1.Указание за изготвяне на философско есе.

Основни етапи в подготовката на есе:

1. Открива се основния проблем,върху който е фокусирана темата
2. Да се запишат всички идеи ,които се появяват във връзка с темата
3. Уточняване на личната позиция
4. Логическо подреждане на мислите
5. Аргументите се подреждат по значимост
6. Да има логическа връзка между всички „за” и „против”

Структура на есето:
1.Увод-в него се разглежда съдържанието на поставената тема(какво казва автора и защо)
2.Основно изложение:
2.1.Логическа верига от аргументи и контрааргументи на поставената тема(на база теза-
антитеза)
2.2.Извежда се личната позиция
3.Заключение:
3.1.Потвърждава се личната теза(ако в увода има прогноза,то в заключението има
потвърждение на тази прогноза)

Примерно есе:
Занимаването с философия-път към дълбоко отчаяние или порив към върховно благо

Голям и необятен е светът за човека,много са хората в него,много са всички живи

същества,много са животите,определящи този свят такъв какъвто е. Светът е всичко,до
което човек може да се докосне,дори допирът да не е до неговата кожа,а до неговата
душа. Вътрешно или външно,съзнателно или несъзнателно ,хората живеят в един свят ,но
и един свят живее в тях. Кой от световете е по-значим за тях,кой ги определя като
субекти?Въпроси,които заслужават отговор и ,с които някой трябва да се заеме. Едни от
най-общите,едни от многото въпроси,които са задавани и се задават във
философията,чиито отговори са подлагани на промени и съмнения. Това са
въпроси,лутащи се между истината и лъжата,разпънати между реалността и
въображението,разграничаващи разликата между даденото ни по принцип и взетото. От
две въпросчета толкова разсъждаване,ами ако въпросите са повече,какво тогава? Еми,
тогава от мислещ човек ставаш философ и мисленето става твоя свят.
Философът може да мисли,обмисля,разсъждава и накрая винаги да достигне до
отговори и решения достоини за неговата собствена мисъл. Не може да измисли нещо
повече от това,на което е способна мисълта му. Затова занимаването с философия може да
се превърне и в път към отчаянието и в порив към върховно благо.
Когата се говори за философия не може да не се говори за мислене,разсъждаване и
оттук за въпроси и отговори,за задачи и решения. Човек иска да знае,за да може,да
може,за да продължи напреди все напред. Това е човешкия порив в живота и няма как по
друг начин да е,не трябва да се остава по средата на пуст път,без начало и край,трябва да
се продължава напред и напред,дори и по кривите пътеки,но все напред. За тази цел се
преминават препятствия и дупки и пътят се прочиства и изправя с всеки следващ прескок.
Нормално е да се пита и да се търси отговор,но понякога е нормално и да не се
отговаря. Има въпроси без точни отговори,но все пак има и някакви предположения.
Опитвайки се да се решат ,задачите понякога стават лабиринт и крайщата са множество.
От къде ще се излезе-пътят към отчаянието,пътят към върховното благо,пътят към
голямото въображение или пътят към лудостта? Като кръстопът с епицентър философията
и крайща-задънени улици.
Някой казват,че многото мислене не води на добре,но хората много неща казват,
понякога грешни,понякога верни,но те са недоверчиви съшества. Дали е истина или не
е,кой как иска да си отговори! В моментите на трудност,страдание, човек се затваря в
собствения си свят,заключва се,гълта ключа и остава сам с мисълта си.
Замислен,размишлявайки над живота,той си задава въпроси и не намира отговори.
Поемането на пътя на отчаянието е факт и задънената улица може да е последната
достигната и да няма гориво за връщане назад.
Понякога свързаността на всичко обърква и отчаива,понякога помага. Малки са
разстоянията между пътищата на кръстопътя, малки са и разстоянията до технния край.
Състезание като всяко друго, с начало и край, с победители и победени. Въпроса не е кой
ще е пръв,а кой по кой път ще поеме? Може ли да се достигне второ и трето място в
надпреварата или трябва да има победител,поел върховното благо и победен,пътуващ
бавно с отчаянието? Дали пътя е този на егоизма и на човека със силна воля,за който
Ницше твърди,че ще стане Свръх-човек,или е пътя на ония,който не живее ,за да яде,а
яде,за да живее(както смята Сократ). Това са пътищата-криви или прави,но намерили своя
край във философията.
Разстоянието е малко,може би разликите в наградите също. Дори победен награда
има и това е опитът от състезанието. Четири места,четири пътеки,четири победители,едно
начало,четири края,но и сякаш четирима победители. Първо място-достигането на порива
към върховното благо,второ място-поемането по пътя на въображението,трето място-
криволичещата пътечка на отчаянието и четвърто място-магистралата на лудостта.
Начало-философия,край-философ. Не е ли разстоянието много малко,няколко метра,една-
две крачки? Колкото печелят,толкова и губят,но загубата тук не е ясна? За да се спечели,за
да се достигне порива към върховното благо,трябва да се мине и през отчаянието,и през
въображението,понякога дори и през лудостта. Едва-две крачки по-малко или повече и
всичко е наравно. Но,равенството не е толкова приятно нещо,за това винаги има
победители и победени,без значение кой какво е спечелил,важното е за какво е борбата.
За това занимаването с философия може да има много краища, но най-важното е,
че за да се стигне до тях се минава,до някаква степен,през философията. Това само по себе
си е достоино за уважение и за награда,без значение кой се излиза от състезанието.
Достойство за победител дори луд, дори неспиращ мечтател, дори отчаян мислещ, дори
достигнал върховно благо. Има ли чак толкова значение какво се дава,ако човек не го
взима? Замяната на отчаяние за въображение,на лудост за върховно благо. Кой може да
плати цената и да не си забрави рестото? Философ или обикновен човек-каква е
разликата? Отговорът на зададения въпрос е, че и двамата мислят , знаят решения, но
единият е платил цената и не е спрял, достигнал до върховното благо, а другият е останал
на пътя на отчаянието ,въображението, лудостта, бутащ се в движението на ежедневието и
обикновеността. Много са движестите се,много са катастрофите,много са пътищата,много
са крайщата, но така е с върховните блага.