1.

История на развитието на философията…

Фредерик Тейлър (Frederick W. Taylor)

20 Март, 1856 – 21 март, 1915
След системата за управление на Тейлър, фабриките управлявани по научни методи са по-
често срещани отколкото тези управлявани от емпиричното “правило на палеца” широко
разпространено през годините в края на деветнадесети век, когато Ф. Тейлър разработва и
публикува своята система “Научно управление” ("Scientific Management")в 1911 год. Той
вижда подобряването на управлението в спазване на следните четири принципа за
управление:
1. Развитие на истинската наука; 2. Научен подбор на кадри; 3. Научно обучение и развитие
на кадрите;4.Близко и приятелско сътрудничество м/у управлението икадрите(работниците).
Тейлър поставя основите на научното управление на промишленото производство.
Основни елементи на научното управление, според него са :
 проучване на времето за функционален и специализиран надзор;
 стандартизация на използваните инструменти;
 приложение в стандартизацията на дейностите и методите за разделно планиране на
функцията на управление посредством изключителния принцип на употреба на “постепенно
изменящите се правила и използване на приспособления със сравнително еднаква
редукция (намаляване) на времето”;
 Работни инструкции;
 Дефиниране на целите;
 Голяма премия при успешно представяне;
 Употреба на “диференциално заплащане”;
 Мнемоничната система за класификация на продукти и елементи;
 Ротационната система;
 Модерната система за оценка на стойността; и т.н.

Уолтър Шухард (Walter Shewhart)

18 Март,1891 – 11 Март, 1967
Оригиналните понятия “Тотално управление на качеството” (Total Quality Management ) и
“постоянно подобрение” (continuous improvement ) са свързани със служителя на „Bell
Telephone” - Уолтър Шухард.
Един от учителите на Едуард Деминг ( W. Edward Deming), той проповядва важността от
адаптиране на управленческите процеси за постигане печеливши комбинации за бизнеса и
потребителите; както и употребата на неговото изобретение - статистическата контролна
карта (SPC control chart). Д-р Шухард е вярвал, че недостига на информация значително
вреди на възможностите на контролния и управленчески процеси в производствената
среда. С цел да позволи на мениджъра да прави научни, ефективни и икономически
обосновани решения, той е разработил методите на статистическия контрол (Statistical
Process Control) на процесите. Много от съвременните идеи относно качеството са внушени
от разработките на д-р Шухард.
Той е създал т. н. цикли на Шухард за изучаване и подобрение, комбинирайки характерното
за мениджъра креативно мислене със статистическия анализ. Тези цикли съдържат четири
последователни стъпки Plan, Do, Study and Act. (често определяни като PDSA цикъл) и
Шухард твърдо вярва, че постоянното повторение на тези стъпки води до тотално
подобрение на качеството. Цикъла извлича своята структура от представата че:
постоянната оценка на управленската практика - също и желанията на управлението да

1
заимства и пренебрегнатите неподкрепени идеи – са ключови за еволюцията на успешното
предприятие
Едуард Деминг ( W. Edward Deming)
14 Октомври 1900 – 20 Декември 1993
Основните идеи на д-р Деминг са представени в неговите 14 точки, оригинално представени
в книгата “Out of the Crisis”, описващи принципи за управление. Те култивират плодородна
почва за създаване на по-ефективно работно пространство, по-голяма печалба и увеличава
продуктивността, когато това е възможно. Принципите на Деминг са:
1. Създай и популяризирай до всички служители декларация за целите и намеренията на
компанията.
2. Приложи нова за времето философия - индустриите и икономиките винаги се променят.
3. Вгради качеството в продукта, чрез производството.
4. Прекрати с практиката за ориентация на бизнеса основан единствено на цената, вместо
това опитай с дългосрочните сътрудничества базирани на лоялност и доверие.
5. Работи за постоянно подобряване на качеството и производителността.
6. Въведете обучение на работното място.
7. Обучавайте и въведете лидерството за подобрение на всички работни функции.
8. Управлявайте без сълзи; създайте доверие.
9. Старайте се да избегнете търговски конфликти с партньорите.
10. Премахнете убеждаването на работниците, срещу фокусирането върху системата и
морала:
11. Премахнете дейностите със стандартни норми. Заменете го с лидерските методи за
постоянно подобрение.
12. Избягвайте числовите цели. Научете повече за възможностите на процесите и как да ги
управлявате.
13. Премахнете бариерите, които лишават личността от гордостта на майсторството
(изкуството).
14. Образовайте чрез саморазвиващи се програми.
15. Включете всички сътрудници на компанията в реализиране на промяната.

Фил Кросби (Phil Crosby)

18 Юни 1926 – 18 Август 2001
Фил Кросби (Phil Crosby) е изключителен във формирането на терминология на качеството,
разбираема за обикновените хора. Неговите книги "Quality Without Tears" и "Quality is Free“
са лесни за четене и хората ги предпочитат. Той популяризира идеята “цена за лошо
качество” ("cost of poor quality“), която визуализира колко много губим за да правим нещата
лошо. Той се фокусира на понятието “нула дефекти” (“zero defects”), което е различно от
съвременната концепция “Six Sigma Quality movement”. Г-н Кросби, дефинира качеството
като съответствие със спецификация определена предварително от ръководството и някои
модерни концепции за “пригодност”. Спецификацията е необходимо да бъде съобразена с
желанията и потребностите на клиента.
Четири основни правила за управление на качеството:
1. Качеството се дефинира като съответствие изискванията, а не като “пригодност” или
“изящество”.
2. Системата, създаваща качество е превантивна, не контролна.
3. Постиганиятстандарттрябвадабъде“Нула дефекти”(“Zero Defects”), не “това е достатъчно
точно” ("that's close enough“).
4. Оценката за качеството е цената на несъответствието, а не на показателите.

2
 Джозеф Джуран (Joseph M. Juran)
24 Декември 1904 - 28 февруари 2008
Джозеф Джуран (Joseph M. Juran) е направил много приноси в областта на управление на
качеството през неговите активни повече от 100 години.
Неговата книга „Наръчник за управление на качеството” (Quality Control Handbook), е
класика в областта на инженеринга по качеството. Той революционизира японската
философия за управление на качеството и в немалка степен е работил да превърне
японската икономика в индустриален лидер на днешния ден. Д-р Джуран е първият човек,
който интегрира човешкия аспект на управление на качеството, отнесен днес към „Тотално
управление на качеството” (“Total Quality Management”).
Процеса на развитие на идеите е основен за д-р Джуран. Основни идеи направили д-р
Джуран известен и необходим са:
 Въвличане на ръководството;  Принципа на Парето;  Необходимостта от широко
обучение за качеството;  Дефиницията за качество, като “годност за употреба”;
 Проектния подход за подобрение на качеството.

3
 Каору Ишикава (Kaoru Ishikawa).
13 юли 1915 – 16 април 1989 год.
Каору Ишикава искаше да промени начина, по който хората мислят за работата си. Той се
стараеше да убеди мениджърите да са настойчиви в подобряването на качеството на
продукта, настоявайки че подобрението на качеството е необходимо да се развива с една
стъпка по-напред. Под неговият термин “управление на качеството в цялата компания”
(“company-wide quality control”) се разбира непрекъснато обслужване на клиентите за целия
жизнен цикъл на продукта. Това означава, че клиентът ще продължи да получава услуга
след получаването на продукта. Тази услуга трябва да бъде цел за компанията на всички
нейни нива на управление. Характерно за стратегията за подобрение на Ишикава е във
възприятието, че тя е постоянен процес и винаги е възможно да се направи още една
стъпка по-нататък..
Неговата “причинно - следствена диаграма” (“cause and effect diagram”), наричана още
“Ишикава” ("Ishikawa" ) или “Рибя кост” ("fishbone"), позволява на ръководството да постигне
значителен напредък по отношение на подобряване на качеството. С употребата на този
нестандартен подход, потребителя е възможно да види всички причини, определящи
резултата и да открие корена на проблемите. Посредством локализирането на проблемите,
неговата методика осигурява подобрение от “дъното нагоре” ("bottom up"). Д-р Деминг
възприема този метод и го превръща в един от основните в “Тотално управление на
качеството” (“Total Quality Control“) в Япония. В последствие Ишикава и Деминг използват
настоящата диаграма, като един от първите инструменти в процеса на управление на
качеството.
Генучи Тагучи (Genuchi Taguchi)
1 Януари 1924 – 02 юни 2012 год.
Някои от основните заслуги на Генучи Тагучи са в света на подобрение на качеството.Те са:
Функцията на загубите (“The Loss Function”) – Тагучи разработи формула, определяща
количествено съответствието на клиентската стойност на продукта с качествена
характеристика. Тя дава на мениджърите информацията колко те губят в резултат на
разсейването, причинено от техните производствени процеси. Това е един мощен
инструмент за прогнозиране на ползите от програмите за подобрение на качеството. Тагучи
е първият специалист, който свърза качеството с цената.
 Ортогоналните масиви и линейните графи – дават възможност при анализа на
оценяването на производствените процеси, да се идентифицират основните фактори
влияещи на качеството и да се отделят шумовите фактори от основните. Изолирането на
тези фактори е прост и ефективен механизъм за редуциране на тяхното влияния върху
качествените характеристики. Това намалява вариацията на резултатите от
производствените процеси по много ефективен начин,пряко отразяващ се на стойността им.
 Robustness – някой от шумовите фактори е възможно да бъдат идентифицирани,
изолирани или даже елиминирани, но за други това е невъзможно. Например много трудно
е да се предвидят атмосферните влияния. Тагучи се концентрира върху устойчивостта
(нечувствителността) на процеса или продукта спрямо неконтролирано външно влияние
(външен фактор).
 Според Джуран, "Качеството е годност за употреба".
 Файгенбаум го определя като: "Най-добрите изделия, изработени по спецификации на
потребителя".
 Кросби: "Съответствие с изискванията".
 Деминг:"Най-полезнитестоки,желаниотпотребителите".

4
 Ишикава: "Удовлетворяване на потребителя".
 В Оксфордски речник е дадено следното определение за качеството: "Степен на
съвършенство".