Скептицизъм

 Кои са основните им аргументи в полза на твърдението ,че знанието има относителен

характер?

Отговор : Един от представители те на скептицизма е философа Дейвид Хюм. Шотландецът

обръща внимание на проблема за обективността на истината като знание за ,,нещата сами
по себе си’’. Хюм разбира истината като познание на явлението. Той застъпва тезата, че
самият обект е идея. Според него човек се развива непрекъснато, докато обогатява своите
придобити знания. А разумът е водещ елемент към нашите решения тоест нашите идеи и е
определящ за съзнанието. За Хюм скептицизмът не е метод за познание, а извод от една
цялостна философска система, която е построена върху отричането способността на
човешкия разум да достига до външни на съзнанието съществувания. Според немският
философ Имануел Кант пруския град Кьонигсберг нито разумът ,нито опитът са източник
на достоверността на знанието, а априорните форми на сетивността и разсъдъка, той
утвърждава, че съществува предопитно, доопитно или априорно знание, което именно е
носител на всеобщността и необходимостта, тоест има два източника на знанието това
са опит и априорни форми, но нито един от поотделно не ни дава знанието. Според
фреснкият философ Мишел Ейкем дьо Монтен, съзнанието вижда в света само онова,
което му харесва тоест удоволствието на сетивата. Щом човек се съмнява във всичко, може
да говори само за себе си. Монтен знае границите на познанието. Чрез Монтен
скептицизма се явява познание, а не отхвърляне на неистината. Монтен твърди, че
знанието е автобиографично тоест можем да добием достоверно знание чрез опита; знаем
докъде да “пишем“за себе си. Концепциите за света и истината са заблуждаващи.

 Ако скептиците са прави как тогава е възможно да мислим и говорим за истината ?

Отговор : В действителност нещата които правим не се повлияват от скептицизма. За да кажем

че едно нещо е истина в нашето ежедневие, ние не търсим научни факти ,а си набелязваме
някакво положение, настояваме го вследствие , подкрепяме го с някакво си доказателство, а
дори можем да си го обявим и за истина. Всяка информация, която придобиваме от живота си
довежда до някакво познание, а от доказаните от нас информация вследствие на което се
определят като за истинни.

 Самото твърдение ….. “Знанието е относително .” относително ли е?

Отговор : Да, знанието е относително. Ние хората притежаваме способността да научаваме ,да
знаем дадена информация, ние се раждаме без никакви знания вследствие на нашето
израстване ,в живота и в обществото, придобиваме знание за него и за самите нас, всеки ден
чрез най-малката информация обогатяваме списъка си с познания. Няма човек, който да се е
родил с знанието на всичко съществуващо. Знанието ни не служи само за помнене, но и да го
прилагаме ,да се възползваме от нашите знания, прилагайки го ние можем да придобием и
още знания. Например за да знаем кое е правилно и кое ние се учим от добрите, вече усвоили
и практикували това знание в живота си, хора ,а от лошите примери трябва да се поучаваме.

 Ако не е сигурно ,защо тогава сме склонни да го приемем за истина?

Отговор : Ние хора не можем да съществуваме без да вярваме ,ако сме убедени, чрез някакво
доказателство или научно обяснение ,ние сме склонни да вярваме че е истинно, въпреки
обстоятелствата, приемаме го за истинна