Патофизиология на екзогенните заболявания – физични фактори

I. Ултравиолетови лъчи - изгаряния

Ултравиолетовите лъчи (UV) са са част от слънчевия спектър.
Представляват електромагнитно излъчване с дължина на вълната по-малка
от тази на видимата светлина, но по-голяма от тази на рентгеновите лъчи,
между 100 и 400 nm. Наименованието им идва от факта, че тази част от
спектъра включва честотите, непосредствено след тези, идентифицирани
от хората като виолетов цвят. Както личи от името, те са невидими за
човешкото око.
Освен в спектъра на слънчевата светлина, ултравиолетовото
излъчване може да се генерира от електрическите дъги или от
предназначени за тази цел лампи.
Ултравиолетовите лъчи се екранират от озоновия слой на
атмосферата, но поради непрекъснатото му изтъняване и образуване на
озонови “дупки”, влиянието им върху организма, респ. върху кожата е все
по-актуално (зачестяване на случаите с рак на кожата).
В ежедневието най-честата проява на ефекта на ултравиолетовите лъчи
на Слънцето е в предизвикваното от тях слънчево изгаряне. По-чувствителни
към слънчево изгаряне са индивиди с по-светъл цвят на кожата. Предпазна
роля играе и усилване на пигментацията (меланина) при неколкократното
предварително излагане на УВЛ въздействие.
Изгарянията се делят на 4 степени, но обикновено при излагане на
открити части на тялото под пряко слънчево въздействие се срещат
първите две.
1. Първа степен изгаряне - засяга само епидермиса (най-външния
слой на кожата). Изгореното място е зачервено, болезнено, сухо и без
никакви мехури. Обикновено няма дългосрочно тъканно увреждане.
Болката обикновено продължава до 48-72 часа и след това затихва.
2. Втора степен изгаряне - увреждането включва епидермиса и част
от дермата. Изгореното място се наблюдава като зачервено, оточно, с
наличие на мехури, мокро и лъскаво. Пострадалият изпитва интензивна
болка.
3. Трета степен изгаряне - засяга епидермиса, дермата и подкожната
тъкан. Увредената област изглежда суха, жилава и оточна. Цветът й може
да варира - восъчно бял, черен, кафяв или жълтеникав. Изгорената площ е
безболезнена, тъй като нервните окончания са унищожени.
4. Четвърта степен изгаряне - най-тежкият вид изгаряне - усложнена
трета степен, която освен слоевете на кожата засяга и подлежащите
структури - кости, мускули, кръвоносни съдове, сухожилия и др.
II. Механични фактори – рани и фрактури
Това са фактори, които причиняват травма (повреда) на тъканите и
органите в резултат от действието на механична сила. Πocлeдcтвиятa oт
въздeйcтвиятa им зaвиcят oт xapaĸтepa, cилaтa и пpoдължитeлнocттa нa
дeйcтвиe, oт видa, ocoбeнocтитe, знaчeниeтo и ycтoйчивocттa нa
зaceгнaтитe тъĸaни.
1. Рани: нарушаване целостта на кожата, лигавицата и подлежащите
тъкани под въздействието на механични, физични и химични фактори
а. Контузни (тъп предмет – камък, дърво, метал): могат да се получат
при падане. Неравни, пропити с кръв ръбове, чужди тела, слабо кървене
б. Контузно-разкъсни: по-тежка форма на предходните
в. Прободни (остър предмет): различна картина в зависимост от вида
му и дълбочината на проникване
г. Порезни (режещ остър предмет): гладки ръбове, обилно
кръвотечение
д. Ухапни
2. Фрактури - закрити и открити, пълни и непълни, дислоцирани и
недислоцирани
III. Електрически ток
Уврежданията, предизвикани от електически ток се наричат
електротравма. Тя настъпва чрез непосредствено съприкосновение с
тялото на човека или чрез предмети, намиращи се под напрежение, но на
разстояние, т. е. без непосредствен контакт с проводника, по който тече
токът.
1. Фактори, определящи въздействията на електрическия ток върху
човешкият организъм:
а. Физически параметри на тока: напрежение, сила, съпротивление.
Като се различават два типа ток прав и променлив. Постоянният ток е по-
малко опасен от променливият. Като най-опасен е променливият ток с
честота от 40 - 60 Hz. Различава се и ток с високо напрежение - по високо
от 250 V. Смъртоностните поражения се предизвикват най-често от ток с
ниско (110 - 220 V) и високо напрежение (220 - 380V). Практиката показва,
че ток над 50 мА за 1 сек е вече опасен за живота, а над 100 мА обикновено
е смъртоносен.
б. Съпротивление на тъканите на човешкият организъм - тъканите и
органите на човека имат различна проводимост на тока с различно
съпротивление. Съпротивлението на кожата в различните места на тялото
не е еднакво. Вътрешните органи и тъкани са добри проводници на
електричния ток. Съпротивлението на тъканите към електричният ток
нараства в следната последователност: кръв, слизести обвивки, черен дроб,
бъбрек, мускул, мозъчно вещество, сухожилия, нервна тъкан, костна тъкан,
кожа.
в. Продължителността на действие на тока върху организма -
колкото действието му и площта на контакт са по-големи толкова по-
голямо електричество преминава през тялото на човека и толкова
пораженията за вътрешните органи. При контакт с високо напрежение се
образува волтова дъга (искра), но с темепература 3000 - 4000 градуса,
която причинява овъгляване, при което рязко се повишава
съпротивлението на овъглените тъкани и това води до бързо прекъсване на
контакта.
г. Условия на околната среда - има значение за включване на човека
във веригата или заземяване на тока през човешкото тяло. Затварянето на
веригата може да стане и чрез струя вода. Разпространяване на
електричният ток в организма е възможно, ако има условия за влизане и
излизане на тока. Когато човек се допира едновременно до два електрода,
говорим за двуполюсно включване. Условията за заземяване зависят от
това дали той е сух или мокър и от материята на дрехите. Сухият под и
въздух са лош проводник, докато влажният под, и влажният въздух са
добри проводници. Мокрите дрехи, металните части улесняват
протичането на тока. Голямо съпротивление имат гумени, кожени и
копринени части на дрехите и обувките.
д. Състояние на организма - всеки фактор, който потиска
реактивността на централната нервна система прави организма по-
издръжлив на действието на тока и обратно. Всички увреждания в общото
състояние го правят по-чуствителен към действието на тока, особено
заболявания на сърдечно-съдовата, дихателната система и др.
2. Поражения на елктротравмата:
а. местно въздействие
 Термично действие - повърхностна некроза на кожата, до евентуално
овъгляване на тъканите, включително и на костите
 Механично действие - разкъсване на дрехи, сплитане на косми,
разрушаване на целостта на тъканите с формиране на рани по тях,
разкъсване на вътрешни органи и счупване на костите на скелета
 Електролитно действие - разпадане на мастните киселини в мястото
на изхода и входа на тока
б. Общо въздействие: зависи от пътя, по който токът преминава през
организма. Той лесно протича през кръвта, тъй като тя е богата на
електролити, а също и през мускулите. Общото въздействие на тока върху
организма се проявява с дразнене, което може да възбуди или потисне
жизненоважни функции до пълната им парализа.
Най-опасен е пътят през главния мозък и през сърцето.
Непосредствената причина за възникване на смъртта на мястото на
произшествието може да бъде: спиране на дишането, вследствие
рефлекторно потискане на дихателния център при преминаване на тока
през продълговатия мозък. Прекратяване на сърдечната дейност
настъпва вследствие на фибрилация на сърдечния мускул. Счита се, че
високото напрежение действа предимно на дихателния център, а ток с
ниско напрежение - на сърцето.
IV. Поражения от мълния
 Мълнията се формира в недрата на бурята и се носи към земята с
близо 350 000 км/ч. (около 1/3 от скоростта на светлината). Една
светкавица може да има повече енергия, отколкото ядрен реактор. Земята
се поразява от повече от 100 мълнии всяка секунда, но шансът да те удари
гръм през целия живот е приблизително 1 на 12 000. Въпреки че 90% от
хората, пострадали от мълния оцеляват, организмът и най-вече мозъкът им,
често се променят по начин, който все още е необясним за съвременната
медицина.
Попадението на мълния оставя дълбоки рани, често придружени с
изгаряния трета степен. Косата и дрехите може да се запалят, защото
околният въздух е нагрят близо 30 000 Келвина (пет пъти по-горещо от
повърхността на Слънцето, която е само 6 000 К). Наличието на метални
предмети като огърлици или пиърсинг биха могли да привлекат
електрическия ток и кожата около местата им да изгори. А ако мълнията
излезе през краката, силата може буквално да те изхвърли от обувките.
Кръвоносните съдове се пукат от електрическия разряд и топлината,
и могат да създадат картини, наречени фигури на Лихтенберг върху
кожата. Това е картина от белези, които се разклоняват по цялото тяло като
дърво, вероятно показвайки пътя на електричеството, преминаващо през
тялото.
Веднага след поражението, мълнията може да доведе до спиране на
сърдечната дейност, което е една от водещите причини за смърт при
жертвите на мълнията. Шокът също може да предизвика краткосрочни
симптоми като припадък или спиране на дишането, болки в мускулите,
главоболие, гадене, стомашно разстройство, объркване, забавяне на
реакциите, виене на свят и проблеми с равновесието.
Ако електрическият заряд премине през мозъчната тъкан може да се
изпадне в кома или смърт, като буквално мозъкът се свари. Ударът може
да доведе и до временна или трайна парализа.
Според някои автори мълнията "прекодира вътрешната ви схема",
променяйки поведението на клетките, като предизвиква различни промени.
В блога си д-р Джоузеф Меркола (Joseph Mercola) подчертава, че в
дългосрочен план, могат да се появят симптоми, включително: проблеми с
възприемането на нова информация, забавени реакции, разсеяност,
раздразнителност, главоболие, депресия и др.
В някои случаи обаче мълнията може да доведе до странни супер
таланти. В сайта „Psychology Today“ неврологът Берит Броугард (Berit
Brogaard) описва инцидент, при който у хирург-ортопед, който е бил
ударен от мълния, възниква желание да се научи да свири на пиано. Той
започва да композира музика, която мистериозно започва да звучи в
главата му, след удара. . Първата му композиция е наречена " Соната за
светкавица" ("The Lightning Sonata"). След няколко месеца той изоставя
кариерата си на хирург и се превръща в класически музикант.
 Една от теориите, която в момента се проверява, споделя Броугард е,
че клетъчната смърт, причинена от удара на мълнията, може да доведе до
внезапно насищане на мозъка с невротрансмитери, които се освобождават
от умиращите неврони. Това води до нови връзки на невроните,
осигурявайки достъп до области от мозъка, които преди това са били
недостъпни.