МАТУРИ-ФИЛОСОФИЯ-2008

Mатериали за подготовка

I. Написване на есе.

1.Указание за изготвяне на философско есе.

Основни етапи в подготовката на есе:

1.Анализ на тема:
1.1.Открива се основния проблем,върху който е фокусирана темата
1.2.Мястото на проблема в позицията на автора
2.Мозъчна атака:
2.1.Да се запишат всички идеи ,които се появяват във връзка с темата,колкото и абсурдни да
са те
2.2.Да не се прилага никаква автоцензура
3.Формиране на работна теза:
3.1.Уточняване на личната позиция
3.2.Окончателна теза ,която ще се защитава(на този етап човек си задава въпроси,които
евентуални биха му задали опоненти)
4. Изготвяне на план:
4.1.Това е логическо подреждане на мислите
4.2. Аргументите се подреждат по значимост(при философско есе аргументите са
философски позиции и постановки)
5.Допълнителна информация:
5.1.Търсят се аналогии в частните науки или научно доказани факти
6.Написване на текста:
6.1.Пише се в 3л.мн.ч(не се използват местоимения)
6.2.Да има логическа връзка между всички „за” и „против”
6.3. Еиковият изказ да е естествен и свободен
6.4.да се избягват самоцелни остроумия и емоционална приповдигнатост

Структура на есето:
1.Увод-в него се разглежда съдържанието на поставената тема(какво казва автора и защо)
2.Основно изложение:
2.1.Логическа верига от аргументи и контрааргументи на поставената тема(на база теза-
антитеза)
2.2.Извежда се личната позиция
3.Заключение:
3.1.Потвърждава се личната теза(ако в увода има прогноза,то в заключението има
потвърждение на тази прогноза)
2.Примерно есе:

Занимаването с философия-път към дълбоко отчаяние

или порив към върховно благо

Голям и необятен е светът за човека,много са хората в него,много са всички живи

същества,много са животите,определящи този свят такъв какъвто е.Светът е всичко,до което
човек може да се докосне,дори допирът да не е до неговата кожа,а до неговата душа.Вътрешно
или външно,съзнателно или несъзнателно ,хората живеят в един свят ,но и един свят живее в
тях.Кой от световете е по-значим за тях,кой ги определя като субекти?Въпроси,които
заслужават отговор и ,с които някой трябва да се заеме.Едни от най-общите,едни от многото
въпроси,които са задавани и се задават във философията,чиито отговори са подлагани на
промени и съмнения.Това са въпроси,лутащи се между истината и лъжата,разпънати между
реалността и въображението,разграничаващи разликата между даденото ни по принцип и
взетото.От две въпросчета толкова разсъждаване,ами ако въпросите са повече,какво
тогава?Еми,тогава от мислещ човек ставаш философ и мисленето става твоя свят.
Хубавото е ,че във всеки случай мисълта не е излишна,а е най-доброто,което може да се
направи.
Философът може да мисли,обмисля,разсъждава и накрая винаги да достигне до отговори и
решения достоини за неговата собствена мисъл.Не може да измисли нещо повече от това,на
което е способна мисълта му.Затова занимаването с философия може да се превърне и в път
към отчаянието и в порив към върховно благо.
Когата се говори за философия не може да не се говори за мислене,разсъждаване и оттук за
въпроси и отговори,за задачи и решения.Човек иска да знае,за да може,да може,за да продължи
напреди все напред.Това е човешкия порив в живота и няма как по друг начин да е,не трябва да
се остава по средата на пуст път,без начало и край,трябва да се продължава напред и
напред,дори и по кривите пътеки,но все напред.За тази цел се преминават препятствия и дупки
и пътят се прочиства и изправя с всеки следващ прескок.Колко ясна,права е всяка една
магистрала зависи от откритите отговори на въпросите,изпречили се на пътя?А,нивото на
мисловността расте с броя на преминатите препятствия.
Нормалността на живота тече с мисълта и той се превръща в анкета с въпроси и
отговори.Нормално е да се пита и да се търси отговор,но понякога е нормално и да не се
отговаря.Има въпроси без точни отговори,но все пак има и някакви предположения.Опитвайки
се да се решат ,задачите понякога стават лабиринт и крайщата са множество.От къде ще се
излезе-пътят към отчаянието,пътят към върховното благо,пътят към голямото въображение
или пътят към лудостта?Като кръстопът с епицентър философията и крайща-задънени улици.
Някой казват,че многото мислене не води на добре,но хората много неща казват,понякога
грешни,понякога верни,но те са недоверчиви съшества.Дали е истина или не е,кой как иска да
си отговори!В моментите на трудност,страдание,човек се затваря в собствения си
свят,заключва се,гълта ключа и остава сам с мисълта си.Замислен,размишлявайки над
живота,той си задава въпроси и не намира отговори.Поемането на пътя на отчаянието е факт и
задънената улица може да е последната достигната и да няма гориво за връщане назад.Плач и
сълзи потикнати от отчаянието-безизходна ситуация,ако нямаше
въображение.Обикновеността,ежедневието карат да се мисли,мисленето отчаива и идва редът
на въображението,помагащо,отделяйки реалността от лъжата,разбиващо периодичността на
живота.Колко нормално в всичко това,колко отчаяние,колко болка,но и колко нужно?
Понякога свързаността на всичко обърква и отчаива,понякога помага.Малки са
разстоянията между пътищата на кръстопътя,малки са и разстоянията до технния
край.Състезание като всяко друго,с начало и край,с победители и победени.Въпроса не е кой
ще е пръв,а кой по кой път ще поеме?Бавно или не,все се стига до края,началото е ясно,но къде
е средата?Може ли да се достигне второ и трето място в надпреварата или трябва да има
победител,поел върховното благо и победен,пътуващ бавно с отчаянието?Дали пътя е този на
егоизма и на човека със силна воля,за който Ницше твърди,че ще стане Свръх-човек,или е пътя
на ония,който не живее ,за да яде,а яде,за да живее(както смята Сократ).Това са пътищата-
криви или прави,но намерили своя край във философията.
Разстоянието е малко,може би разликите в наградите също.Дори победен награда има и
това е опитът от състезанието.Четири места,четири пътеки,четири победители,едно
начало,четири края,но и сякаш четирима победители.Първо място-достигането на порива към
върховното благо,второ място-поемането по пътя на въображението,трето място-
криволичещата пътечка на отчаянието и четвърто място-магистралата на лудостта.Начало-
философия,край-философ. Не е ли разстоянието много малко,няколко метра,една-две
крачки?Колкото печелят,толкова и губят,но загубата тук не е ясна?За да се спечели,за да се
достигне порива към върховното благо,трябва да се мине и през отчаянието,и през
въображението,понякога дори и през лудостта.Едва-две крачки по-малко или повече и всичко е
наравно.Но,равенството не е толкова приятно нещо,за това винаги има победители и
победени,без значение кой какво е спечелил,важното е за какво е борбата.
За това занимаването с философия може да има много крайща,но най-важното е,че за да се
стигне до тях се минава,до някаква степен,през философията.Това само по себе си е достоино
за уважение и за награда,без значение кой се излиза от състезанието.Достойство за победител
дори луд,дори неспиращ мечтател,дори отчаян мислещ,дори достигнал върховно благо.Има ли
чак толкова значение какво се дава,ако човек не го взима?Философията дава,но и взима,кой ще
поеме и кой ще даде?Замяната на отчаяние за въображение,на лудост за върховно благо.Кой
може да плати цената и да не си забрави рестото?Философ или обикновен човек-каква е
разликата?Отговорът на зададения въпрос е,че и двамата мислят ,знаят решения,но единият е
платил цената и не е спрял,достигнал до върховното благо, а другият е останал на пътя на
отчаянието,въображението,лудостта,бутащ се в движението на ежедневието и
обикновеността.Много са движестите се,много са катастрофите,много са пътищата,много са
крайщата,но така е с върховните блага.

II. Teстова част

1.Понятия по етика и право

1.1 Етика
Етос- нрав.Човек е онова ,което е неговият нрав
Нрави- моралния характер на човека,неговата устоичива морална характеристика , които се
проявяват в моралното поведение.
Морал-сферата на положителните или отрицателните стоиности ,с които се оценяват
човешките постъпки.
Етика-теория на морала.Наука за моралния свят на човека и изучава основните и общите
правила на морала.
Доброто-основна категория на етиката , с която се характеризира моралното.
Зло-противоположната категория на доброто , с която се характеризира неморалното.

Ценност-те са критерии за оценка и служат като средство за избор. Те са „несъществуващото

дължимо”
Норми-въплащения на едни или други норми.
Свобода-избор ,чрез който човек се освобождава от външни сили,социално
потисничество,вътрешни зависимости и реализация на човека.
Избор-възможността човек да реализира своите разбирания ,позиции и желания.
Щастие-върховно благо и смисъл на човешкия живот.
Добродетел-приложението а доброто на практика под формата на „добро деяние” и те са
светлите прояви н а човешката душа.
Порок-недобро деяние и проявление на злото у човека.
Удоволствие-духовно или телесно наслаждение.
Страдание-понасяне на болка и тъга.
Състрадание-съпричастие към болката и страданията на другите и е алтруистично чувство и
поведение.
Аскетизъм-апатия към желания и страсти,стремеж къмизвисяване и пренебрегване на
материалното.
Евдемонизъм-живот в търсене на щастието и на тялото и на духа.
Екзистенциализъм-философско направление свързано с човешкото съществуване.
Ерос-бог на любовта в Древногръцката митология,спътник на Афродита.
Еротично
в позицията наПлатон идва от Ерес,които е принцип на света
в смисъл на сексуално удоволствие.
удовлетворяване на биологичните потребности на тялото
Любов-порив,който трудно може да се овладее.Тя е магия,химия на душите.
Омраза-враждебността ,която преминава в активно и отрицателно явлние,е омраза.
Приятелство-спонтанно споделяне на общност,ирационално желание за близост с другите.
Семеен морал-общност от две лица,пред които стоят пректически проблеми, а семеиното
чувство е не просто любов,а грижа за другите и главната цел е продължението на рода.
Съвест-вътрешната морална светлина,хашата вродена човечност,свидетел на постъпките,която
говори с „мълчание”.Тя е вътрешния съд на човека.
Чест-признатото от другите достоинство.
Достоинство-оценка на собствените качества,обърнато навътре чувство към себе си.То
изразява чувства за самодостатъчност.То е самотен рицар.
Справедливост-тя е баланс, добре преценена пропорция между делата и достоинсвата.
„Справедливостта не е част от добродетелта,а цялата добродетел”-Аристотел
Етикеция-правила от норми на етикета с изисквания на норми на естетика в практиката и
моралното поведение.
Отговорност-свободата на волята,чрез която човек отстоява дадената дума или позиция.
Дълг-онова ,което човек задължително трябва да извърши. Свързва се с думата”трябва”
да се отнесе към другите като нещо самоценно и да не се правръща ж средство за собствени
цели.
Хуманизъм- човеколюбие,да се отнася към друггите с любов и разбиране.
Толерантност-внимание към другите;изтънчена и милосърдна откровеност.

1.2 Право
Политика- система от идеи и възгреди за настоящето и бъдещето управление на държавата.
Право-система от съгласувани и външно гарантиращи човешката свобода норми.
Власт-органи на държавно управление ,които реализират политически идеи.
Закон-Основна правна норма,създадена от законодателния орган.
Обичай-неписана норма,създадена от обществото в процеса на съвместния живот на база
традиции,религия и тн.
Норма-правило,което може да не е писано,но и писано ,прието от обществото.
Човешки права-фундаменталните определения на човешката свобода в правовата държава.
Гражданин-всеки човек в държавата,който е отдал й част от правата си ,но получаващ закрила
от нея.
Гражданско общество-сфера на междучовешките отношения, която е извън държавната власт и
е сфера на свободен избор и създаване на общност.
Собственост-вещно право,изразяващо обективизацията на свободата във вещите като свои.
Договор-конкретна правна връзка между мица по тяхна инициатива.
Държава-система от властни и правни отношения обхващащи населението на една страна като
държавата използва принуда чрез публични институции.Тя е ограничена от индивидуалните
права на гражданите и осъществява връзки с други страни.
Конституция-основен и висш закон на една страна.
Парламент- висш законодателен орган в дадена държава.
Правителство-изпълнителната власт в демократичната държава.
Съд-институция на държавнатра власт,ангажирана с правонапушенията и е висш арбитър на
правните норми.
Престъпление-съзнателно престъпванена правните норми ,при което се нанася ущреб на някоя
свобода.
Наказание-правните секции за харушаване на правни норми.
Демокрация-форма на държавата ,при което народа е суеверен и всичко произтича от
него(демос-народ,кратос-управление) с основен принцип-господство на мнозинството.
Авторитаризъм-форма на управление от едни лице (авторитет)и е близка до диктатурата.
Суверинитет-правна събектът на държавата независимост.
Война-въоръжен комфликт между държавите.
Мир-липса на въоражени комфликти.

2. Понятия по философия
Опит-взаимодеиствие на човека с околната среда.
Човек - най-висшето животно, притежаващо разум.
Философия - 1.Питане и ориентиране за място на човека в битието и за смисъла на човешкото
битие.
2.Любомъдрие според Питагор.
Съзнание-част от човешката психика , която може да е сетивно или чисто интелектуално.
Тяло -Жив ораганизъм , чрез който човек усеща и действа рационално

Свобода -качество на човека , проявяващо се в това човек да не зависи от нищо друго и да

създава реални или идеални неща
Небитие -Нищо не съществува , а ако съществува е непознаваемо . Противоположно на
битието.
Битие - Онова , което „е” , онова което съществува или „битие” и „е” имат един и същ смисъл.
Природа – Естественото , противоположното на изкуственото място за живот на човека.
Време – Необратимост ,в която се различават 3 фази – минало , настояще и бъдеще .
Самоизменение – Изменение на човека от самият него във физически , психически и
интелектуален план.
Самосъзнание – Насоченост на съзнанието към Аза. Рефлекция на съзнанието.
Причинност – Връзка между явленията , като едното обуславя или поражда другото(causa –
причинност)
Бог – Свръхестествено същество , което е всемогъщ творец , законодател и съдия.
Метафизика – След физичното , или онова , което е за духа и изследва съществуващото като
съществуващо.
Познание – Процес на отразяване и възпроизвеждане на действителността в човешкото
мислене.
Съмнемие – Не приемане на дадена истина , поради липса на достатъчно аргументи и търсене
на такива.
Истина – Съответствие на мисълта с онова , към което мисълта е насочена.
Експеримент – Изследване,при което се използват нови условия , съответващи на целите на
изследването
Практика – Духовната и материалната преработка на действителността и обществото .
Метод – Път,начин на действие .
Език – Общоприети кодове за означаване на предмети и явленията , които изпълняват
познавателна и комуникативна функция.
Общност – Група от хора , които са във взаимовръзка и взаимоотнишения
История – Наука изучаваща човешкото общество в неговото минало.
Производство – Специфична човешка дейност на активно преобразуване на природата с цел
създаване на материални блага.
Култура – съвкупност от материални и духовни ценности създадени от човека црез
интелектуална обработка на действителността.
Духовност – отнася се до човешкото състояние на духа и се свързва с мисленето и интелекта.
Просперитет – развитие на обществото или човека във възходящ ред , независимо дали е в
материалната или в духовната сфера.
Принцип – Основно положение ,от което се извеждат частни или конкретно положения.
Смисъл – Обектът , такъв , какъвто е за себеси с определени характеристики , които го правят
уникален.
Разум – Функция на кората на мозака на човека свързана с интелектуалната дейност.
Субект – Мислещ и действащ човек.
Мъдрост – Не просто натрупано знание , а способността за логическо осмисляне.
Творчество – Процес на съзнаване на нови обществено значими материални и духовни
ценности