Фискална политика – мерки, регулиращи и контролиращи държавния бюджет на страната.

Годишен финансов план за

икономически развитие на държавата, включващ приходите и разходите на правителството
Парична политика – извършва се от Централната банка и е съвкупност от действия по контролиране на инфлацията и
моделиране на икономическия цикъл чрез промяна на парите в обръщение и изменение на различните лихвени
проценти. експанзивна и рестриктивна
Политика на доходите – формира определени съотношения при изменението на работните заплати; ограничено
прилагане
Външнотърговска политика – обхваща механизмите на вноса и износа на търговския и платежния баланс на
вътрешния дълг
Брутният вътрешен продукт е пазарната стойност на всички стоки и услуги, произведени в националната икономика
на дадена държава за период от една година и предназначени за крайно потребление. Той е обобщаващ измерител за
състоянието на националното производство, включващ и дисконтираната (пазарната, намалена с лихвения процент)
стойност. Неговият обем се определя от: Физическият обем на всички стоки и услуги, създадени в националната
икономика за крайно потребление и равнището на техните цени — GDP=Q+P
Системата от национални сметки - Основен показател за формиране на националните сметки е брутният вътрешен
продукт –- съвкупност от показатели, които се използват за измерването на резултатите от съвкупната икономическа
активност в националното стопанство. - Дава възможност 1. да се измери обемът на съвкупното производство; да се
измери обемът на материалните и паричните потоци в процеса на техния кръгооборот; да се измерят икономически
подеми и спадове; да се определят мащабите на съвкупното търсене и предлагане и по-ефективна държавна
икономическа политика за постигане на благоприятни резултати
Производствен подход - Измерва общата добавена стойност, създадена от всички фирми в националната икономика.
Добавената стойност е прирастът на стойността, формирала се при производството на крайните продукти (стоки и
услуги), тя е разликата между пазарната стойност на продуктите и
стойността на междинните продукти, сумата от добавените стойности, създадени от всички фирми и сумата от
доходите на доставчиците на ресурси за фирмите на всички фази на производствения процес.
Доходен подход - величината на брутния вътрешен продукт се формира от всички парични доходи на собственици на
ресурси, които ги предоставят за производствено използване на фирмите, като влизат доходите от: от труд - работните
заплати, рентите, лихвите и печалбата на всички собственици на ресурси; от косвените данъци; от амортизацията –
влиза в ролята на доход за възстановяване на източниците на ресурси. - размерът на доходите изразява разходите,
които правят фирмите, за да извършват производствена дейност. По този начин може да се определя и обемът на
съвкупното предлагане.