СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА

ТРАВМАТОЛОГИЯ.
УВРЕЖДАНИЯ ОТ ТВЪРДИ ТЪПИ
ПРЕДМЕТИ.
УВРЕЖДАНИЯ ОТ ПАДАНЕ
 Определение:
 В широк медицински смисъл с понятието
увреждане (травма, телесна повреда) се
означава всяко нарушение на анатомичната
цялост или физиологичните функции на
тъканите и органите на човешкия организъм
вследствие въздействието на различни
външни неблагоприятни фактори на
заобикалящата среда.
В зависимост от вида на действащия
външен фактор травмите биват:
механична, електрична, химична,
лъчева, психична. В по-тесен смисъл
под понятието травма се разбира
механична травма.
 :

 Въздействайки върху организма на човека,

външните фактори могат да предизвикат
телесна повреда (разстройство на здравето)
или смърт. При всички насилствени действия
(умишлени, непредпазливи или случайни) с
настъпил неблагоприятен резултат за човека-
телесна повреда или смърт, органите на
разследването назначават
съдебномедицинска експертиза (чл.144 НПК).
 Съдебномедицинската експертиза
следва да установи какъв фактор е
действал, има ли причинна връзка
между въздействалия външен фактор и
разстройството на здравето или
смъртта, в какво се изразява това
разстройство и какви са вредните
последици за живота, здравето и
трудоспособността на пострадалия.
В зависимост от характера на външното въздействие,
уврежданията се разделят на следните групи:

1.Увреждания от физически фактори:

А) механични (тъпи, остри и огнестрелни

травми)
Б) термични (висока и ниска температура)

В) електрични

Г) барометрични (промени в атмосферното

налягане)
Д) лъчева енергия
 Обща характеристика и класификация на
механичните увреждания.

Механичните увреждания се получават

само когато действащия предмет и
човешкото тяло са в движение един
спрямо друг или ако единия е в покой, а
другия се движи срещу него. Те се
получават от оръжия, оръдия или
случайни предмети.
 Оръжията са предмети специално
приготвени и предназначени за защита
или нападение (бокс, бухалка, нож,
пистолет).
Оръдията са предмети, използвани в
бита и процеса на труда (чук, лопата,
овчарска гега).
 Случайните предмети са всички
останали, които случайно или
преднамерено могат да се използват за
защита или нападение или да
предизвикат увреждания при случайно
стекли се обстоятелства.
Видът и тежестта на уврежданията зависят от
следните групи фактори:
І. От страна на механичния причинител

1.Кинетичната енергия (живата сила)

определя се от произведението от масата
(теглото) на предмета и квадрата на скоростта
върху две.
2.Видът и особеностите на предмета,
причиняващ увреждането (форма, големина,
ръбове, ъгли, зацапвания).
3.Ъгълът на действие на предмета, спрямо
повърхността на човешкото тяло
(перпендикулярно, тангенциално).
 ІІ. От страна на организма

1.Анатомо-биологичната характеристика
на пострадалия (възраст, пол, ръст, тегло,
мускулна сила).
2.Локализацията (местото) на действие
върху тялото.
3.Общото състояние на организма
(наличие на предшестващи хронични
заболявания като диабет, исхемична болест на
сърцето).
 ІІІ. От страна на средата, през която
действа механичния причинител

1.Наличие на тъй наречените

„вметнати предмети”, които могат да
изиграят роля на защитна преграда
(шапка, дебела коса, завивки).
2.Наличието на течни или полутечни
среди между човешкото тяло и действалия
предмет (преминаване на проектил през
водна среда, преди да засегне човека).
ІV. Действия на социалната среда и времето
изминало от нанасяне на увреждането до
изследването.

Медицинската помощ (шев на раната,

намазване с дезинфектант) и времето
могат значително да изменят
първоначалния вид на увреждането.
При изследването (преглед на живо лице или
оглед на труп) всяко увреждане се описва
поотделно по:
неговата локализация, размери, форма,
цвят, релеф, ръбове, ъгли, стени,
зацапвания, възстановителни процеси.
Лекарят-експерт е длъжен да
направи и оглед на дрехите, тъй като по
тях могат да се установят характерни
следи или повреди, които да допринесат
за вида на действалия предмет (оръжие).
В зависимост от медико-биологичното естество
на уврежданията те биват:

 Охлузвания,
 кръвонасядания,
 рани,
 навяхвания,
 изкълчвания,
 счупвания (фрактури),
 разкъсвания и размачквания на вътрешни,
органи,
 откъсвания на части от тялото.
 Според особеностите на действалия предмет
механичните увреждания биват следните
групи:
1.Увреждания от твърди тъпи предмети
(ТТП).
2.Увреждания от остри предмети.
3.Увреждания от огнестрелни оръжия и
взривове.
 Твърди тъпи наричаме тези предмети,
които нямат режещи ръбове и остри
върхове. Това са най-разнообразни
предмети в бита и производството с
различни форми и размери.
Уврежданията нанесени от невъоръжен
човек (зъби, нокти, удари с юмруци,
глава, крак) също имат признаци на
наранявания от ТТП.
 Процесът на въздействие на
травмиращия предмет върху тялото на
човека, довеждащ до възникване на
нараняването се нарича механизъм
на образуване на уврежданията.
Основните механизми на действие на
твърдите тъпи предмети са следните:
удар, притискане, разтягане и триене. На
практика отделните механизми на
получаване на уврежданията
суперпонират (наслагват се) един върху
друг, което обуславя многообразието и
сложността на уврежданията (напр. при
ПТП).
 Охлузване: се нарича нарушаване на
целостта на повърхностния слой на
кожата (епидермис) или видимите
лигавици. Това са най-повърхностните
увреждания от ТТП и всеки тъп предмет
може да причини охлузване.
Механизмите на образуване на охлузването
са:
1.Тангенциално действие на ТТП.
2.Силно и продължително притискане
на кожата, при което епидермисът се
размачква.
3.Постепенно опъване на кожата и
получаване на напуквания с излив на
тъканна течност.
Формата на охлузванията може да бъде
най-различна- линейна, ивицовидна,
неправилна, дъговидна. Линейните
охлузвания се наричат драскотини.
Големината също е много разнообразна-
от драскотини от нокти с дължина 1 см.
до обширни охлузвания по гърба и
седалището при ПТП.
Видът и цветът на охлузването зависят от
неговата дълбочина и давност. Еволюция
на охлузеното място е следната:
непосредствено след травмата
епидермисът на кожата липсва и дъното
е по-ниско от останалата кожа.
Постепенно се запълва с тъканна течност
и кръв и образува изпъкнала коричка с
червеникав цвят, отначало мековата.
Тя постепенно втвърдява, става по
тъмна, придобива кафяв отенък и след
това започва да отпада (отслоява се)
най-напред от периферията. Появява се
розова кожа, чиито цвят постепенно
става като на съседните участъци без да
се образува белег (ръбец).
 Охлузвания могат да бъдат причинени
и послесмъртно при обръщане, влачене
или транспортиране на трупа. Кожата
на местото на охлузването изсъхва и
придобива вид на пергамент. Медикът
следва да направи диференциална
диагноза между прижизнено и
послесмъртно охлузване.
 Съдебномедицинско значение на
охлузванията:

1.Те са обективен показател за механично

въздействие върху организма в тази област.
2.По тяхната форма понякога може да се определи
удрящата повърхност (идентификация на предмета).
3.По посоката на забелване на епидермиса може
да се съди за посоката на действалия предмет.
4.От вида и цвета на коричката може да се правят
ориентировъчни изводи за давността на увреждането.
5.По локализацията може да се съди за умисъла на
дееца.
 Кръвонасядане (насиняване) се нарича
пропиване на меките тъканите с кръв
от разкъсване на малки кръвоносни
съдове. По обилното натичане на кръв в
междутъканните пространства или
телесни кухини се нарича хематом.
 За да се образува кръвонасядане са необходими
следните условия:

1.Разкъсване на кръвоносните
съдове (механично въздействие, удар)
2.Наличие на кръв и налягане в тези
разкъсани съдове
3.Време (период) за натичане на
кръвта и пропиването на меките тъкани
 Механизъм на образуване на
кръвонасяданията:

1.Притискане и разкъсване на
кръвоносните съдове (най-често)
2.Странично теглене тъканите и
разкъсване на намиращите се там съдове.
3.Намаление на извънсъдовото
налягане или т.н. механизъм на
вентузата. Получава се при еротични
засмуквания и захапвания.
 Формата на кръвонасяданията най-
често е закръглена. Понякога
кръвонасядането ясно възпроизвежда
формата на удрящата повърхност
(контактен отпечатък), което дава
възможност за идентификация на
предмета.
При един удар с тясна издължена удряща
повърхност (палка, бухалка, пръчка) се
получават две успоредни една на друга
ивицести кръвонасядания разделени от
бледа ивица с ширина приблизителна на
дебелината на действалия предмет.
Причината е, че кръвоносните съдове са
по издържливи на натиск и по
неустойчиви на разтягане.
Еволюция на кръвонасядането се
характеризира с промяна на цвета им.
Кръвонаседналите места са малко по
надигнати, оточни с червеникав, синкав
или морав (червеникавосинкав) цвят. Тъй
като хемоглобинът от излялята се кръв се
променя биохимично в следващите дни
цветът се променя- кафеникав, зеленикав,
жълтеникав, накрая избледнява и изчезва.
Съдебномедицинско значение
на кръвонасяданията:
1.Сигурен белег за прижизнено нанесено
механично увреждане.
2.По промяната на цвета приблизително съдим
за давността на уврежданията.
3.Понякога дават възможност за идентификация
на предмета (при контактен отпечатък).
4.Формата, локализацията и размерите на
кръвонасяданията могат да дадат указания за
характера на насилието и умисъла на дееца (душене,
полови престъпления).
 Рани: (определение)
Нарушение целостта на кожата или
видимите лигавици и тъканите под тях.
Когато раната се съобщава с черепната,
гръдната или коремната кухина на тялото
говорим за проникваща рана. За разлика
от охлузванията раните зарастват с
образуване на белег по кожата (ръбец).
На раната различаваме ръбове, ъгли,
стени, дъно. Раните причинени от твърди
тъпи предмети се наричат разкъсно-
контузни рани. Най-общата им
характеристика е следната: неравни и
размачкани ръбове, с охлузвания и
кръвонасядания по тях, стените са
неравни с наличие на т.н. „тъканни
мостчета” между тях.
Дъното е неравно и кръвонаседнало.
Обикновено те не са дълбоки. При действие на
широка плоска повърхност се получава
обикновено звездовидна рана. При удар с
твърд тъп предмет с наличие на ръб
обикновено се получава цепковидна рана. При
удар с твърд тъп предмет с ограничена удряща
повърхност (чук), ако предметът действа
перпендикулярно в област с костна подложка
(черепа) е възможно раната да има същата
форма и размери (контактен отпечатък).
Здравното значение на раните от ТТП се
определя от непосредствените анатомични и
функционални нарушения, които се причиняват
на органите, от локализацията и размерите на
нараняването, от настъпилите усложнения
(кръвозагуба, парализи, вторични инфекции).
Тези рани заздравяват сравнително бавно,
често зарастват с формиране на груби белези,
които могат да причинят функционални или
естетически поражения и имат значение за
квалификацията на увреждането.
Съдебномедицинско значение на раните
от ТТП

1.По особеностите на раната могат да се

направят изводи за вида на удрящата повърхност,
начина и посоката на действалия предмет.
2.По възпалителните и репаративни
(оздравителни) процеси съдим за давността на
уврежданията.
3.Размерите и дълбочината дават възможност
за преценка на силата на удара
4.Локализацията, броят и тежестта на раните
дават указания за намерението на нападателя.
Увреждания на костите (фрактури) от ТТП- видове

1.Директни и индиректни (в зависимост от

местото на действие на силата-удара).
2.Пълни и непълни (спуквания, фисури)
3.Открити и закрити
4.Единични, двойни, многофрагментни
(раздробени)
5.Според вида на фрактурната линия биват
напречни, коси, надлъжни, спираловидни, „У”
образни и т.н.
6.Според вида на фрактурната линия биват
от огъване, притискане, усукване, откъсване.
Съдебномедицинско значение на фрактурите:

1. Сочат за механично въздействие с

голяма сила.
2.Понякога по вида на счупването
може да се съди за механизъма на
причиняване, вида на действалия
предмет, посоката на удара и други
детайли.
 Основни въпроси към съдебномедицинската
експертиза при увреждания от ТТП.

1.Какъв е видът и характера на

причинените травми?
2.Какъв е механизма на причиняването им?
3.Какъв е видът на удрящата повърхност на
действалия ТТП (плоска, ръбеста..)? По
възможност да се определи формата и
идентифицира самия предмет?
4.Каква е била силата и посоката на
действие и дали уврежданията са причинени от
един и същ предмет?
 Основни въпроси към съдебномедицинската
експертиза при увреждания от ТТП.

5.Какъв е броят на нанесените удари

и тяхната последователност? При
настъпила смърт, кое от уврежданията е
причинило смъртта?
6.Могъл ли е пострадалият след
нанасяне на уврежданията да извършва
самостоятелни активни действия (да се
придвижва, да говори)?
 Основни въпроси към съдебномедицинската
експертиза при увреждания от ТТП.

7.При смъртен изход да се установи каква

е причината за смъртта и нейната генеза?
8.Има ли причинна връзка между смъртта
и нанесените травми (особено когато има
интервал между тях)?
9.Каква е медико-билогичната
квалификация на степента на телесната
повреда при преживяване?
 Основни въпроси към съдебномедицинската
експертиза при увреждания от ТТП.

10.Дали смъртта е била неминуема или е

могло да бъде предотвратена с навременна и
специализирана медицинска помощ?
11.Има ли въздействие на други фактори
(алкохол, наркотици, измръзване, хронични
заболявания) и тяхното значение за
настъпването на смъртта?
12.Каква е давността на смъртта (кога е
настъпила)?
Разкъсно-контузна рана
Охлузвания (ПТП)
Разкъсно-контузна рана
(падане от високо)
 Увреждания при падане
Травмите вследствие на падане имат белезите на
увреждания от твърди тъпи предмети. Различават се
два вида падане:
1. падане от високо
2. падане от височината на собствения ръст.

Падането от високо (скеле, скала, сграда,

телеграфен стълб) бива още:
1.пряко и
2.последователно (стъпаловидно).
 При прякото падане тялото пада и завършва
с еднократен удар върху земната повърхност.
При последователното падане тялото се удря
в някаква междинна площадка или предмети
разположени на различна височина (тераси,
клони на дърво, жици на стълб). Освен това
падането бива още свободно
(самостоятелно) и несвободно (падане с
парашут, падане от мост вътре в автомобил).
Вида и тежестта на уврежданията, които се
получават при падане от високо зависят от много
фактори: височината на падането, особеностите
на повърхността върху която пада, теглото на
пострадалия, неговата възраст, дали падането е
пряко или последователно. Височината на
падането определя най-вече тежестта на
травмата. От мястото на съприкосновението на
тялото с терена зависят локализацията и
морфологията (вида) на уврежданията.
 Познаването на условията, при които е
станало падането, има голямо значение за
изясняване механизма на увреждането. Това
налага изучаването на местопроизшествието
при необходимост и след аутопсията.
Първичния контакт на падащото тяло със
земната повърхност може да бъде: падане на
глава, падане с изпънати надолу крака, падане
на седалище, падане на странична, предна или
задна повърхност на тялото.
Уврежданията при падане най-общо
могат да бъдат разделени на две групи:
характерни и нехарактерни. Общите
характерни признаци за пряко свободно
падане са следните: несъответствие
между оскъдните външни и тежките
вътрешни увреждания, наличие на добре
изразени признаци на сътресение на
тялото, едностранност на уврежданията.
Към характерните признаци на падане се
отнасят симетричните разкъсно-контузни рани
на петите, симетрични счупвания на костите на
стъпалата, подбедриците или вбиване на
шийките на бедрените кости в таза, вбиване на
шийния отдел на гръбначния стълб в големия
тилен отвор на черепа, кръвонасядания на
средостението, откъсване на сърцето и/или
белите дробове и преместването им през
разкъсаната диафрагма в коремната кухина.
 Към нехарактерните увреждания се
отнасят охлузвания, кръвонасядания,
разкъсно-контузни рани, счупвания или
други травми получени от удари в
междинни предмети или в резултат на
падането върху теренните особености
на местопроизшествието.
 Падане от височината на собствения
ръст върху широка плоска повърхност
най-често се получава на улицата при
спъване, плъзгане, припадане. Много
често пострадалите са под влияние на
алкохол. Външните увреждания се
локализират на тила (при падане
назад) или по изпъкналите части на
лицето (при падане напред).
При падане напред с опора на ръка се
получават характерни счупвания на
лъчевите кости (типично място). В
областта на мозъка и неговите обвивки
се наблюдават контузии, сътресение или
кръвоизливи. Те се получават на местото
на удара, или по-често на местото на
противоудара и най-често са причина за
смърт.
 Падане на глава върху
широка плоска повърхност
 Основни въпроси към съдебномедицинската
експертиза при падане

1.Има ли увреждания, характерни за

падане от високо и за какъв вид падане се
отнася?
2.С коя част на тялото е осъществен
първичния контакт със земната повърхност?
3.Могат ли установените увреждания да
бъдат обяснени с падане от височината на
собствения ръст върху плоска повърхност?
 Основни въпроси към съдебномедицинската
експертиза при падане

4.Има ли въздействие на други

фактори върху организма, които да са
станали причина или благоприятстващ
фактор за падането (алкохол, наркотици,
лекарства, заболявания-епилепсия)?
5.Има ли по трупа увреждания, които
да не могат да се обяснят с механизъма на
падането (прободно-порезни, огнестрелни),
данни за борба, защитни увреждания?