МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ –

ВАРНА
„Проф. д-р Параскев Стоянов“

КАТЕДРА ФИЗИКА И БИОФИЗИКА

Студентска сесия „Биофизика – клинични приложения:

принципи, концепции, методи“

„Проводимост на нервна и мускулна тъкан.

Електромиография и електроневрография“

Гергана Живкова Енчева, Факултетен номер: 11022023, Специалност „Медицина“, 1ви

курс, група № 18
Ебру Илханова Абдулгафурова, Факултетен номер: 11022070, Специалност
„Медицина“, 1ви курс, група № 18
Варна
2023
 ВЪВЕДЕНИЕ
Проводимостта е свойството на клетките да провеждат възникналите вследствие
на възбуждането промени в мембранния потенциал до повече или по-малко отдалечени
от мястото на възбуждането участъци от клетъчната мембрана, а също и да се предават
от клетка на клетка. В основата на провеждането на нервните импулси стоят промени в
съседни на възбудената част на мембраната участъци. Тези промени се дължат на
електротонично провеждане на възникналите йонни токове вследствие на генерирания
във възбудения участък потенциал на действие. Тъй като във възбудения участък
мембраната временно се презарежда и става положителна от вътрешната спрямо
външната си страна, се създават условия за протичане на йонни токове към съседните
участъци. По този начин мембранният потенциал на съседните на възбудения участък

места намалява по абсолютна стойност т.е. клетъчната мембрана се деполяризира.[1]

Фиг.1 Възбуждане на мембрана

Електромиография и електроневрография
Електрическите явления в мускула предхождат механичните и съответстват
точно на нивото му на активиране. Както всички останали електрични явления в
организма, така и тези, сьпровождащи мускулната активност могат да се записват и
изучават. Методьт, който позволява това се нарича електромиография, а съответният
запис е електромиограма (EM). За получаване на добър електромиографски запис
обикновено се използват иглени електроди, които се забиват в областта на дадения
мускул. Задоволителни резултати обаче могат да се получат и при използването на
повърхностни електроди, поставени на кожата над мускула. По този начин се записва
сумарната електрична активност от близко разположени двигателни единици и
сигнальт е сравнително голям. Поради това и чувствителността на използваните
усилватели не е необходимо да е твърде голяма - достатъчно е да има усилване около
200 до 500 м V/ст. Тъй като става вьпрос все пак за сумирани акционни потенциали,
честотната характе-ристика на усилвателя трябва да е съответно подбрана, за да
осигури усилването на сравнително високи честоти, поне 2 kHz. При получен по такъв
начин запис е сравнително лесно да се различи активността на отделните двигателни
единици и при увеличаване на силата на скращението да се наблюдава включането на
нови двигателни единици. Трябва да се има предвид, че ЕМГ отразява електрическата
активност на мускула, а не механичния му отговор, въпреки че при нормални условия
има съответствие между тях. EMГ намира широко приложение при изучаване на
нервно-

мускулните взаимоотношения и на възбудния отговор на мускула. Методиката е много

важна, а в някои случаи и незаменима при клиничната оценка на мускулната система и
на взаимодействията ѝ с нервната система. [1]

Фиг.2 Нормална ЕМГ

Нервната проводимост се изследва чрез електростимулация на периферните нерви –

електроневрография (ЕНГ). Електрическият ток с определени параметри се подава
върху кожата чрез стимулиращ електрод. Стимулацията на нервите се извършва в
зоните, в които нервът е разположен най-повърхностно под кожата.
Записват се:
 сумарни моторни акционни потенциали (СМАП) – получават се от мускула
чрез еднократна супрамаксимална електростимулация на неговия двигателен
нерв;
 сетивни нервни акционни потенциали (СНАП) – отвеждат се от сетивен или
смесен нерв; при субмаксимална интензивност на електростимулацията, която
изборно активира сетивните влакна на нерва (фиг.2);
 сетивна скорост на провеждане - при стимулация на нерва в една проксимална и
една дистална точка по неговия ход. Нормалната скорост на провеждане по
 двигателните влакна е различна за всеки изследван нерв. Тя е по-висока в
горните крайници (над 50 m/sec) и по-ниска в долните (над 40 m/sec).
Забавянето на скоростта на провеждане е признак на сегментна демиелинизация
на нерва. [4]

Фиг.2Електромиограф-провеждане на изследване

Освен единична електростимулация на периферен нерв се използва и повтаряща се

супрамаксимална стимулация на нерва. Тази техника се използва за изследване на
нервномускулното предаване. Диагностичната стойност се повишава при прилагане на
простигминов фармакологичен тест, който се очаква да подобри медиацията.
Треморограмата отчита треморната активност от двойка мускули антагонисти на
засегнатия крайник. Анализират се патернът, честотата, амплитудата и
продължителността. Наличието на алтернираща или синхронна активност има важно
диагностично значение за диференциране на различните видове тремори: паркинсонов,
есенциален, рубрален, усилен физиологичен. [4]

ПРИЛОЖЕНИЕ
ЕМГ и ЕНГ са приложими при диагностициране на заболявания, засягащи
перифернтата нервна система. Една от които е синдром на Гилен-Баре. Синдромът на
Guillain-Barré (GBS) е основната причина за остра, генерализирана, периферна
невропатична слабост. Въпреки че изследванията на нервната проводимост са
диагностична помощ, характерните електрически промени може да не се развият
няколко седмици. Ранната диагностика на GBS обаче е важна, тъй като е доказано, че
ранното лечение подобрява резултата. За диагнозата основно значение има анамнезата
за остро развитие на клиниката, както и провеждането на ЕМГ, където се доказва
нарушеното предаване на нервния импулс по хода на нервното влакно. Друго
заболяване, което се диагностицира чрез ЕНГ е полиомиелит или т.н. детски паралич.
Полиомиелитът е силно инфекциозно заболяване, причинено от вирус, принадлежащ
към семейство Picornaviridae. Клиничните характеристики са разнообразни, вариращи
от леки случаи на респираторно заболяване, гастроентерит и неразположение до тежки
форми на парализа. Те са категоризирани като неочевидна инфекция без симптоми,
леко заболяване (абортивен полиомиелит), асептичен менингит (непаралитичен
полиомиелит) и паралитичен полиомиелит. [5]

Фиг.3Електроневрография

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ЕМГи ЕНГ са единст
дали
травмираният нерв е цял или прекъснат, и дали има нужда от операция. Също така дава
информация за нивото и степента на увредата и има прогностична стойност.

Литература:
1. Л. Витанова и Р. Гърчев, ‘’Учебник по физиология”, (2008), стр.68 и 383, ALL.pdf
2. Кръстев, С., „Лекции по биофизика“, Blackboard: 18-Провеждане на
възбуждането(1).pdf , (2022)
3. Leis, A. Arturo, Trapani, Vicente C., (2000).
https://www.researchgate.net/publication/240228721_Atlas_of_Electromyography_Edited_by
A_Arturo_Leis_C_Vicente_Trapani
4. Оригинално заглавие: Петрова Н., Захариева К., Атанасова Т., (2019) „Неврологични
заболявания“, 17-20.
5. National library of medicine: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/11405806/.