Що е Генетика?

 "Нищо в биологията не може да бъде разбрано освен в

светлината на генетиката. Тя е същността на биологичната
наука, определяща границите, в които различията на живота
и неговите процеси могат бъдат разбрани, като една
смислена цялост".

Джон Кигер
 Наследственост

 Развитието на живата материя на нашата планета е

неразделно свързано с безкрайната смяна на поколенията
и размножаването на организмите. В този процес се
наблюдава ясно изразена закономерност на предаване и
запазване на определени признаци и свойства от поколение
на поколение при различни организми, представители на
съответен вид. С други думи потомството в определена
степен прилича на своите родители. Това свойство на
организмите да предават белезите и характерните си
особености на потомството се нарича наследственост, а
самия процес на предаването — унаследяване.
Наследственостга е относително консервативно свойство,
благодарение на което се запазва видовата специфичност
на организмите в природата в продължение на определен
период от време.
 Изменчивост

 Въпреки унаследяването на характерните видови

особености в рамките на даден вид и изграждащите го
популации се наблюдават различия между индивидите.
Различия се наблюдават и в потомството на едни и същи
родители. От друга страна, понякога в процеса на
индивидуалното развитие се появяват и нови белези,
които не са характерни за изходните родителски
форми. Това свойство на организмите и техните белези
да проявяват вариабилност и да се променят под
влиянието на различни фактори се нарича изменчивост.
Изменчивостта е свойство, което може да променя в
определена степен или изцяло наследствено
обусловените характеристики на организмите.
 Предмет на генетиката

 Явления наследственост и изменчивост в живата природа

могат да бъдат рагледани като двете страни на една
монета. Те са характерни за всички живи организми и се
изучават от специaлен клон на биологичната наука,
известен с наименованието генетика.
 Наименованието генетика произлиза от старогръцката
дума genetiкos, която означава произход. То е
предложено и използвано за първи път от английския
биолог В. Бетсън /1906/ и от датския учен В. Йохансен
/1909/, който въвежда и основните генетични понятия —
ген, генотип и фенотип.
 Историческо развитие на
генетиката

 В процеса на историческото развитие на генетиката могат да бъдат

посочени 6 основни етапа:
 Предисторически период, характеризиращ се с умозрителни представи
и хипотези за унаследяване на признаците
 Поява на първата научнообоснована идея за наследствеността и утвър-
ждаване на Менделовото учение и хибридологичния метод на генетичен
анализ
 Създаване и развитие на хромозомната теория за наследствеността
 Възникване и развитие на мутационнната генетика и на индуцирания
мутагенезис
 Изясняване на молекулярно-биологичната същност на наследетвената
информация, с което се поставят основите на молекулярната генетика
 Създаване на рекомбинантна ДНК технология и разработване на методи
за клониране на ДНК и клониране на организми.
 Умозрителни представи и хипотези за
унаследяване на признаците

 Този етап е свързан с опита натрупан в процеса на

практическата дейност и наблюденията на човека в
растениевъдството и животновъдството. Отбирайки
и използвйки за възпроизводство най-добрите
индивиди, той е подобрявал от поколение на
поколение полезните качества на животните и
растенията, без да познава механизмите на
предаване на наследствената информация,
човекът е провеждал селекция. Създадените през
този период хипотези за наследствеността са били
умозрителни, без експериментални проверки, като
в най-ранните времена са били свързани с легенди
и митове. Най-задълбочени проучвания посветени
на пола и унаследяването на признаците при
хибридизация на близки и далечни в систематично
отношение организми.
 Умозрителни представи и хипотези за
унаследяване на признаците

 Теорията на Дарвин за произхода на видовете внася в

биологията историческия подход за изследване на еволюцията
на организмите. Установява се, че наследствеността,
изменчивостта и отборът са основните фактори на
еволюцията.
 През този период са натрупани ценни данни от т.нар.
“хибридизатори", които при кръстосването на различни форми
растения и животни, са търсили степента на сходство и
различия между родители и потомци.
Раждането на Генетиката

 Една от най-ярките личности в научните изследвания през

този период е чешкият монах Грегор Мендел. През 1865 г.
той открива закономерностите на разпадането при
унаследяване на признаците при вътревидови хибриди,
получени между два сорта грах. Получените резултати
са били представени в статията "Опити върху
растителните хибриди", публикувана в"Трудове на
обществото на естествоизпитателите"в Бърно, Чехия. Въз
основа на установените от него закономерности на
унаследяване на признаците при хибридните организми
и закони на наследствеността и изменчивостта се
поставя началото на формиране на генетиката като
наука.
 Раждането на Генетиката

 Откритията на Мендел са останали в забрава повече от 35

години и едва след 1900- та година трима ботаници,
независимо един от друг, от три отделни страни преоткриват
Менделовите закони въз основа на изследвания върху различни
растителни обекти.
 Хюго де Фриз - Холандия е работил с енотера, мак, татул и
др.,
 К. Коренс - Германия - с различни сортове царевица
 К. Чермак - Австрия - с грах - pisum sativum.
 Резултатите на тримата автори напълно са потвърдили
установените от Мендел закономерности. Ето защо е прието
1900 г. да се смята за рождената година на генетиката като
наука.
 Откритието на хромозомите и
връзката им с наследствеността

 В края на 19 век са открити постоянството и индивидуалността на

хромозомите за различните видове (Г. Бовери, К. Раблe и др.). Хетвил
(1875) пръв открива, че при половото размножаване се сливат ядрата
на сперматозоида и яйцеклетката. През този период се открива и
феноменът, че за разлика от соматичните клетки в процеса на
развитие на половите клетки хромозомният им набор се редуцира на
половина, като първоначалният набор хромозоми за всеки вид се
възстановява при оплождането. В образуваната зигота половината
хромозоми идват от бащата, а другата половина — от майката. Въз
основа на тези постижения към края на ХIХ в. се създават редица
хипотези за обясняване на механизма на явлението наследственост.
 Класическата Генетика

 Периодът на класическата генетика започва от 1900 г, когато са

преоткрити законите на Мендел и са потвърдени следните три
важни явления:
 1. Признаците се определят от отделни наследствени факгори, които се
предават чрез половите клетки.
 2. Отделните наследствени фактори за признаците не изчезват при
кръстосването, а се запазват в потомството в същия вид, в какъвто са били
при родителските организми.
 3. Изменчивостга (разнообразието), получена в потомството, се обуславя
от комбинирането на наследствените фактори (различните алелни
състояния).
 Тези открития доказват универсалностга на откритите от Мендел
закономерности за унаследяване на признаците при всички видове
организми и закони на наследственостга. Открити са и редица
отклонения от тези закономерности, които по-късно са обяснени с
различните форми на взаимодействие между алелните състояния
на гените и между алелите на отделни гени.
 Теорията на мутациите

 През 1901 г. Хуго де Фриз формулира "Теорията на мутациите", в

която се утвърждава становището, че наследствените свойства и
признаци се изменят скокообразно /мутационно/. През 1903 г.
датчанинът В. Йохансен експериментално доказва при фасула, че
в «чистите линии», получени чрез самоопрашване, разнообразието
е наследствено и в тях няма ефект от отбора.
 Хромозомна теория на
наследствеността
 Редица учени, доказват унаследяването на
признаците, свързани с пола и откриват
ролята на хромозомите в този процес.
Разкрива се и ролята на хромозомите за
наблюдаваното разпадане по пол в
съотношение 1:1. Американският учен
Томас Морган в периода 1911 - 1920 г.
доказва, че носителят на наследствената
информацил са гените, локализирани в
хромозомите. С изясняването на ролята на
поведението на хромозомите при
деленето на клетките стана напълно
възможно да се обяснят закономерностите
на унаследяването на признаците. С това
се отговори и на основните въпроси в
генетиката - мястото на материалния
носител на генетичната информация,
формата на еъществуване на
наследствената материя /гените/ и
механизмите на предаване на гените
между клетъчните поколения.
 Хромозомна теория на
наследствеността
 Впоследствие се открива явлението скаченост на гените като
основа на свързаното унаследяване на признаците и
разкриването на механизмите на кросинговъра стана възможно
да се разработят генетични карти на отделни видове
микроорганизми, растения и животни.
 Откриване на структурата на ДНК

 През 1953 г. Джеймс Уотсън и

Франсис Крик предлагат модел
на структурата на ДНК, базиращ
се на рентгенографски снимки
на Розалинд Франклин и Морис
Уилкинс. Всички тези изследвания
доведоха до разкриване на
молекулярната природа на
гените. Приема се, че генът е
сегмент от молекулата на ДНК,
който запазва и пренася
информацията за синтезата на
една специфична полипептидна
верига в дадена белтъчна
молекула.
 Рекомбинантна ДНК технология

 След 1970 г. започва "ерата ' на ДНК

манипулации и генно инженерство. Едно
от върховите постижения в тези нови
направления е разработването на
рекомбинантната ДНК технология.
Разработването на тези методи и
технологии се основава на установените
от изследователите факти, че бактериите
се предпазват от вирусни инфекции чрез
произвеждане на ензими, които
ограничават или предотвратяват
инфекцията, като разрязват вирусната ДНК
на определени места. Тези срезове
нарушават структурата на молекулата на
вирусната ДНК. Това от своя страна
нарушава и спира синтеза на фагови
частици, които по- нататък в своето
действие биха довели до ликвидирането на
инфектираната бактериална клетка. Така
учените стигнали до извода, че този
ензимен механизъм може да бъде
използван от човека при ДНК изследване
на други видове организми.
 Навлизане на генетиката в
бита на хората - PCR
 Полимеразната верижна реакция
(Polymerase Chain Reaction, PCR) е
експериментален метод от
молекулярната биология и
молекулната диагностика.
Реакцията е открита от Кари
Мълис и се състои от няколко
стъпки, след които броят на
началните ДНК молекули е
увеличен. Това е необходимо,
когато няма на разположение
достатъчно ДНК за експерименти
и анализ.
 Методът се състои в инвитро
ензимно умножаване
(амплификация) на избран
участък от нуклеотидна
последователност (ДНК
секвенция), ограничен от известни
секвенции.
 ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА
ГЕНЕТИКА
 Ветеринарномедицинската генетика изучава наследствените аномалии и
болестите с наследствена предразположеност. Тя разкрива генетичните
механизми в етиологията и патогенезата на болестите и разработва методи на
диагностика, профилактика и селекция по устойчивост към болести. Основните
задачи на ветеринарномедицинската генетика са:
 1. Изучаване на наследствените аномалии и разработване на методи за откри-
ване и доказване на хетерозиготните носители на наследствените аномaлии.
 2. Контролиране на разпространението на вредните гени в популациите и тях-
аото елиминиране.
 3. Изучаване на генетичните механизми на имунния отговор и имунодефицитните
състояния при животните.
 4. Изучаване на генетичните механизми на лекарствения метаболизъм, реак-
цията към лекарствени средства и други химични вещества.
 5. Изучаване на болестите с наследствена предразположеност.
 6. Разработване на методи за ранна преценка на устойчивостга и възприемчи-
aocттa на организмите към болести.
 7. Провеждане на селекция за устойчиви към болести и приспособени към про-
мишлени технологии породи животни.
 Благодаря за вниманието!

A single sperm has 37.5 MB of DNA information in it. That means

an average ejaculation represents a data transfer of 1587.5 TB in
about 3 seconds … and you thought that 5G was fast.