Приложни аспекти на научните знания за генетичните

процеси.
1.Генно инженерство
Генното инженерство, наричано също рекомбинантна ДНК
технология, включва група от техники, използвани за разрязване и
обединяване на генетичен материал и за въвеждане на получената
хибридна ДНК в организма, за да се образуват нови комбинации от
наследствен генетичен материал. Целите на генното инженерство са
свързани с:
- Произдвоство на полезни белтъци и ензими в голямо
количество
- Създаване на трансгенни растения и животни и генетично
модифицирани микроорганизми с нови характеристики,
използвай ки рекомбинатни ДНК технологии.
Идеята за възникването на инженерството се заражда през 1973г. от
учените Стенли Коен и Хърб Бой ен. Те решават да вмъкнат гени от
висши организми в генома на бактериите. Развитието в тази област
се дължи на появата на померазна верижна реакци(PCR), техниките
за секвенционен анализ, за доставяне на гени(плазмиди, гени,
транспозони, генни пистолети).
Преди даден ген да бъде клониран в бактерии, е необходимо да се
знае нуклеотидната му последователност. След това трябва да бъде
свързан с векторна молекула, която може да се реплицира в клетката
гостоприемник. 

2.Какво представляват векторите?

Векторите са циклични ДНК структури, съдържащи информация за
осъществяване на репликация и транскрипция.
Вектори може да бъдат:
- Плазмиди
- Бактериофаги
- Хибридни плазмиди
- Дрождеви вектори
Векторите трябва да притежават тези характеристики:
- Да имат начало на репликация
- Да съдържат най -малко два избираеми маркера
- Да съдържат места за специфично срязване от рестрикционни
ензими

3.Рекомбинатни ДНК технологии

Тази технология е свързана с конструирането на ДНК молекули,
които са съставени от последователности, получени от различни
източници. В основата на технологията се заключва в свързване на
различни фрагменти ДНК в епруветка (in vitro) където в последствие
се вкарва рекомбинатна молекула на жива клетка. В рамките на
един вид се осъществява обмен на гени чрез класическите методи на
обмен на генетична информация, докато генното инженерство дава
възможност за свързване на гени в пределите на всички живи
организми.
Когато една рекомбинатна ДНК молекула е въведена в клетката
гостоприемник, въведеният ген се реплицира заедно с вектора. По
този начин се получават голям брой идентични ДНК молекули.
Поради способността на трансформираните клетки да растат в
селективна среда се основава изборът на рекомбинатните клекти.
Най -често използвани плазмиди в рекомбинатна ДНК технология са
тези, които се реплицират в Е. coli.

4. Генетични изследвания
В резултат от различни въздей ствия в ДНК последователността или
структурата на хромозомите може да настъпят промени, които се
индефицират с генетични тестове.
Генетичните тестове са иновативен и работещ метод за изследване,
подкрепен с научни данни и доказал ефективността си в сферата на
здравеопазването. Те дават значителен обем информация, която не
може да бъде получена чрез кой то и да е друг тип изследване.
Генетичните изследвания спомагат за това да се разбере
индивидуалната генетична реакция на всеки човек към определен
начин на живот. Въз основа на резултатите могат да се разработят
самостоятелни програми за превенция, хранене, двигателна
активност и др.
Генетичните изследвания в медицината служат за диагностициране
или изключване на предполагаеми генетични нарушения,
прогнозиране на рискове за специфични състояния или за
получаване на информация, която се използва за персонално
лечение.
Част от генетичните изследвания е пренталната диагностика, която
дава възможности за:
- Установяване на здравословно състояние на плода
- Прогнозиране на изхода на изхода на бременността и възможни
усложнения на раждането и здравни проблеми при новородено
- Пренатално лечение на засегнатия плод
 - Вземане на информирано решение от родителите за изхода на
бременността и намаляване на безпокой ството, особено във
високо рисковите групи
- Установяване на състояния, които може да повлияят изхода на
последващи бременности

5.Биоинформатика
Биоинформатиката е бързо развиваща се област, която помага на
учените и изследователите да ускорят изследвания, прилагането и
търговското значение на биотехнологията в различни области като
например медицина, селско стопанство и получаване на биоенергия.
Чрез използването на специализирани рекомбинантни ДНК техники
изследователите са определили голям брой ДНК и белтъчни
последователности, включващи цялата геномна последователност
при хората и при много други организми. Получените данни от
секвениране и функционален анализ се събират, съхраняват,
класифицират, анализират и разределят чрез компютърни програми.
Изследователите ги използват, за да планират и конструират своите
експерименти и да анализират получените резултати. 
Сравняването на аминокиселинната последователност на белтък,
кодиран от даден ген, с последователности на белтъци с известна
функция по подобието в последователностите да се направи
заключение за функцията на белтъка. Въз основа на данните от
последователностите на клетъчните макромолекули учените биха
могли да създадат модел на тяхната триизмерна структура.
Белтъчната функция може да се предвиди чрез сравняване на 3D
структурата на неизвестен белтък с тази на известен белтък. 
Изследователите в областта на биоинформатиката сравняват
множество микробни геноми с цел съпоставянето и класифициането
им в различни семей ства и изучаване на еволюционните връзки
между тях. 
Сравняването на родствени последователности от различни видове
може да даде информация за еволюционни взаимоотношения между
организмите. ДНК анализът може да разкрие разлики в генната
експресия в клетките при различни експериментални условия.
Анализът измерва относителната промяна в генната експресия при
стресирани (или стимулирани) клетки и промяна в клетъчния
експресионен профил – диференциация, клетъчния цикъл, тъканно
ремоделиране и др.

Източници:
1.Учебник
2. https://medpedia.framar.bg/микробиология/генно-инженерство