КАК ДА УЧИМ ЕФЕКТИВНО?

I. Въведение.

Възможно ли е да се запомни голямо количество информация? Преценете сами:

Римският диктатор Юлий Цезар и персийският цар Кир са познавали по лице и по име около
30 000 свои войници. Римският писател и философ Сенека е можел да повтори 2 000 думи,
между които няма логическа връзка. Японецът Хидаки Тайоро е знаел наизуст числото „Пи” до
15 151 знак след запетайката. Това е само малка част от впечатляващите примери за хора с
необичайна памет в човешката история. Разбира се никой не очаква от нас подобни подвизи.
Нека разгледаме две ситуации – в първата трябва да учите за сложен и досаден изпит.
Втората – учите нещо, защото ви доставя удоволствие и виждате ползата от него.
Какво се случва при първата ситуация? Знаете, че Ви предстои изпит и нервничите,
защото няма време да се подготвите. Отлагате ученето за последния момент. Четете, но едвам си
държите очите отворени. Постоянно намирате с какво да се разсейвате – ставате до хладилника
да хапнете нещо, пускате телевизора, гледате из Фейсбук постове. С други думи: ученето е
досаден процес, който Ви изморява.
Втората ситуация: Намери ли сте интересна информация и се зачитате. Не усещате
умора, приятно Ви е. Не се разсейвате. Може да четете с часове наред, без да Ви се доспи.
Търсите допълнителна информация по темата.
Откъде идва тази разлика в способността Ви да учите нова информация? Предполагам
лесно се досещате – идва от нагласата. Тя се отразява не само върху ума, но дори и върху
работата на тялото Ви! В първият случай приемате ученето за задължение и сте необичайно
изморени и разсеяни. Във вторият случай се чувствате стимулирани, мозъкът Ви подава
различни сигнали. Интересно му е и капацитетът Ви на възприемане се покачва значително.
Как да направите така, че независимо каква информация четете да поддържате това състояние
на концентрация? Да си съставите сами нагласа. Нагласа, че това, което четете е важно,
интересно е и ще Ви послужи. Можете да използвате въпроси като тези:
Въпрос Възможен отговор
Защо уча, каква е моята полза? – За да получа добра оценка на изпита.
Защо е важна добрата оценка? – Тя показва повече знания.
За какво са ми необходими повече знания? – За да си намеря добра работа и да бъда
добър в нея.
Добрата работа ми носи? – Удовлетворение, че има полза от мен, повече пари,
възможност за развитие.
Използвайки тази позиция, мозъкът започва да Ви подава други сигнали, по-
концентрирани сте. Имате ясна цел за това, което правите. За да избегнете разсейването, може
да използвате и следните допълнителни способи: Набавете си всички необходими материали за
учебния процес, за да са около Вас и да не трябва да ставате, за да ги търсите.
В началото е добре да знаете, че запомнянето на информацията има психологическа,
логическа и интуитивна основа. За да имате успех в запомнянето, трябва да имате добра основа.
Психологическата основа включва 3 стъпки: насочване на вниманието, появата на
интерес и навлизане в същността. Наличието на интерес е решаващо за успеха от ученето.
Липсата на интерес прави опитите за учене много тежки, отегчителни и в крайна сметка
безполезни. Както воденето на разговор, така и създаването на интерес, изисква участието и на
двете страни – преподавател и студент. Ако участва само едната страна, не можете да очаквате
добър резултат.

1
 Логическата основа включва това, което се случва в ума Ви, за да можете да запомните
информацията. За да се случи това, е необходимо:
• да разберете материала;
• да разберете връзките между неговите части;
• да разберете логиката, която ги обединява.
Ако отсъства разбирането, никакви повторения не могат да помогнат за трайното
усвояване на нова информация.
Вашият ум непрекъснато сравнява новата информация с това, което вече знаете. Новото
знание не се възприема самостоятелно – то влиза в сложни връзки с наученото по-рано, а също и
с Вашия личен опит. Ако умът Ви не може да намери връзки между новото и старото знание, не
се получава трайно запаметяване.
Интуитивната основа е системата от асоциации, с които работи Вашият ум. Те са
различни за всеки човек и обикновено нямат видима логика. Въпреки това, те са много полезни.

II. Видове памет и подходи за усвояване на нова информация.

Познати са 4 вида памет: мигновена, краткотрайна, междинна и дълготрайна памет.

Обектите, които въздействат на човека, предизвикват запазването на следи в
продължение на няколко мига. Тази форма на запазване се нарича мигновена памет. След
няколко секунди следата избледнява и ако информацията не се превърне в друга форма на
съхранение, тя се изгубва окончателно.
Част от информацията от мигновената памет попада в краткотрайната памет. Обемът на
краткотрайната памет е малък, а времето на съхраняване на информацията е няколко минути. В
сравнение с мигновената следа, информацията вече може да се преработва. Всеки намиращ се в
краткотрайната памет фрагмент, постепенно бива изместен от нова информация, като с помощта
на повторение това може да се предотврати и да се запази старата информация.
Тъй като обемът на краткотрайната памет е ограничен, информацията от нея след
прекодиране се извежда в междинната памет, където се пази, докато се създаде възможност за
дълготрайното ѝ съхранение. Времето за пазене в междинната памет се изчислява в часове.
Важна особеност на междинната памет е това, че ако в продължение на няколко денонощия тя
не се освободи, то организмът принудително се изключва от приемане на информация от
външната среда. Има основания да се прeдполага, че информацията от междинната памет се
пренася в дълготрайната памет не пряко, а посредством краткотрайната. Отначало фрагментът
информация се връща в краткотрайната памет, където за втори път се оценява и обобщава и едва
тогава бива изпратен към съответната част на дълготрайната памет. Процедурата се повтаря със
следващия фрагмент, извличан от междинната памет, и т.н. Процесите на изчистване на
междинната памет стават главно по време на съня.
Обемът на дълготрайната памет практически е неограничен, както и времето за
съхраняване на информацията в нея. Ако се налага да се използва информация от дълготрайната
памет, тя трябва наново да се върне в краткотрайната. Достъпът на информация в дълготрайната
памет и възможностите за запомняне в значителна степен се определят от степента на нейната
организираност и от значимостта ѝ за човека. Информацията в дълготрайната памет се
преобразува непрекъснато и има предположения, че е ненарушима, а трудностите при нейното
възпроизвеждане са свързани с нарушения на достъпа до нея.
Подходите, които помагат за по-лесно и продължително запомняне, са две групи:
1. Основани на логическата основа на паметта, т.е. върху логиката и връзките.
Подходите с логическа основа залагат на търсенето на смисъла в дадена информация.
2. Основани на интуитивната основа на паметта – те използват асоциациите и работят
чрез създаване на изкуствени (несъществуващи) връзки между обектите.
2
 III. Техники за усвояване на нова информация.

1. Посещение на учебни часове, особено на тези, където Ви обясняват материала или

има наблюдения и демонстрации. Тук може да се приложи принципът „око да види и ръка да
пипне”. Те дават най-голяма ефективност – за единица време ще научите най-много. От опит
знаете, че ако някой Ви обясни нещо, го научавате по-бързо, отколкото ако сами трябва да
съберете, обработите и разберете как да използвате тази информация. Май се оказва, че
училището и университетът не са чак толкова лошо място.
2. Използвайте въображението си – опитайте да си представяте това, което слушате.
След това опитайте да свържете отделните „кадри”, за да се получи последователност като
филм. При четене не е достатъчно да се прочита мислено думата, а да си представите с образ
смисълът ѝ. Това е важно за бързото четене и запомняне. Ако имате изображение (снимка,
рисунка), огледайте го внимателно. След това затворете очи и се стремете да го “видите” с
подробностите колкото се може по ясно. Повторете това докато образът се затвърди и можете да
го задържите без да изчезват детайли.
Трите основни принципа, лежащи в основата на уменията за запаметяване и
организиране на паметта, са: въображение, асоциации и разполагане. Те трябва да работят
заедно.
Въображение. Използваме го за създаване на необходимите асоциации за ефективно
запомняне. Въображението е инструментът, който използваме за изграждане на въздействащ и
реален спомен. С колкото по-силно въображение разполагате, толкова по-здраво ще се запечата
информацията в съзнанието Ви.
Асоциации. Това е метод, чрез който се свързва информацията за запаметяване с начина,
по който се запаметява. Има много начини да създавате асоциации – можете да използвате:
- Степенуване и поставяне на едно нещо над друго;
- Противопоставяне или съпоставяне на едно нещо с друго;
- Сливане на картини и образи;
- Увиването им едни около други;
- Преобръщането им;
- Свързане на обща основа – еднакъв цвят, вкус, форма, чувство.
Разполагане. То дава две неща – общ, свързващ контекст, в който да поставите
информацията, така че да бъде подредена и същевременно това е начин да я разграничите и
отделите. Например: Водните организми могат да се разделят на три групи: планктон, нектон и
бентос. За да запомните определенията, можете да използвате следните връзки: Планктонът
плава на повърхността, бентосът се намира близо до дъното, което подобно на бент, също
задържа водата, а нектонът е някъде другаде – между тях.
Свързвайте обектите, които искате да запомните. Например ако са маса, чаша, вода,
котка, дърво, вятър, си представете маса, върху която има чаша с вода, котка, която преминава и
се потърква в крака на масата, а през прозореца се вижда дърво, на което вятърът разлюлява
клоните. Опитайте да си представите образите реални, заедно с усещанията, звуците и
ароматите.
3. Не оставяйте да научите всичко наведнъж – времето за учене преди изпит никога не
е достатъчно. След като се приберете, отделете време, за да прочетете материала, взет през деня
(няма да имате време да го учите, затова само го прочетете). Неслучайно това се прави в
училище. Изключително полезно е и това е причината да знаете толкова много неща сега.
Когато за втори път се „срещнете” с материала, ще го запомните по-лесно и за по-дълго.
В литературата за ефективно запомняне се препоръчва следната схема в 3 стъпки: Първо
– информацията трябва да се припомни 40-60 минути след запомнянето ѝ. Второ – след 8 часа
от запомнянето ѝ отново трябва да се припомни. Трето – след 24 ч. от запомнянето ѝ трябва да
3
се припомни за последно. За съжаление живеем в твърде натоварен свят, където това е
невъзможно или поне трудно осъществимо – просто няма време, защото на следващия ден
трябва да правите нещо ново, нали? Затова приемете горният вариант – той е по-реален.
4. Зубрене – състои се в многократно повтаряне на неголеми пасажи с информация.
Зубренето е най-яркият пример за това, как НЕ трябва да се запомня. Защото между малките
елементи информация, които трябва да запомним, не изграждаме никаква връзка. Затова умът
ни бързо обърква, а след това изтрива тази информация. Можете да видите как децата,
запомнили наизуст дълго стихотворение, разменят местата на куплетите, а и на редовете, без
дори да забележат.
5. Съставяне на план – предполага разделяне на материала на части и даване на
заглавие на всяка част. Опитайте да направите първо план с най-важните моменти, а след това
към всяка точка да напишете няколко подточки. Така материаалът вече не е едно цяло, а се
разделя на части, между които има връзка.
5. Подчертаване на важните места и ключови думи – опитайте се да разберете кое е
най-важното в текста. Изберете отделни думи, които са особено важни за разбирането на
смисъла на текста.
6. Използване на различни цветове – ако в текстът е разделен на подглави или точки,
те са много подходящи. Можете да ги оцветите с молив или флумастер. Освен тях с различен
цвят могат да се отбележат и най-важните (ключовите) думи или термините, които се обясняват.
Ако решите, можете да оцветите и определението, което се дава на термина. Използвайте светли
цветове така, че написаното да се вижда добре. Тъмните цветове не са подходящи за оцветяване,
защото текстът няма да може да се вижда добре. Можете да използвате тъмните цветове за
подчертаване.
7. Придаване на емоционална страна на материала. Тъй като запомнянето зависи от
емоционалната оцветеност на материала, при усвояване на нова информация ние ѝ придаваме
емоционална оценка. Тя помага на процеса на запомняне. Когато похвалим или се възмутим от
даден човек или факт, това помага за създаването на по-трайни връзки в паметта. Не бива обаче
да се стига до крайности – твърде силните емоции влияят отрицателно върху запомнянето
(могат да променят смисъла).
8. Записване на нещата, които не съвпадат с нашите разбирания. Неудобните за нас
факти лесно се забравят. Нашето съзнание интуитивно ги изхвърля. По подобен начин стоят
нещата с мисли и виждания, които не съвпадат с нашите убеждения и разбирания. Понякога се
налага да запомним информация, която не се вписва в убежденията ни. В такива случаи е
подходящо информацията да се записва върху някакъв материален носител. Колкото по-
необичаен е този носител, толкова повече нараства шансът да я запомним – това е
предизвикателство към паметта.
9. Самозалепващи листчета по стените у дома – от лицевата им страна може да се
напише термин, който искате да запомните, а от другата – определението. Опитайте да кажете
определението без да поглеждате написаното на гърба на листчето. Ако успеете да го направите
и през следващите дни – значи вече го знаете.
10. Когато учите, изполвайте колкото се може повече сетива – зрение (когато четете
наум), слух (когато четете на глас), движение (като движите ръката си в такт с говоренето или
описвате с жестове това, което четете или като просто се разхождате из стаята по време на
четене). С повече въображение можете да добавите и аромати – различни за всяка тема. Така ще
включите и обонянието си в ученето. Добре е ароматите да бъдат леки и да подберете такива,
които са Ви приятни, за да не се получи обратния ефект – да Ви пречат. След като сте се
нахранили са подходящи аромати на храна – например препечена филийка (ако сте гладни те ще
Ви разсейват). По-късно можете да използвате ароматни цветя или просто да отворите
прозореца (чистият въздух е много важен).
4
 Препоръчва се използването на характерна миризма, която не помирисвате всеки ден –
ароматно масло в шишенце, канела, ванилия. Докато четете за изпита вдишвайте от този аромат
от време на време. Използвайте и тиха музика за фон на четенето – музиката ще улесни
концентрацията Ви. На сутринта вземете аромата със себе си (добре е да е нещо в „джобен”
размер) и го помиришете непосредствено преди изпита. Ароматът ще помогне за възстановяване
на спомените по време на ученето.
Имайте предвид, че различните сетива имат различен принос за запомнянето. Най-много
информация възприемаме със зрението и със слуха си, а по-малко – чрез допир и обоняние.
Също така има две групи хора – едните запомнят по-лесно когато видят текста (те имат
зрителна памет), а другите – когато го чуят (те имат слухова памет).
Има хора, които за да запомнят информация от учебник, изпитват необходимостта да
преписват отделни части, които им се струват важни. Наистина така те запомнят по-лесно. Към
образа на написаните думи се добавят движението на собственото тяло, на ръката, която ги
пише, и това действително помага.
Най-ефективна все пак си остава комбинацията от сетива и техники. За студентите от
Кеймбридж е разработен специален метод, наречен Recite Review. Той се състои в бърз преглед
на темата, после се прави списък с въпроси, на които искате да си отговорите по темата, после я
прочитате още веднъж, но този път внимателно, след това я разказвате и накрая я преглеждате
отново – този път за последно. Вече можете да отговорите на въпросите.
11. Разделяйте дългите думи на части – така се разбират и запомнят по-лесно. Същото
важи и за по-дългите изречения. Ние използваме тази техника много често. Така запомняме
телефонен номер. Напр. 0898542376 се запомня по-лесно, ако се раздели на 08 98 54 23 76.
Тази техника е разновидност на групирането. Джордж Милър от Университета в Харвард
доказва, че краткотрайната памет е в състояние да запомни едновременно 7 (+/-2)
информационни групи. Всяка група може да съдържа повече информации, но броят на групите
трябва да остава неизменно 7 (+/-2).
Проверете сами, как казвате азбуката от А до Я. Забелязахте ли как автоматично казвате
буквите в групи по няколко? В случая това не е свързано с необходимостта да си поемете въздух
– ако си поставите за цел, можете да изредите буквите напълно равномерно.
12. Разказване на прочетеното – на глас ако сте сами или пред състудент, който да
следи текста. Не се стремете да кажете всичко дума по дума. Когато учите, разберете смисъла и
разказвайте това, което сте разбрали.
13. Викторина с въпроси – можете да я направите след научаването на няколко теми –
например на 5 поредни теми. Отворете материала и подберете по няколко въпроса върху най-
важните моменти от всяка тема. Напишете ги на лист. А сега можете да се опитате да им
отговорите. По-добре ще бъде ако Вие ги зададете на Ваш състудент, който също вече е научил
тези теми. Нека той се опита да им отговори. При следващите 5 теми може да си размените
ролите – колегата Ви пита, а Вие отговаряте. Така ще бъде полезно и за двамата, а и
справедливо :)
14. Използване на рима – забелязали ли сте колко бързо запомняте текста на песните?
Има няколко причини за това: Първо, защото са облечени в мелодия, която стимулира
чувствата. Второ, защото думите на песните обикновено се римуват и имат свой ритъм, който
ние усещаме по-добре. Всички тези елементи ни помагат в запомнянето. Знаем, че точно
песните научаваме най-добре, след тях стихотворенията (тези, които имат рима и ритъм), а най-
трудна е прозата. Ако успеете да преобразите математическите формули и теореми в
стихотворения и песни, те ще станат „лесни като песен”.
15. Използвайте подходяща храна – включете в нея плодове, мед и ядки. Те увеличават
работоспособността Ви и доставят така нужните вещества и енергия. Ученето отнема много
ресурси – може да се сравни с тежък физически труд. Внимавайте ядките да не са стари, защото
5
мазнините в тях се окисляват, а продуктите водят до натравяне и ще намалят
работоспособността Ви. Не забравяйте да пиете вода. Обезводненото тяло едва ли ще Ви се
отблагодари щедро.
16. Почивайте си – според Вас защо часовете продължават по 40 или 45 мин. и след това
задължително има почивка? На всеки 45 мин. учене правете почивка от 15 мин. Не мислете, че
така ще загубите така ценното време. Напротив, ще се окаже, че сте успели да научите повече и
в същото време не сте се „изтормозили”.
17. Не очаквайте еднакви резултати – ние сме различни и имаме различни
способности. Ако останалите са по-добри от Вас, имате две възможности. Първата е да се
комплексирате и така положението Ви да стане по-лошо, отколкото е в момента. Втората е да се
стремите към по-добри резултати и така да „настигнете” някой от състудентите си. Когато това
се случи (а то ще се случи), опитайте да „настигнете” още някой и така до края на обучението
Ви. Можете да използвате този принцип и по-късно в работата си. Това е много добър подход –
неслучайно спортните събития имат състезателен характер. Така резултатите стават все по-
добри и се „чупят” рекорди.
18. Не гледайте на забравянето като на нещо лошо – това зависи от ситуацията. Ако
на изпит забравите това, което знаете по темата, това не е добре за Вас. Но погледнете от друга
гледна точка – ако помните всичко, което виждате, чувате, усещате и дори сънувате, това май не
е толкова добре.

IV. Механизъм за припомняне на забравен материал.

Може да ни се наложи да си припомним материал, който не сме заучавали специално,

или информацията вече е забравена. В тези случаи решаваща е нашата вътрешна психична
увереност, че ще си припомним необходимото. Най-важната стъпка към успешното припомняне
е преодоляването на чувството за несигурност. Първоначалните несполуки не бива да ни
отчайват. Ето няколко важни правила, които ще ни помогнат да извлечем от паметта си нужната
информация:
1. Овладейте напрежението. Успокойте се. Отхвърлете натрапчивата мисъл “не мога да
си спомня, нищо не знам, главата ми е празна”. Тя само блокира съзнанието ви.
2. Опитайте се мислено да си спомните обстоятелствата, при които сте запаметили
този материал. Полезно е да извикате в паметта си онези мисли, чувства, асоциации, които са
свързани с исканата информация. Понякога е достатъчно само да си припомните обстановката, в
която сте получили тази информация.
3. Не се увличайте по първия смътен спомен. Опитайте отново, докато информацията
в съзнанието ви се избистри и добиете ясната увереност, че това е нужното знание, че то е
достоверно, а не случайна догадка.
4. Сравнете правилността на спомените си като ги съпоставите с други, в които сте
сигурни (с несъмнени факти). Последните служат като отправна точка за преценка на верността
на спомените ни. Тези съотношения могат да се търсят както във формата, така и в
съдържанието или условията на възприемане на материала.
5. Припомнянето трябва да се опира едновременно върху паметта и мисленето.
Мисленето дава възможност да се възстановят в съзнанието логически връзки като се използва
контролиращата роля на ума. То позволява да се оценят изплуващите в ума спомени, да се
анализират и да се попълнят празнините в тях.