Шестте „мислещи шапки" и други методи на Де Боно

1. Въведение

Методът на шестте мислещи шапки принадлежи на обширна група подходи, които

заедно са използвани за да развият критическо и така нареченото нестандартно мислене.
Самият Де Боно се счита за водещ световен авторитет в областта на критическото
мислене и преподаването на творческото мислене като умение (виж оторизирания Де
Боно website). Неговите трудове са на разположение в повече от шестдесет книги, които
са преведени на повече от тридесет езика. Днес името на Де Боно е известно и неговите
трудове се ползват за много образователни и терапевтични цели.

Методът на мислещите папки е разработен като рамка за индивидуално или групово

решаване на избран проблем. Шапката покрива главата – центъра на човешкия ум.
Различните цветове символизират различни начини на мислене, които са използвани по
време на процеса на препадаване. Когато сменим една шапка с друга, ние виртуално
променяме също и модела на мислене. Лидерът на групата инструктира участниците коя
шапка трябва да сложат и на кои въпроси да отговорят. Методът служи като
брейнсторминг дейност, която произвежда нови решения, възможности и идеи. Той също
така помага да се дефинира ситуацията и да се вземат положителните, отрицателните и
емоционалните аспекти под внимание. Този инструмент усъвършенства взимането на
решения и планирането на последващи стъпки.

2. Описание

A. Tип задача/проблем

Методът може да помогне да се развие почти всеки вид професионални и лични

проблеми и трудности, които биха били индивидуални или колективни. Примери за
задачи/проблеми:
Поддържане на дисциплината в класа
Повишаване на ученическата мотивация
Проблеми с присъствието
Преодоляване на бариери в комуникацията (учител-учител, учител–ученик, учител –
родители и т.н.)
Решаване на конфликти
Търсене на начини за подобряване на училище
Взимане на стратегически решения

B. Структура на включените учители

Oптимално между 4 и 8. Може също да бъде направено индивидуално или в по-малки
групи. Необходимо е да се избере един групов лидер.

C. Време

Поне 90 минути за една сесия. Методът може да се използва отделно или като част от
друг метод; може да бъде изпълнен в една сесия или в няколко срещи.

D. Място

Класна стая с базово обзавеждане, място да се седне в кръг.

E. Оборудване/Инструменти

Листове и химикали, описания на различни шапки, символи на шапки.

F. Описание в стъпки

Има много начини за това как да се използва метода. Ние ще ви предложим два от тях, но
читателят трябва да се чувства свободен да отработи свой инструмент в съответствие с
условията на дадената ситуация.

В началото е необходимо да се опишат ролите на различните шапки. Белите шапки

представят фактите и информацията за ситуацията и проблема. Това е обективно знание,
повече описание отколкото обяснение.

Червените шапки представят емоционалните усещания за проблема или ситуацията. Това

е субективно преживяване, чувства и интуиция.

Зелената шапка произвежда нови идеи, предложения и решения. Тя е символ на открито

и творческо мислене.

Жълтата шапка събира положителните аспекти на решението, предимства или бъдещи

ползи. Тя също представя положителната мотивация на избраното решение.

Черната шапка събира всички негативни аспекти за правилното разрешение или решение.
Той описва заплахи, неудобства или лоши последици.

Синята шапка представлява контрол върху целия процес. Тя предлага последващите

стъпки по време на срещата и след това. Тази шапка позволява участниците да променят
процеса и да фокусират метода в правилната посока.
 Стъпка 1 – Кратко обяснете метода, обяснете всичко за шестте шапки и техните
функции. Повторете общите правила на груповата работа. Създайте конфиденциална
атмосфера, уважавайте индивидуалните права и позволете на всеки да решава до каква
степен ще се включи.

Стъпка 2 – Обяснете, че всички членове на групата ще слагат различни шапки според

инструкциите. По-добре е когато всеки може да вижда описанието на шапките. (залепете
го на дъската или някъде другаде). Могат също да се използват истински шапки за да се
създаде “мислеща атмосфера”.

Стъпка 3 – Започнете със синята шапка. Попитайте каква е целта и причината за

срещата (да се намери решение на специфичен проблем, да се прецени едно подходящо
решение, т.н.). Групата трябва да избере един конкретен проблем, който ще бъде
решаван. По-добре е когато проблемът е представен от един човек, който чувства лична
отговорност и въвличане. Изчислете колко време можете да прекарате. Решете какъв вид
резултат очаквате от срещата (смятате ли да правите писмени заключения / решения?).

Стъпка 4 – Сложете си бялата шапка. Попитайте кой иска да представи някои

проблеми, трудности или тревоги. Човекът, на когото е проблема описва ситуацията и
осигурява фактите. Всички слушат. Не след дълго всички могат да питат за да получат
повече факти. Дискусията цели събиране на данни, а не обяснение.

Стъпка 5 – Сложете си червената шапка. Човекът, на когото е проблема започва да

обяснява какви са неговите/нейните чувства относно проблема. Това може да породи
вътрешни обяснения, интуитивни забележки и субективни гледни точки. След като
първият човек приключи, другите могат да задават въпроси или да говорят за чувствата
си, свързани с проблема.

Стъпка 6 – Сложете си зелената шапка. Дайте време на всеки да намери наум решение
на проблема. Всички си водят бележки. След кратко време (около 5 минути) съберете
всички предложения и ги напишете на дъската. Не ги обсъждайте б този момент.

Стъпка 7 – Сложете си синята шапка. Постигнете съгласие с всички за решението,

върху което групата ще работи по-нататък. Възможност: Човекът, на когото е проблема
избира сам/а решението.

Стъпка 8 – Сложете си бялата шапка. Опитайте да обобщите информацията за

решението, ако не е достатъчно ясна. Пример: За решаване на проблема с присъствието в
училище, решаваме да направим по-близък контакт с родителите на учениците. На тази
стъпка групата трябва да дефинира точно какво трябва да бъде направено – да се намери
и поддържа контакт с родители, да се направят срещи с тях, да се намери време...т,н.)

Стъпка 9 – Сложете си жълтата шапка. Попитайте кои са положителните страни на

решението. (Защо го използвате, добри последици и т.н.). Говорете с тях в кръг и
запишете резултатите.
 Стъпка 10 – Сложете си черната шапка. Говорете за отрицателните страни на
решението в кръга (Какви заплахи усещате, какви са лошите последици, защо да не
използваме решението? Запишете резултатите от дискусията..

Стъпка 11 – Сложете си синята шапка. Попитайте човека, представил проблема, какво

трябва да бъде направено в близко бъдеще. Всеки може да добави собствени
предложения. Това може да бъде важен резултат от срещата – би могло да е полезно да се
водят бележки. След дискусията попитайте групата какво искат да правят след това.
Едната възможност е да се върнат към списъка с различни решения, намерете втора и
следвайте стъпки 8 до 10. По време на стъпка 11 можете да сравните двете решения.
Втората възможност е да започнете подробен дебат относно първото решение или да
започнете със съвсем нов проблем (от стъка 4). Ако имате време, можете да предизвикате
някого да въведе следващ проблем.

Стъпка 12 – Финално отразяване на срещата

3. Примери

4. Започване и развитие

Чеклист

Приятелска атмосфера в групата

Шапките са правилно представени (истински шапки, хартиени шапки, ...)
Редът на шапките е ясно дефиниран от лидера
Целта на метода е ясна за групата
Решенията, предложени накрая на процеса са валидизирани от всички членове,
включени в проблема.
Процеса да се разработи решение е достатъчно конкретен за да бъде приложен в
конкретен контекст на проблемна ситуация.

Предложения за развитие

Без значение коя версия е избрана, по-добре е да се ползват 6 шапки, които символизират
начина на мислене.

Ако е възможно, да се направят хартиени шапки или да се намерят истински цветни

шапки.

Начинът на мислене, предложен от шестте шапки на Боно не е много естествен,

спонтанен. Лидерът следи за спазването на правилата на всяка стъпка. Това означава, че
преди да започне, лидерът трябва да изясни избрания ред на шапките. Иначе групата
бързо ще започне да мисли както той пожелае.
Изборът на реда на шапките е по-скоро свързан с усещането на лидера и неговото
удобство, отколкото със самия проблем.

Методът е особено ефикасен за решаване на групови проблеми. Той може да се

разработи и за решаване на индивидуални проблеми, но повечето стъпки ще включват
само човекът, който има проблем. Може бързо да стане скучно за участниците.

5. Теоретична рамка

Шестте мислещи шапки е име на метод, измислен от Едуард де Боно. Той е роден в
Малта през 1933, където е получил медицинска диплома. След това е продължил
обучението си в Оксфорд, Лондон и Кеймбридж (вижте повече в Wikipedia – de Bono).
През 1969 той основава Когнитивния Тръст за Изследване (CoTR), който разпространява
неговите трудове по света и съоснованата Мисловна школа. Повечето ползватели на де
Боно са от бизнес среди, но той също демонстрира полезността на своя подход в училище
и в специфична общност. Трябва да отбележим, че де Боно не свързва своите методи
директно с някакъв теоретичен фон. Разбира се има връзки с когнитивната психология и
епистемология. Фундаменталният аспект на неговата доктрина е да се използват такива
процедури, които подкрепят мисленето по много начини. Учениците трябва да използват
по-структурно и прецизно организирани стъпки по време на решаването на проблеми.
Въпреки всичко, те са водени в същото време да преодоляват традиционните граници на
мислене и да представят “мислене извън кутията”. Нестандартното мислене играе важна
роля в целия процес защото чисто интелектуалната гледна точка е балансирана с
интуитивно познание или емоции. За да се характеризира термина нестандартно мислене
ние цитираме от сайта на де Боно: “Вие не копаете дупка на друго място като копаете
същата дупка по-дълбоко.” Текстовете на Де Боно са написани за широка публика,
използвания език не съдържа трудни термини и примерите и обясненията са доста
характерни. В следващото описание ние ще обърнем повече внимание на Шестте
мислещи шапки, отколкото на други инструменти на де Боно (например Шестте обувки
на действие). Въпреки че Шестте мислещи шапки е описан в книгата със същото име,
възможно е да се намерят много адаптации и диверсификации, направени от самите
ползватели.

Ето кратко описание на шестте мислещи шапки, по Едуард де Боно:

Бялата шапка

Хората, за които може да се използва израза, че “са си сложили бялата шапка” са хора,
които търсят информация. Бялата шапка е свързана с данните, с информацията, с
въпросите, които изясняват една или друга информация, както и със слушането, разбира
се.

И тъй като креативното мислене и мисленето изобщо не е възможно без информация,

бялата шапка е начинът (като стил на поведение) да се събира такава информация.
Червената шапка

Червената шапка се свързва с чувствата и интуицията. Понякога ние не можем да сме

сигурни в едно или друго наше действие, но вътрешно усещаме, че знаем какво да
направим. Червената шапка е мисленето в сферата на ирационалното, на интуитивното,
т.е. на база на събран опит от миналото, но без достатъчно информация и факти.

Черната шапка

Черната шапка е една от най-често “използваните” шапки в мисленето и се свързва с

логически-негативното. Чрез мислене тип “черна шапка” ние си обясняваме нещата по
логически път, но обикновено използваме заключенията си за да решим защо нещо
НЯМА да стане, защо някаква идея НЕ Е добра или работима и т.н.

Едуард де Боно казва, че черните шапки са нещо съвсем нормално, но и че има хора,
които прекаляват с мислене тип “черна шапка”, в резултат на което се убива креативното
мислене и възможните идеи и иновации, които биха могли да възникнат в резултат на
креативното мислене.

Жълтата шапка

Жълтата шапка е логическото-позитивно мислене. Жълтото, като символ на слънцето е

повод за оптимизъм, за проактивност, за надежда в бъдещето. на база на логиката,
носителите на жълтата шапка вземат решения кои възможности и алтернативи за работа
са перспективни.

Или, при жълтите шапки акцентът в мисленето е към позитивното, към възможните
положителни резултати.

Зелената шапка

Зелената шапка е шапката на креативността. Хората, които по-често си “слагат” зелени

шапки са хора, които търсят нови идеи, опитват се да откриват нови възможности,
използват методи за насърчаване на креативността като “провокацията”, търсят нови
алтернативи.

Едуард де Боно насърчава хората, които са по-често склонни да носят зелени шапки, да
не се отчайват, ако си имат работа с влиятелни хора с черни шапки, а да се опитват да ги
притиснат в ъгъла, като им предложат директно да мислят креативно, поне за миг.
Например “До сега говорихме как тази идея няма да се получи. Нека отделим малко
време и се опитаме да бъдем креативни (т.е. “Нека да сложим зелените шапки”).

Де Боно смята, че подобен подход поставя хората с черни шапки в неблагоприятно

положение, за да излязат от което те или трябва да приемат предложението (т.е.
дискусията да започне в нова за тях посока), или да признаят, че нямат способността да
мислят креативно.
Синята шапка

Във видео клипа не се дава възможност да се чуят личните разяснения на Едуард де Боно
за синята шапка, но накратко, това е онзи начин на мислене и поведение, при който
ситуацията се контролира според обстоятелствата.

Ако дискусиите в един екип например стигат до задънена улица, човекът със синя шапка
ще е този, който ще насочи хората към кратка брейнсторминг сесия (зелена шапка), или
към събиране на повече информация (бяла шапка) и т.н.

Синята шапка е присъща за ролята “Председател” в един екип, например. Именно това е
човекът, който обединява екипните усилия и води екипа в определена посока.

Коя е шапката, която носите най-често?

ПАРАЛЕЛНО МИСЛЕНЕ

Методът на шестте мислещи шапки е удобен начин за провеждане на т. нар.

паралелно мислене. Паралелното мислене е мислене в група, което позволява
произвеждането на решения по творчески и безконфликтен начин.

• Паралелното мислене не е спор. Участниците не започват от предварително

избрани позиции. За разлика от стандартните дебати, където целта е
изчистване на мненията и позициите и стремеж към някаква "истина", при
паралелното мислене всички участници тръгват свободни от предубеждения,
или се освобождават от тях по време на обсъжданията. Обсъждането не е
сблъсък на две или повече позиции, а съвместно начертаване на карта на
проблемите, алтернативите и решенията, въз основа на която се постига
крайният резултат.
• Различните шапки включват различен тип мислене. Шестте шапки
символизират шест основни типа мислене, които прилагаме при вземането на
решения. Използването на шапките отделно и последователно ни позволява
да отграничим, опростим и концентрираме процеса на мислене. Вместо да е
длъжен да държи сметка едновременно за чувствата, логиката,
информацията, очакванията и творчеството, мислещият може да борави с тях
поотделно – по-ефективно и изчистено.
• Играта с шапките създава ясни правила и гъвкава творческа атмосфера на
обсъжданията.
• Всяка шапка предполага игра с роля. Главно ограничение при мисленето е
самозащитата на "аз"-а. Сменянето на дефинираните роли ни позволява да
казваме неща, които иначе биха изложили на риск нашето "аз".
 ШАПКИТЕ

1. БЯЛА ШАПКА
<бяла като хартията>
Факти и цифри, данни и информация – налични и необходими
Стриктност, яснота, неутралност

Основни характеристики на бялото мислене:

• Отбелязва противоположните гледища когато има конфликт на информацията
• Преценява точността и уместността на информацията
• Отделя фактите от интерпретациите, извлича информацията от мненията
• Отбелязва какво трябва да се предприеме, за да се премахнат неясноти
• Констатира нечии чужди чувства
• Формулира точната и нужна информация

Въпроси за Бялата шапка:

Каква информация имаме по въпроса?
Каква информация бихме искали да получим допълнително?
От каква информация се нуждаем?
Как ще получим липсващата информация?
Това факт ли е или мнение?
Кой от тези факти има отношение към нашето обсъждане?

Самостоятелно използване на Бялата шапка:

Преценяване на нова ситуация – в нови условия, направи бяло усилие да
събереш възможно най-пълна информация.
Повлияване на решения – когато избираме алтернатива или взимаме решение,
приложи бяло мислене, за да гарантираш, че цялата налична информация се
взима предвид и че решението съответства на реалните обстоятелства.
Охлаждане на нереалистични гледища – когато мисленето тръгне по спирала на
все по-нереалистични мнения, неадекватни на действителността
Предпланиране – бяло мислене преди всяко планиране, за да може планирането
да вземе предвид какво е налично и какво е възможно
Разрешаване на несъгласия – бяло мислене за изглаждане на противоречия и
разрешаване на различия в мненията; понякога чрез допълнително
информиране
Преговаряне – при отправянето или приемането на предложения при преговори
– проверка на наличната информация и актуалното състояние

2. ЧЕРВЕНА ШАПКА
<огън>
Чувства, емоции, интуиция
Чувствата влияят силно при вземането на решения. Ако това не бъде признато и
те не бъдат експлицирани, те ще влияят скрито и ще се смесват с мисленето на
другите шапки.
Чувствата влияят в три основни момента:
Като предварителен фон на обсъжданията;
При стартиране на чувства след стимул (дразнение) по време на процеса;
При преценка на решенията след мисленето и обсъждането.
Противоположно на Бялата шапка.

Основни характеристики на червеното мислене:

• Извежда на преден план и легитимира ирационалното – чувствата и емоциите
– за да не влияят скрито върху мисленето
• Въвежда вътрешното чувство е процеса на достигане на решения
• Кратко и експресивно
• Пълна свобода да се изразят чувства, инстинкти, интуиция
• Не изисква обосноваване на причини за чувствата
• Може да се използва при вземането на решение
• Може да се използва след вземането на решение
• Има две големи групи усещания – чувства и емоции и сложни преценки –
интуиция, предчувствие, усет, вкус, естетически предпочитания

Въпроси за Червената шапка:

• Какви са чувствата ми в момента?
• Какво ми подсказва интуицията?
• Как реагирам със стомаха си на това?

Самостоятелно използване на Червената шапка:

Разчитане на групата – както при противоречиви, така и при утвърдени идеи,
хората си съставят отношение по въпроса. С малко червено мислене може да се
разбере кой къде се намира по въпроса.
Изследване на скрити емоции – когато мисленето относно една идея съдържа
негативизъм или ентусиазъм, които очевидно не са подкрепени от използваната
логика, е добре да се използва червено мислене за да се установят скритите
емоции.
Определяне на стойността и конфликтните зони – с червеното мислене се
набелязват областите на силни пристрастия и противоречия. В тях трябва да се
внимава при обсъжданията и при вземането на решение.
Гласуване за решение – след като се вземе решение, червеното мислене може
да се използва, за да се види дали хората са доволни от него. Обикновено
решенията в крайна сметка са емоционални и с червено мислене емоциите ще
се впрегнат за полезен резултат.
Когато е трудно да се вземе решение поради балансирани алтернативи или
недостатъчна информация, трябва да се разчита на интуицията и усета.
Съзнателното използване на Червената шапка ще произведе решение.
Прогнозиране на приемливостта на идея – когато трябва да се предположи как
една идея ще се разбере или възприеме, е необходимо червено мислене – това
не може да се установи с логически предположения.

3. ЧЕРНА ШАПКА
<роба на съдия>
Предпазливост, логически негативното, песимизъм, критичност.

Основни характеристики на черното мислене:

• Мисленето на Черната шапка не е спор – то е обективен опит да се нанесат
върху картата негативните елементи
• Това е логически негативното, обосновано негативното
• Може да посочва и грешките в мисленето
• Може да оспорва факти и данни
• Може да оценява (негативно) идеята с оглед на миналото, за да се види
доколко тя съответства на това, което е известно.
• Може да направи (негативна) проекция на идеята в бъдещето, за да се открият
възможните засечки и провали - умозрително негативно
• Опасност от прекомерна употреба
• Посочва трудностите, заплахите и слабостите
• Обяснява защо нещо няма да стане
• Трябва да дава логическа обосновка на резервираността
• Силен инструмент за оценка след Жълтата шапка
• Очертава път на усъвършенстване и решаване на проблема пред Зелената
шапка

Въпроси за Черната шапка:

• Какви могат да бъдат възможните проблеми?
• Какви могат да бъдат трудностите?
• Какви са моментите на опасност?
• Какви са рисковете?

Самостоятелно използване на Черната шапка:

Избягване на грешки – преди някое предложение да се приведе в действие, то
трябва да бъде подложено на преглед от Черната шапка. По-добре да се
избягват грешките, отколкото да се търси изход от тях.
Оценка на промените – когато има промени в обстоятелствата, черното мислене
се намесва: Какви са рисковете? Какви са опасностите?
Проверка за приложимост – когато една идея изглежда привлекателна, е
необходима предпазливостта на Черната шапка. Ако е налице една наистина
креативна идея, трябва да се проверят ползите от нея. Понякога блясъкът
измества приложимостта.
Преговаряне – при преговори, когато предложенията изглеждат твърде
атрактивни.

4. ЖЪЛТА ШАПКА
<слънце, светлина>
Оптимизъм, логически позитивното, ползи и осъществимост.
Противоположна на Черната шапка.

Основни характеристики на жълтото мислене:

• Изисква съзнателно усилие, по-малко естествено е от черното
• Логическа обосновка
• Добре взаимодейства с черното – силен оценяващ инструмент
• Усилва креативните идеи и новите посоки
• Търси положителните страни - силните страни, възможностите
• Концентрация върху ползите
• Откриване на потенциални ползи
• Конструктивно мислене, реализация на идеите
• Действеност, реализация
• Изследователски и предприемачески дух
• Генериране на предложения
• Изграждане на предложенията
• Алтернативни подходи
• Оптимизъм, умозрително положително за бъдещето
• Благоприятни възможности
• Предложения и препоръки
• Конструктивно и творческо, ефективност и промяна (нови идеи) –
взаимодействие със Зелената шапка

Въпроси за Жълтата шапка:

• Какви са ползите?
• Какви са позитивите?
• Какви са ценните неща?
• Каква интересна и полезна концепция има в тази идея?
• Как можем да накараме това да заработи?

Самостоятелно използване на Жълтата шапка:

Изследване на нова идея – когато е предложена нова идея, има нужда от усилие
на жълтото мислене, за да се разкрият достойнствата на идеята. Ако такива се
открият, тя вече би се разглеждала по-сериозно. При нова идея това е добрата
реакция (вместо традиционната Черна шапка)
Оценяване на идея – когато идея се подлага на оценка, по-добре първо да се
използва Жълтата шапка
Преодоляване на негативизъм – когато има нагласа за негативност,
предложенията се отхвърлят поради липса на подкрепящ глас. Преди това да се
е случило, опитайте жълто мислене
Справяне с големи промени – при големи вътрешни и външни промени винаги е
добре те да се изследват с жълто мислене, за да се открият благоприятните
възможности. Може ли проблемът да стане възможност (probortunity).
Комбинирайте зелено и жълто мислене.
Проверка за пропусната полезност – когато всички са убедени, че една идея е
лоша, усилие на Жълтата шапка може да открие ползи, които не са били
очевидни.

5. ЗЕЛЕНА ШАПКА
<растеж>
Креативност, нови идеи, нови пътища, промяна

Основни характеристики на зеленото мислене:

• Подпомага търсенето на нови идеи и алтернативи
• Търси начини да поправи недостатъците в съществуващите идеи
• Създава микроклимат на креативност
• Осигурява време за съзнателно творческо усилие
• Балансира естествената склонност към черно мислене
• Не е нужна обосновка
• Използва латерално мислене
• Използва провокация и задвижване
• Използва движение вместо преценка
• Преценка: "Как тази идея съответства на това, което знам? Как съответства на
установените модели на собствения ми опит?"
• Движение: Идеята се използва заради нейната моторна стойност, моторен
ефект
• Извличане на движението от идеята
• Търси алтернативи докрай – отвъд познатото, очевидното и задоволителното
• Оформяне и адаптиране на идеите – според изисквания на ситуацията и на
хората
• Всеки е креативен

Въпроси за Зелената шапка:

• Има ли други начини да направим това?
• Какво друго можем да предприемем?
• Какви възможности има тук?
• Какво ще ни помогне при този проблем?
Самостоятелно използване на Зелената шапка:
Провокиране на спокойствието – когато всичко върви твърде гладко и
плановете са ясни, изглежда няма нужда от алтернативи. Тогава може да е
полезно зелено мислене. Направете пауза и помислете – има ли други начини да
свършите това?
Търсене на подобрения – използвайте Зелената шапка когато се опитвате да
усъвършенствате начина, по който нещата се правят в момента. Може ли това да
се направи по друг начин? По по-добър начин?
Натиск за повече алтернативи и свежи концепции – освен набелязаните
алтернативи, има ли други? Когато определена област се посочи като нуждаеща
се от свежо мислене, идва зеленото мислене.
Разплитане – използвайте Зелената шапка когато има нужда от промяна във
възприемането на нещата. Може ли на това да се погледне по друг начин?
Когато мисленето зацикли или започне да тъпче на едно място, Зелената шапка
може да отвори нови посоки за мислене.

6. СИНЯ ШАПКА
<небе>
Поглед отгоре, управление на процеса на мислене, диригент

Основни характеристики на синьото мислене:

• Роля на фасилитатор
• Програмира обсъждането – твърди и гъвкави програми
• Задава цел, формулира проблема
• Концентрира и разконцентрира обсъждането
• Задава въпроси
• Поставя на задачи за мислене
• Коментира
• Подава заявки за мисленето (шапката), което е нужно
• Следи за правилата и времето
• Прави обобщения и заключения, отчет

Въпроси за Синята шапка:

• Какъв е нашият дневен ред?
• Каква е следващата ни стъпка?
• Каква шапка да ползваме сега?
• Как можем да обобщим дискусията до момента?
• Какво е нашето решение?

Самостоятелно използване на Синята шапка:

Осигуряване на структура при дебатиране – когато дискусията се е
превърнала в спор или стандартен дебат, Синята шапка възстановява
изследователската процедура
Изследване на обект – Синята шапка предлага структура за изследване
Поддържане на курса – мисленето понякога започва да се носи от една точка към
друга, защото мислещите се надяват вдъхновението да даде отговора.
Дисциплината на Синята шапка може да върне фокуса на групата.
Изискване на резултат – когато решение, заключение или резултат са много
необходими, Синята шапка призовава останалите участници
Поставяне на времеви рамки – внимателно планиране на обсъжданията за
продуктивен дневен ред.

ПОСЛЕДОВАТЕЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ШАПКИТЕ

Фиксирана структура – структурата на обсъждането може да е фиксирана от

самото начало като план за дискусия, и всяка шапка получава ход за определено
време. Това е стандартна процедура.
Гъвкава структура – структурата може да е гъвкава – тоест фиксираната
структура да предполага определени моменти, в които да се прави избор между
определени шапки, въз основа на развитието до момента.
Развиваща се структура – при нея няма предварителен план. Всяка шапка се
използва ad hoc. Обикновено водещият прави избора мжду шапките. Подходяща
структура при сложни и продължителни мисловни сесии.

Стандартна структура
Начало
1. Синя шапка: "Как ще третираме въпроса?"
2. Червена шапка: "Какво отношение имаме към проблема?"
3. Бяла шапка: "Каква информация имаме по въпроса?"
4. Жълта шапка: "Какви са предимствата на идеята/добрите страни и
възможностите?"
Неподходящи: Черна и Зелена

Среда
5. Зелена шапка: "Какви са алтернативите?"
6. Жълта шапка: "Да видим полезността."
7. Черна шапка: "Какви са недостатъците?"
8. Бяла шапка: "Как това отговаря на нашите данни?"

Край
9. Синя шапка: "Да обобщим..."
10. Черна шапка: "Това може ли да се направи?"
11. Зелена шапка: "Какви неща можем да направим с тази идея?"
12. Червена шапка: "Харесва ли ни идеята?"
13. Червена шапка: "Как се чувстваме?"
Типови структури

"Решаване на проблем"
1. Синя: Дефиниране на проблема
2. Бяла: Налична информация
3. Зелена: Генериране на възможни решения
4. Жълта: Проверка на осъществимостта на вариантите
5. Черна: Оценка на слабостите на всеки вариант
6. Бяла: Съпоставка на решенията с информацията
7. Синя: Избор на решение и следваща стъпка

"Изследване"
1. Синя: Дефиниране на областта за изследване
2. Бяла: Проверка на наличната информация
3. Зелена: Генериране на хипотези
4. Бяла: По-дълбоко изследване на хипотезите
5. Синя: Обобщаване

"Творческо усилие"
1. Синя: Изясняване на творческата задача и нужди
2. Бяла: Преглед на информацията по въпроса
3. Зелена: Генериране на идеи
4. Жълта: Предимства на всяка идея
5. Черна: Недостатъци на идеите
6. Зелена: Премахване на недостатъците
7. Червена: Отношение към идеята
8. Синя: Обобщение

"Решение"
1. Синя: Дефиниране какво трябва да се реши
2. Зелена: Генериране и преглед на алтернативи
3. Бяла: Оценка на известното за ситуацията
4. Жълта: Оценка на пригодността на алтернативите
5. Черна: Оценка на липсата на пригодност на алтернативите
6. Червена: Вземане на решение
7. Черна: Оценка на решението
8. Синя: Обобщение и планиране на следващите стъпки

Време и процедури
Нормално е да се дават по 3-4 минути за всяка шапка освен червената (до 30
секунди). При необходимост може да се дава повече време на бялата, жълтата
или зелената шапка. Краят на всяко изказване е отворен – т.е., шапката говори,
докато свърши мисълта си.
Шапките могат да се използват от всички, на сесии по цветове или в свободно
обсъждане, когато всеки избира шапка в момента на изказването си.
Прекъсвания не се правят, освен от синята шапка.