СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

“Св. Климент Охридски”

ФАКУЛТЕТ ПО НАЧАЛНА И ПРЕДУЧИЛИЩНА

ПЕДАГОГИКА

ЗИД

“Концептуалните тенденции в съвременното изкуство"

Изготвил: Петко Пенчев Славов Ф.Н 680789

Концептуалното изкуство е изкуството в което идеята е по-важна от самото
изпълнение. Концепта, подготовката е самото изкуство.
Резултата не винаги е еднозначен и може да бъде тълкуван от зрителя в
зависимост от неговия светоглед.
Американският теоретик и композитор Хенри Флинт поставя името в прото-
Флуксус изданието му Антология на операции по сдобиването с късмет.
Термина придобива популярност след публикацията на Соломон Ле
Уит/Сол ле Уит “Сентенцията на концептуалното изкуство” през 1967.
Средата на 60-те остава в историята като начало на този вид изкуство.
Негови са думите, които са превръщат в манифесто на стила :
"В концептуалното изкуство идеята или концепцията са най- важният
аспект на работата. Когато художникът използва концептуална форма на
изкуството означава, че цялото планиране на всички решения са направени
предварително и изпълнението е нещо повърхностно.Идеята се превръща в
машината, която създава изкуство".

Сол ле Уит – “Стенни рисунки”

Хронологически концептуалното изкуство започва от края на 60-те години на

миналия век. То черпи идеи от много посоки и извори, но традициите на
Марсел Дюшамп са в основите му.

“Колело” – Марсел Дюшамп

Френският художник  проправя пътя за това направление с една от най-
значимите си творби :

„Fountain”( Фонтан) (1917). 

Фонтанът се счита за творба, която променя лицето на изкуството,

разширявайки границите на изкуството и предефинирайки ролята на
художника.
Марсел Дюшан, художникът, който въведе в обръщение “ready-made”,
“готово намерение” или “фабрично произведен обект”.

“Ready made” се превръща във стил използван по-късно от много други

артисти. За Дюшамп това е е било вид протест срещу надценяването
важността на изкуството, само защото подписано от определен артист и е
поставено в галерия. Той сам обяснява термина по следващия начин:

“ Дали г-н Някой си е направил “Фонтан” със собствените си ръце или не,
това няма никакво значение. Той го е избрал. Той е взел обикновен обект от
живота и го е поставил така, че неговото предназначение се изгубва под ново
име, нов поглед и предизвиква ново преосмисляне”.

Или с две думи идеята, че самата идея, концепта е произведение на

визуалното изкуство.

Между обекта „писуар“, който виждаме в магазина и обекта „писуар“,

използван от Марсел Дюшан през 1913 г. в изложба в Ню Йорк има купища
разлики. Те засягат както автора на жестапо полагане на всеки един от двата
обекта в съответен нему контекст, така и самия контекст. На пръв поглед
физическият облик на двата „писуара“ е идентичен; после във възприятието
ни нахлуват разликите. При първияобект присъства „очакването“ за баня,
тоалетна и, ако сме от мъжки пол, за извършваното действие; при втория се
активират онези минимални, но съществени разлики, които ни карат да
забравим за житейската функционалност на всеки ready-made – бил той
писуар, велосипедно колело или закачалка за бутилка вино, и да мислим за
всичко онова, което прави от изкуството изкуство; онова, което различава
изкуството от живота; онова, което определя какво е изкуство.

Друго не по малко ичвестно произведение на Дюшамп е “Great glass” над

което той работи 8 години.

По късно “readymade” идеята намира продължение във стила ДАДА от

артистите Мен Рей и Франсис Пикабиа.

“Подарък” Мен Рей

Концептуалното изкуство търси връзки и с литературата, науката и
обществото, поради наукообразният си характер.

През 1970 г. в Културния център на Ню Йорк (днес центъра 2 Columbus

Circle) е организирана първата мащабна изложба („Conceptual Art and
Conceptual Aspects“), посветена на концептуалното изкуство.
Терминът получава различен смисъл в текстове на Йозеф Косут и от
англичаните от групата “Изкуство и език”, които изхвърлят
конвенционалния арт обект и го заместват с документално критическо
изследване на социалния, философския и психологическия статус на
художника. До средата на 1970-те години концептуалното изкуство се
разгръща в публикации, индекси, представления, текстове и картини.

Това е последната голяма иконоборческа тенденция на 20-ти век против

опредметяването,опит за рационално изграждане в изкуството.

Групата "Флуксус " и Йозеф Бойз изиграват своята роля за това

концептуалното изкуство да бъде водещо за 20-ти век в целия свят.

През втората половинана 60-те години на 20 -ти век концептуалното изкуство

се превръща в абсолютната интелектуална тенденция на целия културен свят
включително фотографията:

Ето и имената на няколко фотографи концептуалисти:

Хиполит Баярд (Hippolyte Bayard) – пионера

Мен Рей (Man Ray) – един от първите визуални артисти

Алис Прин - Кики де Монпарнас

И последователите, които доразвиват и оформят концептуалната фотография:

Едуард Руша (Edward Ruscha)

Джон Балдесари (John Baldessari)

Синди Шърман (Sindy Sherman)

Джон Хилиард (John Hilliard).

Софи Кайе (Sophie Calle)
Друг художник, който е оставил широка следа в началното развитие на
концептуалното изкуство е Робърт Бари.
Той споделя, че за него концептуалното изкуство е поривът на
абстракцията,знаково синтетично, не е стил, а начин на мислене.

Той участва в престижната изложба "When attitude becomes a form" , която е

може би една от най-прочутите и останала в историята на концептуалното
изкуство организирна от легендарния куратор Харалд Шийман (Harald
Szeemann) в галерията в Берн (Швейцария) 1969 г.
Друга знакова изложба за концептуалното изкуство е “documenta”, която се
провежда от 1955 на всеки 5 години в Касел (Германия) - www.documenta.de
Там трябва да се отбележи, че сме имали двама българи учстници – Кристо и
Недко Солаков.

Концептуалното изкуство има своите корени и в поп арта, поради своята

знакова роля, използването на текст и слоган идва оттам.

Пример са работите на Джаспър Джоунс и Анди Уорхол.

Анди Уорхол прави документалният филм "Sleep" през 1963.

Концептуализмът развива хепънинга до пърформанс, превръща го в
концетуализиран хепънинг.
Но за да направим разлика между поп-арт използвайки думите на Марсел
Дюшамп всъщност концептуалното изкуство е всичко, което протича в
главата на набл’деталя - противоположност на както той нарича вузиалното
“ретина-изкуство”. С две думи не визулната атака над зрителя е важна а по
скоро асоциациите, които ще предизвика творбата.

В предисторията на концептуалното изкуство се причислява и работата на Ив

Клайн “Празен шкаф”:

През 1957. Ив Клайн прави “Аеростатична скулптура”, в Париж, където

композира 1001 сини балона, които отлитат в небето:
След това публиката влиза в гaлeрията на Ирис Клер за да разгледа
монограмите му с които той става толкова популярен.

През 1958 казва, че неговите картини са невидими и представя т.н."Empty

room": Той казва, че картините му са “пепелта” на изкуството му и
публиката ще превърне визиите от изкуството му в свои спомени.
Ив Клайн полага основите и на перформънс арт с произведението си
“Anthropométrie de l'époque bleue” “Антропометрии”.
През март 1960 г. създава първите си Антропометрии. Живописният акт се
извършва пред публика. Художникът облечен в официален черен костюм
следи инструктираните жени, които застават на арената, събличат се и
започват да мажат телата си със синя боя. След това отиват до грамадно
платно, върху което оставят отпечатъци със своите форми. Освен
възбудената публика, зрители на пърформанса са костюмирани музиканти,
които са разположени на първа линия до сцената. Струнният оркестър
изпълнява Монотонна симфония от един звук, която продължава 20 минути,
а Клайн се превръща в диригент. В други хепънинги от поредицата
"Антропометрии", голите жени направо потапят целите си тела в боя или
прилепват към платното, докато той рисува със спрейове и после обгаря
боята. Освен живопис с голи жени, Клайн прави и живопис с огън. Друга
част от картините му повтаря образи, които той "записва" като шофира със
120 км в час с платно, прикрепено на покрива на колата му, докато вали
проливен дъжд. Определя своите творби като реалистично-въображаемо
пътешествие, което синият цвят подсилва със съзерцателност и мистицизъм.
Клайн се налага като едно от водещите имена на френския нов реализъм
заедно с Арман, Жан Тенгели, Кристо. Начинът му на мислене е наследен от
виенския акционизъм от края на 60-те години, чиито пърформанси брутално
манипулират телесността. Правят изкуство на въздействието и до наши дни
скандализират пуританския вкус.Свои наследници Клайн намира през 1965 г.
във фотографията, когато Флорис Нойзюс прави своите нудограми.
Отпечатъци от женски тела, намазани с фотографски химикали.
Неговата “Монохром синьо” е продадена за 15,5 милиона долара на търг на
Кристис и дава име на дълбокия син цвят, останал в историята на изкуството
като International Klein Blue - IKB
"През 1947 г. идеята за монохромни образи дойде при мен. Чисто,
екзистенциално пространство, което всеки път ми намигваше по впечатляващ
начин. Това усещане за пълна свобода ме привлече толкова силно, че
боядисах няколко повърхности, просто за да видя... Но нито веднъж не можех
да си представя възможността да приема това за картина. Докато един ден не
си казах: Защо не?"

През 60-те и ранните години на 70-те езикът и текстът стават основна

концепция и изказ в концептуалното изкуство, автори като Лорънс
Уийнор,Едуард Руча,Джоузеф Косът,Робърт Бари,започват да правят
изкуство с основно лингвистично значени. Знакова творба на Джоузеф Косът
е "One and three chairs", през 1965г:
Исками се да изброя и няколко български художници концептуалисти:

За първия и най-известния между тях е говорено достатъчн много.

Това е Христо Владимиров Явашев (известен като „Кристо“).
Американски склуптор и художник от български произход, прославил се
заедно със съпругата си Жан-Клод де Гийебон с оригиналните си
пространствени художествени инсталации, опаковащи с плат различни
предмети – от пишеща машина и телефон до цели сгради, острови и дори
крайбрежие. Негови работи са опаковането на сградата на Райхстага в
Берлин и на най-стария мост в Париж, опъването на 38-километрови
платнени завеси в Калифорния и разполагането на платнени порталив
Сентрал парк в Ню Йорк.
“Магазинни витрини”

“Портите” – Сентрал Парк – Ню Йорк

“Плаващи кейове” - езеро Изео, Италия

“Обградените острови” – залив Бискейн – Маями
“Бягащата ограда” - Калифорния
Лъчезар Бояджиев (р. 1957 г. в София) е едно от най-често споменаваните
имена, когато става дума за съвременно българско изкуство. Неговите
работи са посветени на градската среда, създаването на публика и личната
интерпретация на обществените процеси.

“На нивата”

Други имена са Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Стефан Николаев,

Александър Кьосев, Яра Бубнова и Иван Мудов.