Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

Electricity by plants - myth or reality

Dimcho Zahariev1, Zerin Behchet1, Iliana Koleva1*, Seven Sali1

1
Faculty of Natural Sciences, University of Shumen, 115 Universitetska Str., 9712 Shumen, Bulgaria
*Е-mail: iligen@abv.bg
to Contents

Abstract
The plant movements are known a long time ago but still they are rising interest. Many
explorers strive to find out the mechanism in which these movements are happening. The possibility
to explain them with the generation of electric impulses is rejected a long time as a non-scientific
myth. Several researchers give significant proves that electricity is not only used by the plants but
even it is an integral part of their life. Even more, the electric characteristics are surprisingly similar
to those in the animals' nervous systems, but they are just simpler and slower. This gives reason to
be found a new science titled "plant neurophysiology".
The application of the new data in the bionics give us opportunities for which we even have
not assumed. The perspectives in front of the researchers are more than promising. Examining the
role of the electricity in the interaction between the plants and the surrounding environment
continue to open more and more questions, much more than the answers which we have already
reached.

Note: Zerin Behchet, Iliana Koleva, Seven Sali Biology and chemistry, bachelor student.

Електричеството при растенията – мит или реалност

Димчо Захариев, Зерин Бехчет, Илияна Колева*, Севен Сали
ШУ „Епископ Константин Преславски”,Факултет по природни науки,
Е-mail: iligen@abv.bg

Резюме: Движенията при растенията са известни много отдавна и продължават да

предизвикват интерес. Много изследователи се стремят да открият механизма, по който се
осъществяват тези движения. Възможността те да бъдат обяснени с генерирането на електрически
импулси дълго време е отхвърляна като ненаучен мит. Редица изследвания дават убедителни
доказателства, че електричеството не само се използва от растенията, но дори е неразделна част от
живота им. При това електрическите характеристики са изненадващо подобни на тези на
животинските нервни системи, макар и да са по-прости и по-бавни. Това дава основание да се
постави началото на нова наука, наречена растителна неврофизиология. Прилагането на новите данни

110
 Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

в биониката дава възможности, за които дори не сме подозирали. Перспективите пред

изследователите са повече от обещаващи – изучаването на ролята на електричеството при
взаимодействието между растенията и околната среда ще продължи да поражда повече въпроси,
отколкото са отговорите, до които сме достигнали в момента.
Ключови думи: електричество, потенциали, растения, движения, хищни растения

Увод
Всички сме чували, че пчелите посещават цветовете на растенията, привлечени от
техните ярки цветове, разнообразието от шарки по венчелистчетата, разбира се и от нектара
и цветния прашец, които използват за храна. Но опрашването крие още нещо, което не може
да се види, помирише или вкуси. Колкото и да е невероятно, тук става въпрос за
електричество.
Известно е, че електричеството е присъщо за животните и човека, но колкото и да е
невероятно, то има роля и в тялото на растенията. Всъщност данните за това, макар и малко
известни на широката общественост, не са толкова нови.
История на изследванията за електричеството при растенията
През 1791 г. Луиджи Галвани предоставя първото доказателство за електрическия
сигнал, който стои зад „тайнствената течност“, за която се предполага, че е посредник в
мускулната контракция. Стимулиран от това откритие, Александър фон Хумболт извършва
4000 експеримента както с животни, така и с растения. Той стига до извода, че
биоелектричният характер на животните и растенията се основава на едни и същи принципи.
По-късно Бойс-Раймонд използва галванометър за измерване на електрическия потенциал
между непокътнатата повърхност и изрязания край на нервни влакна. Тези експерименти
представляват първия инструментален запис на това, което той нарича „потенциал за
действие“. В периода 1850-1880 г. потенциалите на действие са измерени и при две растения:
Dionaea muscipula и Mimosa pudica. Тези открития показват, че възбудимостта на
растителните клетки може да бъде средство за междуклетъчна комуникация в растенията [1].
Концепцията за растителна нервно-аналогова система изгубва популярност в научната
общност в полза на химически дифузионен механизъм на сигнализация, което съвпада с
откриването на растителните хормони. Още повече, ранните анатомични изследвания
разкриват особеностите на растителните клетки, които се считат за несъвместими с
електрическите сигнали. Този обрат на събитията е толкова пълен, че самите електрически
сигнали са смятани за причинени от химически съединения. Повечето биолози започват да
гледат на растенията като на пасивни организми без нужда от бързи електрически сигнали
[1].
111
 Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

Публикуваната през 1973 г. от Томкинс и Бърд книга „Тайният живот на растенията“

[2] с твърденията, че растенията имат емоционални състояния, подобни на човешките
предизвиква сериозно отхвърляне сред научната общност. Стига се дори до обратното
явление – да се отхвърлят всякакви прилики между сигнализацията при растенията и
животните. Забраната срещу антропоморфизирането на растителните функции възпрепятства
изследванията на ролята на електрическите сигнали при растенията [1]. Не е изненадващо, че
откритието на Гунарс и Синякхин [3], че потенциалите на действие съществуват не само в
някои специализирани растения като венерина мухоловка и срамежлива мимоза, но също и
познатите ни културни растения, е изключено от традиционните схващания за растенията.
През 1984 г. Schroeder et al. откриват, че йонните канали, които са известни за
животинските клетки, се намират и в растителните клетки [4]. Проведените по-късно
експерименти и анализи показват, че те са различни от тези на животинските клетки [5].
Съвременните изследвания недвусмислено показват, че електричеството има своето място в
живота на растенията и то не само при растенията с бързи реакции, но и при останалите
„бавни“ растения [6, 7, 8, 9].
Електричеството в околната среда
Растенията се намират в среда, която съдържа електрически заряди. Земната
повърхност е заредена отрицателно, а атмосферата – положително. С увеличаване на
височината се увеличава и напрежението. Установено е, че в открит район при ясно време
напрежението нараства с увеличаване на надморската височина приблизително със 100 V/m.
Това продължава до максимум около 300 kV при надморска височина от 30 km (Фиг. 1). Над
тази стойност с нарастване на височината потенциалът започва да намалява. Повърхността
на Земята може да се разглежда като плоча на кондензатор, противоположната плоча е
високоволтовият слой в горните части на атмосферата, а диелектрикът е въздухът. Всеки
обект, който е проводимо свързан със земята, натрупва отрицателен заряд на своята
повърхност. Колкото по-нагоре в полето се намира обекта, толкова по-голяма е
потенциалната разлика между горната му повърхност и околния въздух. Този ефект води до
големи концентрации на заряд, които от своя страна произвеждат свои собствени
електрически сили, генерирайки локални изкривявания в иначе еднаквото атмосферно
електрическо поле [10].

112
 Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

Фиг. 1. Модел на градиента на атмосферния потенциал

и взаимодействието му с растенията [10]

Силно извитите и островърхи клони произвеждат по-големи полета, отколкото слабо

извитите или плоски повърхности. Това е така, защото плътността на заряда на повърхността
на проводника е обратно пропорционална на радиуса на кривината на тази повърхност.
Колкото по-висока е плътността на заряда в една точка, толкова по-голямо е електричното
поле около тази точка. Локалните изкривявания на атмосферния потенциален градиент,
причинени от заземени обекти, се влияят не само от височината на обекта и силата на
атмосферния потенциален градиент, но и от геометрията на обекта. Тези ефекти са в сила и
при по-малки мащаби. Например при цветовете на растенията локалните изкривявания във
фоновия район около тях може да бъде наречен „цветно електрическо поле“ [10].
На базата на натрупаните изследвания ситуацията отново се променя в полза на
схващането, че електричеството има своята роля в живота на растенията. Създаден е нов дял
в науката, наречен „растителна невробиология“ [1].
Видове и характеристики на електрическите сигнали в растенията
Голямо предизвикателство пред растителните невробиолози е как информацията, която
обяснява процесите на клетъчно ниво, да бъде свързана с електромагнитната сигнализация
на големи разстояния и системните реакции в растенията. Засега е известно, че растенията
могат да използват два основни типа електрически сигнали. Капаните на Dionaea muscipula и
Aldrovanda vesiculosa, както и на някои по-нисши растения, притежават потенциали на
действие (Action Potentials, АР), подобни на сърдечните миоцити [11]. При висшите растения

113
 Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

потенциалите на действие по-често се разпространяват по проводящите снопчета по

дължината на растението [1]. Вторият тип електрически сигнали за дълги разстояния се
предават чрез бавновълнови потенциали (Slow Wave Potentials, SWPs), известни още с името
вариационен потенциали (Variation Potentials, VPs). Бавновълновите потенциали са уникални
за растенията. Те следват промените в хидравличното налягане, като използват ксилема за
разпространение на дълги разстояния по дължината на растението [12].
Проучванията сочат, че и двата вида потенциали (AP и SWPs) могат да бъдат
предизвикани от естествени фактори, като светлина и сянка [11, 13]. АР са свързани също с
влиянието на цитоплазмените нива на калций, дишането и фотосинтезата [11, 14], както и с
някои процеси като фототропизъм, предизвикан от синя светлина [13, 15] цветна индукция
[16] и разпознаване на атака от растителноядни животни [1].
Според други автори [17] електрическите сигнали в растенията могат да бъдат
разделени на три вида: локален електрически потенциал (LEP), потенциал на действие (AP) и
вариационен потенциал (VP).
Локалният електрически потенциал (LEP) е подпрагова реакция, предизвикана от
промяна на факторите на околната среда (например, почвата, водата, плодородието,
светлината, температурата на въздуха и влажността). Въпреки че LEP се генерира само на
местно равнище и не се прехвърля в други части на растението, той оказва огромно влияние
върху физиологичния статус на растението. За разлика от него, както AP, така и VP могат да
се предават от стимулираното място до други части на растението (Фиг. 2).
Потенциалът на действие (AP) се индуцира от неповреждащи стимули (например студ,
механични и електрически стимули) и е широко разпространено сигнализиращо явление,
което може бързо да предава информация на дълги разстояния. AP има три основни
характеристики, които го различават от другите електрически сигнали [11]: (1) AP се предава
с постоянна скорост и поддържа постоянна амплитуда; (2) AP следва закона „всичко или
нищо“, тъй като стимулите, които са по-слаби от определен праг, не могат да задействат AP,
а увеличаването на горната граница на стимулиране не променя амплитудата и формата на
AP; (3) след генерирането на АР, клетъчната мембрана влиза последователно в абсолютни и
относително рефракторни периоди. Когато стимулирането на околната среда достигне прага,
АР се предава във всички посоки в растението чрез плазмодезмите и реализира предаването
на електрически сигнали на дълги разстояния чрез флоема. АР може постепенно да се
предава от мястото на стимулация до почти всички живи органи и тъкани [17].

114
 Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

Фиг. 2. Електрическа комуникация на дълги разстояния:

VE – ксилем, SE – флоем, PA – паренхимна клетка, CC – придружаваща клетка,
AP – потенциал на действие, VP – вариационен потенциал [18]

Вариационният потенциал (VP) се индуцира от увреждащи стимули (например

изгаряне и отрязване). За разлика от AP, VP се характеризира с намаляване на стойностите,
тъй като се разпространява далеч от стимулирания участък. Освен това VP не спазва закона
„всичко или нищо“, тъй като стойностите и формата на VP варират според интензивността
на стимула. VP се предава основно през ксилема и може да преминава през мъртвите тъкани
или органи в растенията [17].
Роля на електрическите сигнали в живота на растенията
Електрическият сигнал е най-важният физически сигнал в организмите [11] и е в
състояние да предава сигнали по-бързо и на по-дълги разстояния в сравнение с химическите
сигнали, например хормони. Със сигурност е установено, че електрическите сигнали са
много важни за много физиологични дейности в растенията [11, 18, 19]. Вътреклетъчните
електрически сигнали са един от основните начини на предаване на информация в
растителните клетки [18]. Електрическите сигнали са включени в много процеси в живота на
растенията, включително фотосинтеза [14, 19], дишане [20, 21], поемане на вода [22],
опрашване [23], движение на листата [24] и реакциите на биотичен стрес [25]. В настоящата
статия са разгледани накратко само част от тези процеси.
Роля на електрическите сигнали при опрашването на растенията от насекомите
Пчелите не са електрически свързани със земята, като цветовете на растенията, но те
също получават заряд, докато летят във въздуха. За разлика от растенията, които подобно на
115
 Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

земната повърхност са заредени отрицателно, при пчелите зарядите са положителни.

Придобиването и поддържането на електрически заряд е важен фактор за способността на
пчелите да откриват електрически полета. Тук ключова роля имат власинките и антените.
При непосредственото приближаване на пчелата към цвета, електростатичните сили
между тези два обекта нарастват много бързо (Фиг. 3). Това има важни последици за
пренасянето на цветния прашец, което се извършва в две посоки: от прашниковите торбички
към тялото на пчелата в рамките на първия цвят и от тялото на пчелата до близалцето на
плодника в друг цвят [10].
Практически начин за визуализиране на наличието на електрическо поле около
цветовете може да се постигне чрез запрашаване с електростатично зареден оцветен прах.
Структурата на електрическото поле на повърхността на цветовете се разкрива чрез
селективното отлагане на оцветения прах (Фиг. 4). Цветовете вляво са показани преди, а
вдясно – след посипване с положително зареден оцветен прах (син в случаите от а до d и
жълт при цвета, отбелязан с е). Различната степен на отлагане се дължи на разликите в
зарядите. По-високата интензивност на отлагане съответства на зоните с по-голяма плътност
на отрицателни заряди. Основната причина, която определя формата и силата на цветното
електрическо поле е геометрията на цвета [10].

Фиг. 3. Модел на електрическите взаимодействия между пчела и петуния (Petunia sp.) на

фона на градиента на атмосферния потенциал [10]

116
 Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

Фиг. 4. Визуализация на цветното електрическо поле чрез електростатично запрашаване: a –

Лилиум; b – Гербер; c – Нарцис; d – Бергеня; e – Петуния [10]

117
 Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

Роля на електрическите сигнали при задействане на капаните на хищните

растения
Много хищни растения използват бързи движения с капанни, за да уловят своята
животинска плячка, а при някои видове е доказано, че движенията се осъществяват чрез
електрическа активност [26]. Класически пример за това са листата на венерината мухоловка
(Dionaea muscipula). Листната повърхност е покрита с редки чувствителни власинки. Когато
върху него кацне насекомо и започне да се движи по повърхността му, ако при някоя от
власинките се получи достатъчно отклонение в интервал от 1 до 25 секунди, листът бързо се
затваря. По периферията му има дълги израстъци, които влизат един между друг, подобно на
зъби на капан (Фиг. 5).

Фиг. 5. Лист-капан на венерина мухоловка (Dionaea muscipula) с уловена жертва

Механизмът на улавяне при кръглолистната росянка (Drosera rotundifolia) е по-

различен. Повърхността на нейните листа е покрита с лепкави власинки и изглежда като
посипана с медена роса. Ако върху тях кацне насекомо, привлечено от „росата“, власинките
се насочват към него и полепват по тялото му. Листната повърхност също извършва движе-
ния, с които обхваща тялото му в здрава хватка и се навива на руло около него (Фиг. 6).

118
 Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

Въпреки разликата в техните капани,

електрическата дейност при двата вида е
забележително подобна. И при двата вида
механични стимули инициират локални
степенувани рецепторни потенциали,
трансформиращи определени физически
параметри на стимула в електрически
аналогови форми. При Dionaea е доказано,
че вълната на рецепторния потенциал е
функция на силата и скоростта на стимула.
При достатъчна стимулация, рецепторният
потенциал генерира един разпространяващ
се потенциал на действие в Dionaea или
серия от потенциали на действие в
Drosera. Потенциалът на действие при
Dionaea се препредава от докоснатите
спусъкови власинки през дяловете на
Фиг. 6. Лист-капан на кръглолистна листа, докато при Drosera потенциалите на
росянка (Drosera rotundifolia) с уловена действие се съдържат в отделните пипала.
жертва
Честотата и броят на потенциалите на действие контролира скоростта и степента на
движение както при Dionaea, така и при Drosera. И при двата вида моторните тъкани стават
все по-възприемчиви към последователните възможности за действие по начин подобен на
улесняване при животните.
Стимулите, получени за известен интервал от време в листата на Dionaea, се
съхраняват в проста „памет“, която открива натрупването на достатъчно възбуждане в
капана преди да започне движение. Например, необходими са два стимула при стайна
температура в рамките на 1 до 25 s един от друг, за да се задейства затварянето, но са
необходими 14 стимула преди началото на движението, ако стимулите се доставят веднъж на
всеки 20 минути. Тъй като затварянето на капана зависи от броя на извлечените потенциали
на действие, вместо от броя на получените стимули, паметта вероятно ще включва
електрически компонент. За разлика от това, капакът на Drosera няма такъв вид памет, тъй
като власинките видимо отговарят на всички потенциални действия, които получават, без
значение колко малък е резултатът от движението [26].
Роля на електрическите сигнали при обратимите движения
119
 Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

Обратимите движения при растенията са тези движения, които могат да се извършват

повече от един път от един и същ моторен орган. Сравнението на тази активност при
растенията и нервната активност при животните е толкова поразително, че съответната
зоологична терминология се използва също и в електрофизиологията на растенията.
Стимулите, които предизвикват тези движения и скоростта на движение варират значително
(Таблица 1) и някои от тях са съпоставими с движенията при животните [26].

Табл. 1. Време за реакция от прилагането на стимула до началото на двигателния отговор в

случаите на обратими движения при растенията
(в последната част е включен популярен животински вид за сравнение) [26]

Време за
реакция
Вид Стимул Двигателен отговор (в секунди)
От червена светлина
Albizzia julibrissin Затваряне на листчетата 1800
към тъмнина
От тъмнина към
Albizzia julibrissin Отваряне на листчетата 300-600
бяла светлина
Aldrovanda vesiculosa Електрически Затваряне на капана 0,06
Berberis vulgaris Електрически Извиване на тичинките 0,046

Biophytum sensitivum Механичен Затваряне на листчетата 0,01

Спиране на движението
Chara austratis Електрически 0,03-0,06
на цитоплазмата
Dactylella braehopoga Термичен Затваряне на капана 2
Dionaea muscipula Механичен Затваряне на капана 0,4-1,2
Mahonia aquifolium Електрически Извиване на тичинките 0,052
Нараняване или
Mimosa pudica Затваряне на листчетата 1-3
охлаждане
От червена светлина
Mimosa pudica Затваряне на листчетата 300
към тъмнина
Pelargonium zonale Механичен Затваряне на устицата 60
Извиване на стълбчето
Stylidium crassifolium Механичен 0,01
на плодника
Отваряне на капана за
Utricularia vulgaris Механичен 0,006
улавяне на жертва
Начало на мускулна
Rana sp. Електрически 0,003
контракция
Сложният лист при срамежливата мимоза (Mimosa pudica) е чувствителен към
множество стимули, включително електрически, механични, химически, термични, раневи и
120
 Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

светлинни. Всички те предизвикват бързо движение на листчетата, целите листа или дръжки.
Тези движения се извършват от моторни органи, наречени пулвини, където се предизвиква
внезапна загуба на тургор в двигателните клетки. Няма данни за потенциален рецептор,
иницииран от механичен стимул, но са открити локални промени в потенциалите,
наподобяващи рецепторни потенциали.
В допълнение, нараняването инициира вариационен потенциал, за който се смята, че
възниква след освобождаването на неидентифициран хормон (т. нар. Фактор на Ricca) в
потока на транспирация. Вариационният потенциал задейства потенциала на действие преди
своето преминаване, въпреки че само вариационен потенциал е способен да преминава през
целия пулвин, като регенерира потенциала за действие от другата страна на пулвина. По този
начин един раневи стимул може бъде пренесен през целия стрък.
Смята се, че сеизмонастиите и свързаните с тях електрически сигнали предпазват
младите листа от евентуално нападение на насекоми, като плашат или буквално разтърсват
нападателите. Трудно е обаче да си представим това при Oxalis acetosella, което изисква
многократно разклащане преди листата му да започнат бавно да се затварят [26].
Движения на листата, регулирани от светлини и ендогенни ритми
Много листни движения са резултат от координирани промени в двигателния клетъчен
тургор върху противоположните страни на пулвина. Промените в тургора при Albizzia
julibrissin, Sanianea saman и Trifolium repens се причиняват от осмотичното преминаване на
водата, която следва поток от калиеви йони към вътрешността или в обратна посока на
пулвинарни моторни клетки. Изместването на заряда, причинено от движението на калиеви
йони, до голяма степен се балансира от миграцията на хлорни аниони в същата посока при
Albizzia и в Samanea. По същия начин, транспортирането на калциеви йони може да играе
важна роля при много движения на листата, но не се открива по време на движението при
Albizzia.
Промените в потенциала, измерени от външната страна на пулвина, предхождат
движението на пулвина. Междуклетъчните потенциали на двигателните клетки на
противоположните страни на пулвина при Samanea и Trifolium осцилизират ритмично по
време на листните движения, регулирани от ендогенни ритми. Промяната в електрическия
потенциал на моторните клетки при Samanea (тези, които се свиват при затваряне на
листчетата) съвпада с движението на листовката, увеличавайки полярността по време на
отварянето на листовете и деполяризирайки по време на затварянето. Моторните клетки
(тези, които се разширяват по време на затварянето на листчетата) също реагират бързо при
преминаване между бяла светлина и тъмнина, както и между червена и инфрачервена
светлина. Промените в електрическия потенциал могат да помогнат за задвижването на
121
 Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

калиевите йони към или извън моторните клетки, но степента на електрически контрол върху
движението на тези йони не е сигурно. Изследванията върху фотохромното затваряне на
листчетата при Samanea показват, че потокът на калиевите йони е много по-бавен от
промяната на потенциала, което предполага, че други фактори, вероятно електрически,
предхождат и причиняват потока от йони [26].
Движения на частите на цвета
Някои видове растения изпълняват бързи и обратими движения с цветовете в отговор
на механична стимулация, за да насърчат опрашването. Те се отнасят към следните
семейства: Asteraceae, Berberidaceae, Cactaceae, Cistaceae, Cucurbitaceae, Malvaceae,
Portulaceae и Tiliaceae. При други се движи само близалцето: Bignoniaceae, Lentibulaceae,
Liliaceae, Martyniaceae и Scrophulariaceae. Стълбчето на плодника извършва движения при
сем. Asteraceae и Mimulaceae. Смесено движение на тичинки и стълбчето на плодника е
установено при сем. Stylidiaceae. Контракции на тръбицата на венчето има при сем.
Gentianaceae. Движения на устната на цвета се наблюдава при сем. Orchidaceae.
Изследванията за използването на електричество при тези реакции на движение са
малко, но в тези случаи, които са били изследвани, се установява, че електрическите промени
предшестват движението. Контрактилните пръстеновидни нишки при Sparmannia africana и
Berberis vulgaris генерират потенциал на действие, локализиран в техните основи, когато
бъдат стимулирани механично или електрически. Движението чрез огъване непосредствено
следва преминаването на потенциала на действие и тъй като движението не се наблюдава без
регистриране на предходен потенциал на действие, изглежда основателно да се приеме, че
потенциалът за действие е задължително условие. Съществува и значителна фаза на
закъснение между преминаването на потенциала на действие и движението както при
Sparmannia, така и при Berberis [26].
Електрическите характеристики на описаните движения са изненадващо подобни на
тези на нервните системи на животните (Фиг. 7), макар и да са по-прости и по-бавни.

122
 Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

Физически стимул Физически стимул

Рецепторен
потенциал Рецепторен
потенциал

Потенциал на
действие
Потенциал на
действие

Свързване на потенциала
на действие с повишена
пропускливост на
моторните клетки Химическо предаване
в синапси от
невротрансмитер

Поток от вода към или

извън моторните клетки
Потенциалът на
действие се
разпространява
Промяна в тургора на
моторните клетки

Свиване на мускулите
Движение на моторните или секреция на
органи хормони

Фиг. 7. Последователност от действия, водещи до: А. сеизмонастични движения при

висшите растения; Б. сетивно възбуждане при гръбначните животни [26]

Приложение на знанията за електричеството при растенията

Изследователи от Масачузетския технологичен институт разработват нова
технология, с която дърветата да произвеждат електричество и да захранват датчици,
които да предупреждават за горски пожари. Горските служби в САЩ използват

123
 Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

различни методи, за да проследяват разпространението на огъня в местностите с гъста

растителност, като между тях са и автоматизирани метеорологични станции. За
съжаление тези станции са твърде скъпи и неравномерно разпределени. Допълнителни
сензори биха могли да предупреждават зъ появата на пожари много по-рано и с много
по-точна информация. Те ще изискват постоянно захранване с батерии, което е сложно
и скъпо, тъй като батериите ще трябва периодично да се подменят, а сензорите ще
трябва да се разполагат и на труднодостъпни места.
Този проблем може да бъде решен чрез система от датчици, която ще разполага с
постоянен източник на енергия, получавана от самите дървета. Всеки сензор от нея ще
бъде снабден с батерия, която бавно ще се презарежда от електричеството, което
генерират самите растения. Отделното дърво не произвежда много електричество, но
ако му бъде дадено достатъчно време, то е напълно способно да презареди малко
устройство като датчика. Тази електроенергия е достатъчна, за да захрани системата и
да позволи на сензора да изпраща данни за влажността и температурата четири пъти на
ден или да алармира незабавно в случай на огън. Всеки сигнал се прехвърля от сензор
на сензор, докато достигне метеорологичната станция, която чрез сателит препраща
данните в горската служба [27].

Заключение
Доказването на електричество при растенията дава обяснение на редица процеси
при тях. Прилагането му в биониката дава възможности, за които дори не сме
подозирали. Перспективите пред изследователите са повече от обещаващи –
изучаването на ролята на електричеството при взаимодействието между растенията и
околната среда ще продължи да поражда повече въпроси, отколкото са отговорите, до
които сме достигнали в момента.

Литература
1. Brenner, E.D.; Stahlberg, R.; Mancuso, S.; Vivanco, J.; Balusˇka, F.; Volkenburgh, E.V.
Plant neurobiology: an integrated view of plant signaling. Trends in Plant Science. 2006.
11(8):413-419.
2. Tomkins, P.; Bird, C. The Secret Life of Plants. Harper & Row, New York, 1973.
3. Gunar, I.I.; Sinykhin, A.M. Functional significance of action currents affecting the gas
exchange of higher plants. Sov. Plant. Physiol. 1963. 10:219-226.

124
 Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

4. Schroeder, J.I.; Hedrich, R.; Ferandez, J.M. Potassium-selective single channels in guard
cell protoplasts of Vicia faba. Nature. 1984. 312:361-362.
5. Hedrich, R.; Becker, D. Green circuits – the potential of plant specific ion channels. Plant
Mol. Biol. 1994. 26:1637-1650.
6. Elzenga, J.T.M.; Prins, H.B.A.; Volkenburgh, E.V. Light-induced membrane potential
changes of epidermal and mesophyll cells in growing leaves of Pisum sativum. Planta.
1995. 197:127-134.
7. Stahlberg, R.; Cosgrove, D.J. Slow wave potentials in cucumber differ in form and
growth effect from those in pea seedings. Physiol. Plantarum. 1997. 101:379-88.
8. Dietrich, P.; Dreyer, I.; Wiesner, P.; Hedrich, R. Cation sensitivity and kinetics of guard-
cell potassium channels differ among species. Planta. 1998. 205:277-287.
9. Dziubinska, H.; Filek, M.; Koscielniak, J.; Trebacz, K. Variation and action potentials
evoked by thermal stimuli accompany enhancement of ethylene emission in distant non-
stimulated leaves of Vicia faba minor seedlings. J. Plant Physiol. 2003. 160:1203-1210.
10. Clarke, D.; Morley, E.; Robert, D. The bee, the flower, and the electric field: electric
ecology and aerial electroreception. J. Comp. Physiol. A. 2017. 203:737-748.
11. Trebacz, K.; Dziubinska, H.; Krol, E. Electrical Signals in Long-Distance
Communication in Plants. pp. 277-290. In: Baluška, F.; Mancuso, S.; Volkmann, D.
(Eds.). Communications in Plants. Neuronal Aspects of Plant Life, Springer-Verlag.
Berlin, Heidelberg. 2006.
12. Stahlberg, R.; Cleland, R.; Volkenburgh, E. Slow Wave Potentials – a Propagating
Electrical Signal Unique to Higher Plants, pp. 291-308. In: Baluška, F.; Mancuso, S.;
Volkmann, D. (Eds.). Communications in Plants. Neuronal Aspects of Plant Life,
Springer-Verlag. Berlin, Heidelberg. 2006.
13. Volkov, A.G. Electrophysiology and Phototropism. pp. 351-368. In: Baluška, F.;
Mancuso, S.; Volkmann, D. (Eds.). Communications in Plants. Neuronal Aspects of Plant
Life, Springer-Verlag. Berlin, Heidelberg. 2006.
14. Lautner, S.; Grams, T. E. E.; Matyssek, R.; Fromm, J. Characteristics of Electrical
Signals in Poplar and Responses in Photosynthesis. Plant Physiol. 2005. 138:2200-2209.
15. Volkov, A.G. Green Plants: Electrochemical Interfaces. J. Electroanal. Chem. 2000.
483:150-156.
16. Wagner, E.; Lehner, L.; Normann, J.; Veit, J.; Albrechtova, J. Hydro-electrochemical
integration of the higher plant – basis for electrogenic flower initiation. pp. 369-390. In:

125
 Sixth student scientific conference “Еcology and environment” April 20-21, 2018

Baluška, F.; Mancuso, S.; Volkmann, D. (Eds.). Communications in Plants. Neuronal

Aspects of Plant Life, Springer-Verlag. Berlin, Heidelberg. 2006.
17. Yan, X.; Wang, Z.; Huang, L.; Wang, C.; Hou, R.; Xu, Z.; Qiao, X. Research progress on
electrical signals in higher plants. Progress in Natural Science. 2009. 19:531-541.
18. Fromm, J.; Lautner, S. Electrical signals and their physiological significance in plants.
Plant Cell Environ. 2007. 30:249-257.
19. Koziolek, C.; Grams, T.E.E.; Schreiber, U.; Matyssek R.; Fromm J. Transient knockout
of photosynthesis mediated by electrical signals. New Phytol. 2003. 161:715-722.
20. Dziubinska, H.; Trebacz, K.; Zawadski, T. The effect of excitation on the rate of
respiration in the liverwort Conocephalum conicum. Physiol. Plant. 1989. 75:417-423.
21. Filek, M.; Koscielniak, J. The effect of wounding the roots by high temperature on the
respiration rate of the shoot and propagation of electric signal in horse bean seedlings
(Vicia faba L. minor). Plant Sci. 1997. 123:39-46.
22. Davies, E.; Zawadski, T.; Witters, D. Electrical activity and signal transmission in plants:
how do plants know? p. 119-137. In: Penel, C.; Greppin, H. (Eds.). Plant signalling,
plasma membrane and change of state. University of Geneva, Geneva, 1991.
23. Fromm, J.; Hajirezaei, M.; Wilke, I. The biochemical response of electric signaling in
the reproductive system of Hibiscus plants. Plant Physiol. 1995. 109:375-384.
24. Pickard, B.G. Action potentials in higher plants. Bot. Rev. 1973. 39(2):172-201.
25. Maffei, M.; Bossi, S. Electrophysiology and plant responses to biotic stress. p. 461–81.
In: Volkov, A.G. (Ed.). Plant electrophysiology – theory & methods. Springer-Verlag.
Berlin, Heidelberg. 2006.
26. Simons, P.J. The role of electricity in plant movements. New Phytol. 1981. 87:11-37.
27. https://hicomm.bg/biotech/dyrveta-zarejdat-datchici-s-elektrichestvo.html.

126