1 ас.

Белобрадова

Макроикономика

1. БВП
Брутен вътрешен продукт или БВП- измерва паричната стойност на всички стоки и услуги,
предназначени за крайно потребление , които се произвеждат в националната икономика
през определен период от време.
-пазарна стойност = Q*p; Стойността на РБВП е равен на цената и количеството крайни
продукти;
- крайни стоки и услуги- междинни те стоки не се включват, по този начин се избягва
двойното осчетоводяване- по-ясно при производствения метод за изчисляване на БВП;
-на териториата на страната- ако примерно е БВП на РБ-я, то се включат всички фирми,
на нашата територия;
-за определен период от време , данните за 1г. или на 3-месеца ( със сезонен харахтер);
-включва се и запасите- незавършеното производство, произведено, но нереализирано
производство;
-показва вътрешната икономическа активност- БВП е най-добрия показател за
показването на развитието и активността в определена държава.

Брутен национален продукт (БНП) БНП измерва крайният икономически резултат, всичко
произведено от националните фирми на една страна, независимо къде се намират, на каква
територия работят. Следователно, БНП е показател, измерващ икономическата активност на
стопанските агенти на дадена страна в света, а БВП измерва икономическата активност в страната.
БНП = БВП + НЕТЕН ВЪТРЕШЕН ПЪРВИЧЕН ДОХОД НА ОСТАНАЛИЯ ВСЯТ NFIA- net factor
income from abroad (нетен приход от чужбина)1

1
NFIA= income earned by residents abroad (доходите получени от пребиваващите в чужбина)- income
earned by non residents from our country ( доходи получени от нерезиденти на нашата страна).
Нерезидент- домакинства, корпорации, правителствени агенции и др.,които тяхната икономическа
активност не е съсредоточена в страната.
2 ас. Белобрадова

БВП измерва общата стойност на стоките и услугите, които се произвеждат в рамките на една
гранично географска страна.
Дефлатор на БВП:
Показател на ценовете изменения в макроикономиката. Използва се за коректив на
номиналния БВП от влиянието на измененията в значението на цените и на тази основа определя
величината на реалния БВП.
Когато дефлатора GDPd =1 (100%) текущото равнище на цените е постоянно по отношение
на базисното GDPN=GDPR;
Ако GDPd >1 (нараства) GDPN>GDPR, то в икономиката има нарастване на ценовото
равнище- инфлация или процентно нарастване на дефлацията;
Ако GDPd <1 (нараства) GDPN<GDPR, то в икономиката има намаляване на ценовото
равнище- дефлация или процентно спадане на дефлацията.
GDPN- номинален БВП отразява изменението в реалния БВП по текущи цени;
GDPR- реален БВП се узтановява при предварително определено базисно равнище на цените.
Неговият обем отразява пеалното изменение във обяма на БВП ( изолира инфлацията).
Реален БВП ={Номинален БВП/Дефлатор на БВП (Ір)}.100, или

Дефлатор на БВП (Ір) = Номинален БВП/Реален БВП

Подходи за измерване на БВП:

1) разходен подход;
2) доходен подход;
3) производствен подход.

БВП производтвен метод или транзакционен представлява сумата от добавените стойности от

всички фирми в икономиката. Пример може да се даде с производството на хляб (зърно, брашно,
хляб и продажбата на хляб), като се изважда междинното потребление.

Междинното потребление се състои от стойността на стоките и услугите, които са

употребени като вложения в производствения процес, изключвайки дълготрайните активи,
чието потребление се отчита като потребление на основен капита или амортизации.. Стоките и
3 ас. Белобрадова

услугите, използвани за междинно потребление, могат да бъдат или трансформирани, или

изразходвани изцяло в производствения процес.
След изваждане на междинното потребление от стойността на крайния продукт се получава
добавената стойност. Добавената стойност може да бъде изчислена преди или след
потреблението на основен капитал/ амортизацията, тоест бруто или нето. В случай, че
продукцията се оценява по базисни цени, а междинното потребление се оценява по цени на
купувач, добавената стойност не включва данъци минус субсидии върху продуктите.
Етапи Стойност на Междинно Добавена стойност
крайния продукт потребление
Производство на 0,35 (цена на 0 (първоначално без 0,35
зърно условна единица мат. Разходи)
зърно)
Производство на 0,60 0,35 (разходи за 0,25
брашно зърно)
Производство на 0,90 0,60 (разходи за 0,30
хляб брашно)
Продажба на хляб 1,25 (стойността на 0,9 0,35
крайният продукт)
Стойноста на 1,25
крайни продукт=
сумата на ДС

Краен/Брутен продукт (КП)- Междинен продукт (МП)= Добавената стойност

Добасената стойност (ДС)= Вътрешен доход (ВД)= ∑ раборна заплата, лихва, рента и
печалба
Печалбата включва: печалба, дивиденти и неразпределена печалба.

Разходен и доходен подход

Чрез двата подхода накрая трябва да се получат съвкупни разходи и съвкупни доходи:

Разходен подход Доходен подход

Включва- потребителски разходи, Обобщава всички парични доходи на
4 ас. Белобрадова
брутни инвестиции, правителствени
разходи и нетен експорт
 Потребителски разходи – разходи за
домакинствата за закупуването на
стоки и услуги – С
Храна, мебели, автомобили, битови
услуги..
 Инвестиции – частни инвестиции – I
Брутни Ig= Нетни In+ ПОК D
1. Разходи за машини, оборудване
или разходи за дълготрайни капиталови
активи материални и нематериални;
2. Разходи за строителство, вкл. и
жилищно;
3.Изменение в стоковите запаси-
дори и да не се продаде продукта в
текущата година на производството му
то се включва към БВП.
 Държавата – държавни/правителствени
покупки – G. Това са разходи за стоки и
услуги направени от всички нива на
държавното управление. Разходи за
държавни училища, инфраструктура,
отбрана и т.н. Не включва
трансферните плащания към
домакинствата.
 Нетен/Чист износ – резултат от
съпоставянето на два разходни потока –
разходи на чужденците за покупка на
наши стоки (износ) и разходи на
вътрешните купувачи за покупка на
вносни стоки (внос) или
 Нетен износ = Износ – Внос
NE= Ex-Im
Брутен вътрешен продукт
БВП разходен:
собствениците на ресурси.
 РЗ и други доходи от труд- соц.
oсигуровки, помощи за безработни;
 Ренти, наем и други доходи от
собственост;
 Нетни лихви-като заемодатели на
паричен капитал;
 Корпоратична печалба
 Доходи на ЕТ
/до тук се формира Националния
доход NI или вътрешния доход Yd/
 Нетни косвени данъци – Т= Тх-Тр или
данъци - субсидии
/до тук всичко съставя чистия
вътрешен продукт/
 Потребление на основен капитал
Уd= Доходи от заплата(W)+ Доходи от
рента(R)+ доходи от лихва ( Ir)+
Доходи от печалба(prf)
Уd- Вътрешен доход (1:5)
Нетен вътрешен доход (1:6)
БВП (1:7) GDP=Yd+D+Tx
НВП NDP=БВП GDP-ПОК D
Yd=NDP-T
Yd=GDP-D-T=Yd
Y=Yd+D+T
Y=GDP Y- Съвкупен вътрешен доход и
недоходни елементи ( амортизации и
нетни коствени данъци), които се
използват при определянето на БВП
според доходния подход)
5 ас. Белобрадова

БВП доходен метод:

1) Раборна заплата (W);

2) Лихва (Ir);

3) Рента (R);

4) Доход от самонаемана (ЕТ, prf);

5) Корпоративна печалба/ Печалба (prf);

6) Нетни коствени данъци Т= Тx- Tp;

7) Амортизации- D/Потребление на основен капитал;

1 5 Вътрешен доход (ВД) ; 1 6 Нетен вътрешен доход; 1 7 БВП.

5.1.3 Потребление на основен капитал (К1) Амортизации D

Потреблението на основен капитал (К1) представлява стойността на дълготрайните

активи, използвани през разглеждания период в резултат на нормално износване и предвидимо
6 ас. Белобрадова

излизане от употреба, включително и предвидими загуби на дълготрайни активи в резултат на

инцидентно увреждане, срещу което може да се направи застраховка.

Производни показатели на Брутен вътрешен продукт (БВП):

НВП =БВП -ПОК NDP= GDP- D
Между БВП и НВП има зависимост, когато GDP се намали с размера на амортизациите се
получава NDP( нетен вътрешен продукт).
А когато от NDP се извади размера на чистите коствени данъци се формира вътрешния доход:
Yd= NDP- Tx ( Yd=GDP-D-Tx)
Както стана ясно по-рано( доходния подход за изчисляване на БВП), включва освен вътрешен
доход и два недоходни компонента амортизации D и коствени данъци Tx, може да се определи
съвкупния вътрешен доход Y:
Y= Yd+D+Tх

БНП=БВП+ НЕТЕН ВЪТРЕШЕН ПЪРВИЧЕН ДОХОД НА ОСТАНАЛИЯ ВСЯТ NFIA

БНП включваше крайни потребителски стоки + капиталови стоки
Амортизацията е част от капиталовите стоки, които се използват или консумират в процеса на
производство. Обикновено се покрива от брутната инвестиция (брутна инвестиция = нетна
инвестиция + заместваща инвестиция / амортизация).
ННП (Net national product NNP)= GNP- Depreciation D ( Амортизация/ Потребление на основен
капитал) и съответно GNP=NNP+D, добавянето или изваждането на амортизацията, превръща
стойностите от нетни в брутни и обратното.
БНРД2= БНД+ Нетни вътрешни трансфери

НД3= ННД4- Нетни данъци, плащания от фирми (Тх-Тр)

ЛД5= НД- Неразпределена печалба+ Трансферни плащания
ЛРД= ЛД- Личен подоходен данък
ЛРД= C+S PI
ПОК- Потребление на основен капитал/ Амортизация
НВП- Нетен вътрешен продукт
ННД- Нетен национален доход NNI net national income
БНРД- Брутен национален разполагаем доход

Naconal Income Национален доход: методи за изчисляване на NI

2
Брутен национален разполагаем доход
3
Национален доход NI Yd
4
Нетен национален доход
5
Личен доход PI
7 ас. Белобрадова

Националния доход NI или вътрешния доход Yd е мярка за размера на произведените стоки и

услуги през текущия отчетен период
1.PI- personal income/ личен доход. PI е мярка за доходите, които физическите лица действително
получават през текущия отчетен период. Сумата от всички видове доходи, получени от физическите
лица от всички източници на доходи ( РЗ, лихва, рента, печалба). Делът от Националния доход,
действително получен от сектора на домакинствата. Определясе въз основа на вътрешния доход Yd
( Yd= NDP-Tx). За да се определи личния доход от вътрешния доход трябва да се коригиря
(добавят) с трансферните плащания (социални помощи, за безработица, социално слаби и социално
осигуряване, за пенции, здравно осигуряване , временна нетрудоспособност , майчинство и т.н.) и
да се извади дохода , които е изработен, но не е получен: неразпределена корпоративна печалба,
данък върху корпоративната печалба, вноски за обществено сигуряване.
NI= NNP-Tx ( Национален доход е равен на нетен цационален продукт минус коствени данъци).
Yd= W+R+Ir+prf6
PI= Yd (NI)- приходи, които не са изработени, но са получени7(осигуровки и корпоративен
данък)+ приходи, които са получени, но не са изработени 8( социални плащания на
правителството, детски, болнични, майчинство...).9

2. DPI ( Disposable Personal Income/ PDI Личен разполагаем доход)

PI- Лични данъци( Personal taxes)= DPI
DPI- е дохода изплатен на физически лица, който остава след приспадане на данъците върху
дохода, имуществото, акцизи, наследствени данъци и т.н. Т.е. между личен доход и разполагаем
доход има разхлика, която представлява преките данъци ( Най- вече ДОД данък общ доход, ДЗПО,
допълнително задължително пенсионно осигуряване, ЗО здравно осигуряване, ДОО държавно
обществено осигуряване, вноска към фонд безработица...10).
DPI=PI-Tx
Tx- преки подоходни данъци/личен подоходен данък
След като сме приспаднали данъците от личния доход и сме получили нашия личен разполагаем
доход, то ние ще го разпределим, една част от него за покупка на стоки и услуги и евентуално
останалата част ще я спестим :

6
Личен доход= Национален доход- Неразпределена печалба+ Трансферни плащания
Национален доход= Нетен национален доход- Нетни данъци, плащания от фирми (Tx- Tp)
Нетен национален доход= БНД- ПОК (Амортизациите)
NI- Корпоративна печалба- Нетен лихвен процент- Вноски за социални осигуровки + Трансферните
плащания от страна на правителството+ Личен доход от лихва+ Дивиденти+ Трансгерни плащания
на бизнеса( са част от личния доход,включва плащания за благотворителност от страна на фирмите,
загуби в резултат от кражби и т.н.)= PI
7
(неразпределената корпоративни печалби, осигурителни вноски за социални осигуровки от
страна на домакинствата (пенсионен фонд PF) и т.н.)
8
(трансферни плащания от бизнеса и държавните разходи към сектора на домакинствата, доход от
дивиденти и др.)
9
Маричова: Личен доход (ЛД) =Вътрешен доход – Вноските за социално осигуряване + Изплатени
социални осигуровки – Данък върху печалбата – Изплатени дивиденти – Неразпределената печалба
10
DPI- потребителски разходи- лихвите плашани от потребителите на бизнеса- преводи към
чужбина= лични спестявания
Маричова
 8 ас. Белобрадова

DPI=C+S

Особености на БВП11:
4.Извеждане на мултипликатори

AE- Обхващат процесите всързани с формирането на равсището и структурата на съвкупното

търсене . Разходи, които икономическите агенти планират да направят.Компонентите са
AE=C+Iпланирани+G+X (БВП=C+Iдействителни+G+X).

Между реалните планирани съвкупни разходи AE и реалния БВП има взаимовръзка,

която се нарича функцията.

Независими и предизвикани съвкупни разходи:

АЕ=АЕа-AEi AEa=Ca+I+G+Ex AEi=Ci-Im

Независимте съвкупни разходи са сумата от компоненти на съвкупните разходи, които не се

влияат от промените в БВП.

Предизвиканите съвкупни разходи са тези, които се изменят при прояна в дохода (БВП).
Разходите за внос се отчитат, като се извадят от Ci.

AE=AEa+MPE12.Y MPE- определя наклона на кривата АЕ

Разглеждане на отделните компоненти на АЕ:

- лични потребителски разходи С – имат автономна, независима от дохода част и зависима.

С = Са + МРС .DPI(Y)

Сa - автономни(независими от дохода) потребителски разходи;

MPC – пределна склонност към потребелние;

DPI – личен разполагаем доход (C+S);

- брутните инвестиции I – те не са зависими от р.БВП, а зависят от реалния лихвен % и

очакванията за бъдеща печалба. Включват разходи на бизнеса, като ново оборудване,от страна на
домакунствата покупката на жилища , изменение на запасите, дълготрайни материални и
нематериални активи. ( 1.Машини ,оборудване, животни, селски насъждения..;2. Разходи за
сгради;3.запаси).

Фактори влияещи на инвестициите: реален лихвен процент ( обратна зависимост); очаквания

за изменение в дохода (↑↑); очаквания за бъдещи инвестиции(↑↑); правителствена политика(
експанзивна ↑- корпоративен данък, или трансферни плащания); равнище на съществуващото

11
доц. Маричова: Разполагаем доход (РД)=ЛД – Данъци върху доходите
РД= C+ S
12
MPE- пределна склонност към разходи ( MPE=MPC-MPIm) Наклона на кривата АЕ се определя, чрез MPE, всички
останали наклони на кривите се определят чрез MPC (Пределна склонност към потребление)
 9 ас. Белобрадова

капиталово оборудване и степента на неговото използване ( колкото са по-натоварени мощностите,

толкова повече инвестиции има); инфлация и инфлационни очаквания(↑ ↓).

Кривата на автономните инвестиции е права ходизонтална линия ( I и Y)

- правителствените покупки на стоки и услуги G( без трансферни плащания) –

относително постоянна величина, независеща от р.БВП .Зависи от решенията на правителството в
определен момент, от макро рамката, очаквана инфлация, парични агрегати, валутен курс, очаквания
за икономически растеж; Закон за държавния бюджет. Както при инвестициите кривата на
правителствените разходи е права хоризонтална линия, която показва, че няма зависимост между G и
Y.

- износът Ех – не зависи пряко от р.БВП

- вносът Іm – зависи от БВП и се изменя в една и съща посока с него.

Чистият износ, е резултат от динамиката на вноса и износа и се изменя в обратна посока

спрямо р.БВП ( X = Ex-Im)

На първата графика в началото Ех>Im Х>0 ( положително търговко салдо). ; Ех=Im, X=0;
третия етап е Ех<Im, X<0 (външното търговско салдо е отрицателно; От увеличаването на дохода
(БВП), започва вносът да е повече от износа и чистия експорт да става с отрицателни стойности)

Износ Еx ( права хоризонтална линия) Вноса Im (зависи от дохода, наклона се

определя от MPIm=ΔIm/ΔY)
1. Нашия износ не зависи от нашия доход, 1. Нашия внос зависи от нашия доход.
защото износа заляга в договореностите. Функция на вноса: колкото е по-висок
 10 ас. Белобрадова

Той е автономен от дохода компонент. дохода, толкова е по-висок вноса.

2. Нашия износ зависи от дохода на
останалия свят (ROW) , в положителна
зависимост( нашата криза намалява
износа- в малките държави).
3. Износа зависи от валутния курс ( слаба
национална валута влияе добре на износа)
2. Нашия вноса зависи от дохода на
нацията, в положителна зависимост.
3. Износа зависи от валутния курс ( силна
национална валута е добра за вноса).

AE = C + I + G + X

Кривата на съвкупните разходи АЕ описва като непрекъсната функция зависимостта м/у

съвкупните р-ди и р.БВП.

AE C+I+G+Ex

C+I+G+Ex-Im

C+I+G

C+I

GDP

Съвк.р-ди се разделят на две групи:

- независими - АЕа
- предизвикани - АЕi
АЕ = АЕа + АЕi

Независимите съвкупни р-ди АЕа са сума от компонентите на съвк. р-ди, които не се влияят
отпромените в р.БВП:

 независимото лично потребление Са / размерът на лично потребление при нулево равнище

на реалния БВП /;
 брутните инвестиции І ;
 правителствените покупки на стоки и услуги G
 износът Ех
АЕа = Са + І + G + Ех

Независимите съвк. р-ди са равни на съвк. р-ди при нулево равнище на р.БВП.

Im
 11 ас. Белобрадова

AE

AE

Предизвикани р-ди

Независими р-ди

Ca+I+G+Ex

р.БВП

Кривата на независимите р-ди Са + І + G + Ex е права, успоредна на абсцисната ос и

отстояща от нея на тяхната постоянна за всяко равнище на р.БВП стойност.

Предизвикани съвк. р-ди АЕi – тези, които се изменят при промяна на р.БВП. Те са:

- предизвиканите лични протребителски р-ди Сi ( Ci = C – Ca )

- вносът Іm

Величината на предизвиканите съвк. р-ди за дадено равнище на р.БВП може да се получи по

следния начин:

АЕi = ( C – Ca ) – Im = Ci – Im

Пределното нарастване на предизвиканите съвкупни р-ди определя наклона на кривата на

съвкупните разходи. Изразходваната за внос част от всеки допълнителен лев р.БВП се нарича
пределна склонност към внос МРІm. Разликата м/у пределните склонности към потребление и към
внос се нарича прделна склонност към разходи МРЕ.

МРЕ = МРС – МРІm

Геометрично пределната склонност към разходи се изразява от наклона на кривата на

съвкупните разходи.

Потребление е спестяване:

Основна детерминанта влияеща върху потреблението е личния разполагаем доход PDI

DPI= Y-Tx+Tp

DPI = C+S

S=DPI-C
12 ас. Белобрадова

Saving S- Спестявания; Функция на спестряването: изразява зависимостта между

изменението в текущия разполагаем (съвкупен доход) и изменението на размера на
спестяванията.

DPI (Y)>C; S>0 ( положителни спестявания), потреблението е под 450 бисептриса;

DPI( Y)=C; S=0 ( нулеви спестявания); критична точка;
DPI( Y)<C; S<0 ( отрицателни спестявания), потреблението е над 450 бисептриса.
1) Ca (а)-Автономно/независимо от дохода потребление. Текущ DPI- разходи, които се правят
за задоволяване а жизнени функции ( финансират се чрез спестявания или кредит, при нуляв
доход;
2) Ci (b)- Зависими от дохода/ индуцирани разходи.
Крива на потреблението:
Consumption C- Потребление; Функция на потреблението: изразява зависимостта между
изменението в текущия разполагаем (съвкупен доход) и изменението на разходите за
потребление. От него зависи дали спестряванията ще са с положителна, нулева или
отрицателна стойност.

Склонност към потребление или спестяване

13 ас. Белобрадова

Според основния психологичен закон на Кейнс: с растежа на дохода расте и потреблението , но с

по-малка интензивност от тази на дохода ( дъгообразна крива на потребление): склонността към
потребление намалява.
Средна склонност към потребление показва каква част от разполагаемия доход се използва за
потребление и се измерва като отношение между гействителното равнище на разходите за
потреблението и точно определено равнище на разполагаемия доход, т.е. определя равнището на
потреблението при дадено равнише на дохода.
и спестяване
АРС=С/DPI= 0.87, това означава, че 87% ( стойността към потребление PC=(C/Y)*100(%)) от
личния разполагаем доход се използва за потребление и 13% остават за спестявания.
,ако АРС е отрицателно число, това означава, че потреляваме повече от дохода, които получаваме.
,ако 1=АРС то целия доход се потребява.
APS- Средна склонност към спестявания: отразява поведението и намерението на спестителите да
използват част от разполагаемия си доход за спестяване.
APS=S/DPI = 0,13 или стойността към спестявания е 13% спестявания
APC+APS=1
MPC- Пределна склонност към потребление: изразява зависимост между едно допълнително
изменение на разполагаемия доход и предизвиканото от това допълнително изменение на разходите
за потребление. Измерва се като отношение между изменението на разходите за потребление в
резултат от изменението на разполагаемия доход с една допълнителна единица.
MPC13=ΔC/ΔDPI числото, което се получава е между 0 и 1

13
Пределна склонност към потребление Marginal Propensity to Consume
 14 ас. Белобрадова

MPS- Пределна склонност към спестявания: определя как ще нарастнат спестяванията ако
разполагаемия доход се увеличи.
MPS=ΔS/ΔDPI
MPC+MPS=1
MPC=1-MPS
MPS=1-MPC
Чрез MPC се определя наклона на кривата на потреблението =(tg< Ci/DPI)
tg-прилежащ катет
tgϑ= AC/0C, tgϑ= sinϑ/cosϑ= ΔC/ΔDPI ( ΔY)
Чрез MPS се определя наклона на кривата на спестяванията (tg< S/DPI)
S- остатъчна величина, непотребявана част от дохода
C=Ca+MPC*DPI
S=DPI-C
S=DPI-(Ca+MPC*DPI)
S=DPI-Ca-MPC*DPI
S=-Ca+DPI-MPC*DPI
S=-Ca+(1-MPC)*DPI
1-MPC=MPS
S=-Ca+MPS*DPI

Мултипликатор – същност, механизъм на действие и ограничения. Статичен и

динамичен мултипликатор.

Мултипликатор на независимите съвкупни р-ди М / кратко име-мултипликатор / се нарича

числото, с което се умножава изменението на независимите съвкупни р-ди, за да се постигне
изменение на р. БВП, което води до разходно равновесие.

dY

М = ---------

dAEa

Мултипликационният механизъм действа в следната последователност:

1/ Поради определени екзогенни причини независимите съвкупни р-ди нарастват AEa↑

2/ Нарастването на независимите съвкупни р-ди обуславя повишаване на равнището на р.

БВП. AEa↑=>р.БВП↑

3/ Нарастването на р. БВП води до повишаване на доходите на фирмите и домакинствата.

4/ Нарастналия доход води до увеличаване на съвкупните разходи, което представлява т.нар.

вторичен ефект

=> AE↑

Механизмът на действие на мултипликатора показва, че нарастването на БВП е сума на

безкрайна геометрична прогресия, за която:
 15 ас. Белобрадова

 първи член е нарастването на независимите съвкупни разходи

 частно е пределната склонност към разходи

dY = dAEa . 1/1-MPE <=> M – dY/ dAEa = 1/1-MPE

От това, че МРЕ е число между 0 и , то (1- МРЕ) също ще е м/у 0 и 1 и мултипликатора ще е

число по-голямо от 1-ца.

Действието на мултипликатора е ограничено от пределната склонност към потребление, или

което е същото, от наклона на кривата на потреблението.

 при инвестиционен мултипликатор

Тоест действието на мултипликатора е ограничено от пределната склонност към спестяване.

Чисто теоретически при нулева пределна склонност към спестяване разширяването на

независимите разходи ще продължава безкрайно, но процесът на разгръщането е ограничен от факта,
че известна част от всеки чист прираст на дохода се спестява. Мултипликаторът се намира в обратна
пропорционалност към пределната склонност към спестяване т. е. Колкото по-силна е склонността
към спестяване, толкова по-слаб е мултипликатора.

М = dY / dI <=> M = 1/1-MPC = 1/MPS

Мултипликационният механизъм е ограничен и от равнището на потенциалния продукт.

Колкото повече р. БВП е по-близо до потенциалния БВП, толкова повече действието на
мултипликатора отслабва.С други думи мултипликаторът работи предимно в икономика с незаети
производствени ресурси и непълна заетост.Когато съвкупното предлагане се изравни или
надхвърли потенциалния продукт, мултипликационният ефект замира и се стига до драстично
повишаване на средното равнище на цените.Ако спестяванията и инвестициите са равни през
цялото време в смисъла на пазарното равновесие, тогава мултипликаторът действа
мигновенно, т.е. имаме статичен мултипликатор.

Статичен мултипликатор е система с мигновенно действие, при която с информацията за

икономическите явления се разполага още в момента на тяхното осъществяване.

М = dY / dI

Динамичен мултипликатор – мултипликатор, при който действието на едни икономически

фактори закъснява във времето по отношение на действието на други. При него пълният
мултипликационен ефект към настоящият момент е в зависимост от ефекти, възникнали в предходни
моменти от времето.

Yt = 1/1-MPC . M + MPCt .Yo, където

 16 ас. Белобрадова

Yt – доходът при динамичен мултипликатор

M – статичен мултипликатор

Yo – отклонението на дохода в началния момент, т.е. доходът при статичен мултипликатор

7. Инвестиционен мултипликатор на Кейнс (мултипликатор на заетостта)

Мултипликаторът на Кейнс е инвестиционен. Той е определено отношение между дохода и

инвестициите и допускайки известно опростяване – между общата заетост и зааеотстта
непросредствено свързана с инвестициите. Инвестициония мултипликатор (като най-обща
постановка) представлява зависимостта между нарастването на дохода или продукта ∆Y и
нарастването на независимите инвестиции ∆I.

М = ∆Y/∆I

М е съотношение на промяната в дохода към промяната в инвестицията

Или ∆Y= M. ∆I ( числов коефициент от отношението между изменението на съвкупното

производство и изменението на автономните инвестиции).

Ефекта от изменение на инвестициите предизвиква ефект на мултипликатора . Въз основа на

него се определя равнището на съвкупното производство под влияние на определено изменение на
инвестициите. Мултипликатора изразява връзка между първоначално увеличение на
инвестициите и окончателно увеличение на съвкупния доход. Така че, мултиплициращата
теория показва, че колко пъти доходът се увеличава в резултат на първоначално увеличение на
инвестицията или е съотношението на увеличение на дохода до дадено увеличение на
инвестицията. Например, ако увеличението на инвестицията е направено с 10 единици. В
резултат на това, след известен период от време общият доход се увеличава с 50 единици.
Доходът се е увеличил пет пъти. Следователно множителят е 5. В мултиплициращата теория
важен елемент е коефициентът на умножение М, който се отнася до мощта, с която се умножава
първоначалният инвестиционен разход, за да се получи окончателно увеличение на дохода.

Стойността на мултипликатора се определя в зависимост от МРС. Мултипликатора ще е

голям или малак в зависимост от това дали пределната сконност към потребление ще е голяма
или малка:

Y=C+I

ΔY= ΔC+ ΔI

ΔI= ΔY- ΔC

По дефиниция : ∆Y= M. ∆I
 17 ас. Белобрадова

Тъй като М означава мултипликтор, ∆С/∆Y означава пределна склонност към потребление
и 1-∆С/∆Y означава пределна склонност към спестявания (MPS). Мултипликатора може да бъде
получен както от МРС, така и от MPS, т.с. М=1/MPS= 1/(1-MPC). Колкото е по-висока стойността
на MPS, толкова е по-нисък мултипликатора.

Пределната склонност приема стойностти от 0<MPC<1.Ако мултипликаторът е равен на

едно, това означава, че цялото увеличение на дохода се спасява и нищо не се харчи, защото
MPC е нула. От друга страна, безкраен множител предполага, че MPC е равно на едно и цялото
увеличение на приходите се изразходва за потребление. Тя скоро ще доведе до пълна заетост в
икономиката и след това ще създаде безгранична инфлационна спирала. Но това са редки
явления. Ето защо коефициентът на множител варира между един и безкраен.

Извждане на мултипликатора:

Съвкупното търсене или съвкупните разходи имст значение при определянето на

съвкупния доход ( съвкупното производство) : Y=C+Ia14;

Прихологичния закон на Кейнс: C=cY, където c e MPC;

Разходите за потребление се разделят на автономно и индуцирано потребление: C=

Ca+ MPC*Y

Основно уравнение на опростения кейнсиански модел: Y= Ca+MPC*Y+Ia

Преобразувания:

Y-MPC*Y=Ca+Ia;

Y(1-MPC)=Ca+Ia;

Y=(Ca+Ia)/(1-MPC) или ;

Автономни съвкупни разходи АЕа: АЕа=Ca+Ia;

Заместване: и също така

Принципа на действие на мултипликатора на съвкупния доход:

или ΔY= M. ΔAEa

Графичен анализ:

14
Ia- тономни инвестиции и C- потребление
 18 ас. Белобрадова

На фигурата бисептрисата ( 45 ° линия)разполовява координатната система. C е кривата на

потребление с наклон 0.5 (МРС). C + I е кривата на потребление и инвестиции, която пресича линията
45 ° в точка L, така че точка L е началната точка на равновесие, където общият доход е равен на
съвкупното търсене или съвкупни разходи (C + I), в това равновесно ниво на дохода е OY1.

Ако инвестициите се увеличат (ΔI), в резултат резултат кривата C + I се измества нагоре до C

+ I + ΔI крива. Тази крива пресича линията 45 ° в точката E, което е новото ниво на равновесие, при
което общите приходи също се увеличават от нивото на доходите на ΔY, което е двойно увеличение
на инвестициите.

Мултипликаторът работи както в посока напред, така и в посока назад. Ако инвестицията
намалее, мултипликаторът работи в обратна посока. Намаляването на инвестициите води до свиване
на приходите и потреблението, което води до кумулативен спад на доходите. От друга страна, ако
потреблението и инвестициите се увеличат, мултипликаторът работи в положителна посока. По този
начин, колкото е по-висока MPC, толкова по-голяма е стойността на множителя и обратно.
 19 ас. Белобрадова

Модела потребление плюс инвестиции: изразява графично механизма на формиране на

макроравновесие в ограничения модел чрез взаймодействие мвжду функцията на съвкупните разходи,
формирани в частния сектор на затворена икономика( като израз на съвкупното търсене)
бисептрисата ( като израз на съвкупното предлагане.

Модела на спестявания и инвестиции ( S=I). Изследва заимодействието между Y=AE, но

ролята на съвкупните разходи ( съвк. Търсене) се определя коствено. Макроикономическо разновесие
съществува , когато спестяванията се изравнят с инвестициите.

Извеждане: I=Y-C; Y=C+S → S=Y-C →C+S=C+I→ I=S ( Макроикономически кръгооборот)

↓C+↑S ↓C+Ia=AE↓= Y↓

↑S и ↑ Ia, то когато ↓C+↑Ia=AE=Y

Парадокс на спестяванията или спестовността. Колкото повече се увеличават спестяванията,

толкова повече намалява потреблението и съответно БВП също намалява. Това би се случило, ако
увеличените спестявания не се вложат, или по точно не се прехвърлят в инвестиции. Ако не се
вложат примерно в ТБ, то ще имаме парадокс на спестяванията. Или ако се вложат в предити в чужда
валута, пак би се проявил, т.с. страните получил кредита ще увеличат Y. Може да се отразят директно
в бюджета чрез покупка на ДЦК, или индиректно ТБ да купят ДЦК. В зависимост как се потрябява
или инвестира тази сума може да има избутващ или изтласткващ ефект. Ако се инвестират в
 20 ас. Белобрадова

правителствени разходи, то ще имаме избутващ ефект и връщането на Y на равновестно равнище.

Или изтласкващ ефект ако се покрият стари дългове.

В точка f‘‘ – избутващ ефект

В точка d- изтласкващ ефект ( парадокс)

8. Мултипликатори в отворена и затворена

икономика с правителство без данъци.

При затворена икономика няма външнотърговски отношения. Тогава може да има 5

мултипликатора:

 мултипликатор в затворена икономика без правителство е:

Мc = 1/MPS, защото:

Мc = 1/1-MPE = 1/1-MPC = 1/MPS

 мултипликатор на правителствените покупки е :

Държавата като икономически субект може да влияе върху икономиката чрез:

 Държавните разходи – G, третият елемент в съвкупните разходи (и

съвкупното търсене). Правителството на всяка страна извършва големи и разнообразни покупки,
финансирани със средства на държавния бюджет, някои от които имат потребителски, а други
– инвестиционен характер.

Потребителски характер имат например разходите за поддръжка на училища и

университети, на ученически и студентски столове, на полицейска и противопожарна охрана и т.
н. Инвестиционен характер имат разходите за строителство на пътища, летища, водопроводи и
газопроводи, пречиствателни станции и т. н. Тези средства се планират и утвърждават
предварително от парламента в разходната част на бюджета и те увеличават съвкупните
разходи и съвкупното търсене.
Особено важно е да се отбележи, че разходите на държавата за подпомагане на социално
бедните, за стипендии, социално осигуряване, субсидии и други подобни (т. нар. трансферни
21 ас. Белобрадова

плащания), не увеличават пряко съвкупното търсене, а само преразпределят доходи от

данъкоплатците между получателите на тези държавни трансфери.
Фактори, които влияят върху размера на държавните разходи:
1. Величината на създадения БВП (дохода).
2. Системата на данъчното облагане.
3. Икономическата политика на държавата.
Връзката между държавните разходи (G) и БВП (дохода) е положителна, т.е. при
нарастване на БВП (Y), нарастват и разходите на държавата. Но тъй като държавните
разходи се планират в държавния бюджет те не зависят от текущия БВП. Затова кривата на
правителствените разходи е хоризонтална права, успоредна на абцисната ос (на дохода), която
може да се измества нагоре или надолу в зависимост от решението на парламента за
съответната година (фиг.).

G1

Y
Фиг. Крива на държавните разходи

Влиянието на държавните разходи върху икономиката и макроравновесието е същото

както и влиянието на фирмените инвестиции. В случая при увеличение на държавните разходи
действа бюджетният мултипликатор (Мбюджетен), който измерва и показва степента на
изменение на дохода (Y) в резултат на изменение на държавните разходи (G):

Y=Mбюджетен.G

По стойност бюджетният мултипликатор е равен на инвестиционния:

Мбюджетен = 1/MPS.

Равновесният доход в една икономика при включване и отчитане на държавните разходи -

G може лесно да се изчисли по следната формула:

АЕ= С+ Iпл+G=Yp,

Yp= Сo+MPC.Yр+Iпл+G

Yp - MPC.Yр = Сo+ Iпл+G

Yp (1- MPC) = Сo+ +Iпл+G

Yp.MPS = Сo+ Iпл+G,

 22 ас. Белобрадова

или накратко Yp=Mбюдж.(Сo+Iпл+G)

Мg = 1/(MPS+MPT) (ако при провеждането на бюджетна политика имаме зависими

данаци тогава мултипликатора ще включва МРТ)

Мултипликаторът на отворената икономика без данъци трябва да включва и

въздействието на външната търговия. Износът се отнася към независимите съвкупни разходи и
действа като техен компонент.Вносът прави кривата на съвкупните разходи по-полегата като
намалява пределната склонност към разходи с величината на пределната склонност към внос.

Четвъртият компонент на съвкупните разходи и съвкупното търсене е

външната търговия, вноса и износа на една страна с отворена икономика. Влиянието на

външната търговия върху макроикономическото равновесие се анализира чрез нетния експорт.
Нетният експорт е разликата между износа (Ех) и вноса (Im) на стоки и услуги. Тъй като
износът зависи от решенията на чуждите потребители и сключени дългосрочни договори за
износ, той се разглежда като постоянна величина, независима от дохода. Вносът обаче се
определя от решенията на домакинствата в страната да потребяват и на фирмите да купуват
вносни стоки и услуги. Вносът е функция от дохода, т.е. при увеличаване на дохода се увеличава и
търсенето и вноса на чужди стоки. Обемът на вноса (Im) зависи най-вече от размера на текущия
разполагаем доход (Y), т. е функцията на вноса може да се запише така:

Im = f (Y), където
Im – разходи за внос, и
Y- БВП
Отношението на вноса - Im и дохода - Y изразява средната склонност към внос - AP Im
(Average Propensity to Import) - APM = Im/Y, а отношението между изменението на вноса- ∆Im,
предизвикано от съответното изменение на дохода ∆ Y изразява пределната склонност към внос –
MPIm (Marginal Propensity to Import) - MPIm=Im/Y. Графично функцията на вноса се представя
от права линия, чийто наклон е равен на MPIm (фиг.).

Im,Ex Im

Ex

Y
Фиг. Крива на вноса и износа
 23 ас. Белобрадова

Фактори, които влияят на износа и вноса:

1. Брутен доход на изнасящата страна – определя величината на вноса и когато дохода
расте се увеличава вноса.
2. Брутен доход на внасящата страна – определя износа. Колкото дохода на купуващата
страна е по-голям, толкова износа е по-голям.
3. Участие на страната в международната специализация – колкото е по-активно,
толкова по-активен е вноса и износа.
4. Валутен курс.
Може да се състави и запише функцията на вноса и нетния експорт:

Im=MPIm.Y.

NE=Ex - MPIm.Y

При отчитане на външната търговия, равновесният доход в икономиката ще бъде равен

на:

Yp=Сo+MPC.Y+Iпл+G+Ex - MPIm.Y, или чрез преобразуване:

Yp - MPC.Y + MPIm.Y = Сo+ +Iпл+G+Ex,

Yp (1 - MPC + MPIm) = Сo+ +Iпл+G+Ex,

Yp=1/(MPS+MPIm).(Сo+I+G+Ex)

Мултипликаторът на отворената икономика е равен на реципрочната стойност на

сумата от пределната склонност към потребление и пределната склонност към внос:

Мотв.ик.=1/(MPS+MPIm)

Мултипликаторът в отворена икономика е по-малък от мултипликатора на правителствените

покупки, защото вносът е изземване от макроикономиката и намалява нарастването на р. БВП.

По същия начин мултипликаторът на правителствените покупки е по-малък от

мултипликатора в затворена икономика без правителство, защото данъците също са изземвания и
намаляват разходното равновесие.

Мо = 1/(MPS+MPT+MPIm) < Mg = 1/(MPS+MPT) < Mc = 1/MPS

24 ас. Белобрадова
 25 ас. Белобрадова

PDI- Личен разполагаем доход

d/Δ- изменение ( ...n-...n-1)

C0/Ca- независимо от дохода потребление

Мултипликатори:

Обхват на Мултипликатор на Мултипликатор Мултипликатор Мултипликатор на

икономика независимите на данъците ТМ на трансферните балансирания
та съвкупни разходи (число умножено плащания МТР бюджет МВВ
М (тяхното по промяната в (показва с колко (число умножено
изменение се данъците , дава пъти промяната по промяната в G,
умножава с исканата в трансферните запазва разходното
изменението на промяна в АЕ за плащания се равновесие, при
реалния БВП) разходно мултиплицира в условие , че
равновесие) Mtax АЕ)Mgtp промяната в
данъците в равна
на промяната в G)
Mbb
1. Затворен -
16

а 15
икономика (нарастването на
без данъците "-", води
правителст до намаляване на
во(Mc) АЕ и РБВП)
Затворена 5
икономика
с
правителст
во без
зависими
данъци(Mg)
Тх-Та
2. Затворен -
а 17
(*M(-MPC))
икономика
6 10
с 9 >1
8

15
MPS- Пределна склонност към спестяване
16
MPC- Пределна склонност към потребление
17
MPT- Пределна склонност към данъчно облагане
 26 ас. Белобрадова

правителст
во и
зависими
данъци Тх
3. Отворена -
икономика 18
с
правителст
во и 7
зависими
данъци Тх

Мtax/ Mданъчен

Мс/М бюджетен

Мgtp/ M бюджетен с отчитане на трансферни плащания

4. Безработица
18
MPIm- Пределна склонност към внос
27 ас. Белобрадова

Заетост и безработица (същност, измерване и видове безработица).

1. Същност и измерване

Цялото население в една държава се разделя на две части : институционално и

неинституционално население. В първата група се включват лица под трудоспосавна възраст (над
16г.) , лица в специални болнични заведения , лишени т граждански права, те образуват
потенциалния размер на работната сила. Втората група се включва населението в трудоспособна
възраст. То се групира в 3 направления: заети или работещи, незаети или безработни и неработещи
(извън състава на работната сила).

1.Заетиете или работещите са всички лица в трудоспособна възраст, които извършват платена
работа .

А)В групата работещите се включват всички, извършващи платена работа, в т.ч. и частично
заетите ( частично безработните ), т.е. тези, които не са на пълен работен ден или на пълна работна
седмица.

Б) Заети са всички, включени в активната работна сила, които извършват платена работа
независимо от продължителностт на работното време ( работен ден или работната седмица).

2.Безработните са годни да извършват работа, но по определени икономически причини са

лишени от тази възможност. Те трябва активно да търсят работа т.е. трябва да са регистрирани в
бюрото по труда, трябва да се отзовават на възможностите да бъдат въвлечени на работа, да са пред
постъпване на работа или да се явяват на места, където могат да получат работа.

При продължителна безработица една част от загубилите работ "престават да търсят активно",
защото са обезкоражени от опитите си в тази насока. В резултат от това те отпадат от групата на
безработните , независимо че действително нямат работа.

Възможно е в групата на безработните да се включат лица в нарушаване на възприетите

принципи поради спекулативна дейност или криминогенни причини:

-определени лица се регистрират като безработни, за да получат социални помощи;

-част от заетите в сивата (неофициалната) или престъпната икономика (търговията с

наркотици) могат да прикриват дейността си , регистрират се като безработни.

→Работната сила са хората, които участват в пазара на труда, включително и тези, които
активно търсят работа (не се включват хора, изпаднали в трайна нетрудоспособност).

• заети или работещи( активна работна сила)

• незаети или безработни (активна работна сила)

• неработещи ( извън активна работна сила)

Незаети са всички, които са включенив активната РС, но са лишени от работа; търсят активно
работа и са готови да постъпят на работа срещу заплащане.
28 ас. Белобрадова

Първите две групи определят размера на активната работна сила, а третата представлява
извънактивната работна сила.

Видове безработица: текуща, структурна и циклична.

Има 3 основни вида безработица: текуща, структурна и циклична.

1. Текуща (подвижна, фрикционна) .Тя може да се разглежда като минимално равнище на

безработицата. Дори в условията на пълна заетост.

Причините са класифицирани в следните групи:

• смяна на работата, поради лични причини

• сезонна безработица

• преквалификация

• несъвършена информация за търсенето и предлагането на трудовия пазар

• стопанската и социална политика на държавата

2. Структурната безработица се причинява от несъответствието м/у квалификационната

структура на търсенето и предлаганата РС, което е свързано предимно с появата на нови дейности и
отрасли в едни райони и съкращаването на съществуващи в други. Изразява несъответствия между
търсенето и предлагането на труд в резултат от по-високите изисквания към качествата на
работната сила (търсене на труд) и нейните ограничени възможности (предлагане на труд).

Структурната безработица е израз на неизчистен пазар и показва, че работните заплати не са

достатъчно подвижни. Необходимо е в райони, където търсенето на РС надхвърля предлагането ,
работната заплата да нарасне и обратно.

Усъвършенстването на системата за квалификация и преквалифисация на РС би могла да

намали структурната безработица

При двата вида безработица се предполага, че има достатъчен брой свободни работни места,
но предприемачите не търсят РС, защото работната заплата е висока.

4. Цикличната безработица, наричана още кейнсианска, е проява на колебанията във

функционирането на икономическата система. Предизвиква се непосредствено от обема на р.БВП.
Обуславя се от недобрата информираност за състоянието на трудовия пазар. Формира се в
условията на икономически спад, когато реалното съвкупно производство е под потенциалното
равнище; това е размера на безработицата, с който действителната безработица превишава
естественото й равнище (пълната заетост).

Със спадането на производството започва свиване на търсенето на РС и успоредно с това-

намаляване на работната заплата.

Обясни: Първоначално работниците не знаят дали това се дължи на частични промени в

отрасъла или е резултат на пониженото съвк. търсене. Затова удължават времето за търсене
29 ас. Белобрадова

на работа, надявайки се, че ще бъдат разкрити нови работни места с удовлетворяващо ги

възнаграждение.

Продължителното търсене на работа удължава първоначално формиралата се

безработица, която се задълбочава и се превръща в циклична.

Едва когато работниците се убедят в действителната природа на безработицата,

съкращават времето за търсене на работа, но междувременно производството значително е
спаднало.

С намаляването на обема на производството безработицата нараства и има почти еднакъв

коефициент на нарастване сред различните групи от населението, а нейният прираст придобива
цикличен характер. Освен това се променя средната продължителност на времето, през което
едно лице е безработно. С прехода от подем към рецесия това време се удължава.

Естествена норма на безработица и пълна заетост.

Естествена норма на безработица и пълна заетост – съответства на равнище, при което

равновесният продукт е изравнен с потенциалния, а продуктовият и трудовият пазар са
балансирани.

При тази норма силите, които покачват и снижават равнището на цените / а и обуславят темпа
на инфлация/ са в равновесие.

Естественото равнище на безработица не е нулево. Може да приема такива ненулеви

стойноссти като 5-7 процента.

В естествената норма на безработицата се включват текущата и част от структурната

безработица, които до голяма степен съществуват и при изчистени трудови пазари, свързани са с
движението на РС и със структурните промени в икономиката. В нея не се включва цикличната
безработица.

Т.е. общото равнище на безработицата е равно на естественото равнище на безработицата +

равнището на цикличната безработица.

Пълната заетост е пълно, рационално и ефективно използване на наличните (ограничени)

национални ресурси.

6.Инфлация

Инфлация: Увеличаване цените на стоките и услугите и по-точно на кошница от услуги.

Умерена, галопираща и хиперинфлация

Инфлацията се разглежда като всеобщо и относително дълготрайно нарастване на цените

на стоките и услуги, което намалява покупвателната способност на паричната единица и повишава
стойноста на живота. Последното означава , че с една парична единица могат да се закупят по-
малко продукти и произвоствени фактори в реално изражение.
30 ас. Белобрадова

Няма основание да се смята,че е налице инфлация, когато нарастват цените на отделни

стоки и услуги или на стоките и услугите в отделните стопански сектори, без това да предизвика
повишаването им в други.Това, разбира се , не означава, че при инфлация цените на всички стоки
нарастват с еднакъв темп.Тя може да се измери чрез промените в средния индекс на цените.

Изчисляване на инфлацията чрез:

-индексът на потребителските цени ИПЦ CPI

-производственият ценови индекс;

- дефлаторът ( при БВП)

Индексът на потребителски цени CPI(consumer price index) измерва влиянието на ифлацията

върху доходите на домакиствата.

Изчислява се върху оснавата на измененито на цените за най-необходимите и

предпочинани от населението стоки по т.нар. представителна потреботелска кошница.

При ИПЦ за относително тегло на отделна стока или група от стоки се използва техния
дял в общите потребителски разходи, които те имат средно през разглеждания период.

ИПЦ се изчислява чрез формула: CPIt=Pt/Po*100(%)

, където Pt- равнище на цените в текущ период

Po- равнище на ените базисен период / година

Годишния темп на инфлация се изчислява по базисни цени, сравнени или с предходната

година (t-1) или по избрана базисна година и се определя по формулата:

Произвоствения ценови индекс PPI отразява изменения в цените на средсвата за

произвоство и служи при анализа на възвръщаемост на инвестициите и на ефективноста на
производство.

Според големината на темпо на инфлация, тя може да бъде класифицирана на различни

видове:

0)Пълзяща- процес, при който годишният темп на нарастване на равнището на цените е в

границите между 3-3,5%. Има благоптиятен ефект върху икономиката.

1) умерена инфлация: процес, при който годишният темп на нарастване на равнището на

цените е в границите до 10%. Има сходни свойства с пълзящата икономика. Прогноза за годишна
очаквана инфлация.

При умерената инфлация има бавно покачване на цените на придуктите и работната сила,
чийто темп на нарасване не надхвърля едноцифрените числа Темпът на умерена инфлация е по-
нисък от 10%.Реалния лихвен % е около нулата
31 ас. Белобрадова

2) галопираща /ускорена инфлация: процес, при който годишният темп на нарастване на

равнището на цените се установява от 20-50 до 200%. Отразява се наблюдението върху развитието
на икономиката..Прогноза за месечна инфлация.

Темповете на ускорената инфлация достигат дву-трицифрени числа.Покупвателната

способност на паричната единица и реалните доходи на икономическите агенти бързо
спадат.Реалния лихвен % е отрицателна величина ( например – 20%, -50%,-200%), а лицата се
стремят да не задържат в себе си парични средства.Договорите се сключват с инфлационна премия
или непосредствено с конвертируема валута, която не е подложена на инфлационно влияние.

3) Хиперинфлация: е процес , при който годишният темп на инфлация се увеличава от

неколкократен до няколко хиляди пъти . Отразява се катаствофално върху развитието на
икономиката. Периода с най-голяма хиперинфлация е през Великата депресия 1923-33, а в България
е имало 2 периода когато се регистира хиперинфлация 1991 и 1996г. февруари месец. При
хиперинфлация може да се прави дневна прогноза.

Темповете на нарастване на цените достигат пет и повече цифрени числа. Парите не са в

състояние да обслужват стоковото обръщение.В условията на хиперинфлация контрагентите в
пазарния процес предпочитат бартерна търговия.

Видове инфлация според причините за нейното възникване; инфлация на търсене; инфлация

на разходите; инерционна инфлация.

Три са основните подходи относно причините за възникването на инфлация:

1.инфлация, предизвикана от търсенето

2.инфлация, предизвикана от увеличаване на разходите или предлагането

3.инерционна инфлация

Инфлацията, предизвикана от търсенето (инфлация на търсенето), се поражда

продължителното повишаване на съвкупно търсене над съвкупното предлагане. Graf1

ASlr
Р
ASsr
E1
P1 AD´
E
AD
AS
R
Yp Y1 Y

Инфлация на търсенето в крадкосрочен период, когато конмиката е на потенциалното равнище

на производство. В този модел изменението на кривата AD надясно предизвиква формирането на
инфлационен разрив в съвкупното производство Yp( пълна заетост на наличните ресурси,
32 ас. Белобрадова

производството е на максималните производствени възможности) до Y1( по-големи парични

възможности). Нарастването на равнището на цените от Р към Р1 е израз на инфлация на търсенето.

Най-често е провокирана от провеждането на експанзивана фискална или монетарна политика:

Зависимодт между БВП и време

 нисходящ икономически растеж- рецесия депресия

 възходящ- пик и оживление
А: Висока инфлация (над 10%), ниска безработица, нисък лихвен процент, висок БВП, висок
икономически растеж;
Б: Ниска/умерена инфлация под 10%, висока безработижца (над ЕНБестествена норма на
безработица 5-6%), висок лихвен процент, нисък/ 0-лев икономически растеж.

Експанзивна фискална Експанзивна монетарна/парична

1. Правитествените разходи G↑ 1. Задължителните минимални резерви
2. Данъзите Tx↓ на търговските банки ↓
3. Бюджетен дефицит 2. Паричното предлагане Ms↑
4. Теглене на кредии 3. Лихвения процент ↓
4. Купува ДЦК (Държавни ценни
книжа)
5. Дисконтовия процент ↓

При адаптиране на номиналната работна заплата- работниците и синдикатите ще настояват за

по-висока работна заплата. Ако се случи това разходите на фирмата за единица продукция ще се
увеличат и ще намалят производството и предлагането си. По този начин ще имаме изместване-
увеличаване на крадкосрочната крива на предлагане и макроравновесието ще се възтанови на
потенциалното си равнище и инфлационния разрив ще се затвори.

Инфлация, породена от увеличаване на разходите,е предизвикана от нарастване на разходите

за производство. Акцент се поставя върху прираста на номиналната работна заплата и връзката й с
производителността на труда , върху увеличаванет на цените на основни суровини и материали, а
при плаващ валутен курс – обезценяване на националната валута.

Увеличаването на работната заплата трябва да е свързано с увеличаване производителността

на труда. Тя може да се онагледи чрез изместване наляво и нагоре на кривата на съвкупното
предлагане при постоянна крива на съвкупното търсене.
33 ас. Белобрадова

Увеличаването на разходитеза единица продукция поради разко увеличаване на равнището на

цените на ресурсите. Предизвиква се изместване на кривата на съвкупното предлагане наляво (от
AS1 до AS2) . Резултатът е инфлационно нарастване на равнището на цените ( p1→ p 2 ).
Едновременно с това обемът на реалния БВП спада ( Y1 →Y2).Този тип инфлация се индуцира
когато производството и заетоста са под равнището на потенциалния продукт и на пълна
заетост.Нещо повече – в процеса на инфлационно покачване на цените разривът между
равновестния и потенциален продукт се задълбочава още повече, което се придружава от засилваща
се безработица ( стагфлация).

Инерционна инфлация - Една от съвременните интерпрeтации на инфлацята е, че тя може да

се разглежда като инерционно явление.

Инерционната инфлация е очаквана / антиципирана / - номиналното равнище на реалния

БВП нараства с темп, по-висок от темпа на нарстване на реалния БВП, с разлика равна на темпа на
инерционната инфлация. Разликата между номиналния и реалния лихвен процент е също
постоянна велияина - темпът на инерционна инфлация.

Темпът на инерционна инфлация може да бъде 2,4,7, ...%.В случая става дума за
поддържане на предишното равнище на инфлацията, към което икономическите агенти са се
приспособили съобразно своите очаквания и осигуряват инфлационния импулс като своеобразен
механизъм на поддържане на динамичното равновесие на икономическата система.Само сътресения
излизащи извън инфлационните очаквания могат да извадят от състояние на инерционна инфлация.

Икономически и социални последици от инфлацията

Инфлацията води до значителни негативни икономически и социални последици за
обществото.Към тях се отнасят:
-преразпределението на доходите и богатствата между различните слоеве и класи от
населението;
-циклични/краткосрочни/ промени в обема на произвежданата продукция.
-промени в относителните цени на стоките и в структурата на производството;
-промени в платежния баланс и икономическия растеж.
34 ас. Белобрадова

Mакроикономика:
№ Съкращение Английски Български
1 АS Aggregate Supply Общо предлагане
2 AD Aggregate Demand Общо търсене
3 S Savings Спестявания
4 D Depreciation Амортизации
5 Consumption and basic capital Потребление на основен капитал
6 GDP Gross domestic product Брутен вътрешен продукт
7 GNP Gross national product Брутен национален продукт
8 Y Total income/ real output Oбщ доход/ реално производство
9 NDP Net Domestic Product Нетен вътрешен продукт
10 АЕ Aggregate expenditures Съвкупни разходи
11 C Consumption Потребление
12 I Investments Инвестиции
13 In Net investment Нетни инвестиции
14 Ig Gross investment Брутни вътрешни частни инвестиции
15 G Government Държава/правителствени разходи
16 X Net Export Чист износ
17 Ex Export Износ
18 Im Import Внос
19 CPI Consumer price index Индекс на потребителските цени
20 Inflation инфлация
21 U Unemployed Безработица
22 Tx Indirect/Consumption Tax Коствени данъци
23 lacor income tax данък общ доход
24 capital income tax Корпоративен данък
25 tax on consumption ДДС (данък върху потреблението)
26 MPC /c Marginal Propensity to Consume Пределна склонност към потребление
27 MPS Marginal Propensity to Save Пределна склонност към спестяване
28 MPT Marginal Propensity to Tax Пределна склонност към данъци
29 MPE Marginal Propensity to Expenditures Пределна склонност към разходи
30 MPIm Marginal Prooensity to Import Пределна склонност към внос
31 W Work Работна заплата
32 Ir Interest Rate Лихва
33 R Rent Рента
34 Tp Transparent payments Трансфврни плащания
35 Tx Indirect taxes/direct income taxes Косвени данъци/ Преки подоходни данъци
36 T Net taxes Нетни данъци
37 Yd Domestic Income Вътрешен доход
38 NNP Net national product Нетен национален продукт
39 NI Naconal Income Национален доход
40 PI Personal taxes Личен доход
41 DPI Disposable Personal Income Личен разполагаем доход
42 M Multiplier Мултипликатор
43 Ca/а Autonomous consumption Автономни потребителски разходи
44 Ci Induced consumption Индуцирани потребителски разходи
45 Q Quantity Количество
46 p Price level Равнище на цените/цена