Лекционен курс ГРАДОУСТРОЙСТВО – част 1.

ИСТОРИЯ
НА
ГРАДОУСТРОЙСТВОТО
Специалност АРХИТЕКТУРА – Курс ВТОРИ – Семестър ЛЕТЕН
Провеждане на лекциите: ЗАЛА Б 230 – ПОНЕДЕЛНИК 08:30 ч.

Лектор: арх. ЯСЕН КЬОСЕВ, катедра ГРАДОУСТРОЙСТВО

Конспект на ЛЕКЦИОННИТЕ ТЕМИ:

1. ИСТОРИЯ НА ГРАДОВЕТЕ. РАННИ

ПРОСТРАНСТВЕНИ СТРУКТУРИ. Възникване на
градовете. Локализация. Елементи. Структура.

2. ГРАДОВЕТЕ В АНТИЧНОСТТА. Древният изток и

Средиземноморието

3. СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ГРАДОВЕ В ЕВРОПА. Изток и

Запад. Разцвет на търговските градове в късното
средновековие.

4. РЕНЕСАНС И БАРОК. Северна Италия. Рим.

Конспект на ЛЕКЦИОННИТЕ ТЕМИ (продължава):

5. НОВОТО ВРЕМЕ: градовете от епохата

на абсолютните монархии в Европа.

6. ГРАДОВЕТЕ ОТ ИНДУСТРИАЛНАТА ЕПОХА. Теория и

практика. Утопии и реалност.

7. УТОПИИ И КОЛОНИИ. Религиозни и урбанистични

утопии. Колонии и нови градове.

8. ГРАДЪТ НА XX ВЕК – ЧАСТ 1. Модернизмът в

архитектурата и градоустройството между двете
войни. Атинската харта.
Конспект на ЛЕКЦИОННИТЕ ТЕМИ (продължава):

9. ГРАДЪТ НА XX ВЕК – ЧАСТ 2. СЛЕД ВТОРАТА

СВЕТОВНА ВОЙНА – ЕВРОПА, СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ И
САЩ. Възстановяване, индустриализация,
урбанизация, миграции. Новите градове.

10. ГРАДОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ 1. Балканите в

античността и Българското средновековие.

11. ГРАДОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ 2. Османско

владичество.

12. ГРАДОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ 3.

Освобождението и „Българското чудо“.
Конспект на ЛЕКЦИОННИТЕ ТЕМИ (продължава):

13. ГРАДОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ 4. НРБ от Втората

световна война до края на 1980-те.

14. Градовете в България – част 5. Краят на XX век и

поглед към днешния ден ...
Тема 1.
ИСТОРИЯ НА ГРАДОВЕТЕ.
РАННИ ПРОСТРАНСТВЕНИ
СТРУКТУРИ.
Възникване на градовете. Локализация.
Елементи. Структура. „Смисълът на историята“.
1. РАННИТЕ ПРОСТРАНСТВЕНИ СТРУКТУРИ:
ВЪЗНИКВАНЕ НА ГРАДОВЕТЕ.

- Времеви ориентири: 7500-7000 години пр. н.е.

- Не протича едновременно в различните региони ...

- Социални достижения – уседналост, социален ред и

йерархия;
- Технически достижения, прехрана;
- Икономически фактори – търговия, занаяти,
администрация, военна организация...
2. ЛОКАЛИЗАЦИЯ:
- Климатични фактори – РЕЛЕФ, плодородие,
питейна вода, микроклимат, обитаване;
- Ресурсна осигуреност - зараждане на
отношенията град-хинтерланд;
- Условия за постигане на сигурност и отбрана;
- Достъпност и транспорт – воден, сухоземен ...
Предимно умерени и субтропични области - ДОЛИНИТЕ
НА ГОЛЕМИТЕ РЕКИ – Нил, Тигър, Ефрат, Инд, Хуанхъ -
ПРЕДПЛАНИНИТЕ на Сирия и Иран, Средна Индия,
КРАЙБРЕЖИЕТО на Средиземно море ...
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ПЪРВИТЕ ГРАДОВЕ: плътни тъмни линии – граници на обледяване от
последния ледников период; щрих – зона на уседнало земеделие в края на второто
хилядолетие пр. Хр.; стрелка – посока на миграция на древни народи от М.Азия към Балканите
и Европа (http://townevolution.ru)
3. ЕЛЕМЕНТИ. Имотна структура- улични мрежи – улично-квартална
структура - жилищни структури - публично пространство – център -
периферия и граници - укрепления – техническа инфраструктура ...

- Имот,
- имотна структура,
- квартал;
Копривщица
 - улични мрежи, улично-квартална структура;

Древни келтски селища:

Начална степен на “формообразуване” на улично-кварталната структура
Използване на правия ъгъл в
хоризонтален план

Мохенджо-Даро: първоначален
план

Делос и Олинт
(дясно):

ПЛУРАЛИСТИЧНО
и ДИРЕКТИВНО
изграждане на
улично-
кварталната
структура
Палермо: контраст между традиционна
и планирана/геометрична ул. мрежа
Единбург.
Улична мрежа в
стария (долу) и в
новия град (горе)
- Жилище и жилищна структура;

Мохенджо-Даро,
2600 г. пр. Хр.
Жилищни квартали в древноегипетско селище
Ляво: вила на жрец в Древен Египет
Дясно: вътрешен двор в жилище – макет,
дърво, Египет, Средно царство, прибл.
1990 г. пр. Хр.
Жилищни квартали
Чатал-Хююк, 7500-7000г. пр. Хр.
- Публично пространство;
Тунис, план на сук
- Център: Центрове на власт, религия, търговия, администрация ...

Центърът на Константинопол – възстановка (публ. Ж. Дагрон)

Кербала в Ирак: отчетливост на религиозното ядро в градския център
- Периферия и граници, създаване на „вън“ и
„вътре“ в града;

Селища от желязната епоха: Бискупин, Ополе.

Халщат C и D (Ранножелязна епоха, 800-650 пр. Хр. и 650-475 пр. Хр).
В слабоурбанизираната среда, отграничаването на “ВЪН” и “ВЪТРЕ” е
първи етап на развитие на разпознаваема форма.
Ескус - снимка от 1970-те. Градският контур е определил и
съвременната топография на мястото, като продължава да играе
ролята на пространствен делител на територията.
 - Укрепления

Аспаруховият вал в Плиска

Ранните укрепления с ров и валса може
би най-ранните строителни начинания.
Плиска – укрепителни съоръжения
Старата и новата част на НИКОПОЛИС АД
ИСТРУМ. Крепостен контур. Различната
роля на отбранителната функция в
късноантичния и в ранновизантийския
период.
Възстановяването на града 50 години след
унищожаването му от хуните в средата на
V в. води до промяна във формата на града
в планово и пространствено отношение –
застроена и укрепена е територия на юг от
стария град, с по-малки размери и
очертанията на кастел,
а форумът на стария град се застроява с
жилища.
Античният град е “вграден” като
средновековен жилищен район в подножието
на цитаделата.
Витри льо Франсоа, Франция, 1540. Развитие на фортификацията
- Техническа
инфраструктура ...
- Водопроводи;
- Канализация;
- Кладенци и водохранилища;
- Акведукти и виадукти ...

Ролята на техническите
съоръжения за градската
структура – белези на съвместно
формиране ...

Уличен канал в Мохенджо-Даро

Водоснабдителни съоръжения в Древна Месопотамия
Древните култури превръщат естественото водно течение в изкуствено напоително
съоръжение,
а то на свой ред става праобраз на уличната мрежа и определя формата на уличното
пространство.
ВРЪЗКАТА МЕЖДУ
ИНФРАСТРУКТУРА И УЛИЧНА
МРЕЖА:

БОЯНСКИЯТ ВОДОПРОВОД
НА СЕРДИКА е довеждал
вода до разпределителна
шахта пред южната градска
врата (дн. прибл. на ул.
Алабин).

Той е оставил следа в

трасето на изчезналата днес
улица “Боянска”.

Улицата, дори и преди

съвременното планиране, е
сноп от успоредни оси на
движение – придвижване на
хората, но и воден поток...
3. СТРУКТУРА.
- Конструиране на (градското) пространство:

Древен хорезмийски град в дн. Узбекистан

- Тотални природни константи – Космос - световните
посоки - Полярната звезда, Изгрев, Залез
- Локални природни константи – релеф,брегова ивица,
водни площи и течения ...
Древният шумерски град МАРИ (2900-1759 г. пр. Хр. ), в дн. Сирия.

Водните течения са изначален носител на комуникационни функции и с

това също стават определящи елементи на уличната мрежа и
кварталната структура.

Водното течение и уличното движение

обобщено присъстват като динамичен вектор,
разчленяващ градската тъкан, организираща ос.
- Религиозни и рационални ориентири;

Трасиране, ограничаване
(„заораване“),
ориентация, разполагане
на градския център,
прокарване на улиците
били дейности,
гарантиращи обвързаност
на града с универсалния
порядък на природата.
- Интегриращ геометричен апарат: координатни
системи, мрежи, вертикални и хоризонтални оси;

Борсипа: използване
на модулна
организация
Структура на римския каструм:
използване на правоъгълна координатна
система, симетрия, осова композиция
- Обем и пространство в града, композиционни
принципи:

• Ритъм,
• Членение,
• Симетрия,
• Мащаб ...
4. Урбанизация и планиране:

- „Планирани“ и „непланирани“ градове;

- Директивни и плуралистични структури;
- Пространствени изяви на социалната йерархия;
- Участъкът на властта;
- Жилищните територии;
- Публично и лично в града ...
Стокхолм – Гамла стан:
Контраст между плуралистичния принцип на формиране на СРЕДНОВЕКОВНОТО
ЯДРО и директивния, геометрично правилен ансамбъл на КРАЛСКИЯ ДВОРЕЦ
5. „Смисълът на историята“1. Защо я изучаваме?

- Приемственост, културно оцеляване на човека и

общността;
- Запазване, развитие и реконструиране на идентичности;
- Историята стои в основата на теоритичното изучаване
на архитектурата и другите изкуства.
- Съхраняване и интегриране на исторически опит в
обстановка на ускорени исторически промени (от
настъпването на индустриалния период до днес)

1 Бердяев
- Интердисциплинарен характер на градското
планиране, то не е чисто технократска дейност;

- Историята на градоустройството се отделя като

самостоятелна научна дисциплина в периода на
индустриална урбанизация: края на XIX – началото на
XX век.
Ранни специализирани трудове в областта на история на
градоустройството:
• А. Е. Бринкман –“Градостроителното изкуство от средните
векове до ново време”, Берлин, 1920
• Г. Ланчестър – “Изкуството на градското планиране”,
Лондон, 1925
• П. Лаведан – “История на градоустройството”,
многотомно издание от периода 1926 – 1951 г., Париж;
• А. В. Бунин – “Архитектура на градските ансамбли на
Ренесанса”, Москва, 1935
• А. В. Бунин, М. Г. Круглова – “История на градостроителното
изкуство”, Москва, 1951
Трудове, посветени на българското градоустройство:

• проф. Любен Тонев, “Градът през вековете”,София,1995

• проф. Любен Тонев, “Площадът”
• Иван Аврамов, “Новото градоустройство в България”, София,
1987
• Изследвания на НИГА, СТИГА и Центъра по
архитектурознание при БАН
• проф. Петър Ташев, “История на градоустройството” -
учебник за студенти по архитектура, София, 1973
• проф. Иван Никифоров, „История на градоустройството“
Тема 2.
ГРАДОВЕТЕ В АНТИЧНОСТТА.
Древният изток и Средиземноморието.

Древен Египет, Месопотамия, Елада, Рим

Древен
Египет
Стъпаловидната пирамида на Джосер (прибл. 2600г.пр.Хр., построена от Имхотеп)
1. Природогеографски
и социално-икономически условия
Територията на Древен Египет е разположена
в долината на река Нил, която има дължина
около 1000 км и ширина от 2-3 км
в горното и до 20-30 км в долното си течение.
• Наносна почва: условия за земеделие;
• Ежегодни речни приливи: напояване;
• Естествена защита: територия, заобиколена от пустини;
• Речното течение в ос север-юг:

Природната среда предоставя усровия, чрез които

предопределя ясни принципи за ориентация, разполагане,
структуриране на градовете.
2. Периодизация в развитието на Древен Египет:
Раннодинастичен период: 3 100 - 2 686 г. пр. Хр.

Старо царство: 2 686 - 2 181 г. пр. Хр.

Средно царство: 2 055 - 1 650 г. пр. Хр.
Ново царство: 1 550 - 1 069 г. пр. Хр.

Късно царство: 664 - 332 г. пр. Хр.

Период на Птолемеите: 332 - 30 г. пр. Хр.
(едно от царствата на „диадохите“ след смъртта на Александър Велики): Римски и
ранновизантийски период: 30 г. пр.Хр. – 641 г. сл. Хр.
(... следват Сасанидският халифат и началото на арабското средновековие...)
3. Население на египетските градове:

• занаятчии,
• търговци,
• земевладелци,
• държавна и религиозна администрация,
• военни и
• роби.

Основи на властовата стуктура:

• Фараон,
• Религиозни жреци.
 Плочка за гримиране
на фараона Нармер
(вероятният основател на
Първа династия, 3100г. пр.
Хр.)

•изобразяване на фигури в
„морален“ мащаб –
с големина на фигурата,
отговаряща на
обществената позиция
КУЛТЪТ КЪМ МЪРТВИТЕ -
отражение в архитектурата и градоустройството на
Египет.

• монументални НЕКРОПОЛИ
(с гробници на фараони, жреци и други знатни
египтяни).
3. Видове градове и обща планова структура.
Градове - столици.

Най- значимите египетски градове са СТОЛИЦИТЕ НА Египет.

През различни периоди от неговата история столици са градовете
МЕМФИС (Старо царство), ТИВА (Средно и Ново царство), АХЕТАТОН (Ново
царство - периодът на реформата на Аменхотеп IV /Ехнатон).

СТОЛИЦИТЕ имат ОБЩА НЕПРАВИЛНА ПЛАНОВА СТРУКТУРА, въпреки че в

отделните им части се използва правоъгълна улична мрежа. Според Пиер
Лаведан това се дължи на традицията всеки нов фараон да строи собствен,
нов дворцов ансамбъл, несвързан с предходния. Около него в свободни
форми се изграждали жилищните райони.

В неединната система на уличната мрежа има обединяващ елемент:

УЛИЦАТА, ВОДЕЩА КЪМ ДВОРЦОВ ИЛИ ХРАМОВ КОМПЛЕКС („Улицата на
Великия жрец” в Ахетатон).
Втората столица на Египет - ТИВА
 АХЕТАТОН
(Тел.ел-Амарна)
е третата столица
на Египет,
построена
при фараона-реформатор
Аменхотеп ІV (Ехнатон)
(1419-1400 г. пр. н. е.)

ГРАДЪТ Е РАЗПОЛОЖЕН:

• приблизително по
средата между
предишните две столици
Мемфис и Тива

• на десния бряг на река

Нил.
СТРУКТУРА НА АХЕТАТОН:

• издължена неправилна лентовидна

• развита успоредно на реката.

ТРИ ДВОРЦОВИ КОМПЛЕКСА –

СЕВЕРЕН,
ЦЕНТРАЛЕН и
ЮЖЕН,

свързани с извита главна улица,

на която от двете страни били засадени палми.
СЕВЕРНИЯТ КОМПЛЕКС е предназначен за царски пирове и развлечения и според някои
археолози е принадлежал на царица Нефертити.
ЦЕНТРАЛНИЯТ КОМПЛЕКС (вж. илюстр. по-долу) е най-голям по площ / 300 на 700м /.
Състоял се е от ДВЕ ЧАСТИ, разположени от двете страни на главната улица. Редом с
него е бил разположен храмовият комплекс с главното светилище на Атон.
ЮЖНИЯТ КОМПЛЕКС е съставен от две териториални части, в центровете на които са
разположени водни басейни и вероятно има ултово предназначение.
Главната улица и
мостовият преход
между жилищната
(дясно) и култовата
(ляво) част на
централния комплекс
В Ахетатон
са разкрити
и жилищни сгради
на обитатели
от различни
социални слоеве.
Социално издигнатите жители на
столицата са обитавали сгради,
разположени в парцели от по 2-
3дка, в които освен помещенията
за собствениците е имало
складове, стаи за робите и
слугите, конюшни, вътрешен
открит двор и малко светилище.

Жилищата се разполагали в
средата на имота, като се
развивали около едно централно
представително помещение.

Строителните материали за
жилищата са били кирпич и
дърво, поради което те са лошо
съхранени.
Източният
квартал
на робите
в Ахетатон
Редови къщи

Занаятчийско
селище

Жилища на висши
сановници
Ляво: вила на жрец в Древен Египет (план)
Дясно: вътрешен двор в жилище – макет,
дърво, Египет, Средно царство, прибл.
1990 г. пр. Хр.
Богата извънградска вила
и прилежащите градини
Градове-крепости.

ГР. НЕХЕБ -
(днес - арабското
селище Ел Каб)
Първоначално той е
имал кръгла форма,
която по-късно е
преустроена в
правоъгълна.
 ЕГИПЕТСКИ ЙЕРОГЛИФ,
означаващ “ГРАД”

... внушава идеята за

овална форма в план на
първите градове, както и за
принципно правоъгълна
улична мрежа?
 Градове на мъртвите –
некрополи.

ГРАДОВЕТЕ НА МЪРТВИТЕ
- НЕКРОПОЛИТЕ,
както и ГРАДОВЕТЕ НА
СТРОИТЕЛИТЕ и
СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ
имат правилна
ПРАВОЪГЪЛНА УЛИЧНА
МРЕЖА и правоъгълни
очертания.
Мемфиският
некропол
в Гиза
 Градове (райони),
предназначени за
строителите и
свещенослужителите,
обслужващи
некрополите

Жилища на
свещенослужители, Гиза
(Старо царство, 2500 г. пр. Хр.)
КАХУН (Ел Лахун) -
градът на строителите-
роби,
днес във Фаюмския
оазис

(Средно царство,
управление
на Сенусерт (Сезострис) II,
1875 г. пр. Хр.
5. Градски ансамбли

• Некрополи

• Храмови комплекси
Некрополи

За вечно жилище на фараоните от Старото царство се строят

ПИРАМИДИ,
а за висшата аристокрация и жреците –
СТЪПАЛОВИДНИ ГРОБНИЦИ - МАСТАБИ.

НЕКРОПОЛИТЕ заемат значителни територии и се строят по

строго определена ПРАВОЪГЪЛНА СХЕМА, ОРИЕНТИРАНА ПО
СВЕТОВНИТЕ ПОСОКИ.
МЕМФИСКИЯТ НЕКРОПОЛ В ГИЗА

е построен в първата половина на III-то хилядолетие пр.Хр. от

фараоните на ІV династия – ХУФУ (ХЕОПС), ХЕФРЕН и МИКЕРИН,
на които са наречени и съответните пирамиди.

Предполага се, че за изграждането на пирамидите са били

неоходими 2500 хиляди каменни блока по 2,5 т всеки, а за
подреждането им е бил необходим трудът на 100 000 работници
в продължение на десетилетия.

Късните проучвания установяват доста подробности за

работата в каменните кариери и по строежите на
пирамидите, както и за живота строителите, дисциплина,
режим, облекло, хранене...
Мемфиският
некропол
в Гиза
Най - голямата пирамида (на Хеопс)
е с квадратна основа 233 / 233 м и височина - 146,6 м.

Втората по големина пирамида (на Хефрен)

е с квадратна основа 215.3 / 215.3 м и височина – 143,5 м.

Най-малката пирамида (на Микерин)

е с квадратна основа 108,4 / 108,4 м и височина - 62 м.

Освен тези три пирамиди в

Мемфиския некропол са
изградени още около 7000
мастаби и по-малки пирамиди.
ЗНАЧЕНИЕТО НА МЕМФИСКИЯ НЕКРОПОЛ -

• Над-човешки размери,

• Простота и лаконичност на композицията,

• Връзката с околния ландшафт.

ИЗБОРЪТ НА ФОРМАТА на квадратната пирамида с пропоции между

височина и основа в съотношение на златното сечение и изборът на
наклона на страните на пирамидите към земната повъхност (51 градуса),
който отговаря на наклона, заеман от насипни материали, подчертават
вечността на съоръжението, неговата стабилност и непреходност.

Пирамидите са изградени от СИВО-ЖЪЛТ КАМЪК, КОЙТО НЕ СЕ

РАЗЛИЧАВА ОТ ЦВЕТА НА ПЯСЪКА. По този начин те сякаш израстват от
равната хоризонтална повърхност на околната пустиня, като образуват
величествен силует, рязко открояващ се на синьто египетско небе.
Храмови комплекси

Основен в древно-египетската
религия е култът към
АМОН РА,

нарушен в периода на
реформата на Аменхотеп IV
(Ехнатон), създател на култа към
Атон, строител на новата
столица Ахетатон
 На АМОН РА
е посветен храмовият комплекс в КАРНАК

Етапи на изграждане:

Първоначално изграждане: в епохата на Средното царство (XI

династия, зап. XVI в.пр.Хр.

Разширение: при фараона Тутмос І (ХVІ век пр. Хр.)

По-нататъшната история на храмовия комплекс е свързана с имената
на Хатшепсут, Тутмос ІІІ, Аменхотеп ІІІ и Рамзес ІІ (ХІІІ в. пр. Хр.)

Изграждане на отделни елементи продължава до периода на

Птолемеите (ІІІ в. пр. Хр. )

След 356 г. сл. Хр. и след нареждането на римския император

Констанций да се затворят всички езическите храмове, част от
комплекса в Карнак е използван като християнска (коптска) църква.
 Храмовият комплекс в Карнак е развит в две основни
оси:
1. перпендикулярна на река Нил и
2. успоредна на реката;

• ОСОВО-СИМЕТРИЧНА КОМПОЗИЦИЯ,

• Взаимнообвързани
4
• ЦЕНТРАЛНА И ВТОРОСТЕПЕННА ОС,

3 • Ритъм от еднакви елементи в интериора (колони), и

в околното пространство (скулптурни фигури на
1 1 сфинксове около алеята, водеща към храма на Мут).

2
1 - алея на сфинксовете
2 - храм на богиня Мут
3 - храм на бог Хонсу
4 - храм на Рамзес
Храмът в Карнак
(възстановка)
 ХРАМЪТ В ЛУКСОР (XIVв. пр. Хр.)
имал церемониална функция, свързана с
владетеля – там са извършвани ритуалите
по встъпване във власт на фараона,
както и периодичното „обновяване“
на неговата мощ
КОМПОЗИЦИЯТА:
Симетрична ос и ходова линия;
редуване на издължени и квадратни пространства;
смяна на ярко осветени открити дворове с полутъмни
хипостилни зали, докато се стигне до главния храм със
светилището.

Трите малки отклонения на оста на движение от правата

може би са свързани с ориентацията по движението на
небесните тела.
- Пилони и двор на РАМЗЕС II
- Централна зала
- Хипостилен двор
- Хипостилна зала
- Зала пред светилището (нартекс)
- Светилище
Храмът в Луксор
(възстановка)
АЛЕЯТА НА ОВНИТЕ В ЛУКСОР
Храм на Атон
в Ахетатон
(подчинен на новия култ,
въведен от Аменхотеп IV,
1353 пр. Хр. – 1336 пр. Хр.)
Храм на Рамзес III
в западната част на
Тива (Медине-Хабу)
(XII в. пр. Хр.)
Докато гробниците на фараоните от Старото царство в Мемфис
са изградени във вид на пирамиди, гробниците на фараоните от
новото царство в столицата Тива са изсечени дълбоко в
скалите на т.н. “Долина на царете”, на левия бряг на реката.

Там са разположени заупокойните храмове на фараонаите

Ментухотеп,
Тутмос ІІІ,
Аменхотеп ІІІ,
Рамзес ІІ,
царица Хатшепсут и др.

Най-интересният от тях е на Хатшепсут (1525 – 1503г.пр.Хр.) -

многоколонно съоръжение, изградено на тераси с дълга рампа,
подчертаваща главния вход.
ТИВА – КОМПЛЕКСЪТ НА ХРАМОВЕТЕ
на преден план - ХРАМ НА ВЛАДЕТЕЛКАТА ХАТШЕПСУТ
Храм на Ментухотеп
ИЗВОДИ ЗА ГРАДОУСТРОЙСТВОТО

И ПОСТИЖЕНИЯТА НА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

Египетските градове възникват в края на четвъртото и началото на третото
хилядолетие пр. Хр. Продължават да се развиват в продължение на повече от три
и половина хилядолетия, като отразяват специфичните природо-географски и
социално-икономически условия на страната. Върху тяхната обща планова
структура и архитектурно-градоустройствени ансамбли силно влияние оказват
религиозните вярвания и философски разбирания за устройството на света.

Първите градове са малки и имат кръгла форма, която постепенно преминава в

правоъгълна с правилна улична мрежа.

Градовете-столици в Египет достигат значителни размери и представляват сложен

конгломерат от дворцови и храмови комплекси, некрополи, жилищни райони за
богати граждани и квартали за строителите-роби.
В строителството на дворцовите и храмови комплески египетските архитекти
достигат висоти, ненадминати и до днес. Те създават осовата композиция, като
линия на движение, ритъма от повтарящи се еднакви елементи, редуването на
различни по форма и размери пространства, началните, междинните и крайни цели
на архитектурно-градоустройствената композиция. Техните пирамиди, сфинксове,
пилони и обелиски, хипостилни зали, изградени с изящни каменни колони с
лотосови капители свидетелствуват за високото строително-техническо
майсторство на строителите.

Ориентацията на храмовите комплекси по движението на небесните тела отразява

философско-религиозните представи и научни наблюдения на древните египтяни
за развитието на света.

Постиженията на древно-египетската градска цивилизация оказват значително

влияние в развитието на градоустройството на европейските и на азиатските
страни.
Месопотамия (Двуречието)
1. Природогеографски
и социално-икономически условия
На територията между реките Тигър и Ефрат
(Месопотамия) в дълбока древност се
развиват богати култури: Ашур, Вавилон,
Шумер, Елам
КЛИМАТЪТ :
- в горното течение на реките е планински,
- в средното течение - континентален,
- в долното течение – субтропичен.

Подобно на Египет -
и тук пролетно-лятното разливане на реките осигурявало богата
почва за развитие на земеделието, но изисквало изграждане на
иригационни системи.

Това способствало за създаване на държавната организация още

на най-ранен етап от развитието на територията.
2. Периодизация.
ИСТОРИЯТА НА ДВУРЕЧИЕТО Е ПЪСТРА КАРТИНА НА
НЕПРЕКЪСНАТО СМЕНЯЩИ СЕ КУЛТУРИ И ДЪРЖАВИ.
ОСНОВНИ ПЕРИОДИ:

• ШУМЕРО - АКАДСКО ЦАРСТВО, 3200 - 1800 г. пр. Хр.

• ВАВИЛОНСКО ЦАРСТВО
- Старо-вавилонско, 1800 - 1600 г. пр. Хр.
- Ново-вавилонско, 700 - 600 г. пр. Хр.

• АСИРИЙСКО ЦАРСТВО
- първи период, ХІІІ в. пр. Хр.
- втори период, ХІІ - ІХ в. пр. Хр.
3. Население на на градовете в Месопотамия.
• царе и придворни,
• чиновници,
• религиозни служители,
• занаятчии,
• търговци,
• военни,
• земеделци и
• роби.

За разлика от Египет, където властта на фараоните била

балансирана от съсловието на жреците, тук царете притежавали
цялата светска и духовна власт.
4. Обща характеристика на градовете.
Още в най-стария период от развитието на Двуручието се оформили
ХАРАКТЕРНИТЕ ЧЕРТИ НА ГРАДОВЕТЕ в този район :

• приблизително ЕЛИПСОВИДНИ ОЧЕРТАНИЯ в план

• СЕВЕРОЗАПАДНО - ЮГОИЗТОЧНА ОРИЕНТАЦИЯ на

главната ос на елипсата,

• централното разположение на светилището върху тераси с

неговата правоъгълна структура и характерния завършек –
зикурат,

• НЕПРАВИЛНА УЛИЧНА МРЕЖА,

• изграждане на многобройни ВЪТРЕШНИ ДВОРОВЕ, около

които се разполагали дворцовите, храмови и жилищни
помещения.
УРУК
„Мегаполис“ на
Древността, утвърден в
средата на четвъртото
хилядолетие пр. Хр.,
постигнал разцвет около
2900г. пр. Хр., западнал и
напълно изоставен
изоставен преди
ислямското нашествие
(до 700г. сл. Хр).
В разцвета си Урук има 50000-80000 жители, обитаващи 6 кв. км.
Територията му е разчленена на „райони“, с радиус на
достъпност 400м, или 5 мин. движение пеша.
УР
Градът е основан от
шумерите
и просъществувал
през ХХІІІ - ХХ в. пр. н. е.

Имал овална форма

с размери 1000 / 700 м,
като дългата му ос
била ориентирана
в посока
северозапад-югоизток.

Той бил обитаван от

около 45 000 граждани и роби.
Жилищни квартали
в древния Ур
Центърът на града е бил разположен в
средищната част на неговата територия и
имал правоъгълна форма.
Основни елементи:
Свещен двор със зикурат;
Храмове, посветени на шумерските богове;
Дворец на владетеля...
Главна улица, която служела за религиозни
процесии.

Композиционни особености:
• Обща правоъгълна структура на
разполагане
• Липса на ярка композиционна връзка
между отделните обекти.
Жилищните сгради били изградени около
вътрешен двор с кладенец и огнище.
.
ЗИКУРАТЪТ В УР - РЕКОНСТРУКЦИЯ
В ПО-НОВИТЕ ПРИМЕРИ ГРАДОВЕТЕ ПОЛУЧИЛИ
ПРАВОЪГЪЛНА ФОРМА И ПРАВИЛНА ПРАВОЪГЪЛНА УЛИЧНА
МРЕЖА, НО ЗАПАЗИЛИ ОРИЕНТАЦИЯТА СИ ПО СВЕТОВНИТЕ
ПОЛУПОСОКИ.
ГРАД БОРСИПА
е най-характерния пример на
град с правоъгълна форма и
правоъгълна улична мрежа
с традиционата за Двуречието
ориентация
по световните полупосоки.

Той има размери

1 406 м x 1 760 м и площ
250ха.

Градът има 7 врати,

които дават начало
на седем главни улици.
Те водят в центъра на града,
където е разположено
Светилището със
зикурата и царския дворец.
1. Квартал на привилегированите 5. Врата от пътя за Вавилон
2. Дворец 4 - 5. Улица на Небето
3. Култов център със зикурат и храм на Небето 5 - 6. Улица за царя
Планът на града е
изграден на модулен
принцип.

В неговата южна част

има три
точни
квадратни модула
със страна 176 м.
ДУР ШАРУКИН
е разположен в горното течение
на река Тигър.

Той е изграден за рекордно

кратък срок (от 711 до 707 г. пр. Хр.),
по времето на асирийския владетел
Саргон ІІ, като негова столица.

Има правилна правоъгълна форма

с размери 1 800 x 1 650 м, и е разделен
на модули с размери 61 x 61 м -
или 30 x 27 модула.

Ориентацията на града
спазва точно традицията
на световните полупосоки.

Специфично за Дур Шарукин е разположението на двореца на Саргон ІІ със светилището

при крепостната стена. Едно от обясненията на тази особеност на града е свързано със
страха на владетеля, както от външни врагове, така и от вътрешни въстания.
ВАВИЛОН (БОЖИЯТА ВРАТА)

Главният град на Двуречието има сложна история, която започва в третото

хилядолетие пр.н.е. като малко провинциално селище.

По време на Първата вавилонска династия - 1894 – 1595 г.пр.Хр. Се превръща в

голям град.

Във Вавилон управлява знаменитият законодател Хамурапи.

Следват периоди на разрушаване и възстановяване

докато се стигне
до управлението на НАВУХОДОНОСОР ІІ (626 – 604 г.пр.н.е.),
когато ВАВИЛОН СТАВА СТОЛИЦА на огромната асировавилонска държава.
Вавилон е разположен
в средното течение и
на двата бряга на река Ефрат.

Външния град заемал огромна територия – около 20 кв. км,

а вътрешният (същински) град - 410 ха.

В годините на разцвет
градът имал общо население около 360 000 (от които 80 000 във вътрешния град).

Социалният и етнически състав на населението бил твърде разнообразен.

На върха на социалната стълбица стоял царят,

следван от царедворците, държавните чиновници, земевладелците и жреците,

които образували висшата класа.

След това идвали занаятчиите, търговците, воените и

накрая робите, които били главно военопленици.

Каменна стела с релеф,
изобразяващ владетеля Хамурапи
Развитието на Вавилон: развитие
на периферията и крепостния
контур
Вътрешния град има правоъгълна форма
с ориентация по световните полу-посоки.

Той е защитен с крепостни стени и

ров с вода с обща дължина 8360 м и 8 врати,
посветени на различни богове.

Най- известната е
вратата на богинята Ищар,
украсена с крилати бикове.
Входовете в града давали начало на
8 улици, които го разделяли на
приблизително равни части.

Най-главната улица
с направление северозапад – югоизток
служила за тържествени процесии.

В центъра на града бил разположен

свещения квартал
с храма на бог Мардук и
зикурата със седемте тераси, висок 90 м.

Въздействието от внушителните размери

на зикурата се подсилвало от
оцветяването му от долу нагоре
в бяло, черно, червено, синьо,
отново червено, сребристо и
най- горе – гълъбово със златисто.

Не случайно вавилонския зикурат

се считал за едно от седемте чудеса
на стария свят.
Реката разделяла града на две части. На левия бряг
е по-старата и по-богатата, а на десния –
по-новата и по-бедната.

Мост със значителна за времето си дължина от 123 м

свързвал двете части на града.

Разположението на дворци във Вавилон

в близост до отбранителната стена напомня на
Дур Шарукин.

Вавилон има три дворцови комплекса.

Летният дворец бил разположен
непосредствено до външната крепостна
стена и реката в горното и течение.

По надолу по течението на Ефрат

били ситуирани
Северният и Южният дворец,
като точно между тях преминавала
отбранителната стена на вътрешния град.

Най-известен е Южният дворец,

който бил изграден около пет вътрешни двора,
композиционно свързани
с една централна ос на движение.
В най- северната част на южния дворец се намирали “Висящи градини на Семирамида”.
Вратата на богинята Ищар

снимка след археологическото

разкриване и реконструкция
Вратата на богинята Ищар

РЕКОНСТРУКЦИЯ

ДЕТАЙЛ
Жилищни райони
Жилищните сгради били изградени около вътрешен двор с кладенец и
огнище. Главните жилищни помещения се разполагали на южната страна на
двора, като гледали на север.

Плътността на жилищните райони била висока, което създавало опасност от

пожари и разпространение на различни болести. Изградена била
канализация.
Като най-голям град на древността
Вавилон предизвиквал интереса
както на своите съвременици, така и на историците.

Описания на Вавилон са оставили

Херодот, Диодор Сицилийски, Страбон и др.

Известни са и много легенди,

разказващи за богатствата и красотите на Вавилон.

Когато Страбон го посещава през І в.н.е.

пише в своите пътеписи:
“Големият град сега е голяма пустиня”.
5. Сравнение на градоустройствените
постижения на Древен Египет и
Месопотамия.
Градовете в Египет и Двуречието се зародили и развивали приблизително
по едно и също време и при сходни природо-географски и социално-
икономически условия. Има обаче и значителни разлики:

основния строителен материал за дворцовите и храмови комплески в

Египет бил камъка, докато в Двуречието са работели с кирпич, който
майсторски оцветявали.

Египетската държава, независимо от многобройните периоди на възход и

падение, се съхранила в продължение на повече от три хилядолетия,
докато по същото време в Двуречието се сменили много народи и
държави.

ПО ТЕЗИ ТЕЗИ ДВЕ ПРИЧИНИ ЕГИПЕТСКИТЕ ГРАДОВЕ СА ПО-ДОБРЕ

ЗАПАЗЕНИ ОТ ГРАДОВЕТЕ НА ДВУРЕЧИЕТО.
Има известни разлики и в социалните условия. Докато в Египетската
държава властта се споделя между фараоните и жреците, в Двуречието
царете били абсолютни господари.

ТОВА СЕ ОТРАЗЯВА НА СТРУКТУРАТА НА ГРАДОВЕТЕ.

В ЕГИПЕТСКИТЕ ГРАДОВЕ ИМА ИЗВЕСТНА РАВНОПОСТАВЕНОСТ МЕЖДУ
ХРАМОВИТЕ И ДВОРЦОВИ КОМПЛЕКСИ, ДОКАТО В ДВУРЕЧИЕТО
ЗИКУРАТИТЕ СА ЧАСТ ОТ ВЛАДЕТЕЛСКАТА ЦИТАДЕЛА.
Интересно е да се отбележи, че първите градове и в двете страни имат
кръгла или овална форма, която по-късно преминава в правоъгълна, в
Египет - ориентирана по световните посоки, а в Двуречието – по
съответните полупосоки.

Правилната правоъгълна улична мрежа се използува и на двете места,

като нейното възникване се обяснява с развитието на иригационните
съоръжения.

Улиците в египетските градове са по-широки и по-свободно застроени,

докато градовете на Двуречието имат тесни и плътно застроени улици.
Освен това известна е египетската традиция всеки фараон да строи нов
дворец на ново място, докато владетелите на Двуречието запазват своите
дворци, средищно разположени в градовете.

В благоустройството на градовете Двуречието има по-големи постижения

(например: канализация).
За градовете в Египет и Двуречието може да се обобщи, че при тях за пръв път в
историята на човечеството се решават проблемите за:

образа на града и на неговите части – центровете с дворцовите и храмови

комплекси и жилищните райони;

за образа на представителните обществени и редовите жилищни сгради;

за използуването на ритъма в архитектурата и градоустройството;

за постигане на монументалност чрез композицията, съставена от последователно

подреждане на пространствата по оста на движение;

за силуета на градовете, изявен чрез пирамидите, зикуратите, отбранителните

стени с кули, пилоните и обелиските;

за използуването на цвета в образа на градовете;

за връзката между градоустройството, архитектурата, скулптурата и живописта, за

създаване на синтез на изкуствата;

Постиженията на градоустройството и архитектурата в Египет и Двуречието са

предмет на старателно проучване още от времето на елинските и римски автори.