се зачева в кръв, и се уподобихте на онези,
които са от плът и кръв." (Енох, 15:2.)

Елохимите очевидно са били много ядосани на поведението на някои

от техните редици, най-вече на онези, които са се забавлявали с
дъщерите на Земята... в края на живота си, след като голяма част от
него Енох прекарва при елохимите, той се връща за последен път при
семейството си на Земята - той и жена му имат шест сина и една
дъщеря - за да изпълни мисията си:

„Тогава тримата свети тъже ме взеха, пренесоха ме на зетята и ме

поставиха пред вратата на къщата ми. И ми казаха: Обясни всички
тези неща на сина си Матусала..." (Енох 80:5.)

Той в известна степен имал ясни указания и по отношение на времето.

Така например четем:

„Цяла една година ще те оставим с твоите деца, докато придобиеш

предишната си сила и бъдеш в състояние да поучаваш семейството
си, да опишеш всичко, което си видял и да го обясниш на своите деца.
Но на следната година ще бъдеш отделен от близките си и сърцето
ти ще намери първичната си сила." (Енох 80:6.) Задачата на Енох е
била да предаде на своите потомци цялото знание, което е получил от
елохимите:

„Ето, сине мой Матусала, аз ти казах всичко; всичко ти написах;

разкрих ти всичко и ти дадох ръководство за всяко нещо. Запази, сине
мой, книгите, написани от ръката на твоя баща и ги предай на
бъдещите поколения. (Енох 81:1.) „А сега извикай тук всички твои
братя и събери всички синове на твоята майка..."

Енох изпълнил мисията си, както му било наредено. Той предал

всичко, което знае на своите потомци, сред които бил и неговият внук
Ламеш (синът на Матусала): „След това прадедът ми Енох ме започна
с тайните, които съдържаше неговата книга и ми обясни
мъдрословията, които му бяха разкрити..." (Енох 67:1.) Но Енох не
бил единственият, който поддържал контакт с „боговете". Такъв извод
може да се направи от един текст във втората книга от Петокнижието
на Мойсей „Изход":

„А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън

на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се
тресеше силно." (Изход 19:18.)

Подобна информация ни е оставил и удивеният пророк Езекил в

разказа си от 6. век преди Христа. Това е едно подробно описание на
космически кораб и неговите космонавти (виж Езекил 1:4-28 и 2:12-
13). Авторката Гизела Ермел в своята статия „Къде са останали?"
изброява най-различни контакти с боговете, формулирани много ясно в
митовете и легендите за сътворението и възникването в почти всички
световни религии. Известен е примерът на пророка Илия, който
изчезнал в небето с „огнена колесница":

„Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена

колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се
понесе във вихрушка към небето." (4 Царе 2:11-12.)

Авторката открива и други „преселници", споменати в митологичните

предания, като разглежда и техните „летящи обекти":

„Можем и да се смеем на „огнените колесници" и „огнените коне", но

очевидно нашите предци не са знаели как по друг начин да опишат
„това изглежда като". Нищо друго не е хрумнало на авторите на
Библията, с което да нарекат средството да придвижване освен
„коне". Известни в митологията летящи коне са например: АЛБОРАК
- сребърният кон на архангел Гавраил, върху който на пророка
Мохамед му било разрешено да направи небесно пътешествие;

БАААХО - кон в индийската митология, на който дори имало място за

петстотин пътници;

СААЙФЪР - „железен кон" в германската митология, който можел

да пътува в Космоса. В новите дни той трябвало да пътува от
Асгард до Земята и обратно. Това е било „ездитното животно" на
Бог Один.

ХОФВАРФЪР - също известен на германите „кон", препускащ в

небесния простор. Гна, пратеничката на богинята Фрея, го
използвала когато „била изпращана от нея по работа по всички
части на света".

ПЕГАС - първоначалното име на този известен от гръцката

митология летящ кон трябва да е било „гръм и мълния на Зевс"."

В „Речника на религиите" в разделите „Пътища на боговете" и

„Небесни пътувания" откриваме още информация за небесното
пътуване на Исая, за космическите пътувания на Мохамед, за „огнения
бог" Агни във ведическата религия, за Утнапищим от епоса за
Гилгамеш и за божествения юноша Ганимед, който бил отнесен на
Олимп. Ще разберем всичко това по-лесно, ако вземем предвид, че
древното, но неразбираемо знание за „божествените пратеници" най-
често става мит, когато се „предава" устно хилядолетия наред.

Синовете на Бога слизали от небето, общували и се женели за

дъщерите на Земята и се случвали отвличания - в летателни апарати! И
колкото и да увъртат и отричат теолозите и учените, това е факт!

Това съвсем ни отдалечи от Атлантида и Хиперборея. Ако досега

смятахме, че вестителите на културата са били просто високоразвити
посетители от други континенти, значи сме се лъгали. Малко по-
нагоре поставихме въпроса откъде атлантите и хиперборейците са
имали познанията си по математика, астрономия, архитектура, статика
и така нататък и откъде са се научили да летят. От тези елохими? От
извънземни?

Точно за това разказват шумерските клинописи. От тях научаваме, кои

точно са елохимите, откъде идват и защо посещават Земята. Но в
шумерските глинени плочки те не се наричат елохими, а...

Анунаки
През 1840 г. англичанинът сър Остин Хенри Лейърд получава от
Британския музей първата поръчка за извършването на разкопки в
Междуречието (Месопотамия) между реките Тигър и Ефрат. Под
огромните хълмове (наричани на еврейски tells') той открива древни
шумерски градове. При разкопките на древните „библейски" градове
са открити и най-древните досега писмени свидетелства на нашите
предци - хиляди глинени плочки и древни ролкови цилиндри. Това
откритие било сензация!

Информацията е много обширна и възпроизвежда много ясно

картината на тогавашното общество: старинни договори, текстове от
закони, дворцови заповеди, свидетелства за граждански брак,
медицински предписания, философски и теологични текстове, както и
исторически разкази. Особено интересни обаче са историите за
сътворението и вероятно най-старата звездна карта на света!

По всичко личи, че шумерите са имали значителни познания за

Слънчевата система. Много учени твърдят с право, че един от
цилиндричните печати представлява стара звездна карта. Ролковите
цилиндри са изобретение на древните шумери, което можем да
сравним със съвременните печатни преси. Това са малки цилиндри,
които обикновено са направени от полускъпоценни камъни. Те са
дълги 2,5-7,5 см и широки два пръста. По повърхността на цилиндъра
има издълбани различни мотиви. След като бъде отпечатан върху мека
глина, се получава непрекъснато изображение - нещо като древен
„комикс". Тази техника се използва във всички по-късни култури в
Месопотамия (вавилонската, асирийската и акадската).

Цилиндровите печати представят сцени от ежедневния живот като

например сцени от митологията, исторически действия и събития,
които според печата са се случили хилядолетия преди изработването
на ролковия цилиндър.

Станалата известна по света „звездна карта VA/243" в музея

„Пергамон" в Берлин далеч не е единственото писмено доказателство
за познанията по астрономия на шумерите, но със сигурност е най-
интересната. Нашата Слънчева система, такава, каквато я познаваме
днес, е изобразена от древните астрономи върху ролковия цилиндър в
строго мащабно съотношение138.

.Звездната карта VA/243" ни представя вярната подредба - малкият

Меркурий, еднаквите по големина Венера и Земя, Луната (спътник на
Земята), Марс, значително по-големите планети Юпитер, Сатурн,
планетите близнаци Уран и Нептун и най-накрая Плутон. За разлика от
Слънчевата система, която познаваме днес, върху „старата звездна
карта" астрономите са изобразили и още една непозната планета
между Юпитер и Марс.
фиг. 209: Цилиндричният печат „VA/243" - на фигурата по-долу е
представен отпечатък от него.

фиг. 210: Така наречената най-стара „звездна карта" на света върху

акадски цилиндричен печат, около 2300 г. пр. Хр. Снимката показва
цилиндричния печат „VA/243" след направен отпечатък в глина.

От тази „звездна карта" излиза, че астрономите на древната шумерска

култура са познавали строежа на нашата Слънчева система с всичките
нейни планети. За сегашното ниво на развитие това означава, че
нашите предци са разполагали със знание, което ни е дадено едва през
последните стотина години или казано по-точно отново ни е дадено.
Днес между Марс и Юпитер има забележимо голяма празнина, в която
се намира астероидният пръстен.

От шумерските клинописи научаваме следната история за нашата

Слънчева система. Първоначално тя се е състояла от три планети
(Слънце, Меркурий и Тиамат). След възникването на другите планети,
тя вече е била съставена от Слънце и девет планети. Тогава от
открития Космос в нея проникнала една друга планета - Нибиру. Тя
преминала покрай Нептун, Уран и Сатурн. Вследствие на нейното
нахлуване и настъпилите поради това промени в гравитационните
сили на всички планети (Нибиру се е въртяла обратно на тях!) се
стигнало до големи експлозии и катастрофи, от които се образували
новите спътници. Тогава се стигнало до сблъсък между Тиамат и един
от спътниците на Нибиру. След като нашественикът (Нибиру)
направил още една обиколка около Слънцето, последвал вторият и
последен сблъсък. Един от спътниците на Нибиру/Мардук откъртил
горната част на Тиамат. Тази част била запратена в нова орбита и при
това завлякла със себе си спътника Кингу. Те останали двойка и се
превърнали в Земя и Луна.

фиг. 211: Изображението върху цилиндричния печат показва нашата

Слънчева система с една допълнителна планета.

фиг. 212: За сравнение: Слънчевата система, която познаваме, с една

допълнителна непозната планета.

Най-значимото писмено свидетелство от Месопотамия за нас обаче

остава епосът „ Атрахазис", запазен в много добро състояние. В него
се разказва не само за времето преди потопа и развитието на
човечеството на Земята, но и че планетата Нибиру е била населена!
Епосът разказва за анунаките (тези, които дойдоха от небето на
Земята), пристигнали преди около 450 000 земни години от
споменатата планета Нибиру, която обикаля Слънцето за 3600 години,
за да добиват злато, което било спешно необходимо за планетата им.
Това се случило милиони години след разрушението на Тиамат.
фиг. 213: Планетата Нибиру обикаля Слънцето за 3600 години.

Заради условията си (например наличие на животворна вода в

атмосферата, постоянна и зелена вегетация) и екосферата (оптимално
разстояние до Слънцето) планетата ни вероятно се е сторила много
подходяща на анунаките. И те избрали Земята!

Нека за момент си представим как е била устроена по онова време, а

именно средата на втория голям ледников период (преди 430 000-480
000 години), майката Земя. Една трета от тогавашната суша вероятно е
била покрита с лед. Валяло е много рядко. Морското равнище по време
на ледниковите периоди (първият започва преди около 600 000 години)
според някои изчисления е било с около 250 м по-ниско от сегашното.
Причината е голямото количество замръзнала вода на континентите.
Там, където днес се намират морета и брегове, тогава е било суша138.

Реките, например долините на Нил, Ефрат и Тигър, се оказват

подходящо място за колонизацията на новодошлите анунаки.

Първата група анунаки се състои от петдесет души. Те се приземяват в

Арабско море и поемат в посока Месопотамия, където на границата на
блатата е издигнато първото им земно селище {Ериду - далечният
дом).
Шумерските царски именници описват заселването и времето на
царуване на първите десет владетели анунаки преди големия потоп. Те
измервали времето в шар (1 шар = 3600 години = една обиколка на
Нибиру около Слънцето). Според текстовете от първото приземяване
до потопа са минали 120 шара. За този период Нибиру обиколил
Слънцето 120 пъти - което отговаря на 432 000 земни години.
Шумерският царски именник представлява хронологично изброяване
на владетели, градове и събития. За съжаление, името на първия „Бог"
на Земята, проектирал първия „божествен" царски дворец в Ериду и
останалите четири града, не се чете. Другите текстове са единодушни,
че става дума за предводителя Енки {господар на земята), на акадски
ЕА {господар на водните дълбини). Той освен това носи прозвището
Нудимуд {този, който прави нещата) и бил мъдрец, един от
вестителите на културата, отличен учен, учител и инженер. Енки е син
на Ану {Ан), владетелят на планетата Нибиру, и на богинята Нуму.

Той избрал за лагер края на блатата и казал: „Тук ще се заселим. "

Оттогава земята на Енки се превръща в дом на владетеля и главно
култово място. След като анунаките дълги години и при тежки условия
добивали злато в „Абцу" (дълбоките находища), недоволството им
нараснало. И при посещението на брата на Енки Енлил в мините
избухнал бунт. Работниците вече не искали да работят... и една от
причините междувпрочем била, че по време на работата си били
изложени на земните гравитационни сили, които водели до ускорен
процес на стареене (този на който сме подложени и ние самите). Т.е. те
стареели на Земята значително по-бързо!

Бил свикан „Съвет на боговете" и на него от Нибиру дошъл владетелят

Ану. Той застанал на страната на анунаките. Тогава Енки намерил
решението: трябва да бъде създаден Аулу - примитивен работник!
Анунаките одобрили предложението.

От обозначенията и описанията на шумерите става ясно, че първият

човек е създаден изкуствено и то с една цел - да работи за „боговете".
Оттогава той трябвало да понася робството, затова при шумерите е
наречен и Лулу амелу (примитивен работник).
Кога се е случило всичко това?

Според шумерските плочки с клинописи бунтът на анунаките бил

около 144 000 години (т.е. 40 шара) след приземяването, значи
вероятно те са пристигнали преди около 450 000 години. Следователно
трябва да допуснем, че хомо сапиенс, нашият предшественик, е бил
създаден преди около 300 000 години.

Когато анунаките са дошли на Земята по време на ледниковия период,

най-вероятно са заварили типа хора, които ние днес наричаме
неандерталци. И до днес твърде краткият преход от приматите към
човека, т.е. към хомо сапиенс, създава главоболия на учените.
Преходът, който в професионалните кръгове се нарича missing link
(липсващото звено), днес остава необяснен.

Анунаките имали проблеми помежду си и потърсили решение. Това

бил примитивният съвременник, който заварили в района. В какво се е
превърнал той, разбираме ясно от подробните сведения върху
шумерските плочки, които ни казват кое е свързващото звено между
хомо еректус и хомо сапиенс. Според тях първият „човек-работник"
(Адам) бил създаден изкуствено от боговете анунаки. Била извършена
генетична манипулация, която предизвикала огромно ускорение в
развитието на човешката раса. Енки (ЕА) е този, който според древните
текстове е дал идеята, след което било взето решението да бъде
създаден един „Адамо".

Кой е Енки, създателят на хомо сапиенс?

Вероятно Енки е бил синът на царя на тези извънземни. Името „ENKI"

означава „Господар или княз на света". Според древните шумерски
текстове името му обаче не се оказало особено сполучливо, защото
след безкрайни съперничества и интриги - от които владетелите на
тази извънземна цивилизация, както изглежда, винаги са се
възползвали - той загубил властта си над големи части от планетата от
полубрат си ЕНЛИЛ.
На Енки се приписва не само „създаването на хората", но и много
други дела. Той вероятно е пресушил блатата в Персийския залив и ги
е превърнал в плодородни земеделски земи, строил е диги и кораби и,
както изглежда, е бил добър учен.

Но това, което ни интересува най-вече, е благоразположението му към

собственото творение. Според месопотамските текстове на съвета на
извънземните Енки се застъпва зa новия земен вид. Той протестирал
срещу жестокостите, които останалите извънземни, включително и
полубрат му Енлил, налагали на хората. От плочките става ясно, че той
не е искал човекът да бъде роб - въпрос, по който останалите са на
различно мнение. Хората, които за господарите си не били нищо
повече от товарни животни, били третирани ужасно. Клинописите
разказват за глад, болести и други неща, които днес бихме нарекли
биологична война. Когато този геноцид не довежда до желаното
редуциране на човешкото население, е решено то да бъде заличено от
голям потоп и най-вече да бъдат унищожени създанията, които не били
„особено сполучливи" - хибриди, мутанти и човекоподобни животни.

фиг. 214: Раждането на „първия" човек според асирийски цилиндричен

печат. Това обаче не станало от раз. За тази цел били правени
експерименти, от които се появили хибриди, част от тях
злокачествени.
Тук имаме друго свидетелство за потопа, но в различен вариант. ..

Според шумерските текстове, Енки разказал на един месопотамец на

име Утнапищим. за плана на извънземните и го посъветвал да построи
кораб и да отплава със семейството си, като вземе малко добитък,
злато, няколко занаятчии и диви животни.

Историята за Ной, както много други истории от Стария завет, са

произлезли от древните месопотамски текстове. Юдеите променят
само имената, а еврейската религия превръща многото „богове" в един
„Бог".

От животните, почитани в миналото, няма по-уважавана от змията, и

то защото била символ на един кръг посветени, оказал силно влияние
върху ранните култури от двете полукълба. Става дума за образовано
общество, наречено „Братството на змията", което било отдадено на
разпространението и постигането на духовни знания и свобода. То се
борело срещу поробването на духовни същества и се опитвало да
освободи хората от робството на извънземните. (Старата библейска
дума за змия е nahash, произлиза от корена NHSH и означава
„разчитам, намирам".) Основател на „Братството на змията" бил
бунтарски настроеният, но конструктивен княз Енки. В текстовете се
казва, че Енки и баща му Ану били морално и духовно високо
образовани и именно това е знанието, което по-късно е символизирано
в библейската история за Адам и Ева. Енки е представен като
виновник, който дал на човека познание за неговия произход, за
Създателя (извънземните) и му съдействал за постигане на духовна
свобода. В градината E.DIN, овощната градина на анунаките, където
работели няколко роби от рода хомо сапиенс, било забранено да се яде
от едно определено дърво - дървото на познанието140.

Защо е било забранено? Защо една ябълка е била толкова опасна? Нека
видим какво се е случило според Стария завет. В първата книга от
Петокнижието „Битие" пише:
„А змията беше най-хитра от вcuчкu полски зверове, които Господ
Бог беше създал. И тя peчe на жената: Истина ли каза Бог да не
ядете от всяко дърво в градината? Жената peчe на змията: От
плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на
дървото, което е всред на градината, Бог каза: Да не ядете от него,
нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията peчe на
жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, чe в деня, когато ядете
от него, ще ви се отворят oчume и ще бъдете като Бога, да
познавате доброто и злото."

Всеки, който вярва в Стария завет, трябва да си отвори ушите добре,

дори и само за този пасаж, защото „Бог" лъже! Адам и Ева не умират...

„Бог" всъщност не е никакъв Бог, т.е. Създателят на всичко, а това е

Ану, бащата на Енки и Енлил, който познавал свойствата на ябълката -
нар!

Кое е толкова особеното? Ще разберем от Морфиъс, който в

бестселъра си Matrix Code („Матричен код") обяснява програмата на
творението, в която живеем, от научна гледна точка:

„Семките на нара и кората на корена на дървото съдържат едно

особено вещество - DMT. Ако човек го погълне, изпада в подобно на
просветление състояние. Както бебетата, които се раждат с
пропит от DMT мозък и имат директна връзка с
хиперпространството. DMT е вещество, съдържащо се в семките на
нара. Явно по времето на Адам и Ева това е трябвало да бъде
избегнато. И тогава настъпва повратният момент от човешката
история: изгонването от рая!"141

Яденето на този плод и последвалото „познание" се оказват

съществени, защото така за хората се появява възможността за
размножаване - те се осъзнават. До този момент те са безплодни
хибриди, кръстоска между две различни раси. (Според Зекария Сичин
шумерският текст ни смята за смесица между анунаки и хомо еректус,
предшественика на хомо сапиенс.)
Да спрем за момент на това място. Това познание не е ли потресаващо?
В Египет, Малта и на други места по света откриваме огромни черепи,
чиято форма и разположение на мускулите подсказва, че приживе тези
същества са имали змиеподобен външен вид, а някои и люспеста кожа,
но преди всичко са били с продълговат череп. В кумранските свитъци,
в малтийските гравюри и в шумерските текстове откриваме ясни
свидетелства за това, че на Земята е съществувала раса, дошла „отвън",
която така да се каже е „възпитала" човечеството. Според шумерските
клинописи „змията" от Стария завет е Енки, синът на царя на
анунаките и владетел на планетата Нибиру, срещу който той се
опълчва. Енки е бил еретик, защото не е изпълнявал заповедите, не е
спазвал законите на своя баща и е подкрепял новата раса, наречена
„човек", като неин приятел и учител.

Ако погледнем към Египет ще видим, че и там е управлявал един от

тези царе с продълговати черепи - Ехнатон, който влиза в историята
като „царят еретик"! Той се опълчва срещу древните принципи на
предходните владетели, извършва реформи и променя много неща. Въз
основа на тези разкази бихме могли предпазливо да попитаме:
Анунаките и Енки са имали продълговати черепи и са приличали на
змии на външен вид, Ехнатон и неговата сестра Нефертити също, както
и жреческите касти на Малта и вестителите на културата на други
места по света (Южна Америка). Анунаките ли са били първата
божествена каста в Египет и те ли са построили пирамидите? Или това
са били потомците на анунаки полубоговете Шемсу Хор?

Естествено анунаките не били особено въодушевени от желанието на

хората за размножаване, защото по никакъв начин не искали да загубят
контрола над творението си. В крайна сметка не са дошли на тази
планета, за да си губят времето, а да добиват суровини и то възможно
повече и за по-кратко време. Все пак анунаките остават на Земята само
докато Нибиру е била близо до нея...

Познанието, което по онова време хората получават чрез яденето на

плода, не било толкова от научно естество, а по-скоро знание за
създаването на потомство - възможността от стерилен хибрид да се
превърнат в раса, способна да се размножава. Това силно разгневило
анунаките и хората били изгонени от градината E.DIN. Енки, който
позволил на робите да се превърнат в нова раса, като ги убедил да ядат
от плодовете, не е застанал, както твърди Библията, срещу Бога, а
срещу ужасните дела на извънземните „богове", съответно своя баща,
царя на извънземните.

Въпреки добрите им намерения обаче, е очевидно, че Енки и

„Братството на змията" не успели да освободят хората. В
месопотамските плочки се твърди, че „змията" (Братството на
змията) скоро е превзета от други заговорнически извънземни
групировки. Енки е заточен на Земята и оклеветен от противниците си,
за да е сигурно, че никога повече няма да намери поддръжници
измежду хората. Титлата на Енки от „Княз на Земята" става „Княз на
тъмнината" - той е падналата Зорница (Исая 14:12 - „Но как си паднал
от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен земята, ти,
който поваляше народите..."), Носителят на светлината, защото е най-
красивото и най-силното същество на своето време. Той е Носителят
на светлината за древните германи, при гърците е известен като
Фосфорус, при римляните като Митра и при ранните християни като
Луцифер. Той е превърнат в дявол! Представят го за смъртен враг на
върховното същество, в случая на баща му, командира на космическия
кораб, но от гледна точка на земните жители той е враг на техния
създател (което в действителност не е лъжа).

На хората им се казва, че всичко лошо на света идва от него и че той

искал да пороби техните души.

Така стоят нещата в случай, че Енки и Луцифер са едно и също лице.

Хипотезата, че нашата планета е била посетена от различни форми на

живот, дошли от дълбините на Вселената, които създават нова раса,
след което напускат Земята, е всичко друго, но не и „изсмукана от
пръстите". Гръцката митология ни разказва за богове, живели на
Олимп. Хавайската песен „Хула-Хула" например разказва как един
космически кораб се приземил на вулкана „Маунакеа" в Биг Айлънд,
най-смелият между воините се изкачил до този кораб, оженил се за
жената, излязла от него, и така се появила днешната хавайска раса.
Маите и хопите разказват, че идват от Плеядите. Според тях те
първоначално живеели на континент, който се намирал в
Атлантическия океан, но по-късно потънал и те успели да оцелеят в
подземни градове, преди да се заселят в Северна и Южна Америка.
Австралийските аборигени разказват, че и при тях някога са се
приземили космически кораби, екипажите им дали бумеранга и ги
учили на спиритически знания.

Ако смятате, че това вече е прекалено, трябва да ви успокоим - всичко

е много по-налудничаво. Ще добавим само, че бихме искали да
можехме да го обясним на света по-просто, но не става. Животът е
много по-сложен отколкото можем да си представим. Още по-
интересно и по-странно ще стане, ако се върнем отново на юг към
африканския континент и обърнем поглед към...

Догоните

Племето на догоните, живеещо в Мали, Африка, вече повече от 700

години разполага с подробни знания по астрофизика, които за NASA
станаха факт едва през 1970 г., и то единствено благодарение на
съвременните сателитни технологии. От 700 години догоните знаят, че
до Сириус, вляво под пояса на Орион, има втора малка звезда, която го
обикаля веднъж за 50 години. Според тях тя е изградена от най-гъстата
материя във Вселената. Тъй като телескопите ни не можеха да
забележат подобно космическо тяло, етнографите смятаха историята за
мит. През 1970 г. в крайна сметка попаднахме на малка бяла планета-
джудже, която се оказа невероятно тежка със своите 55 кг на кубичен
сантиметър и която обикаля Сириус за 50,1 години. Когато учени
посетили догоните, за да разберат откъде знаят за нея, те отговорили,
че преди около 700 години при тях се приземил космически кораб,
чиито екипаж бил от Сириус и им предал тези знания. Догоните
разказали много обстойно за приземяването на „кораба" и за
„завихрянията", които били предизвикани от приземяването. „От
силата на удара земята запуши... Той се плъзна над земята". По-
нататък за „кораба" или „летящия обект" се разказва, че когато
докоснал земята от него излезли пламъци и станал огненочервен. От
там слезли същества, които приличали на „рибочовеци" и разказали на
догоните за родината си Сириус, която на места представлявала воден
свят. Част от тамошните разумни същества амфибиите, живеели при
тези условия.

Според тях, Hoмo, предводителят, както го наричали, щял да се върне

и да има „възкръсване на Номо". Освен това той бил предохранителят
на Вселената и баща на човешкия род, пазителят на духовните
принципи, разпределителят на дъжда и господарят на водите.

Според преданията на догоните не всички номоси са дошли на Земята.

Един от тези, които не са дошли, е Номо-дие или Големият Номо - той
останал на небето при владетеля Амма и бил негов заместник. Имало
още три различни Номо видове - „Номо титияйне", пратениците на
Номо-дие - това били точно онези номоси, които дошли на Земята с
летящия обект. Втората група номоси се наричали „О-номо" (номо от
езерото):

„Той отговаря за разчистването и реорганизацията на Вселената и

затова ще бъде пожертван... Той ще се върне на Земята в човешка
форма заедно с предците на хората в кивот... След това ще приеме
отново първоначалната си форма, за да властва от водите и да даде
многочислено потомство."

Третият вид Номо бил непокорният, бунтарят! Наричал се Ого или

Номо-Анагоно. Той се опълчил срещу Създателя и създал безредици в
Космоса. За него догоните знаят следното:

„Номо ще раздаде своето тяло на хората, за да ги нахрани. И затова

е казано: тъй като Вселената „пие от своето тяло", като даде на
хората да пият, Номо ще им предаде всичките принципи на живота.
Той е Господарят на езерото или Господарят на водите, първият
голям вестител на културата за хората."142
Ориенталистът Робърт Темпъл, който за първи път чул за мистерията
Сириус през 1965 г., я публикувал в първата книга за догоните,
наречена Das Sirius-Ratsel („Загадката Сириус"). За тях му разказал
неговият приятел, философът Артър М. Йънг. Това събудило интереса
на Робърт Темпъл да започне проучвания по въпроса. Йънг му дал и
един непубликуван превод на основния текст за догоните от Гриол и
Дитерлен със заглавие Le renard pale („Бледата лисица"). Точно това
произведение било откраднато от работния кабинет на Темпъл в
Лондон. По-късно той научил, че крадецът е работел по поръчение на
ЦРУ. Явно ЦРУ е било силно заинтересовано да попречи на работата
на Темпъл, за да не публикува произведението си. След излизането на
книгата „Загадката Сириус" ЦРУ упражнява многократно натиск върху
Темпъл и го следи и заплашва повече от петдесет години.

Повече от очевидно е, че ЦРУ е било силно заинтересовано да

наблюдава внимателно действията на Темпъл, свързани с тази
щекотлива тема, тъй като загадката на Сириус е врата към друго, още
по-необикновено познание. Това само подсилва факта, че интерес към
него са имали и Британските тайни служби МИ5, които са правили
проверки и дори е налице тяхна оперативна сводка за ориенталиста!

Изведнъж и масоните проявяват голям интерес към Робърт Темпъл.

Един ден с него се свързва високопоставен американски франкмасон
на име Чарлз И. Уебър 33-та степен масон според „Стария и Приет
Шотландски Ритуал". Първоначално Уебър се опитва да завербува
Темпъл да стане масон, за да може като член на ложата да говори с
него по-открито и да не разгласява тайни на външни лица. Все пак той
му разкрива някои неща:

„Много сме заинтригувани от вашата книга „Загадката Сириус".

Установихме, че сте я написали, без да знаете нищо за масонската

традиция. И - въпреки, чe не сте били наясно - сте направили някои
открития, свързани с най-главните традиции; сред тях има дори
неща, които никой от нас не знаеше."143
Интересно е, какво е искал да узнае писателят Робърт Антон Уилсън от
тайните масонски кръгове. Според него тайната па 33-та степен на
„Стария и Приет Шотландски Ритуал" се състои от сведения за
извънземни форми на живот, за които се предполага, че произхождат
от системата Сириус144.

Hoмo - пратеник на боговете и културен вестител

Каква е ролята на рибочовеците? Историята за догоните и Hoмo не е

единствена. От древните разкази на архиваря Александър Полихистор
от Милет (I в. пр. Хр.), който се позовава на вавилонския жрец Берое
(3 в. пр. Хр.), научаваме следното за рибочовеците оаннес:

„Цялото тяло на животното приличало на риба, под рибената глава

имало друга и под тялото имало крака, подобни на човешките. Те
излизали изпод рибята опашка. Гласът и речта му били ясни и
човешки. И до днес се пази негова рисунка. Когато слънцето залязвало
съществото гледало да скочи в морето, в дълбините на което
прекарвало цялата нощ, защото било амфибия."145

При Берое откриваме сведения, че след оаннесите от Еритрейско море

се появява друго същество с името Одакон (или дагон). Берое нарича
рибочовеците аннедоти, което означава нещо като „отблъсквам" или
„отвратителен". Другите имена на рибочовеците са еудокос, енеугамос,
енеубулос или анементос. Според запазените фрагменти, които могат
да се припишат на филолога Хеладий, някога от Персийския залив
дошъл мъж на име Ое. Той имал тяло на риба и се приземил в
„летящо яйце".

Подобни разкази ще открием и в Южна Америка, свързани с...

Виракоча

В Южна Америка „следите на боговете" ни отвеждат до народите,

живеещи в Андите. Тук смятат виракоча за първите големи културни
вестители. Описват ги като големи, слаби, бели мъже на средна
възраст, с роби и сандали. Ако се вярва на хронистите първият от тези
виракоча е бил това, което си представяме когато чуем за „свят човек"
и знаел всичко за живота и естествените науки. Разказват, че той бил
лекар, който излекувал болните и карал слепите да прогледнат. Той бил
много висок - над два метра. Притежавал изключителни способности.
За него се говори, че винаги когато животът му бил в опасност,
Виракоча използвал силата на огъня като оръжие. Той извършвал
големи чудеса с думите си. Когато дошъл в района на Канас, там близо
до едно място, наречено Каша, хората се надигнали срещу него и го
заплашили, че ще го убият с камъни. Тогава той коленичил и вдигнал
нагоре ръцете си все едно моли за помощ. Хората видели огън в
небето, който щял да ги обгради отвсякъде. Изплашени, те се
приближили до него и го помолили за прошка, че искали да го убият.
След това видели как огънят угаснал по негова заповед. Даже
камъните били толкова разтопени от огъня, че човек можел да отчупи
цели парчета от тях сякаш били от корк146.

След това той напуснал мястото, където се случило всичко това и

тръгнал надолу към брега. Там разперил мантията си, тръгнал към
вълните и изчезнал завинаги.

Като културен вестител Виракоча въвел хората в новата епоха и с

много доброта и търпение ги учел на медицина, селско стопанство,
металургия, скотовъдство и други. На него хората дължали и
познанията си по архитектура, както и писмеността си. Самите инки
разказват, че голяма част от мрежата им от пътища, както и много
подземни системи от тунели не са построени от тях, а че са завещани
от високите, белокожи мъже, живели хилядолетия преди тях.

Патер Хосе де Акостас в „Естествознание и история на обичаите на

индианците" разказва, че и инките говорят за потоп, сполетял тяхната
страна. Те съобщават, че всички хора са се удавили в потопа. Тогава от
водите на езерото Титикака излязъл някакъв виракоча, който се
установил в Тиахуанако, където и до днес има много древни руини и
постройки, за които още не се знае откога са. Оттам той се запътил
към Куско и така човечеството отново се умножило.
В един друг мит се разказва следното:

„Големият Бог създател Bupaкoчa решил да сътвори свят, в който

хората да могат да живеят. Първо създал земята и небето. След
това изваял гиганти от камък и им вдъхнал живот; това били
хората. Отначало всичко вървяло добре, но след известно време
гигантите започнали война помежду си и отказали да работят.

Някои той отново превърнал в камък..., останалите унищожил с

голям потоп."147

фиг. 215: Рисунка на ацтеките на бог Кетцалкоата, който според

легендата дошъл на Земята на „перната змия" и донесъл културата на
ацтеките и толтеките.

Ясно се вижда приликата със Стария завет, както и с шумерските

първоизточници. Нека си спомним въстанието на анунаките в
африканските мини - те също отказали да работят тежката работа и се
вдигнали на бунт.
И в други култури откриваме „историята за сътворението на хората",
където се казва, че те са създадени от „боговете".

Ацтеките

Тук се разказва как културният вестител Кетцалкоатл слязъл в

подземното царство Миктлан, за да поиска от Миктлантекутли и
неговата съпруга костите на човешките прадеди за създаването на
човека. На въпроса на Миктлантекутли за какво са му Кетцалкоатл
отговорил: „Боговете желаят някой да обитава Земята"

След като Кетцаакоатл излязъл от подземния свят, той се отправил

заедно със скъпоценната си торбичка към Тамоанген, тайнственото
място на началото. Там старата „богиня" Кихуакоатл (или жената-змия)
смелила костите, които поставила в специален керамичен съд.
„Боговете" се събрали около съда и оставили капка от тяхната кръв да
капне върху брашното от кости. Така според ацтеките днешният
човешки род е създаден от смесването на смлените кости и жертвената
кръв на „боговете".

Паралелите с шумерските предания няма как да ни убегнат, защото и

тук се вижда, че създателите са знаели значението на кръвта и костите
(костният мозък!)148.

Маите

Маите също разказват за различни „културни вестители". Двамата

създатели били Кукуматц, пернатата змия от дълбините на морето и
Хуракан, който стоял на небето в образа на тройна мълния. На двамата
богове създатели им трябвали повече опити и според разказите
първоначално нямали успех при създаването на човека. Те го
моделирали от глина. (И тук намират отражение преданията от
Месопотамия и по-късните преписи на Библията - от една страна
изкуственото създаване, а от друга един от трите използвани за това
материали [земя, глина или кал], в случая глина.)
Те разказват също и за унищожението на една междинна раса от потоп.
Едва след като Земята била освободена от демоните (след потопа)
боговете успели да създадат „правилния човек"149.

Ескимосите

В една легенда на ескимосите за реката Ноата в Аляска откриваме друг

интересен текст за създаването на хората. Тя разказва за същество на
име Тулунгерзаг, което ескимосите наричали още татко Рабе и за
време и място (Земята) на небето. В началото на това време татко
Рабе оформил същество от глина(!), което приличало на него. Този
„човек" обаче не се харесал на татко Рабе и затова го хвърлил в една
пропаст, където той се превърнал в лош дух.

Веднъж Тулунгерзаг се сетил за пропастта, в която хвърлил първия

човек. Той изпратил вътре малко врабче, за да я изследва. Птицата му
донесла новината, че долу имало нова земя, „която започнала вече да
хваща коричка..." Тук явно се описва един ранен период на нашата
планета. Тулунгерзаг се превърнал в гарван, слязъл долу и така
попаднал на нашата Земя.

Според преданията на ескимосите между хората и животните нямало

голяма разлика! Хората можели да стават животни и обратното.
Легендата за сътворението разказва още, че Тулунгерзаг научил хората
на Земята на всякакви неща за живота150.

Хопите

Недалеч от маите и ацтеките при индианците хопи в Северна Америка

можем да открием истинско съкровище от знания. И тук се говори за
много светове и раси. Първият свят е бил разрушен от огън, а вторият -
от лед. Винаги имало оцелели хора, които преминали от първия свят
във втория и от втория в третия. Последният се наричал „Каскара",
което означава „родина". По-голямата част от този континент е била
разположена южно от екватора. В преданията се разказват интересни
неща също и за Атлантида - „бялата мечка". В третия свят Каскара
имало континент, който понеже бил разположен на изток бил наречен
„източната земя" - Талавайтичкуа.

Хопите разказват за високото ниво на развитие на технологиите на

атлантите, до което днес още не сме достигнали. Имало дълга и
жестока въздушна война между Каскара и Атлантида - третият свят
загинал и потънал в океана! Друго интересно предание на хопите е
това за катинас {висшите знаещи). Те били тук от памтивека, още от
времето на първия свят. Там се наричали киаптина. Те са били
божествените същества, вестителите на културата, дошли от Космоса.
Но те не са дошли от нашата планетна система. Името на тази планета
според хопите е Тоонаотанна, което означава „съюз на планетите" или
„групата на дванадесетте планети".

Тук откриваме паралел с Нибиру, който при своята обиколка,

продължаваща 3600 години, образува така наречената планетарна
група с една дванадесета планета. Дали вестителите на културата при
хопите също са били анунаки?

Летящите обекти на качинас били наречени „летящи щитове". Според

легендите на хопите те летели с помощта на магнитна сила и имали
различни размери и имена. Един от тях бил наречен от хопите
Паатоова - „обектът, който може да лети над водата".

Преди да загинат Каскара и Атлантида, качинас открили „нов свят",

който се издигал направо от водата (Топка). Там систематично се
извършвало преселение още преди окончателната гибел на Каскара.
фиг. 216 и 217: С куклите качина индианците хопи пазят живо
знанието за божествените културни вестители.

Индусите

Книгата „Дзиан" е също така древен текст, вероятно най-старата

антропогенеза. Древният санскритски текст разказва, донякъде по-
ясно от преданията от Месопотамия и Библията, за създаването на
човека от много раси и за връзката между „боговете" и хората. Има
също и много сведения за т. нар. „водни хора" подобно на историята за
езерото Титикака. Книгата разказва подробно за различни раси,
населявали Земята в праисторическо време.
„Земята каза: господарю на сияйното лице, къщата ти е празна...

Изпрати синовете си, за да населят Колелото.

Тогава господарят на сияйното лице казал:

Ще ти uзnpamя огън, когато започне твоето творение...

Тя не искаше да вика синовете на небето, тя не искаше да моли

синовете на мъдростта.

Тя ги сътвори от собствената си утроба.

Тя роди водните хора, ужасни и зли..."152

Появили се и други раси и отново загинали.

„.. .тогава третата и четвъртата раса се възгордели и навирили нос.

Ние сме царете, ние сме боговете. Те си взели жени, които били
красиви, но от бездушните, глупавите. Те родили чудовища..."153

Последната строфа изумително напомня на известния ни стих от Битие

6:1-4. Свещената книга на индусите разказва, че след една космическа
катастрофа „боговете" започнали сами да оформят човека. И тук се
говори, че са били необходими няколко опита, докато бъде намерен
подходящият екземпляр. Били създадени също уроди и мутанти!
Тогава, както може да се очаква, дошъл потоп. Хората, които оцелели,
могат да се причислят към днешната раса! Боговете летели с
въздухоплавателни средства (вилганас):

„Апарат, който се задвижва от вътрешна сила като птиците и

върви по земята, водата или във въздуха, се нарича вимана... "154

Различни индуски текстове дават най-подробните в целия свят

описания на летателните машини. В някои глави откриваме описания
на облеклото на астронавтите и на различни метали и сплави за
конструирането на виманас (вимани).
Африка

Откъде идва името Кайро? Известният през 19 век египтолог Д. Е.

Камерън разказва, че истинското име на Кайро е Ал Кайра, което
означава Марс. Според един друг разказ Кайро вероятно се е наричал
първоначално Мансурия.

„Един голям контингент от роби бил застанал готов с инструменти

за копаене около мястото, което трябвало да стане град, и чакал
камбанен сигнал. Имало астролози, които трябвало да определят
точния момент за началото на строителството. Най-неочаквано
обаче камбаната ударил един гарван (символът на окултното
познание в индианската традиция). Силен страх обзел астролозите и
те решили да нарекат града Ал Кайра в чест на Марс, който точно в
този момент изгрявал на хоризонта. Те се бояли от Марс, защото
според легендата оттам дошли хора, които завладели техните земи
и построили пирамидите и Сфинкса."155

Нещо подобно разказва и южноафриканският зулус Кредо Мутуа, с

който Щефан се срещна в Йоханесбург. По думите на Мутуа
африканците вярват, че звездите са източникът на знание и че цялото
знание на Земята не произхожда от главите на нейните жители, а от
онези просветлени същества, дошли при нас в далечното минало. В
езика на много африкански племена думата „звезда" означава „даващ
знания". Африканските народи столетия наред разказват, че
съществуват странни, но могъщи същества, някои от които са в
човешки или човекоподобен образ, а някои от тях не са нито от единия,
нито от другия вид.

Що се касае до произхода на тези вестители на културата в цяла

Африка се споменават основно две звездни системи - Сириус и Орион.
Марс също има важно значение.

В своята книга Song Of The Stars („Песента на звездите") Кредо Мутуа

разказва за страшна и продължителна война в „Червения свят":
„Казват, че жените в този свят господствали над мъжете. Един ден
мъжете се вдигнали на бунт и започнала голяма война. При една
битка между мъжете и жените били пуснати страшни сили, сред
които и демоните, които можели да „изядат" звездите и които в
нашата митология наричаме „гунгангу". Герой на име „Моротудзи" и
няколко други герои се сражавали срещу демоните и ги изгонили от
Червения свят. „Моротудзи" имал меко сърце и не можел да намрази
жените. Затова поискал примирие. Един ден той се влюбил в
красивата Китантирева, която забременяла с останалите жени. Те
решили да напуснат Червения свят заедно с няколко отбрани мъже.
По време на войната светът бил почти напълно разрушен."156

Тук трябва да подчертаем, че и Мутуа както и много други предания на

древните народи разказва, че Червеният свят бил разрушен напълно.
По-нататък Кредо Мутуа продължава:

„Моротудди, Китантирева и другите се качили в корема на един

дракон, който можел да лети от една звезда до друга. Те били много
смели, тъй като летели в непознатата тъмна бездна, далеч от
Слънцето. След много време те пристигнали на една звезда, която
наричаме „Пери ойфити оритбиди" (Сириус) и която е известна в
езика шона и в Зимбабве с името „Наледияпири" и „Нанадияфити".
Тя била наричана още и „Инджа", което означава „куче" (Сириус днес
се нарича също и „кучешката звезда"). Ние я наричаме „звездата на
вълка". Тогава те намерили воден свят - планета, която обикаляла
тази звезда.

Това било красив свят и хората можели да живеят на островите.

Той обаче бил населяван от други разумни същества, живеещи във

водата. Те приличали на амфибии и оставили хората в техния свят
да живеят свободно. Царят на тези водни хора бил много мъдър и
обичан. Неговото име било Номо.

Двете раси дълго време живели свободно. Тогава се случило нещо,

наречено „непростим грях". Хората започнали да упражняват
насилие. Те убили една от амфибиите и я изяли. Това било все едно
някой от съседите ви първо да ви убие и после да ви изяде.

На едно голямо събрание водните хора решили да зanoчнam война с

хората. Казват, чe при тази ужасна война било унищожено почти
цялото човечество и чe цар Номо съчувствал на хората и изпратил
своите двама синове Воване и Мпанку да го спасяват.

Братята близнаци, които били силни почти като богове, летели през
космическата бездна и намерили голямо яйце. Те го населили с
останалите оцелели хора. Двамата силни братя изтърколили яйцето
по небето в открития космос. Те го изтърколили обратно до
звездата, откъдето хората дошли. Не е ясно защо, но те прелетели
покрай света на червения пясък - вероятно защото хората са ги
помолили за това - и се приземили в друг свят, където имало вода и
земя."157

Тълкуването на Кредо Мутуа е, че хората някога са избягали от Марс

на Сириус.

Бихме искали да отбележим още нещо във връзка с ширещото се днес

описание на Червената планета или Червения свят, защото е съвсем
неизвестно. В древните култури Сириус е описвана като червеникава
звезда, червеникава като Марс\ Сега тя свети в блестящо бяло. И до
днес все още не е изяснен въпросът как една фиксирана звезда може да
си промени цвета само за близо хиляда и петстотин години. Подобни
промени от червено към бяло продължават доколкото е известно на
съвременната наука няколко стотици хиляди години. Този феномен все
още е загадка за звездната астрономия. Това би могло да означава, че в
преданията на древните народи е ставало въпрос не за Марс, а за
Сириус, когато се споменава за Червения свят158!

Нека отново да обобщим

Колкото и трудно да е за мнозина да го приемат, преди шумерите и

египтяните е имало високоразвити култури - Атлантида (в
Атлантическия океан), Хиперборея (на север), а в някои предания се
говори също и за Лемурия (в Тихия океан) и Му (близо до днешна
Япония и евентуално днешна Антарктида). За последните споменати
не сме говорили в тази книга, тъй като биха ни отдалечили много от
същинската тема.

Населяващите ги народи са били силно развити в културно и

техническо отношение и са познавали въздухоплаването. Върху тях са
оказвали влияние посетители от други съзвездия, а може би дори са
били техни преки потомци. Астронавтите са дошли от различни
планети - Сириус, Нибиру, Орион (според Бовал), някои говорят за
Алфа от Кентавър, Ян пише в една от книгите си за Алдебаран, други
споменават Вега, Плеядите или Марс.

Това няма особено значение. Нас ни вълнува предимно фактът, че е

имало подобно влияние и обмен с посетители извън Земята. Гостите от
Космоса са станали основатели на културите на атлантите,
хипербореите и други. Само така може да се обясни големият напредък
в развитието им.

Много по-важен ни се струва въпросът дали тези посетители са

напуснали завинаги Земята или ще се върнат отново? Може би част от
тях въобще не са си отивали?

Интересът на масоните

Специалният интерес на масоните към пирамидите е безспорен. Дори

банкнотата от един долар на САЩ, върху която е изобразена
пирамидата, говори за тяхната идеология. Не трябва да забравяме и
морският орел, който също е изобразен върху банкнотата и който е
пряко свързан с древноегипетския феникс и по-късно с тайните на
древния жречески център Хелиопол, също както и с обелиските. Днес
египетски обелиски има не само в големите градове по света, но и пред
големите „центрове на властта" в Лондон (Ситито), във Вашингтон, в
Ню Йорк и на площада „Св. Петър" в Рим. (Повече по тази тема и
символиката на числата можете да прочетете в приложението.)
Това, което важи за световната политика, отчасти засяга и Египет, тъй
като през изминалите години, десетилетия и столетия интересът на
определени влиятелни групи към Египет и преди всичко към платото
Гиза значително нарасна. През последните два века това са масоните,
които подпомагат финансово изследователите. Американският
египтолог проф. Хенри Бристед (1865-1935) следвал при известния
немски филолог проф. Адолф Ерман. Последвалата му успешна научна
кариера е била подпомагана не от кой да е, а от масона с най-висша
степен Дж. Д. Рокфелер, с който поддържат приятелски отношения.
Рокфелер младши прави възможно и създаването през 1924 г. в САЩ
на първата катедра по египтология. Чрез по-нататъшна финансова
подкрепа Бристед успява да направи Института по ориенталистика
към Чикагския университет един от водещите факултети в света.

И други известни британски изследователи, като например У. М.

Флиндърс Петри, баща му Уилям Петри или полковник Хауърд Вайс и
неговия изследователски екип, също принадлежат към това братство.

През лятото на 1906 г. Флиндърс Петри се среща с Джеймс X. Бристед

в Лондон. Бристед е придружаван от млад мъж на име Джон Ора
Кинеман, който също се запознава с Флиндърс Петри. Петри и Бристед
стават известни египтолози, които и до днес формират образа на
консервативната теория.

Археологът Джон О. Кинеман (1877-1961) също имал много успешна и

сериозна кариера. Малко преди смъртта си той основава фондация,
която днес се нарича „Фондация Кинеман за библейски и
археологически изследвания", ръководена от Албърт Дж. Макдоналд.
Във връзка с Кинеман е интересно да отбележим, че при ревизията на
неговото наследство са открити голям брой скици и разкази, и по-
специално от изследователските пътувания на археолога, сред които са
и тези до Египет. При осемте си престоя там, започнали от 1929 г., той
се среща шест пъти с Флиндърс Петри и два пъти с Дж. X. Бристед.
Първоначално никой не отдава голямо значение на тези срещи, докато
отнякъде не се появява магнетофонна лента със запис на гласа на
Кинеман. Речта е записана през август 1955 г. на среща на масонската
ложа на Северна Калифорния, на която той изнася лекция на тази тема.
В нея се говори за откритията, които Кинеман искал да направи в
Голямата пирамида през пролетта на 1928 г. заедно с Флиндърс Петри:
„В Голямата пирамида съществуват доказателства отпреди 45 000
години." Кинеман твърди, че още през 1925 г. заедно с Петри отварят
едно помещение в Голямата пирамида. В него имало две съседни
камери, които водели на юг. Съхранявало планини от свитъци с
йероглифи и някаква друга писменост, както и непознати технически
прибори, „.. непринадлежащи на този свят". Всички тези артефакти
давали точна информация за истинските строители на пирамидата.

Сега сигурно ще се запитате защо досега не е съобщено за това

сензационно откритие? Самият Кинеман обяснява, че и той, и Петри са
стигнали до убеждението, че човечеството не е дораснало за подобен
род информация: „Ние се заклехме да не разгласяваме пред
обществото това, което сме открили, докато сме живи."158*

Следователно връзката между идеологията и символизма на

масонството и Голямата пирамида не трябва да се игнорира. Тя може
да се възприеме като косвено доказателство, че Бристед, Петри и
Кинеман наистина са направили значимо откритие, което са спестили
на обществото.

Преди всичко ни вълнува къде са изчезнали намерените от тях

технически прибори и текстове? Съхранени ли са от тайните общества,
а може би дори са анализирани?

Не е тайна, че предимно заможни и влиятелни хора от различни тайни

общества са онези, които спонсорират различните проучвания в Кайро.
Следователно е съвсем вероятно през изминалите столетия да са
направени други открития и да са намерени още артефакти, които да се
пазят до днес в тайна от споменатите организации. И без това отдавна
е известно, че важни и значими артефакти, открити по време на
разкопки в Египет, често не стигат до обществените музеи, където им е
мястото, а остават в частните колекции на състоятелни хора159.
Защо великите сили по света са поставили египетски обелиски в
техните столици? Заради разпадащите се мумии и древните легенди?
Не, те, както и ние, изследват тази тематика - Атлантида, пирамидите,
древните високоразвити цивилизации, извънземните форми на живот,
анунаките...

И ако разказите на тези членове на ложите (илюминати) са верни,

значи сме успели да осъществим контакт с тези вестители на
културата, тези „богове" от древните предания. В своята предпоследна
публикация („Не пипай тази книга!") Ян публикува откъс от негово
интервю с един от илюминатите, който обяснява, че техническите
прибори, намерени в пирамидата и на други места по света (например
в каньона Бойнтън), са се активирали отново и са влезли в контакт със
своите създатели.

Тези контакти естествено си остават тайна. Никой не иска да навежда

„простата маса" към погрешни помисли...

Благодарение на тези контакти и комуникацията със „строителите на

пирамидите" става ясно, че намерените от Кинеман технически
прибори и текстове са онези, които някога Тот прибира на сигурно
място. Те вероятно са оставени и за да може този, който ги открие, да
влезе отново в контакт с „боговете". Точно това се случва! Както
разказва Ян в книгата си „Не пипай тази книга!" един млад
американски адвокат научава от домашната помощница в една от най-
могъщите фамилии на планетата, че веднъж месечно в тяхното
огромно имение в Хюстън, щата Тексас, каца летяща чиния и от нея
излизат змиеподобни или рептилоидни същества, които носят цели
куфари с пари. Очевидно отдавна между двете групи се извършва
търговия, най- вероятно със суровини, защото освен от други неща,
известната фамилна династия печели парите си от тях.

Освен това явно в Голямата пирамида има и други камери, в които се

съхраняват още технически съоръжения и свитъци, сред които има и
информация за начина на работа на „Голямата пирамида" като
техническо съоръжение и как тя би могла евентуално отново да
започне да функционира.

Заключение

Уважаеми читателю, вече сме в края на нашето литературно

пътешествие из Египет. Ако си представите, че слизате от самолета и
разкажете какво сте преживели на семейството си, вашата история
определено ще се различава от тази на другите посетители на Египет...

Изводите от досегашните ни проучвания са следните. Голямата

пирамида в Гиза е била техническо съоръжение, задвижвано с вода.
Определено тя не е служела за гробница, нито е била предназначена за
място за посвещаване. Нейните строители са били много напреднали в
техническо отношение. Те са били атлантите, хиперборейците или
извънземни (или комбинация от тях), които по онова време са оказвали
влияние върху развитието на различни сфери на Земята, свързани с
културата, технологията и генетиката.

Най-вероятно те са го правили по чисто икономически причини,

търсейки суровини и създавайки базови лагери, които да служат като
трамплин за пътуванията им до други планети, а не защото са смятали
земните жителите за много симпатични... Това трябва да ни стане
ясно!

Когато днес посещаваме Луната или Марс ние също не го правим с цел
да се запознаем с тамошните жители (които ако наистина съществуват,
живеят под повърхността), а заради суровините или за да създадем
междинна станция за по-нататъшното ни проникване в Космоса.
Естествено, че бихме осъществили комуникация и обменили знания с
тамошните жители, стига да съществуват, а ако не са много
отблъскващи, поради дългата абстиненция и отдалечеността си от
земните жени, може да се стигне и до някой и друг любовен роман.
Всъщност такова нещо май вече се случи. За жителите на Луната
посещението ни там вероятно е било нещо като грехопадение на
„боговете". Не мислите ли?
Ако са верни всички разкази на очевидци, намерените артефакти са
използвани за установяване на контакт с „боговете", което е довело до
лично общуване и обмен на знания и технологии.

Както ви разказахме, тамплиерите, независимо от откритията в

Голямата пирамида, анализират съдържанието на 19-те саркофага,
намерени в Йерусалим, които активират отново тамошните технически
прибори и те също установяват контакт. След преследването на
тамплиерите артефактите преминават в ръцете на масоните, на
неколцина частни лица и във Ватикана.

Всички споменати заинтересовани групи пазят това в тайна -

ВСИЧКИ!

И всички използват придобитото само за себе си.

Защо това знание не се споделя с останалата част от човечеството?

Защото тези хора, както става ясно от разговора на Ян с един от
посветените в това знание, са убедени, че голяма част от живеещите
днес на Земята хора са т. нар. „измет", не струват нищо и нямат право
да го осъзнават. Преди всичко се опитват с всички средства да
попречат на различни (фанатични) религиозни групи да научат за тези
неща, защото виждат в това голяма заплаха за световния мир. Можете
ли да си представите как едно извънземно, което прилича на
Нефертити (виж цветните снимки), се появява на екрана на телевизора
и обяснява, че онова, което пише в различните „свещени книги" няма
никаква връзка с реалността и те могат да бъдат изхвърлени на
боклука?

Можете да си представите какъв проблем ще имат различните

религиозни течения да го приемат...

Големият въпрос, който стои пред всеки от вас, скъпи читатели, е

следният: Какво да правя с тази информация? Какво ми носи тя? За
какво ми е всичко, което научих?

Има различни отговори според това, накъде е насочен вашият интерес:

1. Можете да игнорирате всичко написано дотук и да се правите, че
никога не сте го чели.

2. Можете отново да разгледате фигурата за възхода и упадъка на

високоразвитите култури и да пресметнете кога евентуално отново ще
дойде следващата голяма промяна.

На базата на това можете да използвате своите познания, за да се

подготвите, както са направили много други заможни и влиятелни
семейства и организации. Бихте могли да си купите едно сухо
местенце в някой от подземните градове в света, построени за елита.
Най-новият от тях е в Норвегия и побира хиляди хора. Под Ватикана
също има достатъчно място. Или можете да решите да последвате
частните банкери от Банката за международни разплащания в Базел.
Освен подземния коридор до летището, те са си построили и подземно
съоръжение в Швейцарските Алпи.

3. Можете да пробвате да се издигнете до върха в йерархията на

масоните или розенкройцерите. Това ще ви отнеме 15 години. Стига да
имате толкова време и издръжливост... Може би по този начин обаче
ще се срещнете лице в лице с някой анунак, кой знае?

4. Можете да се ожените или омъжите за някой от семействата на

илюминатите или на „Черната аристокрация" (виж актуалния списък на
Комитета на ЗОО-те) и по този начин да попаднете в обществото на
странни на външен вид хора. Остава въпросът дали съществата, които
работят със семействата на илюминатите, ще ви посрещнат
приятелски? Защото както си спомняме само няколко от анунаките
бяха благоразположени към хората. Но винаги става въпрос за това,
какви цели се преследват...

5. Тъй като някои потомци на тези „божества" вероятно блуждаят по

Земята или някъде другаде в галактиката, би трябвало да може да се
осъществи телепатичен контакт с тях. Не е необходимо непременно
това да са анунаките. Очевидно има още няколко други народи - от
Сириус, Алдебаран, Орион... Тук вероятно ще бъдат от полза
техниките, използвани от ЦРУ, например „виждане от разстояние"
(дистанционно наблюдение). Вероятността да срещнете симпатични
наши съвременници на тези същества изглежда доста голяма.

6. Или можете да направите онова, което правим ние двамата:

Да не се задоволявате само с четенето на книги, с ровенето в интернет,

с медитация или с ченълинг, а да използвате всяка свободна минута, за
да съберете куфара или раницата си, за да обиколите света, като
тръгнете по следите на загадките, за да можете, от една страна, да
разгледате местата, а от друга, да намерите свидетели, автори и
членове на ложите и да им зададете своите въпроси, а може би и нещо
повече... И тогава ще установите, че не само все повече се
приближавате до разплитането на загадките, но и ще забележите, че
сте водени от невидима сила. Човек има чувството, че в ухото му
нашепва някой Тот, Ехнатон или Сен Жермен или че някой го държи за
ръката и полека го води към целта. Рано или късно човек установява,
че подобно поклонническо пътуване, едно такова търсене на
същността на световните тайни променя личния му живот и мирогледа
му по отношение на религията. Той вижда взаимовръзките в
собствения си живот, вече не се чувства сам, а съпровождан от една
сила, една енергия, която му дава смелост и увереност.

Дори само това си струва да бъде наградата за онези, които наистина

полагат усилия и правят сериозни проучвания. Това е така не само в
ложите, но и в истинския живот навън! Изследването на световните
тайни е същевременно и духовно пътешествие в дълбините на душата.

Да бъдат държани хората в пасивност и да не им се разкрива

съществена информация си има своето ясно основание. Както
научихме от текстовете на тамплиерите нашите мисли могат да се
материализират, когато имаме ясни цели и идеи и умеем да ги
фокусираме. (В момента са много модерни „книгите, свързани с
изпълнение на желанията'7, които дават информация в тази насока.)Но
ако не знаем, какво искаме, формулата за изпълнението на желанията
няма да ни помогне.
Ако тази книга е събудила любопитството ни например, за да се
срещнем с нашите предци с продълговати черепи, и е запалила огъня
на изследователя в нас, за да насочим мислите си натам, по закона на
резонанса ще започнем да привличаме такива неща в живота си, към
които сме ги насочили - и като по чудо най-накрая може да открием
онова, за което сме копнели.

Когато накрая постигнем целта си и търсенето приключи, стигаме

отново до мястото, на което трябва да решим дали да запазим за себе
си онова, което сме открили или да го споделим с останалите, като по
този начин със сигурност ще се подложим на заплахата да бъдем
осмяни или оспорени. Може би тогава ще ни стане по-ясно защо
хората основават тайни общества, за да говорят на подобни теми
необезпокоявани. И защо някои автори не споделят всичко, което са
преживели...

Важното е какво вие ще направите с прочетеното в тази книга.

И ето, накрая констатираме, че тръгнахме от пирамидите в Кайро, а

стигаме на съвсем друго място. Сега повече от всякога разбираме, че
Голямата пирамида е нещо повече от едно световно чудо. Дали не идва
от друг свят? Може да се каже. Дори нашата модерна наука ни дава
свидетелства за това, че пирамидата крие много „послания", а те
всъщност са послания от „друг свят". Това е този „друг свят", за който
открихме множество удивителни доказателства - от гледна точка на
физиката, историята и въобще от много аспекти.

Сигурно ще имате нужда от малко време, за да „преработите" всички

нови идеи. Вероятно ще е необходимо още много време, докато
смелите изследователи и честни учени ускорят развитието и
разгадаването на големите тайни на нашата планета. Тогава Голямата
пирамида като ценно „космическо послание" за всички хора с добри
намерения, ще бъде освободена от своя музеен затвор.

Както „В началото бе Словото...", така и почитаното като световно

чудо послание край Нил е оставено вместо неразбраните слова от
земното минало и все още неразбраните слова от едно бъдеще, което
неминуемо приближава.

За нас авторите е особено важно тези слова да бъдат използвани за

благото на човечеството и чрез тях нашата жива планета, а с нея и ние
хората да стигнем до по-високи нива на вибрация. Дали тайните във
вътрешността на това колосално, техническо послание не ни дават
информация за това, което се намира вътре в нас хората?

В различни тълкувания на митологията водата винаги е имала някаква

връзка с многообразието на човешките чувства и точно те дремят все
още в голяма степен неизучени у всички нас.

В този смисъл можем да благодарим на Голямата пирамида за нейното

търпение и разбиране за факта, че с човешката си жажда за търсене на
съкровища и не по-малко изразеното желание за търсене на слава
винаги сме постъпвали „несправедливо" с нея. Голямата пирамида
продължава да чака с безгранично търпение, докато бъде разбрана по-
добре и освен техническото въплъщение да може да ни подари и много
„духовни съкровища" - вътрешния божествен дух. От хилядолетия
хората напразно го търсят навън, така както, казано символично,
разголиха чрез демонтиране ценните облицовки на пирамидата. Още
веднъж „Голямо благодаря за твоето търпение!".

С посланията от един „друг свят" имаме предвид и бъдещи измерения

на познанието, към които ни води все по-ясно Голямата пирамида.
Защото ако изследванията на пирамидите, знанието за тях и нашата
вътрешна религия ни карат да отворим съзнанието си, това може да
постави началото на едно „ново време". Нека тогава най-накрая да
забравим за самоунищожителното повърхностно желание за власт и
неконролируемото консуматорско мислене, заради които след 2016 г.
вероятно няма да останат много от нас, както някога се е случило с
високоразвитата цивилизация на строителите на пирамидата. Трябва ли
историята винаги да се повтаря?

В думите на откровението в херметическото познание се казва:

Но преди всичко това да настъпи, казва пророкът, ще дойде време, в
което египтяните напразно ще се молят на боговете и всички техни
божествени служби ще бъдат безплодни, защото боговете ще са
напуснали египтяните и ще са се издигнали на небето.

Египет ще заприлича на сирак, след като бъде напуснат от всички

свои богове. Тогава в страната ще дойдат чужденци и ще властват в
нея. Те ще пречат на египтяните да извършват обичайното за тях
богослужение и ще наказват всеки, когото видят, че тайно служи на
старите богове. Тогава тази страна, която някога е cчuтана за най-
набожната в света, ще стане нечестива. Тя няма вече да бъде
изпълнена с храмове, а с гробове, и не с богове, а с трупове...

И тогава тази страна ще бъде лишена не само от боговете, но и от

египтяните..."160

Ако днес отидем в Кайро, ще видим, че това пророчество отдавна се е

изпълнило. Затова бихме искали да се надяваме, че най-накрая на
хората, които имат да кажат нещо за платото Гиза, ще се вразумят. А на
вас, скъпи читатели, пожелаваме нашите изследвания да са ви
накарали да станете по-активни и да тръгнете по следите на
световните загадки. Може пък да се срещнем при някое от нашите
пътувания...

Малко преди книгата да бъде предадена за печат ми се обади един

приятел, който ми разказа, че в Мексико е наблюдавана летяща чиния,
която изчезнала в една планина. Дали става въпрос за секретна военна
база, в която се тестват нови технологии, или за база на пришълци от
Космоса?

Ще разберем това, ако сами проверим...

В този смисъл искаме да ви пожелаем да не вярвате вече на всичко,

което ви казват могъщите медии, както и на представителите на
различни религиозни течения и на някои автори на книги за ченълинг.
Опитайте се сами да разберете доколко дадено нещо е вярно и само
така ще придобиете вътрешна увереност. Така че тръгвайте на
пътешествие по белия свят!

И знайте, че никога няма да бъдете сами в това пътуване!

С най-сърдечни поздрави,

Ян ван Хелсинг и Щефан Ердман

Приложение

„Енеадата" в Голямата пирамида

Прави впечатление, че числото девет се среща твърде често в

Голямата пирамида. Загадката на числото девет е неразривно свързана
с тайното познание на древните жреци и през столетията представлява
централна концепция в доктрините на почти всички масонски и
розенкройцерски ложи. Енеадата се среща още при древните германи.
Северният бог Один виси девет дни и нощи на световния ясен
Игдразил (обърнат на обратно игрек), преди да открие руните и
мъдростта - той научил 18 (2 по 9) вълшебни песни. Световният ясен
има девет клона, простиращи се до деветте свята. Според вярванията
на германите Вселената се състои от тези девет свята.
Розенкройцерите имат девет обичая на посвещаване. В кабала
девятката представлява новото, сливането с духа и означава, че земната
карма е преодоляна, а развитието на космическото съзнание намира
своя завършек в нея. Девятката представлява също неразрушимото и
божественото зрънце у всеки човек. При таро деветата карта е
„Отшелникът", която означава мъдрост. В нумерологията девятката
означава знание и често за нея се казва, че е „числото на Христос",
защото символизира „превръщането на материята в дух" т.е.
освобождаване от връзките с материалния свят.

С енеадата се потапяме в митологичните, магическите и окултните

дълбини на древен Египет. При всички древни слънчеви религии
централно място заема тайната за Слънцето и свързаните с това
окултни аспекти. Вече знаете за резонантната връзка на човешкия
мозък и свързаната с нея възможност за излизане от времето и
пространството или спирането им. С това пирамидата придобива едно
особено качество: тя представлява в микрокосмически аспект най-
висшето духовно благо - мисълта на Твореца.

Сред многото жречески центрове на древен Египет по поречието на

Нил като Тебен, Хермопол и Мемфис, вероятно с най- голямо значение
е Хелиопол. Хелиопол (на египетски Юну, на библейски Он) е на
североизток от Кайро и на около двадесет километра североизточно от
платото Гиза. Днес на това място няма други забележителности от
древността освен един обелиск на Сезострис I и няколко насипа и
гробове под предградието Матари. От древногръцката епоха насам
(началото поставя Александър Велики около 336 г. пр. Хр.) древните
паметници на града се разпръсват най-вече в страните в Европа
основно в Рим и Англия.

Бившият жречески център се е разпростирал на площ от 90 хектара и е

бил заобиколен от огромен ограждащ зид. Възрастта на съоръжението
все още не е установена, но корените му могат да се проследят назад
поне до III династия (2700-2575 г. пр. Хр.). Най-старият открит досега
египетски календар идва от Хелиопол и датира от 4240 г. пр. Хр. Това
означава, че е на повече от шест хиляди години!

Хелиопол е смятан за най-важният световен университет. През

периода на Новото царство (XIX династия) там са работели над 12 000
жреци. Самият факт показва колко важно е било това свещено място.
Областите на науката включвали физика, геометрия, аритметика,
астрономия, астрология, медицина, химия, геология, метеорология и
музика. При победоносния си поход освен Персепол Александър
Велики разрушава и информационния център на египтяните и то от
съображения за сигурност. Той е искал веднъж завинаги да унищожи
географския, а така също и политическия фундамент на Старото
царство.

В Хелиопол, както и в Хермопол (градът на Хермес Трисмегист и

голямата Огдоада), централно значение имала една група прабогове.
Хермопол и Огдоадата

За осемте прабогове в Хермопол се разказва, че са господствали преди

възникването на света. Божествата не олицетворявали подредената
Вселена, а първичното състояние и едновременно с това първичните
елементи преди създаването под формата на четири двойки богове.
Нун и Наунет били боговете на първичните води. Хух и Хуахет
олицетворявали безкрайността на пространството. Кук и Куакет
символизирали започващата първична тъмнина. Амон и Амтунет
съответствали на голямата празнота, на безкрайността на
пространството, както и на тайнственото.

По същество тук опростено се описва, че в началото на „египетската"

вселена е имало симетрия между четирите първични сили, за които
говорят и днешните учени.

Огдоадата е изобразявана и във формата на жаби или змии (култ към

жабите и змиите). В чест на Огдоадата град Хермопол е носел
древноегипетското име Кемену, „градът на осемте". От нея произхожда
коптският Шмун, който отвежда до днешното име Ешмун. Кемену е
наименованието на Египет. Кемет означава „черна земя".

Странното е, че някога са считали прабоговете за смъртни. За

Огдоадата се смята, че е погребана под един хълм в Джем. Там през
късната египетска епоха на всеки десет дена потомците на
прабоговете, живите богове, принасяли по една жертва.

Хелиопол и енеадата

За разлика от Хермопол Хелиопол е бил изходна точка на голямата

божествена Енеада, където са били подслонени „деветте тайни
предмета" на бога на слънцето Ра. Точно в центъра имало храм,
посветен на бог Атум („Съвършения"). През епохата на пирамидите
Атум все повече бил изместван от бога на слънцето Ра, който накрая
заел мястото му, а Атум деградирал до „старото слънце", символ на
залязващото на запад слънце. Първоначално преди т. нар. епоха на
пирамидите Атум е бил „единствен Бог", което съответства на нашата
християнска представа за един Бог Отец.

фиг. 218: Пирамидион/камък, служещ за връх (Бенбен), с

всевиждащото „божествено око".

Праисторическият хълм, от една страна, се свързва с естествената

скална група в платото Гиза, а от друга, с хълма в Хелиопол, където е
бил „първият изгрев на слънцето". Даденото по-късно от гърците
наименование на Хелиопол („град на слънцето" в чест на гръцкия бог
на слънцето Хелиос) е всъщност подправяне на първоначалното
египетско име на стария център „Он", което означава „място на
стълбовете". В центъра на храма на феникс преди епохата на
пирамидите е имало един стълб или колона, върху който се намирал т.
нар. Бенбен, тайнственият камък с конична форма.

Нека сега да си поиграем малко с числата 8 и 9:

Тук става въпрос за така наречената „свещена математика“, основата
на „свещената геометрия“. Осмицата има най-забележителните
математически свойства сред другите числа. Тя притежава пълната
делимост, защото без затруднение се дели без остатък на едно,
„единството“ и божественото. Тази особеност прави осмицата
съвършеното число за древните и мъдреците. Така можем да си
обясним как последната и най-висша тайна, скрита в числата от 1 до 9,
е събрана във „висшата свещена осмица“. Над осмицата обаче стои
единицата, единството, „творческият принцип“, който наричаме Бог,
защото 8 плюс 1 прави 9 (осем деца и един цар). Така се получава
„свещената девятка“, съвършенството в „материалния принцип“.
Десет се приравнява отново към едно.

Осмицата описва космическото силово поле. Обърнатата настрани

осмица от памтивека е известна като знак за безкрайност. Във формата
на осмица се движат около нас и потоците на живота - „творческият
принцип" - божественото. За разлика от нея съвършенството,
съответно трансформацията, се символизира от девятката.
Ако свържем сега култовете към Слънцето и пирамидите в различните
краища на света с тяхното по-дълбоко значение и погледнем отвъд
Атлантическия океан, ще видим удивителни сходства. В календарния
камък на ацтеките се виждат девет пентаграми. И тук девятката е
числото на творческото съвършенство и в преносен смисъл
всеобхватната божествена мъдрост. Деветдневното богослужение е
религиозен завършек; според традицията на ацтеките човек трябва да
премине през девет етапа, за да постигне вечна свобода, а слънцето се
движи в девет небета според преданието.

Според свещената книга на маите киче „Попол Вух" девятката

символизира божествените енергии. Първата енергия е тази на
Твореца, а деветата на изпълненото тайнство.

В резюме бихме искали да кажем, че заедно с Голямата пирамида

Хелиопол е бил нещо като „пъпът на света" върху магнитната решетка
на Земята, където енергийните астрофизически закони са действали
най-силно.

Царската камера и код „9"

Да си спомним за изследователската работа на Лотар Гьоринг. Според

него нашето тяло се състои от 9 структури от сдвоени пирамиди, в
които се намира душата на човека. Те касаят също така структурата на
мислите и намеренията ни. Освен това разполагаме с 18 (9 по 2) от
тези сдвоени пирамидални структури за нови мисловни процеси, които
протичат вътре в нас през този живот и които се съхраняват в нас. Най-
чистата вода също може да има още 18 молекулярни структури!

Ако преброим видимите каменни блокове в Царската камера,

използвани за построяването на стените, винаги получаваме число,
чиито сбор от цифрите прави 9. Единственото изключение е западната
стена. Тук преди трябва да е имало отвор в стената, така че вероятно
фугирането на втората отдолу нагоре редица с камъни от лявата страна
не е оригинално - същото можем да предположим и за пода. Ще
приемем все мак, че са 18 камъка. Ако ги броим за един, ще се получат
общо 18 камъка, а сборът от цифрите на числото пак е равен на 9.

фиг. 219: Строителите на пирамидите са знаели тайната на числото 9 и

неговата честотна вибрация. Затова навсякъде в Царската камера
срещаме това число. Изключение прави подът с 19 камъка, които
първоначално също са били 18, но след разкопките са сменени, без да
се съблюдава първоначалният им брой. Щефан разполага със снимки,
на които се вижда как от пода са извадени цели блокове - същото важи
и за втората редица с камъни на западната стена.
Таванът на Царската камера се състои от девет каменни греди, които
продължават нагоре към освобождаващите камери.

Ако мислено си представим отново векторите според теориите на Ерих

Кьорблер или д-р Щелцл тези девет греди действат за усилване на
енергията, без да променят самата енергийна вибрация.

Следващият раздел ще посветим на две други „свещени числа" имащи

централно значение във връзка с Голямата пирамида.

Тайнството на чucлama 27 и 81 в масонството

Сумата от цифрите на числото 27 отново е девет. То се счита за

творческото число и освен в Царската камера можем да го открием и в
Голямата галерия на пирамидата. Тук отдясно и отляво има 27 ниши. В
тази връзка нека да си припомним алхимичният принцип, описан в
свещените тайнства: когато огънят и водата се свържат в прав ъгъл,
може да се твори, т.е. да се използва принципът на творчеството.

Орденът на Майстора на ордена Бикарий на Соломон (превъплътено

божество или „заместник на Христос") в масонството представлява два
пъти по девет кръста в редуваща се последователност. В средата е
разположен гербът, който също е с девет символа, показващи пътя към
Бога и възможността за сливане с Него. Върху кръста се намира
символът на преродения, а от обратната страна са посочени средствата
за получаване на Божията милост за постигане на прераждане. Това са
символите в християнското масонство {шведската система) - пътят от
тъмнината към светлината и от унищожения и разпилян Озирис към
сияйния, прероден в Христос човек. Този път е пътят на всеки отделен
човек и пътят на всички хора и затова върху ордена трябва да стои
онзи, който ще бди тази доктрина да не бъде опетнена. Символите
показват пътя към Бога (към „творческия принцип") през смъртта и
трансформацията до сливането на човека с „творческия принцип". В
края на този път стои затварянето на квадрата, което също можем да
представим чрез цифрата девет. Това е жадуваният път на търсещите
светлина и съдържанието на първоначалната доктрина на масонството.
Числото 27 в масонството винаги е обозначавало Словото. Нека да си
спомним за думите в Евангелието на Йоан, които казват: „В началото
бе Словото и Словото бе у Бога."

Словото винаги е било реализиращата сила, който владее Словото,

може да господства над материята и да я управлява. „Който има
Словото, има силата!" „Най-мъдрият магистър на ордена" има 27
резки върху своя жезъл. Числото 27 минава като червена нишка през
различните масонски ритуали за посвещаване, но смятаме да не
навлизаме в тази тема обаче.

Във връзка с числото 27 трябва да отскочим още веднъж за малко до

Рим, в града на обелиските - на площад „Св. Петър" - където има 27
обелиска. При своите проучвания, свързани с обелиските, в края на 90-
те години на миналия век в Рим Щефан открива 28-мия обелиск (виж
фиг. 222). Двуизмерният 28-ми обелиск е пред катедралата „Св. Петър"
и съдържа в себе си числото 27, тъй като е сформиран от 27 обелиски.
Повечето посетители стигат до пл. „Св. Петър" в центъра на Ватикана
по „Виа дела Кончилиационе". Отстрани на тази улица има алея от
пирамиди. Алеята е оградена отляво и отдясно с по 13 обелиска и
един, който се намира на самия площад - така общо стават 27. Всяка от
13-те пирамиди се състои от 13 каменни блока като пирамидионът
върху американската банкнота от един долар. Всеки от обелиските с
неговия триъгълен пирамидион има 13 стъпала, разположени върху
каменен постамент, всеки състоящ се от по четири блока (квадрат).

Невидимият („неоткритият") 28-ми обелиск се вижда, когато човек

прекара мислено по една свързваща линия през обелиските от двете
страни на „Виа дела Кончилиационе" в посока на катедралата „Свети
Петър" и там от двата последни по още една линия до обелиска на
площада. Алеята с обелиските е построена през последното столетие.

Как действа този магически обелиск, можем само да гадаем, като

имаме предвид „свещената мистика на числата". Става въпрос за
силата на словото: „Който има Словото, има силата и може да
владее човека и материята." Това става съвсем разбираемо, ако
вземем предвид, че римската църква успешно съществува от две
хиляди години и има над един милиард последователи.
фиг. 220 и 221: „Виа дела Кончилиационе" е улицата, водеща директно
до катедралата „Св. Петър" в сърцето на Ватикана. Отгоре е обелискът
с 13 стъпала. На долната снимка се вижда алеята на пирамидите,
излизаща директно на площад „Свети Петър".

Как обаче невидимият обелиск би могъл да въздейства енергийно

върху катедралата „Св. Петър"? Той се зарежда, съответно
мултиплицира чрез милионите хора, които със своите енергийни тела
(„вярата Ви може да премества планини!") минават всекидневно по
„Виа дела Кончилиационе" право през този обелиск в посока
катедралата/Ватикана. Разположените отдясно и отляво обелиски
вероятно са заредени положително и отрицателно, подобно на
колоните в църквите и катедралите. Тази мултиплицирана енергия
вероятно има огромно въздействие и е насочена директно към
катедралата „Св. Петър “.
Както в случая с тайните общества и за Ватикана може да се приеме,
че наистина знаещата върхушка познава „световната тайна" и както в
случая с 28-мия обелиск - я използва на Земята, за да господства.

Още няколко „слова" за Рим. Още преди години Ян писа в една от

своите книги, че от няколко столетия във Ватикана са проникнали
илюминати и до днес Катедралата „Св. Петър" той се управлява и
ръководи от тях. Доказателство за това е името на град Рим, в който
Ватиканът е установил своята власт. ROMA е енергийна „инверсия" на
AMOR (любов). Така Рим носи енергия, противоположна на любовта.
По законите за привличането и полярността тук се намира и свързва
следното: античната могъща светска империя (тронът) с новата
могъща църковна империя (олтарът) - „наместникът" на Бог в града,
носещ името „инверсия на любовта". Иронично тук можем да кажем с
оглед на Евангелието на Йоан: „В началото бе Словото и Словото бе
у Ватикана".
фиг. 222: Невидимият обелиск във Ватикана - символ за невидимата
сила, действаща в града на „любовта".

Нека сега да се върнем обратно от нашата малка екскурзия до Рим и да

поговорим за числото 81.

IX или 9 е числото на озарените от „божествения дух" - например в

масонския ритуал на Адонирам или на последния велик майстор на
Ордена на тамплиерите Жак дьо Моле или на „единствения" син на
Бога, самия Христос, чието лично число е равно на 9 по 9 или 81.

Във „вътрешния кръг" под разпятието върху олтара, като символ на

„триединството на Бога", изрично се казва, че орденът на йоанитите
(тайнството) се открива със запалването на деветте свещи. Затова
членовете на капитула на ордена може да бъдат само 9 по 9 или 81 и
затова в капитулната зала горят 81 свещи и 81 свещи има на ковчега на
Моле.

Накратко толкова за „свещените числа" и великата символика в

ложите. Това беше само един малък откъс от една тема, по която може
да се напише цяла книга. Искахме само да покажем, че „свещеното
тайнство" на Голямата пирамида е и централна доктрина в
масонството и други тайни общества. И можем да ви уверим, че в
масонството въобще не се говори за теорията на гробниците...

Други зависимости с пирамидите

Ако разгледаме „свещеното число" 81 и от химична гледна точка,

мистичното му значение ще стане вероятно по-разбираемо за нас.

Сборът от числата на броя на стабилните елементи в химията 81

отново прави девятка. Ако хвърлим един поглед към системата на
химичните елементи според Уолтър Ръсел ще видим девет октави,
всяка от които с по девет главни елемента, което също прави 81. Тъй
като в неговата система първият и последният елемент са идентични
(там са разположени благородните газове), трябва да извадим девет и
тогава остават 72. Това е средната сърдечна честота на човека на
минута. Обръщането на това число дава отново 27, чиито сбор на
цифрите отново е девет.

Нашата планета е разположена на 27 градуса в Стрелец по време на

зимното слънцестоене (в периода 1998-2016 г.) и така попада в
директното енергийно излъчване на централното слънце, наречено още
„галактически център" или „център на нашата галактика".

В този момент е най-директното „енергийно излъчване" на нашето

централно слънце, което се случва веднъж на 13 000 години (виж фиг.
223). По време на зимното слънцестоене през 2012 г. това централно
слънце, нашето Слънце и нашата планета Земя ще бъдат разположени
един зад друг в една линия.
Пол Ла Вайлът, авторът на книгата Earth Under Fire предполага, че
тази галактическа „енергийна вълна" може да предизвика
възникването на нулева точка, където съществува възможността за
разрушаване на магнитното и гравитационното полета. Това от своя
страна би довело до засилени мощни протуберанси на Слънцето, които
да окажат въздействие върху цялата Слънчева система. Тук се
проявяват теориите за т. нар. „скокове на полюсите" - обръщането на
магнитната полярност. Това може да доведе до смяна на мъжката с по-
женска полярност и се случва на всеки 13 000 години в момента, в
който елиптичната орбита на нашата Слънчева система стигне до
половината от цикъла си от 25 920 земни години161.

При такива „скокове на полюсите" се получава разрушаване на

електромагнитното поле на Земята и вероятно до тотален отказ на
нашия мозък. Това може да доведе и до пълното разрушаване и
унищожаване на цяла една цивилизация, тъй като спомените просто
изчезват (спомнете си за диаграмата на фиг. 62).

Това не означава нищо друго освен, че е съвсем възможно на Земята

отдавна преди нас да са живели високоразвити култури, далеч по-
напреднали от нас. Едва сега можем донякъде да разберем това. Така
въпросът, който си зададохме в увода, „Как египтяните са могли да
знаят всичко това?“ отпада. Вероятно човечеството не преживява за
първи път подобно глобално събитие.

Една клетка у всеки човек, както и самата Земя, е заредена

отрицателно, което съответства на женската основна вибрация. Навън
преобладават положителните заряди, които съответстват на мъжкото
начало. При един „скок на полюса" (може да се нарече също и
„мембранен скок") вътре в човека преобладаващ може да стане
положителният, а навън отрицателният заряд. Тъй като зарядите
въздействат върху мозъка, това може да стане причина за смяната на
патриархата с матриархат или обратното. Понеже такъв преход не се
случва за един миг, за времето до 2016 година би могло да се получи
изравняване, което хармонично да уравновеси всички мъжки и женски
аспекти. А дали „Roma" тогава няма да се нарича „Amor"?

Авторите

Ян ван Хелсинг
Ян Удо Холей, известен още като Ян ван Хелсинг (род. 1967 г.) е
автор на много специализирани книги, собственик на издателство Ата
Deus и на телевизия secret.TV. От 1985 г. той обикаля нашата планета и
прави различни открития, преди всичко при експедициите си в САЩ,
Египет, Южна Америка и Азия, които поставят под въпрос нашата
„ясна" гледна точка за света. При своите пътувания той среща
интересни личности от кръговете на тайните служби, ложите на
рицарите тамплиери и масоните, както и хора, принадлежащи към
тайнствени съюзи, и научните знания, които обменя с тях, в крайна
сметка довеждат до написването на поредица от книги.

Най-успешно от тях е произведението му „Не пипай тази книга!",

излязло през май 2004 г., което очевидно улавя духа на времето.

В своите досега единадест книги той не само предсказва много преди

да се случи какво ще бъде политическото и научното развитие, но и
убедително разяснява как чрез (целенасочено предизвикания) глобален
тероризъм, зад който е маскиран контролът над гражданите, е въведен
нов световен ред.

През 2007 г. той влиза във филмовия бизнес със собствен телевизионен
канал (www.secrct.tv) и веднага пожънва голям успех със своя игрално-
документален филм Die Cheops Luge („Лъжата за Хеопс"), в който
самият той играе една от главните роли.

Можете да посетите Ян ван Хелсинг в интернет на адрес:

www.secret.tv и www.amadeus-verlag.com

Щефан Ердман
Щефан Ердман (род. 1966 г. в Хановер) живее от 1968 г. на
Щайнхудер меер. Квалифицираният лечебен възпитател работи
самостоятелно от 1993 г. През 1990 г. Щефан започва да планира
преустройството на селското имение Виделхоф, строено през 1884 г. и
останало му от неговия дядо Вилхелм Видел, в модерен социален дом
за възрастни хора със 100 места, който той ръководи до края на 2008 г.

Независимата му изследователска дейност започва почти паралелно

със самостоятелната му професионална кариера в края на осемдесетте
години на миналия век и едновременно с това тя е начало на
множество негови научни дирения, експедиции и публикации.
Дотогава любимите му области са религиозните науки и широкото
поле на граничните науки. Търсенията на Щефан в Египет започват
през 1990 г. при негово изследователско пътуване с още няколко
човека. От този момент нататък Египет, Голямата пирамида в Гиза и
египетската цивилизация с многото си неизяснени въпроси и
феномени не излизат от мислите му.

Щефан навлиза все по-дълбоко в сферата на граничното познание,

откъдето се убеждава, че на един по-ранен етап от развитието на
човечеството върху него е оказала влияние високоразвита
цивилизация. Освен детайлното изучаване на източниците, той върви
по следите на въпроса за произхода на човечеството при различни свои
изследователски пътувания и експедиции в Скандинавия, Южна и
Централна Америка, Хималаите, Индия и много африкански страни.

При научното си дирене за книгата Geheimakte Bundeslade

(„Секретният документ, наречен Ковчег на завета") той се среща с
различни тайни религиозни общества и открива връзки между
тамплиерите, масоните, цистерцианците и „Обществото Туле". Той
попада на досега непубликувана и силно взривоопасна информация,
която не само че дава още сведения за митичната Атлантида и
културата на пирамидите, разпростираща се по всички краища на
света, но следите й директно водят към съвременната световна
политика.

Повече информация за Щефан Ердман ще намерите на неговата

лична страница:
www.erdmann-forschung.de

Използвана литература

(1) Waldhauser, Hermann: Regenzauber der Pharaonen, Steyr 1976

(2) Mehler, Stephen: The Land of Osiris, Adventures Unlimited Press, 2001

(3) Hurtak, James J.: Die Schlussel des Enoch, USA 1973

(4) Baigent, Michael: Das Ratsel der Sphinx, Miinchen 1998

(5) Retyi, Andreas von: Geheimakte Gizeh-Plateau, Kopp-Verlag,

Rottenburg 2005

(6) Retyi, Andreas von: Die Stargate-Verschworung, Kopp-Verlag,

Rottenburg 2000

(7) Retyi, Andreas von: Geheimbasis 51, Kopp-Verlag, Rottenburg 1998

(8) Pavesi Lucia, Siccardi Stelano: Die magische Kraft der Pyramiden,
Mailand 1997

(9) Dimde, Manfred: Die vierte Pyramide, Miinchen 2002

(10) Ercivan, Erdogan: Das Stemtor der Pyramiden, Miinchen 1997

(11) Ercivan, Erdogan: Nerbotene Agyptologie, Kopp-Verlag, Rottenburg

1997

(12) Ercivan, Erdogan: Imhoteps Grab, Kopp-Verlag, Rottenburg 2007

(13) Geramb V. v.; Mackensen L.: Arabische Berichte, Berlin/Leipzig 1927

(14) Horn, Roland M.: Erinnerungen an Atlantis, Lubeck 1998

(15) Larners, H. J./Goring, L. W./Seger, P. G.: Das Phanomen Leben,

Roermond/Niederlande 1992
(16) Goring, L. W.: Apokalypse der Seele, Velden a. Worthers (17) Goring,
L. W.: Das Geheimnis der Pyramiden-Energie, H&H Clausen 2006

(18) Burgin, Luc: Geheimakte Archaologie, Miinchen 1998

(19) Hoffmann-Schmidt, Helga: Das Vermachtnis von Atlantis, Rosegg2000

(20) Bream, Harald: Die Geheimnisse der Pyramiden, Wien 1992

(21) Ley-Hutton, Christine: Herodot Historien/1. Buch, Stuttgart 2002

(22) Ley-Hutton, Christine: Herodot Historien/2. Buch, Stuttgart 2005

(23) Eggers, Stefan: Das Pyramidenkapitel in Al Makrizis' Hitat, Hamburg

2003

(24) Noetling, Dr. Fritz: Die kosmischen "Zahlen der Cheops-Pyramide,

Stuttgart 1921

(25) Haase, Michael: Das Ratsel des Cheops, Miinchen 1998

(26) Haase, Michael: Im Zeichen des Re, Miinchen 1999

(27) Haase, M./Sasse, T.: Im Schatten der Pyramiden, Dusseldorf 1997

(28) Roestel, Jorg: Agyptische Magie, Miinchen 1988

(29) Bauval, R./Gilbert, A.: Das Geheimnis des Orion, Miinchen 1994

(30) Bauval, R./ Hancock, G.: Der Schlussel zur Sphinx, Miinchen 1998

(31) Hancock, Graham: Die Spur der Gotter, Bergisch Gladbach 1995

(32) Lemesurier, Peter: Geheimcode Cheops, Freiburg 1978

(33) Tompkins, Peter: Cheops, Miinchen 1973

(34) Lehner, Mark: Geheimnis der Pyramiden, Miinchen 1999

(35) Habachi, Labib: Die unsterblichen Obelisken Agyptens, Mainz 1982

(36) Lorenz, Rainer: Das Vermachtnis derAgypter, Band 1 u. 2, Neuss 1997

(37) Berlitz, Charles: Geheimnisse versunkener Welten, Frankfurt 1972

(38) Melchizedek, Drunvalo: The Flower of Life, Band 1; Sedona/USA

1999

(39) Melchizedek, Drunvalo: The Flower of Life, Band 2; Sedona/USA

2004

(40) Haich, Elisabeth: Die Einweihung, Ergolding 1985

(41) Beck, C. H.: Das Abenteuer Archaologie, Miinchen 1967

(42) Black, J./Green, A.: Gods, Demons and Symbols of Ancient

Mesopotamia, London 1992

(43) Hornet, Marcel F.: Nabel der Welt- Wiege der Menschheit, Freiburg
1953

(44) Wendt, Victor K.: Das Geheimnis der Hyperb oreer, Basel 1984

(45) Thompson, Cremo: Verbotene Archaologie, Augsburg 1997

(46) Santillana, Giogio de/Dechend, Hertha von: Die Miihle des Hamlet,
Boston ‘69

(47) Habeck, Reinhard: Die letzten Geheimnisse, Wien 2003

(48) Dona, Klaus/Habeck, Reinhard: Im Labyrinth des Unerklarlichen,

Rottenburg 2004

(49) Hausdorf, Hartwig: Dieweifie Pyramide, Miinchen 1994

(50) Hausdorf, Hartwig/Krassa Peter: Satelliten der Gotter, Miinchen 1997

(51) Bauval, R./Hancock, G.: Der Schliissel zur Sphinx, Miinchen 1996

(52) Bauval R./Gilbert A.: Das Geheimnis des Orion, Miinchen 1994

(53) Erdmann, Stefan: Den Gottern auf der Spur, Fichtenau 2001

(54) Erdmann, Stefan: Banken, Brot und Bomben, Bd. 1, Fichtenau 2003

(55) Erdmann, Stefan: Banken, Brot und Bomben, Bd. 2, Fichtenau 2003

(56) Erdmann, Stefan: Geheimakte Bundeslade, Fichtenau 2005

(57) Godwin, Joscelyn: Arktos, Die hohle Erde, Peiting 1997

(58) Cayce, Edgar Evans: Das Atlantis-Geheimnis, Miinchen 1991

(59) Robinson, Lytle W.: Edgar Cayce's Berichtvon Ursprung und

Bestimmung des Menschen, Freiburg 1990

(60) Blavatsky, H. P.: Die Geheimlehre, Kosmogenesis, Den Haag o.J.

(61) Blavatsky, H. P.: Die Geheimlehre, Anthropogenesis, Den Haag o.J.

(62) Blavatsky, H. P.: Die Geheimlehre, Esoterik, Den Haag o.J.

(63) Blavatsky, H. P.: Isis Entschleiert, Wisscnschaft, Den Haag o.J.

(64) Blavatsky, H. P.: Isis Entschleiert, Theologie, Den Haag o.J.

(65) Mutwa, Credo Vusamazulu: Indaba My Children, Johannesburg 1964

(66) Mutwa, Credo Vusamazulu: My People, Johannesburg 1965

(67) Mutwa, Credo Vusamazulu: Let Not My Country Die, Pretoria 1986

(68) Mutwa, Credo Vusamazulu: Song Of The Stars, New York 1996

(69) Lattacher, Siegbert: Viktor Schauberger, Steyr 1999

(70) Alexandersson, Olof: Lebendes Wasser, Steyr 1999

(71) Hendel, Barbara/Ferreira, Peter: Wasser und Saiz, Herrsching 2001

(72) Emoto, Masaru: Die Antwort des Wassers Band 1, Koha-Verlag,

Burgrain 2002

(73) Daniken, Erich von: Die Augen der Sphinx, Miinchen 1989

(74) Daniken, Erich von: Der Gotter-Schock, Miinchen 1992

(75) Daniker> Erich von: Wir alle sind Kinder der Gotter, Miinchen 1973

(76) Daniken, Erich von: Der jiingste Taghat langst begonnen, Augsburg
1998

(77) Daniken, Erich von: Erinnerungen an die Zukunft, Dusseldorf 1968

(78) Daniken, Erich von: Die Gotter waren Astronauten, Miinchen 2001

(79) Charroux, Robert: Vergessene Welten, Diisseldorf 1974

(80) Fischinger, Lars A.: Gotter der Sterne, Weilersbach 1997

(81) Bramley, William: Die Gotter von Eden, Wien 1990

(82) Blumrich, J. F.: Kasskara und die sieben Welten, Miinchen 1985

(83) Horn, Prof. Arthur D.: Gotter gaben uns die Gene, Gullesheim 1997

(84) Hoffmann, Gabriele: Versunkene Welten, Bergisch Gladbach 1985

(85) Grierson R./Munro-Hay: Der Pakt mit Gott, Bergisch Gladbach 2001

(86) Riedl Oskar M.: Die Maschinen des Herodot, Wien 1960

(87) Braasch, Dieter: Pharaonen und Sumerer - Megalithiker aus dem

Norden, Tubingen 1997
(88) Muck, Otto: Alles uber Atlantis, Dusseldorf 1976

(89) Muck, Otto: Cheops und die GroEe Pyramide, Berlin 1980

(90) Berlitz, Charles: Der 8. Kontinent, HH/Wien 1984

(91) Berlitz, Charles: Das Atlantis Ratsel, HH/Wien 1976

(92) Spanuth, Jurgen: Atlantis, Tubingen 1965

(93) Pritchard, James B.: Die Archaologie und dasAlte Testament,

Wiesbaden 1980

(94) Morpheus: Matrix-Code, Wien 2003

(95) Me Taggart, Lynne: Das Nullp unkt-Feld, Miinchen 2002

(96) Sheldrake, Rupert: Das Gedachtnis der Natur, Miinchen 2003

(97) Dopatka, Ulrich: Die grofle Erich von Daniken Enzyklopadie,

Miinchen (98) Langbein, Walter-Jorg: Geheimnisse der Bibel, Berlin 1997

(99) Langbein, Walter-Jorg: Bevor die Sintflutkam, Miinchen 1996

(101) Gorsleben, R.J.: Die Hochzeit der Menschheit, Koehler & Amelang,
Leipzig 1930

(102) Tollman, Alexander und Edith: Und die Sintflutgab es doch,

Miinchen 1992

(104) van Dieten, Joky: Messengers of Ancient Wisdom, Niederlande 2002

(105) Charroux, Robert: Die Meister der Welt, Diisseldorf 1972

(106) Goldsmith, Donald: Die Jagd nach Leben auf dem Mars, Miinchen
1996

(107) Pohorilles, Noah Elieser: Polpol Vuh, Hamburg 2004

(108) Gadalla, Moustafa: Der Betrug mit der Geschichte - die
unveroffentlichte Geschichte des Alten Agypten, Greensboro, NC, USA
2001

(109) Gadalla, Moustafa: Tut-Ankh-Amen, The living Image of the Lord,

Bastet Publishing, Erie, Pa., USA 1997

(110) Gadalla, Moustafa: Egypt- A Practical Guide, Greensboro, NC, USA

1998

(111) Gadalla, Moustafa: Pyramid Illusions, A Journey to the Truth, Bastet

Publishing, Erie, Pa., USA/Cairo/Egypt 1996

(112) Gadalla, Moustafa: Egyptian Cosmology, The Absolute Harmony,

Bastet Publishing, Erie, Pa., USA/Cairo/Egypt 1997

(113) Gadalla, Moustafa: Egyptian Divinities, The All who are the One,
Greensboro, NC, USA 2001

(114) Hartel, Matthias: Das Geheimnis unserdr eiskalten Sonne, Lehrte

2007

(115) Lattacher, Siegbert: Viktor Schauberger, Steyr 1999

(116) Schauberger Viktor: Unsere sinnlose Arbeit, Bad Ischl2001

(117) Paganini, Rico/Risi, Armin: Die Giza-Mauer, Neuhausen 2005

(118) Sheldrake, Rupert: Das Gedachtnis der Natur, Miinchen 2003

(119) Me Taggart, Lynne: Das Nullpunkt-Feld, Miinchen 2002

(120) Neumann, Erich: Formenergie, Peiting 2003

(121) Alke, Dr. Harald: Energiepyramiden, Florsheim-Dalsheim 1997

(122) Stelzl, Dr. Diethard: Heilen mit kosmischen Symbolen, Schirner-

Verlag,
Darmstadt 2004, www.huna-seminare.at

(123) Peter Krassa/Reinhard Habeck: Das Licht der Pharaonen -

Hochtechnologie und elektrischer Strom im alten A gyp ten, Herbig 1999

Религиозни текстове

(124) Die Bibel, Ubersetzung nach Martin Luther, Frankfurt am Main 1693

(125) Die Bibel, Ubersetzung nach Martin Luther, Halle a. S. 1898

(126) Die Bibel, Ubersetzung nach Martin Luther, Stuttgart 1978

(127) Die Bibel, Die Gute Nachricht des Neuen und Alten Testamentes,
Stuttgart 1982

(128) Nene Jerusalemer Bibel, Einheitsiibersetzung, Freiburg im Breisgau

1985

(129) Die Bibel, Haus- und Familienbibel, Druck und Verlag vom
Bibliographischen Institut, 1831

(130) Krupp, Michael: Der Talmud, Gutersloh 1995

(131) Der Talmud'. Ubersetzung von Reinhold Mayer, Miinchen 1980

(132) Der Babylonische Talmud, Ubersetzung von Jakob Fromer,

Wiesbaden 1998

(133) Der Koran: Ubersetzung von Max Henning, Stuttgart 1992

Енциклопедични речници

(134) Sauneron S./Yoyotte J.: Lexikon der Agyptischen Kultur, Miinchen

1960

(135) Biedermann, Prof. Dr. Hans: Knaurs Lexikon der Symbole, Miinchen
1998
(136) Lurker, Manfred: Lexikon der Gotter und Symbole der alten Agypter,
Miinchen 1987

(137) Meyers Lexikon, Mannheim 1973

(138) Lennhof, E./Posner, O.: Internationales Freimaurer Lexikon, Zurich-

Leipzig-Wien, 1932

(139) Lennhof, E./Posner, O./ Binder, D. A.: Internationales Freimaurer

Lexikon, iiberarbeitete und erweiterte Neuauflage der Ausgabe von 1932,
Miinchen (140) Schoeps, Neues Lexikon des Judentums, iiberarbeitete
Auflage, Giitersloh 2000

(141) Bertelsmann Volkslexikon, Giitersloh 1956

(142) Das Oxford-Lexikon der Weltreligionen, Diisseldorf 1999

(143) Lexikon der Agyptischen Kultur, Wiesbaden 1960

(144) Kraus, Heinrich: Kleines Lexikon der Bibelworte, Miinchen 1998

(145) Langbein, Walter-Jorg: Lexikon der biblischen Irrtiimer, Miinchen

2003

(146) Knaur: Das Deutsche Worterbuch, Miinchen 1997

(147) Duden: Etymologic der deutschen Sprache, Mannheim 1997, Bd. 7

(148) Duden: Das Fremdworterbuch, Mannheim 1997, Band 5

(149) Dopatka, Ulrich: Diegrofle Erich von Daniken Enzyklopadie,

Miinchen 1997

Митове

(150) McCall, Henrietta: Mesopotamische Mythen, Stuttgart 1993

(151) Taube, Karl: Aztekische und Maya-Mythen, Stuttgart 1994

(152) Hart, George: Agyptische My then, Stuttgart 1993

(153) Belz, Walter: Die Mythen derAgypter, Dusseldorf 1982

(154) Parrinder, Geoffrey: African Mythologie, Verona 1967

(155) Ions, Veronica: Agyptische Mythologie, Wiesbaden 1970

(156) Peter Schneider, H-8747 Garabonc, Balatonmagyarodi ut 2, Tel. und

Fax: 0036-93-340-617 (am besten abends anrufen)

Бележки и библиография на източниците

(1) Рети, Андреас фон: „Звездният портал. Секретни разследвания в

Египет", глава 7 - Непознати сили, изд. Дилок, 2008 г.

(2) www.wikipedia.de: Pyramiden von Giseh („Пирамидите в Гиза")

(3) виж (2)

(4) Спервеслаге, Гунар: Die Konigskartusche in der Cheopspyramide

(„Царският картуш в Хеопсовата пирамида"), www.mysteria3000.de,
брой 1/2002

(5) 11, стр. 294 и сл.

(6) 11, стр. 294 и сл.

(7) 11, стр. 294 и сл.

(8) виж (4)

(9) 53, стр. 276

(10) 53, стр. 276

(11) 53, стр. 197

(12) 117, стр. 168 и сл.

(13) 53, стр. 199

(14) 53, стр. 202

(15) 53, стр. 202

(16) 53, стр. 203

(17) 53, стр. 204

(18) 53, стр. 204

(19) 53, стр. 205

(20) 53, стр. 206

(21) 53, стр. 208

(22) 53, стр. 208

(23) 5, стр. 232

(23а) виж (5), стр. 232

(24) (27, стр. 146-147)

(25) 53, стр. 274

(26) 117, стр. 169 и сл.

(27) 53, стр. 249

(28) 117, стр. 170 и сл.

(29) 5, стр. 197

(30) 5, стр. 198

(31) 117, стр. 173

(32) 117, стр. 176; виж също Кейси Евънс, Едгар: Das Atlantis
Geheimnis („Тайната на Атлантида")

(33) 53, стр. 264; виж също Херодот, „История", том 1 и 2

(34) Саид, Борис, Secret Chamber („Тайната камера"), документален

филм. Снимките са правени от Саид по време на проучванията в
платото Гиза в периода 1991-1993 г., виж Бовал, Робер, „В подземията
на Египет", ИК Бард, 2002 г.

(35) 5, стр. 212

(36) 5, стр. 164

(37) 117, стр. 180

(37а) Science Frontiers, бр. 55, яну/фев 1988 г., www.sdence-frontiers.com

(38) Изказване на изследователя Лари Хънтър от „фондация Шор",

който стига до входа на освобождаващите камери по време на други
проучвания в Голямата пирамида през 1996 г.

(39) 56 и 1, стр. 8 и сл.

(40) 56 и 1, стр. 10

(41) 56 и 1, стр. 12

(42) 56 и 1, стр. 13

(43) 56 и 1, стр. 18

(44) 56 и 1, стр. 33

(45) 56 и 1, стр. 355

(46) 56 и 1, стр. 35 и сл.

(47) 56 и 1, стр. 121 и сл.

(48) 53, стр. 261

(49) Херодот, „История", книга II, 127,1-2

(50) 53, стр. 270

(51) Naturenergie verstehen und nutzen („Как да разбираме и използваме

енергията от природата"), Калум Коутс, стр. 255

(52) Институт „Фрезениус", Дрезден, протокол от изследване: 06-

773665-303

(53) 12, стр. 192

(53а) Морфиъс: Matrix-Code („Матричен код"), Trinity-Verlag

(54) 94, стр. 244 и сл.

(55) 3, стр. 575

(55а) www.wellnessbera-tung24.de

(56) 8, стр. 151

(57) 3, стр. 220

(58) Raum & Zeit, специален 7, Freie Energie („Свободна енергия"), стр.
63 и сл.

(59) Raum & Zeit, специален 7, Freie Energie („Свободна енергия"), стр.
63 и сл.

(60) Organic Germanium („Органичен германий"), Miracle Cure, Japan

Publications Inc.
(61) Osteopathie fur Frauen („Остеопатия за жени"), Биргит Гилемот/
Кристоф Невигер, TRIAS Verlag, Щутгарт 2002, стр. 29 и сл.

(62) Raum & Zeit, специален 7, Freie Energie („Свободна енергия"), стр.
89 и сл.

(63) Raum & Zeit, специален 12, Neue Geomantie („Нова геомантия"),
Прумбах, стр. 14 и сл.

(64) 3, стр. 499

(65) Щелцп, д-р Дитхард: Heilen mit kosmischen Symbolen („Лечение c

космически символи"), Schirner-Verlag, Дармщат 2004 г., стр. 14

(66) 56, стр. 338 и сл., виж също 94, стр. 231

(67) 56, стр. 338 и сл.

(68) Изследване на водата: Петер Шнайдер, Н-8747 Гарабонк, 1

октомври 2008 г., ел. „Балатонмагиароди" 2/ Унгария, тел. / факс: 0036
93 340 617

(69) виж (68)

(70) Raum & Zeit, специален 1, стр. 223

(71) 8, стр. 101 и сл.

(71а)69

(72) Дън, Кристофър: The Giza Power Plant: („Електроцентралата в

Гиза"), САЩ 1998 г.

(73) www.wikipedia.de

(74) 1, стр. 56

(75) www.graviflight.de
(76) 8, стр. 119 и сл.

(77) Das Geheimnis der Pyramiden-Energie („Тайната на енергията на

пирамидите"), Гьоринг Лотар, Н&Н, Клаузен 2006 г.

(78) Das Geheimnis der Pyramiden-Energie („Тайната на енергията на

пирамидите"), Гьоринг Лотар, Н&Н, Клаузен 2006 г. виж също Павези
Лучия, Сикарди Стефано: Die magische Kraft der Pyramiden
(„Магичната сила на пирамидите"), Милано 1997 г., стр. 119 и сл.

(79) виж (68)

(79а) www.graviflight.de

(796) Хаусдорф,Хартвиг/Краса, Петер: Satelliten der Gotter

(„Сателитите на боговете"), стр. 29

(80) 116, стр. 10, част 2

(81) Превод от www. igeawagu.com

(82) Дън, Кристофър: The Coral Castle Mystery, Excerpted from The Giza
Power Plant Technologies of Ancient Egypt („Мистерията на Кораловия
замък", откъс от „Електроцентралата в Гиза": Технологиите на Древен
Египет), Bear & Company, Санта фе 1998 г., www.gizapower.com

(82а) Вернер Алтникел, www.chemtrial.de

(83)www.benjamin-fulford.com

(84) като (83)

(85) Raum & Zeit 107/2000, стр. 86

(86) виж (85)

(86а) Милър, Стивън: The Land of Osiris („Земята на Озирис"),

Adventures Unlimited Press, 2001; стр. 54
(86б) виж (86а), стр. 131 и сл.

(86в) виж (86а), стр. 55

(87) Die grossen Ratsel unserer Welt, My then und Mysterien/Die Sintflut
(„Големите загадки на света", Митове и мистерии/Потопът; DVD,
2004).

(88) 11, стр. 38 и сл.

(89) 11, стр. 38 и сл.

(90) 56, стр. 70 и сл.

(91) 56, стр. 58 и сл., виж също и Кейси Евънс, Едгар: Das Atlantis-
Geheimnis („Тайната на Атлантида")/Мюнхен 1990 г., стр. 21 и сл.

(92) Разчитане 378,/16, 29.10.1933

(93) 19, стр. 10

(94) 19, стр. 10 и сл.

(95) 19, стр. 10 и сл.

(96) 90, стр. 19

(97) 90, стр. 19

(98) 56, стр. 70

(99) Ризи, Армии: Unsichtbare Welten („Невидимите светове"),

Нойхаузен 1998 г., стр. 18

(100) Брийм, Харалд: Die Geheimnisse der Pyramiden („Тайните на

пирамидите"), Мюнхен 1992 г., стр. 161

(101) 43, стр. 23 и сл.

(102) 43, стр. 24

(103) 43, стр. 23

(104) 43, стр. 25 и сл.

(105) 43, стр. 25

(106) 44, стр. 48 и сл.

(107) 44, стр. 47

(108) 43, стр. 28

(109) 44, стр. 48

(110) 44, стр. 66, виж също Платон: Politeia („Държавата")

(111) 43, стр. 197

(112) 54, стр. 11, стр. 143 и сл.

(113) 43, стр. 198

(114) 43, стр. 197 и сл.

(115) 43, стр. 32

(116) 43, стр. 32

(117) 43, стр. 33

(118) 48, стр. 179 и сл.

(119) 48, стр. 183

(120) 48
(121) Хомет, Марсел ф.: Die Sohne der Sonne („Синовете на Слънцето"),
Висбаден, 1972 г., стр. 202

(122) Хомет, Марсел ф.: Die Sohne der Sonne („Синовете на Слънцето"),
Висбаден, 1972 г., стр. 203 и сл.

(123}Емери, Уолтър Б.: Archaic Egypt („Древният Египет"), Лондон

1961 г.

(124) 53, стр. 108, виж също: Фишингер, Ларс A.: Gotter der Sterne
(„Боговете на звездите"), Вайлерсбах 1997 г.

(125) 53, стр. 108, виж също: Фишингер, Ларс A.: Gotter der Sterne
(„Боговете на звездите"), Вайлерсбах 1997 г.

(126) 53, стр. 108, виж също: Фишингер, Ларс A.: Gotter der Sterne
(„Боговете на звездите"), Вайлерсбах 1997 г.

(127) Виторио ди Чезаре и Адриано Форджоне, сп. HERA, Рим,

Италия, от уебсайта на Андрю Колинс, сп. HERA, Рим, Италия, от
уебсайта на Андрю Колинс, възстановен благодарение на уебсайта
WayBackMachine

(128) Хасан, Селим: Die Sphinx, Кайро 1949 г.

(129) 53, стр. 108, виж също: Фишингер, Ларс A.: Gotter der Sterne
(„Боговете на звездите"), Вайлерсбах 1997 г.

(130) 56, стр. 349

(131) 56, стр. 349

(132) 56, стр. 68

(133) 56, стр. 68

(134) 53, стр. 298

(135) 53, стр. 287

(136) 53, стр. 289

(137) 53, стр. 289

(138) 53, стр. 49 и сл.

(139) 53, стр. 54 и сл.

(140) 53, стр. 68 и сл.

(141) 94, стр. 80

(142) 53, стр. 173

(143) 53, стр. 177, виж също (6), стр. 84

(144) 53, стр. 176, виж също (6), стр. 84

(145) 53, стр. 88

(146) 53, стр. 174

(147) 53, стр. 175

(148) 53, стр. 128

(149) 53, стр. 128

(150) 53, стр. 130

(151) 53, стр. 129

(152) 53, стр. 131

(153) 53, стр. 131

(154) Махариши Бхарадваджа. Академия за санскритски изследвания

(155) 56, стр. 326

(156) 53, стр. 382 и сл.

(157) 53, стр. 383

(158) 53, стр. 167

(158а) От наследството на Джон Кинеман, управлявано от Стивън

Мелер, цитат от Ерчиван, Ердоган, „Забранената египтология", Kopp-
Verlag, Ротенбург 2002, стр. 312 и сл.

(159) 56, стр. 352 и сл.

(160) 53, стр. 299

(161) Уиндрайдър, Киара: Das Portal zur Ewigkeit („Порталът към

вечността")/ стр. 158 и сл.

Немска. Първо издание.

Превод Камелия Вълчева

Редактор Йордан Иванов

Художник Огнян Илиев

Излязла от печат през 2012 г.

формат 16/60/90

Печатни коли 25

Издателство „Дилок" - София

Компютърна обработка Екатерина Рускова

© Обработка за електронни четци: Barbadey